2018


в. Трудtrud

2 октомври 2018 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, пред “Труд”: Започваме обучение по седем нови магистратури

Сътрудничеството между висшето образование и практиката е от ключово значение

 

Даниела КРЪСТАНОВА

Вчера в Университета за национално и световно стопанство – най-големият бизнес университет в България и Югоизточна Европа, бе открита 98-ата учебна година. Ректорът проф. Стати Статев, който е и заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Р България, отговаря на въпроса има ли авторитет висшето образование у нас и лесно ли се взима диплома. Говорим си и за идеите му за реформи.

 

– Проф. Статев, вчера в УНСС се откри 98-ата учебна година. Какви са новостите в сравнение с предишната?
– УНСС е на прага на вековния си юбилей, което още повече ни импулсира да тачим и развиваме заветите на нашите първостроители. Един от най-важните е да създаваме кадри не само за науката, но най-вече за практиката – за държавната и местната власт, за финансовата система и реалния бизнес. В палитрата от бака-лавърски специалности в шестте професионални направления, в които УНСС обучава, сме покрили на базисно ниво потребностите на пазара на труда. Много по-динамична е картината в магистърските специалности, където на практика се моделира окончателният професионален облик на бъдещия млад специалист. Имаме постоянна и силна връзка със структурите на държавното управление на централно и местно ниво, както и с бизнеса. Всички промени в учебните планове на специалностите и в съдържанието на учебните програми се обсъждат и съгласуват с техни представители. По този начин осъществяваме връзката висше образование – практика, която е изключително важна за бъдещата успешна кариера на нашите възпитаници. На тази база идват и идеите за разкриване на нови специалности. През тази година, освен по сегашните 100 магистратури, започваме обучение и по седем нови: „Противодействие на корупцията”, съвместно с КПКОНПИ, „Икономика на вътрешния ред”, съвместно с МВР, „Дигитална икономика”, „Корпоративни стратегии и дигитални трансформации”, „Бизнес лидерство”, „Счетоводство, финансов контрол и финанси с преподаване на английски език” и „Бизнес и иновации с преподаване на английски език”. В магистратурата „Икономика на отбраната и сигурността със специализация „Ядрена
сигурност“ на английски език под егидата на ООН, освен чуждестранни стипендианти на Международната агенция за атомна енергия от 10 страни, през тази година ще се включат и експерти на Министерството на енергетиката. Вече дванадесета година успешно работи съвместната ни магистърска програма с Университета Нотингам Трент, Великобритания – „Европейски бизнес и финанси”, която заради Брекзит ще преименуваме на „Международен бизнес и финанси”. Вече работим с Агенция „Митници” и по съвместна магистратура „Митническа политика и контрол”.
– При тазгодишната кандидатстудентска сесия още в края на юли запълнихте всички места по държавната поръчка, а в други водещи университети като Софийския останаха стотици незаети бройки. На какво според Вас се дължи този факт?
– Това не е нещо ново и необичайно за УНСС. За поредна година нашият университет запълни държавната си поръчка още на първо класиране и започнахме прием в платено обучение, като особено голям е интересът към дистанционното платено обучение на хора, които вече работят и искат да повишават образователното си равнище. Интересът към УНСС се дължи на много фактори, най-важните от които са сериозните ни връзки с държавното управление и бизнеса, както вече отбелязах, и активната ни комуникация със средните училища. Не на последно място е фактът, че дипломата на УНСС се утвърди като сериозна гаранция за намиране на престижна и добре платена работа.
– Отчитате ли по-голям наплив от кандидати и каква е тенденцията през последните няколко години?
– Броят на кандидат-студентите в УНСС е относително постоянен в годините, което гарантира запълването на местата по държавна поръчка. Нещо повече – имаме и достатъчно кандидати за платено обучение.
– А при кои специалности има пренасищане с кадри?
– Ако имате предвид грешно разбираната постановка, че трудовият пазар на страната е препълнен с икономисти, финансисти, управленци и юристи и затова техният брой трябва да намалява, а да обучаваме повече математици, физици, химици и инженери, то разговорът е много по-дълбок. Защото след 7-10 години ще установим, че има повече от вторите, а не достигат от първите.

Не е перспективно и решението за обявяване на специалностите, в които сега има недостиг от кадри, за приоритетни и за тях държавата да дава по-високи субсидии. Желанието на един млад човек да стане финансист или инженер не се мотивира от парите, които държавата дава на висшите училища (ВУ), а от съвсем друг комплекс от фактори. Необходим е сериозен анализ кои ВУ обучават „излишни” висшисти. Необходимо ли е на България в повече от половината университети да има факултети по икономика, администрация и управление? Трябват ли й девет юридически факултета? Когато има аргументирани отговори на тези въпроси, държавата да поръчва необходимите й кадри на доказаните университети, а не на всеки по малко. В това отношение политиката на правителството и МОН е в правилната посока, но са необходими още по-решителни действия за изпълнението на стратегията за висше образование.
– Мислите ли, че реално би проработила идеята държавата да „поръчва” на вузовете кадрите, които ще са й необходими през следващите няколко години и да поеме пълната им издръжка, а след това завършилите да са задължени да работят за държавата определено време?
– Не само държавата трябва да си поръчва кадрите, но и бизнесът да финансира тяхното обучение срещу задължението за същото време (обикновено пет години) да работят в съответната структура. Според мен това ще регулира пазара на труда в страната, ще намали броя на заминаващите да учат в чужбина, както и на дипломираните висшисти, които отиват на работа в чужбина. Убеден съм, че немалка част от младите хора отиват да учат или да работят извън България не защото образованието ни е лошо, а защото нямат сигурност за бъдещата си ефективна реализация на нашия трудов пазар. Системата е много проста – ако наруши договора, ползвалият финансиране ще трябва да върне похарчените пари за неговото обучение на държавата или бизнеса за същото време, за което ги е ползвал. Това силно ще оптимизира и без това оскъдните средства за висше образование и наука.
– Не веднъж сте изказвал мнението, че е нужен единен Закон за висшето образование и науката? Кои са най-важните проблеми, които той би разрешил?
– Такъв закон е повече от необходим, за да се преодолеят голяма част от противоречията в системата на висшето образование и науката. Сега тя се подчинява на два функционални закона – Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), и на два институционални закона – за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия. Ако следваме логиката на последните два и системата се управлява институционално, трябва да се приеме отделен закон за всяко висше училище.

Практиката показва, че колкото и добър „ремонт” да се направи например на ЗВО, това неминуемо води до промени в ЗРАСРБ и обратното. Но въпросът не е само за единния Закон за висшето образование и науката, а най-вече за оптимизирането на националния ресурс за висше образование, наука и иновации. Понастоящем той е пръснат в повече от половин дузина министерства и структури и се харчи по най-различни критерии и за най-различни цели. Според мен целият този ресурс трябва да се събере в един национален фонд и да обслужва пряко националните цели и приоритети.
– След Националната среща за висшето образование, организирана от „Труд” през юли, в парламента бяха внесени законодателни промени, регламентиращи по-широкото участие на бизнеса в обучението на студентите. Вие бяхте основният инициатор на това предложение – как върви обсъждането на промените и защо те са толкова важни за системата?
– Вече споменах, че сътрудничеството на науката и висшето образование с практиката е от ключово значение. Досега доказани професионалисти от практиката можеха да водят само 10% от лекционен курс, т. е. от 3 до 6 часа, което беше крайно недостатъчно. Промяната в ЗВО, която вече е приета на първо четене от Народното събрание, дава възможност да им се възлагат до 5-6 учебни дисциплини в бакалавърските специалности и до 3-4 в магистратурите, което ще покрие преобладаващата част от академичния хорариум с приложен характер. Естествено продължение на участието на практиците в обучението е и предложението те да бъдат равноправни членове на държавните изпитни комисии. Убеден съм, че прилагането на тази законова промяна ще повиши нивото на прак-тико-приложната подготовка на студентите и ще подобри синергията между висшето образование и практиката.
– Достатъчно добра ли е връзката между висшето и средното образование и как трябва да се работи в тази посока?
– Съветът на ректорите вече започна разговори с Министерството на образованието и науката за разширяване на практиката за създаване на специализирани средни училища в рамките на университетите. Това е едно възможно решение за подбор на елитни кадри още на гимназиално ниво. Например УНСС има готовност, след приемане на съответните законови норми, да създаде в своята структура Национална гимназия по икономика, администрация и управление.

