„Вестник на УНСС“, декември 2015 г.

 

УНСС за мен е кауза и съдба

Проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите

Проф. Статев, за какво не ви достигна времето през мандат?

– В двата мандата на ректора проф. Борислав Борисов бях първи заместник-ректор. Затова когато ме избраха за ректор през 2011 г., съвсем естествено беше спазен принципът на приемствеността. През първия мандат заедно с моите заместници не отстъпихме от постигнатото, направихме всичко възможно то да бъде развито и обогатено. Опитът ми и като първи заместник-ректор, и като ректор ме убеди, че във висшето образование, което е традиционна и консервативна система, дори 12 години са малко за стратегически промени.

В отчета на ректорското ръководство подчертах, че това беше мандат на приемствеността, на стабилността и на открития диалог в динамична социално-икономическа среда и в условията на намалена държавна субсидия и демографска криза. Въпреки предизвикателствата и изпитанията, не позволихме те да се отразят на качеството на учебната и научноизследователската дейност, на финансовата стабилност, на оптималното функциониране и управление на УНСС. Благодарен съм на делегатите на Общото събрание, че оцениха по достойнство нашите усилия през последните четири години и дадоха висока оценка за дейността на ректорското ръководство.

През изминалия мандат нашият университет получи най-високи акредитационни оценки – институционална и за основните професионални направления. Постигнахме оптимални параметри на броя и структурата на студентите в ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“. УНСС вече е най-големият университет в България със своите близо 22 хиляди студенти, от които към 17 хиляди държавна поръчка и около 5000 платено обучение (предимно магистри) и близо 400 докторанти. През втория мандат ще продължим да оптимизираме структурата на формите на обучение. Сега в дистанционно обучение се обучават около 17 на сто от студентите, но практиката сочи, че броят им трябва да нараства. Все повече са бакалаврите, редовно обучение, които искат да се прехвърлят в дистанционно, а не обратното, както очаквахме. Затова вероятно ще продължим с постепенно нарастване на броя на дистанционните бакалаври до 20 – 25%. Имаме идея да разработим и дистанционни докторски програми за привличане на чуждестранни докторанти. Планираме да засилим стимулите, както материални, така и морални за научноизследователска работа. Имаме една от най-добрите системи за кадрово израстване, но мисля, че трябва още да я подобрим – за да може всеки да намира по-добре пътя си в академичното израстване. Сега критериите са високи, но не са достатъчно гъвкави.

В областта на материалната база не достигна време да построим още един учебен корпус, нова сграда на Института за следдипломно обучение, да довършим санирането и обновяването на студентските общежития, да довършим дейностите по енергийна ефективност на цялата материална база. Съдбата ни определи да възстановяваме пропаднал корпус и с общи усилия успяхме. Въпреки че УНСС е университетът с най-много студенти, той разполага с 5000 легла при необходими 7500. В същото време има свободни легла в общежитията на други университети. Необходимо е преразпределение на общежитията съобразно новите реалности (предишното разпределение е направено преди двайсетина години).

– Кои очаквания на студентите не бяха задоволени?

– Този въпрос е редно да зададете на колегите студенти. Но искам специално да отбележа, че връзката между академичното ръководство и студентите е перманентна, диалогът – открит. Председателят на Студентския съвет на УНСС е редовен член на Ректорския съвет. Имаме активно и работещо студентско представителство във всички управленски органи на всички нива – университет, факултет, катедра. Няма случай аз, моите заместници или ректорското ръководство като цяло да откажем да вземем отношение по един или друг въпрос или да решим проблем, поставен от студенти.

– С оглед демографската криза и емиграцията – пред какви предизвикателства е изправен УНСС?

– В сложната демографска ситуация в страната УНСС през последните десетина години е единственото българско висше училище, което запълва бройките от приема на студенти по държавна поръчка и планираните места за платено обучение. Надявам се, че чрез активните политики за прием на студенти и докторанти и най-вече с качественото обучение, което предлагаме, да успеем и занапред да се движим в мащаба и структурата, за които вече говорих.

– Проблемът за връзката между образованието и бизнеса става все по-съществен. Какво реално предлага УНСС на предприемачите?

– В основните професионални направления „Икономика” и „Администрация и управление” реализирахме два мащабни проекта, заедно с представители на бизнеса и държавата, в резултат на които актуализирахме учебните планове на специалностите и учебните програми на изучаваните дисциплини. Имаме активни договорни отношения с основните работодателски организации в страната. Осъществихме мащабна програма за студентски практики, през които преминаха миналата година повече от 4500 студенти. В непрекъснат контакт сме с големите бизнес структури от реалния и от банковия сектор. Самият бизнес по време на акредитационните процедури дава много висока оценка на нашите възпитаници и на университета.

УНСС няма проблем във връзките с бизнеса при сегашната законова рамка. Но въпросът има и друго измерение. На бизнеса трябва да се даде законова възможност да си поръчва кадри. И когато дадени фирми са платили на университетите, за да им произведат кадри, тогава връзката с бизнеса ще е перманентна и работеща, защото отговорността и интересът ще са общи. Нещо повече – тя ще легитимира добрите фирми и добрите университети. От друга страна, очакваме в предстоящите промени в Закона за висше образование да се даде възможност на университетите да осъществяват стопанска дейност – да могат да продават не само образователни услуги, но и резултатите от изследователската си дейност – научните си продукти.

– Към настоящия момент не кандидат-студентите търсят университета, а обратно. Тази „масовизация” на висшето образование как се отразява на неговото качество?

– Споменах за активните кампании, които УНСС води за набиране на студенти и докторанти. Целта е да приемаме наистина мотивирани млади хора да учат в нашия университет, а не да обираме каквото е останало. Доказателство за реализирането на тази цел е, че всяка година още на първо класиране броят на записаните и потвърдилите желанието си да учат при нас е повече от планирания прием. С тази цел основахме Асоциация на икономическите училища в страната, в която освен УНСС има вече около 50 професионални средни училища и такива с профилирано обучение в областта на икономиката, администрацията и управлението. По основните професионални направления и поднаправления организираме национални конкурси и състезания, първенците от които получават право да продължат образованието си в УНСС. Планираме да създадем мрежа от базови средни училища към УНСС. Вече са водени разговори с Националната търговско-банкова гимназия.

Що се отнася до масовизацията на висшето образование, това е европейска директива – да се увеличава делът на хората с висше образование, което може да става само с увеличаване на броя на студентите. Тук има един стратегически за държавата въпрос: дали, увлечени в масовизирането на висшето образование, няма да изпуснем възпроизвеждането на елита на нацията? УНСС е доказаният генератор на създаването на елита на България както в държавното управление, така и в бизнеса. Затова задачата за производство на лидери, на управленски и бизнес елит е особено важна за нас и ние непрекъснато търсим модерни форми за нейното решаване.

– Как УНСС работи в посока на по-бързо интегриране на студентите в бизнес средата? Сътрудничи ли си университетът с големите компании?

