2018-10-02 - 12:25

2018

в. Труд

2 октомври 2018 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, пред „Труд“: Започваме обучение по седем нови магистратури

Сътрудничеството между висшето образование и практиката е от ключово значение

Даниела КРЪСТАНОВА

Вчера в Университета за национално и световно стопанство – най-големият бизнес университет в България и Югоизточна Европа, бе открита 98-ата учебна година. Ректорът проф. Стати Статев, който е и заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Р България, отговаря на въпроса има ли авторитет висшето образование у нас и лесно ли се взима диплома. Говорим си и за идеите му за реформи.

– Проф. Статев, вчера в УНСС се откри 98-ата учебна година. Какви са новостите в сравнение с предишната?
– УНСС е на прага на вековния си юбилей, което още повече ни импулсира да тачим и развиваме заветите на нашите първостроители. Един от най-важните е да създаваме кадри не само за науката, но най-вече за практиката – за държавната и местната власт, за финансовата система и реалния бизнес. В палитрата от бака-лавърски специалности в шестте професионални направления, в които УНСС обучава, сме покрили на базисно ниво потребностите на пазара на труда. Много по-динамична е картината в магистърските специалности, където на практика се моделира окончателният професионален облик на бъдещия млад специалист. Имаме постоянна и силна връзка със структурите на държавното управление на централно и местно ниво, както и с бизнеса. Всички промени в учебните планове на специалностите и в съдържанието на учебните програми се обсъждат и съгласуват с техни представители. По този начин осъществяваме връзката висше образование – практика, която е изключително важна за бъдещата успешна кариера на нашите възпитаници. На тази база идват и идеите за разкриване на нови специалности. През тази година, освен по сегашните 100 магистратури, започваме обучение и по седем нови: „Противодействие на корупцията“, съвместно с КПКОНПИ, „Икономика на вътрешния ред“, съвместно с МВР, „Дигитална икономика“, „Корпоративни стратегии и дигитални трансформации“, „Бизнес лидерство“, „Счетоводство, финансов контрол и финанси с преподаване на английски език“ и „Бизнес и иновации с преподаване на английски език“. В магистратурата „Икономика на отбраната и сигурността със специализация „Ядрена
сигурност“ на английски език под егидата на ООН, освен чуждестранни стипендианти на Международната агенция за атомна енергия от 10 страни, през тази година ще се включат и експерти на Министерството на енергетиката. Вече дванадесета година успешно работи съвместната ни магистърска програма с Университета Нотингам Трент, Великобритания – „Европейски бизнес и финанси“, която заради Брекзит ще преименуваме на „Международен бизнес и финанси“. Вече работим с Агенция „Митници“ и по съвместна магистратура „Митническа политика и контрол“.
– При тазгодишната кандидатстудентска сесия още в края на юли запълнихте всички места по държавната поръчка, а в други водещи университети като Софийския останаха стотици незаети бройки. На какво според Вас се дължи този факт?
– Това не е нещо ново и необичайно за УНСС. За поредна година нашият университет запълни държавната си поръчка още на първо класиране и започнахме прием в платено обучение, като особено голям е интересът към дистанционното платено обучение на хора, които вече работят и искат да повишават образователното си равнище. Интересът към УНСС се дължи на много фактори, най-важните от които са сериозните ни връзки с държавното управление и бизнеса, както вече отбелязах, и активната ни комуникация със средните училища. Не на последно място е фактът, че дипломата на УНСС се утвърди като сериозна гаранция за намиране на престижна и добре платена работа.
– Отчитате ли по-голям наплив от кандидати и каква е тенденцията през последните няколко години?
– Броят на кандидат-студентите в УНСС е относително постоянен в годините, което гарантира запълването на местата по държавна поръчка. Нещо повече – имаме и достатъчно кандидати за платено обучение.
– А при кои специалности има пренасищане с кадри?
– Ако имате предвид грешно разбираната постановка, че трудовият пазар на страната е препълнен с икономисти, финансисти, управленци и юристи и затова техният брой трябва да намалява, а да обучаваме повече математици, физици, химици и инженери, то разговорът е много по-дълбок. Защото след 7-10 години ще установим, че има повече от вторите, а не достигат от първите.

Не е перспективно и решението за обявяване на специалностите, в които сега има недостиг от кадри, за приоритетни и за тях държавата да дава по-високи субсидии. Желанието на един млад човек да стане финансист или инженер не се мотивира от парите, които държавата дава на висшите училища (ВУ), а от съвсем друг комплекс от фактори. Необходим е сериозен анализ кои ВУ обучават „излишни“ висшисти. Необходимо ли е на България в повече от половината университети да има факултети по икономика, администрация и управление? Трябват ли й девет юридически факултета? Когато има аргументирани отговори на тези въпроси, държавата да поръчва необходимите й кадри на доказаните университети, а не на всеки по малко. В това отношение политиката на правителството и МОН е в правилната посока, но са необходими още по-решителни действия за изпълнението на стратегията за висше образование.
– Мислите ли, че реално би проработила идеята държавата да „поръчва“ на вузовете кадрите, които ще са й необходими през следващите няколко години и да поеме пълната им издръжка, а след това завършилите да са задължени да работят за държавата определено време?
– Не само държавата трябва да си поръчва кадрите, но и бизнесът да финансира тяхното обучение срещу задължението за същото време (обикновено пет години) да работят в съответната структура. Според мен това ще регулира пазара на труда в страната, ще намали броя на заминаващите да учат в чужбина, както и на дипломираните висшисти, които отиват на работа в чужбина. Убеден съм, че немалка част от младите хора отиват да учат или да работят извън България не защото образованието ни е лошо, а защото нямат сигурност за бъдещата си ефективна реализация на нашия трудов пазар. Системата е много проста – ако наруши договора, ползвалият финансиране ще трябва да върне похарчените пари за неговото обучение на държавата или бизнеса за същото време, за което ги е ползвал. Това силно ще оптимизира и без това оскъдните средства за висше образование и наука.
– Не веднъж сте изказвал мнението, че е нужен единен Закон за висшето образование и науката? Кои са най-важните проблеми, които той би разрешил?
– Такъв закон е повече от необходим, за да се преодолеят голяма част от противоречията в системата на висшето образование и науката. Сега тя се подчинява на два функционални закона – Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), и на два институционални закона – за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия. Ако следваме логиката на последните два и системата се управлява институционално, трябва да се приеме отделен закон за всяко висше училище.

Практиката показва, че колкото и добър „ремонт“ да се направи например на ЗВО, това неминуемо води до промени в ЗРАСРБ и обратното. Но въпросът не е само за единния Закон за висшето образование и науката, а най-вече за оптимизирането на националния ресурс за висше образование, наука и иновации. Понастоящем той е пръснат в повече от половин дузина министерства и структури и се харчи по най-различни критерии и за най-различни цели. Според мен целият този ресурс трябва да се събере в един национален фонд и да обслужва пряко националните цели и приоритети.
– След Националната среща за висшето образование, организирана от „Труд“ през юли, в парламента бяха внесени законодателни промени, регламентиращи по-широкото участие на бизнеса в обучението на студентите. Вие бяхте основният инициатор на това предложение – как върви обсъждането на промените и защо те са толкова важни за системата?
– Вече споменах, че сътрудничеството на науката и висшето образование с практиката е от ключово значение. Досега доказани професионалисти от практиката можеха да водят само 10% от лекционен курс, т. е. от 3 до 6 часа, което беше крайно недостатъчно. Промяната в ЗВО, която вече е приета на първо четене от Народното събрание, дава възможност да им се възлагат до 5-6 учебни дисциплини в бакалавърските специалности и до 3-4 в магистратурите, което ще покрие преобладаващата част от академичния хорариум с приложен характер. Естествено продължение на участието на практиците в обучението е и предложението те да бъдат равноправни членове на държавните изпитни комисии. Убеден съм, че прилагането на тази законова промяна ще повиши нивото на прак-тико-приложната подготовка на студентите и ще подобри синергията между висшето образование и практиката.
– Достатъчно добра ли е връзката между висшето и средното образование и как трябва да се работи в тази посока?
– Съветът на ректорите вече започна разговори с Министерството на образованието и науката за разширяване на практиката за създаване на специализирани средни училища в рамките на университетите. Това е едно възможно решение за подбор на елитни кадри още на гимназиално ниво. Например УНСС има готовност, след приемане на съответните законови норми, да създаде в своята структура Национална гимназия по икономика, администрация и управление.

Има и друга възможна насока за развитие на връзката между висшето и средното образование – създаване към университетите на група от професионални средни училища. Ще дам пример с Асоциацията на икономическите училища в България, която бе създадена по инициатива на УНСС преди четири години. Първоначално в нея се включиха само тридесетината специализирани училища, но постепенно се приобщиха и много други, които имат профил, аналогичен на УНСС. Работим в различни направления: наши преподаватели обучават учители, организираме национални олимпиади и състезания, които приобщават учениците към академичната среда, а първенците се приемат без изпит в университета.
– Какво е мнението Ви за твърденията, че в България дипломите за висше образование се взимат лесно, а завършилите нямат необходимата подготовка, за да се влеят по специалността в пазара на труда?
– Това твърдение е невярно. Във всяка страна, и в най-развитата и в най-неразвитата, има и силни, и слаби университети. Отново се връщаме към вече коментирания въпрос за „излишните“ висши кадри на пазара на труда. Лесно е да се направи оценка кои ВУ ги обучават и възпитаниците на кои ВУ се реализират най-успешно по завършените от тях специалности. Проблемът не е в големия брой на ВУ, както често се коментира. По брой ВУ спрямо населението ние сме под средноевропейския стандарт (по който трябва да имаме не 51, а 66 ВУ) и далеч под световния. Проблемът е, че на практика всяко ВУ може да обучава във всяко професионално направление и във всички образователно-квалификационни степени. Нужно е ясно разграничение – всички ВУ, акредитирани в дадено професионално направление, да обучават бакалаври, няколко да имат право да обучават и магистри, и само ВУ, които доказано правят наука, да обучават в ОНС „доктор“. В тази връзка Съветът на ректорите предложи да се наложи поне петгодишен мораториум върху откриването на нови ВУ и разкриването на нови професионални направления във вече съществуващите ВУ. Много е важно да се приеме и предложението един академичен преподавател да участва в акредитацията само на едно ВУ.
– Изчерпано ли е като форма на задочното обучение и ще бъде ли по-успешно заменено от дистанционното?
– Задочното обучение е рецидив от средата на миналия век, когато за определен период е било необходимо да се създаде критична маса от кадри с висше образование. Няма никаква логика за половината хорариум да се признава същият образователен ценз, както за цял хорариум. Световните стандарти, към които се стремим, имат добра практика на обучение, разтеглено във времето (part-time), но в този случай се изучава същият хорариум за по-дълго време (например в летни семестри).

Модерната форма е дистанционното обучение, но за да стане тя ефективна и съпоставима като качество с редовното обучение, е нужна спешна промяна в Наредбата за дистанционно обучение от 2004 г. Необходимо е както има регулирани специалности, така да се определи в кои професионални направления и специалности може и в кои не може да има дистанционно обучение. Ако това не бъде направено, в общия случай то се превръща в задочно на задочното с неговите 30% присъствени занятия. И още нещо – след като е дистанционно обучение, трябва ли да има присъствени занятия, или изцяло да се базира на електронни и интерактивни форми. Все въпроси, които чакат своето неотложно решение.
***
Нашият гост
СТАТИ СТАТЕВ е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 г. завършва специалност „Политическа икономия“ в УНСС, а през 1984 г. -„Математика“ в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 г. Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Ръководител на катедра „Икономикс“.

2018-07-30 - 11:35

в. „Стандарт“

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Да спрем разкриването на нови университети

Когато влезем в Шенген и Еврозоната, ще почувстваме истинските предимства на ЕС

29 юли 2018 г.

http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/da_sprem_razkrivaneto_na_novi_universiteti-374186.html

2018-07-29 23:00:00

Стати Статев е макроикономист и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), както и заместник-председател на Съвета на ректорите. „Стандарт“ разговаря с него за нуждите от промени в Закона за висшето образование, как трябва да се оценяват висшите училища, както и за това дали у нас действително има икономическа стабилност.

– Проф. Статев, Вие сте част от инициаторите на промените в Закона за висшето образование, чрез които бизнесът да влезе в университетите. Какво очаквате да се случи, когато това стане факт?

– Не става въпрос само за бизнеса, а за изтъкнати и доказани специалисти от практиката, която включва също държавните и регионалните структури, неправителствените организации, както и много други. Постановката за учене през целия живот е отговор на промените в практиката, които са толкова динамични, че получените знания в университета не може да покрият цикъла на един трудовоактивен живот от средно 40 години. Има и области, в които промените са непрекъснати. Това налага и връзката с потребителите на кадри, които създават висшите училища, да е перманентна – необходимо е между образованието и практиката да има пълна синергия. В този смисъл чрез Съвета на ректорите инициирахме редица промени в Закона за висшето образование, по които вече се работи в комисия, назначена от министъра на образованието и науката, но те в най-добрия случай ще влязат в сила от учебната 2019/2020 г. Затова инициирахме една бърза промяна, която да влезе в сила още от предстоящата учебна година. Сега изтъкнати практици може да водят до 10% от даден учебен курс, което е една или две лекции. Предложението е такива хора, по решение на съответния катедрен и факултетен съвет, да водят до 10% от занятията в бакалавърска степен, което означава от 220 до 300 часа от учебния план или до 4-5 учебни дисциплини. В магистърска степен предложението е да водят до 20% или от 120 до 200 часа, което е от два до четири учебни курса в зависимост от продължителността на магистърската програма. Второто предложение е тези хора да участват като равноправни членове в държавните изпитни комисии (до 50% от състава на комисията). Това означава при тричленна комисия – един представител на практиката, а при петчленна – един или двама. Очакването ни е тези промени да влязат в сила от есента, тъй като по тях има пълен консенсус. –

– В УНСС има отдавнашна практика в това отношение, какво получават студентите от нея? Започват ли по-бързо или по-рано работа, след като са били обучавани от хора от практиката?

– В УНСС още от началото на 90-те години на миналия век чрез Междууниверситетския център за кариерно развитие (най-старият в България) функционира непрекъснато действаща система за стажове и практики на студентите. Имаме договори с четирите национално представителни работодателски организации и с почти всички големи държавни и професионални бизнес структури. По тази линия много от нашите студенти получават предложения за работа още преди да са се дипломирали. Това стои в основата на факта, че повече от 95% от нашите възпитаници се реализират по специалността, която за завършили.

– Съветът на ректорите се обедини и около други промени, предложени от министър Красимир Вълчев – например сключването на мениджърски договори и по-голяма независимост на ректора от академичните съвети. Как гледате на това? Възможно ли е някои от университетите да се феодализират на тази база?

– В никое от другите министерства – на икономиката, транспорта и т.н., няма държавно предприятие, чийто ръководител да не е в договорни отношения със своя принципал и първостепенен разпоредител на средства от държавния бюджет. Докато държавните университети нямат никакво формално юридическо взаимоотношение с МОН в този смисъл. В случая става въпрос за прецизиране, балансиране, оптимизиране и формализиране на отношенията между органите за управление на държавното висше училище (ректор, академичен съвет, общо събрание) и органите за управление на МОН като проводник на интересите на държавата. Каква ще е формата (договор за управление или нещо друго) и какво ще е съдържанието е въпрос на предложения, обсъждания и дебати.

– Много от българските университети са с оценки в горната скала, въпреки че преподават недостатъчно качествено. Средната оценка на висшите ни училища нараства всяка година. Какво би трябвало да се промени в работата на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА)?

– Сега НАОА прилича на университет, в който се пишат само отлични оценки, което е силно демотивиращо. Оценъчната скала е от 0 до 10. Висше училище с оценка под 4 не получава акредитация, между 4 и 6 може да обучава само бакалаври, до 8 – и магистри, а над 8 – и доктори. Проблемът е, че почти всички висши училища са оценени над 8. Не е нормално да се акредитират докторски програми на висши училища, които не правят сериозна наука в съответната област. Нормалната практика по света е голяма част от университетите да обучават бакалаври, по-добрите – и магистри, и само най-добрите да могат да обучават в образователно-научната степен „доктор“. Същото в още по-голяма степен важи за висшата научна степен „доктор на науките“. Ако се реши този въпрос, тогава НАОА ще изпълни функциите на национална рейтингова институция на висшето образование и науката.

– Има ли нужда според Вас от такъв голям брой университети и трябва ли да има окрупняване? Броят на обявените свободни места пак е по-голям от броя на абитуриентите?

– Проблемът за броя на университетите периодично се поставя на обсъждане и замъглява основните проблеми в структурата на висшето образование и науката. Ако вземем такъв обективен показател като брой висши училища спрямо населението на страната, България има приблизително два пъти по-малко вуза от САЩ и е под средния брой за Европа. Затова окрупняването също не е решение, независимо на какъв принцип ще бъде – на регионален (всички вузове в даден град да се обединят в един), или по професионални направления (като останат по едно или две висши училища в даденото направление), а само ще затрудни управлението и ще увеличи администрацията. Проблемът е, че у нас всяко висше училище може да обучава във всички образователни степени и във всички образователни направления, а това не е сериозно и води да рязък спад в качеството на подготвяните кадри и затруднения при бъдещата им реализация. Съветът на ректорите излезе с предложение към Народното събрание за налагане на мораториум върху разкриване на нови вузове в страната и на нови професионални направления в съществуващите вече висши училища, но то още не е разгледано. Трябва да се отчете и традиционната специфика на всеки вуз и той да се ограничи да обучава само в тези направления, за които има доказан научен потенциал и пазарна реализация на възпитаниците си. Време е да се премахне и архаизмът „задочно обучение“, въведен преди около седем десетилетия с цел бърза подготовка на кадри с образователен ценз. Никъде в света не дават диплома за това, че си изпълнил половината от изискуемия по закон хорариум. Трябва да се въведат нови съвременни изисквания към дистанционното обучение (на мястото на Наредба 22 от 2004 г., която е само за дистанционен магистър) и да се следи много стриктно тяхното спазване. Нужна е държавна регулация за това в кои специалности обучението трябва да е само редовно и т.н. Ще ми се да вярвам, че поне част от тези въпроси ще бъдат решени с предстоящите промени в ЗВО.

– Към какво ново се насочва УНСС, ще има ли нови бакалавърски и магистърски програми?

– Бакалавърските специалности по традиция са по-консервативни и стабилни във времето. Но и тук има процеси на развитие и усъвършенстване. Например специалност „Икономика на транспорта“ разшири периметъра си и стана „Икономика на транспорта и енергетиката“, обединихме специалностите „Бизнес информатика“ и „Икономика на съобщенията“ в „Бизнес информатика и комуникации“. Стратегията ни е да не разширяваме броя на бакалавърските специалности (в УНСС те са 43), а да ги оптимизираме и модернизираме. Точно обратна е стратегията ни за магистърските програми – те трябва да са динамични и да следват непрекъснато променящите се изисквания на практиката. По решение на Академичния съвет, ако две поредни години дадена магистърска програма не набира достатъчно кандидати, тя отпада. През 2018/2019 учебна година УНСС ще обучава по над 100 магистърски специалности. Имаме и няколко нови – например „Противодействие на корупцията“, разработена съвместно с КПКОНПИ, „Дигитална икономика“ и др. Подготвяме с Агенция „Митници“ и специалност „Митнически контрол“. Този процес е непрекъснат и е отражение на добрите ни договорни отношения с държавните институции и бизнеса. Що се отнася до новостите – от миналата година студентите от УНСС са с електронни студентски книжки, комбинация три в едно с банкова карта и международна студентска карти в една пластика.

– Като икономист как гледате на противоречивите твърдения за финансовата стабилност или нестабилност на страната ни в момента, коментирани от управляващи и опозиция?

– Като макроикономист категорично заявявам, че страната е финансово и икономически стабилна и това не се определя от диалога управляващи – опозиция, а от икономическите и финансовите показатели. Икономиката отново е в тренд на растеж от около 4%, банковата и финансовата система са стабилни. Ако използваме правилно интереса на европейските си партньори и на китайските инвеститори, който бе демонстриран през тази година, може още да ускорим растежа. Икономиката ни има потенциал за това, но трябват чужди инвестиции. Що се отнася до очакванията: силно се надявам през следващите години, а ми се ще да е още през следващата година да бъдем приети в Шенген и Еврозоната. Едва тогава ще почувстваме истинските предимства на членството ни в ЕС. Приемането на еврото ще даде тласък и на икономиката, и на доходите на хората, и на жизнения стандарт.

2018-07-20 - 12:30

в. Труд, 20 юли 2018 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите: Бизнесът да участва в подготовката на студентите

Необходимо е университетите по-лесно да се кооперират помежду си

2018-07-20 00:41:27

От дискусията на „Труд“ се получи една сериозна монография, в която повече от половината ректори – 27, изразиха своите становища, разбира се, не всичко, което имаха да кажат. Останалите колеги също има какво да добавят. Но така или иначе, ние имаме основните виждания и в тях няма почти никакви разминавания накъде трябва да вървим. Това, което се получи от този диалог през последната половин година, отговаря на въпроса накъде трябва да вървим. Защото едва ли е имало по-благоприятна среда да си оправим къщичката, от тази, в която се намираме сега. Имаме правителство, чийто приоритет е образованието, в частност висшето образование и науката, имаме правителство, което в предходния мандат прие единодушно, заедно със Съвета на ректорите, Стратегия за развитие на висшето образование, имаме министър, който е в час какво се случва и всички ние знаем това. Имаме най-после Национална агенция за оценяване и акредитация, която е отворена за промени – в лицето на нейния председател проф. Петя Кабакчиева, и ако сега не направим това, просто не виждам кога ще имаме условия.

Какво трябва да направим? Едва ли тук можем да кажем всички детайли, които много пъти по един или друг повод сме споделяли във връзка с непрекъснатите промени. Ние имахме една среща, заедно с министъра, за да започнем работа по промените в Закона за висшето образование. Решихме обаче, че е по-добре да си свършим работата по Наредбата за прилагането на Закона за развитие на академичния състав, тя да влезе в сила – срокът за университетите е до 4 октомври да настроят своите вътрешнонормативни актове спрямо нея, и тогава да продължим със Закона за висшето образование. Искам да кажа, че на тази първа среща един въпрос остана отворен – дали да поискаме мандат от съответните структури да възродим старата идея да въведем единен закон за системата – за висше образование и наука. Дори имаше идея да работим паралелно – хем да правим ремонти в Закона за висшето образование, хем да работим по създаването на единен ЗВОН. Написал съм моето мнение в статията си за вестник „Труд“ – може единия, може и другия вариант, няма да влизам в детайли.
Задължително обаче трябва да използваме този процес, за да оптимизираме връзките на системата и в системата.

Първо – връзките между университетите – абсурдно е положението, в което ни поставя ЗВО – два български университета да не могат да се кооперират помежду си. Трябва максимално да отворим възможностите висшите училище и академиите да работят заедно. Абсурдно е двама ректори – например български и македонски, ако решат да правят каквото и да е съвместно, това да става само с два подписа, а ако ние тук, два университета, които са през един парк, да не можем да направим нищо съвместно вътре в системата.

Второто нещо са връзките с бизнеса – отношенията си ни прекрасни, благодаря на всички национално представени работодателски организации – виждам тук г-н Васил Велев (АИКБ), но и с всички останали сме коментирали тези въпроси – те са цял списък. Ще кажа само една нелепост – в момента в университет можем да поканим изтъкнат представител на бизнеса да води само до 10% от лекционен курс. Това означава ние да го доведем и да покажем, че такъв човек има. А какво ни пречи в новия закон да кажем, че това може да е до 10% от хорариума за бакалавър, което значи максимум 4 курса, и до 20% за магистър, което значи два или три курса. И така на един изтъкнат представител на бизнеса, както се казва в средновековната традиция, да му дадеш катедра. Да го поканя и да му кажа – елате, господин Велев, за да кажете на нашите хора, които ви гледат по телевизията, как се прави бизнес, как се контролира, как се управлява и каква е реалната бизнес среда. Ние сме длъжници и за тази комуникация с бизнеса. Реално я имаме, просто трябва чрез закона да я отворим максимално, за да може тя да е на всички нива и това да не е кампанийно, а да е един непрекъснат процес. Когато възникне при тях нова тема, те да се обърнат към нас и да кажат – това трябва да го преподавате на студените. В комуникацията със средните училища имаме опит – направихме Асоциация на икономическите училища в България, в която членуват икономическите висши училища и всички средни училища, които професионално са ориентирани към тази тема. Но има още неща, които могат да се направят и законът трябва да отвори възможностите за това, а не да бъде самодейност. Кой друг трябва да обучава учителите в средните училища, които са професионално насочени, ако не съответните висши училища. Това е естествената среда.

На последно място ще посоча комуникацията с държавните структури. Говоря сега от името на държавните висши училища, защото с частните ситуацията е малко по-различна. А 34 от висшите училища хем са държавни, хем не са. Казвам ви го отговорно, като дългогодишно занимаващ се с тези въпроси. Трябва да облекчим режима и комуникацията на държавните структури с тези държавни вузове. Тя трябва да бъде много по-плътна, а не на базата на елементарна договорна система, каквато имаме сега. В момента договорите работят, благодаря на госпожа Фандъкова, че с общината имаме изключително работещ договор, но комуникацията трябва да бъде малко по-различна – не като че живеем в различни квартали, а като да сме в една къща, защото и ние в известен смисъл сме държавни структури. Убеден съм, че това, което направихме, съдържа изключително ценни елементи, които ще се вземат предвид. Имаме вече разговор със социалните партньори през октомври да направим форум, на който да излезем с решения, които да поставим като императив в рамките на закона, започвайки с това, което проф. Анастас Герджиков спомена. Хайде най-после един преподавател да акредитира един университет. Нека ако е гениален, да чете в 100, хайде не в 100, но имахме случай в 12, но да се брои за акредитацията на един. Мисля, че вече условията за назрели, за да направим необходимите разумни промени в Закона за висшето образование, ако решим и в Закона за висшето образование и науката – тоест във всичко, което регулира системата.

2018-07-08 - 17:29

БНР, Неделя 150, 8 юли 2018 г.

Проф. Стати Статев: Китай идва като инвеститор

Въпросът за Шенген и приемането на еврото вече не е въпрос на показатели, а на престиж

„Китай има изключително дълга доларова позиция – 540 милиарда. Това, че се взе решение 40 да обслужват инициативата „Пътя на коприната“ и да бъдат в огромната си част и предимно насочени към формата „16+1“, означава, че Китай иска да заеме своите позиции в Източна Европа и ние трябва да използваме своя шанс. Те така или иначе ще дойдат. Просто не трябва да пречим на този процес, защото има какво да представим. На формата „16+1“ се видя, че те са изключително добронамерени, но най-вече, че са много добре запознати със състоянието и структурата на нашата икономика. Самият факт, че китайски бизнесмен каза, че те от две години внимателно проучват проекта АЕЦ „Белене“, независимо че ние от 2-3 месеца говорим, че бихме го размразили, показва, че наистина интересът не е куртоазен и не е просто логистичен“. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ ректорът на УНСС професор Стати Статев. Трябва да се помисли за откриване на консулства, които да издават бизнес и туристически визи при съответна покана от наша страна и закупуване на пакет на място. Нашата банкова система трябва да въведе системата Юнион пей, защото Мastercard и Visa не са особено популярни сред обикновените китайци, допълни той.

„Китай е взел решение да навлиза в Източна Европа и да я насища с инвестиции. Това е нашият шанс – да създадем максимално добри условия, за да можем максимално да се възползваме от тази ситуация“, посочи проф. Статев.

Китай не идва само като производител, който иска да налага своите стоки в ЕС, а като инвеститор, който иска да се настани на тази територия, която за него все още е свободна, коментира ученият.

„Цялата идея на Пътя на коприната е да може и те да дойдат и да се настанят инвестиционното – да организират свои производства. Естествено, преди това ще трябва да решат и проблемите с логистиката, но тук не става въпрос за пазари. Основната идея е те да се настанят инвестиционно, да започнат да произвеждат тук и да връщат обратно тази продукция в Китай. Статистически ясно е, че между 75 и 80% от контейнерите, които идват със стоки от Китай в Европа, се връщат празни. Тоест, тук съществува един изключително сериозен ресурс и ние да върнем нашите стоки там. Трябва да помислим кои са потенциалните потоци на трудов ресурс към нашата страна и своевременно да ги отворим, изтъкна ученият, според когото на пазара на труда у нас просто няма достатъчно хора. Икономиката ни може да поеме инвестиции и има нужда от тях, за да заработи, категоричен е той.

„Приемането на еврото и влизането в Еврозоната вече се е превърнало във въпрос на престиж. Вече не е въпрос на икономически показатели, това е въпрос на политическо решение. Мисля, че България политически е доказала своята лоялност към ЕС. Оттук нататък е несериозно, ако този процес се отлага“, смята проф. Статев.

2018-06-01 - 17:46

БНР, програма „Христо Ботев“, 1 юни 2018 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Академия „Застраховане“ ще работи за повишаване
на застрахователната култура на обществото

Водещ: Днес ще говорим за нашата застрахователна и осигурителна култура: имаме ли я, как можем да я получим, ако не ни достига, как с повече информация и знания можем да направим пазара на застрахователни и осигурителни услуги в страната ни по-полезен за участниците в него. В нашия разговор ще включим и проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство и зам.- председател на Съвета на ректорите в България. Вчера той, по време на връчването на застрахователните и осигурителните оскари, предложи да бъде основана академия „Застраховане“. Какво има предвид и защо прави това предложение ще чуем лично от него.

Здравейте, проф. Статев, както винаги хората от областта на образованието и науката бяха с ярко присъствие. Призовахте да се основе академия „Застраховане“. Като погледнахте в пропастта, която съществува между професионалните участници на застрахователния и осигурителния пазар и обикновените български граждани, които би трябвало да се включат активно в него, в името на собственото си добруване, какво би трябвало да представлява тази академия? Какво имахте предвид и защо го предложихте?

Проф. Стати Статев: Предложих го, защото съм причастен към развитието на небанковия финансов сектор. Това, което се забелязва, е, че този сектор се развива изключително интензивно, но силно изостава образоването на българските граждани, свързано със застрахователната дейност. Вицепремиерът Валери Симеонов по време на церемонията изрази несъгласие държавата да покрива всички щети от бедствия, които възникват. Това беше повод да предложа Университетът за национално и световно стопанство, съвместно с Висшето училище по застраховане и финанси, да стартира академия „Застраховане“, която да е насочена не само към студентска аудитория, но и към цялото общество.

Моята идея е всеки месец да има по една публична лекция, която да се предава онлайн и да може да се гледа на запис, за да достигне до колкото се може повече хора. Това е важно, защото в България след близо 30 г. преход все още голяма част от имуществото на населението дори не е правно регламентирано. А при извънредни обстоятелства – най-често природни бедствия, се оказва, че то не е застраховано, но всички искат помощ от държавната хазна.

Това не е нормално за една пазарна икономика, още повече, че става въпрос за различни застрахователни сегменти, за суми, които са поносими – например застраховка на къща, на апартамент и пр. – застрахователните суми са от порядъка на няколко десетки лева. Тоест, не става дума за непосилен финансов товар, а за необходимостта от повишаване на застрахователната култура на населението. Това се отнася и за животозастраховането, и за всички форми на социалното осигуряване, особено на пенсионното осигуряване.

– Проф. Статев, сигурна съм, че структурите на застрахователния и осигурителния пазар – асоциации, обединения и пр. ще Ви подкрепят. Кажете как може с помощта на медиите да се възпита култура в това отношение.

Проф. Стати Статев: Важното е да започне този разговор, но не на високо професионално ниво и с терминология, която голяма част от хората не разбират, а с думи ясни и разбираеми да се обясни какво означава застраховане и защо то трябва да се прави.

Преди четири години Университетът за национално и световно стопанство инициира и създаде Асоциация на икономическите училища в България, в която вече членуват близо 100 училища от страната – както специализирани (икономически, банкови, търговски), така и такива, чийто профил е близък до този на УНСС като бизнес университет. Така че в осъществяването на идеята за академия „Застраховане“ може да бъдат привлечени и средните училища. Можем да включим и бизнеса, чрез четирите национално признати работодателски организации, и разбира се – медиите. Надяваме се всички заедно да разширим съмишлениците на това начинание и да го направим наистина общонационално дело по просветителска дейност в застраховането и осигуряването.

Водещ: Коя ще бъде първата стъпка, която ще реализирате днес, утре, следващата седмица? С кого ще разговаряте, първият Ви партньор, с когото ще обсъдите идеята след нашия разговор?

Проф. Стати Статев: Предстои заседание на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, в който членуват ректорите на всичките 51 висши училища в страната. Там ще анонсирам тази идея и мисля, че ще имам много съмишленици, защото тя е за благото на всички, а стартът ще бъде през есента, когато започне новата академична година, или през октомври или ноември с първата публична лекция, с която ще открием академията „Застраховател“.

Водещ: Пожелавам Ви от сърце успех. Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство и зам.- председател на Съвета на ректорите в България.

2018-05-10 - 18:58

Радио „Фокус“, 10 май 2018 г.

Проф. Стати Статев:
Кадрите на УНСС са търсени и предпочитани
от бизнеса в България

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев, в интервю
за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Проф. Статев, в УНСС се провежда „Кариера УНСС 2018“ по инициатива на Студентския съвет, какви възможности открива този форум пред студентите?

Проф. Стати Статев: Това е второто издание на „Кариера УНСС 2018“. Вече близо 20 години имаме есенни Дни на кариерата, но поради големия интерес както на нашите партньори от бизнеса и работодателските организации, така и на студентите през миналата година решихме да направим и пролетно издание, което вече се превръща в традиция. Така втора година имаме и пролетно, и есенно издание на кариерните дни, чиито основен инициатор и организатор е Студентският съвет при Университета за национално и световно стопанство в сътрудничество с нашия Междууниверситетски център за развитие на кариерата. В пролетния формат като наш партньор се утвърди rabota.bg, а в есенния – Job Tiger.

Това е много добра и полезна инициатива на студентите, по време на която нашите фирми-контрагенти от бизнеса представят и предлагат свободни работни места. Патрон на „Кариера УНСС 2018“ е министърът на труда и социалната политика доц. д-р Бисер Петков, с когото заедно открихме форума и на когото специално искам да благодаря.

Имаме идея в пролетните и есенните кариерни форуми вече да участват със свои щандове всички големи фирми от бизнеса, с които имаме договорни отношения, както и четирите национално представителни работодателски организации. Сега има щандове на 41 фирми, ако осъществим това намерение сигурно ще бъдат над сто.

Водещ: Това означава ли, че интересът на фирмите към тези форуми е също толкова голям, колкото и на самите студенти, които търсят своята реализация?

Проф. Стати Статев: Известно е, че възпитаниците на Университета за национално и световно стопанство са търсени и предпочитани от бизнеса в България и този интерес е напълно оправдан. Още повече, че той не е инцидентен. Освен тези два кариерни форума в УНСС непрекъснато се провеждат информационни дни, презентации, изложения по искане на фирми, финансови институции и др. за представяне на работни позиции и стажантски програми. Непрекъснато нарастващият брой на участниците с всяка изминала година е доказателство, че връзките ни с бизнеса непрекъснато се разширяват и обогатяват. Те започват със стажове и практики във фирми на студенти в бакалавърска степен, след това в магистърска степен, а немалка част от нашите възпитаници остават на работа в тях.

Водещ: През последните няколко години фирмите активно заговориха за това, че образованието не може да отговори на потребностите на съвременния работен пазар. Очевидно УНСС успява да отговори на изискванията на трудовия пазар?

Проф. Стати Статев: УНСС няма такъв проблем, защото връзката ни с бизнеса е работеща, ефективна и перманентна. Работим съвместно по организирането и провеждането на форуми, по усъвършенстването на учебните планове в бакалавърска и особено в магистърска степен, в разработването на учебните програми на отделни курсове, което приближава обучението до практиката.

Водещ: Начин ли е този подход, професор Статев, младите хора да ги задържим в България, като по този начин всъщност те намират тук реализация и не е нужно да напускат страната?

Проф. Стати Статев: В моя статия във в. „Труд“ вчера посочих, че оставането на младите хора в България би могло да стане, ако държавата поеме пълната издръжка на един студент за 4 или 5 години в зависимост от срока на обучение, а студентът се задължи да работи 4 или 5 години за държавата. Същото се отнася и за бизнеса. Това ще бъде много голяма крачка напред в ефективното оползотворяване на държавната субсидия за висше образование, а заедно с това би гарантирало сигурност на младите хора за тяхната професионална реализация след като завършат.

Водещ: Казахме в началото на нашия разговор, че инициативата „Кариера УНСС 2018“ е на Студентския съвет. Как комуникирате със студентите? Имате ли и други инициативи, които съвместно осъществявате? Тоест колко активни са студентите?

Проф. Стати Статев: Ние сме едно цяло – преподаватели, студенти и служители. Студентският съвет при УНСС е първият Студентски съвет в България след промените. Академичното ръководство е в непрекъснат контакт с младите колеги. Председателят на Студентския съвет и председателят на Студентския сенат са членове на Ректорския съвет. Всяка седмица заедно обсъждаме проблемите. Що се отнася до тяхната дейност, те имат самостоятелен бюджет по Закона за висшето образование и своя годишна програма и кариерните форуми са само част от нея. Непрекъснато тече изключително активен младежки живот и мога убедено да кажа, че имаме истински и честни отношения със студентите.

Росица АНГЕЛОВА

2018-05-09 - 19:00

Труд, 09.05.2018 г.

Проф. Стати Статев: Нужен е един закон за висшето образование и науката

Проф. Стати Статев, Ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на Ректорите пред www.trud.bg в професионална дискусия за висшето образование

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора.

Днес продължаваме с материал на проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe.

Със статията на проф. Статев завършваме цикъла от публикации на ректори на висши училища в страната.

През следващите три седмици в сряда – 16, 23 и 30 май, ще публикуваме мнения на ръководители на висши учебни заведения, неучаствали в дискусията със свои статии.

На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

Дискусията по проблемите на висшето образование във в. „Труд“ продължава вече почти половин година. Обсъдени бяха важни и наболели въпроси, от решаването на които зависи повишаването на качеството на висшето ни образование, неговото бъдеще, както и бъдещето на страната. В следващите редове ще представя и своите виждания.

Законодателството

Голяма част от проблемите може да бъдат решени чрез оптимизирането на законодателството с приемането на Закон за висшето образование и науката (ЗВОН). Сега висшето образование и науката осъществяват своята дейност на основата на четири закона – за висшето образование (ЗВО), за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), за Българската академия на науките (ЗБАН) и за Селскостопанската академия (ЗССА). Противоречията между първите два закона са толкова много, че въпреки непрекъснатите ремонти те са неотстраними.

Наскоро приетите промени в ЗРАСРБ също са толкова противоречиви, че сега работните групи, които подготвят Правилника за неговото прилагане, се опитват да тушират поне някои от явните недомислици, като например прилагането със задна дата на новите минимални национални критерии за академични длъжности към бъдещите членове на научни журита. Още един пример – според ЗРАСРБ главен асистент доктор може да бъде научен ръководител на докторант, но според ЗВО той не може да води дори лекционен курс на магистри.

Сформирана е работна група и за поредни изменения и допълнения на ЗВО (досега те са над 40), но каквото и да се направи, той трудно ще бъде синхронизиран с променения вече ЗРАСРБ. Този въпрос е принципен, защото от самите наименования на законите следва, че има деление на две – висши училища (ВУ), които правят образование и се регулират от ЗВО, и две академии, които правят наука и се регулират от специални закони (ЗБАН и ЗССА). Това е парадокс, защото и висшите училища, и академиите правят както образование, така и наука. Отделно има закон (ЗРАСРБ), по който се присъждат научни степени и академични длъжности и във ВУ, и в академиите.

Време е държавата да реши как ще управлява системата – функционално или институционално. Ако ще я управлява институционално, трябва да се приемат още 51 закона – за всяко висше училище поотделно, както е за двете академии. В противен случай трябва да се приеме един нов закон (ЗВОН), който да урежда дейността на всички институции – висши училища, академии, научни организации, да премахне различията между държавни и частни висши училища и научни организации.

Съветът на ректорите на висши училища в Р България е категоричен по тези въпроси и нееднократно ги е поставял пред отговорните институции.

ВУ, НАОА и рейтинговата система

Непрекъснато се коментира мантрата „университетите у нас са много“. В България има 51 висши училища, според средния европейски формат (на глава от населението) те би трябвало да са 66, а според американския – около 100. Проблемът не е в броя, а в това, че поради системата на оценяване при акредитациите всяко ВУ може да обучава и бакалаври, и магистри, и докторанти. Това е нашият прословут егалитаризъм, с който няма как да постигнем елитарност на висшето образование.

Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) има скала за оценки – между 0 и 10. Ако оценката на едно ВУ е под 4, то няма право да обучава студенти, ако е между 4 и 6 може да обучава само бакалаври, ако е между 6 и 8 – и магистри, а ако е над 8 – и доктори. В България не само няма висши училища с оценка под 4, но ВСИЧКИ са с оценка над 8 (дори когато оценката е под 9 има сериозни драми). Това е все едно в един университет всички студенти да имат само шестици. Така се стига до абсурда ВУ, което няма доказани, признати научни постижения в дадена област, да обучава докторанти. Ако оценяването е оптимално разпределено по скалата и преобладаващата част от ВУ в дадено професионално направление обучават само бакалаври, малка част магистри, и само доказаните в научно отношение са акредитирани за ОНС „доктор“, броят им няма да бъде проблем.

Този въпрос е с многопосочен ефект и вреди силно на системата на финансиране на държавните университети. От една страна, след като всички ВУ са отличници според НАОА, няма как финансирането да бъде диференцирано. Така работата на единствено легитимната държавна институция за оценяване на ВУ (НАОА) се обезличава и не може да даде на държавата различни оценки, по които тя да определи размера на държавната субсидия за всяко от тях.

Бягството и решението на проблема е рейтинговата система, която е полезна, но въпросът е за какви цели се използва. Ако е само за информационни потребности на обществото, ВУ и кандидат-студентите – да, но ако е определяща за държавното финансиране на ВУ, се налага да бъде прецизирана и обективизирана в много отношения.

Защо?

Първо, НАОА като специализирана държавна институция не може и не трябва да бъде неглижирана от самата държава. Но е нужно тя да си промени системата на оценяване по цялата скала, а не да пише предимно отлични оценки.

Второ, смущаващо е частни институции и неправителствени организации да правят рейтинг, по който да се разпределят държавни пари.

Трето, трябва да се инициира дискусия в академичната общност каква трябва да бъде тази система, да се постигне консенсус в Съвета на ректорите и те да я припознаят като обективен и работещ механизъм за рейтинга на ВУ и тяхното финансиране.

Давам пример с моя университет – в почти всички издания на рейтинговата система УНСС, с най-утвърденото си и многобройно професионално направление „Икономика“, е неизменно на трето място след СУ „Св. Кл. Охридски“ и Американския университет. В същото време неизменно оценките както от програмната акредитация за това направление, така и от институционалната акредитация на УНСС, дадени от НАОА, са значително по-високи от тези на посочените два университета. Проблемът е, че рейтинговата система не отчита мащаба и структурата на ВУ, както и на съответните професионални направления. От близо 22 хиляди студенти в УНСС в шест професионални направления, около 17 хиляди са в направление „Икономика“ в 37 бакалавърски, около 80 магистърски и 29 докторантски програми, с които се покрива изцяло нуждата от кадри за пазара на труда в страната в структурно отношение. Докато уважаваните от мен Софийски университет и Американски университет имат по няколкостотин студенти в това направление, в една или няколко специалности. Тоест, рейтинговата система сравнява несравними неща.

Години наред поставяме този и други принципни въпроси, но нещата не се променят достатъчно бързо. Наложително е несъвършенствата да бъдат отстранявани своевременно.

Формите на обучение

В ЗВО те са редовна, задочна, вечерна и дистанционна за ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“. Какво трябва да се промени?

– Задочната форма в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ да бъде премахната, защото е рецидив отпреди повече от половин век, когато на конвейер се обучаваха висшисти за нуждите на държавното управление. Не е справедливо задочните студенти, които посещават само половината от лекционната натовареност на студентите в редовно обучение, да получават една и съща диплома с тях. И това се случва в ХХI век, в условията на Индустрия 4.0 и Общество 5.0.

– Модерното обучение на ХХI век е дистанционното обучение. Но в общия случай то се превърна в модерно задочно обучение. Регулира се от остарялата Наредба 22 от 2004 г., направена по презумпция само за магистърска степен, защото дистанционен бакалавър беше въведен по-късно. Архаични изглеждаме пред цивилизования свят с дистанционно обучение, в което присъствените занятия са с хорариум 30% от този на редовното обучение. Ето защо е необходима спешна промяна в Наредбата за дистанционно обучение, която да се съобрази с добрите практики в развитите страни.

– В ОНС „доктор“ е още по-сложно, защото формите на обучение са редовна, задочна, самостоятелна и дистанционна. Поради припокриването на последните три няма ВУ, което да е направило дистанционна докторантура, т.е. и тук е нужна държавна регулация.

Чуждестранните студенти

Често към ВУ се отправят критики, че не привличат достатъчно чуждестранни студенти. Това е вярно, но защо е така? Когато се присъединихме към Европейския съюз, беше направена промяна в ЗВО, с която се приравниха правата на гражданите на страните-членки на ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) с тези на българските граждани. Това означава, че кандидат-студентите от ЕС и ЕИП трябва да държат същите приемни изпити, на които се явяват българските кандидат-студенти, да бъдат класирани на общо основание с тях и да заплащат същите такси. Така се стигна почти до невъзможност да се приемат такива студенти, освен ако не се нарушава законът.

Приемът на чуждестранни студенти от страни извън ЕС и ЕИП в българските ВУ е Параграф 22. Защото според ЗВО чуждестранен гражданин от страна извън ЕС и ЕИП може да бъде записан за студент само ако има издадена виза, но МВнР издава виза само на лице, което вече е записано за студент. Омагьосан кръг!

Съвместни програми само с чуждестранни или и с наши университети?

Друг проблем е отсъствието на ясна регулация на кооперирането на българските с чуждестранни ВУ. Разкриването например на съвместна бакалавърска, магистърска или докторантска програма с чуждестранно ВУ става само с подписите на двамата ректори. В същото време законът не дава възможност две български ВУ да направят съвместна образователна програма, защото влизат в регулациите на НАОА и трябва да създадат съвместна катедра, департамент или факултет, което на практика е невъзможно. А сътрудничеството между родните ВУ трябва да се насърчава.

Висше образование – бизнес

Време е да се разбере, че университетът не е професионално-учебен център (ПУЦ) на съответния бизнес, който да подготвя кадри с конкретни умения и за конкретна професия. Университетът обучава кадри със съвременни фундаментални и специализирани теоретични знания, които те да прилагат и да развиват творчески в практиката. В това отношение срещаме пълното разбиране на бизнеса, който е партньор на УНСС (имаме добре работещи договорни отношения както с четирите национално представителни работодателски организации, така и с редица големи компании от реалния и финансовия сектор), в перманентния процес на усъвършенстване на учебните планове по различните бакалавърски и магистърски специалности, както и на учебните програми за всеки един лекционен курс, при създаването на нови специалности, при осигуряването на стажове и практики на нашите студенти.

Но тук стои въпросът за законовата невъзможност изтъкнати професионалисти от практиката да участват пълноценно в учебния процес. Според сега действащите правила те могат да водят до 10% от учебен курс, което означава 3 или 6 часа. Защо законът да не се промени така, че с решение на ВУ на авторитетни и доказани експерти да бъдат възлагани пълни учебни курсове с практическа насоченост?

Връзката със средното образование

В това отношение ще споделя опита на УНСС – преди пет години създадохме Асоциация на икономическите училища в България, в която вече членуват повече от 70 средни училища – както професионални (икономически, търговски, финансови, банкови и др.), така и такива, които имат дисциплини, съответстващи на профила на УНСС като бизнес университет. Ефектът е голям, ползата е взаимна, защото от една страна, тези училища са основните донори за наши студенти, а от друга – нашите професори обучават учителите от тези училища по съответните професионални дисциплини.

Държавната поръчка

Накрая ще си позволя за пореден път да промотирам тезата си за задържане на по-голяма част от абсолвентите в България. Нека да се осмисли още по-задълбочено какво е „държавна поръчка“ и държавата да поръчва на ВУ кадрите, които ще са й необходими след 4, 5 или 6 години. Да сключва с тях договор, като поеме пълната им издръжка (учебни такси, наем за общежитие при необходимост, достойни стипендии), а те да се задължат да работят за държавата минимум толкова време, за колкото тя е финансирала обучението им. При нарушаване на договора средствата да се връщат за толкова дълъг период, за колкото са били ползвани, за да се насочат към друг. Същата схема може да се приложи и за бизнеса.

Quo vadis?

Един от възможните пътища за решаване на повдигнатите проблеми в тази статия, както и от всички уважавани колеги, участвали в дискусията за висшето образование на в. „Труд“, е създаването на единна регулация на висшето образование и науката в България чрез един-единствен Закон за висшето образование и науката.

Нужен ни е ЗВОН, колеги!

ЗВОН, който да звучи в ушите и умовете ни и да води към все по-високо качество на висшето образование и науката, към просперитет на България.

2018-03-26 - 11:32

в. „Капитал“

Най-добрите университети в България/2018
Специално издание

Гласът на ректорите

Проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите

интервю за в. „Капитал“

– Рейтинговата система вече навлиза в седмата си година. Как ви помага и как я използвате, за да подобрите управлението на вашата институция. Какви проблеми виждате в нея?

– Рейтинговата система е полезна, въпросът е за какво се използва. Ако е само за информационни цели – да, но ако е определяща за финансирането на висшите училища, се налага бъде прецизирана. Причините за това са няколко.

Първо, има специализирана държавна институция – Националната агенция за оценяване и акредитация, НАОА, която акредитира и оценява текущо всички висши училища. Второ, смущаващо е частни институции да правят рейтинг, по който се разпределят държавни пари. Трето, ако в зависимост от рейтинговата система се разпределя значима част от държавната субсидия, трябва да се инициира дискусия в академичната общност каква трябва да бъде тази система, да се постигне консенсус в Съвета на ректорите и те да я припознаят като обективен и работещ механизъм.

Ще дам пример с нашия университет – в почти всички издания на рейтинговата система УНСС с най-утвърденото си и многобройно професионално направление „Икономика“ е неизменно на трето място след Софийския и Американския. В същото време оценките от програмната акредитация на това направление, както и институционалната на УНСС, дадени от НАОА, са значително по-високи от тези на посочените два университета.

Проблемът е, че рейтинговата система не отчита мащаба и структурата на висшите училища. УНСС има близо 17 хиляди студенти в „Икономика“ в близо 40 бакалавърски и около 80 магистърски специалности, с които покрива изляло нуждите от кадри за националната икономика. Докато горепосочените имат по няколкостотин студенти в много по-малко икономически специалности. Тоест рейтинговата система сравнява несравними неща. Години наред поставяме тези въпроси, но нещата не се променят. И това не е изолиран пример. Затова е наложително несъвършенствата да бъдат отстранени.

– Отразява ли се промяната в начина на финансиране на университетите според критерия „качество“ на университета и ако да – как?

– Според Стратегията за висше образование през 2018 г. 40% от държавното финансиране трябва да е за качество, през 2019 г. – 50%, а през 2020 г. – 60%. Само по себе си това е добре, защото броят на студентите непрекъснато намалява. Специално на УНСС това се отразява благоприятно, защото следваме качествените стандарти и всяка година имаме нарастване на държавната субсидия. Политиката на МОН в това отношение е правилна и трябва още по-смело да се прилага, но при ясни критерии и правила, в т.ч. и чрез прецизиране на рейтинговата система.

– Трябва ли да специализират университетите само в няколко специалности, както предлагат някои ректори и среди в МОН? Как ще се отрази подобна реформа на вашия университет?

– В България имахме сравнително равномерно разпределение на висшите училища в териториален и професионален аспект. С промените дойде и еуфорията всеки областен град (и не само) да има университет, и то с колкото се може повече специалности. УНСС има доказан профил на бизнес университет. Не сме разкрили нито медицински, нито технически факултет. Нека всяко висше училище да се развива в професионални направления, в които има традиции, опит, преподавателски и научен потенциал, а не за които ще получава по-голямо финансиране. В това отношение има много какво да се направи. Например да се премахне абсурдът един преподавател да се брои при акредитацията на два университета.

– Смятате ли, че връзката между местния бизнес и вашия университет се случва с нужното темпо. Можете ли дадете добри примери за това?

– Връзките на УНСС с бизнеса са традиционни, работещи и институционализирани с договори за сътрудничество. Имаме много добро партньорство с четирите национално признати работодателски организации, а това означава с целия бизнес в страната. Отделно имаме двустранни договори с почти всички големи бизнес и финансови институции в страната. Това е основата на разгърнатата система от стажантски програми за бакалаври и магистри и осигуряване на работа на нашите възпитаници.

2018-03-06 - 16:23

Bloomberg, TV Bulgaria, 6.3.2018 г.

Ректорът на УНСС проф. Статев за проблемите във висшето образование

2018-02-26 - 14:39

„Фокус“, „Добро утро, България“, 23.02.2018 г.

Новата кандидатстудентска кампания в УНСС

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Водещ: Малко преди старта на предварителните кандидатстудентски изпити в повечето родни висши учебни заведения ще научим какви са конкретните срокове за УНСС, има ли промяна в начините на прием, има ли вече положително отражение на електронните студентски книжки, които университетът първи въведе, и какво да очакваме от трайното сътрудничество на УНСС с международните му партньори. За всичко това попитахме ректора на УНСС проф. Стати Статев. Чуйте какво разказа той пред колегата Росица Ангелова.

Водещ: Проф. Статев, съвсем скоро започва кандидатстудентската кампания за 2018 година. Нека кажем какви са конкретните срокове както за предварителните, така и за редовните изпити?

Проф. Стати Статев: Кандидатстудентската кампания в УНСС от доста години е перманентна – започва през октомври заедно с новата учебна година. От октомври до юни има предварителни електронни кандидатстудентски изпити, а през март и април – предварителни изпити – хартиен формат – за кандидат-студенти, които предпочитат все още тази форма. Редовните изпити са през юли, когато кандидат-студентите подават и документи за класиране.

Всяка година обновяваме сайта за кандидат-студенти, за да бъде все по-полезен за тях, бързо да намират необходимата им информация, да получават отговори на въпросите си, да се ориентират какво да кандидатстват. В него те могат да намерят и графика за всички изпити и сроковете за подаване на документи за тях, датите на класиранията и пр.

От няколко години под егидата на Асоциацията на икономическите училища в България, създадена по инициатива на УНСС, се провеждат национални състезания за кандидат-студенти по финанси и счетоводство, по икономикс, по приложна информатика и статистика и национални конкурси по счетоводство и за есе на чужд език по актуална политическа тема. На тези от тях, които се представят най-добре, по решение на Академичния съвет се признава оценка Отличен 6 за успешно положен конкурсен изпит за кандидатстване в УНСС. През тази година се явиха рекорден брой средношколци, които се представиха изключително добре и получиха специални сертификати, които има дават правото да бъдат студенти в УНСС от новата учебна година.

Водещ: А има ли промяна в условията за кандидатстване през тази година?

Проф. Стати Статев: Няма промяна в условията за кандидатстване. УНСС продължава да е единственият университет, който на „входа“ поставя условието успехът от дипломата от средно образование да е „добър“, и продължава да приема с кандидатстудентски изпити. Виждате, че почти всички университети премахнаха кандидатстудентските изпити и приемат само по дипломи. Смятам, че това не е добър атестат, защото трябва да има проверка на знанията на кандидат-студентите, които са бъдещият елит на нацията.

Водещ: Кои са най-предпочитаните специалности на базата на изминалия прием?

Проф. Стати Статев: Повече от 10 години приемаме не по специалности, а по професионални направления и поднаправления, отчитайки факта, че студентите могат да направят много по-информиран избор на специалност след първите две години, през които са изучавали базови университетски дисциплини.

Традиционно през последните години интересът е към поднаправленията „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Икономика и инфраструктура“, „Право“, „Администрация и управление“, „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Предпочитани са и специалностите с преподаване на английски език.

Водещ: Предстои конкурс за финансиране на научноизследователски проекти. Каква е неговата цел? Кой и как може да кандидатства?

Проф. Стати Статев: Този конкурс е за университетски научни (научноизследователски) проекти, които се финансират от целева субсидия за научноизследователска дейност – за колективни проекти за научни изследвания, за проекти за частично финансиране на научни прояви (конференции, симпозиуми, семинари, кръгли маси и др.) и др.

Приоритетните направления на конкурса през 2018 г. са две: първото – изследвания за утвърждаване на лидерските позиции на УНСС сред бизнес университетите в Европа, а второто – икономически, политически и социални изследвания в подкрепа на държавата и бизнеса в България. И по двете направления работим съвместно с официално признатите работодателски организации, с всяка от които имаме много добре работещи договори.

Водещ: В края на миналата година УНСС беше първият български университет, който въведе електронните студентски книжки. Как се приема от самите студенти?

Проф. Стати Статев: Електронната студентска книжка на УНСС не е нито еднократен акт, нито самоцел, а етап в нашата стратегия за електронизация на учебния процес и на неговото администриране. Първите, които ги получиха, бяха 4000 първокурсници, които започнаха обучението си през есента. Те имаха възможност да избират между два вида електронни студентски книжки: комплексна, която е с три компонента – електронна студентска книжка, дебитна карта и международна студентска идентификационна карта ISIC, и единична, която включва само електронната студентска книжка.

На представянето на проекта присъстваха регионалните представители на Mastercard и на ISIC. Първият каза, че Mastercard има представителства в 168 страни и нямат такъв продукт, а вторият – че ISIC има представителства в 142 страни и няма такъв продукт. Тоест, това е нещо, с което наистина не само УНСС, но и България може да се гордее в областта на дигитализацията.

Ако се договорим с обслужващата банка и ISIC, електронни студентски книжки през новата учебна година ще получат освен първокурсниците, които ще приемем през есента, и студентите от трети и четвърти курс.

Електронната студентска книжка е резултат от близо десетгодишна дейност, чието начало поставихме с електронните кандидатстудентски изпити, продължихме с въвеждането на електронни протоколи с криптирани уникални подписи на всеки един от нашите преподаватели, на електронни главни книги, на електронни семестриални и държавни изпити и сега – на електронни студентски книжки.

В УНСС има 14 киоска – електронни устройства, чрез които всеки студент, допирайки студентската си книжка, може да види оценките си. Имаме и приложение за смартфони, независимо на коя операционна система са, чрез което също може да се чете информацията от книжката.

В момента преговаряме с Градска мобилност да монтират едно устройство в УНСС, чрез което студентите ще могат да зареждат картите си за градския транспорт, които са вградени в електронните им студентски книжки.

Водещ: УНСС сключи договор с Българската социологическа асоциация (БСА). Какво да очакваме занапред от това сътрудничество? Кои са съвместните проекти, по които ще работите?

Проф. Стати Статев: Това е поредният договор, който подписахме. Подобни договори за сътрудничество и съвместна дейност имаме с повече от 80 държавни институции и бизнес структури. Във всеки от тях има клаузи за стажантски програми и обучения на наши студенти, за съвместни проекти и научни прояви, за публични лекции и др. Това е естествен процес на партньорство. Мина времето, когато бизнесът се оплакваше, че университетите не искат да работят с него и не му дават кадри, а университетите, че бизнесът не ги търси. Това не е сериозно. Трябва да се търсят всички възможни начини за взаимодействие и УНСС прави това.

Ще се отнася до БСА, УНСС работи съвместно с асоциацията по проект „Европейско социално изследване в България (ESS-ERIC)“, включен в националната пътна карта за научна инфраструктура, приета от Министерския съвет. Съвместно проведохме научна конференция с участието на 75 представители на социологическите катедри от всички български висши училища и Института за изследване на обществата и знанието при БАН.

УНСС има много съвместни прояви със своите партньори и това е видно от нашия сайт. Ако погледнете, ще видите, че там „ври и кипи“ от събития.

Водещ: В тази посока е и следващият ми въпрос – дали да очакваме и през новата академична година успешно сътрудничество и с международните ви партньори в продължение на започнатите програми?

Проф. Стати Статев: Разбира си. Днес например имах среща с Н.Пр. г-жа Ема Хопкинс, посланик на Великобритания у нас, с която обсъдихме успешната магистърска програма „Европейски бизнес и финанси“ между УНСС и Университета Нотингам Трент, по която работим от десет години. Завършилите получават дипломи и от двата университета. През първите два семестъра студентите учат в нашия университет, а третият семестър – в Нотингам. Обучението завършва със защита на магистърска теза.

УНСС работи много активно и по програмата „Еразъм+“, която се администрира от нашия Университетски център за мобилност на студенти и преподаватели. Активно е и сътрудничеството ни с нашите чуждестранни партньори – 150 университета и научноизследователски мрежи от цял свят. Имаме изградена система за мониторинг на това сътрудничество – когато сключваме договор, задължително определяме координатор от страна на УНСС, който следи за неговото изпълнение. На всеки шест месеца се отчита какво е свършено и се планира дейността за следващите 6 месеца. Ако за две години нищо не е свършено, договорът се прекратява.

Водещ: Чухте ректорът на УНСС проф. Стати Статев в интервю пред колегата Росица Ангелова.

2018-02-15 - 11:06

„Дневник“, 15 февруари 2018 г.

Финансиране, чуждестранни студенти, наука
и други решения за университетите

Здравка Андонова

Намаляване на разликите във финансирането на професионалните направления в университетите, по-добри процедури за акредитация, улесняване на записването на чуждестранни студенти и изцяло държавно финансиране на студентите държавна поръчка, но срещу работа за държавата след дипломирането – това са част от идеите на ректори за промени в системата за висшето образование.

След финансирането според качеството и очакваните единни критерии за професори и доценти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че предстоят промени в акредитацията и управлението на университетите.

„Министърът и Съветът на ректорите работят в посока бъдещи реформи“, каза пред „Дневник“ председателят на съвета и ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ проф. Любен Тотев, но не коментира подробности. Ректорите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (проф. Анастас Герджиков), на Университета за национално и световно стопанство (проф. Стати Статев) и на Стопанската академия „Д.А. Ценов“ в Свищов (доц. Иван Марчевски) дадоха мнения какви промени са необходими.

За акредитацията като бюрократичен процес

За ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев акредитацията е бюрократичен процес, който трябва да се оптимизира. „Сега всеки университет получава институционална акредитация и програмни акредитации по всяко от професионалните направления, в които обучава бакалаври и магистри, и отделно акредитация за всяка докторантска програма. Като се добави и следакредитационният контрол, това е един перманентен процес, особено в големите университети, какъвто е УНСС. За шест години не успяваме да приключим всички програмни акредитации и отново навлизаме в институционална“, казва проф. Статев. Той уточнява, че поради тази причина в УНСС има комисия по акредитацията и главен секретар по акредитацията.

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков смята, че е необходимо да се подобрят критериите на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за различните видове процедури. Конференция по въпроса предстои да се проведе в Софийския университет. „Отдавна е ясно, че трябва да се намери и механизъм за обединяване на институционалната и на програмната акредитация, защото те донякъде се дублират и наличието и на двете затруднява университетите, които постоянно са в акредитация, за която освен това трябва да плащат“, смята проф. Герджиков. Според него обаче още от 2004 г. акредитацията дава оценка до каква степен са ефективни вътрешните системи за контрол на качеството.

За университетите, в които се учи всичко

„Друг е проблемът, че всяко висше училище обучава и бакалаври, и магистри, и доктори, защото при скала от 0 до 10 почти всички акредитационни оценки са над 8. Това е все едно в един университет на студентите да се пишат само шестици и по изключение петици“, казва още проф. Статев. Той посочва, че в цял свят в дадено професионално направление голямата част от висшите училища обучават студенти само в ОКС „бакалавър“, по-малка част от тях – и в ОКС „магистър“, и само най-добрите – в ОНС „доктор“. „Не е нормално университети с нулева научна дейност да обучават докторанти“, смята проф. Статев.

Според ректора на Стопанската академия „Д.А. Ценов“ в Свищов доц. Иван Марчевски оценките при акредитацията не дават реално разграничение за качеството на обучение в различните университети, тъй като са концентрирани по скалата от 8 до 10. Така се налагало държавата да финансира обучение например по направление „Администрация и управление“ на 20 места, макар и на малко да имало нужното качество. „Аз съм повече от убеден, че трябва да се намали броят на акредитираните направления, но това нещо трудно може да стане с посочване“, смята доц. Марчевски.

За управлението на университетите

„Основният проблем при управлението на университетите е, че колективните органи за управление – общото събрание и академичният съвет, не могат да вземат лесно решения в полза на целия университет, ако отделните звена не са съгласни. Това спъва всички сериозни реформи, защото интересите на звената надделяват над интересите на университета като цяло. Трябва да се намери механизъм за преодоляване на този проблем“, смята ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Според доц. Иван Марчевски трябва да има по-здрава връзка между ректорските ръководства и Министерството на образованието и науката, като изпълнителната власт подкрепя ректорите в техните идеи за промени.

Според ректора на УНСС проф. Стати Статев са необходими по-адекватни мерки за държавна намеса в държавните висши училища в няколко посоки, сред които държавната поръчка да проектира нуждите на държавата и нейните ангажименти. „Например на приетите по този начин студенти държавата да поеме изцяло разходите за обучение, за общежитие (при необходимост) и да осигури стипендии, а студентите да се задължат да работят за държавата пет години след дипломирането си. Същият подход може да се приложи и за бизнеса – да плаща на университетите за обучението на специалисти, които са му необходими. След това, който не успее да стане студент по тези две направления в желаната от него специалност, да плаща обучението си. Това ще оптимизира обществения ресурс за висше образование и наука“, смята той.

За чуждестранните студенти

Преодоляване на финансовите дисбаланси при финансирането на различните направления и либерализиране на приема на чуждестранни студенти също са необходими според ректора на УНСС. Той казва, че са нужни ясни правила за приема на студенти от страните – членки на ЕС, тъй като в момента те имат равни права с българските граждани, което в повечето случаи прави невъзможен или незаконен техният прием.

„Как да се явят на кандидатстудентски изпит и да бъдат класирани наравно с българските си колеги при толкова големи различия в учебните програми в средното образование и езиковите бариери“, коментира проф. Статев. По думите му трябва да се премахне и абсурдът – да е нужна виза за прием на студенти от трети страни, при положение че виза се издава, след като те са записани като студенти.

За разликите във финансирането

„Според Стратегията за висше образование през 2018 г. 40% от държавното финансиране трябва да е за качество, през 2019 г. – 50%, а през 2020 г. – 60%. Все още сме далеч както от тези проценти, така и от консенсус по-важния въпрос: „Що е качество във висшето образование и как се мери то“. Основната част от държавното финансиране във висшето образование продължава да е „на калпак“, казва ректорът на УНСС проф. Стати Статев.

Ректорите говорят и за необходимост за намаляване на разликата между най-ниското и най-високо субсидираното от държавата професионално направление. В момента тя продължава да е повече от едно към десет, докато в чужбина не надвишава едно към пет. „Така в годините се образуваха група от системно недофинансирани професионални направления и такива, които формират излишъци. Това неминуемо води до финансови дисбаланси в системата на висшето образование“, смята ректорът на УНСС. И според него, и според ректора на Стопанската академия в Свищов е нужна гъвкава и постоянно действаща система за определяне на базовите държавни нормативи за финансиране на различните професионални направления.

„Не останаха други направления освен „Администрация и управление“ и „Икономика“, в които да няма увеличение. Макар да сме (Стопанската академия – бел. авт.) сред трите най-добри в страната по тези направления, това, което получаваме от държавата като издръжка, е под 40% от бюджета ни, т.е. на практика функционираме като частно училище, тъй като по-голяма част от парите си ги набавяме като собствени приходи“, казва доц. Иван Марчевски.

И за науката

„През последните години беше проведена сериозна реформа във висшето образование, която стимулира повишаването на качеството, а не както досега – увеличаване на броя на студентите. Проблемът е, че дотук реформата засегна само образователната дейност на висшите училища. Необходимо е същият принцип да се въведе и при финансирането на научните изследвания – финансирането да е според резултатите“, смята проф. Анастас Герджиков.

Според проф. Стати Статев е нужно едно решение – един Закон за висшето образование и науката и всяко висше училище и научна организация съобразно него да си търси мястото при равни условия. „Сега системата на висшето образование и науката осъществява дейността си на основата на четири закона – за висшето образование, за развитието на академичния състав, за Българката академия на науките и за Селскостопанската академия (ЗВО, ЗРАСРБ, ЗБАН и ЗССА). Противоречията между ЗВО и ЗРАЗРБ са толкова много, че е почти невъзможно тези два закона да бъдат съгласувани. Наличието на вторите два закона пък поставя въпроса защо няма закони и за останалите 51 висши училища, след като има за две научни организации. Затова държавата трябва да реши как ще управлява системата – функционално или институционално“, казва той.

2017-12-15 - 15:01

Телевизия „Европа“, 15.12.2017 г.

Рейтинговата система на университетите за 2017 – има ли изненади?

Интервю на проф. Стати Статев, ректор на УНСС

2017-11-28 - 14:37

28.11.2017 г.

Публична лекция на проф. д.ик.н. Стати Статев на тема „Макроикономиката на Европейския съюз. Българското председателство на Съвета на ЕС и Западните Балкани“ в Шанхайския институт по висши финанси, организирана от Китайската академия по финансови изследвания и Факултета по икономика и мениджмънт на Университета Джао Тонг – Шанхай

2017-11-21 - 15:30

Радио „Фокус“, „Това е България“, 21.11.2017 г.

Министър-председателят Бойко Борисов изнесе лекция в Университета за национално и световно стопанство на тема „България, Балканите, Европа и светът“

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: В аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство, по инициатива на ректора проф. Стати Статев и на главния редактор на в. „Труд“ Петьо Блъсков, министър-председателят Бойко Борисов изнесе лекция на тема „България, Балканите, Европа и светът“.

Наш гост е проф. Стати Статев, ректор на университета. Добър вечер.

Проф. Стати Статев: Добър вечер на вас и вашите слушатели.

Водещ: Проф. Статев, как възникна идеята да поканите премиера за публична лекция?

Проф. Стати Статев: Идеята съществува отдавна, защото академичната общност и най-вече студентите имат нужда от жив контакт с всички видове власти и най-вече с изпълнителната. Защото ние подготвяме икономисти, управленци, юристи, социолози, журналисти. Така че съм много благодарен на премиера Борисов, че прие поканата да изнесе академична лекция по изключително актуални проблеми. Отзивите за нея на нашата студентска аудитория са много позитивни. Коментарите продължават, нашите студенти разнищват какво и как е казал премиерът. Възникнаха дискусии, спорове, така че това е полезно и е огромно уважение към университетското образование и наука.

Водещ: В лекцията си премиерът говори за Балканите, отношенията на ЕС с Турция, НАТО, бежанците, Брекзит, зациклилите преговори за съставяне на правителство в Германия, за транспортните коридори. Кои от изказаните от него тези ви впечатлиха?

Проф. Стати Статев: Едва ли мога да откроя само едно нещо, което специално ме е впечатлило, защото всички тези на премиера са актуални и се нуждаят от по-нататъшна разработка. Мисля, че немалка част от тях ще се превърнат и в направления за нашата научна работа. Например тезата, че мястото на Великобритания след излизането й от ЕС може да бъде заместено с балканските страни е изключително важна и актуална. Ние можем да поемем товара да направим своите изследвания и изчисления от гледна точка на трудови ресурси, финансови ресурси, пазари, наистина доколко това би имало ефект заедно и с политическите му апликации за стабилизирането на ЕС.

Водещ: Имате ли виждания как Балканите могат да заместят Великобритания в ЕС?

Проф. Стати Статев: Това е добра политическа теза и ние можем да направим своята икономическа експертиза доколко това би подпомогнало ЕС, но то ще има и мултиплициран ефект, защото все пак Балканите и особено Западните Балкани са своеобразна „кръпка“ (ако си позволя този не особено научен израз) по средата на Европейския съюз и с последните развития, които бяха коментирани, включително и транспортния коридор 8, за който стана дума в лекцията, и те бъдат наистина интегрирани, ЕС би се превърнал в много по-интегрирано цяло и от логистична гледна точка. А това води до мултиплициране на всички икономически ефекти.

Водещ: Вие сте професор по макроикономика и политическа икономия, процесите на присъединяванe към ЕС на държавите от Западните Балкани каква полезност ще донесат за България и за региона?

Проф. Стати Статев: България има кръстопътно положение, което не може да се реализира само чрез повтаряне в учебниците. Ние сме на Пътя на коприната, което също беше коментирано, имаме своето място в „16+1“. Както каза и премиерът, догодина срещата за стартирането на развитието на „16+1“ може да бъде проведена в България по негово предложение. Но лично аз считам, че трябва да направим точни изследвания за интегрирането на Балканите към ЕС, което би го направил много по-монолитен, ще регулира и движението на работна сила, ще оптимизира използването на ресурсите. Така че ползите от това ще бъдат много. Дори да останем външна граница (тъй като въпросът за членството на Турция засега не стои), ако Република Македония, Сърбия и други страни от Западните Балкани се присъединят към ЕС, това би направило много по-монолитна европейската общност – както икономически, така и политически.

Водещ: Проф. Статев, има ли място в тези процеси Университетът за национално и световно стопанство като най-голямото висше бизнес училище в страната и в Югоизточна Европа? Вие споменахте за научната работа, през която бихте придали принадена стойност на тезите, но вашите студенти, вашето училище, което ръководите, вашият университет?

Проф. Стати Статев: При откриването на днешното събитие казах, че и в трите кабинета на г-н Бойко Борисов повече от половината министри са възпитаници или преподаватели в УНСС. Така че ние носим своята голяма отговорност като един от естествените генератори на държавния и бизнес елит на България, със своите изследвания подпомагаме социално-икономическото развитие на България, работим за интересите на страната и на ЕС.

Водещ: Проф. Статев, понеже стана дума за Турция, за това говори и премиерът, само присъствието на 3 милион бежанци там ли кара диалогът с нея да продължи, или съществува и икономическа логика?

Проф. Стати Статев: Разбира се. Човек трябва да е наивен, за да мисли, че няма икономическа логика в отношенията с една съседна страна, която е голяма и с много силна икономика. Така че съвсем естествено е нашата политика да бъде насочена към поддържането на много добри отношения с Турция не само по въпроса за бежанците. Трябва да работим за интензифициране на нашите икономически връзки, за увеличаване на стокообмена, на туристическия обмен и на всички други направления на взаимно сътрудничество между две съседни страни. Затова в това отношение действията на изпълнителната власт са обещаващи. В съвременния свят двете ключови думи са мир и диалог, както беше споменато днес на лекцията. По тази причина трябва да залагаме на добросъседските отношения и на диалога, за да можем да реализираме сравнителните си предимства като страни и като икономики.

Водещ: След такава лекция с насоки за геополитическите позиции на държавата вие като ректор на специализиран университет какви изводи си направихте за необходимите за целта специалности, по които да подготвите младите хора за след пет-шест години? Такива, каквито ще бъдат необходими за интеграцията на Балканите в ЕС, за интензифициране на отношенията с Турция.

Проф. Стати Статев: Преди пет години наред с традиционната специалност „Международни отношения“, която имаме в направлението „Политически науки“, разкрихме и специалност „Европеистика“ в ОКС „бакалавър“. Магистърските ни специалности също непрекъснато са на гребена на вълната и следват потребности на практиката. Идеята, която дойде от тази лекция (тя беше споделена и от премиера), е, че тя не бива да остане нещо еднократно, че трябва да направим традиционни срещите на министър-председателя и на министрите с академичната общност, със студентите. Надявам се, че това общо разбиране ще даде плодове още през следващата година.

Водещ: Кои са следващите ви гости?

Проф. Стати Статев: Членове на кабинета непрекъснато участват в събития, организирани от УНСС. Миналата седмица министър Лиляна Павлова участва в кръгла маса на тема „Европейският съюз, Балканите, България“. Коментирахме в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС да направим голям форум в нашия университет, да бъдем съорганизатори и участници и в други прояви. Преди седмица Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, и Милена Дамянова, председател на парламентарната Комисия по образованието и науката, присъстваха на представянето на проекта „Електронна студентска книжка на УНСС“. Ако погледнете нашия академичен календар, ще видите, че през седмица-две има посещение на министър или зам.-министър, които участват в различни университетски събития – конференции, дискусии, студентски форуми. УНСС носи своята отговорност като най-големия държавен бизнес университет с желанието да бъде полезен, както досега, така и занапред във всички прояви на макро- и на държавно равнище.

Водещ: Как такива лекции допълват националната програма за развитие „България 2020“? Какъв е техният принос и най-вече във формирането на бъдещия елит.

Проф. Стати Статев: Приносът е голям, защото такава лекция се помни. Сигурен съм, че колегите студенти, които присъстваха на нея, ще помнят, че премиерът на Републиката ги е уважил със своето присъствие, че е провел с тях честен и прям диалог. Имаше много интересни, и то типично студентски въпроси, свързани с техните болки за развитието на България. Този жест на премиера е стимул за тяхното бъдещо развитие и за тяхната бъдеща реализация.

Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте, и за това, че ни направихте съпричастни към вашите вълнения и към полезността, останала след такава среща.

Проф. Стати Статев: И аз ви благодаря, успех.

2017-10-09 - 21:01

Телевизия BiT, 09.10.2017 г.

Ако бизнесът иска да му произвеждаме кадри, да си плаща

Интервю на проф. Стати Статев, ректор на УНСС

2017-10-06 - 13:23

БНР, „Хоризонт до обед”, 06.10.2017 г.

Предложение за единен Закон за висшето образование и науката

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС
и зам.-председател на Съвета на ректорите

Водещ: Единен Закон за висшето образование и наука и промяна в начина на приема на чуждестранни студенти предложи тези дни ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев. Той е и зам.-председател на Съвета на ректорите и първи събеседник днес в „Хоризонт до обед“. Тези и още теми ще засегнем с него в предстоящия разговор. Добър ден, професоре.

Проф. Стати Статев: Добър ден.

Водещ: Нов Закон за висшето образование и наука. Защо?

Проф. Стати Статев: Този въпрос не е нов и не го повдигнах за първи път. За пореден път на заседанието на Комисията по образованието и науката, когато обсъждаме в работна група промените в Закона за развитието на академичния състав отново издигнах тази идея, която е подкрепена и от Съвета на ректорите, защото опитът показва, че има над 40 промени в сега действащия Закон за висшето образование, а започнахме промени и в Закона за развитието на академичния състав.

Ако приемем единен Закон за висшето образование и науката, ще бъде много по-лесно и по-удобно както за държавата, така и за висшите училища и научните организации да намерят своето място в него. За пример може да посоча дуалната система, която се ръководи от Закона за предучилищното и училищното възпитание. Считам, че това е съвсем нормално. А примери за това колко трудно, да не кажа почти невъзможно, е да се съгласуват двата закона…

Водещ: Да, дайте поне един пример, за да стане ясно на слушателите.

Проф. Стати Статев: В Закона за развитието на академичния състав има много прогресивна крачка напред, която дава право на гл. ас. д-р да ръководи докторант, докато в „остарелия“ Закон за висше образование на гл. ас. д-р не се дава право, ако не е хабилитиран, да води лекции в магистърска степен. Мога да дам много примери за такива разминавания. Затова споделих, че е почти невъзможно с изменение и в единия, и в другия закон те да бъдат добре съгласувани.

Водещ: Получихте ли уверение от депутатите, че ще се тръгне към тази стъпка за такъв единен закон?

Проф. Стати Статев: Тази идея беше издигната още на предизборните срещи и остава да бъде по-силно комуникирана както с Министерството на образованието и науката, така и с депутатите като цяло и специално с членовете на Комисията по образованието и науката. Няма противници на тази теза, просто трябва да има добра воля да тръгнем в тази посока.

Водещ: Още един важен проблем поставяте тези дни, който също не е нов, но сякаш като че ли се обостря в последно време – за промяна в начина на приема на чуждестранни студенти. Аз знам, че този проблем съществува от 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз. Обяснете обаче накратко какъв е проблемът и след това да кажем каква промяна предлагате?

Проф. Стати Статев: Мисля, че ако съответните органи се заемат, режимът може да се облекчи, защото има два основни проблема. Единият е, че след приемането на България в Европейския съюз бяха уеднаквени правата на всички граждани на страни-членки на Европейския съюз с тези на българските граждани. От гледна точка обаче на приема на студенти, това поставя почти нерешими въпроси. Това означава един кандидат-студент от страна-членка на Европейския съюз да дойде и да бъде поставен на кандидатстудентски изпит на равна нога с неговите български колеги и да бъде класиран заедно с тях. Но в почти всички европейски страни учебните програми, по които учениците се обучават в средното образование, са различни, и дори и по математика те не са еднакви. Така че задачата става невъзможна и тук трябва да се направи някаква регулация, която да толерира кандидат-студентите от страни-членки на Европейския съюз, но да не прави невъзможно тяхното приемане по този ред в университетите в България.

Съвсем друг е проблемът с кандидат-студентите от страни, които не са членки на Европейския съюз, защото там от една страна, те могат да получат виза след като са записани за студенти, а за да бъдат записани за студенти, трябва да имат виза. Просто трябва да се съгласуват регулациите и да се има предвид, че записването на един чуждестранен студент по сегашните законови процедури става едва след като неговата диплома бъде легализирана от Националния център за информация и документация (НАЦИД), и след това призната в университета по установения ред, което става чак през есента.

Водещ: Сигурно изчисленията са трудни, но за тези 10 години може ли да се говори, че чувствително е намалял броят на чуждестранните студенти в България в сравнение с преди 2007 г. да кажем?

Проф. Стати Статев: Именно по тази причина броят на чуждестранните студенти намаля чувствително. Мога да дам пример с традиционно високия брой студенти в УНСС от Република Гърция, за които имахме 4-5 специалности, които бяха предпочитани, много силно и традиционно уважавани повече от аналозите и в Западна Европа, и в САЩ.

Водещ: А сега ги губите?

Проф. Стати Статев: Тази пречка доведе до техния отлив.

Водещ: Да кажем на финала на нашия разговор и за електронните студентски книжки, които за първи път тази есен въведе вашият университет – УНСС. Аз знам, че вие в университета отдавна предлагате в електронен вид различни административни услуги, но електронни студентски книжки вече звучи като голяма крачка напред. Това за всички студенти ли е или е експериментално и как се работи с тях?

Проф. Стати Статев: Не става въпрос за експеримент. Електронни студентски книжки получиха всички студенти, близо 4 000, които тази година прекрачиха прага на УНСС в образователна-квалификационна степен „бакалавър“.

Водещ: Това са първокурсниците, да.

Проф. Стати Статев: Първокурсниците. Искам да подчертая, че това не е самоцел, защото издаването на електронна студентска книжка е третият етап на един дълъг близо 10-годишен процес на електронизация на административното обслужване на студентите. Започнахме с електронни изпити там, където дисциплините се отнасят до възпроизвеждащо знание. След това въведохме електронни изпитни протоколи – всеки един преподавател има своя електронен криптиран университетски подпис. От две години въведохме електронни главни книги. И електронната студентска книжка е един завършек на този процес. Няма как от днес за утре да се реши някой университет да въведе електронна студентска книжка, защото предварителната работа е много голяма. И ние продължаваме в това отношение, защото електронната студентска книжка всъщност е три в едно – тя е комбинация с дебитна карта на обслужващата университета банка, заедно с тяхната международна студентска карта ISIC и студентски книжка на УНСС.

Водещ: Тоест, тези студентски електронни книжки са улеснение за студентите и облекчение за преподавателите?

Проф. Стати Статев: Просто се маха една огромна бумащина и това е част от процеса на електронизация на всички процеси както в страната, така и в частност във висшето образование.

Водещ: Те какво представляват? Това са едни пластики?

Проф. Стати Статев: Това е пластика, която е като лична карта или банкова карта, в която има още един чип, в който е цялата информация на студента. Като казваме „електронна студентска книжка“, това не е в предишния формат на хартиения носител, където са само оценките, а в тази книжка е информацията за цялостното студентско положение и състояние на дадения студент от неговото записване до текущия момент.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев в ефира на „Хоризонт до обед“.

2017-10-04 - 15:53

4 октомври 2017 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Над 95% от студентите ни след завършване започват работа по специалността си

Ректорът на Университета по национално и световно стопанство проф. Стати Статев в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със започването на новата академична година.

Фокус: Какъв е броят на първокурсниците, записали се за тази година в УНСС?
Проф. Стати Статев: През тази година бяха приети близо 4 хиляди първокурсници. С тях студентите в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ са около 22 хил. – 17 хил. бакалаври и 5 хил. магистри. УНСС е единственият университет в България, в който има над 20 хил. студенти.
Фокус: Към кои специалности се наблюдава най-голям интерес през последната кандидат-студентска кампания? Каква промяна отчитате в сравнение с миналата година?
Проф. Стати Статев: Трендът е почти равен. УНСС приема студенти не по специалности, а по професионални направления (с изключение на „Право“, което регулирана професия). Практиката ни подсказа това решение, което е много по-позитивно, защото е по-добре да приемаш студенти например в професионално поднаправление „Счетоводство, финанси и контрол“ и след две години, на база на техния успех и на информираността им през това време, те да направят мотивиран избор на специалност. След четири семестъра, през които са изучавали фундаментални дисциплини, този избор е по-съдържателен и върху много по-добра основа и постигнати резултати, отколкото след завършване на гимназия, когато човек е ориентиран повече по етикета, отколкото по съдържанието.
С годините интересът към направленията се променя. Например миналата година имаше изключително голям интерес към „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Тази година той леко спадна, но пак се препълни. Традиционен е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, към „Икономика на инфраструктурата“, в която са специалности като „Маркетинг“, „Стратегическо планиране“, „Национална и регионална сигурност“. Тоест, всеки студент има личностна мотивация. Едно е да иска да работи във финансовата сфера – тогава отива във Финансово-счетоводния факултет. Друго е да желае да работи в областта на човешките ресурси, застраховането, макроикономиката – тогава избира поднаправление „Икономика, общество и човешки ресурси“. И трето е да има интерес към отраслите – тогава отива в Бизнес факултета, където след това може да избере икономика“ на съответния отрасъл – бизнес икономика, предприемачество, агробизнес, природни ресурси и др.
Фокус: Каква е политиката на УНСС към чуждестранните студенти? Колко са чуждестранните студенти, които ще прекрачат прага на университета през следващата академична година, и кои са най-желаните от тях направления?
Проф. Стати Статев: В политиката спрямо чуждестранните студенти има два нерешени проблема, за които са информирани както ръководството на Министерството на образованието и науката, така и председателят на Комисията по образованието и науката, и трябва да се търси законодателно решение.
През 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз, в Закона за висшето образование беше записан текст, според който всички студенти от страни-членки на ЕС имат равни права с българските. Това означава, че един младеж, завършил средно образование в която и да е страна-членка на ЕС, който иска да учи в български университет, трябва да се яви на същите приемни изпити, на които се явяват българските кандидат-студенти. И то при положение, че учебните планове по който и да е предмет, включително по математика (най-универсалната) в средното образование са различни в различните страни. Да не говорим, че няма как да го подложиш на изпит по история на България или по български език и литература. Тоест, тук има нещо, което вероятно политически погледнато изглежда много добре, но на практика не работи. Това пресече големия поток от гръцки студенти, които бяха редовни кандидат-студенти за наши специалности като „Икономическа информатика и комуникации“, ценена повече отколкото западноевропейските и американските. Това пресече потока и към „Маркетинг“, „Финанси“, „Счетоводство“. Особено към „Счетоводство“ имаше много силен интерес, защото в Гърция например не могат да правят доктори по счетоводство и идваха в УНСС. Това е сериозен проблем, който трябва да бъде разрешен. А донякъде е и нелепо – първо, човекът, който идва тук, няма как да издържи приемните изпити и второ, изглежда обидно от гледна точка на стандарта в неговата страна да плаща 120 евро семестриална такса (колкото българските студенти).
А що се отнася до чуждестранни студенти от страни, които не са членки на Европейския съюз – там е типичен „параграф 22“. От една страна, в нашия Закон за висшето образование е посочено, че аз като ректор мога да запиша за студент в УНСС чужденец, който има издадена виза, но там, където издават визите, казват, че за да ги издадат, този човек трябва да е записан за студент.
Въпреки това в момента в УНСС се обучават бакалаври и магистри от 30 страни. Техният брой значително нараства както от обмена, който имаме по програма „Еразъм +“, така и от съвместните магистърски програми с чуждестранни университети. Примери в това отношение са съвместната ни магистърска програма по европейски бизнес и финанси с Университета Нотингам Трент, с Римския университет по международни отношения, магистърската програма „Ядрена сигурност“ – единствена по рода си в света, която осъществяваме с Международната агенция по атомна енергия под егидата на ООН.
Фокус: Наскоро УНСС подписа и споразумение за сътрудничество с Технологичния образователен институт (ТОИ) на Тесалия, Гърция. Можете ли да разкажете малко повече за това?
Проф. Стати Статев: Вече проведохме първото съвместно мероприятие. По линия на този университет подписах договори и с три индонезийски университета. Предстои нова проява през март 2018 г. на остров Бали, който е не само туристическа дестинация, но и сериозно научно средище. УНСС има над 100 двустранни договора за академично сътрудничество с чуждестранни университети, които са комплексни – и на ниво бакалавър и магистър, и за обмен на докторанти и преподаватели, и за съвместни научни прояви. В много случаи подписваме договори не превантивно, както стана с колегите от Индонезия, защото те са нов флаг на нашата международна карта, а когато вече има установен контакт между наши колеги и колеги от даден университет – те вече са се опознали, работили са по един или няколко съвместни проекта и подписването на договора идва като завършек на тези проекти и като начало на институционално сътрудничество. Такъв е случаят със Свободния университет в Брюксел, с който имаме първата програма по съвместна докторантура. Наш докторант, който беше зачислен и при нас, и при тях, имаше и на двете места научен ръководител. Това е докторска програма за издаване на двойна диплома – т.е. с две дипломи едновременно. Приключихме тази защита със съвместно жури и извървяхме целия път по унифициране на процедурите по избор на двете страни, защото законодателствата на страните в ЕС са толкова различни, особено в сферата на образованието и науката, че там тепърва предстои съгласуване, ако искаме да говорим за единност. Но успяхме да го направим и да съгласуваме процедурите. И когато тази защита се получи доста успешно, аз предложих да сключим договор. Колегите от Брюксел поискаха да имаме поне още двама докторанти и тогава да го направим. Веднага ги намерихме и сключихме договор. В момента докторантите са петима, от които трима вече защитиха. Така че изключително динамичен е този процес както в Европа, така и извън нея.
Очаквам много силно развитие на сътрудничеството на УНСС с пекински университети – поне така бях уверен от моите академични колеги при последното ми посещение там преди около месец. А след месец ще бъда в Шанхай, където имаме вече подписани договори и дори е отпуснато финансиране за научни изследвания. Така че ние се отваряме бавно и внимателно, за да можем да поемаме толкова, колкото трябва, тъй като съм противник на подписването на договори просто за да има договори. Трябват ни работещи договори. Затова в УНСС въведохме правило – всеки договор, който сключваме с чуждестранен университет, има координатор по неговото изпълнение и от едната, и от другата страна. На всеки шест месеца нашите координатори изготвят отчет какво е направено за това време и какво се планира да се направи през следващите шест месеца. И ако две години по даден договор нищо не е направено, той просто се счита за неработещ и невалиден.
Фокус: Предстои изграждане на нов учебен корпус на УНСС. Кога ще бъде изграден той, колко е общата стойност на инвестицията и за какво ще се използва сградата?
Проф. Стати Статев: В момента УНСС разполага със сграден фонд за обучение, който е малко над 40 хил. кв. (или малко над 40 дка) без спортния комплекс и общежитията, говоря само за основния корпус, в който се осъществява учебно-преподавателска и научна дейност. Вече споменах, че имаме около 22 хил. студенти, от които 17 хил. бакалаври, 5 хил. магистри и 500 докторанти. При този огромен брой студенти се налага лекциите в УНСС да започват от 7.30 часа в понеделник и да завършват в 21.45 в неделя. И въпреки това, базата е максимално препълнена макар да използваме и залите на нашия Институт за следдипломна квалификация.
Този проблем ще бъде кардинално решен с изграждането на новия учебен корпус, който ще има 9 хил. кв. м застроена площ. Част от финансирането ще се осъществи по европейската програма „Региони в растеж“. Сградата, която ще се вписва архитектурно и функционално със останалата част от университета, ще разполага с четири големи аули, с преподавателски кабинети, с два тестови центъра. От последните имаме остра нужда, защото капацитетът на този, който имаме в момента и в който се провеждат кандидатстудентски, семестриални и държавни изпити, вече е недостатъчен. Освен това с него обслужваме и Министерството на финансите, и Министерството на образованието и науката (когато прави изпити), и Института за дипломирани експерт-счетоводители. Правим го, защото имаме опита, традициите и софтуера, което е голямо наше достижение. Така че когато новият корпус бъде построен, ще можем по-добре да планираме учебния процес. И ще изпълним едно отдавнашно наше желание – занятията да започват не в 7.30, както е сега, а поне в 8.30 часа. Освен това преподавателите ще имат по-добри условия, близки до европейските, защото сега някои от тях са по 4 – 5 души в кабинет, а това не създава нормални предпоставки за работа.
Общата стойност на проекта е малко под 12 млн. лв. с ДДС. От тях 4,5 млн. лв. са по програмата „Региони в растеж“ – т.е. грубо казано от там идват по 1,5 млн. лв. за всяка от трите години, в които трябва да се построи корпусът. Останалите 7,5 млн. лв. са ни обещани от правителството (за което отново изказвам нашата благодарност), което прави по 2,5 млн. лв. на година. Вярвам, че след по-малко от три години корпусът ще бъде готов и ще бъде открит в чест на един век от създаването на УНСС.
Фокус: По време на откриването на новата академична година споменахте, че за първи път въвеждате електронни студентски книжки. Ще разкажете ли повече за тях?
Проф. Стати Статев: Електронната студентска книжка не е самоцел. Тя е логичен завършек на един от етапите на електронизацията на администрирането на учебния процес. Започнахме преди шест години с откриването на първия тестови център с 200 места и с провеждането на първите електронни изпити. Както всяко ново нещо и това много трудно си пробиваше път. Но следваме разбирането, че в бакалавърската степен и особено в нейната първа част има дисциплини и изпити, които се отнасят до т.нар. репродуктивно знание – т.е. там няма творчески елемент. Един определен обем информация трябва да бъде усвоен и ние трябва да получим информация до каква степен се е случило това, за да може студентът да продължи напред. И тук идва мястото на електронните изпити, за всеки един от които имаме достатъчно голяма база данни. От нея компютърът генерира въпросите, студентът отговаря и няма на кого да се сърди, ако получи ниска оценка, защото компютърът е този, който безпристрастно и обективно показва дали студентът е отговорил за двойка и трябва пак да се яви, или за тройка, или за шестица. По-късно направихме и пилотни държавни изпити за бакалавър като част от държавния изпит. След това разработихме системата за електронни протоколи и вече ги няма тези огромни хартиени протоколи, където преподавателят пише, пише, пише, после пише в студентските книжки, после пише и в главната книга. И така се получават три носителя на информация, които трябва да бъдат съгласувани – студентска книжка, протокол от изпита и главна книга, където се събират всички оценки.
Патентовахме всички тези дейности, както и уникален университетски електронен подпис на всеки преподавател, който е криптиран и всеки го получава на електронен носител. Преди две години, когато този процес беше завършен, дойде ред на електронната главна книга. В УНСС вече няма познатите главни книги, които са метър на метър. Завършекът на този процес е електронната студентска книжка, която също беше голямо предизвикателство. Тя представлява пластика, която ако студентът не откаже да ползва дебитната карта на нашата обслужваща банка, в нея има отделен микрочип, в който е студентската информация. Тя е и международна студентска карта на ISIC.
Вече започна раздаването на тези книжки на първокурсниците. Имаме разрешение от МОН, имаме договорености с БДЖ и с градския транспорт как ще бъдат разпознавани, за да могат да се използват студентските намаления. Имаме десет киоска в университета, където студентът си слага книжката, въвежда си ЕГН-то и факултетния номер и може да види студентско си положение, оценките, които той може сам да прехвърли в студентската си книжка. Ако например студентът види, че има три нанесени оценки – две от тях са верни, но при третата е допусната техническа грешка, може да си прехвърли двете оценки, да отиде в отдел „Студенти“ и да съобщи за грешката.
По пътя към въвеждането на тази книжка имаше доста предизвикателства и като всяко ново нещо имаше и доста противници, но ние сме решени да вървим напред, защото от електронизацията никой не може да избяга. Имаме създадено приложение и за смарт телефони, чрез което също ще може да се чете информацията в книжката. Всичко това е развитие на програмата „Уеб студент“, която съществува от много време.
Фокус: Стана въпрос и за въвеждането на единен образователен закон за висшето образование. Ще разкажете ли и за тази идея?
Проф. Стати Статев: Това е предизвикателство, по което няколко години водихме дебати в Съвета на ректорите, за да изработим своята позиция. Вярвам, че към нашата идея ще бъде проявено разбиране, защото все по-ясно се вижда, че е работеща на фона на Закона за висше образование и Закона за развитие на академичния състав. Когато се опитаме да ремонтираме недостатъците на единия, той влиза в противоречие с другия. А когато тръгваме на ремонтираме другия, той влиза в противоречие с първия. И това е една безконечна игра. Та по съвсем елементарна логика на това, че системата за средно образование се управлява от един закон, издигнахме тезата и системата за висшето образование и науката да се управлява от един закон, в който всеки да си намери мястото като институция, която осъществява само преподаване, само наука или и двете. Това ще бъде свързано и с израстването на кадрите. Така че по този въпрос предстоят разговори и ако се получи политически мандат в лицето на МОН, ще окажем необходимото съдействие в разработването на този единен закон.
Ще дам един пример – в Закона за висшето образование се казва, че пред магистри трябва да четат лекции само хабилитирани преподаватели, а не асистенти и главни асистенти. В Закона за развитие на академичния състав пък се казва, че главният асистент може да бъде научен ръководител на докторант. И се получава така, че ние не му даваме право да чете лекции на магистри, но може да ръководи докторант. Защо да се опитваме да съгласуваме два закона, когато всичко може да бъде в един, при който много по-лесно могат да се регулират вътрешните противоречия.
Фокус: Имате ли статистика каква част от студентите, завършили УНСС, започват работа по специалността си?
Проф. Стати Статев: Повече от 95%. Преди 5-6 години тогавашният министър на труда и социалната политика Тотю Младенов, въз основа на данни на НОИ, написа в нашата Златна книга: „Гордея се да бъда в университет, чиито възпитаници се реализират в 97% по специалността, която са завършили“.
УНСС няма проблем с реализацията на своите възпитаници. Проблемът е, че когато се даваха акредитации през всичките тези години, от 51 университета в България в 27 беше разрешено да се преподават „Икономика“ и „Администрация и управление“. Защото ако един човек е завършил „Финанси“, „Икономика“ или „Бизнес икономика“ в УНСС, той веднага си намира работа. Това е оценка на бизнеса. Но ако е завършил там, където тези специалности не са в основния профил на университета, естествено, че има проблеми.
Приехме много добра стратегия за висшето образование. Надявам се, че постепенно държавата ще направи необходимото образованието да се осъществява от тези висши училища, които наистина са най-компетентни. УНСС също би могъл да открие медицински или инженерен факултет, но не считам, че това е сериозно, дори да носи много пари. Така че има какво да се направи и очаквам когато държавата поръчва кадри, да преценява на кой университет какви кадри да поръчва.

Цветилена СИМЕОНОВА

2017-09-20 - 11:14

Телевизия „Европа“, 20.09.2017 г.

За качеството и количеството в българските университети

Интервю на проф. Стати Статев, ректор на УНСС

2017-05-30 - 15:12

Радио „Фокус“, „Добро утро, България”, 14.07.2017 г.

Каква е равносметката след проведените кандидатстудентски изпити в УНСС

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) обяви два дни предварително първото класиране с резерви. Как протича кампанията тази година – в следващите минути ще разберем от ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Проф. Стати Статев: Добро утро на вас и вашите слушатели.

Водещ: Проф. Статев, как протича кандидатстудентската кампания тази година?

Проф. Стати Статев: Както всяка година, и тази година кандидатстудентската кампания протича нормално. На предварителните и на редовните изпити в УНСС се явиха над 10 000 кандидат-студенти. Това е приблизително толкова, колкото и през миналата година, но броят на първокурсниците, които ще приемем тази година, е по-малък – 3821 студенти. Публикувахме класирането по-рано, имаме и резерви. Надявам се, че кандидатите са мотивирани и ще се запишат в по-голямата си част още на първо класиране, а очаквам на следващите традиционни класирания – второ и трето, местата да бъдат запълнени.

Водещ: Нека да кажем на студентите, които ни слушат, какъв е срокът за записване или потвърждаване на класираните и потвърждаване на резервите.

Проф. Стати Статев: Записването започва от понеделник. Опциите са или да се запишат там, където са класирани, или да потвърдят, че искат да бъдат студенти в УНСС и да изчакат второто класиране. Ако не са класирани по първо желание, да изчакат дали няма да им стигне балът при второ и трето класиране и да се преместят в по-желана специалност. А може, разбира се, да се запишат и платено по държавната поръчка. Искам да напомня, че вече държавната поръчка, която получаваме, е в два раздела. Единият е обучение, субсидирано от държавата, а другият е платено обучение, в смисъл, че студентът сам покрива малката част от държавната субсидия.

Водещ: Кои са най-предпочитаните професионални направления и поднаправления тази година?

Проф. Стати Статев: Традиционно няма изненади. Мисля, че УНСС е единственият университет, който продължава да приема студенти само с успешно положен кандидатстудентски изпит. Нашият вътрешен рейтинг показва, че най-търсените направления и поднаправления са „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Икономика на инфраструктурата“, „Право“, „Администрация и управление“, „Приложна информатика, комуникации и статистика“.

Водещ: Кога ще бъде обявено второто класиране?

Проф. Стати Статев: Надяваме се да го обявим по-рано от обявеното, поне с един ден – в края на седмицата. Ако не успеем до петък, в събота при всички случаи ще го обявим.

Водещ: Наскоро бяха връчени сертификати за отличен успех на първите магистри от международната магистърска програма „Ядрена сигурност“. Какъв е интересът към тази програма?

Проф. Стати Статев: Интересът към тази програма е много голям, защото тя е уникална и в света. Тя е съвместна с Международната агенция за атомна енергия към Организацията на обединените нации и основният състав на студенти в нея е от държави, които предстои да развиват ядрена енергетика и ядрена инфраструктура – предимно от Африка, има и от Азия. Но отворихме възможност с пет места по държавна поръчка, по договореност с министъра на енергетиката Теменужка Петкова, да направим стратегически план, в който и нашите български специалисти, които са в сектора „Ядрена енергетика“, също постепенно през новата и следващите учебни години да преминат този курс на обучение.

Водещ: Да. Предвиждате ли нови специалности?

Проф. Стати Статев: Много е динамична ситуацията, особено в магистратурите. В бакалавърска степен не предвиждаме нови специалности, но в магистърската степен непрекъснато се променя както броят на магистърските програми, така и тяхното съдържание. И това става в непрекъсната комуникация както с бизнеса, така и с нашите партньори, чуждестранни университети.

Водещ: Проф. Статев, очаква ли се да има промяна на семестриалните такси в университета?

Проф. Стати Статев: Знаете, че през миналата и по-миналата година доста университети вдигнаха таксите. Ние запазваме тези такси все още, защото проблемът при нас не е да събираме повече пари от студентите. Проблемът е държавата да може да осигури по-голямо финансиране. Защото отново напомням, че финансирането за професионални направления „Икономика“, „Администрация и управление“ е най-ниското – 693 лева за година на студент, което е два пъти и половина по-малко, отколкото дава държавата за един ученик в гимназията.

Водещ: Да, успокоихме студентите.

Проф. Стати Статев: Но имаме разбиране от ресорното министерство, от министър Вълчев, че ще имаме решение на този въпрос, и то главно по изпълнение на Стратегията на висше образование, където все повече и повече средства се дават за качество на обучението. И тъй като по всички оценки и предстоящата акредитация при нас то е на достатъчно високо ниво, надяваме се по тази линия заплащането за по-високо качество на обучението да имаме достатъчно финансиране, което да позволи нормалното функциониране на университета.

Водещ: Да пожелаем успех на всички за второ класиране. Благодаря ви за това участие в сутрешния блок.

Проф. Стати Статев: Благодаря и аз. Успех и на вас.

Радио „Фокус“, 30 Май 2017 г.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев:
74 студенти с българска народност, предимно
от Молдова и Украйна, и 13 студенти
от Македония ще бъдат приети тази
година в университета

Министерският съвет утвърди общо 1135 места в български висши училища за студенти българи, живеещи извън страната. Най-голям брой места е отреден за УНСС. Колко студенти ще се обучават в него и от кои държави интересът към обучение във висшето учебно заведение е най-голям? Повече ще научим от ректора на УНСС проф. Стати Статев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус.

Водещ: Проф. Статев, традиционно предпочитан остава УНСС. Колко студенти ще бъдат приети там?
Проф. Стати Статев: Тази година ще приемем такива студенти по две линии. Едната е по постановление 103 на Министерския съвет от 1993 г., по което приемаме студенти от българска народност от различни страни – Албания, Казахстан, Косово, Молдова, Сърбия, Украйна. Основно са от Молдова и Украйна. УНСС през тази година ще приеме 74 студенти – толкова ни е отредената бройка. Другата линия е по постановление 228 на Министерския съвет от 1997 г., по което приемаме граждани на Република Македония. Тази година те ще бъдат 13.
Водещ: Към момента колко такива студенти се обучават в УНСС и в кои специалности?
Проф. Стати Статев: В момента в УНСС се обучават над 250 студенти. Специалностите са различни, зависи от техните предпочитания, но основният интерес е към „Икономика“ и „Администрация и управление“.
Водещ: Вие споменахте някои от държавите, от които са основно студентите. Тези ли са страните с най-голям интерес за обучение в УНСС?
Проф. Стати Статев: Да, това са страните, традиционно това е нашата диаспора в Украйна и Молдова, много силно присъствие има и на студенти от Сърбия. Това студенти предимно от Западните покрайнини и от Македония. Това са четирите страни, от които масово идват студенти по тези направления.
Водещ: Какво според вас е притегателно за чуждестранните студенти, защо всъщност избират да получат образованието си у нас в университети като УНСС?
Проф. Стати Статев: Може би най-притегателно е това, че от 10 години имаме 10 специалности – това са елитните ни специалности, които се преподават изцяло на английски език. Това беше много силен ход, който направихме преди десет години, и който привлича не само чуждестранни студенти по тези две линии, за които говорим, а изобщо чуждестранни студенти. Другото, което привлича тази група студенти, е получаването на европейска диплома и европейско приложение към нея, което я прави разпознаваема в цяла Европа и света.
Водещ: Знаем, че УНСС осъществява и много добро взаимодействие с редица чуждестранни университети. Нека изброим някои от тях и да кажем в кои сфери и направления се поставя по-сериозният акцент на това взаимодействие.
Проф. Стати Статев: УНСС има активни контакти с над 30 чуждестранни университета по линия на „Еразъм плюс“ за мобилност на студенти. Двустранни споразумения за академично сътрудничество имаме с повече от 100 университета. Това също добавя към качеството и привлекателността на УНСС, защото имаме и двустранни магистърски програми. Най-старата – „Европейски бизнес и финанси“ – е с Университета Нотингам Трент, Великобритания, която работи повече от 10 години. Тя е изключително качествена. Магистрите получават двойна диплома – и от единия, и от другия университет. Има още десетина такива програми. В момента работим по магистърска програма съвместно с Университета в Рим.

Отварянето на УНСС извън границите – в Европа и извън нея, с контактите, които в момента осъществяваме с Китай, е необходимо условие, за да може университетът ни да бъде достатъчно добре разпознаваем в европейското и в световното образователно пространство.
Водещ: Казвате разпознаваем в европейското пространство. Може ли да се каже, че отговаря адекватно на стандартите, поставени от останалите европейски университети?
Проф. Стати Статев: Смело мога да кажа, че качеството на обучението в УНСС е далеч над средноевропейското и за това доказателство са многото чуждестранни студенти, европейски, и то от развити страни, които идват на мобилност за семестър или за година в нашия университет. Фактор е и комуникацията, която имаме с тях, а също и с нашите студенти и преподаватели, които реципрочно отиват в чуждестранни университети. Просто няма как да оцелееш в съвременния свят, ако не си адекватен на международните изисквания.

Виктория МЕСРОБОВИЧ

2017-05-17 - 14:00

Радио „Фокус“, 17 Май 2017 г.

Проф. Стати Статев: Добрите взаимодействия с бизнеса, работодателските организации и качествените преподаватели правят УНСС привлекателен за студентите и водещ в страната

Днес УНСС ще отбележи 97-та годишнина от създаването си. Какво е предвидено по повод честванията и каква е равносметката от почти вековната история на университета? Повече ще научим от ректора на УНСС проф. Стати Статев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Проф. Статев, днес УНСС ще отбележи 97 години от създаването си. Какво е предвидено в програмата по отбелязването?
Проф. Стати Статев: В УНСС има практика, когато навлезем в съответната годишнина, катедрите и студентските организации, факултетите, както и университетът, всички по-важни мероприятия да ги подчиняват и посвещават на съответната годишнина. Така че това, което предстои днес, е една кулминация на отбелязването на 97-та годишнина. За наша голяма радост, тя ще започне с първа копка на строителството на нов учебен корпус на УНСС по Оперативна програма „Региони в растеж“ и с помощта и на държавата. Корпусът ще увеличи с 20% капацитета на УНСС – най-големия университет в страната, в който се обучават 22 000 студенти. След това ще отдадем почит с поднасяне на цветя и венци на паметника на нашия основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев и ще приключим с откриването на т.нар. Стена на славата“, на която са изписани имената на преподавателите и възпитаниците на УНСС в държавния елит на България.
Водещ: Каква е равносметката ви за изминалите години от създаването на университета до днес?
Проф. Стати Статев: Сами разбирате, че за близо вековен юбилей може много да се говори за това каква е равносметката, но със сигурност мога да кажа, че със своето възникване като втори университет в България през 1920 г., Свободният университет за политически и стопански науки, чийто приемник е Университетът за национално и световно стопанство, винаги е бил генератор на държавния, управленския, стопанския и бизнес елит на страната. На Стената на славата, за която вече споменах, ще може да се види, че сме дали на България четирима председатели на Народното събрание, девет заместник-председатели, 10 министър-председатели, 17 заместник-министър председатели, около 100 министри. Между другото, в настоящия кабинет повече от половината от 17 министри – 9, са възпитаници и преподаватели на УНСС. Ще видим, че сме дали 10 управители на Българската народна банка и още много представители в елита на държавата. Може би това е една от силните страни на нашия университет, защото преобладаващата част от преподаватели ни, освен добри академични учени и преподаватели, са и с много сериозни позиции в практиката, а това придава друг смисъл и качествено обучение.
Водещ: Освен добрите преподаватели, с какво УНСС успява да остане привлекателен за студентите?
Проф. Стати Статев: Привлекателен е и с това, че ние се стремим винаги да бъдем на вълната на съвременното развитие. Поддържаме много силни връзки в субординацията както надолу, така и нагоре. Имаме много силни връзки със средното образование. Помага и Асоциацията на икономическите училища в България, в която вече членуват над 60 училища от цялата страна, които са доказани с това, че техните отличници продължават своето обучение в УНСС. Организираме мащабна система от олимпиади в тези училища и първенците от тези олимпиади придобиват правото да бъдат студенти в нашия университет. Естествено продължаваме връзката нагоре, по вертикала. Освен с бизнеса имаме изключително добри работни отношения и с основните работодателски организации в България – Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България и др. Непрекъснато ползваме бизнес експертизата за усъвършенстването на нашите учебни планове. Ползваме ги като лектори и за срещи с нашите студенти, на които те задълбочават своите познания в практиката, след което пък те приемат студентите на стажове.
Водещ: Точно това е и една от критиките към университетите у нас – че не отговарят на нуждите на бизнеса. Т.е. можем да кажем, че подобни обвинения не биха били валидни за УНСС?
Проф. Стати Статев: Разбира се. Просто трябва да се работи. Иначе взаимните обвинения, че университетите не произвеждат добри кадри за бизнеса, а университетите да казват, че този бизнес не е такъв, какъвто трябва да бъде, не изглежда сериозно. Такива са реалностите в нашата родина. Това е нашето висше образование, това е нашият бизнес и аз не мисля, че те изглеждат толкова зле на фона на световната картина.
Водещ: Оттук нататък с какви политики и програми ще се захванете, за да запазите водещото място на висшето учебно заведение в страната?
Проф. Стати Статев: При всички случаи, работим в посока колкото се може повече да разрастваме дейността си извън страната, непрекъснато да създаваме нови партньорски контакти. Имаме близо 30 споразумения за мобилност по програмата „Еразъм +“ с университети както от Европейския съюз, така и извън него. Разполагаме и с 10 бакалавърски специалности, които се изучават само на английски език, които са естествената среда за привличане чуждестранни студенти. Изпращаме наши студенти, преподаватели и служители по този обмен да трупат и да предават опит. Имаме и съвместни магистърски програми с авторитетни чуждестранни университети. Най-дългосрочната е с Университета Нотингам Трент – Великобритания, която функционира повече от 10 години, а в момента работим по създаването на нова съвместна магистърска програма по международна икономика и политика с Университета в Рим. Завоюването и запазването на името в съвременния глобализиращ се свят се постига само ако изявяваш себе си, колкото се може повече, не само в страната, но и извън нея.

Виктория МЕСРОБОВИЧ

2017-04-27 - 12:54

БНР, програма „Хоризонт“, предаването „12+3”, 27.04.2017 г.

С 8 на сто се намалява приемът на студенти за следващата учебна година

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите

Водещ: С 8 на сто се намалява приемът на студенти за следващата учебна година. Това реши служебният кабинет на вчерашното правителствено заседание. През учебната 2017/2018 година държавата ще субсидира обучението в 37 висши училища на общо 45 584 студенти. Каква е реакцията на Съвета на ректорите? Добър ден казвам на проф. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Здравейте, проф. Статев.
Проф. Стати Статев: Здравейте и добър ден на вас и вашите слушатели.
Водещ: Как в Съвета коментирате орязването на приема за следващата учебна година?
Проф. Стати Статев: Ако гледаме на намаляването на държавната поръчка, която всяка година излиза с постановление на Министерския съвет, това се приема за съвсем нормално, защото то е част от Стратегията за висше образование, която беше приета и единодушно подкрепена от Съвета на ректорите и правителството преди няколко години. Но конкретно за тази година напрежението е от това, че намаляването на приема дойде след като беше преминала цялата съгласувателена процедура вътре в университетите, която започва от катедрата, водеща специалност, факултета, Академичния съвет на университета и след това се договаря с Министерството на образованието и науката. И когато този процес беше приключен към края на януари – началото на февруари, изведнъж обратно дойде намаляването и това постави в доста неудобно положение всички университети. Така че намаляването е ясно, стъпаловидно, защото това сочат и демографските процеси, това сочат и миграционните процеси, но то трябва да става своевременно. И нашият апел към Министерството на образованието и науката е за следващата година това договаряне и този процес да започнат своевременно, както се казва – още от излизането на постановлението за приема за тази година.
Водещ: Защото във всички висши училища тече кандидатстудентската кампания, нали така? Предварителните изпити вече минаха.
Проф. Стати Статев: Да. Голяма част от предварителните изпити преминаха. В някои университети те започват още през октомври с нагласата за бройката, която вече са коментирали.
Водещ: Вие сте си направили някакви разчети колко студенти ще приемате. Сега приемът се съкращава общо с 8% за всички висши училища. Направен ли е обаче разчетът кое училище с колко трябва да съкрати приема си?
Проф. Стати Статев: Тези разчети бяха направени в Министерството на образованието и науката и за съжаление бяха сведени едва ли не за информация на университетите. Така че общата бройка я имаме, както и за някои специалности по професионални направления, защото тя е отразена в постановлението на Министерския съвет. Там за всеки един университет, в приложението на постановлението, са дадени точните бройки, които ще бъдат приети, по образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“, по форми на обучение – редовна, дистанционна и задочна, и по професионални направления. Вече разпределението на специалностите вътре в професионалните направления е работа на съответния университет и неговите ръководни органи.
Водещ: Заради съкратения прием, проф. Статев, има ли ректори, които се опасяват, че няма да могат, образно казано, да вържат бюджета на висшето училище за следващата година?
Проф. Стати Статев: Това е дълъг разговор. Бих казал и заради съкратения прием. Ще се върна малко по-назад. На няколко пъти се вдига равнището на минималната работна заплата, без за това да се предвиждат бюджетни компенсации. Тоест, ние имаме вдигане на минималната работна заплата, което води до цялостно вдигане на работните заплати, а за това нямаме бюджетна компенсация. И това доведе в редица университети заплати на служители, дори на обслужващ персонал, да се приравнят със заплати на научно-преподавателски персонал, тоест, да се наруши сложилата се във времето договореност със социалните партньори за структура на заплащане. И това намаляване на броя на студентите, което естествено ще доведе след себе си и намаляване на държавната субсидия, също допълнително ще наложи икономическо ограничение. Когато се предприемат такива действия, свързани включително и с намаляване на броя на студенти, при всички положения трябва да се има предвид и как това ще се отрази текущо и стратегически върху финансовото състояние на университета. Ясно е, че промени трябва да има, ясно е, че системата трябва да бъде преструктурирана, но това трябва да става плавно, без да създава излишно социално напрежение.
Водещ: А имате ли информация кои от висшите училища ще пострадат най-много? Кои трябва да съкратят най-много бройки?
Проф. Стати Статев: Това ще стане ясно, когато получим бюджета за следващата година. Тези промени фактически ще се отразят на финансовата 2018 година, тъй като в образованието има разминаване на учебната година, която започва обикновено през септември и свършва в края на юни, с финансовата година, която е календарна година. Така че този ефект ще се получи с лаг, когато се направи държавният бюджет, когато се направи бюджетът на Министерство на образованието и науката, когато ние получим своите контролни числа, което става в края на годината. И тогава можем наистина да кажем кой с колко е притеснен и притиснат и има ли резерви нещата текущо да вървят нормално. Защото в крайна сметка задачата на университетите е да обучават студентите и да правят наука. Особено на тези 37 университета, за които говорим – те са държавни.
Водещ: Моля ви да коментирате и още една наредба, която вчера прие служебният кабинет. Тя е свързана с специалността „Право“. В УНСС също имате специалност „Право“. Знаете, кабинетът прие тази специалност от следващата учебна година да се изучава само редовно – задочната форма отпада. Одобрявате ли това решение и всъщност то не е ли дискриминационно, проф. Статев?
Проф. Стати Статев: Лично аз одобрявам това решение. За мен задочната форма е остаряла, тя е анахронизъм от времето преди повече от половин век, когато е било необходимо бързо да се създадат висши кадри за националната икономика и въобще за държавата. Няма как да се обоснове в XXI век логиката да може да се издават дипломи с еднакъв ценз на хората, които са учили пълен хорариум, и на тези, които са изучавали 50% от хорариума. Така че в университета, на който аз съм ректор – УНСС, задочна форма на обучение няма, не само в Юридическия факултет.
Водещ: Как обаче да се обучават тези млади хора, които имат финансови затруднения и не могат да си позволят да учат редовно и трябва да работят, за да се издържат?
Проф. Стати Статев: Съвременната форма на задочното обучение е дистанционното обучение, в което по-малкият хорариум се компенсира с редица други възможности.

Водещ: Това е алтернативата?
Проф. Стати Статев: Това е алтернативата. Що се отнася до социалния елемент, държавата е създала достатъчно възможности по линия на студентското кредитиране, по линия на възможностите на самите университети да подпомагат студентите. Така че не намирам едно такова обяснение като аргумент да се запази неадекватна за съвремието ни форма на обучение.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. В „12+3“ чухте проф. Стати Статев – ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите.

2017-01-14 - 09:49

в. Труд, 14 януари 2017 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Държавата и бизнесът могат па регулират изтичането на кадри

Университетите не трябва самоцелно да решават какви специалности да развиват

– Проф. Статев, според рейтинговата система на университетите за 2016 г. най-много студенти се обучават по направление „Икономика“ – в страната те са 52 хиляди. Следват тези със специалността „Администрация и управление“ – 23 хиляди, според вас какъв процент от тях намират реализация по специалността си в страната ?

– Не знам какъв е средният процент за страната колко от завършилите направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ работят по специалността си. Но завършващите специалностите в тези две професионални направления в УНСС намират много добра реализация на трудовия пазар.Това е една от причините нашият университет винаги да запълва държавната си поръчка и интересът към него да не спада въпреки демографския срив. Затова неслучайно УНСС получи единствената специална награда за най-голям принос в българската икономика за 2016 г. в стандартизираната класация„Комплексна оценка“ на рейтинговата система.

Но дори да не знаем точния процент, е ясно, че има проблем в структурата на държавната поръчка по професионални направления, която е основата на структурата на завършващите висшисти. Не е нормално в повече от половината от общо 51 висши училища в страната да се изучават тези две професионални направления и държавата години наред да им дава такъв прием на студенти, какъвто те искат, въпреки че години наред те да не го запълват. Нужна е гъвкава държавна политика, която да определя държавен прием, който е реален и необходим, а не колкото иска всеки университет. И да го дава на доказаните университети в дадено направление.

– Възможно ли е специалността „Икономика“ да изчерпи ресурса си и да стане второто право (все повече студенти записват право, но и не намират реализация)?

– Всяка държава има нужда и от прависти, и от икономисти, и от инженери, и от лекари, и от всички останали специалисти с висше образование, необходими за функционирането й. Въпросът е как държавата регулира този процес с ограничения ресурс, с който разполага. Не считам, че е правилна политиката да се редуцира „производството“ на икономисти за сметка на това на инженери, защото това е грешна „политика на махалото“ – след 7-8 години може да се окажем в обратната ситуация – с повече инженери и по-малко икономисти. Нещо повече – трябва да е ясно какви икономисти (финансисти, счетоводители, трудовици, отраслевици и т.н.) и какви инженери (ядрени, хидроинженери, хардуеристи, софтуеристи и т.н.) са в повече и кои са недостатъчно.

Добра е държавната политика, която започна МОН с премирането на университетите, които обучават най-добрите кадри в съответните професионални направления, като им дава по-голяма субсидия за по-високо качество (според Стратегията за висше образование през 2020 г. 60% от субсидията на университетите трябва да се дава за качество). Но са необходими и по-смели съпътстващи решения. Например с договор държавата да поеме пълната издръжка на необходимите й кадри (включително стипендия и общежитие) срещу ангажимент след завършването пет години те да работят за нея.

– Може ли да се постигне тясна връзка между бизнеса и образованието, така че университетът да произвежда готови кадри за индустрията?

– В това отношение има известно неразбиране. Университетът не е ПУЦ (професионално-учебен център), който подготвя кадри с определени умения и навици за дадена професия. Университетът обучава кадри със съвременни знания, които те да прилагат и развиват творчески в практиката. В това отношение срещаме пълното разбиране на бизнеса, който е наш партньор в перманентния процес на усъвършенстване на учебните планове на различните специалности и на учебните програми по всеки един лекционен курс, при създаването и развитието на нови специалности, при осигуряването на стажовете и практиките на нашите студенти.

– Но бизнесът има нужда от т. нар. среднисти (със средно специално образование). Това означава ли, че страната ни е пренаселена с висшисти без практическо образование?

– Това е друг въпрос. Ние почти „затрихме“добрата система на средните професионални училища (техникумите) и сега се опитваме да „открием колелото“ с т.нар. дуално обучение. Все още е възможно да се възроди средното специално образование, но това може да стане със съвместните усилия на всички страни в този процес.

Когато фирмите търсят кандидати за работа, много често пишат в обявите: „наличието на магистърска степен е предимство“. И нашите деца, след като получат дипломите си за бакалавър, продължават с магистратура – понякога и с две, и така стават 30-годишни, без нито един ден трудов стаж и трудови навици. Например, за да станеш редови счетоводител, не е нужно да си магистър, та дори и бакалавър. Необходимо е да си завършил средно професионално училище по специалността и след това, ако решиш да се развиваш, продължаваш с висше образование. И това се отнася за почти всички професии.

– През октомври подписахте рамково споразумение с КРИБ за сътрудничество между двете институции. Има ли вече някакви резултати и какви бъдещи цели сте набелязали?

– С КРИБ, както и с другите национално признати работодателски организации си сътрудничим много отдавна. Подписването на споразумението бе просто формално институционализиране на това партньорство. Имаме договор и с БСК, до няколко месеца ще сключим и с АИКБ. Преди две години поставихме началото на инициативата „Академия Икономика“. Резултатите са добри, защото усилията са общи и непрекъснати. Целта, която си поставяме, е заедно – Съветът на ректорите на висшите училища в България и бизнесът, да предложим на държавата законови промени. Ще дам пример с последната промяна в ЗВО, която разреши на висшите училища да извършват стопанска дейност, но още няма правилник, който да уреди как да става това.

Друг въпрос е възможността изтъкнати професионалисти от практиката да участват в учебния процес. Защото според сега действащите архаични правила те могат да водят до 10% от учебен курс, което значи от 3 до 6 часа. А е редно с решение на съответния университет такива авторитетни експерти да могат да водят и пълни учебни курсове с практическа насоченост.

– Как може да спрем изтичането на кадри в чужбина?

– В съвременния глобален свят има свободно движение на ресурси, хора и капитали, така че въпросът е с повишена трудност. Не можем да спрем изтичането на кадри в чужбина с „желязна завеса“, но може да го регулираме чрез държавата и бизнеса. Вече споменах, че е напълно нормално те да поемат пълната издръжка на обучението на кадрите с висше образование, които са им необходими, като за сметка на това ги задължат след завършването си да работят пет години за тях. Ако това не стане, защото завършилият е намерил по-добра работа у нас или в чужбина (в обичайния случай за повече пари), нека тогава да върне разсрочено за същия период от време направените за него разходи на държавата или на бизнеса и те да се насочат към друг.

Нямаме право да разхищаваме и без това малкото държавни пари за образование, нужно е да ги използваме много по-ефективно. Сега най-бедната страна в ЕС е интелектуален донор на останалия свят. Добре ли е за държавата, ако например инженерите или лекарите, които образоваме с национален ресурс, да отиват на работа в чужбина? Не! Въпрос на регулация. Още повече че една част от нашите младежи заминават за чужбина не защото българското образование е толкова лошо, а защото не виждат бъдещата си реализация в България.

– Пълни ли са студентските общежития и имате ли план за бъдещи ремонти на старите блокове?

– Студентските общежития на УНСС не са пълни, те са препълнени. Ние сме единственият университет, на който не достигат места. УНСС има 12 блока с 5000 места и три студентски стола, получени при разпределението преди 20 години. През това време той стана най-големият университет в страната с около 22 000 студенти. Всяка година имащите право на общежитие са между 7500 и 8000. Затова запълваме нашите места и чакаме колегите от другите университети, след като настанят техните студенти, да ни дадат останалите им свободни места. Благодарни сме за това. Проблемът е, че учебната година в УНСС започва в средата на септември, а в другите университети – от половин до един месец по-късно. Така минава половината семестър, докато настаним всички студенти, което не им позволява да учат нормално – спят при приятели или пътуват всеки ден. А тези общежития са построени от държавата за студентите, за нашите деца. Очакваме МОН да преразпредели общежитията в Студентския град съобразно новите реалности.

Що се отнася до състоянието им – половината от блоковете са напълно ремонтирани според изискванията за енергийна ефективност. Предстои поетапното саниране и на останалите в зависимост от предоставяните ни от държавата ресурси и собствените средства.

– Кои професии и специалности ще бъдат най-търсени през следващите няколко години?

– За висшето образование не е толкова важно какви ще са най-търсените специалности през следващите няколко години, защото след пет-шест години ще завършат тези, които започнаха обучението си през настоящата академична година. Въпросът е какви специалисти ще са нужни на държавата след десет и повече години. А за това е необходима национална стратегия за развитие, която да се следва от всяко правителство. Ако тази стратегия предвижда да развиваме ядрена енергетика, ще обучаваме такива кадри, ако ще се развиваме преимуществено в областта на туризма – други, ако ще работим софтуерни услуги на аутсорсинг – трети и т.н. Разбира се, трябва да отчитаме и промените с навлизането в Индустрия 4.0. Но едно е ясно – университетите не може и не трябва да бъдат оставени от държавата самоцелно да решават какви специалности да развиват.

– Какви са предизвикателствата пред научноизследователската дейност в УНСС?

– По традиция УНСС, като най-голямо висше бизнес училище в страната и в Югоизточна Европа, е флагман на икономическата наука. Работим в две основни направления. Едното е развитието на научните контакти и участието в съвместни проекти с повече от сто сродни партньорски университета от ЕС и света. Успешно ръководим и участваме в множество национални, европейски и други международни научноизследователски проекти. Другото направление е подпомагане на държавата и бизнеса при разработването на икономически и управленски стратегии, планове и решения. Очакваме Министерският съвет да разкрие три института в УНСС – по икономика и политики, по предприемачество и по творчески индустрии и бизнес. Почти във всяка от 33-те катедри имаме функциониращи научноизследователски центрове по съответните научни направления. Все повече студенти и докторанти участват в изследователската дейност. Всяка година приемаме около 100 докторанти, които, след като защитят, стават естествената ни интелектуална база за бъдещи преподаватели и изследователи.

Неотдавна Академичният съвет реши да бъде създадено търговско дружество „УНСС Консулт“, което да предлага институционално насочено нашата научна продукция и експертиза. Така ще реализираме едно от важните си предимства, че повече от половината преподаватели и учени на УНСС са на ключови позиции в държавната администрация и бизнеса.

***

Нашият гост
Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник на Английската гимназия в Бургас и на Националната природо-математическа гимназия в София. През 1980 г. завършва специалност „Политическа икономия“ в УНСС, а през 1984 г. – „Математика“ в СУ. Ректор е на УНСС от декември 2011 г. и зам.-председател на Съвета на ректорите от февруари 2012 г. Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Ръководител на катедра „Икономикс“.

Катерина КОВАЧЕВА

2016-12-29 - 14:35

Агенция „Фокус“, 29 Декември 2016

Проф. д.ик.н. Стати Статев:
УНСС се утвърждава все повече като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с постиженията на Университета за национално и световно стопанство през 2016 година.

Фокус: Проф. Статев, през 2016 г. Университетът за национално и световно стопанство реализира редица инициативи, подписахте меморандуми за сътрудничество с няколко големи институции. Можем ли да кажем, че 2016 г. беше успешна за университета?

Проф. Стати Статев: 2016 г. беше поредната успешна година за УНСС. Радвам се, че сте забелязали продължаващото развитие и умножаване на контактите ни с държавните институции и с бизнеса, както и със системата на средното образование, откъдето идват нашите студенти. Важен критерий за успешност е и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и съдържанието на учебните програми на всяка една от близо 50-те бакалавърски специалности, на повече от 100 магистърски и 40 докторантски програми спрямо променящите се изисквания на съвременната наука и практика в пряк диалог с държавните институции, бизнеса, студентите и колеги от сродни университети.

УНСС се утвърждава все повече и като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива. Нараства броят на научноизследователските проекти, финансирани от Европейския съюз, от национални и собствени източници.

Фокус: Какви бяха най-големите Ви постижения през годината?

Проф. Стати Статев: Ако погледнете университетския ни сайт, ще се убедите, че в УНСС всеки ден „ври и кипи” от събития, свързани с образователния и научния живот – учебни занятия от понеделник сутрин до неделя вечер, публични лекции на министри, депутати, бизнесмени, посланици, научни конференции, кръгли маси, срещи-дискусии, студентски форуми… В тази ситуация е трудно да отлича най-големите постижения през годината, но не мога да не отбележа някои от тях. За поредна година УНСС запълни над 100% приема на студенти и продължава да е най-големият университет в България – единственият с над 20 000 студенти (21 880 за учебната 2015/2016 г., като през настоящата 2016/2017 г. ще надхвърли 22 000), и най-големият бизнес университет в Югоизточна Европа.

Но това е само количествената страна. В трите основни направления на УНСС – „Икономика”, „Управление и администрация” и „Политически науки”, в които се обучават около 90 на сто от нашите студенти, имаме едни от най-високите акредитационни оценки в страната. Успешно се развива и Юридическият ни факултет, който навърши 25 години, както и „Журналистика“ и „Социология“. Засилихме участието си в европейски и национални научни проекти.

Фокус: Колко студенти за първи път прекрачиха прага на УНСС тази година?

Проф. Стати Статев: Приемът на бакалаври и тази година традиционно е успешен. Запълнихме всичките места от държавната поръчка – 4 100. Изпълнихме и държавната поръчка от 1 100 магистри, приехме около 1 300 магистри платено обучение. Очакваме през януари да се запишат още около 500 магистри и около 100 докторанти. Така че през учебната 2016/2017 година повече от 7 000 нови студенти в трите степени – бакалавър, магистър и доктор – се вляха в академичното семейство на УНСС.

Фокус: Кое според вас мотивира младите да изберат УНСС за своята Алма матер?

Проф. Стати Статев: На първо място това е доказаният и непрекъснато нарастващ в годините академичен авторитет на УНСС в обществото като лидер на висшето бизнес образование в страната. Дипломата на УНСС е сериозна гаранция за успешно кариерно развитие според българските държавни и частни работодатели. Направихме успешна кандидатстудентска кампания в различни измерения – от прекия контакт със средните училища в страната, които са традиционен „доставчик” на бъдещите ни студенти, до мащабна дигитална кампания, за да може младите хора да бъдат максимално информирани за възможностите, които им предлага УНСС по време на следването и след завършването. Много добре работи създадената под егидата на УНСС Асоциация на икономическите училища в България, която е ефективна форма за непрекъсната връзка със средното образование. Организираните от асоциацията национални средношколски олимпиади и конкурси по различни направления на икономическата наука, вече станаха традиция и техните лауреати получават правото да учат в УНСС. През миналата учебна година тази практика бе поета и от останалите професионални направления, така че УНСС има вече много силно и перманентно присъствие в средното образование на страната. Друг фактор, който привлича младите хора към УНСС, са десетте бакалавърски специалности с преподаване на английски език, а също и толкова магистърски програми, някои от тях съвместни с водещи европейски университети.

Сериозна роля играе и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и програми във взаимодействие с бизнеса, както и все по-силната практическа насоченост на преподаването. Важно е също така, че почти всички студенти на УНСС участват в разгърнатата ни система за студентски стажове и практики като основа за бъдещата им реализация.

Сериозни са възможностите за студентска мобилност, чрез която студентите учат един или два семестъра в престижни чуждестранни университети-партньори на УНСС.

Фокус: В кои сфери ще се стремите университетът да се развива през новата 2017 г.?

Проф. Стати Статев: УНСС ще продължи да се развива в традиционните си направления. Заедно с това имаме амбицията да реализираме новите възможности, дадени на висшите училища с последните промени в ЗВО. Най-важната от тях е правото за осъществяване на стопанска дейност. Вече има решение на Академичния съвет за създаване на търговско дружество „УНСС Консулт”, което ще реализира научния ни продукт. Предстои разкриване с акт на Министерския съвет на три института към УНСС – по икономика и политики, по творчески индустрии и бизнес и по предприемачество.

Фокус: Какви са основните Ви цели за предстоящата година?

Проф. Стати Статев: Изконните ни цели са създаването на все по-добри кадри с висше образование за нуждите на националната икономика и държавното управление. УНСС има своето достойно място в създаването на управленския и бизнес елит на България и ще продължава да го разширява и утвърждава. Ще направим отново всичко необходимо УНСС да продължи да бъде най-голямото висше бизнес училище в страната и региона. В по-частен план ще продължим да утвърждаваме навлязлата във второто си десетилетие съвместна с Университета Нотингам Трент магистърска програма „Европейски бизнес и финанси”, уникалната в световен мащаб магистърска програма „Ядрена сигурност” под егидата на ООН, съвместните докторантски програми със Свободния университет в Брюксел и др. В областта на материалната база започваме строителството на нов модерен корпус на УНСС с близо 10 000 кв.м., което ще увеличи разгърната ни застроена площ с около 20% и ще създаде по-добри условия за обучение и научноизследователска дейност. Предстои завършването на общата програма за енергийна ефективност с поставянето на изолация на старите корпуси и заменяне на осветлението със съвременни енергоспестяващи осветителни тела и собствено производство но електроенергия.

Фокус: Планирате ли провеждането на нови инициативи и какви?

Проф. Стати Статев: В областта на преподаването продължава закриването на стари и разкриването на нови магистърски специалности, съобразени с динамичните изисквания на пазара на труда. Вече имаме три одобрени проекта към фонд „Научни изследвания”, работата по които ще започне през 2017 г. Очакваме да успеем в надпреварата за изграждане на Център по компетентност за големи данни, с който ще дадем сериозен принос в синхронизирането на различните статистики и източници на информация в страната и реално ще допринесем за оптимизиране на управленските процеси на национално, секторно и отраслово ниво.

Наскоро получихме информация, че Шанхайският университет (след повече от година интензивни преговори, включително на ниво заместник-министър на науката на Китай) е взел решение за създаване на съвместна образователно-научна структура с УНСС.

В областта на електронизацията на обслужването на учебния процес през 2017 г. предстои за първи път новоприетите студенти да получат електронни студентски книжки, с което се затваря кръгът на вече съществуващите и утвърдени в годините електронно изпитване, електронни протоколи и електронни главни книги (с уникални електронни университетски подписи на всеки преподавател). В електронизацията на учебния процес, особено за целите на дистанционното обучение, продължава интензивно прехвърлянето на учебните курсове и учебните материали на електронни носители и тяхното уеб-базиране, за сметка на постепенния отказ от хартиени носители. Вече споменах и за мащабната строителна програма през 2017 г. Като цяло УНСС се готви да посрещне достойно вековния си юбилей през 2020 г.

Фокус: Успяват ли днес висшите училища да се справят с изискванията на модерния, съвременен живот?

Проф. Стати Статев: Не мога да отговаря за всичките 51 висши училища в страната, защото проблемите пред всяко едно от тях са различни и специфични. Но смело мога да заявя, че УНСС в това отношение се справя добре. В съвременния информационен свят, когато всички имат достъп до все повече информация, няма как преподавателят да се изправи пред студентите и да им чете какво е написал в учебника си. Той трябва да бъде над това, да маркира най-новото развитие на проблема в теорията и практиката, да учи студентите си на творческо мислене. Младите хора са много чувствителни на тази тема. Те ценят времето си. Силата на УНСС е, че преобладаващата част от нашите преподаватели, освен доказани учени и преподаватели, са и практици на сериозни позиции в областта, в която работят. Например отдавна се отказахме от архаичната форма „задочно обучение”, премахнахме последователно упражненията в магистърска степен, а след това и в трети и четвърти курс на бакалавърската степен. През 2017 г. ще продължим диалога къде в първи и втори курс да останат упражнения или семинарни занятия – дали само там, където е необходимо индивидуално практическо обучение – например по информатика. Всичко това предполага нова методика и методология на водене на учебния процес.

Имаме много интензивен обмен на студенти с водещи европейски университети, а от 2016 г. – и с университети от Азия. Както чуждите студенти в УНСС, така и нашите, след завръщането си, дават висока оценка за качеството на преподаване в нашия университет. Мисля, че в това отношение УНСС се развива добре, но в съвременния свят това е непрекъснат процес – вече навлизаме в Индустрия 4.0 и трябва да сме готови за новите предизвикателства.

Фокус: Кои са най-сериозните проблеми на българското висше образование и предприеха ли се стъпки в разрешаването им?

Проф. Стати Статев: С промените в ЗВО през тази година беше направена поредна стъпка към решаване на динамичните проблеми пред висшето образование в страната. Предстоят промени и в ЗРАСРБ. Но една влезли в сила промените в ЗВО, отново заговорихме за нови – толкова е динамична средата. Ще спомена само някои от тях, по които има консенсус в Съвета на ректорите:

Да има равнопоставеност между държавните и частните висши училища при формиране на тяхната структура – да отпаднат изискванията в държавните университети катедрата да има минимум 7 преподаватели на щат, а факултетът – минимум 40, което води до изкуствени структури и невъзможност да се формират факултети по професионални направления.

Законът да осигури законова възможност изтъкнати доказани специалисти от практиката да участват по-активно в преподавателската дейност, а не както досега – не повече от 10% от лекционен курс, което е от 3 до 6 часа.

Фокус: Какво послание ще отправите към младите хора в България през 2017 година?

Проф. Стати Статев: Дерзайте! Вие сте нашето бъдеще и нашата надежда! Вярваме във вас!

Силвия МАРИНОВА

2016-12-12 - 13:17

Тв BG on Air, „Директно”, 08.12.2016 г.

Висшето образование

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите;
Яна Вангелова, председател на Националното председателство на студентските съвети

Водещ: И така, на студентския празник говорим със заместник-председателя на Съвета на ректорите и ректор на УНСС проф. Стати Статев и с председателя на Националното председателство на студентските съвети, Яна Вангелова. Здравейте, добре дошли и честит празник.

Проф. Стати Статев: Да е честит на всички студенти и на цялата академична общност.

Яна Вангелова: Да е честит на всички.

Водещ: Доста положителни неща се надявам да обсъдим днес. Иска ми се да започнем обаче от това доколко програмите на всичките над 50 университета в България, които се предлагат днес на студентите, са адекватни на пазара, на очакванията им, на това, което бизнесът иска, на нещата, които се случват около нас всеки ден?

Яна Вангелова: Невинаги това, което се предлага от висшите училища в страната, е това, което студентите са очаквали, но това невинаги е въпрос на самата програма на висшето училище. Понякога самите студенти не знаят какво представлява самата специалност, в която са влезли. Смятам, че добра стъпка в тази насока е това, че вече има кариерни центрове в средните училища, които все пак помагат младият човек да се ориентира и да влезе в специалност, в която очаква нещо определено да се случи, да получи определени знания и умения.

Водещ: Добре. Кажете ми, проф. Статев, как се правят тези програми? Като се обсъждат на ректорски, на декански, на факултетен съвет? Наистина обсъждат ли се тенденциите на пазара, онова, което бизнесът търси? Знаем, че бизнесът казва, че в голяма част от сферите има криза на кадри.

Проф. Стати Статев: Вие вероятно имате предвид учебните планове, защото учебният план е набор от дисциплини, които се изучават в дадена специалност.

Водещ: Добре, да го наречем учебен план.

Проф. Стати Статев: А в учебната програма е разписано какви теми съдържа всяка една учебна дисциплина.

Водещ: Аз съм сигурен, че и тук някой би имал забележки заради това как е разпределен броят часове и доколко една дисциплина е достатъчна като брой лекции, друга пък не толкова, но…

Проф. Стати Статев: Вижте, сложен е този процес. Има си ясна и точна процедура за него. По правило учебният план се създава в катедрата, която отговаря за тази специалност. Той се придружава от учебни програми за всеки един курс, заедно с екипите, които ще водят тези курсове. След като се обсъди и приеме от катедрен съвет, минава през факултетен съвет и отива за утвърждаване в академичен съвет, което го прави документ. Но това е формалната страна.

Водещ: По някакъв начин търси ли се обратната връзка със студентите…

Проф. Стати Статев: Разбира се.

Водещ: …със студентските съвети?

Проф. Стати Статев: Въпросът има малко по-друго измерение. В УНСС председателят на Студентския съвет е редовен член на Ректорския съвет и на всяко заседание има право да представя позициите на студентите по всички въпроси. Има искания на студенти, свързани с учебните планове и с учебните дисциплини, но това е сравнително рядко. Проблемът има по-друга насоченост – доколко учебният план отговаря на очакванията и на изискванията на бизнеса.

Водещ: Именно.

Проф. Стати Статев: В УНСС беше свършена много сериозна работа през последните години, когато ние целенасочено чрез проекти, финансирани от Министерство на образованието и науката, актуализирахме всички учебни планове с активното участие на представители на бизнеса и на представители на държавната администрация, заедно със студентите.

Водещ: За да не става така, че университетите вадят кадри, които после не могат да се реализират на пазара на труда, нали така?

Проф. Стати Статев: Този въпрос има друго измерение. Той е въпрос на мащаба в по-голяма степен, отколкото на различие в учебните планове и зависи от това кой университет обучава даден специалист.

