Агенция „Фокус“, 29 Декември 2016focus2

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев:
УНСС се утвърждава все повече като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с постиженията на Университета за национално и световно стопанство през 2016 година.

 

Фокус: Проф. Статев, през 2016 г. Университетът за национално и световно стопанство реализира редица инициативи, подписахте меморандуми за сътрудничество с няколко големи институции. Можем ли да кажем, че 2016 г. беше успешна за университета?

Проф. Стати Статев: 2016 г. беше поредната успешна година за УНСС. Радвам се, че сте забелязали продължаващото развитие и умножаване на контактите ни с държавните институции и с бизнеса, както и със системата на средното образование, откъдето идват нашите студенти. Важен критерий за успешност е и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и съдържанието на учебните програми на всяка една от близо 50-те бакалавърски специалности, на повече от 100 магистърски и 40 докторантски програми спрямо променящите се изисквания на съвременната наука и практика в пряк диалог с държавните институции, бизнеса, студентите и колеги от сродни университети.

УНСС се утвърждава все повече и като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива. Нараства броят на научноизследователските проекти, финансирани от Европейския съюз, от национални и собствени източници.

Фокус: Какви бяха най-големите Ви постижения през годината?

Проф. Стати Статев: Ако погледнете университетския ни сайт, ще се убедите, че в УНСС всеки ден „ври и кипи” от събития, свързани с образователния и научния живот – учебни занятия от понеделник сутрин до неделя вечер, публични лекции на министри, депутати, бизнесмени, посланици, научни конференции, кръгли маси, срещи-дискусии, студентски форуми… В тази ситуация е трудно да отлича най-големите постижения през годината, но не мога да не отбележа някои от тях. За поредна година УНСС запълни над 100% приема на студенти и продължава да е най-големият университет в България – единственият с над 20 000 студенти (21 880 за учебната 2015/2016 г., като през настоящата 2016/2017 г. ще надхвърли 22 000), и най-големият бизнес университет в Югоизточна Европа.

Но това е само количествената страна. В трите основни направления на УНСС – „Икономика”, „Управление и администрация” и „Политически науки”, в които се обучават около 90 на сто от нашите студенти, имаме едни от най-високите акредитационни оценки в страната. Успешно се развива и Юридическият ни факултет, който навърши 25 години, както и „Журналистика“ и „Социология“. Засилихме участието си в европейски и национални научни проекти.

Фокус: Колко студенти за първи път прекрачиха прага на УНСС тази година?

Проф. Стати Статев: Приемът на бакалаври и тази година традиционно е успешен. Запълнихме всичките места от държавната поръчка – 4 100. Изпълнихме и държавната поръчка от 1 100 магистри, приехме около 1 300 магистри платено обучение. Очакваме през януари да се запишат още около 500 магистри и около 100 докторанти. Така че през учебната 2016/2017 година повече от 7 000 нови студенти в трите степени – бакалавър, магистър и доктор – се вляха в академичното семейство на УНСС.

Фокус: Кое според вас мотивира младите да изберат УНСС за своята Алма матер?

Проф. Стати Статев: На първо място това е доказаният и непрекъснато нарастващ в годините академичен авторитет на УНСС в обществото като лидер на висшето бизнес образование в страната. Дипломата на УНСС е сериозна гаранция за успешно кариерно развитие според българските държавни и частни работодатели. Направихме успешна кандидатстудентска кампания в различни измерения – от прекия контакт със средните училища в страната, които са традиционен „доставчик” на бъдещите ни студенти, до мащабна дигитална кампания, за да може младите хора да бъдат максимално информирани за възможностите, които им предлага УНСС по време на следването и след завършването. Много добре работи създадената под егидата на УНСС Асоциация на икономическите училища в България, която е ефективна форма за непрекъсната връзка със средното образование. Организираните от асоциацията национални средношколски олимпиади и конкурси по различни направления на икономическата наука, вече станаха традиция и техните лауреати получават правото да учат в УНСС. През миналата учебна година тази практика бе поета и от останалите професионални направления, така че УНСС има вече много силно и перманентно присъствие в средното образование на страната. Друг фактор, който привлича младите хора към УНСС, са десетте бакалавърски специалности с преподаване на английски език, а също и толкова магистърски програми, някои от тях съвместни с водещи европейски университети.