– Вече говорих за връзките на УНСС с бизнес структурите в страната и големия бизнес. Чрез Междууниверситетския център за развитие на кариерата компаниите предлагат свободни работни места, организират платени стажове, като по този начин подбират достойните кандидати и им предлагат да останат на постоянна работа. Традиция е ежегодното провеждане на Дни на кариерата в УНСС, в които през 2015 г. участваха 72 големи държавни и частни фирми. Вече единадесета година се провежда тридневен Младежки икономически форум, организиран от студентската общност, на който се канят министри, висши представители на бизнеса, организират се бизнес игри и дискусии.

– Как виждате УНСС след четири години?

– През 2019 г., в навечерието на вековния си юбилей, УНСС ще бъде още по-успешен и утвърден като най-голямото и най-престижното висше училище в България, най-големият и най-добър бизнес университет в Югоизточна Европа, още по-авторитетен и интегриран в европейското образователно и изследователско пространство. А настоящата 2016-а е юбилейна година за мен, защото се навършват четиридесет години, откакто прекрачих прага на любимата Аlma Мater, на която оставам верен завинаги, независимо кога и къде съм бил и какви длъжности съм заемал. От 1976 г., когато ме приеха за студент, УНСС за мен е кауза и съдба. И винаги ще бъде така.

 


 

Стандарт, 22 декември 2015 г.standard

 

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Ако си учил с държавни пари, работи 5 г. тук

Обмисляме ученици от Търговско-банковата с успех над 5,00 директно да стават наши студенти

Стела СТОЯНОВА

Толкова ли сме богати, че да готвим докторите на Европа, казва проф. Стати Статев

Неотдавна Общото събрание на УНСС преизбра проф. Стати Статев за ректор на университета. Той е и заместник-председател на Съвета на ректорите. “Стандарт” го попита какво ново ще има в университета през втория му мандат, как да харчим рационално парите за образование и как да компенсираме задаващия се малък випуск от кандидат-студенти.

– Проф. Статев, какво ново да очакваме в УНСС през втория ви мандат?
– Ще продължим изпълнението на стратегическите задачи, но ще се стремим и към постигането на нови неща, които не сме успели да свършим поради липса на средства или поради консерватизма на системата на висшето образование. Продължаваме и търсенето на баланс в структурата на образователно-квалификационните степени в съответствие с пазара на труда. Успяхме да постигнем оптимален брой на студентите, които приемаме в бакалавърска и магистърска степен. Миналата учебна година, когато за пръв път заработи онлайн системата, свързана с МОН, се оказа, че УНСС е най-големият университет в България със своите 21 434 студенти в бакалавърска и магистърска степен. СУ имаше 19 901.
– Всички мислят, че Софийският е по-голям.
– Софийският университет има по-голяма държавна поръчка. От нашите 21 434 студенти 16 737 са държавна поръчка, а близо 5000 са платено обучение, предимно магистри. Докато при тях над 17 000 са държавна поръчка, но те имат три пъти по-малко магистри в платено обучение. Търсим оптимума и в докторските програми – сега те са повече от 30. През първия мандат увеличихме над два пъти броя на докторантите. Надявам се тази година да бъдат над 100. Това е добре, защото броят на докторантите ще бъде един от критериите, по които ще се определя финансирането на базата на качеството.

Що се отнася до съотношението между формите на обучение – редовно и дистанционно, тази година дистанционно се обучават към 20% и този процент ще расте, тъй като много студенти учат и работят, за да се издържат. Подтик към развитие на дистанционното обучение ни дава обстоятелството, че потокът от студенти, които искат да се прехвърлят от редовна в дистанционна форма, е 5-6 пъти по-голям, отколкото този от дистанционна към редовна, какъвто почти няма. Преди години беше обратното. Сега в доста специалности балът, с който приемаме студенти в дистанционно обучение, е по-висок, отколкото в редовно.
– Много университети залагат на повече магистратури на чужди езици, за да привлекат студенти от чужбина.
– Когато влязохме в ЕС, законът бе променен с един на пръв поглед прекрасен текст – че гражданите на ЕС имат равни права с българските граждани. Нека проектираме това върху нашата кандидатстудентска практика. Как УНСС ще приеме гражданин на Гърция, след като той трябва да държи изпит наред с българските си колеги по учебни програми от нашето средно образование? На пръв поглед прекрасната идея за равнопоставеност ни изигра лоша шега, заради която загубихме гръцките студенти. Начинът да се привличат чуждестранни студенти е един-единствен -обучението да бъде на английски. Преди 12 години в УНСС започнахме с две, а вече имаме десет специалности в бакалавърска степен, които се преподават изцяло на английски. Това са основните ни елитни специалности, с които привличаме студенти от ЕС по линия на “Еразъм”. Така искаме да привлечем и студенти от Русия. Приех покана през април да посетя Панаира на образованието в Москва, в който ще участват най-големите и авторитетни руски висши училища. Вече водим разговори с някои от тях и до година-две ще направим съвместни магистърски програми. От осем години имаме съвместна магистърска програма с Университета Нотингам Трент, Великобритания, който е в челото на класацията на бизнес университетите на Острова. Вече няколко години първенците на випуска са наши студенти. Добре се развива и триезичната програма по международен туризъм – на български, английски и френски. Имаме и съвместна докторска програма с Университета в Лиеж.

Това, което не можахме да направим и съм си го поставил за цел, е дистанционна докторска програма. Законът го позволява, но никой досега не е разписал какво означава това. МОН следва да преразгледа наредбата и да я адаптира към дистанционния докторант. В противен случай ще продължим да изпускаме голям ресурс – имаме запитвания от Израел, от Австрия, но докторантите не могат да идват тук на лекции и изпити. Това важи и за нашата страна –един докторант от провинцията би предпочел да учи дистанционно.
– Заявихте, че искате да отворите университета и към Азия…
– Правим опити от години, но тези отношения са сложни, защото са свързани и с визовия режим и политиката на държавата. Много съм обнадежден, защото в последните месеци на първия ми мандат проведох няколко срещи с виетнамската страна. УНСС има много силно присъствие и лоби във Виетнам, където наши възпитаници са във висшия ешелон на държавното управление: премиерът, вицепремиерът, министри, вицепрезидентката са завършили УНСС. Спомням си, че при посещението на вицепрезидентката намерихме студентското й досие – тази успяла жена толкова се зарадва на снимката си от времето, когато е била докторант преди 40 години. Виетнамците се обърнаха към УНСС, защото познават нашето образование. Създали са фонд, в който събират пари от бизнеса, за да започнем с техни докторанти, със студенти в бакалавърските и магистърските ни програми на английски език.

