2016-07-29 - 13:35

в. „Трета възраст“, 27 юли 2016 г.

Проф. д. ик. н. Статев Статев, ректор на УНСС: 45 г. икономиката залагаше предимно на количеството, а не на качеството

– Историци и общественици твърдят, че 26 факта от историята на тоталитарния режим не са познати на учениците днес. Един от тях е „превръщане на цялата икономика в икономика на дефицита“. Как оценявате икономиката на България през периода 1944 -1989 г.?
– Трудно е да се оцени еднозначно такъв дълъг, почти половинвековен период. Но едва ли може да има спор, че като цяло това са години на икономически просперитет на България. От бедна и изостанала страна – без почти никаква индустрия, с дребно, разпокъсано селско стопанство – в края на периода България беше с икономически показатели над средните за света. Успешното икономическо развитие се дължи на ниската база, от която се тръгва в началото на периода, на колективизацията на селското стопанство, на индустриализацията в рамките на формираната след Втората световна война социалистическа общност и икономическата ни интеграция в нея.

През тези 45 г. структурата на външната ни търговия е почти непроменена – около 4/5 (малко под или над 80%) със социалистическите страни (от които около 60% с тогавашния Съветски съюз) и останалата 1 /5 – с другия свят (вътре в тези 20% съотношението се променя от едно към две в полза на развитите страни в началото на периода до едно към две в полза на развиващите се страни в края на периода).
Тайната на просперитета се дължи на големите резерви за екстензивно развитие (б. р. насочен към увеличаване на количеството, но без подобряване на качеството) през по-голямата част от периода – почти до края на 70-те години – с постепенното въвличане на все по-големи маси труд в производството и увеличаване на производствените мощности.

– Не е ли прекалено розова картината, която описвате?

– Цялата икономическа статистика от този период е потвърждение на тези факти. Друг е въпросът, че първите сериозни икономически трудности се проявяват след световната икономическа криза от 1973-1974 г. Няколко години след това бе направено официално повишение на цените и намаление на работните заплати. Негативните икономически процеси продължиха да се развиват и задълбочават през 80-те години. Икономиката ни бе достигнала предела на екстензивност. Вече беше губещо да се строят нови предприятия. Необходим беше преход към интензивно развитие (б. р. който има висока производителност), към постигане на ново качество в производството, което не успяхме да осъществим. За пример ще посоча, че България има най-ниско ниво на външния си дълг през 1984 г. – 2,2 млрд. долара, след което започнахме да си „изяждаме“ бъдещето – външният дълг нарасна с 1 -1,5 млрд. на година, за да надмине 10 млрд. долара през 1990 г., когато се стигна до невъзможността да бъде обслужван.

– Днес често се говори с носталгия „Какви предприятия имахме…“. Какви бяха предприятията тогава?

– В индивидуално-психологически план поставеният въпрос не е нищо друго освен израз на поколенческото разминаване. Всяко поколение мисли, че е по-добро от предишното и от следващото. Това, разбира се, не е вярно, защото иначе общественото и икономическото развитие би имало тенденция към регрес, а не към прогрес, каквато е очевидната историческа реалност.

Проблемът не е в предприятията, които се изграждаха. За времето си те бяха добри, дори много добри. Обслужваха националната икономика, а голяма част от тях поради отвореността на икономиката ни бяха включени в социалистическото разделение на труда в рамките на съществуващия тогава Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) между социалистическите страни. Това беше голямо предимство на централно планираната икономика. С времето обаче се появиха недостатъците й. Прехвърлянето на ресурс от селското стопанство за развитие на индустрията и след това от работещата индустрия – за нови индустриални производства, наруши икономическата логика. Не се заделяше необходимият амортизационен фонд за обновяване на създадените мощности и така във времето предприятията постепенно остаряха морално и физически и от печеливши започнаха да стават губещи. Наложи се порочната практика все още печелившите предприятия да покриват загубите на губещите, което още повече влоши икономическата ситуация.

Пълната заетост, която при социализма беше конституционно обявена и поддържана, също започна да проявява и засилва негативната си роля с липсата на стимули за трудова активност. Към това водеше и уравниловъчното заплащане, както и цялостно изкривената структура на заплащане например в строителството и в редица производства се получаваха 3-4 пъти по-високи заплати, отколкото в науката, а искахме да правим научно-техническа революция.

– И все пак тази икономика се превърна в икономика на дефицита? Защо и как стана това?

– Според икономическата теория съществуващите потребности винаги надвишават наличните ресурси за тяхното задоволяване – това е принципът за недостатъчност на благата. Икономика на дефицита означава да има възможност да се задоволяват повече потребности, но поради определени причини това да не се случва. Част от обяснението се съдържа в дадените вече отговори за логиката на икономическото ни развитие по това време. Но има и още нещо важно. В една нормална икономика инвестициите в дългосрочен период клонят към 1/5, толкова е и общественото (правителственото) потребление, а около 3/5 е личното потребление.
В разглеждания период инвестициите (или както тогава се наричаха – фонд „Натрупване“) в националната ни икономика винаги са били над 1/5, обикновено около 1/4, често и 1/3. Това на практика означава, че тези поколения са жертвали своето потребление в името на бъдещето добруване на своите деца и внуци.