Има и друга възможна насока за развитие на връзката между висшето и средното образование – създаване към университетите на група от професионални средни училища. Ще дам пример с Асоциацията на икономическите училища в България, която бе създадена по инициатива на УНСС преди четири години. Първоначално в нея се включиха само тридесетината специализирани училища, но постепенно се приобщиха и много други, които имат профил, аналогичен на УНСС. Работим в различни направления: наши преподаватели обучават учители, организираме национални олимпиади и състезания, които приобщават учениците към академичната среда, а първенците се приемат без изпит в университета.
– Какво е мнението Ви за твърденията, че в България дипломите за висше образование се взимат лесно, а завършилите нямат необходимата подготовка, за да се влеят по специалността в пазара на труда?
– Това твърдение е невярно. Във всяка страна, и в най-развитата и в най-неразвитата, има и силни, и слаби университети. Отново се връщаме към вече коментирания въпрос за „излишните” висши кадри на пазара на труда. Лесно е да се направи оценка кои ВУ ги обучават и възпитаниците на кои ВУ се реализират най-успешно по завършените от тях специалности. Проблемът не е в големия брой на ВУ, както често се коментира. По брой ВУ спрямо населението ние сме под средноевропейския стандарт (по който трябва да имаме не 51, а 66 ВУ) и далеч под световния. Проблемът е, че на практика всяко ВУ може да обучава във всяко професионално направление и във всички образователно-квалификационни степени. Нужно е ясно разграничение – всички ВУ, акредитирани в дадено професионално направление, да обучават бакалаври, няколко да имат право да обучават и магистри, и само ВУ, които доказано правят наука, да обучават в ОНС „доктор”. В тази връзка Съветът на ректорите предложи да се наложи поне петгодишен мораториум върху откриването на нови ВУ и разкриването на нови професионални направления във вече съществуващите ВУ. Много е важно да се приеме и предложението един академичен преподавател да участва в акредитацията само на едно ВУ.
– Изчерпано ли е като форма на задочното обучение и ще бъде ли по-успешно заменено от дистанционното?
– Задочното обучение е рецидив от средата на миналия век, когато за определен период е било необходимо да се създаде критична маса от кадри с висше образование. Няма никаква логика за половината хорариум да се признава същият образователен ценз, както за цял хорариум. Световните стандарти, към които се стремим, имат добра практика на обучение, разтеглено във времето (part-time), но в този случай се изучава същият хорариум за по-дълго време (например в летни семестри).

Модерната форма е дистанционното обучение, но за да стане тя ефективна и съпоставима като качество с редовното обучение, е нужна спешна промяна в Наредбата за дистанционно обучение от 2004 г. Необходимо е както има регулирани специалности, така да се определи в кои професионални направления и специалности може и в кои не може да има дистанционно обучение. Ако това не бъде направено, в общия случай то се превръща в задочно на задочното с неговите 30% присъствени занятия. И още нещо – след като е дистанционно обучение, трябва ли да има присъствени занятия, или изцяло да се базира на електронни и интерактивни форми. Все въпроси, които чакат своето неотложно решение.
***
Нашият гост
СТАТИ СТАТЕВ е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 г. завършва специалност „Политическа икономия” в УНСС, а през 1984 г. -„Математика” в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 г. Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Ръководител на катедра „Икономикс”.

 


в. „Стандарт“ standard

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Да спрем разкриването на нови университети

Когато влезем в Шенген и Еврозоната, ще почувстваме истинските предимства на ЕС

29 юли 2018 г.

http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/da_sprem_razkrivaneto_na_novi_universiteti-374186.html

2018-07-29 23:00:00

Стати Статев е макроикономист и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), както и заместник-председател на Съвета на ректорите. “Стандарт” разговаря с него за нуждите от промени в Закона за висшето образование, как трябва да се оценяват висшите училища, както и за това дали у нас действително има икономическа стабилност.

– Проф. Статев, Вие сте част от инициаторите на промените в Закона за висшето образование, чрез които бизнесът да влезе в университетите. Какво очаквате да се случи, когато това стане факт?

– Не става въпрос само за бизнеса, а за изтъкнати и доказани специалисти от практиката, която включва също държавните и регионалните структури, неправителствените организации, както и много други. Постановката за учене през целия живот е отговор на промените в практиката, които са толкова динамични, че получените знания в университета не може да покрият цикъла на един трудовоактивен живот от средно 40 години. Има и области, в които промените са непрекъснати. Това налага и връзката с потребителите на кадри, които създават висшите училища, да е перманентна – необходимо е между образованието и практиката да има пълна синергия. В този смисъл чрез Съвета на ректорите инициирахме редица промени в Закона за висшето образование, по които вече се работи в комисия, назначена от министъра на образованието и науката, но те в най-добрия случай ще влязат в сила от учебната 2019/2020 г. Затова инициирахме една бърза промяна, която да влезе в сила още от предстоящата учебна година. Сега изтъкнати практици може да водят до 10% от даден учебен курс, което е една или две лекции. Предложението е такива хора, по решение на съответния катедрен и факултетен съвет, да водят до 10% от занятията в бакалавърска степен, което означава от 220 до 300 часа от учебния план или до 4-5 учебни дисциплини. В магистърска степен предложението е да водят до 20% или от 120 до 200 часа, което е от два до четири учебни курса в зависимост от продължителността на магистърската програма. Второто предложение е тези хора да участват като равноправни членове в държавните изпитни комисии (до 50% от състава на комисията). Това означава при тричленна комисия – един представител на практиката, а при петчленна – един или двама. Очакването ни е тези промени да влязат в сила от есента, тъй като по тях има пълен консенсус. –

– В УНСС има отдавнашна практика в това отношение, какво получават студентите от нея? Започват ли по-бързо или по-рано работа, след като са били обучавани от хора от практиката?

– В УНСС още от началото на 90-те години на миналия век чрез Междууниверситетския център за кариерно развитие (най-старият в България) функционира непрекъснато действаща система за стажове и практики на студентите. Имаме договори с четирите национално представителни работодателски организации и с почти всички големи държавни и професионални бизнес структури. По тази линия много от нашите студенти получават предложения за работа още преди да са се дипломирали. Това стои в основата на факта, че повече от 95% от нашите възпитаници се реализират по специалността, която за завършили.

– Съветът на ректорите се обедини и около други промени, предложени от министър Красимир Вълчев – например сключването на мениджърски договори и по-голяма независимост на ректора от академичните съвети. Как гледате на това? Възможно ли е някои от университетите да се феодализират на тази база?

– В никое от другите министерства – на икономиката, транспорта и т.н., няма държавно предприятие, чийто ръководител да не е в договорни отношения със своя принципал и първостепенен разпоредител на средства от държавния бюджет. Докато държавните университети нямат никакво формално юридическо взаимоотношение с МОН в този смисъл. В случая става въпрос за прецизиране, балансиране, оптимизиране и формализиране на отношенията между органите за управление на държавното висше училище (ректор, академичен съвет, общо събрание) и органите за управление на МОН като проводник на интересите на държавата. Каква ще е формата (договор за управление или нещо друго) и какво ще е съдържанието е въпрос на предложения, обсъждания и дебати.

– Много от българските университети са с оценки в горната скала, въпреки че преподават недостатъчно качествено. Средната оценка на висшите ни училища нараства всяка година. Какво би трябвало да се промени в работата на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА)?

– Сега НАОА прилича на университет, в който се пишат само отлични оценки, което е силно демотивиращо. Оценъчната скала е от 0 до 10. Висше училище с оценка под 4 не получава акредитация, между 4 и 6 може да обучава само бакалаври, до 8 – и магистри, а над 8 – и доктори. Проблемът е, че почти всички висши училища са оценени над 8. Не е нормално да се акредитират докторски програми на висши училища, които не правят сериозна наука в съответната област. Нормалната практика по света е голяма част от университетите да обучават бакалаври, по-добрите – и магистри, и само най-добрите да могат да обучават в образователно-научната степен „доктор”. Същото в още по-голяма степен важи за висшата научна степен „доктор на науките”. Ако се реши този въпрос, тогава НАОА ще изпълни функциите на национална рейтингова институция на висшето образование и науката.

– Има ли нужда според Вас от такъв голям брой университети и трябва ли да има окрупняване? Броят на обявените свободни места пак е по-голям от броя на абитуриентите?

– Проблемът за броя на университетите периодично се поставя на обсъждане и замъглява основните проблеми в структурата на висшето образование и науката. Ако вземем такъв обективен показател като брой висши училища спрямо населението на страната, България има приблизително два пъти по-малко вуза от САЩ и е под средния брой за Европа. Затова окрупняването също не е решение, независимо на какъв принцип ще бъде – на регионален (всички вузове в даден град да се обединят в един), или по професионални направления (като останат по едно или две висши училища в даденото направление), а само ще затрудни управлението и ще увеличи администрацията. Проблемът е, че у нас всяко висше училище може да обучава във всички образователни степени и във всички образователни направления, а това не е сериозно и води да рязък спад в качеството на подготвяните кадри и затруднения при бъдещата им реализация. Съветът на ректорите излезе с предложение към Народното събрание за налагане на мораториум върху разкриване на нови вузове в страната и на нови професионални направления в съществуващите вече висши училища, но то още не е разгледано. Трябва да се отчете и традиционната специфика на всеки вуз и той да се ограничи да обучава само в тези направления, за които има доказан научен потенциал и пазарна реализация на възпитаниците си. Време е да се премахне и архаизмът „задочно обучение”, въведен преди около седем десетилетия с цел бърза подготовка на кадри с образователен ценз. Никъде в света не дават диплома за това, че си изпълнил половината от изискуемия по закон хорариум. Трябва да се въведат нови съвременни изисквания към дистанционното обучение (на мястото на Наредба 22 от 2004 г., която е само за дистанционен магистър) и да се следи много стриктно тяхното спазване. Нужна е държавна регулация за това в кои специалности обучението трябва да е само редовно и т.н. Ще ми се да вярвам, че поне част от тези въпроси ще бъдат решени с предстоящите промени в ЗВО.

