2012


 

БНР, програма Хоризонт – Нещо повече, 12.12.2012 г.

Студенти от УНСС получават конвертируеми дипломи

Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС)

Водещ: Тази вечер на тържествена церемония в Университета за национално и световно стопанство български к.студенти ще получат конвертируеми дипломи, тъй като завършват магистърска програма – Европейски бизнес и финанси. Съвместна между нашия университет и Nottingham Trent University. Това е повод да се срещнем сега в ефира на БНР с ректора проф. Стати Статев. Здравейте и честито. Такива новини имаме възможност рядко да съобщаваме, затова да си ги честитим, добри са.
Стати Статев: Да, наистина са добри. Здравейте и вие. Това е новина за радиото, но ние вече за четвърта година връчваме такива дипломи, тъй като програмата стартира през 2008 г. Съвместно с бизнес клона на Nottingham Trent University и за четири години вече имаме около стотина наши студенти, които са получили дипломи, валидирани едновременно с подписите и печатите на ректорите на Nottingham и на УНСС. Тази специалност, която вие споменахте, е акредитирана както в Англия, така и в България.
Водещ: Къде работят тези ваши възпитаници?
Стати Статев: Възможностите за работа са различни. Тъй като специалността – магистър по европейски бизнес и финанси – така е направена по програма, че първата година, двата семестъра, се учат в България. Разбира се, изцяло на английски език. С наши и чужди преподаватели. Третият семестър е в Nottingham, където нашите хора за три месеца изслушват лекционните курсове от третия семестър и полагат изпитите. Следва четвъртият семестър, който се нарича doktorship. Това е всъщност стажантска програма, с паралелно писане на магистърска теза. Тогава нашите възпитаници избират къде да направят това. Дали да се върнат да го направят тук в България или в друга европейска страна, след което се връщат и защитават магистърската си теза в Nottingham и следва промоцията.
Водещ: Аз питах – с диплома в ръка къде отиват? Защото сме във време, в което всички се редят на Терминал 1 или на Терминал 2 на летището. Даже днес констатираме, че сме под седем милиона. И най-печалното е, че млади хора, добре образовани в силата си са най-големият процент от онези, които напускат. Та затова питах. Като създавате такива качествени кадри.
Стати Статев: По наша информация по-голямата част от завършилите тази съвместна програма с Англия остават на работа в България. Естествено една немалка част избират да работят както в Англия, така и в други европейски страни съобразно това къде са стажували.
Водещ: Може ли да кажем, че това е по-евтиният вариант за качествено европейско образование? Защото издръжката на студент в чужбина не е по силите на все повече български семейства, въпреки желанието и качествата на децата.
Стати Статев: Когато стартирахме тази програма, заедно с колегите от Nottingham Trent University това беше основната идея. Защото тук в България, живеейки в своята собствена страна, при родни условия, нашите възпитаници заплащат двойната такса, която заплаща магистърът в България, или 1800 лв. на семестър, а не огромните суми в Англия. Когато отидат там за един семестър, заедно със всички средства, които са необходими за обучение, плащат около четири хиляди паунда.
Водещ: Което е несравнимо.
Стати Статев: Което се покрива и не е чак толкова невъзможно, както примерно да покриеш двете години.
Водещ: С тези въпроси за издръжката ви водя към разговорът за нашето си положение тук. Използвам фактът, че сте изявен макроикономист и финансист, за да ви попитам накъде клони анализът за отиващата си 2012 година? Политиците непрекъснато повтарят, че сме запазили финансова стабилност в тежки условия на криза, но пък от друга страна сме най-бедната страна в Европейския съюз (ЕС) с един много висок процент на хора, които вече са социално изключени по последните данни на Евростат – 49%. Това категорично не е достатъчно, че сме финансово стабилни за обикновения човек. Как, ако не си политик, но си експерт могат да бъдат прочетени тези данни?
Стати Статев: Тези данни говорят сами за себе си, тъй като тук не става въпрос за емоции. Ние говорим с цифри, ние така и си влязохме в Европа, така и си стоим. Това, че имаме финансова стабилност и то в двете измерения – както фискална стабилност, така и банкова стабилност, което е най-важно, е много добро условие. То е необходимо условие, номинално условие за постигане на растеж, но не е достатъчно. Така че в това отношение ние мисля, че правим правилни крачки, примерно с последния отказ да се присъединим към Банковия съюз, защото аз лично мисля, че ние имаме достатъчно пари в България, банките са достатъчно капитализирани и не трябва да слагаме допълнителни ограничения пред бизнеса и пред инвестирането. Това, което има опити да се прави в ЕС, което аз мисля, че няма да поведе нещата в правилната посока. Трябва в обратна посока да се работи. Да може тези пари, които се намират в банките, в смисъл на спестяванията, които се увеличават – да може да излязат и да се превърнат в производствени инвестиции. Питахте за 2012 г. Да кажем, че тя ще е индиферентна година – някъде около нулата ще ни бъде растежът. Но въпросът е оттук нататък накъде.
Водещ: Да. Въпросът е дали е последната тежка година или поредната тежка година?
Стати Статев: Много са факторите, които влияят на този процес, особено в супер отворена икономика, каквато е българската, така че трудно може да се даде отговор на такъв въпрос. Но аз вярвам в потенциала на нашата икономика, вярвам в нашата банкова система.
Водещ: Може ли да стане това само с политическите заклинания, че вече ще се мисли за бизнеса, за облекчения, за да живне той, защото без това пък не може да се осигурят работни места, доходи, потребление, което е другият стълб на така очаквания растеж?
Стати Статев: Това може по много начини да стане, но разбира се не става само с политическа воля, но и без политическа воля не може, защото това е също едно необходимо условие – наистина политическата класа и особено управляващата политическа класа да е в помощ на бизнеса и да му отваря възможности и хоризонти. За облекчение не бих казал, защото ние все сме свикнали някой да ни създава прекалено добри условия, но би могло да се помисли за определени направления, където наистина управляващите да окажат съдействие за един по-интензивен просперитет на бизнеса. И примерно един много важен фактор за нашата икономика са чуждите инвестиции. Тяхната динамика през 2012 г. и особено при завършването на годината и ми дава основание да вярвам, че ако този процес продължи така да се развива и през 2013 г., отново ще стъпим на правия път, на който стъпихме в началото на века.
Водещ: Пък и депутатите приемат закон за насърчаване на инвестициите, така че надяваме се, ако от това зависи отлепянето от кота нула, да бъде направено възможното и 2013 година да бъде по-добра. Във всеки случай такива са пожеланията в навечерието на празниците.
Стати Статев: Разбира се. Ако ми позволите да се върна към началото на нашия разговор. 2013 година ще бъде добра за нашия университет и в още едно отношение, защото разкриваме втора съвместна магистърска програма с Nottingham Trent University и тя се казва „Международен бизнес и мениджмънт”. В разговорите, които имаме тук с английските колеги, казахме, че имаме готовност за трета и четвърта. И това не е самоцел, защото в нашия университет обучението в 10 бакалавърски специалности е изцяло на английски език, като във всяка от тях учат по 40 студенти-бакалаври. Това означава, че общо 400 могат да продължат са магистратура в Англия.
Водещ: Това са огромни възможности, да. Ще поговорим за тези ваши…
Стати Статев: Така че ние създаваме възможност на тези хора, завършвайки на английски съответната бакалавърска специалност, да се подготвят добре, за да продължат образованието си.

Водещ: Повод за други наши срещи в ефира. Аз ви благодаря за това участие. Много запомнящо се тържество ви пожелавам. В 18.00 часа ще бъде връчването на дипломите на магистрите с тези конвертируеми дипломи от УНСС и от Нотингамския университет.
Стати Статев: Благодаря ви и аз от името на академичния състав.
Водещ: Професор Стати Статев, ректор на УНСС.

 


 

Дарик радио – Кой говори?, 25.09.2012

Как да се промени нощния живот
в студентски
град

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС,
заместник-председател на Съвета на ректорите; Димитър Дилчев – кмет на
„Студентски град”; Владимир Ангелов – представител на Национално
представителство на студентските съвети в България; Огнян Стоичков – депутат,
председател на Комисията по образование в Народното събрание; Павел Павлов –
председател на Сдружението на собствениците на заведенията в „Студентски град”

Водещ: Темата „Студентски град”, цяло лято се занимаваме с тази тема. И, като че ли всички бяха единодушни в студиото, че нещо трябва да се промени в „Студентски град” и то да се промени нощният живот. Когато нощният живот е на път да се регламентира по някакъв начин и да се промени – оказа се, че няма единодушно мнение по този въпрос. Самите студенти са разединени, самите депутати са разединени, а собственици на заведения в „Студентски град” дори ще излязат на протест. Всички гледни точки по казуса „Студентски град”, в студиото започваме разговор с проф. Стати Статев, ректор на УНСС, заместник-председател на Съвета на ректорите. Здравейте.

Стати Статев: Здравейте.

Водещ: Кметът на „Студентски град” е тук, Димитър Дилчев. Добре дошъл.

Димитър Дилчев: Здравейте.

Водещ: Представител на студентите – Владимир Ангелов. Той е представител на националното представителство на студентските съвети в България. Депутатът Огнян Стоичков, който е вносител на тази поправка в закона. Здравейте. И председател на комисията по образование в Народното събрание. Много важна комисия. Павел Павлов, председател на Сдружението на собствениците на заведения в „Студентски град”. Здравейте.

Първо, към вносителя, да започнем – вие давате ли заден, каквато е информацията, само няколко дни след като на първо четене беше приета тази поправка? Днес какво е настроението?

Огнян Стоичков: Няма заден и депутатите не са разединени по тази тема. Напротив, депутатите гласуваха единодушно без нито един глас „против” или въздържал се. Преди да влезе в пленарна зала беше разгледано от три парламентарни комисии. И в трите парламентарни комисии, всички подкрепиха законопроекта, от всички парламентарни групи. Дори в правна комисия се предлагат още по-радикални мерки. Там се предлагат мерки, свързани с разстоянието 100 метра, че не било достатъчно. Тоест, още по-голяма рестрикция. Така че депутатите този път сме обединени. Разбира се, не означава, че сме капсулирани и, че сме глухи за други предложения. Това е смисълът на законодателната техника – първо и второ четене, да се обсъдят и други
предложения.

Водещ: Не трябваше ли обаче преди това да седнете да ги обсъдите, преди това, преди първо четене да се приеме?

Огнян Стоичков: Седнахме в началото на март месец. Беше създадена работна група с 14 институции, държавни органи, заинтересовани лица, националното представителство на студентите, ректорите, полиция, не мога да ги изброя всичките. Това създаване на работна група преди шест месеца беше предшествано от изслушване на тези институции какво са свършили по решение на Народното събрание от 2009 година. Решение, с което се наложи мораториум на всички сделки на разпореждане. И тогава беше констатирана несъвместимост на търговската дейност, нощната търговска дейност в „Студентски град”. Връщам ви 2009 година, защото някои казват, че едва ли не онзи ден някой депутат се е присетил и днес е написал закон, за който закон никой нищо не знае.

Водещ: Не. Нека да бъде в разговор този диалог. Ще влезем в детайлите, само коментарът в началото. Правилно ли ви разбирам, г-н Стоичков, ако има някаква промяна сред депутатите и сред техните настроения, ще бъде тези 100 метра да се увеличат, например, а не друга промяна?

Огнян Стоичков: Не бих казал, е в тази посока следва да се мисли. Споделих само становище, изказано в правната комисия. Това, което би могло да се случи след изслушването на представителите на заведения в „Студентски град”, аз съм ги поканил в сряда, утре, в 14.00 часа в партийния дом. Да заповядат всички заинтересовани лица.

Водещ: Да ни кажат днес, какво ще кажете утре, собственици на заведения.

Огнян Стоичков: Да кажат своите предложения. Ние имаме добра чуваемост. И това го казвам не от куртоазия. Наистина искаме да балансираме всички интереси.

Водещ: Изчакайте малко, кажете.

Павел Павлов: Утре със сигурност ще присъстваме на тази комисия. Доста точки сме си набелязали. Но аз първото нещо, което ми направи впечатление, е само един кратък въпрос – с колко гласа казахте, че е прието на първо четене?

Водещ: Единодушно.

Огнян Стоичков: 87, от всички присъстващи.

Павел Павлов: 87.

Водещ: От всички присъстващи.

Павел Павлов: Защото парламентът по моите сметки заседава без кворум, но това е друг въпрос.

Огнян Стоичков: 67 човека е квотата.

Павел Павлов: Да, добре.

Водещ: Сложни сметки са там. Кажете вашите сметки излизат ли с тази поправка?

Павел Павлов: Нашите сметки не излизат с тази поправка. Тази поправка за нас е доста объркана. Когато държавата предприема промяна и приема някакви закони, тя би трябвало да провежда с тези закони някаква политика, някаква насоченост към някои…

Водещ: Не е ли достатъчно основателна политиката да се запази нивото на „Студентски град”? Да има спокойствие в „Студентски град”. Това не е ли политика – младите хора?

Павел Павлов: Това не е политика за предотвратяване, а за преместване на проблема. Той няма да бъде в „Студентски град”.

Водещ: Кажете колко заведения…

Павел Павлов: Ще го преместим в някой друг квартал с този тип закон.

Водещ: кажете колко заведения касае, да знаем колко е представителната извадка, защото тези 100 метра…?

Павел Павлов: Над 95 процента от заведенията влизат в забраната на този закон.

Водещ: 95 процента.

Павел Павлов: 95 процента от заведенията няма да работят след 22.00 часа, ако се приеме този закон. Тъй като не всички заведения са членове на нашето сдружение, това може да каже кметът, колко заведения има.

Водещ: Горе-долу колко дискотеки, колко заведения за хранене? Аз четох някъде седем дискотеки и няколко заведения.

Павел Павлов: Над 100 са заведенията, които предлагат работа след 22.00 часа.

Водещ: Но въпросът е колко са на тези 100 метра.

Павел Павлов: 95 процента.

Водещ: Горе-долу знае ли кметът на „Студентски град” колко са обектите.

Димитър Дилчев: Обектите, тук трябва да уточним, касае обектите, които и към днешна дата имат работно време след 22.00 часа. Това са около 190 обекта. Като правя уточнението, че законопроектът касае само дискотеки, увеселителни заведения ресторанти, не касае търговските обекти. Тоест, 195 обекта са с търговските обекти. Може би около 65-70 от тях са обектите, които са ресторанти, дискотеки и конкретно за тези обекти, в зависимост и от това как се мерят 100 метра, общо взето ще попаднат почти всички.

Водещ: Почти всички. Има ли някой доволен, студентите? Сега ще чуем и ректора.

Владимир Ангелов: Студентите наистина не са се обединили около една теза. Но ние като представители на всички студенти в България, трябва да кажем следното, че промяна трябва да има и насоката е добра. По какъв начин точно ще се осъществи тази промяна, не знаем кое е най-правилното решение, но тази крачка е първата и най-трудна. Оттук насетне следва да се мисли, следва да се чуят всички страни и наистина да се вземе най-доброто решение.

Водещ: Ако досега не е измислено, малко трудно ще се измисли. Какво, съгласни ли сте тази поправка, до 22.00 часа, устройва ли ви като студентска общност или не? Искате ли си купоните, дискотеките в „Студентски град” или не?

Владимир Ангелов: Със сигурност младите хора искат да се забавляват. И този час от 22.00 часа може би не е най-подходящ. Може би промяната на този час би смекчила страните и негодуванието им. Но като цяло всички искат да се забавляват, но не да е прекалено и не това е целта на „Студентски град”.

Водещ: Тоест, вие пък мислите за нещо след 22.00 часа?

Владимир Ангелов: Да. Да има леки корекции в това предложение.

Водещ: Въобще няма угодия, професоре?

Стати Статев: Вижте, аз разбирам позицията на всички страни, но нека да обърнем внимание на това каква е целта на закона. Ние имаме едно населено място, което наричаме „Студентски град”, защото в него има 50 блока, които са публична-държавна собственост и са построени там да живеят и да учат нашите студенти. Това е бъдещият елит на нацията. Така че това, което искаме да направим и, на което трябва да се намери решение, е да съчетаем двете неща. Да можем да осигурим достойно място за почивка и учене на хората и заедно с това разумно да се забавляват. Никой не може да забрани на пълнолетни млади хора да се забавляват. И ние сме били студенти, и ние сме се забавлявали. Но ще ви дам един пример. Вие, утре сутринта имате тежък изпит, направили сте си каната с кафето и трябва да четете до сутринта и да тичате на изпит, а друг предният ден е имал тежък изпит и го е взел и сега го празнува. Няма как – трябва да ги съчетаем двете неща. За това става въпрос. Ние да намерим такъв регламент и такава регулация, че да можем да гарантираме на хората нормална почивка и нормални условия за учене.

Водещ: До поправката, до 22.00 часа да имат право да работят заведенията, казината, подкрепяте ли?

Стати Статев: Разбира се, че подкрепям. Това е едно разумно решение.

Водещ: Разумно решение. Как върви броенето, вносителят – казва – за, депутатът Огнян Стоичков, професорът казва, студентите…

Стати Статев: Но нека добавя още нещо, тъй като до мен е г-н Стоичков, ние този диалог го водим от началото на годината, тези предложения по искане на г-н Стоичков, като председател на комисията по образование и наука и младежта, ние като позиция на Съвета на ректорите, който обхваща всички 52 ректори, го внесохме в Народното събрание още на 2 май тази година. Тоест, не искам слушателите ви да остават с впечатление, че ние едва ли не сега трябва да коментираме нещо, което случайно е влязло като законопроект.

Водещ: Напротив, слушателите това е поне 10-то предаване, което правим тук в това студио, точно с тези гледни точки и с това какво решение да се намери на проблема. В „Студентски град” какви са настроенията освен собствениците на заведения?

Димитър Дилчев: Много е трудно да се каже какви са настроенията. За мен е по-важно да знаем този законопроект каква цел търси, дали изобщо това нещо може да бъде постигнато само и единствено с тази мярка. Аз повтарям от няколко дни, че що касае държавната собственост, абсолютно съм съгласен с вносителите. Не е работа на Висшите учебни заведения, не е работа и по принцип в общежитията, където хората трябва да спят, да почиват и да учат, да има такива търговски обекти. Нещо повече – подробният устройствен план на „Студентски град” беше гласуван от СО преди повече от две години. За съжаление той още е в съда, но за съжаление там битката продължава. Като идеята е около всяко общежитие да оформим едни кампуси, в които режимът на достъп да е по-различен. И, в които по мое мнение не би трябвало да има никакви търговски обекти. Но не мога да се съглася с това законът да определя начина на работа на частните обекти.

Водещ: Частните обекти. Какво се случва в частните обекти, кажете г-н Стоичков?

Огнян Стоичков: Ако позволите коментар на това, което каза г-н кметът. Той също беше поканен в работната група с предложения, с идеи. Доста конструктивни. Голяма част и от идеите на Съвета на ректорите намериха място в нашето предложение и на СО. Прав е, че когато говорим за държавна публична собственост, трябва да е един подходът, когато говорим за частна, трябва да е друг. И законът предвижда тези два подхода. Когато говорим само за държавна публична собственост, законът е по-драконовски. Директно се отнемат помещения, имоти. От висшето училище министърът на образованието си ги взема обратно, защото казва – аз съм ви ги дал за образование и почивка, вие ги използвате за кръчма. Дайте ми ги, ако обичате обратно. Както и партийните кубове на партиите. Дадени са за партийна дейност. Ако долу има кръчма, областният управител си ги взема.

Водещ: Но с частната, какво става?

Огнян Стоичков: С частната… Нашето законодателство позволява ограничение и на частните собственост. И г-н кметът е добре запознат с наредбата с търговска дейност на СО. Там е казано в чл. 4 А, ал. 2., че нощни заведения след работно време след 22.00 часа, шумни нощни заведения с работно време до 22.00 часа не могат да остстоят на по-малко от 30 метра от жилищни сгради. Ние пак ограничаваме, тези жилищни сгради не е казано в наредбата дали са частни или държавни. 30 метра е заковано в тази наредба.

Павел Павлов: Искам да направя едно важно уточнение…

Водещ: Да включим в разговора един много важен човек – собствениците на заведения.

Павел Павлов: Действително тази наредба е факт, но въпреки това тя дава възможност на търговските обекти да работят и след 22.00 часа, ако предоставят необходимите документи. А именно протокол за /…./ шумяване, че не са шумни и подпис на етажната собственост.

Водещ: Тук такава възможност е изключена. Такава възможност няма.

Павел Павлов: Такава възможност е изключена.

Огнян Стоичков: И аз казвам защо. Тук г-н кметът е прав. Наредбата за търговска дейност е за кой да е жилищен квартал в София. „Студентски град” е уникален жилищен квартал, защото няма точка в столицата, а и в България, в която точка в 50 блока да са събрани 30 000-35 000 млади момчета и момичета, които са там не заради кръчмите, те са там за образование и за отдих. За това имат право да са в „Студентския град”. Когато те кандидатстват за общежитие показват освен всички останали аспекти, социален статус, образователен статус, това са критериите да бъдеш там.

Водещ: „Студентски град” обаче, като че ли няма. Като че ли го наричаме така по навик – „Студентски град”, а той е един квартал на София.

Павел Павлов: Това е един абсолютно идентичен квартал с всички останали. Що се отнася и до градоустройствени проблеми и до всичко останало.

Водещ: Не е затворен за съжаление.

Павел Павлов: За съжаление отдавна не е и няма как да бъде затворен. И в случая не считам, че студентите по един или друг начин имат право на повече спокойствие отколкото вие да речем или учениците, които са в съседните квартали на София. Така че не бива да гледаме на студента като на различен гражданин от всички останали столичани. Те са също така пълнолетни хора. Напротив, дори както виждате те имат малко повече нужда от забавления отколкото останалите столичани. И не на последно място – „Студентски град” има общежития. В тези общежития живеят студенти. Щом са студенти това означава, че те успяват да си вземат изпитите, успяват да минат в по-горен курс. Успяват да завършат и да вземат висше образование, което означава, че тези кръчми може би не им пречат чак толкова много. Колкото и да се струва странно, това е факт. Тоест, ако те не могат да издържат изпитите си заради кръчмите, те ще напуснат „Студентски град” и няма да са студенти.

Водещ: Да чуем студентите. Какво правите вие оттук нататък, за да имате някаква единна позиция? Виждате какъв е дебатът.

Владимир Ангелов: Аз не мисля, че е чак толкова проблемна нашата позиция. Нашата позиция със сигурност е за промяна. Но наистина не мисля, че забавленията пречат на студентите чак толкова. Естествено. Доколко всеки един ще се забавлява, то зависи от него самият.

Водещ: Собственици на заведения. Ако законът се приеме, окончателно в този му размер, какво правите вие, собственици на заведения?

Павел Павлов: Търсим си правата. Правата, защото за пореден път в нашата държава правилата се сменят в движение. Вие получавате разрешение за строеж на частна сграда, в която пишете отдолу, че ще имате ресторант, отгоре ще имате три жилищни етажа. Хората, собствениците, когато си купуват жилищните етажи знаят, че отдолу ще има ресторант. Всичко това е планувано. Инвестирани са някакви средства. И в един момент, когато трябва да почнете вие да си възвръщате тези средства на вас ви казват – стига сега, благодаря. Защото държавата за пореден път в нашата страна се опитва да си решава проблемите без пари, със закони, със забрани, но не и по-нормалния, цивилизован начин. Навсякъде в цял свят – и Европа, и в белите държави, когато държавата иска да провежда някаква политика, тя я извършва с пари. Когато на някой му пречи имотът, да мине магистралата, те го закупуват. Когато на някой нещо му пречи, тя обезщетява собствениците.

Водещ: Ще фалирате ли? Ще работите ли до 22.00 часа или по скоро ще фалирате? Колко души, ваши хора, които работят в заведенията ще останат без работа, стандартните неща, които вие казахте?

Павел Павлов: Някои от колегите ще фалират напълно, защото тяхното работно време е дискотека. Те започват малко пред 22.00 чеса. Някои от ресторантите ще затварят по-рано и определено ще съкратят персонал. Съответно ще се наложат много драстични мерки. Част от персонала са точно тези студенти, които работят при нас. При нас много малко са хората, които работят извън „Студентски град”. Така че със сигурност ще се случат доста неща. Другото, което ще се случи е, че ще си търсим и правата, защото за мен това е и един вид дискриминация.

Водещ: Тоест, със съд или как?

Павел Павлов: Да, дори и дискриминация. Помислете си сега…

Водещ: Комисия по дискриминация ще сезирате?

Павел Павлов: Ще говорим с нашите адвокати. Ние не сме толкова специалисти как да си защитаваме правата. И за това има хора, които да ни консултират. Но със сигурност не можем като агнец на заколение да стоим.

Водещ: Едно много интересно предложение видях, към ректора на УНСС ми е въпросът, предложение към ваш колега, ректор, да се изнесе „Студентски град” в село Лозен, например. Да има общежития, затворен комплекс, тихо, спокойно, сред природата.

Стати Статев: Много пъти казвам по повод на това предложение, че аз по принцип се отнасям позитивно към всяка една градивна идея. Но то е само едно пожелание. Винаги най-примамливи и най-добри изглеждат нереализираните идеи. Това го казвам чисто научно. И за това предлагам да не го коментираме, защото можете да проектирате какво ще стане, ако там се построи „Студентски град”. Да оставим всички други проблеми – отдалеченост, как около него ще има първи ред дискотеки, втори ринг дискотеки.

Водещ: В село Лозен чудесен живот ще закипи.

Стати Статев: Такава регулация трябва да направим. Ние нямаме нищо против заведенията. Нито против студентските веселби, защото и ние сме били студенти и сме се веселили по същия начин, както и сега се веселят. Младите хора са си винаги млади.

Водещ: Става въпрос за много пари, като че ли и за много интереси.

Стати Статев: В години вече назряващия проблем трябва да се намери някакво решение взаимно. Какво ще е това, аз гледам на този законопроект като една възможна първа крачка към търсене на решение. Много често съм казвал, например гледайки г-н Дилчев, който е и наш възпитаник и сме в много голяма връзка, че той само носи етикетче, че е кмет на община „Студентска”. Няма така. Той отговаря за толкова села, „Младост” и „Манастирски ливади”. РПУ-то също.

Водещ: РПУ-то има сериозен проблем.

Стати Статев: Ако искаме да направим нещо като „Студентски град”, то трябва да е компактно. И, както казвам аз, то трябва да си има кмет и шериф, само на него.

Димитър Дилчев: И със сериозен вътрешен ред.

Водещ: Новините. Сега само го започнахме този разговор. Влизаме в детайлите и в дебата.

Да, чуват слушателите. И по време на рекламите ние продължихме този разговор. Дебат наистина има. Нещата като че ли не изглеждат решени на този етап. Но дали са в правилната посока? Мисля, че всички гости в студиото, общо пет човека, са поне единодушни по едно от нещата – че трябва да се промени нещо в Студентски град, в живота в Студентски град относно сигурността и нещата вървят в правилната посока. Горе-долу обаче, защото има и доста недоволни. Продължаваме разговора си с депутата Огнян Стоичков. Огнян Стоичков – депутатът, който внесе тази поправка в Закона за висшето образование. Според нея се забранява игрални зали и казина, както и заведения за хранене и развлечение с работно време след 22.00 часа да се помещават на по-малко от сто метра от студентските общежития – като че ли едно от предложенията, което предизвиква най-голям дебат. Професор Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите също е в студиото с позицията на ректорите. Представител на студентите – Владимир Ангелов, Национално представителство на студентските съвети в България. Павел Павлов, председател на Сдружението на собствениците на заведенията в Студентски град е в студиото и кметът на Студентски град Димитър Дилчев. Господин Стоичков, към вас. Виждате какви са аргументите на другите страни. Това ли е единственото нещо, което трябваше да се направи? Не трябваше ли да се започне от другаде като че ли?

Огнян Стоичков: Това е една от мерките. Проблемът изисква комплексен подход, както обикновено шаблонно се казва. Но в приоритетите и в компетентността на Народното събрание е да променя и изменя законите. Една голяма част от мерките са проблем на наредби на Столична община – наредби за търговска дейност, наредби за обществен ред. Аз съм уведомен от заместник-директора на СДВР и от началника на VІІ РПУ, които участваха в работната група, че те са инициирали промяна в двете наредби – за обществен ред и търговска дейност.

Водещ: Които, простичко казано, какви са тези наредби?

Огнян Стоичков: Които, простичко казано, искат по-голяма сигурност от гледна точка на полицията в нощните заведения и в околните пространства. Защото много често проблемите стават в околните пространства.

Водещ: Което значи засилено полицейско присъствие ли? По-голяма сигурност какво значи?

Огнян Стоичков: По-голяма съпричастност от частната охранителна фирма, която охранява вътре заведението и по-добро сътрудничество с полицията, която е вън. Защото проблемът много често става на границата. Това е една от мерките. Втората мярка е пак наредба – Наредбата за студентските общежития. Тя е от правомощията на МОН. Висшите училища, за да си направят хубави наредби и правилници за вътрешния ред, трябва да имат горе пирамидата, горе да имат шаблони. Шаблонът в момента трябва да се усъвършенства. Това е втората мярка. Третата мярка е тази, която ние предлагаме, и пак казвам, тя не решава кардинално проблема, но до момента, в който измислим дали терен за нов студентски град, дали терен за кампуси към висшите училища и т.н., не можем да си позволим инциденти, убийства и прочие трагични случаи. Защо? Защото проблемът е от 1994 година. Оттогава, професор Илчо Димитров е бил министър на образованието, е създадена работна група да се изработи закон за неприкосновеност и уникалност на Студентски град. Значи, преди 17 години дете да беше, сега щеше да бъде студентка. Преди 17 години властта буквално се тутка, обществото се чуди – да, трябва да се направи нещо, но точно сега ли му е времето и точно такова ли трябва да бъде? 17 години продължават инциденти да се случват всеки ден, за съжаление.

Водещ: Ако няма дискотеки, ще спрат ли да се случват инциденти – много е простичък въпросът. Не знам кой може да отговори. Ако няма дискотеки в Студентски град?

Огнян Стоичков: Няма такава дилема – има дискотеки, има проблем, няма дискотеки, няма проблем. Няма такава дилема. И професор Статев от началото още каза нещо, с което аз съм съгласен – правото на образование и правото на развлечение да не си пречат едно на друго. Тези, които искат да се забавляват, да не пречат на тези, които почиват или учат в общежитията. Ние сме казали, че има една буферна зона от 100 метра. Някой може да каже, че е 80, някой може да каже, че е 150.

Водещ: Какво ви притеснява, да питам собствениците на заведения. Тези 100 метра ли са наистина проблемът?

Павел Павлов: Ами проблемът е, че ние сме инвестирали някакви средства в някакви зони и в един момент ние сме вън от тази зона. Дори не само тези 100 метра е проблемът. Проблемът е, че както казват, ние започваме да метем стълбите отгоре надолу, а не отдолу нагоре, обратното исках да кажа. Тоест ние първо решаваме проблема на студентите в Студентски град, които са пълнолетни граждани и идват, а общежитията в средното образование могат да имат дискотеки в собствените сгради. Значи ние се опитваме да решаваме проблема, когато въвеждаме някакъв ред за Студентски град за едни хора, които вече са дошли оформени като характери, със собствено мнение, със собствени навици, а когато се провежда някаква политика към нашите деца в средното образование, които ще бъдат бъдещите студенти, те пак ще дойдат същите хора. И ако тези дискотеки не са на 100 метра, те са на 150-тия метър, нищо няма да се получи по-различно, единствено ще фалират няколко хора като нас.

Водещ: Ще фалират. Да дадем пример.

Павел Павлов: Тоест пряко по закона ще изпофалират 150 семейства и определени хора ще останат на улицата, ще дойдат нови хора с пари на 150 метра и промяната ще е никаква.

Водещ: Не знам, обаче много често слушам тук в това предаване – няма да стане, това няма да стане. Паник-бутони няма да стане. Няма паник-бутони в общежитията е едно обещание. Да питаме студента Владимир Ангелов има ли паник-бутони, както беше обещано преди началото на учебната година, преди октомври?

Владимир Ангелов: Не знам от кого е бил поет този ангажимент, но аз не съм сигурен, че паник бутонът е нещо нужно и нещо, което трябва да бъде имплементирано в студентските общежития. Нещото, което трябва да се случи, е вътрешният ред, който е вътрешният ред, който е вече наложен в голяма част от общежитията, да бъде заимстван и да бъде наложен навсякъде. Другото нещо, което дори може да бъде предложено като промяна в Закона за висшето образование…

Водещ: Навсякъде, защото сега казваш, че не е навсякъде, така ли?

Владимир Ангелов: Все още не е
навсякъде, но се правят наистина промени навсякъде. Има видеонаблюдение почти във всички общежития, пропускателният режим е много по-строг. И нещото, което според мен ще доведе до наистина вътрешен мир, ред и добро самоуправление, е мотивиране на хората да участват в домови съвети и те съвсем активно и адекватно да решават проблемите си вътре в самото общежитие.

