Агенция “Фокус”, 29 Декември 2016focus2

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев:
УНСС се утвърждава все повече като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с постиженията на Университета за национално и световно стопанство през 2016 година.

 

Фокус: Проф. Статев, през 2016 г. Университетът за национално и световно стопанство реализира редица инициативи, подписахте меморандуми за сътрудничество с няколко големи институции. Можем ли да кажем, че 2016 г. беше успешна за университета?

Проф. Стати Статев: 2016 г. беше поредната успешна година за УНСС. Радвам се, че сте забелязали продължаващото развитие и умножаване на контактите ни с държавните институции и с бизнеса, както и със системата на средното образование, откъдето идват нашите студенти. Важен критерий за успешност е и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и съдържанието на учебните програми на всяка една от близо 50-те бакалавърски специалности, на повече от 100 магистърски и 40 докторантски програми спрямо променящите се изисквания на съвременната наука и практика в пряк диалог с държавните институции, бизнеса, студентите и колеги от сродни университети.

УНСС се утвърждава все повече и като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива. Нараства броят на научноизследователските проекти, финансирани от Европейския съюз, от национални и собствени източници.

Фокус: Какви бяха най-големите Ви постижения през годината?

Проф. Стати Статев: Ако погледнете университетския ни сайт, ще се убедите, че в УНСС всеки ден „ври и кипи” от събития, свързани с образователния и научния живот – учебни занятия от понеделник сутрин до неделя вечер, публични лекции на министри, депутати, бизнесмени, посланици, научни конференции, кръгли маси, срещи-дискусии, студентски форуми… В тази ситуация е трудно да отлича най-големите постижения през годината, но не мога да не отбележа някои от тях. За поредна година УНСС запълни над 100% приема на студенти и продължава да е най-големият университет в България – единственият с над 20 000 студенти (21 880 за учебната 2015/2016 г., като през настоящата 2016/2017 г. ще надхвърли 22 000), и най-големият бизнес университет в Югоизточна Европа.

Но това е само количествената страна. В трите основни направления на УНСС – „Икономика”, „Управление и администрация” и „Политически науки”, в които се обучават около 90 на сто от нашите студенти, имаме едни от най-високите акредитационни оценки в страната. Успешно се развива и Юридическият ни факултет, който навърши 25 години, както и „Журналистика“ и „Социология“. Засилихме участието си в европейски и национални научни проекти.

Фокус: Колко студенти за първи път прекрачиха прага на УНСС тази година?

Проф. Стати Статев: Приемът на бакалаври и тази година традиционно е успешен. Запълнихме всичките места от държавната поръчка – 4 100. Изпълнихме и държавната поръчка от 1 100 магистри, приехме около 1 300 магистри платено обучение. Очакваме през януари да се запишат още около 500 магистри и около 100 докторанти. Така че през учебната 2016/2017 година повече от 7 000 нови студенти в трите степени – бакалавър, магистър и доктор – се вляха в академичното семейство на УНСС.

Фокус: Кое според вас мотивира младите да изберат УНСС за своята Алма матер?

Проф. Стати Статев: На първо място това е доказаният и непрекъснато нарастващ в годините академичен авторитет на УНСС в обществото като лидер на висшето бизнес образование в страната. Дипломата на УНСС е сериозна гаранция за успешно кариерно развитие според българските държавни и частни работодатели. Направихме успешна кандидатстудентска кампания в различни измерения – от прекия контакт със средните училища в страната, които са традиционен „доставчик” на бъдещите ни студенти, до мащабна дигитална кампания, за да може младите хора да бъдат максимално информирани за възможностите, които им предлага УНСС по време на следването и след завършването. Много добре работи създадената под егидата на УНСС Асоциация на икономическите училища в България, която е ефективна форма за непрекъсната връзка със средното образование. Организираните от асоциацията национални средношколски олимпиади и конкурси по различни направления на икономическата наука, вече станаха традиция и техните лауреати получават правото да учат в УНСС. През миналата учебна година тази практика бе поета и от останалите професионални направления, така че УНСС има вече много силно и перманентно присъствие в средното образование на страната. Друг фактор, който привлича младите хора към УНСС, са десетте бакалавърски специалности с преподаване на английски език, а също и толкова магистърски програми, някои от тях съвместни с водещи европейски университети.

Сериозна роля играе и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и програми във взаимодействие с бизнеса, както и все по-силната практическа насоченост на преподаването. Важно е също така, че почти всички студенти на УНСС участват в разгърнатата ни система за студентски стажове и практики като основа за бъдещата им реализация.

Сериозни са възможностите за студентска мобилност, чрез която студентите учат един или два семестъра в престижни чуждестранни университети-партньори на УНСС.

Фокус: В кои сфери ще се стремите университетът да се развива през новата 2017 г.?

Проф. Стати Статев: УНСС ще продължи да се развива в традиционните си направления. Заедно с това имаме амбицията да реализираме новите възможности, дадени на висшите училища с последните промени в ЗВО. Най-важната от тях е правото за осъществяване на стопанска дейност. Вече има решение на Академичния съвет за създаване на търговско дружество „УНСС Консулт”, което ще реализира научния ни продукт. Предстои разкриване с акт на Министерския съвет на три института към УНСС – по икономика и политики, по творчески индустрии и бизнес и по предприемачество.

Фокус: Какви са основните Ви цели за предстоящата година?

Проф. Стати Статев: Изконните ни цели са създаването на все по-добри кадри с висше образование за нуждите на националната икономика и държавното управление. УНСС има своето достойно място в създаването на управленския и бизнес елит на България и ще продължава да го разширява и утвърждава. Ще направим отново всичко необходимо УНСС да продължи да бъде най-голямото висше бизнес училище в страната и региона. В по-частен план ще продължим да утвърждаваме навлязлата във второто си десетилетие съвместна с Университета Нотингам Трент магистърска програма „Европейски бизнес и финанси”, уникалната в световен мащаб магистърска програма „Ядрена сигурност” под егидата на ООН, съвместните докторантски програми със Свободния университет в Брюксел и др. В областта на материалната база започваме строителството на нов модерен корпус на УНСС с близо 10 000 кв.м., което ще увеличи разгърната ни застроена площ с около 20% и ще създаде по-добри условия за обучение и научноизследователска дейност. Предстои завършването на общата програма за енергийна ефективност с поставянето на изолация на старите корпуси и заменяне на осветлението със съвременни енергоспестяващи осветителни тела и собствено производство но електроенергия.

Фокус: Планирате ли провеждането на нови инициативи и какви?

Проф. Стати Статев: В областта на преподаването продължава закриването на стари и разкриването на нови магистърски специалности, съобразени с динамичните изисквания на пазара на труда. Вече имаме три одобрени проекта към фонд „Научни изследвания”, работата по които ще започне през 2017 г. Очакваме да успеем в надпреварата за изграждане на Център по компетентност за големи данни, с който ще дадем сериозен принос в синхронизирането на различните статистики и източници на информация в страната и реално ще допринесем за оптимизиране на управленските процеси на национално, секторно и отраслово ниво.

Наскоро получихме информация, че Шанхайският университет (след повече от година интензивни преговори, включително на ниво заместник-министър на науката на Китай) е взел решение за създаване на съвместна образователно-научна структура с УНСС.

В областта на електронизацията на обслужването на учебния процес през 2017 г. предстои за първи път новоприетите студенти да получат електронни студентски книжки, с което се затваря кръгът на вече съществуващите и утвърдени в годините електронно изпитване, електронни протоколи и електронни главни книги (с уникални електронни университетски подписи на всеки преподавател). В електронизацията на учебния процес, особено за целите на дистанционното обучение, продължава интензивно прехвърлянето на учебните курсове и учебните материали на електронни носители и тяхното уеб-базиране, за сметка на постепенния отказ от хартиени носители. Вече споменах и за мащабната строителна програма през 2017 г. Като цяло УНСС се готви да посрещне достойно вековния си юбилей през 2020 г.

Фокус: Успяват ли днес висшите училища да се справят с изискванията на модерния, съвременен живот?

Проф. Стати Статев: Не мога да отговаря за всичките 51 висши училища в страната, защото проблемите пред всяко едно от тях са различни и специфични. Но смело мога да заявя, че УНСС в това отношение се справя добре. В съвременния информационен свят, когато всички имат достъп до все повече информация, няма как преподавателят да се изправи пред студентите и да им чете какво е написал в учебника си. Той трябва да бъде над това, да маркира най-новото развитие на проблема в теорията и практиката, да учи студентите си на творческо мислене. Младите хора са много чувствителни на тази тема. Те ценят времето си. Силата на УНСС е, че преобладаващата част от нашите преподаватели, освен доказани учени и преподаватели, са и практици на сериозни позиции в областта, в която работят. Например отдавна се отказахме от архаичната форма „задочно обучение”, премахнахме последователно упражненията в магистърска степен, а след това и в трети и четвърти курс на бакалавърската степен. През 2017 г. ще продължим диалога къде в първи и втори курс да останат упражнения или семинарни занятия – дали само там, където е необходимо индивидуално практическо обучение – например по информатика. Всичко това предполага нова методика и методология на водене на учебния процес.

Имаме много интензивен обмен на студенти с водещи европейски университети, а от 2016 г. – и с университети от Азия. Както чуждите студенти в УНСС, така и нашите, след завръщането си, дават висока оценка за качеството на преподаване в нашия университет. Мисля, че в това отношение УНСС се развива добре, но в съвременния свят това е непрекъснат процес – вече навлизаме в Индустрия 4.0 и трябва да сме готови за новите предизвикателства.

Фокус: Кои са най-сериозните проблеми на българското висше образование и предприеха ли се стъпки в разрешаването им?

Проф. Стати Статев: С промените в ЗВО през тази година беше направена поредна стъпка към решаване на динамичните проблеми пред висшето образование в страната. Предстоят промени и в ЗРАСРБ. Но една влезли в сила промените в ЗВО, отново заговорихме за нови – толкова е динамична средата. Ще спомена само някои от тях, по които има консенсус в Съвета на ректорите:

Да има равнопоставеност между държавните и частните висши училища при формиране на тяхната структура – да отпаднат изискванията в държавните университети катедрата да има минимум 7 преподаватели на щат, а факултетът – минимум 40, което води до изкуствени структури и невъзможност да се формират факултети по професионални направления.

Законът да осигури законова възможност изтъкнати доказани специалисти от практиката да участват по-активно в преподавателската дейност, а не както досега – не повече от 10% от лекционен курс, което е от 3 до 6 часа.

Фокус: Какво послание ще отправите към младите хора в България през 2017 година?

Проф. Стати Статев: Дерзайте! Вие сте нашето бъдеще и нашата надежда! Вярваме във вас!

 

Силвия МАРИНОВА


Тв BG on Air, „Директно”, 08.12.2016 г.logo-onair

 

Висшето образование

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите;
Яна Вангелова, председател на Националното председателство на студентските съвети

Водещ: И така, на студентския празник говорим със заместник-председателя на Съвета на ректорите и ректор на УНСС проф. Стати Статев и с председателя на Националното председателство на студентските съвети, Яна Вангелова. Здравейте, добре дошли и честит празник.

Проф. Стати Статев: Да е честит на всички студенти и на цялата академична общност.

Яна Вангелова: Да е честит на всички.

Водещ: Доста положителни неща се надявам да обсъдим днес. Иска ми се да започнем обаче от това доколко програмите на всичките над 50 университета в България, които се предлагат днес на студентите, са адекватни на пазара, на очакванията им, на това, което бизнесът иска, на нещата, които се случват около нас всеки ден?

Яна Вангелова: Невинаги това, което се предлага от висшите училища в страната, е това, което студентите са очаквали, но това невинаги е въпрос на самата програма на висшето училище. Понякога самите студенти не знаят какво представлява самата специалност, в която са влезли. Смятам, че добра стъпка в тази насока е това, че вече има кариерни центрове в средните училища, които все пак помагат младият човек да се ориентира и да влезе в специалност, в която очаква нещо определено да се случи, да получи определени знания и умения.

Водещ: Добре. Кажете ми, проф. Статев, как се правят тези програми? Като се обсъждат на ректорски, на декански, на факултетен съвет? Наистина обсъждат ли се тенденциите на пазара, онова, което бизнесът търси? Знаем, че бизнесът казва, че в голяма част от сферите има криза на кадри.

Проф. Стати Статев: Вие вероятно имате предвид учебните планове, защото учебният план е набор от дисциплини, които се изучават в дадена специалност.

Водещ: Добре, да го наречем учебен план.

Проф. Стати Статев: А в учебната програма е разписано какви теми съдържа всяка една учебна дисциплина.

Водещ: Аз съм сигурен, че и тук някой би имал забележки заради това как е разпределен броят часове и доколко една дисциплина е достатъчна като брой лекции, друга пък не толкова, но…

Проф. Стати Статев: Вижте, сложен е този процес. Има си ясна и точна процедура за него. По правило учебният план се създава в катедрата, която отговаря за тази специалност. Той се придружава от учебни програми за всеки един курс, заедно с екипите, които ще водят тези курсове. След като се обсъди и приеме от катедрен съвет, минава през факултетен съвет и отива за утвърждаване в академичен съвет, което го прави документ. Но това е формалната страна.

Водещ: По някакъв начин търси ли се обратната връзка със студентите…

Проф. Стати Статев: Разбира се.

Водещ: …със студентските съвети?