В науката също се отворихме в много направления, имаме над 100 договора с всички основни държавни институции, с ключови структури на бизнеса и големи фирми. Направихме първата асоциация на икономически училища в България – средни и висши. В петък връчих сертификати на близо 50 ученици, които се представиха отлично на поредното национално състезание по финанси и счетоводство. С тях те ще участват в класирането с оценка Отличен 6,00, равностойна на оценката от кандидатстудентски изпит. Ще направим всичко възможно Националната търговско-банкова гимназия да стане базово училище на УНСС. Обмисляме идеята всички нейни възпитаници, които завършват с успех над 5,00, да бъдат приемани без изпит в УНСС.
– Има ли промени в приема ви за следващата учебна година?
– През следващата учебна година ще запазим броя и структурата на всички нива – бакалавър, магистър и доктор.
– Това е и най-малкият випуск от години насам, имате ли притеснения за броя кандидати?
– Държавният прием е прост аритметичен сбор на желанията, които са заявили университетите. Затова от 2005 г. сме в ситуация, при която обявените бройки за прием са два пъти повече от потенциалните кандидат-студенти. Това е ненормално. Държавата има определен ресурс, който отделя за висше образование. Проблемът е тя наистина да определи своите приоритети и да каже какви кадри иска. Толкова ли сме богати, че да произвеждаме докторите на Англия, Германия и Франция? Когато държавата ти е платила обучението, трябва да подпишеш договор, че след като завършиш, пет години ще работиш за нея. Ако намериш работа в чужбина или в частния сектор, връщаш парите, които държавата е дала за тебе, за да може тя да финансира друг. Крайно време е държавата да оптимизира ресурса, който отделя за висше образование, да реши какви кадри иска и да ги поръча на добрите си, доказани университети.

Бизнесът непрекъснато се оплаква, че кадрите, които обучават университетите, не го устройват. Нека му се даде законова възможност да си поръчва кадри. И когато дадени фирми са платили на УНСС, за да им произведат кадри, тогава те ще имат основание да кажат: “Не е това, за което сме платили”. Но да недоволстват за нещо, за което не са дали и стотинка, не е сериозно. Когато и държавата, и бизнесът си поръчат кадри, те трябва да си плащат. Извън това всеки, който иска да учи, да плаща от джоба си. Това е елементарна схема, но тя би довела до качествена промяна на ефективността на средствата за висше образование и наука.

Да вземем за пример науката. Видяхте какви чудесии бяха във фонд “Научни изследвания”. Някой да попита какви са проектите в него? Имат ли някакъв смисъл за развитието и функционирането на държавата? Според мен парите, които държавата отделя за наука, трябва да решават проблемите на държавата. Ако някой иска сам да прави наука, да си осигури финансиране и да я прави.
– Бизнесът не започна ли да плаща за кадри и изследвания, поне във вашия университет мисля, че това е практика?
– Говоря за системата като цяло в качеството си на заместник-председател на Съвета на ректорите. Що се отнася до УНСС, ние въведохме много ясни правила в нашия програмен съвет, когато разпределяме парите за наука. Даваме 10 000 лева, ако ти направиш съвместен проект с бизнеса или държавна институция и те ти дадат още 10 000. А не да правим “наука”, като се рецензираме едни други и се тупаме по гърба колко сме велики.
– Имате амбиция и да строите нещо ново.
– Ние сме най-големият университет, в който се учи от 7,15 ч сутринта в понеделник до 22,15 ч вечерта в неделя. Затова искаме да изградим още един учебен корпус, който да разшири с една пета капацитета ни. Мечтата ми е до края на втория мандат корпусът да е готов и учебните занятия да започват не в 7,15, а в 8,30 или 9 часа.


mifМладежки икономически форум 2015

 

Ексклузивно интервю на
проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС и заместник-председател на
Съвета на ректорите на висшите училища в България

– Какво е МИФ за Вас?

– Международният икономически форум е връстник на моето встъпване в длъжност като първи заместник-ректор на университета през 2004 г. МИФ е най-значимата проява на Студентския съвет. През годините форумът утвърди своя авторитет и представителност, спечели много приятели и съмишленици и предизвиква все по-голям интерес сред младите хора от цяла България. И това не е случайно, защото неговата проблематика пряко кореспондира с профила на УНСС, дава възможност на студентите за публична дискусия с висши представители на държавното управление и бизнеса, за обучения с практическа насоченост.
През последните 11 години беше натрупан ценен опит в организацията и провеждането на МИФ, разшири се неговата тематична палитра и територия, усъвършенства се триединната формула, която изпревари основните цели на „Европа 2020“ – свързването на практиката с иновациите и обучението.

– С какво МИФ допълва биографията на УНСС?

– Форумът не просто допълва биографията на нашия университет, той стана част от нея. Убеден съм, че освен утвърдила се традиция, МИФ трябва да бъде своеобразен връх в цялостната научноизследователска и експертна дейност и перманентна жива връзка на нашите студенти с държавните институции и бизнеса. Всичко, което правим в катедрите и факултетите с участието на студенти и докторанти, позволи те да натрупат самочувствие и увереност. Програмата на предстоящото тридневно издание на форума е доказателство за това.

– А как МИФ обогатява опита и компетентността на участниците?

– Програмата на форума, авторитетните гости, практическите обучения дават отговор на този въпрос. Ще посоча само един пример – възможността, която ще имат студентите да влязат в пряк диалог с Димитър Радев, новоизбраният управител на БНБ и възпитаник на УНСС.

– Какво дава МИФ на обществото?

– МИФ за пореден път показва, че УНСС е естественият лидер и генератор на лидери за управлението на страната и на частния бизнес. Форумът показва на обществото, че сме разпознаваеми и че е удоволствие и чест за най-известните личности в държавното управление и частния бизнес да присъстват на форум на нашите студенти.

– Как обучението на студентите в УНСС подпомага организирането на такова мащабно събитие?

– МИФ едва ли щеше да съществува, ако УНСС не притежаваше безценен капитал, който е в основата на всички наши успехи – преобладаващата част от преподавателите и изследователите не са „кабинетни учени“, а хора, които са представени на много високо експертно и управленско равнище в практиката. В която и катедра да погледнете, има доценти и професори, които заемат отговорни позиции и в държавното управление и бизнеса. Духът в академичната колегия и политиката на ректорското ръководство да подкрепя студентите е в основата на раждането и дълголетието на МИФ.

– МИФ се организира вече 11 години. От 3 години е най-мащабното икономическо събитие за младежи и студенти от цялата страна. На какво се дължи този успех според Вас?

– Успехът е заслуга, завоевание и гордост главно на младите колеги. Но и отговорност, защото е трудно да се създаде традиция, а още по-трудно е тя непрекъснато да се обогатява с нови идеи, да бъде с все по-високо качество, с все по-интересни гости, да привлича все по-широк кръг от млади хора. Нашите очаквания са всяка година МИФ да става по-интересен и пълноценен, а това предполага много сериозна работа, задълбочено мислене, иновативни решения.

– Какво мотивира лекторите и обучителите да участват безплатно?

– Ще си позволя една шега – като знам лекторите пред каква аудитория ще се явят, не знам дали да не им поискам пари, а не ние да им плащаме. Бих ги посъветвал да се готвят сериозно, защото ги очакват трудни въпроси. Форумът не е парадно мероприятие, а връх в търсенията на нашите най-изявени и ученолюбиви студенти за контакти, за обмяна на идеи, за усвояване на нови знания и умения.

