Телевизия „Европа“, 15.12.2017 г. лого тж ежропа

Рейтинговата система на университетите за 2017 – има ли изненади?

Интервю на проф. Стати Статев, ректор на УНСС

stati-statev

 

28.11.2017 г.

Публична лекция на проф. д.ик.н. Стати Статев на тема „Макроикономиката на Европейския съюз. Българското председателство на Съвета на ЕС и Западните Балкани“ в Шанхайския институт по висши финанси, организирана от Китайската академия по финансови изследвания и Факултета по икономика и мениджмънт на Университета Джао Тонг – Шанхай

 

 


Радио „Фокус“, „Това е България“, 21.11.2017 г.focus-header-logo

             

Министър-председателят Бойко Борисов изнесе лекция в Университета за национално и световно стопанство на тема „България, Балканите, Европа и светът“

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

 

Водещ: В аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство, по инициатива на ректора проф. Стати Статев и на главния редактор на в. „Труд“ Петьо Блъсков, министър-председателят Бойко Борисов изнесе лекция на тема „България, Балканите, Европа и светът“.

Наш гост е проф. Стати Статев, ректор на университета. Добър вечер.

Проф. Стати Статев:  Добър вечер на вас и вашите слушатели.

Водещ: Проф. Статев, как възникна идеята да поканите премиера за публична лекция?

Проф. Стати Статев: Идеята съществува отдавна, защото академичната общност и най-вече студентите имат нужда от жив контакт с всички видове власти и най-вече с изпълнителната. Защото ние подготвяме икономисти, управленци, юристи, социолози, журналисти. Така че съм много благодарен на премиера Борисов, че прие поканата да изнесе академична лекция по изключително актуални проблеми. Отзивите за нея на нашата студентска аудитория са много позитивни. Коментарите продължават, нашите студенти разнищват какво и как е казал премиерът. Възникнаха дискусии, спорове, така че това е полезно и е огромно уважение към университетското образование и наука.

Водещ: В лекцията си премиерът говори за Балканите, отношенията на ЕС с Турция, НАТО, бежанците, Брекзит, зациклилите преговори за съставяне на правителство в Германия, за транспортните коридори. Кои от изказаните от него тези ви впечатлиха?

Проф. Стати Статев: Едва ли мога да откроя само едно нещо, което специално ме е впечатлило, защото всички тези на премиера са актуални и се нуждаят от по-нататъшна разработка. Мисля, че немалка част от тях ще се превърнат и в направления за нашата научна работа. Например тезата, че мястото на Великобритания след излизането й от ЕС може да бъде заместено с балканските страни е изключително важна и актуална. Ние можем да поемем товара да направим своите изследвания и изчисления от гледна точка на трудови ресурси, финансови ресурси,  пазари, наистина доколко това би имало ефект заедно и с политическите му апликации за стабилизирането на ЕС.

Водещ: Имате ли виждания как Балканите могат да заместят Великобритания в ЕС?

Проф. Стати Статев:  Това е добра политическа теза и ние можем да направим своята икономическа експертиза доколко това би подпомогнало ЕС, но то ще има и мултиплициран ефект, защото все пак Балканите и особено Западните  Балкани са своеобразна „кръпка“ (ако си позволя този не особено научен израз) по средата на Европейския съюз и с последните развития, които бяха коментирани, включително и транспортния коридор 8, за който стана дума в лекцията, и те бъдат наистина интегрирани, ЕС би се превърнал в много по-интегрирано цяло и от логистична гледна точка. А това води до мултиплициране на всички икономически ефекти.

Водещ: Вие сте професор по макроикономика и политическа икономия, процесите на присъединяванe към ЕС на държавите от Западните  Балкани каква полезност ще донесат за България и за региона?

Проф. Стати Статев: България има кръстопътно положение, което не може да се реализира само чрез повтаряне в учебниците. Ние сме на Пътя на коприната, което също беше коментирано, имаме своето място в „16+1“. Както каза и премиерът, догодина срещата за стартирането на развитието на „16+1“ може да бъде проведена в България по негово предложение. Но лично аз считам, че трябва да направим точни изследвания за интегрирането на Балканите към ЕС, което би го направил много по-монолитен, ще регулира и движението на работна сила, ще оптимизира използването на ресурсите. Така че ползите от това ще бъдат много. Дори да останем външна граница (тъй като въпросът за членството на Турция засега не стои), ако Република Македония, Сърбия и други страни от Западните Балкани се присъединят към ЕС, това би направило много по-монолитна европейската общност – както икономически, така и политически.

Водещ: Проф. Статев, има ли място в тези процеси Университетът за национално и световно стопанство като най-голямото висше бизнес училище в страната и в Югоизточна Европа? Вие споменахте за научната работа, през която бихте придали принадена стойност на тезите, но вашите студенти, вашето училище, което ръководите, вашият университет?

Проф. Стати Статев:  При откриването на днешното събитие казах, че и в трите кабинета на г-н Бойко Борисов повече от половината министри са възпитаници или преподаватели в УНСС. Така че ние носим своята голяма отговорност като един от естествените генератори на държавния и бизнес елит на България, със своите изследвания подпомагаме социално-икономическото развитие на България, работим за интересите на страната и на  ЕС.

Водещ: Проф. Статев, понеже стана дума за Турция, за това говори и премиерът, само присъствието на 3 милион бежанци там ли кара диалогът с нея да продължи, или съществува и икономическа логика?

Проф. Стати Статев: Разбира се. Човек трябва да е наивен, за да мисли, че няма икономическа логика в отношенията с една съседна страна, която е голяма и с много силна икономика. Така че съвсем  естествено е нашата политика да бъде насочена към поддържането на много добри отношения с Турция не само по въпроса за бежанците. Трябва да работим за интензифициране на нашите икономически връзки, за увеличаване на стокообмена, на туристическия обмен и на всички други направления на взаимно сътрудничество между две съседни страни. Затова в това отношение действията на изпълнителната власт са обещаващи. В съвременния свят двете ключови думи са мир и диалог, както беше споменато днес на лекцията. По тази причина трябва да залагаме на добросъседските отношения и на диалога, за да можем да реализираме сравнителните си предимства като страни и като икономики.

Водещ: След такава лекция с насоки за геополитическите позиции на държавата вие като ректор на специализиран университет какви изводи си направихте за необходимите за целта специалности, по които да подготвите младите хора за след пет-шест години? Такива, каквито ще бъдат необходими за интеграцията на Балканите в ЕС, за интензифициране на отношенията с Турция.

Проф. Стати Статев: Преди пет години наред с традиционната специалност „Международни отношения“, която имаме в направлението „Политически науки“, разкрихме и специалност „Европеистика“ в ОКС „бакалавър“. Магистърските ни специалности също непрекъснато са на гребена на вълната и следват потребности на практиката. Идеята, която дойде от тази лекция (тя беше споделена и от премиера), е, че тя не бива да остане нещо еднократно, че трябва да направим традиционни срещите на министър-председателя и на министрите с академичната общност, със студентите. Надявам се, че това общо разбиране ще даде плодове още през следващата година.

Водещ: Кои са следващите ви гости?

Проф. Стати Статев: Членове на кабинета непрекъснато участват в събития, организирани от УНСС. Миналата седмица министър Лиляна Павлова участва в кръгла маса на тема „Европейският съюз, Балканите, България“. Коментирахме в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС да направим голям форум в нашия университет, да бъдем съорганизатори и участници и в други  прояви. Преди седмица Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, и Милена Дамянова, председател на парламентарната Комисия по образованието и науката, присъстваха на представянето на проекта „Електронна студентска книжка на УНСС“. Ако погледнете нашия академичен календар, ще видите, че през седмица-две има посещение на министър или зам.-министър, които участват в различни университетски събития – конференции, дискусии, студентски форуми. УНСС носи своята отговорност като най-големия държавен бизнес университет с желанието да бъде полезен, както досега, така и занапред във всички прояви на макро- и на държавно равнище.