– Към какво ново се насочва УНСС, ще има ли нови бакалавърски и магистърски програми?

– Бакалавърските специалности по традиция са по-консервативни и стабилни във времето. Но и тук има процеси на развитие и усъвършенстване. Например специалност „Икономика на транспорта” разшири периметъра си и стана „Икономика на транспорта и енергетиката”, обединихме специалностите „Бизнес информатика” и „Икономика на съобщенията” в „Бизнес информатика и комуникации”. Стратегията ни е да не разширяваме броя на бакалавърските специалности (в УНСС те са 43), а да ги оптимизираме и модернизираме. Точно обратна е стратегията ни за магистърските програми – те трябва да са динамични и да следват непрекъснато променящите се изисквания на практиката. По решение на Академичния съвет, ако две поредни години дадена магистърска програма не набира достатъчно кандидати, тя отпада. През 2018/2019 учебна година УНСС ще обучава по над 100 магистърски специалности. Имаме и няколко нови – например „Противодействие на корупцията”, разработена съвместно с КПКОНПИ, „Дигитална икономика” и др. Подготвяме с Агенция „Митници” и специалност „Митнически контрол”. Този процес е непрекъснат и е отражение на добрите ни договорни отношения с държавните институции и бизнеса. Що се отнася до новостите – от миналата година студентите от УНСС са с електронни студентски книжки, комбинация три в едно с банкова карта и международна студентска карти в една пластика.

– Като икономист как гледате на противоречивите твърдения за финансовата стабилност или нестабилност на страната ни в момента, коментирани от управляващи и опозиция?

– Като макроикономист категорично заявявам, че страната е финансово и икономически стабилна и това не се определя от диалога управляващи – опозиция, а от икономическите и финансовите показатели. Икономиката отново е в тренд на растеж от около 4%, банковата и финансовата система са стабилни. Ако използваме правилно интереса на европейските си партньори и на китайските инвеститори, който бе демонстриран през тази година, може още да ускорим растежа. Икономиката ни има потенциал за това, но трябват чужди инвестиции. Що се отнася до очакванията: силно се надявам през следващите години, а ми се ще да е още през следващата година да бъдем приети в Шенген и Еврозоната. Едва тогава ще почувстваме истинските предимства на членството ни в ЕС. Приемането на еврото ще даде тласък и на икономиката, и на доходите на хората, и на жизнения стандарт.


 

в. Труд, 20 юли 2018 г. trud

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите: Бизнесът да участва в подготовката на студентите

Необходимо е университетите по-лесно да се кооперират помежду си

2018-07-20 00:41:27

От дискусията на „Труд” се получи една сериозна монография, в която повече от половината ректори – 27, изразиха своите становища, разбира се, не всичко, което имаха да кажат. Останалите колеги също има какво да добавят. Но така или иначе, ние имаме основните виждания и в тях няма почти никакви разминавания накъде трябва да вървим. Това, което се получи от този диалог през последната половин година, отговаря на въпроса накъде трябва да вървим. Защото едва ли е имало по-благоприятна среда да си оправим къщичката, от тази, в която се намираме сега. Имаме правителство, чийто приоритет е образованието, в частност висшето образование и науката, имаме правителство, което в предходния мандат прие единодушно, заедно със Съвета на ректорите, Стратегия за развитие на висшето образование, имаме министър, който е в час какво се случва и всички ние знаем това. Имаме най-после Национална агенция за оценяване и акредитация, която е отворена за промени – в лицето на нейния председател проф. Петя Кабакчиева, и ако сега не направим това, просто не виждам кога ще имаме условия.

Какво трябва да направим? Едва ли тук можем да кажем всички детайли, които много пъти по един или друг повод сме споделяли във връзка с непрекъснатите промени. Ние имахме една среща, заедно с министъра, за да започнем работа по промените в Закона за висшето образование. Решихме обаче, че е по-добре да си свършим работата по Наредбата за прилагането на Закона за развитие на академичния състав, тя да влезе в сила – срокът за университетите е до 4 октомври да настроят своите вътрешнонормативни актове спрямо нея, и тогава да продължим със Закона за висшето образование. Искам да кажа, че на тази първа среща един въпрос остана отворен – дали да поискаме мандат от съответните структури да възродим старата идея да въведем единен закон за системата – за висше образование и наука. Дори имаше идея да работим паралелно – хем да правим ремонти в Закона за висшето образование, хем да работим по създаването на единен ЗВОН. Написал съм моето мнение в статията си за вестник „Труд” – може единия, може и другия вариант, няма да влизам в детайли.
Задължително обаче трябва да използваме този процес, за да оптимизираме връзките на системата и в системата.

Първо – връзките между университетите – абсурдно е положението, в което ни поставя ЗВО – два български университета да не могат да се кооперират помежду си. Трябва максимално да отворим възможностите висшите училище и академиите да работят заедно. Абсурдно е двама ректори – например български и македонски, ако решат да правят каквото и да е съвместно, това да става само с два подписа, а ако ние тук, два университета, които са през един парк, да не можем да направим нищо съвместно вътре в системата.

Второто нещо са връзките с бизнеса – отношенията си ни прекрасни, благодаря на всички национално представени работодателски организации – виждам тук г-н Васил Велев (АИКБ), но и с всички останали сме коментирали тези въпроси – те са цял списък. Ще кажа само една нелепост – в момента в университет можем да поканим изтъкнат представител на бизнеса да води само до 10% от лекционен курс. Това означава ние да го доведем и да покажем, че такъв човек има. А какво ни пречи в новия закон да кажем, че това може да е до 10% от хорариума за бакалавър, което значи максимум 4 курса, и до 20% за магистър, което значи два или три курса. И така на един изтъкнат представител на бизнеса, както се казва в средновековната традиция, да му дадеш катедра. Да го поканя и да му кажа – елате, господин Велев, за да кажете на нашите хора, които ви гледат по телевизията, как се прави бизнес, как се контролира, как се управлява и каква е реалната бизнес среда. Ние сме длъжници и за тази комуникация с бизнеса. Реално я имаме, просто трябва чрез закона да я отворим максимално, за да може тя да е на всички нива и това да не е кампанийно, а да е един непрекъснат процес. Когато възникне при тях нова тема, те да се обърнат към нас и да кажат – това трябва да го преподавате на студените. В комуникацията със средните училища имаме опит – направихме Асоциация на икономическите училища в България, в която членуват икономическите висши училища и всички средни училища, които професионално са ориентирани към тази тема. Но има още неща, които могат да се направят и законът трябва да отвори възможностите за това, а не да бъде самодейност. Кой друг трябва да обучава учителите в средните училища, които са професионално насочени, ако не съответните висши училища. Това е естествената среда.

На последно място ще посоча комуникацията с държавните структури. Говоря сега от името на държавните висши училища, защото с частните ситуацията е малко по-различна. А 34 от висшите училища хем са държавни, хем не са. Казвам ви го отговорно, като дългогодишно занимаващ се с тези въпроси. Трябва да облекчим режима и комуникацията на държавните структури с тези държавни вузове. Тя трябва да бъде много по-плътна, а не на базата на елементарна договорна система, каквато имаме сега. В момента договорите работят, благодаря на госпожа Фандъкова, че с общината имаме изключително работещ договор, но комуникацията трябва да бъде малко по-различна – не като че живеем в различни квартали, а като да сме в една къща, защото и ние в известен смисъл сме държавни структури. Убеден съм, че това, което направихме, съдържа изключително ценни елементи, които ще се вземат предвид. Имаме вече разговор със социалните партньори през октомври да направим форум, на който да излезем с решения, които да поставим като императив в рамките на закона, започвайки с това, което проф. Анастас Герджиков спомена. Хайде най-после един преподавател да акредитира един университет. Нека ако е гениален, да чете в 100, хайде не в 100, но имахме случай в 12, но да се брои за акредитацията на един. Мисля, че вече условията за назрели, за да направим необходимите разумни промени в Закона за висшето образование, ако решим и в Закона за висшето образование и науката – тоест във всичко, което регулира системата.