Проф. Стати Статев: Въпросът има малко по-друго измерение. В УНСС председателят на Студентския съвет е редовен член на Ректорския съвет и на всяко заседание има право да представя позициите на студентите по всички въпроси. Има искания на студенти, свързани с учебните планове и с учебните дисциплини, но това е сравнително рядко. Проблемът има по-друга насоченост – доколко учебният план отговаря на очакванията и на изискванията на бизнеса.

Водещ: Именно.

Проф. Стати Статев: В УНСС беше свършена много сериозна работа през последните години, когато ние целенасочено чрез проекти, финансирани от Министерство на образованието и науката, актуализирахме всички учебни планове с активното участие на представители на бизнеса и на представители на държавната администрация, заедно със студентите.

Водещ: За да не става така, че университетите вадят кадри, които после не могат да се реализират на пазара на труда, нали така?

Проф. Стати Статев: Този въпрос има друго измерение. Той е въпрос на мащаба в по-голяма степен, отколкото на различие в учебните планове и зависи от това кой университет обучава даден специалист.

Яна Вангелова: Входът трябва да е лесен. Изходът обаче е важно да е труден. Тоест, излизаш само ако си придобил определени компетенции, определени знания. Входът трябва да е отворен за всички.

Водещ: Така ли е, проф. Статев? Да се свали нивото максимално, за да могат да влизат колкото могат повече студенти?

Проф. Стати Статев: Стана шлагер, че в България броят на университетите е много голям.

Яна Вангелова: Съгласна съм.

Водещ: Малко над 50.

Проф. Стати Статев: Този брой е 51. Когато дойдоха преди години представители на Световната банка с това послание, аз ги попитах: „Как се сетихте, че е голям броят на университетите?“.

Водещ: И те какво ви казаха?

Проф. Стати Статев: Нищо. Но аз им казах, че в Европа, в европейското образователно пространство на 450 млн. жители има 4000 университета. Ако подходим пропорционално спрямо населението в България, ние трябва да имаме 66-67 университета. Така че въпросът не е до бройката, а до мащаба. Въпросът е дали всеки университет си следва профила и спецификата, за които той е предназначен, или сме допуснали да развива какви ли не допълнителни специалности.

Водещ: Добре, но с каква цел се прави това – да има толкова много специалности, които да остават незапълнени?

Проф. Стати Статев: Прави се с цел получаване на повече пари. Тръгна целенасочена политика след приемане на Стратегията за висшето образование от правителството на съвместно заседание със Съвета на ректорите и най-важното е, че тя се изпълнява. Но все още преобладаващата част от парите се дават за брой студенти. Естествено, че университетите ще се стремят да приемат повече студенти, за да получават повече пари.

Водещ: Добре. За конкуренцията между университетите и за това каква е разликата между частен и държавен университет да поговорим. Какво виждате вие като започнат кандидатстудентските кампании? Какви прийоми прилагат университетите, за да привлекат университетите, за да привлекат повече студенти? По-интересни програми, палитра от повече специалности? Как изглеждат нещата всяка година, като тенденция?

Яна Вангелова: По-фаталното според мен е, че някои университети го превръщат в реклама на някакъв продукт, който според мен доста се разминава с продукта, който трябва да рекламират. Тоест, рекламират добрата база, рекламират възможността да участваш по различни програми, но не рекламират това, което всъщност дават като качество на обучението.

Водещ: Тоест, какво ми казвате сега – че отделни университети трябва да се профилират в някакви специалности, в каква насоченост?

Яна Вангелова: Да. Конкретна, а не да рекламират просто, че дават лесно дипломи, „Заповядайте при нас“. Няма да визирам кое е висшето училище, но имаше такива случаи на реклама, която според мен далеч не е подходяща за висшето образование.

Водещ: Като говорим за това, проф. Статев, и ако се върнем малко назад в годините, как изглежда нивото, което, аз съм сигурен, че ще се съгласите с мен, пада всяка година при приема?

Проф. Стати Статев: Има такъв елемент, но той е свързан с масовизацията на висшето образование. Свързан е и с това, за което вече споменах – че традиционни университети, специализирани в определена област, десетилетия наред развиват направления, които не са им присъщи. И това доведе например до мантрите, че има прекалено много икономисти, прекалено много финансисти, хайде сега да правим инженери. Което за мен не е правилна позиция, защото ако следваме тази постановка, след 7-8 години ще се сетим, че има прекалено много инженери и прекалено малко икономисти. И в този мисъл съм съгласен с г-жа Вангелова.

Що се отнася до конкуренцията между университетите, тя не е между университетите, тя е между направленията, които те водят. Иначе между самите университети е трудно да се каже, но това се вижда от приема, който те правят – кой си запълва приема и кой не го запълва. И се стига до това, за което много пъти алармираме: през последните  десетина години това, което се определя с постановление на Министерския съвет като прием на университетите, включително и тази година с новите промени в Закона за висшето образование, е два пъти повече от реалния контингент студенти.

Водещ: Бройките не могат да бъдат запълнени, това казвате.

Проф. Стати Статев: Естествено, че не могат да бъдат запълнени, защото няма откъде да ги вземем. Просто ги няма физическите бройки, които да запълнят тези места.

Водещ: Проф. Статев, вие как отговаряте, когато студентите казват, че преподавателите използват архаични начини за поднасяне на информация?

Проф. Стати Статев: Това, общо взето, много трудно вече може да се получи, защото става дума за методика и методология не само на преподаване, но и на подготовка на учебните курсове, включително на изпитите. Така че това е друга тема.

В УНСС по-голямата част от изпитите са електронни. Поставянето на оценките е електронно, главните ни книги са електронни, а от учебната 2017/2018 година студентите ще получат за първи път електронни студентски книжки, които ще са чип в чипа на дебитната карта, която имат.

Но ми се ще да се върна на рефрена, който се върти, че студентите отиват  в чужбина, че изтичат мозъци…

Водещ: Е, отиват, да.

Проф. Стати Статев: Да, но къде са числата? През последните седем-осем години ние имаме стабилен тренд, между седем и осем хиляди наши, и то добри деца, защото се предполага, че трябва да имат езикова подготовка, трябва да имат определено равнище…

Водещ: И финансови възможности.

Проф. Стати Статев: Разбира се, и финансови възможности, донякъде, тъй като не навсякъде това е такова тежко условие. Не говоря за елитните университети. Но никой не е направил сериозен анализ доколко това е естествено движение. В крайна сметка всеки има право на своя личен избор…

Водещ: И доколко ученето в чужбина не е причина да се остане след това там.

Проф. Стати Статев: Не мисля, че това е проблемът. Много пъти съм поставял този въпрос пред Съвета по образование при президента, пред Министерството на образованието и науката, че може би ограниченият ресурс за висше образование, с който разполага държавата и който едва ли ще се разшири в обозрима перспектива, трябва да бъде използван по-ефективно.

Водещ: Как ще стане това?

Проф. Стати Статев: Като държавата определи кадрите, които й трябват, да сключи договори с тях и да им гарантира работа пет години напред. И бизнесът също.

Водещ:  Ама всъщност то реализацията не е ли предопределена и от начина, по който прекарваш времето в университета, начина, по който преподавателите те подготвят за това, като излезеш на пазара на труда, да си конкурентоспособен, да си адекватен на всичко онова, което се случва около теб?

Проф. Стати Статев: Нещата са много по-гъвкави. Например в УНСС е най-старият и най-големият Междууниверситетски център за развитие на кариерата. Нашите студенти още от първи и втори курс контактуват с изключително много фирми. Преди няколко дни бяха поредните Дни на кариерата в УНСС, в които участваха 77 държавни институции, фирми, неправителствени организации, с по-голямата част от които имаме договори за сътрудничество, по силата на които те се ангажират да осигуряват стажове за нашите студенти и работни места за нашите випускници.

Водещ: Можете ли да кажете, че има специалности, които вече си отиват, към които няма интерес, които по някакъв начин трябва да бъдат „окрупнени“ – от 2-3 университета само в един да я има, защото има малък интерес?

Яна Вангелова: Има такива специалности, да.

Водещ: Дайте ми пример.

Яна Вангелова: В момента не мога да се сетя, но всички тези, които попадат в Списъка на защитените специалности са именно такива, към които няма интерес и държавата всякак се стреми да засили интереса към тях. Те са специфични и само в няколко висши училища.

Водещ: А то не трябва ли това да се прави това по някакъв начин и от самите университети? Така да направят, ще ме поправите сигурно проф. Статев, програмата, че тя да е интересна на студентите, да е адекватна, да привлича, за да могат после те да са адекватна работна ръка.

Проф. Стати Статев: Аз ще ви дам конкретен пример.

Водещ: Дайте ми.

Проф. Стати Статев: В УНСС имаше специалност „Икономика на кооперациите“. Но в новите условия кооперативното движение не се развива – нито у нас, нито в развития свят.

Водещ: И какво стана с тази специалност?

Проф. Стати Статев: Взехме решение да я закрием и на нейно място създадохме изключително модерната специалност „Икономика на недвижимата собственост“. Това е пример, че университетите и самият академичен състав трябва винаги да бъдат на гребена на вълната.

Водещ: Защото иначе конкуренцията между частни и държавни университети веднага си казва думата.

Проф. Стати Статев: И особено в магистърските програми да се търсят тези съвременни пробиви, като нещата, които днес са станали, утре да бъдат в аудиториите.

 

(Със съкращения)


БНТ, „Денят започва”, 29.11.2016 г.bnt

Как да задържим младите финансисти в България

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС,
и Левон Хампарцумян, банкер