Яна Вангелова: Входът трябва да е лесен. Изходът обаче е важно да е труден. Тоест, излизаш само ако си придобил определени компетенции, определени знания. Входът трябва да е отворен за всички.

Водещ: Така ли е, проф. Статев? Да се свали нивото максимално, за да могат да влизат колкото могат повече студенти?

Проф. Стати Статев: Стана шлагер, че в България броят на университетите е много голям.

Яна Вангелова: Съгласна съм.

Водещ: Малко над 50.

Проф. Стати Статев: Този брой е 51. Когато дойдоха преди години представители на Световната банка с това послание, аз ги попитах: „Как се сетихте, че е голям броят на университетите?“.

Водещ: И те какво ви казаха?

Проф. Стати Статев: Нищо. Но аз им казах, че в Европа, в европейското образователно пространство на 450 млн. жители има 4000 университета. Ако подходим пропорционално спрямо населението в България, ние трябва да имаме 66-67 университета. Така че въпросът не е до бройката, а до мащаба. Въпросът е дали всеки университет си следва профила и спецификата, за които той е предназначен, или сме допуснали да развива какви ли не допълнителни специалности.

Водещ: Добре, но с каква цел се прави това – да има толкова много специалности, които да остават незапълнени?

Проф. Стати Статев: Прави се с цел получаване на повече пари. Тръгна целенасочена политика след приемане на Стратегията за висшето образование от правителството на съвместно заседание със Съвета на ректорите и най-важното е, че тя се изпълнява. Но все още преобладаващата част от парите се дават за брой студенти. Естествено, че университетите ще се стремят да приемат повече студенти, за да получават повече пари.

Водещ: Добре. За конкуренцията между университетите и за това каква е разликата между частен и държавен университет да поговорим. Какво виждате вие като започнат кандидатстудентските кампании? Какви прийоми прилагат университетите, за да привлекат университетите, за да привлекат повече студенти? По-интересни програми, палитра от повече специалности? Как изглеждат нещата всяка година, като тенденция?

Яна Вангелова: По-фаталното според мен е, че някои университети го превръщат в реклама на някакъв продукт, който според мен доста се разминава с продукта, който трябва да рекламират. Тоест, рекламират добрата база, рекламират възможността да участваш по различни програми, но не рекламират това, което всъщност дават като качество на обучението.

Водещ: Тоест, какво ми казвате сега – че отделни университети трябва да се профилират в някакви специалности, в каква насоченост?

Яна Вангелова: Да. Конкретна, а не да рекламират просто, че дават лесно дипломи, „Заповядайте при нас“. Няма да визирам кое е висшето училище, но имаше такива случаи на реклама, която според мен далеч не е подходяща за висшето образование.

Водещ: Като говорим за това, проф. Статев, и ако се върнем малко назад в годините, как изглежда нивото, което, аз съм сигурен, че ще се съгласите с мен, пада всяка година при приема?

Проф. Стати Статев: Има такъв елемент, но той е свързан с масовизацията на висшето образование. Свързан е и с това, за което вече споменах – че традиционни университети, специализирани в определена област, десетилетия наред развиват направления, които не са им присъщи. И това доведе например до мантрите, че има прекалено много икономисти, прекалено много финансисти, хайде сега да правим инженери. Което за мен не е правилна позиция, защото ако следваме тази постановка, след 7-8 години ще се сетим, че има прекалено много инженери и прекалено малко икономисти. И в този мисъл съм съгласен с г-жа Вангелова.

Що се отнася до конкуренцията между университетите, тя не е между университетите, тя е между направленията, които те водят. Иначе между самите университети е трудно да се каже, но това се вижда от приема, който те правят – кой си запълва приема и кой не го запълва. И се стига до това, за което много пъти алармираме: през последните десетина години това, което се определя с постановление на Министерския съвет като прием на университетите, включително и тази година с новите промени в Закона за висшето образование, е два пъти повече от реалния контингент студенти.

Водещ: Бройките не могат да бъдат запълнени, това казвате.

Проф. Стати Статев: Естествено, че не могат да бъдат запълнени, защото няма откъде да ги вземем. Просто ги няма физическите бройки, които да запълнят тези места.

Водещ: Проф. Статев, вие как отговаряте, когато студентите казват, че преподавателите използват архаични начини за поднасяне на информация?

Проф. Стати Статев: Това, общо взето, много трудно вече може да се получи, защото става дума за методика и методология не само на преподаване, но и на подготовка на учебните курсове, включително на изпитите. Така че това е друга тема.

В УНСС по-голямата част от изпитите са електронни. Поставянето на оценките е електронно, главните ни книги са електронни, а от учебната 2017/2018 година студентите ще получат за първи път електронни студентски книжки, които ще са чип в чипа на дебитната карта, която имат.

Но ми се ще да се върна на рефрена, който се върти, че студентите отиват в чужбина, че изтичат мозъци…

Водещ: Е, отиват, да.

Проф. Стати Статев: Да, но къде са числата? През последните седем-осем години ние имаме стабилен тренд, между седем и осем хиляди наши, и то добри деца, защото се предполага, че трябва да имат езикова подготовка, трябва да имат определено равнище…

Водещ: И финансови възможности.

Проф. Стати Статев: Разбира се, и финансови възможности, донякъде, тъй като не навсякъде това е такова тежко условие. Не говоря за елитните университети. Но никой не е направил сериозен анализ доколко това е естествено движение. В крайна сметка всеки има право на своя личен избор…

Водещ: И доколко ученето в чужбина не е причина да се остане след това там.

Проф. Стати Статев: Не мисля, че това е проблемът. Много пъти съм поставял този въпрос пред Съвета по образование при президента, пред Министерството на образованието и науката, че може би ограниченият ресурс за висше образование, с който разполага държавата и който едва ли ще се разшири в обозрима перспектива, трябва да бъде използван по-ефективно.

Водещ: Как ще стане това?

Проф. Стати Статев: Като държавата определи кадрите, които й трябват, да сключи договори с тях и да им гарантира работа пет години напред. И бизнесът също.

Водещ: Ама всъщност то реализацията не е ли предопределена и от начина, по който прекарваш времето в университета, начина, по който преподавателите те подготвят за това, като излезеш на пазара на труда, да си конкурентоспособен, да си адекватен на всичко онова, което се случва около теб?

Проф. Стати Статев: Нещата са много по-гъвкави. Например в УНСС е най-старият и най-големият Междууниверситетски център за развитие на кариерата. Нашите студенти още от първи и втори курс контактуват с изключително много фирми. Преди няколко дни бяха поредните Дни на кариерата в УНСС, в които участваха 77 държавни институции, фирми, неправителствени организации, с по-голямата част от които имаме договори за сътрудничество, по силата на които те се ангажират да осигуряват стажове за нашите студенти и работни места за нашите випускници.

Водещ: Можете ли да кажете, че има специалности, които вече си отиват, към които няма интерес, които по някакъв начин трябва да бъдат „окрупнени“ – от 2-3 университета само в един да я има, защото има малък интерес?

Яна Вангелова: Има такива специалности, да.

Водещ: Дайте ми пример.

Яна Вангелова: В момента не мога да се сетя, но всички тези, които попадат в Списъка на защитените специалности са именно такива, към които няма интерес и държавата всякак се стреми да засили интереса към тях. Те са специфични и само в няколко висши училища.

Водещ: А то не трябва ли това да се прави това по някакъв начин и от самите университети? Така да направят, ще ме поправите сигурно проф. Статев, програмата, че тя да е интересна на студентите, да е адекватна, да привлича, за да могат после те да са адекватна работна ръка.

Проф. Стати Статев: Аз ще ви дам конкретен пример.

Водещ: Дайте ми.

Проф. Стати Статев: В УНСС имаше специалност „Икономика на кооперациите“. Но в новите условия кооперативното движение не се развива – нито у нас, нито в развития свят.

Водещ: И какво стана с тази специалност?

Проф. Стати Статев: Взехме решение да я закрием и на нейно място създадохме изключително модерната специалност „Икономика на недвижимата собственост“. Това е пример, че университетите и самият академичен състав трябва винаги да бъдат на гребена на вълната.

Водещ: Защото иначе конкуренцията между частни и държавни университети веднага си казва думата.

Проф. Стати Статев: И особено в магистърските програми да се търсят тези съвременни пробиви, като нещата, които днес са станали, утре да бъдат в аудиториите.

(Със съкращения)

2016-11-30 - 13:50

БНТ, „Денят започва”, 29.11.2016 г.

Как да задържим младите финансисти в България

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС,
и Левон Хампарцумян, банкер

Водещ: А сега обещано за финанси. Двойно повече образовани българи напускат страната днес в сравнение с началото на века. „Изтичането на мозъци“ от България се задълбочава, като през 2010-2011 близо 27% от напусналите страната българи са с висше образование или по-високо от висше, при малко над 13% през 2000 г. Заключението е на икономиста Кристофор Павлов, коментар за бюджета за 2017 г. Проблемът за образованието и все по-голямата липса на кадри, включително и в банковата сфера е във фокуса на организирания от асоциация „Банка на годината“ финансов форум „Образование, кадри, растеж“. Срещата на топ-банкерите и икономистите на България е днес от 15 часа, в зала „Роял“ на хотел „София – Балкан“. Има ли начин да задържим младите хора тук, у нас? В студиото вече са банкерът Левон Хампарцумян, добро утро, и ректорът на УНСС проф. Стати Статев, здравейте. Първо обаче, преди да започнем темата за младите хора, да кажем за тази политическа криза, в която влязохме. Така я определя президента. Има ли реално криза и очаквате ли тя да повлияе на икономиката на страната?
Левон Хампарцумян: Всеки има различна дефиниция за криза, но до момента, до който нямаме дългосрочното усещане за криза, няма да имаме директно влияние върху икономиката. Слава богу, една съществена част от икономиката е в частни ръце и не зависи по никакъв начин от политиците и това е, което създава новото богатство и ни дърпа напред. Така че малко политиците от своя страна трябва да бъдат по-отговорни и да не спекулират със създаването на усещането за криза, защото българската икономика не е била в толкова добро състояние от 10 години, от 2007-2008 година.
Водещ: Кой е по-добрият вариант, за да задържим това стабилно състояние на икономиката? Разпускане на парламента, служебно правителство, дата за нови избори или пък съставяне на нов кабинет в рамките на 43-тото Народно събрание?
Проф. Стати Статев: Аз не мисля, че има пряка връзка между тези неща в краткосрочен период. Категорично е ясно, че икономическа и финансова криза няма, напротив, ние имаме достатъчно фактори и индикатори, че отново излизаме на тренд на икономически растеж, слава Богу. Дали има политическа криза да кажат политолозите, но ние се надяваме, че в рамките на идните месеци, до април-май, политическата ситуация ще се стабилизира и това няма да попречи на икономическото развитие.
Левон Хампарцумян: Само да ви кажа, в последните 5 години сигурно имаме 6 правителства. Може би не съм напълно точен, но достатъчно много правителства. Ако смяната на правителствата създаваше проблеми в икономиката, щяхме да имаме много по-лоша икономика.
Водещ: Ако трябва да обвържем темата, заради която сте тук в студиото, с това, което предстои след 10 ч. при президента, политическата нестабилност можем ли да кажем, че гони младите хора от България?
Левон Хампарцумян: Не, младите хора по съвсем естествен начин си търсят успеха и късмета навсякъде и слава Богу, защото няма как да ги затворим изкуствено. Просто трябва да създадем тук условията да се реализират. Както например в IT-сферата, в информационните технологии. Много млади хора предпочитат да останат тук, разбира се, едни други пък напускат и това не е края на света, защото днес излизането от България няма смисъла на изгарянето на всички мостове, както е било по комунистическо-тоталитарно време, а просто търсене на друго приложение на това, което можеш. А другото, което е, че има доста хора, които са базирани в България, а пък работят за компании, които са на другия край на света.
Водещ: Във финансовата сфера предлагането покрива ли търсенето? С други думи, достатъчно ли са икономистите, които излизат подготвени от българските университети?
Проф. Стати Статев: Много често се драматизира проблемът с миграцията на висши кадри. Аз също считам, че това е естествен процес. Нормално е миграцията да бъде от една сравнително по-бедна държава с по-малки възможности за развитие към по-развитите страни, но тук въпросът е на активна държавна политика. Държавна политика както от страна правителство, така и от страна на бизнеса. И аз мисля, че тук губим много, оставяйки изцяло решението на младия човек по време на неговото следване и завършване. Може би за пореден път ще припомня идеята, която от повече от десетилетие повтарям, че държавата трябва по-сериозно да се отнесе към нейните кадри и т.нар. държавна поръчка. Нормално е държавата достойно да финансира, включително и със стипендии, а не само обучението, хората, които ще работят след това за нея, и това е на договорна основа минимум за 5 години. Нормално е, при тези ниски данъци, бизнесът също да има такава политика, по-активна, със стипендии, с финансиране на обучението, така че младите хора да чувстват своята сигурност в държавата. Тъй като ние имаме достатъчно индикации, че те заминават за чужбина не толкова защото нашето образование не е качествено, а просто защото не виждат бъдещата си реализация във всичките измерения в България. Така че тук има над какво да се замислим.
Водещ: Имаше една идея за медиците преди време, ако са завършили по държавна поръчка, да нямат право да напускат страната да кажем в рамките на 5 години, говоря наизуст в момента, но някакви такива срокове бяха поставени. Вариант ли е това за задържане на младите икономисти?
Проф. Стати Статев: Тук много грешно се разбират нещата. Не става въпрос за крепостно право. Да влезем във варианта „държавата те е финансирала 5 години и ти трябва да работиш за нея 5 години“ Ок. Не можеш да работиш? Какво значи това? Отиваш в частна фирма за два пъти по-голям доход. Или отиваш в чужбина, имаш предложение за 5 пъти по-голям доход. Ами върни си заема, който държавата ти е дала за 5 години в рамките на 5 години, за да финансира тя друг. Така че тук драма няма. Свободното движение е свободно движение. Но има един голям проблем – трябва ли ние като най-бедна страна в Европа да финансираме елита на развита Европа? И да погледнем колко от медиците, инженерите, финансистите, за които държавата е плащала 5-6 години, за да станат специалисти, след това заминават. Тоест, ние произвеждаме, ние сме донор на развития свят.
Водещ: Искат ли младите хора да бъдат икономисти? Преди време беше много модерно да учиш икономика, да си финансист. Сега как стоят нещата?
Проф. Стати Статев: Ако индикацията е приемът, който ние правим и който винаги запълваме, това означава, че интересът към професията „икономист“ и към всичките й измерения, защото това означава и финансист, за което говорим, никак не е спаднал. Така че интересът продължава да бъде голям.
Левон Хампарцумян: Аз, ако ми позволите, мисля, че след 10 години финансовата индустрия ще бъде много повече информационни технологии, отколкото традиционните финанси. Така че когато кажем „финансист“ или „икономист“, говорим за доста широк набор от умения и познания.
Водещ: Тук обаче идва ролята на университетите, които трябва да вървят паралелно с развитието на бизнеса.
Левон Хампарцумян: Университетите все повече ще трябва да се концентрират или в директна изследователска и практическа работа, или в наблягане на фундамента на знанията, което са математики и основни неща, за да може човек да стане обучаем. Защото обучението в бързо развиващия се свят всъщност е един непрекъснат процес. Вече го няма това „ще вземем една диплома и после 30 години ще лежим на нея“. Която и да е професия иска усилия човек да седи на върха на знанието и да бъде адекватен на променящата се среда. И тук не забравяйте, няма какво да се лъжем, това как българите емигрирали и така нататък – ако направим държавата прилично място за живот и има хубав климат, ще започнат да идват хората. И днес има хора със западноевропейски паспорти, които работят в София и се чувстват много добре. Не са чак толкова много, но това е техен избор. Не са ги пратили на заточение.
Водещ: Доколко образователната система се съобразява с нуждите на бизнеса и нагажда ли се лесно спрямо бързата промяна?
Проф. Стати Статев: Митът за липса на връзка между бизнес и висше образование и наука вече се разбива, поне що се отнася до „бръшляновите университети“, какъвто считам, че е и УНСС. Дори мога да ви кажа, че ние с г-н Хампарцумян миналата седмица подписахме меморандум между университета и банката, той е един от любимите лектори на моите студенти. Ние преработихме последните 2-3 години всички наши учебни програми в много активно сътрудничество с бизнеса. Но това не бива да бъде еднократен акт, защото смисълът на обучението през целия живот е това, че знанията, уменията, навиците се променят изключително интензивно, понякога дори по време на самото следване на студента от 4-5 години. Така че в това отношение висшето образование и бизнесът трябва още по-активно да работят. Тук имаме една добра и една лоша новина. Добрата е, че в промените на закона през май най-после на университетите беше разрешено да извършват стопанска дейност с продукта, който произвеждат. В момента предстои разработването на наредба, която вероятно ще бъде възложена на нашия университет, за прилагането на закона. И това е добре, тъй като ние ще можем да продаваме нашия научен продукт, а може би и още нещо. Лошото е, че законът все още ни пречи да използваме изтъкнатите професионалисти от практиката много и активно в обучението. Стоят едни 10%. Какво ще каже в един курс от 45 часа за 4 часа един изтъкнат професионалист? Ние трябва да обърнем нещата, за да може наистина да ги вкараме тези, които имат желание и които могат да го правят, просто да поръчаме курс.
Водещ: От кого зависи това обръщане?
Проф. Стати Статев: Зависи от законодателя. Ние се готвихме да предлагаме нови промени в закона с министъра на образованието и науката, но правителството пак падна и сега ще чакаме ново правителство, пак да го предложим, но аз си мечтая за времето, когато на г-н Хампарцумян, който естествено е наш възпитаник, за да е толкова успешен, ще му възложа да води един курс – да речем по стратегическо банкиране. Това е човекът, който наистина да влезе и да каже с огромния натрупан опит, с визията, която има, не само за българската банкова система, за европейската, за световната. Това е реалната връзка и мисля, че в това направление ние трябва също да постигнем резултат.
Водещ: Идват ли младите хора достатъчно подготвени в бизнеса?
Левон Хампарцумян: Вие споменахте това изследване на Кристофор Павлов, който е главният икономист на банката, между другото, не е случаен човек. България е харчела 5-6% от своя БВП за образование до 1996 г. 1996-1997 г., след кризата, предизвикана от комунистите, всичко се срина, разбира се публичните разходи се смачкаха, защото трябваше да плащаме дългове и да се преструктурираме. След това публичните разходи се възстановиха за милиционери, за здраве, за всякакви други сфери на публични разноски. А възстановяването на парите за здраве като процент от БВП беше изключително слабо и то може би е около 3-5%, което ни слага наравно с африкански държави. Безогледното харчене за образование е нещо, което малко странно е от моите уста, обаче аз съм абсолютен привърженик и не в горния край, в университетите. Така или иначе хората си намират пътя, дали тук, дали навън. Ние трябва да образоваме тази група от милион, милион и няколко души, които са функционално неграмотни. Което означава, че дори да им построим заводи и да им предоставим работа, те няма какво да правят вътре. И това е нещо, което след 20 години недофинансиране, след кризата през 1997 г. на образованието, днес имаме милион и половина неграмотни. И понеже политиците имат къси хоризонти – една година, две години, 4 години, а образованието дава резултат след 15-20 г., те не се занимават с това. Говорят, може да ви успят с начина, по който говорят, но много малко правят и според мен трябва да се концентрираме върху всички аспекти на образованието, но в тази част на населението, която културно изостава. И всъщност те са с български паспорти, тук не говоря само за цигани, на всякакви хора там. Те живеят в друг свят. Ние се разделяме вътрешно на две различни държави – едни, които имат достъп до интернет, знаят математика, правят това, правят онова, имат амбиция. И едни други, които са на нивото на 19 век.
Водещ: Понеже ни остана точно минута до новините, ще ви помоля за един много кратък коментар на бюджета за 2017 г. Как ви се струват заложените параметри в него?
Проф. Стати Статев: Аз винаги съм казвал, че тези битки, които се разразяват около бюджета, имат повече политическа окраска, отколкото икономическа. Ресурсът е толкова малък, че степените за свобода почти ги няма. Така че това е един нормален, добър бюджет, дай Боже да се приеме, за да вървим напред.
Левон Хампарцумян: Консервативен бюджет, както каза проф. Статев, „одеялото е късо“, трябва да избираме дали ще си завием главата или краката, но за двете заедно няма как да се случи.
Водещ: “Консервативен“ – май това е основната дума, която се чува?
Левон Хампарцумян: Не, основното, което е, разбира се, че трябва да е консервативен, но другото, което е – усилията трябва да са в това да произвеждаме повече, да произвеждаме ново богатство. Защото виждате сега, малко като се почувстваха по-комфортно, социалистите моментално започнаха да говорят за вдигане на данъци, а не за това, че някой трябва да произведе ново богатство.
Водещ: Господа, благодарим ви, че бяхте гости в „Денят започва“.

2016-10-06 - 17:01

бТВ, „Тази сутрин”, 04.10.2016 г.

Да връщат ли парите за следването си студентите, които не остават да работят в България

Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в Република България; проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Водещ: Тема, която предизвика наистина много коментари – за това дали студентите държавна поръчка трябва да остават да работят в България през следващите три, четири или пет години, след като завършат, за да дадат в крайна сметка нещо полза роду, преди да заминат да работят в чужбина, където най-често отиват. Ако не го правят обаче, дали трябва да връщат пари – още по-екстравагантна идея. Това предложение преди години го беше дал още и министър-председателят Бойко Борисов, но така или иначе не се осъществи. Дискусионна е темата и ще дискутираме заедно с Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в България, и проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Можем ли да разясним, изобщо възможно ли е да спрем някого – младите хора пък особено – да не продължат или да не се развиват някъде навън, в чужбина, където смятат, че им е по-добре или че имат повече възможности, а да трябва да останат в България, да връщаме разпределението?

Васил Велев: Вижте за какво става дума – България има в последното полугодие ръст на брутния вътрешен продукт, който е от 3% и е с 50% над средноевропейския, но е два пъти по-нисък от румънския, който е 6%. И основна пречка за един по-добър икономически растеж излиза като причина липсата на човешки ресурси. Не са парите, не са инвестициите, не е оборудването…

Водещ: Няма кой да работи.

Васил Велев: … даже не са административните прегради, а излиза липсата на човешки ресурси. Точно така. Не се приемат поръчки, защото няма кой да ги изпълни. Това по-лесно се вижда в медицината – броят на завършилите е равен на броя на напусналите. Като прибавим към това и пенсиониращите се и много малкото внесени лекари и сестри, се получава, че басейнът се изпразва много по-бързо, отколкото се пълни, и е ясно докъде ще доведе това. Същото е и в индустрията. И ние тръгнахме от там, че като данъкоплатци плащаме за образование и за кадри, от които икономиката има нужда.

Водещ: Но после не ги виждаме, те не остават в България, поне една голяма част от тях – хората, които наистина са квалифицирани, отиват да работят в чужбина. Как приемат обаче всичко това студентите? Възможно ли е те да останат да работят в България полза роду няколко години все пак, за да дадат нещо?

Яна Вангелова: Ако има необходимите условия, ако има необходимото заплащане – да. Всеки млад човек би искал да се реализира в страната си.

Водещ: А няма ли ги? Ето, от бизнеса казват „Има пари, има работни места, нямаме хора“.

Яна Вангелова: Може да се види проста статистика при каква работна заплата започва един млад лекар.

Водещ: Колко пари влага държавата в един студент?

Проф. Стати Статев: Различно. И това е друга тема. Ние сме още на предкризисните, от 2009 г. държавни нормативи, когато базовият коефициент беше намален от 963 на 693 лева, но това е тема на друг разговор. Що се отнася до идеята, която беше повдигната от бизнеса, ние като ректори – говоря от името на Съвета на ректорите на висшите училища в България, на който съм заместник-председател – отдавна я промотираме, защото схемата е много елементарна, погледната макроикономически, в нея няма емоция. Държавата отделя ограничен ресурс за висше образование. Въпросът е ние как този ограничен ресурс да го направим по-ефективен за националната икономика. В какъв смисъл? Ние произвеждаме човешки ресурси с ресурса, който ни отделя държавата – говоря за частта му „държавна поръчка“. Въпросът е, когато човек остава по определен механизъм – тук нещата не са прости – трябва заедно с бизнеса, заедно с министерството, правителството всичко това да се оформи. Но идеята е този, който остава като произведен национален ресурс с наши държавни пари, да остава да работи за националната икономика. Който търси своя път навън, да бъде достатъчно добър да върне това вложение, което е направила държавата в него.

Водещ: И колко ще трябва да се върне за едно обучение например от четири години?

Васил Велев: Това няма да бъде единственият случай в историята на Европейския съюз. Може да се вземат такива примери от няколко държави – от Ирландия, Хърватска, и други примери могат да се намерят.

Водещ: Въведено ли е нещо подобно там?

Васил Велев: Това е нормално. Ние тук добавяме и държавни стипендии за дефицитни специалности, за дефицитни професии, даже на средното образование – държавни стипендии, които да привлекат за търсене на пазара на труда специалисти, които обаче отсъстват поради това, че не са модерни.

Водещ: Добре де, приблизително, един студент по медицина, защото казахте, че там примерът е най-ясен, той е най-очевидно, че там липсват или ще липсват кадри в бъдеще. Колко струва един студент?

Васил Велев: Този базов коефициент за медиците мисля, че се умножава мисля, че по 10. За техническите ВУЗ-ове е по 2,5. Наше предложение е да се увеличи този коефициент поне по 5 в следващите години поетапно.

Водещ: Ама така, с коефициенти, не става ясно. Дайте ми колко пари – 50 000, 10 000, 15 000?

Васил Велев: Ако таксата за чужди студенти – по вашата телевизия я чух, че е 6000 годишно…

Водещ: 8000.

Васил Велев: 8000 – значи това е горе-долу стойността на обучението. Тези средства… В други държави как се подхожда със студента? Взима стипендия и като започне да работи я връща. Ако той иска да учи нещо, за което няма приложение в страната, няма потребност от него, тогава би трябвало да процедира по този начин – да вземе кредит и да го изплати със заплатата си там, където отиде.

Водещ: Съгласни ли сте с това, че трябва да /…/? Звучи логично, да, прекалено дръзко може би за нашите разбирания, но дали студентите биха били съгласни с нещо такова?

Яна Вангелова: Аз не съм съгласна с нещо такова, както и масата от колегите, просто защото примерите, които даваме, можем да дадем и с малко по-развитите държави в Европейския съюз. В една Германия например обучението е напълно безплатно дори и за граждани от други държави-членки на Европейския съюз, и те нямат задължение, кадрите, които се изграждат там, да останат да работят в съответната държава.

Водещ: Нямат, защото нямат липса, или поне не усещат такъв вакуум. Защото една голяма част от българските медици пък отиват точно в Германия. Как да усещат липса /…/?

Яна Вангелова: Именно, но заплащането е различно. Т.е. трябва да се фокусираме върху това младите кадри да получават адекватното заплащане в страната си. Точно така ще привлечем ние още кадри от другите държави.

Водещ: Съгласете се. Ако пък трябва реално да поставите това, което държавата е дала като обучение, и това, което вие ще дадете след това, на фона и на заплащането в България, доста бързо ще си изплатите дължимото.

Васил Велев: Това е едно много наивно очакване, че възнагражденията в страната в обозримо бъдеще ще се изравнят със средноевропейските.

Водещ: Може ли да хванете някого от ученическите му години и директно да му кажете „От теб искаме да направим инженер“?

Васил Велев: Да, това се случва, но това са единични случаи. Въпросът е да има един механизъм, който да позволява това да се превърне в практика. За какво става дума? Младите хора казват„Трябва да се създадат добри условия и тогава ще останем“ и заминават. Кой да ги създаде – пенсионерите, които остават тук ли? И се получава един „Параграф 22“.

Водещ: Със сигурност трябва да има съзнание. Съзнанието обаче наистина…

Васил Велев: Чухме и друго – „Платете си на университетите да ви подготвят специалисти“. Групата компании, които аз призовавам, управлявам, плаща 30 милиона лева данъци и осигуровки всяка година. Това е бюджетът на един университет. Колко още трябва да плати? И в същото време не получаваме специалистите, които са ни нужни. Лесно е да се направи. Къде ще се намерят толкова работни места? Като няма работни места, няма да връщат пари. Прави се пазарен тест, никъде в страната не се предлагат в Агенцията по заетостта такива работни места аз тази специалност, значи няма места в България, в страната, и не връща пари. Лесно е.

Водещ: Да, но тогава пак стигаме до разпределението. Защото можеш да отидеш в Каспичан, ако трябва да отидеш за лекар, или за инженер, или за стругар.

Васил Велев: Да, а защо можеш да отидеш в Америка или в Германия, а не можеш да отидеш в Каспичан?

Водещ: Дават повече пари – или поне така сме чували.

Васил Велев: Да, може да отиде там, да вземе повече пари /…/

Водещ: Да вземе повече пари от там и да ги върне в държавата.

Васил Велев: Разбира се.

Водещ: И това е логика наистина и със сигурност доста хора подкрепят.

Проф. Стати Статев: Тези хора ни дадоха много ясно послание: седнете, държавата в лицето на ресорното министерство, бизнеса и висшите училища, и се разберете какво правите.

Яна Вангелова: И студентите.

Проф. Стати Статев: И какво ние наистина можем да направим. Ето, вижте, и сега имаше нападки – те са редовни. Бизнесът недоволства от кадрите, които му дават университетите. Университетите казват „Това пък ли е бизнес?“, което не е сериозно.

Водещ: Ама той, бизнесът, казва, че не са и достатъчно добре обучени в повечето случаи кадрите…

Проф. Стати Статев: Но ние можем да направим… Ние сме пред прага, особено с това послание от студентите, за законови промени. Ние наистина трябва този триъгълник – държава, бизнес, университети, като цяло да го направим работещ, а не само големите. Както УНСС – ние имаме договор с асоциацията на г-н Велев, и с камарата, и с КРИБ. Но тук е въпросът за законова връзка, за да може да са ясни отговорностите и не само държавни студенти, но бизнесът да създаде и да има регулаторен механизъм още от първи, втори курс да прихваща студенти. Защото те ни казаха ясно: „Ако ние имаме сигурност, че ще останем да работим достойно в България, ние ще останем“. Ние това го имаме от проучвания. Студентите отиват в чужбина не защото там обучението и образованието е по-добро – те отиват, защото не виждат своята реализация в България. Това е наша обща отговорност.

Водещ: Едно от предположенията беше, че ще се стимулират студентите да учат навън. Тогава и нашите университети няма съвсем да запълнят бройката си.

Яна Вангелова: Именно.

Водещ: Те ще предпочетат просто да отидат да учат в Германия, вместо тук да учат, в България, и да са задължени след това да работят в България.

Яна Вангелова: Именно. Има всъщност такава статистика от последните няколко години, която показва, че има много повече желаещи за обучение в чужбина, отколкото в български университети. Мисля, че трябва да се…

Водещ: Да, но то е обосновано от нещо друго. Имам предвид, ако се наложат тези рестрикции, тези санкции реално: учиш в България, оставаш да работиш в Българи – това ще стимулира още повече.

Яна Вангелова: Именно.

Васил Велев: Затова трябва да е ясно на старта. Когато един млад човек е приел тези условия и кандидатства при тях, той след това би трябвало да ги спазва. Ако той, освен безплатно обучение, получава и стипендия от държавата, в която стипендия може да участва и конкретното предприятие, където ще се реализира след това, тогава за него това няма да е тежест. И сега в университетите има с 15 000 повече свободни места, отколкото са завършващите средно образование за нас.

Водещ: То това е още по-голям проблем.

Яна Вангелова: Всъщност…

Проф. Стати Статев: Като крепостно право излиза, а не е така. Нещата са съвсем други. Вие примерно сключвате договор да бъдете финансиран да получавате стипендия от асоциацията на г-н Велев и да останете да работите в България. Имате предложение за чужбина – отивате там. Защо отивате? Ами, за по-добра реализация и за повече пари. Върнете си тогава ресурса, който държавата е изхарчила, за да може тя да с него да подготви /…/

Водещ: Изглежда разумно.

Яна Вангелова: Аз всъщност не…

Водещ: Изглежда разумно. Така ли е?

Яна Вангелова: Не знам за такива примери. Много малко са компаниите в България, които предлагат целеви стипендии. И тези целеви стипендии са именно това – финансират образованието ти. Дават ти стипендия при определени условия, т.е. задължен си да имаш определен успех, и да – накрая ти трябва да работиш минимум пет години в съответната фирма. Но процентът е много малък и основно са компании, които не са с български корени, за съжаление. Т.е. практиката я внасяме от чужбина. Друг момент, понеже сме го коментирали много пъти – това, че ти наистина си член и на Европейския съюз. В коя от държавите в Европейския съюз има такава практика? Аз единствената, която знам, е Унгария.

Васил Велев: В коя от държавите от Европейския съюз има обява, рекламен плакат на държавен колеж „Незабавна реализация на всички завършващи в чужбина“? Това е плаката, с който държавният колеж, на който ние му плащаме издръжката с данъци, набира студенти, понеже парите следват студента, и той си прави така бюджета – „С незабавна реализация на всички в чужбина“.

Водещ: Само да кажем, че…

Васил Велев: Няма такава друга държава в Европейския съюз.

Водещ: … поканихме представители на Министерство на образованието. Няма, между другото, най-вероятно такава. Поканихме представители на Министерството на образованието, но от там не уважиха поканата ни. Ще продължим този казус, а вие ще може би ще го официализирате. Благодарим за дискусията.

2016-09-29 - 14:11

БНР, „Хоризонт до обед”, 29.09.2016 г.

За модерните начини за привличане на студенти и нужните промени във висшето образование

Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство

Водещ: УНСС със спешни мерки заради липса на студенти. Мащабна кампания в социалните мрежи с видоеклипове. Тези заглавия отпреди ден провокираха първия разговор в „Хоризонт до обед“ с ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев. Оказва се, че липса на студенти там няма, но говорихме за модерните начини за привличане на студенти, както и за нужните промени във висшето образование, за които вчера просветният министър Меглена Кунева съобщи, че ще търси мнението на академичната общност. Проф. Стати Статев e и зам.-председател на Съвета на ректорите и има рецепта как държавата да задържи завършващите студенти, а не да ги подарява като готови кадри навън.

Репортер: Проф. Статев, анонсирахте рекламна кампания за набиране на студенти в социалните мрежи. Защо, УНСС, доколкото знам, не страда от липсата на студенти?

Проф. Стати Статев: Проблемът не е дали страдаме или не от липса на студенти, защото данните сочат, че вече повече от 10 години ние като че ли останахме единственият университет, който си запълва бройките, както стана и тази година. Не зная обаче дали това е за добро или за зло, гледано в макромащаб. Миналата година записахме около една осма от кандидат-студентите, а тази година вероятно ще запишем около една седма, дори една шеста от всички кандидат-студенти в България.

Още преди четири-пет години осъзнахме, че за младите хора трябва да има активна кампания. Това ни беше подсказано и от инвазията на различни филиали на чуждестранни университети в България, от самата специфика, по която младите хора сега получават информация. Нашите анкетни проучвания сочат, че все по-голяма част от тях получават своята информация дигитално, през социалните мрежи. Затова от четири-пет години постепенно усъвършенстваме и търсим такива форми, за да достигнем по-близо до младите хора. Знаем кои са нашите таргет групи, знаем къде са точките на концентрация върху картата на България, училищата, от които идват основните ни попълнения от студенти.

Допреди две години имахме само кампания за прием на студенти в бакалавърска степен. Оказа се, че трябва да работим по същия начин, и то още по-активно, за магистърска степен, за да привличаме студенти. А там е още по-трудно, защото това са студенти от други университети, които също имат магистърски програми.

Трябва да имаме непрекъснато присъствие в социалните мрежи като Фейсбук, Туитър, по всичките разклонения на Гугъл. Няма как да се справим със собствен ресурс и затова решихме една сериозна част от тази перманентна дейност по активната кандидатстудентска дигитална кампания за всичките образователно-квалификационни степени да я аутсорсваме. Това включва и изработването на рекламни материали, на съвременни рекламни клипове, които да вървят в мрежите.

Репортер: И все пак доста университети се оплакаха от недостиг на студенти през тази година, защо се получава това, знак за какво е то? Питам ви вече като зам.-председател на Съвета на ректорите, вие имате поглед върху цялото висше образование у нас. Защото университетите са много, а студентите малко, или?

Проф. Стати Статев: Не става дума дали университетите са много. Това е теза, която беше издигната преди пет-шест години от представители на Световната банка. Аз лично ги попитах как са стигнали до този извод, но не получих отговор. И тогава им казах нещо много просто – в европейското образователно пространство, грубо казано, на 450 милиона жители има 4 хиляди университета. Пропорционално погледнато спрямо днешното население на България, ние трябва да имаме около 65 университета. Ние имаме 52. Така че проблемът не е в бройката на университетите.

Репортер: А в какво?

Проф. Стати Статев: Проблемът е в държавната политика спрямо държавните университети и спрямо приема на студенти. Какво трябва да финансира държавата – трябва ли да финансира скъпоплатени специалисти, по-голямата част от които след завършването веднага заминават на работа в чужбина? Или държавата трябва да намери механизъм, какъвто добре познаваме от близкото минало, при който да ти поеме цялото финансиране – не ти да доплащаш, а тя да ти поеме издръжката, и то достатъчно голяма, но срещу ангажимента ти след това да останеш пет години да работиш за нея. И това ще остави много млади хора в България, защото ще им даде сигурност за работа. Защото младите хора напускат страната, по коментари на колегите ректори, не защото нашето висше образование не е достатъчно добро, а защото не виждат перспектива за своето развитие.

Започнахме много сериозен диалог в Съвета на ректорите с нашето министерство, който вече започва да дава своите първи плодове. Тоест, държавата да премира тези професионални направления, тези специалности, които са й необходими. И дай Боже, да отиде още една крачка по-напред – да финансира най-добрите завършващи специалисти и те след това да останат да работят за нея. Ние се оправдаваме с демографската криза, но последните 10 години, ако погледнете числата в постановленията на Министерския съвет, ще видите, че винаги това, което държавата дава като субсидиран планов прием, е по-голям от завършващите средно образование. Така че на практика нямаме задължително средно образование, но направиха висшето образование задължително. За да станеш студент, ти е необходимо да имаш диплома за средно образование, нищо повече. А това не е правилно. Така не се създава елит на нацията, така няма конкуренция.

Репортер: Между другото, преди ден просветният министър Меглена Кунева каза, че за подобряване на управлението на висшите училища заедно със Съвета на ректорите ще говорите дали не се налагат промени в Закона за висшето образование. Налагат ли се?

Проф. Стати Статев: Съвсем наскоро бяха приети такива промени, и то много съдържателни. Например даването на възможност на университетите да извършват стопанска дейност, търгувайки, разбира се, с научния си продукт, е много силно постижение. И ние планираме създаването на УНСС консулт и да можем да централизираме и да предложим на бизнеса не както досега, на парче чрез отделни преподаватели, а като институция своите консултантски услуги и консултантски възможности, анализаторски, при разработването на бизнес планове и стратегии.

Но това, което остана непроменено и което сега чувстваме, че започва да ни пречи, когато намалява броят на студентите, се оказва изискването минималният брой на членове в катедрата да бъде 7 хабилитирани преподаватели. Защо? Или минималният брой, което примерно пречи и на моя университет, във факултет да бъдат 40 хонорувани преподаватели. Това не дава възможност, примерно в нашия университет, професионалното направление да бъде факултет. Например професионално направление „Администрация и управление“, за да може да направи факултет, в него сме сложили Катедрата по маркетинг, която е в направление „Икономика“. Или за да може направлението „Политически науки“, в което са „Политология“, „Международни отношения“ и „Европеистика“, да направи факултет, там сме сложили и „Международни икономически отношения“, която е елитна икономическа специалност. Ако падне това ограничение, структурата ще стане много по-добра.

Но това предложение за промяна не беше направено. Не мина и много важното предложение един академичен преподавател да се брои при акредитацията само за един университет. Остана да се брои в два университета. Ако беше станало в два, щеше да се получи много по-нормална картина и синтезиране на университетите, да имат тези специалности, които традиционно поддържат.

Репортер: Връщате се от Виена, където представихте магистърската програма „Ядрена сигурност“. Знам, че тя е само на английски. Какъв е интересът към нея?

Проф. Стати Статев: Доста голям. Тя е с кратка история. Стартира много силно. Започнахме с 12 студенти миналата година, 7 от които чужденци. Тази година до момента са 22 – 19 от други страни и трима българи. Във Виена получих уверение от представителя на Судан, че ще изпрати още един човек, когато я представяхме, защитавахме и рекламирахме на 60-годишнината на МАГАТЕ – огромно събитие под егидата на ООН. Убеден съм, че тази програма има много добро бъдеще, защото на втората година от създаването на програма вече събрахме 22 кандидати, може би ще станат 25. Лекторите освен от УНСС са и от Техническия университет, от няколко института на БАН, от Нов български университет, от Софийския университет. Тоест, ние сме центърът, създателите, но програмата не е затворена, феодална. Дори мислим пилотно да започнем (това е изискване на МАГАТЕ) и краткосрочни курсове от седмица-две, които са много необходими в системата на ядрената сигурност, или на отделни курсове, за да може човек отделно, като ги събира след това, не за цяла година, а за семестър или за два месеца, да завърши и да си получи магистърска диплома. Стартът ни беше много силен, продължението през тази учебна година се очертава да бъде изключително добро за тази магистратура.

2016-07-29 - 13:35

в. „Трета възраст“, 27 юли 2016 г.

Проф. д. ик. н. Статев Статев, ректор на УНСС: 45 г. икономиката залагаше предимно на количеството, а не на качеството

– Историци и общественици твърдят, че 26 факта от историята на тоталитарния режим не са познати на учениците днес. Един от тях е „превръщане на цялата икономика в икономика на дефицита“. Как оценявате икономиката на България през периода 1944 -1989 г.?
– Трудно е да се оцени еднозначно такъв дълъг, почти половинвековен период. Но едва ли може да има спор, че като цяло това са години на икономически просперитет на България. От бедна и изостанала страна – без почти никаква индустрия, с дребно, разпокъсано селско стопанство – в края на периода България беше с икономически показатели над средните за света. Успешното икономическо развитие се дължи на ниската база, от която се тръгва в началото на периода, на колективизацията на селското стопанство, на индустриализацията в рамките на формираната след Втората световна война социалистическа общност и икономическата ни интеграция в нея.

През тези 45 г. структурата на външната ни търговия е почти непроменена – около 4/5 (малко под или над 80%) със социалистическите страни (от които около 60% с тогавашния Съветски съюз) и останалата 1 /5 – с другия свят (вътре в тези 20% съотношението се променя от едно към две в полза на развитите страни в началото на периода до едно към две в полза на развиващите се страни в края на периода).
Тайната на просперитета се дължи на големите резерви за екстензивно развитие (б. р. насочен към увеличаване на количеството, но без подобряване на качеството) през по-голямата част от периода – почти до края на 70-те години – с постепенното въвличане на все по-големи маси труд в производството и увеличаване на производствените мощности.

– Не е ли прекалено розова картината, която описвате?

– Цялата икономическа статистика от този период е потвърждение на тези факти. Друг е въпросът, че първите сериозни икономически трудности се проявяват след световната икономическа криза от 1973-1974 г. Няколко години след това бе направено официално повишение на цените и намаление на работните заплати. Негативните икономически процеси продължиха да се развиват и задълбочават през 80-те години. Икономиката ни бе достигнала предела на екстензивност. Вече беше губещо да се строят нови предприятия. Необходим беше преход към интензивно развитие (б. р. който има висока производителност), към постигане на ново качество в производството, което не успяхме да осъществим. За пример ще посоча, че България има най-ниско ниво на външния си дълг през 1984 г. – 2,2 млрд. долара, след което започнахме да си „изяждаме“ бъдещето – външният дълг нарасна с 1 -1,5 млрд. на година, за да надмине 10 млрд. долара през 1990 г., когато се стигна до невъзможността да бъде обслужван.

– Днес често се говори с носталгия „Какви предприятия имахме…“. Какви бяха предприятията тогава?

– В индивидуално-психологически план поставеният въпрос не е нищо друго освен израз на поколенческото разминаване. Всяко поколение мисли, че е по-добро от предишното и от следващото. Това, разбира се, не е вярно, защото иначе общественото и икономическото развитие би имало тенденция към регрес, а не към прогрес, каквато е очевидната историческа реалност.

Проблемът не е в предприятията, които се изграждаха. За времето си те бяха добри, дори много добри. Обслужваха националната икономика, а голяма част от тях поради отвореността на икономиката ни бяха включени в социалистическото разделение на труда в рамките на съществуващия тогава Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) между социалистическите страни. Това беше голямо предимство на централно планираната икономика. С времето обаче се появиха недостатъците й. Прехвърлянето на ресурс от селското стопанство за развитие на индустрията и след това от работещата индустрия – за нови индустриални производства, наруши икономическата логика. Не се заделяше необходимият амортизационен фонд за обновяване на създадените мощности и така във времето предприятията постепенно остаряха морално и физически и от печеливши започнаха да стават губещи. Наложи се порочната практика все още печелившите предприятия да покриват загубите на губещите, което още повече влоши икономическата ситуация.

Пълната заетост, която при социализма беше конституционно обявена и поддържана, също започна да проявява и засилва негативната си роля с липсата на стимули за трудова активност. Към това водеше и уравниловъчното заплащане, както и цялостно изкривената структура на заплащане например в строителството и в редица производства се получаваха 3-4 пъти по-високи заплати, отколкото в науката, а искахме да правим научно-техническа революция.

– И все пак тази икономика се превърна в икономика на дефицита? Защо и как стана това?

– Според икономическата теория съществуващите потребности винаги надвишават наличните ресурси за тяхното задоволяване – това е принципът за недостатъчност на благата. Икономика на дефицита означава да има възможност да се задоволяват повече потребности, но поради определени причини това да не се случва. Част от обяснението се съдържа в дадените вече отговори за логиката на икономическото ни развитие по това време. Но има и още нещо важно. В една нормална икономика инвестициите в дългосрочен период клонят към 1/5, толкова е и общественото (правителственото) потребление, а около 3/5 е личното потребление.
В разглеждания период инвестициите (или както тогава се наричаха – фонд „Натрупване“) в националната ни икономика винаги са били над 1/5, обикновено около 1/4, често и 1/3. Това на практика означава, че тези поколения са жертвали своето потребление в името на бъдещето добруване на своите деца и внуци.

– Вие сте съвременник на тези процеси. Не се ли виждаха недостатъците по това време и нямаше ли опити за тяхното решаване?

– „Икономика на дефицита“ е заглавието на една от книгите на световноизвестния унгарски икономист Янош Корнай. След промените в края на 1989 г. участвах заедно с него в кръгла маса „Какво се случва в Източна Европа: капитализъм или пазарен социализъм?“ Тогава като доайен той каза: „С ръка на сърцето всеки от нас си призна, че това, което стана, беше неочаквано за всички. Ние виждахме недостатъците на системата, но считахме, че има възможност да се отстранят отвътре. Търсехме по-добро общество, което да вземе положителните неща и от капитализма, и от социализма и да преодолее недостатъците им.“
Има и още нещо специфично за България. Обективно погледнато, ние нямахме силно дисидентство, особено икономическо. България не участва в цикличното (на всеки 12 години) социално-икономическо разклащане на социалистическите страни след 1944 г. – събитията в Унгария (1956 г.), в Чехия (1968 г.), в Полша (1980 г.). Тогава дори се питахме коя ще е следващата страна през 1992 г., но по-мъдрият от нас Живот ни поднесе друга изненада.

Ема ИВАНОВА

2016-07-08 - 14:23

Радио „Фокус“, 8 юли 2016 г.

Кандидатстудентска кампания и промените във висшето образование

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев
в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на радио “Фокус”

Водещ: Вие слушате сутрешния блок на радио „Фокус“ „Добро утро, България“. Продължаваме на тема образование. За кандидатстудентската кампания на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и за промените във висшето образование в следващите минути ще разговаряме с ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Проф. Стати Статев: Добро утро.

Водещ: Проф. Статев, остават няколко дни до края на кандидатстудентската кампания. Как преминава тя към момента?

Проф. Стати Статев: В УНСС кандидатстудентската кампания преминава както обикновено. На предварителните изпитни сесии се явиха близо 6 500, а на редовната сесия – 4 500 кандидат-студенти, от които 50 са близнаци. Но при нас правилата са такива, че кандидат-студентите, които са се явили на предварителни изпити и считат, че успехът, който са постигнали, е достатъчен да участват в класирането, не се явяват на тази последна сесия. Така че те подават документи само за класиране. Очакваме, както обикновено, да запълним местата, които имаме по държавна поръчка и платено обучение съгласно промените в Закона за висшето образование, и се надяваме през следващата седмица, когато ще приключат изпитите и ще излезе първото класиране, ние отново да сме университетът, който всяка година запълва своите бройки.

Водещ: Колко студенти ще приемете за следващата учебна година и ще ви се наложи ли да редуцирате приема, за да отговорите на промените в закона?

Проф. Стати Статев: Ние няма да редуцираме приема. Редукцията, за която говорите, е съобразно закона и тя беше направена в частта „държавна поръчка“. Казано в общ план, приемът, който поискахме, е традиционно един и същ. Ако говорим обобщено за бакалаври и магистри – 5 700 места. Той беше редуциран на 5 100 места държавна поръчка, съгласно постановлението на Министерския съвет, и 600 места платено обучение отново в поръчката на държавата по член 9 от променения Закон за висшето образование.

Водещ: Проф. Статев, към кои специалности във вашия университет интересът е най-висок?

Проф. Стати Статев: Особеното в УНСС е, вече близо 10 години не приемаме нашите студенти в първи курс по специалности, а по професионални направления и поднаправления, всяко от които съдържа средно около 4-5-6 специалности. През първите две години нашите студенти учат общ блок в съответното професионално направление и са много по-мотивирани и подготвени да направят своя избор за специалност. Така че от тази гледна точка мога да кажа, че и тази година най-предпочитаните поднаправления и направления са „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и бизнес“, „Право“, „Администрация и управление“, „Икономика, общество и човешки ресурси“. Тоест, вървим в една стабилна линия и няма промени в годините. Обикновено интересът е един и същ. В случая говорим за статистическо натрупване по първо желание или по първите три желания на студентите, които те посочват в своите кандидатстудентски документи за класиране.

Но има нещо друго, на което обръщаме внимание – през последните години изключително нарасна интересът към дистанционната форма на обучение, която непрекъснато развиваме и усъвършенстваме. В УНСС тази година тя ще надхвърли 20%, т.е. над една пета от нашите студенти се обучават в дистанционна форма, което им позволява едновременно да работят и да учат.

Водещ: Да. Нека кажем нещо повече за тази дистанционна форма на обучение, защото тя не можем да кажем, че се среща, че е масова практика в българските университети. Какви са предимствата на този тип обучение? И за бакалаврите, и за магистрите ли го предлагате?

Проф. Стати Статев: Разбира се. Тя по закон като форма на обучение е предвидена да се осъществява и в двете форми – и в бакалавър, и в магистър. Дори е позволена и в образователно-научната степен „доктор“, където предстои да я предложим, защото това ще отвори по-широко вратите на УНСС и за граждани от Европейския съюз и извън Европейския съюз да осъществяват докторантура в дистанционна форма на обучение. В света дистанционната форма на обучение се определя като обучението на 21 век, защото много интензифицира учебния процес. Това е съвременното задочно обучение. В нашата страна все още на много места има задочно обучение, което не е нищо друго освен половинката на редовното. Докато в дистанционната форма има качествен скок, включително със създаването на електронни учебници, електронни платформи на различни бази, така че студентът може спокойно да използва всички съвременни средства за обучение, включително интерактивна комуникация със своите преподаватели.

Водещ: Без обаче това да се отразява на качеството на образованието, което ще получи? Това, че е дистанционно…

Проф. Стати Статев: Даже мисля, че при добра мотивация качеството може и да се повиши, защото студентът може отвсякъде – от дома си, от работното място, почивайки – да участва в образователния процес.

Водещ: Проф. Статев, започнахме разговора с промените в Закона за висшето образование – как те ще се отразят на вашата работа през следващата учебна година?

Проф. Стати Статев: Това е дълъг разговор, който едва ли ще изчерпим в няколкото сутрешни минути, с които разполагаме. Но има няколко съдържателни промени в Закона за висшето образование, които ни обнадеждават, че вървим в правилна посока. Те са свързани и с изпълнение на стратегията за висшето образование, която беше обсъдена съвместно от правителството и Съвета на ректорите, а инициатор беше Министерството на образованието и науката. Може би най-важното нещо, което се реализира, е акцентът, който най-после се поставя върху качеството. Тоест, преодолява се т.нар. плащане на калпак. Независимо колко е добър университетът, той получаваше преди приемането на тази стратегия и промените в закона едни и същи пари за приет студент. Според стратегията през 2020 г. вече 60 на сто от парите, които държавата ще дава за висше образование, ще се разпределят съобразно качеството на обучение в съответния университет.

Има, разбира се, и много други промени, които ще окажат благотворно влияние. Такава изключително съдържателна промяна е, че законът разреши на университетите да извършват стопанска дейност, т.е. да могат да предлагат на пазара своя продукт. За УНСС това е нашият научен продукт, нашите консултантски услуги за бизнеса, за държавното управление. Но това тепърва предстои да се реализира в съответните институционални форми, във взаимоотношения както с държавата, така и с бизнеса и ние предприемаме своите първи крачки.

Водещ: Смятате ли, че всички тези промени, които надяваме се да бъдат в положителна посока, ще могат да прекъснат негативната практика да се произвеждат безработни висшисти?

Проф. Стати Статев: Това също е дълъг разговор, защото мантрата, че на пазара има примерно прекалено много безработни икономисти, а недостиг на инженери, която доста се тиражираше в медиите, не работи. Трябва да се види структурно кой произвежда тези безработни и да бъдат предприети съответни мерки от институциите това да бъде преустановено. Както и в структурата на самите професионалисти – какви икономисти са излишни на пазара на труда, от кой са обучени, защото от 51 университета в България, в 26 има стопански факултети, които произвеждат икономисти, администратори и управленци. Освен това какви инженери – от минни до компютърни? Така че в това отношение е направена правилна крачка според мен – и в закона, и в държавната политика, и от нашето ресорно министерство. Но разговорът трябва да бъде продължен и тази активна държавна намеса в производството на висши кадри на държавата да продължи, за да може постепенно то да се нагоди наистина към нуждите на пазара на труда.

Водещ: Както и вие споменахте, у нас има 51 университета. Чуват се различни мнения – според някои са твърде много, други пък смятат, че не са. Вашето мнение какво е?

Проф. Стати Статев: Въпросът не е до брой. В Европейския съюз на 450 милиона жители има 4 хиляди университета. Ако пропорционално пренесем това в България, трябва да имаме 66 – 67 университета. Така че въпросът не е в бройката. Въпросът е дали тази структура на висшето образование, количествено и качествено, отговаря на потребностите на страната. Процесът на оздравяване започна както със законодателните, така и с демографските промени. Тази година сме в исторически минимум на кандидат-студенти, защото за първи път броят на завършващите средно образование номинално падна под 50 хиляди. 48 хиляди, грубо казано, се явиха на матура. Друг е въпросът, че близо 10 хиляди от тях не можаха да получат своите дипломи поради слабо представяне на матурата. Така че изключително малък, най-нисък е контингентът на потенциалните кандидат-студенти, което означава, че т.нар. държавна поръчка и платеното обучение отново няма да бъдат изпълнени, и то в много голям мащаб за някои университети. Във времето тези неща ще бъдат решени. Спорно е дали тук се налага някаква активна държавна намеса или просто трябва пазарът да регулира този процес, тъй като в различните страни опитът е различен.

Водещ: Много ви благодаря за този разговор, проф. Статев, и за времето, което ни отделихте. Всичко добро ви желая.

Проф. Стати Статев: Всичко добро на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Благодаря. Разговаряхме с ректора на УНСС проф. Стати Статев.

2016-03-17 - 09:30

в. Азбуки, 17 март 2016 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев,
ректор на УНСС и заместник-председател
на Съвета на ректорите:
Да работиш за държавата, не е крепостно право

Страната ни има определен ресурс за висшето образование
и той няма как да бъде значително увеличен

Татяна ДИКОВА

– Държавна поръчка само за висши училища и за професионални направления с доказано качество на подготовка на бъдещите специалисти и с професионална реализация. Вашият коментар?
– Нееднократно съм изразявал позицията си, че е време да сложим край на порочната практика държавната поръчка да бъде аритметичен сбор от желанията на университетите да приемат и обучават студенти. Стигнахме до там, че в постановлението на МС, което обикновено излиза през май, заложеният брой първокурсници е около два пъти по-голям от реалния брой кандидат студенти.
От години поставям въпроса – що е то държавна поръчка? Какво представлява тя? В момента сме свидетели най-после на разумен ход на държавата – да се обърне с лице към проблема, което само по себе си е позитивен факт. Само че трябва много внимателно да се преценят нещата, когато се редуцира броят на студентите. Държавата правилно обвързва приема на студентите с постановката на приетата стратегия за развитие на висшето образование, а именно с качеството.
Но смятам, че не бива да се спира дотук. Имам теза, която е крайна, и си давам сметка, че на този етап няма да бъде приета. Държавата има определен ресурс за висшето образование и като макроикономист мога спокойно да кажа, че този ресурс няма как да бъде значително увеличен в обозрима средносрочна перспектива – в близките 5, дори 10 години. Тогава възниква въпросът – как този относително постоянен ресурс за финансиране на висшето образование -държавни пари от бюджета, може да бъде по-ефективно разпределен.
Според мен, след като държавата дава пари за обучение на кадри, които се предполага, че ще я обслужват, нека увеличи тези средства, включително и чрез по-големи студентски стипендии, по-висока издръжка на обучението на един студент, но срещу ангажимента, след като са учили 5 години, 5 години да работят за държавата.
– С други думи, да „върнат“ вложените в обучението им средства?
– След като държавата е финансирала обучението на бъдещите специалисти, давала им е стипендии, за да се издържат, нека бъдат така добри да поработят за нея. Това не е крепостно право, както се опитват да ми опонират. Нека допуснем, че специалистът избере да работи в частния сектор или в чужбина. Негово право е. Но и негово задължение е да върне вложените в образованието му средства.
– От време на време работодателските организации поставят въпроса, че кадрите, които се подготвят в университетите, не са това, което им трябва.
– Ще припомня българската поговорка – „На харизан кон чулът не се гледа“. Какво плаща бизнесът за подготовката на тези кадри? Данък от 10%. Ако
е 75%, както е в Норвегия, а 1/3 от него отиват във висшите училища – добре. Но да коментираш нещо, за което не си дал и стотинка – не е сериозно. Нека бизнесът да заповяда, да си поръча кадри и да плати за обучението им. Тогава можем да коментираме как да ги подготвяме.
И оттам нататък, извън поръчката на бизнеса и държавата, нека всеки, пожелал да получи висше образование, да си бръкне в джоба и да плати за обучението си.
– Но тъкмо на УНСС не липсват сериозни контакти с бизнеса.
– Имаме отлично партньорство с Българската стопанска камара и с КРИБ. Последните 3 години учебните планове в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ (в тях се обучават 90 на сто от студентите в УНСС) бяха изпяло променени и разработени съвместно с бизнеса и с държавните институции.
Но да се върна на въпроса за реформите. Държавата сега пробва друг ход – да намалява приема там, където пазарът на труда е пренаситен със специалисти. Трезвомислещият човек обаче не може да приеме въобще максимата, че на пазара на труда има недостиг на инженери и твърде много икономисти. В съвременния свят, при това широко ветрило на професионална квалификация и с бързо развиващите се технологии, които буквално с месеци се променят, няма как да знаем какви точно специалисти, с какви компетенции ще са необходими след 5 години. Да не се окаже тогава, че имаме прекалено много инженери и глад за икономисти.
– Какво е решението на проблема?
– Да навлезем навътре в нещата и да видим какви именно инженери липсват – минни, компютърни, строителни, ядрени… С други думи – държавата трябва да си определи потребностите не с мантри: „Има много икономисти, а малко инженери“, а със задълбочен анализ – какви специалисти ще са необходими след 5 години, когато днешните първокурсници ще завършат.
И тук настъпвам друга болна тема – защо има много икономисти? От 51 акредитирани висши училища 26 произвеждат икономисти, администратори и управленци.
Ще попитате: а защо УНСС не си направи инженерен или медицински факултет? Защото това би изглеждало несериозно. Обликът на УНСС е в социалната сфера – администрация, управление, икономика, право, журналистика. Преди 4 години разкрихме специалността „Медия икономика“, която подготвя икономисти за медийната сфера – единствената в България, и няма как тази специалност да бъде вкарана под общия знаменател „икономисти“. Въобще какво означава икономист – за финансовата сфера, за реалната икономика, за банковата сфера? Няма икономист изобщо и инженер изобщо.
– Като макроикономист, помогнете ми да се ориентирам – имаме ли център, който да се занимава с анализ и прогнози какви специалисти ще са необходими след 5-10 години?
– Самият факт, че държавната поръчка се прави като аритметичен сбор от желанията на висшите училища да приемат студенти, ме кара да мисля, че вероятно подобни числа не се коментират сериозно. Но мисля, че е дошло време да се коментират.
Когато говорим за опит за държавно регулиране, винаги ще повтарям, че фактът сам по себе си е позитивен. Това е обръщане на държавата с лице към проблема. Лично аз съм обнадежден. При първата среща на Съвета на ректорите с министър Меглена Кунева тя каза, че всеки въпрос ще получи своето решение
след обстойно обсъждане с всички ректори, за да има полза от него. Защото, ако например се редуцира приемът на икономисти, това не бива да става пропорционално за всички училища. Всички знаем кои са центровете, които са създадени за подготовката на такива специалисти. Показват го и оценките от институционалните и от програмните акредитации, както и рейтинговата система.
– Говорим за качество на образованието, а реализацията на пазара на труда на младите специалисти?
– Ще го кажа направо – това е много опасен показател. На него също не бива да се гледа еднозначно, само по данни от НОИ. Ако ние подготвяме лекари, които се реализират на 100% по специалността си, но повече от половината от тях – в Германия и Канада, това добър или лош атестат е за политиката на държавата? Най-бедната страна в ЕС ли ще бъде донор на лекари за богатия свят. Да не говорим,че това е едно от най-скъпоструващите образования. Трябва ли да увеличаваме още повече приема на IT инженери, които после заминават за Силициевата долина. Къде се реализират тези хора и как се реализират.
Друг ракурс. В УНСС има над 40 икономически специалности. Покриваме целия спектър на икономиката и финансовата сфера. И е естествено при някои специалности да има по-висока реализация, а при други -по малка. Това означава ли, че трябва да обучаваме само в 3 – 4 търсени на пазара на труда специалности? Не може да се сравняват и висши училища, които имат само една специалност с двайсетина студенти – например „Финанси“ или „Маркетинг“. Реализацията, но само на пръв поглед, при тях винаги ще бъде по голяма. В УНСС учат 22 000 студенти, което означава, че годишно се дипломират около 5000. Сред тях ще има отлично реализирали се и недотам. Затова не бива да се гледат само общите числа, а процентът на реализиралите се.
– Не само от инженери и от IT специалисти, но и от финансисти с аналитични възможности се нуждае пазарът на труда, се казва в мотивите за промяна на парадигмата на приема. Ще повлияе ли това на начина на подготовка на бъдещите специалисти?
– „Финанси“ е търсена специалност. Според дипломите, които се издават в тези 26 висши училища, произвеждащи икономисти, в по-голямата част става дума именно за финансисти. Само че качеството е различно в различните училища и предполагам, че именно това се има предвид, когато се говори за финансисти с аналитични способности.
В УНСС катедра „Финанси“ винаги е била елитна. В нея работят един бивш премиер, трима бивши финансови министри, да не изреждам заместник-министрите. Като цяло, Финансово-счетоводният факултет с трите си специалности – „Финанси“, „Счетоводство“ и „Финансов контрол“ , има изключително много връзки и контакти с професионалните организации в България, ЕС и извън него. В това направление е и една от най силните ни магистърски специалности – „Европейски бизнес и финанси“. Програмата е съвместен проект на УНСС с Бизнес университета в Нотингам и сега навършва десет години. Дипломиралите се специалисти получават двойни дипломи.
Но тук не става дума само за една катедра и един факултет. Силата на съвременния университет е в това, че преподавателите му не са затворени в рамките на висшето училище. Повече от половината преподаватели в нашия университет, включително и аз самият, заемаме сериозни позиции било то в държавното управление и администрация, било то в частния бизнес. Това дава много голяма сила на преподаването, включително в посока аналитичност.
Аналитичността има много измерения – познаване на практиката, владеенето на аналитична методология и апарат, с които да се извършват необходимите анализи и изследвания. Това е въпрос на цялостна оценка на качеството на обучение и на качеството на специалистите, които произвеждаш.
– Очаквате ли оздравителен ефект върху системата от предлаганите промени? Последните години тя се развиваше екстензивно най-вече заради „парите следват студента“.
– При всички случаи ще има оздравителен ефект. Въпросът е той да бъде по-бърз и осезаем. Корекцията в държавната политика на приема влиза в сила от учебната 2016/2017 г. Випускът ще се дипломира след 2020 г. Едва тогава ще можем окончателно да преценим.
Затова казвам, че когато се правят промени въобще в образованието, не само във висшето, трябва да бъдем много прецизни и внимателни. Принципът на пробата и грешката не работи. Не можем да си позволим сега да заложим грешни неща, които ще си проличат след 5-6 години.
Връщам се към началото на нашия разговор. Ако сега останем на елементарното твърдение, че липсват инженери, а икономистите са прекалено много – с други думи, махалото да отиде в другата крайност, след 7 години може да се окаже, че пазарът на труда се задъхва от липсата на икономисти, а е пренаситен с инженери…
Ето защо трябва внимателно да огледаме и обмислим нещата, навлизайки вътре както в структурата на висшите училища, така и на специалностите и политиката, която ще предприемем, да бъде консенсусна, обмислена и разумна. А един редуциран прием, независимо в коя специалност и професионално направление, трябва да бъде възложен на университетите с доказано качество.
***

Проф. д.ик.н. Стати Статев
е втори мандат ректор на УНСС. Заместник-председател е на Съвета на ректорите. От 2003 г. до 2011 г. е първи заместник-ректор на УНСС. Специализирал е в Московския държавен университет „М. Ломоносов“
– Русия, и в Бостънския университет
– САЩ, където по-късно е гост-професор. Ръководител е в международни и национални научноизследователски проекти. Представител е на България в Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки и член на нейния Изпълнителен съвет. Автор е на над 170 научни публикации.

2016-03-09 - 17:55

Радио „Фокус“, 9 март 2016 г.

Проф. Стати Статев:
Готвените промени за прием на студенти ще имат оздравителен ефект

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев
в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на радио „Фокус“

Водещ: Държавата може да ореже наполовина приема на студентите в най-слабите университети. Това става ясно от публикувана от Министерството на образованието и науката методика, която уточнява по какви показатели трябва да става редукцията на местата в университетите. Това са критериите, за да се случи това, като най-важният фактор е реализацията на завършилите студенти. Ще подобри ли тази методика качеството на образованието и ще отговори ли то реално на нуждите на трудовия пазар или напротив – ще се постигне точно обратното?

Темата ще коментираме с ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев. Професоре, какъв би бил ефектът от евентуалното въвеждане на тези мерки – положителен или по-скоро обратното?

Проф. Стати Статев: Сам по себе си фактът, че държавата се обръща с лице към проблема, е изключително позитивен, тъй като ние от повече от десетина години алармираме, че бройките за прием са близо два пъти повече от броя на кандидат-студентите. Но трябва да се действа внимателно, а не с общи фрази, които се появиха в медиите, че ще се редуцира приемът на икономисти и ще се увеличи приемът на инженери. Понятия „икономист изобщо“ и „инженер изобщо“ няма в съвременния свят.

Политиката е правилна, остава тя да бъде и правилно проведена, за да може държавата наистина да бъде сериозен арбитър между бизнеса и образованието и по-ефективно да се използват средствата, защото става въпрос за най-ценния национален капитал – бъдещето на нацията.

Водещ: Вашият университет, където са застъпени доста широко именно тези специалности, как гледа на въпросните промени?

Проф. Стати Статев: Изключително позитивно. Нашият университет не е имал никога проблеми с приема като утвърдено висше училище, в това число в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“. Но мисля, че тук трябва да се влезе малко по-дълбоко. Защото ако само на базата на изхода регулираме системата и действаме механично, може да се окаже, че след 6-7 години ще бъдем в обратното състояние – на пазара на труда да има много инженери, но да липсват икономисти. Не е нормално такава система с много дълъг период на производство – 5-6-7 години – говоря от обучението за бакалавър и излизането като магистър или доктор, да се регулира по такъв начин.

Водещ: Едно от другите предложения в тази методика, което прави много силно впечатление, е, че ако в дадена специалност повече от 6% завършилите не могат да си намерят работа, а под 30% работят онова, за което са учили, приемът ще бъде орязан наполовина. Доколко е адекватен този критерий според Вас?

Проф. Стати Статев: Държавата има много механизми, които може да използва. В момента в България има 51 висши училища, в половината от които – 26, се обучават студенти по икономика и администрация и управление. Тук не става въпрос за механично орязване, а за преглед на политиката – кой има право да обучава такива кадри, как да ги обучава, отговарят ли те на условията на бизнеса и това води ли до последващата им реализация. Аз нямам притеснения за ръководения от мен УНСС, защото по данни на НСИ над 97% от нашите кадри се реализират по специалността си.

Водещ: Без никакво ограничение се предлага да се приемат математици и компютърни специалисти, гласи друго предложение. Вече обсъдихме икономическите специалности, но възможно ли е при това условие да се стигне до заливане на трудовия пазар с кадри от една специалност и да се стигне до недостиг на други за сметка на това?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че пазарът може да бъде преситен, защото при начина на производство и университетите, които обучават такива кадри, няма как масово да започнат да ги бълват. Но все пак трябва да има държавна регулация. Добре е държавата да се грижи за фундаменталните специалности, теоретичните специалности – математика, физика, химия. Става дума за по-масовия случай, за който вече споменах, но пак казвам – опасно е да се говори изобщо за инженери, изобщо за икономисти.

Водещ: Необходима е „фина настройка“, както Вие самият ми казахте в нашия предварителен разговор, но каква точно да бъде тази настройка?

Проф. Стати Статев: Добрата новина е, че при първата си среща с ректорите министърът на образованието и науката Меглена Кунева пое ангажимент, че всяка промяна ще бъде приета след сериозно и детайлно обсъждане с ректорите на висшите училища. Мисля, че и този проблем, трябва да бъде решен така – да има сериозен диалог, да се видят капацитетът, възможностите, профилът на висшите училища и в този план промените, които се правят, да бъдат съгласувани между МОН, Съвета на ректорите и представителите на бизнеса в лицето на работодателските организации.

Водещ: Проф. Статев, възможно ли е, ако тези правила влязат в сила, да има университети, които да спрат да работят, именно заради непокриване на тези критерии, липса на реализация на техните студенти?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че има такава опасност. Просто там, където университетите са се разраснали, някои от тях в неприсъщи за профила им направления, биха се върнали към първоначалната си съдържателна работа и биха произвеждали повече и предимно инженери, отколкото икономисти, както има такива случаи сега – давам го като пример.

Водещ: Т.е. тези промени биха могли да накарат всеки ВУЗ да се фокусира върху своите силни страни и в крайна сметка това да го направи по-добър?

Проф. Стати Статев: Мисля, че това ще има оздравителен ефект и ако говорим за повишаване на качеството, то на първо време ще дойде по този начин.

Водещ: Системата на финансиране на висшите учебни заведения у нас също е много дискутирана тема. Ефективна ли е методиката „парите следват студента“ и трябва ли да се промени?

Проф. Стати Статев: Този проблем се дискутира от много дълго време. Има нещо неадекватно в това обучението на един бъдещ икономист, администратор и управленец във висше училище да бъде субсидирано от държавата с 693 лв., а на един ученик средно с 1500 лв. Ние имаме позиция по тези въпроси, бих казал, че имаме и разбиране. Така че се надявам в идните години, в идните бюджети постепенно тези въпроси да започнат да се решават главно през изпълнението на стратегията за висше образование – много бързо да се повиши държавното финансиране за качество, което през 2020 г. трябва да достигне 60%. Парите да идват за качество, а не за брой студенти.

Водещ: Университетите обаче често са критикувани, че не произвеждат необходимите за бизнеса кадри. Наскоро УНСС поднови споразумението си с Българската стопанска камара. Какви са изводите, които правите, какви специалисти са нужни на България?

Проф. Стати Статев: Един университет, за да се развива успешно и да бъде актуален на пазара на труда, трябва да има връзки по цялата хоризонтална верига. Първо – връзка със средното образование. Създадохме Асоциация на икономическите училища, която се ръководи от нашия университет и включва 52 утвърдени училища в София и страната, които имат профилирано обучение по икономика, администрация и управление. Техните възпитаници стават наши студенти и влизат в контакт с бизнеса.

През последните две години разработихме два мащабни проекта точно в тези направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“, за които говорим. Всички учебни планове и програми на всеки един учебен курс в тях бяха актуализирани заедно с представители на бизнеса. Това е перманентен контакт. Нашите преподаватели, голяма част от които работят в държавни структури и в бизнеса, са живата връзка на обучението с реалността. В това отношение не може нещата да се решават – както казах при подписването на договора с БСК – с мантри и недоволства, а с ежедневна, непрекъсната работа, когато нашите студенти отиват още като бакалаври на практики и стажове във фирми. След това отиват за втори път като магистри и най-добрите от тях остават на работа.

Евелин ЦАНЕВА

2016-02-24 - 14:56

БНР, „Нещо повече“, 23 февруари 2016 г.

Бъдещето на българското висше образование

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: Ще разговаряме в следващите минути за бъдещето на българското висше образование. Не че приключихме с драмата около средното, но тъй като системата на образованието в голяма степен е изградена от зависимости, време е да започнем да мислим какво ще правим със сегашните студенти, когато се окажат бъдещи безработни висшисти. Не на ненужните кадри без реализация. Това обеща да каже новият екип на Министерството на образованието и науката на ректорите на висшите училища и предлага серия от мерки, които да поощряват развитието на онези специалности, които се търсят на пазара на труда и от бизнеса, и да намали средствата за специалности, в които вече има пресищане на кадри. Може би и защото това е близо до логиката за развитието на висшето образование, без разбира се да се превръща непременно в политическа директива, в УНСС отдавна разсъждават и работят за тясната връзка с нуждите на бизнеса. Затова и днес отново можем да съобщим, че университетът и Българската стопанска камара (БСК) имат подписан меморандум за сътрудничество и за продължаване на ползотворните контакти между двете организации по подготовката на специалисти, от които има нужда. За това ще говорим с проф. Стати Статев, ректор на УНСС, здравейте.

Проф. Стати Статев: Здравейте.

Водещ: Струва ми се, че поне от 3 години, а може и повече, ние с вас говорим за това, че вие търсите мнението на бизнеса и бизнесът ви търси, за да ви каже от какво имате нужда, когато се правят плановете за специалностите, учебните програми и се разчита броят на студентите, които приемате и подготвяте.

Проф. Стати Статев: Да, така е. Днес направихме един естествен завършек на нашите контакти с работодателските организации, като най-силните и интензивните от тях винаги са били с най-традиционната – БСК. Всички дейности, които през годините извършвахме заедно, доведоха до събирането им в един комплексен меморандум за сътрудничество, който поставя на нормативна основа нашите взаимоотношения, и планирахме през следващата година какви ще бъдат конкретните мероприятия по този меморандум.

Що се отнася до това, което вие споменахте – връзката с бизнеса, аз винаги съм твърдял, че няма как тя да бъде постигната с критика и с мантри, с пререкания и недоволство от двете страни, трябва просто да се работи. Преди няколко месеца в УНСС приключихме два успешни проекта за преработване на учебните планове на всички специалности от направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ в непрекъсната комуникация с бизнеса в продължение на две години. Резултатите са изключително добри, защото не остана учебен план и учебна програма, която да не бъде променена съобразно изискванията на бизнеса.

Водещ: Това с учебните програми е много хубаво, проф. Статев, но е важно да ни кажете бизнесът взима ли вашите студенти за студентски стажове, защото всичко научено на банката все пак трябва да бъде пречупено и през проблемите на практиката?

Проф. Стати Статев: Разбира се. В УНСС работи първият в България, с вече 25-годишен стаж, Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който е връзката с бизнеса от гледна точка на провеждане на стажовете и практиките. Повече от десетилетие големите фирми в България, както от реалната икономика, така и финансовия сектор, търговските банки имат изработена процедура – всяка година идват и предлагат студентски стажове и практики на бакалаврите в четвърти курс, за които тези практики и стажове са планирани в учебния план и приключват с оценка, тоест са безплатни. След това канят тези, които са харесали, на платен стаж, когато те учат в магистърска степен, и тези, които одобрят, назначават на работа. От тази гледна точка сме много доволни от тази комуникация. Структурирали сме всичко това в едно направление, където са всички студентски стажове и практики, включително финансираните от ресорното ни Министерство на образованието и науката. По негова програма и финансиране над 4500 студенти през миналата година бяха на стаж. Имаме уверението на новия министерски екип, че тази стажантска програма ще бъде продължена.

Водещ: Какъв е процентът на завършилите УНСС, които си намират работа по специалността, за да можем да преценим доколко е ефективна вашата работа – подготовката на кадри, които се харчат на пазара на труда дава висока оценка за един университет и подготовката на хора, които се вливат в армията на безработните говори за друго?

Проф. Стати Статев: Документирано е в Златната книга на университета от социалния министър, че се гордее да бъде в университет, чиито кадри 97% се реализират по специалността (по данни на НОИ). Непрекъснато следим този процес и затова сега, когато се водят новите политики в областта на висшето образование, трябва да се има предвид, че когато говорим за реализацията на кадри в областта на икономиката, администрацията, управлението, зависи тези кадри каква диплома имат, кой университет е издал дипломата.

Водещ: Да, това ми напомня, че май сте и първенци сред излъчването на преподавали, които са били министри и премиери в българските правителства на прехода. Не знам гордеете ли се с този факт, но…

Проф. Стати Статев: Само след промените 6 премиери, 6 външни министри и 13 финансови министри са наши преподаватели или наши възпитаници. Има и много заместник-министри, ръководители на агенции и пр. Ние считаме това за естествено, защото това е идеята на нашите основатели, които през 1920 г. създават предшественика на УНСС – Свободния университет за политически и стопански науки – да се обучават кадри за държавното управление, за финансите, за бизнеса.

Водещ: И после разбира се идва с позитивите и негативите, които е натрупал, бидейки в управлението на държавата. Но виждам сега списъка с най-търсените специалности, онези, които ще бъдат наречени „защитени“, в новия Закон за висшето образование, и които ще получават може би най-високите държавни субсидии, защото те са дефицитни и кадрите се търсят. Това са инженерите, технически специалисти, учители, педагози, аграрни специалисти, специалисти в природните науки и най-вече в компютърните науки. Подготвяте ли вие такива специалисти и какво ще правите с онези, които вече трудно се реализират на пазара, защото има твърде много хора с подобно образование и няма да ви носят съответните приходи, защото държавата ще плаща малко за тях или направо ще ви принуждава да ги закривате?

Проф. Стати Статев: Тук разговорът може да стане много дълъг. Защото се оказа, че от 52 висши училища в България точно в половината – 26, има стопански факултети и управленски факултети. Спекулираше се с интереса към тези направления и университети и висши училища, на които не им е това профилът, създадоха такива факултети, за да може да получават държавна субсидия. Така че зависи кой университет си завършил.

Много груба грешка ще допуснем в управлението на висшето образование, ако сега решим, че на пазара на труда липсват специалисти от четирите изредени от вас направления, които и тази сутрин бяха споменати на пресконференцията в нашето министерство от вицепремиера и наш министър госпожа Кунева и зам.-министъра Денков. Добре, сега ще защитим тях и ще плащаме пари само за тях. Ако това стане, ще се получи принципът на махалото – след 10 години можем да се окажем в обратната ситуация – пренаситени от такива специалисти. Но ще липсват специалисти по икономика, администрация и управление. Затова трябва много внимателно да се действа при производството на такива кадри.

Водещ: Не виждате ли логика обаче, проф. Статев, в това, че висшите училища все пак трябва да бъдат по-тясноспециализирани, защото да, вие сте Алма Матер за икономическите специалности, но защо вие е дисциплина „Право“ и „Журналистика“ например, това пък е запазената марка на Софийския университет? И при вас има едно разтегляне на специалностите може би точно, защото до скоро, а сигурно и още парите следват студента, държавната субсидия следва студента.

Проф. Стати Статев: Не за това сме го направили. Сигурен съм, че ако бяхме разкрили Медицински факултет и Технически факултет, нашите медици и инженери нямаше да бъдат конкурентни на пазара на труда. Но що се отнася до правото, смея да твърдя, че то набра достатъчно опит в тези 25 години, когато се дипломираха 20 випуска. По общо признание днес нашият Юридически факултет е изключително авторитетен.

Две думи за специалността „Журналистика“. УНСС обучава не изобщо журналисти, а журналисти за социалната сфера, за икономиката, администрацията и управлението. Ако искате да готвите военен журналист, няма как да е журналист изобщо, защото трябва да познава военното изкуство. Ако искате да готвите икономически журналист, той трябва да е специалист по икономика и финанси.

В „Журналистика“ имаме две специалности. Едната произвежда журналисти и там реализацията е 100%. Те са специалисти в икономиката и управлението. Другата беше създадена преди 5 години по искане на самата медийна сфера. Казаха: трябват ни специалисти, икономисти и управленци за нашата сфера. И ние направихме специалност „Медия икономика“, подготвяща икономисти и управленци за медийната сфера, която е силно развиваща се и непрекъснато разширяваща своя периметър.

Водещ: Така, както ние с вас обсъждаме тези въпроси и вие успяхте да ме убедите за „Журналистиката“, макар че аз съм възпитаник на СУ и съм много ревнива към марката на моето висше училище, ми се струва, че трябва да продължите разговора с новия екип на МОН. Ще има ли Съветът на ректорите скоро среща с министър Кунева или това ви предстои?

Проф. Стати Статев: Аз съм изключително обнадежден, че министър Кунева тази сутрин обяви, че на 29-и, идния понеделник, ще покани на среща всички ректори. Но това, което е най-силното в нейните думи, и което изключително ме кара да вярвам, че ще имаме перманентен диалог, е, че тя дава силен и ясен сигнал, че всички въпроси, на които трябва да се намери решение, ще се обсъждат толкова, колкото е необходимо.

Водещ: Да, лошият опит от бързането в сферата на средното образование не бива в никакъв случай да бъде повтарян, най-малко на ваша територия. Благодаря ви.

2016-01-27 - 10:17

„Вестник на УНСС“, декември 2015 г.

УНСС за мен е кауза и съдба

Проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите

– Проф. Статев, за какво не ви достигна времето през мандат?

– В двата мандата на ректора проф. Борислав Борисов бях първи заместник-ректор. Затова когато ме избраха за ректор през 2011 г., съвсем естествено беше спазен принципът на приемствеността. През първия мандат заедно с моите заместници не отстъпихме от постигнатото, направихме всичко възможно то да бъде развито и обогатено. Опитът ми и като първи заместник-ректор, и като ректор ме убеди, че във висшето образование, което е традиционна и консервативна система, дори 12 години са малко за стратегически промени.

В отчета на ректорското ръководство подчертах, че това беше мандат на приемствеността, на стабилността и на открития диалог в динамична социално-икономическа среда и в условията на намалена държавна субсидия и демографска криза. Въпреки предизвикателствата и изпитанията, не позволихме те да се отразят на качеството на учебната и научноизследователската дейност, на финансовата стабилност, на оптималното функциониране и управление на УНСС. Благодарен съм на делегатите на Общото събрание, че оцениха по достойнство нашите усилия през последните четири години и дадоха висока оценка за дейността на ректорското ръководство.

През изминалия мандат нашият университет получи най-високи акредитационни оценки – институционална и за основните професионални направления. Постигнахме оптимални параметри на броя и структурата на студентите в ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“. УНСС вече е най-големият университет в България със своите близо 22 хиляди студенти, от които към 17 хиляди държавна поръчка и около 5000 платено обучение (предимно магистри) и близо 400 докторанти. През втория мандат ще продължим да оптимизираме структурата на формите на обучение. Сега в дистанционно обучение се обучават около 17 на сто от студентите, но практиката сочи, че броят им трябва да нараства. Все повече са бакалаврите, редовно обучение, които искат да се прехвърлят в дистанционно, а не обратното, както очаквахме. Затова вероятно ще продължим с постепенно нарастване на броя на дистанционните бакалаври до 20 – 25%. Имаме идея да разработим и дистанционни докторски програми за привличане на чуждестранни докторанти. Планираме да засилим стимулите, както материални, така и морални за научноизследователска работа. Имаме една от най-добрите системи за кадрово израстване, но мисля, че трябва още да я подобрим – за да може всеки да намира по-добре пътя си в академичното израстване. Сега критериите са високи, но не са достатъчно гъвкави.

В областта на материалната база не достигна време да построим още един учебен корпус, нова сграда на Института за следдипломно обучение, да довършим санирането и обновяването на студентските общежития, да довършим дейностите по енергийна ефективност на цялата материална база. Съдбата ни определи да възстановяваме пропаднал корпус и с общи усилия успяхме. Въпреки че УНСС е университетът с най-много студенти, той разполага с 5000 легла при необходими 7500. В същото време има свободни легла в общежитията на други университети. Необходимо е преразпределение на общежитията съобразно новите реалности (предишното разпределение е направено преди двайсетина години).

– Кои очаквания на студентите не бяха задоволени?

– Този въпрос е редно да зададете на колегите студенти. Но искам специално да отбележа, че връзката между академичното ръководство и студентите е перманентна, диалогът – открит. Председателят на Студентския съвет на УНСС е редовен член на Ректорския съвет. Имаме активно и работещо студентско представителство във всички управленски органи на всички нива – университет, факултет, катедра. Няма случай аз, моите заместници или ректорското ръководство като цяло да откажем да вземем отношение по един или друг въпрос или да решим проблем, поставен от студенти.

– С оглед демографската криза и емиграцията – пред какви предизвикателства е изправен УНСС?

– В сложната демографска ситуация в страната УНСС през последните десетина години е единственото българско висше училище, което запълва бройките от приема на студенти по държавна поръчка и планираните места за платено обучение. Надявам се, че чрез активните политики за прием на студенти и докторанти и най-вече с качественото обучение, което предлагаме, да успеем и занапред да се движим в мащаба и структурата, за които вече говорих.

– Проблемът за връзката между образованието и бизнеса става все по-съществен. Какво реално предлага УНСС на предприемачите?

– В основните професионални направления „Икономика” и „Администрация и управление” реализирахме два мащабни проекта, заедно с представители на бизнеса и държавата, в резултат на които актуализирахме учебните планове на специалностите и учебните програми на изучаваните дисциплини. Имаме активни договорни отношения с основните работодателски организации в страната. Осъществихме мащабна програма за студентски практики, през които преминаха миналата година повече от 4500 студенти. В непрекъснат контакт сме с големите бизнес структури от реалния и от банковия сектор. Самият бизнес по време на акредитационните процедури дава много висока оценка на нашите възпитаници и на университета.

УНСС няма проблем във връзките с бизнеса при сегашната законова рамка. Но въпросът има и друго измерение. На бизнеса трябва да се даде законова възможност да си поръчва кадри. И когато дадени фирми са платили на университетите, за да им произведат кадри, тогава връзката с бизнеса ще е перманентна и работеща, защото отговорността и интересът ще са общи. Нещо повече – тя ще легитимира добрите фирми и добрите университети. От друга страна, очакваме в предстоящите промени в Закона за висше образование да се даде възможност на университетите да осъществяват стопанска дейност – да могат да продават не само образователни услуги, но и резултатите от изследователската си дейност – научните си продукти.

– Към настоящия момент не кандидат-студентите търсят университета, а обратно. Тази „масовизация” на висшето образование как се отразява на неговото качество?

– Споменах за активните кампании, които УНСС води за набиране на студенти и докторанти. Целта е да приемаме наистина мотивирани млади хора да учат в нашия университет, а не да обираме каквото е останало. Доказателство за реализирането на тази цел е, че всяка година още на първо класиране броят на записаните и потвърдилите желанието си да учат при нас е повече от планирания прием. С тази цел основахме Асоциация на икономическите училища в страната, в която освен УНСС има вече около 50 професионални средни училища и такива с профилирано обучение в областта на икономиката, администрацията и управлението. По основните професионални направления и поднаправления организираме национални конкурси и състезания, първенците от които получават право да продължат образованието си в УНСС. Планираме да създадем мрежа от базови средни училища към УНСС. Вече са водени разговори с Националната търговско-банкова гимназия.

Що се отнася до масовизацията на висшето образование, това е европейска директива – да се увеличава делът на хората с висше образование, което може да става само с увеличаване на броя на студентите. Тук има един стратегически за държавата въпрос: дали, увлечени в масовизирането на висшето образование, няма да изпуснем възпроизвеждането на елита на нацията? УНСС е доказаният генератор на създаването на елита на България както в държавното управление, така и в бизнеса. Затова задачата за производство на лидери, на управленски и бизнес елит е особено важна за нас и ние непрекъснато търсим модерни форми за нейното решаване.

– Как УНСС работи в посока на по-бързо интегриране на студентите в бизнес средата? Сътрудничи ли си университетът с големите компании?

– Вече говорих за връзките на УНСС с бизнес структурите в страната и големия бизнес. Чрез Междууниверситетския център за развитие на кариерата компаниите предлагат свободни работни места, организират платени стажове, като по този начин подбират достойните кандидати и им предлагат да останат на постоянна работа. Традиция е ежегодното провеждане на Дни на кариерата в УНСС, в които през 2015 г. участваха 72 големи държавни и частни фирми. Вече единадесета година се провежда тридневен Младежки икономически форум, организиран от студентската общност, на който се канят министри, висши представители на бизнеса, организират се бизнес игри и дискусии.

– Как виждате УНСС след четири години?

– През 2019 г., в навечерието на вековния си юбилей, УНСС ще бъде още по-успешен и утвърден като най-голямото и най-престижното висше училище в България, най-големият и най-добър бизнес университет в Югоизточна Европа, още по-авторитетен и интегриран в европейското образователно и изследователско пространство. А настоящата 2016-а е юбилейна година за мен, защото се навършват четиридесет години, откакто прекрачих прага на любимата Аlma Мater, на която оставам верен завинаги, независимо кога и къде съм бил и какви длъжности съм заемал. От 1976 г., когато ме приеха за студент, УНСС за мен е кауза и съдба. И винаги ще бъде така.

2015-12-22 - 11:20

Стандарт, 22 декември 2015 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Ако си учил с държавни пари, работи 5 г. тук

Обмисляме ученици от Търговско-банковата с успех над 5,00 директно да стават наши студенти

Стела СТОЯНОВА

Толкова ли сме богати, че да готвим докторите на Европа, казва проф. Стати Статев

Неотдавна Общото събрание на УНСС преизбра проф. Стати Статев за ректор на университета. Той е и заместник-председател на Съвета на ректорите. „Стандарт“ го попита какво ново ще има в университета през втория му мандат, как да харчим рационално парите за образование и как да компенсираме задаващия се малък випуск от кандидат-студенти.

– Проф. Статев, какво ново да очакваме в УНСС през втория ви мандат?
– Ще продължим изпълнението на стратегическите задачи, но ще се стремим и към постигането на нови неща, които не сме успели да свършим поради липса на средства или поради консерватизма на системата на висшето образование. Продължаваме и търсенето на баланс в структурата на образователно-квалификационните степени в съответствие с пазара на труда. Успяхме да постигнем оптимален брой на студентите, които приемаме в бакалавърска и магистърска степен. Миналата учебна година, когато за пръв път заработи онлайн системата, свързана с МОН, се оказа, че УНСС е най-големият университет в България със своите 21 434 студенти в бакалавърска и магистърска степен. СУ имаше 19 901.
– Всички мислят, че Софийският е по-голям.
– Софийският университет има по-голяма държавна поръчка. От нашите 21 434 студенти 16 737 са държавна поръчка, а близо 5000 са платено обучение, предимно магистри. Докато при тях над 17 000 са държавна поръчка, но те имат три пъти по-малко магистри в платено обучение. Търсим оптимума и в докторските програми – сега те са повече от 30. През първия мандат увеличихме над два пъти броя на докторантите. Надявам се тази година да бъдат над 100. Това е добре, защото броят на докторантите ще бъде един от критериите, по които ще се определя финансирането на базата на качеството.

Що се отнася до съотношението между формите на обучение – редовно и дистанционно, тази година дистанционно се обучават към 20% и този процент ще расте, тъй като много студенти учат и работят, за да се издържат. Подтик към развитие на дистанционното обучение ни дава обстоятелството, че потокът от студенти, които искат да се прехвърлят от редовна в дистанционна форма, е 5-6 пъти по-голям, отколкото този от дистанционна към редовна, какъвто почти няма. Преди години беше обратното. Сега в доста специалности балът, с който приемаме студенти в дистанционно обучение, е по-висок, отколкото в редовно.
– Много университети залагат на повече магистратури на чужди езици, за да привлекат студенти от чужбина.
– Когато влязохме в ЕС, законът бе променен с един на пръв поглед прекрасен текст – че гражданите на ЕС имат равни права с българските граждани. Нека проектираме това върху нашата кандидатстудентска практика. Как УНСС ще приеме гражданин на Гърция, след като той трябва да държи изпит наред с българските си колеги по учебни програми от нашето средно образование? На пръв поглед прекрасната идея за равнопоставеност ни изигра лоша шега, заради която загубихме гръцките студенти. Начинът да се привличат чуждестранни студенти е един-единствен -обучението да бъде на английски. Преди 12 години в УНСС започнахме с две, а вече имаме десет специалности в бакалавърска степен, които се преподават изцяло на английски. Това са основните ни елитни специалности, с които привличаме студенти от ЕС по линия на „Еразъм“. Така искаме да привлечем и студенти от Русия. Приех покана през април да посетя Панаира на образованието в Москва, в който ще участват най-големите и авторитетни руски висши училища. Вече водим разговори с някои от тях и до година-две ще направим съвместни магистърски програми. От осем години имаме съвместна магистърска програма с Университета Нотингам Трент, Великобритания, който е в челото на класацията на бизнес университетите на Острова. Вече няколко години първенците на випуска са наши студенти. Добре се развива и триезичната програма по международен туризъм – на български, английски и френски. Имаме и съвместна докторска програма с Университета в Лиеж.

Това, което не можахме да направим и съм си го поставил за цел, е дистанционна докторска програма. Законът го позволява, но никой досега не е разписал какво означава това. МОН следва да преразгледа наредбата и да я адаптира към дистанционния докторант. В противен случай ще продължим да изпускаме голям ресурс – имаме запитвания от Израел, от Австрия, но докторантите не могат да идват тук на лекции и изпити. Това важи и за нашата страна –един докторант от провинцията би предпочел да учи дистанционно.
– Заявихте, че искате да отворите университета и към Азия…
– Правим опити от години, но тези отношения са сложни, защото са свързани и с визовия режим и политиката на държавата. Много съм обнадежден, защото в последните месеци на първия ми мандат проведох няколко срещи с виетнамската страна. УНСС има много силно присъствие и лоби във Виетнам, където наши възпитаници са във висшия ешелон на държавното управление: премиерът, вицепремиерът, министри, вицепрезидентката са завършили УНСС. Спомням си, че при посещението на вицепрезидентката намерихме студентското й досие – тази успяла жена толкова се зарадва на снимката си от времето, когато е била докторант преди 40 години. Виетнамците се обърнаха към УНСС, защото познават нашето образование. Създали са фонд, в който събират пари от бизнеса, за да започнем с техни докторанти, със студенти в бакалавърските и магистърските ни програми на английски език.

В науката също се отворихме в много направления, имаме над 100 договора с всички основни държавни институции, с ключови структури на бизнеса и големи фирми. Направихме първата асоциация на икономически училища в България – средни и висши. В петък връчих сертификати на близо 50 ученици, които се представиха отлично на поредното национално състезание по финанси и счетоводство. С тях те ще участват в класирането с оценка Отличен 6,00, равностойна на оценката от кандидатстудентски изпит. Ще направим всичко възможно Националната търговско-банкова гимназия да стане базово училище на УНСС. Обмисляме идеята всички нейни възпитаници, които завършват с успех над 5,00, да бъдат приемани без изпит в УНСС.
– Има ли промени в приема ви за следващата учебна година?
– През следващата учебна година ще запазим броя и структурата на всички нива – бакалавър, магистър и доктор.
– Това е и най-малкият випуск от години насам, имате ли притеснения за броя кандидати?
– Държавният прием е прост аритметичен сбор на желанията, които са заявили университетите. Затова от 2005 г. сме в ситуация, при която обявените бройки за прием са два пъти повече от потенциалните кандидат-студенти. Това е ненормално. Държавата има определен ресурс, който отделя за висше образование. Проблемът е тя наистина да определи своите приоритети и да каже какви кадри иска. Толкова ли сме богати, че да произвеждаме докторите на Англия, Германия и Франция? Когато държавата ти е платила обучението, трябва да подпишеш договор, че след като завършиш, пет години ще работиш за нея. Ако намериш работа в чужбина или в частния сектор, връщаш парите, които държавата е дала за тебе, за да може тя да финансира друг. Крайно време е държавата да оптимизира ресурса, който отделя за висше образование, да реши какви кадри иска и да ги поръча на добрите си, доказани университети.

Бизнесът непрекъснато се оплаква, че кадрите, които обучават университетите, не го устройват. Нека му се даде законова възможност да си поръчва кадри. И когато дадени фирми са платили на УНСС, за да им произведат кадри, тогава те ще имат основание да кажат: „Не е това, за което сме платили“. Но да недоволстват за нещо, за което не са дали и стотинка, не е сериозно. Когато и държавата, и бизнесът си поръчат кадри, те трябва да си плащат. Извън това всеки, който иска да учи, да плаща от джоба си. Това е елементарна схема, но тя би довела до качествена промяна на ефективността на средствата за висше образование и наука.

Да вземем за пример науката. Видяхте какви чудесии бяха във фонд „Научни изследвания“. Някой да попита какви са проектите в него? Имат ли някакъв смисъл за развитието и функционирането на държавата? Според мен парите, които държавата отделя за наука, трябва да решават проблемите на държавата. Ако някой иска сам да прави наука, да си осигури финансиране и да я прави.
– Бизнесът не започна ли да плаща за кадри и изследвания, поне във вашия университет мисля, че това е практика?
– Говоря за системата като цяло в качеството си на заместник-председател на Съвета на ректорите. Що се отнася до УНСС, ние въведохме много ясни правила в нашия програмен съвет, когато разпределяме парите за наука. Даваме 10 000 лева, ако ти направиш съвместен проект с бизнеса или държавна институция и те ти дадат още 10 000. А не да правим „наука“, като се рецензираме едни други и се тупаме по гърба колко сме велики.
– Имате амбиция и да строите нещо ново.
– Ние сме най-големият университет, в който се учи от 7,15 ч сутринта в понеделник до 22,15 ч вечерта в неделя. Затова искаме да изградим още един учебен корпус, който да разшири с една пета капацитета ни. Мечтата ми е до края на втория мандат корпусът да е готов и учебните занятия да започват не в 7,15, а в 8,30 или 9 часа.

2015-11-20 - 18:17

Младежки икономически форум 2015

Ексклузивно интервю на
проф. д.ик.н. Стати Статев
ректор на УНСС и заместник-председател на
Съвета на ректорите на висшите училища в България

– Какво е МИФ за Вас?

– Международният икономически форум е връстник на моето встъпване в длъжност като първи заместник-ректор на университета през 2004 г. МИФ е най-значимата проява на Студентския съвет. През годините форумът утвърди своя авторитет и представителност, спечели много приятели и съмишленици и предизвиква все по-голям интерес сред младите хора от цяла България. И това не е случайно, защото неговата проблематика пряко кореспондира с профила на УНСС, дава възможност на студентите за публична дискусия с висши представители на държавното управление и бизнеса, за обучения с практическа насоченост.
През последните 11 години беше натрупан ценен опит в организацията и провеждането на МИФ, разшири се неговата тематична палитра и територия, усъвършенства се триединната формула, която изпревари основните цели на „Европа 2020“ – свързването на практиката с иновациите и обучението.

– С какво МИФ допълва биографията на УНСС?

– Форумът не просто допълва биографията на нашия университет, той стана част от нея. Убеден съм, че освен утвърдила се традиция, МИФ трябва да бъде своеобразен връх в цялостната научноизследователска и експертна дейност и перманентна жива връзка на нашите студенти с държавните институции и бизнеса. Всичко, което правим в катедрите и факултетите с участието на студенти и докторанти, позволи те да натрупат самочувствие и увереност. Програмата на предстоящото тридневно издание на форума е доказателство за това.

– А как МИФ обогатява опита и компетентността на участниците?

– Програмата на форума, авторитетните гости, практическите обучения дават отговор на този въпрос. Ще посоча само един пример – възможността, която ще имат студентите да влязат в пряк диалог с Димитър Радев, новоизбраният управител на БНБ и възпитаник на УНСС.

– Какво дава МИФ на обществото?

– МИФ за пореден път показва, че УНСС е естественият лидер и генератор на лидери за управлението на страната и на частния бизнес. Форумът показва на обществото, че сме разпознаваеми и че е удоволствие и чест за най-известните личности в държавното управление и частния бизнес да присъстват на форум на нашите студенти.

– Как обучението на студентите в УНСС подпомага организирането на такова мащабно събитие?

– МИФ едва ли щеше да съществува, ако УНСС не притежаваше безценен капитал, който е в основата на всички наши успехи – преобладаващата част от преподавателите и изследователите не са „кабинетни учени“, а хора, които са представени на много високо експертно и управленско равнище в практиката. В която и катедра да погледнете, има доценти и професори, които заемат отговорни позиции и в държавното управление и бизнеса. Духът в академичната колегия и политиката на ректорското ръководство да подкрепя студентите е в основата на раждането и дълголетието на МИФ.

– МИФ се организира вече 11 години. От 3 години е най-мащабното икономическо събитие за младежи и студенти от цялата страна. На какво се дължи този успех според Вас?

– Успехът е заслуга, завоевание и гордост главно на младите колеги. Но и отговорност, защото е трудно да се създаде традиция, а още по-трудно е тя непрекъснато да се обогатява с нови идеи, да бъде с все по-високо качество, с все по-интересни гости, да привлича все по-широк кръг от млади хора. Нашите очаквания са всяка година МИФ да става по-интересен и пълноценен, а това предполага много сериозна работа, задълбочено мислене, иновативни решения.

– Какво мотивира лекторите и обучителите да участват безплатно?

– Ще си позволя една шега – като знам лекторите пред каква аудитория ще се явят, не знам дали да не им поискам пари, а не ние да им плащаме. Бих ги посъветвал да се готвят сериозно, защото ги очакват трудни въпроси. Форумът не е парадно мероприятие, а връх в търсенията на нашите най-изявени и ученолюбиви студенти за контакти, за обмяна на идеи, за усвояване на нови знания и умения.

– Какъв съвет бихте дали на участниците във форума относно бъдещата им кариера като бизнесмени и икономисти?

– Да не спират да се развиват. Да намират достойни отговори на предизвикателствата като път към професионално усъвършенстване и успешна кариера. С изкачването на всяко поредно стъпало в йерархията да бъдат все по-подготвени, по-мотивирани. Няма успешни хора, които не са допускали грешки. Важното е да не се отчайват, а да имат куража да следват сърцето и интуицията си, както казва Стийв Джобс.

2015-10-07 - 10:25

Телеграф, 7 октомври 2015 г.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев:
Плащането на калпак не е стимул за добрите вузове

Станислав ДИМОВ

95% от кадрите ни работят по специалността си

– Проф. Статев, стартира новата учебна година. Какви са целите и очакванията ви за нея?

– Новата учебна година е знаменателна за УНСС, защото е 95-ата в историята на университета. Целта на всяко висше училище е да запълни заявените от него и утвърдени от правителството места за първокурсници. УНСС и тази година запълни всичките места въпреки демографската криза. За пореден път казвам, че не е нормално правителството да оформя в постановление желанията на университетите да приемат студенти. Поредна година тези желания са за прием на 73 500 студенти, а успешно издържалите матури са под 50 000. Като се вземе предвид, че част от тях (около 7 – 8 хиляди) отиват да учат извън страната, а друга част не кандидатстват, отново изпадаме в абсурдната (вече десетина години) ситуация обявените от правителството места да са около два пъти повече от реалния брой кандидат-студенти. Може да се намери по-ефективен начин за използване на ограничения държавен ресурс за системата на висшето образование. Нека държавата наистина определи потребностите си от кадри по професионални направления и специалности и да финансира тяхното обучение в доказалите се и получили институционално и обществено признание университети. Това е по отношение на количествените измерения.

Целите ни в областта на качеството са многоизмерими и постоянни. Непрекъснато усъвършенстваме съдържанието на учебните планове на специалностите и на учебни програми по всеки учебен курс. Продължаваме да развиваме контактите си с държавните структури и бизнеса.

– За пръв път от няколко години УНСС не успя да запълни приема си в рамките на 3 класирания. На какво го отдавате?

– Вече казах, че изпълнихме и тази година приема си. Още 4370 първокурсници се вляха в академичното семейство на УНСС. Формалната математическа логика сочи, че когато се приемат такъв голям брой студенти в 6 професионални направления с още 6 поднаправления и в близо 50 бакалавърски специалности, и то съобразно постигнатия от тях бал и заявени желания, колкото и класирания да се правят, винаги ще остават единични незаети бройки в някои специалности, а в други ще има чакащи да бъдат класирани.

Успех е за УНСС, че още на първото класиране кандидат-студентите бяха с 30% повече от обявените места. Важното за нас е, че винаги попълваме местата си със студенти, които са реално мотивирани да учат при нас, и съжаляваме, че остават не малко, на които не можем да удовлетворим желанието да са наши студенти.

– Какви стъпки ще се предприемат за привличането на родни и чуждестранни студенти през следващата кампания?

– Отдавна отмина времето, когато висшите училища просто чакаха да дойдат студентите и да се запишат. Сега са необходими активна политика на информиране и разясняване, непрекъсната връзка и постоянна работа със средните училища в страната. Именно това прави УНСС с помощта на студентския съвет. Всяка година организираме национални олимпиади по различни дисциплини и първенците приемаме без конкурс.

УНСС е създал необходимата база за прием и обучение и на чуждестранни студенти. Десет от най-атрактивните бакалавърски специалности се преподават изцяло на английски език, защото отдавна отмина времето, когато чуждите студенти изучаваха български език и след това започваха обучението си. В тези специалности по програмата „Еразъм“, един или два семестъра учат и много студенти от ЕС.

– По колко човека се бориха за място в най-търсените специалности?

– Не е коректно да се сравняват различните професионални направления. Едно е да си мотивиран да учиш икономика, друго – право, трето – администрация и управление, четвърто – политически науки, пето – журналистика, шесто – социология. Но като цяло и тази година традиционен бе интересът към финанси, счетоводство, бизнес икономика, право. Силен е интересът и към специалностите, преподавани на английски език.

– От години имате наплив за икономисти. В същото време представителите на бизнеса казват, че пазарът се е пренаситил с такива кадри. Според вас има ли опасност в бъдеще кадрите на УНСС да не успяват да се реализират по специалността си?

– Нямаме притеснения за дипломираните икономисти на УНСС – по данни на Националния осигурителен институт над 95% от тях се реализират по специалността си. Бизнесът също дава висока оценка на кадрите на УНСС. Проблемът е другаде – че в повече от половината висши училища у нас се произвеждат икономисти и това създава напрежение на пазара на труда.

Връщаме се отново на въпроса, че държавата трябва да контролира броя на държавно финансираните студенти по специалности – да определи държавната поръчка и да я възлага на доказалите се университети. Ако други искат да обучават в такива специалности, да предложат платено обучение и който иска да става икономист извън държавната поръчка, да плаща от джоба си за това.

– Открихте обновеното учебно крило. Какъв ремонт му беше извършен?

– За наша радост открихме обновения учебен корпус на УНСС, в който вече се водят редовни учебни занятия от началото на тази академична година. С активната намеса и финансовата подкрепа на държавата той бе укрепен и реновиран. Това е особено важно, защото този корпус представлява една пета от капацитета на УНСС. Ние сме най-голямото висше училище в страната, с близо 22 000 студенти. С въвеждането в експлоатация на този корпус учебните занятия пак са от 7,30 сутринта в понеделник до 22,00 часа в неделя. Но няма да има окрупнени потоци и групи и няма да ползваме зали от съседните висши училища. На УНСС е необходимо разширяване на материалната база и вече работим по този въпрос.

– Как ще оцените интереса на студентите към дистанционната форма на обучение? Има ли място тя в българското висше образование към момента?

– Интересът на студентите към дистанционната форма на обучение нараства непрекъснато. Повече от 20 години УНСС развива тази форма в магистърска степен. От три години разкрихме дистанционно обучение и за бакалаври. Тази година увеличихме приема от 300 на 450 студенти и още не можем напълно да задоволим потребностите. Баловете за класиране в дистанционна форма често са по-високи от тези за редовна форма на обучение. Показателен е и фактът, че много студенти желаят да се прехвърлят от редовно в дистанционно, а обратен поток почти няма. Считам, че това се дължи на факта, че в съвременните условия много студенти работят, за да се издържат, и затова предпочитат дистанционното обучение. Още повече че това е формата, която може да реши целта, поставена от „Хоризонт 2020″ – да развием средното професионално образование и заедно с това да увеличим броя на студентите. Това е възможно само ако човек завърши средно професионално образование, започне работа и успоредно учи дистанционно висше образование. Това поставя сериозни изисквания към тази форма на обучение. Необходима е промяна на Наредбата за дистанционно обучение (която не е променяна от приемането й). Дистанционното обучение не може и не трябва да бъде компромис, не трябва да бъде лесен начин за получаване на диплома за висше образование. То може и трябва да бъде равностойно на редовното обучение като качество на получаваните знания и квалификация. И не на последно място от осмисляне се нуждае и дистанционната форма на образователната и научна степен „доктор“, която по закон на практика съществува, но никъде другаде не е регламентирана.

– Смятате ли, че с приемането на Стратегията за висше образование ще се вдигне качеството на обучение в университетите ни?

– Стратегията за висше образование сама по себе си не може да вдигне качеството на обучение. Но ако тактическите действия по нейното прилагане са съгласувани между държавата и висшите училища, това наистина може да доведе до повишаване на качеството на обучение и на научноизследователската работа в тези от тях, които имат доказан потенциал. Крайно време е държавата да преустанови егалитарната политика да разпределя парите на калпак – и най-добрият, и най-слабият университет да получават една и съща субсидия за студент. Къде е тук стимулът за повишаване на качеството?

– Как вървят преговорите за бюджета за образование за 2016 г.? Ще имат ли вузовете по-големи субсидии и повече средства за стипендии?

– Като макроикономист смятам, че в настоящата бюджетна ситуация на страната е несериозно в краткосрочна перспектива да се очаква значимо увеличение на финансирането за висшето образование. Възможно и необходимо е обаче наличният ресурс от държавния бюджет да се оптимизира и използва по-ефективно. Това е и основният смисъл на Стратегията за висше образование. Вече коментирах някои възможни направления и действия в тази посока. Но ще добавя още нещо – прекален лукс е държавата да финансира висшисти, които след завършването си отиват на работа в чужбина – може да им пожелаем успешна реализация, но да бъдат достатъчно добри да върнат парите за обучение (за това е необходим един елементарен договор). Парите, които се дават за наука, да са обвързани с потребностите на държавата, да решават реални проблеми на страната. Мисля, че много може да се направи за по-икономичното и разумно използване на държавната субсидия за висшето образование, и съм обнадежден, защото в разговорите по подготовката на бюджет 2016 вече има такива елементи.

***

Роден е на 19 юни 1958 г. в Бургас

Завършва УНСС и СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Математика“

Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика в катедра „Икономика“ в УНСС

От декември 2011 г. е ректор на УНСС

От февруари 2012 г. е заместник-председател на Съвета на ректорите в Република България

От юни 2004 8. е член на УС на БНБ

2015-10-02 - 15:58

агенция „КРОСС“, 2 октомври 2015 г.

Стати Статев:
Не позволявайте да бъде спрян поривът ви към добро образование

По повод 1 октомври – денят на академичните традиции и дух, агенция „КРОСС“ потърси мнението на ректора на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите проф. д.ик.н. Стати Статев. През тази година Университетът за национално и световно стопанство отбеляза 95 години от създаването си.

– На какво ви учат 95 години опит?

– На вечната истина, че знанието е велика сила, че да се посветиш на образованието и науката е призвание за цял живот. На почит и уважение към първооснователите на Университета за национално и световно стопанство – 11 видни учени, държавници и общественици, които с възрожденска енергия и мисъл за Отечеството, сложиха началото на днешния УНСС. На вярност към академичните традиции и дух. На обич към студентите, които нашите предшественици обичливо наричат „академична челяд“. На амбицията УНСС винаги да бъде лидер във висшето образование и науката като най-авторитетното, най-старото и най-голямото икономическо висше училище в България и Югоизточна Европа. На самовзискателност и отговорност. На отдаденост и почтеност.

– Какъв съвет ще дадете на по-младите Ви колеги?

– В обръщението си към 4370-те първокурсници при откриването на 95-ата академична учебна година в УНСС казах, че от този ден те започват да инвестират в своето бъдеще, слагат начало на своя път към голямото знание, към сбъдването на мечтите си, към много красиви приятелства и незабравими мигове. Призовах ги да не позволяват да бъде спрян поривът им към добро образование, да бъдат разумни, великодушни, непоколебими в отстояване на целите си, да бъдат добри хора и честни граждани, да обичат България и своя университет като част от неговото 22-хилядно студентско семейство. Да се съпротивляват на злото и омразата.

– Какво е посланието Ви към студентите?

– Да бъдат ученолюбиви, отговорни и дисциплинирани, непрекъснато да надграждат знанията си. Защото в днешния свят познанието определя начина на живот. Да вярват в себе си и когато им е най-трудно, да си спомнят, че с тях винаги ще бъдат обичта и подкрепата на техните родители и на академичното ръководство.

2015-09-25 - 12:10

Радио „Фокус“, 23 Септември 2015 г.

Проф. Стати Статев:
УНСС е притегателен център за младите хора в България

Албена ИВАНОВА

Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за предаването „Добър ден, София“ на Радио „Фокус“

Водещ: Тържествено днес ще бъде открита новата учебна година в УНСС. На събитието, което започва в 12:30 часа, ще присъства и министърът на финансите Владислав Горанов. Колко студенти ще пристъпят прага на висшето учебно заведение и кои са най-предпочитаните специалности тази година ще разберем от ректора на УНСС проф. Стати Статев.

Проф. Статев, през тази година УНСС отбеляза 95 години от своето основаване. Как университетът се развива през годините и как успявате едновременно да съхраните традицията и постигнатото от миналото с изискванията на съвременния живот?
Стати Статев: Тези успехи са плод на усилията на цялата ни наша академична колегия, която е сплотена и дава своите знания, умения, усилия УНСС да върви напред. С гордост посрещаме откриването на 95-ата академична учебна година, когато поредните 4370 нови възпитаници ще прекрачат прага на нашата Алма Матер. Те са, както с голяма обич ги нарича проф. Стефан Бобчев, основател и първи ректор на УНСС, „нашата академична челяд“, и ще станат част от 22-хилядното ни студентско семейство.
Водещ: Казвате над 4300 нови студенти ще прекрачат прага на УНСС, а кои са най-предпочитаните специалности от кандидат-студентите?
Стати Статев: Това е много особен въпрос, тъй като УНСС осъществява обучение в шест професионални направления, в които има 47 бакалавърски специалности. Някои млади хора предпочитат да учат „Право“, други – „Икономика“, трети – „Администрация и управление“, четвърти – „Политически науки“ или „Журналистика“. Но традиционно още на първо класиране бяха запълнени местата за специалност „Право“. Много висок, както всяка година, беше интересът към „Финанси“, „Счетоводство и финансов контрол“, към поднаправлението от 10 елитни специалности, в които преподаването е изцяло на английски език и се събират доста деца с изключително високи резултати. Традиционно е засилен интересът и към „Бизнес икономика“. Фактът, че запълваме местата си всяка година и не правим допълнителни класирания е достатъчна гаранция и основание да считаме, че университетът наистина е привлекателен и притегателен център за младите хора в България.
Водещ: Има ли нови специалности или програми през тази академична година?
Стати Статев: През тази академична година продължаваме да развиваме програмите в магистърска степен, защото в бакалавърска степен усъвършенствахме учебните планове по три съвместни проекта с Министерството на образованието и науката в много силен контакт с представителите на бизнеса. Разкриваме нови програми в магистърска степен. Едва ли ще мога всички да ги изредя, но искам да отбележа специално програмата по ядрена сигурност, която разкриваме под егидата на ООН, и официално ще бъде открита на 1 октомври.
Водещ: Казвате, че поддържате добра връзка и комуникация с бизнеса, а успяват ли наистина студентите и учебните програми за тях да отговорят на изискванията на работодателите и на бизнеса днес и каква част от студентите на УНСС успяват да се реализират и да си намерят след това работа по специалността?
Стати Статев: В Златната книга на УНСС, която е връстник на университета и е отворена преди 95 години, предишният министър на труда и социалните работи написа, че се гордее да бъде в университет, възпитаниците на който се реализират 97% по специалността си, по данни на НОИ. Във всички срещи, които имаме когато се акредитират направленията, бизнесът дава високи оценки за нашите студенти. Практиката е много динамична и текущо променяме съдържанието на учебните дисциплини, за да сме в крак с времето.
Водещ: Любопитно ми на мен и може би и за студентите, които днес ще пристъпят прага на УНСС, какво се случи с корпуса, който пропадна през 2013 година, успяхте ли да го възстановите и ще може ли да се ползва вече от студенти?
Стати Статев: За наша голяма радост и с огромна благодарност към правителството, което и в предишния и в сегашния формат е с лице, обърнато към проблемите на висшето образование, корпусът беше възстановен и не само възстановен, а приведен в съвременен вид. Днес заедно с министър Горанов ще го открием официално и той ще се използва пълноценно за учебни цели. УНСС започва 95-ата си академична година в пълен мащаб с базата, с която разполага.
Водещ: Успяват ли днес висшите училища да се справят с изискванията на модерния, съвременен живот? Кои са най-сериозните проблеми на българското висше образование и нужни ли са реформи?
Стати Статев: Това е тема за дълъг разговор, но нещата са толкова назрели, че са необходими бързи реформи, отговори на изключително много въпроси. Може би най-важният от тях е каква е ролята на държавата във висшето образование. Защото ресурсът, с които разполага държавата, никак не е малък и при друго разпределение, за което аз нееднократно пледирам, би бил достатъчен както за образование, така и за наука. Стига държавата ясно да каже какви кадри са й нужни и да ги поръча на най-добрите да ги произвеждат, а останалите, които искат да учат, да заплащат за това. Същото се отнася и за науката – какви научни изследвания са необходими, те да бъдат поръчани на съответните университети, които разполагат с такъв капацитет, на съответните институти на БАН. Така че тук има място за много разговори от гледна точка на това ресурсът, с който разполага държавата и отделя за висше образование и наука, да бъде използван по най-добрия начин.
Водещ: А необходим ли е нов Закон за висшето образование? Знаем има такъв за предучилищното и училищното образование.
Стати Статев: Вероятно да, защото ако отворите сегашния Закон за висше образование, ще видите колко пъти той е променян – почти всяка година, а има години, в които няколко пъти са му правени кръпки. Аз мисля, че наистина е време да се направи на базата на това, което досега е постигнато, един нов Закон за висшето образование или поне да се започне работа по него.

2015-04-25 - 18:00

Стандарт, 25 април 2015 г.

Проф. Стати Статев:
Държавата да поръчва кадри на най-добрите университети

Стела СТОЯНОВА

Променете закона, бизнесът да си плаща за обучение на специалисти, предлага проф. Стати Статев

В последно време бизнесът все по-често твърди, че от висшите училища идват неподготвени кадри. Това стана ясно и на дискусията „Да! На българската икономика“, организирана от „Стандарт“ и КРИБ. Къде се къса нишката и как проблемът може да се преодолее, какво да бъде направено по отношение на студентските стажове, „Стандарт“ попита проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите.

– Проф. Статев, в последните години между бизнес и университети има разнобой по отношение на кадрите, заради който непрестанно се разменят взаимни упреци. Къде според Вас се къса нишката между висши училища и бизнес?
– Не бих се наел да коментирам за всички университети, тъй като картината е различна. Но мога категорично да заявя, че разнобой между УНСС и бизнеса няма. По данни на НОИ над 97% от нашите възпитаници се реализират по специалността, която са завършили. Факторите за този резултат са много. Първо, преобладаващата част от академичния състав на УНСС са не само добри университетски преподаватели и изследователи, но и изтъкнати участници в държавната администрация и бизнеса. Второ, почти всяка катедра, водеща специалност, има работещи договори с министерства, държавни агенции и институти, браншови организации на бизнеса, големи фирми. Трето, вече четвърт век функционира Междууниверситетският ни кариерен център, който е основно свързващо звено между студентите и държавните и бизнес структури. Дните на кариерата в УНСС, Младежкият икономически форум на УНСС и редица други инициативи „срещат“ студентите и бизнеса. Непрекъснато се провеждат публични лекции с водещи представители на държавната администрация и бизнеса по актуални икономически проблеми.
– УНСС прави много, за да адаптира програмите си спрямо изискванията на бизнеса. Какво точно правите, за да са адекватни Вашите студенти на изискванията на фирмите? И какво от своя страна прави бизнесът?
– Промяната на учебните програми е само част от непрекъснатия процес на адаптация на обучението към практиката. На по-високо ниво е учебният план, който включва всички учебни курсове, които също трябва динамично да се променят. След това идват специалностите от дадено професионално направление, които също не са застинали. Едни отпадат – например „Икономика на кооперациите“ и „Икономика на съобщенията“, появяват се нови, като „Творчески индустрии“, „Предприемачество“, „Икономика на недвижимата собственост“ и пр. Всяка година се правят частични промени в учебните планове и програми. Особено силен тласък на този процес дадоха два проекта на МОН, чрез които се финансира промяната в учебните програми и планове на специалностите от двете основни професионални направления в УНСС – „Икономика“ и „Администрация и управление“. С помощта на сериозен експертен потенциал от висшата държавна администрация и бизнеса бяха усъвършенствани 80 учебни програми и бяха създадени 10 нови. Заедно с това повечето от университетските, национални и международни проекти са с приложна насоченост и резултатите им се ползват както в преподаването, така и в реалната практика на нашите контрагенти от държавните и бизнес структури.
– Има ли проблеми със стажовете на студентите, нужни ли са по-широки възможности за практическо обучение?
– Въпреки че УНСС е най-големият по брой студенти в България (за 2014/2015 учебна година техният брой е 21 432 според регистъра на МОН), ние се справяме успешно и с тази задача. От една страна, на основа на двустранните договори с държавни и бизнес структури, студентите осъществяват стажове и практики. От друга страна, с посредничеството на Междууниверситетския кариерен център много фирми представят възможности за платени стажове и практики и по този начин избират най-добрите студенти, които след това наемат на постоянна работа. Все повече наши студенти участват в конкурси, печелят и провеждат стажове в престижни чуждестранни фирми и международни организации. Много голяма роля изигра финансираната от МОН стажантска програма, през която преминаха повече от 4 500 наши студенти. Обнадеждаващо е, че правителството се ангажира тя да продължи и през следващата учебна година.
– КРИБ има идея за създаване на академия „Икономика“, която ще плаща половината от стажа на студентите в реална работна среда. Как гледате на тази идея?
– Това е навременно и перспективно начинание. Новото ръководство на КРИБ е амбициозно и обърнато с лице към университетите. Вече водихме няколко разговора и се надявам на 29 април създаването на академия „Икономика“ да стане реалност. УНСС даде съгласие за участие и предложи да се обедини сериозният ни научен потенциал с огромния практически опит на структурите на КРИБ.
– Трябва ли според Вас да се въведе държавна поръчка за професиите, търсени от държавата и бизнеса, и останалите да минат на платено обучение, каквато идея периодично се лансира?
– Понятието „държавна поръчка“ е изпразнено от съдържание. Всяка година правителството гласува предложенията на висшите училища за броя на студентите. Но той вече е близо два пъти повече от потенциалните кандидати и единственото условие да бъдеш студент е желание и диплома за средно образование. Необходима е ясна държавна политика. Например държавата да поръчва кадрите, които са й нужни, на най-добрите университети (а не да финансира „на калпак“), след което завършилите да изпълнят ангажимента си към нея като работят поне пет години в държавна структура. Ако не го направят, да върнат парите, които държавата е инвестирала в тях. Крайно време е законът да се промени, за да може бизнесът да си поръчва (и плаща) кадрите, които са му необходими. Не сме богата държава, за да финансираме производството на висши кадри за други страни. Не твърдя, че това е единственото решение, но решаването на този въпрос е належащо. Надявам се, че на предстоящия форум на МОН за висшето образование на 28 април и на Съвета по образование към президента на 30 април тези проблеми ще бъдат обсъдени.
– Как финансирането на базата на качеството ще промени университетите? Вярвате ли, че ще се стигне до оптимизиране на броя им, или поне да отпадане на специалностите, които дават най-слаба подготовка според рейтинговата система?
– Качество къде – на входа, на изхода (с държавни приемателни комисии), при реализацията в практиката и как да го мерим? Няма категоричен отговор. Рейтинговата система е проблемна и не е пригодна да се използва за разпределение на значима част от ресурса за висше образование. Държавата следва да си каже тежката дума и по този въпрос.
Изкуствено се фетишизира и проблемът за броя на висшите училища. Ако мерим с европейски аршин (брой университети спрямо брой население), висшите училища у нас трябва да бъдат 65, а те са 51. От друга страна, ако те механично се окрупнят (каквато идея се лансира) и станат например 26, това не само няма да подобри положението, но дори ще го влоши. Изходът е само един – ясна държавна политика във висшето образование, за да може с ограничения ресурс, с който разполагаме, да постигнем възможно най-добри резултати.
– Как гледате на идеята, лансирана от министър Тодор Танев за създаване на интегрални колежи след средно образование, от които след това завършилите да могат да продължат в университет?
– Европа ни поставя две на пръв поглед взаимноизключващи се цели – развитие на професионалното образование и увеличаване на броя на студентите. Още са живи добрите традиции в средното професионално образование и те могат да бъдат възстановени. Такова предложение бе прието от Съвета на ректорите и ще бъде внесено в МОН. Ако завършилите средно професионално образование започват работа по специалността си, могат да продължат висше в дистанционна форма на обучение.
– Имате съвместни програми с чужди университети. Да очакваме ли нещо ново в тази насока в следващите години?
– Имаме добре работещи програми с престижни европейски университети, включително с издаване на съвместни дипломи. Новото, по което работим, е създаването на тристранни бакалавърски, магистърски и докторски програми между УНСС, Висшето училище по икономика – Москва, и Инсбургския колеж по мениджмънт. Идеята е УНСС да бъде базовият университет, където ще се осъществява регистрацията и обучението на студентите.

2015-01-23 - 09:53

Телеграф, 23 януари 2015 г.

Проф. Стати Статев,
член на УС на БНБ и ректор на УНСС:
Без реформи по-добре да не мислим за еврото

София СИМЕОНОВА

От нас зависи каква инфлация ще допуснем

– Проф. Статев, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до края на мандата на правителството ще започнат преговори за приемане на България във валутния механизъм ERM 2, т. нар. чакалня за еврозоната. Какви конкретни стъпки в тази насока предстои да предприеме БНБ?

– Влизането в Еврозоната (ЕЗ) е еднозначен ангажимент на Република България по договора за присъединяването й към Европейския съюз. От 28 членки на ЕС 25 имат ангажимент за влизане в ЕЗ. Останалите три страни-членки на ЕС – Англия. Дания и Швеция – са със специална клауза за неприсъединяване. Еврозоната се създава през 1999 г. от 11 страни. С приемането в началото на тази година и на Литва, страните в нея са 19. Така над три четвърти от държавите с ангажименти за влизане в ЕЗ и над три четвърти от населението им (327 млн. от общо около 430 млн. души от 25-те страни) членуват в ЕЗ.

Отправеният анонс от министъра на финансите Владислав Горанов показва политическата воля на сегашното правителство на страната да премине към активни действия по изпълнението на поетия договорен ангажимент. Това означава, че предстои формирането на междуведомствени работни групи с участието и на Българската народна банка, които ще започнат да работят по този въпрос. В стратегията на БНБ, приета през 2004 г., това е една от основните цели, по която се работи непрекъснато в смисъл на транспониране на европейското законодателство към българското в съответните области. БНБ изпълнява стриктно своите ангажименти като член на системата на европейските централни банки и към Европейската централна банка (ЕЦБ). Редно е обаче да се каже ясно и категорично, че преговорният процес ще бъде продължителен на фона на общата ситуация в света, Европа, ЕС и ЕЗ. Много детайлно трябва да се протоколират очакванията на нашите партньори в ЕС и бъдещите ни партньори в ЕЗ, пътищата и времето, за което България може да отговори на тези очаквания.
– Ако България влезе в „чакалнята на еврозоната“ през 2018 г., както се твърди, това означава ли, че се очаква да бъдем приети в еврозоната през 2020 г.?

– Такъв конкретен автоматизъм няма. Никъде не е записано какъв е срокът за „престой“ в ERM2. Повтарям, че към момента имаме само заявена политическа воля от сегашния кабинет за започване на работа и преговори по подготовката за влизане в ERM2. Според мен доколкото е визирана годината – 2018-а, тя е хоризонтът на мандата на правителството. Възможно е да се наложи дейностите по влизане в ERM2 да продължат и след това.

– Какви реформи трябва да се извършат у нас, преди да започнем преговорите? Изпълнява ли България критериите от Маастрихт?

– Основното, което трябва да се направи, е да накараме нашите партньори от ЕС и особено бъдещите ни партньори от ЕЗ да ни вземат „на сериозно“. Да ги убедим, че като страна и най-вече като икономика сме готови да участваме ефективно в ЕЗ, че това ще е добре както за България, така и за ЕЗ. Проблемът не е само до покриването или не на маастрихтските критерии – той е многостранен и много по-дълбок. С номиналните критерии от Маастрихт – инфлационни ограничения, контролиран дефицит и дългови индикатори – ще се справим. Големият въпрос е в т. нар. структурни реформи, за които говорим от четвърт век и те все не се случват както трябва. Не може да искаме ефективност от непреструктурирана икономика, няма как да се повишават доходите, пенсиите, социалните помощи и качеството на живот като цяло. А ако това не стане, е по-добре да не мислим за ЕЗ. защото положението ще се влоши още повече.

Редно е да имаме предвид, че след 2008 г. ЕЗ вече не е същата, по време на кризата тя се промени драстично. Съществуват много проблеми в пенсионните системи и системите за социално подпомагане, във фискалната сфера и банковата индустрия. Доброто у нас е, че значими части от тези системи все още не са реформирани напълно и може направо да се настроят към новите условия, включително и след дълговата криза.

Тук изниква и въпросът – редно ли е и готова ли е една от най-бедните страни в ЕС, а ако влезе – най-бедната в ЕЗ. да поеме част от фискалната издръжка на Гърция, Ирландия, Испания. Португалия и други.

– Какво показва опитът на балтийските държави, които последно се присъединиха към еврозоната и чиито икономики като размер са близки до българската?
– Балтийските държави може да бъдат пример за България само от гледна точка на реформите, които направиха, за да влязат в ЕЗ.

– Подходящ ли е моментът да се предприеме такава стъпка на фона на поевтиняването на общата валута спрямо долара и швейцарския франк и обезпокоителните сигнали за евентуално излизане на Гърция от еврозоната, което би могло да доведе до ново сътресение?

– Всяка реформа, всяка промяна има своята цена – както икономическа, така и социална. Това се отнася и за реформите, които ние така и не правим, защото обикновено оставаме с добри, но недокрай последователни и ресурсно обезпечени намерения. Ако погледнем исторически, според данни на Евростат средногодишният икономически растеж (темп на прираст на БВП) в сегашните страни-членки на ЕЗ, е бил както следва: през седемдесетте години – 3,4%, през осемдесетте – 2,4%, през деветдесетте – 2,2%, а през първото десетилетие на XXI век (десетилетието на ЕЗ) – само 0,8%. Подобна дългосрочна тенденция към спад няма в нито една от основните интеграционни общности в света.

На второ място. Самата ЕЗ. вместо да конвергира, се поляризира. Оформиха се две групи страни – с ниска и висока инфлация. Задълбочават се неравенствата и дисбалансите по осите Запад – Изток и Север – Юг. Моето мнение е, че Гърция едва ли ще излезе от ЕЗ – на този етап това са повече политически игри, защото от това ще загуби много повече Гърция, отколкото ЕЗ като цяло.

Що се отнася до конюнктурното поевтиняване на еврото спрямо другите световни валути, то би се коригирало при решаване на посочените вече проблеми в ЕЗ. Ясно е обаче, че проблемите с дълговите кризи на членките на ЕЗ няма как да бъдат решени само с банкови средства. Затова е необходим някакъв сериозен тип интеграционен фискален орган. Не може ЕС и ЕЗ да съществуват и да се развиват нормално само с централна банка. Това образно казано означава у нас да има БНБ, но да няма Министерство на финансите. Заедно с това е категорично, че създаването на такава обща фискална структура ще бъде съпътствано с много трудности и противоречия, поради големите различия в традициите и ролята на държавата в отделните страни.

– Какви последствия ще има за обикновения гражданин бъдещото присъединяване към ERM2, а впоследствие към еврозоната? Голямото притеснение е за увеличаване на инфлацията заради закръглянето на цените. Какво показва опитът на другите държави и какво да очакваме у нас, има ли опасност да се намали покупателната способност на пенсиите и заплатите?

– Едва ли влизането ни в ERM2 ще бъде усетено сериозно от отделния българин или домакинство. Всъщност това означава фиксиране на курса на националната валута към еврото и донастройване на системата. Но ние сме „вързани“ към еврото от средата на 1997 г. (първо към германската марка, а после технически към еврото). така че въпросът е в преструктурирането, в конвергирането към икономиките на страните от ЕЗ.

Нормални са страховете за съпътстваща инфлация от закръгляването на цените – това няма как да се избегне, но само по себе си то не може да бъде значително и обикновено е краткотрайно. Предполагам, че този процес ще бъде контролиран по някакъв начин от държавата, за да не стигнем отново до добре познатия призив от началото на прехода „За Бога, братя, не купувайте!“. Така че от нас зависи каква инфлация ще допуснем при смяната на лева с евро и с колко ще се намалят реалните ни доходи.

– Какви се очаква да бъдат последствията върху лихвите по кредитите?

– Непрекъснато коментираме, че лихвите по кредитите у нас са по-високи от останалите страни от ЕС и особено в сравнение със страните от ЕЗ. В общия случай това идва от т. нар. рискова премия, която присъства като надбавка в лихвения процент. Когато банковата и бизнес средата в България станат сравними с тези в останалите страни от ЕЗ, тогава се очаква сравнително бързо да започнат да спадат и лихвите по кредитите. Но това няма как да стане автоматично, защото се контролира от пазара, ефективното платежоспособно търсене и предлагане на пари.

– Влизайки във валутния механизъм, ще се промени ли курсът на лева към еврото, или той ще остане фиксиран на сегашното си ниво? Как ще се гарантира стабилността на лева?

– БНБ има поет ангажимент да влезем в еврозоната с фиксирания курс лев към евро 1,95583. Това е така, защото се предвижда да преминем към ЕЗ, без да излизаме от системата на паричен съвет. За да се отмени или промени системата на паричен съвет в България или фиксираният курс лев – евро, Народното събрание трябва да отмени или промени съответния закон, а това не може да стане без съгласуване с партньорите ни от ЕС и ЕЦБ и естествено не може да се осъществи от днес за утре. Това е техническата страна на въпроса, а същностната страна е, че неговата отмяна или промяна ще е пагубна за страната и нейната икономика. Гарантирането на стабилността на лева е основна цел на БНБ и тя я осъществява, като поддържа достатъчни валутни резерви – винаги значимо над покритието на парите в обращение.

***

Това е той:

– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас.

– Завършва УНСС и СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Математика“

– Доктор на икономическите науки, професор по макроикономика в катедра „Икономикс“ в УНСС.

– От декември 2011 г. е ректор на УНСС.

– От февруари 2012 г.е заместник-председател на Съвета на ректорите в Република България.

– От юни 2004 г. е член на УС на БНБ.

– Работи в направленията теория и методология на макроикономическия анализ; финансово развитие и икономически растеж, ефективност и икономически структури.

2014-12-15 - 09:29

Труд, 15 декември 2014 г.

Проф. Cтати Статев:
И най-добрият, и най-лошият ВУЗ
са с еднаква субсидия за студент

Интервю на Анета Петкова с проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, за посоката на реформиране на висшето образование

Оптимист съм, че най-после ще има решения на проблемите
Държавната поръчка е прост аритметичен сбор
от исканията на висшите училища

– Проф. Статев, имахте среща с министъра на образованието проф. Тодор Танев, ще има ли и каква промяна във висшето образование? Открихте ли допирни и общи точки между вас, ректорите и министерството?

– Имахме полезен диалог с министъра. Много важно е, че той е един от нас – университетски професор, и познава добре проблемите във висшето образование. На срещата обсъдихме Стратегията за висше образование, която е необходимо условие за стартиране на първата в историята на страната самостоятелна европейска програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Разисквахме предстоящи промени в Закона за висшето образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), както и отстраняване на съществуващите противоречия между тях. Например според ЗРАСРБ главен асистент доктор може да бъде научен ръководител на докторант, а според ЗВО няма право да води базисни курсове лекции в бакалавърска степен и изобщо няма право да води занятия в магистърска степен.

В ЗВО има доста неща за „ремонтиране“. Ето някои от тях: Първо, неравнопоставеността между държавни и частни университети, която противоречи на конституцията и най-много пречи на нормалното развитие на висшите училища. Второ, изискването за катедра в държавните университети – 7 души на основен трудов договор, а за факултет – 40, води до механичното им формиране. Има специализирани факултети, които не може да имат толкова голяма численост, а как да се разкрие нова специалност и катедра с предварително назначени седем души, които ще са нужни чак след 3-4 години. Трето, няма законова възможност за обучение, поръчано и финансирано от бизнеса. Четвърто, коефициентите за държавно субсидиране на различните професионални направления, които не са променяни от десетилетия. Това доведе до абсурдната ситуация най-ниско финансираните „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“ да получават по 693 лв. на студент, а в същото време държавата плаща по 1500-1600 лв. за един ученик в гимназията. Ще спомена само един проблем в ЗРАСРБ – асистент се назначава еднократно за срок от 4 години, като не се уточнява какво става, ако през този период той боледува или ако е жена и е в отпуск по майчинство. Министър Танев декларира пълна подкрепа за всички работещи идеи и по двата закона. Същата готовност за подкрепа получихме и на заседание на парламентарната Комисия по образованието и науката от нейния председател Милена Дамянова. Това ме прави оптимист за диалога между ректорите и изпълнителната и законодателната власт.

– Приемането на Стратегията за висшето образование ли е разковничето за решение на проблемите в университетите?

– Стратегията сама по себе си няма да реши проблемите на висшите училища. Необходимо е да се конкретизират градивните неща в нея. Например добрата идея до 60% от средствата за висше образование да се разпределят за качество. Сега повече от 96% от финансирането е „на калпак“. И най-добрият, и най-лошият университет получават еднаква субсидия за един студент. Но за да се реализира тази идея, трябва да се разработи много прецизна, обективна и сериозна система за оценка на качеството на научните изследвания и преподаването в различните университети, която да бъде приета с консенсус от Съвета на ректорите. Ректорите трябва да кажат: да, ние приемаме да бъдем оценявани по този начин и така да се разпределят парите за наука и образование.

– Министърът на образованието няколко пъти обяви, че трябва да бъде направена разлика между университет, академия, висше училище и т.н. Наименованието ли е проблемът на вузовете и има ли проблем УНСС отново да бъде институт?

– УНСС вече няма как да бъде институт, защото в него има шест професионални направления, докато институтът обикновено е в едно професионално направление. Но не наименованието е проблемът, нито броят на висшите училища в България. Ако приложим съотношението население – университети в ЕС, у нас трябва да има не 51, а 65 висши училища. Най-важният въпрос е държавата ясно да определи политиката си във висшето образование. Сега държавната поръчка е прост аритметичен сбор от желанията на университетите за прием на студенти. Затова през последните години държавната поръчка е два пъти по-голяма от броя на завършващите средно образование. Това ли са потребностите на държавата? Толкова ли сме богати, та по този начин да правим висшето образование задължително? Толкова ли сме богати, че да финансираме скъпо платени специалности, половината от чиито възпитаници заминават на работа в чужбина? Трябва да се търсят механизми за ефективно използване на ограничения ресурс за наука и образование, с който разполагаме, а не да се дава на всички поравно и по малко.

– Как ще се справят вузовете с липсващите кандидати заради демографския срив?

– Ако държавата определи колко специалисти в различните професионални направления са й необходими и ги финансира достойно, като в замяна те се ангажират да работят 5 или 7 години за нея, ако е ясно какви научни изследвания и резултати са й нужни и тя ги финансира адекватно – резултатите ще бъдат налице. Останалите студенти могат да се обучават срещу заплащане, като ползват системата за студентско кредитиране – това е световна практика. При такава организация всичко ще си дойде на мястото – и броят на университетите, и броят на студентите, и броят и спецификата на научните проекти. Що се отнася до приема в УНСС, държавната поръчка винаги досега е изпълнявана. Въпреки демографския срив и икономическата криза работим усилено така да бъде и занапред.

– Коментарът ви за рейтинговата система?

– Нарицателен е примерът с Полицейската академия, която е на първо място по архитектура. Както и с третото място на УНСС по основните му професионални направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, и с второто място по „Право“. Ако това е забавно четиво и по тези странни оценки се разпределят незначителни средства – досега малко над 3% от общото финансиране на висшето образование, няма проблем. Но е немислимо 60% от финансирането, мерено по този начин, да се разпределя за качество. Необходим е задълбочен анализ на системата, по която ще се оценява качеството на научната и преподавателската дейност във висшите училища, като в нея определяща роля следва да имат оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация. Защото крайната цел е да се получи оптимален резултат с ограничения ресурс за наука и висше образование.

***

Нашият гост

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник е на английската гимназия в града, както и на НПМГ в София. Завършва политическа икономия в УНСС и математика в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавал е в Бостънския университет, САЩ, и в Пирейския университет, Гърция. Има около 200 научни публикации по икономически науки. От декември 2011 г. е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Зам.-председател на Съвета на ректорите.

2014-11-07 - 09:59

Дума, 7 ноември 2014 г.

Проф. Стати Статев:
Държавата трябва да определи
ясно политиката си във висшето образование

Не може с рейтингова система, несъгласувана със Съвета на ректорите, да се разпределят държавни пари, казва ректорът на УНСС

– Проф. Статев, преди дни обяснихте, че в Съвета на ректорите не харесвате рейтинговата система на висшите училища и дори някои вузове се отказват от участие в нея. Каква е причината?

– Не става въпрос за харесване или нехаресване. Финансирането от държавата покрива от една трета до 40 процента от бюджетите на държавните университети. Няма държавен университет, доколкото ми е известно, чиято държавната субсидия да надхвърля 50% от общия бюджет. Това означава, че повече от половината от бюджетите на държавните университети се формира от собствени приходи. След антикризисните мерки от 2009 г. на две стъпки се стигна до това, че бакалавърът държавна поръчка плаща две трети от това, което дава държавата.

УНСС има най-ниското бюджетно финансиране по професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ – държавата дава по 693 лв. на студент годишно. А един гимназист се финансира с около 1400 лв. Не може да обучаваме елита на държавата – и това е доказано – с повече от два пъти по-малко пари, отколкото се дават за един гимназист. Проблемът идва от финансирането на висшето образование по скала от коефициенти, чието обсъждане се счита за табу.

