ТВ7, „Гореща точка“, 29 октомври 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:
Да оставим университетът да бъде храм на науката

 

Водещ: Представям ви двама от участниците във вчерашното заседание на Съвета на ректорите, които излязоха с обща позиция – проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите в България и ректор на Медицинския университет в София, и проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите. Вие казвате, че всички имат право на протест, но трябва да изберат подходящо място за това. Моля ви, обосновете се и кажете какви са аргументите на Съвета на ректорите, защото знаем само официалната ви позиция, но не и какви са водените разговори..

Проф. Ваньо Митев: Първо искам да кажа, че на вчерашната среща на ректорите главната точка беше бюджетът. От десет дни се борим за по-добър бюджет и вчера имах среща с министър-председателя и с министъра на финансите. И донесох добри новини. .

Водещ: Кажете какви са те.

Проф. Ваньо Митев: Добрите новини са, че бюджетите на всички университети ще бъдат по-високи от миналогодишните.

Водещ: Колко?

Проф. Ваньо Митев: Различно за различните университети, но няма да има такъв, който да не получи повече. И втората новина, а тя е много добра, че имаме обещание от министър-председателя за 100 процента изпълнение на бюджета. Това са наши искания и аз бях упълномощен от Съвета на ректорите да ги поставя пред министър-председателя. Ние водим тази борба десетина дни, три пъти се събирахме досега. И във връзка с това аз искам да кажа нещо, което много ме впечатли. Вчера проф. Иван Илчев ми се обади по телефона, след като свърши заседанието на Академичния съвет. Той каза: „Обаждам ти се като председател на Съвета на ректорите да те информирам какво стана”, а аз го попитах: „Запозна ли Академичния съвет, на който са присъствали и протестиращи, с добрите новини за бюджета?” Той каза: „Да”. Попитах каква беше реакцията. Отговорът беше: „Никаква”.

Водещ: Те са чули тая информация?

Проф. Ваньо Митев: Попитах: „Добре, не ги ли интересува студентите бюджетът?”, той отговори: „Въобще не ги интересува”. И аз си задавам въпроса: щом не ги интересува бюджетът, което пряко ги касае?! От година и половина ние водим много тежка борба, до голяма степен успешна, да има Оперативна програма „Наука и образование”, а аз не съм чул въпросните студенти да подкрепят.

Водещ: И да са издигнали такива искания. Те имат обаче други, които после ще обсъдим.

Проф. Ваньо Митев: И в този дух има много други въпроси, които касаят образованието, които те не ги поставят, а ние се борим за тях – като начинът на финансиране, рейтинговата система. Мога да изредя поне десетина въпроси на първо четене.

Водещ: Само от Великотърновския университет като че ли вмъкнаха някакви…

Проф. Ваньо Митев: Те вмъкнаха думата „образование”. Имам чувството, че от това, което казаха те, просто не са наясно с проблемите. А биха могли да са наясно, ако дойдат при нас, ректорите, и разговарят. Поне моите студенти разговарят по тези въпроси и те са наясно.

Водещ: Проф. Статев, споделете за това, което си говорихте вчера. Вие сте хора, които владеете тази аудитория..Вие преподавате, владеете и академичното тяло на вашите университети. Какво споделиха колегите ви с вас?

Проф. Стати Статев: Ще го кажа много простичко. Съветът на ректорите има 51 ректори. 51 са висшите училища в България – 37 държавни и 14 частни. Абсолютно всички колеги бяха единодушни за позицията, която ще резюмирам: Университетът е храм на науката. В храма на науката се прави наука и се преподава наука, така както в храма Божи човек се моли и слави Бога. Храмът на науката не може да бъде оскверняван с каквито и да е други действия под каквато и да форма. Оттам нататък всички са наясно, че става въпрос за Конституцията, за неспазването й и т.н. Тоест, ние искаме да покажем на нашите студенти, че това не е правилният път, по който те са тръгнали с право да изразяват своето недоволство. Подчертавам с право. Ние обичаме младите хора. За да бъдем цял живот в университета, обичаме младите хора.

Водещ: Нормално е младият човек да е бунтар, нищо по-нормално от това.

Проф. Стати Статев: Съвсем нормално е. И ние сме били. Въпросът е за формата на това бунтарство. Тя не бива да пречи на другите. Тя не бива да пречи ние да си изпълняваме основната функция.

Водещ: Добре. Съгласна съм.

Проф. Стати Статев: Това беше идеята, около която ние всички се обединихме. И въпросът беше как най-правилно да я поднесем като наша позиция. Пак повтарям – единодушно, с всички 51 ректори, с които бяхме в конферентна връзка.

Водещ: Включително и на Нов български университет? Добре, това е интересно.

Проф. Стати Статев: Всъщност за Нов български университет не съм сигурен, но от преобладаващата част при всички случаи имаме подкрепата, да не изреждам имената, и то категорично и единодушно. Защото в крайна сметка ние нямаме никакви други искания, освен да си вършим работата. Казваме на младите хора: това не е работеща схема. Това, че една група студенти в момента не са доволни от дадената ситуация в страната, ако ние толерираме това да не си вършим основната работа, да не учим и да не правим наука, каквато и промяна да стане, при всички случаи друга група студенти няма да бъдат доволни.

Водещ: За съжаление вие не сте преподаватели по история и политология, за да ви задам въпроса на какво ги учите, при положение, че някой политолог, при това бъдещ, излиза и казва, че иска оставка. И забележете – на всички парламентарни и извънпарламентарни партии. Аз не знам извънпарламентарните партии на кого да подадат оставка. Значи тук образованието им куца… Но искам да ви попитам. Вие, като хора, които наблюдавате настроенията, енергията на младите хора – те са в аудиториите ви всеки ден – имаше ли индикации, че ще се случи нещо толкова драстично, че ще се завържат вериги пред университетите, че ще има окупация, ще се пишат възвания?

Проф. Ваньо Митев: Вчера проф. Иван Илчев каза нещо, на което много се смяхме. Той каза, че това не е окупация. Не може да окупираш собствения си дом. Не можем ние с проф. Статев да си окупираме собствените къщи и да не допуснем жените ни да влязат вътре, понеже протестираме против еди-какво си.

Водещ: Против лошото готвене, например.

Проф. Ваньо Митев: Те уютно са се разположили в университета, понеже никой няма право да влезе в него.

Водещ: Да, това е неприкосновена територия.

Проф. Ваньо Митев: Същевременно най-важното правило на демокрацията е да не нарушаваш правата на другите. Тук сега се нарушават правата на другите студенти, които искат да учат. Това е ясно. Защо не излязат на улицата? Ако излязат 100 души на улицата, никой няма да ги забележи.

Водещ: На улицата има протести. Никой не е спирал тези протести.

Проф. Ваньо Митев: Както каза проф. Статев, ние подкрепяме техния ентусиазъм и желанието за промяна, но аз не чух някакви конкретни искания. Чух много общи приказки – да сменим системата… Е, добре, какво ще се смени?  От Велико Търново един студент каза вчера, че парламентът щял да се възпроизведе. Тогава какъв е смисълът да се смени правителството, като пак ще се възпроизведе парламентът?

Водещ: Да, затова те вложиха и някакви искания, свързани с образованието.

Проф. Ваньо Митев: Въобще, има хаос в исканията.

Водещ: Между другото, проф. Илчев каза, че вижда набези на политически сили зад тези протести и призова политиците, независимо дали подкрепят или не окупацията, въобще исканията на студентите, да не се наместват. Сподели ли нещо повече пред вас на тази тема, проф. Статев?

Проф. Стати Статев: Не, нямаме информация от вчерашния разговор с всички колеги, че има пряка политическа намеса в който и да е университет. И нека пак да се върнем към темата. Получава се нещо много особено: нашите студенти недоволстват, но те не недоволстват срещу политиката на университета, срещу бюджета, за който говори проф. Митев…

Водещ: Срещу проф. Илчев вече се надигнаха гласове.

Проф. Стати Статев: Те нямат претенции към нашата работа, към преподаването, към науката. Използват университета за изразяване на позиции, които се отнасят за неща, които са извън него. И затова пак се връщам на нашата позиция – нека са живи и здрави, нека се бунтуват, като всички млади хора, но да не пречат на останалите колеги студенти, а такива има немалко, на преподавателите, професорите, академичния състав, служителите да си изпълняват своите задължения. Няма такава демокрация, нито на Изток, нито на Запад – демокрация, в която, упражнявайки своите права, да отнемаш правата на другите. Това е чл. 57, алинея 2 в Конституцията. Мисля, че трябва да са я прочели.

Проф. Ваньо Митев: Тези няколко въпроса, а те са и повече, независимо дали е това правителство и този е парламентът, или следващото правителство, те трябва да бъдат решени. Аз изпадам в ужас, при положение, че отново парламентът ще се блокира да работи за няколко месеца. И ще ви кажа защо. Бюджетът е едно, но имаме няколко искания за промени в Закона за висшето образование и сме ги внесли. И ако не работи парламентът, отново ще „замръзнем“. За нас нещата са конкретни.

Водещ: Във Великотърновския университет е нашият колега Мартин Георгиев. Нека да го чуем.

