в. Азбуки, 17 март 2016 г.
Проф. д.ик.н. Стати Статев,
ректор на УНСС и заместник-председател
на Съвета на ректорите:
Да работиш за държавата, не е крепостно право
Страната ни има определен ресурс за висшето образование
и той няма как да бъде значително увеличен
Татяна ДИКОВА
– Държавна поръчка само за висши училища и за професионални направления с доказано качество на подготовка на бъдещите специалисти и с професионална реализация. Вашият коментар?
– Нееднократно съм изразявал позицията си, че е време да сложим край на порочната практика държавната поръчка да бъде аритметичен сбор от желанията на университетите да приемат и обучават студенти. Стигнахме до там, че в постановлението на МС, което обикновено излиза през май, заложеният брой първокурсници е около два пъти по-голям от реалния брой кандидат студенти.
От години поставям въпроса – що е то държавна поръчка? Какво представлява тя? В момента сме свидетели най-после на разумен ход на държавата – да се обърне с лице към проблема, което само по себе си е позитивен факт. Само че трябва много внимателно да се преценят нещата, когато се редуцира броят на студентите. Държавата правилно обвързва приема на студентите с постановката на приетата стратегия за развитие на висшето образование, а именно с качеството.
Но смятам, че не бива да се спира дотук. Имам теза, която е крайна, и си давам сметка, че на този етап няма да бъде приета. Държавата има определен ресурс за висшето образование и като макроикономист мога спокойно да кажа, че този ресурс няма как да бъде значително увеличен в обозрима средносрочна перспектива – в близките 5, дори 10 години. Тогава възниква въпросът – как този относително постоянен ресурс за финансиране на висшето образование -държавни пари от бюджета, може да бъде по-ефективно разпределен.
Според мен, след като държавата дава пари за обучение на кадри, които се предполага, че ще я обслужват, нека увеличи тези средства, включително и чрез по-големи студентски стипендии, по-висока издръжка на обучението на един студент, но срещу ангажимента, след като са учили 5 години, 5 години да работят за държавата.
– С други думи, да „върнат“ вложените в обучението им средства?
– След като държавата е финансирала обучението на бъдещите специалисти, давала им е стипендии, за да се издържат, нека бъдат така добри да поработят за нея. Това не е крепостно право, както се опитват да ми опонират. Нека допуснем, че специалистът избере да работи в частния сектор или в чужбина. Негово право е. Но и негово задължение е да върне вложените в образованието му средства.
– От време на време работодателските организации поставят въпроса, че кадрите, които се подготвят в университетите, не са това, което им трябва.
– Ще припомня българската поговорка – „На харизан кон чулът не се гледа“. Какво плаща бизнесът за подготовката на тези кадри? Данък от 10%. Ако
е 75%, както е в Норвегия, а 1/3 от него отиват във висшите училища – добре. Но да коментираш нещо, за което не си дал и стотинка – не е сериозно. Нека бизнесът да заповяда, да си поръча кадри и да плати за обучението им. Тогава можем да коментираме как да ги подготвяме.
И оттам нататък, извън поръчката на бизнеса и държавата, нека всеки, пожелал да получи висше образование, да си бръкне в джоба и да плати за обучението си.
– Но тъкмо на УНСС не липсват сериозни контакти с бизнеса.
– Имаме отлично партньорство с Българската стопанска камара и с КРИБ. Последните 3 години учебните планове в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ (в тях се обучават 90 на сто от студентите в УНСС) бяха изпяло променени и разработени съвместно с бизнеса и с държавните институции.
Но да се върна на въпроса за реформите. Държавата сега пробва друг ход – да намалява приема там, където пазарът на труда е пренаситен със специалисти. Трезвомислещият човек обаче не може да приеме въобще максимата, че на пазара на труда има недостиг на инженери и твърде много икономисти. В съвременния свят, при това широко ветрило на професионална квалификация и с бързо развиващите се технологии, които буквално с месеци се променят, няма как да знаем какви точно специалисти, с какви компетенции ще са необходими след 5 години. Да не се окаже тогава, че имаме прекалено много инженери и глад за икономисти.
– Какво е решението на проблема?
– Да навлезем навътре в нещата и да видим какви именно инженери липсват – минни, компютърни, строителни, ядрени… С други думи – държавата трябва да си определи потребностите не с мантри: „Има много икономисти, а малко инженери“, а със задълбочен анализ – какви специалисти ще са необходими след 5 години, когато днешните първокурсници ще завършат.
И тук настъпвам друга болна тема – защо има много икономисти? От 51 акредитирани висши училища 26 произвеждат икономисти, администратори и управленци.
Ще попитате: а защо УНСС не си направи инженерен или медицински факултет? Защото това би изглеждало несериозно. Обликът на УНСС е в социалната сфера – администрация, управление, икономика, право, журналистика. Преди 4 години разкрихме специалността „Медия икономика“, която подготвя икономисти за медийната сфера – единствената в България, и няма как тази специалност да бъде вкарана под общия знаменател „икономисти“. Въобще какво означава икономист – за финансовата сфера, за реалната икономика, за банковата сфера? Няма икономист изобщо и инженер изобщо.
– Като макроикономист, помогнете ми да се ориентирам – имаме ли център, който да се занимава с анализ и прогнози какви специалисти ще са необходими след 5-10 години?
– Самият факт, че държавната поръчка се прави като аритметичен сбор от желанията на висшите училища да приемат студенти, ме кара да мисля, че вероятно подобни числа не се коментират сериозно. Но мисля, че е дошло време да се коментират.