– Е, в началото на лятото за някои направления като педагогика коефициентът бе повишен.
– Да, но го увеличиха на 1,1. Давам пример с моя университет. В УНСС има 6 професионални направления в две групи. Едната е с базовия коефициент 1, втората -право и политически науки – с коефициент 1,6. Разходете се из университета и ще се убедите, че няма логика да получаваме за студент, учещ право, политология, европеистика или международни отношения, 1108,9 лв., а за икономист, управленец и администратор – 693 лв. Защото тези студенти се учат от едни и същи преподаватели в едни и същи зали, с едни и същи технически средства. И оттук възниква големият проблем, че тази скала, която върви нагоре за инженерни медицински, военни науки би трябвало на определен период от време и по определена методика да се актуализира, защото животът е динамичен, науките – също. Може би преди много години, когато е правена, за икономиста, управленеца и администратора да са били нужни само тебешир и черна дъска, но сега нещата са променени и е ясно, че е нужна преоценка. В противен случай ще се запази сегашното положение едни да получават повече от необходимите средства, а други едва да свързват двата края.

Другата страна на въпроса е, че в 26 от 51 български университета се преподава икономика, администрация и управление. УНСС като университет номер едно в тези области, с професионални направления, които са акредитирани с най-високи и бих казал недостижими оценки, получава финансиране на калпак точно толкова, колкото и университетът с най-ниска оценка. Какъв е тогава стимулът добрите да се стремят към по-високо качество? Тук вече стигаме до замисъла да се финансира качеството чрез рейтингова система, но по нея се разпределят под 4 на сто от средствата на висшето образование.

– Сега има замисъл да стане 60 процента…

– Замислите са хубаво нещо, но един ректор не може да вярва на замисли, защото всеки ден трябва да плаща. Проблемът не е толкова в това, че някой ще приеме или няма да приеме рейтинговата система. Ако ректорите много не се занимават с този въпрос, то е, защото сумата е няколкостотин хиляди лева при примерно 45-50-милионен бюджет. За какво да се борят? От друга страна, ако ние трябва да създадем система, с която да стимулираме качеството, нещата следва да се обърнат диаметрално противоположно – 4 на сто да се плащат на калпак, а останалите 96 на сто – за качество. А тези 60% не се казва как ще се постигнат. Защото за тази цел е необходима кардинална промяна на цялата нормативна база, по която се извършва разпределението на средствата.
– Т.е. вие не одобрявате рейтинговата система само защото чрез нея се разпределят малко пари?

– Не я одобрявам, защото имаше резултат в рейтинговата система, според който Софийският университет е на първо място по икономика, а УНСС е на първо място по право. По реализация на випускниците на пазара на труда висши училища, в които годишно се приемат по стотина студенти по икономика, са преди УНСС, който приема повече от 4000 само в бакалавърска степен. Явно нещо не е както трябва.

Нужен е сериозен и задълбочен разговор за рейтинговата система. Не става въпрос само за отстраняването на недостатъци, а за сериозна промяна. Сега решението се търси там, където не е. Ако искаме висшето образование да върви напред, основната част от парите трябва да се разпределят за качество. Ако ще се разпределят по рейтингова система, в нея е нужно да се запише, че около 70 процента трябва да бъдат според оценките, които Националната агенция за оценяване и акредитация дава на съответния университет. Не е редно държавата да поддържа система от акредитационни и следакредитационни оценки, която да се неглижира, а да се правят рейтинга, по които да се разпределят държавни пари.

– В цял свят обаче има независими организации, които не са академични, но правят тези рейтинги.

– Но с тях не разпределят държавни пари.

– Обаче откакто се появи рейтинговата система, и анализатори, и журналисти сме много доволни, защото за пръв път се появи информация за висшите училища, която иначе е напълно недостъпна. Системата е тера инкогнита. В сайтовете на държавните вузове, да не говорим за частните, не може да се открие дори броят на студентите им, капацитетът, камо ли например колко преподаватели са щатни и колко приходящи, финансовите отчети и пр.

– Порочното е, че се разпределят държавни пари по система, която не е съгласувана с ректорите, не е получила тяхното одобрение.

– Но за да е убедено обществото, че трябва да се разпределят тези пари и да ги дава, то трябва да има информация. А системата е затворена. Защо?
– Това е въпрос, който трябва да отправите към министерството. Ние сме открити, нашата информация е публична, качваме в университетския сайт всички отчети данни, бюджет и пр.

– Вашият вуз може да го прави, но 90 на сто не го правят. Затова сме доволни от рейтинговата система, тя прави публични нещата.

– Нали говорим за качество? Питам ви, показател за качество ли е средната квадратура на площта, която се пада на един студент? Показател за качество ли е броят на специализираните кабинети, които се падат на един студент? Има направления, в които трябват кабинети, и други, в които не трябват. Освен това какви кабинети? Има университети, в които кабинетите са с оборудване от миналия век, но и те се отчитат.

Ректорите трябва да седнем, да разгледаме тази система, да си дадем становищата и да кажем: ето, по тази система приемаме да бъдем оценявани. Тя не може да бъде съвършена, но може да се постигне консенсус, че по определени показатели приемаме да бъдем оценявани и съпоставяни. Напълно подкрепям позицията на доц. Григорий Вазов, главен секретар на Съвета на ректорите и ректор на ВУЗФ, който аргументирано възрази срещу рейтинговата система.

– Да ви върна към това, което казахте – че 26 висши училища подготвят кадри по икономика, администрация и управление. Затова са и данните, че няма работа за толкова висшисти в тези специалности и че се произвеждат безработни.

– Поради засиления интерес към професионалните направления икономика и администрация и управление в повече от половината университети са разкрити стопански и управленски факултети или специалности. Разбираемо е, защото те носят допълнителни приходи. Проблемът е, че за да се осигури заетост на основния академичен състав, в учебните планове се включват дисциплини, нямащи нищо общо с логиката на тези направления.

– Но в много от тях преподават кадри, приходящи от големите икономически университети, включително от УНСС.

– Това няма как да бъде забранено. Единственото решение, за което пледираме отдавна, е при акредитацията един преподавател да бъде смятан не както сега в две висши училища, а само в едно. Това е нормалното. Всеки преподавател е свързан основно с един университет. Ако той има сили и другите го приемат, нека да чете лекции и във второ, и в трето висше училище, но за целите на акредитацията е нелогично да легитимира два университета. Бедата е, че е създадена хранителна почва такива неща да се случват.

– Не е ли ненормално също висши училища да съществуват благодарение на две неща – на приходящи, и на пенсионирани преподаватели? Съветът на ректорите отдавна настоява държавните и частните висши училища да са на един и същи режим. Т.е. щом държавните вузове са длъжни да пенсионират професорите на 68 години, не би трябвало да е допустимо след това да ги зачисляват
на щат частните?

– В Съвета на ректорите имаме категорична позиция, одобрена и от 14-те частни висши училища, че не се делим на частни и държавни. Такова делене е противоконституционно, защото има равнопоставеност на държавната и частната собственост. Много въпроси чакат своите отговори. Пенсионирането е един от тях. Основният въпрос е, че законът предопределя структурата на държавните висши училища като примерно минимален брой преподаватели на основен трудов договор, за да се направи катедра и минимум 40 преподаватели на основен трудов договор за факултет. Докато за частните училища в закона е записано, че могат да създават свои структури. И те ги създават.

Защо са тези казармени методи на държавата, когато различните научни направления се различават силно помежду си? Ако трябва да направим нова катедра – 7 преподаватели. Защо например да не започнем с двама? И ние намираме разни начини – разкриваме секция в друга катедра, но това води до напрежение във взаимоотношенията. Не сме гъвкави.
Защо държавата е мащеха за държавните университети? Защо е
това безсмислено делене? Аз ходя по министерства и водя битки за моя университет, сякаш той не е на държавата, сякаш преследвам някакви лични интереси. Държавата трябва да се отнася към държавното висше училище като към свое.

– Имаше един проектозакон, който беше направен от ректорите преди около 4 години и според мен беше доста добър. Оставаше МОН да напише главата за държавното управление…

– Така е, държавата трябва най-сетне да каже какво иска и какво прави. Защо си говорим, че има недостиг на студенти? Как се прави държавният прием, който се предлага от МОН и се гласува от Министерския съвет всяка година? Събират се желанията на всички висши училища, някой чиновник ги подготвя във формат на постановление и те отиват в МС. И никой не обръща внимание, че тази година завършиха 58 000 абитуриенти, от тях 55 000 са издържали матурата и средно около 8000 заминават да учат в чужбина, други няколко хиляди няма и да си помислят да отидат в университет. Накрая се оказва, че за по-малко от 40 000 завършили средно образование държавата е определила 73 500 места за прием. И при приема остават празни места.

Нужна е сериозна промяна. Но държавата първо трябва да си отговори на въпроса колко икономисти и управленци й трябват, едва ли са 70 000 на година. Това е скрит механизъм за създаване на безработица. И второ – да види на кого да ги поръча. Но за това трябва да има оценка на качеството. Ние сме готови да помогнем с експертно становище, казвам го и като ректор, и като зам.-председател на Съвета на ректорите. Но държавата трябва да си каже тежката дума. Да престане да си държи главата в пясъка по този въпрос.

– Бихте ли предложили на новия министър в МОН проекта за закон, разработен от ректорите и приет преди 4 години от Съвета на ректорите?

– Той е в министерството от 4 години. И чака държавата да каже какво е нейното място и роля във висшето образование, за да се стиковат нещата и законът да бъде придвижен. Един закон като този за висшето образование трябва да се роди в много сериозна комуникация между изпълнителната власт в лицето на МОН, образователната комисия на Народното събрание, Съвета на ректорите като коректив, социалните ни партньори потребителите на кадри. Но водещата роля категорично е на държавата. Ако тя не определи политиката си във висшето образование няма как да има нов закон.

***

Стати Статев е роден през 1955 г. в Бургас. Професор, доктор на икономическите науки. Завършил е НПМГ в София, след това – УНСС и математика в СУ. Специализирал е в Московския университет и в Бостън, САЩ, където е бил и гост-професор. През 1990 г. е бил консултант на Световната банка, отдел „Развиващи се страни“, Вашингтон, САЩ. Научната и преподавателската му дейност е в областта на макроикономиката, финансовото развитие и икономическия растеж, ефективността на икономическите структури. Ръководител и участник в множество научни проекти. Бил е член на специализиран научен съвет към ВАК. От декември 2011 г. е ректор на УНСС, преди това е бил първи зам.-ректор и декан. Зам.-председател е на Съвета на ректорите. Работи на договор за управление и контрол към БНБ.

2014-09-15 - 12:47

Агенция „Фокус“, 15 септември 2014

Проф. Стати Статев:
Около 90% от завършилите
УНСС започват работа по специалността си

Проф. Стати Статев – ректор на Университета за национално и световно стопанство в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус“

Водещ: Днес освен за учениците, учебната година започва и за част от студентите. В УНСС в 11 часа в аула „Максима“ ще се проведе тържеството, по случай откриването на новата академична година. На него ще присъства министър-председателят Георги Близнашки. На какво ще заложи университетът в учебната си програма, и кои са най-престижните специалности – тези и други въпроси ще зададем на проф. Стати Статев – ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Здравейте, проф. Статев и честита нова учебна година.
Проф. Стати Статев: Благодаря ви, да ни е честита на всички.
Водещ: Наистина, да ни е честита. Как ще започне новата академична година за Университета за национално и световно стопанство? Кои са новите моменти в учебната програма?
Проф. Стати Статев: Искам първо да подчертая, че въпреки сложната ситуация, която всички познаваме, ние отново успяхме да съберем нашите първокурсници. Записахме над 4000 първокурсници, изпълвайки държавната поръчка, така че откриваме новата година с нашите повече от 20 000 студенти. Нека да им е честита на тях и нашите преподаватели и служители, на техните родители и да се надяваме, че ще следваме това, което ни завещаха нашите първооснователи преди 94 години непрекъснато да се самоусъвършенстваме.

Що се отнася до това, кои са най-търсените специалности – това е сложен въпрос, защото всеки има някакво призвание – един иска да учи право, там запълнихме всички места, други искат да са във финансовата сфера, и са в поднаправление „Финанси, счетоводство и контрол“. Има и една огромна група с много силен интерес към десетте специалности, които преподаваме изцяло на английски. Това са елитните ни специалности, които се изучават само на английски език през цялото четиригодишно обучение. Така че всеки съобразно възможностите си и желанията си попадна там, където желае.
Водещ: Питам ви за най-желаните специалности, защото знаете и бизнесът алармира, че кадрите, които излизат от висшите учебни заведения като цяло, не отговарят на това, което търсят работодателите. Успява ли УНСС да отговори на търсенето на пазара?
Проф. Стати Статев: По данни на Националния осигурителен институт всяка година между 87 и 97 на сто от нашите випускници след дипломирането си започват работа по специалността. Няма по-добър атестат за качеството на обучението от това.
Водещ: Да, така е, определено е така. Очевидно е, че получават добра реализация.
Проф. Стати Статев: Вероятно и затова интересът към нашия университет е толкова висок, въпреки че приемаме само с успешно издържани кандидатстудентски изпити, и то тези, които са ги издържали с най-високи оценки.
Водещ: Един въпрос, който освен студентите, вълнува и родителите на студентите – обмисляте ли да увеличавате семестриалните такси през тази година? Знаете, че това вълнува всички.
Стати Статев: Не, семестриалните такси в УНСС няма да бъдат увеличавани през тази година. Това е сложен въпрос, който се надяваме, че в диалог с Министерството на образованието и науката, с правителството ще бъде решен по достоен начин.
Водещ: УНСС също се слави като едно от висшите учебни заведения с най-затегната дисциплина, разбира се, го казвам в добрия смисъл на думата. Ще продължи ли това и за в бъдеще, професор Статев?
Проф. Стати Статев: Разбира се, че ще продължи. Правилата са ясни – всеки студент трябва да изпълнява ангажиментите си по учебен план, а във всяка дисциплина – по съответната учебна програма и се явява на изпит, след като е изпълнил тези ангажименти. Така че става въпрос за съвсем нормален и сериозен академичен режим, който да следва правилата на обучението.
Водещ: В дисциплината ли се корени успехът в обучението на студентите?
Проф. Стати Статев: Успехът има много измерения. Първо, той се дължи на мотивацията на нашите студенти, които искам още веднъж да поздравя, новоприетите над 4000, че вече са членове на нашето академично семейство. Той се дължи на ангажираността на нашите преподаватели, огромната част от които освен известни учени и преподаватели, заемат и много сериозни позиции в държавното управление, в бизнеса, и това дава възможност да се свърже преподаването с реалната практика. Така че това също е един от ключовете за успеха. Той се дължи и на нашите служители, които непрекъснато се стремят да подобряват качеството на услугите, така че ние не бива да забравяме, че успяваме, когато сме заедно – студенти, преподаватели, служители – и работим в една и съща посока за усъвършенстване на качеството на обучението, а всеки за собственото си усъвършенстване.
Водещ: Предстои ви тържество в 11:00 часа – официално откриване на новата академична година. Каква бихте казал на студентите първокурсници, които сега за пръв път ще прекрачат прага на УНСС?
Проф. Стати Статев: На нашите студенти първокурсници искам да завещая някои от нашите девизи и правила. Нека бъдат със самочувствие, нека бъдат себе си, да не се отказват от мечтите си. Нека не забравят, че сега започват едни от най-красивите им емоционални години, които ще останат за цял живот, но най-вече искам да им завещая да обичат УНСС и да обичат България.

2014-08-28 - 18:57

Агенция „Фокус“, 28 август 2014

Проф. Стати Статев:
УНСС е първият университет,
който запълни бакалавърските си места
още след първо класиране

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите в интервю за Агенция „Фокус“

Фокус: Проф. Статев, какви са резултатите от кандидатстудентските изпити?
Проф. Стати Статев: Както всяка година УНСС запълни местата си за около 4200 първокурсници още след първото класиране, защото броят на записаните и потвърдилите желанието си да учат в нашия университет бе значително повече от плановите места. И то при положение, че в УНСС се влиза само с успешно положен кандидатстудентски изпит, а не с оценки от матура, и че кандидат-студентите трябва да отговарят на изискването да участват в класирането само ако имат успех от средното образование минимум добър.
Позволявам си да отбележа, че има нещо смущаващо в оценките от държавните зрелостни изпити – около една четвърт от зрелостниците са с оценка под добър на основната матура. След 12 години обучение те тръгват към живота с успех 3. Това влияе върху мисленето и психиката на младежите – за тях тройката се превръща в приемлива и дори престижна оценка. Тези резултати попречиха на близо 1100 зрелостници да подадат документи за участие в класиране в УНСС, въпреки че част от тях имаха високи оценки на предварителните кандидатстудентски изпити

Фокус: Какво е нивото на грамотност на студентите?
Проф. Стати Статев: Ако го сравняваме със средното ниво на завършилите през тази година, то е доста високо. Видно е от начина, по който се влиза в УНСС, където кандидатстват едни от най-подготвените и мотивирани младежи. Но като цяло нивото не може да е по-различно от това, което дава средното училище. Ако трябва да сравня предишното и сегашното поколение, може би разликата е, че сегашните младежи имат сравнително по-ограничена обща култура, но са много по-мотивирани, концентрирани и професионално ориентирани.
Специално ще отбележа, че всички кандидат-студенти в УНСС отговарят и на 20 въпроса, включени в приемния изпитен тест, чрез които се проверява тяхната езикова култура и подготовката им по български език. Независимо дали кандидатстват „Финанси“ или „Политически науки“.

Фокус: От кои региони на страната най-много са кандидатствали в УНСС?
Проф. Стати Статев: УНСС на практика няма конкурент в съчетанието на професионалните направления, които предлага: „Икономика“, „Администрация и управление“, „Право“, „Политически науки“, „Социология“ и „Журналистика“. В нашия университет кандидатстват предимно възпитаници на езиковите, природо-математическите, специализираните и другите елитни гимназии в София, всички областни и други градове в страната. Затова не може да се говори за студенти само от няколко региона – представена е цяла България. Имаме и доста студенти от Варна и региона, както и от Свищов и региона, макар там да са другите две висши икономически училища.

Фокус: Излезе информация, че в област Кърджали са с най-висок среден успех. Какъв е коментарът ви за това и има ли кандидат-студенти от този регион във вашия университет?
Проф. Стати Статев: Броят на студентите от област Кърджали не се отличава като относителен дял от този на колегите им от другите области. Но в Хасково, където УНСС има Регионален център за дистанционно обучение, основният контингент студенти е от Кърджалийския регион.

Фокус: Какво отчита УНСС – прилив или отлив на студенти?
Проф. Стати Статев: Въпреки демографската криза и намаляващия брой на завършилите средно образование, интересът към УНСС остава традиционно висок и години наред запълваме местата още на първо класиране. За това допринасят непрекъснатите образователни иновации, които позволяват на нашия университет да е винаги сред водещите висши училища в страната и Югоизточна Европа. Непрекъснато усъвършенстваме учебните планове и програми на съществуващите специалности, закриваме специалности, за които няма търсене, и разкриваме нови, които отговарят на изискванията на пазара на труда и на работодателите. Това за нас е въпрос и на академична приемственост, завещана ни от първостроителите на УНСС, чиито девиз е бил „Все напред към усъвършенстване!“.
Десет от най-търсените бакалавърски специалности се преподават изцяло на английски език. Това е естествена образователна среда, която привлича чуждестранни студенти, както за частично, така и цялостно четиригодишно обучение. Забелязва се повишен интерес към преподаването на английски език както от български студенти, завършили езикови гимназии, така и от чуждестранни. Имаме и десет магистърски програми на английски език, три от които с водещи английски и френски университети с издаване на съвместни дипломи.
Особен интерес за кандидат-студентите представлява дистанционната форма на обучение, която е равнопоставена на редовната, но им дава възможност едновременно да учат и да работят.
Нашият университет е първият и единственият в България, който прилага електронно изпитване на всички нива: кандидатстудентски изпит, семестриален изпит, тестове за текущ контрол, държавен изпит. Това гарантира изключително високо ниво на обективност при оценяването.
УНСС ще продължи и практиката на компютърно управляеми лекции и семинарни занятия, които се изпращат до студентите, като се използва унифицирана система, чрез която те получават свой персонален имейл, валиден завинаги.
Цялостното управление на учебния процес в УНСС се извършва чрез компютърна система. На базата на електронните учебни планове се разработва електронно разписание, генерират се електронни протоколи за всеки изпит, цифрово подписаните електронни протоколи с оценки се въвеждат директно в компютърната система и студентите ги получават с SMS.
Изградена е и компютърна система, която в реално време дава информация за административния статус на всеки студент: разписание на лекции и упражнения, взети и невзети изпити, предстоящи задължения в учебния процес и др. Всичко това се управлява от специализирана компютърна система, разработена от нашата дирекция „Информационни технологии“. Освен стандартния достъп чрез компютър, за студентите и преподавателите е осигурен достъп и чрез мобилни устройства.

Фокус: Кои са най-желаните специалности сред тазгодишните студенти?
Проф. Стати Статев: Приемът в УНСС не е по специалности, а по професионални направления и поднаправления. Считаме, че изборът на специалност е много по-мотивиран след втори курс на базата на показания успех през първите две години в университета и желанието на студента. През тази година най-много кандидат-студенти – седем, се състезаваха за едно място в „Икономика и бизнес“ и „Икономика, общество и човешки ресурси“. Традиционно висок е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Икономика и управление с преподаване на английски език” и „Право“.

Фокус: Очакват ли се увеличения на семестриалните такси тази година?
Проф. Стати Статев: Въпреки ниския размер на таксите, УНСС няма да ги увеличава и тази година. Моето убеждение е, че държавата трябва „да се върне в образованието“ и да възстанови поне предкризисното финансиране от 963 лв. на студент годишно, а не срамните 693 лв., които получаваме сега (въведени през 2009 г. като антикризисна мярка). Не е редно държавата да дава 100%, а студентът за плаща 67%. Това вече не е държавно висше образование, а някакъв вид публично-частно партньорство.
От друга страна, субсидията за един ученик е 1400 лв., а за един студент – два пъти по-малко. Ако държавата иска наистина да генерира национален елит, съотношението трябва да е обратното.

Фокус: На какво ще заложите в учебната си програма през новата академична година?
Проф. Стати Статев: УНСС работи по проект за усъвършенстване на учебните планове със съдействието на държавните институции (министерство, агенции и др.) и на бизнеса. Резултатите ще бъдат имплантирани в обучението още от новата учебна година. Убедени сме, че това ще повиши качеството на преподаването и ще доближи още повече преподаваните знания до изискванията на реалната среда.
Близо една трета от студентите бакалаври преминаха през програма за платени стажове и практики, която също се радва на много силен интерес. Традиционно ще продължим с разширяване на студентската мобилност и обмена на студенти между УНСС и водещи европейски университети.
Голямата сила и авторитетът на УНСС идват и от факта, че преобладаващата част от нашите колеги, освен изтъкнати учени и преподаватели, са водещи фигури в областта на държавното управление и бизнеса – на тази основа ще продължаваме да засилваме и практическата част от университетското образование.

2014-07-11 - 09:18

в. Телеграф, 11 юли 2014 г.

Ректорът на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев:
Седем се борят за място по икономика

Станислав ДИМОВ

– Проф. Статев, кандидатстудентската кампания приключи. Колко кандидати се явиха?
– На предварителните изпити се явиха близо 10 хиляди кандидат-студенти. Някои от тях, които са получили отлични оценки, обикновено не се явяват на редовните изпити, защото участват в класирането с по-високата оценка. Независимо дали тя е от предварителни или редовни изпити. На редовната изпитна сесия се явиха близо 6000 кандидат-студенти. Това ми дава основание да смятам, че УНСС, както винаги досега, няма да има проблем с попълването на плановите места.
– За кои изпити имаше най-много желаещи и колко места ще предложите тази година?
– Най-много кандидат-студенти се явиха на изпит по български език и литература и това е логично, защото държат задължителна матура по този предмет.
От новата учебна година УНСС ще обучава 4179 студенти по 47 бакалавърски специалности в редовна и дистанционна форма, от които в десет преподаването е на английски език. Специално искам да отбележа, че има голям интерес към дистанционното обучение, защото повечето млади хора искат едновременно да учат и да работят. Това беше причината да открием преди три години дистанционно обучение и в София, а преди две години – и в Пловдив. „Доайенът“ на дистанционното бакалавърско обучение в УНСС е нашият Регионален център за дистанционно обучение в Хасково, където стартирахме преди няколко години първия проект.
– Повече ли са желаещите да се явят на предварителните електронни изпити, отколкото на редовните на хартиен носител?
– Предварителните електронни изпити, които се провеждат от октомври до юни включително, както и двете хартиени изпитни сесии помагат на кандидат-студентите да проверяват своите знания, да отстраняват пропуски в подготовката си, за да получат оценки, които им гарантират приема в УНСС. Практиката показва, че все повече кандидат-студенти предпочитат електронните изпити.
– Обмисляна ли идеята да се премахнат изцяло хартиените изпити и да останат само електронни?
– Обсъждали сме този въпрос, но засега се въздържаме от премахването на хартиените изпити, защото има кандидат-студенти, които ги предпочитат.
– В предишни години имаше оплаквания, че лесно може да се преписва на хартиените изпити. Смятате ли, че контролът е достатъчен и какво се прави, за да се предотврати преписването?
– Контрол винаги е имало и има. Създали сме условия, които изключват преписването. През 2007 г., когато УНСС въведе единните приемни изпити – тестове по подобие на SAT – забелязахме, че съученици и приятели идват заедно да си подадат документите, за да бъдат в една и съща зала по време на изпитите. Тогава нашата дирекция „Информационни технологии“ разработи и внедри софтуерен продукт, който изключва кандидат-студенти, които си подават документите по едно и също време, да попаднат в една и съща зала.
– Колко кандидати се борят за място в различните направления?
– Тази година най-много кандидат-студенти – седем, се състезават за едно място в поднаправленията „Икономика и бизнес“, „Икономика, общество и човешки ресурси“ и „Социология/икономика и общество“. Традиционно висок е интересът и към „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Право“.
– Имате рекорден брой близнаци сред кандидатите. На какви изпити се явиха и какви резултати са показали?
– Близнаците тази година имат среден успех над много добър, което означава, че наесен ще бъдат първокурсници. Повечето от тях кандидатстват в икономическите поднаправления.
– Кога ще излязат класиранията?
– Първото класиране ще бъде обявено на 14 юли, второто – на 22 юли, третото – на 28 юли.
– Какви ще са новостите през идната година в УНСС?
– Имаме четири нови специалности: „Творчески индустрии и бизнес“, „Индустриален бизнес“, „Мениджмънт на недвижимата собственост и „Икономическа социология и психология“.
И през новата учебна година ще продължи електронизацията на учебната и научноизследователската дейност. Внедряваме най-съвременните световни образователни практики. Последният пример са новите мултимедийни учебници за 60 дисциплини, за всяка от които са изградени офлайн и онлаин курсове.
Продължава усъвършенстването на учебните програми, ориентирането им към практиката, за да бъдат подготвени нашите възпитаници за изискванията на бъдещите си работодатели. Нашият университет е първият и единственият в България, който прилага електронно изпитване на всички нива: кандидатстудентски изпит, семестриален изпит, тестове за текущ контрол, държавен изпит. Това гарантира изключително високо ниво на обективност при оценяването. УНСС ще продължи и практиката на компютърно управляеми лекции и семинарни занятия, които се изпращат до студентите, като се използва унифицирана система, чрез която те получават свой персонален имейл. Цялостното управление на учебния процес в УНСС се извършва чрез компютърна система. На базата на електронните учебни планове се разработва електронно разписание, генерират се електронни протоколи за всеки изпит, цифрово подписаните електронни протоколи с оценки се въвеждат директно в компютърната система и студентите ги получават с SMS.
– Ще има ли промяна в таксите за новата учебна година?
– Не, въпреки орязаната държавна субсидия и най-ниския коефициент на двете ни основни направления – „Икономика“ и „Администрация и управление“, в които учат близо 90 на сто от всички студенти, въз основа на който се определя размерът на издръжката на един студент. Искам още веднъж да бия камбаната, че държавната издръжка на един студент в тези две направления е 693 лв., а в направленията „Право“, „Политически науки“, „Журналистика“ и „Социология“ е 1108 лв. За сравнение – държавната субсидия на един гимназист е между 1400 и 1500 лв. Не пледирам за повече, дори не и за равнопоставеност, но поне разликите да не са толкова драстични.
– Смятате ли, че следващият парламент трябва да приеме предложението студентите да плащат само 1/3 от таксата за обучение?
– Този въпрос е неразривно свързан с предходния. Става въпрос за държавна политика – ние сме държавен университет и държавата трябва да ни осигури нормални условия за функциониране. Първоначално Законът за висшето образование постанови студентът да плаща до 30% от държавната субсидия, като това бе един вид ангажираност на студента, че ще участва в учебния процес. След това като антикризисна мярка държавната субсидия бе намалена с една трета, а студентското участие повишено с една трета. Получи се нещо като публично-частно партньорство, а не държавно висше образование. Затова мисля, че е редно да се върнем към първоначалния замисъл, но държавата да компенсира адекватно намалението на студентските такси поне с редукцията от 37%, като повиши държавната субсидия, за което има обосновано предложение от Съвета на ректорите и от социалните ни партньори.
– Какви реформи във висшето образование трябва да бъдат продължени от бъдещото правителство?
– Крайно време е държавата да определи политиката си във висшето образование. Неотложно трябва да се направят поне две стъпки. Първата е държавният прием да не е прост сбор от желанията на висшите училища, а резултат от мотивирани държавни потребности от висши кадри. Втората – да не се плаща на всички университети поравно и по малко, а съобразно резултатите в качеството на обучението и науката.
– Приехте стратегията за висшето образование. Какви ще са основните ползи за университета от нея?
– България е уморена от стратегии. Девалвира и това понятие. Стратегиите се правят не сами за себе си, а да бъдат изпълнявани. Ако те не се съпътстват със съответните законови и подзаконови актове, които да осигурят поне началото на тяхното осъществяване, стават безсмислени. Още повече че няма как едни да правят стратегия, а други да я изпълняват. Стратегията трябва да е приета от всички политически сили и професионални гилдии, за които се отнася, за да се гарантира нейното изпълнение. Има по-належащи въпроси, като съгласуването на Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав. Ще дам само един пример. Според първия главен асистент-доктор няма право да води дори курс лекции в първи и втори курс в бакалавърска и в магистърска степен, а според втория главен асистент-доктор може да бъде научен ръководител на докторант.
***
Това е той:
– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас
– Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България“
– Има около 200 научни публикации по икономически науки
– Зам.-председател на Съвета на ректорите

2014-06-16 - 15:00

Агенция „Фокус“, 16 юни 2014 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев:
България е доказан регионален лидер
във висшето образование

Проф. д.ик.н. Стати Статев – ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите,
в интервю за Агенция “Фокус”

Фокус: Тази година завършващите ученици са 54 000, а университетите предлагат 70 000 места. Как ще коментирате тези цифри?

Проф. Стати Статев: През май, както всяка година, правителството утвърди плановия прием на студенти през учебната 2014/2015 година – местата са общо 73 734, от които 58 515 за държавните университети (които са 37) и 15 219 – за частните университети (които са 14 от общо 51 акредитирани висши училища в България). През тази година се очаква около 59 000 да получат дипломи за средно образование, но близо 4 000 не се явиха на зрелостни изпити, 7 000 – 8 000 вероятно ще предпочетат да учат в чужбина, а други няма да продължат образованието си в университет. От тази песимистична аритметика излиза, че местата във висшите училища са близо два пъти повече от потенциалните кандидат-студенти.

Ситуацията с миналогодишния прием беше аналогична. Почти всички места, които бяха 71 480 (56 393 за държавните и 15 087 за частните университети), формално бяха запълнени. Но още до края на 2013 г., без да завършат дори и един семестър, отпаднаха 7 300 студенти (повече от 10%) и в сегашния завършващ първи курс има 64 178 студенти, от които 52 907 са в държавните и 11 271 – в частните университети. Това означава, че държавният планов прием като цяло е изпълнен малко под 90%, в това число 94% за държавните и 75% – за частните университети.

Тези „сухи“ числа дават повод за сериозния въпрос: редно ли е държавната политика да гарантира с плановия прием място в университет на всеки притежаващ диплома за средно образование? Изпадаме в абсурдното положение в България средното образование да не е задължително, а висшето на практика да е. Но така не се създава национален елит, каквато е задачата на университетите. Може би държавата трябва най-после наистина да поръча и финансира толкова студенти по съответните специалности, колкото действително са й необходими, а не т.нар. държавна поръчка да е механичен сбор от това, което са поискали висшите училища. Прекалено сме бедни, за да си позволяваме този лукс.

Изниква и въпросът как ще реализираме европейското изискване до 2020 г. да се развива приоритетно средното специално образование, когато за всеки е предвидена студентска банка?

Фокус: Защо според Вас в България има толкова много университети и в същото време недостиг на студенти?

Проф. Стати Статев: Твърдението, че в България има много университети е мит. Обичайно задавам контравъпрос: как стигнахте до заключението, че броят на висшите училища в България е прекалено голям? Нека отново да се обърнем към необоримия език на числата. В Европейския съюз има около 4 000 висши училища на около 450 милиона население. Населението в България понастоящем е около 7,3 милиона, което показва, че броят на университетите у нас, ако е пропорционален на този в ЕС като цяло, трябва да е 65, а те са 51.

Проблемът не е в броя на университетите, а в държавната политика в областта на висшето образование – потребности, брой, начин на финансиране и т.н.

Фокус: Факт е, че голяма част от студентите, които започват висшето си образование, не го завършват. На какво според Вас се дължи това?

Проф. Стати Статев: Този въпрос също е мит. „Голямата част“ от студентите, които не завършват образованието си с диплома, средногодишно е между 3% и 5%, обикновено гравитира под 4%. Разбира се, този процент е висок – достига до и над 10% при университетите с висок рейтинг и е почти нулев в другите висши училища. Но като цяло за страната бих казал, не че този процент е висок, а че е смущаващо нисък в сравнение с развитите страни и още повече с елитните университети в света и Европа. Проблемът са по-скоро тези 10%, които се записват за студенти и след няколко месеца се отказват – най-често, защото не могат да покрият изискванията за редовното обучение, тъй като работят или са семейни и т.н.

В това отношение качественото развитие на дистанционната форма на обучение в бакалавърска степен ще задържи част от тях. Тази форма би решила и въпроса за съчетаването на двете на пръв поглед нерешими европейски задачи – засилване на средното професионално образование и увеличаване на броя на студентите до 2020 г. Това е възможно, ако завършващите средно специално образование започнат работа по специалността си и заедно с това учат дистанционно в университет.

Фокус: Имате ли информация каква част от студентите след завършване на висшето си образование успяват да се реализират у нас?

Проф. Стати Статев: Такава богата информация има в НОИ, част от нея се изнася и в т.нар. рейтинг на висшите училища в България. Картината е много шарена при различните специалности. Много малък е процентът на дипломираните юристи, икономисти, управленци и администратори, които отиват на работа в чужбина, но не е така с лекарите и стоматолозите, специалистите по туризъм и т.н.

УНСС се гордее с факта, че над 97% от дипломантите ни се реализират по специалността. Тук пак опираме до държавната политика към приема и финансирането. Може ли да си позволяваме лукса да финансираме обучението на скъпо струващи специалисти за други страни, а не да задоволяваме нуждите на собствената си страна от висши кадри, от които тя се нуждае.

Фокус: По статистически данни сме на едно от последните места по успеваемост да задържим талантите си от емигриране в чужбина. Какво е мнението Ви?

Проф. Стати Статев: Това е естествено продължение на предходния въпрос. Трудовият пазар в света е отворен, особено в Европа. Естествено е трудът да се движи натам, накъдето ще получи по-високо възнаграждение за почти еднакви способности и прилагането им. При това този процес все повече ще се засилва. Така че горната констатация е просто друг израз на факта, че сме на опашката на Европейския съюз по бедност. Тази констатация обаче не отменя, а поставя с още по-голяма острота въпроса за целенасочена и активна държавна политика за задържане на необходимите за страната ни специалисти с висше образование.

Фокус: Влияе ли според Вас ниската доходност върху образованието на младежите?

Проф. Стати Статев: Този въпрос също има много измерения.

Първо, ниската доходност, разбирана като възможност на семейството да изучи децата си, влияе негативно в няколко посоки. От една страна, повечето студенти са принудени икономически да работят, за да се издържат, което се отразява негативно на процеса на обучението им. От друга страна се засилва интересът към „по-лесните” висши училища и ученето в или близо до родното място, което също няма дългосрочен позитивен ефект.

Второ, ниската доходност на университетите, ниската държавна субсидия и отнетата възможност на държавните университети за платено обучение силно стесняват възможностите им да стимулират материално студентите и преподавателите. За пореден път ще апелирам държавата да отстрани ненормалното съотношение – годишната издръжка на един студент по икономика, педагогика, администрация и управление да е 693 лв., а на един ученик в средните училища – около1400 лв., т.е. два пъти повече.

Трето, като следствие – относително ниската доходност на университетските преподаватели ги принуждава повече да преподават (в различни университети), което намалява времето за тяхното научно развитие и за извънаудиторна работа със студентите от базовия им университет.

Фокус: Забелязва се и друга тенденция – все повече чуждестранни студенти избират България за образованието си. С какво българските университети ги привличат?

Проф. Стати Статев: Смея да твърдя, че равнището на преподаване в елитните български университети е над средноевропейското. България е доказан регионален лидер във висшето образование в области като икономика, медицина, информатика, стоматология, архитектура и т.н. В съвременния свят обаче никой няма да дойде в България и тепърва да учи български език, за да се обучава на него. Затова чуждестранни студенти се привличат със създаването на специалности, в които обучението се осъществява изцяло на чужд език съобразно спецификата им.

В УНСС имаме десет бакалавърски специалности на английски език и това е естествената среда за привличане на чуждестранни студенти, както за цялостния срок на обучение, така и за частично обучение за по-кратки срокове – един или два семестъра.

Фокус: Кои са специалностите, които най-много привличат студентите?

Проф. Стати Статев: Внимателно следим динамиката и потребностите на образователния пазар. Стремежът ни е от една страна, да запазим всички ценни традиции във вече деветдесет и пет годишната история на УНСС, а от друга – да предлагаме модерно обучение. Например през последните 20 години се засили интересът към специалност „Финанси“, но заедно с това и „Счетоводство“ вече не й отстъпва като престиж. Много търсени от кандидат-студентите са и „Право“, „Медии и журналистика“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“, „Бизнес икономика“ и т.н.

Пазарът диктува както появата на нови специалности, така и отпадането или актуализирането на стари. Но това е измерението на „студентското привличане”. Ако се съобразяваме само с него, университетите ще бъдат генератор на безработица. Необходимо е то да бъде в синхрон с „държавното привличане” и „бизнес привличането”.

Какво имам предвид? От една страна, държавата трябва да определи приоритетите си и съобразно това необходимостта от кадри с висше образование и да поръчва такива, каквито действително са й необходими, а не да приема за държавна поръчка това, което искат висшите училища. Съобразно това да направи и адекватно финансирането на държавната поръчка – не на всички по-равно за колкото студенти са поискали, а на най-добрите достатъчно, за да произведат най-добрите висши кадри за държавата.

От друга страна, вместо бизнесът все да се оплаква, че университетите не му произвеждат нужните кадри, в Закона за висше образование да се възстанови възможността бизнесът да си поръчва обучение. Тогава фирмите ще си поръчват и заплащат обучение, каквото им е необходимо, а няма да се оплакват, че произведените за тях с държавни пари висшисти не им вършат работа.

2014-06-05 - 08:51

Сборник „Златен фонд на българската наука“

ПРОФ. Д.ИК.Н. СТАТИ СТАТЕВ:

ОГРОМНО Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
ДА СИ ПРЪВ СРЕД РАВНИ

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство и заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Ръководител на катедра „Икономикс”. В периода 2003-2011 г. той е първи заместник-ректор на УНСС, а в периода 1999-2003 г. декан на Общоикономическия факултет. През 1984-1985 г. специализира в Московския държавен университет „М. Ломоносов“, през 1989-1990 г. е Фулбрайтов стипендиант-изследовател в Бостънския университет, където като гост-професор води летен и редовен курс по източноевропейски икономики. Бил е консултант на Световната банка, ръководител и участник в много национални и международни научноизследователски проекти, член е на Изпълнителния съвет на Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки. Има над сто и седемдесет научни публикации на български, руски, английски, сръбски, полски, гръцки и албански език. Втори мандат е член на Управителния съвет на Българската народна банка.

Гл. ас. д-р Елена Игнатова: Проф. Статев, искам да Ви помоля да разкажете за Вашия жизнен път и за условията, в които сте се формирали, от една страна като личност и като човек, а от друга – като професионалист. Кои са основните добродетели и ценности, в духа на които сте възпитан и които оказват влияние и до днес върху Вашия характер и поведение?

Проф. д.ик.н. Стати Статев: Роден съм в средата на миналия век в Бургас, когато той беше малко рибарско градче със здрави патриархални традиции и буден дух. Възпита ме основно моят прадядо, който живя над сто години. Достолепен царски офицер, сладкодумен разказвач, знаеше перфектно гръцки и турски. Мечтата му беше да стана офицер, защото в неговите представи това беше най-високата социална и професионална позиция. Повтаряше ми, че „морето храни”, но „сух риба не яде”. Оттогава досега, винаги когато ме питат на колко години съм се научил да плувам, отговарям: откакто се помня.

Добродетелите, в които съм възпитан – прямота, честност, скромност, искреност, трудолюбие – изповядваха и дядо ми, и баща ми. И двамата, калени в суровите морски условия, ме „заразиха“ с личния си пример, който следвам до днес. Любовта и страстта към морето, които също наследих от тях, ще нося в сърцето си цял живот.

Е. Игнатова: Вие сте Ректор на УНСС, същевременно сте учен и преподавател. Бихте ли казали трудно ли се съчетават качествата на учения и на мениджъра, и съответно – на учения и на преподавателя?

Проф. Ст. Статев: Управлението на сложна структура, каквато е университетът, изисква мениджърски и икономически знания, детайлно познаване на академичната „кухня“. И човещина, готовност и търпение да изслушаш всеки, да проявиш съпричастност, да имаш съзнание за дълг, чест, достойнство, да уважаваш традициите. Познавам всички колеги, с много от тях сме състуденти. Откакто съм на ръководна позиция спазвам принципа „Пръв сред равни“, защото никога не забравям, че съм един от шестстотинте учени на щат и близо трите хиляди хонорувани преподаватели в УНСС. Като на пръв сред равни те ми дадоха доверието си, натовариха ме да управлявам университета и да организирам усилията на голямото ни академично семейство, насочени към неговото развитие и просперитет.

Човек е декан или ректор за определен мандат, но главното е, че е учен и преподавател. Проблем при съвместяването на учения и мениджъра е липсата на време. Ако денонощието имаше 48 часа, 24 часа щях да бъда преподавател и учен, а другите 24 часа – ректор. За съжаление това е невъзможно.

Не ми остава време за научни изследвания, но най-вече ми липсва контактът със студентите. И макар като ректор да съм освободен от учебни занятия, продължавам да водя магистърски програми, защото не мога да си представя живота без общуването с моите студенти, без да им кажа какво мисля за състоянието на науката в моите професионални области – макроикономика и макрофинанси. Работата с тях е невероятно предизвикателство и обмен на идеи. Винаги съм казвал, че не е ясно кой се обогатява повече в този случай – аз, когато обсъждам с тях последните изследвания, които правя, или те със своите въпроси и търсения, които ми откриват нови хоризонти за мислене и изследвания.

Е. Игнатова: Тежка задача, наистина. Ако трябва с няколко думи да характеризирате научния си и професионален път, кои свои етапи в него и постижения считате за най-важни. Като ректор на Университета, кои Ваши инициативи може да кажете, че са Вашият най-голям принос както към самия университет, така и към образованието в България?

Проф. Ст. Статев: Завърших основно образование в родния Бургас и влязох в Английската гимназия. За постигнати високи резултати в областта на математиката след две години бях поканен в Националната математическа гимназия, която завърших с отличие (1971-1974 г.). През 1974-1976 г. бях на редовна военна служба в Националната школа за запасни офицери в гр. Плевен, където завърших с пълно отличие и получих офицерско звание. В периода 1976-1980 г. се дипломирах с пълно отличие в специалността „Политическа икономия” в УНСС и от есента на 1980 г. започнах работа като редовен асистент към едноименната катедра.

Първият сериозен етап в моето научно развитие са заниманията ми с математиката и завършването на пълния курс по математика във Факултета по математика и механика на Софийския университет (1981-1984 г.). Получих системна представа как всички възможности, които дава тази стилизирана човешка философия – математиката, могат да бъдат използвани при изследването на икономическите явления и процеси. Веднага след това специализирах в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1984-1985 г.), където се запознах с една от световните икономически школи. Напреднах в разработването и почти завърших кандидатската си дисертация, която защитих в България.

Следващият етап в развитието ми беше запознаването с т.нар. тогава западна наука като Фулбрайтов стипендиант-изследовател в Бостънския университет (1989-1990 г.). Бостън е авторитетен научен и университетски център с над петдесет университета, които започват със знаменития триъгълник Boston University (BU), Harvard University (HU) и Massachusetts Institute of Technology (MIT) – едно невероятно стълпотворение, което кореспондира с университетите на другия бряг – в Лос Анджелис и Сан Франциско. Беше напрегнато, но ползотворно време. Още повече, че тогава настъпиха промените в Източна Европа. За добро или лошо пропуснах тяхното начало, но се оказах един от малкото икономисти от Източна Европа по това време в САЩ и нямаше как да откажа на колегите да се заема и с преподавателска работа. От 2 януари 1990 г. започнах да чета редовен магистърски курс по Eastern European Economics, който предизвика голям интерес, защото американците не познаваха Източна Европа, да не говорим за България – бъркаха я с Боливия и нямаха представа дори къде се намира. Запознах се с цяла плеяда световноизвестни икономисти, с които имах честта да работя: Евсей Домар, Уолт Уитмън Ростоу, Янош Корнай, Станислав Гомулка, Лари Котликоф и др.

След това започна и работата ми със Световната банка. По това време България и Румъния заявиха желанието си да станат нейни членове и имаше конкурс за разработка на тема „Състоянието на България и перспективите за нейното развитие”. Участвах, спечелих го и станах първият българин – консултант на Световната банка. През 1990 г. бях официален член на първата делегация на Световната банка в България. Всичко това ми даде богати възможности за отваряне на моя кръгозор и за добиване на представа не само за американската наука, но и за практическата работа на световните институции, по-специално на Световната банка и на Международния валутен фонд.

През 1990 г. бях изправен пред дилемата да остана в САЩ (имах две предложения за работа – от Световната банка и от Бостънския университет) или да се върна в България. Доста мислих и в крайна сметка предпочетох да продължа академичната си кариера в родината. Никога не съм съжалявал за решението си. Камъкът си тежи на мястото – тогава и другите те уважават и ценят повече. През същата година станах доцент в УНСС и за една година преминах през половината академична йерархия: ръководител на катедра, заместник-декан и декан. На 35 години бях най-младият доцент и най-младият декан.

Е. Игнатова: Какво бихте ни разказали за Вашите инициативи?

Проф. Ст. Статев: Изпитвам удовлетворение от научните си достижения. Ще спомена някои от тях. Голямо предизвикателство беше преобръщането на цялата парадигма от марксистка политическа икономия като основа на икономическата теория, към икономикс – съвременната икономическа теория, стилизираната кейнсианска парадигма. Написах „Основи на макроикономическата теория и макроикономика”. Целта ми беше популяризирането на тези конструкции, чието начало поставя Пол Самуелсън в края на 30-те години в САЩ – първият вариант на тази система от знания, която сега наричаме икономикс или базисна икономическа теория.

Трудността идваше от необходимостта тя да се преведе на научен език (а не просто от английски на български), да се вкара в нашата социална реалност, да може да бъде възприета от нашите студенти, родени и социализирани тук. Тоест, да бъде пренаписана през нашите ценности, през нашата макростатистика. Отне ми доста време. Неблагодарна работа, защото писането на учебник в България не се счита за нещо престижно. В моя случай ставаше дума за учебник, в който представяш собствените си разбирания, а не от два-три източника да направиш един. Това е много по-трудна задача, отколкото писането на монография или статия, където строго научно пишеш за тесен кръг познавачи. Но когато го правиш за хора, на които предстои да навлизат в проблематиката и искаш да ги накараш да я заобичат, да я почувстват, това е много отговорна задача. На тази основа последва и предизвикателството за разработването на курсовете по „Макроикономически анализи” и „Приложна макроикономика”, съответно за бакавърско и магистърско равнище.

Друго изследователско изпитание беше голямата докторска дисертация, която залегна в основата на книгата ми „Финансово развитие и икономически растеж”. Посветена е на световноизвестния проблем “finance-growth nexus”. Имаме много добри изследвания и анализи отделно за реалната икономика, и отделно за финансовата област – дори още по-сегментирани, т.е. отделно за банките, отделно за борсите, отделно за небанковите финансови институции, за застрахователни посредници, за пенсионни фондове и т.н. Но малко е изследван въпросът какво се случва между реалната икономика и финансовата сфера, какво е тяхното взаимодействие. Обичайно се предполага, че банките финансират реалната икономика, но дали е така, как се случва и кои са научните проблеми, свързани с това? Проблематиката е комплицирана, защото и двете сфери са сложни за анализ, а когато трябва да се изследват в тяхната взаимовръзка, променливите стават безкрайно много. Затова моделирането на взаимодействието между финансовата система и реалната икономика е тежка и отговорна изследователска задача.

Създадох модел, с който да се изследва това взаимодействие в една отделно взета страна. До момента бяха правени опити за анализи с панелни модели на базата на информацията от Световната банка за 140, а по-късно за 162 страни, но предизвикателството беше да се види как се случва това в една страна. Направих теоретичен модел за България и се получиха много интересни резултати. Почувствах се като Пушкин, когото негов приятел го вижда в кафенето да плаче и го пита: „Защо плачеш?”. Пушкин отговаря: „Татяна умря”. „Кога умря?” „В края на трета глава”. Пушкин въобще не очаквал, че ще умре. И аз не очаквах, че ще получа такъв резултат от изследването.

Оказа се, че до средата на 1997 г., когато се говореше, че имаме реално функционираща пазарна икономика, пазарните проекции ги няма в икономиката. А когато въведохме паричния съвет от 1 юли 1997 г., само след няколко години икономиката започна да се държи пазарно. На пръв поглед това е учудващ резултат, защото нашата икономика е дизайнирана да не бъде оставена да се развива свободно, тъй като се намесват неикономически фактори – политически, управленски, патерналната роля на държавата, които пречат. А когато е в регулации, (в случая паричният съвет), тя започва да се държи като пазарна икономика.

Има много конкретни резултати – примерно, че основно сигналите идват от реалната икономика към финансовата система, а не обратното, тоест финансовата стабилност сама по себе си не може да предизвика растеж. Може да имаме прекрасна финансова стабилност и да сме макростабилни, но микронещастни, защото финансовата стабилност не храни. Тя създава комфорт на управлението, но сама по себе си не може да генерира растеж. Нужни са и други усилия, за да се превърне в основен фактор и да промотира икономически растеж.

Когато станаха промените през 1989 г., си спомних моя стара идея, родена през студентските ми години – какво се случва във времето, което наричахме реален социализъм. В едно тефтерче съм написал: „1992 г. – България или Румъния?”. Оказа се, че има дванадесетгодишен цикъл на политически събития в т. нар. социалистически лагер: 1944 г., 1956 г., 1968 г., 1980 г. и следователно, през 1992 г. трябваше нещо да се случи. Моите търсения бяха насочени към аргументирането на този социално-икономически цикъл. Обичам предизвикателствата, идеите, търсенията на солидни аргументи за тяхното обосноваване – това е и мое изследователско кредо.

Университетът за национално и световно стопанство има специално място в моя живот. През 1976 г. бях студент в първия випуск, който влезе в сегашната сграда на университета. Оттогава, където и да съм бил, каквото и да съм правил, каквито и ангажименти да съм имал в България или чужбина, винаги в ума и сърцето ми е бил УНСС. Цялата ми житейска и професионална съдба е свързана с УНСС. Събира се в една дума: кауза, ако искате и сантимент.

Едно от нещата, за които бях убеден, че трябва да станат, беше разкриването на обучение на английски език. Започна преди седем години, когато бях първи заместник-ректор и пряко отговарях за учебната дейност. Подтикът беше интересен: разхождах се из интернет, търсех някаква професионална информация и попаднах на една частна организация – World Educational Services. В нейния сайт беше публикуван списък на 67 страни, в които има курсове и специалности на английски език. Последната беше Того. България я нямаше. След една година разкрихме първите две специалности: Economics и International Economic Relations, а след още една година нови три: Finance and Accountancy, Business Informatics and Communications и Marketing and Strategic Planning. Направихме поток от двеста студенти с пет специалности по четиридесет студенти, в които преподаването е изцяло на английски – четири години, от първия до последния курс. Вече имаме десет – още един поток с още пет специалности: Environmental Economics, Intellectual Property and Business, Business Economics, Administration and Management и Economics of Tourism. В момента имаме четиристотин студенти: в два потока по двеста човека по пет специалности, общо десет, които учат само на английски език.

Десетте бакалавърски програми на английски език са естествената среда за привличане на чуждестранни студенти. Отмина времето, когато те задължително учеха една година български, за да следват в България. Сега в УНСС по линия на европейската програма за мобилност „Еразъм“ се обучават над 300 чуждестранни студенти всяка година, а 300 наши студенти – по един или два семестъра в страни от ЕС.

Непрекъснато наблюдаваме и анализираме потребностите на обществото, динамиката на пазара на труда и отговаряме на новите изисквания и нужди. Отпадат специалности, които вече не са нужни, създаваме нови, модерни – както в бакалавърска, така и в магистърска степен. Ще дам пример с една специалност, която беше изключителен хит и в която имахме много чуждестранни студенти – „Икономика на кооперациите“. Става дума за годините, когато България беше един от най-добрите примери в света в кооперативното движение. Но времената се смениха не само у нас, но и в света и тази специалност естествено отпадна. На нейно място открихме нова – „Икономика на недвижимата собственост“, защото днес в целия свят Real Еstate Еconomics е една от най-бързо развиващите се области, в която най-интензивно се преструктурират капитали и се печелят пари.

Ще дам пример и със специалност „Медии и журналистика“. Създадохме катедра „Медии и обществени комуникации“. Идеята беше да подготвяме кадри по икономическа журналистика. Убеден съм, че журналисти изобщо няма, има журналисти в конкретни области. Как ще бъдете спортен журналист и ще коментирате примерно американски футбол, без да знаете правилата на играта, имената на играчите и пр. Журналистът трябва да е професионалист в някаква област. Друг е въпросът, че e необходимо да се надграждат знания, т.е. да има допълнително образование. Затова открихме и специалност „Медия икономика“, в която студентите получават базисни знания по икономика, администрация и управление и се подготвят за медийни мениджъри.

Ето, пред Вас е „Вестник на УНСС“, който се списва от нашите студенти по журналистика. Сигурно има много недостатъци, но в крайна сметка това е тяхното учебно поле, за да може след време като го гледат, да видят как са се развивали, какви са били първите им стъпки. Нашите студенти стажуват в различни печатни и електронни медии, а след като завършат, остават на работа в тях.

Имаме няколко магистърски програми на английски език, три от които са съвместни с чужди университети – две с британски, една с френски, издаваме съвместни дипломи, с логото на двата университета, с подписите на двамата ректори. Това са университети, които са в топ рейтингите на съответните страни. Продължаваме да се отваряме към света, непрекъснато развиваме обмена и международното сътрудничество. Вече имаме близо сто договора за пряко съвместно сътрудничество с авторитетни чуждестранни университети, както на Изток, така и на Запад, с над триста университета за обмен на студенти, преподаватели и служители.

Това сътрудничество ни дава и автентична информация за сверяване на часовника, за сравнение на обучението в УНСС и в чуждестранните университети. Информация, която е важна и необходима не само за нуждите на управлението, но и за нашите студенти. Те се убедиха, че качеството на образованието в нашия университет е съпоставимо с това в европейските висши училища. Затова, когато става въпрос за учене в чужбина, казвам – да, добре е, ако човек знае точно къде отива, при кого отива и какво ще научи, но нещо, което тук няма да получи. Иначе не си струва. И бизнесът вече е наясно, че диплома, получена в чужбина, сама по себе си не дава предимство, важното е какви знания стоят зад нея.

Предизвикателство в работата ми като ректор е и развитието на докторантските програми. Вече две години действа Законът за развитие на академичния състав, но като че ли още не можем да се адаптираме. Казват: много са професорите в България, но те и в света са много. Въпросът не е изобщо да си професор, а къде и какъв. Както в САЩ има значение дали си професор на Харвард, професор на Принстън или на Чикагския университет – примерно Милтън Фридман, или си професор на малък университет в Средните щати, който не фигурира в нито една класация. Има нужда и от едните, и от другите, но рейтингът е различен. Така че това не е голяма беда, напротив, ще разграничи университетите. Но продължава да се настоява за изработването на единни държавни стандарти. Защо тогава беше закрита Висшата атестационна комисия? Нека се види кой как „прави“ професори, има ли разлика между професор на един университет и професор на друг университет и тогава да се правят коментари.

За съжаление още не може да се разбере, че докторантурите са последната, третата степен на висше образование. Най-добрите бакалаври завършват една или няколко магистратури. А тези, на които работата им или вътрешен интерес предполагат по-нататъшно навлизане в научно изследване, стават доктори. Вече не е както преди години – титла, запазена само за тези, които остават в науката. В нашия университет десетилетия наред приемахме средно годишно по 35 докторанти. Вече две години приемаме по около 100 и техният брой ще нараства още. С това казваме на всеки, който иска да се развива и чувства сили в себе си да го направи, да стане докторант.

УНСС е отворен към света и в тази област. Вече имаме първите съвместни доктори с белгийски университет, скоро ще бъде зачислен и първият ни съвместен докторант от Виена, където през есента на миналата година открихме Международен научно-образователен център – съвместен проект на нашия университет и Центъра за европейски университетски изследвания, базиран в австрийската столица. Има голям интерес от чуждестранни университети за образователен франчаайзинг с УНСС. Водим преговори и скоро ще сключим договори с два кипърски университета.

Чака ни много работа. Важното е да сме със самочувствието, че нашето образование и наука имат своето място в европейското образователно и изследователско пространство, че имаме свои академични традиции, свои предимства и трябва взаимно да се обогатяваме и да намираме своите ниши в това пространство.

Е. Игнатова: Вие самият удовлетворен ли сте от нивото на образованието и на науката в България и как виждате тяхното развитие в бъдеще и каква е ролята на университетите според Вас в това отношение?

Проф. Ст. Статев: Един истински учен и преподавател никога не е удовлетворен, защото той по презумпция е изключително самовзискателен, винаги има какво да усъвършенства в своята работа, а чрез нея и в дейността на своя университет. Равнището на нашето образование и наука не е по-лошо от средноевропейското, но има още много какво да се направи. В това отношение държавата е длъжник на висшето образование и наука. Защото не е определила ясно и точно своята политика, не е казала категорично на университетите: „Дотук е държавата, оттук нататък се развивайте сами”.

Вече десетина години броят на студентите, който няколко правителства одобряват с постановление, е два пъти по-голям от този на потенциалните кандидати-студенти. И тук има за какво да се помисли. Нужни са отговори на ключови въпроси. Например: държавата трябва ли да финансира всичките 37 държавни университета, като се има предвид, че огромна част от техните възпитаници отиват да работят в частния бизнес или в чужбина? Това е скрито субсидиране на частния бизнес, което е забранено в Европейския съюз. Държавата трябва да каже какви специалисти й трябват и да финансира тяхното обучение. Например, когато УНСС приема определен брой студенти, държавата да плаща за тях, а те да подписват договор с нея. Както беше преди години, когато випускниците на държавни университети се задължаваха да работят минимум пет години след завършването си в държавна структура. Ако не го направят, връщат парите, дадени за тяхното образование.

Има още много въпроси, които чакат своите отговори. Например трябва ли държавата да финансира и частни университети? Защо не? Ако има частен университет, който обучава по-добри кадри от държавния в дадена област, защо държавата да не си поръча тези специалисти, а държавните университети да имат право на платено обучение.

Друг важен въпрос е финансирането „на калпак”, тоест на брой студенти. Какъв стимул имат тогава университетите да повишават качество на обучението и на науката? УНСС е университет номер едно, с най-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация. В същото време държавната субсидия за един студент по икономика в УНСС е 693 лв., колкото получава и университетът с най-ниската оценка. Това е причината всички държавни университети да приемат повече студенти, защото от техния брой зависи каква държавна субсидия ще получат. Надявам се, че Министерството на образованието и науката съвместно със Съвета на ректорите ще намерят решение на тези въпроси.

Е. Игнатова: Проф. Статев, бихте ли казал кои са най-предпочитаните специалности от страна на кандидат-студентите в УНСС и каква е реализацията на студентите, които завършват университета спрямо тези от други български университети?

Проф. Ст. Статев: От 2007 г. приемът в УНСС не е по специалности, а по професионални направления и поднаправления. Практиката показа, че мотивацията на студентите да избират специалност е много по-голяма, след като две години са учили фундаментални университетски дисциплини. След четвъртия семестър те правят информиран избор на специалност според своите предпочитания и постигнатия успех. Тази система работи добре. С постепенно коригиране успяхме да обвържем поднаправленията с факултетите. Давам пример с Финансово-счетоводния факултет. Студентите, които искат да се обучават в тази област, влизат в поднаправление „Финанси, счетоводство и контрол“, учат две години и след края на четвъртия семестър ги разпределяме в специалностите „Финанси“, „Счетоводство“ и „Финансов контрол“.

Създадохме възможности студентите с много добри математически познания да учат в самостоятелно направление с три специалности: „Бизнес информатика“, „Статистика и иконометрия“ и „Бизнес комуникации“. Приемаме студенти примерно в направление „Политически науки“ и след две години по същия начин те се класират в специалностите „Политология“, „Международни отношения“ и „Европеистика“. В този смисъл трудно мога да кажа кои са най-търсените специалности, но традиционният интерес е към „Право“, „Финанси, счетоводство и контрол“. И разбира се към „Икономика“, в която приемаме най-много студенти.

Ще направя паралел с проблемите, които имаше около фонд „Научни изследвания“, и разпределението на парите за науката. Положението не е по-различно от това във висшето образование. Може ли да се сравни един научен проект по икономика с един научен проект по медицина или по атомна физика? Няма как да се прецени кой е по-добър. Затова предложих да се съберат Съветът на ректорите и Българската академия на науките и да се определят научните области, в които да се състезават кандидатите за проекти. Може да бъде голямата научна област „Обществени науки“, като вътре в нея да се разделят „Икономика“ и другите, но да е ясно, че проектите по икономика се конкурират за съответните средства помежду си. Само така в един конкурс за проекти по икономика, може обективно да се прецени кой е по-добър, иначе няма база за сравнение. Спекулативно е да се твърди: „Интересът към медицината е много по-голям, отколкото към правото”, или обратното, защото това са различни образователно-научни области.

Интересът към УНСС е доказано голям. През последните години нашият университет е единственият, който запълва всички места още на първите класирания. През 2013 г. записването на първокурсниците приключи още в края на юли. Дори записахме малко повече студенти, за да имаме резерв , ако някои от тях отидат в чужбина, където по-късно излизат класациите. Имахме над 1000 резерви, които чакаха с надеждата, че някои от записалите се първокурсници може да се отпишат и те ще бъдат приети на техните места. Демографската криза се задълбочава и ще достигне своя пик през 2016-2018 г. Ако прибавим икономическата и социалната криза, мога да кажа, че УНСС дори и в тези трудни условия изпълнява задачите, поставени от държавата.

Обучението в УНСС е в редовна и в дистанционна форма. Разкрихме дистанционно обучение в ОКС „бакалавър“ и сега приемаме 300 студенти в София, 100 в Регионалния център за дистанционно обучение в Пловдив и 150 в Регионалния център за дистанционно обучение в Хасково, общо 550, т.е. 12 на сто от 4200-те първокурсници. Споменавам този процент, защото Студентският съвет направи проучване, което показа, че 2/3 от редовните бакалаври и над 95% от редовните магистри работят. Затова ще продължим да развиваме тази форма, но не за сметка на качеството. Работим по мащабен проект „Развитие на електронните форми на дистанционно обучение в УНСС – създаване на нови възможности за повишаване на образованието и успешна професионална реализация“. Резултатите са впечатляващи: издадени са 60 учебника по 2 бакалавърски и 4 магистърски специалности, обучени са над 3300 студенти и 250 преподаватели, служители и администратори в София, Пловдив и Хасково.

Всеки студент в началото на всеки семестър получава учебници по всяка една дисциплина на хартиен и на електронен носител, дава му се персонална парола за достъп до уеб платформи и други интерактивни материали със CD-та и пр., за да може, когато не е на работа, да се подготвя и пълноценно да участва в учебния процес. При дистанционната форма на обучение присъствените занятия са 30% от тези на редовните студенти. Това е своеобразен part-time (частично обучение) – голямата част от обучението се оставя на ангажимента и отговорностите на студента. Казано по друг начин – това е задочното обучение на ХХІ век.

Търсим баланса между дистанционната и редовната форма, с който да посрещнем очакванията на студентите, да може тези, които искат да работят и да учат, не да се извиняват пред преподавателите, че не могат да присъстват на лекции, защото са на работа, а да имат форма на обучение, в която пълноценно да се реализират.

Е. Игнатова: Какво считате за най-важно в една съвременна политика за ръководство на науката? От каква научна политика според Вас се нуждае българинът в момента и от какви промени има нужда Законът за академичното развитие?

Проф. Ст. Статев: Това са два различни въпроса. По друг повод коментирах Закона за развитие на академичния състав. Ще повторя – има неразбиране какво иска академичната общност – централизирана национална система за избор на доценти и професори, или системата да е децентрализирана и всеки университет да носи отговорност за качеството на своя академичен състав. Мисля, че искахме второто. И сега изведнъж, когато се видя, че различните университети имат различни критерии, се заговори за първото.

Какво направихме в нашия университет? По националната система за израстване на доценти и професори нямахме никакви проблеми и в университетската система просто повишихме критериите. Тоест, приехме минималните критерии, посочени в закона, и разработихме наши. Всеки кандидат трябва да събере определен брой точки по всички направления на научната си работа, които се одобряват в Комисия по количествените изисквания за заемане на академични длъжности в УНСС. След това Съветът по хабилитация преценява кандидатите по 38 качествени критерия, разпределени в четири групи. В първите две критериите са: качество на преподаването и на научните изследвания, къде е преподавал и правил наука кандидатът – само в УНСС или и в други университети и в чужбина, какви са отзивите за неговото преподаване, за неговите научни резултати, приложени ли са и къде, има ли ефект от тях, признати ли са и пр. В третата група критериите са: какво е направил кандидатът за своя университет, бил ли е ръководител на катедра, научен секретар, ръководител на научни проекти и пр. В четвъртата група се преценява в каква степен кандидатът има принос към УНСС, когато е бил на работа извън него и др.

В УНСС няма бързо „производство“ на професори, защото „летвата” е много висока. Когато колеги ми казват: „Господин ректор, ще ставаме професори в друг университет, защото тук не можем”, отговарям: „Това е нормално“. В целия свят, когато някой иска да има бързо академично израстване, но не може да го направи във високорейтингова академична институция, отива в по-нискорейнтигова, за да стане там доцент или професор и след това прави опит да се върне. Това е нормалното движение на академичния състав във всички страни. В този смисъл не виждам проблем в прилагането на Закона за развитие на академичния състав. Проблемът е университетите да си отговорят на въпроса какви са техните критерии, т.е. как се става асистент, главен асистент, доцент и професор.

Още след приемането на закона направих предложение, което единодушно беше прието от Академичния съвет – ректорът да не назначава за асистент човек, който не е доктор. Идеята е първо да стане доктор, след това асистент за четири години, през които трябва да се подготви, за да отговори на критериите за главен асистент, да се впише в колегията и ако му се обяви конкурс и го спечели, да остане в нашия академичен състав, ако не – да напусне. Направих го с ясното съзнание, че това е изискване на закона, в който е записано, че асистент може да бъде назначен само еднократно за четири години на временен трудов договор. И гениално момче или момиче да назнача за асистент, без да е доктор, за четири години най-много ще стане доктор. Според закона повече не мога да го оставя на работа.

Друг е въпросът, че има много голяма специфика в различните научни области, аз коментирам само обществените науки. Разбирам колегите от НАТФИЗ, от Художествената академия, където трябва да има специфични критерии. Преподавателят там няма как да напише монография, трябва да нарисува картина, да направи филм и пр. Но това не отменя смисъла, че вече имаме академични длъжности на университетите и не може да се оправдаваме с държавата за качеството на преподавателите, които хабилитираме.

Що се отнася до фундаменталния въпрос за научната политика на държавата, нещата са много сериозни, защото тя е обвързана тясно с политиката във висшето образование. Държавата трябва да определи приоритетите си, да е ясно дали ще развива примерно ядрена енергетика и ще се строи ли АЕЦ „Белене”. Ако е така, това означава, че след пет-шест години ще трябват атомни инженери и следва да осигури тяхното обучение. Ако ще развиваме туризма, ще трябват кадри в тази област. Тоест, държавата трябва да назове ясно основните приоритети в развитието на страната и на базата на това да каже: „На България й трябва такава наука, която приоритетно да работи в тези области, трябват такива висши кадри, които да работят в тях ”. Сега развиваме всичко и нищо, работим по инерция. Всяка година се увеличава броят за прием на студенти, както вече отбелязах, искаме да правим наука във всички висши училища. Не може малка България да развива всички научни направления в съвременния свят. Ако имаме целенасочена държавна политика с приоритети как ще се развива България, ще имаме и ясна политика в областта на науката и на висшето образование.

Е. Игнатова: И един последен въпрос: какво е Вашето отношение точно към младите хора и какво е Вашето пожелание към тези от тях, които са решили да се занимават с наука?

Проф. Ст. Статев: Преди десетина години, тъкмо бях станал заместник-ректор, една журналистка ме попита: „Намирате ли разлика между сегашните студенти и студентите по Ваше време?” Изведнъж този на пръв поглед тривиален въпрос ме накара да се замисля, че „раздухме“ прекомерно висшето образование като количество, а се оказа, че възпроизводството на генофонда на нацията е константно. Какво имам предвид? Давам пример с моята специалност „Политическа икономия”. През 1976 г. бяхме 17 студенти, след това станахме 21. Тогава в нашия университет учеха общо 5 хиляди студенти, през 1990 г. те станаха 30 хиляди, сега са около 20 хиляди. Но броят на тези, които стават елит, е един и същи, т.е. не са процент от общия брой студенти. От моя випуск се реализирахме седмина, от които трима сме професори, а четирима са в управлението и бизнеса.

Днес от 200 студенти пет до седем са тези, които стават част от националния елит. В този смисъл възниква един важен въпрос – да направиш елитен университет, какъвто е УНСС (доказано е номер едно в България, вече се мерим по европейските стандарти), е различно от това да обучаваш и създаваш елит. Въпросът, който стои пред нас, е как да излезем от масовото обучение и да правим елитарно обучение, как да се върнем към времената, когато професорите са имали свои школи, майсторски класове, както е в оперното пеене, как изтъкнати наши учени и преподаватели да имат майсторски класове? Не казвам имена, защото те не са малко, тъй като повече от половината ни преподаватели са на високи позиции в управлението на държавата и в бизнеса. Трябва да намерим формата – когато един студент завърши, да казва: „Ученик съм на професор Х”. Така че елитен университет е едно, елитарно обучение – друго. Древните са го правили – и Сократ, и Аристотел, и Магнаурската школа и т.н., а ние покрай масовизацията загърбихме тази чудесна академична традиция.

Не правя пиар на нашия университет, но фактите са налице: от министър-председателите след 1989 г. шестима са от УНСС, от всички външни министри шестима са от УНСС, от всички финансови министри 13 са от УНСС (само един не е завършил нашия университет, но тогава премиерът и първият му заместник, който сега е премиер, са от нашия университет). От създаването си през 1920 г. и досега УНСС е генератор на националния елит.

Има различни преподаватели: едните, към които принадлежа и аз, още от студентските и асистентските си години твърдим: „Преподаването трябва да се равнява по най-добрите”. Другите, рационалистите, казват: „Ще се ориентираме по студентите, които са по средата, останалите да се оправят”. Но в такъв случай какво даваме на тези, които искат да вървят напред? Няма ли опасност те се дезангажират, да не искат такова преподаване?

Когато попитали Мария Кюри как си представя науката, тя отговорила: като красиво цвете. Какво да пожелая на колегите, които поемат по трънливия път към „красивото цвете“? Да знаят, че освен божия дарба, талант и научна интуиция, са им нужни много здраве, много труд и много амбиция. Мога да ги уверя – знам го от личен опит, че да вървиш напред и да ставаш все по-добър в твоята сфера носи огромно удовлетворение и радост. Убеден съм, че в УНСС все повече ще бъдат младите хора, които ще се развиват, ще завършват успешно своето обучение като магистри и докторанти, ще следват традицията да са част от националния елит.

2014-04-23 - 10:03

Агенция „Фокус“, 23 Април 2014 г.

Проф. Стати Статев:
УНСС разкрива четири нови специалности
от следващата година

– Какви резултати отчетохте на предварителните изпити?

– Всяка година УНСС провежда предварителни електронни единни приемни изпити (ЕлЕПИ) и хартиени единни приемни изпити (ЕПИ). Това са тестове по подобие на SAT с общо 80 въпроса, които въведохме през 2007 г. Разделени са на три модула. Първите два – „Български език и езикова култура“ и „Математика – основи“ – всеки с по 20 въпроса, са задължителни за всички кандидат-студенти. Третият модул, който съдържа 40 въпроса, е по избор на един от четирите предмета: български език и литература, математика, история на България и география на България.

Предварителните ЕлЕПИ са всеки месец от октомври до юни включително. На проведените досега седем сесии се явиха 3257, на двете предварителни хартиени изпитни сесии – 6700, или общо близо 10 хиляди кандидат-студенти.

– Какви резултати предполагате, че ще отчетете на редовната кандидатстудентска сесия?

– Някои от кандидат-студентите, които са се явили на предварителни изпити и са получили отлични оценки, обикновено не се явяват на редовните изпити, защото участват в класирането с по-високата оценка. Независимо дали тя е от предварителни или редовни изпити. В този смисъл досегашните резултати ми дават основание да смятам, че УНСС, както винаги досега, няма да има проблем с попълването на плановите места.

– Какви са резултатите на кандидат-студентите за магистърска степен?

– В УНСС има два приема за магистри – през септември и януари. Приемаме около 3200 студенти годишно в редовна и дистанционна форма на обучение, в повече от 80 специалности. Непрекъснато разширяваме ветрилото от магистърски програми, в т.ч. с преподаване на английски език и съвместни с престижни чуждестранни университети.

– Кои са най-желаните бакалавърски специалности в УНСС?

– Приемът е по професионални направления и поднаправления. След успешно завършен втори курс нашите студенти кандидатстват за специалност в направлението и поднаправлението, в което са се обучавали през първите четири семестъра. Дотогава те са се ориентирали и могат да направят информиран избор. Класираме ги по успех и посочено желание. Традиционно най-желаните поднаправления са „Икономика и бизнес“, „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Администрация и управление“.

– Има ли нови специалности от тази година и какви са те?

– Непрекъснато проучваме съвременните тенденции в развитието на висшето образование по света, отчитаме потребностите на пазара на труда и отговаряме на новите изисквания. Доказателство за това е и фактът, че от следващата учебна година разкриваме четири нови специалности: „Творчески индустрии и бизнес“, „Индустриален бизнес“, „Мениджмънт на недвижимата собственост“ и „Икономическа социология и психология“.

– Занижени ли са критериите за прием в университета? И има ли разлика с предишните години?

– Въпреки демографския срив, довел до рязко намаляване на броя на завършващите средно образование, и факта, че повечето висши училища приемат само с оценка от матурата, УНСС запази трудния вход – задължителен бал „добър“ от дипломата и успешно положен кандидатстудентски изпит.

– Как ще коментирате семестриалните такси? Ще има ли промяна в тях?

– Не предвиждаме промяна в размера на семестриалните такси. Въпреки орязаната държавна субсидия и най-ниския коефициент на двете ни основни направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, в които учат близо 90 на сто от всички студенти, въз основа на който се определя размерът на издръжката на един студент.

– Какво привлича чуждестранните студенти у нас?

– Преди всичко високото качество на обучение в УНСС, което не отстъпва на това в европейските висши училища. Изключителен интерес има към десетте бакалавърски специалности, в които преподаването е изцяло на английски език. През тази година по европейската програма за мобилност „Еразъм“ в УНСС се обучават 300 чуждестранни студенти, а 300 наши студенти – в университети в ЕС.

Чуждестранните студенти, които не са от страни-членки на ЕС, плащат такси, които в УНСС са по-ниски от тези в Европейския съюз, което също ги мотивира да предпочетат нашия университет.

– Те могат ли да се ползват стипендии и какви са те?

– Тези, които се обучават на собствена издръжка, не получават стипендии. Но бесарабските българи например имат право да кандидатстват наравно с българските си колеги за стипендии по общ успех.

– Какви световни практики прилага университетът при обучението на студентите?

– УНСС внедрява най-съвременните световни образователни практики в обучението на своите студенти. Примерите са много, затова ще посоча само някои от тях. Първият е създаването на мултимедийни учебници за 60 дисциплини, за всяка от които са изградени офлайн и онлайн курс.

От няколко години провеждаме онлайн курсове за онлайн обучението, което е световна тенденция. Те не са предназначени за определена дисциплина, а служат като допълнителен инструментариум за нейното обогатяване и за осигуряване на динамичен процес на обучение. Специфична форма на онлайн инструментите е т. нар. виртуална учебна зала, даваща възможност за обучения, дискусии и събеседване със студентите, които не присъстват физически в залата. Те могат да участват онлайн в учебния процес чрез компютрите или чрез мобилните си телефони.

УНСС провежда компютърно управляеми лекции и семинарни занятия. Всички зали са оборудвани с мултимедийна техника. Почти всички преподаватели разполагат с персонални лаптопи, а специализиран отдел към университета използва няколко десетки лаптопа за общо ползване. Разработените компютърни лекции и упражнения се изпращат до студентите, като се използва унифицирана система, чрез която студентите на УНСС получават свой персонален имейл, валиден завинаги.

Нашият университет е първият и единственият в България, който прилага електронно изпитване на всички нива: кандидатстудентски изпит, семестриален изпит, тестове за текущ контрол, държавен изпит. Това гарантира изключително високо ниво на обективност при оценяването. Как става това? Компютърът автоматично генерира за всеки студент индивидуално множество въпроси от огромна база данни за всяка дисциплина. По този начин са елиминирани възможностите за преписване и за проява на субективизъм от страна на преподавателите при избора на въпроси и при оценяването.

Цялостното управление на учебния процес в УНСС се извършва чрез компютърна система. На базата на електронните учебни планове се разработва електронно разписание за студентите и преподавателите, генерират се електронни протоколи за всеки изпит, цифрово подписаните електронни протоколи с оценки се въвеждат директно в компютърната система, като студентът получава веднага SMS с оценката си по дадената дисциплина.

Изградена е и компютърна система, която в реално време дава информация за административния статус на всеки студент: разписание на лекции и упражнения, взети и невзети изпити, предстоящи задължения в учебния процес и др. Всичко това се управлява от специализирана компютърна система, разработена от нашата дирекция „Информационни технологии“. Освен стандартния достъп чрез компютър, за студентите и преподавателите е осигурен достъп и чрез мобилни устройства.

В момента в повечето факултети на УНСС се усъвършенстват учебните програми. В този процес се прилагат най-съвременните световни практики за обучение, тематики и направления на педагогически подходи, прилагани от елитни университети в Европа и света. Съществено внимание е отделено на практическата им насоченост, за да бъдат подготвени нашите възпитаници за изискванията на бъдещите си работодатели.

2014-03-08 - 13:29

2014

Списание Икономика – 8 март 2014 г.

Проф. Стати Статев: Наши преподаватели
са в управлението и в бизнеса

Финансирането според броя на студентите
не е стимул за качество на образованието

Проф. д.ик.н Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство и заместник-председател на Съвета на ректорите. От ноември 1980 г. работи в УНСС, като преминава в преподавателската си кариера всички стъпала и научни звания. Член е на УС на БНБ.

– Проф. Статев, нужна ли е стратегия за развитие на висшето образование? Трябват ли нови законодателни промени?

– Разбира се, че е нужна стратегия за развитие на висшето образование, но за да бъде работеща, тя трябва да бъде предшествана от обща стратегия за развитие на България. Обратното ще означава да сложим каруцата пред коня. Защо? Давам пример: ако в общата стратегия е записано, че държавата ще развива туризма и търговските вериги и страната ни ще се превърне в място за пазаруване и отдих на гражданите на ЕС, това означава университетите да обучават повече кадри в областта на туризма, търговията и маркетинга. Ако обаче ще строим АЕЦ „Белене“ и нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“, трябва да се осигурят повече висши кадри по ядрена енергетика.

Когато има обща стратегия за развитие на страната и съобразена с нея стратегия за висшето образование, приета с консенсус от основните политически сили, инвариантна спрямо политическата конюнктура и изпълнителната власт, когато висшето образование наистина стане приоритет, а не пожелание, ще можем да вървим напред.

– Качеството на образованието и неговата адекватност към нуждите на икономиката «тук и сега» е световен проблем. Като ректор на висше учебно заведение какво правите, за да е жива връзката между учебните програми, пазара на труда и държавните поръчки за подготовка на кадри?

– Публично известно е противопоставянето на висшето образование и бизнеса. Според университетите у нас няма развит бизнес, който да потребява кадрите им. Бизнесът от своя страна упреква висшето образование, че е твърде далеч от живота. Една от силните страни на УНСС е, че по-голямата част от нашите асистенти, доценти и професори са не само академични преподаватели, но участват в държавното управление и бизнеса на много високи нива.

В нашия университет работи най-старият и най-авторитетният Център за развитие на кариерата в страната, чрез който държавните институции и бизнесът промотират търсените от тях работни места, предлагат стажове на студентите. Всяка година се провеждат Дни на кариерата с десетки държавни институции, банки и фирми. Възстановихме традиционния тридневен годишен Младежки икономически форум, в който участват водещи икономически министри, лидери във финансовия и банковия сектор, най-добрите компании и фирми от реалната икономика.

Силен тласък за развитието на отношенията ни с бизнеса дават проектите на УНСС за стажове и практики (през тази учебна година за над 4000 студенти), за обновяване и актуализиране съвместно с представители на бизнеса на учебните планове и учебните програми. УНСС има договори за съвместна дейност с много държавни институции и частни фирми – ние им помагаме с научния си потенциал и експертен капацитет, те – с практическия си опит, знания и умения.

– Живеeм в ерата на информацията и технологиите, дойде ново поколение хора с нови възможности и интереси. С какво темпо вашият университет следва или изпреварва тези промени?

– Цялата територия на УНСС е Wi-Fi зона, голяма част от семестриалните изпити са електронни, което елиминира субективният елемент при оценяването. Имаме няколко специалности, в които и държавните изпити вече са електронни. Чрез системата web-студент всеки от нашите възпитаници може в реално време чрез компютър или мобилен телефон да провери оценките и разписанието на лекциите си, условията за кандидатстване за стипендии, общежития и т.н. В два от осемте факултета на УНСС завършва пилотният проект за нанасяне на оценките в електронни протоколи и главни книги с електронен подпис на всеки преподавател. Имаме двеста компютъра за свободен достъп на студентите в библиотеката и още двеста в Тестовия център. Всеки учебник, издаден от Университетското издателство, може да се ползва и в електронен вариант в библиотеката. В електронната ни библиотека вече са „качени“ доста издания от фонда ни, който е над половин милион книги. Процесът на дигитализация е перманентен. Нашите студентите и преподаватели имат безплатен достъп до най-добрите научни и образователни бази данни в света.

– Как гледате на т. нар. «нова рейтингова система на университетите в България» – доколко тя дава обективна картина за качеството на подготовката и пазарната реализация на кадрите? Вашите препоръки към нея…

– Като икономист първо ще отбележа, че според резултатите от нея се разпределя под 4% от ресурса, който държавата отделя за висше образование и наука (за тази година 21.4 млн. лв.). Останалите над 96% продължават да се разпределят „на калпак“, т.е. на брой студенти. Според Националната агенция за оценяване и акредитация УНСС има най-високата институционална и програмна оценка в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“ (в тях се обучават близо 90% от всичките ни 20 хиляди студенти). Но получава точно толкова финансиране, колкото и последният университет в класацията. Какъв е тогава стимулът за качество? НИКАКЪВ!

Що се отнася до рейтинговата система, в нея има абсурдни резултати – например, че Академията на МВР обучава най-добрите архитекти. Означава ли това, че УАСГ „произвежда“ най-добрите полицаи? Обяснението, че УНСС е на трето място в направление „Икономика“ – след Американския университет и СУ – е, че те имат по няколкостотин студенти и то само по една специалност. В УНСС са близо 14 000 в над 30 бакалавърски и над 70 магистърски специалности. Тоест, системата не отчита мащаба и структурата на висшите училища.

Абсурдна е и класацията по брой професионални направления, които са различни в различните университети. Ако тази система ще се ползва за развлекателно и отчасти информационно четиво, може да остане в този вид. Ако ще се използва за разпределение на значим държавен финансов ресурс, е необходима сериозна промяна след диалог със Съвета на ректорите и социалните партньори – за да кажем всички – да, това е системата, по която приемаме да бъдем оценявани.

– Ако зависи само от вас, как най-справедливо бихте решили въпроса с финансирането на университета, който оглавявате?

– Два са основните въпроса, свързани с оптималното разпределение на ограничения ресурс за финансиране на висшите училища. Първият е да се създаде механизъм за перманентно актуализиране на държавната субсидия за различните професионални направления. Сега „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“ са най-ниско финансираните – по 693 лв. на студент на година. Следващите са „Право“, „Социология“, „Журналистика“, „Политически науки“ – по 1108 лв. (За сравнение държавното финансиране на един ученик в гимназия е от 1200 до 1500 лв.) Явно това е останало от времето, когато преподаването е било с тебешир, гъба и черна дъска. Вторият въпрос е свързан с качеството – по-добрите университети в отделните професионални направления да бъдат финансово стимулирани.

– Струва ли си да се правят усилия най-амбициозните и най-добре подготвените ученици, които завършват елитните училища в България, да бъдат привлечени да учат в нашите университети, вместо да заминават в чужбина?

– Това е наша основна задача. Мина времето, когато чакахме кандидат-студентите сами да дойдат. Днес се води битка за всеки студент. УНСС осигурява висше образование над средноевропейското, но сме длъжни да убедим в това кандидатите и техните родители. Водим активна кампания в много училища в София и страната, имаме подписани договори за сътрудничество с тях. На кандидатстудентските борси наши студенти отговарят на въпросите на бъдещите ни студенти. Организираме национални олимпиади за средношколци и приемаме първенците за наши студенти.

Десет от най-добрите ни специалности в бакалавърска степен се преподават и на английски език. Имаме три съвместни магистратури с елитни английски и френски университети с издаване на съвместна диплома. Желанието ни е младите хора да разберат, че си заслужава да учат в чуждестранни университети, само ако в тях ще получат по-добри образователни услуги, отколкото в България.

– Ако днес завършвате гимназия, защо бихте/ не бихте избрали да учите в университета, който сега ръководите?

– Учил съм в две елитни училища – Националната математическа гимназия и Английската гимназия в родния ми Бургас. Имам две дългосрочни специализации в Московския държавен университет и Бостънския университет, където съм чел и лекционни курсове. Познавам и други университети в света. Но ако сега трябваше да избирам, отново бих избрал УНСС, защото е доказано най-добрият в българското висше икономическо образование. Убеждението ми е, че човек трябва да получи базово образование в родината си, а след това може да надгражда знанията си извън нея. Но всеки има право на личен избор къде да учи, работи и живее.

– Кой е най-наболелият въпрос, свързан с висшето образование, който вие бихте задали чрез сп. „Икономика”?

– Трудно ми е да откроя най-наболелия. Всички въпроси, за които говорим, са значими и чакат своето решение, ако искаме да заемем своето достойно място в европейското и световното образователно пространство. Имаме академичен и научен потенциал да го направим.

Списание Икономика – 8 март 2014 г.

Проф. Стати Статев: Наши преподаватели
са в управлението и в бизнеса

Финансирането според броя на студентите
не е стимул за качество на образованието

– Кой е най-наболелият въпрос, свързан с висшето образование, който вие бихте задали чрез сп. „Икономика”?

2014-02-07 - 10:22

в. Телеграф, 7 февруари 2014 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Всички студенти с еднакви такси

СТАНИСЛАВ ДИМОВ

– Проф. Статев, какво ще се случи с университетите у нас, ако бъде приета поправката в Закона за висшето образование, с която се свалят студентските такси?

– По принцип поправката е правилна, защото философията на Закона за висше образование е размерът на студентските такси в държавните университети да бъде символичен. Но с настъпването на кризата се получи следната ситуация. Като антикризисна мярка базисният норматив беше намален с 1/3 – от 963 лв. на 693 лв., студентското участие беше увеличено от 30% на 50%, а след това на 2/3 от норматива. Получи се нещо ненормално – държавата да плаща базов норматив като бюджет, а студентът да плаща 2/3 от него. Това прилича на публично-частно партньорство, което обезсмисля ролята на държавата в държавните висши училища.

Анализът, направен в мотивите към искането за промяна в закона, е аргументиран и коректно проследява цялата хронология на развитието на този проблем, но предложението е едностранчиво и неприемливо. Защото се предлага студентското участие да се намали от 2/3 на 30% – повече от два пъти, а държавният базов норматив остава същият.

Още преди три години Съветът на ректорите излезе с официална позиция, че се намираме на екзистенц минимума на финансирането, че средствата за наука, капитално строителство и пр. са оскъдни и получаваме пари, които стигат само за поддържане на процеса на обучение.

– В такъв случай каква е правилната реформа, от която нито университетите, нито студентите ще страдат?

– Вече излизаме от кризата и първото нещо, което би трябвало да се направи, е да се възстанови базовият норматив от 963 лв. и да се върне 30% плащане от страна на студентите. Тоест да се върнем на изходното положение от 2008 г. и да мислим какво да правим в бъдеще.

Възможни са различни варианти за използване на сравнително малкото средства, които държавата заделя за висше образование и наука. Базовият държавен норматив за издръжка на един студент в различните професионални направления сега се различава 13 пъти. Най-ниско-бюджетните са „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“. Поради тази причина обучаваме учителите, които ще учат нашите деца, както и бъдещите икономисти, администратори и мениджъри с най-малко пари. Следващото ниво са „Право“, „Журналистика“, „Политически науки“, „Социология“ с 1108 лв. годишна бюджетна субсидия. В същото време държавата плаща между 1200 и 1450 лв. за издръжка на един ученик в гимназия.

Най-високата държавна субсидия е с коефициент 13, което означава близо 10 хил. лв. на студент. В този смисъл не е коректно това, което плаща студентът на държавата, да бъде процент от държавната издръжка, защото тя е много различна. Ако промяната в закона влезе в този вид, е ясно, че ще пострадат направленията с нисък коефициент на финансиране, какъвто е случаят с УНСС. В същото време други направления, като например „Медицина“ се финансират с над 7000 лв. на година. 30% са 2000 лв., но няма как да се вземат толкова пари от студентите. Затова таксата е 900 лв. Това показва, че методиката за определяне на размера на субсидията с тези проценти поставя държавните висши училища в неравностойно положение.

Затова смятам, че студентите, приети в държавна поръчка, трябва да плащат еднакви такси, независимо дали учат икономика, архитектура или актьорско майсторство, а държавата да поеме останалите разходи.

– Искате да се уеднаквят таксите във всички университети и специалности?

– Това е един от възможните варианти. Да бъдат единни като абсолютен израз, а не като процент от държавното бюджетиране, което е от 100 до 1300%. Може да се помисли и за други варианти, но преди да се вземат окончателни решения, да има широк обществен дебат със Съвета на ректорите, парламентарната комисия по образование и наука, МОН, социалните партньори и др. Ясно да се дефинират отговорностите на държавата и на висшите училища.

Държавата следва да си изясни какви специалисти й трябват и да финансира тяхната подготовка. Другите да си плащат. Възможни са различни варианти, които трябва да са финансово обвързани. Не става въпрос дали държавните висши училища имат печалби, или понасят загуби, а държавата да им осигури достатъчно средства, за да гарантира качествено обучение.

– Ще успее ли университетът да оцелее, ако базовата издръжка стане отново 963 лв.?

– Разбира се, вече сме го доказали. Когато нормативът беше свален на 693 лв., вдигането на таксите не можа да компенсира неговото намаляване. Тогава бюджетът на УНСС загуби 4,5 млн. лв. Ако сега се приеме предложението за намаляване на таксите, без да се увеличи нормативът, УНСС ще загуби още 4 млн. лв. Ще стигнем до невъзможност да плащаме заплати.

Ако се намали студентското участие и се върне базовият норматив на 963 лв., няма да има проблеми. Въпросът е да има достатъчно средства, за да си вършим работата. А не, както някои мислят, че ние понасяме загуби. Не губим ние, а ще загубят нашите деца, защото няма да можем да ги учим нормално.

– Можете ли да кажете какви ще станат таксите, ако предложението бъде одобрено от парламента?

– 90% от нашите студенти са в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“, а базовият държавен норматив за тях е 693 лв. Ако слезем на 30% студентско участие, това означава по 170 – 180 лв. по-малко от студент годишно от тези две направления и около 300 лв. по-малко от правните и политическите науки, журналистиката и социологията. Същото се отнася и за държавната поръчка в магистърското обучение. Това, умножено по броя на студентите, формира недостиг от 4 млн. лв., който ще ни постави под санитарния минимум. Затова трябва да има компенсаторен механизъм от страна на държавата.

Спекулира се, че това може да стане чрез наскоро излезлия нов рейтинг на университетите. Но не се коментира, че по него се разпределят до 4% от държавния ресурс, който отива за университетите. Останалите 96% се разпределят на калпак, на брой студенти. Без значение че има университети с почти най-висока оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация, и такива, които едва са преминали бариерата, за да получат правото да обучават студенти. Къде е тогава стимулът за високо качество, след като и най-добрите, и най-лошите получават еднаква субсидия. Това е причината всички висши училища да увеличават броя на студентите, защото от това зависи размерът на държавната издръжка.

– УНСС е сред водещите университети според рейтинговата система. Въпреки това изостава в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“. Какво ще направите, за да достигнете върха?

– Зависи как става оценяването. Мисля, че един от сериозните недостатъци на системата е, че показателите, по които тя мери, не отчитат мащаба на университетите. Да вземем направление „Икономика“. В него на първо място е Американският университет, на второ – Софийският. В тях има по няколкостотин студенти. В УНСС са 20 000. Обучаваме специалисти за над 40 професии, нужни на държавата. Но това не се отчита. На 4-то място е Висшето транспортно училище, а доказани висши икономически училища като Икономическия във Варна и Стопанската академия в Свищов са на седмо и осмо място. Очевидно системата следва да се усъвършенства, за да може класациите да отговарят на реалността.

Има и други смущаващи примери. Академията на МВР според тази рейтингова система обучава най-добрите архитекти. Това означава ли, че УАСГ подготвя най-добрите полицаи?

– Какво се случи с новия корпус на УНСС, с който имаше проблеми преди време?

– Поради авария в резултат на пропадане на земни пластове се наложи да затворим корпуса. Най-важното е, че реагирахме незабавно и осигурихме сигурността на студентите, преподавателите и служителите. Веднага забраних достъпа до сградата и уведомих съответните компетентни органи. Успяхме да го укрепим временно, докато специалистите направят експертиза, въз основа на която предписаха мерки за неговото възстановяване.

Сформирах комисия от най-добрите експерти в тази област в България под председателството на зам.-ректора на УАСГ. В нея беше включен и проектантът на сградата. Комисията работи много активно и в края на миналата година излезе със становище. Представихме го по съответния ред с искане за оказване на финансова помощ за възстановяването на корпуса, защото аварията ни лиши от използването на 25 учебни зали и над 70 преподавателски кабинета. Наложи се да предприемем спешни мерки, за да продължи нормалният учебен процес. Направихме ново разписание на лекциите – от 7,15 до 22 часа, включително в събота и неделя.

Днес научих добрата новина, че ще ни бъдат отпуснати средства. От името на академичното семейство на УНСС искам да благодаря на премиера, на министрите на образованието и науката и на финансите, на цялото правителство за проявеното разбиране и съпричастност. Веднага след получаването на средствата ще започнем възстановяването на сградата, което се надявам да приключи до началото на новата учебна година.

***

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България“

Има около 200 научни публикации по икономически науки

Зам.-председател на Съвета на ректорите

***

в. Телеграф, 7 февруари 2014 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Всички студенти с еднакви такси

СТАНИСЛАВ ДИМОВ

– В такъв случай каква е правилната реформа, от която нито университетите, нито студентите ще страдат?

– Искате да се уеднаквят таксите във всички университети и специалности?

– Ще успее ли университетът да оцелее, ако базовата издръжка стане отново 963 лв.?

– Можете ли да кажете какви ще станат таксите, ако предложението бъде одобрено от парламента?

– Какво се случи с новия корпус на УНСС, с който имаше проблеми преди време?

***

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

Има около 200 научни публикации по икономически науки

Зам.-председател на Съвета на ректорите

***

2014-02-05 - 14:55

БНТ Денят започва – Сутрешен блок, 5 февруари 2014г.

Как би се отразило на университетите
намаляване на таксите за студентите

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Водеща: В следващите минути ще си говорим за студентските тревоги или по-скоро за тревогите на ректорите. Те скочиха срещу евентуалното намаляване на студентските такси. Това е едно от предложенията в Закона за висшето образование, което стана дискусионно тези дни. Най-много ще загуби Университетът за национално и световно стопанство ако правилата се променят и ако таксите бъдат намалени. Стати Статев, ректор на университета сега в нашето студио. Добро утро. С колко ще загуби и какво ще загуби УНСС ако евентуално това предложение бъде прието – от догодина таксите почти наполовина да бъдат намалени?
Проф. Стати Статев: Тук има някакво неразбиране. Не става въпрос за печалби или загуби. Държавните университети получават средства, за да обучават студенти и да правят наука. Ние не сме фирма, която печели или губи. Става въпрос предложението да бъде балансирано и обвързано. Ако внимателно сте чели мотивите към предложението, те са един чудесен анализ на ситуацията – това какво се получи във време на криза.

Водеща: Какво видяхте вие в този анализ?

Проф. Стати Статев: Преди 6 години държавата намали с една трета финансирането и постепенно вдигна с една трета участието на студентите. Т.е. стигна се до там, че базовият норматив от 963 лв. беше намален на 693 лв., студентите заплащаха от него вместо една трета, две трети, а бюджетът ни беше орязан с 4.5 млн. лв. И тогава в Съвета на ректорите приехме становище, че това е екзистенц минимумът, на който можем да функционираме, а не да губим или да печелим. Ние няма да загубим – ще загубят студентите, ще загуби държавата.

Водеща: Какво е положението в момента?

Проф. Стати Статев: Има два варианта. Единият е да се върнем на предкризисното равнище от 2008 -2009 г., което означава държавата да вдигне базовия норматив на 963 лв., колкото беше тогава, и да намали студентското участие. Но тук има нещо, което трябва да се изясни.

Водещ: Т.е. субсидията да се вдигне за сметка на таксите.

Проф. Стати Статев: Има нещо, което трябва да се изясни. От тази законова мярка фактически ще бъдат засегнати тези държавни университети, които имат най-ниско финансиране. Това е базовият коефициент, с който се финансират забележете – професионалните направления „Икономика“, „Администрация и управление“, и „Педагогика“.
Водещ: При вас е най-сериозно положението, като че ли, защото икономика се учи преди всичко при вас.

Проф. Стати Статев: Точно така. Става въпрос за всички държавни университети, които обучават учители. Нашите икономисти, управленци, администратори, учители – тези, които възпитават бъдещето на страната, са с най-малко пари. С два пъти по-малко пари, отколкото се дават за един ученик.

Водеща: Каква е издръжката в момента на един студент по икономика?

Проф. Стати Статев: 693 лв. на година. И вижте какво се получава – 30% от нея са малко над 200 лв. Затова казвам, че ще бъдат засегнати тези направления и следващото ниво, което е с коефициент 1.6 и за което се плаща 1108 лв. – това са професионалните направления „Право“, „Журналистика“, „Социология“, „Политически науки“. Вчера вашата телевизия даде информация, че издръжката на един студент по медицина е над 7000 лв., а таксата – 900 лв. на година, т.е. 12%. И тук давам една идея – за да се реши този въпрос, трябва да се види как ще бъдат компенсирани бюджетите на тези университети, които са ниско бюджетирани. Има различни начини. Съветът на ректорите има съвместно предложение от една година със синдиката „Висше образование и наука” към КНСБ за решение на този въпрос и то струваше под 50 млн. лв. Тези пари не се намериха.

Другият вариант е – давам предложение към управляващите и депутатите – студентите да плащат не процент от държавната издръжка, а всеки студент държавна поръчка да плаща твърда такса.

Водещ: Ще приемат ли тези идеи депутатите?

Проф. Стати Статев: Не мога да ви кажа.

Водеща: Те обсъждат ли с вас?

Проф. Стати Статев: Защо студенти в различни държавни университети трябва да плащат различни такси съобразно държавната издръжка? Ето ви идея – да се направи една такса, единна за всички студенти държавна поръчка, а не да бъде процент. Защото финансирането на университети върви по една скала от единица базов норматив до коефициент 13.

Водещ: Вие имате ли подкрепа отнякъде на тази ваша идея, която сега споделяте за първи път, може би?

Проф. Стати Статев: Надявам се, че предстоят разговори със Съвета на ректорите, със социалните партньори, в Комисията по образование и наука, докато се стигне до решение, защото в крайна сметка ние сме държавни университети. Ние за какво да се борим? На нас са ни нужни средства, за да обучаваме студентите и да правим наука. Нищо повече.

Водещ: Някакви мерки освен разговори, диалог, който ще търсите, някакви други мерки, други стъпки, обмисляте ли нещо по-радикално, за да ви обърнат внимание в тази ситуация?

Проф. Стати Статев: Какво значи радикално? Достатъчно радикално е, че сте ме поканили в националната телевизия и аз казвам проблема.

Водеща: Намаляването на таксите обсъждано ли е с вас, с останалите ректори предварително. Защото виждаме сега остра реакция ,почти единодушна, на ректорите на почти всички по-големи държавни университети.

Проф. Стати Статев: Ако имаше обсъждане, тези неща щяха да бъдат казани, защото ние ги знаем. Но се надявам, че занапред тези въпроси ще бъдат обсъждани.

Водеща: Кажете обаче новата рейтингова система, която така беше рекламирана в началото на месец февруари от Министерството на образованието, къде подрежда УНСС според новите критерии? Какъв рейтинг имате вие?

Проф. Стати Статев: С тази рейтингова система, около която толкова се шуми, се разпределят под 4% от средствата, предназначени за висше образование и наука за висшите училища.

Водеща: Т.е. не е толкова важна, така ли да разбираме?

Проф. Стати Статев: 21.5 млн. лв. ще бъдат разпределени според тази система. Крайно време е тя да бъде по-детайлно обсъдена в широк формат. Редно е 51 ректори в България, обединени в Съвета на ректорите, говоря като зам.-председател на Съвета на ректорите в случая, да кажат – да, ние приемаме да бъдем рейтинговани по тази система. Нужен е може би и нашият опит, нужен е и опитът на социалните партньори. Вие много добре знаете, защото медиите тиражираха това, че според тази рейтингова система Академията на МВР обучава най-добрите архитекти, а може би архитектурният университет – най-добрите полицаи?

Водещ: Къде е сбъркана тази система на оценяване?

Проф. Стати Статев: Разговорът е много дълъг. Това, че УНСС отива по-назад в класирането, идва от нещо, което системата не отчита. Не отчита мащаба на университета. Т.е. ние се сравняваме, приемайки всяка година 4500 икономисти, управленци, прависти, с университети като Американския, който приема десетина пъти по-малко, и със Софийския, където е един факултет. Т.е. сравняваме една система, която е огромна в пълен мащаб около 20 000 студента, със система с няколко стотин. И затова не става, защото показателите са интензивни и те разпределят на студент или на преподавател.
Водеща: Означава ли това, че ще получавате по-малко пари, заради това, че сте по-назад в класацията?

Проф. Стати Статев: На практика това означава, че ще получим по-малка част от тези средства. Нека оставим УНСС, но вижте в класирането за икономика – ние сме на трето място след Американския университет и Софийския университет. И по този повод аз казах: „Да, ако оставя само три – четири елитни специалности, вероятно ще излезем на първо място”. На четвърто място е Висшето транспортно училище, а такива традиционни икономически висши училища като Икономическия университет – Варна и Стопанската академия – Свищов, са на седмо, осмо място. Това е най-малко смущаващо и поставя въпроса за прецизността на рейтинга.

Водеща: Кажете, отвъд рейтингите, по-спокойно ли се учи към днешна дата в УНСС като няма вече студентска окупация?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че е било неспокойно и по време на студентската окупация. Беше притеснено заради залата, която не можехме да ползваме, та студентите и преподаватели минаваха през парка, за да ползват зали в Колежа по телекомуникации.
Водещ: Имаше напрежение около вашето име обаче, доста сериозно. Включително едно видео се появи, заснето може би тайно, докато вие /…/
Проф. Стати Статев: Мисля, че този въпрос го изчерпахме и още на следващия ден по всички медии.

Водещ: Пред медии не сте говорили по тази тема. Поне в БНТ аз не си спомням. Дължите ли извинение на тези хора…

Проф. Стати Статев: В БНТ не, но по всички други медии… Става въпрос за думи, извадени от контекста. Предполагам, че…

Водещ: Дължите ли извинение на тези хора, на студентите, които бяха в залата, които ви записаха? Съответно станахте герой в различни предавания с това видео.
Проф. Стати Статев: Мисля, че в обществото всички си дължим взаимно извинение заради липсата на торелантност. И аз, разбира се, поднасям моите към всички, които по една или друга причина, без желание, съм засегнал, търсейки по-добър вариант за социален живот, по-добър вариант за учене. Повикът ми към тях беше – да, изразявайте каквито имате мнения и становища, но без да пречите на другите. Това беше. Думите бяха извадени от контекст, чисто спекулативно.

Водещ: Да, имаше думи обаче за това да отидат в чужбина, ако не им харесва в България. Мога да ви цитирам и точни думи ако искате.

Проф. Стати Статев: Извадени от контекста.

Водещ: Буквално е пуснато видеото едно към едно в интернет: „Вървете в чужбина колега, но не пречете на тези, които искат в България да учат”. Както и да го тълкуваме, насочвате към чужбина някои студенти.

Стати Статев: Всеки има право на своя избор. И ние ставаме свидетели на това – че всяка година над 10 000 наши зрелостници отиват да учат в чужбина. И не става въпрос за гонене, става въпрос за толерантност. И тук идеята е, че в чужбина няма такива правила като при нас.

Водещ: Все пак съжалявате ли за постъпката си, за изказването ви, което беше доста емоционално в този момент?

Стати Статев: Конкретно за този коментар и обръщането му в този план, защото смея да твърдя , че всичките ми действия са насочени точно към обратното. УНСС е единственият университет, който има десет специалности, които се преподават изцяло на английски език. И това е да може да задържаме нашите деца тук, за да учат на английски. След това им предлагаме съвместни магистратури с английски и френски университети. Така че несериозно и нелепо изглежда това като персонално обвинение.

Водеща: Кажете ще последвате ли примера на своя колега от Софийския университет за по-сигурни мерки и по-голяма система на сигурност след втората окупация, в която знаем, че попадна Алма матер?

Проф. Стати Статев: Не мисля, че университетите трябва да се превръщат в някакви специални обекти, със специална охрана. Те винаги са били публични институции. Не съм привърженик на въвеждане на полицейщина в университетите. Това няма да реши проблема. Проблемът ще бъде решен с непрекъснат диалог с младите хора. Проблемът ще бъде решен, ако имаме здраво общество, защото видяхме как проблемите не възникваха в университетите. Моите колеги студенти нямаха никакви претенции нито към ректора, нито към академичното ръководство. Проблемът не е университетски.
Водеща: Благодарим ви.

БНТ Денят започва – Сутрешен блок, 5 февруари 2014г.

Как би се отразило на университетите
намаляване на таксите за студентите

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Водеща: Какво видяхте вие в този анализ?

Водеща: Какво е положението в момента?

Водещ: Т.е. субсидията да се вдигне за сметка на таксите.

Водеща: Каква е издръжката в момента на един студент по икономика?

Водещ: Ще приемат ли тези идеи депутатите?

Проф. Стати Статев: Не мога да ви кажа.

Водеща: Те обсъждат ли с вас?

Водещ: Вие имате ли подкрепа отнякъде на тази ваша идея, която сега споделяте за първи път, може би?

Водеща: Т.е. не е толкова важна, така ли да разбираме?

Водещ: Къде е сбъркана тази система на оценяване?

Проф. Стати Статев: Извадени от контекста.

2014-02-05 - 11:05

Standard, February, 5^th, 2014

Prof. D.Sc. (Econ.) Statty Stattev, Rector of UNWE and Deputy Chairman of the Rectors Council in the Republic of Bulgaria: We Lose 4 Million If the University Fees Fall Away

Stela STOYANOVA

I wouldn`t let to use my personal contacts with Oresharsky. Such a burden we could not bear, said Prof. Statty Stattev.

A proposal by a group of parliament members from the Bulgarian Socialist Party (BUS) to be reduced the student fees has raised the academic community. In the proposal is written that students will be able to pay 30% of the allowance granted to a student by the state. So far the limit of the fee was 2/3 of it. However, in the draft is not specified how the state will compensate universities losses from lower fees. How much will the losses be and what changes are necessary in the higher education, was asked the Rector of UNWE Prof. Statty Stattev.

– Prof. Stattev, what do you think about the proposal by the group of deputies from the BUS to be reduced the student fees without committing it to an increase of the state subsidies to universities. What will be the consequences for the UNWE?

– In the proposal is correctly written that in the pre-crisis 2008 our basic norm was 963 BGN and the students have paid 30% of it. Then as a crisis measure the state decreased the funding by 1/3 and it became 693 BGN per student. In this situation, we have lost 160 BGN per student in the basic professional fields of Economics and Administration and Management (where nearly 90% of the students at the UNWE are educated) as well as 300 BGN per student in professional fields of Law and Political Sciences. Thus the total loss in our budget was 4-5 million BGN. Then the statement of the Rectors Council was clear that it was the subsistence level which could not be reduced more than that.

Assuming the current proposal to reduce the student participation without increasing the state subsidy will mean that annually we will not get 250 BGN more for students on Economics and Administration and Management as well as 40 BGN more for students on Law and Political Sciences. It could lead to a further reduction of about 4 million BGN. Such a burden we could not bear.

The reasonable step is for state to restore the pre-crisis level of the basic norm of 963 BGN of which the students pay 30% and then to decide which way to go.

– The Prime Minister Oresharsky is a lecturer at the university. Will you try to contact him and discuss the situation?

– We prepare the future elite of the nation with 693 BGN per student a year. It is the money for the basic specialities Economics, Administration and Management and Pedagogy. And it is despite the fact that the allowance per student is between 1200 and 1400 BGN. What battle do we have to lead? It`s not about the private universities but for the state ones. So I expect the state will share its part of the responsibility. I am confident that the government will hear very well what I and my colleagues rectors comment in the media from Monday. I am not going to speculate with the fact that part of the rulers are our alumni and lecturers – including the Prime Minister, the Minister of Finance and Minister of Foreign Affairs, the Economic Vice – Premier. I wouldn`t let to use these personal contacts. What do I have to fight for? For a state university functioning? It does not seem serious.

– Recently is talked a lot about the funding of specialities prior for the state and the economics is not among them…

– I am embarrassed that lately many private questions have turned up which by no means will solve the problems in the higher education including the mandates of rectors. The state should determine its policy in higher education after it has declared that the education is a priority. How will it fund the education? The results of the rating system came out. On that basis about 3 and 4% of the funding for higher education are distributed. The remaining 96% are allocated unlimitedly. And no difference is made between the state universities which are at the top in the ranking by the National Agency on Assessment and Accreditation and the ones which are at the bottom. It doesn`t matter that there are universities with a score almost 10 full / the highest score – 6.p. / and universities who has barely passed the barrier to be allowed them to educate. But all the universities receive equal funding. Where is the incentive for quality here?

Secondly, what does it mean a state university? Does it mean for the state to give money and educate professionals for the private business and Europe or does it mean for the state to fund the professionals it needs. This is the great issue – we have a certain resource that can be distributed more efficiently if the assessments and capabilities of different universities are considered. So the conversation is much longer.

– Do you support the proposal to have no restriction of rectors mandates?

– It`s not a private matter. The main issue is how much will be expanded the academic autonomy. The Rectors Council has a decision by which we want the status of state universities to be equated with the status of the private ones in terms of their self-determination as an organization, form, structure and way of management.

– So it will allow you to decide independently who will manage the university – the Board or Rector’s Council?

– Not only that. It is said in the law that to open a department there must have a minimum of seven full-time lecturers. But there are such “close” areas where it is not warranted to be opened an artificial department just to meet this requirement. It requires the lecturing in all its forms to be led only by the department. It does not entitle me as a Rector to appoint one director of Master`s degree program who can form a team as it is the practice in the leading universities in Europe and in the world.

There are many similar problems. Therefore, we must examine them and apprise what will be the format of the academic autonomy, to what extent the universities will be autonomous in their decisions and where the state to impose its sanctions. These fundamental issues should be resolved after a profound discussion with all the parties concerned where the Rectors Council should have a serious role and along with the social partners, businesses, ministries to find answers together.

One more example: the results of the rating system. Some of them don`t seem serious. I won`t talk about the UNWE but I will mention the Interior Ministry Academy where according to the rating system are prepared the best architects. Therefore at the University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy should be prepared the best policemen. But there are some things that should be specified before making any allocations of funds especially of state ones.

– According to these results of the rating system the American University and the University of Sofia have turned out ahead of you in the professional field of Economics. How would you comment it?

– It is a shortcoming of the rating system which we have commented with its creators. It does not reflect the scope of the universities. UNWE is a huge mass university – the main one where professionals in the field of Economics and Administration and Management in our country are educated. There`s no way to be compared our nearly 20 000 students with 100 or 200-300 ones at the University of Sofia or at the American University. If we decrease our scope and prepare, for example, specialists only in the needed specialities such as Finance, Accountancy, Marketing, we will probably be at the first place. Is this what our country needs? Where have fewer students, where have a boutique structure, there will be obtained higher scores by this rating system. We should think about how the system to get closer to reality.

– Would you like to increase the number of students admitted in the first year of education?

– There will be no increase, it may even be a slight decrease or we can keep it at the current level. I am opposed to the constant increase in the number of students but I understand it because the money follows the student. Each student accepted at the university brings money but it reflects to the quality of education.

The new initiative which we develop this year is the implementation of national contests and competitions for students from the elite professional schools in Sofia and in in the country. The winners receive certificates and on this base we recognize an excellent exam mark for them if they wish to study at our university. We have about 20 candidates on this base. Having in mind our admittion of 4200 students it couldn`t be defined as a preference but it creates an interest among young people and generates in them a desire to stay and study in Bulgaria. It makes them understand that here they will not get a worse education than the average one in Europe.

– Will you increase the number of programmes in the English language?

– In this respect we have already reached the optimum – there are already 10 programmes. We started three programmes 8 years ago. The interest in them is very high. There are two streams of 20 students – these are the best graduates from the elite language high schools. Some specialities are combined – such as Finance and Accountancy, Marketing and Strategic Planning. Thus we meet the needs of our young people who want to learn English here and continue in the joint Master`s degree programmes where they obtain double diplomas from English and French universities. Along with that we accept students from Europe. From this year in the Erasmus Plus Programme are included also Russia and Ukraine. We have concluded more than 200 agreements with European universities on the Erasmus Programme and there are students from almost all countries.

Стандарт, 5 февруари 2014 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и
заместник-председател на Съвета на ректорите:
Губим 4 млн., ако таксите за вуз паднат

Стела СТОЯНОВА

Не бих си позволил да използвам личните си контакти с Орешарски
Такъв товар не можем да понесем, казва проф. Стати Статев.

Предложение на група народни представители от БСП за намаляване на студентските такси разбуни академичната общност. В него е записано, че студентите вече ще могат да заплащат до 30% от издръжката, която държавата отпуска на един студент. Досега таванът на таксата бе 2/3 от нея. В проекта обаче не е посочено как държавата ще компенсира на университетите загубите от по-ниските такси. Какви са те и какви промени са нужни във висшето образование, „Стандарт“ попита ректора на УНСС проф. Стати Статев.

– Проф. Статев, как гледате на предложението на групата депутати от БСП за намаляване на студентските такси, без това да е обвързано с увеличение на държавната субсидия за университетите. Какви ще са последиците за УНСС?

– В предложението коректно е записано, че в предкризисната 2008 г. базовият ни норматив бе 963 лв., а студентите плащаха 30 на сто от него. След това като антикризисна мярка държавата свали с 1/3 финансирането и то стана 693 лв. на студент. Но на два пъти бе увеличена частта, която заплаща студентът – първо стана 50 на сто, а след това – 2/3. При това положение загубихме по 160 лв. на студент в базовите направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ (в които се обучават близо 90 на сто от студентите в УНСС) и по 300 лв. за студент в „Право“ и „Политически науки“. Тоест общата дупка, която се отвори в бюджета ни, беше 4-5 млн. лв. Позицията на Съвета на ректорите тогава беше категорична, че това е екзистенц-минимумът, от който няма накъде повече да се слиза.

Ако се приеме сегашното предложение да се намали студентското участие, без да се увеличи държавната субсидия, ще означава, че няма да получим още по 250 лв. годишно за студентите по „Икономика“ и „Администрация и управление“ и 340 лв. от студентите „Право“ и „Политически науки“. Това би довело до още едно намаление от около 4 млн. лв. Такъв товар не можем да понесем.

Разумният ход е държавата да възстанови предкризисното ниво на базовия норматив от 963 лв., от който студентът да плаща 30 на сто, и след това да се реши накъде ще вървим.

– Премиерът Пламен Орешарски е Ваш преподавател. Ще търсите ли контакт с него, за да обсъдите ситуацията?

– Подготвяме бъдещия елит на нацията с 693 лв. на студент на година. Толкова са парите за базовите специалности „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“. И това при положение, че издръжката на един ученик е между 1200 и 1400 лв. Каква битка да водим ние? Става дума не за частни, а държавни университети. Затова очаквам държавата да сподели своята част от отговорността.
Убеден съм, че управляващите много добре ще чуят това, което от понеделник аз и моите колеги ректори коментираме в медиите. Няма да спекулирам с факта, че част от управляващите са наши възпитаници и преподаватели – включително премиерът, финансовият и външният министър, икономическият вицепремиер. Не бих си позволил да използвам тези лични контакти. За какво да се боря? За функционирането на един държавен университет? Не изглежда сериозно.

– Напоследък се говори много за финансиране на приоритетни специалности за държавата, а икономиката не е сред тях…

– Смутен съм, че напоследък изскачат прекалено много частни въпроси, които в никакъв случай няма да решат проблемите във висшето образование, включително за мандатността на ректорите. Държавата трябва да реши каква да бъде нейната политика във висшето образование, след като е обявила, че то е приоритет. Как ще го финансира? Ето – излязоха резултатите от рейтинговата система. На тяхна база се разпределят между 3 и 4% от финансирането за висшето образование. Останалите 96% се разпределят на калпак. И не се прави разлика между държавните университети, които са в челото на класацията на Националната агенция за оценяване и акредитация, и на тези, които са в нейния край. Няма никакво значение, че има университети с оценка почти пълно 10 /най-високият резултат – б. р./, и такива, които едва са преминали бариерата, за да им разрешат да преподават. Но всички получават еднакво финансиране. Къде е тук стимулът за качество?

Второ, какво означава държавен университет? Държавата да дава пари да обучаваме кадри за частния бизнес и за Европа? Или държавата да финансира тези кадри, които са й нужни? Това е големият проблем – ние имаме определен ресурс, който може много по-ефективно да бъде разпределен, ако се отчитат оценките и възможностите на различните университети. Така че разговорът е много по-голям.

– Вие подкрепяте ли предложението ректорите да нямат ограничение в мандатите?

– Това е частен въпрос. Главният е доколко ще бъде разширена академичната автономия. Съветът на ректорите, чийто зам.-председател съм, има решение, с което искаме статутът на държавните висши училища да бъде приравнен с този на частните от гледна точка на тяхното самоопределение като организация, форма, структура и начин на управление.

– Тоест сами да решавате кой ще ръководи университета – дали борд, дали ректорски съвет?

– Не само това. В закона например се казва, че за да има катедра, трябва да има минимум 7 щатни преподаватели. Но има такива направления, в които искаме да направим само магистратура и ни трябва катедра с 3-4 преподаватели. В закона е записано, че за да има факултет, в него трябва да има 40 щатни преподаватели. Но има такива „тесни“ направления, в които не е оправдано да се прави изкуствен факултет, само за да се покрие това изискване. Иска се преподаването във всичките му форми да се води единствено и само от катедрата. Това не ми дава право като ректор да назнача един директор на магистърска програма, който да си сформира екип, каквато е практиката във водещите университети в Европа и света.

Има много такива проблеми. Затова трябва да ги разгледаме и да преценим какъв ще е форматът на академичната автономия, докъде ще са автономни университетите в решенията си и къде държавата да налага своите санкции. Тези фундаментални въпроси следва да се решат след задълбочена дискусия с всички заинтересовани страни, в която сериозна роля да има Съветът на ректорите. Заедно със социалните партньори, бизнеса, министерствата. И заедно да намерим отговорите.

Още един пример – резултатите от рейтинговата система. Някои от тях не изглеждат сериозни. Няма да говоря за УНСС, ще дам пример с Академията на МВР, където според рейтинга се подготвят най-добрите архитекти. Тогава УАСГ би трябвало да подготвя най-добрите полицаи. Има неща, които следва да бъдат прецизирани, преди да се правят каквито и да било разпределения на средства, особено държавни.

– Съгласно тези резултати от рейтинга Американският и СУ се оказват пред Вас по направление „Икономика“. Как ще го коментирате?

– Това е недостатък на рейтинговата система, който сме коментирали с нейните създатели. Тя не отчита мащаба на университетите. УНСС е огромен масов университет – основният, който обучава кадрите в „Икономика“ и „Администрация и управление“ у нас. Няма как да бъдат сравнявани нашите близо 20 000 студенти със 100 или 200-300 студенти в СУ или Американския университет. Ако свием своя мащаб и произвеждаме примерно само специалисти по търсените специалности „Финанси“, „Счетоводство“, „Маркетинг“, вероятно ще бъдем на първо място. От това ли има нужда страната ни? Там, където има малко студенти, където има бутикова структура, при тази рейтингова система се получават и по-високи резултати. Трябва да помислим как системата да се приближи до реалностите.

– Ще искате ли увеличение на броя на студентите, които ще приемете в първи курс?

– Няма да има увеличение, може дори да има леко намаление или да го задържим на сегашното ниво. Противник съм на непрекъснатото увеличение на броя, но го разбирам, защото парите следват студента. Всеки приет студент носи пари, но това е за сметка на качеството на обучението.

Новото, което развиваме тази година, е провеждането на национални състезания и конкурси за учениците от елитни професионални гимназии в София и страната. Първенците в тях получават сертификати, въз основа на които им признаваме отлична оценка на изпита, ако пожелаят да учат при нас. Имаме около 20 такива кандидати. На фона на нашия прием от 4200 души това не би могло да се определи като преференция, но създава интерес у младите, генерира у тях желание да останат да учат в България. Дава им да разберат, че тук няма да получат по-лошо образование от средноевропейското.

– Ще увеличавате ли програмите си на английски?

– В това отношение достигнахме оптимума – те са вече 10. Започнахме с три преди 8 г. Интересът е много голям. Имаме два потока по 200 души – това са най-добрите абитуриенти от елитни езикови гимназии. Някои специалности са комбинирани – като „Финанси и счетоводство“, „Маркетинг и стратегическо планиране“. Така отговаряме на потребностите на нашите младежи, които искат тук да се обучават на английски. И да продължат в съвместните магистратури, в които даваме двойни дипломи с френски и английски университети. Заедно с това приемаме и студенти от Европа. От тази година в „Еразмус плюс“ са включени и Русия и Украйна. Имаме над 200 договора с европейски университети по „Еразъм“ и студенти от почти всички страни.

2014-02-04 - 13:07

2014

Академика, 4 февруари 2014

Проф. Статев: Има какво да се желае
по отношение качеството на средното образование

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите. Завършва “Политическа икономия“ във Висшия икономически институт „К. Маркс“и по специалност „Математика“ в Софийския университет. От ноември 1980 г. работи Университета за национално и световно стопанство, като преминава в преподавателската си кариера всички стъпала и научни звания. Членува в Съюз на учените в България, Съюз на икономистите в България, Съюз на българските еколози, Нюйоркска академия на науките.

– Проф. Статев, с какво ще е по-различна тазгодишната кандидатстудентска кампания на УНСС?

– Демографската криза непрекъснато се задълбочава и кандидатстудентските кампании стават все по-проблемни за повечето висши училища. В същото време утвърждаваният от държавата прием на студенти е все по-голям от броя на кандидатите. Миналата година дори се стигна до абсурдното положение броят на местата в университетите да е почти два пъти по-голям от този на завършилите средно образование.

УНСС никога не е имал проблем със запълването на планираните места за прием, въпреки странните рейтинги, които се правят. Новото за тазгодишната ни кандидатстудентска кампания е директната комуникация със средното образование. Запознаваме бъдещите студенти с това, което ще получат като образователни услуги, с възможностите, които ще имат по време на следването – стажове и практики у нас и в чужбина, мобилност – обучение един или два семестъра по избор в близо 200 европейски университета, с които имаме договори, а от следващата година – и с университети в Русия и Украйна. Провеждаме национални конкурси и олимпиади по професионални направления, в които обучаваме студенти, и на първенците признаваме оценка „отличен“ 6.00 за участие в КСК, което означава, че те вече са наши студенти.

– Към кои специалности предвиждате да има повишен интерес?

– Традиционно голям е интересът към „Право“, където удвоихме приема преди година, към десетте бакалавърски специалности, в които обучението е изцяло на английски език, към поднаправленията „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Бизнес икономика“, към специалностите „Журналистика и масмедии“ и „Медиа икономика“ и др.

– С какво очаквате българските университети и специално УНСС да се преборят за най-успешните български младежи с чуждите висши училища?

– Нашият стремеж и основна цел е да привличаме най-умните и най-подготвените младежи. Споменах за активната политика на УНСС към завършващите средношколци. Освен това имаме много договори за сътрудничество между УНСС и елитни средни училища в София и страната. Наши преподаватели, служители и студенти им гостуват и представят УНСС, осъществяват жив контакт с бъдещите студенти, отговарят на въпроси. И обратно – абитуриентите ни гостуват и се запознават на място с учебните ни планове, материалната база, библиотеката, Тестовия център и др.

Силна страна на обучението в УНСС е преподаването на английски език в ОКС „бакалавър“ и последващата възможност за продължаване на образованието в трите ни съвместни магистърски програми с водещи европейски университети. Непрекъснато разрастващата се студентска мобилност дава възможност на нашите студенти да се убедят, че преподаването в УНСС не отстъпва на средноевропейското.

Интересен е фактът, че студентите, които се прехвърлят от УНСС в чужди университети, са по-малко от тези, които се връщат от чужбина, за да завършат образованието си в УНСС.

– Често и студентите, и бизнесът искат повече практика. Има ли място в учебните програми на УНСС възможности за това?

– Всеки студент иска да апробира на практика наученото в университета, а бизнесът винаги предпочита специалисти с практически опит, придобит по време на следването. Никога не сме подценявали практическото обучение на студентите и то задължително присъства в учебните планове. Много силен тласък в развитието на този процес дава нашият Междууниверситетски център за развитие на кариерата, чрез който бизнесът и държавните институции набират студенти за стажове, практики и работа.

Всяка година провеждаме Дни на кариерата, по време на които в университета гостуват 50-те най-големи и авторитетни български и чуждестранни компании, които имат бизнес в България. В договорите, които сме подписали с държавни институции, с фирми и банки, задължително присъства осигуряването на стажантски програми за нашите студенти.

Важна роля има и мащабният проект „Студентски практики“, по който работим през тази учебна година. В него вече участваха над 2000 студенти. Очакваме до приключването му техният брой да достигне 4500. Надяваме се той ще продължи и през следващата учебна година и да се превърне в традиция.

– Често ни предлагат прогнози на чужди икономисти за България. Не е ли по-добре да се доверяваме повече на българските учени в тази сфера?

– Практика е прогнози за българската икономика да правят и чуждестранни институции и чужди икономисти. Това показва значимостта на нашата сравнително малка национална икономика. Но имаме и достатъчно български учени, които работим за страната си. Както в университетите с икономически и управленски профил, така и в БАН, в редица неправителствени организации. Доверието към предлаганите икономически политики, прогнози и анализи не трябва да се основава на това откъде идват, а на степента на тяхната достоверност и приложимост, на тяхната ефективност.

– Има ли според Вас достатъчно благоприятни условия за развитие на научния потенциал в сферата на икономиката?

– Условия има, но няма достатъчно финансов ресурс. Икономическите изследвания и научните разработки се базират основно на европейско финансиране. Парите, които държавният бюджет отделя за наука, са много малко – в условията на криза те бяха намалени близо три пъти и вече пета година стоят на това ниско ниво. Необходимо е научните изследвания в областта на икономиката да обслужват в по-голяма степен държавното управление и бизнеса.

– С какви очаквания сте към новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“?

– Самото разкриване на тази оперативна програма е успех за българската наука. Макар и сравнително малко, тези средства ще имат своята роля в развитието на научните изследвания, в частност в областта на икономиката.

– Често от средите на висшето образование се изказват препоръки към работещите в средното. Вие смятате ли, че българското училищно образование е на достатъчно добро ниво?

– Има какво да се желае по отношение качеството на средното образование като цяло. Казвам като цяло, защото има не малко доказани елитни средни училища, които създават много добре подготвени младежи за вход в университетите.

В УНСС засега не признаваме матурата за „вход“ и продължаваме да проверяваме знанията на кандидат-студентите с приемни изпити. Нещо повече – приемаме документите само на тези от тях, които имат среден бал от дипломата „добър“. Надявам се, че не е далеч времето, когато оценките от средното образование ще бъдат гаранция за качеството на знанията.

Време е държавата да се замисли по един важен въпрос, който многократно е поставян, но засега не е решен. Става дума за най-ниско финансираните от държавата професионални направления „Педагогика”, „Икономика” и „Администрация и управление”. Държавната субсидия за един студент от тези направления е 693 лв. годишно. За сравнение – годишната издръжка на един гимназист е между 1200 и 1400 лв., т.е. два пъти повече. Не е нормално издръжката на бъдещите учители да е два пъти по-малка от тази на учениците. Същото е положението и със заплатите. А това са кадрите, които подготвят бъдещето на нацията.

– В тази връзка, успяват ли преподавателите във висшите училища да бъдат на комуникационното ниво на младежите днес?

– Динамичното развитие на информационните и комуникационните технологии е голямо предизвикателство както към студентите, така и към преподавателите. В УНСС имаме онлайн връзка с пет световни бази данни в областите, в които обучаваме, с всички големи световни библиотеки, разполагаме с над половин милион тома специализирана литература. Цялата територия на УНСС е Wi-Fi зона.

Голяма част от изпитите, включително държавни, са в електронен формат – компютърът изпитва и поставя оценка. В два факултета се работи по пилотен проект с електронни изпитни протоколи и електронни главни книги за оценките на студентите.

Кандидат-студентите в УНСС могат да се явяват всеки месец на електронен тест. Нашите студенти получават със SMS оценките от изпитите, чрез системата WEB-студент могат да направят всички интересуващи ги справки, свързани със студентското им положение.

УНСС работи по проект за дистанционно обучение, в рамките на който бяха разработени 60 мултимедийни офлайн учебника и 60 мултимедийни онлайн учебника за специалностите „Икономика“ и „Бизнес администрация“, предназначени за студенти от ОКС “бакалавър” и за специалностите “Счетоводство и контрол“, „Публични финанси“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“ – предназначени за студенти от ОКС “магистър“. По тях през летния семестър на учебната 2013/2014 г. пилотно ще се обучават над 3 500 студенти от Центъра за дистанционно обучение в София, в РЦДО – Хасково и РЦДО – Пловдив.

Нашият университет е пълноправен участник в Европейската мрежа за дистанционно обучение, което ни дава възможност да обменяме опит и информация с университети от целия континент, да прилагаме най-добрите им практики.

– Трябва ли да могат висшите училища сами да определят мандатите на ректорите си, както предлагат депутати?

– Това е важен, но частен въпрос от голямата тема за академичната автономия, който има две измерения – продължителност на мандата в години и брой мандати. Моето убеждение е, че Общото събрание на всеки университет следва да определя това, защото то е законодателният орган, в който е представена цялата академична общност – преподаватели, студенти, докторанти, служители.

Нужна е по-голяма автономия и академична свобода – например всяко висше училище само да определя академичната структура, организация и форми на управление. А не както е сега – Законът за висше образование императивно да определя, че всяка катедра трябва да има минимум 7 преподаватели, а факултетът – най-малко 40. В редица случаи това пречи, а не помага. Или друг пример – сега според закона магистърското обучение може да се осъществява единствено и само от катедра. Но това води понякога до невъзможност в държавните университети да се правят междукатедрени и междуфакултетни магистърски програми. Това прави системата тромава, подвластна на формални правила, които спъват нейното приобщаване към новите реалности, лишава я от гъвкавост.

Затова е необходимо след публична дискусия, с участието на академичните среди и МОН, да се стигне до консенсус за разгръщане на академичната автономия, която ще даде не само права, но и отговорности на университетите, ще им даде възможност да реагират на новите предизвикателства, на потребностите на пазара на труда, на нуждите на държавата и бизнеса от висококвалифицирани кадри.

Академика, 4 февруари 2014 г.

Проф. Статев: Има какво да се желае
по отношение качеството на средното образование

– Проф. Статев, с какво ще е по-различна тазгодишната кандидатстудентска кампания на УНСС?

– Към кои специалности предвиждате да има повишен интерес?

– С какви очаквания сте към новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“?

2014-01-24 - 10:48

УНСС, 23 януари 2014 г.

Публична лекция на проф. дфн Кръстьо Петков по повод неговата 70-годишнина

УНСС, 23 януари 2014 г.

Оспорван турнир по тенис на маса за преподаватели и служители на УНСС

УНСС, 16 януари 2014 г.

Рамково споразумение между УНСС и Българската банка за развитие

УНСС, 9 януари 2014 г.

Меморандум за сътрудничество между УНСС и Северозападния институт по управление в Санкт Петербург

УНСС, 14 февруари 2014 г.

Ректорът на УНСС с награда за грижа към хората в неравностойно положение

УНСС, 10 февруари 2014 г.

На тържествена церемония бяха отличени първите стипендианти по икономика на „Белла България“

УНСС, 3 февруари 2014 г.

Съвместна докторска програма между УНСС и Свободния университет в Брюксел

УНСС, 30 януари 2014 г.

Представени бяха резултатите по проект „Развитие на електронните форми на дистанционно обучение в УНСС – създаване на нови възможности за повишаване на образованието и успешна професионална реализация“

УНСС, 23 януари 2014 г.

Публична лекция на проф. дфн Кръстьо Петков по повод неговата 70-годишнина

УНСС, 16 януари 2014 г.

Рамково споразумение между УНСС и Българската банка за развитие

УНСС, 9 януари 2014 г.

Меморандум за сътрудничество между УНСС и Северозападния институт по управление в Санкт Петербург

2013-10-29 - 14:49

ТВ7, „Гореща точка“, 29 октомври 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:
Да оставим университетът да бъде храм на науката

Водещ: Представям ви двама от участниците във вчерашното заседание на Съвета на ректорите, които излязоха с обща позиция – проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите в България и ректор на Медицинския университет в София, и проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите. Вие казвате, че всички имат право на протест, но трябва да изберат подходящо място за това. Моля ви, обосновете се и кажете какви са аргументите на Съвета на ректорите, защото знаем само официалната ви позиция, но не и какви са водените разговори..

Проф. Ваньо Митев: Първо искам да кажа, че на вчерашната среща на ректорите главната точка беше бюджетът. От десет дни се борим за по-добър бюджет и вчера имах среща с министър-председателя и с министъра на финансите. И донесох добри новини. .

Водещ: Кажете какви са те.

Проф. Ваньо Митев: Добрите новини са, че бюджетите на всички университети ще бъдат по-високи от миналогодишните.

Водещ: Колко?

Проф. Ваньо Митев: Различно за различните университети, но няма да има такъв, който да не получи повече. И втората новина, а тя е много добра, че имаме обещание от министър-председателя за 100 процента изпълнение на бюджета. Това са наши искания и аз бях упълномощен от Съвета на ректорите да ги поставя пред министър-председателя. Ние водим тази борба десетина дни, три пъти се събирахме досега. И във връзка с това аз искам да кажа нещо, което много ме впечатли. Вчера проф. Иван Илчев ми се обади по телефона, след като свърши заседанието на Академичния съвет. Той каза: „Обаждам ти се като председател на Съвета на ректорите да те информирам какво стана”, а аз го попитах: „Запозна ли Академичния съвет, на който са присъствали и протестиращи, с добрите новини за бюджета?” Той каза: „Да”. Попитах каква беше реакцията. Отговорът беше: „Никаква”.

Водещ: Те са чули тая информация?

Проф. Ваньо Митев: Попитах: „Добре, не ги ли интересува студентите бюджетът?”, той отговори: „Въобще не ги интересува”. И аз си задавам въпроса: щом не ги интересува бюджетът, което пряко ги касае?! От година и половина ние водим много тежка борба, до голяма степен успешна, да има Оперативна програма „Наука и образование”, а аз не съм чул въпросните студенти да подкрепят.

Водещ: И да са издигнали такива искания. Те имат обаче други, които после ще обсъдим.

Проф. Ваньо Митев: И в този дух има много други въпроси, които касаят образованието, които те не ги поставят, а ние се борим за тях – като начинът на финансиране, рейтинговата система. Мога да изредя поне десетина въпроси на първо четене.

Водещ: Само от Великотърновския университет като че ли вмъкнаха някакви…

Проф. Ваньо Митев: Те вмъкнаха думата „образование”. Имам чувството, че от това, което казаха те, просто не са наясно с проблемите. А биха могли да са наясно, ако дойдат при нас, ректорите, и разговарят. Поне моите студенти разговарят по тези въпроси и те са наясно.

Водещ: Проф. Статев, споделете за това, което си говорихте вчера. Вие сте хора, които владеете тази аудитория..Вие преподавате, владеете и академичното тяло на вашите университети. Какво споделиха колегите ви с вас?

Проф. Стати Статев: Ще го кажа много простичко. Съветът на ректорите има 51 ректори. 51 са висшите училища в България – 37 държавни и 14 частни. Абсолютно всички колеги бяха единодушни за позицията, която ще резюмирам: Университетът е храм на науката. В храма на науката се прави наука и се преподава наука, така както в храма Божи човек се моли и слави Бога. Храмът на науката не може да бъде оскверняван с каквито и да е други действия под каквато и да форма. Оттам нататък всички са наясно, че става въпрос за Конституцията, за неспазването й и т.н. Тоест, ние искаме да покажем на нашите студенти, че това не е правилният път, по който те са тръгнали с право да изразяват своето недоволство. Подчертавам с право. Ние обичаме младите хора. За да бъдем цял живот в университета, обичаме младите хора.

Водещ: Нормално е младият човек да е бунтар, нищо по-нормално от това.

Проф. Стати Статев: Съвсем нормално е. И ние сме били. Въпросът е за формата на това бунтарство. Тя не бива да пречи на другите. Тя не бива да пречи ние да си изпълняваме основната функция.

Водещ: Добре. Съгласна съм.

Проф. Стати Статев: Това беше идеята, около която ние всички се обединихме. И въпросът беше как най-правилно да я поднесем като наша позиция. Пак повтарям – единодушно, с всички 51 ректори, с които бяхме в конферентна връзка.

Водещ: Включително и на Нов български университет? Добре, това е интересно.

Проф. Стати Статев: Всъщност за Нов български университет не съм сигурен, но от преобладаващата част при всички случаи имаме подкрепата, да не изреждам имената, и то категорично и единодушно. Защото в крайна сметка ние нямаме никакви други искания, освен да си вършим работата. Казваме на младите хора: това не е работеща схема. Това, че една група студенти в момента не са доволни от дадената ситуация в страната, ако ние толерираме това да не си вършим основната работа, да не учим и да не правим наука, каквато и промяна да стане, при всички случаи друга група студенти няма да бъдат доволни.

Водещ: За съжаление вие не сте преподаватели по история и политология, за да ви задам въпроса на какво ги учите, при положение, че някой политолог, при това бъдещ, излиза и казва, че иска оставка. И забележете – на всички парламентарни и извънпарламентарни партии. Аз не знам извънпарламентарните партии на кого да подадат оставка. Значи тук образованието им куца… Но искам да ви попитам. Вие, като хора, които наблюдавате настроенията, енергията на младите хора – те са в аудиториите ви всеки ден – имаше ли индикации, че ще се случи нещо толкова драстично, че ще се завържат вериги пред университетите, че ще има окупация, ще се пишат възвания?

Проф. Ваньо Митев: Вчера проф. Иван Илчев каза нещо, на което много се смяхме. Той каза, че това не е окупация. Не може да окупираш собствения си дом. Не можем ние с проф. Статев да си окупираме собствените къщи и да не допуснем жените ни да влязат вътре, понеже протестираме против еди-какво си.

Водещ: Против лошото готвене, например.

Проф. Ваньо Митев: Те уютно са се разположили в университета, понеже никой няма право да влезе в него.

Водещ: Да, това е неприкосновена територия.

Проф. Ваньо Митев: Същевременно най-важното правило на демокрацията е да не нарушаваш правата на другите. Тук сега се нарушават правата на другите студенти, които искат да учат. Това е ясно. Защо не излязат на улицата? Ако излязат 100 души на улицата, никой няма да ги забележи.

Водещ: На улицата има протести. Никой не е спирал тези протести.

Проф. Ваньо Митев: Както каза проф. Статев, ние подкрепяме техния ентусиазъм и желанието за промяна, но аз не чух някакви конкретни искания. Чух много общи приказки – да сменим системата… Е, добре, какво ще се смени? От Велико Търново един студент каза вчера, че парламентът щял да се възпроизведе. Тогава какъв е смисълът да се смени правителството, като пак ще се възпроизведе парламентът?

Водещ: Да, затова те вложиха и някакви искания, свързани с образованието.

Проф. Ваньо Митев: Въобще, има хаос в исканията.

Водещ: Между другото, проф. Илчев каза, че вижда набези на политически сили зад тези протести и призова политиците, независимо дали подкрепят или не окупацията, въобще исканията на студентите, да не се наместват. Сподели ли нещо повече пред вас на тази тема, проф. Статев?

Проф. Стати Статев: Не, нямаме информация от вчерашния разговор с всички колеги, че има пряка политическа намеса в който и да е университет. И нека пак да се върнем към темата. Получава се нещо много особено: нашите студенти недоволстват, но те не недоволстват срещу политиката на университета, срещу бюджета, за който говори проф. Митев…

Водещ: Срещу проф. Илчев вече се надигнаха гласове.

Проф. Стати Статев: Те нямат претенции към нашата работа, към преподаването, към науката. Използват университета за изразяване на позиции, които се отнасят за неща, които са извън него. И затова пак се връщам на нашата позиция – нека са живи и здрави, нека се бунтуват, като всички млади хора, но да не пречат на останалите колеги студенти, а такива има немалко, на преподавателите, професорите, академичния състав, служителите да си изпълняват своите задължения. Няма такава демокрация, нито на Изток, нито на Запад – демокрация, в която, упражнявайки своите права, да отнемаш правата на другите. Това е чл. 57, алинея 2 в Конституцията. Мисля, че трябва да са я прочели.

Проф. Ваньо Митев: Тези няколко въпроса, а те са и повече, независимо дали е това правителство и този е парламентът, или следващото правителство, те трябва да бъдат решени. Аз изпадам в ужас, при положение, че отново парламентът ще се блокира да работи за няколко месеца. И ще ви кажа защо. Бюджетът е едно, но имаме няколко искания за промени в Закона за висшето образование и сме ги внесли. И ако не работи парламентът, отново ще „замръзнем“. За нас нещата са конкретни.

