2018


в. Трудtrud

2 октомври 2018 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, пред “Труд”: Започваме обучение по седем нови магистратури

Сътрудничеството между висшето образование и практиката е от ключово значение

 

Даниела КРЪСТАНОВА

Вчера в Университета за национално и световно стопанство – най-големият бизнес университет в България и Югоизточна Европа, бе открита 98-ата учебна година. Ректорът проф. Стати Статев, който е и заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Р България, отговаря на въпроса има ли авторитет висшето образование у нас и лесно ли се взима диплома. Говорим си и за идеите му за реформи.

 

– Проф. Статев, вчера в УНСС се откри 98-ата учебна година. Какви са новостите в сравнение с предишната?
– УНСС е на прага на вековния си юбилей, което още повече ни импулсира да тачим и развиваме заветите на нашите първостроители. Един от най-важните е да създаваме кадри не само за науката, но най-вече за практиката – за държавната и местната власт, за финансовата система и реалния бизнес. В палитрата от бака-лавърски специалности в шестте професионални направления, в които УНСС обучава, сме покрили на базисно ниво потребностите на пазара на труда. Много по-динамична е картината в магистърските специалности, където на практика се моделира окончателният професионален облик на бъдещия млад специалист. Имаме постоянна и силна връзка със структурите на държавното управление на централно и местно ниво, както и с бизнеса. Всички промени в учебните планове на специалностите и в съдържанието на учебните програми се обсъждат и съгласуват с техни представители. По този начин осъществяваме връзката висше образование – практика, която е изключително важна за бъдещата успешна кариера на нашите възпитаници. На тази база идват и идеите за разкриване на нови специалности. През тази година, освен по сегашните 100 магистратури, започваме обучение и по седем нови: „Противодействие на корупцията”, съвместно с КПКОНПИ, „Икономика на вътрешния ред”, съвместно с МВР, „Дигитална икономика”, „Корпоративни стратегии и дигитални трансформации”, „Бизнес лидерство”, „Счетоводство, финансов контрол и финанси с преподаване на английски език” и „Бизнес и иновации с преподаване на английски език”. В магистратурата „Икономика на отбраната и сигурността със специализация „Ядрена
сигурност“ на английски език под егидата на ООН, освен чуждестранни стипендианти на Международната агенция за атомна енергия от 10 страни, през тази година ще се включат и експерти на Министерството на енергетиката. Вече дванадесета година успешно работи съвместната ни магистърска програма с Университета Нотингам Трент, Великобритания – „Европейски бизнес и финанси”, която заради Брекзит ще преименуваме на „Международен бизнес и финанси”. Вече работим с Агенция „Митници” и по съвместна магистратура „Митническа политика и контрол”.
– При тазгодишната кандидатстудентска сесия още в края на юли запълнихте всички места по държавната поръчка, а в други водещи университети като Софийския останаха стотици незаети бройки. На какво според Вас се дължи този факт?
– Това не е нещо ново и необичайно за УНСС. За поредна година нашият университет запълни държавната си поръчка още на първо класиране и започнахме прием в платено обучение, като особено голям е интересът към дистанционното платено обучение на хора, които вече работят и искат да повишават образователното си равнище. Интересът към УНСС се дължи на много фактори, най-важните от които са сериозните ни връзки с държавното управление и бизнеса, както вече отбелязах, и активната ни комуникация със средните училища. Не на последно място е фактът, че дипломата на УНСС се утвърди като сериозна гаранция за намиране на престижна и добре платена работа.
– Отчитате ли по-голям наплив от кандидати и каква е тенденцията през последните няколко години?
– Броят на кандидат-студентите в УНСС е относително постоянен в годините, което гарантира запълването на местата по държавна поръчка. Нещо повече – имаме и достатъчно кандидати за платено обучение.
– А при кои специалности има пренасищане с кадри?
– Ако имате предвид грешно разбираната постановка, че трудовият пазар на страната е препълнен с икономисти, финансисти, управленци и юристи и затова техният брой трябва да намалява, а да обучаваме повече математици, физици, химици и инженери, то разговорът е много по-дълбок. Защото след 7-10 години ще установим, че има повече от вторите, а не достигат от първите.

Не е перспективно и решението за обявяване на специалностите, в които сега има недостиг от кадри, за приоритетни и за тях държавата да дава по-високи субсидии. Желанието на един млад човек да стане финансист или инженер не се мотивира от парите, които държавата дава на висшите училища (ВУ), а от съвсем друг комплекс от фактори. Необходим е сериозен анализ кои ВУ обучават „излишни” висшисти. Необходимо ли е на България в повече от половината университети да има факултети по икономика, администрация и управление? Трябват ли й девет юридически факултета? Когато има аргументирани отговори на тези въпроси, държавата да поръчва необходимите й кадри на доказаните университети, а не на всеки по малко. В това отношение политиката на правителството и МОН е в правилната посока, но са необходими още по-решителни действия за изпълнението на стратегията за висше образование.
– Мислите ли, че реално би проработила идеята държавата да „поръчва” на вузовете кадрите, които ще са й необходими през следващите няколко години и да поеме пълната им издръжка, а след това завършилите да са задължени да работят за държавата определено време?
– Не само държавата трябва да си поръчва кадрите, но и бизнесът да финансира тяхното обучение срещу задължението за същото време (обикновено пет години) да работят в съответната структура. Според мен това ще регулира пазара на труда в страната, ще намали броя на заминаващите да учат в чужбина, както и на дипломираните висшисти, които отиват на работа в чужбина. Убеден съм, че немалка част от младите хора отиват да учат или да работят извън България не защото образованието ни е лошо, а защото нямат сигурност за бъдещата си ефективна реализация на нашия трудов пазар. Системата е много проста – ако наруши договора, ползвалият финансиране ще трябва да върне похарчените пари за неговото обучение на държавата или бизнеса за същото време, за което ги е ползвал. Това силно ще оптимизира и без това оскъдните средства за висше образование и наука.
– Не веднъж сте изказвал мнението, че е нужен единен Закон за висшето образование и науката? Кои са най-важните проблеми, които той би разрешил?
– Такъв закон е повече от необходим, за да се преодолеят голяма част от противоречията в системата на висшето образование и науката. Сега тя се подчинява на два функционални закона – Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), и на два институционални закона – за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия. Ако следваме логиката на последните два и системата се управлява институционално, трябва да се приеме отделен закон за всяко висше училище.

Практиката показва, че колкото и добър „ремонт” да се направи например на ЗВО, това неминуемо води до промени в ЗРАСРБ и обратното. Но въпросът не е само за единния Закон за висшето образование и науката, а най-вече за оптимизирането на националния ресурс за висше образование, наука и иновации. Понастоящем той е пръснат в повече от половин дузина министерства и структури и се харчи по най-различни критерии и за най-различни цели. Според мен целият този ресурс трябва да се събере в един национален фонд и да обслужва пряко националните цели и приоритети.
– След Националната среща за висшето образование, организирана от „Труд” през юли, в парламента бяха внесени законодателни промени, регламентиращи по-широкото участие на бизнеса в обучението на студентите. Вие бяхте основният инициатор на това предложение – как върви обсъждането на промените и защо те са толкова важни за системата?
– Вече споменах, че сътрудничеството на науката и висшето образование с практиката е от ключово значение. Досега доказани професионалисти от практиката можеха да водят само 10% от лекционен курс, т. е. от 3 до 6 часа, което беше крайно недостатъчно. Промяната в ЗВО, която вече е приета на първо четене от Народното събрание, дава възможност да им се възлагат до 5-6 учебни дисциплини в бакалавърските специалности и до 3-4 в магистратурите, което ще покрие преобладаващата част от академичния хорариум с приложен характер. Естествено продължение на участието на практиците в обучението е и предложението те да бъдат равноправни членове на държавните изпитни комисии. Убеден съм, че прилагането на тази законова промяна ще повиши нивото на прак-тико-приложната подготовка на студентите и ще подобри синергията между висшето образование и практиката.
– Достатъчно добра ли е връзката между висшето и средното образование и как трябва да се работи в тази посока?
– Съветът на ректорите вече започна разговори с Министерството на образованието и науката за разширяване на практиката за създаване на специализирани средни училища в рамките на университетите. Това е едно възможно решение за подбор на елитни кадри още на гимназиално ниво. Например УНСС има готовност, след приемане на съответните законови норми, да създаде в своята структура Национална гимназия по икономика, администрация и управление.

Има и друга възможна насока за развитие на връзката между висшето и средното образование – създаване към университетите на група от професионални средни училища. Ще дам пример с Асоциацията на икономическите училища в България, която бе създадена по инициатива на УНСС преди четири години. Първоначално в нея се включиха само тридесетината специализирани училища, но постепенно се приобщиха и много други, които имат профил, аналогичен на УНСС. Работим в различни направления: наши преподаватели обучават учители, организираме национални олимпиади и състезания, които приобщават учениците към академичната среда, а първенците се приемат без изпит в университета.
– Какво е мнението Ви за твърденията, че в България дипломите за висше образование се взимат лесно, а завършилите нямат необходимата подготовка, за да се влеят по специалността в пазара на труда?
– Това твърдение е невярно. Във всяка страна, и в най-развитата и в най-неразвитата, има и силни, и слаби университети. Отново се връщаме към вече коментирания въпрос за „излишните” висши кадри на пазара на труда. Лесно е да се направи оценка кои ВУ ги обучават и възпитаниците на кои ВУ се реализират най-успешно по завършените от тях специалности. Проблемът не е в големия брой на ВУ, както често се коментира. По брой ВУ спрямо населението ние сме под средноевропейския стандарт (по който трябва да имаме не 51, а 66 ВУ) и далеч под световния. Проблемът е, че на практика всяко ВУ може да обучава във всяко професионално направление и във всички образователно-квалификационни степени. Нужно е ясно разграничение – всички ВУ, акредитирани в дадено професионално направление, да обучават бакалаври, няколко да имат право да обучават и магистри, и само ВУ, които доказано правят наука, да обучават в ОНС „доктор”. В тази връзка Съветът на ректорите предложи да се наложи поне петгодишен мораториум върху откриването на нови ВУ и разкриването на нови професионални направления във вече съществуващите ВУ. Много е важно да се приеме и предложението един академичен преподавател да участва в акредитацията само на едно ВУ.
– Изчерпано ли е като форма на задочното обучение и ще бъде ли по-успешно заменено от дистанционното?
– Задочното обучение е рецидив от средата на миналия век, когато за определен период е било необходимо да се създаде критична маса от кадри с висше образование. Няма никаква логика за половината хорариум да се признава същият образователен ценз, както за цял хорариум. Световните стандарти, към които се стремим, имат добра практика на обучение, разтеглено във времето (part-time), но в този случай се изучава същият хорариум за по-дълго време (например в летни семестри).

Модерната форма е дистанционното обучение, но за да стане тя ефективна и съпоставима като качество с редовното обучение, е нужна спешна промяна в Наредбата за дистанционно обучение от 2004 г. Необходимо е както има регулирани специалности, така да се определи в кои професионални направления и специалности може и в кои не може да има дистанционно обучение. Ако това не бъде направено, в общия случай то се превръща в задочно на задочното с неговите 30% присъствени занятия. И още нещо – след като е дистанционно обучение, трябва ли да има присъствени занятия, или изцяло да се базира на електронни и интерактивни форми. Все въпроси, които чакат своето неотложно решение.
***
Нашият гост
СТАТИ СТАТЕВ е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 г. завършва специалност „Политическа икономия” в УНСС, а през 1984 г. -„Математика” в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 г. Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Ръководител на катедра „Икономикс”.

 


в. „Стандарт“ standard

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Да спрем разкриването на нови университети

Когато влезем в Шенген и Еврозоната, ще почувстваме истинските предимства на ЕС

29 юли 2018 г.

http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/da_sprem_razkrivaneto_na_novi_universiteti-374186.html

2018-07-29 23:00:00

Стати Статев е макроикономист и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), както и заместник-председател на Съвета на ректорите. “Стандарт” разговаря с него за нуждите от промени в Закона за висшето образование, как трябва да се оценяват висшите училища, както и за това дали у нас действително има икономическа стабилност.

– Проф. Статев, Вие сте част от инициаторите на промените в Закона за висшето образование, чрез които бизнесът да влезе в университетите. Какво очаквате да се случи, когато това стане факт?

– Не става въпрос само за бизнеса, а за изтъкнати и доказани специалисти от практиката, която включва също държавните и регионалните структури, неправителствените организации, както и много други. Постановката за учене през целия живот е отговор на промените в практиката, които са толкова динамични, че получените знания в университета не може да покрият цикъла на един трудовоактивен живот от средно 40 години. Има и области, в които промените са непрекъснати. Това налага и връзката с потребителите на кадри, които създават висшите училища, да е перманентна – необходимо е между образованието и практиката да има пълна синергия. В този смисъл чрез Съвета на ректорите инициирахме редица промени в Закона за висшето образование, по които вече се работи в комисия, назначена от министъра на образованието и науката, но те в най-добрия случай ще влязат в сила от учебната 2019/2020 г. Затова инициирахме една бърза промяна, която да влезе в сила още от предстоящата учебна година. Сега изтъкнати практици може да водят до 10% от даден учебен курс, което е една или две лекции. Предложението е такива хора, по решение на съответния катедрен и факултетен съвет, да водят до 10% от занятията в бакалавърска степен, което означава от 220 до 300 часа от учебния план или до 4-5 учебни дисциплини. В магистърска степен предложението е да водят до 20% или от 120 до 200 часа, което е от два до четири учебни курса в зависимост от продължителността на магистърската програма. Второто предложение е тези хора да участват като равноправни членове в държавните изпитни комисии (до 50% от състава на комисията). Това означава при тричленна комисия – един представител на практиката, а при петчленна – един или двама. Очакването ни е тези промени да влязат в сила от есента, тъй като по тях има пълен консенсус. –

– В УНСС има отдавнашна практика в това отношение, какво получават студентите от нея? Започват ли по-бързо или по-рано работа, след като са били обучавани от хора от практиката?

– В УНСС още от началото на 90-те години на миналия век чрез Междууниверситетския център за кариерно развитие (най-старият в България) функционира непрекъснато действаща система за стажове и практики на студентите. Имаме договори с четирите национално представителни работодателски организации и с почти всички големи държавни и професионални бизнес структури. По тази линия много от нашите студенти получават предложения за работа още преди да са се дипломирали. Това стои в основата на факта, че повече от 95% от нашите възпитаници се реализират по специалността, която за завършили.

– Съветът на ректорите се обедини и около други промени, предложени от министър Красимир Вълчев – например сключването на мениджърски договори и по-голяма независимост на ректора от академичните съвети. Как гледате на това? Възможно ли е някои от университетите да се феодализират на тази база?

– В никое от другите министерства – на икономиката, транспорта и т.н., няма държавно предприятие, чийто ръководител да не е в договорни отношения със своя принципал и първостепенен разпоредител на средства от държавния бюджет. Докато държавните университети нямат никакво формално юридическо взаимоотношение с МОН в този смисъл. В случая става въпрос за прецизиране, балансиране, оптимизиране и формализиране на отношенията между органите за управление на държавното висше училище (ректор, академичен съвет, общо събрание) и органите за управление на МОН като проводник на интересите на държавата. Каква ще е формата (договор за управление или нещо друго) и какво ще е съдържанието е въпрос на предложения, обсъждания и дебати.

– Много от българските университети са с оценки в горната скала, въпреки че преподават недостатъчно качествено. Средната оценка на висшите ни училища нараства всяка година. Какво би трябвало да се промени в работата на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА)?

– Сега НАОА прилича на университет, в който се пишат само отлични оценки, което е силно демотивиращо. Оценъчната скала е от 0 до 10. Висше училище с оценка под 4 не получава акредитация, между 4 и 6 може да обучава само бакалаври, до 8 – и магистри, а над 8 – и доктори. Проблемът е, че почти всички висши училища са оценени над 8. Не е нормално да се акредитират докторски програми на висши училища, които не правят сериозна наука в съответната област. Нормалната практика по света е голяма част от университетите да обучават бакалаври, по-добрите – и магистри, и само най-добрите да могат да обучават в образователно-научната степен „доктор”. Същото в още по-голяма степен важи за висшата научна степен „доктор на науките”. Ако се реши този въпрос, тогава НАОА ще изпълни функциите на национална рейтингова институция на висшето образование и науката.

– Има ли нужда според Вас от такъв голям брой университети и трябва ли да има окрупняване? Броят на обявените свободни места пак е по-голям от броя на абитуриентите?

– Проблемът за броя на университетите периодично се поставя на обсъждане и замъглява основните проблеми в структурата на висшето образование и науката. Ако вземем такъв обективен показател като брой висши училища спрямо населението на страната, България има приблизително два пъти по-малко вуза от САЩ и е под средния брой за Европа. Затова окрупняването също не е решение, независимо на какъв принцип ще бъде – на регионален (всички вузове в даден град да се обединят в един), или по професионални направления (като останат по едно или две висши училища в даденото направление), а само ще затрудни управлението и ще увеличи администрацията. Проблемът е, че у нас всяко висше училище може да обучава във всички образователни степени и във всички образователни направления, а това не е сериозно и води да рязък спад в качеството на подготвяните кадри и затруднения при бъдещата им реализация. Съветът на ректорите излезе с предложение към Народното събрание за налагане на мораториум върху разкриване на нови вузове в страната и на нови професионални направления в съществуващите вече висши училища, но то още не е разгледано. Трябва да се отчете и традиционната специфика на всеки вуз и той да се ограничи да обучава само в тези направления, за които има доказан научен потенциал и пазарна реализация на възпитаниците си. Време е да се премахне и архаизмът „задочно обучение”, въведен преди около седем десетилетия с цел бърза подготовка на кадри с образователен ценз. Никъде в света не дават диплома за това, че си изпълнил половината от изискуемия по закон хорариум. Трябва да се въведат нови съвременни изисквания към дистанционното обучение (на мястото на Наредба 22 от 2004 г., която е само за дистанционен магистър) и да се следи много стриктно тяхното спазване. Нужна е държавна регулация за това в кои специалности обучението трябва да е само редовно и т.н. Ще ми се да вярвам, че поне част от тези въпроси ще бъдат решени с предстоящите промени в ЗВО.

– Към какво ново се насочва УНСС, ще има ли нови бакалавърски и магистърски програми?

– Бакалавърските специалности по традиция са по-консервативни и стабилни във времето. Но и тук има процеси на развитие и усъвършенстване. Например специалност „Икономика на транспорта” разшири периметъра си и стана „Икономика на транспорта и енергетиката”, обединихме специалностите „Бизнес информатика” и „Икономика на съобщенията” в „Бизнес информатика и комуникации”. Стратегията ни е да не разширяваме броя на бакалавърските специалности (в УНСС те са 43), а да ги оптимизираме и модернизираме. Точно обратна е стратегията ни за магистърските програми – те трябва да са динамични и да следват непрекъснато променящите се изисквания на практиката. По решение на Академичния съвет, ако две поредни години дадена магистърска програма не набира достатъчно кандидати, тя отпада. През 2018/2019 учебна година УНСС ще обучава по над 100 магистърски специалности. Имаме и няколко нови – например „Противодействие на корупцията”, разработена съвместно с КПКОНПИ, „Дигитална икономика” и др. Подготвяме с Агенция „Митници” и специалност „Митнически контрол”. Този процес е непрекъснат и е отражение на добрите ни договорни отношения с държавните институции и бизнеса. Що се отнася до новостите – от миналата година студентите от УНСС са с електронни студентски книжки, комбинация три в едно с банкова карта и международна студентска карти в една пластика.

– Като икономист как гледате на противоречивите твърдения за финансовата стабилност или нестабилност на страната ни в момента, коментирани от управляващи и опозиция?

– Като макроикономист категорично заявявам, че страната е финансово и икономически стабилна и това не се определя от диалога управляващи – опозиция, а от икономическите и финансовите показатели. Икономиката отново е в тренд на растеж от около 4%, банковата и финансовата система са стабилни. Ако използваме правилно интереса на европейските си партньори и на китайските инвеститори, който бе демонстриран през тази година, може още да ускорим растежа. Икономиката ни има потенциал за това, но трябват чужди инвестиции. Що се отнася до очакванията: силно се надявам през следващите години, а ми се ще да е още през следващата година да бъдем приети в Шенген и Еврозоната. Едва тогава ще почувстваме истинските предимства на членството ни в ЕС. Приемането на еврото ще даде тласък и на икономиката, и на доходите на хората, и на жизнения стандарт.


 

в. Труд, 20 юли 2018 г. trud

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите: Бизнесът да участва в подготовката на студентите

Необходимо е университетите по-лесно да се кооперират помежду си

2018-07-20 00:41:27

От дискусията на „Труд” се получи една сериозна монография, в която повече от половината ректори – 27, изразиха своите становища, разбира се, не всичко, което имаха да кажат. Останалите колеги също има какво да добавят. Но така или иначе, ние имаме основните виждания и в тях няма почти никакви разминавания накъде трябва да вървим. Това, което се получи от този диалог през последната половин година, отговаря на въпроса накъде трябва да вървим. Защото едва ли е имало по-благоприятна среда да си оправим къщичката, от тази, в която се намираме сега. Имаме правителство, чийто приоритет е образованието, в частност висшето образование и науката, имаме правителство, което в предходния мандат прие единодушно, заедно със Съвета на ректорите, Стратегия за развитие на висшето образование, имаме министър, който е в час какво се случва и всички ние знаем това. Имаме най-после Национална агенция за оценяване и акредитация, която е отворена за промени – в лицето на нейния председател проф. Петя Кабакчиева, и ако сега не направим това, просто не виждам кога ще имаме условия.

Какво трябва да направим? Едва ли тук можем да кажем всички детайли, които много пъти по един или друг повод сме споделяли във връзка с непрекъснатите промени. Ние имахме една среща, заедно с министъра, за да започнем работа по промените в Закона за висшето образование. Решихме обаче, че е по-добре да си свършим работата по Наредбата за прилагането на Закона за развитие на академичния състав, тя да влезе в сила – срокът за университетите е до 4 октомври да настроят своите вътрешнонормативни актове спрямо нея, и тогава да продължим със Закона за висшето образование. Искам да кажа, че на тази първа среща един въпрос остана отворен – дали да поискаме мандат от съответните структури да възродим старата идея да въведем единен закон за системата – за висше образование и наука. Дори имаше идея да работим паралелно – хем да правим ремонти в Закона за висшето образование, хем да работим по създаването на единен ЗВОН. Написал съм моето мнение в статията си за вестник „Труд” – може единия, може и другия вариант, няма да влизам в детайли.
Задължително обаче трябва да използваме този процес, за да оптимизираме връзките на системата и в системата.

Първо – връзките между университетите – абсурдно е положението, в което ни поставя ЗВО – два български университета да не могат да се кооперират помежду си. Трябва максимално да отворим възможностите висшите училище и академиите да работят заедно. Абсурдно е двама ректори – например български и македонски, ако решат да правят каквото и да е съвместно, това да става само с два подписа, а ако ние тук, два университета, които са през един парк, да не можем да направим нищо съвместно вътре в системата.

Второто нещо са връзките с бизнеса – отношенията си ни прекрасни, благодаря на всички национално представени работодателски организации – виждам тук г-н Васил Велев (АИКБ), но и с всички останали сме коментирали тези въпроси – те са цял списък. Ще кажа само една нелепост – в момента в университет можем да поканим изтъкнат представител на бизнеса да води само до 10% от лекционен курс. Това означава ние да го доведем и да покажем, че такъв човек има. А какво ни пречи в новия закон да кажем, че това може да е до 10% от хорариума за бакалавър, което значи максимум 4 курса, и до 20% за магистър, което значи два или три курса. И така на един изтъкнат представител на бизнеса, както се казва в средновековната традиция, да му дадеш катедра. Да го поканя и да му кажа – елате, господин Велев, за да кажете на нашите хора, които ви гледат по телевизията, как се прави бизнес, как се контролира, как се управлява и каква е реалната бизнес среда. Ние сме длъжници и за тази комуникация с бизнеса. Реално я имаме, просто трябва чрез закона да я отворим максимално, за да може тя да е на всички нива и това да не е кампанийно, а да е един непрекъснат процес. Когато възникне при тях нова тема, те да се обърнат към нас и да кажат – това трябва да го преподавате на студените. В комуникацията със средните училища имаме опит – направихме Асоциация на икономическите училища в България, в която членуват икономическите висши училища и всички средни училища, които професионално са ориентирани към тази тема. Но има още неща, които могат да се направят и законът трябва да отвори възможностите за това, а не да бъде самодейност. Кой друг трябва да обучава учителите в средните училища, които са професионално насочени, ако не съответните висши училища. Това е естествената среда.

На последно място ще посоча комуникацията с държавните структури. Говоря сега от името на държавните висши училища, защото с частните ситуацията е малко по-различна. А 34 от висшите училища хем са държавни, хем не са. Казвам ви го отговорно, като дългогодишно занимаващ се с тези въпроси. Трябва да облекчим режима и комуникацията на държавните структури с тези държавни вузове. Тя трябва да бъде много по-плътна, а не на базата на елементарна договорна система, каквато имаме сега. В момента договорите работят, благодаря на госпожа Фандъкова, че с общината имаме изключително работещ договор, но комуникацията трябва да бъде малко по-различна – не като че живеем в различни квартали, а като да сме в една къща, защото и ние в известен смисъл сме държавни структури. Убеден съм, че това, което направихме, съдържа изключително ценни елементи, които ще се вземат предвид. Имаме вече разговор със социалните партньори през октомври да направим форум, на който да излезем с решения, които да поставим като императив в рамките на закона, започвайки с това, което проф. Анастас Герджиков спомена. Хайде най-после един преподавател да акредитира един университет. Нека ако е гениален, да чете в 100, хайде не в 100, но имахме случай в 12, но да се брои за акредитацията на един. Мисля, че вече условията за назрели, за да направим необходимите разумни промени в Закона за висшето образование, ако решим и в Закона за висшето образование и науката – тоест във всичко, което регулира системата.


 

БНР, Неделя 150, 8 юли 2018 г.bnr

Проф. Стати Статев: Китай идва като инвеститор

Въпросът за Шенген и приемането на еврото вече не е въпрос на показатели, а на престиж

 

„Китай има изключително дълга доларова позиция – 540 милиарда. Това, че се взе решение 40 да обслужват инициативата „Пътя на коприната“ и да бъдат в огромната си част и предимно насочени към формата „16+1“, означава, че Китай иска да заеме своите позиции в Източна Европа и ние трябва да използваме своя шанс. Те така или иначе ще дойдат. Просто не трябва да пречим на този процес, защото има какво да представим. На формата „16+1“ се видя, че те са изключително добронамерени, но най-вече, че са много добре запознати със състоянието и структурата на нашата икономика. Самият факт, че китайски бизнесмен каза, че те от две години внимателно проучват проекта АЕЦ „Белене“, независимо че ние от 2-3 месеца говорим, че бихме го размразили, показва, че наистина интересът не е куртоазен и не е просто логистичен”. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ ректорът на УНСС професор Стати Статев. Трябва да се помисли за откриване на консулства, които да издават бизнес и туристически визи при съответна покана от наша страна и закупуване на пакет на място. Нашата банкова система трябва да въведе системата Юнион пей, защото Мastercard и Visa не са особено популярни сред обикновените китайци, допълни той.

„Китай е взел решение да навлиза в Източна Европа и да я насища с инвестиции. Това е нашият шанс – да създадем максимално добри условия, за да можем максимално да се възползваме от тази ситуация“, посочи проф. Статев.

Китай не идва само като производител, който иска да налага своите стоки в ЕС, а като инвеститор, който иска да се настани на тази територия, която за него все още е свободна, коментира ученият.

„Цялата идея на Пътя на коприната е да може и те да дойдат и да се настанят инвестиционното – да организират свои производства. Естествено, преди това ще трябва да решат и проблемите с логистиката, но тук не става въпрос за пазари. Основната идея е те да се настанят инвестиционно, да започнат да произвеждат тук и да връщат обратно тази продукция в Китай. Статистически ясно е, че между 75 и 80% от контейнерите, които идват със стоки от Китай в Европа, се връщат празни. Тоест, тук съществува един изключително сериозен ресурс и ние да върнем нашите стоки там. Трябва да помислим кои са потенциалните потоци на трудов ресурс към нашата страна и своевременно да ги отворим, изтъкна ученият, според когото на пазара на труда у нас просто няма достатъчно хора.  Икономиката ни може да поеме инвестиции и има нужда от тях, за да заработи, категоричен е той.

„Приемането на еврото и влизането в Еврозоната вече се е превърнало във въпрос на престиж. Вече не е въпрос на икономически показатели, това е въпрос на политическо решение. Мисля, че България политически е доказала своята лоялност към ЕС. Оттук нататък е несериозно, ако този процес се отлага“, смята проф. Статев.

 

 


БНР, програма „Христо Ботев“, 1 юни 2018 г.bnr

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Академия „Застраховане“ ще работи за повишаване
на застрахователната култура на обществото


Водещ: Днес ще говорим за нашата застрахователна и осигурителна култура: имаме ли я, как можем да я получим, ако не ни достига, как с повече информация и знания можем да направим пазара на застрахователни и осигурителни услуги в страната ни по-полезен за участниците в него. В нашия разговор ще включим и проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство и зам.- председател на Съвета на ректорите в България. Вчера той, по време на връчването на застрахователните и осигурителните оскари, предложи да бъде основана академия „Застраховане“. Какво има предвид и защо прави това предложение ще чуем лично от него.

Здравейте, проф. Статев, както винаги хората от областта на образованието и науката бяха с ярко присъствие. Призовахте да се основе академия „Застраховане“. Като погледнахте в пропастта, която съществува между професионалните участници на застрахователния и осигурителния пазар и обикновените български граждани, които би трябвало да се включат активно в него, в името на собственото си добруване, какво би трябвало да представлява тази академия? Какво имахте предвид и защо го предложихте?

Проф. Стати Статев: Предложих го, защото съм причастен към развитието на небанковия финансов сектор. Това, което се забелязва, е, че този сектор се развива изключително интензивно, но силно изостава образоването на българските граждани, свързано със застрахователната дейност. Вицепремиерът Валери Симеонов по време на церемонията изрази несъгласие държавата да покрива всички щети от бедствия, които възникват. Това беше повод да предложа Университетът за национално и световно стопанство, съвместно с Висшето училище по застраховане и финанси, да стартира академия „Застраховане“, която да е насочена не само към студентска аудитория, но и към цялото общество.

Моята идея е всеки месец да има по една публична лекция, която да се предава онлайн и да може да се гледа на запис, за да достигне до колкото се може повече хора. Това е важно, защото в България след близо 30 г. преход все още голяма част от имуществото на населението дори не е правно регламентирано. А при извънредни обстоятелства – най-често природни бедствия, се оказва, че то не е застраховано, но всички искат помощ от държавната хазна.

Това не е нормално за една пазарна икономика, още повече, че става въпрос за различни застрахователни сегменти, за суми, които са поносими – например застраховка на къща, на апартамент и пр. – застрахователните суми са от порядъка на няколко десетки лева. Тоест, не става дума за непосилен финансов товар, а за необходимостта от повишаване на застрахователната култура на населението. Това се отнася и за животозастраховането, и за всички форми на социалното осигуряване, особено на пенсионното осигуряване.

– Проф. Статев, сигурна съм, че структурите на застрахователния и осигурителния пазар – асоциации, обединения и пр. ще Ви подкрепят. Кажете как може с помощта на медиите да се възпита култура в това отношение.

Проф. Стати Статев: Важното е да започне този разговор, но не на високо професионално ниво и с терминология, която голяма част от хората не разбират, а с думи ясни и разбираеми да се обясни какво означава застраховане и защо то трябва да се прави.

Преди четири години Университетът за национално и световно стопанство инициира и създаде Асоциация на икономическите училища в България, в която вече членуват близо 100 училища от страната – както специализирани (икономически, банкови, търговски), така и такива, чийто профил е близък до този на УНСС като бизнес университет. Така че в осъществяването на идеята за академия „Застраховане“  може да бъдат привлечени и средните училища. Можем да включим и бизнеса, чрез четирите национално признати работодателски организации, и разбира се – медиите. Надяваме се всички заедно да разширим съмишлениците на това начинание и да го направим наистина общонационално дело по просветителска дейност в застраховането и осигуряването.

Водещ: Коя ще бъде първата стъпка, която ще реализирате днес, утре, следващата седмица? С кого ще разговаряте, първият Ви партньор, с когото ще обсъдите идеята след нашия разговор?

Проф. Стати Статев: Предстои заседание на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, в който членуват ректорите на всичките 51 висши училища в страната. Там ще анонсирам тази идея и мисля, че ще имам много съмишленици, защото тя е за благото на всички, а стартът ще бъде през есента, когато започне новата академична година, или през октомври или ноември с първата публична лекция, с която ще открием академията „Застраховател“.

Водещ: Пожелавам Ви от сърце успех. Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство и зам.- председател на Съвета на ректорите в България.

 


Радио „Фокус“, 10 май 2018 г. focus-header-logo

Проф. Стати Статев:
Кадрите на УНСС са търсени и предпочитани
от бизнеса в България

stattev_focus

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев, в интервю
за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Проф. Статев, в УНСС се провежда „Кариера УНСС 2018“ по инициатива на Студентския съвет, какви възможности открива този форум пред студентите?

Проф. Стати Статев: Това е второто издание на „Кариера УНСС 2018“. Вече близо 20 години имаме есенни Дни на кариерата, но поради големия интерес както на нашите партньори от бизнеса и работодателските организации, така и на студентите през миналата година решихме да направим и пролетно издание, което вече се превръща в традиция. Така втора година имаме и пролетно, и есенно издание на кариерните дни, чиито основен инициатор и организатор е Студентският съвет при Университета за национално и световно стопанство в сътрудничество с нашия Междууниверситетски център за развитие на кариерата. В пролетния формат като наш партньор се утвърди rabota.bg, а в есенния – Job  Tiger.

Това е много добра и полезна инициатива на студентите, по време на която нашите фирми-контрагенти от бизнеса представят и предлагат свободни работни места. Патрон на „Кариера УНСС 2018“ е министърът на труда и социалната политика доц. д-р Бисер Петков, с когото заедно открихме форума и на когото специално искам да благодаря.

Имаме идея в пролетните и есенните кариерни форуми вече да участват със свои щандове всички големи фирми от бизнеса, с които имаме договорни отношения, както и четирите национално представителни работодателски организации. Сега има щандове на 41 фирми, ако осъществим това намерение сигурно ще бъдат над сто.

Водещ: Това означава ли, че интересът на фирмите към тези форуми е също толкова голям, колкото и на самите студенти, които търсят своята реализация?

Проф. Стати Статев: Известно е, че възпитаниците на Университета за национално и световно стопанство са търсени и предпочитани от бизнеса в България и този интерес е напълно оправдан. Още повече, че той не е инцидентен. Освен тези два кариерни форума в УНСС непрекъснато се провеждат информационни дни, презентации, изложения по искане на фирми, финансови институции и др. за представяне на работни позиции и стажантски програми. Непрекъснато нарастващият брой на участниците с всяка изминала година е доказателство, че връзките ни с бизнеса непрекъснато се разширяват и обогатяват. Те започват със стажове и практики във фирми на студенти в бакалавърска степен, след това в магистърска степен, а немалка част от нашите възпитаници остават на работа в тях.

Водещ: През последните няколко години фирмите активно заговориха за това, че образованието не може да отговори на потребностите на съвременния работен пазар. Очевидно УНСС успява да отговори на изискванията на трудовия пазар?

Проф. Стати Статев: УНСС няма такъв проблем, защото връзката ни с бизнеса е работеща, ефективна и перманентна. Работим съвместно по организирането и провеждането на форуми, по усъвършенстването на учебните планове в бакалавърска и особено в магистърска степен, в разработването на учебните програми на отделни курсове, което приближава обучението до практиката.

Водещ: Начин ли е този подход, професор Статев, младите хора да ги задържим в България, като по този начин всъщност те намират тук реализация и не е нужно да напускат страната?

Проф. Стати Статев: В моя статия във в. „Труд“ вчера посочих, че оставането на младите хора в България би могло да стане, ако държавата поеме пълната издръжка на един студент за 4 или 5 години в зависимост от срока на обучение, а студентът се задължи да работи 4 или 5 години за държавата. Същото се отнася и за бизнеса. Това ще бъде много голяма крачка напред в ефективното оползотворяване на държавната субсидия за висше образование, а заедно с това би гарантирало сигурност на младите хора за тяхната професионална реализация след като завършат.

Водещ: Казахме в началото на нашия разговор, че инициативата „Кариера УНСС 2018“ е на Студентския съвет. Как комуникирате със студентите? Имате ли и други инициативи, които съвместно осъществявате? Тоест колко активни са студентите?

Проф. Стати Статев: Ние сме едно цяло – преподаватели, студенти и служители. Студентският съвет при УНСС е първият Студентски съвет в България след промените. Академичното ръководство е в непрекъснат контакт с младите колеги. Председателят на Студентския съвет и председателят на Студентския сенат са членове на Ректорския съвет. Всяка седмица заедно обсъждаме проблемите. Що се отнася до тяхната дейност, те имат самостоятелен бюджет по Закона за висшето образование и своя годишна програма и кариерните форуми са само част от нея. Непрекъснато тече изключително активен младежки живот и мога убедено да кажа, че имаме истински и честни отношения със студентите.

 

Росица АНГЕЛОВА

 

 


Труд, 09.05.2018 г.trud

 

Проф. Стати Статев: Нужен е един закон за висшето образование и науката

 

stattev_trud

Проф. Стати Статев, Ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на Ректорите пред www.trud.bg  в професионална дискусия за висшето образование

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора.

Днес продължаваме с материал на проф. Стати Статев,  ректор на УНСС и  заместник-председател на Съвета на ректоритe.

Със статията на проф. Статев завършваме цикъла от публикации на ректори на висши училища в страната.

През следващите три седмици в сряда – 16, 23 и 30 май, ще публикуваме мнения на ръководители на висши учебни заведения, неучаствали в дискусията със свои статии.

На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

Дискусията по проблемите на висшето образование във в. „Труд“ продължава вече почти половин година. Обсъдени бяха важни и наболели въпроси, от решаването на които зависи повишаването на качеството на висшето ни образование, неговото бъдеще, както и бъдещето на страната. В следващите редове ще представя и своите виждания.

Законодателството

Голяма част от проблемите може да бъдат решени чрез оптимизирането на законодателството с приемането на Закон за висшето образование и науката (ЗВОН). Сега висшето образование и науката осъществяват своята дейност на основата на четири закона – за висшето образование (ЗВО), за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), за Българската академия на науките (ЗБАН) и за Селскостопанската академия (ЗССА). Противоречията между първите два закона са толкова много, че въпреки непрекъснатите ремонти те са неотстраними.

Наскоро приетите промени в ЗРАСРБ също са толкова противоречиви, че сега работните групи, които подготвят Правилника за неговото прилагане, се опитват да тушират поне някои от явните недомислици, като например прилагането със задна дата на новите минимални национални критерии за академични длъжности към бъдещите членове на научни журита. Още един пример – според ЗРАСРБ главен асистент доктор може да бъде научен ръководител на докторант, но според ЗВО той не може да води дори лекционен курс на магистри.

Сформирана е работна група и за поредни изменения и допълнения на ЗВО (досега те са над 40), но каквото и да се направи, той трудно ще бъде синхронизиран с променения вече ЗРАСРБ. Този въпрос е принципен, защото от самите наименования на законите следва, че има деление на две – висши училища (ВУ), които правят образование и се регулират от ЗВО, и две академии, които правят наука и се регулират от специални закони (ЗБАН и ЗССА). Това е парадокс, защото и висшите училища, и академиите правят както образование, така и наука. Отделно има закон (ЗРАСРБ), по който се присъждат научни степени и академични длъжности и във ВУ, и в академиите.

Време е държавата да реши как ще управлява системата – функционално или институционално. Ако ще я управлява институционално, трябва да се приемат още 51 закона – за всяко висше училище поотделно, както е за двете академии. В противен случай трябва да се приеме един нов закон (ЗВОН), който да урежда дейността на всички институции – висши училища, академии, научни организации, да премахне различията между държавни и частни висши училища и научни организации.

Съветът на ректорите на висши училища в Р България е категоричен по тези въпроси и нееднократно ги е поставял пред отговорните институции.

ВУ, НАОА и рейтинговата система

Непрекъснато се коментира мантрата „университетите у нас са много“. В България има 51 висши училища, според средния европейски формат (на глава от населението) те би трябвало да са 66, а според американския – около 100. Проблемът не е в броя, а в това, че поради системата на оценяване при акредитациите всяко ВУ може да обучава и бакалаври, и магистри, и докторанти. Това е нашият прословут егалитаризъм, с който няма как да постигнем елитарност на висшето образование.

Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) има скала за оценки – между 0 и 10. Ако оценката на едно ВУ е под 4, то няма право да обучава студенти, ако е между 4 и 6 може да обучава само бакалаври, ако е между 6 и 8 – и магистри, а ако е над 8 – и доктори. В България не само няма висши училища с оценка под 4, но ВСИЧКИ са с оценка над 8 (дори когато оценката е под 9 има сериозни драми). Това е все едно в един университет всички студенти да имат само шестици. Така се стига до абсурда ВУ, което няма доказани, признати научни постижения в дадена област, да обучава докторанти. Ако оценяването е оптимално разпределено по скалата и преобладаващата част от ВУ в дадено професионално направление обучават само бакалаври, малка част магистри, и само доказаните в научно отношение са акредитирани за ОНС „доктор“, броят им няма да бъде проблем.

Този въпрос е с многопосочен ефект и вреди силно на системата на финансиране на държавните университети. От една страна, след като всички ВУ са отличници според НАОА, няма как финансирането да бъде диференцирано. Така работата на единствено легитимната държавна институция за оценяване на ВУ (НАОА) се обезличава и не може да даде на държавата различни оценки, по които тя да определи размера на държавната субсидия за всяко от тях.

Бягството и решението на проблема е рейтинговата система, която е полезна, но въпросът е за какви цели се използва. Ако е само за информационни потребности на обществото, ВУ и кандидат-студентите – да, но ако е определяща за държавното финансиране на ВУ, се налага да бъде прецизирана и обективизирана в много отношения.

Защо?

Първо, НАОА като специализирана държавна институция не може и не трябва да бъде неглижирана от самата държава. Но е нужно тя да си промени системата на оценяване по цялата скала, а не да пише предимно отлични оценки.

Второ, смущаващо е частни институции и неправителствени организации да правят рейтинг, по който да се разпределят държавни пари.

Трето, трябва да се инициира дискусия в академичната общност каква трябва да бъде тази система, да се постигне консенсус в Съвета на ректорите и те да я припознаят като обективен и работещ механизъм за рейтинга на ВУ и тяхното финансиране.

Давам пример с моя университет – в почти всички издания на рейтинговата система УНСС, с най-утвърденото си и многобройно професионално направление „Икономика“, е неизменно на трето място след СУ „Св. Кл. Охридски“ и Американския университет. В същото време неизменно оценките както от програмната акредитация за това направление, така и от институционалната акредитация на УНСС, дадени от НАОА, са значително по-високи от тези на посочените два университета. Проблемът е, че рейтинговата система не отчита мащаба и структурата на ВУ, както и на съответните професионални направления. От близо 22 хиляди студенти в УНСС в шест професионални направления, около 17 хиляди са в направление „Икономика“ в 37 бакалавърски, около 80 магистърски и 29 докторантски програми, с които се покрива изцяло нуждата от кадри за пазара на труда в страната в структурно отношение. Докато уважаваните от мен Софийски университет и Американски университет имат по няколкостотин студенти в това направление, в една или няколко специалности. Тоест, рейтинговата система сравнява несравними неща.

Години наред поставяме този и други принципни въпроси, но нещата не се променят достатъчно бързо. Наложително е несъвършенствата да бъдат отстранявани своевременно.

Формите на обучение

В ЗВО те са редовна, задочна, вечерна и дистанционна за ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“. Какво трябва да се промени?

– Задочната форма в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ да бъде премахната, защото е рецидив отпреди повече от половин век, когато на конвейер се обучаваха висшисти за нуждите на държавното управление. Не е справедливо задочните студенти, които посещават само половината от лекционната натовареност на студентите в редовно обучение, да получават една и съща диплома с тях. И това се случва в ХХI век, в условията на Индустрия 4.0 и Общество 5.0.

– Модерното обучение на ХХI век е дистанционното обучение. Но в общия случай то се превърна в модерно задочно обучение. Регулира се от остарялата Наредба 22 от 2004 г., направена по презумпция само за магистърска степен, защото дистанционен бакалавър беше въведен по-късно. Архаични изглеждаме пред цивилизования свят с дистанционно обучение, в което присъствените занятия са с хорариум 30% от този на редовното обучение. Ето защо е необходима спешна промяна в Наредбата за дистанционно обучение, която да се съобрази с добрите практики в развитите страни.

– В ОНС „доктор“ е още по-сложно, защото формите на обучение са редовна, задочна, самостоятелна и дистанционна. Поради припокриването на последните три няма ВУ, което да е направило дистанционна докторантура, т.е. и тук е нужна държавна регулация.

Чуждестранните студенти

Често към ВУ се отправят критики, че не привличат достатъчно чуждестранни студенти. Това е вярно, но защо е така? Когато се присъединихме към Европейския съюз, беше направена промяна в ЗВО, с която се приравниха правата на гражданите на страните-членки на ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) с тези на българските граждани. Това означава, че кандидат-студентите от ЕС и ЕИП трябва да държат същите приемни изпити, на които се явяват българските кандидат-студенти, да бъдат класирани на общо основание с тях и да заплащат същите такси. Така се стигна почти до невъзможност да се приемат такива студенти, освен ако не се нарушава законът.

Приемът на чуждестранни студенти от страни извън ЕС и ЕИП в българските ВУ е Параграф 22. Защото според ЗВО чуждестранен гражданин от страна извън ЕС и ЕИП може да бъде записан за студент само ако има издадена виза, но МВнР издава виза само на лице, което вече е записано за студент. Омагьосан кръг!

Съвместни програми само с чуждестранни или и с наши университети?

Друг проблем е отсъствието на ясна регулация на кооперирането на българските с чуждестранни ВУ. Разкриването например на съвместна бакалавърска, магистърска или докторантска програма с чуждестранно ВУ става само с подписите на двамата ректори. В същото време законът не дава възможност две български ВУ да направят съвместна образователна програма, защото влизат в регулациите на НАОА и трябва да създадат съвместна катедра, департамент или факултет, което на практика е невъзможно. А сътрудничеството между родните ВУ трябва да се насърчава.

Висше образование – бизнес

Време е да се разбере, че университетът не е професионално-учебен център (ПУЦ) на съответния бизнес, който да подготвя кадри с конкретни умения и за конкретна професия. Университетът обучава кадри със съвременни фундаментални и специализирани теоретични знания, които те да прилагат и да развиват творчески в практиката. В това отношение срещаме пълното разбиране на бизнеса, който е партньор на УНСС (имаме добре работещи договорни отношения както с четирите национално представителни работодателски организации, така и с редица големи компании от реалния и финансовия сектор), в перманентния процес на усъвършенстване на учебните планове по различните бакалавърски и магистърски специалности, както и на учебните програми за всеки един лекционен курс, при създаването на нови специалности, при осигуряването на стажове и практики на нашите студенти.

Но тук стои въпросът за законовата невъзможност изтъкнати професионалисти от практиката да участват пълноценно в учебния процес. Според сега действащите правила те могат да водят до 10% от учебен курс, което означава 3 или 6 часа. Защо законът да не се промени така, че с решение на ВУ на авторитетни и доказани експерти да бъдат възлагани пълни учебни курсове с практическа насоченост?

 

Връзката със средното образование

В това отношение ще споделя опита на УНСС – преди пет години създадохме Асоциация на икономическите училища в България, в която вече членуват повече от 70 средни училища – както професионални (икономически, търговски, финансови, банкови и др.), така и такива, които имат дисциплини, съответстващи на профила на УНСС като бизнес университет. Ефектът е голям, ползата е взаимна, защото от една страна, тези училища са основните донори за наши студенти, а от друга – нашите професори обучават учителите от тези училища по съответните професионални дисциплини.

Държавната поръчка

Накрая ще си позволя за пореден път да промотирам тезата си за задържане на по-голяма част от абсолвентите в България. Нека да се осмисли още по-задълбочено какво е „държавна поръчка“ и държавата да поръчва на ВУ кадрите, които ще са й необходими след 4, 5 или 6 години. Да сключва с тях договор, като поеме пълната им издръжка (учебни такси, наем за общежитие при необходимост, достойни стипендии), а те да се задължат да работят за държавата минимум толкова време, за колкото тя е финансирала обучението им. При нарушаване на договора средствата да се връщат за толкова дълъг период, за колкото са били ползвани, за да се насочат към друг. Същата схема може да се приложи и за бизнеса.

Quo vadis?

Един от възможните пътища за решаване на повдигнатите проблеми в тази статия, както и от всички уважавани колеги, участвали в дискусията за висшето образование на в. „Труд“, е създаването на единна регулация на висшето образование и науката в България чрез един-единствен Закон за висшето образование и науката.

Нужен ни е ЗВОН, колеги!

ЗВОН, който да звучи в ушите и умовете ни и да води към все по-високо качество на висшето образование и науката, към просперитет на България.

 


в. „Капитал“kapital logo

Най-добрите университети в България/2018
Специално издание

Гласът на ректорите

Проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите

интервю за в. „Капитал“

– Рейтинговата система вече навлиза в седмата си година. Как ви помага и как я използвате, за да подобрите управлението на вашата институция. Какви проблеми виждате в нея?

Рейтинговата система е полезна, въпросът е за какво се използва. Ако е само за информационни цели – да, но ако е определяща за финансирането на висшите училища, се налага бъде прецизирана. Причините за това са няколко.

Първо, има специализирана държавна институция – Националната агенция за оценяване и акредитация, НАОА, която акредитира и оценява текущо всички висши училища. Второ,  смущаващо е частни институции да правят рейтинг, по който се разпределят държавни пари. Трето, ако в зависимост от рейтинговата система се разпределя значима част от държавната субсидия, трябва да се инициира дискусия в академичната общност каква трябва да бъде тази система, да се постигне консенсус в Съвета на ректорите и те да я припознаят като обективен и работещ механизъм.

Ще дам пример с нашия университет – в почти всички издания на рейтинговата система УНСС с най-утвърденото си и многобройно професионално направление „Икономика“ е неизменно на трето място след Софийския и Американския. В същото време оценките от програмната акредитация на това направление, както и институционалната на УНСС, дадени от НАОА, са значително по-високи от тези на посочените два университета.

Проблемът е, че рейтинговата система не отчита мащаба и структурата на висшите училища. УНСС има близо 17 хиляди студенти в „Икономика“ в близо 40 бакалавърски и около 80 магистърски специалности, с които покрива изляло нуждите от кадри за националната икономика. Докато горепосочените имат по няколкостотин студенти в много по-малко икономически специалности. Тоест рейтинговата система сравнява несравними неща. Години наред поставяме тези въпроси, но нещата не се променят.  И това не е изолиран пример. Затова е наложително несъвършенствата да бъдат отстранени.

– Отразява ли се промяната в начина на финансиране на университетите според критерия „качество“ на университета и ако да – как?

Според Стратегията за висше образование през 2018 г. 40% от държавното финансиране трябва да е за качество, през 2019 г. – 50%, а през 2020 г. – 60%. Само по себе си това е добре, защото броят на студентите непрекъснато намалява. Специално на УНСС това се отразява благоприятно, защото следваме качествените стандарти и всяка година имаме нарастване на държавната субсидия. Политиката на МОН в това отношение е правилна и трябва още по-смело да се прилага, но при ясни критерии и правила, в т.ч. и чрез прецизиране на рейтинговата система.

– Трябва ли да специализират университетите само в няколко специалности, както предлагат някои ректори и среди в МОН? Как ще се отрази подобна реформа на вашия университет?

В България имахме сравнително равномерно разпределение на висшите училища в териториален и професионален аспект. С промените дойде и еуфорията всеки областен град (и не само) да има университет, и то с колкото се може повече специалности. УНСС има доказан профил на бизнес университет. Не сме разкрили нито медицински, нито технически факултет. Нека всяко висше училище да се развива в професионални направления, в които има традиции, опит, преподавателски и научен потенциал, а не за които ще получава по-голямо финансиране. В това отношение има много какво да се направи. Например да се премахне абсурдът един преподавател да се брои при акредитацията на два университета.

– Смятате ли, че връзката между местния бизнес и вашия университет се случва с нужното темпо. Можете ли дадете добри примери за това?

Връзките на УНСС с бизнеса са традиционни, работещи и институционализирани с договори за сътрудничество. Имаме много добро партньорство с четирите национално признати работодателски организации, а това означава с целия бизнес в страната. Отделно имаме двустранни договори с почти всички големи бизнес и финансови институции в страната. Това е основата на разгърнатата система от стажантски програми за бакалаври и магистри и осигуряване на работа на нашите възпитаници.


Bloomberg, TV Bulgaria, 6.3.2018 г. logo bloomberg

Ректорът на УНСС проф. Статев за проблемите във висшето образование

logo2222


„Фокус“, „Добро утро, България“, 23.02.2018 г.   focus-header-logo

Новата кандидатстудентска кампания в УНСС

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Водещ: Малко преди старта на предварителните кандидатстудентски изпити в повечето родни висши учебни заведения ще научим какви са конкретните срокове за УНСС, има ли промяна в начините на прием, има ли вече положително отражение на електронните студентски книжки, които университетът първи въведе, и какво да очакваме от трайното сътрудничество на УНСС с международните му партньори. За всичко това попитахме ректора на УНСС проф. Стати Статев. Чуйте какво разказа той пред колегата Росица Ангелова.

Водещ: Проф. Статев, съвсем скоро започва кандидатстудентската кампания за 2018 година. Нека кажем какви са конкретните срокове както за предварителните, така и за редовните изпити?

Проф. Стати Статев: Кандидатстудентската кампания в УНСС от доста години е перманентна – започва през октомври заедно с новата учебна година. От октомври до юни има предварителни електронни кандидатстудентски изпити, а през март и април – предварителни изпити – хартиен формат – за кандидат-студенти, които предпочитат все още тази форма. Редовните изпити са през юли, когато кандидат-студентите подават и документи за класиране.

Всяка година обновяваме сайта за кандидат-студенти, за да бъде все по-полезен за тях, бързо да намират необходимата им информация, да получават отговори на въпросите си, да се ориентират какво да кандидатстват. В него те могат да намерят и графика за всички изпити и сроковете за подаване на документи за тях, датите на класиранията и пр.