 

БНР, Неделя 150, 8 юли 2018 г.bnr

Проф. Стати Статев: Китай идва като инвеститор

Въпросът за Шенген и приемането на еврото вече не е въпрос на показатели, а на престиж

 

„Китай има изключително дълга доларова позиция – 540 милиарда. Това, че се взе решение 40 да обслужват инициативата „Пътя на коприната“ и да бъдат в огромната си част и предимно насочени към формата „16+1“, означава, че Китай иска да заеме своите позиции в Източна Европа и ние трябва да използваме своя шанс. Те така или иначе ще дойдат. Просто не трябва да пречим на този процес, защото има какво да представим. На формата „16+1“ се видя, че те са изключително добронамерени, но най-вече, че са много добре запознати със състоянието и структурата на нашата икономика. Самият факт, че китайски бизнесмен каза, че те от две години внимателно проучват проекта АЕЦ „Белене“, независимо че ние от 2-3 месеца говорим, че бихме го размразили, показва, че наистина интересът не е куртоазен и не е просто логистичен”. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ ректорът на УНСС професор Стати Статев. Трябва да се помисли за откриване на консулства, които да издават бизнес и туристически визи при съответна покана от наша страна и закупуване на пакет на място. Нашата банкова система трябва да въведе системата Юнион пей, защото Мastercard и Visa не са особено популярни сред обикновените китайци, допълни той.

„Китай е взел решение да навлиза в Източна Европа и да я насища с инвестиции. Това е нашият шанс – да създадем максимално добри условия, за да можем максимално да се възползваме от тази ситуация“, посочи проф. Статев.

Китай не идва само като производител, който иска да налага своите стоки в ЕС, а като инвеститор, който иска да се настани на тази територия, която за него все още е свободна, коментира ученият.

„Цялата идея на Пътя на коприната е да може и те да дойдат и да се настанят инвестиционното – да организират свои производства. Естествено, преди това ще трябва да решат и проблемите с логистиката, но тук не става въпрос за пазари. Основната идея е те да се настанят инвестиционно, да започнат да произвеждат тук и да връщат обратно тази продукция в Китай. Статистически ясно е, че между 75 и 80% от контейнерите, които идват със стоки от Китай в Европа, се връщат празни. Тоест, тук съществува един изключително сериозен ресурс и ние да върнем нашите стоки там. Трябва да помислим кои са потенциалните потоци на трудов ресурс към нашата страна и своевременно да ги отворим, изтъкна ученият, според когото на пазара на труда у нас просто няма достатъчно хора.  Икономиката ни може да поеме инвестиции и има нужда от тях, за да заработи, категоричен е той.

„Приемането на еврото и влизането в Еврозоната вече се е превърнало във въпрос на престиж. Вече не е въпрос на икономически показатели, това е въпрос на политическо решение. Мисля, че България политически е доказала своята лоялност към ЕС. Оттук нататък е несериозно, ако този процес се отлага“, смята проф. Статев.

 

 


БНР, програма „Христо Ботев“, 1 юни 2018 г.bnr

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Академия „Застраховане“ ще работи за повишаване
на застрахователната култура на обществото


Водещ: Днес ще говорим за нашата застрахователна и осигурителна култура: имаме ли я, как можем да я получим, ако не ни достига, как с повече информация и знания можем да направим пазара на застрахователни и осигурителни услуги в страната ни по-полезен за участниците в него. В нашия разговор ще включим и проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство и зам.- председател на Съвета на ректорите в България. Вчера той, по време на връчването на застрахователните и осигурителните оскари, предложи да бъде основана академия „Застраховане“. Какво има предвид и защо прави това предложение ще чуем лично от него.

Здравейте, проф. Статев, както винаги хората от областта на образованието и науката бяха с ярко присъствие. Призовахте да се основе академия „Застраховане“. Като погледнахте в пропастта, която съществува между професионалните участници на застрахователния и осигурителния пазар и обикновените български граждани, които би трябвало да се включат активно в него, в името на собственото си добруване, какво би трябвало да представлява тази академия? Какво имахте предвид и защо го предложихте?

Проф. Стати Статев: Предложих го, защото съм причастен към развитието на небанковия финансов сектор. Това, което се забелязва, е, че този сектор се развива изключително интензивно, но силно изостава образоването на българските граждани, свързано със застрахователната дейност. Вицепремиерът Валери Симеонов по време на церемонията изрази несъгласие държавата да покрива всички щети от бедствия, които възникват. Това беше повод да предложа Университетът за национално и световно стопанство, съвместно с Висшето училище по застраховане и финанси, да стартира академия „Застраховане“, която да е насочена не само към студентска аудитория, но и към цялото общество.

Моята идея е всеки месец да има по една публична лекция, която да се предава онлайн и да може да се гледа на запис, за да достигне до колкото се може повече хора. Това е важно, защото в България след близо 30 г. преход все още голяма част от имуществото на населението дори не е правно регламентирано. А при извънредни обстоятелства – най-често природни бедствия, се оказва, че то не е застраховано, но всички искат помощ от държавната хазна.

Това не е нормално за една пазарна икономика, още повече, че става въпрос за различни застрахователни сегменти, за суми, които са поносими – например застраховка на къща, на апартамент и пр. – застрахователните суми са от порядъка на няколко десетки лева. Тоест, не става дума за непосилен финансов товар, а за необходимостта от повишаване на застрахователната култура на населението. Това се отнася и за животозастраховането, и за всички форми на социалното осигуряване, особено на пенсионното осигуряване.

– Проф. Статев, сигурна съм, че структурите на застрахователния и осигурителния пазар – асоциации, обединения и пр. ще Ви подкрепят. Кажете как може с помощта на медиите да се възпита култура в това отношение.

Проф. Стати Статев: Важното е да започне този разговор, но не на високо професионално ниво и с терминология, която голяма част от хората не разбират, а с думи ясни и разбираеми да се обясни какво означава застраховане и защо то трябва да се прави.

Преди четири години Университетът за национално и световно стопанство инициира и създаде Асоциация на икономическите училища в България, в която вече членуват близо 100 училища от страната – както специализирани (икономически, банкови, търговски), така и такива, чийто профил е близък до този на УНСС като бизнес университет. Така че в осъществяването на идеята за академия „Застраховане“  може да бъдат привлечени и средните училища. Можем да включим и бизнеса, чрез четирите национално признати работодателски организации, и разбира се – медиите. Надяваме се всички заедно да разширим съмишлениците на това начинание и да го направим наистина общонационално дело по просветителска дейност в застраховането и осигуряването.

Водещ: Коя ще бъде първата стъпка, която ще реализирате днес, утре, следващата седмица? С кого ще разговаряте, първият Ви партньор, с когото ще обсъдите идеята след нашия разговор?

Проф. Стати Статев: Предстои заседание на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, в който членуват ректорите на всичките 51 висши училища в страната. Там ще анонсирам тази идея и мисля, че ще имам много съмишленици, защото тя е за благото на всички, а стартът ще бъде през есента, когато започне новата академична година, или през октомври или ноември с първата публична лекция, с която ще открием академията „Застраховател“.

Водещ: Пожелавам Ви от сърце успех. Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство и зам.- председател на Съвета на ректорите в България.

 


Радио „Фокус“, 10 май 2018 г. focus-header-logo

Проф. Стати Статев:
Кадрите на УНСС са търсени и предпочитани
от бизнеса в България

stattev_focus

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев, в интервю
за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Проф. Статев, в УНСС се провежда „Кариера УНСС 2018“ по инициатива на Студентския съвет, какви възможности открива този форум пред студентите?

Проф. Стати Статев: Това е второто издание на „Кариера УНСС 2018“. Вече близо 20 години имаме есенни Дни на кариерата, но поради големия интерес както на нашите партньори от бизнеса и работодателските организации, така и на студентите през миналата година решихме да направим и пролетно издание, което вече се превръща в традиция. Така втора година имаме и пролетно, и есенно издание на кариерните дни, чиито основен инициатор и организатор е Студентският съвет при Университета за национално и световно стопанство в сътрудничество с нашия Междууниверситетски център за развитие на кариерата. В пролетния формат като наш партньор се утвърди rabota.bg, а в есенния – Job  Tiger.

Това е много добра и полезна инициатива на студентите, по време на която нашите фирми-контрагенти от бизнеса представят и предлагат свободни работни места. Патрон на „Кариера УНСС 2018“ е министърът на труда и социалната политика доц. д-р Бисер Петков, с когото заедно открихме форума и на когото специално искам да благодаря.

Имаме идея в пролетните и есенните кариерни форуми вече да участват със свои щандове всички големи фирми от бизнеса, с които имаме договорни отношения, както и четирите национално представителни работодателски организации. Сега има щандове на 41 фирми, ако осъществим това намерение сигурно ще бъдат над сто.

Водещ: Това означава ли, че интересът на фирмите към тези форуми е също толкова голям, колкото и на самите студенти, които търсят своята реализация?

