бТВ, „Тази сутрин”, 04.10.2016 г.btv

Да връщат ли парите за следването си студентите, които не остават да работят в България

Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в Република България; проф. Стати Статев – ректор на УНСС

 

Водещ: Тема, която предизвика наистина много коментари – за това дали студентите държавна поръчка трябва да остават да работят в България през следващите три, четири или пет години, след като завършат, за да дадат в крайна сметка нещо полза роду, преди да заминат да работят в чужбина, където най-често отиват. Ако не го правят обаче, дали трябва да връщат пари – още по-екстравагантна идея. Това предложение преди години го беше дал още и министър-председателят Бойко Борисов, но така или иначе не се осъществи. Дискусионна е темата и ще дискутираме заедно с Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в България, и проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Можем ли да разясним, изобщо възможно ли е да спрем някого – младите хора пък особено – да не продължат или да не се развиват някъде навън, в чужбина, където смятат, че им е по-добре или че имат повече възможности, а да трябва да останат в България, да връщаме разпределението?

Васил Велев: Вижте за какво става дума – България има в последното полугодие ръст на брутния вътрешен продукт, който е от 3% и е с 50% над средноевропейския, но е два пъти по-нисък от румънския, който е 6%. И основна пречка за един по-добър икономически растеж излиза като причина липсата на човешки ресурси. Не са парите, не са инвестициите, не е оборудването…

Водещ: Няма кой да работи.

Васил Велев: … даже не са административните прегради, а излиза липсата на човешки ресурси. Точно така. Не се приемат поръчки, защото няма кой да ги изпълни. Това по-лесно се вижда в медицината – броят на завършилите е равен на броя на напусналите. Като прибавим към това и пенсиониращите се и много малкото внесени лекари и сестри, се получава, че басейнът се изпразва много по-бързо, отколкото се пълни, и е ясно докъде ще доведе това. Същото е и в индустрията. И ние тръгнахме от там, че като данъкоплатци плащаме за образование и за кадри, от които икономиката има нужда.

Водещ: Но после не ги виждаме, те не остават в България, поне една голяма част от тях – хората, които наистина са квалифицирани, отиват да работят в чужбина. Как приемат обаче всичко това студентите? Възможно ли е те да останат да работят в България полза роду няколко години все пак, за да дадат нещо?

Яна Вангелова: Ако има необходимите условия, ако има необходимото заплащане – да. Всеки млад човек би искал да се реализира в страната си.

Водещ: А няма ли ги? Ето, от бизнеса казват „Има пари, има работни места, нямаме хора“.

Яна Вангелова: Може да се види проста статистика при каква работна заплата започва един млад лекар.

Водещ: Колко пари влага държавата в един студент?

Проф. Стати Статев: Различно. И това е друга тема. Ние сме още на предкризисните, от 2009 г. държавни нормативи, когато базовият коефициент беше намален от 963 на 693 лева, но това е тема на друг разговор. Що се отнася до идеята, която беше повдигната от бизнеса, ние като ректори – говоря от името на Съвета на ректорите на висшите училища в България, на който съм заместник-председател – отдавна я промотираме, защото схемата е много елементарна, погледната макроикономически, в нея няма емоция. Държавата отделя ограничен ресурс за висше образование. Въпросът е ние как този ограничен ресурс да го направим по-ефективен за националната икономика. В какъв смисъл? Ние произвеждаме човешки ресурси с ресурса, който ни отделя държавата – говоря за частта му „държавна поръчка“. Въпросът е, когато човек остава по определен механизъм – тук нещата не са прости – трябва заедно с бизнеса, заедно с министерството, правителството всичко това да се оформи. Но идеята е този, който остава като произведен национален ресурс с наши държавни пари, да остава да работи за националната икономика. Който търси своя път навън, да бъде достатъчно добър да върне това вложение, което е направила държавата в него.

Водещ: И колко ще трябва да се върне за едно обучение например от четири години?

Васил Велев: Това няма да бъде единственият случай в историята на Европейския съюз. Може да се вземат такива примери от няколко държави – от Ирландия, Хърватска, и други примери могат да се намерят.

Водещ: Въведено ли е нещо подобно там?

Васил Велев: Това е нормално. Ние тук добавяме и държавни стипендии за дефицитни специалности, за дефицитни професии, даже на средното образование – държавни стипендии, които да привлекат за търсене на пазара на труда специалисти, които обаче отсъстват поради това, че не са модерни.