Водещ: А сега обещано за финанси. Двойно повече образовани българи напускат страната днес в сравнение с началото на века. „Изтичането на мозъци“ от България се задълбочава, като през 2010-2011 близо 27% от напусналите страната българи са с висше образование или по-високо от висше, при малко над 13% през 2000 г. Заключението е на икономиста Кристофор Павлов, коментар за бюджета за 2017 г. Проблемът за образованието и все по-голямата липса на кадри, включително и в банковата сфера е във фокуса на организирания от асоциация „Банка на годината“ финансов форум „Образование, кадри, растеж“. Срещата на топ-банкерите и икономистите на България е днес от 15 часа, в зала „Роял“ на хотел „София – Балкан“. Има ли начин да задържим младите хора тук, у нас? В студиото вече са банкерът Левон Хампарцумян, добро утро, и ректорът на УНСС проф. Стати Статев, здравейте. Първо обаче, преди да започнем темата за младите хора, да кажем за тази политическа криза, в която влязохме. Така я определя президента. Има ли реално криза и очаквате ли тя да повлияе на икономиката на страната?
Левон Хампарцумян: 
Всеки има различна дефиниция за криза, но до момента, до който нямаме дългосрочното усещане за криза, няма да имаме директно влияние върху икономиката. Слава богу, една съществена част от икономиката е в частни ръце и не зависи по никакъв начин от политиците и това е, което създава новото богатство и ни дърпа напред. Така че малко политиците от своя страна трябва да бъдат по-отговорни и да не спекулират със създаването на усещането за криза, защото българската икономика не е била в толкова добро състояние от 10 години, от 2007-2008 година.
Водещ: Кой е по-добрият вариант, за да задържим това стабилно състояние на икономиката? Разпускане на парламента, служебно правителство, дата за нови избори или пък съставяне на нов кабинет в рамките на 43-тото Народно събрание?
Проф. Стати Статев: 
Аз не мисля, че има пряка връзка между тези неща в краткосрочен период. Категорично е ясно, че икономическа и финансова криза няма, напротив, ние имаме достатъчно фактори и индикатори, че отново излизаме на тренд на икономически растеж, слава Богу. Дали има политическа криза да кажат политолозите, но ние се надяваме, че в рамките на идните месеци, до април-май, политическата ситуация ще се стабилизира и това няма да попречи на икономическото развитие.
Левон Хампарцумян: Само да ви кажа, в последните 5 години сигурно имаме 6 правителства. Може би не съм напълно точен, но достатъчно много правителства. Ако смяната на правителствата създаваше проблеми в икономиката, щяхме да имаме много по-лоша икономика.
Водещ: Ако трябва да обвържем темата, заради която сте тук в студиото, с това, което предстои след 10 ч. при президента, политическата нестабилност можем ли да кажем, че гони младите хора от България?
Левон Хампарцумян: 
Не, младите хора по съвсем естествен начин си търсят успеха и късмета навсякъде и слава Богу, защото няма как да ги затворим изкуствено. Просто трябва да създадем тук условията да се реализират. Както например в IT-сферата, в информационните технологии. Много млади хора предпочитат да останат тук, разбира се, едни други пък напускат и това не е края на света, защото днес излизането от България няма смисъла на изгарянето на всички мостове, както е било по комунистическо-тоталитарно време, а просто търсене на друго приложение на това, което можеш. А другото, което е, че има доста хора, които са базирани в България, а пък работят за компании, които са на другия край на света.
Водещ: Във финансовата сфера предлагането покрива ли търсенето? С други думи, достатъчно ли са икономистите, които излизат подготвени от българските университети?
Проф. Стати Статев: 
Много често се драматизира проблемът с миграцията на висши кадри. Аз също считам, че това е естествен процес. Нормално е миграцията да бъде от една сравнително по-бедна държава с по-малки възможности за развитие към по-развитите страни, но тук въпросът е на активна държавна политика. Държавна политика както от страна правителство, така и от страна на бизнеса. И аз мисля, че тук губим много, оставяйки изцяло решението на младия човек по време на неговото следване и завършване. Може би за пореден път ще припомня идеята, която от повече от десетилетие повтарям, че държавата трябва по-сериозно да се отнесе към нейните кадри и т.нар. държавна поръчка. Нормално е държавата достойно да финансира, включително и със стипендии, а не само обучението, хората, които ще работят след това за нея, и това е на договорна основа минимум за 5 години. Нормално е, при тези ниски данъци, бизнесът също да има такава политика, по-активна, със стипендии, с финансиране на обучението, така че младите хора да чувстват своята сигурност в държавата. Тъй като ние имаме достатъчно индикации, че те заминават за чужбина не толкова защото нашето образование не е качествено, а просто защото не виждат бъдещата си реализация във всичките измерения в България. Така че тук има над какво да се замислим.
Водещ: Имаше една идея за медиците преди време, ако са завършили по държавна поръчка, да нямат право да напускат страната да кажем в рамките на 5 години, говоря наизуст в момента, но някакви такива срокове бяха поставени. Вариант ли е това за задържане на младите икономисти?
Проф. Стати Статев: 
Тук много грешно се разбират нещата. Не става въпрос за крепостно право. Да влезем във варианта „държавата те е финансирала 5 години и ти трябва да работиш за нея 5 години“ Ок. Не можеш да работиш? Какво значи това? Отиваш в частна фирма за два пъти по-голям доход. Или отиваш в чужбина, имаш предложение за 5 пъти по-голям доход. Ами върни си заема, който държавата ти е дала за 5 години в рамките на 5 години, за да финансира тя друг. Така че тук драма няма. Свободното движение е свободно движение. Но има един голям проблем – трябва ли ние като най-бедна страна в Европа да финансираме елита на развита Европа? И да погледнем колко от медиците, инженерите, финансистите, за които държавата е плащала 5-6 години, за да станат специалисти, след това заминават. Тоест, ние произвеждаме, ние сме донор на развития свят.
Водещ: Искат ли младите хора да бъдат икономисти? Преди време беше много модерно да учиш икономика, да си финансист. Сега как стоят нещата?
Проф. Стати Статев: 
Ако индикацията е приемът, който ние правим и който винаги запълваме, това означава, че интересът към професията „икономист“ и към всичките й измерения, защото това означава и финансист, за което говорим, никак не е спаднал. Така че интересът продължава да бъде голям.
Левон Хампарцумян: Аз, ако ми позволите, мисля, че след 10 години финансовата индустрия ще бъде много повече информационни технологии, отколкото традиционните финанси. Така че когато кажем „финансист“ или „икономист“, говорим за доста широк набор от умения и познания.
Водещ: Тук обаче идва ролята на университетите, които трябва да вървят паралелно с развитието на бизнеса.
Левон Хампарцумян: Университетите все повече ще трябва да се концентрират или в директна изследователска и практическа работа, или в наблягане на фундамента на знанията, което са математики и основни неща, за да може човек да стане обучаем. Защото обучението в бързо развиващия се свят всъщност е един непрекъснат процес. Вече го няма това „ще вземем една диплома и после 30 години ще лежим на нея“. Която и да е професия иска усилия човек да седи на върха на знанието и да бъде адекватен на променящата се среда. И тук не забравяйте, няма какво да се лъжем, това как българите емигрирали и така нататък – ако направим държавата прилично място за живот и има хубав климат, ще започнат да идват хората. И днес има хора със западноевропейски паспорти, които работят в София и се чувстват много добре. Не са чак толкова много, но това е техен избор. Не са ги пратили на заточение.
Водещ: Доколко образователната система се съобразява с нуждите на бизнеса и нагажда ли се лесно спрямо бързата промяна?
Проф. Стати Статев: 
Митът за липса на връзка между бизнес и висше образование и наука вече се разбива, поне що се отнася до „бръшляновите университети“, какъвто считам, че е и УНСС. Дори мога да ви кажа, че ние с г-н Хампарцумян миналата седмица подписахме меморандум между университета и банката, той е един от любимите лектори на моите студенти. Ние преработихме последните 2-3 години всички наши учебни програми в много активно сътрудничество с бизнеса. Но това не бива да бъде еднократен акт, защото смисълът на обучението през целия живот е това, че знанията, уменията, навиците се променят изключително интензивно, понякога дори по време на самото следване на студента от 4-5 години. Така че в това отношение висшето образование и бизнесът трябва още по-активно да работят. Тук имаме една добра и една лоша новина. Добрата е, че в промените на закона през май най-после на университетите беше разрешено да извършват стопанска дейност с продукта, който произвеждат. В момента предстои разработването на наредба, която вероятно ще бъде възложена на нашия университет, за прилагането на закона. И това е добре, тъй като ние ще можем да продаваме нашия научен продукт, а може би и още нещо. Лошото е, че законът все още ни пречи да използваме изтъкнатите професионалисти от практиката много и активно в обучението. Стоят едни 10%. Какво ще каже в един курс от 45 часа за 4 часа един изтъкнат професионалист? Ние трябва да обърнем нещата, за да може наистина да ги вкараме тези, които имат желание и които могат да го правят, просто да поръчаме курс.
Водещ: От кого зависи това обръщане?
Проф. Стати Статев: Зависи от законодателя. Ние се готвихме да предлагаме нови промени в закона с министъра на образованието и науката, но правителството пак падна и сега ще чакаме ново правителство, пак да го предложим, но аз си мечтая за времето, когато на г-н Хампарцумян, който естествено е наш възпитаник, за да е толкова успешен, ще му възложа да води един курс – да речем по стратегическо банкиране. Това е човекът, който наистина да влезе и да каже с огромния натрупан опит, с визията, която има, не само за българската банкова система, за европейската, за световната. Това е реалната връзка и мисля, че в това направление ние трябва също да постигнем резултат.
Водещ: Идват ли младите хора достатъчно подготвени в бизнеса?
Левон Хампарцумян: Вие споменахте това изследване на Кристофор Павлов, който е главният икономист на банката, между другото, не е случаен човек. България е харчела 5-6% от своя БВП за образование до 1996 г. 1996-1997 г., след кризата, предизвикана от комунистите, всичко се срина, разбира се публичните разходи се смачкаха, защото трябваше да плащаме дългове и да се преструктурираме. След това публичните разходи се възстановиха за милиционери, за здраве, за всякакви други сфери на публични разноски. А възстановяването на парите за здраве като процент от БВП беше изключително слабо и то може би е около 3-5%, което ни слага наравно с африкански държави. Безогледното харчене за образование е нещо, което малко странно е от моите уста, обаче аз съм абсолютен привърженик и не в горния край, в университетите. Така или иначе хората си намират пътя, дали тук, дали навън. Ние трябва да образоваме тази група от милион, милион и няколко души, които са функционално неграмотни. Което означава, че дори да им построим заводи и да им предоставим работа, те няма какво да правят вътре. И това е нещо, което след 20 години недофинансиране, след кризата през 1997 г. на образованието, днес имаме милион и половина неграмотни. И понеже политиците имат къси хоризонти – една година, две години, 4 години, а образованието дава резултат след 15-20 г., те не се занимават с това. Говорят, може да ви успят с начина, по който говорят, но много малко правят и според мен трябва да се концентрираме върху всички аспекти на образованието, но в тази част на населението, която културно изостава. И всъщност те са с български паспорти, тук не говоря само за цигани, на всякакви хора там. Те живеят в друг свят. Ние се разделяме вътрешно на две различни държави – едни, които имат достъп до интернет, знаят математика, правят това, правят онова, имат амбиция. И едни други, които са на нивото на 19 век.
Водещ: Понеже ни остана точно минута до новините, ще ви помоля за един много кратък коментар на бюджета за 2017 г. Как ви се струват заложените параметри в него?
Проф. Стати Статев: 
Аз винаги съм казвал, че тези битки, които се разразяват около бюджета, имат повече политическа окраска, отколкото икономическа. Ресурсът е толкова малък, че степените за свобода почти ги няма. Така че това е един нормален, добър бюджет, дай Боже да се приеме, за да вървим напред.
Левон Хампарцумян: Консервативен бюджет, както каза проф. Статев, „одеялото е късо“, трябва да избираме дали ще си завием главата или краката, но за двете заедно няма как да се случи.
Водещ: “Консервативен“ – май това е основната дума, която се чува?
Левон Хампарцумян: Не, основното, което е, разбира се, че трябва да е консервативен, но другото, което е – усилията трябва да са в това да произвеждаме повече, да произвеждаме ново богатство. Защото виждате сега, малко като се почувстваха по-комфортно, социалистите моментално започнаха да говорят за вдигане на данъци, а не за това, че някой трябва да произведе ново богатство.
Водещ: Господа, благодарим ви, че бяхте гости в „Денят започва“.


бТВ, „Тази сутрин”, 04.10.2016 г.btv

Да връщат ли парите за следването си студентите, които не остават да работят в България

Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в Република България; проф. Стати Статев – ректор на УНСС

 

Водещ: Тема, която предизвика наистина много коментари – за това дали студентите държавна поръчка трябва да остават да работят в България през следващите три, четири или пет години, след като завършат, за да дадат в крайна сметка нещо полза роду, преди да заминат да работят в чужбина, където най-често отиват. Ако не го правят обаче, дали трябва да връщат пари – още по-екстравагантна идея. Това предложение преди години го беше дал още и министър-председателят Бойко Борисов, но така или иначе не се осъществи. Дискусионна е темата и ще дискутираме заедно с Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в България, и проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Можем ли да разясним, изобщо възможно ли е да спрем някого – младите хора пък особено – да не продължат или да не се развиват някъде навън, в чужбина, където смятат, че им е по-добре или че имат повече възможности, а да трябва да останат в България, да връщаме разпределението?

Васил Велев: Вижте за какво става дума – България има в последното полугодие ръст на брутния вътрешен продукт, който е от 3% и е с 50% над средноевропейския, но е два пъти по-нисък от румънския, който е 6%. И основна пречка за един по-добър икономически растеж излиза като причина липсата на човешки ресурси. Не са парите, не са инвестициите, не е оборудването…

Водещ: Няма кой да работи.

Васил Велев: … даже не са административните прегради, а излиза липсата на човешки ресурси. Точно така. Не се приемат поръчки, защото няма кой да ги изпълни. Това по-лесно се вижда в медицината – броят на завършилите е равен на броя на напусналите. Като прибавим към това и пенсиониращите се и много малкото внесени лекари и сестри, се получава, че басейнът се изпразва много по-бързо, отколкото се пълни, и е ясно докъде ще доведе това. Същото е и в индустрията. И ние тръгнахме от там, че като данъкоплатци плащаме за образование и за кадри, от които икономиката има нужда.

Водещ: Но после не ги виждаме, те не остават в България, поне една голяма част от тях – хората, които наистина са квалифицирани, отиват да работят в чужбина. Как приемат обаче всичко това студентите? Възможно ли е те да останат да работят в България полза роду няколко години все пак, за да дадат нещо?

Яна Вангелова: Ако има необходимите условия, ако има необходимото заплащане – да. Всеки млад човек би искал да се реализира в страната си.

Водещ: А няма ли ги? Ето, от бизнеса казват „Има пари, има работни места, нямаме хора“.

Яна Вангелова: Може да се види проста статистика при каква работна заплата започва един млад лекар.

Водещ: Колко пари влага държавата в един студент?

Проф. Стати Статев: Различно. И това е друга тема. Ние сме още на предкризисните, от 2009 г. държавни нормативи, когато базовият коефициент беше намален от 963 на 693 лева, но това е тема на друг разговор. Що се отнася до идеята, която беше повдигната от бизнеса, ние като ректори – говоря от името на Съвета на ректорите на висшите училища в България, на който съм заместник-председател – отдавна я промотираме, защото схемата е много елементарна, погледната макроикономически, в нея няма емоция. Държавата отделя ограничен ресурс за висше образование. Въпросът е ние как този ограничен ресурс да го направим по-ефективен за националната икономика. В какъв смисъл? Ние произвеждаме човешки ресурси с ресурса, който ни отделя държавата – говоря за частта му „държавна поръчка“. Въпросът е, когато човек остава по определен механизъм – тук нещата не са прости – трябва заедно с бизнеса, заедно с министерството, правителството всичко това да се оформи. Но идеята е този, който остава като произведен национален ресурс с наши държавни пари, да остава да работи за националната икономика. Който търси своя път навън, да бъде достатъчно добър да върне това вложение, което е направила държавата в него.

Водещ: И колко ще трябва да се върне за едно обучение например от четири години?

Васил Велев: Това няма да бъде единственият случай в историята на Европейския съюз. Може да се вземат такива примери от няколко държави – от Ирландия, Хърватска, и други примери могат да се намерят.

Водещ: Въведено ли е нещо подобно там?

Васил Велев: Това е нормално. Ние тук добавяме и държавни стипендии за дефицитни специалности, за дефицитни професии, даже на средното образование – държавни стипендии, които да привлекат за търсене на пазара на труда специалисти, които обаче отсъстват поради това, че не са модерни.

Водещ: Добре де, приблизително, един студент по медицина, защото казахте, че там примерът е най-ясен, той е най-очевидно, че там липсват или ще липсват кадри в бъдеще. Колко струва един студент?

