Категория: 2016

 

Агенция „Фокус“, 29 Декември 2016

 

Проф. д.ик.н. Стати Статев:
УНСС се утвърждава все повече като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива

Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС
и заместник-председател на Съвета на ректорите, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с постиженията на Университета за национално и световно стопанство през 2016 година.

 

Фокус: Проф. Статев, през 2016 г. Университетът за национално и световно стопанство реализира редица инициативи, подписахте меморандуми за сътрудничество с няколко големи институции. Можем ли да кажем, че 2016 г. беше успешна за университета?

Проф. Стати Статев: 2016 г. беше поредната успешна година за УНСС. Радвам се, че сте забелязали продължаващото развитие и умножаване на контактите ни с държавните институции и с бизнеса, както и със системата на средното образование, откъдето идват нашите студенти. Важен критерий за успешност е и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и съдържанието на учебните програми на всяка една от близо 50-те бакалавърски специалности, на повече от 100 магистърски и 40 докторантски програми спрямо променящите се изисквания на съвременната наука и практика в пряк диалог с държавните институции, бизнеса, студентите и колеги от сродни университети.

УНСС се утвърждава все повече и като лидер в научноизследователската дейност в направленията, които развива. Нараства броят на научноизследователските проекти, финансирани от Европейския съюз, от национални и собствени източници.

Фокус: Какви бяха най-големите Ви постижения през годината?

Проф. Стати Статев: Ако погледнете университетския ни сайт, ще се убедите, че в УНСС всеки ден „ври и кипи” от събития, свързани с образователния и научния живот – учебни занятия от понеделник сутрин до неделя вечер, публични лекции на министри, депутати, бизнесмени, посланици, научни конференции, кръгли маси, срещи-дискусии, студентски форуми… В тази ситуация е трудно да отлича най-големите постижения през годината, но не мога да не отбележа някои от тях. За поредна година УНСС запълни над 100% приема на студенти и продължава да е най-големият университет в България – единственият с над 20 000 студенти (21 880 за учебната 2015/2016 г., като през настоящата 2016/2017 г. ще надхвърли 22 000), и най-големият бизнес университет в Югоизточна Европа.

Но това е само количествената страна. В трите основни направления на УНСС – „Икономика”, „Управление и администрация” и „Политически науки”, в които се обучават около 90 на сто от нашите студенти, имаме едни от най-високите акредитационни оценки в страната. Успешно се развива и Юридическият ни факултет, който навърши 25 години, както и „Журналистика“ и „Социология“. Засилихме участието си в европейски и национални научни проекти.

Фокус: Колко студенти за първи път прекрачиха прага на УНСС тази година?

Проф. Стати Статев: Приемът на бакалаври и тази година традиционно е успешен. Запълнихме всичките места от държавната поръчка – 4 100. Изпълнихме и държавната поръчка от 1 100 магистри, приехме около 1 300 магистри платено обучение. Очакваме през януари да се запишат още около 500 магистри и около 100 докторанти. Така че през учебната 2016/2017 година повече от 7 000 нови студенти в трите степени – бакалавър, магистър и доктор – се вляха в академичното семейство на УНСС.

Фокус: Кое според вас мотивира младите да изберат УНСС за своята Алма матер?

Проф. Стати Статев: На първо място това е доказаният и непрекъснато нарастващ в годините академичен авторитет на УНСС в обществото като лидер на висшето бизнес образование в страната. Дипломата на УНСС е сериозна гаранция за успешно кариерно развитие според българските държавни и частни работодатели. Направихме успешна кандидатстудентска кампания в различни измерения – от прекия контакт със средните училища в страната, които са традиционен „доставчик” на бъдещите ни студенти, до мащабна дигитална кампания, за да може младите хора да бъдат максимално информирани за възможностите, които им предлага УНСС по време на следването и след завършването. Много добре работи създадената под егидата на УНСС Асоциация на икономическите училища в България, която е ефективна форма за непрекъсната връзка със средното образование. Организираните от асоциацията национални средношколски олимпиади и конкурси по различни направления на икономическата наука, вече станаха традиция и техните лауреати получават правото да учат в УНСС. През миналата учебна година тази практика бе поета и от останалите професионални направления, така че УНСС има вече много силно и перманентно присъствие в средното образование на страната. Друг фактор, който привлича младите хора към УНСС, са десетте бакалавърски специалности с преподаване на английски език, а също и толкова магистърски програми, някои от тях съвместни с водещи европейски университети.

Сериозна роля играе и непрекъснатото усъвършенстване на учебните планове и програми във взаимодействие с бизнеса, както и все по-силната практическа насоченост на преподаването. Важно е също така, че почти всички студенти на УНСС участват в разгърнатата ни система за студентски стажове и практики като основа за бъдещата им реализация.

Сериозни са възможностите за студентска мобилност, чрез която студентите учат един или два семестъра в престижни чуждестранни университети-партньори на УНСС.

Фокус: В кои сфери ще се стремите университетът да се развива през новата 2017 г.?

Проф. Стати Статев: УНСС ще продължи да се развива в традиционните си направления. Заедно с това имаме амбицията да реализираме новите възможности, дадени на висшите училища с последните промени в ЗВО. Най-важната от тях е правото за осъществяване на стопанска дейност. Вече има решение на Академичния съвет за създаване на търговско дружество „УНСС Консулт”, което ще реализира научния ни продукт. Предстои разкриване с акт на Министерския съвет на три института към УНСС – по икономика и политики, по творчески индустрии и бизнес и по предприемачество.

Фокус: Какви са основните Ви цели за предстоящата година?