Водещ: Добре де, приблизително, един студент по медицина, защото казахте, че там примерът е най-ясен, той е най-очевидно, че там липсват или ще липсват кадри в бъдеще. Колко струва един студент?

Васил Велев: Този базов коефициент за медиците мисля, че се умножава мисля, че по 10. За техническите ВУЗ-ове е по 2,5. Наше предложение е да се увеличи този коефициент поне по 5 в следващите години поетапно.

Водещ: Ама така, с коефициенти, не става ясно. Дайте ми колко пари – 50 000, 10 000, 15 000?

Васил Велев: Ако таксата за чужди студенти – по вашата телевизия я чух, че е 6000 годишно…

Водещ: 8000.

Васил Велев: 8000 – значи това е горе-долу стойността на обучението. Тези средства… В други държави как се подхожда със студента? Взима стипендия и като започне да работи я връща. Ако той иска да учи нещо, за което няма приложение в страната, няма потребност от него, тогава би трябвало да процедира по този начин – да вземе кредит и да го изплати със заплатата си там, където отиде.

Водещ: Съгласни ли сте с това, че трябва да /…/? Звучи логично, да, прекалено дръзко може би за нашите разбирания, но дали студентите биха били съгласни с нещо такова?

Яна Вангелова: Аз не съм съгласна с нещо такова, както и масата от колегите, просто защото примерите, които даваме, можем да дадем и с малко по-развитите държави в Европейския съюз. В една Германия например обучението е напълно безплатно дори и за граждани от други държави-членки на Европейския съюз, и те нямат задължение, кадрите, които се изграждат там, да останат да работят в съответната държава.

Водещ: Нямат, защото нямат липса, или поне не усещат такъв вакуум. Защото една голяма част от българските медици пък отиват точно в Германия. Как да усещат липса /…/?

Яна Вангелова: Именно, но заплащането е различно. Т.е. трябва да се фокусираме върху това младите кадри да получават адекватното заплащане в страната си. Точно така ще привлечем ние още кадри от другите държави.

Водещ: Съгласете се. Ако пък трябва реално да поставите това, което държавата е дала като обучение, и това, което вие ще дадете след това, на фона и на заплащането в България, доста бързо ще си изплатите дължимото.

Васил Велев: Това е едно много наивно очакване, че възнагражденията в страната в обозримо бъдеще ще се изравнят със средноевропейските.

Водещ: Може ли да хванете някого от ученическите му години и директно да му кажете „От теб искаме да направим инженер“?

Васил Велев: Да, това се случва, но това са единични случаи. Въпросът е да има един механизъм, който да позволява това да се превърне в практика. За какво става дума? Младите хора казват„Трябва да се създадат добри условия и тогава ще останем“ и заминават. Кой да ги създаде – пенсионерите, които остават тук ли? И се получава един „Параграф 22“.

Водещ: Със сигурност трябва да има съзнание. Съзнанието обаче наистина…

Васил Велев: Чухме и друго – „Платете си на университетите да ви подготвят специалисти“. Групата компании, които аз призовавам, управлявам, плаща 30 милиона лева данъци и осигуровки всяка година. Това е бюджетът на един университет. Колко още трябва да плати? И в същото време не получаваме специалистите, които са ни нужни. Лесно е да се направи. Къде ще се намерят толкова работни места? Като няма работни места, няма да връщат пари. Прави се пазарен тест, никъде в страната не се предлагат в Агенцията по заетостта такива работни места аз тази специалност, значи няма места в България, в страната, и не връща пари. Лесно е.

Водещ: Да, но тогава пак стигаме до разпределението. Защото можеш да отидеш в Каспичан, ако трябва да отидеш за лекар, или за инженер, или за стругар.

Васил Велев: Да, а защо можеш да отидеш в Америка или в Германия, а не можеш да отидеш в Каспичан?

Водещ: Дават повече пари – или поне така сме чували.

Васил Велев: Да, може да отиде там, да вземе повече пари /…/

Водещ: Да вземе повече пари от там и да ги върне в държавата.

Васил Велев: Разбира се.

Водещ: И това е логика наистина и със сигурност доста хора подкрепят.

Проф. Стати Статев: Тези хора ни дадоха много ясно послание: седнете, държавата в лицето на ресорното министерство, бизнеса и висшите училища, и се разберете какво правите.

Яна Вангелова: И студентите.