Водещ: Как такива лекции допълват националната програма за развитие „България 2020“?  Какъв е техният принос и най-вече във формирането на бъдещия елит.

Проф. Стати Статев: Приносът е голям, защото такава лекция се помни. Сигурен съм, че колегите студенти, които присъстваха на нея, ще помнят, че премиерът на Републиката ги е уважил със своето присъствие, че е провел с тях честен и прям диалог. Имаше много интересни, и то типично студентски въпроси, свързани с техните болки за развитието на България. Този жест на премиера е стимул за тяхното бъдещо развитие и за тяхната бъдеща реализация.

Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте, и за това, че ни направихте съпричастни към вашите вълнения и към полезността, останала след такава среща.

Проф. Стати Статев: И аз ви благодаря, успех.

 

 


Bit-Logo-100x60Телевизия BiT, 09.10.2017 г.

Ако бизнесът иска да му произвеждаме кадри, да си плаща

Интервю на проф. Стати Статев, ректор на УНСС

stati-bit tv

 


 

БНР, „Хоризонт до обед”, 06.10.2017 г.bnr

 

Предложение за единен Закон за висшето образование и науката

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС
и зам.-председател на Съвета на ректорите

 

Водещ: Единен Закон за висшето образование и наука и промяна в начина на приема на чуждестранни студенти предложи тези дни ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев. Той е и зам.-председател на Съвета на ректорите и първи събеседник днес в „Хоризонт до обед“. Тези и още теми ще засегнем с него в предстоящия разговор. Добър ден, професоре.

Проф. Стати Статев: Добър ден.

Водещ: Нов Закон за висшето образование и наука. Защо?

Проф. Стати Статев: Този въпрос не е нов и не го повдигнах за първи път. За пореден път на заседанието на Комисията по образованието и науката, когато обсъждаме в работна група промените в Закона за развитието на академичния състав отново издигнах тази идея, която е подкрепена и от Съвета на ректорите, защото опитът показва, че има над 40 промени в сега действащия Закон за висшето образование, а започнахме промени и в Закона за развитието на академичния състав.

Ако приемем единен Закон за висшето образование и науката, ще бъде много по-лесно и по-удобно както за държавата, така и за висшите училища и научните организации да намерят своето място в него. За пример може да посоча дуалната система, която се ръководи от Закона за предучилищното и училищното възпитание. Считам, че това е съвсем нормално. А примери за това колко трудно, да не кажа почти невъзможно, е да се съгласуват двата закона…

Водещ: Да, дайте поне един пример, за да стане ясно на слушателите.

Проф. Стати Статев: В Закона за развитието на академичния състав има много прогресивна крачка напред, която дава право на гл. ас. д-р да ръководи докторант, докато в „остарелия“ Закон за висше образование на гл. ас. д-р не се дава право, ако не е хабилитиран, да води лекции в магистърска степен. Мога да дам много примери за такива разминавания. Затова споделих, че е почти невъзможно с изменение и в единия, и в другия закон те да бъдат добре съгласувани.

Водещ: Получихте ли уверение от депутатите, че ще се тръгне към тази стъпка за такъв единен закон?

Проф. Стати Статев: Тази идея беше издигната още на предизборните срещи и остава да бъде по-силно комуникирана както с Министерството на образованието и науката, така и с депутатите като цяло и специално с членовете на Комисията по образованието и науката. Няма противници на тази теза, просто трябва да има добра воля да тръгнем в тази посока.

Водещ: Още един важен проблем поставяте тези дни, който също не е нов, но сякаш като че ли се обостря в последно време – за промяна в начина на приема на чуждестранни студенти. Аз знам, че този проблем съществува от 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз. Обяснете обаче накратко какъв е проблемът и след това да кажем каква промяна предлагате?

Проф. Стати Статев: Мисля, че ако съответните органи се заемат, режимът може да се облекчи, защото има два основни проблема. Единият е, че след приемането на България в Европейския съюз бяха уеднаквени правата на всички граждани на страни-членки на Европейския съюз с тези на българските граждани. От гледна точка обаче на приема на студенти, това поставя почти нерешими въпроси. Това означава един кандидат-студент от страна-членка на Европейския съюз да дойде и да бъде поставен на кандидатстудентски изпит на равна нога с неговите български колеги и да бъде класиран заедно с тях. Но в почти всички европейски страни учебните програми, по които учениците се обучават в средното образование, са различни, и дори и по математика те не са еднакви. Така че задачата става невъзможна и тук трябва да се направи някаква регулация, която да толерира кандидат-студентите от страни-членки на Европейския съюз, но да не прави невъзможно тяхното приемане по този ред в университетите в България.

Съвсем друг е проблемът с кандидат-студентите от страни, които не са членки на Европейския съюз, защото там от една страна, те могат да получат виза след като са записани за студенти, а за да бъдат записани за студенти, трябва да имат виза. Просто трябва да се съгласуват регулациите и да се има предвид, че записването на един чуждестранен студент по сегашните законови процедури става едва след като неговата диплома бъде легализирана от Националния център за информация и документация (НАЦИД), и след това призната в университета по установения ред, което става чак през есента.

Водещ: Сигурно изчисленията са трудни, но за тези 10 години може ли да се говори, че чувствително е намалял броят на чуждестранните студенти в България в сравнение с преди 2007 г. да кажем?

Проф. Стати Статев: Именно по тази причина броят на чуждестранните студенти намаля чувствително. Мога да дам пример с традиционно високия брой студенти в УНСС от Република Гърция, за които имахме 4-5 специалности, които бяха предпочитани, много силно и традиционно уважавани повече от аналозите и в Западна Европа, и в САЩ.

Водещ: А сега ги губите?

Проф. Стати Статев: Тази пречка доведе до техния отлив.

Водещ: Да кажем на финала на нашия разговор и за електронните студентски книжки, които за първи път тази есен въведе вашият университет – УНСС. Аз знам, че вие в университета отдавна предлагате в електронен вид различни административни услуги, но електронни студентски книжки вече звучи като голяма крачка напред. Това за всички студенти ли е или е експериментално и как се работи с тях?

Проф. Стати Статев: Не става въпрос за експеримент. Електронни студентски книжки получиха всички студенти, близо 4 000, които тази година прекрачиха прага на УНСС в образователна-квалификационна степен „бакалавър“.

Водещ: Това са първокурсниците, да.

Проф. Стати Статев: Първокурсниците. Искам да подчертая, че това не е самоцел, защото издаването на електронна студентска книжка е третият етап на един дълъг близо 10-годишен процес на електронизация на административното обслужване на студентите. Започнахме с електронни изпити там, където дисциплините се отнасят до възпроизвеждащо знание. След това въведохме електронни изпитни протоколи – всеки един преподавател има своя електронен криптиран университетски подпис. От две години въведохме електронни главни книги. И електронната студентска книжка е един завършек на този процес. Няма как от днес за утре да се реши някой университет да въведе електронна студентска книжка, защото предварителната работа е много голяма. И ние продължаваме в това отношение, защото електронната студентска книжка всъщност е три в едно – тя е комбинация с дебитна карта на обслужващата университета банка, заедно с тяхната международна студентска карта ISIC и студентски книжка на УНСС.

Водещ: Тоест, тези студентски електронни книжки са улеснение за студентите и облекчение за преподавателите?

Проф. Стати Статев: Просто се маха една огромна бумащина и това е част от процеса на електронизация на всички процеси както в страната, така и в частност във висшето образование.

Водещ: Те какво представляват? Това са едни пластики?

Проф. Стати Статев: Това е пластика, която е като лична карта или банкова карта, в която има още един чип, в който е цялата информация на студента. Като казваме „електронна студентска книжка“, това не е в предишния формат на хартиения носител, където са само оценките, а в тази книжка е информацията за цялостното студентско положение и състояние на дадения студент от неговото записване до текущия момент.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев в ефира на „Хоризонт до обед“.