Проф. Стати Статев: Изконните ни цели са създаването на все по-добри кадри с висше образование за нуждите на националната икономика и държавното управление. УНСС има своето достойно място в създаването на управленския и бизнес елит на България и ще продължава да го разширява и утвърждава. Ще направим отново всичко необходимо УНСС да продължи да бъде най-голямото висше бизнес училище в страната и региона. В по-частен план ще продължим да утвърждаваме навлязлата във второто си десетилетие съвместна с Университета Нотингам Трент магистърска програма „Европейски бизнес и финанси”, уникалната в световен мащаб магистърска програма „Ядрена сигурност” под егидата на ООН, съвместните докторантски програми със Свободния университет в Брюксел и др. В областта на материалната база започваме строителството на нов модерен корпус на УНСС с близо 10 000 кв.м., което ще увеличи разгърната ни застроена площ с около 20% и ще създаде по-добри условия за обучение и научноизследователска дейност. Предстои завършването на общата програма за енергийна ефективност с поставянето на изолация на старите корпуси и заменяне на осветлението със съвременни енергоспестяващи осветителни тела и собствено производство но електроенергия.

Фокус: Планирате ли провеждането на нови инициативи и какви?

Проф. Стати Статев: В областта на преподаването продължава закриването на стари и разкриването на нови магистърски специалности, съобразени с динамичните изисквания на пазара на труда. Вече имаме три одобрени проекта към фонд „Научни изследвания”, работата по които ще започне през 2017 г. Очакваме да успеем в надпреварата за изграждане на Център по компетентност за големи данни, с който ще дадем сериозен принос в синхронизирането на различните статистики и източници на информация в страната и реално ще допринесем за оптимизиране на управленските процеси на национално, секторно и отраслово ниво.

Наскоро получихме информация, че Шанхайският университет (след повече от година интензивни преговори, включително на ниво заместник-министър на науката на Китай) е взел решение за създаване на съвместна образователно-научна структура с УНСС.

В областта на електронизацията на обслужването на учебния процес през 2017 г. предстои за първи път новоприетите студенти да получат електронни студентски книжки, с което се затваря кръгът на вече съществуващите и утвърдени в годините електронно изпитване, електронни протоколи и електронни главни книги (с уникални електронни университетски подписи на всеки преподавател). В електронизацията на учебния процес, особено за целите на дистанционното обучение, продължава интензивно прехвърлянето на учебните курсове и учебните материали на електронни носители и тяхното уеб-базиране, за сметка на постепенния отказ от хартиени носители. Вече споменах и за мащабната строителна програма през 2017 г. Като цяло УНСС се готви да посрещне достойно вековния си юбилей през 2020 г.

Фокус: Успяват ли днес висшите училища да се справят с изискванията на модерния, съвременен живот?

Проф. Стати Статев: Не мога да отговаря за всичките 51 висши училища в страната, защото проблемите пред всяко едно от тях са различни и специфични. Но смело мога да заявя, че УНСС в това отношение се справя добре. В съвременния информационен свят, когато всички имат достъп до все повече информация, няма как преподавателят да се изправи пред студентите и да им чете какво е написал в учебника си. Той трябва да бъде над това, да маркира най-новото развитие на проблема в теорията и практиката, да учи студентите си на творческо мислене. Младите хора са много чувствителни на тази тема. Те ценят времето си. Силата на УНСС е, че преобладаващата част от нашите преподаватели, освен доказани учени и преподаватели, са и практици на сериозни позиции в областта, в която работят. Например отдавна се отказахме от архаичната форма „задочно обучение”, премахнахме последователно упражненията в магистърска степен, а след това и в трети и четвърти курс на бакалавърската степен. През 2017 г. ще продължим диалога къде в първи и втори курс да останат упражнения или семинарни занятия – дали само там, където е необходимо индивидуално практическо обучение – например по информатика. Всичко това предполага нова методика и методология на водене на учебния процес.

Имаме много интензивен обмен на студенти с водещи европейски университети, а от 2016 г. – и с университети от Азия. Както чуждите студенти в УНСС, така и нашите, след завръщането си, дават висока оценка за качеството на преподаване в нашия университет. Мисля, че в това отношение УНСС се развива добре, но в съвременния свят това е непрекъснат процес – вече навлизаме в Индустрия 4.0 и трябва да сме готови за новите предизвикателства.

Фокус: Кои са най-сериозните проблеми на българското висше образование и предприеха ли се стъпки в разрешаването им?

Проф. Стати Статев: С промените в ЗВО през тази година беше направена поредна стъпка към решаване на динамичните проблеми пред висшето образование в страната. Предстоят промени и в ЗРАСРБ. Но една влезли в сила промените в ЗВО, отново заговорихме за нови – толкова е динамична средата. Ще спомена само някои от тях, по които има консенсус в Съвета на ректорите:

Да има равнопоставеност между държавните и частните висши училища при формиране на тяхната структура – да отпаднат изискванията в държавните университети катедрата да има минимум 7 преподаватели на щат, а факултетът – минимум 40, което води до изкуствени структури и невъзможност да се формират факултети по професионални направления.

Законът да осигури законова възможност изтъкнати доказани специалисти от практиката да участват по-активно в преподавателската дейност, а не както досега – не повече от 10% от лекционен курс, което е от 3 до 6 часа.

Фокус: Какво послание ще отправите към младите хора в България през 2017 година?

Проф. Стати Статев: Дерзайте! Вие сте нашето бъдеще и нашата надежда! Вярваме във вас!

 

Силвия МАРИНОВА

---

Тв BG on Air, „Директно”, 08.12.2016 г.

 

Висшето образование

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите;
Яна Вангелова, председател на Националното председателство на студентските съвети

Водещ: И така, на студентския празник говорим със заместник-председателя на Съвета на ректорите и ректор на УНСС проф. Стати Статев и с председателя на Националното председателство на студентските съвети, Яна Вангелова. Здравейте, добре дошли и честит празник.

Проф. Стати Статев: Да е честит на всички студенти и на цялата академична общност.

Яна Вангелова: Да е честит на всички.

Водещ: Доста положителни неща се надявам да обсъдим днес. Иска ми се да започнем обаче от това доколко програмите на всичките над 50 университета в България, които се предлагат днес на студентите, са адекватни на пазара, на очакванията им, на това, което бизнесът иска, на нещата, които се случват около нас всеки ден?