(От Великотърновския университет говори Светлин Тачев, студентът по политология. Той огласява искане за оставка на всички парламентарно представени партии и ръководствата, им като техен морален дълг и необходимостта да се даде път на младите. Съобщава, че днес окупираната аудитория ще е отворена за лекции, тъй като протестиращите не искат да се конфронтират с другите студенти, а търсят подкрепата им. На въпроса за исканията той отговаря: „Искаме образованието да стане национален приоритет за израстването на нацията.“ Конкретно? „Конкретно – най-малкото подобрение на техническата база, нужда от стажове.“ Недялко Стоянов, председател на Студентския съвет, говори от името на контрапротестиращите: „Не подкрепяме протестите в университета понеже в тази си форма това са политически искания, на които не им е мястото в университета“. Друг репортер предава от СУ „Св. Климент Охридски и мнението на студенти от протестиращите и контрапротестиращите.)

Водещ: Такова разделение, нямаше дори в 1990 г. в зората на демокрацията. Пълен антигонизъм, нежелание за разговор… Докъде ще доведе тези млади хора? Ще ги превърне ли във врагове завинаги?

Проф. Ваньо Митев: Не мога да си представя как ще стане това, което го иска господин политологът – всички да си хвърлят оставката. Това са просто абсурди. От това, което каза, едно-единствено нещо ми хареса: образованието да се превърне в приоритет. Нещо, за което ние се борим буквално всеки ден.

Водещ: То е обявено, трябва финансово да бъде подкрепено.

Проф. Ваньо Митев: Именно за това става дума. Аз бих желал със студентите да се обединим точно за тези неща, които касаят образованието и заедно да воюваме. Ще бъдем много по-силни.

Водещ: Предлагате ли им го?

Проф. Ваньо Митев: Предлагаме го.

Водещ: Какво срещате? В Медицинската академия няма окупация.

Проф. Ваньо Митев: При нас няма окупация, а студентите от Студентския съвет и от Асоциацията на студентите-медици са единодушни в това, което правим. Аз ги осведомявам непрекъснато за своите действия и те ме осведомяват за техните проблеми. Те ме подкрепят и аз ги подкрепям. При нас има друг проблем, който касае специализациите. Студентите имат особено мнение, което се различава от това на здравното министерство. Аз съм уведомен за това и също ги подкрепям. Ето така се работи. Право да ви кажа, не знам какво искат студентите. Ако ги слушаме тук, всеки иска нещо различно, даже има някои съвсем противоречиви искания. Пълен хаос.

Проф. Стати Статев: Нека да кажем няколко неща ясно. Първо, аз поне досега не зная студентски съвет, който да е подкрепил окупирането на университет, включително и в Софийския. Второ, струва ми се, че малко, дори и медиите (една дружеска критика) пресоляваме. Какво значи окупиран университет? Вчера проф. Легкоступ каза, че седем човека от неговите 14 хиляди студенти влезли в една аудитория с лозунги – 7 от 14 хиляди. При нас може и да има двайсетина. В СУ никой не знае колко са – 20-30 от 30 хиляди.

Водещ: Триста преподаватели обаче с подписка.

Проф. Стати Статев: Това е друго. И то е една препоръка – дайте да не спираме учебния процес, дайте да се борим за образованието и науката. Правете подписки, правете други разумни форми, които…

Водещ: Аз не знам какво ще правят с тази подписка.

Проф. Стати Статев: Няма значение, но нека да се върнем на идеята да оставим университетът да бъде храм на науката и всички други форми да не пречат на неговата работа.

Водещ: Призив към всички – и студенти, и преподаватели. Храмът на науката да остане такъв. Протестите – там, където е тяхното място. И добрите новини, за които съобщи проф. Митев. Свързани са със средствата, които тази година ще получат всички висши училища. Те, според обещанията на премиера и финансовия министър, са завишени.

 

 


Монитор, 20 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Местата в университетите са два пъти повече от кандидатите

Мила Мишева

– Проф. Статев, как върви кандидатстудентската кампания?

– Кандидатстудентската кампания в УНСС приключи успешно и на 19 юли излезе първото класиране. На този етап всички места в университета са запълнени. Има и достатъчно резерви. След като се види колко от приетите кандидати ще се запишат, ще стане ясен и броят на свободните места за второ класиране, които ще бъдат заети от част от резервите. Близо десет хиляди кандидати се явиха на предварителните сесии и около шест хиляди – на редовната. Поради общата ситуация в страната (по-малко завършващи и ниски оценки на матурите) и нарастващата конкуренция на чуждестранните университети очаквахме кандидатите за четирите хиляди места за новата академична 2013/2014 година да са по-малко от изминалата. Но за наша радост те се оказаха с няколкостотин повече. Повече от половината от тях са с успех от средното образование „отличен” и затова казваме, че в УНСС учат най-умните и най-мотивираните младежи на България. Вероятно заради ниските оценки от задължителната матура УНСС губи повече от хиляда потенциални кандидати. Въпреки това държим на правилото в класирането да участват само тези, които имат в дипломата за средно образование оценки по български език и литература и по математика най-малко „добър” и задължително са положили кандидатстудентски изпит в УНСС. Нашата цел е да подредим кандидатите си от по-знаещ към по-незнаещ. Така приемаме най-отличните от отличниците на България. Считаме, че този начин на провеждане на кандидатстудентската кампания е необходимо условие да бъдем елитен университет, създаващ елитни кадри.

– Тази година випускът е 59 000, а местата в университетите – 70 000. Притеснява ли ви възможността от по-голям брой незапълнени места?

– Това е наболял въпрос. „Ножицата” е още по-голяма – броят на местата във висшите училища в България е 73 500. Като приспаднем от завършващите средно образование десет хиляди, които отиват да учат в чужбина, и малко над десет хиляди, които не желаят да продължат висше образование, се получава абсурдната ситуация местата в университетите в България да са близо два пъти повече от потенциалните кандидати. С други думи, в България няма задължително средно образование, но има задължително висше. Условието да станеш студент е единствено да имаш диплома от средното, защото почти всички университети приемат само с оценките от дипломата за средно. При такава ситуация е трудно да се работи за повишаване на качеството на обучение, да се създава елит на нацията. Убеден съм, че УНСС въпреки тези неблагоприятни тенденции и тази година няма да има проблеми с приема и ще бъдат попълнени всички места.

– Зрелостниците все по-лесно придобиват шанса да учат висше. Как се отразява това на качеството на образованието ни?

– Едната страна на въпроса е, че няма бариери да станеш студент в България. Има обаче и по-сериозни проблеми. Един от тях е, че у нас държавата финансира студентите „на калпак”, без никаква връзка с качеството на обучение в дадения университет. Давам пример: УНСС от 2006 г. до 2018 г., при две поредни институционални акредитации, всяка от които за период от шест години, е с най-високата оценка и е на първо място сред висшите училища в България. Но получава за обучението на един студент от професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление” (около 85% от нашите студенти) по 693 лв. държавна субсидия на студент, колкото получават и над 20 висши училища, които обучават студенти в тези направления. Без никаква връзка с качеството на обучение и независимо от големите разлики в получаваните оценки от институционалните и програмните акредитации. При тази ситуация естественият стимул не е към повишаване на качеството на обучение, а към записване на колкото се може повече студенти. Друг е въпросът, че държавната издръжка е два пъти по-ниска от това, което плаща държавата за един ученик в гимназия. Оттук следват две послания към държавата. Първото е да повиши издръжката на посочените по-горе нискобюджетни направления или поне да я изравни със средното образование, и второто – да диференцира плащането съобразно качеството на обучение – тези университети, които имат по-висока оценка, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, и осигуряват по-качествено обучение, да получават по-голямо финансиране.

– Парламентът реши платено обучение да има и тази година. УНСС възползва ли се от възможността да обучава срещу заплащане – в кои специалности? 

– Народното събрание разреши да се продължи с една година приемът за платено обучение в държавни висши училища, но по силата на предишните промени в закона този прием е до 5% от капацитета, което е символично. В УНСС използваме тази възможност в две насоки. Едната е за второ висше „Право”, тъй като държавата финансира само едно висше образование за целия живот. И тъй като капацитетът ни е 260 студенти на година, сега ще приемем 13 по тази линия. Другата насока е, че в платено обучение приемаме студентите, които се прехвърлят от други университети в УНСС, защото за тях не получаваме държавна субсидия. Поради ниското държавно финансиране на нашите професионални направления за УНСС е все едно дали ще получава тези пари от държавата или от студента и затова предпочитаме да не „товарим” студентите. Полза от платеното обучение имат тези висши училища, в които държавните нормативи са много високи (до десет и повече пъти по-високи от нашия). Това им дава право и възможност да събират много големи такси от „платените” студенти. Считам, че в държавните университети не трябва да има платено обучение, но това означава държавата да осигури достатъчно финансиране. Нещо повече, в държавен университет не би следвало студентът да плаща такса – какво му е „държавното” тогава на този университет освен етикета. В това отношение ситуацията отново е абсурдна – студентът плаща две трети от държавната издръжка. Следва въпросът: Това държавно обучение ли е или публично-частно партньорство? Този проблем беше в основата на студентските протести срещу увеличението на таксите през тази година. Държавата трябва да вземе отношение по него и да го реши.

– Как ще коментирате поредните скандали във фонд “Научни изследвания”?