Когато говорим за опит за държавно регулиране, винаги ще повтарям, че фактът сам по себе си е позитивен. Това е обръщане на държавата с лице към проблема. Лично аз съм обнадежден. При първата среща на Съвета на ректорите с министър Меглена Кунева тя каза, че всеки въпрос ще получи своето решение
след обстойно обсъждане с всички ректори, за да има полза от него. Защото, ако например се редуцира приемът на икономисти, това не бива да става пропорционално за всички училища. Всички знаем кои са центровете, които са създадени за подготовката на такива специалисти. Показват го и оценките от институционалните и от програмните акредитации, както и рейтинговата система.
– Говорим за качество на образованието, а реализацията на пазара на труда на младите специалисти?
– Ще го кажа направо – това е много опасен показател. На него също не бива да се гледа еднозначно, само по данни от НОИ. Ако ние подготвяме лекари, които се реализират на 100% по специалността си, но повече от половината от тях – в Германия и Канада, това добър или лош атестат е за политиката на държавата? Най-бедната страна в ЕС ли ще бъде донор на лекари за богатия свят. Да не говорим,че това е едно от най-скъпоструващите образования. Трябва ли да увеличаваме още повече приема на IT инженери, които после заминават за Силициевата долина. Къде се реализират тези хора и как се реализират.
Друг ракурс. В УНСС има над 40 икономически специалности. Покриваме целия спектър на икономиката и финансовата сфера. И е естествено при някои специалности да има по-висока реализация, а при други -по малка. Това означава ли, че трябва да обучаваме само в 3 – 4 търсени на пазара на труда специалности? Не може да се сравняват и висши училища, които имат само една специалност с двайсетина студенти – например „Финанси“ или „Маркетинг“. Реализацията, но само на пръв поглед, при тях винаги ще бъде по голяма. В УНСС учат 22 000 студенти, което означава, че годишно се дипломират около 5000. Сред тях ще има отлично реализирали се и недотам. Затова не бива да се гледат само общите числа, а процентът на реализиралите се.
– Не само от инженери и от IT специалисти, но и от финансисти с аналитични възможности се нуждае пазарът на труда, се казва в мотивите за промяна на парадигмата на приема. Ще повлияе ли това на начина на подготовка на бъдещите специалисти?
– „Финанси“ е търсена специалност. Според дипломите, които се издават в тези 26 висши училища, произвеждащи икономисти, в по-голямата част става дума именно за финансисти. Само че качеството е различно в различните училища и предполагам, че именно това се има предвид, когато се говори за финансисти с аналитични способности.
В УНСС катедра „Финанси“ винаги е била елитна. В нея работят един бивш премиер, трима бивши финансови министри, да не изреждам заместник-министрите. Като цяло, Финансово-счетоводният факултет с трите си специалности – „Финанси“, „Счетоводство“ и „Финансов контрол“ , има изключително много връзки и контакти с професионалните организации в България, ЕС и извън него. В това направление е и една от най силните ни магистърски специалности – „Европейски бизнес и финанси“. Програмата е съвместен проект на УНСС с Бизнес университета в Нотингам и сега навършва десет години. Дипломиралите се специалисти получават двойни дипломи.
Но тук не става дума само за една катедра и един факултет. Силата на съвременния университет е в това, че преподавателите му не са затворени в рамките на висшето училище. Повече от половината преподаватели в нашия университет, включително и аз самият, заемаме сериозни позиции било то в държавното управление и администрация, било то в частния бизнес. Това дава много голяма сила на преподаването, включително в посока аналитичност.
Аналитичността има много измерения – познаване на практиката, владеенето на аналитична методология и апарат, с които да се извършват необходимите анализи и изследвания. Това е въпрос на цялостна оценка на качеството на обучение и на качеството на специалистите, които произвеждаш.
– Очаквате ли оздравителен ефект върху системата от предлаганите промени? Последните години тя се развиваше екстензивно най-вече заради „парите следват студента“.
– При всички случаи ще има оздравителен ефект. Въпросът е той да бъде по-бърз и осезаем. Корекцията в държавната политика на приема влиза в сила от учебната 2016/2017 г. Випускът ще се дипломира след 2020 г. Едва тогава ще можем окончателно да преценим.
Затова казвам, че когато се правят промени въобще в образованието, не само във висшето, трябва да бъдем много прецизни и внимателни. Принципът на пробата и грешката не работи. Не можем да си позволим сега да заложим грешни неща, които ще си проличат след 5-6 години.
Връщам се към началото на нашия разговор. Ако сега останем на елементарното твърдение, че липсват инженери, а икономистите са прекалено много – с други думи, махалото да отиде в другата крайност, след 7 години може да се окаже, че пазарът на труда се задъхва от липсата на икономисти, а е пренаситен с инженери…
Ето защо трябва внимателно да огледаме и обмислим нещата, навлизайки вътре както в структурата на висшите училища, така и на специалностите и политиката, която ще предприемем, да бъде консенсусна, обмислена и разумна. А един редуциран прием, независимо в коя специалност и професионално направление, трябва да бъде възложен на университетите с доказано качество.
***
Проф. д.ик.н. Стати Статев
е втори мандат ректор на УНСС. Заместник-председател е на Съвета на ректорите. От 2003 г. до 2011 г. е първи заместник-ректор на УНСС. Специализирал е в Московския държавен университет „М. Ломоносов“
– Русия, и в Бостънския университет
– САЩ, където по-късно е гост-професор. Ръководител е в международни и национални научноизследователски проекти. Представител е на България в Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки и член на нейния Изпълнителен съвет. Автор е на над 170 научни публикации.