От няколко години под егидата на Асоциацията на икономическите училища в България, създадена по инициатива на УНСС, се провеждат национални състезания за кандидат-студенти по финанси и счетоводство, по икономикс, по приложна информатика и статистика и национални конкурси по счетоводство и за есе на чужд език по актуална политическа тема. На тези от тях, които се представят най-добре, по решение на Академичния съвет се признава оценка Отличен 6 за успешно положен конкурсен изпит за кандидатстване в УНСС. През тази година се явиха рекорден брой средношколци, които се представиха изключително добре и получиха специални сертификати, които има дават правото да бъдат студенти в УНСС от новата учебна година.

Водещ: А има ли промяна в условията за кандидатстване през тази година?

Проф. Стати Статев: Няма промяна в условията за кандидатстване. УНСС продължава да е единственият университет, който на „входа“ поставя условието успехът от дипломата от средно образование да е „добър“, и продължава да приема с кандидатстудентски изпити. Виждате, че почти всички университети премахнаха кандидатстудентските изпити и приемат само по дипломи. Смятам, че това не е добър атестат, защото трябва да има проверка на знанията на кандидат-студентите, които са бъдещият елит на нацията.

Водещ: Кои са най-предпочитаните специалности на базата на изминалия прием?

Проф. Стати Статев: Повече от 10 години приемаме не по специалности, а по професионални направления и поднаправления, отчитайки факта, че студентите могат да направят много по-информиран избор на специалност след първите две години, през които са изучавали базови университетски дисциплини.

Традиционно през последните години интересът е към поднаправленията „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Икономика и инфраструктура“, „Право“, „Администрация и управление“, „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Предпочитани са и специалностите с преподаване на английски език.

Водещ: Предстои конкурс за финансиране на научноизследователски проекти. Каква е неговата цел? Кой и как може да кандидатства?

Проф. Стати Статев: Този конкурс е за университетски научни (научноизследователски) проекти, които се финансират от целева субсидия за научноизследователска дейност – за колективни проекти за научни изследвания, за проекти за частично финансиране на научни прояви (конференции, симпозиуми, семинари, кръгли маси и др.) и др.

Приоритетните направления на конкурса през 2018 г. са две: първото – изследвания за утвърждаване на лидерските позиции на УНСС сред бизнес университетите в Европа, а второто – икономически, политически и социални изследвания в подкрепа на държавата и бизнеса в България. И по двете направления работим съвместно с официално признатите работодателски организации, с всяка от които имаме много добре работещи договори.

Водещ: В края на миналата година УНСС беше първият български университет, който въведе електронните студентски книжки. Как се приема от самите студенти?

Проф. Стати Статев: Електронната студентска книжка на УНСС не е нито еднократен акт, нито самоцел, а етап в нашата стратегия за електронизация на учебния процес и на неговото администриране. Първите, които ги получиха, бяха 4000 първокурсници, които започнаха обучението си през есента. Те имаха възможност да избират между два вида електронни студентски книжки:  комплексна, която е с три компонента – електронна студентска книжка, дебитна карта и международна студентска идентификационна карта ISIC, и единична, която включва само електронната студентска книжка.

На представянето на проекта присъстваха регионалните представители на Mastercard и на ISIC. Първият каза, че Mastercard има представителства в 168 страни и нямат такъв продукт, а вторият – че ISIC има представителства в 142 страни и няма такъв продукт. Тоест, това е нещо, с което наистина не само УНСС, но и България може да се гордее в областта на дигитализацията.

Ако се договорим с обслужващата банка и ISIC, електронни студентски книжки през новата учебна година ще получат освен първокурсниците, които ще приемем през есента, и студентите от трети и четвърти курс.

Електронната студентска книжка е резултат от близо десетгодишна дейност, чието начало поставихме с електронните кандидатстудентски изпити, продължихме с въвеждането на електронни протоколи с криптирани уникални подписи на всеки един от нашите преподаватели, на електронни главни книги, на електронни семестриални и държавни изпити и сега – на електронни студентски книжки.

В УНСС има 14 киоска – електронни устройства, чрез които всеки студент, допирайки студентската си книжка, може да види оценките си. Имаме и приложение за смартфони, независимо на коя операционна система са, чрез което също може да се чете информацията от книжката.

В момента преговаряме с Градска мобилност да монтират едно устройство в УНСС, чрез което студентите ще могат да зареждат картите си за градския транспорт, които са вградени в електронните им студентски книжки.

Водещ: УНСС сключи договор с Българската социологическа асоциация (БСА). Какво да очакваме занапред от това сътрудничество? Кои са съвместните проекти, по които ще работите?

Проф. Стати Статев: Това е поредният договор, който подписахме. Подобни договори за сътрудничество и съвместна дейност имаме с повече от 80 държавни институции и бизнес структури. Във всеки от тях има клаузи за стажантски програми и обучения на наши студенти, за съвместни проекти и научни прояви, за публични лекции и др. Това е естествен процес на партньорство. Мина времето, когато бизнесът се оплакваше, че университетите не искат да работят с него и не му дават кадри, а университетите, че бизнесът не ги търси. Това не е сериозно. Трябва да се търсят всички възможни начини за взаимодействие и УНСС прави това.

Ще се отнася до БСА, УНСС работи съвместно с асоциацията по проект „Европейско социално изследване в България (ESS-ERIC)“, включен в националната пътна карта за научна инфраструктура, приета от Министерския съвет. Съвместно проведохме научна конференция с участието на 75 представители на социологическите катедри от всички български висши училища и Института за изследване на обществата и знанието при БАН.

УНСС има много съвместни прояви със своите партньори и това е видно от нашия сайт. Ако погледнете, ще видите, че там „ври и кипи“ от събития.

Водещ: В тази посока е и следващият ми въпрос – дали да очакваме и през новата академична година успешно сътрудничество и с международните ви партньори в продължение на започнатите програми?

Проф. Стати Статев: Разбира си. Днес например имах среща с Н.Пр. г-жа Ема Хопкинс, посланик на Великобритания у нас, с която обсъдихме успешната магистърска програма „Европейски бизнес и финанси“ между УНСС и Университета Нотингам Трент, по която работим от десет години. Завършилите получават дипломи и от двата университета. През първите два семестъра студентите учат в нашия университет, а третият семестър – в Нотингам. Обучението завършва със защита на магистърска теза.

УНСС работи много активно и по програмата „Еразъм+“, която се администрира от нашия Университетски център за мобилност на студенти и преподаватели. Активно е и сътрудничеството ни с нашите чуждестранни партньори – 150 университета и научноизследователски мрежи от цял свят. Имаме изградена система за мониторинг на това сътрудничество – когато сключваме договор, задължително определяме координатор от страна на УНСС, който следи за неговото изпълнение. На всеки шест месеца се отчита какво е свършено и се планира дейността за следващите 6 месеца. Ако за две години нищо не е свършено, договорът се прекратява.

Водещ: Чухте ректорът на УНСС проф. Стати Статев в интервю пред колегата Росица Ангелова.


„Дневник“, 15 февруари 2018 г.Dnevnik-Logo

Финансиране, чуждестранни студенти, наука
и други решения за университетите

 Здравка Андонова

 

Намаляване на разликите във финансирането на професионалните направления в университетите, по-добри процедури за акредитация, улесняване на записването на чуждестранни студенти и изцяло държавно финансиране на студентите държавна поръчка, но срещу работа за държавата след дипломирането – това са част от идеите на ректори за промени в системата за висшето образование.

След финансирането според качеството и очакваните единни критерии за професори и доценти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че предстоят промени в акредитацията и управлението на университетите.

“Министърът и Съветът на ректорите работят в посока бъдещи реформи”, каза пред “Дневник” председателят на съвета и ректор на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, но не коментира подробности. Ректорите на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (проф. Анастас Герджиков), на Университета за национално и световно стопанство (проф. Стати Статев) и на Стопанската академия “Д.А. Ценов” в Свищов (доц. Иван Марчевски) дадоха мнения какви промени са необходими.

За акредитацията като бюрократичен процес

За ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев акредитацията е бюрократичен процес, който трябва да се оптимизира. “Сега всеки университет получава институционална акредитация и програмни акредитации по всяко от професионалните направления, в които обучава бакалаври и магистри, и отделно акредитация за всяка докторантска програма. Като се добави и следакредитационният контрол, това е един перманентен процес, особено в големите университети, какъвто е УНСС. За шест години не успяваме да приключим всички програмни акредитации и отново навлизаме в институционална”, казва проф. Статев. Той уточнява, че поради тази причина в УНСС има комисия по акредитацията и главен секретар по акредитацията.

Ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков смята, че е необходимо да се подобрят критериите на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за различните видове процедури. Конференция по въпроса предстои да се проведе в Софийския университет. “Отдавна е ясно, че трябва да се намери и механизъм за обединяване на институционалната и на програмната акредитация, защото те донякъде се дублират и наличието и на двете затруднява университетите, които постоянно са в акредитация, за която освен това трябва да плащат”, смята проф. Герджиков. Според него обаче още от 2004 г. акредитацията дава оценка до каква степен са ефективни вътрешните системи за контрол на качеството.

За университетите, в които се учи всичко

“Друг е проблемът, че всяко висше училище обучава и бакалаври, и магистри, и доктори, защото при скала от 0 до 10 почти всички акредитационни оценки са над 8. Това е все едно в един университет на студентите да се пишат само шестици и по изключение петици”, казва още проф. Статев. Той посочва, че в цял свят в дадено професионално направление голямата част от висшите училища обучават студенти само в ОКС “бакалавър”, по-малка част от тях – и в ОКС “магистър”, и само най-добрите – в ОНС “доктор”. “Не е нормално университети с нулева научна дейност да обучават докторанти”, смята проф. Статев.

Според ректора на Стопанската академия “Д.А. Ценов” в Свищов доц. Иван Марчевски оценките при акредитацията не дават реално разграничение за качеството на обучение в различните университети, тъй като са концентрирани по скалата от 8 до 10. Така се налагало държавата да финансира обучение например по направление “Администрация и управление” на 20 места, макар и на малко да имало нужното качество. “Аз съм повече от убеден, че трябва да се намали броят на акредитираните направления, но това нещо трудно може да стане с посочване”, смята доц. Марчевски.

За управлението на университетите

“Основният проблем при управлението на университетите е, че колективните органи за управление – общото събрание и академичният съвет, не могат да вземат лесно решения в полза на целия университет, ако отделните звена не са съгласни. Това спъва всички сериозни реформи, защото интересите на звената надделяват над интересите на университета като цяло. Трябва да се намери механизъм за преодоляване на този проблем”, смята ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Според доц. Иван Марчевски трябва да има по-здрава връзка между ректорските ръководства и Министерството на образованието и науката, като изпълнителната власт подкрепя ректорите в техните идеи за промени.

Според ректора на УНСС проф. Стати Статев са необходими по-адекватни мерки за държавна намеса в държавните висши училища в няколко посоки, сред които държавната поръчка да проектира нуждите на държавата и нейните ангажименти. “Например на приетите по този начин студенти държавата да поеме изцяло разходите за обучение, за общежитие (при необходимост) и да осигури стипендии, а студентите да се задължат да работят за държавата пет години след дипломирането си. Същият подход може да се приложи и за бизнеса – да плаща на университетите за обучението на специалисти, които са му необходими. След това, който не успее да стане студент по тези две направления в желаната от него специалност, да плаща обучението си. Това ще оптимизира обществения ресурс за висше образование и наука”, смята той.

За чуждестранните студенти

Преодоляване на финансовите дисбаланси при финансирането на различните направления и либерализиране на приема на чуждестранни студенти също са необходими според ректора на УНСС. Той казва, че са нужни ясни правила за приема на студенти от страните – членки на ЕС, тъй като в момента те имат равни права с българските граждани, което в повечето случаи прави невъзможен или незаконен техният прием.

“Как да се явят на кандидатстудентски изпит и да бъдат класирани наравно с българските си колеги при толкова големи различия в учебните програми в средното образование и езиковите бариери”, коментира проф. Статев. По думите му трябва да се премахне и абсурдът – да е нужна виза за прием на студенти от трети страни, при положение че виза се издава, след като те са записани като студенти.

 

За разликите във финансирането

“Според Стратегията за висше образование през 2018 г. 40% от държавното финансиране трябва да е за качество, през 2019 г. – 50%, а през 2020 г. – 60%. Все още сме далеч както от тези проценти, така и от консенсус по-важния въпрос: “Що е качество във висшето образование и как се мери то”. Основната част от държавното финансиране във висшето образование продължава да е “на калпак”, казва ректорът на УНСС проф. Стати Статев.

Ректорите говорят и за необходимост за намаляване на разликата между най-ниското и най-високо субсидираното от държавата професионално направление. В момента тя продължава да е повече от едно към десет, докато в чужбина не надвишава едно към пет. “Така в годините се образуваха група от системно недофинансирани професионални направления и такива, които формират излишъци. Това неминуемо води до финансови дисбаланси в системата на висшето образование”, смята ректорът на УНСС. И според него, и според ректора на Стопанската академия в Свищов е нужна гъвкава и постоянно действаща система за определяне на базовите държавни нормативи за финансиране на различните професионални направления.

“Не останаха други направления освен “Администрация и управление” и “Икономика”, в които да няма увеличение. Макар да сме (Стопанската академия – бел. авт.) сред трите най-добри в страната по тези направления, това, което получаваме от държавата като издръжка, е под 40% от бюджета ни, т.е. на практика функционираме като частно училище, тъй като по-голяма част от парите си ги набавяме като собствени приходи”, казва доц. Иван Марчевски.

И за науката

“През последните години беше проведена сериозна реформа във висшето образование, която стимулира повишаването на качеството, а не както досега – увеличаване на броя на студентите. Проблемът е, че дотук реформата засегна само образователната дейност на висшите училища. Необходимо е същият принцип да се въведе и при финансирането на научните изследвания – финансирането да е според резултатите”, смята проф. Анастас Герджиков.

Според проф. Стати Статев е нужно едно решение – един Закон за висшето образование и науката и всяко висше училище и научна организация съобразно него да си търси мястото при равни условия. “Сега системата на висшето образование и науката осъществява дейността си на основата на четири закона – за висшето образование, за развитието на академичния състав, за Българката академия на науките и за Селскостопанската академия (ЗВО, ЗРАСРБ, ЗБАН и ЗССА). Противоречията между ЗВО и ЗРАЗРБ са толкова много, че е почти невъзможно тези два закона да бъдат съгласувани. Наличието на вторите два закона пък поставя въпроса защо няма закони и за останалите 51 висши училища, след като има за две научни организации. Затова държавата трябва да реши как ще управлява системата – функционално или институционално”, казва той.

Телевизия “Европа”, 15.12.2017 г. лого тж ежропа

Рейтинговата система на университетите за 2017 – има ли изненади?

Интервю на проф. Стати Статев, ректор на УНСС

stati-statev

 

28.11.2017 г.

Публична лекция на проф. д.ик.н. Стати Статев на тема “Макроикономиката на Европейския съюз. Българското председателство на Съвета на ЕС и Западните Балкани” в Шанхайския институт по висши финанси, организирана от Китайската академия по финансови изследвания и Факултета по икономика и мениджмънт на Университета Джао Тонг – Шанхай

 

 


Радио „Фокус“, „Това е България“, 21.11.2017 г.focus-header-logo

             

Министър-председателят Бойко Борисов изнесе лекция в Университета за национално и световно стопанство на тема “България, Балканите, Европа и светът”

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

 

Водещ: В аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство, по инициатива на ректора проф. Стати Статев и на главния редактор на в. „Труд“ Петьо Блъсков, министър-председателят Бойко Борисов изнесе лекция на тема „България, Балканите, Европа и светът“.

Наш гост е проф. Стати Статев, ректор на университета. Добър вечер.

Проф. Стати Статев:  Добър вечер на вас и вашите слушатели.

Водещ: Проф. Статев, как възникна идеята да поканите премиера за публична лекция?

Проф. Стати Статев: Идеята съществува отдавна, защото академичната общност и най-вече студентите имат нужда от жив контакт с всички видове власти и най-вече с изпълнителната. Защото ние подготвяме икономисти, управленци, юристи, социолози, журналисти. Така че съм много благодарен на премиера Борисов, че прие поканата да изнесе академична лекция по изключително актуални проблеми. Отзивите за нея на нашата студентска аудитория са много позитивни. Коментарите продължават, нашите студенти разнищват какво и как е казал премиерът. Възникнаха дискусии, спорове, така че това е полезно и е огромно уважение към университетското образование и наука.

Водещ: В лекцията си премиерът говори за Балканите, отношенията на ЕС с Турция, НАТО, бежанците, Брекзит, зациклилите преговори за съставяне на правителство в Германия, за транспортните коридори. Кои от изказаните от него тези ви впечатлиха?

Проф. Стати Статев: Едва ли мога да откроя само едно нещо, което специално ме е впечатлило, защото всички тези на премиера са актуални и се нуждаят от по-нататъшна разработка. Мисля, че немалка част от тях ще се превърнат и в направления за нашата научна работа. Например тезата, че мястото на Великобритания след излизането й от ЕС може да бъде заместено с балканските страни е изключително важна и актуална. Ние можем да поемем товара да направим своите изследвания и изчисления от гледна точка на трудови ресурси, финансови ресурси,  пазари, наистина доколко това би имало ефект заедно и с политическите му апликации за стабилизирането на ЕС.

Водещ: Имате ли виждания как Балканите могат да заместят Великобритания в ЕС?

Проф. Стати Статев:  Това е добра политическа теза и ние можем да направим своята икономическа експертиза доколко това би подпомогнало ЕС, но то ще има и мултиплициран ефект, защото все пак Балканите и особено Западните  Балкани са своеобразна „кръпка“ (ако си позволя този не особено научен израз) по средата на Европейския съюз и с последните развития, които бяха коментирани, включително и транспортния коридор 8, за който стана дума в лекцията, и те бъдат наистина интегрирани, ЕС би се превърнал в много по-интегрирано цяло и от логистична гледна точка. А това води до мултиплициране на всички икономически ефекти.

Водещ: Вие сте професор по макроикономика и политическа икономия, процесите на присъединяванe към ЕС на държавите от Западните  Балкани каква полезност ще донесат за България и за региона?

Проф. Стати Статев: България има кръстопътно положение, което не може да се реализира само чрез повтаряне в учебниците. Ние сме на Пътя на коприната, което също беше коментирано, имаме своето място в „16+1“. Както каза и премиерът, догодина срещата за стартирането на развитието на „16+1“ може да бъде проведена в България по негово предложение. Но лично аз считам, че трябва да направим точни изследвания за интегрирането на Балканите към ЕС, което би го направил много по-монолитен, ще регулира и движението на работна сила, ще оптимизира използването на ресурсите. Така че ползите от това ще бъдат много. Дори да останем външна граница (тъй като въпросът за членството на Турция засега не стои), ако Република Македония, Сърбия и други страни от Западните Балкани се присъединят към ЕС, това би направило много по-монолитна европейската общност – както икономически, така и политически.

Водещ: Проф. Статев, има ли място в тези процеси Университетът за национално и световно стопанство като най-голямото висше бизнес училище в страната и в Югоизточна Европа? Вие споменахте за научната работа, през която бихте придали принадена стойност на тезите, но вашите студенти, вашето училище, което ръководите, вашият университет?

Проф. Стати Статев:  При откриването на днешното събитие казах, че и в трите кабинета на г-н Бойко Борисов повече от половината министри са възпитаници или преподаватели в УНСС. Така че ние носим своята голяма отговорност като един от естествените генератори на държавния и бизнес елит на България, със своите изследвания подпомагаме социално-икономическото развитие на България, работим за интересите на страната и на  ЕС.

Водещ: Проф. Статев, понеже стана дума за Турция, за това говори и премиерът, само присъствието на 3 милион бежанци там ли кара диалогът с нея да продължи, или съществува и икономическа логика?

Проф. Стати Статев: Разбира се. Човек трябва да е наивен, за да мисли, че няма икономическа логика в отношенията с една съседна страна, която е голяма и с много силна икономика. Така че съвсем  естествено е нашата политика да бъде насочена към поддържането на много добри отношения с Турция не само по въпроса за бежанците. Трябва да работим за интензифициране на нашите икономически връзки, за увеличаване на стокообмена, на туристическия обмен и на всички други направления на взаимно сътрудничество между две съседни страни. Затова в това отношение действията на изпълнителната власт са обещаващи. В съвременния свят двете ключови думи са мир и диалог, както беше споменато днес на лекцията. По тази причина трябва да залагаме на добросъседските отношения и на диалога, за да можем да реализираме сравнителните си предимства като страни и като икономики.

Водещ: След такава лекция с насоки за геополитическите позиции на държавата вие като ректор на специализиран университет какви изводи си направихте за необходимите за целта специалности, по които да подготвите младите хора за след пет-шест години? Такива, каквито ще бъдат необходими за интеграцията на Балканите в ЕС, за интензифициране на отношенията с Турция.

Проф. Стати Статев: Преди пет години наред с традиционната специалност „Международни отношения“, която имаме в направлението „Политически науки“, разкрихме и специалност „Европеистика“ в ОКС „бакалавър“. Магистърските ни специалности също непрекъснато са на гребена на вълната и следват потребности на практиката. Идеята, която дойде от тази лекция (тя беше споделена и от премиера), е, че тя не бива да остане нещо еднократно, че трябва да направим традиционни срещите на министър-председателя и на министрите с академичната общност, със студентите. Надявам се, че това общо разбиране ще даде плодове още през следващата година.

Водещ: Кои са следващите ви гости?

Проф. Стати Статев: Членове на кабинета непрекъснато участват в събития, организирани от УНСС. Миналата седмица министър Лиляна Павлова участва в кръгла маса на тема „Европейският съюз, Балканите, България“. Коментирахме в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС да направим голям форум в нашия университет, да бъдем съорганизатори и участници и в други  прояви. Преди седмица Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, и Милена Дамянова, председател на парламентарната Комисия по образованието и науката, присъстваха на представянето на проекта „Електронна студентска книжка на УНСС“. Ако погледнете нашия академичен календар, ще видите, че през седмица-две има посещение на министър или зам.-министър, които участват в различни университетски събития – конференции, дискусии, студентски форуми. УНСС носи своята отговорност като най-големия държавен бизнес университет с желанието да бъде полезен, както досега, така и занапред във всички прояви на макро- и на държавно равнище.

Водещ: Как такива лекции допълват националната програма за развитие „България 2020“?  Какъв е техният принос и най-вече във формирането на бъдещия елит.

Проф. Стати Статев: Приносът е голям, защото такава лекция се помни. Сигурен съм, че колегите студенти, които присъстваха на нея, ще помнят, че премиерът на Републиката ги е уважил със своето присъствие, че е провел с тях честен и прям диалог. Имаше много интересни, и то типично студентски въпроси, свързани с техните болки за развитието на България. Този жест на премиера е стимул за тяхното бъдещо развитие и за тяхната бъдеща реализация.

Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте, и за това, че ни направихте съпричастни към вашите вълнения и към полезността, останала след такава среща.

Проф. Стати Статев: И аз ви благодаря, успех.

 

 


Bit-Logo-100x60Телевизия BiT, 09.10.2017 г.

Ако бизнесът иска да му произвеждаме кадри, да си плаща

Интервю на проф. Стати Статев, ректор на УНСС

stati-bit tv

 


 

БНР, „Хоризонт до обед”, 06.10.2017 г.bnr

 

Предложение за единен Закон за висшето образование и науката

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС
и зам.-председател на Съвета на ректорите

 

Водещ: Единен Закон за висшето образование и наука и промяна в начина на приема на чуждестранни студенти предложи тези дни ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев. Той е и зам.-председател на Съвета на ректорите и първи събеседник днес в „Хоризонт до обед“. Тези и още теми ще засегнем с него в предстоящия разговор. Добър ден, професоре.

Проф. Стати Статев: Добър ден.

Водещ: Нов Закон за висшето образование и наука. Защо?

Проф. Стати Статев: Този въпрос не е нов и не го повдигнах за първи път. За пореден път на заседанието на Комисията по образованието и науката, когато обсъждаме в работна група промените в Закона за развитието на академичния състав отново издигнах тази идея, която е подкрепена и от Съвета на ректорите, защото опитът показва, че има над 40 промени в сега действащия Закон за висшето образование, а започнахме промени и в Закона за развитието на академичния състав.

Ако приемем единен Закон за висшето образование и науката, ще бъде много по-лесно и по-удобно както за държавата, така и за висшите училища и научните организации да намерят своето място в него. За пример може да посоча дуалната система, която се ръководи от Закона за предучилищното и училищното възпитание. Считам, че това е съвсем нормално. А примери за това колко трудно, да не кажа почти невъзможно, е да се съгласуват двата закона…

Водещ: Да, дайте поне един пример, за да стане ясно на слушателите.

Проф. Стати Статев: В Закона за развитието на академичния състав има много прогресивна крачка напред, която дава право на гл. ас. д-р да ръководи докторант, докато в „остарелия“ Закон за висше образование на гл. ас. д-р не се дава право, ако не е хабилитиран, да води лекции в магистърска степен. Мога да дам много примери за такива разминавания. Затова споделих, че е почти невъзможно с изменение и в единия, и в другия закон те да бъдат добре съгласувани.

Водещ: Получихте ли уверение от депутатите, че ще се тръгне към тази стъпка за такъв единен закон?

Проф. Стати Статев: Тази идея беше издигната още на предизборните срещи и остава да бъде по-силно комуникирана както с Министерството на образованието и науката, така и с депутатите като цяло и специално с членовете на Комисията по образованието и науката. Няма противници на тази теза, просто трябва да има добра воля да тръгнем в тази посока.

Водещ: Още един важен проблем поставяте тези дни, който също не е нов, но сякаш като че ли се обостря в последно време – за промяна в начина на приема на чуждестранни студенти. Аз знам, че този проблем съществува от 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз. Обяснете обаче накратко какъв е проблемът и след това да кажем каква промяна предлагате?

Проф. Стати Статев: Мисля, че ако съответните органи се заемат, режимът може да се облекчи, защото има два основни проблема. Единият е, че след приемането на България в Европейския съюз бяха уеднаквени правата на всички граждани на страни-членки на Европейския съюз с тези на българските граждани. От гледна точка обаче на приема на студенти, това поставя почти нерешими въпроси. Това означава един кандидат-студент от страна-членка на Европейския съюз да дойде и да бъде поставен на кандидатстудентски изпит на равна нога с неговите български колеги и да бъде класиран заедно с тях. Но в почти всички европейски страни учебните програми, по които учениците се обучават в средното образование, са различни, и дори и по математика те не са еднакви. Така че задачата става невъзможна и тук трябва да се направи някаква регулация, която да толерира кандидат-студентите от страни-членки на Европейския съюз, но да не прави невъзможно тяхното приемане по този ред в университетите в България.

Съвсем друг е проблемът с кандидат-студентите от страни, които не са членки на Европейския съюз, защото там от една страна, те могат да получат виза след като са записани за студенти, а за да бъдат записани за студенти, трябва да имат виза. Просто трябва да се съгласуват регулациите и да се има предвид, че записването на един чуждестранен студент по сегашните законови процедури става едва след като неговата диплома бъде легализирана от Националния център за информация и документация (НАЦИД), и след това призната в университета по установения ред, което става чак през есента.

Водещ: Сигурно изчисленията са трудни, но за тези 10 години може ли да се говори, че чувствително е намалял броят на чуждестранните студенти в България в сравнение с преди 2007 г. да кажем?

Проф. Стати Статев: Именно по тази причина броят на чуждестранните студенти намаля чувствително. Мога да дам пример с традиционно високия брой студенти в УНСС от Република Гърция, за които имахме 4-5 специалности, които бяха предпочитани, много силно и традиционно уважавани повече от аналозите и в Западна Европа, и в САЩ.

Водещ: А сега ги губите?

Проф. Стати Статев: Тази пречка доведе до техния отлив.

Водещ: Да кажем на финала на нашия разговор и за електронните студентски книжки, които за първи път тази есен въведе вашият университет – УНСС. Аз знам, че вие в университета отдавна предлагате в електронен вид различни административни услуги, но електронни студентски книжки вече звучи като голяма крачка напред. Това за всички студенти ли е или е експериментално и как се работи с тях?

Проф. Стати Статев: Не става въпрос за експеримент. Електронни студентски книжки получиха всички студенти, близо 4 000, които тази година прекрачиха прага на УНСС в образователна-квалификационна степен „бакалавър“.

Водещ: Това са първокурсниците, да.

Проф. Стати Статев: Първокурсниците. Искам да подчертая, че това не е самоцел, защото издаването на електронна студентска книжка е третият етап на един дълъг близо 10-годишен процес на електронизация на административното обслужване на студентите. Започнахме с електронни изпити там, където дисциплините се отнасят до възпроизвеждащо знание. След това въведохме електронни изпитни протоколи – всеки един преподавател има своя електронен криптиран университетски подпис. От две години въведохме електронни главни книги. И електронната студентска книжка е един завършек на този процес. Няма как от днес за утре да се реши някой университет да въведе електронна студентска книжка, защото предварителната работа е много голяма. И ние продължаваме в това отношение, защото електронната студентска книжка всъщност е три в едно – тя е комбинация с дебитна карта на обслужващата университета банка, заедно с тяхната международна студентска карта ISIC и студентски книжка на УНСС.

Водещ: Тоест, тези студентски електронни книжки са улеснение за студентите и облекчение за преподавателите?

Проф. Стати Статев: Просто се маха една огромна бумащина и това е част от процеса на електронизация на всички процеси както в страната, така и в частност във висшето образование.

Водещ: Те какво представляват? Това са едни пластики?

Проф. Стати Статев: Това е пластика, която е като лична карта или банкова карта, в която има още един чип, в който е цялата информация на студента. Като казваме „електронна студентска книжка“, това не е в предишния формат на хартиения носител, където са само оценките, а в тази книжка е информацията за цялостното студентско положение и състояние на дадения студент от неговото записване до текущия момент.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев в ефира на „Хоризонт до обед“.


4 октомври 2017 г.focus-header-logo

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Над 95% от студентите ни след завършване започват работа по специалността си

Ректорът на Университета по национално и световно стопанство проф. Стати Статев в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със започването на новата академична година.

Фокус: Какъв е броят на първокурсниците, записали се за тази година в УНСС?
Проф. Стати Статев: През тази година бяха приети близо 4 хиляди първокурсници. С тях студентите в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ са около 22 хил. – 17 хил. бакалаври и 5 хил. магистри. УНСС е единственият университет в България, в който има над 20 хил. студенти.
Фокус: Към кои специалности се наблюдава най-голям интерес през последната кандидат-студентска кампания? Каква промяна отчитате в сравнение с миналата година?
Проф. Стати Статев: Трендът е почти равен. УНСС приема студенти не по специалности, а по професионални направления (с изключение на „Право“, което регулирана професия). Практиката ни подсказа това решение, което е много по-позитивно, защото е по-добре да приемаш студенти например в професионално поднаправление „Счетоводство, финанси и контрол“ и след две години, на база на техния успех и на информираността им през това време, те да направят мотивиран избор на специалност. След четири семестъра, през които са изучавали фундаментални дисциплини, този избор е по-съдържателен и върху много по-добра основа и постигнати резултати, отколкото след завършване на гимназия, когато човек е ориентиран повече по етикета, отколкото по съдържанието.
С годините интересът към направленията се променя. Например миналата година имаше изключително голям интерес към „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Тази година той леко спадна, но пак се препълни. Традиционен е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, към „Икономика на инфраструктурата“, в която са специалности като „Маркетинг“, „Стратегическо планиране“, „Национална и регионална сигурност“. Тоест, всеки студент има личностна мотивация. Едно е да иска да работи във финансовата сфера – тогава отива във Финансово-счетоводния факултет. Друго е да желае да работи в областта на човешките ресурси, застраховането, макроикономиката – тогава избира поднаправление „Икономика, общество и човешки ресурси“. И трето е да има интерес към отраслите – тогава отива в Бизнес факултета, където след това може да избере икономика“ на съответния отрасъл – бизнес икономика, предприемачество, агробизнес, природни ресурси и др.
Фокус: Каква е политиката на УНСС към чуждестранните студенти? Колко са чуждестранните студенти, които ще прекрачат прага на университета през следващата академична година, и кои са най-желаните от тях направления?
Проф. Стати Статев:
В политиката спрямо чуждестранните студенти има два нерешени проблема, за които са информирани както ръководството на Министерството на образованието и науката, така и председателят на Комисията по образованието и науката, и трябва да се търси законодателно решение.
През 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз, в Закона за висшето образование беше записан текст, според който всички студенти от страни-членки на ЕС имат равни права с българските. Това означава, че един младеж, завършил средно образование в която и да е страна-членка на ЕС, който иска да учи в български университет, трябва да се яви на същите приемни изпити, на които се явяват българските кандидат-студенти. И то при положение, че учебните планове по който и да е предмет, включително по математика (най-универсалната) в средното образование са различни в различните страни. Да не говорим, че няма как да го подложиш на изпит по история на България или по български език и литература. Тоест, тук има нещо, което вероятно политически погледнато изглежда много добре, но на практика не работи. Това пресече големия поток от гръцки студенти, които бяха редовни кандидат-студенти за наши специалности като „Икономическа информатика и комуникации“, ценена повече отколкото западноевропейските и американските. Това пресече потока и към „Маркетинг“, „Финанси“, „Счетоводство“. Особено към „Счетоводство“ имаше много силен интерес, защото в Гърция например не могат да правят доктори по счетоводство и идваха в УНСС. Това е сериозен проблем, който трябва да бъде разрешен. А донякъде е и нелепо – първо, човекът, който идва тук, няма как да издържи приемните изпити и второ, изглежда обидно от гледна точка на стандарта в неговата страна да плаща 120 евро семестриална такса (колкото българските студенти).
А що се отнася до чуждестранни студенти от страни, които не са членки на Европейския съюз – там е типичен „параграф 22“. От една страна, в нашия Закон за висшето образование е посочено, че аз като ректор мога да запиша за студент в УНСС чужденец, който има издадена виза, но там, където издават визите, казват, че за да ги издадат, този човек трябва да е записан за студент.
Въпреки това в момента в УНСС се обучават бакалаври и магистри от 30 страни. Техният брой значително нараства както от обмена, който имаме по програма „Еразъм +“, така и от съвместните магистърски програми с чуждестранни университети. Примери в това отношение са съвместната ни магистърска програма по европейски бизнес и финанси с Университета Нотингам Трент, с Римския университет по международни отношения, магистърската програма „Ядрена сигурност“ – единствена по рода си в света, която осъществяваме с Международната агенция по атомна енергия под егидата на ООН.
Фокус: Наскоро УНСС подписа и споразумение за сътрудничество с Технологичния образователен институт (ТОИ) на Тесалия, Гърция. Можете ли да разкажете малко повече за това?
Проф. Стати Статев:
Вече проведохме първото съвместно мероприятие. По линия на този университет подписах договори и с три индонезийски университета. Предстои нова проява през март 2018 г. на остров Бали, който е не само туристическа дестинация, но и сериозно научно средище. УНСС има над 100 двустранни договора за академично сътрудничество с чуждестранни университети, които са комплексни – и на ниво бакалавър и магистър, и за обмен на докторанти и преподаватели, и за съвместни научни прояви. В много случаи подписваме договори не превантивно, както стана с колегите от Индонезия, защото те са нов флаг на нашата международна карта, а когато вече има установен контакт между наши колеги и колеги от даден университет – те вече са се опознали, работили са по един или няколко съвместни проекта и подписването на договора идва като завършек на тези проекти и като начало на институционално сътрудничество. Такъв е случаят със Свободния университет в Брюксел, с който имаме първата програма по съвместна докторантура. Наш докторант, който беше зачислен и при нас, и при тях, имаше и на двете места научен ръководител. Това е докторска програма за издаване на двойна диплома – т.е. с две дипломи едновременно. Приключихме тази защита със съвместно жури и извървяхме целия път по унифициране на процедурите по избор на двете страни, защото законодателствата на страните в ЕС са толкова различни, особено в сферата на образованието и науката, че там тепърва предстои съгласуване, ако искаме да говорим за единност. Но успяхме да го направим и да съгласуваме процедурите. И когато тази защита се получи доста успешно, аз предложих да сключим договор. Колегите от Брюксел поискаха да имаме поне още двама докторанти и тогава да го направим. Веднага ги намерихме и сключихме договор. В момента докторантите са петима, от които трима вече защитиха. Така че изключително динамичен е този процес както в Европа, така и извън нея.
Очаквам много силно развитие на сътрудничеството на УНСС с пекински университети – поне така бях уверен от моите академични колеги при последното ми посещение там преди около месец. А след месец ще бъда в Шанхай, където имаме вече подписани договори и дори е отпуснато финансиране за научни изследвания. Така че ние се отваряме бавно и внимателно, за да можем да поемаме толкова, колкото трябва, тъй като съм противник на подписването на договори просто за да има договори. Трябват ни работещи договори. Затова в УНСС въведохме правило – всеки договор, който сключваме с чуждестранен университет, има координатор по неговото изпълнение и от едната, и от другата страна. На всеки шест месеца нашите координатори изготвят отчет какво е направено за това време и какво се планира да се направи през следващите шест месеца. И ако две години по даден договор нищо не е направено, той просто се счита за неработещ и невалиден.
Фокус: Предстои изграждане на нов учебен корпус на УНСС. Кога ще бъде изграден той, колко е общата стойност на инвестицията и за какво ще се използва сградата?
Проф. Стати Статев: В момента УНСС разполага със сграден фонд за обучение, който е малко над 40 хил. кв. (или малко над 40 дка) без спортния комплекс и общежитията, говоря само за основния корпус, в който се осъществява учебно-преподавателска и научна дейност. Вече споменах, че имаме около 22 хил. студенти, от които 17 хил. бакалаври, 5 хил. магистри и 500 докторанти. При този огромен брой студенти се налага лекциите в УНСС да започват от 7.30 часа в понеделник и да завършват в 21.45 в неделя. И въпреки това, базата е максимално препълнена макар да използваме и залите на нашия Институт за следдипломна квалификация.
Този проблем ще бъде кардинално решен с изграждането на новия учебен корпус, който ще има 9 хил. кв. м застроена площ. Част от финансирането ще се осъществи по европейската програма „Региони в растеж“. Сградата, която ще се вписва архитектурно и функционално със останалата част от университета, ще разполага с четири големи аули, с преподавателски кабинети, с два тестови центъра. От последните имаме остра нужда, защото капацитетът на този, който имаме в момента и в който се провеждат кандидатстудентски, семестриални и държавни изпити, вече е недостатъчен. Освен това с него обслужваме и Министерството на финансите, и Министерството на образованието и науката (когато прави изпити), и Института за дипломирани експерт-счетоводители. Правим го, защото имаме опита, традициите и софтуера, което е голямо наше достижение. Така че когато новият корпус бъде построен, ще можем по-добре да планираме учебния процес. И ще изпълним едно отдавнашно наше желание – занятията да започват не в 7.30, както е сега, а поне в 8.30 часа. Освен това преподавателите ще имат по-добри условия, близки до европейските, защото сега някои от тях са по 4 – 5 души в кабинет, а това не създава нормални предпоставки за работа.
Общата стойност на проекта е малко под 12 млн. лв. с ДДС. От тях 4,5 млн. лв. са по програмата „Региони в растеж“ – т.е. грубо казано от там идват по 1,5 млн. лв. за всяка от трите години, в които трябва да се построи корпусът. Останалите 7,5 млн. лв. са ни обещани от правителството (за което отново изказвам нашата благодарност), което прави по 2,5 млн. лв. на година. Вярвам, че след по-малко от три години корпусът ще бъде готов и ще бъде открит в чест на един век от създаването на УНСС.
Фокус: По време на откриването на новата академична година споменахте, че за първи път въвеждате електронни студентски книжки. Ще разкажете ли повече за тях?
Проф. Стати Статев:
Електронната студентска книжка не е самоцел. Тя е логичен завършек на един от етапите на електронизацията на администрирането на учебния процес. Започнахме преди шест години с откриването на първия тестови център с 200 места и с провеждането на първите електронни изпити. Както всяко ново нещо и това много трудно си пробиваше път. Но следваме разбирането, че в бакалавърската степен и особено в нейната първа част има дисциплини и изпити, които се отнасят до т.нар. репродуктивно знание – т.е. там няма творчески елемент. Един определен обем информация трябва да бъде усвоен и ние трябва да получим информация до каква степен се е случило това, за да може студентът да продължи напред. И тук идва мястото на електронните изпити, за всеки един от които имаме достатъчно голяма база данни. От нея компютърът генерира въпросите, студентът отговаря и няма на кого да се сърди, ако получи ниска оценка, защото компютърът е този, който безпристрастно и обективно показва дали студентът е отговорил за двойка и трябва пак да се яви, или за тройка, или за шестица. По-късно направихме и пилотни държавни изпити за бакалавър като част от държавния изпит. След това разработихме системата за електронни протоколи и вече ги няма тези огромни хартиени протоколи, където преподавателят пише, пише, пише, после пише в студентските книжки, после пише и в главната книга. И така се получават три носителя на информация, които трябва да бъдат съгласувани – студентска книжка, протокол от изпита и главна книга, където се събират всички оценки.
Патентовахме всички тези дейности, както и уникален университетски електронен подпис на всеки преподавател, който е криптиран и всеки го получава на електронен носител. Преди две години, когато този процес беше завършен, дойде ред на електронната главна книга. В УНСС вече няма познатите главни книги, които са метър на метър. Завършекът на този процес е електронната студентска книжка, която също беше голямо предизвикателство. Тя представлява пластика, която ако студентът не откаже да ползва дебитната карта на нашата обслужваща банка, в нея има отделен микрочип, в който е студентската информация. Тя е и международна студентска карта на ISIC.
Вече започна раздаването на тези книжки на първокурсниците. Имаме разрешение от МОН, имаме договорености с БДЖ и с градския транспорт как ще бъдат разпознавани, за да могат да се използват студентските намаления. Имаме десет киоска в университета, където студентът си слага книжката, въвежда си ЕГН-то и факултетния номер и може да види студентско си положение, оценките, които той може сам да прехвърли в студентската си книжка. Ако например студентът види, че има три нанесени оценки – две от тях са верни, но при третата е допусната техническа грешка, може да си прехвърли двете оценки, да отиде в отдел „Студенти“ и да съобщи за грешката.
По пътя към въвеждането на тази книжка имаше доста предизвикателства и като всяко ново нещо имаше и доста противници, но ние сме решени да вървим напред, защото от електронизацията никой не може да избяга. Имаме създадено приложение и за смарт телефони, чрез което също ще може да се чете информацията в книжката. Всичко това е развитие на програмата „Уеб студент“, която съществува от много време.
Фокус: Стана въпрос и за въвеждането на единен образователен закон за висшето образование. Ще разкажете ли и за тази идея?
Проф. Стати Статев:
Това е предизвикателство, по което няколко години водихме дебати в Съвета на ректорите, за да изработим своята позиция. Вярвам, че към нашата идея ще бъде проявено разбиране, защото все по-ясно се вижда, че е работеща на фона на Закона за висше образование и Закона за развитие на академичния състав. Когато се опитаме да ремонтираме недостатъците на единия, той влиза в противоречие с другия. А когато тръгваме на ремонтираме другия, той влиза в противоречие с първия. И това е една безконечна игра. Та по съвсем елементарна логика на това, че системата за средно образование се управлява от един закон, издигнахме тезата и системата за висшето образование и науката да се управлява от един закон, в който всеки да си намери мястото като институция, която осъществява само преподаване, само наука или и двете. Това ще бъде свързано и с израстването на кадрите. Така че по този въпрос предстоят разговори и ако се получи политически мандат в лицето на МОН, ще окажем необходимото съдействие в разработването на този единен закон.
Ще дам един пример – в Закона за висшето образование се казва, че пред магистри трябва да четат лекции само хабилитирани преподаватели, а не асистенти и главни асистенти. В Закона за развитие на академичния състав пък се казва, че главният асистент може да бъде научен ръководител на докторант. И се получава така, че ние не му даваме право да чете лекции на магистри, но може да ръководи докторант. Защо да се опитваме да съгласуваме два закона, когато всичко може да бъде в един, при който много по-лесно могат да се регулират вътрешните противоречия.
Фокус: Имате ли статистика каква част от студентите, завършили УНСС, започват работа по специалността си?
Проф. Стати Статев:
Повече от 95%. Преди 5-6 години тогавашният министър на труда и социалната политика Тотю Младенов, въз основа на данни на НОИ, написа в нашата Златна книга: „Гордея се да бъда в университет, чиито възпитаници се реализират в 97% по специалността, която са завършили“.
УНСС няма проблем с реализацията на своите възпитаници. Проблемът е, че когато се даваха акредитации през всичките тези години, от 51 университета в България в 27 беше разрешено да се преподават „Икономика“ и „Администрация и управление“. Защото ако един човек е завършил „Финанси“, „Икономика“ или „Бизнес икономика“ в УНСС, той веднага си намира работа. Това е оценка на бизнеса. Но ако е завършил там, където тези специалности не са в основния профил на университета, естествено, че има проблеми.
Приехме много добра стратегия за висшето образование. Надявам се, че постепенно държавата ще направи необходимото образованието да се осъществява от тези висши училища, които наистина са най-компетентни. УНСС също би могъл да открие медицински или инженерен факултет, но не считам, че това е сериозно, дори да носи много пари. Така че има какво да се направи и очаквам когато държавата поръчва кадри, да преценява на кой университет какви кадри да поръчва.

Цветилена СИМЕОНОВА


Телевизия “Европа”, 20.09.2017 г. лого тж ежропа

За качеството и количеството в българските университети

Интервю на проф. Стати Статев, ректор на УНСС

stati-statev tv evropa 2

 


focus-header-logo
Радио „Фокус“, „Добро утро, България”, 14.07.2017 г.

Каква е равносметката след проведените кандидатстудентски изпити в УНСС

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) обяви два дни предварително първото класиране с резерви. Как протича кампанията тази година – в следващите минути ще разберем от ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Проф. Стати Статев: Добро утро на вас и вашите слушатели.

Водещ: Проф. Статев, как протича кандидатстудентската кампания тази година?

Проф. Стати Статев: Както всяка година, и тази година кандидатстудентската кампания протича нормално. На предварителните и на редовните изпити в УНСС се явиха над 10 000 кандидат-студенти. Това е приблизително толкова, колкото и през миналата година, но броят на първокурсниците, които ще приемем тази година, е по-малък – 3821 студенти. Публикувахме класирането по-рано, имаме и резерви. Надявам се, че кандидатите са мотивирани и ще се запишат в по-голямата си част още на първо класиране, а очаквам на следващите традиционни класирания – второ и трето, местата да бъдат запълнени.

Водещ: Нека да кажем на студентите, които ни слушат, какъв е срокът за записване или потвърждаване на класираните и потвърждаване на резервите.

Проф. Стати Статев: Записването започва от понеделник. Опциите са или да се запишат там, където са класирани, или да потвърдят, че искат да бъдат студенти в УНСС и да изчакат второто класиране. Ако не са класирани по първо желание, да изчакат дали няма да им стигне балът при второ и трето класиране и да се преместят в по-желана специалност. А може, разбира се, да се запишат и платено по държавната поръчка. Искам да напомня, че вече държавната поръчка, която получаваме, е в два раздела. Единият е обучение, субсидирано от държавата, а другият е платено обучение, в смисъл, че студентът сам покрива малката част от държавната субсидия.

Водещ: Кои са най-предпочитаните професионални направления и поднаправления тази година?

Проф. Стати Статев: Традиционно няма изненади. Мисля, че УНСС е единственият университет, който продължава да приема студенти само с успешно положен кандидатстудентски изпит. Нашият вътрешен рейтинг показва, че най-търсените направления и поднаправления са „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Икономика на инфраструктурата“, „Право“, „Администрация и управление“, „Приложна информатика, комуникации и статистика“.

Водещ: Кога ще бъде обявено второто класиране?

Проф. Стати Статев: Надяваме се да го обявим по-рано от обявеното, поне с един ден – в края на седмицата. Ако не успеем до петък, в събота при всички случаи ще го обявим.

Водещ: Наскоро бяха връчени сертификати за отличен успех на първите магистри от международната магистърска програма „Ядрена сигурност“. Какъв е интересът към тази програма?

Проф. Стати Статев: Интересът към тази програма е много голям, защото тя е уникална и в света. Тя е съвместна с Международната агенция за атомна енергия към Организацията на обединените нации и основният състав на студенти в нея е от държави, които предстои да развиват ядрена енергетика и ядрена инфраструктура – предимно от Африка, има и от Азия. Но отворихме възможност с пет места по държавна поръчка, по договореност с министъра на енергетиката Теменужка Петкова, да направим стратегически план, в който и нашите български специалисти, които са в сектора „Ядрена енергетика“, също постепенно през новата и следващите учебни години да преминат този курс на обучение.

Водещ: Да. Предвиждате ли нови специалности?

Проф. Стати Статев: Много е динамична ситуацията, особено в магистратурите. В бакалавърска степен не предвиждаме нови специалности, но в магистърската степен непрекъснато се променя както броят на магистърските програми, така и тяхното съдържание. И това става в непрекъсната комуникация както с бизнеса, така и с нашите партньори, чуждестранни университети.

Водещ: Проф. Статев, очаква ли се да има промяна на семестриалните такси в университета?

Проф. Стати Статев: Знаете, че през миналата и по-миналата година доста университети вдигнаха таксите. Ние запазваме тези такси все още, защото проблемът при нас не е да събираме повече пари от студентите. Проблемът е държавата да може да осигури по-голямо финансиране. Защото отново напомням, че финансирането за професионални направления „Икономика“, „Администрация и управление“ е най-ниското – 693 лева за година на студент, което е два пъти и половина по-малко, отколкото дава държавата за един ученик в гимназията.

Водещ: Да, успокоихме студентите.

Проф. Стати Статев: Но имаме разбиране от ресорното министерство, от министър Вълчев, че ще имаме решение на този въпрос, и то главно по изпълнение на Стратегията на висше образование, където все повече и повече средства се дават за качество на обучението. И тъй като по всички оценки и предстоящата акредитация при нас то е на достатъчно високо ниво, надяваме се по тази линия заплащането за по-високо качество на обучението да имаме достатъчно финансиране, което да позволи нормалното функциониране на университета.

Водещ: Да пожелаем успех на всички за второ класиране. Благодаря ви за това участие в сутрешния блок.

Проф. Стати Статев: Благодаря и аз. Успех и на вас.


 

Радио „Фокус“, 30 Май 2017 г.focus-header-logo

 

 

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев:
74 студенти с българска народност, предимно
от Молдова и Украйна, и 13 студенти
от Македония ще бъдат приети тази
година в университета

Министерският съвет утвърди общо 1135 места в български висши училища за студенти българи, живеещи извън страната. Най-голям брой места е отреден за УНСС. Колко студенти ще се обучават в него и от кои държави интересът към обучение във висшето учебно заведение е най-голям? Повече ще научим от ректора на УНСС проф. Стати Статев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус.

Водещ: Проф. Статев, традиционно предпочитан остава УНСС. Колко студенти ще бъдат приети там?
Проф. Стати Статев:
Тази година ще приемем такива студенти по две линии. Едната е по постановление 103 на Министерския съвет от 1993 г., по което приемаме студенти от българска народност от различни страни – Албания, Казахстан, Косово, Молдова, Сърбия, Украйна. Основно са от Молдова и Украйна. УНСС през тази година ще приеме 74 студенти – толкова ни е отредената бройка. Другата линия е по постановление 228 на Министерския съвет от 1997 г., по което приемаме граждани на Република Македония. Тази година те ще бъдат 13.
Водещ: Към момента колко такива студенти се обучават в УНСС и в кои специалности?
Проф. Стати Статев:
В момента в УНСС се обучават над 250 студенти. Специалностите са различни, зависи от техните предпочитания, но основният интерес е към „Икономика“ и „Администрация и управление“.
Водещ: Вие споменахте някои от държавите, от които са основно студентите. Тези ли са страните с най-голям интерес за обучение в УНСС?
Проф. Стати Статев:
Да, това са страните, традиционно това е нашата диаспора в Украйна и Молдова, много силно присъствие има и на студенти от Сърбия. Това студенти предимно от Западните покрайнини  и от  Македония. Това са четирите страни, от които масово идват студенти по тези направления.
Водещ: Какво според вас е притегателно за чуждестранните студенти, защо всъщност избират да получат образованието си у нас в университети като УНСС?
Проф. Стати Статев:
Може би най-притегателно е това, че от 10 години имаме 10 специалности – това са елитните ни специалности, които се преподават изцяло на английски език. Това беше много силен ход, който направихме преди десет години, и който привлича не само чуждестранни студенти по тези две линии, за които говорим, а изобщо чуждестранни студенти. Другото, което привлича тази група студенти, е получаването на европейска диплома и европейско приложение към нея, което я прави разпознаваема в цяла Европа и света.
Водещ: Знаем, че УНСС осъществява и много добро взаимодействие с редица чуждестранни университети. Нека изброим някои от тях и да кажем в кои сфери и направления се поставя по-сериозният акцент на това взаимодействие.
Проф. Стати Статев:
УНСС има активни контакти с над 30 чуждестранни университета по линия на „Еразъм плюс“ за мобилност на студенти. Двустранни споразумения за академично сътрудничество имаме с повече от 100 университета. Това също добавя към качеството и привлекателността на УНСС, защото имаме и двустранни магистърски програми. Най-старата – „Европейски бизнес и финанси“ – е с Университета Нотингам Трент, Великобритания, която работи повече от 10 години. Тя е изключително качествена. Магистрите получават двойна диплома – и от единия, и от другия университет. Има още десетина такива програми. В момента работим по магистърска програма съвместно с Университета в Рим.

Отварянето на УНСС извън границите – в Европа и извън нея, с контактите, които в момента осъществяваме с Китай, е необходимо условие, за да може университетът ни да бъде достатъчно добре разпознаваем в европейското и в световното образователно пространство.
Водещ: Казвате разпознаваем в европейското пространство. Може ли да се каже, че отговаря адекватно на стандартите, поставени от останалите европейски университети?
Проф. Стати Статев:
Смело мога да кажа, че качеството на обучението в УНСС е далеч над средноевропейското и за това доказателство са многото чуждестранни студенти, европейски, и то от развити страни, които идват на мобилност за семестър или за година в нашия университет. Фактор е и комуникацията, която имаме с тях, а също и с нашите студенти и преподаватели, които реципрочно отиват в чуждестранни университети. Просто няма как да оцелееш в съвременния свят, ако не си адекватен на международните изисквания.

