2013

 


ТВ7, „Гореща точка“, 29 октомври 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:
Да оставим университетът да бъде храм на науката

 

Водещ: Представям ви двама от участниците във вчерашното заседание на Съвета на ректорите, които излязоха с обща позиция – проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите в България и ректор на Медицинския университет в София, и проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите. Вие казвате, че всички имат право на протест, но трябва да изберат подходящо място за това. Моля ви, обосновете се и кажете какви са аргументите на Съвета на ректорите, защото знаем само официалната ви позиция, но не и какви са водените разговори..

Проф. Ваньо Митев: Първо искам да кажа, че на вчерашната среща на ректорите главната точка беше бюджетът. От десет дни се борим за по-добър бюджет и вчера имах среща с министър-председателя и с министъра на финансите. И донесох добри новини. .

Водещ: Кажете какви са те.

Проф. Ваньо Митев: Добрите новини са, че бюджетите на всички университети ще бъдат по-високи от миналогодишните.

Водещ: Колко?

Проф. Ваньо Митев: Различно за различните университети, но няма да има такъв, който да не получи повече. И втората новина, а тя е много добра, че имаме обещание от министър-председателя за 100 процента изпълнение на бюджета. Това са наши искания и аз бях упълномощен от Съвета на ректорите да ги поставя пред министър-председателя. Ние водим тази борба десетина дни, три пъти се събирахме досега. И във връзка с това аз искам да кажа нещо, което много ме впечатли. Вчера проф. Иван Илчев ми се обади по телефона, след като свърши заседанието на Академичния съвет. Той каза: „Обаждам ти се като председател на Съвета на ректорите да те информирам какво стана”, а аз го попитах: „Запозна ли Академичния съвет, на който са присъствали и протестиращи, с добрите новини за бюджета?” Той каза: „Да”. Попитах каква беше реакцията. Отговорът беше: „Никаква”.

Водещ: Те са чули тая информация?

Проф. Ваньо Митев: Попитах: „Добре, не ги ли интересува студентите бюджетът?”, той отговори: „Въобще не ги интересува”. И аз си задавам въпроса: щом не ги интересува бюджетът, което пряко ги касае?! От година и половина ние водим много тежка борба, до голяма степен успешна, да има Оперативна програма „Наука и образование”, а аз не съм чул въпросните студенти да подкрепят.

Водещ: И да са издигнали такива искания. Те имат обаче други, които после ще обсъдим.

Проф. Ваньо Митев: И в този дух има много други въпроси, които касаят образованието, които те не ги поставят, а ние се борим за тях – като начинът на финансиране, рейтинговата система. Мога да изредя поне десетина въпроси на първо четене.

Водещ: Само от Великотърновския университет като че ли вмъкнаха някакви…

Проф. Ваньо Митев: Те вмъкнаха думата „образование”. Имам чувството, че от това, което казаха те, просто не са наясно с проблемите. А биха могли да са наясно, ако дойдат при нас, ректорите, и разговарят. Поне моите студенти разговарят по тези въпроси и те са наясно.

Водещ: Проф. Статев, споделете за това, което си говорихте вчера. Вие сте хора, които владеете тази аудитория..Вие преподавате, владеете и академичното тяло на вашите университети. Какво споделиха колегите ви с вас?

Проф. Стати Статев: Ще го кажа много простичко. Съветът на ректорите има 51 ректори. 51 са висшите училища в България – 37 държавни и 14 частни. Абсолютно всички колеги бяха единодушни за позицията, която ще резюмирам: Университетът е храм на науката. В храма на науката се прави наука и се преподава наука, така както в храма Божи човек се моли и слави Бога. Храмът на науката не може да бъде оскверняван с каквито и да е други действия под каквато и да форма. Оттам нататък всички са наясно, че става въпрос за Конституцията, за неспазването й и т.н. Тоест, ние искаме да покажем на нашите студенти, че това не е правилният път, по който те са тръгнали с право да изразяват своето недоволство. Подчертавам с право. Ние обичаме младите хора. За да бъдем цял живот в университета, обичаме младите хора.

Водещ: Нормално е младият човек да е бунтар, нищо по-нормално от това.

Проф. Стати Статев: Съвсем нормално е. И ние сме били. Въпросът е за формата на това бунтарство. Тя не бива да пречи на другите. Тя не бива да пречи ние да си изпълняваме основната функция.

Водещ: Добре. Съгласна съм.

Проф. Стати Статев: Това беше идеята, около която ние всички се обединихме. И въпросът беше как най-правилно да я поднесем като наша позиция. Пак повтарям – единодушно, с всички 51 ректори, с които бяхме в конферентна връзка.

Водещ: Включително и на Нов български университет? Добре, това е интересно.

Проф. Стати Статев: Всъщност за Нов български университет не съм сигурен, но от преобладаващата част при всички случаи имаме подкрепата, да не изреждам имената, и то категорично и единодушно. Защото в крайна сметка ние нямаме никакви други искания, освен да си вършим работата. Казваме на младите хора: това не е работеща схема. Това, че една група студенти в момента не са доволни от дадената ситуация в страната, ако ние толерираме това да не си вършим основната работа, да не учим и да не правим наука, каквато и промяна да стане, при всички случаи друга група студенти няма да бъдат доволни.

Водещ: За съжаление вие не сте преподаватели по история и политология, за да ви задам въпроса на какво ги учите, при положение, че някой политолог, при това бъдещ, излиза и казва, че иска оставка. И забележете – на всички парламентарни и извънпарламентарни партии. Аз не знам извънпарламентарните партии на кого да подадат оставка. Значи тук образованието им куца… Но искам да ви попитам. Вие, като хора, които наблюдавате настроенията, енергията на младите хора – те са в аудиториите ви всеки ден – имаше ли индикации, че ще се случи нещо толкова драстично, че ще се завържат вериги пред университетите, че ще има окупация, ще се пишат възвания?

Проф. Ваньо Митев: Вчера проф. Иван Илчев каза нещо, на което много се смяхме. Той каза, че това не е окупация. Не може да окупираш собствения си дом. Не можем ние с проф. Статев да си окупираме собствените къщи и да не допуснем жените ни да влязат вътре, понеже протестираме против еди-какво си.

Водещ: Против лошото готвене, например.

Проф. Ваньо Митев: Те уютно са се разположили в университета, понеже никой няма право да влезе в него.

Водещ: Да, това е неприкосновена територия.

Проф. Ваньо Митев: Същевременно най-важното правило на демокрацията е да не нарушаваш правата на другите. Тук сега се нарушават правата на другите студенти, които искат да учат. Това е ясно. Защо не излязат на улицата? Ако излязат 100 души на улицата, никой няма да ги забележи.

Водещ: На улицата има протести. Никой не е спирал тези протести.

Проф. Ваньо Митев: Както каза проф. Статев, ние подкрепяме техния ентусиазъм и желанието за промяна, но аз не чух някакви конкретни искания. Чух много общи приказки – да сменим системата… Е, добре, какво ще се смени?  От Велико Търново един студент каза вчера, че парламентът щял да се възпроизведе. Тогава какъв е смисълът да се смени правителството, като пак ще се възпроизведе парламентът?

Водещ: Да, затова те вложиха и някакви искания, свързани с образованието.

Проф. Ваньо Митев: Въобще, има хаос в исканията.

Водещ: Между другото, проф. Илчев каза, че вижда набези на политически сили зад тези протести и призова политиците, независимо дали подкрепят или не окупацията, въобще исканията на студентите, да не се наместват. Сподели ли нещо повече пред вас на тази тема, проф. Статев?

Проф. Стати Статев: Не, нямаме информация от вчерашния разговор с всички колеги, че има пряка политическа намеса в който и да е университет. И нека пак да се върнем към темата. Получава се нещо много особено: нашите студенти недоволстват, но те не недоволстват срещу политиката на университета, срещу бюджета, за който говори проф. Митев…

Водещ: Срещу проф. Илчев вече се надигнаха гласове.

Проф. Стати Статев: Те нямат претенции към нашата работа, към преподаването, към науката. Използват университета за изразяване на позиции, които се отнасят за неща, които са извън него. И затова пак се връщам на нашата позиция – нека са живи и здрави, нека се бунтуват, като всички млади хора, но да не пречат на останалите колеги студенти, а такива има немалко, на преподавателите, професорите, академичния състав, служителите да си изпълняват своите задължения. Няма такава демокрация, нито на Изток, нито на Запад – демокрация, в която, упражнявайки своите права, да отнемаш правата на другите. Това е чл. 57, алинея 2 в Конституцията. Мисля, че трябва да са я прочели.

Проф. Ваньо Митев: Тези няколко въпроса, а те са и повече, независимо дали е това правителство и този е парламентът, или следващото правителство, те трябва да бъдат решени. Аз изпадам в ужас, при положение, че отново парламентът ще се блокира да работи за няколко месеца. И ще ви кажа защо. Бюджетът е едно, но имаме няколко искания за промени в Закона за висшето образование и сме ги внесли. И ако не работи парламентът, отново ще „замръзнем“. За нас нещата са конкретни.

Водещ: Във Великотърновския университет е нашият колега Мартин Георгиев. Нека да го чуем.

(От Великотърновския университет говори Светлин Тачев, студентът по политология. Той огласява искане за оставка на всички парламентарно представени партии и ръководствата, им като техен морален дълг и необходимостта да се даде път на младите. Съобщава, че днес окупираната аудитория ще е отворена за лекции, тъй като протестиращите не искат да се конфронтират с другите студенти, а търсят подкрепата им. На въпроса за исканията той отговаря: „Искаме образованието да стане национален приоритет за израстването на нацията.“ Конкретно? „Конкретно – най-малкото подобрение на техническата база, нужда от стажове.“ Недялко Стоянов, председател на Студентския съвет, говори от името на контрапротестиращите: „Не подкрепяме протестите в университета понеже в тази си форма това са политически искания, на които не им е мястото в университета“. Друг репортер предава от СУ „Св. Климент Охридски и мнението на студенти от протестиращите и контрапротестиращите.)

Водещ: Такова разделение, нямаше дори в 1990 г. в зората на демокрацията. Пълен антигонизъм, нежелание за разговор… Докъде ще доведе тези млади хора? Ще ги превърне ли във врагове завинаги?

Проф. Ваньо Митев: Не мога да си представя как ще стане това, което го иска господин политологът – всички да си хвърлят оставката. Това са просто абсурди. От това, което каза, едно-единствено нещо ми хареса: образованието да се превърне в приоритет. Нещо, за което ние се борим буквално всеки ден.

Водещ: То е обявено, трябва финансово да бъде подкрепено.

Проф. Ваньо Митев: Именно за това става дума. Аз бих желал със студентите да се обединим точно за тези неща, които касаят образованието и заедно да воюваме. Ще бъдем много по-силни.

Водещ: Предлагате ли им го?

Проф. Ваньо Митев: Предлагаме го.

Водещ: Какво срещате? В Медицинската академия няма окупация.

Проф. Ваньо Митев: При нас няма окупация, а студентите от Студентския съвет и от Асоциацията на студентите-медици са единодушни в това, което правим. Аз ги осведомявам непрекъснато за своите действия и те ме осведомяват за техните проблеми. Те ме подкрепят и аз ги подкрепям. При нас има друг проблем, който касае специализациите. Студентите имат особено мнение, което се различава от това на здравното министерство. Аз съм уведомен за това и също ги подкрепям. Ето така се работи. Право да ви кажа, не знам какво искат студентите. Ако ги слушаме тук, всеки иска нещо различно, даже има някои съвсем противоречиви искания. Пълен хаос.

Проф. Стати Статев: Нека да кажем няколко неща ясно. Първо, аз поне досега не зная студентски съвет, който да е подкрепил окупирането на университет, включително и в Софийския. Второ, струва ми се, че малко, дори и медиите (една дружеска критика) пресоляваме. Какво значи окупиран университет? Вчера проф. Легкоступ каза, че седем човека от неговите 14 хиляди студенти влезли в една аудитория с лозунги – 7 от 14 хиляди. При нас може и да има двайсетина. В СУ никой не знае колко са – 20-30 от 30 хиляди.

Водещ: Триста преподаватели обаче с подписка.

Проф. Стати Статев: Това е друго. И то е една препоръка – дайте да не спираме учебния процес, дайте да се борим за образованието и науката. Правете подписки, правете други разумни форми, които…

Водещ: Аз не знам какво ще правят с тази подписка.

Проф. Стати Статев: Няма значение, но нека да се върнем на идеята да оставим университетът да бъде храм на науката и всички други форми да не пречат на неговата работа.

Водещ: Призив към всички – и студенти, и преподаватели. Храмът на науката да остане такъв. Протестите – там, където е тяхното място. И добрите новини, за които съобщи проф. Митев. Свързани са със средствата, които тази година ще получат всички висши училища. Те, според обещанията на премиера и финансовия министър, са завишени.

 

 


Монитор, 20 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Местата в университетите са два пъти повече от кандидатите

Мила Мишева

– Проф. Статев, как върви кандидатстудентската кампания?

– Кандидатстудентската кампания в УНСС приключи успешно и на 19 юли излезе първото класиране. На този етап всички места в университета са запълнени. Има и достатъчно резерви. След като се види колко от приетите кандидати ще се запишат, ще стане ясен и броят на свободните места за второ класиране, които ще бъдат заети от част от резервите. Близо десет хиляди кандидати се явиха на предварителните сесии и около шест хиляди – на редовната. Поради общата ситуация в страната (по-малко завършващи и ниски оценки на матурите) и нарастващата конкуренция на чуждестранните университети очаквахме кандидатите за четирите хиляди места за новата академична 2013/2014 година да са по-малко от изминалата. Но за наша радост те се оказаха с няколкостотин повече. Повече от половината от тях са с успех от средното образование „отличен” и затова казваме, че в УНСС учат най-умните и най-мотивираните младежи на България. Вероятно заради ниските оценки от задължителната матура УНСС губи повече от хиляда потенциални кандидати. Въпреки това държим на правилото в класирането да участват само тези, които имат в дипломата за средно образование оценки по български език и литература и по математика най-малко „добър” и задължително са положили кандидатстудентски изпит в УНСС. Нашата цел е да подредим кандидатите си от по-знаещ към по-незнаещ. Така приемаме най-отличните от отличниците на България. Считаме, че този начин на провеждане на кандидатстудентската кампания е необходимо условие да бъдем елитен университет, създаващ елитни кадри.

– Тази година випускът е 59 000, а местата в университетите – 70 000. Притеснява ли ви възможността от по-голям брой незапълнени места?

– Това е наболял въпрос. „Ножицата” е още по-голяма – броят на местата във висшите училища в България е 73 500. Като приспаднем от завършващите средно образование десет хиляди, които отиват да учат в чужбина, и малко над десет хиляди, които не желаят да продължат висше образование, се получава абсурдната ситуация местата в университетите в България да са близо два пъти повече от потенциалните кандидати. С други думи, в България няма задължително средно образование, но има задължително висше. Условието да станеш студент е единствено да имаш диплома от средното, защото почти всички университети приемат само с оценките от дипломата за средно. При такава ситуация е трудно да се работи за повишаване на качеството на обучение, да се създава елит на нацията. Убеден съм, че УНСС въпреки тези неблагоприятни тенденции и тази година няма да има проблеми с приема и ще бъдат попълнени всички места.

– Зрелостниците все по-лесно придобиват шанса да учат висше. Как се отразява това на качеството на образованието ни?

– Едната страна на въпроса е, че няма бариери да станеш студент в България. Има обаче и по-сериозни проблеми. Един от тях е, че у нас държавата финансира студентите „на калпак”, без никаква връзка с качеството на обучение в дадения университет. Давам пример: УНСС от 2006 г. до 2018 г., при две поредни институционални акредитации, всяка от които за период от шест години, е с най-високата оценка и е на първо място сред висшите училища в България. Но получава за обучението на един студент от професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление” (около 85% от нашите студенти) по 693 лв. държавна субсидия на студент, колкото получават и над 20 висши училища, които обучават студенти в тези направления. Без никаква връзка с качеството на обучение и независимо от големите разлики в получаваните оценки от институционалните и програмните акредитации. При тази ситуация естественият стимул не е към повишаване на качеството на обучение, а към записване на колкото се може повече студенти. Друг е въпросът, че държавната издръжка е два пъти по-ниска от това, което плаща държавата за един ученик в гимназия. Оттук следват две послания към държавата. Първото е да повиши издръжката на посочените по-горе нискобюджетни направления или поне да я изравни със средното образование, и второто – да диференцира плащането съобразно качеството на обучение – тези университети, които имат по-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, и осигуряват по-качествено обучение, да получават по-голямо финансиране.

– Парламентът реши платено обучение да има и тази година. УНСС възползва ли се от възможността да обучава срещу заплащане – в кои специалности? 