Яна Вангелова: Невинаги това, което се предлага от висшите училища в страната, е това, което студентите са очаквали, но това невинаги е въпрос на самата програма на висшето училище. Понякога самите студенти не знаят какво представлява самата специалност, в която са влезли. Смятам, че добра стъпка в тази насока е това, че вече има кариерни центрове в средните училища, които все пак помагат младият човек да се ориентира и да влезе в специалност, в която очаква нещо определено да се случи, да получи определени знания и умения.

Водещ: Добре. Кажете ми, проф. Статев, как се правят тези програми? Като се обсъждат на ректорски, на декански, на факултетен съвет? Наистина обсъждат ли се тенденциите на пазара, онова, което бизнесът търси? Знаем, че бизнесът казва, че в голяма част от сферите има криза на кадри.

Проф. Стати Статев: Вие вероятно имате предвид учебните планове, защото учебният план е набор от дисциплини, които се изучават в дадена специалност.

Водещ: Добре, да го наречем учебен план.

Проф. Стати Статев: А в учебната програма е разписано какви теми съдържа всяка една учебна дисциплина.

Водещ: Аз съм сигурен, че и тук някой би имал забележки заради това как е разпределен броят часове и доколко една дисциплина е достатъчна като брой лекции, друга пък не толкова, но…

Проф. Стати Статев: Вижте, сложен е този процес. Има си ясна и точна процедура за него. По правило учебният план се създава в катедрата, която отговаря за тази специалност. Той се придружава от учебни програми за всеки един курс, заедно с екипите, които ще водят тези курсове. След като се обсъди и приеме от катедрен съвет, минава през факултетен съвет и отива за утвърждаване в академичен съвет, което го прави документ. Но това е формалната страна.

Водещ: По някакъв начин търси ли се обратната връзка със студентите…

Проф. Стати Статев: Разбира се.

Водещ: …със студентските съвети?

Проф. Стати Статев: Въпросът има малко по-друго измерение. В УНСС председателят на Студентския съвет е редовен член на Ректорския съвет и на всяко заседание има право да представя позициите на студентите по всички въпроси. Има искания на студенти, свързани с учебните планове и с учебните дисциплини, но това е сравнително рядко. Проблемът има по-друга насоченост – доколко учебният план отговаря на очакванията и на изискванията на бизнеса.

Водещ: Именно.

Проф. Стати Статев: В УНСС беше свършена много сериозна работа през последните години, когато ние целенасочено чрез проекти, финансирани от Министерство на образованието и науката, актуализирахме всички учебни планове с активното участие на представители на бизнеса и на представители на държавната администрация, заедно със студентите.

Водещ: За да не става така, че университетите вадят кадри, които после не могат да се реализират на пазара на труда, нали така?

Проф. Стати Статев: Този въпрос има друго измерение. Той е въпрос на мащаба в по-голяма степен, отколкото на различие в учебните планове и зависи от това кой университет обучава даден специалист.

Яна Вангелова: Входът трябва да е лесен. Изходът обаче е важно да е труден. Тоест, излизаш само ако си придобил определени компетенции, определени знания. Входът трябва да е отворен за всички.

Водещ: Така ли е, проф. Статев? Да се свали нивото максимално, за да могат да влизат колкото могат повече студенти?

Проф. Стати Статев: Стана шлагер, че в България броят на университетите е много голям.

Яна Вангелова: Съгласна съм.

Водещ: Малко над 50.

Проф. Стати Статев: Този брой е 51. Когато дойдоха преди години представители на Световната банка с това послание, аз ги попитах: „Как се сетихте, че е голям броят на университетите?“.

Водещ: И те какво ви казаха?

Проф. Стати Статев: Нищо. Но аз им казах, че в Европа, в европейското образователно пространство на 450 млн. жители има 4000 университета. Ако подходим пропорционално спрямо населението в България, ние трябва да имаме 66-67 университета. Така че въпросът не е до бройката, а до мащаба. Въпросът е дали всеки университет си следва профила и спецификата, за които той е предназначен, или сме допуснали да развива какви ли не допълнителни специалности.

Водещ: Добре, но с каква цел се прави това – да има толкова много специалности, които да остават незапълнени?

Проф. Стати Статев: Прави се с цел получаване на повече пари. Тръгна целенасочена политика след приемане на Стратегията за висшето образование от правителството на съвместно заседание със Съвета на ректорите и най-важното е, че тя се изпълнява. Но все още преобладаващата част от парите се дават за брой студенти. Естествено, че университетите ще се стремят да приемат повече студенти, за да получават повече пари.

Водещ: Добре. За конкуренцията между университетите и за това каква е разликата между частен и държавен университет да поговорим. Какво виждате вие като започнат кандидатстудентските кампании? Какви прийоми прилагат университетите, за да привлекат университетите, за да привлекат повече студенти? По-интересни програми, палитра от повече специалности? Как изглеждат нещата всяка година, като тенденция?

Яна Вангелова: По-фаталното според мен е, че някои университети го превръщат в реклама на някакъв продукт, който според мен доста се разминава с продукта, който трябва да рекламират. Тоест, рекламират добрата база, рекламират възможността да участваш по различни програми, но не рекламират това, което всъщност дават като качество на обучението.

Водещ: Тоест, какво ми казвате сега – че отделни университети трябва да се профилират в някакви специалности, в каква насоченост?

Яна Вангелова: Да. Конкретна, а не да рекламират просто, че дават лесно дипломи, „Заповядайте при нас“. Няма да визирам кое е висшето училище, но имаше такива случаи на реклама, която според мен далеч не е подходяща за висшето образование.

Водещ: Като говорим за това, проф. Статев, и ако се върнем малко назад в годините, как изглежда нивото, което, аз съм сигурен, че ще се съгласите с мен, пада всяка година при приема?