Водещ: Във Великотърновския университет е нашият колега Мартин Георгиев. Нека да го чуем.

(От Великотърновския университет говори Светлин Тачев, студентът по политология. Той огласява искане за оставка на всички парламентарно представени партии и ръководствата, им като техен морален дълг и необходимостта да се даде път на младите. Съобщава, че днес окупираната аудитория ще е отворена за лекции, тъй като протестиращите не искат да се конфронтират с другите студенти, а търсят подкрепата им. На въпроса за исканията той отговаря: „Искаме образованието да стане национален приоритет за израстването на нацията.“ Конкретно? „Конкретно – най-малкото подобрение на техническата база, нужда от стажове.“ Недялко Стоянов, председател на Студентския съвет, говори от името на контрапротестиращите: „Не подкрепяме протестите в университета понеже в тази си форма това са политически искания, на които не им е мястото в университета“. Друг репортер предава от СУ „Св. Климент Охридски и мнението на студенти от протестиращите и контрапротестиращите.)

Водещ: Такова разделение, нямаше дори в 1990 г. в зората на демокрацията. Пълен антигонизъм, нежелание за разговор… Докъде ще доведе тези млади хора? Ще ги превърне ли във врагове завинаги?

Проф. Ваньо Митев: Не мога да си представя как ще стане това, което го иска господин политологът – всички да си хвърлят оставката. Това са просто абсурди. От това, което каза, едно-единствено нещо ми хареса: образованието да се превърне в приоритет. Нещо, за което ние се борим буквално всеки ден.

Водещ: То е обявено, трябва финансово да бъде подкрепено.

Проф. Ваньо Митев: Именно за това става дума. Аз бих желал със студентите да се обединим точно за тези неща, които касаят образованието и заедно да воюваме. Ще бъдем много по-силни.

Водещ: Предлагате ли им го?

Проф. Ваньо Митев: Предлагаме го.

Водещ: Какво срещате? В Медицинската академия няма окупация.

Проф. Ваньо Митев: При нас няма окупация, а студентите от Студентския съвет и от Асоциацията на студентите-медици са единодушни в това, което правим. Аз ги осведомявам непрекъснато за своите действия и те ме осведомяват за техните проблеми. Те ме подкрепят и аз ги подкрепям. При нас има друг проблем, който касае специализациите. Студентите имат особено мнение, което се различава от това на здравното министерство. Аз съм уведомен за това и също ги подкрепям. Ето така се работи. Право да ви кажа, не знам какво искат студентите. Ако ги слушаме тук, всеки иска нещо различно, даже има някои съвсем противоречиви искания. Пълен хаос.

Проф. Стати Статев: Нека да кажем няколко неща ясно. Първо, аз поне досега не зная студентски съвет, който да е подкрепил окупирането на университет, включително и в Софийския. Второ, струва ми се, че малко, дори и медиите (една дружеска критика) пресоляваме. Какво значи окупиран университет? Вчера проф. Легкоступ каза, че седем човека от неговите 14 хиляди студенти влезли в една аудитория с лозунги – 7 от 14 хиляди. При нас може и да има двайсетина. В СУ никой не знае колко са – 20-30 от 30 хиляди.

Водещ: Триста преподаватели обаче с подписка.

Проф. Стати Статев: Това е друго. И то е една препоръка – дайте да не спираме учебния процес, дайте да се борим за образованието и науката. Правете подписки, правете други разумни форми, които…

Водещ: Аз не знам какво ще правят с тази подписка.

Проф. Стати Статев: Няма значение, но нека да се върнем на идеята да оставим университетът да бъде храм на науката и всички други форми да не пречат на неговата работа.

Водещ: Призив към всички – и студенти, и преподаватели. Храмът на науката да остане такъв. Протестите – там, където е тяхното място. И добрите новини, за които съобщи проф. Митев. Свързани са със средствата, които тази година ще получат всички висши училища. Те, според обещанията на премиера и финансовия министър, са завишени.

2013

ТВ7, „Гореща точка“, 29 октомври 2013 г.

Водещ: Кажете какви са те.

Водещ: Колко?

Водещ: Те са чули тая информация?

Водещ: И да са издигнали такива искания. Те имат обаче други, които после ще обсъдим.

Водещ: Само от Великотърновския университет като че ли вмъкнаха някакви…

Водещ: Нормално е младият човек да е бунтар, нищо по-нормално от това.

Водещ: Добре. Съгласна съм.

Водещ: Включително и на Нов български университет? Добре, това е интересно.

Водещ: Против лошото готвене, например.

Проф. Ваньо Митев: Те уютно са се разположили в университета, понеже никой няма право да влезе в него.

Водещ: Да, това е неприкосновена територия.

Водещ: На улицата има протести. Никой не е спирал тези протести.

Водещ: Да, затова те вложиха и някакви искания, свързани с образованието.

Проф. Ваньо Митев: Въобще, има хаос в исканията.

Водещ: Срещу проф. Илчев вече се надигнаха гласове.

Водещ: Във Великотърновския университет е нашият колега Мартин Георгиев. Нека да го чуем.

Водещ: То е обявено, трябва финансово да бъде подкрепено.

Водещ: Предлагате ли им го?

Проф. Ваньо Митев: Предлагаме го.

Водещ: Какво срещате? В Медицинската академия няма окупация.

Водещ: Триста преподаватели обаче с подписка.

Водещ: Аз не знам какво ще правят с тази подписка.

2013-07-22 - 09:08

Монитор, 20 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Местата в университетите са два пъти повече от кандидатите

Мила Мишева

– Проф. Статев, как върви кандидатстудентската кампания?

– Кандидатстудентската кампания в УНСС приключи успешно и на 19 юли излезе първото класиране. На този етап всички места в университета са запълнени. Има и достатъчно резерви. След като се види колко от приетите кандидати ще се запишат, ще стане ясен и броят на свободните места за второ класиране, които ще бъдат заети от част от резервите. Близо десет хиляди кандидати се явиха на предварителните сесии и около шест хиляди – на редовната. Поради общата ситуация в страната (по-малко завършващи и ниски оценки на матурите) и нарастващата конкуренция на чуждестранните университети очаквахме кандидатите за четирите хиляди места за новата академична 2013/2014 година да са по-малко от изминалата. Но за наша радост те се оказаха с няколкостотин повече. Повече от половината от тях са с успех от средното образование „отличен” и затова казваме, че в УНСС учат най-умните и най-мотивираните младежи на България. Вероятно заради ниските оценки от задължителната матура УНСС губи повече от хиляда потенциални кандидати. Въпреки това държим на правилото в класирането да участват само тези, които имат в дипломата за средно образование оценки по български език и литература и по математика най-малко „добър” и задължително са положили кандидатстудентски изпит в УНСС. Нашата цел е да подредим кандидатите си от по-знаещ към по-незнаещ. Така приемаме най-отличните от отличниците на България. Считаме, че този начин на провеждане на кандидатстудентската кампания е необходимо условие да бъдем елитен университет, създаващ елитни кадри.

– Тази година випускът е 59 000, а местата в университетите – 70 000. Притеснява ли ви възможността от по-голям брой незапълнени места?

– Това е наболял въпрос. „Ножицата” е още по-голяма – броят на местата във висшите училища в България е 73 500. Като приспаднем от завършващите средно образование десет хиляди, които отиват да учат в чужбина, и малко над десет хиляди, които не желаят да продължат висше образование, се получава абсурдната ситуация местата в университетите в България да са близо два пъти повече от потенциалните кандидати. С други думи, в България няма задължително средно образование, но има задължително висше. Условието да станеш студент е единствено да имаш диплома от средното, защото почти всички университети приемат само с оценките от дипломата за средно. При такава ситуация е трудно да се работи за повишаване на качеството на обучение, да се създава елит на нацията. Убеден съм, че УНСС въпреки тези неблагоприятни тенденции и тази година няма да има проблеми с приема и ще бъдат попълнени всички места.

– Зрелостниците все по-лесно придобиват шанса да учат висше. Как се отразява това на качеството на образованието ни?

– Едната страна на въпроса е, че няма бариери да станеш студент в България. Има обаче и по-сериозни проблеми. Един от тях е, че у нас държавата финансира студентите „на калпак”, без никаква връзка с качеството на обучение в дадения университет. Давам пример: УНСС от 2006 г. до 2018 г., при две поредни институционални акредитации, всяка от които за период от шест години, е с най-високата оценка и е на първо място сред висшите училища в България. Но получава за обучението на един студент от професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление” (около 85% от нашите студенти) по 693 лв. държавна субсидия на студент, колкото получават и над 20 висши училища, които обучават студенти в тези направления. Без никаква връзка с качеството на обучение и независимо от големите разлики в получаваните оценки от институционалните и програмните акредитации. При тази ситуация естественият стимул не е към повишаване на качеството на обучение, а към записване на колкото се може повече студенти. Друг е въпросът, че държавната издръжка е два пъти по-ниска от това, което плаща държавата за един ученик в гимназия. Оттук следват две послания към държавата. Първото е да повиши издръжката на посочените по-горе нискобюджетни направления или поне да я изравни със средното образование, и второто – да диференцира плащането съобразно качеството на обучение – тези университети, които имат по-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, и осигуряват по-качествено обучение, да получават по-голямо финансиране.

– Парламентът реши платено обучение да има и тази година. УНСС възползва ли се от възможността да обучава срещу заплащане – в кои специалности?

– Народното събрание разреши да се продължи с една година приемът за платено обучение в държавни висши училища, но по силата на предишните промени в закона този прием е до 5% от капацитета, което е символично. В УНСС използваме тази възможност в две насоки. Едната е за второ висше „Право”, тъй като държавата финансира само едно висше образование за целия живот. И тъй като капацитетът ни е 260 студенти на година, сега ще приемем 13 по тази линия. Другата насока е, че в платено обучение приемаме студентите, които се прехвърлят от други университети в УНСС, защото за тях не получаваме държавна субсидия. Поради ниското държавно финансиране на нашите професионални направления за УНСС е все едно дали ще получава тези пари от държавата или от студента и затова предпочитаме да не „товарим” студентите. Полза от платеното обучение имат тези висши училища, в които държавните нормативи са много високи (до десет и повече пъти по-високи от нашия). Това им дава право и възможност да събират много големи такси от „платените” студенти. Считам, че в държавните университети не трябва да има платено обучение, но това означава държавата да осигури достатъчно финансиране. Нещо повече, в държавен университет не би следвало студентът да плаща такса – какво му е „държавното” тогава на този университет освен етикета. В това отношение ситуацията отново е абсурдна – студентът плаща две трети от държавната издръжка. Следва въпросът: Това държавно обучение ли е или публично-частно партньорство? Този проблем беше в основата на студентските протести срещу увеличението на таксите през тази година. Държавата трябва да вземе отношение по него и да го реши.

– Как ще коментирате поредните скандали във фонд „Научни изследвания“?

– Решаването на проблемите на фонд „Научни изследвания” минава през разработването и приемането на ясни правила за неговото регламентиране, функциониране, разпределение и контрол. Това трябва да се направи прозрачно и след широко обсъждане в съвета на ректорите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Съюза на учените и всички други заинтересовани страни. Едно от най-важните неща е фондът да се структурира по научни области, в които да става конкурирането на проекти. Ясно е, че няма критерии, по които проект по атомна физика да се състезава с проект по икономика или управление. Има много начини да се направи такава методика. Например парите може да се разпределят съобразно броя на учените с научни степени в дадена област и т.н. Но трябва да е ясно, че парите например за научна област „Икономика, администрация и управление” са да речем 3% от фонда и тези проекти се конкурират помежду си за тези пари. Друг важен въпрос е да има ясна процедура за оценяване на проектите, изисквания за научни степени и длъжности на рецензентите, ясен арбитраж при контестации и т.н. Когато правилата са ясни и процедурите прозрачни, скандалите ще спрат.

– Вече почти месец българите протестират. Какви послания разчитате в протестите?

– В света като цяло, и в частност в България, се наблюдава изчерпване на познатия ни модел на представителната демокрация и обществото иска нещо ново в посока към пряка демокрация. В този смисъл считам, че политологическата наука е длъжник и трябва да ни даде варианти на такива модели, на стъпки в това направление. Като професор по макроикономика съм наясно, че несигурната обществена среда води както до преки, така и до косвени икономически загуби. Нито държавните институции и структури, нито частният бизнес могат да работят нормално при такава ситуация. В крайна сметка губим всички – губи цялата страна, губи цялото общество, независимо от това кой на коя страна е. Колкото по-скоро се нормализира обстановката, толкова по-малки ще са загубите, и обратно.

– Какво трябва да се промени във висшето образование?

– За не малка част от необходимите промени вече стана въпрос. Списъкът може да бъде продължен. Има обаче няколко основни неща, които следва да се имат предвид. Висшето образование в много голяма степен е саморегулираща се и самоуправляваща се система и това определя степента на академична автономия, която държавата трябва да му осигури. От друга страна, висшето образование е едновременно както силно консервативна структура, така и една от най-динамично развиващите се в съвременния свят. Трето, харесва ли ни или не, истината е, че съвременното висше образование е силно прагматизирано, бизнес ориентирано – оттук произтича необходимостта както от перманентна връзка с бизнеса, така и от обучение през целия живот. Считам, че работата по нов закон за висшето образование, извършена прозрачно и съгласувано между всички заинтересовани страни в тази важна за обществото област, би довела до решаване на по-голямата част от съществуващите проблеми.

***

Визитка

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас. Бил е първият заместник-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си. Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност “Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма “Как да правим бизнес в България”. Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки.

Монитор, 20 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Местата в университетите са два пъти повече от кандидатите

Мила Мишева

– Проф. Статев, как върви кандидатстудентската кампания?

– Как ще коментирате поредните скандали във фонд „Научни изследвания“?

– Вече почти месец българите протестират. Какви послания разчитате в протестите?

– Какво трябва да се промени във висшето образование?

***

Визитка

2013-07-15 - 12:39

в. „Преса“, 15 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Не разбираме накъде вървим вече 25 години

Теодора Йолчева

– Проф. Статев, вече месец много хора, сред които вероятно и ваши студенти, са на улицата. Следите ли протестите? Какво мислите за исканията на недоволните?

– Не съм политолог и не бих се наел да коментирам тези вълнения в общественото пространство. Това, което си позволих като професионален коментар, беше преди две седмици, когато с акад. Стефан Воденичаровподписахме договор за съвместно сътрудничество между УНСС и БАН. Освен взаимодействие в науката и висшето образование, декларирахме, че ще обединим усилия, за да сме полезни на държавата и нейните представителни органи на всички нива. Примерно, бихме могли да пресметнем какви са загубите от тези социални явления.

– Пояснете?

– Това е въпрос на методика, на анализ. Но не е нужно човек да бъде икономист, за да прецени, че те водят до сериозни преки загуби, защото в такава среда институциите и бизнесът не могат да работят нормално. Да не говорим за косвените загуби, за създаването на несигурност, на песимистични очаквания за бъдещето. Трябва да имаме предвид, че когато има някакво смущение, то трябва да бъде минимизирано във времето, защото винаги води до нарастващи загуби. Колкото по-дълго време – толкова по-големи. А ние не сме богата държава, която може да се позволи този лукс. Ясно е, че сме на опашката на Европейския съюз и защо да отиваме по-далече и от тази опашка, при все че още дори не сме излезли от икономическата и финансова криза?

– Едно от основните искания на протестиращите е оставка на кабинета и нови избори. Какъв икономически ефект би дало това?

– Оставка на кабинета би ни направила отново рекордьори в отрицателен смисъл. Защото би довела до следващ служебен кабинет, втори за тази година, общо – четвърти поред. Следват избори и формиране на пето правителство. Доколкото познавам политическата история на света, не ми е известна друга държава с пет правителства за година. Пак сме на път да направим нещо в негативен план, достойно за рекордите на Гинес.

Друг е въпросът, че не се знае колко би било добро това. Ясно е, че има хора, които са недоволни. Само по себе си искането за оставка не изглежда сериозно, защото тя няма да реши проблемите. Всяко управление трябва да има своите сто дни, да покаже какво прави. Ако след тях хората кажат – не е това, искаме друго, нека има оставка. При всички случаи обаче икономическият ефект ще е отрицателен, защото всяка промяна има своята цена.

– Пламен Орешарски е преподавател при вас. Разговаряхте ли с него, откакто започнаха протестите?

– Пламен е преподавател в УНСС, работили сме в един ректорски екип, дори е мой студент. Той е шестият премиер от нашия университет след промените, Кристиан Вигенин – шестият външен министър, а Петър Чобанов – тринадесетият финансов министър. Разговаряме и те знаят за готовността ни (която сме заявявали и на предходните правителства) да бъдем в полза на изпълнителната власт по теми и поръчки, зададени от нея, да даваме експертното си мнение по значими въпроси за развитието на страната.

– А властта показа ли реципрочно добро отношение, като заяви готовност да повиши субсидията за висше образование?

– Не съм обсъждал темата. Но в качеството си на заместник-председател на Съвета на ректорите, ще ви кажа, че вече имаме становища, съвместно със социалните партньори, и избистрена позиция по този въпрос, ясно съзнавайки положението на държавата. В рамките на възможностите, да подобрим доколкото е възможно финансовото състояние на висшите училища. Имаме подготвено предложение до властта, което ще внесем до седмици.

– Какво е то?

– Идеята е нискобюджетните професионални направления да получат малко по-високо финансиране. По някаква традиция най-ниско финансираните у нас направления са икономика, администрация и управление и педагогика. За тези специалности, които се преподават в над 20 университета в страната, държавата плаща 693 лв. годишен базов норматив за издръжка. 693 лв.! С толкова и УНСС произвежда елита на нацията, който и сега управлява. За сравнение издръжката, която получава ученик в средното училище, е между 1260 и 1400 лв. Това е крещяща диспропорция. Ние предлагаме финансирането на посочените три направления, както и на някои творчески, технически, инженерни и аграрни направления да бъдат леко повдигнати.

– С колко?

– В трите направления от 693 лв. да станат 1108,80 лв. Студентът да се доближи поне малко до ученика. Това ще струва на държавата 29 млн. лв. което е постижимо, колкото и да е трудно съставянето на бюджета за следващата година. А общо целият пакет, включващ и останалите направления, е на стойност малко под 50 млн. лв.

– Последната рейтингова система у нас показва, че произвеждаме повече от достатъчно икономисти и юристи, но ни липсват инженерни и технически кадри. Не е ли редно повече внимание да се обърне там?

– Този въпрос трябва да бъде насочен към министър Анелия Клисарова и колегите ректори на висши училища, които обучават такива кадри. Но проблемът не е, че поради липса на достатъчно средства или места университетите не приемат достатъчно инженери. Просто тези специалности не са атрактивни за достатъчно млади хора. Създаде се нагласа, че ако завършиш икономика, администрация и управление или право ще се развиеш по-добре, отколкото ако си инженер.

– Как си обяснявате тази тенденция?

– Липсата на национална стратегия за развитие на икономиката и на страната води до неяснота колко и какви висши кадри са нужни. Ако ще се развиваме, както сега е заложено за периода 2014-2020 г., да развиваме технологични паркове, да правим инвестиционни пробиви, държавата трябва да помисли как да стимулира един сегмент от млади хора, които да учат в подобни специалности. Би могло, ако наистина ще ни трябват инженери, тези специалности да станат по-атрактивни.

Догодина ще направим 25 години преход, а нямаме стратегия накъде се развиваме. Нямаме национална стратегия за развитие на България, около която да са обединени всички политически сили и независимо кой дойде на власт, да спазва тези приоритети с неговите средства. Но да ги спазва! Давам един класически пример – с АЕЦ „Белене“. Ако бяхме решили да строим – там щяха да ни трябват атомни инженери и енергетици. И те трябваше да бъдат произведени. Такъв консенсус ни дава индикация, че докато проектът бъде завършен, тези кадри трябва да бъдат подготвени. Държавата е тази, която трябва да каже – прави ли ядрена енергетика, за да правим ядрени инженери? Или залагаме на ветроцентрали и правим специалисти за това? Това важи за всички сфери. Ще правим ли в България индустриален пробив, за който ще ни трябват хора, или ще правим България място за почивка на Европа и ще ни трябва персонал? Висшето образование, в крайна сметка, е функция на това, което държавата вижда за себе си в стратегически план. Когато няма такава визия – планирането на образованието като бройка и структура, няма целеполагане и правим специалисти заради самото правене на специалисти.

– Какво в такъв случай ви мотивира да увеличите двойно броят на първокурсниците, които наесен ще учат право в УНСС?

– Търсенето на специалността винаги е било едно от най-високите. Между осем и десет души се бореха за едно място и това беше основанието да поискаме увеличение на капацитета. Досега имахме един поток от 150 студенти, сега ще станат два потока по 140, тъй като ще приемем и 13 души за платено второ висше.

Имаме шест нови специалности, в пет от които обучението е изцяло на английски език. Досега имахме 200 студенти – пет специалности по 40, които се обучават изцяло на английски език. Това са търсените, известни наши специалности, но студентът може да избере на кой от двата езика да учи. Припомням, че при нас специалност се избира след втората година, преди това студентите учат по направления. Смятаме, че е трудно за един млад човек да направи избора си на професия, когато едва му е изветрял парфюмът от абитуриентския бал. Изборът е много по-мотивиран, когато се прави след две академични години.

– Кои специалности се преподават на английски?

– Икономика, международни икономически отношения, бизнес информатика и комуникации, финанси и счетоводство и маркетинг и стратегическо планиране. Сега пускаме нови пет: икономика на туризма, бизнес икономика, интелектуална собственост и бизнес, икономика на околната среда и администрация и управление. Това е начинът да привличаме и чуждестранни студенти. Мина времето, когато някой би дошъл в България, да учи една година езика и едва след това да започне висшето си образование. Така че тези десет елитни специалности са и ресурс, с който участваме в студентската мобилност с над 300 чуждестранни университета. Развиваме и направлението журналистика и масмедии, от тази година стартираме нова специалност медия икономика, която ще създава икономисти за медийния бизнес.

– Дадохте доста провокативни теми на кандидат-журналистите тази година (по избор – есе на тема „Подслушване и послушание“ или обръщение на президента към нацията по време на протест- бел.ред)

– Присъствах на тегленето на темите от над 20 възможни и бях приятно изненадан от реакцията на младежите. Приеха провокацията много позитивно, което ме зарадва. Става дума за лична, обществена, морална оценка на двата термина – „подслушване“ и „послушание“ – доколко са свързани, доколко човек решава кой влиза в личното му пространство, как го прави. Много интересна беше и втората изтеглена тема – какво обръщение към нацията бихте направили, ако сте президент и граждански протести искат забраната на политическите партии. Има толкова интересни разработки, че ще ги предоставим на администрацията на президента.

в. „Преса“, 15 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Не разбираме накъде вървим вече 25 години

Теодора Йолчева

– Не съм политолог и не бих се наел да коментирам тези вълнения в общественото пространство. Това, което си позволих като професионален коментар, беше преди две седмици, когато с акад. Стефан Воденичаров подписахме договор за съвместно сътрудничество между УНСС и БАН. Освен взаимодействие в науката и висшето образование, декларирахме, че ще обединим усилия, за да сме полезни на държавата и нейните представителни органи на всички нива. Примерно, бихме могли да пресметнем какви са загубите от тези социални явления.

– Пояснете?

– Пламен Орешарски е преподавател при вас. Разговаряхте ли с него, откакто започнаха протестите?

– Какво е то?

– С колко?

– Как си обяснявате тази тенденция?

– Кои специалности се преподават на английски?

2013-07-05 - 08:49

Информационна агенция “Фокус” – Общество

5 юли 2013 г.

Проф. Стати Статев: Близо 6 хиляди кандидат-студенти ще се явят на изпити от редовната сесия в УНСС

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Проф. Статев, как протича кандидатстудентската кампания в УНСС до момента? Какви са резултатите от нея?

Проф. Стати Статев: Днес беше последният ден за подаване на документи за участие в редовната кандидатстудентска изпитна сесия и за класиране. Равносметката, както винаги през последните години, е много добра. Осигурили сме равнопоставени условия за честно състезание. Победители ще бъдат най-подготвените, най-знаещите, най-амбициозните. Наесен 4179 от тях ще бъдат първокурсници.

Фокус: Докога и под каква форма се провеждат приемните изпити в УНСС?

Проф. Стати Статев: Входът е с единен приемен изпит – тест по подобие на SAT. С неговото въвеждане през 2007 г. сложихме край на зубренето на теми и на субективността при оценяването. В УНСС се провеждат предварителни и редовни кандидатстудентски изпити в електронен и хартиен формат. Кандидат-студентите решават на кои от тях да се явят и по колко пъти, като участват в класирането с най-високата оценка.

Предварителните електронни изпити са всеки месец. Първият е през октомври, последният – през юни. Едновременно с това имаме и две предварителни изпитни сесии с тестове на хартиен носител. Кандидатстудентската кампания приключва с редовните изпити през юли. Първият е по български език и литература на 6 юли, а последният – на 15 юли – по журналистика (устен). Първото класиране е четири дни по-късно – на 19 юли. Очаквам, че както винаги досега, ще попълним всички места от плановия прием.

Фокус: Колко са заявилите желание да кандидатстват в УНСС от началото на кампанията?

Проф. Стати Статев: 9748 кандидат-студенти се явиха на предварителни изпити. Тези от тях, които имат високи оценки, сега се записаха само за участие в класирането. Близо 6 хиляди кандидати ще се явят на изпити от редовната сесия.

Фокус: Увеличава ли се техният брой спрямо предишни години? На какво се дължи това, според Вас?

Проф. Стати Статев: Броят се увеличава въпреки демографския срив, все по-малкото завършващи средно образование и задължителния кандидатстудентски изпит. Приемам този постоянен интерес като оценка и знак на доверие към УНСС. Нашият университет е сред малкото, в които се влиза с успешно издържан конкурсен изпит (с матура не приемаме). Освен това запазваме трудния „вход” – приемаме документи само на кандидат-студенти, които имат минимален среден бал „добър” от оценките по математика и български език и литература в дипломата за средно образование. Това е причината всяка година да отказваме на около хиляда кандидати да се явят на изпити.

Голям е интересът и към магистратурите. Обучението е в редовна и дистанционна форма. Приемът е през септември и януари. В осем от общо 82 магистърски програми преподаването е на чужд език. От новата учебна година разкриваме 15 нови програми.

Фокус: Кои са най-предпочитаните специалности за кандидат-студентите? Защо?

Проф. Стати Статев: Приемът в нашия университет е по професионални направления и поднаправления. Традиционно и през тази година най-предпочитаните са „Финанси, счетоводство и контрол”, „Икономика и бизнес”, „Право” и специалностите на английски език.

Фокус: Има ли нови специалности, които разкривате? Разкажете повече за тях.

Проф. Стати Статев: От новата учебна година разкриваме шест нови специалности, с които бакалавърските ни програми стават 46. Поради големия интерес към петте специалности, в които обучението е изцяло на английски език, разкриваме пет нови: „Администрация и управление”, „Бизнес икономика”, „Интелектуална собственост и бизнес”, „Икономика на туризма” и „Икономика на околната среда”.

Шестата нова специалност е „Медия икономика”, в която студентите ще изучават връзката между икономическите теории и медийната практика, спецификата на управлението, функционирането, финансирането на медиите, медийните политики и пазари в България, Европа и света.

Увеличаваме почти двойно броя на студентите по право поради изключително високия интерес към тази специалност – 8-10 кандидати за едно място. За първи път ще приемем 100 студенти в Регионалния център за дистанционно обучение на УНСС в Пловдив, с което общият брой на дистанционните бакалаври, заедно с тези в София и Хасково, е 550.

Фокус: Каква е реализацията на студентите, завършили образование в УНСС, спрямо тези от други български висши учебни заведения?

Проф. Стати Статев: 97,5 на сто от възпитаниците на УНСС, по данни на Националния осигурителен институт, започват работа веднага след дипломирането си. Това е признание за високото качество на обучението. Работодателите приемат дипломата на УНСС като гаранция за добра подготовка. Едно от предимствата на обучението е, че повечето наши преподаватели са и висококвалифицирани експерти в своята област. Това дава възможност на нашите студенти освен теоретични да усвояват и практически знания и умения, които са старт за успешна кариера. В момента работим по проект „Студентски практики” и наши възпитаници вече стажуват в държавния и частния сектор.

Информационна агенция “Фокус” – Общество

5 юли 2013 г.

Проф. Стати Статев: Близо 6 хиляди кандидат-студенти ще се явят на изпити от редовната сесия в УНСС

Фокус: Докога и под каква форма се провеждат приемните изпити в УНСС?

Фокус: Колко са заявилите желание да кандидатстват в УНСС от началото на кампанията?

Фокус: Увеличава ли се техният брой спрямо предишни години? На какво се дължи това, според Вас?

Фокус: Кои са най-предпочитаните специалности за кандидат-студентите? Защо?

Фокус: Има ли нови специалности, които разкривате? Разкажете повече за тях.

2013-06-26 - 09:27

26 юни 2013 г. – 12, 16 стр.

Проф. Стати Статев ректор на УНСС:
Можем да сметнем загубите от протеста

Стела Стоянова

– Проф. Статев, при подписването на споразумението на УНСС с БАН казахте, че в университета бихте могли да изчислите социално-икономическия ефект от политическото недоволство? В какво се изразява този ефект и как би могъл да се анализира?

– С БАН сключихме договор за комплексно сътрудничество, който заменя няколкото договора, които имахме с различни научни институти на академията. Така поставихме на нова основа нашите взаимоотношения с убеждението, че не може и не трябва да има демаркационни линии между университетската наука и висшето образование и дейността на БАН. С този документ дадохме ясен знак, че обединяваме усилията си в полза на страната. Коментирахме, че предмет на съвместните ни разработки могат да бъдат например икономическите и социалните загуби като следствие от нестабилната политическа ситуация, изследването на негативните нагласи за бъдещата бизнес среда, трудовата демотивация и пр.

– Споменахте, че учените биха могли да изработят и предложат модели за движение от очевидно неработещата представителна демокрация към пряка такава. Какво имате предвид, как може да стане?

– Очевидно традиционните модели на представителната демокрация са в криза не само в нашата страна, но и в света като цяло. Мина времето на доживотните политически лидери, както и на „анонимните“ за широката публика партийни листи с едно-две разпознаваеми имена. В този смисъл обществените науки са длъжни да създадат нови варианти на представителна демокрация, по-близки до пряката демокрация, която на този етап на общественото развитие е исторически невъзможна. В противен случай идва анархията, която е най-коварният и губещ вариант.

– Какви други обществени модели са готови да предложат икономистите, но държавата не чува или не възлага такива задания? Има ли начин, по който да се зададе модел на работеща икономика в настоящата ситуация?

– България има сериозен научен потенциал във всички области на обществознанието, който за съжаление не се използва в достатъчна степен. Една по-добра, стабилна и перманентна връзка между всички нива на държавното управление и науката би дала възможност да се намират по-добри и работещи решения за общественото развитие. Науката не бива да се „натрапва“ на държавното управление, а да бъде негов желан и търсен партньор. Но за това е необходимо да има национална стратегия и национални приоритети за развитието на България, които да са приети с консенсус от всички политически сили, от цялото общество. И който и да дойде на власт, да е длъжен да ги изпълнява.

– Доколко липсата на национални приоритети пречи на университетите да планират прием, нови специалности и развитието си като цяло?

– Това е голяма пречка. Сега разработването на нови специалности в университетите и определянето на приема за съществуващите в повечето случаи се прави „на тъмно“. Например, ако знаем, че приоритет на България ще бъде развитието на земеделието, ще обучаваме и такива специалисти, но ако приоритет ще бъде използването на слънцето или вятъра, тогава ще са нужни други специалисти. От количествена гледна точка пък сме свидетели на абсурд, който продължава вече десетина години – броят на местата за прием във висшите училища надвишава броя на завързващите средно образование.

Утвърденият от правителството прием за предстоящата академична учебна година е 73 500 студенти, а успешно издържалите матури потенциални кандидат-студенти – около 60 000. Част от тях ще отидат да учат в чужбина, а другата част няма да продължи образованието си. В България по закон няма задължително средно образование, но пък, както се вижда, има условия за задължително висше. Така не се създава елит на нацията, а се разпиляват и без това оскъдните средства за университетско обучение.

– Какви промени трябва да се случат спешно във висшето образование?

– Не мисля, че промените трябва да се спешни. Висшето образование не е „спешна помощ“, то е една от най-консервативните области в обществената система. Може би това го предпазва от чести реформаторски експерименти с драматичен край, каквито наблюдаваме в други области. Разбира се, промени са необходими. Вече споменах някои от тях. Нужна ни е също така гъвкава система за определяне на държавната поръчка за държавните висши училища, която реално да отговаря на потребностите на страната. Финансирането на висшите училища следва да се обвърже още по-силно с качеството на обучението, а не да се дават пари „на калпак“, както е сега. Тогава битката ще бъде за създаване на по-добри специалисти, а не за повече студенти. Трябва също така да се създаде система за непрекъснато актуализиране на държавната издръжка за различните професионални направления. Мисля, че приемането на нов Закон за висшето образование с консенсус на всички ректори, би подобрил значително образователната среда.

– Как върви приемът в УНСС, планирате ли някакви промени за идната година?

– Приемът върви добре, както всяка година. На предварителните девет електронни и две „хартиени“ сесии се явиха близо 10 000 кандидати. Сега приемаме документи за класиране и за явяване на редовната кандидатстудентска сесия през юли. През новата учебна година увеличаваме двойно специалностите (от пет на десет), които се изучават изцяло на английски език, както и броя на студентите в тях (от 200 на 400); ще приемем почти двойно повече студенти в специалност „Право“; откриваме нова специалност – „Медия икономика“; увеличаваме приема на студенти в дистанционно обучение.

Убеден съм, че по този начин отговаряме по-добре на обществения интерес към нашия университет и се надяваме, както всяка година отново да приемем най-добрите и умни деца на България, за да продължим да създаваме елита на страната.

в. Стандарт, 26 юни 2013 г. – 12, 16 стр.

Проф. Стати Статев ректор на УНСС:
Можем да сметнем загубите от протеста

Стела Стоянова

– Какви промени трябва да се случат спешно във висшето образование?

– Как върви приемът в УНСС, планирате ли някакви промени за идната година?

2013-06-13 - 10:24

В. „Аз-Буки“, брой 24, 13-19 юни 2013 г., стр. 7-8

Проф. Стати Статев,
ректор на Университета за национално и световно стопанство
и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Създали сме условия най-добрите да покажат,
че са най-добри
Икономистът и управленецът не се обучават с гъба и тебешир

Интервюто взе Татяна Дикова

– „… Ние искаме да дадем широка култура на нашите възпитаници, да бъдат те полезни на Отечеството, да се издигнем над другите висши училища.“ Думите са на Вашия предшественик – първия ректор и основател на Свободния университет за политически и стопански науки – проф. Стефан Бобчев.

Г-н Ректор, пророчески ли се оказаха тези думи от „камбанарията” на нашето съвремие?

– Високо ценим академичните си традиции и имаме пълна вяра в нашето дело, както е казал проф. Бобчев преди 93 години. Университетът ни е лидер според рейтинговата система на висшите училища в България. Лидер е и според оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация както за предходния период 2006-2012 г., така и за новия 6-годишен период, който тече от тази година. Не става дума само за мястото на УНСС сред университетите в България.

От създаването си нашият университет създава управленци за държавата и бизнеса. Ще дам само един пример от последно време – доц. д-р Пламен Орешарски, който е наш преподавател, е шестият премиер, възпитаник на УНСС, след промените. Затова си позволявам да му пожелая да бъде „отличник” като премиер. И да му напомня, че няма право на друга оценка освен 6.00.

Нашите преподаватели не са „чисти” теоретици. Те са едновременно добри учени и добри преподаватели. Много от тях участват в управлението на държавата и на бизнеса.

– Това ли е печелившата формула – преподавателят да бъде учен, теоретик и практик?

– Има много рецепти за успех. Но сред най-важните са както теоретичната подготовка, така социалният и управленският опит. Често казвам, че

икономика не може да се преподава от човек, за който единственият финансов документ, който е подписвал, е фишът за заплата.

– В „Меката” на финансите съм и е нормално да се изкуша да получа от първа ръка представа за това – как трябва да се финансират образованието и науката?

– Няма панацея, нито философски камък.

Със сигурност не върви само да „дрънкаме” на струната – дайте повече пари, защото някъде финансирането на висшето образование и наука са с процент повече.

Не върви, защото тези пари трябва да дойдат отнякъде. Всеки ресорен министър иска повече пари, защото не може без полиция, без здравеопазване, без образование… Средства са необходими за всичко и то в пъти повече. Само че парите са фиксирани и няма как да бъдат в пъти повече. Затова сметките трябва да се правят в рамките на наличния ресурс. Да се търсят начини той да бъде използван по-ефективно и да нараства във времето, за да догоним средностатистическите европейски показатели.

– Кои други въпроси чакат държавническо решение?

– Много важно е да се прецени колко и какви специалисти са необходими на държавата, за да се прецени колко да бъдат студентите. От 2005 г. насам приемът надхвърля броя на завършващите средно образование. Тази година има места за 73 500 първокурсници, при явили се 62 000 на основната матура по български език и литература. Това е сигнал за всеобщо висше образование. Излиза, че няма задължително средно образование, но на практика е въведено всеобщо висше образование … Така ли се създава национален елит?

Вече 33 години съм в УНСС. И пресметнах нещо много елементарно. Елитът на нацията, който създаваме, не е процент от броя студенти.

Генофондът на нацията произвежда константен елит.

Давам за пример моята специалност – приетите бяхме 20, а завършихме 17. От тях 12 се реализирахме като учени, в държавното управление и в бизнеса. И сега, когато обучаваме 200 студенти, отново десетина се открояват. Колкото и да увеличаваме броя на студентите, възпроизводството на елита не се увеличава.

Има и други въпроси, които чакат отговори. Защо нямаме платени бакалаври, след като имаме пазар на образователни услуги? Защо трябва да възпроизвеждаме икономическия елит на нацията с 693 лв. годишна държавна субсидия за един студент, която е два пъти по-малка от тази на гимназиста?

В нашия университет според държавата има две категории студенти. За едните, които учат „Икономика“ и „Администрация и управление“, УНСС получава по 693 лв. държавна издръжка, а за тези в „Право“, „Политически науки“, „Социология“ и „Журналистика“ – по 1109 лв. В същото време всичките ни студенти се обучават при едни и същи условия, от едни и същи преподаватели, с едни и същи технически средства. Поради тези парадоксални различия в субсидията таксите, които плащат студентите, също са различни. Да не говорим, че икономисти и управленеци не се обучават с гъба и тебешир.

Със студентските такси има и друг проблем. Когато беше приет Законът за висше образование, се смяташе, че чрез символична такса студентът „декларира” желанието си да учи в държавен университет. Многократните промени в закона доведоха до такси, които са 2/3 от действителната издръжка на обучението. Ако не беше спрян този процес, може би студентът щеше да плаща толкова, колкото и държавата. Но след като той плаща 2/3 от издръжката на образованието си и практически го съфинансира, това държавно образование ли е или публично-частно партньорство?

– Отговорът е?

– Публично-частно партньорство! В такъв случай студентите имат право да поискат от държавата да излъчат свой заместник-министър, няколко директори на дирекции и т.н. С други думи да участват в управлението на системата. Добре че някой не се е сетил досега да поиска и професорите да плащат, за да преподават.

Проблеми има и с разпределението на парите за наука. Скандалите с фонд „Научни изследвания” не са случайни. Учените трябва да разработим методика и да формулираме критериите за разпределяне на средствата по научни направления. Няма логика да се сравняват проекти по икономика с такива по ядрена физика.

Според плана „Орешарски” висшите училища, които дават качествено образование, трябва да получават повече. Вече стана дума, че сме университет №1 с най-високата оценка – 9.69 по десетобалната скала. Но получаваме точно толкова пари, колкото получава и последният университет с оценка 4.00. И този университет, и нашият имат правото да обучават студенти. Какъв е тогава стимулът за развитие?

– Но нали най-добрите, според рейтинговата система, получиха допълнителни средства?

– С това не бива да се спекулира. УНСС получи за миналата година 400 000 лв., което е по-малко от 1% от бюджета ни. Добре е все пак, че МОН е отворен за усъвършенстване на рейтинговата система, защото чрез нея по-добрите получат допълнителни средства.

За мен единственият легитимен орган на държавно ниво, който дава легитимни оценки, е Националната агенция за оценяване и акредитация. Затова нейната оценка трябва да бъде водеща при финансирането на университетите.

– Добър проект на Закон за висше образование – дело на Съвета на ректорите, така и не видя бял свят.

– Да, защото държавата, в лицето на принципала, не свърши своята работа – да каже каква държавна политика ще се следва и как ще се финансират университетите. Да се надяваме, че новият министър, който има зад гърба си два ректорски мандата, ще допринесе за приемането на добър закон за висше образование, който да ни помага в работата. А не да се правят непрекъснати промени, които не само че не ни помагат, а се чудим как да се съобразяваме с тях, за да не ни пречат.

– Ощетени ли са висшето образование и науката за сметка на средното образование в проекта за Оперативна програма?

– И тук е необходимо държавническо решение. Но в никакъв случай не бива да противопоставяме науката и висшето образование на средното.

На образованието трябва да се гледа като на взаимосвързана система. Няма как да повишаваме подготовката на студентите, когато те идват от гимназиите с все по-слаби знания. Затова УНСС работи в тясно партньорство с редица елитни средни училища.

– Давате ли преференция на техните ученици?

– Преференциите са за всички – създали сме условия най-добрите да покажат, че наистина са най-добрите.

– Какво ще препоръчате на Вашия колега – министър Анелия Клисарова?

– Здраве, воля и твърдост при взимането на решения в тази консервативна и същевременно твърде динамична система на образованието и науката. Надявам се, че ще обсъжда ключовите въпроси с академичната общност и ще се вслушва в мнението на ректорите.

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Заместник-председател на Съвета на ректорите в България. От 2003 г. до 2011 г. е първи заместник-ректор на УНСС, а от 1999 до 2003 г. – декан на Общоикономическия факултет. През 1984–1985 г. е на специализация в катедра „Политическа икономия” на Московския държавен университет „М. Ломоносов”, Русия. В периода 1989–1990 г. е Фулбрайтов стипендиант-изследовател в катедра „Икономикс” на Бостънския университет, Масачузетс, САЩ. Като гост-професор в Бостънския университет води редовен и летен курс „Източноевропейски икономики”. Бил е консултант на Световната банка. Ръководител и участник в много международни и национални научноизследователски проекти.

Представител на България в Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки и член на нейния Изпълнителен съвет.

Има над сто и седемдесет научни публикации на български, руски, английски, полски, гръцки, сръбски и албански език.

В. „Аз-Буки“, брой 24, 13-19 юни 2013 г., стр. 7-8

Интервюто взе Татяна Дикова

Г-н Ректор, пророчески ли се оказаха тези думи от „камбанарията” на нашето съвремие?

– Това ли е печелившата формула – преподавателят да бъде учен, теоретик и практик?

– Няма панацея, нито философски камък.

– Кои други въпроси чакат държавническо решение?

Генофондът на нацията произвежда константен елит.

– Отговорът е?

– Но нали най-добрите, според рейтинговата система, получиха допълнителни средства?

– Добър проект на Закон за висше образование – дело на Съвета на ректорите, така и не видя бял свят.

– Давате ли преференция на техните ученици?

– Преференциите са за всички – създали сме условия най-добрите да покажат, че наистина са най-добрите.

– Какво ще препоръчате на Вашия колега – министър Анелия Клисарова?

2013-06-03 - 09:09

Преса – 15 стр., 3 юни 2013 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Живяхме със зрелища. Но трябва и хляб

Интервю на Людмила КУЮМДЖИЕВА за новия кабинет, за очакванията и за бъдещето на икономиката

– Проф. Статев, премиерът Пламен Орешарски е ваш студент. Каква е оценката ви за екипа, който състави?

– Аз съм професионален макроикономист и ми е трудно да давам оценка на целия кабинет. Но мисля, че като цяло екипът изглежда добре. Това е най-академичното правителство, което сме имали. В него са включени достатъчно хора не само с умения и знания в науката и преподаването, но и притежаващи богат управленски и практически опит. Това е добър знак, защото се очаква експертизата да бъде водеща в работата на кабинета.

Пламен Орешарски беше студент в първи курс в първата група, на която бях асистент през 1980 г. Оттогава датира и моето познанство с него. По-късно и двамата бяхме заместник-ректори на УНСС. 33-годишното ни приятелство и съвместна работа ми дава достатъчно основание да твърдя, че той е изключително добре подготвен професионалист, управленец, екипен играч.

Хората, които поемат финансовото и икономическото министерство, също са компетентни експерти. Работил съм и с тях.

Разбира се, колкото и да е подготвен и успешен един екип, той трябва да има необходимата парламентарна и обществена подкрепа, за да може да изпълнява програмата си.

– Колко премиери даде на страната вашият университет?

– Доц. д-р Пламен Орешарски е шестият министър-председател на България след промените през 1989 г, който е завършил Университета за национално и световно стопанство. Точно затова му пожелах да бъде отличник в управлението си.
Другите петима, завършили УНСС, са проф. Любен Беров, д-р Ренета Инджова, Стефан Софиянски, доц. Иван Костов и Марин Райков. От шестимата четирима са били или са щатни преподаватели в УНСС. Но това е само върхът – значима част от управленския и бизнес елит на страната също са наши преподаватели или възпитаници.

– От какво най-много се нуждаят хората? Кабинетът „Орешарски“ беше избран предсрочно именно заради гражданското недоволство.

– С управлението на Древния Рим се свързва известната фраза „Хляб и зрелища“. По едно време у нас останаха предимно зрелища. Но трябва и хляб.
Затова смятам, че още с първите си стъпки правителството трябва да работи за икономическа и социална сигурност на хората от всички слоеве. Както учим и нашите студенти, когато човек не може да осигури препитанието на себе си и на семейството си, всичко друго се обезсмисля. Показахме, че вървим към истинско гражданско общество. Хората вече заявяват ясно своите желания. Българинът иска работа и нормален живот.

– На какво трябва веднага да се обърне внимание?

– В плана „Орешарски“, който предвижда както кратко- и средносрочни, така и дългосрочни и стратегически мерки, личи намерението да започне процес на икономическа и социална сигурност както за хората, така и за бизнеса.

– Така е, но не може всичко да се оправи с магическа пръчка. С какво да започнем?

– Ако някой очаква, че този експертен кабинет с цялата му теоретична и практическа подготовка може да направи чудеса в българската икономика за 24 часа, се лъже. Най-важното е да се създадат оптимистични очаквания, че мерките, които правителството предприема, са за добро. След това промяната се ускорява и се превръща в стимул за работа.

Оценявам положително ангажимента на премиера да даде достатъчно информация за финансовото и икономическото състояние на страната. Това досега не е правено в достатъчна степен. Българинът заслужава тази информация. Наше право е да знаем истината, и то от най-високо равнище. След това започва работа за комплексна промяна на средата.

Категорично трябва да се подаде ръка на бизнеса. Парите обичат спокойствието, фирмите – както родните, така и тези, дай Боже, да ги има, които искат да дойдат отвън, трябва да са сигурни за бизнеса си. Чуждите инвестиции се свиха, а те са един от сериозните мотори, от които ще има реални ползи. Крайно време е да си оправим административните бъркотии. Да не се мачка бизнесът, да се спазват поетите ангажименти. Например ДДС да се връща до 30 дни.

– Но това го пише в закона, не се ли спазва?

– Пише го, но не се изпълнява. Освен това трябва да приключи и сагата с разплащането с фирмите. Държавата по принцип трябва да бъде перфектният икономически агент – и като производител, и като разпределител, и като потребител. Ако вие спечелите държавна поръчка и я изпълните добре, а не ви се плати, деморализацията е пълна. Всички други казват: Щом като държавата не плаща, защо аз да плащам.

Споменах за спокойствието на хората. Не е нормално българинът да се чувства по-добре в чужбина, отколкото в собствената си страна.

И да не забравяме – прозрачността на държавата. Лично премиерът ни я обеща. Трябва да се видят концесиите – дали наистина се изнася национално богатство. Да се направи нов закон за обществените поръчки, защото сегашният не помага, а пречи. Не преодолява корупцията, напротив – създава я.

Време е да се изясни ролята на държавата в икономиката. Вземете за пример приватизацията. Никой досега не каза докога ще се приватизира. Все пак държавата трябва да има нещо. Никъде не е приватизирано всичко.

Трябва да се намалят лицензионните, регулационните и разрешителните режими, да се въведе принципът на мълчаливото съгласие и т.н. Надявам се да се осъществи намерението на кабинета да се субсидира селското стопанство, за да може България отново да се изхрани и да изнася. Добра е и идеята да се капитализира Българската банка за развитие и да се превърне в един от локомотивите на родния бизнес.

– Вярвате ли, че всичко това може да се случи?

– Да, макар че съм умерен оптимист, с голяма доза скептицизъм.

– Как стигнахме дотук – да не можем да си плащаме сметките?

– Това изисква много дълбок, детайлен анализ. Имайте предвид, че се намираме в един икономически парадокс след промените от 1989 г. Разминават се два основни макроикономически показателя. Единият е националното богатство, мерено с брутния вътрешен продукт, а другият – реалните доходи на населението. Обемът на БВП от равнището на 1989 г. бе достигнат през 2003-2004 г. Сега сме някъде около 126-127% от това равнище. А реалните ни доходи са малко над 50% от това, което са били през 1989 г.

Основната част от този срив беше изконсумирана по време на кризата 1996-1997 г, но до въвеждането на паричния съвет, когато имаше непрекъснато отрицателни лихви, хората губеха от доходите и спестяванията си.

Инфлацията е нараснала около 5 пъти за времето след промените. Тоест, условно казано, сега една стока струва пет пъти повече, отколкото е струвала тогава. Но доходите не са пет пъти по-високи.

– Финансовата стабилност винаги се изтъква като голям плюс за страната ни. Реална или привидна е тя? Вие говорите за обедняване.

– Финансова стабилност не означава богатство. Сега сме макростабилни и микронещастни.

В последните години наблюдавахме как хората се отказват от бизнеса. В медиите постоянно се пише, че милионерите се увеличават, спестяванията растат. Но хората, които излязоха на улицата, не протестират, защото са си сложили заплатите в банките и сега нямат пари. Къде е отговорът? Отказване от бизнес! Толкова се затормози като цяло бизнес средата, че човек предпочита да приключи каквото е правил до момента, каквото успее да събере и да спаси, да го сложи в банка срещу лихва.

– Има гласове за премахване на плоския данък. Какво е вашето мнение – плосък данък или прогресивна скала?

– Сега не е време за сериозни промени. Още повече че данъчната система беше фиксирана в периода 2006-2008 г, по времето, когато сегашният премиер беше финансов министър. Така че тя е направена по негова кройка и работи добре. Друг е въпросът, че тук-там може да се направят леки корекции. Но да се пипа плоският данък, не е сериозно. Азбучна истина е, че във времена на криза не се правят промени в данъчната система.

– Премиерът твърди, че в бюджета има скрит дефицит за 1 млрд. лв.

– Който и да поеме кормилото на държавата, прави рекапитулация. И аз очаквам тази рекапитулация, за да чуем истината за икономическото и финансовото състояние на държавата. Всяко правителство, което дойде на власт, прави преглед на наследеното. Изчиства поетите ангажименти и започва да изпълнява собствената си програма и планове. Примерно в плана „Орешарски“ е споменато, че ще се направи анализ защо 2% от фирмите са печелили 98% от обществените поръчки. Цифрите наистина са смущаващи.

– Необходима ли е актуализация на бюджета?

– Няма сериозни основания за това, поне засега. Но трябва да се има предвид, че една част от мерките, които са набелязани в плана „Орешарски“, ще започнат да действат от 1 януари 2014 г., защото финансово ще бъдат осигурени със следващия бюджет на държавата.

– При това положение ще успеем ли да се вмъкнем в заложения дефицит?

– Определено да. Все пак да не забравяме, че премиерът беше финансов министър, преди това заместник-финансов министър. Освен това доц. Орешарски води в УНСС магистърски програми по финанси и инвестиции. Така че нямам съмнение в компетентността на решенията, които ще вземе, и на действията, които ще предприеме.

* * *

Проф. Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник е на английската гимназия в града, както и на НПМГ в София. Завършва политическа икономия в УНСС, както и Математика в СУ. Има специализации в Москва и в Бостън. Член е на управителния съвет на БНБ. Два мандата е заместник-ректор на икономическия университет. Оглавява висшето училище на 19 декември 2011 г. Веднага след това е избран за заместник-председател на Съвета на ректорите.

Преса – 15 стр., 3 юни 2013 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Живяхме със зрелища. Но трябва и хляб

Интервю на Людмила КУЮМДЖИЕВА за новия кабинет, за очакванията и за бъдещето на икономиката

– Проф. Статев, премиерът Пламен Орешарски е ваш студент. Каква е оценката ви за екипа, който състави?

– Колко премиери даде на страната вашият университет?

– На какво трябва веднага да се обърне внимание?

– Така е, но не може всичко да се оправи с магическа пръчка. С какво да започнем?

– Но това го пише в закона, не се ли спазва?

– Вярвате ли, че всичко това може да се случи?

– Да, макар че съм умерен оптимист, с голяма доза скептицизъм.

– Как стигнахме дотук – да не можем да си плащаме сметките?

– Финансова стабилност не означава богатство. Сега сме макростабилни и микронещастни.

– Има гласове за премахване на плоския данък. Какво е вашето мнение – плосък данък или прогресивна скала?

– Премиерът твърди, че в бюджета има скрит дефицит за 1 млрд. лв.

– Необходима ли е актуализация на бюджета?

– При това положение ще успеем ли да се вмъкнем в заложения дефицит?

* * *

2013-05-13 - 09:36

Телеграф – 13 стр.

13.05.2013 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:

БИЗНЕС С АНГЛИЙСКИ Е ХИТ ЗА СТУДЕНТИТЕ

Станислав ДИМОВ

– Проф. Статев, има ли новости в кандидатстудентската кампания на УНСС?

– Поради големия интерес увеличаваме двойно бакалавърските програми с обучение на английски език – от пет стават десет. В тях ще приемем общо 400 студенти. Новите са „Администрация и управление“, „Бизнес икономика“, „Интелектуална собственост и бизнес“, „Икономика на туризма“ и „Икономика на околната среда“. Разкриваме и специалност „Медия икономика“. От тази година за първи път въведохме електронни кандидатстудентски изпити по чужди езици.

През последните няколко години в УНСС за едно място в специалност „Право“ се състезаваха по 8 -10 кандидат-студенти. Затова академичното ръководство реши да увеличим приема от 150 на 260 студенти.

Разширяваме дистанционната форма на обучение. Миналата година приехме първите дистанционни бакалаври в София, а от есента ще обучаваме 100 студенти в регионалния център за дистанционно обучение в Пловдив. Увеличаваме и приема в регионалния център за дистанционно обучение в Хасково. Но искам да подчертая, че това, което запазваме в бакалавърската кандидатстудентска кампания, е не по-малко важно. УНСС е сред малкото български университети, в които се влиза единствено с успешно издържан кандидатстудентски изпит. С матура не приемаме. Освен това запазваме високия праг на „входа“ – приемаме документи само на кандидат-студенти, които имат минимален бал „добър“ от дипломата за средно образование.

Огромен е интересът към магистърските ни програми – само през септември миналата година приехме повече от 3000 студенти, които се обучават в 82 специалности, в осем от които обучението е на чужд език. Имаме две съвместни магистратури – „Европейски бизнес и финанси“ и „Международен бизнес и мениджмънт“ – с английския университет Нотингам Трент. От есента започва съвместна триезична магистърска програма „Международен туризъм“ с френски университет. Обучението ще бъде на български, английски и френски език. Завършващите тези програми получават дипломи от УНСС и от съответния чуждестранен университет. В момента водим разговори и с други европейски висши училища за съвместни магистратури.

От учебната 2013/2014 г. започва обучението по 15 нови магистърски програми. Тези, които работят, предпочитат дистанционна форма на обучение, в която предлагаме 11 специалности. В професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ имаме специални магистърски програми за професионални бакалаври.

– Колко студенти ще бъдат приети през новата учебна година?

– 4179 (от тях 550 в дистанционна форма), които ще се обучават в 40 бакалавърски програми. Традиционно най-много ще бъдат първокурсниците в професионално направление „Икономика“ – общо 3045 в редовна и дистанционна форма.

– Каква е причината за увеличението на студентските такси?

– Преди 2009 г. размерът на държавната субсидия за един студент беше 963 лв., а размерът на таксите -1/3 от нея. После издръжката беше намалена до 693 лв. (студентските такси можеха да се повишат до 1/2 от тази сума), в резултат на което бюджетът на УНСС беше „орязан“ с 5 млн. лв. През миналата година, без диалог с ректорите и студентските съвети, с промени в Закона за висше образование се даде възможност студентските такси да се покачат до 2/3 от сумата за издръжка. Тогава проведох разговор с представителите на студентския съвет и решихме да не увеличаваме таксите.

За съжаление през тази година размерът на субсидията не беше увеличен. В същото време основните ни направления – „Икономика“ и .Администрация и управление“, в които учат близо 90 на сто от всички студенти, останаха с най-ниската субсидия във висшето образование. Това наложи таксите да бъдат увеличени. Студентският съвет и представителите на протестиращите разбраха, че нямаме друг полезен ход. Обедини ни убеждението, че дори в условията на криза УНСС трябва да се развива. Нещо повече, по тяхно предложение стигнахме до общо принципно становище – в бъдеще да предлагаме таксите да се повишават с годишния размер на инфлацията.

Студентите са информирани, че парите от увеличението, които са няколкостотин хиляди лева, ще се използват за усъвършенстване на качеството на обучението, продължаване на електронизацията, за ремонта и оборудването на учебните зали с модерна техника, т.е. за поддържането на съвременна учебна среда, отговаряща на европейските стандарти. Академичното ръководство не може да си позволи компромиси в това отношение.

– Кога планирате да се въведе изцяло електронно провеждане на изпитите?

– Електронизацията на учебния процес е многопластов феномен, който обхваща всички процеси от кандидатстването до дипломирането на студента, в т.ч. извършването на редица административни услуги. Всички изпитни резултати се изпращат в електронните .досиета“ на студентите – бакалаври и магистри, както и в системата уебстудент (система за електронен достъп на всеки студент до всички данни, свързани с неговото обучение). Тези от студентите, които искат, могат да получават в реално време „електронните“ си оценки чрез SMS на мобилните си телефони.

В скоро време ще приключи проект, който се реализира в два факултета, за цифров подпис на въвежданите семестриални изпитни оценки от електронни протоколи. Преподавателят прави цифрово подписване на въведените резултати от изпит, като използва свой личен УНСС сертификат и ключове, след което тези оценки автоматично се разнасят по електронните „досиета“ на студентите. В скоро време тази практика ще бъде въведена и в останалите факултети.

Що се отнася до електронните изпити, тяхното провеждане се основава на идеята, че в бакалавърска степен се усвоява утвърдено знание и целта е да се провери дали и в каква степен то е усвоено. Започнахме преди четири години с електронно изпитване на студентите от първи и втори курс, като постепенно въвеждахме системата за трети и четвърти курс. Вече има две катедри, които организират и електронни държавни изпити.

Искам да подчертая, че електронни изпити се провеждат по предложение на преподавателя, който води дисциплината, и с решение на съответната катедра, а не по разпореждане на академичното ръководство. Прави впечатление, че докато в началото имаше известен скептицизъм у доста колеги, сега вече процесът набира скорост и все повече преподаватели искат да провеждат електронни изпити. Тестовият център, който е с 200 компютъра, вече се „задъхва“ и затова планираме изграждането на втори.

Огромното предимство на електронния изпит е, че той изключва какъвто и да е субективизъм и студентът може да се „сърди“ само на себе си или на компютъра.

– Има ли статистика дали електронните изпити са по-предпочитани от хартиените?

– При семестриалните и държавните електронни изпити няма възможност за избор, няма и проблем, защото всичките ни студенти са компютърно грамотни. Избор има при електронните кандидатстудентски изпити и броят на желаещите да се явят на тях нараства.

Преди четири години, когато проведохме първите електронни кандидатстудентски изпити, мислехме, че младите хора ще се откажат от хартиените тестове, но се оказа, че не е така. Данните показват, че почти поравно се разделят тези, които предпочитат компютъра, и тези, които предпочитат хартията. Голяма част се явяват и на двата варианта. Освен това според европейската стратегия за учене през целия живот, която прилагаме в УНСС, на кандидатстудентски изпит се явяват и по-зрели хора, предпочитащи хартиен изпит. Затова смятам, че няма да бъде коректно към желаещите да учат в УНСС да преминем само към електронни кандидатстудентски изпити, защото идеята е да създадем максимални възможности за тях както във времето, така и във формите на провеждане на изпитите. Нашата цел е да приемаме най-подготвените, знаещи и можещи млади хора.

– Колко кандидати са минали до момента на предварителните изпити?

– Предварителни електронни изпити в УНСС се провеждат всеки месец от октомври до юни включително (с изключение на януари). През юни е последната, девета сесия. Имаше и две предварителни изпитни сесии на хартиен носител. От 17 юни до 3 юли ще се приемат документи за редовната сесия. Досега на предварителните изпити в двата формата – електронен и хартиен, са се явили 9748 кандидат-студенти.

– По колко кандидати традиционно се борят за място в УНСС?

– За най-предпочитаните поднаправления – „Финанси, счетоводство и контрол“ и „Икономика и управление с преподаване на английски език“, се състезават по 5 до 7 кандидати за едно място, а за „Право“- от 8 до 10 кандидати.

* * *

Това е той:

– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

– Бил е първият зам.-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си

– Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България“

– Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки.

Телеграф – 13 стр., 13.05.2013 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:

БИЗНЕС С АНГЛИЙСКИ Е ХИТ ЗА СТУДЕНТИТЕ

Станислав ДИМОВ

– Проф. Статев, има ли новости в кандидатстудентската кампания на УНСС?

– Колко студенти ще бъдат приети през новата учебна година?

– Каква е причината за увеличението на студентските такси?

– Кога планирате да се въведе изцяло електронно провеждане на изпитите?

– Има ли статистика дали електронните изпити са по-предпочитани от хартиените?

– Колко кандидати са минали до момента на предварителните изпити?

– По колко кандидати традиционно се борят за място в УНСС?

* * *

Това е той:

– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

– Бил е първият зам.-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си

– Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки.

2013-04-24 - 11:01

Монитор – 14, 15 стр.

24.04.2013 г.

Проф. д. ик. н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Таксите ще се определят от размера на инфлацията

Мила МИШЕВА

– Проф. Статев, въпреки студентските протести увеличихте таксите. Защо не отстъпихте?

– Този въпрос излишно се преекспонира и за да го изясня, ще се върна малко назад. Преди 2009 г. размерът на таксата беше 1/3 от сумата, която държавата даваше за издръжка на един студент. Това съотношение беше горе-долу приемливо, защото такава трябва да е логиката на Закона за висшето образование – държавата да поема издръжката на студентите, а те да плащат символично някаква сума. С времето обаче тази логика се изкриви.

В нашия университет основните направления са „Икономика“ и „Администрация и управление“, в които учат близо 90 на сто от всички студенти в УНСС. Но те са с най-ниско финансиране – за тях държавата плащаше по 963 лв. за студент, а таксите бяха съответно една трета от тази сума – 321 лв. През 2009 г. започна кризата и издръжката беше намалена до 693 лв., за сметка на което студентските такси можеха да се повишат до 1/2 от тази сума. В резултат на това бюджетът ни беше намален с 5 млн. лв. И изведнъж през миналата година, без да се вземе мнението на ректорите и на студентските съвети, с промени в ЗВО се даде възможност студентските такси да се покачат до 2/3 от сумата за издръжка. Тогава проведох разговор с представителите на студентския съвет на УНСС. Разбрахме се, че няма да вдигаме таксите до 2013 г.

– Да, но много от студентите ви, които не са представители на студентския съвет, протестираха.

– Не мисля, че когато протестират 200 студенти, те изразяват мнението на 20 хиляди свои колеги. Увеличението на таксите ще увеличи приходите ни с няколкостотин хиляди лева. Студентите са информирани къде ще отидат тези пари – за усъвършенстване на качеството на обучението, продължаване на електронизацията, за ремонта и оборудването на учебните зали с модерна техника, т.е. за поддържането на цивилизована среда за нашите студенти, отговаряща на европейските образователни стандарти. УНСС обучава елита на нацията и не можем да си позволим компромиси в това отношение.

– Ще продължите ли политиката си на покачване на таксите и през следващи години, ако държавата не увеличи финансирането на университетите?

– Отново с представителите на студентския съвет и две трети от представителите на протестиращите, които приеха увеличението на таксите след разговори с академичното ръководство, взехме решение, че оттук нататък таксите ще се повишават с годишния размер на инфлацията. Държа да отбележа – това е предложение на студентите. Радвам се, че те разбират необходимостта от развитие на университета въпреки ограничения финансов ресурс.

– Какъв е план-приемът ви за следващата учебна година?

– УНСС ще приеме малко над 4000 студенти в бакалавърска степен, което е с около 400 повече спрямо миналата година. Една от причините за това са новите бакалавърски програми. Освен сегашните пет въвеждаме още пет специалности, които ще се изучават на английски език: „Администрация и управление“, „Бизнес икономика“, „Интелектуална собственост и бизнес“, „Икономика на туризма и „Икономика на околната среда“. В тях ще се обучават общо 200 студенти. Целта ни е с тях да привлечем повече чуждестранни студенти. Това е прекрасна възможност и за нашите възпитаници, които могат да продължат образованието си на по-ниски цени по съвместни магистърски програми в чуждестранни университети, с които имаме подписани договори.

– Таксите за специалностите на английски език по-високи ли ще бъдат?

– Не, те са същите, каквито са еквивалентите им на български език. Въвеждаме и една нова специалност на български език – „Медия икономика“, в която ще бъдат приети 50 студенти. В нея ще се подготвят специалисти в областта на мениджмънта на различни нива в медиите, независимите регулаторни органи, публичната администрация и пр. Неведнъж медиите са ни подсказвали, че имат нужда от повече икономисти и администратори и нашата идея е да запълним тази липса. Предвиждаме сключването на договори за стажантски програми с представители на медийната индустрия.
Друга новост през предстоящата учебна година е увеличението на приема от 150 на 260 студенти в специалност „Право“, за която през последните години се състезават 8-10 кандидати за едно място.

След като спечелихме проект за 800 хил. лв. за развитие на дистанционното обучение, решихме да разширим приема. Стартираме пилотен проект за прием на 100 студенти бакалаври в Пловдив, където досега предлагахме само магистърски програми.

– В кои специалности?

– В направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“.

– Всяка година разширявате специалностите, които се изучават дистанционно. Алтернатива ли е дистанционното обучение за кандидат-студентите?

– Преди няколко години студентският съвет направи проучване, което показа, че повече от половината от студентите в бакалавърските специалности работят – някои от тях почасово и могат да учат редовно. Но има и такива, за които това е невъзможно. Затова увеличаваме приема в тази съвременна форма на обучение. През миналата година разкрихме 300 места за дистанционно обучение в София и те бяха успешно запълнени. Ще приемем и 150 студенти в нашия Регионален център за дистанционно обучение в Хасково.

– Как върви кандидатстудентската кампания? Казвате, че разкривате повече места, но випускът дванадесетокласници е по-малък, не се ли притеснявате, че няма да си запълните местата?

– През последните години УНСС е един от малкото университети, който успява да си запълни местата, и то при положение че не приемаме по диплома, а само след успешно положен кандидатстудентски изпит. Броят на кандидатите на предварителните изпити е повече от планирания прием – 7000 срещу 4000. Това ме кара да бъда оптимист, че и тази година няма да имаме проблем със запълването на местата си.
– Предварителните изпити в УНСС и тази година са всеки месец до юли, а кандидат-студентите могат да изберат да кандидатстват с най-високата изкарана оценка. Не намалява ли това конкуренцията?

– Спомням си времето, когато за всеки изпит се теглеше тема. Тогава пред централния вход се събираше огромно развълнувано множество от майки, бащи, роднини от всички градове, които очакваха каква тема ще се падне. Не по-малко притеснени бяха и кандидат-студентите.

Намерихме решение на този проблем чрез въвеждането през 2006 г. на единните приемни изпити – тестове по подобие на SAT – „вход“, който е практика във всички престижни университети в света. По този начин сложихме край на зубренето на теми и елиминирахме субективизма при оценяването. Следващата стъпка, която предприехме, беше въвеждането на електронните кандидатстудентски изпити, които се провеждат всеки месец от октомври до юни включително и са напълно равностойни на хартиените тестове.
Сега кандидатите в УНСС имат три възможности – да се явят на тестове на хартиен носител, на електронни тестове или и на двата. В университетския тестови център за всеки от тях компютърът генерира индивидуална съвкупност от въпроси непосредствено преди началото на изпита.

Кандидатстудентският изпит е важно изпитание и едно по-емоционално дете може да не даде най-доброто от себе си заради притеснение или някаква извънредна ситуация в деня на изпита. Затова смятам, че младежите трябва да имат право на повече от един шанс, който им даваме с предварителните изпити. Не мисля, че това намалява конкуренцията. Напротив, по този начин приемаме най-добрите студенти – тези, които мечтаят да учат в УНСС и имат мотивацията да се явят няколко пъти на изпит.
– Рязкото увеличаване на професорите ни е една от най-дискутираните теми в момента от научната общност. От какви промени според вас има нужда Законът за академично развитие?

– Преди приемането на закона имаше негативни нагласи към Висшата атестационна комисия (ВАК). Ако сега се стигне до промени, те следва да се предхождат от задълбочен, детайлен анализ на всички позитиви и негативи въз основа на натрупания опит в академичната общност. Не мисля, че най-добрият вариант е да се върнем към нов вариант на ВАК. Може би законът има нужда от промени и затова на последното заседание на Съвета на ректорите се разбрахме до края на април да събираме предложения за неговото усъвършенстване.

Моето убеждение е, че всеки университет трябва да създаде своя система от високи критерии за академично развитие съобразно своята специфика. УНСС вече има такава система, която непрекъснато усъвършенства. Когато беше приет новият закон, завишихме критериите за придобиване на академичните длъжности. Създадохме точкова система за подбор, както и 38 качествени критерия, разпределени в четири групи: за качеството на преподаването, за качеството на изследователската дейност, за приноса за развитието на УНСС в университета и за приноса за името и престижа на университета извън него. По този начин се формира комплексна оценка. Подходът е изключително взискателен и категорично елиминира какъвто и да е „случаен“ избор. По този начин се дава възможност за академично израстване на най-подготвените и най-изявените колеги.

Монитор – 14, 15 стр., 24.04.2013 г.

Проф. д. ик. н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Таксите ще се определят от размера на инфлацията

Мила МИШЕВА

– Проф. Статев, въпреки студентските протести увеличихте таксите. Защо не отстъпихте?

– Да, но много от студентите ви, които не са представители на студентския съвет, протестираха.

– Какъв е план-приемът ви за следващата учебна година?

– Таксите за специалностите на английски език по-високи ли ще бъдат?

– В кои специалности?

– В направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“.

2013-04-15 - 08:42

в. „БАНКЕРЪ“, 12.04-19.04.2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и член на УС на БНБ, пред в. „БАНКЕРЪ“:
Не е време за данъчни промени

Целта на банките е да правят печалба, а не социален патронаж

Петър Илиев

– Проф. Статев, какво финансово и икономическо наследство остави последното избрано от Народното събрание правителство – това на Бойко Борисов?

– Предстоят избори и няма да бъде коректно да правя такъв анализ. Но ще отбележа, че всяко ново правителство заварва някакво наследство и оставя такова. Затова тези, които идват на власт, не трябва постоянно да се фокусират върху наследството, оставено от предишните, а да осъществяват своята програма за управление.

Една от основните функции на всяко правителство е да създава и гарантира стабилност във всички сфери, най-вече в икономиката и финансите. Парите обичат спокойствието и сигурността – тогава нарастват най-бързо. Държавата трябва да е перфектният икономически агент и платец, за да дава пример на всички останали, а и да има моралните основания да изисква същото от тях. Когато държавата изисква от фирмите коректност, но самата тя не е коректна към тях, това води до некоректност и между самите фирми, увеличава се междуфирмената задлъжнялост и т.н. Ако предишното правителство бе емитирало едномилиардния евров заем още с идването си на власт и своевременно се беше разплатило с бизнеса, днешната икономическа среда щеше да е значително по-добра особено за дребния и средния бизнес, който е социален буфер в кризисни времена.

– С наближаването на изборите отново бе повдигнат въпросът за устойчивостта на валутния борд. Каква е причината, според вас, преди избори или в сложни икономически ситуации винаги да се появяват съмнения за стабилността на борда и за необходимостта от него?

– Устойчивостта и стабилността на паричния съвет у нас не може да бъде поставяна под съмнение. Във вече близо шестнадесетгодишната му история няма период, през който системата на паричния съвет да не е действала по правилата на приетия за целта закон и неговото покритие да е падало под 100 процента. Дори сега покритието, което БНБ осигурява по закон, надхвърля 160 процента. Преди няколко години направих едно мащабно изследване на българската икономика („Финансово развитие и икономически растеж: пътят на България 1991-2006 г.“), което показа, че българската икономика се държи много по-пазарно в условията на паричен съвет (след средата на 1997 г.), отколкото преди това. Това означава, че в нашата икономика е много по-добре да работят дългосрочни регулации (като паричния съвет), отколкото дискреции (непрекъснати различни промени в икономическата политика) или свободен пазар без намеса на държавата.

– Стабилността на валутния борд обаче бе поставена под съмнение не само от политици, но и от ваши колеги икономисти, които освен всичко друго са и преподаватели…

– Това е разбираемо, защото ученият трябва винаги да се съмнява – в случая дали няма да е по-добре без паричен съвет. Академичната дискусия е начин да се убедят всички, че това е най-доброто решение. Но когато това се пренася в публичното пространство и трови финансовия климат, не го приемам и винаги съм се противопоставял. Още повече че апологетите на отричането на паричния съвет нямат сериозен практически опит във финансовата и банковата система, както и в управлението на реалната икономика, и не могат да предложат по-добра макроикономическа рамка за България без неговото функциониране.

Основният аргумент против борда обикновено е, че през изминалите години от съществуването му се е натрупала инфлация, която е довела до надценяването на лева спрямо другите валути и това пречи на износа. Но ако това беше така в кризисните години, които преживяваме, нямаше да има увеличение на българския износ, на което сме свидетели.

Има и други аргументи, които може да бъдат оборени – не само теоретично, но и емпирично. Истината обаче е една: с приемането на закона за паричния съвет и фиксирането на лева към германската марка в съотношение 1:1, а впоследствие автоматично към еврото – 1.95583:1, ние възприехме този курс като „валутна котва“. Това ще рече, че всички останали макроикономически променливи ще се „настройват“ по него, а не обратното – той да е променлива величина.

Несериозно е да коментирам, че има вътрешни и външни корпоративни интереси от промяната на курса или отмяната на цялостната система на паричен съвет с елементарната цел – финансови облаги. Предполагам, че спомените от кризата 1996-1997 г. още са живи и никой не желае отново подобно „преструктуриране“ на личните и корпоративните активи.

– През последните четири години в общественото пространство не престава да се говори за лошите банки, които съсипват бизнеса с високите лихвени проценти. Какъв е вашият коментар по този злободневен въпрос?

– Това „демонизиране“ на банките у нас е някакъв вид чуждопоклонничество към инициативи, зародили се в друг тип икономики при други условия. То подражава на движението „Окупирай Уолстрийт“. Световната финансова и в частност банкова криза нямат генезис у нас. В България не е възможен американски вариант на ипотечна криза. Българската банкова система е добре капитализирана и структурирана. Обемът на банковите активи (82 млрд. лв.) у нас е съпоставим с брутния вътрешен продукт (78 млрд. лв.), техните структури са нормални и всякакви „кипърски“ и други варианти на банкова криза са изключени. Трябва да се отбележи, че банките в България – както всички фирми и граждани – понасят солидарно загубите от кризата и въпреки това запазват своята стабилност. Напомням, че кризата у нас дойде не от финансовия и банковия сектор, а от реалната икономика. И именно от реалната икономика трябва да тръгне и възстановяването. Според посоченото мое изследване причинността в българската икономика е от реалния към финансовия сектор, а не обратно.

Що се отнася до „високите“ лихвени проценти, те са високи, сравнени с други страни или с периода преди кризата у нас. Но тяхната големина зависи от цената на ресурса, която зависи от лихвата по депозитите и лихвите, по които банките се финансират и рефинансират, плюс процент рискова премия, плюс процент банкова печалба. У нас ресурсът е относително скъп, защото българските банки не могат да се финансират нито от ЕЦБ, нито от БНБ, а по принцип нямат и пряк достъп до евтини международни финансови пазари. Рисковата премия също не е ниска поради нестабилната бизнес среда. И всичко това води до по-високи лихви.

Оттук нататък два са начините да се намалят лихвите по кредитите: да се намалят лихвите по депозитите и да се създаде слаборискова бизнес и подходяща финансова среда в държавата. В крайна сметка банките са търговски дружества, чиято цел е да правят печалба, а не социален патронаж. Що се отнася до собствената им печалба – тя е почти „изпилена“, защото основната задача на банките е да защитават вложителите си. Тъй като в кризата нараства броят и съответно процентът на необслужваните кредити, банките са задължени да отделят провизии за тях, което допълнително ги натоварва. Но пак повтарям, водещо за банката е защита на вложителя, а не толериране на кредитополучателя. Банката не насилва никого да вземе кредит, но когато той го е взел и се е подписал под определени условия, трябва да ги спазва. Има съдебни процедури и ако банката е нарушила правилата, тя си плаща за това.

– Банките твърдят, че не отпускат кредити, защото има дефицит на платежоспособни клиенти. Пред какви трудности е изправен бизнесът в момента според вас?

– Отново опираме до рисковата финансова и бизнес среда. Вашият въпрос за платежоспособните клиенти се отнася за личните потребителски и ипотечни кредити, при които наистина човекът или семейството трябва да докажат достатъчно доходи по съответна методика, с които ще могат да изплащат заема нормално.

– Не само за гражданите. Питам и за бизнеса…

– Що се отнася до бизнеса, там въпросът не е да се намерят платежоспособни клиенти, а печеливши проекти. В кризисни времена те са малко. Търсят се предимно допълнителни оборотни кредити, защото в условия на криза оборотните пари се „изяждат“ при невъзможност вече взети заеми да се обслужват редовно. От това страда основно малкият и средният бизнес.

Нарастването на спестяванията по време на криза не е от по-голямата склонност към спестяване на домакинствата, а основно от отказване от дребен и среден бизнес. Може би в това отношение държавата следва по-сериозно да помогне чрез Българската банка за развитие. Но все пак състоянието на бизнес средата е от водещо значение.

– Предизборната надпревара извади на бял свят различни концепции за реформи в сега съществуващото данъчно облагане. Заговори се за възстановяване на прогресивно подоходно облагане, за въвеждане на семейно подоходно облагане и дори за облагане на домакинствата, а не на отделните граждани. Има ли рационални моменти в тези идеи?

– Според мен сега не е време за данъчни промени. По време на криза по принцип не се правят данъчни промени. Що се отнася до прогресивното облагане, нали го отрекохме съвсем скоро с „плоския“ данък, който получи висока оценка у нас и в чужбина? За мен призивите за неговата отмяна са чист популизъм и не почиват на сериозни разчети. Добре е да се сетим за скорошните отрицателни ефекти във Франция и Гърция. Що се отнася до семейното подоходно облагане, тук работата е по-сериозна, защото у нас няма правна дефиниция за семейство или домакинство. При това положение какво се цели с идеите за подобен данък – още повече да се намалят сключваните бракове или да се увеличат рязко фиктивните разводи? Една такава промяна в данъчното облагане ще бъде пряк опит да се решават икономическите и социалните проблеми на обществото не с производство, не със създаване на повече блага, а с разпределение и преразпределение на малкото, което имаме. Убеден съм, че не е това пътят, а и едва ли ще доведе до значимо увеличаване на бюджетните приходи. Докато косвените отрицателни ефекти са много и трудни за прогнозиране и изчисляване.

По-добрият вариант е да не се пипа данъчното законодателство, а да се създадат по-добри и по-сигурни условия на хората да се трудят и да правят бизнес.

– Според вас какви ще са в икономическо отношение следващите две години, които ни очакват?

– Винаги съм се старал да бъда оптимист и реалист. Затова повече ми харесва хипотезата за устойчиво управление и икономически растеж, макар и скромен. И ми се ще тя да е действаща за четири години напред. Политическата нестабилност, както показват данните за нашите съседи, е лошо нещо. Тя не води до по-добри решения, а до икономически загуби, до икономическа демотивация, до социална атрофия на обществото. Нека си пожелаем разумен парламент със стабилно работещо правителство.

***

Стати Статев е доктор на икономическите науки, професор по макроикономика и политическа икономия. Член е на управителния съвет на Българската народна банка от юни 2004 година. През 2010-а получава втори шестгодишен мандат. От 2011 г. е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Заемал е почти всички ръководни постове в академичната йерархия на УНСС.

2013-04-02 - 13:49

ТВ7, „ Добро утро, България!”, 2 април 2013 г.

Има ли опасност за банковата система в България и защо БСП издигна финансист за премиер

проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Емил Хърсев – финансов анализатор

Водещ: Добре дошли отново в нашето студио. В следващите минути един интересен политико-икономически разговор. Вложителите в кипърските банки може да загубят 60% от влоговете си. Трябва ли да бъдат спокойни за спестяванията си българските граждани? И възможно ли е да се повтори сценария от 1996 година?

Водеща: В контекста на случващото се в Европа, БСП номинира за премиер бившия финансов министър Пламен Орешарски. От финансист ли се нуждае България в кризата? За това ще говорим сега с нашите гости – финансовия анализатор Емил Хърсев и ректора на УНСС проф. Стати Статев. Добро утро.

Емил Хърсев: Добро утро.

Стати Статев: Добро утро.

Водещ: Добро утро.

Водеща: С кой от двата въпроса си избирате да започнем? Да бъдем ли спокойни за спестяванията си? Те, защото са много големи, за това много ни вълнува.

Емил Хърсев: В настоящия момент няма нещо, което да ни заплашва непосредствено. Но трябва да направим задължително изводите от кипърския случай, защото той е изключително показателен. Той показва, че тройката – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ), Международният валутен фонд (МВФ), няма да се спре пред никакви закони – национални и европейски, за да наложи финансова стабилност на всяка страна в Еврозоната и в ЕС. Като условие, за да подпомага изобщо излизането от една дългова криза, на която и да е национална държава. Сега заради дълговете на гръцкото и кипърското правителство са отнети, конфискувани, на индивидуална база, банка по банка, се договаря каква част от парите на спестителите, на вложителите в банките да се изземат. В Кипър хубавото на ситуацията е, че има голям дял на чуждестранни вложения – руски…

Водещ: Руски основно, нали?

Емил Хърсев: На второ място английски, веднага след руските, едва на трето място идват местните, кипърски вложения. Т.е. тук има чуждо имущество, което може да се отнеме в полза на кипърското правителство. В България обаче и във Франция няма такова чуждо имущество. Там, ако се наложи в страни като нашата и в страни като Франция, да се извършва подобно спасяване, най-вероятно тройката ще посегне пряко върху имуществото на гражданите. Което означава примерно, еднократен данък върху всички недвижимости – 40%. По какво се различават вложенията в банки от недвижимото имущество? Различни видове активи, просто малко по-бавно ще се събере този данък, защото наполовината ще трябва да ни отнемат жилищата, за да ги продадат.

Водещ: Как точно ще се случи това в нашите условия?

Емил Хърсев: Как се случи в Кипър? Видяхте нали – две седмици затваряме всички банки и това е. След това нямаш право да изнесеш собствените пари извън страната. На границата – пребъркват, събират пари, ценности. Случвало се е. извинявайте, но именно в Русия конфискуваха 100% от собствеността, в България кооперираха 100% от собствеността и отнеха около 40% от собствеността през 1947 г.

Водещ: Добре де, ама това прилича на едно друго нещо – там само кафявите униформи им липсват.

Емил Хърсев: Значи тези са били по-скоро с червени, това не е кафяв подход, този е червен. Но и това е правено. Виждате, че това днес се прави – заобикаля се парламентът. Парламентът на Кипър гласува против тази мярка, въведена като данък. Рикошетът се върна сега около парламента – сега договаряме банка по банка, ама, няма да му викаме данък, а ще му викаме замяна на депозити срещу акции в банката от един клас, който струва в момента нула евроцента, може би ще стигне до 5-6 евроцента на евро цена.

Стати Статев: Тези неща, които стават в Кипър, са теоретически възможни, но практически невъзможни в България.

Емил Хърсев: Дано.

Стати Статев: И това го знаем. Колегата Хърсев го знае, защото имаме достатъчно покритие.

Емил Хърсев: Може би обаче не само за покритието. Покритието е едно. Само за да кажем кои са условията, за които всеки трябва да внимава и просто да вика веднага, щом види. Значи първото нещо, разбира се, е да не се пипа по никакъв начин независимостта на централната банка и начинът, по който се управлява валутния резерв на страната, защото той е гаранция, че няма как да възникне този държавен дълг. Второ, защита на местните банки, на националните банки тези, които са под контрол на националния капитал. Една прогноза – ще видите, че точно до две години от Кипър всички чуждестранни банки ще изчезнат. Те ще излязат от Кипър, вижда ли сме го и на други места.

Водеща: Притеснявате ли се, проф. Статев? Така ли смятате, че ще…

Стати Статев: Аз мисля, че това, което казва колегата Хърсев, е правилно, защото парите, ние добре го знаем, обичат спокойствието. И тъй като ще говорим вероятно и за премиери, както споменахте, мисля, че е крайно време държавата да влезе в една от основните си функции – тя е гарантиране на стабилност. Ние имаме…

Водещ: Те три години и половина ни убеждаваха, че сме център на стабилността.

Стати Статев: … парична стабилност. Момент, ще кажа какво имам предвид. Ние имаме парична стабилност. Нека да създадем и фискална стабилност. Ние може да я имаме на хартия, аз говоря за това, което е в пространството. Основната роля на държавата е да създава стабилност. Не може непрекъснато в пространството да летят някакви идеи, които после се оказва, че не са такива, след това се променят. Държавата трябва да бъде перфектният платец, перфектният икономически агент, перфектният контрагент.

Емил Хърсев: И да се простира според чергата си.

Стати Статев: Не е нужно да казвам какво се случва, когато държавата като контрагент не си изпълнява задълженията. Или когато не спазва каквито и да е други поети законово, чрез приети закони задължения. Т.е. искам да пожелая на следващото правителство, каквото и да е то, да бъде стабилно и икономически държавата да генерира стабилност. Тя да е перфектният икономически агент. Така, както имаме генерирана от централната банка перфектна парична стабилност. И тогава бизнесът наистина ще тръгне да работи. Няма как да искаме да работи бизнесът при една непрекъснато генерирана нестабилност.

Водеща: Такава ли е в момента всъщност? И може ли финансист да оправи ситуацията, както се предполага, че следващият премиер може да бъде и финансист?

Стати Статев: Не е лошо следващият премиер да бъде финансист. И би било добре да се обърне внимание на тази стабилност. Но какъвто и да бъде премиерът, има нужда от спокойствие, защото тези сътресения, които се случват около нас, при едно наистина добро спокойствие, един наистина добър бизнес климат в страната, едно гарантирано икономическо спокойствие би довело част от тези пари, за които говори и колегата Хърсев, че те ще тръгнат да търсят по-спокойни места, би довело част от тези пари при нас.

Водещ: Звучи добре. Вие познавате достатъчно добре кандидат-премиера на БСП – господин Орешарски, може ли да направим едно сравнение между него и Бойко Борисов? И да ни кажете три неща, в които според вас господин Орешарски би бил по-добър премиер от досегашния.

Стати Статев: Аз не бих се наел да правя сравнения, защото сравнения се правят, когато имаме практика. Ако примерно господин Орешарски беше изкарал един мандат като премиер, тогава вероятно и политолози биха се заели да правят тези сравнения. Но бих могъл да кажа мои впечатления за Пламен Орешарски като започна от това, че ми е бил студент преди много години. Той беше в първата студентска група, която поех като асистент. И за последно двамата бяхме заместник-ректори, преди той да стане министър. Това е един изключително подготвен човек в теоретичен и практически план, човек на действието, човек, който си държи на думата, който провежда много добре всяко едно решение и политика, която набележи. И аз мисля, че неговото поведение като финансов министър в продължение на четири години доказа това. Самият той води курс по инвестиции и ни показа на практика като финансов министър от 2005 до 2009 г., че може да прилага това, което знае за инвестициите и на практика.

Водеща: Колко това ще му помогне обаче, ако бъде премиер?

Стати Статев: … и след като е номиниран за премиер, ако прочете добре този курс по инвестиции така, както го чете през 2005-2009 г., или поне като част от това се върне, което беше в България в този период в новите условия, мисля, че ще генерираме поне част от растежа, който имахме тогава и ще се върнем отново на един тренд, който е необходим на нашата икономика.

Емил Хърсев: Основното в теорията на инвестициите е да имаш чувство за растежа и за темпа на растеж и да сравняваш проекти, за да разбереш от кой проект парите ще пораснат повече. Но според мен преди да стигнем до растежа е много важно да сме сигурни, че градим върху здрава база, иначе потъването, от което никой не е застрахован може да се окаже много по-голям риск, отколкото бихме спечелили от един растеж. Заради това аз изключително се притеснявам от случващото се през последните седмици, от наистина напълно реални опити да се предлагат идеи, като например дайте сега да клатим дървото да съсипем български банки, защото видиш ли ги чуждите били по-хубави, дайте да вземем едни пари отвън и да ги изядем – директно.

Водещ: Това май заглъхна с това дайте да ядем…

Емил Хърсев: Въобще не е заглъхнало. Отворете седмичната преса и ще видите седмичниците със страхотни глупости, пълни 50% от тях.

Водеща: Умишлено ли се прави и кой има интерес всъщност, за да се случи това, кой има интерес?

Емил Хърсев: В теориите на конспирациите не съм добър, не го знам това, има специалисти по този въпрос…

Водеща: То не е нужно да правиш конспирации, нужно е да имаш информация. Вие предполагам, че разполагате с такава, виждате, че има някакви неща можете да го анализирате.

Емил Хърсев: Не, не даже, честно казано, въобще не ме интересува кой има интерес, важното е, че има хора, които имат интерес да съборят нещо стабилно, все ми е едно кои са тези хора. Ние не трябва да им позволим, ние не трябва да позволим един дефицитен бюджет, защото този дефицит ще го плащаме ние с вас, всеки един от нас и виждате, че новата мода в Европа…

Водещ: Че и децата ни сигурно.

Емил Хърсев: … е тази да закрепостяват гражданите обратно към съответната национална икономика и директно на данъкоплатеца, конкретния данъкоплатец да записват задължението за неговата държава, включително и за банковата стабилност и за всичко. Има опасност наистина да платим този път на глава от населението държания дълг, който може да се натрупа лекомислено и с невероятно бързи темпове. Виждал съм как става това, примерно в интервал 1985-1989, да речем, година. Ние щяхме да строим втора България, всъщност ние натрупахме един дълг, който…

Водеща: Слава Богу към момента не се говори за заеми или поне нетолкова усилено. Доколко в условията…

Емил Хърсев: Значи, не се говори за заеми, но дефицитът той автоматично е заем. Въпрос на време кога той ще се трансформира в един класически, облигационен или някакъв друг модел.

Водещ: Понеже се връщате назад във времето конкретен въпрос имам. Може ли сценарият от 1996 г. да се повтори сега при положение, че все пак има валутен борд, на който всички се уповаваме?

Емил Хърсев: В следващите 6 месеца – изключено. Но да се повтори – всяка глупост може да се повтори безкраен брой пъти…

Водещ: Защо само 6 месеца давате толеранс?

Емил Хърсев: Толкова е времето, за което не биха могли да свършат, за по-малко няма да успеят да го направят.

Водещ: Така. Казвате 6 месеца, веднага искам да ви покажа нещо. Това е на първа страница на „Преса” разпределението на депутатските места, ако прогнозата, която е дадена в момента, се сбъдне. Тези числа показват, че на практика няма как да има управляващо мнозинство – нито ГЕРБ могат сами да управляват, нито БСП дори с ДПС могат да управляват, тройни коалиции едва ли биха се получили, както преди. Та, какво следва от това? Опасявате ли се?

Емил Хърсев: Вижте, във финансите сме свикнали да работим, в смисъл с вероятностни показателни, но все пак е по-добре, когато ще се прави подобна прогноза все пак да говорим по този въпрос на 13-ти, да речем, след изборите…

Водещ: Въпросът е какво би се случило, ако наистина няма как да се сформира кабинет и съответно би трябвало да се насрочат нови избори през есента.

Емил Хърсев: Значи, виждали сме кабинети, които управляват в малцинство в реално…

Водещ: Понеже вие дадохте 6 месеца за това питам дали има някаква…

Емил Хърсев: Казвам, че едно диктаторско мнозинство е в състояние за 6 месеца наистина да съсипе всичко в една страна и ние трябва да внимаваме.

Стати Статев: Е, не мога да се съглася.

Емил Хърсев: Може, може.

Стати Статев: Не бива така да плашим хората.

Емил Хърсев: Хората трябва да знаят, че това, което им се иска сега да го изядат…

Водеща: Кажете какво имате предвид под диктаторско мнозинство.

Емил Хърсев: … в момента има страшен натиск дайте да изядем.

Водеща: Кажете какво имате предвид под диктаторско мнозинство.

Стати Статев: Това е така, но нека си кажем: България е стабилна, нека не се плашим, защото казани и хвърлени в пространството думи тръгват и започват да обрастват. България е стабилна, нека си пожелаем да бъде стабилна. Опасенията, които изразява Емил Хърсев, има в тях и доза вероятност на реалност, споделям ги, но те не могат да бъдат основното. Нека пожелаем да има един кабинет, който…

Емил Хърсев: Разбира се.

Стати Статев: … да създаде добри, стабилни условия, пак залагам на стабилността, да може българинът да се почувства спокоен…

Водещ: Това е хубаво, но това не отрича варианта да знае какво може да го чака.

Стати Статев: … и да работи. Нека не се плашим. Не може за 6 месеца да се съсипе тази стабилност, която имаме. Нямаме време да докажа, че няма как за 6 месеца да бъде съсипан паричният съвет. Няма как и за една година това да стане…

Водеща: Добре, дай Боже това, което казвате, да е вярно.

Стати Статев: …няма как и за година и половина.

Емил Хърсев: Значи, паричният съвет, той никога не може да бъде съсипан и да /…/

Стати Статев: Кой е гарант за стабилността? Няма как да станат тия неща.

Водещ: И последно само наистина да уточним какво значи това диктаторско мнозинство?

Емил Хърсев: Вижте, едно мнозинство, примерно, което излиза с хипотезите „смърт на банкерите”, „да направим мораториум за връщане на заемите”, „да вземем нов държавен заем и да го раздадем, да вземем по хиляда лева месечна заплата”, „да вдигнем пенсиите и да свалим възрастта за пенсиониране” – ето ви. Значи, диктаторските мнозинства могат да се формират и на улиците, виждали сме го това.

Водеща: Не е задължително за тях да откривате…

Емил Хърсев: Да, разбира се…

Водещ: Разбрах ви накъде биете.

Емил Хърсев: Ние това го виждаме, виждаме го от друга страна във вестниците го пишат.Значи, аз изцяло се подписвам под това, което каза проф. Статев – така е, това трябва да си мечтаем. Но нали знаете прословутата фраза на /…/

Стати Статев: Това трябва да го реализираме, не да си мечтаем. Това трябва да направим.

Емил Хърсев: … „Хора, бдете! Бъдете внимателни, защото така се раждат чудовищата.”

Водеща: Прекрасен финал на нашия разговор. Благодаря ви.

Водещ: Ясно, наистина. Благодаря ви много за това участие.

2013-03-26 - 19:48

Проф. Стати Статев:
Реформа без нов Закон за висшето образование е немислима

Проф. д.ик.н. Стати Статев е български учен – икономист и математик, преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Избран е за ректор на УНСС на 19 декември 2011 г. Роден е на 19 юни 1955 г. в гр. Бургас.

АкадемикаБГ/akademika.bg го потърси за интервю по повод новоназначения образователен министър, очакванията за промени от страна на служебния кабинет и проблемът със студентските такси.

– Проф. Статев, какво очаквате от новия образователен министър в рамките на сравнително краткия мандат на служебното правителство?

– Новият образователен министър проф. Николай Милошев нарече мандата си „мини”, но е напълно наясно с неотложните въпроси на образованието и науката, знае какво е необходимо да се направи за времето, през което ще действа служебният кабинет. Радвам, че бързо влезе в проблемите на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – първата самостоятелна за нашето министерство, която трябва да осигури целевите европейски средства за следващия програмен период (2014-2020 г.). Всеки петък провеждаме заседания на междуведомствената комисия и вече е са в ход процедурите за проекторазпределението на дейностите и средствата по програмата.

Министърът поддържа постоянна връзка със Съвета на ректорите, информиран е за проблемите на висшите училища. В началото на април ще се проведе заседание на Съвета с участието на проф. Милошев и социалните партньори, на което ще бъдат обсъдени и предложени промени в Закона за висшето образование.

– Какво наложи увеличението на семестриалните такси с 33%?

– Въпросът със студентските такси трябва да бъде разгледан комплексно. През 2009 г., като антикризисна мярка, базовият държавен норматив за един студент бе намален от 963 лв. на 693 лв., а семестриалните такси бяха повишени от една трета на една втора от него. Така парите, които държавата дава на университета, бяха намалени с една трета. Миналата година правителството вдигна студентското плащане от една втора на две трети и много университети увеличиха таксите на студентите. В знак на несъгласие, че това бе направено, без да се обсъди с младите хора, УНСС реши да не вдига таксите. След сериозно обсъждане академичното ръководство и Студентският съвет стигнаха до общо решение това да стане през този година.

Има обаче два принципни въпроса. Първият, ако държавата плаща 100%, а студентът 67%, това държавно висше образование ли е или публично-частно партньорство? Вторият, 85% от студентите от УНСС са в професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление”, които са най-ниско финансираните – с 693 лв. на година, а останалите 15% – в „Политически науки“, „Право“, „Социология“ и „Журналистика“ – с 1108 лв. (Само за сравнение ще отбележа, че държавната издръжка на един ученик е около 1200 лв.). Тоест, държавата е разделила студентите в нашия университет на две категории. Но разлика в издръжката им няма, защото учат при едни и същи условия. Следователно няма и основания да плащат различни такси. Затова ще предложа на Академичния съвет увеличението да бъде еднакво за всички – с 58 лв. на семестър (това са тези прословути 33%, с които се спекулира поради срамно ниския размер на държавното финансиране), и на тази база ще поискаме от държавата да уеднакви финансирането на всички студенти от УНСС към по-големия размер субсидия, която е 1108 лв. – поне да се доближи до ученическата.

– От кои държави идват най-много чуждестранни студенти в УНСС?

– От седем години създаваме благоприятни условия за привличане на чуждестранни студенти. Вече имаме десет специалности в бакалавърска степен, в които преподаването е изцяло на английски език: “Икономика”, “Международни икономически отношения“, “Финанси и счетоводство”, “Бизнес информатика и комуникации”, “Маркетинг и стратегическо планиране”, “Интелектуална собственост и бизнес“, “Икономика на околната среда”, “Бизнес икономика”, “Икономика на туризма” и “Администрация и управление”. Имаме и седем магистърски програми на английски език, от които две са съвместни с английски университет и една с френски.

Подписахме първия франчайзингов договор с кипърски университет и от есента наши професори ще преподават в него на английски език, по наши учебни планове и програми. По този начин отпада необходимостта студентите да изучават една година български език.

Традиционен е интересът към УНСС на студенти от българските диаспори в Украйна, Молдова, Македония, изселниците в Турция и други страни.

С децентрализирането на системата на научните степени и звания нарасна изключително много интересът към докторската степен на УНСС. Това не е случайно. Тези дни получихме свидетелството от Националната агенция по оценяване и акредитация за следващия шестгодишен акредитационен период (2012-2018 г.). УНСС е лидер сред българските университети с най-висока оценка. Вече работим по докторски програми на английски език в дистанционна форма на обучение, защото има подчертан интерес към тях от страна на германски и израелски партньори.

Създадохме специален подсайт в главния сайт на университета с богата информация на български и английски език за чуждестранните кандидат-студенти и студенти.

В УНСС се обучават по един или два семестъра студенти от европейски университети по програмата за мобилност „Еразъм“. През тази учебна година в нея участват 40 студенти от Чехия, Полша, Испания, Италия, Австрия, Турция и Франция. В същото време много наши студенти се обучават в европейски университети – през тази година те са с близо сто повече от 2012 г.

– Кои специалности са най-търсени?

– Приемът в УНСС е по професионални направления и поднаправления, а разпределението по специалности става след завършен втори курс в зависимост от успеха през първите четири семестъра. Традиционен е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Маркетинг“, „Бизнес икономика“, „Търговия“, „Международни икономически отношения“, „Човешки ресурси“, „Застраховане“ и др. Непрекъснато нараства авторитетът на Юридическия ни факултет – през последните три години в него за едно място кандидатстват по 8-10 души. Затова от следващата учебна година увеличаваме приема от 150 на 260 студенти, които ще се обучават в два потока. Увеличава се интересът и към обучението по журналистика. От есента разкриваме новата специалност „Медия икономика“.

– В кои държави виждате потенциал за увеличаване на студентите, идващи да учат в УНСС?

– Нашият университет има сключени договори с близо сто университета от цял свят. Непрекъснато получаваме предложения за сътрудничество от висши училища. Проблемът е, че след 2007 г. с промени в Закона за висшето образование се даде възможност на гражданите на страни от ЕС и Европейското икономическо пространство да се приемат и обучават при условията и реда на българските граждани. Поради факта, че приемът в УНСС е с конкурсен изпит и минимален бал от оценките от държавните зрелостни изпити по математика и български език и литература, намаля броят на кандидатите от страни-членки на ЕС и ЕИП.

Преди дни беше съобщено, че Европейският парламент предвижда обединението на основните програми за финансиране на образованието и науката в една – „Еразъм за всички“. Това ще даде възможност на повече наши студенти да учат един или два семестъра в европейски университети, и на по-голям брой студенти от страни на ЕС да учат в УНСС. Но това ще стане, ако бъдат либерализирани и условията за прием, предвидени в Закона за висшето образование.

– Какви са най-належащите реформи в сферата на висшето образование според вас?

– Реформа е нужна, но немислима без приемането на нов Закон за висшето образование, който преди това следва да бъде обсъден с академичната колегия. Но дотогава могат да се направят неотложни промени, свързани с финансирането на държавните висши училища – да не се плаща „на калпак“ за приет студент, а субсидията да се обвърже с качеството на образованието; съгласуването на ЗВО със Закона за развитието на академичния състав; решаването на проблема за неравнопоставеността между държавните и частните университети и пр. Много са въпросите за дискусия и търсене на по-добри решения.

Въпросите зададе Косара БЕЛНИКОЛОВА

2013-03-25 - 13:45

Телеграф – 13 стр., 25 март 2013 г.

Проф. Cтaтu Cтaтeв, член на УС на БНБ u ректор на УНСС: Въпрос на време бе кога Кипър ще последва Гърция

Николай НЕЙЧЕВ

– Г-н Статев, миналата седмица кипърският парламент отхвърли предложението за еднократно облагане на всички депозити в страната над 100 000 евро с 10%, с което се отказа от спасителния план. През уикенда обаче отново се появи информация, че ще има облагане на влоговете. Откъде дойде тази идея и това въобще правено ли е преди?
– Досега нямаше такава практика. Напоследък обаче се забелязва нещо, което буди силно смущение – държавите започват да излизат от ролята си на стабилизиращ фактор. А това е най-важната им роля в икономиката. Държавата трябва да бъде гарантът за стабилност, най-перфектният икономически агент и платец. Но в различни страни се наблюдават форми на неперфектност и некоректност на държавата, което се предава и най-вече мултиплицира чрез другите икономически субекти и по цялата верига. Проблемът на Кипър принципно ще бъде решен по някакъв начин. Както ни „изненада“ проблемът на Гърция, така ни „изненада“ и Кипър. Сякаш никой досега не забеляза хетерогенната икономика на Кипър и последствията не закъсняха. Последното решение на кипърския парламент силно ме изненада, защото предлага облагане на депозитите над 100 000 евро с 20% само в една банка – Bank of Cyprus, а във всички други банки – с по 4%, без никакво обяснение. Нормалната логика би трябвало да е, че тази банка е пет пъти по-виновна от другите, но това трябва да се докаже. Тежестта или трябва да се понесе солидарно, или всеки да се спасява поединично, но тогава загубите ще са много по-големи и непредсказуеми. Иска ми се да вярвам, че това сепаративно решение няма да бъде приложено.
– Проблеми имаха и Ирландия, и Гърция, но досега Европейската централна банка не е искала да се „отрежат“ част от депозитите в банковата система. Защо?
– Това е така, защото кипърската икономика е по-особена. Никой не й обръщаше внимание, тъй като представлява само 0,2% от БВП на еврозоната. Но това неглижиране има обратна страна, което предизвика ненормална ситуация. Банковите активи в Кипър преди три години бяха 10 пъти по-големи от нейния БВП, а сега – 8 пъти, нещо, с което не може да се похвали нито една друга европейска страна. Освен това почти половината от брутния й продукт се създава от финансови услуги, а не от нещо реално. Двете най-големи и най-проблемни банки – Laiki Bank и Bank of Cypros -инвестираха в гръцки държавни книжа и видяхме какво стана с тях. Това са причините Тройката да предложи „странния“ план „А“ – да се изземат 10% от депозитите в банките. Заради тези особености на кипърската икономика няма откъде другаде да се съберат тези пари.
– Не можем ли да говорим за финансова война между Европейския съюз и Русия, която се развива на неутрален терен в Кипър, тъй като, както знаем, голяма част от парите в банковия сектор на Кипър е именно с руски произход?
– Не мисля, че проблемът има такива измерения. Не бих искал да коментирам нещата от геополитическа гледна точка. Няма спор, че Кипър има стратегическо положение като остров и като локация, но според мен никой отвън съзнателно не е предизвикал тази криза. Напротив – събитията следваха нормалната икономическа логика – нямаше как да не се стигне дотук с това развитие на нещата в Гърция и с този голям дял на гръцки облигации в портфейла на кипърските банки. Не разбирам защо се вдига толкова много шум. След като Европейският съюз е готов да инвестира 200 млрд. евро, за да спаси Гърция, какъв е проблемът да се инвестират 10 млрд. евро, за да се спаси Кипър. В крайна сметка трябва да е ясно, че единството на ЕС също струва пари.
– Каква е вашата прогноза занапред – в крайна сметка кой ще плати цената за възстановяването?
– Не мисля, че крайни решения като излизане на Кипър от еврозоната и връщане към национална валута ще бъдат допуснати. В крайна сметка въпросът ще бъде решен. Проблемът е в тези 5,8 млрд. евро, които Кипър трябва да осигури, за да му бъде одобрен спасителният заем. Както е ясно вече, по план „Б“ 1,2 млрд. евро ще бъдат събрани от повишаване на корпоративния данък и от приватизация. Вероятно ще бъдат разглеждани и други планове. Вчера се появи информация, че се подготвя среща на финансовите министри на Г-8 по кипърската криза. Въпросът е всичко да бъде направено възможно най-елегантно, за да не бъде разклатено доверието в банковата система. Няма как да си влагате парите в банка и в един момент да се окаже, че по абсолютно независещи от вас причини те са с една десета по-малко.

– Но злото вече е сторено – именно, че каквото и да бъде решено, доверието в кипърската банкова система вече е сринато. Значи ли това, че Кипър ще загуби своя ореол на „данъчен рай“?
– Кипър още от миналия век се смята за бизнес и данъчен рай, т. нар. офшорна територия. Място, където хората се чувстваха спокойни за своите вложения. По тази причина там има разкрити сметки и на около 1000 българи с депозити от по средно 100 000 евро. Но след тези събития Кипър загуби репутацията си на „данъчен рай“, защото финансовата стабилност е нещо много крехко. Веднъж нещо счупи ли се, вече не може да се поправи. Каквото и да се случи, който и план за възстановяване да бъде избран, това, което беше преди, никога няма да се възстанови. Винаги ще има сянка на съмнение, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Парите не обичат смущения, те обичат спокойствието и комфорта.
– Какво ще се случи с българските офшорни фирми; има около 3000 български дружества, регистрирани в Кипър, те ще продължат ли да функционират като такива след сътресенията?
– Последствията за тези 3000 български дружества, за близо хилядата вложители и около 32 хилядите български граждани, които работят в Кипър и също имат дребни вложения в банките, ще бъдат като за останалите. След това те сами ще решат съобразно новата ситуация дали да продължат своята дейност там, или да напуснат страната.
– Можем ли да очакваме някакво отражение на кипърската криза върху българската финансова ситуация?
– Абсолютно никакво отражение, защото ние нямаме в портфолиото си никакви пакети, свързани с кипърските банки – нито пряко, нито косвено. Ако руските граждани се разочароват от банковата ситуация в Кипър, част от тях може да се насочат към нашата далеч по-стабилна банкова система. Винаги правя паралел с България, защото редица хора си позволяват да говорят и да коментират нашата страна. Единственото нещо, което със сигурност е останало стабилно у нас, това е банковата система и трябва да я пазим като зеницата на окото си. Българската народна банка поддържа резерви, които са 160% над необходимите по закон. Освен това, ако банковите активи в Кипър са 8 пъти над нивото на БВП, а в Европа средно те са 4 пъти, при нас нивото е 1 към 1. Затова всички търговски банки у нас са добре капитализирани, имат повече от изискуемите минимални резерви и капиталова адекватност и стоят стабилно на пазара. Тези неща са в основата на нашата финансова и банкова стабилност.
– Какво ще стане с огромните руски капитали, които се съхраняват в Кипър?
– Общата стойност на депозитите в Кипър е около 110 млрд. евро, от които 40 млрд. са банкови депозити, а 70 млрд. евро – небанкови – на физически и юридически лица. От тях малко повече от половината – 57 млрд. евро – са на кипърски контрагенти, а от останалите 53 млрд. евро руските банки държат 9 млрд. евро, а руските фирми и граждани – 15 млрд. евро. Трудно е да се прогнозира колко пари ще бъдат изтеглени, но има огромно количество заявки. Нормално е да искат да ги изтеглят и да ги насочат към по-спокойни места. Ако направим паралел с Гърция, там никога не е имало банкова криза, а криза на държавната хазна. Въпреки това от общо 367 млрд. евро изтекоха спестявания за около 100 млрд. евро и останаха 267 млрд. евро. При това без да има финансова криза или съмнения, че нещо лошо ще се случи с банковата система. Докато в Кипър има пряк натиск върху банковата система. Така че може само да се гадае какво и как ще се случи, ако се премине към облагане на влоговете. Възможно е, ако се намери друго решение, нещата да се успокоят.
– В последните години на европейската карта постоянно възникват такива шокови ситуации във финансовата сфера и това влияе върху имиджа на еврото, при което съответно винаги се заговорва за неговото разпадане. Докога ще продължи това?
– Няма как да не възникват шокови ситуации в европейските финанси, докато не се реши въпросът с европейската фискална стабилност. В момента единствените държави без дълг са Германия и Холандия. Трябва да се направи много ясно разграничение между финансова и фискална стабилност, защото не може само едната да е гарантирана. След като Европейската централна банка е призвана да гарантира финансовата стабилност, трябва да има орган, който да гарантира и фискалната стабилност, ако искаме ЕС и еврозоната да се развиват и работят нормално. Сегашното положение е все едно една държава да има централна банка, но да няма финансово министерство.

Това е той
• Завършил е ВИИ „Карл Маркс“, СУ „Климент Охридски“
• Специализирал е в Бостънския и Московския университет
• Член е на Управителния съвет на Българската народна банка от 2004 г.
• Доктор по икономика и икономическите науки, става професор по икономика в УНСС през 2010 г.
• Ректор на Университета за национално и световно стопанство от 2011 г.

2013-03-02 - 18:15

ТВ Европа – Под лупа, 2 март 2013 г.

Таксите на студентите, протестите и бъдещето на висшите учебни заведения

Професор Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство

Водещ: Започват минутите на „Под лупа”. Предстои ви среща с ректора на УНСС проф. Стати Статев. За студентското недоволство, за вдигнатите такси, за това има ли някакви алтернативи. Но преди това нека да видим, кое изкара студентите на улицата.
Репортер: Тази седмица станахме свидетели на недоволството на студентите срещу вдигането на таксите в Софийския университет и в Университета за национално и световно стопанство. След протестите Софийският университет няма да вдига таксите за следващата учебна година. Това реши Академичният съвет часове след като триста студенти протестираха в двора на най-стария ВУЗ у нас. След като отмениха по-високите такси в Софийския университет ще създадат и академична група, която да изготви исканията към властта. Ще настояваме за възстановяване на държавното финансиране поне на нивата от 2008 г., заяви ректорът проф. Иван Илчев. Поводът за протеста на студентите от Университета за национално и световно стопанство е повишаването на таксите за обучение, които там скачат с 30%, между 50 и 90 лева. Младежите поискаха обяснение от академичното ръководство за какво ще бъдат използвани тези средства и призоваха увеличението да бъде отменено. Недоволните студенти издигнаха лозунг – „Работим, за да учим, а трябва да е обратното”. Ще се справим, защото сме икономисти, заяви от своя страна ректорът на УНСС Стати Статев. Той призова студентите да изготвят предложение за модел, по който увеличението на таксите да бъде избегнато. Статев обеща на протестиращите, че след изборите ректорите на университетите ще поискат увеличение на бюджета за ВУЗ-те. Ректорът заяви готовност за преговори и призова да се предложат конкретни решения на проблема.
Водещ: Казвам здравейте и добре дошъл на проф. Стати Статев, ректор на УНСС.
Стати Статев: Здравейте на вас и на вашите зрители.
Водещ: Благодаря ви, че сте тук. Да започнем с основния проблем. Кой изкара протестиращите студенти. Това, че е намалена държавната субсидия от 963 лева на 693, ако бъркам, ме поправете. Всъщност, имаше ли диалог между университетите и държавата, вие кажете?
Стати Статев: Историята е малко по-стара и тя трябва да бъде ясна, защото намаляването на базовия държавен норматив на един студент от 963 на 693 лв. стана преди три години – през 2009 г. – като антикризисна мярка. Т.е. държавата свали с една трета финансирането, което даваше, и накара студентите законово да плащат 50% вместо една трета от този базов норматив. И тогава нямаше никакви смущения, никакви брожения. Ние обаче ректорите казахме, че това е един абсолютен санитарен минимум, който ни поставя на ръба на съществуването. Да можем просто да осъществяваме преподаване. Нямаме достатъчно средства за наука, нямаме достатъчно средства да се развиваме.
Водещ: И материална база, все пак.
Стати Статев: И така чакахме да излезем от кризата. Започна говорене и то преди близо две години, че ние вече излизаме от кризата, едва ли не сме излезли. И ние очакваме заедно с това говорене базовият норматив от тези 693 лв. да започне отново ако не да се върне от раз на първоначалното равнище.
Водещ: Лека полека да се изкачва до тези 963?
Стати Статев: Да върви нагоре. Следствие на това миналата година се отиде на друго решение. Закова се този норматив, остана същият, което намалява с една трета държавната субсидия. Говоря като цяло за бюджета, а студентите бяха натоварени да плащат от половината 50% една втора, две трети. И тогава аз реагирах много остро, това беше миналата година, и заявих, че демонстративно Университетът за национално и световно стопанство няма да покачи таксите на студентите, което другите колеги направиха.
Водещ: Точно така, това трябва да го кажем, наистина.
Стати Статев: И няма да го покачи, не защото тези пари не ни трябват, а няма да повишим таксите, защото не мога да приема такъв начин на диалог между държавата и младите хора. Не мога да намеря такъв начин на комуникация и да го приема между държавата и бъдещия елит на нацията.
Водещ: Сега проблемът не е ли в университетът ви именно, защото вие трябва да решавате този проблем?
Стати Статев: Разбира се, той е текущ. Защото те трябваше да бъдат повикани и на тях трябваше да им бъде обяснено. А тук има неща, които в Европейския съюз са правила. Става въпрос за споделена отговорност, става въпрос за социална справедливост, за солидарност. Т.е., ако студентите бяха повикани – техните лидери, председатели на студентски съвети, Националното представителство на студентските съюзи, вероятно държавата щеше да вдигне малко, но да има диалог.
Водещ: А има ли диалог?
Стати Статев: И тъй като нямаше диалог миналата година, знаете и в електронните медии и в печатните медии, в интервюта аз категорично се противопоставих на това, подкрепих нашите млади хора и ние се договорихме, че следващата година ще повишим таксите, което направихме и с решение на Академичния съвет и бяхме единодушно подкрепени от Студентския съвет. Питате къде е генезисът. Генезисът е, че колеги, които са първи и втори курс, се оказа, че не знаят тази история. Не бяха достатъчно добре информирани, тъй като вървяха и избори в студентското ръководство.
Водещ: Ето, тук говорим, че няма диалог между студентското ръководство, вътре.
Стати Статев: Именно сред студентите. Значи и там няма диалог. И затова аз ги оставих, когато възникна проблемът, първо те да се изяснят помежду си и да си кажат нещата. След което предварително бях заявил желание, че съм готов да разговарям с тях. Аз влязох в аула „Максима“ и ние говорихме повече от два часа с представителите на всички.
Водещ: И до какъв извод стигнахте?
Стати Статев: Ние си казахме много неща. Първо, аз им благодарих и им казах, че наистина ги уважавам за това, че имат активна позиция и са тук. Добре, ако ги дадем тези пари, за какво ще ги използват.
Водещ: Да.
Стати Статев: И ако не ги дадем, какво ще стане. И аз казвам: вие много добре знаете като бъдещи икономисти, управленци, администратори, юристи, журналисти. Това са нашите направления, политолози, политически науки много добре знаете, че ако тези пари не постъпят, бюджетът ще трябва да бъде намален с тях. Т.е., нещата, които сме предвидили да направим с тези няколкостотин хиляди лева. А те са да дооборудваме докрай всички учебни и семинарни зали с модерни мултимедии, с лаптопи към тях. Да купим мощни сървъри, за да може системата уеб студент, която стига до всеки един от нашите 20 000 студенти, да работи безупречно, давайки им онлайн информация, включително и на мобилния телефон, когато я потърсят, какво е студентското им състояние, какъв е студентският им статус и редица други неща. Така, че чудо няма да стане. Просто ще редуцираме бюджета с тези пари и няма да направим нещата, които сме намислили да направим, с които да подобрим нашата среда за обучение и получаване на качествено обучение.
Водещ: Те какво отговориха, съгласиха ли се с вас или тепърва ще излязат отново да протестират?
Стати Статев: Приканих ги да не отиваме към бързи решения, решения под силата на емоцията. И съм благодарен, че въпреки младостта си, тези млади хора ме чуха. И те продължиха диалога. След това имах още една среща с тях. Но нека да навляза по-дълбоко в проблема. Ние говорим за базов държавен норматив, който в нашия случай е 693 лв. годишно.
Водещ: Издръжка на студент, нали така?
Стати Статев: Годишната издръжка на един студент, но това е за направленията „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Педагогика“, каквато ние нямаме. Но в „Икономика“, и „Администрация и управление“ при нас са 90% от студентите. Другите десет процента са в четири други направления – „Право“, „Политически науки“, където имаме три специалности, „Журналистика“ с две специалности и „Социология“. За тези четири направления, но те, както казах, са около десет процента от нашите студенти, държавата е решила някога да плаща 1,6 пъти повече, което ги товари и тях.
Водещ: Редно ли е това разделение?
Стати Статев: Според нас не е редно и много пъти съм го поставял този въпрос. Дълги години имам наблюдения върху бюджета на университета. Последните години като ректор, който съставя и следи неговото изпълнение. Категорично мога да заявя, че в нашия университет няма разлика издръжката на обучение на един студент, независимо дали той учи икономика, право или политически науки. В този смисъл едно от нашите искания ще бъде тази издръжка да бъде уеднаквена и тя да се приравни с това, което получаваме за колегите от право, политически науки, социология и журналистика. И тогава ще отпадне въпросът въобще да говорим за увеличение на таксите.
Водещ: Кога обаче може да се реши този проблем?
Стати Статев: Вижте какво се получава от дистанциите. Поради това, че за едните получаваме държавна субсидия 693 лв., а за другите 1108 лв., едните плащат на семестър сега 173 лв., а другите – 277 лв. И затова ако говорим в проценти, което аз дълбоко не споделям, увеличението при икономика и управление ще бъде с 58 лв., при другите колеги с 92, което за мен е абсолютно необосновано. И тъй като те се солидаризираха с мен от гледна точка на това, че държавната издръжка трябва да бъде една, сега разсъждават и коментират помежду си, може ли на всички увеличението да е еднакво – 58 лв. И това да ни е основанието при следващото правителство, тъй като служебното няма да има прерогативи да решава тези неща, нашият университет да излезе с такова зряло искане. За нас издръжката на всички студенти от нашите шест направления е една и съща. Затова искаме от държавата едни и същи пари и студентите да плащат едни и същи такси.
Водещ: Вие искате повече финансиране от следващото правителство, това разбрахме.
Стати Статев: Поне да се върнем на това, което беше.
Водещ: Идва един такъв въпрос на дневен ред и си мисля, че е много така интересен. Това образование държавно ли е или отива към частно. Когато студентът колко плаща сега като процент? Вие казахте, че не обичате да говорите в проценти, но не плаща ли сега 50%?
Стати Статев: Вижте, аз в проценти не обичам да говоря. Защото гледах и материала. Не знам защо така тръгна, че с 30% е увеличението. Не е с 30%, то е с 33,3% или с една трета. Но зад тези една трета стоят 58 лв. Затова не обичам и им казвам на моите млади колеги: когато отидете да купите хляб, вие не плащате проценти, плащате пари. И увеличението от един до два лева е сто процента. Т.е., на един лев сто процента увеличение е един лев, на един милион е един милион. Така че когато си говорим за пари, ще си говорим за пари. Но в случая вие правилно поставяте въпроса да си говорим за проценти. След като държавата плаща единица и накара студентите да плащат от една трета в базовия закон и то не беше една трета, а до една трета, 50%, а сега – две трети. Миналата година поставих въпроса: накъде отиваме? Това държавно образование ли е или вече се превръща в публично-частно партньорство между студентите и държавата? Ако е публично частно партньорство, то почива на други правила на взаимоотношения. И ако се върна на базовата идея – така, както аз разбирах първоначалния закон – която, хайде да кажем покрай кризата беше опорочена, но кризата вече минава и ние трябва да се върнем надолу. Идеята е не ако имаме държавно обучение, студентът да го издържа. Идеята с тази до една трета беше студентът все пак да е ангажиран, да има някакво финансово участие. Той да отиде и да донесе сто лева. Казвайки с това, че идва и донася сто лева. Да, аз наистина този семестър ще посещавам лекции и ще се явя на изпит. Това беше идеята, да има споделена отговорност. А не да прехвърляме на студента финансовата тежест за издръжката на обучението.
Водещ: Добре, но ми се ще да поговорим за добрите световни практики. Казвате, че трябва да има реформа във висшето образование. Откъде тя трябва да започне? Ето, говорим за това, че няма как студентите да плащат тези суми. Те и затова излязоха и протестираха студентите. И сигурно тепърва ще има такива протести, но откъде трябва да се започне, за да се подобрят нещата. То със сигурност е един много дълъг разговор и няма как в няколко минути да го обясним, но основното. Вие вече толкова години сте в УНСС. Така, че предполагам, че вече имате поне начертани някакви планове за началото на промените?
Стати Статев: Аз не съм бил само в УНСС.
Водещ: Разбира се, не само.
Стати Статев: И с ректорите обсъждаме тези неща. Познаваме голяма част от световната практика, но този разговор е много голям и той няма еднозначно решение, но една е истината. И имаме нужда от много сериозно преосмисляне на Закона за висшето образование в няколко направления. Първото направление е да се осмисли, каква е автономията на висшите училища в държавата. И тук мога много неща да кажа. Не знам с колко време разполагаме.
Водещ: Основното каже.
Стати Статев: Абсурден феномен, в който ние сме от 2005 г.
Водещ: Имаше един – субсидията се определя от броя на студентите?
Стати Статев: Това е, няма да може да кажем всичко, но примерно. Защо например правителството всяка година гласува броят на студентите да е повече от броя на завършващите средно образование? Ние на практика сме направили в България всеобщо задължително висше образование. Който вземе диплома, отива и се записва.
Водещ: По света изобщо не е така, затова те нямат и реализация.
Стати Статев: И затова казвам, че има няколко основни неща, които трябва принципно да бъдат решени преди да отидем в детайлите. Да се върне автономията на висшите училища. Те са доказали, че са достатъчно самоорганизиращи се системи. И да се определи каква е ролята на държавата във висшето образование. Ето, това сега отсъства – каква и докъде е ролята на държавата. Не искам да подсказвам какво прави сега държавата. Тя финансира, но финансира с къшейче хляб, подхвърлено на всички. След това всички ли отиват ли да работят за държавата?
Водещ: Значи трябва да има университети, които да са по-престижни от други, както е по света, това ли искате да кажете?
Стати Статев: То на практика е така. Аз не искам да спекулирам с това, но и при предната институционална акредитация за периода от 2006 до 2012 г. и преди шест месеца отново бяха дадени институционалните оценки. До 2018 г. нашият университет е на първо място. Само че той получава еднакво финансиране от бюджета за това, че е на първо място, с университета, който е на последно място. Е, какъв е стимулът тогава да развиваме качествено обучение? И тук има резерв, но там парите са много малко, които се дават по една рейтингова система, която е много коментирана и вие много сте я дъвкали. Т.е. базата, по която се финансира не е нормална. Трябва тези, които се стараят, които правят по-качествено образование, които са търсени, да получават и по-голямо финансиране.
Водещ: В другите държави е така, безспорно.
Стати Статев: Разбира се. Трябва да има приоритетно финансиране. Но пак казвам, ние няма да изчерпим проблемите на закона. Все пак държавата трябва да си определи мястото. Пак ще кажа: за мен е ненормално държавата да дава субсидия за по-голям брой студенти, отколкото са завършващите средно образование.
Водещ: Добре, как си го обяснявате, кажете?
Стати Статев: Това води до инфлация. Е, за това трябва да питате тези, които го правят. Аз не го правя.
Водещ: Така е, но вашето обяснение, защото изглежда нелепо най-малкото, което мога да кажа?
Стати Статев: По времето това, което беше направено през 2004 и 2005 г., беше един изключително бих казал и мъдър ход от страна на правителството. Това е моето обяснение. Младежката безработица беше контролиран параметър за влизане в Европейския съюз – даваха се повече бройки за студенти, отколкото завършват средно образование. Всички завършили средно образование влизаха в университетите и натовариха тия три години този показател – покачване на младежката безработица.
Водещ: То и днес е горе-долу така, всички.
Стати Статев: Не, те го отложиха. Но като влязохме в Европейския съюз, това трябваше да се промени, но никой не се сети да го промени.
Водещ: Защото е много важно, това е един основен проблем. Студентите, когато завършат. Вие имате добри практики, защото работите успешно с бизнеса, но знаете ли, ако говорим като цяло за висшето образование у нас, знаете, че когато един студент завърши проблемът е ясен пред него. Няма как да се реализира по специалността.
Стати Статев: Това е тема на друг разговор.
Водещ: Вярно е това.
Стати Статев: Ние имаме много висок процент на реализация. Министърът в оставка Тотю Младенов е написал в нашата Златна книга, че той се гордее да бъде в университет, възпитаниците на който се реализират 97% по специалността. И това са данни на Националния осигурителен институт. Разбира се, ние имаме от дълги години действащ Междууниверситетски център за развитие на кариерата, където всички фирми, които желаят и това е непрекъснат процес, идват, правят своите презентации, вземат наши студенти на стажове, оставят тези, които им харесат, да работят. Т.е. мисля, че тук нещата вървят добре от гледна точка на връзките с бизнеса. Разбира се, има още какво да се направи.
Водещ: Може ли, понеже вече към финал вървим на нашия разговор. Студентите, казахте го в едно интервю, че могат да бъдат използвани като мишена. Могат ли да бъдат използвани студентите. С техните протести като част от големите протести? Ето, знаете утре в навечерието сме на 3 март, националният празник. Знаете, че утре ще има национални протести. Студентите могат ли да бъдат използвани, защото видяхме, че имаше използвани? Имаше външна намеса.
Стати Статев: За мен това е много некоректно и то вижте откъде идва. Аз го очертах, сега ще го формулирам. Вместо държавата в диалог с държавните висши училища, държавните университети да реши финансовите си проблеми, тя тихомълком ги прехвърли и ги превърна в проблеми между академичните ръководства на университетите и студентите. Това не е проблем, това е изкуствен проблем. Той не съществува. И аз затова благодаря на мъдростта на нашите млади колеги и го казвам най-отговорно, че те проявиха разбиране, че ние отидохме в диалог, че ние си говорим. Дадоха ми една подписка – подписали са се, че не искат да плащат.
Водещ: Около две-три хиляди души бяха.
Стати Статев: Аз им казах, дайте и аз ще се подпиша. Няма нищо по-лесно от това да се подпишеш и няма да даваш пари. Дайте да говорим, за какво са тия пари, какво ще правим с тях и как ще бъде. Така, че трябва много, много внимателно да се подхожда с младите хора.
Водещ: Така трябва да завършим.
Стати Статев: Тези млади хора, които са утрешният елит на нацията. С тях трябва да се води диалог. Ще го кажа ясно. За нас всички тези процеси, които се развиват сега и които ги коментираме, са и един лакмус как ние ще реагираме. Да им дадем пример на тези млади хора как трябва да се подхожда. Държавнически, управленски, чрез разумен диалог. Какво ще стане в единия случай, какво в другия. За да може след това те да поемат този пример. Примерът не е да търчим по улиците и площадите и да крещим: не щем да плащаме, защото от това нищо няма да се получи.
Водещ: Както виждаме и нищо не се получава. Благодаря ви много за това участие.
Стати Статев: Благодаря и аз.
Водещ: Разбрахте, уважаеми зрители. Диалогът продължава. Студентите отново да не протестират. Благодаря ви още веднъж, че бяхте с нас.

2012-12-12 - 16:05

2012

БНР, програма Хоризонт – Нещо повече, 12.12.2012 г.

Студенти от УНСС получават конвертируеми дипломи

Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС)

Водещ: Тази вечер на тържествена церемония в Университета за национално и световно стопанство български к.студенти ще получат конвертируеми дипломи, тъй като завършват магистърска програма – Европейски бизнес и финанси. Съвместна между нашия университет и Nottingham Trent University. Това е повод да се срещнем сега в ефира на БНР с ректора проф. Стати Статев. Здравейте и честито. Такива новини имаме възможност рядко да съобщаваме, затова да си ги честитим, добри са.
Стати Статев: Да, наистина са добри. Здравейте и вие. Това е новина за радиото, но ние вече за четвърта година връчваме такива дипломи, тъй като програмата стартира през 2008 г. Съвместно с бизнес клона на Nottingham Trent University и за четири години вече имаме около стотина наши студенти, които са получили дипломи, валидирани едновременно с подписите и печатите на ректорите на Nottingham и на УНСС. Тази специалност, която вие споменахте, е акредитирана както в Англия, така и в България.
Водещ: Къде работят тези ваши възпитаници?
Стати Статев: Възможностите за работа са различни. Тъй като специалността – магистър по европейски бизнес и финанси – така е направена по програма, че първата година, двата семестъра, се учат в България. Разбира се, изцяло на английски език. С наши и чужди преподаватели. Третият семестър е в Nottingham, където нашите хора за три месеца изслушват лекционните курсове от третия семестър и полагат изпитите. Следва четвъртият семестър, който се нарича doktorship. Това е всъщност стажантска програма, с паралелно писане на магистърска теза. Тогава нашите възпитаници избират къде да направят това. Дали да се върнат да го направят тук в България или в друга европейска страна, след което се връщат и защитават магистърската си теза в Nottingham и следва промоцията.
Водещ: Аз питах – с диплома в ръка къде отиват? Защото сме във време, в което всички се редят на Терминал 1 или на Терминал 2 на летището. Даже днес констатираме, че сме под седем милиона. И най-печалното е, че млади хора, добре образовани в силата си са най-големият процент от онези, които напускат. Та затова питах. Като създавате такива качествени кадри.
Стати Статев: По наша информация по-голямата част от завършилите тази съвместна програма с Англия остават на работа в България. Естествено една немалка част избират да работят както в Англия, така и в други европейски страни съобразно това къде са стажували.
Водещ: Може ли да кажем, че това е по-евтиният вариант за качествено европейско образование? Защото издръжката на студент в чужбина не е по силите на все повече български семейства, въпреки желанието и качествата на децата.
Стати Статев: Когато стартирахме тази програма, заедно с колегите от Nottingham Trent University това беше основната идея. Защото тук в България, живеейки в своята собствена страна, при родни условия, нашите възпитаници заплащат двойната такса, която заплаща магистърът в България, или 1800 лв. на семестър, а не огромните суми в Англия. Когато отидат там за един семестър, заедно със всички средства, които са необходими за обучение, плащат около четири хиляди паунда.
Водещ: Което е несравнимо.
Стати Статев: Което се покрива и не е чак толкова невъзможно, както примерно да покриеш двете години.
Водещ: С тези въпроси за издръжката ви водя към разговорът за нашето си положение тук. Използвам фактът, че сте изявен макроикономист и финансист, за да ви попитам накъде клони анализът за отиващата си 2012 година? Политиците непрекъснато повтарят, че сме запазили финансова стабилност в тежки условия на криза, но пък от друга страна сме най-бедната страна в Европейския съюз (ЕС) с един много висок процент на хора, които вече са социално изключени по последните данни на Евростат – 49%. Това категорично не е достатъчно, че сме финансово стабилни за обикновения човек. Как, ако не си политик, но си експерт могат да бъдат прочетени тези данни?
Стати Статев: Тези данни говорят сами за себе си, тъй като тук не става въпрос за емоции. Ние говорим с цифри, ние така и си влязохме в Европа, така и си стоим. Това, че имаме финансова стабилност и то в двете измерения – както фискална стабилност, така и банкова стабилност, което е най-важно, е много добро условие. То е необходимо условие, номинално условие за постигане на растеж, но не е достатъчно. Така че в това отношение ние мисля, че правим правилни крачки, примерно с последния отказ да се присъединим към Банковия съюз, защото аз лично мисля, че ние имаме достатъчно пари в България, банките са достатъчно капитализирани и не трябва да слагаме допълнителни ограничения пред бизнеса и пред инвестирането. Това, което има опити да се прави в ЕС, което аз мисля, че няма да поведе нещата в правилната посока. Трябва в обратна посока да се работи. Да може тези пари, които се намират в банките, в смисъл на спестяванията, които се увеличават – да може да излязат и да се превърнат в производствени инвестиции. Питахте за 2012 г. Да кажем, че тя ще е индиферентна година – някъде около нулата ще ни бъде растежът. Но въпросът е оттук нататък накъде.
Водещ: Да. Въпросът е дали е последната тежка година или поредната тежка година?
Стати Статев: Много са факторите, които влияят на този процес, особено в супер отворена икономика, каквато е българската, така че трудно може да се даде отговор на такъв въпрос. Но аз вярвам в потенциала на нашата икономика, вярвам в нашата банкова система.
Водещ: Може ли да стане това само с политическите заклинания, че вече ще се мисли за бизнеса, за облекчения, за да живне той, защото без това пък не може да се осигурят работни места, доходи, потребление, което е другият стълб на така очаквания растеж?
Стати Статев: Това може по много начини да стане, но разбира се не става само с политическа воля, но и без политическа воля не може, защото това е също едно необходимо условие – наистина политическата класа и особено управляващата политическа класа да е в помощ на бизнеса и да му отваря възможности и хоризонти. За облекчение не бих казал, защото ние все сме свикнали някой да ни създава прекалено добри условия, но би могло да се помисли за определени направления, където наистина управляващите да окажат съдействие за един по-интензивен просперитет на бизнеса. И примерно един много важен фактор за нашата икономика са чуждите инвестиции. Тяхната динамика през 2012 г. и особено при завършването на годината и ми дава основание да вярвам, че ако този процес продължи така да се развива и през 2013 г., отново ще стъпим на правия път, на който стъпихме в началото на века.
Водещ: Пък и депутатите приемат закон за насърчаване на инвестициите, така че надяваме се, ако от това зависи отлепянето от кота нула, да бъде направено възможното и 2013 година да бъде по-добра. Във всеки случай такива са пожеланията в навечерието на празниците.
Стати Статев: Разбира се. Ако ми позволите да се върна към началото на нашия разговор. 2013 година ще бъде добра за нашия университет и в още едно отношение, защото разкриваме втора съвместна магистърска програма с Nottingham Trent University и тя се казва „Международен бизнес и мениджмънт”. В разговорите, които имаме тук с английските колеги, казахме, че имаме готовност за трета и четвърта. И това не е самоцел, защото в нашия университет обучението в 10 бакалавърски специалности е изцяло на английски език, като във всяка от тях учат по 40 студенти-бакалаври. Това означава, че общо 400 могат да продължат са магистратура в Англия.
Водещ: Това са огромни възможности, да. Ще поговорим за тези ваши…
Стати Статев: Така че ние създаваме възможност на тези хора, завършвайки на английски съответната бакалавърска специалност, да се подготвят добре, за да продължат образованието си.

Водещ: Повод за други наши срещи в ефира. Аз ви благодаря за това участие. Много запомнящо се тържество ви пожелавам. В 18.00 часа ще бъде връчването на дипломите на магистрите с тези конвертируеми дипломи от УНСС и от Нотингамския университет.
Стати Статев: Благодаря ви и аз от името на академичния състав.
Водещ: Професор Стати Статев, ректор на УНСС.

Архив НОВИНИ

2012-11-30 - 10:13

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

АВТОР: ВЕСЕЛИНА ЙОРДАНОВА

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: УНСС ИМА МНОГО СИЛНО
РАЗВИТА СИСТЕМА НА СЛЕДДИПЛОМНО ОБУЧЕНИЕ

София. Университетът за национално и
световно стопанство има много силно развита система на следдипломно обучение.
Това каза в интервю за Агенция „Фокус” новият ректор на УНСС проф. Стати
Статев.

Гаранция за това е и че имаме заместник-ректор по
продължаващото обучение, който е директор на института ни по следдипломна квалификация.
Изключително много държим на тази система, на обучението през целия живот.
Създали сме механизъм, по който човек може да дойде и да прослуша един
университетски курс, за което да получи съответен сертификат до изработването
на набор от дисциплини в рамките например на един семестър или на два
семестъра. Изключително отворени сме и предстои още повече да разгръщаме тази
система, каза проф. Статев.

В програмата си за мандата той предвижда да се създадат
тригодишни специалности за професионален бакалавър.

Една незаета още от нас ниша и заедно с това – двегодишни
магистърски програми след професионален бакалавър, за да може най-добрите,
които завършват тази степен на обучение, да идват тук и да получават своята
магистратура, обясни той.

По думите му – университетът е развил изключително много
контактите си с бизнеса.

Имаме най-добрия в страната междууниверситетски център за
развитие на кариерата, където големи, средни и малки работодатели идват да
набират кадри и това са непрекъснати срещи на бизнеса със студентите. Силно
развиваме системата на стажове, по-големите предприятия, банки идват и вземат
наши студенти на стажове. След това е практика най-добрите от тях да остават на
работа. Мисля, че има още какво да се направи както за нашия университет, така
и за останалите в страната от гледна точка на връзки с бизнеса, но смятам, че
сме на правия път и нещата вървят много добре в тази насока, каза проф. Стати
Статев.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

АВТОР: ВЕСЕЛИНА ЙОРДАНОВА

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: С ВИСОКОТО КАЧЕСТВО НА
ОБРАЗОВАНИЕТО В УНСС СЕ НАДЯВАМЕ ДА ОСТАНЕМ ПРИВЛЕКАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЗА НАЙ-ДОБРИТЕ

София. С високото качество на образованието
и на дипломата след това като атестат за реализация, се надяваме да останем
привлекателен център за най-добрите младежи в България, да не се търси
по-високо качество само в чужбина. Това каза в интервю за Агенция „Фокус”
проф. Стати Статев, който днес бе избран за ректор на УНСС.

За нас е гордост, че сме един от малкото университети,
които запълват местата си докрай и то още на първо класиране. Надявам се това
да продължи, макар и в развиващата се демографска криза. Ние все още приемаме
само с издържан приемен изпит, все още държим входящото условие кандидатът да
има поне четворки в дипломата си за средно образование по математика и
български език, за да може да кандидатства в УНСС, каза проф. Статев. Той
заяви, че УНСС осигурява същото, а и по-високо качество на образованието от
това в чужбина.

По една от международните класации за бизнес училищата,
ние сме на 13-то място в Европа и на 31-во в света и това може да се види
спокойно в интернет. Това са много достойни класации, тоест ние не сме само
номер едно в страната, а заемаме достойно място и в европейското образователно
пространство, и в световното образователно пространство, каза той.

По думите на проф. Статев, кризата е изпитание не само за
образованието, но за цялата държава, за Европа, за света.

Приемаме го за даденост и в рамките на това, което имаме
и което можем ние да си осигурим допълнително, ще развиваме напред качеството в
образованието колкото е възможно. От началото на февруари започваме новия
учебен семестър, предстои ни прием за магистри, тъй нареченият януарски прием,
който се надяваме да бъде отново успешен и да развиваме нашата тенденция
магистрите да са повече от бакалаврите, тоест ние постепенно да ставаме център
за магистратури, за докторантури, каза той.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

АВТОР: ВЕСЕЛИНА ЙОРДАНОВА

ЗАГЛАВИЕ: НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ ЩЕ
ЗАЛОЖИ НА ПРИЕМСТВЕНОСТТА И НАДГРАЖДАНЕТО В СВОЯТА РАБОТА

София. Новият ректор на Университета за
национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев ще заложи на
приемствеността и надграждането в своята работа.

В интервю за Агенция „Фокус” проф. Статев каза, че
ще продължи изключително успешните два мандата на предишното ръководство.

В последните осем години бях първи заместник-ректор и
рамо до рамо с досегашния ректор проф. Борисов сме правили всички реформи,
всички преобразувания, които доведоха УНСС до университет номер 1 в България. В
образованието всичко се развива, има още много какво да се желае и да се
направи, затова дръзнах да се кандидатирам, за да продължа да надграждам и да
развивам напред това, което предишният екип успяхме да направим, каза той.

Новият ректор има амбицията, след децентрализацията на
научните степени и длъжности, научната степен „доктор” на УНСС да стане една от
най-търсените в страната и извън нея.

Да привлечем много повече докторанти, като отворим
докторската степен в свободната докторантура за една голяма палитра на
специалисти от практиката, които са достатъчно изявени, за да могат да завършат
тази последна научно-образователна степен, каза той.

Имаме четири специалности, които се водят изцяло на
английски език. Имам амбицията да разкрием поне още две, които са в напреднала
готовност – „Маркетинг и стратегическо планиране” и „Международен туризъм”.
Освен това – да разкрием поне още няколко съвместни магистратури с водещи
университети, да развием още алтернативни магистратури, с които да привличаме
повече хора, каза проф. Статев. Той даде пример със съвместната магистратура с
Нотингам Бизнес Скул – по европейски бизнес и финанси. Тези, които я завършат,
получават диплома от двете учебни заведения.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРЕГЛЕД НА НОВИНИТЕ ОТ СТРАНАТА ДО 18 ЧАСА
/АГЕНЦИЯ “ФОКУС”/

София. Проф. д.ик.н. Стати Статев е новият
ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщиха от
университета. Той беше избран днес от Общото събрание с 218 гласа. За другия
кандидат-ректор – проф. д.ик.н. Пламен Мишев – гласуваха 81 делегати.

Проф. Стати Статев досега беше първи заместник-ректор на
УНСС.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Проф. Стати Статев досега беше първи заместник-ректор на
УНСС.

Той заема мястото на проф. д-р Борислав Борисов, който
беше изпратен с аплодисменти и благодарности от академичната общност за двата
си успешни мандата.