– Решаването на проблемите на фонд „Научни изследвания” минава през разработването и приемането на ясни правила за неговото регламентиране, функциониране, разпределение и контрол. Това трябва да се направи прозрачно и след широко обсъждане в съвета на ректорите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Съюза на учените и всички други заинтересовани страни. Едно от най-важните неща е фондът да се структурира по научни области, в които да става конкурирането на проекти. Ясно е, че няма критерии, по които проект по атомна физика да се състезава с проект по икономика или управление. Има много начини да се направи такава методика. Например парите може да се разпределят съобразно броя на учените с научни степени в дадена област и т.н. Но трябва да е ясно, че парите например за научна област „Икономика, администрация и управление” са да речем 3% от фонда и тези проекти се конкурират помежду си за тези пари. Друг важен въпрос е да има ясна процедура за оценяване на проектите, изисквания за научни степени и длъжности на рецензентите, ясен арбитраж при контестации и т.н. Когато правилата са ясни и процедурите прозрачни, скандалите ще спрат.

– Вече почти месец българите протестират. Какви послания разчитате в протестите?

– В света като цяло, и в частност в България, се наблюдава изчерпване на познатия ни модел на представителната демокрация и обществото иска нещо ново в посока към пряка демокрация. В този смисъл считам, че политологическата наука е длъжник и трябва да ни даде варианти на такива модели, на стъпки в това направление. Като професор по макроикономика съм наясно, че несигурната обществена среда води както до преки, така и до косвени икономически загуби. Нито държавните институции и структури, нито частният бизнес могат да работят нормално при такава ситуация. В крайна сметка губим всички – губи цялата страна, губи цялото общество, независимо от това кой на коя страна е. Колкото по-скоро се нормализира обстановката, толкова по-малки ще са загубите, и обратно.

– Какво трябва да се промени във висшето образование?

– За не малка част от необходимите промени вече стана въпрос. Списъкът може да бъде продължен. Има обаче няколко основни неща, които следва да се имат предвид. Висшето образование в много голяма степен е саморегулираща се и самоуправляваща се система и това определя степента на академична автономия, която държавата трябва да му осигури. От друга страна, висшето образование е едновременно както силно консервативна структура, така и една от най-динамично развиващите се в съвременния свят. Трето, харесва ли ни или не, истината е, че съвременното висше образование е силно прагматизирано, бизнес ориентирано – оттук произтича необходимостта както от перманентна връзка с бизнеса, така и от обучение през целия живот. Считам, че работата по нов закон за висшето образование, извършена прозрачно и съгласувано между всички заинтересовани страни в тази важна за обществото област, би довела до решаване на по-голямата част от съществуващите проблеми.

***

Визитка

Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас. Бил е първият заместник-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си. Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност “Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма “Как да правим бизнес в България”. Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки.

 


в. „Преса“, 15 юли 2013 г.

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС:
Не разбираме накъде вървим вече 25 години

Теодора Йолчева

– Проф. Статев, вече месец много хора, сред които вероятно и ваши студенти, са на улицата. Следите ли протестите? Какво мислите за исканията на недоволните?

– Не съм политолог и не бих се наел да коментирам тези вълнения в общественото пространство. Това, което си позволих като професионален коментар, беше преди две седмици, когато с акад. Стефан Воденичаровподписахме договор за съвместно сътрудничество между УНСС и БАН. Освен взаимодействие в науката и висшето образование, декларирахме, че ще обединим усилия, за да сме полезни на държавата и нейните представителни органи на всички нива. Примерно, бихме могли да пресметнем какви са загубите от тези социални явления.

 Пояснете?

– Това е въпрос на методика, на анализ. Но не е нужно човек да бъде икономист, за да прецени, че те водят до сериозни преки загуби, защото в такава среда институциите и бизнесът не могат да работят нормално. Да не говорим за косвените загуби, за създаването на несигурност, на песимистични очаквания за бъдещето. Трябва да имаме предвид, че когато има някакво смущение, то трябва да бъде минимизирано във времето, защото винаги води до нарастващи загуби. Колкото по-дълго време – толкова по-големи. А ние не сме богата държава, която може да се позволи този лукс. Ясно е, че сме на опашката на Европейския съюз и защо да отиваме по-далече и от тази опашка, при все че още дори не сме излезли от икономическата и финансова криза?

– Едно от основните искания на протестиращите е оставка на кабинета и нови избори. Какъв икономически ефект би дало това?

– Оставка на кабинета би ни направила отново рекордьори в отрицателен смисъл. Защото би довела до следващ служебен кабинет, втори за тази година, общо – четвърти поред. Следват избори и формиране на пето правителство. Доколкото познавам политическата история на света, не ми е известна друга държава с пет правителства за година. Пак сме на път да направим нещо в негативен план, достойно за рекордите на Гинес.

Друг е въпросът, че не се знае колко би било добро това. Ясно е, че има хора, които са недоволни. Само по себе си искането за оставка не изглежда сериозно, защото тя няма да реши проблемите. Всяко управление трябва да има своите сто дни, да покаже какво прави. Ако след тях хората кажат – не е това, искаме друго, нека има оставка. При всички случаи обаче икономическият ефект ще е отрицателен, защото всяка промяна има своята цена.

– Пламен Орешарски е преподавател при вас. Разговаряхте ли с него, откакто започнаха протестите?

– Пламен е преподавател в УНСС, работили сме в един ректорски екип, дори е мой студент. Той е шестият премиер от нашия университет след промените, Кристиан Вигенин – шестият външен министър, а Петър Чобанов – тринадесетият финансов министър. Разговаряме и те знаят за готовността ни (която сме заявявали и на предходните правителства) да бъдем в полза на изпълнителната власт по теми и поръчки, зададени от нея, да даваме експертното си мнение по значими въпроси за развитието на страната.

 А властта показа ли реципрочно добро отношение, като заяви готовност да повиши субсидията за висше образование?

– Не съм обсъждал темата. Но в качеството си на заместник-председател на Съвета на ректорите, ще ви кажа, че вече имаме становища, съвместно със социалните партньори, и избистрена позиция по този въпрос, ясно съзнавайки положението на държавата. В рамките на възможностите, да подобрим доколкото е възможно финансовото състояние на висшите училища. Имаме подготвено предложение до властта, което ще внесем до седмици.

 Какво е то?

– Идеята е нискобюджетните професионални направления да получат малко по-високо финансиране. По някаква традиция най-ниско финансираните у нас направления са икономика, администрация и управление и педагогика. За тези специалности, които се преподават в над 20 университета в страната, държавата плаща 693 лв. годишен базов норматив за издръжка. 693 лв.! С толкова и УНСС произвежда елита на нацията, който и сега управлява. За сравнение издръжката, която получава ученик в средното училище, е между 1260 и 1400 лв. Това е крещяща диспропорция. Ние предлагаме финансирането на посочените три направления, както и на някои творчески, технически, инженерни и аграрни направления да бъдат леко повдигнати.

– С колко?

 В трите направления от 693 лв. да станат 1108,80 лв. Студентът да се доближи поне малко до ученика. Това ще струва на държавата 29 млн. лв. което е постижимо, колкото и да е трудно съставянето на бюджета за следващата година. А общо целият пакет, включващ и останалите направления, е на стойност малко под 50 млн. лв.

– Последната рейтингова система у нас показва, че произвеждаме повече от достатъчно икономисти и юристи, но ни липсват инженерни и технически кадри. Не е ли редно повече внимание да се обърне там?

– Този въпрос трябва да бъде насочен към министър Анелия Клисарова и колегите ректори на висши училища, които обучават такива кадри. Но проблемът не е, че поради липса на достатъчно средства или места университетите не приемат достатъчно инженери. Просто тези специалности не са атрактивни за достатъчно млади хора. Създаде се нагласа, че ако завършиш икономика, администрация и управление или право ще се развиеш по-добре, отколкото ако си инженер.

– Как си обяснявате тази тенденция?

– Липсата на национална стратегия за развитие на икономиката и на страната води до неяснота колко и какви висши кадри са нужни. Ако ще се развиваме, както сега е заложено за периода 2014-2020 г., да развиваме технологични паркове, да правим инвестиционни пробиви, държавата трябва да помисли как да стимулира един сегмент от млади хора, които да учат в подобни специалности. Би могло, ако наистина ще ни трябват инженери, тези специалности да станат по-атрактивни.

Догодина ще направим 25 години преход, а нямаме стратегия накъде се развиваме. Нямаме национална стратегия за развитие на България, около която да са обединени всички политически сили и независимо кой дойде на власт, да спазва тези приоритети с неговите средства. Но да ги спазва! Давам един класически пример – с АЕЦ „Белене“. Ако бяхме решили да строим – там щяха да ни трябват атомни инженери и енергетици. И те трябваше да бъдат произведени. Такъв консенсус ни дава индикация, че докато проектът бъде завършен, тези кадри трябва да бъдат подготвени. Държавата е тази, която трябва да каже – прави ли ядрена енергетика, за да правим ядрени инженери? Или залагаме на ветроцентрали и правим специалисти за това? Това важи за всички сфери. Ще правим ли в България индустриален пробив, за който ще ни трябват хора, или ще правим България място за почивка на Европа и ще ни трябва персонал? Висшето образование, в крайна сметка, е функция на това, което държавата вижда за себе си в стратегически план. Когато няма такава визия – планирането на образованието като бройка и структура, няма целеполагане и правим специалисти заради самото правене на специалисти.

– Какво в такъв случай ви мотивира да увеличите двойно броят на първокурсниците, които наесен ще учат право в УНСС?

 Търсенето на специалността винаги е било едно от най-високите. Между осем и десет души се бореха за едно място и това беше основанието да поискаме увеличение на капацитета. Досега имахме един поток от 150 студенти, сега ще станат два потока по 140, тъй като ще приемем и 13 души за платено второ висше.

