БНТ, „Денят започва”, 29.11.2016 г.
Как да задържим младите финансисти в България
Проф. Стати Статев, ректор на УНСС,
и Левон Хампарцумян, банкер
Водещ: А сега обещано за финанси. Двойно повече образовани българи напускат страната днес в сравнение с началото на века. „Изтичането на мозъци“ от България се задълбочава, като през 2010-2011 близо 27% от напусналите страната българи са с висше образование или по-високо от висше, при малко над 13% през 2000 г. Заключението е на икономиста Кристофор Павлов, коментар за бюджета за 2017 г. Проблемът за образованието и все по-голямата липса на кадри, включително и в банковата сфера е във фокуса на организирания от асоциация „Банка на годината“ финансов форум „Образование, кадри, растеж“. Срещата на топ-банкерите и икономистите на България е днес от 15 часа, в зала „Роял“ на хотел „София – Балкан“. Има ли начин да задържим младите хора тук, у нас? В студиото вече са банкерът Левон Хампарцумян, добро утро, и ректорът на УНСС проф. Стати Статев, здравейте. Първо обаче, преди да започнем темата за младите хора, да кажем за тази политическа криза, в която влязохме. Така я определя президента. Има ли реално криза и очаквате ли тя да повлияе на икономиката на страната?
Левон Хампарцумян: Всеки има различна дефиниция за криза, но до момента, до който нямаме дългосрочното усещане за криза, няма да имаме директно влияние върху икономиката. Слава богу, една съществена част от икономиката е в частни ръце и не зависи по никакъв начин от политиците и това е, което създава новото богатство и ни дърпа напред. Така че малко политиците от своя страна трябва да бъдат по-отговорни и да не спекулират със създаването на усещането за криза, защото българската икономика не е била в толкова добро състояние от 10 години, от 2007-2008 година.
Водещ: Кой е по-добрият вариант, за да задържим това стабилно състояние на икономиката? Разпускане на парламента, служебно правителство, дата за нови избори или пък съставяне на нов кабинет в рамките на 43-тото Народно събрание?
Проф. Стати Статев: Аз не мисля, че има пряка връзка между тези неща в краткосрочен период. Категорично е ясно, че икономическа и финансова криза няма, напротив, ние имаме достатъчно фактори и индикатори, че отново излизаме на тренд на икономически растеж, слава Богу. Дали има политическа криза да кажат политолозите, но ние се надяваме, че в рамките на идните месеци, до април-май, политическата ситуация ще се стабилизира и това няма да попречи на икономическото развитие.
Левон Хампарцумян: Само да ви кажа, в последните 5 години сигурно имаме 6 правителства. Може би не съм напълно точен, но достатъчно много правителства. Ако смяната на правителствата създаваше проблеми в икономиката, щяхме да имаме много по-лоша икономика.
Водещ: Ако трябва да обвържем темата, заради която сте тук в студиото, с това, което предстои след 10 ч. при президента, политическата нестабилност можем ли да кажем, че гони младите хора от България?
Левон Хампарцумян: Не, младите хора по съвсем естествен начин си търсят успеха и късмета навсякъде и слава Богу, защото няма как да ги затворим изкуствено. Просто трябва да създадем тук условията да се реализират. Както например в IT-сферата, в информационните технологии. Много млади хора предпочитат да останат тук, разбира се, едни други пък напускат и това не е края на света, защото днес излизането от България няма смисъла на изгарянето на всички мостове, както е било по комунистическо-тоталитарно време, а просто търсене на друго приложение на това, което можеш. А другото, което е, че има доста хора, които са базирани в България, а пък работят за компании, които са на другия край на света.
Водещ: Във финансовата сфера предлагането покрива ли търсенето? С други думи, достатъчно ли са икономистите, които излизат подготвени от българските университети?