Виктория МЕСРОБОВИЧ


Радио „Фокус“, 17 Май 2017 г.focus-header-logo

 

Проф. Стати Статев: Добрите взаимодействия с бизнеса, работодателските организации и качествените преподаватели правят УНСС привлекателен за студентите и водещ в страната

 

Днес УНСС ще отбележи 97-та годишнина от създаването си. Какво е предвидено по повод честванията и каква е равносметката от почти вековната история на университета? Повече ще научим от ректора на УНСС проф. Стати Статев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Проф. Статев, днес УНСС ще отбележи 97 години от създаването си. Какво е предвидено в програмата по отбелязването?
Проф. Стати Статев:
В УНСС има практика, когато навлезем в съответната годишнина, катедрите и студентските организации, факултетите, както и университетът, всички по-важни мероприятия да ги подчиняват и посвещават на съответната годишнина. Така че това, което предстои днес, е една кулминация на отбелязването на 97-та годишнина. За наша голяма радост, тя ще започне с първа копка на строителството на нов учебен корпус на УНСС по Оперативна програма „Региони в растеж“ и с помощта и на държавата. Корпусът ще увеличи с 20% капацитета на УНСС – най-големия университет в страната, в който се обучават 22 000 студенти. След това ще отдадем почит с поднасяне на цветя и венци на паметника на нашия основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев и ще приключим с откриването на т.нар. Стена на славата“, на която са изписани имената на преподавателите и възпитаниците на УНСС в държавния елит на България.
Водещ: Каква е равносметката ви за изминалите години от създаването на университета до днес?
Проф. Стати Статев: Сами разбирате, че за близо вековен юбилей може много да се говори за това каква е равносметката, но със сигурност мога да кажа, че със своето възникване като втори университет в България през 1920 г., Свободният университет за политически и стопански науки, чийто приемник е Университетът за национално и световно стопанство, винаги е бил генератор на държавния, управленския, стопанския и бизнес елит на страната. На Стената на славата, за която вече споменах, ще може да се види, че сме дали на България четирима председатели на Народното събрание, девет заместник-председатели, 10 министър-председатели, 17 заместник-министър председатели, около 100 министри. Между другото, в настоящия кабинет повече от половината от 17 министри – 9, са възпитаници и преподаватели на УНСС. Ще видим, че сме дали 10 управители на Българската народна банка и още много представители в елита на държавата. Може би това е една от силните страни на нашия университет, защото преобладаващата част от преподаватели ни, освен добри академични учени и преподаватели, са и с много сериозни позиции в практиката, а това придава друг смисъл и качествено обучение.
Водещ: Освен добрите преподаватели, с какво УНСС успява да остане привлекателен за студентите?
Проф. Стати Статев:
Привлекателен е и с това, че ние се стремим винаги да бъдем на вълната на съвременното развитие. Поддържаме много силни връзки в субординацията както надолу, така и нагоре. Имаме много силни връзки със средното образование. Помага и Асоциацията на икономическите училища в България, в която вече членуват над 60 училища от цялата страна, които са доказани с това, че техните отличници продължават своето обучение в УНСС. Организираме мащабна система от олимпиади в тези училища и първенците от тези олимпиади придобиват правото да бъдат студенти в нашия университет. Естествено продължаваме връзката нагоре, по вертикала. Освен с бизнеса имаме изключително добри работни отношения и с основните работодателски организации в България – Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България и др. Непрекъснато ползваме бизнес експертизата за усъвършенстването на нашите учебни планове. Ползваме ги като лектори и за срещи с нашите студенти, на които те задълбочават своите познания в практиката, след което пък те приемат студентите на стажове.
Водещ: Точно това е и една от критиките към университетите у нас – че не отговарят на нуждите на бизнеса. Т.е. можем да кажем, че подобни обвинения не биха били валидни за УНСС?
Проф. Стати Статев:
Разбира се. Просто трябва да се работи. Иначе взаимните обвинения, че университетите не произвеждат добри кадри за бизнеса, а университетите да казват, че този бизнес не е такъв, какъвто трябва да бъде, не изглежда сериозно. Такива са реалностите в нашата родина. Това е нашето висше образование, това е нашият бизнес и аз не мисля, че те изглеждат толкова зле на фона на световната картина.
Водещ: Оттук нататък с какви политики и програми ще се захванете, за да запазите водещото място на висшето учебно заведение в страната?
Проф. Стати Статев:
При всички случаи, работим в посока колкото се може повече да разрастваме дейността си извън страната, непрекъснато да създаваме нови партньорски контакти. Имаме близо 30 споразумения за мобилност по програмата „Еразъм +“ с университети както от Европейския съюз, така и извън него. Разполагаме и с 10 бакалавърски специалности, които се изучават само на английски език, които са естествената среда за привличане чуждестранни студенти. Изпращаме наши студенти, преподаватели и служители по този обмен да трупат и да предават опит. Имаме и съвместни магистърски програми с авторитетни чуждестранни университети. Най-дългосрочната е с Университета Нотингам Трент – Великобритания, която функционира повече от 10 години, а в момента работим по създаването на нова съвместна магистърска програма по международна икономика и политика с Университета в Рим. Завоюването и запазването на името в съвременния глобализиращ се свят се постига само ако изявяваш себе си, колкото се може повече, не само в страната, но и извън нея.

Виктория МЕСРОБОВИЧ

 


 

БНР, програма „Хоризонт“, предаването „12+3”, 27.04.2017 г.bnr

 

С 8 на сто се намалява приемът на студенти за следващата учебна година

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите

Водещ: С 8 на сто се намалява приемът на студенти за следващата учебна година. Това реши служебният кабинет на вчерашното правителствено заседание. През учебната 2017/2018 година държавата ще субсидира обучението в 37 висши училища на общо 45 584 студенти. Каква е реакцията на Съвета на ректорите? Добър ден казвам на проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Здравейте, проф. Статев.
Проф. Стати Статев:
Здравейте и добър ден на вас и вашите слушатели.
Водещ: Как в Съвета коментирате орязването на приема за следващата учебна година?
Проф. Стати Статев:
Ако гледаме на намаляването на държавната поръчка, която всяка година излиза с постановление на Министерския съвет, това се приема за съвсем нормално, защото то е част от Стратегията за висше образование, която беше приета и единодушно подкрепена от Съвета на ректорите и правителството преди няколко години. Но конкретно за тази година напрежението е от това, че намаляването на приема дойде след като беше преминала цялата съгласувателена процедура вътре в университетите, която започва от катедрата, водеща специалност, факултета, Академичния съвет на университета и след това се договаря с Министерството на образованието и науката. И когато този процес беше приключен към края на януари – началото на февруари, изведнъж обратно дойде намаляването и това постави в доста неудобно положение всички университети. Така че намаляването е ясно, стъпаловидно, защото това сочат и демографските процеси, това сочат и миграционните процеси, но то трябва да става своевременно. И нашият апел към Министерството на образованието и науката е за следващата година това договаряне и този процес да започнат своевременно, както се казва – още от излизането на постановлението за приема за тази година.
Водещ: Защото във всички висши училища тече кандидатстудентската кампания, нали така? Предварителните изпити вече минаха.
Проф. Стати Статев:
Да. Голяма част от предварителните изпити преминаха. В някои университети те започват още през октомври с нагласата за бройката, която вече са коментирали.
Водещ: Вие сте си направили някакви разчети колко студенти ще приемате. Сега приемът се съкращава общо с 8% за всички висши училища. Направен ли е обаче разчетът кое училище с колко трябва да съкрати приема си?
Проф. Стати Статев:
Тези разчети бяха направени в Министерството на образованието и науката и за съжаление бяха сведени едва ли не за информация на университетите. Така че общата бройка я имаме, както и за някои специалности по професионални направления, защото тя е отразена в постановлението на Министерския съвет. Там за всеки един университет, в приложението на постановлението, са дадени точните бройки, които ще бъдат приети, по образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“, по форми на обучение – редовна, дистанционна и задочна, и по професионални направления. Вече разпределението на специалностите вътре в професионалните направления е работа на съответния университет и неговите ръководни органи.
Водещ: Заради съкратения прием, проф. Статев, има ли ректори, които се опасяват, че няма да могат, образно казано, да вържат бюджета на висшето училище за следващата година?
Проф. Стати Статев:
Това е дълъг разговор. Бих казал и заради съкратения прием. Ще се върна малко по-назад. На няколко пъти се вдига равнището на минималната работна заплата, без за това да се предвиждат бюджетни компенсации. Тоест, ние имаме вдигане на минималната работна заплата, което води до цялостно вдигане на работните заплати, а за това нямаме бюджетна компенсация. И това доведе в редица университети заплати на служители, дори на обслужващ персонал, да се приравнят със заплати на научно-преподавателски персонал, тоест, да се наруши сложилата се във времето договореност със социалните партньори за структура на заплащане. И това намаляване на броя на студентите, което естествено ще доведе след себе си и намаляване на държавната субсидия, също допълнително ще наложи икономическо ограничение. Когато се предприемат такива действия, свързани включително и с намаляване на броя на студенти, при всички положения трябва да се има предвид и как това ще се отрази текущо и стратегически върху финансовото състояние на университета. Ясно е, че промени трябва да има, ясно е, че системата трябва да бъде преструктурирана, но това трябва да става плавно, без да създава излишно социално напрежение.
Водещ: А имате ли информация кои от висшите училища ще пострадат най-много? Кои трябва да съкратят най-много бройки?
Проф. Стати Статев:
Това ще стане ясно, когато получим бюджета за следващата година. Тези промени фактически ще се отразят на финансовата 2018 година, тъй като в образованието има разминаване на учебната година, която започва обикновено през септември и свършва в края на юни, с финансовата година, която е календарна година. Така че този ефект ще се получи с лаг, когато се направи държавният бюджет, когато се направи бюджетът на Министерство на образованието и науката, когато ние получим своите контролни числа, което става в края на годината. И тогава можем наистина да кажем кой с колко е притеснен и притиснат и има ли резерви нещата текущо да вървят нормално. Защото в крайна сметка задачата на университетите е да обучават студентите и да правят наука. Особено на тези 37 университета, за които говорим – те са държавни.
Водещ: Моля ви да коментирате и още една наредба, която вчера прие служебният кабинет. Тя е свързана с специалността „Право“. В УНСС също имате специалност „Право“. Знаете, кабинетът прие тази специалност от следващата учебна година да се изучава само редовно – задочната форма отпада. Одобрявате ли това решение и всъщност то не е ли дискриминационно, проф. Статев?
Проф. Стати Статев:
Лично аз одобрявам това решение. За мен задочната форма е остаряла, тя е анахронизъм от времето преди повече от половин век, когато е било необходимо бързо да се създадат висши кадри за националната икономика и въобще за държавата. Няма как да се обоснове в XXI век логиката да може да се издават дипломи с еднакъв ценз на хората, които са учили пълен хорариум, и на тези, които са изучавали 50% от хорариума. Така че в университета, на който аз съм ректор – УНСС, задочна форма на обучение няма, не само в Юридическия факултет.
Водещ: Как обаче да се обучават тези млади хора, които имат финансови затруднения и не могат да си позволят да учат редовно и трябва да работят, за да се издържат?
Проф. Стати Статев:
Съвременната форма на задочното обучение е дистанционното обучение, в което по-малкият хорариум се компенсира с редица други възможности.

Водещ: Това е алтернативата?
Проф. Стати Статев: Това е алтернативата. Що се отнася до социалния елемент, държавата е създала достатъчно възможности по линия на студентското кредитиране, по линия на възможностите на самите университети да подпомагат студентите. Така че не намирам едно такова обяснение като аргумент да се запази неадекватна за съвремието ни форма на обучение.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. В „12+3“ чухте проф. Стати Статев – ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите.


 

в. Труд, 14 януари 2017 г.trud

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Държавата и бизнесът могат па регулират изтичането на кадри

Университетите не трябва самоцелно да решават какви специалности да развиват

 

– Проф. Статев, според рейтинговата система на университетите за 2016 г. най-много студенти се обучават по направление “Икономика” – в страната те са 52 хиляди. Следват тези със специалността “Администрация и управление” – 23 хиляди, според вас какъв процент от тях намират реализация по специалността си в страната ?

– Не знам какъв е средният процент за страната колко от завършилите направленията „Икономика” и „Администрация и управление” работят по специалността си. Но завършващите специалностите в тези две професионални направления в УНСС намират много добра реализация на трудовия пазар.Това е една от причините нашият университет винаги да запълва държавната си поръчка и интересът към него да не спада въпреки демографския срив. Затова неслучайно УНСС получи единствената специална награда за най-голям принос в българската икономика за 2016 г. в стандартизираната класация„Комплексна оценка” на рейтинговата система.

Но дори да не знаем точния процент, е ясно, че има проблем в структурата на държавната поръчка по професионални направления, която е основата на структурата на завършващите висшисти. Не е нормално в повече от половината от общо 51 висши училища в страната да се изучават тези две професионални направления и държавата години наред да им дава такъв прием на студенти, какъвто те искат, въпреки че години наред те да не го запълват. Нужна е гъвкава държавна политика, която да определя държавен прием, който е реален и необходим, а не колкото иска всеки университет. И да го дава на доказаните университети в дадено направление.

– Възможно ли е специалността „Икономика” да изчерпи ресурса си и да стане второто право (все повече студенти записват право, но и не намират реализация)?

– Всяка държава има нужда и от прависти, и от икономисти, и от инженери, и от лекари, и от всички останали специалисти с висше образование, необходими за функционирането й. Въпросът е как държавата регулира този процес с ограничения ресурс, с който разполага. Не считам, че е правилна политиката да се редуцира „производството” на икономисти за сметка на това на инженери, защото това е грешна „политика на махалото” – след 7-8 години може да се окажем в обратната ситуация – с повече инженери и по-малко икономисти. Нещо повече – трябва да е ясно какви икономисти (финансисти, счетоводители, трудовици, отраслевици и т.н.) и какви инженери (ядрени, хидроинженери, хардуеристи, софтуеристи и т.н.) са в повече и кои са недостатъчно.

Добра е държавната политика, която започна МОН с премирането на университетите, които обучават най-добрите кадри в съответните професионални направления, като им дава по-голяма субсидия за по-високо качество (според Стратегията за висше образование през 2020 г. 60% от субсидията на университетите трябва да се дава за качество). Но са необходими и по-смели съпътстващи решения. Например с договор държавата да поеме пълната издръжка на необходимите й кадри (включително стипендия и общежитие) срещу ангажимент след завършването пет години те да работят за нея.

– Може ли да се постигне тясна връзка между бизнеса и образованието, така че университетът да произвежда готови кадри за индустрията?

– В това отношение има известно неразбиране. Университетът не е ПУЦ (професионално-учебен център), който подготвя кадри с определени умения и навици за дадена професия. Университетът обучава кадри със съвременни знания, които те да прилагат и развиват творчески в практиката. В това отношение срещаме пълното разбиране на бизнеса, който е наш партньор в перманентния процес на усъвършенстване на учебните планове на различните специалности и на учебните програми по всеки един лекционен курс, при създаването и развитието на нови специалности, при осигуряването на стажовете и практиките на нашите студенти.

– Но бизнесът има нужда от т. нар. среднисти (със средно специално образование). Това означава ли, че страната ни е пренаселена с висшисти без практическо образование?

– Това е друг въпрос. Ние почти „затрихме”добрата система на средните професионални училища (техникумите) и сега се опитваме да „открием колелото” с т.нар. дуално обучение. Все още е възможно да се възроди средното специално образование, но това може да стане със съвместните усилия на всички страни в този процес.

Когато фирмите търсят кандидати за работа, много често пишат в обявите: „наличието на магистърска степен е предимство”. И нашите деца, след като получат дипломите си за бакалавър, продължават с магистратура – понякога и с две, и така стават 30-годишни, без нито един ден трудов стаж и трудови навици. Например, за да станеш редови счетоводител, не е нужно да си магистър, та дори и бакалавър. Необходимо е да си завършил средно професионално училище по специалността и след това, ако решиш да се развиваш, продължаваш с висше образование. И това се отнася за почти всички професии.

– През октомври подписахте рамково споразумение с КРИБ за сътрудничество между двете институции. Има ли вече някакви резултати и какви бъдещи цели сте набелязали?

– С КРИБ, както и с другите национално признати работодателски организации си сътрудничим много отдавна. Подписването на споразумението бе просто формално институционализиране на това партньорство. Имаме договор и с БСК, до няколко месеца ще сключим и с АИКБ. Преди две години поставихме началото на инициативата „Академия Икономика”. Резултатите са добри, защото усилията са общи и непрекъснати. Целта, която си поставяме, е заедно – Съветът на ректорите на висшите училища в България и бизнесът, да предложим на държавата законови промени. Ще дам пример с последната промяна в ЗВО, която разреши на висшите училища да извършват стопанска дейност, но още няма правилник, който да уреди как да става това.

Друг въпрос е възможността изтъкнати професионалисти от практиката да участват в учебния процес. Защото според сега действащите архаични правила те могат да водят до 10% от учебен курс, което значи от 3 до 6 часа. А е редно с решение на съответния университет такива авторитетни експерти да могат да водят и пълни учебни курсове с практическа насоченост.

– Как може да спрем изтичането на кадри в чужбина?

– В съвременния глобален свят има свободно движение на ресурси, хора и капитали, така че въпросът е с повишена трудност. Не можем да спрем изтичането на кадри в чужбина с „желязна завеса”, но може да го регулираме чрез държавата и бизнеса. Вече споменах, че е напълно нормално те да поемат пълната издръжка на обучението на кадрите с висше образование, които са им необходими, като за сметка на това ги задължат след завършването си да работят пет години за тях. Ако това не стане, защото завършилият е намерил по-добра работа у нас или в чужбина (в обичайния случай за повече пари), нека тогава да върне разсрочено за същия период от време направените за него разходи на държавата или на бизнеса и те да се насочат към друг.

Нямаме право да разхищаваме и без това малкото държавни пари за образование, нужно е да ги използваме много по-ефективно. Сега най-бедната страна в ЕС е интелектуален донор на останалия свят. Добре ли е за държавата, ако например инженерите или лекарите, които образоваме с национален ресурс, да отиват на работа в чужбина? Не! Въпрос на регулация. Още повече че една част от нашите младежи заминават за чужбина не защото българското образование е толкова лошо, а защото не виждат бъдещата си реализация в България.

– Пълни ли са студентските общежития и имате ли план за бъдещи ремонти на старите блокове?

– Студентските общежития на УНСС не са пълни, те са препълнени. Ние сме единственият университет, на който не достигат места. УНСС има 12 блока с 5000 места и три студентски стола, получени при разпределението преди 20 години. През това време той стана най-големият университет в страната с около 22 000 студенти. Всяка година имащите право на общежитие са между 7500 и 8000. Затова запълваме нашите места и чакаме колегите от другите университети, след като настанят техните студенти, да ни дадат останалите им свободни места. Благодарни сме за това. Проблемът е, че учебната година в УНСС започва в средата на септември, а в другите университети – от половин до един месец по-късно. Така минава половината семестър, докато настаним всички студенти, което не им позволява да учат нормално – спят при приятели или пътуват всеки ден. А тези общежития са построени от държавата за студентите, за нашите деца. Очакваме МОН да преразпредели общежитията в Студентския град съобразно новите реалности.

Що се отнася до състоянието им – половината от блоковете са напълно ремонтирани според изискванията за енергийна ефективност. Предстои поетапното саниране и на останалите в зависимост от предоставяните ни от държавата ресурси и собствените средства.

– Кои професии и специалности ще бъдат най-търсени през следващите няколко години?

– За висшето образование не е толкова важно какви ще са най-търсените специалности през следващите няколко години, защото след пет-шест години ще завършат тези, които започнаха обучението си през настоящата академична година. Въпросът е какви специалисти ще са нужни на държавата след десет и повече години. А за това е необходима национална стратегия за развитие, която да се следва от всяко правителство. Ако тази стратегия предвижда да развиваме ядрена енергетика, ще обучаваме такива кадри, ако ще се развиваме преимуществено в областта на туризма – други, ако ще работим софтуерни услуги на аутсорсинг – трети и т.н. Разбира се, трябва да отчитаме и промените с навлизането в Индустрия 4.0. Но едно е ясно – университетите не може и не трябва да бъдат оставени от държавата самоцелно да решават какви специалности да развиват.

– Какви са предизвикателствата пред научноизследователската дейност в УНСС?

– По традиция УНСС, като най-голямо висше бизнес училище в страната и в Югоизточна Европа, е флагман на икономическата наука. Работим в две основни направления. Едното е развитието на научните контакти и участието в съвместни проекти с повече от сто сродни партньорски университета от ЕС и света. Успешно ръководим и участваме в множество национални, европейски и други международни научноизследователски проекти. Другото направление е подпомагане на държавата и бизнеса при разработването на икономически и управленски стратегии, планове и решения. Очакваме Министерският съвет да разкрие три института в УНСС – по икономика и политики, по предприемачество и по творчески индустрии и бизнес. Почти във всяка от 33-те катедри имаме функциониращи научноизследователски центрове по съответните научни направления. Все повече студенти и докторанти участват в изследователската дейност. Всяка година приемаме около 100 докторанти, които, след като защитят, стават естествената ни интелектуална база за бъдещи преподаватели и изследователи.

Неотдавна Академичният съвет реши да бъде създадено търговско дружество „УНСС Консулт”, което да предлага институционално насочено нашата научна продукция и експертиза. Така ще реализираме едно от важните си предимства, че повече от половината преподаватели и учени на УНСС са на ключови позиции в държавната администрация и бизнеса.

***

Нашият гост
Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 г. завършва специалност „Политическа икономия” в УНСС, а през 1984 г. – „Математика” в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 г. и зам.-председател на Съвета на ректорите от февруари 2012 г. Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Ръководител на катедра „Икономикс”.

 

Катерина КОВАЧЕВА

 

Агенция “Фокус”, 29 Декември 2016focus2

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев:
УНСС се утвърждава все повече като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с постиженията на Университета за национално и световно стопанство през 2016 година.

 

Фокус: Проф. Статев, през 2016 г. Университетът за национално и световно стопанство реализира редица инициативи, подписахте меморандуми за сътрудничество с няколко големи институции. Можем ли да кажем, че 2016 г. беше успешна за университета?

Проф. Стати Статев: 2016 г. беше поредната успешна година за УНСС. Радвам се, че сте забелязали продължаващото развитие и умножаване на контактите ни с държавните институции и с бизнеса, както и със системата на средното образование, откъдето идват нашите студенти. Важен критерий за успешност е и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и съдържанието на учебните програми на всяка една от близо 50-те бакалавърски специалности, на повече от 100 магистърски и 40 докторантски програми спрямо променящите се изисквания на съвременната наука и практика в пряк диалог с държавните институции, бизнеса, студентите и колеги от сродни университети.

УНСС се утвърждава все повече и като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива. Нараства броят на научноизследователските проекти, финансирани от Европейския съюз, от национални и собствени източници.

Фокус: Какви бяха най-големите Ви постижения през годината?

Проф. Стати Статев: Ако погледнете университетския ни сайт, ще се убедите, че в УНСС всеки ден „ври и кипи” от събития, свързани с образователния и научния живот – учебни занятия от понеделник сутрин до неделя вечер, публични лекции на министри, депутати, бизнесмени, посланици, научни конференции, кръгли маси, срещи-дискусии, студентски форуми… В тази ситуация е трудно да отлича най-големите постижения през годината, но не мога да не отбележа някои от тях. За поредна година УНСС запълни над 100% приема на студенти и продължава да е най-големият университет в България – единственият с над 20 000 студенти (21 880 за учебната 2015/2016 г., като през настоящата 2016/2017 г. ще надхвърли 22 000), и най-големият бизнес университет в Югоизточна Европа.

Но това е само количествената страна. В трите основни направления на УНСС – „Икономика”, „Управление и администрация” и „Политически науки”, в които се обучават около 90 на сто от нашите студенти, имаме едни от най-високите акредитационни оценки в страната. Успешно се развива и Юридическият ни факултет, който навърши 25 години, както и „Журналистика“ и „Социология“. Засилихме участието си в европейски и национални научни проекти.

Фокус: Колко студенти за първи път прекрачиха прага на УНСС тази година?

Проф. Стати Статев: Приемът на бакалаври и тази година традиционно е успешен. Запълнихме всичките места от държавната поръчка – 4 100. Изпълнихме и държавната поръчка от 1 100 магистри, приехме около 1 300 магистри платено обучение. Очакваме през януари да се запишат още около 500 магистри и около 100 докторанти. Така че през учебната 2016/2017 година повече от 7 000 нови студенти в трите степени – бакалавър, магистър и доктор – се вляха в академичното семейство на УНСС.

Фокус: Кое според вас мотивира младите да изберат УНСС за своята Алма матер?

Проф. Стати Статев: На първо място това е доказаният и непрекъснато нарастващ в годините академичен авторитет на УНСС в обществото като лидер на висшето бизнес образование в страната. Дипломата на УНСС е сериозна гаранция за успешно кариерно развитие според българските държавни и частни работодатели. Направихме успешна кандидатстудентска кампания в различни измерения – от прекия контакт със средните училища в страната, които са традиционен „доставчик” на бъдещите ни студенти, до мащабна дигитална кампания, за да може младите хора да бъдат максимално информирани за възможностите, които им предлага УНСС по време на следването и след завършването. Много добре работи създадената под егидата на УНСС Асоциация на икономическите училища в България, която е ефективна форма за непрекъсната връзка със средното образование. Организираните от асоциацията национални средношколски олимпиади и конкурси по различни направления на икономическата наука, вече станаха традиция и техните лауреати получават правото да учат в УНСС. През миналата учебна година тази практика бе поета и от останалите професионални направления, така че УНСС има вече много силно и перманентно присъствие в средното образование на страната. Друг фактор, който привлича младите хора към УНСС, са десетте бакалавърски специалности с преподаване на английски език, а също и толкова магистърски програми, някои от тях съвместни с водещи европейски университети.

Сериозна роля играе и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и програми във взаимодействие с бизнеса, както и все по-силната практическа насоченост на преподаването. Важно е също така, че почти всички студенти на УНСС участват в разгърнатата ни система за студентски стажове и практики като основа за бъдещата им реализация.

Сериозни са възможностите за студентска мобилност, чрез която студентите учат един или два семестъра в престижни чуждестранни университети-партньори на УНСС.

Фокус: В кои сфери ще се стремите университетът да се развива през новата 2017 г.?

Проф. Стати Статев: УНСС ще продължи да се развива в традиционните си направления. Заедно с това имаме амбицията да реализираме новите възможности, дадени на висшите училища с последните промени в ЗВО. Най-важната от тях е правото за осъществяване на стопанска дейност. Вече има решение на Академичния съвет за създаване на търговско дружество „УНСС Консулт”, което ще реализира научния ни продукт. Предстои разкриване с акт на Министерския съвет на три института към УНСС – по икономика и политики, по творчески индустрии и бизнес и по предприемачество.

Фокус: Какви са основните Ви цели за предстоящата година?

Проф. Стати Статев: Изконните ни цели са създаването на все по-добри кадри с висше образование за нуждите на националната икономика и държавното управление. УНСС има своето достойно място в създаването на управленския и бизнес елит на България и ще продължава да го разширява и утвърждава. Ще направим отново всичко необходимо УНСС да продължи да бъде най-голямото висше бизнес училище в страната и региона. В по-частен план ще продължим да утвърждаваме навлязлата във второто си десетилетие съвместна с Университета Нотингам Трент магистърска програма „Европейски бизнес и финанси”, уникалната в световен мащаб магистърска програма „Ядрена сигурност” под егидата на ООН, съвместните докторантски програми със Свободния университет в Брюксел и др. В областта на материалната база започваме строителството на нов модерен корпус на УНСС с близо 10 000 кв.м., което ще увеличи разгърната ни застроена площ с около 20% и ще създаде по-добри условия за обучение и научноизследователска дейност. Предстои завършването на общата програма за енергийна ефективност с поставянето на изолация на старите корпуси и заменяне на осветлението със съвременни енергоспестяващи осветителни тела и собствено производство но електроенергия.

Фокус: Планирате ли провеждането на нови инициативи и какви?

Проф. Стати Статев: В областта на преподаването продължава закриването на стари и разкриването на нови магистърски специалности, съобразени с динамичните изисквания на пазара на труда. Вече имаме три одобрени проекта към фонд „Научни изследвания”, работата по които ще започне през 2017 г. Очакваме да успеем в надпреварата за изграждане на Център по компетентност за големи данни, с който ще дадем сериозен принос в синхронизирането на различните статистики и източници на информация в страната и реално ще допринесем за оптимизиране на управленските процеси на национално, секторно и отраслово ниво.

Наскоро получихме информация, че Шанхайският университет (след повече от година интензивни преговори, включително на ниво заместник-министър на науката на Китай) е взел решение за създаване на съвместна образователно-научна структура с УНСС.

В областта на електронизацията на обслужването на учебния процес през 2017 г. предстои за първи път новоприетите студенти да получат електронни студентски книжки, с което се затваря кръгът на вече съществуващите и утвърдени в годините електронно изпитване, електронни протоколи и електронни главни книги (с уникални електронни университетски подписи на всеки преподавател). В електронизацията на учебния процес, особено за целите на дистанционното обучение, продължава интензивно прехвърлянето на учебните курсове и учебните материали на електронни носители и тяхното уеб-базиране, за сметка на постепенния отказ от хартиени носители. Вече споменах и за мащабната строителна програма през 2017 г. Като цяло УНСС се готви да посрещне достойно вековния си юбилей през 2020 г.

Фокус: Успяват ли днес висшите училища да се справят с изискванията на модерния, съвременен живот?

Проф. Стати Статев: Не мога да отговаря за всичките 51 висши училища в страната, защото проблемите пред всяко едно от тях са различни и специфични. Но смело мога да заявя, че УНСС в това отношение се справя добре. В съвременния информационен свят, когато всички имат достъп до все повече информация, няма как преподавателят да се изправи пред студентите и да им чете какво е написал в учебника си. Той трябва да бъде над това, да маркира най-новото развитие на проблема в теорията и практиката, да учи студентите си на творческо мислене. Младите хора са много чувствителни на тази тема. Те ценят времето си. Силата на УНСС е, че преобладаващата част от нашите преподаватели, освен доказани учени и преподаватели, са и практици на сериозни позиции в областта, в която работят. Например отдавна се отказахме от архаичната форма „задочно обучение”, премахнахме последователно упражненията в магистърска степен, а след това и в трети и четвърти курс на бакалавърската степен. През 2017 г. ще продължим диалога къде в първи и втори курс да останат упражнения или семинарни занятия – дали само там, където е необходимо индивидуално практическо обучение – например по информатика. Всичко това предполага нова методика и методология на водене на учебния процес.

Имаме много интензивен обмен на студенти с водещи европейски университети, а от 2016 г. – и с университети от Азия. Както чуждите студенти в УНСС, така и нашите, след завръщането си, дават висока оценка за качеството на преподаване в нашия университет. Мисля, че в това отношение УНСС се развива добре, но в съвременния свят това е непрекъснат процес – вече навлизаме в Индустрия 4.0 и трябва да сме готови за новите предизвикателства.

Фокус: Кои са най-сериозните проблеми на българското висше образование и предприеха ли се стъпки в разрешаването им?

Проф. Стати Статев: С промените в ЗВО през тази година беше направена поредна стъпка към решаване на динамичните проблеми пред висшето образование в страната. Предстоят промени и в ЗРАСРБ. Но една влезли в сила промените в ЗВО, отново заговорихме за нови – толкова е динамична средата. Ще спомена само някои от тях, по които има консенсус в Съвета на ректорите:

Да има равнопоставеност между държавните и частните висши училища при формиране на тяхната структура – да отпаднат изискванията в държавните университети катедрата да има минимум 7 преподаватели на щат, а факултетът – минимум 40, което води до изкуствени структури и невъзможност да се формират факултети по професионални направления.

Законът да осигури законова възможност изтъкнати доказани специалисти от практиката да участват по-активно в преподавателската дейност, а не както досега – не повече от 10% от лекционен курс, което е от 3 до 6 часа.

Фокус: Какво послание ще отправите към младите хора в България през 2017 година?

Проф. Стати Статев: Дерзайте! Вие сте нашето бъдеще и нашата надежда! Вярваме във вас!

 

Силвия МАРИНОВА


Тв BG on Air, „Директно”, 08.12.2016 г.logo-onair

 

Висшето образование

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите;
Яна Вангелова, председател на Националното председателство на студентските съвети

Водещ: И така, на студентския празник говорим със заместник-председателя на Съвета на ректорите и ректор на УНСС проф. Стати Статев и с председателя на Националното председателство на студентските съвети, Яна Вангелова. Здравейте, добре дошли и честит празник.

Проф. Стати Статев: Да е честит на всички студенти и на цялата академична общност.

Яна Вангелова: Да е честит на всички.

Водещ: Доста положителни неща се надявам да обсъдим днес. Иска ми се да започнем обаче от това доколко програмите на всичките над 50 университета в България, които се предлагат днес на студентите, са адекватни на пазара, на очакванията им, на това, което бизнесът иска, на нещата, които се случват около нас всеки ден?

Яна Вангелова: Невинаги това, което се предлага от висшите училища в страната, е това, което студентите са очаквали, но това невинаги е въпрос на самата програма на висшето училище. Понякога самите студенти не знаят какво представлява самата специалност, в която са влезли. Смятам, че добра стъпка в тази насока е това, че вече има кариерни центрове в средните училища, които все пак помагат младият човек да се ориентира и да влезе в специалност, в която очаква нещо определено да се случи, да получи определени знания и умения.

Водещ: Добре. Кажете ми, проф. Статев, как се правят тези програми? Като се обсъждат на ректорски, на декански, на факултетен съвет? Наистина обсъждат ли се тенденциите на пазара, онова, което бизнесът търси? Знаем, че бизнесът казва, че в голяма част от сферите има криза на кадри.

Проф. Стати Статев: Вие вероятно имате предвид учебните планове, защото учебният план е набор от дисциплини, които се изучават в дадена специалност.

Водещ: Добре, да го наречем учебен план.

Проф. Стати Статев: А в учебната програма е разписано какви теми съдържа всяка една учебна дисциплина.

Водещ: Аз съм сигурен, че и тук някой би имал забележки заради това как е разпределен броят часове и доколко една дисциплина е достатъчна като брой лекции, друга пък не толкова, но…

Проф. Стати Статев: Вижте, сложен е този процес. Има си ясна и точна процедура за него. По правило учебният план се създава в катедрата, която отговаря за тази специалност. Той се придружава от учебни програми за всеки един курс, заедно с екипите, които ще водят тези курсове. След като се обсъди и приеме от катедрен съвет, минава през факултетен съвет и отива за утвърждаване в академичен съвет, което го прави документ. Но това е формалната страна.

Водещ: По някакъв начин търси ли се обратната връзка със студентите…

Проф. Стати Статев: Разбира се.

Водещ: …със студентските съвети?

Проф. Стати Статев: Въпросът има малко по-друго измерение. В УНСС председателят на Студентския съвет е редовен член на Ректорския съвет и на всяко заседание има право да представя позициите на студентите по всички въпроси. Има искания на студенти, свързани с учебните планове и с учебните дисциплини, но това е сравнително рядко. Проблемът има по-друга насоченост – доколко учебният план отговаря на очакванията и на изискванията на бизнеса.

Водещ: Именно.

Проф. Стати Статев: В УНСС беше свършена много сериозна работа през последните години, когато ние целенасочено чрез проекти, финансирани от Министерство на образованието и науката, актуализирахме всички учебни планове с активното участие на представители на бизнеса и на представители на държавната администрация, заедно със студентите.

Водещ: За да не става така, че университетите вадят кадри, които после не могат да се реализират на пазара на труда, нали така?

Проф. Стати Статев: Този въпрос има друго измерение. Той е въпрос на мащаба в по-голяма степен, отколкото на различие в учебните планове и зависи от това кой университет обучава даден специалист.

Яна Вангелова: Входът трябва да е лесен. Изходът обаче е важно да е труден. Тоест, излизаш само ако си придобил определени компетенции, определени знания. Входът трябва да е отворен за всички.

Водещ: Така ли е, проф. Статев? Да се свали нивото максимално, за да могат да влизат колкото могат повече студенти?

Проф. Стати Статев: Стана шлагер, че в България броят на университетите е много голям.

Яна Вангелова: Съгласна съм.

Водещ: Малко над 50.

Проф. Стати Статев: Този брой е 51. Когато дойдоха преди години представители на Световната банка с това послание, аз ги попитах: „Как се сетихте, че е голям броят на университетите?“.

Водещ: И те какво ви казаха?

Проф. Стати Статев: Нищо. Но аз им казах, че в Европа, в европейското образователно пространство на 450 млн. жители има 4000 университета. Ако подходим пропорционално спрямо населението в България, ние трябва да имаме 66-67 университета. Така че въпросът не е до бройката, а до мащаба. Въпросът е дали всеки университет си следва профила и спецификата, за които той е предназначен, или сме допуснали да развива какви ли не допълнителни специалности.

Водещ: Добре, но с каква цел се прави това – да има толкова много специалности, които да остават незапълнени?

Проф. Стати Статев: Прави се с цел получаване на повече пари. Тръгна целенасочена политика след приемане на Стратегията за висшето образование от правителството на съвместно заседание със Съвета на ректорите и най-важното е, че тя се изпълнява. Но все още преобладаващата част от парите се дават за брой студенти. Естествено, че университетите ще се стремят да приемат повече студенти, за да получават повече пари.

Водещ: Добре. За конкуренцията между университетите и за това каква е разликата между частен и държавен университет да поговорим. Какво виждате вие като започнат кандидатстудентските кампании? Какви прийоми прилагат университетите, за да привлекат университетите, за да привлекат повече студенти? По-интересни програми, палитра от повече специалности? Как изглеждат нещата всяка година, като тенденция?

Яна Вангелова: По-фаталното според мен е, че някои университети го превръщат в реклама на някакъв продукт, който според мен доста се разминава с продукта, който трябва да рекламират. Тоест, рекламират добрата база, рекламират възможността да участваш по различни програми, но не рекламират това, което всъщност дават като качество на обучението.

Водещ: Тоест, какво ми казвате сега – че отделни университети трябва да се профилират в някакви специалности, в каква насоченост?

Яна Вангелова: Да. Конкретна, а не да рекламират просто, че дават лесно дипломи, „Заповядайте при нас“. Няма да визирам кое е висшето училище, но имаше такива случаи на реклама, която според мен далеч не е подходяща за висшето образование.

Водещ: Като говорим за това, проф. Статев, и ако се върнем малко назад в годините, как изглежда нивото, което, аз съм сигурен, че ще се съгласите с мен, пада всяка година при приема?

Проф. Стати Статев: Има такъв елемент, но той е свързан с масовизацията на висшето образование. Свързан е и с това, за което вече споменах – че традиционни университети, специализирани в определена област, десетилетия наред развиват направления, които не са им присъщи. И това доведе например до мантрите, че има прекалено много икономисти, прекалено много финансисти, хайде сега да правим инженери. Което за мен не е правилна позиция, защото ако следваме тази постановка, след 7-8 години ще се сетим, че има прекалено много инженери и прекалено малко икономисти. И в този мисъл съм съгласен с г-жа Вангелова.

Що се отнася до конкуренцията между университетите, тя не е между университетите, тя е между направленията, които те водят. Иначе между самите университети е трудно да се каже, но това се вижда от приема, който те правят – кой си запълва приема и кой не го запълва. И се стига до това, за което много пъти алармираме: през последните  десетина години това, което се определя с постановление на Министерския съвет като прием на университетите, включително и тази година с новите промени в Закона за висшето образование, е два пъти повече от реалния контингент студенти.

Водещ: Бройките не могат да бъдат запълнени, това казвате.

Проф. Стати Статев: Естествено, че не могат да бъдат запълнени, защото няма откъде да ги вземем. Просто ги няма физическите бройки, които да запълнят тези места.

Водещ: Проф. Статев, вие как отговаряте, когато студентите казват, че преподавателите използват архаични начини за поднасяне на информация?

Проф. Стати Статев: Това, общо взето, много трудно вече може да се получи, защото става дума за методика и методология не само на преподаване, но и на подготовка на учебните курсове, включително на изпитите. Така че това е друга тема.

В УНСС по-голямата част от изпитите са електронни. Поставянето на оценките е електронно, главните ни книги са електронни, а от учебната 2017/2018 година студентите ще получат за първи път електронни студентски книжки, които ще са чип в чипа на дебитната карта, която имат.

Но ми се ще да се върна на рефрена, който се върти, че студентите отиват  в чужбина, че изтичат мозъци…

Водещ: Е, отиват, да.

Проф. Стати Статев: Да, но къде са числата? През последните седем-осем години ние имаме стабилен тренд, между седем и осем хиляди наши, и то добри деца, защото се предполага, че трябва да имат езикова подготовка, трябва да имат определено равнище…

Водещ: И финансови възможности.

Проф. Стати Статев: Разбира се, и финансови възможности, донякъде, тъй като не навсякъде това е такова тежко условие. Не говоря за елитните университети. Но никой не е направил сериозен анализ доколко това е естествено движение. В крайна сметка всеки има право на своя личен избор…

Водещ: И доколко ученето в чужбина не е причина да се остане след това там.

Проф. Стати Статев: Не мисля, че това е проблемът. Много пъти съм поставял този въпрос пред Съвета по образование при президента, пред Министерството на образованието и науката, че може би ограниченият ресурс за висше образование, с който разполага държавата и който едва ли ще се разшири в обозрима перспектива, трябва да бъде използван по-ефективно.

Водещ: Как ще стане това?

Проф. Стати Статев: Като държавата определи кадрите, които й трябват, да сключи договори с тях и да им гарантира работа пет години напред. И бизнесът също.

Водещ:  Ама всъщност то реализацията не е ли предопределена и от начина, по който прекарваш времето в университета, начина, по който преподавателите те подготвят за това, като излезеш на пазара на труда, да си конкурентоспособен, да си адекватен на всичко онова, което се случва около теб?

Проф. Стати Статев: Нещата са много по-гъвкави. Например в УНСС е най-старият и най-големият Междууниверситетски център за развитие на кариерата. Нашите студенти още от първи и втори курс контактуват с изключително много фирми. Преди няколко дни бяха поредните Дни на кариерата в УНСС, в които участваха 77 държавни институции, фирми, неправителствени организации, с по-голямата част от които имаме договори за сътрудничество, по силата на които те се ангажират да осигуряват стажове за нашите студенти и работни места за нашите випускници.

Водещ: Можете ли да кажете, че има специалности, които вече си отиват, към които няма интерес, които по някакъв начин трябва да бъдат „окрупнени“ – от 2-3 университета само в един да я има, защото има малък интерес?

Яна Вангелова: Има такива специалности, да.

Водещ: Дайте ми пример.

Яна Вангелова: В момента не мога да се сетя, но всички тези, които попадат в Списъка на защитените специалности са именно такива, към които няма интерес и държавата всякак се стреми да засили интереса към тях. Те са специфични и само в няколко висши училища.

Водещ: А то не трябва ли това да се прави това по някакъв начин и от самите университети? Така да направят, ще ме поправите сигурно проф. Статев, програмата, че тя да е интересна на студентите, да е адекватна, да привлича, за да могат после те да са адекватна работна ръка.

Проф. Стати Статев: Аз ще ви дам конкретен пример.

Водещ: Дайте ми.

Проф. Стати Статев: В УНСС имаше специалност „Икономика на кооперациите“. Но в новите условия кооперативното движение не се развива – нито у нас, нито в развития свят.

Водещ: И какво стана с тази специалност?

Проф. Стати Статев: Взехме решение да я закрием и на нейно място създадохме изключително модерната специалност „Икономика на недвижимата собственост“. Това е пример, че университетите и самият академичен състав трябва винаги да бъдат на гребена на вълната.

Водещ: Защото иначе конкуренцията между частни и държавни университети веднага си казва думата.

Проф. Стати Статев: И особено в магистърските програми да се търсят тези съвременни пробиви, като нещата, които днес са станали, утре да бъдат в аудиториите.

 

(Със съкращения)


БНТ, „Денят започва”, 29.11.2016 г.bnt

Как да задържим младите финансисти в България

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС,
и Левон Хампарцумян, банкер

Водещ: А сега обещано за финанси. Двойно повече образовани българи напускат страната днес в сравнение с началото на века. „Изтичането на мозъци“ от България се задълбочава, като през 2010-2011 близо 27% от напусналите страната българи са с висше образование или по-високо от висше, при малко над 13% през 2000 г. Заключението е на икономиста Кристофор Павлов, коментар за бюджета за 2017 г. Проблемът за образованието и все по-голямата липса на кадри, включително и в банковата сфера е във фокуса на организирания от асоциация „Банка на годината“ финансов форум „Образование, кадри, растеж“. Срещата на топ-банкерите и икономистите на България е днес от 15 часа, в зала „Роял“ на хотел „София – Балкан“. Има ли начин да задържим младите хора тук, у нас? В студиото вече са банкерът Левон Хампарцумян, добро утро, и ректорът на УНСС проф. Стати Статев, здравейте. Първо обаче, преди да започнем темата за младите хора, да кажем за тази политическа криза, в която влязохме. Така я определя президента. Има ли реално криза и очаквате ли тя да повлияе на икономиката на страната?
Левон Хампарцумян: 
Всеки има различна дефиниция за криза, но до момента, до който нямаме дългосрочното усещане за криза, няма да имаме директно влияние върху икономиката. Слава богу, една съществена част от икономиката е в частни ръце и не зависи по никакъв начин от политиците и това е, което създава новото богатство и ни дърпа напред. Така че малко политиците от своя страна трябва да бъдат по-отговорни и да не спекулират със създаването на усещането за криза, защото българската икономика не е била в толкова добро състояние от 10 години, от 2007-2008 година.
Водещ: Кой е по-добрият вариант, за да задържим това стабилно състояние на икономиката? Разпускане на парламента, служебно правителство, дата за нови избори или пък съставяне на нов кабинет в рамките на 43-тото Народно събрание?
Проф. Стати Статев: 
Аз не мисля, че има пряка връзка между тези неща в краткосрочен период. Категорично е ясно, че икономическа и финансова криза няма, напротив, ние имаме достатъчно фактори и индикатори, че отново излизаме на тренд на икономически растеж, слава Богу. Дали има политическа криза да кажат политолозите, но ние се надяваме, че в рамките на идните месеци, до април-май, политическата ситуация ще се стабилизира и това няма да попречи на икономическото развитие.
Левон Хампарцумян: Само да ви кажа, в последните 5 години сигурно имаме 6 правителства. Може би не съм напълно точен, но достатъчно много правителства. Ако смяната на правителствата създаваше проблеми в икономиката, щяхме да имаме много по-лоша икономика.
Водещ: Ако трябва да обвържем темата, заради която сте тук в студиото, с това, което предстои след 10 ч. при президента, политическата нестабилност можем ли да кажем, че гони младите хора от България?
Левон Хампарцумян: 
Не, младите хора по съвсем естествен начин си търсят успеха и късмета навсякъде и слава Богу, защото няма как да ги затворим изкуствено. Просто трябва да създадем тук условията да се реализират. Както например в IT-сферата, в информационните технологии. Много млади хора предпочитат да останат тук, разбира се, едни други пък напускат и това не е края на света, защото днес излизането от България няма смисъла на изгарянето на всички мостове, както е било по комунистическо-тоталитарно време, а просто търсене на друго приложение на това, което можеш. А другото, което е, че има доста хора, които са базирани в България, а пък работят за компании, които са на другия край на света.
Водещ: Във финансовата сфера предлагането покрива ли търсенето? С други думи, достатъчно ли са икономистите, които излизат подготвени от българските университети?
Проф. Стати Статев: 
Много често се драматизира проблемът с миграцията на висши кадри. Аз също считам, че това е естествен процес. Нормално е миграцията да бъде от една сравнително по-бедна държава с по-малки възможности за развитие към по-развитите страни, но тук въпросът е на активна държавна политика. Държавна политика както от страна правителство, така и от страна на бизнеса. И аз мисля, че тук губим много, оставяйки изцяло решението на младия човек по време на неговото следване и завършване. Може би за пореден път ще припомня идеята, която от повече от десетилетие повтарям, че държавата трябва по-сериозно да се отнесе към нейните кадри и т.нар. държавна поръчка. Нормално е държавата достойно да финансира, включително и със стипендии, а не само обучението, хората, които ще работят след това за нея, и това е на договорна основа минимум за 5 години. Нормално е, при тези ниски данъци, бизнесът също да има такава политика, по-активна, със стипендии, с финансиране на обучението, така че младите хора да чувстват своята сигурност в държавата. Тъй като ние имаме достатъчно индикации, че те заминават за чужбина не толкова защото нашето образование не е качествено, а просто защото не виждат бъдещата си реализация във всичките измерения в България. Така че тук има над какво да се замислим.
Водещ: Имаше една идея за медиците преди време, ако са завършили по държавна поръчка, да нямат право да напускат страната да кажем в рамките на 5 години, говоря наизуст в момента, но някакви такива срокове бяха поставени. Вариант ли е това за задържане на младите икономисти?
Проф. Стати Статев: 
Тук много грешно се разбират нещата. Не става въпрос за крепостно право. Да влезем във варианта „държавата те е финансирала 5 години и ти трябва да работиш за нея 5 години“ Ок. Не можеш да работиш? Какво значи това? Отиваш в частна фирма за два пъти по-голям доход. Или отиваш в чужбина, имаш предложение за 5 пъти по-голям доход. Ами върни си заема, който държавата ти е дала за 5 години в рамките на 5 години, за да финансира тя друг. Така че тук драма няма. Свободното движение е свободно движение. Но има един голям проблем – трябва ли ние като най-бедна страна в Европа да финансираме елита на развита Европа? И да погледнем колко от медиците, инженерите, финансистите, за които държавата е плащала 5-6 години, за да станат специалисти, след това заминават. Тоест, ние произвеждаме, ние сме донор на развития свят.
Водещ: Искат ли младите хора да бъдат икономисти? Преди време беше много модерно да учиш икономика, да си финансист. Сега как стоят нещата?
Проф. Стати Статев: 
Ако индикацията е приемът, който ние правим и който винаги запълваме, това означава, че интересът към професията „икономист“ и към всичките й измерения, защото това означава и финансист, за което говорим, никак не е спаднал. Така че интересът продължава да бъде голям.
Левон Хампарцумян: Аз, ако ми позволите, мисля, че след 10 години финансовата индустрия ще бъде много повече информационни технологии, отколкото традиционните финанси. Така че когато кажем „финансист“ или „икономист“, говорим за доста широк набор от умения и познания.
Водещ: Тук обаче идва ролята на университетите, които трябва да вървят паралелно с развитието на бизнеса.
Левон Хампарцумян: Университетите все повече ще трябва да се концентрират или в директна изследователска и практическа работа, или в наблягане на фундамента на знанията, което са математики и основни неща, за да може човек да стане обучаем. Защото обучението в бързо развиващия се свят всъщност е един непрекъснат процес. Вече го няма това „ще вземем една диплома и после 30 години ще лежим на нея“. Която и да е професия иска усилия човек да седи на върха на знанието и да бъде адекватен на променящата се среда. И тук не забравяйте, няма какво да се лъжем, това как българите емигрирали и така нататък – ако направим държавата прилично място за живот и има хубав климат, ще започнат да идват хората. И днес има хора със западноевропейски паспорти, които работят в София и се чувстват много добре. Не са чак толкова много, но това е техен избор. Не са ги пратили на заточение.
Водещ: Доколко образователната система се съобразява с нуждите на бизнеса и нагажда ли се лесно спрямо бързата промяна?
Проф. Стати Статев: 
Митът за липса на връзка между бизнес и висше образование и наука вече се разбива, поне що се отнася до „бръшляновите университети“, какъвто считам, че е и УНСС. Дори мога да ви кажа, че ние с г-н Хампарцумян миналата седмица подписахме меморандум между университета и банката, той е един от любимите лектори на моите студенти. Ние преработихме последните 2-3 години всички наши учебни програми в много активно сътрудничество с бизнеса. Но това не бива да бъде еднократен акт, защото смисълът на обучението през целия живот е това, че знанията, уменията, навиците се променят изключително интензивно, понякога дори по време на самото следване на студента от 4-5 години. Така че в това отношение висшето образование и бизнесът трябва още по-активно да работят. Тук имаме една добра и една лоша новина. Добрата е, че в промените на закона през май най-после на университетите беше разрешено да извършват стопанска дейност с продукта, който произвеждат. В момента предстои разработването на наредба, която вероятно ще бъде възложена на нашия университет, за прилагането на закона. И това е добре, тъй като ние ще можем да продаваме нашия научен продукт, а може би и още нещо. Лошото е, че законът все още ни пречи да използваме изтъкнатите професионалисти от практиката много и активно в обучението. Стоят едни 10%. Какво ще каже в един курс от 45 часа за 4 часа един изтъкнат професионалист? Ние трябва да обърнем нещата, за да може наистина да ги вкараме тези, които имат желание и които могат да го правят, просто да поръчаме курс.
Водещ: От кого зависи това обръщане?
Проф. Стати Статев: Зависи от законодателя. Ние се готвихме да предлагаме нови промени в закона с министъра на образованието и науката, но правителството пак падна и сега ще чакаме ново правителство, пак да го предложим, но аз си мечтая за времето, когато на г-н Хампарцумян, който естествено е наш възпитаник, за да е толкова успешен, ще му възложа да води един курс – да речем по стратегическо банкиране. Това е човекът, който наистина да влезе и да каже с огромния натрупан опит, с визията, която има, не само за българската банкова система, за европейската, за световната. Това е реалната връзка и мисля, че в това направление ние трябва също да постигнем резултат.
Водещ: Идват ли младите хора достатъчно подготвени в бизнеса?
Левон Хампарцумян: Вие споменахте това изследване на Кристофор Павлов, който е главният икономист на банката, между другото, не е случаен човек. България е харчела 5-6% от своя БВП за образование до 1996 г. 1996-1997 г., след кризата, предизвикана от комунистите, всичко се срина, разбира се публичните разходи се смачкаха, защото трябваше да плащаме дългове и да се преструктурираме. След това публичните разходи се възстановиха за милиционери, за здраве, за всякакви други сфери на публични разноски. А възстановяването на парите за здраве като процент от БВП беше изключително слабо и то може би е около 3-5%, което ни слага наравно с африкански държави. Безогледното харчене за образование е нещо, което малко странно е от моите уста, обаче аз съм абсолютен привърженик и не в горния край, в университетите. Така или иначе хората си намират пътя, дали тук, дали навън. Ние трябва да образоваме тази група от милион, милион и няколко души, които са функционално неграмотни. Което означава, че дори да им построим заводи и да им предоставим работа, те няма какво да правят вътре. И това е нещо, което след 20 години недофинансиране, след кризата през 1997 г. на образованието, днес имаме милион и половина неграмотни. И понеже политиците имат къси хоризонти – една година, две години, 4 години, а образованието дава резултат след 15-20 г., те не се занимават с това. Говорят, може да ви успят с начина, по който говорят, но много малко правят и според мен трябва да се концентрираме върху всички аспекти на образованието, но в тази част на населението, която културно изостава. И всъщност те са с български паспорти, тук не говоря само за цигани, на всякакви хора там. Те живеят в друг свят. Ние се разделяме вътрешно на две различни държави – едни, които имат достъп до интернет, знаят математика, правят това, правят онова, имат амбиция. И едни други, които са на нивото на 19 век.
Водещ: Понеже ни остана точно минута до новините, ще ви помоля за един много кратък коментар на бюджета за 2017 г. Как ви се струват заложените параметри в него?
Проф. Стати Статев: 
Аз винаги съм казвал, че тези битки, които се разразяват около бюджета, имат повече политическа окраска, отколкото икономическа. Ресурсът е толкова малък, че степените за свобода почти ги няма. Така че това е един нормален, добър бюджет, дай Боже да се приеме, за да вървим напред.
Левон Хампарцумян: Консервативен бюджет, както каза проф. Статев, „одеялото е късо“, трябва да избираме дали ще си завием главата или краката, но за двете заедно няма как да се случи.
Водещ: “Консервативен“ – май това е основната дума, която се чува?
Левон Хампарцумян: Не, основното, което е, разбира се, че трябва да е консервативен, но другото, което е – усилията трябва да са в това да произвеждаме повече, да произвеждаме ново богатство. Защото виждате сега, малко като се почувстваха по-комфортно, социалистите моментално започнаха да говорят за вдигане на данъци, а не за това, че някой трябва да произведе ново богатство.
Водещ: Господа, благодарим ви, че бяхте гости в „Денят започва“.


