Труд, 15 декември 2014 г.dneven trud

Проф. Cтати Статев:
И най-добрият, и най-лошият ВУЗ
са с еднаква субсидия за студент

Интервю на Анета Петкова с проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, за посоката на реформиране на висшето образование

Оптимист съм, че най-после ще има решения на проблемите
Държавната поръчка е прост аритметичен сбор
от исканията на висшите училища

– Проф. Статев, имахте среща с министъра на образованието проф. Тодор Танев, ще има ли и каква промяна във висшето образование? Открихте ли допирни и общи точки между вас, ректорите и министерството?

– Имахме полезен диалог с министъра. Много важно е, че той е един от нас – университетски професор, и познава добре проблемите във висшето образование. На срещата обсъдихме Стратегията за висше образование, която е необходимо условие за стартиране на първата в историята на страната самостоятелна европейска програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Разисквахме предстоящи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), както и отстраняване на съществуващите противоречия между тях. Например според ЗРАСРБ главен асистент доктор може да бъде научен ръководител на докторант, а според ЗВО няма право да води базисни курсове лекции в бакалавърска степен и изобщо няма право да води занятия в магистърска степен.

В ЗВО има доста неща за „ремонтиране“. Ето някои от тях: Първо, неравнопоставеността между държавни и частни университети, която противоречи на конституцията и най-много пречи на нормалното развитие на висшите училища. Второ, изискването за катедра в държавните университети – 7 души на основен трудов договор, а за факултет – 40, води до механичното им формиране. Има специализирани факултети, които не може да имат толкова голяма численост, а как да се разкрие нова специалност и катедра с предварително назначени седем души, които ще са нужни чак след 3-4 години. Трето, няма законова възможност за обучение, поръчано и финансирано от бизнеса. Четвърто, коефициентите за държавно субсидиране на различните професионални направления, които не са променяни от десетилетия. Това доведе до абсурдната ситуация най-ниско финансираните „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“ да получават по 693 лв. на студент, а в същото време държавата плаща по 1500-1600 лв. за един ученик в гимназията. Ще спомена само един проблем в ЗРАСРБ – асистент се назначава еднократно за срок от 4 години, като не се уточнява какво става, ако през този период той боледува или ако е жена и е в отпуск по майчинство. Министър Танев декларира пълна подкрепа за всички работещи идеи и по двата закона. Същата готовност за подкрепа получихме и на заседание на парламентарната Комисия по образованието и науката от нейния председател Милена Дамянова. Това ме прави оптимист за диалога между ректорите и изпълнителната и законодателната власт.

– Приемането на Стратегията за висшето образование ли е разковничето за решение на проблемите в университетите?

– Стратегията сама по себе си няма да реши проблемите на висшите училища. Необходимо е да се конкретизират градивните неща в нея. Например добрата идея до 60% от средствата за висше образование да се разпределят за качество. Сега повече от 96% от финансирането е „на калпак“. И най-добрият, и най-лошият университет получават еднаква субсидия за един студент. Но за да се реализира тази идея, трябва да се разработи много прецизна, обективна и сериозна система за оценка на качеството на научните изследвания и преподаването в различните университети, която да бъде приета с консенсус от Съвета на ректорите. Ректорите трябва да кажат: да, ние приемаме да бъдем оценявани по този начин и така да се разпределят парите за наука и образование.

– Министърът на образованието няколко пъти обяви, че трябва да бъде направена разлика между университет, академия, висше училище и т.н. Наименованието ли е проблемът на вузовете и има ли проблем УНСС отново да бъде институт?

УНСС вече няма как да бъде институт, защото в него има шест професионални направления, докато институтът обикновено е в едно професионално направление. Но не наименованието е проблемът, нито броят на висшите училища в България. Ако приложим съотношението население – университети в ЕС, у нас трябва да има не 51, а 65 висши училища. Най-важният въпрос е държавата ясно да определи политиката си във висшето образование. Сега държавната поръчка е прост аритметичен сбор от желанията на университетите за прием на студенти. Затова през последните години държавната поръчка е два пъти по-голяма от броя на завършващите средно образование. Това ли са потребностите на държавата? Толкова ли сме богати, та по този начин да правим висшето образование задължително? Толкова ли сме богати, че да финансираме скъпо платени специалности, половината от чиито възпитаници заминават на работа в чужбина? Трябва да се търсят механизми за ефективно използване на ограничения ресурс за наука и образование, с който разполагаме, а не да се дава на всички поравно и по малко.

– Как ще се справят вузовете с липсващите кандидати заради демографския срив?

– Ако държавата определи колко специалисти в различните професионални направления са й необходими и ги финансира достойно, като в замяна те се ангажират да работят 5 или 7 години за нея, ако е ясно какви научни изследвания и резултати са й нужни и тя ги финансира адекватно – резултатите ще бъдат налице. Останалите студенти могат да се обучават срещу заплащане, като ползват системата за студентско кредитиране – това е световна практика. При такава организация всичко ще си дойде на мястото – и броят на университетите, и броят на студентите, и броят и спецификата на научните проекти. Що се отнася до приема в УНСС, държавната поръчка винаги досега е изпълнявана. Въпреки демографския срив и икономическата криза работим усилено така да бъде и занапред.

– Коментарът ви за рейтинговата система?

– Нарицателен е примерът с Полицейската академия, която е на първо място по архитектура. Както и с третото място на УНСС по основните му професионални направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, и с второто място по „Право“. Ако това е забавно четиво и по тези странни оценки се разпределят незначителни средства – досега малко над 3% от общото финансиране на висшето образование, няма проблем. Но е немислимо 60% от финансирането, мерено по този начин, да се разпределя за качество. Необходим е задълбочен анализ на системата, по която ще се оценява качеството на научната и преподавателската дейност във висшите училища, като в нея определяща роля следва да имат оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация. Защото крайната цел е да се получи оптимален резултат с ограничения ресурс за наука и висше образование.

***

Нашият гост

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник е на английската гимназия в града, както и на НПМГ в София. Завършва политическа икономия в УНСС и математика в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавал е в Бостънския университет, САЩ, и в Пирейския университет, Гърция. Има около 200 научни публикации по икономически науки. От декември 2011 г. е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Зам.-председател на Съвета на ректорите.


Дума, 7 ноември 2014 г.duma_logo

Проф. Стати Статев:
Държавата трябва да определи
ясно политиката си във висшето образование

Не може с рейтингова система, несъгласувана със Съвета на ректорите, да се разпределят държавни пари, казва ректорът на УНСС

 – Проф. Статев, преди дни обяснихте, че в Съвета на ректорите не харесвате рейтинговата система на висшите училища и дори някои вузове се отказват от участие в нея. Каква е причината?

– Не става въпрос за харесване или нехаресване. Финансирането от държавата покрива от една трета до 40 процента от бюджетите на държавните университети. Няма държавен университет, доколкото ми е известно, чиято държавната субсидия да надхвърля 50% от общия бюджет. Това означава, че повече от половината от бюджетите на държавните университети се формира от собствени приходи. След антикризисните мерки от 2009 г. на две стъпки се стигна до това, че бакалавърът държавна поръчка плаща две трети от това, което дава държавата.

УНСС има най-ниското бюджетно финансиране по професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ – държавата дава по 693 лв. на студент годишно. А един гимназист се финансира с около 1400 лв. Не може да обучаваме елита на държавата – и това е доказано – с повече от два пъти по-малко пари, отколкото се дават за един гимназист. Проблемът идва от финансирането на висшето образование по скала от коефициенти, чието обсъждане се счита за табу.

– Е, в началото на лятото за някои направления като педагогика коефициентът бе повишен.
– Да, но го увеличиха на 1,1. Давам пример с моя университет. В УНСС има 6 професионални направления в две групи. Едната е с базовия коефициент 1, втората -право и политически науки – с коефициент 1,6. Разходете се из университета и ще се убедите, че няма логика да получаваме за студент, учещ право, политология, европеистика или международни отношения, 1108,9 лв., а за икономист, управленец и администратор – 693 лв. Защото тези студенти се учат от едни и същи преподаватели в едни и същи зали, с едни и същи технически средства. И оттук възниква големият проблем, че тази скала, която върви нагоре за инженерни медицински, военни науки би трябвало на определен период от време и по определена методика да се актуализира, защото животът е динамичен, науките – също. Може би преди много години, когато е правена, за икономиста, управленеца и администратора да са били нужни само тебешир и черна дъска, но сега нещата са променени и е ясно, че е нужна преоценка. В противен случай ще се запази сегашното положение едни да получават повече от необходимите средства, а други едва да свързват двата края.

Другата страна на въпроса е, че в 26 от 51 български университета се преподава икономика, администрация и управление. УНСС като университет номер едно в тези области, с професионални направления, които са акредитирани с най-високи и бих казал недостижими оценки, получава финансиране на калпак точно толкова, колкото и университетът с най-ниска оценка. Какъв е тогава стимулът добрите да се стремят към по-високо качество? Тук вече стигаме до замисъла да се финансира качеството чрез рейтингова система, но по нея се разпределят под 4 на сто от средствата на висшето образование.

– Сега има замисъл да стане 60 процента…

– Замислите са хубаво нещо, но един ректор не може да вярва на замисли, защото всеки ден трябва да плаща. Проблемът не е толкова в това, че някой ще приеме или няма да приеме рейтинговата система. Ако ректорите много не се занимават с този въпрос, то е, защото сумата е няколкостотин хиляди лева при примерно 45-50-милионен бюджет. За какво да се борят? От друга страна, ако ние трябва да създадем система, с която да стимулираме качеството, нещата следва да се обърнат диаметрално противоположно – 4 на сто да се плащат на калпак, а останалите 96 на сто – за качество. А тези 60% не се казва как ще се постигнат. Защото за тази цел е необходима кардинална промяна на цялата нормативна база, по която се извършва разпределението на средствата.
– Т.е. вие не одобрявате рейтинговата система само защото чрез нея се разпределят малко пари?

– Не я одобрявам, защото имаше резултат в рейтинговата система, според който Софийският университет е на първо място по икономика, а УНСС е на първо място по право. По реализация на випускниците на пазара на труда висши училища, в които годишно се приемат по стотина студенти по икономика, са преди УНСС, който приема повече от 4000 само в бакалавърска степен. Явно нещо не е както трябва.

Нужен е сериозен и задълбочен разговор за рейтинговата система. Не става въпрос само за отстраняването на недостатъци, а за сериозна промяна. Сега решението се търси там, където не е. Ако искаме висшето образование да върви напред, основната част от парите трябва да се разпределят за качество. Ако ще се разпределят по рейтингова система, в нея е нужно да се запише, че около 70 процента трябва да бъдат според оценките, които Националната агенция за оценяване и акредитация дава на съответния университет. Не е редно държавата да поддържа система от акредитационни и следакредитационни оценки, която да се неглижира, а да се правят рейтинга, по които да се разпределят държавни пари.

– В цял свят обаче има независими организации, които не са академични, но правят тези рейтинги.

– Но с тях не разпределят държавни пари.

– Обаче откакто се появи рейтинговата система, и анализатори, и журналисти сме много доволни, защото за пръв път се появи информация за висшите училища, която иначе е напълно недостъпна. Системата е тера инкогнита. В сайтовете на държавните вузове, да не говорим за частните, не може да се открие дори броят на студентите им, капацитетът, камо ли например колко преподаватели са щатни и колко приходящи, финансовите отчети и пр.

Порочното е, че се разпределят държавни пари по система, която не е съгласувана с ректорите, не е получила тяхното одобрение.

– Но за да е убедено обществото, че трябва да се разпределят тези пари и да ги дава, то трябва да има информация. А системата е затворена. Защо?
– Това е въпрос, който трябва да отправите към министерството. Ние сме открити, нашата информация е публична, качваме в университетския сайт всички отчети данни, бюджет и пр.

– Вашият вуз може да го прави, но 90 на сто не го правят. Затова сме доволни от рейтинговата система, тя прави публични нещата.

– Нали говорим за качество? Питам ви, показател за качество ли е средната квадратура на площта, която се пада на един студент? Показател за качество ли е броят на специализираните кабинети, които се падат на един студент? Има направления, в които трябват кабинети, и други, в които не трябват. Освен това какви кабинети? Има университети, в които кабинетите са с оборудване от миналия век, но и те се отчитат.

Ректорите трябва да седнем, да разгледаме тази система, да си дадем становищата и да кажем: ето, по тази система приемаме да бъдем оценявани. Тя не може да бъде съвършена, но може да се постигне консенсус, че по определени показатели приемаме да бъдем оценявани и съпоставяни. Напълно подкрепям позицията на доц. Григорий Вазов, главен секретар на Съвета на ректорите и ректор на ВУЗФ, който аргументирано възрази срещу рейтинговата система.

– Да ви върна към това, което казахте – че 26 висши училища подготвят кадри по икономика, администрация и управление. Затова са и данните, че няма работа за толкова висшисти в тези специалности и че се произвеждат безработни.

– Поради засиления интерес към професионалните направления икономика и администрация и управление в повече от половината университети са разкрити стопански и управленски факултети или специалности. Разбираемо е, защото те носят допълнителни приходи. Проблемът е, че за да се осигури заетост на основния академичен състав, в учебните планове се включват дисциплини, нямащи нищо общо с логиката на тези направления.

Но в много от тях преподават кадри, приходящи от големите икономически университети, включително от УНСС.

– Това няма как да бъде забранено. Единственото решение, за което пледираме отдавна, е при акредитацията един преподавател да бъде смятан не както сега в две висши училища, а само в едно. Това е нормалното. Всеки преподавател е свързан основно с един университет. Ако той има сили и другите го приемат, нека да чете лекции и във второ, и в трето висше училище, но за целите на акредитацията е нелогично да легитимира два университета. Бедата е, че е създадена хранителна почва такива неща да се случват.

– Не е ли ненормално също висши училища да съществуват благодарение на две неща – на приходящи, и на пенсионирани преподаватели? Съветът на ректорите отдавна настоява държавните и частните висши училища да са на един и същи режим. Т.е. щом държавните вузове са длъжни да пенсионират професорите на 68 години, не би трябвало да е допустимо след това да ги зачисляват
на щат частните?

– В Съвета на ректорите имаме категорична позиция, одобрена и от 14-те частни висши училища, че не се делим на частни и държавни. Такова делене е противоконституционно, защото има равнопоставеност на държавната и частната собственост. Много въпроси чакат своите отговори. Пенсионирането е един от тях. Основният въпрос е, че законът предопределя структурата на държавните висши училища като примерно минимален брой преподаватели на основен трудов договор, за да се направи катедра и минимум 40 преподаватели на основен трудов договор за факултет. Докато за частните училища в закона е записано, че могат да създават свои структури. И те ги създават.

Защо са тези казармени методи на държавата, когато различните научни направления се различават силно помежду си? Ако трябва да направим нова катедра – 7 преподаватели. Защо например да не започнем с двама? И ние намираме разни начини – разкриваме секция в друга катедра, но това води до напрежение във взаимоотношенията. Не сме гъвкави.
Защо държавата е мащеха за държавните университети? Защо е
това безсмислено делене? Аз ходя по министерства и водя битки за моя университет, сякаш той не е на държавата, сякаш преследвам някакви лични интереси. Държавата трябва да се отнася към държавното висше училище като към свое.

– Имаше един проектозакон, който беше направен от ректорите преди около 4 години и според мен беше доста добър. Оставаше МОН да напише главата за държавното управление…

– Така е, държавата трябва най-сетне да каже какво иска и какво прави. Защо си говорим, че има недостиг на студенти? Как се прави държавният прием, който се предлага от МОН и се гласува от Министерския съвет всяка година? Събират се желанията на всички висши училища, някой чиновник ги подготвя във формат на постановление и те отиват в МС. И никой не обръща внимание, че тази година завършиха 58 000 абитуриенти, от тях 55 000 са издържали матурата и средно около 8000 заминават да учат в чужбина, други няколко хиляди няма и да си помислят да отидат в университет. Накрая се оказва, че за по-малко от 40 000 завършили средно образование държавата е определила 73 500 места за прием. И при приема остават празни места.

Нужна е сериозна промяна. Но държавата първо трябва да си отговори на въпроса колко икономисти и управленци й трябват, едва ли са 70 000 на година. Това е скрит механизъм за създаване на безработица. И второ – да види на кого да ги поръча. Но за това трябва да има оценка на качеството. Ние сме готови да помогнем с експертно становище, казвам го и като ректор, и като зам.-председател на Съвета на ректорите. Но държавата трябва да си каже тежката дума. Да престане да си държи главата в пясъка по този въпрос.

– Бихте ли предложили на новия министър в МОН проекта за закон, разработен от ректорите и приет преди 4 години от Съвета на ректорите?

– Той е в министерството от 4 години. И чака държавата да каже какво е нейното място и роля във висшето образование, за да се стиковат нещата и законът да бъде придвижен. Един закон като този за висшето образование трябва да се роди в много сериозна комуникация между изпълнителната власт в лицето на МОН, образователната комисия на Народното събрание, Съвета на ректорите като коректив, социалните ни партньори потребителите на кадри. Но водещата роля категорично е на държавата. Ако тя не определи политиката си във висшето образование няма как да има нов закон.

***

Стати Статев е роден през 1955 г. в Бургас. Професор, доктор на икономическите науки. Завършил е НПМГ в София, след това – УНСС и математика в СУ. Специализирал е в Московския университет и в Бостън, САЩ, където е бил и гост-професор. През 1990 г. е бил консултант на Световната банка, отдел „Развиващи се страни“, Вашингтон, САЩ. Научната и преподавателската му дейност е в областта на макроикономиката, финансовото развитие и икономическия растеж, ефективността на икономическите структури. Ръководител и участник в множество научни проекти. Бил е член на специализиран научен съвет към ВАК. От декември 2011 г. е ректор на УНСС, преди това е бил първи зам.-ректор и декан. Зам.-председател е на Съвета на ректорите. Работи на договор за управление и контрол към БНБ.


Агенция „Фокус“, 15 септември 2014

Проф. Стати Статев:
Около 90% от завършилите
УНСС започват работа по специалността си

Проф. Стати Статевректор на Университета за национално и световно стопанство в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус“

Водещ: Днес освен за учениците, учебната година започва и за част от студентите. В УНСС в 11 часа в аула „Максима“ ще се проведе тържеството, по случай откриването на новата академична година. На него ще присъства министър-председателят Георги Близнашки. На какво ще заложи университетът в учебната си програма, и кои са най-престижните специалности – тези и други въпроси ще зададем на проф. Стати Статев – ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Здравейте, проф. Статев и честита нова учебна година.
Проф. Стати Статев:
Благодаря ви, да ни е честита на всички.
Водещ:
Наистина, да ни е честита. Как ще започне новата академична година за Университета за национално и световно стопанство? Кои са новите моменти в учебната програма?
Проф. Стати Статев:
Искам първо да подчертая, че въпреки сложната ситуация, която всички познаваме, ние отново успяхме да съберем нашите първокурсници. Записахме над 4000 първокурсници, изпълвайки държавната поръчка, така че откриваме новата година с нашите повече от 20 000 студенти. Нека да им е честита на тях и нашите преподаватели и служители, на техните родители и да се надяваме, че ще следваме това, което ни завещаха нашите първооснователи преди 94 години непрекъснато да се самоусъвършенстваме.

Що се отнася до това, кои са най-търсените специалности – това е сложен въпрос, защото всеки има някакво призвание – един иска да учи право, там запълнихме всички места, други искат да са във финансовата сфера, и са в поднаправление „Финанси, счетоводство и контрол“. Има и една огромна група с много силен интерес към десетте специалности, които преподаваме изцяло на английски. Това са елитните ни специалности, които се изучават само на английски език през цялото четиригодишно обучение. Така че всеки съобразно възможностите си и желанията си попадна там, където желае.
Водещ: Питам ви за най-желаните специалности, защото знаете и бизнесът алармира, че кадрите, които излизат от висшите учебни заведения като цяло, не отговарят на това, което търсят работодателите. Успява ли УНСС да отговори на търсенето на пазара?
Проф. Стати Статев:
По данни на Националния осигурителен институт всяка година между 87 и 97 на сто от нашите випускници след дипломирането си започват работа по специалността. Няма по-добър атестат за качеството на обучението от това.
Водещ: Да, така е, определено е така. Очевидно е, че получават добра реализация.
Проф. Стати Статев: Вероятно и затова интересът към нашия университет е толкова висок, въпреки че приемаме само с успешно издържани кандидатстудентски изпити, и то тези, които са ги издържали с най-високи оценки.
Водещ: Един въпрос, който освен студентите, вълнува и родителите на студентите – обмисляте ли да увеличавате семестриалните такси през тази година? Знаете, че това вълнува всички.
Стати Статев: Не, семестриалните такси в УНСС няма да бъдат увеличавани през тази година. Това е сложен въпрос, който се надяваме, че в диалог с Министерството на образованието и науката, с правителството ще бъде решен по достоен начин.
Водещ: УНСС също се слави като едно от висшите учебни заведения с най-затегната дисциплина, разбира се, го казвам в добрия смисъл на думата. Ще продължи ли това и за в бъдеще, професор Статев?
Проф. Стати Статев: Разбира се, че ще продължи. Правилата са ясни – всеки студент трябва да изпълнява ангажиментите си по учебен план, а във всяка дисциплина – по съответната учебна програма и се явява на изпит, след като е изпълнил тези ангажименти. Така че става въпрос за съвсем нормален и сериозен академичен режим, който да следва правилата на обучението.
Водещ: В дисциплината ли се корени успехът в обучението на студентите?
Проф. Стати Статев: Успехът има много измерения. Първо, той се дължи на мотивацията на нашите студенти, които искам още веднъж да поздравя, новоприетите над 4000, че вече са членове на нашето академично семейство. Той се дължи на ангажираността на нашите преподаватели, огромната част от които освен известни учени и преподаватели, заемат и много сериозни позиции в държавното управление, в бизнеса, и това дава възможност да се свърже преподаването с реалната практика. Така че това също е един от ключовете за успеха. Той се дължи и на нашите служители, които непрекъснато се стремят да подобряват качеството на услугите, така че ние не бива да забравяме, че успяваме, когато сме заедно – студенти, преподаватели, служители – и работим в една и съща посока за усъвършенстване на качеството на обучението, а всеки за собственото си усъвършенстване.
Водещ: Предстои ви тържество в 11:00 часа – официално откриване на новата академична година. Каква бихте казал на студентите първокурсници, които сега за пръв път ще прекрачат прага на УНСС?
Проф. Стати Статев:
На нашите студенти първокурсници искам да завещая някои от нашите девизи и правила. Нека бъдат със самочувствие, нека бъдат себе си, да не се отказват от мечтите си. Нека не забравят, че сега започват едни от най-красивите им емоционални години, които ще останат за цял живот, но най-вече искам да им завещая да обичат УНСС и да обичат България.