– Народното събрание разреши да се продължи с една година приемът за платено обучение в държавни висши училища, но по силата на предишните промени в закона този прием е до 5% от капацитета, което е символично. В УНСС използваме тази възможност в две насоки. Едната е за второ висше „Право”, тъй като държавата финансира само едно висше образование за целия живот. И тъй като капацитетът ни е 260 студенти на година, сега ще приемем 13 по тази линия. Другата насока е, че в платено обучение приемаме студентите, които се прехвърлят от други университети в УНСС, защото за тях не получаваме държавна субсидия. Поради ниското държавно финансиране на нашите професионални направления за УНСС е все едно дали ще получава тези пари от държавата или от студента и затова предпочитаме да не „товарим” студентите. Полза от платеното обучение имат тези висши училища, в които държавните нормативи са много високи (до десет и повече пъти по-високи от нашия). Това им дава право и възможност да събират много големи такси от „платените” студенти. Считам, че в държавните университети не трябва да има платено обучение, но това означава държавата да осигури достатъчно финансиране. Нещо повече, в държавен университет не би следвало студентът да плаща такса – какво му е „държавното” тогава на този университет освен етикета. В това отношение ситуацията отново е абсурдна – студентът плаща две трети от държавната издръжка. Следва въпросът: Това държавно обучение ли е или публично-частно партньорство? Този проблем беше в основата на студентските протести срещу увеличението на таксите през тази година. Държавата трябва да вземе отношение по него и да го реши.

– Как ще коментирате поредните скандали във фонд “Научни изследвания”?

– Решаването на проблемите на фонд „Научни изследвания” минава през разработването и приемането на ясни правила за неговото регламентиране, функциониране, разпределение и контрол. Това трябва да се направи прозрачно и след широко обсъждане в съвета на ректорите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Съюза на учените и всички други заинтересовани страни. Едно от най-важните неща е фондът да се структурира по научни области, в които да става конкурирането на проекти. Ясно е, че няма критерии, по които проект по атомна физика да се състезава с проект по икономика или управление. Има много начини да се направи такава методика. Например парите може да се разпределят съобразно броя на учените с научни степени в дадена област и т.н. Но трябва да е ясно, че парите например за научна област „Икономика, администрация и управление” са да речем 3% от фонда и тези проекти се конкурират помежду си за тези пари. Друг важен въпрос е да има ясна процедура за оценяване на проектите, изисквания за научни степени и длъжности на рецензентите, ясен арбитраж при контестации и т.н. Когато правилата са ясни и процедурите прозрачни, скандалите ще спрат.

– Вече почти месец българите протестират. Какви послания разчитате в протестите?

– В света като цяло, и в частност в България, се наблюдава изчерпване на познатия ни модел на представителната демокрация и обществото иска нещо ново в посока към пряка демокрация. В този смисъл считам, че политологическата наука е длъжник и трябва да ни даде варианти на такива модели, на стъпки в това направление. Като професор по макроикономика съм наясно, че несигурната обществена среда води както до преки, така и до косвени икономически загуби. Нито държавните институции и структури, нито частният бизнес могат да работят нормално при такава ситуация. В крайна сметка губим всички – губи цялата страна, губи цялото общество, независимо от това кой на коя страна е. Колкото по-скоро се нормализира обстановката, толкова по-малки ще са загубите, и обратно.

– Какво трябва да се промени във висшето образование?

– За не малка част от необходимите промени вече стана въпрос. Списъкът може да бъде продължен. Има обаче няколко основни неща, които следва да се имат предвид. Висшето образование в много голяма степен е саморегулираща се и самоуправляваща се система и това определя степента на академична автономия, която държавата трябва да му осигури. От друга страна, висшето образование е едновременно както силно консервативна структура, така и една от най-динамично развиващите се в съвременния свят. Трето, харесва ли ни или не, истината е, че съвременното висше образование е силно прагматизирано, бизнес ориентирано – оттук произтича необходимостта както от перманентна връзка с бизнеса, така и от обучение през целия живот. Считам, че работата по нов закон за висшето образование, извършена прозрачно и съгласувано между всички заинтересовани страни в тази важна за обществото област, би довела до решаване на по-голямата част от съществуващите проблеми.

***

Визитка

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас. Бил е първият заместник-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си. Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност “Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма “Как да правим бизнес в България”. Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки.

 


в. „Преса“, 15 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Не разбираме накъде вървим вече 25 години

Теодора Йолчева

Проф. Статев, вече месец много хора, сред които вероятно и ваши студенти, са на улицата. Следите ли протестите? Какво мислите за исканията на недоволните?

Не съм политолог и не бих се наел да коментирам тези вълнения в общественото пространство. Това, което си позволих като професионален коментар, беше преди две седмици, когато с акад. Стефан Воденичаров подписахме договор за съвместно сътрудничество между УНСС и БАН. Освен взаимодействие в науката и висшето образование, декларирахме, че ще обединим усилия, за да сме полезни на държавата и нейните представителни органи на всички нива. Примерно, бихме могли да пресметнем какви са загубите от тези социални явления.

Пояснете?

Това е въпрос на методика, на анализ. Но не е нужно човек да бъде икономист, за да прецени, че те водят до сериозни преки загуби, защото в такава среда институциите и бизнесът не могат да работят нормално. Да не говорим за косвените загуби, за създаването на несигурност, на песимистични очаквания за бъдещето. Трябва да имаме предвид, че когато има някакво смущение, то трябва да бъде минимизирано във времето, защото винаги води до нарастващи загуби. Колкото по-дълго време – толкова по-големи. А ние не сме богата държава, която може да се позволи този лукс. Ясно е, че сме на опашката на Европейския съюз и защо да отиваме по-далече и от тази опашка, при все че още дори не сме излезли от икономическата и финансова криза?

Едно от основните искания на протестиращите е оставка на кабинета и нови избори. Какъв икономически ефект би дало това?

Оставка на кабинета би ни направила отново рекордьори в отрицателен смисъл. Защото би довела до следващ служебен кабинет, втори за тази година, общо – четвърти поред. Следват избори и формиране на пето правителство. Доколкото познавам политическата история на света, не ми е известна друга държава с пет правителства за година. Пак сме на път да направим нещо в негативен план, достойно за рекордите на Гинес.

Друг е въпросът, че не се знае колко би било добро това. Ясно е, че има хора, които са недоволни. Само по себе си искането за оставка не изглежда сериозно, защото тя няма да реши проблемите. Всяко управление трябва да има своите сто дни, да покаже какво прави. Ако след тях хората кажат – не е това, искаме друго, нека има оставка. При всички случаи обаче икономическият ефект ще е отрицателен, защото всяка промяна има своята цена.

Пламен Орешарски е преподавател при вас. Разговаряхте ли с него, откакто започнаха протестите?

Пламен е преподавател в УНСС, работили сме в един ректорски екип, дори е мой студент. Той е шестият премиер от нашия университет след промените, Кристиан Вигенин – шестият външен министър, а Петър Чобанов – тринадесетият финансов министър. Разговаряме и те знаят за готовността ни (която сме заявявали и на предходните правителства) да бъдем в полза на изпълнителната власт по теми и поръчки, зададени от нея, да даваме експертното си мнение по значими въпроси за развитието на страната.

А властта показа ли реципрочно добро отношение, като заяви готовност да повиши субсидията за висше образование?

Не съм обсъждал темата. Но в качеството си на заместник-председател на Съвета на ректорите, ще ви кажа, че вече имаме становища, съвместно със социалните партньори, и избистрена позиция по този въпрос, ясно съзнавайки положението на държавата. В рамките на възможностите, да подобрим доколкото е възможно финансовото състояние на висшите училища. Имаме подготвено предложение до властта, което ще внесем до седмици.

Какво е то?

Идеята е нискобюджетните професионални направления да получат малко по-високо финансиране. По някаква традиция най-ниско финансираните у нас направления са икономика, администрация и управление и педагогика. За тези специалности, които се преподават в над 20 университета в страната, държавата плаща 693 лв. годишен базов норматив за издръжка. 693 лв.! С толкова и УНСС произвежда елита на нацията, който и сега управлява. За сравнение издръжката, която получава ученик в средното училище, е между 1260 и 1400 лв. Това е крещяща диспропорция. Ние предлагаме финансирането на посочените три направления, както и на някои творчески, технически, инженерни и аграрни направления да бъдат леко повдигнати.

С колко?

В трите направления от 693 лв. да станат 1108,80 лв. Студентът да се доближи поне малко до ученика. Това ще струва на държавата 29 млн. лв. което е постижимо, колкото и да е трудно съставянето на бюджета за следващата година. А общо целият пакет, включващ и останалите направления, е на стойност малко под 50 млн. лв.

Последната рейтингова система у нас показва, че произвеждаме повече от достатъчно икономисти и юристи, но ни липсват инженерни и технически кадри. Не е ли редно повече внимание да се обърне там?

Този въпрос трябва да бъде насочен към министър Анелия Клисарова и колегите ректори на висши училища, които обучават такива кадри. Но проблемът не е, че поради липса на достатъчно средства или места университетите не приемат достатъчно инженери. Просто тези специалности не са атрактивни за достатъчно млади хора. Създаде се нагласа, че ако завършиш икономика, администрация и управление или право ще се развиеш по-добре, отколкото ако си инженер.

Как си обяснявате тази тенденция?

Липсата на национална стратегия за развитие на икономиката и на страната води до неяснота колко и какви висши кадри са нужни. Ако ще се развиваме, както сега е заложено за периода 2014-2020 г., да развиваме технологични паркове, да правим инвестиционни пробиви, държавата трябва да помисли как да стимулира един сегмент от млади хора, които да учат в подобни специалности. Би могло, ако наистина ще ни трябват инженери, тези специалности да станат по-атрактивни.

Догодина ще направим 25 години преход, а нямаме стратегия накъде се развиваме. Нямаме национална стратегия за развитие на България, около която да са обединени всички политически сили и независимо кой дойде на власт, да спазва тези приоритети с неговите средства. Но да ги спазва! Давам един класически пример – с АЕЦ „Белене“. Ако бяхме решили да строим – там щяха да ни трябват атомни инженери и енергетици. И те трябваше да бъдат произведени. Такъв консенсус ни дава индикация, че докато проектът бъде завършен, тези кадри трябва да бъдат подготвени. Държавата е тази, която трябва да каже – прави ли ядрена енергетика, за да правим ядрени инженери? Или залагаме на ветроцентрали и правим специалисти за това? Това важи за всички сфери. Ще правим ли в България индустриален пробив, за който ще ни трябват хора, или ще правим България място за почивка на Европа и ще ни трябва персонал? Висшето образование, в крайна сметка, е функция на това, което държавата вижда за себе си в стратегически план. Когато няма такава визия – планирането на образованието като бройка и структура, няма целеполагане и правим специалисти заради самото правене на специалисти.

Какво в такъв случай ви мотивира да увеличите двойно броят на първокурсниците, които наесен ще учат право в УНСС?

Търсенето на специалността винаги е било едно от най-високите. Между осем и десет души се бореха за едно място и това беше основанието да поискаме увеличение на капацитета. Досега имахме един поток от 150 студенти, сега ще станат два потока по 140, тъй като ще приемем и 13 души за платено второ висше.

Имаме шест нови специалности, в пет от които  обучението е изцяло на английски език. Досега имахме 200 студенти – пет специалности по 40, които се обучават изцяло на английски език. Това са търсените, известни наши специалности, но студентът може да избере на кой от двата езика да учи. Припомням, че при нас специалност се избира след втората година, преди това студентите учат по направления. Смятаме, че е трудно за един млад човек да направи избора си на професия, когато едва му е изветрял парфюмът от абитуриентския бал. Изборът е много по-мотивиран, когато се прави след две академични години.

– Кои специалности се преподават на английски?

Икономика, международни икономически отношения, бизнес информатика и комуникации, финанси и счетоводство и маркетинг и стратегическо планиране. Сега пускаме нови пет: икономика на туризма, бизнес икономика, интелектуална собственост и бизнес, икономика на околната среда и администрация и управление. Това е начинът да привличаме и чуждестранни студенти. Мина времето, когато някой би дошъл в България, да учи една година езика  и едва след това да започне висшето си образование. Така че тези десет елитни специалности са и ресурс, с който участваме в студентската мобилност с над 300 чуждестранни университета. Развиваме и направлението журналистика и масмедии, от тази година стартираме нова специалност медия икономика, която ще създава икономисти за медийния бизнес.

Дадохте доста провокативни теми на кандидат-журналистите тази година (по избор – есе на тема „Подслушване и послушание“ или обръщение на президента към нацията по време на протест- бел.ред)

Присъствах на тегленето на темите от над 20 възможни и бях приятно изненадан от реакцията на младежите. Приеха провокацията много позитивно, което ме зарадва. Става дума за лична, обществена, морална оценка на двата термина – „подслушване“ и „послушание“ – доколко са свързани, доколко човек решава кой влиза в личното му пространство, как го прави. Много интересна беше и втората изтеглена тема – какво обръщение към нацията бихте направили, ако сте президент и граждански протести искат забраната на политическите партии. Има толкова интересни разработки, че ще ги предоставим на администрацията на президента.

 


Информационна агенция “Фокус” – Общество

5 юли 2013 г.

Проф. Стати Статев: Близо 6 хиляди кандидат-студенти ще се явят на изпити от редовната сесия в УНСС

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус”.

 

Фокус: Проф. Статев, как протича кандидатстудентската кампания в УНСС до момента? Какви са резултатите от нея?

Проф. Стати Статев: Днес беше последният ден за подаване на документи за участие в редовната кандидатстудентска изпитна сесия и за класиране. Равносметката, както винаги през последните години, е много добра. Осигурили сме равнопоставени условия за честно състезание. Победители ще бъдат най-подготвените, най-знаещите, най-амбициозните. Наесен 4179 от тях ще бъдат първокурсници.

Фокус: Докога и под каква форма се провеждат приемните изпити в УНСС?

Проф. Стати Статев: Входът е с единен приемен изпит – тест по подобие на SAT. С неговото въвеждане през 2007 г. сложихме край на зубренето на теми и на субективността при оценяването. В УНСС се провеждат предварителни и редовни кандидатстудентски изпити в електронен и хартиен формат. Кандидат-студентите решават на кои от тях да се явят и по колко пъти, като участват в класирането с най-високата оценка.

Предварителните електронни изпити са всеки месец. Първият е през октомври, последният – през юни. Едновременно с това имаме и две предварителни изпитни сесии с тестове на хартиен носител. Кандидатстудентската кампания приключва с редовните изпити през юли. Първият е по български език и литература на 6 юли, а последният – на 15 юли – по журналистика (устен). Първото класиране е четири дни по-късно – на 19 юли. Очаквам, че както винаги досега, ще попълним всички места от плановия прием.

Фокус: Колко са заявилите желание да кандидатстват в УНСС от началото на кампанията?

Проф. Стати Статев: 9748 кандидат-студенти се явиха на предварителни изпити. Тези от тях, които имат високи оценки, сега се записаха само за участие в класирането. Близо 6 хиляди кандидати ще се явят на изпити от редовната сесия.

Фокус: Увеличава ли се техният брой спрямо предишни години? На какво се дължи това, според Вас?

Проф. Стати Статев: Броят се увеличава въпреки демографския срив, все по-малкото завършващи средно образование и задължителния кандидатстудентски изпит. Приемам този постоянен интерес като оценка и знак на доверие към УНСС. Нашият университет е сред малкото, в които се влиза с успешно издържан конкурсен изпит (с матура не приемаме). Освен това запазваме трудния „вход” – приемаме документи само на кандидат-студенти, които имат минимален среден бал „добър” от оценките по математика и български език и литература в дипломата за средно образование. Това е причината всяка година да отказваме на около хиляда кандидати да се явят на изпити.

Голям е интересът и към магистратурите. Обучението е в редовна и дистанционна форма. Приемът е през септември и януари. В осем от общо 82 магистърски програми преподаването е на чужд език. От новата учебна година разкриваме 15 нови програми.

Фокус: Кои са най-предпочитаните специалности за кандидат-студентите? Защо?

Проф. Стати Статев: Приемът в нашия университет е по професионални направления и поднаправления. Традиционно и през тази година най-предпочитаните са „Финанси, счетоводство и контрол”, „Икономика и бизнес”, „Право” и специалностите на английски език.

Фокус: Има ли нови специалности, които разкривате? Разкажете повече за тях.

Проф. Стати Статев: От новата учебна година разкриваме шест нови специалности, с които бакалавърските ни програми стават 46. Поради големия интерес към петте специалности, в които обучението е изцяло на английски език, разкриваме пет нови: „Администрация и управление”, „Бизнес икономика”, „Интелектуална собственост и бизнес”, „Икономика на туризма” и „Икономика на околната среда”.