Водещ: Засилено полицейско присъствие също беше едно от обещанията, много добре си спомням. Но няма да стане, няма достатъчно полицаи.

Владимир Ангелов: Не знам дали наличието на повече полицаи ще гарантира някаква по-голяма сигурност, най-малкото те няма как да гледат всеки един студент. Това означава броят на студентите да е равен на броя на полицаите, което е абсурдно.

Водещ: Да. Един пример от професора в студиото. Вие отдавахте помещения под наем, УНСС отдаваше помещения под наем на една дискотека, нали, култова дискотека в Студентски град. Спряхте договора, какво се случи?

Стати Статев: Нека да продължа, колегата, ако позволите, и ще ви отговоря на въпроса. Що се отнася до вътрешния ред на общежитията, нека припомним, че това е най-ярката форма и възможност за студентско самоуправление. Не е нито полицията, не е нито академичното ръководство, оглавявано от ректора, което ще реши проблемите на вътрешния ред на общежитията, нито администрацията на ПССО-то към УНСС. Наредбата за студентски общежития си има домови съвети на всеки вход и всеки етаж си има етажен отговорник. Тези хора… В нашия университет, катализирано, може би, и от трагичния инцидент, който стана в началото на годината, ние проведохме много силен диалог, който и без това съществува, с нашия студентски съвет. И се разбрахме много ясно и просто. Че студентската търпимост в общежитията води до инциденти. Защото, ако нещата се спрат навреме и работата опира до един счупен прозорец, на другия ден, този, който го е счупил, ще го плати. Но, ако ние търпим, в името на това, че утре ще ни търпят нас и стигнем до инцидент, който няма как да го възстановим, не дай си Боже, и загуба на човешки живот, както беше, тогава нещата стават зли. И затова …

Водещ: В УНСС това нещо се е случило, промяната се е случила …

Стати Статев: И затова се връщам – ние имаме пълно видеонаблюдение, организирано, вход с магнитни карти, паник-бутони, тези тройки, които се въртят при влизането. Но това е само грижата за входно-изходния пропускателен режим. А вътре? Вътре вече са студентите. Когато става нещо нередно, те да имат достатъчна отговорност и отзивчивост, по съответния ред, който е регламентиран, да се обадят и това да бъде прекратено, ако помежду си не могат да се разберат

Водещ: Ти казваш, че не навсякъде, обаче, е така. Ето, УНСС дават пример.

Владимир Ангелов: Да. Мога да кажа, като студент на Техническия университет, че там също го има това нещо. Там има пълно видеонаблюдение на всички входове, там също новия режим, след 10 часа да не се допускат външни лица, също се спазва. И няма, общо-взето, студент, който да е влязъл в общежитие и да не са взети неговите лични данни и да са записани при портиера.

Водещ: Възрастовата граница на портиерите също беше един от проблемите, който поставихте. Това са много възрастни мъже …

Владимир Ангелов: Факт е. много възрастни са портиерите.

Водещ: … които спят, много често, когато вие се прибирате.

Владимир Ангелов: Не. Това вече мисля, че не е така. мисля, че след доста от инцидентите, които се случиха в Студентски град много сериозно се обърна внимание на охранителните фирми, които изпълняват тази дейност и те много строго проверяват самите портиери и това вече не се случва. Казвам го като живущ в Студентския град.

Водещ: Като кмет на Студентския град, да, кажете професоре?

Стати Статев: Но да се върна на въпроса, който зададохте …

Водещ: Да, дайте пример. Много ми е интересно.

Стати Статев: … за дискотеката. Знаете реакцията тогава на обществото и на медиите каква беше. Не коментирам относно това каква е, но тя беше много непримирима и даде тласък на тези процеси, които ние сега коментираме. Дали това е край или не, но нашето академично ръководство, единодушно, заедно със студентите, взехме решение да закрием този обект, наричан култова дискотека „Ориент 33” …

Водещ: Колко пари загубихте?

Стати Статев: Вижте сега, за да ви кажа колко пари загубихме, искам да направя едно уточнение. Много често се бъркат бюджетът на университета с бюджета на поделение „Студентски общежития и столове”. Това са различни неща. Вярно е, че бюджетът на поделение „Студентски общежития и столове” е част от комплексния бюджет на университета и поделенията му, но то си е относително самостоятелен. При нас този бюджет, грубо казано е 1, 5 милион. Това са парите за хранене на студентите, за поддържане на студентските общежития, за плащане на режийните им и т. н.

Водещ: И все пак, горе-долу колко?

Стати Статев: 1, 5 милион. Както вече спомена колегата, те много добре знаят тези неща, наемът, който ние получавахме, беше 150 хиляди лева. Т. е., ние губим 10 процента от бюджета си. Няколко сравнения Ние от ПССО УНСС, общежитията, отдават 26 обекта под наем. От един от тях получавахме две трети от приходите, от останалите 25 една трета. Защото е ясно колко пари могат да се вземат от книжарница, от магазинче за хранителни стоки и т. н. Така, че става въпрос за тези пари. За какво отиваха тези пари? Те отиваха за поддръжка на общежитията?

Водещ: Тоест отрази ли ви се зле това, че загубихте тези пари, или се оправяте и без тях?

Стати Статев: Ами, аз съм икономист и не работя с емоции. Ние загубихме 150 000 лева, които в момента ги нямаме, за да можем да ги използваме за текущи и капиталови ремонти на общежитията. Но…

Водещ: Загубата си е загуба.

Стати Статев: Но в разговора с г-н Стоичков ние си припомнихме на едно от заседанията на комисията как в разговор с министъра уточнихме, че общите приходи от обекти, които отдават университетите под наем, е под 0,5% от бюджета на министерството. И дори говорихме…

Водещ: Добре.

Стати Статев: Не, да не бъдем напълно обезщетени за това, че няма да отдаваме тези обекти под наем толкова ефективно, да стане някакво солидарно разделяне. Защо? Ами защото не става въпрос за частни плащания.

Водещ: Вие единодушни ли сте, кажете, моля?

Стати Статев: Ние всички сме от едната страна на бариерата. Както Народно събрание, така и правителство…

Водещ: Единодушни ли сте всички ректори?

Стати Статев: … така и министър, така и ВУЗ. Ние поддържаме публичната държавна собственост, в която живеят нашите студенти.

Водещ: Но понеже даваме пример – добри и лоши примери, за УНСС даваме сега добрият пример. Кажете, всички ректори единодушни ли сте с тази позиция?

Стати Статев: Значи, всички ректори са единодушни по това предложение, което сме направили, и което г-н Стоичков внесе като закон. А що се отнася…

Водещ: За отдаването на обекти?

Стати Статев: Значи, тук вече трябва да се коментира, тъй като ние оставихме разговора незавършен – какво означава ние да използваме предоставените ни обекти за целите, които вършим? Дали тясно погледнато само, като сме образователна институция, че всички тези обекти трябва да станат учебни зали, което в редица случаи е невъзможно, или да допуснем, че след като в тези блокове живеят студенти – в нашия случай са 5000, те имат нужда от къде да си купят неща от първа необходимост, продукти за хранене и други. Тоест, този разговор остана отворен и тук също трябва да се помисли за съответна законодателна промяна. И това пречи ние в момента да определим какво ще е бъдещото предназначение на бившата дискотека „Ориент 33”.

Водещ: Какво се случва? Да питаме кмета и след това май единствено единодушни, че са против, са собственици на заведения в Студентски град. Какво се случва с тази сграда сега, която беше дискотека?

Димитър Дилчев: Ами, г-н Статев по-добре ще ви каже. В момента тази сграда седи празна. Предполагам, че той трябва да се грижи за нейната поддръжка, за нейната охрана, за евентуално проблемите, които конструктивно биха й се нанесли в резултат на тази безстопанственост, а и…

Стати Статев: Тя не е само безстопанствена, г-н Кмете, тя е руйна в момента, след изнасянето.

Димитър Дилчев: Да, да. Така че това определено е /…/…

Водещ: Може ли да се окаже и опасна руйна?

Димитър Дилчев: … е проблем. Не, не мисля.

Водещ: Добре, ще пустеят.

Димитър Дилчев: Поне не и при г-н Статев, и в УНСС такова нещо не би могло да се допусне.

Водещ: Ще пустеят ли още сгради в Студентски град, които вече няма да работят като дискотеки?

Павел Павлов: Ами, частният бизнес е пряко отражение на неговите собственици. Някой може да успее нещо да направи, някой може и да не успее. Много трудно… Второ, този закон… все пак има някакви дебати, които ще се случат между първо и второ четене. Може да има някакви промени, които да помогнат част от бизнеса да остане.

Водещ: Какво предлагате вие? Ето, бизнесът – утре имате среща с г-н Стоичков в Народното събрание. Кажете, какво ще предложите вие?

Павел Павлов: Да ви кажа честно, първото и най-важно нещо е тези 100 м как се определят, откъде се мерят, как се мерят – от ръб на блока до ръба на сградата, от вход до вход. Кой изпълнява функциите после по…

Водещ: Няма ли някакви стандарти, по които се мерят? Ще ни кажете, г-н Стоичков, да.

Павел Павлов: … по съблюдаване на тези разпоредби, които са записани в закона, защото това са разпоредби, които уреждат търговска дейност чрез Закона за висшето образование.

Водещ: Г-н Стоичков?

Павел Павлов: Кой е органът, който ще изпълнява съблюдаването на тези неща?

Водещ: Контрола, кой е органа, който ще изпълнява контрола?

Огнян Стоичков: Веднага казвам. Ние сме записали. Органите са различни в зависимост от дейността. Ако е хазартна дейност, е Държавната комисия по хазарта. Ако е търговска дейност, е съответната Комисия за търговската дейност и местната администрация. Ако е висшето училище е ректорът е министърът на образованието, в зависимост от собствеността и начина на действие. Въпросът, който ми зададе г-н Павлов…

Водещ: Как се мерят?

Огнян Стоичков: Беше зададен и от много други лица. Има наредба по Член 44 от Закона за хазарта, в която наредба е казано как се мерят тези 300 м от училище. Забранено е 300 м от училище да имаш казино или игрална зала. Аз, като собственик на частна сграда, ако построят училище срещу мен, веднага моята частна собственост е накърнена, застрашена, моето семейство фалира, моите работници отиват на улицата. Но законът казва: отсреща имаш ли училище – 300 м, казиното ти затваря. Ама това казино ми носи 20 000 лева наем. Затваря! Такъв е Законът за хазарта. Как се мерят тези метри? Мерят се от вход до вход…

Водещ: А, от вход до вход.

Огнян Стоичков: По обичайния пешеходен маршрут. Така казва наредбата. Не се мерят с лазерни наредби, по въздушен път и т.н.

Водещ: Добре, рекламите сега и да се готвим за този разговор.

Водещ: Дебатът в студиото продължава. По-разгорещен е по време на рекламите и от уважение към слушателите се изслушват събеседниците, когато говорят, за да се чуят всички гледни точки. Да продължим със собственици на заведения и това, което трябва да се направи според тях. Тук представят пред депутата Огнян Стоичков. Първо зададохте въпрос как се мерят тези 100 метра? От врата до врата беше отговорът. Друго, което според вас, трябва да се направи?

Павел Павлов: Другото, защо не се разграничи заведения, които са в изцяло частна собственост и които са проектирани да бъдат такива, узаконени от Столична община, инвестирани като такива да са по друг нормативен ред.

Водещ: Това е много логичен въпрос. Какво правим с частната собственост? Изцяло частна собственост?

Огнян Стоичков: Архитектурните проекти на всяка сграда дават вида и предназначението на имотите, но не определят работното време. Аз не съм против да има ресторанти и други заведения за хранене, но с работно време до 22.00 часа. Такава е наредбата за търговска дейност. Ако етажните собственици се съгласят 50+1 музиката да им дъне от партера и до 4.00 часа. Но когато етажна собственост е по-близко от 100 м до студентско общежитие, тогава има тези ограничения на закона. Както казах има ограничения и по закона за хазарта. Етажната частна собственост, ако е на 250 м от училище не може да извършва игрални зали, колкото и наеми да получават етажните собственици. Тук има конфликт между частен и обществен интерес. Не може да се харесаш на всички. Това което някой се опитва управляващ или депутат да се хареса на всички – няма такъв вариант. Едни ще ти ръкопляскат, другите ще те замерят с камъни. Въпросът е тези, които те замерят с камъни да са по-малко. Значи работиш в обществен интерес.

Водещ: Частният и обществен интерес има сблъсък. Кметът какво мисли?

Димитър Дилчев: Аз считам че и логиката в случая е малко различна. Не бих сложил знак на равенство между учениците, ненавършили 18 години и студентите, но това вече е съвсем отделна тема. За мен е извънредно важно да спомена това, което се случи на Общинския съвет миналия четвъртък, нещо което се пропуска, а именно след доста разгорещени дебати, а именно Студентски град беше включен като квартал в интегрирания план за градско възстановяване и развитие. С две думи това означава, че тази зона попада в зоните, които ще могат да бъдат бенефициенти и ще могат да ползват пари по Оперативна програма „Регионално развитие” за следващия програмен период. Това е изключително силен и смея да кажа един от малкото възможни механизми, чрез които и ректорите, и Министерство на образованието да могат да санират общежитията и дай боже да оформят кампусите и да отвоюват макар и малката останала територия. Така че считам това беше една много важна стъпка и още от сега да започне да се работи в тази посока.

Водещ: Кажете за живота в Студентски град, засиленото полицейско присъствие, вие искате ли като кмет засилено полицейско присъствие?

Димитър Дилчев: Не мога разберете ме, аз като кмет не мога да разделя по никакъв начин студентите от гражданите от другите квартали. И не считам, че трябва да се подхожда по различен начин към едните и другите.

Водещ: Там все пак има концентрация на млади хора има и концентрация на заведения.

Димитър Дилчев: Без значение. Не виждам защо тези млади хора, априори с това полицейско присъствие искаме да ги изкараме някакви малоумни или престъпници и т.н. Те не са такива. Те са млади, интелигентни хора, а да пазим пълнолетния човек от самия него си, мисля че е нещо, което не е необходимо.

Водещ: Няма нужда от…

Димитър Дилчев: Полицейско присъствие има адекватно, но в никакъв случай не бих казал, че там трябва да има по-засилено полицейско присъствие, отколкото в съседните квартали, където имаме малки деца, където имаме ученици. Така че не искам да разглеждам Студентски град като една особена територия, чисто като сечение на населението. Недейте да превръщате студентите в нещо по-различно от всички останали граждани.

Водещ: Не, ние не ги превръщаме, но вие като гледате кадрите по телевизията за нощния живот в Студентски град, за пияните млади хора и всичко това, което се случва, как…

Димитър Дилчев: Никак не са ми приятни тези кадри и затова считам, че законопроектът на господин Стоичков и на комисията е в правилна посока. Т.е. ясно да се покаже, че държавата не може да толерира подобна търговска дейност и такива неща на нейна територия. Но за съжаление така сме си поставили нещата в последните 25 години. Още след първата реституция и първия частен строеж там това вече не е Студентски град. И оттук нататък е въпрос на принципен поглед върху нещата. Да налагаме едни и същи правила за всички в София, а не на чисто териториален принцип.

Водещ: Добре, изразихте своята подкрепа.

Димитър Дилчев: Защото предполагам, че законопроектът не важи единствено за Студентски град. Това ще касае всички общежития в цяла София и в цялата страна.

Водещ: Господин Стоичков, имате ли подкрепата на колегите си от парламентарната група на ГЕРБ, освен на първо четене?

Огнян Стоичков: Настоящият законопроект вие го обявихте като мой. Лаская се да съм само аз автор, но авторите са и Веселин Методиев, Ивелин Николов, Ивайло Тошев, Али Осман Иманов. Прочетените четирима народни представители са от всички парламентарни групи в Народното събрание, така че подкрепа идеята има. Подкрепата е единодушна, както ви казах в пленарната зала. Това не означава, че сме затворили вратата, запушили сме си ушите за всякакви предложения. Въпросът е действително да постигнем целта на закона и най-накрая да направим първата крачка. Защото пътят е дълъг. Казахме за комплексни мерки, казахме за какво ли не, СДВР, полиция, общежития и т.н. някой просто трябва да направи първото нещо, за да се случат всички останали неща. Защото 17 години нищо не се направи.

Водещ: Ако законът бъде приет, кога се очаква да влезе в сила?

Огнян Стоичков: Законът, ако бъде приет, дава гратисен период от 6 месеца, който гратисен период, понеже ме питате от ГЕРБ, заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов е казал, че тези шест месеца са прекалено дълъг период от време. Т.е. вие по-бързичко трябва да се оправяте. Аз съм склонен тези шест месеца, този гратисен период да го преосмислим, да дадем по-голяма възможност на търговците, на бизнеса да се пренастроят. Но аз имам нужда от тяхната статистика. Те да ми кажат за какъв срок са подписали договорите за наем. Защото това са си частни отношения. Те ако ми го представят, ще го имам предвид. Ако желаят да не ми го представят, аз няма да го имам предвид. Обикновено наемните договори са за 3 години. Особено за държавната собственост. Ние..

Водещ: Т.е. от кога ще влезе, преди изборите или след?

Огнян Стоичков: Аз не ги разглеждам нещата, защото това не е с оглед изборите, не говорим за майчин език на турски език, или нещо, което е свързано с популизъм или други понятия. Аз ви казвам, че по този закон работим от една година, от половин година има работна група. Ние това, което смятаме сме го написали. Който смята по-добре да го напише той.

Водещ: Само кажете от кога се очаква, ако се приеме да влезе в сила?

Огнян Стоичков: Ако се приеме влиза в сила веднага от обнародване в Държавен вестник. Ако остане този текст търговците ще имат време шест месеца, ако им е достатъчен да пренастроят своя бизнес, да преориентират своите търговски интереси. Ако не е достатъчен ще ми дадат статистика, ще ми…

Водещ: Продължавате ли вие с протестите след срещата утре?

Павел Павлов: Със сигурност. Със сигурност ще си протестираме, защото на наша страна са не само студентите, а зад нас стои много други хора, охранителни фирми, фирми доставчици на напитки алкохолни, безалкохолни, консумативи, фирми за чистота, които почистват след тях и т.н., фирмите по поддръжка на сградите на тези дискотеки. Зад нас, да не казвам голяма дума, но ние ще се опитаме да направим колко данъци внасяме в държавата, колко работни места даваме и нека държавата прецени.

Водещ: Категорично сте против?

Павел Павлов: Категорично сме против, защото това не решава проблема. Това го премества с няколко метри нататък.

Водещ: Студентите стоите ли зад протестите на собственици на заведения и целият този бизнес?

Владимир Ангелов: Значи много е трудно да се каже дали студентите застават зад самите търговци, но те като цяло застават зад идеята да се забавляват. Аз искам на нещо друго да обърна внимание, което пропускаме, а всъщност е много хубаво и важна точка от тези промени в Закона за висшето образование. Такса смет. С новия закон, който евентуално ще бъде приет, студентското общежитие вече ще плаща три пъти по-малко.Шест пъти по-малко. Още по-добре. Което на практика ще покрие част от загубите на ВУЗ-овете, когато те преустановят отдаването на…

Димитър Дилчев: Само да отбележа, че те и сега не се плаща такса смет от някои ВУЗ-ове.

Стати Статев: Вече е друга тема.

Водещ: Пресякохте ентусиазма на младия човек.

Димитър Дилчев: Искам да кажа, че определено това е стъпка в правилна посока и по никакъв начин държавата не трябва да толерира подобно поведение. И за мен е от изключително важно значение редът и спокойствието в самите общежития. Но не ми се иска да превръщаме Студентски град в място, където студентът не може да се събере с приятели или да изгледа един мач от Шампионската лига. Защото в този вид точно натам вървят нещата.

Водещ: Т.е. по-категорично вашето мнение като кмет.

Димитър Дилчев: По-категорично нашето мнение е нека да не засягаме частната собственост. Държавата да покаже ясно и категорично своята воля с осигуряване на ред в общежитията, спокойствие, вътрешен правилник, строг достъп и естествено да сведат до минимум всякакви инциденти вътре в самите общежития.

Водещ: И ненамеса в частната собственост.

Димитър Дилчев: Нека навън да останат заведенията частните да работят. Те и в момента са подлагани на доста проверки, така че считам, че ако една фирма, заведение работи в момента по законите и по наредбите на тази страна, не е необходимо да бъде затваряна.

Водещ: Ректорите?

Стати Статев: Искам да кажа, че както и да продължат по-нататък нещата. Аз разбирам всяка една страна с нейните проблеми, те са толкова естествени. Но както и да продължат нещата, в каквато и форма да бъде гласуван законът, ако има промени при второ четене и окончателният му вариант, ние за първи път в повече от 20-годишна история на Студентски град и неговите проблеми, сме свидетели на едно взаимодействие между парламента, правителството в лицето на нашето и другите министерства, които са ангажирани със случая, териториалната власт в лицето на кмета, който е тук, студентите и академичните ръководства, за да вземем решение в правилна посока по тези проблеми. То няма да реши проблемите. Но то ще покаже, че ние трябва непрекъснато да мислим за тях и непрекъснато да подобряваме условията за живот, за учене и за развлечение на студентите.

Водещ: И може и да предадете, ето каза студентът, на вашите колеги ректори на други университети, че има ангажименти, които са в началото на учебната година, която наближава във висшите учебни заведения, не са изпълнили. Да им дадете пример с това магнитни карти, видеонаблюдение, всякакви други неща, които поеха като ангажимент, за да има ред в студентските общежития. Едно много малко, но много добро начало, преди да мислим за по-големите неща. Така завършва този разговор. Благодаря ви.

 


 

ТВ 7 Добро утро, България, 25.09.2012

Ще има ли протести в студентски град срещу
спирането на нощния живот

Професор Стати Статев, ректор на УНСС

Водещ: Започва „Гореща точка” с мен Николай Бареков в центъра на София и Студентски град. Това е темата днес. Много е сложен казусът там. Накратко само да вкарам в темата още един път неизкушените зрители. С решение на Народното събрание, наречено Закон, приет на първо четене казвам, държавата заплашва университетите и ректорите, че ще им спре цялата субсидия, цялата държавна издръжка, ако те продължават да дават свои имоти в Студентски град за нощни заведения. Освен ако нощното заведение не затваря кепенци в 22.00 часа на стотния метър. Студентски град е толкова пренаселено място, че на практика всички популярни чалкотеки, дискотеки, всички шумотевици там са в близост до самите жилищни сгради, което ще рече, че влизат в тази зона от 100 м и на практика нощният живот в Студентски град най-после щеше да спре за тези, които искат отдавна това да стане, то да се превърне в нормален кампус. Вчера, разбира се собствениците на заведения се вдигнаха на протест, ректорите се събраха да вземат своите решения, защото от тях зависи. На практика една голяма част от дискотеките в Студентски град са собственост на самите университети и университетите ги отдават под наем. Печелят пари, разбира се пари от това, след което инвестират в капиталова база или в някакви други разходи, които университетът прави. Така че решенията на ректорите тук са ключови. Те ако желаят могат и да се откажат от държавната субсидия и да продължат да отдават помещенията под наем за дискотеки и така нощният живот в Студентски град да продължи. Друг е въпросът, че ето още един пример от днес, от вестник „24 часа” – депутатите пак са на път да дадат заден в парламента и сега са решили да намалят глобата само на половина, ако един ВУЗ откаже да върне сградата си обратно и тя да не е вече дискотека, т.е. няма да се спира цялата субсидия, само половината. При мен е професор Стати Статев. Той е ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, нали правилно казах, професор Статев?

Стати Статев: Точно така, господин Бареков.

Водещ: Вие всъщност, сте единственият ректор, който си е позволил да затвори чалкотека в Студентски град. Другото, което затворихме, защото там и аз съм участвал, беше дискотека „Амнезия”, която под граждански напор беше ликвидирана. Там беше убит студентът Стоян Балтов. Втората затворена дискотека е вашата „Ориент 33”, преди време, нали така? Вие защо я затворихте тази дискотека?

Стати Статев: Вижте, всяка история си има и предистория. И обикновено ние в България се сещаме за проблема, когато се обърне колата. В случая обръщането на колата беше трагичният инцидент с наш студент Марио Данчев, който разбира се случи като битов инцидент в стаята, където живееха децата.

Водещ: В общежитието стана, да.

Стати Статев: Но това породи доста коментари и ако ви върна в това време, медиите също бяха много активни и първата реакция беше общежитията отново да се върнат към държавата, а не да бъдат към университетите. Всъщност от 1997 година общежитията са разпределени по университетите, така че историята не е толкова дълга, преди това те са управлявани от държавата. 1997 година по съществуващото тогава статукво са разпределени между университетите. И тогава след инцидента ние се събрахме с министър Игнатов, връщам ви в историята, Управителният съвет на Съвета на ректорите, ректорите които са пряко заинтересовани и които имат общежития в Студентския град и се оформи идеята като взаимно съгласие общежитията да се централизират и да се върнат на държавата. Няколко дни след това, това беше променено и започнахме един дълъг разговор, диалог, много ползотворен с Комисията по младежта и спорта. Там имахме четири или пет обсъждания в комисията, в които се стигна до изработването на това решение, на което сега сме свидетели, като взето във формата на закон на първо четене. Което се подкрепя от всички ректори. Между другото ние имахме миналия четвъртък Управителен съвет…

Водещ: Вие сега ни казвате каква е позицията на ректорите по този закон в парламента?

Стати Статев: …точно така. Значи миналия четвъртък имахме Управителен съвет на Съвета на ректорите, наред с други важни неща, защото ние сега си говорим за този закон, тъй като излезе, но ние имаме и много по-сериозни неща, ректорите. Значи сега в четвъртък, други ден, ние имаме Съвет на ректорите, т.е. събираме се всички 52-ма ректори и първото нещо, което ще обсъждаме е бюджетът. Не искам да измествам темата. Но тъй като става въпрос за капитални вложения, само две думи ще кажа. Значи ние искаме съвсем елементарни неща. Капиталовите разходи ни бяха орязани с 40% заради кризата 2009 година.

Водещ: И вие си ги допълвахте с наеми от дискотеките?

Стати Статев: И сега искаме те да се върнат на това равнище. От 2009 година до сега натрупаната инфлация е 10,9%. Т.е. за да работим с реалния съкратен бюджет с една трета, който е съкратен 2009 г. да имаме същите реални пари, той трябва да се вдигне с тези 10,9%.

Водещ: Положението е страшно. Учители, лекари, военни, полицаи, митничари, всеки иска пари.

Стати Статев: Ние не говорим за увеличение. Ние говорим за реални пари, с това увеличение, което беше. Така че на този Съвет на ректорите, аз нямам съмнение, че всички колеги ще подкрепят този закон. Защото в крайна сметка какво искаме всички ние? Искаме тази база, която е създадена от държавата за нашите деца, които идват да учат, нормално да функционира. Т.е. там да има – тя да се поддържа нормално и там да има нормални условия за живот, почивка и учене.

Водещ: На вас беше ли ви трудно да затворите вашата чалготека?

Стати Статев: Не, не бих казал, че ми беше трудно. Напротив, ние следваме една линия. Специално нашият университет като традиция и в предните ръководства, че е малко неприсъща функцията ресторантьорство и хотелиерство за ректорите и за ВУЗ-овете. В крайна сметка нашата основна задача е да учим младите хора, да създаваме елита на нацията и да правим наука. Това са много, много странични неща.

Водещ: Само че оказа се, че ви е с доходите от тези дискотеки и заведения си допълвате разходите на университета. Те влизат в бюджета на университета.

Стати Статев: Вижте, те не влизат в бюджета на университета. Тук има много голяма неразбиране.

Водещ: Добре, къде отиват?

Стати Статев: Бюджетът на поделение „Студентски общежития и столове”е различен от този на университета. Това са самостоятелни бюджети.

Водещ: Къде отиват приходите от дискотеките?

Стати Статев: Приходите от, не само от дискотеките. Нашият университет отдава 26 обекта под наем в рамките на /…/. И от тях имахме само една дискотека, която я закрихме, но както правилно питате, тази една дискотека даваше повече от половината, до две трети от наемите, които събирахме.

Водещ: Несравнимо е да сравняваш дискотеката с книжарничката, нали? Всеки плаща различен наем.

Стати Статев:Но вижте, тук също трябва да стане ясно. Ние говорим за публична държавна собственост. Примерно, нашият университет УНСС има 12 блока и прилежащите към тях придадени 26 обекта за отдаване под наем. Ние не сме ги направили. Тази дискотека е построена, която аз закрих е построена 70-те години началото като дискотека и в акта за държавна собственост пише дискотека с мокър бюфет, тя затова е направена. Никой не й е сменял предназначението. Така че тук има неразбиране, че някой…

Водещ: Да, да, да. Сега защо трябва да затваряме нещо, което е построено като такова?

Стати Статев: Затворихме го и е руина. Може да дойдете и да го снимате.

Водещ: Да, и доходи не носи вече.

Стати Статев: Разбира се, разбира се. Дори и да бъде направено, говорим сега, умуваме дали ще е учебна зала, дали за спорт, дали фитнес. Нали, умуваме разни неща, но никога няма да се постигнат тези приходи. Но в крайна сметка тези доходи, които ние взимаме, те са за поддържането на публичната държавна собственост.

Водещ: На базите, на студентските общежития.

Стати Статев: Така че, ако имаме по-големи доходи, ние ще я поддържаме по-добре. Ако нямаме просто ще я кърпим.

Водещ: Не е ли притеснителен фактът, че в Студентски град има една библиотека и 100 бара?

Стати Статев: Вижте. Истината няма само една страна. Има една библиотека и тя е на Софийския университет, защото Софийският университет е далеч от Студетски град и е на павилионен принцип. Но примерно в Студентски град е библиотеката на нашия университет.

Водещ: Която се намира обаче в корпуса на университета?

Стати Статев: Да, в корпуса на университета и разполага с над половин милион печатни заглавия и още по-голям брой електронни – с връзки с всички световни библиотеки. Същото е с всички останали университети, които са базирани на територията на Студентски град. Така че тук не бива да се спекулира.

Водещ: Да. Не е толкова просто.

Стати Статев: Сега, много популистко ще бъде аз в моите 12 блока да създам във всеки един вход или блок библиотека, при положение, че студентът може за пет минути да дойде и да ползва всички компютри, интернет връзки и т.н.

Водещ: Да обобщим. Ректорите са единни, готови са да затворят дискотеките и подкрепят закона?

Стати Статев: Да. Мога да кажа, че това е позицията на Съвета на ректорите.

Водещ: И да се откажете от доходите, които те ви носят?

Стати Статев: Тъй като това, което се прие сега като закон на първо четене, между другото на втори май беше внесено официално от мен като ресор на отговарящ за въпроса и заместник-председател на Съвета на ректорите в комисията на Народното събрание. Така че ние не сме изненадани от това, което се случва.

Водещ: Да. Разбрах. Да се прехвърлим сега към Студентски град, където би трябвало да ни очаква Гергана Венкова, тя следи случая. Гери, чуваш каква е позицията на ректорите, категорични са да се затварят дискотеките и подкрепят закона. Има ли тази сутрин протести около теб? Хората от чалготеките, като знаят, че ще правим пряка връзка, имат ли готовност пак да протестират?

Репортер: Имат разбира се, Ники, готовност. Техни представители са отново тук с нас. Първо, добро утро на теб, добро утро и на нашите зрители. Досега проследихме много внимателно вашия разговор с господин Стати Статев. Намираме се точно в карето на култовите дискотеки в Студентски град. Зад нас е вече затворената „Клуб Ориент 33”. На нея има табела „Поделение студентски столове и общежития към УНСС”. Тук обаче само тя не работи. Всички останали, може би 5-6, ще ме поправите, доста работят.

Водещ: Имате ли възможност така да завъртите камерата, да ги видим тези чалготеки, дето цяла България говори за тях или няма възможност?

Репортер: Да, Ники, ще ти покажа. Намираме се пред една от също много известните дискотеки и много широко посещавана навремето, това беше може би аз и ти сме идвали тук в така наречения „Трафик”. Вече не е „Трафик”. Малко по-натам в далечината…

Водещ: Това е бившата Цецо Спасов, сега е станала „Плаза”. Това е така чалготека, дето сбира цяла България ходи там. Коцето мисля, че е певецът, не е собственик. Той щеше да участва тази сутрин, но се отказа в последния момент, не знам защо.

Репортер: Все пак имаме представител на собствениците на тази дискотека. Зад нас има още поне 5-6 заведения, барове, както и заведения за хранене. Но сега с мен са както казах и собственици на заведения, персонал, ди джей, управители, студенти разбира се, които също имат мнение по въпроса и господин Димитър Дилчев, кмет на Студентски град. Преди да се обърна към вас, нека попитам управителите на заведенията. Здравейте. Чухте господин Стати Статев е категоричен, че ректорите са на мнение, че клубовете и заведенията в Студентски град наистина не трябва да функционират по начина, по който функционират сега в близост до общежитията, както можете да видите точно зад „Ориент 33” се издига едно високо общежитие. Не мога да кажа на кой университет е това. Но как коментирате?