4 октомври 2017 г.focus-header-logo

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Над 95% от студентите ни след завършване започват работа по специалността си

Ректорът на Университета по национално и световно стопанство проф. Стати Статев в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със започването на новата академична година.

Фокус: Какъв е броят на първокурсниците, записали се за тази година в УНСС?
Проф. Стати Статев: През тази година бяха приети близо 4 хиляди първокурсници. С тях студентите в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ са около 22 хил. – 17 хил. бакалаври и 5 хил. магистри. УНСС е единственият университет в България, в който има над 20 хил. студенти.
Фокус: Към кои специалности се наблюдава най-голям интерес през последната кандидат-студентска кампания? Каква промяна отчитате в сравнение с миналата година?
Проф. Стати Статев: Трендът е почти равен. УНСС приема студенти не по специалности, а по професионални направления (с изключение на „Право“, което регулирана професия). Практиката ни подсказа това решение, което е много по-позитивно, защото е по-добре да приемаш студенти например в професионално поднаправление „Счетоводство, финанси и контрол“ и след две години, на база на техния успех и на информираността им през това време, те да направят мотивиран избор на специалност. След четири семестъра, през които са изучавали фундаментални дисциплини, този избор е по-съдържателен и върху много по-добра основа и постигнати резултати, отколкото след завършване на гимназия, когато човек е ориентиран повече по етикета, отколкото по съдържанието.
С годините интересът към направленията се променя. Например миналата година имаше изключително голям интерес към „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Тази година той леко спадна, но пак се препълни. Традиционен е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, към „Икономика на инфраструктурата“, в която са специалности като „Маркетинг“, „Стратегическо планиране“, „Национална и регионална сигурност“. Тоест, всеки студент има личностна мотивация. Едно е да иска да работи във финансовата сфера – тогава отива във Финансово-счетоводния факултет. Друго е да желае да работи в областта на човешките ресурси, застраховането, макроикономиката – тогава избира поднаправление „Икономика, общество и човешки ресурси“. И трето е да има интерес към отраслите – тогава отива в Бизнес факултета, където след това може да избере икономика“ на съответния отрасъл – бизнес икономика, предприемачество, агробизнес, природни ресурси и др.
Фокус: Каква е политиката на УНСС към чуждестранните студенти? Колко са чуждестранните студенти, които ще прекрачат прага на университета през следващата академична година, и кои са най-желаните от тях направления?
Проф. Стати Статев:
В политиката спрямо чуждестранните студенти има два нерешени проблема, за които са информирани както ръководството на Министерството на образованието и науката, така и председателят на Комисията по образованието и науката, и трябва да се търси законодателно решение.
През 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз, в Закона за висшето образование беше записан текст, според който всички студенти от страни-членки на ЕС имат равни права с българските. Това означава, че един младеж, завършил средно образование в която и да е страна-членка на ЕС, който иска да учи в български университет, трябва да се яви на същите приемни изпити, на които се явяват българските кандидат-студенти. И то при положение, че учебните планове по който и да е предмет, включително по математика (най-универсалната) в средното образование са различни в различните страни. Да не говорим, че няма как да го подложиш на изпит по история на България или по български език и литература. Тоест, тук има нещо, което вероятно политически погледнато изглежда много добре, но на практика не работи. Това пресече големия поток от гръцки студенти, които бяха редовни кандидат-студенти за наши специалности като „Икономическа информатика и комуникации“, ценена повече отколкото западноевропейските и американските. Това пресече потока и към „Маркетинг“, „Финанси“, „Счетоводство“. Особено към „Счетоводство“ имаше много силен интерес, защото в Гърция например не могат да правят доктори по счетоводство и идваха в УНСС. Това е сериозен проблем, който трябва да бъде разрешен. А донякъде е и нелепо – първо, човекът, който идва тук, няма как да издържи приемните изпити и второ, изглежда обидно от гледна точка на стандарта в неговата страна да плаща 120 евро семестриална такса (колкото българските студенти).
А що се отнася до чуждестранни студенти от страни, които не са членки на Европейския съюз – там е типичен „параграф 22“. От една страна, в нашия Закон за висшето образование е посочено, че аз като ректор мога да запиша за студент в УНСС чужденец, който има издадена виза, но там, където издават визите, казват, че за да ги издадат, този човек трябва да е записан за студент.
Въпреки това в момента в УНСС се обучават бакалаври и магистри от 30 страни. Техният брой значително нараства както от обмена, който имаме по програма „Еразъм +“, така и от съвместните магистърски програми с чуждестранни университети. Примери в това отношение са съвместната ни магистърска програма по европейски бизнес и финанси с Университета Нотингам Трент, с Римския университет по международни отношения, магистърската програма „Ядрена сигурност“ – единствена по рода си в света, която осъществяваме с Международната агенция по атомна енергия под егидата на ООН.
Фокус: Наскоро УНСС подписа и споразумение за сътрудничество с Технологичния образователен институт (ТОИ) на Тесалия, Гърция. Можете ли да разкажете малко повече за това?
Проф. Стати Статев:
Вече проведохме първото съвместно мероприятие. По линия на този университет подписах договори и с три индонезийски университета. Предстои нова проява през март 2018 г. на остров Бали, който е не само туристическа дестинация, но и сериозно научно средище. УНСС има над 100 двустранни договора за академично сътрудничество с чуждестранни университети, които са комплексни – и на ниво бакалавър и магистър, и за обмен на докторанти и преподаватели, и за съвместни научни прояви. В много случаи подписваме договори не превантивно, както стана с колегите от Индонезия, защото те са нов флаг на нашата международна карта, а когато вече има установен контакт между наши колеги и колеги от даден университет – те вече са се опознали, работили са по един или няколко съвместни проекта и подписването на договора идва като завършек на тези проекти и като начало на институционално сътрудничество. Такъв е случаят със Свободния университет в Брюксел, с който имаме първата програма по съвместна докторантура. Наш докторант, който беше зачислен и при нас, и при тях, имаше и на двете места научен ръководител. Това е докторска програма за издаване на двойна диплома – т.е. с две дипломи едновременно. Приключихме тази защита със съвместно жури и извървяхме целия път по унифициране на процедурите по избор на двете страни, защото законодателствата на страните в ЕС са толкова различни, особено в сферата на образованието и науката, че там тепърва предстои съгласуване, ако искаме да говорим за единност. Но успяхме да го направим и да съгласуваме процедурите. И когато тази защита се получи доста успешно, аз предложих да сключим договор. Колегите от Брюксел поискаха да имаме поне още двама докторанти и тогава да го направим. Веднага ги намерихме и сключихме договор. В момента докторантите са петима, от които трима вече защитиха. Така че изключително динамичен е този процес както в Европа, така и извън нея.
Очаквам много силно развитие на сътрудничеството на УНСС с пекински университети – поне така бях уверен от моите академични колеги при последното ми посещение там преди около месец. А след месец ще бъда в Шанхай, където имаме вече подписани договори и дори е отпуснато финансиране за научни изследвания. Така че ние се отваряме бавно и внимателно, за да можем да поемаме толкова, колкото трябва, тъй като съм противник на подписването на договори просто за да има договори. Трябват ни работещи договори. Затова в УНСС въведохме правило – всеки договор, който сключваме с чуждестранен университет, има координатор по неговото изпълнение и от едната, и от другата страна. На всеки шест месеца нашите координатори изготвят отчет какво е направено за това време и какво се планира да се направи през следващите шест месеца. И ако две години по даден договор нищо не е направено, той просто се счита за неработещ и невалиден.
Фокус: Предстои изграждане на нов учебен корпус на УНСС. Кога ще бъде изграден той, колко е общата стойност на инвестицията и за какво ще се използва сградата?