Проф. Стати Статев: Много често се драматизира проблемът с миграцията на висши кадри. Аз също считам, че това е естествен процес. Нормално е миграцията да бъде от една сравнително по-бедна държава с по-малки възможности за развитие към по-развитите страни, но тук въпросът е на активна държавна политика. Държавна политика както от страна правителство, така и от страна на бизнеса. И аз мисля, че тук губим много, оставяйки изцяло решението на младия човек по време на неговото следване и завършване. Може би за пореден път ще припомня идеята, която от повече от десетилетие повтарям, че държавата трябва по-сериозно да се отнесе към нейните кадри и т.нар. държавна поръчка. Нормално е държавата достойно да финансира, включително и със стипендии, а не само обучението, хората, които ще работят след това за нея, и това е на договорна основа минимум за 5 години. Нормално е, при тези ниски данъци, бизнесът също да има такава политика, по-активна, със стипендии, с финансиране на обучението, така че младите хора да чувстват своята сигурност в държавата. Тъй като ние имаме достатъчно индикации, че те заминават за чужбина не толкова защото нашето образование не е качествено, а просто защото не виждат бъдещата си реализация във всичките измерения в България. Така че тук има над какво да се замислим.
Водещ: Имаше една идея за медиците преди време, ако са завършили по държавна поръчка, да нямат право да напускат страната да кажем в рамките на 5 години, говоря наизуст в момента, но някакви такива срокове бяха поставени. Вариант ли е това за задържане на младите икономисти?
Проф. Стати Статев: Тук много грешно се разбират нещата. Не става въпрос за крепостно право. Да влезем във варианта „държавата те е финансирала 5 години и ти трябва да работиш за нея 5 години“ Ок. Не можеш да работиш? Какво значи това? Отиваш в частна фирма за два пъти по-голям доход. Или отиваш в чужбина, имаш предложение за 5 пъти по-голям доход. Ами върни си заема, който държавата ти е дала за 5 години в рамките на 5 години, за да финансира тя друг. Така че тук драма няма. Свободното движение е свободно движение. Но има един голям проблем – трябва ли ние като най-бедна страна в Европа да финансираме елита на развита Европа? И да погледнем колко от медиците, инженерите, финансистите, за които държавата е плащала 5-6 години, за да станат специалисти, след това заминават. Тоест, ние произвеждаме, ние сме донор на развития свят.
Водещ: Искат ли младите хора да бъдат икономисти? Преди време беше много модерно да учиш икономика, да си финансист. Сега как стоят нещата?
Проф. Стати Статев: Ако индикацията е приемът, който ние правим и който винаги запълваме, това означава, че интересът към професията „икономист“ и към всичките й измерения, защото това означава и финансист, за което говорим, никак не е спаднал. Така че интересът продължава да бъде голям.
Левон Хампарцумян: Аз, ако ми позволите, мисля, че след 10 години финансовата индустрия ще бъде много повече информационни технологии, отколкото традиционните финанси. Така че когато кажем „финансист“ или „икономист“, говорим за доста широк набор от умения и познания.
Водещ: Тук обаче идва ролята на университетите, които трябва да вървят паралелно с развитието на бизнеса.
Левон Хампарцумян: Университетите все повече ще трябва да се концентрират или в директна изследователска и практическа работа, или в наблягане на фундамента на знанията, което са математики и основни неща, за да може човек да стане обучаем. Защото обучението в бързо развиващия се свят всъщност е един непрекъснат процес. Вече го няма това „ще вземем една диплома и после 30 години ще лежим на нея“. Която и да е професия иска усилия човек да седи на върха на знанието и да бъде адекватен на променящата се среда. И тук не забравяйте, няма какво да се лъжем, това как българите емигрирали и така нататък – ако направим държавата прилично място за живот и има хубав климат, ще започнат да идват хората. И днес има хора със западноевропейски паспорти, които работят в София и се чувстват много добре. Не са чак толкова много, но това е техен избор. Не са ги пратили на заточение.
Водещ: Доколко образователната система се съобразява с нуждите на бизнеса и нагажда ли се лесно спрямо бързата промяна?
Проф. Стати Статев: Митът за липса на връзка между бизнес и висше образование и наука вече се разбива, поне що се отнася до „бръшляновите университети“, какъвто считам, че е и УНСС. Дори мога да ви кажа, че ние с г-н Хампарцумян миналата седмица подписахме меморандум между университета и банката, той е един от любимите лектори на моите студенти. Ние преработихме последните 2-3 години всички наши учебни програми в много активно сътрудничество с бизнеса. Но това не бива да бъде еднократен акт, защото смисълът на обучението през целия живот е това, че знанията, уменията, навиците се променят изключително интензивно, понякога дори по време на самото следване на студента от 4-5 години. Така че в това отношение висшето образование и бизнесът трябва още по-активно да работят. Тук имаме една добра и една лоша новина. Добрата е, че в промените на закона през май най-после на университетите беше разрешено да извършват стопанска дейност с продукта, който произвеждат. В момента предстои разработването на наредба, която вероятно ще бъде възложена на нашия университет, за прилагането на закона. И това е добре, тъй като ние ще можем да продаваме нашия научен продукт, а може би и още нещо. Лошото е, че законът все още ни пречи да използваме изтъкнатите професионалисти от практиката много и активно в обучението. Стоят едни 10%. Какво ще каже в един курс от 45 часа за 4 часа един изтъкнат професионалист? Ние трябва да обърнем нещата, за да може наистина да ги вкараме тези, които имат желание и които могат да го правят, просто да поръчаме курс.