Собственик на заведение: Господин Статев иска сигурно да направи тези общежития бардаци, както се случват най-различни неща. Миналата година примерно имаше убийства. Не само да говорят, че в нашите заведения се извършват убийства, вече този случай Балтов го дъвчат 10 години.

Репортер: Но е факт, че се случи. И се случи, след като студентите излязоха пияни от едно от заведенията „Амнезия”.

Собственик на заведение: Да, но се случват такива неща навсякъде. Ако направите някаква справка в районното управление, бих ви казал, че имаме много по-малко такива случаи на нашата територия, отколкото в друга част на София или на страната.

Репортер: Какво се случва сега с вашите заведения? Какво ще се случи, ако тази забрана влезе в сила?

Собственик на заведение: Ще ги затворят, ще останат много хора безработни. Това са доста – сигурно има 3000 души.

Репортер: Имате ли вече план дали да се преместите някъде на отстояние, на 101-вият метър по някакъв начин да преместите сградите си?

Собственик на заведение: Други може да си търкат ръцете така, но ние нямаме такива планове. Ние имаме хора, които ще останат безработни, няма да могат да си хранят децата и това е. При нас е много сложно, абсолютно сложно.

Репортер: И при вас ли е така, във вашето заведение, пред което се намираме?

Собственик на заведение: Разбира се. Доста студенти работят при нас, и майки с деца. Всички ще останат безработни.

Репортер: От гледна точка на бизнеса, загуби?

Собственик на заведение: Загубите ще бъдат големи.

Репортер: Изчислили ли сте вече колко?

Собственик на заведение: Не. Не сме.

Собственик на заведение: Загубите са огромни.

Репортер: За каква инвестиция говорим примерно във вашето заведение?

Собственик на заведение: От порядъка на стотици хиляди левове, примерно, да ви кажа.

Репортер: При вас?

Собственик на заведение: Не мога да кажа. Големи са загубите, ще бъдат големи, ако затворим.

Репортер: Тук са и представители на работещите в клубовете, Ники. Както разбрах има майка с дете, студенти, нали така? Какво ще се случи с вас? Вие сте майка с дете, която се изхранва благодарение на работата си в едно от тези заведения? Какво се случва с вас обаче, ако заведението затвори?

Работник в заведение: Не знам, наистина не знам. Не само аз, както и моите колеги в момента, наистина сме пред страхотна дилема. Не знаем какво ще се случи с нас. Нямаме никаква алтернатива, защото…

Репортер: Много ли студенти идват? Вие ги обслужвате, сервитьор ли сте или?

Работник в заведение: Аз съм зад бара.

Репортер: Много ли студенти идват в клубовете тук? Предимно студенти ли са?

Работник в заведение: Все пак сме в Студентски град. Нормално е да идват студенти.

Репортер: И как се държат студентите? Истина ли е това, че пият безразборно, използват наркотици, вие такова нещо наблюдавали ли сте?

Работник в заведение: Смятам, че тези думи са абсолютно преувеличени, държат се абсолютно нормално, нормални хора са. Все пак аз мога да твърдя така, защото съм работила и в центъра, и в Студентски град. Няма огромна разлика. Млади хора, които се забавляват, като навсякъде.

Репортер: Какво ще правят младите хора, ако тук няма забавления?

Водещ: Добре, Гери. Дай да чуем, кмета дай да чуем сега. Кметът да чуем.

Репортер: Нека чуем младите хора и да дадем думата след това на господин Дилчев. Какво ще правите, ако тук няма забавления? Живеете в Студентски град, нали? Вирджиния и Владимир от Националното представителство на студентските съвети. Ти си студент в Техническия университет, ти – в Химико-технологичния. Живеете в Студентски град, нали?

Студентка: Вижте сега, алтернативният вариант е разбира се има, вижте ние сме за една промяна, една промяна е належаща. Тази промяна е в положителна насока, нещо наистина трябва да се случи, нещо да се направи. Ние сме млади хора. Ние обичаме да се забавляваме. Ние се забавляваме наистина. Ние не сме твърдо, не заставаме зад някакви такива подобни забрани, но наистина е належащо нещо да се случи, тъй като вие виждате какво е положението в Студентски град.

Студент: Значи много е важно да се отбележи, че ние като национално представителство трябва да сме свръзката между студентите в бизнеса и институциите в България. Ние трябва да адмирираме един такъв диалог между консолидираното общество на търговците, което утре ще се срещне с господин Огнян Стоичков. И наистина в диалога да се намери истината. Трябва да се внесат, може би някакви корекции в този закон…

Репортер: Говорите като политик. Кажете ми като човек, който учи тук и който живее тук?

Студент: Те фактите са безспорни. Трябва да се забавляваме, но и трябва да имаме място, където да продължим учебния процес.

Репортер: Ще смените местата с центъра, заведения в центъра?

Студент: Нещото, което трябва да се постигне, според мен, е да се осигури един добър вътрешен ред в общежитията, който вече е доста по-добър, отколкото преди няколко месеца. И да се осигури някакво отстояние, което…

Репортер: Диджеят в дискотеката искаше да каже нещо. Заповядайте.

Диждей: Да, какво да кажа? Казвам това, което всички го знаем абсолютно. Оставаме без работа. Дъщеря ми е студентка, също работи в заведението, за да си помага. Студентството не е евтино.

Репортер: Не се ли притеснявате за нея?

Диждей: Не се притеснявам. През деня работи, трябва да си помага. Аз не мога…

Репортер: Как учи и работи? Аз не мога да разбера? Работи през нощта и учи през деня. Как се случва това? Как успявате?

Диждей: Държавата какво осигурява на студентите.

Студентка: Успявам. Затова съм съобразила работното ми време да е по това време на нощта. Няма как да работя през деня, при положение, че си студент. А няма, никой не ти дава допълнителни пари.

Водещ: Гери, спираме за миг, извинявай. Спираме за миг, да се готви кметът, да пуснем нашите реклами две минути, защото и ние трябва да се храним все пак, нали нямаме дискотека да ни издържа. Две минути реклама, след което завършваме диалога с ректора и с кмета на Студентски град.

Продължава дебатът затова трябва ли да приспим нощния живот в Студентски град. Още един път само едно изречение по проблема. Проблемът е, че там може би освен студенти и млади хора от кампуса, идва цяла България, защото всичко там е окей нощно време. И купонът върви, и много жени има разбира се, и много други работи, които се наричат изкушения. И те са още по-неприятни от шумотевицата, и от алкохола и са дори забранени от закона. Гери, дай думата сега на кмета на Студентски град да видим какво ще ни каже той, за да чуем след това и репликата на проф. Статев. Кметът да чуем.

Репортер: Да. Дали Студентски град може да се превърне в кампус в типичния западен модел или вече е прекалено късно и това е жилищен квартал, където може да има всякакви заведения? Питам Димитър Дилчев, кмет на район „Студентски”.

Димитър Дилчев: Много е късно да говорим за Студентски град, като възможност да бъде този кампус, който беше преди 20 години и повече. И това е една алюзия, която мисля, че е ясна на всички. Това е по-скоро един съвсем обикновен квартал на София към днешна дата.

Репортер: Това вече създава ли възможност да има такива заведения като тези?

Димитър Дилчев: Що касае държавната собственост напълно подкрепям този законопроект и считам, че това е стъпка в правилна посока. Аз лично не мога да се съглася с тези отстояния от 100 м и не мога да се съглася, че подобни разпоредби биха обхванали частни имоти, защото лично мое мнение е, че това нещо не би било правилно и не би било коректно. Но определено, що касае държавната собственост, изцяло подкрепям…

Репортер: От 190 заведения, които работят след 22.00 часа, поправете ме, 70 само са в държавна територия, т.е. останалите 120, според вас, не бива да бъдат засегнати от този закон? Правилно ли ви разбирам?

Димитър Дилчев: Да, правилно ме разбирате. За мен частните обекти, не би трябвало да попадат под тази разпоредба. Знаете, че още преди две години за тази територия беше приет устройствен план, в който са предвидени, понеже не може не може да е един, около десетина-единадесет по-малки кампуса. И мнението ми винаги е било, че търговската дейност в тези кампуси трябва да бъде сведена до минимум. Но пак повтарям, тъй като, дали ни харесва или не, тук 20 години се провежда реституция, има много частни обекти, жилищни сгради, офис сгради, аз лично считам, че поставянето на Студенски град в някакъв по-особен статут, отколкото останалите квартали на София е нещо, което не би трябвало да се случва.

Репортер: Нека да попитаме и собствениците, но в останалите жилищни квартали, примерно като Надежда, няма толкова много заведения. Надежда, Люлин няма толкова много заведения като тук. Какво тук налага да има толкова много заведения?

Собственик на заведение: Младите хора. Младите хора обичат да се веселят, това го налага.

Репортер: Предимно младото население.

Собственик на заведение: Абсолютно, да.

Водещ: Да чуем сега, Гери, репликата на професор Статев. Защото наистина проблемът е такъв, че ВУЗ-овете, ако искат да си затворят дискотеките ще го направят. И проблемът е, че тези хора, които са около теб ще трябва да се откажат от техните помещения и да си потърсят други наоколо. Професоре, нещо промени ли вашата визия този диалог, който се разигра тук на живо пред камерите?

Стати Статев: Аз внимателно го слушам и трябва да ви кажа, че всички са прави. Абсолютно. Дори ги поздравявам затова. Вярно е, че ако погледнем средностатистически струпването на 50-60 хиляди човека престъпността е по-ниска вероятно от всеки друг такъв конгломерат в България. Но нека се върнем към идеята какво искаме да направим ние. Ние искаме да създадем нормални условия за почивка, учене и развлечения на студентите. Никой не е против младите хора да се веселят. И ние сме го правили. И аз съм го правил, и вие сте го правили. Но няма как ние да не осигурим, когато един човек иска да почива или да се готви за изпит, той да има тези условия. Представете си, че вие се готвите за изпит, другият го е взел, но на 20 метра от вас цяла нощ думба-лумба. Естествено, че не може. Естествено, затова говорим. Иначе наистина, когато стават промени, аз съчувствам на тези хора, които ще бъдат засегнати, които ще загубят инвестиции, като собствениците или съдържателите, които ще останат без работа. Но затова се връщам на идеята. Все пак тези блокове са построени от държавата, 50 на брой и идеята е в тези блокове да живеят и да учат нормално студенти. А това е елитът на нацията.

Водещ: А и забраната ще важи само за тази държавна собственост. Частните помещения и да са под 100 метра те няма как да бъдат санкционирани, защото не могат да им отнемат субсидията на частниците. Вас това ви плашат, нали? На вас ви казват, ако давате дискотека под наем спираме ви държавната субсидия.

Стати Статев: Вие чухте статистиката и тя е малко по в друг, 193 мисля са заведенията, които работят след 22.00 часа, една трета от тях – под 70 са тези, които са държавна собственост на университети, на министерства. Така че какво ще стане, господин Бареков, ако затворим всичките наши? Ще увеличим на първо време с 50% клиентелата на частните, докато те направят още. Това ще стане. Това е нормална логика.

Водещ: Гери, заключителни думи от вас.

Репортер: Заключителни думи от нас. Чухте какво каза ректорът на УНСС. Какво е вашето мнение по това?

Собственик на заведение: Той спомена тук, че елитът на нацията трябва да учи на спокойствие и т.н. Ние, нашите заведения изпълняват абсолютно всички изисквания. Те са обезшумени, охранявани. Когато ги затворят ректорът, кой ще ги пази тези дядовци тук долу, не ми е много ясно. Искам да ви кажа, че това ще се превърнат тези общежития в свърталища на битов алкохолизъм.

Работник в заведение: А и нека като искат и гледат за нацията, младото поколение и т.н., нека да започнем от съвсем други сфери. Примерно да им се ремонтират общежитията, да има достатъчно свободни места, за да може студентите да отсядат там, а не по квартири и т.н. Нещо друго да се направи наистина за тях, а не дискотеката пречела или нещо друго, за да може те да учат. Напротив.

Репортер: Къде ще ходите след 22.00 часа?

Студент: Това е един въпрос, който тепърва ще се решава. Но аз отново призовавам всички страни да бъдат изслушани, преди да бъде приет този закон на второ четене, за да може да се вземе най-доброто решение.

Репортер: Кметът на район „Студентски” – трудно ли се спазва дисциплината в квартала покрай тези заведения?

Димитър Дилчев: С толкова млади хора наистина трудно се спазва дисциплината, но аз…

Репортер: Пречат ли заведенията за нея?

Димитър Дилчев: Това трябва да кажат студентите. Аз съм на мнение, че като млади хора те имат право да се забавляват, трябва да се забавляват, но нека да не го правят за сметка на тези, които искат да учат.

Репортер: Развалят ли ви дисциплината? Дошли сте да учите тук, развалят ли ви дисциплината такива заведения?

Студент: Не. Не бих казал, че развалят дисциплината. Дисциплината зависи от образование, въобще дисциплина на самия човек и най-вече от манталитета на всеки един.

Студентка: Най-вече дисциплината зависи само и единствено от нас самите и т.е. ние самите определяме и решаваме. Всички имаме глави на раменете, така че…

Водещ: Добре. Благодаря, Гери. Както се вижда колкото хора, толкова и гледни точки. Ректорите са категорични, затварят кръчмите. Студентите, според мен са раздвоени. Собствениците са изцяло против това разбира се, тези които се помещават в държавна собственост, а държавата от своя страна е готова да преосмисли позицията си, както виждам днес от пресата. Така че утре ще бъде много интересен ден, събират се всички, за да дискутират в Народното събрание тази идея. Защо се вдигна толкова шум по трасето? Може би наистина заради неприятните инциденти през последните години, когато млади хора загубиха живота си пред кръчмите в Студентски град.

 


 

БНР, програма Хоризонт – Хоризонт до обед, 24.09.2012 г. 

Какво е оптималното решение
на проблемите около Студентския град

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Водеща: Обещах ви още едно мнение по темата за „Студентски град” и за 100-те метра минимално разстояние, на което трябва да се намират нощните заведения. То е на ректора на УНСС проф. Стати Статев. Потърсих го и в качеството му на заместник-председател на Съвета на ректорите. С него коментирахме и идеята за построяването на нов „Студентски град”. Ако си спомняте в края на август се обсъждаше вариант това да се случи в Панчарево или в някое от близките софийски села, даже се спрегна и сумата, необходима за построяването на 50 блока за 30 000 студенти. 470 млн. лв. според предварителни разчети. Но първо коментара на проф. Статев за промените в Закона за висшето образование относно нощните заведения.

Стати Статев: Подкрепяме тези промени, защото те в основната си част бяха инициирани и предложени от Съвета на всички 52 ректори в България. Така че ние сме доволни от това, че в жилищните блокове на студентите и на разстояние на 100 метра от тях няма да има игрални домове, казина, зали, няма да има заведения, които работят след 10. 00 часа, за да може спокойно да почиват младежите. И доколкото тези промени дават възможност, средата ще се промени. Ще бъде намален, ако разбира се, той се спазва, шумът, който сега се създава от заведения, които са много близо, на метри от студентските общежития, където живеят и учат нашите студенти. Но при всички случаи, ако отидем на дистанция от 100 метра, проблемите с денонощно работещите заведения си остават, защото те не могат да бъдат третирано с тази законова уредба. Така или иначе ние считаме, че това е една сериозна крачка напред към подобряване на средата на „Студентския град”.

Водеща: 100 метра отстояние не е ли твърде малко?

Стати Статев: Това е въпрос на законова уредба. Така постановяват законите в България. Иначе ние може да си искаме какви ли не неща, включително и в целия „Студентски град” да има друг режим. Да няма в целия „Студентски град” такива заведения.

Водеща: Вие, за такова нещо ли сте?

Стати Статев: Разбира се, че лично аз съм за такова нещо, защото един „Студентски град”, ако трябва наистина да бъде „Студентски град”, той трябва да бъде на специален режим. Но през изтеклите 20 години се случиха много процеси, които са необратими. Имам предвид реституцията. Имам предвид това, че в „Студентския град” има 50 жилищни блока, които са студентски общежития, а между тях има още 30-35 жилищни блока, които са частни жилищни кооперации и много други частни места, където са разположени и съответно заведения, които се оперират по законите на България.

Водеща: Може ли да се каже, че не практика за последните 20 години сградите, които не са студентски общежития, станаха повече от студентските общежития в „Студентски град”?

Стати Статев: Не са повече, но почти са паритетни. От близо 200 заведения от типа, който коментираме, 1/3 са държавни, на министерства и университети, 2/3 са частни.

Водеща: Кога трябва да се случи забрана тези заведения, дискотеки, игрални домове да спрат да работят, защото може би част от тях имат все още договори за известен период от време?

Стати Статев: Те може да имат договори, но след като влиза в сила закон на България, който е най-висшият нормативен акт, според мен тези договори трябва да се съобразят с него. Тоест, работното време да се регулира до 22.00 часа, ако те попадат в този обсег, до 100 метра, да се изчаква приключването на договорните отношения.

Водеща: Вътре в самите студентски общежития има ли все още някъде барчета, кафенета, които досега работеха след 22.00 часа?

Стати Статев: В нашия университет няма, знаейки нагласата на колеги директори, още от обсъжданията, които имахме с министър Игнатов от началото на годината мисля, че не би трябвало да има такива заведения в студентските общежития, които да работят след 22.00 часа.

Водеща: В последно време много се повдигаше въпросът едва ли не да се построи нов „Студентски град”. Това е само утопия, нали?

Стати Статев: Аз се отнасям позитивно към всяка позитивна идея. И тя като идея изглажда много добре. След нея следват много други въпроси – къде ще бъде, какъв ще е достъпът до него, когато имаме тук 50 блока с общежития, които са в непосредствена близост, на минути пеша от университетите, да умуваме, да правим студентски кампус някъде отдалечен и да се транспортират студенти. Въпрос с финансиране. Така че трябва с наши възможности, с европейски пари, където това дава възможност да продължи реновирането на общежитията в „Студентски град”. Голямата част, от които са много морално остарели.

Водеща: Има ли недостиг, сериозен на места за вашия университет?

Стати Статев: УНСС разполага с 12 блока, студентски общежития, с 5000 места. Всяка година имаме около 7500 студенти, които имат легитимно право да ползват студентски общежития. Така че ние първо с класирания запълваме нашия контингент. И след това с помощта на останалите колеги, които се отзовават от други университети, на които остават свободни места, задоволяваме някъде около 6000-6500 студенти, а останалите са принудени да ползват частни квартири.

 


 

в. Стандарт, 02.08.2012 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
правим с компютър и държавните изпити

СТЕЛА СТОЯНОВА

– Проф. Статев, отрази ли се демографският срив и по-ниският успех на випуск 2012 на кандидатстудентската кампания при вас?

– Интересът към УНСС остана традиционно висок и през тази година, въпреки тези два негативни фактора. Имахме над 10 000 кандидати, които се явиха на предварителните изпити, и около 6000, които подадоха документи за класиране и явяване на редовната кандидатстудентска сесия през юли. Като данни това повтаря положението от предходните години. Но бие на очи разликата между явилите се и подалите документи за класиране. Главната причина за това са много ниските оценки от матурата по български език и литература през тази година – с цяла единица по-ниски от миналата. Поради това загубихме повече от 1000 кандидат-студенти, които получиха оценки на матурата под добър 4.00. Според правилата за прием в УНСС те не могат да участват в класирането. Тези аномалии ме карат да се отнасям все още доста резервирано към приемането на оценките от матурата като вход за висшето училище.

– Има ли промени в най-желаните специалности?

– В УНСС приемът е по професионални направления и поднаправления. Нашите студенти избират специалност след втората година. И сега традиционно висок остава интересът към финанси, счетоводство и контрол, където за едно място се състезават 7 кандидат-студенти, право – 5 за едно място, икономика и бизнес – 3 за 1 място. Три дни предварително обявихме първото класиране, което показва, че най-високите минимални балове, освен за тези три направления и поднаправления, са и за икономика с преподаване на английски език, социология, администрация и управление и икономика с чуждоезиково обучение. Вече излезе и второто класиране, но най-високите минимални балове са отново за тези специалности.

– Според вас пада ли нивото на абитуриентите, които кандидатстват в университетите? Някои университети дори въвеждат курсове по езикова култура на студентите от всички специалности. Обмисляли ли сте подобно нещо?

– Не може да се правят обобщения без ясна база за сравнение. За съжаление, висшето образование в България през последните 6-7 години се превърна в общодостъпно и „задължително“, защото бройките за прием, които се дават на висшите училища, са повече от завършващите средно образование. Това води до погрешното разбиране, че има голям спад в нивото на новопостъпващите студенти. В почти всички университети условието да станеш студент вече е да имаш диплома за средно образование. Така не се създава елит на нацията, а „сив поток“, който смъква качеството. В това отношение е необходимо държавата да прецени потребностите си от кадри в конкретни области и да финансира адекватно тяхното обучение. Поради спецификата на приема в УНСС – изискването на входа оценките от балообразуващите предмети от дипломата за средно образование да са най-малко добър 4.00 и успешно положени кандидатстудентски изпити, все още не смятаме, че е необходимо да дообучаваме новоприетите студенти. Още повече, че във тестовете по всеки от петте основни приемни изпита има 20 въпроса по български език и езикова култура.

– От известно време УНСС провежда електронни изпити всеки месец. По-добър ли е този начин на прием?

– Интересът към електронния приемен изпит непрекъснато нараства, защото поколението, което кандидатства, е „компютърно“. Голямото му предимство е, че субективизмът при оценяването е сведен до нула и за получените резултати кандидат-студентът може да благодари или да се сърди само на себе си или на компютъра. Заедно с деветте електронни предварителни изпитни сесии в УНСС бяха проведени и две предварителни хартиени. Около 15% от кандидат-студентите предпочетоха да използват за класиране оценките от предварителните сесии. Искам да подчертая, че УНСС разполага с единственияв страната тестови център с 200 компютъра. В него освен електронни кандидатстудентски изпити се провеждат и семестриални изпити, а в четири специалности – и държавни изпити за бакалаври. Работата в тази насока продължава и съобразно готовността на катедрите все повече семестриални и държавни изпити ще се провеждат по електронен начин.

– Какво ново в УНСС – около магистърските програми на английски и дистанционното обучение например?

– Както посочих, едно от най-търсените поднаправления е икономика с преподаване на английски език, в което от пет години има четири специалности: Economics, International Economic Relations, Finance and Accountancy и Business Informatics. От тази година добавяме пета – Marketing and Strategic Planning, а от следващата учебна година
още три: Intellectual Property, International Tourism и Administration and Management. Във всички тези специалности преподаването е изцяло на английски език. Целта ни е да предоставим адекватни възможности на тези наши възпитаници да продължат обучението в магистърски програми. От четири години имаме съвместна магистърска програма с Nottingham Trent University Business School, която дава съвместна диплома за Master of Science on European Business and Finance. Имаме още магистърски програми на английски език – International Business и International Tourism, които от следващата година също ще станат съвместни с известни европейски университети. Що се отнася до дистанционното обучение, то е създадено за работещи хора, майки с деца и др., които не могат да отделят време за редовен учебен процес. Тъй като по наши данни броят на работещите студенти се увеличава, решихме да разкрием за тях дистанционно обучение и в София. УНСС има близо 20-годишен опит в дистанционното обучение с разработени специални учебници, уеб-базирани учебни курсове, интерактивни материали и висококвалифицирани преподаватели. Това е гаранция, че то не отстъпва по качество на подготовката в редовното обучение.

– Разтрогвате договора си с „Ориент 33″. Какво ще има на мястото на дискотеката? Има ли УНСС други терени отдадени за заведения и ще прекрати ли договорите с тях?

– Договорът с дискотеката „Ориент 33″ е вече прекратен – помещението е празно и прилича на руина. Този обект е публична държавна собственост. Построен е в началото на седемдесетте години като дискотека. Сега трябва да се намерят пари за неговото преустройство в обект с друго предназначение, а какво ще е то, зависи от промените в Закона за висше образование, които се подготвят. Предложението е висшите училища да не отдават под наем помещения за казина, дискотеки и други питейни заведения с работно време след 22 часа. Каквито и да са законовите промени, УНСС категорично ще се съобрази в тях.

– От известно време сдружение „Майки срещу насилието в Студентския град“ сякаш си е нарочило УНСС и води кампания срещу него. Търсили ли сте контакти с тях, как ще реагирате на нападките?

– В нито един публичен регистър не открихме такова сдружение. Не намерихме нито една „майка срещу насилието“. Напразни останаха и усилията ни да намерим поне телефон, адрес или електронна поща. Но пък техните нападки, които бяха недостоен опит да се очерни доброто име на УНСС, и то като се използва eдин трагичен инцидент, за съжаление бяха масово тиражирани. Нашата принципна позиция е да не отговаряме на анонимни клевети.

– Новият закон за висшето образование по всяка вероятност няма да се приеме до края на мандата на това правителство. Може би обаче ще има частични промени в стария. Какво според вас е най-належащо да се промени?

– Съветът на ректорите има принципна позиция по този въпрос – нужен е нов закон за висшето образование. Но преди неговото приемане внесохме предложения за промени в сега действащия закон, които смятаме за належащи. Едното е за премахване на различията между държавните и частните висши училища, свързани с тяхната управленска структура и функционирането им в посока засилване на академичната автономия. Настояваме също така в закона да се върне текстът (който отпадна през 2001 г.), даващ право на държавните висши училища да организират магистратури, поръчани от юридически лица. Това ще позволи да се засилят връзките между университетите и бизнеса.

 


 

в. Монитор, 18.07.2012 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
студентски град да има свой кмет и шериф

Закриваме всички заведения, които отдаваме под наем

Мила Мишева

– Проф. Статев, какви нови мерки се въведоха в общежитията на УНСС в Студенския град?

– От страна на академичното ръководство са взети всички възможни мерки -регулиране и видеонаблю-дение на входа и изхода, записване в книга на всички външни посетители, денонощна охрана. Въпреки това преди дни решихме да се монтират и трираменни въртящи се бариери за контролиран пропуск с цел влизане само по един човек. Разчитаме много и на студентите да контролират стриктното спазване на реда в общежитията.

Още в началото на май като заместник-председател на съвета на ректорите внесох в парламентарната образователна комисия предложението студентите да приемат гости само със съгласието на съквартирантите си и да носят отговорност за тяхното поведение, да не се допускат гости от 22 до 6 часа, както и лица в нетрезво състояние или без документ за самоличност. В УНСС това вече се прави.

– Подкрепяте ли предложението за промени в Закона за висшето образование, според които висшите училища, които отдават помещения под наем за кръчми, да останат без субсидия?

– Не съм запознат в детайли с предлаганите промени, но приемам идеята ректорите да бъдат освободени от несвойствената за тях дейност – да се занимават с ресторантъорство и хотелиерство.

Предлагат се санкции за университетите, но преди това законодателят трябва ясно да определи какво може да бъде предназначението на тези обекти. Затворихме дискотека „Ориент 33″. Но дори всички университети и министерства да последват примера ни, това ще доведе на първо време до увеличение с 50% на клиентелата на другите заведения, а след време –до откриването на нови. В Студентския град има близо 200 питейни заведения и дискотеки, две трети от които са частни.

УНСС ще закрие и другите две заведения, които отдава под наем – интернет кафе и бар, въпреки че те вече не работят след 22 ч. Сега обмисляме какво да бъде новото им предназначение.

– Какви бяха годишните приходи от дискотека „Ориент 33″ и за какво изразходвахте средствата?

– Около 200 000 лв., които се инвестираха за ремонти на общежитията. Сега няма да има толкова ремонти. На студентите може да им протекат покривите, но като всички млади хора няма да спрат да се веселят – просто ще посещават другите дискотеки.

– Според вас какви промени трябва да се въведат?

– Студентският град отдавна не е студентски, защото в него има 50 блока студентски общежития и около 35 частни жилищни кооперации. Затова отдавна предложих територията на Студентския град да се обособи като отделен столичен район със свой кмет и шериф.

– Какво мислите за идеята да се построи нов студентски град в с. Лозен?

– Подкрепям я, но за това са нужни сериозни инвестиции и поне няколко години. Не съм оптимист, че дори да бъде построен, ще избегне участта на сегашния Студентски град, който е претъпкан с дискотеки и барове.

– Как върви кандидатстудентската кампания?

– Кампанията приключи успешно. На 23 юли е първото класиране. Интересът към УНСС продължава да е много висок, въпреки че намалява броят на завършващите средно образование, че не приемаме с матура и че тази година резултатите от нея не бяха добри. Запазихме и условието за минимален бал осем единици от балообра-зуващите предмети от дипломата за средно образование. Заради този „праг“ не приехме документите на над 1000 кандидат-студен-ти, но целта ни винаги е била в УНСС да учат най-умните и най-добре подготвените млади хора.

На предварителните изпити се явиха 10 хиляди кандидат-студенти, а за участие в редовната изпитна сесия се записаха близо 6000 кандидат-студенти -колкото и през миналата година.

– Кои са най-желаните специалности в УНСС?

– В УНСС приемът е по професионални направления и поднаправления. След втората година в зависимост от успеха студентите се класират по специалности. В УНСС се обучават бакалаври в шест професионални направления: „Икономика“, ,Администрация и управление“, „Политически науки“, „Право“, „Обществени комуникации и информационни науки“ и „Социология, антропология и науки за културата“. В най-голямото направление – „Икономика“, има пет поднаправления с общо 32 специалности.

Най-желаните направления и поднаправления през тази година са „Финанси, счетоводство и контрол“, в което 7 кандидати се състезават за едно място, „Право“ – 5-има за едно място, и „Икономика и бизнес“ – 3-ма за едно място.

Резултатите от изпитите са много добри, защото нашите кандидат-студенти традиционно са с много добра подготовка и висок успех от дипломите за средно образование.

– Защо решихте да въведете толкова много предварителни изпити?

– Предварителни изпити провеждаме от няколко години. Практиката показва, че сме взели правилно решение, съобразено с нагласите на кандидат-студенти-те и в техен интерес. Като се явяват на тях, те се ориентират кои са силните и слабите страни в подготовката им, имат възможност още преди да са получили дипломите си за средно образование да са наясно върху какво до11ълнително да наблегнат, по кои предмети имат най-добри знания, за да кандидатстват с тях, и пр. Освен това ако кандидат-студентите са се явили и на предварителни, и на редовни изпити, участват в класирането с по-високата оценка, което е допълнителен шанс да се класират в желаното направление или поднаправление.

– Защо УНСС все още не признава матурата като вход за университета?

– Защото все още нямаме доверие в начина на оценяване и имаме високи изисквания към студентите, които приемаме.

– Но УНСС от години не провежда писмени изпити във формата на развиване на теми, а въведе теста като конкурс. Защо?

– Тестовете са практика в най-престижните университети в света и отдавна са доказали своите предимства. Нашите тестове са направени по подобие на SAT и съдържат три модула, чрез които проверяваме не само знанията по определени предмети, но също така езиковата култура и подготовката по математика. С тяхното въвеждане сложихме край на зубренето на теми и на субективността при оценяването.

– Какво ново да очакват студентите на УНСС през следващата учебна година?

– И през следващата учебна година ще продължим да прилагаме най-новите академични учебни практики с цел непрекъснато повишаване на качеството на обучението. Ще продължи електронизацията на университета, ще увеличим броя на специалностите, в които семестриалните изпити са електронни.

Разширяваме студентската мобилност, което ще даде възможност на още повече наши студенти да учат един или два семестъра в европейски университети. Ще продължи добрата практика студенти да бъдат включвани в екипите, които работят по различни научноизследователски проекти.

Търсим възможности за осигуряване на повече стажантски програми за нашите студенти – и в държавния, и в частния сектор. Предстои да създадем сдружение на възпитаниците на УНСС. Надяваме се, че с неговата подкрепа и със съдействието на съвета на настоятелите ще направим още много в това отношение. Междууниверситетският център за развитие на кариерата, най-старият и най-големият в страната, ще продължи да бъде ефективен посредник между студентите на УНСС и работодателите.

Независимо от намалената държавна субсидия продължаваме да модернизираме учебната и спортната база.

– Успяхте ли да се свържете с „Майки срещу насилието“?

– В нито един регистър не открихме такова сдружение. Напразни останаха и усилията ни да намерим телефон, адрес, електронна поща на сдружението или поне една „майка срещу насилието“. Пълна анонимност. Но пък нападките им, които бяха недостоен опит да се очерни доброто име на УНСС, и то като се използва един трагичен инцидент, за съжаление бяха масово тиражирани. По тази причина заявихме публично, че отказваме да отговаряме на анонимни изявления.