бТВ, „Тази сутрин”, 04.10.2016 г.btv

Да връщат ли парите за следването си студентите, които не остават да работят в България

Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в Република България; проф. Стати Статев – ректор на УНСС

 

Водещ: Тема, която предизвика наистина много коментари – за това дали студентите държавна поръчка трябва да остават да работят в България през следващите три, четири или пет години, след като завършат, за да дадат в крайна сметка нещо полза роду, преди да заминат да работят в чужбина, където най-често отиват. Ако не го правят обаче, дали трябва да връщат пари – още по-екстравагантна идея. Това предложение преди години го беше дал още и министър-председателят Бойко Борисов, но така или иначе не се осъществи. Дискусионна е темата и ще дискутираме заедно с Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в България, и проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Можем ли да разясним, изобщо възможно ли е да спрем някого – младите хора пък особено – да не продължат или да не се развиват някъде навън, в чужбина, където смятат, че им е по-добре или че имат повече възможности, а да трябва да останат в България, да връщаме разпределението?

Васил Велев: Вижте за какво става дума – България има в последното полугодие ръст на брутния вътрешен продукт, който е от 3% и е с 50% над средноевропейския, но е два пъти по-нисък от румънския, който е 6%. И основна пречка за един по-добър икономически растеж излиза като причина липсата на човешки ресурси. Не са парите, не са инвестициите, не е оборудването…

Водещ: Няма кой да работи.

Васил Велев: … даже не са административните прегради, а излиза липсата на човешки ресурси. Точно така. Не се приемат поръчки, защото няма кой да ги изпълни. Това по-лесно се вижда в медицината – броят на завършилите е равен на броя на напусналите. Като прибавим към това и пенсиониращите се и много малкото внесени лекари и сестри, се получава, че басейнът се изпразва много по-бързо, отколкото се пълни, и е ясно докъде ще доведе това. Същото е и в индустрията. И ние тръгнахме от там, че като данъкоплатци плащаме за образование и за кадри, от които икономиката има нужда.

Водещ: Но после не ги виждаме, те не остават в България, поне една голяма част от тях – хората, които наистина са квалифицирани, отиват да работят в чужбина. Как приемат обаче всичко това студентите? Възможно ли е те да останат да работят в България полза роду няколко години все пак, за да дадат нещо?

Яна Вангелова: Ако има необходимите условия, ако има необходимото заплащане – да. Всеки млад човек би искал да се реализира в страната си.

Водещ: А няма ли ги? Ето, от бизнеса казват „Има пари, има работни места, нямаме хора“.

Яна Вангелова: Може да се види проста статистика при каква работна заплата започва един млад лекар.

Водещ: Колко пари влага държавата в един студент?

Проф. Стати Статев: Различно. И това е друга тема. Ние сме още на предкризисните, от 2009 г. държавни нормативи, когато базовият коефициент беше намален от 963 на 693 лева, но това е тема на друг разговор. Що се отнася до идеята, която беше повдигната от бизнеса, ние като ректори – говоря от името на Съвета на ректорите на висшите училища в България, на който съм заместник-председател – отдавна я промотираме, защото схемата е много елементарна, погледната макроикономически, в нея няма емоция. Държавата отделя ограничен ресурс за висше образование. Въпросът е ние как този ограничен ресурс да го направим по-ефективен за националната икономика. В какъв смисъл? Ние произвеждаме човешки ресурси с ресурса, който ни отделя държавата – говоря за частта му „държавна поръчка“. Въпросът е, когато човек остава по определен механизъм – тук нещата не са прости – трябва заедно с бизнеса, заедно с министерството, правителството всичко това да се оформи. Но идеята е този, който остава като произведен национален ресурс с наши държавни пари, да остава да работи за националната икономика. Който търси своя път навън, да бъде достатъчно добър да върне това вложение, което е направила държавата в него.

Водещ: И колко ще трябва да се върне за едно обучение например от четири години?

Васил Велев: Това няма да бъде единственият случай в историята на Европейския съюз. Може да се вземат такива примери от няколко държави – от Ирландия, Хърватска, и други примери могат да се намерят.

Водещ: Въведено ли е нещо подобно там?

Васил Велев: Това е нормално. Ние тук добавяме и държавни стипендии за дефицитни специалности, за дефицитни професии, даже на средното образование – държавни стипендии, които да привлекат за търсене на пазара на труда специалисти, които обаче отсъстват поради това, че не са модерни.

Водещ: Добре де, приблизително, един студент по медицина, защото казахте, че там примерът е най-ясен, той е най-очевидно, че там липсват или ще липсват кадри в бъдеще. Колко струва един студент?

Васил Велев: Този базов коефициент за медиците мисля, че се умножава мисля, че по 10. За техническите ВУЗ-ове е по 2,5. Наше предложение е да се увеличи този коефициент поне по 5 в следващите години поетапно.

Водещ: Ама така, с коефициенти, не става ясно. Дайте ми колко пари – 50 000, 10 000, 15 000?

Васил Велев: Ако таксата за чужди студенти – по вашата телевизия я чух, че е 6000 годишно…

Водещ: 8000.

Васил Велев: 8000 – значи това е горе-долу стойността на обучението. Тези средства… В други държави как се подхожда със студента? Взима стипендия и като започне да работи я връща. Ако той иска да учи нещо, за което няма приложение в страната, няма потребност от него, тогава би трябвало да процедира по този начин – да вземе кредит и да го изплати със заплатата си там, където отиде.

Водещ: Съгласни ли сте с това, че трябва да /…/? Звучи логично, да, прекалено дръзко може би за нашите разбирания, но дали студентите биха били съгласни с нещо такова?

Яна Вангелова: Аз не съм съгласна с нещо такова, както и масата от колегите, просто защото примерите, които даваме, можем да дадем и с малко по-развитите държави в Европейския съюз. В една Германия например обучението е напълно безплатно дори и за граждани от други държави-членки на Европейския съюз, и те нямат задължение, кадрите, които се изграждат там, да останат да работят в съответната държава.

Водещ: Нямат, защото нямат липса, или поне не усещат такъв вакуум. Защото една голяма част от българските медици пък отиват точно в Германия. Как да усещат липса /…/?

Яна Вангелова: Именно, но заплащането е различно. Т.е. трябва да се фокусираме върху това младите кадри да получават адекватното заплащане в страната си. Точно така ще привлечем ние още кадри от другите държави.

Водещ: Съгласете се. Ако пък трябва реално да поставите това, което държавата е дала като обучение, и това, което вие ще дадете след това, на фона и на заплащането в България, доста бързо ще си изплатите дължимото.

Васил Велев: Това е едно много наивно очакване, че възнагражденията в страната в обозримо бъдеще ще се изравнят със средноевропейските.

Водещ: Може ли да хванете някого от ученическите му години и директно да му кажете „От теб искаме да направим инженер“?

Васил Велев: Да, това се случва, но това са единични случаи. Въпросът е да има един механизъм, който да позволява това да се превърне в практика. За какво става дума? Младите хора казват„Трябва да се създадат добри условия и тогава ще останем“ и заминават. Кой да ги създаде – пенсионерите, които остават тук ли? И се получава един „Параграф 22“.

Водещ: Със сигурност трябва да има съзнание. Съзнанието обаче наистина…

Васил Велев: Чухме и друго – „Платете си на университетите да ви подготвят специалисти“. Групата компании, които аз призовавам, управлявам, плаща 30 милиона лева данъци и осигуровки всяка година. Това е бюджетът на един университет. Колко още трябва да плати? И в същото време не получаваме специалистите, които са ни нужни. Лесно е да се направи. Къде ще се намерят толкова работни места? Като няма работни места, няма да връщат пари. Прави се пазарен тест, никъде в страната не се предлагат в Агенцията по заетостта такива работни места аз тази специалност, значи няма места в България, в страната, и не връща пари. Лесно е.

Водещ: Да, но тогава пак стигаме до разпределението. Защото можеш да отидеш в Каспичан, ако трябва да отидеш за лекар, или за инженер, или за стругар.

Васил Велев: Да, а защо можеш да отидеш в Америка или в Германия, а не можеш да отидеш в Каспичан?

Водещ: Дават повече пари – или поне така сме чували.

Васил Велев: Да, може да отиде там, да вземе повече пари /…/

Водещ: Да вземе повече пари от там и да ги върне в държавата.

Васил Велев: Разбира се.

Водещ: И това е логика наистина и със сигурност доста хора подкрепят.

Проф. Стати Статев: Тези хора ни дадоха много ясно послание: седнете, държавата в лицето на ресорното министерство, бизнеса и висшите училища, и се разберете какво правите.

Яна Вангелова: И студентите.

Проф. Стати Статев: И какво ние наистина можем да направим. Ето, вижте, и сега имаше нападки – те са редовни. Бизнесът недоволства от кадрите, които му дават университетите. Университетите казват „Това пък ли е бизнес?“, което не е сериозно.

Водещ: Ама той, бизнесът, казва, че не са и достатъчно добре обучени в повечето случаи кадрите…

Проф. Стати Статев: Но ние можем да направим… Ние сме пред прага, особено с това послание от студентите, за законови промени. Ние наистина трябва този триъгълник – държава, бизнес, университети, като цяло да го направим работещ, а не само големите. Както УНСС – ние имаме договор с асоциацията на г-н Велев, и с камарата, и с КРИБ. Но тук е въпросът за законова връзка, за да може да са ясни отговорностите и не само държавни студенти, но бизнесът да създаде и да има регулаторен механизъм още от първи, втори курс да прихваща студенти. Защото те ни казаха ясно: „Ако ние имаме сигурност, че ще останем да работим достойно в България, ние ще останем“. Ние това го имаме от проучвания. Студентите отиват в чужбина не защото там обучението и образованието е по-добро – те отиват, защото не виждат своята реализация в България. Това е наша обща отговорност.

Водещ: Едно от предположенията беше, че ще се стимулират студентите да учат навън. Тогава и нашите университети няма съвсем да запълнят бройката си.

Яна Вангелова: Именно.

Водещ: Те ще предпочетат просто да отидат да учат в Германия, вместо тук да учат, в България, и да са задължени след това да работят в България.

Яна Вангелова: Именно. Има всъщност такава статистика от последните няколко години, която показва, че има много повече желаещи за обучение в чужбина, отколкото в български университети. Мисля, че трябва да се…

Водещ: Да, но то е обосновано от нещо друго. Имам предвид, ако се наложат тези рестрикции, тези санкции реално: учиш в България, оставаш да работиш в Българи – това ще стимулира още повече.

Яна Вангелова: Именно.

Васил Велев: Затова трябва да е ясно на старта. Когато един млад човек е приел тези условия и кандидатства при тях, той след това би трябвало да ги спазва. Ако той, освен безплатно обучение, получава и стипендия от държавата, в която стипендия може да участва и конкретното предприятие, където ще се реализира след това, тогава за него това няма да е тежест. И сега в университетите има с 15 000 повече свободни места, отколкото са завършващите средно образование за нас.

Водещ: То това е още по-голям проблем.

Яна Вангелова: Всъщност…

Проф. Стати Статев: Като крепостно право излиза, а не е така. Нещата са съвсем други. Вие примерно сключвате договор да бъдете финансиран да получавате стипендия от асоциацията на г-н Велев и да останете да работите в България. Имате предложение за чужбина – отивате там. Защо отивате? Ами, за по-добра реализация и за повече пари. Върнете си тогава ресурса, който държавата е изхарчила, за да може тя да с него да подготви /…/

Водещ: Изглежда разумно.

Яна Вангелова: Аз всъщност не…

Водещ: Изглежда разумно. Така ли е?

Яна Вангелова: Не знам за такива примери. Много малко са компаниите в България, които предлагат целеви стипендии. И тези целеви стипендии са именно това – финансират образованието ти. Дават ти стипендия при определени условия, т.е. задължен си да имаш определен успех, и да – накрая ти трябва да работиш минимум пет години в съответната фирма. Но процентът е много малък и основно са компании, които не са с български корени, за съжаление. Т.е. практиката я внасяме от чужбина. Друг момент, понеже сме го коментирали много пъти – това, че ти наистина си член и на Европейския съюз. В коя от държавите в Европейския съюз има такава практика? Аз единствената, която знам, е Унгария.

Васил Велев: В коя от държавите от Европейския съюз има обява, рекламен плакат на държавен колеж „Незабавна реализация на всички завършващи в чужбина“? Това е плаката, с който държавният колеж, на който ние му плащаме издръжката с данъци, набира студенти, понеже парите следват студента, и той си прави така бюджета – „С незабавна реализация на всички в чужбина“.

Водещ: Само да кажем, че…

Васил Велев: Няма такава друга държава в Европейския съюз.

Водещ: … поканихме представители на Министерство на образованието. Няма, между другото, най-вероятно такава. Поканихме представители на Министерството на образованието, но от там не уважиха поканата ни. Ще продължим този казус, а вие ще може би ще го официализирате. Благодарим за дискусията.


БНР, „Хоризонт до обед”, 29.09.2016 г.bnr

 

За модерните начини за привличане на студенти и нужните промени във висшето образование

Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство

 

Водещ: УНСС със спешни мерки заради липса на студенти. Мащабна кампания в социалните мрежи с видоеклипове. Тези заглавия отпреди ден провокираха първия разговор в „Хоризонт до обед“ с ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев. Оказва се, че липса на студенти там няма, но говорихме за модерните начини за привличане на студенти, както и за нужните промени във висшето образование, за които вчера просветният министър Меглена Кунева съобщи, че ще търси мнението на академичната общност. Проф. Стати Статев e и зам.-председател на Съвета на ректорите и има рецепта как държавата да задържи завършващите студенти, а не да ги подарява като готови кадри навън.

Репортер: Проф. Статев, анонсирахте рекламна кампания за набиране на студенти в социалните мрежи. Защо, УНСС, доколкото знам, не страда от липсата на студенти?

Проф. Стати Статев: Проблемът не е дали страдаме или не от липса на студенти, защото данните сочат, че вече повече от 10 години ние като че ли останахме единственият университет, който си запълва бройките, както стана и тази година. Не зная обаче дали това е за добро или за зло, гледано в макромащаб. Миналата година записахме около една осма от кандидат-студентите, а тази година вероятно ще запишем около една седма, дори една шеста от всички кандидат-студенти в България.

Още преди четири-пет години осъзнахме, че за младите хора трябва да има активна кампания. Това ни беше подсказано и от инвазията на различни филиали на чуждестранни университети в България, от самата специфика, по която младите хора сега получават информация. Нашите анкетни проучвания сочат, че все по-голяма част от тях получават своята информация дигитално, през социалните мрежи. Затова от четири-пет години постепенно усъвършенстваме и търсим такива форми, за да достигнем по-близо до младите хора. Знаем кои са нашите таргет групи, знаем къде са точките на концентрация върху картата на България, училищата, от които идват основните ни попълнения от студенти.

Допреди две години имахме само кампания за прием на студенти в бакалавърска степен. Оказа се, че трябва да работим по същия начин, и то още по-активно, за магистърска степен, за да привличаме студенти. А там е още по-трудно, защото това са студенти от други университети, които също имат магистърски програми.

Трябва да имаме непрекъснато присъствие в социалните мрежи като Фейсбук, Туитър, по всичките разклонения на Гугъл. Няма как да се справим със собствен ресурс и затова решихме една сериозна част от тази перманентна дейност по активната кандидатстудентска дигитална кампания за всичките образователно-квалификационни степени да я аутсорсваме. Това включва и изработването на рекламни материали, на съвременни рекламни клипове, които да вървят в мрежите.

Репортер: И все пак доста университети се оплакаха от недостиг на студенти през тази година, защо се получава това, знак за какво е то? Питам ви вече като зам.-председател на Съвета на ректорите, вие имате поглед върху цялото висше образование у нас. Защото университетите са много, а студентите малко, или?

Проф. Стати Статев: Не става дума дали университетите са много. Това е теза, която беше издигната преди пет-шест години от представители на Световната банка. Аз лично ги попитах как са стигнали до този извод, но не получих отговор. И тогава им казах нещо много просто – в европейското образователно пространство, грубо казано, на 450 милиона жители има 4 хиляди университета. Пропорционално погледнато спрямо днешното население на България, ние трябва да имаме около 65 университета. Ние имаме 52. Така че проблемът не е в бройката на университетите.

Репортер: А в какво?

Проф. Стати Статев: Проблемът е в държавната политика спрямо държавните университети и спрямо приема на студенти. Какво трябва да финансира държавата – трябва ли да финансира скъпоплатени специалисти, по-голямата част от които след завършването веднага заминават на работа в чужбина? Или държавата трябва да намери механизъм, какъвто добре познаваме от близкото минало, при който да ти поеме цялото финансиране – не ти да доплащаш, а тя да ти поеме издръжката, и то достатъчно голяма, но срещу ангажимента ти след това да останеш пет години да работиш за нея. И това ще остави много млади хора в България, защото ще им даде сигурност за работа. Защото младите хора напускат страната, по коментари на колегите ректори, не защото нашето висше образование не е достатъчно добро, а защото не виждат перспектива за своето развитие.

Започнахме много сериозен диалог в Съвета на ректорите с нашето министерство, който вече започва да дава своите първи плодове. Тоест, държавата да премира тези професионални направления, тези специалности, които са й необходими. И дай Боже, да отиде още една крачка по-напред – да финансира най-добрите завършващи специалисти и те след това да останат да работят за нея. Ние се оправдаваме с демографската криза, но последните 10 години, ако погледнете числата в постановленията на Министерския съвет, ще видите, че винаги това, което държавата дава като субсидиран планов прием, е по-голям от завършващите средно образование. Така че на практика нямаме задължително средно образование, но направиха висшето образование задължително. За да станеш студент, ти е необходимо да имаш диплома за средно образование, нищо повече. А това не е правилно. Така не се създава елит на нацията, така няма конкуренция.

Репортер: Между другото, преди ден просветният министър Меглена Кунева каза, че за подобряване на управлението на висшите училища заедно със Съвета на ректорите ще говорите дали не се налагат промени в Закона за висшето образование. Налагат ли се?

Проф. Стати Статев: Съвсем наскоро бяха приети такива промени, и то много съдържателни. Например даването на възможност на университетите да извършват стопанска дейност, търгувайки, разбира се, с научния си продукт, е много силно постижение. И ние планираме създаването на УНСС консулт и да можем да централизираме и да предложим на бизнеса не както досега, на парче чрез отделни преподаватели, а като институция своите консултантски услуги и консултантски възможности, анализаторски, при разработването на бизнес планове и стратегии.

Но това, което остана непроменено и което сега чувстваме, че започва да ни пречи, когато намалява броят на студентите, се оказва изискването минималният брой на членове в катедрата да бъде 7 хабилитирани преподаватели. Защо? Или минималният брой, което примерно пречи и на моя университет, във факултет да бъдат 40 хонорувани преподаватели. Това не дава възможност, примерно в нашия университет, професионалното направление да бъде факултет. Например професионално направление „Администрация и управление“, за да може да направи факултет, в него сме сложили Катедрата по маркетинг, която е в направление „Икономика“. Или за да може направлението „Политически науки“, в което са „Политология“, „Международни отношения“ и „Европеистика“, да направи факултет, там сме сложили и „Международни икономически отношения“, която е елитна икономическа специалност. Ако падне това ограничение, структурата ще стане много по-добра.

Но това предложение за промяна не беше направено. Не мина и много важното предложение един академичен преподавател да се брои при акредитацията само за един университет. Остана да се брои в два университета. Ако беше станало в два, щеше да се получи много по-нормална картина и синтезиране на университетите, да имат тези специалности, които традиционно поддържат.

Репортер: Връщате се от Виена, където представихте магистърската програма „Ядрена сигурност“. Знам, че тя е само на английски. Какъв е интересът към нея?

Проф. Стати Статев: Доста голям. Тя е с кратка история. Стартира много силно. Започнахме с 12 студенти миналата година, 7 от които чужденци. Тази година до момента са 22 – 19 от други страни и трима българи. Във Виена получих уверение от представителя на Судан, че ще изпрати още един човек, когато я представяхме, защитавахме и рекламирахме на 60-годишнината на МАГАТЕ – огромно събитие под егидата на ООН. Убеден съм, че тази програма има много добро бъдеще, защото на втората година от създаването на програма вече събрахме 22 кандидати, може би ще станат 25. Лекторите освен от УНСС са и от Техническия университет, от няколко института на БАН, от Нов български университет, от Софийския университет. Тоест, ние сме центърът, създателите, но програмата не е затворена, феодална. Дори мислим пилотно да започнем (това е изискване на МАГАТЕ) и краткосрочни курсове от седмица-две, които са много необходими в системата на ядрената сигурност, или на отделни курсове, за да може човек отделно, като ги събира след това, не за цяла година, а за семестър или за два месеца, да завърши и да си получи магистърска диплома. Стартът ни беше много силен, продължението през тази учебна година се очертава да бъде изключително добро за тази магистратура.


 

в. „Трета възраст“, 27 юли 2016 г.                                                                                                                     

Проф. д. ик. н. Статев Статев, ректор на УНСС: 45 г. икономиката залагаше предимно на количеството, а не на качеството

– Историци и общественици твърдят, че 26 факта от историята на тоталитарния режим не са познати на учениците днес. Един от тях е „превръщане на цялата икономика в икономика на дефицита”. Как оценявате икономиката на България през периода 1944 -1989 г.?
– Трудно е да се оцени еднозначно такъв дълъг, почти половинвековен период. Но едва ли може да има спор, че като цяло това са години на икономически просперитет на България. От бедна и изостанала страна – без почти никаква индустрия, с дребно, разпокъсано селско стопанство – в края на периода България беше с икономически показатели над средните за света. Успешното икономическо развитие се дължи на ниската база, от която се тръгва в началото на периода, на колективизацията на селското стопанство, на индустриализацията в рамките на формираната след Втората световна война социалистическа общност и икономическата ни интеграция в нея.

През тези 45 г. структурата на външната ни търговия е почти непроменена – около 4/5 (малко под или над 80%) със социалистическите страни (от които около 60% с тогавашния Съветски съюз) и останалата 1 /5 – с другия свят (вътре в тези 20% съотношението се променя от едно към две в полза на развитите страни в началото на периода до едно към две в полза на развиващите се страни в края на периода).
Тайната на просперитета се дължи на големите резерви за екстензивно развитие (б. р. насочен към увеличаване на количеството, но без подобряване на качеството) през по-голямата част от периода – почти до края на 70-те години – с постепенното въвличане на все по-големи маси труд в производството и увеличаване на производствените мощности.

– Не е ли прекалено розова картината, която описвате?

– Цялата икономическа статистика от този период е потвърждение на тези факти. Друг е въпросът, че първите сериозни икономически трудности се проявяват след световната икономическа криза от 1973-1974 г. Няколко години след това бе направено официално повишение на цените и намаление на работните заплати. Негативните икономически процеси продължиха да се развиват и задълбочават през 80-те години. Икономиката ни бе достигнала предела на екстензивност. Вече беше губещо да се строят нови предприятия. Необходим беше преход към интензивно развитие (б. р. който има висока производителност), към постигане на ново качество в производството, което не успяхме да осъществим. За пример ще посоча, че България има най-ниско ниво на външния си дълг през 1984 г. – 2,2 млрд. долара, след което започнахме да си „изяждаме” бъдещето – външният дълг нарасна с 1 -1,5 млрд. на година, за да надмине 10 млрд. долара през 1990 г., когато се стигна до невъзможността да бъде обслужван.

– Днес често се говори с носталгия „Какви предприятия имахме…”. Какви бяха предприятията тогава?

– В индивидуално-психологически план поставеният въпрос не е нищо друго освен израз на поколенческото разминаване. Всяко поколение мисли, че е по-добро от предишното и от следващото. Това, разбира се, не е вярно, защото иначе общественото и икономическото развитие би имало тенденция към регрес, а не към прогрес, каквато е очевидната историческа реалност.

Проблемът не е в предприятията, които се изграждаха. За времето си те бяха добри, дори много добри. Обслужваха националната икономика, а голяма част от тях поради отвореността на икономиката ни бяха включени в социалистическото разделение на труда в рамките на съществуващия тогава Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) между социалистическите страни. Това беше голямо предимство на централно планираната икономика. С времето обаче се появиха недостатъците й. Прехвърлянето на ресурс от селското стопанство за развитие на индустрията и след това от работещата индустрия – за нови индустриални производства, наруши икономическата логика. Не се заделяше необходимият амортизационен фонд за обновяване на създадените мощности и така във времето предприятията постепенно остаряха морално и физически и от печеливши започнаха да стават губещи. Наложи се порочната практика все още печелившите предприятия да покриват загубите на губещите, което още повече влоши икономическата ситуация.

Пълната заетост, която при социализма беше конституционно обявена и поддържана, също започна да проявява и засилва негативната си роля с липсата на стимули за трудова активност. Към това водеше и уравниловъчното заплащане, както и цялостно изкривената структура на заплащане например в строителството и в редица производства се получаваха 3-4 пъти по-високи заплати, отколкото в науката, а искахме да правим научно-техническа революция.

– И все пак тази икономика се превърна в икономика на дефицита? Защо и как стана това?

– Според икономическата теория съществуващите потребности винаги надвишават наличните ресурси за тяхното задоволяване – това е принципът за недостатъчност на благата. Икономика на дефицита означава да има възможност да се задоволяват повече потребности, но поради определени причини това да не се случва. Част от обяснението се съдържа в дадените вече отговори за логиката на икономическото ни развитие по това време. Но има и още нещо важно. В една нормална икономика инвестициите в дългосрочен период клонят към 1/5, толкова е и общественото (правителственото) потребление, а около 3/5 е личното потребление.
В разглеждания период инвестициите (или както тогава се наричаха – фонд „Натрупване”) в националната ни икономика винаги са били над 1/5, обикновено около 1/4, често и 1/3. Това на практика означава, че тези поколения са жертвали своето потребление в името на бъдещето добруване на своите деца и внуци.

– Вие сте съвременник на тези процеси. Не се ли виждаха недостатъците по това време и нямаше ли опити за тяхното решаване?

– „Икономика на дефицита” е заглавието на една от книгите на световноизвестния унгарски икономист Янош Корнай. След промените в края на 1989 г. участвах заедно с него в кръгла маса „Какво се случва в Източна Европа: капитализъм или пазарен социализъм?” Тогава като доайен той каза: „С ръка на сърцето всеки от нас си призна, че това, което стана, беше неочаквано за всички. Ние виждахме недостатъците на системата, но считахме, че има възможност да се отстранят отвътре. Търсехме по-добро общество, което да вземе положителните неща и от капитализма, и от социализма и да преодолее недостатъците им.”
Има и още нещо специфично за България. Обективно погледнато, ние нямахме силно дисидентство, особено икономическо. България не участва в цикличното (на всеки 12 години) социално-икономическо разклащане на социалистическите страни след 1944 г. – събитията в Унгария (1956 г.), в Чехия (1968 г.), в Полша (1980 г.). Тогава дори се питахме коя ще е следващата страна през 1992 г., но по-мъдрият от нас Живот ни поднесе друга изненада.

Ема ИВАНОВА


 

focus2

Радио „Фокус“, 8 юли 2016 г.                                                                                                                     

Кандидатстудентска кампания и промените във висшето образование

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев
в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на радио “Фокус”

 

Водещ: Вие слушате сутрешния блок на радио „Фокус“ „Добро утро, България“. Продължаваме на тема образование. За кандидатстудентската кампания на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и за промените във висшето образование в следващите минути ще разговаряме с ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Проф. Стати Статев: Добро утро.

Водещ: Проф. Статев, остават няколко дни до края на кандидатстудентската кампания. Как преминава тя към момента?

Проф. Стати Статев: В УНСС кандидатстудентската кампания преминава както обикновено. На предварителните изпитни сесии се явиха близо 6 500, а на редовната сесия – 4 500 кандидат-студенти, от които 50 са близнаци. Но при нас правилата са такива, че кандидат-студентите, които са се явили на предварителни изпити и считат, че успехът, който са постигнали, е достатъчен да участват в класирането, не се явяват на тази последна сесия. Така че те подават документи само за класиране. Очакваме, както обикновено, да запълним местата, които имаме по държавна поръчка и платено обучение съгласно промените в Закона за висшето образование, и се надяваме през следващата седмица, когато ще приключат изпитите и ще излезе първото класиране, ние отново да сме университетът, който всяка година запълва своите бройки.

Водещ: Колко студенти ще приемете за следващата учебна година и ще ви се наложи ли да редуцирате приема, за да отговорите на промените в закона?

Проф. Стати Статев: Ние няма да редуцираме приема. Редукцията, за която говорите, е съобразно закона и тя беше направена в частта „държавна поръчка“. Казано в общ план, приемът, който поискахме, е традиционно един и същ. Ако говорим обобщено за бакалаври и магистри – 5 700 места. Той беше редуциран на 5 100 места държавна поръчка, съгласно постановлението на Министерския съвет, и 600 места платено обучение отново в поръчката на държавата по член 9 от променения Закон за висшето образование.

Водещ: Проф. Статев, към кои специалности във вашия университет интересът е най-висок?

Проф. Стати Статев: Особеното в УНСС е, вече близо 10 години не приемаме нашите студенти в първи курс по специалности, а по професионални направления и поднаправления, всяко от които съдържа средно около 4-5-6 специалности. През първите две години нашите студенти учат общ блок в съответното професионално направление и са много по-мотивирани и подготвени да направят своя избор за специалност. Така че от тази гледна точка мога да кажа, че и тази година най-предпочитаните поднаправления и направления са „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Право“, „Администрация и управление“, „Икономика, общество и човешки ресурси“. Тоест, вървим в една стабилна линия и няма промени в годините. Обикновено интересът е един и същ. В случая говорим за статистическо натрупване по първо желание или по първите три желания на студентите, които те посочват в своите кандидатстудентски документи за класиране.

Но има нещо друго, на което обръщаме внимание – през последните години изключително нарасна интересът към дистанционната форма на обучение, която непрекъснато развиваме и усъвършенстваме. В УНСС тази година тя ще надхвърли 20%, т.е. над една пета от нашите студенти се обучават в дистанционна форма, което им позволява едновременно да работят и да учат.

Водещ: Да. Нека кажем нещо повече за тази дистанционна форма на обучение, защото тя не можем да кажем, че се среща, че е масова практика в българските университети. Какви са предимствата на този тип обучение? И за бакалаврите, и за магистрите ли го предлагате?

Проф. Стати Статев: Разбира се. Тя по закон като форма на обучение е предвидена да се осъществява и в двете форми – и в бакалавър, и в магистър. Дори е позволена и в образователно-научната степен „доктор“, където предстои да я предложим, защото това ще отвори по-широко вратите на УНСС и за граждани от Европейския съюз и извън Европейския съюз да осъществяват докторантура в дистанционна форма на обучение. В света дистанционната форма на обучение се определя като обучението на 21 век, защото много интензифицира учебния процес. Това е съвременното задочно обучение. В нашата страна все още на много места има задочно обучение, което не е нищо друго освен половинката на редовното. Докато в дистанционната форма има качествен скок, включително със създаването на електронни учебници, електронни платформи на различни бази, така че студентът може спокойно да използва всички съвременни средства за обучение, включително интерактивна комуникация със своите преподаватели.

Водещ: Без обаче това да се отразява на качеството на образованието, което ще получи? Това, че е дистанционно…

Проф. Стати Статев: Даже мисля, че при добра мотивация качеството може и  да се повиши, защото студентът може отвсякъде – от дома си, от работното място, почивайки – да участва в образователния процес.

Водещ: Проф. Статев, започнахме разговора с промените в Закона за висшето образование – как те ще се отразят на вашата работа през следващата учебна година?

Проф. Стати Статев: Това е дълъг разговор, който едва ли ще изчерпим в няколкото сутрешни минути, с които разполагаме. Но има няколко съдържателни промени в Закона за висшето образование, които ни обнадеждават, че вървим в правилна посока. Те са свързани и с изпълнение на стратегията за висшето образование, която беше обсъдена съвместно от правителството и Съвета на ректорите, а инициатор беше Министерството на образованието и науката. Може би най-важното нещо, което се реализира, е акцентът, който най-после се поставя върху качеството. Тоест, преодолява се т.нар. плащане на калпак. Независимо колко е добър университетът, той получаваше преди приемането на тази стратегия и промените в закона едни и същи пари за приет студент. Според стратегията през 2020 г. вече 60 на сто от парите, които държавата ще дава за висше образование, ще се разпределят съобразно качеството на обучение в съответния университет.

Има, разбира се, и много други промени, които ще окажат благотворно влияние. Такава изключително съдържателна промяна е, че законът разреши на университетите да извършват стопанска дейност, т.е. да могат да предлагат на пазара своя продукт. За УНСС това е нашият научен продукт, нашите консултантски услуги за бизнеса, за държавното управление. Но това тепърва предстои да се реализира в съответните институционални форми, във взаимоотношения както с държавата, така и с бизнеса и ние предприемаме своите първи крачки.

Водещ: Смятате ли, че всички тези промени, които надяваме се да бъдат в положителна посока, ще могат да прекъснат негативната практика да се произвеждат безработни висшисти?

Проф. Стати Статев: Това също е дълъг разговор, защото мантрата, че на пазара има примерно прекалено много безработни икономисти, а недостиг на инженери, която доста се тиражираше в медиите, не работи. Трябва да се види структурно кой произвежда тези безработни и да бъдат предприети съответни мерки от институциите това да бъде преустановено. Както и в структурата на самите професионалисти – какви икономисти са излишни на пазара на труда, от кой са обучени, защото от 51 университета в България, в 26 има стопански факултети, които произвеждат икономисти, администратори и управленци. Освен това какви инженери – от минни до компютърни? Така че в това отношение е направена правилна крачка според мен – и в закона, и в държавната политика, и от нашето ресорно министерство. Но разговорът трябва да бъде продължен и тази активна държавна намеса в производството на висши кадри на държавата да продължи, за да може постепенно то да се нагоди наистина към нуждите на пазара на труда.

Водещ: Както и вие споменахте, у нас има 51 университета. Чуват се различни мнения – според някои са твърде много, други пък смятат, че не са. Вашето мнение какво е?

Проф. Стати Статев: Въпросът не е до брой. В Европейския съюз на 450 милиона жители има 4 хиляди университета. Ако пропорционално пренесем това в България, трябва да имаме 66 – 67 университета. Така че въпросът не е в бройката. Въпросът е дали тази структура на висшето образование, количествено и качествено, отговаря на потребностите на страната. Процесът на оздравяване започна както със законодателните, така и с демографските промени. Тази година сме в исторически минимум на кандидат-студенти, защото за първи път броят на завършващите средно образование номинално падна под 50 хиляди. 48 хиляди, грубо казано, се явиха на матура. Друг е въпросът, че близо 10 хиляди от тях не можаха да получат своите дипломи поради слабо представяне на матурата. Така че изключително малък, най-нисък е контингентът на потенциалните кандидат-студенти, което означава, че т.нар. държавна поръчка и платеното обучение отново няма да бъдат изпълнени, и то в много голям мащаб за някои университети. Във времето тези неща ще бъдат решени. Спорно е дали тук се налага някаква активна държавна намеса или просто трябва пазарът да регулира този процес, тъй като в различните страни опитът е различен.

Водещ: Много ви благодаря за този разговор, проф. Статев, и за времето, което ни отделихте. Всичко добро ви желая.

Проф. Стати Статев: Всичко добро на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Благодаря. Разговаряхме с ректора на УНСС проф. Стати Статев.


 

в. Азбуки, 17 март 2016 г.

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев,
ректор на УНСС и заместник-председател
на Съвета на
ректорите
:
Да работиш за държавата, не е крепостно право

Страната ни има определен ресурс за висшето образование
и той няма как да бъде значително увеличен

 

Татяна ДИКОВА

Държавна поръчка само за висши училища и за професионални направления с доказано качество на подготовка на бъдещите специалисти и с професионална реализация. Вашият коментар?
– Нееднократно съм изразявал позицията си, че е време да сложим край на порочната практика държавната поръчка да бъде аритметичен сбор от желанията на университетите да приемат и обучават студенти. Стигнахме до там, че в постановлението на МС, което обикновено излиза през май, заложеният брой първокурсници е около два пъти по-голям от реалния брой кандидат студенти.
От години поставям въпроса – що е то държавна поръчка? Какво представлява тя? В момента сме свидетели най-после на разумен ход на държавата – да се обърне с лице към проблема, което само по себе си е позитивен факт. Само че трябва много внимателно да се преценят нещата, когато се редуцира броят на студентите. Държавата правилно обвързва приема на студентите с постановката на приетата стратегия за развитие на висшето образование, а именно с качеството.
Но смятам, че не бива да се спира дотук. Имам теза, която е крайна, и си давам сметка, че на този етап няма да бъде приета. Държавата има определен ресурс за висшето образование и като макроикономист мога спокойно да кажа, че този ресурс няма как да бъде значително увеличен в обозрима средносрочна перспектива – в близките 5, дори 10 години. Тогава възниква въпросът – как този относително постоянен ресурс за финансиране на висшето образование -държавни пари от бюджета, може да бъде по-ефективно разпределен.
Според мен, след като държавата дава пари за обучение на кадри, които се предполага, че ще я обслужват, нека увеличи тези средства, включително и чрез по-големи студентски стипендии, по-висока издръжка на обучението на един студент, но срещу ангажимента, след като са учили 5 години, 5 години да работят за държавата.
– С други думи, да „върнат” вложените в обучението им средства?
– След като държавата е финансирала обучението на бъдещите специалисти, давала им е стипендии, за да се издържат, нека бъдат така добри да поработят за нея. Това не е крепостно право, както се опитват да ми опонират. Нека допуснем, че специалистът избере да работи в частния сектор или в чужбина. Негово право е. Но и негово задължение е да върне вложените в образованието му средства.
– От време на време работодателските организации поставят въпроса, че кадрите, които се подготвят в университетите, не са това, което им трябва.
– Ще припомня българската поговорка – „На харизан кон чулът не се гледа”. Какво плаща бизнесът за подготовката на тези кадри? Данък от 10%. Ако
е 75%, както е в Норвегия, а 1/3 от него отиват във висшите училища – добре. Но да коментираш нещо, за което не си дал и стотинка – не е сериозно. Нека бизнесът да заповяда, да си поръча кадри и да плати за обучението им. Тогава можем да коментираме как да ги подготвяме.
И оттам нататък, извън поръчката на бизнеса и държавата, нека всеки, пожелал да получи висше образование, да си бръкне в джоба и да плати за обучението си.
– Но тъкмо на УНСС не липсват сериозни контакти с бизнеса.
– Имаме отлично партньорство с Българската стопанска камара и с КРИБ. Последните 3 години учебните планове в направленията „Икономика” и „Администрация и управление” (в тях се обучават 90 на сто от студентите в УНСС) бяха изпяло променени и разработени съвместно с бизнеса и с държавните институции.
Но да се върна на въпроса за реформите. Държавата сега пробва друг ход – да намалява приема там, където пазарът на труда е пренаситен със специалисти. Трезвомислещият човек обаче не може да приеме въобще максимата, че на пазара на труда има недостиг на инженери и твърде много икономисти. В съвременния свят, при това широко ветрило на професионална квалификация и с бързо развиващите се технологии, които буквално с месеци се променят, няма как да знаем какви точно специалисти, с какви компетенции ще са необходими след 5 години. Да не се окаже тогава, че имаме прекалено много инженери и глад за икономисти.
– Какво е решението на проблема?
– Да навлезем навътре в нещата и да видим какви именно инженери липсват – минни, компютърни, строителни, ядрени… С други думи – държавата трябва да си определи потребностите не с мантри: „Има много икономисти, а малко инженери”, а със задълбочен анализ – какви специалисти ще са необходими след 5 години, когато днешните първокурсници ще завършат.
И тук настъпвам друга болна тема – защо има много икономисти? От 51 акредитирани висши училища 26 произвеждат икономисти, администратори и управленци.
Ще попитате: а защо УНСС не си направи инженерен или медицински факултет? Защото това би изглеждало несериозно. Обликът на УНСС е в социалната сфера – администрация, управление, икономика, право, журналистика. Преди 4 години разкрихме специалността „Медия икономика”, която подготвя икономисти за медийната сфера – единствената в България, и няма как тази специалност да бъде вкарана под общия знаменател „икономисти”. Въобще какво означава икономист – за финансовата сфера, за реалната икономика, за банковата сфера? Няма икономист изобщо и инженер изобщо.
– Като макроикономист, помогнете ми да се ориентирам – имаме ли център, който да се занимава с анализ и прогнози какви специалисти ще са необходими след 5-10 години?
– Самият факт, че държавната поръчка се прави като аритметичен сбор от желанията на висшите училища да приемат студенти, ме кара да мисля, че вероятно подобни числа не се коментират сериозно. Но мисля, че е дошло време да се коментират.
Когато говорим за опит за държавно регулиране, винаги ще повтарям, че фактът сам по себе си е позитивен. Това е обръщане на държавата с лице към проблема. Лично аз съм обнадежден. При първата среща на Съвета на ректорите с министър Меглена Кунева тя каза, че всеки въпрос ще получи своето решение
след обстойно обсъждане с всички ректори, за да има полза от него. Защото, ако например се редуцира приемът на икономисти, това не бива да става пропорционално за всички училища. Всички знаем кои са центровете, които са създадени за подготовката на такива специалисти. Показват го и оценките от институционалните и от програмните акредитации, както и рейтинговата система.
– Говорим за качество на образованието, а реализацията на пазара на труда на младите специалисти?
– Ще го кажа направо – това е много опасен показател. На него също не бива да се гледа еднозначно, само по данни от НОИ. Ако ние подготвяме лекари, които се реализират на 100% по специалността си, но повече от половината от тях – в Германия и Канада, това добър или лош атестат е за политиката на държавата? Най-бедната страна в ЕС ли ще бъде донор на лекари за богатия свят. Да не говорим,че това е едно от най-скъпоструващите образования. Трябва ли да увеличаваме още повече приема на IT инженери, които после заминават за Силициевата долина. Къде се реализират тези хора и как се реализират.
Друг ракурс. В УНСС има над 40 икономически специалности. Покриваме целия спектър на икономиката и финансовата сфера. И е естествено при някои специалности да има по-висока реализация, а при други -по малка. Това означава ли, че трябва да обучаваме само в 3 – 4 търсени на пазара на труда специалности? Не може да се сравняват и висши училища, които имат само една специалност с двайсетина студенти – например „Финанси” или „Маркетинг”. Реализацията, но само на пръв поглед, при тях винаги ще бъде по голяма. В УНСС учат 22 000 студенти, което означава, че годишно се дипломират около 5000. Сред тях ще има отлично реализирали се и недотам. Затова не бива да се гледат само общите числа, а процентът на реализиралите се.
– Не само от инженери и от IT специалисти, но и от финансисти с аналитични възможности се нуждае пазарът на труда, се казва в мотивите за промяна на парадигмата на приема. Ще повлияе ли това на начина на подготовка на бъдещите специалисти?
– „Финанси” е търсена специалност. Според дипломите, които се издават в тези 26 висши училища, произвеждащи икономисти, в по-голямата част става дума именно за финансисти. Само че качеството е различно в различните училища и предполагам, че именно това се има предвид, когато се говори за финансисти с аналитични способности.
В УНСС катедра „Финанси” винаги е била елитна. В нея работят един бивш премиер, трима бивши финансови министри, да не изреждам заместник-министрите. Като цяло, Финансово-счетоводният факултет с трите си специалности – „Финанси”, „Счетоводство” и „Финансов контрол” , има изключително много връзки и контакти с професионалните организации в България, ЕС и извън него. В това направление е и една от най силните ни магистърски специалности – „Европейски бизнес и финанси”. Програмата е съвместен проект на УНСС с Бизнес университета в Нотингам и сега навършва десет години. Дипломиралите се специалисти получават двойни дипломи.
Но тук не става дума само за една катедра и един факултет. Силата на съвременния университет е в това, че преподавателите му не са затворени в рамките на висшето училище. Повече от половината преподаватели в нашия университет, включително и аз самият, заемаме сериозни позиции било то в държавното управление и администрация, било то в частния бизнес. Това дава много голяма сила на преподаването, включително в посока аналитичност.
Аналитичността има много измерения – познаване на практиката, владеенето на аналитична методология и апарат, с които да се извършват необходимите анализи и изследвания. Това е въпрос на цялостна оценка на качеството на обучение и на качеството на специалистите, които произвеждаш.
– Очаквате ли оздравителен ефект върху системата от предлаганите промени? Последните години тя се развиваше екстензивно най-вече заради „парите следват студента”.
– При всички случаи ще има оздравителен ефект. Въпросът е той да бъде по-бърз и осезаем. Корекцията в държавната политика на приема влиза в сила от учебната 2016/2017 г. Випускът ще се дипломира след 2020 г. Едва тогава ще можем окончателно да преценим.
Затова казвам, че когато се правят промени въобще в образованието, не само във висшето, трябва да бъдем много прецизни и внимателни. Принципът на пробата и грешката не работи. Не можем да си позволим сега да заложим грешни неща, които ще си проличат след 5-6 години.
Връщам се към началото на нашия разговор. Ако сега останем на елементарното твърдение, че липсват инженери, а икономистите са прекалено много – с други думи, махалото да отиде в другата крайност, след 7 години може да се окаже, че пазарът на труда се задъхва от липсата на икономисти, а е пренаситен с инженери…
Ето защо трябва внимателно да огледаме и обмислим нещата, навлизайки вътре както в структурата на висшите училища, така и на специалностите и политиката, която ще предприемем, да бъде консенсусна, обмислена и разумна. А един редуциран прием, независимо в коя специалност и професионално направление, трябва да бъде възложен на университетите с доказано качество.
***

Проф. д.ик.н. Стати Статев
е втори мандат ректор на УНСС. Заместник-председател е на Съвета на ректорите. От 2003 г. до 2011 г. е първи заместник-ректор на УНСС. Специализирал е в Московския държавен университет „М. Ломоносов”
– Русия, и в Бостънския университет
– САЩ, където по-късно е гост-професор. Ръководител е в международни и национални научноизследователски проекти. Представител е на България в Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки и член на нейния Изпълнителен съвет. Автор е на над 170 научни публикации.


 

Радио „Фокус“, 9 март 2016 г.focus2

 

Проф. Стати Статев:
Готвените промени за прием на студенти ще имат оздравителен ефект

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев
в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“
на радио “Фокус”

 

Водещ: Държавата може да ореже наполовина приема на студентите в най-слабите университети. Това става ясно от публикувана от Министерството на образованието и науката методика, която уточнява по какви показатели трябва да става редукцията на местата в университетите. Това са критериите, за да се случи това, като най-важният фактор е реализацията на завършилите студенти. Ще подобри ли тази методика качеството на образованието и ще отговори ли то реално на нуждите на трудовия пазар или напротив – ще се постигне точно обратното?

Темата ще коментираме с ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев. Професоре, какъв би бил ефектът от евентуалното въвеждане на тези мерки – положителен или по-скоро обратното?

Проф. Стати Статев: Сам по себе си фактът, че държавата се обръща с лице към проблема, е изключително позитивен, тъй като ние от повече от десетина години алармираме, че бройките за прием са близо два пъти повече от броя на кандидат-студентите. Но трябва да се действа внимателно, а не с общи фрази, които се появиха в медиите, че ще се редуцира приемът на икономисти и ще се увеличи приемът на инженери. Понятия „икономист изобщо“ и „инженер изобщо“ няма в съвременния свят.

Политиката е правилна, остава тя да бъде и правилно проведена, за да може държавата наистина да бъде сериозен арбитър между бизнеса и образованието и по-ефективно да се използват средствата, защото става въпрос за най-ценния национален капитал – бъдещето  на нацията.

Водещ: Вашият университет, където са застъпени доста широко именно тези специалности, как гледа на въпросните промени?

Проф. Стати Статев: Изключително позитивно. Нашият университет не е имал никога проблеми с приема като утвърдено висше училище, в това число в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“. Но мисля, че тук трябва да се влезе малко по-дълбоко. Защото ако само на базата на изхода регулираме системата и действаме механично, може да се окаже, че след 6-7 години ще бъдем в обратното състояние – на пазара на труда да има много инженери, но да липсват икономисти. Не е нормално такава система с много дълъг период на производство – 5-6-7 години – говоря от обучението за бакалавър и излизането като магистър или доктор, да се регулира по такъв начин.

Водещ: Едно от другите предложения в тази методика, което прави много силно впечатление, е, че ако в дадена специалност повече от 6% завършилите не  могат да си намерят работа, а под 30% работят онова, за което са учили, приемът ще бъде орязан наполовина. Доколко е адекватен този критерий според Вас?

Проф. Стати Статев: Държавата има много механизми, които може да използва. В момента в България има 51 висши училища, в половината от които – 26, се обучават студенти по икономика и администрация и управление. Тук не става въпрос за механично орязване, а за преглед на политиката – кой има право да обучава такива кадри, как да ги обучава, отговарят ли те на условията на бизнеса и това води ли до последващата им реализация. Аз нямам притеснения за ръководения от мен УНСС, защото по данни на НСИ над 97% от нашите кадри се реализират по специалността си.

Водещ: Без никакво ограничение се предлага да се приемат математици и компютърни специалисти, гласи друго предложение. Вече обсъдихме икономическите специалности, но възможно ли е при това условие да се стигне до заливане на трудовия пазар с кадри от една специалност и да се стигне до недостиг на други за сметка на това?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че пазарът може да бъде преситен, защото при начина на производство и университетите, които обучават такива кадри, няма как масово да започнат да ги бълват. Но все пак трябва да има държавна регулация. Добре е държавата да се грижи за  фундаменталните специалности, теоретичните специалности – математика, физика, химия. Става дума за по-масовия случай, за който вече споменах, но пак казвам – опасно е да се говори изобщо за инженери, изобщо за икономисти.

Водещ: Необходима е „фина настройка“, както Вие самият  ми казахте в нашия предварителен разговор, но каква точно да бъде тази настройка?

Проф. Стати Статев: Добрата новина  е, че при първата си среща с ректорите министърът на образованието и науката Меглена Кунева пое ангажимент, че всяка промяна ще бъде приета след сериозно и детайлно обсъждане с ректорите на висшите училища. Мисля, че и този проблем, трябва да бъде решен така –  да има сериозен диалог, да се видят капацитетът, възможностите, профилът на висшите училища и в този план промените, които се правят, да бъдат съгласувани между МОН, Съвета на ректорите и представителите на бизнеса в лицето на работодателските организации.

Водещ: Проф. Статев, възможно ли е, ако тези правила влязат в сила, да има университети, които да спрат да работят, именно заради непокриване на тези критерии, липса на реализация на техните студенти?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че има такава опасност. Просто там, където университетите са се разраснали, някои от тях в неприсъщи за профила им направления, биха се върнали към първоначалната си съдържателна работа и биха произвеждали повече и предимно инженери, отколкото икономисти, както има такива случаи сега – давам го като пример.

Водещ: Т.е. тези промени биха могли да накарат всеки ВУЗ да се фокусира върху своите силни страни и в крайна сметка това да го направи по-добър?

Проф. Стати Статев: Мисля, че това ще има оздравителен ефект и ако говорим за повишаване на качеството, то на първо време ще дойде по този начин.

Водещ: Системата на финансиране на висшите учебни заведения у нас също е много дискутирана тема. Ефективна ли е методиката „парите следват студента“ и трябва ли да се промени?

Проф. Стати Статев: Този проблем се дискутира от много дълго време. Има нещо неадекватно в това обучението на един бъдещ икономист, администратор и управленец във висше училище да бъде субсидирано от държавата с 693 лв., а на един ученик средно с 1500 лв. Ние имаме позиция по тези въпроси, бих казал, че имаме и разбиране. Така че се надявам в идните години, в идните бюджети постепенно тези въпроси да започнат да се решават главно през изпълнението на стратегията за висше образование – много бързо да се повиши държавното финансиране за качество, което през 2020 г. трябва да достигне 60%. Парите да идват за качество, а не за брой студенти.

Водещ: Университетите обаче често са критикувани, че не произвеждат необходимите за бизнеса кадри. Наскоро УНСС поднови споразумението си с Българската стопанска камара. Какви са изводите, които правите, какви специалисти са нужни на България?

Проф. Стати Статев: Един университет, за да се развива успешно и да бъде актуален на пазара на труда, трябва да има връзки по цялата хоризонтална верига. Първо – връзка със средното образование. Създадохме Асоциация на икономическите училища, която се ръководи от нашия университет и включва 52 утвърдени училища в София и страната, които имат профилирано обучение по икономика, администрация и управление. Техните възпитаници стават наши студенти и влизат в контакт с бизнеса.