– Вие сте съвременник на тези процеси. Не се ли виждаха недостатъците по това време и нямаше ли опити за тяхното решаване?

– „Икономика на дефицита“ е заглавието на една от книгите на световноизвестния унгарски икономист Янош Корнай. След промените в края на 1989 г. участвах заедно с него в кръгла маса „Какво се случва в Източна Европа: капитализъм или пазарен социализъм?“ Тогава като доайен той каза: „С ръка на сърцето всеки от нас си призна, че това, което стана, беше неочаквано за всички. Ние виждахме недостатъците на системата, но считахме, че има възможност да се отстранят отвътре. Търсехме по-добро общество, което да вземе положителните неща и от капитализма, и от социализма и да преодолее недостатъците им.“
Има и още нещо специфично за България. Обективно погледнато, ние нямахме силно дисидентство, особено икономическо. България не участва в цикличното (на всеки 12 години) социално-икономическо разклащане на социалистическите страни след 1944 г. – събитията в Унгария (1956 г.), в Чехия (1968 г.), в Полша (1980 г.). Тогава дори се питахме коя ще е следващата страна през 1992 г., но по-мъдрият от нас Живот ни поднесе друга изненада.

Ема ИВАНОВА

2016-07-08 - 14:23

Радио „Фокус“, 8 юли 2016 г.

Кандидатстудентска кампания и промените във висшето образование

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев
в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на радио “Фокус”

Водещ: Вие слушате сутрешния блок на радио „Фокус“ „Добро утро, България“. Продължаваме на тема образование. За кандидатстудентската кампания на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и за промените във висшето образование в следващите минути ще разговаряме с ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Проф. Стати Статев: Добро утро.

Водещ: Проф. Статев, остават няколко дни до края на кандидатстудентската кампания. Как преминава тя към момента?

Проф. Стати Статев: В УНСС кандидатстудентската кампания преминава както обикновено. На предварителните изпитни сесии се явиха близо 6 500, а на редовната сесия – 4 500 кандидат-студенти, от които 50 са близнаци. Но при нас правилата са такива, че кандидат-студентите, които са се явили на предварителни изпити и считат, че успехът, който са постигнали, е достатъчен да участват в класирането, не се явяват на тази последна сесия. Така че те подават документи само за класиране. Очакваме, както обикновено, да запълним местата, които имаме по държавна поръчка и платено обучение съгласно промените в Закона за висшето образование, и се надяваме през следващата седмица, когато ще приключат изпитите и ще излезе първото класиране, ние отново да сме университетът, който всяка година запълва своите бройки.

Водещ: Колко студенти ще приемете за следващата учебна година и ще ви се наложи ли да редуцирате приема, за да отговорите на промените в закона?

Проф. Стати Статев: Ние няма да редуцираме приема. Редукцията, за която говорите, е съобразно закона и тя беше направена в частта „държавна поръчка“. Казано в общ план, приемът, който поискахме, е традиционно един и същ. Ако говорим обобщено за бакалаври и магистри – 5 700 места. Той беше редуциран на 5 100 места държавна поръчка, съгласно постановлението на Министерския съвет, и 600 места платено обучение отново в поръчката на държавата по член 9 от променения Закон за висшето образование.

Водещ: Проф. Статев, към кои специалности във вашия университет интересът е най-висок?

Проф. Стати Статев: Особеното в УНСС е, вече близо 10 години не приемаме нашите студенти в първи курс по специалности, а по професионални направления и поднаправления, всяко от които съдържа средно около 4-5-6 специалности. През първите две години нашите студенти учат общ блок в съответното професионално направление и са много по-мотивирани и подготвени да направят своя избор за специалност. Така че от тази гледна точка мога да кажа, че и тази година най-предпочитаните поднаправления и направления са „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Право“, „Администрация и управление“, „Икономика, общество и човешки ресурси“. Тоест, вървим в една стабилна линия и няма промени в годините. Обикновено интересът е един и същ. В случая говорим за статистическо натрупване по първо желание или по първите три желания на студентите, които те посочват в своите кандидатстудентски документи за класиране.

Но има нещо друго, на което обръщаме внимание – през последните години изключително нарасна интересът към дистанционната форма на обучение, която непрекъснато развиваме и усъвършенстваме. В УНСС тази година тя ще надхвърли 20%, т.е. над една пета от нашите студенти се обучават в дистанционна форма, което им позволява едновременно да работят и да учат.

Водещ: Да. Нека кажем нещо повече за тази дистанционна форма на обучение, защото тя не можем да кажем, че се среща, че е масова практика в българските университети. Какви са предимствата на този тип обучение? И за бакалаврите, и за магистрите ли го предлагате?