***

Визитка

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

Бил е първият заместник-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си

Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България“

Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки

 


 

Информационна агенция Фокус, 15.05.2012 г. 

Проф. Стати Статев:
в условия на криза правим всичко възможно
да работим с намален ресурс на максимална мощност

Веселина Йорданова

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и
заместник-председател на Съвета на ректорите

„Фокус”: Проф. Статев, кои са предизвикателствата, с които се сблъскахте като ректор на УНСС?

Стати Статев: УНСС е предизвикателство за мен още от времето, когато станах студент. След хабилитирането ми през 1990 г. винаги съм бил на ръководна длъжност – преминах през цялата управленска йерархия, през последните осем години бях първи заместник на проф. Борислав Борисов, който сега е почетен ректор. Цялата ми кариера е свързана с университета, той е моя професионална и житейска кауза.

Основното предизвикателство след избирането ми за ректор е да продължа възходящото развитие на УНСС като най-добрия университет в България и най-доброто висше бизнес училище в нашия регион.

„Фокус”: Как работи висшето образование, в частност – УНСС в условия на криза?

Стати Статев: Правим всичко възможно да работим с намален ресурс на максимална мощност. От началото на кризата държавната субсидия бе намалена с една трета. Базовият държавен норматив за издръжка на един студент в основното ни направление “Икономика” падна от 963 лв. на 693 лв. Не се оплаквам, само регистрирам факта, че това е санитарният минимум, под който не бива да се пада, ако искаме да имаме висше образование (това е и становището на Съвета на ректорите). Дори в тези условия повишаваме качеството на обучението, увеличаваме международните контакти и престиж на УНСС като част от престижа на България там, където това става по европейски проекти и с европейски пари. Проблемът е, че не достигат средства за наука и от финансова гледна точка сме много назад от западните ни партньори, на които иначе не отстъпваме в научно отношение.

„Фокус”: УНСС запази миналогодишния размер на таксите за кандидатстване и за обучение. Защо?

 Стати Статев: Въпросът е много сериозен, защото освен намалената с една трета субсидия за един студент, от 30% до две трети от държавната издръжка може се увеличи семестриалната такса. Елементарната сметка показва, че тя може да скочи от 289 лв. на 462 лв. годишно. Въпросът не е в това дали студентите може да си позволят да заплащат с по около 90 лв. повече на семестър или че на УНСС не му трябват тези пари. А в начина, по който бе направено – без диалог с академичните ръководства и студентите. Това беше опит един проблем между държавата и студентите да бъде превърнат в проблем между ръководството на висшето училище и неговите студенти. Затова предложих на Академичния съвет и той взе решение през новата учебна година да не увеличаваме таксите.

Другото измерение на този проблем е, че следващата стъпка е студентът да плаща толкова, колкото и държавата. А това вече няма да е държавно висше образование, а публично-частно партньорство.

„Фокус”: Какво показват резултатите от предварителните изпити за новата кандидатстудентска кампания?

Стати Статев: Всеки месец в УНСС (от октомври м.г.) се провеждат електронни кандидатстудентски изпити в единствения в страната университетски тестови център с 200 компютъра. През март и април имаше и две предварителни кандидатстудентски изпитни сесии на хартиен носител. Досега са се явили около 10 000 кандидати за около 3 600 места или средно по трима кандидати за едно място. Но предстоят още две електронни изпитни сесии (май и юни), както и редовната през юли. Очаквам в тях да се състезават средно по петима кандидати за място. В най-търсените направления и поднаправления – „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, „Медии и журналистика“, „Икономика с преподаване на английски език“, конкуренцията е още по-голяма.

Тези резултати ме обнадеждават, че дори в условия на финансова, икономическа и демографска криза, при нарастваща конкуренция от страна на чуждестранни университети, УНСС ще запълни, както всяка година, местата за прием.

„Фокус”: Какво е мястото на продължаващото обучение в днешни условия?

Стати Статев: Продължаващото обучение е един от основните приоритети за нашия университет, защото знанията остаряват много по-бързо, отколкото продължителността на активния трудов живот на човека. Имаме главен секретар по продължаващото обучение. Разполагаме с единствения в страната Институт за следдипломна квалификация с повече от 40-годишна история, традиции и опит. Създаден е далеч преди времето, когато в Европа се формулира тази теза. В него се предлагат специализирани курсове и програми с различна продължителност и обхват. Институтът участва в много европейски и национални проекти по продължаващо обучение.

От тази година започваме дистанционно обучение и в София (досега имахме само в нашия Център по дистанционно обучение в Хасково), предназначено за хората, които искат едновременно да учат и да работят, за майки с малки деца, за тези, които живеят извън София, а искат да учат в УНСС. Започваме с 300 студенти. Ако има интерес, от по-следващата учебна година ще увеличим приема.

Добра възможност за продължаващо обучение са и повече от 70-те дистанционни магистърски програми.

„Фокус”: Има ли решение въпросът с контрола и реда в общежитията и от кого зависи решаването на проблемите, трупани с години?

Стати Статев: Не мисля, че проблемите на Студентския град са свързани основно с контрола и реда в общежитията. Разбира се, и там има какво още да се желае и вече предприехме мерки в тази насока. Основният обаче е обкръжаващата среда – в Студентския град има близо 200 питейни заведения и дискотеки, две трети от които са частни. УНСС вече предприе стъпки към промяна на предназначението на малкото заведения, които дава под наем. Но дори всички университети и министерства да закрият дискотеките и питейните си заведения, това ще доведе на първо време до увеличение с 50% на клиентелата на другите заведения, а след време – до откриването на нови.

Въпросите са много и комплексни. Затова тяхното решаване изисква усилията на всички заинтересовани страни – студентските организации, университетските власти, държавните и общинските институции, обществените организации, обществото като цяло. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре, защото в Студентския град живее, учи и се възпитава бъдещият елит на нацията.

„Фокус”: Има ли спад на интереса към някои специалности и евентуално – кои? Към кои се засилва интересът? Кои фактори определят появата или отпадането на специалности? Налице ли е такъв процес конкретно в УНСС?

Стати Статев: Внимателно следим динамиката и потребностите на образователния пазар. Стремежът ни е от една страна, да запазим всички ценни традиции във вече стогодишната история на университета, а от друга – да предлагаме модерно обучение. Например през последните 20 години се засили интересът към специалност „Финанси“, но заедно с това и „Счетоводство“ вече не й отстъпва като престиж. Много търсени от кандидат-студентите са и „Право“, „Медии и журналистика“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“, „Бизнес икономика“.

Пазарът диктува не само появата на нови специалности, но и отпадането на стари. Много търсена беше специалност „Икономика на кооперациите“. В нея освен български се обучаваха и много студенти и докторанти от развиващите се страни, които считаха България за пример в кооперативното движение. След 1989 г. ролята на кооперациите в икономическото развитие на страната намаля и тази специалност бе закрита. На нейно място разкрихме „Икономика на недвижимата собственост“, която бързо се утвърди.

„Фокус”: Известно е, че УНСС отдавна работи по електронизацията на своята учебна, научно-изследователска и административна дейност. Какво предстои в тази област?

Стати Статев: Академичното ръководство обсъди следващите стъпки в електронизацията. Предвиждаме въвеждането на цифрови главни книги и електронни протоколи от семестриалните изпити с цифров подпис. Разработваме сертифицираща система, чрез която всички преподаватели ще правят цифрово подписване на учебните документи. Първият от тях е електронният протокол със семестриални оценки по съответната дисциплина. След като преподавателят с еднократно натискане на определен бутон цифрово подпише изпитните оценки, те ще отиват автоматично в компютърната система „Студент“ и в цифровите главни книги.

УНСС ще бъде първият университет, който ще използва електронния подпис за нуждите на учебния процес и управлението на университета. Ще заработи уникална компютърна система, която ще позволи едновременно опериране с две различни мрежи (Интернет и GSМ).

За първи път у нас УНСС ще известява своите студенти чрез SMS за получените от тях изпитни оценки. (Досега това се правеше само за кандидат-студентите.) Те и сега могат да правят справка за успеха си в университетския уебсайт, но чрез SMS ще получават оценките в реално време.

Разработваме уебсайт на всяка от 32-те катедри като част от университетския уебсайт. Целта е осигуряване на електронна форма на комуникация между студентите от една специалност и катедрата, която я води.

Освен това всеки преподавател ще има свой блог. В него освен стандартната част за мнения и становища, ще бъдат представени научните и приложните публикации и разработки на съответния преподавател, както и учебната му заетост по зали, часове и дисциплини. Целта е да се осигури непрекъсната комуникация между студенти и преподаватели.

„Фокус”: От работата Ви като ректор – имате ли предложения за законодателни промени в сферата на образованието?

Стати Статев: В Съвета на ректорите, на който съм заместник-председател, разработихме предложения за законодателни промени. Ще посоча най-важните от тях. Искаме да се възстанови възможността фирми и институции да си поръчват образователни услуги. Да се актуализира остарялата и неадекватна на съвременните реалности система на финансиране на университетите чрез коефициенти за различните професионални направления. Преди повече от половин век някой е решил, че обучението например на един юрист или политолог струва 1.6 пъти повече от това на един икономист, администратор или управленец, което не е така. Съветът на ректорите настоява също така в рамките на академичната автономия всеки университет сам да определя структурата и формата на своето управление.

 


 

в. Преса, 06.05.2012 г. 

Проф. Стати Статев: Може да затворим всички барове

Интервю на Теодора ЙОЛЧЕВА с ректора на УНСС за
дисциплината В Студентския град и модата при избора на икономическа професия

 Проф. Статев, през последните месеци УНСС постоянно обект на нападки от страна на едно – „Майки срещу насилието“. Обвиниха ви, че стопанисвате чалготеки, че раздавате карти за алкохол. Вашият университет ли е с най-много нарушения?

Изненадан съм, че медиите обръщат внимание на анонимни, непроверени и недоказани
обвинения. След първата публикация с твърдения на митичното сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град“ направих всичко възможно да открия негова регистрация и адрес. Не намерих нищо. Затова публично ги поканих на среща в УНСС, но досега никой не е дошъл. Моето обяснение е, че това е опит с анонимни лъжи да се очерни университетът, който доказа, че е едно от най-добрите и търсени висши училища.

За компроматна атака ли става въпрос? Кой би имал интерес от нея?

Тиражираните анонимни измислици нямат нищо общо с образованието и науката – основните дейности на УНСС. Освен това тези атаки са недостойни, защото общоприето правило е всяко ново ръководство да получи поне 100 дни толеранс, преди да се дават оценки за дейността му, а при мен те започнаха непосредствено след избора ми за ректор.

Одитът на Сметната палата и проверката на Държавната финансова инспекция за последните 6 години показаха, че нямаме финансови и административни нарушения. След като получихме одитния доклад на образователното министерство, изчистихме и проблемите около обектите, които даваме под наем. Данните ни обаче се разминават – в доклада на МОМН са посочени 20 обекта, а по нашите разчети те са 24.

Колко от тях търгуват с алкохол?

Най-проблемна се оказа дискотека „Ориент 33“. Общо има 10 обекта, които се водят като питейни заведения, но половината от тях не работят.

Ще закриете ли останалите?

След трагичния инцидент с Марио Данчев (студентът от УНСС почина на 29 февруари от удар с нож – б. р.) взехме важни решения. Едното от тях е, че преустановяваме дейността на „Ориент 33“, но в рамките на закона. Вече е изпратено тримесечно предизвестие за прекратяване на договора с наемателя.

Кога ще затвори врати най-известната фолк дискотека в Студентския град?

Това трябва да стане през втората половина на юли. Назначил съм комисия, която да проучи възможностите за алтернативно използване на този обект. Според документите за собственост в началото на 70-те години, когато е построена сградата, тя е била предназначена за дискотека. Ние не сме сменяли предназначението на обекта. Писанията, че ректорът на УНСС разкрива чалготеки, са несериозни.

За какво ще се ползва помещението в бъдеще?

Може да бъде магазин или фитнес зала. Обърнах се с писмо до министър Сергей Игнатов за експертна и финансова помощ. Друга комисия – начело с главния секретар на университета – проверява целесъобразността на използването на всички обекти. Предстои обсъждане на възможностите да преустановим дейността на всички питейни заведения и да търсим варианти за алтернативното им използване.

Какви мерки за безопасност предприехте в общежитията?

Правилата за ред са много добри. Оказа се обаче, че студентите са малко по-толерантни помежду си, отколкото трябва да бъдат. Не подават сигнали за шум, за купони. В общежитията има студентско самоуправление.

Няма как ректорът да контролира какво става в 12 блока, където са настанени 5000 студенти, и още 1500 младежи, които са в блокове на други университети. В разговора ни студентите обещаха да сигнализират, когато възникват дори дребни нарушения на реда. Решихме всяко нарушение да бъде регистрирано писмено. Когато се натрупат два, три, четири сигнала срещу едни и същи студенти, те ще получат предупреждение, а могат да загубят и правото си на настаняване.

Ще въведете ли вечерен час?

Умуваме доколко има смисъл от тази мярка – от 22 до 6 ч. да не могат да влизат гости. Това обаче трябва да стане по предложение на студентите. Няма как университетската администрация да им налага контрол отвън, тя може само да им помогне да си създадат по-добри условия за учене и почивка. Това все пак не е казарма или ученически лагер Говорим за общежития, в които живеят пълнолетни хора в демократична страна.

Как гледате на идеята за нов Студентски град? Реалистична ли ви се струва?

Гледам позитивно на всяка нова и работеща идея. Проблемът е какво ще реши държавата. Защото общежитията са публична държавна собственост и са предоставени на университетите само за ползване. Така че държавата ще реши дали 50-те блока в Студентския град ще останат, или ще се строят нови на друго място. Но където и да е кампусът, в него винаги ще има повече от 20 000 студенти и той ще бъде естествен привлекателен център за всички развлекателни индустрии, включително в най-пошлите им форми. Отиваме в логиката на ценностните системи и обществената търпимост към тези явления.

Предстои ви кандидатстудентска кампания. Какво ново ще се случва от идната учебна
година в УНСС?

От няколко години приемаме студенти по професионални направления, а не по специалности. Защото смятаме, че една е мотивацията човек да си избере специалност, когато още не му се е изветрял парфюмът от абитуриентския бал, и съвсем друга, когато се е обучавал две години в университета и е положил 20 изпита. Създаваме много силен стимул базовото образование да се усвоява по-успешно.

Освен съществуващите досега четири бакалавърски специалности на английски език разкриваме нова такава – „Маркетинг и стратегическо планиране“, а от по-следващата учебна година още две – „Международен туризъм“ и „Интелектуална собственост“. Очакваме засилен интерес и от страна на чуждестранни студенти. Мина времето, когато те можеха да бъдат привлечени едва след като една година преди това са учили български език.

А при специалностите на български език?

В направление „Икономика“ обособяваме ново поднаправление „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Въвеждаме дистанционно обучение в бакалавърска степен в София за специалностите „Счетоводство и контрол“, „Маркетинг“, „Икономика“, „Бизнес администрация“ и „Публична администрация“.

Искаме в бакалавърската степен навсякъде, където е възможно, изпитите да са електронни. Компютърът автоматично ще генерира въпросите. Така ще изчезне и субективният фактор, от който студентите се оплакват понякога: „Преподавателят има отношение към мен.“ Те ще се провеждат в първия и единствен засега в България тестови център, оборудван с 200 компютърни места.

По колко души за място очаквате да се борят това лято?

Досега на предварителните седем електронни и два „хартиени“ изпита са се явили около 10 000 кандидати. Очакваме МОМН да утвърди предложението ни за прием на 3600 студенти. Това означава средно по трима претенденти за едно място, но предстоят още две електронни изпитни сесии – през май и юни, и традиционната през юли. След тяхното приключване може би ще имаме по 4-5 кандидати. Най-голяма е конкуренцията за „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, „Икономика“ с преподаване на английски език, „Медии и журналистика“ – по десетина души за място.

Каква е модата при избора на професия сред младите икономисти? Кои са най-желаните специалности?

Преди време имаше най-сериозен интерес към специалност „Финанси“. Сега кандидат-студентите предпочитат и „Счетоводство“ – искат да се развиват като одитори, като експерти, както и всички специалности, в които обучението е изцяло на английски език. Предстои академичният съвет да обсъди в „Икономика и бизнес“, което обединява 18 специалности, да се създадат три поднаправления – „Обща икономика“, „Икономика и бизнес“ – за отрасловите специалности, и „Инфраструктура и маркетинг“. Но това ще стане от учебната 2013/2014 г.

Все повече и по-възрастни се връщат на училище, за да получат нова специалност. Предвиждате ли да разкриете обучения специално за работещи хора, които искат да повишат квалификацията си?

Днес получените знания на 25-26-годишна възраст вече не са достатъчни, за да бъдеш висококвалифициран специалист през целия си около 40-годишен активен трудов живот. Затова всеки желаещ може да се обучава в университета при утвърден преподавател, да изслуша лекционния му курс, да положи изпит и да получи сертификат. Планираме създаването и на други съвместни магистърски програми с известни чуждестранни университети. Идеята ни е, след като завършат бакалавърска степен, младежите да продължават при нас. Да не бъдем инкубатор за чуждите университети, а да задържим студентите у нас.

***

Проф. Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас.
Възпитаник е на английската гимназия в града, както и НПМГ в София.

Завършва политическа икономия в УНСС, както и математика в СУ. Има специализации в Москва и в Бостън. Член е на управителния съвет на БНБ. Два мандата е зам.-ректор на икономическия университет. Оглавява висшето училище на 19 декември 2011 г. Веднага след това е избран и за зам.-председател на съвета на ректорите.

 


 

в. Труд, 24.04.2012 г.

С тези пари можем само да сме даскали

С ректора на УНСС проф., дин Стати Статев разговаря Анета Петкова

– Проф. Статев, няколко пъти от университета дадохте сигнал, че скандалите около Студентския град, Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и студентите всъщност са атака срещу вас. Ако това е така, чии интереси сте настъпили?

– От 1976 г., откакто съм негов студент, и от 1980 г., откакто съм преподавател, УНСС е кауза за мен. Никога няма да допусна компромиси с неговото добро име и доказан авторитет през годините. Създаваме национален елит и ще продължим да го правим. Но в случая не става въпрос за моята личност, а за институцията ректор на УНСС. За съжаление клеветите, манипулациите, агресията станаха всекидневие. Но когато се обругават университети, това вече е посегателство срещу образованието, което е изконна ценност на българина. Разбираемо е УНСС да бъде мишена, защото е предпочитана образователна институция (дори и в условията на нарастваща конкуренция от страна на университетите в ЕС), достойна част от лицето на българското висше образование, с авторитет сред чуждестранните академични партньори.

Но всяка атака срещу нашия университет е удар в много посоки, най-лошата от които е нарастване на нихилизма към българското висше образование.

Вероятно мнозина си казват: “Щом в УНСС е така, представете си какво е в другите университети.” Да не говорим за дълбоките промени, които могат да настъпят в мислите, отношението и мотивацията на младите хора да продължават да учат и работят в България.

– Какво стана с търга за дискотека “Ориент 33”? Колко печели УНСС от наемите на търговски обекти, защо те фигурират изобщо при вас?

– “Ориент 33” работи като дискотека още от седемдесетте години на миналия век, а през 1997 г. като публична държавна собственост е прехвърлена за стопанисване от УНСС заедно с още търговски обекти. Тоест повече от четиридесет години тя функционира като дискотека. Договорът за наем е изтекъл отдавна, няколко пъти е обявяван търг, но винаги поради съдебни жалби старият наемател остава. Поредният нов търг беше в началото на тази година – далеч преди трагичния инцидент. Университетът реши да прекрати договор с наемателя, на когото е дадено тримесечно предизвестие, което вече тече. Назначил съм комисия, която да направи алтернативни предложения за използване на този обект – магазин, фитнес и т. н.

– Нормално ли е да се разпространяват карти за намаления на различни продукти, включително и алкохол, в дискотеките, и то от Студентския съвет?

-Студентският съвет е орган за самоуправление на студентите и академичното ръководство не се меси в неговата работа. Студентите понякога се обръщат за съвети към нас за различни инициативи, но по този въпрос не са ни информирали. След реакцията на медиите разбрах, че това не е идея на Студентския съвет на УНСС, а на Националното представителство на студентските съвети.

Студентите са пълнолетни хора и сами решават какви карти да ползват и къде. Макар да смятам, че повече им приляга да пазаруват с отстъпка например в книжарници.

– Какво ви пречи да наложите ред в общежитията, за които отговаряте? Промени ли се нещо след убийството на вашия студент по отношение на сигурността и реда в общежитията, или всичко остана празни приказки?

– Многото проверки показаха, че ред в общежитията има. Но пак повтарям – става въпрос за пълнолетни хора в демократична страна. Това не е ученически лагер или казарма. Имаме добър правилник за вътрешния ред, 24-часова охрана, контролно-пропускателен режим, записващи камери.

Студентските общежития са пример за студентско самоуправление. УНСС има 12 блока, в които са настанени над 5000 студенти, а 1500 са в блокове на други висши училища. Във всяко общежитие има етажен отговорник, всеки вход има домсъвет от студенти и те сами се контролират. Признават, че понякога са доста толерантни и не регистрират всеки опит за нарушаване на правилника. Затова решихме всяко нарушение да се регистрира писмено, при повторно – да се налагат предвидените в правилника наказания, включително и отнемане на правото да се ползва общежитие.

– Сдружението на майките все по-често започна да ви иска оставката. Успяхте ли да се срещнете с тях, за да разберете от първа ръка мотивите им?

– Неприемливо е един ректор да бъде обругаван публично въз основа на твърдения, тиражирани от “майки срещу насилието”, които никой не е виждал и чувал. Защото в УНСС има 20 хиляди студенти, преподаватели и служители, а заедно с възпитаниците му – десетки хиляди, и всяка обида срещу вуза е обида срещу всеки от тях, тревога за техните родители, деца, приятели. При мен досега не е идвала нито една майка от това сдружение. Ако имаше регистрирано такова сдружение, щях да им отправя покана за среща, но няма. Затова използвам вашия вестник да ги поканя, за да обсъдим заедно наболелите проблеми на техните деца – място има достатъчно, аулата събира 500 души. Ако обаче не дойдат, ви моля да не се занимавате повече с недостойни анонимни писания.

– Смятате ли, че регулацията на работното време на заведенията в Студентския град ще поизчисти образа на кампус?

– Около две трети от заведенията и почти половината от жилищните блокове в него са частни и той отдавна не е това, което беше. За съжаление Студентският град е само едно от доказателствата, че животът ни е пълен с тъжни разлики между име и съдържание. Анализите и констатациите вече не вършат работа – важното е по-бързо да разберем, че днес той не е студентски кампус, а гротескна комбинация от общежития, частни жилищни кооперации и присламчили се към тях лъскави заведения. Тази среда несъмнено действа объркващо на младите хора, в нея те неусетно губят част от своя шанс да се изградят като очакваната бъдеща национална интелигенция.

– ГЕРБ дойде с идеята да направи просветата приоритет, а първите пари, които отряза, бяха за висшето образование. Смятате ли, че сегашният бюджет на университетите е достатъчен, за да има академично образование?

– През последните две години държавната субсидия бе намалена с около една трета. Базовата годишна държавна издръжка за един студент (която е най-ниска за двете наши основни професионални направления – “Икономика” и “Администрация и управление”) бе намалена от 963 лв. на 693 лв. По този повод Съветът на ректорите излезе със становище, че е достигнат санитарният минимум, т. е. с тези пари може само да се “даскалува”. В условията на криза държавата следва да даде свобода на университетите да си осигуряват собствени приходи. Но въпросът за финансирането на висшите училища се нуждае от самостоятелен задълбочен коментар.

– Липсата на ясна перспектива от страна на държавата към висшето образование реално до какво доведе?

– Перспективата, която държавата трябва да осигури, е национална стратегия за висшето образование, отразяваща обществения консенсус за развитието на тази сфера, и съвременна законова рамка за практическото й реализиране, което липсва вече четвърт век. Много приказки се изприказваха по тази тема, много проекти се сътвориха, но резултатът е далеч от желаното и бедите вече са налице. Създават се условия за ерозия на позициите на българските висши училища спрямо техните академични събратя от ЕС. През последните години конкуренцията във висшето образование напусна българските граници и днес се състезаваме с над 1500 университета в другите европейски страни. Борбата за висока конкурентоспособност не е самотно занимание на всеки български университет и на неговия ректор – нейният успех изисква държавна стратегия, грижа и подкрепа.

* * *

Визитка:

Роден на 19 юни 1955 г. в Бургас.

Завършил е Английската гимназия в Бургас и Националната математическа в София. Има диплома от УНСС и СУ.

От 2004 г. е професор по икономика. Фулбрайтов стипендиант, специализирал е в Бостън и Москва. Консултант на Световната банка. Членува в Нюйоркската академия на науките и в БАН. Има научни трудове на 7 езика.

Член е на УС на БНБ

Зам.-председател на Съвета на ректорите.

 


 

ТВ 7 Добро утро, България, 18.04.2012 г.

„Гореща точка“ – раздавани ли
са намаления за алкохол на студенти от УНСС

Водещ: Добро утро. Извинявам се предварително, че сега ще ви занимаваме с тази тема, но няма как. Един вестник, парцал, жълт вестник, това е парцал, не е вестник, създаден от тартора на „Октопода” и купувачите на бившата ВАЦ-ова вестникарска група в България, днес подема мощна кампания срещу ректора на УНСС- проф. Стати Статев и срещу Студентския съвет, ще разберете за какво става дума. Вината на ректора обаче, според мен, е най-вече в това, че позволява на студентите от УНСС да водят академичен живот. И си позволяват, представете си, да канят обществени личности на публични лекции в най-голямата зала на университета. Обикновено, казвам това, защото аз съм участвал в такава лекция, тези лекции преминават през огромен интерес. На тях идват стотици студенти, става един истински академичен дебат. Сега проф. Статев и студентите от УНСС ще трябва да си платят цената на това свободомислие – в държавата да организират публични лекции. Те бяха обвинени, в същия този вестник днес и вчера в няколко издания, от някаква организация, назована „Майки срещу насилието”, от която няма нито едно име, затова че раздавали на студентите карти с намаление за алкохол. Разбира се, че истината не е такава. Сега на пряката ни линия е Марина Малашева от УНСС. До нея трябва да е Калоян Димитров от студентския съвет на УНСС. Марина, каква е истината за този, в кавички, „скандален случай”, който днес тиражира „България днес”?

Репортер: Добро утро. Каква е истината, сега ще разберем от председателя на Студентския съвет към УНСС – Калоян Димитров. Защо са били раздавани тези карти? Кога се е случвало това? И тези обвинения,по някакъв начин, безпочвени ли ви се струват?

Калоян Димитров: Истината за самата ситуация е, че вече 2-ри ден се налага да играем ролята на оправдаващия се виновник, абсолютно неоснователно и незаслужено, бих казал. Действително подобни карти са били раздавани в началото на учебната година. Говорим за кратка кампания, няколко седмици – октомври-ноември месец, като част от националната кампания, която нашето национално представителство на студентските съвети, чиито член е Студентския съвет на УНСС, пое на национално ниво. Става въпрос за абсолютно безплатна карта, даваща преференции на студентите в редица търговски обекти както в „Студентски град”-София, така и в страната.

Репортер: Не става въпрос само за отстъпки при покупка на алкохол или посещение на нощни заведения? Да уточним това.

Калоян Димитров: Ни най-малко. Аз самият, дори, имам такава карта. Аз не слушам чалга и не ходя по заведенията в „Студентски град”, но си използвам картовия продукт за намаление във фитнес-зала, заведение за хранене. Също така има опции за преференциални цени в магазини. И още по-доброто тази карта е, че тя ползва отстъпка в цялата страна. По-притеснителното, за нас, е че се налага да се оправдаваме от анонимни сигнали, спуснати от едно сдружение…

Репортер: Вие опитахте се да откриете това сдружение? Вчера рових усилено в интернет, за да намеря информация за тях, но те са неоткриваеми. Сякаш това е някакво мистично, анонимно сдружение.

Калоян Димитров: Ние по същия начин се опитвахме да намерим контакт, неуспешно както вас. Даже използваме вече медиите, публично да ги поканим на една среща. Защото забелязваме едно тенденциозно отношение към университета, в частност и към студентския съвет, абсолютно незаслужено. И на базата на компрометиращи и манипулативни факти се опитва да се омаскари нашия университет.

Репортер: Смятате ли, че някой умишлено води атака срещу УНСС? И защо?

Калоян Димитров: Не бих искал да го твърдя, нямаме основание да го кажем, но все пак много странни неща се случват. При положение, че подобни карти се раздават в повече от половината университети в тази държава и техните студенти се възползват от тези преференции, в които ние не виждаме нищо лошо, единствено УНСС се сочи с пръст като главния виновник на случващото се.

Водещ: Марина?

Репортер: Да, Ники.

Водещ: Не знам дали ме чуват колегите около теб…

Репортер: Чуват те, да.

Водещ: Дали намира все пак, някаква връзка между това, че студентите в УНСС водят наистина академичен живот. Имат свободомислието да организират публични лекции, на които идват стотици хора, а те са абсолютно открити, аз съм участвал на такава лекция. Защото атаката е по линията на проф. Стати Статев и тях. А точно след смяната на ректорите в УНСС, като че ли академичния живот стигна едно друго ниво. Там наистина се случват интересни неща, важни за обществото. Изведнъж сега тази атака и то в определени издания срещу тях.

Калоян Димитров: Много ми се иска да не е атака, целенасочена. Но по всичко личи, дори от информацията, която се пуска под формата на отворени писма, се борави с конкретни факти, вътре, за университета, които будят сериозно притеснение у нас. Защото в действителност ректора е новоизбран и може би, това е част от някаква целенасочена атака спрямо университета ни, но ние няма да позволим подобно тенденциозно отношение.

Репортер: Сдружението носи името „Майки срещу насилието в „Студентски град””. Смятате ли, че зад него стоят наистина майки?

Калоян Димитров: Не мога да преценя. Ще се радвам, ако наистина стоят майки. Но самият факт, че към момента те не показват своето лице, дават единствено анонимни сигнали, буди.. Странно поведение, което по всички личи, че това няма да има реален облик.

Репортер: Сега се обръщам и към председателя на Студентския съвет на Техническия университет – Емил Красенов. Добро утро и на теб. Калоян, преди малко, спомена че такива карти са раздавани не само в УНСС. В Техническия университет били ли са раздавани подобни карти за намаления?

Емил Красенов: Значи, в Техническия университет в София, както и Калоян спомена, в над 20 ВУЗ-а в страната се радват тези карти. Аз за пореден път казвам и пред всички заявявам, подкрепям и Калоян, аз не съм против тези карти, нещо което носи отстъпка на студентите и намаление в тези времена, в които живеем, ние сме студенти, трябва да се възползваме от всяко едно нещо. Много от хората не разбират, че това са карти, подобни на много други. Много такива карти, с подобни практики, има из страната, ако се разгледаме. И това, че носи отстъпка, преференция, отстъпка на студента, не виждам защо трябва да се възпираме да го ползваме.

Репортер: Къде могат да се ползват преференции?

Емил Красенов: От въпросните карти, /…/ продукта ли?

Репортер: Точно така.

Емил Красенов: В „Студентски град” на много места, говоря конкретно, за които има сключени партньорски отношения. Това са от спортни площадки, спортни терени, които могат да се ползват, салони за красота, фитнес салони, пицарии, 2-3 пицарии в „Студентски град”. Кафета, на които може да се каже, че студентите се срещат и най-малкото обсъждат и деня как е минал, и разпускат през деня. И още спортни площадки, които това се цели за момента да се ползват, повече да се наблегне на спорта.

Репортер: Когато обаче, има отстъпки, хората предпочитат да се възползват от тях. Не смятате ли, че една такава карта, която дава право на студентите да ползват отстъпка при покупката на алкохол, ще стимулира още повече употребата му?

Емил Красенов: Аз не бих казал, че едно потенциално намаление, преференциална цена, амбицира повече студенти за нощен живот. Все пак ние сме пълнолетни граждани. Всеки сам преценява по какъв начин да прекарва свободното си време, извън академична дейност. Може би, това че има повече заведения в „Студентски град” е някакъв вид подтик за това студентите да ги посещават. Но това не е с наша санкция, не е благодарение на нас.

Репортер: Не смятате, че това ще ги поощри по някакъв начин?

Емил Красенов: Ни най-малко.

Водещ: Марина, последен въпрос, извинявай. Има ли някаква облага за студентите, че раздават такива карти, от собствениците на заведения в „Студентски град”? Щото и това се намеква днес във въпросния вестник. Облаги за вас, че ви отчисляват на вас някакви проценти, дискотеките, Калояне.