Сериозна роля играе и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и програми във взаимодействие с бизнеса, както и все по-силната практическа насоченост на преподаването. Важно е също така, че почти всички студенти на УНСС участват в разгърнатата ни система за студентски стажове и практики като основа за бъдещата им реализация.

Сериозни са възможностите за студентска мобилност, чрез която студентите учат един или два семестъра в престижни чуждестранни университети-партньори на УНСС.

Фокус: В кои сфери ще се стремите университетът да се развива през новата 2017 г.?

Проф. Стати Статев: УНСС ще продължи да се развива в традиционните си направления. Заедно с това имаме амбицията да реализираме новите възможности, дадени на висшите училища с последните промени в ЗВО. Най-важната от тях е правото за осъществяване на стопанска дейност. Вече има решение на Академичния съвет за създаване на търговско дружество „УНСС Консулт”, което ще реализира научния ни продукт. Предстои разкриване с акт на Министерския съвет на три института към УНСС – по икономика и политики, по творчески индустрии и бизнес и по предприемачество.

Фокус: Какви са основните Ви цели за предстоящата година?

Проф. Стати Статев: Изконните ни цели са създаването на все по-добри кадри с висше образование за нуждите на националната икономика и държавното управление. УНСС има своето достойно място в създаването на управленския и бизнес елит на България и ще продължава да го разширява и утвърждава. Ще направим отново всичко необходимо УНСС да продължи да бъде най-голямото висше бизнес училище в страната и региона. В по-частен план ще продължим да утвърждаваме навлязлата във второто си десетилетие съвместна с Университета Нотингам Трент магистърска програма „Европейски бизнес и финанси”, уникалната в световен мащаб магистърска програма „Ядрена сигурност” под егидата на ООН, съвместните докторантски програми със Свободния университет в Брюксел и др. В областта на материалната база започваме строителството на нов модерен корпус на УНСС с близо 10 000 кв.м., което ще увеличи разгърната ни застроена площ с около 20% и ще създаде по-добри условия за обучение и научноизследователска дейност. Предстои завършването на общата програма за енергийна ефективност с поставянето на изолация на старите корпуси и заменяне на осветлението със съвременни енергоспестяващи осветителни тела и собствено производство но електроенергия.

Фокус: Планирате ли провеждането на нови инициативи и какви?

Проф. Стати Статев: В областта на преподаването продължава закриването на стари и разкриването на нови магистърски специалности, съобразени с динамичните изисквания на пазара на труда. Вече имаме три одобрени проекта към фонд „Научни изследвания”, работата по които ще започне през 2017 г. Очакваме да успеем в надпреварата за изграждане на Център по компетентност за големи данни, с който ще дадем сериозен принос в синхронизирането на различните статистики и източници на информация в страната и реално ще допринесем за оптимизиране на управленските процеси на национално, секторно и отраслово ниво.

Наскоро получихме информация, че Шанхайският университет (след повече от година интензивни преговори, включително на ниво заместник-министър на науката на Китай) е взел решение за създаване на съвместна образователно-научна структура с УНСС.

В областта на електронизацията на обслужването на учебния процес през 2017 г. предстои за първи път новоприетите студенти да получат електронни студентски книжки, с което се затваря кръгът на вече съществуващите и утвърдени в годините електронно изпитване, електронни протоколи и електронни главни книги (с уникални електронни университетски подписи на всеки преподавател). В електронизацията на учебния процес, особено за целите на дистанционното обучение, продължава интензивно прехвърлянето на учебните курсове и учебните материали на електронни носители и тяхното уеб-базиране, за сметка на постепенния отказ от хартиени носители. Вече споменах и за мащабната строителна програма през 2017 г. Като цяло УНСС се готви да посрещне достойно вековния си юбилей през 2020 г.