Васил Велев: Този базов коефициент за медиците мисля, че се умножава мисля, че по 10. За техническите ВУЗ-ове е по 2,5. Наше предложение е да се увеличи този коефициент поне по 5 в следващите години поетапно.

Водещ: Ама така, с коефициенти, не става ясно. Дайте ми колко пари – 50 000, 10 000, 15 000?

Васил Велев: Ако таксата за чужди студенти – по вашата телевизия я чух, че е 6000 годишно…

Водещ: 8000.

Васил Велев: 8000 – значи това е горе-долу стойността на обучението. Тези средства… В други държави как се подхожда със студента? Взима стипендия и като започне да работи я връща. Ако той иска да учи нещо, за което няма приложение в страната, няма потребност от него, тогава би трябвало да процедира по този начин – да вземе кредит и да го изплати със заплатата си там, където отиде.

Водещ: Съгласни ли сте с това, че трябва да /…/? Звучи логично, да, прекалено дръзко може би за нашите разбирания, но дали студентите биха били съгласни с нещо такова?

Яна Вангелова: Аз не съм съгласна с нещо такова, както и масата от колегите, просто защото примерите, които даваме, можем да дадем и с малко по-развитите държави в Европейския съюз. В една Германия например обучението е напълно безплатно дори и за граждани от други държави-членки на Европейския съюз, и те нямат задължение, кадрите, които се изграждат там, да останат да работят в съответната държава.

Водещ: Нямат, защото нямат липса, или поне не усещат такъв вакуум. Защото една голяма част от българските медици пък отиват точно в Германия. Как да усещат липса /…/?

Яна Вангелова: Именно, но заплащането е различно. Т.е. трябва да се фокусираме върху това младите кадри да получават адекватното заплащане в страната си. Точно така ще привлечем ние още кадри от другите държави.

Водещ: Съгласете се. Ако пък трябва реално да поставите това, което държавата е дала като обучение, и това, което вие ще дадете след това, на фона и на заплащането в България, доста бързо ще си изплатите дължимото.

Васил Велев: Това е едно много наивно очакване, че възнагражденията в страната в обозримо бъдеще ще се изравнят със средноевропейските.

Водещ: Може ли да хванете някого от ученическите му години и директно да му кажете „От теб искаме да направим инженер“?

Васил Велев: Да, това се случва, но това са единични случаи. Въпросът е да има един механизъм, който да позволява това да се превърне в практика. За какво става дума? Младите хора казват„Трябва да се създадат добри условия и тогава ще останем“ и заминават. Кой да ги създаде – пенсионерите, които остават тук ли? И се получава един „Параграф 22“.

Водещ: Със сигурност трябва да има съзнание. Съзнанието обаче наистина…

Васил Велев: Чухме и друго – „Платете си на университетите да ви подготвят специалисти“. Групата компании, които аз призовавам, управлявам, плаща 30 милиона лева данъци и осигуровки всяка година. Това е бюджетът на един университет. Колко още трябва да плати? И в същото време не получаваме специалистите, които са ни нужни. Лесно е да се направи. Къде ще се намерят толкова работни места? Като няма работни места, няма да връщат пари. Прави се пазарен тест, никъде в страната не се предлагат в Агенцията по заетостта такива работни места аз тази специалност, значи няма места в България, в страната, и не връща пари. Лесно е.

Водещ: Да, но тогава пак стигаме до разпределението. Защото можеш да отидеш в Каспичан, ако трябва да отидеш за лекар, или за инженер, или за стругар.

Васил Велев: Да, а защо можеш да отидеш в Америка или в Германия, а не можеш да отидеш в Каспичан?

Водещ: Дават повече пари – или поне така сме чували.

Васил Велев: Да, може да отиде там, да вземе повече пари /…/

Водещ: Да вземе повече пари от там и да ги върне в държавата.

Васил Велев: Разбира се.

Водещ: И това е логика наистина и със сигурност доста хора подкрепят.

Проф. Стати Статев: Тези хора ни дадоха много ясно послание: седнете, държавата в лицето на ресорното министерство, бизнеса и висшите училища, и се разберете какво правите.

Яна Вангелова: И студентите.

Проф. Стати Статев: И какво ние наистина можем да направим. Ето, вижте, и сега имаше нападки – те са редовни. Бизнесът недоволства от кадрите, които му дават университетите. Университетите казват „Това пък ли е бизнес?“, което не е сериозно.

Водещ: Ама той, бизнесът, казва, че не са и достатъчно добре обучени в повечето случаи кадрите…

Проф. Стати Статев: Но ние можем да направим… Ние сме пред прага, особено с това послание от студентите, за законови промени. Ние наистина трябва този триъгълник – държава, бизнес, университети, като цяло да го направим работещ, а не само големите. Както УНСС – ние имаме договор с асоциацията на г-н Велев, и с камарата, и с КРИБ. Но тук е въпросът за законова връзка, за да може да са ясни отговорностите и не само държавни студенти, но бизнесът да създаде и да има регулаторен механизъм още от първи, втори курс да прихваща студенти. Защото те ни казаха ясно: „Ако ние имаме сигурност, че ще останем да работим достойно в България, ние ще останем“. Ние това го имаме от проучвания. Студентите отиват в чужбина не защото там обучението и образованието е по-добро – те отиват, защото не виждат своята реализация в България. Това е наша обща отговорност.

Водещ: Едно от предположенията беше, че ще се стимулират студентите да учат навън. Тогава и нашите университети няма съвсем да запълнят бройката си.

Яна Вангелова: Именно.

Водещ: Те ще предпочетат просто да отидат да учат в Германия, вместо тук да учат, в България, и да са задължени след това да работят в България.

Яна Вангелова: Именно. Има всъщност такава статистика от последните няколко години, която показва, че има много повече желаещи за обучение в чужбина, отколкото в български университети. Мисля, че трябва да се…

Водещ: Да, но то е обосновано от нещо друго. Имам предвид, ако се наложат тези рестрикции, тези санкции реално: учиш в България, оставаш да работиш в Българи – това ще стимулира още повече.

Яна Вангелова: Именно.

Васил Велев: Затова трябва да е ясно на старта. Когато един млад човек е приел тези условия и кандидатства при тях, той след това би трябвало да ги спазва. Ако той, освен безплатно обучение, получава и стипендия от държавата, в която стипендия може да участва и конкретното предприятие, където ще се реализира след това, тогава за него това няма да е тежест. И сега в университетите има с 15 000 повече свободни места, отколкото са завършващите средно образование за нас.

Водещ: То това е още по-голям проблем.

Яна Вангелова: Всъщност…

Проф. Стати Статев: Като крепостно право излиза, а не е така. Нещата са съвсем други. Вие примерно сключвате договор да бъдете финансиран да получавате стипендия от асоциацията на г-н Велев и да останете да работите в България. Имате предложение за чужбина – отивате там. Защо отивате? Ами, за по-добра реализация и за повече пари. Върнете си тогава ресурса, който държавата е изхарчила, за да може тя да с него да подготви /…/

Водещ: Изглежда разумно.

Яна Вангелова: Аз всъщност не…

Водещ: Изглежда разумно. Така ли е?

Яна Вангелова: Не знам за такива примери. Много малко са компаниите в България, които предлагат целеви стипендии. И тези целеви стипендии са именно това – финансират образованието ти. Дават ти стипендия при определени условия, т.е. задължен си да имаш определен успех, и да – накрая ти трябва да работиш минимум пет години в съответната фирма. Но процентът е много малък и основно са компании, които не са с български корени, за съжаление. Т.е. практиката я внасяме от чужбина. Друг момент, понеже сме го коментирали много пъти – това, че ти наистина си член и на Европейския съюз. В коя от държавите в Европейския съюз има такава практика? Аз единствената, която знам, е Унгария.

Васил Велев: В коя от държавите от Европейския съюз има обява, рекламен плакат на държавен колеж „Незабавна реализация на всички завършващи в чужбина“? Това е плаката, с който държавният колеж, на който ние му плащаме издръжката с данъци, набира студенти, понеже парите следват студента, и той си прави така бюджета – „С незабавна реализация на всички в чужбина“.

Водещ: Само да кажем, че…

Васил Велев: Няма такава друга държава в Европейския съюз.

Водещ: … поканихме представители на Министерство на образованието. Няма, между другото, най-вероятно такава. Поканихме представители на Министерството на образованието, но от там не уважиха поканата ни. Ще продължим този казус, а вие ще може би ще го официализирате. Благодарим за дискусията.


БНР, „Хоризонт до обед”, 29.09.2016 г.bnr

 

За модерните начини за привличане на студенти и нужните промени във висшето образование

Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство

 

Водещ: УНСС със спешни мерки заради липса на студенти. Мащабна кампания в социалните мрежи с видоеклипове. Тези заглавия отпреди ден провокираха първия разговор в „Хоризонт до обед“ с ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев. Оказва се, че липса на студенти там няма, но говорихме за модерните начини за привличане на студенти, както и за нужните промени във висшето образование, за които вчера просветният министър Меглена Кунева съобщи, че ще търси мнението на академичната общност. Проф. Стати Статев e и зам.-председател на Съвета на ректорите и има рецепта как държавата да задържи завършващите студенти, а не да ги подарява като готови кадри навън.

Репортер: Проф. Статев, анонсирахте рекламна кампания за набиране на студенти в социалните мрежи. Защо, УНСС, доколкото знам, не страда от липсата на студенти?

Проф. Стати Статев: Проблемът не е дали страдаме или не от липса на студенти, защото данните сочат, че вече повече от 10 години ние като че ли останахме единственият университет, който си запълва бройките, както стана и тази година. Не зная обаче дали това е за добро или за зло, гледано в макромащаб. Миналата година записахме около една осма от кандидат-студентите, а тази година вероятно ще запишем около една седма, дори една шеста от всички кандидат-студенти в България.

Още преди четири-пет години осъзнахме, че за младите хора трябва да има активна кампания. Това ни беше подсказано и от инвазията на различни филиали на чуждестранни университети в България, от самата специфика, по която младите хора сега получават информация. Нашите анкетни проучвания сочат, че все по-голяма част от тях получават своята информация дигитално, през социалните мрежи. Затова от четири-пет години постепенно усъвършенстваме и търсим такива форми, за да достигнем по-близо до младите хора. Знаем кои са нашите таргет групи, знаем къде са точките на концентрация върху картата на България, училищата, от които идват основните ни попълнения от студенти.

Допреди две години имахме само кампания за прием на студенти в бакалавърска степен. Оказа се, че трябва да работим по същия начин, и то още по-активно, за магистърска степен, за да привличаме студенти. А там е още по-трудно, защото това са студенти от други университети, които също имат магистърски програми.

Трябва да имаме непрекъснато присъствие в социалните мрежи като Фейсбук, Туитър, по всичките разклонения на Гугъл. Няма как да се справим със собствен ресурс и затова решихме една сериозна част от тази перманентна дейност по активната кандидатстудентска дигитална кампания за всичките образователно-квалификационни степени да я аутсорсваме. Това включва и изработването на рекламни материали, на съвременни рекламни клипове, които да вървят в мрежите.

Репортер: И все пак доста университети се оплакаха от недостиг на студенти през тази година, защо се получава това, знак за какво е то? Питам ви вече като зам.-председател на Съвета на ректорите, вие имате поглед върху цялото висше образование у нас. Защото университетите са много, а студентите малко, или?

Проф. Стати Статев: Не става дума дали университетите са много. Това е теза, която беше издигната преди пет-шест години от представители на Световната банка. Аз лично ги попитах как са стигнали до този извод, но не получих отговор. И тогава им казах нещо много просто – в европейското образователно пространство, грубо казано, на 450 милиона жители има 4 хиляди университета. Пропорционално погледнато спрямо днешното население на България, ние трябва да имаме около 65 университета. Ние имаме 52. Така че проблемът не е в бройката на университетите.

Репортер: А в какво?

Проф. Стати Статев: Проблемът е в държавната политика спрямо държавните университети и спрямо приема на студенти. Какво трябва да финансира държавата – трябва ли да финансира скъпоплатени специалисти, по-голямата част от които след завършването веднага заминават на работа в чужбина? Или държавата трябва да намери механизъм, какъвто добре познаваме от близкото минало, при който да ти поеме цялото финансиране – не ти да доплащаш, а тя да ти поеме издръжката, и то достатъчно голяма, но срещу ангажимента ти след това да останеш пет години да работиш за нея. И това ще остави много млади хора в България, защото ще им даде сигурност за работа. Защото младите хора напускат страната, по коментари на колегите ректори, не защото нашето висше образование не е достатъчно добро, а защото не виждат перспектива за своето развитие.

Започнахме много сериозен диалог в Съвета на ректорите с нашето министерство, който вече започва да дава своите първи плодове. Тоест, държавата да премира тези професионални направления, тези специалности, които са й необходими. И дай Боже, да отиде още една крачка по-напред – да финансира най-добрите завършващи специалисти и те след това да останат да работят за нея. Ние се оправдаваме с демографската криза, но последните 10 години, ако погледнете числата в постановленията на Министерския съвет, ще видите, че винаги това, което държавата дава като субсидиран планов прием, е по-голям от завършващите средно образование. Така че на практика нямаме задължително средно образование, но направиха висшето образование задължително. За да станеш студент, ти е необходимо да имаш диплома за средно образование, нищо повече. А това не е правилно. Така не се създава елит на нацията, така няма конкуренция.