Проф. Стати Статев: Има такъв елемент, но той е свързан с масовизацията на висшето образование. Свързан е и с това, за което вече споменах – че традиционни университети, специализирани в определена област, десетилетия наред развиват направления, които не са им присъщи. И това доведе например до мантрите, че има прекалено много икономисти, прекалено много финансисти, хайде сега да правим инженери. Което за мен не е правилна позиция, защото ако следваме тази постановка, след 7-8 години ще се сетим, че има прекалено много инженери и прекалено малко икономисти. И в този мисъл съм съгласен с г-жа Вангелова.

Що се отнася до конкуренцията между университетите, тя не е между университетите, тя е между направленията, които те водят. Иначе между самите университети е трудно да се каже, но това се вижда от приема, който те правят – кой си запълва приема и кой не го запълва. И се стига до това, за което много пъти алармираме: през последните  десетина години това, което се определя с постановление на Министерския съвет като прием на университетите, включително и тази година с новите промени в Закона за висшето образование, е два пъти повече от реалния контингент студенти.

Водещ: Бройките не могат да бъдат запълнени, това казвате.

Проф. Стати Статев: Естествено, че не могат да бъдат запълнени, защото няма откъде да ги вземем. Просто ги няма физическите бройки, които да запълнят тези места.

Водещ: Проф. Статев, вие как отговаряте, когато студентите казват, че преподавателите използват архаични начини за поднасяне на информация?

Проф. Стати Статев: Това, общо взето, много трудно вече може да се получи, защото става дума за методика и методология не само на преподаване, но и на подготовка на учебните курсове, включително на изпитите. Така че това е друга тема.

В УНСС по-голямата част от изпитите са електронни. Поставянето на оценките е електронно, главните ни книги са електронни, а от учебната 2017/2018 година студентите ще получат за първи път електронни студентски книжки, които ще са чип в чипа на дебитната карта, която имат.

Но ми се ще да се върна на рефрена, който се върти, че студентите отиват  в чужбина, че изтичат мозъци…

Водещ: Е, отиват, да.

Проф. Стати Статев: Да, но къде са числата? През последните седем-осем години ние имаме стабилен тренд, между седем и осем хиляди наши, и то добри деца, защото се предполага, че трябва да имат езикова подготовка, трябва да имат определено равнище…

Водещ: И финансови възможности.

Проф. Стати Статев: Разбира се, и финансови възможности, донякъде, тъй като не навсякъде това е такова тежко условие. Не говоря за елитните университети. Но никой не е направил сериозен анализ доколко това е естествено движение. В крайна сметка всеки има право на своя личен избор…

Водещ: И доколко ученето в чужбина не е причина да се остане след това там.

Проф. Стати Статев: Не мисля, че това е проблемът. Много пъти съм поставял този въпрос пред Съвета по образование при президента, пред Министерството на образованието и науката, че може би ограниченият ресурс за висше образование, с който разполага държавата и който едва ли ще се разшири в обозрима перспектива, трябва да бъде използван по-ефективно.

Водещ: Как ще стане това?

Проф. Стати Статев: Като държавата определи кадрите, които й трябват, да сключи договори с тях и да им гарантира работа пет години напред. И бизнесът също.

Водещ:  Ама всъщност то реализацията не е ли предопределена и от начина, по който прекарваш времето в университета, начина, по който преподавателите те подготвят за това, като излезеш на пазара на труда, да си конкурентоспособен, да си адекватен на всичко онова, което се случва около теб?

Проф. Стати Статев: Нещата са много по-гъвкави. Например в УНСС е най-старият и най-големият Междууниверситетски център за развитие на кариерата. Нашите студенти още от първи и втори курс контактуват с изключително много фирми. Преди няколко дни бяха поредните Дни на кариерата в УНСС, в които участваха 77 държавни институции, фирми, неправителствени организации, с по-голямата част от които имаме договори за сътрудничество, по силата на които те се ангажират да осигуряват стажове за нашите студенти и работни места за нашите випускници.

Водещ: Можете ли да кажете, че има специалности, които вече си отиват, към които няма интерес, които по някакъв начин трябва да бъдат „окрупнени“ – от 2-3 университета само в един да я има, защото има малък интерес?

Яна Вангелова: Има такива специалности, да.

Водещ: Дайте ми пример.

Яна Вангелова: В момента не мога да се сетя, но всички тези, които попадат в Списъка на защитените специалности са именно такива, към които няма интерес и държавата всякак се стреми да засили интереса към тях. Те са специфични и само в няколко висши училища.

Водещ: А то не трябва ли това да се прави това по някакъв начин и от самите университети? Така да направят, ще ме поправите сигурно проф. Статев, програмата, че тя да е интересна на студентите, да е адекватна, да привлича, за да могат после те да са адекватна работна ръка.

Проф. Стати Статев: Аз ще ви дам конкретен пример.

Водещ: Дайте ми.

Проф. Стати Статев: В УНСС имаше специалност „Икономика на кооперациите“. Но в новите условия кооперативното движение не се развива – нито у нас, нито в развития свят.

Водещ: И какво стана с тази специалност?

Проф. Стати Статев: Взехме решение да я закрием и на нейно място създадохме изключително модерната специалност „Икономика на недвижимата собственост“. Това е пример, че университетите и самият академичен състав трябва винаги да бъдат на гребена на вълната.

Водещ: Защото иначе конкуренцията между частни и държавни университети веднага си казва думата.

Проф. Стати Статев: И особено в магистърските програми да се търсят тези съвременни пробиви, като нещата, които днес са станали, утре да бъдат в аудиториите.

 

(Със съкращения)

---

БНТ, „Денят започва”, 29.11.2016 г.