Калоян Димитров: Абсолютно спекулативно. Този картов продукт е абсолютно безплатен. И държа да кажа, че много такива карти се разпространяват от самите собственици на търговски обекти. Такива карти са били раздавани не от нас, от други хора, от много такива. Основанието за нас, че този картов продукт ще има повече успех на национално ниво, беше подкрепата и съдействието на националното представителство на студентски съвети, чиито член сме ние.

Репортер: Благодаря много и на двама ви.

Водещ: Благодаря ти, Марина.

 


 

БНТ Денят започва – Сутрешен блок, 26.03.2012г. 

Защо УНСС ще отдаде
университетски имот под наем

проф. Стати Статев – ректор на УНСС;
Александър Ненков – заместник-председател на Комисията по регионално развитие в Народното събрание; секретар на ПП ГЕРБ

Водещ: Сега сменяме темата и ще търсим отговор на въпроса – ще се промени ли въобще, нещо в „Студентски град”, след убийството на 19-годишния Марио Данчев. Той беше убит в началото на този месец. Добро утро казвам на Александър Ненков – заместник-председател на Комисията по регионално развитие в Народното събрание; секретар на ПП ГЕРБ. Здравейте.

Александър Ненков: Добро утро.

Водещ: Оставам с усещането, че в „Студентски град”, май”, нищо няма да се промени, след убийството на това младо момче. Казвам това, защото ето вчера имаше нов инцидент в „Студентски град” – младеж наръга друг, с нож, в спор за момиче. Слава Богу, този път жертви няма. Но бъркам ли, господин Ненков, като казвам, че нищо няма да се промени или греша?

Александър Ненков: Да, получава се един парадокс. От една страна, всички искаме да има контрол, всички искаме да има дисциплина в „Студентски град”, да си върнем т. нар. „кампос”. От друга страна, нито университетите, нито самите студенти, очевидно, искат да има такава сериозна промяна.

Водещ: Как си го обяснявате това противоречие – всички искаме, но когато стане въпрос за конкретните действия никой, май, не иска да бъдат предприети такива.

Александър Ненков: По принцип основният проблем е нарастващото насилие между младите хора и, може би, липсата на възпитание. Тъй като, какъвто и режим да се наложи в „Студентски град”, такива събития, сигурно, и занапред ще има. Но моето мнение е, че все пак и държавата, и в частност университетите, наистина, сериозно трябва да погледнат на този проблем. И наистина това, което зависи от институциите да бъде направено. Според мен, могат да се предприемат съответните мерки, въпреки, пак
казвам, това едва ли ще промени до кой знае каква промяна.

Водещ: Сега, миналата седмица стана ясно, че в „Студентски град” има 51 общежития и 191 нощни заведения. Т.е. съотношението е почти 1 към 4. Възможно ли е това съотношение да се промени и това ключ ли е към решаването, на част, от проблемите в „Студентски град”?

Александър Ненков: Да, както знаете половината от заведенията на район „Студентски” са на ВУЗ-овете и те ги отдават под наем. И аз лично смятам, че ако се намали броя на заведенията, ще се намали и криминалогенната атмосфера в самия район.

Водещ: Тук обаче, ректорите репликират и казват – с тези пари от наемите на дискотеки и ресторанти, ние си плащаме ремонтите на общежитие. Тези пари отиват за нещо полезно.

Александър Ненков: Аз веднага мога да дам обратния аргумент – тъй като по закон тези общежития, тези площи са отдадени на университетите във връзка с тяхната автономия, именно, да осъществяват своята академична дейност. И тези помещения са назначени единствено и само за това. Ректорите, аз не смятам, че те не са рентиери, а те трябва да се грижат за това как студентите да придобият по-добри знания.

Водещ: Господин Ненков, нека веднага включим в разговора нашия репортер Надя Томова. Неин събеседник е ректорът на УНСС- проф. Стати Статев. Добро утро, Наде, здравейте и на вас. Очаквам директно включване в разговора.

Репортер: Добро утро. Намираме се в двора на УНСС. Сега ще си говорим с проф. Стати Статев. Веднага влизаме във вашия разговор. И първото, което искам да ви попитам е следното – преди ден-два стана ясно, че отдавате на търг ваше помещение – стол №33, на заведение, по-скоро дискотека, как да кажа, със следната дейност – удовлетворяване на социален контакт в извън учебно време. Това ли трябва да се случва в стол №33 към вашия университет – дискотека?

Стати Статев: Преди доста време – 15 години, 1997 година, когато държавата решава да децентрализира общежитията, на УНСС се разпределя 12 блока с принадлежащи 12 обекта за отдаване под наем. Единият от тях е, за който става въпрос. И това е известният стол №33 или известната още – дискотека 33.

Репортер: Т.е. в момента там има дискотека? А защо тогава на 14 март 2012 година излиза заповед, с която да се започне обявяване на търг за отдаването на това помещение с цел – дискотека?

Стати Статев: Това място винаги е било дискотека и ресторант, от момента на неговото построяване. Искам да отбележа, че университетите, в частност УНСС, ние никога не сме променяли предназначение на обект. Това е публична държавна собственост. И така, както преди 15 години университета е получил тези обекти, така и той ги отдава под наем. Разбира се, предвид обстановката, аз искам да кажа, че днес ще свикам извънредно заседание, може би, след около 2-3 часа, на Ректорския съвет, на което ще предложа да бъде взето решение да бъде прекратен този търг. И в духа на това, което ние водим в последните разговори, от последния трагичен инцидент, който се получи, ще се обърнем официално към Министерството на образованието, младежта и науката с молба да бъде сменено предназначението на този обект.

Репортер: Защо не го направихте по-рано това, проф. Статев? След като имаше инцидент на 29 февруари, говорихме си, и с вас няколко пъти, включително преди няколко дни в нашето студио за това, че тези обекти не е добре да се ползват за дискотеки. Обекти, които са собственост на вашия университет. Защо не направихте това предложение по-рано, а днес, когато последните 2-3 дни се писа в медиите, говори се за това, че ето – сега, тук отново отваря дискотека.

Стати Статев: Много разговори бяха водени. Последният от тях беше в четвъртък в комисията на Народното събрание. И ние все още чакаме да се вземе някакво комплексно решение по въпроса. И затова не сме излезли с частно предложение. Защото, както знаете, имаше дума общежитията да минат отново към държавата, в лицето на нашия първостепенен разпоредител. След това като че ли нещо стана с това предложение. Има и редица други предложения за кардинално решение.

Репортер: Какви са вашите кардинални решения, вашите кардинални предложения?

Стати Статев: Лично аз, очаквам колегите от академичната общност и всички заинтересовани страним, да последват примера на това, което ние ще направим днес. За да може отнякъде да започнем да търсим решение на проблема, както каза и господин Ненков.

Репортер: Както каза и Жени преди малко, 191 заведения за 50 общежития. Каква част от тези заведения са на УНСС?

Стати Статев: Ние имаме, и тази информация беше подадена към комисията в Народното събрание, която беше поискана, освен тази дискотека, още 3 малки заведения, които се водят питейни. Но те работят до 22.00-23.00 часа. Става въпрос за един интернет клуб, едно кафе и един ресторант.

Водещ: Така, останете на линия. Господин Ненков, коментар на това, което току-що проф. Статев каза. Да адмирираме ли неговия отказ от отдаване под наем на поредната дискотека в „Студентски град”?

Александър Ненков: Разбира се, че трябва да адмирираме един такъв опит. Но аз смятам, че не трябва да се стига винаги до такива решения, след като се случи поредния инцидент или след проведеното журналистическо разследване във връзка с отдаването на поредната дискотека под наем. Но тук се получава още един парадокс – вместо академичната общност да иска да бъде да се върне и да се промени този кампос на студентите, ние винаги какво правим? Ние по-скоро се борим като с вятърни мелници, защото чак когато стане такъв проблем, чак сега УНСС излиза с такова решение. Аз смятам, че всички университети трябва наистина, час по-скоро да вземат едно такова кардинално решение.

Водещ: Добре. Отново се връщаме към Надя Томова и ректора на УНСС, за отговори от вас. Наде?

Репортер: Чухте какво каза господин Ненков.

Стати Статев: Аз напълно споделям казаното от господин Александър Ненков. И искам да кажа, че не бива да се съди това, че УНСС отдава дискотека. Това е един процес, който тече вече 15 години в университета, а може би и години преди това.

Репортер: Добре, проф. Статев, защо…

Стати Статев: Защото фактически, изтекъл е предния договор и автоматично, по Закона за обществените поръчки, трябва да бъде обявен нов договор, защото иначе ще бъдем упрекнати, че не използваме ефективно предоставената ни държавна собственост.

Репортер: Добре, обаче, вие казвате – 15 години… Защо по-рано не казахте, не взехте такова решение, не се събра Ректорския съвет, за да промените дейността, за да предложите на министерството да промени тези обекти? Каква част от доходите от тези обекти влиза във вашите общежития? За какво могат тези пари? Толкова ли са ценни и важни парите от дискотеката?

Стати Статев: Не бих казал. Това са, разбира се, пари, но те не са определящи. Общо от всичките 12 обекта, които има под наем, УНСС формира някъде 20% от бюджета, който е 1.5 млн. И те носят още около 300 хиляди лв., които служат за ремонт и поддръжка на общежитията. Така че, ако ние затваряме обекти и им сменяме предназначението… Разбира се, не ние, а държавата им смени предназначението…

Репортер: По ваше предложение.

Стати Статев: По наше предложение, ще трябва, вероятно, да се направи преоценка на бюджета и да се прецени откъде ще дойдат средства за поддръжка на общежитията.

Репортер: Аз обаче, искам да ви върна и към един друг въпрос… Само секунда, това което и Жени каза и малко по-рано, вчера пореден инцидент в „Студентски град” в общежитие. Заработи ли това ваше предложение? Стана ли охраната по-силна, по-стегната, при положение, че ето виждаме, пореден инцидент. Аз доколкото разбрах, лицата, които са засегнати, са познати на полицията. Т.е. криминални субекти влизат в университетските общежития.

Стати Статев: Искам да подчертая, че вчерашния инцидент, слава Богу, не е с наши студенти и не е в наш блок. Но така или иначе, ние виждаме, че както и да го наричаме, насилието в „Студентски град” продължава. Що се отнася ди нас, ние си извадихме нашите поуки и доколкото може, много активно с помощта на студентите, искам да обърна внимание, че без диалога със студентската страна, няма как да бъдат правени промени. Защото това е държавна собственост, която е предназначена за тях.

Водещ: Благодаря ти, Наде, и на ректора на УНСС. Връщаме се за финални думи от господин Ненков. Изводите, според вас, какви са? Какво наистина може да се промени, реално да се промени в „Студентски град”?

Александър Ненков: За да се случи една по-кардинална промяна, трябва най-вече студентите, аз навсякъде го казвам, да бъдат инициатори на такива промени. Ако те искат да живеят, извинявам се, в кочината, която е в момента, горе, да, с удоволствие, нека да продължават по този начин. Но ако искат наистина, да живеят в една по-нормална среда, нека те да са инициаторите на кардиналните промени. Аз мисля, че тогава нито университетите, нито държавата ще застанат срещу тях.

Водещ: Добре, благодаря ви много. Александър Ненков – заместник-председател на Комисията по регионално развитие в Народното събрание.

 


 

БНТ Денят започва – Сутрешен блок,  21.03.2012 г. 

Ще остане ли въпросът със статута
на студентски град да виси във въздуха

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС,
проф. Марин Христов, ректор на Техническия университет,
Румен Захариев, Съюз на младите и студентите
и Кирил Апостолов, студент в Химико-технологичния университет

Водещ: Ще поговорим за съдбата на Студентски град, както и за последния доклад на Световната банка, който ни препоръчва да сливаме университети. Добро сега казвам на проф. Стати Статев, който е ректор на УНСС, на проф. Марин Христов, който е ректор на Техническия университет, и на двама студенти – това са Румен Захариев, Съюз на младите и студентите, и Кирил Апостолов, който е студент в Химико-технологичния университет. Добро утро и на четирима ви. Радвам се да ви видя. Със Студентски град да почнем, защото лично аз не обичам да оставяме тема, по която сме говорили, така да виси в нищото. Студентски град е илюзия, каза вчера образователният министър Сергей Игнатов. Така ли е, Румене, илюзия ли е Студентски град?

Румен Захариев: Не мисля, че му прилича на министъра да говори такива неща, след като това е министър на образованието и би трябвало да се грижи за образователния характер на Студентски град. Значи ако аз ставам министър и казвам, че това е илюзия, значи това е все едно да се отказвам да защитавам служебните си задължения, това, което трябва да правя по призвание.

Водещ: Той казва така: реституцията там е толкова сериозна, че абсолютно са се смесили частните сгради със студентските общежития, заведенията. Това му дава основание да каже, че Студентски град е илюзия.

Румен Захариев: Нека кажем истината. За да стане Студентски град така, в момента доста политици получават доста пари. Доста политици на управляващи позиции.

Водещ: И в момента?

Румен Захариев: Да и в момента, и в близкото минало. Просто има интереси икономически и заради няколко кръчми най-вече, дори министърът е склонен да се откаже от поетите си решения, това е абсурдно. Ние така ли ще преодоляваме кризата, така ли ще гоним ЕС? Ще го хванем точно никога с такова поведение.

Водещ: Кириле, илюзия ли е Студентски град?

Кирил Апостолов: Много сложен въпрос. Не знам. След като така е коментирал, аз не зная какво мога да кажа. Но ако погледнем реално на нещата, да, има много проблеми, да, реституциите са много, да, много помещения са отдадени под наем, прекалено много. Под наем за питейни заведения. Да, факт е, че има само една библиотека в Студентски град. Има още много неща, които се говорят последните четири седмици. Това е една тема, която не знам дали друга тема се задържа в ефир толкова дълго време.

Водещ: Пак казвам, не искам да оставяме темата с отворен финал.

Кирил Апостолов: Да, но ние по принцип от Националното представителство на студентските съвети сме против централизирането на управлението на студентските общежития.

Водещ: Всъщност той министърът се отказа, каза, че няма да минават под неговата шапка.

Кирил Апостолов: И ние се допитахме до колегите, когато той го предложи, и всъщност стигнахме дотам, че това не е решение на въпроса и може би моето мнение се доближава до мнението на министъра, но не го подкрепям напълно.

Водещ: Господа ректори, добро утро и на вас. Проф. Статев, какво задължително вие искате да се промени в Студентски град след убийството на това младо момче Марио.

Стати Статев: На мен много ми харесва начина, по който поставяте въпроса, защото всеки път когато има трагичен инцидент, се възбужда разговор и от него няма никакъв резултат.

Водещ: Така. Много бих искала да има някакъв резултат от нашето говорене, включително от това тук.

Стати Статев: Каква е нашата позиция? Като казвам нашата позиция, имам предвид позицията засега на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България, а на 5 април предполагам, че тя ще стане и позиция на целия Съвет на ректорите, където са всички 52-ма ректори. Ние считаме, че е необходимо кардинално решение. Прави са всички, които казват и повтарят рефрена или че Студентски град е станал Лас Вегас, или че такъв няма. И двете неща са верни, но тръгнахме в грешна посока. Вдигна се шум, че ако централизираме общежитията, ние ще решим проблема. Няма да го решим.

Водещ: Какво ще реши проблемите?

Стати Статев: Това е една структурна промяна. Значи, ние имаме много категорична позиция, че преди въобще да говорим за централизация или децентрализация на студентските общежития, които са 50 блока, наред с другите 33 жилищни сгради на тази територия, първо трябва да се обособи Студентски град като самостоятелна териториална единици, район с кмет. Второ, РПУ да има, което да отговаря само за него. Аз го казвам много простичко – Студентски град трябва да има кмет и шериф. След това трябва да се изработи специален статут за този Студентски град. Заедно и в диалог с нашите млади колеги. Вдигна се много шум около драконовски мерки в Студентски град, вечерен час и т.н. Нищо подобно, просто коментирахме с колегите студенти, специално ние в нашия университет с нашия студентски съвет, няма ли да бъде по-добре примерно между 23 вечерта и 6 часа сутринта в блока да влизат и да излизат само живущите, т.е. да е затворен за гости.

Водещ: Ще има ли такъв вечерен час в крайна сметка?

Стати Статев: Не, не сме го решили. Това можем да го решим само ако колегите студенти преценят, че това е по-добре за тях, както и редица други мерки. Но пак се връщам на големия проблем – докато Студентски град не се обособи в този му формат като самостоятелен район с кмет, със самостоятелно звено за сигурност РПУ и не се приеме от изпълнителната власт специален правилник за вътрешния ред, за работа на дискотеки, ами нека да има дискотеки, ама да работят примерно до 11 часа, както е режимът. Нека да има заведения, но да работят и те до 10, магазините за алкохол да работят до 8. Т.е. да има някакъв режим на вътрешен ред, на който ние по-нататък да продължим. Защото, повярвайте, каквито и чудеса да направят ректорите със студентите съвместно, понеже ние работим съвместно вътре в блоковите, докато, излизайки от блоковете, той влиза в дискотеката, няма да решим въпроса. Днес следобед отиваме с колегата Христов в парламентарната комисия по образование със списъци какви са ни обектите. Има сега инициатива дайте да затворим питейните заведения, които са към университетите. Добре, ще ги затворим. Към нашия университет има една дискотека, има и един кафе клуб. Ще ги затворим, но какво ще направим, като ги затворим? Просто студентите ще прекрачат улицата и ще отидат в другата дискотека. Просто ще им увеличим клиентелата. Ние можем да ги затворим, но нека държавата ни възстанови, защото тя държавата ни ги е дала тези заведения да ги отдаваме под наем.

Водещ: Какво искате да ви възстанови държавата?

Стати Статев: За да можем с тези пари, които получаваме, да поддържаме блоковете. Ако ни увеличат бюджета с пропуснатия наем, който ще имаме от тези обекти, ние ще ги затворим. Ние не искаме да бъдем ресторантьори.

Водещ: А защо трябва да имате, тъкмо това щях да ви попитам, кръчми и ресторанти, насадете едно поле с цветя и от него печелете, или със зелки, или с домати. Това също носи печалба.

Стати Статев: Това време отдавна мина.

Водещ: Мина ли?

Стати Статев: И ректорите сме категорични, че ние не трябва да имаме, първо, да бъдем наемодатели и второ, да бъдем хотелиери и ресторантьори. Това беше рефрена още на първата среща с министъра, в деня след трагичния инцидент, когато се събрахме в два часа.

Водещ: Студентите ми се смеят.

Стати Статев: Работата на университетите е да правят наука и да преподават наука, а не да бъдат рентиери на държавата.

Водещ: Тук съм съгласна. Проф. Христов ще ви подкрепи, или пък ще има различно мнение от вашето.

Марин Христов: Да, да, аз ще подкрепя това мнение. Общо смятам, че трябва две неща да се направят. Първо, подходяща на сега наречената така териториална единица Студентски град. В момента това е далеч от Студентски град, но трябва да стане Студентски град.

Водещ: Как, как да стане?

Марин Христов: Първо, организация на това, което беше казано, на общия живот там. Всички заведения, така, така, да имат статут. И второ, тука имам малко…

Водещ: Прощавайте, как така заведението може да има статут?

Марин Христов: Ами щом е статут, това, което беше казано, работно време – не отваря в 1 часа дискотеката до 6, а отваря в някакво време 10-11 примерно до 1-2 часа.

Водещ: Е, това да не са детски дискотеки за осмокласници, там хората са големи, които живеят.

Марин Христов: Хората са големи, но ако погледнем студентските кампоси в цял свят, те са нещо съвсем различно. В тях няма такива дискотеки, където излезеш от вратата на общежитието и на 20 метра влизаш в дискотеки.

Водещ: Но ето проф. Статев казва нещо друго. От това университетите ще загубят пари, които са им необходими.

Марин Христов: Вижте, основната част от парите, които университетите имат от отдаване на обекти под наем. Това не са обекти, които са да кажем дискотеки, това не са обекти кръчми. Това са изключения дискотека или нещо друго. Основната част от отдадените под наем обекти. Да кажем перални и някакви други там кафенета или нещо друго, които могат да работят до някакво нормално време, както аз го разбирам, нормално време – един-два часа. И второто нещо, това е организацията вътре в общежитията, която не може да бъде наложена отвън, само от административните или от ръководствата на университетите. Там активно трябва да участват живущите вътре, които да съдействат и да си направят живота по-спокоен.

Водещ: Тук спор няма.

Стати Статев: Може ли една реплика само, за да уточним нещата. Университетите не правят дискотеки. 1997 г., когато общежитията бяха децентрализирани и разпределени по вузовете, всеки един обект си дойде с предназначение. И който университет получи дискотека, магазин, пералня, той си го получи с предназначение от държавата. Това е публично-държавна собственост.

Водещ: Вие сте имали късмет да получите дискотека, проф. Статев.

Стати Статев: Да, ние сме имали късмет да получим т.нар. „Стол 33”, дискотета 33.

Водещ: Румене.

Румен Захариев: Искам да ви кажа нещо. Тъй като аз все пак уча и бизнес администрация, което е управление на фирми, и публична администрация, което е управление на публичната инфраструктура. Ще ви кажа, че има едно такова нещо, всеки бюрократ държи на собствената си полезност. Ако имаме 10 бюрократи, всеки бюрократ ще държи на собствената си полезност и ще държи той да контролира, той да управлява, той да се разпорежда, той да се разписва най-вече. Защо е полезно общежитията и цялата инфраструктура на Студентски град да премине към едно поделение. Първо, за да има отговорност, второ, за да има ефективност, за да се управлява ефективно. И трето, естествено, за да управляваш такова дружество, трябва да бъде назначен някой качествен човек, не корумпиран. Защо е по-ефективен. Защото, естествено, там има обществени поръчки, има редица свързани дейности, които, когато се извършват от едно място, излиза много по-евтино и много по-ефективно. Стига, разбира се, да няма отечки по системата. За което трябва да се грижи собственикът, т.е. държавата.

Водещ: Ти така наукообразно го разказа, че аз не разбрах одобряваш ли това, което казва проф. Статев и проф. Христов като мерки?

Румен Захариев: Одобрявам това, че наистина трябва да има генерално решение за Студентски град и то е със специален статут.

Водещ: Трябва да има кмет и шериф, както казва ректорът на УНСС.

Румен Захариев: Аз не мисля, че точно трябва да има кмет и шериф, по-скоро трябва да има кампосна охрана и когато вече има тежки случаи, тогава да се обръщат към полицията. Кампосната охрана е просто охрана, която се грижи единствено и само за общежитията и само за студентите.

Водещ: Вътрешният министър каза непосредствено след убийството на Марио, че той не може да постави полицай на всеки вход на общежитието.

Румен Захариев: Естествено, че не може, защото това те е ефективно. Цялата среда трябва да бъде безопасна. Не може да си допуснал такова безобразие и след това да се чудиш защо стават убийства, защо стават непрекъснато изстъпления, защо стават непрекъснато побои. А наистина побоите в Студентски град са всяка вечер, но не всички влизат в сводките на МВР.

Водещ: И в новините.

Румен Захариев: И в новините. Само когато стане убийство. А колко убийства трябва да станат в Студентски град, колко убийства трябва да станат в България, изобщо може ли примерно наемът на една дискотека да бъде оправдание за един отнет живот на един колега на 20 години? Може ли? Не може. В никакъв случай не може да бъде оправдание наемът на една дискотека или наемът на каквото и да било. Не може да се сравнява с живота на студентите.

Водещ: Само че, Кириле, прощавай, но само връщам топката към това, което каза преди малко проф. Статев. Вие казвате, ако поискат от нас да затворим дискотеките, ще ги затворим. Обаче чакайте малко, тук става дума вероятно за договорни отношения с тези питейни заведения, кафенета и ли каквито и да било. Как ще бъдат прекратени тези договори?

Стати Статев: Това е по-дребен въпрос.

Водещ: Е, как по-дребен въпрос? Ако договорът е до 2013 г. и вие ако днес решите да го прекратите, това очевидно ще носи загуби.

Стати Статев: Е, предполагам, че за да се стигне към това, ще има съответно решение на изпълнителната власт, с което ние трябва да се съобразим и ще постигнем някаква договореност и разбиране. Не мога да кажа, това е правен проблем. Но проблемът е много по-голям. Не бива да се изнася центърът на тежестта и изкарва, че университетите са тези, които имат дискотеките и които създават условията. Това не е така.

Водещ: Разбрах.

Стати Статев: И ако ние затворим нашите обекти, просто ще увеличим клиентелата на другите. По данни, които бяха изнесени, в Студентски град има над 80 заведения. Ние днес в комисията ще видим колко от тях са на университетите, но при всички случаи няма да бъдат повече от десетина. Така че огромната част заведения са частни, те не са  а университетите. И затова ние няма да решим проблема по този начин, затваряйки нашите заведения. Просто, както казах, той ще премине улицата и ще премине в другото заведение. Прав е колегата да иска обща охрана. Но ако ние не решим проблема на целия град, нека не създаваме илюзия, ние имаме 50 блока, несъбрани в едно каре и срещу тях частна собственост. Ние имаме 50 блока, пръснати в този район, и между тях е частната собственост. Така че ние и сега имаме охрана, можем да я обединим под единна шапка, но няма как да осигурим охраната извън предния трагичен случай, беше пред дискотека. Там каквато и кампос охрана интегрирана да направим, тя няма да работи. Затова аз казвам

Водещ: Румене, думата „илюзия” е предпочитана…

Румен Захариев: Като говорим за частната собствен на Студентски град, всички знаем, че частната собствен в Студентски град в огромния си процент е открадната от държавата. Кога държавата ще си я възстанови? И когато една собствен бъде открадната, примерно когато ти откраднат колата, ти продължаваш да имаш претенции, когато си я намериш, искаш да си я върнеш. А в Студентски град има открадната земя и държавата не държи да си я върне. И в момента казва, че тя е била частна собственост по много странни схеми. И тези всички неща бяха проверени от предната комисия в Народното събрание. Трябва ли сега да има пак комисия, ами не е необходимо. Тези неща вече са прегледани, те са изчетени, вече е въпрос на решение, на управленско решение. И ако имаше мъжки управници, да тропнат по масата и да решат проблема, може би сега нямаше да си говорим за тия неща. Но ако решенията са непрекъснато, взимаме едно решение, после се отказваме, взимаме друго, после се отказваме, е, докога така? Искаме някой управник да вземе най-накрая едно качествено решение.

Водещ: Проф. Христов, прав ли е Румен, казвайки това?

Марин Христов: Той е дотолкова прав, доколкото наистина тази смесица от общежития и частна собственост, и то частна собственост, аз ще го подкрепя тука, която не е ясно по какъв начин е дадена и в кампоса на нашия университет между учебните корпуси има земя, която не е наша. Значи, той е прав за това, че този въпрос трябва кардинално да се реши. И още един път искам да се върна на въпроса. Тука се създаде впечатление, че едва ли не университетите имат заведения, които работят цяла нощ. Това не е така. Техническият университет имаме десет блока, от десетте блока имаме само две заведения, това са ресторанти, които работят до 1 часа с разрешение, така както е направен договорът. Всички останали работят до 10 часа. Значи, не са университетите тези, които това правят. Но пак ще кажа, Румен е прав. Трябва да се вземе общо решение за целия кампос, който е там.

Водещ: Въпрос към Румен и Кирил. Вчера образователният министър предложи наказание тези, които не спазват реда в общежитията, да бъдат лишени за един семестър от студентски права, при повторно нарушение студентите да бъдат изхвърляни от общежитията.

Кирил Апостолов: Има някаква логика, но нека не хващаме първо студентите и да обвиним студентите, че те са виновни за това, което става в Студентски град и за неспазването изобщо на всякакви норми и правила. Естествено, че в тази среда и най-добрият, най-дисциплиниран, най-успешен млад човек …

Водещ: …пощурява.

Румен Захариев: Може да пощурее в буквалния смисъл. Защото Студентски град в момента е абсолютен Лас Вегас, абсолютен „Слънчев бряг”. Това е място, в което половин България, поне да кажем тук в Западна България идва събота и неделя да се весели. Мога да ви кажа, че идват от Благоевград, идват от Монтана, откъде ли не, не само от София. Все пак, ако трябва в София да има един Лас Вегас, нека го направят, няма лошо, нека да има място за забавление, и то не само за студентите, ами за всички хора. Но да го направят извън територията на студентския кампос.

Водещ: Кириле.

Кирил Апостолов: Ами вижте, всичките неща, които изговорихме до момента, ние всъщност ги разискваме в националното представителство от доста време и много сме мислили, повярвайте, много и всъщност решихме да дадем промени в наредбата за ползване на студентските общежития. Това е първото нещо, което можем да направим, и относно санкциите, да въведем по-строги санкции, но не само на студентите, а и на тези хора, които не си изпълняват задълженията в студентски общежития – било то домакини, било то домови съвет, те пак са студенти, но те са се хванали да вършат тази работа, да контролират своите колеги. Т.е. и за тях трябва да има наказания. Искаме връщането на един медицински пункт денонощен. Защото ние нямаме денонощен медицински пункт в Студентски град в момент, нито имаме полицейско управление. Полицейското управление се премести в академията. Така че има много неща, които може да се подобрят. Въпрос е, че не трябва според мен, според мен лично, да гледаме кой е виновен, кой има дискотека, кой няма дискотека и т.н., а примерно да вършим ясни неща.

Водещ: Така. Проф. Статев, моля ви като човек с опит да направите своеобразно обобщение на казаното дотук, какво наистина трябва задължително да се промени в Студентски град, за да не преливаме от пусто в празно. Защото аз съм съгласен с Румен, че това се случва за съжаление през годините.

Стати Статев: Ако трябва да обобщя с една дума, аз съм изключително удовлетворен, че и тук в този разговор, ние нямаме никакви разминавания с нашите млади колеги. Ние искаме кардинално решение. Но това кардинално решение няма как да бъде взето от нас, ректорските ръководства и студентските представителства и организации. Това решение, както се разбра по всички параметри трябва да бъде прерогатив на изпълнителната власт. Чуха се и други думи „не, не можем да го направим, защото има частна собственост, дайте да ги продадем тези блокове кардинално и някъде другаде да направим студентски кампус”. Всякакви идеи и представи има, но както и колегата завърши, ние трябва да имаме реални стъпки на това, което правим. Иначе всички други дребни неща ще ги направим. Вероятно и медицински пункт може да бъде открит. Ние вече сме се засилили. Ние и досега имаме правилници за вътрешния ред. Ние и досега отстраняваме студенти и то направо за цяла година или изобщо без право да ползва общежитие, когато той не се държи добре. Така че не откриваме топлата вода. Не започваме от сега. Но тук говорим, още веднъж бие камбаната за кардинално решение – ще имаме ли „Студентски град”, който си отговаря на името, ако щете кампус го наричайте, който да е място за почивка и учене на студентите.

Водещ: Господа ректори, моля ви на финала, защото за съжаление говорихме повече за „Студентски град”, кратък коментар на препоръките на доклада на Световната банка, който излезе онзи ден. Световната банка ни препоръча сливане на университети, проф. Статев.

Стати Статев: Тя препоръча преди сливането на университетите, нещо много хубаво – разходите за висше образование да стигнат 1% от БВП. Дайте това да видим. За мен това е новината. Айде това да изпълни правителството и министър Дянков.

Водещ: И тогава вие сте готови да сливате университети.

Стати Статев: Вижте, сливането на университети, връщам се на нашия въпрос тук е пак въпросът за сливане или децентрализиране на общежития. Какво ще ни даде сливането на университетите? Ще се съберем три-четири-пет университета под една шапка. Проблемът не е там. Две неща искам да кажа по този повод за сливането. Първо, кой, кога и как доказа, че в България има много университети? Аз ще ви кажа – в европейското образователно пространство, давам точни данни, има приблизително 450 млн. жители. И в него има около 4000 университета. Ако направите една проста сметка, която никой досега не е направил, пропорционално на нашето население, ни се падат около 60 университета. Ние имаме 52. Кой и как реши, че са много. Не е там проблемът. Може да се вземе решение. Нека да не са 52, да останат 12. Но какво ще се промени, ако държавата продължава същата политика, която следва вече пета-шеста година. Броят на местата в университетите за прием да са повече от завършващите средно образование. Нищо няма да се промени.

Водещ: Проф. Христов, доколкото разбирам в този доклад пример за подобна консолидация е посочен сливането именно на Техническия университет с по-малките – Химични технологии, Металургия, Горско стопанство, Минно дело, Геология. Това ли е пътят?

Марин Христов: Моето лично мнение малко се различава от това на проф. Статев. Убеден съм, това, което става в Европа и в света, че държавата постепенно ще се отдръпва. И при нас от увеличаване финансирането на университетите. За мен е нереално постоянно да казваме – дайте повече финанси, повече пари, ние ще се оправим. И за мен единствен изход от това нещо е именно намирането на начин, средства университетите постепенно да се укропняват. Ако човек познава различни университети и направи един преглед на университетите ще се види, че разликите са много големи. Не казвам, че има добри и лоши университети. Но това е един от пътищата.