Репортер: Между другото, преди ден просветният министър Меглена Кунева каза, че за подобряване на управлението на висшите училища заедно със Съвета на ректорите ще говорите дали не се налагат промени в Закона за висшето образование. Налагат ли се?

Проф. Стати Статев: Съвсем наскоро бяха приети такива промени, и то много съдържателни. Например даването на възможност на университетите да извършват стопанска дейност, търгувайки, разбира се, с научния си продукт, е много силно постижение. И ние планираме създаването на УНСС консулт и да можем да централизираме и да предложим на бизнеса не както досега, на парче чрез отделни преподаватели, а като институция своите консултантски услуги и консултантски възможности, анализаторски, при разработването на бизнес планове и стратегии.

Но това, което остана непроменено и което сега чувстваме, че започва да ни пречи, когато намалява броят на студентите, се оказва изискването минималният брой на членове в катедрата да бъде 7 хабилитирани преподаватели. Защо? Или минималният брой, което примерно пречи и на моя университет, във факултет да бъдат 40 хонорувани преподаватели. Това не дава възможност, примерно в нашия университет, професионалното направление да бъде факултет. Например професионално направление „Администрация и управление“, за да може да направи факултет, в него сме сложили Катедрата по маркетинг, която е в направление „Икономика“. Или за да може направлението „Политически науки“, в което са „Политология“, „Международни отношения“ и „Европеистика“, да направи факултет, там сме сложили и „Международни икономически отношения“, която е елитна икономическа специалност. Ако падне това ограничение, структурата ще стане много по-добра.

Но това предложение за промяна не беше направено. Не мина и много важното предложение един академичен преподавател да се брои при акредитацията само за един университет. Остана да се брои в два университета. Ако беше станало в два, щеше да се получи много по-нормална картина и синтезиране на университетите, да имат тези специалности, които традиционно поддържат.

Репортер: Връщате се от Виена, където представихте магистърската програма „Ядрена сигурност“. Знам, че тя е само на английски. Какъв е интересът към нея?

Проф. Стати Статев: Доста голям. Тя е с кратка история. Стартира много силно. Започнахме с 12 студенти миналата година, 7 от които чужденци. Тази година до момента са 22 – 19 от други страни и трима българи. Във Виена получих уверение от представителя на Судан, че ще изпрати още един човек, когато я представяхме, защитавахме и рекламирахме на 60-годишнината на МАГАТЕ – огромно събитие под егидата на ООН. Убеден съм, че тази програма има много добро бъдеще, защото на втората година от създаването на програма вече събрахме 22 кандидати, може би ще станат 25. Лекторите освен от УНСС са и от Техническия университет, от няколко института на БАН, от Нов български университет, от Софийския университет. Тоест, ние сме центърът, създателите, но програмата не е затворена, феодална. Дори мислим пилотно да започнем (това е изискване на МАГАТЕ) и краткосрочни курсове от седмица-две, които са много необходими в системата на ядрената сигурност, или на отделни курсове, за да може човек отделно, като ги събира след това, не за цяла година, а за семестър или за два месеца, да завърши и да си получи магистърска диплома. Стартът ни беше много силен, продължението през тази учебна година се очертава да бъде изключително добро за тази магистратура.


 

в. „Трета възраст“, 27 юли 2016 г.                                                                                                                     

Проф. д. ик. н. Статев Статев, ректор на УНСС: 45 г. икономиката залагаше предимно на количеството, а не на качеството

– Историци и общественици твърдят, че 26 факта от историята на тоталитарния режим не са познати на учениците днес. Един от тях е „превръщане на цялата икономика в икономика на дефицита”. Как оценявате икономиката на България през периода 1944 -1989 г.?
– Трудно е да се оцени еднозначно такъв дълъг, почти половинвековен период. Но едва ли може да има спор, че като цяло това са години на икономически просперитет на България. От бедна и изостанала страна – без почти никаква индустрия, с дребно, разпокъсано селско стопанство – в края на периода България беше с икономически показатели над средните за света. Успешното икономическо развитие се дължи на ниската база, от която се тръгва в началото на периода, на колективизацията на селското стопанство, на индустриализацията в рамките на формираната след Втората световна война социалистическа общност и икономическата ни интеграция в нея.

През тези 45 г. структурата на външната ни търговия е почти непроменена – около 4/5 (малко под или над 80%) със социалистическите страни (от които около 60% с тогавашния Съветски съюз) и останалата 1 /5 – с другия свят (вътре в тези 20% съотношението се променя от едно към две в полза на развитите страни в началото на периода до едно към две в полза на развиващите се страни в края на периода).
Тайната на просперитета се дължи на големите резерви за екстензивно развитие (б. р. насочен към увеличаване на количеството, но без подобряване на качеството) през по-голямата част от периода – почти до края на 70-те години – с постепенното въвличане на все по-големи маси труд в производството и увеличаване на производствените мощности.

– Не е ли прекалено розова картината, която описвате?

– Цялата икономическа статистика от този период е потвърждение на тези факти. Друг е въпросът, че първите сериозни икономически трудности се проявяват след световната икономическа криза от 1973-1974 г. Няколко години след това бе направено официално повишение на цените и намаление на работните заплати. Негативните икономически процеси продължиха да се развиват и задълбочават през 80-те години. Икономиката ни бе достигнала предела на екстензивност. Вече беше губещо да се строят нови предприятия. Необходим беше преход към интензивно развитие (б. р. който има висока производителност), към постигане на ново качество в производството, което не успяхме да осъществим. За пример ще посоча, че България има най-ниско ниво на външния си дълг през 1984 г. – 2,2 млрд. долара, след което започнахме да си „изяждаме” бъдещето – външният дълг нарасна с 1 -1,5 млрд. на година, за да надмине 10 млрд. долара през 1990 г., когато се стигна до невъзможността да бъде обслужван.

– Днес често се говори с носталгия „Какви предприятия имахме…”. Какви бяха предприятията тогава?

– В индивидуално-психологически план поставеният въпрос не е нищо друго освен израз на поколенческото разминаване. Всяко поколение мисли, че е по-добро от предишното и от следващото. Това, разбира се, не е вярно, защото иначе общественото и икономическото развитие би имало тенденция към регрес, а не към прогрес, каквато е очевидната историческа реалност.

Проблемът не е в предприятията, които се изграждаха. За времето си те бяха добри, дори много добри. Обслужваха националната икономика, а голяма част от тях поради отвореността на икономиката ни бяха включени в социалистическото разделение на труда в рамките на съществуващия тогава Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) между социалистическите страни. Това беше голямо предимство на централно планираната икономика. С времето обаче се появиха недостатъците й. Прехвърлянето на ресурс от селското стопанство за развитие на индустрията и след това от работещата индустрия – за нови индустриални производства, наруши икономическата логика. Не се заделяше необходимият амортизационен фонд за обновяване на създадените мощности и така във времето предприятията постепенно остаряха морално и физически и от печеливши започнаха да стават губещи. Наложи се порочната практика все още печелившите предприятия да покриват загубите на губещите, което още повече влоши икономическата ситуация.

Пълната заетост, която при социализма беше конституционно обявена и поддържана, също започна да проявява и засилва негативната си роля с липсата на стимули за трудова активност. Към това водеше и уравниловъчното заплащане, както и цялостно изкривената структура на заплащане например в строителството и в редица производства се получаваха 3-4 пъти по-високи заплати, отколкото в науката, а искахме да правим научно-техническа революция.

– И все пак тази икономика се превърна в икономика на дефицита? Защо и как стана това?

– Според икономическата теория съществуващите потребности винаги надвишават наличните ресурси за тяхното задоволяване – това е принципът за недостатъчност на благата. Икономика на дефицита означава да има възможност да се задоволяват повече потребности, но поради определени причини това да не се случва. Част от обяснението се съдържа в дадените вече отговори за логиката на икономическото ни развитие по това време. Но има и още нещо важно. В една нормална икономика инвестициите в дългосрочен период клонят към 1/5, толкова е и общественото (правителственото) потребление, а около 3/5 е личното потребление.
В разглеждания период инвестициите (или както тогава се наричаха – фонд „Натрупване”) в националната ни икономика винаги са били над 1/5, обикновено около 1/4, често и 1/3. Това на практика означава, че тези поколения са жертвали своето потребление в името на бъдещето добруване на своите деца и внуци.

– Вие сте съвременник на тези процеси. Не се ли виждаха недостатъците по това време и нямаше ли опити за тяхното решаване?

– „Икономика на дефицита” е заглавието на една от книгите на световноизвестния унгарски икономист Янош Корнай. След промените в края на 1989 г. участвах заедно с него в кръгла маса „Какво се случва в Източна Европа: капитализъм или пазарен социализъм?” Тогава като доайен той каза: „С ръка на сърцето всеки от нас си призна, че това, което стана, беше неочаквано за всички. Ние виждахме недостатъците на системата, но считахме, че има възможност да се отстранят отвътре. Търсехме по-добро общество, което да вземе положителните неща и от капитализма, и от социализма и да преодолее недостатъците им.”
Има и още нещо специфично за България. Обективно погледнато, ние нямахме силно дисидентство, особено икономическо. България не участва в цикличното (на всеки 12 години) социално-икономическо разклащане на социалистическите страни след 1944 г. – събитията в Унгария (1956 г.), в Чехия (1968 г.), в Полша (1980 г.). Тогава дори се питахме коя ще е следващата страна през 1992 г., но по-мъдрият от нас Живот ни поднесе друга изненада.

Ема ИВАНОВА


 

focus2

Радио „Фокус“, 8 юли 2016 г.                                                                                                                     

Кандидатстудентска кампания и промените във висшето образование

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев
в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на радио “Фокус”

 

Водещ: Вие слушате сутрешния блок на радио „Фокус“ „Добро утро, България“. Продължаваме на тема образование. За кандидатстудентската кампания на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и за промените във висшето образование в следващите минути ще разговаряме с ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Проф. Стати Статев: Добро утро.

Водещ: Проф. Статев, остават няколко дни до края на кандидатстудентската кампания. Как преминава тя към момента?

Проф. Стати Статев: В УНСС кандидатстудентската кампания преминава както обикновено. На предварителните изпитни сесии се явиха близо 6 500, а на редовната сесия – 4 500 кандидат-студенти, от които 50 са близнаци. Но при нас правилата са такива, че кандидат-студентите, които са се явили на предварителни изпити и считат, че успехът, който са постигнали, е достатъчен да участват в класирането, не се явяват на тази последна сесия. Така че те подават документи само за класиране. Очакваме, както обикновено, да запълним местата, които имаме по държавна поръчка и платено обучение съгласно промените в Закона за висшето образование, и се надяваме през следващата седмица, когато ще приключат изпитите и ще излезе първото класиране, ние отново да сме университетът, който всяка година запълва своите бройки.

Водещ: Колко студенти ще приемете за следващата учебна година и ще ви се наложи ли да редуцирате приема, за да отговорите на промените в закона?

Проф. Стати Статев: Ние няма да редуцираме приема. Редукцията, за която говорите, е съобразно закона и тя беше направена в частта „държавна поръчка“. Казано в общ план, приемът, който поискахме, е традиционно един и същ. Ако говорим обобщено за бакалаври и магистри – 5 700 места. Той беше редуциран на 5 100 места държавна поръчка, съгласно постановлението на Министерския съвет, и 600 места платено обучение отново в поръчката на държавата по член 9 от променения Закон за висшето образование.

Водещ: Проф. Статев, към кои специалности във вашия университет интересът е най-висок?

Проф. Стати Статев: Особеното в УНСС е, вече близо 10 години не приемаме нашите студенти в първи курс по специалности, а по професионални направления и поднаправления, всяко от които съдържа средно около 4-5-6 специалности. През първите две години нашите студенти учат общ блок в съответното професионално направление и са много по-мотивирани и подготвени да направят своя избор за специалност. Така че от тази гледна точка мога да кажа, че и тази година най-предпочитаните поднаправления и направления са „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Право“, „Администрация и управление“, „Икономика, общество и човешки ресурси“. Тоест, вървим в една стабилна линия и няма промени в годините. Обикновено интересът е един и същ. В случая говорим за статистическо натрупване по първо желание или по първите три желания на студентите, които те посочват в своите кандидатстудентски документи за класиране.

Но има нещо друго, на което обръщаме внимание – през последните години изключително нарасна интересът към дистанционната форма на обучение, която непрекъснато развиваме и усъвършенстваме. В УНСС тази година тя ще надхвърли 20%, т.е. над една пета от нашите студенти се обучават в дистанционна форма, което им позволява едновременно да работят и да учат.

Водещ: Да. Нека кажем нещо повече за тази дистанционна форма на обучение, защото тя не можем да кажем, че се среща, че е масова практика в българските университети. Какви са предимствата на този тип обучение? И за бакалаврите, и за магистрите ли го предлагате?

Проф. Стати Статев: Разбира се. Тя по закон като форма на обучение е предвидена да се осъществява и в двете форми – и в бакалавър, и в магистър. Дори е позволена и в образователно-научната степен „доктор“, където предстои да я предложим, защото това ще отвори по-широко вратите на УНСС и за граждани от Европейския съюз и извън Европейския съюз да осъществяват докторантура в дистанционна форма на обучение. В света дистанционната форма на обучение се определя като обучението на 21 век, защото много интензифицира учебния процес. Това е съвременното задочно обучение. В нашата страна все още на много места има задочно обучение, което не е нищо друго освен половинката на редовното. Докато в дистанционната форма има качествен скок, включително със създаването на електронни учебници, електронни платформи на различни бази, така че студентът може спокойно да използва всички съвременни средства за обучение, включително интерактивна комуникация със своите преподаватели.