Агенция „Фокус“, 28 август 2014

Проф. Стати Статев:
УНСС е първият университет,
който запълни бакалавърските си места
още след първо класиране

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите в интервю за Агенция „Фокус“

Фокус: Проф. Статев, какви са резултатите от кандидатстудентските изпити?
Проф. Стати Статев:
Както всяка година УНСС запълни местата си за около 4200 първокурсници още след първото класиране, защото броят на записаните и потвърдилите желанието си да учат в нашия университет бе значително повече от плановите места. И то при положение, че в УНСС се влиза само с успешно положен кандидатстудентски изпит, а не с оценки от матура, и че кандидат-студентите трябва да отговарят на изискването да участват в класирането само ако имат успех от средното образование минимум добър.
Позволявам си да отбележа, че има нещо смущаващо в оценките от държавните зрелостни изпити – около една четвърт от зрелостниците са с оценка под добър на основната матура. След 12 години обучение те тръгват към живота с успех 3. Това влияе върху мисленето и психиката на младежите – за тях тройката се превръща в приемлива и дори престижна оценка. Тези резултати попречиха на близо 1100 зрелостници да подадат документи за участие в класиране в УНСС, въпреки че част от тях имаха високи оценки на предварителните кандидатстудентски изпити

Фокус: Какво е нивото на грамотност на студентите?
Проф. Стати Статев:
Ако го сравняваме със средното ниво на завършилите през тази година, то е доста високо. Видно е от начина, по който се влиза в УНСС, където кандидатстват едни от най-подготвените и мотивирани младежи. Но като цяло нивото не може да е по-различно от това, което дава средното училище. Ако трябва да сравня предишното и сегашното поколение, може би разликата е, че сегашните младежи имат сравнително по-ограничена обща култура, но са много по-мотивирани, концентрирани и професионално ориентирани.
Специално ще отбележа, че всички кандидат-студенти в УНСС отговарят и на 20 въпроса, включени в приемния изпитен тест, чрез които се проверява тяхната езикова култура и подготовката им по български език. Независимо дали кандидатстват „Финанси“ или „Политически науки“.

Фокус: От кои региони на страната най-много са кандидатствали в УНСС?
Проф. Стати Статев:
УНСС на практика няма конкурент в съчетанието на професионалните направления, които предлага: „Икономика“, „Администрация и управление“, „Право“, „Политически науки“, „Социология“ и „Журналистика“. В нашия университет кандидатстват предимно възпитаници на езиковите, природо-математическите, специализираните и другите елитни гимназии в София, всички областни и други градове в страната. Затова не може да се говори за студенти само от няколко региона – представена е цяла България. Имаме и доста студенти от Варна и региона, както и от Свищов и региона, макар там да са другите две висши икономически училища.

Фокус: Излезе информация, че в област Кърджали са с най-висок среден успех. Какъв е коментарът ви за това и има ли кандидат-студенти от този регион във вашия университет?
Проф. Стати Статев: Броят на студентите от област Кърджали не се отличава като относителен дял от този на колегите им от другите области. Но в Хасково, където УНСС има Регионален център за дистанционно обучение, основният контингент студенти е от Кърджалийския регион.

Фокус: Какво отчита УНСС – прилив или отлив на студенти?
Проф. Стати Статев:
Въпреки демографската криза и намаляващия брой на завършилите средно образование, интересът към УНСС остава традиционно висок и години наред запълваме местата още на първо класиране. За това допринасят непрекъснатите образователни иновации, които позволяват на нашия университет да е винаги сред водещите висши училища в страната и Югоизточна Европа. Непрекъснато усъвършенстваме учебните планове и програми на съществуващите специалности, закриваме специалности, за които няма търсене, и разкриваме нови, които отговарят на изискванията на пазара на труда и на работодателите. Това за нас е въпрос и на академична приемственост, завещана ни от първостроителите на УНСС, чиито девиз е бил „Все напред към усъвършенстване!“.
Десет от най-търсените бакалавърски специалности се преподават изцяло на английски език. Това е естествена образователна среда, която привлича чуждестранни студенти, както за частично, така и цялостно четиригодишно обучение. Забелязва се повишен интерес към преподаването на английски език както от български студенти, завършили езикови гимназии, така и от чуждестранни. Имаме и десет магистърски програми на английски език, три от които с водещи английски и френски университети с издаване на съвместни дипломи.
Особен интерес за кандидат-студентите представлява дистанционната форма на обучение, която е равнопоставена на редовната, но им дава възможност едновременно да учат и да работят.
Нашият университет е първият и единственият в България, който прилага електронно изпитване на всички нива: кандидатстудентски изпит, семестриален изпит, тестове за текущ контрол, държавен изпит. Това гарантира изключително високо ниво на обективност при оценяването.
УНСС ще продължи и практиката на компютърно управляеми лекции и семинарни занятия, които се изпращат до студентите, като се използва унифицирана система, чрез която те получават свой персонален имейл, валиден завинаги.
Цялостното управление на учебния процес в УНСС се извършва чрез компютърна система. На базата на електронните учебни планове се разработва електронно разписание, генерират се електронни протоколи за всеки изпит, цифрово подписаните електронни протоколи с оценки се въвеждат директно в компютърната система и студентите ги получават с SMS.
Изградена е и компютърна система, която в реално време дава информация за административния статус на всеки студент: разписание на лекции и упражнения, взети и невзети изпити, предстоящи задължения в учебния процес и др. Всичко това се управлява от специализирана компютърна система, разработена от нашата дирекция „Информационни технологии“. Освен стандартния достъп чрез компютър, за студентите и преподавателите е осигурен достъп и чрез мобилни устройства.

Фокус: Кои са най-желаните специалности сред тазгодишните студенти?
Проф. Стати Статев:
Приемът в УНСС не е по специалности, а по професионални направления и поднаправления. Считаме, че изборът на специалност е много по-мотивиран след втори курс на базата на показания успех през първите две години в университета и желанието на студента. През тази година най-много кандидат-студенти – седем, се състезаваха за едно място в „Икономика и бизнес“ и „Икономика, общество и човешки ресурси“. Традиционно висок е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и управление с преподаване на английски език” и „Право“.

Фокус: Очакват ли се увеличения на семестриалните такси тази година?
Проф. Стати Статев:
Въпреки ниския размер на таксите, УНСС няма да ги увеличава и тази година. Моето убеждение е, че държавата трябва „да се върне в образованието“ и да възстанови поне предкризисното финансиране от 963 лв. на студент годишно, а не срамните 693 лв., които получаваме сега (въведени през 2009 г. като антикризисна мярка). Не е редно държавата да дава 100%, а студентът за плаща 67%. Това вече не е държавно висше образование, а някакъв вид публично-частно партньорство.
От друга страна, субсидията за един ученик е 1400 лв., а за един студент – два пъти по-малко. Ако държавата иска наистина да генерира национален елит, съотношението трябва да е обратното.

Фокус: На какво ще заложите в учебната си програма през новата академична година?
Проф. Стати Статев:
УНСС работи по проект за усъвършенстване на учебните планове със съдействието на държавните институции (министерство, агенции и др.) и на бизнеса. Резултатите ще бъдат имплантирани в обучението още от новата учебна година. Убедени сме, че това ще повиши качеството на преподаването и ще доближи още повече преподаваните знания до изискванията на реалната среда.
Близо една трета от студентите бакалаври преминаха през програма за платени стажове и практики, която също се радва на много силен интерес. Традиционно ще продължим с разширяване на студентската мобилност и обмена на студенти между УНСС и водещи европейски университети.
Голямата сила и авторитетът на УНСС идват и от факта, че преобладаващата част от нашите колеги, освен изтъкнати учени и преподаватели, са водещи фигури в областта на държавното управление и бизнеса – на тази основа ще продължаваме да засилваме и практическата част от университетското образование.


в. Телеграф, 11 юли 2014 г.

Ректорът на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев:
Седем се борят за място по икономика

Станислав ДИМОВ

– Проф. Статев, кандидатстудентската кампания приключи. Колко кандидати се явиха?
– На предварителните изпити се явиха близо 10 хиляди кандидат-студенти. Някои от тях, които са получили отлични оценки, обикновено не се явяват на редовните изпити, защото участват в класирането с по-високата оценка. Независимо дали тя е от предварителни или редовни изпити. На редовната изпитна сесия се явиха близо 6000 кандидат-студенти. Това ми дава основание да смятам, че УНСС, както винаги досега, няма да има проблем с попълването на плановите места.
– За кои изпити имаше най-много желаещи и колко места ще предложите тази година?
– Най-много кандидат-студенти се явиха на изпит по български език и литература и това е логично, защото държат задължителна матура по този предмет.
От новата учебна година УНСС ще обучава 4179 студенти по 47 бакалавърски специалности в редовна и дистанционна форма, от които в десет преподаването е на английски език. Специално искам да отбележа, че има голям интерес към дистанционното обучение, защото повечето млади хора искат едновременно да учат и да работят. Това беше причината да открием преди три години дистанционно обучение и в София, а преди две години – и в Пловдив. „Доайенът“ на дистанционното бакалавърско обучение в УНСС е нашият Регионален център за дистанционно обучение в Хасково, където стартирахме преди няколко години първия проект.
– Повече ли са желаещите да се явят на предварителните електронни изпити, отколкото на редовните на хартиен носител?
– Предварителните електронни изпити, които се провеждат от октомври до юни включително, както и двете хартиени изпитни сесии помагат на кандидат-студентите да проверяват своите знания, да отстраняват пропуски в подготовката си, за да получат оценки, които им гарантират приема в УНСС. Практиката показва, че все повече кандидат-студенти предпочитат електронните изпити.
– Обмисляна ли идеята да се премахнат изцяло хартиените изпити и да останат само електронни?
– Обсъждали сме този въпрос, но засега се въздържаме от премахването на хартиените изпити, защото има кандидат-студенти, които ги предпочитат.
– В предишни години имаше оплаквания, че лесно може да се преписва на хартиените изпити. Смятате ли, че контролът е достатъчен и какво се прави, за да се предотврати преписването?
– Контрол винаги е имало и има. Създали сме условия, които изключват преписването. През 2007 г., когато УНСС въведе единните приемни изпити – тестове по подобие на SAT – забелязахме, че съученици и приятели идват заедно да си подадат документите, за да бъдат в една и съща зала по време на изпитите. Тогава нашата дирекция „Информационни технологии“ разработи и внедри софтуерен продукт, който изключва кандидат-студенти, които си подават документите по едно и също време, да попаднат в една и съща зала.
– Колко кандидати се борят за място в различните направления?
– Тази година най-много кандидат-студенти – седем, се състезават за едно място в поднаправленията „Икономика и бизнес“, „Икономика, общество и човешки ресурси“ и „Социология/икономика и общество“. Традиционно висок е интересът и към „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Право“.
– Имате рекорден брой близнаци сред кандидатите. На какви изпити се явиха и какви резултати са показали?
– Близнаците тази година имат среден успех над много добър, което означава, че наесен ще бъдат първокурсници. Повечето от тях кандидатстват в икономическите поднаправления.
– Кога ще излязат класиранията?
– Първото класиране ще бъде обявено на 14 юли, второто – на 22 юли, третото – на 28 юли.
– Какви ще са новостите през идната година в УНСС?
– Имаме четири нови специалности: „Творчески индустрии и бизнес“, „Индустриален бизнес“, „Мениджмънт на недвижимата собственост и „Икономическа социология и психология“.
И през новата учебна година ще продължи електронизацията на учебната и научноизследователската дейност. Внедряваме най-съвременните световни образователни практики. Последният пример са новите мултимедийни учебници за 60 дисциплини, за всяка от които са изградени офлайн и онлаин курсове.
Продължава усъвършенстването на учебните програми, ориентирането им към практиката, за да бъдат подготвени нашите възпитаници за изискванията на бъдещите си работодатели. Нашият университет е първият и единственият в България, който прилага електронно изпитване на всички нива: кандидатстудентски изпит, семестриален изпит, тестове за текущ контрол, държавен изпит. Това гарантира изключително високо ниво на обективност при оценяването. УНСС ще продължи и практиката на компютърно управляеми лекции и семинарни занятия, които се изпращат до студентите, като се използва унифицирана система, чрез която те получават свой персонален имейл. Цялостното управление на учебния процес в УНСС се извършва чрез компютърна система. На базата на електронните учебни планове се разработва електронно разписание, генерират се електронни протоколи за всеки изпит, цифрово подписаните електронни протоколи с оценки се въвеждат директно в компютърната система и студентите ги получават с SMS.
– Ще има ли промяна в таксите за новата учебна година?
– Не, въпреки орязаната държавна субсидия и най-ниския коефициент на двете ни основни направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“, в които учат близо 90 на сто от всички студенти, въз основа на който се определя размерът на издръжката на един студент. Искам още веднъж да бия камбаната, че държавната издръжка на един студент в тези две направления е 693 лв., а в направленията „Право“, „Политически науки“, „Журналистика“ и „Социология“ е 1108 лв. За сравнение – държавната субсидия на един гимназист е между 1400 и 1500 лв. Не пледирам за повече, дори не и за равнопоставеност, но поне разликите да не са толкова драстични.
– Смятате ли, че следващият парламент трябва да приеме предложението студентите да плащат само 1/3 от таксата за обучение?
– Този въпрос е неразривно свързан с предходния. Става въпрос за държавна политика – ние сме държавен университет и държавата трябва да ни осигури нормални условия за функциониране. Първоначално Законът за висшето образование постанови студентът да плаща до 30% от държавната субсидия, като това бе един вид ангажираност на студента, че ще участва в учебния процес. След това като антикризисна мярка държавната субсидия бе намалена с една трета, а студентското участие повишено с една трета. Получи се нещо като публично-частно партньорство, а не държавно висше образование. Затова мисля, че е редно да се върнем към първоначалния замисъл, но държавата да компенсира адекватно намалението на студентските такси поне с редукцията от 37%, като повиши държавната субсидия, за което има обосновано предложение от Съвета на ректорите и от социалните ни партньори.
– Какви реформи във висшето образование трябва да бъдат продължени от бъдещото правителство?
– Крайно време е държавата да определи политиката си във висшето образование. Неотложно трябва да се направят поне две стъпки. Първата е държавният прием да не е прост сбор от желанията на висшите училища, а резултат от мотивирани държавни потребности от висши кадри. Втората – да не се плаща на всички университети поравно и по малко, а съобразно резултатите в качеството на обучението и науката.
– Приехте стратегията за висшето образование. Какви ще са основните ползи за университета от нея?
– България е уморена от стратегии. Девалвира и това понятие. Стратегиите се правят не сами за себе си, а да бъдат изпълнявани. Ако те не се съпътстват със съответните законови и подзаконови актове, които да осигурят поне началото на тяхното осъществяване, стават безсмислени. Още повече че няма как едни да правят стратегия, а други да я изпълняват. Стратегията трябва да е приета от всички политически сили и професионални гилдии, за които се отнася, за да се гарантира нейното изпълнение. Има по-належащи въпроси, като съгласуването на Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав. Ще дам само един пример. Според първия главен асистент-доктор няма право да води дори курс лекции в първи и втори курс в бакалавърска и в магистърска степен, а според втория главен асистент-доктор може да бъде научен ръководител на докторант.
***
Това е той:
– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас
– Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България“
– Има около 200 научни публикации по икономически науки
– Зам.-председател на Съвета на ректорите


Агенция „Фокус“, 16 юни 2014 г.

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев:
България е доказан регионален лидер
във висшето образование

Проф. д.ик.н. Стати Статев – ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите,
в интервю за Агенция “Фокус”

Фокус: Тази година завършващите ученици са 54 000, а университетите предлагат 70 000 места. Как ще коментирате тези цифри?

Проф. Стати Статев: През май, както всяка година, правителството утвърди плановия прием на студенти през учебната 2014/2015 година  – местата са общо 73 734, от които 58 515 за държавните университети (които са 37) и 15 219 – за частните университети (които са 14 от общо 51 акредитирани висши училища в България). През тази година се очаква около 59 000 да получат дипломи за средно образование, но близо 4 000 не се явиха на зрелостни изпити, 7 000 – 8 000 вероятно ще предпочетат да учат в чужбина, а други няма да продължат образованието си в университет. От тази песимистична аритметика излиза, че местата във висшите училища са близо два пъти повече от потенциалните кандидат-студенти.

Ситуацията с миналогодишния прием беше аналогична. Почти всички места, които бяха 71 480 (56 393 за държавните и 15 087 за частните университети), формално бяха запълнени. Но още до края на 2013 г., без да завършат дори и един семестър, отпаднаха 7 300 студенти (повече от 10%) и в сегашния завършващ първи курс има 64 178 студенти, от които 52 907 са в държавните и 11 271 – в частните университети. Това означава, че държавният планов прием като цяло е изпълнен малко под 90%, в това число 94% за държавните и 75% – за частните университети.

Тези „сухи“ числа дават повод за сериозния въпрос: редно ли е държавната политика да гарантира с плановия прием място в университет на всеки притежаващ диплома за средно образование? Изпадаме в абсурдното положение в България средното образование да не е задължително, а висшето на практика да е. Но така не се създава национален елит, каквато е задачата на университетите. Може би държавата трябва най-после наистина да поръча и финансира толкова студенти по съответните специалности, колкото действително са й необходими, а не т.нар. държавна поръчка да е механичен сбор от това, което са поискали висшите училища. Прекалено сме бедни, за да си позволяваме този лукс.

Изниква и въпросът как ще реализираме европейското изискване до 2020 г. да се развива приоритетно средното специално образование, когато за всеки е предвидена студентска банка?

Фокус: Защо според Вас в България има толкова много университети и в същото време недостиг на студенти?

Проф. Стати Статев: Твърдението, че в България има много университети е мит. Обичайно задавам контравъпрос: как стигнахте до заключението, че броят на висшите училища в България е прекалено голям? Нека отново да се обърнем към необоримия език на числата. В Европейския съюз има около 4 000 висши училища на около 450 милиона население. Населението в България понастоящем е около 7,3 милиона, което показва, че броят на университетите у нас, ако е пропорционален на този в ЕС като цяло, трябва да е 65, а те са 51.

Проблемът не е в броя на университетите, а в държавната политика в областта на висшето образование – потребности, брой, начин на финансиране и т.н.

Фокус: Факт е, че голяма част от студентите, които започват висшето си образование, не го завършват. На какво според Вас се дължи това?

Проф. Стати Статев: Този въпрос също е мит. „Голямата част“ от студентите, които не завършват образованието си с диплома, средногодишно е между 3% и 5%, обикновено гравитира под 4%. Разбира се, този процент е висок – достига до и над 10% при университетите с висок рейтинг и е почти нулев в другите висши училища. Но като цяло за страната бих казал, не че този процент е висок, а че е смущаващо нисък в сравнение с развитите страни и още повече с елитните университети в света и Европа. Проблемът са по-скоро тези 10%, които се записват за студенти и след няколко месеца се отказват – най-често, защото не могат да покрият изискванията за редовното обучение, тъй като работят или са семейни и т.н.

В това отношение качественото развитие на дистанционната форма на обучение в бакалавърска степен ще задържи част от тях. Тази форма би решила и въпроса за съчетаването на двете на пръв поглед нерешими европейски задачи – засилване на средното професионално образование и увеличаване на броя на студентите до 2020 г. Това е възможно, ако завършващите средно специално образование започнат работа по специалността си и заедно с това учат дистанционно в университет.

Фокус: Имате ли информация каква част от студентите след завършване на висшето си образование успяват да се реализират у нас?

Проф. Стати Статев: Такава богата информация има в НОИ, част от нея се изнася и в т.нар. рейтинг на висшите училища в България. Картината е много шарена при различните специалности. Много малък е процентът на дипломираните юристи, икономисти, управленци и администратори, които отиват на работа в чужбина, но не е така с лекарите и стоматолозите, специалистите по туризъм и т.н.

УНСС се гордее с факта, че над 97% от дипломантите ни се реализират по специалността. Тук пак опираме до държавната политика към приема и финансирането. Може ли да си позволяваме лукса да финансираме обучението на скъпо струващи специалисти за други страни, а не да задоволяваме нуждите на собствената си страна от висши кадри, от които тя се нуждае.

Фокус: По статистически данни сме на едно от последните места по успеваемост да задържим талантите си от емигриране в чужбина. Какво е мнението Ви?

Проф. Стати Статев: Това е естествено продължение на предходния въпрос. Трудовият пазар в света е отворен, особено в Европа. Естествено е трудът да се движи натам, накъдето ще получи по-високо възнаграждение за почти еднакви способности и прилагането им. При това този процес все повече ще се засилва. Така че горната констатация е просто друг израз на факта, че сме на опашката на Европейския съюз по бедност. Тази констатация обаче не отменя, а поставя с още по-голяма острота въпроса за целенасочена и активна държавна политика за задържане на необходимите за страната ни специалисти с висше образование.

Фокус: Влияе ли според Вас ниската доходност върху образованието на младежите?

Проф. Стати Статев: Този въпрос също има много измерения.

Първо, ниската доходност, разбирана като възможност на семейството да изучи децата си, влияе негативно в няколко посоки. От една страна, повечето студенти са принудени икономически да работят, за да се издържат, което се отразява негативно на процеса на обучението им. От друга страна се засилва интересът към „по-лесните” висши училища и ученето в или близо до родното място, което също няма дългосрочен позитивен ефект.

Второ, ниската доходност на университетите, ниската държавна субсидия и отнетата възможност на държавните университети за платено обучение силно стесняват възможностите им да стимулират материално студентите и преподавателите. За пореден път ще апелирам държавата да отстрани ненормалното съотношение – годишната издръжка на един студент по икономика, педагогика, администрация и управление да е 693 лв., а на един ученик в средните училища – около1400 лв., т.е. два пъти повече.