През последните две години разработихме два мащабни проекта точно в тези направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“, за които говорим. Всички учебни планове и програми на всеки един учебен курс в тях бяха актуализирани заедно с представители на бизнеса. Това е перманентен контакт. Нашите преподаватели, голяма част от които работят в държавни структури и в бизнеса, са живата връзка на обучението с реалността. В това отношение не може нещата да се решават – както казах при подписването на договора с БСК – с мантри и недоволства, а с ежедневна, непрекъсната работа, когато нашите студенти отиват още като бакалаври на практики и стажове във фирми. След това отиват за втори път като магистри и най-добрите от тях остават на работа.

 

Евелин ЦАНЕВА

 


 

БНР, „Нещо повече“, 23 февруари 2016 г.bnr

Бъдещето на българското висше образование

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: Ще разговаряме в следващите минути за бъдещето на българското висше образование. Не че приключихме с драмата около средното, но тъй като системата на образованието в голяма степен е изградена от зависимости, време е да започнем да мислим какво ще правим със сегашните студенти, когато се окажат бъдещи безработни висшисти. Не на ненужните кадри без реализация. Това обеща да каже новият екип на Министерството на образованието и науката на ректорите на висшите училища и предлага серия от мерки, които да поощряват развитието на онези специалности, които се търсят на пазара на труда и от бизнеса, и да намали средствата за специалности, в които вече има пресищане на кадри. Може би и защото това е близо до логиката за развитието на висшето образование, без разбира се да се превръща непременно в политическа директива, в УНСС отдавна разсъждават и работят за тясната връзка с нуждите на бизнеса. Затова и днес отново можем да съобщим, че университетът и Българската стопанска камара (БСК) имат подписан меморандум за сътрудничество и за продължаване на ползотворните контакти между двете организации по подготовката на специалисти, от които има нужда. За това ще говорим с проф. Стати Статев, ректор на УНСС, здравейте.

Проф. Стати Статев: Здравейте.

Водещ: Струва ми се, че поне от 3 години, а може и повече, ние с вас говорим за това, че вие търсите мнението на бизнеса и бизнесът ви търси, за да ви каже от какво имате нужда, когато се правят плановете за специалностите, учебните програми и се разчита броят на студентите, които приемате и подготвяте.

Проф. Стати Статев: Да, така е. Днес направихме един естествен завършек на нашите контакти с работодателските организации, като най-силните и интензивните от тях винаги са били с най-традиционната – БСК. Всички дейности, които през годините извършвахме заедно, доведоха до събирането им в един комплексен меморандум за сътрудничество, който поставя на нормативна основа нашите взаимоотношения, и планирахме през следващата година какви ще бъдат конкретните мероприятия по този меморандум.

Що се отнася до това, което вие споменахте – връзката с бизнеса, аз винаги съм твърдял, че няма как тя да бъде постигната с критика и с мантри, с пререкания и недоволство от двете страни, трябва просто да се работи. Преди няколко месеца в УНСС приключихме два успешни проекта за преработване на учебните планове на всички специалности от направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ в непрекъсната комуникация с бизнеса в продължение на две години. Резултатите са изключително добри, защото не остана учебен план и учебна програма, която да не бъде променена съобразно изискванията на бизнеса.

Водещ: Това с учебните програми е много хубаво, проф. Статев, но е важно да ни кажете бизнесът взима ли вашите студенти за студентски стажове, защото всичко научено на банката все пак трябва да бъде пречупено и през проблемите на практиката?

Проф. Стати Статев: Разбира се. В УНСС работи първият в България, с вече 25-годишен стаж, Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който е връзката с бизнеса от гледна точка на провеждане на стажовете и практиките. Повече от десетилетие големите фирми в България, както от реалната икономика, така и финансовия сектор, търговските банки имат изработена процедура – всяка година идват и предлагат студентски стажове и практики на бакалаврите в четвърти курс, за които тези практики и стажове са планирани в учебния план и приключват с оценка, тоест са безплатни. След това канят тези, които са харесали, на платен стаж, когато те учат в магистърска степен, и тези, които одобрят, назначават на работа. От тази гледна точка сме много доволни от тази комуникация. Структурирали сме всичко това в едно направление, където са всички студентски стажове и практики, включително финансираните от ресорното ни Министерство на образованието и науката. По негова програма и финансиране над 4500 студенти през миналата година бяха на стаж. Имаме уверението на новия министерски екип, че тази стажантска програма ще бъде продължена.

Водещ: Какъв е процентът на завършилите УНСС, които си намират работа по специалността, за да можем да преценим доколко е ефективна вашата работа – подготовката на кадри, които се харчат на пазара на труда дава висока оценка за един университет и подготовката на хора, които се вливат в армията на безработните говори за друго?

Проф. Стати Статев: Документирано е в Златната книга на университета от социалния министър, че се гордее да бъде в университет, чиито кадри 97% се реализират по специалността (по данни на НОИ). Непрекъснато следим този процес и затова сега, когато се водят новите политики в областта на висшето образование, трябва да се има предвид, че когато говорим за реализацията на кадри в областта на икономиката, администрацията, управлението, зависи тези кадри каква диплома имат, кой университет е издал дипломата.

Водещ: Да, това ми напомня, че май сте и първенци сред излъчването на преподавали, които са били министри и премиери в българските правителства на прехода. Не знам гордеете ли се с този факт, но…

Проф. Стати Статев: Само след промените 6 премиери, 6 външни министри и 13 финансови министри са наши преподаватели или наши възпитаници. Има и много заместник-министри, ръководители на агенции и пр. Ние считаме това за естествено, защото това е идеята на нашите основатели, които през 1920 г. създават предшественика на УНСС – Свободния университет за политически и стопански науки – да се обучават кадри за държавното управление, за финансите, за бизнеса.

Водещ: И после разбира се идва с позитивите и негативите, които е натрупал, бидейки в управлението на държавата. Но виждам сега списъка с най-търсените специалности, онези, които ще бъдат наречени „защитени“, в новия Закон за висшето образование, и които ще получават може би най-високите държавни субсидии, защото те са дефицитни и кадрите се търсят. Това са инженерите, технически специалисти, учители, педагози, аграрни специалисти, специалисти в природните науки и най-вече в компютърните науки. Подготвяте ли вие такива специалисти и какво ще правите с онези, които вече трудно се реализират на пазара, защото има твърде много хора с подобно образование и няма да ви носят съответните приходи, защото държавата ще плаща малко за тях или направо ще ви принуждава да ги закривате?

Проф. Стати Статев: Тук разговорът може да стане много дълъг. Защото се оказа, че от 52 висши училища в България точно в половината – 26, има стопански факултети и управленски факултети. Спекулираше се с интереса към тези направления и университети и висши училища, на които не им е това профилът, създадоха такива факултети, за да може да получават държавна субсидия. Така че зависи кой университет си завършил.

Много груба грешка ще допуснем в управлението на висшето образование, ако сега решим, че на пазара на труда липсват специалисти от четирите изредени от вас направления, които и тази сутрин бяха споменати на пресконференцията в нашето министерство от вицепремиера и наш министър госпожа Кунева и зам.-министъра Денков. Добре, сега ще защитим тях и ще плащаме пари само за тях. Ако това стане, ще се получи принципът на махалото – след 10 години можем да се окажем в обратната ситуация – пренаситени от такива специалисти. Но ще липсват специалисти по икономика, администрация и управление. Затова трябва много внимателно да се действа при производството на такива кадри.

Водещ: Не виждате ли логика обаче, проф. Статев, в това, че висшите училища все пак трябва да бъдат по-тясноспециализирани, защото да, вие сте Алма Матер за икономическите специалности, но защо вие е дисциплина „Право“ и „Журналистика“ например, това пък е запазената марка на Софийския университет? И при вас има едно разтегляне на специалностите може би точно, защото до скоро, а сигурно и още парите следват студента, държавната субсидия следва студента.

Проф. Стати Статев: Не за това сме го направили. Сигурен съм, че ако бяхме разкрили Медицински факултет и Технически факултет, нашите медици и инженери нямаше да бъдат конкурентни на пазара на труда. Но що се отнася до правото, смея да твърдя, че то набра достатъчно опит в тези 25 години, когато се дипломираха 20 випуска. По общо признание днес нашият Юридически факултет е изключително авторитетен.

Две думи за специалността „Журналистика“. УНСС обучава не изобщо журналисти, а журналисти за социалната сфера, за икономиката, администрацията и управлението. Ако искате да готвите военен журналист, няма как да е журналист изобщо, защото трябва да познава военното изкуство. Ако искате да готвите икономически журналист, той трябва да е специалист по икономика и финанси.

В „Журналистика“ имаме две специалности. Едната произвежда журналисти и там реализацията е 100%. Те са специалисти в икономиката и управлението. Другата беше създадена преди 5 години по искане на самата медийна сфера. Казаха: трябват ни специалисти, икономисти и управленци за нашата сфера. И ние направихме специалност „Медия икономика“, подготвяща икономисти и управленци за медийната сфера, която е силно развиваща се и непрекъснато разширяваща своя периметър.

Водещ: Така, както ние с вас обсъждаме тези въпроси и вие успяхте да ме убедите за „Журналистиката“, макар че аз съм възпитаник на СУ и съм много ревнива към марката на моето висше училище, ми се струва, че трябва да продължите разговора с новия екип на МОН. Ще има ли Съветът на ректорите скоро среща с министър Кунева или това ви предстои?

Проф. Стати Статев: Аз съм изключително обнадежден, че министър Кунева тази сутрин обяви, че на 29-и, идния понеделник, ще покани на среща всички ректори. Но това, което е най-силното в нейните думи, и което изключително ме кара да вярвам, че ще имаме перманентен диалог, е, че тя дава силен и ясен сигнал, че всички въпроси, на които трябва да се намери решение, ще се обсъждат толкова, колкото е необходимо.

Водещ: Да, лошият опит от бързането в сферата на средното образование не бива в никакъв случай да бъде повтарян, най-малко на ваша територия. Благодаря ви.

„Вестник на УНСС“, декември 2015 г.

 

УНСС за мен е кауза и съдба

Проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите

Проф. Статев, за какво не ви достигна времето през мандат?

– В двата мандата на ректора проф. Борислав Борисов бях първи заместник-ректор. Затова когато ме избраха за ректор през 2011 г., съвсем естествено беше спазен принципът на приемствеността. През първия мандат заедно с моите заместници не отстъпихме от постигнатото, направихме всичко възможно то да бъде развито и обогатено. Опитът ми и като първи заместник-ректор, и като ректор ме убеди, че във висшето образование, което е традиционна и консервативна система, дори 12 години са малко за стратегически промени.

В отчета на ректорското ръководство подчертах, че това беше мандат на приемствеността, на стабилността и на открития диалог в динамична социално-икономическа среда и в условията на намалена държавна субсидия и демографска криза. Въпреки предизвикателствата и изпитанията, не позволихме те да се отразят на качеството на учебната и научноизследователската дейност, на финансовата стабилност, на оптималното функциониране и управление на УНСС. Благодарен съм на делегатите на Общото събрание, че оцениха по достойнство нашите усилия през последните четири години и дадоха висока оценка за дейността на ректорското ръководство.

През изминалия мандат нашият университет получи най-високи акредитационни оценки – институционална и за основните професионални направления. Постигнахме оптимални параметри на броя и структурата на студентите в ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“. УНСС вече е най-големият университет в България със своите близо 22 хиляди студенти, от които към 17 хиляди държавна поръчка и около 5000 платено обучение (предимно магистри) и близо 400 докторанти. През втория мандат ще продължим да оптимизираме структурата на формите на обучение. Сега в дистанционно обучение се обучават около 17 на сто от студентите, но практиката сочи, че броят им трябва да нараства. Все повече са бакалаврите, редовно обучение, които искат да се прехвърлят в дистанционно, а не обратното, както очаквахме. Затова вероятно ще продължим с постепенно нарастване на броя на дистанционните бакалаври до 20 – 25%. Имаме идея да разработим и дистанционни докторски програми за привличане на чуждестранни докторанти. Планираме да засилим стимулите, както материални, така и морални за научноизследователска работа. Имаме една от най-добрите системи за кадрово израстване, но мисля, че трябва още да я подобрим – за да може всеки да намира по-добре пътя си в академичното израстване. Сега критериите са високи, но не са достатъчно гъвкави.

В областта на материалната база не достигна време да построим още един учебен корпус, нова сграда на Института за следдипломно обучение, да довършим санирането и обновяването на студентските общежития, да довършим дейностите по енергийна ефективност на цялата материална база. Съдбата ни определи да възстановяваме пропаднал корпус и с общи усилия успяхме. Въпреки че УНСС е университетът с най-много студенти, той разполага с 5000 легла при необходими 7500. В същото време има свободни легла в общежитията на други университети. Необходимо е преразпределение на общежитията съобразно новите реалности (предишното разпределение е направено преди двайсетина години).

– Кои очаквания на студентите не бяха задоволени?

– Този въпрос е редно да зададете на колегите студенти. Но искам специално да отбележа, че връзката между академичното ръководство и студентите е перманентна, диалогът – открит. Председателят на Студентския съвет на УНСС е редовен член на Ректорския съвет. Имаме активно и работещо студентско представителство във всички управленски органи на всички нива – университет, факултет, катедра. Няма случай аз, моите заместници или ректорското ръководство като цяло да откажем да вземем отношение по един или друг въпрос или да решим проблем, поставен от студенти.

– С оглед демографската криза и емиграцията – пред какви предизвикателства е изправен УНСС?

– В сложната демографска ситуация в страната УНСС през последните десетина години е единственото българско висше училище, което запълва бройките от приема на студенти по държавна поръчка и планираните места за платено обучение. Надявам се, че чрез активните политики за прием на студенти и докторанти и най-вече с качественото обучение, което предлагаме, да успеем и занапред да се движим в мащаба и структурата, за които вече говорих.

– Проблемът за връзката между образованието и бизнеса става все по-съществен. Какво реално предлага УНСС на предприемачите?

– В основните професионални направления „Икономика” и „Администрация и управление” реализирахме два мащабни проекта, заедно с представители на бизнеса и държавата, в резултат на които актуализирахме учебните планове на специалностите и учебните програми на изучаваните дисциплини. Имаме активни договорни отношения с основните работодателски организации в страната. Осъществихме мащабна програма за студентски практики, през които преминаха миналата година повече от 4500 студенти. В непрекъснат контакт сме с големите бизнес структури от реалния и от банковия сектор. Самият бизнес по време на акредитационните процедури дава много висока оценка на нашите възпитаници и на университета.

УНСС няма проблем във връзките с бизнеса при сегашната законова рамка. Но въпросът има и друго измерение. На бизнеса трябва да се даде законова възможност да си поръчва кадри. И когато дадени фирми са платили на университетите, за да им произведат кадри, тогава връзката с бизнеса ще е перманентна и работеща, защото отговорността и интересът ще са общи. Нещо повече – тя ще легитимира добрите фирми и добрите университети. От друга страна, очакваме в предстоящите промени в Закона за висше образование да се даде възможност на университетите да осъществяват стопанска дейност – да могат да продават не само образователни услуги, но и резултатите от изследователската си дейност – научните си продукти.

– Към настоящия момент не кандидат-студентите търсят университета, а обратно. Тази „масовизация” на висшето образование как се отразява на неговото качество?

– Споменах за активните кампании, които УНСС води за набиране на студенти и докторанти. Целта е да приемаме наистина мотивирани млади хора да учат в нашия университет, а не да обираме каквото е останало. Доказателство за реализирането на тази цел е, че всяка година още на първо класиране броят на записаните и потвърдилите желанието си да учат при нас е повече от планирания прием. С тази цел основахме Асоциация на икономическите училища в страната, в която освен УНСС има вече около 50 професионални средни училища и такива с профилирано обучение в областта на икономиката, администрацията и управлението. По основните професионални направления и поднаправления организираме национални конкурси и състезания, първенците от които получават право да продължат образованието си в УНСС. Планираме да създадем мрежа от базови средни училища към УНСС. Вече са водени разговори с Националната търговско-банкова гимназия.

Що се отнася до масовизацията на висшето образование, това е европейска директива – да се увеличава делът на хората с висше образование, което може да става само с увеличаване на броя на студентите. Тук има един стратегически за държавата въпрос: дали, увлечени в масовизирането на висшето образование, няма да изпуснем възпроизвеждането на елита на нацията? УНСС е доказаният генератор на създаването на елита на България както в държавното управление, така и в бизнеса. Затова задачата за производство на лидери, на управленски и бизнес елит е особено важна за нас и ние непрекъснато търсим модерни форми за нейното решаване.

– Как УНСС работи в посока на по-бързо интегриране на студентите в бизнес средата? Сътрудничи ли си университетът с големите компании?

– Вече говорих за връзките на УНСС с бизнес структурите в страната и големия бизнес. Чрез Междууниверситетския център за развитие на кариерата компаниите предлагат свободни работни места, организират платени стажове, като по този начин подбират достойните кандидати и им предлагат да останат на постоянна работа. Традиция е ежегодното провеждане на Дни на кариерата в УНСС, в които през 2015 г. участваха 72 големи държавни и частни фирми. Вече единадесета година се провежда тридневен Младежки икономически форум, организиран от студентската общност, на който се канят министри, висши представители на бизнеса, организират се бизнес игри и дискусии.

– Как виждате УНСС след четири години?

– През 2019 г., в навечерието на вековния си юбилей, УНСС ще бъде още по-успешен и утвърден като най-голямото и най-престижното висше училище в България, най-големият и най-добър бизнес университет в Югоизточна Европа, още по-авторитетен и интегриран в европейското образователно и изследователско пространство. А настоящата 2016-а е юбилейна година за мен, защото се навършват четиридесет години, откакто прекрачих прага на любимата Аlma Мater, на която оставам верен завинаги, независимо кога и къде съм бил и какви длъжности съм заемал. От 1976 г., когато ме приеха за студент, УНСС за мен е кауза и съдба. И винаги ще бъде така.

 


 

Стандарт, 22 декември 2015 г.standard

 

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Ако си учил с държавни пари, работи 5 г. тук

Обмисляме ученици от Търговско-банковата с успех над 5,00 директно да стават наши студенти

Стела СТОЯНОВА

Толкова ли сме богати, че да готвим докторите на Европа, казва проф. Стати Статев

Неотдавна Общото събрание на УНСС преизбра проф. Стати Статев за ректор на университета. Той е и заместник-председател на Съвета на ректорите. “Стандарт” го попита какво ново ще има в университета през втория му мандат, как да харчим рационално парите за образование и как да компенсираме задаващия се малък випуск от кандидат-студенти.

– Проф. Статев, какво ново да очакваме в УНСС през втория ви мандат?
– Ще продължим изпълнението на стратегическите задачи, но ще се стремим и към постигането на нови неща, които не сме успели да свършим поради липса на средства или поради консерватизма на системата на висшето образование. Продължаваме и търсенето на баланс в структурата на образователно-квалификационните степени в съответствие с пазара на труда. Успяхме да постигнем оптимален брой на студентите, които приемаме в бакалавърска и магистърска степен. Миналата учебна година, когато за пръв път заработи онлайн системата, свързана с МОН, се оказа, че УНСС е най-големият университет в България със своите 21 434 студенти в бакалавърска и магистърска степен. СУ имаше 19 901.
– Всички мислят, че Софийският е по-голям.
– Софийският университет има по-голяма държавна поръчка. От нашите 21 434 студенти 16 737 са държавна поръчка, а близо 5000 са платено обучение, предимно магистри. Докато при тях над 17 000 са държавна поръчка, но те имат три пъти по-малко магистри в платено обучение. Търсим оптимума и в докторските програми – сега те са повече от 30. През първия мандат увеличихме над два пъти броя на докторантите. Надявам се тази година да бъдат над 100. Това е добре, защото броят на докторантите ще бъде един от критериите, по които ще се определя финансирането на базата на качеството.

Що се отнася до съотношението между формите на обучение – редовно и дистанционно, тази година дистанционно се обучават към 20% и този процент ще расте, тъй като много студенти учат и работят, за да се издържат. Подтик към развитие на дистанционното обучение ни дава обстоятелството, че потокът от студенти, които искат да се прехвърлят от редовна в дистанционна форма, е 5-6 пъти по-голям, отколкото този от дистанционна към редовна, какъвто почти няма. Преди години беше обратното. Сега в доста специалности балът, с който приемаме студенти в дистанционно обучение, е по-висок, отколкото в редовно.
– Много университети залагат на повече магистратури на чужди езици, за да привлекат студенти от чужбина.
– Когато влязохме в ЕС, законът бе променен с един на пръв поглед прекрасен текст – че гражданите на ЕС имат равни права с българските граждани. Нека проектираме това върху нашата кандидатстудентска практика. Как УНСС ще приеме гражданин на Гърция, след като той трябва да държи изпит наред с българските си колеги по учебни програми от нашето средно образование? На пръв поглед прекрасната идея за равнопоставеност ни изигра лоша шега, заради която загубихме гръцките студенти. Начинът да се привличат чуждестранни студенти е един-единствен -обучението да бъде на английски. Преди 12 години в УНСС започнахме с две, а вече имаме десет специалности в бакалавърска степен, които се преподават изцяло на английски. Това са основните ни елитни специалности, с които привличаме студенти от ЕС по линия на “Еразъм”. Така искаме да привлечем и студенти от Русия. Приех покана през април да посетя Панаира на образованието в Москва, в който ще участват най-големите и авторитетни руски висши училища. Вече водим разговори с някои от тях и до година-две ще направим съвместни магистърски програми. От осем години имаме съвместна магистърска програма с Университета Нотингам Трент, Великобритания, който е в челото на класацията на бизнес университетите на Острова. Вече няколко години първенците на випуска са наши студенти. Добре се развива и триезичната програма по международен туризъм – на български, английски и френски. Имаме и съвместна докторска програма с Университета в Лиеж.

Това, което не можахме да направим и съм си го поставил за цел, е дистанционна докторска програма. Законът го позволява, но никой досега не е разписал какво означава това. МОН следва да преразгледа наредбата и да я адаптира към дистанционния докторант. В противен случай ще продължим да изпускаме голям ресурс – имаме запитвания от Израел, от Австрия, но докторантите не могат да идват тук на лекции и изпити. Това важи и за нашата страна –един докторант от провинцията би предпочел да учи дистанционно.
– Заявихте, че искате да отворите университета и към Азия…
– Правим опити от години, но тези отношения са сложни, защото са свързани и с визовия режим и политиката на държавата. Много съм обнадежден, защото в последните месеци на първия ми мандат проведох няколко срещи с виетнамската страна. УНСС има много силно присъствие и лоби във Виетнам, където наши възпитаници са във висшия ешелон на държавното управление: премиерът, вицепремиерът, министри, вицепрезидентката са завършили УНСС. Спомням си, че при посещението на вицепрезидентката намерихме студентското й досие – тази успяла жена толкова се зарадва на снимката си от времето, когато е била докторант преди 40 години. Виетнамците се обърнаха към УНСС, защото познават нашето образование. Създали са фонд, в който събират пари от бизнеса, за да започнем с техни докторанти, със студенти в бакалавърските и магистърските ни програми на английски език.

В науката също се отворихме в много направления, имаме над 100 договора с всички основни държавни институции, с ключови структури на бизнеса и големи фирми. Направихме първата асоциация на икономически училища в България – средни и висши. В петък връчих сертификати на близо 50 ученици, които се представиха отлично на поредното национално състезание по финанси и счетоводство. С тях те ще участват в класирането с оценка Отличен 6,00, равностойна на оценката от кандидатстудентски изпит. Ще направим всичко възможно Националната търговско-банкова гимназия да стане базово училище на УНСС. Обмисляме идеята всички нейни възпитаници, които завършват с успех над 5,00, да бъдат приемани без изпит в УНСС.
– Има ли промени в приема ви за следващата учебна година?
– През следващата учебна година ще запазим броя и структурата на всички нива – бакалавър, магистър и доктор.
– Това е и най-малкият випуск от години насам, имате ли притеснения за броя кандидати?
– Държавният прием е прост аритметичен сбор на желанията, които са заявили университетите. Затова от 2005 г. сме в ситуация, при която обявените бройки за прием са два пъти повече от потенциалните кандидат-студенти. Това е ненормално. Държавата има определен ресурс, който отделя за висше образование. Проблемът е тя наистина да определи своите приоритети и да каже какви кадри иска. Толкова ли сме богати, че да произвеждаме докторите на Англия, Германия и Франция? Когато държавата ти е платила обучението, трябва да подпишеш договор, че след като завършиш, пет години ще работиш за нея. Ако намериш работа в чужбина или в частния сектор, връщаш парите, които държавата е дала за тебе, за да може тя да финансира друг. Крайно време е държавата да оптимизира ресурса, който отделя за висше образование, да реши какви кадри иска и да ги поръча на добрите си, доказани университети.

Бизнесът непрекъснато се оплаква, че кадрите, които обучават университетите, не го устройват. Нека му се даде законова възможност да си поръчва кадри. И когато дадени фирми са платили на УНСС, за да им произведат кадри, тогава те ще имат основание да кажат: “Не е това, за което сме платили”. Но да недоволстват за нещо, за което не са дали и стотинка, не е сериозно. Когато и държавата, и бизнесът си поръчат кадри, те трябва да си плащат. Извън това всеки, който иска да учи, да плаща от джоба си. Това е елементарна схема, но тя би довела до качествена промяна на ефективността на средствата за висше образование и наука.

Да вземем за пример науката. Видяхте какви чудесии бяха във фонд “Научни изследвания”. Някой да попита какви са проектите в него? Имат ли някакъв смисъл за развитието и функционирането на държавата? Според мен парите, които държавата отделя за наука, трябва да решават проблемите на държавата. Ако някой иска сам да прави наука, да си осигури финансиране и да я прави.
– Бизнесът не започна ли да плаща за кадри и изследвания, поне във вашия университет мисля, че това е практика?
– Говоря за системата като цяло в качеството си на заместник-председател на Съвета на ректорите. Що се отнася до УНСС, ние въведохме много ясни правила в нашия програмен съвет, когато разпределяме парите за наука. Даваме 10 000 лева, ако ти направиш съвместен проект с бизнеса или държавна институция и те ти дадат още 10 000. А не да правим “наука”, като се рецензираме едни други и се тупаме по гърба колко сме велики.
– Имате амбиция и да строите нещо ново.
– Ние сме най-големият университет, в който се учи от 7,15 ч сутринта в понеделник до 22,15 ч вечерта в неделя. Затова искаме да изградим още един учебен корпус, който да разшири с една пета капацитета ни. Мечтата ми е до края на втория мандат корпусът да е готов и учебните занятия да започват не в 7,15, а в 8,30 или 9 часа.


mifМладежки икономически форум 2015

 

Ексклузивно интервю на
проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС и заместник-председател на
Съвета на ректорите на висшите училища в България

– Какво е МИФ за Вас?

– Международният икономически форум е връстник на моето встъпване в длъжност като първи заместник-ректор на университета през 2004 г. МИФ е най-значимата проява на Студентския съвет. През годините форумът утвърди своя авторитет и представителност, спечели много приятели и съмишленици и предизвиква все по-голям интерес сред младите хора от цяла България. И това не е случайно, защото неговата проблематика пряко кореспондира с профила на УНСС, дава възможност на студентите за публична дискусия с висши представители на държавното управление и бизнеса, за обучения с практическа насоченост.
През последните 11 години беше натрупан ценен опит в организацията и провеждането на МИФ, разшири се неговата тематична палитра и територия, усъвършенства се триединната формула, която изпревари основните цели на „Европа 2020“ – свързването на практиката с иновациите и обучението.

– С какво МИФ допълва биографията на УНСС?

– Форумът не просто допълва биографията на нашия университет, той стана част от нея. Убеден съм, че освен утвърдила се традиция, МИФ трябва да бъде своеобразен връх в цялостната научноизследователска и експертна дейност и перманентна жива връзка на нашите студенти с държавните институции и бизнеса. Всичко, което правим в катедрите и факултетите с участието на студенти и докторанти, позволи те да натрупат самочувствие и увереност. Програмата на предстоящото тридневно издание на форума е доказателство за това.

– А как МИФ обогатява опита и компетентността на участниците?

– Програмата на форума, авторитетните гости, практическите обучения дават отговор на този въпрос. Ще посоча само един пример – възможността, която ще имат студентите да влязат в пряк диалог с Димитър Радев, новоизбраният управител на БНБ и възпитаник на УНСС.

– Какво дава МИФ на обществото?

– МИФ за пореден път показва, че УНСС е естественият лидер и генератор на лидери за управлението на страната и на частния бизнес. Форумът показва на обществото, че сме разпознаваеми и че е удоволствие и чест за най-известните личности в държавното управление и частния бизнес да присъстват на форум на нашите студенти.

– Как обучението на студентите в УНСС подпомага организирането на такова мащабно събитие?

– МИФ едва ли щеше да съществува, ако УНСС не притежаваше безценен капитал, който е в основата на всички наши успехи – преобладаващата част от преподавателите и изследователите не са „кабинетни учени“, а хора, които са представени на много високо експертно и управленско равнище в практиката. В която и катедра да погледнете, има доценти и професори, които заемат отговорни позиции и в държавното управление и бизнеса. Духът в академичната колегия и политиката на ректорското ръководство да подкрепя студентите е в основата на раждането и дълголетието на МИФ.

– МИФ се организира вече 11 години. От 3 години е най-мащабното икономическо събитие за младежи и студенти от цялата страна. На какво се дължи този успех според Вас?

– Успехът е заслуга, завоевание и гордост главно на младите колеги. Но и отговорност, защото е трудно да се създаде традиция, а още по-трудно е тя непрекъснато да се обогатява с нови идеи, да бъде с все по-високо качество, с все по-интересни гости, да привлича все по-широк кръг от млади хора. Нашите очаквания са всяка година МИФ да става по-интересен и пълноценен, а това предполага много сериозна работа, задълбочено мислене, иновативни решения.

– Какво мотивира лекторите и обучителите да участват безплатно?

– Ще си позволя една шега – като знам лекторите пред каква аудитория ще се явят, не знам дали да не им поискам пари, а не ние да им плащаме. Бих ги посъветвал да се готвят сериозно, защото ги очакват трудни въпроси. Форумът не е парадно мероприятие, а връх в търсенията на нашите най-изявени и ученолюбиви студенти за контакти, за обмяна на идеи, за усвояване на нови знания и умения.

– Какъв съвет бихте дали на участниците във форума относно бъдещата им кариера като бизнесмени и икономисти?

– Да не спират да се развиват. Да намират достойни отговори на предизвикателствата като път към професионално усъвършенстване и успешна кариера. С изкачването на всяко поредно стъпало в йерархията да бъдат все по-подготвени, по-мотивирани. Няма успешни хора, които не са допускали грешки. Важното е да не се отчайват, а да имат куража да следват сърцето и интуицията си, както казва Стийв Джобс.


Телеграф, 7 октомври 2015 г.

 

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев:
Плащането на калпак не е стимул за добрите вузове

Станислав ДИМОВ

95% от кадрите ни работят по специалността си

– Проф. Статев, стартира новата учебна година. Какви са целите и очакванията ви за нея?

– Новата учебна година е знаменателна за УНСС, защото е 95-ата в историята на университета. Целта на всяко висше училище е да запълни заявените от него и утвърдени от правителството места за първокурсници. УНСС и тази година запълни всичките места въпреки демографската криза. За пореден път казвам, че не е нормално правителството да оформя в постановление желанията на университетите да приемат студенти. Поредна година тези желания са за прием на 73 500 студенти, а успешно издържалите матури са под 50 000. Като се вземе предвид, че част от тях (около 7 – 8 хиляди) отиват да учат извън страната, а друга част не кандидатстват, отново изпадаме в абсурдната (вече десетина години) ситуация обявените от правителството места да са около два пъти повече от реалния брой кандидат-студенти. Може да се намери по-ефективен начин за използване на ограничения държавен ресурс за системата на висшето образование. Нека държавата наистина определи потребностите си от кадри по професионални направления и специалности и да финансира тяхното обучение в доказалите се и получили институционално и обществено признание университети. Това е по отношение на количествените измерения.

Целите ни в областта на качеството са многоизмерими и постоянни. Непрекъснато усъвършенстваме съдържанието на учебните планове на специалностите и на учебни програми по всеки учебен курс. Продължаваме да развиваме контактите си с държавните структури и бизнеса.

– За пръв път от няколко години УНСС не успя да запълни приема си в рамките на 3 класирания. На какво го отдавате?

– Вече казах, че изпълнихме и тази година приема си. Още 4370 първокурсници се вляха в академичното семейство на УНСС. Формалната математическа логика сочи, че когато се приемат такъв голям брой студенти в 6 професионални направления с още 6 поднаправления и в близо 50 бакалавърски специалности, и то съобразно постигнатия от тях бал и заявени желания, колкото и класирания да се правят, винаги ще остават единични незаети бройки в някои специалности, а в други ще има чакащи да бъдат класирани.

Успех е за УНСС, че още на първото класиране кандидат-студентите бяха с 30% повече от обявените места. Важното за нас е, че винаги попълваме местата си със студенти, които са реално мотивирани да учат при нас, и съжаляваме, че остават не малко, на които не можем да удовлетворим желанието да са наши студенти.

– Какви стъпки ще се предприемат за привличането на родни и чуждестранни студенти през следващата кампания?

– Отдавна отмина времето, когато висшите училища просто чакаха да дойдат студентите и да се запишат. Сега са необходими активна политика на информиране и разясняване, непрекъсната връзка и постоянна работа със средните училища в страната. Именно това прави УНСС с помощта на студентския съвет. Всяка година организираме национални олимпиади по различни дисциплини и първенците приемаме без конкурс.

УНСС е създал необходимата база за прием и обучение и на чуждестранни студенти. Десет от най-атрактивните бакалавърски специалности се преподават изцяло на английски език, защото отдавна отмина времето, когато чуждите студенти изучаваха български език и след това започваха обучението си. В тези специалности по програмата „Еразъм“, един или два семестъра учат и много студенти от ЕС.

– По колко човека се бориха за място в най-търсените специалности?

– Не е коректно да се сравняват различните професионални направления. Едно е да си мотивиран да учиш икономика, друго – право, трето – администрация и управление, четвърто – политически науки, пето – журналистика, шесто – социология. Но като цяло и тази година традиционен бе интересът към финанси, счетоводство, бизнес икономика, право. Силен е интересът и към специалностите, преподавани на английски език.

– От години имате наплив за икономисти. В същото време представителите на бизнеса казват, че пазарът се е пренаситил с такива кадри. Според вас има ли опасност в бъдеще кадрите на УНСС да не успяват да се реализират по специалността си?

– Нямаме притеснения за дипломираните икономисти на УНСС – по данни на Националния осигурителен институт над 95% от тях се реализират по специалността си. Бизнесът също дава висока оценка на кадрите на УНСС. Проблемът е другаде – че в повече от половината висши училища у нас се произвеждат икономисти и това създава напрежение на пазара на труда.

Връщаме се отново на въпроса, че държавата трябва да контролира броя на държавно финансираните студенти по специалности – да определи държавната поръчка и да я възлага на доказалите се университети. Ако други искат да обучават в такива специалности, да предложат платено обучение и който иска да става икономист извън държавната поръчка, да плаща от джоба си за това.

– Открихте обновеното учебно крило. Какъв ремонт му беше извършен?

– За наша радост открихме обновения учебен корпус на УНСС, в който вече се водят редовни учебни занятия от началото на тази академична година. С активната намеса и финансовата подкрепа на държавата той бе укрепен и реновиран. Това е особено важно, защото този корпус представлява една пета от капацитета на УНСС. Ние сме най-голямото висше училище в страната, с близо 22 000 студенти. С въвеждането в експлоатация на този корпус учебните занятия пак са от 7,30 сутринта в понеделник до 22,00 часа в неделя. Но няма да има окрупнени потоци и групи и няма да ползваме зали от съседните висши училища. На УНСС е необходимо разширяване на материалната база и вече работим по този въпрос.

– Как ще оцените интереса на студентите към дистанционната форма на обучение? Има ли място тя в българското висше образование към момента?

– Интересът на студентите към дистанционната форма на обучение нараства непрекъснато. Повече от 20 години УНСС развива тази форма в магистърска степен. От три години разкрихме дистанционно обучение и за бакалаври. Тази година увеличихме приема от 300 на 450 студенти и още не можем напълно да задоволим потребностите. Баловете за класиране в дистанционна форма често са по-високи от тези за редовна форма на обучение. Показателен е и фактът, че много студенти желаят да се прехвърлят от редовно в дистанционно, а обратен поток почти няма. Считам, че това се дължи на факта, че в съвременните условия много студенти работят, за да се издържат, и затова предпочитат дистанционното обучение. Още повече че това е формата, която може да реши целта, поставена от „Хоризонт 2020″ – да развием средното професионално образование и заедно с това да увеличим броя на студентите. Това е възможно само ако човек завърши средно професионално образование, започне работа и успоредно учи дистанционно висше образование. Това поставя сериозни изисквания към тази форма на обучение. Необходима е промяна на Наредбата за дистанционно обучение (която не е променяна от приемането й). Дистанционното обучение не може и не трябва да бъде компромис, не трябва да бъде лесен начин за получаване на диплома за висше образование. То може и трябва да бъде равностойно на редовното обучение като качество на получаваните знания и квалификация. И не на последно място от осмисляне се нуждае и дистанционната форма на образователната и научна степен „доктор”, която по закон на практика съществува, но никъде другаде не е регламентирана.

– Смятате ли, че с приемането на Стратегията за висше образование ще се вдигне качеството на обучение в университетите ни?

– Стратегията за висше образование сама по себе си не може да вдигне качеството на обучение. Но ако тактическите действия по нейното прилагане са съгласувани между държавата и висшите училища, това наистина може да доведе до повишаване на качеството на обучение и на научноизследователската работа в тези от тях, които имат доказан потенциал. Крайно време е държавата да преустанови егалитарната политика да разпределя парите на калпак – и най-добрият, и най-слабият университет да получават една и съща субсидия за студент. Къде е тук стимулът за повишаване на качеството?

– Как вървят преговорите за бюджета за образование за 2016 г.? Ще имат ли вузовете по-големи субсидии и повече средства за стипендии?

– Като макроикономист смятам, че в настоящата бюджетна ситуация на страната е несериозно в краткосрочна перспектива да се очаква значимо увеличение на финансирането за висшето образование. Възможно и необходимо е обаче наличният ресурс от държавния бюджет да се оптимизира и използва по-ефективно. Това е и основният смисъл на Стратегията за висше образование. Вече коментирах някои възможни направления и действия в тази посока. Но ще добавя още нещо – прекален лукс е държавата да финансира висшисти, които след завършването си отиват на работа в чужбина – може да им пожелаем успешна реализация, но да бъдат достатъчно добри да върнат парите за обучение (за това е необходим един елементарен договор). Парите, които се дават за наука, да са обвързани с потребностите на държавата, да решават реални проблеми на страната. Мисля, че много може да се направи за по-икономичното и разумно използване на държавната субсидия за висшето образование, и съм обнадежден, защото в разговорите по подготовката на бюджет 2016 вече има такива елементи.

***

Роден е на 19 юни 1958 г. в Бургас

Завършва УНСС и СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Математика”

Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика в катедра „Икономика” в УНСС

От декември 2011 г. е ректор на УНСС

От февруари 2012 г. е заместник-председател на Съвета на ректорите в Република България

От юни 2004 8. е член на УС на БНБ

 


агенция „КРОСС“, 2 октомври 2015 г.cross

Стати Статев:
Не позволявайте да бъде спрян поривът ви към добро образование

По повод 1 октомври – денят на академичните традиции и дух, агенция “КРОСС” потърси мнението на ректора на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите проф. д.ик.н. Стати Статев. През тази година Университетът за национално и световно стопанство отбеляза 95 години от създаването си.

 – На какво ви учат 95 години опит?

– На вечната истина, че знанието е велика сила, че да се посветиш на образованието и науката е призвание за цял живот. На почит и уважение към първооснователите на Университета за национално и световно стопанство – 11 видни учени, държавници и общественици, които с възрожденска енергия и мисъл за Отечеството, сложиха началото на днешния УНСС. На вярност към академичните традиции и дух. На обич към студентите, които нашите предшественици обичливо наричат „академична челяд”. На амбицията УНСС винаги да бъде лидер във висшето образование и науката като най-авторитетното, най-старото и най-голямото икономическо висше училище в България и Югоизточна Европа. На самовзискателност и отговорност. На отдаденост и почтеност.

– Какъв съвет ще дадете на по-младите Ви колеги?

– В обръщението си към 4370-те първокурсници при откриването на 95-ата академична учебна година в УНСС казах, че от този ден те започват да инвестират в своето бъдеще, слагат начало на своя път към голямото знание, към сбъдването на мечтите си, към много красиви приятелства и незабравими мигове. Призовах ги да не позволяват да бъде спрян поривът им към добро образование, да бъдат разумни, великодушни, непоколебими в отстояване на целите си, да бъдат добри хора и честни граждани, да обичат България и своя университет като част от неговото 22-хилядно студентско семейство. Да се съпротивляват на злото и омразата.

– Какво е посланието Ви към студентите?

– Да бъдат ученолюбиви, отговорни и дисциплинирани, непрекъснато да надграждат знанията си. Защото в днешния свят познанието определя начина на живот. Да вярват в себе си и когато им е най-трудно, да си спомнят, че с тях винаги ще бъдат обичта и подкрепата на техните родители и на академичното ръководство.

 


Радио „Фокус“, 23 Септември 2015 г.focus

Проф. Стати Статев:
УНСС е притегателен център за младите хора в България

Албена ИВАНОВА

Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за предаването „Добър ден, София“ на Радио „Фокус“

Водещ: Тържествено днес ще бъде открита новата учебна година в УНСС. На събитието, което започва в 12:30 часа, ще присъства и министърът на финансите Владислав Горанов. Колко студенти ще пристъпят прага на висшето учебно заведение и кои са най-предпочитаните специалности тази година ще разберем от ректора на УНСС проф. Стати Статев.

Проф. Статев, през тази година УНСС отбеляза 95 години от своето основаване. Как университетът се развива през годините и как успявате едновременно да съхраните традицията и постигнатото от миналото с изискванията на съвременния живот?
Стати Статев:
Тези успехи са плод на усилията на цялата ни наша академична колегия, която е сплотена и дава своите знания, умения, усилия УНСС да върви напред. С гордост посрещаме откриването на 95-ата академична учебна година, когато поредните 4370 нови възпитаници ще прекрачат прага на нашата Алма Матер. Те са, както с голяма обич ги нарича проф. Стефан Бобчев, основател и първи ректор на УНСС, „нашата академична челяд“, и ще станат част от 22-хилядното ни студентско семейство.
Водещ: Казвате над 4300 нови студенти ще прекрачат прага на УНСС, а кои са най-предпочитаните специалности от кандидат-студентите?
Стати Статев: Това е много особен въпрос, тъй като УНСС осъществява обучение в шест професионални направления, в които има 47 бакалавърски специалности. Някои млади хора предпочитат да учат „Право“, други – „Икономика“, трети – „Администрация и управление“, четвърти – „Политически науки“ или „Журналистика“. Но традиционно още на първо класиране бяха запълнени местата за специалност „Право“. Много висок, както всяка година, беше интересът към „Финанси“, „Счетоводство и финансов контрол“, към поднаправлението от 10 елитни специалности, в които преподаването е изцяло на английски език и се събират доста деца с изключително високи резултати. Традиционно е засилен интересът и към „Бизнес икономика“. Фактът, че запълваме местата си всяка година и не правим допълнителни класирания е достатъчна гаранция и основание да считаме, че университетът наистина е привлекателен и притегателен център за младите хора в България.
Водещ: Има ли нови специалности или програми през тази академична година?
Стати Статев:
През тази академична година продължаваме да развиваме програмите в магистърска степен, защото в бакалавърска степен усъвършенствахме учебните планове по три съвместни проекта с Министерството на образованието и науката в много силен контакт с представителите на бизнеса. Разкриваме нови програми в магистърска степен. Едва ли ще мога всички да ги изредя, но искам да отбележа специално програмата по ядрена сигурност, която разкриваме под егидата на ООН, и официално ще бъде открита на 1 октомври.
Водещ: Казвате, че поддържате добра връзка и комуникация с бизнеса, а успяват ли наистина студентите и учебните програми за тях да отговорят на изискванията на работодателите и на бизнеса днес и каква част от студентите на УНСС успяват да се реализират и да си намерят след това работа по специалността?
Стати Статев: В Златната книга на УНСС, която е връстник на университета и е отворена преди 95 години, предишният министър на труда и социалните работи написа, че се гордее да бъде в университет, възпитаниците на който се реализират 97% по специалността си, по данни на НОИ. Във всички срещи, които имаме когато се акредитират направленията, бизнесът дава високи оценки за нашите студенти. Практиката е много динамична и текущо променяме съдържанието на учебните дисциплини, за да сме в крак с времето.
Водещ: Любопитно ми на мен и може би и за студентите, които днес ще пристъпят прага на УНСС, какво се случи с корпуса, който пропадна през 2013 година, успяхте ли да го възстановите и ще може ли да се ползва вече от студенти?
Стати Статев: За наша голяма радост и с огромна благодарност към правителството, което и в предишния и в сегашния формат е с лице, обърнато към проблемите на висшето образование, корпусът беше възстановен и не само възстановен, а приведен в съвременен вид. Днес заедно с министър Горанов ще го открием официално и той ще се използва пълноценно за учебни цели. УНСС започва 95-ата си академична година в пълен мащаб с базата, с която разполага.
Водещ: Успяват ли днес висшите училища да се справят с изискванията на модерния, съвременен живот? Кои са най-сериозните проблеми на българското висше образование и нужни ли са реформи?
Стати Статев: Това е тема за дълъг разговор, но нещата са толкова назрели, че са необходими бързи реформи, отговори на изключително много въпроси. Може би най-важният от тях е каква е ролята на държавата във висшето образование. Защото ресурсът, с които разполага държавата, никак не е малък и при друго разпределение, за което аз нееднократно пледирам, би бил достатъчен както за образование, така и за наука. Стига държавата ясно да каже какви кадри са й нужни и да ги поръча на най-добрите да ги произвеждат, а останалите, които искат да учат, да заплащат за това. Същото се отнася и за науката – какви научни изследвания са необходими, те да бъдат поръчани на съответните университети, които разполагат с такъв капацитет, на съответните институти на БАН. Така че тук има място за много разговори от гледна точка на това ресурсът, с който разполага държавата и отделя за висше образование и наука, да бъде използван по най-добрия начин.
Водещ: А необходим ли е нов Закон за висшето образование? Знаем има такъв за предучилищното и училищното образование.
Стати Статев: Вероятно да, защото ако отворите сегашния Закон за висше образование, ще видите колко пъти той е променян – почти всяка година, а има години, в които няколко пъти са му правени кръпки. Аз мисля, че наистина е време да се направи на базата на това, което досега е постигнато, един нов Закон за висшето образование или поне да се започне работа по него.

 

 


Стандарт, 25 април 2015 г.standard

Проф. Стати Статев:
Държавата да поръчва кадри на най-добрите университети

Стела СТОЯНОВА

Променете закона, бизнесът да си плаща за обучение на специалисти, предлага проф. Стати Статев

 В последно време бизнесът все по-често твърди, че от висшите училища идват неподготвени кадри. Това стана ясно и на дискусията “Да! На българската икономика”, организирана от “Стандарт” и КРИБ. Къде се къса нишката и как проблемът може да се преодолее, какво да бъде направено по отношение на студентските стажове, “Стандарт” попита проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите.

 – Проф. Статев, в последните години между бизнес и университети има разнобой по отношение на кадрите, заради който непрестанно се разменят взаимни упреци. Къде според Вас се къса нишката между висши училища и бизнес?
– Не бих се наел да коментирам за всички университети, тъй като картината е различна. Но мога категорично да заявя, че разнобой между УНСС и бизнеса няма. По данни на НОИ над 97% от нашите възпитаници се реализират по специалността, която са завършили. Факторите за този резултат са много. Първо, преобладаващата част от академичния състав на УНСС са не само добри университетски преподаватели и изследователи, но и изтъкнати участници в държавната администрация и бизнеса. Второ, почти всяка катедра, водеща специалност, има работещи договори с министерства, държавни агенции и институти, браншови организации на бизнеса, големи фирми. Трето, вече четвърт век функционира Междууниверситетският ни кариерен център, който е основно свързващо звено между студентите и държавните и бизнес структури. Дните на кариерата в УНСС, Младежкият икономически форум на УНСС и редица други инициативи “срещат” студентите и бизнеса. Непрекъснато се провеждат публични лекции с водещи представители на държавната администрация и бизнеса по актуални икономически проблеми.
– УНСС прави много, за да адаптира програмите си спрямо изискванията на бизнеса. Какво точно правите, за да са адекватни Вашите студенти на изискванията на фирмите? И какво от своя страна прави бизнесът?
– Промяната на учебните програми е само част от непрекъснатия процес на адаптация на обучението към практиката. На по-високо ниво е учебният план, който включва всички учебни курсове, които също трябва динамично да се променят. След това идват специалностите от дадено професионално направление, които също не са застинали. Едни отпадат – например “Икономика на кооперациите” и “Икономика на съобщенията”, появяват се нови, като “Творчески индустрии”, “Предприемачество”, “Икономика на недвижимата собственост” и пр. Всяка година се правят частични промени в учебните планове и програми. Особено силен тласък на този процес дадоха два проекта на МОН, чрез които се финансира промяната в учебните програми и планове на специалностите от двете основни професионални направления в УНСС – “Икономика” и “Администрация и управление”. С помощта на сериозен експертен потенциал от висшата държавна администрация и бизнеса бяха усъвършенствани 80 учебни програми и бяха създадени 10 нови. Заедно с това повечето от университетските, национални и международни проекти са с приложна насоченост и резултатите им се ползват както в преподаването, така и в реалната практика на нашите контрагенти от държавните и бизнес структури.
– Има ли проблеми със стажовете на студентите, нужни ли са по-широки възможности за практическо обучение?
– Въпреки че УНСС е най-големият по брой студенти в България (за 2014/2015 учебна година техният брой е 21 432 според регистъра на МОН), ние се справяме успешно и с тази задача. От една страна, на основа на двустранните договори с държавни и бизнес структури, студентите осъществяват стажове и практики. От друга страна, с посредничеството на Междууниверситетския кариерен център много фирми представят възможности за платени стажове и практики и по този начин избират най-добрите студенти, които след това наемат на постоянна работа. Все повече наши студенти участват в конкурси, печелят и провеждат стажове в престижни чуждестранни фирми и международни организации. Много голяма роля изигра финансираната от МОН стажантска програма, през която преминаха повече от 4 500 наши студенти. Обнадеждаващо е, че правителството се ангажира тя да продължи и през следващата учебна година.
– КРИБ има идея за създаване на академия “Икономика”, която ще плаща половината от стажа на студентите в реална работна среда. Как гледате на тази идея?
– Това е навременно и перспективно начинание. Новото ръководство на КРИБ е амбициозно и обърнато с лице към университетите. Вече водихме няколко разговора и се надявам на 29 април създаването на академия “Икономика” да стане реалност. УНСС даде съгласие за участие и предложи да се обедини сериозният ни научен потенциал с огромния практически опит на структурите на КРИБ.
– Трябва ли според Вас да се въведе държавна поръчка за професиите, търсени от държавата и бизнеса, и останалите да минат на платено обучение, каквато идея периодично се лансира?
– Понятието “държавна поръчка” е изпразнено от съдържание. Всяка година правителството гласува предложенията на висшите училища за броя на студентите. Но той вече е близо два пъти повече от потенциалните кандидати и единственото условие да бъдеш студент е желание и диплома за средно образование. Необходима е ясна държавна политика. Например държавата да поръчва кадрите, които са й нужни, на най-добрите университети (а не да финансира “на калпак”), след което завършилите да изпълнят ангажимента си към нея като работят поне пет години в държавна структура. Ако не го направят, да върнат парите, които държавата е инвестирала в тях. Крайно време е законът да се промени, за да може бизнесът да си поръчва (и плаща) кадрите, които са му необходими. Не сме богата държава, за да финансираме производството на висши кадри за други страни. Не твърдя, че това е единственото решение, но решаването на този въпрос е належащо. Надявам се, че на предстоящия форум на МОН за висшето образование на 28 април и на Съвета по образование към президента на 30 април тези проблеми ще бъдат обсъдени.
– Как финансирането на базата на качеството ще промени университетите? Вярвате ли, че ще се стигне до оптимизиране на броя им, или поне да отпадане на специалностите, които дават най-слаба подготовка според рейтинговата система?
– Качество къде – на входа, на изхода (с държавни приемателни комисии), при реализацията в практиката и как да го мерим? Няма категоричен отговор. Рейтинговата система е проблемна и не е пригодна да се използва за разпределение на значима част от ресурса за висше образование. Държавата следва да си каже тежката дума и по този въпрос.
Изкуствено се фетишизира и проблемът за броя на висшите училища. Ако мерим с европейски аршин (брой университети спрямо брой население), висшите училища у нас трябва да бъдат 65, а те са 51. От друга страна, ако те механично се окрупнят (каквато идея се лансира) и станат например 26, това не само няма да подобри положението, но дори ще го влоши. Изходът е само един – ясна държавна политика във висшето образование, за да може с ограничения ресурс, с който разполагаме, да постигнем възможно най-добри резултати.
– Как гледате на идеята, лансирана от министър Тодор Танев за създаване на интегрални колежи след средно образование, от които след това завършилите да могат да продължат в университет?
– Европа ни поставя две на пръв поглед взаимноизключващи се цели – развитие на професионалното образование и увеличаване на броя на студентите. Още са живи добрите традиции в средното професионално образование и те могат да бъдат възстановени. Такова предложение бе прието от Съвета на ректорите и ще бъде внесено в МОН. Ако завършилите средно професионално образование започват работа по специалността си, могат да продължат висше в дистанционна форма на обучение.
– Имате съвместни програми с чужди университети. Да очакваме ли нещо ново в тази насока в следващите години?
– Имаме добре работещи програми с престижни европейски университети, включително с издаване на съвместни дипломи. Новото, по което работим, е създаването на тристранни бакалавърски, магистърски и докторски програми между УНСС, Висшето училище по икономика – Москва, и Инсбургския колеж по мениджмънт. Идеята е УНСС да бъде базовият университет, където ще се осъществява регистрацията и обучението на студентите.


Телеграф, 23 януари 2015 г.telegraph logo

Проф. Стати Статев,
член на УС на БНБ и ректор на УНСС:
Без реформи по-добре да не мислим за еврото

 

София СИМЕОНОВА

От нас зависи каква инфлация ще допуснем

– Проф. Статев, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до края на мандата на правителството ще започнат преговори за приемане на България във валутния механизъм ERM 2, т. нар. чакалня за еврозоната. Какви конкретни стъпки в тази насока предстои да предприеме БНБ?