ИЗТОЧНИК: ДАРИК ИНТЕРНЕТ НОВИНИ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

АВТОР: ДЕЛЯНА МИХНЕВА

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Проф. Стати Статев беше избран за ректор на УНСС. Това
стана с решение на Общото събрание на учебното заведение. За поста той се
изправи срещу проф. Пламен Мишев като и двамата са били зам.- ректори. За
Статев гласуваха 218 членове на Общото събрание, а за Мишев – 81. Новият ректор
наследява поста от проф. Борислав Борисов, който оглавяваше УНСС два мандата.

„Всеки ръководител малко или много иска да бъде запомнен.
Те се запомнят по различни начини. Да не се връщам назад в историята. Има
някои, които стават велики на гърба на предшественика си, други, които стават
велики, продължавайки делото на предшествениците си. Да се надяваме, че сме
избрали ректор, който след четири години ще го аплодирате по същия начин, както
днес аз усетих вашите аплодисменти“, с тези думи проф. Борисов предаде
щафетата на новоизбраният ректор на УНСС проф. Стати Статев.

Той от своя страна заяви, че ще продължи посоката, в
която досега е работило ръководството на университета: „Моето дълбоко, твърдо
убеждение, че ние трябва да продължим по пътя, по който вървим, тъй като осем
години съм причастен на този път, в УНСС няма случайни хора, всеки от нас е
специален, тежи си на мястото, уважаван е и в науката, и в професионалната
общност, в която е“. Пред Общото събрание новият ректор коментира, че
основната му цел е да запази статута на УНСС като най-добрия бизнес университет
в страната. Освен това Статев залага на увеличаване на броя на магистрите след
бакалаври, разкриване на дистанционна форма на обучение бакалавър в София,
както и още поне две специалности, в които да се учи изцяло на английски език.

ИЗТОЧНИК: АКТУАЛНО

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

За другия кандидат-ректор – проф. д.ик.н. Пламен Мишев –
гласуваха 81 делегати. Пет от бюлетините бяха недействителни.

Проф. Стати Статев досега беше първи заместник-ректор на
УНСС.

ИЗТОЧНИК: INEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: УНСС С НОВ РЕКТОР

Проф. д.ик.н. Стати Статев е новият ректор на
Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщиха от
университета.Той беше избран днес от Общото събрание с 218 гласа. За другия
кандидат-ректор – проф. д.ик.н. Пламен Мишев – гласуваха 81 делегати.Проф.
Стати Статев досега беше първи заместник-ректор на УНСС.Той заема мястото на
проф. д-р Борислав Борисов, който беше изпратен с аплодисменти и благодарности
от академичната общност за двата си успешни мандата. Той няма право на трети
такъв.УНСС е едно от най-големите и най-стари висши икономически училища в
Република България и в Югоизточна Европа, с над 80-годишна история.УНСС води
началото си от Свободния университет за политически и стопански науки (СУПСН),
създаден на 05.07.1920 година от министъра на народното просвещение. Със закон
от 1940 г. СУПСН е трансформиран в Държавно висше училище за финансови и
административни науки (ДВУФАН), което през 1947 г. се преобразува във Факултет
за стопански и социални науки към Софийски университет.През 1952 г. е
възстановена самостоятелността на висшето училище под името Висш икономически
институт (ВИИ). През 1953 г. той е наименован „Карл Маркс“. На
27.04.1990 г. Академичният съвет (АС) решава ВИИ „Карл Маркс“ да се
преобразува в Университет за национално и световно стопанство.Официалното
трансформиране на висшето училище става с решение на Народното събрание на
Република България за създаване и преобразуване на висши училища.

ИЗТОЧНИК: 24 ЧАСА ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: УНСС ИМА НОВ РЕКТОР – ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ

Проф. д.ик.н. Стати Статев бе избран за ректор на
Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщиха от учебното
заведение. Той е получил 218 гласа от Общото събрание. За другия
кандидат-ректор – проф. д.ик.н. Пламен Мишев, са гласували 81 делегати.Проф.
Стати Статев досега беше първи заместник-ректор на УНСС. Той заема мястото на
проф. д-р Борислав Борисов, който бе изпратен с аплодисменти и благодарности от
академичната общност за двата си успешни мандата.

ИЗТОЧНИК: ТРУД ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Проф. д.ик.н. Стати Статев бе избран за ректор
на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщиха от
учебното заведение. Той е получил 218 гласа от Общото
събрание. За другия кандидат-ректор – проф. д.ик.н. Пламен Мишев,
са гласували 81 делегати.Проф. Стати Статев досега беше
първи заместник-ректор на УНСС. Той заема мястото на проф. д-р Борислав
Борисов, който бе изпратен с аплодисменти и благодарности от академичната
общност за двата си успешни мандата.

ИЗТОЧНИК: ВСЕКИ ДЕН ИНТЕРНЕТ НОВИНИ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Проф. Стати Статев е новият ректор на Университета за
национално и световно стопанство (УНСС). Проф. Статев досега беше първи
зам.-ректор и поема поста на проф. Борислав Борисов, който няма право да се
кандидатира за трети ректорски мандат. Проф. Борисов беше изпратен с
аплодисменти и благодарности от академичната общност за двата си успешни
мандата.

Новият шеф на ВУЗ-а беше избран от Общото събрание с 218
гласа. За другия кандидат-ректор – проф. Пламен Мишев гласуваха 81
делегати. Проф. Статев обяви при представянето на кандидатурата си, че ще
акцентира върху запазване на сегашния статут на университета и сегашните
рейтинги, създаване на предпоставки за творчески диалог между преподаватели и
студенти и подобряване на научноизследователската дейност.

Новият ректор залага и на възраждане на центъра за
икономическа политика, промотиране на магистърските програми на УНСС, отваряне
на клон за дистанционно обучение в София за по-елитните специалности. Той си е
поставил за задача да въведе и тригодишното обучение за придобиване на
бакалавърска степен.

Проф. Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Той е
професор по икономика и специалист по теория на методология на
макроикономиката. Автор е на над 120 научни публикации и е член на Управителния
съвет на БНБ.

ИЗТОЧНИК: ДНЕС БГ НОВИНИ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Проф. д.ик.н. Стати Статев е новият ректор на
Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщиха от учебното
заведение.

Той беше избран от Общото събрание с 218 гласа. За другия
кандидат-ректор – проф. д.ик.н. Пламен Мишев гласуваха 81 делегати.

Проф. Стати Статев досега беше първи заместник-ректор на
УНСС. Той заема мястото на проф. д-р Борислав Борисов, който беше изпратен с благодарности
от академичната общност за двата си мандата начело на УНСС.

ИЗТОЧНИК: INEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: УНСС С НОВ РЕКТОР

ИЗТОЧНИК: ДНЕС БГ НОВИНИ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

ИЗТОЧНИК: INEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: УНСС С НОВ РЕКТОР

ИЗТОЧНИК: INEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: УНСС С НОВ РЕКТОР

ИЗТОЧНИК: ECONBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: УНСС С НОВ РЕКТОР

Проф. Стати Статев е новият ректор на Университета за
национално и световно стопанство (УНСС), съобщиха от висшето училище.

Той е избран днес от Общото събрание на УНСС с 218 гласа.

За другия кандидат – проф. Пламен Мишев, са гласували 81
делегати.

Проф. Статев, който досега беше първи зам.-ректор на
УНСС, заема мястото на проф. Борислав Борисов.

ИЗТОЧНИК: DIRBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Проф. Стати Статев е новият ректор на Университета за
национално и световно стопанство (УНСС), съобщи „Фокус“.

Той беше избран днес с 218 гласа след тайно гласуване
сред 308 делегати на общото събрание на учебното заведение.

За другия кандидат-ректор – проф. Пламен Мишев –
гласуваха 81 делегати, а пет от бюлетините бяха недействителни.Досега Стати
Статев беше първи заместник-ректор на УНСС. Той заема мястото на проф. д-р Борислав
Борисов, който беше изпратен с аплодисменти и благодарности от академичната
общност за двата си успешни мандата. По правилник след два мандата Борисов няма
право отново да се кандидатира за поста. Сред главните приоритети, които
изтъкна в програмата си проф. Статев, са запазване на сегашния статут на
университета и сегашните рейтинги, създаване на предпоставки за творчески
диалог между преподаватели и студенти и подобряване на научноизследователската
дейност, съобщи в. „Дневник“.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 17.00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО „ФОКУС”, НОВИНИ В 17.30

3. НОВИНА

Проф. Стати Статев досега беше първи заместник-ректор на
УНСС.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 18.00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

АВТОР: 3. НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА
УНИВЕРСИТЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Проф. Стати Статев досега беше първи заместник-ректор на
УНСС.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 17:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

АВТОР: 3. НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА
УНИВЕРСИТЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Проф. Стати Статев досега беше първи заместник-ректор на
УНСС.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 19.00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

АВТОР: 2. НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ ЩЕ
ЗАЛОЖИ НА ПРИЕМСТВЕНОСТТА

Новият ректор на Университета за национално и световно
стопанство (УНСС) проф. Стати Статев ще заложи на приемствеността и
надграждането в своята работа.

Проф. Статев каза, че ще продължи изключително успешните
два мандата на предишното ръководство. Новият ректор има амбицията, след
децентрализацията на научните степени и длъжности, научната степен „доктор” на
УНСС да стане една от най-търсените в страната и извън нея.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 21.00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО „ФОКУС”, НОВИНИ В 21 ЧАСА

2. НОВИНА

В интервю за Агенция „Фокус” проф. Статев каза, че ще
продължи изключително успешните два мандата на предишното ръководство.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 21.00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.12.2011

АВТОР: 2. НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: НОВИЯТ РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО И
СВЕТОВНО СТОПАНСТВО (УНСС) ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ ЩЕ ЗАЛОЖИ НА ПРИЕМСТВЕНОСТТА

Проф. Статев каза, че ще продължи изключително успешните
два мандата на предишното ръководство.

ИЗТОЧНИК: В. ТЕЛЕГРАФ – СТР. 8

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: УНСС С НОВ РЕКТОР, ЩЕ УЧИ БАКАЛАВРИ ЗА 3 Г.

Проф. Стати Статев е новият ректор на Университета за
национално и световно стопанство в София -УНСС.

Той зае поста след тайно гласуване на общото събрание на
икономическия ВУЗ вчера. Новият шеф на УНСС иска да отвори клон за дистанционно
обучение в София, в който може да се учат по-елитните специалности. Освен това
той ще работи за разкриване на тригодишна професионална бакалавърска степен.
Проф. Статев спечели 218 от гласовете на общото събрание, а опонентът му проф.
Пламен Мишев взе 81 гласа. Спечелилият надпреварата наследява поста от проф.
Борислав Борисов, който беше начело на университета два мандата и нямаше право
да се включи в битката за ректорското кресло.

ИЗТОЧНИК: В. РЕПУБЛИКА – СТР. 6

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ ОГЛАВИ УНСС

Новият ректор на Университета за национално и световно
стопанство е проф. Стати Статев. Той бе избран след тайно гласуване сред 308
делегати на общото събрание на учебното заведение.

Статев, който е доктор на икономическите науки и професор
по макроикономика, спечели с 218 гласа, а опонентът му проф. Пламен Мишев
получи 81 гласа.

Пет от бюлетините бяха недействителни.

При представянето на програмата си проф. Статев обяви, че
ще акцентира на запазване на сегашния статут на университета и сегашните
рейтинги, създаване на предпоставки за творчески диалог между преподаватели и
студенти и подобряване на научноизследователската дейност. Спечелилият кандидат
залага и на възраждане на центъра за икономическа политика, промотиране на
магистърските програми на УНСС, отваряне на клон за дистанционно обучение в
София за по-елитните специалности и разкриване на тригодишна професионална
бакалавърска степен.

Проф. Статев наследява на поста от изкаралия два мандата
проф. Борислав Борисов. По устав той няма право на трети.

ИЗТОЧНИК: В. 24 ЧАСА ВТОРО ИЗДАНИЕ – СТР. 40

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Проф. д. ик.н. Стати Статев е новият ректор на Университета
за национално и световно стопанство. Той бе избран вчера с гласовете на 218
души от 308-те делегати на Общото събрание. Досега проф. Статев бе първи
зам.-ректор на университета. Той обясни, че ще залага на увеличаване броя на
магистрите, разкриване на дистанционна форма на обучение бакалавър в София,
както и още поне две специалности, в които да се преподава само на английски
език.

ИЗТОЧНИК: В. СТАНДАРТ – СТР. 7

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: БИВШ ЗАМ.-РЕКТОР ОГЛАВИ УНСС

Доскорошният заместник-ректор на УНСС проф. Стати Статев
е новият шеф на университета. Той смени проф. Борислав Борисов, който няма
право повече да се кандидатира, след като изкара два мандата.

За проф. Статев гласуваха 218 от общо 308 делегати на
общото събрание на вуза. Опонентът му проф. Пламен Мишев получи 81 гласа.
Новият ректор заяви, че сред целите му е запазване на досегашния рейтинг, както
и възраждане на центъра за икономическа политика. Той иска също отваряне на
клон за дистанционно обучение в София за по-елитните специалности.

ИЗТОЧНИК: В. КЛАСА – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Новият ректор на Университета за национално и световно
стопанство е проф. Стати Статев. Той беше избран вчера след тайно гласуване
сред 308 делегати на общото събрание на учебното заведение. Статев спечели с
218 гласа, а опонентът му проф. Пламен Мишев получи 81 гласа. Девет от
бюлетините бяха недействителни. При представянето на програмата си проф. Статев
обяви, че ще акцентира на запазване на сегашния статут на университета и
сегашните рей-тинги, създаване на предпоставки за творчески диалог между
преподаватели и студенти и подобряване на научноизследователската дейност.
Спечелилият кандидат залага и на възраждане на центъра за икономическа
политика, промотиране на магистърските програми на УНСС, отваряне на клон за
дистанционно обучение в София за по-елитните специалности и разкриване на
тригодишна професионална бакалавърска степен.

ИЗТОЧНИК: В. НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ***

ПРОф. СТАТИ СТАТЕВ е новият ректор на Университета за
национално и световно стопанство (УНСС), съобщи „фокус“. Той беше
избран днес с 218 гласа след тайно гласуване сред 308 делегати на общото
събрание на учебното заведение. За другия кандидат-рек-тор – проф. Пламен Мишев
– гласуваха 81 делегати, а пет от бюлетините бяха недействителни.

ИЗТОЧНИК: В. ДУМА – СТР. 2

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТЕВ ОГЛАВИ УНСС

Професор Стати Статев бе избран за ректор на Университета
за национално и световно стопанство след тайно гласуване на общото събрание на
учебното заведение.

Статев получи общо 218 гласа, а опонентът му проф. Пламен
Мишев получи 81 гласа. Пет от бюлетините бяха недействителни. Малко преди да
оглави университета, при представянето на програмата си, проф. Статев обяви, че
ще акцентира за запазване на сегашния статут на университета и сегашните
рейтинги. Той ще работи за творчески диалог между преподаватели и студенти,
както и за подобряване на научноизследователската дейност. Спечелилият кандидат
залага и на възраждане на центъра за икономическа политика, промотиране на
магистърските програми на УНСС, отваряне на клон за дистанционно обучение в
София за по-елитните специалности и разкриване на тригодишна професионална
бакалавърска степен.

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 10

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: УНСС С НОВ РЕКТОР

Проф. Стати Статев Проф. Стати Статев е новият ректор на
Университета за национално и световно стопанство, след като вчера с тайно
гласуване той спечели 218 от 308 възможни гласа на общото събрание на
университета. Опонентът му проф. Пламен Мишев получи 81 гласа. Девет от
бюлетините бяха недействителни.При представянето на програмата си проф. Статев
обяви, че ще акцентира върху запазването на сегашния статут на университета и
настоящите рейтинги, както и за създаване на предпоставки за творчески диалог
между преподаватели и студенти и подобряване на научноизследователската
дейност. Спечелилият кандидат залага и на възраждане на центъра за икономическа
политика, промотиране на магистърските програми на УНСС, отваряне на клон за
дистанционно обучение в София за по-елитните специалности и подкрепя разкриване
на тригодишна професионална бакалавърска степен.Проф. Статев наследява
досегашния ректор на УНСС проф. Борислав Борисов, който е бил на поста два
мандата.

ИЗТОЧНИК: В. ЧЕРНОМОРСКИ ФАР – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. CТАТИ CТАТЕВ Е
НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Проф. Стати Статев беше избран за ректор на УНСС. Това
стана с решение на Общото събрание на учебното заведение. За поста той се
изправи срещу проф. Пламен Мишев, като и двамата са били зам.-ректори. За
Статев гласуваха 218 членове на Общото събрание, а за Мишев – 81. Новият ректор
наследява поста от проф. Борислав Борисов, който оглавяваше УНСС два мандата.
„Всеки ръководител малко или много иска да бъде запомнен. Те се запомнят
по различни начини. Да не се връщам назад в историята. Има някои, които стават
велики на гърба на предшественика си, други, които стават велики, продължавайки
делото на предшествениците си. Да се надяваме, че сме избрали ректор, който
след четири години ще го аплодирате по същия начин, както вчера аз усетих
вашите аплодисменти“, с тези думи проф. Борисов предаде щафетата на
новоизбрания ректор на УНСС проф. Стати Статев.

ИЗТОЧНИК: В. ДЕЛНИК – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ Е НОВИЯТ РЕКТОР НА УНСС

Проф. Стати Статев е новият ректор на Университета за
национално и световно стопанство (УНСС), съобщи „Фокус“. Той беше
избран с 218 гласа след тайно гласуване сред 308 делегати на общото събрание на
учебното заведение.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 21.12.2011

АВТОР: ЯНИЦА ТАНЕВА

ЗАГЛАВИЕ: ПРЕЗИДЕНТЪТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: НАУКАТА Е ЧАСТ ОТ
БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

София. Науката е част от българската
държавност, това заяви президентът Георги Първанов на официалната церемония за
връчване на Почетния знак на Президента на Републиката на досегашния ректор на
УНСС проф. Борислав Борисов, предаде репортер на Агенция “Фокус”.
„Мисля, че оставя едно добро наследство на проф. Статев“, каза
държавният глава за новия ректор на УНСС – проф. Стати Статев.

Проф. Борислав Борисов получава отличието за значимия си
принос за развитието на Университета за национално и световно стопанство като
модерен образователен и научноизследователски център, както и по повод 20
години от създаването на Катедра по интелектуална собственост в УНСС.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС ДОБЪР ДЕН, СОФИЯ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 21.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: АКЦЕНТИ В ПРЕДАВАНЕТО „ДОБЪР ДЕН, СОФИЯ” НА
РАДИО „ФОКУС”

София. В дневния информационен блок „Добър
ден, София” на Радио „Фокус” ще следим последното за годината заседание
на Народното събрание, както и заседанието на Министерски съвет.

Очаквайте новини за началото на инициативата в подкрепа
на приемната грижа, което ще бъде дадено днес от премиера Бойко Борисов.

С новия ректор на Университета за национално и световно
стопанство (УНСС) проф. Стати Статев ще разговаряме за приоритетите на учебното
заведение през 2012 година.

Очаквайте разбира се теми и от Търговище и Силистра, където
програмата ни също звучи.

Ще допълним часовете на предаването с коледни теми,
сервизна и трафик информация и много музика за добро настроение.

„Добър ден, София” от 10 до 18 часа с водещи Цветелина
Пишикова и Маргарита Колева.

ИЗТОЧНИК: АКТУАЛНО

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 21.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: ПЪРВАНОВ НАГРАЖДАВА НА ИЗПРОВОДЯК БИВШИЯ РЕКТОР
НА УНСС

Георги Първанов ще връчи днес на проф. Борислав Борисов
Почетния знак на Президента на Републиката, предаде БЛИЦ. Церемонията ще се
състои в 10.00 часа в Гербовата зала на “Дондуков” 2, съобщиха от
прессекретариата на държавния глава.

Проф. Борисов ще получи отличието за значимия си принос
за развитието на Университета за национално и световно стопанство като модерен
образователен и научноизследователски център, както и по повод 20 години от
създаването на Катедра по интелектуална собственост в УНСС. Преди два дни УНСС
си избра нов ректор – проф. д.ик.н. Стати Статев, след като два мандата висшето
училище беше ръководено от проф. Борисов.

ИЗТОЧНИК: В. ПОЛИТИКА – СТР. 2

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 23.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: УНСС С НОВ РЕКТОР

Проф. Стати Статев е новият ректор на УНСС, след като в
понеделник с тайно гласуване той спечели 218 от 308 възможни гласа на общото
събрание на университета. Опонентът му проф. Пламен Мишев получи 81 гласа.
Проф. Статев наследява досегашния ректор проф. Борислав Борисов, който е бил на
поста два мандата.При представянето на програмата си той обяви, че ще акцентира
върху запазването на сегашния статут на ВУЗ-а и рейтингите му, и за подобряване
на научноизследователската дейност.

ИЗТОЧНИК: В. СТАНДАРТ – СТР. 34

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 23.12.2011

ЗАГЛАВИЕ: РЕФОРМАТОРЪТ ОТ УНСС

Роден съм в Бургас и до днес се смятам за бургазлия –
морето е една от големите ми страсти. Това разказва ректорът на най-големия
икономически университет у нас – УНСС. Проф. Стати Статев бе избран преди
няколко дни за шеф на висшето училище, след като два мандата бе неотлъчно първи
заместник на досегашния ректор. Голяма част от реформите, направени във висшето
училище, се и негово дело.

Статев започва да учи в английската гимназия в родния си
град, след което продължава в НПМГ. „За онези години наблягах доста
сериозно на задачите“, спомня си ректорът. Завършва икономика с пълно
отличие в столицата и става асистент, но почти веднага се записва да учи
математика. „Тя ми трябваше само за да мога да изследвам
икономиката“, разказва професорът.

Специализира в Москва, а малко преди промените печели
Фулбрайтова стипендия, която го изпраща в един от най-големите американски
университети в Бостън. „Попаднах в триъгълника Бостън, Харвард, Масачузетс
и именно там ме завари демокрацията. Започнах да преподавам източноевропейска
икономика и реформи. Нито за миг обаче не съм се замислял да остана в Щатите –
нито аз, нито семейството ми. Аз си обичам страната, обичам си и университета,
което естествено не ми пречи на контактите с чужбина“.

По-късно проф. Статев заминава да преподава в Гърция,
където чете лекции по уникалния предмет „Как се прави бизнес в
България“. „Дори им написах нещо като учебник от 200 страници, защото
искаха да знаят всичко, което ги чака, от момента, в който бизнесменът кацне на
летището. Бяха все амбициозни хора от практиката – някои идваха от борсата,
други от предприятия. Случи се точно времето, когато започнаха да гърмят
пирамидите и една от лекциите ми беше точно за това. Те недоумяваха как може
човек да се подлъже и да даде парите си за такива нереално високи лихви. Аз им
обяснявах, че ние, българите, просто нямаме все още социалния опит, който да ни
предпази от подобни грешки. Едва сега вече го понатрупахме“, разказва
проф. Статев. В резултат на лекциите си той дори довел у нас някои гръцки
инвеститори. „Дойдоха и купиха хотели в столицата и по курортите, имаше
много интересно продължение на моите лекции“, спомня си той.

Извън работата хобито на професора е… да работи.
Най-много обича научноизследователската дейност, но има и своите типично мъжки
страсти – лов и риболов. Има дори трофеи от набезите си в гората, които пази у
дома. „Иначе имам голямо семейство, вече имам внучета и чакам още“,
щастлив е икономистът.

ИЗТОЧНИК: В. НАЦИОНАЛНА БИЗНЕС ПОЩА – СТР. 12

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 02.01.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. Д-Р НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ НАУКИ СТАТИ СТАТЕВ,
РЕКТОР НА УНСС, ЧЛЕН НА УС НА БНБ:

Сега е времето България да извлече своите ползи от
кризата

Тя създава нови Възможности за онези, които могат да ги
открият, за онези, които ги търсят Аз съм умерен оптимист. Много ми се иска
2012 г. да е по-добра от 2011 г., въпреки всички пророчества в европейски и
световен мащаб за още по-трудни времена. Според мен, точно сега е време, когато
България може да заеме едно по-достойно място сред останалите европейскидържави
и да извлече своите ползи от кризата. За да се случи това, трябва да се намерят
нашите, българските сравнителни предимства и това, което би останало в
средносрочен и дългосрочен план като заети пазари и вид продукти, които ни
дават тези сравнителни предимства.

Ние имаме един хубав гръб – паричния съвет, имаме едни
много стабилни на фона на доскоро доста развити страни, финансова и банкова
системи. Това е добре за реалната икономика. За съжаление, нея я удря свитото
вътрешно потребление, но точно това би трябвало да мотивира родните фирми да
търсят пазари навън. Бидейки в криза, не бива да сме песимисти. Освен
изпитание, кризата е и създаване на нови възможности за онези, които могат да
ги открият, за онези, които ги търсят.

Преодоляването на негативите от кризата не става само с
една рецепта. Тук трябва да се върви по всички възможности – да вярваме в
стабилността на финансовата и банковата ни система, да се раздвижи
производството у нас чрез изчистване на нераз-платеността държава-бизнес и
междуфирмена задлъжнялост. Времето е изключително ползотворно, пак повтарям,
България да намери своите сравнителни предимства. Добре е да ги търси не само в
нискотехнологичния сектор, който винаги дава ниска принадена стойност, но и във
високите технологии, в образованието.

ИЗТОЧНИК: В. КЛАСА – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 03.01.2012

ЗАГЛАВИЕ: OM 250 GO 1400
ЛЕВА СА ГОДИШНИТЕ ТАКСИ ЗА УНИВЕРСИТЕТИТЕ

От 250 до 1400 лева варират годишните такси за обучение
на студенти в българските висши учебни заведения през настоящата учебна година.
Последната промяна на тарифите, одобрена от правителството по искане на
университетите, е от средата на миналата година. Най-ниски са таксите за
инженери, а най-скъпи за актьори и режисьори. След кандидатстудентската
кампания през 2011 г. предпочитанията на младежите посочиха като най-желана
специалността психология. Най-евтин е курсът в Шумен, където за една година в
момента се плашат 450 лева. Най-много за тази специалност дават възпитаниците
на университета във Велико Търново – 554 лева, а същото обучение в София,
Пловдив и Благоевград струва 500 лева. Традиционно висок е и интересът към
специалностите право, журналистика, медицина, публична администрация, софтуерно
инженерство, английска филология, международни отношения и социални дейности.

За една от най-предпочитаните специалности право в СУ
„Св.Климент Охридски“, през тази учебна година студентите заплащат
500 лева годишно. Усвояването на същата професия в УНСС е 554 лева. За повечето
икономически специалности там бъдещите специалисти плащат 340 лева. Между
250-280 лева варират таксите в Техническия университет в София, където
най-скъпи са математическите специалности – около 610 лева. Най-скъпо е
обучението по медицина, актьорско майсторство, певческо и изобразително
изкуство, където година обучение варира около 1300-1500 лева. Скъпо е и
обучението на лекари. В София, Варна, Стара Загора и Плевен студентите по
медицина плащат 900 лева годишно, а в Пловдив – 950 лева. Таксите за
педагогическите специалности във Велико Търново, Благоевград, Пловдив, Русе и
Шумен варират от 330 до 554 лева. До 600 лева се плаща за инженерните
специалности във висшите училища в столицата и страната.

Засега увеличение на таксите за обучение на своите
студенти обмислят единствено в Университета по библиотекознание и информационни
технологии. Очаква се завишаването да бъде минимално, въз основата на
национален инфлационен индекс, и тарифите да бъдат по-малки от допустимото по
нормативни документи. Размерът на новите такси ще стане известен през периода
април-май. И в момента в този институт се плаща сравнително символично.
Останалите висши учебни заведения в столицата засега не планират промяна на
таксите за обучение на бъдещите висшисти, показа допитване на
в.“Класа“ до ректорите.

Без промяна на парите в средата на учебната година

В средата на учебната година възможността за поскъпване
категорично отхвърлят СУ „Св.Климент Охридски“, Университетът по
архитектура, строителство и геодезия, Техническият университет, Медицинският
университет, Висшето училище по застраховане и финанси и УНСС. „Около
въпроса за таксите се шумя много. Той има най-различни измерения. В никакъв
случай не искам да се поставя спекулативно въпросът – не могат ли да плащат
студентите още 50-60 лева отгоре на семестър. Не в това е въпросът. Не е
коректно в тези условия на икономически и финансови трудности проблемът държава
– университет да се прехвърля в проблем университет – студенти. Считам този
въпрос за натоварен с много силен морален, етичен заряд“, коментира пред
„Класа“ ректорът на УНСС проф. Стати Статев. “ Искам да заявя
нашата обща позиция – в краткосрочен план не сме склонни да преминем на подобен
вариант. Главно по морални и етични съображения“, допълни той. На подобно
становище е и ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси доц.
Григо-рий Вазов. „При нас няма възможност за промяна на таксите. Ние сме
частен университет. При приемането им със студентите подписваме договор, в
който таксата е фиксирана и остава постоянна до тяхното дипломиране. За тяхно
улеснение предлагаме и възможността за разсрочено плащане“, обясни Вазов.
Своето лично мнение против вдигане на таксите за обучение сподели и доц. Лъчезар
Димитров, ректор на Националната спортна академия. Доц. Димитров не пожела да
се ангажира с обещание за запазване на статуквото, тъй като през януари в
академията предстои избор на ново ръководство и неговото становище не може да
бъде прогнозирано. Промени на таксите за обучение към края на миналата година
не са коментирани в НАТфИЗ, Държавната музикална академия „Проф. Панчо
Владигеров“ и Националната художествена академия. Извън столицата
категорично против подобна промяна се обяви ректорът на Русенския университет
проф. Христо Белоев. Във висшите училища във Велико Търново, Пловдив и Шумен
коментирането на тази тема предстои.

Най-много кредити взимат бъдещи фармацевти и лекари

Като решение на проблема с таксите за обучение
Министерството на образованието, младежта и науката предлага на студентите
гарантирани от държавата кредити. Срокът за тяхното погасяване е десет години.
Първата година след завършването е гратисен период, а лихвата по заема е 7 на
сто. За 2012 година държавата е заделила 84,5 млн. лева за студентско
кредитиране, което е двойно повече от осигуреното през 2011-а, информира преди
дни просветният министър Сергей Игнатов. От старта на програмата
„Кредити“ получили финансиране са 7000 души. Допитването на
в.“Класа“ показа, че студентски кредити са получили най-вече студенти
по специалностите фармация, медицина и стоматология. В столичния Медицински
университет със заеми плащат обучението си близо 90 на сто от неговите
възпитаници, информираха от ръководството на висшето училище. В останалите
университети броят на получилите кредити младежи варира до 100 души. Като цяло
ректорите оценяват положително предложената форма на студентско кредитиране и
се надяват в бъдеще от нея да се възползват по-голяма част от техните
възпитаници.

ИЗТОЧНИК: В. КЛАСА – СТР. 10

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 10.01.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ

Нона Караджова, министър на околната среда и водите, пред
в. „24 часа“:

През миналата година ми направи впечатление, че хората
пазят по-чисто, градовете ни станаха по-чисти.

***

Стати Статев, ректор на УНСС, пред в. „Труд“:

Въпрос на национална политика е колко висши училища са
нужни на страната.

***

Лазар Груев, председател на Върховния касационен съд,
пред в. „Преса“:

Стана традиция по всякакви поводи съдебната власт да бъде
натрапвана в центъра на общественото внимание. Така е по-лесно да се заобикалят
други парливи теми.

***

Николай Младенов, външен министър, пред в.
„Монитор“:

Трябва да изработим механизъм, който да отвори
дипломатическите служби за младите и амбициозни дами.

ИЗТОЧНИК: В. ТЕЛЕГРАФ – СТР. 7

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 11.01.2012

АВТОР: СТАНИСЛАВ ДИМОВ

ЗАГЛАВИЕ: ИДЕЯТА ЗАЛЕГНАЛА В НОВИЯ ЗАКОН УЧИМ 3 ГОДИНИ ЗА
ВИСШЕ

За бакалавър да се учи три години, вместо четири,
предвижда новият закон за висше образование.

Промяната е била единодушно приета от работната група,
изготвяща документа, научи „Телеграф“ от един от експертите. Така висшите
училища ще трябва да съкратят бакалавърските си програми с една година.
Изключение ще правят специалностите право, медицина и архитектура, от които
студентите излизат със степен магистър. Практиката за бакалавър да се учи три
години успешно се прилага в повечето европейски страни.

Приложимо

„Идеята е напълно приложима и у нас. Трябва обаче да се
даде право на университетите да избират на кои специалности да съкратят
бакалавърската програма и кои да запазят досегашния си вид. 3 години например
може да се учи Начална и предучилищна педагогика“, коментира за
„Телеграф“ ректорът на Софийския университет проф. Иван Ил-чев. „За“
идеята се обяви и новият ректор на УНСС проф. Стати Статев още при избирането
си в края на миналата година. Единствено ректорът на Техническия университет в
София проф. Марин Христов обяви, че подобно предложение е неприложимо. „На
Запад всички инженери учат 3 години и после карат 1 година стаж във фирма. Тази
година съответства на четвъртата от обучението при нас. В България такива
фирми, предлагащи подобен стаж, няма и икономиката не позволява да намалим
обучението“, категоричен беше той.

Промени

Други промени в закона предвиждат чужденци да дават
акредитации на родните университети. Оценяващите комисии ще се състоят от 5
членове, от които трима ще са чужденци. Останалите двама ще са експерти от
Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА). Досега единствено тази
агенция даваше акредитация на висшите училища у нас.

В новата нормативна уредба се предвижда още висшите
училища да се задължат да признават семестрите на студентите, които са учили в
чужд ВУЗ по програмата „Еразъм“. Освен това у нас ще заработи минимодел на
европейската програма. Така например студенти от Техническия университет в
София ще имат право за един семестър да учат в Техническия университет във
Варна. Те ще получават кредити, които после ще им бъдат признавани в собствения
университет.

Вход

Промени ще има и в приема в някои университети. От тази
година в Техническия университет в София ще се влиза и с матура по български
език. Досега можеше да се кандидатства само с матура по математика и физика,
както и с тест по математика. С електронен изпит освен с нормален тест пък ще
влизат кандидат-студентите в УНСС. Предимството му според представителите на
ВУЗ-а е, че генерира по-бързо резултатите, От Софийския университет все още не
са решили дали ще променят формата на изпитите. Това ще стане ясно на
академичен съвет през февруари. Алма Матер обаче започва вечерни курсове за
ученици от 11 и 12 клас. Те ще се явяват подготвителни за кандидатстудентските
изпити.

***

Текст под снимка

Бакалавър ще се става след 3 години учене.

ИЗТОЧНИК: В. ПОЛИТИКА – СТР. 29

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 13.01.2012

АВТОР: СТАНИСЛАВ ДИМОВ

ЗАГЛАВИЕ: ВИСШЕТО СТАВА 3 ГОДИНИ

Една година no-малко ще учат
някои бакалаври

За бакалавър да се учи три години, вместо четири,
предвижда новият закон за висше образование. Промяната е била единодушно приета
от работната група, изготвяща документа. Така висшите училища ще трябва да
съкратят бакалавърските си програми с една година. Изключение ще правят
специалностите право, медицина и архитектура, от които студентите излизат със
степен магистър. Практиката за бакалавър да се учи три години успешно се
прилага в повечето европейски страни. „Идеята е напълно приложима и у нас.
Трябва обаче да се даде право на университетите да избират на кои специалности
да съкратят бакалавърската програма и кои да запазят досегашния си вид. 3
години например може да се учи Начална и предучилищна педагогика“,
коментира ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. „За“ идеята
се обяви и новият* ректор на УНСС проф. Стати Статев още при избирането си в края
на миналата година. Единствено ректорът на Техническия университет в София
проф. Марин Христов обяви, че подобно предложение е неприложимо. „На Запад
всички инженери учат 3 години и после карат 1 година стаж във фирма. Тази
година съответства на четвъртата от обучението при нас. В България такива
фирми, предлагащи подобен стаж, няма и икономиката не позволява да намалим
обучението“, категоричен беше той.

***

Текст под снимка

Съкращават бакалавърските програми на някои специалности
в университета.

ИЗТОЧНИК: В. ТЕМА – СТР. 26

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 16.01.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПРЕЗИДЕНТЪТ СИ ОТИВА, КАДРИТЕ МУ ОСТАВАТ

Един мандат няма да стигне на новия президент Росен
Плевнелиев, за да смени всички кадри, назначени от предшественика му Георги
Първанов. Конституционният съдия Ванюшка Ангушева ще бъде на поста си чак до
2018 г. Другите трима от квотата на държавния глава в КС са настоящият
председател Евгени Танчев, чийто мандат изтича тази година, и Пламен Киров и
Димитър Токушев, които ще тълкуват основния закон до 2015 г. Танчев и Киров са
бивши председатели на правния съвет на Първанов, Токушев е бил член на
президентската комисия по предоставяне на убежище. Пламен Киров е и автор на
монографията „Президентът в българския конституционен модел“.

Бивши шефове на правния отдел на Първанов са и Борис
Велчев и Лазар Груев. Мандатът на главния прокурор изтича в началото на 2013
г., а на председателя на Върховния касационен съд – в края на 2014 г. Преди
това проф. Груев четири години беше конституционен съдия. Единственият от шефовете
на юридическия екип на Първанов през годините, който има основание да е
недоволен от престоя си на „Дондуков“ 2, е Сашо Пенов. Той беше
освободен преди година след разкритието, че е адВокатствал на покойния Михаил
Михов (нашумял като Мишо Бирата). Скоро след това проф. Пенов оглави
Юридическия факултет на СУ. През 2015 г. изтича мандатът на Стоянка Николакова,
член на комисията за отнемане на престъпно придобито имущество от квотата на
държавния глава. Председателят на органа Тодор Коларов отдавна вече обяви, че
има доверие само в заместничката си Антоанета Георгиева-Цонкова, и алармира, че
в петчленния орган няма реформаторско мнозинство. Той призова да бъдат сменени
Николай Желев и Красимир Тодоров от парламентарната квота и деликатно отбягна
името на Николакоба. Тя беше преназначена от Първанов за втори мандат. Според
публикации е била дясна ръка на скандалния първи шеф на комисията Стоян Кушлев
и подобно на него е лансирала свои близки във ведомството. Николакова обаче
най-вероятно все пак ще бъде освободена по-рано. Очаква се приемането на нов
закон за конфискацията да бъде повод за смяна на целия състав на комисията.

През 2016 г. изтича мандатът на новия ректор на УНСС
проф. Стати Статев като член на Управителния съвет на БНБ. Само един от тримата
назначени от президента в централната банка ще бъде сменен тази година –
„банкерът социалист“ Олег Недялков. Мандатът на Пенка Кратунова, съпруга
на бившия икономически съветник и приятел на президента Николай Кратунов, е до
2014 г. Дългогодишният юридически съветник на Първанов Анюта Асенова ще бъде в
СЕМ също до 2014 г., както и президентският представител в КРС Десислава
Пре-ображенска.

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 6

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 08.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРИТЕ С НОВ ШЕФ

Проф. Ваньо Митев, ръководител на Медицинския университет
в София, е новият председател на съвета на ректорите през следващите две
години. Той бе избран на изборите вчера. Сред кандидатите бе и проф. Стоян
Денчев – ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии.
След вота проф. Стоян Денчев реши с достойнство да се откаже и от членство в
управителния съвет на ректорите, с което даде предимство на новия ректор на
УНСС Стати Статев.,, Ще поискаме институционализирането на съвета и държавно
финансиране на структурата”, каза проф. Ваньо Митев. Той отдава победата си на
доброто си управление. ,,В условия на криза започнахме новата финансова година
с 47 млн. лв. спестени пари”, каза новоизбраният председател на ректорите.

ИЗТОЧНИК: PLOVDIV24

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 08.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: ИЗБРАХА РЕКТОРА НА ПУ В УС НА НОВИЯ СЪВЕТ НА
РЕКТОРИТЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Ректорът на Пловдивския университет доц. Запрян Козлуджов
е избран в Управителния съвет на новия Съвет на ректорите на висшите училища в
България. Изборът е проведен на първото заседание на Съвета, състояло се в
София на 7 февруари. То е утвърдило за председател на сдружението проф. Ваньо
Митев, ректор на Медицинския университет, София. Кандидатури за състава на
Управителния съвет (УС) са издигнали както новоизбраният председател, така и
проф. Борислав Борисов от името на бившия УС. Останалите членове на УС са проф.
Стати Статев, ректор на Университета за световно и национално стопанство, проф.
Христо Белоев, ректор на Русенския университет, доц. Григорий Вазов, ректор на
Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Светослав Кокалов, ректор на
Художествената академия, и проф. Димитър Греков, ректор на Аграрния
университет, Пловдив. Настоящият Съвет на ректорите включва ръководителите на
51 държавни и частни висши училища в страната. Както е известно, през 2010 –
2011 г. българските университети проведоха избори за нови академични
ръководства, след което започна и новият мандат на тяхното сдружение. Очаква се
към средата на март Управителният съвет да се структурира, като определи
зам.-председатели и разпредели функциите на членовете си.

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 10

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 09.02.2012

АВТОР: ДАРИНА КАХРАМАНОВА

ЗАГЛАВИЕ: КРИЗАТА РОДИ 99 НОВИ МИЛИОНЕРИ

Най-масови влоговете до хилядарка

553 българи с депозити над 1 млн. лв.

Броят на хората, които държат над 1 млн. лева в банка,
непрекъснато се увеличава въпреки кризата. 99 нови милионери са се появили само
за една година, показват данни на Българската народна банка (БНБ). Така към
края на декември тези граждани са били 553. Само три месеца по-рано броят им е
бил 519.

Данните на централната ни банка показват, че най-масови
са малките влогове до 1000 лева, които са близо 9,5 милиона. Спрямо декември
2010 г. обаче те са с 49 хиляди по-малко. Депозитите между 1000 и 2500 лева пък
са малко над 1 милион. Според статистиката има 18 630 депозита, които са между
100 и 200 хил. лева. Това е с 5300 повече в сравнение с края на 2010 г.
Влоговете, които са между 500 хил. и 1 млн. лева също се увеличават на годишна
база. Към декември миналата година те са били 1043, а през същия период на
предходната година – със 121 по-малко.

Общият брой на депозитите на домакинствата в банковата ни
система е 12,5 милиона. Те възлизат на 30,9 млрд. лева към края на 2011 г.,
което е с 13% повече в сравнение със същия период на предходната година.
Наскоро проф. Стати Статев, член на Управителния съвет на БНБ, обясни големия
ръст на депозитите на домакинствата с отказа на гражданите да се занимават с
бизнес. Тогава той каза, че много хора, които са регистрирали ЕТ преди кризата,
сега се отказали от дейността си. Те разпродавали активите си и влагали
получените средства в банкова сметка.

110 са хората, които са изтеглили кредити над 1 млн. лева
към края на миналата година, показват данните на БНБ. Спрямо същия период на
2010 г. няма съществена промяна. Тогава те са били 112. Според статистиката на
централната ни банка най-много са отпуснатите кредити до 1000 лева. Те са били
малко над 1 милион през декември миналата година. Данните показват още, че
най-предпочитани били заемите между 1000 и 2500 лева, чийто брой бил 470
хиляди. Общо отпуснатите кредити на домакинствата към края на 2011 г. са 2,5
милиона, като те възлизат на 18,9 млрд. лева.

125 941 е броят на кредитите, които са били отпуснати на
фирми към края на 2011 г. Те са на стойност 33,5 млрд. лева. Спрямо края на
2010 г. отпуснатите бизнес заеми са със 714 повече

Фирмите, които са изтеглили заеми над 1 млн. лева, са
5101. Това е с 41 повече в сравнение с края на 2010 г. Броят на големите фирмени
заеми между 500 хил. и 1 млн. лева обаче намалява. От 3490 към края на декември
2010 г. в последния месец на миналата година те са били 3346.

ИЗТОЧНИК: В. ПОЛИТИКА – СТР. 2

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 10.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: 99 НОВИ МИЛИОНЕРИ СЕ ПОЯВИХА ЗА ГОДИНА

Още 110 човека са изтеглили кредити над 1 млн. лв. към
края на 2011 г., показват данните на БНБ

Спрямо декември 2010 г. обаче те са с 49 хиляди по-малко.

Депозитите между 1000 и 2500 лева пък са малко над 1
милион. Според статистиката има 18 630 депозита, които са между 100 и 200 хил.
лева. Това е с 5300 повече в сравнение с края на 2010 г. Влоговете, които са
между 500 хил. и 1 млн. лева също се увеличават на годишна база. Към декември
миналата година те са били 1043, а през същия период на предходната година със
121 по-малко. Общият брой на депозитите на домакинствата в банковата ни система
е 12,5 милиона. Те възлизат на 30,9 млрд. лева към края на 2011 г., което е с
13% повече в сравнение със същия период на предходната година. Наскоро проф.
Стати Статев, член на Управителния съвет на БНБ, обясни големия ръст на
депозитите на домакинствата с отказа на гражданите да се занимават с бизнес.
Тогава той каза, че много хора, които са регистрирали ЕТ преди кризата, сега се
отказали от дейността си. Те разпродавали активите си и влагали получените
средства в банкова сметка. 110 са хората, които са изтеглили кредити над 1 млн.
лева към края на миналата година, показват данните на БНБ. Спрямо същия период
на 2010 г. няма съществена промяна. Тогава те са били 112. Според статистиката
на централната ни банка най-много са отпуснатите кредити до 1000 лева. Те са
били малко над 1 милион през декември миналата година.

***

По данни на БНБ най-предпочитани продължават да бъдат
най-малките заеми.

ИЗТОЧНИК: В. БРЯГ – СТР. 2

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 10.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. ХРИСТО БЕЛОЕВ ИЗБРАН В УС НА СЪВЕТА НА
РЕКТОРИТЕ

Ректорът на Русенския университет „Ангел
Кънчев“ – проф. Христо Белоев, бе избран в Управителния съвет на новия
Съвет на ректорите на висшите училища в България с най-много гласове от
присъстващите на избора 48 ректори на 51 висши училища в страната. Изборът бе
проведен на първото заседание на Съвета, състояло се в София на 7 февруари. То
утвърди за председател на сдружението проф. Ваньо Митев, ректор на Медицинския
университет, София, който е родом от Русе. Кандидатури за състава на
Управителния съвет са издигнали както новоизбраният председател, така и проф.
Борислав Борисов от името на бившия УС. Проф. Белоев е бил предложен и от
двамата. Останалите членове на УС са проф. Стати Статев, ректор на Университета
за световно и национално стопанство,

доц. Запрян Коз-луджов, ректор на Пловдивския университет
„П. Хилендарски“, доц. Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по
застраховане и финанси, проф. Светослав Кокалов, ректор на Художествената
академия, и проф. Димитър Греков, ректор на Аграрния университет, Пловдив.

„Изборът ми за мен е не само признание за работата,
която съм извършил самият аз, но и за целия Русенски университет. Удовлетворен
съм, че моята номинация бе първа, както и от факта, че бях избран с най-много
гласове. Това е оценка за досегашната ми работа, но и много очаквания за в
бъдеще. Предстоят ни много отговорни дела, като Законът за висшето образование,
който се работи в момента, като начините на финансиране или рейтинговите
системи. Радващо е и това, че университетите у нас са поставени в условия на
реална конкуренция и лесно се вижда кой какво може“, каза за вестник
„Бряг“ проф. Христо Белоев. Настоящият Съвет на ректорите включва
ръководителите на 51 държавни и частни висши училища в страната. Както е
известно, през 2010 – 2011 г. българските университети проведоха избори за нови
академични ръководства, след което започна и новият мандат на тяхното
сдружение. Очаква се към средата на март Управителният съвет да се структурира,
като определи зам.-председатели и разпредели функциите на членовете си.

ИЗТОЧНИК: POLITIKABG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 10.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: 99 НОВИ МИЛИОНЕРИ СЕ ПОЯВИХА ЗА ГОДИНА

ПолитикаПо данни на БНБ най-предпочитани продължават да
бъдат най-малките заеми. Броят на хората, които държат над 1 млн. лева в банка,
непрекъснато се увеличава въпреки кризата. 99 нови милионери са се появили само
за една година, показват данни на Българската народна банка (БНБ). Така към
края на декември тези граждани са били 553. Само три месеца по-рано броят им е
бил 519. Данните на централната ни банка показват, че най-масови са малките
влогове до 1000 лева, които са близо 9,5 милиона. Спрямо декември 2010 г. обаче
те са с 49 хиляди по-малко. Депозитите между 1000 и 2500 лева пък са малко над
1 милион. Според статистиката има 18 630 депозита, които са между 100 и 200
хил. лева. Това е с 5300 повече в сравнение с края на 2010 г. Влоговете, които
са между 500 хил. и 1 млн. лева също се увеличават на годишна база. Към
декември миналата година те са били 1043, а през същия период на предходната
година – със 121 по-малко. Общият брой на депозитите на домакинствата в
банковата ни система е 12,5 милиона. Те възлизат на 30,9 млрд. лева към края на
2011 г., което е с 13% повече в сравнение със същия период на предходната
година. Наскоро проф. Стати Статев, член на Управителния съвет на БНБ, обясни
големия ръст на депозитите на домакинствата с отказа на гражданите да се
занимават с бизнес. Тогава той каза, че много хора, които са регистрирали ЕТ
преди кризата, сега се отказали от дейността си. Те разпродавали активите си и
влагали получените средства в банкова сметка. 110 са хората, които са изтеглили
кредити над 1 млн. лева към края на миналата година, показват данните на БНБ.
Спрямо същия период на 2010 г. няма съществена промяна. Тогава те са били 112.
Според статистиката на централната ни банка най-много са отпуснатите кредити до
1000 лева. Те са били малко над 1 милион през декември миналата година.

ИЗТОЧНИК: В. МЕНИДЖЪР – СТР. 44

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 12.02.2012

АВТОР: ДАРИНА СТОЯНОВА

ЗАГЛАВИЕ: НОВИТЕ МЕНИДЖЪРИ

стана генерален директор на „Хенкел“ за
Балканите в направление „Перилни и почистващи препарати“. Тя ще
отговаря за Румъния, Молдова и България. От 2006 г. досега бе президент на
„Хенкел България“. Започва работа В компанията през 2000 г. като
мениджър „Ключови клиенти“ в направление “ Перилни и почистващи
препарати“. След това ръководи отдел „Ключови клиенти и
маркетинг“ в същото направление, а по-късно оглавява и самото направление.
От 2006 г. е президент на „Хенкел България „. Работила е В “
Роувър България“ и в „Рекит Бенкизер България“. Завършила е МИО
в УНСС.

ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ е но вият ректор на УНСС.

Той остава в управителния съвет на БНБ. Бил е фулбрайтов
стипендиант-изследовател в Бостънския университет, Масачузетс, САЩ. Води лекции
В Бостънския и Харвардския университет, САЩ, и Пирейския университет, Гърция.
Има над 130 публикации на български, руски, английски, полски, гръцки, сръбски
и албански език. Бил е консултант към Световната банка. Завършил е УНСС, СУ
„Св. Климент Охридски“ и Московския държавен университет.

ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ стана изпълнителен директор на
Инвестбанк u член на УС. Преди това бе прокурист в банката.
Специализирал е мениджмънт на банкови карти, международни отношения и банкиране
на дребно в MasterCard Academy в Гърция,
New York University в САЩ, Visa Bankcard Business School в
Кеймбридж, Banker’s Training Institute в
Люксембург . Магистър no финанси от УНСС, където преподава основи на финансите и
корпоративни финанси.

ЛЮБОВ КОСТОВА е новият мениджър на Бри-танския съвет в
България . Била и мениджър „Публични комуникации и маркетинг“ и
„Проекти и партньорства“ в Британския съвет. Отговаряла е за
международна-

та дейност на Националната академия за театрално и
филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Инициатор е на създадения през
2011 г. Софийски фестивал на науката. Завършила е индология в Софийския
университет „Св. Кл. Охридски“.

ГЕОРГИ СЛАВЧЕВ е новият прокурист на
„Екобулпак“. Работи в компанията за разделно събиране на отпадъци
почти от самото й създаване, като последно бе търговски директор. Преди това е
бил специалист „Продажби“, мениджър „Ключови клиенти“ и
търговски директор в „Кантек“, компания за офис техника и
консумативи. Завършил е математическа информатика в УНСС.

ВАЛЕНТИНА ДИКАНСКА е новият управител на BASF
България. През последните 10 години е директор „финанси и администрация
“ в химическата компания. Преди това е експерт в Министерството на
финансите . Магистър е по икономика от УНСС. Специализирала е маркетинг и
мениджмънт в Майнц, Германия.

ДИМИТЪР ТОНЕВ е новият изпълнителен директор
„Застрахователни техники“ и член на УС на „Уника“. В
застрахователната компания е от две години, работи като директор
„Стратегическо планиране и управление“, директор „Екслузивни продажби“,
прокурист и зам. изпълнителен директор. Преди това е бил консултант на
застрахователната компания Zurich Financial Services Group. Работил
е в международната застрахователна група Royal &Sun Alliance.
Бакалавър е по финанси от Truman State University в САЩ и има МВА от INSEAD.

ИЛОНКА МИТКОВА-ЧЕРНАС стана изпълнителен директор на
„Евроинс – здравно осигуряване“. Преди е била търговски директор на
компанията. Работила е в „Дженерали закрила здравно осигуряване“ и в
„Булстрад здраве“, както и в пенсионноосигурителните дружества “
Берлинише Лебен“ и Ай Ен Джи. Завършила е MBA с профил
здравен мениджмънт в УНСС. Има две специализации в Центъра за следдипломна
квалификация по здравен мениджмънт и по организация и управление на
застраховането и осигуряването към УНСС.

СТЕФАН АПОСТОЛОВ вече е изпълнителен директор на
„ЧЕЗ Разпределение България“. Бил е директор „Управление на
дружеството“, ръководител „Бизнес развитие“ и директор
„Обслужване на клиенти“ в компанията. Преподавал е в Техническия
университет в Пловдив и в СУ „Св. Климент Охридски“.

АЛЕКСАНДЪР АЛБИН е новият изпълнителен директор на
„Ромпетрол България“. От 2008 г. работи за „Ромпетрол Груп“
като съветник на изпълнителния директор, а след това става изпълнителен
директор на „Ромпетрол Грузия“. Бил е мениджър на подразделението,
управляващо рафинерията „Атирау“ на „КазМунайГаз“ в
Казахстан.

МЛАДЕН ЙОРДАНОВ стана зам. генерален директор на „Ел
Ес Травъл Ритейл България“, компанията управлява търговските вериги Inmedio, Relay, One Minute, Le Cafe Inmedio, Voyage. Работи
във фирмата от самото й създаване през 2008 г. като финансов директор и
директор търговска мрежа. Бил е анализатор, зам. финансов директор и финансов и
административен директор в „Аксон България“. Завършил е финанси в
УНСС.

ЯСЕН ЛЮБЕНОВ е избран за маркетинг директор на „Каменица“.
От 2006 г. до края на миналата година е старши маркетинг мениджър в Wrigley Русия.
Бил е асистент бранд мениджър в Kraft Foods
България, бранд мениджър в Wrigley България, където отговаря най-напред за България и
Македония, после и за региона Източни Балкани. Завършил е международна бизнес
администрация в University of Lincoln,
Великобритания.

ДРАГОМИР МИЛУШЕВ е новият търговски директор на
„Коника Минолта България“. Заемал е същата позиция в компанията за
ваучери „Идънред България“. Бил е регионален мениджър продажби в БТК
за Западна България и тим лидер в отдел „Кредит контрол“ към дирекция
„финансов контролинг“ в „Мобилтел“. Завършил е финанси в
УНСС. Има магистърска степен по мениджмънт на търговската дейност от Стопанската
академия в Свищов.

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 3

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 13.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: СТОЛИЧАНИ УЧАТ ДИСТАНЦИОННО В ПРОВИНЦИЯТА

Столичани записват да учат дистанционно в провинцията,
защото местата в софийските вузове не достигат за многото желаещи. Това
споделиха ректори на висши училища по време на изборите на председател на
съвета.,,Напливът от желаещи да учат дистанционно е голям, много бързо
запълваме бройките в УНСС и затова столичани записват да учат във филиала ни в
Хасково”, каза бившият ректор на икономическия университет Борислав
Борисов.,,Ще отворим специализиран филиал само за дистанционно обучение и в
София”, съобщи и Стати Статев, новоизбраният ректор на УНСС. Той поясни, че
заради работата и ранното задомяване на някои младежи, желаещите да учат
дистанционно стават все повече. В първите години на въвеждане на дистанционното
студентите посещаваха лекции събота и неделя. Сега обаче преподавателите водели
лекциите виртуално и студентите си общували с професори и асистенти изцяло
онлайн, обясни Борислав Борисов. Субсидията за задочниците и студентите,
записали дистанционно, е едва 30 на сто от размера на издръжката на курсистите,
записали редовно, което прави около 220 лв. Ректорите от университетите в
цялата страна са единодушни, че сумата е крайно недостатъчна, защото вузовете
покриват около 50 на сто от капацитета си със студенти, записали задочно или
дистанционно. Затова те настояват издръжката на тези студенти да скочи до 50 на
сто от размера на субсидията на записалите редовно. Ректорите се обединиха и около
идеята ,Съветът на ректорите да добие статут на институция и да се финансира от
държавния бюджет.

***

Текст под снимка

Освен за изпитване компютрите се използват и за
дистанци-онно обучение.

ИЗТОЧНИК: В. СТАНДАРТ – СТР. 2

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 13.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: УНСС СТРОИ БИЗНЕС ЦЕНТЪР

УНСС няма лаборатории, но също чака с четири очи
пускането на публично-частното партньорство, признава ректорът проф. Стати
Статев.

„Ние не бихме могли да генерираме печалба в пари, но
ще подобрим сградния си фонд чрез договори с бизнеса. Старото здание за
следдипломно обучение, останало от 70-те години, например може да бъде
превърнато в бизнес център“, казва проф. Статев. Неотдавна университетът
направи модерна спортна зала, но терените около нея още пустеят. Там има кортове
за тенис и игрище. Проф. Статев иска те да бъдат оправени с подкрепата на
бизнеса. „Така ще осигурим по-голям комфорт на студентите“, казва
проф. Статев.

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 3

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 27.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: МАРИН ХРИСТОВ, РЕКТОР НА ТЕХНИЧЕСКИЯ
УНИВЕРСИТЕТ: ПРАКТИКАТА САМО 4 ЧАСА НА ДЕН

Венцеслав ЮскеселиевПрактическите стажове са полезни, но
не трябва да са повече от 4 часа, за да може студентите да учат. Мила
МишеваПовечето фирми очакват завършващите студенти да се включат веднага в
работния процес, без да им дадат достатъчно време за адаптация. Това заяви
проф. Марин Христов, ректор на Техническия университет. Той обясни как е
сключил договори с големи фирми от ИТ сектора, които да наeмат на
стажове студентите.,,Тези практики обаче са по 4 часа на ден и фирмите се
съобразяват с графика на учебната програма, така че студентиет да могат да
ходят и на лекции”, каза Марин Христов. Само така може да се натрупа
практически опит, който да не пречи и на обучението в университета, защото няма
как студентът да работи на пълен работен ден и да получи качествено
обучение.Според него проблемът на висшето образование у нас е, че то е
широкопрофилно и не се знае в коя област ще специализират студентите, след като
завършат. Така курсистите трупат базови познания в дадена област, след което им
трябва време, за да ги интегрират в конкретна ниша. ,,Именно затова младите се
нуждаят от период за адаптация”, посочи ректорът.Според ректора на УНСС Стати
Статев бизнесът трябва да е още по-активен във взаимодействието си с
университетите.,,Няма как фирмите да не инвестират в младите, а да искат
университетите да им предоставят готови професионалисти“, каза той. Според
ректора стажът трябва да започне най-късно в трети курс. Той обясни как не
малко банки и други финансови институции подават ръка на икономическия ВУЗ,
като наемат студентите на практика, но това са все големи и известни фирми,
които могат да поемат малка част от младите.,,Когато казваме, че бизнесът е
недоволен от младите кадри, трябва да си зададем въпроса кой точно е този
бизнес, след като 95% от фирмите изпаднаха от Търговския регистър и са
микропредприятия”, коментира още Стати Статев.

***

Текст под снимка

Практическите стажове са полезни, но не трябва да са
повече от 4 часа, за да може студентите да учат

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС РАДИО ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: АКЦЕНТИ В ПРЕДАВАНЕТО „ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИЯ” НА
РАДИО „ФОКУС”

София. На 1 март Българската библиотека
„Христо Ботев“ в Кишинев ще отпразнува 20-годишнината си. Какво е
библиотеката за българската общност и как ще бъде отбелязана годишнината ще
попитаме Анна Стратиева, директор на библиотеката.

„Прозрачност и почтеност в политическия процес” е форум,
организиран от Асоциация „Прозрачност без граници”, който ще се проведе на 1
март. В аванс за събитието ще разговаряме с Ваня Нушева, програмен директор в
асоциацията.

19-годишен младеж бе убит в „Студентски град“
при масов бой в стая на блок 23. Всички участници в сбиването са студенти в
първи курс на УНСС. Ще потърсим позицията на ректора на висшето учебно
заведение проф. Стати Статев.

Земеделски съюз „Александър Стамболийски“
отбелязва 133 години от рождението на Александър Стамболийски. Това е поводът
за срещата ни със Спас Панчев, председател на партията.

Етнографът Иглика Мишкова ще ни закичи с мартеници в
ефира на Радио „Фокус”.

А с колегата Красимира Димитрова ще отбележим 6-тия
рожден ден на Радио „Фокус”- Пирин.

„Добро утро, България” – от 6 до 10 часа, с водещ
Екатерина Катрачева.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

АВТОР: АЛА ЖЕЛЕЗКОВА

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: ОГРАНИЧЕНИЯТА В „СТУДЕНТСКИ
ГРАД” ТРЯБВА ДА СА МНОГО

София. Ограниченията в „Студентски град”
трябва да са много. Това каза ректорът на УНСС проф. Стати Статев след срещата
на ректорите на университетите в София при министъра на образованието Сергей
Игнатов, предаде репортер на Агенция „Фокус” . Срещата бе по повод
убийството на 19-годишен младеж в „Студентски град” тази нощ.

„Не трябва да има казина, не трябва да има денонощни
заведения и т.н. Ако някой иска да се весели, „Студентски град” не трябва да
бъде това място. Има достатъчно места”, заяви проф. Статев. „Каква е идеята на
„Студентски град”? Той ще бъде ли град на студентите или нещо друго”, запита
ректорът. „Ние сме изпълнили всички предписания на Министерството на
образованието, младежта и науката”, което означава, че има видео-наблюдение на
входа на общежитията и контролно-пропускателен режим. Имайте предвид, че тук
става въпрос за пълнолетни хора, затова вероятно МВР не е предписало да има
камери на етажите, в стаите, включително и на леглата, защото това са
пълнолетни”, подчерта проф. Статев. Той каза, че всяка година 1200 – 1500 души
въпреки че имат право остават ненастанени в общежитията, защото стаите не
стига.

„В общежитията на Художествената академия са си направили
ателиета. Стаите се използват не по предназначение, но не мога да ги упрекна
тези хора. Тези помещения са им дадени за стопанисване и те ги стопанисват по
най-добрия за тях начин”, добави проф. Стати Статев.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

АВТОР: АЛА ЖЕЛЕЗКОВА

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРИТЕ НА СОФИЙСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ ПОДКРЕПЯТ
ИДЕЯТА ОБЩЕЖИТИЯТА ДА СА ПОД УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО МИНИСТЕРСТВО

София. Ректорите на софийските университети
подкрепят идеята всички студентски общежития да минат под управлението на
Министерството на образованието, младежта и науката, предаде репортер на Агенция
„Фокус” . В момента само две общежития от 50 в „Студентски град” са под
управлението на Дружеството „Студентски столове и общежития” към
министерството.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев заяви, че е
разпоредил проверка за спазването на правилника на студентските общежития.
„Университетът е място, където се занимават с наука и се прави наука.
Университетите не трябва да се занимават с хотелиерство и ресторантьорство.
Подкрепям идеята на министър Сергей Игнатов, но не половинчато. Ако бъде
студентски град да бъде студентски град с цялата строгост на решението на
правителството. Нека да прилича на модерен кампус”, заяви ректорът на УНСС. Той
предложи „Студентски град” да се оформи като самостоятелен район, тъй като в
момента не е.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРЪТ НА УНСС Е РАЗПОРЕДИЛ ВЪТРЕШНА ПРОВЕРКА
В ОБЩЕЖИТИЕТО ЗАРАДИ УБИЙСТВОТО НА 19-ГОДИШНИЯ МЛАДЕЖ

София. Във връзка с трагичния инцидент със
студента в 23 блок на УНСС в общежитията в Студентския град от името на
академичната общност и лично от свое име поднасям най-искрени съболезнования на
родителите, близките, приятелите и колегите на момчето. Това се казва в
изявление на ректора на УНСС проф. Стати Статев пред Агенция “Фокус”.

Разпоредих вътрешна проверка, която трябва да установи
дали са спазени всички изисквания на Правилника за условията, реда за
настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития на УНСС.

Университетът оказва пълно съдействие за цялостното
изясняване на случая.

ИЗТОЧНИК: АКТУАЛНО

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: ВЗЕМАТ ОБЩЕЖИТИЯТА ОТ УНИВЕРСИТЕТИТЕ

Общежитията ще бъдат взети от университетите и
прехвърлени под шапката на просветното министерство. За тях вече ще отговаря
фирмата на МОН „Студентски общежития и столове“, съобщи просветният
министър Сергей Игнатов,реклама предаде АСН. Той уточни, че по разпореждане на
премиера Бойко Борисов в момента се подготвя постановление на кабинета в тази
посока. Игнатов е говорил и с вътрешния министър Цветан Цветанов за засилване
на охраната. Целта на мярката е въвеждане на по-строг ред в общежитията, както
и на прекратяване на увеселителната дейност на заведенията, които се намират на
тяхна територия.Игнатов поясни, че ще бъдат затворени казината и дискотеките,
както и магазините, продаващи алкохол, които се намират в помещения на
общежития, както и на терени на университети. Техните договори ще бъдат
прекратявани при изтичането им и до 2-3 години всички те ще бъдат затворени.
Това обаче няма да реши проблема със Студентски град, тъй като част от
чалготеките в момента се намират на частни терени или са притежание на
реститути, поясниха запознати. Ректори разказаха, че в „малкия Лас
Вегас“, както е популярен Студентски град, идват дори студенти на
алкохолен туризъм от Пловдив и Пазарджик. Ректорите се съгласиха общежитията да
им бъдат отнети, ако обаче заедно с това Студентски град приеме специален статут
и бъде обособен само като кампос. „Не е работа на университетите да
продават кисело зеле и да перат чаршафи“, каза ректорът на СУ проф. Иван
Илчев.

В момента 235 обекта отдадени под наем от ВУЗ-ве се
проверяват и в голяма част от тях се продава алкохол, каза главният секретар на
министерството Красимир Вълчев. Ректорът на Медицинския проф. Ваньо Митев пък
разви пред агенция Стандарт Нюз идеята кампосите на студентите трябва да бъдат
изцяло преместени на друго място, тъй като е невъзможно да бъдат затворени
дискотеките, които са частна собственост. Студентски град не може да бъде
върнат в стария си вид, той трябва просто да бъде преместен на друго място,
каза Митев.Ректорът на УНСС Стати Статев, в чието общежитие е станал
инцидентът, пък заяви, че в сградата е имало видеонаблюдение и охранител, който
видял, че момчетата влизат леко подпийнали и им е направил забележка да не
вдигат шум. Те му отговорили, че отиват да си легнат, но 15 минути по-късно
един от младежите дотичал и му казал да се обади на полицията и Спешна помощ.
Изискванията за вътрешния ред са били спазени, но аз съм разпоредил вътрешна
проверка какво точно се е случило. Това е битов инцидент, никой не е
застрахован от него. Можеше да стане във всяко друго общежитие, каза Статев.

ИЗТОЧНИК: INEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: СТУДЕНТСКИТЕ ОБЩЕЖИТИЯ МИНАВАТ КЪМ
ОБРАЗОВАТЕЛНОТО МИНИСТЕРСТВО

Всички общежития на територията на „Студентски
град“ ще се управляват от образователното министерство чрез дружеството
„Студентски столове и общежития“, съобщи ресорният министър Сергей
Игнатов във връзка с инцидента в студентското общежитие, при който 19-годишен
първокурсник от Перник бе убит.

Важно е на територията на общежитията в „Студентския
град“ в София да няма питейни заведения и ресторанти, каза Игнатов след
среща с ректори на висшите училища.

Ректорите на университетите подкрепиха предложението за
проект на постановление за преминаването на всички студентски общежития в София
към управлението на „Студентски столове и общежития“.

Дружеството е към МОМН и сега от 50 общежития в
„Студентския град“ само две се управляват от него, а останалите се
стопанисват от университетите, заяви министърът, цитиран от БТА. Той уточни, че
решението за централно управление на общежитията е било обсъдено след днешното
заседание на Министерския съвет по препоръка на премиера Бойко Борисов.

Чрез централизираното управление на студентските
общежития в София се цели да се въведе по-добър ред в тях, докато се приеме
Законът за устройство на територията, „който е в съда“, заяви
Игнатов. По думите му в двете общежития, които сега се стопанисват от
„Студентски столове и общежития“, има по-добра охрана, но „няма
начин министър Цветанов да постави във всяка стая полицай, който да пази
студентите“.

Важно е да се знае какъв е режимът за влизане и излизане
в общежитията и дали може да се внася алкохол в тях и в какви количества,
посочи Сергей Игнатов. Попитан дали могат да бъдат прекратявани договорите на
обекти, отдадени под наем от висшите училища, за ресторанти и дискотеки, министър
Игнатов каза, че“юридически това е почти невъзможно, но след две-три
години тези договори няма да бъдат продължавани

Вътрешният министър Цветан Цветанов заяви от своя страна,
че в случая с този инцидент трябва да се коментират общоприетите правила за
поведение в обществото, а не ролята на МВР.

„Не можем да сложим до всяко общежитие, до всеки
етаж в общежитието полицай или жандармерист, за да охраняваме пияни студенти,
които идват в „Студентски град“. Защото инцидентът е възникнал изцяло
от лица, употребили алкохол. Говорим за общежитие, което е за българските
студенти, за българската младеж“.

„Родителите, които са изпратили тези студенти в
София да учат, предполагам искат те да се учат и образоват и да бъдат в
по-облекчени условия, каквито дават студентските общежития, тъй като наемът е
много по-евтин. От първоначалните действия колегите са установили, че едното
момче има алкохол 1,85 промила, а другият около 1 промил. Назначени са кръвни
проби, за да се види дали освен алкохол, има и съдържание на упойващи
вещества“, информира още вътрешният министър.

Ограниченията в „Студентски град” трябва да са
много, смята пък ректорът на УНСС проф. Стати Статев. Той присъства на срещата
на ректорите на университетите в София при министъра на образованието Сергей
Игнатов.

„Каква е идеята на „Студентски град”? Той ще
бъде ли град на студентите или нещо друго”, запита ректорът.

„Ние сме изпълнили всички предписания на
Министерството на образованието, младежта и науката”, което означава, че има
видео наблюдение на входа на общежитията и контролно-пропускателен режим.
Имайте предвид, че тук става въпрос за пълнолетни хора, затова вероятно МВР не
е предписало да има камери на етажите, в стаите, включително и на леглата,
защото това са пълнолетни”, подчерта проф. Статев.

Той каза, че всяка година 1200 – 1500 души въпреки че
имат право остават ненастанени в общежитията, защото стаите не стига.

„В общежитията на Художествената академия са си
направили ателиета. Стаите се използват не по предназначение, но не мога да ги
упрекна тези хора. Тези помещения са им дадени за стопанисване и те ги
стопанисват по най-добрия за тях начин”, добави проф. Стати Статев.

ИЗТОЧНИК: DIRBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: СЛЕД УБИЙСТВО ИГНАТОВ ПОЕМА УПРАВЛЕНИЕТО НА
СТУДЕНТСКИ ГРАД

Всички общежития на територията на Студентски град ще се
управляват от Министерство на образованието чрез дружеството „Студентски
столове и общежития“. Така ще съществува ред, защото от години в
Студентския град се случват инциденти.

Това заяви министърът на образованието Сергей Игнатов на
среща с ректори на висши училища, предизвикана заради убийството на 19-годишния
студент от УНСС Марио Данчев тази нощ в Студентски град.

Игнатов обясни, че постановлението за тази промяна ще
бъде внесено за гласуване на следващото заседание на правителството.

„От 50 общежития на територията на Студентския град
сега само две се управляват от „Студентски столове и общежития“, а
останалите се стопанисват от университетите. Очевидно ще върнем неща, които
бяха в миналото – час, след който общежитието се затваря, и който нарушава
правилата, да излиза на квартира. Мярката ще даде възможност да се повиши
охраната на общежитията“, каза още образователният министър.

Той съобщи, че Министерството на образованието прави
проверка, която трябва да установи в общежитията какви терени са отдадени под
наем. Главният секретар на ведомството Красимир Вълчев уточни, че проверката не
е кампанийна и е започнала преди повече от два месеца.

„Проверяват се 235 обекта, отдадени под наем от
висшите училища, като голяма част от ресторантите и увеселителните заведения са
в публична държавна собственост, стопанисвана от университетите“, заяви
Вълчев.

Попитан дали могат да бъдат прекратявани договорите на
обекти, отдадени под наем от висшите училища, за ресторанти и дискотеки,
министър Игнатов каза, че „юридически това е почти невъзможно, но след
две-три години тези договори няма да бъдат продължавани“.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев също бе категоричен,
че ограниченията в „Студентски град” трябва да са много, предаде
„Фокус“. „Не трябва да има казина, не трябва да има денонощни
заведения и т.н. Ако някой иска да се весели, „Студентски град” не трябва да
бъде това място. Има достатъчно места”, заяви проф. Статев.

По думите му университетът е изпълнил всички предписания
на Министерството на образованието, което означава, че има видео-наблюдение на
входа на общежитията и контролно-пропускателен режим. „Имайте предвид, че
тук става въпрос за пълнолетни хора, затова вероятно МВР не е предписало да има
камери на етажите, в стаите, включително и на леглата, защото това са
пълнолетни”, подчерта проф. Статев.

По-рано вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че
трябва да се въведе по-строг режим в студентските общежития.

„Не можем да сложим до всяко едно общежитие, до
всеки етаж в общежитието, полицай или жандармерист, за да нямаме пияни
студенти. На Свети Валентин, когато млади двойки празнуваха и компании се
веселяха, имаме 7 сигнала, които са постъпили в структурите на СДВР, шест от
тези инциденти са на територията на Студентски град“, каза той.

ИЗТОЧНИК: ТРУД ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: БЛИЗНАК С НОЖ В ГЪРБА ПРИ БОЙ В СТУДЕНТСКИЯ
ГРАД

Пиянска свада в Студентския град отне живота на
19-годишен младеж и прати зад решетките неговия брат близнак, техен приятел и
момчето, с което братята делели една стая в общежитие. Всеки един от тримата е
заподозрян за убийството на първокурсника в УНСС Марио Данчев от Перник. Открит
е ножът, с който Марио е бил прободен в гърба по време на боя. Острието е
пронизало сърцето му и той е издъхнал за 1-2 минути. Предстои снемане на
биологични следи и отпечатъци. Чак тогава криминалистите ще могат да посочат
извършителя на клането.Миналата есен Марио и брат му Мартин били настанени в
стая на 3-тия етаж в блок 23 А на УНСС заедно с колегата им Илко Радев от
Добрич. Още в началото момчетата не се харесали. Започнали да се карат за
вещите, които използват. На един се паднало по-лошо легло, не се разбирали къде
да седи масата и т.н. Обвинявали се взаимно, че си ровят из багажа. Преди време
Илко дори се изнесъл в друга стая, но там му се видяло по-мизерно. Казал на
свои приятели, че се връща при близнаците и ще се опита да ги търпи. Родителите
на Илко също знаели за проблемите му в общежитието, но никой не предполагал, че
ще се стигне до кръв.Във фаталната вечер във вторник Марио, Мартин и
състудентът им Владимир Борисов, който също е от Перник, излезли на тур по
кръчмите из Студентския град. Илко си легнал да спи.Към 2,30 ч в сряда Мартин
се прибрал първи. Бил пиян, светнал лампата, събудил Илко. Момчето от Добрич се
троснало, че иска да спи. Тогава Мартин излязъл в коридора и позвънил на брат
си в близка дискотека да идва на помощ, защото “тоя нещо ми говори лошо”. Марио
и приятелят дошли в общежитието. Владимир живее на друг адрес, но на входа никой
не го спрял, нито го записал в книга за гости. Двамата се качили горе при
Мартин и дружно започнали да разбиват вратата.За да не се наложи сутринта да
плащат щетите, Илко отключил. Тогава в тясната стая започнал ръкопашен бой. В
един миг Марио клекнал, изохкал: “Лошо ми е, лошо ми е” и се добрал до леглото
си. Когато пристигнали полицаи и медици от “Бърза помощ” момчето вече било
издъхнало. На гърба му зеела прободна рана. Кръв имало навсякъде. От стаята
криминалистите иззели кухненския нож, с който се предполага, че е бил наръган
Марио. И трезвият Илко, и пияните Мартин и Владимир обаче отричали да са пипали
хладното оръжие. “Бихме се с юмруци”, твърдят и тримата
заподозрени.Най-логичната версия е, че ножът е грабнал Илко, за да се отбранява
срещу трима нападатели. Но тогава раната на Марио нямаше да е в гърба. Не се
изключва при мелето Марио да е бил наръган неволно от приятеля си Владимир.
Третата вероятност е най-кошмарна – че раната е нанесена от Мартин, който, без
да иска, е убил своя брат близнак.Резултатите от изследванията на ножа ще
станат известни най-рано утре.“От 1 февруари имаме 214 сигнала за нарушаване на
нощната тишина, 140 от тях са от Студентския град”, каза вчера шефката на Седмо
столично РПУ Ани Петрова. Полицаите от управлението отговарят за всички части
на “Младост”, “Мусагеница”, “Дървеница” и част от “Малинова долина”. Но
признават, че най-големият им проблем е със Студентския град, където в
общежитията няма нито ред, нито охрана, нито камери. А се лее алкохол като за
последно… (ТРУД)Убитият Марио – съученик с МираБлизнаците Марио и Мартин
Данчеви имат и по-голям брат Васко, разказаха близки на семейството в
Перник.“Каква трагедия – Марио завърши миналата година гимназията по облекло и
туризъм, където тази година трябваше да е абитуриентка убитата Мирослава
Николова”, говореха съученици на Марио. Те обаче не знаеха дали се е познавал с
година по-малката Мирослава.Родителите на близнаците са учители по физическо
възпитание. Майката Росица Данчева преподава в ОУ “Св. Иван Рилски”, а бащата
Борис – в Техникума по металургия в Перник. Заради трагедията часовете в
техникума вчера бяха намалени.“Много свестни хора са. Обичаха много да се
събират семейно и да ходят на излети. Учители са от дълги години. Не трябваше
да им се случва такава трагедия, не са го заслужили. Но все добрите хора ги
сполетяват нещастията”, коментираха колеги на родителите.Марио и Мартин били
отличници. Освен това участвали в самодейния танцов ансамбъл “Граовска
младост”. Брат им Васко работи в завод за безалкохолни напитки в
Костинброд.АЛБЕНА БОРИСОВАИгнатов поема всички общежитияСтудентските общежития
в София ще се стопанисват вече от държавата, а не от висшите училища, както е
сега. Целта е да се сложи по-голям ред и да се вземат мерки за предотвратяване
на случаите като този с убития 19-годишен младеж.Премиерът Бойко Борисов
разпореди просветният министър Сергей Игнатов да намери решение на проблема.
Той пък свика следобед ректорите на вузовете, за да решат заедно
казуса.“Обединихме се около становището държавата да стопанисва и да се грижи
изцяло за общежитията”, каза след срещата ректорът на УНСС проф. Стати Статев.
Той напомни, че вузовете от години отказвали да се занимават с “несвойствена
ресторантьоро-хотелиерска дейност”.Общежитията (около 50 блока) ще преминат към
предприятието “Студентски столове и общежития”. Решението за прехвърлянето им
ще бъде взето на следващато правителствено заседание. Тепърва ще се разпишат и
мерките за въвеждане на дисциплина в студентските жилища. Според Игнатов трябва
да се върне вечерният час на затваряне на входната врата, да се изисква
спазване на общите правила и да има санкции.“Който нарушава реда – да отива на
квартира”, категоричен е министърът. Позицията му бе подкрепена и от вътрешния
министър Цветан Цветанов. Според него трябвало да се въведе режим на достъп до
сградите. В момента също има такъв – портиери и магнитни карти, с които
студентите влизат. Редът по етажите обаче никой не контролира. Преди време
портиерите се оплакаха, че първокурсниците се държат като хуни.Ректорите се
надяват още, като се прехвърлят общежитията да се реши и въпросът с недостига
на места в тях. (ТРУД)

ИЗТОЧНИК: 24 ЧАСА ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: СТУДЕНТ ЗАКЛАН СЛЕД ГРУПОВО БЕЗПАМЕТНО ПИЯНСТВО
В ОБЩЕЖИТИЕ

Пиянска свада между четирима първокурсници от УНСС
завърши със смъртта на 19-годишен младеж в столичния Студентски град вчера.
Марио Данчев от Перник почина след побоя, при който бе наръган с нож. За
кървавата драма са задържани останалите трима участници в побоя. В ареста са
братът близнак на Марио – Мартин, приятелят му Владимир Борисов, също от
Перник, и съквартирантът на близнаците Илко Радев от Добрич. Момчетата не са
криминално проявени.Все още не е ясно кой и как е наръгал смъртоносно Марио.
Заради голямото количество алкохол обясненията на Мартин и Владимир не са много
обективни.Единствен Илко е бил трезвен по време на мелето, съобщи вчера шефката
на Седмо РПУ Ани Петрова. И тримата обаче отричат да са държали нож, добави
шефът на сектор „Разследване на криминални престъпления“ в СДВР
Николай Станчев.Трагедията се разиграла в стая 322 в блок 23А в Студентски
град. Там живеят близнаците Марио и Мартин заедно с Илко. Във вторник вечерта
братята и Владимир, вече почерпени, решили да отидат на дискотека. Илко останал
в стаята си да спи.Посред нощ Мартин се върнал в стаята си и започнал да се
заяжда с Илко. Момчето му направило забележка, че иска да си почива и да спи.
Казал на близнака още, че е толкова пиян, че не иска да се разправя с него. Ти
на мен ли ще говориш така, отвърнал му Мартин и излязъл в коридора. Обадил се
на брат си и го повикал заедно с Владимир за подкрепление, защото не можел Илко
да му говори така. По същото време добричлията се заключил в стаята и легнал да
спи.Когато перничаните пристигнали, започнали да блъскат по вратата. Илко решил
да отвори, за да не се наложи после да плащат щетите. Братятаи Владимир влезли
вътре и започнал побой. В мелето някой наръгал Марио смъртоносно с нож.Изведнъж
раненият изохкал и клекнал, обясни Ани Петрова. Никой от тримата няма спомени
дали Марио сам, или някой от тях го е сложил на леглото му, добави тя.
Момчетата забелязали, че той спрял да говори и мърда и изобщо да реагира по
някакъв начин. Опитали да му правят изкуствено дишане, но след като видели, че
няма ефект, отишли при портиера и му казали да повика линейка.Два сигнала били
получени за инцидента на тел. 112. Първият е в 2,50 ч – за бой в коридор на
общежитието. 10 минути по-късно било поискано на мястото да дойдат линейка и
полиция, защото имало проблем. Лекарският екип само констатирал смъртта на
момчето.Полицаите заварили Марио вече починал на леглото. Трите момчета бяха
особено притеснени, разказа Петрова.Марио има прободна рана в горната дясна
половина на гърба, уточни Николай Станчев. Съдебният лекар обаче не се
ангажирал със заключение каква е причината за смъртта. Тя ще стане ясна след
аутопсията.Цялата стая бе в кръв, на земята бе намерен нож, който е от общото
им домакинство, добави Станчев. Уточнява се как точно се е развила ситуацията
между четиримата. Всички имали видими наранявания, но не е ясно как точно и от
кого е наръган Марио.Можело да бъде от всеки. Ножът е даден за експертизи,
които ще кажат с категоричност дали с него и от кого е наръган Марио. Ще се
изследват биологичните следи и ще бъдат свалени отпечатъци. Момчетата твърдят,
че са се били с юмруци.Взети са и кръвни проби на тримата задържани. Проверка с
дрегер на Мартин е показала 1,83 промила алкохол, на Владимир по-малко. Само
тестът на Илко е отчел 0.Той и близнаците са имали пререкания за домакинството
в стаята и преди. Карали се заради битови неща, как се ползват прибори и
други.Близките им знаели за препирните, но не ги приемали на сериозно. Владимир
не живеел в блока, но не бил записан от портиера. Студентите са на картов режим
и гостите влизат, когато им отворят. Портиерът обаче е трябвало да го запише
според полицаите.Чуваше се шум все едно са в моята стая, разказа първокурсникът
Христо, който живее под близнаците и Илко. Около 3 ч някой започна да скача,
чуваха се викове и силна музика все едно някой прави купон, обясни момчето.
Христо дори мислел да им каже да намалят музиката. „Добре че не го
направих, иначе можеше да стане по-лошо“, добави той.Младежът разказа, че
не познава момчетата. Знаел, че тренират народни танци и често репетират в
стаята. В началото помислих, че пак играят, но беше много шумно, все едно е
война, разказа още Христо.Вчера портиерът не пускаше външни лица в общежитието.
Младежи обаче разказаха, че пиянските свади и побоища в блока не са
изключение.От Седмо РПУ съобщиха, че от 1 до 28 февруари са получени 140
сигнала за нарушаване на нощната тишина в Студентския град Повечето от тях били
за шумни партита, подпийнали младежи пък се оплаквали, че охраната ги изгонила
от заведението.ИЛИАНА ДИНЕКОВАКолеги: Близнаците сигурно не са
виновниСъстудентите на двамата братя дойдоха на лекции вчера в УНСС въпреки
трагедията. Те не можеха да повярват какво се случва. С насълзени очи
разказаха, че Марио и Мартин са добри момчета.“На лекции сме от 7,15
сутринта, разбрахме от медиите за случилото се. Не знаем каква е причината за
конфликта, но и двамата са страхотни хора. Много енергични и симпатични са,
лъчезарни момчета, изключително мили и добри. Всяка сутрин ни посрещаха със
„Здравейте момичета, здравейте момчета, как сте“. Не сме чули нито
една лоша дума от тях. Винаги са избягвали конфликтите, не са се карали с
никого“, каза Надежда от групата на близнаците.По думите й те тренирали
народни танци от 12 години, обиколили са много държави, представяйки България.
Играли хора, ръченици.Колегите признаха, че са излизали с двамата братя, били
са заедно на студентския празник и са почти сигурни, че не те са виновни за
случилото се, тъй като били спокойни. Марио и Мартин употребявали алкохол, но в
рамките на нормалното, както всички студенти.И двамата са си взели успешно
всички изпити от първата сесия. Винаги ходели на лекции и упражнения, пишели си
домашните.С добри впечатления е и преподавателят на момчетата Бони Мисляшки от
катедра „Управление и организационно поведение“. Според него Марио и
Мартин винаги били редовни, усмихнати и позитивни. Не са правили нищо лошо,
работели с желание.Близнаците влезли да учат „Администрация и
управление“ на общо основание и не са се възползвали от възможността, ако
единият се класира, другият също да бъде приет, стига да има оценка различна от
2.00. Марио бил приет с успех 4.00, а Мартин – с 4.20.В тяхната специалност е и
приятелят им Владимир Борисов.Четвъртият участник в инцидента – Илко Радев от
Добрич, учи „Финанси, счетоводство и контрол“ също в УНСС.АДЕЛИНА
ГЕОРГИЕВАМайката на Илко: Къде е детето ми?“Къде е синътми? Защо никой не ми
каза нищо? Защо полицията не ми се обади?“ Така нареждаше през плач вчера
Анета Радева, майка на задържания студент от Добрич Илко Радев. Жената работи
като начална учителка в града. Вчера към обяд имала свободен час, когато й
звъннали роднини от Силистра да я питат в кой блок е настанен Илко в
Студентския град. Радева почнала да звъни на сина си. Единият му телефон бил
изключен, на другия никой не отговарял.“Мъжът ми не е в Добрич, защото
спасява хората в Харманли. Не зная към кого да се обърна“, ридаеше
отчаяната жена. Тя прочела, че всички участници в мелето са обезобразени, и се
тревожеше за състоянието на сина си. „Илко не пие, не пуши. Дори на дискотека
не обича да ходи, защото му била силна музиката“, обясни майката. Разказа,
че детето й живеело в общежитието с двамата перничани, но те си пътували с кола
до родния град и рядко отсядали в квартирата.Илко се оправял сам и нямал
никакъв проблем, защото бил научен да бъде самостоятелен. Спортувал. „За
последно се чухме снощи (във вторник – б.а.) в 21 часа. Говорихме за оценките.
Сякаш съм имала предчувствие и му казах за първи път: „Да се пазиш да не
ти се случи нещо лошо, мамо!“, мълвеше майката. Илко е единственото й
дете, другото починало. Не вярвам той да е направил нещо. Просто се е оказал на
неподходящото място в неподходящото време, смята Радева.Изключително съм
учудена от това, което чух, каза пред „24 часа“ Меглена Стефанова,
която 4 г. била класна на момчето във Финансово-стопанската гимназия в Добрич и
имала прекрасни впечатления. „Много възпитан, много кротък и лъчезарен. Не
само че не участва в битки и побоища, но би направил всичко, за да ги
парира“, разказа Стефанова. Илко имал почти отличен успех. Много
четял.ЮЛИЯНА ВЕЛЧЕВАМарио и брат му – синове на учителиУбитият Марио Данчев от
Перник е син на учители по физическо възпитание. Майка му Росица – в ОУ
„Св. Иван Рилски“, а бащата Борис – в металургичната гимназия
„Мария Кюри“.“Учители са от години. Много свестни хора“,
заявиха техни колеги.Борис и Росица имат трима синове. Най-големият е Васил,
който в момента работи в „Кока-Кола“. Семейството живее в центъра на
Перник.“Страшна трагедия. Сигурно са в София, не сме ги виждали от сутринта“,
поясниха съседи.Според комшиите семейството било много приятно. Всички били
възпитани и любезни, винаги поздравявали и били услужливи.СВЕТЛАНА
СТОИМЕНОВАМинистри отново ще въвеждат вечерен час за младежитеЧасове след
трагедията в Студентски град министрите на вътрешните работи и на образованието
отново лансираха идеята за въвеждане на вечерен час на територията на квартала.
„Не е възможно да сложим до всяко едно общежитие, до всеки етаж в
общежитието полицай или жандармерист, за да нямаме пияни студенти“, обясни
Цветан Цветанов.“В най-скоро време трябва да имаме готовност с
постановление всички общежития на територията на София да минат към
„Студентски столове и общежития“. Целта е да се създаде
централизирана форма на управление на тези общежития и по-голяма дисциплина.
Очевидно ще върнем неща, които бяха в миналото, някакъв час, след който
общежитието се затваря и който нарушава всички тези правила, да излиза на
квартира“, доразви идеите на управляващите Сергей Игнатов.По-късно
просветният министър я представи на вузовските шефове, които извика на
разговор. В момента тече проверка какви дейности има в 235 обекта, отдадени от
университетите под наем.Нека наистина бъдеСтудентски град, а не Лас Вегас,
призова ректорът на Лесотехническия университет проф. Веселин Брезин. Още през
2009 г. Академичният съвет на Софийския университет реши обектите да не се
отдават за заведения или за магазин за алкохол, каза проф. Иван Илчев. Според
него идеята за прехвърлянето на отговорността на общежитията е добра, защото
„не е работа на университетите да продават зеле и да перат
чаршафи“.Ректорът на Университета за национално и световно стопанство
проф. Стати Статев изказа съболезнования на близките на починалото момче.
Трагедията се е случила в блока на вуза, който ръководи. Никой не е застрахован,
можеше да се случи във всяка друга стая, допълни той. Според него Студентски
град трябва да бъде самостоятелна териториална единица и райнното полицейско
управление трябва да отговаря само за него.Идеята да се обединят общежитията в
дружество съществува отпреди 3 г. Тя още тогава е обсъждана с министър Игнатов,
каза вчера депутатът от ГЕРБ Александър Ненков. Той, колежката му в парламента
Теодора Георгиева и кметът на район “Студентски” Димитър Дилчев са основните
участници в тази инициатива. Навремето повечето от университетите обаче били
против.“Смисълът беше да има по-добър контрол от гледна точка на сигурност и на
това колко души пребивават в едно общежитие. Там има постоянно текучество –
едни идват, други заминават”, обясни Ненков.Според него това не е дейност,
която вузовете трябва да извършват и да се занимават с отдаване под наем на
стаи. Обществена тайна е, че много от общежитията се използват като хотели за
хора, които не са студенти, допълни депутатът. (24часа)Четвърта година няма
присъда за Стоян БалтовЧетвърта година се точи делото за убийството на Стоян
Балтов в Софийския градски съд.Студентът по фармация почина след побой пред
дискотека „Амнезия“. Инцидентът стана в нощта срещу 5 декември 2008
г. в Студентския град.Подсъдими за убийството са Вили Георгиев, Александър
Данаилов и Светлозар Стоилов. На последното заседание преди дни свидетели
разказаха, че са видели група хора как се гонят пред дискотеката. Едно момче
било повалено на земята и отнесло удари с крака в главата. Не обърнали внимание,
понеже побоищата били нещо нормално за студентското градче. Според очевидците
Балтов е имал пулс поне до 17-ата минута след мелето. Процесът продължава в
началото на април.(24часа)

ИЗТОЧНИК: VESTIBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРИТЕ: СТУДЕНТСКИ ГРАД НЕ Е ЗА ЗАБАВА

Te подкрепиха предложението за преминаването на всички
студентски общежития в София към управлението на „Студентски столове и
общежития“ към МОМН Важно е на територията на общежитията в Студентски
град в София да няма питейни заведения и ресторанти, смята образователният
министър Сергей Игнатов.

Той свика среща с ректори на висшите учебни заведения по
повод убийството на 19-годишния студент Марио Данчев от УНСС в квартала.

Ректорите подкрепиха предложението за проект на постановление
за преминаването на всички студентски общежития в София към управлението на
„Студентски столове и общежития“.

Дружеството е към МОМН и сега от 50 общежития в
Студентски град само две се управляват от него. Останалите се стопанисват от
университетите.

Решението за централизирано управление на общежитията в
София е било обсъдено след днешното заседание на Министерския съвет по
препоръка на премиера Бойко Борисов.

Чрез него се цели да се въведе по-добър ред в тях, докато
се приеме Законът за устройство на територията, който по думите на министър
Игнатов „е в съда“.

още по темата

Според него има по-добра охрана в двете общежития,

стопанисвани от „Студентски столове и
общежития“, но „няма начин министър Цветан Цветанов да постави във
всяка стая полицай, който да пази студентите“.

Важно е да се знае какъв е режимът за влизане и излизане
в общежитията и дали може да се внася алкохол в тях и в какви количества,
категоричен е Сергей Игнатов.

Попитан дали могат да бъдат прекратявани договорите на
обекти, отдадени под наем от висшите училища, за ресторанти и дискотеки,
министърът каза, че юридически това е почти невъзможно, но след две-три години
тези договори няма да бъдат продължавани. Този въпрос щял да се обсъди от
юристите на МОМН.

Игнатов съобщи, че се очаква до месец да бъдат готови
резултатите

от проверката на министерството за 235-те обекта,
отдадени под наем в Студентски град от висшите училища.

Главният секретар на МОМН Красимир Вълчев уточни, че
проверката не е кампанийна и е започнала преди повече от два месеца.

Инициативата студентските общежития да минат към
„Студентски столове и общежития“ съществува от преди три години и още
тогава е обсъждана с министър Игнатов, припомни пред агенция „Фокус“
Александър Ненков, депутат от Парламентарната група на ГЕРБ, който е един от
авторите на идеята. По думите му

тогава повечето от университетите са били против това

Смисълът беше да има по-добър контрол от гледна точка на
сигурността, на това колко души пребивават в едно общежитие във всеки един
момент, защото там има постоянно текучество, едни идват, други заминават,
обясни той.

Обществена тайна е, че много от общежитията се използват
като хотели – на хотелски начала, и в тях има много хора, които не са студенти,
което беше един от основните ни мотиви, добави Ненков.

Ограниченията в
Студентски град трябва да са много, смята и ректорът на УНСС проф. Стати
Статев. „Не трябва да има казина, не трябва да има денонощни заведения и
т.н. Ако някой иска да се весели, Студентски град не трябва да бъде това място.
Има достатъчно места“.

Статев е възложил проверка, която да установи дали е
спазен правилникът за вътрешния ред, за настаняването и за използването на
студентските общежития.

Ако се установят нарушения, той трябва да бъде променен и
това ще бъде направено, увери ректорът на УНСС. По думите му наета от УНСС
фирма охранява жилищата на висшето училище.

Според него всички предписания на МОМН са изпълнени, т.е.
има видео-наблюдение на входовете и контролно-пропускателен режим.

Имайте предвид, обаче, че тук става въпрос за пълнолетни
хора, затова вероятно МВР не е предписало да има камери на етажите, в стаите,
включително и на леглата, защото това са пълнолетни, подчерта ректорът.

По думите му всяка година 1200-1500 души остават
ненастанени, въпреки че имат право, защото стаите не стигат.

„В общежитията на Художествената академия са си
направили ателиета. Стаите се използват не по предназначение, но не мога да ги
упрекна тези хора. Тези помещения са им дадени за стопанисване и те ги
стопанисват по най-добрия за тях начин“, добави още проф. Стати Статев.

Той добави, че в Студентски град живеели над 50 хил.
души, а всяка вечер в квартала „пристигат и много хора на алкохолен и на
развлекателен туризъм“.

Ректорът на Лесотехническия университет проф. Веселин
Брезин добави, че сега Студентски град представлява някакъв “ увеселителен
парк, който може да се види в Англия, в Америка или навсякъде по света, а
студентите го наричат Лас Вегас“.

Не мисля, че има как такъв инцидент да се предотврати нито
в Студентски град, нито в който и да е квартал в София или който и да е град в
страната, за съжаление, заяви Димитър Дилчев, кмет на район „Студентски” в
Столичната община.

„Ако вие може да подскажете как да се предотвратяват
инциденти след пиянски свади, ще се радвам да намерим начин. Това ще е наистина
нещо, което ще промени цялата държава, защото, пак повтарям – това е нелеп
пиянски инцидент, за съжаление, с фатален край“.

„Нещата опират до възпитанието, до поведението на
цялото общество. Не може да търсим причината в заведенията, в картовия режим и
т.н. Отделно от това обаче съм убеден, че правилни мерки ще бъдат взети и този
път“, каза още Дилчев.

По думите му Столична община прави периодични проверки по
отношение на строителния контрол на заведенията.

„Имаше и голяма проверка след предишен инцидент.
Незаконните бяха със заповеди за събаряне, голяма част от тях се събориха, а
друга част от заповедите все още са в съда. Столичната община прави това по
отношение на заведенията не само в Студентски град, а в цяла София“, увери
Дилчев.

ИЗТОЧНИК: DIRBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: УБИХА 19-ГОДИШЕН ПРИ МАСОВ БОЙ В СТУДЕНТСКИ
ГРАД

19-годишно момче е починало, след като е намушкано с нож
по време на побой в Студентски град, съобщиха за Дир.бг от пресцентъра на МВР.

По първоначални данни около 2.40 ч. в едно от общежитията
в Студентски град е избухнал бой между 4 момчета. По време на мелето едно от
тях е прободено. На място са изпратени екипи на полицията и Бърза помощ, но
момчето е починало.Убитият е Марио Данчев от Перник, съобщи БНР. Инцидентът е
станал в блок 23, където той живеел заедно с близнака си Мартин и съквартиранта
им от Добрич Илко.През изминалата нощ близнаците обиколили няколко заведения в
Студентски град, след което се прибрали в нетрезво състояние в общежитието,
където живеят. Там се почерпили с още алкохол с техен приятел, допълниха от
пресцентъра на МВР.

Посред нощ един от братята се върнал в стаята и започнал
да тормози съквартиранта си Илко, като извикал близнака си и приятеля им за
подкрепление. След това четирите момчета се сбили, като по време на мелето
Марио Данчев е прободен в гърба.

Братът Мартин, съквартирантът Илко и приятелят на
близнаците, участвал в боя, са задържани в Седмо РПУ, където се провеждат
разпити.

Всички участници в инцидента са на 19 години, студенти
първа година в УНСС, съобщи директорът на СДВР комисар Валери Йорданов, цитиран
от „Фокус“.

На въпрос какви мерки трябва да се вземат, за да се
избегнат подобни случаи, старши комисар Йорданов заяви, че много трудно би
коментирал такова нещо, защото скандалът е станал в стая в общежитието и не би
било реалистично да се мисли, че във всяко едно общежитие и на всеки етаж може
да има полицаи, предаде Дарик радио.“По-скоро бих апелирал да се обърне
внимание на режима на заведения, които се намират в Студентски град, тъй като
изпращаме нашите деца там, за да повишат своето образование, а не за забава и
веселба – за установяване на по-строги мерки по отношение на пропускателния
режим на студентските общежития, въвеждане на разумен час, в който да може да
се влиза в общежитията или да се контролира достъпът“, каза още директорът
на СДВР. Ректорът на УНСС Стати Статев е разпоредил вътрешна проверка, която
трябва да установи дали са спазени всички изисквания на Правилника за
условията, реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските
общежития на университета, предаде БТА. Той поднесе съболезнования на близките
на убития Марио Данчев и посочи, че според доклада на изпълнителния директор на
общежитията от страна на охранителната фирма в блок 23 са предприети
необходимите действия.Дежурният охранител е направил забележка на влизащите
студенти, участвали в инцидента, че вдигат шум, видимо употребили алкохол, и те
без пререкания са тръгнали към стаята си. Малко след това единият от тях помолил
охраната да извика „Бърза помощ“ и полиция.Министърът на
образованието Сергей Игнатов е поканил на среща в 14 ч. всички ректори, които
имат общежития на територията на Студентски град, предаде „Фокус“.
„В най-скоро време трябва да имаме готовност с постановление всички
общежития на територията на София да минат към „Студентски столове и
общежития”, каза министърът.Целта е да се създаде централизирана форма на
управление на тези общежития и по-голяма дисциплина. „Очевидно ще върнем
неща, които бяха в миналото, някакъв час, след който общежитието се затваря и
който нарушава всички тези правила, да излиза на квартира“, каза Игнатов.В
„Студентски град“ в столицата има 30 жилищни блока, 50 студентски
общежития, 31 ресторанта, 9 нощни клуба, 96 кафенета, 11 дискотеки, 6 бара и
три казина. Това стана ясно на парламентарния контрол на 24 февруари 2012 г. от
отговора на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос на
депутата Десислав Чуколов („Атака“).

Днес Цветанов заяви, че трябва да се въведе по-строг
режим в студентските общежития. „Не можем да сложим до всяко едно
общежитие, до всеки етаж в общежитието, полицай или жандармерист, за да нямаме
пияни студенти. На Свети Валентин, когато млади двойки празнуваха и компании се
веселяха, имаме седем сигнала, които са постъпили в структурите на СДВР, шест
от тези инциденти са на територията на Студентски град“, допълни
вътрешният министър.

ИЗТОЧНИК: FROGNEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: СТРОГ КОНТРОЛ В СТУДЕНТСКИ ГРАД ПОИСКА ЦВЕТАНОВ

Не можем да сложим до всяко едно общежитие, до всеки етаж
в общежитието, полицай или жандармерист, за да нямаме пияни студенти. Това
заяви днес вътрешният министър Цветан Цветанов след поредния случай на убит
студент в столицата.Инцидентът, завършил с убийството на Марио Данчев от Перник
, е станал под влияние на алкохол. Назначени са и кръвни проби, за да се
установи, дали са употребявани упойващи вещества от замесените в скандала.

Няма как МВР да следи на всеки един етаж какво се случва
в едно общежитие. На Свети Валентин, когато млади двойки празнуваха и компании
се веселяха, имаме седем сигнала, които са постъпили в структурите на СДВР,
шест от тези инциденти са на територията на Студентски град“, коментира
министър Цветанов.Той заяви, че винаги се усилва присъствието, но не е възможно
след всяка група да има служители на реда, за да предотвратят евентуален
инцидент.

Министърът на образованието Сергей Игнатов изрази
съболезнования към семейството на убитото момче.В 14.00 часа министърът е
поканил на среща всички ректори, които имат общежития на територията на
Студентски град.

В най-скоро време трябва да имаме готовност с
постановление всички общежития на територията на София да минат към „Студентски
столове и общежития”, каза министърът. Целта е да се създаде централизирана
форма на управление на тези общежития и по-голяма дисциплина. Очевидно ще
върнем неща, които бяха в миналото, някакъв час, след който общежитието се
затваря и който нарушава всички тези правила, да излиза на квартира, каза
Игнатов.

В същото време във връзка с трагичния инцидент от името
на академичната общност на УНСС и лично от свое име ректорът проф. Стати Статев
поднесе съболезнования на родителите, близките, приятелите и колегите на
момчето.

Според доклада на изпълнителния директор на общежитията
от страна на охранителната фирма в блок 23 са предприети необходимите действия.
Дежурният охранител е направил забележка на влизащите студенти, участвали в
инцидента, че вдигат шум, видимо употребили алкохол, и те без пререкания са
тръгнали към стаята си. Малко след това единият от студентите моли охраната да
извика „Бърза помощ“ и полиция, която пристига веднага.Разпоредих вътрешна
проверка, която трябва да установи дали са спазени всички изисквания на
Правилника за условията, реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в
студентските общежития на УНСС.Университетът оказва пълно съдействие за
цялостното изясняване на случая.

ИЗТОЧНИК: МЕДИАПУЛ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: НОВО УБИЙСТВО В СТУДЕНТСКИЯ ГРАД ОТПРИЩИ
ПОЗНАТИТЕ ПРИЗИВИ ЗА ВЕЧЕРЕН ЧАС

Както след трагедията със Стоян Балтов властите пак
заговориха за по-строг режим

Блокът, в който се е разиграла трагедията. Снимка: БГНЕС

Ново убийство в Студентския град в София провокира в
сряда добре познати от миналото идеи за по-строг контрол и режим за пропускане
на живеещите в квартала. 19-годишният Марио Данчев от Перник бе смъртоносно
намушкан с нож при масово сбиване в стаята му в блок 23, съобщиха от
МВР.Няколко часа по-късно вътрешният министър Цветан Цветанов и образователният
му колега Сергей Игнатов коментираха трагедията, лансирайки претоплената идея
от миналото за въвеждане на вечерен час на територията на квартала, тъй като не
е възможно „да сложим до всяко едно общежитие, до всеки етаж в общежитието
полицай или жандармерист, за да нямаме пияни студенти“.За последно темата
за необходимостта от по-сериозни мерки за сигурност в Студентския град бе шумно
обсъждана покрай убийството на студента по фармация Стоян Балтов в края на 2008
г. Тогава главният архитект на София Петър Диков предложи в квартала да бъдат
обособени отделни кампуси и да бъде регламентиран някакъв вид строг
пропускателен режим.Бившият вътрешен министър Михаил Миков проведе няколко
срещи с общински съветници и обяви свързването на всички охранителни камери от
комплекса с общата система на МВР, а президентът Георги Първанов пожела
жандармерията да бъде ангажирана за постоянно с охраната на общежитията. В
крайна сметка обаче мерките се изчерпаха с временно засилване на полицейското
присъствие. Само преди четири дни МВР-шефът Цветанов се похвали от
парламентарната трибуна, че колегите му от столичното Седмо РПУ са успели да
намалят престъпността в Студентския град с 38% през миналата година спрямо 2010
г. „Анализът на престъпленията в Студентския град показва, че са предимно
от междуличностен характер, често след употребата на алкохол“, коментира
тогава министърът.

Именно алкохолът е станал основна причина за трагедията и
в нощта срещу сряда, сочи първоначалната информация на полицията по случая със
смъртта на Марио Данчев. Към 3.15 часа в Седмо РПУ е получен сигнал за сбиване
в общежитието. Когато колите на полицията пристигнали, установили, че има
загинал. В стаята, където се разиграла драмата, освен Марио живеели брат му
близнак Мартин и Илко от Добрич, чието презиме не се споменава. Боят започнал,
след като един от братята се прибрал почерпен и започнал да дразни
съквартиранта си. Впоследствие извикал другия брат и техен приятел, за да
вразумят Илко, който дори се заключил в стаята. В крайна сметка отворил и
четиримата се сбили.И четиримата са 19-годишни студенти първи курс в УНСС.
Едното момче има 1.85 промила алкохол в кръвта, другото е с по-малко, а третото
не било пило изобщо. На починалото момче се правят изследвания и ще се покаже
дали има алкохол в кръвта му. Тримата младежи са задържани за разпит. Те ще
бъдат и освидетелствани, защото имат наранявания.Часове след инцидента
образователният министър Игнатов обяви, че се подготвя постановление на
Министерския съвет, което да обедини администрацията, обслужваща всички
общежития в една структура, за да бъде контролирана по-лесно.В най-скоро време
трябва да имаме готовност с постановление всички общежития на територията на
София да минат към „Студентски столове и общежития“. Целта е да се
създаде централизирана форма на управление на тези общежития и по-голяма
дисциплина. Очевидно ще върнем неща, които бяха в миналото, някакъв час, след
който общежитието се затваря и който нарушава всички тези правила, да излиза на
квартира“, обобщи идеята си Игнатов.“Според доклада на изпълнителния
директор на общежитията, от страна на охранителната фирма в блок 23 са
предприети необходимите действия. Дежурният охранител е направил забележка на
влизащите студенти, участвали в инцидента, че вдигат шум, видимо употребили
алкохол, и те без пререкания са тръгнали към стаята си. Малко след това единият
от студентите моли охраната да извика „Бърза помощ“ и полиция, която
пристига веднага“, се казва и в официална декларация на ректора на УНСС
проф. Стати Статев, изпратена до медиите.Ректорът е разпоредил и вътрешна
проверка, която да установи дали са спазени всички изисквания в правилника за
ползване на общежитията.

ИЗТОЧНИК: АКТУАЛНО

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: ЦВЕТАНОВ ИСКА СТРОГ РЕЖИМ В СТУДЕНТСКИТЕ
ОБЩЕЖИТИЯ

Вътрешният министър Цветан Цветанов иска да се въведе
по-строг режим в студентските общежития.

„Не можем да сложим до всяко едно общежитие, до
всеки етаж в общежитието, полицай или жандармерист, за да нямаме пияни
студенти. Инцидентът, завършил с убийство на студент, е станал под влияние на
алкохол. Назначени са и кръвни проби, за да се установи, дали са употребявани
упойващи вещества от замесените в скандала. Няма как
МВР да следи на всеки един етаж какво се случва в едно общежитие. На Свети
Валентин, когато млади двойки празнуваха и компании се веселяха, имаме седем
сигнала, които са постъпили в структурите на СДВР, шест от тези инциденти са на
територията на Студентски град“, каза министър Цветанов.

Той заяви, че винаги се усилва присъствието, но не е
възможно след всяка група да има служители на реда, за да предотвратят
евентуален инцидент.

Министърът на образованието Сергей Игнатов изрази
съболезнования към семейството на убитото момче.

В 14.00 часа министърът е поканил на среща всички
ректори, които имат общежития на територията на Студентски град.

В най-скоро време трябва да имаме готовност с
постановление всички общежития на територията на София да минат към ”Студентски
столове и общежития”, каза министърът. Целта е да се създаде централизирана
форма на управление на тези общежития и по-голяма дисциплина. Очевидно ще
върнем неща, които бяха в миналото, някакъв час, след който общежитието се
затваря и който нарушава всички тези правила, да излиза на квартира, каза
Игнатов.

В същото време във връзка с трагичния инцидент от името
на академичната общност на УНСС и лично от свое име ректорът проф. Стати Статев поднесе
съболезнования на родителите, близките, приятелите и колегите на момчето.

Университетът оказва пълно съдействие за цялостното
изясняване на случая.

ИЗТОЧНИК: ДНЕС БГ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: СТРОГ РЕЖИМ ЗА СТУДЕНТСКИТЕ ОБЩЕЖИТИЯ ИСКА
ЦВЕТАНОВ

Това заяви министърът на вътрешните работи Цветан
Цветанов по повод убийството на 19-годишния студент след скандал в бл. 23 на
Студентския град.

Министърът подчерта, че инцидентът е станал под влияние
на алкохол. Назначени са и кръвни проби, за да се установи, дали са
употребявани упойващи вещества от замесените в скандала.

„Няма как МВР да следи на всеки един етаж какво се
случва в едно общежитие. На Свети Валентин, когато млади двойки празнуваха и
компании се веселяха, имаме седем сигнала, които са постъпили в структурите на
СДВР, шест от тези инциденти са на територията на Студентски град“, каза
министър Цветанов.

Той заяви, че винаги се усилва присъствието, но не е
възможно след всяка група да има служители на реда, за да предотвратят
евентуални инциденти.

Министърът на образованието Сергей Игнатов е поканил на
среща всички ректори, които имат общежития на територията на Студентски град.

„В най-скоро време трябва да имаме готовност с
постановление всички общежития на територията на София да минат към
„Студентски столове и общежития“, каза министърът.

Целта била да се създаде централизирана форма на
управление на тези общежития и по-голяма дисциплина.

„Очевидно ще върнем неща, които бяха в миналото,
някакъв час, след който общежитието се затваря, и който нарушава всички тези
правила, да излиза на квартира“, отсече Игнатов.

Според доклада на изпълнителния директор на общежитията
от страна на охранителната фирма в блок 23 са предприети необходимите действия,
съобщи ректорът на УНСС проф. Стати Статев. Общежитието, в което стана
убийството, е на неговия ВУЗ.

Дежурният охранител е направил забележка на влизащите
студенти, участвали в инцидента, че вдигат шум, видимо употребили алкохол, и те
без пререкания са тръгнали към стаята си.

Малко след това единият от студентите моли охраната да

извика ”Бърза помощ“ и полиция, която пристига веднага.

”Разпоредих вътрешна проверка, която трябва да установи
дали са спазени всички изисквания на Правилника за условията, реда за
настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития на УНСС“, заяви
още ректорът в изявление до медиите.

ИЗТОЧНИК: НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ НОВИНИТЕ НА НОВА – Ч. 19:00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

АВТОР: 2.НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: УБИЙСТВО В „СТУДЕНТСКИ ГРАД” В СОФИЯ

Сега за убийство в „Студентски град” в София. Станало е в
общежитие сред среднощна свада между четирима студенти. Единият от тях –
19-годишният Марио Данчев е бил прободен с нож. Издъхнал е минути по-късно в
собствената си стая в общежитието. Всичко е започнало и свършило в блок 23 стая
323. Миналата нощ братята близнаци Мартин и Марио Данчеви и приятелят им
Владимир отиват на дискотека. Съквартирантът им Илко остава да спи.

Малко преди 3.00
часа сутринта Мартин решава да се прибере в стаята си. Илко не искал да го
пусне, защото Мартин бил много пиян и му пречел, разказаха от полицията.
Заключва стаята. Това вбесило Мартин и той повикал на помощ брат си Марио и
приятеля им Владимир. Тримата започнали да блъскат вратата, опитвайки да я
разбият.

„Става едно меле, в което не е ясно кой кого, къде и как.
По принцип всички имат някакви видими наранявания. Марио в един момент е казал
„ох” и както е стоял прав така е клекнал. Оттам нататък те нямат спомен дали те
са го сложили в леглото, дали той сам се е качил в леглото, обаче са
забелязали, че спира да говори, спира да мърда и изобщо да реагира по какъвто и
да било начин.

Оказало се, че в мелето някой е намушкал Марио Данчев с
нож в гърба. Той е издъхнал минути по-късно на собственото си легло. Трите
оцелели момчета са арестувани, все още обаче не е ясно кой от тях е намушкал
Марио Данчев.

„Никой не казва, не признава да е хващал нож, да е видял
някой от другите да е хванал нож. Към настоящия момент и те не могат да
обяснят, как се е случило.”

Останалите студенти в общежитието не са разбрали какво се
случва на метри от тях.

„Нищо, нищо необичайно. Знаете как е в „Студентски град”
понякога.”

„Абсолютно нищо, като тропане,п като чупене и това е.”

„Викове чуваха ли се?”

„Викове да, крясъци, това беше.”

На входа на общежитието има охрана. Той също не е разбрал
какво се случва. Видимо пияните момчета не са били и проверени на входа на
сградата.

Така едно от момчетата, участвали е мелето – Владимир
Борисов, влиза безпроблемно в стаята, въпреки че не живее в общежитието.

Как точно се осъществява контролът в тези блокове,
полицията не успя да обясни, защото отговорността била в ръцете на
университетите.

За да се затегне контролът и дисциплината в „Студентски
град” правителството ще гласува всички общежития да минат под шапката на
образователното министерство. В момента на тяхно подчинение са само две, а
останалите 48 се управляват от съответните университети.

Според образователното министерство, ако общежитията в
София са под шапката им, контролът на пропускателния режим в блоковете щял да
се засили.

Сергей Игнатов: Няма начин министър Цветанов във всяка
стая да постави полицай, който да ги пази, но е важно все пак да се знае кой
влиза, кой излиза, какъв е режимът на влизане, дали може да се знае алкохол и в
какви количества. Общежития, които се управляват от два-три университета. На
чия отговорност са.

Ректорите на университетите подкрепиха решението. Те
настояват още „Студентски град” да се обособи като кампус, а заведенията в
квартала да работят до 22.00 часа. Ректорът на УНСС, в чието общежитие се случи
инцидента, е разпоредил проверка по случая.

Стати Статев: Ние сме изпълнили всички предписания на
Министерството на вътрешните работи. Което означава, че има видимо наблюдение
на входа и контролно-пропускателен режим на входа. Имайте предвид, че тук не
става въпрос за малолетни хора. Става въпрос за пълнолетни хора и затова
вероятно МВР не е предписало по етажите и вътре в стаите, включително и по
леглата им да има камери.

Репортер: Кой ще поеме отговорност за случая?

Стати Статев: Това вероятно не съм аз човекът, който ще
каже поеме отговорност за случая. Все пак това са големи, зрели хора, които се
прибират да живеят в една стая. Скарват се, възниква инцидент, който има
форматът на битов инцидент. За съжаление завършва с трагичен край.

За новините на „Нова” – Нина Димитрова.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 22.00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО „ФОКУС”, НОВИНИ В 22 ЧАСА

4. НОВИНА

19 – годишният студент в УНСС Марио Данчев от Перник
загина тази нощ при пиянска свада в Студентски град. Все още няма заподозрян за
убийството му. Тримата участници в сбиването Мартин Данчев, Илко Радев и Владимир
Борисов отричат да е използвано оръжие по време на инцидента.

По повод на инцидента вътрешният министър Цветан Цветанов
коментира, че е нужен по-строг режим в студентските общежития.

Ще има повече контрол, ако общежитията преминат към
дружеството „Студентски столове и общежития“, заяви пред Агенция
„Фокус” Александър Ненков, депутат от ГЕРБ. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев
заяви, че е разпоредил проверка за спазването на правилника на студентските
общежития. Той предлага „Студентски град” да се оформи като самостоятелен
район.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 15:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО „ФОКУС”, НОВИНИ 15.30

2. НОВИНА

Все още няма заподозрян за убийството на 19 –годишния
Марио Данчев от Перник в Студентски град тази нощ. Тримата участници в свадата
отричат да е използвано оръжие по време на инцидента. Това стана ясно на
брифинг в 7 РПУ, предаде

Агенция „Фокус”. По думите на началника на 7 РПУ Ани
Петрова и тримата участници в свадата са имали видими наранявания от сбиването
и не е ясно кой кой е наръгал и ударил. В момента са задържани Мартин Дичев,
Илко Радев и Владимир Борисов. Материалите по делото ще бъдат прехвърлени в
Софийска градска прокуратура. По думите на началника на Сектор „Разследване на
криминални престъпления” в СДВР Николай Станчев – от експертизата ще стане ясно
авторството на убийството. На брифинга стана ясно още, че е открит нож в
стаята, но експертизата ще покаже дали с него е направена прободната рана.

Същевременно ректорите на софийските университети, които
имат общежития в Студентски град се събраха на спешна среща, за да обсъдят
мерки за реда там. Всички ръководители на университети подкрепят идеята
студентските общежития да минат под управлението на Министерството на
образованието, младежта и науката.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев заяви, че е
разпоредил проверка за спазването на правилника на студентските общежития. Той
предложи „Студентски град” да се оформи като самостоятелен район, тъй като в
момента не е.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 15:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

АВТОР: 2. НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ВСЕ ОЩЕ НЯМА ЗАПОДОЗРЯН ЗА УБИЙСТВОТО НА 19
–ГОДИШНИЯ МАРИО ДАНЧЕВ ОТ ПЕРНИК В СТУДЕНТСКИ ГРАД

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 17:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО „ФОКУС”, НОВИНИ В 17.30

1. НОВИНА

19 – годишният студент в УНСС Марио Данчев от Перник
загина тази нощ при пиянска свада в Студентски град. Все още няма заподозрян за
убийството му. Тримата участници в свадата отричат да е използвано оръжие по
време на инцидента. Това стана ясно на брифинг в 7 РПУ, предаде Агенция
„Фокус”. По думите на началника на полицейското управление Ани Петрова и
тримата участници в свадата са имали видими наранявания от сбиването и не е
ясно кой кого е наръгал и ударил. В момента са задържани Мартин Данчев, Илко
Радев и Владимир Борисов. Материалите по делото ще бъдат прехвърлени в Софийска
градска прокуратура. По повод на инцидента вътрешният министър Цветан Цветанов
коментира, че е нужен по-строг режим в студентските общежития.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 17:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

АВТОР: 1. НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: 19 – ГОДИШНИЯТ СТУДЕНТ В УНСС МАРИО ДАНЧЕВ ОТ
ПЕРНИК ЗАГИНА ТАЗИ НОЩ ПРИ ПИЯНСКА СВАДА В СТУДЕНТСКИ ГРАД

19 – годишният студент в УНСС Марио Данчев от Перник
загина тази нощ при пиянска свада в Студентски град. Все още няма заподозрян за
убийството му. Тримата участници в свадата отричат да е използвано оръжие по
време на инцидента. Това стана ясно на брифинг в 7 РПУ. По думите на началника
на полицейското управление Ани Петрова и тримата участници в свадата са имали
видими наранявания от сбиването и не е ясно кой кого е наръгал и ударил. В
момента са задържани Мартин Данчев, Илко Радев и Владимир Борисов. Материалите
по делото ще бъдат прехвърлени в Софийска градска прокуратура. По повод на
инцидента вътрешният министър Цветан Цветанов коментира, че е нужен по-строг
режим в студентските общежития.

Ще има повече контрол, ако общежитията преминат към
дружеството „Студентски столове и общежития“, заяви Александър
Ненков, депутат от ГЕРБ. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев заяви, че е
разпоредил проверка за спазването на правилника на студентските общежития. Той
предлага „Студентски град” да се оформи като самостоятелен район.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 19.00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

АВТОР: 3. НОВИНА

19 – годишният студент в УНСС Марио Данчев от Перник
загина тази нощ при пиянска свада в Студентски град. Все още няма заподозрян за
убийството му. Тримата участници в свадата отричат да е използвано оръжие по
време на инцидента. Това стана ясно на брифинг в 7 РПУ. По думите на началника
на полицейското управление Ани Петрова и тримата участници в свадата са имали
видими наранявания от сбиването и не е ясно кой кого е наръгал и ударил. В
момента са задържани Мартин Данчев, Илко Радев и Владимир Борисов. Материалите
по делото ще бъдат прехвърлени в Софийска градска прокуратура. По повод на
инцидента вътрешният министър Цветан Цветанов коментира, че е нужен по-строг
режим в студентските общежития.

Ще има повече контрол, ако общежитията преминат към
дружеството „Студентски столове и общежития“, заяви Александър
Ненков, депутат от ГЕРБ. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев заяви, че е разпоредил
проверка за спазването на правилника на студентските общежития. Той предлага
„Студентски град” да се оформи като самостоятелен район.

ИЗТОЧНИК: ДАРИК РАДИО НОВИНИ – Ч. 18:00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.02.2012

АВТОР: 2.НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ВСИЧКИ ОБЩЕЖИТИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТУДЕНТСКИ
ГРАД ЩЕ СЕ УПРАВЛЯВАТ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНОТО МИНИСТЕРСТВО

Всички общежития на територията на Студентски град ще се
управляват от образователното министерство чрез дружеството „Студентски столове
и общежития”. Това съобщи ресорният министър Сергей Игнатов на среща с ректори
на университети във връзка с инцидента в Студентското общежитие, при който беше
убит 19-годишен първокурсник от Перник. Игнатов обясни, че постановлението за
тази промяна ще бъде внесено за гласуване на следващото заседание на
правителството. В момента от 50 общежития в Студентски град само 2 се
управляват от дружеството. Останалите 48 се стопанисват от университетите. От
своя страна ръководителите на университетите подкрепиха предложението, но при
условие, че бъде обмислено по-добре. Според тях изпълнителната власт е длъжна
да издаде постановление, чрез което Студентският град да придобие статут на
кампус.

За да има добро управление, трябва да има разделение на
властите в университетската среда, подчерта Игнатов по повод предложението си
общежитията да бъдат стопанисвани от едно дружество.

Сергей Игнатов, министър на образованието и науката:
Това, което ние можем да направим като държавна власт, е в тези общежития да
има някакъв ред и ако на територията на дадено общежитие нещо по наем
съществува като увеселително или някакво друго заведени, да пристъпим към
прекратяване на тези договори.

Ще върнем неща, които бяха в миналото, обеща още
министърът. Едно от тях е час, след който общежитието ще се затваря. Според
Игнатов е важно да се знае и какъв е режимът за влизане и излизане в
общежитията, дали може да се внася алкохол в тях и в какви количества.

Сергей Игнатов, министър на образованието и науката: Вие
знаете, че по правилник имаме отговорник на всеки етаж за етажа, студент, който
може би и не знае, че е отговорник или е забравил.

Според ректора на УНСС Стати Станев, в чието общежитие е
станал инцидентът, мярката, предприета от образователното министерство, ще
облекчи ректорите, но няма да реши проблемите на Студентски град.

Стати Статев: Ние сме изпълнили всички предписания на
МВР, което означава, че има видеонаблюдения и контролнопропускателен режим на
входа. Ограниченията трябва да са много. Връщам се пак на идеята за студентски
кампус и студентски град. Там не трябва да има казина, заведенията трябва да
работят до 10 часа.

Статев увери, че е разпоредил пълна проверка, която да
установи дали са спазени всички изисквания на Правилника за условията, реда за
настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития. Ректорът не
изключи възможността при констатиране на пропуски в правилника той да бъде
променен.

По-рано днес вътрешният министър Цветан Цветанов заяви,
че в случая с този инцидент трябва да се коментират общоприетите правила за
поведение в обществото, а не ролята на МВР, трябва да се въведе по-строг режим
в Студентските общежития, не можем да сложим на всеки етаж в общежитието
полицай или жандармерист, за да нямаме пияни студенти, коментира още Цветанов.

ИЗТОЧНИК: В. ТРУД – СТР. 11

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ИГНАТОВ ПОЕМА ВСИЧКИ ОБЩЕЖИТИЯ

Студентските общежития в София ще се стопанисват вече от
държавата, а не от висшите училища, както е сега. Целта е да се сложи по-голям
ред и да се вземат мерки за предотвратяване на случаите като този с убития
19-годишен младеж.

Премиерът Бойко Борисов разпореди вчера просветният
министър Сергей Игнатов да намери решение на проблема. Той пък свика следобед
ректорите на вузовете, за да решат заедно казуса.

„Обединихме се около становището държавата да стопанисва
и да се грижи изцяло за общежитията“, каза след срещата ректорът на УНСС
проф. Стати Статев. Той напомни, че вузовете от години отказвали да се
занимават с „несвойствена ресторантьоро-хотелиерска дейност“.

Общежитията (около 50 блока) ще преминат към
предприятието „Студентски столове и общежития“. Решението за прехвърлянето
им ще бъде взето на следваща-то правителствено заседание. Тепърва ще се
разпишат и мерките за въвеждане на дисциплина в студентските жилища. Според
Игнатов трябва да се върне вечерният час на затваряне на входната врата, да се
изисква спазване на общите правила и да има санкции.

„Който нарушава реда – да отива на квартира“,
категоричен е министърът. Позицията му бе подкрепена и от вътрешния министър
Цветан Цветанов. Според него трябвало да се въведе режим на достъп до сградите.
В момента също има такъв – портиери и магнитни карти, с които студентите
влизат. Редът по етажите обаче никой не контролира. Преди време портиерите се
оплакаха, че първокурсниците се държат като хуни.

Ректорите се надяват още, като се прехвърлят общежитията
да се реши и въпросът с недостига на места в тях.т

ИЗТОЧНИК: В. КЛАСА – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ОБМИСЛЯТ ВЕЧЕРЕН ЧАС В ОБЩЕЖИТИЯТА НА
СТУДЕНТСКИ ГРАД

19-годишният Марио Данчев бе убит в пиянска свада в блок
на УНСС

В общежитията в Студентски град може да бъда въведен
вечерен час. Това заяви вчера министърът на образованието Сергей Игнатов, който
свиква ректорите, които имат блокове на територията на кампуса, да обсъдят това
предложение. Поводът: убийството на 19-годишен студент след пиянска свада в
блок на УНСС. „В най-скоро време трябва да имаме готовност с постановление
всички общежития на територията на София да минат към „Студентски столове
и общежития“, каза министърът. Според него целта е да се създаде
централизирана форма на управление на тези общежития и по-голяма дисциплина.
Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов също коментира инцидента,
припомняйки идеята си за вечерен час в квартала. „Не можем да сложим до всяко
едно общежитие, на всеки един етаж в общежитието полицай или жандармерист, за
да охраняваме пияни студенти“, каза той.

От МВР съобщиха вчера, че 19-годишният студент Марио
Данчев е починал, след като е намушкан с нож при пиянска свада и побой в блок
23 в Студентски град. В мелето са участвали четирима души, всичките
първокурсници в УНСС. Задържани са 19-годишните Илко Радев и Владимир Борисов,
както и близнакът на починалото момче – Мартин.

Инцидентът става три години след като 20-годишният Стоян
Балтов бе пребит до смърт в същия квартал.

„Към момента няма заподозрян за убийството на Марио,
тъй като участниците в сбиването са имали видими наранявания и не е ясно кой
кого е наръгал и ударил“, съобщи вчера следобед началникът на 7-о РПУ Ани
Петрова. Освен това и трите момчета отричат да е използвано оръжие при
сбиването.

От МВР уточниха, че убийството на Марио е станало към
2.40 часа миналата нощ в стая в общежитието на УНСС. В нея били настанени
близнаците Марио и Мартин и техният съквартирант Илко от Добрич. Братята не се
разбирали с Илко и често влизали в конфликти с него, разказаха от МВР. Момчето
няколко пъти се опитало да се премести в друга стая.

Във вторник вечерта Марио и Мартин излезли със своя
приятел от Перник Владимир и отишли в дискотека Black House. Мартин
се прибрал в общежитието късно през нощта, видимо употребил алкохол. Той
събудил съквартиранта си, но Илко не поискал да му отключи вратата. Мартин се
ядосал и отишъл да извика брат си и приятеля им. Трите момчета отново дошли
пред стаята и започнали да блъскат по вратата, настоявайки Илко да отвори. След
като той им отключил, четиримата се сбили, а малко след това Марио паднал
безпомощен на земята.

Ректорът на УНСС Стати Статев е разпоредил вътрешна
проверка, която трябва да установи дали са спазени всички изисквания на
Правилника за условията, реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в
студентските общежития на УНСС.

Засега студентите няма да организират протести, тъй като
в случая става дума за битов инцидент, коментира пред „Класа“
председателят на Националното представителство на студентските съвети в
Република България Ангел Георгиев.

***

Просветният министър Сергей Игнатов и шефът на МВР Цветан
Цветанов допускат възможността в Студентски град да бъде въведен вечерен час.

ИЗТОЧНИК: В. СЕГА – СТР. 5

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: НОВО УБИЙСТВО В СТУДЕНТСКИЯ ГРАД ВЪЗРОДИ СТАРИ
И НЕОСЪЩЕСТВЕНИ ИДЕИ

19-годишен младеж загина при пиянска свада със
съквартирант

Поредният инцидент с трагичен край в Студентския град в
София накара властта да изтупа от прахта предишни неосъществени идеи за реформи
на академичното градче. Часове след като от МВР съобщиха, че през нощта срещу
сряда в блок 23 при пиянска свада е загинал 19-годишен младеж от Перник, двама
министри и куп ректори обявиха, че са нужни по-строги правила. Подобна бе
реакцията и на предишното правителство, когато през декември 2008 г. пред
дискотека „Амнезия“ бе убит студентът Стоян Балтов. Тогава тръгнаха
масови проверки за законността на заведенията, „Амнезия“ бе
затворена, няколко дни имаше засилено полицейско присъствие и после всичко
утихна. Днес делото за смъртта на Балтов още се точи на първа инстанция.

Всички общежития да минат под обща шапка и да се
управляват от държавното предприятие „Общежития и столове“. Тази идея
лансира просветният министър Сергей Игнатов вчера след спешна среща с ректори
на столични вузове. Според него така контролът и пропускателният режим там ще
се подобрят значително. По думите му няма друг начин за решаване на проблема,
защото МВР не може да постави полицай във всяка стая. В същия дух се изказа и
вътрешният министър Цветан Цветанов. „Не можем да сложим до всяко
общежитие, до всеки етаж в общежитието полицай или жандармерист, за да нямаме
пияни студенти“, обяви той. Игнатов пък намекна за старата идея да се
въведе вечерен час в градчето, но не стана ясно как ще се прилага той при
пълнолетни граждани. Според него това означава вратата на общежитието да се
заключва след определен час.

Просветният министър обясни, че в момента само два от
около 60 блока се управляват от държавното предприятие. Останалите са под
шапката на различните вузове, но според ректорите висшите училища нямат ресурса
да се справят с тези задължения. „Подкрепяме изцяло идеята на министъра,
въвели сме забрана наши помещения да се отдават под наем за магазини, където се
продава алкохол, и за ресторанти, но не е работа на университета да пере
чаршафи“, заяви ректорът на Алма матер проф. Иван Илчев. Колегата му от
УНСС проф. Стати Статев допълни, че никой ректор не иска да се занимава с хотелиерство
и ресторантьорство, но помещенията на университетите се отдават под наем.
Според предлаганите от Игнатов промени помещения, собственост на вузовете, няма
да се дават за ресторанти, дискотеки и кръчми. Това обаче няма да се случи
веднага, а когато сегашните договори изтекат. „Те са подписани за по 2-3
години, просто няма да бъдат подновени“, обясни министърът. И допълни, че
промените в управлението на общежитията ще бъдат въведени с постановление на
Министерския съвет.

Студентският град повече прилича на Лас Вегас, отколкото
на академичен кампус. Около това мнение се обединиха вчера участниците в
срещата при Игнатов. Проф. Статев призова промяната да бъде докрай и
академичното градче наистина да се превърне в кампус, както е планирано още
преди години. Според него територията трябва да се обособи и като отделен район
с полицейско управление, защото в момента служителите на VII РУП не
можели да се справят с всичките си задължения.

ИНЦИДЕНТЪТ

До късния следобед вчера от МВР нямаха заподозрян за
убийството на 19-годишния Марио Данчев. Според полицията той живеел в една стая
заедно със своя брат близнак Мартин и Илко Радев от Добрич. Младежите се карали
за битови неща като кое легло за кого е и къде да седи масата, обясни шефката
на VII РУП Ани Петрова. Според МВР във вторник вечерта Марио се
прибрал от почерпка с брат си и техен приятел и започнал да тормози Илко.
Момчето се заключило в стаята, а Марио повикал на помощ брат си и приятеля си и
тримата започнали да блъскат вратата. Илко отворил врата, тримата влезли вътре
и започнал бой. По време на сбиването Марио е прободен смъртоносно в гърба. В
момента се изяснява дали в свадата е участвал и пети човек.

***

Портиерът на блок 23 в Студентския град, където бе убит
19-годишният Марио, не допускаше журналистите до стаята.

ИЗТОЧНИК: В. ЗЕМЯ – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРЪТ НА УНСС РАЗПОРЕДИ ПРОВЕРКА ПО СЛУЧАЯ

Ректорът на УНСС професор Стати Статев вчера разпореди
вътрешна проверка, която да установи дали са спазени всички изисквания на
Правилника за условията, реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в
студентските общежития на УНСС. Тези действия са свързани с убийството на Марио
Данчев. Според доклада на изпълнителния директор на общежитията от страна на
охранителната фирма в блок 23 са предприети необходимите мерки. Дежурният
охранител е направил забележка на влизащите студенти, участвали в ин-цидента,
че вдигат шум, видимо употребили алкохол, и те без пререкания са тръгнали към
стаята си. Малко след това единият от студентите е помолил охраната да извика
„Бърза помощ“ и полиция. Университетът оказва пълно съдействие за
цялостното изясняване на случаял

ИЗТОЧНИК: В. ТЕЛЕГРАФ – СТР. 5

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

АВТОР: ПЛАМЕНА ТОДОРОВА, СТАНИСЛАВ ДИМОВ

ЗАГЛАВИЕ: ВЕЧЕРЕН ЧАС В КАМПУСА

Вечерен час да бъде въведен в столичния Студентски град.

Предложението ще направи образователният министър Сергей
Игнатов на следващото заседание на Министерския съвет идната сряда, обяви
самият той в коментар на разигралата се трагедия с фатален край в кампуса.

Предложение

„Може да се връщаме към миналото, но ще се мисли за час,
след който ще се затваря общежитието. Който не иска, да излиза на
квартира“, отсече Игнатов. Той допълни, че с проекта ще поиска всички
общежития да минат към държавното предприятие „Студентски столове и
общежития“, за да се упражнява по-строг и централизиран контрол над тях.
Въвеждането на такава мярка беше предложена още преди две години от депутатите
от ГЕРБ Александър Нейков и Теодора Георгиева. Вчера предложението беше
подкрепено от ректорите на всички столични университети. То получи одобрение и
от МВР министъра Цветан Цветанов. „Тези, които са в нетрезво състояние, не
трябва да бъдат в Студентския град“, отсече той.

Управление

В момента от 50 блока в кампуса само два се управляват от
дружеството „Студентски общежития и столове“, а останалите са към висшите
училища. По думите на министър Игнатов разликата в управлението е, че двете
общежития са с по-строга охрана. „Трябва да се знае кой влиза и излиза, дали може
да се внася алкохол и в какви количества. Важно е в територията на общежитията
да няма питейни заведения и ресторанти. В момента правим проверка, която е
установила 235 заведения в близост до блоковете. Техните договори са за 2-3
години и е почти невъзможно да бъдат прекратени. След изтичането им няма да
бъдат продължавани“, обясни министърът. Междувременно ректорът на
Софийския -проф. Иван Илчев, заяви, че с решение на Академичния съвет СУ повече
няма да отдава под наем сгради на вуза на питейни заведения.

***

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев:

Студентски град е като Лас Вегас

„Студентският град е като Лас Вегас.“ Така започна
изказването си вчера в министерството на образованието ректорът на УНСС проф.
Стати Статев. Той изказа съболезнования от името на целия Академически съвет на
роднините и приятелите на убития Марио. Статев беше на мнение, че ограничения в
Студентския град трябва да има. „Не трябва да има казина, не трябва да има
денонощни заведения и т.н. Ако някой иска да се весели, Студентският град не трябва
да бъде това място. Има достатъчно места“, заяви проф. Статев.

ИЗТОЧНИК: В. ПРЕСА – СТР. 5

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

АВТОР: РЕКТОРИ ИСКАТ ОТДЕЛЕН КМЕТ ЗА КВАРТАЛА

ЗАГЛАВИЕ: „СТУДЕНТСКИ ГРАД“ СТАВА ДЪРЖАВЕН

Студентските общежития да се стопанисват от
образователното министерство, а не от университетите. За това си стиснаха
ръцете вчера ректорите на ВУЗ-ове на среща с просветния министър Сергей
Игнатов.

Повод за решението стана жестокото убийство на
19-го-дишния Марио Данчев, който беше наръган с нож в стаята си в Студентския
град. То накара университетските шефове окончателно да вдигнат ръце от
квартала. „Разпореждането с чаршафи, зехтин и яйца не е работа на хора на
науката“, заявиха учени-

те. Игнатов също беше категоричен, че ако управлението на
общежитията се централизира, ще е по-лесно да бъде затегнат контролът. Към
момента от 50-те блока на територията на квартала само два се стопанисват от
държавното дружество „Студентски общежития и столове“, което е под шапката
на просветното ведомство. Останалите са на разпореждане на ВУЗ-овете.

След фаталния инцидент, разиграл се в блок 23, който е
собственост на УНСС, ректорът Стати Статев заяви, че се заема незабавно да
развали всички договори за наем, сключени с различни фирми. По думите му в
момента има 50 такива обекта и нито един от тях не се ползвал за заведение.
„Нито един от имотите на Софийския университет не е отдаден под наем за
дискотеки“, каза и ректорът на Алма матер Иван Илчев.

Поредното кръвопролитие на територията на младежкия
квартал отново постави въпроса за статута му. Университетските шефове настояха
кварталът да има отделен кмет и полицейски участък. В момента управникът на
район „Студентски“, както и 7-о РПУ отговарят и за околни квартали.

ИЗТОЧНИК: В. ПРЕСА – СТР. 9

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: УБИХА СТУДЕНТ В ПИЯНСКИ БОЙ

МВР иска Вечерен час и забрана за алкохол в общежитията

19-годишен студент от УНСС загина от смъртоносна рана с
нож в гърба след пиянско сби-ване в блок 23А в Студентския град.

Инцидентът с починалия първокурсник Марио Данчев от
Перник станал около 2,40 ч. в стаята, в която живеел заедно с брата си близнак
Мартин и 19-го-дишния Илко Радев от Добрич. Двамата близнаци решили да се
почерпят със своя приятел Владимир Борисов. Отишли в дискотека Playhouse. Мартин
обаче решил да си тръгне по-рано и се прибрал в стаята малко след 2 ч., където
спял съквартирантът му Илко.

Подпийналият студент бил доста шумен и започнал да си
играе с осветлението, като светвал и загасял лампата. Това събудило Илко и
двамата си разменили остри реплики. Илко казал на Мартин, че е толкова пиян, че
даже не му се занимава с него. Това ядосало още повече младежа, който излязъл
навън и се обадил на брат си и на Владимир за подкрепление. Докато говорел по
телефона в коридора, Илко заключил вратата и пак легнал да спи.

Когато двамата младежи пристигнали, започнали да блъскат
по вратата и направили дупка в нея. За да предотврати по-големи щети, Илко
решил да отвори и така четиримата започнали юмручния бой. В един

момент Марио Данчев паднал прободен с нож в гърба. Малко
след това се озовал на едно от леглата, а останалите момчета опитали да му
направят изкуствено дишане, но без ефект. Едно-единствено пробождане в дясната
плешка се оказало фатално и младежът издъхнал.

Останалите момчета се уплашили и потърсили помощ от
портиера. За разигралото се меле в Студентския град разказаха на брифинг
шефката на 7-о РУП и дознателят от СДВР Николай Станчев. Те обясниха, че
полицията е пристигнала за няколко минути, но вече било късно. Намерен е ножът,
с който се предполага, че е убит Марио.

Оръжието е обикновен кухненски нож, който бил ползван от
всички момчета.

Цялата стая била в кръв. Полицията обаче мълчи за това
кой е заподозрян за убийството. Не казват и дали момчетата са се опитали да
скрият оръжието, къде е намерено то и дали са открити порезни рани по ръцете на
някого от участниците в сбиването. И тримата младежи са задържани. Те са с
видими външни наранявания и синини от побоя. Съседи на Марио разказаха пред
„Преса“, че около 3 ч. чули някакво боричкане и силна музика.
Предположили, че в стаята на близнаците тече купон, а те репетират народни
танци. Силният тропот продължил около 10-15 минути, след което се чули крясъци
„Не! Не!“. После всичко утихнало, разказва Христо, който също учи в УНСС и
живее в стаята под тази на убитото момче.