Трето, като следствие – относително ниската доходност на университетските преподаватели ги принуждава повече да преподават (в различни университети), което намалява времето за тяхното научно развитие и за извънаудиторна работа със студентите от базовия им университет.

Фокус: Забелязва се и друга тенденция – все повече чуждестранни студенти избират България за образованието си. С какво българските университети ги привличат?

Проф. Стати Статев: Смея да твърдя, че равнището на преподаване в елитните български университети е над средноевропейското. България е доказан регионален лидер във висшето образование в области като икономика, медицина, информатика, стоматология, архитектура и т.н. В съвременния свят обаче никой няма да дойде в България и тепърва да учи български език, за да се обучава на него. Затова чуждестранни студенти се привличат със създаването на специалности, в които обучението се осъществява изцяло на чужд език съобразно спецификата им.

В УНСС имаме десет бакалавърски специалности на английски език и това е естествената среда за привличане на чуждестранни студенти, както за цялостния срок на обучение, така и за частично обучение за по-кратки срокове – един или два семестъра.

Фокус: Кои са специалностите, които най-много привличат студентите?

Проф. Стати Статев: Внимателно следим динамиката и потребностите на образователния пазар. Стремежът ни е от една страна, да запазим всички ценни традиции във вече деветдесет и пет годишната история на УНСС, а от друга – да предлагаме модерно обучение. Например през последните 20 години се засили интересът към специалност „Финанси“, но заедно с това и „Счетоводство“ вече не й отстъпва като престиж. Много търсени от кандидат-студентите са и „Право“, „Медии и журналистика“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“, „Бизнес икономика“ и т.н.

Пазарът диктува както появата на нови специалности, така и отпадането или актуализирането на стари. Но това е измерението на „студентското привличане”. Ако се съобразяваме само с него, университетите ще бъдат генератор на безработица. Необходимо е то да бъде в синхрон с „държавното привличане” и „бизнес привличането”.

Какво имам предвид? От една страна, държавата трябва да определи приоритетите си и съобразно това необходимостта от кадри с висше образование и да поръчва такива, каквито действително са й необходими, а не да приема за държавна поръчка това, което искат висшите училища. Съобразно това да направи и адекватно финансирането на държавната поръчка – не на всички по-равно за колкото студенти са поискали, а на най-добрите достатъчно, за да произведат най-добрите висши кадри за държавата.

От друга страна, вместо бизнесът все да се оплаква, че университетите не му произвеждат нужните кадри, в Закона за висше образование да се възстанови възможността бизнесът да си поръчва обучение. Тогава фирмите ще си поръчват и заплащат обучение, каквото им е необходимо, а няма да се оплакват, че произведените за тях с държавни пари висшисти не им вършат работа.

 


Сборник „Златен фонд на българската наука“

 

ПРОФ. Д.ИК.Н. СТАТИ СТАТЕВ:

ОГРОМНО Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
ДА СИ ПРЪВ СРЕД РАВНИ

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство и заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Ръководител на катедра „Икономикс”. В периода 2003-2011 г. той е първи заместник-ректор на УНСС, а в периода 1999-2003 г. декан на Общоикономическия факултет. През 1984-1985 г. специализира в Московския държавен университет „М. Ломоносов“,  през 1989-1990 г. е Фулбрайтов стипендиант-изследовател в Бостънския университет, където като гост-професор води летен и редовен курс по източноевропейски икономики. Бил е консултант на Световната банка, ръководител и участник в много национални и международни научноизследователски проекти, член е на Изпълнителния съвет на Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки. Има над сто и седемдесет научни публикации на български, руски, английски, сръбски, полски, гръцки и албански език. Втори мандат е член на Управителния съвет на Българската народна банка.

 

Гл. ас. д-р Елена Игнатова: Проф. Статев, искам да Ви помоля да разкажете за Вашия жизнен път и за условията, в които сте се формирали, от една страна като личност и като човек, а от друга като професионалист. Кои са основните добродетели и ценности, в духа на които сте възпитан и които оказват влияние и до днес върху Вашия характер и поведение?

Проф. д.ик.н. Стати Статев: Роден съм в средата на миналия век в Бургас, когато той беше малко рибарско градче със здрави патриархални традиции и буден дух. Възпита ме основно моят прадядо, който живя над сто години. Достолепен царски офицер, сладкодумен разказвач, знаеше перфектно гръцки и турски. Мечтата му беше да стана офицер, защото в неговите представи това беше най-високата социална и професионална позиция. Повтаряше ми, че „морето храни”, но „сух риба не яде”. Оттогава досега, винаги когато ме питат на колко години съм се научил да плувам, отговарям: откакто се помня.

Добродетелите, в които съм възпитан – прямота, честност, скромност, искреност, трудолюбие – изповядваха и дядо ми, и баща ми. И двамата, калени в суровите морски условия, ме „заразиха“ с личния си пример, който следвам до днес. Любовта и страстта към морето, които също наследих от тях, ще нося в сърцето си цял живот.

Е. Игнатова: Вие сте Ректор на УНСС, същевременно сте учен и преподавател. Бихте ли казали трудно ли се съчетават качествата на учения и на мениджъра, и съответно – на учения и на преподавателя?

Проф. Ст. Статев: Управлението на сложна структура, каквато е университетът, изисква мениджърски и икономически знания, детайлно познаване на академичната „кухня“. И човещина, готовност и търпение да изслушаш всеки, да проявиш съпричастност, да имаш съзнание за дълг, чест, достойнство, да уважаваш традициите. Познавам всички колеги, с много от тях сме състуденти. Откакто съм на ръководна позиция спазвам принципа „Пръв сред равни“, защото никога не забравям, че съм един от шестстотинте учени на щат и близо трите хиляди хонорувани преподаватели в УНСС. Като на пръв сред равни те ми дадоха доверието си, натовариха ме да управлявам университета и да организирам усилията на голямото ни академично семейство, насочени към неговото развитие и просперитет.

Човек е декан или ректор за определен мандат, но главното е, че е учен и преподавател. Проблем при съвместяването на учения и мениджъра е липсата на време. Ако денонощието имаше 48 часа, 24 часа щях да бъда преподавател и учен, а другите 24 часа – ректор. За съжаление това е невъзможно.

Не ми остава време за научни изследвания, но най-вече ми липсва контактът със студентите. И макар като ректор да съм освободен от учебни занятия, продължавам да водя магистърски програми, защото не мога да си представя живота без общуването с моите студенти, без да им кажа какво мисля за състоянието на науката в моите професионални области – макроикономика и макрофинанси. Работата с тях е невероятно предизвикателство и обмен на идеи. Винаги съм казвал, че не е ясно кой се обогатява повече в този случай – аз, когато обсъждам с тях последните изследвания, които правя, или те със своите въпроси и търсения, които ми откриват нови хоризонти за мислене и изследвания.

Е. Игнатова: Тежка задача, наистина. Ако трябва с няколко думи да характеризирате научния си и професионален път, кои свои етапи в него и постижения считате за най-важни. Като ректор на Университета, кои Ваши инициативи може да кажете, че са Вашият най-голям принос както към самия университет, така и към образованието в България?

Проф. Ст. Статев:  Завърших основно образование в родния Бургас и влязох в  Английската гимназия. За постигнати високи резултати в областта на математиката след две години бях поканен в Националната математическа гимназия, която завърших с отличие (1971-1974 г.). През 1974-1976 г. бях на редовна военна служба в Националната школа за запасни офицери в гр. Плевен, където завърших с пълно отличие и получих офицерско звание. В периода 1976-1980 г. се дипломирах с пълно отличие в специалността „Политическа икономия” в УНСС и от есента на 1980 г. започнах работа като редовен асистент към едноименната катедра.

Първият сериозен етап в моето научно развитие са заниманията ми с математиката и завършването на пълния курс по математика във Факултета по математика и механика на Софийския университет (1981-1984 г.). Получих системна представа как всички възможности, които дава тази стилизирана човешка философия – математиката, могат да бъдат използвани при изследването на икономическите явления и процеси. Веднага след това специализирах в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1984-1985 г.), където се запознах с една от световните икономически школи. Напреднах в разработването и почти завърших кандидатската си дисертация, която защитих в България.

Следващият етап в развитието ми беше запознаването с т.нар. тогава западна наука като Фулбрайтов стипендиант-изследовател в Бостънския университет (1989-1990 г.). Бостън е авторитетен научен и университетски център с над петдесет университета, които започват със знаменития триъгълник Boston University (BU), Harvard University (HU) и Massachusetts Institute of Technology (MIT) – едно невероятно стълпотворение, което кореспондира с университетите на другия бряг – в Лос Анджелис и Сан Франциско. Беше напрегнато, но ползотворно време. Още повече, че тогава настъпиха промените в Източна Европа. За добро или лошо пропуснах тяхното начало, но се оказах един от малкото икономисти от Източна Европа по това време в САЩ и нямаше как да откажа на колегите да се заема и с преподавателска работа. От 2 януари 1990 г. започнах да чета редовен магистърски курс по Eastern European Economics, който предизвика голям интерес, защото американците не познаваха Източна Европа, да не говорим за България – бъркаха я с Боливия и нямаха представа дори къде се намира. Запознах се с цяла плеяда световноизвестни икономисти, с които имах честта да работя: Евсей Домар, Уолт Уитмън Ростоу, Янош Корнай, Станислав Гомулка, Лари Котликоф и др.

След това започна и работата ми със Световната банка. По това време България и Румъния заявиха желанието си да станат нейни членове и имаше конкурс за разработка на тема „Състоянието на България и перспективите за нейното развитие”. Участвах, спечелих го и станах първият българин – консултант на Световната банка. През 1990 г. бях официален член на първата делегация на Световната банка в България. Всичко това ми даде богати възможности за отваряне на моя кръгозор и за добиване на представа не само за американската наука, но и за практическата работа на световните институции, по-специално на Световната банка и на Международния валутен фонд.

През 1990 г. бях изправен пред дилемата да остана в САЩ (имах две предложения за работа – от Световната банка и от Бостънския университет) или да се върна в България. Доста мислих и в крайна сметка предпочетох да продължа академичната си кариера в родината. Никога не съм съжалявал за решението си. Камъкът си тежи на мястото – тогава и другите те уважават и ценят повече. През същата година станах доцент в УНСС и за една година преминах през половината академична йерархия: ръководител на катедра, заместник-декан и декан. На 35 години бях най-младият доцент и най-младият декан.

Е. Игнатова: Какво бихте ни разказали за Вашите инициативи?

Проф. Ст. Статев: Изпитвам удовлетворение от научните си достижения. Ще спомена някои от тях. Голямо предизвикателство беше преобръщането на цялата парадигма от марксистка политическа икономия като основа на икономическата теория, към икономикс – съвременната икономическа теория, стилизираната кейнсианска парадигма. Написах „Основи на макроикономическата теория и макроикономика”. Целта ми беше популяризирането на тези конструкции, чието начало поставя Пол Самуелсън в края на 30-те години в САЩ – първият вариант на тази система от знания, която сега наричаме икономикс или базисна икономическа теория.

Трудността идваше от необходимостта тя да се преведе на научен език (а не просто от английски на български), да се вкара в нашата социална реалност, да може да бъде възприета от нашите студенти, родени и социализирани тук. Тоест, да бъде пренаписана през нашите ценности, през нашата макростатистика. Отне ми доста време. Неблагодарна работа, защото писането на учебник в България не се счита за нещо престижно. В моя случай ставаше дума за учебник, в който представяш собствените си разбирания, а не от два-три източника да направиш един. Това е много по-трудна задача, отколкото писането на монография или статия, където строго научно пишеш за тесен кръг познавачи. Но когато го правиш за хора, на които предстои да навлизат в проблематиката и искаш да ги накараш да я заобичат, да я почувстват, това е много отговорна задача. На тази основа последва и предизвикателството за разработването на курсовете по „Макроикономически анализи” и „Приложна макроикономика”, съответно за бакавърско и магистърско равнище.

Друго изследователско изпитание беше голямата докторска дисертация, която залегна в основата на книгата ми „Финансово развитие и икономически растеж”. Посветена е на световноизвестния проблем “finance-growth nexus”. Имаме много добри изследвания и анализи отделно за реалната икономика, и отделно за финансовата област – дори още по-сегментирани, т.е. отделно за банките, отделно за борсите, отделно за небанковите финансови институции, за застрахователни посредници, за пенсионни фондове и т.н. Но малко е изследван въпросът какво се случва между реалната икономика и финансовата сфера, какво е тяхното взаимодействие. Обичайно се предполага, че банките финансират реалната икономика, но дали е така, как се случва и кои са научните проблеми, свързани с това? Проблематиката е комплицирана, защото и двете сфери са сложни за анализ, а когато трябва да се изследват в тяхната взаимовръзка, променливите стават безкрайно много. Затова моделирането на взаимодействието между финансовата система и реалната икономика е тежка и отговорна изследователска задача.

Създадох модел, с който да се изследва това взаимодействие в една отделно взета страна. До момента бяха правени опити за анализи с панелни модели на базата на информацията от Световната банка за 140, а по-късно за 162 страни, но предизвикателството беше да се види как се случва това в една страна. Направих теоретичен модел за България и се получиха много интересни резултати. Почувствах се като Пушкин, когото негов приятел го вижда в кафенето да плаче и го пита: „Защо плачеш?”. Пушкин отговаря: „Татяна умря”. „Кога умря?” „В края на трета глава”. Пушкин въобще не очаквал, че ще умре. И аз не очаквах, че ще получа такъв резултат от изследването.

Оказа се, че до средата на 1997 г., когато се говореше, че имаме реално функционираща пазарна икономика, пазарните проекции ги няма в икономиката. А когато въведохме паричния съвет от 1 юли 1997 г., само след няколко години икономиката започна да се държи пазарно.  На пръв поглед това е учудващ резултат, защото нашата икономика е дизайнирана да не бъде оставена да се развива свободно, тъй като се намесват неикономически фактори – политически, управленски, патерналната роля на държавата, които пречат. А когато е в регулации, (в случая паричният съвет), тя започва да се държи като пазарна икономика.

Има много конкретни резултати – примерно, че основно сигналите идват от реалната икономика към финансовата система, а не обратното, тоест финансовата стабилност сама по себе си не може да предизвика растеж. Може да имаме прекрасна финансова стабилност и да сме макростабилни, но микронещастни, защото финансовата стабилност не храни. Тя създава комфорт на управлението, но сама по себе си не може да генерира растеж. Нужни са и други усилия, за да се превърне в основен фактор и да промотира икономически растеж.

Когато станаха промените през 1989 г., си спомних моя стара идея, родена през студентските ми години – какво се случва във времето, което наричахме реален социализъм. В едно тефтерче съм написал: „1992 г. – България или Румъния?”. Оказа се, че има дванадесетгодишен цикъл на политически събития в т. нар. социалистически лагер: 1944 г., 1956 г., 1968 г., 1980 г. и следователно, през 1992 г. трябваше нещо да се случи. Моите търсения бяха насочени към аргументирането на този социално-икономически цикъл. Обичам предизвикателствата, идеите, търсенията на солидни аргументи за тяхното обосноваване – това е и мое изследователско кредо.

Университетът за национално и световно стопанство има специално място в моя живот. През 1976 г. бях студент в първия випуск, който влезе в сегашната сграда на университета. Оттогава, където и да съм бил, каквото и да съм правил, каквито и ангажименти да съм имал в България или чужбина, винаги в ума и сърцето ми е бил УНСС. Цялата ми житейска и професионална съдба е свързана с УНСС. Събира се в една дума: кауза, ако искате и сантимент.

Едно от нещата, за които бях убеден, че трябва да станат, беше разкриването на обучение на английски език. Започна преди седем години, когато бях първи заместник-ректор и пряко отговарях за учебната дейност. Подтикът беше интересен: разхождах се из интернет, търсех някаква професионална информация и попаднах на една частна организация – World Educational Services. В нейния сайт беше публикуван списък на 67 страни, в които има курсове и специалности на английски език. Последната беше Того. България я нямаше. След една година разкрихме първите две специалности:  Economics и International Economic Relations, а след още една година нови три: Finance and Accountancy, Business Informatics and Communications и Marketing and Strategic Planning. Направихме поток от двеста студенти с пет специалности по четиридесет студенти, в които преподаването е изцяло на английски – четири години, от първия до последния курс. Вече имаме десет – още един поток с още пет специалности: Environmental Economics, Intellectual Property and Business, Business Economics, Administration and Management и Economics of Tourism. В момента имаме четиристотин студенти: в два потока по двеста човека по пет специалности, общо десет, които учат само на английски език.

Десетте бакалавърски програми на английски език са естествената среда за привличане на чуждестранни студенти. Отмина времето, когато те задължително учеха една година български, за да следват в България. Сега в УНСС по линия на европейската програма за мобилност „Еразъм“ се обучават над 300 чуждестранни студенти всяка година, а 300 наши студенти – по един или два семестъра в страни от ЕС.

Непрекъснато наблюдаваме и анализираме потребностите на обществото, динамиката на пазара на труда и отговаряме на новите изисквания и нужди. Отпадат специалности, които вече не са нужни, създаваме нови, модерни – както в бакалавърска, така и в магистърска степен. Ще дам пример с една специалност, която беше изключителен хит и в която имахме много чуждестранни студенти – „Икономика на кооперациите“. Става дума за годините, когато България беше един от най-добрите примери в света в кооперативното движение. Но времената се смениха не само у нас, но и в света и тази специалност естествено отпадна. На нейно място открихме нова – „Икономика на недвижимата собственост“, защото днес в целия свят Real Еstate Еconomics е една от най-бързо развиващите се области, в която най-интензивно се преструктурират капитали и се печелят пари.

Ще дам пример и със специалност „Медии и журналистика“. Създадохме катедра „Медии и обществени комуникации“. Идеята беше да подготвяме кадри по икономическа журналистика. Убеден съм, че журналисти изобщо няма, има журналисти в конкретни области. Как ще бъдете спортен журналист и ще коментирате примерно американски футбол, без да знаете правилата на играта, имената на играчите и пр. Журналистът трябва да е професионалист в някаква област. Друг е въпросът, че e необходимо да се надграждат знания, т.е. да има допълнително образование. Затова открихме и специалност „Медия икономика“, в която студентите получават базисни знания по икономика, администрация и управление и се подготвят за медийни мениджъри.

Ето, пред Вас е „Вестник на УНСС“, който се списва от нашите студенти по журналистика. Сигурно има много недостатъци, но в крайна сметка това е тяхното учебно поле, за да може след време като го гледат, да видят как са се развивали, какви са били първите им стъпки. Нашите студенти стажуват в различни печатни и електронни медии, а след като завършат, остават на работа в тях.

Имаме няколко магистърски програми на английски език, три от които са съвместни с чужди университети – две с британски, една с френски, издаваме съвместни дипломи, с логото на двата университета, с подписите на двамата ректори. Това са университети, които са в топ рейтингите на съответните страни. Продължаваме да се отваряме към света, непрекъснато развиваме обмена и международното сътрудничество. Вече имаме близо сто договора за пряко съвместно сътрудничество с авторитетни чуждестранни университети, както на Изток, така и на Запад, с над триста университета за обмен на студенти, преподаватели и служители.

Това сътрудничество ни дава и автентична информация за сверяване на часовника, за сравнение на обучението в УНСС и в чуждестранните университети. Информация, която е важна и необходима не само за нуждите на управлението, но и за нашите студенти. Те се убедиха, че качеството на образованието в нашия университет е съпоставимо с това в европейските висши училища. Затова, когато става въпрос за учене в чужбина, казвам – да, добре е, ако човек знае точно къде отива, при кого отива и какво ще научи, но нещо, което тук няма да получи. Иначе не си струва. И бизнесът вече е наясно, че диплома, получена в чужбина, сама по себе си не дава предимство, важното е какви знания стоят зад нея.

Предизвикателство в работата ми като ректор е и развитието на докторантските програми. Вече две години действа Законът за развитие на академичния състав, но като че ли още не можем да се адаптираме. Казват: много са професорите в България, но те и в света са много. Въпросът не е изобщо да си професор, а къде и какъв. Както в САЩ има значение дали си професор на Харвард, професор на Принстън или на Чикагския университет – примерно Милтън Фридман, или си професор на малък университет в Средните щати, който не фигурира в нито една класация. Има нужда и от едните, и от другите, но рейтингът е различен. Така че това не е голяма беда, напротив, ще разграничи университетите. Но продължава да се настоява за изработването на единни държавни стандарти. Защо тогава беше закрита Висшата атестационна комисия? Нека се види кой как „прави“ професори, има ли разлика между професор на един университет и професор на друг университет и тогава да се правят коментари.

За съжаление още не може да се разбере, че докторантурите са последната, третата степен на висше образование. Най-добрите бакалаври завършват една или няколко магистратури. А тези, на които работата им или вътрешен интерес предполагат по-нататъшно навлизане в научно изследване, стават доктори.  Вече не е както преди години – титла, запазена само за тези, които остават в науката. В нашия университет десетилетия наред приемахме средно годишно по 35 докторанти. Вече две години приемаме по около 100 и техният брой ще нараства още. С това казваме на всеки, който иска да се развива и чувства сили в себе си да го направи, да стане докторант.

УНСС е отворен към света и в тази област. Вече имаме първите съвместни доктори с белгийски университет, скоро ще бъде зачислен и първият ни съвместен докторант от Виена, където през есента на миналата година открихме Международен научно-образователен център – съвместен проект на нашия университет и Центъра за европейски университетски изследвания, базиран в австрийската столица. Има голям интерес от чуждестранни университети за образователен франчаайзинг с УНСС. Водим преговори и скоро ще сключим договори с два кипърски университета.

Чака ни много работа. Важното е да сме със самочувствието, че нашето образование и наука имат своето място в европейското образователно и изследователско пространство, че имаме свои академични традиции, свои предимства и трябва взаимно да се обогатяваме и да намираме своите ниши в това пространство.

Е. Игнатова: Вие самият удовлетворен ли сте от нивото на образованието и на науката в България и как виждате тяхното развитие в бъдеще и каква е ролята на университетите според Вас в това отношение?

Проф. Ст. Статев: Един истински учен и преподавател никога не е удовлетворен, защото той по презумпция е изключително самовзискателен, винаги има какво да усъвършенства в своята работа, а чрез нея и в дейността на своя университет. Равнището на нашето образование и наука не е по-лошо от средноевропейското, но има още много какво да се направи. В това отношение държавата е длъжник на висшето образование и наука. Защото не е определила ясно и точно своята политика, не е казала категорично на университетите: „Дотук е държавата, оттук нататък се развивайте сами”.