Как да задържим младите финансисти в България

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС,
и Левон Хампарцумян, банкер

Водещ: А сега обещано за финанси. Двойно повече образовани българи напускат страната днес в сравнение с началото на века. „Изтичането на мозъци“ от България се задълбочава, като през 2010-2011 близо 27% от напусналите страната българи са с висше образование или по-високо от висше, при малко над 13% през 2000 г. Заключението е на икономиста Кристофор Павлов, коментар за бюджета за 2017 г. Проблемът за образованието и все по-голямата липса на кадри, включително и в банковата сфера е във фокуса на организирания от асоциация „Банка на годината“ финансов форум „Образование, кадри, растеж“. Срещата на топ-банкерите и икономистите на България е днес от 15 часа, в зала „Роял“ на хотел „София – Балкан“. Има ли начин да задържим младите хора тук, у нас? В студиото вече са банкерът Левон Хампарцумян, добро утро, и ректорът на УНСС проф. Стати Статев, здравейте. Първо обаче, преди да започнем темата за младите хора, да кажем за тази политическа криза, в която влязохме. Така я определя президента. Има ли реално криза и очаквате ли тя да повлияе на икономиката на страната?
Левон Хампарцумян: Всеки има различна дефиниция за криза, но до момента, до който нямаме дългосрочното усещане за криза, няма да имаме директно влияние върху икономиката. Слава богу, една съществена част от икономиката е в частни ръце и не зависи по никакъв начин от политиците и това е, което създава новото богатство и ни дърпа напред. Така че малко политиците от своя страна трябва да бъдат по-отговорни и да не спекулират със създаването на усещането за криза, защото българската икономика не е била в толкова добро състояние от 10 години, от 2007-2008 година.
Водещ: Кой е по-добрият вариант, за да задържим това стабилно състояние на икономиката? Разпускане на парламента, служебно правителство, дата за нови избори или пък съставяне на нов кабинет в рамките на 43-тото Народно събрание?
Проф. Стати Статев: Аз не мисля, че има пряка връзка между тези неща в краткосрочен период. Категорично е ясно, че икономическа и финансова криза няма, напротив, ние имаме достатъчно фактори и индикатори, че отново излизаме на тренд на икономически растеж, слава Богу. Дали има политическа криза да кажат политолозите, но ние се надяваме, че в рамките на идните месеци, до април-май, политическата ситуация ще се стабилизира и това няма да попречи на икономическото развитие.
Левон Хампарцумян: Само да ви кажа, в последните 5 години сигурно имаме 6 правителства. Може би не съм напълно точен, но достатъчно много правителства. Ако смяната на правителствата създаваше проблеми в икономиката, щяхме да имаме много по-лоша икономика.
Водещ: Ако трябва да обвържем темата, заради която сте тук в студиото, с това, което предстои след 10 ч. при президента, политическата нестабилност можем ли да кажем, че гони младите хора от България?
Левон Хампарцумян: Не, младите хора по съвсем естествен начин си търсят успеха и късмета навсякъде и слава Богу, защото няма как да ги затворим изкуствено. Просто трябва да създадем тук условията да се реализират. Както например в IT-сферата, в информационните технологии. Много млади хора предпочитат да останат тук, разбира се, едни други пък напускат и това не е края на света, защото днес излизането от България няма смисъла на изгарянето на всички мостове, както е било по комунистическо-тоталитарно време, а просто търсене на друго приложение на това, което можеш. А другото, което е, че има доста хора, които са базирани в България, а пък работят за компании, които са на другия край на света.
Водещ: Във финансовата сфера предлагането покрива ли търсенето? С други думи, достатъчно ли са икономистите, които излизат подготвени от българските университети?
Проф. Стати Статев: Много често се драматизира проблемът с миграцията на висши кадри. Аз също считам, че това е естествен процес. Нормално е миграцията да бъде от една сравнително по-бедна държава с по-малки възможности за развитие към по-развитите страни, но тук въпросът е на активна държавна политика. Държавна политика както от страна правителство, така и от страна на бизнеса. И аз мисля, че тук губим много, оставяйки изцяло решението на младия човек по време на неговото следване и завършване. Може би за пореден път ще припомня идеята, която от повече от десетилетие повтарям, че държавата трябва по-сериозно да се отнесе към нейните кадри и т.нар. държавна поръчка. Нормално е държавата достойно да финансира, включително и със стипендии, а не само обучението, хората, които ще работят след това за нея, и това е на договорна основа минимум за 5 години. Нормално е, при тези ниски данъци, бизнесът също да има такава политика, по-активна, със стипендии, с финансиране на обучението, така че младите хора да чувстват своята сигурност в държавата. Тъй като ние имаме достатъчно индикации, че те заминават за чужбина не толкова защото нашето образование не е качествено, а просто защото не виждат бъдещата си реализация във всичките измерения в България. Така че тук има над какво да се замислим.
Водещ: Имаше една идея за медиците преди време, ако са завършили по държавна поръчка, да нямат право да напускат страната да кажем в рамките на 5 години, говоря наизуст в момента, но някакви такива срокове бяха поставени. Вариант ли е това за задържане на младите икономисти?
Проф. Стати Статев: Тук много грешно се разбират нещата. Не става въпрос за крепостно право. Да влезем във варианта „държавата те е финансирала 5 години и ти трябва да работиш за нея 5 години“ Ок. Не можеш да работиш? Какво значи това? Отиваш в частна фирма за два пъти по-голям доход. Или отиваш в чужбина, имаш предложение за 5 пъти по-голям доход. Ами върни си заема, който държавата ти е дала за 5 години в рамките на 5 години, за да финансира тя друг. Така че тук драма няма. Свободното движение е свободно движение. Но има един голям проблем – трябва ли ние като най-бедна страна в Европа да финансираме елита на развита Европа? И да погледнем колко от медиците, инженерите, финансистите, за които държавата е плащала 5-6 години, за да станат специалисти, след това заминават. Тоест, ние произвеждаме, ние сме донор на развития свят.
Водещ: Искат ли младите хора да бъдат икономисти? Преди време беше много модерно да учиш икономика, да си финансист. Сега как стоят нещата?
Проф. Стати Статев: Ако индикацията е приемът, който ние правим и който винаги запълваме, това означава, че интересът към професията „икономист“ и към всичките й измерения, защото това означава и финансист, за което говорим, никак не е спаднал. Така че интересът продължава да бъде голям.