Проф. Стати Статев: Разбира се. Тя по закон като форма на обучение е предвидена да се осъществява и в двете форми – и в бакалавър, и в магистър. Дори е позволена и в образователно-научната степен „доктор“, където предстои да я предложим, защото това ще отвори по-широко вратите на УНСС и за граждани от Европейския съюз и извън Европейския съюз да осъществяват докторантура в дистанционна форма на обучение. В света дистанционната форма на обучение се определя като обучението на 21 век, защото много интензифицира учебния процес. Това е съвременното задочно обучение. В нашата страна все още на много места има задочно обучение, което не е нищо друго освен половинката на редовното. Докато в дистанционната форма има качествен скок, включително със създаването на електронни учебници, електронни платформи на различни бази, така че студентът може спокойно да използва всички съвременни средства за обучение, включително интерактивна комуникация със своите преподаватели.

Водещ: Без обаче това да се отразява на качеството на образованието, което ще получи? Това, че е дистанционно…

Проф. Стати Статев: Даже мисля, че при добра мотивация качеството може и да се повиши, защото студентът може отвсякъде – от дома си, от работното място, почивайки – да участва в образователния процес.

Водещ: Проф. Статев, започнахме разговора с промените в Закона за висшето образование – как те ще се отразят на вашата работа през следващата учебна година?

Проф. Стати Статев: Това е дълъг разговор, който едва ли ще изчерпим в няколкото сутрешни минути, с които разполагаме. Но има няколко съдържателни промени в Закона за висшето образование, които ни обнадеждават, че вървим в правилна посока. Те са свързани и с изпълнение на стратегията за висшето образование, която беше обсъдена съвместно от правителството и Съвета на ректорите, а инициатор беше Министерството на образованието и науката. Може би най-важното нещо, което се реализира, е акцентът, който най-после се поставя върху качеството. Тоест, преодолява се т.нар. плащане на калпак. Независимо колко е добър университетът, той получаваше преди приемането на тази стратегия и промените в закона едни и същи пари за приет студент. Според стратегията през 2020 г. вече 60 на сто от парите, които държавата ще дава за висше образование, ще се разпределят съобразно качеството на обучение в съответния университет.

Има, разбира се, и много други промени, които ще окажат благотворно влияние. Такава изключително съдържателна промяна е, че законът разреши на университетите да извършват стопанска дейност, т.е. да могат да предлагат на пазара своя продукт. За УНСС това е нашият научен продукт, нашите консултантски услуги за бизнеса, за държавното управление. Но това тепърва предстои да се реализира в съответните институционални форми, във взаимоотношения както с държавата, така и с бизнеса и ние предприемаме своите първи крачки.

Водещ: Смятате ли, че всички тези промени, които надяваме се да бъдат в положителна посока, ще могат да прекъснат негативната практика да се произвеждат безработни висшисти?

Проф. Стати Статев: Това също е дълъг разговор, защото мантрата, че на пазара има примерно прекалено много безработни икономисти, а недостиг на инженери, която доста се тиражираше в медиите, не работи. Трябва да се види структурно кой произвежда тези безработни и да бъдат предприети съответни мерки от институциите това да бъде преустановено. Както и в структурата на самите професионалисти – какви икономисти са излишни на пазара на труда, от кой са обучени, защото от 51 университета в България, в 26 има стопански факултети, които произвеждат икономисти, администратори и управленци. Освен това какви инженери – от минни до компютърни? Така че в това отношение е направена правилна крачка според мен – и в закона, и в държавната политика, и от нашето ресорно министерство. Но разговорът трябва да бъде продължен и тази активна държавна намеса в производството на висши кадри на държавата да продължи, за да може постепенно то да се нагоди наистина към нуждите на пазара на труда.

Водещ: Както и вие споменахте, у нас има 51 университета. Чуват се различни мнения – според някои са твърде много, други пък смятат, че не са. Вашето мнение какво е?

Проф. Стати Статев: Въпросът не е до брой. В Европейския съюз на 450 милиона жители има 4 хиляди университета. Ако пропорционално пренесем това в България, трябва да имаме 66 – 67 университета. Така че въпросът не е в бройката. Въпросът е дали тази структура на висшето образование, количествено и качествено, отговаря на потребностите на страната. Процесът на оздравяване започна както със законодателните, така и с демографските промени. Тази година сме в исторически минимум на кандидат-студенти, защото за първи път броят на завършващите средно образование номинално падна под 50 хиляди. 48 хиляди, грубо казано, се явиха на матура. Друг е въпросът, че близо 10 хиляди от тях не можаха да получат своите дипломи поради слабо представяне на матурата. Така че изключително малък, най-нисък е контингентът на потенциалните кандидат-студенти, което означава, че т.нар. държавна поръчка и платеното обучение отново няма да бъдат изпълнени, и то в много голям мащаб за някои университети. Във времето тези неща ще бъдат решени. Спорно е дали тук се налага някаква активна държавна намеса или просто трябва пазарът да регулира този процес, тъй като в различните страни опитът е различен.

Водещ: Много ви благодаря за този разговор, проф. Статев, и за времето, което ни отделихте. Всичко добро ви желая.

Проф. Стати Статев: Всичко добро на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Благодаря. Разговаряхме с ректора на УНСС проф. Стати Статев.