Фокус: Успяват ли днес висшите училища да се справят с изискванията на модерния, съвременен живот?

Проф. Стати Статев: Не мога да отговаря за всичките 51 висши училища в страната, защото проблемите пред всяко едно от тях са различни и специфични. Но смело мога да заявя, че УНСС в това отношение се справя добре. В съвременния информационен свят, когато всички имат достъп до все повече информация, няма как преподавателят да се изправи пред студентите и да им чете какво е написал в учебника си. Той трябва да бъде над това, да маркира най-новото развитие на проблема в теорията и практиката, да учи студентите си на творческо мислене. Младите хора са много чувствителни на тази тема. Те ценят времето си. Силата на УНСС е, че преобладаващата част от нашите преподаватели, освен доказани учени и преподаватели, са и практици на сериозни позиции в областта, в която работят. Например отдавна се отказахме от архаичната форма „задочно обучение”, премахнахме последователно упражненията в магистърска степен, а след това и в трети и четвърти курс на бакалавърската степен. През 2017 г. ще продължим диалога къде в първи и втори курс да останат упражнения или семинарни занятия – дали само там, където е необходимо индивидуално практическо обучение – например по информатика. Всичко това предполага нова методика и методология на водене на учебния процес.

Имаме много интензивен обмен на студенти с водещи европейски университети, а от 2016 г. – и с университети от Азия. Както чуждите студенти в УНСС, така и нашите, след завръщането си, дават висока оценка за качеството на преподаване в нашия университет. Мисля, че в това отношение УНСС се развива добре, но в съвременния свят това е непрекъснат процес – вече навлизаме в Индустрия 4.0 и трябва да сме готови за новите предизвикателства.

Фокус: Кои са най-сериозните проблеми на българското висше образование и предприеха ли се стъпки в разрешаването им?

Проф. Стати Статев: С промените в ЗВО през тази година беше направена поредна стъпка към решаване на динамичните проблеми пред висшето образование в страната. Предстоят промени и в ЗРАСРБ. Но една влезли в сила промените в ЗВО, отново заговорихме за нови – толкова е динамична средата. Ще спомена само някои от тях, по които има консенсус в Съвета на ректорите:

Да има равнопоставеност между държавните и частните висши училища при формиране на тяхната структура – да отпаднат изискванията в държавните университети катедрата да има минимум 7 преподаватели на щат, а факултетът – минимум 40, което води до изкуствени структури и невъзможност да се формират факултети по професионални направления.

Законът да осигури законова възможност изтъкнати доказани специалисти от практиката да участват по-активно в преподавателската дейност, а не както досега – не повече от 10% от лекционен курс, което е от 3 до 6 часа.

Фокус: Какво послание ще отправите към младите хора в България през 2017 година?

Проф. Стати Статев: Дерзайте! Вие сте нашето бъдеще и нашата надежда! Вярваме във вас!

 

Силвия МАРИНОВА


Тв BG on Air, „Директно”, 08.12.2016 г.logo-onair

 

Висшето образование

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите;
Яна Вангелова, председател на Националното председателство на студентските съвети

Водещ: И така, на студентския празник говорим със заместник-председателя на Съвета на ректорите и ректор на УНСС проф. Стати Статев и с председателя на Националното председателство на студентските съвети, Яна Вангелова. Здравейте, добре дошли и честит празник.

Проф. Стати Статев: Да е честит на всички студенти и на цялата академична общност.

Яна Вангелова: Да е честит на всички.