Левон Хампарцумян: Аз, ако ми позволите, мисля, че след 10 години финансовата индустрия ще бъде много повече информационни технологии, отколкото традиционните финанси. Така че когато кажем „финансист“ или „икономист“, говорим за доста широк набор от умения и познания.
Водещ: Тук обаче идва ролята на университетите, които трябва да вървят паралелно с развитието на бизнеса.
Левон Хампарцумян: Университетите все повече ще трябва да се концентрират или в директна изследователска и практическа работа, или в наблягане на фундамента на знанията, което са математики и основни неща, за да може човек да стане обучаем. Защото обучението в бързо развиващия се свят всъщност е един непрекъснат процес. Вече го няма това „ще вземем една диплома и после 30 години ще лежим на нея“. Която и да е професия иска усилия човек да седи на върха на знанието и да бъде адекватен на променящата се среда. И тук не забравяйте, няма какво да се лъжем, това как българите емигрирали и така нататък – ако направим държавата прилично място за живот и има хубав климат, ще започнат да идват хората. И днес има хора със западноевропейски паспорти, които работят в София и се чувстват много добре. Не са чак толкова много, но това е техен избор. Не са ги пратили на заточение.
Водещ: Доколко образователната система се съобразява с нуждите на бизнеса и нагажда ли се лесно спрямо бързата промяна?
Проф. Стати Статев: Митът за липса на връзка между бизнес и висше образование и наука вече се разбива, поне що се отнася до „бръшляновите университети“, какъвто считам, че е и УНСС. Дори мога да ви кажа, че ние с г-н Хампарцумян миналата седмица подписахме меморандум между университета и банката, той е един от любимите лектори на моите студенти. Ние преработихме последните 2-3 години всички наши учебни програми в много активно сътрудничество с бизнеса. Но това не бива да бъде еднократен акт, защото смисълът на обучението през целия живот е това, че знанията, уменията, навиците се променят изключително интензивно, понякога дори по време на самото следване на студента от 4-5 години. Така че в това отношение висшето образование и бизнесът трябва още по-активно да работят. Тук имаме една добра и една лоша новина. Добрата е, че в промените на закона през май най-после на университетите беше разрешено да извършват стопанска дейност с продукта, който произвеждат. В момента предстои разработването на наредба, която вероятно ще бъде възложена на нашия университет, за прилагането на закона. И това е добре, тъй като ние ще можем да продаваме нашия научен продукт, а може би и още нещо. Лошото е, че законът все още ни пречи да използваме изтъкнатите професионалисти от практиката много и активно в обучението. Стоят едни 10%. Какво ще каже в един курс от 45 часа за 4 часа един изтъкнат професионалист? Ние трябва да обърнем нещата, за да може наистина да ги вкараме тези, които имат желание и които могат да го правят, просто да поръчаме курс.
Водещ: От кого зависи това обръщане?
Проф. Стати Статев: Зависи от законодателя. Ние се готвихме да предлагаме нови промени в закона с министъра на образованието и науката, но правителството пак падна и сега ще чакаме ново правителство, пак да го предложим, но аз си мечтая за времето, когато на г-н Хампарцумян, който естествено е наш възпитаник, за да е толкова успешен, ще му възложа да води един курс – да речем по стратегическо банкиране. Това е човекът, който наистина да влезе и да каже с огромния натрупан опит, с визията, която има, не само за българската банкова система, за европейската, за световната. Това е реалната връзка и мисля, че в това направление ние трябва също да постигнем резултат.
Водещ: Идват ли младите хора достатъчно подготвени в бизнеса?
Левон Хампарцумян: Вие споменахте това изследване на Кристофор Павлов, който е главният икономист на банката, между другото, не е случаен човек. България е харчела 5-6% от своя БВП за образование до 1996 г. 1996-1997 г., след кризата, предизвикана от комунистите, всичко се срина, разбира се публичните разходи се смачкаха, защото трябваше да плащаме дългове и да се преструктурираме. След това публичните разходи се възстановиха за милиционери, за здраве, за всякакви други сфери на публични разноски. А възстановяването на парите за здраве като процент от БВП беше изключително слабо и то може би е около 3-5%, което ни слага наравно с африкански държави. Безогледното харчене за образование е нещо, което малко странно е от моите уста, обаче аз съм абсолютен привърженик и не в горния край, в университетите. Така или иначе хората си намират пътя, дали тук, дали навън. Ние трябва да образоваме тази група от милион, милион и няколко души, които са функционално неграмотни. Което означава, че дори да им построим заводи и да им предоставим работа, те няма какво да правят вътре. И това е нещо, което след 20 години недофинансиране, след кризата през 1997 г. на образованието, днес имаме милион и половина неграмотни. И понеже политиците имат къси хоризонти – една година, две години, 4 години, а образованието дава резултат след 15-20 г., те не се занимават с това. Говорят, може да ви успят с начина, по който говорят, но много малко правят и според мен трябва да се концентрираме върху всички аспекти на образованието, но в тази част на населението, която културно изостава. И всъщност те са с български паспорти, тук не говоря само за цигани, на всякакви хора там. Те живеят в друг свят. Ние се разделяме вътрешно на две различни държави – едни, които имат достъп до интернет, знаят математика, правят това, правят онова, имат амбиция. И едни други, които са на нивото на 19 век.
Водещ: Понеже ни остана точно минута до новините, ще ви помоля за един много кратък коментар на бюджета за 2017 г. Как ви се струват заложените параметри в него?
Проф. Стати Статев: Аз винаги съм казвал, че тези битки, които се разразяват около бюджета, имат повече политическа окраска, отколкото икономическа. Ресурсът е толкова малък, че степените за свобода почти ги няма. Така че това е един нормален, добър бюджет, дай Боже да се приеме, за да вървим напред.
Левон Хампарцумян: Консервативен бюджет, както каза проф. Статев, „одеялото е късо“, трябва да избираме дали ще си завием главата или краката, но за двете заедно няма как да се случи.
Водещ: “Консервативен“ – май това е основната дума, която се чува?
Левон Хампарцумян: Не, основното, което е, разбира се, че трябва да е консервативен, но другото, което е – усилията трябва да са в това да произвеждаме повече, да произвеждаме ново богатство. Защото виждате сега, малко като се почувстваха по-комфортно, социалистите моментално започнаха да говорят за вдигане на данъци, а не за това, че някой трябва да произведе ново богатство.
Водещ: Господа, благодарим ви, че бяхте гости в „Денят започва“.