Шестата нова специалност е „Медия икономика”, в която студентите ще изучават връзката между икономическите теории и медийната практика, спецификата на управлението, функционирането, финансирането на медиите, медийните политики и пазари в България, Европа и света.

Увеличаваме почти двойно броя на студентите по право поради изключително високия интерес към тази специалност – 8-10 кандидати за едно място. За първи път ще приемем 100 студенти в Регионалния център за дистанционно обучение на УНСС в Пловдив, с което общият брой на дистанционните бакалаври, заедно с тези в София и Хасково, е 550.

Фокус: Каква е реализацията на студентите, завършили образование в УНСС, спрямо тези от други български висши учебни заведения?

Проф. Стати Статев: 97,5 на сто от възпитаниците на УНСС, по данни на Националния осигурителен институт, започват работа веднага след дипломирането си. Това е признание за високото качество на обучението. Работодателите приемат дипломата на УНСС като гаранция за добра подготовка. Едно от предимствата на обучението е, че повечето наши преподаватели са и висококвалифицирани експерти в своята област. Това дава възможност на нашите студенти освен теоретични да усвояват и практически знания и умения, които са старт за успешна кариера. В момента работим по проект „Студентски практики” и наши възпитаници вече стажуват в държавния и частния сектор.

 


в. Стандарт, 26 юни 2013 г. – 12, 16 стр.

 

Проф. Стати Статев ректор на УНСС:
Можем да сметнем загубите от протеста

Стела Стоянова

– Проф. Статев, при подписването на споразумението на УНСС с БАН казахте, че в университета бихте могли да изчислите социално-икономическия ефект от политическото недоволство? В какво се изразява този ефект и как би могъл да се анализира?

– С БАН сключихме договор за комплексно сътрудничество, който заменя няколкото договора, които имахме с различни научни институти на академията. Така поставихме на нова основа нашите взаимоотношения с убеждението, че не може и не трябва да има демаркационни линии между университетската наука и висшето образование и дейността на БАН. С този документ дадохме ясен знак, че обединяваме усилията си в полза на страната. Коментирахме, че предмет на съвместните ни разработки могат да бъдат например икономическите и социалните загуби като следствие от нестабилната политическа ситуация, изследването на негативните нагласи за бъдещата бизнес среда, трудовата демотивация и пр.

– Споменахте, че учените биха могли да изработят и предложат модели за движение от очевидно неработещата представителна демокрация към пряка такава. Какво имате предвид, как може да стане?

– Очевидно традиционните модели на представителната демокрация са в криза не само в нашата страна, но и в света като цяло. Мина времето на доживотните политически лидери, както и на “анонимните” за широката публика партийни листи с едно-две разпознаваеми имена. В този смисъл обществените науки са длъжни да създадат нови варианти на представителна демокрация, по-близки до пряката демокрация, която на този етап на общественото развитие е исторически невъзможна. В противен случай идва анархията, която е най-коварният и губещ вариант.

– Какви други обществени модели са готови да предложат икономистите, но държавата не чува или не възлага такива задания? Има ли начин, по който да се зададе модел на работеща икономика в настоящата ситуация?

– България има сериозен научен потенциал във всички области на обществознанието, който за съжаление не се използва в достатъчна степен. Една по-добра, стабилна и перманентна връзка между всички нива на държавното управление и науката би дала възможност да се намират по-добри и работещи решения за общественото развитие. Науката не бива да се “натрапва” на държавното управление, а да бъде негов желан и търсен партньор. Но за това е необходимо да има национална стратегия и национални приоритети за развитието на България, които да са приети с консенсус от всички политически сили, от цялото общество. И който и да дойде на власт, да е длъжен да ги изпълнява.

– Доколко липсата на национални приоритети пречи на университетите да планират прием, нови специалности и развитието си като цяло?

– Това е голяма пречка. Сега разработването на нови специалности в университетите и определянето на приема за съществуващите в повечето случаи се прави “на тъмно”. Например, ако знаем, че приоритет на България ще бъде развитието на земеделието, ще обучаваме и такива специалисти, но ако приоритет ще бъде използването на слънцето или вятъра, тогава ще са нужни други специалисти. От количествена гледна точка пък сме свидетели на абсурд, който продължава вече десетина години – броят на местата за прием във висшите училища надвишава броя на завързващите средно образование.

Утвърденият от правителството прием за предстоящата академична учебна година е 73 500 студенти, а успешно издържалите матури потенциални кандидат-студенти – около 60 000. Част от тях ще отидат да учат в чужбина, а другата част няма да продължи образованието си. В България по закон няма задължително средно образование, но пък, както се вижда, има условия за задължително висше. Така не се създава елит на нацията, а се разпиляват и без това оскъдните средства за университетско обучение.

– Какви промени трябва да се случат спешно във висшето образование?

– Не мисля, че промените трябва да се спешни. Висшето образование не е “спешна помощ”, то е една от най-консервативните области в обществената система. Може би това го предпазва от чести реформаторски експерименти с драматичен край, каквито наблюдаваме в други области. Разбира се, промени са необходими. Вече споменах някои от тях. Нужна ни е също така гъвкава система за определяне на държавната поръчка за държавните висши училища, която реално да отговаря на потребностите на страната. Финансирането на висшите училища следва да се обвърже още по-силно с качеството на обучението, а не да се дават пари “на калпак”, както е сега. Тогава битката ще бъде за създаване на по-добри специалисти, а не за повече студенти. Трябва също така да се създаде система за непрекъснато актуализиране на държавната издръжка за различните професионални направления. Мисля, че приемането на нов Закон за висшето образование с консенсус на всички ректори, би подобрил значително образователната среда.

– Как върви приемът в УНСС, планирате ли някакви промени за идната година?

– Приемът върви добре, както всяка година. На предварителните девет електронни и две “хартиени” сесии се явиха близо 10 000 кандидати. Сега приемаме документи за класиране и за явяване на редовната кандидатстудентска сесия през юли.  През новата учебна година увеличаваме двойно специалностите (от пет на десет), които се изучават изцяло на английски език, както и броя на студентите в тях (от 200 на 400); ще приемем почти двойно повече студенти в специалност “Право”; откриваме нова специалност – “Медия икономика”; увеличаваме приема на студенти в дистанционно обучение.

Убеден съм, че по този начин отговаряме по-добре на обществения интерес към нашия университет и се надяваме, както всяка година отново да приемем най-добрите и умни деца на България, за да продължим да създаваме елита на страната.

 


В. „Аз-Буки“, брой 24, 13-19 юни 2013 г., стр. 7-8

Проф. Стати Статев,
ректор на Университета за национално и световно стопанство
и заместник
-председател на Съвета на ректорите:

Създали сме условия най-добрите да покажат,
че са най-добри
Икономистът и управленецът не се обучават с гъба и тебешир

 

Интервюто взе Татяна Дикова

– „… Ние искаме да дадем широка култура на нашите възпитаници, да бъдат те полезни на Отечеството, да се издигнем над другите висши училища.“ Думите са на Вашия предшественик – първия ректор и основател на Свободния университет за политически и стопански науки – проф. Стефан Бобчев.

Г-н Ректор, пророчески ли се оказаха тези думи от „камбанарията” на нашето съвремие?

– Високо ценим академичните си традиции и имаме пълна вяра в нашето дело, както е казал проф. Бобчев преди 93 години. Университетът ни е лидер според рейтинговата система на висшите училища в България. Лидер е и според оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация както за предходния период 2006-2012 г., така и за новия 6-годишен период, който тече от тази година. Не става дума само за мястото на УНСС сред университетите в България.

От създаването си нашият университет създава управленци за държавата и бизнеса. Ще дам само един пример от последно време – доц. д-р Пламен Орешарски, който е наш преподавател, е шестият премиер, възпитаник на УНСС, след промените. Затова си позволявам да му пожелая да бъде „отличник” като премиер. И да му напомня, че няма право на друга оценка освен 6.00.

Нашите преподаватели не са „чисти” теоретици. Те са едновременно добри учени и добри преподаватели. Много от тях участват в управлението на държавата и на бизнеса.

– Това ли е печелившата формула – преподавателят да бъде учен, теоретик и практик?

– Има много рецепти за успех. Но сред най-важните са както теоретичната подготовка, така социалният и управленският опит. Често казвам, че

икономика не може да се преподава от човек, за който единственият финансов документ, който е подписвал, е фишът за заплата.

– В „Меката” на финансите съм  и е нормално да се изкуша да получа от първа ръка представа за това – как трябва да се финансират образованието и науката?

– Няма панацея, нито философски камък.

Със сигурност не върви само да „дрънкаме” на струната – дайте повече пари, защото някъде финансирането на висшето образование и наука са с процент повече.

Не върви, защото тези пари трябва да дойдат отнякъде. Всеки ресорен министър иска повече пари, защото не може без полиция, без здравеопазване, без образование… Средства са необходими за всичко и то в пъти повече. Само че парите са фиксирани и няма как да бъдат в пъти повече. Затова сметките трябва да се правят в рамките на наличния ресурс. Да се търсят начини той да бъде използван по-ефективно и да нараства във времето, за да догоним средностатистическите европейски показатели.

– Кои други въпроси чакат държавническо решение?

– Много важно е да се прецени колко и какви специалисти са необходими на държавата, за да се прецени колко да бъдат студентите. От 2005 г. насам приемът надхвърля броя на завършващите средно образование. Тази година има места за 73 500 първокурсници, при явили се 62 000 на основната матура по български език и литература. Това е сигнал за всеобщо висше образование. Излиза, че няма задължително средно образование, но на практика е въведено всеобщо висше образование … Така ли се създава национален елит?

Вече 33 години съм в УНСС. И пресметнах нещо много елементарно. Елитът на нацията, който създаваме, не е процент от броя студенти.

Генофондът на нацията произвежда константен елит.

Давам за пример моята специалност – приетите бяхме 20, а завършихме 17. От тях 12 се реализирахме като учени, в държавното управление и в бизнеса. И сега, когато обучаваме 200 студенти, отново десетина се открояват. Колкото и да увеличаваме броя на студентите, възпроизводството на елита не се увеличава.

Има и други въпроси, които чакат отговори. Защо нямаме платени бакалаври, след като имаме пазар на образователни услуги? Защо трябва да възпроизвеждаме икономическия елит на нацията с 693 лв. годишна държавна субсидия за един студент, която е два пъти по-малка от тази на гимназиста?

В нашия университет според държавата има две категории студенти. За едните, които учат „Икономика“ и „Администрация и управление“, УНСС получава по 693 лв. държавна издръжка, а за тези в „Право“, „Политически науки“, „Социология“ и „Журналистика“ – по 1109 лв. В същото време всичките ни студенти се обучават при едни и същи условия, от едни и същи преподаватели, с едни и същи технически средства. Поради тези парадоксални различия в субсидията таксите, които плащат студентите, също са различни. Да не говорим, че  икономисти и управленеци не се обучават с гъба и тебешир.

Със студентските такси има и друг проблем. Когато беше приет Законът за висше образование, се смяташе, че чрез символична такса студентът „декларира” желанието си да учи в държавен университет. Многократните промени в закона доведоха до такси, които са 2/3 от действителната издръжка на обучението. Ако не беше спрян този процес, може би студентът щеше да плаща толкова, колкото и държавата. Но след като той плаща 2/3 от издръжката на образованието си и практически го съфинансира, това държавно образование ли е или публично-частно партньорство?

– Отговорът е?

– Публично-частно партньорство! В такъв случай студентите имат право да поискат от държавата да излъчат свой заместник-министър, няколко директори на дирекции и т.н. С други думи да участват в управлението на системата. Добре че някой не се е сетил досега да поиска и професорите да плащат, за да преподават.

Проблеми има и с разпределението на парите за наука. Скандалите с фонд „Научни изследвания” не са случайни. Учените трябва да разработим методика и да формулираме критериите за разпределяне на средствата по научни направления. Няма логика да се сравняват проекти по икономика с такива по ядрена физика.

Според плана „Орешарски” висшите училища, които дават качествено образование, трябва да получават повече. Вече стана дума, че сме университет №1 с най-високата оценка – 9.69 по десетобалната скала. Но получаваме точно толкова пари, колкото получава и последният университет с оценка 4.00. И този университет, и нашият имат правото да обучават студенти. Какъв е тогава стимулът за развитие?

Но нали най-добрите, според рейтинговата система, получиха допълнителни средства?

– С това не бива да се спекулира. УНСС получи за миналата година 400 000 лв., което е по-малко от 1% от бюджета ни. Добре е все пак, че МОН е отворен за усъвършенстване на рейтинговата система, защото чрез нея по-добрите получат допълнителни средства.

За мен единственият легитимен орган на държавно ниво, който дава легитимни оценки, е Националната агенция за оценяване и акредитация. Затова нейната оценка трябва да бъде водеща при финансирането на университетите.

– Добър проект на Закон за висше образование – дело на Съвета на ректорите, така и не видя бял свят.

– Да, защото държавата, в лицето на принципала, не свърши своята работа – да каже каква държавна политика ще се следва и как ще се финансират университетите. Да се надяваме, че новият министър, който има зад гърба си два ректорски мандата, ще допринесе за приемането на добър закон за висше образование, който да ни помага в работата. А не да се правят непрекъснати промени, които не само че не ни помагат, а се чудим как да се съобразяваме с тях, за да не ни пречат.

Ощетени ли са висшето образование и науката за сметка на средното образование в проекта за Оперативна програма?

И тук е необходимо държавническо решение. Но в никакъв случай не бива да противопоставяме науката и висшето образование на средното.

На образованието трябва да се гледа като на взаимосвързана система. Няма как да повишаваме подготовката на студентите, когато те идват от гимназиите с все по-слаби знания. Затова УНСС работи в тясно партньорство с редица елитни средни училища.

– Давате ли преференция на техните ученици?

– Преференциите са за всички – създали сме условия най-добрите да покажат, че наистина са най-добрите.

– Какво ще препоръчате на Вашия колега – министър Анелия Клисарова?

– Здраве, воля и твърдост при взимането на решения в тази консервативна и същевременно твърде динамична система на образованието и науката. Надявам се, че ще обсъжда ключовите въпроси с академичната общност и ще се вслушва в мнението на ректорите.

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Заместник-председател на Съвета на ректорите в България. От  2003 г. до 2011 г. е първи заместник-ректор на УНСС, а от 1999 до 2003 г. – декан на Общоикономическия факултет. През 1984–1985 г. е на специализация в катедра „Политическа икономия” на Московския държавен университет „М. Ломоносов”, Русия. В периода 1989–1990 г. е Фулбрайтов стипендиант-изследовател в катедра „Икономикс” на Бостънския университет, Масачузетс, САЩ. Като гост-професор в Бостънския университет води редовен и летен курс „Източноевропейски икономики”. Бил е консултант на Световната банка. Ръководител и участник в много международни и национални научноизследователски проекти.

Представител на България в Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки и член на нейния Изпълнителен съвет.

Има над сто и седемдесет научни публикации на български, руски, английски, полски, гръцки, сръбски и албански език.

 


Преса – 15 стр., 3 юни 2013 г.

 

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Живяхме със зрелища. Но трябва и хляб

Интервю на Людмила КУЮМДЖИЕВА за новия кабинет, за очакванията и за бъдещето на икономиката

 

  Проф. Статев, премиерът Пламен Орешарски е ваш студент. Каква е оценката ви за екипа, който състави?

– Аз съм професионален макроикономист и ми е трудно да давам оценка на целия кабинет. Но мисля, че като цяло екипът изглежда добре. Това е най-академичното правителство, което сме имали. В него са включени достатъчно хора не само с умения и знания в науката и преподаването, но и притежаващи богат управленски и практически опит. Това е добър знак, защото се очаква експертизата да бъде водеща в работата на кабинета.

Пламен Орешарски беше студент в първи курс в първата група, на която бях асистент през 1980 г. Оттогава датира и моето познанство с него. По-късно и двамата бяхме заместник-ректори на УНСС. 33-годишното ни приятелство и съвместна работа ми дава достатъчно основание да твърдя, че той е изключително добре подготвен професионалист, управленец, екипен играч.

Хората, които поемат финансовото и икономическото министерство, също са компетентни експерти. Работил съм и с тях.

Разбира се, колкото и да е подготвен и успешен един екип, той трябва да има необходимата парламентарна и обществена подкрепа, за да може да изпълнява програмата си.

– Колко премиери даде на страната вашият университет?

– Доц. д-р Пламен Орешарски е шестият министър-председател на България след промените през 1989 г, който е завършил Университета за национално и световно стопанство. Точно затова му пожелах да бъде отличник в управлението си.
Другите петима, завършили УНСС, са проф. Любен Беров, д-р Ренета Инджова, Стефан Софиянски, доц. Иван Костов и Марин Райков. От шестимата четирима са били или са щатни преподаватели в УНСС. Но това е само върхът – значима част от управленския и бизнес елит на страната също са наши преподаватели или възпитаници.