Водещ: Доста положителни неща се надявам да обсъдим днес. Иска ми се да започнем обаче от това доколко програмите на всичките над 50 университета в България, които се предлагат днес на студентите, са адекватни на пазара, на очакванията им, на това, което бизнесът иска, на нещата, които се случват около нас всеки ден?

Яна Вангелова: Невинаги това, което се предлага от висшите училища в страната, е това, което студентите са очаквали, но това невинаги е въпрос на самата програма на висшето училище. Понякога самите студенти не знаят какво представлява самата специалност, в която са влезли. Смятам, че добра стъпка в тази насока е това, че вече има кариерни центрове в средните училища, които все пак помагат младият човек да се ориентира и да влезе в специалност, в която очаква нещо определено да се случи, да получи определени знания и умения.

Водещ: Добре. Кажете ми, проф. Статев, как се правят тези програми? Като се обсъждат на ректорски, на декански, на факултетен съвет? Наистина обсъждат ли се тенденциите на пазара, онова, което бизнесът търси? Знаем, че бизнесът казва, че в голяма част от сферите има криза на кадри.

Проф. Стати Статев: Вие вероятно имате предвид учебните планове, защото учебният план е набор от дисциплини, които се изучават в дадена специалност.

Водещ: Добре, да го наречем учебен план.

Проф. Стати Статев: А в учебната програма е разписано какви теми съдържа всяка една учебна дисциплина.

Водещ: Аз съм сигурен, че и тук някой би имал забележки заради това как е разпределен броят часове и доколко една дисциплина е достатъчна като брой лекции, друга пък не толкова, но…

Проф. Стати Статев: Вижте, сложен е този процес. Има си ясна и точна процедура за него. По правило учебният план се създава в катедрата, която отговаря за тази специалност. Той се придружава от учебни програми за всеки един курс, заедно с екипите, които ще водят тези курсове. След като се обсъди и приеме от катедрен съвет, минава през факултетен съвет и отива за утвърждаване в академичен съвет, което го прави документ. Но това е формалната страна.

Водещ: По някакъв начин търси ли се обратната връзка със студентите…

Проф. Стати Статев: Разбира се.

Водещ: …със студентските съвети?

Проф. Стати Статев: Въпросът има малко по-друго измерение. В УНСС председателят на Студентския съвет е редовен член на Ректорския съвет и на всяко заседание има право да представя позициите на студентите по всички въпроси. Има искания на студенти, свързани с учебните планове и с учебните дисциплини, но това е сравнително рядко. Проблемът има по-друга насоченост – доколко учебният план отговаря на очакванията и на изискванията на бизнеса.

Водещ: Именно.

Проф. Стати Статев: В УНСС беше свършена много сериозна работа през последните години, когато ние целенасочено чрез проекти, финансирани от Министерство на образованието и науката, актуализирахме всички учебни планове с активното участие на представители на бизнеса и на представители на държавната администрация, заедно със студентите.

Водещ: За да не става така, че университетите вадят кадри, които после не могат да се реализират на пазара на труда, нали така?

Проф. Стати Статев: Този въпрос има друго измерение. Той е въпрос на мащаба в по-голяма степен, отколкото на различие в учебните планове и зависи от това кой университет обучава даден специалист.

Яна Вангелова: Входът трябва да е лесен. Изходът обаче е важно да е труден. Тоест, излизаш само ако си придобил определени компетенции, определени знания. Входът трябва да е отворен за всички.

Водещ: Така ли е, проф. Статев? Да се свали нивото максимално, за да могат да влизат колкото могат повече студенти?

Проф. Стати Статев: Стана шлагер, че в България броят на университетите е много голям.

Яна Вангелова: Съгласна съм.

Водещ: Малко над 50.

Проф. Стати Статев: Този брой е 51. Когато дойдоха преди години представители на Световната банка с това послание, аз ги попитах: „Как се сетихте, че е голям броят на университетите?“.

Водещ: И те какво ви казаха?