Проф. Стати Статев: В момента УНСС разполага със сграден фонд за обучение, който е малко над 40 хил. кв. (или малко над 40 дка) без спортния комплекс и общежитията, говоря само за основния корпус, в който се осъществява учебно-преподавателска и научна дейност. Вече споменах, че имаме около 22 хил. студенти, от които 17 хил. бакалаври, 5 хил. магистри и 500 докторанти. При този огромен брой студенти се налага лекциите в УНСС да започват от 7.30 часа в понеделник и да завършват в 21.45 в неделя. И въпреки това, базата е максимално препълнена макар да използваме и залите на нашия Институт за следдипломна квалификация.
Този проблем ще бъде кардинално решен с изграждането на новия учебен корпус, който ще има 9 хил. кв. м застроена площ. Част от финансирането ще се осъществи по европейската програма „Региони в растеж“. Сградата, която ще се вписва архитектурно и функционално със останалата част от университета, ще разполага с четири големи аули, с преподавателски кабинети, с два тестови центъра. От последните имаме остра нужда, защото капацитетът на този, който имаме в момента и в който се провеждат кандидатстудентски, семестриални и държавни изпити, вече е недостатъчен. Освен това с него обслужваме и Министерството на финансите, и Министерството на образованието и науката (когато прави изпити), и Института за дипломирани експерт-счетоводители. Правим го, защото имаме опита, традициите и софтуера, което е голямо наше достижение. Така че когато новият корпус бъде построен, ще можем по-добре да планираме учебния процес. И ще изпълним едно отдавнашно наше желание – занятията да започват не в 7.30, както е сега, а поне в 8.30 часа. Освен това преподавателите ще имат по-добри условия, близки до европейските, защото сега някои от тях са по 4 – 5 души в кабинет, а това не създава нормални предпоставки за работа.
Общата стойност на проекта е малко под 12 млн. лв. с ДДС. От тях 4,5 млн. лв. са по програмата „Региони в растеж“ – т.е. грубо казано от там идват по 1,5 млн. лв. за всяка от трите години, в които трябва да се построи корпусът. Останалите 7,5 млн. лв. са ни обещани от правителството (за което отново изказвам нашата благодарност), което прави по 2,5 млн. лв. на година. Вярвам, че след по-малко от три години корпусът ще бъде готов и ще бъде открит в чест на един век от създаването на УНСС.
Фокус: По време на откриването на новата академична година споменахте, че за първи път въвеждате електронни студентски книжки. Ще разкажете ли повече за тях?
Проф. Стати Статев:
Електронната студентска книжка не е самоцел. Тя е логичен завършек на един от етапите на електронизацията на администрирането на учебния процес. Започнахме преди шест години с откриването на първия тестови център с 200 места и с провеждането на първите електронни изпити. Както всяко ново нещо и това много трудно си пробиваше път. Но следваме разбирането, че в бакалавърската степен и особено в нейната първа част има дисциплини и изпити, които се отнасят до т.нар. репродуктивно знание – т.е. там няма творчески елемент. Един определен обем информация трябва да бъде усвоен и ние трябва да получим информация до каква степен се е случило това, за да може студентът да продължи напред. И тук идва мястото на електронните изпити, за всеки един от които имаме достатъчно голяма база данни. От нея компютърът генерира въпросите, студентът отговаря и няма на кого да се сърди, ако получи ниска оценка, защото компютърът е този, който безпристрастно и обективно показва дали студентът е отговорил за двойка и трябва пак да се яви, или за тройка, или за шестица. По-късно направихме и пилотни държавни изпити за бакалавър като част от държавния изпит. След това разработихме системата за електронни протоколи и вече ги няма тези огромни хартиени протоколи, където преподавателят пише, пише, пише, после пише в студентските книжки, после пише и в главната книга. И така се получават три носителя на информация, които трябва да бъдат съгласувани – студентска книжка, протокол от изпита и главна книга, където се събират всички оценки.
Патентовахме всички тези дейности, както и уникален университетски електронен подпис на всеки преподавател, който е криптиран и всеки го получава на електронен носител. Преди две години, когато този процес беше завършен, дойде ред на електронната главна книга. В УНСС вече няма познатите главни книги, които са метър на метър. Завършекът на този процес е електронната студентска книжка, която също беше голямо предизвикателство. Тя представлява пластика, която ако студентът не откаже да ползва дебитната карта на нашата обслужваща банка, в нея има отделен микрочип, в който е студентската информация. Тя е и международна студентска карта на ISIC.
Вече започна раздаването на тези книжки на първокурсниците. Имаме разрешение от МОН, имаме договорености с БДЖ и с градския транспорт как ще бъдат разпознавани, за да могат да се използват студентските намаления. Имаме десет киоска в университета, където студентът си слага книжката, въвежда си ЕГН-то и факултетния номер и може да види студентско си положение, оценките, които той може сам да прехвърли в студентската си книжка. Ако например студентът види, че има три нанесени оценки – две от тях са верни, но при третата е допусната техническа грешка, може да си прехвърли двете оценки, да отиде в отдел „Студенти“ и да съобщи за грешката.
По пътя към въвеждането на тази книжка имаше доста предизвикателства и като всяко ново нещо имаше и доста противници, но ние сме решени да вървим напред, защото от електронизацията никой не може да избяга. Имаме създадено приложение и за смарт телефони, чрез което също ще може да се чете информацията в книжката. Всичко това е развитие на програмата „Уеб студент“, която съществува от много време.
Фокус: Стана въпрос и за въвеждането на единен образователен закон за висшето образование. Ще разкажете ли и за тази идея?
Проф. Стати Статев:
Това е предизвикателство, по което няколко години водихме дебати в Съвета на ректорите, за да изработим своята позиция. Вярвам, че към нашата идея ще бъде проявено разбиране, защото все по-ясно се вижда, че е работеща на фона на Закона за висше образование и Закона за развитие на академичния състав. Когато се опитаме да ремонтираме недостатъците на единия, той влиза в противоречие с другия. А когато тръгваме на ремонтираме другия, той влиза в противоречие с първия. И това е една безконечна игра. Та по съвсем елементарна логика на това, че системата за средно образование се управлява от един закон, издигнахме тезата и системата за висшето образование и науката да се управлява от един закон, в който всеки да си намери мястото като институция, която осъществява само преподаване, само наука или и двете. Това ще бъде свързано и с израстването на кадрите. Така че по този въпрос предстоят разговори и ако се получи политически мандат в лицето на МОН, ще окажем необходимото съдействие в разработването на този единен закон.
Ще дам един пример – в Закона за висшето образование се казва, че пред магистри трябва да четат лекции само хабилитирани преподаватели, а не асистенти и главни асистенти. В Закона за развитие на академичния състав пък се казва, че главният асистент може да бъде научен ръководител на докторант. И се получава така, че ние не му даваме право да чете лекции на магистри, но може да ръководи докторант. Защо да се опитваме да съгласуваме два закона, когато всичко може да бъде в един, при който много по-лесно могат да се регулират вътрешните противоречия.
Фокус: Имате ли статистика каква част от студентите, завършили УНСС, започват работа по специалността си?
Проф. Стати Статев:
Повече от 95%. Преди 5-6 години тогавашният министър на труда и социалната политика Тотю Младенов, въз основа на данни на НОИ, написа в нашата Златна книга: „Гордея се да бъда в университет, чиито възпитаници се реализират в 97% по специалността, която са завършили“.
УНСС няма проблем с реализацията на своите възпитаници. Проблемът е, че когато се даваха акредитации през всичките тези години, от 51 университета в България в 27 беше разрешено да се преподават „Икономика“ и „Администрация и управление“. Защото ако един човек е завършил „Финанси“, „Икономика“ или „Бизнес икономика“ в УНСС, той веднага си намира работа. Това е оценка на бизнеса. Но ако е завършил там, където тези специалности не са в основния профил на университета, естествено, че има проблеми.
Приехме много добра стратегия за висшето образование. Надявам се, че постепенно държавата ще направи необходимото образованието да се осъществява от тези висши училища, които наистина са най-компетентни. УНСС също би могъл да открие медицински или инженерен факултет, но не считам, че това е сериозно, дори да носи много пари. Така че има какво да се направи и очаквам когато държавата поръчва кадри, да преценява на кой университет какви кадри да поръчва.