– Влизането в Еврозоната (ЕЗ) е еднозначен ангажимент на Република България по договора за присъединяването й към Европейския съюз. От 28 членки на ЕС 25 имат ангажимент за влизане в ЕЗ. Останалите три страни-членки на ЕС – Англия. Дания и Швеция – са със специална клауза за неприсъединяване. Еврозоната се създава през 1999 г. от 11 страни. С приемането в началото на тази година и на Литва, страните в нея са 19. Така над три четвърти от държавите с ангажименти за влизане в ЕЗ и над три четвърти от населението им (327 млн. от общо около 430 млн. души от 25-те страни) членуват в ЕЗ.

Отправеният анонс от министъра на финансите Владислав Горанов показва политическата воля на сегашното правителство на страната да премине към активни действия по изпълнението на поетия договорен ангажимент. Това означава, че предстои формирането на междуведомствени работни групи с участието и на Българската народна банка, които ще започнат да работят по този въпрос. В стратегията на БНБ, приета през 2004 г., това е една от основните цели, по която се работи непрекъснато в смисъл на транспониране на европейското законодателство към българското в съответните области. БНБ изпълнява стриктно своите ангажименти като член на системата на европейските централни банки и към Европейската централна банка (ЕЦБ). Редно е обаче да се каже ясно и категорично, че преговорният процес ще бъде продължителен на фона на общата ситуация в света, Европа, ЕС и ЕЗ. Много детайлно трябва да се протоколират очакванията на нашите партньори в ЕС и бъдещите ни партньори в ЕЗ, пътищата и времето, за което България може да отговори на тези очаквания.
– Ако България влезе в „чакалнята на еврозоната” през 2018 г., както се твърди, това означава ли, че се очаква да бъдем приети в еврозоната през 2020 г.?

– Такъв конкретен автоматизъм няма. Никъде не е записано какъв е срокът за „престой” в ERM2. Повтарям, че към момента имаме само заявена политическа воля от сегашния кабинет за започване на работа и преговори по подготовката за влизане в ERM2. Според мен доколкото е визирана годината – 2018-а, тя е хоризонтът на мандата на правителството. Възможно е да се наложи дейностите по влизане в ERM2 да продължат и след това.

– Какви реформи трябва да се извършат у нас, преди да започнем преговорите? Изпълнява ли България критериите от Маастрихт?

– Основното, което трябва да се направи, е да накараме нашите партньори от ЕС и особено бъдещите ни партньори от ЕЗ да ни вземат „на сериозно”. Да ги убедим, че като страна и най-вече като икономика сме готови да участваме ефективно в ЕЗ, че това ще е добре както за България, така и за ЕЗ. Проблемът не е само до покриването или не на маастрихтските критерии – той е многостранен и много по-дълбок. С номиналните критерии от Маастрихт – инфлационни ограничения, контролиран дефицит и дългови индикатори – ще се справим. Големият въпрос е в т. нар. структурни реформи, за които говорим от четвърт век и те все не се случват както трябва. Не може да искаме ефективност от непреструктурирана икономика, няма как да се повишават доходите, пенсиите, социалните помощи и качеството на живот като цяло. А ако това не стане, е по-добре да не мислим за ЕЗ. защото положението ще се влоши още повече.

Редно е да имаме предвид, че след 2008 г. ЕЗ вече не е същата, по време на кризата тя се промени драстично. Съществуват много проблеми в пенсионните системи и системите за социално подпомагане, във фискалната сфера и банковата индустрия. Доброто у нас е, че значими части от тези системи все още не са реформирани напълно и може направо да се настроят към новите условия, включително и след дълговата криза.

Тук изниква и въпросът – редно ли е и готова ли е една от най-бедните страни в ЕС, а ако влезе – най-бедната в ЕЗ. да поеме част от фискалната издръжка на Гърция, Ирландия, Испания. Португалия и други.

– Какво показва опитът на балтийските държави, които последно се присъединиха към еврозоната и чиито икономики като размер са близки до българската?
– Балтийските държави може да бъдат пример за България само от гледна точка на реформите, които направиха, за да влязат в ЕЗ.

– Подходящ ли е моментът да се предприеме такава стъпка на фона на поевтиняването на общата валута спрямо долара и швейцарския франк и обезпокоителните сигнали за евентуално излизане на Гърция от еврозоната, което би могло да доведе до ново сътресение?

– Всяка реформа, всяка промяна има своята цена – както икономическа, така и социална. Това се отнася и за реформите, които ние така и не правим, защото обикновено оставаме с добри, но недокрай последователни и ресурсно обезпечени намерения. Ако погледнем исторически, според данни на Евростат средногодишният икономически растеж (темп на прираст на БВП) в сегашните страни-членки на ЕЗ, е бил както следва: през седемдесетте години – 3,4%, през осемдесетте – 2,4%, през деветдесетте – 2,2%, а през първото десетилетие на XXI век (десетилетието на ЕЗ) – само 0,8%. Подобна дългосрочна тенденция към спад няма в нито една от основните интеграционни общности в света.

На второ място. Самата ЕЗ. вместо да конвергира, се поляризира. Оформиха се две групи страни – с ниска и висока инфлация. Задълбочават се неравенствата и дисбалансите по осите Запад – Изток и Север – Юг. Моето мнение е, че Гърция едва ли ще излезе от ЕЗ – на този етап това са повече политически игри, защото от това ще загуби много повече Гърция, отколкото ЕЗ като цяло.

Що се отнася до конюнктурното поевтиняване на еврото спрямо другите световни валути, то би се коригирало при решаване на посочените вече проблеми в ЕЗ. Ясно е обаче, че проблемите с дълговите кризи на членките на ЕЗ няма как да бъдат решени само с банкови средства. Затова е необходим някакъв сериозен тип интеграционен фискален орган. Не може ЕС и ЕЗ да съществуват и да се развиват нормално само с централна банка. Това образно казано означава у нас да има БНБ, но да няма Министерство на финансите. Заедно с това е категорично, че създаването на такава обща фискална структура ще бъде съпътствано с много трудности и противоречия, поради големите различия в традициите и ролята на държавата в отделните страни.

– Какви последствия ще има за обикновения гражданин бъдещото присъединяване към ERM2, а впоследствие към еврозоната? Голямото притеснение е за увеличаване на инфлацията заради закръглянето на цените. Какво показва опитът на другите държави и какво да очакваме у нас, има ли опасност да се намали покупателната способност на пенсиите и заплатите?

– Едва ли влизането ни в ERM2 ще бъде усетено сериозно от отделния българин или домакинство. Всъщност това означава фиксиране на курса на националната валута към еврото и донастройване на системата. Но ние сме „вързани” към еврото от средата на 1997 г. (първо към германската марка, а после технически към еврото). така че въпросът е в преструктурирането, в конвергирането към икономиките на страните от ЕЗ.

Нормални са страховете за съпътстваща инфлация от закръгляването на цените – това няма как да се избегне, но само по себе си то не може да бъде значително и обикновено е краткотрайно. Предполагам, че този процес ще бъде контролиран по някакъв начин от държавата, за да не стигнем отново до добре познатия призив от началото на прехода „За Бога, братя, не купувайте!”. Така че от нас зависи каква инфлация ще допуснем при смяната на лева с евро и с колко ще се намалят реалните ни доходи.

– Какви се очаква да бъдат последствията върху лихвите по кредитите?

– Непрекъснато коментираме, че лихвите по кредитите у нас са по-високи от останалите страни от ЕС и особено в сравнение със страните от ЕЗ. В общия случай това идва от т. нар. рискова премия, която присъства като надбавка в лихвения процент. Когато банковата и бизнес средата в България станат сравними с тези в останалите страни от ЕЗ, тогава се очаква сравнително бързо да започнат да спадат и лихвите по кредитите. Но това няма как да стане автоматично, защото се контролира от пазара, ефективното платежоспособно търсене и предлагане на пари.

– Влизайки във валутния механизъм, ще се промени ли курсът на лева към еврото, или той ще остане фиксиран на сегашното си ниво? Как ще се гарантира стабилността на лева?

– БНБ има поет ангажимент да влезем в еврозоната с фиксирания курс лев към евро 1,95583. Това е така, защото се предвижда да преминем към ЕЗ, без да излизаме от системата на паричен съвет. За да се отмени или промени системата на паричен съвет в България или фиксираният курс лев – евро, Народното събрание трябва да отмени или промени съответния закон, а това не може да стане без съгласуване с партньорите ни от ЕС и ЕЦБ и естествено не може да се осъществи от днес за утре. Това е техническата страна на въпроса, а същностната страна е, че неговата отмяна или промяна ще е пагубна за страната и нейната икономика. Гарантирането на стабилността на лева е основна цел на БНБ и тя я осъществява, като поддържа достатъчни валутни резерви – винаги значимо над покритието на парите в обращение.

 ***

Това е той:

– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас.

– Завършва УНСС и СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Математика”

– Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика в катедра “Икономикс” в УНСС.

– От декември 2011 г. е ректор на УНСС.

– От февруари 2012 г.е заместник-председател на Съвета на ректорите в Република България.

– От юни 2004 г. е член на УС на БНБ.

– Работи в направленията теория и методология на макроикономическия анализ; финансово развитие и икономически растеж, ефективност и икономически структури.

Труд, 15 декември 2014 г.dneven trud

Проф. Cтати Статев:
И най-добрият, и най-лошият ВУЗ
са с еднаква субсидия за студент

Интервю на Анета Петкова с проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, за посоката на реформиране на висшето образование

Оптимист съм, че най-после ще има решения на проблемите
Държавната поръчка е прост аритметичен сбор
от исканията на висшите училища

– Проф. Статев, имахте среща с министъра на образованието проф. Тодор Танев, ще има ли и каква промяна във висшето образование? Открихте ли допирни и общи точки между вас, ректорите и министерството?

– Имахме полезен диалог с министъра. Много важно е, че той е един от нас – университетски професор, и познава добре проблемите във висшето образование. На срещата обсъдихме Стратегията за висше образование, която е необходимо условие за стартиране на първата в историята на страната самостоятелна европейска програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Разисквахме предстоящи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), както и отстраняване на съществуващите противоречия между тях. Например според ЗРАСРБ главен асистент доктор може да бъде научен ръководител на докторант, а според ЗВО няма право да води базисни курсове лекции в бакалавърска степен и изобщо няма право да води занятия в магистърска степен.

В ЗВО има доста неща за „ремонтиране”. Ето някои от тях: Първо, неравнопоставеността между държавни и частни университети, която противоречи на конституцията и най-много пречи на нормалното развитие на висшите училища. Второ, изискването за катедра в държавните университети – 7 души на основен трудов договор, а за факултет – 40, води до механичното им формиране. Има специализирани факултети, които не може да имат толкова голяма численост, а как да се разкрие нова специалност и катедра с предварително назначени седем души, които ще са нужни чак след 3-4 години. Трето, няма законова възможност за обучение, поръчано и финансирано от бизнеса. Четвърто, коефициентите за държавно субсидиране на различните професионални направления, които не са променяни от десетилетия. Това доведе до абсурдната ситуация най-ниско финансираните „Икономика”, „Администрация и управление” и „Педагогика” да получават по 693 лв. на студент, а в същото време държавата плаща по 1500-1600 лв. за един ученик в гимназията. Ще спомена само един проблем в ЗРАСРБ – асистент се назначава еднократно за срок от 4 години, като не се уточнява какво става, ако през този период той боледува или ако е жена и е в отпуск по майчинство. Министър Танев декларира пълна подкрепа за всички работещи идеи и по двата закона. Същата готовност за подкрепа получихме и на заседание на парламентарната Комисия по образованието и науката от нейния председател Милена Дамянова. Това ме прави оптимист за диалога между ректорите и изпълнителната и законодателната власт.

– Приемането на Стратегията за висшето образование ли е разковничето за решение на проблемите в университетите?

– Стратегията сама по себе си няма да реши проблемите на висшите училища. Необходимо е да се конкретизират градивните неща в нея. Например добрата идея до 60% от средствата за висше образование да се разпределят за качество. Сега повече от 96% от финансирането е „на калпак”. И най-добрият, и най-лошият университет получават еднаква субсидия за един студент. Но за да се реализира тази идея, трябва да се разработи много прецизна, обективна и сериозна система за оценка на качеството на научните изследвания и преподаването в различните университети, която да бъде приета с консенсус от Съвета на ректорите. Ректорите трябва да кажат: да, ние приемаме да бъдем оценявани по този начин и така да се разпределят парите за наука и образование.

– Министърът на образованието няколко пъти обяви, че трябва да бъде направена разлика между университет, академия, висше училище и т.н. Наименованието ли е проблемът на вузовете и има ли проблем УНСС отново да бъде институт?

УНСС вече няма как да бъде институт, защото в него има шест професионални направления, докато институтът обикновено е в едно професионално направление. Но не наименованието е проблемът, нито броят на висшите училища в България. Ако приложим съотношението население – университети в ЕС, у нас трябва да има не 51, а 65 висши училища. Най-важният въпрос е държавата ясно да определи политиката си във висшето образование. Сега държавната поръчка е прост аритметичен сбор от желанията на университетите за прием на студенти. Затова през последните години държавната поръчка е два пъти по-голяма от броя на завършващите средно образование. Това ли са потребностите на държавата? Толкова ли сме богати, та по този начин да правим висшето образование задължително? Толкова ли сме богати, че да финансираме скъпо платени специалности, половината от чиито възпитаници заминават на работа в чужбина? Трябва да се търсят механизми за ефективно използване на ограничения ресурс за наука и образование, с който разполагаме, а не да се дава на всички поравно и по малко.

– Как ще се справят вузовете с липсващите кандидати заради демографския срив?

– Ако държавата определи колко специалисти в различните професионални направления са й необходими и ги финансира достойно, като в замяна те се ангажират да работят 5 или 7 години за нея, ако е ясно какви научни изследвания и резултати са й нужни и тя ги финансира адекватно – резултатите ще бъдат налице. Останалите студенти могат да се обучават срещу заплащане, като ползват системата за студентско кредитиране – това е световна практика. При такава организация всичко ще си дойде на мястото – и броят на университетите, и броят на студентите, и броят и спецификата на научните проекти. Що се отнася до приема в УНСС, държавната поръчка винаги досега е изпълнявана. Въпреки демографския срив и икономическата криза работим усилено така да бъде и занапред.

– Коментарът ви за рейтинговата система?

– Нарицателен е примерът с Полицейската академия, която е на първо място по архитектура. Както и с третото място на УНСС по основните му професионални направления „Икономика” и „Администрация и управление”, и с второто място по „Право”. Ако това е забавно четиво и по тези странни оценки се разпределят незначителни средства – досега малко над 3% от общото финансиране на висшето образование, няма проблем. Но е немислимо 60% от финансирането, мерено по този начин, да се разпределя за качество. Необходим е задълбочен анализ на системата, по която ще се оценява качеството на научната и преподавателската дейност във висшите училища, като в нея определяща роля следва да имат оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация. Защото крайната цел е да се получи оптимален резултат с ограничения ресурс за наука и висше образование.

***

Нашият гост

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник е на английската гимназия в града, както и на НПМГ в София. Завършва политическа икономия в УНСС и математика в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавал е в Бостънския университет, САЩ, и в Пирейския университет, Гърция. Има около 200 научни публикации по икономически науки. От декември 2011 г. е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Зам.-председател на Съвета на ректорите.


Дума, 7 ноември 2014 г.duma_logo

Проф. Стати Статев:
Държавата трябва да определи
ясно политиката си във висшето образование

Не може с рейтингова система, несъгласувана със Съвета на ректорите, да се разпределят държавни пари, казва ректорът на УНСС

 – Проф. Статев, преди дни обяснихте, че в Съвета на ректорите не харесвате рейтинговата система на висшите училища и дори някои вузове се отказват от участие в нея. Каква е причината?

– Не става въпрос за харесване или нехаресване. Финансирането от държавата покрива от една трета до 40 процента от бюджетите на държавните университети. Няма държавен университет, доколкото ми е известно, чиято държавната субсидия да надхвърля 50% от общия бюджет. Това означава, че повече от половината от бюджетите на държавните университети се формира от собствени приходи. След антикризисните мерки от 2009 г. на две стъпки се стигна до това, че бакалавърът държавна поръчка плаща две трети от това, което дава държавата.

УНСС има най-ниското бюджетно финансиране по професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ – държавата дава по 693 лв. на студент годишно. А един гимназист се финансира с около 1400 лв. Не може да обучаваме елита на държавата – и това е доказано – с повече от два пъти по-малко пари, отколкото се дават за един гимназист. Проблемът идва от финансирането на висшето образование по скала от коефициенти, чието обсъждане се счита за табу.

– Е, в началото на лятото за някои направления като педагогика коефициентът бе повишен.
– Да, но го увеличиха на 1,1. Давам пример с моя университет. В УНСС има 6 професионални направления в две групи. Едната е с базовия коефициент 1, втората -право и политически науки – с коефициент 1,6. Разходете се из университета и ще се убедите, че няма логика да получаваме за студент, учещ право, политология, европеистика или международни отношения, 1108,9 лв., а за икономист, управленец и администратор – 693 лв. Защото тези студенти се учат от едни и същи преподаватели в едни и същи зали, с едни и същи технически средства. И оттук възниква големият проблем, че тази скала, която върви нагоре за инженерни медицински, военни науки би трябвало на определен период от време и по определена методика да се актуализира, защото животът е динамичен, науките – също. Може би преди много години, когато е правена, за икономиста, управленеца и администратора да са били нужни само тебешир и черна дъска, но сега нещата са променени и е ясно, че е нужна преоценка. В противен случай ще се запази сегашното положение едни да получават повече от необходимите средства, а други едва да свързват двата края.

Другата страна на въпроса е, че в 26 от 51 български университета се преподава икономика, администрация и управление. УНСС като университет номер едно в тези области, с професионални направления, които са акредитирани с най-високи и бих казал недостижими оценки, получава финансиране на калпак точно толкова, колкото и университетът с най-ниска оценка. Какъв е тогава стимулът добрите да се стремят към по-високо качество? Тук вече стигаме до замисъла да се финансира качеството чрез рейтингова система, но по нея се разпределят под 4 на сто от средствата на висшето образование.

– Сега има замисъл да стане 60 процента…

– Замислите са хубаво нещо, но един ректор не може да вярва на замисли, защото всеки ден трябва да плаща. Проблемът не е толкова в това, че някой ще приеме или няма да приеме рейтинговата система. Ако ректорите много не се занимават с този въпрос, то е, защото сумата е няколкостотин хиляди лева при примерно 45-50-милионен бюджет. За какво да се борят? От друга страна, ако ние трябва да създадем система, с която да стимулираме качеството, нещата следва да се обърнат диаметрално противоположно – 4 на сто да се плащат на калпак, а останалите 96 на сто – за качество. А тези 60% не се казва как ще се постигнат. Защото за тази цел е необходима кардинална промяна на цялата нормативна база, по която се извършва разпределението на средствата.
– Т.е. вие не одобрявате рейтинговата система само защото чрез нея се разпределят малко пари?

– Не я одобрявам, защото имаше резултат в рейтинговата система, според който Софийският университет е на първо място по икономика, а УНСС е на първо място по право. По реализация на випускниците на пазара на труда висши училища, в които годишно се приемат по стотина студенти по икономика, са преди УНСС, който приема повече от 4000 само в бакалавърска степен. Явно нещо не е както трябва.

Нужен е сериозен и задълбочен разговор за рейтинговата система. Не става въпрос само за отстраняването на недостатъци, а за сериозна промяна. Сега решението се търси там, където не е. Ако искаме висшето образование да върви напред, основната част от парите трябва да се разпределят за качество. Ако ще се разпределят по рейтингова система, в нея е нужно да се запише, че около 70 процента трябва да бъдат според оценките, които Националната агенция за оценяване и акредитация дава на съответния университет. Не е редно държавата да поддържа система от акредитационни и следакредитационни оценки, която да се неглижира, а да се правят рейтинга, по които да се разпределят държавни пари.

– В цял свят обаче има независими организации, които не са академични, но правят тези рейтинги.

– Но с тях не разпределят държавни пари.

– Обаче откакто се появи рейтинговата система, и анализатори, и журналисти сме много доволни, защото за пръв път се появи информация за висшите училища, която иначе е напълно недостъпна. Системата е тера инкогнита. В сайтовете на държавните вузове, да не говорим за частните, не може да се открие дори броят на студентите им, капацитетът, камо ли например колко преподаватели са щатни и колко приходящи, финансовите отчети и пр.

Порочното е, че се разпределят държавни пари по система, която не е съгласувана с ректорите, не е получила тяхното одобрение.

– Но за да е убедено обществото, че трябва да се разпределят тези пари и да ги дава, то трябва да има информация. А системата е затворена. Защо?
– Това е въпрос, който трябва да отправите към министерството. Ние сме открити, нашата информация е публична, качваме в университетския сайт всички отчети данни, бюджет и пр.

– Вашият вуз може да го прави, но 90 на сто не го правят. Затова сме доволни от рейтинговата система, тя прави публични нещата.

– Нали говорим за качество? Питам ви, показател за качество ли е средната квадратура на площта, която се пада на един студент? Показател за качество ли е броят на специализираните кабинети, които се падат на един студент? Има направления, в които трябват кабинети, и други, в които не трябват. Освен това какви кабинети? Има университети, в които кабинетите са с оборудване от миналия век, но и те се отчитат.

Ректорите трябва да седнем, да разгледаме тази система, да си дадем становищата и да кажем: ето, по тази система приемаме да бъдем оценявани. Тя не може да бъде съвършена, но може да се постигне консенсус, че по определени показатели приемаме да бъдем оценявани и съпоставяни. Напълно подкрепям позицията на доц. Григорий Вазов, главен секретар на Съвета на ректорите и ректор на ВУЗФ, който аргументирано възрази срещу рейтинговата система.

– Да ви върна към това, което казахте – че 26 висши училища подготвят кадри по икономика, администрация и управление. Затова са и данните, че няма работа за толкова висшисти в тези специалности и че се произвеждат безработни.

– Поради засиления интерес към професионалните направления икономика и администрация и управление в повече от половината университети са разкрити стопански и управленски факултети или специалности. Разбираемо е, защото те носят допълнителни приходи. Проблемът е, че за да се осигури заетост на основния академичен състав, в учебните планове се включват дисциплини, нямащи нищо общо с логиката на тези направления.

Но в много от тях преподават кадри, приходящи от големите икономически университети, включително от УНСС.

– Това няма как да бъде забранено. Единственото решение, за което пледираме отдавна, е при акредитацията един преподавател да бъде смятан не както сега в две висши училища, а само в едно. Това е нормалното. Всеки преподавател е свързан основно с един университет. Ако той има сили и другите го приемат, нека да чете лекции и във второ, и в трето висше училище, но за целите на акредитацията е нелогично да легитимира два университета. Бедата е, че е създадена хранителна почва такива неща да се случват.

– Не е ли ненормално също висши училища да съществуват благодарение на две неща – на приходящи, и на пенсионирани преподаватели? Съветът на ректорите отдавна настоява държавните и частните висши училища да са на един и същи режим. Т.е. щом държавните вузове са длъжни да пенсионират професорите на 68 години, не би трябвало да е допустимо след това да ги зачисляват
на щат частните?

– В Съвета на ректорите имаме категорична позиция, одобрена и от 14-те частни висши училища, че не се делим на частни и държавни. Такова делене е противоконституционно, защото има равнопоставеност на държавната и частната собственост. Много въпроси чакат своите отговори. Пенсионирането е един от тях. Основният въпрос е, че законът предопределя структурата на държавните висши училища като примерно минимален брой преподаватели на основен трудов договор, за да се направи катедра и минимум 40 преподаватели на основен трудов договор за факултет. Докато за частните училища в закона е записано, че могат да създават свои структури. И те ги създават.

Защо са тези казармени методи на държавата, когато различните научни направления се различават силно помежду си? Ако трябва да направим нова катедра – 7 преподаватели. Защо например да не започнем с двама? И ние намираме разни начини – разкриваме секция в друга катедра, но това води до напрежение във взаимоотношенията. Не сме гъвкави.
Защо държавата е мащеха за държавните университети? Защо е
това безсмислено делене? Аз ходя по министерства и водя битки за моя университет, сякаш той не е на държавата, сякаш преследвам някакви лични интереси. Държавата трябва да се отнася към държавното висше училище като към свое.

– Имаше един проектозакон, който беше направен от ректорите преди около 4 години и според мен беше доста добър. Оставаше МОН да напише главата за държавното управление…

– Така е, държавата трябва най-сетне да каже какво иска и какво прави. Защо си говорим, че има недостиг на студенти? Как се прави държавният прием, който се предлага от МОН и се гласува от Министерския съвет всяка година? Събират се желанията на всички висши училища, някой чиновник ги подготвя във формат на постановление и те отиват в МС. И никой не обръща внимание, че тази година завършиха 58 000 абитуриенти, от тях 55 000 са издържали матурата и средно около 8000 заминават да учат в чужбина, други няколко хиляди няма и да си помислят да отидат в университет. Накрая се оказва, че за по-малко от 40 000 завършили средно образование държавата е определила 73 500 места за прием. И при приема остават празни места.

Нужна е сериозна промяна. Но държавата първо трябва да си отговори на въпроса колко икономисти и управленци й трябват, едва ли са 70 000 на година. Това е скрит механизъм за създаване на безработица. И второ – да види на кого да ги поръча. Но за това трябва да има оценка на качеството. Ние сме готови да помогнем с експертно становище, казвам го и като ректор, и като зам.-председател на Съвета на ректорите. Но държавата трябва да си каже тежката дума. Да престане да си държи главата в пясъка по този въпрос.

– Бихте ли предложили на новия министър в МОН проекта за закон, разработен от ректорите и приет преди 4 години от Съвета на ректорите?

– Той е в министерството от 4 години. И чака държавата да каже какво е нейното място и роля във висшето образование, за да се стиковат нещата и законът да бъде придвижен. Един закон като този за висшето образование трябва да се роди в много сериозна комуникация между изпълнителната власт в лицето на МОН, образователната комисия на Народното събрание, Съвета на ректорите като коректив, социалните ни партньори потребителите на кадри. Но водещата роля категорично е на държавата. Ако тя не определи политиката си във висшето образование няма как да има нов закон.

***

Стати Статев е роден през 1955 г. в Бургас. Професор, доктор на икономическите науки. Завършил е НПМГ в София, след това – УНСС и математика в СУ. Специализирал е в Московския университет и в Бостън, САЩ, където е бил и гост-професор. През 1990 г. е бил консултант на Световната банка, отдел “Развиващи се страни”, Вашингтон, САЩ. Научната и преподавателската му дейност е в областта на макроикономиката, финансовото развитие и икономическия растеж, ефективността на икономическите структури. Ръководител и участник в множество научни проекти. Бил е член на специализиран научен съвет към ВАК. От декември 2011 г. е ректор на УНСС, преди това е бил първи зам.-ректор и декан. Зам.-председател е на Съвета на ректорите. Работи на договор за управление и контрол към БНБ.


Агенция “Фокус”, 15 септември 2014

Проф. Стати Статев:
Около 90% от завършилите
УНСС започват работа по специалността си

Проф. Стати Статевректор на Университета за национално и световно стопанство в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус“

Водещ: Днес освен за учениците, учебната година започва и за част от студентите. В УНСС в 11 часа в аула „Максима“ ще се проведе тържеството, по случай откриването на новата академична година. На него ще присъства министър-председателят Георги Близнашки. На какво ще заложи университетът в учебната си програма, и кои са най-престижните специалности – тези и други въпроси ще зададем на проф. Стати Статев – ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Здравейте, проф. Статев и честита нова учебна година.
Проф. Стати Статев:
Благодаря ви, да ни е честита на всички.
Водещ:
Наистина, да ни е честита. Как ще започне новата академична година за Университета за национално и световно стопанство? Кои са новите моменти в учебната програма?
Проф. Стати Статев:
Искам първо да подчертая, че въпреки сложната ситуация, която всички познаваме, ние отново успяхме да съберем нашите първокурсници. Записахме над 4000 първокурсници, изпълвайки държавната поръчка, така че откриваме новата година с нашите повече от 20 000 студенти. Нека да им е честита на тях и нашите преподаватели и служители, на техните родители и да се надяваме, че ще следваме това, което ни завещаха нашите първооснователи преди 94 години непрекъснато да се самоусъвършенстваме.

Що се отнася до това, кои са най-търсените специалности – това е сложен въпрос, защото всеки има някакво призвание – един иска да учи право, там запълнихме всички места, други искат да са във финансовата сфера, и са в поднаправление „Финанси, счетоводство и контрол“. Има и една огромна група с много силен интерес към десетте специалности, които преподаваме изцяло на английски. Това са елитните ни специалности, които се изучават само на английски език през цялото четиригодишно обучение. Така че всеки съобразно възможностите си и желанията си попадна там, където желае.
Водещ: Питам ви за най-желаните специалности, защото знаете и бизнесът алармира, че кадрите, които излизат от висшите учебни заведения като цяло, не отговарят на това, което търсят работодателите. Успява ли УНСС да отговори на търсенето на пазара?
Проф. Стати Статев:
По данни на Националния осигурителен институт всяка година между 87 и 97 на сто от нашите випускници след дипломирането си започват работа по специалността. Няма по-добър атестат за качеството на обучението от това.
Водещ: Да, така е, определено е така. Очевидно е, че получават добра реализация.
Проф. Стати Статев: Вероятно и затова интересът към нашия университет е толкова висок, въпреки че приемаме само с успешно издържани кандидатстудентски изпити, и то тези, които са ги издържали с най-високи оценки.
Водещ: Един въпрос, който освен студентите, вълнува и родителите на студентите – обмисляте ли да увеличавате семестриалните такси през тази година? Знаете, че това вълнува всички.
Стати Статев: Не, семестриалните такси в УНСС няма да бъдат увеличавани през тази година. Това е сложен въпрос, който се надяваме, че в диалог с Министерството на образованието и науката, с правителството ще бъде решен по достоен начин.
Водещ: УНСС също се слави като едно от висшите учебни заведения с най-затегната дисциплина, разбира се, го казвам в добрия смисъл на думата. Ще продължи ли това и за в бъдеще, професор Статев?
Проф. Стати Статев: Разбира се, че ще продължи. Правилата са ясни – всеки студент трябва да изпълнява ангажиментите си по учебен план, а във всяка дисциплина – по съответната учебна програма и се явява на изпит, след като е изпълнил тези ангажименти. Така че става въпрос за съвсем нормален и сериозен академичен режим, който да следва правилата на обучението.
Водещ: В дисциплината ли се корени успехът в обучението на студентите?
Проф. Стати Статев: Успехът има много измерения. Първо, той се дължи на мотивацията на нашите студенти, които искам още веднъж да поздравя, новоприетите над 4000, че вече са членове на нашето академично семейство. Той се дължи на ангажираността на нашите преподаватели, огромната част от които освен известни учени и преподаватели, заемат и много сериозни позиции в държавното управление, в бизнеса, и това дава възможност да се свърже преподаването с реалната практика. Така че това също е един от ключовете за успеха. Той се дължи и на нашите служители, които непрекъснато се стремят да подобряват качеството на услугите, така че ние не бива да забравяме, че успяваме, когато сме заедно – студенти, преподаватели, служители – и работим в една и съща посока за усъвършенстване на качеството на обучението, а всеки за собственото си усъвършенстване.
Водещ: Предстои ви тържество в 11:00 часа – официално откриване на новата академична година. Каква бихте казал на студентите първокурсници, които сега за пръв път ще прекрачат прага на УНСС?
Проф. Стати Статев:
На нашите студенти първокурсници искам да завещая някои от нашите девизи и правила. Нека бъдат със самочувствие, нека бъдат себе си, да не се отказват от мечтите си. Нека не забравят, че сега започват едни от най-красивите им емоционални години, които ще останат за цял живот, но най-вече искам да им завещая да обичат УНСС и да обичат България.


Агенция “Фокус”, 28 август 2014

Проф. Стати Статев:
УНСС е първият университет,
който запълни бакалавърските си места
още след първо класиране

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите в интервю за Агенция „Фокус“

Фокус: Проф. Статев, какви са резултатите от кандидатстудентските изпити?
Проф. Стати Статев:
Както всяка година УНСС запълни местата си за около 4200 първокурсници още след първото класиране, защото броят на записаните и потвърдилите желанието си да учат в нашия университет бе значително повече от плановите места. И то при положение, че в УНСС се влиза само с успешно положен кандидатстудентски изпит, а не с оценки от матура, и че кандидат-студентите трябва да отговарят на изискването да участват в класирането само ако имат успех от средното образование минимум добър.
Позволявам си да отбележа, че има нещо смущаващо в оценките от държавните зрелостни изпити – около една четвърт от зрелостниците са с оценка под добър на основната матура. След 12 години обучение те тръгват към живота с успех 3. Това влияе върху мисленето и психиката на младежите – за тях тройката се превръща в приемлива и дори престижна оценка. Тези резултати попречиха на близо 1100 зрелостници да подадат документи за участие в класиране в УНСС, въпреки че част от тях имаха високи оценки на предварителните кандидатстудентски изпити

Фокус: Какво е нивото на грамотност на студентите?
Проф. Стати Статев:
Ако го сравняваме със средното ниво на завършилите през тази година, то е доста високо. Видно е от начина, по който се влиза в УНСС, където кандидатстват едни от най-подготвените и мотивирани младежи. Но като цяло нивото не може да е по-различно от това, което дава средното училище. Ако трябва да сравня предишното и сегашното поколение, може би разликата е, че сегашните младежи имат сравнително по-ограничена обща култура, но са много по-мотивирани, концентрирани и професионално ориентирани.
Специално ще отбележа, че всички кандидат-студенти в УНСС отговарят и на 20 въпроса, включени в приемния изпитен тест, чрез които се проверява тяхната езикова култура и подготовката им по български език. Независимо дали кандидатстват „Финанси“ или „Политически науки“.

Фокус: От кои региони на страната най-много са кандидатствали в УНСС?
Проф. Стати Статев:
УНСС на практика няма конкурент в съчетанието на професионалните направления, които предлага: „Икономика“, „Администрация и управление“, „Право“, „Политически науки“, „Социология“ и „Журналистика“. В нашия университет кандидатстват предимно възпитаници на езиковите, природо-математическите, специализираните и другите елитни гимназии в София, всички областни и други градове в страната. Затова не може да се говори за студенти само от няколко региона – представена е цяла България. Имаме и доста студенти от Варна и региона, както и от Свищов и региона, макар там да са другите две висши икономически училища.

Фокус: Излезе информация, че в област Кърджали са с най-висок среден успех. Какъв е коментарът ви за това и има ли кандидат-студенти от този регион във вашия университет?
Проф. Стати Статев: Броят на студентите от област Кърджали не се отличава като относителен дял от този на колегите им от другите области. Но в Хасково, където УНСС има Регионален център за дистанционно обучение, основният контингент студенти е от Кърджалийския регион.

Фокус: Какво отчита УНСС – прилив или отлив на студенти?
Проф. Стати Статев:
Въпреки демографската криза и намаляващия брой на завършилите средно образование, интересът към УНСС остава традиционно висок и години наред запълваме местата още на първо класиране. За това допринасят непрекъснатите образователни иновации, които позволяват на нашия университет да е винаги сред водещите висши училища в страната и Югоизточна Европа. Непрекъснато усъвършенстваме учебните планове и програми на съществуващите специалности, закриваме специалности, за които няма търсене, и разкриваме нови, които отговарят на изискванията на пазара на труда и на работодателите. Това за нас е въпрос и на академична приемственост, завещана ни от първостроителите на УНСС, чиито девиз е бил „Все напред към усъвършенстване!“.
Десет от най-търсените бакалавърски специалности се преподават изцяло на английски език. Това е естествена образователна среда, която привлича чуждестранни студенти, както за частично, така и цялостно четиригодишно обучение. Забелязва се повишен интерес към преподаването на английски език както от български студенти, завършили езикови гимназии, така и от чуждестранни. Имаме и десет магистърски програми на английски език, три от които с водещи английски и френски университети с издаване на съвместни дипломи.
Особен интерес за кандидат-студентите представлява дистанционната форма на обучение, която е равнопоставена на редовната, но им дава възможност едновременно да учат и да работят.
Нашият университет е първият и единственият в България, който прилага електронно изпитване на всички нива: кандидатстудентски изпит, семестриален изпит, тестове за текущ контрол, държавен изпит. Това гарантира изключително високо ниво на обективност при оценяването.
УНСС ще продължи и практиката на компютърно управляеми лекции и семинарни занятия, които се изпращат до студентите, като се използва унифицирана система, чрез която те получават свой персонален имейл, валиден завинаги.
Цялостното управление на учебния процес в УНСС се извършва чрез компютърна система. На базата на електронните учебни планове се разработва електронно разписание, генерират се електронни протоколи за всеки изпит, цифрово подписаните електронни протоколи с оценки се въвеждат директно в компютърната система и студентите ги получават с SMS.
Изградена е и компютърна система, която в реално време дава информация за административния статус на всеки студент: разписание на лекции и упражнения, взети и невзети изпити, предстоящи задължения в учебния процес и др. Всичко това се управлява от специализирана компютърна система, разработена от нашата дирекция „Информационни технологии“. Освен стандартния достъп чрез компютър, за студентите и преподавателите е осигурен достъп и чрез мобилни устройства.

Фокус: Кои са най-желаните специалности сред тазгодишните студенти?
Проф. Стати Статев:
Приемът в УНСС не е по специалности, а по професионални направления и поднаправления. Считаме, че изборът на специалност е много по-мотивиран след втори курс на базата на показания успех през първите две години в университета и желанието на студента. През тази година най-много кандидат-студенти – седем, се състезаваха за едно място в „Икономика и бизнес“ и „Икономика, общество и човешки ресурси“. Традиционно висок е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и управление с преподаване на английски език” и „Право“.

Фокус: Очакват ли се увеличения на семестриалните такси тази година?
Проф. Стати Статев:
Въпреки ниския размер на таксите, УНСС няма да ги увеличава и тази година. Моето убеждение е, че държавата трябва „да се върне в образованието“ и да възстанови поне предкризисното финансиране от 963 лв. на студент годишно, а не срамните 693 лв., които получаваме сега (въведени през 2009 г. като антикризисна мярка). Не е редно държавата да дава 100%, а студентът за плаща 67%. Това вече не е държавно висше образование, а някакъв вид публично-частно партньорство.
От друга страна, субсидията за един ученик е 1400 лв., а за един студент – два пъти по-малко. Ако държавата иска наистина да генерира национален елит, съотношението трябва да е обратното.

Фокус: На какво ще заложите в учебната си програма през новата академична година?
Проф. Стати Статев:
УНСС работи по проект за усъвършенстване на учебните планове със съдействието на държавните институции (министерство, агенции и др.) и на бизнеса. Резултатите ще бъдат имплантирани в обучението още от новата учебна година. Убедени сме, че това ще повиши качеството на преподаването и ще доближи още повече преподаваните знания до изискванията на реалната среда.
Близо една трета от студентите бакалаври преминаха през програма за платени стажове и практики, която също се радва на много силен интерес. Традиционно ще продължим с разширяване на студентската мобилност и обмена на студенти между УНСС и водещи европейски университети.
Голямата сила и авторитетът на УНСС идват и от факта, че преобладаващата част от нашите колеги, освен изтъкнати учени и преподаватели, са водещи фигури в областта на държавното управление и бизнеса – на тази основа ще продължаваме да засилваме и практическата част от университетското образование.


в. Телеграф, 11 юли 2014 г.

Ректорът на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев:
Седем се борят за място по икономика

Станислав ДИМОВ

– Проф. Статев, кандидатстудентската кампания приключи. Колко кандидати се явиха?
– На предварителните изпити се явиха близо 10 хиляди кандидат-студенти. Някои от тях, които са получили отлични оценки, обикновено не се явяват на редовните изпити, защото участват в класирането с по-високата оценка. Независимо дали тя е от предварителни или редовни изпити. На редовната изпитна сесия се явиха близо 6000 кандидат-студенти. Това ми дава основание да смятам, че УНСС, както винаги досега, няма да има проблем с попълването на плановите места.
– За кои изпити имаше най-много желаещи и колко места ще предложите тази година?
– Най-много кандидат-студенти се явиха на изпит по български език и литература и това е логично, защото държат задължителна матура по този предмет.
От новата учебна година УНСС ще обучава 4179 студенти по 47 бакалавърски специалности в редовна и дистанционна форма, от които в десет преподаването е на английски език. Специално искам да отбележа, че има голям интерес към дистанционното обучение, защото повечето млади хора искат едновременно да учат и да работят. Това беше причината да открием преди три години дистанционно обучение и в София, а преди две години – и в Пловдив. “Доайенът” на дистанционното бакалавърско обучение в УНСС е нашият Регионален център за дистанционно обучение в Хасково, където стартирахме преди няколко години първия проект.
– Повече ли са желаещите да се явят на предварителните електронни изпити, отколкото на редовните на хартиен носител?
– Предварителните електронни изпити, които се провеждат от октомври до юни включително, както и двете хартиени изпитни сесии помагат на кандидат-студентите да проверяват своите знания, да отстраняват пропуски в подготовката си, за да получат оценки, които им гарантират приема в УНСС. Практиката показва, че все повече кандидат-студенти предпочитат електронните изпити.
– Обмисляна ли идеята да се премахнат изцяло хартиените изпити и да останат само електронни?
– Обсъждали сме този въпрос, но засега се въздържаме от премахването на хартиените изпити, защото има кандидат-студенти, които ги предпочитат.
– В предишни години имаше оплаквания, че лесно може да се преписва на хартиените изпити. Смятате ли, че контролът е достатъчен и какво се прави, за да се предотврати преписването?
– Контрол винаги е имало и има. Създали сме условия, които изключват преписването. През 2007 г., когато УНСС въведе единните приемни изпити – тестове по подобие на SAT – забелязахме, че съученици и приятели идват заедно да си подадат документите, за да бъдат в една и съща зала по време на изпитите. Тогава нашата дирекция „Информационни технологии” разработи и внедри софтуерен продукт, който изключва кандидат-студенти, които си подават документите по едно и също време, да попаднат в една и съща зала.
– Колко кандидати се борят за място в различните направления?
– Тази година най-много кандидат-студенти – седем, се състезават за едно място в поднаправленията „Икономика и бизнес”, „Икономика, общество и човешки ресурси” и „Социология/икономика и общество”. Традиционно висок е интересът и към „Финанси, счетоводство и контрол” и „Право”.
– Имате рекорден брой близнаци сред кандидатите. На какви изпити се явиха и какви резултати са показали?
– Близнаците тази година имат среден успех над много добър, което означава, че наесен ще бъдат първокурсници. Повечето от тях кандидатстват в икономическите поднаправления.
– Кога ще излязат класиранията?
– Първото класиране ще бъде обявено на 14 юли, второто – на 22 юли, третото – на 28 юли.
– Какви ще са новостите през идната година в УНСС?
– Имаме четири нови специалности: „Творчески индустрии и бизнес”, „Индустриален бизнес”, „Мениджмънт на недвижимата собственост и „Икономическа социология и психология”.
И през новата учебна година ще продължи електронизацията на учебната и научноизследователската дейност. Внедряваме най-съвременните световни образователни практики. Последният пример са новите мултимедийни учебници за 60 дисциплини, за всяка от които са изградени офлайн и онлаин курсове.
Продължава усъвършенстването на учебните програми, ориентирането им към практиката, за да бъдат подготвени нашите възпитаници за изискванията на бъдещите си работодатели. Нашият университет е първият и единственият в България, който прилага електронно изпитване на всички нива: кандидатстудентски изпит, семестриален изпит, тестове за текущ контрол, държавен изпит. Това гарантира изключително високо ниво на обективност при оценяването. УНСС ще продължи и практиката на компютърно управляеми лекции и семинарни занятия, които се изпращат до студентите, като се използва унифицирана система, чрез която те получават свой персонален имейл. Цялостното управление на учебния процес в УНСС се извършва чрез компютърна система. На базата на електронните учебни планове се разработва електронно разписание, генерират се електронни протоколи за всеки изпит, цифрово подписаните електронни протоколи с оценки се въвеждат директно в компютърната система и студентите ги получават с SMS.
– Ще има ли промяна в таксите за новата учебна година?
– Не, въпреки орязаната държавна субсидия и най-ниския коефициент на двете ни основни направления – „Икономика” и „Администрация и управление”, в които учат близо 90 на сто от всички студенти, въз основа на който се определя размерът на издръжката на един студент. Искам още веднъж да бия камбаната, че държавната издръжка на един студент в тези две направления е 693 лв., а в направленията „Право”, „Политически науки”, „Журналистика” и „Социология” е 1108 лв. За сравнение – държавната субсидия на един гимназист е между 1400 и 1500 лв. Не пледирам за повече, дори не и за равнопоставеност, но поне разликите да не са толкова драстични.
– Смятате ли, че следващият парламент трябва да приеме предложението студентите да плащат само 1/3 от таксата за обучение?
– Този въпрос е неразривно свързан с предходния. Става въпрос за държавна политика – ние сме държавен университет и държавата трябва да ни осигури нормални условия за функциониране. Първоначално Законът за висшето образование постанови студентът да плаща до 30% от държавната субсидия, като това бе един вид ангажираност на студента, че ще участва в учебния процес. След това като антикризисна мярка държавната субсидия бе намалена с една трета, а студентското участие повишено с една трета. Получи се нещо като публично-частно партньорство, а не държавно висше образование. Затова мисля, че е редно да се върнем към първоначалния замисъл, но държавата да компенсира адекватно намалението на студентските такси поне с редукцията от 37%, като повиши държавната субсидия, за което има обосновано предложение от Съвета на ректорите и от социалните ни партньори.
– Какви реформи във висшето образование трябва да бъдат продължени от бъдещото правителство?
– Крайно време е държавата да определи политиката си във висшето образование. Неотложно трябва да се направят поне две стъпки. Първата е държавният прием да не е прост сбор от желанията на висшите училища, а резултат от мотивирани държавни потребности от висши кадри. Втората – да не се плаща на всички университети поравно и по малко, а съобразно резултатите в качеството на обучението и науката.
– Приехте стратегията за висшето образование. Какви ще са основните ползи за университета от нея?
– България е уморена от стратегии. Девалвира и това понятие. Стратегиите се правят не сами за себе си, а да бъдат изпълнявани. Ако те не се съпътстват със съответните законови и подзаконови актове, които да осигурят поне началото на тяхното осъществяване, стават безсмислени. Още повече че няма как едни да правят стратегия, а други да я изпълняват. Стратегията трябва да е приета от всички политически сили и професионални гилдии, за които се отнася, за да се гарантира нейното изпълнение. Има по-належащи въпроси, като съгласуването на Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав. Ще дам само един пример. Според първия главен асистент-доктор няма право да води дори курс лекции в първи и втори курс в бакалавърска и в магистърска степен, а според втория главен асистент-доктор може да бъде научен ръководител на докторант.
***
Това е той:
– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас
– Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България”
– Има около 200 научни публикации по икономически науки
– Зам.-председател на Съвета на ректорите


Агенция “Фокус”, 16 юни 2014 г.

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев:
България е доказан регионален лидер
във висшето образование

Проф. д.ик.н. Стати Статев – ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите,
в интервю за Агенция “Фокус”

Фокус: Тази година завършващите ученици са 54 000, а университетите предлагат 70 000 места. Как ще коментирате тези цифри?

Проф. Стати Статев: През май, както всяка година, правителството утвърди плановия прием на студенти през учебната 2014/2015 година  – местата са общо 73 734, от които 58 515 за държавните университети (които са 37) и 15 219 – за частните университети (които са 14 от общо 51 акредитирани висши училища в България). През тази година се очаква около 59 000 да получат дипломи за средно образование, но близо 4 000 не се явиха на зрелостни изпити, 7 000 – 8 000 вероятно ще предпочетат да учат в чужбина, а други няма да продължат образованието си в университет. От тази песимистична аритметика излиза, че местата във висшите училища са близо два пъти повече от потенциалните кандидат-студенти.

Ситуацията с миналогодишния прием беше аналогична. Почти всички места, които бяха 71 480 (56 393 за държавните и 15 087 за частните университети), формално бяха запълнени. Но още до края на 2013 г., без да завършат дори и един семестър, отпаднаха 7 300 студенти (повече от 10%) и в сегашния завършващ първи курс има 64 178 студенти, от които 52 907 са в държавните и 11 271 – в частните университети. Това означава, че държавният планов прием като цяло е изпълнен малко под 90%, в това число 94% за държавните и 75% – за частните университети.

Тези „сухи“ числа дават повод за сериозния въпрос: редно ли е държавната политика да гарантира с плановия прием място в университет на всеки притежаващ диплома за средно образование? Изпадаме в абсурдното положение в България средното образование да не е задължително, а висшето на практика да е. Но така не се създава национален елит, каквато е задачата на университетите. Може би държавата трябва най-после наистина да поръча и финансира толкова студенти по съответните специалности, колкото действително са й необходими, а не т.нар. държавна поръчка да е механичен сбор от това, което са поискали висшите училища. Прекалено сме бедни, за да си позволяваме този лукс.

Изниква и въпросът как ще реализираме европейското изискване до 2020 г. да се развива приоритетно средното специално образование, когато за всеки е предвидена студентска банка?

Фокус: Защо според Вас в България има толкова много университети и в същото време недостиг на студенти?

Проф. Стати Статев: Твърдението, че в България има много университети е мит. Обичайно задавам контравъпрос: как стигнахте до заключението, че броят на висшите училища в България е прекалено голям? Нека отново да се обърнем към необоримия език на числата. В Европейския съюз има около 4 000 висши училища на около 450 милиона население. Населението в България понастоящем е около 7,3 милиона, което показва, че броят на университетите у нас, ако е пропорционален на този в ЕС като цяло, трябва да е 65, а те са 51.

Проблемът не е в броя на университетите, а в държавната политика в областта на висшето образование – потребности, брой, начин на финансиране и т.н.

Фокус: Факт е, че голяма част от студентите, които започват висшето си образование, не го завършват. На какво според Вас се дължи това?

Проф. Стати Статев: Този въпрос също е мит. „Голямата част“ от студентите, които не завършват образованието си с диплома, средногодишно е между 3% и 5%, обикновено гравитира под 4%. Разбира се, този процент е висок – достига до и над 10% при университетите с висок рейтинг и е почти нулев в другите висши училища. Но като цяло за страната бих казал, не че този процент е висок, а че е смущаващо нисък в сравнение с развитите страни и още повече с елитните университети в света и Европа. Проблемът са по-скоро тези 10%, които се записват за студенти и след няколко месеца се отказват – най-често, защото не могат да покрият изискванията за редовното обучение, тъй като работят или са семейни и т.н.

В това отношение качественото развитие на дистанционната форма на обучение в бакалавърска степен ще задържи част от тях. Тази форма би решила и въпроса за съчетаването на двете на пръв поглед нерешими европейски задачи – засилване на средното професионално образование и увеличаване на броя на студентите до 2020 г. Това е възможно, ако завършващите средно специално образование започнат работа по специалността си и заедно с това учат дистанционно в университет.

Фокус: Имате ли информация каква част от студентите след завършване на висшето си образование успяват да се реализират у нас?

Проф. Стати Статев: Такава богата информация има в НОИ, част от нея се изнася и в т.нар. рейтинг на висшите училища в България. Картината е много шарена при различните специалности. Много малък е процентът на дипломираните юристи, икономисти, управленци и администратори, които отиват на работа в чужбина, но не е така с лекарите и стоматолозите, специалистите по туризъм и т.н.

УНСС се гордее с факта, че над 97% от дипломантите ни се реализират по специалността. Тук пак опираме до държавната политика към приема и финансирането. Може ли да си позволяваме лукса да финансираме обучението на скъпо струващи специалисти за други страни, а не да задоволяваме нуждите на собствената си страна от висши кадри, от които тя се нуждае.

Фокус: По статистически данни сме на едно от последните места по успеваемост да задържим талантите си от емигриране в чужбина. Какво е мнението Ви?

Проф. Стати Статев: Това е естествено продължение на предходния въпрос. Трудовият пазар в света е отворен, особено в Европа. Естествено е трудът да се движи натам, накъдето ще получи по-високо възнаграждение за почти еднакви способности и прилагането им. При това този процес все повече ще се засилва. Така че горната констатация е просто друг израз на факта, че сме на опашката на Европейския съюз по бедност. Тази констатация обаче не отменя, а поставя с още по-голяма острота въпроса за целенасочена и активна държавна политика за задържане на необходимите за страната ни специалисти с висше образование.

Фокус: Влияе ли според Вас ниската доходност върху образованието на младежите?

Проф. Стати Статев: Този въпрос също има много измерения.

Първо, ниската доходност, разбирана като възможност на семейството да изучи децата си, влияе негативно в няколко посоки. От една страна, повечето студенти са принудени икономически да работят, за да се издържат, което се отразява негативно на процеса на обучението им. От друга страна се засилва интересът към „по-лесните” висши училища и ученето в или близо до родното място, което също няма дългосрочен позитивен ефект.

Второ, ниската доходност на университетите, ниската държавна субсидия и отнетата възможност на държавните университети за платено обучение силно стесняват възможностите им да стимулират материално студентите и преподавателите. За пореден път ще апелирам държавата да отстрани ненормалното съотношение – годишната издръжка на един студент по икономика, педагогика, администрация и управление да е 693 лв., а на един ученик в средните училища – около1400 лв., т.е. два пъти повече.

Трето, като следствие – относително ниската доходност на университетските преподаватели ги принуждава повече да преподават (в различни университети), което намалява времето за тяхното научно развитие и за извънаудиторна работа със студентите от базовия им университет.

Фокус: Забелязва се и друга тенденция – все повече чуждестранни студенти избират България за образованието си. С какво българските университети ги привличат?

Проф. Стати Статев: Смея да твърдя, че равнището на преподаване в елитните български университети е над средноевропейското. България е доказан регионален лидер във висшето образование в области като икономика, медицина, информатика, стоматология, архитектура и т.н. В съвременния свят обаче никой няма да дойде в България и тепърва да учи български език, за да се обучава на него. Затова чуждестранни студенти се привличат със създаването на специалности, в които обучението се осъществява изцяло на чужд език съобразно спецификата им.

В УНСС имаме десет бакалавърски специалности на английски език и това е естествената среда за привличане на чуждестранни студенти, както за цялостния срок на обучение, така и за частично обучение за по-кратки срокове – един или два семестъра.

Фокус: Кои са специалностите, които най-много привличат студентите?