– Какъв съвет бихте дали на участниците във форума относно бъдещата им кариера като бизнесмени и икономисти?

– Да не спират да се развиват. Да намират достойни отговори на предизвикателствата като път към професионално усъвършенстване и успешна кариера. С изкачването на всяко поредно стъпало в йерархията да бъдат все по-подготвени, по-мотивирани. Няма успешни хора, които не са допускали грешки. Важното е да не се отчайват, а да имат куража да следват сърцето и интуицията си, както казва Стийв Джобс.


Телеграф, 7 октомври 2015 г.

 

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев:
Плащането на калпак не е стимул за добрите вузове

Станислав ДИМОВ

95% от кадрите ни работят по специалността си

– Проф. Статев, стартира новата учебна година. Какви са целите и очакванията ви за нея?

– Новата учебна година е знаменателна за УНСС, защото е 95-ата в историята на университета. Целта на всяко висше училище е да запълни заявените от него и утвърдени от правителството места за първокурсници. УНСС и тази година запълни всичките места въпреки демографската криза. За пореден път казвам, че не е нормално правителството да оформя в постановление желанията на университетите да приемат студенти. Поредна година тези желания са за прием на 73 500 студенти, а успешно издържалите матури са под 50 000. Като се вземе предвид, че част от тях (около 7 – 8 хиляди) отиват да учат извън страната, а друга част не кандидатстват, отново изпадаме в абсурдната (вече десетина години) ситуация обявените от правителството места да са около два пъти повече от реалния брой кандидат-студенти. Може да се намери по-ефективен начин за използване на ограничения държавен ресурс за системата на висшето образование. Нека държавата наистина определи потребностите си от кадри по професионални направления и специалности и да финансира тяхното обучение в доказалите се и получили институционално и обществено признание университети. Това е по отношение на количествените измерения.

Целите ни в областта на качеството са многоизмерими и постоянни. Непрекъснато усъвършенстваме съдържанието на учебните планове на специалностите и на учебни програми по всеки учебен курс. Продължаваме да развиваме контактите си с държавните структури и бизнеса.

– За пръв път от няколко години УНСС не успя да запълни приема си в рамките на 3 класирания. На какво го отдавате?

– Вече казах, че изпълнихме и тази година приема си. Още 4370 първокурсници се вляха в академичното семейство на УНСС. Формалната математическа логика сочи, че когато се приемат такъв голям брой студенти в 6 професионални направления с още 6 поднаправления и в близо 50 бакалавърски специалности, и то съобразно постигнатия от тях бал и заявени желания, колкото и класирания да се правят, винаги ще остават единични незаети бройки в някои специалности, а в други ще има чакащи да бъдат класирани.

Успех е за УНСС, че още на първото класиране кандидат-студентите бяха с 30% повече от обявените места. Важното за нас е, че винаги попълваме местата си със студенти, които са реално мотивирани да учат при нас, и съжаляваме, че остават не малко, на които не можем да удовлетворим желанието да са наши студенти.

– Какви стъпки ще се предприемат за привличането на родни и чуждестранни студенти през следващата кампания?

– Отдавна отмина времето, когато висшите училища просто чакаха да дойдат студентите и да се запишат. Сега са необходими активна политика на информиране и разясняване, непрекъсната връзка и постоянна работа със средните училища в страната. Именно това прави УНСС с помощта на студентския съвет. Всяка година организираме национални олимпиади по различни дисциплини и първенците приемаме без конкурс.

УНСС е създал необходимата база за прием и обучение и на чуждестранни студенти. Десет от най-атрактивните бакалавърски специалности се преподават изцяло на английски език, защото отдавна отмина времето, когато чуждите студенти изучаваха български език и след това започваха обучението си. В тези специалности по програмата „Еразъм“, един или два семестъра учат и много студенти от ЕС.

– По колко човека се бориха за място в най-търсените специалности?

– Не е коректно да се сравняват различните професионални направления. Едно е да си мотивиран да учиш икономика, друго – право, трето – администрация и управление, четвърто – политически науки, пето – журналистика, шесто – социология. Но като цяло и тази година традиционен бе интересът към финанси, счетоводство, бизнес икономика, право. Силен е интересът и към специалностите, преподавани на английски език.

– От години имате наплив за икономисти. В същото време представителите на бизнеса казват, че пазарът се е пренаситил с такива кадри. Според вас има ли опасност в бъдеще кадрите на УНСС да не успяват да се реализират по специалността си?

– Нямаме притеснения за дипломираните икономисти на УНСС – по данни на Националния осигурителен институт над 95% от тях се реализират по специалността си. Бизнесът също дава висока оценка на кадрите на УНСС. Проблемът е другаде – че в повече от половината висши училища у нас се произвеждат икономисти и това създава напрежение на пазара на труда.

Връщаме се отново на въпроса, че държавата трябва да контролира броя на държавно финансираните студенти по специалности – да определи държавната поръчка и да я възлага на доказалите се университети. Ако други искат да обучават в такива специалности, да предложат платено обучение и който иска да става икономист извън държавната поръчка, да плаща от джоба си за това.

– Открихте обновеното учебно крило. Какъв ремонт му беше извършен?

– За наша радост открихме обновения учебен корпус на УНСС, в който вече се водят редовни учебни занятия от началото на тази академична година. С активната намеса и финансовата подкрепа на държавата той бе укрепен и реновиран. Това е особено важно, защото този корпус представлява една пета от капацитета на УНСС. Ние сме най-голямото висше училище в страната, с близо 22 000 студенти. С въвеждането в експлоатация на този корпус учебните занятия пак са от 7,30 сутринта в понеделник до 22,00 часа в неделя. Но няма да има окрупнени потоци и групи и няма да ползваме зали от съседните висши училища. На УНСС е необходимо разширяване на материалната база и вече работим по този въпрос.

– Как ще оцените интереса на студентите към дистанционната форма на обучение? Има ли място тя в българското висше образование към момента?

– Интересът на студентите към дистанционната форма на обучение нараства непрекъснато. Повече от 20 години УНСС развива тази форма в магистърска степен. От три години разкрихме дистанционно обучение и за бакалаври. Тази година увеличихме приема от 300 на 450 студенти и още не можем напълно да задоволим потребностите. Баловете за класиране в дистанционна форма често са по-високи от тези за редовна форма на обучение. Показателен е и фактът, че много студенти желаят да се прехвърлят от редовно в дистанционно, а обратен поток почти няма. Считам, че това се дължи на факта, че в съвременните условия много студенти работят, за да се издържат, и затова предпочитат дистанционното обучение. Още повече че това е формата, която може да реши целта, поставена от „Хоризонт 2020″ – да развием средното професионално образование и заедно с това да увеличим броя на студентите. Това е възможно само ако човек завърши средно професионално образование, започне работа и успоредно учи дистанционно висше образование. Това поставя сериозни изисквания към тази форма на обучение. Необходима е промяна на Наредбата за дистанционно обучение (която не е променяна от приемането й). Дистанционното обучение не може и не трябва да бъде компромис, не трябва да бъде лесен начин за получаване на диплома за висше образование. То може и трябва да бъде равностойно на редовното обучение като качество на получаваните знания и квалификация. И не на последно място от осмисляне се нуждае и дистанционната форма на образователната и научна степен „доктор”, която по закон на практика съществува, но никъде другаде не е регламентирана.