Цветилена СИМЕОНОВА


Телевизия „Европа“, 20.09.2017 г. лого тж ежропа

За качеството и количеството в българските университети

Интервю на проф. Стати Статев, ректор на УНСС

stati-statev tv evropa 2

 


focus-header-logo
Радио „Фокус“, „Добро утро, България”, 14.07.2017 г.

Каква е равносметката след проведените кандидатстудентски изпити в УНСС

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) обяви два дни предварително първото класиране с резерви. Как протича кампанията тази година – в следващите минути ще разберем от ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Проф. Стати Статев: Добро утро на вас и вашите слушатели.

Водещ: Проф. Статев, как протича кандидатстудентската кампания тази година?

Проф. Стати Статев: Както всяка година, и тази година кандидатстудентската кампания протича нормално. На предварителните и на редовните изпити в УНСС се явиха над 10 000 кандидат-студенти. Това е приблизително толкова, колкото и през миналата година, но броят на първокурсниците, които ще приемем тази година, е по-малък – 3821 студенти. Публикувахме класирането по-рано, имаме и резерви. Надявам се, че кандидатите са мотивирани и ще се запишат в по-голямата си част още на първо класиране, а очаквам на следващите традиционни класирания – второ и трето, местата да бъдат запълнени.

Водещ: Нека да кажем на студентите, които ни слушат, какъв е срокът за записване или потвърждаване на класираните и потвърждаване на резервите.

Проф. Стати Статев: Записването започва от понеделник. Опциите са или да се запишат там, където са класирани, или да потвърдят, че искат да бъдат студенти в УНСС и да изчакат второто класиране. Ако не са класирани по първо желание, да изчакат дали няма да им стигне балът при второ и трето класиране и да се преместят в по-желана специалност. А може, разбира се, да се запишат и платено по държавната поръчка. Искам да напомня, че вече държавната поръчка, която получаваме, е в два раздела. Единият е обучение, субсидирано от държавата, а другият е платено обучение, в смисъл, че студентът сам покрива малката част от държавната субсидия.

Водещ: Кои са най-предпочитаните професионални направления и поднаправления тази година?

Проф. Стати Статев: Традиционно няма изненади. Мисля, че УНСС е единственият университет, който продължава да приема студенти само с успешно положен кандидатстудентски изпит. Нашият вътрешен рейтинг показва, че най-търсените направления и поднаправления са „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Икономика на инфраструктурата“, „Право“, „Администрация и управление“, „Приложна информатика, комуникации и статистика“.

Водещ: Кога ще бъде обявено второто класиране?

Проф. Стати Статев: Надяваме се да го обявим по-рано от обявеното, поне с един ден – в края на седмицата. Ако не успеем до петък, в събота при всички случаи ще го обявим.

Водещ: Наскоро бяха връчени сертификати за отличен успех на първите магистри от международната магистърска програма „Ядрена сигурност“. Какъв е интересът към тази програма?

Проф. Стати Статев: Интересът към тази програма е много голям, защото тя е уникална и в света. Тя е съвместна с Международната агенция за атомна енергия към Организацията на обединените нации и основният състав на студенти в нея е от държави, които предстои да развиват ядрена енергетика и ядрена инфраструктура – предимно от Африка, има и от Азия. Но отворихме възможност с пет места по държавна поръчка, по договореност с министъра на енергетиката Теменужка Петкова, да направим стратегически план, в който и нашите български специалисти, които са в сектора „Ядрена енергетика“, също постепенно през новата и следващите учебни години да преминат този курс на обучение.

Водещ: Да. Предвиждате ли нови специалности?

Проф. Стати Статев: Много е динамична ситуацията, особено в магистратурите. В бакалавърска степен не предвиждаме нови специалности, но в магистърската степен непрекъснато се променя както броят на магистърските програми, така и тяхното съдържание. И това става в непрекъсната комуникация както с бизнеса, така и с нашите партньори, чуждестранни университети.

Водещ: Проф. Статев, очаква ли се да има промяна на семестриалните такси в университета?

Проф. Стати Статев: Знаете, че през миналата и по-миналата година доста университети вдигнаха таксите. Ние запазваме тези такси все още, защото проблемът при нас не е да събираме повече пари от студентите. Проблемът е държавата да може да осигури по-голямо финансиране. Защото отново напомням, че финансирането за професионални направления „Икономика“, „Администрация и управление“ е най-ниското – 693 лева за година на студент, което е два пъти и половина по-малко, отколкото дава държавата за един ученик в гимназията.

Водещ: Да, успокоихме студентите.

Проф. Стати Статев: Но имаме разбиране от ресорното министерство, от министър Вълчев, че ще имаме решение на този въпрос, и то главно по изпълнение на Стратегията на висше образование, където все повече и повече средства се дават за качество на обучението. И тъй като по всички оценки и предстоящата акредитация при нас то е на достатъчно високо ниво, надяваме се по тази линия заплащането за по-високо качество на обучението да имаме достатъчно финансиране, което да позволи нормалното функциониране на университета.

Водещ: Да пожелаем успех на всички за второ класиране. Благодаря ви за това участие в сутрешния блок.

Проф. Стати Статев: Благодаря и аз. Успех и на вас.


 

Радио „Фокус“, 30 Май 2017 г.focus-header-logo

 

 

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев:
74 студенти с българска народност, предимно
от Молдова и Украйна, и 13 студенти
от Македония ще бъдат приети тази
година в университета

Министерският съвет утвърди общо 1135 места в български висши училища за студенти българи, живеещи извън страната. Най-голям брой места е отреден за УНСС. Колко студенти ще се обучават в него и от кои държави интересът към обучение във висшето учебно заведение е най-голям? Повече ще научим от ректора на УНСС проф. Стати Статев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус.

Водещ: Проф. Статев, традиционно предпочитан остава УНСС. Колко студенти ще бъдат приети там?
Проф. Стати Статев:
Тази година ще приемем такива студенти по две линии. Едната е по постановление 103 на Министерския съвет от 1993 г., по което приемаме студенти от българска народност от различни страни – Албания, Казахстан, Косово, Молдова, Сърбия, Украйна. Основно са от Молдова и Украйна. УНСС през тази година ще приеме 74 студенти – толкова ни е отредената бройка. Другата линия е по постановление 228 на Министерския съвет от 1997 г., по което приемаме граждани на Република Македония. Тази година те ще бъдат 13.
Водещ: Към момента колко такива студенти се обучават в УНСС и в кои специалности?
Проф. Стати Статев:
В момента в УНСС се обучават над 250 студенти. Специалностите са различни, зависи от техните предпочитания, но основният интерес е към „Икономика“ и „Администрация и управление“.
Водещ: Вие споменахте някои от държавите, от които са основно студентите. Тези ли са страните с най-голям интерес за обучение в УНСС?
Проф. Стати Статев:
Да, това са страните, традиционно това е нашата диаспора в Украйна и Молдова, много силно присъствие има и на студенти от Сърбия. Това студенти предимно от Западните покрайнини  и от  Македония. Това са четирите страни, от които масово идват студенти по тези направления.
Водещ: Какво според вас е притегателно за чуждестранните студенти, защо всъщност избират да получат образованието си у нас в университети като УНСС?
Проф. Стати Статев:
Може би най-притегателно е това, че от 10 години имаме 10 специалности – това са елитните ни специалности, които се преподават изцяло на английски език. Това беше много силен ход, който направихме преди десет години, и който привлича не само чуждестранни студенти по тези две линии, за които говорим, а изобщо чуждестранни студенти. Другото, което привлича тази група студенти, е получаването на европейска диплома и европейско приложение към нея, което я прави разпознаваема в цяла Европа и света.
Водещ: Знаем, че УНСС осъществява и много добро взаимодействие с редица чуждестранни университети. Нека изброим някои от тях и да кажем в кои сфери и направления се поставя по-сериозният акцент на това взаимодействие.
Проф. Стати Статев:
УНСС има активни контакти с над 30 чуждестранни университета по линия на „Еразъм плюс“ за мобилност на студенти. Двустранни споразумения за академично сътрудничество имаме с повече от 100 университета. Това също добавя към качеството и привлекателността на УНСС, защото имаме и двустранни магистърски програми. Най-старата – „Европейски бизнес и финанси“ – е с Университета Нотингам Трент, Великобритания, която работи повече от 10 години. Тя е изключително качествена. Магистрите получават двойна диплома – и от единия, и от другия университет. Има още десетина такива програми. В момента работим по магистърска програма съвместно с Университета в Рим.