– От какво най-много се нуждаят хората? Кабинетът „Орешарски” беше избран предсрочно именно заради гражданското недоволство.

– С управлението на Древния Рим се свързва известната фраза „Хляб и зрелища”. По едно време у нас останаха предимно зрелища. Но трябва и хляб.
Затова смятам, че още с първите си стъпки правителството трябва да работи за икономическа и социална сигурност на хората от всички слоеве. Както учим и нашите студенти, когато човек не може да осигури препитанието на себе си и на семейството си, всичко друго се обезсмисля. Показахме, че вървим към истинско гражданско общество. Хората вече заявяват ясно своите желания. Българинът иска работа и нормален живот.

– На какво трябва веднага да се обърне внимание?

– В плана „Орешарски”, който предвижда както кратко- и средносрочни, така и дългосрочни и стратегически мерки, личи намерението да започне процес на икономическа и социална сигурност както за хората, така и за бизнеса.

– Така е, но не може всичко да се оправи с магическа пръчка. С какво да започнем?

– Ако някой очаква, че този експертен кабинет с цялата му теоретична и практическа подготовка може да направи чудеса в българската икономика за 24 часа, се лъже. Най-важното е да се създадат оптимистични очаквания, че мерките, които правителството предприема, са за добро. След това промяната се ускорява и се превръща в стимул за работа.

Оценявам положително ангажимента на премиера да даде достатъчно информация за финансовото и икономическото състояние на страната. Това досега не е правено в достатъчна степен. Българинът заслужава тази информация. Наше право е да знаем истината, и то от най-високо равнище. След това започва работа за комплексна промяна на средата.

Категорично трябва да се подаде ръка на бизнеса. Парите обичат спокойствието, фирмите – както родните, така и тези, дай Боже, да ги има, които искат да дойдат отвън, трябва да са сигурни за бизнеса си. Чуждите инвестиции се свиха, а те са един от сериозните мотори, от които ще има реални ползи. Крайно време е да си оправим административните бъркотии. Да не се мачка бизнесът, да се спазват поетите ангажименти. Например ДДС да се връща до 30 дни.

– Но това го пише в закона, не се ли спазва?

– Пише го, но не се изпълнява. Освен това трябва да приключи и сагата с разплащането с фирмите. Държавата по принцип трябва да бъде перфектният икономически агент – и като производител, и като разпределител, и като потребител. Ако вие спечелите държавна поръчка и я изпълните добре, а не ви се плати, деморализацията е пълна. Всички други казват: Щом като държавата не плаща, защо аз да плащам.

Споменах за спокойствието на хората. Не е нормално българинът да се чувства по-добре в чужбина, отколкото в собствената си страна.

И да не забравяме – прозрачността на държавата. Лично премиерът ни я обеща. Трябва да се видят концесиите – дали наистина се изнася национално богатство. Да се направи нов закон за обществените поръчки, защото сегашният не помага, а пречи. Не преодолява корупцията, напротив – създава я.

Време е да се изясни ролята на държавата в икономиката. Вземете за пример приватизацията. Никой досега не каза докога ще се приватизира. Все пак държавата трябва да има нещо. Никъде не е приватизирано всичко.

Трябва да се намалят лицензионните, регулационните и разрешителните режими, да се въведе принципът на мълчаливото съгласие и т.н. Надявам се да се осъществи намерението на кабинета да се субсидира селското стопанство, за да може България отново да се изхрани и да изнася. Добра е и идеята да се капитализира Българската банка за развитие и да се превърне в един от локомотивите на родния бизнес.

– Вярвате ли, че всичко това може да се случи?

– Да, макар че съм умерен оптимист, с голяма доза скептицизъм.

– Как стигнахме дотук – да не можем да си плащаме сметките?

– Това изисква много дълбок, детайлен анализ. Имайте предвид, че се намираме в един икономически парадокс след промените от 1989 г. Разминават се два основни макроикономически показателя. Единият е националното богатство, мерено с брутния вътрешен продукт, а другият – реалните доходи на населението. Обемът на БВП от равнището на 1989 г. бе достигнат през 2003-2004 г. Сега сме някъде около 126-127% от това равнище. А реалните ни доходи са малко над 50% от това, което са били през 1989 г.

Основната част от този срив беше изконсумирана по време на кризата 1996-1997 г, но до въвеждането на паричния съвет, когато имаше непрекъснато отрицателни лихви, хората губеха от доходите и спестяванията си.

Инфлацията е нараснала около 5 пъти за времето след промените. Тоест, условно казано, сега една стока струва пет пъти повече, отколкото е струвала тогава. Но доходите не са пет пъти по-високи.

– Финансовата стабилност винаги се изтъква като голям плюс за страната ни. Реална или привидна е тя? Вие говорите за обедняване.

– Финансова стабилност не означава богатство. Сега сме макростабилни и микронещастни.

В последните години наблюдавахме как хората се отказват от бизнеса. В медиите постоянно се пише, че милионерите се увеличават, спестяванията растат. Но хората, които излязоха на улицата, не протестират, защото са си сложили заплатите в банките и сега нямат пари. Къде е отговорът? Отказване от бизнес! Толкова се затормози като цяло бизнес средата, че човек предпочита да приключи каквото е правил до момента, каквото успее да събере и да спаси, да го сложи в банка срещу лихва.

– Има гласове за премахване на плоския данък. Какво е вашето мнение – плосък данък или прогресивна скала?

– Сега не е време за сериозни промени. Още повече че данъчната система беше фиксирана в периода 2006-2008 г, по времето, когато сегашният премиер беше финансов министър. Така че тя е направена по негова кройка и работи добре. Друг е въпросът, че тук-там може да се направят леки корекции. Но да се пипа плоският данък, не е сериозно. Азбучна истина е, че във времена на криза не се правят промени в данъчната система.

– Премиерът твърди, че в бюджета има скрит дефицит за 1 млрд. лв.

– Който и да поеме кормилото на държавата, прави рекапитулация. И аз очаквам тази рекапитулация, за да чуем истината за икономическото и финансовото състояние на държавата. Всяко правителство, което дойде на власт, прави преглед на наследеното. Изчиства поетите ангажименти и започва да изпълнява собствената си програма и планове. Примерно в плана „Орешарски” е споменато, че ще се направи анализ защо 2% от фирмите са печелили 98% от обществените поръчки. Цифрите наистина са смущаващи.

– Необходима ли е актуализация на бюджета?

– Няма сериозни основания за това, поне засега. Но трябва да се има предвид, че една част от мерките, които са набелязани в плана „Орешарски”, ще започнат да действат от 1 януари 2014 г., защото финансово ще бъдат осигурени със следващия бюджет на държавата.

– При това положение ще успеем ли да се вмъкнем в заложения дефицит?

– Определено да. Все пак да не забравяме, че премиерът беше финансов министър, преди това заместник-финансов министър. Освен това доц. Орешарски води в УНСС магистърски програми по финанси и инвестиции. Така че нямам съмнение в компетентността на решенията, които ще вземе, и на действията, които ще предприеме.

*   *   *

Проф. Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник е на английската гимназия в града, както и на НПМГ в София. Завършва политическа икономия в УНСС, както и Математика в СУ. Има специализации в Москва и в Бостън. Член е на управителния съвет на БНБ. Два мандата е заместник-ректор на икономическия университет. Оглавява висшето училище на 19 декември 2011 г. Веднага след това е избран за заместник-председател на Съвета на ректорите.

 


Телеграф – 13 стр., 13.05.2013 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:

БИЗНЕС С АНГЛИЙСКИ Е ХИТ ЗА СТУДЕНТИТЕ

Станислав ДИМОВ

– Проф. Статев, има ли новости в кандидатстудентската кампания на УНСС?

– Поради големия интерес увеличаваме двойно бакалавърските програми с обучение на английски език – от пет стават десет. В тях ще приемем общо 400 студенти. Новите са „Администрация и управление”, „Бизнес икономика”, „Интелектуална собственост и бизнес”, „Икономика на туризма” и „Икономика на околната среда”. Разкриваме и специалност „Медия икономика”. От тази година за първи път въведохме електронни кандидатстудентски изпити по чужди езици.

През последните няколко години в УНСС за едно място в специалност „Право” се състезаваха по 8 -10 кандидат-студенти. Затова академичното ръководство реши да увеличим приема от 150 на 260 студенти.

Разширяваме дистанционната форма на обучение. Миналата година приехме първите дистанционни бакалаври в София, а от есента ще обучаваме 100 студенти в регионалния център за дистанционно обучение в Пловдив. Увеличаваме и приема в регионалния център за дистанционно обучение в Хасково. Но искам да подчертая, че това, което запазваме в бакалавърската кандидатстудентска кампания, е не по-малко важно. УНСС е сред малкото български университети, в които се влиза единствено с успешно издържан кандидатстудентски изпит. С матура не приемаме. Освен това запазваме високия праг на „входа” – приемаме документи само на кандидат-студенти, които имат минимален бал „добър” от дипломата за средно образование.

Огромен е интересът към магистърските ни програми – само през септември миналата година приехме повече от 3000 студенти, които се обучават в 82 специалности, в осем от които обучението е на чужд език. Имаме две съвместни магистратури – „Европейски бизнес и финанси” и „Международен бизнес и мениджмънт” – с английския университет Нотингам Трент. От есента започва съвместна триезична магистърска програма „Международен туризъм” с френски университет. Обучението ще бъде на български, английски и френски език. Завършващите тези програми получават дипломи от УНСС и от съответния чуждестранен университет. В момента водим разговори и с други европейски висши училища за съвместни магистратури.

От учебната 2013/2014 г. започва обучението по 15 нови магистърски програми. Тези, които работят, предпочитат дистанционна форма на обучение, в която предлагаме 11 специалности. В професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление” имаме специални магистърски програми за професионални бакалаври.

– Колко студенти ще бъдат приети през новата учебна година?

– 4179 (от тях 550 в дистанционна форма), които ще се обучават в 40 бакалавърски програми. Традиционно най-много ще бъдат първокурсниците в професионално направление „Икономика” – общо 3045 в редовна и дистанционна форма.

– Каква е причината за увеличението на студентските такси?

– Преди 2009 г. размерът на държавната субсидия за един студент беше 963 лв., а размерът на таксите -1/3 от нея. После издръжката беше намалена до 693 лв. (студентските такси можеха да се повишат до 1/2 от тази сума), в резултат на което бюджетът на УНСС беше „орязан” с 5 млн. лв. През миналата година, без диалог с ректорите и студентските съвети, с промени в Закона за висше образование се даде възможност студентските такси да се покачат до 2/3 от сумата за издръжка. Тогава проведох разговор с представителите на студентския съвет и решихме да не увеличаваме таксите.

За съжаление през тази година размерът на субсидията не беше увеличен. В същото време основните ни направления – „Икономика” и .Администрация и управление”, в които учат близо 90 на сто от всички студенти, останаха с най-ниската субсидия във висшето образование. Това наложи таксите да бъдат увеличени. Студентският съвет и представителите на протестиращите разбраха, че нямаме друг полезен ход. Обедини ни убеждението, че дори в условията на криза УНСС трябва да се развива. Нещо повече, по тяхно предложение стигнахме до общо принципно становище – в бъдеще да предлагаме таксите да се повишават с годишния размер на инфлацията.

Студентите са информирани, че парите от увеличението, които са няколкостотин хиляди лева, ще се използват за усъвършенстване на качеството на обучението, продължаване на електронизацията, за ремонта и оборудването на учебните зали с модерна техника, т.е. за поддържането на съвременна учебна среда, отговаряща на европейските стандарти. Академичното ръководство не може да си позволи компромиси в това отношение.

– Кога планирате да се въведе изцяло електронно провеждане на изпитите?

– Електронизацията на учебния процес е многопластов феномен, който обхваща всички процеси от кандидатстването до дипломирането на студента, в т.ч. извършването на редица административни услуги. Всички изпитни резултати се изпращат в електронните .досиета” на студентите – бакалаври и магистри, както и в системата уебстудент (система за електронен достъп на всеки студент до всички данни, свързани с неговото обучение). Тези от студентите, които искат, могат да получават в реално време „електронните” си оценки чрез SMS на мобилните си телефони.

В скоро време ще приключи проект, който се реализира в два факултета, за цифров подпис на въвежданите семестриални изпитни оценки от електронни протоколи. Преподавателят прави цифрово подписване на въведените резултати от изпит, като използва свой личен УНСС сертификат и ключове, след което тези оценки автоматично се разнасят по електронните „досиета” на студентите. В скоро време тази практика ще бъде въведена и в останалите факултети.

Що се отнася до електронните изпити, тяхното провеждане се основава на идеята, че в бакалавърска степен се усвоява утвърдено знание и целта е да се провери дали и в каква степен то е усвоено. Започнахме преди четири години с електронно изпитване на студентите от първи и втори курс, като постепенно въвеждахме системата за трети и четвърти курс. Вече има две катедри, които организират и електронни държавни изпити.

Искам да подчертая, че електронни изпити се провеждат по предложение на преподавателя, който води дисциплината, и с решение на съответната катедра, а не по разпореждане на академичното ръководство. Прави впечатление, че докато в началото имаше известен скептицизъм у доста колеги, сега вече процесът набира скорост и все повече преподаватели искат да провеждат електронни изпити. Тестовият център, който е с 200 компютъра, вече се „задъхва” и затова планираме изграждането на втори.

Огромното предимство на електронния изпит е, че той изключва какъвто и да е субективизъм и студентът може да се „сърди” само на себе си или на компютъра.

– Има ли статистика дали електронните изпити са по-предпочитани от хартиените?

– При семестриалните и държавните електронни изпити няма възможност за избор, няма и проблем, защото всичките ни студенти са компютърно грамотни. Избор има при електронните кандидатстудентски изпити и броят на желаещите да се явят на тях нараства.

Преди четири години, когато проведохме първите електронни кандидатстудентски изпити, мислехме, че младите хора ще се откажат от хартиените тестове, но се оказа, че не е така. Данните показват, че почти поравно се разделят тези, които предпочитат компютъра, и тези, които предпочитат хартията. Голяма част се явяват и на двата варианта. Освен това според европейската стратегия за учене през целия живот, която прилагаме в УНСС, на кандидатстудентски изпит се явяват и по-зрели хора, предпочитащи хартиен изпит. Затова смятам, че няма да бъде коректно към желаещите да учат в УНСС да преминем само към електронни кандидатстудентски изпити, защото идеята е да създадем максимални възможности за тях както във времето, така и във формите на провеждане на изпитите. Нашата цел е да приемаме най-подготвените, знаещи и можещи млади хора.

– Колко кандидати са минали до момента на предварителните изпити?

– Предварителни електронни изпити в УНСС се провеждат всеки месец от октомври до юни включително (с изключение на януари). През юни е последната, девета сесия. Имаше и две предварителни изпитни сесии на хартиен носител. От 17 юни до 3 юли ще се приемат документи за редовната сесия. Досега на предварителните изпити в двата формата – електронен и хартиен, са се явили 9748 кандидат-студенти.

– По колко кандидати традиционно се борят за място в УНСС?

– За най-предпочитаните поднаправления – „Финанси, счетоводство и контрол” и „Икономика и управление с преподаване на английски език”, се състезават по 5 до 7 кандидати за едно място, а за „Право”- от 8 до 10 кандидати.

*      *      *

Това е той:

– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

– Бил е първият зам.-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си

– Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България”

– Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки.

 


Монитор – 14, 15 стр., 24.04.2013 г.

Проф. д. ик. н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Таксите ще се определят от размера на инфлацията

Мила МИШЕВА   

 

–  Проф. Статев, въпреки студентските протести увеличихте таксите. Защо не отстъпихте?

–  Този въпрос излишно се преекспонира и за да го изясня, ще се върна малко назад. Преди 2009 г. размерът на таксата беше 1/3 от сумата, която държавата даваше за издръжка на един студент. Това съотношение беше горе-долу приемливо, защото такава трябва да е логиката на Закона за висшето образование – държавата да поема издръжката на студентите, а те да плащат символично някаква сума. С времето обаче тази логика се изкриви.

В нашия университет основните направления са „Икономика” и „Администрация и управление”, в които учат близо 90 на сто от всички студенти в УНСС. Но те са с най-ниско финансиране – за тях държавата плащаше по 963 лв. за студент, а таксите бяха съответно една трета от тази сума – 321 лв. През 2009 г. започна кризата и издръжката беше намалена до 693 лв., за сметка на което студентските такси можеха да се повишат до 1/2 от тази сума. В резултат на това бюджетът ни беше намален с 5 млн. лв. И изведнъж през миналата година, без да се вземе мнението на ректорите и на студентските съвети, с промени в ЗВО се даде възможност студентските такси да се покачат до 2/3 от сумата за издръжка.  Тогава проведох разговор с представителите на студентския съвет на УНСС. Разбрахме се, че няма да вдигаме таксите до 2013 г.