Мартин и Владимир не бяха разпитвани подробно до късния
следобед, тъй като не били в състояние да говорят адекватно заради голямото
количество изпит алкохол и заради стреса, който са преживели. Никой не си
спомня или не признава да е виждал или да е използвал нож. Задържаните не
помнят и кой е сложил ранения на леглото. Между близнаците и съквартиранта им
често имало битови конфликти и караници за някои общи прибори. Спорили и за
това, че леглото на единия било по-хубаво от това на другия. Според Ани Петрова
инцидентите в Студентския град ще намалеят, ако бъдат въведени строги
ограничения – като забрана за внасяне на алкохол, вечерен час и промяна на
вътрешния ред в общежитията.

***

Гард: Момчетата не бяха агресивни

„Младежите бяха
пийнали и вдигаха шум. Когато им направих забележка да са тихи и да си лягат,
те не възразиха и не бяха агресивни.“ Това разказал мъжът, охранявал блок
23 във фаталната нощ, на ректора на УНСС проф. Стати Статев. Момчетата се
качили кротко по стълбите, а само 15 мин. по-късно едно от тях дотичало при
портиера и го помолило спешно да извика линейка.

При домакинката на блока никога не са постъпвали сигнали,
че братята Марио и Мартин не се разбират добре със съквартиранта си Илко.
Колеги и преподаватели казват, че нито един от тях не бил проблемен или
агресивен. От ръководството на университета увериха, че са били спазени всички
предписания за безопасност. На входа бдял гард, работели и охранителните
камери. „Става въпрос за пълнолетни хора. Не можем да сложим камери на всеки
етаж и във всяка стая“, каза проф. Статев.

ИЗТОЧНИК: В. СТАНДАРТ – СТР. 2

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: СТУДЕНТСКИ ГРАД СТАВА КАЗАРМА

Драконовски мерки иска да въведе кабинетът заради заклан
19-годишен младеж в Студентски град. Инцидентът стана малко след 2 часа в сряда
в бл. 23 в градчето. Тогава 19-годишният Марио Данчев, близнакът му Мартин,
приятелят им Владимир Борисов се сбили със съквартиранта на братята Илко Радев.
Скандалът започнал, защото Мартин се прибрал по-рано от дискотека и събудил
Илко. „Може ли малко по-тихо“, попитал Илко. „Бе ти на мене ли
ще говориш така“, троснал му се Мартин. След това звъннал на брат си Марио
и приятеля им да дойдат. През това време обаче Илко се заключил в стаята.
Компанията започнала да блъска вратата и след минути Илко отключил. В това
време съседите им подали сигнал в полицията, защото вдигали страшен шум. Докато
обаче униформените дойдат, четирите момчета започнали да се бият. В следващия
момент Марио казал „Ох!“ и паднал на земята. Тогава останалите се
стреснали, вдигнали го и го сложили на леглото. Когато разбрали, че не диша,
започнали да му правят изкуствено дишане. Марио обаче не мръднал. Тогава умрели
от страх момчетата изтичали при портиера, който веднага се обадил на Бърза
помощ. Дошлите полицаи намерили в стаята кървавия кухненски нож. Все още обаче
не е ясно кой го е държал и дали става дума за убийство или нелеп инцидент.
Всички от побоя имат видими наранявания, каза шефката на 7-о РПУ Ани Петрова.
Заради многото изпит алкохол до късно вчера тримата задържани не можеха да
дадат смислени обяснения какво е станало. Късно снощи обаче след разпитите
полицаите пуснаха близнака Мартин и приятеля му Владимир. В ареста остана само
Илко.

Заради поредното убийство в Студентски град премиерът
Бойко Борисов разпореди на вътрешния и образователния министри спешно да
набележат нови мерки за борба с престъпността в градчето и промяна на реда за
влизане и ползване на общежитията на университетите. Затова веднага след
заседанието на кабинета Цветан Цветанов и Сергей Игнатов събраха в просветното
ведомство ректори и шефове на служби. След разговорите им стана ясно, че
общежитията ще бъдат взети от университетите и прехвърлени под шапката на
просветното министерство. За тях вече ще отговаря фирмата на МОН
„Студентски общежития и столове“, съобщи Игнатов. Той уточни, че по
разпореждане на премиера вече се подготвя постановление на кабинета в тази
посока. Игнатов е говорил и с министър Цветан Цветанов за засилване на охраната.
Целта на мярката е въвеждане на по-строг ред в общежитията, както и на
прекратяване на увеселителната дейност на заведенията, които се намират на
тяхна територия. Не можем да сложим до всяко едно общежитие, до всеки етаж в
общежитието, полицай или жандармерист, за да нямаме пияни студенти, заяви
Цветанов. Министър Игнатов пък поясни, че ще бъдат затворени казината и
дискотеките, както и магазините за алкохол, които се намират в самите общежития
или на терени на университети. „Това няма да реши проблемите, тъй като част
от чалготеките са на частни терени или собственост на реститути“, скочиха
веднага студенти и преподаватели.

Ректорите пък разказаха, че в „малкия Лас
Вегас“, както е популярен Студентски град, идват дори студенти на
алкохолен туризъм от Пловдив и Пазарджик. Те се съгласиха общежитията да им
бъдат отнети, ако обаче заедно с това Студентски град приеме специален статут и
бъде обособен като кампус. Веднага след срещата е била издадена заповед за
проверка на 235 обекта, отдадени под наем от вузовете, в голяма част от които
се продава алкохол, обясни главният секретар на министерството Красимир Вълчев.

***

Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет:Да
преместят общежитията

Вече е късно да променяме статута на сегашния
университетски град. Много от земите му са реституирани, а на реститутите не
може да бъде наредено за какво да отдават терените и сградите си. Единственият
начин е оставащото от Студентски град да бъде разпродадено, а с парите
държавата да премести студентските общежития и да създаде кампуси на съвсем
друго място.

***

Веселин Брезин, ректор на Лесотехническия университет:Има
36 кръчми и една книжарница

Причината за подобни инциденти не е собствеността на
общежитията, а фактът, че му се промени статутът. След като бе реституиран, той
се превърна в увеселителен парк. Само в карето, където са нашите общежития, се
появили 36 ресторанта и само една книжарница. Повечето от тях са на територии,
отдадени под наем от реститути. Студентският град не трябва да е Лас Вегас,
където се лее алкохол и студенти от Пловдив и Пазарджик идват да си правят купоните.
То е място за учене, но за целта трябва да бъде обособен като кампус и това
трябва да бъде направено не от университетите, а от изпълнителната власт.

***

Иван Илчев, ректор на СУ:Трябва да е кампус

Софийският университет отдавна е гласувал нашите обекти
на територията на Студентски град да не се отдават на заведения и магазини за
алкохол. Въвели сме и видеоконтрол, но истинският проблем е друг. Студентският
град трябва да бъде отделен кампус, а не всеки университет сам да стопанисва
общежитието си. Не е наша работа да продаваме кисело зеле и перем чаршафи.

***

Таткото на Илко помагал в Бисер

Със сълзи на очи майката на добричкия студент Илко Радев
– Анета Радева, вчера питаше къде е синът й. „Защо от полицията нищо не ми
казват и не ми се обаждат“, плачеше жената. Тя работи като начална
учителка. Анета разказа, че около обяд, когато имала свободен час, й се обадили
роднини от Силистра да я питат в кой блок в Студентски град е настанен Илко,
защото имало инцидент със загинало момче. Жената веднага почнала да звъни на
мобилните му телефони, но единият бил изключен, а на другия никой не вдигал.
Ужасената майка се чудела към кого да се обърне, защото съпругът й бил в
Харманли, където помагал на бедстващите от наводненията. Тя разказа още, че
синът й не пие и не пуши, както и не обича да ходи по дискотеки. Тя добави, че
Илко живеел с двамата братя от Перник, но те често се прибирали и през
по-голямата част синът й бил сам в стаята. Радева добави, че за последно
говорила с детето си във вторник вечерта около 21 часа, като обсъждали оценките
му. „Сякаш съм имала някакво предчувствие и за първи път му казах накрая в
разговора ни да се пази да не му се случи нещо лошо“, казва Радева. Тя не
вярва детето й да е направило нещо лошо, просто смята, че се е оказал на
неподходящото място в неподходящото време. Илко е единствено дете, другото дете
на Радева било починало, сподели още жената. В гимназията, където Илко е учил,
също казаха, че той е бил кротко момче.

***

ЧЕРНА ХРОНИКА

5 декември 2008 г.

20-годишният Стоян Балтов бе пребит до смърт пред
дискотека „Амнезия“ в Студентски град в София. Трима са изправени
пред съда по обвинение за убийство.

23 ноември 2010 г.

19-годишен студент е с опасност за живота след жесток
побой в близост до дискотека в столичния Студентски град. Сбили са се две групи
от младежи, които са имали конфликт още преди да напуснат заведението.
Студентът от Университета по архитектура, строителство и геодезия Денис
Пехливанов е бил ударен с желязо в главата, настанен е в болница със счупен
череп.

18 юли 2010 г.

Двама младежи от Перник са жестоко пребити след почерпка
в заведение в Студентски град. Единият от тях е настанен в болница с опасност
за живота.

6 ноември 2011 г.

26-годишен студент от Американския университет в България
е със счупен череп след сбиване между младежи в дискотека в Студентски град.

***

Вузовете не трябва да следят за масло и яйца

От 50 общежития в Студентския град само две се
стопанисват от „Студентски столове и общежития“. С цел подобряване на
реда ние искаме всички общежития да преминат под шапката на тази фирма и
отговорността от ректорите да бъде прехвърлена на министъра. Те не са длъжни да
се занимават с масло, зехтин и яйца от свободни кокошки. Прехвърлянето им към
„Студентски столове и общежития“ ще ни даде възможност и постепенно
да затворим увеселителните заведения, като не им подновим договорите, когато
изтекат. Знае се, че има предложения от общината Студентски град да бъде само
кампус, но то е в устройствения план на София, който за съжаление в момента е в
съда.

***

Цветан Цветанов,министър на вътрешните работи:До всеки
младеж полицай ли да има?!

Трябва да се въведе по-строг режим в студентските
общежития. Не можем да сложим до всяко едно общежитие, до всеки етаж в общежитието
полицай или жандармерист, за да нямаме пияни студенти. Инцидентът, завършил с
убийство на студент, е станал под влияние на алкохол. Но няма как МВР да следи
на всеки един етаж какво се случва в едно общежитие. На Свети Валентин, когато
млади двойки празнуваха и компании се веселяха, имаме седем сигнала, които са
постъпили в структурите на СДВР, шест от тези инциденти са на територията на
Студентски град.

***

Близнаците си падали по купона

Близнаците Мартин и Марио Данчеви са обичали купоните, но
никой не ги е виждал пияни. Братята са от семейство на учители. Майка им Росица
е преподавател по физкултура в основното училище „Иван Рилски“. Там
до седми клас са учили и близнаците. Баща им Борис е даскал по физическо в
гимназията по металургия „Мария Кюри“. Извън работно време бачкал и
като таксиджия. Близнаците имат трети брат, който е и най-големият. Васил
работел в завода на „Кока-Кола“ в Костинброд. Не разполагаха с много
пари, дори напротив. Сплотени са и всеки гледа да работи, за да не тежи на
бюджета на домакинството, разказаха близки до семейството. През лятото и Марио,
и Мартин се хванали в строителството, за да изкарат някой лев за следването и
да облекчат родителите си след двойните им разходи по абитуриентския им бал.

„Не зная как ще преживея тази трагедия. Ще
умра!“, изплака майката пред колегите си, преди да тръгне за София със
съпруга си.

***

Йорданка Фандъкова, кмет на София:Без заведения в
градчето

Не е редно на територията на студентските общежития да
има заведения. В Студентски град няма нито едно заведение, собственост на
общината. Трябва да се предприемат мерки, да се дисциплинира животът в
общежитията. В устройствения план е заложено в Студентски град да се обособят
кампуси, с които ще се върне редът. За съжаление планът е в съда. Вярвам, че в
крайна сметка ще влезе в сила и атмосферата в кампусите ще стане като в
истинско студентско градче.

***

Стати Статев, ректор на УНСС:Стана курорт за алкохолен
туризъм

Моите съболезнования за случилото се на семейството и
близките на момчето. Никой не е застрахован от такова нещо. Можеше да стане във
всяко друго общежитие. Ние от много време бием камбаната, университетите не
трябва да се занимават с хотелиерство и ресторантьорство, а да преподават. Но
имайте предвид, че е Студентски град, трябва да е Студентски град. Да се
формира като самостоятелен административен район. В момента то е място, където
студенти от цяла София и други градове прииждат на алкохолен туризъм.

***

Петко Горанов,шеф на общежитията на Софийски
университет:Ще тръгнат още проблеми

Управлението на общежитията от Министерството на
образованието няма да реши проблемите, а ще ги задълбочи. Просто прехвърлят
проблема от болната на здравата глава. Ако има една такава централизирана
структура, как ще се отчита спецификата на всеки университет!? Различни са
проблемите примерно на студентите в Софийския университет и на тези, които учат
в Спортната академия. По-високото ниво на централизация в една пазарна среда не
е за предпочитане. Криминогенната обстановка в Студентски град в София не е по-висока
от тази на другите места. И отговорността за това не трябва да се търси в
отделните ВУЗ-ове. Областната управа и местната власт имат инструменти да се
справят с проблемите.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС РАДИО ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: АКЦЕНТИ В ПРЕДАВАНЕТО „ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИЯ” НА
РАДИО „ФОКУС”

Етнографът Иглика Мишкова ще ни закичи с мартеници в
ефира на Радио „Фокус”.

А с колегата Красимира Димитрова ще отбележим 6-тия
рожден ден на Радио „Фокус”- Пирин.

„Добро утро, България” – от 6 до 10 часа, с водещ
Екатерина Катрачева.

ИЗТОЧНИК: ВСЕКИ ДЕН ИНТЕРНЕТ НОВИН

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРИ НЕ ИСКАТ ДА СА ХОТЕЛИЕРИ

Ректорите на университетите не искат да са хотелиери.
Това заявили шефове на ВУЗ-ове на просветния миистър Сергей Игнатов на среща за
убийството на Марио Данчев в Студентския град в София.Не е работа на
университетите да се занимават с хотелиерство и ресторантьорство. В този смисъл
ние, всички ректори, дадохме карт бланш на нашия министър да предприеме всички
мерки, за да може да има един режим в Студентски град. Това заяви проф. Стати
Статев, ректор на УНСС, по bTV.“Ако можехме да “върнем лентата” и да направим от
Студентски град такъв, какъвто беше – без заведения, с правила, само за живеене
на студентите, щеше да е прекрасно. В една столица има достатъчно други места,
където хората да се веселят и да почиват. Проблемът е глобален. Това не е Студентски
град – повтарям”, категоричен е Статев.Ректорът подчерта, че формално
ВУЗ-овете отговарят на всички условия – имат видеонаблюдение, имат охрана в
общежитията, но нямало как да се поставят камери във всяка стая. “Отделно
взети, всички са добри студенти, свестни момчета и момичета, но когато се случи
инцидент, се разбира, че нещата не стоят точно така”, допълни той.На въпрос как
трябва да реагира някой, който е тормозен в 3 часа през нощта, на кого трябва
да се оплаче, професорът отговори: “Ами има охрана”.Психологът Христо Монов,
психолог, коъто загуби сина си в пиянска свада, заяви, че Студентски град е
една емблема на това, което се случва в държавата. “Като човек, преживял такова
нещо, разбрах защо имаме такова отношение към правилата. От 20-ина години в
България има либерализация на санкциите за всякакъв тип нарушения. Отдавна се
говори за т.нар. бързо производство, но нищо реално не се получи. По-скоро
инициираните идеи бяха използвани като политически пиар”, каза Монов.Последна
актуализация: 1 март 2012 08:36

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИЯ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: ИЗГРАЖДАНЕТО НА СТУДЕНТСКИ
КАМПОС ИЗЛИЗА ИЗВЪН ПРАВОМОЩИЯТА НА РЕКТОРИТЕ

София. Разпоредената пълна вътрешна
проверка в общежитието на УНСС в Студентски град в столицата, където при
сбиване беше прободен 19-годишният Марио Данчев, цели да установи дали са
спазени всички изисквания на правилника за условията на реда и настаняване в
общежитието. Това заяви пред Радио „Фокус” ректорът на университета
проф. Стати Статев. Той поясни, че очаква резултатите да бъдат готови до една
седмица. По думите на проф. Статев на срещата при образователния министър
ректорите са се обединили около идеята всички общежития да бъдат поети под едно
командване.

„Но оттук нататък вече инициативата трябва да бъде подета
от изпълнителната власт. И наистина, ако искаме да имаме един такъв истински
кампос, той трябва да бъде поставен по съвсем друг режим. Първо да бъде отделен
териториално, да си има охрана. Не зная дали изпълнителната власт има сили да
го приложи: да няма денонощни заведения, да няма шум, да няма денонощно
работещи магазини, да има по-сериозен контрол, който е възможен при такова
единно управление и командване”, каза проф. Статев.

Изграждането обаче на един такъв истински студентски
кампос излиза извън правомощията, на който и да е ректор и дори на ресорния
министър, допълни ректорът на УНСС проф. Стати Статев.

ИЗТОЧНИК: ТРУД ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: БЛИЗНАКЪТ УБИТ С НОЖ ПРИ САМООТБРАНА

Самотбрана е имало, но тепърва ще се преценява дали тя е
била неизбежна”. Това заяви Ани Петрова, шеф на Седмо столично РПУ по повод
кървавата драма в Студентския град.Прокуратурата повдигна обвинение по чл. 115
от НК за умишлено убийство на 19-годишния Илко Радев от Добрич. Той ще отговаря
за смъртта на своя връстник и съквартирант Марио Данчев от Перник. В нощта
срещу сряда младежът издъхна прободен от нож в гърба след пиянски скандал и бой
в общежитие на УНСС. Неговият брат близнак Мартин Данчев и приятелят им от
Перник Владимир Борисов са пуснати от ареста и остават само свидетели по
делото.Трима пияни срещу един трезвенНяколко са най-важните условия даден
случай да бъде приет за неизбежна отбрана, обясниха юристи пред “Труд”. Класически
пример е, ако човек бъде нападнат в тъмната част на денонощието от двама или
повече души, проникнали с взлом в жилището му.В такава ситуация попада и Илко

Радев. Пияните близнаци и техният приятел Владимир ритали вратата на стаята,
докато колегата им отключи. Огромните дупки от подметките на нападателите бяха
показани вчера по Би Ти Ви. На разпитите Илко казал, че решил да отвори, за да
не се налага на другия ден да плащат за щетите. Той обаче не знаел, че
нападателите са трима. Смятал, че се връщат само братята и че някак си ще се
разбере с тях, както и при предишни случаи, когато съквартирантите са се
карали. Появата и на Владимир, който не е от общежитието, направило
съотношението на силите 1 към 3. Отделен е фактът, че вечерта, докато Марио, Мартин
и Владимир обикаляли да се черпят по заведенията, Илко не пил и капка алкохол.
От всички участници в инцидента, както и от жертвата Марио са взети кръвни
проби. Още същата вечер полицаите тествали студентите с дрегер. Нападателите
имали по 1,8 промила алкохол, докато Илко Радев – 0 промила.“Лицето от Добрич е
бил този човек, който си е легнал навреме, който е искал да си почива”, каза
вчера вътрешният министър Цветан Цветанов. И добави: “Наблюдаващият прокурор е
преценил, че това е лицето, към което трябва да се повдигне обвинение. Има
достатъчно доказателства, за които прокурорът е сметнал, че лицето може да бъде
задържано за 72 часа.”Случаят се наблюдава от Димитър Арабаджиев от Софийска
градска прокуратура (СГП). Разследването е в началото си, разпитани са
множество свидетели, но засега не е сигурно, че магистратът ще поиска от съда
да наложи постоянен арест за Илко. Един от студентите в съседните стаи разказа
пред “Труд”, че ясно е чул през стената ударите по вратата, виковете на Илко:
“Не! Не! Не!”, след което тупуркане от боя между младежите.Учители: Илко не е
убиец“Не мога да си представя, че Илко ще хване нож и ще нарани някого.
По-скоро ще се нарани той, за да спаси другиго.” Това каза вчера пред “Труд”
Минка Господинова, помощник-директор на Стопанската и финансова гимназия “Васил
Левски” в Добрич. Миналата година Илко Радев се дипломирал там със специалност
икономист-счетоводител. При завършването на теоретичния изпит имал 5,50, а на
практическия – 5,00. “През целия период в гимназията бе постоянен, упорит,
много любознателен и отзивчив. Мечтата му беше да учи в София и много се
стараеше, докато я постигне”, разказа Миглена Стефанова – класната
ръководителка на Илко. Според нея младежът никога не е проявявал агресия, не е
бил потиснат, не е избивал комплекси. “Не пиеше и не пушеше. Дори на
абитуриентския бал не се почерпи и с една чаша. Казваше, че мрази силната
музика и затова не ходи по дискотеки”, добави учителката, пред очите на която
Илко израснал от 9-и до 12-и клас.Днес в дома на Илко
нямаше никого. Майка му заминала за София още в сряда, там е и баща му, който в
последните дни бил командирован в Харманли да работи по отстраняване на щетите
от наводненията.“Как забъркаха Илко в този кошмар? Момчето е умно, лъчезарно,
все гледа да помага на хората. Малко такива деца са останали вече”, страдаше
вчера и съседката Пепа Господинова. И си припомня как миналата пролет, когато
Илко се готвел за изпити, прозорците на стаята му светели до 2 ч през нощта и
се виждало как момчето стои наведено над книгите.Владимир танцувал с
братятаВладимир Борисов е на 23 години и сега е в последните курсове на УНСС,
разказаха техни приятели от Перник. Влади и близнаците Марио и Мартин се
познават от деца, тъй като заедно танцуват в пернишкия ансамбъл “Граовска
младост”.Братята били водещите танцьори, а Владимир не чак толкова добър. В
последните една-две години Марио и Мартин, които били неразделни, започнали все
по-често да се черпят. “Само се правеха на мъже. Искаха да докажат, че носят на
пиене”, каза техен колега от ансамбъла. Той допуска, че близнаците избрали да
кандидатстват в УНСС по примера на приятеля им Влади. “Не е за вярване, че са
били такива агресивни. Докато Марио и Мартин винаги са били душата на
компанията, все първи ставаха да танцуват, Влади бе свит и мълчалив”, добави
техният близък.Очаква се погребението на Марио да е в понеделник. “Те не са
пияници. Оставете ни на мира”, каза ридаейки майка им Росица.Ректори: Държавата
да отдели общежитиятаОт 20-ина години в България има либерализация на санкциите
за всякакъв тип нарушения. Отдавна се говори за т. нар. бързо производство, но
нищо реално не се получи”, коментира вчера психологът Христо Монов. Неговият
син стана жертва на убийство преди години при младежки скандал в центъра на
столицата. “Инициираните идеи бяха използвани като политически пиар”, допълни
Монов.Идеята на просветния министър Сергей Игнатов да се вземат общежитията от
ректорите и да минат на пряко стопанисване от държавата предизвика различни
тълкувания сред академичните среди вчера. Повечето от шефовете на вузовете
нямат нищо против да се разделят със сградите, защото ги натоварват с
допълнителни хотелски дейности. Става дума за големите университети като УНСС,
Техническия и Софийския. По-малките като Националната художествена академия обаче
не са готови да преотстъпят сградите си. Защото през годините са вложили много
средства в ремонта им и са създали творческа атмосфера за възпитаниците си. Ако
те преминат под шапката на общо предприятие, в тях ще бъдат настанявани
студенти от различни вузове.Нищо няма да се подобри от тази размяна на
собствеността, коментираха и сегашни шефове във вузовете на студенските
общежития. И сега режимът бил много строг – имало камери, охрана, домакини,
режим за допускане в сградите, но инцидентите не спирали. Проблемът е, че като
дойдат в София, някои от младежите се чувстват като “отвързани” и смятат, че
всичко им е разрешено. “Всички студенти като цяло са добри, отличници, умни и
възпитани, но като се случи инцидент – виждаме, че не е така”, коментира проф.
Стати Статев, ректор на УНСС. Ако няма адекватни наказания при нарушение на
обществения ред ,както в самия Студентски град, така и в общежитията, нищо няма
да се промени. Според проф. Статев изпълнителната власт трябва да намери начин
да обособи единна територия за кампус – с охрана и без денонощни заведения. В
противен случай не можело да се очаква да има генерални решения на проблема със
сигурността в общежитията.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 9:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО ФОКУС, НОВИНИ В 09. 30 ЧАСА

2. НОВИНА

Разпоредената пълна вътрешна проверка в общежитието на
УНСС в Студентски град в столицата, където при сбиване беше прободен
19-годишния Марио Данчев, цели да установи дали са спазени всички изисквания на
правилника за условията на реда и настаняване в общежитието. Това заяви пред
Радио Фокус ректорът на университета проф.Стати Статев. Той поясни, че очаква
резултатите да бъдат готови до една седмица. По думите на проф. Статев на
срещата при образователния министър ректорите са се обединили около идеята
всички общежития да бъдат поети под едно командване.

Изгражданет на един такъв истински студентски кампос,
излиза извън правомощията на който и да е ректор и дори на ресорния министър,
допълни ректорът на УНСС проф. Стати Статев.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 12.00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 01.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО ФОКУС, НОВИНИ В 12.00 ЧАСА

3. НОВИНА

Разпоредената пълна вътрешна проверка в общежитието на
УНСС в Студентски град в столицата, където при сбиване беше убит 19-годишния
Марио Данчев, цели да установи дали са спазени всички изисквания на правилника
за условията на реда и настаняване в общежитието. Това заяви пред Радио Фокус
ректорът на университета проф.Стати Статев. Той поясни, че очаква резултатите да
бъдат готови до една седмица. По думите на проф. Статев на срещата при
образователния министър ректорите са се обединили около идеята всички общежития
да бъдат поети под едно командване.

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 6

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 02.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: МНЕНИЯ

ВЪТРЕШНИЯТ министър Цветан Цветанов: Засилва се и
агресията сред най-малките Цветан

Цветанов „Колегите работиха много усилено заедно с
наблюдаващия прокурор.” Според Цветанов проблемът с полицейското присъствие в
студентското градче е много по-глобален и е натрупван с годините на
демокрацията. “Много от тези млади хора израснаха в годините на прехода. Бяха
лансирани на улицата и по заведенията други ценности, които се възприемаха за
начин на поведение в обществото”, смята Цветанов. Според него най-важна за
възпитанието на един човек е семейната среда и отношенията между отделните
хора. „В последните години имаме засилване дори и на агресията сред
най-малките. Трябва да участваме активно като граждани на това общество, като
родители, всички ние трябва да сме съпричастни към проблемите на младите и да
търсим начин и форма за диалог, да решаваме тези проблеми заедно”, посочи
министърът. На 80 общежития има 60 заведения

***

Ани Петрова „В района има 80 общежития и 60 заведения, а
контролът липсва”, коментира пък Ани Петрова, началник на 7-о РУП. Побоищата в
Студентския град не са ежедневие, но се случват често и всички случаи са
свързани с голяма употреба на алкохол, допълни тя. „Поради корупция се допусна
в Студентски град да има превес на икономическия интерес, не на образователния.
3 години изминаха от убийството на Стоян Балтов, а държавата не направи нищо,
за да промени реалността. Тогава събрахме 5000 подписа на студенти, които
искаха по-малко заведения и повече да не се строи в Студентски град, но уви…”
Това заяви пред bTV председателят на Съюза на младите студенти Румен
Захариев.

***

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев предложи драстична
реорганизация на живота в района или, още по-добре, изграждането на нов кампус,
подобен на тези в чужбина.Дискотеките плащат наем на вузовеДимитър Дилчев
”Половината от дискотеките в Студентския град са под наем в помещения на
университети”. За това алармира вчера депутатът от ГЕРБ Александър Ненков пред
„Нова телевизия”. По негови данни дори и Софийският университет отдава
помещения под наем за увеселителни заведения. Думите му бяха потвърдени и от
кмета на район Студентски Димитър Дилчев пред TV7.
Най-големият наемодател в Студентски град са университетите. Голямата част от
помещенията, които ползват управители на дискотеки, са собственост именно на
вузовете, заяви Дилчев. Той подчерта, че след убийството на Стоян Балтов е
направена ревизия на много търговски дейност в района, но това не е довело до
каквито и да било промени. Контролът по сигурността трябва да е по-сериозен и
да не се допуска внасянето на алкохол в общежитията, смята кметът. Той
припомни, че и в момента има действаща наредба, която забранява внасянето на
алкохол и упойващи вещества, но тя не се спазва.

ИЗТОЧНИК: В. РЕПУБЛИКА – СТР. 1

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 02.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ОБВИНИХА ИЛКО ЗА СМЪРТТА НА МАРИО

Експертиза установила, че отпечатъците върху ножа са
негови

Съквартирантът на убитото момче се провалил на детектора
на лъжата Съквартирантът на убития в „Студентски град“ Марио – Илко Радев,
се провалил на разпит с детектор на лъжата. Експертизата на ножа, с който бил
намушкан 19-годишният студент в УНСС пък сочи, че по него са отпечатъците на
Илко. Обяснения Вече са повдигнати и обвинения от Софийска градска прокуратура
на Илко за смъртта на Марио. Той бе задържан късно в сряда, повече от 17 часа
след като съквартирантът му почина от прободна рана в гърба в общежитието им в
блок 23А. Инцидентът станал в малките часове на сряда, когато Марио се върнал в
общежитието при заспалия вече Илко. Светнал лампите, събудил го, а Илко помолил
да го остави да спи. Това ядосало Марио, който се обадил на брат му и на техния
колега да дойдат, за да се разберат с Илко. Пред разследващите момчето, което
родом е от Добрич, разказало, че в просъница чул силни удари по вратата и
докато успее да стане от леглото си, върху него се нахвърлиш близнаците Данчеви
заедно с техния приятел. Започнала борба. До кревата имало шкафче, върху което
в буркан били кухненските прибори. При схватката някой бутнал шкафа и на
леглото паднали приборите. Така в ръката на Илко попаднал кухненският нож.
Момчето признало, че започнало да го размахва, за да сплаши другите трима и те
да спрат да го бият съобщи БНТ.

Случайност „Това лице от Добрич е било с 0% съдържание на
алкохол и всъщност той е бил човекът, който си е легнал навреме, човекът, който
е искал да си почива“, заяви малко по-рано и МВР-шефът Цветан Цветанов. По
думите му има достатъчно доказателства за повдигнатото обвинение. Междувременно
стана ясно още, че двамата братя – починалият Марио и Мартин, са искали още
през октомври да ги настанят в друга стая, защото не се разбирали с Илко.

УНСС не сме хотелиери Не е работа на университетите да се
занимават с хотелиерство и ресторантьорство. В този смисъл ние, всички ректори,
дадохме карт бланш на нашия министър да предприеме всички мерки, за да може да
има един режим в Студентски град. Това обяви ректорът на УНСС проф. Стати
Статев. Разпоредена е и пълна вътрешна проверка в общежитието на УНСС – блок
23А.

***

Поредна смърт

Късно в сряда е задържан Илко Радев – съквартирантът на
убития в Студентски град Марио Данчев. Малко по-късно са му повдигнати и
обвинения за смъртта на единия от близнаците (стр. 5)

По думите на Цветан Цветанов налице са всички
доказателства, за да започне дело.

Момчето пък обяснява, че Марио, брат му Мартин и техен
колега, нахлули в стаята и започнали да го тормозят. Познатите на близнаците
казват, че те са добри деца. Най-вероятно това е истината. Тук не трябва да се
прави паралел със смъртта на Стоян Балтов през 2008 година. Тогава Стоян бе
убит с ритници в главата. Целенасочено. Със злоба. Без капка милост. Проблемът
е в целия Студентски град. Там децата, колкото и да са били добри допреди това,
отиват със съзнанието, че могат да правят всичко. Защото през годините това се
е разминавало. А всички студенти от провинцията рано или късно минават през
Студентския град.

ИЗТОЧНИК: В. ВСЕКИ ДЕН – СТР. 5

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 02.03.2012

АВТОР: ДИСКОТЕКИТЕ В СТУДЕНТСКИ ГРАД

ЗАГЛАВИЕ: СЛЕД ЗВЕРСКОТО УБИЙСТВО РЕКТОРИ НАСТОЯВАТ:
БУТНЕТЕ

СЛЕД ЖЕСТОКОТО убийство на 19-годишния студент Марио
Данчев в Студентски град, преподаватели, ректори на университети и родители
поискаха незабавно да бъдат премахнати поне 70% от дискотеките и баровете там.

На какво припича това? Няма една библиотека, една
книжарница, но пък има 40 дискотеки, 120 бара, 17 пицарии. 28 ресторанта, 8
бирарии, 4 казина, 5 секс шопа, дори публичен дом. Това Лас Вегас ли е или
учебен център? Защо се допуска подобна простотия“, изригна преподавателят
в Софийския университет Петър Ханчев. По мнението на преподавателите Студентски
град

трябва да се върне към основното си предназначение – да
бъде място, където младите хора просто живеят и учат, но не и алея на порочни
забавления. След жестокото убийство на студента просветният министър Сергей
Игнатов събра на бърза спявка ректори на всички ВУЗ-ове с цел да стегне
редиците в квартала на младите хора. На срещата шефовете на висшите училища са

предупредили, че няма да стават хотелиери и ресторантьори
. „Не е работа на университетите да се занимават с хотелиерство и
ресторантьорство. В този смисъл ние, всички ректори, дадохме карт бланш на
нашия министър да предприеме всички мерки, за да може да има един режим в
Студентски град“, заяви проф. Стати Статев, ректор на УНСС. Той си пожела
да „върнат пентата назад“ и да превърнат студентското градче спокойно
и нормално място за живеене, без десетките заведения и безкрайни купони.
Ректорът подчерта, че формално ВУЗ-овете отговарят на всички условия – имат
видеонаблюдение, имат охрана в общежитията, но нямало как да се поставят камери
във всяка стая. ..Отделно взети, всички са добри студенти, свестни момчета и
момичета, но когато се случи инцидент, се разбира, че нещата не стоят

точно така“, допълни той. На въпрос как трябва да
реагира някой, който е тормозен в 3 часа през нощта, на кого трябва да се
оплаче, професорът отговори: „Ами има охрана“.

***

ЕМБЛЕМА НА ДЪРЖАВАТА

Психологът Христо Монов, който Загуби сина си в пиянска
свада, Заяви, че Студентски град е една емблема на това, което се случва в
държавата. “ Като човек, преживял такова нещо, разбрах Защо имаме такова
отношение към правилата. От 20-ина години в България има либерализация на
санкциите а всякакъв тип нарушения. Отдавна се говори за т.нар. бързо
производство, но нищо реално не се получи. По-скоро инициираните идеи бяха
използвани като политически пиар“, каза Монов.

***

0% алкохол В кръвта на убиеца на Марио

19-годишният Илко, който бе обвинен за смъртоносното
наръгване на своя съквартирант Марио Данчев, не е бил пиян. Той си е легнал
рано и не е близвал алкохол, заяви вътрешният министър Цветан Цветанов в
парламента.

„Това лице от Добрич е бил с 0% съдържание на алкохол в
организма и той е бил човекът, който си е легнал навреме, човекът, който е
искал да си почива, но впоследствие е възникнал този инцидент, който завърши с
фатален край“, обясни ситуацията МВР шефът. Цветанов потвърди, че Илко
Радев е обвинен за смъртта на 19-годишният Марио. МВР-шефът изригна, че няма
как на всяко кьоше в Студентския град в столицата да има униформени, за да се
избегнат подобни инциденти и обясни, че причината за трагичния край на все
повече млади хора са подменените в годините на прехода ценности.

„Какво предлагате да направи полицията? Нали не
възприемате, че полицейското присъствие трябва да бъде на всеки един

ъгъл, където има шумни компании, млади хора? Смятам, че
проблемът е много глобален и той е натрупван с годините на демокрацията. Много
от тези млади хора израснаха в годините на прехода. Бяха лансирани на улицата и
по заведенията други ценности, които се възприемаха За начин на поведение в
обществото“, каза още вътрешният министър.

ИЗТОЧНИК: В. БАНКЕР – СТР. 20

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 02.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ДЪРЖАВАТА СИ ВЗИМА СТОЛИЧНИТЕ ОБЩЕЖИТИЯ

Всички студентски общежития в София вероятно ще преминат
под централното управление на дружество „Студентски столове и общежития“,
което е под шапката на Министерството на образованието, младежта и науката.
Предложението идва от просветния министър Сергей Игнатов и ще бъде внесено на
следващото заседание на Министерския съвет. Поводът държавата да си иска
обратно общежитията е поредният трагичен инцидент 8 Студентски град, при който
в блок 23 бе убит 19-годишният Марио Данчев.

Игнатов иска да се въведат no-строги
мерки в пропускателния режим в блоковете и вечерен час, след който достъпът до
общежитията ще бъде забранен. Той покани на среща всички ректори на
университети с общежития на територията на Студентски град да обсъдят проблема,
а в най-скоро време с постановление ще бъде променена формата на управление.
Централизацията трябва да доведе до по-голяма дисциплина, като провинилите се
за в бъдеще ще губят правата си за ползване на общежитие.

Инцидентът с фатален край вероятно е резултат от
съквартирантска свада след употреба на алкохол. Данчев е бил намушкан с нож в
областта на сърцето, а изследванията с дрегер показват положителни проби за
двама младежи от компанията. Според дежурния охранител в блока младежите идвали
отвън и били видимо почерпени. Той им направил забележка, че са много шумни и
те без пререкания тръгнали към стаята си. Малко след това единият помолил охраната
да извика „Бърза помощ“ и полицията.

От своя страна ректорът на УНСС проф. Стати Статев, под
чието управление е блок 23, разпореди вътрешна проверка, която да установи дали
са спазени всички изисквания на Правилника за условията, реда за настаняване,
ползване и вътрешния ред в студентските общежития.

ИЗТОЧНИК: В. СТРОИТЕЛ – СТР. 28

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 09.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: НАЙ-СТАРИЯТ ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ У НАС СЕ
СДОБИ С ОЩЕ 12 ПРОФЕСОРИ

По случай церемонията висшето училище събра елита на
академичната общност

Ръководството на УАСГ връчи удостоверенията на 12 свои
преподаватели, придобили правото да заемат академичната длъжност професор, по
време на официално тържество. На събитието, провело се в деня, в който ректорът
на УАСГ проф. д-р инж. Красимир Петров празнува своя рожден ден – 6 март,
присъстваха проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите, ректорите на
УНСС – проф. Стати Статев, на ПУ „Паисий Хилендарски“ – проф. Запрян
Козлуджов, на Националната художествена академия – проф. Светослав Кокалов и на
СУ „Св. Климент Охридски“ – проф. Иван Илчев.

„Имахме период, в който УАСГ беше останал с необичайно
малък брой професори за мащаба на такова учебно заведение. Постоянно поставяхме
проблема с кадрите. Днешното събитие показва, че той вече не стои пред
нас“, заяви проф. д.н. инж. Цвети Даковски, който беше водещ на
церемонията.

Сред новите професори са ректорът на УАСГ проф. д-р инж.
Красимир Петров, предходният ректор проф. д-р инж. Добрин Денев, ръководителят
на катедра „Пътища“ проф. Петър Стефанов, проф. Николай Михайлов –
преподавател в катедра „Транспортно строителство“ и зам.-председател на
Камарата на строителите в България.

***

ЧРД!

Вече 22 години един човек свързва професионалното си
развитие с Университета по архитектура, строителство и геодезия. Вече 22 години
стотици хидроинженери, негови бивши студенти, строят водни съоръжения в цялата
страна, осъществяват задълбочени научни изследвания и анализи по едни от
най-сложните учебни дисциплини на университета.

Вече 22 години проф. д-р инж. Красимир Петров, ректорът
на УАСГ, свързва високата си научна квалификация с осигуряването на висше
архитектурно и инженерно-строител-но образование на даровити млади хора, работи
за разширяването на следдипломната квалификация и специализация, осъществява
ползотворно сътрудничество с наши и чужди обществени и частни институции за
по-нататъшното развитие на вуза.

Дали 54 години са зряла възраст, когато си заобиколен от
академичната младост на България?

54 години са творческа възраст, от която се откриват нови
научни хоризонти!

На добрия приятел на в. „Строител“ желаем и
творчески успехи, и умни студенти!

Бъдете здрав, проф. Петров!

От екипа на в. „Строител“

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 6

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 13.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ВУЗОВЕТЕ ПУСКАТ ПАТРУЛКИ ЗА ОХРАНА В СТУДЕНТСКИ
ГРАД

Марин КръстевВ сградите често влизат външни хора.
Вузовете пускат собствени патрулки за охрана около общежитията, а влизането в
сградите между 22 и 6 часа да бъде напълно забранено. Това предлага ректорът на
Техническия университет Марин Христов пред Съвета на ректорите.Стотици студенти
хулигани всяка година изхвърчат от общежитията в Студентски град заради рушене
на стаите, пиянство и неспазване на вътрешния ред. 120 са били изключени само
за 2011-а от големите столични вузове, показа проверка на ,,Монитор”. От
общежитията на Алма матер заради по-затегнатия контрол или по-буйните студенти
се гонят най-много бъдещи висшисти – около 84 на година.,,Всеки месец
изключваме средно по 6-7 студенти заради неспазване на правилата на вътрешния
ред”, отчете за „Монитор” Иван Илчев, ректор на Софийския университет.Сред
най-честите провинения на студентите били системното неплащане на наемите и на
месечните сметки, както и организирането на шумните и пиянски сбирки.
Неспазването на добра хигиена и рушенето на мебелите в стаите са другите
оплаквания на ректорите на вузовете, които имат база в Студентски град. ,,Чупят
прозорци, откачат брави и ако ги хванем, първо ги приканваме да заплатят
щетите”, каза от своя страна и Марин Христов, ректор на Техническия университет
в София. При нарушаване на материалната база таксуваме щетите от депозитите,
които плащат някои студенти при постъпване в блоковете в началото на учебната
година, обясни проф. Илчев. Около 63 студенти средно на година горят и от общежитията
на Техническия университет, като от тях 24 са изключени.,,Освен отстраняването
обаче ние прилагаме и други наказателни мерки”, каза ректорът на висшето
училище Марин Христов. Той обясни, че студентите пиячи, които често си
спретвали шумни сбирки,били премествани от ремонтираните блокове ,, Настаняваме
ги в старите сгради с много по-лоша материална база”, отбеляза ректорът. Той
поясни, че прилага такова наказание на хулиганите и за да разбие шумните
приятелски групички в блоковете, като ги раздели в различни общежития.
Драстично по-малко са изключените обитатели на общежитията, стопанисвани от
УНСС, Лесотехническия университет, където на година си отивали около 5-6
студенти. Да се въведе пълна забрана на влизането в общежитията между 22 и 6
часа, монтиране на камери на всички етажи и наемане на по-респектираща охрана.
Такива промени в правилника на вътрешния ред ще обсъждат ректорите на висшите
училища, съобщи Марин Христов. Според него общежитията трябва да се пазят от
млади и здрави момчета, от които студентите да имат респект. Затова е добре да
се помисли и за наемане на нови гардове. Освен това всеки ВУЗ трябва да си има
патрулка, която да обикаля блоковете и да следи за спазването на реда, предлага
още ректорът. ,,Общежитията на Технически университет вече имат такива
патрулки”, добави той.,,Не знам как ще се въведе вечерен час на пълнолетни
хора”, коментира от своя страна Стати Статев, ректор на УНСС. ,,Идеята звучи
добре, но на практика е трудно приложима”, добави още той. Според него
контролът в общежитията трябва да се засили, като се усъвършенства системата за
алармиране при организиране на шумни купони.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 19.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: АКЦЕНТИ В ПРЕДАВАНЕТО „ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИЯ” НА
РАДИО „ФОКУС”

София. 20 март е Световен ден на социалната
работа. Медицински университет Плевен организира кръгла маса именно по
проблемите на социалните дейности у нас. За целите на форума и
предизвикателствата пред социалните работници ще говорим в програма „Добро
утро, България” на Радио „Фокус” с гл.ас. Искра Петкова от факултет
„Социални и фармацевтични грижи” в учебното заведение. Как от висшите училища
коментират тезата на президента, че има съществен вакуум в отношенията между
бизнеса и университетите, ще попитаме ректора на УНСС проф.Стати Статев. И още:
Как опозицията коментира идеята за покриване на част от дълга със средства от
Сребърния фонд, в който се трупат пари за по-високи пенсии. Наш събеседник по
темата ще бъде Драгомир Стойнев, председател на комисията по труда и социалната
политика в НС. Как се роди идеята мощите на св.Климент Охридски да бъдат дарени
от видинската митрополия на НИМ, ще ни разкаже архимандрит Поликарп,
председател на катедрален храм „Св. вмчк. Димитър Солунски” във Видин.

Очаквайте „Добро утро, България” на Радио „Фокус” от 6.00
до 10.00 часа с водещ Росица Ангелова.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: АКЦЕНТИ В ПРЕДАВАНЕТО „ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИЯ” НА
РАДИО „ФОКУС”

Очаквайте „Добро утро, България” на Радио „Фокус” от 6.00
до 10.00 часа с водещ Росица Ангелова.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИЯ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: ИМА ОЩЕ МНОГО КАКВО ДА СЕ
НАПРАВИ ПО ВРЪЗКИТЕ НА БИЗНЕСА И ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ С УНИВЕРСИТЕТИТЕ

София. Кадрите на Университета за
Национално и световно стопанство са предпочитани от бизнеса. Това каза в сутрешния
блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус” проф. Стати Статев, ректор
на УНСС. Една от най-дълбоките връзки с бизнеса идва от това, че голяма част от
преподавателите и академичния състав на УНСС е в практиката. Ние в почти всяка
катедра имаме хора, които са или на висши държавни позиции в държавната
администрация или в бизнеса пряко или като консултанти. Това е първата връзка.
Втората връзка е уникалният ни Междууниверситетски център за развитие на
кариерата, през който всички фирми, които желаят, правят презентации на
свободните си работни места с организирани студенти не само от нашия
университет, а и от други университети. Така тези, които бъдат подбрани,
участват в стажове и практики. И една част от тях остават на работа в
съответните фирми, каза още проф. Статев.

По повод думите на президента Росен Плевнелиев, че има
съществен вакуум в отношенията между бизнеса и университетите, ректорът на УНСС
каза, че има още много какво да се направи по връзките на бизнеса и държавната
администрация с университетите от гледна точка на усъвършенстване на учебните
програми и то не толкова в образователно-квалификационна степен бакалавър, колкото
в степен магистър. От 2001 година бе премахнат един член в Закона за висшето
образование, който позволяваше поръчано обучение от юридически лица. На
практика ние сега нямаме тази връзка с бизнеса, и на практика една голяма
компания не може да дойде да си поръча магистърска степен по нейно желание, с
подреден от нея учебен план. Добрата новина е, че имаме в разговори
договореност с министъра на образованието Сергей Игнатов, тази възможност
отново да бъде върната в закона, каза още проф. Стати Статев. Той допълни, че
масовото стажуване на студентите в съвременните условия е въпрос, който няма
как да бъде решен само от университетите. Необходимо е бизнесът, чрез своите
браншови организации, своите организации на национални ниво да подаде ръка на
университетите и наистина планово да се възстановят отпреди години масовите
стажове, които имаше, а не това да бъде оставено като отговорност на самия
студент.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 11.00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.03.2012

АВТОР: 3. НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ИМА ОЩЕ МНОГО КАКВО ДА СЕ НАПРАВИ ПО ВРЪЗКИТЕ
НА БИЗНЕСА И ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ С УНИВЕРСИТЕТИТЕ

Има още много какво да се направи по връзките на бизнеса
и държавната администрация с университетите, каза пред Радио „Фокус” ректорът
на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев.

Той допълни, че се водят преговори с Министерството на
образованието, в Закона за висшето образование да бъде върната възможността за
обучение по поръчка от юридически лица.

Ректорът на УНСС каза още, че масовото стажуване на
студентите в съвременните условия е въпрос, който няма как да бъде решен само
от университетите. Необходимо е бизнесът, чрез своите браншови организации да
подаде ръка на университетите и да се възстановят масовите стажове отпреди години,
а не това да бъде оставено като отговорност на самия студент, добави още проф.
Стати Статев.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 11:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.03.2012

АВТОР: 3. НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ИМА ОЩЕ МНОГО КАКВО ДА СЕ НАПРАВИ ПО ВРЪЗКИТЕ НА
БИЗНЕСА И ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ С УНИВЕРСИТЕТИТЕ, СПОРЕД РЕКТОРА НА УНСС

Ректорът на УНСС каза още, че масовото стажуване на
студентите в съвременните условия е въпрос, който няма как да бъде решен само
от университетите. Необходимо е бизнесът, чрез своите браншови организации да подаде
ръка на университетите и да се възстановят масовите стажове отпреди години, а
не това да бъде оставено като отговорност на самия студент.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 12:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 20.03.2012

АВТОР: 2 .НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ИМА ОЩЕ МНОГО КАКВО ДА СЕ НАПРАВИ ПО ВРЪЗКИТЕ
НА БИЗНЕСА И ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ С УНИВЕРСИТЕТИТЕ, СПОРЕД РЕКТОРА НА УНСС

Ректорът на УНСС каза още, че масовото стажуване на
студентите в съвременните условия е въпрос, който няма как да бъде решен само
от университетите. Необходимо е бизнесът, чрез своите браншови организации да подаде
ръка на университетите и да се възстановят масовите стажове отпреди години, а
не това да бъде оставено като отговорност на самия студент.

ИЗТОЧНИК: В. БЪЛГАРИЯ ДНЕС – СТР. 7

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 21.03.2012

АВТОР: КОНКУРСЪТ Е В ЧАЛГАДЖИЙНИЦА СРЕЩУ ПАРЛАМЕНТА

ЗАГЛАВИЕ: УНИВЕРСИТЕТИ ИЗБИРАТ НАЙ-СЕКСИ ДУПЕ

Конкурс за най-секси дупе, при това в чалга кръчма,
организират два от най-престижните университети у нас. Скандалното събитие се
провежда тази вечер във фолкклуб точно срещу сградата на Народното събрание.

От няколко дни плакати за събитието са разлепени из цяла
София. На тях ясно се вижда че кръчмата съвместно с Университета за национално
и световно стопанство и Нов български университет канят студентите на пролетно
парти. Атракцията на вечерта е конкурсът „Най-секси дупе“, като в
него се приканват да се включат всички млади студентки. Събитието е нагледно
илюстрирано с апетитни женски форми на плаката.

Още по-примамливи за младежите са и промоция на алкохолни
напитки

по-евтина цена и
безплатен вход. Конкурсът няма жури, женските форми се оценявали от
аплодисментите на публиката.

„Това е много скандално. Напълно недопустимо е
университети да правят подобен пошъл конкурс. Със сигурност ще искаме
министерството на образованието да направи проверка“, коментираха и
депутати, които също са попаднали на листовките, излизайки от сградата на
парламента.

Пред вестник „България Днес“ ръководствата на
университетите набързо се дистанцираха и отрекоха да имат нещо общо с конкурса.

„Категорично Нов български университет не организира
конкурси като „Най-секси дупе“, най-малкото това е уронващо нашето
име. Бивши наши студенти се възползват от това и използват марката.

Може би целта е, като раздават листовки напълно
нерегламентирано в нашия университет, студентите да си мислят, че е наше парти,
и да отидат“, възмути се пред „България Днес“ Кристиан Банков,
зам.-ректор по международната дейност и връзки с обществеността на НБУ. От УНСС
казаха, че със събитието се занимава студентският съвет и те не са запознати с
подробностите.

***

Текст под снимка

Ректорът на УНСС Стати Статев (вляво) и на НБУ Пламен
Бочков научиха от медиите за конкурса

***

Текст под снимка

Плакат рекламира еротичната академична акция точно срещу
сградата на Парламента

ИЗТОЧНИК: В. РЕПУБЛИКА – СТР. 2

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 21.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ***

Има още много какво да се направи по връзките на бизнеса
и държавната администрация с университетите, каза проф. Стати Статев. ректор на
УНСС.

ИЗТОЧНИК: NEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 21.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: В СТУДЕНТСКИ ГРАД – 51 ОБЩЕЖИТИЯ И 191
ЗАВЕДЕНИЯ

В Студентски град има общо 51 общежития и 191 заведение с
нощен режим на работа или на едно общежитие се падат по 4-ри заведения. Това
стана ясно по време на образователна комисия в парламента.

На заседанието бе образователният министър Сергей
Игнатов, който пристигна с 40-минутно закъснение. Не дойдоха първоначално
обявените, че ще присъстват министрите Цветан Цветанов и Лиляна Павлова и
главният прокурор Борис Велчев.

Справка на МВР показва, че през 2008 година в Студентски
град е имало 31 ресторанта, 96 кафета, 11 дискотеки, 9 нощни клуба, 6 стрийт
бара и 30 новопостроени блока. За сравнение, през 2012 година дискотеките и
нощните клубове са 22, има 33 ресторанта, 3 казина и четири стрийт бара. На 80
жилищни сгради се падат 62 увеселителни заведения.

Образователният министър Сергей Игнатов повтори казаното
от него преди дни, че Студентски град няма, а район в София, в който са
струпани общежития. По думите му темата Студентски град е заприличала на
археологически разкопки, а Студентският град е изчезнал с реституцията.

„Нямаме Студентски град, освен като наименование, но може
чрез добро управление на университетите да се засили реда в общежитията“,
заяви Игнатов. Той изрази убеденост, че ще има нов Студентски град, нов
студентски кампус, вътре в който всеки университет ще има своето място и всички
студенти ще бъдат унифицирани.

Просветният министър заяви, че подкрепя идеята за
изграждането на нов студентски град да се търсят парите от оперативните
програми, като има и предложение за отделна програма образование и наука.

На друго мнение е главният архитект на столицата Петър
Диков. Според него Студентски град има бъдеще, независимо от пораженията,
нанесени през последните 20 години.

По думите му илюзия има и тя се изразява в изграждането
на нов студентски град. Диков каза, че изграждането на такъв кампус ще струва 2
млрд. евро – 1 млрд. евро за над земята и другият за под земята. Главният
архитект поясни, че това, което реално може да се направи в момента, е да се
продължи работата по подробния устройствен план на града, като се пресeят
частните интереси.

Второ нещо, което трябва да се направи, е да се задължат
ректорите да извадят от тяхната собственост всичко, което не е свързано с
образованието.

Тук той даде пример със Зимния дворец, който, по думите
му, е чалга клуб с 5-6 заведения, които държавата е дала под наем. „Ако
държавата излезе от чалга бизнеса и си върне собствеността, проблемът е решен
наполовина“, заяви Диков.

Той допълни, че трябва да се продължи с цялостното
благоустрояване на Студентски град – подобряване условията за спорт, паркиране
и чистотата.

Лютви Местан от ДПС коментира, че Студентски град е израз,
който не може да се чете буквално и е всичко друго, но не и студентски град.
Причината за това е значително по-големият брой на заведенията в сравнение с
общежитията. Според него трябва да се вземе радикално решение, а именно
изграждане на терен на един истински студентски кампус.

Той обаче предупреди, че не трябва да се отива в другата
крайност и че не трябва да се въвеждат такива железни правила, които да
задушават веселието. Според него всичко е въпрос на манталитет.

Ректорът на УНСС Стати Статев обясни, че те не отдават
под наем заведенията, защото така искат, а защото така се ги получили с
общежитията през 1997 година. Той поясни, че така се сформират 30% от приходите
им.

Статев заяви, че ще подкрепят всички разумни решения на
комисията, но ако се затворят само заведенията на университетите проблемът няма
да се реши напълно. „Аз съм готов да затворя дискотека „Ориент 33″, но с
това само ще увеличим клиентите на Зимния дворец“, изтъкна ректорът на
УНСС.

В крайна сметка членовете на комисията стигнаха до някои
допирни точки по въпроса за ползването на имотите в Студентски град. Едната е,
че никой по време на дискусията не каза, че частната собственост трябва да бъде
национализирана.

Постигнато бе съгласие и то от страна на Сергей Игнатов,
че централизираното управление на вузовете няма да доведе до нищо. Съгласие
имаше и за това, че са необходими поправки в определени закони и наредби.

ИЗТОЧНИК: БНТ ИНТЕРНЕТ НОВИНИ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 21.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАЗГОВОР ЗА БЪДЕЩЕТО НА СТУДЕНТСКИ ГРАД

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС, проф. Марин Христов,
ректор на ТУ – София, и студентите Румен Захариев, Съюз на младите и
студентите, Кирил Апостолов, студент в ХТМУ, разговаряха в сутрешния блок за
съдбата на Студентски град, както и за последния доклад на Световната банка,
който ни препоръчва да сливаме университети.

Студентът Румен Захариев заяви, че икономически интереси
определят днешното състояние на Студентски град. От името на Националното
представителство на студентските съвети Кирил Апостолов каза, че е против
централизирането на управлението на студентските общежития, което и министър
Игнатов е отказал.

Според ректора на УНСС Студентски град трябва да се
обособи като самостоятелна териториална единица с кмет, както и да има РПУ,
което да отговаря само за него. Студентският град трябва да има кмет и шериф,
каза проф. Статев.

Проф. Христов посочи, че е нужна подходяща организация на
Студентски град и всички заведения там да имат статут.

Над 80 са вече заведенията в Студентския град. От тях
едва десетина са на университетите. Тяхното затваряне няма да е решение, според
ректора на УНСС. Той поиска и компенсация от държавата, ако се вземе подобно
решение.

Румен Захариев – Съюз на младите и студентите: – Може ли,
примерно, наемът на една дискотека да бъде оправдание за един отнет живот на
един колега на 20 години?

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС: – Към нашия
университет има една дискотека и един кафе клуб. Ще ги затворим, но какво ще
направим, като ги затворим? Просто студентите ще прекрачат улицата и ще отидат
в другата дискотека. Ако ни увеличат бюджета с пропуснатия наем, който ще имаме
от тези обекти, ние ще ги затворим. Ние не искаме да бъдем ресторантьори.

Проф. Марин Христов – ректор на Техническия универститет:
– Тук се създаде впечатление, че едва ли не университетите имат заведения,
които работят цяла нощ. Това не е така. Техническият университет има 10 блока,
от тях има само 2 заведения – ресторанти, които работят до 1 часа с разрешение
така, както е направен договорът.

Представителите на студентските организации поискаха
по-строги санкции за домакините и отговорниците в самите общежития. Както и
денонощен медицински пункт, който сега липсва.

ИЗТОЧНИК: НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ НОВИНИТЕ НА НОВА – Ч. 19:00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 21.03.2012

АВТОР: 5. НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ТЕМАТА ЗА ПРАВИЛАТА В СТУДЕНТСКИ ГРАД ОБСЪЖДАХА
МИНИСТРИ, ДЕПУТАТИ И РЕКТОРИ НА УНИВЕРСИТЕТИ

Темата за правилата в Студентски град обсъждаха министри,
депутати и ректори на университети. След няколкочасова дискусия стана ясно
единствено, че в момента на всяко общежитие се падат по четири нощни заведения.
Остава идеята да бъде построен изцяло нов студентски град.

От дискусията стана ясно, че заради реституцията преди
години няма как сега да се обсъжда въпросът за собствеността в Студентски град.

Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и
науката: Категорично възразявам по имотни въпроси министърът на образованието,
който и да е той, не е основен играч. Има едно илюзия. Студентски град отдавна
няма. Има район на София, където имаме струпване на общежития.

Председателят на парламентарната комисия по образование
изчисли, че на всяко студентско общежитие в квартала се падат по четири нощни
заведения. Документите показвали, че в квартала има общо 191 заведения и едва
51 общежития.

„Решим ли този въпрос – държавата да излезе от чалга
бизнеса и университетите да си върнат собствеността за нуждите на обучението и
обитаването на студентите, ние сме решили половината въпрос.”

Университетите признаха, че голяма част от заведенията са
наели техни помещения, но пък оправдаха това с нуждата от финансови средства.

„И е сметнатно, че с наемите, които вземаме от тях, ние
си поддържаме общежитията. Ако се вземе решение да не ги отдаваме под наем,
няма никакъв проблем, само че те ни носят 30% от бюджета. Нека бюджетът да
стане от 1,5-2 млн. и затваряме всичко и не се занимаваме с рентиерство.

Поредната дискусия за това какво трябва да се направи със
Студентския град беше провокирана от убийството на студента Марио Данчев преди
месец. Момчето беше намушкано от свой съквартирант след свада в стаята им в
общежитието. Ето и какво обясни ректорът на УНСС по повод сигурността в
общежитията:

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС: Ние сме оставили там
нашия студентски съвет да има пълен контрол по целия процес на настаняване.
Нямам и 5 наказани студенти за това, че са вдигали шум. Защо? Зами защото
колегите не се топят едни други. И сега след белята като взехме да говорим, се
оказа, че етажните отговорници не си вършат работа, а те по наредба имат
привилегии. Домсъветите не си вършат работата, а те по наредба имат привилегии.

ИЗТОЧНИК: В. СТАНДАРТ – СТР. 7

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 22.03.2012

АВТОР: СТЕЛА СТОЯНОВА

ЗАГЛАВИЕ: ВСЯКА ТРЕТА ДИСКОТЕКА СЕ ДЪРЖИ ОТ РЕКТОР

1/3 от заведенията в Студентски град са в терени на
университетите. Това съобщи вчера главният архитект на столицата Петър Диков
пред Комисията по образование в парламента. Ако искаме да има ред в Студентски
град, трябва държавата да излезе от чалга бизнеса и тогава чалготеките в
Студентски град ще намалеят с 30 на сто, каза той. Ректорът на УНСС проф. Стати
Статев пък обясни, че ВУЗ-овете са наследили чалга заведенията, когато през
1997 г. държавата им е дала общежитията. Ако ги няма приходите от дискотеките,
ще прокапят покривите, коментира проф. Статев. В Студентски град в момента има
51 общежития и 191 нощни заведения. Диков отхвърли идеята да се построи нов
Студентски град с европари, тъй като това ще струва 2 млрд. евро.

ИЗТОЧНИК: В. РЕПУБЛИКА – СТР. 8

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 22.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ***

За първи път УНСС ще приеме студенти-бакалаври в
дистанционна форма на обучение в София, заяви ректорът npoqb. Стати
Статев.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 22.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: УНСС Е ДОМАКИН НА ГОДИШНАТА РЕГИОНАЛНА СРЕЩА НА
РЕФЕРЕНТ МРЕЖАТА

София. В голямата конферентна зала на УНСС
днес започна работа годишната регионална среща на Референт мрежата на страните
от Южна и Централна Европа, която се провежда за първи път у нас, съобщиха от
университета. На двудневния форум, който отбелязва и 10-годишнината от
създаването на мрежата, присъстваха специалисти от страните-членки,
представители на МОМН, синдикатите, неправителствения сектор.

Радваме се, че УНСС е домакин на тази среща, изтъкна
проф. Веселка Павлова, зам.-ректор на УНСС, която поздрави участниците във
форума от името на ректора на висшето училище проф. Стати Статев.

УНСС е сред най-уважаваните университети, изтъкна Деян
Пушкаров, председател на Националната агенция за професионално образование и
обучение. В експозето си той открои ключовите елементи на професионалните
образователни политики, свързани със законодателната база, разширяването на
достъпа до образователни услуги и др. Пушкаров очерта националната карта на
професионалното обучение с 430 професионални гимназии и центрове за професионално
образование и обучение на младежи и възрастни. Ключов приоритет е внедряването
на европейския инструментариум в професионалното образование като пресечна
точка на потребностите и интересите на отделната личност, обществото,
образователните институции, работодателите, синдикатите.

Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община, приветства
участниците в годишната среща от името на кмета Йорданка Фандъкова и подчерта
нейното значение. Силвия Буске, координатор на Референт мрежата, се спря на
принципа й на действие, базиран върху подписаните споразумения за партньорство
и сътрудничество между страните-участнички. ПиркоПьорала, служител в отдел
„Политика“ към Генералната дирекция по образование и култура на
Европейската комисия, уточни, че целта на срещата е необходимостта от
информация и координация в регионалния сектор на страните-членки на Референт
мрежата.

Референт е общоевропейска мрежа за обмен на опит и
експертиза в областта на професионалното образование и обучение, в която
участват всички страни-членки на ЕС. Мрежата се администрира от Европейския
център за развитие на продължаващото образование (изпълнителна агенция на
Европейската комисия) и предоставя информация за националните политики в тази
област.

В нашата страна дейностите, свързани с Референт, се
управляват от Националната агенция за професионално образование и обучение, в
която са представени социалните партньори, академичните среди и
неправителственият сектор.

ИЗТОЧНИК: В. ПОЛИТИКА – СТР. 2

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 23.03.2012

АВТОР: СТАНИСЛАВ ДИМОВ

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРИТЕ С НАД 60 ДИСКОТЕКИ

Университетите се издържат от кръчмарски бизнес

Сто деветдесет и една дискотеки, кръчми и барове вдигат
шум в Студентски град. Блоковете, в които живеят младите надежди на България,
пък са 52.

Това показва простатата сметка на вътрешното
министерство, което представи данните си на комисията по образование в
парламента. 60 от дискотеките пък са собственост на университетите. Според
ректора на УНСС проф. Стати Статев тези заведения носят до 30% от издръжката на
вузовете и с парите от наеми се обновяват блоковете. Доклад на Анкетната
комисия към парламента от 2009 г обаче сочи, че някои университети отдават
имоти без конкурси, а впоследствие продължават многократно договорите им.

Разпределението на забавленията в Студентски град е
следното – 22 са дискотеки, 15 са вечерни барове, 33 – ресторанти и 96 –
кафенета. В същото време общежитията са 52. Простата сметка показва, че на едно
общежитие се падат по над 4 увеселителни заведение. Над 60 от всички барове са
построени върху земи, отдадени под наем от седемте висши училища в столицата,
сочат още данните. Въпреки големия им брой обаче от 2009 г. насам в полицията
са получили само 7 жалби за вдигане на шум.

Освен че университети притежават дискотеки, от които се
издържат, студентските съвети, които трябва да са пример за добро образование,
организират купоните. По думите на председателя на синдикат „Висше
образование“ Лилия Райчева собствениците на дискотеки изнудват
представители на студентските съвети. Според нея представителите на
студентските съвети били изнудвани от собствениците на кръчмите, за да водят
студентите именно в техния бар.

Според депутатите от комисията най-доброто решение на
проблемите на Студентски град е изграждането на нов студентски кампус. Това начинание
обаче би струвало над 2 милиарда евро, обясни главният архитект на София инж.
Петър Диков.

***

Текст под снимка

На едно общежитие се падат по 4 увеселителни заведения.

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 7

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 23.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: МИО ОБУЧИ НАД 10 000 СТУДЕНТИ

Над 10 000 студенти са обучени в специалността
„Международни икономически отношения” (МИО) към УНСС от създаването й до сега.
Това заяви проф. д-р Антоанета Василева, декан на факултета „Международна
икономика и политика”, по време на юбилейна научна конференция на тема
„Глобални перспективи 2020 и България”. Конференцията беше посветена на
60-годишнината от създаването на специалност МИО. Специалност МИО се
характеризира с елитност и иновативност. Възпитаниците й са много успешни и влиятелни
предприемачи, мениджъри и политици, реализирали се както в страната, така и в
чужбина. „Специалност МИО използва много иновативни методи на обучение. Всички
зали са оборудвани с мултимедия и обучението отговаря на всички европейски
стандарти”, заяви проф. Василева. Специалността предлага паралелно обучение на
български и английски език, по нея се обучават чужденци по програмата
„Еразмус”, както и други чужди граждани от региона в магистърската степен.
Другото, което отличава специалността, е АЛУМНИ асоциацията на възпитаниците на
МИО. Благодарение на всеотдайността на преподавателите МИО се превърна в
запазена марка, заяви проф. д.и.н. Стати Статев, ректор на УНСС. Специалността
не само обучава, а създава стандарти в научноизследователската дейност, добави
той. По повод 60-годишнината на МИО поздравления поднесоха преподаватели от
български и чужди университети. Специално приветствие е изпратила и министър
Лиляна Павлова, която е възпитаник на специалността.

ИЗТОЧНИК: В. ТЕЛЕГРАФ – СТР. 8

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 23.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: МИО ОБУЧИ НАД 10 000 ЕКСПЕРТИ

Над 10 000 студенти са обучени в специалността
„Международни икономически отношения,, (МИО) към УНСС от създаването й досега.

Това обяви проф. д-р Антоанета Василева, декан на
факултета „Международна икономика и политика“ по време на юбилейна научна
конференция на тема „Глобални перспективи 2020 и България“. Конференцията
беше посветена на 60-годишни-ната от създаването на специалността МИО.

Елит

Специалност МИО се характеризира с елитност и иновативност.
Нейни възпитаници са много успешни и влиятелни предприемачи, мениджъри и
политици, реализирали се както в страната, така и в чужбина. Специалността
използва много иновативни методи на обучение. Всички зали са оборудвани с
мултимедия и обучението отговаря на всички европейски стандарти, посочи проф.
Василева. Специалността предлага паралелно обучение на български и английски
език, по нея се обучават чужденци по програмата „Еразмус“, както и други
чужди граждани от региона в магистърската степен. Другото, което отличава
специалността, е АЛУМ-НИ – асоциацията на възпитаниците на МИО.

Стандарт

Благодарение на всеотдайността на преподавателите МИО се
превърна в запазена марка, заяви проф. д.и.н. Стати Статев, ректор на УНСС.
Специалността не само обучава, а създава стандарти в научноизследователската
дейност, добави той. По повод 60-годишнината на МИО поздравления поднесоха
преподаватели от български и чужди университети. Специално приветствие е
изпратила и министър Лиляна Павлова, която е възпитаник на специалността.

Доц. д-р Иван Стойчев, ръководител катедра „МИО и
бизнес“: Нанрош са студеше и преподаватепкте ни

– Доц. Стойчев, какво е най-характерното за обучението по
МИО в УНСС?

– Най-ценното са нашите студенти и прекрасни
преподаватели. Ползите от техния труд можем да видим навсякъде в страната.
Подготвяме студенти с широк профил на квалификация, с разнообразни области от
знания и умения, които им позволяват успешно да се реализират в страната и
чужбина.

– В какви сфери се реализират вашите студенти?

– Можем да започнем с всички постове в публичната
администрация -председател на Народното събрание, вицепремиери и министри. Във
всеки кабинет сме имали наш представител. Имаме членове в националния и
Европейския парламент, но най-силните ни изяви са в бизнеса. Най-успелите хора
в нашата страна са завършили нашата специалност.

– Какви методи и техники използвате за обучението?

– Амбицията ни е да предложим на студентите най-доброто,
което е постигнато в света в тази област. Стремим се най-вече чрез участие в
международни проекти да пренесем добрите практики и опита на напредналите
страни в света. Колегите ми са специализирали в страни от целия свят.

ИЗТОЧНИК: INEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 24.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: УНСС ТЪРСИ НАЕМАТЕЛ ЗА ПОМЕЩЕНИЕ С
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ „ДИСКОТЕКА“

На 20 април в Университета за национално и световно
стопанство (УНСС) ще се проведе търг с тайно наддаване за отдаване под наем на
помещение на университета.

Предназначението на помещението е дискотека, алармира наш
читател в редакционната ни поща.

Проверка на iNews показа, че
действително ректорът на университета проф. Стати Статев е издал тази заповед
(№ 629 от 14 март). Помещението, с обща площ от 540 кв. метра, се намира в стол
33 в „Студентски град“. То е предназначено за „удовлетворяване на
социалните контакти в извънучебно време“, става ясно от заповедта.

Началната тръжна цена е 16 лева на кв. метър без ДДС,
като всички консумативни разходи, текущите и основните ремонти, както и данък
сгради и такса смет са за сметка на наемателя.

Това, което прави впечатление на нашия читател, е че в
случая заповедта е издадена само седмици след жестокото убийство на 19-годишния
Марио Данчев в кампуса. След този случай отново с пълна сила се заговори за
сигурността в „Студентски град“. Поискани бяха специални мерки, а в
резултат от 5 април ще има вечерен час за студентите в общежитията.

При последвалите дискусии стана ясно, че голяма част от
заведенията в кампуса всъщност са под наем в помещения, които принадлежат на
университетите. Междувременно пък ректори (на Софийския университет и на
Медицинския университет) категорично заявиха, че не отдават под наем свои
помещения за дискотеки.

ИЗТОЧНИК: NEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 24.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: СТУДЕНТСКИ ГРАД НА ПЪТ ДА СЕ СДОБИЕ С НОВА
ЧАЛГОТЕКА

Със своя заповед от 14 март 2012 г. ректорът на УНСС,
проф.д.ик.н. Стати Статев, е обявил търг с тайно наддаване за отдаване под наем
на недвижим имот в стол 33 в Студентски град. Имотът се отдава за срок от 5
години и ще се използва за дискотека.Поясняваме, сега там има друга дискотека,
която беше поводът ректорът да коментира, че подкрепя всички разумни решения на
образователната комисия в парламента, но ако се затворят само заведенията на
университетите проблемът няма да се реши напълно:„Аз съм готов да затворя дискотека
„Ориент 33″ (която също се намира в сградата на стол 33, б.ред.), но с
това само ще увеличим клиентите на Зимния дворец“, изтъкна ректорът на
УНСС през седмицата по време на заседание на парламентарната комисия по
образование, посветено на ситуацията в Студентски град.Най-скандалното в случая
е, че заповедта на ректора на УНСС, с която се дава зелена светлина за
отварянето на поредната голяма чалга дискотека в студентския кампус, е издадена
само две седмици след жестокото убийство на 19-годишния Марио Данчев от Перник,
алармираха от Сдружение „Майки срещу насилието в Студентския град“.Те
са озадачени от формулировката, при която в заповедта се твърди, че дискотеката
с обща площ от 540 кв.м ще служи „за удовлетворяване на социални контакти в
извънучебно време“.Похвална е загрижеността на ректора на УНСС за
удовлетворяването на социалните контакти на зачислените му студенти, но защо е
нужно да се отварят още нови и нови чалга дискотеки и кръчми в държавни имоти в
Студентски град, точно там ли трябва да релаксират в извънучебно време младите
хора, които са бъдещето на нацията ни, питат се още от Сдружение „Майки
срещу насилието в Студентския град“.

Условията за търга са депозит за участие от 8640 лева, а
началната минимална месечна наемна цена с ДДС е 16,00 лв. за кв.м. без ДДС.От
сдружението ще настояват въпросният скандален търг за новата дискотека да бъда
незабавно отменен и разчитат, че министърът на образованието Сергей Игнатов ще
вземе нещата в свои ръце и ще изземе още в близките месец – два от ректорите на
големите столични университети всички обекти държавна собственост, които те са
отдали под наем за чалга дискотеки и нощни барове.„Законът за академичната
автономия на ВУЗ е хубаво нещо, но не бива да се стига до слободия – срамно и
обидно е, когато ректори на престижни столични университети са най-активни в
насаждането и пропагандирането на чалга културата и силиконовите импланти, като
в стремежа за бърза печалба от тлъсти наеми те отварят нон стоп нови и нови
чалга кръчми и дискотеки в Студентското градче“, заявяват от Сдружение
„Майки срещу насилието в Студентския град“.Заповедта на ректора,
както и цялата тръжна документация за участие в търга за отдаване под наем на
дискотеката, вече са качени на Интернет сайта на УНСС, като обявата е
публикувана и в столичен всекидневник.

ИЗТОЧНИК: В. ТЕЛЕГРАФ – СТР. 7

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 25.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПАРНОТО НАДУТО И В ЖЕГИТЕ СТУДЕНТИТЕ СЕ ПЪРЖАТ
НА 40

Живеещите в Студентски град се пържат на 40 градуса в
общежитията си. Причината е, че въпреки жегите навън парното по стаите
продължава да работи.

„Такава топла пролет не помним да е имало, навън е 25
градуса, а вътре става 40 и в стаите не се живее“, оплакаха се пред
„Телеграф“ студенти.

Най-честата гледка по коридорите на сградите са младежи,
разхождащи се само по къси панталони. По думите им в стаите е нетърпима жега,
защото топлото не може да се спре или регулира. Всички радиатори от край време
са без вентили и парното е толкова силно, колкото „Топлофикация“ реши.
Въпреки че не искат да го ползват обаче, младежите продължават да плащат по
около 30 лева на месец. Домакините на блоковете пък отказват да поискат
спирането му от „Топлофикация“.

Течение

„Навън е ужасно горещо, а парното ни сякаш става все
по-силно. Отделно слънцето загрява панелите и температурата удря 40 градуса.
Вътре е нетърпимо, а се налага и да плащаме за това“, коментираха за
„Телеграф“ студенти на УНСС. През изминалата седмица голяма част от стаите
в Студентски били с постоянно отворени прозорци. „Започнахме да спим на отворен
прозорец. Някои дори си отварят външните врати, за да става течение и да може
да се спи. Излагаме се на опасност, за да не колабираме от жега“,
недоволстваха младежите. Живеещите в 61 блок на Минно-геоложкия университет
многократно подавали молби до домакинката с искане парното да бъде спряно.
Отговорът обаче бил един и същ: „Няма да ви спрем топлото, защото пак ще
застудее и тогава ще започнете да пускате печки. Инсталацията е стара и няма да
издържи, затова по-добре парното да работи“.

Парадокс

Потърпевшите младежи обаче разказват за парадокса, който
се случва всяка година по общежитията. През зимата парното е много слабо. Дори
да го има, в някои блокове тръбите са стари и топлото не достига до последните
етажи. Така има студенти, които мръзнат цяла зима, макар да плащат парно като
консуматив. Дойде ли пролетта, топлото започва да става повече от осезаемо.
Ръководствата на университетите обаче отказват да го спрат преди края на
отоплителния сезон.

Ток

Проблеми със сметките за ток пък имат някои общежития на
УНСС. Там сметката само за една стая била 80 лв., разказа третокурсникът във
висшето училище Иван. „Две мои колежки живеят в 23-и блок и сметката им за ток
е толкова. Каквото и да правят, не могат в една стая от 15 кв.м. да изхабят
толкова ток. Това е почти колкото за тристаен апартамент1′, коментира
студентът.

***

УНСС отваря нов дискотека

УНСС ще се сдобие с нова дискотека само две седмици след
убийството на първокурсника Марио Данчев от Перник. За това алармираха от
Сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град“. По думите им
ректорът на УНСС проф. Стати Статев издал заповед на 14 март, с която обявил
тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот в стол 33 в Студентски
град. Наемът е за срок от 5 години и ще се ползва за дискотека, съобщиха още от
сдружението. И в момента на мястото има действаща дискотека, чийто договор
обаче изтича.

ИЗТОЧНИК: В. ПРЕСА – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 25.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ЩЕ СТРОЯТ ТЕАТЪР В СТУДЕНТСКИЯ ГРАД

УНСС иска чалготека за „социални контакти“,
фандъкова Възмутена

Да се построи театър в Студентския град. Тази идея
лансира вчера пред „Преса“ главният архитект на София Петър Диков.

Според шефа на столичното градоустройство театър може да
се построи в парка срещу УНСС или например в едно от най-популярните заведения
на Студентския град, а и на цяла София – клуб 33. Диков е възмутен, че само в
Зимния дворец имало няколко чалготеки.

Междувременно вчера стана ясно, че преди 10-ина дни
ректорът на УНСС проф. Стати Статев е пуснал търг с тайно наддаване за ново
отдаване именно на част от сградата на стол 33 в Студентския град, в който се
намира въпросното заведение „Ориент 33″. Имотът ще се предостави за
дискотека за срок от нови 5 години.„Аз съм готов да затворя дискотека „Ориент
33″, но така само ще увеличим клиентите на Зимния дворец“, каза само
преди няколко дни ректорът на УНСС на заседание на парламентарната комисия по
образование, посветено на Студентския град.В заповедта си, с която пуска ново
отдаване на 540-те квадратни метра, Статев се е обосновал така – „за удовлетворяване
на социални контакти в извънучебно време“. „Нека се види как през цялото
време говорим едно и също, но то все не се разбира -че има повече от 250
търговски обекта в помещения на университетите. Не смятам, че това е
редно“, възмути се пред „Преса“ столичният кмет Йорданка фандъкова по
повод новината за „Ориент 33″. Тя добави, че подкрепя изграждането на
театър в академичното градче.От сдружението „Майки срещу насилието в
Студентския град“ ще настояват търгът за новата дискотека да бъде отменен,
а министър Игнатов да изземе от ректорите всички обекти държавна собственост,
които са отдали под наем за нощни барове.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 25.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРЪТ НА УНСС ЩЕ ПРЕДЛОЖИ ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН
ТЪРГЪТ ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА НА СТОЛ 33 В СТУДЕНТСКИ ГРАД

София. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев
свиква извънредно заседание на Ректорския съвет в понеделник. На него ще бъде
обсъдена възможността да бъде отменен търгът с тайно наддаване за част от
сградата на стол 33 в Студентския град, в който се намира дискотеката „Ориент
33″. Ректорът ще предложи на министър Сергей Игнатов да бъде сменено
предназначението на този обект.

Това съобщиха от пресцентъра на УНСС във връзка със
запитвания за обявения от УНСС търг с тайно наддаване за част от сградата на
стол 33 в Студентския град, в който се намира дискотеката „Ориент 33″, и
реакцията по този повод на сдружението „Майки срещу насилието в Студентския
град“. Решението за обявяване на търга е взето преди трагичния инцидент в
бл. 23А, при който беше убит студент, но неговото публично оповестяване от
администрацията на университета е станало, каквато е обичайната практика,
няколко седмици след това, заявиха от УНСС.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 25.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПРЕГЛЕД НА НОВИНИТЕ ОТ СТРАНАТА ДО 18 ЧАСА
/АГЕНЦИЯ “ФОКУС”/

Това съобщиха от пресцентъра на УНСС във връзка със запитвания
за обявения от УНСС търг с тайно наддаване за част от сградата на стол 33 в
Студентския град, в който се намира дискотеката „Ориент 33″, и реакцията
по този повод на сдружението „Майки срещу насилието в Студентския град“.
Решението за обявяване на търга е взето преди трагичния инцидент в бл. 23А, при
който беше убит студент, но неговото публично оповестяване от администрацията
на университета е станало, каквато е обичайната практика, няколко седмици след
това, заявиха от УНСС.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 17:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 25.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО ФОКУС, НОВИНИ В 17.30 ЧАСА

3.НОВИНА

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев свиква извънредно
заседание на Ректорския съвет на което ще бъде обсъдена възможността да бъде
отменен търгът с тайно наддаване за част от сградата на стол 33 в Студентския
град, в който се намира дискотека. Ректорът ще предложи на министър Сергей
Игнатов да бъде сменено предназначението на този обект, съобщиха от пресцентъра
на УНСС във връзка със запитвания за обявения търг с тайно наддаване за част от
сградата на стол 33 в Студентския град, в който се намира дискотеката и
реакцията по този повод на сдружението „Майки срещу насилието в Студентския
град“. Решението за обявяване на търга е взето преди трагичния инцидент в
бл. 23А, при който беше убит студент, но неговото публично оповестяване от
администрацията на университета е станало, каквато е обичайната практика,
няколко седмици след това, уточниха от Висшето учебно заведение.

ИЗТОЧНИК: АКТУАЛНО

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 25.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА НОВА ДИСКОТЕКА В СТУДЕНТСКИ

Зелена светлина за откриването на
поредната голяма чалготека в студентския кампуса даде ректорът на Университета
за национално и световно стопанство проф.д.ик.н. Статев, алармираха от Сдружение
”Майки срещу насилието в Студентския град”.

Със заповедта е издадена само 2 седмици след
жестокото убийство на 19-годишния Марио Данчев в
Студентски град.

Със своя заповед № 629 от 14 март 2012 г. ректорът на
Университета за национално и световно стопанство проф.д.ик.н. Стати Статев е обявил
търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 5
години на недвижим имот в стол 33 в Студентски град, който ще се използва за
дискотека.

Заповедта на ректора,
както и цялата тръжна документация за участие в търга за
отдаване под наем на дискотеката, вече са качени на Интернет сайта на УНСС, като
обявата е публикувана и в столичен всекидневник.

В същата тази уникална като стил на изказ заповед на
ректора на УНСС се твърди, че дискотеката
с обща площ от 540 кв.м ще служи ”за
удовлетворяване на социални контакти в извънучебно време”, посочват от
сдружението.

Похвална е загрижеността на ректора на УНСС за удовлетворяването
на социалните контакти на зачислените му студенти, но защо е нужно да се отварят
още нови и нови чалга дискотеки и кръчми в държавни имоти в Студентски град,
точно там ли трябва да релаксират в извънучебно време
младите хора, които са бъдещето на нацията ни, питат се в Сдружение
”Майки срещу насилието в Студентския град”.

От Сдружението припомнят, че до убийството
на 19-годишния Марио Данчев от Перник се стигна именно след като двамата братя
бяха обикаляли цяла нощ и се черпели в заведения и
дискотеки в Студентски град, след което се върнали в нетрезво състояние в
малките часове в общежитието.

”Оказва се, че многобройните интервюта, които
дадоха повечето от ректорите на големите университети в последните дни, и в които
те твърдяха, че ще затягат режима в общежитията в Студентски град и ще се
борят за ограничаване на броя на нощните клубове, дискотеки, казина и игрални
зали в градчето, май са били чиста проба демагогия и популизъм, хвърляне
на прах в очите на публиката!“, възмущават се активисти на Сдружението.

Те ще настояват въпросният скандален търг за новата
дискотека да бъда незабавно отменен и разчитат, че министърът на
образованието Сергей Игнатов ще вземе нещата в свои ръце и ще изземе още в
близките месец-два от ректорите на големите столични университети всички обекти
държавна собственост, които те са отдали под наем за чалга дискотеки и нощни
барове.

Зам.-кметът по културата,
образованието и младежките дейности Тодор Чобанов също е редно да проведе
сериозни разговори с ректорите, които стопанисват подобни обекти в Студентски
град, за да опита да им внуши, че развиването на стопанска дейност чрез нощни
клубове и чалгогеки не бива да се превръща в основна цел и грижа на академичните
ръководства.

”Законът за академичната
автономия на ВУЗ е хубаво нещо, но не бива да се стига до слободия – срамно
и обидно е, когато ректори на престижни столични
университети са най-активни в насаждането и пропагандирането на чалга културата
и силиконовите импланти, като в стремежа за бърза печалба от тлъсти наеми те
отварят нонстоп нови и нови чалга кръчми и дискотеки в Студентското градче”, заявяват
от Сдружение ”Майки срещу насилието в Студентския град”.

ИЗТОЧНИК: АКТУАЛНО

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 25.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРЪТ НА УНСС ЩЕ ПРЕДЛОЖИ ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН
ТЪРГЪТ ЗА НОВА ДИСКОТЕКА

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев свиква извънредно
заседание на Ректорския съвет в понеделник.

На него ще бъде обсъдена възможността да бъде отменен
търгът с тайно наддаване за част от сградата на стол 33 в Студентския град, в
който се намира дискотеката ”Ориент 33″.

Ректорът ще предложи на министър Сергей Игнатов да бъде
сменено предназначението на този обект.

Решението за обявяване на търга е взето преди трагичния
инцидент в бл. 23А, при който беше убит студент, но неговото публично
оповестяване от администрацията на университета е станало, каквато е обичайната
практика, няколко седмици след това, заявиха от УНСС.

ИЗТОЧНИК: В. ЗЕМЯ – СТР. 2

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: СТУДЕНТСКИ ГРАД НА ПЪТ ДА СЕ СДОБИЕ С НОВА
ЧАЛГОТЕКА

Със своя заповед от 14 март 2012 г. ректорът на УНСС, проф.
д.ик.н. Стати Статев, е обявил търг с тайно наддаване за отдаване под наем на
недвижим имот в стол 33 в Студентски град за чалготека, алармираха от Сдружение
„Майки срещу насилието в Студентския град“. Припомняме, че сега там има
друга дискотека, която беше поводът ректорът да коментира, че подкрепя всички
разумни решения на образователната комисия в парламента, но ако се затворят
само заведенията на университетите, проблемът няма да се реши напълно.
Най-скандалното в случая е, че заповедта на ректора на УНСС, с която се дава
зелена светлина за отварянето на поредната голяма чалга дискотека в студентския
кампус, е издадена само две седмици след жестокото убийство на 19-годишния
Марио Данчев от Перник, коментират от сдружението. Те са озадачени от формулировката,
при която в заповедта се твърди, че заведението с обща площ от 540 кв. м ще
служи „за удовлетворяване на социални контакти в извънучебно време“.
Похвална е загрижеността на г-н Статев за удовлетворяването на социалните
контакти на зачислените му студенти, но защо е нужно да се отварят още нови и
нови чалга дискотеки и кръчми в държавни имоти в Студентски град, точно там ли
трябва да релаксират в извънучебно време младите хора, които са бъдещето на
нацията ни, питат се още майките. Те ще настояват скандалният търг за новата
дискотека да бъда незабавно отменен и разчитат, че министърът на образованието
Сергей Игнатов ще вземе нещата в свои ръце.

„Законът за академичната автономия на ВУЗ е хубаво нещо,
но не бива да се стига до слободия – срамно и обидно е, когато ректори на
престижни столични университети са най-активни в насаждането и пропагандирането
на чалга културата и силиконовите импланти, като в стремежа за бърза печалба от
тлъсти наеми те отварят нонстоп нови и нови чалга кръчми и дискотеки в
Студентското градче“, заявяват от Сдружение „Майки срещу насилието в
Студентския град“. Заповедта на ректора, както и цялата тръжна
документация за участие в търга за отдаване под наем на дискотеката вече са
качени на интернет сайта на УНСС, като обявата е публикувана и в столичен
всекидневник

ИЗТОЧНИК: В. ТРУД – СТР. 6

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРЪТ НА УНСС ПУСКА ТЪРГ ЗА ДИСКОТЕКА В
СТУДЕНТСКИЯ ГРАД

След като „Труд“ го потърси, проф. Статев се отказа
от заповедта си

Нова голяма дискотека с площ 540 кв. м ще отвори врати в
столичния Студентски град. Заведението ще се намира в Стол 33, където и през
последните над 15 г. се вихри нощно заведение с чалга насоченост. Конкурс за
избор на нови наематели е обявен от ректора на Университета за национално и
световно стопанство проф. Стати Статев през март. 15 дни след убийството на
Марио

„Заповедта, с която се дава зелена светлина за откриване
на поредната чал-готека, е издадена 2 седмици след жестокото убийство на
19-годишния Марио Данчев в Студентски град, алармираха възмутени от сдружение
„Майки срещу насилието в Студентския град“. Новият срок на договора ще е 5
г., а началната наемна цена е 16 лв. на кв. м. Наддаването ще е тайно. Според
ректора мястото ще се ползва „за удовлетворяване на социални контакти в
извънучебно време“. УНСС стопанисва 12 блока в Студентския град, в които
живеят около 5000 души. „Похвална е загрижеността на ректора за
удовлетворяването на социалните контакти на зачислените му студенти, но защо е
нужно да се отварят още нови чалга дискотеки и кръчми. Точно там ли трябва да
релаксират младите хора“, питат се в „Майки срещу насилието в Студентския
град“. Те настояват конкурсът за дискотеката да бъде незабавно отменен, а
министърът на образованието Сергей Игнатов да поеме стопанисването на
държавните обекти в градчето.

ГЕРБ: Това е безхаберие и цинизъм

„Уж говорим за някакви промени, но очевидно всичко си
остава в рамките на работните комисии и дискусии. Абсолютно безхаберие е, да не
кажа цинизъм, по-малко от месец след последното убийство в Студентски град
ректорите да си правят каквото си искат, водени единствено от финансовите
интереси.“ Това заяви пред „Труд“ депутатът от ГЕРБ Александър
Ненков, един от авторите на промените в две наредби – общинска и на Министерския
съвет, с цел повишаване на сигурността в Студентски град.

„Вузовете са автономни и общината не може да се
намеси“, заяви кметът на район „Студентски“ Димитър Дилчев. „Това е
пълно лицемерие и безобразие, защото ректорите се правят на загрижени, а
студентите се напиват в заведенията, които те отдават под наем“, заяви и
съветникът Ангел Джамбазки (ВРМО). Той е сред авторите на наредбата

на кметството за обществения ред, която указваше, че
заведенията край блокове ще затварят в 23 ч. Това обаче беше оспорено от частници
в съда и бе отменено.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев заяви пред
„Труд“, че издал заповед за търга, защото имало решение на ректорския
съвет отпреди убийството на Марио. Днес обаче той свиква извънредно
ръководството и ще поиска отмяна на конкурса. Нещо повече, Статев ще поиска
смяна на предназначението на 4 помещения на УНСС, в които се продава алкохол.

ИЗТОЧНИК: В. ДУМА – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПОД ОБЩЕСТВЕН НАТИСК ОТМЕНИХА ТЪРГ ЗА ПОРЕДНАТА
ЧАЛГОТЕКА

Търг за поредната чалготека в Студентския град бе отменен
скоростно под натиска на обществени организации. След като стана ясно, че
ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. д.ик.н.
Стати Статев е издал заповед за провеждането на търг с тайно наддаване за
отдаване под наем за срок от 5 години на недвижим имот в стол 33 в Студентския
град, който ще се използва за дискотека, сдружение „Майки срещу насилието
в Студентския град“ се възпротивиха. Малко след тяхната позиция вчера
стана ясно, че днес Статев ще свика Ректор-ския съвет. На него ще бъде обсъдена
възможността да бъде отменен търгът с тайно наддаване за част от сградата на
стол 33 в Студентския град. Ректорът ще предложи на Сергей Игнатов да бъде
сменено предназначението на този обект. Заповедта си Статев е издал на 14 март,
само две седмици след жестокото убийство на 19-годишния Марио Данчев.
Документът дори бе качен в интернет сайта на УНСС, а в него се казваше, че
дискотеката с обща площ от 540 кв. м ще служи „за удовлетворяване на социални
контакти в извънучебно време“. „Похвална е загрижеността на ректора
на УНСС за удовлетворяването на социалните контакти на зачислените му студенти,
но защо е нужно да се отварят още нови и нови чал-га дискотеки и кръчми в
държавни имоти в Студентския град, точно там ли трябва да релаксират в
извънучебно време младите хора, които са бъдещето на нацията ни“,
коментираха от сдружение „Майки срещу насилието в Студентския град“.

ИЗТОЧНИК: В. РЕПУБЛИКА – СТР. 1

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

АВТОР: ЩЕ ОБСЪЖДАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА БЪДЕ ОТМЕНЕН ТЪРГА

ЗАГЛАВИЕ: УНСС ПРАВИ НОВА ЧАЛГАРНИЦА

Клубът е обявен като място за „удовлетворяване на
социални контакти в извънучебно време“

Зелена светлина за откриването на поредната голяма
чалготека даде ректорът на Университета за национално и световно стопанство
проф. д. ик. н. Стати Статев. За това алармираха от Сдружение „Майки срещу
насилието в Студентския град“.

Търг

Заповедта е издадена само 2 седмици след жестокото
убийство на 19-годишния Марио Данчев в Студентски град. Тогава се заговори, че
в комплекса няма да се отварят нови клубове, а след като на действащите
дискотеки изтекат договорите за наем, те няма да бъдат подновявани.

Със своя заповед № 629 от 14 март 2012 г. ректорът на
Университета за национално и световно стопанство проф.д.ик.н. Стати Статев е
обявил търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 5 години на
недвижим имот в стол 33 в Студентски град, който ще се използва за дискотека.

Заповедта на ректора, както и цялата тръжна документация
за участие в търга за отдаване под наем на дискотеката, вече са качени на сайта
на университета. В заповедта на ректора на УНСС се твърди, че дискотеката с
обща площ от 540 кв.м ще служи „за удовлетворяване на социални контакти в
извънучебно време“.

Отбой

Вчера обаче от УНСС съобщиха, че проф. Стати Статев
свиква извънредно заседание на Ректорския съвет за днес. „На него ще бъде
обсъдена възможността да бъде отменен търгът с тайно наддаване за новата
чалгарница. Ректорът ще предложи на министър Сергей Игнатов да бъде сменено
предназначението на този обект.

***

От заповедта на Статев става ясно, че наемът за клуба
тръгва от 16 лв. за квадрат.

ИЗТОЧНИК: В. РЕПУБЛИКА – СТР. 10

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: АКО МИНЕ -МИНЕ

Зелена светлина за откриването на поредната голяма
чалготека даде ректорът на Университета за национално и световно стопанство
проф. д. ик. н. Стати Статев (стр. 5). Вчера отново ректорът пусна нареждане,
днес ако може да се спре търгът. Две седмици след предишната си заповед да бъде
назначен търг. Прави впечатление, че тя е била написана в разгара на дискусиите
за бъдещето на Студентски град. И многобройните обещания, че Комплексът вече
става място за учене, а не за веселба. И че повече дискотеки няма да бъдат
отваряни там. Причината за отбоя явно се крие в това, че асоциация информира
обществото за обявения нов търг. Тоест на принципа ако мине-мине. Ако хората се
усетят -отбой. Както започват голяма част от скандалите у нас.

ИЗТОЧНИК: В. ТЕЛЕГРАФ – СТР. 7

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: УНСС СЕ ОТКАЗА ДА ПРАВИ ДИСКОТЕКА

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев се отказва от новата
дискотека, която трябва да смени настоящата „Ориент 33″, съобщиха от
университета. За целта днес той свиква извънредно заседание на рек-торския
съвет, на което ще бъде обсъдена възможността за отмяна на търга с тайно
наддаване за права върху сградата. Ректорът ще предложи на министър Сергей
Игнатов предназначението на обекта да бъде сменено. „Решението за обявяване на
търга е взето преди трагичния инцидент в бл. 23А, при който беше убит
първокурсникът Марио Данчев. Публичното му обявяване стана няколко седмици след
това, каквато е практиката на университета“, заявиха още от УНСС.

ИЗТОЧНИК: В. ПРЕСА – СТР. 7

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТИ СТАТЕВ: ЩЕ СИ ТЪРСИМ ПРОПУСНАТИТЕ
ПОЛЗИ

– Проф. Статев, офисът на „Смарт травел“ е бил
обявен като „Туристически център към студентски съвет на УНСС“. Можете ли
да кажете каква е връзката между тях?

– Извиках на разговор сегашния председател на съвета
Калоян Димитров, който е вече втори мандат. Той ми каза, че нямат никакви
отношения, което беше допълнително основание да предприема такава крачка.

– Какво сочат досега резултатите от проверката ви? Кой е
виновен?

– На този въпрос нямам отговор още, защото колегите не
могат да стигнат до времето, в което тази фирма се е настанила в университета.
При всички случаи обаче това е било преди 2003 г, защото в предния осемгодишен
мандат ние я намерихме. Може да е още от 90-те години. Вероятно ще трябва да се
водят разговори с предишни представители на студентските съвети.

Интересният факт е, че двамата съсобственици на фирмата
никога не са били наши студенти, тъй като имаше опасения, че това са наши
предишни младежки ръководители, които са останали да развиват дейност. Но проверката
показа, че те никога не са учили при нас.

След като приключим окончателно, според законовите
възможности ще настоявам университетът да действа, за да получи пропуснатите
ползи, ако има такива.

ИЗТОЧНИК: В. ПРЕСА – СТР. 7

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

АВТОР: ТЕОДОРА ЙОЛЧЕВА

ЗАГЛАВИЕ: ФИРМА ПОЛЗВАЛА 10 Г. БЕЗПЛАТНО ОФИС В УНСС

Търговците печелели, като изпращали студенти на бригади В
САЩ

Туристическа фирма повече от 10 години е ползвала офис
без пари в УНСС. За това време търговците от „Смарт травел“ не само не са
плащали наем, но дори са ползвали ток и вода за сметка на висшето училище. Те
са трупали и печалби, изпращайки бъдещите висшисти на бригади в САЩ, разказаха
пред „Преса“ от икономическия университет. За ползването на помещението
няма сключен договор, потвърди ректорът на висшето училище проф. Стати Статев.
„Направихме проверка на базата на какви договорни отношения функционира тази
фирма. Бях изненадан, че такива не бяха открити. Веднага се разпоредих да бъде
отправена покана „Смарт травел“ да напуснат в 5-дневен срок, което те
направиха“, коментира Статев. Любопитно е, че през цялото време фирмата е
оперирала със статут „към Студентския съвет“. В ползваната от тях стая
дори бил монтиран климатик за сметка на бюджета на съвета. По същество такова
сътрудничество е незаконно, защото подобни младежки обединения няма как да
развиват търговска дейност. Според преподаватели схемата работела, за да
получават от съвета процент от парите на всеки заминаващ на гурбет бъдещ
висшист. Разчети на фирмите за бригади сочат, че поне по 100 долара чиста
печалба остават за посредниците за всеки отпътувал. „Средно по 1500 възпитаници
на УНСС заминават да работят в чужбина годишно. Вероятно оборотът от това е
стигал до 150 000 лв. на година“, смятат представители на университета.
Подобна схема обаче беше категорично отречена от настоящия шеф на Студентския
съвет към висшето училище Калоян Димитров. „Помещавали сме се в офиса само
кампанийно покрай набирането на студенти за бригадите“, обясниха и от
офиса на „Смарт травел“.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРСКИЯТ СЪВЕТ НА УНСС РЕШИ ДА ОТМЕНИ ТЪРГА
С ТАЙНО НАДДАВАНЕ ЗА ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НА СТОЛ 33

София. Ректорският съвет на УНСС заседава
извънредно по повод търга с тайно наддаване за отдаване под наем на част от
сградата на стол 33 в Студентския град, в който се намира дискотеката „Ориент
33”, и реакцията по този повод на сдружението „Майки срещу насилието в
Студентския град”, съобщиха от пресцентъра на УНСС.

Беше взето решение да се предприемат правни действия за
прекратяване на договора със сегашния наемател на дискотеката. Друго решение е
да бъде отменен търгът с тайно наддаване за отдаване под наем на частта от
сградата на стол 33, в който се намира дискотеката. Ректорът проф. Стати Статев
в официално писмо до проф. Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта
и науката ще направи предложение за смяна на предназначението на обекта, в
който се помещава дискотеката, и да поиска експертно и финансово съдействие за
неговото осъществяване.

ИЗТОЧНИК: NEWSBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: УНСС ЗАСЕДАВА ЗА ИМОТА В СТОЛ 33

Съветът на ректорите при УНСС заседава извънредно.
Причина е имотът в стол 33 в Студентски град. Припомняме със своя заповед от 14
март 2012 г. ректорът на УНСС, проф.д.ик.н. Стати Статев, обяви търг с тайно
наддаване за отдаване под наем на недвижим имот в стола.

В заповедта пишеше, че имотът се отдава за срок от 5
години и ще се използва за дискотека. Там обаче има друга дискотека – „Ориент
33″.

Това предизвика бурната отрицателна реакция на
сдружението „Майки срещу насилието в Студентския град“. Те настояха
въпросният скандален търг за новата дискотека да бъде незабавно отменен и
разчитат, че министърът на образованието Сергей Игнатов ще вземе нещата в свои
ръце и ще изземе още в близките месец – два от ректорите на големите столични
университети всички обекти държавна собственост, които те са отдали под наем за
чалга дискотеки и нощни барове.

Ректорският съвет реши да предприеме правни действия за
прекратяване на договора със сегашния наемател на дискотеката, както и да бъде
отменен търгът с тайното наддаване за отдаване на част от сградата на стол 33,
в който се намира дискотеката.

Очаква се в официално писмо до министърът на образованието
Сергей Игнатов, ректорът на УНСС проф. Стати Статев да направи предложение за
смяна на предназначението на обекта, в който се помещава дискотеката. Също така
да поиска експертно и финансово съдействие за неговото осъществяване.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 6:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО ФОКУС, НОВИНИ В 06.30 ЧАСА

1.НОВИНА

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев свиква извънредно
заседание на Ректорския съвет на което ще бъде обсъдена възможността да бъде
отменен търгът с тайно наддаване за част от сградата на стол 33 в Студентския
град, в който се намира дискотека. Ректорът ще предложи на министър Сергей
Игнатов да бъде сменено предназначението на този обект, съобщиха от пресцентъра
на УНСС по повод реакцията на сдружението „Майки срещу насилието в Студентския
град“. Решението за обявяване на търга е взето преди трагичния инцидент в
бл. 23А, при който беше убит студент, но неговото публично оповестяване от
администрацията на университета е станало, каквато е обичайната практика,
няколко седмици след това, уточниха от Висшето учебно заведение.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 7:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО ФОКУС, НОВИНИ В 07.30 ЧАСА

1.НОВИНА

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев свиква извънредно
заседание на Ректорския съвет на което ще бъде обсъдена възможността да бъде
отменен търгът с тайно наддаване за част от сградата на стол 33 в Студентския
град, в който се намира дискотека. Ректорът ще предложи на министър Сергей
Игнатов да бъде сменено предназначението на този обект, съобщиха от пресцентъра
на УНСС по повод реакцията на сдружението „Майки срещу насилието в Студентския
град“. Решението за обявяване на търга е взето преди трагичния инцидент в
бл. 23А, при който беше убит студент, но неговото публично оповестяване от
администрацията на университета е станало, каквато е обичайната практика,
няколко седмици след това, уточниха от Висшето учебно заведение.

ИЗТОЧНИК: РАДИО ФОКУС НОВИНИ НОВИНИ В – Ч. 8:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 26.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РАДИО ФОКУС, НОВИНИ В 08.30 ЧАСА

3.НОВИНА

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев свиква извънредно
заседание на Ректорския съвет на което ще бъде обсъдена възможността да бъде
отменен търгът с тайно наддаване за част от сградата на стол 33 в Студентския град,
в който се намира дискотека. Ректорът ще предложи на министър Сергей Игнатов да
бъде сменено предназначението на този обект, съобщиха от пресцентъра на УНСС по
повод реакцията на сдружението „Майки срещу насилието в Студентския град“.
Решението за обявяване на търга е взето преди трагичния инцидент в бл. 23А, при
който беше убит студент, но неговото публично оповестяване от администрацията
на университета е станало, каквато е обичайната практика, няколко седмици след
това, уточниха от Висшето учебно заведение.

ИЗТОЧНИК: В. 24 ЧАСА – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 27.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: УНСС ПРЕКРАТЯВА ДОГОВОР С ДИСКОТЕКА

Да се прекрати договорът с дискотеката, която се намира в
сградата на стол 33 на Университета за национално и световно стопанство, реши вчера
на извънредно заседание Ректорският съвет на вуза.

Ще се предприемат необходимите правни действия за
прекратяване на договора със сегашния наемател на заведението, става ясно от
решението. До него се стигна след реакцията на сдружението „Майки срещу насилието
в Студентски град“ по повод търга с тайно наддаване за отдаване на частта
от стола. Вузът решил търгът да бъде отменен. Ректорът проф. Стати Статев ще
изпрати писмо до министър Сергей Игнатов с предложение за смяна на
предназначението на обекта. За целта ще поиска от министерството експертно и
финансово съдействие.

ИЗТОЧНИК: В. ДУМА – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 27.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРЪТ НА УНСС РАЗМИСЛИ ЗА ЧАЛГОТЕКАТА В БЛОК
33

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев даде на заден ход
относно бъдещето на помещение в студентския стол на блок 33. Както ДУМА вече
писа, две седмици, след като студент на университета загина, намушкан в стаята
си в студентското градче, ректорът сложи подписа си под документ, отдаващ
помещението под наем за „удовлетворяване на социални контакти в
извънучебно време“. До този момент там се помещаваше чалга дискотеката
„Ори-ент“33, но договорът й изтече. След огромния обществен натиск и
острата реакция на „Майки срещу насилието в Студентския град“ проф.
Статев размисли и вчера обяви, че договорът на „Ориент“33 няма да
бъде подновен. „Ние имаме една дискотека и три малки заведения, които се
водят питейни“, обясни той. По думите му университетите не са променяли
предназначението на отделните обекти. Ректорът на УНСС дори заяви, че общото
събрание на ректорите ще се обърне с искане към Министерския съвет статутът на
имота да бъде променен. На въпрос каква част от доходите на дискотеката влизат
във УНСС, ректорът обясни, че от всичките 12 обекта, които вузът отдава под
наем, се получават 300 000 лв., които отиват за поддръжка в общежитията.

ИЗТОЧНИК: В. РЕПУБЛИКА – СТР. 8

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 27.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ТЕКСТ ПОД СНИМКА

Проф. Стати Статев. ректор на УНСС. прекратява договора
за наем на дискотека ..Ориент 33″ в Студентски град в столицата. Така
заведението ще бъде затворено, а от МОНМ ще променят предназначението на имота,
собственост на ВУЗ-а.

ИЗТОЧНИК: В. ПРЕСА – СТР. 5

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 27.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: БЕЗ НОВИ ДИСКОТЕКИ В СТУДЕНТСКИЯ ГРАД

Край на строежите на нови дискотеки между блоковете в
Студентския град. Това съобщи за „Преса“ председателят на образователната
комисия в парламента Огнян Стоичков. „Промяната ще стане възможна, след като от
строителното министерство променят предназначението на сградите в кампуса от
общественооб-служващи в жилищни“, поясни Стоичков. Ако това се случи, ще
се наложи забрана в радиус от 30 м до сградите да има заведения с нощен режим
на работа и на практика ще спре отварянето на нови барове и клубове в градчето.
Ресорният зам.-шеф на МРРБ – Николай Ненков, е поел пред депутатите от
парламентарната комисия по образование ангажимент мярката да влезе в сила до
месец. За старите обаче ще продължи да действа досегашният режим.

Без емблематичната чал-готека „Ориент 33″ ще остане
Студентският град в най-скоро време. Досегашните наемодатели от УНСС решиха
вчера да прекратят договора си с групата, която в момента стопанисва
заведението (заедно с обекти като БИАД, „При Яфа-та“ и др.). Ръководството
на Икономическия университет спря и повторния търг за отдаване под наем на
обекта. Ректорът проф. Стати Статев ще изпрати писмо до просветния министър
Сергей Игнатов с молба да смени предназначението на сградата. Досегашната
формулировка беше „за осъществяване на социални контакти в извънучебно време“.
С промяна обаче сградата на „Студентски стол 33″ ще може да се ползва с
други цели – например за магазин или книжарница.

ИЗТОЧНИК: ВСЕКИ ДЕН ИНТЕРНЕТ НОВИНИ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 27.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: УНСС ЗАТВАРЯ КУЛТОВА ЧАЛГОТЕКА

УНСС реши да прекрати договора си с една от
най-посещаваните чалготеки „Ориент 33″, която се намира в сградата на
стол 33 в Студентски град. На заседанието си снощи Ректорският съвет на
учебното заведение, свикат спешно от ректора проф. Стати Статев, реши да се
предприемат правни действия за прекратяване на договора със наемателя на
дискотека. На съвета беше взето и решение да се отмени търгът с тайно наддаване
за отдаване под наем на другата част от сградата.Със своя заповед от 14 март
2012 г. ректорът на УНСС обяви търг с тайно наддаване за отдаване под наем на
недвижим имот в стола, като в заповедта пишеше, че имотът се отдава за срок от
5 години и ще се използва за дискотека, а там вече има една – „Ориент
33″. В заповедта пишеше още, че имотът ще се „ползва за дискотека” и
има за цел да служи за „удовлетворяване на социални контакти в извънучебно
време”.Тази заповед предизвика гневната реакция на сдружението „Майки срещу
насилието в Студентския град“. Според тях ректорът си е позволил
груби да загърби обществения интерес, още повече, че това става броени дни след
убийството в Студентски град на студента Марио от Перник. От сдружението
обявиха, че ректорът на УНСС е официално номиниран за наградата „Златен скунс”
на телевизионното предаване „Господари на ефира”.От Сдружение ”Майки срещу
насилието в Студентския град” ще настояват Сметната палата и Инспекторатът на
просветното министерство да извършат незабавна проверка как точно и за какви
именно цели се харчат парите от наемите, които ректорското ръководство на УНСС
събира от чалготеките и нощните клубове, които от години има честта да
стопанисва.Ректорът Статев обеща да направи предложение до министъра на
образованието проф. Сергей Игнатов за смяна на предназначението на обекта, в
който се помещава дискотеката, и да поиска експертно и финансово съдействие за
неговото осъществяване.Последна актуализация: 27 март 2012 12:50

ИЗТОЧНИК: ТРУД ИНТЕРНЕТ ИЗДАНИЕ

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 27.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРИ ВЪРТЯТ 44 КРЪЧМИ

Столичният Студентски град е на път да задмине Лас Вегас.
В академичното градче се ширят цели 191 заведения, а общежитията са 51.Активен
нощен живот кипи и в 44 имота, стопанисвани от университетите в София – това
показва одитът, поръчан от Министерството на образованието (МОМН). Обектите са
отдадени под наем от ректорските ръководства и вместо знания в тях се налива
алкохол.Припомняме, че имотите са предоставени на вузовете от държавата, за да
развиват учебно-образователна дейност в тях. Ректорите обаче са превърнали
умишлено помещенията в чалготеки и барове, за да си докарат стабилни финансови
приходи.Рекордьор в развиване на търговска дейност е Университетът за
национално и световно стопанство (УНСС). Икономическият вуз е дал цели 11 свои
имота на собственици на нощни заведения, показва одитът. Техническият
университет е предоставил 6 терена за барове и дискотеки, а
Химикотехнологичният и металургичен университет и Лесотехническият университет
– по 4.Нощен живот кипи и върху три от имотите на Университета за архитектура и
геодезия, Медицинския университет и Софийския университет. Националната спортна
академия има договор за 2 имота. Толкова е преотдал и Минно-геоложкият
университет. Театралната академия има само един терен, върху който се помещава
увеселително заведение.Експертите от звеното за вътрешен одит на МОМН са
проверили всички договори за отдаване под наем, подписани от ректорите.“Почти
няма договор без нарушение”, съобщиха за “Труд” от просветното ведомство.
Наемателите не са спазили процедурите за отдаване под наем и масово злоупотребяват
с търговете, пише още в доклада на проверяващите. Общо 19 типа нарушения
откриват одиторите. В някои случаи има сключени договори, но търг не е
провеждан. При други фиксираният при конкурса наем впоследствие е намаляван
чрез допълнителни анекси. Най-вероятно става дума за предварителна договорка
между висшето училище и собственик на дискотека или кръчма, коментират
запознати. При схемата шефът на заведението предлага висок наем, за да надвие
конкуренцията, след което изведнъж цената пада. Някои дискотеки и ресторанти на
университетски терени продължават да работят дори след изтичането на
договорите.Просветното министерство ще направи препоръки към вузовете, но те
нямат задължителен характер. “На практика ние няма да можем да затворим
заведения. Просто можем да обърнем внимание на университетите и на други
отговорни институции за проблемите в Студентския град”, коментираха за “Труд”
от ведомството на Сергей Игнатов.Двойно повече дискотекиЗа три години
дискотеките в Студентския град се удвояват, показва справка на образователната
комисия в парламента. През 2008 г. в академичното градче е имало 11 танцувални
клуба, а през 2011 г. вече са 22.Преди три години в квартала е имало 31
ресторанта, 96 кафета, 9 нощни клуба, 3 казина и 6 стрийтбара. През м. г. ресторантите
са вече 33, отбелязва докладът на депутатите.Вузовете изчакват договорите да
изтекатРекторите вкупом декларираха воля да сложат край на порочното
рентиерство. След поредния нещастен инцидент в Студентския град, при който в
общежитие 23 беше убито момче, повечето шефове на учебни заведения се заканиха
да не преподписват договорите си със собственици на кръчми и дискотеки. Пред
“Труд” вузовете също потвърдиха, че официално се разделят с кръчмарството.Много
от договорите обаче изтичат след години, което ще забави добрите намерения. В
други случаи собствениците на заведения отказват да напуснат държавните имоти,
въпреки изтичането на договора с университета. Истината е, че след 1997 г.,
когато държавата дава общежитията на вузовете, някои терени са преотдавани три
пъти на едни и същи собственици. Висшите училища се оправдават, че
рентиерството е основен източник на приходи, който им помага да съществуват.
УНСС например прибира от наеми около 450 000 лв. годишно.Поне още година и
половина ще се лее алкохол и в имотите на Техническия университет – София.“Ние
разполагаме с два такива договора – един за ресторант и един за клуб-кафе”,
обясни за “Труд” шефът на “Студентски общежития” доц. Борислав Дамянов.
Договорите изтичат едва след година и половина и дотогава заведенията ще
работят на пълна пара. “След това няма да бъдат преподписвани”, обеща все пак
Дамянов.От Университета за архитектура и геодезия твърдят, че в техни обекти
алкохол не се продава и сервира, въпреки че одитът на просветното министерство
засече три нощни питейни заведения, стопанисвани от вуза.ОтМедицинския
университет отрекоха да имат питейни заведения на техни имоти. “Сега имаме две
заведения за бързо хранене в нашите блокове, но през май изтичат договорите и
те няма да бъдат подновявани”, обеща шефът на “Студентски общежития” Никола
Филчев. След това едното ще стане библиотека, а другото – фитнес.Три заведения
е приютил и Зимният дворец в Студентския град. От “Академика 2011”, които
стопанисват спортната зала, обясниха, че приходите от наеми са около 25 000 лв.
и с тях се покрива около 50% от издръжката на двореца. Само от спортна дейност
нямало как да се покрият разходите за консумативи.Алкохол се лее и в
СофийскияСофийският университет “Св. Климент Охридски” най-вероятно ще попадне
в дълга съдебна битка със собствениците на заведения, които години наред са се
ширили на терени на Алма матер. Университетът има четири прекратени и един
действащ договор за наем с кръчми и барове. Повечето от заведенията продължават
да работят и след изтичането на договорите. От висшето училище твърдят, че са
известили собствениците им, че трябва да напуснат. Във въпросните кръчми обаче
няма особени признаци за прекратяване на дейността, показа проверка на място на
“Труд”.В блок 51 на студентските общежития се помещава пицарията “О! Шипка”. В
нея се сервира алкохол, въпреки академичното решение на висшето училище от 2009
г. да не се допуска продажбата му на техни терени.“Не знам за такава забрана за
алкохол”, каза салонната управителка на заведението. Тя не разкри дали ще
спират работа, защото “не била оторизирана”.Със сигурност алкохол се лее и в
друг от имотите на висшето училище, който се намира в бл. 41Б. Обектът е
отдаден за заведение за хранене, но всъщност в него се шири нощен бар.
“Заведението е нещо като дискотека, но отваря късно вечер по 2-3 пъти на
седмица”, разказаха студентите от блока. Според тях най-вероятно денс клубът се
използва за частни партита. На заведението нямаше залепено работно време.
Хората от блока обаче многократно са се оплаквали от силната музика, която дъни
в блока до сутринта. “Преди 10-20 г. тук беше детска градина”, разказа
портиерката на блока. От Алма матер съобщиха, че собствениците са отказали да
напуснат заведението и там тече процедура по прекратяване на отношенията.Единственият
действащ договор е за бар и грил, който се намира в пристроена част на блок
57А. Наша проверка установи, че в заведението се сервира само бира, за което то
има разрешение. В менюто твърд алкохол не се предлага.В другите две заведения
на университета с прекратени договори кепенците видимо са хлопнали. Ресторант
“Биковете” затвори преди месец, разказаха студенти, които живеят в блок 57,
където се намира кръчмата. В заведението се е продавала и пица на парче, но
сега и тази дейност е спряна. Останали са само боклуци по пода.Другото
заведение – ресторант “Пастел”, е затворило преди месец.“Оттогава никой не е
идвал”, разказа жена от заведението отсреща. В блок 55 е имало ресторант за
спагети и пици. Студентите си спомнят, че от лятото се прави ремонт и от два
месеца заведението е в завършен вид, но никога не е имало наплив на хора.От
университета признаха, че кръчмите функционират, но те били стартирали
процедурата по прекратяването на договорите. Защо са бездействали от 2009 г.
досега не е ясно.“Златен скункс” за проф. СтатевРекторът на УНСС проф. Стати
Статев бе предложен за наградата “Златен скункс” на предаването “Господари на
ефира”. Сдружението “Майки срещу насилието в Студентски град” го номинира за
“изключителния му принос в увеличаване на броя на чалга дискотеките” в
академичното градче. Поводът е решението на ректора да обяви търг за отдаване
под наем на имота за дискотека.След обществения натиск проф. Статев реши да
отмени конкурса.“Университетът не трябва да е наемодател на кръчми, а трябва да
е място за наука и обучение”, изведнъж извъртя позицията си ректорът. А преди
твърдеше, че в бъдещата дискотека студентите ще удовлетворяват социалните си
контакти.Ще ги взема, няма да ги вземаМинистърът на образованието, младежта и
науката Сергей Игнатов:“Студентските общежития ще преминат от вузовете под
шапката на просветното министерство, като се зачислят към структурата на
“Студентски столове и общежития” ЕАД.” 29 февруари 2011 г., след убийството на
студента Марио Данчев и след среща с премиера.“Тази идея беше импулсивна и
неправилна.”

ИЗТОЧНИК: В. ТРУД – СТР. 3

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 28.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: „ЗЛАТЕН СКУНКС“ ЗА ПРОФ. СТАТЕВ

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев бе предложен за
наградата „Златен скункс“ на предаването „Господари на ефира“. Сдружението
„Майки срещу насилието в Студентски град“ го номинира за „изключителния му
принос в увеличаване на броя на чалга дискотеките“ в академичното градче.
Поводът е решението на ректора да обяви търг за отдаване под наем на имота за
дискотека.

След обществения натиск проф. Статев реши да отмени
конкурса.

„Университетът не трябва да е наемодател на кръчми, а
трябва да е място за наука и обучение“, изведнъж извъртя позицията си
ректорът. А преди твърдеше, че в бъдещата дискотека студентите ще
удовлетворяват социалните си контакти.

ИЗТОЧНИК: В. ВСЕКИ ДЕН – СТР. 6

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 28.03.2012

АВТОР: В СКАНДАЛНАТА ДИСКОТЕКА СЕ ВИХРЯТ НАРКОДИЛЪРИ

ЗАГЛАВИЕ: УНСС ЗАТВАРЯ БАРДАКА „ОРИЕНТ 33″

УНСС реши да прекрати договора си с една от
най-посещаваните чалготеки „Ориент 33“. която се намира в сградата на
стол 33 в Студентски град. Решението е на Рек-торския съвет след протест на
майките на студенти.

В скандалната дискотека кънти чалга до 6 сутринта, а
дилъри продават безпроблемно дрога. По тоалетните е страшно – масово се друсат
и чукат, разказват потресени посетители. Не че в други заведения не е така, но
все пак тази дискотека е в Студентския град.

На съвета бе взето и решение да се отмени търгът с тайно
наддаване за отдаване под наем на другата част от сградата. Ректорът Стати
Статев обеща да направи предложение до министъра на образованието Сергей
Игнатов за смяна на предназначението на обекта. Това решение дойде след
обществен натиск от майки на учащи след убийството на студента Марио от Перник.

ИЗТОЧНИК: NTVBG

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 28.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ДА СЕ ЗАТВОРЯТ ЛИ ДИСКОТЕКИТЕ В СТУДЕНТСКИ ГРАД
ОБСЪЖДАТ ПРИ МИЛЕН ЦВЕТКОВ

Трябва ли да бъдат затворени дискотеките в Студентски
град? Този въпрос ще дискутират в „Часът на Милен Цветков“ група студенти.

Ректорът на УНСС Стати Статев реши да бъде затворена една
от най-посещаваните дискотеки в Студентски град. Той обясни, че става дума за
студентски стол номер 33, в който се помещава заведение, чийто договор бил
изтекъл, но няма да бъде подновен.

След скандал и употреба на алкохол през февруари в
Студентски град бе убито 19-годишно момче от Перник.

В края на 2008 година пред дискотека „Амнезия“ в
Студентски град бе убит Стоян Балтов. На няколко метра от заведението Балтов и
негови приятели били застигнати от 7-8 момчета. След няколко обидни думи
започнал бой, в който на Балтов били нанесени смъртоносни удари.

В „Часът на Милен Цветков“ днес очаквайте и разговор
по темата за бъдещето на АЕЦ „Белене“. Депутатите отхвърлиха предложението
на „Синята коалиция“, „Атака“ и БСП премиерът Бойко Борисов да бъде
изслушен за позицията на правителството по проекта АЕЦ „Белене“.

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 6

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: НОВA ПРОМЯНА
НА РЕДА В ОБЩЕЖИТИЯТА ЯКИ ГЛОБИ ЗА СГАФИЛ СТУДЕНТ

Предлагат нощните заведения край кампусите да затварят в
23 часа

Глоби за сгафилите студенти и служители в общежитията,
които не спазват правилата за вътрешен ред, обсъждат експерти и представители
на учещите. Въвеждането на такава санция в „Наредбата за вътрешния ред в общежитията”
обсъждат работните групи към образователната комисия с Националното
представителство на студентските съвети (НПСС). „Все още не можем да кажем
какви суми ще бъдат глобите, защото такава санкция до момента не съществува.
Със сигурност обаче те ще варират според степента на нарушението”, поясни
председателят на НПСС. Той предлага още да се забрани влизането на гости в
общежитията след 24 часа

Студентите са категорични, че въвеждането на вечерен час
за живущите в общежитията е недопустимо, защото младежите, които работят до
късно през нощта, няма да могат да влизат в блоковете. Ако новият режим на
заключване на сградите след 22 часа влезе в сила, студентите, на които им се
налага да се прибират след този час, ще трябва да показват пропуските си на дежурния
портиер. В случаите, в които обаче него го няма или пък е заспал, няма кой да
отвори на студентите до тяхната стая.

Трябва да се въведе вечерен час, но не за студентите в
общежитията, а за баровете и дискотеките. „Изпратили сме своите предложения до Столичния
общински съвет (СОС), да се ограничи тяхното работно време до 23 ч.” съобщи
Християн Даскалов, главен секретар на Националното представителство на
студентските съвети.

Както „Монитор“ писа, в Студентски град има 191
заведения, като всяка четвърта кръчма се отдава под наем от ректорите. След
като тези данни се извадиха на показ, ректорът на УНСС Стати Статев отмени
търга с тайно наддаване за част от сградата на стол 33 в Студентския град, в
който се намира дискотека „Ориент 33?. Очаква се ректорът да даде предложение
на просветния министър Сергей Игнатов да бъде сменено предназначението на този
обект и дискотеката да се превърне в книжарница или библиотека.

ИЗТОЧНИК: В. СТАНДАРТ – СТР. 18

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРИ ГОНЯТ КРЪЧМИ СЪС СЪД

Проф. Илчев разследва ресторант по снимка на менюто

Всяка трета кръчма в Студентски град се държи от
университет, заяви неотдавна шефът на комисията по образованието Огнян
Стоичков. След трагедията, при която студентът Марио Данчев бе убит от съквартиранта
си Илко Радев при самозащита, започна масова офанзива срещу заведенията в
„българския Лас Вегас“, както все по-често бива наричан районът със
студентските общежития. Тогава стана ясно, че някои от култовите заведения в
„града на греха“ са на терени на висшите училища. Нещо повече – някои
от тях са толкова упорити, че дори и след изтичане на договорите им отказват да
освободят апетитните помещения.

„Къщата“, „ГрошЪ“, „Родопска
къща“ – не звучат като имена на университети, нали? Това са само част от
заведенията, които се намират в сгради на висшите училища. Някои от 44-те
кръчми, които ползват помещения на вузове, са коректни както с наема, така и с
вдигането на шум по малките часове. Други обаче са с отдавна изтекли договори,
но не искат да освободят сградите.

„Много ректори имат проблеми с наемателите, но явно
само ние сме им дали гласност“, разказва ректорът на СУ проф. Иван Илчев.
През 2009 г. академичният съвет на университета взема решение да не отдава под
наем помещения на заведения, които сервират алкохол. „Решихме, че можем да
печелим по-малко, но да не потъпкваме академичния дух“, разказаха от СУ.
Някои от наемателите им обаче така и не се съобразили с решението на
университета. Въпреки че договорите им са изтекли, 4 заведения отказват да се
изнесат. В тях продължава да се лее алкохол и да привличат клиенти, при това
точно в часовете след 22. Едно от тези заведения според справката, предоставена
на образователната комисия, е ресторант „Биковете“, който обаче в
момента не работи. Друго е популярната пицария „О!Шипка“, а
останалите две са интернет клуб и кафене. „Водим непрестанно дела, някои
от наемателите дори вече са осъдени. Въпреки това не напускат, а ние,
естествено, не можем да им пратим момчета с бухалки

Единствената ни надежда е да се намеси областният
управител. С неговото съдействие вече успяхме да изгоним една подобна фирма,
която държеше заведение до Факултета по журналистика и отказваше да освободи
мястото“, твърди проф. Илчев. Иначе официално по договор Алма матер дава
под наем помещение само на едно заведение, но и с него проблемите са доста.
„Бяхме им поставили изричното условие да не сервират алкохол, защото това
е част от условията ни. Направиха ирландски пъб“, разказва ректорът. Тъй
като не е посещавал заведението, той получил по доста нестандартен начин
доказателство, че вътре алкохолът се лее на поразия – показали му снимка на
менюто. Той направил опит да се свърже с наемателите, за да изчистят проблема,
но те така и не се появили на среща. „Вървим към разтрогване и на този
договор“, коментира зам.-ректорът на Алма матер доц. Евгения Бенова. Иначе
останалите помещения, които притежава, СУ отдава предимно за магазини – аптеки,
оптики, има и такива, които не се ползват. Като контрапункт на повсеместната
чалга

СУ притежава и „нощна“ библиотека – работи
всяка вечер до полунощ.

УНСС пък държи една от най-култовите дискотеки в
Студентски град – „Ориент 33“. Преди дни обаче ръководството реши да
прекрати договора с нея, след като сдружението „Майки срещу насилието в
Студентски град“ протестира, че ръководството на университета отново
обявява търг за нея. Ректорът проф. Стати Статев реагира светкавично и изпрати
писмо до МОМН, в което иска промяна на предназначението на обекта. Освен това
УНСС има още три обекта, в които се сервира алкохол – кафе аперитив, интернет
клуб и ресторант.

Около 3100 лв. пък си докарва Химико-технологичният и
металургичен университет (ХТМУ) от ресторант „Чергите“, разказа
ректорът доц. Митко Георгиев. „Договорът с тях е много стар, те са
единственото увеселително заведение, на което сме отдали помещение, но са
коректен наемател. Понякога през летните месеци са постъпвали искания за
намаляване на наема но след като им откажем, си спазват условията“,
разказа ректорът. Според него по-малките помещения, които ХТМУ отдава под наем,
са обект на непрестанно текучество – един наемател идва, друг напуска поради
липса на пари. Имали фирма, която продавала химични реактиви и стъклария, но си
построила собствен офис и напуснала. Приютили колеж по финанси, който пък не могъл
да събере достатъчно студенти и също се отказал. „Ако дойде разпореждане
от министерството, че трябва да прекратим всички договори с нощни заведения, ще
го изпълним, но засега такова нещо няма“, заяви доц. Георгиев.

Техническият университет е с едни от най-многото блокове,
но има само едно заведение с продажба на алкохол – ресторант „Къщата“
до блок 59. Освен това университетът отдава под наем и кафене. „Ние
настояваме работното им време да бъде до 22 часа, те обаче отиват в общината и
си вадят разрешения да работят до полунощ обясни доц. Борислав Дамянов, който
отговаря за студентските общежития в ТУ. „Не нашите заведения обаче
създават проблемите, наемателите ни са много коректни. Истинският проблем е в
дискотеките, които са на реституирана, а не на университетска земя“,
посочи той. ТУ е отдал помещения също за фитнес зала, два магазина за
хранителни стоки, вендинг автомати. Лесотехническият пък е истинско изкушение
за гастрономите – на негова територия са два много известни ресторанта –
„ГрошЪ“ и „Родопска къща“.

Преди дни шефът на Съвета на ректорите проф. Стати Статев
застъпи пред депутатите тезата, че парите от наеми са нужни на вузовете за
ремонти на общежитията, защото държавата не отпуска почти нищо за капиталови
разходи в кризата. „Ако не са те, покривите ни ще прокапят“, обясни
той. Сега топката е в полето на държавата – тя трябва да реши иска ли кръчми да
издържат общежитията. Или ще реши все пак да плаща малко повече, за да имат
кампусите ни що-годе приличен вид.

ИЗТОЧНИК: АКТУАЛНО

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: УНСС ЗАТВАРЯ ДИСКОТЕКАТА „ОРИЕНТ 33“

Университетът за национално и световно стопанство (УНСС)
ще прекрати договора си с наемателя на част от помещенията в студентския стол
номер 33. Това обяви пред журналисти ректорът на УНСС проф. Стати Статев.
Досега там се намираше чалга-дискотеката „Ориент 33“, предаде БЛИЦ.

Решението е взето на извънредно заседание на ректорското ръководство,
след като от сдружение „Майки срещу насилието в Студентския град“
алармираха в медиите, че само две седмици след смъртта на наръганото в блок 23
на УНСС момче, е пусната търгова процедура, която ще отвори за още пет години
ново питейно заведение в студентския стол, посочва в. „Дневник“. Дебатът
за състоянието на Студентския град се разгоря отново след трагичния инцидент.
Според „Майки срещу насилието в Студентския град“ злоупотребата с
алкохол е сред основните заплахи за сигурността на студентите. Започнаха
проверки на имотите, които университетите отдават под наем, за да се види колко
от тях предлагат силни напитки. Стати Статев каза, че при самия строеж на
сградата, е било предвидено да има и дискотека. Но сега специална комисия в
университета щяла да предложи варианти за преустройство. Ректорът посочи, че ще
се надява и на финансиране от просветното министерство, защото възможностите на
университета нямало да са достатъчни. Назначена е също проверка и на останалите
обекти, които УНСС отдава под наем, за да се види дали там се продават цигари и
алкохол. Според данните на министерството те са 21 на брой. „Надявам се,
че и останалите университети ще постъпят така“, допълни Статев.

ИЗТОЧНИК: БНТ ПО СВЕТА И У НАС – Ч. 20:00

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.03.2012

АВТОР: 11.НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ИГНАТОВ ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПАРИТЕ НА
МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Промяна в плановете на просветното министерство с днешно
дата.

Задължителната детска градина за четиригодишните са
отлагат за след 4 години. От тогава ще започне и финансирането на частните
училища от държавата. Министър Сергей Игнатов обясни новите срокове с липсата
на средства. Промените бяха залегнали в промените в законопроекта за училищното
образование, който би трябвало да влезе за обсъждане в парламента преди
Великден.

След обществената реакция и дългите обсъждания
министерството реши засега да не се финансират частните училища.

Сергей Игнатов, министър на образованието, науката и
младежта: Частните училища се отлагат за 2016- та година, когато се предполага,
че ще бъдем по-богати.

Репортер: Тоест няма да го има в закона или?

Сергей Игнатов, министър на образованието, науката и
младежта: Има го, има го, но е отложено, както и четиригодишните, те също са от
2016-та. Сега, така е предвидено, а какво ще се реши в зала, там вече …

За въвеждането на задължителна детска градина за
четиригодишните също няма средства, а и в момента няма достатъчно места за
децата, уточниха от министерството. Днес министър Игнатов раздаде 8 млн. лева
европейски пари за 340 докторанти, специализанти и млади учени от 12
университета. Всеки ще получи по около 20 хил. лева, с които да посещава библиотеки,
да ходи в чужди университети, да публикува трудовете си в чужди научни издания.

Проф.Стати Статев, ректор на УНСС: В условия, когато
имаме силно ограничен бюджетен ресурс и собствен ресурс и особено в областта на
науката, ние считаме, че това е сериозна подкрепа към младите учени, която ще
даде и своя резултат.

И още – според министър Игнатов българските учени, които
участват в европейски проекти, получават до 17 пъти по-малко заплащане от
европейските си колеги. Затова новите страни-членки на ЕС са изработили
декларация с искане за по-високо заплащане на учените от Източна Европа.Тя ще
бъде подписана от просветните им министри и предадена в Европарламента.

ИЗТОЧНИК: ДАРИК РАДИО НОВИНИ – Ч. 21:30

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 29.03.2012

АВТОР: 3.НОВИНА

ЗАГЛАВИЕ: ЩЕ ИМА ЛИ ЗАТВОРЕНИ ЗАВЕДЕНИЯ В СТУДЕНТСКИ
ГРАД?

Стопанисваните от университетите заведения в Студентски
град, за които при направената проверка на Министерство на образованието са
констатирани големи нарушения да бъдат затворени. Предписания за това ще даде
ръководеното от Сергей Игнатов ведомство. Намерението огласи самият министър.
Ако въпреки това препоръката не бъде спазена казусите ще се решават чрез
Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, обясни Игнатов.
Дискусията за бъдещето на Студентски град започна след поредното убийство на
младо момче там в края на февруари.

В Студентски град има близо 200 заведения и малко повече
от 50 общежития, това показа одитът на Министерство на образованието. 44 имота,
оказа се, че висшите училища са отдали под наем за нощни заведения, за да
прибавят към бюджетите си допълнителни средства. Ако някои от тях бъдат
затворените, ведомството на Сергей Игнатов няма как да компенсира ВУЗ-овете за
загубените пари, обясни самият министър.

Сергей Игнатов: Въобще не се обмисля такъв вариант.
Средно около 2%, а не 30%, каквато информация се появи, са приходите. Но тези
2% не могат да бъдат основание в учебна среда да съществуват такива заведения.
И сега, като анализираме нашия одит, там където има нарушения, естествено, че
ще се пристъпи към затваряне, а за други трябва да се изчака. Всички въпроси,
които се задават към министъра правилно, обаче има университетска автономия,
която е такава, че вие задавате въпроси към министъра, но той не може да реагира.
Той може да даде предписания в дадения случай. Проблемът е, че университетската
автономия, която е академична, всъщност е преминала и в неконтролируемост и на
ето такива процеси.

Режимът за живеене в общежитията в Студентски град да
стане по-строг, това се опитва да договори Сергей Игнатов с ректорите на
висшите училища. Дали да се въведе вечерен час или не обаче трябва да се реши
от самите тях, е мнението на министъра.

Сергей Игнатов: Вечерният час също е нож с две остриета.
Повечето студенти работят нощем, нали така? Ректорите трябва да решат какъв ще
бъде усиления режим на базата на това, което вече е минало през Министерски
съвет, и той е добър този правилник.

По повод гласувания вчера от Министерски съвет
проектозакон, който предвижда от 2016-та детската градина за 4-годишните
българчета да стане задължителна, Сергей Игнатов каза, че се надява още преди
Великден новите текстове да бъдат гласувани на първо четене в парламентарната
комисия по образование.

Междувременно стана ясно, че ръководството на УНСС е
взело решение да затвори единствената дискотека в Студентски град, която се
помещава в стопанисван от него имот „Ориент” 33. Ректорът на УНСС Стати Статев
обяви, че договорът с фирмата наемател ще бъде прекратен. Назначена е и
комисия, която в срок от един месец трябва да даде предложение за какво да се
използва оттук нататък този обект. Ще се наложи да бъде коригиран и актът му за
публична държавна собственост, в който сега пише, че той е дискотека.

ИЗТОЧНИК: В. 24 ЧАСА – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 30.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ИГНАТОВ РАЗДАДЕ 8 МЛН. ЕВРО ЗА МЛАДИ УЧЕНИ

По 20 000 лв. отиват при 340 докторанти и млади учени за
пътувания в чужбина и публикации на научни разработки. Министър Сергей Игнатов
връчи договорите на 9 вуза и 3 института. Те са на стойност 8 млн. лв. и се
финансират по оперативната програма на ЕС „Развитие на човешките ресурси“.
На снимката министър Сергей Игнатов подава договора на ректора на VHCC проф.
Стати Статев.

ИЗТОЧНИК: В. ТРУД – СТР. 5

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 30.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПРОФ. СТАТЕВ: ЗА КАКВО СЕ БОРИТЕ?

„Не мога да разбера за какво се борите.“ С тези думи
ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев
отговори на въпрос на „Труд“ защо е чакал публикация във вестника, за да
спре търг за нов наемател на Стол 33. Конкурсът за помещението, в което от
години се вихри чалга дискотека, е обявен в средата на март – точно след
убийството на студента Марио Данчев. След публикация на „Труд“ в
понеделник търгът бе спрян. Решението е дискотеката да бъде затворена.

„Ние предприехме действие, а не останахме само с
приказки“, каза още проф. Стати Статев, като допълни, че една птичка
пролет не npaeena.

ИЗТОЧНИК: В. ТРУД – СТР. 4

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 30.03.2012

АВТОР: ЕМИЛИЯ КАРААБОВА

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРИ ДАВАТ БАРОВЕ БЕЗ ТЪРГ

Груби нарушения в Студентския град при даването на
университетски имоти под наем откри звеното за вътрешен одит на просветното
министерство.

То е изготвило доклад за нередностите, допуснати от
ректорските ръководства на столичните вузове, който вече лежи на бюрото на
министър Сергей Игнатов.

Документът с който „Труд“, разполага, е описал 19
вида фрапиращи нарушения и обхваща състоянието на университетските бази към
31.12. 2011 г. Заключенията вече са разпратени на ректорите, които трябва до 2
април да отговорят на констатациите. От 184 университетски имота, дадени под
наем в Студентския град, 44 са отдадени за ресторанти, дискотеки и кафе-барове,
където свободно се лее алкохол, пише в одита.

Оказва се, че най-мъгливо е положението с две от най-хитовите
дискотеки в академичното градче, разположени една срещу друга – „Плаза“
(б.р. бившата „Цецо Спасов“) и „Клуб Ориент 33″. Първото заведение е
в имот на „Студентски столове и общежития“ (ССО), а второто – в помещения
на УНСС. И за двете обаче няма никакви данни за сключени договори за наем.

Счетоводителката на дружеството ССО Илияна Бешкова
коментира пред „Труд“, че наемателите от фирма „Дивас 2010″ ЕООД са
се самонастани-ли и те водят дела срещу тях. Договорът с предишния арендатор е
изтекъл през август 2010 г. и е обявен конкурс за нов стопанин. „Междувременно
обаче разбрахме, че миналата пролет „Дивас 2010″ са влезли във
владение“, каза Бешкова.

За другия казус – с „Ориент 33″, стана ясно, че този
понеделник след публикация на „Труд“ ректора на УНСС проф. Стати Статев е
отменил конкурса за нов наемател със запазване на дейността – дискотека.

Сред констатираните по-големи гафове в доклада на МОМН е
и фактът, че не се съхраняват досиета от проведени тръжни процедури, поради
което не може да се направи извод дали изобщо е имало такива. Или пък ако е
имало, дали е спазен законът. В това отношение абсолютен рекордьор е
Медицинският университет с цели 111 обекта без данни за търгове.

Още по-безцеремонни са от Университета по архитектура,
строителство и геодезия-оттам не са провели търгове за 6 имота, I но са си
намерили наема тели, сочи одитът.

Ръководството на Минно-геоложкия университет (МГУ) пък не
е публикувало условията на всеки търг най-малко тридесет дни преди крайния срок
за подаване на заявленията за участие, както е по закон. Този непрозрачен
подход е приложен при цели 6 процедури и буди съмнения, че са участвали само
„правилните“ хора. МГУ е фаворит и при неспазването на изискването
пликовете с ценовите оферти да са подписани от минимум трима от членовете на
комисията. Такъв е случаят при отдаването на 14 обекта. Друга порочна практика,
констатирана в одит-ния доклад, е, че масово към имотите, собственост на
ВУЗ-овете и на дружеството ССО, са изградени допълнителни конструкции върху
терени с чужд собственик. Най-често това е общината или „Пазари Изток“
ЕАД. Така съществува риск висшите училища и дружеството да изпаднат в ситуация
на невъзможност да влязат във владение на собствения си имот след изтичане на
наемния договор.

Причината – бизнесмените са сключили паралелни договори с
пазарите или общината, които изтичат доста след контрактите им с
университетите.