Водещ: Без обаче това да се отразява на качеството на образованието, което ще получи? Това, че е дистанционно…

Проф. Стати Статев: Даже мисля, че при добра мотивация качеството може и  да се повиши, защото студентът може отвсякъде – от дома си, от работното място, почивайки – да участва в образователния процес.

Водещ: Проф. Статев, започнахме разговора с промените в Закона за висшето образование – как те ще се отразят на вашата работа през следващата учебна година?

Проф. Стати Статев: Това е дълъг разговор, който едва ли ще изчерпим в няколкото сутрешни минути, с които разполагаме. Но има няколко съдържателни промени в Закона за висшето образование, които ни обнадеждават, че вървим в правилна посока. Те са свързани и с изпълнение на стратегията за висшето образование, която беше обсъдена съвместно от правителството и Съвета на ректорите, а инициатор беше Министерството на образованието и науката. Може би най-важното нещо, което се реализира, е акцентът, който най-после се поставя върху качеството. Тоест, преодолява се т.нар. плащане на калпак. Независимо колко е добър университетът, той получаваше преди приемането на тази стратегия и промените в закона едни и същи пари за приет студент. Според стратегията през 2020 г. вече 60 на сто от парите, които държавата ще дава за висше образование, ще се разпределят съобразно качеството на обучение в съответния университет.

Има, разбира се, и много други промени, които ще окажат благотворно влияние. Такава изключително съдържателна промяна е, че законът разреши на университетите да извършват стопанска дейност, т.е. да могат да предлагат на пазара своя продукт. За УНСС това е нашият научен продукт, нашите консултантски услуги за бизнеса, за държавното управление. Но това тепърва предстои да се реализира в съответните институционални форми, във взаимоотношения както с държавата, така и с бизнеса и ние предприемаме своите първи крачки.

Водещ: Смятате ли, че всички тези промени, които надяваме се да бъдат в положителна посока, ще могат да прекъснат негативната практика да се произвеждат безработни висшисти?

Проф. Стати Статев: Това също е дълъг разговор, защото мантрата, че на пазара има примерно прекалено много безработни икономисти, а недостиг на инженери, която доста се тиражираше в медиите, не работи. Трябва да се види структурно кой произвежда тези безработни и да бъдат предприети съответни мерки от институциите това да бъде преустановено. Както и в структурата на самите професионалисти – какви икономисти са излишни на пазара на труда, от кой са обучени, защото от 51 университета в България, в 26 има стопански факултети, които произвеждат икономисти, администратори и управленци. Освен това какви инженери – от минни до компютърни? Така че в това отношение е направена правилна крачка според мен – и в закона, и в държавната политика, и от нашето ресорно министерство. Но разговорът трябва да бъде продължен и тази активна държавна намеса в производството на висши кадри на държавата да продължи, за да може постепенно то да се нагоди наистина към нуждите на пазара на труда.

Водещ: Както и вие споменахте, у нас има 51 университета. Чуват се различни мнения – според някои са твърде много, други пък смятат, че не са. Вашето мнение какво е?

Проф. Стати Статев: Въпросът не е до брой. В Европейския съюз на 450 милиона жители има 4 хиляди университета. Ако пропорционално пренесем това в България, трябва да имаме 66 – 67 университета. Така че въпросът не е в бройката. Въпросът е дали тази структура на висшето образование, количествено и качествено, отговаря на потребностите на страната. Процесът на оздравяване започна както със законодателните, така и с демографските промени. Тази година сме в исторически минимум на кандидат-студенти, защото за първи път броят на завършващите средно образование номинално падна под 50 хиляди. 48 хиляди, грубо казано, се явиха на матура. Друг е въпросът, че близо 10 хиляди от тях не можаха да получат своите дипломи поради слабо представяне на матурата. Така че изключително малък, най-нисък е контингентът на потенциалните кандидат-студенти, което означава, че т.нар. държавна поръчка и платеното обучение отново няма да бъдат изпълнени, и то в много голям мащаб за някои университети. Във времето тези неща ще бъдат решени. Спорно е дали тук се налага някаква активна държавна намеса или просто трябва пазарът да регулира този процес, тъй като в различните страни опитът е различен.

Водещ: Много ви благодаря за този разговор, проф. Статев, и за времето, което ни отделихте. Всичко добро ви желая.

Проф. Стати Статев: Всичко добро на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Благодаря. Разговаряхме с ректора на УНСС проф. Стати Статев.


 

в. Азбуки, 17 март 2016 г.

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев,
ректор на УНСС и заместник-председател
на Съвета на
ректорите
:
Да работиш за държавата, не е крепостно право

Страната ни има определен ресурс за висшето образование
и той няма как да бъде значително увеличен

 

Татяна ДИКОВА

Държавна поръчка само за висши училища и за професионални направления с доказано качество на подготовка на бъдещите специалисти и с професионална реализация. Вашият коментар?
– Нееднократно съм изразявал позицията си, че е време да сложим край на порочната практика държавната поръчка да бъде аритметичен сбор от желанията на университетите да приемат и обучават студенти. Стигнахме до там, че в постановлението на МС, което обикновено излиза през май, заложеният брой първокурсници е около два пъти по-голям от реалния брой кандидат студенти.
От години поставям въпроса – що е то държавна поръчка? Какво представлява тя? В момента сме свидетели най-после на разумен ход на държавата – да се обърне с лице към проблема, което само по себе си е позитивен факт. Само че трябва много внимателно да се преценят нещата, когато се редуцира броят на студентите. Държавата правилно обвързва приема на студентите с постановката на приетата стратегия за развитие на висшето образование, а именно с качеството.
Но смятам, че не бива да се спира дотук. Имам теза, която е крайна, и си давам сметка, че на този етап няма да бъде приета. Държавата има определен ресурс за висшето образование и като макроикономист мога спокойно да кажа, че този ресурс няма как да бъде значително увеличен в обозрима средносрочна перспектива – в близките 5, дори 10 години. Тогава възниква въпросът – как този относително постоянен ресурс за финансиране на висшето образование -държавни пари от бюджета, може да бъде по-ефективно разпределен.
Според мен, след като държавата дава пари за обучение на кадри, които се предполага, че ще я обслужват, нека увеличи тези средства, включително и чрез по-големи студентски стипендии, по-висока издръжка на обучението на един студент, но срещу ангажимента, след като са учили 5 години, 5 години да работят за държавата.
– С други думи, да „върнат” вложените в обучението им средства?
– След като държавата е финансирала обучението на бъдещите специалисти, давала им е стипендии, за да се издържат, нека бъдат така добри да поработят за нея. Това не е крепостно право, както се опитват да ми опонират. Нека допуснем, че специалистът избере да работи в частния сектор или в чужбина. Негово право е. Но и негово задължение е да върне вложените в образованието му средства.
– От време на време работодателските организации поставят въпроса, че кадрите, които се подготвят в университетите, не са това, което им трябва.
– Ще припомня българската поговорка – „На харизан кон чулът не се гледа”. Какво плаща бизнесът за подготовката на тези кадри? Данък от 10%. Ако
е 75%, както е в Норвегия, а 1/3 от него отиват във висшите училища – добре. Но да коментираш нещо, за което не си дал и стотинка – не е сериозно. Нека бизнесът да заповяда, да си поръча кадри и да плати за обучението им. Тогава можем да коментираме как да ги подготвяме.
И оттам нататък, извън поръчката на бизнеса и държавата, нека всеки, пожелал да получи висше образование, да си бръкне в джоба и да плати за обучението си.
– Но тъкмо на УНСС не липсват сериозни контакти с бизнеса.
– Имаме отлично партньорство с Българската стопанска камара и с КРИБ. Последните 3 години учебните планове в направленията „Икономика” и „Администрация и управление” (в тях се обучават 90 на сто от студентите в УНСС) бяха изпяло променени и разработени съвместно с бизнеса и с държавните институции.
Но да се върна на въпроса за реформите. Държавата сега пробва друг ход – да намалява приема там, където пазарът на труда е пренаситен със специалисти. Трезвомислещият човек обаче не може да приеме въобще максимата, че на пазара на труда има недостиг на инженери и твърде много икономисти. В съвременния свят, при това широко ветрило на професионална квалификация и с бързо развиващите се технологии, които буквално с месеци се променят, няма как да знаем какви точно специалисти, с какви компетенции ще са необходими след 5 години. Да не се окаже тогава, че имаме прекалено много инженери и глад за икономисти.
– Какво е решението на проблема?
– Да навлезем навътре в нещата и да видим какви именно инженери липсват – минни, компютърни, строителни, ядрени… С други думи – държавата трябва да си определи потребностите не с мантри: „Има много икономисти, а малко инженери”, а със задълбочен анализ – какви специалисти ще са необходими след 5 години, когато днешните първокурсници ще завършат.
И тук настъпвам друга болна тема – защо има много икономисти? От 51 акредитирани висши училища 26 произвеждат икономисти, администратори и управленци.
Ще попитате: а защо УНСС не си направи инженерен или медицински факултет? Защото това би изглеждало несериозно. Обликът на УНСС е в социалната сфера – администрация, управление, икономика, право, журналистика. Преди 4 години разкрихме специалността „Медия икономика”, която подготвя икономисти за медийната сфера – единствената в България, и няма как тази специалност да бъде вкарана под общия знаменател „икономисти”. Въобще какво означава икономист – за финансовата сфера, за реалната икономика, за банковата сфера? Няма икономист изобщо и инженер изобщо.
– Като макроикономист, помогнете ми да се ориентирам – имаме ли център, който да се занимава с анализ и прогнози какви специалисти ще са необходими след 5-10 години?
– Самият факт, че държавната поръчка се прави като аритметичен сбор от желанията на висшите училища да приемат студенти, ме кара да мисля, че вероятно подобни числа не се коментират сериозно. Но мисля, че е дошло време да се коментират.
Когато говорим за опит за държавно регулиране, винаги ще повтарям, че фактът сам по себе си е позитивен. Това е обръщане на държавата с лице към проблема. Лично аз съм обнадежден. При първата среща на Съвета на ректорите с министър Меглена Кунева тя каза, че всеки въпрос ще получи своето решение
след обстойно обсъждане с всички ректори, за да има полза от него. Защото, ако например се редуцира приемът на икономисти, това не бива да става пропорционално за всички училища. Всички знаем кои са центровете, които са създадени за подготовката на такива специалисти. Показват го и оценките от институционалните и от програмните акредитации, както и рейтинговата система.
– Говорим за качество на образованието, а реализацията на пазара на труда на младите специалисти?
– Ще го кажа направо – това е много опасен показател. На него също не бива да се гледа еднозначно, само по данни от НОИ. Ако ние подготвяме лекари, които се реализират на 100% по специалността си, но повече от половината от тях – в Германия и Канада, това добър или лош атестат е за политиката на държавата? Най-бедната страна в ЕС ли ще бъде донор на лекари за богатия свят. Да не говорим,че това е едно от най-скъпоструващите образования. Трябва ли да увеличаваме още повече приема на IT инженери, които после заминават за Силициевата долина. Къде се реализират тези хора и как се реализират.
Друг ракурс. В УНСС има над 40 икономически специалности. Покриваме целия спектър на икономиката и финансовата сфера. И е естествено при някои специалности да има по-висока реализация, а при други -по малка. Това означава ли, че трябва да обучаваме само в 3 – 4 търсени на пазара на труда специалности? Не може да се сравняват и висши училища, които имат само една специалност с двайсетина студенти – например „Финанси” или „Маркетинг”. Реализацията, но само на пръв поглед, при тях винаги ще бъде по голяма. В УНСС учат 22 000 студенти, което означава, че годишно се дипломират около 5000. Сред тях ще има отлично реализирали се и недотам. Затова не бива да се гледат само общите числа, а процентът на реализиралите се.
– Не само от инженери и от IT специалисти, но и от финансисти с аналитични възможности се нуждае пазарът на труда, се казва в мотивите за промяна на парадигмата на приема. Ще повлияе ли това на начина на подготовка на бъдещите специалисти?
– „Финанси” е търсена специалност. Според дипломите, които се издават в тези 26 висши училища, произвеждащи икономисти, в по-голямата част става дума именно за финансисти. Само че качеството е различно в различните училища и предполагам, че именно това се има предвид, когато се говори за финансисти с аналитични способности.
В УНСС катедра „Финанси” винаги е била елитна. В нея работят един бивш премиер, трима бивши финансови министри, да не изреждам заместник-министрите. Като цяло, Финансово-счетоводният факултет с трите си специалности – „Финанси”, „Счетоводство” и „Финансов контрол” , има изключително много връзки и контакти с професионалните организации в България, ЕС и извън него. В това направление е и една от най силните ни магистърски специалности – „Европейски бизнес и финанси”. Програмата е съвместен проект на УНСС с Бизнес университета в Нотингам и сега навършва десет години. Дипломиралите се специалисти получават двойни дипломи.
Но тук не става дума само за една катедра и един факултет. Силата на съвременния университет е в това, че преподавателите му не са затворени в рамките на висшето училище. Повече от половината преподаватели в нашия университет, включително и аз самият, заемаме сериозни позиции било то в държавното управление и администрация, било то в частния бизнес. Това дава много голяма сила на преподаването, включително в посока аналитичност.
Аналитичността има много измерения – познаване на практиката, владеенето на аналитична методология и апарат, с които да се извършват необходимите анализи и изследвания. Това е въпрос на цялостна оценка на качеството на обучение и на качеството на специалистите, които произвеждаш.
– Очаквате ли оздравителен ефект върху системата от предлаганите промени? Последните години тя се развиваше екстензивно най-вече заради „парите следват студента”.
– При всички случаи ще има оздравителен ефект. Въпросът е той да бъде по-бърз и осезаем. Корекцията в държавната политика на приема влиза в сила от учебната 2016/2017 г. Випускът ще се дипломира след 2020 г. Едва тогава ще можем окончателно да преценим.
Затова казвам, че когато се правят промени въобще в образованието, не само във висшето, трябва да бъдем много прецизни и внимателни. Принципът на пробата и грешката не работи. Не можем да си позволим сега да заложим грешни неща, които ще си проличат след 5-6 години.
Връщам се към началото на нашия разговор. Ако сега останем на елементарното твърдение, че липсват инженери, а икономистите са прекалено много – с други думи, махалото да отиде в другата крайност, след 7 години може да се окаже, че пазарът на труда се задъхва от липсата на икономисти, а е пренаситен с инженери…
Ето защо трябва внимателно да огледаме и обмислим нещата, навлизайки вътре както в структурата на висшите училища, така и на специалностите и политиката, която ще предприемем, да бъде консенсусна, обмислена и разумна. А един редуциран прием, независимо в коя специалност и професионално направление, трябва да бъде възложен на университетите с доказано качество.
***