– Да, но много от студентите ви, които не са представители на студентския съвет, протестираха.

–  Не мисля, че когато протестират 200 студенти, те изразяват мнението на 20 хиляди свои колеги. Увеличението на таксите ще увеличи приходите ни с няколкостотин хиляди лева. Студентите са информирани къде ще отидат тези пари – за усъвършенстване на качеството на обучението, продължаване на електронизацията, за ремонта и оборудването на учебните зали с модерна техника, т.е. за поддържането на цивилизована среда за нашите студенти, отговаряща на европейските образователни стандарти. УНСС обучава елита на нацията и не можем да си позволим компромиси в това отношение.

–  Ще продължите ли политиката си на покачване на таксите и през следващи години, ако държавата не увеличи финансирането на университетите?

–  Отново с представителите на студентския съвет и две трети от представителите на протестиращите, които приеха увеличението на таксите след разговори с академичното ръководство, взехме решение, че оттук нататък таксите ще се повишават с годишния размер на инфлацията. Държа да отбележа – това е предложение на студентите. Радвам се, че те разбират необходимостта от развитие на университета въпреки ограничения финансов ресурс.

– Какъв е план-приемът ви за следващата учебна година?

– УНСС ще приеме малко над 4000 студенти в бакалавърска степен, което е с около 400 повече спрямо миналата година. Една от причините за това са новите бакалавърски програми. Освен сегашните пет въвеждаме още пет специалности, които ще се изучават на английски език: „Администрация и управление”, „Бизнес икономика”, „Интелектуална собственост и бизнес”, „Икономика на туризма и „Икономика на околната среда”. В тях ще се обучават общо 200 студенти. Целта ни е с тях да привлечем повече чуждестранни студенти. Това е прекрасна възможност и за нашите възпитаници, които могат да продължат образованието си на по-ниски цени по съвместни магистърски програми в чуждестранни университети, с които имаме подписани договори.

– Таксите за специалностите на английски език по-високи ли ще бъдат?

Не, те са същите, каквито са еквивалентите им на български език. Въвеждаме и една нова специалност на български език – „Медия икономика”, в която ще бъдат приети 50 студенти. В нея ще се подготвят специалисти в областта на мениджмънта на различни нива в медиите, независимите регулаторни органи, публичната администрация и пр. Неведнъж медиите са ни подсказвали, че имат нужда от повече икономисти и администратори и нашата идея е да запълним тази липса. Предвиждаме сключването на договори за стажантски програми с представители на медийната индустрия.
Друга новост през предстоящата учебна година е увеличението на приема от 150 на 260 студенти в специалност „Право”, за която през последните години се състезават 8-10 кандидати за едно място.

След като спечелихме проект за 800 хил. лв. за развитие на дистанционното обучение, решихме да разширим приема. Стартираме пилотен проект за прием на 100 студенти бакалаври в Пловдив, където досега предлагахме само магистърски програми.

– В кои специалности?

– В направленията „Икономика” и „Администрация и управление”.

– Всяка година разширявате специалностите, които се изучават дистанционно. Алтернатива ли е дистанционното обучение за кандидат-студентите?

Преди няколко години студентският съвет направи проучване, което показа, че повече от половината от студентите в бакалавърските специалности работят – някои от тях почасово и могат да учат редовно. Но има и такива, за които това е невъзможно. Затова увеличаваме приема в тази съвременна форма на обучение. През миналата година разкрихме 300 места за дистанционно обучение в София и те бяха успешно запълнени. Ще приемем и 150 студенти в нашия Регионален център за дистанционно обучение в Хасково.

– Как върви кандидатстудентската кампания? Казвате, че разкривате повече места, но випускът дванадесетокласници е по-малък, не се ли притеснявате, че няма да си запълните местата?

През последните години УНСС е един от малкото университети, който успява да си запълни местата, и то при положение че не приемаме по диплома, а само след успешно положен кандидатстудентски изпит. Броят на кандидатите на предварителните изпити е повече от планирания прием – 7000 срещу 4000. Това ме кара да бъда оптимист, че и тази година няма да имаме проблем със запълването на местата си.
– Предварителните изпити в УНСС и тази година са всеки месец до юли, а кандидат-студентите могат да изберат да кандидатстват с най-високата изкарана оценка. Не намалява ли това конкуренцията?

Спомням си времето, когато за всеки изпит се теглеше тема. Тогава пред централния вход се събираше огромно развълнувано множество от майки, бащи, роднини от всички градове, които очакваха каква тема ще се падне. Не по-малко притеснени бяха и кандидат-студентите.

Намерихме решение на този проблем чрез въвеждането през 2006 г. на единните приемни изпити тестове по подобие на SAT – „вход”, който е практика във всички престижни университети в света. По този начин сложихме край на зубренето на теми и елиминирахме субективизма при оценяването. Следващата стъпка, която предприехме, беше въвеждането на електронните кандидатстудентски изпити, които се провеждат всеки месец от октомври до юни включително и са напълно равностойни на хартиените тестове.
Сега кандидатите в УНСС имат три възможности – да се явят на тестове на хартиен носител, на електронни тестове или и на двата. В университетския тестови център за всеки от тях компютърът генерира индивидуална съвкупност от въпроси непосредствено преди началото на изпита.

Кандидатстудентският изпит е важно изпитание и едно по-емоционално дете може да не даде най-доброто от себе си заради притеснение или някаква извънредна ситуация в деня на изпита. Затова смятам, че младежите трябва да имат право на повече от един шанс, който им даваме с предварителните изпити. Не мисля, че това намалява конкуренцията. Напротив, по този начин приемаме най-добрите студенти – тези, които мечтаят да учат в УНСС и имат мотивацията да се явят няколко пъти на изпит.
– Рязкото увеличаване на професорите ни е една от най-дискутираните теми в момента от научната общност. От какви промени според вас има нужда Законът за академично развитие?

Преди приемането на закона имаше негативни нагласи към Висшата атестационна комисия (ВАК). Ако сега се стигне до промени, те следва да се предхождат от задълбочен, детайлен анализ на всички позитиви и негативи въз основа на натрупания опит в академичната общност. Не мисля, че най-добрият вариант е да се върнем към нов вариант на ВАК. Може би законът има нужда от промени и затова на последното заседание на Съвета на ректорите се разбрахме до края на април да събираме предложения за неговото усъвършенстване.

Моето убеждение е, че всеки университет трябва да създаде своя система от високи критерии за академично развитие съобразно своята специфика. УНСС вече има такава система, която непрекъснато усъвършенства. Когато беше приет новият закон, завишихме критериите за придобиване на академичните длъжности. Създадохме точкова система за подбор, както и 38 качествени критерия, разпределени в четири групи: за качеството на преподаването, за качеството на изследователската дейност, за приноса за развитието на УНСС в университета и за приноса за името и престижа на университета извън него. По този начин се формира комплексна оценка. Подходът е изключително взискателен и категорично елиминира какъвто и да е „случаен” избор. По този начин се дава възможност за академично израстване на най-подготвените и най-изявените колеги.

 


в. “БАНКЕРЪ”, 12.04-19.04.2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и член на УС на БНБ, пред в. “БАНКЕРЪ”:
Не е време за данъчни промени

Целта на банките е да правят печалба, а не социален патронаж

Петър Илиев

 – Проф. Статев, какво финансово и икономическо наследство остави последното избрано от Народното събрание правителство – това на Бойко Борисов?

– Предстоят избори и няма да бъде коректно да правя такъв анализ. Но ще отбележа, че всяко ново правителство заварва някакво наследство и оставя такова. Затова тези, които идват на власт, не трябва постоянно да се фокусират върху наследството, оставено от предишните, а да осъществяват своята програма за управление.

Една от основните функции на всяко правителство е да създава и гарантира стабилност във всички сфери, най-вече в икономиката и финансите. Парите обичат спокойствието и сигурността – тогава нарастват най-бързо. Държавата трябва да е перфектният икономически агент и платец, за да дава пример на всички останали, а и да има моралните основания да изисква същото от тях. Когато държавата изисква от фирмите коректност, но самата тя не е коректна към тях, това води до некоректност и между самите фирми, увеличава се междуфирмената задлъжнялост и т.н. Ако предишното правителство бе емитирало едномилиардния евров заем още с идването си на власт и своевременно се беше разплатило с бизнеса, днешната икономическа среда щеше да е значително по-добра особено за дребния и средния бизнес, който е социален буфер в кризисни времена.

– С наближаването на изборите отново бе повдигнат въпросът за устойчивостта на валутния борд. Каква е причината, според вас, преди избори или в сложни икономически ситуации винаги да се появяват съмнения за стабилността на борда и за необходимостта от него?

– Устойчивостта и стабилността на паричния съвет у нас не може да бъде поставяна под съмнение. Във вече близо шестнадесетгодишната му история няма период, през който системата на паричния съвет да не е действала по правилата на приетия за целта закон и неговото покритие да е падало под 100 процента. Дори сега покритието, което БНБ осигурява по закон, надхвърля 160 процента. Преди няколко години направих едно мащабно изследване на българската икономика (“Финансово развитие и икономически растеж: пътят на България 1991-2006 г.”), което показа, че българската икономика се държи много по-пазарно в условията на паричен съвет (след средата на 1997 г.), отколкото преди това. Това означава, че в нашата икономика е много по-добре да работят дългосрочни регулации (като паричния съвет), отколкото дискреции (непрекъснати различни промени в икономическата политика) или свободен пазар без намеса на държавата.

– Стабилността на валутния борд обаче бе поставена под съмнение не само от политици, но и от ваши колеги икономисти, които освен всичко друго са и преподаватели…

– Това е разбираемо, защото ученият трябва винаги да се съмнява – в случая дали няма да е по-добре без паричен съвет. Академичната дискусия е начин да се убедят всички, че това е най-доброто решение. Но когато това се пренася в публичното пространство и трови финансовия климат, не го приемам и винаги съм се противопоставял. Още повече че апологетите на отричането на паричния съвет нямат сериозен практически опит във финансовата и банковата система, както и в управлението на реалната икономика, и не могат да предложат по-добра макроикономическа рамка за България без неговото функциониране.

Основният аргумент против борда обикновено е, че през изминалите години от съществуването му се е натрупала инфлация, която е довела до надценяването на лева спрямо другите валути и това пречи на износа. Но ако това беше така в кризисните години, които преживяваме, нямаше да има увеличение на българския износ, на което сме свидетели.

Има и други аргументи, които може да бъдат оборени – не само теоретично, но и емпирично. Истината обаче е една: с приемането на закона за паричния съвет и фиксирането на лева към германската марка в съотношение 1:1, а впоследствие автоматично към еврото – 1.95583:1, ние възприехме този курс като “валутна котва”. Това ще рече, че всички останали макроикономически променливи ще се “настройват” по него, а не обратното – той да е променлива величина.

Несериозно е да коментирам, че има вътрешни и външни корпоративни интереси от промяната на курса или отмяната на цялостната система на паричен съвет с елементарната цел – финансови облаги. Предполагам, че спомените от кризата 1996-1997 г. още са живи и никой не желае отново подобно “преструктуриране” на личните и корпоративните активи.

–  През последните четири години в общественото пространство не престава да се говори за лошите банки, които съсипват бизнеса с високите лихвени проценти. Какъв е вашият коментар по този злободневен въпрос?

– Това “демонизиране” на банките у нас е някакъв вид чуждопоклонничество към инициативи, зародили се в друг тип икономики при други условия. То подражава на движението “Окупирай Уолстрийт”. Световната финансова и в частност банкова криза нямат генезис у нас. В България не е възможен американски вариант на ипотечна криза. Българската банкова система е добре капитализирана и структурирана. Обемът на банковите активи (82 млрд. лв.) у нас е съпоставим с брутния вътрешен продукт (78 млрд. лв.), техните структури са нормални и всякакви “кипърски” и други варианти на банкова криза са изключени. Трябва да се отбележи, че банките в България – както всички фирми и граждани – понасят солидарно загубите от кризата и въпреки това запазват своята стабилност. Напомням, че кризата у нас дойде не от финансовия и банковия сектор, а от реалната икономика. И именно от реалната икономика трябва да тръгне и възстановяването. Според посоченото мое изследване причинността в българската икономика е от реалния към финансовия сектор, а не обратно.

Що се отнася до “високите” лихвени проценти, те са високи, сравнени с други страни или с периода преди кризата у нас. Но тяхната големина зависи от цената на ресурса, която зависи от лихвата по депозитите и лихвите, по които банките се финансират и рефинансират, плюс процент рискова премия, плюс процент банкова печалба. У нас ресурсът е относително скъп, защото българските банки не могат да се финансират нито от ЕЦБ, нито от БНБ, а по принцип нямат и пряк достъп до евтини международни финансови пазари. Рисковата премия също не е ниска поради нестабилната бизнес среда. И всичко това води до по-високи лихви.

Оттук нататък два са начините да се намалят лихвите по кредитите: да се намалят лихвите по депозитите и да се създаде слаборискова бизнес и подходяща финансова среда в държавата. В крайна сметка банките са търговски дружества, чиято цел е да правят печалба, а не социален патронаж. Що се отнася до собствената им печалба – тя е почти “изпилена”, защото основната задача на банките е да защитават вложителите си. Тъй като в кризата нараства броят и съответно процентът на необслужваните кредити, банките са задължени да отделят провизии за тях, което допълнително ги натоварва. Но пак повтарям, водещо за банката е защита на вложителя, а не толериране на кредитополучателя. Банката не насилва никого да вземе кредит, но когато той го е взел и се е подписал под определени условия, трябва да ги спазва. Има съдебни процедури и ако банката е нарушила правилата, тя си плаща за това.

–  Банките твърдят, че не отпускат кредити, защото има дефицит на платежоспособни клиенти. Пред какви трудности е изправен бизнесът в момента според вас?

– Отново опираме до рисковата финансова и бизнес среда. Вашият въпрос за платежоспособните клиенти се отнася за личните потребителски и ипотечни кредити, при които наистина човекът или семейството трябва да докажат достатъчно доходи по съответна методика, с които ще могат да изплащат заема нормално.

–  Не само за гражданите. Питам и за бизнеса…

– Що се отнася до бизнеса, там въпросът не е да се намерят платежоспособни клиенти, а печеливши проекти. В кризисни времена те са малко. Търсят се предимно допълнителни оборотни кредити, защото в условия на криза оборотните пари се “изяждат” при невъзможност вече взети заеми да се обслужват редовно. От това страда основно малкият и средният бизнес.

Нарастването на спестяванията по време на криза не е от по-голямата склонност към спестяване на домакинствата, а основно от отказване от дребен и среден бизнес. Може би в това отношение държавата следва по-сериозно да помогне чрез Българската банка за развитие. Но все пак състоянието на бизнес средата е от водещо значение.

–  Предизборната надпревара извади на бял свят различни концепции за реформи в сега съществуващото данъчно облагане. Заговори се за възстановяване на прогресивно подоходно облагане, за въвеждане на семейно подоходно облагане и дори за облагане на домакинствата, а не на отделните граждани. Има ли рационални моменти в тези идеи?

– Според мен сега не е време за данъчни промени. По време на криза по принцип не се правят данъчни промени. Що се отнася до прогресивното облагане, нали го отрекохме съвсем скоро с “плоския” данък, който получи висока оценка у нас и в чужбина? За мен призивите за неговата отмяна са чист популизъм и не почиват на сериозни разчети. Добре е да се сетим за скорошните отрицателни ефекти във Франция и Гърция. Що се отнася до семейното подоходно облагане, тук работата е по-сериозна, защото у нас няма правна дефиниция за семейство или домакинство. При това положение какво се цели с идеите за подобен данък – още повече да се намалят сключваните бракове или да се увеличат рязко фиктивните разводи? Една такава промяна в данъчното облагане ще бъде пряк опит да се решават икономическите и социалните проблеми на обществото не с производство, не със създаване на повече блага, а с разпределение и преразпределение на малкото, което имаме. Убеден съм, че не е това пътят, а и едва ли ще доведе до значимо увеличаване на бюджетните приходи. Докато косвените отрицателни ефекти са много и трудни за прогнозиране и изчисляване.

По-добрият вариант е да не се пипа данъчното законодателство, а да се създадат по-добри и по-сигурни условия на хората да се трудят и да правят бизнес.

–  Според вас какви ще са в икономическо отношение следващите две години, които ни очакват?

– Винаги съм се старал да бъда оптимист и реалист. Затова повече ми харесва хипотезата за устойчиво управление и икономически растеж, макар и скромен. И ми се ще тя да е действаща за четири години напред. Политическата нестабилност, както показват данните за нашите съседи, е лошо нещо. Тя не води до по-добри решения, а до икономически загуби, до икономическа демотивация, до социална атрофия на обществото. Нека си пожелаем разумен парламент със стабилно работещо правителство.