Отварянето на УНСС извън границите – в Европа и извън нея, с контактите, които в момента осъществяваме с Китай, е необходимо условие, за да може университетът ни да бъде достатъчно добре разпознаваем в европейското и в световното образователно пространство.
Водещ: Казвате разпознаваем в европейското пространство. Може ли да се каже, че отговаря адекватно на стандартите, поставени от останалите европейски университети?
Проф. Стати Статев:
Смело мога да кажа, че качеството на обучението в УНСС е далеч над средноевропейското и за това доказателство са многото чуждестранни студенти, европейски, и то от развити страни, които идват на мобилност за семестър или за година в нашия университет. Фактор е и комуникацията, която имаме с тях, а също и с нашите студенти и преподаватели, които реципрочно отиват в чуждестранни университети. Просто няма как да оцелееш в съвременния свят, ако не си адекватен на международните изисквания.

Виктория МЕСРОБОВИЧ


Радио „Фокус“, 17 Май 2017 г.focus-header-logo

 

Проф. Стати Статев: Добрите взаимодействия с бизнеса, работодателските организации и качествените преподаватели правят УНСС привлекателен за студентите и водещ в страната

 

Днес УНСС ще отбележи 97-та годишнина от създаването си. Какво е предвидено по повод честванията и каква е равносметката от почти вековната история на университета? Повече ще научим от ректора на УНСС проф. Стати Статев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Проф. Статев, днес УНСС ще отбележи 97 години от създаването си. Какво е предвидено в програмата по отбелязването?
Проф. Стати Статев:
В УНСС има практика, когато навлезем в съответната годишнина, катедрите и студентските организации, факултетите, както и университетът, всички по-важни мероприятия да ги подчиняват и посвещават на съответната годишнина. Така че това, което предстои днес, е една кулминация на отбелязването на 97-та годишнина. За наша голяма радост, тя ще започне с първа копка на строителството на нов учебен корпус на УНСС по Оперативна програма „Региони в растеж“ и с помощта и на държавата. Корпусът ще увеличи с 20% капацитета на УНСС – най-големия университет в страната, в който се обучават 22 000 студенти. След това ще отдадем почит с поднасяне на цветя и венци на паметника на нашия основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев и ще приключим с откриването на т.нар. Стена на славата“, на която са изписани имената на преподавателите и възпитаниците на УНСС в държавния елит на България.
Водещ: Каква е равносметката ви за изминалите години от създаването на университета до днес?
Проф. Стати Статев: Сами разбирате, че за близо вековен юбилей може много да се говори за това каква е равносметката, но със сигурност мога да кажа, че със своето възникване като втори университет в България през 1920 г., Свободният университет за политически и стопански науки, чийто приемник е Университетът за национално и световно стопанство, винаги е бил генератор на държавния, управленския, стопанския и бизнес елит на страната. На Стената на славата, за която вече споменах, ще може да се види, че сме дали на България четирима председатели на Народното събрание, девет заместник-председатели, 10 министър-председатели, 17 заместник-министър председатели, около 100 министри. Между другото, в настоящия кабинет повече от половината от 17 министри – 9, са възпитаници и преподаватели на УНСС. Ще видим, че сме дали 10 управители на Българската народна банка и още много представители в елита на държавата. Може би това е една от силните страни на нашия университет, защото преобладаващата част от преподаватели ни, освен добри академични учени и преподаватели, са и с много сериозни позиции в практиката, а това придава друг смисъл и качествено обучение.
Водещ: Освен добрите преподаватели, с какво УНСС успява да остане привлекателен за студентите?
Проф. Стати Статев:
Привлекателен е и с това, че ние се стремим винаги да бъдем на вълната на съвременното развитие. Поддържаме много силни връзки в субординацията както надолу, така и нагоре. Имаме много силни връзки със средното образование. Помага и Асоциацията на икономическите училища в България, в която вече членуват над 60 училища от цялата страна, които са доказани с това, че техните отличници продължават своето обучение в УНСС. Организираме мащабна система от олимпиади в тези училища и първенците от тези олимпиади придобиват правото да бъдат студенти в нашия университет. Естествено продължаваме връзката нагоре, по вертикала. Освен с бизнеса имаме изключително добри работни отношения и с основните работодателски организации в България – Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България и др. Непрекъснато ползваме бизнес експертизата за усъвършенстването на нашите учебни планове. Ползваме ги като лектори и за срещи с нашите студенти, на които те задълбочават своите познания в практиката, след което пък те приемат студентите на стажове.
Водещ: Точно това е и една от критиките към университетите у нас – че не отговарят на нуждите на бизнеса. Т.е. можем да кажем, че подобни обвинения не биха били валидни за УНСС?
Проф. Стати Статев:
Разбира се. Просто трябва да се работи. Иначе взаимните обвинения, че университетите не произвеждат добри кадри за бизнеса, а университетите да казват, че този бизнес не е такъв, какъвто трябва да бъде, не изглежда сериозно. Такива са реалностите в нашата родина. Това е нашето висше образование, това е нашият бизнес и аз не мисля, че те изглеждат толкова зле на фона на световната картина.
Водещ: Оттук нататък с какви политики и програми ще се захванете, за да запазите водещото място на висшето учебно заведение в страната?
Проф. Стати Статев:
При всички случаи, работим в посока колкото се може повече да разрастваме дейността си извън страната, непрекъснато да създаваме нови партньорски контакти. Имаме близо 30 споразумения за мобилност по програмата „Еразъм +“ с университети както от Европейския съюз, така и извън него. Разполагаме и с 10 бакалавърски специалности, които се изучават само на английски език, които са естествената среда за привличане чуждестранни студенти. Изпращаме наши студенти, преподаватели и служители по този обмен да трупат и да предават опит. Имаме и съвместни магистърски програми с авторитетни чуждестранни университети. Най-дългосрочната е с Университета Нотингам Трент – Великобритания, която функционира повече от 10 години, а в момента работим по създаването на нова съвместна магистърска програма по международна икономика и политика с Университета в Рим. Завоюването и запазването на името в съвременния глобализиращ се свят се постига само ако изявяваш себе си, колкото се може повече, не само в страната, но и извън нея.