Проф. д.ик.н. Стати Статев
е втори мандат ректор на УНСС. Заместник-председател е на Съвета на ректорите. От 2003 г. до 2011 г. е първи заместник-ректор на УНСС. Специализирал е в Московския държавен университет „М. Ломоносов”
– Русия, и в Бостънския университет
– САЩ, където по-късно е гост-професор. Ръководител е в международни и национални научноизследователски проекти. Представител е на България в Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки и член на нейния Изпълнителен съвет. Автор е на над 170 научни публикации.


 

Радио „Фокус“, 9 март 2016 г.focus2

 

Проф. Стати Статев:
Готвените промени за прием на студенти ще имат оздравителен ефект

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев
в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“
на радио “Фокус”

 

Водещ: Държавата може да ореже наполовина приема на студентите в най-слабите университети. Това става ясно от публикувана от Министерството на образованието и науката методика, която уточнява по какви показатели трябва да става редукцията на местата в университетите. Това са критериите, за да се случи това, като най-важният фактор е реализацията на завършилите студенти. Ще подобри ли тази методика качеството на образованието и ще отговори ли то реално на нуждите на трудовия пазар или напротив – ще се постигне точно обратното?

Темата ще коментираме с ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев. Професоре, какъв би бил ефектът от евентуалното въвеждане на тези мерки – положителен или по-скоро обратното?

Проф. Стати Статев: Сам по себе си фактът, че държавата се обръща с лице към проблема, е изключително позитивен, тъй като ние от повече от десетина години алармираме, че бройките за прием са близо два пъти повече от броя на кандидат-студентите. Но трябва да се действа внимателно, а не с общи фрази, които се появиха в медиите, че ще се редуцира приемът на икономисти и ще се увеличи приемът на инженери. Понятия „икономист изобщо“ и „инженер изобщо“ няма в съвременния свят.

Политиката е правилна, остава тя да бъде и правилно проведена, за да може държавата наистина да бъде сериозен арбитър между бизнеса и образованието и по-ефективно да се използват средствата, защото става въпрос за най-ценния национален капитал – бъдещето  на нацията.

Водещ: Вашият университет, където са застъпени доста широко именно тези специалности, как гледа на въпросните промени?

Проф. Стати Статев: Изключително позитивно. Нашият университет не е имал никога проблеми с приема като утвърдено висше училище, в това число в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“. Но мисля, че тук трябва да се влезе малко по-дълбоко. Защото ако само на базата на изхода регулираме системата и действаме механично, може да се окаже, че след 6-7 години ще бъдем в обратното състояние – на пазара на труда да има много инженери, но да липсват икономисти. Не е нормално такава система с много дълъг период на производство – 5-6-7 години – говоря от обучението за бакалавър и излизането като магистър или доктор, да се регулира по такъв начин.

Водещ: Едно от другите предложения в тази методика, което прави много силно впечатление, е, че ако в дадена специалност повече от 6% завършилите не  могат да си намерят работа, а под 30% работят онова, за което са учили, приемът ще бъде орязан наполовина. Доколко е адекватен този критерий според Вас?

Проф. Стати Статев: Държавата има много механизми, които може да използва. В момента в България има 51 висши училища, в половината от които – 26, се обучават студенти по икономика и администрация и управление. Тук не става въпрос за механично орязване, а за преглед на политиката – кой има право да обучава такива кадри, как да ги обучава, отговарят ли те на условията на бизнеса и това води ли до последващата им реализация. Аз нямам притеснения за ръководения от мен УНСС, защото по данни на НСИ над 97% от нашите кадри се реализират по специалността си.

Водещ: Без никакво ограничение се предлага да се приемат математици и компютърни специалисти, гласи друго предложение. Вече обсъдихме икономическите специалности, но възможно ли е при това условие да се стигне до заливане на трудовия пазар с кадри от една специалност и да се стигне до недостиг на други за сметка на това?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че пазарът може да бъде преситен, защото при начина на производство и университетите, които обучават такива кадри, няма как масово да започнат да ги бълват. Но все пак трябва да има държавна регулация. Добре е държавата да се грижи за  фундаменталните специалности, теоретичните специалности – математика, физика, химия. Става дума за по-масовия случай, за който вече споменах, но пак казвам – опасно е да се говори изобщо за инженери, изобщо за икономисти.

Водещ: Необходима е „фина настройка“, както Вие самият  ми казахте в нашия предварителен разговор, но каква точно да бъде тази настройка?

Проф. Стати Статев: Добрата новина  е, че при първата си среща с ректорите министърът на образованието и науката Меглена Кунева пое ангажимент, че всяка промяна ще бъде приета след сериозно и детайлно обсъждане с ректорите на висшите училища. Мисля, че и този проблем, трябва да бъде решен така –  да има сериозен диалог, да се видят капацитетът, възможностите, профилът на висшите училища и в този план промените, които се правят, да бъдат съгласувани между МОН, Съвета на ректорите и представителите на бизнеса в лицето на работодателските организации.

Водещ: Проф. Статев, възможно ли е, ако тези правила влязат в сила, да има университети, които да спрат да работят, именно заради непокриване на тези критерии, липса на реализация на техните студенти?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че има такава опасност. Просто там, където университетите са се разраснали, някои от тях в неприсъщи за профила им направления, биха се върнали към първоначалната си съдържателна работа и биха произвеждали повече и предимно инженери, отколкото икономисти, както има такива случаи сега – давам го като пример.

Водещ: Т.е. тези промени биха могли да накарат всеки ВУЗ да се фокусира върху своите силни страни и в крайна сметка това да го направи по-добър?

Проф. Стати Статев: Мисля, че това ще има оздравителен ефект и ако говорим за повишаване на качеството, то на първо време ще дойде по този начин.

Водещ: Системата на финансиране на висшите учебни заведения у нас също е много дискутирана тема. Ефективна ли е методиката „парите следват студента“ и трябва ли да се промени?

Проф. Стати Статев: Този проблем се дискутира от много дълго време. Има нещо неадекватно в това обучението на един бъдещ икономист, администратор и управленец във висше училище да бъде субсидирано от държавата с 693 лв., а на един ученик средно с 1500 лв. Ние имаме позиция по тези въпроси, бих казал, че имаме и разбиране. Така че се надявам в идните години, в идните бюджети постепенно тези въпроси да започнат да се решават главно през изпълнението на стратегията за висше образование – много бързо да се повиши държавното финансиране за качество, което през 2020 г. трябва да достигне 60%. Парите да идват за качество, а не за брой студенти.

Водещ: Университетите обаче често са критикувани, че не произвеждат необходимите за бизнеса кадри. Наскоро УНСС поднови споразумението си с Българската стопанска камара. Какви са изводите, които правите, какви специалисти са нужни на България?

Проф. Стати Статев: Един университет, за да се развива успешно и да бъде актуален на пазара на труда, трябва да има връзки по цялата хоризонтална верига. Първо – връзка със средното образование. Създадохме Асоциация на икономическите училища, която се ръководи от нашия университет и включва 52 утвърдени училища в София и страната, които имат профилирано обучение по икономика, администрация и управление. Техните възпитаници стават наши студенти и влизат в контакт с бизнеса.

През последните две години разработихме два мащабни проекта точно в тези направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“, за които говорим. Всички учебни планове и програми на всеки един учебен курс в тях бяха актуализирани заедно с представители на бизнеса. Това е перманентен контакт. Нашите преподаватели, голяма част от които работят в държавни структури и в бизнеса, са живата връзка на обучението с реалността. В това отношение не може нещата да се решават – както казах при подписването на договора с БСК – с мантри и недоволства, а с ежедневна, непрекъсната работа, когато нашите студенти отиват още като бакалаври на практики и стажове във фирми. След това отиват за втори път като магистри и най-добрите от тях остават на работа.

 

Евелин ЦАНЕВА

 


 

БНР, „Нещо повече“, 23 февруари 2016 г.bnr

Бъдещето на българското висше образование

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: Ще разговаряме в следващите минути за бъдещето на българското висше образование. Не че приключихме с драмата около средното, но тъй като системата на образованието в голяма степен е изградена от зависимости, време е да започнем да мислим какво ще правим със сегашните студенти, когато се окажат бъдещи безработни висшисти. Не на ненужните кадри без реализация. Това обеща да каже новият екип на Министерството на образованието и науката на ректорите на висшите училища и предлага серия от мерки, които да поощряват развитието на онези специалности, които се търсят на пазара на труда и от бизнеса, и да намали средствата за специалности, в които вече има пресищане на кадри. Може би и защото това е близо до логиката за развитието на висшето образование, без разбира се да се превръща непременно в политическа директива, в УНСС отдавна разсъждават и работят за тясната връзка с нуждите на бизнеса. Затова и днес отново можем да съобщим, че университетът и Българската стопанска камара (БСК) имат подписан меморандум за сътрудничество и за продължаване на ползотворните контакти между двете организации по подготовката на специалисти, от които има нужда. За това ще говорим с проф. Стати Статев, ректор на УНСС, здравейте.

Проф. Стати Статев: Здравейте.

Водещ: Струва ми се, че поне от 3 години, а може и повече, ние с вас говорим за това, че вие търсите мнението на бизнеса и бизнесът ви търси, за да ви каже от какво имате нужда, когато се правят плановете за специалностите, учебните програми и се разчита броят на студентите, които приемате и подготвяте.

Проф. Стати Статев: Да, така е. Днес направихме един естествен завършек на нашите контакти с работодателските организации, като най-силните и интензивните от тях винаги са били с най-традиционната – БСК. Всички дейности, които през годините извършвахме заедно, доведоха до събирането им в един комплексен меморандум за сътрудничество, който поставя на нормативна основа нашите взаимоотношения, и планирахме през следващата година какви ще бъдат конкретните мероприятия по този меморандум.

Що се отнася до това, което вие споменахте – връзката с бизнеса, аз винаги съм твърдял, че няма как тя да бъде постигната с критика и с мантри, с пререкания и недоволство от двете страни, трябва просто да се работи. Преди няколко месеца в УНСС приключихме два успешни проекта за преработване на учебните планове на всички специалности от направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ в непрекъсната комуникация с бизнеса в продължение на две години. Резултатите са изключително добри, защото не остана учебен план и учебна програма, която да не бъде променена съобразно изискванията на бизнеса.

Водещ: Това с учебните програми е много хубаво, проф. Статев, но е важно да ни кажете бизнесът взима ли вашите студенти за студентски стажове, защото всичко научено на банката все пак трябва да бъде пречупено и през проблемите на практиката?

Проф. Стати Статев: Разбира се. В УНСС работи първият в България, с вече 25-годишен стаж, Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който е връзката с бизнеса от гледна точка на провеждане на стажовете и практиките. Повече от десетилетие големите фирми в България, както от реалната икономика, така и финансовия сектор, търговските банки имат изработена процедура – всяка година идват и предлагат студентски стажове и практики на бакалаврите в четвърти курс, за които тези практики и стажове са планирани в учебния план и приключват с оценка, тоест са безплатни. След това канят тези, които са харесали, на платен стаж, когато те учат в магистърска степен, и тези, които одобрят, назначават на работа. От тази гледна точка сме много доволни от тази комуникация. Структурирали сме всичко това в едно направление, където са всички студентски стажове и практики, включително финансираните от ресорното ни Министерство на образованието и науката. По негова програма и финансиране над 4500 студенти през миналата година бяха на стаж. Имаме уверението на новия министерски екип, че тази стажантска програма ще бъде продължена.

Водещ: Какъв е процентът на завършилите УНСС, които си намират работа по специалността, за да можем да преценим доколко е ефективна вашата работа – подготовката на кадри, които се харчат на пазара на труда дава висока оценка за един университет и подготовката на хора, които се вливат в армията на безработните говори за друго?