ИЗТОЧНИК: В. СТАНДАРТ – СТР. 13

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 30.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: РЕКТОРИ ИЛИ КРЪЧМАРИ

„Студентски град за студентите“! Това бе лозунгът,
издигнат от протестиращите младежи след убийството на Стоян Балтов пред
дискотека „Амнезия“. Три години по-късно нито Студентски град е на
студентите, нито младежите живеят по-спокойно. Дори напротив. Наскоро в
общежитие на УНСС се случи нова трагедия. 19-годишният Марио Данчев бе заклан
от свой връстник. Естествено случилото се предизвика широк медиен отзвук,
предложиха се идеи за „вечерен час“, други настояваха за контрол
върху питейните заведения. Мнения и анализи много, но както обикновено –
„всяко чудо за три дни“. Или по-скоро до момента, в който не лъснат
кирливите ризи на доценти и професори по върховете на родните университети.
Стана ясно, че всяка трета чалготека в Студентски град е собственост на
ВУЗ-овете. Да им завиди човек. Ежегодно плачат, че висшето ни образование не е
приоритет на държавата, не трябвало да правим магистрали, а да инвестираме в
наука. В коя точно наука да инвестираме? От сутрин до вечер ни обясняват как за
вакханалиите в Студентски град не са виновни висшите училища, а средата, в
която живеят младите българи. А кой носи отговорност за изграждането на тази
среда? Колко библиотеки са построени с инициатива на академичните ръководства?
Но за сметка на това, кръчми – дал Бог. И вместо да се засрамят, те не спират
да приказват глупост след глупост. Според ректора на УНСС – проф. Стати Статев,
с парите от заведенията плащали ремонти. Цитирам: „Ако ги няма приходите
от дискотеките, ще прокапят покривите на общежитията“. Отвратителна
наглост и безочие. И то след като именно в блок на УНСС бе убит Марио от
Перник. Нали всички в хор твърдяха, че лошите чорбаджии изедници провокират
безредици, а те, милите, полагат нечовешки усилия, за да вкарат в правия път
цвета на нацията. И какво се получи в крайна сметка? Кръчмарите се оказаха в
аудиториите и кабинетите. Ето защо не стъпват на лекции с месеци. Явно бизнесът
изисква време и жертви. Иначе ще „прокапят покривите“.Време е
правителството да се намеси. Автономията на университетите бе едно от основните
ни искания, когато драхме гърла по площадите преди 22 години. Тогава считахме
постигнатото за огромен успех в посока възпитаването на младите в духа на
западните ценностни модели. Но днес сухата статистика казва, че в Студентски
град на 51 общежития се падат 191 нощни заведения. Своеобразна пиеса на
абсурда, но не от Бекет, а с автори – СУ, УНСС, ТУ и т.н. Нужна е пълна ревизия
на ректорите кръчмари и на тяхната дейност през последните 15 години. Защото
днес се оправдават, че държавата им дала собствеността и те по тази причина
правят с нея каквото намерят за добре.Хайде холан, трябва най-накрая мечката да
заиграе и във вашия двор.Спираме проекта „Белене“ – коментарът на
Цецка Цачева. Ексклузивно интервю с председателя на Народното събрание.Ще се
разцепи ли Синята коалиция? Каква е визията на Мартин Димитров за бъдещето на
десницата?“Факторът Кошлуков“ в събота от 9,00 ч по ТВ7

ИЗТОЧНИК: В. МОНИТОР – СТР. 1

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 30.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: АКЦИЯ ,,КАТИНАР” ЗА КРЪЧМИТЕ В СТУДЕНТСКИЯ ГРАД

Дискотеките и кръчмите в Студентски град да се превърнат
в спортни зали, книжарници или библиотеки. Такова предписание ще даде
образователното министерство към ректорите на вузовете, които държат питейни
заведения на територията на кампуса. В случай, че ректорите не изпълнят
препоръката, просветното ведомството, което няма право да затваря
дискотеки,може да сезира Сметната палата и прокуратуратакоито от своя страна да
вземат решение дали това трябва да се случи, обясни образователният министър
Сергей Игнатов.Според отчетите на просветното министерство приходите от кръчми
и дискотеки са 2 на сто от общия бюджет на университетите. До момента не е
обсъждан вариант, при който вузовете да бъдат обезщетявани за затваряне на
дискотеки в района на Студентски град, подчерта Игнатов.Той поясни, че
ректорите са прави да настояват общежитията да останат под техен контрол,
защото университетите са автономни и именно те трябва да организират свободното
време на бъдещите висшисти. Просветният министър призна, че не подкрепя обаче
въвеждането на вечерен час в студентския кампус, защото голяма част от
студентите работели късно и нямало да могат да се съобразяват с него.С
най-много нощни заведения може да се похвали УНСС, който е дал 11 свои имота на
кръчмари и ресторантьори. Щом това стана ясно, ректорът на УНСС Стати Статев
отмени търга с тайно наддаване за част от сградата на стол 33 в Студентски
град, в който се намира дискотека „Ориент 33”. В момента ръководството на
Икономическия обмисля предложения за смяна на предназначението на нощното
заведение. Може да се превърне е хипермаркет,в Студентски град има само два
големи магазина лансира идеята си Стати Статев.Дискотеките и нощни
клубове, които работят нонстоп в Студентски град, са общо 22. Освен в тях
обаче, студентите могат да запиват в общо 33 кръчми и бистра, в които
безпроблемно могат да си поръчат алкохол. На по чашка младежите могат да седнат
и в 42 кафе-аперитива, сочат данните от справка, поръчана от председателя на
образователната комисия в Народното събрание Огнян Стоичков.

***

Текст под снимка

Икономическият университет е отдал най-много имоти на
частния кръчмарски бизнес

ИЗТОЧНИК: В. БАНКЕР – СТР. 17

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 31.03.2012

АВТОР: ***

ЗАГЛАВИЕ: ФОТОХРОНИКА

И да внимавате другия път да не ни объркате с поляци –
предупреждава чешкият президент Вацлав Клаус Росен Плевнелиев. Държавният ни
глава допусна неволния лапсус по Време на приветствието си към гостуващата у
нас делегация.

***

Министрите на еврофондовете и на транспорта – Томислав
Дончев и Ивайло Московски, са видимо доволни – краят на ,Дунав мост“ 2
вече се вижда, установи инспекцията им на съоръжението.

***

Столичният кмет Йорданка Фандъкова и военният министър
Аню Ангелов се „засякоха“ през седмицата на Софийския форум за сигурност.

***

Министър Сергей Игнатов връчи в четвъртък договорите на
12-те висши училища, одобрени за финансиране по програма „Подкрепа за
развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени“.
Сред печелившите са Университетът по библиотекознание и информационни
технологии в София, ръководен от Стоян Дончев (вляво), и Университетът за
национално и световно стопанство с ректор Стати Статев.

***

Новият заместник-министър на енергетиката Валентин
Николов добре знае, че познанства със силните на деня отварят много врати.

***

С бодра стъпка министър Лиляна Павлова поддържа темпото,
наложено от предшественика й в строителното ведомство

– Росен Плевнелиев.

ИЗТОЧНИК: В. ПРЕСА – СТР. 6

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 31.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: МИНИСТЕРСТВО КРЕПИ ДВЕ ЧАЛГОТЕКИ

Имаме нужда от наемите им, казаха от екипа на Свилен
Нейков

Два големи чалга клуба -„Мега дене център“ и „Котън
клъб“, се ширят в сградата на Зимния дворец, който е собственост на
дружество „Академика 201Г, а негов принципал е Министерството на спорта, показа
проверка на „Преса“. В Зимния дворец редовно тренират деца, а в идващите
дни той ще бъде домакин на световното първенство по хокей. Двете чалга
заведения обаче продължават да бъдат визитна картичка на Студентския град.
„Договорите на клубовете изтичат след около 3 години. Получаваме наеми, които
са ни необходими, за да се издържаме“, коментира шефът на дружеството
„Академика 2011″ Борислав Тодоров. Той отказа да отговори на въпроса какви
са месечните приходи от двата клуба и от намиращата се на територията на
комплекса механа „Чорбаджийска среща“, която също е дадена под наем.
Мотивът за отказа му е търговска тайна.

Въпреки че рентиерства със стотиците квадратни метри
държавна собственост, „Академика 2011″ не е успяла да ремонтира покрива на
тренировъчната зала, където децата карат кънки. Там в дъждовно време тече и
родителите на малчуганите се оплакват. „През зимата доста покриви
протекоха“, лаконично се оправда Тодоров. От ведомството на Свилен Нейков
също му дадоха рамо в оправданията. „Двете заведения са основен финансов
източник на „Академика“. Миналата година дружеството е инвестирало 1 млн.
лева в ремонта на стадион „Академик“. От реконструкции се нуждаят и
Зимният дворец, и зала „фестивална“, казаха оттам.

В центъра на съдебната драма с друго държавно дружество –
„Студентски общежития и столове“, се оказа забъркан фолк-певецът
Константин. Изпълнителят фигурира като материално отговорно лице и собственик
на фирма „Дивас 2010″, която в момента е наемател на едно от емблематичните
заведения в студентското градче – „Плаза“. В договора за наем като
собственик обаче е записано не държавното дружество, а фирмата „Теодору
пропъртис“. Константин Славчев е придобил „Дивас 2010″ с вече сключен
договор за наем. В момента от прокуратурата разследват сделката с „Плаза“
и на Константин може да се наложи да освободи помещението. В момента обаче
чал-готеката работи без проблем.

Абсолютно всякакви данни за наемния договор липсват при
съседното на „Плаза“ заведение „Ориент 33″, което се разполага в сграда
на УНСС. Преди седмица то отново беше сложено „на тезгяха“ от ректора на
икономическия университет проф. Стати Статев. Търгът обаче беше спрян.
„Помещението вече няма да се отдава под наем за дискотека“, категорични
бяха от ръководството на ВУЗ-а. Можело да стане библиотека или магазин.

ИЗТОЧНИК: ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ФОКУС

ДАТА НА МАТЕРИАЛА: 31.03.2012

ЗАГЛАВИЕ: ПРЕЗИДЕНТЪТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ ЩЕ ОТКРИЕ
МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ „ИНТЕЛИГЕНТНАТА ОТБРАНА – ОБЕДИНЯВАНЕ И СПОДЕЛЯНЕ”

София. Президентът Росен Плевнелиев ще
открие международната конференция „Интелигентната отбрана – обединяване и
споделяне: Източноевропейската визия за многонационални и иновативни подходи за
развитие на способностите” на 2 април, понеделник, съобщиха от прессекретариата
на държавния глава.

Форумът се провежда под патронажа на българския държавен
глава и ще се проведе в столичния хотел „Шератон”.

Участие в конференцията ще вземат министърът на отбраната
Аню Ангелов, ректорът на УНСС проф. Стати Статев, д-р Холгер Бале, член на
Екипа на НАТО за отбранително планиране и интелигентна отбрана, Светослав
Спасов, съветник на министър-председателя Бойко Борисов.

2012-09-25 - 13:42

Дарик радио – Кой говори?, 25.09.2012

Как да се промени нощния живот
в студентски град

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС,
заместник-председател на Съвета на ректорите; Димитър Дилчев – кмет на
„Студентски град”; Владимир Ангелов – представител на Национално
представителство на студентските съвети в България; Огнян Стоичков – депутат,
председател на Комисията по образование в Народното събрание; Павел Павлов –
председател на Сдружението на собствениците на заведенията в „Студентски град”

Водещ: Темата „Студентски град”, цяло лято се занимаваме с тази тема. И, като че ли всички бяха единодушни в студиото, че нещо трябва да се промени в „Студентски град” и то да се промени нощният живот. Когато нощният живот е на път да се регламентира по някакъв начин и да се промени – оказа се, че няма единодушно мнение по този въпрос. Самите студенти са разединени, самите депутати са разединени, а собственици на заведения в „Студентски град” дори ще излязат на протест. Всички гледни точки по казуса „Студентски град”, в студиото започваме разговор с проф. Стати Статев, ректор на УНСС, заместник-председател на Съвета на ректорите. Здравейте.

Стати Статев: Здравейте.

Водещ: Кметът на „Студентски град” е тук, Димитър Дилчев. Добре дошъл.

Димитър Дилчев: Здравейте.

Водещ: Представител на студентите – Владимир Ангелов. Той е представител на националното представителство на студентските съвети в България. Депутатът Огнян Стоичков, който е вносител на тази поправка в закона. Здравейте. И председател на комисията по образование в Народното събрание. Много важна комисия. Павел Павлов, председател на Сдружението на собствениците на заведения в „Студентски град”. Здравейте.

Първо, към вносителя, да започнем – вие давате ли заден, каквато е информацията, само няколко дни след като на първо четене беше приета тази поправка? Днес какво е настроението?

Огнян Стоичков: Няма заден и депутатите не са разединени по тази тема. Напротив, депутатите гласуваха единодушно без нито един глас „против” или въздържал се. Преди да влезе в пленарна зала беше разгледано от три парламентарни комисии. И в трите парламентарни комисии, всички подкрепиха законопроекта, от всички парламентарни групи. Дори в правна комисия се предлагат още по-радикални мерки. Там се предлагат мерки, свързани с разстоянието 100 метра, че не било достатъчно. Тоест, още по-голяма рестрикция. Така че депутатите този път сме обединени. Разбира се, не означава, че сме капсулирани и, че сме глухи за други предложения. Това е смисълът на законодателната техника – първо и второ четене, да се обсъдят и други
предложения.

Водещ: Не трябваше ли обаче преди това да седнете да ги обсъдите, преди това, преди първо четене да се приеме?

Огнян Стоичков: Седнахме в началото на март месец. Беше създадена работна група с 14 институции, държавни органи, заинтересовани лица, националното представителство на студентите, ректорите, полиция, не мога да ги изброя всичките. Това създаване на работна група преди шест месеца беше предшествано от изслушване на тези институции какво са свършили по решение на Народното събрание от 2009 година. Решение, с което се наложи мораториум на всички сделки на разпореждане. И тогава беше констатирана несъвместимост на търговската дейност, нощната търговска дейност в „Студентски град”. Връщам ви 2009 година, защото някои казват, че едва ли не онзи ден някой депутат се е присетил и днес е написал закон, за който закон никой нищо не знае.

Водещ: Не. Нека да бъде в разговор този диалог. Ще влезем в детайлите, само коментарът в началото. Правилно ли ви разбирам, г-н Стоичков, ако има някаква промяна сред депутатите и сред техните настроения, ще бъде тези 100 метра да се увеличат, например, а не друга промяна?

Огнян Стоичков: Не бих казал, е в тази посока следва да се мисли. Споделих само становище, изказано в правната комисия. Това, което би могло да се случи след изслушването на представителите на заведения в „Студентски град”, аз съм ги поканил в сряда, утре, в 14.00 часа в партийния дом. Да заповядат всички заинтересовани лица.

Водещ: Да ни кажат днес, какво ще кажете утре, собственици на заведения.

Огнян Стоичков: Да кажат своите предложения. Ние имаме добра чуваемост. И това го казвам не от куртоазия. Наистина искаме да балансираме всички интереси.

Водещ: Изчакайте малко, кажете.

Павел Павлов: Утре със сигурност ще присъстваме на тази комисия. Доста точки сме си набелязали. Но аз първото нещо, което ми направи впечатление, е само един кратък въпрос – с колко гласа казахте, че е прието на първо четене?

Водещ: Единодушно.

Огнян Стоичков: 87, от всички присъстващи.

Павел Павлов: 87.

Водещ: От всички присъстващи.

Павел Павлов: Защото парламентът по моите сметки заседава без кворум, но това е друг въпрос.

Огнян Стоичков: 67 човека е квотата.

Павел Павлов: Да, добре.

Водещ: Сложни сметки са там. Кажете вашите сметки излизат ли с тази поправка?

Павел Павлов: Нашите сметки не излизат с тази поправка. Тази поправка за нас е доста объркана. Когато държавата предприема промяна и приема някакви закони, тя би трябвало да провежда с тези закони някаква политика, някаква насоченост към някои…

Водещ: Не е ли достатъчно основателна политиката да се запази нивото на „Студентски град”? Да има спокойствие в „Студентски град”. Това не е ли политика – младите хора?

Павел Павлов: Това не е политика за предотвратяване, а за преместване на проблема. Той няма да бъде в „Студентски град”.

Водещ: Кажете колко заведения…

Павел Павлов: Ще го преместим в някой друг квартал с този тип закон.

Водещ: кажете колко заведения касае, да знаем колко е представителната извадка, защото тези 100 метра…?

Павел Павлов: Над 95 процента от заведенията влизат в забраната на този закон.

Водещ: 95 процента.

Павел Павлов: 95 процента от заведенията няма да работят след 22.00 часа, ако се приеме този закон. Тъй като не всички заведения са членове на нашето сдружение, това може да каже кметът, колко заведения има.

Водещ: Горе-долу колко дискотеки, колко заведения за хранене? Аз четох някъде седем дискотеки и няколко заведения.

Павел Павлов: Над 100 са заведенията, които предлагат работа след 22.00 часа.

Водещ: Но въпросът е колко са на тези 100 метра.

Павел Павлов: 95 процента.

Водещ: Горе-долу знае ли кметът на „Студентски град” колко са обектите.

Димитър Дилчев: Обектите, тук трябва да уточним, касае обектите, които и към днешна дата имат работно време след 22.00 часа. Това са около 190 обекта. Като правя уточнението, че законопроектът касае само дискотеки, увеселителни заведения ресторанти, не касае търговските обекти. Тоест, 195 обекта са с търговските обекти. Може би около 65-70 от тях са обектите, които са ресторанти, дискотеки и конкретно за тези обекти, в зависимост и от това как се мерят 100 метра, общо взето ще попаднат почти всички.

Водещ: Почти всички. Има ли някой доволен, студентите? Сега ще чуем и ректора.

Владимир Ангелов: Студентите наистина не са се обединили около една теза. Но ние като представители на всички студенти в България, трябва да кажем следното, че промяна трябва да има и насоката е добра. По какъв начин точно ще се осъществи тази промяна, не знаем кое е най-правилното решение, но тази крачка е първата и най-трудна. Оттук насетне следва да се мисли, следва да се чуят всички страни и наистина да се вземе най-доброто решение.

Водещ: Ако досега не е измислено, малко трудно ще се измисли. Какво, съгласни ли сте тази поправка, до 22.00 часа, устройва ли ви като студентска общност или не? Искате ли си купоните, дискотеките в „Студентски град” или не?

Владимир Ангелов: Със сигурност младите хора искат да се забавляват. И този час от 22.00 часа може би не е най-подходящ. Може би промяната на този час би смекчила страните и негодуванието им. Но като цяло всички искат да се забавляват, но не да е прекалено и не това е целта на „Студентски град”.

Водещ: Тоест, вие пък мислите за нещо след 22.00 часа?

Владимир Ангелов: Да. Да има леки корекции в това предложение.

Водещ: Въобще няма угодия, професоре?

Стати Статев: Вижте, аз разбирам позицията на всички страни, но нека да обърнем внимание на това каква е целта на закона. Ние имаме едно населено място, което наричаме „Студентски град”, защото в него има 50 блока, които са публична-държавна собственост и са построени там да живеят и да учат нашите студенти. Това е бъдещият елит на нацията. Така че това, което искаме да направим и, на което трябва да се намери решение, е да съчетаем двете неща. Да можем да осигурим достойно място за почивка и учене на хората и заедно с това разумно да се забавляват. Никой не може да забрани на пълнолетни млади хора да се забавляват. И ние сме били студенти, и ние сме се забавлявали. Но ще ви дам един пример. Вие, утре сутринта имате тежък изпит, направили сте си каната с кафето и трябва да четете до сутринта и да тичате на изпит, а друг предният ден е имал тежък изпит и го е взел и сега го празнува. Няма как – трябва да ги съчетаем двете неща. За това става въпрос. Ние да намерим такъв регламент и такава регулация, че да можем да гарантираме на хората нормална почивка и нормални условия за учене.

Водещ: До поправката, до 22.00 часа да имат право да работят заведенията, казината, подкрепяте ли?

Стати Статев: Разбира се, че подкрепям. Това е едно разумно решение.

Водещ: Разумно решение. Как върви броенето, вносителят – казва – за, депутатът Огнян Стоичков, професорът казва, студентите…

Стати Статев: Но нека добавя още нещо, тъй като до мен е г-н Стоичков, ние този диалог го водим от началото на годината, тези предложения по искане на г-н Стоичков, като председател на комисията по образование и наука и младежта, ние като позиция на Съвета на ректорите, който обхваща всички 52 ректори, го внесохме в Народното събрание още на 2 май тази година. Тоест, не искам слушателите ви да остават с впечатление, че ние едва ли не сега трябва да коментираме нещо, което случайно е влязло като законопроект.

Водещ: Напротив, слушателите това е поне 10-то предаване, което правим тук в това студио, точно с тези гледни точки и с това какво решение да се намери на проблема. В „Студентски град” какви са настроенията освен собствениците на заведения?

Димитър Дилчев: Много е трудно да се каже какви са настроенията. За мен е по-важно да знаем този законопроект каква цел търси, дали изобщо това нещо може да бъде постигнато само и единствено с тази мярка. Аз повтарям от няколко дни, че що касае държавната собственост, абсолютно съм съгласен с вносителите. Не е работа на Висшите учебни заведения, не е работа и по принцип в общежитията, където хората трябва да спят, да почиват и да учат, да има такива търговски обекти. Нещо повече – подробният устройствен план на „Студентски град” беше гласуван от СО преди повече от две години. За съжаление той още е в съда, но за съжаление там битката продължава. Като идеята е около всяко общежитие да оформим едни кампуси, в които режимът на достъп да е по-различен. И, в които по мое мнение не би трябвало да има никакви търговски обекти. Но не мога да се съглася с това законът да определя начина на работа на частните обекти.

Водещ: Частните обекти. Какво се случва в частните обекти, кажете г-н Стоичков?

Огнян Стоичков: Ако позволите коментар на това, което каза г-н кметът. Той също беше поканен в работната група с предложения, с идеи. Доста конструктивни. Голяма част и от идеите на Съвета на ректорите намериха място в нашето предложение и на СО. Прав е, че когато говорим за държавна публична собственост, трябва да е един подходът, когато говорим за частна, трябва да е друг. И законът предвижда тези два подхода. Когато говорим само за държавна публична собственост, законът е по-драконовски. Директно се отнемат помещения, имоти. От висшето училище министърът на образованието си ги взема обратно, защото казва – аз съм ви ги дал за образование и почивка, вие ги използвате за кръчма. Дайте ми ги, ако обичате обратно. Както и партийните кубове на партиите. Дадени са за партийна дейност. Ако долу има кръчма, областният управител си ги взема.

Водещ: Но с частната, какво става?

Огнян Стоичков: С частната… Нашето законодателство позволява ограничение и на частните собственост. И г-н кметът е добре запознат с наредбата с търговска дейност на СО. Там е казано в чл. 4 А, ал. 2., че нощни заведения след работно време след 22.00 часа, шумни нощни заведения с работно време до 22.00 часа не могат да остстоят на по-малко от 30 метра от жилищни сгради. Ние пак ограничаваме, тези жилищни сгради не е казано в наредбата дали са частни или държавни. 30 метра е заковано в тази наредба.

Павел Павлов: Искам да направя едно важно уточнение…

Водещ: Да включим в разговора един много важен човек – собствениците на заведения.

Павел Павлов: Действително тази наредба е факт, но въпреки това тя дава възможност на търговските обекти да работят и след 22.00 часа, ако предоставят необходимите документи. А именно протокол за /…./ шумяване, че не са шумни и подпис на етажната собственост.

Водещ: Тук такава възможност е изключена. Такава възможност няма.

Павел Павлов: Такава възможност е изключена.

Огнян Стоичков: И аз казвам защо. Тук г-н кметът е прав. Наредбата за търговска дейност е за кой да е жилищен квартал в София. „Студентски град” е уникален жилищен квартал, защото няма точка в столицата, а и в България, в която точка в 50 блока да са събрани 30 000-35 000 млади момчета и момичета, които са там не заради кръчмите, те са там за образование и за отдих. За това имат право да са в „Студентския град”. Когато те кандидатстват за общежитие показват освен всички останали аспекти, социален статус, образователен статус, това са критериите да бъдеш там.

Водещ: „Студентски град” обаче, като че ли няма. Като че ли го наричаме така по навик – „Студентски град”, а той е един квартал на София.

Павел Павлов: Това е един абсолютно идентичен квартал с всички останали. Що се отнася и до градоустройствени проблеми и до всичко останало.

Водещ: Не е затворен за съжаление.

Павел Павлов: За съжаление отдавна не е и няма как да бъде затворен. И в случая не считам, че студентите по един или друг начин имат право на повече спокойствие отколкото вие да речем или учениците, които са в съседните квартали на София. Така че не бива да гледаме на студента като на различен гражданин от всички останали столичани. Те са също така пълнолетни хора. Напротив, дори както виждате те имат малко повече нужда от забавления отколкото останалите столичани. И не на последно място – „Студентски град” има общежития. В тези общежития живеят студенти. Щом са студенти това означава, че те успяват да си вземат изпитите, успяват да минат в по-горен курс. Успяват да завършат и да вземат висше образование, което означава, че тези кръчми може би не им пречат чак толкова много. Колкото и да се струва странно, това е факт. Тоест, ако те не могат да издържат изпитите си заради кръчмите, те ще напуснат „Студентски град” и няма да са студенти.

Водещ: Да чуем студентите. Какво правите вие оттук нататък, за да имате някаква единна позиция? Виждате какъв е дебатът.

Владимир Ангелов: Аз не мисля, че е чак толкова проблемна нашата позиция. Нашата позиция със сигурност е за промяна. Но наистина не мисля, че забавленията пречат на студентите чак толкова. Естествено. Доколко всеки един ще се забавлява, то зависи от него самият.

Водещ: Собственици на заведения. Ако законът се приеме, окончателно в този му размер, какво правите вие, собственици на заведения?

Павел Павлов: Търсим си правата. Правата, защото за пореден път в нашата държава правилата се сменят в движение. Вие получавате разрешение за строеж на частна сграда, в която пишете отдолу, че ще имате ресторант, отгоре ще имате три жилищни етажа. Хората, собствениците, когато си купуват жилищните етажи знаят, че отдолу ще има ресторант. Всичко това е планувано. Инвестирани са някакви средства. И в един момент, когато трябва да почнете вие да си възвръщате тези средства на вас ви казват – стига сега, благодаря. Защото държавата за пореден път в нашата страна се опитва да си решава проблемите без пари, със закони, със забрани, но не и по-нормалния, цивилизован начин. Навсякъде в цял свят – и Европа, и в белите държави, когато държавата иска да провежда някаква политика, тя я извършва с пари. Когато на някой му пречи имотът, да мине магистралата, те го закупуват. Когато на някой нещо му пречи, тя обезщетява собствениците.

Водещ: Ще фалирате ли? Ще работите ли до 22.00 часа или по скоро ще фалирате? Колко души, ваши хора, които работят в заведенията ще останат без работа, стандартните неща, които вие казахте?

Павел Павлов: Някои от колегите ще фалират напълно, защото тяхното работно време е дискотека. Те започват малко пред 22.00 чеса. Някои от ресторантите ще затварят по-рано и определено ще съкратят персонал. Съответно ще се наложат много драстични мерки. Част от персонала са точно тези студенти, които работят при нас. При нас много малко са хората, които работят извън „Студентски град”. Така че със сигурност ще се случат доста неща. Другото, което ще се случи е, че ще си търсим и правата, защото за мен това е и един вид дискриминация.

Водещ: Тоест, със съд или как?

Павел Павлов: Да, дори и дискриминация. Помислете си сега…

Водещ: Комисия по дискриминация ще сезирате?

Павел Павлов: Ще говорим с нашите адвокати. Ние не сме толкова специалисти как да си защитаваме правата. И за това има хора, които да ни консултират. Но със сигурност не можем като агнец на заколение да стоим.

Водещ: Едно много интересно предложение видях, към ректора на УНСС ми е въпросът, предложение към ваш колега, ректор, да се изнесе „Студентски град” в село Лозен, например. Да има общежития, затворен комплекс, тихо, спокойно, сред природата.

Стати Статев: Много пъти казвам по повод на това предложение, че аз по принцип се отнасям позитивно към всяка една градивна идея. Но то е само едно пожелание. Винаги най-примамливи и най-добри изглеждат нереализираните идеи. Това го казвам чисто научно. И за това предлагам да не го коментираме, защото можете да проектирате какво ще стане, ако там се построи „Студентски град”. Да оставим всички други проблеми – отдалеченост, как около него ще има първи ред дискотеки, втори ринг дискотеки.

Водещ: В село Лозен чудесен живот ще закипи.

Стати Статев: Такава регулация трябва да направим. Ние нямаме нищо против заведенията. Нито против студентските веселби, защото и ние сме били студенти и сме се веселили по същия начин, както и сега се веселят. Младите хора са си винаги млади.

Водещ: Става въпрос за много пари, като че ли и за много интереси.

Стати Статев: В години вече назряващия проблем трябва да се намери някакво решение взаимно. Какво ще е това, аз гледам на този законопроект като една възможна първа крачка към търсене на решение. Много често съм казвал, например гледайки г-н Дилчев, който е и наш възпитаник и сме в много голяма връзка, че той само носи етикетче, че е кмет на община „Студентска”. Няма така. Той отговаря за толкова села, „Младост” и „Манастирски ливади”. РПУ-то също.

Водещ: РПУ-то има сериозен проблем.

Стати Статев: Ако искаме да направим нещо като „Студентски град”, то трябва да е компактно. И, както казвам аз, то трябва да си има кмет и шериф, само на него.

Димитър Дилчев: И със сериозен вътрешен ред.

Водещ: Новините. Сега само го започнахме този разговор. Влизаме в детайлите и в дебата.

Да, чуват слушателите. И по време на рекламите ние продължихме този разговор. Дебат наистина има. Нещата като че ли не изглеждат решени на този етап. Но дали са в правилната посока? Мисля, че всички гости в студиото, общо пет човека, са поне единодушни по едно от нещата – че трябва да се промени нещо в Студентски град, в живота в Студентски град относно сигурността и нещата вървят в правилната посока. Горе-долу обаче, защото има и доста недоволни. Продължаваме разговора си с депутата Огнян Стоичков. Огнян Стоичков – депутатът, който внесе тази поправка в Закона за висшето образование. Според нея се забранява игрални зали и казина, както и заведения за хранене и развлечение с работно време след 22.00 часа да се помещават на по-малко от сто метра от студентските общежития – като че ли едно от предложенията, което предизвиква най-голям дебат. Професор Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите също е в студиото с позицията на ректорите. Представител на студентите – Владимир Ангелов, Национално представителство на студентските съвети в България. Павел Павлов, председател на Сдружението на собствениците на заведенията в Студентски град е в студиото и кметът на Студентски град Димитър Дилчев. Господин Стоичков, към вас. Виждате какви са аргументите на другите страни. Това ли е единственото нещо, което трябваше да се направи? Не трябваше ли да се започне от другаде като че ли?

Огнян Стоичков: Това е една от мерките. Проблемът изисква комплексен подход, както обикновено шаблонно се казва. Но в приоритетите и в компетентността на Народното събрание е да променя и изменя законите. Една голяма част от мерките са проблем на наредби на Столична община – наредби за търговска дейност, наредби за обществен ред. Аз съм уведомен от заместник-директора на СДВР и от началника на VІІ РПУ, които участваха в работната група, че те са инициирали промяна в двете наредби – за обществен ред и търговска дейност.

Водещ: Които, простичко казано, какви са тези наредби?

Огнян Стоичков: Които, простичко казано, искат по-голяма сигурност от гледна точка на полицията в нощните заведения и в околните пространства. Защото много често проблемите стават в околните пространства.

Водещ: Което значи засилено полицейско присъствие ли? По-голяма сигурност какво значи?

Огнян Стоичков: По-голяма съпричастност от частната охранителна фирма, която охранява вътре заведението и по-добро сътрудничество с полицията, която е вън. Защото проблемът много често става на границата. Това е една от мерките. Втората мярка е пак наредба – Наредбата за студентските общежития. Тя е от правомощията на МОН. Висшите училища, за да си направят хубави наредби и правилници за вътрешния ред, трябва да имат горе пирамидата, горе да имат шаблони. Шаблонът в момента трябва да се усъвършенства. Това е втората мярка. Третата мярка е тази, която ние предлагаме, и пак казвам, тя не решава кардинално проблема, но до момента, в който измислим дали терен за нов студентски град, дали терен за кампуси към висшите училища и т.н., не можем да си позволим инциденти, убийства и прочие трагични случаи. Защо? Защото проблемът е от 1994 година. Оттогава, професор Илчо Димитров е бил министър на образованието, е създадена работна група да се изработи закон за неприкосновеност и уникалност на Студентски град. Значи, преди 17 години дете да беше, сега щеше да бъде студентка. Преди 17 години властта буквално се тутка, обществото се чуди – да, трябва да се направи нещо, но точно сега ли му е времето и точно такова ли трябва да бъде? 17 години продължават инциденти да се случват всеки ден, за съжаление.

Водещ: Ако няма дискотеки, ще спрат ли да се случват инциденти – много е простичък въпросът. Не знам кой може да отговори. Ако няма дискотеки в Студентски град?

Огнян Стоичков: Няма такава дилема – има дискотеки, има проблем, няма дискотеки, няма проблем. Няма такава дилема. И професор Статев от началото още каза нещо, с което аз съм съгласен – правото на образование и правото на развлечение да не си пречат едно на друго. Тези, които искат да се забавляват, да не пречат на тези, които почиват или учат в общежитията. Ние сме казали, че има една буферна зона от 100 метра. Някой може да каже, че е 80, някой може да каже, че е 150.

Водещ: Какво ви притеснява, да питам собствениците на заведения. Тези 100 метра ли са наистина проблемът?

Павел Павлов: Ами проблемът е, че ние сме инвестирали някакви средства в някакви зони и в един момент ние сме вън от тази зона. Дори не само тези 100 метра е проблемът. Проблемът е, че както казват, ние започваме да метем стълбите отгоре надолу, а не отдолу нагоре, обратното исках да кажа. Тоест ние първо решаваме проблема на студентите в Студентски град, които са пълнолетни граждани и идват, а общежитията в средното образование могат да имат дискотеки в собствените сгради. Значи ние се опитваме да решаваме проблема, когато въвеждаме някакъв ред за Студентски град за едни хора, които вече са дошли оформени като характери, със собствено мнение, със собствени навици, а когато се провежда някаква политика към нашите деца в средното образование, които ще бъдат бъдещите студенти, те пак ще дойдат същите хора. И ако тези дискотеки не са на 100 метра, те са на 150-тия метър, нищо няма да се получи по-различно, единствено ще фалират няколко хора като нас.

Водещ: Ще фалират. Да дадем пример.

Павел Павлов: Тоест пряко по закона ще изпофалират 150 семейства и определени хора ще останат на улицата, ще дойдат нови хора с пари на 150 метра и промяната ще е никаква.

Водещ: Не знам, обаче много често слушам тук в това предаване – няма да стане, това няма да стане. Паник-бутони няма да стане. Няма паник-бутони в общежитията е едно обещание. Да питаме студента Владимир Ангелов има ли паник-бутони, както беше обещано преди началото на учебната година, преди октомври?

Владимир Ангелов: Не знам от кого е бил поет този ангажимент, но аз не съм сигурен, че паник бутонът е нещо нужно и нещо, което трябва да бъде имплементирано в студентските общежития. Нещото, което трябва да се случи, е вътрешният ред, който е вътрешният ред, който е вече наложен в голяма част от общежитията, да бъде заимстван и да бъде наложен навсякъде. Другото нещо, което дори може да бъде предложено като промяна в Закона за висшето образование…

Водещ: Навсякъде, защото сега казваш, че не е навсякъде, така ли?

Владимир Ангелов: Все още не е
навсякъде, но се правят наистина промени навсякъде. Има видеонаблюдение почти във всички общежития, пропускателният режим е много по-строг. И нещото, което според мен ще доведе до наистина вътрешен мир, ред и добро самоуправление, е мотивиране на хората да участват в домови съвети и те съвсем активно и адекватно да решават проблемите си вътре в самото общежитие.

Водещ: Засилено полицейско присъствие също беше едно от обещанията, много добре си спомням. Но няма да стане, няма достатъчно полицаи.

Владимир Ангелов: Не знам дали наличието на повече полицаи ще гарантира някаква по-голяма сигурност, най-малкото те няма как да гледат всеки един студент. Това означава броят на студентите да е равен на броя на полицаите, което е абсурдно.

Водещ: Да. Един пример от професора в студиото. Вие отдавахте помещения под наем, УНСС отдаваше помещения под наем на една дискотека, нали, култова дискотека в Студентски град. Спряхте договора, какво се случи?

Стати Статев: Нека да продължа, колегата, ако позволите, и ще ви отговоря на въпроса. Що се отнася до вътрешния ред на общежитията, нека припомним, че това е най-ярката форма и възможност за студентско самоуправление. Не е нито полицията, не е нито академичното ръководство, оглавявано от ректора, което ще реши проблемите на вътрешния ред на общежитията, нито администрацията на ПССО-то към УНСС. Наредбата за студентски общежития си има домови съвети на всеки вход и всеки етаж си има етажен отговорник. Тези хора… В нашия университет, катализирано, може би, и от трагичния инцидент, който стана в началото на годината, ние проведохме много силен диалог, който и без това съществува, с нашия студентски съвет. И се разбрахме много ясно и просто. Че студентската търпимост в общежитията води до инциденти. Защото, ако нещата се спрат навреме и работата опира до един счупен прозорец, на другия ден, този, който го е счупил, ще го плати. Но, ако ние търпим, в името на това, че утре ще ни търпят нас и стигнем до инцидент, който няма как да го възстановим, не дай си Боже, и загуба на човешки живот, както беше, тогава нещата стават зли. И затова …

Водещ: В УНСС това нещо се е случило, промяната се е случила …

Стати Статев: И затова се връщам – ние имаме пълно видеонаблюдение, организирано, вход с магнитни карти, паник-бутони, тези тройки, които се въртят при влизането. Но това е само грижата за входно-изходния пропускателен режим. А вътре? Вътре вече са студентите. Когато става нещо нередно, те да имат достатъчна отговорност и отзивчивост, по съответния ред, който е регламентиран, да се обадят и това да бъде прекратено, ако помежду си не могат да се разберат

Водещ: Ти казваш, че не навсякъде, обаче, е така. Ето, УНСС дават пример.

Владимир Ангелов: Да. Мога да кажа, като студент на Техническия университет, че там също го има това нещо. Там има пълно видеонаблюдение на всички входове, там също новия режим, след 10 часа да не се допускат външни лица, също се спазва. И няма, общо-взето, студент, който да е влязъл в общежитие и да не са взети неговите лични данни и да са записани при портиера.

Водещ: Възрастовата граница на портиерите също беше един от проблемите, който поставихте. Това са много възрастни мъже …

Владимир Ангелов: Факт е. много възрастни са портиерите.

Водещ: … които спят, много често, когато вие се прибирате.

Владимир Ангелов: Не. Това вече мисля, че не е така. мисля, че след доста от инцидентите, които се случиха в Студентски град много сериозно се обърна внимание на охранителните фирми, които изпълняват тази дейност и те много строго проверяват самите портиери и това вече не се случва. Казвам го като живущ в Студентския град.

Водещ: Като кмет на Студентския град, да, кажете професоре?

Стати Статев: Но да се върна на въпроса, който зададохте …

Водещ: Да, дайте пример. Много ми е интересно.

Стати Статев: … за дискотеката. Знаете реакцията тогава на обществото и на медиите каква беше. Не коментирам относно това каква е, но тя беше много непримирима и даде тласък на тези процеси, които ние сега коментираме. Дали това е край или не, но нашето академично ръководство, единодушно, заедно със студентите, взехме решение да закрием този обект, наричан култова дискотека „Ориент 33” …

Водещ: Колко пари загубихте?

Стати Статев: Вижте сега, за да ви кажа колко пари загубихме, искам да направя едно уточнение. Много често се бъркат бюджетът на университета с бюджета на поделение „Студентски общежития и столове”. Това са различни неща. Вярно е, че бюджетът на поделение „Студентски общежития и столове” е част от комплексния бюджет на университета и поделенията му, но то си е относително самостоятелен. При нас този бюджет, грубо казано е 1, 5 милион. Това са парите за хранене на студентите, за поддържане на студентските общежития, за плащане на режийните им и т. н.

Водещ: И все пак, горе-долу колко?

Стати Статев: 1, 5 милион. Както вече спомена колегата, те много добре знаят тези неща, наемът, който ние получавахме, беше 150 хиляди лева. Т. е., ние губим 10 процента от бюджета си. Няколко сравнения Ние от ПССО УНСС, общежитията, отдават 26 обекта под наем. От един от тях получавахме две трети от приходите, от останалите 25 една трета. Защото е ясно колко пари могат да се вземат от книжарница, от магазинче за хранителни стоки и т. н. Така, че става въпрос за тези пари. За какво отиваха тези пари? Те отиваха за поддръжка на общежитията?

Водещ: Тоест отрази ли ви се зле това, че загубихте тези пари, или се оправяте и без тях?

Стати Статев: Ами, аз съм икономист и не работя с емоции. Ние загубихме 150 000 лева, които в момента ги нямаме, за да можем да ги използваме за текущи и капиталови ремонти на общежитията. Но…

Водещ: Загубата си е загуба.

Стати Статев: Но в разговора с г-н Стоичков ние си припомнихме на едно от заседанията на комисията как в разговор с министъра уточнихме, че общите приходи от обекти, които отдават университетите под наем, е под 0,5% от бюджета на министерството. И дори говорихме…

Водещ: Добре.

Стати Статев: Не, да не бъдем напълно обезщетени за това, че няма да отдаваме тези обекти под наем толкова ефективно, да стане някакво солидарно разделяне. Защо? Ами защото не става въпрос за частни плащания.

Водещ: Вие единодушни ли сте, кажете, моля?

Стати Статев: Ние всички сме от едната страна на бариерата. Както Народно събрание, така и правителство…

Водещ: Единодушни ли сте всички ректори?

Стати Статев: … така и министър, така и ВУЗ. Ние поддържаме публичната държавна собственост, в която живеят нашите студенти.

Водещ: Но понеже даваме пример – добри и лоши примери, за УНСС даваме сега добрият пример. Кажете, всички ректори единодушни ли сте с тази позиция?

Стати Статев: Значи, всички ректори са единодушни по това предложение, което сме направили, и което г-н Стоичков внесе като закон. А що се отнася…

Водещ: За отдаването на обекти?

Стати Статев: Значи, тук вече трябва да се коментира, тъй като ние оставихме разговора незавършен – какво означава ние да използваме предоставените ни обекти за целите, които вършим? Дали тясно погледнато само, като сме образователна институция, че всички тези обекти трябва да станат учебни зали, което в редица случаи е невъзможно, или да допуснем, че след като в тези блокове живеят студенти – в нашия случай са 5000, те имат нужда от къде да си купят неща от първа необходимост, продукти за хранене и други. Тоест, този разговор остана отворен и тук също трябва да се помисли за съответна законодателна промяна. И това пречи ние в момента да определим какво ще е бъдещото предназначение на бившата дискотека „Ориент 33”.

Водещ: Какво се случва? Да питаме кмета и след това май единствено единодушни, че са против, са собственици на заведения в Студентски град. Какво се случва с тази сграда сега, която беше дискотека?

Димитър Дилчев: Ами, г-н Статев по-добре ще ви каже. В момента тази сграда седи празна. Предполагам, че той трябва да се грижи за нейната поддръжка, за нейната охрана, за евентуално проблемите, които конструктивно биха й се нанесли в резултат на тази безстопанственост, а и…

Стати Статев: Тя не е само безстопанствена, г-н Кмете, тя е руйна в момента, след изнасянето.

Димитър Дилчев: Да, да. Така че това определено е /…/…

Водещ: Може ли да се окаже и опасна руйна?

Димитър Дилчев: … е проблем. Не, не мисля.

Водещ: Добре, ще пустеят.

Димитър Дилчев: Поне не и при г-н Статев, и в УНСС такова нещо не би могло да се допусне.

Водещ: Ще пустеят ли още сгради в Студентски град, които вече няма да работят като дискотеки?

Павел Павлов: Ами, частният бизнес е пряко отражение на неговите собственици. Някой може да успее нещо да направи, някой може и да не успее. Много трудно… Второ, този закон… все пак има някакви дебати, които ще се случат между първо и второ четене. Може да има някакви промени, които да помогнат част от бизнеса да остане.

Водещ: Какво предлагате вие? Ето, бизнесът – утре имате среща с г-н Стоичков в Народното събрание. Кажете, какво ще предложите вие?

Павел Павлов: Да ви кажа честно, първото и най-важно нещо е тези 100 м как се определят, откъде се мерят, как се мерят – от ръб на блока до ръба на сградата, от вход до вход. Кой изпълнява функциите после по…

Водещ: Няма ли някакви стандарти, по които се мерят? Ще ни кажете, г-н Стоичков, да.

Павел Павлов: … по съблюдаване на тези разпоредби, които са записани в закона, защото това са разпоредби, които уреждат търговска дейност чрез Закона за висшето образование.

Водещ: Г-н Стоичков?

Павел Павлов: Кой е органът, който ще изпълнява съблюдаването на тези неща?

Водещ: Контрола, кой е органа, който ще изпълнява контрола?

Огнян Стоичков: Веднага казвам. Ние сме записали. Органите са различни в зависимост от дейността. Ако е хазартна дейност, е Държавната комисия по хазарта. Ако е търговска дейност, е съответната Комисия за търговската дейност и местната администрация. Ако е висшето училище е ректорът е министърът на образованието, в зависимост от собствеността и начина на действие. Въпросът, който ми зададе г-н Павлов…

Водещ: Как се мерят?

Огнян Стоичков: Беше зададен и от много други лица. Има наредба по Член 44 от Закона за хазарта, в която наредба е казано как се мерят тези 300 м от училище. Забранено е 300 м от училище да имаш казино или игрална зала. Аз, като собственик на частна сграда, ако построят училище срещу мен, веднага моята частна собственост е накърнена, застрашена, моето семейство фалира, моите работници отиват на улицата. Но законът казва: отсреща имаш ли училище – 300 м, казиното ти затваря. Ама това казино ми носи 20 000 лева наем. Затваря! Такъв е Законът за хазарта. Как се мерят тези метри? Мерят се от вход до вход…

Водещ: А, от вход до вход.

Огнян Стоичков: По обичайния пешеходен маршрут. Така казва наредбата. Не се мерят с лазерни наредби, по въздушен път и т.н.

Водещ: Добре, рекламите сега и да се готвим за този разговор.

Водещ: Дебатът в студиото продължава. По-разгорещен е по време на рекламите и от уважение към слушателите се изслушват събеседниците, когато говорят, за да се чуят всички гледни точки. Да продължим със собственици на заведения и това, което трябва да се направи според тях. Тук представят пред депутата Огнян Стоичков. Първо зададохте въпрос как се мерят тези 100 метра? От врата до врата беше отговорът. Друго, което според вас, трябва да се направи?

Павел Павлов: Другото, защо не се разграничи заведения, които са в изцяло частна собственост и които са проектирани да бъдат такива, узаконени от Столична община, инвестирани като такива да са по друг нормативен ред.

Водещ: Това е много логичен въпрос. Какво правим с частната собственост? Изцяло частна собственост?

Огнян Стоичков: Архитектурните проекти на всяка сграда дават вида и предназначението на имотите, но не определят работното време. Аз не съм против да има ресторанти и други заведения за хранене, но с работно време до 22.00 часа. Такава е наредбата за търговска дейност. Ако етажните собственици се съгласят 50+1 музиката да им дъне от партера и до 4.00 часа. Но когато етажна собственост е по-близко от 100 м до студентско общежитие, тогава има тези ограничения на закона. Както казах има ограничения и по закона за хазарта. Етажната частна собственост, ако е на 250 м от училище не може да извършва игрални зали, колкото и наеми да получават етажните собственици. Тук има конфликт между частен и обществен интерес. Не може да се харесаш на всички. Това което някой се опитва управляващ или депутат да се хареса на всички – няма такъв вариант. Едни ще ти ръкопляскат, другите ще те замерят с камъни. Въпросът е тези, които те замерят с камъни да са по-малко. Значи работиш в обществен интерес.

Водещ: Частният и обществен интерес има сблъсък. Кметът какво мисли?

Димитър Дилчев: Аз считам че и логиката в случая е малко различна. Не бих сложил знак на равенство между учениците, ненавършили 18 години и студентите, но това вече е съвсем отделна тема. За мен е извънредно важно да спомена това, което се случи на Общинския съвет миналия четвъртък, нещо което се пропуска, а именно след доста разгорещени дебати, а именно Студентски град беше включен като квартал в интегрирания план за градско възстановяване и развитие. С две думи това означава, че тази зона попада в зоните, които ще могат да бъдат бенефициенти и ще могат да ползват пари по Оперативна програма „Регионално развитие” за следващия програмен период. Това е изключително силен и смея да кажа един от малкото възможни механизми, чрез които и ректорите, и Министерство на образованието да могат да санират общежитията и дай боже да оформят кампусите и да отвоюват макар и малката останала територия. Така че считам това беше една много важна стъпка и още от сега да започне да се работи в тази посока.

Водещ: Кажете за живота в Студентски град, засиленото полицейско присъствие, вие искате ли като кмет засилено полицейско присъствие?

Димитър Дилчев: Не мога разберете ме, аз като кмет не мога да разделя по никакъв начин студентите от гражданите от другите квартали. И не считам, че трябва да се подхожда по различен начин към едните и другите.

Водещ: Там все пак има концентрация на млади хора има и концентрация на заведения.

Димитър Дилчев: Без значение. Не виждам защо тези млади хора, априори с това полицейско присъствие искаме да ги изкараме някакви малоумни или престъпници и т.н. Те не са такива. Те са млади, интелигентни хора, а да пазим пълнолетния човек от самия него си, мисля че е нещо, което не е необходимо.

Водещ: Няма нужда от…

Димитър Дилчев: Полицейско присъствие има адекватно, но в никакъв случай не бих казал, че там трябва да има по-засилено полицейско присъствие, отколкото в съседните квартали, където имаме малки деца, където имаме ученици. Така че не искам да разглеждам Студентски град като една особена територия, чисто като сечение на населението. Недейте да превръщате студентите в нещо по-различно от всички останали граждани.

Водещ: Не, ние не ги превръщаме, но вие като гледате кадрите по телевизията за нощния живот в Студентски град, за пияните млади хора и всичко това, което се случва, как…

Димитър Дилчев: Никак не са ми приятни тези кадри и затова считам, че законопроектът на господин Стоичков и на комисията е в правилна посока. Т.е. ясно да се покаже, че държавата не може да толерира подобна търговска дейност и такива неща на нейна територия. Но за съжаление така сме си поставили нещата в последните 25 години. Още след първата реституция и първия частен строеж там това вече не е Студентски град. И оттук нататък е въпрос на принципен поглед върху нещата. Да налагаме едни и същи правила за всички в София, а не на чисто териториален принцип.

Водещ: Добре, изразихте своята подкрепа.

Димитър Дилчев: Защото предполагам, че законопроектът не важи единствено за Студентски град. Това ще касае всички общежития в цяла София и в цялата страна.

Водещ: Господин Стоичков, имате ли подкрепата на колегите си от парламентарната група на ГЕРБ, освен на първо четене?

Огнян Стоичков: Настоящият законопроект вие го обявихте като мой. Лаская се да съм само аз автор, но авторите са и Веселин Методиев, Ивелин Николов, Ивайло Тошев, Али Осман Иманов. Прочетените четирима народни представители са от всички парламентарни групи в Народното събрание, така че подкрепа идеята има. Подкрепата е единодушна, както ви казах в пленарната зала. Това не означава, че сме затворили вратата, запушили сме си ушите за всякакви предложения. Въпросът е действително да постигнем целта на закона и най-накрая да направим първата крачка. Защото пътят е дълъг. Казахме за комплексни мерки, казахме за какво ли не, СДВР, полиция, общежития и т.н. някой просто трябва да направи първото нещо, за да се случат всички останали неща. Защото 17 години нищо не се направи.

Водещ: Ако законът бъде приет, кога се очаква да влезе в сила?

Огнян Стоичков: Законът, ако бъде приет, дава гратисен период от 6 месеца, който гратисен период, понеже ме питате от ГЕРБ, заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов е казал, че тези шест месеца са прекалено дълъг период от време. Т.е. вие по-бързичко трябва да се оправяте. Аз съм склонен тези шест месеца, този гратисен период да го преосмислим, да дадем по-голяма възможност на търговците, на бизнеса да се пренастроят. Но аз имам нужда от тяхната статистика. Те да ми кажат за какъв срок са подписали договорите за наем. Защото това са си частни отношения. Те ако ми го представят, ще го имам предвид. Ако желаят да не ми го представят, аз няма да го имам предвид. Обикновено наемните договори са за 3 години. Особено за държавната собственост. Ние..

Водещ: Т.е. от кога ще влезе, преди изборите или след?

Огнян Стоичков: Аз не ги разглеждам нещата, защото това не е с оглед изборите, не говорим за майчин език на турски език, или нещо, което е свързано с популизъм или други понятия. Аз ви казвам, че по този закон работим от една година, от половин година има работна група. Ние това, което смятаме сме го написали. Който смята по-добре да го напише той.

Водещ: Само кажете от кога се очаква, ако се приеме да влезе в сила?

Огнян Стоичков: Ако се приеме влиза в сила веднага от обнародване в Държавен вестник. Ако остане този текст търговците ще имат време шест месеца, ако им е достатъчен да пренастроят своя бизнес, да преориентират своите търговски интереси. Ако не е достатъчен ще ми дадат статистика, ще ми…

Водещ: Продължавате ли вие с протестите след срещата утре?

Павел Павлов: Със сигурност. Със сигурност ще си протестираме, защото на наша страна са не само студентите, а зад нас стои много други хора, охранителни фирми, фирми доставчици на напитки алкохолни, безалкохолни, консумативи, фирми за чистота, които почистват след тях и т.н., фирмите по поддръжка на сградите на тези дискотеки. Зад нас, да не казвам голяма дума, но ние ще се опитаме да направим колко данъци внасяме в държавата, колко работни места даваме и нека държавата прецени.

Водещ: Категорично сте против?

Павел Павлов: Категорично сме против, защото това не решава проблема. Това го премества с няколко метри нататък.

Водещ: Студентите стоите ли зад протестите на собственици на заведения и целият този бизнес?

Владимир Ангелов: Значи много е трудно да се каже дали студентите застават зад самите търговци, но те като цяло застават зад идеята да се забавляват. Аз искам на нещо друго да обърна внимание, което пропускаме, а всъщност е много хубаво и важна точка от тези промени в Закона за висшето образование. Такса смет. С новия закон, който евентуално ще бъде приет, студентското общежитие вече ще плаща три пъти по-малко.Шест пъти по-малко. Още по-добре. Което на практика ще покрие част от загубите на ВУЗ-овете, когато те преустановят отдаването на…

Димитър Дилчев: Само да отбележа, че те и сега не се плаща такса смет от някои ВУЗ-ове.

Стати Статев: Вече е друга тема.

Водещ: Пресякохте ентусиазма на младия човек.

Димитър Дилчев: Искам да кажа, че определено това е стъпка в правилна посока и по никакъв начин държавата не трябва да толерира подобно поведение. И за мен е от изключително важно значение редът и спокойствието в самите общежития. Но не ми се иска да превръщаме Студентски град в място, където студентът не може да се събере с приятели или да изгледа един мач от Шампионската лига. Защото в този вид точно натам вървят нещата.

Водещ: Т.е. по-категорично вашето мнение като кмет.

Димитър Дилчев: По-категорично нашето мнение е нека да не засягаме частната собственост. Държавата да покаже ясно и категорично своята воля с осигуряване на ред в общежитията, спокойствие, вътрешен правилник, строг достъп и естествено да сведат до минимум всякакви инциденти вътре в самите общежития.

Водещ: И ненамеса в частната собственост.

Димитър Дилчев: Нека навън да останат заведенията частните да работят. Те и в момента са подлагани на доста проверки, така че считам, че ако една фирма, заведение работи в момента по законите и по наредбите на тази страна, не е необходимо да бъде затваряна.

Водещ: Ректорите?

Стати Статев: Искам да кажа, че както и да продължат по-нататък нещата. Аз разбирам всяка една страна с нейните проблеми, те са толкова естествени. Но както и да продължат нещата, в каквато и форма да бъде гласуван законът, ако има промени при второ четене и окончателният му вариант, ние за първи път в повече от 20-годишна история на Студентски град и неговите проблеми, сме свидетели на едно взаимодействие между парламента, правителството в лицето на нашето и другите министерства, които са ангажирани със случая, териториалната власт в лицето на кмета, който е тук, студентите и академичните ръководства, за да вземем решение в правилна посока по тези проблеми. То няма да реши проблемите. Но то ще покаже, че ние трябва непрекъснато да мислим за тях и непрекъснато да подобряваме условията за живот, за учене и за развлечение на студентите.

Водещ: И може и да предадете, ето каза студентът, на вашите колеги ректори на други университети, че има ангажименти, които са в началото на учебната година, която наближава във висшите учебни заведения, не са изпълнили. Да им дадете пример с това магнитни карти, видеонаблюдение, всякакви други неща, които поеха като ангажимент, за да има ред в студентските общежития. Едно много малко, но много добро начало, преди да мислим за по-големите неща. Така завършва този разговор. Благодаря ви.

2012-09-25 - 10:59

ТВ 7 Добро утро, България, 25.09.2012

Ще има ли протести в студентски град срещу
спирането на нощния живот

Професор Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: Започва „Гореща точка” с мен Николай Бареков в центъра на София и Студентски град. Това е темата днес. Много е сложен казусът там. Накратко само да вкарам в темата още един път неизкушените зрители. С решение на Народното събрание, наречено Закон, приет на първо четене казвам, държавата заплашва университетите и ректорите, че ще им спре цялата субсидия, цялата държавна издръжка, ако те продължават да дават свои имоти в Студентски град за нощни заведения. Освен ако нощното заведение не затваря кепенци в 22.00 часа на стотния метър. Студентски град е толкова пренаселено място, че на практика всички популярни чалкотеки, дискотеки, всички шумотевици там са в близост до самите жилищни сгради, което ще рече, че влизат в тази зона от 100 м и на практика нощният живот в Студентски град най-после щеше да спре за тези, които искат отдавна това да стане, то да се превърне в нормален кампус. Вчера, разбира се собствениците на заведения се вдигнаха на протест, ректорите се събраха да вземат своите решения, защото от тях зависи. На практика една голяма част от дискотеките в Студентски град са собственост на самите университети и университетите ги отдават под наем. Печелят пари, разбира се пари от това, след което инвестират в капиталова база или в някакви други разходи, които университетът прави. Така че решенията на ректорите тук са ключови. Те ако желаят могат и да се откажат от държавната субсидия и да продължат да отдават помещенията под наем за дискотеки и така нощният живот в Студентски град да продължи. Друг е въпросът, че ето още един пример от днес, от вестник „24 часа” – депутатите пак са на път да дадат заден в парламента и сега са решили да намалят глобата само на половина, ако един ВУЗ откаже да върне сградата си обратно и тя да не е вече дискотека, т.е. няма да се спира цялата субсидия, само половината. При мен е професор Стати Статев. Той е ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, нали правилно казах, професор Статев?

Стати Статев: Точно така, господин Бареков.

Водещ: Вие всъщност, сте единственият ректор, който си е позволил да затвори чалкотека в Студентски град. Другото, което затворихме, защото там и аз съм участвал, беше дискотека „Амнезия”, която под граждански напор беше ликвидирана. Там беше убит студентът Стоян Балтов. Втората затворена дискотека е вашата „Ориент 33”, преди време, нали така? Вие защо я затворихте тази дискотека?

Стати Статев: Вижте, всяка история си има и предистория. И обикновено ние в България се сещаме за проблема, когато се обърне колата. В случая обръщането на колата беше трагичният инцидент с наш студент Марио Данчев, който разбира се случи като битов инцидент в стаята, където живееха децата.

Водещ: В общежитието стана, да.

Стати Статев: Но това породи доста коментари и ако ви върна в това време, медиите също бяха много активни и първата реакция беше общежитията отново да се върнат към държавата, а не да бъдат към университетите. Всъщност от 1997 година общежитията са разпределени по университетите, така че историята не е толкова дълга, преди това те са управлявани от държавата. 1997 година по съществуващото тогава статукво са разпределени между университетите. И тогава след инцидента ние се събрахме с министър Игнатов, връщам ви в историята, Управителният съвет на Съвета на ректорите, ректорите които са пряко заинтересовани и които имат общежития в Студентския град и се оформи идеята като взаимно съгласие общежитията да се централизират и да се върнат на държавата. Няколко дни след това, това беше променено и започнахме един дълъг разговор, диалог, много ползотворен с Комисията по младежта и спорта. Там имахме четири или пет обсъждания в комисията, в които се стигна до изработването на това решение, на което сега сме свидетели, като взето във формата на закон на първо четене. Което се подкрепя от всички ректори. Между другото ние имахме миналия четвъртък Управителен съвет…

Водещ: Вие сега ни казвате каква е позицията на ректорите по този закон в парламента?

Стати Статев: …точно така. Значи миналия четвъртък имахме Управителен съвет на Съвета на ректорите, наред с други важни неща, защото ние сега си говорим за този закон, тъй като излезе, но ние имаме и много по-сериозни неща, ректорите. Значи сега в четвъртък, други ден, ние имаме Съвет на ректорите, т.е. събираме се всички 52-ма ректори и първото нещо, което ще обсъждаме е бюджетът. Не искам да измествам темата. Но тъй като става въпрос за капитални вложения, само две думи ще кажа. Значи ние искаме съвсем елементарни неща. Капиталовите разходи ни бяха орязани с 40% заради кризата 2009 година.

Водещ: И вие си ги допълвахте с наеми от дискотеките?

Стати Статев: И сега искаме те да се върнат на това равнище. От 2009 година до сега натрупаната инфлация е 10,9%. Т.е. за да работим с реалния съкратен бюджет с една трета, който е съкратен 2009 г. да имаме същите реални пари, той трябва да се вдигне с тези 10,9%.

Водещ: Положението е страшно. Учители, лекари, военни, полицаи, митничари, всеки иска пари.

Стати Статев: Ние не говорим за увеличение. Ние говорим за реални пари, с това увеличение, което беше. Така че на този Съвет на ректорите, аз нямам съмнение, че всички колеги ще подкрепят този закон. Защото в крайна сметка какво искаме всички ние? Искаме тази база, която е създадена от държавата за нашите деца, които идват да учат, нормално да функционира. Т.е. там да има – тя да се поддържа нормално и там да има нормални условия за живот, почивка и учене.

Водещ: На вас беше ли ви трудно да затворите вашата чалготека?

Стати Статев: Не, не бих казал, че ми беше трудно. Напротив, ние следваме една линия. Специално нашият университет като традиция и в предните ръководства, че е малко неприсъща функцията ресторантьорство и хотелиерство за ректорите и за ВУЗ-овете. В крайна сметка нашата основна задача е да учим младите хора, да създаваме елита на нацията и да правим наука. Това са много, много странични неща.

Водещ: Само че оказа се, че ви е с доходите от тези дискотеки и заведения си допълвате разходите на университета. Те влизат в бюджета на университета.

Стати Статев: Вижте, те не влизат в бюджета на университета. Тук има много голяма неразбиране.

Водещ: Добре, къде отиват?

Стати Статев: Бюджетът на поделение „Студентски общежития и столове”е различен от този на университета. Това са самостоятелни бюджети.

Водещ: Къде отиват приходите от дискотеките?

Стати Статев: Приходите от, не само от дискотеките. Нашият университет отдава 26 обекта под наем в рамките на /…/. И от тях имахме само една дискотека, която я закрихме, но както правилно питате, тази една дискотека даваше повече от половината, до две трети от наемите, които събирахме.

Водещ: Несравнимо е да сравняваш дискотеката с книжарничката, нали? Всеки плаща различен наем.

Стати Статев:Но вижте, тук също трябва да стане ясно. Ние говорим за публична държавна собственост. Примерно, нашият университет УНСС има 12 блока и прилежащите към тях придадени 26 обекта за отдаване под наем. Ние не сме ги направили. Тази дискотека е построена, която аз закрих е построена 70-те години началото като дискотека и в акта за държавна собственост пише дискотека с мокър бюфет, тя затова е направена. Никой не й е сменял предназначението. Така че тук има неразбиране, че някой…

Водещ: Да, да, да. Сега защо трябва да затваряме нещо, което е построено като такова?

Стати Статев: Затворихме го и е руина. Може да дойдете и да го снимате.

Водещ: Да, и доходи не носи вече.

Стати Статев: Разбира се, разбира се. Дори и да бъде направено, говорим сега, умуваме дали ще е учебна зала, дали за спорт, дали фитнес. Нали, умуваме разни неща, но никога няма да се постигнат тези приходи. Но в крайна сметка тези доходи, които ние взимаме, те са за поддържането на публичната държавна собственост.

Водещ: На базите, на студентските общежития.

Стати Статев: Така че, ако имаме по-големи доходи, ние ще я поддържаме по-добре. Ако нямаме просто ще я кърпим.

Водещ: Не е ли притеснителен фактът, че в Студентски град има една библиотека и 100 бара?

Стати Статев: Вижте. Истината няма само една страна. Има една библиотека и тя е на Софийския университет, защото Софийският университет е далеч от Студетски град и е на павилионен принцип. Но примерно в Студентски град е библиотеката на нашия университет.

Водещ: Която се намира обаче в корпуса на университета?

Стати Статев: Да, в корпуса на университета и разполага с над половин милион печатни заглавия и още по-голям брой електронни – с връзки с всички световни библиотеки. Същото е с всички останали университети, които са базирани на територията на Студентски град. Така че тук не бива да се спекулира.

Водещ: Да. Не е толкова просто.

Стати Статев: Сега, много популистко ще бъде аз в моите 12 блока да създам във всеки един вход или блок библиотека, при положение, че студентът може за пет минути да дойде и да ползва всички компютри, интернет връзки и т.н.

Водещ: Да обобщим. Ректорите са единни, готови са да затворят дискотеките и подкрепят закона?

Стати Статев: Да. Мога да кажа, че това е позицията на Съвета на ректорите.

Водещ: И да се откажете от доходите, които те ви носят?

Стати Статев: Тъй като това, което се прие сега като закон на първо четене, между другото на втори май беше внесено официално от мен като ресор на отговарящ за въпроса и заместник-председател на Съвета на ректорите в комисията на Народното събрание. Така че ние не сме изненадани от това, което се случва.

Водещ: Да. Разбрах. Да се прехвърлим сега към Студентски град, където би трябвало да ни очаква Гергана Венкова, тя следи случая. Гери, чуваш каква е позицията на ректорите, категорични са да се затварят дискотеките и подкрепят закона. Има ли тази сутрин протести около теб? Хората от чалготеките, като знаят, че ще правим пряка връзка, имат ли готовност пак да протестират?

Репортер: Имат разбира се, Ники, готовност. Техни представители са отново тук с нас. Първо, добро утро на теб, добро утро и на нашите зрители. Досега проследихме много внимателно вашия разговор с господин Стати Статев. Намираме се точно в карето на култовите дискотеки в Студентски град. Зад нас е вече затворената „Клуб Ориент 33”. На нея има табела „Поделение студентски столове и общежития към УНСС”. Тук обаче само тя не работи. Всички останали, може би 5-6, ще ме поправите, доста работят.

Водещ: Имате ли възможност така да завъртите камерата, да ги видим тези чалготеки, дето цяла България говори за тях или няма възможност?

Репортер: Да, Ники, ще ти покажа. Намираме се пред една от също много известните дискотеки и много широко посещавана навремето, това беше може би аз и ти сме идвали тук в така наречения „Трафик”. Вече не е „Трафик”. Малко по-натам в далечината…

Водещ: Това е бившата Цецо Спасов, сега е станала „Плаза”. Това е така чалготека, дето сбира цяла България ходи там. Коцето мисля, че е певецът, не е собственик. Той щеше да участва тази сутрин, но се отказа в последния момент, не знам защо.

Репортер: Все пак имаме представител на собствениците на тази дискотека. Зад нас има още поне 5-6 заведения, барове, както и заведения за хранене. Но сега с мен са както казах и собственици на заведения, персонал, ди джей, управители, студенти разбира се, които също имат мнение по въпроса и господин Димитър Дилчев, кмет на Студентски град. Преди да се обърна към вас, нека попитам управителите на заведенията. Здравейте. Чухте господин Стати Статев е категоричен, че ректорите са на мнение, че клубовете и заведенията в Студентски град наистина не трябва да функционират по начина, по който функционират сега в близост до общежитията, както можете да видите точно зад „Ориент 33” се издига едно високо общежитие. Не мога да кажа на кой университет е това. Но как коментирате?

Собственик на заведение: Господин Статев иска сигурно да направи тези общежития бардаци, както се случват най-различни неща. Миналата година примерно имаше убийства. Не само да говорят, че в нашите заведения се извършват убийства, вече този случай Балтов го дъвчат 10 години.

Репортер: Но е факт, че се случи. И се случи, след като студентите излязоха пияни от едно от заведенията „Амнезия”.

Собственик на заведение: Да, но се случват такива неща навсякъде. Ако направите някаква справка в районното управление, бих ви казал, че имаме много по-малко такива случаи на нашата територия, отколкото в друга част на София или на страната.

Репортер: Какво се случва сега с вашите заведения? Какво ще се случи, ако тази забрана влезе в сила?

Собственик на заведение: Ще ги затворят, ще останат много хора безработни. Това са доста – сигурно има 3000 души.

Репортер: Имате ли вече план дали да се преместите някъде на отстояние, на 101-вият метър по някакъв начин да преместите сградите си?

Собственик на заведение: Други може да си търкат ръцете така, но ние нямаме такива планове. Ние имаме хора, които ще останат безработни, няма да могат да си хранят децата и това е. При нас е много сложно, абсолютно сложно.

Репортер: И при вас ли е така, във вашето заведение, пред което се намираме?

Собственик на заведение: Разбира се. Доста студенти работят при нас, и майки с деца. Всички ще останат безработни.

Репортер: От гледна точка на бизнеса, загуби?

Собственик на заведение: Загубите ще бъдат големи.

Репортер: Изчислили ли сте вече колко?

Собственик на заведение: Не. Не сме.

Собственик на заведение: Загубите са огромни.

Репортер: За каква инвестиция говорим примерно във вашето заведение?

Собственик на заведение: От порядъка на стотици хиляди левове, примерно, да ви кажа.

Репортер: При вас?

Собственик на заведение: Не мога да кажа. Големи са загубите, ще бъдат големи, ако затворим.

Репортер: Тук са и представители на работещите в клубовете, Ники. Както разбрах има майка с дете, студенти, нали така? Какво ще се случи с вас? Вие сте майка с дете, която се изхранва благодарение на работата си в едно от тези заведения? Какво се случва с вас обаче, ако заведението затвори?

Работник в заведение: Не знам, наистина не знам. Не само аз, както и моите колеги в момента, наистина сме пред страхотна дилема. Не знаем какво ще се случи с нас. Нямаме никаква алтернатива, защото…

Репортер: Много ли студенти идват? Вие ги обслужвате, сервитьор ли сте или?

Работник в заведение: Аз съм зад бара.

Репортер: Много ли студенти идват в клубовете тук? Предимно студенти ли са?

Работник в заведение: Все пак сме в Студентски град. Нормално е да идват студенти.

Репортер: И как се държат студентите? Истина ли е това, че пият безразборно, използват наркотици, вие такова нещо наблюдавали ли сте?

Работник в заведение: Смятам, че тези думи са абсолютно преувеличени, държат се абсолютно нормално, нормални хора са. Все пак аз мога да твърдя така, защото съм работила и в центъра, и в Студентски град. Няма огромна разлика. Млади хора, които се забавляват, като навсякъде.

Репортер: Какво ще правят младите хора, ако тук няма забавления?

Водещ: Добре, Гери. Дай да чуем, кмета дай да чуем сега. Кметът да чуем.

Репортер: Нека чуем младите хора и да дадем думата след това на господин Дилчев. Какво ще правите, ако тук няма забавления? Живеете в Студентски град, нали? Вирджиния и Владимир от Националното представителство на студентските съвети. Ти си студент в Техническия университет, ти – в Химико-технологичния. Живеете в Студентски град, нали?

Студентка: Вижте сега, алтернативният вариант е разбира се има, вижте ние сме за една промяна, една промяна е належаща. Тази промяна е в положителна насока, нещо наистина трябва да се случи, нещо да се направи. Ние сме млади хора. Ние обичаме да се забавляваме. Ние се забавляваме наистина. Ние не сме твърдо, не заставаме зад някакви такива подобни забрани, но наистина е належащо нещо да се случи, тъй като вие виждате какво е положението в Студентски град.

Студент: Значи много е важно да се отбележи, че ние като национално представителство трябва да сме свръзката между студентите в бизнеса и институциите в България. Ние трябва да адмирираме един такъв диалог между консолидираното общество на търговците, което утре ще се срещне с господин Огнян Стоичков. И наистина в диалога да се намери истината. Трябва да се внесат, може би някакви корекции в този закон…

Репортер: Говорите като политик. Кажете ми като човек, който учи тук и който живее тук?

Студент: Те фактите са безспорни. Трябва да се забавляваме, но и трябва да имаме място, където да продължим учебния процес.

Репортер: Ще смените местата с центъра, заведения в центъра?

Студент: Нещото, което трябва да се постигне, според мен, е да се осигури един добър вътрешен ред в общежитията, който вече е доста по-добър, отколкото преди няколко месеца. И да се осигури някакво отстояние, което…

Репортер: Диджеят в дискотеката искаше да каже нещо. Заповядайте.

Диждей: Да, какво да кажа? Казвам това, което всички го знаем абсолютно. Оставаме без работа. Дъщеря ми е студентка, също работи в заведението, за да си помага. Студентството не е евтино.

Репортер: Не се ли притеснявате за нея?

Диждей: Не се притеснявам. През деня работи, трябва да си помага. Аз не мога…

Репортер: Как учи и работи? Аз не мога да разбера? Работи през нощта и учи през деня. Как се случва това? Как успявате?

Диждей: Държавата какво осигурява на студентите.

Студентка: Успявам. Затова съм съобразила работното ми време да е по това време на нощта. Няма как да работя през деня, при положение, че си студент. А няма, никой не ти дава допълнителни пари.

Водещ: Гери, спираме за миг, извинявай. Спираме за миг, да се готви кметът, да пуснем нашите реклами две минути, защото и ние трябва да се храним все пак, нали нямаме дискотека да ни издържа. Две минути реклама, след което завършваме диалога с ректора и с кмета на Студентски град.

Продължава дебатът затова трябва ли да приспим нощния живот в Студентски град. Още един път само едно изречение по проблема. Проблемът е, че там може би освен студенти и млади хора от кампуса, идва цяла България, защото всичко там е окей нощно време. И купонът върви, и много жени има разбира се, и много други работи, които се наричат изкушения. И те са още по-неприятни от шумотевицата, и от алкохола и са дори забранени от закона. Гери, дай думата сега на кмета на Студентски град да видим какво ще ни каже той, за да чуем след това и репликата на проф. Статев. Кметът да чуем.

Репортер: Да. Дали Студентски град може да се превърне в кампус в типичния западен модел или вече е прекалено късно и това е жилищен квартал, където може да има всякакви заведения? Питам Димитър Дилчев, кмет на район „Студентски”.

Димитър Дилчев: Много е късно да говорим за Студентски град, като възможност да бъде този кампус, който беше преди 20 години и повече. И това е една алюзия, която мисля, че е ясна на всички. Това е по-скоро един съвсем обикновен квартал на София към днешна дата.

Репортер: Това вече създава ли възможност да има такива заведения като тези?

Димитър Дилчев: Що касае държавната собственост напълно подкрепям този законопроект и считам, че това е стъпка в правилна посока. Аз лично не мога да се съглася с тези отстояния от 100 м и не мога да се съглася, че подобни разпоредби биха обхванали частни имоти, защото лично мое мнение е, че това нещо не би било правилно и не би било коректно. Но определено, що касае държавната собственост, изцяло подкрепям…

Репортер: От 190 заведения, които работят след 22.00 часа, поправете ме, 70 само са в държавна територия, т.е. останалите 120, според вас, не бива да бъдат засегнати от този закон? Правилно ли ви разбирам?

Димитър Дилчев: Да, правилно ме разбирате. За мен частните обекти, не би трябвало да попадат под тази разпоредба. Знаете, че още преди две години за тази територия беше приет устройствен план, в който са предвидени, понеже не може не може да е един, около десетина-единадесет по-малки кампуса. И мнението ми винаги е било, че търговската дейност в тези кампуси трябва да бъде сведена до минимум. Но пак повтарям, тъй като, дали ни харесва или не, тук 20 години се провежда реституция, има много частни обекти, жилищни сгради, офис сгради, аз лично считам, че поставянето на Студенски град в някакъв по-особен статут, отколкото останалите квартали на София е нещо, което не би трябвало да се случва.

Репортер: Нека да попитаме и собствениците, но в останалите жилищни квартали, примерно като Надежда, няма толкова много заведения. Надежда, Люлин няма толкова много заведения като тук. Какво тук налага да има толкова много заведения?

Собственик на заведение: Младите хора. Младите хора обичат да се веселят, това го налага.

Репортер: Предимно младото население.

Собственик на заведение: Абсолютно, да.

Водещ: Да чуем сега, Гери, репликата на професор Статев. Защото наистина проблемът е такъв, че ВУЗ-овете, ако искат да си затворят дискотеките ще го направят. И проблемът е, че тези хора, които са около теб ще трябва да се откажат от техните помещения и да си потърсят други наоколо. Професоре, нещо промени ли вашата визия този диалог, който се разигра тук на живо пред камерите?

Стати Статев: Аз внимателно го слушам и трябва да ви кажа, че всички са прави. Абсолютно. Дори ги поздравявам затова. Вярно е, че ако погледнем средностатистически струпването на 50-60 хиляди човека престъпността е по-ниска вероятно от всеки друг такъв конгломерат в България. Но нека се върнем към идеята какво искаме да направим ние. Ние искаме да създадем нормални условия за почивка, учене и развлечения на студентите. Никой не е против младите хора да се веселят. И ние сме го правили. И аз съм го правил, и вие сте го правили. Но няма как ние да не осигурим, когато един човек иска да почива или да се готви за изпит, той да има тези условия. Представете си, че вие се готвите за изпит, другият го е взел, но на 20 метра от вас цяла нощ думба-лумба. Естествено, че не може. Естествено, затова говорим. Иначе наистина, когато стават промени, аз съчувствам на тези хора, които ще бъдат засегнати, които ще загубят инвестиции, като собствениците или съдържателите, които ще останат без работа. Но затова се връщам на идеята. Все пак тези блокове са построени от държавата, 50 на брой и идеята е в тези блокове да живеят и да учат нормално студенти. А това е елитът на нацията.

Водещ: А и забраната ще важи само за тази държавна собственост. Частните помещения и да са под 100 метра те няма как да бъдат санкционирани, защото не могат да им отнемат субсидията на частниците. Вас това ви плашат, нали? На вас ви казват, ако давате дискотека под наем спираме ви държавната субсидия.

Стати Статев: Вие чухте статистиката и тя е малко по в друг, 193 мисля са заведенията, които работят след 22.00 часа, една трета от тях – под 70 са тези, които са държавна собственост на университети, на министерства. Така че какво ще стане, господин Бареков, ако затворим всичките наши? Ще увеличим на първо време с 50% клиентелата на частните, докато те направят още. Това ще стане. Това е нормална логика.

Водещ: Гери, заключителни думи от вас.

Репортер: Заключителни думи от нас. Чухте какво каза ректорът на УНСС. Какво е вашето мнение по това?

Собственик на заведение: Той спомена тук, че елитът на нацията трябва да учи на спокойствие и т.н. Ние, нашите заведения изпълняват абсолютно всички изисквания. Те са обезшумени, охранявани. Когато ги затворят ректорът, кой ще ги пази тези дядовци тук долу, не ми е много ясно. Искам да ви кажа, че това ще се превърнат тези общежития в свърталища на битов алкохолизъм.

Работник в заведение: А и нека като искат и гледат за нацията, младото поколение и т.н., нека да започнем от съвсем други сфери. Примерно да им се ремонтират общежитията, да има достатъчно свободни места, за да може студентите да отсядат там, а не по квартири и т.н. Нещо друго да се направи наистина за тях, а не дискотеката пречела или нещо друго, за да може те да учат. Напротив.

Репортер: Къде ще ходите след 22.00 часа?

Студент: Това е един въпрос, който тепърва ще се решава. Но аз отново призовавам всички страни да бъдат изслушани, преди да бъде приет този закон на второ четене, за да може да се вземе най-доброто решение.

Репортер: Кметът на район „Студентски” – трудно ли се спазва дисциплината в квартала покрай тези заведения?

Димитър Дилчев: С толкова млади хора наистина трудно се спазва дисциплината, но аз…

Репортер: Пречат ли заведенията за нея?

Димитър Дилчев: Това трябва да кажат студентите. Аз съм на мнение, че като млади хора те имат право да се забавляват, трябва да се забавляват, но нека да не го правят за сметка на тези, които искат да учат.

Репортер: Развалят ли ви дисциплината? Дошли сте да учите тук, развалят ли ви дисциплината такива заведения?

Студент: Не. Не бих казал, че развалят дисциплината. Дисциплината зависи от образование, въобще дисциплина на самия човек и най-вече от манталитета на всеки един.

Студентка: Най-вече дисциплината зависи само и единствено от нас самите и т.е. ние самите определяме и решаваме. Всички имаме глави на раменете, така че…

Водещ: Добре. Благодаря, Гери. Както се вижда колкото хора, толкова и гледни точки. Ректорите са категорични, затварят кръчмите. Студентите, според мен са раздвоени. Собствениците са изцяло против това разбира се, тези които се помещават в държавна собственост, а държавата от своя страна е готова да преосмисли позицията си, както виждам днес от пресата. Така че утре ще бъде много интересен ден, събират се всички, за да дискутират в Народното събрание тази идея. Защо се вдигна толкова шум по трасето? Може би наистина заради неприятните инциденти през последните години, когато млади хора загубиха живота си пред кръчмите в Студентски град.

2012-09-24 - 09:57

БНР, програма Хоризонт – Хоризонт до обед, 24.09.2012 г.

Какво е оптималното решение
на проблемите около Студентския град

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водеща: Обещах ви още едно мнение по темата за „Студентски град” и за 100-те метра минимално разстояние, на което трябва да се намират нощните заведения. То е на ректора на УНСС проф. Стати Статев. Потърсих го и в качеството му на заместник-председател на Съвета на ректорите. С него коментирахме и идеята за построяването на нов „Студентски град”. Ако си спомняте в края на август се обсъждаше вариант това да се случи в Панчарево или в някое от близките софийски села, даже се спрегна и сумата, необходима за построяването на 50 блока за 30 000 студенти. 470 млн. лв. според предварителни разчети. Но първо коментара на проф. Статев за промените в Закона за висшето образование относно нощните заведения.

Стати Статев: Подкрепяме тези промени, защото те в основната си част бяха инициирани и предложени от Съвета на всички 52 ректори в България. Така че ние сме доволни от това, че в жилищните блокове на студентите и на разстояние на 100 метра от тях няма да има игрални домове, казина, зали, няма да има заведения, които работят след 10. 00 часа, за да може спокойно да почиват младежите. И доколкото тези промени дават възможност, средата ще се промени. Ще бъде намален, ако разбира се, той се спазва, шумът, който сега се създава от заведения, които са много близо, на метри от студентските общежития, където живеят и учат нашите студенти. Но при всички случаи, ако отидем на дистанция от 100 метра, проблемите с денонощно работещите заведения си остават, защото те не могат да бъдат третирано с тази законова уредба. Така или иначе ние считаме, че това е една сериозна крачка напред към подобряване на средата на „Студентския град”.

Водеща: 100 метра отстояние не е ли твърде малко?

Стати Статев: Това е въпрос на законова уредба. Така постановяват законите в България. Иначе ние може да си искаме какви ли не неща, включително и в целия „Студентски град” да има друг режим. Да няма в целия „Студентски град” такива заведения.

Водеща: Вие, за такова нещо ли сте?

Стати Статев: Разбира се, че лично аз съм за такова нещо, защото един „Студентски град”, ако трябва наистина да бъде „Студентски град”, той трябва да бъде на специален режим. Но през изтеклите 20 години се случиха много процеси, които са необратими. Имам предвид реституцията. Имам предвид това, че в „Студентския град” има 50 жилищни блока, които са студентски общежития, а между тях има още 30-35 жилищни блока, които са частни жилищни кооперации и много други частни места, където са разположени и съответно заведения, които се оперират по законите на България.

Водеща: Може ли да се каже, че не практика за последните 20 години сградите, които не са студентски общежития, станаха повече от студентските общежития в „Студентски град”?

Стати Статев: Не са повече, но почти са паритетни. От близо 200 заведения от типа, който коментираме, 1/3 са държавни, на министерства и университети, 2/3 са частни.

Водеща: Кога трябва да се случи забрана тези заведения, дискотеки, игрални домове да спрат да работят, защото може би част от тях имат все още договори за известен период от време?

Стати Статев: Те може да имат договори, но след като влиза в сила закон на България, който е най-висшият нормативен акт, според мен тези договори трябва да се съобразят с него. Тоест, работното време да се регулира до 22.00 часа, ако те попадат в този обсег, до 100 метра, да се изчаква приключването на договорните отношения.

Водеща: Вътре в самите студентски общежития има ли все още някъде барчета, кафенета, които досега работеха след 22.00 часа?

Стати Статев: В нашия университет няма, знаейки нагласата на колеги директори, още от обсъжданията, които имахме с министър Игнатов от началото на годината мисля, че не би трябвало да има такива заведения в студентските общежития, които да работят след 22.00 часа.

Водеща: В последно време много се повдигаше въпросът едва ли не да се построи нов „Студентски град”. Това е само утопия, нали?

Стати Статев: Аз се отнасям позитивно към всяка позитивна идея. И тя като идея изглажда много добре. След нея следват много други въпроси – къде ще бъде, какъв ще е достъпът до него, когато имаме тук 50 блока с общежития, които са в непосредствена близост, на минути пеша от университетите, да умуваме, да правим студентски кампус някъде отдалечен и да се транспортират студенти. Въпрос с финансиране. Така че трябва с наши възможности, с европейски пари, където това дава възможност да продължи реновирането на общежитията в „Студентски град”. Голямата част, от които са много морално остарели.

Водеща: Има ли недостиг, сериозен на места за вашия университет?

Стати Статев: УНСС разполага с 12 блока, студентски общежития, с 5000 места. Всяка година имаме около 7500 студенти, които имат легитимно право да ползват студентски общежития. Така че ние първо с класирания запълваме нашия контингент. И след това с помощта на останалите колеги, които се отзовават от други университети, на които остават свободни места, задоволяваме някъде около 6000-6500 студенти, а останалите са принудени да ползват частни квартири.

2012-08-02 - 10:32

в. Стандарт, 02.08.2012 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
правим с компютър и държавните изпити

СТЕЛА СТОЯНОВА

– Проф. Статев, отрази ли се демографският срив и по-ниският успех на випуск 2012 на кандидатстудентската кампания при вас?

– Интересът към УНСС остана традиционно висок и през тази година, въпреки тези два негативни фактора. Имахме над 10 000 кандидати, които се явиха на предварителните изпити, и около 6000, които подадоха документи за класиране и явяване на редовната кандидатстудентска сесия през юли. Като данни това повтаря положението от предходните години. Но бие на очи разликата между явилите се и подалите документи за класиране. Главната причина за това са много ниските оценки от матурата по български език и литература през тази година – с цяла единица по-ниски от миналата. Поради това загубихме повече от 1000 кандидат-студенти, които получиха оценки на матурата под добър 4.00. Според правилата за прием в УНСС те не могат да участват в класирането. Тези аномалии ме карат да се отнасям все още доста резервирано към приемането на оценките от матурата като вход за висшето училище.

– Има ли промени в най-желаните специалности?

– В УНСС приемът е по професионални направления и поднаправления. Нашите студенти избират специалност след втората година. И сега традиционно висок остава интересът към финанси, счетоводство и контрол, където за едно място се състезават 7 кандидат-студенти, право – 5 за едно място, икономика и бизнес – 3 за 1 място. Три дни предварително обявихме първото класиране, което показва, че най-високите минимални балове, освен за тези три направления и поднаправления, са и за икономика с преподаване на английски език, социология, администрация и управление и икономика с чуждоезиково обучение. Вече излезе и второто класиране, но най-високите минимални балове са отново за тези специалности.

– Според вас пада ли нивото на абитуриентите, които кандидатстват в университетите? Някои университети дори въвеждат курсове по езикова култура на студентите от всички специалности. Обмисляли ли сте подобно нещо?

– Не може да се правят обобщения без ясна база за сравнение. За съжаление, висшето образование в България през последните 6-7 години се превърна в общодостъпно и „задължително“, защото бройките за прием, които се дават на висшите училища, са повече от завършващите средно образование. Това води до погрешното разбиране, че има голям спад в нивото на новопостъпващите студенти. В почти всички университети условието да станеш студент вече е да имаш диплома за средно образование. Така не се създава елит на нацията, а „сив поток“, който смъква качеството. В това отношение е необходимо държавата да прецени потребностите си от кадри в конкретни области и да финансира адекватно тяхното обучение. Поради спецификата на приема в УНСС – изискването на входа оценките от балообразуващите предмети от дипломата за средно образование да са най-малко добър 4.00 и успешно положени кандидатстудентски изпити, все още не смятаме, че е необходимо да дообучаваме новоприетите студенти. Още повече, че във тестовете по всеки от петте основни приемни изпита има 20 въпроса по български език и езикова култура.

– От известно време УНСС провежда електронни изпити всеки месец. По-добър ли е този начин на прием?

– Интересът към електронния приемен изпит непрекъснато нараства, защото поколението, което кандидатства, е „компютърно“. Голямото му предимство е, че субективизмът при оценяването е сведен до нула и за получените резултати кандидат-студентът може да благодари или да се сърди само на себе си или на компютъра. Заедно с деветте електронни предварителни изпитни сесии в УНСС бяха проведени и две предварителни хартиени. Около 15% от кандидат-студентите предпочетоха да използват за класиране оценките от предварителните сесии. Искам да подчертая, че УНСС разполага с единственияв страната тестови център с 200 компютъра. В него освен електронни кандидатстудентски изпити се провеждат и семестриални изпити, а в четири специалности – и държавни изпити за бакалаври. Работата в тази насока продължава и съобразно готовността на катедрите все повече семестриални и държавни изпити ще се провеждат по електронен начин.

– Какво ново в УНСС – около магистърските програми на английски и дистанционното обучение например?

– Както посочих, едно от най-търсените поднаправления е икономика с преподаване на английски език, в което от пет години има четири специалности: Economics, International Economic Relations, Finance and Accountancy и Business Informatics. От тази година добавяме пета – Marketing and Strategic Planning, а от следващата учебна година
още три: Intellectual Property, International Tourism и Administration and Management. Във всички тези специалности преподаването е изцяло на английски език. Целта ни е да предоставим адекватни възможности на тези наши възпитаници да продължат обучението в магистърски програми. От четири години имаме съвместна магистърска програма с Nottingham Trent University Business School, която дава съвместна диплома за Master of Science on European Business and Finance. Имаме още магистърски програми на английски език – International Business и International Tourism, които от следващата година също ще станат съвместни с известни европейски университети. Що се отнася до дистанционното обучение, то е създадено за работещи хора, майки с деца и др., които не могат да отделят време за редовен учебен процес. Тъй като по наши данни броят на работещите студенти се увеличава, решихме да разкрием за тях дистанционно обучение и в София. УНСС има близо 20-годишен опит в дистанционното обучение с разработени специални учебници, уеб-базирани учебни курсове, интерактивни материали и висококвалифицирани преподаватели. Това е гаранция, че то не отстъпва по качество на подготовката в редовното обучение.

– Разтрогвате договора си с „Ориент 33″. Какво ще има на мястото на дискотеката? Има ли УНСС други терени отдадени за заведения и ще прекрати ли договорите с тях?

– Договорът с дискотеката „Ориент 33″ е вече прекратен – помещението е празно и прилича на руина. Този обект е публична държавна собственост. Построен е в началото на седемдесетте години като дискотека. Сега трябва да се намерят пари за неговото преустройство в обект с друго предназначение, а какво ще е то, зависи от промените в Закона за висше образование, които се подготвят. Предложението е висшите училища да не отдават под наем помещения за казина, дискотеки и други питейни заведения с работно време след 22 часа. Каквито и да са законовите промени, УНСС категорично ще се съобрази в тях.

– От известно време сдружение „Майки срещу насилието в Студентския град“ сякаш си е нарочило УНСС и води кампания срещу него. Търсили ли сте контакти с тях, как ще реагирате на нападките?

– В нито един публичен регистър не открихме такова сдружение. Не намерихме нито една „майка срещу насилието“. Напразни останаха и усилията ни да намерим поне телефон, адрес или електронна поща. Но пък техните нападки, които бяха недостоен опит да се очерни доброто име на УНСС, и то като се използва eдин трагичен инцидент, за съжаление бяха масово тиражирани. Нашата принципна позиция е да не отговаряме на анонимни клевети.

– Новият закон за висшето образование по всяка вероятност няма да се приеме до края на мандата на това правителство. Може би обаче ще има частични промени в стария. Какво според вас е най-належащо да се промени?

– Съветът на ректорите има принципна позиция по този въпрос – нужен е нов закон за висшето образование. Но преди неговото приемане внесохме предложения за промени в сега действащия закон, които смятаме за належащи. Едното е за премахване на различията между държавните и частните висши училища, свързани с тяхната управленска структура и функционирането им в посока засилване на академичната автономия. Настояваме също така в закона да се върне текстът (който отпадна през 2001 г.), даващ право на държавните висши училища да организират магистратури, поръчани от юридически лица. Това ще позволи да се засилят връзките между университетите и бизнеса.

2012-07-18 - 10:56

в. Монитор, 18.07.2012 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
студентски град да има свой кмет и шериф

Закриваме всички заведения, които отдаваме под наем

Мила Мишева

– Проф. Статев, какви нови мерки се въведоха в общежитията на УНСС в Студенския град?

– От страна на академичното ръководство са взети всички възможни мерки -регулиране и видеонаблю-дение на входа и изхода, записване в книга на всички външни посетители, денонощна охрана. Въпреки това преди дни решихме да се монтират и трираменни въртящи се бариери за контролиран пропуск с цел влизане само по един човек. Разчитаме много и на студентите да контролират стриктното спазване на реда в общежитията.

Още в началото на май като заместник-председател на съвета на ректорите внесох в парламентарната образователна комисия предложението студентите да приемат гости само със съгласието на съквартирантите си и да носят отговорност за тяхното поведение, да не се допускат гости от 22 до 6 часа, както и лица в нетрезво състояние или без документ за самоличност. В УНСС това вече се прави.

– Подкрепяте ли предложението за промени в Закона за висшето образование, според които висшите училища, които отдават помещения под наем за кръчми, да останат без субсидия?

– Не съм запознат в детайли с предлаганите промени, но приемам идеята ректорите да бъдат освободени от несвойствената за тях дейност – да се занимават с ресторантъорство и хотелиерство.

Предлагат се санкции за университетите, но преди това законодателят трябва ясно да определи какво може да бъде предназначението на тези обекти. Затворихме дискотека „Ориент 33″. Но дори всички университети и министерства да последват примера ни, това ще доведе на първо време до увеличение с 50% на клиентелата на другите заведения, а след време –до откриването на нови. В Студентския град има близо 200 питейни заведения и дискотеки, две трети от които са частни.

УНСС ще закрие и другите две заведения, които отдава под наем – интернет кафе и бар, въпреки че те вече не работят след 22 ч. Сега обмисляме какво да бъде новото им предназначение.

– Какви бяха годишните приходи от дискотека „Ориент 33″ и за какво изразходвахте средствата?

– Около 200 000 лв., които се инвестираха за ремонти на общежитията. Сега няма да има толкова ремонти. На студентите може да им протекат покривите, но като всички млади хора няма да спрат да се веселят – просто ще посещават другите дискотеки.

– Според вас какви промени трябва да се въведат?

– Студентският град отдавна не е студентски, защото в него има 50 блока студентски общежития и около 35 частни жилищни кооперации. Затова отдавна предложих територията на Студентския град да се обособи като отделен столичен район със свой кмет и шериф.

– Какво мислите за идеята да се построи нов студентски град в с. Лозен?

– Подкрепям я, но за това са нужни сериозни инвестиции и поне няколко години. Не съм оптимист, че дори да бъде построен, ще избегне участта на сегашния Студентски град, който е претъпкан с дискотеки и барове.

– Как върви кандидатстудентската кампания?

– Кампанията приключи успешно. На 23 юли е първото класиране. Интересът към УНСС продължава да е много висок, въпреки че намалява броят на завършващите средно образование, че не приемаме с матура и че тази година резултатите от нея не бяха добри. Запазихме и условието за минимален бал осем единици от балообра-зуващите предмети от дипломата за средно образование. Заради този „праг“ не приехме документите на над 1000 кандидат-студен-ти, но целта ни винаги е била в УНСС да учат най-умните и най-добре подготвените млади хора.

На предварителните изпити се явиха 10 хиляди кандидат-студенти, а за участие в редовната изпитна сесия се записаха близо 6000 кандидат-студенти -колкото и през миналата година.

– Кои са най-желаните специалности в УНСС?

– В УНСС приемът е по професионални направления и поднаправления. След втората година в зависимост от успеха студентите се класират по специалности. В УНСС се обучават бакалаври в шест професионални направления: „Икономика“, ,Администрация и управление“, „Политически науки“, „Право“, „Обществени комуникации и информационни науки“ и „Социология, антропология и науки за културата“. В най-голямото направление – „Икономика“, има пет поднаправления с общо 32 специалности.

Най-желаните направления и поднаправления през тази година са „Финанси, счетоводство и контрол“, в което 7 кандидати се състезават за едно място, „Право“ – 5-има за едно място, и „Икономика и бизнес“ – 3-ма за едно място.

Резултатите от изпитите са много добри, защото нашите кандидат-студенти традиционно са с много добра подготовка и висок успех от дипломите за средно образование.

– Защо решихте да въведете толкова много предварителни изпити?

– Предварителни изпити провеждаме от няколко години. Практиката показва, че сме взели правилно решение, съобразено с нагласите на кандидат-студенти-те и в техен интерес. Като се явяват на тях, те се ориентират кои са силните и слабите страни в подготовката им, имат възможност още преди да са получили дипломите си за средно образование да са наясно върху какво до11ълнително да наблегнат, по кои предмети имат най-добри знания, за да кандидатстват с тях, и пр. Освен това ако кандидат-студентите са се явили и на предварителни, и на редовни изпити, участват в класирането с по-високата оценка, което е допълнителен шанс да се класират в желаното направление или поднаправление.

– Защо УНСС все още не признава матурата като вход за университета?

– Защото все още нямаме доверие в начина на оценяване и имаме високи изисквания към студентите, които приемаме.

– Но УНСС от години не провежда писмени изпити във формата на развиване на теми, а въведе теста като конкурс. Защо?

– Тестовете са практика в най-престижните университети в света и отдавна са доказали своите предимства. Нашите тестове са направени по подобие на SAT и съдържат три модула, чрез които проверяваме не само знанията по определени предмети, но също така езиковата култура и подготовката по математика. С тяхното въвеждане сложихме край на зубренето на теми и на субективността при оценяването.

– Какво ново да очакват студентите на УНСС през следващата учебна година?

– И през следващата учебна година ще продължим да прилагаме най-новите академични учебни практики с цел непрекъснато повишаване на качеството на обучението. Ще продължи електронизацията на университета, ще увеличим броя на специалностите, в които семестриалните изпити са електронни.

Разширяваме студентската мобилност, което ще даде възможност на още повече наши студенти да учат един или два семестъра в европейски университети. Ще продължи добрата практика студенти да бъдат включвани в екипите, които работят по различни научноизследователски проекти.

Търсим възможности за осигуряване на повече стажантски програми за нашите студенти – и в държавния, и в частния сектор. Предстои да създадем сдружение на възпитаниците на УНСС. Надяваме се, че с неговата подкрепа и със съдействието на съвета на настоятелите ще направим още много в това отношение. Междууниверситетският център за развитие на кариерата, най-старият и най-големият в страната, ще продължи да бъде ефективен посредник между студентите на УНСС и работодателите.

Независимо от намалената държавна субсидия продължаваме да модернизираме учебната и спортната база.

– Успяхте ли да се свържете с „Майки срещу насилието“?

– В нито един регистър не открихме такова сдружение. Напразни останаха и усилията ни да намерим телефон, адрес, електронна поща на сдружението или поне една „майка срещу насилието“. Пълна анонимност. Но пък нападките им, които бяха недостоен опит да се очерни доброто име на УНСС, и то като се използва един трагичен инцидент, за съжаление бяха масово тиражирани. По тази причина заявихме публично, че отказваме да отговаряме на анонимни изявления.

***

Визитка

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

Бил е първият заместник-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си

Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки

2012-05-15 - 12:48

Информационна агенция Фокус, 15.05.2012 г.

Проф. Стати Статев:
в условия на криза правим всичко възможно
да работим с намален ресурс на максимална мощност

Веселина Йорданова

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и
заместник-председател на Съвета на ректорите

„Фокус”: Проф. Статев, кои са предизвикателствата, с които се сблъскахте като ректор на УНСС?

Стати Статев: УНСС е предизвикателство за мен още от времето, когато станах студент. След хабилитирането ми през 1990 г. винаги съм бил на ръководна длъжност – преминах през цялата управленска йерархия, през последните осем години бях първи заместник на проф. Борислав Борисов, който сега е почетен ректор. Цялата ми кариера е свързана с университета, той е моя професионална и житейска кауза.

Основното предизвикателство след избирането ми за ректор е да продължа възходящото развитие на УНСС като най-добрия университет в България и най-доброто висше бизнес училище в нашия регион.

„Фокус”: Как работи висшето образование, в частност – УНСС в условия на криза?

Стати Статев: Правим всичко възможно да работим с намален ресурс на максимална мощност. От началото на кризата държавната субсидия бе намалена с една трета. Базовият държавен норматив за издръжка на един студент в основното ни направление “Икономика” падна от 963 лв. на 693 лв. Не се оплаквам, само регистрирам факта, че това е санитарният минимум, под който не бива да се пада, ако искаме да имаме висше образование (това е и становището на Съвета на ректорите). Дори в тези условия повишаваме качеството на обучението, увеличаваме международните контакти и престиж на УНСС като част от престижа на България там, където това става по европейски проекти и с европейски пари. Проблемът е, че не достигат средства за наука и от финансова гледна точка сме много назад от западните ни партньори, на които иначе не отстъпваме в научно отношение.

„Фокус”: УНСС запази миналогодишния размер на таксите за кандидатстване и за обучение. Защо?

Стати Статев: Въпросът е много сериозен, защото освен намалената с една трета субсидия за един студент, от 30% до две трети от държавната издръжка може се увеличи семестриалната такса. Елементарната сметка показва, че тя може да скочи от 289 лв. на 462 лв. годишно. Въпросът не е в това дали студентите може да си позволят да заплащат с по около 90 лв. повече на семестър или че на УНСС не му трябват тези пари. А в начина, по който бе направено – без диалог с академичните ръководства и студентите. Това беше опит един проблем между държавата и студентите да бъде превърнат в проблем между ръководството на висшето училище и неговите студенти. Затова предложих на Академичния съвет и той взе решение през новата учебна година да не увеличаваме таксите.

Другото измерение на този проблем е, че следващата стъпка е студентът да плаща толкова, колкото и държавата. А това вече няма да е държавно висше образование, а публично-частно партньорство.

„Фокус”: Какво показват резултатите от предварителните изпити за новата кандидатстудентска кампания?

Стати Статев: Всеки месец в УНСС (от октомври м.г.) се провеждат електронни кандидатстудентски изпити в единствения в страната университетски тестови център с 200 компютъра. През март и април имаше и две предварителни кандидатстудентски изпитни сесии на хартиен носител. Досега са се явили около 10 000 кандидати за около 3 600 места или средно по трима кандидати за едно място. Но предстоят още две електронни изпитни сесии (май и юни), както и редовната през юли. Очаквам в тях да се състезават средно по петима кандидати за място. В най-търсените направления и поднаправления – „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, „Медии и журналистика“, „Икономика с преподаване на английски език“, конкуренцията е още по-голяма.

Тези резултати ме обнадеждават, че дори в условия на финансова, икономическа и демографска криза, при нарастваща конкуренция от страна на чуждестранни университети, УНСС ще запълни, както всяка година, местата за прием.

„Фокус”: Какво е мястото на продължаващото обучение в днешни условия?

Стати Статев: Продължаващото обучение е един от основните приоритети за нашия университет, защото знанията остаряват много по-бързо, отколкото продължителността на активния трудов живот на човека. Имаме главен секретар по продължаващото обучение. Разполагаме с единствения в страната Институт за следдипломна квалификация с повече от 40-годишна история, традиции и опит. Създаден е далеч преди времето, когато в Европа се формулира тази теза. В него се предлагат специализирани курсове и програми с различна продължителност и обхват. Институтът участва в много европейски и национални проекти по продължаващо обучение.

От тази година започваме дистанционно обучение и в София (досега имахме само в нашия Център по дистанционно обучение в Хасково), предназначено за хората, които искат едновременно да учат и да работят, за майки с малки деца, за тези, които живеят извън София, а искат да учат в УНСС. Започваме с 300 студенти. Ако има интерес, от по-следващата учебна година ще увеличим приема.

Добра възможност за продължаващо обучение са и повече от 70-те дистанционни магистърски програми.

„Фокус”: Има ли решение въпросът с контрола и реда в общежитията и от кого зависи решаването на проблемите, трупани с години?

Стати Статев: Не мисля, че проблемите на Студентския град са свързани основно с контрола и реда в общежитията. Разбира се, и там има какво още да се желае и вече предприехме мерки в тази насока. Основният обаче е обкръжаващата среда – в Студентския град има близо 200 питейни заведения и дискотеки, две трети от които са частни. УНСС вече предприе стъпки към промяна на предназначението на малкото заведения, които дава под наем. Но дори всички университети и министерства да закрият дискотеките и питейните си заведения, това ще доведе на първо време до увеличение с 50% на клиентелата на другите заведения, а след време – до откриването на нови.

Въпросите са много и комплексни. Затова тяхното решаване изисква усилията на всички заинтересовани страни – студентските организации, университетските власти, държавните и общинските институции, обществените организации, обществото като цяло. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре, защото в Студентския град живее, учи и се възпитава бъдещият елит на нацията.

„Фокус”: Има ли спад на интереса към някои специалности и евентуално – кои? Към кои се засилва интересът? Кои фактори определят появата или отпадането на специалности? Налице ли е такъв процес конкретно в УНСС?

Стати Статев: Внимателно следим динамиката и потребностите на образователния пазар. Стремежът ни е от една страна, да запазим всички ценни традиции във вече стогодишната история на университета, а от друга – да предлагаме модерно обучение. Например през последните 20 години се засили интересът към специалност „Финанси“, но заедно с това и „Счетоводство“ вече не й отстъпва като престиж. Много търсени от кандидат-студентите са и „Право“, „Медии и журналистика“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“, „Бизнес икономика“.

Пазарът диктува не само появата на нови специалности, но и отпадането на стари. Много търсена беше специалност „Икономика на кооперациите“. В нея освен български се обучаваха и много студенти и докторанти от развиващите се страни, които считаха България за пример в кооперативното движение. След 1989 г. ролята на кооперациите в икономическото развитие на страната намаля и тази специалност бе закрита. На нейно място разкрихме „Икономика на недвижимата собственост“, която бързо се утвърди.

„Фокус”: Известно е, че УНСС отдавна работи по електронизацията на своята учебна, научно-изследователска и административна дейност. Какво предстои в тази област?

Стати Статев: Академичното ръководство обсъди следващите стъпки в електронизацията. Предвиждаме въвеждането на цифрови главни книги и електронни протоколи от семестриалните изпити с цифров подпис. Разработваме сертифицираща система, чрез която всички преподаватели ще правят цифрово подписване на учебните документи. Първият от тях е електронният протокол със семестриални оценки по съответната дисциплина. След като преподавателят с еднократно натискане на определен бутон цифрово подпише изпитните оценки, те ще отиват автоматично в компютърната система „Студент“ и в цифровите главни книги.

УНСС ще бъде първият университет, който ще използва електронния подпис за нуждите на учебния процес и управлението на университета. Ще заработи уникална компютърна система, която ще позволи едновременно опериране с две различни мрежи (Интернет и GSМ).

За първи път у нас УНСС ще известява своите студенти чрез SMS за получените от тях изпитни оценки. (Досега това се правеше само за кандидат-студентите.) Те и сега могат да правят справка за успеха си в университетския уебсайт, но чрез SMS ще получават оценките в реално време.

Разработваме уебсайт на всяка от 32-те катедри като част от университетския уебсайт. Целта е осигуряване на електронна форма на комуникация между студентите от една специалност и катедрата, която я води.

Освен това всеки преподавател ще има свой блог. В него освен стандартната част за мнения и становища, ще бъдат представени научните и приложните публикации и разработки на съответния преподавател, както и учебната му заетост по зали, часове и дисциплини. Целта е да се осигури непрекъсната комуникация между студенти и преподаватели.

„Фокус”: От работата Ви като ректор – имате ли предложения за законодателни промени в сферата на образованието?

Стати Статев: В Съвета на ректорите, на който съм заместник-председател, разработихме предложения за законодателни промени. Ще посоча най-важните от тях. Искаме да се възстанови възможността фирми и институции да си поръчват образователни услуги. Да се актуализира остарялата и неадекватна на съвременните реалности система на финансиране на университетите чрез коефициенти за различните професионални направления. Преди повече от половин век някой е решил, че обучението например на един юрист или политолог струва 1.6 пъти повече от това на един икономист, администратор или управленец, което не е така. Съветът на ректорите настоява също така в рамките на академичната автономия всеки университет сам да определя структурата и формата на своето управление.

2012-05-06 - 13:03

в. Преса, 06.05.2012 г.

Проф. Стати Статев: Може да затворим всички барове

Интервю на Теодора ЙОЛЧЕВА с ректора на УНСС за
дисциплината В Студентския град и модата при избора на икономическа професия

Проф. Статев, през последните месеци УНСС постоянно обект на нападки от страна на едно – „Майки срещу насилието“. Обвиниха ви, че стопанисвате чалготеки, че раздавате карти за алкохол. Вашият университет ли е с най-много нарушения?

Изненадан съм, че медиите обръщат внимание на анонимни, непроверени и недоказани
обвинения. След първата публикация с твърдения на митичното сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град“ направих всичко възможно да открия негова регистрация и адрес. Не намерих нищо. Затова публично ги поканих на среща в УНСС, но досега никой не е дошъл. Моето обяснение е, че това е опит с анонимни лъжи да се очерни университетът, който доказа, че е едно от най-добрите и търсени висши училища.

За компроматна атака ли става въпрос? Кой би имал интерес от нея?

Тиражираните анонимни измислици нямат нищо общо с образованието и науката – основните дейности на УНСС. Освен това тези атаки са недостойни, защото общоприето правило е всяко ново ръководство да получи поне 100 дни толеранс, преди да се дават оценки за дейността му, а при мен те започнаха непосредствено след избора ми за ректор.

Одитът на Сметната палата и проверката на Държавната финансова инспекция за последните 6 години показаха, че нямаме финансови и административни нарушения. След като получихме одитния доклад на образователното министерство, изчистихме и проблемите около обектите, които даваме под наем. Данните ни обаче се разминават – в доклада на МОМН са посочени 20 обекта, а по нашите разчети те са 24.

Колко от тях търгуват с алкохол?

Най-проблемна се оказа дискотека „Ориент 33“. Общо има 10 обекта, които се водят като питейни заведения, но половината от тях не работят.

Ще закриете ли останалите?

След трагичния инцидент с Марио Данчев (студентът от УНСС почина на 29 февруари от удар с нож – б. р.) взехме важни решения. Едното от тях е, че преустановяваме дейността на „Ориент 33“, но в рамките на закона. Вече е изпратено тримесечно предизвестие за прекратяване на договора с наемателя.

Кога ще затвори врати най-известната фолк дискотека в Студентския град?

Това трябва да стане през втората половина на юли. Назначил съм комисия, която да проучи възможностите за алтернативно използване на този обект. Според документите за собственост в началото на 70-те години, когато е построена сградата, тя е била предназначена за дискотека. Ние не сме сменяли предназначението на обекта. Писанията, че ректорът на УНСС разкрива чалготеки, са несериозни.

За какво ще се ползва помещението в бъдеще?

Може да бъде магазин или фитнес зала. Обърнах се с писмо до министър Сергей Игнатов за експертна и финансова помощ. Друга комисия – начело с главния секретар на университета – проверява целесъобразността на използването на всички обекти. Предстои обсъждане на възможностите да преустановим дейността на всички питейни заведения и да търсим варианти за алтернативното им използване.

Какви мерки за безопасност предприехте в общежитията?

Правилата за ред са много добри. Оказа се обаче, че студентите са малко по-толерантни помежду си, отколкото трябва да бъдат. Не подават сигнали за шум, за купони. В общежитията има студентско самоуправление.

Няма как ректорът да контролира какво става в 12 блока, където са настанени 5000 студенти, и още 1500 младежи, които са в блокове на други университети. В разговора ни студентите обещаха да сигнализират, когато възникват дори дребни нарушения на реда. Решихме всяко нарушение да бъде регистрирано писмено. Когато се натрупат два, три, четири сигнала срещу едни и същи студенти, те ще получат предупреждение, а могат да загубят и правото си на настаняване.

Ще въведете ли вечерен час?

Умуваме доколко има смисъл от тази мярка – от 22 до 6 ч. да не могат да влизат гости. Това обаче трябва да стане по предложение на студентите. Няма как университетската администрация да им налага контрол отвън, тя може само да им помогне да си създадат по-добри условия за учене и почивка. Това все пак не е казарма или ученически лагер Говорим за общежития, в които живеят пълнолетни хора в демократична страна.

Как гледате на идеята за нов Студентски град? Реалистична ли ви се струва?

Гледам позитивно на всяка нова и работеща идея. Проблемът е какво ще реши държавата. Защото общежитията са публична държавна собственост и са предоставени на университетите само за ползване. Така че държавата ще реши дали 50-те блока в Студентския град ще останат, или ще се строят нови на друго място. Но където и да е кампусът, в него винаги ще има повече от 20 000 студенти и той ще бъде естествен привлекателен център за всички развлекателни индустрии, включително в най-пошлите им форми. Отиваме в логиката на ценностните системи и обществената търпимост към тези явления.

Предстои ви кандидатстудентска кампания. Какво ново ще се случва от идната учебна
година в УНСС?

От няколко години приемаме студенти по професионални направления, а не по специалности. Защото смятаме, че една е мотивацията човек да си избере специалност, когато още не му се е изветрял парфюмът от абитуриентския бал, и съвсем друга, когато се е обучавал две години в университета и е положил 20 изпита. Създаваме много силен стимул базовото образование да се усвоява по-успешно.

Освен съществуващите досега четири бакалавърски специалности на английски език разкриваме нова такава – „Маркетинг и стратегическо планиране“, а от по-следващата учебна година още две – „Международен туризъм“ и „Интелектуална собственост“. Очакваме засилен интерес и от страна на чуждестранни студенти. Мина времето, когато те можеха да бъдат привлечени едва след като една година преди това са учили български език.

А при специалностите на български език?

В направление „Икономика“ обособяваме ново поднаправление „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Въвеждаме дистанционно обучение в бакалавърска степен в София за специалностите „Счетоводство и контрол“, „Маркетинг“, „Икономика“, „Бизнес администрация“ и „Публична администрация“.

Искаме в бакалавърската степен навсякъде, където е възможно, изпитите да са електронни. Компютърът автоматично ще генерира въпросите. Така ще изчезне и субективният фактор, от който студентите се оплакват понякога: „Преподавателят има отношение към мен.“ Те ще се провеждат в първия и единствен засега в България тестови център, оборудван с 200 компютърни места.

По колко души за място очаквате да се борят това лято?

Досега на предварителните седем електронни и два „хартиени“ изпита са се явили около 10 000 кандидати. Очакваме МОМН да утвърди предложението ни за прием на 3600 студенти. Това означава средно по трима претенденти за едно място, но предстоят още две електронни изпитни сесии – през май и юни, и традиционната през юли. След тяхното приключване може би ще имаме по 4-5 кандидати. Най-голяма е конкуренцията за „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, „Икономика“ с преподаване на английски език, „Медии и журналистика“ – по десетина души за място.

Каква е модата при избора на професия сред младите икономисти? Кои са най-желаните специалности?

Преди време имаше най-сериозен интерес към специалност „Финанси“. Сега кандидат-студентите предпочитат и „Счетоводство“ – искат да се развиват като одитори, като експерти, както и всички специалности, в които обучението е изцяло на английски език. Предстои академичният съвет да обсъди в „Икономика и бизнес“, което обединява 18 специалности, да се създадат три поднаправления – „Обща икономика“, „Икономика и бизнес“ – за отрасловите специалности, и „Инфраструктура и маркетинг“. Но това ще стане от учебната 2013/2014 г.

Все повече и по-възрастни се връщат на училище, за да получат нова специалност. Предвиждате ли да разкриете обучения специално за работещи хора, които искат да повишат квалификацията си?

Днес получените знания на 25-26-годишна възраст вече не са достатъчни, за да бъдеш висококвалифициран специалист през целия си около 40-годишен активен трудов живот. Затова всеки желаещ може да се обучава в университета при утвърден преподавател, да изслуша лекционния му курс, да положи изпит и да получи сертификат. Планираме създаването и на други съвместни магистърски програми с известни чуждестранни университети. Идеята ни е, след като завършат бакалавърска степен, младежите да продължават при нас. Да не бъдем инкубатор за чуждите университети, а да задържим студентите у нас.

***

Проф. Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас.
Възпитаник е на английската гимназия в града, както и НПМГ в София.

Завършва политическа икономия в УНСС, както и математика в СУ. Има специализации в Москва и в Бостън. Член е на управителния съвет на БНБ. Два мандата е зам.-ректор на икономическия университет. Оглавява висшето училище на 19 декември 2011 г. Веднага след това е избран и за зам.-председател на съвета на ректорите.

2012-04-24 - 13:42

в. Труд, 24.04.2012 г.

С тези пари можем само да сме даскали

С ректора на УНСС проф., дин Стати Статев разговаря Анета Петкова

– Проф. Статев, няколко пъти от университета дадохте сигнал, че скандалите около Студентския град, Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и студентите всъщност са атака срещу вас. Ако това е така, чии интереси сте настъпили?

– От 1976 г., откакто съм негов студент, и от 1980 г., откакто съм преподавател, УНСС е кауза за мен. Никога няма да допусна компромиси с неговото добро име и доказан авторитет през годините. Създаваме национален елит и ще продължим да го правим. Но в случая не става въпрос за моята личност, а за институцията ректор на УНСС. За съжаление клеветите, манипулациите, агресията станаха всекидневие. Но когато се обругават университети, това вече е посегателство срещу образованието, което е изконна ценност на българина. Разбираемо е УНСС да бъде мишена, защото е предпочитана образователна институция (дори и в условията на нарастваща конкуренция от страна на университетите в ЕС), достойна част от лицето на българското висше образование, с авторитет сред чуждестранните академични партньори.

Но всяка атака срещу нашия университет е удар в много посоки, най-лошата от които е нарастване на нихилизма към българското висше образование.

Вероятно мнозина си казват: “Щом в УНСС е така, представете си какво е в другите университети.” Да не говорим за дълбоките промени, които могат да настъпят в мислите, отношението и мотивацията на младите хора да продължават да учат и работят в България.

– Какво стана с търга за дискотека “Ориент 33”? Колко печели УНСС от наемите на търговски обекти, защо те фигурират изобщо при вас?

– “Ориент 33” работи като дискотека още от седемдесетте години на миналия век, а през 1997 г. като публична държавна собственост е прехвърлена за стопанисване от УНСС заедно с още търговски обекти. Тоест повече от четиридесет години тя функционира като дискотека. Договорът за наем е изтекъл отдавна, няколко пъти е обявяван търг, но винаги поради съдебни жалби старият наемател остава. Поредният нов търг беше в началото на тази година – далеч преди трагичния инцидент. Университетът реши да прекрати договор с наемателя, на когото е дадено тримесечно предизвестие, което вече тече. Назначил съм комисия, която да направи алтернативни предложения за използване на този обект – магазин, фитнес и т. н.

– Нормално ли е да се разпространяват карти за намаления на различни продукти, включително и алкохол, в дискотеките, и то от Студентския съвет?

-Студентският съвет е орган за самоуправление на студентите и академичното ръководство не се меси в неговата работа. Студентите понякога се обръщат за съвети към нас за различни инициативи, но по този въпрос не са ни информирали. След реакцията на медиите разбрах, че това не е идея на Студентския съвет на УНСС, а на Националното представителство на студентските съвети.

Студентите са пълнолетни хора и сами решават какви карти да ползват и къде. Макар да смятам, че повече им приляга да пазаруват с отстъпка например в книжарници.

– Какво ви пречи да наложите ред в общежитията, за които отговаряте? Промени ли се нещо след убийството на вашия студент по отношение на сигурността и реда в общежитията, или всичко остана празни приказки?

– Многото проверки показаха, че ред в общежитията има. Но пак повтарям – става въпрос за пълнолетни хора в демократична страна. Това не е ученически лагер или казарма. Имаме добър правилник за вътрешния ред, 24-часова охрана, контролно-пропускателен режим, записващи камери.

Студентските общежития са пример за студентско самоуправление. УНСС има 12 блока, в които са настанени над 5000 студенти, а 1500 са в блокове на други висши училища. Във всяко общежитие има етажен отговорник, всеки вход има домсъвет от студенти и те сами се контролират. Признават, че понякога са доста толерантни и не регистрират всеки опит за нарушаване на правилника. Затова решихме всяко нарушение да се регистрира писмено, при повторно – да се налагат предвидените в правилника наказания, включително и отнемане на правото да се ползва общежитие.

– Сдружението на майките все по-често започна да ви иска оставката. Успяхте ли да се срещнете с тях, за да разберете от първа ръка мотивите им?

– Неприемливо е един ректор да бъде обругаван публично въз основа на твърдения, тиражирани от “майки срещу насилието”, които никой не е виждал и чувал. Защото в УНСС има 20 хиляди студенти, преподаватели и служители, а заедно с възпитаниците му – десетки хиляди, и всяка обида срещу вуза е обида срещу всеки от тях, тревога за техните родители, деца, приятели. При мен досега не е идвала нито една майка от това сдружение. Ако имаше регистрирано такова сдружение, щях да им отправя покана за среща, но няма. Затова използвам вашия вестник да ги поканя, за да обсъдим заедно наболелите проблеми на техните деца – място има достатъчно, аулата събира 500 души. Ако обаче не дойдат, ви моля да не се занимавате повече с недостойни анонимни писания.

– Смятате ли, че регулацията на работното време на заведенията в Студентския град ще поизчисти образа на кампус?

– Около две трети от заведенията и почти половината от жилищните блокове в него са частни и той отдавна не е това, което беше. За съжаление Студентският град е само едно от доказателствата, че животът ни е пълен с тъжни разлики между име и съдържание. Анализите и констатациите вече не вършат работа – важното е по-бързо да разберем, че днес той не е студентски кампус, а гротескна комбинация от общежития, частни жилищни кооперации и присламчили се към тях лъскави заведения. Тази среда несъмнено действа объркващо на младите хора, в нея те неусетно губят част от своя шанс да се изградят като очакваната бъдеща национална интелигенция.

– ГЕРБ дойде с идеята да направи просветата приоритет, а първите пари, които отряза, бяха за висшето образование. Смятате ли, че сегашният бюджет на университетите е достатъчен, за да има академично образование?

– През последните две години държавната субсидия бе намалена с около една трета. Базовата годишна държавна издръжка за един студент (която е най-ниска за двете наши основни професионални направления – “Икономика” и “Администрация и управление”) бе намалена от 963 лв. на 693 лв. По този повод Съветът на ректорите излезе със становище, че е достигнат санитарният минимум, т. е. с тези пари може само да се “даскалува”. В условията на криза държавата следва да даде свобода на университетите да си осигуряват собствени приходи. Но въпросът за финансирането на висшите училища се нуждае от самостоятелен задълбочен коментар.

– Липсата на ясна перспектива от страна на държавата към висшето образование реално до какво доведе?

– Перспективата, която държавата трябва да осигури, е национална стратегия за висшето образование, отразяваща обществения консенсус за развитието на тази сфера, и съвременна законова рамка за практическото й реализиране, което липсва вече четвърт век. Много приказки се изприказваха по тази тема, много проекти се сътвориха, но резултатът е далеч от желаното и бедите вече са налице. Създават се условия за ерозия на позициите на българските висши училища спрямо техните академични събратя от ЕС. През последните години конкуренцията във висшето образование напусна българските граници и днес се състезаваме с над 1500 университета в другите европейски страни. Борбата за висока конкурентоспособност не е самотно занимание на всеки български университет и на неговия ректор – нейният успех изисква държавна стратегия, грижа и подкрепа.

* * *

Визитка:

Роден на 19 юни 1955 г. в Бургас.

Завършил е Английската гимназия в Бургас и Националната математическа в София. Има диплома от УНСС и СУ.

От 2004 г. е професор по икономика. Фулбрайтов стипендиант, специализирал е в Бостън и Москва. Консултант на Световната банка. Членува в Нюйоркската академия на науките и в БАН. Има научни трудове на 7 езика.

Член е на УС на БНБ

Зам.-председател на Съвета на ректорите.

2012-04-18 - 14:23

ТВ 7 Добро утро, България, 18.04.2012 г.

„Гореща точка“ – раздавани ли
са намаления за алкохол на студенти от УНСС

Водещ: Добро утро. Извинявам се предварително, че сега ще ви занимаваме с тази тема, но няма как. Един вестник, парцал, жълт вестник, това е парцал, не е вестник, създаден от тартора на „Октопода” и купувачите на бившата ВАЦ-ова вестникарска група в България, днес подема мощна кампания срещу ректора на УНСС- проф. Стати Статев и срещу Студентския съвет, ще разберете за какво става дума. Вината на ректора обаче, според мен, е най-вече в това, че позволява на студентите от УНСС да водят академичен живот. И си позволяват, представете си, да канят обществени личности на публични лекции в най-голямата зала на университета. Обикновено, казвам това, защото аз съм участвал в такава лекция, тези лекции преминават през огромен интерес. На тях идват стотици студенти, става един истински академичен дебат. Сега проф. Статев и студентите от УНСС ще трябва да си платят цената на това свободомислие – в държавата да организират публични лекции. Те бяха обвинени, в същия този вестник днес и вчера в няколко издания, от някаква организация, назована „Майки срещу насилието”, от която няма нито едно име, затова че раздавали на студентите карти с намаление за алкохол. Разбира се, че истината не е такава. Сега на пряката ни линия е Марина Малашева от УНСС. До нея трябва да е Калоян Димитров от студентския съвет на УНСС. Марина, каква е истината за този, в кавички, „скандален случай”, който днес тиражира „България днес”?

Репортер: Добро утро. Каква е истината, сега ще разберем от председателя на Студентския съвет към УНСС – Калоян Димитров. Защо са били раздавани тези карти? Кога се е случвало това? И тези обвинения,по някакъв начин, безпочвени ли ви се струват?

Калоян Димитров: Истината за самата ситуация е, че вече 2-ри ден се налага да играем ролята на оправдаващия се виновник, абсолютно неоснователно и незаслужено, бих казал. Действително подобни карти са били раздавани в началото на учебната година. Говорим за кратка кампания, няколко седмици – октомври-ноември месец, като част от националната кампания, която нашето национално представителство на студентските съвети, чиито член е Студентския съвет на УНСС, пое на национално ниво. Става въпрос за абсолютно безплатна карта, даваща преференции на студентите в редица търговски обекти както в „Студентски град”-София, така и в страната.

Репортер: Не става въпрос само за отстъпки при покупка на алкохол или посещение на нощни заведения? Да уточним това.

Калоян Димитров: Ни най-малко. Аз самият, дори, имам такава карта. Аз не слушам чалга и не ходя по заведенията в „Студентски град”, но си използвам картовия продукт за намаление във фитнес-зала, заведение за хранене. Също така има опции за преференциални цени в магазини. И още по-доброто тази карта е, че тя ползва отстъпка в цялата страна. По-притеснителното, за нас, е че се налага да се оправдаваме от анонимни сигнали, спуснати от едно сдружение…

Репортер: Вие опитахте се да откриете това сдружение? Вчера рових усилено в интернет, за да намеря информация за тях, но те са неоткриваеми. Сякаш това е някакво мистично, анонимно сдружение.

Калоян Димитров: Ние по същия начин се опитвахме да намерим контакт, неуспешно както вас. Даже използваме вече медиите, публично да ги поканим на една среща. Защото забелязваме едно тенденциозно отношение към университета, в частност и към студентския съвет, абсолютно незаслужено. И на базата на компрометиращи и манипулативни факти се опитва да се омаскари нашия университет.

Репортер: Смятате ли, че някой умишлено води атака срещу УНСС? И защо?

Калоян Димитров: Не бих искал да го твърдя, нямаме основание да го кажем, но все пак много странни неща се случват. При положение, че подобни карти се раздават в повече от половината университети в тази държава и техните студенти се възползват от тези преференции, в които ние не виждаме нищо лошо, единствено УНСС се сочи с пръст като главния виновник на случващото се.

Водещ: Марина?

Репортер: Да, Ники.

Водещ: Не знам дали ме чуват колегите около теб…

Репортер: Чуват те, да.

Водещ: Дали намира все пак, някаква връзка между това, че студентите в УНСС водят наистина академичен живот. Имат свободомислието да организират публични лекции, на които идват стотици хора, а те са абсолютно открити, аз съм участвал на такава лекция. Защото атаката е по линията на проф. Стати Статев и тях. А точно след смяната на ректорите в УНСС, като че ли академичния живот стигна едно друго ниво. Там наистина се случват интересни неща, важни за обществото. Изведнъж сега тази атака и то в определени издания срещу тях.

Калоян Димитров: Много ми се иска да не е атака, целенасочена. Но по всичко личи, дори от информацията, която се пуска под формата на отворени писма, се борави с конкретни факти, вътре, за университета, които будят сериозно притеснение у нас. Защото в действителност ректора е новоизбран и може би, това е част от някаква целенасочена атака спрямо университета ни, но ние няма да позволим подобно тенденциозно отношение.

Репортер: Сдружението носи името „Майки срещу насилието в „Студентски град””. Смятате ли, че зад него стоят наистина майки?

Калоян Димитров: Не мога да преценя. Ще се радвам, ако наистина стоят майки. Но самият факт, че към момента те не показват своето лице, дават единствено анонимни сигнали, буди.. Странно поведение, което по всички личи, че това няма да има реален облик.

Репортер: Сега се обръщам и към председателя на Студентския съвет на Техническия университет – Емил Красенов. Добро утро и на теб. Калоян, преди малко, спомена че такива карти са раздавани не само в УНСС. В Техническия университет били ли са раздавани подобни карти за намаления?

Емил Красенов: Значи, в Техническия университет в София, както и Калоян спомена, в над 20 ВУЗ-а в страната се радват тези карти. Аз за пореден път казвам и пред всички заявявам, подкрепям и Калоян, аз не съм против тези карти, нещо което носи отстъпка на студентите и намаление в тези времена, в които живеем, ние сме студенти, трябва да се възползваме от всяко едно нещо. Много от хората не разбират, че това са карти, подобни на много други. Много такива карти, с подобни практики, има из страната, ако се разгледаме. И това, че носи отстъпка, преференция, отстъпка на студента, не виждам защо трябва да се възпираме да го ползваме.

Репортер: Къде могат да се ползват преференции?

Емил Красенов: От въпросните карти, /…/ продукта ли?

Репортер: Точно така.

Емил Красенов: В „Студентски град” на много места, говоря конкретно, за които има сключени партньорски отношения. Това са от спортни площадки, спортни терени, които могат да се ползват, салони за красота, фитнес салони, пицарии, 2-3 пицарии в „Студентски град”. Кафета, на които може да се каже, че студентите се срещат и най-малкото обсъждат и деня как е минал, и разпускат през деня. И още спортни площадки, които това се цели за момента да се ползват, повече да се наблегне на спорта.

Репортер: Когато обаче, има отстъпки, хората предпочитат да се възползват от тях. Не смятате ли, че една такава карта, която дава право на студентите да ползват отстъпка при покупката на алкохол, ще стимулира още повече употребата му?

Емил Красенов: Аз не бих казал, че едно потенциално намаление, преференциална цена, амбицира повече студенти за нощен живот. Все пак ние сме пълнолетни граждани. Всеки сам преценява по какъв начин да прекарва свободното си време, извън академична дейност. Може би, това че има повече заведения в „Студентски град” е някакъв вид подтик за това студентите да ги посещават. Но това не е с наша санкция, не е благодарение на нас.

Репортер: Не смятате, че това ще ги поощри по някакъв начин?

Емил Красенов: Ни най-малко.

Водещ: Марина, последен въпрос, извинявай. Има ли някаква облага за студентите, че раздават такива карти, от собствениците на заведения в „Студентски град”? Щото и това се намеква днес във въпросния вестник. Облаги за вас, че ви отчисляват на вас някакви проценти, дискотеките, Калояне.

Калоян Димитров: Абсолютно спекулативно. Този картов продукт е абсолютно безплатен. И държа да кажа, че много такива карти се разпространяват от самите собственици на търговски обекти. Такива карти са били раздавани не от нас, от други хора, от много такива. Основанието за нас, че този картов продукт ще има повече успех на национално ниво, беше подкрепата и съдействието на националното представителство на студентски съвети, чиито член сме ние.

Репортер: Благодаря много и на двама ви.

Водещ: Благодаря ти, Марина.

2012-03-26 - 14:38

БНТ Денят започва – Сутрешен блок, 26.03.2012г.

Защо УНСС ще отдаде
университетски имот под наем

проф. Стати Статев – ректор на УНСС;
Александър Ненков – заместник-председател на Комисията по регионално развитие в Народното събрание; секретар на ПП ГЕРБ

Водещ: Сега сменяме темата и ще търсим отговор на въпроса – ще се промени ли въобще, нещо в „Студентски град”, след убийството на 19-годишния Марио Данчев. Той беше убит в началото на този месец. Добро утро казвам на Александър Ненков – заместник-председател на Комисията по регионално развитие в Народното събрание; секретар на ПП ГЕРБ. Здравейте.

Александър Ненков: Добро утро.

Водещ: Оставам с усещането, че в „Студентски град”, май”, нищо няма да се промени, след убийството на това младо момче. Казвам това, защото ето вчера имаше нов инцидент в „Студентски град” – младеж наръга друг, с нож, в спор за момиче. Слава Богу, този път жертви няма. Но бъркам ли, господин Ненков, като казвам, че нищо няма да се промени или греша?

Александър Ненков: Да, получава се един парадокс. От една страна, всички искаме да има контрол, всички искаме да има дисциплина в „Студентски град”, да си върнем т. нар. „кампос”. От друга страна, нито университетите, нито самите студенти, очевидно, искат да има такава сериозна промяна.

Водещ: Как си го обяснявате това противоречие – всички искаме, но когато стане въпрос за конкретните действия никой, май, не иска да бъдат предприети такива.

Александър Ненков: По принцип основният проблем е нарастващото насилие между младите хора и, може би, липсата на възпитание. Тъй като, какъвто и режим да се наложи в „Студентски град”, такива събития, сигурно, и занапред ще има. Но моето мнение е, че все пак и държавата, и в частност университетите, наистина, сериозно трябва да погледнат на този проблем. И наистина това, което зависи от институциите да бъде направено. Според мен, могат да се предприемат съответните мерки, въпреки, пак
казвам, това едва ли ще промени до кой знае каква промяна.

Водещ: Сега, миналата седмица стана ясно, че в „Студентски град” има 51 общежития и 191 нощни заведения. Т.е. съотношението е почти 1 към 4. Възможно ли е това съотношение да се промени и това ключ ли е към решаването, на част, от проблемите в „Студентски град”?

Александър Ненков: Да, както знаете половината от заведенията на район „Студентски” са на ВУЗ-овете и те ги отдават под наем. И аз лично смятам, че ако се намали броя на заведенията, ще се намали и криминалогенната атмосфера в самия район.

Водещ: Тук обаче, ректорите репликират и казват – с тези пари от наемите на дискотеки и ресторанти, ние си плащаме ремонтите на общежитие. Тези пари отиват за нещо полезно.

Александър Ненков: Аз веднага мога да дам обратния аргумент – тъй като по закон тези общежития, тези площи са отдадени на университетите във връзка с тяхната автономия, именно, да осъществяват своята академична дейност. И тези помещения са назначени единствено и само за това. Ректорите, аз не смятам, че те не са рентиери, а те трябва да се грижат за това как студентите да придобият по-добри знания.

Водещ: Господин Ненков, нека веднага включим в разговора нашия репортер Надя Томова. Неин събеседник е ректорът на УНСС- проф. Стати Статев. Добро утро, Наде, здравейте и на вас. Очаквам директно включване в разговора.

Репортер: Добро утро. Намираме се в двора на УНСС. Сега ще си говорим с проф. Стати Статев. Веднага влизаме във вашия разговор. И първото, което искам да ви попитам е следното – преди ден-два стана ясно, че отдавате на търг ваше помещение – стол №33, на заведение, по-скоро дискотека, как да кажа, със следната дейност – удовлетворяване на социален контакт в извън учебно време. Това ли трябва да се случва в стол №33 към вашия университет – дискотека?

Стати Статев: Преди доста време – 15 години, 1997 година, когато държавата решава да децентрализира общежитията, на УНСС се разпределя 12 блока с принадлежащи 12 обекта за отдаване под наем. Единият от тях е, за който става въпрос. И това е известният стол №33 или известната още – дискотека 33.

Репортер: Т.е. в момента там има дискотека? А защо тогава на 14 март 2012 година излиза заповед, с която да се започне обявяване на търг за отдаването на това помещение с цел – дискотека?

Стати Статев: Това място винаги е било дискотека и ресторант, от момента на неговото построяване. Искам да отбележа, че университетите, в частност УНСС, ние никога не сме променяли предназначение на обект. Това е публична държавна собственост. И така, както преди 15 години университета е получил тези обекти, така и той ги отдава под наем. Разбира се, предвид обстановката, аз искам да кажа, че днес ще свикам извънредно заседание, може би, след около 2-3 часа, на Ректорския съвет, на което ще предложа да бъде взето решение да бъде прекратен този търг. И в духа на това, което ние водим в последните разговори, от последния трагичен инцидент, който се получи, ще се обърнем официално към Министерството на образованието, младежта и науката с молба да бъде сменено предназначението на този обект.

Репортер: Защо не го направихте по-рано това, проф. Статев? След като имаше инцидент на 29 февруари, говорихме си, и с вас няколко пъти, включително преди няколко дни в нашето студио за това, че тези обекти не е добре да се ползват за дискотеки. Обекти, които са собственост на вашия университет. Защо не направихте това предложение по-рано, а днес, когато последните 2-3 дни се писа в медиите, говори се за това, че ето – сега, тук отново отваря дискотека.

Стати Статев: Много разговори бяха водени. Последният от тях беше в четвъртък в комисията на Народното събрание. И ние все още чакаме да се вземе някакво комплексно решение по въпроса. И затова не сме излезли с частно предложение. Защото, както знаете, имаше дума общежитията да минат отново към държавата, в лицето на нашия първостепенен разпоредител. След това като че ли нещо стана с това предложение. Има и редица други предложения за кардинално решение.

Репортер: Какви са вашите кардинални решения, вашите кардинални предложения?

Стати Статев: Лично аз, очаквам колегите от академичната общност и всички заинтересовани страним, да последват примера на това, което ние ще направим днес. За да може отнякъде да започнем да търсим решение на проблема, както каза и господин Ненков.

Репортер: Както каза и Жени преди малко, 191 заведения за 50 общежития. Каква част от тези заведения са на УНСС?

Стати Статев: Ние имаме, и тази информация беше подадена към комисията в Народното събрание, която беше поискана, освен тази дискотека, още 3 малки заведения, които се водят питейни. Но те работят до 22.00-23.00 часа. Става въпрос за един интернет клуб, едно кафе и един ресторант.

Водещ: Така, останете на линия. Господин Ненков, коментар на това, което току-що проф. Статев каза. Да адмирираме ли неговия отказ от отдаване под наем на поредната дискотека в „Студентски град”?

Александър Ненков: Разбира се, че трябва да адмирираме един такъв опит. Но аз смятам, че не трябва да се стига винаги до такива решения, след като се случи поредния инцидент или след проведеното журналистическо разследване във връзка с отдаването на поредната дискотека под наем. Но тук се получава още един парадокс – вместо академичната общност да иска да бъде да се върне и да се промени този кампос на студентите, ние винаги какво правим? Ние по-скоро се борим като с вятърни мелници, защото чак когато стане такъв проблем, чак сега УНСС излиза с такова решение. Аз смятам, че всички университети трябва наистина, час по-скоро да вземат едно такова кардинално решение.

Водещ: Добре. Отново се връщаме към Надя Томова и ректора на УНСС, за отговори от вас. Наде?

Репортер: Чухте какво каза господин Ненков.

Стати Статев: Аз напълно споделям казаното от господин Александър Ненков. И искам да кажа, че не бива да се съди това, че УНСС отдава дискотека. Това е един процес, който тече вече 15 години в университета, а може би и години преди това.

Репортер: Добре, проф. Статев, защо…

Стати Статев: Защото фактически, изтекъл е предния договор и автоматично, по Закона за обществените поръчки, трябва да бъде обявен нов договор, защото иначе ще бъдем упрекнати, че не използваме ефективно предоставената ни държавна собственост.

Репортер: Добре, обаче, вие казвате – 15 години… Защо по-рано не казахте, не взехте такова решение, не се събра Ректорския съвет, за да промените дейността, за да предложите на министерството да промени тези обекти? Каква част от доходите от тези обекти влиза във вашите общежития? За какво могат тези пари? Толкова ли са ценни и важни парите от дискотеката?

Стати Статев: Не бих казал. Това са, разбира се, пари, но те не са определящи. Общо от всичките 12 обекта, които има под наем, УНСС формира някъде 20% от бюджета, който е 1.5 млн. И те носят още около 300 хиляди лв., които служат за ремонт и поддръжка на общежитията. Така че, ако ние затваряме обекти и им сменяме предназначението… Разбира се, не ние, а държавата им смени предназначението…

Репортер: По ваше предложение.

Стати Статев: По наше предложение, ще трябва, вероятно, да се направи преоценка на бюджета и да се прецени откъде ще дойдат средства за поддръжка на общежитията.

Репортер: Аз обаче, искам да ви върна и към един друг въпрос… Само секунда, това което и Жени каза и малко по-рано, вчера пореден инцидент в „Студентски град” в общежитие. Заработи ли това ваше предложение? Стана ли охраната по-силна, по-стегната, при положение, че ето виждаме, пореден инцидент. Аз доколкото разбрах, лицата, които са засегнати, са познати на полицията. Т.е. криминални субекти влизат в университетските общежития.

Стати Статев: Искам да подчертая, че вчерашния инцидент, слава Богу, не е с наши студенти и не е в наш блок. Но така или иначе, ние виждаме, че както и да го наричаме, насилието в „Студентски град” продължава. Що се отнася ди нас, ние си извадихме нашите поуки и доколкото може, много активно с помощта на студентите, искам да обърна внимание, че без диалога със студентската страна, няма как да бъдат правени промени. Защото това е държавна собственост, която е предназначена за тях.

Водещ: Благодаря ти, Наде, и на ректора на УНСС. Връщаме се за финални думи от господин Ненков. Изводите, според вас, какви са? Какво наистина може да се промени, реално да се промени в „Студентски град”?

Александър Ненков: За да се случи една по-кардинална промяна, трябва най-вече студентите, аз навсякъде го казвам, да бъдат инициатори на такива промени. Ако те искат да живеят, извинявам се, в кочината, която е в момента, горе, да, с удоволствие, нека да продължават по този начин. Но ако искат наистина, да живеят в една по-нормална среда, нека те да са инициаторите на кардиналните промени. Аз мисля, че тогава нито университетите, нито държавата ще застанат срещу тях.

Водещ: Добре, благодаря ви много. Александър Ненков – заместник-председател на Комисията по регионално развитие в Народното събрание.

2012-03-21 - 14:44

БНТ Денят започва – Сутрешен блок, 21.03.2012 г.