Имаме шест нови специалности, в пет от които  обучението е изцяло на английски език. Досега имахме 200 студенти – пет специалности по 40, които се обучават изцяло на английски език. Това са търсените, известни наши специалности, но студентът може да избере на кой от двата езика да учи. Припомням, че при нас специалност се избира след втората година, преди това студентите учат по направления. Смятаме, че е трудно за един млад човек да направи избора си на професия, когато едва му е изветрял парфюмът от абитуриентския бал. Изборът е много по-мотивиран, когато се прави след две академични години.

– Кои специалности се преподават на английски?

 Икономика, международни икономически отношения, бизнес информатика и комуникации, финанси и счетоводство и маркетинг и стратегическо планиране. Сега пускаме нови пет: икономика на туризма, бизнес икономика, интелектуална собственост и бизнес, икономика на околната среда и администрация и управление. Това е начинът да привличаме и чуждестранни студенти. Мина времето, когато някой би дошъл в България, да учи една година езика  и едва след това да започне висшето си образование. Така че тези десет елитни специалности са и ресурс, с който участваме в студентската мобилност с над 300 чуждестранни университета. Развиваме и направлението журналистика и масмедии, от тази година стартираме нова специалност медия икономика, която ще създава икономисти за медийния бизнес.

– Дадохте доста провокативни теми на кандидат-журналистите тази година (по избор – есе на тема „Подслушване и послушание“ или обръщение на президента към нацията по време на протест- бел.ред)

 Присъствах на тегленето на темите от над 20 възможни и бях приятно изненадан от реакцията на младежите. Приеха провокацията много позитивно, което ме зарадва. Става дума за лична, обществена, морална оценка на двата термина – „подслушване“ и „послушание“ – доколко са свързани, доколко човек решава кой влиза в личното му пространство, как го прави. Много интересна беше и втората изтеглена тема – какво обръщение към нацията бихте направили, ако сте президент и граждански протести искат забраната на политическите партии. Има толкова интересни разработки, че ще ги предоставим на администрацията на президента.

 


Информационна агенция “Фокус” – Общество

юли 2013 г.

Проф. Стати Статев: Близо 6 хиляди кандидат-студенти ще се явят на изпити от редовната сесия в УНСС

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус”.

 

Фокус: Проф. Статев, как протича кандидатстудентската кампания в УНСС до момента? Какви са резултатите от нея?

Проф. Стати Статев: Днес беше последният ден за подаване на документи за участие в редовната кандидатстудентска изпитна сесия и за класиране. Равносметката, както винаги през последните години, е много добра. Осигурили сме равнопоставени условия за честно състезание. Победители ще бъдат най-подготвените, най-знаещите, най-амбициозните. Наесен 4179 от тях ще бъдат първокурсници.

Фокус: Докога и под каква форма се провеждат приемните изпити в УНСС?

Проф. Стати Статев: Входът е с единен приемен изпит – тест по подобие на SAT. С неговото въвеждане през 2007 г. сложихме край на зубренето на теми и на субективността при оценяването. В УНСС се провеждат предварителни и редовни кандидатстудентски изпити в електронен и хартиен формат. Кандидат-студентите решават на кои от тях да се явят и по колко пъти, като участват в класирането с най-високата оценка.

Предварителните електронни изпити са всеки месец. Първият е през октомври, последният – през юни. Едновременно с това имаме и две предварителни изпитни сесии с тестове на хартиен носител. Кандидатстудентската кампания приключва с редовните изпити през юли. Първият е по български език и литература на 6 юли, а последният – на 15 юли – по журналистика (устен). Първото класиране е четири дни по-късно – на 19 юли. Очаквам, че както винаги досега, ще попълним всички места от плановия прием.

Фокус: Колко са заявилите желание да кандидатстват в УНСС от началото на кампанията?

Проф. Стати Статев: 9748 кандидат-студенти се явиха на предварителни изпити. Тези от тях, които имат високи оценки, сега се записаха само за участие в класирането. Близо 6 хиляди кандидати ще се явят на изпити от редовната сесия.

Фокус: Увеличава ли се техният брой спрямо предишни години? На какво се дължи това, според Вас?

Проф. Стати Статев: Броят се увеличава въпреки демографския срив, все по-малкото завършващи средно образование и задължителния кандидатстудентски изпит. Приемам този постоянен интерес като оценка и знак на доверие към УНСС. Нашият университет е сред малкото, в които се влиза с успешно издържан конкурсен изпит (с матура не приемаме). Освен това запазваме трудния „вход” – приемаме документи само на кандидат-студенти, които имат минимален среден бал „добър” от оценките по математика и български език и литература в дипломата за средно образование. Това е причината всяка година да отказваме на около хиляда кандидати да се явят на изпити.

Голям е интересът и към магистратурите. Обучението е в редовна и дистанционна форма. Приемът е през септември и януари. В осем от общо 82 магистърски програми преподаването е на чужд език. От новата учебна година разкриваме 15 нови програми.

Фокус: Кои са най-предпочитаните специалности за кандидат-студентите? Защо?

Проф. Стати Статев: Приемът в нашия университет е по професионални направления и поднаправления. Традиционно и през тази година най-предпочитаните са „Финанси, счетоводство и контрол”, „Икономика и бизнес”, „Право” и специалностите на английски език.

Фокус: Има ли нови специалности, които разкривате? Разкажете повече за тях.

Проф. Стати Статев: От новата учебна година разкриваме шест нови специалности, с които бакалавърските ни програми стават 46. Поради големия интерес към петте специалности, в които обучението е изцяло на английски език, разкриваме пет нови: „Администрация и управление”, „Бизнес икономика”, „Интелектуална собственост и бизнес”, „Икономика на туризма” и „Икономика на околната среда”.

Шестата нова специалност е „Медия икономика”, в която студентите ще изучават връзката между икономическите теории и медийната практика, спецификата на управлението, функционирането, финансирането на медиите, медийните политики и пазари в България, Европа и света.

Увеличаваме почти двойно броя на студентите по право поради изключително високия интерес към тази специалност – 8-10 кандидати за едно място. За първи път ще приемем 100 студенти в Регионалния център за дистанционно обучение на УНСС в Пловдив, с което общият брой на дистанционните бакалаври, заедно с тези в София и Хасково, е 550.

Фокус: Каква е реализацията на студентите, завършили образование в УНСС, спрямо тези от други български висши учебни заведения?

Проф. Стати Статев: 97,5 на сто от възпитаниците на УНСС, по данни на Националния осигурителен институт, започват работа веднага след дипломирането си. Това е признание за високото качество на обучението. Работодателите приемат дипломата на УНСС като гаранция за добра подготовка. Едно от предимствата на обучението е, че повечето наши преподаватели са и висококвалифицирани експерти в своята област. Това дава възможност на нашите студенти освен теоретични да усвояват и практически знания и умения, които са старт за успешна кариера. В момента работим по проект „Студентски практики” и наши възпитаници вече стажуват в държавния и частния сектор.

 


 26 юни 2013 г. – 12, 16 стр.

 

Проф. Стати Статев ректор на УНСС:
Можем да сметнем загубите от протеста

Стела Стоянова

– Проф. Статев, при подписването на споразумението на УНСС с БАН казахте, че в университета бихте могли да изчислите социално-икономическия ефект от политическото недоволство? В какво се изразява този ефект и как би могъл да се анализира?

– С БАН сключихме договор за комплексно сътрудничество, който заменя няколкото договора, които имахме с различни научни институти на академията. Така поставихме на нова основа нашите взаимоотношения с убеждението, че не може и не трябва да има демаркационни линии между университетската наука и висшето образование и дейността на БАН. С този документ дадохме ясен знак, че обединяваме усилията си в полза на страната. Коментирахме, че предмет на съвместните ни разработки могат да бъдат например икономическите и социалните загуби като следствие от нестабилната политическа ситуация, изследването на негативните нагласи за бъдещата бизнес среда, трудовата демотивация и пр.

– Споменахте, че учените биха могли да изработят и предложат модели за движение от очевидно неработещата представителна демокрация към пряка такава. Какво имате предвид, как може да стане?

– Очевидно традиционните модели на представителната демокрация са в криза не само в нашата страна, но и в света като цяло. Мина времето на доживотните политически лидери, както и на “анонимните” за широката публика партийни листи с едно-две разпознаваеми имена. В този смисъл обществените науки са длъжни да създадат нови варианти на представителна демокрация, по-близки до пряката демокрация, която на този етап на общественото развитие е исторически невъзможна. В противен случай идва анархията, която е най-коварният и губещ вариант.

– Какви други обществени модели са готови да предложат икономистите, но държавата не чува или не възлага такива задания? Има ли начин, по който да се зададе модел на работеща икономика в настоящата ситуация?

– България има сериозен научен потенциал във всички области на обществознанието, който за съжаление не се използва в достатъчна степен. Една по-добра, стабилна и перманентна връзка между всички нива на държавното управление и науката би дала възможност да се намират по-добри и работещи решения за общественото развитие. Науката не бива да се “натрапва” на държавното управление, а да бъде негов желан и търсен партньор. Но за това е необходимо да има национална стратегия и национални приоритети за развитието на България, които да са приети с консенсус от всички политически сили, от цялото общество. И който и да дойде на власт, да е длъжен да ги изпълнява.

– Доколко липсата на национални приоритети пречи на университетите да планират прием, нови специалности и развитието си като цяло?