Проф. Стати Статев: Документирано е в Златната книга на университета от социалния министър, че се гордее да бъде в университет, чиито кадри 97% се реализират по специалността (по данни на НОИ). Непрекъснато следим този процес и затова сега, когато се водят новите политики в областта на висшето образование, трябва да се има предвид, че когато говорим за реализацията на кадри в областта на икономиката, администрацията, управлението, зависи тези кадри каква диплома имат, кой университет е издал дипломата.

Водещ: Да, това ми напомня, че май сте и първенци сред излъчването на преподавали, които са били министри и премиери в българските правителства на прехода. Не знам гордеете ли се с този факт, но…

Проф. Стати Статев: Само след промените 6 премиери, 6 външни министри и 13 финансови министри са наши преподаватели или наши възпитаници. Има и много заместник-министри, ръководители на агенции и пр. Ние считаме това за естествено, защото това е идеята на нашите основатели, които през 1920 г. създават предшественика на УНСС – Свободния университет за политически и стопански науки – да се обучават кадри за държавното управление, за финансите, за бизнеса.

Водещ: И после разбира се идва с позитивите и негативите, които е натрупал, бидейки в управлението на държавата. Но виждам сега списъка с най-търсените специалности, онези, които ще бъдат наречени „защитени“, в новия Закон за висшето образование, и които ще получават може би най-високите държавни субсидии, защото те са дефицитни и кадрите се търсят. Това са инженерите, технически специалисти, учители, педагози, аграрни специалисти, специалисти в природните науки и най-вече в компютърните науки. Подготвяте ли вие такива специалисти и какво ще правите с онези, които вече трудно се реализират на пазара, защото има твърде много хора с подобно образование и няма да ви носят съответните приходи, защото държавата ще плаща малко за тях или направо ще ви принуждава да ги закривате?

Проф. Стати Статев: Тук разговорът може да стане много дълъг. Защото се оказа, че от 52 висши училища в България точно в половината – 26, има стопански факултети и управленски факултети. Спекулираше се с интереса към тези направления и университети и висши училища, на които не им е това профилът, създадоха такива факултети, за да може да получават държавна субсидия. Така че зависи кой университет си завършил.

Много груба грешка ще допуснем в управлението на висшето образование, ако сега решим, че на пазара на труда липсват специалисти от четирите изредени от вас направления, които и тази сутрин бяха споменати на пресконференцията в нашето министерство от вицепремиера и наш министър госпожа Кунева и зам.-министъра Денков. Добре, сега ще защитим тях и ще плащаме пари само за тях. Ако това стане, ще се получи принципът на махалото – след 10 години можем да се окажем в обратната ситуация – пренаситени от такива специалисти. Но ще липсват специалисти по икономика, администрация и управление. Затова трябва много внимателно да се действа при производството на такива кадри.

Водещ: Не виждате ли логика обаче, проф. Статев, в това, че висшите училища все пак трябва да бъдат по-тясноспециализирани, защото да, вие сте Алма Матер за икономическите специалности, но защо вие е дисциплина „Право“ и „Журналистика“ например, това пък е запазената марка на Софийския университет? И при вас има едно разтегляне на специалностите може би точно, защото до скоро, а сигурно и още парите следват студента, държавната субсидия следва студента.

Проф. Стати Статев: Не за това сме го направили. Сигурен съм, че ако бяхме разкрили Медицински факултет и Технически факултет, нашите медици и инженери нямаше да бъдат конкурентни на пазара на труда. Но що се отнася до правото, смея да твърдя, че то набра достатъчно опит в тези 25 години, когато се дипломираха 20 випуска. По общо признание днес нашият Юридически факултет е изключително авторитетен.

Две думи за специалността „Журналистика“. УНСС обучава не изобщо журналисти, а журналисти за социалната сфера, за икономиката, администрацията и управлението. Ако искате да готвите военен журналист, няма как да е журналист изобщо, защото трябва да познава военното изкуство. Ако искате да готвите икономически журналист, той трябва да е специалист по икономика и финанси.

В „Журналистика“ имаме две специалности. Едната произвежда журналисти и там реализацията е 100%. Те са специалисти в икономиката и управлението. Другата беше създадена преди 5 години по искане на самата медийна сфера. Казаха: трябват ни специалисти, икономисти и управленци за нашата сфера. И ние направихме специалност „Медия икономика“, подготвяща икономисти и управленци за медийната сфера, която е силно развиваща се и непрекъснато разширяваща своя периметър.

Водещ: Така, както ние с вас обсъждаме тези въпроси и вие успяхте да ме убедите за „Журналистиката“, макар че аз съм възпитаник на СУ и съм много ревнива към марката на моето висше училище, ми се струва, че трябва да продължите разговора с новия екип на МОН. Ще има ли Съветът на ректорите скоро среща с министър Кунева или това ви предстои?

Проф. Стати Статев: Аз съм изключително обнадежден, че министър Кунева тази сутрин обяви, че на 29-и, идния понеделник, ще покани на среща всички ректори. Но това, което е най-силното в нейните думи, и което изключително ме кара да вярвам, че ще имаме перманентен диалог, е, че тя дава силен и ясен сигнал, че всички въпроси, на които трябва да се намери решение, ще се обсъждат толкова, колкото е необходимо.

Водещ: Да, лошият опит от бързането в сферата на средното образование не бива в никакъв случай да бъде повтарян, най-малко на ваша територия. Благодаря ви.

„Вестник на УНСС“, декември 2015 г.

 

УНСС за мен е кауза и съдба

Проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите

Проф. Статев, за какво не ви достигна времето през мандат?

– В двата мандата на ректора проф. Борислав Борисов бях първи заместник-ректор. Затова когато ме избраха за ректор през 2011 г., съвсем естествено беше спазен принципът на приемствеността. През първия мандат заедно с моите заместници не отстъпихме от постигнатото, направихме всичко възможно то да бъде развито и обогатено. Опитът ми и като първи заместник-ректор, и като ректор ме убеди, че във висшето образование, което е традиционна и консервативна система, дори 12 години са малко за стратегически промени.

В отчета на ректорското ръководство подчертах, че това беше мандат на приемствеността, на стабилността и на открития диалог в динамична социално-икономическа среда и в условията на намалена държавна субсидия и демографска криза. Въпреки предизвикателствата и изпитанията, не позволихме те да се отразят на качеството на учебната и научноизследователската дейност, на финансовата стабилност, на оптималното функциониране и управление на УНСС. Благодарен съм на делегатите на Общото събрание, че оцениха по достойнство нашите усилия през последните четири години и дадоха висока оценка за дейността на ректорското ръководство.

През изминалия мандат нашият университет получи най-високи акредитационни оценки – институционална и за основните професионални направления. Постигнахме оптимални параметри на броя и структурата на студентите в ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“. УНСС вече е най-големият университет в България със своите близо 22 хиляди студенти, от които към 17 хиляди държавна поръчка и около 5000 платено обучение (предимно магистри) и близо 400 докторанти. През втория мандат ще продължим да оптимизираме структурата на формите на обучение. Сега в дистанционно обучение се обучават около 17 на сто от студентите, но практиката сочи, че броят им трябва да нараства. Все повече са бакалаврите, редовно обучение, които искат да се прехвърлят в дистанционно, а не обратното, както очаквахме. Затова вероятно ще продължим с постепенно нарастване на броя на дистанционните бакалаври до 20 – 25%. Имаме идея да разработим и дистанционни докторски програми за привличане на чуждестранни докторанти. Планираме да засилим стимулите, както материални, така и морални за научноизследователска работа. Имаме една от най-добрите системи за кадрово израстване, но мисля, че трябва още да я подобрим – за да може всеки да намира по-добре пътя си в академичното израстване. Сега критериите са високи, но не са достатъчно гъвкави.

В областта на материалната база не достигна време да построим още един учебен корпус, нова сграда на Института за следдипломно обучение, да довършим санирането и обновяването на студентските общежития, да довършим дейностите по енергийна ефективност на цялата материална база. Съдбата ни определи да възстановяваме пропаднал корпус и с общи усилия успяхме. Въпреки че УНСС е университетът с най-много студенти, той разполага с 5000 легла при необходими 7500. В същото време има свободни легла в общежитията на други университети. Необходимо е преразпределение на общежитията съобразно новите реалности (предишното разпределение е направено преди двайсетина години).

– Кои очаквания на студентите не бяха задоволени?

– Този въпрос е редно да зададете на колегите студенти. Но искам специално да отбележа, че връзката между академичното ръководство и студентите е перманентна, диалогът – открит. Председателят на Студентския съвет на УНСС е редовен член на Ректорския съвет. Имаме активно и работещо студентско представителство във всички управленски органи на всички нива – университет, факултет, катедра. Няма случай аз, моите заместници или ректорското ръководство като цяло да откажем да вземем отношение по един или друг въпрос или да решим проблем, поставен от студенти.

– С оглед демографската криза и емиграцията – пред какви предизвикателства е изправен УНСС?

– В сложната демографска ситуация в страната УНСС през последните десетина години е единственото българско висше училище, което запълва бройките от приема на студенти по държавна поръчка и планираните места за платено обучение. Надявам се, че чрез активните политики за прием на студенти и докторанти и най-вече с качественото обучение, което предлагаме, да успеем и занапред да се движим в мащаба и структурата, за които вече говорих.

– Проблемът за връзката между образованието и бизнеса става все по-съществен. Какво реално предлага УНСС на предприемачите?

– В основните професионални направления „Икономика” и „Администрация и управление” реализирахме два мащабни проекта, заедно с представители на бизнеса и държавата, в резултат на които актуализирахме учебните планове на специалностите и учебните програми на изучаваните дисциплини. Имаме активни договорни отношения с основните работодателски организации в страната. Осъществихме мащабна програма за студентски практики, през които преминаха миналата година повече от 4500 студенти. В непрекъснат контакт сме с големите бизнес структури от реалния и от банковия сектор. Самият бизнес по време на акредитационните процедури дава много висока оценка на нашите възпитаници и на университета.

УНСС няма проблем във връзките с бизнеса при сегашната законова рамка. Но въпросът има и друго измерение. На бизнеса трябва да се даде законова възможност да си поръчва кадри. И когато дадени фирми са платили на университетите, за да им произведат кадри, тогава връзката с бизнеса ще е перманентна и работеща, защото отговорността и интересът ще са общи. Нещо повече – тя ще легитимира добрите фирми и добрите университети. От друга страна, очакваме в предстоящите промени в Закона за висше образование да се даде възможност на университетите да осъществяват стопанска дейност – да могат да продават не само образователни услуги, но и резултатите от изследователската си дейност – научните си продукти.

– Към настоящия момент не кандидат-студентите търсят университета, а обратно. Тази „масовизация” на висшето образование как се отразява на неговото качество?

– Споменах за активните кампании, които УНСС води за набиране на студенти и докторанти. Целта е да приемаме наистина мотивирани млади хора да учат в нашия университет, а не да обираме каквото е останало. Доказателство за реализирането на тази цел е, че всяка година още на първо класиране броят на записаните и потвърдилите желанието си да учат при нас е повече от планирания прием. С тази цел основахме Асоциация на икономическите училища в страната, в която освен УНСС има вече около 50 професионални средни училища и такива с профилирано обучение в областта на икономиката, администрацията и управлението. По основните професионални направления и поднаправления организираме национални конкурси и състезания, първенците от които получават право да продължат образованието си в УНСС. Планираме да създадем мрежа от базови средни училища към УНСС. Вече са водени разговори с Националната търговско-банкова гимназия.

Що се отнася до масовизацията на висшето образование, това е европейска директива – да се увеличава делът на хората с висше образование, което може да става само с увеличаване на броя на студентите. Тук има един стратегически за държавата въпрос: дали, увлечени в масовизирането на висшето образование, няма да изпуснем възпроизвеждането на елита на нацията? УНСС е доказаният генератор на създаването на елита на България както в държавното управление, така и в бизнеса. Затова задачата за производство на лидери, на управленски и бизнес елит е особено важна за нас и ние непрекъснато търсим модерни форми за нейното решаване.

– Как УНСС работи в посока на по-бързо интегриране на студентите в бизнес средата? Сътрудничи ли си университетът с големите компании?

– Вече говорих за връзките на УНСС с бизнес структурите в страната и големия бизнес. Чрез Междууниверситетския център за развитие на кариерата компаниите предлагат свободни работни места, организират платени стажове, като по този начин подбират достойните кандидати и им предлагат да останат на постоянна работа. Традиция е ежегодното провеждане на Дни на кариерата в УНСС, в които през 2015 г. участваха 72 големи държавни и частни фирми. Вече единадесета година се провежда тридневен Младежки икономически форум, организиран от студентската общност, на който се канят министри, висши представители на бизнеса, организират се бизнес игри и дискусии.

– Как виждате УНСС след четири години?

– През 2019 г., в навечерието на вековния си юбилей, УНСС ще бъде още по-успешен и утвърден като най-голямото и най-престижното висше училище в България, най-големият и най-добър бизнес университет в Югоизточна Европа, още по-авторитетен и интегриран в европейското образователно и изследователско пространство. А настоящата 2016-а е юбилейна година за мен, защото се навършват четиридесет години, откакто прекрачих прага на любимата Аlma Мater, на която оставам верен завинаги, независимо кога и къде съм бил и какви длъжности съм заемал. От 1976 г., когато ме приеха за студент, УНСС за мен е кауза и съдба. И винаги ще бъде така.