Ще остане ли въпросът със статута
на студентски град да виси във въздуха

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС,
проф. Марин Христов, ректор на Техническия университет,
Румен Захариев, Съюз на младите и студентите
и Кирил Апостолов, студент в Химико-технологичния университет

Водещ: Ще поговорим за съдбата на Студентски град, както и за последния доклад на Световната банка, който ни препоръчва да сливаме университети. Добро сега казвам на проф. Стати Статев, който е ректор на УНСС, на проф. Марин Христов, който е ректор на Техническия университет, и на двама студенти – това са Румен Захариев, Съюз на младите и студентите, и Кирил Апостолов, който е студент в Химико-технологичния университет. Добро утро и на четирима ви. Радвам се да ви видя. Със Студентски град да почнем, защото лично аз не обичам да оставяме тема, по която сме говорили, така да виси в нищото. Студентски град е илюзия, каза вчера образователният министър Сергей Игнатов. Така ли е, Румене, илюзия ли е Студентски град?

Румен Захариев: Не мисля, че му прилича на министъра да говори такива неща, след като това е министър на образованието и би трябвало да се грижи за образователния характер на Студентски град. Значи ако аз ставам министър и казвам, че това е илюзия, значи това е все едно да се отказвам да защитавам служебните си задължения, това, което трябва да правя по призвание.

Водещ: Той казва така: реституцията там е толкова сериозна, че абсолютно са се смесили частните сгради със студентските общежития, заведенията. Това му дава основание да каже, че Студентски град е илюзия.

Румен Захариев: Нека кажем истината. За да стане Студентски град така, в момента доста политици получават доста пари. Доста политици на управляващи позиции.

Водещ: И в момента?

Румен Захариев: Да и в момента, и в близкото минало. Просто има интереси икономически и заради няколко кръчми най-вече, дори министърът е склонен да се откаже от поетите си решения, това е абсурдно. Ние така ли ще преодоляваме кризата, така ли ще гоним ЕС? Ще го хванем точно никога с такова поведение.

Водещ: Кириле, илюзия ли е Студентски град?

Кирил Апостолов: Много сложен въпрос. Не знам. След като така е коментирал, аз не зная какво мога да кажа. Но ако погледнем реално на нещата, да, има много проблеми, да, реституциите са много, да, много помещения са отдадени под наем, прекалено много. Под наем за питейни заведения. Да, факт е, че има само една библиотека в Студентски град. Има още много неща, които се говорят последните четири седмици. Това е една тема, която не знам дали друга тема се задържа в ефир толкова дълго време.

Водещ: Пак казвам, не искам да оставяме темата с отворен финал.

Кирил Апостолов: Да, но ние по принцип от Националното представителство на студентските съвети сме против централизирането на управлението на студентските общежития.

Водещ: Всъщност той министърът се отказа, каза, че няма да минават под неговата шапка.

Кирил Апостолов: И ние се допитахме до колегите, когато той го предложи, и всъщност стигнахме дотам, че това не е решение на въпроса и може би моето мнение се доближава до мнението на министъра, но не го подкрепям напълно.

Водещ: Господа ректори, добро утро и на вас. Проф. Статев, какво задължително вие искате да се промени в Студентски град след убийството на това младо момче Марио.

Стати Статев: На мен много ми харесва начина, по който поставяте въпроса, защото всеки път когато има трагичен инцидент, се възбужда разговор и от него няма никакъв резултат.

Водещ: Така. Много бих искала да има някакъв резултат от нашето говорене, включително от това тук.

Стати Статев: Каква е нашата позиция? Като казвам нашата позиция, имам предвид позицията засега на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България, а на 5 април предполагам, че тя ще стане и позиция на целия Съвет на ректорите, където са всички 52-ма ректори. Ние считаме, че е необходимо кардинално решение. Прави са всички, които казват и повтарят рефрена или че Студентски град е станал Лас Вегас, или че такъв няма. И двете неща са верни, но тръгнахме в грешна посока. Вдигна се шум, че ако централизираме общежитията, ние ще решим проблема. Няма да го решим.

Водещ: Какво ще реши проблемите?

Стати Статев: Това е една структурна промяна. Значи, ние имаме много категорична позиция, че преди въобще да говорим за централизация или децентрализация на студентските общежития, които са 50 блока, наред с другите 33 жилищни сгради на тази територия, първо трябва да се обособи Студентски град като самостоятелна териториална единици, район с кмет. Второ, РПУ да има, което да отговаря само за него. Аз го казвам много простичко – Студентски град трябва да има кмет и шериф. След това трябва да се изработи специален статут за този Студентски град. Заедно и в диалог с нашите млади колеги. Вдигна се много шум около драконовски мерки в Студентски град, вечерен час и т.н. Нищо подобно, просто коментирахме с колегите студенти, специално ние в нашия университет с нашия студентски съвет, няма ли да бъде по-добре примерно между 23 вечерта и 6 часа сутринта в блока да влизат и да излизат само живущите, т.е. да е затворен за гости.

Водещ: Ще има ли такъв вечерен час в крайна сметка?

Стати Статев: Не, не сме го решили. Това можем да го решим само ако колегите студенти преценят, че това е по-добре за тях, както и редица други мерки. Но пак се връщам на големия проблем – докато Студентски град не се обособи в този му формат като самостоятелен район с кмет, със самостоятелно звено за сигурност РПУ и не се приеме от изпълнителната власт специален правилник за вътрешния ред, за работа на дискотеки, ами нека да има дискотеки, ама да работят примерно до 11 часа, както е режимът. Нека да има заведения, но да работят и те до 10, магазините за алкохол да работят до 8. Т.е. да има някакъв режим на вътрешен ред, на който ние по-нататък да продължим. Защото, повярвайте, каквито и чудеса да направят ректорите със студентите съвместно, понеже ние работим съвместно вътре в блоковите, докато, излизайки от блоковете, той влиза в дискотеката, няма да решим въпроса. Днес следобед отиваме с колегата Христов в парламентарната комисия по образование със списъци какви са ни обектите. Има сега инициатива дайте да затворим питейните заведения, които са към университетите. Добре, ще ги затворим. Към нашия университет има една дискотека, има и един кафе клуб. Ще ги затворим, но какво ще направим, като ги затворим? Просто студентите ще прекрачат улицата и ще отидат в другата дискотека. Просто ще им увеличим клиентелата. Ние можем да ги затворим, но нека държавата ни възстанови, защото тя държавата ни ги е дала тези заведения да ги отдаваме под наем.

Водещ: Какво искате да ви възстанови държавата?

Стати Статев: За да можем с тези пари, които получаваме, да поддържаме блоковете. Ако ни увеличат бюджета с пропуснатия наем, който ще имаме от тези обекти, ние ще ги затворим. Ние не искаме да бъдем ресторантьори.

Водещ: А защо трябва да имате, тъкмо това щях да ви попитам, кръчми и ресторанти, насадете едно поле с цветя и от него печелете, или със зелки, или с домати. Това също носи печалба.

Стати Статев: Това време отдавна мина.

Водещ: Мина ли?

Стати Статев: И ректорите сме категорични, че ние не трябва да имаме, първо, да бъдем наемодатели и второ, да бъдем хотелиери и ресторантьори. Това беше рефрена още на първата среща с министъра, в деня след трагичния инцидент, когато се събрахме в два часа.

Водещ: Студентите ми се смеят.

Стати Статев: Работата на университетите е да правят наука и да преподават наука, а не да бъдат рентиери на държавата.

Водещ: Тук съм съгласна. Проф. Христов ще ви подкрепи, или пък ще има различно мнение от вашето.

Марин Христов: Да, да, аз ще подкрепя това мнение. Общо смятам, че трябва две неща да се направят. Първо, подходяща на сега наречената така териториална единица Студентски град. В момента това е далеч от Студентски град, но трябва да стане Студентски град.

Водещ: Как, как да стане?

Марин Христов: Първо, организация на това, което беше казано, на общия живот там. Всички заведения, така, така, да имат статут. И второ, тука имам малко…

Водещ: Прощавайте, как така заведението може да има статут?

Марин Христов: Ами щом е статут, това, което беше казано, работно време – не отваря в 1 часа дискотеката до 6, а отваря в някакво време 10-11 примерно до 1-2 часа.

Водещ: Е, това да не са детски дискотеки за осмокласници, там хората са големи, които живеят.

Марин Христов: Хората са големи, но ако погледнем студентските кампоси в цял свят, те са нещо съвсем различно. В тях няма такива дискотеки, където излезеш от вратата на общежитието и на 20 метра влизаш в дискотеки.

Водещ: Но ето проф. Статев казва нещо друго. От това университетите ще загубят пари, които са им необходими.

Марин Христов: Вижте, основната част от парите, които университетите имат от отдаване на обекти под наем. Това не са обекти, които са да кажем дискотеки, това не са обекти кръчми. Това са изключения дискотека или нещо друго. Основната част от отдадените под наем обекти. Да кажем перални и някакви други там кафенета или нещо друго, които могат да работят до някакво нормално време, както аз го разбирам, нормално време – един-два часа. И второто нещо, това е организацията вътре в общежитията, която не може да бъде наложена отвън, само от административните или от ръководствата на университетите. Там активно трябва да участват живущите вътре, които да съдействат и да си направят живота по-спокоен.

Водещ: Тук спор няма.

Стати Статев: Може ли една реплика само, за да уточним нещата. Университетите не правят дискотеки. 1997 г., когато общежитията бяха децентрализирани и разпределени по вузовете, всеки един обект си дойде с предназначение. И който университет получи дискотека, магазин, пералня, той си го получи с предназначение от държавата. Това е публично-държавна собственост.

Водещ: Вие сте имали късмет да получите дискотека, проф. Статев.

Стати Статев: Да, ние сме имали късмет да получим т.нар. „Стол 33”, дискотета 33.

Водещ: Румене.

Румен Захариев: Искам да ви кажа нещо. Тъй като аз все пак уча и бизнес администрация, което е управление на фирми, и публична администрация, което е управление на публичната инфраструктура. Ще ви кажа, че има едно такова нещо, всеки бюрократ държи на собствената си полезност. Ако имаме 10 бюрократи, всеки бюрократ ще държи на собствената си полезност и ще държи той да контролира, той да управлява, той да се разпорежда, той да се разписва най-вече. Защо е полезно общежитията и цялата инфраструктура на Студентски град да премине към едно поделение. Първо, за да има отговорност, второ, за да има ефективност, за да се управлява ефективно. И трето, естествено, за да управляваш такова дружество, трябва да бъде назначен някой качествен човек, не корумпиран. Защо е по-ефективен. Защото, естествено, там има обществени поръчки, има редица свързани дейности, които, когато се извършват от едно място, излиза много по-евтино и много по-ефективно. Стига, разбира се, да няма отечки по системата. За което трябва да се грижи собственикът, т.е. държавата.

Водещ: Ти така наукообразно го разказа, че аз не разбрах одобряваш ли това, което казва проф. Статев и проф. Христов като мерки?

Румен Захариев: Одобрявам това, че наистина трябва да има генерално решение за Студентски град и то е със специален статут.

Водещ: Трябва да има кмет и шериф, както казва ректорът на УНСС.

Румен Захариев: Аз не мисля, че точно трябва да има кмет и шериф, по-скоро трябва да има кампосна охрана и когато вече има тежки случаи, тогава да се обръщат към полицията. Кампосната охрана е просто охрана, която се грижи единствено и само за общежитията и само за студентите.

Водещ: Вътрешният министър каза непосредствено след убийството на Марио, че той не може да постави полицай на всеки вход на общежитието.

Румен Захариев: Естествено, че не може, защото това те е ефективно. Цялата среда трябва да бъде безопасна. Не може да си допуснал такова безобразие и след това да се чудиш защо стават убийства, защо стават непрекъснато изстъпления, защо стават непрекъснато побои. А наистина побоите в Студентски град са всяка вечер, но не всички влизат в сводките на МВР.

Водещ: И в новините.

Румен Захариев: И в новините. Само когато стане убийство. А колко убийства трябва да станат в Студентски град, колко убийства трябва да станат в България, изобщо може ли примерно наемът на една дискотека да бъде оправдание за един отнет живот на един колега на 20 години? Може ли? Не може. В никакъв случай не може да бъде оправдание наемът на една дискотека или наемът на каквото и да било. Не може да се сравнява с живота на студентите.

Водещ: Само че, Кириле, прощавай, но само връщам топката към това, което каза преди малко проф. Статев. Вие казвате, ако поискат от нас да затворим дискотеките, ще ги затворим. Обаче чакайте малко, тук става дума вероятно за договорни отношения с тези питейни заведения, кафенета и ли каквито и да било. Как ще бъдат прекратени тези договори?

Стати Статев: Това е по-дребен въпрос.

Водещ: Е, как по-дребен въпрос? Ако договорът е до 2013 г. и вие ако днес решите да го прекратите, това очевидно ще носи загуби.

Стати Статев: Е, предполагам, че за да се стигне към това, ще има съответно решение на изпълнителната власт, с което ние трябва да се съобразим и ще постигнем някаква договореност и разбиране. Не мога да кажа, това е правен проблем. Но проблемът е много по-голям. Не бива да се изнася центърът на тежестта и изкарва, че университетите са тези, които имат дискотеките и които създават условията. Това не е така.

Водещ: Разбрах.

Стати Статев: И ако ние затворим нашите обекти, просто ще увеличим клиентелата на другите. По данни, които бяха изнесени, в Студентски град има над 80 заведения. Ние днес в комисията ще видим колко от тях са на университетите, но при всички случаи няма да бъдат повече от десетина. Така че огромната част заведения са частни, те не са а университетите. И затова ние няма да решим проблема по този начин, затваряйки нашите заведения. Просто, както казах, той ще премине улицата и ще премине в другото заведение. Прав е колегата да иска обща охрана. Но ако ние не решим проблема на целия град, нека не създаваме илюзия, ние имаме 50 блока, несъбрани в едно каре и срещу тях частна собственост. Ние имаме 50 блока, пръснати в този район, и между тях е частната собственост. Така че ние и сега имаме охрана, можем да я обединим под единна шапка, но няма как да осигурим охраната извън предния трагичен случай, беше пред дискотека. Там каквато и кампос охрана интегрирана да направим, тя няма да работи. Затова аз казвам

Водещ: Румене, думата „илюзия” е предпочитана…

Румен Захариев: Като говорим за частната собствен на Студентски град, всички знаем, че частната собствен в Студентски град в огромния си процент е открадната от държавата. Кога държавата ще си я възстанови? И когато една собствен бъде открадната, примерно когато ти откраднат колата, ти продължаваш да имаш претенции, когато си я намериш, искаш да си я върнеш. А в Студентски град има открадната земя и държавата не държи да си я върне. И в момента казва, че тя е била частна собственост по много странни схеми. И тези всички неща бяха проверени от предната комисия в Народното събрание. Трябва ли сега да има пак комисия, ами не е необходимо. Тези неща вече са прегледани, те са изчетени, вече е въпрос на решение, на управленско решение. И ако имаше мъжки управници, да тропнат по масата и да решат проблема, може би сега нямаше да си говорим за тия неща. Но ако решенията са непрекъснато, взимаме едно решение, после се отказваме, взимаме друго, после се отказваме, е, докога така? Искаме някой управник да вземе най-накрая едно качествено решение.

Водещ: Проф. Христов, прав ли е Румен, казвайки това?

Марин Христов: Той е дотолкова прав, доколкото наистина тази смесица от общежития и частна собственост, и то частна собственост, аз ще го подкрепя тука, която не е ясно по какъв начин е дадена и в кампоса на нашия университет между учебните корпуси има земя, която не е наша. Значи, той е прав за това, че този въпрос трябва кардинално да се реши. И още един път искам да се върна на въпроса. Тука се създаде впечатление, че едва ли не университетите имат заведения, които работят цяла нощ. Това не е така. Техническият университет имаме десет блока, от десетте блока имаме само две заведения, това са ресторанти, които работят до 1 часа с разрешение, така както е направен договорът. Всички останали работят до 10 часа. Значи, не са университетите тези, които това правят. Но пак ще кажа, Румен е прав. Трябва да се вземе общо решение за целия кампос, който е там.

Водещ: Въпрос към Румен и Кирил. Вчера образователният министър предложи наказание тези, които не спазват реда в общежитията, да бъдат лишени за един семестър от студентски права, при повторно нарушение студентите да бъдат изхвърляни от общежитията.

Кирил Апостолов: Има някаква логика, но нека не хващаме първо студентите и да обвиним студентите, че те са виновни за това, което става в Студентски град и за неспазването изобщо на всякакви норми и правила. Естествено, че в тази среда и най-добрият, най-дисциплиниран, най-успешен млад човек …

Водещ: …пощурява.

Румен Захариев: Може да пощурее в буквалния смисъл. Защото Студентски град в момента е абсолютен Лас Вегас, абсолютен „Слънчев бряг”. Това е място, в което половин България, поне да кажем тук в Западна България идва събота и неделя да се весели. Мога да ви кажа, че идват от Благоевград, идват от Монтана, откъде ли не, не само от София. Все пак, ако трябва в София да има един Лас Вегас, нека го направят, няма лошо, нека да има място за забавление, и то не само за студентите, ами за всички хора. Но да го направят извън територията на студентския кампос.

Водещ: Кириле.

Кирил Апостолов: Ами вижте, всичките неща, които изговорихме до момента, ние всъщност ги разискваме в националното представителство от доста време и много сме мислили, повярвайте, много и всъщност решихме да дадем промени в наредбата за ползване на студентските общежития. Това е първото нещо, което можем да направим, и относно санкциите, да въведем по-строги санкции, но не само на студентите, а и на тези хора, които не си изпълняват задълженията в студентски общежития – било то домакини, било то домови съвет, те пак са студенти, но те са се хванали да вършат тази работа, да контролират своите колеги. Т.е. и за тях трябва да има наказания. Искаме връщането на един медицински пункт денонощен. Защото ние нямаме денонощен медицински пункт в Студентски град в момент, нито имаме полицейско управление. Полицейското управление се премести в академията. Така че има много неща, които може да се подобрят. Въпрос е, че не трябва според мен, според мен лично, да гледаме кой е виновен, кой има дискотека, кой няма дискотека и т.н., а примерно да вършим ясни неща.

Водещ: Така. Проф. Статев, моля ви като човек с опит да направите своеобразно обобщение на казаното дотук, какво наистина трябва задължително да се промени в Студентски град, за да не преливаме от пусто в празно. Защото аз съм съгласен с Румен, че това се случва за съжаление през годините.

Стати Статев: Ако трябва да обобщя с една дума, аз съм изключително удовлетворен, че и тук в този разговор, ние нямаме никакви разминавания с нашите млади колеги. Ние искаме кардинално решение. Но това кардинално решение няма как да бъде взето от нас, ректорските ръководства и студентските представителства и организации. Това решение, както се разбра по всички параметри трябва да бъде прерогатив на изпълнителната власт. Чуха се и други думи „не, не можем да го направим, защото има частна собственост, дайте да ги продадем тези блокове кардинално и някъде другаде да направим студентски кампус”. Всякакви идеи и представи има, но както и колегата завърши, ние трябва да имаме реални стъпки на това, което правим. Иначе всички други дребни неща ще ги направим. Вероятно и медицински пункт може да бъде открит. Ние вече сме се засилили. Ние и досега имаме правилници за вътрешния ред. Ние и досега отстраняваме студенти и то направо за цяла година или изобщо без право да ползва общежитие, когато той не се държи добре. Така че не откриваме топлата вода. Не започваме от сега. Но тук говорим, още веднъж бие камбаната за кардинално решение – ще имаме ли „Студентски град”, който си отговаря на името, ако щете кампус го наричайте, който да е място за почивка и учене на студентите.

Водещ: Господа ректори, моля ви на финала, защото за съжаление говорихме повече за „Студентски град”, кратък коментар на препоръките на доклада на Световната банка, който излезе онзи ден. Световната банка ни препоръча сливане на университети, проф. Статев.

Стати Статев: Тя препоръча преди сливането на университетите, нещо много хубаво – разходите за висше образование да стигнат 1% от БВП. Дайте това да видим. За мен това е новината. Айде това да изпълни правителството и министър Дянков.

Водещ: И тогава вие сте готови да сливате университети.

Стати Статев: Вижте, сливането на университети, връщам се на нашия въпрос тук е пак въпросът за сливане или децентрализиране на общежития. Какво ще ни даде сливането на университетите? Ще се съберем три-четири-пет университета под една шапка. Проблемът не е там. Две неща искам да кажа по този повод за сливането. Първо, кой, кога и как доказа, че в България има много университети? Аз ще ви кажа – в европейското образователно пространство, давам точни данни, има приблизително 450 млн. жители. И в него има около 4000 университета. Ако направите една проста сметка, която никой досега не е направил, пропорционално на нашето население, ни се падат около 60 университета. Ние имаме 52. Кой и как реши, че са много. Не е там проблемът. Може да се вземе решение. Нека да не са 52, да останат 12. Но какво ще се промени, ако държавата продължава същата политика, която следва вече пета-шеста година. Броят на местата в университетите за прием да са повече от завършващите средно образование. Нищо няма да се промени.

Водещ: Проф. Христов, доколкото разбирам в този доклад пример за подобна консолидация е посочен сливането именно на Техническия университет с по-малките – Химични технологии, Металургия, Горско стопанство, Минно дело, Геология. Това ли е пътят?

Марин Христов: Моето лично мнение малко се различава от това на проф. Статев. Убеден съм, това, което става в Европа и в света, че държавата постепенно ще се отдръпва. И при нас от увеличаване финансирането на университетите. За мен е нереално постоянно да казваме – дайте повече финанси, повече пари, ние ще се оправим. И за мен единствен изход от това нещо е именно намирането на начин, средства университетите постепенно да се укропняват. Ако човек познава различни университети и направи един преглед на университетите ще се види, че разликите са много големи. Не казвам, че има добри и лоши университети. Но това е един от пътищата.

Водещ: Благодаря ви много и на четирима ви за това, че бяхте тук. И за това, че направихме една смислена дискусия според мен. Успех ви пожелавам. Ще се видим още веднъж, защото предполагам, че ще има за какво да говорим.

2012-03-20 - 15:04

Радио Фокус, Новини, Добро утро, България, 20.03.2012 г.

Има ли съществен вакуум
в отношенията между бизнеса и университетите

Стати Статев – ректор на УНСС

Водещ: Не от вчера бизнесът поставя въпроса за липса на достатъчно квалифицирана работна ръка. Парадоксът се изразява в немалкото свободни работни места и също така немалко хора, търсещи работа. Сблъскваме се с един и същи вакуум в отношенията между бизнеса и университетите – това каза президентът Росен Плевнелиев при откриването на инициативата „Мениджър за един ден” 2012. отговарят ли учебните програми на изискванията на пазара? Коментарът ще търсим в следващите минути в разговор с проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Добро утро, професоре.

Стати Статев: Добро утро и честита пролет.

Водещ: Благодаря. Да ви попитам най-напред дали сте съгласен с тезата на президента Плевнелиев, че има вакуум между бизнеса и университетите.

Стати Статев: Въпросът е многопластов. Аз не бих говорил за вакуум, но тук нещата трябва да се разглеждат комплексно що се отнася до, примерно, УНСС, ние традиционно се оценяваме от бизнеса като номер едно в тази връзка. Нашите кадри са предпочитани. И тук може би трябва да спомена, че една от най-дълбоките връзки идва от това, че една голяма част от преподавателите и академичния състав на УНСС е в практиката. Ние в почти всяка катедра имаме хора, които или са на висши държавни позиции в държавната администрация или в бизнеса, било то пряко или като консултанти. Така че това е първата връзка. Втората връзка, с която осъществяваме такава връзка, е уникалния ни междууниверситетски център за развитие на кариерата, през който всички фирми, които желаят, правят презентации на свободните си работни места с организирани студенти не само от нашия университет, а и от други университети, които желаят. И така тези, които бъдат подбрани, участват в стажове, практики, след това се повтарят и една част от тях, естествено, остават на работа в съответните фирми.

Водещ: Всъщност ние ви поканихме за този разговор като добрия пример. В никакъв случай онова, което каза президентът Плевнелиев, не може да бъде поставено под общ знаменател за всички учебни заведения. Но безспорно факт е, че мнозинството студенти, както каза Росен Плевнелиев, напускат университетите без да имат нито един час практика, без какъвто и да е досег с реалния сектор. Това, обаче, което прави вашият университет, очевидно, че е контрапунктът на тези схващания на повечето университети, които имат по-малка грижа за практическото обучение на своите студенти. И точно в този контекст аз искам да ви попитам как вашият университет преценява какви нови специалности да бъдат разкрити и кои, съответно, да бъдат закрити.

Стати Статев: Има още какво много да се направи по връзките с бизнеса и с държавната администрация от гледна точка на усъвършенстване на учебните програми. и то не толкова в образователно-квалификационна степен „бакалавър”, колкото в „магистър”. Примерно аз ще ви кажа, че за наше голямо учудване от 2001 година беше премахнат един член в Закона за висшето образование, който позволяваше поръчано обучение от юридически лица. И на практика ние сега нямаме тази връзка с бизнеса, когато една голяма компания да може да дойде и да си поръча магистърска степен по нейно желание с подреден от нея учебен план. Искам да кажа, че добрата новина е, че имаме в разговори договорено с министър Игнатов, че тази възможност отново може да бъде върната в закона. Друго направление, в което работим е университетските проекти, които разработваме по линия на научно-изследователската дейност – има такова решение вече на съответните институции и на Академичния съвет, да бъдат по възможност във всеки един случай свързани с практиката. Т.е. ние примерно даваме 20-30 хил. лв. за тази /…/ и искаме тя да има отсреща за партньор в бизнеса една, две, няколко бизнес организации, които също да участват в този проект, което да гарантира неговия смисъл и неговата ефективност за бизнеса. Така че има още много, много какво да се направи в тези връзки. А що се отнася до масовото стажуване на студентите, това в съвременните условия е въпрос, който няма как да бъде решен само от университета. Това може да се реши, ако бизнесът чрез своите браншови организации, организации на национално ниво, подаде ръка на университетите и наистина планово се възстановят от преди години тези масови стажове, които имахме ние, а не това да бъде оставено на отговорността на самия студент – където той си намери възможност или работа да стажува.

Водещ: Ако трябва да градираме отговорността при поемането на инициативата, как трябва да подредим трите основни звена – университети, бизнес, държава, чия трябва да бъде водещата роля?

Стати Статев: Аз мисля, че тук няма как да има водещи. Всеки един е пръв сред равни, защото интересът е общ и това е публичният интерес ние да произведем професионалист, висшист, който да е адекватен на социалната практика и заедно с това да познава и съвременните достижения на науката. Така че не бих правил никакъв рейтинг. И държавата, и бизнесът, и университетът са еднопорядкови. Просто трябва да си подадем ръце и съвместно да намерим възможно най-добите решения на проблема. А те са неизчерпаеми.

Водещ: Казахте, че вървят преговори по възстановяване на една
законодателна възможност за поръчка от страна на бизнеса на производство на
определени кадри, най-грубо казано.

Стати Статев: Това е много важно, според нас.

Водещ: И все пак да ви попитам, въпреки че няма такава законодателна възможност, търси ли ви бизнесът?

Стати Статев: Разбира се, че ни търси. Аз вече споменах, ние непрекъснато имаме заявки. Ето, предстои тук до две седмици ние да проведем Деня на кариерата в УНСС, който вече се подготвя, където са поканени над 100 компании – както държавни институции, така и бизнес компании, които ще дойдат в нашия университет, на свои щандове ще представят своята същност и своята дейност. По-големите от тях ще имат и презентации по 20-30 минути. Т.е. това ще е наистина един празник на кариерата, както казваме ние – кариерният ден на УНСС.

Водещ: Забелязвате ли една инерция в студентите – важното е да завърша висше образование, каквото и да е, пък после ще работя каквото и да е? Има ли я все още тази нагласа сред студентите, която беше валидна преди десетина години?

Стати Статев: Не бих казал. Специално сред нашите студенти не бих казал. Нашите студенти са много активни и те, със завършването още на бакалавърската степен, когато след втори курс от професионално направление вече се профилират в съответна специалност, когато вече започнат да мислят каква ще е реализацията им, каква магистратура евентуално ще завършат. Те много активно се интересуват от това каква ще е бъдещата им възможност за работа и доказателство за това е изключително активното ежедневно функциониране на нашия междууниверситетски център за развитие на кариерата.

Водещ: Практика ли е университетите да следят за реализацията на своите кадри или това е доста трудоемка дейност?

Стати Статев: Разбира се, че ние следим за реализацията на нашите кадри, защото това е един от показателите, по който ние сме оценявани от Националната агенция за оценяване и акредитация най-малкото, но за нас е изключително важно и каква е реализацията на нашите кадри. И трябва да кажа, че като цяло за университета, тъй като ние сме най-големият бизнес университет, ние имаме изключително добра реализация и, без да отнемам думата на бизнеса, но тъй като разбирам, че съм сам в разговора, искам да ви кажа, че когато бизнесът бива поканен да дава такива оценки, било то в рейтинги или било то когато се правят срещите за акредитацията, той дава доста добри оценки за нашите възпитаници.

Водещ: И на финала, проф. Статев, да ви попитам, към кои специалности на вашия университет към момента има най-голям интерес и дали са това и специалностите, които в момента търси бизнесът?

Стати Статев: Ами вижте, трудно е да се каже за такъв рейтинг, защото всяка една специалност си има свой облик. Но тъй като няма как да има фирма без финансист и без счетоводител, то естественото търсене и най-голямо търсене винаги е към специалност „Финанси”, „Счетоводство”, „Финансов контрол” – в това направление. След това бих отишъл в маркетинг, търговия, макроикономика за държавното управление. Т.е. всяка една специалност, тя си има сегмент, където се реализира. Иначе се обезсмисля нейното съществуване по принцип.

Водещ: И наистина на финала, налага ли се в последните години, предвиждате ли такава възможност, да закриете определени специалности заради липса на интерес от страна на студентите?

Стати Статев: Ами практиката се развива много динамично и ние следим процеса, така че имаме и такъв опит. Примерно една много силна специалност, която имахме традиционна и преди 1990 година и след това като „Икономика на кооперациите”, поради липса на търсене беше закрита, а разкрихме много други. Примерно разкрихме „Икономика на недвижимата собственост” – пък един бранш, който в целия свят и в нашата страна след промените започна да се развива. Така че това е един перманентен процес на отпадане на специалности, които вече не са толкова актуални за социалната практика, и на възникване на нови, които придобиват по-голяма значимост.

Водещ: Добре, така да завършим нашия разговор. Благодаря ви, професоре, за участието в нашата програма. Желая ви хубав ден.

Стати Статев: Благодаря ви и аз. Успех и на вашето радио.

Водещ: Благодаря. Проф. Стати Статев, ректор на УНСС.

2012-03-16 - 15:28

В. Банкер, 16.03.2012 г.

Високият рейтинг не ни носи повече пари

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев пред в. Банкер

– Професор Статев, има ли отлив на кандидат-студенти от висшите училища?

– През последните години броят на утвърждавания от правителството прием на студенти е по-голям от броя на завършващите средно образование, което на практика означава всеобщо висше образование. Сега условие да станеш висшист е да имаш диплома за средно, а университетите масово приемат без изпити. Това неминуемо води до спад в качеството на обучението. Така не се създава държавен елит. Затова и през тази година УНСС запазва входящия бал от 8 единици от дипломата и кандидатстудентските изпити, за разлика от почти всички други университети. „Тройкаджии“ не приемаме. УНСС е част от европейското образователно пространство и много наши студенти по линия на мобилността учат по един или два семестъра в чужбина, а чуждестранните им колеги -при нас.

– Премиерът Бойко Борисов иска университетите ни да привличат повече чуждестранни студенти. Предприемате ли някакви мерки в тази насока?

– Действаме активно. От пет години в УНСС има бакалавърски специалности – Economics, International Economic Relations, Finance and Accountancy и Business Informatics, които се изучават изцяло на английски език. След няколко месеца ще се дипломира вторият випуск. От новата учебна година започва обучението и по специалността Marketing and Strategic Planning, а от следващата по Intellectual Property и International Tourism. Имаме и две магистратури на английски език, едната от които – European Business and Finance – е съвместна с „Нотингам Тренд Юни-върсити“. В тях се обучават и чужденци. Това е начинът да се привличат чуждестранни студенти. В противен случай се налага те да загубят една година, за да учат български език, и пак нямат достатъчно добра езикова подготовка за университетско обучение.

– Има ли нещо ново в кандидатстудентската ви кампания за учебната 2012-2013-а?

– Кандидатстудентската кампания в УНСС традиционно върви добре. Вече имаме над 5000 заявки за участие в предварителните изпити. Въпреки намаляващия брой на кандидат-студентите в страната запазихме, както казах, всички условия на .входа“, защото държим да обучаваме най-умните деца на България. Убедени сме, че както винаги досега ще запълним всички места. За пръв път ще приемем и студенти бакалаври за дистанционна форма на обучение в София в професионалните направления „Икономика и бизнес“, „финанси и контрол“, ^Администрация и управление“.

– Сътрудничите ли си с бизнеса, за да не „произвеждате“ безработни висшисти?

– У нас няма добре развит едър и среден бизнес. Преобладаващият брой фирми (над 95%) са мик-ро или малки и не могат да поддържат функционална структура. Оттук идва трудността да осигуряват стаж на студентите по време на обучението им, за да могат да трупат практически опит. Бизнесът пък твърди, че университетското образование е далеч от практиката, а висшистите, които взимат на работа, не отговарят на изискванията. Истината е някъде по средата.

Ние имаме най-стария и добре работещ Междууниверситетски център за развитие на кариерата, чрез който компаниите правят презентации пред нашите студенти за възможностите за наемане на работа или стаж. Тази формула работи добре. Обикновено част от желаещите, които отговарят на условията на фирмите, започват стажа си, след което са назначавани за половин година на изпитателен срок и впоследствие започват постоянна работа. В това отношение УНСС няма проблем. Почти всички наши възпитаници работят по специалността си, а бизнесът в различни класации винаги поставя завършилите при нас на първо място. Една от сегашните ни задачи е да задълбочим отношенията си с бизнеса.

– Достатъчни ли са парите, които университетът получава от държавата?

– Средствата, които получаваме, са крайно недостатъчни. Базовият годишен държавен норматив на един студент преди кризата беше 963 лв., а сега е намален на 693 лева. Смятам, че това е „санитарният минимум“. При тези условия бюджетът ни бе намален с една трета. Бяха „орязани“ почти всички възможности за международно сътрудничество, за наука, за развитие на университета. Пари има само за заплати и за текущи ремонти. Налага се със средства от платените магистратури да дотираме държавната поръчка, което не е редно. Необходимо е през следващите години плавно да се вдигне базовият норматив, за да достигне и надмине предишната си стойност. Трябва да променим и съотношението във финансирането между различните професионални направления.

– Много университети вдигнаха таксите си, вие ще го направите ли?

– Паралелно с намаляването на държавната издръжка от 963 на 693 лв. бе повишена част, която студентът доплаща -първоначално тя бе една трета, след това стана 50 на сто. Сега вече е две трети, което означава, че студентът би трябвало да внася допълнително по около 50 лв. на семестър. Дори и това да стане, резултатът е свиване на бюджета на УНСС с една трета спрямо 2009-а. Но ние няма да повишим таксите за следващата година не защото тези пари не са ни нужни, а защото съм против подобна постановка на проблема. Не е редно един въпрос между държавата и университетите да се превръща в проблем между университетските ръководства и студентите. Ако градацията на студентските такси продължи в същата посока, следващата стъпка е студентът да плаща колкото държавата. Но това вече няма да е държавно образование, а публично-частно партньорство.

– Удачно ли е парите в образованието да следват студента, или е необходимо университетите да се финансират по друга схема?

– Парите няма как да не следват студента. Въпросът е, че трябва да има диференциация между университетите в зависимост от рейтинга им. Сега и УНСС, който има най-високата акредитационна оценка сред всички български висши училища, и най-ниско оцененият университет получават еднакви пари за един студент. Плаща се „на калпак“. Къде тогава е стимулът университетите да се развиват, да прилагат нови форми на обучение, да повишават качеството? Редно е по-доброто висше училище да получава повече пари. Колкото до идеята на образователния министър Сергей Игнатов университетите да бъдат финансирани на проектен принцип, смятам, че тя е положителна. Само че е по-добре да се прави за пет вместо за три години.

– Коя от действащите рейтингови системи за оценка според вас е най-точна?

– Има една институционално легитимна оценка – тази на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Това е държавният орган, който оценява университетите. Системата на агенцията е най-обхватна и комплексна, в този смисъл и най-обективна. Всички други рейтингови системи може да служат само за ориентир и допълнение, защото са едностранчиви. Преобладаващата част от финансирането на университетите трябва да става според оценките на националната агенция, а всички други да имат спомагателен характер. За да бъде приета за база друга рейтингова система, дори за частично финансиране, е необходимо тя да бъде одобрена от Съвета на ректорите в България. В противен случай се стига до абсурди. Например в една „рейтингова система“ се посочва, че УНСС обучава най-добрите юристи у нас, а СУ „Св. Кл. Охридски“ – най-добрите икономисти.

– „За“ или „против“ сте държавата да регулира административно броя на висшите училища?

– Тезата, че университетите в страната са много, се лансира без аргументи. В европейското образователно* пространство на около 450 млн. души население има около 4 хил. висши училища. Ако подходим пропорционално, в България те трябва да са около 60, а те са дори по-малко. Проблемът не е в броя, а в отсъствието на държавна политика в областта на висшето образование. Необходимо е тя час по-скоро да бъде разработена с участието на представители на академичните среди и приета с консенсус. Не бива централизирано да се регулира висшето образование. Автономията на университетите следва да се засили, а държавата с косвени лостове да им влияе за постигане на своята политика.

– След трагичния инцидент неотдавна в Студентския град не смятате ли, че статутът му трябва да се промени? Възможно ли е районът да се обособи като един гигантски кампус?

– За съжаление отново безсмислено си отиде един млад живот и за пореден път възстановихме дискусията за Студентския град. Основният проблем не е дали общежитията ще бъдат към университетите, или „под шапката“ на образователното министерство. Преди това трябва да се решат три важни въпроса. Първо, Студентският град да се обособи като самостоятелна териториална единица – район или кметство. Второ, там да има РПУ, което да отговаря само за него, защото населението му е повече от среден български град. Трето, изпълнителната власт да приеме специален статут на града – с работно време на дискотеките, ресторантите и другите заведения, на магазините за продажба на алкохол, за вътрешния ред. Едва след решаването на тези въпроси има смисъл да се анализира кое е по-ефективно за държавата -дали общежитията да са централизирани, или не. Собствеността им винаги е била и трябва да остане публична държавна. Очаквам предложения от отговорните лица, най-вече от студентите, как да се подобрят организацията и контролът в общежитията. Но каквото и да направим в блоковете, ако не се промени статутът на Студентския град, резултати едва ли ще има.

***

Проф. д.ик.н. Стати Статев бе избран за ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) на 19 декември 2011 година. Житейската и професионалната му съдба вече четвърто десетилетие е свързана с това висше учебно заведение. За него университетът е кауза. Два мандата е бил първи заместник-ректор и три мандата декан. Преподавал е също в Бостънския университет – курс „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция -„Как да правим бизнес в България“. Автор е на близо 200 научни публикации у нас и в чужбина. Статев е заместник-председател на Съвета на ректорите и член на УС на Българската народна банка за втори мандат.

2012-03-16 - 15:18

ТВ 7, Бодилник 16.03.2012 г.

Ще спрат ли убийствата в студентски град след
като бъдат въведени “драконови мерки“
в общежитията

проф. Стати Статев – заместник-председател на Съвета на
ректорите на Висшите училища; ректор на УНСС

Водещ: А сега към една тема, която разбуни духовете на цялото общество. Тук до мен е репортерът ни Марина Малашева. Добро утро, Марина.

Репортер: Добро утро, Жана. Добро утро и на зрителите на ТВ7. Да, така е – тема, която разбуни духовете и повдигна много въпроси. 2 седмици след убийството на 19-годишния студент Марио Данчев, вече има набелязани конкретни мерки за повишаване контрола и сигурността в студентските общежития. Тези мерки бяха набелязани на провелото се, преди дни, ректорско заседание. Повече за тях сега от заместник-председателя на Съвета на ректорите от висшите училища – проф. Стати Статев. Добро утро, проф. Статев.

Водещ: Добро утро, проф. Статев.

Репортер: Как университетите предлагат да се затегне режима в „Студентски град”?

Стати Статев: Добро утро на вас и на вашите зрители. Така поставен въпросът, излиза че досега не е имало ред в „Студентски град”. Ред е имало в „Студентски град”, но този трагичен инцидент, който се получи, отново заостри нашето внимание към проблема. И той премина отново през същите етапи, през които преминава, когато има подобен инцидент.

Репортер: Ако обаче, нямаше подобен инцидент, вие щяхте ли да гласувате подобни мерки за сигурност?

Стати Статев: Разбира се, ние си имаме…

Репортер: Защото те идват непосредствено след случая.

Стати Статев: Ние си имаме правилници за вътрешния ред. Но знаете, така е в живота, когато се случи нещо, човек се замисля – могат ли по-добре да бъдат организирани нещата. И не толкова организирани, а може ли по-добре да се взаимодейства вътре, в самата структура. Какво имаме предвид? Значи, аз мога да разделя проблемите на 2. Първата реакция, когато стана този, наистина, трагичен инцидент, беше спонтанна и сп9онтанно възникна идеята общежитията да се централизират. Но тогава ние подхвърлихме някои идеи, които вече ги имаме като позиция на УС на Съвета на ректорите и скоро ще ги представим да станат позиция на Съвета на всички ректори в България. Това, разбира се, е моята лична позиция като ректор на УНСС. Значи, преди да говорим изобщо за централизиране или децентрализиране на студентски общежития, ние поставяме 3 основни въпроса, които трябва да бъдат решени, преди да говорим.

Репортер: Кои са те?

Стати Статев: Първо, студентския град да бъде обособен като самостоятелна териториална единица. Това сега не е. само така се нарича. Към тази община има още много други – „Мусагеница”, „Манастирски ливади”, села, същото се отнася и за РПУ-то. Затова трябва да има самостоятелно РПУ- към студентския град. Както казвам аз, този студентски град трябва да си има кмет и шериф, за да има ред в него. И трето – идва въпросът за реда. Изпълнителната власт да приеме специален статут на този обособен район, свързан с работното време на увеселителни заведения, на магазини, на ресторанти и т.н. Ако тези 3 въпроса се решат, тогава ректорите са готови да седнат и да говорят. И кои са плюсовете и кои са минусите на една централизация и децентрализация.

Репортер: И сега конкретно, какви са вашите предложения?

Стати Статев: Нашите предложения, това което ние реално можем да направим при съществуващото положение и ние го правим в много силна връзка със студентите, специално що се отнася до университета. Предложението, което се тиражира в пространството, получи наименованието вечерен час.

Репортер: До 22.00 часа.

Стати Статев: Което според мен, се нуждае от голямо разтълкуване. Тъй като ние говорим за пълнолетни хора, ние не говорим за ученическо общежитие.

Водещ: Възможно ли е да бъде наложен вечерен час на пълнолетни хора?

Стати Статев: Значи, вижте, много простичко стоят нещата. УНСС има 12 блока, представете си 12 жилищни блока с над 5 000 студенти. Това е един среден град за България. Няма как да се налага външен контрол, повече от това, което ние сме направили с регулиране на входа и изхода, с камери и пълен запис на входа и изхода. Останалото, остава с колегите студенти. И ние вече много активно работим с нашите колеги студенти, говоря за УНСС, с нашия студентски съвет и…

Репортер: Да, те имаха много предложения.

Стати Статев: Защото има студентско самоуправление, те изцяло управляват процеса и той е прозрачен – по приемането на заявките, по настаняването на своите колеги. И тук трябва да продължим, има си ред. Това, което ние сме набелязали и той трябва да се спазва сериозно.

Репортер: Аз обаче, видях, че студентите протестират вече във Фейсбук срещу този вечерен час.

Стати Статев: Не, ние няма да въвеждаме нищо като в казарма, още повече, че тези млади приятели не знаят и какво е казарма. Става въпрос за нещо друго – ние да се договорим съвместно – не би ли било по-добре в 22.00 или 23.00 часа да спре приемането на гости в блока, защото все пак там трябва да спи и да се почива. И примерно, от 22.00-23.00 до 06.00-07.00 часа блока да е отворен на входно-изходен режим само за живущите в него. Т.е. гостите да са през деня. След това, сами разбирате, че ние не можем да осъществим контрол къде се вдига шум, това трябва да го направят студентите. Те по наредба си имат етажен отговорници, има си домсъвети. И ние се договорихме тези, краткосрочните мерки, една от които ще приемем, там където има нарушения, тези нарушения да се регистрират. Т.е. да се отделят тези хора, които имат повече афинитет да събират приятели, да вдигат повече шум и с тях да се води разговор. Та, за такъв вечерен час става дума, а не за вечерен час в 22.00 часа да затворим общежитието и никой да не може да излезе.

Репортер: Последни думи на господин Статев.

Стати Статев: Аз съм доволен от това, което чух, защото не видях противоречие между това, което казаха младите хора и това, което ние замисляме. И пак казвам, никой не замисля да въвежда, както беше написано, някакви драконовски мерки, които да пречат някому. Въпросът е да помислим съвместно, със студентите, какво могат да направят те и какво ние, за да подобрим още малко, предвид на трагичния инцидент, ситуацията. Нямаме противоречия.

Репортер: Благодарим ви, че бяхте наш гост.

Стати Статев: Благодаря и аз.

2012-03-01 - 09:06

БТВ Тази сутрин, 01.03.2012 г.

Студентски ли е „Студентски град”

проф. Стати Статев, ректор на УНСС;
Христо Монов, психолог

Водеща: 80 сгради, 60 кръчми.

Водещ: От 22.00 до 08.00 часа забрана по света да се чува шум или говор извън територията на стаята.

Водеща: На фона на това, че купони в стаи в „Студентски град” били нещо нормално. За какво говорим ние – за някакъв манталитет, за отношение към живота, за себеуважение, изобщо за отношение към нормалността, за какво говорим?

Водещ: Аз мисля, че е за липса на правила и контрол. Здравейте.

Стати Статиев: Здравейте.

Христо Монов: Здравейте.

Стати Статиев: Каквото и да си говорим, истината е една, отиде си поредният млад човешки живот. Отиде си един студент на 19 години, който днес трябваше да получи мартеници от своите приятели, а получава съболезнования, които аз изразявам и от мое име, и от името на цялата академична общност.

Водещ: Защо, проф. Статев няма правила и механизъм да има ефективни санкции толкова рано, че да няма натрупване, което накрая да стигне до убийство?

Водеща: Разбирате ли, едни момчета, които влизат в сграда на „Студентски град”, нещо което можем да наречем сграда, където хората учат, през нощта почиват. Щом може да влезе с пияния си приятел без никой да го спре, макар че той не живее там, щом може да започне в 03.00 часа да се рита вратата, очевидно това е нещо нормално. Вчера студентите, които са се събудили от тези крясъци, тези викове и удари го приемаха за нещо нормално. Единия си казва „аз мисля да се обадя, но то често се чуват такива неща, така че добре, че не слязох долу да видя какво става”.

Водещ: Защо няма правила?

Стати Статиев: Много са големи проблемите на така
наречения „Студентски град”, който е една емблема. Той не е „Студентски град”.
Вие видяхте, че това не е „Студентски град”.

Водещ: Това е бардак.

Стати Статиев: Както искате го наричайте. Най-различни наименования има. И проблемите са много. Те не започват от сега. Аз мога да ви върна 1975 година, когато бяха разстреляни осем студенти в едно общежитие. Убийства, убийства.

Водещ: Психопати и изключения има. Въпросът е, че тук имаме система на липсата на система за санкции и контрол.

Стати Статиев: Ние трябва да решим. Но не става въпрос нито за УНСС, нито за ректорите, които са там.

Водеща: Не. Не говорим за университети и за вас. Говорим за манталитета на образованието ни.

Стати Статиев: Обществото трябва да реши има ли нужда от „Студентски град” и от кампус. И да го създаде. Ако е възможно да върне лентата назад и да направи от това, което наричаме „Студентски град”, наистина „Студентски град”, но без денонощните заведения, без това, което видяхме сега, наистина „Студентски град” с правила.

Водещ: Защо няма изгонени от едно такова общежитие, които вдигат шум и нарушават елементарни битови правила, за които се вика политици и дори в жилищен квартал полицай идва и ти съставя протокол? Защо там нормата е сбъркана съвсем?

Водеща: Тези момчета никой не ги е завел насила в кръчмата, макар че е безумно да има толкова кръчми в „Студентски град”

Стати Статиев: Именно. Има, такива санкции се налагат. Не е в това проблемът. Аз не искам да влизам в детайли. Казвам ви, че проблемът е глобален. Това не е „Студентски град”. Не искам да влизам дори в конкретните проблеми на университета.

Водещ: Детайлите са да се пресича всяко безобразие навреме.

Стати Статиев: Но ние отговаряме на всички условия, формално. Имаме видео наблюдение, имаме охрана. Но няма как да сложим камера във всеки коридор и във всяка стая, защото това са пълнолетно хора.

Водеща: Не. Разбирате ли, че когато някой вдига шум, го гоните от „Студентски град”.

Стати Статиев: Не е имало такива оплаквания. Вие видяхте и нашето проучване, и медийните проучвания показаха, че това са нормални студенти.

Водещ: Нормата е такава, че са спрели с това.

Стати Статиев: Специално тези две момчета са били нормални студенти, които са си взели всички изпити и то успешно. Много добри студенти. Няма оплаквания от тях. Колегите казват, че са били добри момчета. Съседите им казват, че са били добри момчета.

Водеща: Майката на Илко, който в момента е обвинен за убийства казва „да, знам, че имаха проблем, но не предполагах, че ще се стигне до там и той нямаше на кой да се оплаче”. На кой да се оплачеш, когато искаш да спиш през нощта?

Стати Статиев: Когато става настаняването в общежития, винаги се търси, ако има двама или трима приятели или приятелки искат да са заедно, те се събират заедно.

Водеща: Съобразявате се с това нещо.

Стати Статиев: Ако някъде се получи несъвместимост, има си ред, по който човекът казва…

Водещ: На кого се оплакваш, ако някой те тормози и ти пуска в 03.00 часа лампата?

Стати Статиев: Пускаш съответна молба или до председателя на Управителния съвет, или до изпълнителния директор на ПССО.

Водеща: В 03.00 часа на кого се оплаква, кажете?

Стати Статиев: Ние в случая нямаме такова оплакване от Илко, подадено. Нямаме такова документирано оплакване.

Водеща: Кажете ни в 03.00 часа, когато започнат да блъскат с ритници по вратата и довеждат и помощ да те пребият се предполага или нещо, да те накажат, защото не им харесваш, на кого се оплакваш в 03.00 часа?

Стати Статиев: Име дежурна охрана.

Водещ: Това е един човечец… Кажете вашия анализ какъв е, ако можем да говорим за анализ, всичко е казано сякаш?

Водеща: Христо Монов каза „убийствено и пагубно е битовият алкохолизъм на тази възраст да се превръща в норма”.

Христо Монов: Първо, и аз искам да изкажа съболезнования на родителите на загиналото момче, тъй като съм преживял това нещо. Знам как се чувстват. И за това не бих искал да се плъзгаме по фактологията на конкретни случаи. Съгласен съм с професора, че”Студентски град” е една емблема на онова, което се случва в държавата ни. На липсата на правила. Не може някой да си раздава бонуси. След това да му казваш „да ги върнеш до петък, защото ще те уволня”. Трябва да си знаел, че някой нарушава някакви правила. Не след това да взимаш мерки. Но аз искам да обърна внимание като човек, преживял това нещо, пак казвам, че има две неща, които се случват, и които довеждат до това да имаме такова отношение към правилата. Първо, от 20-тина години в България има една либерализация на наказателната политика, която не води до генералната превенция.

Водещ: /…/ санкции и страх от тях.

Христо Монов: И страх от тях. За да има тази генерална превенция, трябва да има бърза и справедлива санкция. Вижте какво се случи вчера. В това студио много сме говорили за така нареченото бързо производство. В това студио родители на убити деца пред вас дадоха на премиера преди година и девет месеца едно писмо да отпадне тази възможност за тежки престъпления. Вчера от това нещо се възползва убиецът на дете в Катуница.

Водеща: Цветан Цветанов не ви ли обеща, че ще отпадне това споразумение?

Христо Монов: Да, ще отпадне. Развеждаха ни като мечки из Народното събрание. Снимаха се с нас. Правеха си ПР акциите. И не отпадна. Проф. Корнезов написа подобно нещо.

Водеща: Не. Не беше ли скоро тази среща?

Христо Монов: Не беше скоро. Преди година и девет месеца.

Водеща: Аз мисля, че става въпрос за тази среща преди две седмици, на която обеща това споразумение да няма?

Христо Монов: Тази среща беше друга – за катастрофите.

Водещ: За катастрофите.

Водеща: Но така или иначе тя ще засегне и другите казуси.

Христо Монов: Вижте какво стана вчера. Убиецът от Катуница се възползва от това. Този човек не просто е убиец на дете. Този човек е заплаха за националната сигурност. Този човек беше докарал България до етническа война, която по една случайност не пламна. И какво ще стане сега? Той си призна. Ще получи под минимума. Ще му го намалят с 1/3. И какво става.

Водещ: Това е едната посока – липсата на санкция.

Водеща: Само позволете, обещахме да кажем какво пишат студентите, а те пишат много в сайта ни. Преди 22 минути е изпратено това нещо. Много е дълго. Той е описал една обосновка от преди един час в „Студентски град”. „Здравейте. Станах преди малко, защото съм на лекции от 08.00 часа до 18.00 с по 15 минути почивка. Едва ли на някой ще му се ходи на дискотека, ако изкара от първата до последната минута по програма. Излязох да си взема нещо за закуска и какво да видят очите ми”. Това е студент, който живее в „Студентски град”.

Христо Монов: Сигурно пият бира рано сутринта.

Водеща: Виж какво са видели. „Една девойка стои до стълбите на блока, студентския, където живея и повръща. Едвам стои на краката. До нея още две-три момичета в същото състояние. Питат я дали е добре. На връщане, качвайки се по стълбите, срещнах някакви момчета, които изглеждаха малко по-добре, но очевидно и те пияни, крещяха”… Няма тук думата. Не иска момичето да каже или момчето. Но това се случва в един от луксозните блокове на „Студентски град”. „Техническият университет, ремонтиран, с нови мебели. Сложиха камери, влизаме с карти. Трябва гостите да се записват. Че това спира половината живеещи да мятат от прозореца портмонета, където си държат картите, за да влезе компанията, с която ще запиват”. Така правят. С картата през прозореца. И купон до сутринта. Няма нужда да си представям. Виждала съм какво е, когато се е налагало да ходя при колеги, за да готвим някое заседание на университета. Навсякъде едно и също. Пияни студенти. Силна музика. Не само чалга. Не си мислете, че само това се дъни от донесените колони. Чалга, метал, хаус и какво ли още не. Дупки по вратите. Нещата са прости. Трябва да има сурови закони. Неприлично поведение на обществено място, след употреба на алкохол и така нататък.

Водещ: Говорим си го после.

Стати Статиев: Трябва да има създадени условия да се спазват тези закони. Тези деца, които сега са на 20 години, вече 20 години живеят в една обстановка, в която има пренебрежение към законите. Колко мъдро говореше това момче, Румен Захариев, че икономическите интереси на една малка група хора, които обикновено са свързани с тези, които са на власт, диктуват наднационалните интереси. Това е бъдещето на България.

Водещ: Какво може да се промени? Всеки път правим тази констатация.

Водеща: Вижте какво пише един студент – „всичко е в семейството, започва в средното училище, където учениците свикват с безнаказаността, защото ги смятат за дечица”. Сигналите на учителите към родителите са многократни, защото децата се държат зле, но нищо не се променя в семейството. Той след това отива във ВУЗ. Там става дума, за което сме свидетели за пореден път.

Христо Монов:Ще ви дам един пример за отношението на бъдещото на България към нормите. Сега, когато беше снежно времето и водех голямата си дъщеря на училище, пред едно софийско добро училище, може би в първата петица на софийските училища, тъй като на тротоара имаше много сняг, защото никой не рие пред училищата, които са на главни улици, се събираха по-големите. Нейната смяна беше с тези от 5 до 8 клас. Не можеше да се влезе пред малката врата на двора на училището, защото те се бяха скупчили отпред и пушиха. Минаваха покрай тях родители, учители. Попитах „момчета и момичета, защо пушите тук?”. Те знаете ли какво ми отговориха? „Защото в двора на училището е забранено”. Разбирате ли, това е метафората на тяхното отношение към …

Водещ: Искрен отговор. Не е било…

Христо Монов: Абсолютно искрен отговор. Когато никой не им прави забележка за това…

Водеща: Кажете вие какво ще предложите вие като ректор на едно от най-елитните училища висши в България?

Стати Статиев: Ако се върнем на големия проблем искам да ви кажа, че вчера много експресно, много бързо министър Игнатов събра всички ректори. Отидохме около 20 колеги в министерството. Имаме университети и общежития в „Студентски град”. Стана ясно едно. Не е работа или поне ние сме убедени в това, не искам да кажа колегите, които го подкрепиха, но пръв започна професор Илчев от Софийския университет. Не е работа на университетите да се занимават с хотелиерство и ресторантьорство. Работата на университета е да преподава наука и да прави наука. И в този смисъл всички ние дадохме карт бланш на изпълнителната власт в лицето на нашия министър да предприеме всички възможни мерки, за да можем да имаме един кампус.

Водещ: Сух режим и вечерен час възможни ли са и приложими ли са?

Водеща: Нали разбирате, че кампус няма как да бъде направен.

Стати Статиев: Това няма как ние да го коментираме. Това е работа на изпълнителната власт.

Водещ: Зам. Възможно ли е, „за” ли сте?

Христо Монов: Сух режим и знаем какъв е резултатът от всеки сух режим е поява на мафия.

Водеща: Какво означава сух режим?

Водещ: Защото има такова предложение – да не се продава алкохол. Нали виждате, че едните са в кръчмата през седмицата, другото спи в стаята си и не пие.

Христо Монов: Според сега действащото законодателство, казвам го като бивш заместник-председател на Държавната агенция „Закрила на детето”, до 200 метра от училище не може да се продава алкохол и цигари. Да се разходим по софийските улици. И да видим, че до всяко училище има денонощно магазинче, в което се продава алкохол и цигари. Отдавна бяхме направили предложение, специално за децата всички тези денонощни магазини, в които се продават алкохол и цигари, да бъдат с видео наблюдение. То и за тях ще е добре, защото така ще се охраняват.

Водеща: Смятате ли, че това би довело до нещо?

Христо Монов: И всеки, който наруши това нещо, да му се отнема лицензът.

Стати Статиев: Нещата са много прости. Видехме кадрите с лионския кампус.

Водеща: Да. Средно статистически държавен…

Стати Статиев: Но дайте да си направим „Студентския град” да бъде студентски. Да бъде отделен териториално. Наистина община „Студентска” да бъде община „Студентска”, а не плюс „Мусагеница”, ливади и други села.

Водещ: Частните заведения и места какво да ги направим?

Водеща: Какво ще стане с тези кръчми, казина, бардаци?

Стати Статиев: Явно нещата са изпуснати. Това е проблем на изпълнителната власт. Но, ако искаме да имаме кампус, той трябва да бъде такъв. По него да тичат дечицата на студентите. Да има детски градини. И да има студенти, които четат и се готвят…

Водещ: Който пие и повръща какво?

Стати Статиев: Така както имаше… В една столица има достатъчно други места. Това са пълнолетни хора, които искат да отидат и да се веселят, ако искат денонощно и непрестанно. Но не в „Студентски град”. И това е проблемът, който беше поставен вчера. И ние сме дали своето съгласие на изпълнителната власт да се заема с решаването на този проблем. Той не е проблем на университетите. То е проблем на бъдещето на България.

Водеща: То е проблем на България. На нашия манталитет.

Водещ: Цялостен. На всички.

Водеща: В този случай на всичко.

Стати Статиев: Но ние бихме го подкрепили. Дадохме своето пълно съгласие в каквато и да е насока.

Водещ: За нов „Студентски град” ли говорим? За нов кампус ли? За нов, на друго място?

Стати Статиев: Въпрос на изпълнителна власт. Ако не може този да се изчисти от проблемите, които има, които са създадени, защото там освен 52 блока, общежития, има 33 други жилищни сгради, в които живеят други хора. Чухме, че има над 60 заведения, магазини, които са частни терени.

Водеща: Само да ви попитам нещо. Изграждане на кампус, защото това не е кампус и изобщо някаква реорганизация на живота в „Студентски град” е в много далечно бъдеще. В кратки срокове ще се променят ли правилата, така може би отново от Министерството на образованието те трябва да бъдат наложени, така че когато някой вдига шум след 22.00 часа да бъде гонен от евтината квартира? Щом има пари да пие по цяла нощ в кръчмите, ще си наеме квартира в София.

Стати Статиев: Ние сме съгласни с това нещо. Ние го подкрепяме.

Водеща: Но защо никой не е изгонен за лошо поведение?

Стати Статиев: Но не може ректорът да го въдворява в ред.

Водеща: Всички студенти, и тези казват „денонощно там се вдига шум”, аз не съм чула да има някой изгонен.

Стати Статиев: И шефът на РПУ-то казва и вярвам, че е така, че има два сигнала в последните месеци.

Водеща: Защото никой не подава сигнали.

Стати Статиев: Защото всеки приема, че това е нормално. Това е страшното.

Водеща: За това говорим.

Водещ: Ненормалното е станало нормално.

Стати Статиев: Ненормалното сме го приели за нормално. Нарушаването на нормите. Тези хора са в най-прекрасната възраст, в която… Това им казвам на моите студенти. Пет години имате да инвестирате в себе си. Физиологично и психически сте на такова ниво, че сега е моментът. Трудете се аз това, за да може след пет години, реализирайки себе си, тогава има време и да ходите на заведения и на други. Но какво да правим като това е моделът.

Водеща: Има свободни места в българските университети. Христо, ти знаеш има свободни места, което означава, че цедката аз студент е нулева. Нали разбирате, че за уча висшо. Няма, защото аз уча това, искам да направя това и това. Аз уча висшо. И мама и тати в еди кой си град се хвалят, че детето им учи висшо. Докато това е нивото на висшето образование.

Стати Статиев: Това е лоша държавна политика. Последните пет-шест години броя на местата в университети са повече от завършващите средно образование.

Водеща: Което е пълен абсурд.

Водещ: Тема с продължение. Благодарим ви.

2012-03-01 - 09:01

Радио Фокус, Новини, Добро Утро, България, 01.03.2012 г.

Ректорът на УНСС е разпоредил
вътрешна проверка в общежитието
заради убийството на 19-годишния младеж

проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Проф. Стати Статев: Добро утро на Вас и на Вашите слушатели.

Водещ: Тежък инцидент помрачи вчерашния ден на мястото в района, където трябва да цари академичен дух. Как приехте тази трагична новина?

Проф. Стати Статев: И като ректор, и като родител, и като преподавател, и като гражданин я приех изключително трагично, защото в крайна сметка ние имаме един загубен човешки живот на 19-годишен младеж. Така че първото нещо, което направих, е от името на академичния ни колектив и от мое лично име да поднеса най-искрени съболезнования на родителите, на близките, приятелите и колегите на момчето, което загубихме. Естествено след това разпоредих пълна вътрешна проверка, която да установи дали са спазени всички изисквания на правилника за условията и реда за настаняване, ползване, вътрешния ред в студентските общежития на УНСС.

Водещ: Кой точно е извърши проверката?

Проф. Стати Статев: Проверката ще бъде извършена в поделение „Студентски общежития и столове” под ръководството на изпълнителния директор и очаквам резултатите да бъдат готови, както е по закон, в рамките на едноседмичен срок.

Водещ: Този инцидент сякаш насочи вниманието към проблеми на Студентския град, които не са от вчера всъщност. Какви са според Вас проблемите?

Проф. Стати Статев: Едва ли ще може в едно интервю да изредим всички проблеми на Студентския град, които са се натрупвали както и през миналия век, така и през настоящия век. Но истината е, че има нещо комично, защото Студентски град е само наименованието. В никакъв случай това наименование не отговаря на своето съдържание. Един Студентски град или кампус би трябвало да изглежда по съвсем друг начин. Помежду си всички, които са в него, го наричат с най-различни термини. Обикновено използват „Лас Вегас” или какво не още. Във всеки случай това е едно място не като студентски кампус, където да има достатъчно зелени площи, където хората да четат, да ходят на занятия, защото тук са ни университетските сгради, да посещават библиотеката, да се подготвят в къщи и да имат възможност да почиват при нормални условия. Ние имаме един конгломерат, изключително населен, с над 50 блока студентски общежития, с 33 блока, на други живущи построени във връзка с реституцията, офиси, бизнес сгради, казина, денонощно работещи заведения и то изключително много, денонощно работещи магазини. Тоест повече прилича на увеселителен парк, отколкото на студентски кампус и естествено се е превърнал и в притегателен център на хора не само от столицата, но и от цялата стана, които идват тук за да се веселят.

Водещ: Според Вас откъде могат да започнат промените в Студентски град?

Проф. Стати Статев: Ние имахме среща – ректорите на университети, които имат общежития в Студентския град, с министър Игнатов и общо взето се обединихме всички единодушно около предложението всички общежития да бъдат поети под едно командване, защото сега общежитията на един университет дори не са едно до друго. Примерно УНСС разполагаме с 12 блока, които са пръснати по целия Студентски град, и това не създава възможност дори около блоковите пространства да могат да се поддържат както трябва, да минат под единно командване, но от тук нататък вече инициативата трябва да бъде подета от изпълнителната власт. И наистина ако искаме да имаме един студентски кампус, той трябва да бъде поставен под съвсем друг режим. Първо да бъде отделен териториално, да си стане община „Студентска”, но община „Студентска” да е само Студентския град, а не с Мусагеница, Манастирски ливади и още села. Да си има охрана, т.е. Седмо РПУ, което е на територията на Студентски град, което да отговаря само за Студентския град, а не за още допълнително прекалено много неща. Тоест то наистина да се оформи като един такъв териториален център и може би…, не зная дали това е възможно. Защото, пак казвам, не зная дали изпълнителната власт има достатъчно сила да го приложи. Да няма денонощни заведения, да няма шум, да няма денонощно работещи магазини, да има някакъв много по-сериозен контрол на достъп, който е възможен при такова единно управление и командване, нещо в този план, но това излиза извън правомощията на който и да е ректор или на всички ректори заедно, дори и на ресорния ни министър.

Водещ: Така е, изисква много сериозни крачки, защото всеки, който е минал през Студентски град, е установил, че е сериозно място за бизнес, както Вие казахте, на много заведения, на много магазини. Така е, едни от най-големите клубове, нощни са в Студентски град.

Проф. Стати Статев: Никой не пречи на младите хора да се веселят, като споменахте клубовете. Но нека Студентският град да е студентски град. А който иска да се весели – в столицата има достатъчно други места, където той да отиде и да посещава такива нощни клубове, дискотеки, или заведения от подобен род. Но те не могат да бъдат лицето на нещо, което се нарича Студентски град.

Водещ: Ако се върнем конкретно на трагичния случай, имате ли информация точно какво е общежитието, където се е случило? Там какъв е контролът, който се осъществява? Разбира се, Вие сте насрочил проверка, но теоретично как стоят нещата в едно такова общежитие?

Проф. Стати Статев: Ще Ви кажа и практически как стоят. Аз се изказах, когато се бяхме събрали при министър Игнатов, и споделих своите съболезнования. Но казах, че това би могло да се случи в блок и в стая на всеки един от университетите, командвани от колегите, които бяха там. И те се отнесоха с разбиране. В крайна сметка това се е случило в стая за живеене. Що се отнася до конкретния случай, това е един от хубавите ни блокове, саниран, всички наши блокове, входове са снабдени с камери, с видеозаписваща техника, има денонощна охрана и пропускателен режим. Аз своевременно се запознах, приех доклада на изпълнителния директор на нашите общежития, прегледах цялата документация, която беше налична, обясненията на охранителя-портиер, който е бил там. Някъде след 2 ч. тези момчета, които живеят горе в стаята, са се прибирали. Понеже са вдигали малко шум, той им е отправил предупреждения да бъдат по-тихи и да си лягат. Те нищо не са му отвърнали. Тръгнали са към стаята си и след 15 мин., според него 20 мин., единият дотичал при него и го помолил да извика Бърза помощ и полиция. Това е, което …

Водещ: Да, така е, както каза и вътрешният министър Цветан Цветанов, не може във всяка стая да има камера и да има полицай във всеки коридор на студентските общежития.

Проф. Стати Статев: Разбира се, че не може, защото това са пълнолетни хора, пълнолетни граждани на републиката. Дадох пример в интервюто, което имахме в министерството, че този нелеп инцидент за мен, изключително нелеп, загубен е млад човешки живот, е могло както се случи в стая, в блок на наше общежитие, по съшия начин е могло да се случи и в стая в жилищен комплекс „Люлин” примерно, където са на квартира или живеят студенти.

Водещ: Смятате ли, че проблемите, които показва този инцидент, всъщност излизат извън рамките на студентския град и на студентското общество изобщо?

Проф. Стати Статев: Разбира се, че излизат. Ние всички знаем какво е състоянието на обществото ни и как се движим. Естествено, че една студентска общност, тя също е част от това общество, това не е някакъв далечен остров, който няма нищо общо с процесите, които се развиват в обществото. Но има една голяма истина, която ние споделихме, защото университетът и университетите, за които ние отговаряме, УНСС, на който аз съм ректор, това е място, където се преподава наука и се прави наука. И не е свойствено на тези университети да им се придават хотелиерски и ресторантьорски действия, това не е присъщо на университетите.

Водещ: Благодаря Ви проф. Статев. Очакваме и резултатите от проверката, която сте разпоредил, и се надявам да …

Проф. Стати Статев: Очакваме и решението на компетентните органи, които изясняват случая. Но така или иначе оставам със съболезнования към родители и близки, защото каквото и да бъде направено оттук нататък, ние загубихме един млад човешки живот.

Водещ: Присъединявам се към съболезнованията и Ви благодаря за времето отделено за „Добро утро, България”.

Проф. Стати Статев: Благодаря и на Вас и на Вашето радио.

2012-03-01 - 08:31

ТВ 7, Бодилник, 01.03.2012 г.

Защо продължават убийствата
на млади хора в Студентски град

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Димитър Дилчев – кмет на район „Студентски”

Водещ: Започва „Гореща точка” с мен Николай Бареков в центъра на София. Честита Баба Марта, днес е 1 март. Мисля, че дължа един коментар на зрителите на ТВ7 след вчерашния ден, започнал с потресаващото разкритие на екип журналисти на нашата телевизия за цените на пазара на лекарствата в съседната държава Косово и това, което се случи часове по-късно в държавата. Първо имаше изявление на премиера Борисов, направено пред камерите на всички телевизии, че който от чиновниците не си върне бонуса до края на работната седмица – петък, в понеделник не трябва да идва на работа. По-късно вечерта в свои ръце взе нещата премиерът Борисов и с проблемите с пазара на лекарства в България, като даде лично обещание, че до 2 седмици ще направи всичко възможно да поскъпнат 4 хил. лекарства в България, нещо, което не е правено през последните години, просто защото във всяка една година лекарствата на българския пазар, включително и тези на български производители са вървели непрекъснато нагоре, за да се стигне до абсурда да коментираме в ТВ7 в Косово и Турция българи да си купуват по-евтино лекарства, произведени в България. Това е първа страница на вестник „Стандарт”. Показва я не заради друго, а заради тази емблематична снимка на Борисов, Жоро Налбантов сутринта ми я показа, с прочутия му поглед, който много прилича на погледа на любимите му кучета, които той отглежда, т.нар. каракачанки. Не знам дали се вижда този поглед из под вежди, както е свикнал да го нарича народът. Хубавото в тази ситуация е, че в тази държава така устроена, заради нашия манталитет, единственият вариант да се случат нещата в позитивен смисъл, е някой като Борисов да ги вземе в ръцете си. Не бих казал, че тройната коалиция са си раздавали по-малки бонуси, отколкото чиновниците на ГЕРБ. Най-вероятно сега, по времето на ГЕРБ, има още по-фрапиращи случаи, направо смехотворни, като с бонуса на тази нелепа чиновничка, която обикаляше по телевизиите, за да обяснява как е работила по 20 часа изключително много и е заслужавала 73-те хил. лв., които е прибрала за една година. Не бих казал, че скандалите, свързани с качеството и с кадровия потенциал на това управление са по-малко, отколкото е било в предишни години. Разликата е обаче в това, че за първи път на политическата сцена има премиер и партиен лидер, който има реактивност към това, което се случва в обществото и в медиите. Така се случи и с разследването на ТВ7 за фармацевтичния пазар в страната. То беше подето от хората в интернет, от гражданското общество, стигна до ушите и погледа на този, който взима решенията в България, и нещата накрая се озоваха в неговите ръце. Това, което ние ще направим като телевизия, е да следим стриктно и отблизо какво ще се случи на фармацевтичния пазар в България, както и с бонусите на чиновниците в следващите дни и седмици, и да реагираме, ако нещата не се случват по обещания начин. Вярваме на Борисов и на неговото добро желание да си запази доброто име, което е и факт, той си го признава. За това ще се опитаме да помогнем в случая с това, което ние можем да направим като медия, а именно да направим нашето разследване и нашето разкритие. Оттам нататък не сме ние хората, които могат да намаляват лекарства или да наказват чиновници за бонуси. Тогава държавата и премиерът е на ход. А ние ще следим тази ситуация отблизо. Толкова по темата. Сега отиваме към една друга тема, която, за жалост, се повтаря циклично, непрекъснато през годините – 2008 г. загина студентът Стоян Балтов пред дискотека в Студентски град, а преди 24 часа загина млад мъж, 19-годишен Марио Данчев, разбира се, в пиянски скандал, прераснал в пиянско меле с участието на ножове. Това е картина, която по никакъв начин не ни учудва, след като се случва в Студентски град, което си е тук, почти в центъра на София. При мен е Димитър Дилчев. Той е кмет на Студентски град. Ще участват много хора в тази дискусия тази сутрин. Добро утро. Отново се връщаме към тази тема. Вече сме говорили с вас не един път. Защо нищо не се промени в манталитета на студентите и в уредбата на Студентски град така, че поне тези хора да не могат така безпрепятствено да се напиват и да вадят ножове?

Димитър Дилчев: Добро утро. Първо искам да изкажа съболезнования за този трагичен инцидент и да се върна на вашия въпрос – защо нищо не се промени в манталитета на студентите. Това е въпрос, на който аз няма как да дам отговор. Що се отнася до промените в Студентски град, това, което трябва да се случи …

Водещ: Аз понеже съм от хората, които хич не вярват в студентския манталитет, нито в академичния живот, защото такъв няма в България. Факт е, че тези две момчета не са се сбили за някаква математическа задача, която са решавали, дори не са се сбили за жена, дори не са се сбили за книга от Народната библиотека, както вчера цял ден вървеше виц за двамата биячи Банята и Дъмпела. Те са се сбили пияни до козирката в Студентски град. Понеже не вярвам в манталитета, ви питам защо не се промениха правилата на живот в Студентски град.

Димитър Дилчев: Правилата, г-н Бареков, няма как с правило да промениш манталитета. Тук не говорим за сбиване за математическа задача или за жена, тук говорим за сбиване между хора, които са живели заедно с месеци. Те са учили в един ВУЗ. Какво ги е накарало тези хора, които са делели, една стая с месеци, да посегнат един на друг – това е в случая, което търсим.

Водещ: Още вчера стана ясно, че ги е накарало алкохолът, те са били пияни всички, участващи в това меле.

Димитър Дилчев: Оттам нататък аз имам притеснение, че отново, както в случая със Стоян Балтов, всичко се тласка в една посока. Моето мнение в тези 4 години е, че се тласка умишлено в тази посока, за да не се промени нищо в Студентския град и нещата да останат така.

Водещ: Къде е грешната посока, в която се тласка целият дебат?

Димитър Дилчев: Проблемът със строителството, с реституцията – това очевидно е проблем. Той не е само проблем на Студентски град, той е проблем на много квартали на София, той е проблем на много градове в държавата и на курорти. И това е нещо, по което мерки се взеха отдавна. Резултатът е налице. Това, което стана с много обсъждания и трябва да кажа, че работата по този план беше започнала година преди инцидента с Балтов, беше не застроената територия около общежитията такава, каквато в момента е останала, да бъде отвоювана и предадена за стопанисване на ВУЗ-овете като кампуси. Този план е факт от август месец 2010 г.

Водещ: А защо не се случва?

Димитър Дилчев: За съжаление, този план е в съда. Частните интереси срещу този план на огромни и в съда има над 60 жалби, които и до момента спират плана.

Водещ: Те не се ли съгласиха да ги обезщетите с някакви други имоти или там е по-интересно?

Димитър Дилчев: Тези хора не са се съгласили имотите им да бъдат отчуждени и те търсят своите права така, както повелява законът.

Водещ: Само да ви върна тогава към 2008 г., след ситуацията, която се случи, след общественото движение, което се създаде, накрая властите сринаха тази дискотека „Амнезия”, защото се оказа и незаконна на всичкото отгоре.

Димитър Дилчев: Не само „Амнезия”, направи се цялостна проверка на търговските обекти – „Амнезия”, павилиони и редица пристройки бяха премахнати. Оттам нататък обаче това, което не се промени по никакъв начин, беше редът в общежитията. Нещо, за което 4 години не се говори.

Водещ: Кой отговаря за реда?

Димитър Дилчев: В момента също нещата се плъзгат в друга посока. За 4 години аз съм провел редица срещи, имаме
т.нар. Местна комисия за обществен ред и сигурност, която се събира при мен регулярно – полиция, пожарна, представители на студенти и на ректори. Темата, която засягам всеки път, е вътрешният ред в общежитията – какъв трябва да бъде той, как да се стопанисват.

Водещ: И кой отговаря? Защото чета сега, че в това общежитие, в което е станал този нелеп инцидент, това нелепо убийство 3 ВУЗ-а са отговаряли за обществени ред, т.е. никой не е отговарял.

Димитър Дилчев: Точно така. В момента има блок, в който един вход е на един ВУЗ, втори вход на друг, някъде и по един етаж.

Водещ: И кой отговаря за реда?

Димитър Дилчев: Съответното висше учебно заведение и неговото поделение, което стопанисва общежитието.

Водещ: А то сложило ли си е там някакъв управител, уредник, портиер?

Димитър Дилчев: Предполагам, навсякъде това нещо го имат. Имат си охрана и т.н., но виждате, че резултатът не е този, който всички очакваме.

Водещ: Понеже вие сте го разследва този случай и не зависи от вас, но има ли някъде вътрешен правилник, по който да се забранява внасянето на алкохол?

Димитър Дилчев: Да, в момента има такава наредба, тя е действаща и забранява употребата, внасянето на алкохол и всякакви упойващи вещества.

Водещ: Ама те си внасят.

Димитър Дилчев: Това в момента е в сила и то не от вчера или от онзи ден. За съжаление, обаче купоните и инцидентите вътре в самите общежития не спират.

Водещ: Нека сега да се прехвърлим към Студентски град, за да видим още един път мястото на инцидента. Там е Асен Иванов. Той от вчера работи много стриктно и много усърдно по този случай. Асен беше заедно с мен навремето в бТВ, когато беше другият актуален случай – Стоян Балтов, убитият студент. Не си спомням, дали се чуха присъди по този случай, но помня, че делото се гледа в съда. Асене, около теб има доста хор, какво се случва 24 часа след пиянския инцидент, довел до загубата на един младежки, момчешки живот на 19-годишния Марио?

Репортер: Добро утро. Виждате, че зад мен тече дискусия. Тя е подобна на тази, която си говорите в студиото, това, че големият проблем, който остана след убийството на Стоян Балтов, това е, че в Студентски град има много заведения, ресторанти, които няма как да бъдат премахнати. Държавата е безсилна реално. Както и това, че режимите в самите общежития трябва да бъдат подобрени. Ще говорим за това след малко г-н Кисимов, който е зам.-ректор на УНСС. Но преди това искам да задам няколко въпроса на Христо. Едно момче, което живее под фаталната 323 стая. Ицо, много бързо ми кажи какво се чу онзи нощ?

Христо: Около 15.00 ч. аз и моят съквартирант се събудихме от силен шум, все едно някой нарочно подскачаше със сила. Това беше около 4-5 минути постоянно. След това се пусна за около 1-2 минути музика, обаче после веднага се спря и се чу нещо – не, не – и всичко спря.

Репортер: Вече са повдигнати обвинения на Илко. Ти го познаваш момчето. Вчера ми каза, че той ти е споделил, че има проблеми с братята Данчеви.

Христо: Не съм казал такова нещо. Аз не съм говорил с него по тази тема.

Репортер: А какво момче е?

Христо: Добро е. Аз тази година се запознах с него.

Репортер: Чисто човешки как си представяш случката, защо се стигна до такъв инцидент?

Христо: Според мен, ако е направил нещо, най-вероятно се е опитал да се защити. Освен, че единият брат е бил агресивен, извикал е и подкрепление. Но все пак и аз не зная какво е станало.

Репортер: Добре, благодаря ти. Да се върнем на темата – какво трябва да се направи в Студентски град, за да бъде всичко наред и да няма такива инциденти. Г-жа Ани Петрова – началникът на 7-мо РПУ, който отговаря за този район, е тук при нас, както и Калоян Димитров от Студентския съвет към УНСС, както и момчетата, които са участвали в голямата инициатива покрай случая Стоян Балтов. Г-жо Петрова, вашето мнение какво е, ясно е, че в този случай е нямало как да се намесите превантивно. Ясно е, изяснен е извършителят, но как да постъпим, за да не се стига до такива случаи?

Ани Петрова: Ако бъде засилен контролът, пропускателният режим в тези общежития, ако бъде въведен някакъв вечерен час не само в общежитието, но и специално за тези заведения, които работят до 04.00-05.00 ч. сутринта и обикновено инцидентите стават след 01.00-02.00 ч., когато алкохолът дойде малко в повече. Просто да бъдат едни такива мерки, които обаче не зависят от МВР. Работното време на заведенията, било на дискотеките, било на ресторантите е само с уведомителен режим както за нас, така и за общината. Ние не можем да повлияем върху това работна време.

Репортер: Вързани ли са институциите, които отговарят за сигурността в Студентски град?

Ани Петрова: Може би да, защото и малко повече камери, видеонаблюдение също би помогнало, но всичко е свързано с повече финансови средства.

Водещ: Да чуем сега какво ще каже кметът, защото той преди малко говореше същите неща, за които говорят и от МВР – за вечерен час, за отговорност, за ей такива работи, съвсем елементарни. Може ли това да се случи?

Димитър Дилчев: Това, за което не се заговори в последните 4 години, е именно редът и начина на стопанисване на общежитията. Заведенията безспорно са проблем.

Водещ: Добре, вечерен час, според вас, може ли да се въведе, представяте ли си го това нещо?

Димитър Дилчев: Вечерен час на пълнолетен човек няма как да въведем, все пак сме европейска държава.

Водещ: Да и само на територията на една част на София, защото той ще отиде и ще се напие и в друг квартал.

Димитър Дилчев: И само на територията на един квартал – да. Няма как да забраниш и продажба на алкохол на пълнолетни хора. Все пак живеем в 21 век, не сме в онези години.

Водещ: Да, позволено е на всеки да се напива като свиня.

Димитър Дилчев: Но какво може? Може общежитията да минат на по-специален режим, може да имат вечерен час. Студентът кандидатства, за да бъде в тези общежития, той подава молба.

Водещ: Т.е. ако не се прибере до 22.00 ч. трезвен, няма да го пуснат?

Димитър Дилчев: 22.00-23-00-00-00 ч. нека този час точно да се прецизира, да се прецени от самата академична общност. Ако на студента това не му харесва, квартири се дават под наем, може да излезе на свободен наем и да се прибира, когато иска.

Водещ: Вие казахте, като разказа момчето, че в 03.00 ч. са тропали и се били, че всяка вечер е така.

Димитър Дилчев: Това става навсякъде. МВР по сигнали през ден там и в същото време този режим продължава да е такъв. Аз мога да ви уверя, че когато този режим се затегне и стане такъв, самите заведения ще затварят в 22.00-23.00 ч., защото просто няма да има кой да влезе в тях след това.

Водещ: Т.е. ако се затворят общежитията с режим, това ще реши проблема.

Димитър Дилчев: Едва ли това ще реши проблема с убийствата. Но не трябва да тълкуваме, какво трябва да се случи, за да не се случи това в Студентски град. Това не трябва да се случва никъде. Не може да сме толерантни, ако се случи в „Младост” или в „Люлин”, а ако се случи в Студентски град, да гледаме по различен начин.

Водещ: Аз да ви кажа, какво ми казват студентите. Понеже познавам много млади хора, понеже живея и в близост до квартала, и във фитнес, и къде ли не се срещам с млади хора. Те казват – при нас е голям купон, тук са най-евтините жени, най-лесните жени. Не знам, аз не искам да обиждам никой, говорят хората. Тук са най-евтини, казват те, алкохола, напиваме се, всяка вечер, напиваме се, той е менте. И тук, казват те, е най-евтината дрога. Тук човек може да влезе да се напуши, да се освини като свиня и ще му струва жълти стотинки. Не ни харесва, казват ми го също тези млади хора, това, но нямаме пари, за да си позволим повече. И кръгът се затваря.

Димитър Дилчев: Това все пак са пълнолетни хора и малко е наивно да ги оправдаваме по този начин.

Водещ: Ама такава е средата, колкото и свестни хора да живеят там, а те живеят много свестни хора, аз не казвам, че студент, който се напива или напушва с трева, не е свестен, но разбирате ли, че когато тази среда се смеси …

Димитър Дилчев: Много свести хора живеят и не всички живеят по този начин.

Водещ: Добре, Асене, прехвърляме се към теб, тук това, което кметът казва, готовото решение, което той дава, според мен абсолютно утопично, кметът пише утопия тук в студиото, е да се въведяло режим на общежитията и това щяло да реши проблема.

Димитър Дилчев: Г-н Бареков, това ще се случи по един или друг начин.

Водещ: Но няма да реши проблема. Асене, какво казват младите хора около теб, ще се реши ли проблемът, ако въведат комендантски час?

Репортер: Започваме с Калоян. Ще се реши ли проблема в студентски град, как по-точно – видеонаблюдение и т.н.?

Калоян: Предложения винаги има, въпросът е години по-късно какви са резултатите. Ние сме спазили изисквания, наложени ни тогава от министерство, имаме видео наблюдение, вкарали сме индивидуални пропуски, т.е. не живущ в този блок не може да влезе, има контролиран достъп. Външна охрана, която охранява общежитието. Но очевидно това не е достатъчно, ще засилим контрола. Има правилник за вътрешния ред, който не позволява вдигането на шум след 22.00 ч.

Репортер: Да, обаче в 03.00 ч., наистина, както каза Ники, влиза пиян човек, който не е от този блок, Владимир Борисов, третото момче, не е от този блок, как то влиза с пияния си приятел?

Калоян: В момента тече вътрешна проверка по случая, но всички хора, които са били участници в този инцидент, те са живеещи в блока и се прибират правомерно в стаята си, в която живеят и в един момент се разраства битов скандал.

Репортер: Вие нещо не сте съгласен с него?

Студент: Знаете, преди 3 години какви предложения направихме към държавата и тогава държавата ни послуша. Имаше решения на Народното събрание специално с предписание към всяка една държавна институция към Министерски съвет, към министрите отделно, към областния управител, към ректорските ръководство, имаше предписания какво да се направи. Минаха три години и не се направи нищо. Обектите станаха два пъти повече. Продължиха да се отдават под наем, продължиха да се правят все повече и повече заведения.

Репортер: Добре, това са възрастни хора, които са над 18 години, не може ли те да понесат отговорността си един за друг и да не се стига до този момент.

Студент: Аз мисля, че не могат. В тази зловредна среда, каквато е Студентски град в момента, дори и най-свестните хора могат да пропаднат. Под влиянието на алкохол и наркотици могат да стана променени до неузнаваемост. Когато един човек се напие, знаете, и лудият бяга от пияния. Какво очаквате? Нали не очаквате пред всяко общежитие да има полицай, който с дрегер да мери, дали някой е пил или не. Това е въпрос, който по някакъв начин трябва да се реши на държавно ниво. И самият министър го предупредихме още в края на 2009 г. и му изпратихме всякаква документация, до министър Игнатов, и му казахме – какво ще направите? И засега нищо не се е случило, нищо не е направено.

Водещ: Предложение тук от кмета. Той предлага да направим разследване, но той е готов да ни каже предварително какъв е резултатът от разследването – кой е бил най-големият наемодател на тези кръчми, които носят основния генератор на разгула в Студентски град, който води до смъртта на млади хора.

Репортер: Като знае, защо не каже?

Водещ: Ето, сега ще каже.

Димитър Дилчев: Нека да довършим темата, която започнахме, защото вечерният час и редът в общежитията е едната част на проблема. Второто решение, което аз винаги съм твърдял и заставам зад него, е в тези територии, предвидени за кампуси в подробния устройствен план да няма никаква търговска дейност. Това е моето мнение и то винаги е било такова. Търговските, увеселителните заведения, питейните заведения да се извадят от сградите, които са държавна собственост. В частните няма как да ги ликвидираме там.

Водещ: Има ли общинска собственост, в която има кръчми и дискотеки?

Димитър Дилчев: Няма. Имаме един пазар, който е в капитала на едно дружество и по придвижването на новия устройствен план и този пазар предвижда да бъде ликвидиран.

Водещ: Кой дава терените тогава, за да се строят дискотеките в Студентски град?

Димитър Дилчев: Те или са частни, или се дават под наем от ВУЗ-овете.

Водещ: Тоест ВУЗ-овете дават терени, за да се строят дискотеки? Това е скандално.

Димитър Дилчев: Такава е била финансовата нужда и това не от вчера или от днес. В интерес на истината, повечето от ректорите, с които съм работил, активно действат в посока това нещо да се прекрати. Има такива вече чудесни примери, вече постепенно, поетапно от дискотеки и кръчми се превръщат в библиотеки – и СУ, и УНСС, и другите учебни заведения. Този процес трябва да стане много по-бърз и по-интензивен.

Водещ: Понеже при теб, до колкото разбирам, е зам.-ректорът на УНСС проф. Валентин Кисимов.

Репортер: Да, той е при мен.

Водещ: Кметът твърди, че ВУЗ-овете дават най-много терени за кръчми в Студентски град.

Репортер: Кметът на Студентски град каза, че основният наемодател на имотите са ВУЗ-овете, не може ли да се промени тази политика на отдаване на имоти за заведения? Да се направят примерно фитнес зали, спортни зали, мислите ли в тази посока?

Валентин Кисимов: Мислим в тази посока, но мисленето трябва да бъде не, дайте да промени една зала, а дайте да променим целия Студентски град. Хайде да се съберем всички на едно място и да промени Студентски град.

Репортер: Нали имаше събиране преди 3 години, защо нищо не се промени?

Валентин Кисимов: Не мога да ви кажа преди три години какво е било, аз не съм в ръководството на университета преди 3 години. Но едното нещо е – дайте да видим какво да направим, да се съберем всички на масата. Второто нещо е – как да създадем нови ценности на тези млади хора. Новите ценности не идват, когато ние показваме само лоши неща. Извинявайте, че се обръщам към телевизията, но телевизията е средство, с което може да се действа.

Репортер: Тези хора идват тук на 18 години и би трябвало вече да имат някакви изградени ценности, не би трябвало ли ние по-възрастните, и преподавателите, и университетите да им даваме пример за това какво трябва да правят и какво трябва да се случва в Студентски град?

Валентин Кисимов: Точно така. Но кажете ми, колко предавания вие знаете, в които се казва – еди кой си студент завърши с отличие, направи еди какви си неща и вижте какъв голям човек е станал. Посочете ми такова предаване?

Репортер: Има ли такива студенти, защото повечето знаем, че не стават.

Валентин Кисимов: Нищо подобно. Ако не виждате у нас, аз ще ви покажа наши студенти, вижте по света. Защо не покажем студенти след 10 години, че получават 10 хил. долара заплата. Защо не покажем, че след 10 години най-добрите вървят напред, че тези хора са създали нещо. И да си зададем – ей това е ценност.

Репортер: Г-н Кисимов, нека да извървим пътя, по който са влезли момчетата, за да обясним какъв е режимът в студентското общежитие. Има камера, гледам, каква е системата за сигурност.

Валентин Кисимов: Има камера и има пропусна система с карта.

Репортер: Когато две или три момчета не се разбират помежду си, има ли възможност те да не живеят заедно?

Валентин Кисимов: Ако се оплачат и помолят за разместване и при положение, че има възможност за разместване, това винаги управата на нашия комплекс го прави с удоволствие.

Репортер: В дадения случай има ли такава жалба или просто това си е останало на нивото на младежите в стаята?

Валентин Кисимов: Младежите са дискутирали. До колкото знам, единият от младежите, който не е бил братът, е имал желание да се премести. Управата на общежитието го е преместила в друга стая. След което самото момче е казало – не, не, върнете ме отново при близнаците. И са го върнали обратно. Така знам. Имаме комисия, която ще разгледа точно нещата.

Водещ: Голяма дискусия е паднало, пияни до козирката и накрая са се надискутирали с един нож на гърба на единия, който е умрял на място. Тук при нас е проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Добро утро.

Кметът предложи революционна идея тук – да се въведе вечерен час във всички общежития и да се затварят кръчмите в студентски град по регламент, примерно след 22.00 ч. да не работят.

Стати Статев: Аз не мисля, че е революционна идеята на кмета.

Водещ: Тя три години седи вече и никой не я е осъществил.

Стати Статев: Не от три години, тя стои 20 години. Ние 20 години бием камбаната, че това, което се нарича Студентски град е само един етикет. То не е Студентски град и това е при всеки случай, който възниква.

Водещ: Аз пак ще го кажа – там може да си купиш най-евтината дрога в София, можеш да пиеш най-евтиния алкохол, макар и менте, това го казват студентите, цяла София го знае.

Стати Статев: Защо не е Студентски град? По много причини. За да имаме студентски град или кампос, както го наричаме, това трябва да е място, където живеят студенти и те там трябва да учат и да се подготвят за университета. Това трябва да е.

Водещ: Добре, вие сте собственици на имотите там, защо ги отдавате за кръчми, кметът казва – университетите си дават имотите за кръчми и търговски обекти.

Стати Статев: Ние не сме собственици на имотите. Това е държавна собственост и ние не ги отдаваме за кръчми. Кръчмите са в страни. За това казвам, че Студентския град не е студентски град. В него има 51-52 блока общежития, има 33 жилищни блока, в които живеят съвсем други хора. Има над 60 кръчми, казина. Това го чувам като информация. Има денонощни магазини. Значи той не е студентски град. Студентският град трябва да представлява място, където живеят студентите, където има библиотеки, детски градини, зелени площи, където да тичат децата им и те да четат по тях. И ако има заведение, да работи до 22.00 ч. примерно. Това е режим, който трябва съответната власт да наложи, но той да бъде студентски град. Защото кметът Дилчев се води кмет на община „Студентска”, но това също е един етикет. Той не е кмет на община Студентска. Той отговаря и за Манастирски ливади, и за поляни …

Водещ: Да де, но сега като го гледат родителите в провинцията, те как ще си пуснат децата след тази картина, която описахме – казина, кръчми?

Димитър Дилчев: Аз за това смятам, че всичко започва от обществото и възпитанието на тези деца. Защото когато започнем това да променяме, аз мога да ви кажа, че не е утопия и кръчмите сами ще затворят, защото тези кръчми не са построени на други места в София.

Водещ: И тези деца са били добри, преди да се напият и да заживеят в Студентски град и да се стигне до този инцидент.

Димитър Дилчев: Пак ще се повторя, но малко наивно се опитваме да ги оправдаем, все пак това са пълнолетни хора и то не какви да е, а тези, които ще бъдат бъдещето на нацията. Не е етично спрямо тях по толкова елементарен начин да ги оправдаваме с изкушения или т.н. Трябва да се разделят нещата. Мястото на кръчмите определено не е там, но дори да предположим хипотетично, че за една нощ махнем всички кръчми, вие вярвате ли, че студентите ще престанат да търсят забавления и няма да ги намерят в съседния квартал.

Водещ: Ами до голяма степен ще им ограничите възможностите. Ако стои тук алкохолът на половин метър от тях и те могат да си го позволят и да отидат да си го купят, ще пият, разбира се. Ако нямат пари за алкохол, защото ще е по-скъп алкохолът и ще се продава на 1 км от Студентски град – няма да пият.

Димитър Дилчев: За това предложението на г-н Игнатов е добро. И моето мнение е, че на терени, които са предвидени за кампуси, търговски обекти не трябва да има. Вариантите и начините за регулиране на всички останали частни заведения е въпрос на едно по-сериозно вглеждане в нормативната уредба, защото вече там говорим за частна собственост.

Водещ: С една дума, ако държавата не се намеси, няма да се оправят нещата.

Стати Статев: Да, това не е работа на ректорите. Защо? Защото университетът е място, където се преподава наука и се прави наука, а сега са му вменени функции на ресторантьорство, хотелиерство …

Водещ: Ама вие трябва да се грижите за реда в общежитията, вие, ректорите, не искате ли?

Стати Статев: Това изглежда безкрайно ненормално и ние въпроса го поставяме непрекъснато. Би могло да има някаква съотговорност, но в ситуацията, в която сме сега. Не знам дали да влизам в детайли. 1997 г. са разпределени общежитията и примерно УНСС има 12 блока. В тези 12 блока имаме над 5 хил. места. Но тези 12 блока са разпределени, пръснати из целия град. Те не са заедно.

Водещ: Тоест вие не можете да контролирате ситуацията?

Стати Статев: Не можем, дори и около блоковите пространства.

Водещ: Да, завършваме така. Наистина темата е много сериозна и няма да решим проблема. Има поредни идеи, както очаквах аз, за решаване на този проблем, за въвеждане на някакъв казармен ред, аз бих искал да го нарека академичен ред в Студентски град, но отдавна академичният дух е напуснал тази страна и академичния живот в страната.

2012-02-29 - 09:24

БНР Хоризонт „12+3″, 29.02.2012 г.

Случаят с убития студент в студентски град

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС,
Димитър Дилчев – кмет на район „Студентски”,
Ангел Георгиев – председател на Представителството на студентските съвети,
Адриана Иванова – един от организаторите на протестите след смъртта на Стоян Балтов

Водещ: Вече имаме връзка с проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Чуваме ли се?

Проф. Стати Статев: Да.

Водещ: Вие, доколкото разбирам от едно Ваше изявление, сте назначили проверка. Какво още можете да добавите към това, което разказа нашия репортер Николай Христов?

Проф. Стати Статев: Първо искам да поднеса най-искрените съболезнования на цялата ни академична общност и лично моите на родителите, близките, приятелите и колегите на нелепо загиналото момче в този битов инцидент. Наистина, още когато бях информиран сутринта, събрах всички отговорни служители, които имат отношение към общежитието и случая, и разпоредих вътрешна проверка, която трябва да установи дали са спазени изискванията на нашия правилник за условията и вътрешния ред в студентските общежития. Докладите, които получих от изпълнителния директор, гласят, че от страна на охранителната фирма са предприети необходимите действия. Дежурните имат …

Водещ: Какви точно действия са били предприети от охраната?

Проф. Стати Статев: Дежурният охранител е направил забележка на влизащите студенти, които са участвали в инцидента, че вдигат шум и те без пререкания са тръгнали към стаята си и малко след това единият от тях е отишъл при него и го е помолил да извика Бърза помощ и полиция, които пристигат веднага и се заемат с изясняването на случая.

Водещ: Докога, проф. Статев?

Проф. Стати Статев: Аз слушах внимателно изявлението на министър Игнатов и министър Цветанов. Докато се вземе кардинално решение за т.нар. Студентски град, който не е Студентски град, а се превърна в Лас Вегас. Той е пълен със заведения, повече от 1/3 е частна собственост. Общежитията на ВУЗ-овете, разпределени 1997г., са пръснати из целия Студентски град, дори не са и заедно. УНССС има 12 блока, в които има настанени над 5000 студента. Отделно имаме около 1500 студента, които са настанени в свободни мес5та в други общежития. Ние от наша страна сме изпълни всички предписания на МВР. Има камери пред всеки вход, имаме охранителна фирма, която ги охранява, т.е. това, което е портиер-охранител. Но Вие разбирате, че ако съберем само нашите студенти – 6500 и то пръснати, това е един малък град за територията на България. Тоест крещящо и належащо е да се вземат решения, да се разбере, че университетите …

Водещ: Ние за това си говорехме и преди няколко години, когато убиха Стоян Балтов. Знаете ли колко кръгли маси имаше тогава?

Проф. Стати Статев: Имаше …

Водещ: Колко анкетни комисии в парламента, не знам.

Проф. Стати Статев: Имаше, но нищо не се реши съдържателно, защото ние в университета трябва да учим младите хора на наука и да правим наука, а не да ни бъдат прехвърлени хотелско-ресторантьорски дейности, които са

Водещ: Сега няма ли отново да се получи така, т.е. да си говорим три дни. Заведенията, които плащат наем на университетите да си останат, да продължавате да закривате библиотеките и студентите да се избиват.

Проф. Стати Статев: Ние мисля, че нямаме освен нашите столове такива, но не е въпросът само за УНСС, въпросът е за централно решение и аз съм убеден …

Водещ: Адекватно ли е това предложение тогава на Сергей Игнатов да бъде централизираната формата на управление?

Проф. Стати Статев: Лично аз ще го подкрепя да бъде изнесена тази дейност, да бъде регламентирана и да се извършва от структура, която е независима от университетите.

Водещ: Какво ще промени всъщност това?

Проф. Стати Статев: Това ще промени, че там, както каза и министър Цветанов, ще може да се въведе някакъв по-друг ред, на по-друг режим и който го устройва този ред – да живее при тези условия. Все пак ние говорим за пълнолетни хора, които живеят в тези общежития. Ето виждате, те влизат вътре, не са малолетни, няма вечерен час, влизат си, отиват си в стаята и там се случва този битов инцидент.

Водещ: Тоест да има правила. Такива и такива са – ако искате ги спазвате. Да чуем и Ангел Георгиев, който е председател на Националното представителството на студентските съвети. Вие смятате ли,че това е удачно предложение в момента да се прекрати най-накрая с подобни случаи?

Ангел Георгиев: Първо искам да изкажа своите съболезнования на роднините и колегите на убитото момче. А във връзка с въпроса имате предвид, ако общежитията минат на централно управление ли?

Водещ: Да и ако има правила – в толкова и толкова часа ще се прибирате и няма да се пие, това и това може да се прави, другото – не. На който не му харесва – на квартира.

Ангел Георгиев: Аз смея да кажа, че и в момента има такива правила в не малко от блоковете, доколко се спазват.

Водещ: Какво имате предвид?

Ангел Георгиев: Имам предвид като председател на националното представителство съм за познат като цяло в страната с общежития и столове какъв ред и какъв правилник за вътрешен ред имат. Съответно доколкото съм запознат със случая в УНСС в общежитията има правилник за вътрешния ред и той е спазен дори в нощта на фаталния инцидент. Влизането в блока е ограничено след определен час, но за външни посетители. Но момчетата са живели в блока, са живущи всъщност в този блок. Друг е въпросът дали трябва тотално ограничение след определен час да има вечерен час примерно и да не бъде позволявано влизането на външни и на вътрешни лица след определен час и т.н. Да, трябва да се засили контролът, но истината е, че в момента също им контрол и той трябва да бъде спазван този ред, вътрешния ред трябва да бъде спазван. Ако бъде спазван може би такива инциденти…

Водещ: Студентите склонни ли са, защото в такива случаи търсим вина в институциите, но в крайна сметка и след смъртта на Стоян Балнов беше ясно, че много от студентите отиват в Студентски град, идват в София не за да учат, а да се забавляват.

Ангел Георгиев: Истината е, че надали всички студенти са склонни да се налага повече контрол и да има повече ред. Те ако са склонни ще го спазват и сега съществуващия ред и правилник. Със сигурност дали под влияние на алкохол или на други емоции често сме свидетели на инциденти, за жалост напоследък и инциденти с такъв фатален край.

Водещ: Димитър Дилчев – кмет на Студентски град, чуваме ли се с Вас?

Димитър Дилчев: Да, чуваме се.

Водещ: Спомням си след смъртта на Стоян Балтов и с Вас направихме редица кръгли маси, говорехме, дискутирахме, защо не си взехме поуки?

Димитър Дилчев: Съболезнования за този трагичен инцидент. След Стоян Балтов действително се случиха много неща, много работи се изговориха, но още тогава целият проблем беше тласнат в малко или много погрешна посока и ето ги, последствията не закъсняха.

Водещ: Какво значи погрешна посока?

Димитър Дилчев: Чисто битовите проблеми към онзи момент на Студентски град, чисто градоустройствените проблеми на Студентски град бяха дадени като обяснение за този инцидент, което всъщност не е така. Но в тази връзка е важно да се каже какво се случи след онзи инцидент. Започна едно доста широко обсъждане на територията на Студентски град за този подробен устройствен план, който мина може би 7-8 обществени обсъждания, кръгли маси и в крайна сметка беше приет от Столичния общински съвет през лятото на 2010г., т.е. почти преди две години беше приет устройствен план, с който се отвоюва към днешна дата не застроената част към общежитията с идеята да се оформят кампуси с охрана, с контролно-пропускателни пунктове и т.н. За съжаление от 2010г. до момента този план все още е в съда. Има над 65 жалби, но това е пътят по който сме тръгнали и аз мисля, че това е пътят, който трябва да се извърви до края. Оформяне на такива студентски …

Водещ: Какво пречи в момента? Какво пречи, казахте в съда?

Димитър Дилчев: В съдът пречат, това са основно жалбите на собствениците на терени. Студентски град с това е по-различен от всички останали подобни студентски градчета по света, че може би само тук 99% от територията на Студентски град е в претенция реституционна.

Водещ: Тогава на тези кръгли маси …

Димитър Дилчев: Това са сериозни пречки, но нещата трябва и ще вървят в тази посока. Обаче никой не повдигна въпросът за начина за стопанисване на общежитията и за режима вътре в тях. Това така и не се изговори за 4 години. никой не повдигна въпросът за режима на търговските обекти, които се отдават под наем от висшите учебни заведения.

Водещ: В момента откриват ли се заведения и колко са закрити? Спомням си, че тогава имаше една такава дискусия да няма въобще заведения, да се откриват библиотеки предимно.

Димитър Дилчев: Заведения има, Вие ги виждате всички в Студентски град. Това не е тайна за никого. Столична община категорично обаче не отдава под наем никакви помещения за търговски увеселителни и питейни заведения.

Водещ: Те са предимно към университетите.

Димитър Дилчев: Те са предимно към висшите учебни заведения и частни. Така че какъв ще бъде режимът на работа, именно за това считам изключително важно и проф. Статев и студентите в лицето на НПСС и другите организации заедно и с министър Игнатов, Вие чухте днес неговото мнение, аз присъствах на Министерски съвет, на срещите и с г-н Цветанов, да дадат ясна визия за това как те виждат и предпочитат тези общежития да бъдат стопанисвани и с какъв ред.

Водещ: Един от свидетелите по делото за Стоян Балтов преди ден – Стоян Михайлов разказа пред съда, че побоищата са нещо нормално и продължават да са нещо нормално в Студентски град.

Димитър Дилчев: За мен побоищата не може да са нещо нормално нито в Студентски град, нито където и да е в София и в цялата страна. Трябва да сме категорично нетолерантни и с никакъв праг на търпимост към подобни инциденти, не само в Студентски град. И в центъра, в Люлин, в Младост, във всеки квартал и във всеки град на България не може това нещо да се толерира.

Водещ: Да, дано да не влезем обаче пак само в разговор. Адриана Иванова – един от организаторите на протестите след смъртта на Стоян Балтов. Чуваме ли се?

Адриана Иванова: Да, здравейте.

Водещ: Имаше ли смисъл от тези протести, които организирахте тогава, как коментирате ситуацията сега?

Адриана Иванова: Първо моите съболезнования на семейството на убитото момче. Това е отвратително, което се случи, и потвърждава, за съжаление, нашите прогнози, които дадохме още преди убийството на Стоян Балтов. Преди да се захванем с протестите направихме едни доклади, внесохме ги в абсолютно всички институции, включително и до общината. Имали сме много разговори с г-н Дилчев и с всички участници в сегашния разговор. Въпросът е следният, че самата обстановка там не е като в нормалните кампуси на запад. Т.е. такова убийство няма как да се случи да речем в кампус в Хелзинки. Там няма такива случки въобще, но няма също такива дискотеки, казина и т.н.

Водещ: Добре, кой е виновен според Вас?

Адриана Иванова: Ето, обяснявам, нещата са много прости. Просто се прехвърля отговорност от година на година като се замазват само проблемите. Въпросните мини кампуси не съществуват никъде по света, включително и в държави от Третия свят. Това са пълни глупости и това означава да оградим с огради няколко блока. Това няма да попречи на пияните младежи да влизат в блоковете и да се напиват с дискотеките. За съжаление, да младежи са участниците, да младежи са убийците в случая, но не бива да се прехвърля отговорността всеки път върху тях. Тоест самите условия, които се създават, и началните условия, те определят какво ще се прави на територията на Студентски град.

Водещ: Не Ви разбирам, конкретно говорете. Какво точно трябва да се направи, за да не стигаме отново до такъв инцидент?

Адриана Иванова: Като за начало самият Студентски град трябва да има статут на кампус или да се изнесе и да се построи някъде другаде на ново така, както се застрои цялото Черноморие и много други сгради се застроиха в България, по същия начин може да се построи един цял нов студентски град някъде другаде. Идеята е следната – че със сегашните заведения и казина не може да се прави образование, наука и т.н. Това не са условия, в които да живеят и да виреят учените и бъдещето на България. и Ви давам пример защо стана така. всъщност проблемът започна от там, че цялата земя, имаше апетити към нея от различни частни лица, които реституираха тази земя по незаконен начин. И след протестите, попитахте какво стана, цял парламент обяви земята за незаконно присвоена от страна на общината. Тоест държавата е изгубила своят интерес, трябва да го зашити в лицето на министър Игнатов. Именно от там трябва да се започне, че всички тези заведения и т.н., блокове, са незаконно поставени. Вече е след дъжд качулка. Така че или ще трябва да събаряме заведенията или да строим наново студентски град. Трябва след тежки проблеми да има тежки решения, а не просто да си замазваме очите с уж затягане на контрол след 12ч. и т.н. Това са хубави мерки, но просто няма да помогнат. Те няма да предпазят студентите от такива инциденти. Трябва да променим цялата обстановка така, че да бъде като в нормалните университети.

Водещ: Адриана Иванова, един от организаторите на протестите след смъртта на Стоян Балтов. Преди това чухте Димитър Дилчев – кмет на Студентски град; Ангел Георгиев – председател на Представителството на студентските съвети; Стати Статев – ректор на УНСС. Дискусията очевидно отново ще започне. Надявам се този път да има реални резултати след нея.

2012-01-09 - 09:39

ТРУД, Интернет издание, 09.01.2012г.

Един икономист струва 693 лв.

С ректора на УНСС проф. Стати Статев
разговаря Анета Петкова

– Г-н ректор, ще въведете ли различни такси за студентите, според това дали са отличници, или имат слаб успех? И как ще се отрази тази промяна в Закона за бюджета на вашия университет? Твърди се, че УНСС може да си позволи и вдигане на таксите заради големия кандидатстудентски интерес?

– Ако правилно разбрах въпроса ви, той е свързан с финансирането на университетите и световната икономическа криза, която започна през 2009 г. На няколко етапа оттогава бе ограничаван бюджетът на висшето образование, в това число и на нашия университет. Стигна се до съкращаване на държавната субсидия до 1/3. В университета разбираме, че това, което важи за всички публични държавни институции, важи и за нас.Конкретно на въпроса за таксите – да, правителството разреши да се определят различни такси на студентите. Но не сега е моментът. При определянето им винаги размерът е бил “до…”

– първо бе до 30 на сто от държавната субсидия, които да внася студентът. После стана до 50 на сто от нея, а сега вече е до 2/3. В рамките на това “до…” всеки университет може да взема решение. Какъв е проблемът за нас?

В УНСС водещо е професионалното направление “Икономика”, което има най-ниската държавна издръжка. Тя бе 963 лева – базов държавен норматив на студент. Сега вече е 693 лева. Субсидията намаля и в замяна управляващите прехвърлят част от финансовия товар на студентите. Няколко пъти съм заявявал, че не е редно дори в трудни икономически времена проблемът с парите, който е между държавата и университета, да се превърне в проблем между студентите и ръководството на висшето училище. Въпросът не е дали студентите могат да внасят още 40-60 лева всеки семестър. Въпросът е за финансова солидарност и за разпределение на отговорностите. Тази промяна дори не бе дискутирана с младите хора. Оттам идва студентското недоволство, както и нашата позиция.

– тази година няма да повишаваме таксите. Има достатъчно резерви и възможности за бюджета на университетите.

– Така ли? Какви?

– Държавните университети могат да бъдат много по-свободни при определяне на политиката си. Това е въпрос на законова регулация. Сега се дава възможност да имаме собствени приходи само по линия на платените магистратури. Може да се разреши да има и платен бакалавър или да се организира допълнително обучение по поръчка на юридически и физически лица, както бе допреди няколко години.

– Как ще привлечете студенти в платената форма на обучение, при условие че има демографски срив и достатъчно висши училища, които сигурно ще се задоволят само с държавната субсидия?

– В крайна сметка въпросът ще бъде решен на пазара на образователни услуги. И това трябва да се апробира. Но тъй като през последните осем години интересът към УНСС е голям – ние имаме около 12 хил. кандидат-студенти, които се състезават за 3500 места – може би една част от тях, които остават след приетите, да поискат да учат срещу разумна сума. Издръжката не е непосилна.

– Колко време още висшето образование може да издържи без реформа? Колко университета ще има при тази бясна конкуренция само на европейското образование?

– Въпрос на национална политика е колко висши училища са нужни на страната. Според оценките на бизнеса УНСС традиционно е на първо място по реализация на възпитаниците му.Пазарът решава, но е възможно да се осигурят гъвкави методи за допълнителни собствени средства вместо да тежим на бюджета. Като икономист твърдя, че този принцип може да се използва и в други публични сектори. Не да развиват друга дейност, не да имат самозадоволяване, а на база на това, което произвеждат, да могат да заработват допълнителни собствени средства. Това ще е добре за държавата като цяло.

– Смятате ли, че сегашният начин на финансиране на по-първите професионални направления по вузове е добър?

– Държавата трябва най-после да приеме ясна икономическа и социална стратегия, да каже какви направления ще развива. Единствено на тази база може да се разработи стратегия за висшето образование. Например, ако се реши да се развива ядрената енергетика и ще се строи втора АЕЦ, това означава, че са нужни кадри. И докато се строи тази централа, трябва да започне обучението им, което трае 4-6 години. Така че трябва да знаем накъде вървим стратегически през следващите 10-20 години. Само тогава висшето образование ще обучава нужните специалисти. Ние сме много малка икономика, силно отворена, не сме суперсила, за да развиваме наука и висше образование във всички сфери. Образованието трябва да обслужва приоритетите. Непрекъснато се говори за реформа, но не се знае накъде вървим. Стратегията трябва да отразява волята на обществото и да не зависи от политическата конюнктура.

– Образователният фрайчайзинг, при който се изнасят вузовски структури извън страната, и обратното, ще съживи ли системата?

– Това не е панацея. Просто е една нова възможност. Там, където е възможно, е добре. С удоволствие прочетох, че медицинските ни университети ще откриват свои филиали в Кувейт. Явно има нужда. Медицината е еднаква по целия свят, но не така стои въпросът с икономиката и правото. А и нито Оксфорд, нито Кеймбридж имат фрайчайзинг. Ние, в УНСС, правим нещо друго – съвместна двегодишна магистратура по европейски бизнес и финанси с Бизнес университета в Нотингам, Великобритания. Два семестъра обучението е в УНСС, един в Нотингам и се завършва със защита на магистърска теза. Дипломата е съвместна от двата университета и е валидна в цял свят. От догодина ще разкрием и магистърска програма по международен бизнес, а след това и по международни финанси.Вече в четири бакалавърски специалности нашите студенти се обучават изцяло на английски език – “Икономика”, МИО, “Финанси и счетоводство” и “Бизнес информатика”. Догодина ще открием още една – “Маркетинг и стратегическо планиране”. Стремежът ни е завършващите тези бакалавърски специалности да продължат в посочените по-горе магистърски програми, които са отворени и за всички други наши и чужди студенти.

– Ще има ли промени в кампанията по прием?

– Съществени промени няма да има, но това ще бъде решено окончателно от Академичния съвет до края на март. УНСС остана единственият университет в страната, който приема само с кандидатстудентски изпити. Амбицията ни е при нас да учат най-умните млади българи. Затова вече пета година още на “входа” има изискване за участие в класирането – минимален бал от 8 единици от дипломата за средно образование – например от оценките по математика и български език. В УНСС се провеждат предварителни приемни изпити (всеки месец от октомври м.г. до юни т.г. електронни, а през март-април – на хартиен носител). През юли е традиционната кандидатстудентска кампания.

– Ще увеличите ли приема си?

– За бакалаври – не, защото задачата е да повишаваме още повече качеството на обучението. Но поискахме увеличение на приема за магистри. Все повече поставяме акцент на него. Интересът е много голям, през септември м.г. приехме над 3000 души. Националната агенция за оценяване и акредитация увеличи капацитета ни от 4500 на 5850 магистри. Искаме да привличаме най-добрите бакалаври, които завършват в България, магистърът на УНСС да е най-търсеният, а научната степен “доктор на УНСС” – най-престижната в България.

– УНСС нашумя с преподаватели, които се оказаха в центъра на обществени, политически или криминални скандали? Продължават и приказките за купуване на изпити? Знаете ли какво се случи с Петкан Илиев – преподавателя, който бе заловен с подкуп при шумна полицейска акция?

– Няма нито едно официално становище, че нещо не е наред. Единични са случаите, в които сме получавали сигнали за корупция и те са предоставяни на компетентните органи. Не искам да влизам в подробности, но по всеки случай сме правили подробни вътрешни проверки. Нещата не са стигали до доказателство за вина. Такъв е и случаят с Петкан Илиев. Доколкото сме информирани, върви съдебен процес, но до момента няма доказано нарушение.Ние сме университет номер 1 у нас, на 13-о място в Европа и на 31-во място в света сред бизнес университетите според класацията на авторитетен испански консорциум. Но не сме някакво островче на благоденствието – всичко, което го има в обществото, го има и при нас. Неизбежно е. Стараем се да не допускаме нередности, защото УНСС обучава елита на нацията.

– Какво си мислите, като гледате от кабинета си автопарка на вашите студенти, колите са скъпи, последни модели?

– Този паркинг е за преподавателите (б.ред- средната заплата във висшето училище на преподавателите е около 1500 лева, но повечето от професорите там са членове на бордове на водещи фирми или институции у нас и доходите им са по-високи). А вие какво си мислите, като виждате момчета и момичета на 18-19 години, които карат коли за 6-цифрени суми? Те не са само наши студенти. Това е проблем на обществото. Не виждам нищо лошо в това един млад човек да кара хубава и скъпа кола, стига парите да са получени по законен начин.

2011-12-30 - 09:51

2011

В. Класа, 30.12.2011 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
няма да вдигаме студентските такси

Повишаваме равнището на научните изследвания
и развиваме нови форми на учебен процес

Петър Симеонов

– Г-н Статев, кои са основните предизвикателства пред Вас след избирането Ви за ректор на УНСС?

– При нас се получи много силна приемственост, защото бях неотменна част от екипа на досегашния ректор проф. Борислав Борисов. Причастен съм, за моя гордост, със скромен принос към огромните успехи, които постигна университетът. В този смисъл продължавам да изпълнявам и всички задачи, които сме си поставили, включително запазване на постигнатите високи резултати, тяхното развиване и усъвършенстване. Нашият университет е номер едно в страната по рейтинга на Националната агенция за оценяване и акредитация. Имаме най-високата акредитация измежду всички университети в България, а основните ни направления са с пълна оценка 5.00. В една от европейските и световни класации за бизнес университети сме на 13-о място в Европа и на 31-во място в света, което е много сериозно постижение за български университет. Гордеем се с това. Стъпвайки на тази база, ще трябва да запазим и да развиваме този процес. В учебната дейност имаме четири специалности, които се изучават изцяло на английски език – „Икономика“, „Международни икономически отношения“, „Бизнес информатика“ и „Финанси и счетоводство“. През следващата година имам амбиция да разкрием още една модерна специалност – „Маркетинг и стратегическо планиране“, отново на английски, а вероятно от последващата година и „Международен туризъм“. В тези специалности учат едни от най-добре подготвените младежи и девойки. На тях искаме да предложим магистратури на английски език, които са съвместни с чужди университети. Вече имаме такава програма „Магистър по европейски финанси“ с Нотингам бизнес скуул, който винаги е на първо или второ място сред бизнес университетите във Великобритания. Смея да твърдя, че това е единствената магистърска програма, която е акредитирана официално както във Великобритания, така и в България. На път сме с водещи световни университети да направим поне още две такива магистърски програми – по „Международни финанси“ и „Международен бизнес“. Завършилите тези програми ще получават съвместни дипломи от нашия университет и от университета контрагент. Смятам да развиваме системата на студентска и преподавателска мобилност. Последния семестър имаме 500 студенти, които са били във водещи европейски университети. Това дава сериозен поглед на нашите възпитаници. Един семестър или една година във водещ икономически университет им дава възможност да разширят своя кръгозор. Да сверят преподаването у нас с преподаването в чужбина. Да се убедят, че качеството на образование у нас е сравнимо, а понякога и по-високо от това, което се предлага в редица водещи европейски университети. Колкото до формите на обучение, мисля, че можем да засилим нашето присъствие във форми и степени, които още не сме заели. Обмисляме въвеждане на дистанционна форма на обучение за търсените специалности.

– Каква част от инициативите на своя предшественик смятате да доразвиете и какво смятате да добавите Вие към тях?

– При нас нещата непрекъснато се променят. Продължавам тази огромна скорост, която беше набрана през последните осем години. Ще се опитвам докрай да активизирам колегията. Както си позволих да кажа на нашето общо събрание – в УНСС случайни хора няма. Всеки един има своето място, своята тежест както в преподаването, така и в науката, а огромната и преобладаваща част – и в практиката. Оттам идват голямата сила и големият авторитет, които имат преподавателите, и качеството на образованието.

– Какви са първите стъпки, с които ще започнете да реализирате своята програма за управление на УНСС?

– Тук няма първи, втори. Едновременно ще трябва да вдигаме равнището на науката, на научните изследвания и да развиваме новите форми на учебен процес: въвеждане на дистанционно обучение, на тригодишен професионален бакалавър, където катедрите имат готовност.

– Във Вашата програма Вие акцентирате върху изграждането на институт за икономическа политика?

– В нашия университет има два института и девет центъра. Институтите са по предприемачество и по икономическа политика. Институтът по предприемачество работи, а Институтът по икономическа политика през последните години търси своето място. Той е с над 20-годишна история. Нашата амбиция е в него да обединим сериозен потенциал, който да изработва становища, мнения по всички икономически теми, които вълнуват обществото. УНСС, който доказано разполага с най-добрите специалисти в своята област, трябва да има своята тежест, оценка и предложения при анализа и разработването на икономическите приоритети и политики на страната. Двата института заедно с деветте центъра обединяват научните интереси на колегията. Те са естествената връзка на нашата академична мисъл с практиката.

– Какво да очакват от Вас студентите и преподавателите?

– В УНСС съм от 1976 г. Както аз познавам своите колеги,
така и те ме познават достатъчно. Нашият живот е тук. Университетът е нашата
кауза и нашата мисия. Очаква ни сериозна работа, за да поддържаме равнището и
имиджа си.

– Планирате ли увеличаване на студентските такси?

– Около въпроса за таксите се шумя много. Той има най-различни измерения. В никакъв случай не искам да се поставя спекулативно въпросът – не могат ли да плащат студентите още 50-60 лева отгоре на семестър. Не е в това въпросът. Не е коректно в тези условия на икономически и финансови трудности проблемът държава-университет да се прехвърля в проблем университет-студенти. Считам този въпрос за натоварен с много силен морален, етичен заряд. Искам да заявя нашата обща позиция – в краткосрочен план не сме склонни да преминем на подобен вариант. Главно по морални и етични съображения. Нашите младежи демонстрират зрелост. Скоро те празнуваха 20 години от създаването на Студентския съвет в УНСС, който е първият в страната и има своята богата история. Ние сме изключително доволни от помощта, която студентите оказват на академичното ръководство. В този план ще работя изключително активно за колкото се може по-голямо разширяване на студентското самоуправление. Мога да ви дам пример със студентските общежития, където имаме 5000 легла. Студентите сами правят класиранията. Всичко е открито, абсолютно прозрачно. За всяко едно от тези 5000 легла те знаят кой, къде и защо е настанен. Същото така немалка е и помощта, която те оказват при издигане качеството на учебния процес. Председателят на Студентския съвет е член на Ректорския съвет. Седем студенти са членове на Академичния съвет. Във всеки факултетен и катедрен съвет има представители на студентите.

– Какво е актуалното състояние на университета?

– Състоянието на университета във финансов план не се отличава съществено от състоянието на всички институции е в страната. Ограничителните условия, които кризата налага, важат за всички. Въпросът е в доброто менажиране на средствата. Мисля, че нашата колегия отговаря на тези изисквания – все пак в основата си ние сме икономически и управленски университет. В никакъв случай като колегия няма да допуснем да се оплакваме или да хленчим. Ще се оправяме така, както се оправят всички в тази ситуация. Положението ни съобразно времето и състоянието на националната, европейската и световната икономика е добро.

– Парите навсякъде недостигат, къде виждате резерви за допълнителни приходи?

– При нас няма много резерви за допълнително финансиране, освен приемането на магистри в магистърски програми, които са платени. Търсим чуждестранни студенти и чуждестранни докторанти от страни, нечленуващи в ЕС, които заплащат по-високи такси.

– Какви ще бъдат Вашите конкретни препоръки към законодателите относно новия закон за висше образование?

– Ние такива конкретни препоръки непрекъснато отправяме. По закона се работи. Този закон, аз съм убеден, ще се роди в конструктивен диалог на MOMH с всички висши училища, с всички ректори. Един закон е толкова по-добър, колкото е по-общоприет. Колкото повече висши училища се обединят около такъв закон, толкова по-полезен ще бъде самият закон.

***

ВИЗИТКА

Наскоро проф. д.ик. н. Стати Статев зае ректорското кресло в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). До избирането му за ректор той беше първи за-местник-ректор на висшето училище в екипа на своя предшественик проф. д-р Борислав Борисов. Проф. Статев е завършил „Политическа икономия“ във ВИИ „Карл Маркс“ и математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Освен в УНСС е бил преподавател в Бостънския университет, Масачузетс, и в Пирейския университет в Атина. Той преподава учебни дисциплини главно в областта на макроикономиката. Участвал е в редица международни научни проекти. Има издадени множество монографии, учебници и учебни помагала, както и над 170 научни публикации на седем езика. Преди избора му за ректор на УНСС е бил научен секретар на Специализирания научен съвет на ВАК по „Икономическа теория и макроикономика“; декан на Общоикономическия факултет на УНСС; заместник-ректор и първи заместник-ректор на УНСС. Проф. Статев е член на Коснсултативния научен съвет към изследователското направление „Човек и общество“ на БАН, Съюза на учените в България, Съюза на икономистите в България, Българската макроикономическа асоциация и Нюйоркската академия на науките.

2011-12-29 - 10:06

В. Стандарт, 29.12.2011 г.

Студентите от УНСС на стаж в чужбина

Пускаме още програми на английски,
казва проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Стела Стоянова

– Проф. Статев, наследихте един успешен мандат, каквоново да очакваме в УНСС оттук нататък?

– Всъщност това, че наследявам мандата, е условно казано, защото ние 8 години работихме рамо до рамо с един от най-успешните ректори на УНСС проф. Борислав Борисов. През този период аз съм бил първи заместник ректор, така че съм съпричастен на всичко, направено в университета. Голямото предизвикателство е да задържим тези високи позиции на университет -1 в България. Ние имаме четири специалности, които се изучават изцяло на английски. Моята амбиция е да разкрием поне още две. Вероятно едната – „Маркетинг и стратегическо планиране“, ще бъде още от следващата година. А след още година ще разкрием и „Международен туризъм“. Имаме и една магистърска програма, която работи вече пета година съвместно с Нотингам Трент юнивърсити, който е лидер сред бизнес университетите във Великобритания. Тя се състои от три семестъра плюс защита на магистърска теза. Първите два семестъра се учат у нас. Така всяка година, вместо нашите деца да харчат по 15-20 000 паунда в Англия, при родни условия се обучават срещу двойната такса за една наша магистърска програма. Ако нормалната цена е 900 лева, таксата за тях е 1800. А третия семестър отиват за три месеца в Англия. След това пишат своята магистърска теза, където искат – могат да се върнат в България, може да останат там или да си изберат трета страна. Защитата е в Англия, след което получават съвместна диплома, подписана от ректорите на двата университета. По моя информация това е единствената у нас съвместна програма, която е акредитирана както в Англия, така и в България.

В ход е разкриването на още една такава програма – „Международен бизнес“, а в перспектива чака още една – „Международни финанси“. Амбицията ни е за тези студенти, които завършват специалностите ни на английски, да създадем условия да продължат и в престижни магистратури на английски.

– Това означава ли, че давате на студентите възможност за стаж в чужбина?

– Разбира се. И стажове, и летни училища, всякакви форми на сътрудничество. Ние имаме едно традиционно лятно училище с Виенския университет, което миналата година се проведе в Румъния. Ще използваме всички форми, по които можем да интегрираме нашите младежи и девойки в световното и европейското образователно пространство, защото трябва да създаваме личности с глобално мислене.

– Имате проект за въвеждане на дистанционно обучение в София.

– Искаме да използваме всички възможности, които ни дава законът. В първите две години на досегашния ректорски екип закрихме задочното обучение като изживяла времето си форма. Но на мястото му дойде дистанционното обучение, което е неговият съвременен вариант, при който човек получава готови учебници, специално пригодени за това, мултимедийни презентации на CD, интерактивни игри, комуникация чрез интернет. Сега имаме две специалности в Регионалния център за дистанционно обучение в Хасково, но моята амбиция е да разкрием и в София. Животът е многостранен – има хора, които примерно вече са сключили брак, имат деца, работят и откриват, че им е нужно такова образование. Затова там, където самите катедри желаят да открият дистанционно обучение, ще го открием. Вече имам уверението на Финансово-счетоводния факултет и на ръководителя на катедра „Финанси“ доц. Стоян Александров, че вероятно още от следващата година ще имаме тригодишна бакалавърска специалност „Финанси, счетоводство и контрол“. След това ще им предложим за две години да стават магистри.

Идеята е да направим гъвкави форми – може да учиш три години редовно или дистанционно, след това да започнеш работа и по-късно да се върнеш и да направиш за две години дистанционна магистратура. Трябва да покрием разнообразните потребности, а не да поддържаме само редовна форма, където е задължително човек всеки ден да бъде в университета. Искаме да задържим престижа си на всички етапи. Както сега бизнесът казва, че има ли в един конкурс за работа магистър на УНСС, той е предрешен, така да стигнем и до доктор. Най-високата ни цел е да направим доктора на УНСС най-ценения доктор в страната и региона. Бакалавърът вече стана това, което навремето беше полувисшето образование. Човек се стреми да постигне всяка следваща степен в по-престижен университет. Искаме това да бъдем ние.

– От известно време при вас има паралелен електронен изпит. Мислите ли да премахнете изпита на хартия?

– Образованието е консервативна структура, не обича резки промени. То харесва плавните изменения, които да могат да бъдат адаптирани в обществото. Така че тази година ще продължим да поддържаме и традиционния единен приемен изпит, и електронния, за да създадем повече възможности. В последните години от средно 12 000 кандидати, които имаме, между 1500 и 2000 биват приети още на предварителния изпит, защото изкарват оценка над 5,50. Така че в бъдеще можем да минем към изцяло електронен прием, но сега това не е на дневен ред.

– Студентите много се вълнуват дали ще бъдат повишени таксите им, имаше дори протести…

– Живеем в трудни времена, ясно е, че ще трябва да действаме в система на ограничения. Но според мен не е много коректно недостатъчният бюджет да прехвърля нещата и да създава проблем между академичното ръководство и студентите. Не е редно проблемът с финансирането на висшето образование да се изнася и да се превръща изкуствено във вътрешен проблем на университета. Тук не става въпрос, както често се спекулира, дали младежите, които учат при нас, могат да платят още по 40-50 лева на семестър. За мен въпросът не е добре поставен от морална гледна точка. В този смисъл покачването на таксите при нас не е на дневен ред.

2011-12-20 - 10:21

Информационна агенция Фокус, 20.12.2011 г.

Проф. Стати Статев:
С високото качество наобразованието
в УНСС се надяваме да останем привлекателен
център за най-добрите

Веселина Йорданова

Новият ректор на Университета за национално и световно
стопанство (УНСС) проф. Стати Статев пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Проф. Статев, какво Ви мотивира да се кандидатирате за ректор на УНСС?

Стати Статев: От доста време съм в управлението на Университета за национално и световно стопанство, още когато станах доцент през 1991 година. В последните осем години бях първи заместник-ректор и рамо до рамо с досегашния ректор проф. Борисов сме правили всички реформи, всички преобразувания, които доведоха УНСС до университет номер 1 в България. В образованието всичко се развива, има още много какво да се желае и да се направи, затова дръзнах да се кандидатирам, за да продължа да надграждам и да развивам напред това, което предишният екип успяхме да направим.

Фокус: На какво заложихте във Вашата програма, с което убедихте колегите си да Ви изберат на този висок пост?

Стати Статев: На съвсем земни неща като продължение на изключително успешните два мандата на предишното ръководство, в което имах честта да бъда първи заместник-ректор, да се занимавам с учебната работа и международното сътрудничество. Имаме четири специалности, които се водят изцяло на английски език. Имам амбицията да разкрием поне още две, които са в напреднала готовност –„ Маркетинг и стратегическо планиране” и „Международен туризъм”. Освен това – да разкрием поне още няколко съвместни магистратури с водещи университети, както имаме такава с Нотингам Бизнес Скул, която е магистър по европейски бизнес и финанси. Тези, които я завършат, получават едновременно диплома на двете учебни заведения.

Да развием още алтернативни магистратури, с които да привличаме повече хора, да привлечем много повече докторанти, като отворим докторската степен за една голяма палитра в свободната докторантура на специалисти от практиката, които са достатъчно изявени, за да могат да завършат тази последна научно-образователна степен. Тъй като вече имаме децентрализация на научните степени и длъжности, научната степен доктор на УНСС да стане една от най-търсените в страната и извън нея.

Фокус: Времето е кризисно, не достигат средства. Това ли ще е основна трудност и през следващата година?

Стати Статев: Това е всеобщо изпитание не само за образованието. Всеобщо изпитание е за цялата държава, за Европа, за света. Приемаме го за даденост и в рамките на това, което имаме и което можем ние да си осигурим допълнително, ще развиваме напред качеството в образованието, колкото е възможно.

Фокус: Какво предстои на УНСС в следващите месеци?

Стати Статев: Предстоят весели Рождественски и Новогодишни празници. Предстои и сесия на студентите. От началото на февруари започваме новия учебен семестър. Предстои ни прием за магистри, тъй нареченият януарски прием, който се надяваме да бъде отново успешен и да развиваме нашата тенденция магистрите да са повече от бакалаврите, тоест ние постепенно да ставаме център за магистратури, за докторантури.

Фокус: УНСС е университетът, който всяка година привлича най-много кандидат-студенти. Каква е формулата на този успех, за да останат повече млади хора да учат в България, а не да отиват в чужбина?

Стати Статев: За нас е гордост, че ние сме един от малкото университети, които си запълват местата докрай и то още на първо класиране. Надявам се това да продължи, макар и в развиващата се демографска криза. Ние все още приемаме само с издържан приемен изпит, ние все още държим входящото условие кандидатът да има поне четворки в дипломата си за средно образование по математика и български език, за да може да кандидатства. Надяваме се, че с високото качество на образованието и високото качество на дипломата след това като атестат за реализация ще останем привлекателен център за най-добрите младежи в България като алтернатива да не се търси по-високо качество само в чужбина. Ние тук осигуряваме същото, а и по-високо качество. По една от международните класации за бизнес училищата, ние сме на 13-то място в Европа и на 31-во в света и това може да се види спокойно в интернет. Това са много достойни класации, тоест ние не сме само номер едно в страната, а заемаме достойно място и в европейското, и в световното образователно пространство.

Фокус: Често се коментира, че връзката между бизнеса и образованието се къса, как се преодолява този проблем?

Стати Статев: В нашия случай това беше повече проблем от миналия век, защото ние изключително много развихме тези контакти. Имаме най-добрия в страната междууниверситетски център за развитие на кариерата, където големи, средни и малки работодатели идват да набират кадри и това са непрекъснати срещи на бизнеса със студентите. Силно развиваме системата на стажове, по-големите предприятия, банки идват и вземат наши студенти на стажове. След това е практика най-добрите от тях да остават на работа. Мисля, че има още какво да се направи както за нашия университет, така и за останалите в страната от гледна точка на връзки с бизнеса, но смятам, че сме на правия път и нещата вървят много добре в тази насока.

Фокус: Какво
предлага университетът за тези, които искат допълнително да се квалифицират
след завършено висше образование?

Стати Статев: УНСС има много силно развита система на следдипломно обучение. Гаранция за това е и че имаме заместник-ректор по продължаващото обучение, който е директор на Института ни по следдипломна квалификация. Изключително много държим на тази система, на обучението през целия живот. Създали сме механизъм, по който човек може да дойде и да прослуша един университетски курс, за което да получи съответен сертификат до изработването на набор от дисциплини в рамките например на един семестър или на два семестъра. Изключително отворени сме и предстои още повече да разгръщаме тази система. Обещах да направим тригодишни специалности за професионален бакалавър – една незаета още от нас ниша и заедно с това двегодишни магистърски програми след професионален бакалавър, за да може най-добрите, които завършват тази степен на обучение, да идват тук и да получават своята магистратура.

2011-12-20 - 10:15

БНР Хоризонт Нещо повече, 20.12.2011 г.

Икономическата криза в Европа
и предизвикателствата пред българските университети

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: С проф. Стати Статев, новият ректор на УНСС, е следващата ни среща в „Нещо повече”. Но понеже до тук много говорихме за световната криза, за песимистичните очаквания, за продължителността и тревогите на хората, като макроикономист проф. Статев да започнем този разговор актуално. Какво Вие бихте отговорили на казаното днес от директора на МВФ Кристин Лагард, че моментът е много опасен и въздействието ще бъде най-тежко на кризата върху бедните нации. Или пък на президентът на Централната банка Марио Драги, който пред Европейския парламент изрази оптимизъм, но много умерен, че еврото няма алтернатива. Здравейте и честито.

Стати Статев: Здравейте, аз лично се придържам повече към постановката на т.нар. в нашите банкови среди „супер Марио” за това, че еврото ще преодолее кризата и в крайна сметка всяка криза се преодолява. Не ми харесва този песимизъм, който се налага напоследък. Той има една хубава страна, че когато човек се настрои песимистично и след това нещата не се случат толкова лоши, му се струват по-добри. Но цялата тази песимистична нагласа не е добър фактор, който да генерира положителна енергия в обществото. Аз лично мисля, че трудностите, които предстоят, както за националната икономика като макроикономист, така и в образованието в качеството си на ректор на най-добрия университет в България – УНСС са преодолими с общите ни усилия, с конструктивност, с разбирането за тези трудни времена и с това всеки един от нас да си върши работата в рамките на текущото време и с разполагаемият ресурс, който имаме.

Водещ: Казват, че във времена на криза трябва да се пази статуквото, защото революционните промени могат да доведат до по-лошо. Ако тази максима не споделяте, как ще постъпите след два успешни мандата като първи зам.-ректор вече в новата си роля?

Стати Статев: Аз вчера имах една предизборна нагласа, която споделих с колегите и мисля, че тя беше оценена по достойнство, че ние продължаваме по пътя, по който сме тръгнали. Имаме много неща, които още да направим с появяването ни още по-активно в европейското образователно пространство, с постигането на по-високо качество на обучение, със запълването с ново съдържание, да речем, на новите промени в Закона за научните степени и за научните длъжности. Да издигнем на високо равнище вече докторът на УНСС, защото докторите ще бъдат на университетите, на нашите доценти и професори на УНСС.

Водещ: Сигурно Вашите студенти чакат нетърпение отговорът на един въпрос – ще има ли повишение на таксите, каквато законова възможност беше дадена, разбира се, по решение, автономно, на различните университети през 2012г. за УНСС специално.

Стати Статев: Аз лично мисля, че както и започнах в началото, сега ще го сведа в този конкретен повод, че не е възпитателно и не е добра практика в трудни времена да се прехвърля товарът от бюджета върху студентите и то на отговорност на ректора и на ректорското ръководство, защото това би довело до излишно напрежение между студентите и ректорското и академично ръководство. Аз мога да твърдя, че в нашия университет ние имаме едни прекрасни взаимоотношения със студентския съвет и всички студенти и в този смисъл от чисто морална гледна точка, не говоря от финансова гледна точка, аз не съм склонен на първо време текущо да посегнем към вдигане на таксите. Както виждате не говоря за техния размер, дали са постижими 40, 50 лв. да се платят повече. Аз говоря от възпитателна и от морална гледна точка.

Водещ: Докато ножът не опре до кокала могат да се търсят по-гъвкави механизми за разпределението на средствата за издръжка, които и в момента са разполагаеми в университета.

Стати Статев: Разбира се …

Водещ: Много е важно …

Стати Статев: Конструктивен диалог с министерството. Ние сме имали винаги такъв с нашите младежи – момчета и момичета. Така че мисля, че ще ги решим тези въпроси.

Водещ: Много е важно, разбира се, освен дали могат да си позволят студентските такси и когато финансират с толкова много средства своето образование, то да им даде и работа след това. за връзката между бизнес и образованието, която в предишни години беше почти скъсана, да поговорим, ако искате. Защото в УНСС има практика, която може да бъде използвана и от други университети.

Стати Статев: Ние имаме много силен задел в тази връзка. Тя се осъществява чрез нашия Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който няколко години наред е обявяван за най-добре функциониращият, където стават срещите между бизнеса, работодателите, които търсят нова работна ръка, с високо качество, току-що произведена и нашите студенти. Непрекъснато се организират такива срещи. Те се популяризират, както в интернет, така и по интранет и линията на Студентския съвет. Ние имаме много богата практика, защото обикновено работодателите ги канят на стажове. Такъв пример имаме с банките, имаме и с редица производствени големи структури. И след това най-добрите остават на работа, им се предлага да останат на работа.

Водещ: А има ли връзка между съдържанието на учебните програми и изискването на бизнеса, обратна?

Стати Статев: Аз мисля, че тази връзка е естествена. Защото едно от силните качества на нашата професура, на нашите хабилитирани и нехабилитирани преподаватели е, че огромната част от тях, преобладаващата, да не кажа почти всички, не са само кабинетни учени, а имат много сериозни занимания и са много уважавани и в практиката. И мога да Ви давам примери. Да вземе една катедра „Финанси”, където се започва от ръководителя й, Стоян Александров и стигнем до който и да е член, поради малкото време не мога да ги изредя. Всеки един е, както доказан, качествен преподавател по съответно направление във финансовата наука, така и доказан професионалист във финансовата и банковата сфера.

Водещ: Щеше да бъде много клиширано, ако завършим нашия разговор с припомнянето, че май всички премиери или финансови министри все са или Ваши възпитаници, или Ваши колеги. Дано и занапред да остане университетът такава солидна ковачница на кадри. Да си пожелаем нещо и за Новата година. Според социолозите, българите са песимистично настроени, очакват да е по-лоша от тази, която изпращаме. Тя, пък, била най-лошата от кризата 97-ма. Да ни опровергаете или сте умерен оптимист? С едно пожелание.

Стати Статев: Е, специално за настъпващата 2012-та, бих казал, че съм наистина умерен оптимист. Но нека сега да си пожелаем, искам да пожелая на всички мои колеги, преподаватели, студенти, служители на Университета за национално и световно стопанство и на всички наши слушатели едни прекрасни Рождественски празници, едно хубаво посрещане на Новата година. А нека си пожелаем да бъде и по-добра от изминалата, колкото и песимисти да казват обратното.

Водещ: Добре. С пожеланието да сме опровергани песимисти се разделяме с новия ректор на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев. На него пожелаваме и много усилия за работата, която го очаква на поста след този категоричен избор.