Проф. Стати Статев: Известно е, че възпитаниците на Университета за национално и световно стопанство са търсени и предпочитани от бизнеса в България и този интерес е напълно оправдан. Още повече, че той не е инцидентен. Освен тези два кариерни форума в УНСС непрекъснато се провеждат информационни дни, презентации, изложения по искане на фирми, финансови институции и др. за представяне на работни позиции и стажантски програми. Непрекъснато нарастващият брой на участниците с всяка изминала година е доказателство, че връзките ни с бизнеса непрекъснато се разширяват и обогатяват. Те започват със стажове и практики във фирми на студенти в бакалавърска степен, след това в магистърска степен, а немалка част от нашите възпитаници остават на работа в тях.

Водещ: През последните няколко години фирмите активно заговориха за това, че образованието не може да отговори на потребностите на съвременния работен пазар. Очевидно УНСС успява да отговори на изискванията на трудовия пазар?

Проф. Стати Статев: УНСС няма такъв проблем, защото връзката ни с бизнеса е работеща, ефективна и перманентна. Работим съвместно по организирането и провеждането на форуми, по усъвършенстването на учебните планове в бакалавърска и особено в магистърска степен, в разработването на учебните програми на отделни курсове, което приближава обучението до практиката.

Водещ: Начин ли е този подход, професор Статев, младите хора да ги задържим в България, като по този начин всъщност те намират тук реализация и не е нужно да напускат страната?

Проф. Стати Статев: В моя статия във в. „Труд“ вчера посочих, че оставането на младите хора в България би могло да стане, ако държавата поеме пълната издръжка на един студент за 4 или 5 години в зависимост от срока на обучение, а студентът се задължи да работи 4 или 5 години за държавата. Същото се отнася и за бизнеса. Това ще бъде много голяма крачка напред в ефективното оползотворяване на държавната субсидия за висше образование, а заедно с това би гарантирало сигурност на младите хора за тяхната професионална реализация след като завършат.

Водещ: Казахме в началото на нашия разговор, че инициативата „Кариера УНСС 2018“ е на Студентския съвет. Как комуникирате със студентите? Имате ли и други инициативи, които съвместно осъществявате? Тоест колко активни са студентите?

Проф. Стати Статев: Ние сме едно цяло – преподаватели, студенти и служители. Студентският съвет при УНСС е първият Студентски съвет в България след промените. Академичното ръководство е в непрекъснат контакт с младите колеги. Председателят на Студентския съвет и председателят на Студентския сенат са членове на Ректорския съвет. Всяка седмица заедно обсъждаме проблемите. Що се отнася до тяхната дейност, те имат самостоятелен бюджет по Закона за висшето образование и своя годишна програма и кариерните форуми са само част от нея. Непрекъснато тече изключително активен младежки живот и мога убедено да кажа, че имаме истински и честни отношения със студентите.

 

Росица АНГЕЛОВА

 

 


Труд, 09.05.2018 г.trud

 

Проф. Стати Статев: Нужен е един закон за висшето образование и науката

 

stattev_trud

Проф. Стати Статев, Ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на Ректорите пред www.trud.bg  в професионална дискусия за висшето образование

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора.

Днес продължаваме с материал на проф. Стати Статев,  ректор на УНСС и  заместник-председател на Съвета на ректоритe.

Със статията на проф. Статев завършваме цикъла от публикации на ректори на висши училища в страната.

През следващите три седмици в сряда – 16, 23 и 30 май, ще публикуваме мнения на ръководители на висши учебни заведения, неучаствали в дискусията със свои статии.

На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

Дискусията по проблемите на висшето образование във в. „Труд“ продължава вече почти половин година. Обсъдени бяха важни и наболели въпроси, от решаването на които зависи повишаването на качеството на висшето ни образование, неговото бъдеще, както и бъдещето на страната. В следващите редове ще представя и своите виждания.

Законодателството

Голяма част от проблемите може да бъдат решени чрез оптимизирането на законодателството с приемането на Закон за висшето образование и науката (ЗВОН). Сега висшето образование и науката осъществяват своята дейност на основата на четири закона – за висшето образование (ЗВО), за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), за Българската академия на науките (ЗБАН) и за Селскостопанската академия (ЗССА). Противоречията между първите два закона са толкова много, че въпреки непрекъснатите ремонти те са неотстраними.

Наскоро приетите промени в ЗРАСРБ също са толкова противоречиви, че сега работните групи, които подготвят Правилника за неговото прилагане, се опитват да тушират поне някои от явните недомислици, като например прилагането със задна дата на новите минимални национални критерии за академични длъжности към бъдещите членове на научни журита. Още един пример – според ЗРАСРБ главен асистент доктор може да бъде научен ръководител на докторант, но според ЗВО той не може да води дори лекционен курс на магистри.

Сформирана е работна група и за поредни изменения и допълнения на ЗВО (досега те са над 40), но каквото и да се направи, той трудно ще бъде синхронизиран с променения вече ЗРАСРБ. Този въпрос е принципен, защото от самите наименования на законите следва, че има деление на две – висши училища (ВУ), които правят образование и се регулират от ЗВО, и две академии, които правят наука и се регулират от специални закони (ЗБАН и ЗССА). Това е парадокс, защото и висшите училища, и академиите правят както образование, така и наука. Отделно има закон (ЗРАСРБ), по който се присъждат научни степени и академични длъжности и във ВУ, и в академиите.

Време е държавата да реши как ще управлява системата – функционално или институционално. Ако ще я управлява институционално, трябва да се приемат още 51 закона – за всяко висше училище поотделно, както е за двете академии. В противен случай трябва да се приеме един нов закон (ЗВОН), който да урежда дейността на всички институции – висши училища, академии, научни организации, да премахне различията между държавни и частни висши училища и научни организации.

Съветът на ректорите на висши училища в Р България е категоричен по тези въпроси и нееднократно ги е поставял пред отговорните институции.

ВУ, НАОА и рейтинговата система

Непрекъснато се коментира мантрата „университетите у нас са много“. В България има 51 висши училища, според средния европейски формат (на глава от населението) те би трябвало да са 66, а според американския – около 100. Проблемът не е в броя, а в това, че поради системата на оценяване при акредитациите всяко ВУ може да обучава и бакалаври, и магистри, и докторанти. Това е нашият прословут егалитаризъм, с който няма как да постигнем елитарност на висшето образование.

Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) има скала за оценки – между 0 и 10. Ако оценката на едно ВУ е под 4, то няма право да обучава студенти, ако е между 4 и 6 може да обучава само бакалаври, ако е между 6 и 8 – и магистри, а ако е над 8 – и доктори. В България не само няма висши училища с оценка под 4, но ВСИЧКИ са с оценка над 8 (дори когато оценката е под 9 има сериозни драми). Това е все едно в един университет всички студенти да имат само шестици. Така се стига до абсурда ВУ, което няма доказани, признати научни постижения в дадена област, да обучава докторанти. Ако оценяването е оптимално разпределено по скалата и преобладаващата част от ВУ в дадено професионално направление обучават само бакалаври, малка част магистри, и само доказаните в научно отношение са акредитирани за ОНС „доктор“, броят им няма да бъде проблем.

Този въпрос е с многопосочен ефект и вреди силно на системата на финансиране на държавните университети. От една страна, след като всички ВУ са отличници според НАОА, няма как финансирането да бъде диференцирано. Така работата на единствено легитимната държавна институция за оценяване на ВУ (НАОА) се обезличава и не може да даде на държавата различни оценки, по които тя да определи размера на държавната субсидия за всяко от тях.

Бягството и решението на проблема е рейтинговата система, която е полезна, но въпросът е за какви цели се използва. Ако е само за информационни потребности на обществото, ВУ и кандидат-студентите – да, но ако е определяща за държавното финансиране на ВУ, се налага да бъде прецизирана и обективизирана в много отношения.

Защо?

Първо, НАОА като специализирана държавна институция не може и не трябва да бъде неглижирана от самата държава. Но е нужно тя да си промени системата на оценяване по цялата скала, а не да пише предимно отлични оценки.

Второ, смущаващо е частни институции и неправителствени организации да правят рейтинг, по който да се разпределят държавни пари.

Трето, трябва да се инициира дискусия в академичната общност каква трябва да бъде тази система, да се постигне консенсус в Съвета на ректорите и те да я припознаят като обективен и работещ механизъм за рейтинга на ВУ и тяхното финансиране.