***

Стати Статев е доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Член е на управителния съвет на Българската народна банка от юни 2004 година. През 2010-а получава втори шестгодишен мандат. От 2011 г. е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Заемал е почти всички ръководни постове в академичната йерархия на УНСС.

 


 

ТВ7, „ Добро утро, България!”, 2 април 2013 г.

Има ли опасност за банковата система в България и защо БСП издигна финансист за премиер

 

проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Емил Хърсев – финансов анализатор

 

Водещ: Добре дошли отново в нашето студио. В следващите минути един интересен политико-икономически разговор. Вложителите в кипърските банки може да загубят 60% от влоговете си. Трябва ли да бъдат спокойни за спестяванията си българските граждани? И възможно ли е да се повтори сценария от 1996 година?

Водеща: В контекста на случващото се в Европа, БСП номинира за премиер бившия финансов министър Пламен Орешарски. От финансист ли се нуждае България в кризата? За това ще говорим сега с нашите гости – финансовия анализатор Емил Хърсев и ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Емил Хърсев: Добро утро.

Стати Статев: Добро утро.

Водещ: Добро утро.

Водеща: С кой от двата въпроса си избирате да започнем? Да бъдем ли спокойни за спестяванията си? Те, защото са много големи, за това много ни вълнува.

Емил Хърсев: В настоящия момент няма нещо, което да ни заплашва непосредствено. Но трябва да направим задължително изводите от кипърския случай, защото той е изключително показателен. Той показва, че тройката – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ), Международният валутен фонд (МВФ), няма да се спре пред никакви закони – национални и европейски, за да наложи финансова стабилност на всяка страна в Еврозоната и в ЕС. Като условие, за да подпомага изобщо излизането от една дългова криза, на която и да е национална държава. Сега заради дълговете на гръцкото и кипърското правителство са отнети, конфискувани, на индивидуална база, банка по банка, се договаря каква част от парите на спестителите, на вложителите в банките да се изземат. В Кипър хубавото на ситуацията е, че има голям дял на чуждестранни вложения – руски…

Водещ: Руски основно, нали?

Емил Хърсев: На второ място английски, веднага след руските, едва на трето място идват местните, кипърски вложения. Т.е. тук има чуждо имущество, което може да се отнеме в полза на кипърското правителство. В България обаче и във Франция няма такова чуждо имущество. Там, ако се наложи в страни като нашата и в страни като Франция, да се извършва подобно спасяване, най-вероятно тройката ще посегне пряко върху имуществото на гражданите. Което означава примерно, еднократен данък върху всички недвижимости – 40%. По какво се различават вложенията в банки от недвижимото имущество? Различни видове активи, просто малко по-бавно ще се събере този данък, защото наполовината ще трябва да ни отнемат жилищата, за да ги продадат.

Водещ: Как точно ще се случи това в нашите условия?

Емил Хърсев: Как се случи в Кипър? Видяхте нали – две седмици затваряме всички банки и това е. След това нямаш право да изнесеш собствените пари извън страната. На границата – пребъркват, събират пари, ценности. Случвало се е. извинявайте, но именно в Русия конфискуваха 100% от собствеността, в България кооперираха 100% от собствеността и отнеха около 40% от собствеността през 1947 г.

Водещ: Добре де, ама това прилича на едно друго нещо – там само кафявите униформи им липсват.

Емил Хърсев: Значи тези са били по-скоро с червени, това не е кафяв подход, този е червен. Но и това е правено. Виждате, че това днес се прави – заобикаля се парламентът. Парламентът на Кипър гласува против тази мярка, въведена като данък. Рикошетът се върна сега около парламента – сега договаряме банка по банка, ама, няма да му викаме данък, а ще му викаме замяна на депозити срещу акции в банката от един клас, който струва в момента нула евроцента, може би ще стигне до 5-6 евроцента на евро цена.

Стати Статев: Тези неща, които стават в Кипър, са теоретически възможни, но практически невъзможни в България.

Емил Хърсев: Дано.

Стати Статев: И това го знаем. Колегата Хърсев го знае, защото имаме достатъчно покритие.

Емил Хърсев: Може би обаче не само за покритието. Покритието е едно. Само за да кажем кои са условията, за които всеки трябва да внимава и просто да вика веднага, щом види. Значи първото нещо, разбира се, е да не се пипа по никакъв начин независимостта на централната банка и начинът, по който се управлява валутния резерв на страната, защото той е гаранция, че няма как да възникне този държавен дълг. Второ, защита на местните банки, на националните банки тези, които са под контрол на националния капитал. Една прогноза – ще видите, че точно до две години от Кипър всички чуждестранни банки ще изчезнат. Те ще излязат от Кипър, вижда ли сме го и на други места.

Водеща: Притеснявате ли се, проф. Статев? Така ли смятате, че ще…

Стати Статев: Аз мисля, че това, което казва колегата Хърсев, е правилно, защото парите, ние добре го знаем, обичат спокойствието. И тъй като ще говорим вероятно и за премиери, както споменахте, мисля, че е крайно време държавата да влезе в една от основните си функции – тя е гарантиране на стабилност. Ние имаме…

Водещ: Те три години и половина ни убеждаваха, че сме център на стабилността.

Стати Статев: … парична стабилност. Момент, ще кажа какво имам предвид. Ние имаме парична стабилност. Нека да създадем и фискална стабилност. Ние може да я имаме на хартия, аз говоря за това, което е в пространството. Основната роля на държавата е да създава стабилност. Не може непрекъснато в пространството да летят някакви идеи, които после се оказва, че не са такива, след това се променят. Държавата трябва да бъде перфектният платец, перфектният икономически агент, перфектният контрагент.

Емил Хърсев: И да се простира според чергата си.

Стати Статев: Не е нужно да казвам какво се случва, когато държавата като контрагент не си изпълнява задълженията. Или когато не спазва каквито и да е други поети законово, чрез приети закони задължения. Т.е. искам да пожелая на следващото правителство, каквото и да е то, да бъде стабилно и икономически държавата да генерира стабилност. Тя да е перфектният икономически агент. Така, както имаме генерирана от централната банка перфектна парична стабилност. И тогава бизнесът наистина ще тръгне да работи. Няма как да искаме да работи бизнесът при една непрекъснато генерирана нестабилност.

Водеща: Такава ли е в момента всъщност? И може ли финансист да оправи ситуацията, както се предполага, че следващият премиер може да бъде и финансист?

Стати Статев: Не е лошо следващият премиер да бъде финансист. И би било добре да се обърне внимание на тази стабилност. Но какъвто и да бъде премиерът, има нужда от спокойствие, защото тези сътресения, които се случват около нас, при едно наистина добро спокойствие, един наистина добър бизнес климат в страната, едно гарантирано икономическо спокойствие би довело част от тези пари, за които говори и колегата Хърсев, че те ще тръгнат да търсят по-спокойни места, би довело част от тези пари при нас.

Водещ: Звучи добре. Вие познавате достатъчно добре кандидат-премиера на БСП – господин Орешарски, може ли да направим едно сравнение между него и Бойко Борисов? И да ни кажете три неща, в които според вас господин Орешарски би бил по-добър премиер от досегашния.

Стати Статев: Аз не бих се наел да правя сравнения, защото сравнения се правят, когато имаме практика. Ако примерно господин Орешарски беше изкарал един мандат като премиер, тогава вероятно и политолози биха се заели да правят тези сравнения. Но бих могъл да кажа мои впечатления за Пламен Орешарски като започна от това, че ми е бил студент преди много години. Той беше в първата студентска група, която поех като асистент. И за последно двамата бяхме заместник-ректори, преди той да стане министър. Това е един изключително подготвен човек в теоретичен и практически план, човек на действието, човек, който си държи на думата, който провежда много добре всяко едно решение и политика, която набележи. И аз мисля, че неговото поведение като финансов министър в продължение на четири години доказа това. Самият той води курс по инвестиции и ни показа на практика като финансов министър от 2005 до 2009 г., че може да прилага това, което знае за инвестициите и на практика.

Водеща: Колко това ще му помогне обаче, ако бъде премиер?

Стати Статев: … и след като е номиниран за премиер, ако прочете добре този курс по инвестиции така, както го чете през 2005-2009 г., или поне като част от това се върне, което беше в България в този период в новите условия, мисля, че ще генерираме поне част от растежа, който имахме тогава и ще се върнем отново на един тренд, който е необходим на нашата икономика.

Емил Хърсев: Основното в теорията на инвестициите е да имаш чувство за растежа и за темпа на растеж и да сравняваш проекти, за да разбереш от кой проект парите ще пораснат повече. Но според мен преди да стигнем до растежа е много важно да сме сигурни, че градим върху здрава база, иначе потъването, от което никой не е застрахован може да се окаже много по-голям риск, отколкото бихме спечелили от един растеж. Заради това аз изключително се притеснявам от случващото се през последните седмици, от наистина напълно реални опити да се предлагат идеи, като например дайте сега да клатим дървото да съсипем български банки, защото видиш ли ги чуждите били по-хубави, дайте да вземем едни пари отвън и да ги изядем – директно.

Водещ: Това май заглъхна с това дайте да ядем…

Емил Хърсев: Въобще не е заглъхнало. Отворете седмичната преса и ще видите седмичниците със страхотни глупости, пълни 50% от тях.

Водеща: Умишлено ли се прави и кой има интерес всъщност, за да се случи това, кой има интерес?

Емил Хърсев: В теориите на конспирациите не съм добър, не го знам това, има специалисти по този въпрос…

Водеща: То не е нужно да правиш конспирации, нужно е да имаш информация. Вие предполагам, че разполагате с такава, виждате, че има някакви неща можете да го анализирате.

Емил Хърсев: Не, не даже, честно казано, въобще не ме интересува кой има интерес, важното е, че има хора, които имат интерес да съборят нещо стабилно, все ми е едно кои са тези хора. Ние не трябва да им позволим, ние не трябва да позволим един дефицитен бюджет, защото този дефицит ще го плащаме ние с вас, всеки един от нас и виждате, че новата мода в Европа…

Водещ: Че и децата ни сигурно.

Емил Хърсев: … е тази да закрепостяват гражданите обратно към съответната национална икономика и директно на данъкоплатеца, конкретния данъкоплатец да записват задължението за неговата държава, включително и за банковата стабилност и за всичко. Има опасност наистина да платим този път на глава от населението държания дълг, който може да се натрупа лекомислено и с невероятно бързи темпове. Виждал съм как става това, примерно в интервал 1985-1989, да речем, година. Ние щяхме да строим втора България, всъщност ние натрупахме един дълг, който…

Водеща: Слава Богу към момента не се говори за заеми или поне нетолкова усилено. Доколко в условията…

Емил Хърсев: Значи, не се говори за заеми, но дефицитът той автоматично е заем. Въпрос на време кога той ще се трансформира в един класически, облигационен или някакъв друг модел.

Водещ: Понеже се връщате назад във времето конкретен въпрос имам. Може ли сценарият от 1996 г. да се повтори сега при положение, че все пак има валутен борд, на който всички се уповаваме?

Емил Хърсев: В следващите 6 месеца – изключено. Но да се повтори – всяка глупост може да се повтори безкраен брой пъти…

Водещ: Защо само 6 месеца давате толеранс?

Емил Хърсев: Толкова е времето, за което не биха могли да свършат, за по-малко няма да успеят да го направят.

Водещ: Така. Казвате 6 месеца, веднага искам да ви покажа нещо. Това е на първа страница на „Преса” разпределението на депутатските места, ако прогнозата, която е дадена в момента, се сбъдне. Тези числа показват, че на практика няма как да има управляващо мнозинство – нито ГЕРБ могат сами да управляват, нито БСП дори с ДПС могат да управляват, тройни коалиции едва ли биха се получили, както преди. Та, какво следва от това? Опасявате ли се?

Емил Хърсев: Вижте, във финансите сме свикнали да работим, в смисъл с вероятностни показателни, но все пак е по-добре, когато ще се прави подобна прогноза все пак да говорим по този въпрос на 13-ти, да речем, след изборите…

Водещ: Въпросът е какво би се случило, ако наистина няма как да се сформира кабинет и съответно би трябвало да се насрочат нови избори през есента.

Емил Хърсев: Значи, виждали сме кабинети, които управляват в малцинство в реално…

Водещ: Понеже вие дадохте 6 месеца за това питам дали има някаква…

Емил Хърсев: Казвам, че едно диктаторско мнозинство е в състояние за 6 месеца наистина да съсипе всичко в една страна и ние трябва да внимаваме.

Стати Статев: Е, не мога да се съглася.

Емил Хърсев: Може, може.

Стати Статев: Не бива така да плашим хората.

Емил Хърсев: Хората трябва да знаят, че това, което им се иска сега да го изядат…

Водеща: Кажете какво имате предвид под диктаторско мнозинство.

Емил Хърсев: … в момента има страшен натиск дайте да изядем.

Водеща: Кажете какво имате предвид под диктаторско мнозинство.

Стати Статев: Това е така, но нека си кажем: България е стабилна, нека не се плашим, защото казани и хвърлени в пространството думи тръгват и започват да обрастват. България е стабилна, нека си пожелаем да бъде стабилна. Опасенията, които изразява Емил Хърсев, има в тях и доза вероятност на реалност, споделям ги, но те не могат да бъдат основното. Нека пожелаем да има един кабинет, който…

Емил Хърсев: Разбира се.

Стати Статев: … да създаде добри, стабилни условия, пак залагам на стабилността, да може българинът да се почувства спокоен…

Водещ: Това е хубаво, но това не отрича варианта да знае какво може да го чака.

Стати Статев: … и да работи. Нека не се плашим. Не може за 6 месеца да се съсипе тази стабилност, която имаме. Нямаме време да докажа, че няма как за 6 месеца да бъде съсипан паричният съвет. Няма как и за една година това да стане…

Водеща: Добре, дай Боже това, което казвате, да е вярно.

Стати Статев: …няма как и за година и половина.

Емил Хърсев: Значи, паричният съвет, той никога не може да бъде съсипан и да /…/

Стати Статев: Кой е гарант за стабилността? Няма как да станат тия неща.

Водещ: И последно само наистина да уточним какво значи това диктаторско мнозинство?

Емил Хърсев: Вижте, едно мнозинство, примерно, което излиза с хипотезите „смърт на банкерите”, „да направим мораториум за връщане на заемите”, „да вземем нов държавен заем и да го раздадем, да вземем по хиляда лева месечна заплата”, „да вдигнем пенсиите и да свалим възрастта за пенсиониране” – ето ви. Значи, диктаторските мнозинства могат да се формират и на улиците, виждали сме го това.

Водеща: Не е задължително за тях да откривате…

Емил Хърсев: Да, разбира се…

Водещ: Разбрах ви накъде биете.

Емил Хърсев: Ние това го виждаме, виждаме го от друга страна във вестниците го пишат.Значи, аз изцяло се подписвам под това, което каза проф. Статев – така е, това трябва да си мечтаем. Но нали знаете прословутата фраза на /…/

Стати Статев: Това трябва да го реализираме, не да си мечтаем. Това трябва да направим.

Емил Хърсев: … „Хора, бдете! Бъдете внимателни, защото така се раждат чудовищата.”

Водеща: Прекрасен финал на нашия разговор. Благодаря ви.

Водещ: Ясно, наистина. Благодаря ви много за това участие.

 


Проф. Стати Статев:
Реформа без нов Закон за висшето образование е немислима

Проф. д.ик.н. Стати Статев е български учен – икономист и математик, преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Избран е за ректор на УНСС на 19 декември 2011 г. Роден е на 19 юни 1955 г. в гр. Бургас.

АкадемикаБГ/akademika.bg го потърси за интервю по повод новоназначения образователен министър, очакванията за промени от страна на служебния кабинет и проблемът със студентските такси.

 

– Проф. Статев, какво очаквате от новия образователен министър в рамките на сравнително краткия мандат на служебното правителство?

–  Новият образователен министър проф. Николай Милошев нарече мандата си „мини”, но е напълно наясно с неотложните въпроси на образованието и науката, знае какво е необходимо да се направи за времето, през което ще действа служебният кабинет. Радвам, че бързо влезе в проблемите на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – първата самостоятелна за нашето министерство, която трябва да осигури целевите европейски средства за следващия програмен период (2014-2020 г.). Всеки петък провеждаме заседания на междуведомствената комисия и вече е са в ход процедурите за проекторазпределението на дейностите и средствата по програмата.

Министърът поддържа постоянна връзка със Съвета на ректорите, информиран е за проблемите на висшите училища. В началото на април ще се проведе заседание на Съвета с участието на проф. Милошев и социалните партньори, на което ще бъдат обсъдени и предложени промени в Закона за висшето образование.

– Какво наложи увеличението на семестриалните такси с 33%?