Проф. Стати Статев: Внимателно следим динамиката и потребностите на образователния пазар. Стремежът ни е от една страна, да запазим всички ценни традиции във вече деветдесет и пет годишната история на УНСС, а от друга – да предлагаме модерно обучение. Например през последните 20 години се засили интересът към специалност „Финанси“, но заедно с това и „Счетоводство“ вече не й отстъпва като престиж. Много търсени от кандидат-студентите са и „Право“, „Медии и журналистика“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“, „Бизнес икономика“ и т.н.

Пазарът диктува както появата на нови специалности, така и отпадането или актуализирането на стари. Но това е измерението на „студентското привличане”. Ако се съобразяваме само с него, университетите ще бъдат генератор на безработица. Необходимо е то да бъде в синхрон с „държавното привличане” и „бизнес привличането”.

Какво имам предвид? От една страна, държавата трябва да определи приоритетите си и съобразно това необходимостта от кадри с висше образование и да поръчва такива, каквито действително са й необходими, а не да приема за държавна поръчка това, което искат висшите училища. Съобразно това да направи и адекватно финансирането на държавната поръчка – не на всички по-равно за колкото студенти са поискали, а на най-добрите достатъчно, за да произведат най-добрите висши кадри за държавата.

От друга страна, вместо бизнесът все да се оплаква, че университетите не му произвеждат нужните кадри, в Закона за висше образование да се възстанови възможността бизнесът да си поръчва обучение. Тогава фирмите ще си поръчват и заплащат обучение, каквото им е необходимо, а няма да се оплакват, че произведените за тях с държавни пари висшисти не им вършат работа.

 


Сборник „Златен фонд на българската наука“

 

ПРОФ. Д.ИК.Н. СТАТИ СТАТЕВ:

ОГРОМНО Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
ДА СИ ПРЪВ СРЕД РАВНИ

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство и заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Ръководител на катедра „Икономикс”. В периода 2003-2011 г. той е първи заместник-ректор на УНСС, а в периода 1999-2003 г. декан на Общоикономическия факултет. През 1984-1985 г. специализира в Московския държавен университет „М. Ломоносов“,  през 1989-1990 г. е Фулбрайтов стипендиант-изследовател в Бостънския университет, където като гост-професор води летен и редовен курс по източноевропейски икономики. Бил е консултант на Световната банка, ръководител и участник в много национални и международни научноизследователски проекти, член е на Изпълнителния съвет на Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки. Има над сто и седемдесет научни публикации на български, руски, английски, сръбски, полски, гръцки и албански език. Втори мандат е член на Управителния съвет на Българската народна банка.

 

Гл. ас. д-р Елена Игнатова: Проф. Статев, искам да Ви помоля да разкажете за Вашия жизнен път и за условията, в които сте се формирали, от една страна като личност и като човек, а от друга като професионалист. Кои са основните добродетели и ценности, в духа на които сте възпитан и които оказват влияние и до днес върху Вашия характер и поведение?

Проф. д.ик.н. Стати Статев: Роден съм в средата на миналия век в Бургас, когато той беше малко рибарско градче със здрави патриархални традиции и буден дух. Възпита ме основно моят прадядо, който живя над сто години. Достолепен царски офицер, сладкодумен разказвач, знаеше перфектно гръцки и турски. Мечтата му беше да стана офицер, защото в неговите представи това беше най-високата социална и професионална позиция. Повтаряше ми, че „морето храни”, но „сух риба не яде”. Оттогава досега, винаги когато ме питат на колко години съм се научил да плувам, отговарям: откакто се помня.

Добродетелите, в които съм възпитан – прямота, честност, скромност, искреност, трудолюбие – изповядваха и дядо ми, и баща ми. И двамата, калени в суровите морски условия, ме „заразиха“ с личния си пример, който следвам до днес. Любовта и страстта към морето, които също наследих от тях, ще нося в сърцето си цял живот.

Е. Игнатова: Вие сте Ректор на УНСС, същевременно сте учен и преподавател. Бихте ли казали трудно ли се съчетават качествата на учения и на мениджъра, и съответно – на учения и на преподавателя?

Проф. Ст. Статев: Управлението на сложна структура, каквато е университетът, изисква мениджърски и икономически знания, детайлно познаване на академичната „кухня“. И човещина, готовност и търпение да изслушаш всеки, да проявиш съпричастност, да имаш съзнание за дълг, чест, достойнство, да уважаваш традициите. Познавам всички колеги, с много от тях сме състуденти. Откакто съм на ръководна позиция спазвам принципа „Пръв сред равни“, защото никога не забравям, че съм един от шестстотинте учени на щат и близо трите хиляди хонорувани преподаватели в УНСС. Като на пръв сред равни те ми дадоха доверието си, натовариха ме да управлявам университета и да организирам усилията на голямото ни академично семейство, насочени към неговото развитие и просперитет.

Човек е декан или ректор за определен мандат, но главното е, че е учен и преподавател. Проблем при съвместяването на учения и мениджъра е липсата на време. Ако денонощието имаше 48 часа, 24 часа щях да бъда преподавател и учен, а другите 24 часа – ректор. За съжаление това е невъзможно.

Не ми остава време за научни изследвания, но най-вече ми липсва контактът със студентите. И макар като ректор да съм освободен от учебни занятия, продължавам да водя магистърски програми, защото не мога да си представя живота без общуването с моите студенти, без да им кажа какво мисля за състоянието на науката в моите професионални области – макроикономика и макрофинанси. Работата с тях е невероятно предизвикателство и обмен на идеи. Винаги съм казвал, че не е ясно кой се обогатява повече в този случай – аз, когато обсъждам с тях последните изследвания, които правя, или те със своите въпроси и търсения, които ми откриват нови хоризонти за мислене и изследвания.

Е. Игнатова: Тежка задача, наистина. Ако трябва с няколко думи да характеризирате научния си и професионален път, кои свои етапи в него и постижения считате за най-важни. Като ректор на Университета, кои Ваши инициативи може да кажете, че са Вашият най-голям принос както към самия университет, така и към образованието в България?

Проф. Ст. Статев:  Завърших основно образование в родния Бургас и влязох в  Английската гимназия. За постигнати високи резултати в областта на математиката след две години бях поканен в Националната математическа гимназия, която завърших с отличие (1971-1974 г.). През 1974-1976 г. бях на редовна военна служба в Националната школа за запасни офицери в гр. Плевен, където завърших с пълно отличие и получих офицерско звание. В периода 1976-1980 г. се дипломирах с пълно отличие в специалността „Политическа икономия” в УНСС и от есента на 1980 г. започнах работа като редовен асистент към едноименната катедра.

Първият сериозен етап в моето научно развитие са заниманията ми с математиката и завършването на пълния курс по математика във Факултета по математика и механика на Софийския университет (1981-1984 г.). Получих системна представа как всички възможности, които дава тази стилизирана човешка философия – математиката, могат да бъдат използвани при изследването на икономическите явления и процеси. Веднага след това специализирах в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1984-1985 г.), където се запознах с една от световните икономически школи. Напреднах в разработването и почти завърших кандидатската си дисертация, която защитих в България.

Следващият етап в развитието ми беше запознаването с т.нар. тогава западна наука като Фулбрайтов стипендиант-изследовател в Бостънския университет (1989-1990 г.). Бостън е авторитетен научен и университетски център с над петдесет университета, които започват със знаменития триъгълник Boston University (BU), Harvard University (HU) и Massachusetts Institute of Technology (MIT) – едно невероятно стълпотворение, което кореспондира с университетите на другия бряг – в Лос Анджелис и Сан Франциско. Беше напрегнато, но ползотворно време. Още повече, че тогава настъпиха промените в Източна Европа. За добро или лошо пропуснах тяхното начало, но се оказах един от малкото икономисти от Източна Европа по това време в САЩ и нямаше как да откажа на колегите да се заема и с преподавателска работа. От 2 януари 1990 г. започнах да чета редовен магистърски курс по Eastern European Economics, който предизвика голям интерес, защото американците не познаваха Източна Европа, да не говорим за България – бъркаха я с Боливия и нямаха представа дори къде се намира. Запознах се с цяла плеяда световноизвестни икономисти, с които имах честта да работя: Евсей Домар, Уолт Уитмън Ростоу, Янош Корнай, Станислав Гомулка, Лари Котликоф и др.

След това започна и работата ми със Световната банка. По това време България и Румъния заявиха желанието си да станат нейни членове и имаше конкурс за разработка на тема „Състоянието на България и перспективите за нейното развитие”. Участвах, спечелих го и станах първият българин – консултант на Световната банка. През 1990 г. бях официален член на първата делегация на Световната банка в България. Всичко това ми даде богати възможности за отваряне на моя кръгозор и за добиване на представа не само за американската наука, но и за практическата работа на световните институции, по-специално на Световната банка и на Международния валутен фонд.

През 1990 г. бях изправен пред дилемата да остана в САЩ (имах две предложения за работа – от Световната банка и от Бостънския университет) или да се върна в България. Доста мислих и в крайна сметка предпочетох да продължа академичната си кариера в родината. Никога не съм съжалявал за решението си. Камъкът си тежи на мястото – тогава и другите те уважават и ценят повече. През същата година станах доцент в УНСС и за една година преминах през половината академична йерархия: ръководител на катедра, заместник-декан и декан. На 35 години бях най-младият доцент и най-младият декан.

Е. Игнатова: Какво бихте ни разказали за Вашите инициативи?

Проф. Ст. Статев: Изпитвам удовлетворение от научните си достижения. Ще спомена някои от тях. Голямо предизвикателство беше преобръщането на цялата парадигма от марксистка политическа икономия като основа на икономическата теория, към икономикс – съвременната икономическа теория, стилизираната кейнсианска парадигма. Написах „Основи на макроикономическата теория и макроикономика”. Целта ми беше популяризирането на тези конструкции, чието начало поставя Пол Самуелсън в края на 30-те години в САЩ – първият вариант на тази система от знания, която сега наричаме икономикс или базисна икономическа теория.

Трудността идваше от необходимостта тя да се преведе на научен език (а не просто от английски на български), да се вкара в нашата социална реалност, да може да бъде възприета от нашите студенти, родени и социализирани тук. Тоест, да бъде пренаписана през нашите ценности, през нашата макростатистика. Отне ми доста време. Неблагодарна работа, защото писането на учебник в България не се счита за нещо престижно. В моя случай ставаше дума за учебник, в който представяш собствените си разбирания, а не от два-три източника да направиш един. Това е много по-трудна задача, отколкото писането на монография или статия, където строго научно пишеш за тесен кръг познавачи. Но когато го правиш за хора, на които предстои да навлизат в проблематиката и искаш да ги накараш да я заобичат, да я почувстват, това е много отговорна задача. На тази основа последва и предизвикателството за разработването на курсовете по „Макроикономически анализи” и „Приложна макроикономика”, съответно за бакавърско и магистърско равнище.

Друго изследователско изпитание беше голямата докторска дисертация, която залегна в основата на книгата ми „Финансово развитие и икономически растеж”. Посветена е на световноизвестния проблем “finance-growth nexus”. Имаме много добри изследвания и анализи отделно за реалната икономика, и отделно за финансовата област – дори още по-сегментирани, т.е. отделно за банките, отделно за борсите, отделно за небанковите финансови институции, за застрахователни посредници, за пенсионни фондове и т.н. Но малко е изследван въпросът какво се случва между реалната икономика и финансовата сфера, какво е тяхното взаимодействие. Обичайно се предполага, че банките финансират реалната икономика, но дали е така, как се случва и кои са научните проблеми, свързани с това? Проблематиката е комплицирана, защото и двете сфери са сложни за анализ, а когато трябва да се изследват в тяхната взаимовръзка, променливите стават безкрайно много. Затова моделирането на взаимодействието между финансовата система и реалната икономика е тежка и отговорна изследователска задача.

Създадох модел, с който да се изследва това взаимодействие в една отделно взета страна. До момента бяха правени опити за анализи с панелни модели на базата на информацията от Световната банка за 140, а по-късно за 162 страни, но предизвикателството беше да се види как се случва това в една страна. Направих теоретичен модел за България и се получиха много интересни резултати. Почувствах се като Пушкин, когото негов приятел го вижда в кафенето да плаче и го пита: „Защо плачеш?”. Пушкин отговаря: „Татяна умря”. „Кога умря?” „В края на трета глава”. Пушкин въобще не очаквал, че ще умре. И аз не очаквах, че ще получа такъв резултат от изследването.

Оказа се, че до средата на 1997 г., когато се говореше, че имаме реално функционираща пазарна икономика, пазарните проекции ги няма в икономиката. А когато въведохме паричния съвет от 1 юли 1997 г., само след няколко години икономиката започна да се държи пазарно.  На пръв поглед това е учудващ резултат, защото нашата икономика е дизайнирана да не бъде оставена да се развива свободно, тъй като се намесват неикономически фактори – политически, управленски, патерналната роля на държавата, които пречат. А когато е в регулации, (в случая паричният съвет), тя започва да се държи като пазарна икономика.

Има много конкретни резултати – примерно, че основно сигналите идват от реалната икономика към финансовата система, а не обратното, тоест финансовата стабилност сама по себе си не може да предизвика растеж. Може да имаме прекрасна финансова стабилност и да сме макростабилни, но микронещастни, защото финансовата стабилност не храни. Тя създава комфорт на управлението, но сама по себе си не може да генерира растеж. Нужни са и други усилия, за да се превърне в основен фактор и да промотира икономически растеж.

Когато станаха промените през 1989 г., си спомних моя стара идея, родена през студентските ми години – какво се случва във времето, което наричахме реален социализъм. В едно тефтерче съм написал: „1992 г. – България или Румъния?”. Оказа се, че има дванадесетгодишен цикъл на политически събития в т. нар. социалистически лагер: 1944 г., 1956 г., 1968 г., 1980 г. и следователно, през 1992 г. трябваше нещо да се случи. Моите търсения бяха насочени към аргументирането на този социално-икономически цикъл. Обичам предизвикателствата, идеите, търсенията на солидни аргументи за тяхното обосноваване – това е и мое изследователско кредо.

Университетът за национално и световно стопанство има специално място в моя живот. През 1976 г. бях студент в първия випуск, който влезе в сегашната сграда на университета. Оттогава, където и да съм бил, каквото и да съм правил, каквито и ангажименти да съм имал в България или чужбина, винаги в ума и сърцето ми е бил УНСС. Цялата ми житейска и професионална съдба е свързана с УНСС. Събира се в една дума: кауза, ако искате и сантимент.

Едно от нещата, за които бях убеден, че трябва да станат, беше разкриването на обучение на английски език. Започна преди седем години, когато бях първи заместник-ректор и пряко отговарях за учебната дейност. Подтикът беше интересен: разхождах се из интернет, търсех някаква професионална информация и попаднах на една частна организация – World Educational Services. В нейния сайт беше публикуван списък на 67 страни, в които има курсове и специалности на английски език. Последната беше Того. България я нямаше. След една година разкрихме първите две специалности:  Economics и International Economic Relations, а след още една година нови три: Finance and Accountancy, Business Informatics and Communications и Marketing and Strategic Planning. Направихме поток от двеста студенти с пет специалности по четиридесет студенти, в които преподаването е изцяло на английски – четири години, от първия до последния курс. Вече имаме десет – още един поток с още пет специалности: Environmental Economics, Intellectual Property and Business, Business Economics, Administration and Management и Economics of Tourism. В момента имаме четиристотин студенти: в два потока по двеста човека по пет специалности, общо десет, които учат само на английски език.

Десетте бакалавърски програми на английски език са естествената среда за привличане на чуждестранни студенти. Отмина времето, когато те задължително учеха една година български, за да следват в България. Сега в УНСС по линия на европейската програма за мобилност „Еразъм“ се обучават над 300 чуждестранни студенти всяка година, а 300 наши студенти – по един или два семестъра в страни от ЕС.

Непрекъснато наблюдаваме и анализираме потребностите на обществото, динамиката на пазара на труда и отговаряме на новите изисквания и нужди. Отпадат специалности, които вече не са нужни, създаваме нови, модерни – както в бакалавърска, така и в магистърска степен. Ще дам пример с една специалност, която беше изключителен хит и в която имахме много чуждестранни студенти – „Икономика на кооперациите“. Става дума за годините, когато България беше един от най-добрите примери в света в кооперативното движение. Но времената се смениха не само у нас, но и в света и тази специалност естествено отпадна. На нейно място открихме нова – „Икономика на недвижимата собственост“, защото днес в целия свят Real Еstate Еconomics е една от най-бързо развиващите се области, в която най-интензивно се преструктурират капитали и се печелят пари.

Ще дам пример и със специалност „Медии и журналистика“. Създадохме катедра „Медии и обществени комуникации“. Идеята беше да подготвяме кадри по икономическа журналистика. Убеден съм, че журналисти изобщо няма, има журналисти в конкретни области. Как ще бъдете спортен журналист и ще коментирате примерно американски футбол, без да знаете правилата на играта, имената на играчите и пр. Журналистът трябва да е професионалист в някаква област. Друг е въпросът, че e необходимо да се надграждат знания, т.е. да има допълнително образование. Затова открихме и специалност „Медия икономика“, в която студентите получават базисни знания по икономика, администрация и управление и се подготвят за медийни мениджъри.

Ето, пред Вас е „Вестник на УНСС“, който се списва от нашите студенти по журналистика. Сигурно има много недостатъци, но в крайна сметка това е тяхното учебно поле, за да може след време като го гледат, да видят как са се развивали, какви са били първите им стъпки. Нашите студенти стажуват в различни печатни и електронни медии, а след като завършат, остават на работа в тях.

Имаме няколко магистърски програми на английски език, три от които са съвместни с чужди университети – две с британски, една с френски, издаваме съвместни дипломи, с логото на двата университета, с подписите на двамата ректори. Това са университети, които са в топ рейтингите на съответните страни. Продължаваме да се отваряме към света, непрекъснато развиваме обмена и международното сътрудничество. Вече имаме близо сто договора за пряко съвместно сътрудничество с авторитетни чуждестранни университети, както на Изток, така и на Запад, с над триста университета за обмен на студенти, преподаватели и служители.

Това сътрудничество ни дава и автентична информация за сверяване на часовника, за сравнение на обучението в УНСС и в чуждестранните университети. Информация, която е важна и необходима не само за нуждите на управлението, но и за нашите студенти. Те се убедиха, че качеството на образованието в нашия университет е съпоставимо с това в европейските висши училища. Затова, когато става въпрос за учене в чужбина, казвам – да, добре е, ако човек знае точно къде отива, при кого отива и какво ще научи, но нещо, което тук няма да получи. Иначе не си струва. И бизнесът вече е наясно, че диплома, получена в чужбина, сама по себе си не дава предимство, важното е какви знания стоят зад нея.

Предизвикателство в работата ми като ректор е и развитието на докторантските програми. Вече две години действа Законът за развитие на академичния състав, но като че ли още не можем да се адаптираме. Казват: много са професорите в България, но те и в света са много. Въпросът не е изобщо да си професор, а къде и какъв. Както в САЩ има значение дали си професор на Харвард, професор на Принстън или на Чикагския университет – примерно Милтън Фридман, или си професор на малък университет в Средните щати, който не фигурира в нито една класация. Има нужда и от едните, и от другите, но рейтингът е различен. Така че това не е голяма беда, напротив, ще разграничи университетите. Но продължава да се настоява за изработването на единни държавни стандарти. Защо тогава беше закрита Висшата атестационна комисия? Нека се види кой как „прави“ професори, има ли разлика между професор на един университет и професор на друг университет и тогава да се правят коментари.

За съжаление още не може да се разбере, че докторантурите са последната, третата степен на висше образование. Най-добрите бакалаври завършват една или няколко магистратури. А тези, на които работата им или вътрешен интерес предполагат по-нататъшно навлизане в научно изследване, стават доктори.  Вече не е както преди години – титла, запазена само за тези, които остават в науката. В нашия университет десетилетия наред приемахме средно годишно по 35 докторанти. Вече две години приемаме по около 100 и техният брой ще нараства още. С това казваме на всеки, който иска да се развива и чувства сили в себе си да го направи, да стане докторант.

УНСС е отворен към света и в тази област. Вече имаме първите съвместни доктори с белгийски университет, скоро ще бъде зачислен и първият ни съвместен докторант от Виена, където през есента на миналата година открихме Международен научно-образователен център – съвместен проект на нашия университет и Центъра за европейски университетски изследвания, базиран в австрийската столица. Има голям интерес от чуждестранни университети за образователен франчаайзинг с УНСС. Водим преговори и скоро ще сключим договори с два кипърски университета.

Чака ни много работа. Важното е да сме със самочувствието, че нашето образование и наука имат своето място в европейското образователно и изследователско пространство, че имаме свои академични традиции, свои предимства и трябва взаимно да се обогатяваме и да намираме своите ниши в това пространство.

Е. Игнатова: Вие самият удовлетворен ли сте от нивото на образованието и на науката в България и как виждате тяхното развитие в бъдеще и каква е ролята на университетите според Вас в това отношение?

Проф. Ст. Статев: Един истински учен и преподавател никога не е удовлетворен, защото той по презумпция е изключително самовзискателен, винаги има какво да усъвършенства в своята работа, а чрез нея и в дейността на своя университет. Равнището на нашето образование и наука не е по-лошо от средноевропейското, но има още много какво да се направи. В това отношение държавата е длъжник на висшето образование и наука. Защото не е определила ясно и точно своята политика, не е казала категорично на университетите: „Дотук е държавата, оттук нататък се развивайте сами”.

Вече десетина години броят на студентите, който няколко правителства одобряват с постановление, е два пъти по-голям от този на  потенциалните кандидати-студенти. И тук има за какво да се помисли. Нужни са отговори на ключови въпроси. Например: държавата трябва ли да финансира всичките 37 държавни университета, като се има предвид, че огромна част от техните възпитаници отиват да работят в частния бизнес или в чужбина? Това е скрито субсидиране на частния бизнес, което е забранено в Европейския съюз. Държавата трябва да каже какви специалисти й трябват и да финансира тяхното обучение. Например, когато УНСС приема определен брой студенти, държавата да плаща за тях, а те да подписват договор с нея. Както беше преди години, когато випускниците на държавни университети се задължаваха да работят минимум пет години след завършването си в държавна структура. Ако не го направят, връщат парите, дадени за тяхното образование.

Има още много въпроси, които чакат своите отговори. Например трябва ли държавата да финансира и частни университети? Защо не? Ако има частен университет, който обучава по-добри кадри от държавния в дадена област, защо държавата да не си поръча тези специалисти, а държавните университети да имат право на платено обучение.

Друг важен въпрос е финансирането „на калпак”, тоест на брой студенти. Какъв стимул имат тогава университетите да повишават качество на обучението и на науката? УНСС е университет номер едно, с най-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация. В същото време държавната субсидия за един студент по икономика в УНСС е 693 лв., колкото получава и университетът с най-ниската оценка. Това е причината всички държавни университети да приемат повече студенти, защото от техния брой зависи каква държавна субсидия ще получат. Надявам се, че Министерството на образованието и науката съвместно със Съвета на ректорите ще намерят решение на тези въпроси.

Е. Игнатова: Проф. Статев, бихте ли казал кои са най-предпочитаните специалности от страна на кандидат-студентите в УНСС и каква е реализацията на студентите, които завършват университета спрямо тези от други български университети?

Проф. Ст. Статев: От 2007 г. приемът в УНСС не е по специалности, а по професионални направления и поднаправления. Практиката показа, че мотивацията на студентите да избират специалност е много по-голяма, след като две години са учили фундаментални университетски дисциплини. След четвъртия семестър те правят информиран избор на специалност според своите предпочитания и постигнатия успех. Тази система работи добре. С постепенно коригиране успяхме да обвържем поднаправленията с факултетите. Давам пример с Финансово-счетоводния факултет. Студентите, които искат да се обучават в тази област, влизат в поднаправление „Финанси, счетоводство и контрол“, учат две години и след края на четвъртия семестър ги разпределяме в специалностите „Финанси“, „Счетоводство“ и „Финансов контрол“.

Създадохме възможности студентите с много добри математически познания да учат в самостоятелно направление с три специалности: „Бизнес информатика“, „Статистика и иконометрия“ и „Бизнес комуникации“. Приемаме студенти примерно в направление „Политически науки“ и след две години по същия начин те се класират в специалностите „Политология“, „Международни отношения“ и „Европеистика“. В този смисъл трудно мога да кажа кои са най-търсените специалности, но традиционният интерес е към „Право“, „Финанси, счетоводство и контрол“. И разбира се към „Икономика“, в която приемаме най-много студенти.

Ще направя паралел с проблемите, които имаше около фонд „Научни изследвания“, и разпределението на парите за науката. Положението не е по-различно от това във висшето образование. Може ли да се сравни един научен проект по икономика с един научен проект по медицина или по атомна физика? Няма как да се прецени кой е по-добър. Затова предложих да се съберат Съветът на ректорите и Българската академия на науките и да се определят научните области, в които да се състезават кандидатите за проекти. Може да бъде голямата научна област „Обществени науки“, като вътре в нея да се разделят „Икономика“ и другите, но да е ясно, че проектите по икономика се конкурират за съответните средства помежду си. Само така в един конкурс за проекти по икономика, може обективно да се прецени кой е по-добър, иначе няма база за сравнение. Спекулативно е да се твърди: „Интересът към медицината е много по-голям, отколкото към правото”, или обратното, защото това са различни образователно-научни области.

Интересът към УНСС е доказано голям. През последните години нашият университет е  единственият, който запълва всички места още на първите класирания. През 2013 г. записването на първокурсниците приключи още в края на юли. Дори записахме малко повече студенти, за да имаме резерв        , ако някои от тях отидат в чужбина, където по-късно излизат класациите. Имахме над 1000 резерви, които чакаха с надеждата, че някои от записалите се първокурсници може да се отпишат и те ще бъдат приети на техните места. Демографската криза се задълбочава и ще достигне своя пик през 2016-2018 г. Ако прибавим икономическата и социалната криза, мога да кажа, че УНСС дори и в тези трудни условия изпълнява задачите, поставени от държавата.

Обучението в УНСС е в редовна и в дистанционна форма. Разкрихме дистанционно обучение в ОКС „бакалавър“ и сега приемаме 300 студенти в София, 100 в Регионалния център за дистанционно обучение в Пловдив и 150 в Регионалния център за дистанционно обучение в Хасково, общо 550, т.е. 12 на сто от 4200-те първокурсници. Споменавам този процент, защото Студентският съвет направи проучване, което показа, че 2/3 от редовните бакалаври и над 95% от редовните магистри работят. Затова ще продължим да развиваме тази форма, но не за сметка на качеството. Работим по мащабен проект „Развитие на електронните форми на дистанционно обучение в УНСС – създаване на нови възможности за повишаване на образованието и успешна професионална реализация“. Резултатите са впечатляващи: издадени са 60 учебника по 2 бакалавърски и 4 магистърски специалности, обучени са над 3300 студенти и 250 преподаватели, служители и администратори в София, Пловдив и Хасково.

Всеки студент в началото на всеки семестър получава учебници по всяка една дисциплина на хартиен и на електронен носител, дава му се персонална парола за достъп до уеб платформи и други интерактивни материали със CD-та и пр., за да може, когато не е на работа, да се подготвя и пълноценно да участва в учебния процес. При дистанционната форма на обучение присъствените занятия са 30% от тези на редовните студенти. Това е своеобразен part-time (частично обучение) – голямата част от обучението се оставя на ангажимента и отговорностите на студента. Казано по друг начин – това е задочното обучение на ХХІ век.

Търсим баланса между дистанционната и редовната форма, с който да посрещнем очакванията на студентите, да може тези, които искат да работят и да учат, не да се извиняват пред преподавателите, че не могат да присъстват на лекции, защото са на работа, а да имат форма на обучение, в която пълноценно да се реализират.

Е. Игнатова: Какво считате за най-важно в една съвременна политика за ръководство на науката? От каква научна политика според Вас се нуждае българинът в момента и от какви промени има нужда Законът за академичното развитие?

Проф. Ст. Статев: Това са два различни въпроса. По друг повод коментирах Закона за развитие на академичния състав. Ще повторя – има неразбиране какво иска академичната общност – централизирана национална система за избор на доценти и професори, или системата да е децентрализирана и всеки университет да носи отговорност за качеството на своя академичен състав. Мисля, че искахме второто. И сега изведнъж, когато се видя, че различните университети имат различни критерии, се заговори за първото.

Какво направихме в нашия университет? По националната система за израстване на доценти и професори нямахме никакви проблеми и в университетската система просто повишихме критериите. Тоест, приехме минималните критерии, посочени в закона, и разработихме наши. Всеки кандидат трябва да събере определен брой точки по всички направления на научната си работа, които се одобряват в Комисия по количествените изисквания за заемане на академични длъжности в УНСС. След това Съветът по хабилитация преценява кандидатите по 38 качествени критерия, разпределени в четири групи. В първите две критериите са: качество на преподаването и на научните изследвания, къде е преподавал и правил наука кандидатът – само в УНСС или и в други университети и в чужбина, какви са отзивите за неговото преподаване, за неговите научни резултати, приложени ли са и къде, има ли ефект от тях, признати ли са и пр. В третата група критериите са: какво е направил кандидатът за своя университет, бил ли е ръководител на катедра, научен секретар, ръководител на научни проекти и пр. В четвъртата група се преценява в каква степен кандидатът има принос към УНСС, когато е бил на работа извън него и др.

В УНСС няма бързо „производство“ на професори, защото „летвата” е много висока. Когато колеги ми казват: „Господин ректор, ще ставаме професори в друг университет, защото тук не можем”, отговарям: „Това е нормално“. В целия свят, когато някой иска да има бързо академично израстване, но не може да го направи във високорейтингова академична институция, отива в по-нискорейнтигова, за да стане там доцент или професор и след това прави опит да се върне. Това е нормалното движение на академичния състав във всички страни. В този смисъл не виждам проблем в прилагането на Закона за развитие на академичния състав. Проблемът е университетите да си отговорят на въпроса какви са техните критерии, т.е. как се става асистент, главен асистент, доцент и професор.

Още след приемането на закона направих предложение, което единодушно беше прието от Академичния съвет – ректорът да не назначава за асистент човек, който не е доктор. Идеята е първо да стане доктор, след това асистент за четири години, през които трябва да се подготви, за да отговори на критериите за главен асистент, да се впише в колегията и ако му се обяви конкурс и го спечели, да остане в нашия академичен състав, ако не – да напусне. Направих го с ясното съзнание, че това е изискване на закона, в който е записано, че асистент може да бъде назначен само еднократно за четири години на временен трудов договор. И гениално момче или момиче да назнача за асистент, без да е доктор, за четири години най-много ще стане доктор. Според закона повече не мога да го оставя на работа.

Друг е въпросът, че има много голяма специфика в различните научни области, аз коментирам само обществените науки. Разбирам колегите от НАТФИЗ, от Художествената академия, където трябва да има специфични критерии. Преподавателят там няма как да напише монография, трябва да нарисува картина, да направи филм и пр. Но това не отменя смисъла, че вече имаме академични длъжности на университетите и не може да се оправдаваме с държавата за качеството на преподавателите, които хабилитираме.

Що се отнася до фундаменталния въпрос за научната политика на държавата, нещата са много сериозни, защото тя е обвързана тясно с политиката във висшето образование. Държавата трябва да определи приоритетите си, да е ясно дали ще развива примерно ядрена енергетика и ще се строи ли АЕЦ „Белене”. Ако е така, това означава, че след пет-шест години ще трябват атомни инженери и следва да осигури тяхното обучение.  Ако ще развиваме туризма, ще трябват кадри в тази област. Тоест, държавата трябва да назове ясно основните приоритети в развитието на страната и на базата на това да каже: „На България й трябва такава наука, която приоритетно да работи в тези области, трябват такива висши кадри, които да работят в тях ”. Сега развиваме всичко и нищо, работим по инерция. Всяка година се увеличава броят за прием на студенти, както вече отбелязах, искаме да правим наука във всички висши училища. Не може малка България да развива всички научни направления в съвременния свят. Ако имаме целенасочена държавна политика с приоритети как ще се развива България, ще имаме и ясна политика в областта на науката и на висшето образование.

Е. Игнатова: И един последен въпрос: какво е Вашето отношение точно към младите хора и какво е Вашето пожелание към тези от тях, които са решили да се занимават с наука?

Проф. Ст. Статев: Преди десетина години, тъкмо бях станал заместник-ректор, една журналистка ме попита: „Намирате ли разлика между сегашните студенти и студентите по Ваше време?” Изведнъж този на пръв поглед тривиален въпрос ме накара да се замисля, че „раздухме“ прекомерно висшето образование като количество, а се оказа, че възпроизводството на генофонда на нацията е константно. Какво имам предвид? Давам пример с моята специалност „Политическа икономия”. През 1976 г. бяхме 17 студенти, след това станахме 21. Тогава в нашия университет учеха общо 5 хиляди студенти, през 1990 г. те станаха 30 хиляди, сега са около 20 хиляди. Но броят на тези, които стават елит, е един и същи, т.е. не са процент от общия брой студенти. От моя випуск се реализирахме седмина, от които трима сме професори, а четирима са в управлението и бизнеса.

Днес от 200 студенти пет до седем са тези, които стават част от националния елит. В този смисъл възниква един важен въпрос – да направиш елитен университет, какъвто е УНСС (доказано е номер едно в България, вече се мерим по европейските стандарти), е различно от това да обучаваш и създаваш елит. Въпросът, който стои пред нас, е как да излезем от масовото обучение и да правим елитарно обучение, как да се върнем към времената, когато професорите са имали свои школи, майсторски класове, както е в оперното пеене, как изтъкнати наши учени и преподаватели да имат майсторски класове? Не казвам имена, защото те не са малко, тъй като повече от половината ни преподаватели са на високи позиции в управлението на държавата и в бизнеса. Трябва да намерим формата – когато един студент завърши, да казва: „Ученик съм на професор Х”. Така че елитен университет е едно, елитарно обучение – друго. Древните са го правили – и Сократ, и Аристотел, и Магнаурската школа и т.н., а ние покрай масовизацията загърбихме тази чудесна академична традиция.

Не правя пиар на нашия университет, но фактите са налице: от министър-председателите след 1989 г. шестима са от УНСС, от всички външни министри шестима са от УНСС, от всички финансови министри 13 са от УНСС (само един не е завършил нашия университет, но тогава премиерът и първият му заместник, който сега е премиер, са от нашия университет). От създаването си през 1920 г. и досега УНСС е генератор на националния елит.

Има различни преподаватели: едните, към които принадлежа и аз, още от студентските и асистентските си години твърдим: „Преподаването трябва да се равнява по най-добрите”. Другите, рационалистите, казват: „Ще се ориентираме по студентите, които са по средата,  останалите да се оправят”. Но в такъв случай какво даваме на тези, които искат да вървят напред? Няма ли опасност те се дезангажират, да не искат такова преподаване?

Когато попитали Мария Кюри как си представя науката, тя отговорила: като красиво цвете. Какво да пожелая на колегите, които поемат по трънливия път към „красивото цвете“? Да знаят, че освен божия дарба, талант и научна интуиция, са им нужни много здраве, много труд и много амбиция. Мога да ги уверя – знам го от личен опит, че да вървиш напред и да ставаш все по-добър в твоята сфера носи огромно удовлетворение и радост. Убеден съм, че в УНСС все повече ще бъдат младите хора, които ще се развиват, ще завършват успешно своето обучение като магистри и докторанти, ще следват традицията да са част от националния елит.

 


Агенция “Фокус”,  23 Април 2014 г.

 

Проф. Стати Статев:
УНСС разкрива четири нови специалности
от следващата година

Какви резултати отчетохте на предварителните изпити?

Всяка година УНСС провежда предварителни електронни единни приемни изпити (ЕлЕПИ) и хартиени единни приемни изпити (ЕПИ). Това са тестове по подобие на SAT с общо 80 въпроса, които въведохме през 2007 г. Разделени са на три модула. Първите два – „Български език и езикова култура“ и „Математика – основи“ – всеки с по 20 въпроса, са задължителни за всички кандидат-студенти. Третият модул, който съдържа 40 въпроса, е по избор на един от четирите предмета: български език и литература, математика, история на България и география на България.

Предварителните ЕлЕПИ са всеки месец от октомври до юни включително. На проведените досега седем сесии се явиха 3257, на двете предварителни хартиени изпитни сесии – 6700, или общо близо 10 хиляди кандидат-студенти.

Какви резултати предполагате, че ще отчетете на редовната кандидатстудентска сесия?

Някои от кандидат-студентите, които са се явили на предварителни изпити и са получили отлични оценки, обикновено не се явяват на редовните изпити, защото участват в класирането с по-високата оценка. Независимо дали тя е от предварителни или редовни изпити. В този смисъл досегашните резултати ми дават основание да смятам, че УНСС, както винаги досега, няма да има проблем с попълването на плановите места.

– Какви са резултатите на кандидат-студентите за магистърска степен?

В УНСС има два приема за магистри – през септември и януари. Приемаме около 3200 студенти годишно в редовна и дистанционна форма на обучение, в повече от 80 специалности. Непрекъснато разширяваме ветрилото от магистърски програми, в т.ч. с преподаване на английски език и съвместни с престижни чуждестранни университети.

– Кои са най-желаните бакалавърски специалности в УНСС?

Приемът е по професионални направления и поднаправления. След успешно завършен втори курс нашите студенти кандидатстват за специалност в направлението и поднаправлението, в което са се обучавали през първите четири семестъра. Дотогава те са се ориентирали и могат да направят информиран избор. Класираме ги по успех и посочено желание. Традиционно най-желаните поднаправления са „Икономика и бизнес“, „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Администрация и управление“.

Има ли нови специалности от тази година и какви са те?

Непрекъснато проучваме съвременните тенденции в развитието на висшето образование по света, отчитаме потребностите на пазара на труда и отговаряме на новите изисквания. Доказателство за това е и фактът, че от следващата учебна година разкриваме четири нови специалности: „Творчески индустрии и бизнес“, „Индустриален бизнес“, „Мениджмънт на недвижимата собственост“ и „Икономическа социология и психология“.

Занижени ли са критериите за прием в университета? И има ли разлика с предишните години?

– Въпреки демографския срив, довел до рязко намаляване на броя на завършващите средно образование, и факта, че повечето висши училища приемат само с оценка от матурата, УНСС запази трудния вход – задължителен бал „добър“ от дипломата и успешно положен кандидатстудентски изпит.

Как ще коментирате семестриалните такси? Ще има ли промяна в тях?

– Не предвиждаме промяна в размера на семестриалните такси. Въпреки орязаната държавна субсидия и най-ниския коефициент на двете ни основни направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, в които учат близо 90 на сто от всички студенти, въз основа на който се определя размерът на издръжката на един студент.

Какво привлича чуждестранните студенти у нас?

Преди всичко високото качество на обучение в УНСС, което не отстъпва на това в европейските висши училища. Изключителен интерес има към десетте бакалавърски специалности, в които преподаването е изцяло на английски език. През тази година по европейската програма за мобилност „Еразъм“ в УНСС се обучават 300 чуждестранни студенти, а 300 наши студенти – в университети в ЕС.

Чуждестранните студенти, които не са от страни-членки на ЕС, плащат такси, които в УНСС са по-ниски от тези в Европейския съюз, което също ги мотивира да предпочетат нашия университет.

Те могат ли да се ползват стипендии и какви са те?

Тези, които се обучават на собствена издръжка, не получават стипендии. Но бесарабските българи например имат право да кандидатстват наравно с българските си колеги за стипендии по общ успех.

– Какви световни практики прилага университетът при обучението на студентите?

УНСС внедрява най-съвременните световни образователни практики в обучението на своите студенти. Примерите са много, затова ще посоча само някои от тях. Първият е създаването на мултимедийни учебници за 60 дисциплини, за всяка от които са изградени офлайн и онлайн курс.

От няколко години провеждаме онлайн курсове за онлайн обучението, което е световна тенденция. Те не са предназначени за определена дисциплина, а служат като допълнителен инструментариум за нейното обогатяване и за осигуряване на динамичен процес на обучение. Специфична форма на онлайн инструментите е т. нар. виртуална учебна зала, даваща възможност за обучения, дискусии и събеседване със студентите, които не присъстват физически в залата. Те могат да участват онлайн в учебния процес чрез компютрите или чрез мобилните си телефони.

УНСС провежда компютърно управляеми лекции и семинарни занятия. Всички зали са оборудвани с мултимедийна техника. Почти всички преподаватели разполагат с персонални лаптопи, а специализиран отдел към университета използва няколко десетки лаптопа за общо ползване. Разработените компютърни лекции и упражнения се изпращат до студентите, като се използва унифицирана система, чрез която студентите на УНСС получават свой персонален имейл, валиден завинаги.

Нашият университет е първият и единственият в България, който прилага електронно изпитване на всички нива: кандидатстудентски изпит, семестриален изпит, тестове за текущ контрол, държавен изпит. Това гарантира изключително високо ниво на обективност при оценяването. Как става това? Компютърът автоматично генерира за всеки студент индивидуално множество въпроси от огромна база данни за всяка дисциплина. По този начин са елиминирани възможностите за преписване и за проява на субективизъм от страна на преподавателите при избора на въпроси и при оценяването.

Цялостното управление на учебния процес в УНСС се извършва чрез компютърна система. На базата на електронните учебни планове се разработва електронно разписание за студентите и преподавателите, генерират се електронни протоколи за всеки изпит, цифрово подписаните електронни протоколи с оценки се въвеждат директно в компютърната система, като студентът получава веднага SMS с оценката си по дадената дисциплина.

Изградена е и компютърна система, която в реално време дава информация за административния статус на всеки студент: разписание на лекции и упражнения, взети и невзети изпити, предстоящи задължения в учебния процес и др. Всичко това се управлява от специализирана компютърна система, разработена от нашата дирекция „Информационни технологии“. Освен стандартния достъп чрез компютър, за студентите и преподавателите е осигурен достъп и чрез мобилни устройства.

В момента в повечето факултети на УНСС се усъвършенстват учебните програми. В този процес се прилагат най-съвременните световни практики за обучение, тематики и направления на педагогически подходи, прилагани от елитни университети в Европа и света. Съществено внимание е отделено на практическата им насоченост, за да бъдат подготвени нашите възпитаници за изискванията на бъдещите си работодатели.



Списание Икономика – 8 март 2014 г.

Проф. Стати Статев: Наши преподаватели
са в управлението и в бизнеса

Финансирането според броя на студентите
не е стимул за качество на образованието

Проф. д.ик.н Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство и заместник-председател на Съвета на ректорите. От ноември 1980 г. работи в УНСС, като преминава в преподавателската си кариера всички стъпала и научни звания. Член е на УС на БНБ.

– Проф. Статев, нужна ли е стратегия за развитие на висшето образование? Трябват ли нови законодателни промени?

– Разбира се, че е нужна стратегия за развитие на висшето образование, но за да бъде работеща, тя трябва да бъде предшествана от обща стратегия за развитие на България. Обратното ще означава да сложим каруцата пред коня. Защо? Давам пример: ако в общата стратегия е записано, че държавата ще развива туризма и търговските вериги и страната ни ще се превърне в място за пазаруване и отдих на гражданите на ЕС, това означава университетите да обучават повече кадри в областта на туризма, търговията и маркетинга. Ако обаче ще строим АЕЦ „Белене“ и нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“, трябва да се осигурят повече висши кадри по ядрена енергетика.

Когато има обща стратегия за развитие на страната и съобразена с нея стратегия за висшето образование, приета с консенсус от основните политически сили, инвариантна спрямо политическата конюнктура и изпълнителната власт, когато висшето образование наистина стане приоритет, а не пожелание, ще можем да вървим напред.

– Качеството на образованието и неговата адекватност към нуждите на икономиката «тук и сега» е световен проблем. Като ректор на висше учебно заведение какво правите, за да е жива връзката между учебните програми, пазара на труда и държавните поръчки за подготовка на кадри?

– Публично известно е противопоставянето на висшето образование и бизнеса. Според университетите у нас няма развит бизнес, който да потребява кадрите им. Бизнесът от своя страна упреква висшето образование, че е твърде далеч от живота. Една от силните страни на УНСС е, че по-голямата част от нашите асистенти, доценти и професори са не само академични преподаватели, но  участват в държавното управление и бизнеса на много високи нива.

В нашия университет работи най-старият и най-авторитетният Център за развитие на кариерата в страната, чрез който държавните институции и бизнесът промотират търсените от тях работни места, предлагат стажове на студентите. Всяка година се провеждат Дни на кариерата с десетки държавни институции, банки и фирми. Възстановихме традиционния тридневен годишен Младежки икономически форум, в който участват водещи икономически министри, лидери във финансовия и банковия сектор, най-добрите компании и фирми от реалната икономика.

Силен тласък за развитието на отношенията ни с бизнеса дават проектите на УНСС за стажове и практики (през тази учебна година за над 4000 студенти), за обновяване и актуализиране съвместно с представители на бизнеса на учебните планове и учебните програми. УНСС има договори за съвместна дейност с много държавни институции и частни фирми – ние им помагаме с научния си потенциал и експертен капацитет, те – с практическия си опит, знания и умения.

– Живеeм в ерата на информацията и технологиите, дойде ново поколение хора с нови възможности и интереси. С какво темпо вашият университет следва или изпреварва тези промени?

– Цялата територия на УНСС е Wi-Fi зона, голяма част от семестриалните изпити са електронни, което елиминира субективният елемент при оценяването. Имаме няколко специалности, в които и държавните изпити вече са електронни. Чрез системата web-студент всеки от нашите възпитаници може в реално време чрез компютър или мобилен телефон да провери оценките и разписанието на лекциите си, условията за кандидатстване за стипендии, общежития и т.н. В два от осемте факултета на УНСС завършва пилотният проект за нанасяне на оценките в електронни протоколи и главни книги с електронен подпис на всеки преподавател. Имаме двеста компютъра за свободен достъп на студентите в библиотеката и още двеста в Тестовия център. Всеки учебник, издаден от Университетското издателство, може да се ползва и в електронен вариант в библиотеката. В електронната ни библиотека вече са „качени“ доста издания от фонда ни, който е над половин милион книги. Процесът на дигитализация е перманентен. Нашите студентите и преподаватели имат безплатен достъп до най-добрите научни и образователни бази данни в света.

– Как гледате на т. нар. «нова рейтингова система на университетите в България» – доколко тя дава обективна картина за качеството на подготовката и пазарната реализация на кадрите? Вашите препоръки към нея…

– Като икономист първо ще отбележа, че според резултатите от нея се разпределя под 4% от ресурса, който държавата отделя за висше образование и наука (за тази година 21.4 млн. лв.). Останалите над 96% продължават да се разпределят „на калпак“, т.е. на брой студенти. Според Националната агенция за оценяване и акредитация УНСС има най-високата институционална и програмна оценка в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ (в тях се обучават близо 90% от всичките ни 20 хиляди студенти). Но получава точно толкова финансиране, колкото и последният университет в класацията. Какъв е тогава стимулът за качество? НИКАКЪВ!

Що се отнася до рейтинговата система, в нея има абсурдни резултати –  например, че Академията на МВР обучава най-добрите архитекти. Означава ли това, че УАСГ „произвежда“ най-добрите полицаи? Обяснението, че УНСС е на трето място в направление „Икономика“ – след Американския университет и СУ – е, че те имат по няколкостотин студенти и то само по една специалност. В УНСС са близо 14 000 в над 30 бакалавърски и над 70 магистърски специалности. Тоест, системата не отчита мащаба и структурата на висшите училища.

Абсурдна е и класацията по брой професионални направления, които са различни в различните университети. Ако тази система ще се ползва за развлекателно и отчасти информационно четиво, може да остане в този вид. Ако ще се използва за разпределение на значим държавен финансов ресурс, е необходима сериозна промяна след диалог със Съвета на ректорите и социалните партньори – за да кажем всички – да, това е системата, по която приемаме да бъдем оценявани.

– Ако зависи само от вас, как най-справедливо бихте решили въпроса с финансирането на университета, който оглавявате?

– Два са основните въпроса, свързани с оптималното разпределение на ограничения ресурс за финансиране на висшите училища. Първият е да се създаде механизъм за перманентно актуализиране на държавната субсидия за различните професионални направления. Сега „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“ са най-ниско финансираните – по 693 лв. на студент на година. Следващите са „Право“, „Социология“, „Журналистика“, „Политически науки“ – по 1108 лв. (За сравнение държавното финансиране на един ученик в гимназия е от 1200 до 1500 лв.) Явно това е останало от времето, когато преподаването е било с тебешир, гъба и черна дъска. Вторият въпрос е свързан с качеството – по-добрите университети в отделните професионални направления да бъдат финансово стимулирани.

– Струва ли си да се правят усилия най-амбициозните и най-добре подготвените ученици, които завършват елитните училища в България, да бъдат привлечени да учат в нашите университети, вместо да заминават в чужбина?

– Това е наша основна задача. Мина времето, когато чакахме кандидат-студентите сами да дойдат. Днес се води битка за всеки студент. УНСС осигурява висше образование над средноевропейското, но сме длъжни да убедим в това кандидатите и техните родители. Водим активна кампания в много училища в София и страната, имаме подписани договори за сътрудничество с тях. На кандидатстудентските борси наши студенти отговарят на въпросите на бъдещите ни студенти. Организираме национални олимпиади за средношколци и приемаме първенците за наши студенти.

Десет от най-добрите ни специалности в бакалавърска степен се преподават и на английски език. Имаме три съвместни магистратури с елитни английски и френски университети с издаване на съвместна диплома. Желанието ни е младите хора да разберат, че си заслужава да учат в чуждестранни университети, само ако в тях ще получат по-добри образователни услуги, отколкото в България.

– Ако днес завършвате гимназия, защо бихте/ не бихте избрали да учите в университета, който сега ръководите?

– Учил съм в две елитни училища – Националната математическа гимназия и Английската гимназия в родния ми Бургас. Имам две дългосрочни специализации в Московския държавен университет и Бостънския университет, където съм чел и лекционни курсове. Познавам и други университети в света. Но ако сега трябваше да избирам, отново бих избрал УНСС, защото е доказано най-добрият в българското висше икономическо образование. Убеждението ми е, че човек трябва да получи базово образование в родината си, а след това може да надгражда знанията си извън нея. Но всеки има право на личен избор къде да учи, работи и живее.

– Кой е най-наболелият въпрос, свързан с висшето образование, който вие бихте задали чрез сп. „Икономика”?

– Трудно ми е да откроя най-наболелия. Всички въпроси, за които говорим, са значими и чакат своето решение, ако искаме да заемем своето достойно място в европейското и световното образователно пространство. Имаме академичен и научен потенциал да го направим.

 


в. Телеграф, 7 февруари 2014 г. 

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Всички студенти с еднакви такси

СТАНИСЛАВ ДИМОВ

Проф. Статев, какво ще се случи с университетите у нас, ако бъде приета поправката в Закона за висшето образование, с която се свалят студентските такси?

– По принцип поправката е правилна, защото философията на Закона за висше образование е размерът на студентските такси в държавните университети да бъде символичен. Но с настъпването на кризата се получи следната ситуация. Като антикризисна мярка базисният норматив беше намален с 1/3 – от 963 лв. на 693 лв., студентското участие беше увеличено от 30% на 50%, а след това на 2/3 от норматива. Получи се нещо ненормално – държавата да плаща базов норматив като бюджет, а студентът да плаща 2/3 от него. Това прилича на публично-частно партньорство, което обезсмисля ролята на държавата в държавните висши училища.

Анализът, направен в мотивите към искането за промяна в закона, е аргументиран и коректно проследява цялата хронология на развитието на този проблем, но предложението е едностранчиво и неприемливо. Защото се предлага студентското участие да се намали от 2/3 на 30% – повече от два пъти, а държавният базов норматив остава същият.

Още преди три години Съветът на ректорите излезе с официална позиция, че се намираме на екзистенц минимума на финансирането, че средствата за наука, капитално строителство и пр. са оскъдни и получаваме пари, които стигат само за поддържане на процеса на обучение.

– В такъв случай каква е правилната реформа, от която нито университетите, нито студентите ще страдат?

– Вече излизаме от кризата и първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се възстанови базовият норматив от 963 лв. и да се върне 30% плащане от страна на студентите. Тоест да се върнем на изходното положение от 2008 г. и да мислим какво да правим в бъдеще.

Възможни са различни варианти за използване на сравнително малкото средства, които държавата заделя за висше образование и наука. Базовият държавен норматив за издръжка на един студент в различните професионални направления сега се различава 13 пъти. Най-ниско-бюджетните са „Икономика”, „Администрация и управление” и „Педагогика”. Поради тази причина обучаваме учителите, които ще учат нашите деца, както и бъдещите икономисти, администратори и мениджъри с най-малко пари. Следващото ниво са „Право”, „Журналистика”, „Политически науки”, „Социология” с 1108 лв. годишна бюджетна субсидия. В същото време държавата плаща между 1200 и 1450 лв. за издръжка на един ученик в гимназия.

Най-високата държавна субсидия е с коефициент 13, което означава близо 10 хил. лв. на студент. В този смисъл не е коректно това, което плаща студентът на държавата, да бъде процент от държавната издръжка, защото тя е много различна. Ако промяната в закона влезе в този вид, е ясно, че ще пострадат направленията с нисък коефициент на финансиране, какъвто е случаят с УНСС. В същото време други направления, като например „Медицина” се финансират с над 7000 лв. на година. 30% са 2000 лв., но няма как да се вземат толкова пари от студентите. Затова таксата е 900 лв. Това показва, че методиката за определяне на размера на субсидията с тези проценти поставя държавните висши училища в неравностойно положение.

Затова смятам, че студентите, приети в държавна поръчка, трябва да плащат еднакви такси, независимо дали учат икономика, архитектура или актьорско майсторство, а държавата да поеме останалите разходи.

– Искате да се уеднаквят таксите във всички университети и специалности?

– Това е един от възможните варианти. Да бъдат единни като абсолютен израз, а не като процент от държавното бюджетиране, което е от 100 до 1300%. Може да се помисли и за други варианти, но преди да се вземат окончателни решения, да има широк обществен дебат със Съвета на ректорите, парламентарната комисия по образование и наука, МОН, социалните партньори и др. Ясно да се дефинират отговорностите на държавата и на висшите училища.

Държавата следва да си изясни какви специалисти й трябват и да финансира тяхната подготовка. Другите да си плащат. Възможни са различни варианти, които трябва да са финансово обвързани. Не става въпрос дали държавните висши училища имат печалби, или понасят загуби, а държавата да им осигури достатъчно средства, за да гарантира качествено обучение.

– Ще успее ли университетът да оцелее, ако базовата издръжка стане отново 963 лв.?

– Разбира се, вече сме го доказали. Когато нормативът беше свален на 693 лв., вдигането на таксите не можа да компенсира неговото намаляване. Тогава бюджетът на УНСС загуби 4,5 млн. лв. Ако сега се приеме предложението за намаляване на таксите, без да се увеличи нормативът, УНСС ще загуби още 4 млн. лв. Ще стигнем до невъзможност да плащаме заплати.