– Смятате ли, че с приемането на Стратегията за висше образование ще се вдигне качеството на обучение в университетите ни?

– Стратегията за висше образование сама по себе си не може да вдигне качеството на обучение. Но ако тактическите действия по нейното прилагане са съгласувани между държавата и висшите училища, това наистина може да доведе до повишаване на качеството на обучение и на научноизследователската работа в тези от тях, които имат доказан потенциал. Крайно време е държавата да преустанови егалитарната политика да разпределя парите на калпак – и най-добрият, и най-слабият университет да получават една и съща субсидия за студент. Къде е тук стимулът за повишаване на качеството?

– Как вървят преговорите за бюджета за образование за 2016 г.? Ще имат ли вузовете по-големи субсидии и повече средства за стипендии?

– Като макроикономист смятам, че в настоящата бюджетна ситуация на страната е несериозно в краткосрочна перспектива да се очаква значимо увеличение на финансирането за висшето образование. Възможно и необходимо е обаче наличният ресурс от държавния бюджет да се оптимизира и използва по-ефективно. Това е и основният смисъл на Стратегията за висше образование. Вече коментирах някои възможни направления и действия в тази посока. Но ще добавя още нещо – прекален лукс е държавата да финансира висшисти, които след завършването си отиват на работа в чужбина – може да им пожелаем успешна реализация, но да бъдат достатъчно добри да върнат парите за обучение (за това е необходим един елементарен договор). Парите, които се дават за наука, да са обвързани с потребностите на държавата, да решават реални проблеми на страната. Мисля, че много може да се направи за по-икономичното и разумно използване на държавната субсидия за висшето образование, и съм обнадежден, защото в разговорите по подготовката на бюджет 2016 вече има такива елементи.

***

Роден е на 19 юни 1958 г. в Бургас

Завършва УНСС и СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Математика”

Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика в катедра „Икономика” в УНСС

От декември 2011 г. е ректор на УНСС

От февруари 2012 г. е заместник-председател на Съвета на ректорите в Република България

От юни 2004 8. е член на УС на БНБ

 


агенция „КРОСС“, 2 октомври 2015 г.cross

Стати Статев:
Не позволявайте да бъде спрян поривът ви към добро образование

По повод 1 октомври – денят на академичните традиции и дух, агенция “КРОСС” потърси мнението на ректора на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите проф. д.ик.н. Стати Статев. През тази година Университетът за национално и световно стопанство отбеляза 95 години от създаването си.

 – На какво ви учат 95 години опит?

– На вечната истина, че знанието е велика сила, че да се посветиш на образованието и науката е призвание за цял живот. На почит и уважение към първооснователите на Университета за национално и световно стопанство – 11 видни учени, държавници и общественици, които с възрожденска енергия и мисъл за Отечеството, сложиха началото на днешния УНСС. На вярност към академичните традиции и дух. На обич към студентите, които нашите предшественици обичливо наричат „академична челяд”. На амбицията УНСС винаги да бъде лидер във висшето образование и науката като най-авторитетното, най-старото и най-голямото икономическо висше училище в България и Югоизточна Европа. На самовзискателност и отговорност. На отдаденост и почтеност.

– Какъв съвет ще дадете на по-младите Ви колеги?

– В обръщението си към 4370-те първокурсници при откриването на 95-ата академична учебна година в УНСС казах, че от този ден те започват да инвестират в своето бъдеще, слагат начало на своя път към голямото знание, към сбъдването на мечтите си, към много красиви приятелства и незабравими мигове. Призовах ги да не позволяват да бъде спрян поривът им към добро образование, да бъдат разумни, великодушни, непоколебими в отстояване на целите си, да бъдат добри хора и честни граждани, да обичат България и своя университет като част от неговото 22-хилядно студентско семейство. Да се съпротивляват на злото и омразата.

– Какво е посланието Ви към студентите?

– Да бъдат ученолюбиви, отговорни и дисциплинирани, непрекъснато да надграждат знанията си. Защото в днешния свят познанието определя начина на живот. Да вярват в себе си и когато им е най-трудно, да си спомнят, че с тях винаги ще бъдат обичта и подкрепата на техните родители и на академичното ръководство.

 


Радио „Фокус“, 23 Септември 2015 г.focus

Проф. Стати Статев:
УНСС е притегателен център за младите хора в България

Албена ИВАНОВА

Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за предаването „Добър ден, София“ на Радио „Фокус“

Водещ: Тържествено днес ще бъде открита новата учебна година в УНСС. На събитието, което започва в 12:30 часа, ще присъства и министърът на финансите Владислав Горанов. Колко студенти ще пристъпят прага на висшето учебно заведение и кои са най-предпочитаните специалности тази година ще разберем от ректора на УНСС проф. Стати Статев.