Вече десетина години броят на студентите, който няколко правителства одобряват с постановление, е два пъти по-голям от този на  потенциалните кандидати-студенти. И тук има за какво да се помисли. Нужни са отговори на ключови въпроси. Например: държавата трябва ли да финансира всичките 37 държавни университета, като се има предвид, че огромна част от техните възпитаници отиват да работят в частния бизнес или в чужбина? Това е скрито субсидиране на частния бизнес, което е забранено в Европейския съюз. Държавата трябва да каже какви специалисти й трябват и да финансира тяхното обучение. Например, когато УНСС приема определен брой студенти, държавата да плаща за тях, а те да подписват договор с нея. Както беше преди години, когато випускниците на държавни университети се задължаваха да работят минимум пет години след завършването си в държавна структура. Ако не го направят, връщат парите, дадени за тяхното образование.

Има още много въпроси, които чакат своите отговори. Например трябва ли държавата да финансира и частни университети? Защо не? Ако има частен университет, който обучава по-добри кадри от държавния в дадена област, защо държавата да не си поръча тези специалисти, а държавните университети да имат право на платено обучение.

Друг важен въпрос е финансирането „на калпак”, тоест на брой студенти. Какъв стимул имат тогава университетите да повишават качество на обучението и на науката? УНСС е университет номер едно, с най-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация. В същото време държавната субсидия за един студент по икономика в УНСС е 693 лв., колкото получава и университетът с най-ниската оценка. Това е причината всички държавни университети да приемат повече студенти, защото от техния брой зависи каква държавна субсидия ще получат. Надявам се, че Министерството на образованието и науката съвместно със Съвета на ректорите ще намерят решение на тези въпроси.

Е. Игнатова: Проф. Статев, бихте ли казал кои са най-предпочитаните специалности от страна на кандидат-студентите в УНСС и каква е реализацията на студентите, които завършват университета спрямо тези от други български университети?

Проф. Ст. Статев: От 2007 г. приемът в УНСС не е по специалности, а по професионални направления и поднаправления. Практиката показа, че мотивацията на студентите да избират специалност е много по-голяма, след като две години са учили фундаментални университетски дисциплини. След четвъртия семестър те правят информиран избор на специалност според своите предпочитания и постигнатия успех. Тази система работи добре. С постепенно коригиране успяхме да обвържем поднаправленията с факултетите. Давам пример с Финансово-счетоводния факултет. Студентите, които искат да се обучават в тази област, влизат в поднаправление „Финанси, счетоводство и контрол“, учат две години и след края на четвъртия семестър ги разпределяме в специалностите „Финанси“, „Счетоводство“ и „Финансов контрол“.

Създадохме възможности студентите с много добри математически познания да учат в самостоятелно направление с три специалности: „Бизнес информатика“, „Статистика и иконометрия“ и „Бизнес комуникации“. Приемаме студенти примерно в направление „Политически науки“ и след две години по същия начин те се класират в специалностите „Политология“, „Международни отношения“ и „Европеистика“. В този смисъл трудно мога да кажа кои са най-търсените специалности, но традиционният интерес е към „Право“, „Финанси, счетоводство и контрол“. И разбира се към „Икономика“, в която приемаме най-много студенти.

Ще направя паралел с проблемите, които имаше около фонд „Научни изследвания“, и разпределението на парите за науката. Положението не е по-различно от това във висшето образование. Може ли да се сравни един научен проект по икономика с един научен проект по медицина или по атомна физика? Няма как да се прецени кой е по-добър. Затова предложих да се съберат Съветът на ректорите и Българската академия на науките и да се определят научните области, в които да се състезават кандидатите за проекти. Може да бъде голямата научна област „Обществени науки“, като вътре в нея да се разделят „Икономика“ и другите, но да е ясно, че проектите по икономика се конкурират за съответните средства помежду си. Само така в един конкурс за проекти по икономика, може обективно да се прецени кой е по-добър, иначе няма база за сравнение. Спекулативно е да се твърди: „Интересът към медицината е много по-голям, отколкото към правото”, или обратното, защото това са различни образователно-научни области.

Интересът към УНСС е доказано голям. През последните години нашият университет е  единственият, който запълва всички места още на първите класирания. През 2013 г. записването на първокурсниците приключи още в края на юли. Дори записахме малко повече студенти, за да имаме резерв        , ако някои от тях отидат в чужбина, където по-късно излизат класациите. Имахме над 1000 резерви, които чакаха с надеждата, че някои от записалите се първокурсници може да се отпишат и те ще бъдат приети на техните места. Демографската криза се задълбочава и ще достигне своя пик през 2016-2018 г. Ако прибавим икономическата и социалната криза, мога да кажа, че УНСС дори и в тези трудни условия изпълнява задачите, поставени от държавата.

Обучението в УНСС е в редовна и в дистанционна форма. Разкрихме дистанционно обучение в ОКС „бакалавър“ и сега приемаме 300 студенти в София, 100 в Регионалния център за дистанционно обучение в Пловдив и 150 в Регионалния център за дистанционно обучение в Хасково, общо 550, т.е. 12 на сто от 4200-те първокурсници. Споменавам този процент, защото Студентският съвет направи проучване, което показа, че 2/3 от редовните бакалаври и над 95% от редовните магистри работят. Затова ще продължим да развиваме тази форма, но не за сметка на качеството. Работим по мащабен проект „Развитие на електронните форми на дистанционно обучение в УНСС – създаване на нови възможности за повишаване на образованието и успешна професионална реализация“. Резултатите са впечатляващи: издадени са 60 учебника по 2 бакалавърски и 4 магистърски специалности, обучени са над 3300 студенти и 250 преподаватели, служители и администратори в София, Пловдив и Хасково.

Всеки студент в началото на всеки семестър получава учебници по всяка една дисциплина на хартиен и на електронен носител, дава му се персонална парола за достъп до уеб платформи и други интерактивни материали със CD-та и пр., за да може, когато не е на работа, да се подготвя и пълноценно да участва в учебния процес. При дистанционната форма на обучение присъствените занятия са 30% от тези на редовните студенти. Това е своеобразен part-time (частично обучение) – голямата част от обучението се оставя на ангажимента и отговорностите на студента. Казано по друг начин – това е задочното обучение на ХХІ век.

Търсим баланса между дистанционната и редовната форма, с който да посрещнем очакванията на студентите, да може тези, които искат да работят и да учат, не да се извиняват пред преподавателите, че не могат да присъстват на лекции, защото са на работа, а да имат форма на обучение, в която пълноценно да се реализират.

Е. Игнатова: Какво считате за най-важно в една съвременна политика за ръководство на науката? От каква научна политика според Вас се нуждае българинът в момента и от какви промени има нужда Законът за академичното развитие?

Проф. Ст. Статев: Това са два различни въпроса. По друг повод коментирах Закона за развитие на академичния състав. Ще повторя – има неразбиране какво иска академичната общност – централизирана национална система за избор на доценти и професори, или системата да е децентрализирана и всеки университет да носи отговорност за качеството на своя академичен състав. Мисля, че искахме второто. И сега изведнъж, когато се видя, че различните университети имат различни критерии, се заговори за първото.

Какво направихме в нашия университет? По националната система за израстване на доценти и професори нямахме никакви проблеми и в университетската система просто повишихме критериите. Тоест, приехме минималните критерии, посочени в закона, и разработихме наши. Всеки кандидат трябва да събере определен брой точки по всички направления на научната си работа, които се одобряват в Комисия по количествените изисквания за заемане на академични длъжности в УНСС. След това Съветът по хабилитация преценява кандидатите по 38 качествени критерия, разпределени в четири групи. В първите две критериите са: качество на преподаването и на научните изследвания, къде е преподавал и правил наука кандидатът – само в УНСС или и в други университети и в чужбина, какви са отзивите за неговото преподаване, за неговите научни резултати, приложени ли са и къде, има ли ефект от тях, признати ли са и пр. В третата група критериите са: какво е направил кандидатът за своя университет, бил ли е ръководител на катедра, научен секретар, ръководител на научни проекти и пр. В четвъртата група се преценява в каква степен кандидатът има принос към УНСС, когато е бил на работа извън него и др.

В УНСС няма бързо „производство“ на професори, защото „летвата” е много висока. Когато колеги ми казват: „Господин ректор, ще ставаме професори в друг университет, защото тук не можем”, отговарям: „Това е нормално“. В целия свят, когато някой иска да има бързо академично израстване, но не може да го направи във високорейтингова академична институция, отива в по-нискорейнтигова, за да стане там доцент или професор и след това прави опит да се върне. Това е нормалното движение на академичния състав във всички страни. В този смисъл не виждам проблем в прилагането на Закона за развитие на академичния състав. Проблемът е университетите да си отговорят на въпроса какви са техните критерии, т.е. как се става асистент, главен асистент, доцент и професор.

Още след приемането на закона направих предложение, което единодушно беше прието от Академичния съвет – ректорът да не назначава за асистент човек, който не е доктор. Идеята е първо да стане доктор, след това асистент за четири години, през които трябва да се подготви, за да отговори на критериите за главен асистент, да се впише в колегията и ако му се обяви конкурс и го спечели, да остане в нашия академичен състав, ако не – да напусне. Направих го с ясното съзнание, че това е изискване на закона, в който е записано, че асистент може да бъде назначен само еднократно за четири години на временен трудов договор. И гениално момче или момиче да назнача за асистент, без да е доктор, за четири години най-много ще стане доктор. Според закона повече не мога да го оставя на работа.

Друг е въпросът, че има много голяма специфика в различните научни области, аз коментирам само обществените науки. Разбирам колегите от НАТФИЗ, от Художествената академия, където трябва да има специфични критерии. Преподавателят там няма как да напише монография, трябва да нарисува картина, да направи филм и пр. Но това не отменя смисъла, че вече имаме академични длъжности на университетите и не може да се оправдаваме с държавата за качеството на преподавателите, които хабилитираме.

Що се отнася до фундаменталния въпрос за научната политика на държавата, нещата са много сериозни, защото тя е обвързана тясно с политиката във висшето образование. Държавата трябва да определи приоритетите си, да е ясно дали ще развива примерно ядрена енергетика и ще се строи ли АЕЦ „Белене”. Ако е така, това означава, че след пет-шест години ще трябват атомни инженери и следва да осигури тяхното обучение.  Ако ще развиваме туризма, ще трябват кадри в тази област. Тоест, държавата трябва да назове ясно основните приоритети в развитието на страната и на базата на това да каже: „На България й трябва такава наука, която приоритетно да работи в тези области, трябват такива висши кадри, които да работят в тях ”. Сега развиваме всичко и нищо, работим по инерция. Всяка година се увеличава броят за прием на студенти, както вече отбелязах, искаме да правим наука във всички висши училища. Не може малка България да развива всички научни направления в съвременния свят. Ако имаме целенасочена държавна политика с приоритети как ще се развива България, ще имаме и ясна политика в областта на науката и на висшето образование.

Е. Игнатова: И един последен въпрос: какво е Вашето отношение точно към младите хора и какво е Вашето пожелание към тези от тях, които са решили да се занимават с наука?

Проф. Ст. Статев: Преди десетина години, тъкмо бях станал заместник-ректор, една журналистка ме попита: „Намирате ли разлика между сегашните студенти и студентите по Ваше време?” Изведнъж този на пръв поглед тривиален въпрос ме накара да се замисля, че „раздухме“ прекомерно висшето образование като количество, а се оказа, че възпроизводството на генофонда на нацията е константно. Какво имам предвид? Давам пример с моята специалност „Политическа икономия”. През 1976 г. бяхме 17 студенти, след това станахме 21. Тогава в нашия университет учеха общо 5 хиляди студенти, през 1990 г. те станаха 30 хиляди, сега са около 20 хиляди. Но броят на тези, които стават елит, е един и същи, т.е. не са процент от общия брой студенти. От моя випуск се реализирахме седмина, от които трима сме професори, а четирима са в управлението и бизнеса.

Днес от 200 студенти пет до седем са тези, които стават част от националния елит. В този смисъл възниква един важен въпрос – да направиш елитен университет, какъвто е УНСС (доказано е номер едно в България, вече се мерим по европейските стандарти), е различно от това да обучаваш и създаваш елит. Въпросът, който стои пред нас, е как да излезем от масовото обучение и да правим елитарно обучение, как да се върнем към времената, когато професорите са имали свои школи, майсторски класове, както е в оперното пеене, как изтъкнати наши учени и преподаватели да имат майсторски класове? Не казвам имена, защото те не са малко, тъй като повече от половината ни преподаватели са на високи позиции в управлението на държавата и в бизнеса. Трябва да намерим формата – когато един студент завърши, да казва: „Ученик съм на професор Х”. Така че елитен университет е едно, елитарно обучение – друго. Древните са го правили – и Сократ, и Аристотел, и Магнаурската школа и т.н., а ние покрай масовизацията загърбихме тази чудесна академична традиция.

Не правя пиар на нашия университет, но фактите са налице: от министър-председателите след 1989 г. шестима са от УНСС, от всички външни министри шестима са от УНСС, от всички финансови министри 13 са от УНСС (само един не е завършил нашия университет, но тогава премиерът и първият му заместник, който сега е премиер, са от нашия университет). От създаването си през 1920 г. и досега УНСС е генератор на националния елит.

Има различни преподаватели: едните, към които принадлежа и аз, още от студентските и асистентските си години твърдим: „Преподаването трябва да се равнява по най-добрите”. Другите, рационалистите, казват: „Ще се ориентираме по студентите, които са по средата,  останалите да се оправят”. Но в такъв случай какво даваме на тези, които искат да вървят напред? Няма ли опасност те се дезангажират, да не искат такова преподаване?

Когато попитали Мария Кюри как си представя науката, тя отговорила: като красиво цвете. Какво да пожелая на колегите, които поемат по трънливия път към „красивото цвете“? Да знаят, че освен божия дарба, талант и научна интуиция, са им нужни много здраве, много труд и много амбиция. Мога да ги уверя – знам го от личен опит, че да вървиш напред и да ставаш все по-добър в твоята сфера носи огромно удовлетворение и радост. Убеден съм, че в УНСС все повече ще бъдат младите хора, които ще се развиват, ще завършват успешно своето обучение като магистри и докторанти, ще следват традицията да са част от националния елит.

 


Агенция „Фокус“,  23 Април 2014 г.

 

Проф. Стати Статев:
УНСС разкрива четири нови специалности
от следващата година

Какви резултати отчетохте на предварителните изпити?

Всяка година УНСС провежда предварителни електронни единни приемни изпити (ЕлЕПИ) и хартиени единни приемни изпити (ЕПИ). Това са тестове по подобие на SAT с общо 80 въпроса, които въведохме през 2007 г. Разделени са на три модула. Първите два – „Български език и езикова култура“ и „Математика – основи“ – всеки с по 20 въпроса, са задължителни за всички кандидат-студенти. Третият модул, който съдържа 40 въпроса, е по избор на един от четирите предмета: български език и литература, математика, история на България и география на България.

Предварителните ЕлЕПИ са всеки месец от октомври до юни включително. На проведените досега седем сесии се явиха 3257, на двете предварителни хартиени изпитни сесии – 6700, или общо близо 10 хиляди кандидат-студенти.

Какви резултати предполагате, че ще отчетете на редовната кандидатстудентска сесия?

Някои от кандидат-студентите, които са се явили на предварителни изпити и са получили отлични оценки, обикновено не се явяват на редовните изпити, защото участват в класирането с по-високата оценка. Независимо дали тя е от предварителни или редовни изпити. В този смисъл досегашните резултати ми дават основание да смятам, че УНСС, както винаги досега, няма да има проблем с попълването на плановите места.

– Какви са резултатите на кандидат-студентите за магистърска степен?

В УНСС има два приема за магистри – през септември и януари. Приемаме около 3200 студенти годишно в редовна и дистанционна форма на обучение, в повече от 80 специалности. Непрекъснато разширяваме ветрилото от магистърски програми, в т.ч. с преподаване на английски език и съвместни с престижни чуждестранни университети.

– Кои са най-желаните бакалавърски специалности в УНСС?

Приемът е по професионални направления и поднаправления. След успешно завършен втори курс нашите студенти кандидатстват за специалност в направлението и поднаправлението, в което са се обучавали през първите четири семестъра. Дотогава те са се ориентирали и могат да направят информиран избор. Класираме ги по успех и посочено желание. Традиционно най-желаните поднаправления са „Икономика и бизнес“, „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Администрация и управление“.

Има ли нови специалности от тази година и какви са те?

Непрекъснато проучваме съвременните тенденции в развитието на висшето образование по света, отчитаме потребностите на пазара на труда и отговаряме на новите изисквания. Доказателство за това е и фактът, че от следващата учебна година разкриваме четири нови специалности: „Творчески индустрии и бизнес“, „Индустриален бизнес“, „Мениджмънт на недвижимата собственост“ и „Икономическа социология и психология“.

Занижени ли са критериите за прием в университета? И има ли разлика с предишните години?

– Въпреки демографския срив, довел до рязко намаляване на броя на завършващите средно образование, и факта, че повечето висши училища приемат само с оценка от матурата, УНСС запази трудния вход – задължителен бал „добър“ от дипломата и успешно положен кандидатстудентски изпит.

Как ще коментирате семестриалните такси? Ще има ли промяна в тях?

– Не предвиждаме промяна в размера на семестриалните такси. Въпреки орязаната държавна субсидия и най-ниския коефициент на двете ни основни направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, в които учат близо 90 на сто от всички студенти, въз основа на който се определя размерът на издръжката на един студент.

Какво привлича чуждестранните студенти у нас?

Преди всичко високото качество на обучение в УНСС, което не отстъпва на това в европейските висши училища. Изключителен интерес има към десетте бакалавърски специалности, в които преподаването е изцяло на английски език. През тази година по европейската програма за мобилност „Еразъм“ в УНСС се обучават 300 чуждестранни студенти, а 300 наши студенти – в университети в ЕС.

Чуждестранните студенти, които не са от страни-членки на ЕС, плащат такси, които в УНСС са по-ниски от тези в Европейския съюз, което също ги мотивира да предпочетат нашия университет.

Те могат ли да се ползват стипендии и какви са те?

Тези, които се обучават на собствена издръжка, не получават стипендии. Но бесарабските българи например имат право да кандидатстват наравно с българските си колеги за стипендии по общ успех.

– Какви световни практики прилага университетът при обучението на студентите?

УНСС внедрява най-съвременните световни образователни практики в обучението на своите студенти. Примерите са много, затова ще посоча само някои от тях. Първият е създаването на мултимедийни учебници за 60 дисциплини, за всяка от които са изградени офлайн и онлайн курс.

От няколко години провеждаме онлайн курсове за онлайн обучението, което е световна тенденция. Те не са предназначени за определена дисциплина, а служат като допълнителен инструментариум за нейното обогатяване и за осигуряване на динамичен процес на обучение. Специфична форма на онлайн инструментите е т. нар. виртуална учебна зала, даваща възможност за обучения, дискусии и събеседване със студентите, които не присъстват физически в залата. Те могат да участват онлайн в учебния процес чрез компютрите или чрез мобилните си телефони.

УНСС провежда компютърно управляеми лекции и семинарни занятия. Всички зали са оборудвани с мултимедийна техника. Почти всички преподаватели разполагат с персонални лаптопи, а специализиран отдел към университета използва няколко десетки лаптопа за общо ползване. Разработените компютърни лекции и упражнения се изпращат до студентите, като се използва унифицирана система, чрез която студентите на УНСС получават свой персонален имейл, валиден завинаги.

Нашият университет е първият и единственият в България, който прилага електронно изпитване на всички нива: кандидатстудентски изпит, семестриален изпит, тестове за текущ контрол, държавен изпит. Това гарантира изключително високо ниво на обективност при оценяването. Как става това? Компютърът автоматично генерира за всеки студент индивидуално множество въпроси от огромна база данни за всяка дисциплина. По този начин са елиминирани възможностите за преписване и за проява на субективизъм от страна на преподавателите при избора на въпроси и при оценяването.

Цялостното управление на учебния процес в УНСС се извършва чрез компютърна система. На базата на електронните учебни планове се разработва електронно разписание за студентите и преподавателите, генерират се електронни протоколи за всеки изпит, цифрово подписаните електронни протоколи с оценки се въвеждат директно в компютърната система, като студентът получава веднага SMS с оценката си по дадената дисциплина.

Изградена е и компютърна система, която в реално време дава информация за административния статус на всеки студент: разписание на лекции и упражнения, взети и невзети изпити, предстоящи задължения в учебния процес и др. Всичко това се управлява от специализирана компютърна система, разработена от нашата дирекция „Информационни технологии“. Освен стандартния достъп чрез компютър, за студентите и преподавателите е осигурен достъп и чрез мобилни устройства.

В момента в повечето факултети на УНСС се усъвършенстват учебните програми. В този процес се прилагат най-съвременните световни практики за обучение, тематики и направления на педагогически подходи, прилагани от елитни университети в Европа и света. Съществено внимание е отделено на практическата им насоченост, за да бъдат подготвени нашите възпитаници за изискванията на бъдещите си работодатели.


2014


Списание Икономика – 8 март 2014 г.

Проф. Стати Статев: Наши преподаватели
са в управлението и в бизнеса

Финансирането според броя на студентите
не е стимул за качество на образованието

Проф. д.ик.н Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство и заместник-председател на Съвета на ректорите. От ноември 1980 г. работи в УНСС, като преминава в преподавателската си кариера всички стъпала и научни звания. Член е на УС на БНБ.

– Проф. Статев, нужна ли е стратегия за развитие на висшето образование? Трябват ли нови законодателни промени?

– Разбира се, че е нужна стратегия за развитие на висшето образование, но за да бъде работеща, тя трябва да бъде предшествана от обща стратегия за развитие на България. Обратното ще означава да сложим каруцата пред коня. Защо? Давам пример: ако в общата стратегия е записано, че държавата ще развива туризма и търговските вериги и страната ни ще се превърне в място за пазаруване и отдих на гражданите на ЕС, това означава университетите да обучават повече кадри в областта на туризма, търговията и маркетинга. Ако обаче ще строим АЕЦ „Белене“ и нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“, трябва да се осигурят повече висши кадри по ядрена енергетика.