Водещ: От кого зависи това обръщане?
Проф. Стати Статев: Зависи от законодателя. Ние се готвихме да предлагаме нови промени в закона с министъра на образованието и науката, но правителството пак падна и сега ще чакаме ново правителство, пак да го предложим, но аз си мечтая за времето, когато на г-н Хампарцумян, който естествено е наш възпитаник, за да е толкова успешен, ще му възложа да води един курс – да речем по стратегическо банкиране. Това е човекът, който наистина да влезе и да каже с огромния натрупан опит, с визията, която има, не само за българската банкова система, за европейската, за световната. Това е реалната връзка и мисля, че в това направление ние трябва също да постигнем резултат.
Водещ: Идват ли младите хора достатъчно подготвени в бизнеса?
Левон Хампарцумян: Вие споменахте това изследване на Кристофор Павлов, който е главният икономист на банката, между другото, не е случаен човек. България е харчела 5-6% от своя БВП за образование до 1996 г. 1996-1997 г., след кризата, предизвикана от комунистите, всичко се срина, разбира се публичните разходи се смачкаха, защото трябваше да плащаме дългове и да се преструктурираме. След това публичните разходи се възстановиха за милиционери, за здраве, за всякакви други сфери на публични разноски. А възстановяването на парите за здраве като процент от БВП беше изключително слабо и то може би е около 3-5%, което ни слага наравно с африкански държави. Безогледното харчене за образование е нещо, което малко странно е от моите уста, обаче аз съм абсолютен привърженик и не в горния край, в университетите. Така или иначе хората си намират пътя, дали тук, дали навън. Ние трябва да образоваме тази група от милион, милион и няколко души, които са функционално неграмотни. Което означава, че дори да им построим заводи и да им предоставим работа, те няма какво да правят вътре. И това е нещо, което след 20 години недофинансиране, след кризата през 1997 г. на образованието, днес имаме милион и половина неграмотни. И понеже политиците имат къси хоризонти – една година, две години, 4 години, а образованието дава резултат след 15-20 г., те не се занимават с това. Говорят, може да ви успят с начина, по който говорят, но много малко правят и според мен трябва да се концентрираме върху всички аспекти на образованието, но в тази част на населението, която културно изостава. И всъщност те са с български паспорти, тук не говоря само за цигани, на всякакви хора там. Те живеят в друг свят. Ние се разделяме вътрешно на две различни държави – едни, които имат достъп до интернет, знаят математика, правят това, правят онова, имат амбиция. И едни други, които са на нивото на 19 век.
Водещ: Понеже ни остана точно минута до новините, ще ви помоля за един много кратък коментар на бюджета за 2017 г. Как ви се струват заложените параметри в него?
Проф. Стати Статев: Аз винаги съм казвал, че тези битки, които се разразяват около бюджета, имат повече политическа окраска, отколкото икономическа. Ресурсът е толкова малък, че степените за свобода почти ги няма. Така че това е един нормален, добър бюджет, дай Боже да се приеме, за да вървим напред.
Левон Хампарцумян: Консервативен бюджет, както каза проф. Статев, „одеялото е късо“, трябва да избираме дали ще си завием главата или краката, но за двете заедно няма как да се случи.
Водещ: “Консервативен“ – май това е основната дума, която се чува?
Левон Хампарцумян: Не, основното, което е, разбира се, че трябва да е консервативен, но другото, което е – усилията трябва да са в това да произвеждаме повече, да произвеждаме ново богатство. Защото виждате сега, малко като се почувстваха по-комфортно, социалистите моментално започнаха да говорят за вдигане на данъци, а не за това, че някой трябва да произведе ново богатство.
Водещ: Господа, благодарим ви, че бяхте гости в „Денят започва“.