– Въпросът със студентските такси трябва да бъде разгледан комплексно. През 2009 г., като антикризисна мярка, базовият държавен норматив за един студент бе намален от 963 лв. на 693 лв., а семестриалните такси бяха повишени от една трета на една втора от него. Така парите, които държавата дава на университета, бяха намалени с една трета. Миналата година правителството вдигна студентското плащане от една втора на две трети и много университети увеличиха таксите на студентите. В знак на несъгласие, че това бе направено, без да се обсъди с младите хора, УНСС реши да не вдига таксите. След сериозно обсъждане академичното ръководство и Студентският съвет стигнаха до общо решение това да стане през този година.

Има обаче два принципни въпроса. Първият, ако държавата плаща 100%, а студентът 67%, това държавно висше образование ли е или публично-частно партньорство? Вторият, 85% от студентите от УНСС са в професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление”, които са най-ниско финансираните – с 693 лв. на година, а останалите 15% – в „Политически науки“, „Право“, „Социология“ и „Журналистика“ – с 1108 лв. (Само за сравнение ще отбележа, че държавната издръжка на един ученик е около 1200 лв.). Тоест, държавата е разделила студентите в нашия университет на две категории. Но разлика в издръжката им няма, защото учат при едни и същи условия. Следователно няма и основания да плащат различни такси. Затова ще предложа на Академичния съвет увеличението да бъде еднакво за всички – с 58 лв. на семестър (това са тези прословути 33%, с които се спекулира поради срамно ниския размер на държавното финансиране), и на тази база ще поискаме от държавата да уеднакви финансирането на всички студенти от УНСС към по-големия размер субсидия, която е 1108 лв. – поне да се доближи до ученическата.

– От кои държави идват най-много чуждестранни студенти в УНСС?

– От седем години създаваме благоприятни условия за привличане на чуждестранни студенти. Вече имаме десет специалности в бакалавърска степен, в които преподаването е изцяло на английски език: “Икономика”, “Международни икономически отношения“, “Финанси и счетоводство”, “Бизнес информатика и комуникации”, “Маркетинг и стратегическо планиране”, “Интелектуална собственост и бизнес“, “Икономика на околната среда”, “Бизнес икономика”, “Икономика на туризма” и “Администрация и управление”. Имаме и седем магистърски програми на английски език, от които две са съвместни с английски университет и една с френски.

Подписахме първия франчайзингов договор с кипърски университет и от есента наши професори ще преподават в него на английски език, по наши учебни планове и програми. По този начин отпада необходимостта студентите да изучават една година български език.

Традиционен е интересът към УНСС на студенти от българските диаспори в Украйна, Молдова, Македония, изселниците в Турция и други страни.

С децентрализирането на системата на научните степени и звания нарасна изключително много интересът към докторската степен на УНСС. Това не е случайно. Тези дни получихме свидетелството от Националната агенция по оценяване и акредитация за следващия шестгодишен акредитационен период (2012-2018 г.). УНСС е лидер сред българските университети с най-висока оценка. Вече работим по докторски програми на английски език в дистанционна форма на обучение, защото има подчертан интерес към тях от страна на германски и израелски партньори.

Създадохме специален подсайт в главния сайт на университета с богата информация на български и английски език за чуждестранните кандидат-студенти и студенти.

В УНСС се обучават по един или два семестъра студенти от европейски университети по програмата за мобилност „Еразъм“. През тази учебна година в нея участват 40 студенти от Чехия, Полша, Испания, Италия, Австрия, Турция и Франция. В същото време много наши студенти се обучават в европейски университети – през тази година те са с близо сто повече от 2012 г.

– Кои специалности са най-търсени?

– Приемът в УНСС е по професионални направления и поднаправления, а разпределението по специалности става след завършен втори курс в зависимост от успеха през първите четири семестъра. Традиционен е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Маркетинг“, „Бизнес икономика“, „Търговия“, „Международни икономически отношения“, „Човешки ресурси“, „Застраховане“ и др. Непрекъснато нараства авторитетът на Юридическия ни факултет – през последните три години в него за едно място кандидатстват по 8-10 души. Затова от следващата учебна година увеличаваме приема от 150 на 260 студенти, които ще се обучават в два потока. Увеличава се интересът и към обучението по журналистика. От есента разкриваме новата специалност „Медия икономика“.

– В кои държави виждате потенциал за увеличаване на студентите, идващи да учат в УНСС?

– Нашият университет има сключени договори с близо сто университета от цял свят.  Непрекъснато получаваме предложения за сътрудничество от висши училища. Проблемът е, че след 2007 г. с промени в Закона за висшето образование се даде възможност на гражданите на страни от ЕС и Европейското икономическо пространство да се приемат и обучават при условията и реда на българските граждани. Поради факта, че приемът в УНСС е с конкурсен изпит и минимален бал от оценките от държавните зрелостни изпити по математика и български език и литература, намаля броят на кандидатите от страни-членки на ЕС и ЕИП.

Преди дни беше съобщено, че Европейският парламент предвижда обединението на основните програми за финансиране на образованието и науката в една – „Еразъм за всички“. Това ще даде възможност на повече наши студенти да учат един или два семестъра в европейски университети, и на по-голям брой студенти от страни на ЕС да учат в УНСС. Но това ще стане, ако бъдат либерализирани и условията за прием, предвидени в Закона за висшето образование.

– Какви са най-належащите реформи в сферата на висшето образование според  вас?

– Реформа е нужна, но немислима без приемането на нов Закон за висшето образование, който преди това следва да бъде обсъден с академичната колегия. Но дотогава могат да се направят неотложни промени, свързани с финансирането на държавните висши училища – да не се плаща „на калпак“ за приет студент, а субсидията да се обвърже с качеството на образованието; съгласуването на ЗВО със Закона за развитието на академичния състав; решаването на проблема за неравнопоставеността между държавните и частните университети и пр. Много са въпросите за дискусия и търсене на по-добри решения.

 

Въпросите зададе Косара БЕЛНИКОЛОВА

 


 

Телеграф – 13 стр., 25 март 2013 г.
Проф. Cтaтu Cтaтeв, член на УС на БНБ u ректор на УНСС: Въпрос на време бе кога Кипър ще последва Гърция
Николай НЕЙЧЕВ

– Г-н Статев, миналата седмица кипърският парламент отхвърли предложението за еднократно облагане на всички депозити в страната над 100 000 евро с 10%, с което се отказа от спасителния план. През уикенда обаче отново се появи информация, че ще има облагане на влоговете. Откъде дойде тази идея и това въобще правено ли е преди?
– Досега нямаше такава практика. Напоследък обаче се забелязва нещо, което буди силно смущение – държавите започват да излизат от ролята си на стабилизиращ фактор. А това е най-важната им роля в икономиката. Държавата трябва да бъде гарантът за стабилност, най-перфектният икономически агент и платец. Но в различни страни се наблюдават форми на неперфектност и некоректност на държавата, което се предава и най-вече мултиплицира чрез другите икономически субекти и по цялата верига. Проблемът на Кипър принципно ще бъде решен по някакъв начин. Както ни „изненада” проблемът на Гърция, така ни „изненада” и Кипър. Сякаш никой досега не забеляза хетерогенната икономика на Кипър и последствията не закъсняха. Последното решение на кипърския парламент силно ме изненада, защото предлага облагане на депозитите над 100 000 евро с 20% само в една банка – Bank of Cyprus, а във всички други банки – с по 4%, без никакво обяснение. Нормалната логика би трябвало да е, че тази банка е пет пъти по-виновна от другите, но това трябва да се докаже. Тежестта или трябва да се понесе солидарно, или всеки да се спасява поединично, но тогава загубите ще са много по-големи и непредсказуеми. Иска ми се да вярвам, че това сепаративно решение няма да бъде приложено.
– Проблеми имаха и Ирландия, и Гърция, но досега Европейската централна банка не е искала да се „отрежат” част от депозитите в банковата система. Защо?
– Това е така, защото кипърската икономика е по-особена. Никой не й обръщаше внимание, тъй като представлява само 0,2% от БВП на еврозоната. Но това неглижиране има обратна страна, което предизвика ненормална ситуация. Банковите активи в Кипър преди три години бяха 10 пъти по-големи от нейния БВП, а сега – 8 пъти, нещо, с което не може да се похвали нито една друга европейска страна. Освен това почти половината от брутния й продукт се създава от финансови услуги, а не от нещо реално. Двете най-големи и най-проблемни банки – Laiki Bank и Bank of Cypros -инвестираха в гръцки държавни книжа и видяхме какво стана с тях. Това са причините Тройката да предложи „странния” план „А” – да се изземат 10% от депозитите в банките. Заради тези особености на кипърската икономика няма откъде другаде да се съберат тези пари.
– Не можем ли да говорим за финансова война между Европейския съюз и Русия, която се развива на неутрален терен в Кипър, тъй като, както знаем, голяма част от парите в банковия сектор на Кипър е именно с руски произход?
– Не мисля, че проблемът има такива измерения. Не бих искал да коментирам нещата от геополитическа гледна точка. Няма спор, че Кипър има стратегическо положение като остров и като локация, но според мен никой отвън съзнателно не е предизвикал тази криза. Напротив – събитията следваха нормалната икономическа логика – нямаше как да не се стигне дотук с това развитие на нещата в Гърция и с този голям дял на гръцки облигации в портфейла на кипърските банки. Не разбирам защо се вдига толкова много шум. След като Европейският съюз е готов да инвестира 200 млрд. евро, за да спаси Гърция, какъв е проблемът да се инвестират 10 млрд. евро, за да се спаси Кипър. В крайна сметка трябва да е ясно, че единството на ЕС също струва пари.
– Каква е вашата прогноза занапред – в крайна сметка кой ще плати цената за възстановяването?
– Не мисля, че крайни решения като излизане на Кипър от еврозоната и връщане към национална валута ще бъдат допуснати. В крайна сметка въпросът ще бъде решен. Проблемът е в тези 5,8 млрд. евро, които Кипър трябва да осигури, за да му бъде одобрен спасителният заем. Както е ясно вече, по план „Б” 1,2 млрд. евро ще бъдат събрани от повишаване на корпоративния данък и от приватизация. Вероятно ще бъдат разглеждани и други планове. Вчера се появи информация, че се подготвя среща на финансовите министри на Г-8 по кипърската криза. Въпросът е всичко да бъде направено възможно най-елегантно, за да не бъде разклатено доверието в банковата система. Няма как да си влагате  парите в банка и в един момент да се окаже, че по абсолютно независещи от вас причини те са с една десета по-малко.

– Но злото вече е сторено – именно, че каквото и да бъде решено, доверието в кипърската банкова система вече е сринато. Значи ли това, че Кипър ще загуби своя ореол на „данъчен рай”?
– Кипър още от миналия век се смята за бизнес и данъчен рай, т. нар. офшорна територия. Място, където хората се чувстваха спокойни за своите вложения. По тази причина там има разкрити сметки и на около 1000 българи с депозити от по средно 100 000 евро. Но след тези събития Кипър загуби репутацията си на „данъчен рай”, защото финансовата стабилност е нещо много крехко. Веднъж нещо счупи ли се, вече не може да се поправи. Каквото и да се случи, който и план за възстановяване да бъде избран, това, което беше преди, никога няма да се възстанови. Винаги ще има сянка на съмнение, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Парите не обичат смущения, те обичат спокойствието и комфорта.
– Какво ще се случи с българските офшорни фирми; има около 3000 български дружества, регистрирани в Кипър, те ще продължат ли да функционират като такива след сътресенията?
– Последствията за тези 3000 български дружества, за близо хилядата вложители и около 32 хилядите български граждани, които работят в Кипър и също имат дребни вложения в банките, ще бъдат като за останалите. След това те сами ще решат съобразно новата ситуация дали да продължат своята дейност там, или да напуснат страната.
– Можем ли да очакваме някакво отражение на кипърската криза върху българската финансова ситуация?
– Абсолютно никакво отражение, защото ние нямаме в портфолиото си никакви пакети, свързани с кипърските банки – нито пряко, нито косвено. Ако руските граждани се разочароват от банковата ситуация в Кипър, част от тях може да се насочат към нашата далеч по-стабилна банкова система. Винаги правя паралел с България, защото редица хора си позволяват да говорят и да коментират нашата страна. Единственото нещо, което със сигурност е останало стабилно у нас, това е банковата система и трябва да я пазим като зеницата на окото си. Българската народна банка поддържа резерви, които са 160% над необходимите по закон. Освен това, ако банковите активи в Кипър са 8 пъти над нивото на БВП, а в Европа средно те са 4 пъти, при нас нивото е 1 към 1. Затова всички търговски банки у нас са добре капитализирани, имат повече от изискуемите минимални резерви и капиталова адекватност и стоят стабилно на пазара. Тези неща са в основата на нашата финансова и банкова стабилност.
– Какво ще стане с огромните руски капитали, които се съхраняват в Кипър?
– Общата стойност на депозитите в Кипър е около 110 млрд. евро, от които 40 млрд. са банкови депозити, а 70 млрд. евро – небанкови – на физически и юридически лица. От тях малко повече от половината – 57 млрд. евро – са на кипърски контрагенти, а от останалите 53 млрд. евро руските банки държат 9 млрд. евро, а руските фирми и граждани – 15 млрд. евро. Трудно е да се прогнозира колко пари ще бъдат изтеглени, но има огромно количество заявки. Нормално е да искат да ги изтеглят и да ги насочат към по-спокойни места. Ако направим паралел с Гърция, там никога не е имало банкова криза, а криза на държавната хазна. Въпреки това от общо 367 млрд. евро изтекоха спестявания за около 100 млрд. евро и останаха 267 млрд. евро. При това без да има финансова криза или съмнения, че нещо лошо ще се случи с банковата система. Докато в Кипър има пряк натиск върху банковата система. Така че може само да се гадае какво и как ще се случи, ако се премине към облагане на влоговете. Възможно е, ако се намери друго решение, нещата да се успокоят.
– В последните години на европейската карта постоянно възникват такива шокови ситуации във финансовата сфера и това влияе върху имиджа на еврото, при което съответно винаги се заговорва за неговото разпадане. Докога ще продължи това?
– Няма как да не възникват шокови ситуации в европейските финанси, докато не се реши въпросът с европейската фискална стабилност. В момента единствените държави без дълг са Германия и Холандия. Трябва да се направи много ясно разграничение между финансова и фискална стабилност, защото не може само едната да е гарантирана. След като Европейската централна банка е призвана да гарантира финансовата стабилност, трябва да има орган, който да гарантира и фискалната стабилност, ако искаме ЕС и еврозоната да се развиват и работят нормално. Сегашното положение е все едно една държава да има централна банка, но да няма финансово министерство.

Това е той
• Завършил е ВИИ „Карл Маркс”, СУ „Климент Охридски”
• Специализирал е в Бостънския и Московския университет
• Член е на Управителния съвет на Българската народна банка от 2004 г.
• Доктор по икономика и икономическите науки, става професор по икономика в УНСС през 2010 г.
Ректор на Университета за национално и световно стопанство от 2011 г.