Проф. Статев, през тази година УНСС отбеляза 95 години от своето основаване. Как университетът се развива през годините и как успявате едновременно да съхраните традицията и постигнатото от миналото с изискванията на съвременния живот?
Стати Статев:
Тези успехи са плод на усилията на цялата ни наша академична колегия, която е сплотена и дава своите знания, умения, усилия УНСС да върви напред. С гордост посрещаме откриването на 95-ата академична учебна година, когато поредните 4370 нови възпитаници ще прекрачат прага на нашата Алма Матер. Те са, както с голяма обич ги нарича проф. Стефан Бобчев, основател и първи ректор на УНСС, „нашата академична челяд“, и ще станат част от 22-хилядното ни студентско семейство.
Водещ: Казвате над 4300 нови студенти ще прекрачат прага на УНСС, а кои са най-предпочитаните специалности от кандидат-студентите?
Стати Статев: Това е много особен въпрос, тъй като УНСС осъществява обучение в шест професионални направления, в които има 47 бакалавърски специалности. Някои млади хора предпочитат да учат „Право“, други – „Икономика“, трети – „Администрация и управление“, четвърти – „Политически науки“ или „Журналистика“. Но традиционно още на първо класиране бяха запълнени местата за специалност „Право“. Много висок, както всяка година, беше интересът към „Финанси“, „Счетоводство и финансов контрол“, към поднаправлението от 10 елитни специалности, в които преподаването е изцяло на английски език и се събират доста деца с изключително високи резултати. Традиционно е засилен интересът и към „Бизнес икономика“. Фактът, че запълваме местата си всяка година и не правим допълнителни класирания е достатъчна гаранция и основание да считаме, че университетът наистина е привлекателен и притегателен център за младите хора в България.
Водещ: Има ли нови специалности или програми през тази академична година?
Стати Статев:
През тази академична година продължаваме да развиваме програмите в магистърска степен, защото в бакалавърска степен усъвършенствахме учебните планове по три съвместни проекта с Министерството на образованието и науката в много силен контакт с представителите на бизнеса. Разкриваме нови програми в магистърска степен. Едва ли ще мога всички да ги изредя, но искам да отбележа специално програмата по ядрена сигурност, която разкриваме под егидата на ООН, и официално ще бъде открита на 1 октомври.
Водещ: Казвате, че поддържате добра връзка и комуникация с бизнеса, а успяват ли наистина студентите и учебните програми за тях да отговорят на изискванията на работодателите и на бизнеса днес и каква част от студентите на УНСС успяват да се реализират и да си намерят след това работа по специалността?
Стати Статев: В Златната книга на УНСС, която е връстник на университета и е отворена преди 95 години, предишният министър на труда и социалните работи написа, че се гордее да бъде в университет, възпитаниците на който се реализират 97% по специалността си, по данни на НОИ. Във всички срещи, които имаме когато се акредитират направленията, бизнесът дава високи оценки за нашите студенти. Практиката е много динамична и текущо променяме съдържанието на учебните дисциплини, за да сме в крак с времето.
Водещ: Любопитно ми на мен и може би и за студентите, които днес ще пристъпят прага на УНСС, какво се случи с корпуса, който пропадна през 2013 година, успяхте ли да го възстановите и ще може ли да се ползва вече от студенти?
Стати Статев: За наша голяма радост и с огромна благодарност към правителството, което и в предишния и в сегашния формат е с лице, обърнато към проблемите на висшето образование, корпусът беше възстановен и не само възстановен, а приведен в съвременен вид. Днес заедно с министър Горанов ще го открием официално и той ще се използва пълноценно за учебни цели. УНСС започва 95-ата си академична година в пълен мащаб с базата, с която разполага.
Водещ: Успяват ли днес висшите училища да се справят с изискванията на модерния, съвременен живот? Кои са най-сериозните проблеми на българското висше образование и нужни ли са реформи?
Стати Статев: Това е тема за дълъг разговор, но нещата са толкова назрели, че са необходими бързи реформи, отговори на изключително много въпроси. Може би най-важният от тях е каква е ролята на държавата във висшето образование. Защото ресурсът, с които разполага държавата, никак не е малък и при друго разпределение, за което аз нееднократно пледирам, би бил достатъчен както за образование, така и за наука. Стига държавата ясно да каже какви кадри са й нужни и да ги поръча на най-добрите да ги произвеждат, а останалите, които искат да учат, да заплащат за това. Същото се отнася и за науката – какви научни изследвания са необходими, те да бъдат поръчани на съответните университети, които разполагат с такъв капацитет, на съответните институти на БАН. Така че тук има място за много разговори от гледна точка на това ресурсът, с който разполага държавата и отделя за висше образование и наука, да бъде използван по най-добрия начин.
Водещ: А необходим ли е нов Закон за висшето образование? Знаем има такъв за предучилищното и училищното образование.
Стати Статев: Вероятно да, защото ако отворите сегашния Закон за висше образование, ще видите колко пъти той е променян – почти всяка година, а има години, в които няколко пъти са му правени кръпки. Аз мисля, че наистина е време да се направи на базата на това, което досега е постигнато, един нов Закон за висшето образование или поне да се започне работа по него.

 

 


Стандарт, 25 април 2015 г.standard

Проф. Стати Статев:
Държавата да поръчва кадри на най-добрите университети

Стела СТОЯНОВА

Променете закона, бизнесът да си плаща за обучение на специалисти, предлага проф. Стати Статев

 В последно време бизнесът все по-често твърди, че от висшите училища идват неподготвени кадри. Това стана ясно и на дискусията “Да! На българската икономика”, организирана от “Стандарт” и КРИБ. Къде се къса нишката и как проблемът може да се преодолее, какво да бъде направено по отношение на студентските стажове, “Стандарт” попита проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите.