Когато има обща стратегия за развитие на страната и съобразена с нея стратегия за висшето образование, приета с консенсус от основните политически сили, инвариантна спрямо политическата конюнктура и изпълнителната власт, когато висшето образование наистина стане приоритет, а не пожелание, ще можем да вървим напред.

– Качеството на образованието и неговата адекватност към нуждите на икономиката «тук и сега» е световен проблем. Като ректор на висше учебно заведение какво правите, за да е жива връзката между учебните програми, пазара на труда и държавните поръчки за подготовка на кадри?

– Публично известно е противопоставянето на висшето образование и бизнеса. Според университетите у нас няма развит бизнес, който да потребява кадрите им. Бизнесът от своя страна упреква висшето образование, че е твърде далеч от живота. Една от силните страни на УНСС е, че по-голямата част от нашите асистенти, доценти и професори са не само академични преподаватели, но  участват в държавното управление и бизнеса на много високи нива.

В нашия университет работи най-старият и най-авторитетният Център за развитие на кариерата в страната, чрез който държавните институции и бизнесът промотират търсените от тях работни места, предлагат стажове на студентите. Всяка година се провеждат Дни на кариерата с десетки държавни институции, банки и фирми. Възстановихме традиционния тридневен годишен Младежки икономически форум, в който участват водещи икономически министри, лидери във финансовия и банковия сектор, най-добрите компании и фирми от реалната икономика.

Силен тласък за развитието на отношенията ни с бизнеса дават проектите на УНСС за стажове и практики (през тази учебна година за над 4000 студенти), за обновяване и актуализиране съвместно с представители на бизнеса на учебните планове и учебните програми. УНСС има договори за съвместна дейност с много държавни институции и частни фирми – ние им помагаме с научния си потенциал и експертен капацитет, те – с практическия си опит, знания и умения.

– Живеeм в ерата на информацията и технологиите, дойде ново поколение хора с нови възможности и интереси. С какво темпо вашият университет следва или изпреварва тези промени?

– Цялата територия на УНСС е Wi-Fi зона, голяма част от семестриалните изпити са електронни, което елиминира субективният елемент при оценяването. Имаме няколко специалности, в които и държавните изпити вече са електронни. Чрез системата web-студент всеки от нашите възпитаници може в реално време чрез компютър или мобилен телефон да провери оценките и разписанието на лекциите си, условията за кандидатстване за стипендии, общежития и т.н. В два от осемте факултета на УНСС завършва пилотният проект за нанасяне на оценките в електронни протоколи и главни книги с електронен подпис на всеки преподавател. Имаме двеста компютъра за свободен достъп на студентите в библиотеката и още двеста в Тестовия център. Всеки учебник, издаден от Университетското издателство, може да се ползва и в електронен вариант в библиотеката. В електронната ни библиотека вече са „качени“ доста издания от фонда ни, който е над половин милион книги. Процесът на дигитализация е перманентен. Нашите студентите и преподаватели имат безплатен достъп до най-добрите научни и образователни бази данни в света.

– Как гледате на т. нар. «нова рейтингова система на университетите в България» – доколко тя дава обективна картина за качеството на подготовката и пазарната реализация на кадрите? Вашите препоръки към нея…

– Като икономист първо ще отбележа, че според резултатите от нея се разпределя под 4% от ресурса, който държавата отделя за висше образование и наука (за тази година 21.4 млн. лв.). Останалите над 96% продължават да се разпределят „на калпак“, т.е. на брой студенти. Според Националната агенция за оценяване и акредитация УНСС има най-високата институционална и програмна оценка в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ (в тях се обучават близо 90% от всичките ни 20 хиляди студенти). Но получава точно толкова финансиране, колкото и последният университет в класацията. Какъв е тогава стимулът за качество? НИКАКЪВ!

Що се отнася до рейтинговата система, в нея има абсурдни резултати –  например, че Академията на МВР обучава най-добрите архитекти. Означава ли това, че УАСГ „произвежда“ най-добрите полицаи? Обяснението, че УНСС е на трето място в направление „Икономика“ – след Американския университет и СУ – е, че те имат по няколкостотин студенти и то само по една специалност. В УНСС са близо 14 000 в над 30 бакалавърски и над 70 магистърски специалности. Тоест, системата не отчита мащаба и структурата на висшите училища.

Абсурдна е и класацията по брой професионални направления, които са различни в различните университети. Ако тази система ще се ползва за развлекателно и отчасти информационно четиво, може да остане в този вид. Ако ще се използва за разпределение на значим държавен финансов ресурс, е необходима сериозна промяна след диалог със Съвета на ректорите и социалните партньори – за да кажем всички – да, това е системата, по която приемаме да бъдем оценявани.

– Ако зависи само от вас, как най-справедливо бихте решили въпроса с финансирането на университета, който оглавявате?

– Два са основните въпроса, свързани с оптималното разпределение на ограничения ресурс за финансиране на висшите училища. Първият е да се създаде механизъм за перманентно актуализиране на държавната субсидия за различните професионални направления. Сега „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“ са най-ниско финансираните – по 693 лв. на студент на година. Следващите са „Право“, „Социология“, „Журналистика“, „Политически науки“ – по 1108 лв. (За сравнение държавното финансиране на един ученик в гимназия е от 1200 до 1500 лв.) Явно това е останало от времето, когато преподаването е било с тебешир, гъба и черна дъска. Вторият въпрос е свързан с качеството – по-добрите университети в отделните професионални направления да бъдат финансово стимулирани.

– Струва ли си да се правят усилия най-амбициозните и най-добре подготвените ученици, които завършват елитните училища в България, да бъдат привлечени да учат в нашите университети, вместо да заминават в чужбина?

– Това е наша основна задача. Мина времето, когато чакахме кандидат-студентите сами да дойдат. Днес се води битка за всеки студент. УНСС осигурява висше образование над средноевропейското, но сме длъжни да убедим в това кандидатите и техните родители. Водим активна кампания в много училища в София и страната, имаме подписани договори за сътрудничество с тях. На кандидатстудентските борси наши студенти отговарят на въпросите на бъдещите ни студенти. Организираме национални олимпиади за средношколци и приемаме първенците за наши студенти.

Десет от най-добрите ни специалности в бакалавърска степен се преподават и на английски език. Имаме три съвместни магистратури с елитни английски и френски университети с издаване на съвместна диплома. Желанието ни е младите хора да разберат, че си заслужава да учат в чуждестранни университети, само ако в тях ще получат по-добри образователни услуги, отколкото в България.

– Ако днес завършвате гимназия, защо бихте/ не бихте избрали да учите в университета, който сега ръководите?

– Учил съм в две елитни училища – Националната математическа гимназия и Английската гимназия в родния ми Бургас. Имам две дългосрочни специализации в Московския държавен университет и Бостънския университет, където съм чел и лекционни курсове. Познавам и други университети в света. Но ако сега трябваше да избирам, отново бих избрал УНСС, защото е доказано най-добрият в българското висше икономическо образование. Убеждението ми е, че човек трябва да получи базово образование в родината си, а след това може да надгражда знанията си извън нея. Но всеки има право на личен избор къде да учи, работи и живее.

– Кой е най-наболелият въпрос, свързан с висшето образование, който вие бихте задали чрез сп. „Икономика”?

– Трудно ми е да откроя най-наболелия. Всички въпроси, за които говорим, са значими и чакат своето решение, ако искаме да заемем своето достойно място в европейското и световното образователно пространство. Имаме академичен и научен потенциал да го направим.


Списание Икономика – 8 март 2014 г.

Проф. Стати Статев: Наши преподаватели
са в управлението и в бизнеса

Финансирането според броя на студентите
не е стимул за качество на образованието

Проф. д.ик.н Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство и заместник-председател на Съвета на ректорите. От ноември 1980 г. работи в УНСС, като преминава в преподавателската си кариера всички стъпала и научни звания. Член е на УС на БНБ.

– Проф. Статев, нужна ли е стратегия за развитие на висшето образование? Трябват ли нови законодателни промени?

– Разбира се, че е нужна стратегия за развитие на висшето образование, но за да бъде работеща, тя трябва да бъде предшествана от обща стратегия за развитие на България. Обратното ще означава да сложим каруцата пред коня. Защо? Давам пример: ако в общата стратегия е записано, че държавата ще развива туризма и търговските вериги и страната ни ще се превърне в място за пазаруване и отдих на гражданите на ЕС, това означава университетите да обучават повече кадри в областта на туризма, търговията и маркетинга. Ако обаче ще строим АЕЦ „Белене“ и нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“, трябва да се осигурят повече висши кадри по ядрена енергетика.

Когато има обща стратегия за развитие на страната и съобразена с нея стратегия за висшето образование, приета с консенсус от основните политически сили, инвариантна спрямо политическата конюнктура и изпълнителната власт, когато висшето образование наистина стане приоритет, а не пожелание, ще можем да вървим напред.

– Качеството на образованието и неговата адекватност към нуждите на икономиката «тук и сега» е световен проблем. Като ректор на висше учебно заведение какво правите, за да е жива връзката между учебните програми, пазара на труда и държавните поръчки за подготовка на кадри?

– Публично известно е противопоставянето на висшето образование и бизнеса. Според университетите у нас няма развит бизнес, който да потребява кадрите им. Бизнесът от своя страна упреква висшето образование, че е твърде далеч от живота. Една от силните страни на УНСС е, че по-голямата част от нашите асистенти, доценти и професори са не само академични преподаватели, но  участват в държавното управление и бизнеса на много високи нива.

В нашия университет работи най-старият и най-авторитетният Център за развитие на кариерата в страната, чрез който държавните институции и бизнесът промотират търсените от тях работни места, предлагат стажове на студентите. Всяка година се провеждат Дни на кариерата с десетки държавни институции, банки и фирми. Възстановихме традиционния тридневен годишен Младежки икономически форум, в който участват водещи икономически министри, лидери във финансовия и банковия сектор, най-добрите компании и фирми от реалната икономика.

Силен тласък за развитието на отношенията ни с бизнеса дават проектите на УНСС за стажове и практики (през тази учебна година за над 4000 студенти), за обновяване и актуализиране съвместно с представители на бизнеса на учебните планове и учебните програми. УНСС има договори за съвместна дейност с много държавни институции и частни фирми – ние им помагаме с научния си потенциал и експертен капацитет, те – с практическия си опит, знания и умения.

– Живеeм в ерата на информацията и технологиите, дойде ново поколение хора с нови възможности и интереси. С какво темпо вашият университет следва или изпреварва тези промени?

– Цялата територия на УНСС е Wi-Fi зона, голяма част от семестриалните изпити са електронни, което елиминира субективният елемент при оценяването. Имаме няколко специалности, в които и държавните изпити вече са електронни. Чрез системата web-студент всеки от нашите възпитаници може в реално време чрез компютър или мобилен телефон да провери оценките и разписанието на лекциите си, условията за кандидатстване за стипендии, общежития и т.н. В два от осемте факултета на УНСС завършва пилотният проект за нанасяне на оценките в електронни протоколи и главни книги с електронен подпис на всеки преподавател. Имаме двеста компютъра за свободен достъп на студентите в библиотеката и още двеста в Тестовия център. Всеки учебник, издаден от Университетското издателство, може да се ползва и в електронен вариант в библиотеката. В електронната ни библиотека вече са „качени“ доста издания от фонда ни, който е над половин милион книги. Процесът на дигитализация е перманентен. Нашите студентите и преподаватели имат безплатен достъп до най-добрите научни и образователни бази данни в света.

– Как гледате на т. нар. «нова рейтингова система на университетите в България» – доколко тя дава обективна картина за качеството на подготовката и пазарната реализация на кадрите? Вашите препоръки към нея…

– Като икономист първо ще отбележа, че според резултатите от нея се разпределя под 4% от ресурса, който държавата отделя за висше образование и наука (за тази година 21.4 млн. лв.). Останалите над 96% продължават да се разпределят „на калпак“, т.е. на брой студенти. Според Националната агенция за оценяване и акредитация УНСС има най-високата институционална и програмна оценка в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ (в тях се обучават близо 90% от всичките ни 20 хиляди студенти). Но получава точно толкова финансиране, колкото и последният университет в класацията. Какъв е тогава стимулът за качество? НИКАКЪВ!

Що се отнася до рейтинговата система, в нея има абсурдни резултати –  например, че Академията на МВР обучава най-добрите архитекти. Означава ли това, че УАСГ „произвежда“ най-добрите полицаи? Обяснението, че УНСС е на трето място в направление „Икономика“ – след Американския университет и СУ – е, че те имат по няколкостотин студенти и то само по една специалност. В УНСС са близо 14 000 в над 30 бакалавърски и над 70 магистърски специалности. Тоест, системата не отчита мащаба и структурата на висшите училища.

Абсурдна е и класацията по брой професионални направления, които са различни в различните университети. Ако тази система ще се ползва за развлекателно и отчасти информационно четиво, може да остане в този вид. Ако ще се използва за разпределение на значим държавен финансов ресурс, е необходима сериозна промяна след диалог със Съвета на ректорите и социалните партньори – за да кажем всички – да, това е системата, по която приемаме да бъдем оценявани.

– Ако зависи само от вас, как най-справедливо бихте решили въпроса с финансирането на университета, който оглавявате?

– Два са основните въпроса, свързани с оптималното разпределение на ограничения ресурс за финансиране на висшите училища. Първият е да се създаде механизъм за перманентно актуализиране на държавната субсидия за различните професионални направления. Сега „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“ са най-ниско финансираните – по 693 лв. на студент на година. Следващите са „Право“, „Социология“, „Журналистика“, „Политически науки“ – по 1108 лв. (За сравнение държавното финансиране на един ученик в гимназия е от 1200 до 1500 лв.) Явно това е останало от времето, когато преподаването е било с тебешир, гъба и черна дъска. Вторият въпрос е свързан с качеството – по-добрите университети в отделните професионални направления да бъдат финансово стимулирани.

– Струва ли си да се правят усилия най-амбициозните и най-добре подготвените ученици, които завършват елитните училища в България, да бъдат привлечени да учат в нашите университети, вместо да заминават в чужбина?

– Това е наша основна задача. Мина времето, когато чакахме кандидат-студентите сами да дойдат. Днес се води битка за всеки студент. УНСС осигурява висше образование над средноевропейското, но сме длъжни да убедим в това кандидатите и техните родители. Водим активна кампания в много училища в София и страната, имаме подписани договори за сътрудничество с тях. На кандидатстудентските борси наши студенти отговарят на въпросите на бъдещите ни студенти. Организираме национални олимпиади за средношколци и приемаме първенците за наши студенти.

Десет от най-добрите ни специалности в бакалавърска степен се преподават и на английски език. Имаме три съвместни магистратури с елитни английски и френски университети с издаване на съвместна диплома. Желанието ни е младите хора да разберат, че си заслужава да учат в чуждестранни университети, само ако в тях ще получат по-добри образователни услуги, отколкото в България.

– Ако днес завършвате гимназия, защо бихте/ не бихте избрали да учите в университета, който сега ръководите?

– Учил съм в две елитни училища – Националната математическа гимназия и Английската гимназия в родния ми Бургас. Имам две дългосрочни специализации в Московския държавен университет и Бостънския университет, където съм чел и лекционни курсове. Познавам и други университети в света. Но ако сега трябваше да избирам, отново бих избрал УНСС, защото е доказано най-добрият в българското висше икономическо образование. Убеждението ми е, че човек трябва да получи базово образование в родината си, а след това може да надгражда знанията си извън нея. Но всеки има право на личен избор къде да учи, работи и живее.

– Кой е най-наболелият въпрос, свързан с висшето образование, който вие бихте задали чрез сп. „Икономика”?

– Трудно ми е да откроя най-наболелия. Всички въпроси, за които говорим, са значими и чакат своето решение, ако искаме да заемем своето достойно място в европейското и световното образователно пространство. Имаме академичен и научен потенциал да го направим.

 


в. Телеграф, 7 февруари 2014 г. 

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Всички студенти с еднакви такси

СТАНИСЛАВ ДИМОВ

 Проф. Статев, какво ще се случи с университетите у нас, ако бъде приета поправката в Закона за висшето образование, с която се свалят студентските такси?

– По принцип поправката е правилна, защото философията на Закона за висше образование е размерът на студентските такси в държавните университети да бъде символичен. Но с настъпването на кризата се получи следната ситуация. Като антикризисна мярка базисният норматив беше намален с 1/3 – от 963 лв. на 693 лв., студентското участие беше увеличено от 30% на 50%, а след това на 2/3 от норматива. Получи се нещо ненормално – държавата да плаща базов норматив като бюджет, а студентът да плаща 2/3 от него. Това прилича на публично-частно партньорство, което обезсмисля ролята на държавата в държавните висши училища.

Анализът, направен в мотивите към искането за промяна в закона, е аргументиран и коректно проследява цялата хронология на развитието на този проблем, но предложението е едностранчиво и неприемливо. Защото се предлага студентското участие да се намали от 2/3 на 30% – повече от два пъти, а държавният базов норматив остава същият.

Още преди три години Съветът на ректорите излезе с официална позиция, че се намираме на екзистенц минимума на финансирането, че средствата за наука, капитално строителство и пр. са оскъдни и получаваме пари, които стигат само за поддържане на процеса на обучение.

– В такъв случай каква е правилната реформа, от която нито университетите, нито студентите ще страдат?

– Вече излизаме от кризата и първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се възстанови базовият норматив от 963 лв. и да се върне 30% плащане от страна на студентите. Тоест да се върнем на изходното положение от 2008 г. и да мислим какво да правим в бъдеще.

Възможни са различни варианти за използване на сравнително малкото средства, които държавата заделя за висше образование и наука. Базовият държавен норматив за издръжка на един студент в различните професионални направления сега се различава 13 пъти. Най-ниско-бюджетните са „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“. Поради тази причина обучаваме учителите, които ще учат нашите деца, както и бъдещите икономисти, администратори и мениджъри с най-малко пари. Следващото ниво са „Право“, „Журналистика“, „Политически науки“, „Социология“ с 1108 лв. годишна бюджетна субсидия. В същото време държавата плаща между 1200 и 1450 лв. за издръжка на един ученик в гимназия.

Най-високата държавна субсидия е с коефициент 13, което означава близо 10 хил. лв. на студент. В този смисъл не е коректно това, което плаща студентът на държавата, да бъде процент от държавната издръжка, защото тя е много различна. Ако промяната в закона влезе в този вид, е ясно, че ще пострадат направленията с нисък коефициент на финансиране, какъвто е случаят с УНСС. В същото време други направления, като например „Медицина“ се финансират с над 7000 лв. на година. 30% са 2000 лв., но няма как да се вземат толкова пари от студентите. Затова таксата е 900 лв. Това показва, че методиката за определяне на размера на субсидията с тези проценти поставя държавните висши училища в неравностойно положение.

Затова смятам, че студентите, приети в държавна поръчка, трябва да плащат еднакви такси, независимо дали учат икономика, архитектура или актьорско майсторство, а държавата да поеме останалите разходи.

– Искате да се уеднаквят таксите във всички университети и специалности?

– Това е един от възможните варианти. Да бъдат единни като абсолютен израз, а не като процент от държавното бюджетиране, което е от 100 до 1300%. Може да се помисли и за други варианти, но преди да се вземат окончателни решения, да има широк обществен дебат със Съвета на ректорите, парламентарната комисия по образование и наука, МОН, социалните партньори и др. Ясно да се дефинират отговорностите на държавата и на висшите училища.

Държавата следва да си изясни какви специалисти й трябват и да финансира тяхната подготовка. Другите да си плащат. Възможни са различни варианти, които трябва да са финансово обвързани. Не става въпрос дали държавните висши училища имат печалби, или понасят загуби, а държавата да им осигури достатъчно средства, за да гарантира качествено обучение.

– Ще успее ли университетът да оцелее, ако базовата издръжка стане отново 963 лв.?

– Разбира се, вече сме го доказали. Когато нормативът беше свален на 693 лв., вдигането на таксите не можа да компенсира неговото намаляване. Тогава бюджетът на УНСС загуби 4,5 млн. лв. Ако сега се приеме предложението за намаляване на таксите, без да се увеличи нормативът, УНСС ще загуби още 4 млн. лв. Ще стигнем до невъзможност да плащаме заплати.

Ако се намали студентското участие и се върне базовият норматив на 963 лв., няма да има проблеми. Въпросът е да има достатъчно средства, за да си вършим работата. А не, както някои мислят, че ние понасяме загуби. Не губим ние, а ще загубят нашите деца, защото няма да можем да ги учим нормално.

– Можете ли да кажете какви ще станат таксите, ако предложението бъде одобрено от парламента?

– 90% от нашите студенти са в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“, а базовият държавен норматив за тях е 693 лв. Ако слезем на 30% студентско участие, това означава по 170 – 180 лв. по-малко от студент годишно от тези две направления и около 300 лв. по-малко от правните и политическите науки, журналистиката и социологията. Същото се отнася и за държавната поръчка в магистърското обучение. Това, умножено по броя на студентите, формира недостиг от 4 млн. лв., който ще ни постави под санитарния минимум. Затова трябва да има компенсаторен механизъм от страна на държавата.

Спекулира се, че това може да стане чрез наскоро излезлия нов рейтинг на университетите. Но не се коментира, че по него се разпределят до 4% от държавния ресурс, който отива за университетите. Останалите 96% се разпределят на калпак, на брой студенти. Без значение че има университети с почти най-висока оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация, и такива, които едва са преминали бариерата, за да получат правото да обучават студенти. Къде е тогава стимулът за високо качество, след като и най-добрите, и най-лошите получават еднаква субсидия. Това е причината всички висши училища да увеличават броя на студентите, защото от това зависи размерът на държавната издръжка.

– УНСС е сред водещите университети според рейтинговата система. Въпреки това изостава в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“. Какво ще направите, за да достигнете върха?

– Зависи как става оценяването. Мисля, че един от сериозните недостатъци на системата е, че показателите, по които тя мери, не отчитат мащаба на университетите. Да вземем направление „Икономика“. В него на първо място е Американският университет, на второ – Софийският. В тях има по няколкостотин студенти. В УНСС са 20 000. Обучаваме специалисти за над 40 професии, нужни на държавата. Но това не се отчита. На 4-то място е Висшето транспортно училище, а доказани висши икономически училища като Икономическия във Варна и Стопанската академия в Свищов са на седмо и осмо място. Очевидно системата следва да се усъвършенства, за да може класациите да отговарят на реалността.