Давам пример с моя университет – в почти всички издания на рейтинговата система УНСС, с най-утвърденото си и многобройно професионално направление „Икономика“, е неизменно на трето място след СУ „Св. Кл. Охридски“ и Американския университет. В същото време неизменно оценките както от програмната акредитация за това направление, така и от институционалната акредитация на УНСС, дадени от НАОА, са значително по-високи от тези на посочените два университета. Проблемът е, че рейтинговата система не отчита мащаба и структурата на ВУ, както и на съответните професионални направления. От близо 22 хиляди студенти в УНСС в шест професионални направления, около 17 хиляди са в направление „Икономика“ в 37 бакалавърски, около 80 магистърски и 29 докторантски програми, с които се покрива изцяло нуждата от кадри за пазара на труда в страната в структурно отношение. Докато уважаваните от мен Софийски университет и Американски университет имат по няколкостотин студенти в това направление, в една или няколко специалности. Тоест, рейтинговата система сравнява несравними неща.

Години наред поставяме този и други принципни въпроси, но нещата не се променят достатъчно бързо. Наложително е несъвършенствата да бъдат отстранявани своевременно.

Формите на обучение

В ЗВО те са редовна, задочна, вечерна и дистанционна за ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“. Какво трябва да се промени?

– Задочната форма в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ да бъде премахната, защото е рецидив отпреди повече от половин век, когато на конвейер се обучаваха висшисти за нуждите на държавното управление. Не е справедливо задочните студенти, които посещават само половината от лекционната натовареност на студентите в редовно обучение, да получават една и съща диплома с тях. И това се случва в ХХI век, в условията на Индустрия 4.0 и Общество 5.0.

– Модерното обучение на ХХI век е дистанционното обучение. Но в общия случай то се превърна в модерно задочно обучение. Регулира се от остарялата Наредба 22 от 2004 г., направена по презумпция само за магистърска степен, защото дистанционен бакалавър беше въведен по-късно. Архаични изглеждаме пред цивилизования свят с дистанционно обучение, в което присъствените занятия са с хорариум 30% от този на редовното обучение. Ето защо е необходима спешна промяна в Наредбата за дистанционно обучение, която да се съобрази с добрите практики в развитите страни.

– В ОНС „доктор“ е още по-сложно, защото формите на обучение са редовна, задочна, самостоятелна и дистанционна. Поради припокриването на последните три няма ВУ, което да е направило дистанционна докторантура, т.е. и тук е нужна държавна регулация.

Чуждестранните студенти

Често към ВУ се отправят критики, че не привличат достатъчно чуждестранни студенти. Това е вярно, но защо е така? Когато се присъединихме към Европейския съюз, беше направена промяна в ЗВО, с която се приравниха правата на гражданите на страните-членки на ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) с тези на българските граждани. Това означава, че кандидат-студентите от ЕС и ЕИП трябва да държат същите приемни изпити, на които се явяват българските кандидат-студенти, да бъдат класирани на общо основание с тях и да заплащат същите такси. Така се стигна почти до невъзможност да се приемат такива студенти, освен ако не се нарушава законът.

Приемът на чуждестранни студенти от страни извън ЕС и ЕИП в българските ВУ е Параграф 22. Защото според ЗВО чуждестранен гражданин от страна извън ЕС и ЕИП може да бъде записан за студент само ако има издадена виза, но МВнР издава виза само на лице, което вече е записано за студент. Омагьосан кръг!

Съвместни програми само с чуждестранни или и с наши университети?

Друг проблем е отсъствието на ясна регулация на кооперирането на българските с чуждестранни ВУ. Разкриването например на съвместна бакалавърска, магистърска или докторантска програма с чуждестранно ВУ става само с подписите на двамата ректори. В същото време законът не дава възможност две български ВУ да направят съвместна образователна програма, защото влизат в регулациите на НАОА и трябва да създадат съвместна катедра, департамент или факултет, което на практика е невъзможно. А сътрудничеството между родните ВУ трябва да се насърчава.

Висше образование – бизнес

Време е да се разбере, че университетът не е професионално-учебен център (ПУЦ) на съответния бизнес, който да подготвя кадри с конкретни умения и за конкретна професия. Университетът обучава кадри със съвременни фундаментални и специализирани теоретични знания, които те да прилагат и да развиват творчески в практиката. В това отношение срещаме пълното разбиране на бизнеса, който е партньор на УНСС (имаме добре работещи договорни отношения както с четирите национално представителни работодателски организации, така и с редица големи компании от реалния и финансовия сектор), в перманентния процес на усъвършенстване на учебните планове по различните бакалавърски и магистърски специалности, както и на учебните програми за всеки един лекционен курс, при създаването на нови специалности, при осигуряването на стажове и практики на нашите студенти.

Но тук стои въпросът за законовата невъзможност изтъкнати професионалисти от практиката да участват пълноценно в учебния процес. Според сега действащите правила те могат да водят до 10% от учебен курс, което означава 3 или 6 часа. Защо законът да не се промени така, че с решение на ВУ на авторитетни и доказани експерти да бъдат възлагани пълни учебни курсове с практическа насоченост?

 

Връзката със средното образование

В това отношение ще споделя опита на УНСС – преди пет години създадохме Асоциация на икономическите училища в България, в която вече членуват повече от 70 средни училища – както професионални (икономически, търговски, финансови, банкови и др.), така и такива, които имат дисциплини, съответстващи на профила на УНСС като бизнес университет. Ефектът е голям, ползата е взаимна, защото от една страна, тези училища са основните донори за наши студенти, а от друга – нашите професори обучават учителите от тези училища по съответните професионални дисциплини.

Държавната поръчка

Накрая ще си позволя за пореден път да промотирам тезата си за задържане на по-голяма част от абсолвентите в България. Нека да се осмисли още по-задълбочено какво е „държавна поръчка“ и държавата да поръчва на ВУ кадрите, които ще са й необходими след 4, 5 или 6 години. Да сключва с тях договор, като поеме пълната им издръжка (учебни такси, наем за общежитие при необходимост, достойни стипендии), а те да се задължат да работят за държавата минимум толкова време, за колкото тя е финансирала обучението им. При нарушаване на договора средствата да се връщат за толкова дълъг период, за колкото са били ползвани, за да се насочат към друг. Същата схема може да се приложи и за бизнеса.

Quo vadis?

Един от възможните пътища за решаване на повдигнатите проблеми в тази статия, както и от всички уважавани колеги, участвали в дискусията за висшето образование на в. „Труд“, е създаването на единна регулация на висшето образование и науката в България чрез един-единствен Закон за висшето образование и науката.

Нужен ни е ЗВОН, колеги!

ЗВОН, който да звучи в ушите и умовете ни и да води към все по-високо качество на висшето образование и науката, към просперитет на България.

 


в. „Капитал“kapital logo

Най-добрите университети в България/2018
Специално издание

Гласът на ректорите

Проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите

интервю за в. „Капитал“

– Рейтинговата система вече навлиза в седмата си година. Как ви помага и как я използвате, за да подобрите управлението на вашата институция. Какви проблеми виждате в нея?

Рейтинговата система е полезна, въпросът е за какво се използва. Ако е само за информационни цели – да, но ако е определяща за финансирането на висшите училища, се налага бъде прецизирана. Причините за това са няколко.

Първо, има специализирана държавна институция – Националната агенция за оценяване и акредитация, НАОА, която акредитира и оценява текущо всички висши училища. Второ,  смущаващо е частни институции да правят рейтинг, по който се разпределят държавни пари. Трето, ако в зависимост от рейтинговата система се разпределя значима част от държавната субсидия, трябва да се инициира дискусия в академичната общност каква трябва да бъде тази система, да се постигне консенсус в Съвета на ректорите и те да я припознаят като обективен и работещ механизъм.

Ще дам пример с нашия университет – в почти всички издания на рейтинговата система УНСС с най-утвърденото си и многобройно професионално направление „Икономика“ е неизменно на трето място след Софийския и Американския. В същото време оценките от програмната акредитация на това направление, както и институционалната на УНСС, дадени от НАОА, са значително по-високи от тези на посочените два университета.

Проблемът е, че рейтинговата система не отчита мащаба и структурата на висшите училища. УНСС има близо 17 хиляди студенти в „Икономика“ в близо 40 бакалавърски и около 80 магистърски специалности, с които покрива изляло нуждите от кадри за националната икономика. Докато горепосочените имат по няколкостотин студенти в много по-малко икономически специалности. Тоест рейтинговата система сравнява несравними неща. Години наред поставяме тези въпроси, но нещата не се променят.  И това не е изолиран пример. Затова е наложително несъвършенствата да бъдат отстранени.

– Отразява ли се промяната в начина на финансиране на университетите според критерия „качество“ на университета и ако да – как?

Според Стратегията за висше образование през 2018 г. 40% от държавното финансиране трябва да е за качество, през 2019 г. – 50%, а през 2020 г. – 60%. Само по себе си това е добре, защото броят на студентите непрекъснато намалява. Специално на УНСС това се отразява благоприятно, защото следваме качествените стандарти и всяка година имаме нарастване на държавната субсидия. Политиката на МОН в това отношение е правилна и трябва още по-смело да се прилага, но при ясни критерии и правила, в т.ч. и чрез прецизиране на рейтинговата система.