 – Проф. Статев, в последните години между бизнес и университети има разнобой по отношение на кадрите, заради който непрестанно се разменят взаимни упреци. Къде според Вас се къса нишката между висши училища и бизнес?
– Не бих се наел да коментирам за всички университети, тъй като картината е различна. Но мога категорично да заявя, че разнобой между УНСС и бизнеса няма. По данни на НОИ над 97% от нашите възпитаници се реализират по специалността, която са завършили. Факторите за този резултат са много. Първо, преобладаващата част от академичния състав на УНСС са не само добри университетски преподаватели и изследователи, но и изтъкнати участници в държавната администрация и бизнеса. Второ, почти всяка катедра, водеща специалност, има работещи договори с министерства, държавни агенции и институти, браншови организации на бизнеса, големи фирми. Трето, вече четвърт век функционира Междууниверситетският ни кариерен център, който е основно свързващо звено между студентите и държавните и бизнес структури. Дните на кариерата в УНСС, Младежкият икономически форум на УНСС и редица други инициативи “срещат” студентите и бизнеса. Непрекъснато се провеждат публични лекции с водещи представители на държавната администрация и бизнеса по актуални икономически проблеми.
– УНСС прави много, за да адаптира програмите си спрямо изискванията на бизнеса. Какво точно правите, за да са адекватни Вашите студенти на изискванията на фирмите? И какво от своя страна прави бизнесът?
– Промяната на учебните програми е само част от непрекъснатия процес на адаптация на обучението към практиката. На по-високо ниво е учебният план, който включва всички учебни курсове, които също трябва динамично да се променят. След това идват специалностите от дадено професионално направление, които също не са застинали. Едни отпадат – например “Икономика на кооперациите” и “Икономика на съобщенията”, появяват се нови, като “Творчески индустрии”, “Предприемачество”, “Икономика на недвижимата собственост” и пр. Всяка година се правят частични промени в учебните планове и програми. Особено силен тласък на този процес дадоха два проекта на МОН, чрез които се финансира промяната в учебните програми и планове на специалностите от двете основни професионални направления в УНСС – “Икономика” и “Администрация и управление”. С помощта на сериозен експертен потенциал от висшата държавна администрация и бизнеса бяха усъвършенствани 80 учебни програми и бяха създадени 10 нови. Заедно с това повечето от университетските, национални и международни проекти са с приложна насоченост и резултатите им се ползват както в преподаването, така и в реалната практика на нашите контрагенти от държавните и бизнес структури.
– Има ли проблеми със стажовете на студентите, нужни ли са по-широки възможности за практическо обучение?
– Въпреки че УНСС е най-големият по брой студенти в България (за 2014/2015 учебна година техният брой е 21 432 според регистъра на МОН), ние се справяме успешно и с тази задача. От една страна, на основа на двустранните договори с държавни и бизнес структури, студентите осъществяват стажове и практики. От друга страна, с посредничеството на Междууниверситетския кариерен център много фирми представят възможности за платени стажове и практики и по този начин избират най-добрите студенти, които след това наемат на постоянна работа. Все повече наши студенти участват в конкурси, печелят и провеждат стажове в престижни чуждестранни фирми и международни организации. Много голяма роля изигра финансираната от МОН стажантска програма, през която преминаха повече от 4 500 наши студенти. Обнадеждаващо е, че правителството се ангажира тя да продължи и през следващата учебна година.
– КРИБ има идея за създаване на академия “Икономика”, която ще плаща половината от стажа на студентите в реална работна среда. Как гледате на тази идея?
– Това е навременно и перспективно начинание. Новото ръководство на КРИБ е амбициозно и обърнато с лице към университетите. Вече водихме няколко разговора и се надявам на 29 април създаването на академия “Икономика” да стане реалност. УНСС даде съгласие за участие и предложи да се обедини сериозният ни научен потенциал с огромния практически опит на структурите на КРИБ.
– Трябва ли според Вас да се въведе държавна поръчка за професиите, търсени от държавата и бизнеса, и останалите да минат на платено обучение, каквато идея периодично се лансира?
– Понятието “държавна поръчка” е изпразнено от съдържание. Всяка година правителството гласува предложенията на висшите училища за броя на студентите. Но той вече е близо два пъти повече от потенциалните кандидати и единственото условие да бъдеш студент е желание и диплома за средно образование. Необходима е ясна държавна политика. Например държавата да поръчва кадрите, които са й нужни, на най-добрите университети (а не да финансира “на калпак”), след което завършилите да изпълнят ангажимента си към нея като работят поне пет години в държавна структура. Ако не го направят, да върнат парите, които държавата е инвестирала в тях. Крайно време е законът да се промени, за да може бизнесът да си поръчва (и плаща) кадрите, които са му необходими. Не сме богата държава, за да финансираме производството на висши кадри за други страни. Не твърдя, че това е единственото решение, но решаването на този въпрос е належащо. Надявам се, че на предстоящия форум на МОН за висшето образование на 28 април и на Съвета по образование към президента на 30 април тези проблеми ще бъдат обсъдени.
– Как финансирането на базата на качеството ще промени университетите? Вярвате ли, че ще се стигне до оптимизиране на броя им, или поне да отпадане на специалностите, които дават най-слаба подготовка според рейтинговата система?
– Качество къде – на входа, на изхода (с държавни приемателни комисии), при реализацията в практиката и как да го мерим? Няма категоричен отговор. Рейтинговата система е проблемна и не е пригодна да се използва за разпределение на значима част от ресурса за висше образование. Държавата следва да си каже тежката дума и по този въпрос.
Изкуствено се фетишизира и проблемът за броя на висшите училища. Ако мерим с европейски аршин (брой университети спрямо брой население), висшите училища у нас трябва да бъдат 65, а те са 51. От друга страна, ако те механично се окрупнят (каквато идея се лансира) и станат например 26, това не само няма да подобри положението, но дори ще го влоши. Изходът е само един – ясна държавна политика във висшето образование, за да може с ограничения ресурс, с който разполагаме, да постигнем възможно най-добри резултати.
– Как гледате на идеята, лансирана от министър Тодор Танев за създаване на интегрални колежи след средно образование, от които след това завършилите да могат да продължат в университет?
– Европа ни поставя две на пръв поглед взаимноизключващи се цели – развитие на професионалното образование и увеличаване на броя на студентите. Още са живи добрите традиции в средното професионално образование и те могат да бъдат възстановени. Такова предложение бе прието от Съвета на ректорите и ще бъде внесено в МОН. Ако завършилите средно професионално образование започват работа по специалността си, могат да продължат висше в дистанционна форма на обучение.
– Имате съвместни програми с чужди университети. Да очакваме ли нещо ново в тази насока в следващите години?
– Имаме добре работещи програми с престижни европейски университети, включително с издаване на съвместни дипломи. Новото, по което работим, е създаването на тристранни бакалавърски, магистърски и докторски програми между УНСС, Висшето училище по икономика – Москва, и Инсбургския колеж по мениджмънт. Идеята е УНСС да бъде базовият университет, където ще се осъществява регистрацията и обучението на студентите.


Телеграф, 23 януари 2015 г.telegraph logo

Проф. Стати Статев,
член на УС на БНБ и ректор на УНСС:
Без реформи по-добре да не мислим за еврото

 

София СИМЕОНОВА

От нас зависи каква инфлация ще допуснем

– Проф. Статев, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до края на мандата на правителството ще започнат преговори за приемане на България във валутния механизъм ERM 2, т. нар. чакалня за еврозоната. Какви конкретни стъпки в тази насока предстои да предприеме БНБ?

– Влизането в Еврозоната (ЕЗ) е еднозначен ангажимент на Република България по договора за присъединяването й към Европейския съюз. От 28 членки на ЕС 25 имат ангажимент за влизане в ЕЗ. Останалите три страни-членки на ЕС – Англия. Дания и Швеция – са със специална клауза за неприсъединяване. Еврозоната се създава през 1999 г. от 11 страни. С приемането в началото на тази година и на Литва, страните в нея са 19. Така над три четвърти от държавите с ангажименти за влизане в ЕЗ и над три четвърти от населението им (327 млн. от общо около 430 млн. души от 25-те страни) членуват в ЕЗ.

Отправеният анонс от министъра на финансите Владислав Горанов показва политическата воля на сегашното правителство на страната да премине към активни действия по изпълнението на поетия договорен ангажимент. Това означава, че предстои формирането на междуведомствени работни групи с участието и на Българската народна банка, които ще започнат да работят по този въпрос. В стратегията на БНБ, приета през 2004 г., това е една от основните цели, по която се работи непрекъснато в смисъл на транспониране на европейското законодателство към българското в съответните области. БНБ изпълнява стриктно своите ангажименти като член на системата на европейските централни банки и към Европейската централна банка (ЕЦБ). Редно е обаче да се каже ясно и категорично, че преговорният процес ще бъде продължителен на фона на общата ситуация в света, Европа, ЕС и ЕЗ. Много детайлно трябва да се протоколират очакванията на нашите партньори в ЕС и бъдещите ни партньори в ЕЗ, пътищата и времето, за което България може да отговори на тези очаквания.
– Ако България влезе в „чакалнята на еврозоната” през 2018 г., както се твърди, това означава ли, че се очаква да бъдем приети в еврозоната през 2020 г.?

– Такъв конкретен автоматизъм няма. Никъде не е записано какъв е срокът за „престой” в ERM2. Повтарям, че към момента имаме само заявена политическа воля от сегашния кабинет за започване на работа и преговори по подготовката за влизане в ERM2. Според мен доколкото е визирана годината – 2018-а, тя е хоризонтът на мандата на правителството. Възможно е да се наложи дейностите по влизане в ERM2 да продължат и след това.

– Какви реформи трябва да се извършат у нас, преди да започнем преговорите? Изпълнява ли България критериите от Маастрихт?