Има и други смущаващи примери. Академията на МВР според тази рейтингова система обучава най-добрите архитекти. Това означава ли, че УАСГ подготвя най-добрите полицаи?

– Какво се случи с новия корпус на УНСС, с който имаше проблеми преди време?

– Поради авария в резултат на пропадане на земни пластове се наложи да затворим корпуса. Най-важното е, че реагирахме незабавно и осигурихме сигурността на студентите, преподавателите и служителите. Веднага забраних достъпа до сградата и уведомих съответните компетентни органи. Успяхме да го укрепим временно, докато специалистите направят експертиза, въз основа на която предписаха мерки за неговото възстановяване.

Сформирах комисия от най-добрите експерти в тази област в България под председателството на зам.-ректора на УАСГ. В нея беше включен и проектантът на сградата. Комисията работи много активно и в края на миналата година излезе със становище. Представихме го по съответния ред с искане за оказване на финансова помощ за възстановяването на корпуса, защото аварията ни лиши от използването на 25 учебни зали и над 70 преподавателски кабинета. Наложи се да предприемем спешни мерки, за да продължи нормалният учебен процес. Направихме ново разписание на лекциите – от 7,15 до 22 часа, включително в събота и неделя.

Днес научих добрата новина, че ще ни бъдат отпуснати средства. От името на академичното семейство на УНСС искам да благодаря на премиера, на министрите на образованието и науката и на финансите, на цялото правителство за проявеното разбиране и съпричастност. Веднага след получаването на средствата ще започнем възстановяването на сградата, което се надявам да приключи до началото на новата учебна година.

***

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България“

Има около 200 научни публикации по икономически науки

Зам.-председател на Съвета на ректорите

***

 


в. Телеграф, 7 февруари 2014 г. 

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Всички студенти с еднакви такси

СТАНИСЛАВ ДИМОВ

Проф. Статев, какво ще се случи с университетите у нас, ако бъде приета поправката в Закона за висшето образование, с която се свалят студентските такси?

– По принцип поправката е правилна, защото философията на Закона за висше образование е размерът на студентските такси в държавните университети да бъде символичен. Но с настъпването на кризата се получи следната ситуация. Като антикризисна мярка базисният норматив беше намален с 1/3 – от 963 лв. на 693 лв., студентското участие беше увеличено от 30% на 50%, а след това на 2/3 от норматива. Получи се нещо ненормално – държавата да плаща базов норматив като бюджет, а студентът да плаща 2/3 от него. Това прилича на публично-частно партньорство, което обезсмисля ролята на държавата в държавните висши училища.

Анализът, направен в мотивите към искането за промяна в закона, е аргументиран и коректно проследява цялата хронология на развитието на този проблем, но предложението е едностранчиво и неприемливо. Защото се предлага студентското участие да се намали от 2/3 на 30% – повече от два пъти, а държавният базов норматив остава същият.

Още преди три години Съветът на ректорите излезе с официална позиция, че се намираме на екзистенц минимума на финансирането, че средствата за наука, капитално строителство и пр. са оскъдни и получаваме пари, които стигат само за поддържане на процеса на обучение.

– В такъв случай каква е правилната реформа, от която нито университетите, нито студентите ще страдат?

– Вече излизаме от кризата и първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се възстанови базовият норматив от 963 лв. и да се върне 30% плащане от страна на студентите. Тоест да се върнем на изходното положение от 2008 г. и да мислим какво да правим в бъдеще.

Възможни са различни варианти за използване на сравнително малкото средства, които държавата заделя за висше образование и наука. Базовият държавен норматив за издръжка на един студент в различните професионални направления сега се различава 13 пъти. Най-ниско-бюджетните са „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“. Поради тази причина обучаваме учителите, които ще учат нашите деца, както и бъдещите икономисти, администратори и мениджъри с най-малко пари. Следващото ниво са „Право“, „Журналистика“, „Политически науки“, „Социология“ с 1108 лв. годишна бюджетна субсидия. В същото време държавата плаща между 1200 и 1450 лв. за издръжка на един ученик в гимназия.

Най-високата държавна субсидия е с коефициент 13, което означава близо 10 хил. лв. на студент. В този смисъл не е коректно това, което плаща студентът на държавата, да бъде процент от държавната издръжка, защото тя е много различна. Ако промяната в закона влезе в този вид, е ясно, че ще пострадат направленията с нисък коефициент на финансиране, какъвто е случаят с УНСС. В същото време други направления, като например „Медицина“ се финансират с над 7000 лв. на година. 30% са 2000 лв., но няма как да се вземат толкова пари от студентите. Затова таксата е 900 лв. Това показва, че методиката за определяне на размера на субсидията с тези проценти поставя държавните висши училища в неравностойно положение.

Затова смятам, че студентите, приети в държавна поръчка, трябва да плащат еднакви такси, независимо дали учат икономика, архитектура или актьорско майсторство, а държавата да поеме останалите разходи.

– Искате да се уеднаквят таксите във всички университети и специалности?

– Това е един от възможните варианти. Да бъдат единни като абсолютен израз, а не като процент от държавното бюджетиране, което е от 100 до 1300%. Може да се помисли и за други варианти, но преди да се вземат окончателни решения, да има широк обществен дебат със Съвета на ректорите, парламентарната комисия по образование и наука, МОН, социалните партньори и др. Ясно да се дефинират отговорностите на държавата и на висшите училища.

Държавата следва да си изясни какви специалисти й трябват и да финансира тяхната подготовка. Другите да си плащат. Възможни са различни варианти, които трябва да са финансово обвързани. Не става въпрос дали държавните висши училища имат печалби, или понасят загуби, а държавата да им осигури достатъчно средства, за да гарантира качествено обучение.

– Ще успее ли университетът да оцелее, ако базовата издръжка стане отново 963 лв.?

– Разбира се, вече сме го доказали. Когато нормативът беше свален на 693 лв., вдигането на таксите не можа да компенсира неговото намаляване. Тогава бюджетът на УНСС загуби 4,5 млн. лв. Ако сега се приеме предложението за намаляване на таксите, без да се увеличи нормативът, УНСС ще загуби още 4 млн. лв. Ще стигнем до невъзможност да плащаме заплати.

Ако се намали студентското участие и се върне базовият норматив на 963 лв., няма да има проблеми. Въпросът е да има достатъчно средства, за да си вършим работата. А не, както някои мислят, че ние понасяме загуби. Не губим ние, а ще загубят нашите деца, защото няма да можем да ги учим нормално.

– Можете ли да кажете какви ще станат таксите, ако предложението бъде одобрено от парламента?

– 90% от нашите студенти са в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“, а базовият държавен норматив за тях е 693 лв. Ако слезем на 30% студентско участие, това означава по 170 – 180 лв. по-малко от студент годишно от тези две направления и около 300 лв. по-малко от правните и политическите науки, журналистиката и социологията. Същото се отнася и за държавната поръчка в магистърското обучение. Това, умножено по броя на студентите, формира недостиг от 4 млн. лв., който ще ни постави под санитарния минимум. Затова трябва да има компенсаторен механизъм от страна на държавата.

Спекулира се, че това може да стане чрез наскоро излезлия нов рейтинг на университетите. Но не се коментира, че по него се разпределят до 4% от държавния ресурс, който отива за университетите. Останалите 96% се разпределят на калпак, на брой студенти. Без значение че има университети с почти най-висока оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация, и такива, които едва са преминали бариерата, за да получат правото да обучават студенти. Къде е тогава стимулът за високо качество, след като и най-добрите, и най-лошите получават еднаква субсидия. Това е причината всички висши училища да увеличават броя на студентите, защото от това зависи размерът на държавната издръжка.

– УНСС е сред водещите университети според рейтинговата система. Въпреки това изостава в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“. Какво ще направите, за да достигнете върха?

– Зависи как става оценяването. Мисля, че един от сериозните недостатъци на системата е, че показателите, по които тя мери, не отчитат мащаба на университетите. Да вземем направление „Икономика“. В него на първо място е Американският университет, на второ – Софийският. В тях има по няколкостотин студенти. В УНСС са 20 000. Обучаваме специалисти за над 40 професии, нужни на държавата. Но това не се отчита. На 4-то място е Висшето транспортно училище, а доказани висши икономически училища като Икономическия във Варна и Стопанската академия в Свищов са на седмо и осмо място. Очевидно системата следва да се усъвършенства, за да може класациите да отговарят на реалността.

Има и други смущаващи примери. Академията на МВР според тази рейтингова система обучава най-добрите архитекти. Това означава ли, че УАСГ подготвя най-добрите полицаи?

– Какво се случи с новия корпус на УНСС, с който имаше проблеми преди време?

– Поради авария в резултат на пропадане на земни пластове се наложи да затворим корпуса. Най-важното е, че реагирахме незабавно и осигурихме сигурността на студентите, преподавателите и служителите. Веднага забраних достъпа до сградата и уведомих съответните компетентни органи. Успяхме да го укрепим временно, докато специалистите направят експертиза, въз основа на която предписаха мерки за неговото възстановяване.

Сформирах комисия от най-добрите експерти в тази област в България под председателството на зам.-ректора на УАСГ. В нея беше включен и проектантът на сградата. Комисията работи много активно и в края на миналата година излезе със становище. Представихме го по съответния ред с искане за оказване на финансова помощ за възстановяването на корпуса, защото аварията ни лиши от използването на 25 учебни зали и над 70 преподавателски кабинета. Наложи се да предприемем спешни мерки, за да продължи нормалният учебен процес. Направихме ново разписание на лекциите – от 7,15 до 22 часа, включително в събота и неделя.

Днес научих добрата новина, че ще ни бъдат отпуснати средства. От името на академичното семейство на УНСС искам да благодаря на премиера, на министрите на образованието и науката и на финансите, на цялото правителство за проявеното разбиране и съпричастност. Веднага след получаването на средствата ще започнем възстановяването на сградата, което се надявам да приключи до началото на новата учебна година.

***

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България“

Има около 200 научни публикации по икономически науки

Зам.-председател на Съвета на ректорите

***

 


 

БНТ Денят започва – Сутрешен блок, 5 февруари 2014г.

 

Как би се отразило на университетите
намаляване на таксите за студентите

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Водеща: В следващите минути ще си говорим за студентските тревоги или по-скоро за тревогите на ректорите. Те скочиха срещу евентуалното намаляване на студентските такси. Това е едно от предложенията в Закона за висшето образование, което стана дискусионно тези дни. Най-много ще загуби Университетът за национално и световно стопанство ако правилата се променят и ако таксите бъдат намалени. Стати Статев, ректор на университета сега в нашето студио. Добро утро. С колко ще загуби и какво ще загуби УНСС ако евентуално това предложение бъде прието – от догодина таксите почти наполовина да бъдат намалени?
Проф. Стати Статев:
 Тук има някакво неразбиране. Не става въпрос за печалби или загуби. Държавните университети получават средства, за да обучават студенти и да правят наука. Ние не сме фирма, която печели или губи. Става въпрос предложението да бъде балансирано и обвързано. Ако внимателно сте чели мотивите към предложението, те са един чудесен анализ на ситуацията – това какво се получи във време на криза.

Водеща: Какво видяхте вие в този анализ?

Проф. Стати Статев: Преди 6 години държавата намали с една трета финансирането и постепенно вдигна с една трета участието на студентите. Т.е. стигна се до там, че  базовият норматив от 963 лв. беше намален на 693 лв., студентите заплащаха от него вместо една трета, две трети, а бюджетът ни беше орязан с 4.5 млн. лв. И тогава в Съвета на ректорите приехме становище, че това е екзистенц минимумът, на който можем да функционираме, а не да губим или да печелим. Ние няма да загубим – ще загубят студентите, ще загуби държавата.

Водеща: Какво е положението в момента?

Проф. Стати Статев: Има два варианта. Единият е да се върнем на предкризисното равнище от 2008 -2009 г., което означава държавата да вдигне базовия норматив на 963 лв., колкото беше тогава, и да намали студентското участие. Но тук има нещо, което трябва да се изясни.

Водещ: Т.е. субсидията да се вдигне за сметка на таксите.

Проф. Стати Статев: Има нещо, което трябва да се изясни. От тази законова мярка  фактически ще бъдат засегнати тези държавни университети, които имат най-ниско финансиране. Това е базовият коефициент, с който се финансират забележете – професионалните направления „Икономика“, „Администрация и управление“, и „Педагогика“.
Водещ: При вас е най-сериозно положението, като че ли, защото икономика се учи преди всичко при вас.

Проф. Стати Статев: Точно така. Става въпрос за всички държавни университети, които обучават учители. Нашите икономисти, управленци, администратори, учители – тези, които възпитават бъдещето на страната, са с най-малко пари. С два пъти по-малко пари, отколкото се дават за един ученик.

Водеща: Каква е издръжката в момента на един студент по икономика?

Проф. Стати Статев: 693 лв. на година. И вижте какво се получава – 30% от нея са малко над 200 лв. Затова казвам, че ще бъдат засегнати тези направления и следващото ниво, което е с коефициент 1.6 и за което се плаща 1108 лв. – това са професионалните направления „Право“, „Журналистика“, „Социология“, „Политически науки“. Вчера вашата телевизия даде информация, че издръжката на един студент по медицина е над 7000 лв., а таксата – 900 лв. на година, т.е. 12%. И тук давам една идея – за да се реши този въпрос, трябва да се види как ще бъдат компенсирани бюджетите на тези университети, които са ниско бюджетирани. Има различни начини. Съветът на ректорите има съвместно предложение от една година със синдиката „Висше образование и наука” към КНСБ за решение на този въпрос и то струваше под 50 млн. лв. Тези пари не се намериха.

Другият вариант е – давам предложение към управляващите и депутатите – студентите да плащат не процент от държавната издръжка, а всеки студент държавна поръчка да плаща твърда такса.

Водещ: Ще приемат ли тези идеи депутатите?

Проф. Стати Статев: Не мога да ви кажа.

Водеща: Те обсъждат ли с вас?

Проф. Стати Статев: Защо студенти в различни държавни университети трябва да плащат различни такси съобразно държавната издръжка? Ето ви идея – да се направи една такса, единна за всички студенти държавна поръчка, а не да бъде процент. Защото финансирането на университети върви по една скала от единица базов норматив до коефициент 13.

Водещ: Вие имате ли подкрепа отнякъде на тази ваша идея, която сега споделяте за първи път, може би?

Проф. Стати Статев: Надявам се, че предстоят разговори със Съвета на ректорите, със социалните партньори, в Комисията по образование и наука, докато се стигне до решение, защото в крайна сметка ние сме държавни университети. Ние за какво да се борим? На нас са ни нужни средства, за да обучаваме студентите и да правим наука. Нищо повече.

Водещ: Някакви мерки освен разговори, диалог, който ще търсите, някакви други мерки, други стъпки, обмисляте ли нещо по-радикално, за да ви обърнат внимание в тази ситуация?

Проф. Стати Статев: Какво значи радикално? Достатъчно радикално е, че сте ме поканили в националната телевизия и аз казвам проблема.

Водеща: Намаляването на таксите обсъждано ли е с вас, с останалите ректори предварително. Защото виждаме сега остра реакция ,почти единодушна, на ректорите на почти всички по-големи държавни университети.

Проф. Стати Статев: Ако имаше обсъждане, тези неща щяха да бъдат казани, защото ние ги знаем. Но се надявам, че занапред тези въпроси ще бъдат обсъждани.

Водеща: Кажете обаче новата рейтингова система, която така беше рекламирана в началото на месец февруари от Министерството на образованието, къде подрежда УНСС според новите критерии? Какъв рейтинг имате вие?

Проф. Стати Статев: С тази рейтингова система, около която толкова се шуми, се разпределят под 4% от средствата, предназначени за висше образование и наука за висшите училища.

Водеща: Т.е. не е толкова важна, така ли да разбираме?

Проф. Стати Статев: 21.5 млн. лв. ще бъдат разпределени според тази система. Крайно време е тя да бъде по-детайлно обсъдена в широк формат. Редно е 51 ректори в България, обединени в Съвета на ректорите, говоря като зам.-председател на Съвета на ректорите в случая, да кажат – да, ние приемаме да бъдем рейтинговани по тази система. Нужен е може би и нашият опит, нужен е и опитът на социалните партньори. Вие много добре знаете, защото медиите тиражираха това, че според тази рейтингова система Академията на МВР обучава най-добрите архитекти, а може би архитектурният университет – най-добрите полицаи?

Водещ: Къде е сбъркана тази система на оценяване?

Проф. Стати Статев: Разговорът е много дълъг. Това, че УНСС отива по-назад в класирането, идва от нещо, което системата не отчита. Не отчита мащаба на университета. Т.е. ние се сравняваме, приемайки всяка година 4500 икономисти, управленци, прависти, с университети като Американския, който приема десетина пъти по-малко, и със Софийския, където е един факултет. Т.е. сравняваме една система, която е огромна в пълен мащаб около 20 000 студента, със система с няколко стотин. И затова не става, защото показателите са интензивни и те разпределят на студент или на преподавател.
Водеща: Означава ли това, че ще получавате по-малко пари, заради това, че сте по-назад в класацията?

Проф. Стати Статев: На практика това означава, че ще получим по-малка част от тези средства. Нека оставим УНСС, но вижте в класирането за икономика – ние сме на трето място след Американския университет и Софийския университет. И по този повод аз казах: „Да, ако оставя само три – четири елитни специалности, вероятно ще излезем на първо място”. На четвърто място е Висшето транспортно училище, а такива традиционни икономически висши училища като Икономическия университет – Варна и Стопанската академия – Свищов, са на седмо, осмо място. Това е най-малко смущаващо и поставя въпроса за прецизността на рейтинга.

Водеща: Кажете, отвъд рейтингите, по-спокойно ли се учи към днешна дата в УНСС като няма вече студентска окупация?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че е било неспокойно и по време на студентската окупация. Беше притеснено заради залата, която не можехме да ползваме, та студентите и преподаватели минаваха през парка, за да ползват зали в Колежа по телекомуникации.
Водещ: Имаше напрежение около вашето име обаче, доста сериозно. Включително едно видео се появи, заснето може би тайно, докато вие /…/
Проф. Стати Статев:
 Мисля, че този въпрос го изчерпахме и още на следващия ден по всички медии.

Водещ: Пред медии не сте говорили по тази тема. Поне в БНТ аз не си спомням. Дължите ли извинение на тези хора…

Проф. Стати Статев: В БНТ не, но по всички други медии… Става въпрос за думи, извадени от контекста. Предполагам, че…

Водещ: Дължите ли извинение на тези хора, на студентите, които бяха в залата, които ви записаха? Съответно станахте герой в различни предавания с това видео.
Проф. Стати Статев:
 Мисля, че в обществото всички си дължим взаимно извинение заради липсата на торелантност. И аз, разбира се, поднасям моите към всички, които по една или друга причина, без желание, съм засегнал, търсейки по-добър вариант за социален живот, по-добър вариант за учене. Повикът ми към тях беше – да, изразявайте каквито имате мнения и становища, но без да пречите на другите. Това беше. Думите бяха извадени от контекст, чисто спекулативно.

Водещ: Да, имаше думи обаче за това да отидат в чужбина, ако не им харесва в България. Мога да ви цитирам и точни думи ако искате.

Проф. Стати Статев: Извадени от контекста.

Водещ: Буквално е пуснато видеото едно към едно в интернет: „Вървете в чужбина колега, но не пречете на тези, които искат в България да учат”. Както и да го тълкуваме, насочвате към чужбина някои студенти.

Стати Статев: Всеки има право на своя избор. И ние ставаме свидетели на това – че всяка година над 10 000 наши зрелостници отиват да учат в чужбина. И не става въпрос за гонене, става въпрос за толерантност. И тук идеята е, че в чужбина няма такива правила като при нас.

Водещ: Все пак съжалявате ли за постъпката си, за изказването ви, което беше доста емоционално в този момент?

Стати Статев: Конкретно за този коментар и обръщането му в този план, защото смея да твърдя , че всичките ми действия са насочени точно към обратното. УНСС е  единственият университет, който има десет специалности, които се преподават изцяло на английски език. И това е да може да задържаме нашите деца тук, за да учат на английски. След това им предлагаме съвместни магистратури с английски и френски университети. Така че несериозно и нелепо изглежда това като персонално обвинение.

Водеща: Кажете ще последвате ли примера на своя колега от Софийския университет за по-сигурни мерки и по-голяма система на сигурност след втората окупация, в която знаем, че попадна Алма матер?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че университетите трябва да се превръщат в някакви специални обекти, със специална охрана. Те винаги са били публични институции. Не съм привърженик на въвеждане на полицейщина в университетите. Това няма да реши проблема. Проблемът ще бъде решен с непрекъснат диалог с младите хора. Проблемът ще бъде решен, ако имаме здраво общество, защото видяхме как проблемите не възникваха в университетите. Моите колеги студенти нямаха никакви претенции нито към ректора, нито към академичното ръководство. Проблемът не е университетски.
Водеща: Благодарим ви. 


 

БНТ Денят започва – Сутрешен блок, 5 февруари 2014г.

 

Как би се отразило на университетите
намаляване на таксите за студентите

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Водеща: В следващите минути ще си говорим за студентските тревоги или по-скоро за тревогите на ректорите. Те скочиха срещу евентуалното намаляване на студентските такси. Това е едно от предложенията в Закона за висшето образование, което стана дискусионно тези дни. Най-много ще загуби Университетът за национално и световно стопанство ако правилата се променят и ако таксите бъдат намалени. Стати Статев, ректор на университета сега в нашето студио. Добро утро. С колко ще загуби и какво ще загуби УНСС ако евентуално това предложение бъде прието – от догодина таксите почти наполовина да бъдат намалени?
Проф. Стати Статев:
Тук има някакво неразбиране. Не става въпрос за печалби или загуби. Държавните университети получават средства, за да обучават студенти и да правят наука. Ние не сме фирма, която печели или губи. Става въпрос предложението да бъде балансирано и обвързано. Ако внимателно сте чели мотивите към предложението, те са един чудесен анализ на ситуацията – това какво се получи във време на криза.

Водеща: Какво видяхте вие в този анализ?