– Това е голяма пречка. Сега разработването на нови специалности в университетите и определянето на приема за съществуващите в повечето случаи се прави “на тъмно”. Например, ако знаем, че приоритет на България ще бъде развитието на земеделието, ще обучаваме и такива специалисти, но ако приоритет ще бъде използването на слънцето или вятъра, тогава ще са нужни други специалисти. От количествена гледна точка пък сме свидетели на абсурд, който продължава вече десетина години – броят на местата за прием във висшите училища надвишава броя на завързващите средно образование.

Утвърденият от правителството прием за предстоящата академична учебна година е 73 500 студенти, а успешно издържалите матури потенциални кандидат-студенти – около 60 000. Част от тях ще отидат да учат в чужбина, а другата част няма да продължи образованието си. В България по закон няма задължително средно образование, но пък, както се вижда, има условия за задължително висше. Така не се създава елит на нацията, а се разпиляват и без това оскъдните средства за университетско обучение.

– Какви промени трябва да се случат спешно във висшето образование?

– Не мисля, че промените трябва да се спешни. Висшето образование не е “спешна помощ”, то е една от най-консервативните области в обществената система. Може би това го предпазва от чести реформаторски експерименти с драматичен край, каквито наблюдаваме в други области. Разбира се, промени са необходими. Вече споменах някои от тях. Нужна ни е също така гъвкава система за определяне на държавната поръчка за държавните висши училища, която реално да отговаря на потребностите на страната. Финансирането на висшите училища следва да се обвърже още по-силно с качеството на обучението, а не да се дават пари “на калпак”, както е сега. Тогава битката ще бъде за създаване на по-добри специалисти, а не за повече студенти. Трябва също така да се създаде система за непрекъснато актуализиране на държавната издръжка за различните професионални направления. Мисля, че приемането на нов Закон за висшето образование с консенсус на всички ректори, би подобрил значително образователната среда.

– Как върви приемът в УНСС, планирате ли някакви промени за идната година?

– Приемът върви добре, както всяка година. На предварителните девет електронни и две “хартиени” сесии се явиха близо 10 000 кандидати. Сега приемаме документи за класиране и за явяване на редовната кандидатстудентска сесия през юли.  През новата учебна година увеличаваме двойно специалностите (от пет на десет), които се изучават изцяло на английски език, както и броя на студентите в тях (от 200 на 400); ще приемем почти двойно повече студенти в специалност “Право”; откриваме нова специалност – “Медия икономика”; увеличаваме приема на студенти в дистанционно обучение.

Убеден съм, че по този начин отговаряме по-добре на обществения интерес към нашия университет и се надяваме, както всяка година отново да приемем най-добрите и умни деца на България, за да продължим да създаваме елита на страната.

 


В. „Аз-Буки“, брой 24, 13-19 юни 2013 г., стр. 7-8

Проф. Стати Статев,
ректор на Университета за национално и световно стопанство
и заместник
-председател на Съвета на ректорите:

Създали сме условия най-добрите да покажат,
че са най-добри
Икономистът и управленецът не се обучават с гъба и тебешир

 

Интервюто взе Татяна Дикова

– „… Ние искаме да дадем широка култура на нашите възпитаници, да бъдат те полезни на Отечеството, да се издигнем над другите висши училища.“ Думите са на Вашия предшественик – първия ректор и основател на Свободния университет за политически и стопански науки – проф. Стефан Бобчев.

Г-н Ректор, пророчески ли се оказаха тези думи от „камбанарията” на нашето съвремие?

– Високо ценим академичните си традиции и имаме пълна вяра в нашето дело, както е казал проф. Бобчев преди 93 години. Университетът ни е лидер според рейтинговата система на висшите училища в България. Лидер е и според оценките на Националната агенция за оценяване и акредитация както за предходния период 2006-2012 г., така и за новия 6-годишен период, който тече от тази година. Не става дума само за мястото на УНСС сред университетите в България.

От създаването си нашият университет създава управленци за държавата и бизнеса. Ще дам само един пример от последно време – доц. д-р Пламен Орешарски, който е наш преподавател, е шестият премиер, възпитаник на УНСС, след промените. Затова си позволявам да му пожелая да бъде „отличник” като премиер. И да му напомня, че няма право на друга оценка освен 6.00.

Нашите преподаватели не са „чисти” теоретици. Те са едновременно добри учени и добри преподаватели. Много от тях участват в управлението на държавата и на бизнеса.

– Това ли е печелившата формула – преподавателят да бъде учен, теоретик и практик?

– Има много рецепти за успех. Но сред най-важните са както теоретичната подготовка, така социалният и управленският опит. Често казвам, че

икономика не може да се преподава от човек, за който единственият финансов документ, който е подписвал, е фишът за заплата.

– В „Меката” на финансите съм  и е нормално да се изкуша да получа от първа ръка представа за това – как трябва да се финансират образованието и науката?

– Няма панацея, нито философски камък.

Със сигурност не върви само да „дрънкаме” на струната – дайте повече пари, защото някъде финансирането на висшето образование и наука са с процент повече.

Не върви, защото тези пари трябва да дойдат отнякъде. Всеки ресорен министър иска повече пари, защото не може без полиция, без здравеопазване, без образование… Средства са необходими за всичко и то в пъти повече. Само че парите са фиксирани и няма как да бъдат в пъти повече. Затова сметките трябва да се правят в рамките на наличния ресурс. Да се търсят начини той да бъде използван по-ефективно и да нараства във времето, за да догоним средностатистическите европейски показатели.

– Кои други въпроси чакат държавническо решение?

– Много важно е да се прецени колко и какви специалисти са необходими на държавата, за да се прецени колко да бъдат студентите. От 2005 г. насам приемът надхвърля броя на завършващите средно образование. Тази година има места за 73 500 първокурсници, при явили се 62 000 на основната матура по български език и литература. Това е сигнал за всеобщо висше образование. Излиза, че няма задължително средно образование, но на практика е въведено всеобщо висше образование … Така ли се създава национален елит?

Вече 33 години съм в УНСС. И пресметнах нещо много елементарно. Елитът на нацията, който създаваме, не е процент от броя студенти.

Генофондът на нацията произвежда константен елит.

Давам за пример моята специалност – приетите бяхме 20, а завършихме 17. От тях 12 се реализирахме като учени, в държавното управление и в бизнеса. И сега, когато обучаваме 200 студенти, отново десетина се открояват. Колкото и да увеличаваме броя на студентите, възпроизводството на елита не се увеличава.

Има и други въпроси, които чакат отговори. Защо нямаме платени бакалаври, след като имаме пазар на образователни услуги? Защо трябва да възпроизвеждаме икономическия елит на нацията с 693 лв. годишна държавна субсидия за един студент, която е два пъти по-малка от тази на гимназиста?

В нашия университет според държавата има две категории студенти. За едните, които учат „Икономика“ и „Администрация и управление“, УНСС получава по 693 лв. държавна издръжка, а за тези в „Право“, „Политически науки“, „Социология“ и „Журналистика“ – по 1109 лв. В същото време всичките ни студенти се обучават при едни и същи условия, от едни и същи преподаватели, с едни и същи технически средства. Поради тези парадоксални различия в субсидията таксите, които плащат студентите, също са различни. Да не говорим, че  икономисти и управленеци не се обучават с гъба и тебешир.

Със студентските такси има и друг проблем. Когато беше приет Законът за висше образование, се смяташе, че чрез символична такса студентът „декларира” желанието си да учи в държавен университет. Многократните промени в закона доведоха до такси, които са 2/3 от действителната издръжка на обучението. Ако не беше спрян този процес, може би студентът щеше да плаща толкова, колкото и държавата. Но след като той плаща 2/3 от издръжката на образованието си и практически го съфинансира, това държавно образование ли е или публично-частно партньорство?

– Отговорът е?

– Публично-частно партньорство! В такъв случай студентите имат право да поискат от държавата да излъчат свой заместник-министър, няколко директори на дирекции и т.н. С други думи да участват в управлението на системата. Добре че някой не се е сетил досега да поиска и професорите да плащат, за да преподават.

Проблеми има и с разпределението на парите за наука. Скандалите с фонд „Научни изследвания” не са случайни. Учените трябва да разработим методика и да формулираме критериите за разпределяне на средствата по научни направления. Няма логика да се сравняват проекти по икономика с такива по ядрена физика.

Според плана „Орешарски” висшите училища, които дават качествено образование, трябва да получават повече. Вече стана дума, че сме университет №1 с най-високата оценка – 9.69 по десетобалната скала. Но получаваме точно толкова пари, колкото получава и последният университет с оценка 4.00. И този университет, и нашият имат правото да обучават студенти. Какъв е тогава стимулът за развитие?

– Но нали най-добрите, според рейтинговата система, получиха допълнителни средства?

– С това не бива да се спекулира. УНСС получи за миналата година 400 000 лв., което е по-малко от 1% от бюджета ни. Добре е все пак, че МОН е отворен за усъвършенстване на рейтинговата система, защото чрез нея по-добрите получат допълнителни средства.

За мен единственият легитимен орган на държавно ниво, който дава легитимни оценки, е Националната агенция за оценяване и акредитация. Затова нейната оценка трябва да бъде водеща при финансирането на университетите.

– Добър проект на Закон за висше образование – дело на Съвета на ректорите, така и не видя бял свят.

– Да, защото държавата, в лицето на принципала, не свърши своята работа – да каже каква държавна политика ще се следва и как ще се финансират университетите. Да се надяваме, че новият министър, който има зад гърба си два ректорски мандата, ще допринесе за приемането на добър закон за висше образование, който да ни помага в работата. А не да се правят непрекъснати промени, които не само че не ни помагат, а се чудим как да се съобразяваме с тях, за да не ни пречат.