 


 

 

ТВ Европа – Под лупа, 2 март 2013 г.
Таксите на студентите, протестите и бъдещето на висшите учебни заведения
Професор Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство

Водещ: Започват минутите на „Под лупа”. Предстои ви среща с ректора на УНСС проф. Стати Статев. За студентското недоволство, за вдигнатите такси, за това има ли някакви алтернативи. Но преди това нека да видим, кое изкара студентите на улицата.
Репортер: Тази седмица станахме свидетели на недоволството на студентите срещу вдигането на таксите в Софийския университет и в Университета за национално и световно стопанство. След протестите Софийският университет няма да вдига таксите за следващата учебна година. Това реши Академичният съвет часове след като триста студенти протестираха в двора на най-стария ВУЗ у нас. След като отмениха по-високите такси в Софийския университет ще създадат и академична група, която да изготви исканията към властта. Ще настояваме за възстановяване на държавното финансиране поне на нивата от 2008 г., заяви ректорът проф. Иван Илчев. Поводът за протеста на студентите от Университета за национално и световно стопанство е повишаването на таксите за обучение, които там скачат с 30%, между 50 и 90 лева. Младежите поискаха обяснение от академичното ръководство за какво ще бъдат използвани тези средства и призоваха увеличението да бъде отменено. Недоволните студенти издигнаха лозунг – „Работим, за да учим, а трябва да е обратното”. Ще се справим, защото сме икономисти, заяви от своя страна ректорът на УНСС Стати Статев. Той призова студентите да изготвят предложение за модел, по който увеличението на таксите да бъде избегнато. Статев обеща на протестиращите, че след изборите ректорите на университетите ще поискат увеличение на бюджета за ВУЗ-те. Ректорът заяви готовност за преговори и призова да се предложат конкретни решения на проблема.
Водещ: Казвам здравейте и добре дошъл на проф. Стати Статев, ректор на УНСС.
Стати Статев: Здравейте на вас и на вашите зрители.
Водещ: Благодаря ви, че сте тук. Да започнем с основния проблем. Кой изкара протестиращите студенти. Това, че е намалена държавната субсидия от 963 лева на 693, ако бъркам, ме поправете. Всъщност, имаше ли диалог между университетите и държавата, вие кажете?
Стати Статев: Историята е малко по-стара и тя трябва да бъде ясна, защото намаляването на базовия държавен норматив на един студент от 963 на 693 лв. стана преди три години – през 2009 г. – като антикризисна мярка. Т.е. държавата свали с една трета финансирането, което даваше, и накара студентите законово да плащат 50% вместо една трета от този базов норматив. И тогава нямаше никакви смущения, никакви брожения. Ние обаче ректорите казахме, че това е един абсолютен санитарен минимум, който ни поставя на ръба на съществуването. Да можем просто да осъществяваме преподаване. Нямаме достатъчно средства за наука, нямаме достатъчно средства да се развиваме.
Водещ: И материална база, все пак.
Стати Статев: И така чакахме да излезем от кризата. Започна говорене и то преди близо две години, че ние вече излизаме от кризата, едва ли не сме излезли. И ние очакваме заедно с това говорене базовият норматив от тези 693 лв. да започне отново ако не да се върне от раз на първоначалното равнище.
Водещ: Лека полека да се изкачва до тези 963?
Стати Статев: Да върви нагоре. Следствие на това миналата година се отиде на друго решение. Закова се този норматив, остана същият, което намалява с една трета държавната субсидия. Говоря като цяло за бюджета, а студентите бяха натоварени да плащат от половината 50% една втора, две трети. И тогава аз реагирах много остро, това беше миналата година, и заявих, че демонстративно Университетът за национално и световно стопанство няма да покачи таксите на студентите, което другите колеги направиха.
Водещ: Точно така, това трябва да го кажем, наистина.
Стати Статев: И няма да го покачи, не защото тези пари не ни трябват, а няма да повишим таксите, защото не мога да приема такъв начин на диалог между държавата и младите хора. Не мога да намеря такъв начин на комуникация и да го приема между държавата и бъдещия елит на нацията.
Водещ: Сега проблемът не е ли в университетът ви именно, защото вие трябва да решавате този проблем?
Стати Статев: Разбира се, той е текущ. Защото те трябваше да бъдат повикани и на тях трябваше да им бъде обяснено. А тук има неща, които в Европейския съюз са правила. Става въпрос за споделена отговорност, става въпрос за социална справедливост, за солидарност. Т.е., ако студентите бяха повикани – техните лидери, председатели на студентски съвети, Националното представителство на студентските съюзи, вероятно държавата щеше да вдигне малко, но да има диалог.
Водещ: А има ли диалог?
Стати Статев: И тъй като нямаше диалог миналата година, знаете и в електронните медии и в печатните медии, в интервюта аз категорично се противопоставих на това, подкрепих нашите млади хора и ние се договорихме, че следващата година ще повишим таксите, което направихме и с решение на Академичния съвет и бяхме единодушно подкрепени от Студентския съвет. Питате къде е генезисът. Генезисът е, че колеги, които са първи и втори курс, се оказа, че не знаят тази история. Не бяха достатъчно добре информирани, тъй като вървяха и избори в студентското ръководство.
Водещ: Ето, тук говорим, че няма диалог между студентското ръководство, вътре.
Стати Статев: Именно сред студентите. Значи и там няма диалог. И затова аз ги оставих, когато възникна проблемът, първо те да се изяснят помежду си и да си кажат нещата. След което предварително бях заявил желание, че съм готов да разговарям с тях. Аз влязох в аула „Максима“ и ние говорихме повече от два часа с представителите на всички.
Водещ: И до какъв извод стигнахте?
Стати Статев: Ние си казахме много неща. Първо, аз им благодарих и им казах, че наистина ги уважавам за това, че имат активна позиция и са тук. Добре, ако ги дадем тези пари, за какво ще ги използват.
Водещ: Да.
Стати Статев: И ако не ги дадем, какво ще стане. И аз казвам: вие много добре знаете като бъдещи икономисти, управленци, администратори, юристи, журналисти. Това са нашите направления, политолози, политически науки много добре знаете, че ако тези пари не постъпят, бюджетът ще трябва да бъде намален с тях. Т.е., нещата, които сме предвидили да направим с тези няколкостотин хиляди лева. А те са да дооборудваме докрай всички учебни и семинарни зали с модерни мултимедии, с лаптопи към тях. Да купим мощни сървъри, за да може системата уеб студент, която стига до всеки един от нашите 20 000 студенти, да работи безупречно, давайки им онлайн информация, включително и на мобилния телефон, когато я потърсят, какво е студентското им състояние, какъв е студентският им статус и редица други неща. Така, че чудо няма да стане. Просто ще редуцираме бюджета с тези пари и няма да направим нещата, които сме намислили да направим, с които да подобрим нашата среда за обучение и получаване на качествено обучение.
Водещ: Те какво отговориха, съгласиха ли се с вас или тепърва ще излязат отново да протестират?
Стати Статев: Приканих ги да не отиваме към бързи решения, решения под силата на емоцията. И съм благодарен, че въпреки младостта си, тези млади хора ме чуха. И те продължиха диалога. След това имах още една среща с тях. Но нека да навляза по-дълбоко в проблема. Ние говорим за базов държавен норматив, който в нашия случай е 693 лв. годишно.
Водещ: Издръжка на студент, нали така?
Стати Статев: Годишната издръжка на един студент, но това е за направленията „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“, каквато ние нямаме. Но в „Икономика“, и „Администрация и управление“ при нас са 90% от студентите. Другите десет процента са в четири други направления – „Право“, „Политически науки“, където имаме три специалности, „Журналистика“ с две специалности и „Социология“. За тези четири направления, но те, както казах, са около десет процента от нашите студенти, държавата е решила някога да плаща 1,6 пъти повече, което ги товари и тях.
Водещ: Редно ли е това разделение?
Стати Статев: Според нас не е редно и много пъти съм го поставял този въпрос. Дълги години имам наблюдения върху бюджета на университета. Последните години като ректор, който съставя и следи неговото изпълнение. Категорично мога да заявя, че в нашия университет няма разлика издръжката на обучение на един студент, независимо дали той учи икономика, право или политически науки. В този смисъл едно от нашите искания ще бъде тази издръжка да бъде уеднаквена и тя да се приравни с това, което получаваме за колегите от право, политически науки, социология и журналистика. И тогава ще отпадне въпросът въобще да говорим за увеличение на таксите.
Водещ: Кога обаче може да се реши този проблем?
Стати Статев: Вижте какво се получава от дистанциите. Поради това, че за едните получаваме държавна субсидия 693 лв., а за другите 1108 лв., едните плащат на семестър сега 173 лв., а другите – 277 лв. И затова ако говорим в проценти, което аз дълбоко не споделям, увеличението при икономика и управление ще бъде с 58 лв., при другите колеги с 92, което за мен е абсолютно необосновано. И тъй като те се солидаризираха с мен от гледна точка на това, че държавната издръжка трябва да бъде една, сега разсъждават и коментират помежду си, може ли на всички увеличението да е еднакво – 58 лв. И това да ни е основанието при следващото правителство, тъй като служебното няма да има прерогативи да решава тези неща, нашият университет да излезе с такова зряло искане. За нас издръжката на всички студенти от нашите шест направления е една и съща. Затова искаме от държавата едни и същи пари и студентите да плащат едни и същи такси.
Водещ: Вие искате повече финансиране от следващото правителство, това разбрахме.
Стати Статев: Поне да се върнем на това, което беше.
Водещ: Идва един такъв въпрос на дневен ред и си мисля, че е много така интересен. Това образование държавно ли е или отива към частно. Когато студентът колко плаща сега като процент? Вие казахте, че не обичате да говорите в проценти, но не плаща ли сега 50%?
Стати Статев: Вижте, аз в проценти не обичам да говоря. Защото гледах и материала. Не знам защо така тръгна, че с 30% е увеличението. Не е с 30%, то е с 33,3% или с една трета. Но зад тези една трета стоят 58 лв. Затова не обичам и им казвам на моите млади колеги: когато отидете да купите хляб, вие не плащате проценти, плащате пари. И увеличението от един до два лева е сто процента. Т.е., на един лев сто процента увеличение е един лев, на един милион е един милион. Така че когато си говорим за пари, ще си говорим за пари. Но в случая вие правилно поставяте въпроса да си говорим за проценти. След като държавата плаща единица и накара студентите да плащат от една трета в базовия закон и то не беше една трета, а до една трета, 50%, а  сега – две трети. Миналата година поставих въпроса: накъде отиваме? Това държавно образование ли е или вече се превръща в публично-частно партньорство между студентите и държавата? Ако е публично частно партньорство, то почива на други правила на взаимоотношения. И ако се върна на базовата идея – така, както аз разбирах първоначалния закон – която, хайде да кажем покрай кризата беше опорочена, но кризата вече минава и ние трябва да се върнем надолу. Идеята е не ако имаме държавно обучение, студентът да го издържа. Идеята с тази до една трета беше студентът все пак да е ангажиран, да има някакво финансово участие. Той да отиде и да донесе сто лева. Казвайки с това, че идва и донася сто лева. Да, аз наистина този семестър ще посещавам лекции и ще се явя на изпит. Това беше идеята, да има споделена отговорност. А не да прехвърляме на студента финансовата тежест за издръжката на обучението.
Водещ: Добре, но ми се ще да поговорим за добрите световни практики. Казвате, че трябва да има реформа във висшето образование. Откъде тя трябва да започне? Ето, говорим за това, че няма как студентите да плащат тези суми. Те и затова излязоха и протестираха студентите. И сигурно тепърва ще има такива протести, но откъде трябва да се започне, за да се подобрят нещата. То със сигурност е един много дълъг разговор и няма как в няколко минути да го обясним, но основното. Вие вече толкова години сте в УНСС. Така, че предполагам, че вече имате поне начертани някакви планове за началото на промените?
Стати Статев: Аз не съм бил само в УНСС.
Водещ: Разбира се, не само.
Стати Статев: И с ректорите обсъждаме тези неща. Познаваме голяма част от световната практика, но този разговор е много голям и той няма еднозначно решение, но една е истината. И имаме нужда от много сериозно преосмисляне на Закона за висшето образование в няколко направления. Първото направление е да се осмисли, каква е автономията на висшите училища в държавата. И тук мога много неща да кажа. Не знам с колко време разполагаме.
Водещ: Основното каже.
Стати Статев: Абсурден феномен, в който ние сме от 2005 г.
Водещ: Имаше един – субсидията се определя от броя на студентите?
Стати Статев: Това е, няма да може да кажем всичко, но примерно. Защо например правителството всяка година гласува броят на студентите да е повече от броя на завършващите средно образование? Ние на практика сме направили в България всеобщо задължително висше образование. Който вземе диплома, отива и се записва.
Водещ: По света изобщо не е така, затова те нямат и реализация.
Стати Статев: И затова казвам, че има няколко основни неща, които трябва принципно да бъдат решени преди да отидем в детайлите. Да се върне автономията на висшите училища. Те са доказали, че са достатъчно самоорганизиращи се системи. И да се определи каква е ролята на държавата във висшето образование. Ето, това сега отсъства – каква и докъде е ролята на държавата. Не искам да подсказвам какво прави сега държавата. Тя финансира, но финансира с къшейче хляб, подхвърлено на всички. След това всички ли отиват ли да работят за държавата?
Водещ: Значи трябва да има университети, които да са по-престижни от други, както е по света, това ли искате да кажете?
Стати Статев: То на практика е така. Аз не искам да спекулирам с това, но и при предната институционална акредитация за периода от 2006 до 2012 г. и преди шест месеца отново бяха дадени институционалните оценки. До 2018 г. нашият университет е на първо място. Само че той получава еднакво финансиране от бюджета за това, че е на първо място, с университета, който е на последно място. Е, какъв е стимулът тогава да развиваме качествено обучение? И тук има резерв, но там парите са много малко, които се дават по една рейтингова система, която е много коментирана и вие много сте я дъвкали. Т.е. базата, по която се финансира не е нормална. Трябва тези, които се стараят, които правят по-качествено образование, които са търсени, да получават и по-голямо финансиране.
Водещ: В другите държави е така, безспорно.
Стати Статев: Разбира се. Трябва да има приоритетно финансиране. Но пак казвам, ние няма да изчерпим проблемите на закона. Все пак държавата трябва да си определи мястото. Пак ще кажа: за мен е ненормално държавата да дава субсидия за по-голям брой студенти, отколкото са завършващите средно образование.
Водещ: Добре, как си го обяснявате, кажете?
Стати Статев: Това води до инфлация. Е, за това трябва да питате тези, които го правят. Аз не го правя.
Водещ: Така е, но вашето обяснение, защото изглежда нелепо най-малкото, което мога да кажа?
Стати Статев: По времето това, което беше направено през 2004 и 2005 г., беше един изключително бих казал и мъдър ход от страна на правителството. Това е моето обяснение. Младежката безработица беше контролиран параметър за влизане в Европейския съюз – даваха се повече бройки за студенти, отколкото завършват средно образование. Всички завършили средно образование влизаха в университетите и натовариха тия три години този показател – покачване на младежката безработица.
Водещ: То и днес е горе-долу така, всички.
Стати Статев: Не, те го отложиха. Но като влязохме в Европейския съюз, това трябваше да се промени, но никой не се сети да го промени.
Водещ: Защото е много важно, това е един основен проблем. Студентите, когато завършат. Вие имате добри практики, защото работите успешно с бизнеса, но знаете ли, ако говорим като цяло за висшето образование у нас, знаете, че когато един студент завърши проблемът е ясен пред него. Няма как да се реализира по специалността.
Стати Статев: Това е тема на друг разговор.
Водещ: Вярно е това.
Стати Статев: Ние имаме много висок процент на реализация. Министърът в оставка Тотю Младенов е написал в нашата Златна книга, че той се гордее да бъде в университет, възпитаниците на който се реализират 97% по специалността. И това са данни на Националния осигурителен институт. Разбира се, ние имаме от дълги години действащ Междууниверситетски център за развитие на кариерата, където всички фирми, които желаят и това е непрекъснат процес, идват, правят своите презентации, вземат наши студенти на стажове, оставят тези, които им харесат, да работят. Т.е. мисля, че тук нещата вървят добре от гледна точка на връзките с бизнеса. Разбира се, има още какво да се направи.
Водещ: Може ли, понеже вече към финал вървим на нашия разговор. Студентите, казахте го в едно интервю, че могат да бъдат използвани като мишена. Могат ли да бъдат използвани студентите. С техните протести като част от големите протести? Ето, знаете утре в навечерието сме на 3 март, националният празник. Знаете, че утре ще има национални протести. Студентите могат ли да бъдат използвани, защото видяхме, че имаше използвани? Имаше външна намеса.
Стати Статев: За мен това е много некоректно и то вижте откъде идва. Аз го очертах, сега ще го формулирам. Вместо държавата в диалог с държавните висши училища, държавните университети да реши финансовите си проблеми, тя тихомълком ги прехвърли и ги превърна в проблеми между академичните ръководства на университетите и студентите. Това не е проблем, това е изкуствен проблем. Той не съществува. И аз затова благодаря на мъдростта на нашите млади колеги и го казвам най-отговорно, че те проявиха разбиране, че ние отидохме в диалог, че ние си говорим. Дадоха ми една подписка – подписали са се, че не искат да плащат.
Водещ: Около две-три хиляди души бяха.
Стати Статев: Аз им казах, дайте и аз ще се подпиша. Няма нищо по-лесно от това да се подпишеш и няма да даваш пари. Дайте да говорим, за какво са тия пари, какво ще правим с тях и как ще бъде. Така, че трябва много, много внимателно да се подхожда с младите хора.
Водещ: Така трябва да завършим.
Стати Статев: Тези млади хора, които са утрешният елит на нацията. С тях трябва да се води диалог. Ще го кажа ясно. За нас всички тези процеси, които се развиват сега и които ги коментираме, са и един лакмус как ние ще реагираме. Да им дадем пример на тези млади хора как трябва да се подхожда. Държавнически, управленски, чрез разумен диалог. Какво ще стане в единия случай, какво в другия. За да може след това те да поемат този пример. Примерът не е да търчим по улиците и площадите и да крещим: не щем да плащаме, защото от това нищо няма да се получи.
Водещ: Както виждаме и нищо не се получава. Благодаря ви много за това участие.
Стати Статев: Благодаря и аз.
Водещ: Разбрахте, уважаеми зрители. Диалогът продължава. Студентите отново да не протестират. Благодаря ви още веднъж, че бяхте с нас.