Виктория МЕСРОБОВИЧ

 


 

БНР, програма „Хоризонт“, предаването „12+3”, 27.04.2017 г.bnr

 

С 8 на сто се намалява приемът на студенти за следващата учебна година

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите

Водещ: С 8 на сто се намалява приемът на студенти за следващата учебна година. Това реши служебният кабинет на вчерашното правителствено заседание. През учебната 2017/2018 година държавата ще субсидира обучението в 37 висши училища на общо 45 584 студенти. Каква е реакцията на Съвета на ректорите? Добър ден казвам на проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Здравейте, проф. Статев.
Проф. Стати Статев:
Здравейте и добър ден на вас и вашите слушатели.
Водещ: Как в Съвета коментирате орязването на приема за следващата учебна година?
Проф. Стати Статев:
Ако гледаме на намаляването на държавната поръчка, която всяка година излиза с постановление на Министерския съвет, това се приема за съвсем нормално, защото то е част от Стратегията за висше образование, която беше приета и единодушно подкрепена от Съвета на ректорите и правителството преди няколко години. Но конкретно за тази година напрежението е от това, че намаляването на приема дойде след като беше преминала цялата съгласувателена процедура вътре в университетите, която започва от катедрата, водеща специалност, факултета, Академичния съвет на университета и след това се договаря с Министерството на образованието и науката. И когато този процес беше приключен към края на януари – началото на февруари, изведнъж обратно дойде намаляването и това постави в доста неудобно положение всички университети. Така че намаляването е ясно, стъпаловидно, защото това сочат и демографските процеси, това сочат и миграционните процеси, но то трябва да става своевременно. И нашият апел към Министерството на образованието и науката е за следващата година това договаряне и този процес да започнат своевременно, както се казва – още от излизането на постановлението за приема за тази година.
Водещ: Защото във всички висши училища тече кандидатстудентската кампания, нали така? Предварителните изпити вече минаха.
Проф. Стати Статев:
Да. Голяма част от предварителните изпити преминаха. В някои университети те започват още през октомври с нагласата за бройката, която вече са коментирали.
Водещ: Вие сте си направили някакви разчети колко студенти ще приемате. Сега приемът се съкращава общо с 8% за всички висши училища. Направен ли е обаче разчетът кое училище с колко трябва да съкрати приема си?
Проф. Стати Статев:
Тези разчети бяха направени в Министерството на образованието и науката и за съжаление бяха сведени едва ли не за информация на университетите. Така че общата бройка я имаме, както и за някои специалности по професионални направления, защото тя е отразена в постановлението на Министерския съвет. Там за всеки един университет, в приложението на постановлението, са дадени точните бройки, които ще бъдат приети, по образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“, по форми на обучение – редовна, дистанционна и задочна, и по професионални направления. Вече разпределението на специалностите вътре в професионалните направления е работа на съответния университет и неговите ръководни органи.
Водещ: Заради съкратения прием, проф. Статев, има ли ректори, които се опасяват, че няма да могат, образно казано, да вържат бюджета на висшето училище за следващата година?
Проф. Стати Статев:
Това е дълъг разговор. Бих казал и заради съкратения прием. Ще се върна малко по-назад. На няколко пъти се вдига равнището на минималната работна заплата, без за това да се предвиждат бюджетни компенсации. Тоест, ние имаме вдигане на минималната работна заплата, което води до цялостно вдигане на работните заплати, а за това нямаме бюджетна компенсация. И това доведе в редица университети заплати на служители, дори на обслужващ персонал, да се приравнят със заплати на научно-преподавателски персонал, тоест, да се наруши сложилата се във времето договореност със социалните партньори за структура на заплащане. И това намаляване на броя на студентите, което естествено ще доведе след себе си и намаляване на държавната субсидия, също допълнително ще наложи икономическо ограничение. Когато се предприемат такива действия, свързани включително и с намаляване на броя на студенти, при всички положения трябва да се има предвид и как това ще се отрази текущо и стратегически върху финансовото състояние на университета. Ясно е, че промени трябва да има, ясно е, че системата трябва да бъде преструктурирана, но това трябва да става плавно, без да създава излишно социално напрежение.
Водещ: А имате ли информация кои от висшите училища ще пострадат най-много? Кои трябва да съкратят най-много бройки?
Проф. Стати Статев:
Това ще стане ясно, когато получим бюджета за следващата година. Тези промени фактически ще се отразят на финансовата 2018 година, тъй като в образованието има разминаване на учебната година, която започва обикновено през септември и свършва в края на юни, с финансовата година, която е календарна година. Така че този ефект ще се получи с лаг, когато се направи държавният бюджет, когато се направи бюджетът на Министерство на образованието и науката, когато ние получим своите контролни числа, което става в края на годината. И тогава можем наистина да кажем кой с колко е притеснен и притиснат и има ли резерви нещата текущо да вървят нормално. Защото в крайна сметка задачата на университетите е да обучават студентите и да правят наука. Особено на тези 37 университета, за които говорим – те са държавни.
Водещ: Моля ви да коментирате и още една наредба, която вчера прие служебният кабинет. Тя е свързана с специалността „Право“. В УНСС също имате специалност „Право“. Знаете, кабинетът прие тази специалност от следващата учебна година да се изучава само редовно – задочната форма отпада. Одобрявате ли това решение и всъщност то не е ли дискриминационно, проф. Статев?
Проф. Стати Статев:
Лично аз одобрявам това решение. За мен задочната форма е остаряла, тя е анахронизъм от времето преди повече от половин век, когато е било необходимо бързо да се създадат висши кадри за националната икономика и въобще за държавата. Няма как да се обоснове в XXI век логиката да може да се издават дипломи с еднакъв ценз на хората, които са учили пълен хорариум, и на тези, които са изучавали 50% от хорариума. Така че в университета, на който аз съм ректор – УНСС, задочна форма на обучение няма, не само в Юридическия факултет.
Водещ: Как обаче да се обучават тези млади хора, които имат финансови затруднения и не могат да си позволят да учат редовно и трябва да работят, за да се издържат?
Проф. Стати Статев:
Съвременната форма на задочното обучение е дистанционното обучение, в което по-малкият хорариум се компенсира с редица други възможности.

Водещ: Това е алтернативата?
Проф. Стати Статев: Това е алтернативата. Що се отнася до социалния елемент, държавата е създала достатъчно възможности по линия на студентското кредитиране, по линия на възможностите на самите университети да подпомагат студентите. Така че не намирам едно такова обяснение като аргумент да се запази неадекватна за съвремието ни форма на обучение.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. В „12+3“ чухте проф. Стати Статев – ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите.


 

в. Труд, 14 януари 2017 г.trud

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Държавата и бизнесът могат па регулират изтичането на кадри

Университетите не трябва самоцелно да решават какви специалности да развиват

 

– Проф. Статев, според рейтинговата система на университетите за 2016 г. най-много студенти се обучават по направление „Икономика“ – в страната те са 52 хиляди. Следват тези със специалността „Администрация и управление“ – 23 хиляди, според вас какъв процент от тях намират реализация по специалността си в страната ?

– Не знам какъв е средният процент за страната колко от завършилите направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ работят по специалността си. Но завършващите специалностите в тези две професионални направления в УНСС намират много добра реализация на трудовия пазар.Това е една от причините нашият университет винаги да запълва държавната си поръчка и интересът към него да не спада въпреки демографския срив. Затова неслучайно УНСС получи единствената специална награда за най-голям принос в българската икономика за 2016 г. в стандартизираната класация„Комплексна оценка“ на рейтинговата система.

Но дори да не знаем точния процент, е ясно, че има проблем в структурата на държавната поръчка по професионални направления, която е основата на структурата на завършващите висшисти. Не е нормално в повече от половината от общо 51 висши училища в страната да се изучават тези две професионални направления и държавата години наред да им дава такъв прием на студенти, какъвто те искат, въпреки че години наред те да не го запълват. Нужна е гъвкава държавна политика, която да определя държавен прием, който е реален и необходим, а не колкото иска всеки университет. И да го дава на доказаните университети в дадено направление.

– Възможно ли е специалността „Икономика“ да изчерпи ресурса си и да стане второто право (все повече студенти записват право, но и не намират реализация)?

– Всяка държава има нужда и от прависти, и от икономисти, и от инженери, и от лекари, и от всички останали специалисти с висше образование, необходими за функционирането й. Въпросът е как държавата регулира този процес с ограничения ресурс, с който разполага. Не считам, че е правилна политиката да се редуцира „производството“ на икономисти за сметка на това на инженери, защото това е грешна „политика на махалото“ – след 7-8 години може да се окажем в обратната ситуация – с повече инженери и по-малко икономисти. Нещо повече – трябва да е ясно какви икономисти (финансисти, счетоводители, трудовици, отраслевици и т.н.) и какви инженери (ядрени, хидроинженери, хардуеристи, софтуеристи и т.н.) са в повече и кои са недостатъчно.