– Основното, което трябва да се направи, е да накараме нашите партньори от ЕС и особено бъдещите ни партньори от ЕЗ да ни вземат „на сериозно”. Да ги убедим, че като страна и най-вече като икономика сме готови да участваме ефективно в ЕЗ, че това ще е добре както за България, така и за ЕЗ. Проблемът не е само до покриването или не на маастрихтските критерии – той е многостранен и много по-дълбок. С номиналните критерии от Маастрихт – инфлационни ограничения, контролиран дефицит и дългови индикатори – ще се справим. Големият въпрос е в т. нар. структурни реформи, за които говорим от четвърт век и те все не се случват както трябва. Не може да искаме ефективност от непреструктурирана икономика, няма как да се повишават доходите, пенсиите, социалните помощи и качеството на живот като цяло. А ако това не стане, е по-добре да не мислим за ЕЗ. защото положението ще се влоши още повече.

Редно е да имаме предвид, че след 2008 г. ЕЗ вече не е същата, по време на кризата тя се промени драстично. Съществуват много проблеми в пенсионните системи и системите за социално подпомагане, във фискалната сфера и банковата индустрия. Доброто у нас е, че значими части от тези системи все още не са реформирани напълно и може направо да се настроят към новите условия, включително и след дълговата криза.

Тук изниква и въпросът – редно ли е и готова ли е една от най-бедните страни в ЕС, а ако влезе – най-бедната в ЕЗ. да поеме част от фискалната издръжка на Гърция, Ирландия, Испания. Португалия и други.

– Какво показва опитът на балтийските държави, които последно се присъединиха към еврозоната и чиито икономики като размер са близки до българската?
– Балтийските държави може да бъдат пример за България само от гледна точка на реформите, които направиха, за да влязат в ЕЗ.

– Подходящ ли е моментът да се предприеме такава стъпка на фона на поевтиняването на общата валута спрямо долара и швейцарския франк и обезпокоителните сигнали за евентуално излизане на Гърция от еврозоната, което би могло да доведе до ново сътресение?

– Всяка реформа, всяка промяна има своята цена – както икономическа, така и социална. Това се отнася и за реформите, които ние така и не правим, защото обикновено оставаме с добри, но недокрай последователни и ресурсно обезпечени намерения. Ако погледнем исторически, според данни на Евростат средногодишният икономически растеж (темп на прираст на БВП) в сегашните страни-членки на ЕЗ, е бил както следва: през седемдесетте години – 3,4%, през осемдесетте – 2,4%, през деветдесетте – 2,2%, а през първото десетилетие на XXI век (десетилетието на ЕЗ) – само 0,8%. Подобна дългосрочна тенденция към спад няма в нито една от основните интеграционни общности в света.

На второ място. Самата ЕЗ. вместо да конвергира, се поляризира. Оформиха се две групи страни – с ниска и висока инфлация. Задълбочават се неравенствата и дисбалансите по осите Запад – Изток и Север – Юг. Моето мнение е, че Гърция едва ли ще излезе от ЕЗ – на този етап това са повече политически игри, защото от това ще загуби много повече Гърция, отколкото ЕЗ като цяло.

Що се отнася до конюнктурното поевтиняване на еврото спрямо другите световни валути, то би се коригирало при решаване на посочените вече проблеми в ЕЗ. Ясно е обаче, че проблемите с дълговите кризи на членките на ЕЗ няма как да бъдат решени само с банкови средства. Затова е необходим някакъв сериозен тип интеграционен фискален орган. Не може ЕС и ЕЗ да съществуват и да се развиват нормално само с централна банка. Това образно казано означава у нас да има БНБ, но да няма Министерство на финансите. Заедно с това е категорично, че създаването на такава обща фискална структура ще бъде съпътствано с много трудности и противоречия, поради големите различия в традициите и ролята на държавата в отделните страни.

– Какви последствия ще има за обикновения гражданин бъдещото присъединяване към ERM2, а впоследствие към еврозоната? Голямото притеснение е за увеличаване на инфлацията заради закръглянето на цените. Какво показва опитът на другите държави и какво да очакваме у нас, има ли опасност да се намали покупателната способност на пенсиите и заплатите?

– Едва ли влизането ни в ERM2 ще бъде усетено сериозно от отделния българин или домакинство. Всъщност това означава фиксиране на курса на националната валута към еврото и донастройване на системата. Но ние сме „вързани” към еврото от средата на 1997 г. (първо към германската марка, а после технически към еврото). така че въпросът е в преструктурирането, в конвергирането към икономиките на страните от ЕЗ.

Нормални са страховете за съпътстваща инфлация от закръгляването на цените – това няма как да се избегне, но само по себе си то не може да бъде значително и обикновено е краткотрайно. Предполагам, че този процес ще бъде контролиран по някакъв начин от държавата, за да не стигнем отново до добре познатия призив от началото на прехода „За Бога, братя, не купувайте!”. Така че от нас зависи каква инфлация ще допуснем при смяната на лева с евро и с колко ще се намалят реалните ни доходи.

– Какви се очаква да бъдат последствията върху лихвите по кредитите?

– Непрекъснато коментираме, че лихвите по кредитите у нас са по-високи от останалите страни от ЕС и особено в сравнение със страните от ЕЗ. В общия случай това идва от т. нар. рискова премия, която присъства като надбавка в лихвения процент. Когато банковата и бизнес средата в България станат сравними с тези в останалите страни от ЕЗ, тогава се очаква сравнително бързо да започнат да спадат и лихвите по кредитите. Но това няма как да стане автоматично, защото се контролира от пазара, ефективното платежоспособно търсене и предлагане на пари.

– Влизайки във валутния механизъм, ще се промени ли курсът на лева към еврото, или той ще остане фиксиран на сегашното си ниво? Как ще се гарантира стабилността на лева?

– БНБ има поет ангажимент да влезем в еврозоната с фиксирания курс лев към евро 1,95583. Това е така, защото се предвижда да преминем към ЕЗ, без да излизаме от системата на паричен съвет. За да се отмени или промени системата на паричен съвет в България или фиксираният курс лев – евро, Народното събрание трябва да отмени или промени съответния закон, а това не може да стане без съгласуване с партньорите ни от ЕС и ЕЦБ и естествено не може да се осъществи от днес за утре. Това е техническата страна на въпроса, а същностната страна е, че неговата отмяна или промяна ще е пагубна за страната и нейната икономика. Гарантирането на стабилността на лева е основна цел на БНБ и тя я осъществява, като поддържа достатъчни валутни резерви – винаги значимо над покритието на парите в обращение.

 ***

Това е той:

– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас.

– Завършва УНСС и СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Математика”

– Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика в катедра “Икономикс” в УНСС.

– От декември 2011 г. е ректор на УНСС.

– От февруари 2012 г.е заместник-председател на Съвета на ректорите в Република България.

– От юни 2004 г. е член на УС на БНБ.

– Работи в направленията теория и методология на макроикономическия анализ; финансово развитие и икономически растеж, ефективност и икономически структури.