Водещ: Благодаря ви много и на четирима ви за това, че бяхте тук. И за това, че направихме една смислена дискусия според мен. Успех ви пожелавам. Ще се видим още веднъж, защото предполагам, че ще има за какво да говорим.

 


 

Радио Фокус, Новини, Добро утро, България, 20.03.2012 г.

Има ли съществен вакуум
в отношенията между бизнеса и университетите

Стати Статев – ректор на УНСС

Водещ: Не от вчера бизнесът поставя въпроса за липса на достатъчно квалифицирана работна ръка. Парадоксът се изразява в немалкото свободни работни места и също така немалко хора, търсещи работа. Сблъскваме се с един и същи вакуум в отношенията между бизнеса и университетите – това каза президентът Росен Плевнелиев при откриването на инициативата „Мениджър за един ден” 2012. отговарят ли учебните програми на изискванията на пазара? Коментарът ще търсим в следващите минути в разговор с проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Добро утро, професоре.

Стати Статев: Добро утро и честита пролет.

Водещ: Благодаря. Да ви попитам най-напред дали сте съгласен с тезата на президента Плевнелиев, че има вакуум между бизнеса и университетите.

Стати Статев: Въпросът е многопластов. Аз не бих говорил за вакуум, но тук нещата трябва да се разглеждат комплексно що се отнася до, примерно, УНСС, ние традиционно се оценяваме от бизнеса като номер едно в тази връзка. Нашите кадри са предпочитани. И тук може би трябва да спомена, че една от най-дълбоките връзки идва от това, че една голяма част от преподавателите и академичния състав на УНСС е в практиката. Ние в почти всяка катедра имаме хора, които или са на висши държавни позиции в държавната администрация или в бизнеса, било то пряко или като консултанти. Така че това е първата връзка. Втората връзка, с която осъществяваме такава връзка, е уникалния ни междууниверситетски център за развитие на кариерата, през който всички фирми, които желаят, правят презентации на свободните си работни места с организирани студенти не само от нашия университет, а и от други университети, които желаят. И така тези, които бъдат подбрани, участват в стажове, практики, след това се повтарят и една част от тях, естествено, остават на работа в съответните фирми.

Водещ: Всъщност ние ви поканихме за този разговор като добрия пример. В никакъв случай онова, което каза президентът Плевнелиев, не може да бъде поставено под общ знаменател за всички учебни заведения. Но безспорно факт е, че мнозинството студенти, както каза Росен Плевнелиев, напускат университетите без да имат нито един час практика, без какъвто и да е досег с реалния сектор. Това, обаче, което прави вашият университет, очевидно, че е контрапунктът на тези схващания на повечето университети, които имат по-малка грижа за практическото обучение на своите студенти. И точно в този контекст аз искам да ви попитам как вашият университет преценява какви нови специалности да бъдат разкрити и кои, съответно, да бъдат закрити.

Стати Статев: Има още какво много да се направи по връзките с бизнеса и с държавната администрация от гледна точка на усъвършенстване на учебните програми. и то не толкова в образователно-квалификационна степен „бакалавър”, колкото в „магистър”. Примерно аз ще ви кажа, че за наше голямо учудване от 2001 година беше премахнат един член в Закона за висшето образование, който позволяваше поръчано обучение от юридически лица. И на практика ние сега нямаме тази връзка с бизнеса, когато една голяма компания да може да дойде и да си поръча магистърска степен по нейно желание с подреден от нея учебен план. Искам да кажа, че добрата новина е, че имаме в разговори договорено с министър Игнатов, че тази възможност отново може да бъде върната в закона. Друго направление, в което работим е университетските проекти, които разработваме по линия на научно-изследователската дейност – има такова решение вече на съответните институции и на Академичния съвет, да бъдат по възможност във всеки един случай свързани с практиката. Т.е. ние примерно даваме 20-30 хил. лв. за тази /…/ и искаме тя да има отсреща за партньор в бизнеса една, две, няколко бизнес организации, които също да участват в този проект, което да гарантира неговия смисъл и неговата ефективност за бизнеса. Така че има още много, много какво да се направи в тези връзки. А що се отнася до масовото стажуване на студентите, това в съвременните условия е въпрос, който няма как да бъде решен само от университета. Това може да се реши, ако бизнесът чрез своите браншови организации, организации на национално ниво, подаде ръка на университетите и наистина планово се възстановят от преди години тези масови стажове, които имахме ние, а не това да бъде оставено на отговорността на самия студент – където той си намери възможност или работа да стажува.

Водещ: Ако трябва да градираме отговорността при поемането на инициативата, как трябва да подредим трите основни звена – университети, бизнес, държава, чия трябва да бъде водещата роля?

Стати Статев: Аз мисля, че тук няма как да има водещи. Всеки един е пръв сред равни, защото интересът е общ и това е публичният интерес ние да произведем професионалист, висшист, който да е адекватен на социалната практика и заедно с това да познава и съвременните достижения на науката. Така че не бих правил никакъв рейтинг. И държавата, и бизнесът, и университетът са еднопорядкови. Просто трябва да си подадем ръце и съвместно да намерим възможно най-добите решения на проблема. А те са неизчерпаеми.

Водещ: Казахте, че вървят преговори по възстановяване на една
законодателна възможност за поръчка от страна на бизнеса на производство на
определени кадри, най-грубо казано.

Стати Статев: Това е много важно, според нас.

Водещ: И все пак да ви попитам, въпреки че няма такава законодателна възможност, търси ли ви бизнесът?

Стати Статев: Разбира се, че ни търси. Аз вече споменах, ние непрекъснато имаме заявки. Ето, предстои тук до две седмици ние да проведем Деня на кариерата в УНСС, който вече се подготвя, където са поканени над 100 компании – както държавни институции, така и бизнес компании, които ще дойдат в нашия университет, на свои щандове ще представят своята същност и своята дейност. По-големите от тях ще имат и презентации по 20-30 минути. Т.е. това ще е наистина един празник на кариерата, както казваме ние – кариерният ден на УНСС.

Водещ: Забелязвате ли една инерция в студентите – важното е да завърша висше образование, каквото и да е, пък после ще работя каквото и да е? Има ли я все още тази нагласа сред студентите, която беше валидна преди десетина години?

Стати Статев: Не бих казал. Специално сред нашите студенти не бих казал. Нашите студенти са много активни и те, със завършването още на бакалавърската степен, когато след втори курс от професионално направление вече се профилират в съответна специалност, когато вече започнат да мислят каква ще е реализацията им, каква магистратура евентуално ще завършат. Те много активно се интересуват от това каква ще е бъдещата им възможност за работа и доказателство за това е изключително активното ежедневно функциониране на нашия междууниверситетски център за развитие на кариерата.

Водещ: Практика ли е университетите да следят за реализацията на своите кадри или това е доста трудоемка дейност?

Стати Статев: Разбира се, че ние следим за реализацията на нашите кадри, защото това е един от показателите, по който ние сме оценявани от Националната агенция за оценяване и акредитация най-малкото, но за нас е изключително важно и каква е реализацията на нашите кадри. И трябва да кажа, че като цяло за университета, тъй като ние сме най-големият бизнес университет, ние имаме изключително добра реализация и, без да отнемам думата на бизнеса, но тъй като разбирам, че съм сам в разговора, искам да ви кажа, че когато бизнесът бива поканен да дава такива оценки, било то в рейтинги или било то когато се правят срещите за акредитацията, той дава доста добри оценки за нашите възпитаници.

Водещ: И на финала, проф. Статев, да ви попитам, към кои специалности на вашия университет към момента има най-голям интерес и дали са това и специалностите, които в момента търси бизнесът?

Стати Статев: Ами вижте, трудно е да се каже за такъв рейтинг, защото всяка една специалност си има свой облик. Но тъй като няма как да има фирма без финансист и без счетоводител, то естественото търсене и най-голямо търсене винаги е към специалност „Финанси”, „Счетоводство”, „Финансов контрол” – в това направление. След това бих отишъл в маркетинг, търговия, макроикономика за държавното управление. Т.е. всяка една специалност, тя си има сегмент, където се реализира. Иначе се обезсмисля нейното съществуване по принцип.

Водещ: И наистина на финала, налага ли се в последните години, предвиждате ли такава възможност, да закриете определени специалности заради липса на интерес от страна на студентите?

Стати Статев: Ами практиката се развива много динамично и ние следим процеса, така че имаме и такъв опит. Примерно една много силна специалност, която имахме традиционна и преди 1990 година и след това като „Икономика на кооперациите”, поради липса на търсене беше закрита, а разкрихме много други. Примерно разкрихме „Икономика на недвижимата собственост” – пък един бранш, който в целия свят и в нашата страна след промените започна да се развива. Така че това е един перманентен процес на отпадане на специалности, които вече не са толкова актуални за социалната практика, и на възникване на нови, които придобиват по-голяма значимост.

Водещ: Добре, така да завършим нашия разговор. Благодаря ви, професоре, за участието в нашата програма. Желая ви хубав ден.

Стати Статев: Благодаря ви и аз. Успех и на вашето радио.

Водещ: Благодаря. Проф. Стати Статев, ректор на УНСС.

 


 

В. Банкер, 16.03.2012 г. 

Високият рейтинг не ни носи повече пари

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев пред в. Банкер

– Професор Статев, има ли отлив на кандидат-студенти от висшите училища?

– През последните години броят на утвърждавания от правителството прием на студенти е по-голям от броя на завършващите средно образование, което на практика означава всеобщо висше образование. Сега условие да станеш висшист е да имаш диплома за средно, а университетите масово приемат без изпити. Това неминуемо води до спад в качеството на обучението. Така не се създава държавен елит. Затова и през тази година УНСС запазва входящия бал от 8 единици от дипломата и кандидатстудентските изпити, за разлика от почти всички други университети. „Тройкаджии“ не приемаме. УНСС е част от европейското образователно пространство и много наши студенти по линия на мобилността учат по един или два семестъра в чужбина, а чуждестранните им колеги -при нас.

– Премиерът Бойко Борисов иска университетите ни да привличат повече чуждестранни студенти. Предприемате ли някакви мерки в тази насока?

– Действаме активно. От пет години в УНСС има бакалавърски специалности – Economics, International Economic Relations, Finance and Accountancy и Business Informatics, които се изучават изцяло на английски език. След няколко месеца ще се дипломира вторият випуск. От новата учебна година започва обучението и по специалността Marketing and Strategic Planning, а от следващата по Intellectual Property и International Tourism. Имаме и две магистратури на английски език, едната от които – European Business and Finance – е съвместна с „Нотингам Тренд Юни-върсити“. В тях се обучават и чужденци. Това е начинът да се привличат чуждестранни студенти. В противен случай се налага те да загубят една година, за да учат български език, и пак нямат достатъчно добра езикова подготовка за университетско обучение.

– Има ли нещо ново в кандидатстудентската ви кампания за учебната 2012-2013-а?

– Кандидатстудентската кампания в УНСС традиционно върви добре. Вече имаме над 5000 заявки за участие в предварителните изпити. Въпреки намаляващия брой на кандидат-студентите в страната запазихме, както казах, всички условия на .входа“, защото държим да обучаваме най-умните деца на България. Убедени сме, че както винаги досега ще запълним всички места. За пръв път ще приемем и студенти бакалаври за дистанционна форма на обучение в София в професионалните направления „Икономика и бизнес“, „финанси и контрол“, ^Администрация и управление“.

– Сътрудничите ли си с бизнеса, за да не „произвеждате“ безработни висшисти?

– У нас няма добре развит едър и среден бизнес. Преобладаващият брой фирми (над 95%) са мик-ро или малки и не могат да поддържат функционална структура. Оттук идва трудността да осигуряват стаж на студентите по време на обучението им, за да могат да трупат практически опит. Бизнесът пък твърди, че университетското образование е далеч от практиката, а висшистите, които взимат на работа, не отговарят на изискванията. Истината е някъде по средата.

Ние имаме най-стария и добре работещ Междууниверситетски център за развитие на кариерата, чрез който компаниите правят презентации пред нашите студенти за възможностите за наемане на работа или стаж. Тази формула работи добре. Обикновено част от желаещите, които отговарят на условията на фирмите, започват стажа си, след което са назначавани за половин година на изпитателен срок и впоследствие започват постоянна работа. В това отношение УНСС няма проблем. Почти всички наши възпитаници работят по специалността си, а бизнесът в различни класации винаги поставя завършилите при нас на първо място. Една от сегашните ни задачи е да задълбочим отношенията си с бизнеса.

– Достатъчни ли са парите, които университетът получава от държавата?

– Средствата, които получаваме, са крайно недостатъчни. Базовият годишен държавен норматив на един студент преди кризата беше 963 лв., а сега е намален на 693 лева. Смятам, че това е „санитарният минимум“. При тези условия бюджетът ни бе намален с една трета. Бяха „орязани“ почти всички възможности за международно сътрудничество, за наука, за развитие на университета. Пари има само за заплати и за текущи ремонти. Налага се със средства от платените магистратури да дотираме държавната поръчка, което не е редно. Необходимо е през следващите години плавно да се вдигне базовият норматив, за да достигне и надмине предишната си стойност. Трябва да променим и съотношението във финансирането между различните професионални направления.

– Много университети вдигнаха таксите си, вие ще го направите ли?

– Паралелно с намаляването на държавната издръжка от 963 на 693 лв. бе повишена част, която студентът доплаща -първоначално тя бе една трета, след това стана 50 на сто. Сега вече е две трети, което означава, че студентът би трябвало да внася допълнително по около 50 лв. на семестър. Дори и това да стане, резултатът е свиване на бюджета на УНСС с една трета спрямо 2009-а. Но ние няма да повишим таксите за следващата година не защото тези пари не са ни нужни, а защото съм против подобна постановка на проблема. Не е редно един въпрос между държавата и университетите да се превръща в проблем между университетските ръководства и студентите. Ако градацията на студентските такси продължи в същата посока, следващата стъпка е студентът да плаща колкото държавата. Но това вече няма да е държавно образование, а публично-частно партньорство.

– Удачно ли е парите в образованието да следват студента, или е необходимо университетите да се финансират по друга схема?

– Парите няма как да не следват студента. Въпросът е, че трябва да има диференциация между университетите в зависимост от рейтинга им. Сега и УНСС, който има най-високата акредитационна оценка сред всички български висши училища, и най-ниско оцененият университет получават еднакви пари за един студент. Плаща се „на калпак“. Къде тогава е стимулът университетите да се развиват, да прилагат нови форми на обучение, да повишават качеството? Редно е по-доброто висше училище да получава повече пари. Колкото до идеята на образователния министър Сергей Игнатов университетите да бъдат финансирани на проектен принцип, смятам, че тя е положителна. Само че е по-добре да се прави за пет вместо за три години.

– Коя от действащите рейтингови системи за оценка според вас е най-точна?

– Има една институционално легитимна оценка – тази на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Това е държавният орган, който оценява университетите. Системата на агенцията е най-обхватна и комплексна, в този смисъл и най-обективна. Всички други рейтингови системи може да служат само за ориентир и допълнение, защото са едностранчиви. Преобладаващата част от финансирането на университетите трябва да става според оценките на националната агенция, а всички други да имат спомагателен характер. За да бъде приета за база друга рейтингова система, дори за частично финансиране, е необходимо тя да бъде одобрена от Съвета на ректорите в България. В противен случай се стига до абсурди. Например в една „рейтингова система“ се посочва, че УНСС обучава най-добрите юристи у нас, а СУ „Св. Кл. Охридски“ – най-добрите икономисти.

– „За“ или „против“ сте държавата да регулира административно броя на висшите училища?

– Тезата, че университетите в страната са много, се лансира без аргументи. В европейското образователно* пространство на около 450 млн. души население има около 4 хил. висши училища. Ако подходим пропорционално, в България те трябва да са около 60, а те са дори по-малко. Проблемът не е в броя, а в отсъствието на държавна политика в областта на висшето образование. Необходимо е тя час по-скоро да бъде разработена с участието на представители на академичните среди и приета с консенсус. Не бива централизирано да се регулира висшето образование. Автономията на университетите следва да се засили, а държавата с косвени лостове да им влияе за постигане на своята политика.

– След трагичния инцидент неотдавна в Студентския град не смятате ли, че статутът му трябва да се промени? Възможно ли е районът да се обособи като един гигантски кампус?

– За съжаление отново безсмислено си отиде един млад живот и за пореден път възстановихме дискусията за Студентския град. Основният проблем не е дали общежитията ще бъдат към университетите, или „под шапката“ на образователното министерство. Преди това трябва да се решат три важни въпроса. Първо, Студентският град да се обособи като самостоятелна териториална единица – район или кметство. Второ, там да има РПУ, което да отговаря само за него, защото населението му е повече от среден български град. Трето, изпълнителната власт да приеме специален статут на града – с работно време на дискотеките, ресторантите и другите заведения, на магазините за продажба на алкохол, за вътрешния ред. Едва след решаването на тези въпроси има смисъл да се анализира кое е по-ефективно за държавата -дали общежитията да са централизирани, или не. Собствеността им винаги е била и трябва да остане публична държавна. Очаквам предложения от отговорните лица, най-вече от студентите, как да се подобрят организацията и контролът в общежитията. Но каквото и да направим в блоковете, ако не се промени статутът на Студентския град, резултати едва ли ще има.

***

Проф. д.ик.н. Стати Статев бе избран за ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) на 19 декември 2011 година. Житейската и професионалната му съдба вече четвърто десетилетие е свързана с това висше учебно заведение. За него университетът е кауза. Два мандата е бил първи заместник-ректор и три мандата декан. Преподавал е също в Бостънския университет – курс „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция -„Как да правим бизнес в България“. Автор е на близо 200 научни публикации у нас и в чужбина. Статев е заместник-председател на Съвета на ректорите и член на УС на Българската народна банка за втори мандат.

 


 

ТВ 7, Бодилник 16.03.2012 г.

Ще спрат ли убийствата в студентски град след
като бъдат въведени “драконови мерки“
в общежитията

проф. Стати Статев – заместник-председател на Съвета на
ректорите на Висшите училища; ректор на УНСС

Водещ: А сега към една тема, която разбуни духовете на цялото общество. Тук до мен е репортерът ни Марина Малашева. Добро утро, Марина.

Репортер: Добро утро, Жана. Добро утро и на зрителите на ТВ7. Да, така е – тема, която разбуни духовете и повдигна много въпроси. 2 седмици след убийството на 19-годишния студент Марио Данчев, вече има набелязани конкретни мерки за повишаване контрола и сигурността в студентските общежития. Тези мерки бяха набелязани на провелото се, преди дни, ректорско заседание. Повече за тях сега от заместник-председателя на Съвета на ректорите от висшите училища – проф. Стати Статев. Добро утро, проф. Статев.

Водещ: Добро утро, проф. Статев.

Репортер: Как университетите предлагат да се затегне режима в „Студентски град”?

Стати Статев: Добро утро на вас и на вашите зрители. Така поставен въпросът, излиза че досега не е имало ред в „Студентски град”. Ред е имало в „Студентски град”, но този трагичен инцидент, който се получи, отново заостри нашето внимание към проблема. И той премина отново през същите етапи, през които преминава, когато има подобен инцидент.

Репортер: Ако обаче, нямаше подобен инцидент, вие щяхте ли да гласувате подобни мерки за сигурност?

Стати Статев: Разбира се, ние си имаме…

Репортер: Защото те идват непосредствено след случая.

Стати Статев: Ние си имаме правилници за вътрешния ред. Но знаете, така е в живота, когато се случи нещо, човек се замисля – могат ли по-добре да бъдат организирани нещата. И не толкова организирани, а може ли по-добре да се взаимодейства вътре, в самата структура. Какво имаме предвид? Значи, аз мога да разделя проблемите на 2. Първата реакция, когато стана този, наистина, трагичен инцидент, беше спонтанна и сп9онтанно възникна идеята общежитията да се централизират. Но тогава ние подхвърлихме някои идеи, които вече ги имаме като позиция на УС на Съвета на ректорите и скоро ще ги представим да станат позиция на Съвета на всички ректори в България. Това, разбира се, е моята лична позиция като ректор на УНСС. Значи, преди да говорим изобщо за централизиране или децентрализиране на студентски общежития, ние поставяме 3 основни въпроса, които трябва да бъдат решени, преди да говорим.

Репортер: Кои са те?

Стати Статев: Първо, студентския град да бъде обособен като самостоятелна териториална единица. Това сега не е. само така се нарича. Към тази община има още много други – „Мусагеница”, „Манастирски ливади”, села, същото се отнася и за РПУ-то. Затова трябва да има самостоятелно РПУ- към студентския град. Както казвам аз, този студентски град трябва да си има кмет и шериф, за да има ред в него. И трето – идва въпросът за реда. Изпълнителната власт да приеме специален статут на този обособен район, свързан с работното време на увеселителни заведения, на магазини, на ресторанти и т.н. Ако тези 3 въпроса се решат, тогава ректорите са готови да седнат и да говорят. И кои са плюсовете и кои са минусите на една централизация и децентрализация.

Репортер: И сега конкретно, какви са вашите предложения?

Стати Статев: Нашите предложения, това което ние реално можем да направим при съществуващото положение и ние го правим в много силна връзка със студентите, специално що се отнася до университета. Предложението, което се тиражира в пространството, получи наименованието вечерен час.

Репортер: До 22.00 часа.

Стати Статев: Което според мен, се нуждае от голямо разтълкуване. Тъй като ние говорим за пълнолетни хора, ние не говорим за ученическо общежитие.

Водещ: Възможно ли е да бъде наложен вечерен час на пълнолетни хора?

Стати Статев: Значи, вижте, много простичко стоят нещата. УНСС има 12 блока, представете си 12 жилищни блока с над 5 000 студенти. Това е един среден град за България. Няма как да се налага външен контрол, повече от това, което ние сме направили с регулиране на входа и изхода, с камери и пълен запис на входа и изхода. Останалото, остава с колегите студенти. И ние вече много активно работим с нашите колеги студенти, говоря за УНСС, с нашия студентски съвет и…

Репортер: Да, те имаха много предложения.

Стати Статев: Защото има студентско самоуправление, те изцяло управляват процеса и той е прозрачен – по приемането на заявките, по настаняването на своите колеги. И тук трябва да продължим, има си ред. Това, което ние сме набелязали и той трябва да се спазва сериозно.

Репортер: Аз обаче, видях, че студентите протестират вече във Фейсбук срещу този вечерен час.

Стати Статев: Не, ние няма да въвеждаме нищо като в казарма, още повече, че тези млади приятели не знаят и какво е казарма. Става въпрос за нещо друго – ние да се договорим съвместно – не би ли било по-добре в 22.00 или 23.00 часа да спре приемането на гости в блока, защото все пак там трябва да спи и да се почива. И примерно, от 22.00-23.00 до 06.00-07.00 часа блока да е отворен на входно-изходен режим само за живущите в него. Т.е. гостите да са през деня. След това, сами разбирате, че ние не можем да осъществим контрол къде се вдига шум, това трябва да го направят студентите. Те по наредба си имат етажен отговорници, има си домсъвети. И ние се договорихме тези, краткосрочните мерки, една от които ще приемем, там където има нарушения, тези нарушения да се регистрират. Т.е. да се отделят тези хора, които имат повече афинитет да събират приятели, да вдигат повече шум и с тях да се води разговор. Та, за такъв вечерен час става дума, а не за вечерен час в 22.00 часа да затворим общежитието и никой да не може да излезе.

Репортер: Последни думи на господин Статев.

Стати Статев: Аз съм доволен от това, което чух, защото не видях противоречие между това, което казаха младите хора и това, което ние замисляме. И пак казвам, никой не замисля да въвежда, както беше написано, някакви драконовски мерки, които да пречат някому. Въпросът е да помислим съвместно, със студентите, какво могат да направят те и какво ние, за да подобрим още малко, предвид на трагичния инцидент, ситуацията. Нямаме противоречия.

Репортер: Благодарим ви, че бяхте наш гост.

Стати Статев: Благодаря и аз.

 


 

БТВ Тази сутрин, 01.03.2012 г. 

Студентски ли е „Студентски град”

проф. Стати Статев, ректор на УНСС;
Христо Монов, психолог

Водеща: 80 сгради, 60 кръчми.

Водещ: От 22.00 до 08.00 часа забрана по света да се чува шум или говор извън територията на стаята.

Водеща: На фона на това, че купони в стаи в „Студентски град” били нещо нормално. За какво говорим ние – за някакъв манталитет, за отношение към живота, за себеуважение, изобщо за отношение към нормалността, за какво говорим?

Водещ: Аз мисля, че е за липса на правила и контрол. Здравейте.

Стати Статиев: Здравейте.

Христо Монов: Здравейте.

Стати Статиев: Каквото и да си говорим, истината е една, отиде си поредният млад човешки живот. Отиде си един студент на 19 години, който днес трябваше да получи мартеници от своите приятели, а получава съболезнования, които аз изразявам и от мое име, и от името на цялата академична общност.

Водещ: Защо, проф. Статев няма правила и механизъм да има ефективни санкции толкова рано, че да няма натрупване, което накрая да стигне до убийство?

Водеща: Разбирате ли, едни момчета, които влизат в сграда на „Студентски град”, нещо което можем да наречем сграда, където хората учат, през нощта почиват. Щом може да влезе с пияния си приятел без никой да го спре, макар че той не живее там, щом може да започне в 03.00 часа да се рита вратата, очевидно това е нещо нормално. Вчера студентите, които са се събудили от тези крясъци, тези викове и удари го приемаха за нещо нормално. Единия си казва „аз мисля да се обадя, но то често се чуват такива неща, така че добре, че не слязох долу да видя какво става”.

Водещ: Защо няма правила?

Стати Статиев: Много са големи проблемите на така
наречения „Студентски град”, който е една емблема. Той не е „Студентски град”.
Вие видяхте, че това не е „Студентски град”.

Водещ: Това е бардак.

Стати Статиев: Както искате го наричайте. Най-различни наименования има. И проблемите са много. Те не започват от сега. Аз мога да ви върна 1975 година, когато бяха разстреляни осем студенти в едно общежитие. Убийства, убийства.

Водещ: Психопати и изключения има. Въпросът е, че тук имаме система на липсата на система за санкции и контрол.

Стати Статиев: Ние трябва да решим. Но не става въпрос нито за УНСС, нито за ректорите, които са там.

Водеща: Не. Не говорим за университети и за вас. Говорим за манталитета на образованието ни.

Стати Статиев: Обществото трябва да реши има ли нужда от „Студентски град” и от кампус. И да го създаде. Ако е възможно да върне лентата назад и да направи от това, което наричаме „Студентски град”, наистина „Студентски град”, но без денонощните заведения, без това, което видяхме сега, наистина „Студентски град” с правила.

Водещ: Защо няма изгонени от едно такова общежитие, които вдигат шум и нарушават елементарни битови правила, за които се вика политици и дори в жилищен квартал полицай идва и ти съставя протокол? Защо там нормата е сбъркана съвсем?

Водеща: Тези момчета никой не ги е завел насила в кръчмата, макар че е безумно да има толкова кръчми в „Студентски град”

Стати Статиев: Именно. Има, такива санкции се налагат. Не е в това проблемът. Аз не искам да влизам в детайли. Казвам ви, че проблемът е глобален. Това не е „Студентски град”. Не искам да влизам дори в конкретните проблеми на университета.

Водещ: Детайлите са да се пресича всяко безобразие навреме.

Стати Статиев: Но ние отговаряме на всички условия, формално. Имаме видео наблюдение, имаме охрана. Но няма как да сложим камера във всеки коридор и във всяка стая, защото това са пълнолетно хора.

Водеща: Не. Разбирате ли, че когато някой вдига шум, го гоните от „Студентски град”.

Стати Статиев: Не е имало такива оплаквания. Вие видяхте и нашето проучване, и медийните проучвания показаха, че това са нормални студенти.

Водещ: Нормата е такава, че са спрели с това.

Стати Статиев: Специално тези две момчета са били нормални студенти, които са си взели всички изпити и то успешно. Много добри студенти. Няма оплаквания от тях. Колегите казват, че са били добри момчета. Съседите им казват, че са били добри момчета.

Водеща: Майката на Илко, който в момента е обвинен за убийства казва „да, знам, че имаха проблем, но не предполагах, че ще се стигне до там и той нямаше на кой да се оплаче”. На кой да се оплачеш, когато искаш да спиш през нощта?

Стати Статиев: Когато става настаняването в общежития, винаги се търси, ако има двама или трима приятели или приятелки искат да са заедно, те се събират заедно.

Водеща: Съобразявате се с това нещо.

Стати Статиев: Ако някъде се получи несъвместимост, има си ред, по който човекът казва…

Водещ: На кого се оплакваш, ако някой те тормози и ти пуска в 03.00 часа лампата?

Стати Статиев: Пускаш съответна молба или до председателя на Управителния съвет, или до изпълнителния директор на ПССО.

Водеща: В 03.00 часа на кого се оплаква, кажете?

Стати Статиев: Ние в случая нямаме такова оплакване от Илко, подадено. Нямаме такова документирано оплакване.

Водеща: Кажете ни в 03.00 часа, когато започнат да блъскат с ритници по вратата и довеждат и помощ да те пребият се предполага или нещо, да те накажат, защото не им харесваш, на кого се оплакваш в 03.00 часа?

Стати Статиев: Име дежурна охрана.

Водещ: Това е един човечец… Кажете вашия анализ какъв е, ако можем да говорим за анализ, всичко е казано сякаш?

Водеща: Христо Монов каза „убийствено и пагубно е битовият алкохолизъм на тази възраст да се превръща в норма”.

Христо Монов: Първо, и аз искам да изкажа съболезнования на родителите на загиналото момче, тъй като съм преживял това нещо. Знам как се чувстват. И за това не бих искал да се плъзгаме по фактологията на конкретни случаи. Съгласен съм с професора, че”Студентски град” е една емблема на онова, което се случва в държавата ни. На липсата на правила. Не може някой да си раздава бонуси. След това да му казваш „да ги върнеш до петък, защото ще те уволня”. Трябва да си знаел, че някой нарушава някакви правила. Не след това да взимаш мерки. Но аз искам да обърна внимание като човек, преживял това нещо, пак казвам, че има две неща, които се случват, и които довеждат до това да имаме такова отношение към правилата. Първо, от 20-тина години в България има една либерализация на наказателната политика, която не води до генералната превенция.

Водещ: /…/ санкции и страх от тях.

Христо Монов: И страх от тях. За да има тази генерална превенция, трябва да има бърза и справедлива санкция. Вижте какво се случи вчера. В това студио много сме говорили за така нареченото бързо производство. В това студио родители на убити деца пред вас дадоха на премиера преди година и девет месеца едно писмо да отпадне тази възможност за тежки престъпления. Вчера от това нещо се възползва убиецът на дете в Катуница.

Водеща: Цветан Цветанов не ви ли обеща, че ще отпадне това споразумение?

Христо Монов: Да, ще отпадне. Развеждаха ни като мечки из Народното събрание. Снимаха се с нас. Правеха си ПР акциите. И не отпадна. Проф. Корнезов написа подобно нещо.

Водеща: Не. Не беше ли скоро тази среща?

Христо Монов: Не беше скоро. Преди година и девет  месеца.

Водеща: Аз мисля, че става въпрос за тази среща преди две седмици, на която обеща това споразумение да няма?

Христо Монов: Тази среща беше друга – за катастрофите.

Водещ: За катастрофите.

Водеща: Но така или иначе тя ще засегне и другите казуси.

Христо Монов: Вижте какво стана вчера. Убиецът от Катуница се възползва от това. Този човек не просто е убиец на дете. Този човек е заплаха за националната сигурност. Този човек беше докарал България до етническа война, която по една случайност не пламна. И какво ще стане сега? Той си призна. Ще получи под минимума. Ще му го намалят с 1/3. И какво става.

Водещ: Това е едната посока – липсата на санкция.

Водеща: Само позволете, обещахме да кажем какво пишат студентите, а те пишат много в сайта ни. Преди 22 минути е изпратено това нещо. Много е дълго. Той е описал една обосновка от преди един час в „Студентски град”. „Здравейте. Станах преди малко, защото съм на лекции от 08.00 часа до 18.00 с по 15 минути почивка. Едва ли на някой ще му се ходи на дискотека, ако изкара от първата до последната минута по програма. Излязох да си взема нещо за закуска и какво да видят очите ми”. Това е студент, който живее в „Студентски град”.

Христо Монов: Сигурно пият бира рано сутринта.