---

бТВ, „Тази сутрин”, 04.10.2016 г.

Да връщат ли парите за следването си студентите, които не остават да работят в България

Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в Република България; проф. Стати Статев – ректор на УНСС

 

Водещ: Тема, която предизвика наистина много коментари – за това дали студентите държавна поръчка трябва да остават да работят в България през следващите три, четири или пет години, след като завършат, за да дадат в крайна сметка нещо полза роду, преди да заминат да работят в чужбина, където най-често отиват. Ако не го правят обаче, дали трябва да връщат пари – още по-екстравагантна идея. Това предложение преди години го беше дал още и министър-председателят Бойко Борисов, но така или иначе не се осъществи. Дискусионна е темата и ще дискутираме заедно с Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети в България, и проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Можем ли да разясним, изобщо възможно ли е да спрем някого – младите хора пък особено – да не продължат или да не се развиват някъде навън, в чужбина, където смятат, че им е по-добре или че имат повече възможности, а да трябва да останат в България, да връщаме разпределението?

Васил Велев: Вижте за какво става дума – България има в последното полугодие ръст на брутния вътрешен продукт, който е от 3% и е с 50% над средноевропейския, но е два пъти по-нисък от румънския, който е 6%. И основна пречка за един по-добър икономически растеж излиза като причина липсата на човешки ресурси. Не са парите, не са инвестициите, не е оборудването…

Водещ: Няма кой да работи.

Васил Велев: … даже не са административните прегради, а излиза липсата на човешки ресурси. Точно така. Не се приемат поръчки, защото няма кой да ги изпълни. Това по-лесно се вижда в медицината – броят на завършилите е равен на броя на напусналите. Като прибавим към това и пенсиониращите се и много малкото внесени лекари и сестри, се получава, че басейнът се изпразва много по-бързо, отколкото се пълни, и е ясно докъде ще доведе това. Същото е и в индустрията. И ние тръгнахме от там, че като данъкоплатци плащаме за образование и за кадри, от които икономиката има нужда.

Водещ: Но после не ги виждаме, те не остават в България, поне една голяма част от тях – хората, които наистина са квалифицирани, отиват да работят в чужбина. Как приемат обаче всичко това студентите? Възможно ли е те да останат да работят в България полза роду няколко години все пак, за да дадат нещо?

Яна Вангелова: Ако има необходимите условия, ако има необходимото заплащане – да. Всеки млад човек би искал да се реализира в страната си.

Водещ: А няма ли ги? Ето, от бизнеса казват „Има пари, има работни места, нямаме хора“.

Яна Вангелова: Може да се види проста статистика при каква работна заплата започва един млад лекар.

Водещ: Колко пари влага държавата в един студент?

Проф. Стати Статев: Различно. И това е друга тема. Ние сме още на предкризисните, от 2009 г. държавни нормативи, когато базовият коефициент беше намален от 963 на 693 лева, но това е тема на друг разговор. Що се отнася до идеята, която беше повдигната от бизнеса, ние като ректори – говоря от името на Съвета на ректорите на висшите училища в България, на който съм заместник-председател – отдавна я промотираме, защото схемата е много елементарна, погледната макроикономически, в нея няма емоция. Държавата отделя ограничен ресурс за висше образование. Въпросът е ние как този ограничен ресурс да го направим по-ефективен за националната икономика. В какъв смисъл? Ние произвеждаме човешки ресурси с ресурса, който ни отделя държавата – говоря за частта му „държавна поръчка“. Въпросът е, когато човек остава по определен механизъм – тук нещата не са прости – трябва заедно с бизнеса, заедно с министерството, правителството всичко това да се оформи. Но идеята е този, който остава като произведен национален ресурс с наши държавни пари, да остава да работи за националната икономика. Който търси своя път навън, да бъде достатъчно добър да върне това вложение, което е направила държавата в него.

Водещ: И колко ще трябва да се върне за едно обучение например от четири години?

Васил Велев: Това няма да бъде единственият случай в историята на Европейския съюз. Може да се вземат такива примери от няколко държави – от Ирландия, Хърватска, и други примери могат да се намерят.

Водещ: Въведено ли е нещо подобно там?

Васил Велев: Това е нормално. Ние тук добавяме и държавни стипендии за дефицитни специалности, за дефицитни професии, даже на средното образование – държавни стипендии, които да привлекат за търсене на пазара на труда специалисти, които обаче отсъстват поради това, че не са модерни.

Водещ: Добре де, приблизително, един студент по медицина, защото казахте, че там примерът е най-ясен, той е най-очевидно, че там липсват или ще липсват кадри в бъдеще. Колко струва един студент?

Васил Велев: Този базов коефициент за медиците мисля, че се умножава мисля, че по 10. За техническите ВУЗ-ове е по 2,5. Наше предложение е да се увеличи този коефициент поне по 5 в следващите години поетапно.

Водещ: Ама така, с коефициенти, не става ясно. Дайте ми колко пари – 50 000, 10 000, 15 000?

Васил Велев: Ако таксата за чужди студенти – по вашата телевизия я чух, че е 6000 годишно…

Водещ: 8000.

Васил Велев: 8000 – значи това е горе-долу стойността на обучението. Тези средства… В други държави как се подхожда със студента? Взима стипендия и като започне да работи я връща. Ако той иска да учи нещо, за което няма приложение в страната, няма потребност от него, тогава би трябвало да процедира по този начин – да вземе кредит и да го изплати със заплатата си там, където отиде.

Водещ: Съгласни ли сте с това, че трябва да /…/? Звучи логично, да, прекалено дръзко може би за нашите разбирания, но дали студентите биха били съгласни с нещо такова?