Ако се намали студентското участие и се върне базовият норматив на 963 лв., няма да има проблеми. Въпросът е да има достатъчно средства, за да си вършим работата. А не, както някои мислят, че ние понасяме загуби. Не губим ние, а ще загубят нашите деца, защото няма да можем да ги учим нормално.

– Можете ли да кажете какви ще станат таксите, ако предложението бъде одобрено от парламента?

– 90% от нашите студенти са в направленията „Икономика” и „Администрация и управление”, а базовият държавен норматив за тях е 693 лв. Ако слезем на 30% студентско участие, това означава по 170 – 180 лв. по-малко от студент годишно от тези две направления и около 300 лв. по-малко от правните и политическите науки, журналистиката и социологията. Същото се отнася и за държавната поръчка в магистърското обучение. Това, умножено по броя на студентите, формира недостиг от 4 млн. лв., който ще ни постави под санитарния минимум. Затова трябва да има компенсаторен механизъм от страна на държавата.

Спекулира се, че това може да стане чрез наскоро излезлия нов рейтинг на университетите. Но не се коментира, че по него се разпределят до 4% от държавния ресурс, който отива за университетите. Останалите 96% се разпределят на калпак, на брой студенти. Без значение че има университети с почти най-висока оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация, и такива, които едва са преминали бариерата, за да получат правото да обучават студенти. Къде е тогава стимулът за високо качество, след като и най-добрите, и най-лошите получават еднаква субсидия. Това е причината всички висши училища да увеличават броя на студентите, защото от това зависи размерът на държавната издръжка.

– УНСС е сред водещите университети според рейтинговата система. Въпреки това изостава в направленията „Икономика” и „Администрация и управление”. Какво ще направите, за да достигнете върха?

– Зависи как става оценяването. Мисля, че един от сериозните недостатъци на системата е, че показателите, по които тя мери, не отчитат мащаба на университетите. Да вземем направление „Икономика”. В него на първо място е Американският университет, на второ – Софийският. В тях има по няколкостотин студенти. В УНСС са 20 000. Обучаваме специалисти за над 40 професии, нужни на държавата. Но това не се отчита. На 4-то място е Висшето транспортно училище, а доказани висши икономически училища като Икономическия във Варна и Стопанската академия в Свищов са на седмо и осмо място. Очевидно системата следва да се усъвършенства, за да може класациите да отговарят на реалността.

Има и други смущаващи примери. Академията на МВР според тази рейтингова система обучава най-добрите архитекти. Това означава ли, че УАСГ подготвя най-добрите полицаи?

– Какво се случи с новия корпус на УНСС, с който имаше проблеми преди време?

– Поради авария в резултат на пропадане на земни пластове се наложи да затворим корпуса. Най-важното е, че реагирахме незабавно и осигурихме сигурността на студентите, преподавателите и служителите. Веднага забраних достъпа до сградата и уведомих съответните компетентни органи. Успяхме да го укрепим временно, докато специалистите направят експертиза, въз основа на която предписаха мерки за неговото възстановяване.

Сформирах комисия от най-добрите експерти в тази област в България под председателството на зам.-ректора на УАСГ. В нея беше включен и проектантът на сградата. Комисията работи много активно и в края на миналата година излезе със становище. Представихме го по съответния ред с искане за оказване на финансова помощ за възстановяването на корпуса, защото аварията ни лиши от използването на 25 учебни зали и над 70 преподавателски кабинета. Наложи се да предприемем спешни мерки, за да продължи нормалният учебен процес. Направихме ново разписание на лекциите – от 7,15 до 22 часа, включително в събота и неделя.

Днес научих добрата новина, че ще ни бъдат отпуснати средства. От името на академичното семейство на УНСС искам да благодаря на премиера, на министрите на образованието и науката и на финансите, на цялото правителство за проявеното разбиране и съпричастност. Веднага след получаването на средствата ще започнем възстановяването на сградата, което се надявам да приключи до началото на новата учебна година.

***

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България”

Има около 200 научни публикации по икономически науки

Зам.-председател на Съвета на ректорите

***

 


 

БНТ Денят започва – Сутрешен блок, 5 февруари 2014г.

 

Как би се отразило на университетите
намаляване на таксите за студентите

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Водеща: В следващите минути ще си говорим за студентските тревоги или по-скоро за тревогите на ректорите. Те скочиха срещу евентуалното намаляване на студентските такси. Това е едно от предложенията в Закона за висшето образование, което стана дискусионно тези дни. Най-много ще загуби Университетът за национално и световно стопанство ако правилата се променят и ако таксите бъдат намалени. Стати Статев, ректор на университета сега в нашето студио. Добро утро. С колко ще загуби и какво ще загуби УНСС ако евентуално това предложение бъде прието – от догодина таксите почти наполовина да бъдат намалени?
Проф. Стати Статев:
Тук има някакво неразбиране. Не става въпрос за печалби или загуби. Държавните университети получават средства, за да обучават студенти и да правят наука. Ние не сме фирма, която печели или губи. Става въпрос предложението да бъде балансирано и обвързано. Ако внимателно сте чели мотивите към предложението, те са един чудесен анализ на ситуацията – това какво се получи във време на криза.

Водеща: Какво видяхте вие в този анализ?

Проф. Стати Статев: Преди 6 години държавата намали с една трета финансирането и постепенно вдигна с една трета участието на студентите. Т.е. стигна се до там, че  базовият норматив от 963 лв. беше намален на 693 лв., студентите заплащаха от него вместо една трета, две трети, а бюджетът ни беше орязан с 4.5 млн. лв. И тогава в Съвета на ректорите приехме становище, че това е екзистенц минимумът, на който можем да функционираме, а не да губим или да печелим. Ние няма да загубим – ще загубят студентите, ще загуби държавата.

Водеща: Какво е положението в момента?

Проф. Стати Статев: Има два варианта. Единият е да се върнем на предкризисното равнище от 2008 -2009 г., което означава държавата да вдигне базовия норматив на 963 лв., колкото беше тогава, и да намали студентското участие. Но тук има нещо, което трябва да се изясни.

Водещ: Т.е. субсидията да се вдигне за сметка на таксите.

Проф. Стати Статев: Има нещо, което трябва да се изясни. От тази законова мярка  фактически ще бъдат засегнати тези държавни университети, които имат най-ниско финансиране. Това е базовият коефициент, с който се финансират забележете – професионалните направления „Икономика“, „Администрация и управление“, и „Педагогика“.
Водещ: При вас е най-сериозно положението, като че ли, защото икономика се учи преди всичко при вас.

Проф. Стати Статев: Точно така. Става въпрос за всички държавни университети, които обучават учители. Нашите икономисти, управленци, администратори, учители – тези, които възпитават бъдещето на страната, са с най-малко пари. С два пъти по-малко пари, отколкото се дават за един ученик.

Водеща: Каква е издръжката в момента на един студент по икономика?

Проф. Стати Статев: 693 лв. на година. И вижте какво се получава – 30% от нея са малко над 200 лв. Затова казвам, че ще бъдат засегнати тези направления и следващото ниво, което е с коефициент 1.6 и за което се плаща 1108 лв. – това са професионалните направления „Право“, „Журналистика“, „Социология“, „Политически науки“. Вчера вашата телевизия даде информация, че издръжката на един студент по медицина е над 7000 лв., а таксата – 900 лв. на година, т.е. 12%. И тук давам една идея – за да се реши този въпрос, трябва да се види как ще бъдат компенсирани бюджетите на тези университети, които са ниско бюджетирани. Има различни начини. Съветът на ректорите има съвместно предложение от една година със синдиката „Висше образование и наука” към КНСБ за решение на този въпрос и то струваше под 50 млн. лв. Тези пари не се намериха.

Другият вариант е – давам предложение към управляващите и депутатите – студентите да плащат не процент от държавната издръжка, а всеки студент държавна поръчка да плаща твърда такса.

Водещ: Ще приемат ли тези идеи депутатите?

Проф. Стати Статев: Не мога да ви кажа.

Водеща: Те обсъждат ли с вас?

Проф. Стати Статев: Защо студенти в различни държавни университети трябва да плащат различни такси съобразно държавната издръжка? Ето ви идея – да се направи една такса, единна за всички студенти държавна поръчка, а не да бъде процент. Защото финансирането на университети върви по една скала от единица базов норматив до коефициент 13.

Водещ: Вие имате ли подкрепа отнякъде на тази ваша идея, която сега споделяте за първи път, може би?

Проф. Стати Статев: Надявам се, че предстоят разговори със Съвета на ректорите, със социалните партньори, в Комисията по образование и наука, докато се стигне до решение, защото в крайна сметка ние сме държавни университети. Ние за какво да се борим? На нас са ни нужни средства, за да обучаваме студентите и да правим наука. Нищо повече.

Водещ: Някакви мерки освен разговори, диалог, който ще търсите, някакви други мерки, други стъпки, обмисляте ли нещо по-радикално, за да ви обърнат внимание в тази ситуация?

Проф. Стати Статев: Какво значи радикално? Достатъчно радикално е, че сте ме поканили в националната телевизия и аз казвам проблема.

Водеща: Намаляването на таксите обсъждано ли е с вас, с останалите ректори предварително. Защото виждаме сега остра реакция ,почти единодушна, на ректорите на почти всички по-големи държавни университети.

Проф. Стати Статев: Ако имаше обсъждане, тези неща щяха да бъдат казани, защото ние ги знаем. Но се надявам, че занапред тези въпроси ще бъдат обсъждани.

Водеща: Кажете обаче новата рейтингова система, която така беше рекламирана в началото на месец февруари от Министерството на образованието, къде подрежда УНСС според новите критерии? Какъв рейтинг имате вие?

Проф. Стати Статев: С тази рейтингова система, около която толкова се шуми, се разпределят под 4% от средствата, предназначени за висше образование и наука за висшите училища.

Водеща: Т.е. не е толкова важна, така ли да разбираме?

Проф. Стати Статев: 21.5 млн. лв. ще бъдат разпределени според тази система. Крайно време е тя да бъде по-детайлно обсъдена в широк формат. Редно е 51 ректори в България, обединени в Съвета на ректорите, говоря като зам.-председател на Съвета на ректорите в случая, да кажат – да, ние приемаме да бъдем рейтинговани по тази система. Нужен е може би и нашият опит, нужен е и опитът на социалните партньори. Вие много добре знаете, защото медиите тиражираха това, че според тази рейтингова система Академията на МВР обучава най-добрите архитекти, а може би архитектурният университет – най-добрите полицаи?

Водещ: Къде е сбъркана тази система на оценяване?

Проф. Стати Статев: Разговорът е много дълъг. Това, че УНСС отива по-назад в класирането, идва от нещо, което системата не отчита. Не отчита мащаба на университета. Т.е. ние се сравняваме, приемайки всяка година 4500 икономисти, управленци, прависти, с университети като Американския, който приема десетина пъти по-малко, и със Софийския, където е един факултет. Т.е. сравняваме една система, която е огромна в пълен мащаб около 20 000 студента, със система с няколко стотин. И затова не става, защото показателите са интензивни и те разпределят на студент или на преподавател.
Водеща: Означава ли това, че ще получавате по-малко пари, заради това, че сте по-назад в класацията?

Проф. Стати Статев: На практика това означава, че ще получим по-малка част от тези средства. Нека оставим УНСС, но вижте в класирането за икономика – ние сме на трето място след Американския университет и Софийския университет. И по този повод аз казах: „Да, ако оставя само три – четири елитни специалности, вероятно ще излезем на първо място”. На четвърто място е Висшето транспортно училище, а такива традиционни икономически висши училища като Икономическия университет – Варна и Стопанската академия – Свищов, са на седмо, осмо място. Това е най-малко смущаващо и поставя въпроса за прецизността на рейтинга.

Водеща: Кажете, отвъд рейтингите, по-спокойно ли се учи към днешна дата в УНСС като няма вече студентска окупация?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че е било неспокойно и по време на студентската окупация. Беше притеснено заради залата, която не можехме да ползваме, та студентите и преподаватели минаваха през парка, за да ползват зали в Колежа по телекомуникации.
Водещ: Имаше напрежение около вашето име обаче, доста сериозно. Включително едно видео се появи, заснето може би тайно, докато вие /…/
Проф. Стати Статев:
Мисля, че този въпрос го изчерпахме и още на следващия ден по всички медии.

Водещ: Пред медии не сте говорили по тази тема. Поне в БНТ аз не си спомням. Дължите ли извинение на тези хора…

Проф. Стати Статев: В БНТ не, но по всички други медии… Става въпрос за думи, извадени от контекста. Предполагам, че…

Водещ: Дължите ли извинение на тези хора, на студентите, които бяха в залата, които ви записаха? Съответно станахте герой в различни предавания с това видео.
Проф. Стати Статев:
Мисля, че в обществото всички си дължим взаимно извинение заради липсата на торелантност. И аз, разбира се, поднасям моите към всички, които по една или друга причина, без желание, съм засегнал, търсейки по-добър вариант за социален живот, по-добър вариант за учене. Повикът ми към тях беше – да, изразявайте каквито имате мнения и становища, но без да пречите на другите. Това беше. Думите бяха извадени от контекст, чисто спекулативно.

Водещ: Да, имаше думи обаче за това да отидат в чужбина, ако не им харесва в България. Мога да ви цитирам и точни думи ако искате.

Проф. Стати Статев: Извадени от контекста.

Водещ: Буквално е пуснато видеото едно към едно в интернет: „Вървете в чужбина колега, но не пречете на тези, които искат в България да учат”. Както и да го тълкуваме, насочвате към чужбина някои студенти.

Стати Статев: Всеки има право на своя избор. И ние ставаме свидетели на това – че всяка година над 10 000 наши зрелостници отиват да учат в чужбина. И не става въпрос за гонене, става въпрос за толерантност. И тук идеята е, че в чужбина няма такива правила като при нас.

Водещ: Все пак съжалявате ли за постъпката си, за изказването ви, което беше доста емоционално в този момент?

Стати Статев: Конкретно за този коментар и обръщането му в този план, защото смея да твърдя , че всичките ми действия са насочени точно към обратното. УНСС е  единственият университет, който има десет специалности, които се преподават изцяло на английски език. И това е да може да задържаме нашите деца тук, за да учат на английски. След това им предлагаме съвместни магистратури с английски и френски университети. Така че несериозно и нелепо изглежда това като персонално обвинение.

Водеща: Кажете ще последвате ли примера на своя колега от Софийския университет за по-сигурни мерки и по-голяма система на сигурност след втората окупация, в която знаем, че попадна Алма матер?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че университетите трябва да се превръщат в някакви специални обекти, със специална охрана. Те винаги са били публични институции. Не съм привърженик на въвеждане на полицейщина в университетите. Това няма да реши проблема. Проблемът ще бъде решен с непрекъснат диалог с младите хора. Проблемът ще бъде решен, ако имаме здраво общество, защото видяхме как проблемите не възникваха в университетите. Моите колеги студенти нямаха никакви претенции нито към ректора, нито към академичното ръководство. Проблемът не е университетски.
Водеща: Благодарим ви.

 


Стандарт, 5 февруари 2014 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и
заместник-председател на Съвета на ректорите:

Губим 4 млн., ако таксите за вуз паднат

Стела СТОЯНОВА

Не бих си позволил да използвам личните си контакти с Орешарски
Такъв товар не можем да понесем, казва проф. Стати Статев.

Предложение на група народни представители от БСП за намаляване на студентските такси разбуни академичната общност. В него е записано, че студентите вече ще могат да заплащат до 30% от издръжката, която държавата отпуска на един студент. Досега таванът на таксата бе 2/3 от нея. В проекта обаче не е посочено как държавата ще компенсира на университетите загубите от по-ниските такси. Какви са те и какви промени са нужни във висшето образование, “Стандарт” попита ректора на УНСС проф. Стати Статев.

 

– Проф. Статев, как гледате на предложението на групата депутати от БСП за намаляване на студентските такси, без това да е обвързано с увеличение на държавната субсидия за университетите. Какви ще са последиците за УНСС?

– В предложението коректно е записано, че в предкризисната 2008 г. базовият ни норматив бе 963 лв., а студентите плащаха 30 на сто от него. След това като антикризисна мярка държавата свали с 1/3 финансирането и то стана 693 лв. на студент. Но на два пъти бе увеличена частта, която заплаща студентът – първо стана 50 на сто, а след това – 2/3. При това положение загубихме по 160 лв. на студент в базовите направления “Икономика” и “Администрация и управление” (в които се обучават близо 90 на сто от студентите в УНСС) и по 300 лв. за студент в “Право” и “Политически науки”. Тоест общата дупка, която се отвори в бюджета ни, беше 4-5 млн. лв. Позицията на Съвета на ректорите тогава беше категорична, че това е екзистенц-минимумът, от който няма накъде повече да се слиза.

Ако се приеме сегашното предложение да се намали студентското участие, без да се увеличи държавната субсидия, ще означава, че няма да получим още по 250 лв. годишно за студентите по “Икономика” и “Администрация и управление” и 340 лв. от студентите “Право” и “Политически науки”. Това би довело до още едно намаление от около 4 млн. лв. Такъв товар не можем да понесем.

Разумният ход е държавата да възстанови предкризисното ниво на базовия норматив от 963 лв., от който студентът да плаща 30 на сто, и след това да се реши накъде ще вървим.

– Премиерът Пламен Орешарски е Ваш преподавател. Ще търсите ли контакт с него, за да обсъдите ситуацията?

– Подготвяме бъдещия елит на нацията с 693 лв. на студент на година. Толкова са парите за базовите специалности “Икономика”, “Администрация и управление” и “Педагогика”. И това при положение, че издръжката на един ученик е между 1200 и 1400 лв. Каква битка да водим ние? Става дума не за частни, а държавни университети. Затова очаквам държавата да сподели своята част от отговорността.
Убеден съм, че управляващите много добре ще чуят това, което от понеделник аз и моите колеги ректори коментираме в медиите. Няма да спекулирам с факта, че част от управляващите са наши възпитаници и преподаватели – включително премиерът, финансовият и външният министър, икономическият вицепремиер. Не бих си позволил да използвам тези лични контакти. За какво да се боря? За функционирането на един държавен университет? Не изглежда сериозно.

– Напоследък се говори много за финансиране на приоритетни специалности за държавата, а икономиката не е сред тях…

– Смутен съм, че напоследък изскачат прекалено много частни въпроси, които в никакъв случай няма да решат проблемите във висшето образование, включително за мандатността на ректорите. Държавата трябва да реши каква да бъде нейната политика във висшето образование, след като е обявила, че то е приоритет. Как ще го финансира? Ето – излязоха резултатите от рейтинговата система. На тяхна база се разпределят между 3 и 4% от финансирането за висшето образование. Останалите 96% се разпределят на калпак. И не се прави разлика между държавните университети, които са в челото на класацията на Националната агенция за оценяване и акредитация, и на тези, които са в нейния край. Няма никакво значение, че има университети с оценка почти пълно 10 /най-високият резултат – б. р./, и такива, които едва са преминали бариерата, за да им разрешат да преподават. Но всички получават еднакво финансиране. Къде е тук стимулът за качество?

Второ, какво означава държавен университет? Държавата да дава пари да обучаваме кадри за частния бизнес и за Европа? Или държавата да финансира тези кадри, които са й нужни? Това е големият проблем – ние имаме определен ресурс, който може много по-ефективно да бъде разпределен, ако се отчитат оценките и възможностите на различните университети. Така че разговорът е много по-голям.

– Вие подкрепяте ли предложението ректорите да нямат ограничение в мандатите?

– Това е частен въпрос. Главният е доколко ще бъде разширена академичната автономия. Съветът на ректорите, чийто зам.-председател съм, има решение, с което искаме статутът на държавните висши училища да бъде приравнен с този на частните от гледна точка на тяхното самоопределение като организация, форма, структура и начин на управление.

– Тоест сами да решавате кой ще ръководи университета – дали борд, дали ректорски съвет?

– Не само това. В закона например се казва, че за да има катедра, трябва да има минимум 7 щатни преподаватели. Но има такива направления, в които искаме да направим само магистратура и ни трябва катедра с 3-4 преподаватели. В закона е записано, че за да има факултет, в него трябва да има 40 щатни преподаватели. Но има такива “тесни” направления, в които не е оправдано да се прави изкуствен факултет, само за да се покрие това изискване. Иска се преподаването във всичките му форми да се води единствено и само от катедрата. Това не ми дава право като ректор да назнача един директор на магистърска програма, който да си сформира екип, каквато е практиката във водещите университети в Европа и света.

Има много такива проблеми. Затова трябва да ги разгледаме и да преценим какъв ще е форматът на академичната автономия, докъде ще са автономни университетите в решенията си и къде държавата да налага своите санкции. Тези фундаментални въпроси следва да се решат след задълбочена дискусия с всички заинтересовани страни, в която сериозна роля да има Съветът на ректорите. Заедно със социалните партньори, бизнеса, министерствата. И заедно да намерим отговорите.

Още един пример – резултатите от рейтинговата система. Някои от тях не изглеждат сериозни. Няма да говоря за УНСС, ще дам пример с Академията на МВР, където според рейтинга се подготвят най-добрите архитекти. Тогава УАСГ би трябвало да подготвя най-добрите полицаи. Има неща, които следва да бъдат прецизирани, преди да се правят каквито и да било разпределения на средства, особено държавни.

– Съгласно тези резултати от рейтинга Американският и СУ се оказват пред Вас по направление “Икономика”. Как ще го коментирате?

– Това е недостатък на рейтинговата система, който сме коментирали с нейните създатели. Тя не отчита мащаба на университетите. УНСС е огромен масов университет – основният, който обучава кадрите в “Икономика” и “Администрация и управление” у нас. Няма как да бъдат сравнявани нашите близо 20 000 студенти със 100 или 200-300 студенти в СУ или Американския университет. Ако свием своя мащаб и произвеждаме примерно само специалисти по търсените специалности “Финанси”, “Счетоводство”, “Маркетинг”, вероятно ще бъдем на първо място. От това ли има нужда страната ни? Там, където има малко студенти, където има бутикова структура, при тази рейтингова система се получават и по-високи резултати. Трябва да помислим как системата да се приближи до реалностите.

Ще искате ли увеличение на броя на студентите, които ще приемете в първи курс?

– Няма да има увеличение, може дори да има леко намаление или да го задържим на сегашното ниво. Противник съм на непрекъснатото увеличение на броя, но го разбирам, защото парите следват студента. Всеки приет студент носи пари, но това е за сметка на качеството на обучението.

Новото, което развиваме тази година, е провеждането на национални състезания и конкурси за учениците от елитни професионални гимназии в София и страната. Първенците в тях получават сертификати, въз основа на които им признаваме отлична оценка на изпита, ако пожелаят да учат при нас. Имаме около 20 такива кандидати. На фона на нашия прием от 4200 души това не би могло да се определи като преференция, но създава интерес у младите, генерира у тях желание да останат да учат в България. Дава им да разберат, че тук няма да получат по-лошо образование от средноевропейското.

– Ще увеличавате ли програмите си на английски?

– В това отношение достигнахме оптимума – те са вече 10. Започнахме с три преди 8 г. Интересът е много голям. Имаме два потока по 200 души – това са най-добрите абитуриенти от елитни езикови гимназии. Някои специалности са комбинирани – като “Финанси и счетоводство”, “Маркетинг и стратегическо планиране”. Така отговаряме на потребностите на нашите младежи, които искат тук да се обучават на английски. И да продължат в съвместните магистратури, в които даваме двойни дипломи с френски и английски университети. Заедно с това приемаме и студенти от Европа. От тази година в “Еразмус плюс” са включени и Русия и Украйна. Имаме над 200 договора с европейски университети по “Еразъм” и студенти от почти всички страни.

 


Академика, 4 февруари 2014 г.

Проф. Статев: Има какво да се желае
по отношение качеството на средното образование

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Завършва “Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „К. Маркс“и по специалност „Математика“ в Софийския университет. От ноември 1980 г. работи Университета за национално и световно стопанство, като преминава в преподавателската си кариера всички стъпала и научни звания. Членува в Съюз на учените в България, Съюз на икономистите в България, Съюз на българските еколози, Нюйоркска академия на науките.

– Проф. Статев, с какво ще е по-различна тазгодишната кандидатстудентска кампания на УНСС?

– Демографската криза непрекъснато се задълбочава и кандидатстудентските кампании стават все по-проблемни за повечето висши училища. В същото време утвърждаваният от държавата прием на студенти е все по-голям от броя на кандидатите. Миналата година дори се стигна до абсурдното положение броят на местата в университетите да е почти два пъти по-голям от този на завършилите средно образование.

УНСС никога не е имал проблем със запълването на планираните места за прием, въпреки странните рейтинги, които се правят. Новото за тазгодишната ни кандидатстудентска кампания е директната комуникация със средното образование. Запознаваме бъдещите студенти с това, което ще получат като образователни услуги, с възможностите, които ще имат по време на следването – стажове и практики у нас и в чужбина, мобилност – обучение един или два семестъра по избор в близо 200 европейски университета, с които имаме договори, а от следващата година – и с университети в Русия и Украйна. Провеждаме национални конкурси и олимпиади по професионални направления, в които обучаваме студенти, и на първенците признаваме оценка „отличен“ 6.00 за участие в КСК, което означава, че те вече са наши студенти.

 –  Към кои специалности предвиждате да има повишен интерес?

– Традиционно голям е интересът към „Право“, където удвоихме приема преди година, към десетте бакалавърски специалности, в които обучението е изцяло на английски език, към поднаправленията „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Бизнес икономика“, към специалностите „Журналистика и масмедии“ и „Медиа икономика“ и др.

–  С какво очаквате българските университети и специално УНСС да се преборят за най-успешните български младежи с чуждите висши училища?

– Нашият стремеж и основна цел е да привличаме най-умните и най-подготвените младежи. Споменах за активната политика на УНСС към завършващите средношколци. Освен това имаме много договори за сътрудничество между УНСС и елитни средни училища в София и страната. Наши преподаватели, служители и студенти им гостуват и представят УНСС, осъществяват жив контакт с бъдещите студенти, отговарят на въпроси. И обратно – абитуриентите ни гостуват и се запознават на място с учебните ни планове, материалната база, библиотеката, Тестовия център и др.

Силна страна на обучението в УНСС е преподаването на английски език в ОКС „бакалавър“ и последващата възможност за продължаване на образованието в трите ни съвместни магистърски програми с водещи европейски университети. Непрекъснато разрастващата се студентска мобилност дава възможност на нашите студенти да се убедят, че преподаването в УНСС не отстъпва на средноевропейското.

Интересен е фактът, че студентите, които се прехвърлят от УНСС в чужди университети, са по-малко от тези, които се връщат от чужбина, за да завършат образованието си в УНСС.

–  Често и студентите, и бизнесът искат повече практика. Има ли място в учебните програми на УНСС възможности за това?

– Всеки студент иска да апробира на практика наученото в университета, а бизнесът винаги предпочита специалисти с практически опит, придобит по време на следването. Никога не сме подценявали практическото обучение на студентите и то задължително присъства в учебните планове. Много силен тласък в развитието на този процес дава нашият Междууниверситетски център за развитие на кариерата, чрез който бизнесът и държавните институции набират студенти за стажове, практики и работа.

Всяка година провеждаме Дни на кариерата, по време на които в университета гостуват 50-те най-големи и авторитетни български и чуждестранни компании, които имат бизнес в България. В договорите, които сме подписали с държавни институции, с фирми и банки, задължително присъства осигуряването на стажантски програми за нашите студенти.

Важна роля има и мащабният проект „Студентски практики“, по който работим през тази учебна година. В него вече участваха над 2000 студенти. Очакваме до приключването му техният брой да достигне 4500. Надяваме се той ще продължи и през следващата учебна година и да се превърне в традиция.

–  Често ни предлагат прогнози на чужди икономисти за България. Не е ли по-добре да се доверяваме повече на българските учени в тази сфера?

– Практика е прогнози за българската икономика да правят и чуждестранни институции и чужди икономисти. Това показва значимостта на нашата сравнително малка национална икономика. Но имаме и достатъчно български учени, които работим за страната си. Както в университетите с икономически и управленски профил, така и в БАН, в редица неправителствени организации. Доверието към предлаганите икономически политики, прогнози и анализи не трябва да се основава на това откъде идват, а на степента на тяхната достоверност и приложимост, на тяхната ефективност.

–  Има ли според Вас достатъчно благоприятни условия за развитие на научния потенциал в сферата на икономиката?

– Условия има, но няма достатъчно финансов ресурс. Икономическите изследвания и научните разработки се базират основно на европейско финансиране. Парите, които държавният бюджет отделя за наука, са много малко – в условията на криза те бяха намалени близо три пъти и вече пета година стоят на това ниско ниво. Необходимо е научните изследвания в областта на икономиката да обслужват в по-голяма степен държавното управление и бизнеса.

 –  С какви очаквания сте към новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“?

–  Самото разкриване на тази оперативна програма е успех за българската наука. Макар и сравнително малко, тези средства ще имат своята роля в развитието на научните изследвания, в частност в областта на икономиката.

–  Често от средите на висшето образование се изказват препоръки към работещите в средното. Вие смятате ли, че българското училищно образование е на достатъчно добро ниво?

– Има какво да се желае по отношение качеството на средното образование като цяло. Казвам като цяло, защото има не малко доказани елитни средни училища, които създават много добре подготвени младежи за вход в университетите.

В УНСС засега не признаваме матурата за „вход“ и продължаваме да проверяваме знанията на кандидат-студентите с приемни изпити. Нещо повече – приемаме документите само на тези от тях, които имат среден бал от дипломата „добър“. Надявам се, че не е далеч времето, когато оценките от средното образование ще бъдат гаранция за качеството на знанията.

Време е държавата да се замисли по един важен въпрос, който многократно е поставян, но засега не е решен. Става дума за най-ниско финансираните от държавата професионални направления „Педагогика”, „Икономика” и „Администрация и управление”. Държавната субсидия за един студент от тези направления е 693 лв. годишно. За сравнение – годишната издръжка на един гимназист е между 1200 и 1400 лв., т.е. два пъти повече. Не е нормално издръжката на бъдещите учители да е два пъти по-малка от тази на учениците. Същото е положението и със заплатите. А това са кадрите, които подготвят бъдещето на нацията.

–  В тази връзка, успяват ли преподавателите във висшите училища да бъдат на комуникационното ниво на младежите днес?

– Динамичното развитие на информационните и комуникационните технологии е голямо предизвикателство както към студентите, така и към преподавателите. В УНСС имаме онлайн връзка с пет световни бази данни в областите, в които обучаваме, с всички големи световни библиотеки, разполагаме с над половин милион тома специализирана литература. Цялата територия на УНСС е Wi-Fi зона.

Голяма част от изпитите, включително държавни, са в електронен формат – компютърът изпитва и поставя оценка. В два факултета се работи по пилотен проект с електронни изпитни протоколи и електронни главни книги за оценките на студентите.

Кандидат-студентите в УНСС могат да се явяват всеки месец на електронен тест. Нашите студенти получават със SMS оценките от изпитите, чрез системата WEB-студент могат да направят всички интересуващи ги справки, свързани със студентското им положение.

УНСС работи по проект за дистанционно обучение, в рамките на който бяха разработени 60 мултимедийни офлайн учебника и 60 мултимедийни онлайн учебника за специалностите „Икономика“ и „Бизнес администрация“, предназначени за студенти от ОКС “бакалавър” и за специалностите  “Счетоводство и контрол“, „Публични финанси“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“ – предназначени за студенти от ОКС “магистър“. По тях през летния семестър на учебната 2013/2014 г. пилотно ще се обучават над 3 500 студенти от Центъра за дистанционно обучение в София, в РЦДО – Хасково и РЦДО – Пловдив.

Нашият университет е пълноправен участник в Европейската мрежа за дистанционно обучение, което ни дава възможност да обменяме опит и информация с университети от целия континент, да прилагаме най-добрите им практики.

– Трябва ли да могат висшите училища сами да определят мандатите на ректорите си, както предлагат депутати?

– Това е важен, но частен въпрос от голямата тема за академичната автономия, който има две измерения – продължителност на мандата в години и брой мандати. Моето убеждение е, че Общото събрание на всеки университет следва да определя това, защото то е законодателният орган, в който е представена цялата академична общност – преподаватели, студенти, докторанти, служители.

Нужна е по-голяма автономия и академична свобода – например всяко висше училище само да определя академичната структура, организация и форми на управление. А не както е сега – Законът за висше образование императивно да определя, че всяка катедра трябва да има минимум 7 преподаватели, а факултетът – най-малко 40. В редица случаи това пречи, а не помага. Или друг пример – сега според закона магистърското обучение може да се осъществява единствено и само от катедра. Но това води понякога до невъзможност в държавните университети да се правят междукатедрени и междуфакултетни магистърски програми. Това прави системата тромава, подвластна на формални правила, които спъват нейното приобщаване към новите реалности, лишава я от гъвкавост.

Затова е необходимо след публична дискусия, с участието на академичните среди и МОН, да се стигне до консенсус за разгръщане на академичната автономия, която ще даде не само права, но и отговорности на университетите, ще им даде възможност да реагират на новите предизвикателства, на потребностите на пазара на труда, на нуждите на държавата и бизнеса от висококвалифицирани кадри.


УНСС, 14 февруари 2014 г.

Ректорът на УНСС с награда за грижа към хората в неравностойно положение


УНСС, 10 февруари 2014 г.

На тържествена церемония бяха отличени първите стипендианти по икономика на „Белла България“


УНСС, 3 февруари 2014 г.

Съвместна докторска програма между УНСС и Свободния университет в Брюксел


УНСС, 30 януари 2014 г.

Представени бяха резултатите по проект „Развитие на електронните форми на дистанционно обучение в УНСС – създаване на нови възможности за повишаване на образованието и успешна професионална реализация“


УНСС, 23 януари 2014 г.

Публична лекция на проф. дфн Кръстьо Петков по повод неговата 70-годишнина


УНСС, 16 януари 2014 г.

Рамково споразумение между УНСС и Българската банка за развитие


УНСС, 9 януари 2014 г.

Меморандум за сътрудничество между УНСС и Северозападния институт по управление в Санкт Петербург

2013

 


ТВ7, „Гореща точка“, 29 октомври 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:
Да оставим университетът да бъде храм на науката

 

Водещ: Представям ви двама от участниците във вчерашното заседание на Съвета на ректорите, които излязоха с обща позиция – проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите в България и ректор на Медицинския университет в София, и проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите. Вие казвате, че всички имат право на протест, но трябва да изберат подходящо място за това. Моля ви, обосновете се и кажете какви са аргументите на Съвета на ректорите, защото знаем само официалната ви позиция, но не и какви са водените разговори..

Проф. Ваньо Митев: Първо искам да кажа, че на вчерашната среща на ректорите главната точка беше бюджетът. От десет дни се борим за по-добър бюджет и вчера имах среща с министър-председателя и с министъра на финансите. И донесох добри новини. .

Водещ: Кажете какви са те.

Проф. Ваньо Митев: Добрите новини са, че бюджетите на всички университети ще бъдат по-високи от миналогодишните.

Водещ: Колко?

Проф. Ваньо Митев: Различно за различните университети, но няма да има такъв, който да не получи повече. И втората новина, а тя е много добра, че имаме обещание от министър-председателя за 100 процента изпълнение на бюджета. Това са наши искания и аз бях упълномощен от Съвета на ректорите да ги поставя пред министър-председателя. Ние водим тази борба десетина дни, три пъти се събирахме досега. И във връзка с това аз искам да кажа нещо, което много ме впечатли. Вчера проф. Иван Илчев ми се обади по телефона, след като свърши заседанието на Академичния съвет. Той каза: „Обаждам ти се като председател на Съвета на ректорите да те информирам какво стана”, а аз го попитах: „Запозна ли Академичния съвет, на който са присъствали и протестиращи, с добрите новини за бюджета?” Той каза: „Да”. Попитах каква беше реакцията. Отговорът беше: „Никаква”.

Водещ: Те са чули тая информация?

Проф. Ваньо Митев: Попитах: „Добре, не ги ли интересува студентите бюджетът?”, той отговори: „Въобще не ги интересува”. И аз си задавам въпроса: щом не ги интересува бюджетът, което пряко ги касае?! От година и половина ние водим много тежка борба, до голяма степен успешна, да има Оперативна програма „Наука и образование”, а аз не съм чул въпросните студенти да подкрепят.

Водещ: И да са издигнали такива искания. Те имат обаче други, които после ще обсъдим.

Проф. Ваньо Митев: И в този дух има много други въпроси, които касаят образованието, които те не ги поставят, а ние се борим за тях – като начинът на финансиране, рейтинговата система. Мога да изредя поне десетина въпроси на първо четене.

Водещ: Само от Великотърновския университет като че ли вмъкнаха някакви…

Проф. Ваньо Митев: Те вмъкнаха думата „образование”. Имам чувството, че от това, което казаха те, просто не са наясно с проблемите. А биха могли да са наясно, ако дойдат при нас, ректорите, и разговарят. Поне моите студенти разговарят по тези въпроси и те са наясно.

Водещ: Проф. Статев, споделете за това, което си говорихте вчера. Вие сте хора, които владеете тази аудитория..Вие преподавате, владеете и академичното тяло на вашите университети. Какво споделиха колегите ви с вас?

Проф. Стати Статев: Ще го кажа много простичко. Съветът на ректорите има 51 ректори. 51 са висшите училища в България – 37 държавни и 14 частни. Абсолютно всички колеги бяха единодушни за позицията, която ще резюмирам: Университетът е храм на науката. В храма на науката се прави наука и се преподава наука, така както в храма Божи човек се моли и слави Бога. Храмът на науката не може да бъде оскверняван с каквито и да е други действия под каквато и да форма. Оттам нататък всички са наясно, че става въпрос за Конституцията, за неспазването й и т.н. Тоест, ние искаме да покажем на нашите студенти, че това не е правилният път, по който те са тръгнали с право да изразяват своето недоволство. Подчертавам с право. Ние обичаме младите хора. За да бъдем цял живот в университета, обичаме младите хора.

Водещ: Нормално е младият човек да е бунтар, нищо по-нормално от това.

Проф. Стати Статев: Съвсем нормално е. И ние сме били. Въпросът е за формата на това бунтарство. Тя не бива да пречи на другите. Тя не бива да пречи ние да си изпълняваме основната функция.

Водещ: Добре. Съгласна съм.

Проф. Стати Статев: Това беше идеята, около която ние всички се обединихме. И въпросът беше как най-правилно да я поднесем като наша позиция. Пак повтарям – единодушно, с всички 51 ректори, с които бяхме в конферентна връзка.

Водещ: Включително и на Нов български университет? Добре, това е интересно.

Проф. Стати Статев: Всъщност за Нов български университет не съм сигурен, но от преобладаващата част при всички случаи имаме подкрепата, да не изреждам имената, и то категорично и единодушно. Защото в крайна сметка ние нямаме никакви други искания, освен да си вършим работата. Казваме на младите хора: това не е работеща схема. Това, че една група студенти в момента не са доволни от дадената ситуация в страната, ако ние толерираме това да не си вършим основната работа, да не учим и да не правим наука, каквато и промяна да стане, при всички случаи друга група студенти няма да бъдат доволни.

Водещ: За съжаление вие не сте преподаватели по история и политология, за да ви задам въпроса на какво ги учите, при положение, че някой политолог, при това бъдещ, излиза и казва, че иска оставка. И забележете – на всички парламентарни и извънпарламентарни партии. Аз не знам извънпарламентарните партии на кого да подадат оставка. Значи тук образованието им куца… Но искам да ви попитам. Вие, като хора, които наблюдавате настроенията, енергията на младите хора – те са в аудиториите ви всеки ден – имаше ли индикации, че ще се случи нещо толкова драстично, че ще се завържат вериги пред университетите, че ще има окупация, ще се пишат възвания?

Проф. Ваньо Митев: Вчера проф. Иван Илчев каза нещо, на което много се смяхме. Той каза, че това не е окупация. Не може да окупираш собствения си дом. Не можем ние с проф. Статев да си окупираме собствените къщи и да не допуснем жените ни да влязат вътре, понеже протестираме против еди-какво си.

Водещ: Против лошото готвене, например.

Проф. Ваньо Митев: Те уютно са се разположили в университета, понеже никой няма право да влезе в него.

Водещ: Да, това е неприкосновена територия.

Проф. Ваньо Митев: Същевременно най-важното правило на демокрацията е да не нарушаваш правата на другите. Тук сега се нарушават правата на другите студенти, които искат да учат. Това е ясно. Защо не излязат на улицата? Ако излязат 100 души на улицата, никой няма да ги забележи.

Водещ: На улицата има протести. Никой не е спирал тези протести.

Проф. Ваньо Митев: Както каза проф. Статев, ние подкрепяме техния ентусиазъм и желанието за промяна, но аз не чух някакви конкретни искания. Чух много общи приказки – да сменим системата… Е, добре, какво ще се смени?  От Велико Търново един студент каза вчера, че парламентът щял да се възпроизведе. Тогава какъв е смисълът да се смени правителството, като пак ще се възпроизведе парламентът?

Водещ: Да, затова те вложиха и някакви искания, свързани с образованието.

Проф. Ваньо Митев: Въобще, има хаос в исканията.

Водещ: Между другото, проф. Илчев каза, че вижда набези на политически сили зад тези протести и призова политиците, независимо дали подкрепят или не окупацията, въобще исканията на студентите, да не се наместват. Сподели ли нещо повече пред вас на тази тема, проф. Статев?

Проф. Стати Статев: Не, нямаме информация от вчерашния разговор с всички колеги, че има пряка политическа намеса в който и да е университет. И нека пак да се върнем към темата. Получава се нещо много особено: нашите студенти недоволстват, но те не недоволстват срещу политиката на университета, срещу бюджета, за който говори проф. Митев…

Водещ: Срещу проф. Илчев вече се надигнаха гласове.

Проф. Стати Статев: Те нямат претенции към нашата работа, към преподаването, към науката. Използват университета за изразяване на позиции, които се отнасят за неща, които са извън него. И затова пак се връщам на нашата позиция – нека са живи и здрави, нека се бунтуват, като всички млади хора, но да не пречат на останалите колеги студенти, а такива има немалко, на преподавателите, професорите, академичния състав, служителите да си изпълняват своите задължения. Няма такава демокрация, нито на Изток, нито на Запад – демокрация, в която, упражнявайки своите права, да отнемаш правата на другите. Това е чл. 57, алинея 2 в Конституцията. Мисля, че трябва да са я прочели.

Проф. Ваньо Митев: Тези няколко въпроса, а те са и повече, независимо дали е това правителство и този е парламентът, или следващото правителство, те трябва да бъдат решени. Аз изпадам в ужас, при положение, че отново парламентът ще се блокира да работи за няколко месеца. И ще ви кажа защо. Бюджетът е едно, но имаме няколко искания за промени в Закона за висшето образование и сме ги внесли. И ако не работи парламентът, отново ще „замръзнем“. За нас нещата са конкретни.

Водещ: Във Великотърновския университет е нашият колега Мартин Георгиев. Нека да го чуем.

(От Великотърновския университет говори Светлин Тачев, студентът по политология. Той огласява искане за оставка на всички парламентарно представени партии и ръководствата, им като техен морален дълг и необходимостта да се даде път на младите. Съобщава, че днес окупираната аудитория ще е отворена за лекции, тъй като протестиращите не искат да се конфронтират с другите студенти, а търсят подкрепата им. На въпроса за исканията той отговаря: „Искаме образованието да стане национален приоритет за израстването на нацията.“ Конкретно? „Конкретно – най-малкото подобрение на техническата база, нужда от стажове.“ Недялко Стоянов, председател на Студентския съвет, говори от името на контрапротестиращите: „Не подкрепяме протестите в университета понеже в тази си форма това са политически искания, на които не им е мястото в университета“. Друг репортер предава от СУ „Св. Климент Охридски и мнението на студенти от протестиращите и контрапротестиращите.)

Водещ: Такова разделение, нямаше дори в 1990 г. в зората на демокрацията. Пълен антигонизъм, нежелание за разговор… Докъде ще доведе тези млади хора? Ще ги превърне ли във врагове завинаги?

Проф. Ваньо Митев: Не мога да си представя как ще стане това, което го иска господин политологът – всички да си хвърлят оставката. Това са просто абсурди. От това, което каза, едно-единствено нещо ми хареса: образованието да се превърне в приоритет. Нещо, за което ние се борим буквално всеки ден.

Водещ: То е обявено, трябва финансово да бъде подкрепено.

Проф. Ваньо Митев: Именно за това става дума. Аз бих желал със студентите да се обединим точно за тези неща, които касаят образованието и заедно да воюваме. Ще бъдем много по-силни.

Водещ: Предлагате ли им го?

Проф. Ваньо Митев: Предлагаме го.

Водещ: Какво срещате? В Медицинската академия няма окупация.

Проф. Ваньо Митев: При нас няма окупация, а студентите от Студентския съвет и от Асоциацията на студентите-медици са единодушни в това, което правим. Аз ги осведомявам непрекъснато за своите действия и те ме осведомяват за техните проблеми. Те ме подкрепят и аз ги подкрепям. При нас има друг проблем, който касае специализациите. Студентите имат особено мнение, което се различава от това на здравното министерство. Аз съм уведомен за това и също ги подкрепям. Ето така се работи. Право да ви кажа, не знам какво искат студентите. Ако ги слушаме тук, всеки иска нещо различно, даже има някои съвсем противоречиви искания. Пълен хаос.

Проф. Стати Статев: Нека да кажем няколко неща ясно. Първо, аз поне досега не зная студентски съвет, който да е подкрепил окупирането на университет, включително и в Софийския. Второ, струва ми се, че малко, дори и медиите (една дружеска критика) пресоляваме. Какво значи окупиран университет? Вчера проф. Легкоступ каза, че седем човека от неговите 14 хиляди студенти влезли в една аудитория с лозунги – 7 от 14 хиляди. При нас може и да има двайсетина. В СУ никой не знае колко са – 20-30 от 30 хиляди.

Водещ: Триста преподаватели обаче с подписка.

Проф. Стати Статев: Това е друго. И то е една препоръка – дайте да не спираме учебния процес, дайте да се борим за образованието и науката. Правете подписки, правете други разумни форми, които…

Водещ: Аз не знам какво ще правят с тази подписка.

Проф. Стати Статев: Няма значение, но нека да се върнем на идеята да оставим университетът да бъде храм на науката и всички други форми да не пречат на неговата работа.

Водещ: Призив към всички – и студенти, и преподаватели. Храмът на науката да остане такъв. Протестите – там, където е тяхното място. И добрите новини, за които съобщи проф. Митев. Свързани са със средствата, които тази година ще получат всички висши училища. Те, според обещанията на премиера и финансовия министър, са завишени.

 

 


Монитор, 20 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Местата в университетите са два пъти повече от кандидатите

Мила Мишева

– Проф. Статев, как върви кандидатстудентската кампания?

– Кандидатстудентската кампания в УНСС приключи успешно и на 19 юли излезе първото класиране. На този етап всички места в университета са запълнени. Има и достатъчно резерви. След като се види колко от приетите кандидати ще се запишат, ще стане ясен и броят на свободните места за второ класиране, които ще бъдат заети от част от резервите. Близо десет хиляди кандидати се явиха на предварителните сесии и около шест хиляди – на редовната. Поради общата ситуация в страната (по-малко завършващи и ниски оценки на матурите) и нарастващата конкуренция на чуждестранните университети очаквахме кандидатите за четирите хиляди места за новата академична 2013/2014 година да са по-малко от изминалата. Но за наша радост те се оказаха с няколкостотин повече. Повече от половината от тях са с успех от средното образование „отличен” и затова казваме, че в УНСС учат най-умните и най-мотивираните младежи на България. Вероятно заради ниските оценки от задължителната матура УНСС губи повече от хиляда потенциални кандидати. Въпреки това държим на правилото в класирането да участват само тези, които имат в дипломата за средно образование оценки по български език и литература и по математика най-малко „добър” и задължително са положили кандидатстудентски изпит в УНСС. Нашата цел е да подредим кандидатите си от по-знаещ към по-незнаещ. Така приемаме най-отличните от отличниците на България. Считаме, че този начин на провеждане на кандидатстудентската кампания е необходимо условие да бъдем елитен университет, създаващ елитни кадри.

– Тази година випускът е 59 000, а местата в университетите – 70 000. Притеснява ли ви възможността от по-голям брой незапълнени места?

– Това е наболял въпрос. „Ножицата” е още по-голяма – броят на местата във висшите училища в България е 73 500. Като приспаднем от завършващите средно образование десет хиляди, които отиват да учат в чужбина, и малко над десет хиляди, които не желаят да продължат висше образование, се получава абсурдната ситуация местата в университетите в България да са близо два пъти повече от потенциалните кандидати. С други думи, в България няма задължително средно образование, но има задължително висше. Условието да станеш студент е единствено да имаш диплома от средното, защото почти всички университети приемат само с оценките от дипломата за средно. При такава ситуация е трудно да се работи за повишаване на качеството на обучение, да се създава елит на нацията. Убеден съм, че УНСС въпреки тези неблагоприятни тенденции и тази година няма да има проблеми с приема и ще бъдат попълнени всички места.

– Зрелостниците все по-лесно придобиват шанса да учат висше. Как се отразява това на качеството на образованието ни?

– Едната страна на въпроса е, че няма бариери да станеш студент в България. Има обаче и по-сериозни проблеми. Един от тях е, че у нас държавата финансира студентите „на калпак”, без никаква връзка с качеството на обучение в дадения университет. Давам пример: УНСС от 2006 г. до 2018 г., при две поредни институционални акредитации, всяка от които за период от шест години, е с най-високата оценка и е на първо място сред висшите училища в България. Но получава за обучението на един студент от професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление” (около 85% от нашите студенти) по 693 лв. държавна субсидия на студент, колкото получават и над 20 висши училища, които обучават студенти в тези направления. Без никаква връзка с качеството на обучение и независимо от големите разлики в получаваните оценки от институционалните и програмните акредитации. При тази ситуация естественият стимул не е към повишаване на качеството на обучение, а към записване на колкото се може повече студенти. Друг е въпросът, че държавната издръжка е два пъти по-ниска от това, което плаща държавата за един ученик в гимназия. Оттук следват две послания към държавата. Първото е да повиши издръжката на посочените по-горе нискобюджетни направления или поне да я изравни със средното образование, и второто – да диференцира плащането съобразно качеството на обучение – тези университети, които имат по-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, и осигуряват по-качествено обучение, да получават по-голямо финансиране.

– Парламентът реши платено обучение да има и тази година. УНСС възползва ли се от възможността да обучава срещу заплащане – в кои специалности? 

– Народното събрание разреши да се продължи с една година приемът за платено обучение в държавни висши училища, но по силата на предишните промени в закона този прием е до 5% от капацитета, което е символично. В УНСС използваме тази възможност в две насоки. Едната е за второ висше „Право”, тъй като държавата финансира само едно висше образование за целия живот. И тъй като капацитетът ни е 260 студенти на година, сега ще приемем 13 по тази линия. Другата насока е, че в платено обучение приемаме студентите, които се прехвърлят от други университети в УНСС, защото за тях не получаваме държавна субсидия. Поради ниското държавно финансиране на нашите професионални направления за УНСС е все едно дали ще получава тези пари от държавата или от студента и затова предпочитаме да не „товарим” студентите. Полза от платеното обучение имат тези висши училища, в които държавните нормативи са много високи (до десет и повече пъти по-високи от нашия). Това им дава право и възможност да събират много големи такси от „платените” студенти. Считам, че в държавните университети не трябва да има платено обучение, но това означава държавата да осигури достатъчно финансиране. Нещо повече, в държавен университет не би следвало студентът да плаща такса – какво му е „държавното” тогава на този университет освен етикета. В това отношение ситуацията отново е абсурдна – студентът плаща две трети от държавната издръжка. Следва въпросът: Това държавно обучение ли е или публично-частно партньорство? Този проблем беше в основата на студентските протести срещу увеличението на таксите през тази година. Държавата трябва да вземе отношение по него и да го реши.

– Как ще коментирате поредните скандали във фонд “Научни изследвания”?

– Решаването на проблемите на фонд „Научни изследвания” минава през разработването и приемането на ясни правила за неговото регламентиране, функциониране, разпределение и контрол. Това трябва да се направи прозрачно и след широко обсъждане в съвета на ректорите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Съюза на учените и всички други заинтересовани страни. Едно от най-важните неща е фондът да се структурира по научни области, в които да става конкурирането на проекти. Ясно е, че няма критерии, по които проект по атомна физика да се състезава с проект по икономика или управление. Има много начини да се направи такава методика. Например парите може да се разпределят съобразно броя на учените с научни степени в дадена област и т.н. Но трябва да е ясно, че парите например за научна област „Икономика, администрация и управление” са да речем 3% от фонда и тези проекти се конкурират помежду си за тези пари. Друг важен въпрос е да има ясна процедура за оценяване на проектите, изисквания за научни степени и длъжности на рецензентите, ясен арбитраж при контестации и т.н. Когато правилата са ясни и процедурите прозрачни, скандалите ще спрат.

– Вече почти месец българите протестират. Какви послания разчитате в протестите?

– В света като цяло, и в частност в България, се наблюдава изчерпване на познатия ни модел на представителната демокрация и обществото иска нещо ново в посока към пряка демокрация. В този смисъл считам, че политологическата наука е длъжник и трябва да ни даде варианти на такива модели, на стъпки в това направление. Като професор по макроикономика съм наясно, че несигурната обществена среда води както до преки, така и до косвени икономически загуби. Нито държавните институции и структури, нито частният бизнес могат да работят нормално при такава ситуация. В крайна сметка губим всички – губи цялата страна, губи цялото общество, независимо от това кой на коя страна е. Колкото по-скоро се нормализира обстановката, толкова по-малки ще са загубите, и обратно.

– Какво трябва да се промени във висшето образование?

– За не малка част от необходимите промени вече стана въпрос. Списъкът може да бъде продължен. Има обаче няколко основни неща, които следва да се имат предвид. Висшето образование в много голяма степен е саморегулираща се и самоуправляваща се система и това определя степента на академична автономия, която държавата трябва да му осигури. От друга страна, висшето образование е едновременно както силно консервативна структура, така и една от най-динамично развиващите се в съвременния свят. Трето, харесва ли ни или не, истината е, че съвременното висше образование е силно прагматизирано, бизнес ориентирано – оттук произтича необходимостта както от перманентна връзка с бизнеса, така и от обучение през целия живот. Считам, че работата по нов закон за висшето образование, извършена прозрачно и