Проф. Стати Статев: Нищо. Но аз им казах, че в Европа, в европейското образователно пространство на 450 млн. жители има 4000 университета. Ако подходим пропорционално спрямо населението в България, ние трябва да имаме 66-67 университета. Така че въпросът не е до бройката, а до мащаба. Въпросът е дали всеки университет си следва профила и спецификата, за които той е предназначен, или сме допуснали да развива какви ли не допълнителни специалности.

Водещ: Добре, но с каква цел се прави това – да има толкова много специалности, които да остават незапълнени?

Проф. Стати Статев: Прави се с цел получаване на повече пари. Тръгна целенасочена политика след приемане на Стратегията за висшето образование от правителството на съвместно заседание със Съвета на ректорите и най-важното е, че тя се изпълнява. Но все още преобладаващата част от парите се дават за брой студенти. Естествено, че университетите ще се стремят да приемат повече студенти, за да получават повече пари.

Водещ: Добре. За конкуренцията между университетите и за това каква е разликата между частен и държавен университет да поговорим. Какво виждате вие като започнат кандидатстудентските кампании? Какви прийоми прилагат университетите, за да привлекат университетите, за да привлекат повече студенти? По-интересни програми, палитра от повече специалности? Как изглеждат нещата всяка година, като тенденция?

Яна Вангелова: По-фаталното според мен е, че някои университети го превръщат в реклама на някакъв продукт, който според мен доста се разминава с продукта, който трябва да рекламират. Тоест, рекламират добрата база, рекламират възможността да участваш по различни програми, но не рекламират това, което всъщност дават като качество на обучението.

Водещ: Тоест, какво ми казвате сега – че отделни университети трябва да се профилират в някакви специалности, в каква насоченост?

Яна Вангелова: Да. Конкретна, а не да рекламират просто, че дават лесно дипломи, „Заповядайте при нас“. Няма да визирам кое е висшето училище, но имаше такива случаи на реклама, която според мен далеч не е подходяща за висшето образование.

Водещ: Като говорим за това, проф. Статев, и ако се върнем малко назад в годините, как изглежда нивото, което, аз съм сигурен, че ще се съгласите с мен, пада всяка година при приема?

Проф. Стати Статев: Има такъв елемент, но той е свързан с масовизацията на висшето образование. Свързан е и с това, за което вече споменах – че традиционни университети, специализирани в определена област, десетилетия наред развиват направления, които не са им присъщи. И това доведе например до мантрите, че има прекалено много икономисти, прекалено много финансисти, хайде сега да правим инженери. Което за мен не е правилна позиция, защото ако следваме тази постановка, след 7-8 години ще се сетим, че има прекалено много инженери и прекалено малко икономисти. И в този мисъл съм съгласен с г-жа Вангелова.

Що се отнася до конкуренцията между университетите, тя не е между университетите, тя е между направленията, които те водят. Иначе между самите университети е трудно да се каже, но това се вижда от приема, който те правят – кой си запълва приема и кой не го запълва. И се стига до това, за което много пъти алармираме: през последните  десетина години това, което се определя с постановление на Министерския съвет като прием на университетите, включително и тази година с новите промени в Закона за висшето образование, е два пъти повече от реалния контингент студенти.

Водещ: Бройките не могат да бъдат запълнени, това казвате.

Проф. Стати Статев: Естествено, че не могат да бъдат запълнени, защото няма откъде да ги вземем. Просто ги няма физическите бройки, които да запълнят тези места.

Водещ: Проф. Статев, вие как отговаряте, когато студентите казват, че преподавателите използват архаични начини за поднасяне на информация?

Проф. Стати Статев: Това, общо взето, много трудно вече може да се получи, защото става дума за методика и методология не само на преподаване, но и на подготовка на учебните курсове, включително на изпитите. Така че това е друга тема.

В УНСС по-голямата част от изпитите са електронни. Поставянето на оценките е електронно, главните ни книги са електронни, а от учебната 2017/2018 година студентите ще получат за първи път електронни студентски книжки, които ще са чип в чипа на дебитната карта, която имат.