– Ощетени ли са висшето образование и науката за сметка на средното образование в проекта за Оперативна програма?

 И тук е необходимо държавническо решение. Но в никакъв случай не бива да противопоставяме науката и висшето образование на средното.

На образованието трябва да се гледа като на взаимосвързана система. Няма как да повишаваме подготовката на студентите, когато те идват от гимназиите с все по-слаби знания. Затова УНСС работи в тясно партньорство с редица елитни средни училища.

– Давате ли преференция на техните ученици?

– Преференциите са за всички – създали сме условия най-добрите да покажат, че наистина са най-добрите.

– Какво ще препоръчате на Вашия колега – министър Анелия Клисарова?

– Здраве, воля и твърдост при взимането на решения в тази консервативна и същевременно твърде динамична система на образованието и науката. Надявам се, че ще обсъжда ключовите въпроси с академичната общност и ще се вслушва в мнението на ректорите.

Проф. д.ик.н. Стати Статев е ректор на Университета за национално и световно стопанство. Заместник-председател на Съвета на ректорите в България. От  2003 г. до 2011 г. е първи заместник-ректор на УНСС, а от 1999 до 2003 г. – декан на Общоикономическия факултет. През 1984–1985 г. е на специализация в катедра „Политическа икономия” на Московския държавен университет „М. Ломоносов”, Русия. В периода 1989–1990 г. е Фулбрайтов стипендиант-изследовател в катедра „Икономикс” на Бостънския университет, Масачузетс, САЩ. Като гост-професор в Бостънския университет води редовен и летен курс „Източноевропейски икономики”. Бил е консултант на Световната банка. Ръководител и участник в много международни и национални научноизследователски проекти.

Представител на България в Централноевропейската инициатива за междууниверситетски връзки и член на нейния Изпълнителен съвет.

Има над сто и седемдесет научни публикации на български, руски, английски, полски, гръцки, сръбски и албански език.

 


Преса – 15 стр., 3 юни 2013 г.

 

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:
Живяхме със зрелища. Но трябва и хляб

Интервю на Людмила КУЮМДЖИЕВА за новия кабинет, за очакванията и за бъдещето на икономиката

 

  Проф. Статев, премиерът Пламен Орешарски е ваш студент. Каква е оценката ви за екипа, който състави?

– Аз съм професионален макроикономист и ми е трудно да давам оценка на целия кабинет. Но мисля, че като цяло екипът изглежда добре. Това е най-академичното правителство, което сме имали. В него са включени достатъчно хора не само с умения и знания в науката и преподаването, но и притежаващи богат управленски и практически опит. Това е добър знак, защото се очаква експертизата да бъде водеща в работата на кабинета.

Пламен Орешарски беше студент в първи курс в първата група, на която бях асистент през 1980 г. Оттогава датира и моето познанство с него. По-късно и двамата бяхме заместник-ректори на УНСС. 33-годишното ни приятелство и съвместна работа ми дава достатъчно основание да твърдя, че той е изключително добре подготвен професионалист, управленец, екипен играч.

Хората, които поемат финансовото и икономическото министерство, също са компетентни експерти. Работил съм и с тях.

Разбира се, колкото и да е подготвен и успешен един екип, той трябва да има необходимата парламентарна и обществена подкрепа, за да може да изпълнява програмата си.

– Колко премиери даде на страната вашият университет?

– Доц. д-р Пламен Орешарски е шестият министър-председател на България след промените през 1989 г, който е завършил Университета за национално и световно стопанство. Точно затова му пожелах да бъде отличник в управлението си.
Другите петима, завършили УНСС, са проф. Любен Беров, д-р Ренета Инджова, Стефан Софиянски, доц. Иван Костов и Марин Райков. От шестимата четирима са били или са щатни преподаватели в УНСС. Но това е само върхът – значима част от управленския и бизнес елит на страната също са наши преподаватели или възпитаници.

– От какво най-много се нуждаят хората? Кабинетът „Орешарски” беше избран предсрочно именно заради гражданското недоволство.

– С управлението на Древния Рим се свързва известната фраза „Хляб и зрелища”. По едно време у нас останаха предимно зрелища. Но трябва и хляб.
Затова смятам, че още с първите си стъпки правителството трябва да работи за икономическа и социална сигурност на хората от всички слоеве. Както учим и нашите студенти, когато човек не може да осигури препитанието на себе си и на семейството си, всичко друго се обезсмисля. Показахме, че вървим към истинско гражданско общество. Хората вече заявяват ясно своите желания. Българинът иска работа и нормален живот.

– На какво трябва веднага да се обърне внимание?

– В плана „Орешарски”, който предвижда както кратко- и средносрочни, така и дългосрочни и стратегически мерки, личи намерението да започне процес на икономическа и социална сигурност както за хората, така и за бизнеса.

– Така е, но не може всичко да се оправи с магическа пръчка. С какво да започнем?

– Ако някой очаква, че този експертен кабинет с цялата му теоретична и практическа подготовка може да направи чудеса в българската икономика за 24 часа, се лъже. Най-важното е да се създадат оптимистични очаквания, че мерките, които правителството предприема, са за добро. След това промяната се ускорява и се превръща в стимул за работа.

Оценявам положително ангажимента на премиера да даде достатъчно информация за финансовото и икономическото състояние на страната. Това досега не е правено в достатъчна степен. Българинът заслужава тази информация. Наше право е да знаем истината, и то от най-високо равнище. След това започва работа за комплексна промяна на средата.

Категорично трябва да се подаде ръка на бизнеса. Парите обичат спокойствието, фирмите – както родните, така и тези, дай Боже, да ги има, които искат да дойдат отвън, трябва да са сигурни за бизнеса си. Чуждите инвестиции се свиха, а те са един от сериозните мотори, от които ще има реални ползи. Крайно време е да си оправим административните бъркотии. Да не се мачка бизнесът, да се спазват поетите ангажименти. Например ДДС да се връща до 30 дни.

– Но това го пише в закона, не се ли спазва?

– Пише го, но не се изпълнява. Освен това трябва да приключи и сагата с разплащането с фирмите. Държавата по принцип трябва да бъде перфектният икономически агент – и като производител, и като разпределител, и като потребител. Ако вие спечелите държавна поръчка и я изпълните добре, а не ви се плати, деморализацията е пълна. Всички други казват: Щом като държавата не плаща, защо аз да плащам.

Споменах за спокойствието на хората. Не е нормално българинът да се чувства по-добре в чужбина, отколкото в собствената си страна.

И да не забравяме – прозрачността на държавата. Лично премиерът ни я обеща. Трябва да се видят концесиите – дали наистина се изнася национално богатство. Да се направи нов закон за обществените поръчки, защото сегашният не помага, а пречи. Не преодолява корупцията, напротив – създава я.

Време е да се изясни ролята на държавата в икономиката. Вземете за пример приватизацията. Никой досега не каза докога ще се приватизира. Все пак държавата трябва да има нещо. Никъде не е приватизирано всичко.

Трябва да се намалят лицензионните, регулационните и разрешителните режими, да се въведе принципът на мълчаливото съгласие и т.н. Надявам се да се осъществи намерението на кабинета да се субсидира селското стопанство, за да може България отново да се изхрани и да изнася. Добра е и идеята да се капитализира Българската банка за развитие и да се превърне в един от локомотивите на родния бизнес.

– Вярвате ли, че всичко това може да се случи?

– Да, макар че съм умерен оптимист, с голяма доза скептицизъм.

– Как стигнахме дотук – да не можем да си плащаме сметките?

– Това изисква много дълбок, детайлен анализ. Имайте предвид, че се намираме в един икономически парадокс след промените от 1989 г. Разминават се два основни макроикономически показателя. Единият е националното богатство, мерено с брутния вътрешен продукт, а другият – реалните доходи на населението. Обемът на БВП от равнището на 1989 г. бе достигнат през 2003-2004 г. Сега сме някъде около 126-127% от това равнище. А реалните ни доходи са малко над 50% от това, което са били през 1989 г.

Основната част от този срив беше изконсумирана по време на кризата 1996-1997 г, но до въвеждането на паричния съвет, когато имаше непрекъснато отрицателни лихви, хората губеха от доходите и спестяванията си.

Инфлацията е нараснала около 5 пъти за времето след промените. Тоест, условно казано, сега една стока струва пет пъти повече, отколкото е струвала тогава. Но доходите не са пет пъти по-високи.

– Финансовата стабилност винаги се изтъква като голям плюс за страната ни. Реална или привидна е тя? Вие говорите за обедняване.

– Финансова стабилност не означава богатство. Сега сме макростабилни и микронещастни.

В последните години наблюдавахме как хората се отказват от бизнеса. В медиите постоянно се пише, че милионерите се увеличават, спестяванията растат. Но хората, които излязоха на улицата, не протестират, защото са си сложили заплатите в банките и сега нямат пари. Къде е отговорът? Отказване от бизнес! Толкова се затормози като цяло бизнес средата, че човек предпочита да приключи каквото е правил до момента, каквото успее да събере и да спаси, да го сложи в банка срещу лихва.

– Има гласове за премахване на плоския данък. Какво е вашето мнение – плосък данък или прогресивна скала?

– Сега не е време за сериозни промени. Още повече че данъчната система беше фиксирана в периода 2006-2008 г, по времето, когато сегашният премиер беше финансов министър. Така че тя е направена по негова кройка и работи добре. Друг е въпросът, че тук-там може да се направят леки корекции. Но да се пипа плоският данък, не е сериозно. Азбучна истина е, че във времена на криза не се правят промени в данъчната система.