Проф. Стати Статев: Преди 6 години държавата намали с една трета финансирането и постепенно вдигна с една трета участието на студентите. Т.е. стигна се до там, че  базовият норматив от 963 лв. беше намален на 693 лв., студентите заплащаха от него вместо една трета, две трети, а бюджетът ни беше орязан с 4.5 млн. лв. И тогава в Съвета на ректорите приехме становище, че това е екзистенц минимумът, на който можем да функционираме, а не да губим или да печелим. Ние няма да загубим – ще загубят студентите, ще загуби държавата.

Водеща: Какво е положението в момента?

Проф. Стати Статев: Има два варианта. Единият е да се върнем на предкризисното равнище от 2008 -2009 г., което означава държавата да вдигне базовия норматив на 963 лв., колкото беше тогава, и да намали студентското участие. Но тук има нещо, което трябва да се изясни.

Водещ: Т.е. субсидията да се вдигне за сметка на таксите.

Проф. Стати Статев: Има нещо, което трябва да се изясни. От тази законова мярка  фактически ще бъдат засегнати тези държавни университети, които имат най-ниско финансиране. Това е базовият коефициент, с който се финансират забележете – професионалните направления „Икономика“, „Администрация и управление“, и „Педагогика“.
Водещ: При вас е най-сериозно положението, като че ли, защото икономика се учи преди всичко при вас.

Проф. Стати Статев: Точно така. Става въпрос за всички държавни университети, които обучават учители. Нашите икономисти, управленци, администратори, учители – тези, които възпитават бъдещето на страната, са с най-малко пари. С два пъти по-малко пари, отколкото се дават за един ученик.

Водеща: Каква е издръжката в момента на един студент по икономика?

Проф. Стати Статев: 693 лв. на година. И вижте какво се получава – 30% от нея са малко над 200 лв. Затова казвам, че ще бъдат засегнати тези направления и следващото ниво, което е с коефициент 1.6 и за което се плаща 1108 лв. – това са професионалните направления „Право“, „Журналистика“, „Социология“, „Политически науки“. Вчера вашата телевизия даде информация, че издръжката на един студент по медицина е над 7000 лв., а таксата – 900 лв. на година, т.е. 12%. И тук давам една идея – за да се реши този въпрос, трябва да се види как ще бъдат компенсирани бюджетите на тези университети, които са ниско бюджетирани. Има различни начини. Съветът на ректорите има съвместно предложение от една година със синдиката „Висше образование и наука” към КНСБ за решение на този въпрос и то струваше под 50 млн. лв. Тези пари не се намериха.

Другият вариант е – давам предложение към управляващите и депутатите – студентите да плащат не процент от държавната издръжка, а всеки студент държавна поръчка да плаща твърда такса.

Водещ: Ще приемат ли тези идеи депутатите?

Проф. Стати Статев: Не мога да ви кажа.

Водеща: Те обсъждат ли с вас?

Проф. Стати Статев: Защо студенти в различни държавни университети трябва да плащат различни такси съобразно държавната издръжка? Ето ви идея – да се направи една такса, единна за всички студенти държавна поръчка, а не да бъде процент. Защото финансирането на университети върви по една скала от единица базов норматив до коефициент 13.

Водещ: Вие имате ли подкрепа отнякъде на тази ваша идея, която сега споделяте за първи път, може би?

Проф. Стати Статев: Надявам се, че предстоят разговори със Съвета на ректорите, със социалните партньори, в Комисията по образование и наука, докато се стигне до решение, защото в крайна сметка ние сме държавни университети. Ние за какво да се борим? На нас са ни нужни средства, за да обучаваме студентите и да правим наука. Нищо повече.

Водещ: Някакви мерки освен разговори, диалог, който ще търсите, някакви други мерки, други стъпки, обмисляте ли нещо по-радикално, за да ви обърнат внимание в тази ситуация?

Проф. Стати Статев: Какво значи радикално? Достатъчно радикално е, че сте ме поканили в националната телевизия и аз казвам проблема.

Водеща: Намаляването на таксите обсъждано ли е с вас, с останалите ректори предварително. Защото виждаме сега остра реакция ,почти единодушна, на ректорите на почти всички по-големи държавни университети.

Проф. Стати Статев: Ако имаше обсъждане, тези неща щяха да бъдат казани, защото ние ги знаем. Но се надявам, че занапред тези въпроси ще бъдат обсъждани.

Водеща: Кажете обаче новата рейтингова система, която така беше рекламирана в началото на месец февруари от Министерството на образованието, къде подрежда УНСС според новите критерии? Какъв рейтинг имате вие?

Проф. Стати Статев: С тази рейтингова система, около която толкова се шуми, се разпределят под 4% от средствата, предназначени за висше образование и наука за висшите училища.

Водеща: Т.е. не е толкова важна, така ли да разбираме?

Проф. Стати Статев: 21.5 млн. лв. ще бъдат разпределени според тази система. Крайно време е тя да бъде по-детайлно обсъдена в широк формат. Редно е 51 ректори в България, обединени в Съвета на ректорите, говоря като зам.-председател на Съвета на ректорите в случая, да кажат – да, ние приемаме да бъдем рейтинговани по тази система. Нужен е може би и нашият опит, нужен е и опитът на социалните партньори. Вие много добре знаете, защото медиите тиражираха това, че според тази рейтингова система Академията на МВР обучава най-добрите архитекти, а може би архитектурният университет – най-добрите полицаи?

Водещ: Къде е сбъркана тази система на оценяване?

Проф. Стати Статев: Разговорът е много дълъг. Това, че УНСС отива по-назад в класирането, идва от нещо, което системата не отчита. Не отчита мащаба на университета. Т.е. ние се сравняваме, приемайки всяка година 4500 икономисти, управленци, прависти, с университети като Американския, който приема десетина пъти по-малко, и със Софийския, където е един факултет. Т.е. сравняваме една система, която е огромна в пълен мащаб около 20 000 студента, със система с няколко стотин. И затова не става, защото показателите са интензивни и те разпределят на студент или на преподавател.
Водеща: Означава ли това, че ще получавате по-малко пари, заради това, че сте по-назад в класацията?

Проф. Стати Статев: На практика това означава, че ще получим по-малка част от тези средства. Нека оставим УНСС, но вижте в класирането за икономика – ние сме на трето място след Американския университет и Софийския университет. И по този повод аз казах: „Да, ако оставя само три – четири елитни специалности, вероятно ще излезем на първо място”. На четвърто място е Висшето транспортно училище, а такива традиционни икономически висши училища като Икономическия университет – Варна и Стопанската академия – Свищов, са на седмо, осмо място. Това е най-малко смущаващо и поставя въпроса за прецизността на рейтинга.

Водеща: Кажете, отвъд рейтингите, по-спокойно ли се учи към днешна дата в УНСС като няма вече студентска окупация?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че е било неспокойно и по време на студентската окупация. Беше притеснено заради залата, която не можехме да ползваме, та студентите и преподаватели минаваха през парка, за да ползват зали в Колежа по телекомуникации.
Водещ: Имаше напрежение около вашето име обаче, доста сериозно. Включително едно видео се появи, заснето може би тайно, докато вие /…/
Проф. Стати Статев:
Мисля, че този въпрос го изчерпахме и още на следващия ден по всички медии.

Водещ: Пред медии не сте говорили по тази тема. Поне в БНТ аз не си спомням. Дължите ли извинение на тези хора…

Проф. Стати Статев: В БНТ не, но по всички други медии… Става въпрос за думи, извадени от контекста. Предполагам, че…

Водещ: Дължите ли извинение на тези хора, на студентите, които бяха в залата, които ви записаха? Съответно станахте герой в различни предавания с това видео.
Проф. Стати Статев:
Мисля, че в обществото всички си дължим взаимно извинение заради липсата на торелантност. И аз, разбира се, поднасям моите към всички, които по една или друга причина, без желание, съм засегнал, търсейки по-добър вариант за социален живот, по-добър вариант за учене. Повикът ми към тях беше – да, изразявайте каквито имате мнения и становища, но без да пречите на другите. Това беше. Думите бяха извадени от контекст, чисто спекулативно.

Водещ: Да, имаше думи обаче за това да отидат в чужбина, ако не им харесва в България. Мога да ви цитирам и точни думи ако искате.

Проф. Стати Статев: Извадени от контекста.

Водещ: Буквално е пуснато видеото едно към едно в интернет: „Вървете в чужбина колега, но не пречете на тези, които искат в България да учат”. Както и да го тълкуваме, насочвате към чужбина някои студенти.

Стати Статев: Всеки има право на своя избор. И ние ставаме свидетели на това – че всяка година над 10 000 наши зрелостници отиват да учат в чужбина. И не става въпрос за гонене, става въпрос за толерантност. И тук идеята е, че в чужбина няма такива правила като при нас.

Водещ: Все пак съжалявате ли за постъпката си, за изказването ви, което беше доста емоционално в този момент?

Стати Статев: Конкретно за този коментар и обръщането му в този план, защото смея да твърдя , че всичките ми действия са насочени точно към обратното. УНСС е  единственият университет, който има десет специалности, които се преподават изцяло на английски език. И това е да може да задържаме нашите деца тук, за да учат на английски. След това им предлагаме съвместни магистратури с английски и френски университети. Така че несериозно и нелепо изглежда това като персонално обвинение.

Водеща: Кажете ще последвате ли примера на своя колега от Софийския университет за по-сигурни мерки и по-голяма система на сигурност след втората окупация, в която знаем, че попадна Алма матер?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че университетите трябва да се превръщат в някакви специални обекти, със специална охрана. Те винаги са били публични институции. Не съм привърженик на въвеждане на полицейщина в университетите. Това няма да реши проблема. Проблемът ще бъде решен с непрекъснат диалог с младите хора. Проблемът ще бъде решен, ако имаме здраво общество, защото видяхме как проблемите не възникваха в университетите. Моите колеги студенти нямаха никакви претенции нито към ректора, нито към академичното ръководство. Проблемът не е университетски.
Водеща: Благодарим ви.

Standard, February, 5th, 2014

Prof. D.Sc. (Econ.)  Statty Stattev, Rector of UNWE and Deputy Chairman of the Rectors Council in the Republic of Bulgaria: We Lose 4 Million If the University Fees Fall Away

Stela STOYANOVA

I wouldn`t let to use my personal contacts with Oresharsky. Such a burden we could not bear, said Prof. Statty Stattev.

A proposal by a group of parliament members from the Bulgarian Socialist Party (BUS) to be reduced the student fees has raised the academic community. In the proposal is written that students will be able to pay 30% of the allowance granted to a student by the state. So far the limit of the fee was 2/3 of it. However, in the draft is not specified how the state will compensate universities losses from lower fees. How much will the losses be and what changes are necessary in the higher education, was asked the Rector of UNWE Prof. Statty Stattev.

 

Prof. Stattev, what do you think about the proposal by the group of deputies from the BUS to be reduced the student fees without committing it to an increase of the state subsidies to universities. What will be the consequences for the UNWE?

– In the proposal is correctly written that in the pre-crisis 2008 our basic norm was 963 BGN and the students have paid 30% of it. Then as a crisis measure the state decreased the funding by 1/3 and it became 693 BGN per student. In this situation, we have lost 160 BGN per student in the basic professional fields of Economics and Administration and Management (where nearly 90% of the students at the UNWE are educated) as well as 300 BGN per student in professional fields of Law and Political Sciences. Thus the total loss in our budget was 4-5 million BGN. Then the statement of the Rectors Council was clear that it was the subsistence level which could not be reduced more than that.

Assuming the current proposal to reduce the student participation without increasing the state subsidy will mean that annually we will not get 250 BGN more for students on Economics and Administration and Management as well as 40 BGN more for students on Law and Political Sciences. It could lead to a further reduction of about 4 million BGN. Such a burden we could not bear.

The reasonable step is for state to restore the pre-crisis level of the basic norm of 963 BGN of which the students pay 30% and then to decide which way to go.

The Prime Minister Oresharsky is a lecturer at the university. Will you try to contact him and discuss the situation?

– We prepare the future elite of the nation with 693 BGN per student a year. It is the money for the basic specialities Economics, Administration and Management and Pedagogy. And it is despite the fact that the allowance per student is between 1200 and 1400 BGN. What battle do we have to lead? It`s not about the private universities but for the state ones. So I expect the state will share its part of the responsibility. I am confident that the government will hear very well what I and my colleagues rectors comment in the media from Monday. I am not going to speculate with the fact that part of the rulers are our alumni and lecturers – including the Prime Minister, the Minister of Finance and Minister of Foreign Affairs, the Economic Vice – Premier. I wouldn`t let to use these personal contacts. What do I have to fight for? For a state university functioning? It does not seem serious.

– Recently is talked a lot about the funding of specialities prior for the state and the economics is not among them

– I am embarrassed that lately many private questions have turned up which by no means will solve the problems in the higher education including the mandates of rectors. The state should determine its policy in higher education after it has declared that the education is a priority. How will it fund the education? The results of the rating system came out. On that basis about 3 and 4% of the funding for higher education are distributed. The remaining 96% are allocated unlimitedly. And no difference is made between the state universities which are at the top in the ranking by the National Agency on Assessment and Accreditation and the ones which are at the bottom. It doesn`t matter that there are universities with a score almost 10 full / the highest score – 6.p. / and universities who has barely passed the barrier to be allowed them to educate. But all the universities receive equal funding. Where is the incentive for quality here?

Secondly, what does it mean a state university? Does it mean for the state to give money and educate professionals for the private business and Europe or does it mean for the state to fund the professionals it needs. This is the great issue – we have a certain resource that can be distributed more efficiently if the assessments and capabilities of different universities are considered. So the conversation is much longer.

– Do you support the proposal to have no restriction of rectors mandates?

– It`s not a private matter. The main issue is how much will be expanded the academic autonomy. The Rectors Council has a decision by which we want the status of state universities to be equated with the status of the private ones in terms of their self-determination as an organization, form, structure and way of management.

So it will allow you to decide independently who will manage the university – the Board or Rector’s Council?

– Not only that. It is said in the law that to open a department there must have a minimum of seven full-time lecturers. But there are such “close” areas where it is not warranted to be opened an artificial department just to meet this requirement. It requires the lecturing in all its forms to be led only by the department. It does not entitle me as a Rector to appoint one director of Master`s degree program who can form a team as it is the practice in the leading universities in Europe and in the world.

There are many similar problems. Therefore, we must examine them and apprise what will be the format of the academic autonomy, to what extent the universities will be autonomous in their decisions and where the state to impose its sanctions. These fundamental issues should be resolved after a profound discussion with all the parties concerned where the Rectors Council should have a serious role and along with the social partners, businesses, ministries to find answers together.

One more example: the results of the rating system. Some of them don`t seem serious. I won`t talk about the UNWE but I will mention the Interior Ministry Academy where according to the rating system are prepared the best architects. Therefore at the University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy should be prepared the best policemen. But there are some things that should be specified before making any allocations of funds especially of state ones.

– According to these results of the rating system the American University and the University of Sofia have turned out ahead of you in the professional field of Economics. How would you comment it?

– It is a shortcoming of the rating system which we have commented with its creators. It does not reflect the scope of the universities. UNWE is a huge mass university – the main one where professionals in the field of Economics and Administration and Management in our country are educated. There`s no way to be compared our nearly 20 000 students with 100 or 200-300 ones at the University of Sofia or at the American University. If we decrease our scope and prepare, for example, specialists only in the needed specialities such as Finance, Accountancy, Marketing, we will probably be at the first place. Is this what our country needs? Where have fewer students, where have a boutique structure, there will be obtained higher scores by this rating system. We should think about how the system to get closer to reality.

Would you like to increase the number of students admitted in the first year of education?  

– There will be no increase, it may even be a slight decrease or we can keep it at the current level. I am opposed to the constant increase in the number of students but I understand it because the money follows the student. Each student accepted at the university brings money but it reflects to the quality of education.

The new initiative which we develop this year is the implementation of national contests and competitions for students from the elite professional schools in Sofia and in in the country. The winners receive certificates and on this base we recognize an excellent exam mark for them if they wish to study at our university. We have about 20 candidates on this base. Having in mind our admittion of 4200 students it couldn`t be defined as a preference but it creates an interest among young people and generates in them a desire to stay and study in Bulgaria. It makes them understand that here they will not get a worse education than the average one in Europe.

Will you increase the number of programmes in the English language?

– In this respect we have already reached the optimum – there are already 10 programmes. We started three programmes 8 years ago. The interest in them is very high. There are two streams of 20 students – these are the best graduates from the elite language high schools. Some specialities are combined – such as Finance and Accountancy, Marketing and Strategic Planning. Thus we meet the needs of our young people who want to learn English here and continue in the joint Master`s degree programmes where they obtain double diplomas from English and French universities. Along with that we accept students from Europe. From this year in the Erasmus Plus Programme are included also Russia and Ukraine. We have concluded more than 200 agreements with European universities on the Erasmus Programme and there are students from almost all countries.

 


Стандарт, 5 февруари 2014 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и
заместник-председател на Съвета на ректорите:

Губим 4 млн., ако таксите за вуз паднат

Стела СТОЯНОВА

Не бих си позволил да използвам личните си контакти с Орешарски
Такъв товар не можем да понесем, казва проф. Стати Статев.

Предложение на група народни представители от БСП за намаляване на студентските такси разбуни академичната общност. В него е записано, че студентите вече ще могат да заплащат до 30% от издръжката, която държавата отпуска на един студент. Досега таванът на таксата бе 2/3 от нея. В проекта обаче не е посочено как държавата ще компенсира на университетите загубите от по-ниските такси. Какви са те и какви промени са нужни във висшето образование, „Стандарт“ попита ректора на УНСС проф. Стати Статев.

 

– Проф. Статев, как гледате на предложението на групата депутати от БСП за намаляване на студентските такси, без това да е обвързано с увеличение на държавната субсидия за университетите. Какви ще са последиците за УНСС?

– В предложението коректно е записано, че в предкризисната 2008 г. базовият ни норматив бе 963 лв., а студентите плащаха 30 на сто от него. След това като антикризисна мярка държавата свали с 1/3 финансирането и то стана 693 лв. на студент. Но на два пъти бе увеличена частта, която заплаща студентът – първо стана 50 на сто, а след това – 2/3. При това положение загубихме по 160 лв. на студент в базовите направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ (в които се обучават близо 90 на сто от студентите в УНСС) и по 300 лв. за студент в „Право“ и „Политически науки“. Тоест общата дупка, която се отвори в бюджета ни, беше 4-5 млн. лв. Позицията на Съвета на ректорите тогава беше категорична, че това е екзистенц-минимумът, от който няма накъде повече да се слиза.

Ако се приеме сегашното предложение да се намали студентското участие, без да се увеличи държавната субсидия, ще означава, че няма да получим още по 250 лв. годишно за студентите по „Икономика“ и „Администрация и управление“ и 340 лв. от студентите „Право“ и „Политически науки“. Това би довело до още едно намаление от около 4 млн. лв. Такъв товар не можем да понесем.

Разумният ход е държавата да възстанови предкризисното ниво на базовия норматив от 963 лв., от който студентът да плаща 30 на сто, и след това да се реши накъде ще вървим.

– Премиерът Пламен Орешарски е Ваш преподавател. Ще търсите ли контакт с него, за да обсъдите ситуацията?

– Подготвяме бъдещия елит на нацията с 693 лв. на студент на година. Толкова са парите за базовите специалности „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“. И това при положение, че издръжката на един ученик е между 1200 и 1400 лв. Каква битка да водим ние? Става дума не за частни, а държавни университети. Затова очаквам държавата да сподели своята част от отговорността.
Убеден съм, че управляващите много добре ще чуят това, което от понеделник аз и моите колеги ректори коментираме в медиите. Няма да спекулирам с факта, че част от управляващите са наши възпитаници и преподаватели – включително премиерът, финансовият и външният министър, икономическият вицепремиер. Не бих си позволил да използвам тези лични контакти. За какво да се боря? За функционирането на един държавен университет? Не изглежда сериозно.

– Напоследък се говори много за финансиране на приоритетни специалности за държавата, а икономиката не е сред тях…

– Смутен съм, че напоследък изскачат прекалено много частни въпроси, които в никакъв случай няма да решат проблемите във висшето образование, включително за мандатността на ректорите. Държавата трябва да реши каква да бъде нейната политика във висшето образование, след като е обявила, че то е приоритет. Как ще го финансира? Ето – излязоха резултатите от рейтинговата система. На тяхна база се разпределят между 3 и 4% от финансирането за висшето образование. Останалите 96% се разпределят на калпак. И не се прави разлика между държавните университети, които са в челото на класацията на Националната агенция за оценяване и акредитация, и на тези, които са в нейния край. Няма никакво значение, че има университети с оценка почти пълно 10 /най-високият резултат – б. р./, и такива, които едва са преминали бариерата, за да им разрешат да преподават. Но всички получават еднакво финансиране. Къде е тук стимулът за качество?

Второ, какво означава държавен университет? Държавата да дава пари да обучаваме кадри за частния бизнес и за Европа? Или държавата да финансира тези кадри, които са й нужни? Това е големият проблем – ние имаме определен ресурс, който може много по-ефективно да бъде разпределен, ако се отчитат оценките и възможностите на различните университети. Така че разговорът е много по-голям.

– Вие подкрепяте ли предложението ректорите да нямат ограничение в мандатите?

– Това е частен въпрос. Главният е доколко ще бъде разширена академичната автономия. Съветът на ректорите, чийто зам.-председател съм, има решение, с което искаме статутът на държавните висши училища да бъде приравнен с този на частните от гледна точка на тяхното самоопределение като организация, форма, структура и начин на управление.

– Тоест сами да решавате кой ще ръководи университета – дали борд, дали ректорски съвет?

– Не само това. В закона например се казва, че за да има катедра, трябва да има минимум 7 щатни преподаватели. Но има такива направления, в които искаме да направим само магистратура и ни трябва катедра с 3-4 преподаватели. В закона е записано, че за да има факултет, в него трябва да има 40 щатни преподаватели. Но има такива „тесни“ направления, в които не е оправдано да се прави изкуствен факултет, само за да се покрие това изискване. Иска се преподаването във всичките му форми да се води единствено и само от катедрата. Това не ми дава право като ректор да назнача един директор на магистърска програма, който да си сформира екип, каквато е практиката във водещите университети в Европа и света.