Добра е държавната политика, която започна МОН с премирането на университетите, които обучават най-добрите кадри в съответните професионални направления, като им дава по-голяма субсидия за по-високо качество (според Стратегията за висше образование през 2020 г. 60% от субсидията на университетите трябва да се дава за качество). Но са необходими и по-смели съпътстващи решения. Например с договор държавата да поеме пълната издръжка на необходимите й кадри (включително стипендия и общежитие) срещу ангажимент след завършването пет години те да работят за нея.

– Може ли да се постигне тясна връзка между бизнеса и образованието, така че университетът да произвежда готови кадри за индустрията?

– В това отношение има известно неразбиране. Университетът не е ПУЦ (професионално-учебен център), който подготвя кадри с определени умения и навици за дадена професия. Университетът обучава кадри със съвременни знания, които те да прилагат и развиват творчески в практиката. В това отношение срещаме пълното разбиране на бизнеса, който е наш партньор в перманентния процес на усъвършенстване на учебните планове на различните специалности и на учебните програми по всеки един лекционен курс, при създаването и развитието на нови специалности, при осигуряването на стажовете и практиките на нашите студенти.

– Но бизнесът има нужда от т. нар. среднисти (със средно специално образование). Това означава ли, че страната ни е пренаселена с висшисти без практическо образование?

– Това е друг въпрос. Ние почти „затрихме“добрата система на средните професионални училища (техникумите) и сега се опитваме да „открием колелото“ с т.нар. дуално обучение. Все още е възможно да се възроди средното специално образование, но това може да стане със съвместните усилия на всички страни в този процес.

Когато фирмите търсят кандидати за работа, много често пишат в обявите: „наличието на магистърска степен е предимство“. И нашите деца, след като получат дипломите си за бакалавър, продължават с магистратура – понякога и с две, и така стават 30-годишни, без нито един ден трудов стаж и трудови навици. Например, за да станеш редови счетоводител, не е нужно да си магистър, та дори и бакалавър. Необходимо е да си завършил средно професионално училище по специалността и след това, ако решиш да се развиваш, продължаваш с висше образование. И това се отнася за почти всички професии.

– През октомври подписахте рамково споразумение с КРИБ за сътрудничество между двете институции. Има ли вече някакви резултати и какви бъдещи цели сте набелязали?

– С КРИБ, както и с другите национално признати работодателски организации си сътрудничим много отдавна. Подписването на споразумението бе просто формално институционализиране на това партньорство. Имаме договор и с БСК, до няколко месеца ще сключим и с АИКБ. Преди две години поставихме началото на инициативата „Академия Икономика“. Резултатите са добри, защото усилията са общи и непрекъснати. Целта, която си поставяме, е заедно – Съветът на ректорите на висшите училища в България и бизнесът, да предложим на държавата законови промени. Ще дам пример с последната промяна в ЗВО, която разреши на висшите училища да извършват стопанска дейност, но още няма правилник, който да уреди как да става това.

Друг въпрос е възможността изтъкнати професионалисти от практиката да участват в учебния процес. Защото според сега действащите архаични правила те могат да водят до 10% от учебен курс, което значи от 3 до 6 часа. А е редно с решение на съответния университет такива авторитетни експерти да могат да водят и пълни учебни курсове с практическа насоченост.

– Как може да спрем изтичането на кадри в чужбина?

– В съвременния глобален свят има свободно движение на ресурси, хора и капитали, така че въпросът е с повишена трудност. Не можем да спрем изтичането на кадри в чужбина с „желязна завеса“, но може да го регулираме чрез държавата и бизнеса. Вече споменах, че е напълно нормално те да поемат пълната издръжка на обучението на кадрите с висше образование, които са им необходими, като за сметка на това ги задължат след завършването си да работят пет години за тях. Ако това не стане, защото завършилият е намерил по-добра работа у нас или в чужбина (в обичайния случай за повече пари), нека тогава да върне разсрочено за същия период от време направените за него разходи на държавата или на бизнеса и те да се насочат към друг.

Нямаме право да разхищаваме и без това малкото държавни пари за образование, нужно е да ги използваме много по-ефективно. Сега най-бедната страна в ЕС е интелектуален донор на останалия свят. Добре ли е за държавата, ако например инженерите или лекарите, които образоваме с национален ресурс, да отиват на работа в чужбина? Не! Въпрос на регулация. Още повече че една част от нашите младежи заминават за чужбина не защото българското образование е толкова лошо, а защото не виждат бъдещата си реализация в България.

– Пълни ли са студентските общежития и имате ли план за бъдещи ремонти на старите блокове?

– Студентските общежития на УНСС не са пълни, те са препълнени. Ние сме единственият университет, на който не достигат места. УНСС има 12 блока с 5000 места и три студентски стола, получени при разпределението преди 20 години. През това време той стана най-големият университет в страната с около 22 000 студенти. Всяка година имащите право на общежитие са между 7500 и 8000. Затова запълваме нашите места и чакаме колегите от другите университети, след като настанят техните студенти, да ни дадат останалите им свободни места. Благодарни сме за това. Проблемът е, че учебната година в УНСС започва в средата на септември, а в другите университети – от половин до един месец по-късно. Така минава половината семестър, докато настаним всички студенти, което не им позволява да учат нормално – спят при приятели или пътуват всеки ден. А тези общежития са построени от държавата за студентите, за нашите деца. Очакваме МОН да преразпредели общежитията в Студентския град съобразно новите реалности.

Що се отнася до състоянието им – половината от блоковете са напълно ремонтирани според изискванията за енергийна ефективност. Предстои поетапното саниране и на останалите в зависимост от предоставяните ни от държавата ресурси и собствените средства.

– Кои професии и специалности ще бъдат най-търсени през следващите няколко години?

– За висшето образование не е толкова важно какви ще са най-търсените специалности през следващите няколко години, защото след пет-шест години ще завършат тези, които започнаха обучението си през настоящата академична година. Въпросът е какви специалисти ще са нужни на държавата след десет и повече години. А за това е необходима национална стратегия за развитие, която да се следва от всяко правителство. Ако тази стратегия предвижда да развиваме ядрена енергетика, ще обучаваме такива кадри, ако ще се развиваме преимуществено в областта на туризма – други, ако ще работим софтуерни услуги на аутсорсинг – трети и т.н. Разбира се, трябва да отчитаме и промените с навлизането в Индустрия 4.0. Но едно е ясно – университетите не може и не трябва да бъдат оставени от държавата самоцелно да решават какви специалности да развиват.

– Какви са предизвикателствата пред научноизследователската дейност в УНСС?

– По традиция УНСС, като най-голямо висше бизнес училище в страната и в Югоизточна Европа, е флагман на икономическата наука. Работим в две основни направления. Едното е развитието на научните контакти и участието в съвместни проекти с повече от сто сродни партньорски университета от ЕС и света. Успешно ръководим и участваме в множество национални, европейски и други международни научноизследователски проекти. Другото направление е подпомагане на държавата и бизнеса при разработването на икономически и управленски стратегии, планове и решения. Очакваме Министерският съвет да разкрие три института в УНСС – по икономика и политики, по предприемачество и по творчески индустрии и бизнес. Почти във всяка от 33-те катедри имаме функциониращи научноизследователски центрове по съответните научни направления. Все повече студенти и докторанти участват в изследователската дейност. Всяка година приемаме около 100 докторанти, които, след като защитят, стават естествената ни интелектуална база за бъдещи преподаватели и изследователи.

Неотдавна Академичният съвет реши да бъде създадено търговско дружество „УНСС Консулт“, което да предлага институционално насочено нашата научна продукция и експертиза. Така ще реализираме едно от важните си предимства, че повече от половината преподаватели и учени на УНСС са на ключови позиции в държавната администрация и бизнеса.

***

Нашият гост
Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 г. завършва специалност „Политическа икономия“ в УНСС, а през 1984 г. – „Математика“ в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 г. и зам.-председател на Съвета на ректорите от февруари 2012 г. Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Ръководител на катедра „Икономикс“.

 

Катерина КОВАЧЕВА