– Премиерът твърди, че в бюджета има скрит дефицит за 1 млрд. лв.

– Който и да поеме кормилото на държавата, прави рекапитулация. И аз очаквам тази рекапитулация, за да чуем истината за икономическото и финансовото състояние на държавата. Всяко правителство, което дойде на власт, прави преглед на наследеното. Изчиства поетите ангажименти и започва да изпълнява собствената си програма и планове. Примерно в плана „Орешарски” е споменато, че ще се направи анализ защо 2% от фирмите са печелили 98% от обществените поръчки. Цифрите наистина са смущаващи.

– Необходима ли е актуализация на бюджета?

– Няма сериозни основания за това, поне засега. Но трябва да се има предвид, че една част от мерките, които са набелязани в плана „Орешарски”, ще започнат да действат от 1 януари 2014 г., защото финансово ще бъдат осигурени със следващия бюджет на държавата.

– При това положение ще успеем ли да се вмъкнем в заложения дефицит?

– Определено да. Все пак да не забравяме, че премиерът беше финансов министър, преди това заместник-финансов министър. Освен това доц. Орешарски води в УНСС магистърски програми по финанси и инвестиции. Така че нямам съмнение в компетентността на решенията, които ще вземе, и на действията, които ще предприеме.

*   *   *

Проф. Стати Статев е роден на 19 юни 1955 г. в Бургас. Възпитаник е на английската гимназия в града, както и на НПМГ в София. Завършва политическа икономия в УНСС, както и Математика в СУ. Има специализации в Москва и в Бостън. Член е на управителния съвет на БНБ. Два мандата е заместник-ректор на икономическия университет. Оглавява висшето училище на 19 декември 2011 г. Веднага след това е избран за заместник-председател на Съвета на ректорите.

 


Телеграф – 13 стр.

13.05.2013 г.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС:

БИЗНЕС С АНГЛИЙСКИ Е ХИТ ЗА СТУДЕНТИТЕ

Станислав ДИМОВ

– Проф. Статев, има ли новости в кандидатстудентската кампания на УНСС?

– Поради големия интерес увеличаваме двойно бакалавърските програми с обучение на английски език – от пет стават десет. В тях ще приемем общо 400 студенти. Новите са „Администрация и управление”, „Бизнес икономика”, „Интелектуална собственост и бизнес”, „Икономика на туризма” и „Икономика на околната среда”. Разкриваме и специалност „Медия икономика”. От тази година за първи път въведохме електронни кандидатстудентски изпити по чужди езици.

През последните няколко години в УНСС за едно място в специалност „Право” се състезаваха по 8 -10 кандидат-студенти. Затова академичното ръководство реши да увеличим приема от 150 на 260 студенти.

Разширяваме дистанционната форма на обучение. Миналата година приехме първите дистанционни бакалаври в София, а от есента ще обучаваме 100 студенти в регионалния център за дистанционно обучение в Пловдив. Увеличаваме и приема в регионалния център за дистанционно обучение в Хасково. Но искам да подчертая, че това, което запазваме в бакалавърската кандидатстудентска кампания, е не по-малко важно. УНСС е сред малкото български университети, в които се влиза единствено с успешно издържан кандидатстудентски изпит. С матура не приемаме. Освен това запазваме високия праг на „входа” – приемаме документи само на кандидат-студенти, които имат минимален бал „добър” от дипломата за средно образование.

Огромен е интересът към магистърските ни програми – само през септември миналата година приехме повече от 3000 студенти, които се обучават в 82 специалности, в осем от които обучението е на чужд език. Имаме две съвместни магистратури – „Европейски бизнес и финанси” и „Международен бизнес и мениджмънт” – с английския университет Нотингам Трент. От есента започва съвместна триезична магистърска програма „Международен туризъм” с френски университет. Обучението ще бъде на български, английски и френски език. Завършващите тези програми получават дипломи от УНСС и от съответния чуждестранен университет. В момента водим разговори и с други европейски висши училища за съвместни магистратури.

От учебната 2013/2014 г. започва обучението по 15 нови магистърски програми. Тези, които работят, предпочитат дистанционна форма на обучение, в която предлагаме 11 специалности. В професионалните направления „Икономика” и „Администрация и управление” имаме специални магистърски програми за професионални бакалаври.

– Колко студенти ще бъдат приети през новата учебна година?

– 4179 (от тях 550 в дистанционна форма), които ще се обучават в 40 бакалавърски програми. Традиционно най-много ще бъдат първокурсниците в професионално направление „Икономика” – общо 3045 в редовна и дистанционна форма.

– Каква е причината за увеличението на студентските такси?

– Преди 2009 г. размерът на държавната субсидия за един студент беше 963 лв., а размерът на таксите -1/3 от нея. После издръжката беше намалена до 693 лв. (студентските такси можеха да се повишат до 1/2 от тази сума), в резултат на което бюджетът на УНСС беше „орязан” с 5 млн. лв. През миналата година, без диалог с ректорите и студентските съвети, с промени в Закона за висше образование се даде възможност студентските такси да се покачат до 2/3 от сумата за издръжка. Тогава проведох разговор с представителите на студентския съвет и решихме да не увеличаваме таксите.

За съжаление през тази година размерът на субсидията не беше увеличен. В същото време основните ни направления – „Икономика” и .Администрация и управление”, в които учат близо 90 на сто от всички студенти, останаха с най-ниската субсидия във висшето образование. Това наложи таксите да бъдат увеличени. Студентският съвет и представителите на протестиращите разбраха, че нямаме друг полезен ход. Обедини ни убеждението, че дори в условията на криза УНСС трябва да се развива. Нещо повече, по тяхно предложение стигнахме до общо принципно становище – в бъдеще да предлагаме таксите да се повишават с годишния размер на инфлацията.

Студентите са информирани, че парите от увеличението, които са няколкостотин хиляди лева, ще се използват за усъвършенстване на качеството на обучението, продължаване на електронизацията, за ремонта и оборудването на учебните зали с модерна техника, т.е. за поддържането на съвременна учебна среда, отговаряща на европейските стандарти. Академичното ръководство не може да си позволи компромиси в това отношение.

– Кога планирате да се въведе изцяло електронно провеждане на изпитите?

– Електронизацията на учебния процес е многопластов феномен, който обхваща всички процеси от кандидатстването до дипломирането на студента, в т.ч. извършването на редица административни услуги. Всички изпитни резултати се изпращат в електронните .досиета” на студентите – бакалаври и магистри, както и в системата уебстудент (система за електронен достъп на всеки студент до всички данни, свързани с неговото обучение). Тези от студентите, които искат, могат да получават в реално време „електронните” си оценки чрез SMS на мобилните си телефони.

В скоро време ще приключи проект, който се реализира в два факултета, за цифров подпис на въвежданите семестриални изпитни оценки от електронни протоколи. Преподавателят прави цифрово подписване на въведените резултати от изпит, като използва свой личен УНСС сертификат и ключове, след което тези оценки автоматично се разнасят по електронните „досиета” на студентите. В скоро време тази практика ще бъде въведена и в останалите факултети.

Що се отнася до електронните изпити, тяхното провеждане се основава на идеята, че в бакалавърска степен се усвоява утвърдено знание и целта е да се провери дали и в каква степен то е усвоено. Започнахме преди четири години с електронно изпитване на студентите от първи и втори курс, като постепенно въвеждахме системата за трети и четвърти курс. Вече има две катедри, които организират и електронни държавни изпити.

Искам да подчертая, че електронни изпити се провеждат по предложение на преподавателя, който води дисциплината, и с решение на съответната катедра, а не по разпореждане на академичното ръководство. Прави впечатление, че докато в началото имаше известен скептицизъм у доста колеги, сега вече процесът набира скорост и все повече преподаватели искат да провеждат електронни изпити. Тестовият център, който е с 200 компютъра, вече се „задъхва” и затова планираме изграждането на втори.

Огромното предимство на електронния изпит е, че той изключва какъвто и да е субективизъм и студентът може да се „сърди” само на себе си или на компютъра.

– Има ли статистика дали електронните изпити са по-предпочитани от хартиените?

– При семестриалните и държавните електронни изпити няма възможност за избор, няма и проблем, защото всичките ни студенти са компютърно грамотни. Избор има при електронните кандидатстудентски изпити и броят на желаещите да се явят на тях нараства.

Преди четири години, когато проведохме първите електронни кандидатстудентски изпити, мислехме, че младите хора ще се откажат от хартиените тестове, но се оказа, че не е така. Данните показват, че почти поравно се разделят тези, които предпочитат компютъра, и тези, които предпочитат хартията. Голяма част се явяват и на двата варианта. Освен това според европейската стратегия за учене през целия живот, която прилагаме в УНСС, на кандидатстудентски изпит се явяват и по-зрели хора, предпочитащи хартиен изпит. Затова смятам, че няма да бъде коректно към желаещите да учат в УНСС да преминем само към електронни кандидатстудентски изпити, защото идеята е да създадем максимални възможности за тях както във времето, така и във формите на провеждане на изпитите. Нашата цел е да приемаме най-подготвените, знаещи и можещи млади хора.

– Колко кандидати са минали до момента на предварителните изпити?