Водеща: Виж какво са видели. „Една девойка стои до стълбите на блока, студентския, където живея и повръща. Едвам стои на краката. До нея още две-три момичета в същото състояние. Питат я дали е добре. На връщане, качвайки се по стълбите, срещнах някакви момчета, които изглеждаха малко по-добре, но очевидно и те пияни, крещяха”… Няма тук думата. Не иска момичето да каже или момчето. Но това се случва в един от луксозните блокове на „Студентски град”. „Техническият университет, ремонтиран, с нови мебели. Сложиха камери, влизаме с карти. Трябва гостите да се записват. Че това спира половината живеещи да мятат от прозореца портмонета, където си държат картите, за да влезе компанията, с която ще запиват”. Така правят. С картата през прозореца. И купон до сутринта. Няма нужда да си представям. Виждала съм какво е, когато се е налагало да ходя при колеги, за да готвим някое заседание на университета. Навсякъде едно и също. Пияни студенти. Силна музика. Не само чалга. Не си мислете, че само това се дъни от донесените колони. Чалга, метал, хаус и какво ли още не. Дупки по вратите. Нещата са прости. Трябва да има сурови закони. Неприлично поведение на обществено място, след употреба на алкохол и така нататък.

Водещ: Говорим си го после.

Стати Статиев: Трябва да има създадени условия да се спазват тези закони. Тези деца, които сега са на 20 години, вече 20 години живеят в една обстановка, в която има пренебрежение към законите. Колко мъдро говореше това момче, Румен Захариев, че икономическите интереси на една малка група хора, които обикновено са свързани с тези, които са на власт, диктуват наднационалните интереси. Това е бъдещето на България.

Водещ: Какво може да се промени? Всеки път правим тази констатация.

Водеща: Вижте какво пише един студент – „всичко е в семейството, започва в средното училище, където учениците свикват с безнаказаността, защото ги смятат за дечица”. Сигналите на учителите към родителите са многократни, защото децата се държат зле, но нищо не се променя в семейството. Той след това отива във ВУЗ. Там става дума, за което сме свидетели за пореден път.

Христо Монов:Ще ви дам един пример за отношението на бъдещото на България към нормите. Сега, когато беше снежно времето и водех голямата си дъщеря на училище, пред едно софийско добро училище, може би в първата петица на софийските училища, тъй като на тротоара имаше много сняг, защото никой не рие пред училищата, които са на главни улици, се събираха по-големите. Нейната смяна беше с тези от 5 до 8 клас. Не можеше да се влезе пред малката врата на двора на училището, защото те се бяха скупчили отпред и пушиха. Минаваха покрай тях родители, учители. Попитах „момчета и момичета, защо пушите тук?”. Те знаете ли какво ми отговориха? „Защото в двора на училището е забранено”. Разбирате ли, това е метафората на тяхното отношение към …

Водещ: Искрен отговор. Не е било…

Христо Монов: Абсолютно искрен отговор. Когато никой не им прави забележка за това…

Водеща: Кажете вие какво ще предложите вие като ректор на едно от най-елитните училища висши в България?

Стати Статиев: Ако се върнем на големия проблем искам да ви кажа, че вчера много експресно, много бързо министър Игнатов събра всички ректори. Отидохме около 20 колеги в министерството. Имаме университети и общежития в „Студентски град”. Стана ясно едно. Не е работа или поне ние сме убедени в това, не искам да кажа колегите, които го подкрепиха, но пръв започна професор Илчев от Софийския университет. Не е работа на университетите да се занимават с хотелиерство и ресторантьорство. Работата на университета е да преподава наука и да прави наука. И в този смисъл всички ние дадохме карт бланш на изпълнителната власт в лицето на нашия министър да предприеме всички възможни мерки, за да можем да имаме един кампус.

Водещ: Сух режим и вечерен час възможни ли са и приложими ли са?

Водеща: Нали разбирате, че кампус няма как да бъде направен.

Стати Статиев: Това няма как ние да го коментираме. Това е работа на изпълнителната власт.

Водещ: Зам. Възможно ли е, „за” ли сте?

Христо Монов: Сух режим и знаем какъв е резултатът от всеки сух режим е поява на мафия.

Водеща: Какво означава сух режим?

Водещ: Защото има такова предложение – да не се продава алкохол. Нали виждате, че едните са в кръчмата през седмицата, другото спи в стаята си и не пие.

Христо Монов: Според сега действащото законодателство, казвам го като бивш заместник-председател на Държавната агенция „Закрила на детето”, до 200 метра от училище не може да се продава алкохол и цигари. Да се разходим по софийските улици. И да видим, че до всяко училище има денонощно магазинче, в което се продава алкохол и цигари. Отдавна бяхме направили предложение, специално за децата всички тези денонощни магазини, в които се продават алкохол и цигари, да бъдат с видео наблюдение. То и за тях ще е добре, защото така ще се охраняват.

Водеща: Смятате ли, че това би довело до нещо?

Христо Монов: И всеки, който наруши това нещо, да му се отнема лицензът.

Стати Статиев: Нещата са много прости. Видехме кадрите с лионския кампус.

Водеща: Да. Средно статистически държавен…

Стати Статиев: Но дайте да си направим „Студентския град” да бъде студентски. Да бъде отделен териториално. Наистина община „Студентска” да бъде община „Студентска”, а не плюс „Мусагеница”, ливади и други села.

Водещ: Частните заведения и места какво да ги направим?

Водеща: Какво ще стане с тези кръчми, казина, бардаци?

Стати Статиев: Явно нещата са изпуснати. Това е проблем на изпълнителната власт. Но, ако искаме да имаме кампус, той трябва да бъде такъв. По него да тичат дечицата на студентите. Да има детски градини. И да има студенти, които четат и се готвят…

Водещ: Който пие и повръща какво?

Стати Статиев: Така както имаше… В една столица има достатъчно други места. Това са пълнолетни хора, които искат да отидат и да се веселят, ако искат денонощно и непрестанно. Но не в „Студентски град”. И това е проблемът, който беше поставен вчера. И ние сме дали своето съгласие на изпълнителната власт да се заема с решаването на този проблем. Той не е проблем на университетите. То е проблем на бъдещето на България.

Водеща: То е проблем на България. На нашия манталитет.

Водещ: Цялостен. На всички.

Водеща: В този случай на всичко.

Стати Статиев: Но ние бихме го подкрепили. Дадохме своето пълно съгласие в каквато и да е насока.

Водещ: За нов „Студентски град” ли говорим? За нов кампус ли? За нов, на друго място?

Стати Статиев: Въпрос на изпълнителна власт. Ако не може този да се изчисти от проблемите, които има, които са създадени, защото там освен 52 блока, общежития, има 33 други жилищни сгради, в които живеят други хора. Чухме, че има над 60 заведения, магазини, които са частни терени.

Водеща: Само да ви попитам нещо. Изграждане на кампус, защото това не е кампус и изобщо някаква реорганизация на живота в „Студентски град” е в много далечно бъдеще. В кратки срокове ще се променят ли правилата, така може би отново от Министерството на образованието те трябва да бъдат наложени, така че когато някой вдига шум след 22.00 часа да бъде гонен от евтината квартира? Щом има пари да пие по цяла нощ в кръчмите, ще си наеме квартира в София.

Стати Статиев: Ние сме съгласни с това нещо. Ние го подкрепяме.

Водеща: Но защо никой не е изгонен за лошо поведение?

Стати Статиев: Но не може ректорът да го въдворява в ред.

Водеща: Всички студенти, и тези казват „денонощно там се вдига шум”, аз не съм чула да има някой изгонен.

Стати Статиев: И шефът на РПУ-то казва и вярвам, че е така, че има два сигнала в последните месеци.

Водеща: Защото никой не подава сигнали.

Стати Статиев: Защото всеки приема, че това е нормално. Това е страшното.

Водеща: За това говорим.

Водещ: Ненормалното е станало нормално.

Стати Статиев: Ненормалното сме го приели за нормално. Нарушаването на нормите. Тези хора са в най-прекрасната възраст, в която… Това им казвам на моите студенти. Пет години имате да инвестирате в себе си. Физиологично и психически сте на такова ниво, че сега е моментът. Трудете се аз това, за да може след пет години, реализирайки себе си, тогава има време и да ходите на заведения и на други. Но какво да правим като това е моделът.

Водеща: Има свободни места в българските университети. Христо, ти знаеш има свободни места, което означава, че цедката аз студент е нулева. Нали разбирате, че за уча висшо. Няма, защото аз уча това, искам да направя това и това. Аз уча висшо. И мама и тати в еди кой си град се хвалят, че детето им учи висшо. Докато това е нивото на висшето образование.

Стати Статиев: Това е лоша държавна политика. Последните пет-шест години броя на местата в университети са повече от завършващите средно образование.

Водеща: Което е пълен абсурд.

Водещ: Тема с продължение. Благодарим ви.

 


 

Радио Фокус, Новини, Добро Утро, България, 01.03.2012 г. 

Ректорът на УНСС е разпоредил
вътрешна проверка в общежитието
заради убийството на 19-годишния младеж

проф. Стати Статев, ректор на УНСС

Проф. Стати Статев: Добро утро на Вас и на Вашите слушатели.

Водещ: Тежък инцидент помрачи вчерашния ден на мястото в района, където трябва да цари академичен дух. Как приехте тази трагична новина?

Проф. Стати Статев: И като ректор, и като родител, и като преподавател, и като гражданин я приех изключително трагично, защото в крайна сметка ние имаме един загубен човешки живот на 19-годишен младеж. Така че първото нещо, което направих, е от името на академичния ни колектив и от мое лично име да поднеса най-искрени съболезнования на родителите, на близките, приятелите и колегите на момчето, което загубихме. Естествено след това разпоредих пълна вътрешна проверка, която да установи дали са спазени всички изисквания на правилника за условията и реда за настаняване, ползване, вътрешния ред в студентските общежития на УНСС.

Водещ: Кой точно е извърши проверката?

Проф. Стати Статев: Проверката ще бъде извършена в поделение „Студентски общежития и столове” под ръководството на изпълнителния директор и очаквам резултатите да бъдат готови, както е по закон, в рамките на едноседмичен срок.

Водещ: Този инцидент сякаш насочи вниманието към проблеми на Студентския град, които не са от вчера всъщност. Какви са според Вас проблемите?

Проф. Стати Статев: Едва ли ще може в едно интервю да изредим всички проблеми на Студентския град, които са се натрупвали както и през миналия век, така и през настоящия век. Но истината е, че има нещо комично, защото Студентски град е само наименованието. В никакъв случай това наименование не отговаря на своето съдържание. Един Студентски град или кампус би трябвало да изглежда по съвсем друг начин. Помежду си всички, които са в него, го наричат с най-различни термини. Обикновено използват „Лас Вегас” или какво не още. Във всеки случай това е едно място не като студентски кампус, където да има достатъчно зелени площи, където хората да четат, да ходят на занятия, защото тук са ни университетските сгради, да посещават библиотеката, да се подготвят в къщи и да имат възможност да почиват при нормални условия. Ние имаме един конгломерат, изключително населен, с над 50 блока студентски общежития, с 33 блока, на други живущи построени във връзка с реституцията, офиси, бизнес сгради, казина, денонощно работещи заведения и то изключително много, денонощно работещи магазини. Тоест повече прилича на увеселителен парк, отколкото на студентски кампус и естествено се е превърнал и в притегателен център на хора не само от столицата, но и от цялата стана, които идват тук за да се веселят.

Водещ: Според Вас откъде могат да започнат промените в Студентски град?

Проф. Стати Статев: Ние имахме среща – ректорите на университети, които имат общежития в Студентския град, с министър Игнатов и общо взето се обединихме всички единодушно около предложението всички общежития да бъдат поети под едно командване, защото сега общежитията на един университет дори не са едно до друго. Примерно УНСС разполагаме с 12 блока, които са пръснати по целия Студентски град, и това не създава възможност дори около блоковите пространства да могат да се поддържат както трябва, да минат под единно командване, но от тук нататък вече инициативата трябва да бъде подета от изпълнителната власт. И наистина ако искаме да имаме един студентски кампус, той трябва да бъде поставен под съвсем друг режим. Първо да бъде отделен териториално, да си стане община „Студентска”, но община „Студентска” да е само Студентския град, а не с Мусагеница, Манастирски ливади и още села. Да си има охрана, т.е. Седмо РПУ, което е на територията на Студентски град, което да отговаря само за Студентския град, а не за още допълнително прекалено много неща. Тоест то наистина да се оформи като един такъв териториален център и може би…, не зная дали това е възможно. Защото, пак казвам, не зная дали изпълнителната власт има достатъчно сила да го приложи. Да няма денонощни заведения, да няма шум, да няма денонощно работещи магазини, да има някакъв много по-сериозен контрол на достъп, който е възможен при такова единно управление и командване, нещо в този план, но това излиза извън правомощията на който и да е ректор или на всички ректори заедно, дори и на ресорния ни министър.

Водещ: Така е, изисква много сериозни крачки, защото всеки, който е минал през Студентски град, е установил, че е сериозно място за бизнес, както Вие казахте, на много заведения, на много магазини. Така е, едни от най-големите клубове, нощни са в Студентски град.

Проф. Стати Статев: Никой не пречи на младите хора да се веселят, като споменахте клубовете. Но нека Студентският град да е студентски град. А който иска да се весели – в столицата има достатъчно други места, където той да отиде и да посещава такива нощни клубове, дискотеки, или заведения от подобен род. Но те не могат да бъдат лицето на нещо, което се нарича Студентски град.

Водещ: Ако се върнем конкретно на трагичния случай, имате ли информация точно какво е общежитието, където се е случило? Там какъв е контролът, който се осъществява? Разбира се, Вие сте насрочил проверка, но теоретично как стоят нещата в едно такова общежитие?

Проф. Стати Статев: Ще Ви кажа и практически как стоят. Аз се изказах, когато се бяхме събрали при министър Игнатов, и споделих своите съболезнования. Но казах, че това би могло да се случи в блок и в стая на всеки един от университетите, командвани от колегите, които бяха там. И те се отнесоха с разбиране. В крайна сметка това се е случило в стая за живеене. Що се отнася до конкретния случай, това е един от хубавите ни блокове, саниран, всички наши блокове, входове са снабдени с камери, с видеозаписваща техника, има денонощна охрана и пропускателен режим. Аз своевременно се запознах, приех доклада на изпълнителния директор на нашите общежития, прегледах цялата документация, която беше налична, обясненията на охранителя-портиер, който е бил там. Някъде след 2 ч. тези момчета, които живеят горе в стаята, са се прибирали. Понеже са вдигали малко шум, той им е отправил предупреждения да бъдат по-тихи и да си лягат. Те нищо не са му отвърнали. Тръгнали са към стаята си и след 15 мин., според него 20 мин., единият дотичал при него и го помолил да извика Бърза помощ и полиция. Това е, което …

Водещ: Да, така е, както каза и вътрешният министър Цветан Цветанов, не може във всяка стая да има камера и да има полицай във всеки коридор на студентските общежития.

Проф. Стати Статев: Разбира се, че не може, защото това са пълнолетни хора, пълнолетни граждани на републиката. Дадох пример в интервюто, което имахме в министерството, че този нелеп инцидент за мен, изключително нелеп, загубен е млад човешки живот, е могло както се случи в стая, в блок на наше общежитие, по съшия начин е могло да се случи и в стая в жилищен комплекс „Люлин” примерно, където са на квартира или живеят студенти.

Водещ: Смятате ли, че проблемите, които показва този инцидент, всъщност излизат извън рамките на студентския град и на студентското общество изобщо?

Проф. Стати Статев: Разбира се, че излизат. Ние всички знаем какво е състоянието на обществото ни и как се движим. Естествено, че една студентска общност, тя също е част от това общество, това не е някакъв далечен остров, който няма нищо общо с процесите, които се развиват в обществото. Но има една голяма истина, която ние споделихме, защото университетът и университетите, за които ние отговаряме, УНСС, на който аз съм ректор, това е място, където се преподава наука и се прави наука. И не е свойствено на тези университети да им се придават хотелиерски и ресторантьорски действия, това не е присъщо на университетите.

Водещ: Благодаря Ви проф. Статев. Очакваме и резултатите от проверката, която сте разпоредил, и се надявам да …

Проф. Стати Статев: Очакваме и решението на компетентните органи, които изясняват случая. Но така или иначе оставам със съболезнования към родители и близки, защото каквото и да бъде направено оттук нататък, ние загубихме един млад човешки живот.

Водещ: Присъединявам се към съболезнованията и Ви благодаря за времето отделено за „Добро утро, България”.

Проф. Стати Статев: Благодаря и на Вас и на Вашето радио.

 


 

ТВ 7, Бодилник, 01.03.2012 г.

Защо продължават убийствата
на млади хора в Студентски град

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС

Димитър Дилчев – кмет на район „Студентски”

Водещ: Започва „Гореща точка” с мен Николай Бареков в центъра на София. Честита Баба Марта, днес е 1 март. Мисля, че дължа един коментар на зрителите на ТВ7 след вчерашния ден, започнал с потресаващото разкритие на екип журналисти на нашата телевизия за цените на пазара на лекарствата в съседната държава Косово и това, което се случи часове по-късно в държавата. Първо имаше изявление на премиера Борисов, направено пред камерите на всички телевизии, че който от чиновниците не си върне бонуса до края на работната седмица – петък, в понеделник не трябва да идва на работа. По-късно вечерта в свои ръце взе нещата премиерът Борисов и с проблемите с пазара на лекарства в България, като даде лично обещание, че до 2 седмици ще направи всичко възможно да поскъпнат 4 хил. лекарства в България, нещо, което не е правено през последните години, просто защото във всяка една година лекарствата на българския пазар, включително и тези на български производители са вървели непрекъснато нагоре, за да се стигне до абсурда да коментираме в ТВ7 в Косово и Турция българи да си купуват по-евтино лекарства, произведени в България. Това е първа страница на вестник „Стандарт”. Показва я не заради друго, а заради тази емблематична снимка на Борисов, Жоро Налбантов сутринта ми я показа, с прочутия му поглед, който много прилича на погледа на любимите му кучета, които той отглежда, т.нар. каракачанки. Не знам дали се вижда този поглед из под вежди, както е свикнал да го нарича народът. Хубавото в тази ситуация е, че в тази държава така устроена, заради нашия манталитет, единственият вариант да се случат нещата в позитивен смисъл, е някой като Борисов да ги вземе в ръцете си. Не бих казал, че тройната коалиция са си раздавали по-малки бонуси, отколкото чиновниците на ГЕРБ. Най-вероятно сега, по времето на ГЕРБ, има още по-фрапиращи случаи, направо смехотворни, като с бонуса на тази нелепа чиновничка, която обикаляше по телевизиите, за да обяснява как е работила по 20 часа изключително много и е заслужавала 73-те хил. лв., които е прибрала за една година. Не бих казал, че скандалите, свързани с качеството и с кадровия потенциал на това управление са по-малко, отколкото е било в предишни години. Разликата е обаче в това, че за първи път на политическата сцена има премиер и партиен лидер, който има реактивност към това, което се случва в обществото и в медиите. Така се случи и с разследването на ТВ7 за фармацевтичния пазар в страната. То беше подето от хората в интернет, от гражданското общество, стигна до ушите и погледа на този, който взима решенията в България, и нещата накрая се озоваха в неговите ръце. Това, което ние ще направим като телевизия, е да следим стриктно и отблизо какво ще се случи на фармацевтичния пазар в България, както и с бонусите на чиновниците в следващите дни и седмици, и да реагираме, ако нещата не се случват по обещания начин. Вярваме на Борисов и на неговото добро желание да си запази доброто име, което е и факт, той си го признава. За това ще се опитаме да помогнем в случая с това, което ние можем да направим като медия, а именно да направим нашето разследване и нашето разкритие. Оттам нататък не сме ние хората, които могат да намаляват лекарства или да наказват чиновници за бонуси. Тогава държавата и премиерът е на ход. А ние ще следим тази ситуация отблизо. Толкова по темата. Сега отиваме към една друга тема, която, за жалост, се повтаря циклично, непрекъснато през годините – 2008 г. загина студентът Стоян Балтов пред дискотека в Студентски град, а преди 24 часа загина млад мъж, 19-годишен Марио Данчев, разбира се, в пиянски скандал, прераснал в пиянско меле с участието на ножове. Това е картина, която по никакъв начин не ни учудва, след като се случва в Студентски град, което си е тук, почти в центъра на София. При мен е Димитър Дилчев. Той е кмет на Студентски град. Ще участват много хора в тази дискусия тази сутрин. Добро утро. Отново се връщаме към тази тема. Вече сме говорили с вас не един път. Защо нищо не се промени в манталитета на студентите и в уредбата на Студентски град така, че поне тези хора да не могат така безпрепятствено да се напиват и да вадят ножове?

Димитър Дилчев: Добро утро. Първо искам да изкажа съболезнования за този трагичен инцидент и да се върна на вашия въпрос – защо нищо не се промени в манталитета на студентите. Това е въпрос, на който аз няма как да дам отговор. Що се отнася до промените в Студентски град, това, което трябва да се случи …

Водещ: Аз понеже съм от хората, които хич не вярват в студентския манталитет, нито в академичния живот, защото такъв няма в България. Факт е, че тези две момчета не са се сбили за някаква математическа задача, която са решавали, дори не са се сбили за жена, дори не са се сбили за книга от Народната библиотека, както вчера цял ден вървеше виц за двамата биячи Банята и Дъмпела. Те са се сбили пияни до козирката в Студентски град. Понеже не вярвам в манталитета, ви питам защо не се промениха правилата на живот в Студентски град.

Димитър Дилчев: Правилата, г-н Бареков, няма как с правило да промениш манталитета. Тук не говорим за сбиване за математическа задача или за жена, тук говорим за сбиване между хора, които са живели заедно с месеци. Те са учили в един ВУЗ. Какво ги е накарало тези хора, които са делели, една стая с месеци, да посегнат един на друг – това е в случая, което търсим.

Водещ: Още вчера стана ясно, че ги е накарало алкохолът, те са били пияни всички, участващи в това меле.

Димитър Дилчев: Оттам нататък аз имам притеснение, че отново, както в случая със Стоян Балтов, всичко се тласка в една посока. Моето мнение в тези 4 години е, че се тласка умишлено в тази посока, за да не се промени нищо в Студентския град и нещата да останат така.

Водещ: Къде е грешната посока, в която се тласка целият дебат?

Димитър Дилчев: Проблемът със строителството, с реституцията – това очевидно е проблем. Той не е само проблем на Студентски град, той е проблем на много квартали на София, той е проблем на много градове в държавата и на курорти. И това е нещо, по което мерки се взеха отдавна. Резултатът е налице. Това, което стана с много обсъждания и трябва да кажа, че работата по този план беше започнала година преди инцидента с Балтов, беше не застроената територия около общежитията такава, каквато в момента е останала, да бъде отвоювана и предадена за стопанисване на ВУЗ-овете като кампуси. Този план е факт от август месец 2010 г.

Водещ: А защо не се случва?

Димитър Дилчев: За съжаление, този план е в съда. Частните интереси срещу този план на огромни и в съда има над 60 жалби, които и до момента спират плана.

Водещ: Те не се ли съгласиха да ги обезщетите с някакви други имоти или там е по-интересно?

Димитър Дилчев: Тези хора не са се съгласили имотите им да бъдат отчуждени и те търсят своите права така, както повелява законът.

Водещ: Само да ви върна тогава към 2008 г., след ситуацията, която се случи, след общественото движение, което се създаде, накрая властите сринаха тази дискотека „Амнезия”, защото се оказа и незаконна на всичкото отгоре.

Димитър Дилчев: Не само „Амнезия”, направи се цялостна проверка на търговските обекти – „Амнезия”, павилиони и редица пристройки бяха премахнати. Оттам нататък обаче това, което не се промени по никакъв начин, беше редът в общежитията. Нещо, за което 4 години не се говори.

Водещ: Кой отговаря за реда?

Димитър Дилчев: В момента също нещата се плъзгат в друга посока. За 4 години аз съм провел редица срещи, имаме
т.нар. Местна комисия за обществен ред и сигурност, която се събира при мен регулярно – полиция, пожарна, представители на студенти и на ректори. Темата, която засягам всеки път, е вътрешният ред в общежитията – какъв трябва да бъде той, как да се стопанисват.

Водещ: И кой отговаря? Защото чета сега, че в това общежитие, в което е станал този нелеп инцидент, това нелепо убийство 3 ВУЗ-а са отговаряли за обществени ред, т.е. никой не е отговарял.

Димитър Дилчев: Точно така. В момента има блок, в който един вход е на един ВУЗ, втори вход на друг, някъде и по един етаж.

Водещ: И кой отговаря за реда?

Димитър Дилчев: Съответното висше учебно заведение и неговото поделение, което стопанисва общежитието.

Водещ: А то сложило ли си е там някакъв управител, уредник, портиер?

Димитър Дилчев: Предполагам, навсякъде това нещо го имат. Имат си охрана и т.н., но виждате, че резултатът не е този, който всички очакваме.

Водещ: Понеже вие сте го разследва този случай и не зависи от вас, но има ли някъде вътрешен правилник, по който да се забранява внасянето на алкохол?

Димитър Дилчев: Да, в момента има такава наредба, тя е действаща и забранява употребата, внасянето на алкохол и всякакви упойващи вещества.

Водещ: Ама те си внасят.

Димитър Дилчев: Това в момента е в сила и то не от вчера или от онзи ден. За съжаление, обаче купоните и инцидентите вътре в самите общежития не спират.

Водещ: Нека сега да се прехвърлим към Студентски град, за да видим още един път мястото на инцидента. Там е Асен Иванов. Той от вчера работи много стриктно и много усърдно по този случай. Асен беше заедно с мен навремето в бТВ, когато беше другият актуален случай – Стоян Балтов, убитият студент. Не си спомням, дали се чуха присъди по този случай, но помня, че делото се гледа в съда. Асене, около теб има доста хор, какво се случва 24 часа след пиянския инцидент, довел до загубата на един младежки, момчешки живот на 19-годишния Марио?

Репортер: Добро утро. Виждате, че зад мен тече дискусия. Тя е подобна на тази, която си говорите в студиото, това, че големият проблем, който остана след убийството на Стоян Балтов, това е, че в Студентски град има много заведения, ресторанти, които няма как да бъдат премахнати. Държавата е безсилна реално. Както и това, че режимите в самите общежития трябва да бъдат подобрени. Ще говорим за това след малко г-н Кисимов, който е зам.-ректор на УНСС. Но преди това искам да задам няколко въпроса на Христо. Едно момче, което живее под фаталната 323 стая. Ицо, много бързо ми кажи какво се чу онзи нощ?

Христо: Около 15.00 ч. аз и моят съквартирант се събудихме от силен шум, все едно някой нарочно подскачаше със сила. Това беше около 4-5 минути постоянно. След това се пусна за около 1-2 минути музика, обаче после веднага се спря и се чу нещо – не, не – и всичко спря.

Репортер: Вече са повдигнати обвинения на Илко. Ти го познаваш момчето. Вчера ми каза, че той ти е споделил, че има проблеми с братята Данчеви.

Христо: Не съм казал такова нещо. Аз не съм говорил с него по тази тема.

Репортер: А какво момче е?

Христо: Добро е. Аз тази година се запознах с него.

Репортер: Чисто човешки как си представяш случката, защо се стигна до такъв инцидент?

Христо: Според мен, ако е направил нещо, най-вероятно се е опитал да се защити. Освен, че единият брат е бил агресивен, извикал е и подкрепление. Но все пак и аз не зная какво е станало.

Репортер: Добре, благодаря ти. Да се върнем на темата – какво трябва да се направи в Студентски град, за да бъде всичко наред и да няма такива инциденти. Г-жа Ани Петрова – началникът на 7-мо РПУ, който отговаря за този район, е тук при нас, както и Калоян Димитров от Студентския съвет към УНСС, както и момчетата, които са участвали в голямата инициатива покрай случая Стоян Балтов. Г-жо Петрова, вашето мнение какво е, ясно е, че в този случай е нямало как да се намесите превантивно. Ясно е, изяснен е извършителят, но как да постъпим, за да не се стига до такива случаи?

Ани Петрова: Ако бъде засилен контролът, пропускателният режим в тези общежития, ако бъде въведен някакъв вечерен час не само в общежитието, но и специално за тези заведения, които работят до 04.00-05.00 ч. сутринта и обикновено инцидентите стават след 01.00-02.00 ч., когато алкохолът дойде малко в повече. Просто да бъдат едни такива мерки, които обаче не зависят от МВР. Работното време на заведенията, било на дискотеките, било на ресторантите е само с уведомителен режим както за нас, така и за общината. Ние не можем да повлияем върху това работна време.

Репортер: Вързани ли са институциите, които отговарят за сигурността в Студентски град?

Ани Петрова: Може би да, защото и малко повече камери, видеонаблюдение също би помогнало, но всичко е свързано с повече финансови средства.

Водещ: Да чуем сега какво ще каже кметът, защото той преди малко говореше същите неща, за които говорят и от МВР – за вечерен час, за отговорност, за ей такива работи, съвсем елементарни. Може ли това да се случи?

Димитър Дилчев: Това, за което не се заговори в последните 4 години, е именно редът и начина на стопанисване на общежитията. Заведенията безспорно са проблем.

Водещ: Добре, вечерен час, според вас, може ли да се въведе, представяте ли си го това нещо?

Димитър Дилчев: Вечерен час на пълнолетен човек няма как да въведем, все пак сме европейска държава.

Водещ: Да и само на територията на една част на София, защото той ще отиде и ще се напие и в друг квартал.

Димитър Дилчев: И само на територията на един квартал – да. Няма как да забраниш и продажба на алкохол на пълнолетни хора. Все пак живеем в 21 век, не сме в онези години.

Водещ: Да, позволено е на всеки да се напива като свиня.

Димитър Дилчев: Но какво може? Може общежитията да минат на по-специален режим, може да имат вечерен час. Студентът кандидатства, за да бъде в тези общежития, той подава молба.

Водещ: Т.е. ако не се прибере до 22.00 ч. трезвен, няма да го пуснат?

Димитър Дилчев: 22.00-23-00-00-00 ч. нека този час точно да се прецизира, да се прецени от самата академична общност. Ако на студента това не му харесва, квартири се дават под наем, може да излезе на свободен наем и да се прибира, когато иска.

Водещ: Вие казахте, като разказа момчето, че в 03.00 ч. са тропали и се били, че всяка вечер е така.

Димитър Дилчев: Това става навсякъде. МВР по сигнали през ден там и в същото време този режим продължава да е такъв. Аз мога да ви уверя, че когато този режим се затегне и стане такъв, самите заведения ще затварят в 22.00-23.00 ч., защото просто няма да има кой да влезе в тях след това.

Водещ: Т.е. ако се затворят общежитията с режим, това ще реши проблема.

Димитър Дилчев: Едва ли това ще реши проблема с убийствата. Но не трябва да тълкуваме, какво трябва да се случи, за да не се случи това в Студентски град. Това не трябва да се случва никъде. Не може да сме толерантни, ако се случи в „Младост” или в „Люлин”, а ако се случи в Студентски град, да гледаме по различен начин.

Водещ: Аз да ви кажа, какво ми казват студентите. Понеже познавам много млади хора, понеже живея и в близост до квартала, и във фитнес, и къде ли не се срещам с млади хора. Те казват – при нас е голям купон, тук са най-евтините жени, най-лесните жени. Не знам, аз не искам да обиждам никой, говорят хората. Тук са най-евтини, казват те, алкохола, напиваме се, всяка вечер, напиваме се, той е менте. И тук, казват те, е най-евтината дрога. Тук човек може да влезе да се напуши, да се освини като свиня и ще му струва жълти стотинки. Не ни харесва, казват ми го също тези млади хора, това, но нямаме пари, за да си позволим повече. И кръгът се затваря.

Димитър Дилчев: Това все пак са пълнолетни хора и малко е наивно да ги оправдаваме по този начин.

Водещ: Ама такава е средата, колкото и свестни хора да живеят там, а те живеят много свестни хора, аз не казвам, че студент, който се напива или напушва с трева, не е свестен, но разбирате ли, че когато тази среда се смеси …

Димитър Дилчев: Много свести хора живеят и не всички живеят по този начин.

Водещ: Добре, Асене, прехвърляме се към теб, тук това, което кметът казва, готовото решение, което той дава, според мен абсолютно утопично, кметът пише утопия тук в студиото, е да се въведяло режим на общежитията и това щяло да реши проблема.

Димитър Дилчев: Г-н Бареков, това ще се случи по един или друг начин.

Водещ: Но няма да реши проблема. Асене, какво казват младите хора около теб, ще се реши ли проблемът, ако въведат комендантски час?

Репортер: Започваме с Калоян. Ще се реши ли проблема в студентски град, как по-точно – видеонаблюдение и т.н.?

Калоян: Предложения винаги има, въпросът е години по-късно какви са резултатите. Ние сме спазили изисквания, наложени ни тогава от министерство, имаме видео наблюдение, вкарали сме индивидуални пропуски, т.е. не живущ в този блок не може да влезе, има контролиран достъп. Външна охрана, която охранява общежитието. Но очевидно това не е достатъчно, ще засилим контрола. Има правилник за вътрешния ред, който не позволява вдигането на шум след 22.00 ч.