Проф. Стати Статев: И какво ние наистина можем да направим. Ето, вижте, и сега имаше нападки – те са редовни. Бизнесът недоволства от кадрите, които му дават университетите. Университетите казват „Това пък ли е бизнес?“, което не е сериозно.

Водещ: Ама той, бизнесът, казва, че не са и достатъчно добре обучени в повечето случаи кадрите…

Проф. Стати Статев: Но ние можем да направим… Ние сме пред прага, особено с това послание от студентите, за законови промени. Ние наистина трябва този триъгълник – държава, бизнес, университети, като цяло да го направим работещ, а не само големите. Както УНСС – ние имаме договор с асоциацията на г-н Велев, и с камарата, и с КРИБ. Но тук е въпросът за законова връзка, за да може да са ясни отговорностите и не само държавни студенти, но бизнесът да създаде и да има регулаторен механизъм още от първи, втори курс да прихваща студенти. Защото те ни казаха ясно: „Ако ние имаме сигурност, че ще останем да работим достойно в България, ние ще останем“. Ние това го имаме от проучвания. Студентите отиват в чужбина не защото там обучението и образованието е по-добро – те отиват, защото не виждат своята реализация в България. Това е наша обща отговорност.

Водещ: Едно от предположенията беше, че ще се стимулират студентите да учат навън. Тогава и нашите университети няма съвсем да запълнят бройката си.

Яна Вангелова: Именно.

Водещ: Те ще предпочетат просто да отидат да учат в Германия, вместо тук да учат, в България, и да са задължени след това да работят в България.

Яна Вангелова: Именно. Има всъщност такава статистика от последните няколко години, която показва, че има много повече желаещи за обучение в чужбина, отколкото в български университети. Мисля, че трябва да се…

Водещ: Да, но то е обосновано от нещо друго. Имам предвид, ако се наложат тези рестрикции, тези санкции реално: учиш в България, оставаш да работиш в Българи – това ще стимулира още повече.

Яна Вангелова: Именно.

Васил Велев: Затова трябва да е ясно на старта. Когато един млад човек е приел тези условия и кандидатства при тях, той след това би трябвало да ги спазва. Ако той, освен безплатно обучение, получава и стипендия от държавата, в която стипендия може да участва и конкретното предприятие, където ще се реализира след това, тогава за него това няма да е тежест. И сега в университетите има с 15 000 повече свободни места, отколкото са завършващите средно образование за нас.

Водещ: То това е още по-голям проблем.

Яна Вангелова: Всъщност…

Проф. Стати Статев: Като крепостно право излиза, а не е така. Нещата са съвсем други. Вие примерно сключвате договор да бъдете финансиран да получавате стипендия от асоциацията на г-н Велев и да останете да работите в България. Имате предложение за чужбина – отивате там. Защо отивате? Ами, за по-добра реализация и за повече пари. Върнете си тогава ресурса, който държавата е изхарчила, за да може тя да с него да подготви /…/

Водещ: Изглежда разумно.

Яна Вангелова: Аз всъщност не…

Водещ: Изглежда разумно. Така ли е?

Яна Вангелова: Не знам за такива примери. Много малко са компаниите в България, които предлагат целеви стипендии. И тези целеви стипендии са именно това – финансират образованието ти. Дават ти стипендия при определени условия, т.е. задължен си да имаш определен успех, и да – накрая ти трябва да работиш минимум пет години в съответната фирма. Но процентът е много малък и основно са компании, които не са с български корени, за съжаление. Т.е. практиката я внасяме от чужбина. Друг момент, понеже сме го коментирали много пъти – това, че ти наистина си член и на Европейския съюз. В коя от държавите в Европейския съюз има такава практика? Аз единствената, която знам, е Унгария.

Васил Велев: В коя от държавите от Европейския съюз има обява, рекламен плакат на държавен колеж „Незабавна реализация на всички завършващи в чужбина“? Това е плаката, с който държавният колеж, на който ние му плащаме издръжката с данъци, набира студенти, понеже парите следват студента, и той си прави така бюджета – „С незабавна реализация на всички в чужбина“.

Водещ: Само да кажем, че…

Васил Велев: Няма такава друга държава в Европейския съюз.

Водещ: … поканихме представители на Министерство на образованието. Няма, между другото, най-вероятно такава. Поканихме представители на Министерството на образованието, но от там не уважиха поканата ни. Ще продължим този казус, а вие ще може би ще го официализирате. Благодарим за дискусията.