Но ми се ще да се върна на рефрена, който се върти, че студентите отиват  в чужбина, че изтичат мозъци…

Водещ: Е, отиват, да.

Проф. Стати Статев: Да, но къде са числата? През последните седем-осем години ние имаме стабилен тренд, между седем и осем хиляди наши, и то добри деца, защото се предполага, че трябва да имат езикова подготовка, трябва да имат определено равнище…

Водещ: И финансови възможности.

Проф. Стати Статев: Разбира се, и финансови възможности, донякъде, тъй като не навсякъде това е такова тежко условие. Не говоря за елитните университети. Но никой не е направил сериозен анализ доколко това е естествено движение. В крайна сметка всеки има право на своя личен избор…

Водещ: И доколко ученето в чужбина не е причина да се остане след това там.

Проф. Стати Статев: Не мисля, че това е проблемът. Много пъти съм поставял този въпрос пред Съвета по образование при президента, пред Министерството на образованието и науката, че може би ограниченият ресурс за висше образование, с който разполага държавата и който едва ли ще се разшири в обозрима перспектива, трябва да бъде използван по-ефективно.

Водещ: Как ще стане това?

Проф. Стати Статев: Като държавата определи кадрите, които й трябват, да сключи договори с тях и да им гарантира работа пет години напред. И бизнесът също.

Водещ:  Ама всъщност то реализацията не е ли предопределена и от начина, по който прекарваш времето в университета, начина, по който преподавателите те подготвят за това, като излезеш на пазара на труда, да си конкурентоспособен, да си адекватен на всичко онова, което се случва около теб?

Проф. Стати Статев: Нещата са много по-гъвкави. Например в УНСС е най-старият и най-големият Междууниверситетски център за развитие на кариерата. Нашите студенти още от първи и втори курс контактуват с изключително много фирми. Преди няколко дни бяха поредните Дни на кариерата в УНСС, в които участваха 77 държавни институции, фирми, неправителствени организации, с по-голямата част от които имаме договори за сътрудничество, по силата на които те се ангажират да осигуряват стажове за нашите студенти и работни места за нашите випускници.

Водещ: Можете ли да кажете, че има специалности, които вече си отиват, към които няма интерес, които по някакъв начин трябва да бъдат „окрупнени“ – от 2-3 университета само в един да я има, защото има малък интерес?

Яна Вангелова: Има такива специалности, да.

Водещ: Дайте ми пример.

Яна Вангелова: В момента не мога да се сетя, но всички тези, които попадат в Списъка на защитените специалности са именно такива, към които няма интерес и държавата всякак се стреми да засили интереса към тях. Те са специфични и само в няколко висши училища.

Водещ: А то не трябва ли това да се прави това по някакъв начин и от самите университети? Така да направят, ще ме поправите сигурно проф. Статев, програмата, че тя да е интересна на студентите, да е адекватна, да привлича, за да могат после те да са адекватна работна ръка.

Проф. Стати Статев: Аз ще ви дам конкретен пример.

Водещ: Дайте ми.

Проф. Стати Статев: В УНСС имаше специалност „Икономика на кооперациите“. Но в новите условия кооперативното движение не се развива – нито у нас, нито в развития свят.

Водещ: И какво стана с тази специалност?

Проф. Стати Статев: Взехме решение да я закрием и на нейно място създадохме изключително модерната специалност „Икономика на недвижимата собственост“. Това е пример, че университетите и самият академичен състав трябва винаги да бъдат на гребена на вълната.

Водещ: Защото иначе конкуренцията между частни и държавни университети веднага си казва думата.

Проф. Стати Статев: И особено в магистърските програми да се търсят тези съвременни пробиви, като нещата, които днес са станали, утре да бъдат в аудиториите.

 

(Със съкращения)