Има много такива проблеми. Затова трябва да ги разгледаме и да преценим какъв ще е форматът на академичната автономия, докъде ще са автономни университетите в решенията си и къде държавата да налага своите санкции. Тези фундаментални въпроси следва да се решат след задълбочена дискусия с всички заинтересовани страни, в която сериозна роля да има Съветът на ректорите. Заедно със социалните партньори, бизнеса, министерствата. И заедно да намерим отговорите.

Още един пример – резултатите от рейтинговата система. Някои от тях не изглеждат сериозни. Няма да говоря за УНСС, ще дам пример с Академията на МВР, където според рейтинга се подготвят най-добрите архитекти. Тогава УАСГ би трябвало да подготвя най-добрите полицаи. Има неща, които следва да бъдат прецизирани, преди да се правят каквито и да било разпределения на средства, особено държавни.

– Съгласно тези резултати от рейтинга Американският и СУ се оказват пред Вас по направление „Икономика“. Как ще го коментирате?

– Това е недостатък на рейтинговата система, който сме коментирали с нейните създатели. Тя не отчита мащаба на университетите. УНСС е огромен масов университет – основният, който обучава кадрите в „Икономика“ и „Администрация и управление“ у нас. Няма как да бъдат сравнявани нашите близо 20 000 студенти със 100 или 200-300 студенти в СУ или Американския университет. Ако свием своя мащаб и произвеждаме примерно само специалисти по търсените специалности „Финанси“, „Счетоводство“, „Маркетинг“, вероятно ще бъдем на първо място. От това ли има нужда страната ни? Там, където има малко студенти, където има бутикова структура, при тази рейтингова система се получават и по-високи резултати. Трябва да помислим как системата да се приближи до реалностите.

Ще искате ли увеличение на броя на студентите, които ще приемете в първи курс?

– Няма да има увеличение, може дори да има леко намаление или да го задържим на сегашното ниво. Противник съм на непрекъснатото увеличение на броя, но го разбирам, защото парите следват студента. Всеки приет студент носи пари, но това е за сметка на качеството на обучението.

Новото, което развиваме тази година, е провеждането на национални състезания и конкурси за учениците от елитни професионални гимназии в София и страната. Първенците в тях получават сертификати, въз основа на които им признаваме отлична оценка на изпита, ако пожелаят да учат при нас. Имаме около 20 такива кандидати. На фона на нашия прием от 4200 души това не би могло да се определи като преференция, но създава интерес у младите, генерира у тях желание да останат да учат в България. Дава им да разберат, че тук няма да получат по-лошо образование от средноевропейското.

– Ще увеличавате ли програмите си на английски?

– В това отношение достигнахме оптимума – те са вече 10. Започнахме с три преди 8 г. Интересът е много голям. Имаме два потока по 200 души – това са най-добрите абитуриенти от елитни езикови гимназии. Някои специалности са комбинирани – като „Финанси и счетоводство“, „Маркетинг и стратегическо планиране“. Така отговаряме на потребностите на нашите младежи, които искат тук да се обучават на английски. И да продължат в съвместните магистратури, в които даваме двойни дипломи с френски и английски университети. Заедно с това приемаме и студенти от Европа. От тази година в „Еразмус плюс“ са включени и Русия и Украйна. Имаме над 200 договора с европейски университети по „Еразъм“ и студенти от почти всички страни.

2014

 


Академика, 4 февруари 2014

Проф. Статев: Има какво да се желае
по отношение качеството на средното образование

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Завършва “Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „К. Маркс“и по специалност „Математика“ в Софийския университет. От ноември 1980 г. работи Университета за национално и световно стопанство, като преминава в преподавателската си кариера всички стъпала и научни звания. Членува в Съюз на учените в България, Съюз на икономистите в България, Съюз на българските еколози, Нюйоркска академия на науките.

– Проф. Статев, с какво ще е по-различна тазгодишната кандидатстудентска кампания на УНСС?

– Демографската криза непрекъснато се задълбочава и кандидатстудентските кампании стават все по-проблемни за повечето висши училища. В същото време утвърждаваният от държавата прием на студенти е все по-голям от броя на кандидатите. Миналата година дори се стигна до абсурдното положение броят на местата в университетите да е почти два пъти по-голям от този на завършилите средно образование.

УНСС никога не е имал проблем със запълването на планираните места за прием, въпреки странните рейтинги, които се правят. Новото за тазгодишната ни кандидатстудентска кампания е директната комуникация със средното образование. Запознаваме бъдещите студенти с това, което ще получат като образователни услуги, с възможностите, които ще имат по време на следването – стажове и практики у нас и в чужбина, мобилност – обучение един или два семестъра по избор в близо 200 европейски университета, с които имаме договори, а от следващата година – и с университети в Русия и Украйна. Провеждаме национални конкурси и олимпиади по професионални направления, в които обучаваме студенти, и на първенците признаваме оценка „отличен“ 6.00 за участие в КСК, което означава, че те вече са наши студенти.

 –  Към кои специалности предвиждате да има повишен интерес?

– Традиционно голям е интересът към „Право“, където удвоихме приема преди година, към десетте бакалавърски специалности, в които обучението е изцяло на английски език, към поднаправленията „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Бизнес икономика“, към специалностите „Журналистика и масмедии“ и „Медиа икономика“ и др.

–  С какво очаквате българските университети и специално УНСС да се преборят за най-успешните български младежи с чуждите висши училища?

– Нашият стремеж и основна цел е да привличаме най-умните и най-подготвените младежи. Споменах за активната политика на УНСС към завършващите средношколци. Освен това имаме много договори за сътрудничество между УНСС и елитни средни училища в София и страната. Наши преподаватели, служители и студенти им гостуват и представят УНСС, осъществяват жив контакт с бъдещите студенти, отговарят на въпроси. И обратно – абитуриентите ни гостуват и се запознават на място с учебните ни планове, материалната база, библиотеката, Тестовия център и др.

Силна страна на обучението в УНСС е преподаването на английски език в ОКС „бакалавър“ и последващата възможност за продължаване на образованието в трите ни съвместни магистърски програми с водещи европейски университети. Непрекъснато разрастващата се студентска мобилност дава възможност на нашите студенти да се убедят, че преподаването в УНСС не отстъпва на средноевропейското.

Интересен е фактът, че студентите, които се прехвърлят от УНСС в чужди университети, са по-малко от тези, които се връщат от чужбина, за да завършат образованието си в УНСС.

–  Често и студентите, и бизнесът искат повече практика. Има ли място в учебните програми на УНСС възможности за това?

– Всеки студент иска да апробира на практика наученото в университета, а бизнесът винаги предпочита специалисти с практически опит, придобит по време на следването. Никога не сме подценявали практическото обучение на студентите и то задължително присъства в учебните планове. Много силен тласък в развитието на този процес дава нашият Междууниверситетски център за развитие на кариерата, чрез който бизнесът и държавните институции набират студенти за стажове, практики и работа.

Всяка година провеждаме Дни на кариерата, по време на които в университета гостуват 50-те най-големи и авторитетни български и чуждестранни компании, които имат бизнес в България. В договорите, които сме подписали с държавни институции, с фирми и банки, задължително присъства осигуряването на стажантски програми за нашите студенти.

Важна роля има и мащабният проект „Студентски практики“, по който работим през тази учебна година. В него вече участваха над 2000 студенти. Очакваме до приключването му техният брой да достигне 4500. Надяваме се той ще продължи и през следващата учебна година и да се превърне в традиция.

–  Често ни предлагат прогнози на чужди икономисти за България. Не е ли по-добре да се доверяваме повече на българските учени в тази сфера?

– Практика е прогнози за българската икономика да правят и чуждестранни институции и чужди икономисти. Това показва значимостта на нашата сравнително малка национална икономика. Но имаме и достатъчно български учени, които работим за страната си. Както в университетите с икономически и управленски профил, така и в БАН, в редица неправителствени организации. Доверието към предлаганите икономически политики, прогнози и анализи не трябва да се основава на това откъде идват, а на степента на тяхната достоверност и приложимост, на тяхната ефективност.

–  Има ли според Вас достатъчно благоприятни условия за развитие на научния потенциал в сферата на икономиката?

– Условия има, но няма достатъчно финансов ресурс. Икономическите изследвания и научните разработки се базират основно на европейско финансиране. Парите, които държавният бюджет отделя за наука, са много малко – в условията на криза те бяха намалени близо три пъти и вече пета година стоят на това ниско ниво. Необходимо е научните изследвания в областта на икономиката да обслужват в по-голяма степен държавното управление и бизнеса.

 –  С какви очаквания сте към новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“?

–  Самото разкриване на тази оперативна програма е успех за българската наука. Макар и сравнително малко, тези средства ще имат своята роля в развитието на научните изследвания, в частност в областта на икономиката.

–  Често от средите на висшето образование се изказват препоръки към работещите в средното. Вие смятате ли, че българското училищно образование е на достатъчно добро ниво?

– Има какво да се желае по отношение качеството на средното образование като цяло. Казвам като цяло, защото има не малко доказани елитни средни училища, които създават много добре подготвени младежи за вход в университетите.

В УНСС засега не признаваме матурата за „вход“ и продължаваме да проверяваме знанията на кандидат-студентите с приемни изпити. Нещо повече – приемаме документите само на тези от тях, които имат среден бал от дипломата „добър“. Надявам се, че не е далеч времето, когато оценките от средното образование ще бъдат гаранция за качеството на знанията.

Време е държавата да се замисли по един важен въпрос, който многократно е поставян, но засега не е решен. Става дума за най-ниско финансираните от държавата професионални направления „Педагогика”, „Икономика” и „Администрация и управление”. Държавната субсидия за един студент от тези направления е 693 лв. годишно. За сравнение – годишната издръжка на един гимназист е между 1200 и 1400 лв., т.е. два пъти повече. Не е нормално издръжката на бъдещите учители да е два пъти по-малка от тази на учениците. Същото е положението и със заплатите. А това са кадрите, които подготвят бъдещето на нацията.

–  В тази връзка, успяват ли преподавателите във висшите училища да бъдат на комуникационното ниво на младежите днес?

– Динамичното развитие на информационните и комуникационните технологии е голямо предизвикателство както към студентите, така и към преподавателите. В УНСС имаме онлайн връзка с пет световни бази данни в областите, в които обучаваме, с всички големи световни библиотеки, разполагаме с над половин милион тома специализирана литература. Цялата територия на УНСС е Wi-Fi зона.

Голяма част от изпитите, включително държавни, са в електронен формат – компютърът изпитва и поставя оценка. В два факултета се работи по пилотен проект с електронни изпитни протоколи и електронни главни книги за оценките на студентите.

Кандидат-студентите в УНСС могат да се явяват всеки месец на електронен тест. Нашите студенти получават със SMS оценките от изпитите, чрез системата WEB-студент могат да направят всички интересуващи ги справки, свързани със студентското им положение.

УНСС работи по проект за дистанционно обучение, в рамките на който бяха разработени 60 мултимедийни офлайн учебника и 60 мултимедийни онлайн учебника за специалностите „Икономика“ и „Бизнес администрация“, предназначени за студенти от ОКС “бакалавър” и за специалностите  “Счетоводство и контрол“, „Публични финанси“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“ – предназначени за студенти от ОКС “магистър“. По тях през летния семестър на учебната 2013/2014 г. пилотно ще се обучават над 3 500 студенти от Центъра за дистанционно обучение в София, в РЦДО – Хасково и РЦДО – Пловдив.

Нашият университет е пълноправен участник в Европейската мрежа за дистанционно обучение, което ни дава възможност да обменяме опит и информация с университети от целия континент, да прилагаме най-добрите им практики.

– Трябва ли да могат висшите училища сами да определят мандатите на ректорите си, както предлагат депутати?

– Това е важен, но частен въпрос от голямата тема за академичната автономия, който има две измерения – продължителност на мандата в години и брой мандати. Моето убеждение е, че Общото събрание на всеки университет следва да определя това, защото то е законодателният орган, в който е представена цялата академична общност – преподаватели, студенти, докторанти, служители.

Нужна е по-голяма автономия и академична свобода – например всяко висше училище само да определя академичната структура, организация и форми на управление. А не както е сега – Законът за висше образование императивно да определя, че всяка катедра трябва да има минимум 7 преподаватели, а факултетът – най-малко 40. В редица случаи това пречи, а не помага. Или друг пример – сега според закона магистърското обучение може да се осъществява единствено и само от катедра. Но това води понякога до невъзможност в държавните университети да се правят междукатедрени и междуфакултетни магистърски програми. Това прави системата тромава, подвластна на формални правила, които спъват нейното приобщаване към новите реалности, лишава я от гъвкавост.

Затова е необходимо след публична дискусия, с участието на академичните среди и МОН, да се стигне до консенсус за разгръщане на академичната автономия, която ще даде не само права, но и отговорности на университетите, ще им даде възможност да реагират на новите предизвикателства, на потребностите на пазара на труда, на нуждите на държавата и бизнеса от висококвалифицирани кадри. 


Академика, 4 февруари 2014 г.

Проф. Статев: Има какво да се желае
по отношение качеството на средното образование

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Завършва “Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „К. Маркс“и по специалност „Математика“ в Софийския университет. От ноември 1980 г. работи Университета за национално и световно стопанство, като преминава в преподавателската си кариера всички стъпала и научни звания. Членува в Съюз на учените в България, Съюз на икономистите в България, Съюз на българските еколози, Нюйоркска академия на науките.

– Проф. Статев, с какво ще е по-различна тазгодишната кандидатстудентска кампания на УНСС?

– Демографската криза непрекъснато се задълбочава и кандидатстудентските кампании стават все по-проблемни за повечето висши училища. В същото време утвърждаваният от държавата прием на студенти е все по-голям от броя на кандидатите. Миналата година дори се стигна до абсурдното положение броят на местата в университетите да е почти два пъти по-голям от този на завършилите средно образование.

УНСС никога не е имал проблем със запълването на планираните места за прием, въпреки странните рейтинги, които се правят. Новото за тазгодишната ни кандидатстудентска кампания е директната комуникация със средното образование. Запознаваме бъдещите студенти с това, което ще получат като образователни услуги, с възможностите, които ще имат по време на следването – стажове и практики у нас и в чужбина, мобилност – обучение един или два семестъра по избор в близо 200 европейски университета, с които имаме договори, а от следващата година – и с университети в Русия и Украйна. Провеждаме национални конкурси и олимпиади по професионални направления, в които обучаваме студенти, и на първенците признаваме оценка „отличен“ 6.00 за участие в КСК, което означава, че те вече са наши студенти.

 –  Към кои специалности предвиждате да има повишен интерес?

– Традиционно голям е интересът към „Право“, където удвоихме приема преди година, към десетте бакалавърски специалности, в които обучението е изцяло на английски език, към поднаправленията „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Бизнес икономика“, към специалностите „Журналистика и масмедии“ и „Медиа икономика“ и др.

–  С какво очаквате българските университети и специално УНСС да се преборят за най-успешните български младежи с чуждите висши училища?

– Нашият стремеж и основна цел е да привличаме най-умните и най-подготвените младежи. Споменах за активната политика на УНСС към завършващите средношколци. Освен това имаме много договори за сътрудничество между УНСС и елитни средни училища в София и страната. Наши преподаватели, служители и студенти им гостуват и представят УНСС, осъществяват жив контакт с бъдещите студенти, отговарят на въпроси. И обратно – абитуриентите ни гостуват и се запознават на място с учебните ни планове, материалната база, библиотеката, Тестовия център и др.

Силна страна на обучението в УНСС е преподаването на английски език в ОКС „бакалавър“ и последващата възможност за продължаване на образованието в трите ни съвместни магистърски програми с водещи европейски университети. Непрекъснато разрастващата се студентска мобилност дава възможност на нашите студенти да се убедят, че преподаването в УНСС не отстъпва на средноевропейското.

Интересен е фактът, че студентите, които се прехвърлят от УНСС в чужди университети, са по-малко от тези, които се връщат от чужбина, за да завършат образованието си в УНСС.

–  Често и студентите, и бизнесът искат повече практика. Има ли място в учебните програми на УНСС възможности за това?

– Всеки студент иска да апробира на практика наученото в университета, а бизнесът винаги предпочита специалисти с практически опит, придобит по време на следването. Никога не сме подценявали практическото обучение на студентите и то задължително присъства в учебните планове. Много силен тласък в развитието на този процес дава нашият Междууниверситетски център за развитие на кариерата, чрез който бизнесът и държавните институции набират студенти за стажове, практики и работа.

Всяка година провеждаме Дни на кариерата, по време на които в университета гостуват 50-те най-големи и авторитетни български и чуждестранни компании, които имат бизнес в България. В договорите, които сме подписали с държавни институции, с фирми и банки, задължително присъства осигуряването на стажантски програми за нашите студенти.

Важна роля има и мащабният проект „Студентски практики“, по който работим през тази учебна година. В него вече участваха над 2000 студенти. Очакваме до приключването му техният брой да достигне 4500. Надяваме се той ще продължи и през следващата учебна година и да се превърне в традиция.

–  Често ни предлагат прогнози на чужди икономисти за България. Не е ли по-добре да се доверяваме повече на българските учени в тази сфера?

– Практика е прогнози за българската икономика да правят и чуждестранни институции и чужди икономисти. Това показва значимостта на нашата сравнително малка национална икономика. Но имаме и достатъчно български учени, които работим за страната си. Както в университетите с икономически и управленски профил, така и в БАН, в редица неправителствени организации. Доверието към предлаганите икономически политики, прогнози и анализи не трябва да се основава на това откъде идват, а на степента на тяхната достоверност и приложимост, на тяхната ефективност.

–  Има ли според Вас достатъчно благоприятни условия за развитие на научния потенциал в сферата на икономиката?

– Условия има, но няма достатъчно финансов ресурс. Икономическите изследвания и научните разработки се базират основно на европейско финансиране. Парите, които държавният бюджет отделя за наука, са много малко – в условията на криза те бяха намалени близо три пъти и вече пета година стоят на това ниско ниво. Необходимо е научните изследвания в областта на икономиката да обслужват в по-голяма степен държавното управление и бизнеса.

 –  С какви очаквания сте към новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“?

–  Самото разкриване на тази оперативна програма е успех за българската наука. Макар и сравнително малко, тези средства ще имат своята роля в развитието на научните изследвания, в частност в областта на икономиката.

–  Често от средите на висшето образование се изказват препоръки към работещите в средното. Вие смятате ли, че българското училищно образование е на достатъчно добро ниво?

– Има какво да се желае по отношение качеството на средното образование като цяло. Казвам като цяло, защото има не малко доказани елитни средни училища, които създават много добре подготвени младежи за вход в университетите.

В УНСС засега не признаваме матурата за „вход“ и продължаваме да проверяваме знанията на кандидат-студентите с приемни изпити. Нещо повече – приемаме документите само на тези от тях, които имат среден бал от дипломата „добър“. Надявам се, че не е далеч времето, когато оценките от средното образование ще бъдат гаранция за качеството на знанията.

Време е държавата да се замисли по един важен въпрос, който многократно е поставян, но засега не е решен. Става дума за най-ниско финансираните от държавата професионални направления „Педагогика”, „Икономика” и „Администрация и управление”. Държавната субсидия за един студент от тези направления е 693 лв. годишно. За сравнение – годишната издръжка на един гимназист е между 1200 и 1400 лв., т.е. два пъти повече. Не е нормално издръжката на бъдещите учители да е два пъти по-малка от тази на учениците. Същото е положението и със заплатите. А това са кадрите, които подготвят бъдещето на нацията.

–  В тази връзка, успяват ли преподавателите във висшите училища да бъдат на комуникационното ниво на младежите днес?

– Динамичното развитие на информационните и комуникационните технологии е голямо предизвикателство както към студентите, така и към преподавателите. В УНСС имаме онлайн връзка с пет световни бази данни в областите, в които обучаваме, с всички големи световни библиотеки, разполагаме с над половин милион тома специализирана литература. Цялата територия на УНСС е Wi-Fi зона.

Голяма част от изпитите, включително държавни, са в електронен формат – компютърът изпитва и поставя оценка. В два факултета се работи по пилотен проект с електронни изпитни протоколи и електронни главни книги за оценките на студентите.

Кандидат-студентите в УНСС могат да се явяват всеки месец на електронен тест. Нашите студенти получават със SMS оценките от изпитите, чрез системата WEB-студент могат да направят всички интересуващи ги справки, свързани със студентското им положение.

УНСС работи по проект за дистанционно обучение, в рамките на който бяха разработени 60 мултимедийни офлайн учебника и 60 мултимедийни онлайн учебника за специалностите „Икономика“ и „Бизнес администрация“, предназначени за студенти от ОКС “бакалавър” и за специалностите  “Счетоводство и контрол“, „Публични финанси“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“ – предназначени за студенти от ОКС “магистър“. По тях през летния семестър на учебната 2013/2014 г. пилотно ще се обучават над 3 500 студенти от Центъра за дистанционно обучение в София, в РЦДО – Хасково и РЦДО – Пловдив.

Нашият университет е пълноправен участник в Европейската мрежа за дистанционно обучение, което ни дава възможност да обменяме опит и информация с университети от целия континент, да прилагаме най-добрите им практики.

– Трябва ли да могат висшите училища сами да определят мандатите на ректорите си, както предлагат депутати?

– Това е важен, но частен въпрос от голямата тема за академичната автономия, който има две измерения – продължителност на мандата в години и брой мандати. Моето убеждение е, че Общото събрание на всеки университет следва да определя това, защото то е законодателният орган, в който е представена цялата академична общност – преподаватели, студенти, докторанти, служители.

Нужна е по-голяма автономия и академична свобода – например всяко висше училище само да определя академичната структура, организация и форми на управление. А не както е сега – Законът за висше образование императивно да определя, че всяка катедра трябва да има минимум 7 преподаватели, а факултетът – най-малко 40. В редица случаи това пречи, а не помага. Или друг пример – сега според закона магистърското обучение може да се осъществява единствено и само от катедра. Но това води понякога до невъзможност в държавните университети да се правят междукатедрени и междуфакултетни магистърски програми. Това прави системата тромава, подвластна на формални правила, които спъват нейното приобщаване към новите реалности, лишава я от гъвкавост.

Затова е необходимо след публична дискусия, с участието на академичните среди и МОН, да се стигне до консенсус за разгръщане на академичната автономия, която ще даде не само права, но и отговорности на университетите, ще им даде възможност да реагират на новите предизвикателства, на потребностите на пазара на труда, на нуждите на държавата и бизнеса от висококвалифицирани кадри.