– Предварителни електронни изпити в УНСС се провеждат всеки месец от октомври до юни включително (с изключение на януари). През юни е последната, девета сесия. Имаше и две предварителни изпитни сесии на хартиен носител. От 17 юни до 3 юли ще се приемат документи за редовната сесия. Досега на предварителните изпити в двата формата – електронен и хартиен, са се явили 9748 кандидат-студенти.

– По колко кандидати традиционно се борят за място в УНСС?

– За най-предпочитаните поднаправления – „Финанси, счетоводство и контрол” и „Икономика и управление с преподаване на английски език”, се състезават по 5 до 7 кандидати за едно място, а за „Право”- от 8 до 10 кандидати.

*      *      *

Това е той:

– Роден е на 19 юни 1955 г. в Бургас

– Бил е първият зам.-ректор на УНСС по времето на мандата на предшественика си

– Преподавал е в Бостънския университет в магистърската специалност „Източноевропейски икономически реформи” и в Пирейския университет в Гърция в магистърската програма „Как да правим бизнес в България”

– Има много научни публикации и издадени учебници по икономическите науки.

 


Монитор – 14, 15 стр.

24.04.2013 г.

Проф. д. ик. н. Стати Статев, ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректорите:

Таксите ще се определят от размера на инфлацията

Мила МИШЕВА   

 

–  Проф. Статев, въпреки студентските протести увеличихте таксите. Защо не отстъпихте?

–  Този въпрос излишно се преекспонира и за да го изясня, ще се върна малко назад. Преди 2009 г. размерът на таксата беше 1/3 от сумата, която държавата даваше за издръжка на един студент. Това съотношение беше горе-долу приемливо, защото такава трябва да е логиката на Закона за висшето образование – държавата да поема издръжката на студентите, а те да плащат символично някаква сума. С времето обаче тази логика се изкриви.

В нашия университет основните направления са „Икономика” и „Администрация и управление”, в които учат близо 90 на сто от всички студенти в УНСС. Но те са с най-ниско финансиране – за тях държавата плащаше по 963 лв. за студент, а таксите бяха съответно една трета от тази сума – 321 лв. През 2009 г. започна кризата и издръжката беше намалена до 693 лв., за сметка на което студентските такси можеха да се повишат до 1/2 от тази сума. В резултат на това бюджетът ни беше намален с 5 млн. лв. И изведнъж през миналата година, без да се вземе мнението на ректорите и на студентските съвети, с промени в ЗВО се даде възможност студентските такси да се покачат до 2/3 от сумата за издръжка.  Тогава проведох разговор с представителите на студентския съвет на УНСС. Разбрахме се, че няма да вдигаме таксите до 2013 г.

– Да, но много от студентите ви, които не са представители на студентския съвет, протестираха.

–  Не мисля, че когато протестират 200 студенти, те изразяват мнението на 20 хиляди свои колеги. Увеличението на таксите ще увеличи приходите ни с няколкостотин хиляди лева. Студентите са информирани къде ще отидат тези пари – за усъвършенстване на качеството на обучението, продължаване на електронизацията, за ремонта и оборудването на учебните зали с модерна техника, т.е. за поддържането на цивилизована среда за нашите студенти, отговаряща на европейските образователни стандарти. УНСС обучава елита на нацията и не можем да си позволим компромиси в това отношение.

–  Ще продължите ли политиката си на покачване на таксите и през следващи години, ако държавата не увеличи финансирането на университетите?

–  Отново с представителите на студентския съвет и две трети от представителите на протестиращите, които приеха увеличението на таксите след разговори с академичното ръководство, взехме решение, че оттук нататък таксите ще се повишават с годишния размер на инфлацията. Държа да отбележа – това е предложение на студентите. Радвам се, че те разбират необходимостта от развитие на университета въпреки ограничения финансов ресурс.

– Какъв е план-приемът ви за следващата учебна година?

– УНСС ще приеме малко над 4000 студенти в бакалавърска степен, което е с около 400 повече спрямо миналата година. Една от причините за това са новите бакалавърски програми. Освен сегашните пет въвеждаме още пет специалности, които ще се изучават на английски език: „Администрация и управление”, „Бизнес икономика”, „Интелектуална собственост и бизнес”, „Икономика на туризма и „Икономика на околната среда”. В тях ще се обучават общо 200 студенти. Целта ни е с тях да привлечем повече чуждестранни студенти. Това е прекрасна възможност и за нашите възпитаници, които могат да продължат образованието си на по-ниски цени по съвместни магистърски програми в чуждестранни университети, с които имаме подписани договори.

– Таксите за специалностите на английски език по-високи ли ще бъдат?

 Не, те са същите, каквито са еквивалентите им на български език. Въвеждаме и една нова специалност на български език – „Медия икономика”, в която ще бъдат приети 50 студенти. В нея ще се подготвят специалисти в областта на мениджмънта на различни нива в медиите, независимите регулаторни органи, публичната администрация и пр. Неведнъж медиите са ни подсказвали, че имат нужда от повече икономисти и администратори и нашата идея е да запълним тази липса. Предвиждаме сключването на договори за стажантски програми с представители на медийната индустрия.
Друга новост през предстоящата учебна година е увеличението на приема от 150 на 260 студенти в специалност „Право”, за която през последните години се състезават 8-10 кандидати за едно място.

След като спечелихме проект за 800 хил. лв. за развитие на дистанционното обучение, решихме да разширим приема. Стартираме пилотен проект за прием на 100 студенти бакалаври в Пловдив, където досега предлагахме само магистърски програми.

– В кои специалности?

– В направленията „Икономика” и „Администрация и управление”.

– Всяка година разширявате специалностите, които се изучават дистанционно. Алтернатива ли е дистанционното обучение за кандидат-студентите?

– Преди няколко години студентският съвет направи проучване, което показа, че повече от половината от студентите в бакалавърските специалности работят – някои от тях почасово и могат да учат редовно. Но има и такива, за които това е невъзможно. Затова увеличаваме приема в тази съвременна форма на обучение. През миналата година разкрихме 300 места за дистанционно обучение в София и те бяха успешно запълнени. Ще приемем и 150 студенти в нашия Регионален център за дистанционно обучение в Хасково.

– Как върви кандидатстудентската кампания? Казвате, че разкривате повече места, но випускът дванадесетокласници е по-малък, не се ли притеснявате, че няма да си запълните местата?

 През последните години УНСС е един от малкото университети, който успява да си запълни местата, и то при положение че не приемаме по диплома, а само след успешно положен кандидатстудентски изпит. Броят на кандидатите на предварителните изпити е повече от планирания прием – 7000 срещу 4000. Това ме кара да бъда оптимист, че и тази година няма да имаме проблем със запълването на местата си.
– Предварителните изпити в УНСС и тази година са всеки месец до юли, а кандидат-студентите могат да изберат да кандидатстват с най-високата изкарана оценка. Не намалява ли това конкуренцията?

 Спомням си времето, когато за всеки изпит се теглеше тема. Тогава пред централния вход се събираше огромно развълнувано множество от майки, бащи, роднини от всички градове, които очакваха каква тема ще се падне. Не по-малко притеснени бяха и кандидат-студентите.

Намерихме решение на този проблем чрез въвеждането през 2006 г. на единните приемни изпити  тестове по подобие на SAT – „вход”, който е практика във всички престижни университети в света. По този начин сложихме край на зубренето на теми и елиминирахме субективизма при оценяването. Следващата стъпка, която предприехме, беше въвеждането на електронните кандидатстудентски изпити, които се провеждат всеки месец от октомври до юни включително и са напълно равностойни на хартиените тестове.
Сега кандидатите в УНСС имат три възможности – да се явят на тестове на хартиен носител, на електронни тестове или и на двата. В университетския тестови център за всеки от тях компютърът генерира индивидуална съвкупност от въпроси непосредствено преди началото на изпита.

Кандидатстудентският изпит е важно изпитание и едно по-емоционално дете може да не даде най-доброто от себе си заради притеснение или някаква извънредна ситуация в деня на изпита. Затова смятам, че младежите трябва да имат право на повече от един шанс, който им даваме с предварителните изпити. Не мисля, че това намалява конкуренцията. Напротив, по този начин приемаме най-добрите студенти – тези, които мечтаят да учат в УНСС и имат мотивацията да се явят няколко пъти на изпит.
– Рязкото увеличаване на професорите ни е една от най-дискутираните теми в момента от научната общност. От какви промени според вас има нужда Законът за академично развитие?

 Преди приемането на закона имаше негативни нагласи към Висшата атестационна комисия (ВАК). Ако сега се стигне до промени, те следва да се предхождат от задълбочен, детайлен анализ на всички позитиви и негативи въз основа на натрупания опит в академичната общност. Не мисля, че най-добрият вариант е да се върнем към нов вариант на ВАК. Може би законът има нужда от промени и затова на последното заседание на Съвета на ректорите се разбрахме до края на април да събираме предложения за неговото усъвършенстване.

Моето убеждение е, че всеки университет трябва да създаде своя система от високи критерии за академично развитие съобразно своята специфика. УНСС вече има такава система, която непрекъснато усъвършенства. Когато беше приет новият закон, завишихме критериите за придобиване на академичните длъжности. Създадохме точкова система за подбор, както и 38 качествени критерия, разпределени в четири групи: за качеството на преподаването, за качеството на изследователската дейност, за приноса за развитието на УНСС в университета и за приноса за името и престижа на университета извън него. По този начин се формира комплексна оценка. Подходът е изключително взискателен и категорично елиминира какъвто и да е „случаен” избор. По този начин се дава възможност за академично израстване на най-подготвените и най-изявените колеги.