Репортер: Да, обаче в 03.00 ч., наистина, както каза Ники, влиза пиян човек, който не е от този блок, Владимир Борисов, третото момче, не е от този блок, как то влиза с пияния си приятел?

Калоян: В момента тече вътрешна проверка по случая, но всички хора, които са били участници в този инцидент, те са живеещи в блока и се прибират правомерно в стаята си, в която живеят и в един момент се разраства битов скандал.

Репортер: Вие нещо не сте съгласен с него?

Студент: Знаете, преди 3 години какви предложения направихме към държавата и тогава държавата ни послуша. Имаше решения на Народното събрание специално с предписание към всяка една държавна институция към Министерски съвет, към министрите отделно, към областния управител, към ректорските ръководство, имаше предписания какво да се направи. Минаха три години и не се направи нищо. Обектите станаха два пъти повече. Продължиха да се отдават под наем, продължиха да се правят все повече и повече заведения.

Репортер: Добре, това са възрастни хора, които са над 18 години, не може ли те да понесат отговорността си един за друг и да не се стига до този момент.

Студент: Аз мисля, че не могат. В тази зловредна среда, каквато е Студентски град в момента, дори и най-свестните хора могат да пропаднат. Под влиянието на алкохол и наркотици могат да стана променени до неузнаваемост. Когато един човек се напие, знаете, и лудият бяга от пияния. Какво очаквате? Нали не очаквате пред всяко общежитие да има полицай, който с дрегер да мери, дали някой е пил или не. Това е въпрос, който по някакъв начин трябва да се реши на държавно ниво. И самият министър го предупредихме още в края на 2009 г. и му изпратихме всякаква документация, до министър Игнатов, и му казахме – какво ще направите? И засега нищо не се е случило, нищо не е направено.

Водещ: Предложение тук от кмета. Той предлага да направим разследване, но той е готов да ни каже предварително какъв е резултатът от разследването – кой е бил най-големият наемодател на тези кръчми, които носят основния генератор на разгула в Студентски град, който води до смъртта на млади хора.

Репортер: Като знае, защо не каже?

Водещ: Ето, сега ще каже.

Димитър Дилчев: Нека да довършим темата, която започнахме, защото вечерният час и редът в общежитията е едната част на проблема. Второто решение, което аз винаги съм твърдял и заставам зад него, е в тези територии, предвидени за кампуси в подробния устройствен план да няма никаква търговска дейност. Това е моето мнение и то винаги е било такова. Търговските, увеселителните заведения, питейните заведения да се извадят от сградите, които са държавна собственост. В частните няма как да ги ликвидираме там.

Водещ: Има ли общинска собственост, в която има кръчми и дискотеки?

Димитър Дилчев: Няма. Имаме един пазар, който е в капитала на едно дружество и по придвижването на новия устройствен план и този пазар предвижда да бъде ликвидиран.

Водещ: Кой дава терените тогава, за да се строят дискотеките в Студентски град?

Димитър Дилчев: Те или са частни, или се дават под наем от ВУЗ-овете.

Водещ: Тоест ВУЗ-овете дават терени, за да се строят дискотеки? Това е скандално.

Димитър Дилчев: Такава е била финансовата нужда и това не от вчера или от днес. В интерес на истината, повечето от ректорите, с които съм работил, активно действат в посока това нещо да се прекрати. Има такива вече чудесни примери, вече постепенно, поетапно от дискотеки и кръчми се превръщат в библиотеки – и СУ, и УНСС, и другите учебни заведения. Този процес трябва да стане много по-бърз и по-интензивен.

Водещ: Понеже при теб, до колкото разбирам, е зам.-ректорът на УНСС проф. Валентин Кисимов.

Репортер: Да, той е при мен.

Водещ: Кметът твърди, че ВУЗ-овете дават най-много терени за кръчми в Студентски град.

Репортер: Кметът на Студентски град каза, че основният наемодател на имотите са ВУЗ-овете, не може ли да се промени тази политика на отдаване на имоти за заведения? Да се направят примерно фитнес зали, спортни зали, мислите ли в тази посока?

Валентин Кисимов: Мислим в тази посока, но мисленето трябва да бъде не, дайте да промени една зала, а дайте да променим целия Студентски град. Хайде да се съберем всички на едно място и да промени Студентски град.

Репортер: Нали имаше събиране преди 3 години, защо нищо не се промени?

Валентин Кисимов: Не мога да ви кажа преди три години какво е било, аз не съм в ръководството на университета преди 3 години. Но едното нещо е – дайте да видим какво да направим, да се съберем всички на масата. Второто нещо е – как да създадем нови ценности на тези млади хора. Новите ценности не идват, когато ние показваме само лоши неща. Извинявайте, че се обръщам към телевизията, но телевизията е средство, с което може да се действа.

Репортер: Тези хора идват тук на 18 години и би трябвало вече да имат някакви изградени ценности, не би трябвало ли ние по-възрастните, и преподавателите, и университетите да им даваме пример за това какво трябва да правят и какво трябва да се случва в Студентски град?

Валентин Кисимов: Точно така. Но кажете ми, колко предавания вие знаете, в които се казва – еди кой си студент завърши с отличие, направи еди какви си неща и вижте какъв голям човек е станал. Посочете ми такова предаване?

Репортер: Има ли такива студенти, защото повечето знаем, че не стават.

Валентин Кисимов: Нищо подобно. Ако не виждате у нас, аз ще ви покажа наши студенти, вижте по света. Защо не покажем студенти след 10 години, че получават 10 хил. долара заплата. Защо не покажем, че след 10 години най-добрите вървят напред, че тези хора са създали нещо. И да си зададем – ей това е ценност.

Репортер: Г-н Кисимов, нека да извървим пътя, по който са влезли момчетата, за да обясним какъв е режимът в студентското общежитие. Има камера, гледам, каква е системата за сигурност.

Валентин Кисимов: Има камера и има пропусна система с карта.

Репортер: Когато две или три момчета не се разбират помежду си, има ли възможност те да не живеят заедно?

Валентин Кисимов: Ако се оплачат и помолят за разместване и при положение, че има възможност за разместване, това винаги управата на нашия комплекс го прави с удоволствие.

Репортер: В дадения случай има ли такава жалба или просто това си е останало на нивото на младежите в стаята?

Валентин Кисимов: Младежите са дискутирали. До колкото знам, единият от младежите, който не е бил братът, е имал желание да се премести. Управата на общежитието го е преместила в друга стая. След което самото момче е казало – не, не, върнете ме отново при близнаците. И са го върнали обратно. Така знам. Имаме комисия, която ще разгледа точно нещата.

Водещ: Голяма дискусия е паднало, пияни до козирката и накрая са се надискутирали с един нож на гърба на единия, който е умрял на място. Тук при нас е проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Добро утро.

Кметът предложи революционна идея тук – да се въведе вечерен час във всички общежития и да се затварят кръчмите в студентски град по регламент, примерно след 22.00 ч. да не работят.

Стати Статев: Аз не мисля, че е революционна идеята на кмета.

Водещ: Тя три години седи вече и никой не я е осъществил.

Стати Статев: Не от три години, тя стои 20 години. Ние 20 години бием камбаната, че това, което се нарича Студентски град е само един етикет. То не е Студентски град и това е при всеки случай, който възниква.

Водещ: Аз пак ще го кажа – там може да си купиш най-евтината дрога в София, можеш да пиеш най-евтиния алкохол, макар и менте, това го казват студентите, цяла София го знае.

Стати Статев: Защо не е Студентски град? По много причини. За да имаме студентски град или кампос, както го наричаме, това трябва да е място, където живеят студенти и те там трябва да учат и да се подготвят за университета. Това трябва да е.

Водещ: Добре, вие сте собственици на имотите там, защо ги отдавате за кръчми, кметът казва – университетите си дават имотите за кръчми и търговски обекти.

Стати Статев: Ние не сме собственици на имотите. Това е държавна собственост и ние не ги отдаваме за кръчми. Кръчмите са в страни. За това казвам, че Студентския град не е студентски град. В него има 51-52 блока общежития, има 33 жилищни блока, в които живеят съвсем други хора. Има над 60 кръчми, казина. Това го чувам като информация. Има денонощни магазини. Значи той не е студентски град. Студентският град трябва да представлява място, където живеят студентите, където има библиотеки, детски градини, зелени площи, където да тичат децата им и те да четат по тях. И ако има заведение, да работи до 22.00 ч. примерно. Това е режим, който трябва съответната власт да наложи, но той да бъде студентски град. Защото кметът Дилчев се води кмет на община „Студентска”, но това също е един етикет. Той не е кмет на община Студентска. Той отговаря и за Манастирски ливади, и за поляни …

Водещ: Да де, но сега като го гледат родителите в провинцията, те как ще си пуснат децата след тази картина, която описахме – казина, кръчми?

Димитър Дилчев: Аз за това смятам, че всичко започва от обществото и възпитанието на тези деца. Защото когато започнем това да променяме, аз мога да ви кажа, че не е утопия и кръчмите сами ще затворят, защото тези кръчми не са построени на други места в София.

Водещ: И тези деца са били добри, преди да се напият и да заживеят в Студентски град и да се стигне до този инцидент.

Димитър Дилчев: Пак ще се повторя, но малко наивно се опитваме да ги оправдаем, все пак това са пълнолетни хора и то не какви да е, а тези, които ще бъдат бъдещето на нацията. Не е етично спрямо тях по толкова елементарен начин да ги оправдаваме с изкушения или т.н. Трябва да се разделят нещата. Мястото на кръчмите определено не е там, но дори да предположим хипотетично, че за една нощ махнем всички кръчми, вие вярвате ли, че студентите ще престанат да търсят забавления и няма да ги намерят в съседния квартал.

Водещ: Ами до голяма степен ще им ограничите възможностите. Ако стои тук алкохолът на половин метър от тях и те могат да си го позволят и да отидат да си го купят, ще пият, разбира се. Ако нямат пари за алкохол, защото ще е по-скъп алкохолът и ще се продава на 1 км от Студентски град – няма да пият.

Димитър Дилчев: За това предложението на г-н Игнатов е добро. И моето мнение е, че на терени, които са предвидени за кампуси, търговски обекти не трябва да има. Вариантите и начините за регулиране на всички останали частни заведения е въпрос на едно по-сериозно вглеждане в нормативната уредба, защото вече там говорим за частна собственост.

Водещ: С една дума, ако държавата не се намеси, няма да се оправят нещата.

Стати Статев: Да, това не е работа на ректорите. Защо? Защото университетът е място, където се преподава наука и се прави наука, а сега са му вменени функции на ресторантьорство, хотелиерство …

Водещ: Ама вие трябва да се грижите за реда в общежитията, вие, ректорите, не искате ли?

Стати Статев: Това изглежда безкрайно ненормално и ние въпроса го поставяме непрекъснато. Би могло да има някаква съотговорност, но в ситуацията, в която сме сега. Не знам дали да влизам в детайли. 1997 г. са разпределени общежитията и примерно УНСС има 12 блока. В тези 12 блока имаме над 5 хил. места. Но тези 12 блока са разпределени, пръснати из целия град. Те не са заедно.

Водещ: Тоест вие не можете да контролирате ситуацията?

Стати Статев: Не можем, дори и около блоковите пространства.

Водещ: Да, завършваме така. Наистина темата е много сериозна и няма да решим проблема. Има поредни идеи, както очаквах аз, за решаване на този проблем, за въвеждане на някакъв казармен ред, аз бих искал да го нарека академичен ред в Студентски град, но отдавна академичният дух е напуснал тази страна и академичния живот в страната.

 


 

БНР Хоризонт „12+3″, 29.02.2012 г. 

Случаят с убития студент в студентски град

Проф. Стати Статев – ректор на УНСС,
Димитър Дилчев – кмет на район „Студентски”,
Ангел Георгиев – председател на Представителството на студентските съвети,
Адриана Иванова – един от организаторите на протестите след смъртта на Стоян Балтов

Водещ: Вече имаме връзка с проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Чуваме ли се?

Проф. Стати Статев: Да.

Водещ: Вие, доколкото разбирам от едно Ваше изявление, сте назначили проверка. Какво още можете да добавите към това, което разказа нашия репортер Николай Христов?

Проф. Стати Статев: Първо искам да поднеса най-искрените съболезнования на цялата ни академична общност и лично моите на родителите, близките, приятелите и колегите на нелепо загиналото момче в този битов инцидент. Наистина, още когато бях информиран сутринта, събрах всички отговорни служители, които имат отношение към общежитието и случая, и разпоредих вътрешна проверка, която трябва да установи дали са спазени изискванията на нашия правилник за условията и вътрешния ред в студентските общежития. Докладите, които получих от изпълнителния директор, гласят, че от страна на охранителната фирма са предприети необходимите действия. Дежурните имат …

Водещ: Какви точно действия са били предприети от охраната?

Проф. Стати Статев: Дежурният охранител е направил забележка на влизащите студенти, които са участвали в инцидента, че вдигат шум и те без пререкания са тръгнали към стаята си и малко след това единият от тях е отишъл при него и го е помолил да извика Бърза помощ и полиция, които пристигат веднага и се заемат с изясняването на случая.

Водещ: Докога, проф. Статев?

Проф. Стати Статев: Аз слушах внимателно изявлението на министър Игнатов и министър Цветанов. Докато се вземе кардинално решение за т.нар. Студентски град, който не е Студентски град, а се превърна в Лас Вегас. Той е пълен със заведения, повече от 1/3 е частна собственост. Общежитията на ВУЗ-овете, разпределени 1997г., са пръснати из целия Студентски град, дори не са и заедно. УНССС има 12 блока, в които има настанени над 5000 студента. Отделно имаме около 1500 студента, които са настанени в свободни мес5та в други общежития. Ние от наша страна сме изпълни всички предписания на МВР. Има камери пред всеки вход, имаме охранителна фирма, която ги охранява, т.е. това, което е портиер-охранител. Но Вие разбирате, че ако съберем само нашите студенти – 6500 и то пръснати, това е един малък град за територията на България. Тоест крещящо и належащо е да се вземат решения, да се разбере, че университетите …

Водещ: Ние за това си говорехме и преди няколко години, когато убиха Стоян Балтов. Знаете ли колко кръгли маси имаше тогава?

Проф. Стати Статев: Имаше …

Водещ: Колко анкетни комисии в парламента, не знам.

Проф. Стати Статев: Имаше, но нищо не се реши съдържателно, защото ние в университета трябва да учим младите хора на наука и да правим наука, а не да ни бъдат прехвърлени хотелско-ресторантьорски дейности, които са

Водещ: Сега няма ли отново да се получи така, т.е. да си говорим три дни. Заведенията, които плащат наем на университетите да си останат, да продължавате да закривате библиотеките и студентите да се избиват.

Проф. Стати Статев: Ние мисля, че нямаме освен нашите столове такива, но не е въпросът само за УНСС, въпросът е за централно решение и аз съм убеден …

Водещ: Адекватно ли е това предложение тогава на Сергей Игнатов да бъде централизираната формата на управление?

Проф. Стати Статев: Лично аз ще го подкрепя да бъде изнесена тази дейност, да бъде регламентирана и да се извършва от структура, която е независима от университетите.

Водещ: Какво ще промени всъщност това?

Проф. Стати Статев: Това ще промени, че там, както каза и министър Цветанов, ще може да се въведе някакъв по-друг ред, на по-друг режим и който го устройва този ред – да живее при тези условия. Все пак ние говорим за пълнолетни хора, които живеят в тези общежития. Ето виждате, те влизат вътре, не са малолетни, няма вечерен час, влизат си, отиват си в стаята и там се случва този битов инцидент.

Водещ: Тоест да има правила. Такива и такива са – ако искате ги спазвате. Да чуем и Ангел Георгиев, който е председател на Националното представителството на студентските съвети. Вие смятате ли,че това е удачно предложение в момента да се прекрати най-накрая с подобни случаи?

Ангел Георгиев: Първо искам да изкажа своите съболезнования на роднините и колегите на убитото момче. А във връзка с въпроса имате предвид, ако общежитията минат на централно управление ли?

Водещ: Да и ако има правила – в толкова и толкова часа ще се прибирате и няма да се пие, това и това може да се прави, другото – не. На който не му харесва – на квартира.

Ангел Георгиев: Аз смея да кажа, че и в момента има такива правила в не малко от блоковете, доколко се спазват.

Водещ: Какво имате предвид?

Ангел Георгиев: Имам предвид като председател на националното представителство съм за познат като цяло в страната с общежития и столове какъв ред и какъв правилник за вътрешен ред имат. Съответно доколкото съм запознат със случая в УНСС в общежитията има правилник за вътрешния ред и той е спазен дори в нощта на фаталния инцидент. Влизането в блока е ограничено след определен час, но за външни посетители. Но момчетата са живели в блока, са живущи всъщност в този блок. Друг е въпросът дали трябва тотално ограничение след определен час да има вечерен час примерно и да не бъде позволявано влизането на външни и на вътрешни лица след определен час и т.н. Да, трябва да се засили контролът, но истината е, че в момента също им контрол и той трябва да бъде спазван този ред, вътрешния ред трябва да бъде спазван. Ако бъде спазван може би такива инциденти…

Водещ: Студентите склонни ли са, защото в такива случаи търсим вина в институциите, но в крайна сметка и след смъртта на Стоян Балнов беше ясно, че много от студентите отиват в Студентски град, идват в София не за да учат, а да се забавляват.

Ангел Георгиев: Истината е, че надали всички студенти са склонни да се налага повече контрол и да има повече ред. Те ако са склонни ще го спазват и сега съществуващия ред и правилник. Със сигурност дали под влияние на алкохол или на други емоции често сме свидетели на инциденти, за жалост напоследък и инциденти с такъв фатален край.

Водещ: Димитър Дилчев – кмет на Студентски град, чуваме ли се с Вас?

Димитър Дилчев: Да, чуваме се.

Водещ: Спомням си след смъртта на Стоян Балтов и с Вас направихме редица кръгли маси, говорехме, дискутирахме, защо не си взехме поуки?

Димитър Дилчев: Съболезнования за този трагичен инцидент. След Стоян Балтов действително се случиха много неща, много работи се изговориха, но още тогава целият проблем беше тласнат в малко или много погрешна посока и ето ги, последствията не закъсняха.

Водещ: Какво значи погрешна посока?

Димитър Дилчев: Чисто битовите проблеми към онзи момент на Студентски град, чисто градоустройствените проблеми на Студентски град бяха дадени като обяснение за този инцидент, което всъщност не е така. Но в тази връзка е важно да се каже какво се случи след онзи инцидент. Започна едно доста широко обсъждане на територията на Студентски град за този подробен устройствен план, който мина може би 7-8 обществени обсъждания, кръгли маси и в крайна сметка беше приет от Столичния общински съвет през лятото на 2010г., т.е. почти преди две години беше приет устройствен план, с който се отвоюва към днешна дата не застроената част към общежитията с идеята да се оформят кампуси с охрана, с контролно-пропускателни пунктове и т.н. За съжаление от 2010г. до момента този план все още е в съда. Има над 65 жалби, но това е пътят по който сме тръгнали и аз мисля, че това е пътят, който трябва да се извърви до края. Оформяне на такива студентски …

Водещ: Какво пречи в момента? Какво пречи, казахте в съда?

Димитър Дилчев: В съдът пречат, това са основно жалбите на собствениците на терени. Студентски град с това е по-различен от всички останали подобни студентски градчета по света, че може би само тук 99% от територията на Студентски град е в претенция реституционна.

Водещ: Тогава на тези кръгли маси …

Димитър Дилчев: Това са сериозни пречки, но нещата трябва и ще вървят в тази посока. Обаче никой не повдигна въпросът за начина за стопанисване на общежитията и за режима вътре в тях. Това така и не се изговори за 4 години. никой не повдигна въпросът за режима на търговските обекти, които се отдават под наем от висшите учебни заведения.

Водещ: В момента откриват ли се заведения и колко са закрити? Спомням си, че тогава имаше една такава дискусия да няма въобще заведения, да се откриват библиотеки предимно.

Димитър Дилчев: Заведения има, Вие ги виждате всички в Студентски град. Това не е тайна за никого. Столична община категорично обаче не отдава под наем никакви помещения за търговски увеселителни и питейни заведения.

Водещ: Те са предимно към университетите.

Димитър Дилчев: Те са предимно към висшите учебни заведения и частни. Така че какъв ще бъде режимът на работа, именно за това считам изключително важно и проф. Статев и студентите в лицето на НПСС и другите организации заедно и с министър Игнатов, Вие чухте днес неговото мнение, аз присъствах на Министерски съвет, на срещите и с г-н Цветанов, да дадат ясна визия за това как те виждат и предпочитат тези общежития да бъдат стопанисвани и с какъв ред.

Водещ: Един от свидетелите по делото за Стоян Балтов преди ден – Стоян Михайлов разказа пред съда, че побоищата са нещо нормално и продължават да са нещо нормално в Студентски град.

Димитър Дилчев: За мен побоищата не може да са нещо нормално нито в Студентски град, нито където и да е в София и в цялата страна. Трябва да сме категорично нетолерантни и с никакъв праг на търпимост към подобни инциденти, не само в Студентски град. И в центъра, в Люлин, в Младост, във всеки квартал и във всеки град на България не може това нещо да се толерира.

Водещ: Да, дано да не влезем обаче пак само в разговор. Адриана Иванова – един от организаторите на протестите след смъртта на Стоян Балтов. Чуваме ли се?

Адриана Иванова: Да, здравейте.

Водещ: Имаше ли смисъл от тези протести, които организирахте тогава, как коментирате ситуацията сега?

Адриана Иванова: Първо моите съболезнования на семейството на убитото момче. Това е отвратително, което се случи, и потвърждава, за съжаление, нашите прогнози, които дадохме още преди убийството на Стоян Балтов. Преди да се захванем с протестите направихме едни доклади, внесохме ги в абсолютно всички институции, включително и до общината. Имали сме много разговори с г-н Дилчев и с всички участници в сегашния разговор. Въпросът е следният, че самата обстановка там не е като в нормалните кампуси на запад. Т.е. такова убийство няма как да се случи да речем в кампус в Хелзинки. Там няма такива случки въобще, но няма също такива дискотеки, казина и т.н.

Водещ: Добре, кой е виновен според Вас?

Адриана Иванова: Ето, обяснявам, нещата са много прости. Просто се прехвърля отговорност от година на година като се замазват само проблемите. Въпросните мини кампуси не съществуват никъде по света, включително и в държави от Третия свят. Това са пълни глупости и това означава да оградим с огради няколко блока. Това няма да попречи на пияните младежи да влизат в блоковете и да се напиват с дискотеките. За съжаление, да младежи са участниците, да младежи са убийците в случая, но не бива да се прехвърля отговорността всеки път върху тях. Тоест самите условия, които се създават, и началните условия, те определят какво ще се прави на територията на Студентски град.

Водещ: Не Ви разбирам, конкретно говорете. Какво точно трябва да се направи, за да не стигаме отново до такъв инцидент?

Адриана Иванова: Като за начало самият Студентски град трябва да има статут на кампус или да се изнесе и да се построи някъде другаде на ново така, както се застрои цялото Черноморие и много други сгради се застроиха в България, по същия начин може да се построи един цял нов студентски град някъде другаде. Идеята е следната – че със сегашните заведения и казина не може да се прави образование, наука и т.н. Това не са условия, в които да живеят и да виреят учените и бъдещето на България. и Ви давам пример защо стана така. всъщност проблемът започна от там, че цялата земя, имаше апетити към нея от различни частни лица, които реституираха тази земя по незаконен начин. И след протестите, попитахте какво стана, цял парламент обяви земята за незаконно присвоена от страна на общината. Тоест държавата е изгубила своят интерес, трябва да го зашити в лицето на министър Игнатов. Именно от там трябва да се започне, че всички тези заведения и т.н., блокове, са незаконно поставени. Вече е след дъжд качулка. Така че или ще трябва да събаряме заведенията или да строим наново студентски град. Трябва след тежки проблеми да има тежки решения, а не просто да си замазваме очите с уж затягане на контрол след 12ч. и т.н. Това са хубави мерки, но просто няма да помогнат. Те няма да предпазят студентите от такива инциденти. Трябва да променим цялата обстановка така, че да бъде като в нормалните университети.

Водещ: Адриана Иванова, един от организаторите на протестите след смъртта на Стоян Балтов. Преди това чухте Димитър Дилчев – кмет на Студентски град; Ангел Георгиев – председател на Представителството на студентските съвети; Стати Статев – ректор на УНСС. Дискусията очевидно отново ще започне. Надявам се този път да има реални резултати след нея.

 


 

ТРУД, Интернет издание, 09.01.2012г. 

Един икономист струва 693 лв.

С ректора на УНСС проф. Стати Статев
разговаря Анета Петкова

– Г-н ректор, ще въведете ли различни такси за студентите, според това дали са отличници, или имат слаб успех? И как ще се отрази тази промяна в Закона за бюджета на вашия университет? Твърди се, че УНСС може да си позволи и вдигане на таксите заради големия кандидатстудентски интерес?

– Ако правилно разбрах въпроса ви, той е свързан с финансирането на университетите и световната икономическа криза, която започна през 2009 г. На няколко етапа оттогава бе ограничаван бюджетът на висшето образование, в това число и на нашия университет. Стигна се до съкращаване на държавната субсидия до 1/3. В университета разбираме, че това, което важи за всички публични държавни институции, важи и за нас.Конкретно на въпроса за таксите – да, правителството разреши да се определят различни такси на студентите. Но не сега е моментът. При определянето им винаги размерът е бил “до…”

– първо бе до 30 на сто от държавната субсидия, които да внася студентът. После стана до 50 на сто от нея, а сега вече е до 2/3. В рамките на това “до…” всеки университет може да взема решение. Какъв е проблемът за нас?

В УНСС водещо е професионалното направление “Икономика”, което има най-ниската държавна издръжка. Тя бе 963 лева – базов държавен норматив на студент. Сега вече е 693 лева. Субсидията намаля и в замяна управляващите прехвърлят част от финансовия товар на студентите. Няколко пъти съм заявявал, че не е редно дори в трудни икономически времена проблемът с парите, който е между държавата и университета, да се превърне в проблем между студентите и ръководството на висшето училище. Въпросът не е дали студентите могат да внасят още 40-60 лева всеки семестър. Въпросът е за финансова солидарност и за разпределение на отговорностите. Тази промяна дори не бе дискутирана с младите хора. Оттам идва студентското недоволство, както и нашата позиция.

– тази година няма да повишаваме таксите. Има достатъчно резерви и възможности за бюджета на университетите.

– Така ли? Какви?

– Държавните университети могат да бъдат много по-свободни при определяне на политиката си. Това е въпрос на законова регулация. Сега се дава възможност да имаме собствени приходи само по линия на платените магистратури. Може да се разреши да има и платен бакалавър или да се организира допълнително обучение по поръчка на юридически и физически лица, както бе допреди няколко години.

– Как ще привлечете студенти в платената форма на обучение, при условие че има демографски срив и достатъчно висши училища, които сигурно ще се задоволят само с държавната субсидия?

– В крайна сметка въпросът ще бъде решен на пазара на образователни услуги. И това трябва да се апробира. Но тъй като през последните осем години интересът към УНСС е голям – ние имаме около 12 хил. кандидат-студенти, които се състезават за 3500 места – може би една част от тях, които остават след приетите, да поискат да учат срещу разумна сума. Издръжката не е непосилна.

– Колко време още висшето образование може да издържи без реформа? Колко университета ще има при тази бясна конкуренция само на европейското образование?

– Въпрос на национална политика е колко висши училища са нужни на страната. Според оценките на бизнеса УНСС традиционно е на първо място по реализация на възпитаниците му.Пазарът решава, но е възможно да се осигурят гъвкави методи за допълнителни собствени средства вместо да тежим на бюджета. Като икономист твърдя, че този принцип може да се използва и в други публични сектори. Не да развиват друга дейност, не да имат самозадоволяване, а на база на това, което произвеждат, да могат да заработват допълнителни собствени средства. Това ще е добре за държавата като цяло.

– Смятате ли, че сегашният начин на финансиране на по-първите професионални направления по вузове е добър?

– Държавата трябва най-после да приеме ясна икономическа и социална стратегия, да каже какви направления ще развива. Единствено на тази база може да се разработи стратегия за висшето образование. Например, ако се реши да се развива ядрената енергетика и ще се строи втора АЕЦ, това означава, че са нужни кадри. И докато се строи тази централа, трябва да започне обучението им, което трае 4-6 години. Така че трябва да знаем накъде вървим стратегически през следващите 10-20 години. Само тогава висшето образование ще обучава нужните специалисти. Ние сме много малка икономика, силно отворена, не сме суперсила, за да развиваме наука и висше образование във всички сфери. Образованието трябва да обслужва приоритетите. Непрекъснато се говори за реформа, но не се знае накъде вървим. Стратегията трябва да отразява волята на обществото и да не зависи от политическата конюнктура.

– Образователният фрайчайзинг, при който се изнасят вузовски структури извън страната, и обратното, ще съживи ли системата?

– Това не е панацея. Просто е една нова възможност. Там, където е възможно, е добре. С удоволствие прочетох, че медицинските ни университети ще откриват свои филиали в Кувейт. Явно има нужда. Медицината е еднаква по целия свят, но не така стои въпросът с икономиката и правото. А и нито Оксфорд, нито Кеймбридж имат фрайчайзинг. Ние, в УНСС, правим нещо друго – съвместна двегодишна магистратура по европейски бизнес и финанси с Бизнес университета в Нотингам, Великобритания. Два семестъра обучението е в УНСС, един в Нотингам и се завършва със защита на магистърска теза. Дипломата е съвместна от двата университета и е валидна в цял свят. От догодина ще разкрием и магистърска програма по международен бизнес, а след това и по международни финанси.Вече в четири бакалавърски специалности нашите студенти се обучават изцяло на английски език – “Икономика”, МИО, “Финанси и счетоводство” и “Бизнес информатика”. Догодина ще открием още една – “Маркетинг и стратегическо планиране”. Стремежът ни е завършващите тези бакалавърски специалности да продължат в посочените по-горе магистърски програми, които са отворени и за всички други наши и чужди студенти.

– Ще има ли промени в кампанията по прием?

– Съществени промени няма да има, но това ще бъде решено окончателно от Академичния съвет до края на март. УНСС остана единственият университет в страната, който приема само с кандидатстудентски изпити. Амбицията ни е при нас да учат най-умните млади българи. Затова вече пета година още на “входа” има изискване за участие в класирането – минимален бал от 8 единици от дипломата за средно образование – например от оценките по математика и български език. В УНСС се провеждат предварителни приемни изпити (всеки месец от октомври м.г. до юни т.г. електронни, а през март-април – на хартиен носител). През юли е традиционната кандидатстудентска кампания.

– Ще увеличите ли приема си?

– За бакалаври – не, защото задачата е да повишаваме още повече качеството на обучението. Но поискахме увеличение на приема за магистри. Все повече поставяме акцент на него. Интересът е много голям, през септември м.г. приехме над 3000 души. Националната агенция за оценяване и акредитация увеличи капацитета ни от 4500 на 5850 магистри. Искаме да привличаме най-добрите бакалаври, които завършват в България, магистърът на УНСС да е най-търсеният, а научната степен “доктор на УНСС” – най-престижната в България.

– УНСС нашумя с преподаватели, които се оказаха в центъра на обществени, политически или криминални скандали? Продължават и приказките за купуване на изпити? Знаете ли какво се случи с Петкан Илиев – преподавателя, който бе заловен с подкуп при шумна полицейска акция?

– Няма нито едно официално становище, че нещо не е наред. Единични са случаите, в които сме получавали сигнали за корупция и те са предоставяни на компетентните органи. Не искам да влизам в подробности, но по всеки случай сме правили подробни вътрешни проверки. Нещата не са стигали до доказателство за вина. Такъв е и случаят с Петкан Илиев. Доколкото сме информирани, върви съдебен процес, но до момента няма доказано нарушение.Ние сме университет номер 1 у нас, на 13-о място в Европа и на 31-во място в света сред бизнес университетите според класацията на авторитетен испански консорциум. Но не сме някакво островче на благоденствието – всичко, което го има в обществото, го има и при нас. Неизбежно е. Стараем се да не допускаме нередности, защото УНСС обучава елита на нацията.

– Какво си мислите, като гледате от кабинета си автопарка на вашите студенти, колите са скъпи, последни модели?

– Този паркинг е за преподавателите (б.ред- средната заплата във висшето училище на преподавателите е около 1500 лева, но повечето от професорите там са членове на бордове на водещи фирми или институции у нас и доходите им са по-високи). А вие какво си мислите, като виждате момчета и момичета на 18-19 години, които карат коли за 6-цифрени суми? Те не са само наши студенти. Това е проблем на обществото. Не виждам нищо лошо в това един млад човек да кара хубава и скъпа кола, стига парите да са получени по законен начин.