– Трябва ли да специализират университетите само в няколко специалности, както предлагат някои ректори и среди в МОН? Как ще се отрази подобна реформа на вашия университет?

В България имахме сравнително равномерно разпределение на висшите училища в териториален и професионален аспект. С промените дойде и еуфорията всеки областен град (и не само) да има университет, и то с колкото се може повече специалности. УНСС има доказан профил на бизнес университет. Не сме разкрили нито медицински, нито технически факултет. Нека всяко висше училище да се развива в професионални направления, в които има традиции, опит, преподавателски и научен потенциал, а не за които ще получава по-голямо финансиране. В това отношение има много какво да се направи. Например да се премахне абсурдът един преподавател да се брои при акредитацията на два университета.

– Смятате ли, че връзката между местния бизнес и вашия университет се случва с нужното темпо. Можете ли дадете добри примери за това?

Връзките на УНСС с бизнеса са традиционни, работещи и институционализирани с договори за сътрудничество. Имаме много добро партньорство с четирите национално признати работодателски организации, а това означава с целия бизнес в страната. Отделно имаме двустранни договори с почти всички големи бизнес и финансови институции в страната. Това е основата на разгърнатата система от стажантски програми за бакалаври и магистри и осигуряване на работа на нашите възпитаници.


Bloomberg, TV Bulgaria, 6.3.2018 г. logo bloomberg

Ректорът на УНСС проф. Статев за проблемите във висшето образование

logo2222


„Фокус“, „Добро утро, България“, 23.02.2018 г.   focus-header-logo

Новата кандидатстудентска кампания в УНСС

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Водещ: Малко преди старта на предварителните кандидатстудентски изпити в повечето родни висши учебни заведения ще научим какви са конкретните срокове за УНСС, има ли промяна в начините на прием, има ли вече положително отражение на електронните студентски книжки, които университетът първи въведе, и какво да очакваме от трайното сътрудничество на УНСС с международните му партньори. За всичко това попитахме ректора на УНСС проф. Стати Статев. Чуйте какво разказа той пред колегата Росица Ангелова.

Водещ: Проф. Статев, съвсем скоро започва кандидатстудентската кампания за 2018 година. Нека кажем какви са конкретните срокове както за предварителните, така и за редовните изпити?

Проф. Стати Статев: Кандидатстудентската кампания в УНСС от доста години е перманентна – започва през октомври заедно с новата учебна година. От октомври до юни има предварителни електронни кандидатстудентски изпити, а през март и април – предварителни изпити – хартиен формат – за кандидат-студенти, които предпочитат все още тази форма. Редовните изпити са през юли, когато кандидат-студентите подават и документи за класиране.

Всяка година обновяваме сайта за кандидат-студенти, за да бъде все по-полезен за тях, бързо да намират необходимата им информация, да получават отговори на въпросите си, да се ориентират какво да кандидатстват. В него те могат да намерят и графика за всички изпити и сроковете за подаване на документи за тях, датите на класиранията и пр.

От няколко години под егидата на Асоциацията на икономическите училища в България, създадена по инициатива на УНСС, се провеждат национални състезания за кандидат-студенти по финанси и счетоводство, по икономикс, по приложна информатика и статистика и национални конкурси по счетоводство и за есе на чужд език по актуална политическа тема. На тези от тях, които се представят най-добре, по решение на Академичния съвет се признава оценка Отличен 6 за успешно положен конкурсен изпит за кандидатстване в УНСС. През тази година се явиха рекорден брой средношколци, които се представиха изключително добре и получиха специални сертификати, които има дават правото да бъдат студенти в УНСС от новата учебна година.

Водещ: А има ли промяна в условията за кандидатстване през тази година?

Проф. Стати Статев: Няма промяна в условията за кандидатстване. УНСС продължава да е единственият университет, който на „входа“ поставя условието успехът от дипломата от средно образование да е „добър“, и продължава да приема с кандидатстудентски изпити. Виждате, че почти всички университети премахнаха кандидатстудентските изпити и приемат само по дипломи. Смятам, че това не е добър атестат, защото трябва да има проверка на знанията на кандидат-студентите, които са бъдещият елит на нацията.

Водещ: Кои са най-предпочитаните специалности на базата на изминалия прием?

Проф. Стати Статев: Повече от 10 години приемаме не по специалности, а по професионални направления и поднаправления, отчитайки факта, че студентите могат да направят много по-информиран избор на специалност след първите две години, през които са изучавали базови университетски дисциплини.

Традиционно през последните години интересът е към поднаправленията „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Икономика и инфраструктура“, „Право“, „Администрация и управление“, „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Предпочитани са и специалностите с преподаване на английски език.

Водещ: Предстои конкурс за финансиране на научноизследователски проекти. Каква е неговата цел? Кой и как може да кандидатства?

Проф. Стати Статев: Този конкурс е за университетски научни (научноизследователски) проекти, които се финансират от целева субсидия за научноизследователска дейност – за колективни проекти за научни изследвания, за проекти за частично финансиране на научни прояви (конференции, симпозиуми, семинари, кръгли маси и др.) и др.

Приоритетните направления на конкурса през 2018 г. са две: първото – изследвания за утвърждаване на лидерските позиции на УНСС сред бизнес университетите в Европа, а второто – икономически, политически и социални изследвания в подкрепа на държавата и бизнеса в България. И по двете направления работим съвместно с официално признатите работодателски организации, с всяка от които имаме много добре работещи договори.

Водещ: В края на миналата година УНСС беше първият български университет, който въведе електронните студентски книжки. Как се приема от самите студенти?

Проф. Стати Статев: Електронната студентска книжка на УНСС не е нито еднократен акт, нито самоцел, а етап в нашата стратегия за електронизация на учебния процес и на неговото администриране. Първите, които ги получиха, бяха 4000 първокурсници, които започнаха обучението си през есента. Те имаха възможност да избират между два вида електронни студентски книжки:  комплексна, която е с три компонента – електронна студентска книжка, дебитна карта и международна студентска идентификационна карта ISIC, и единична, която включва само електронната студентска книжка.

На представянето на проекта присъстваха регионалните представители на Mastercard и на ISIC. Първият каза, че Mastercard има представителства в 168 страни и нямат такъв продукт, а вторият – че ISIC има представителства в 142 страни и няма такъв продукт. Тоест, това е нещо, с което наистина не само УНСС, но и България може да се гордее в областта на дигитализацията.

Ако се договорим с обслужващата банка и ISIC, електронни студентски книжки през новата учебна година ще получат освен първокурсниците, които ще приемем през есента, и студентите от трети и четвърти курс.

Електронната студентска книжка е резултат от близо десетгодишна дейност, чието начало поставихме с електронните кандидатстудентски изпити, продължихме с въвеждането на електронни протоколи с криптирани уникални подписи на всеки един от нашите преподаватели, на електронни главни книги, на електронни семестриални и държавни изпити и сега – на електронни студентски книжки.

В УНСС има 14 киоска – електронни устройства, чрез които всеки студент, допирайки студентската си книжка, може да види оценките си. Имаме и приложение за смартфони, независимо на коя операционна система са, чрез което също може да се чете информацията от книжката.

В момента преговаряме с Градска мобилност да монтират едно устройство в УНСС, чрез което студентите ще могат да зареждат картите си за градския транспорт, които са вградени в електронните им студентски книжки.

Водещ: УНСС сключи договор с Българската социологическа асоциация (БСА). Какво да очакваме занапред от това сътрудничество? Кои са съвместните проекти, по които ще работите?

Проф. Стати Статев: Това е поредният договор, който подписахме. Подобни договори за сътрудничество и съвместна дейност имаме с повече от 80 държавни институции и бизнес структури. Във всеки от тях има клаузи за стажантски програми и обучения на наши студенти, за съвместни проекти и научни прояви, за публични лекции и др. Това е естествен процес на партньорство. Мина времето, когато бизнесът се оплакваше, че университетите не искат да работят с него и не му дават кадри, а университетите, че бизнесът не ги търси. Това не е сериозно. Трябва да се търсят всички възможни начини за взаимодействие и УНСС прави това.

Ще се отнася до БСА, УНСС работи съвместно с асоциацията по проект „Европейско социално изследване в България (ESS-ERIC)“, включен в националната пътна карта за научна инфраструктура, приета от Министерския съвет. Съвместно проведохме научна конференция с участието на 75 представители на социологическите катедри от всички български висши училища и Института за изследване на обществата и знанието при БАН.

УНСС има много съвместни прояви със своите партньори и това е видно от нашия сайт. Ако погледнете, ще видите, че там „ври и кипи“ от събития.

Водещ: В тази посока е и следващият ми въпрос – дали да очакваме и през новата академична година успешно сътрудничество и с международните ви партньори в продължение на започнатите програми?

Проф. Стати Статев: Разбира си. Днес например имах среща с Н.Пр. г-жа Ема Хопкинс, посланик на Великобритания у нас, с която обсъдихме успешната магистърска програма „Европейски бизнес и финанси“ между УНСС и Университета Нотингам Трент, по която работим от десет години. Завършилите получават дипломи и от двата университета. През първите два семестъра студентите учат в нашия университет, а третият семестър – в Нотингам. Обучението завършва със защита на магистърска теза.

УНСС работи много активно и по програмата „Еразъм+“, която се администрира от нашия Университетски център за мобилност на студенти и преподаватели. Активно е и сътрудничеството ни с нашите чуждестранни партньори – 150 университета и научноизследователски мрежи от цял свят. Имаме изградена система за мониторинг на това сътрудничество – когато сключваме договор, задължително определяме координатор от страна на УНСС, който следи за неговото изпълнение. На всеки шест месеца се отчита какво е свършено и се планира дейността за следващите 6 месеца. Ако за две години нищо не е свършено, договорът се прекратява.

Водещ: Чухте ректорът на УНСС проф. Стати Статев в интервю пред колегата Росица Ангелова.


„Дневник“, 15 февруари 2018 г.Dnevnik-Logo

Финансиране, чуждестранни студенти, наука
и други решения за университетите

 Здравка Андонова

 

Намаляване на разликите във финансирането на професионалните направления в университетите, по-добри процедури за акредитация, улесняване на записването на чуждестранни студенти и изцяло държавно финансиране на студентите държавна поръчка, но срещу работа за държавата след дипломирането – това са част от идеите на ректори за промени в системата за висшето образование.

След финансирането според качеството и очакваните единни критерии за професори и доценти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че предстоят промени в акредитацията и управлението на университетите.

“Министърът и Съветът на ректорите работят в посока бъдещи реформи”, каза пред “Дневник” председателят на съвета и ректор на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, но не коментира подробности. Ректорите на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (проф. Анастас Герджиков), на Университета за национално и световно стопанство (проф. Стати Статев) и на Стопанската академия “Д.А. Ценов” в Свищов (доц. Иван Марчевски) дадоха мнения какви промени са необходими.

За акредитацията като бюрократичен процес

За ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев акредитацията е бюрократичен процес, който трябва да се оптимизира. “Сега всеки университет получава институционална акредитация и програмни акредитации по всяко от професионалните направления, в които обучава бакалаври и магистри, и отделно акредитация за всяка докторантска програма. Като се добави и следакредитационният контрол, това е един перманентен процес, особено в големите университети, какъвто е УНСС. За шест години не успяваме да приключим всички програмни акредитации и отново навлизаме в институционална”, казва проф. Статев. Той уточнява, че поради тази причина в УНСС има комисия по акредитацията и главен секретар по акредитацията.

Ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков смята, че е необходимо да се подобрят критериите на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за различните видове процедури. Конференция по въпроса предстои да се проведе в Софийския университет. “Отдавна е ясно, че трябва да се намери и механизъм за обединяване на институционалната и на програмната акредитация, защото те донякъде се дублират и наличието и на двете затруднява университетите, които постоянно са в акредитация, за която освен това трябва да плащат”, смята проф. Герджиков. Според него обаче още от 2004 г. акредитацията дава оценка до каква степен са ефективни вътрешните системи за контрол на качеството.

За университетите, в които се учи всичко

“Друг е проблемът, че всяко висше училище обучава и бакалаври, и магистри, и доктори, защото при скала от 0 до 10 почти всички акредитационни оценки са над 8. Това е все едно в един университет на студентите да се пишат само шестици и по изключение петици”, казва още проф. Статев. Той посочва, че в цял свят в дадено професионално направление голямата част от висшите училища обучават студенти само в ОКС “бакалавър”, по-малка част от тях – и в ОКС “магистър”, и само най-добрите – в ОНС “доктор”. “Не е нормално университети с нулева научна дейност да обучават докторанти”, смята проф. Статев.

Според ректора на Стопанската академия “Д.А. Ценов” в Свищов доц. Иван Марчевски оценките при акредитацията не дават реално разграничение за качеството на обучение в различните университети, тъй като са концентрирани по скалата от 8 до 10. Така се налагало държавата да финансира обучение например по направление “Администрация и управление” на 20 места, макар и на малко да имало нужното качество. “Аз съм повече от убеден, че трябва да се намали броят на акредитираните направления, но това нещо трудно може да стане с посочване”, смята доц. Марчевски.

За управлението на университетите

“Основният проблем при управлението на университетите е, че колективните органи за управление – общото събрание и академичният съвет, не могат да вземат лесно решения в полза на целия университет, ако отделните звена не са съгласни. Това спъва всички сериозни реформи, защото интересите на звената надделяват над интересите на университета като цяло. Трябва да се намери механизъм за преодоляване на този проблем”, смята ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Според доц. Иван Марчевски трябва да има по-здрава връзка между ректорските ръководства и Министерството на образованието и науката, като изпълнителната власт подкрепя ректорите в техните идеи за промени.

Според ректора на УНСС проф. Стати Статев са необходими по-адекватни мерки за държавна намеса в държавните висши училища в няколко посоки, сред които държавната поръчка да проектира нуждите на държавата и нейните ангажименти. “Например на приетите по този начин студенти държавата да поеме изцяло разходите за обучение, за общежитие (при необходимост) и да осигури стипендии, а студентите да се задължат да работят за държавата пет години след дипломирането си. Същият подход може да се приложи и за бизнеса – да плаща на университетите за обучението на специалисти, които са му необходими. След това, който не успее да стане студент по тези две направления в желаната от него специалност, да плаща обучението си. Това ще оптимизира обществения ресурс за висше образование и наука”, смята той.

За чуждестранните студенти

Преодоляване на финансовите дисбаланси при финансирането на различните направления и либерализиране на приема на чуждестранни студенти също са необходими според ректора на УНСС. Той казва, че са нужни ясни правила за приема на студенти от страните – членки на ЕС, тъй като в момента те имат равни права с българските граждани, което в повечето случаи прави невъзможен или незаконен техният прием.

“Как да се явят на кандидатстудентски изпит и да бъдат класирани наравно с българските си колеги при толкова големи различия в учебните програми в средното образование и езиковите бариери”, коментира проф. Статев. По думите му трябва да се премахне и абсурдът – да е нужна виза за прием на студенти от трети страни, при положение че виза се издава, след като те са записани като студенти.

 

За разликите във финансирането

“Според Стратегията за висше образование през 2018 г. 40% от държавното финансиране трябва да е за качество, през 2019 г. – 50%, а през 2020 г. – 60%. Все още сме далеч както от тези проценти, така и от консенсус по-важния въпрос: “Що е качество във висшето образование и как се мери то”. Основната част от държавното финансиране във висшето образование продължава да е “на калпак”, казва ректорът на УНСС проф. Стати Статев.

Ректорите говорят и за необходимост за намаляване на разликата между най-ниското и най-високо субсидираното от държавата професионално направление. В момента тя продължава да е повече от едно към десет, докато в чужбина не надвишава едно към пет. “Така в годините се образуваха група от системно недофинансирани професионални направления и такива, които формират излишъци. Това неминуемо води до финансови дисбаланси в системата на висшето образование”, смята ректорът на УНСС. И според него, и според ректора на Стопанската академия в Свищов е нужна гъвкава и постоянно действаща система за определяне на базовите държавни нормативи за финансиране на различните професионални направления.

“Не останаха други направления освен “Администрация и управление” и “Икономика”, в които да няма увеличение. Макар да сме (Стопанската академия – бел. авт.) сред трите най-добри в страната по тези направления, това, което получаваме от държавата като издръжка, е под 40% от бюджета ни, т.е. на практика функционираме като частно училище, тъй като по-голяма част от парите си ги набавяме като собствени приходи”, казва доц. Иван Марчевски.

И за науката

“През последните години беше проведена сериозна реформа във висшето образование, която стимулира повишаването на качеството, а не както досега – увеличаване на броя на студентите. Проблемът е, че дотук реформата засегна само образователната дейност на висшите училища. Необходимо е същият принцип да се въведе и при финансирането на научните изследвания – финансирането да е според резултатите”, смята проф. Анастас Герджиков.

Според проф. Стати Статев е нужно едно решение – един Закон за висшето образование и науката и всяко висше училище и научна организация съобразно него да си търси мястото при равни условия. “Сега системата на висшето образование и науката осъществява дейността си на основата на четири закона – за висшето образование, за развитието на академичния състав, за Българката академия на науките и за Селскостопанската академия (ЗВО, ЗРАСРБ, ЗБАН и ЗССА). Противоречията между ЗВО и ЗРАЗРБ са толкова много, че е почти невъзможно тези два закона да бъдат съгласувани. Наличието на вторите два закона пък поставя въпроса защо няма закони и за останалите 51 висши училища, след като има за две научни организации. Затова държавата трябва да реши как ще управлява системата – функционално или институционално”, казва той.