Яна Вангелова: Аз не съм съгласна с нещо такова, както и масата от колегите, просто защото примерите, които даваме, можем да дадем и с малко по-развитите държави в Европейския съюз. В една Германия например обучението е напълно безплатно дори и за граждани от други държави-членки на Европейския съюз, и те нямат задължение, кадрите, които се изграждат там, да останат да работят в съответната държава.

Водещ: Нямат, защото нямат липса, или поне не усещат такъв вакуум. Защото една голяма част от българските медици пък отиват точно в Германия. Как да усещат липса /…/?

Яна Вангелова: Именно, но заплащането е различно. Т.е. трябва да се фокусираме върху това младите кадри да получават адекватното заплащане в страната си. Точно така ще привлечем ние още кадри от другите държави.

Водещ: Съгласете се. Ако пък трябва реално да поставите това, което държавата е дала като обучение, и това, което вие ще дадете след това, на фона и на заплащането в България, доста бързо ще си изплатите дължимото.

Васил Велев: Това е едно много наивно очакване, че възнагражденията в страната в обозримо бъдеще ще се изравнят със средноевропейските.

Водещ: Може ли да хванете някого от ученическите му години и директно да му кажете „От теб искаме да направим инженер“?

Васил Велев: Да, това се случва, но това са единични случаи. Въпросът е да има един механизъм, който да позволява това да се превърне в практика. За какво става дума? Младите хора казват„Трябва да се създадат добри условия и тогава ще останем“ и заминават. Кой да ги създаде – пенсионерите, които остават тук ли? И се получава един „Параграф 22“.

Водещ: Със сигурност трябва да има съзнание. Съзнанието обаче наистина…

Васил Велев: Чухме и друго – „Платете си на университетите да ви подготвят специалисти“. Групата компании, които аз призовавам, управлявам, плаща 30 милиона лева данъци и осигуровки всяка година. Това е бюджетът на един университет. Колко още трябва да плати? И в същото време не получаваме специалистите, които са ни нужни. Лесно е да се направи. Къде ще се намерят толкова работни места? Като няма работни места, няма да връщат пари. Прави се пазарен тест, никъде в страната не се предлагат в Агенцията по заетостта такива работни места аз тази специалност, значи няма места в България, в страната, и не връща пари. Лесно е.

Водещ: Да, но тогава пак стигаме до разпределението. Защото можеш да отидеш в Каспичан, ако трябва да отидеш за лекар, или за инженер, или за стругар.

Васил Велев: Да, а защо можеш да отидеш в Америка или в Германия, а не можеш да отидеш в Каспичан?

Водещ: Дават повече пари – или поне така сме чували.

Васил Велев: Да, може да отиде там, да вземе повече пари /…/

Водещ: Да вземе повече пари от там и да ги върне в държавата.

Васил Велев: Разбира се.

Водещ: И това е логика наистина и със сигурност доста хора подкрепят.

Проф. Стати Статев: Тези хора ни дадоха много ясно послание: седнете, държавата в лицето на ресорното министерство, бизнеса и висшите училища, и се разберете какво правите.

Яна Вангелова: И студентите.

Проф. Стати Статев: И какво ние наистина можем да направим. Ето, вижте, и сега имаше нападки – те са редовни. Бизнесът недоволства от кадрите, които му дават университетите. Университетите казват „Това пък ли е бизнес?“, което не е сериозно.

Водещ: Ама той, бизнесът, казва, че не са и достатъчно добре обучени в повечето случаи кадрите…

Проф. Стати Статев: Но ние можем да направим… Ние сме пред прага, особено с това послание от студентите, за законови промени. Ние наистина трябва този триъгълник – държава, бизнес, университети, като цяло да го направим работещ, а не само големите. Както УНСС – ние имаме договор с асоциацията на г-н Велев, и с камарата, и с КРИБ. Но тук е въпросът за законова връзка, за да може да са ясни отговорностите и не само държавни студенти, но бизнесът да създаде и да има регулаторен механизъм още от първи, втори курс да прихваща студенти. Защото те ни казаха ясно: „Ако ние имаме сигурност, че ще останем да работим достойно в България, ние ще останем“. Ние това го имаме от проучвания. Студентите отиват в чужбина не защото там обучението и образованието е по-добро – те отиват, защото не виждат своята реализация в България. Това е наша обща отговорност.

Водещ: Едно от предположенията беше, че ще се стимулират студентите да учат навън. Тогава и нашите университети няма съвсем да запълнят бройката си.

Яна Вангелова: Именно.

Водещ: Те ще предпочетат просто да отидат да учат в Германия, вместо тук да учат, в България, и да са задължени след това да работят в България.

Яна Вангелова: Именно. Има всъщност такава статистика от последните няколко години, която показва, че има много повече желаещи за обучение в чужбина, отколкото в български университети. Мисля, че трябва да се…

Водещ: Да, но то е обосновано от нещо друго. Имам предвид, ако се наложат тези рестрикции, тези санкции реално: учиш в България, оставаш да работиш в Българи – това ще стимулира още повече.

Яна Вангелова: Именно.

Васил Велев: Затова трябва да е ясно на старта. Когато един млад човек е приел тези условия и кандидатства при тях, той след това би трябвало да ги спазва. Ако той, освен безплатно обучение, получава и стипендия от държавата, в която стипендия може да участва и конкретното предприятие, където ще се реализира след това, тогава за него това няма да е тежест. И сега в университетите има с 15 000 повече свободни места, отколкото са завършващите средно образование за нас.

Водещ: То това е още по-голям проблем.

Яна Вангелова: Всъщност…

Проф. Стати Статев: Като крепостно право излиза, а не е така. Нещата са съвсем други. Вие примерно сключвате договор да бъдете финансиран да получавате стипендия от асоциацията на г-н Велев и да останете да работите в България. Имате предложение за чужбина – отивате там. Защо отивате? Ами, за по-добра реализация и за повече пари. Върнете си тогава ресурса, който държавата е изхарчила, за да може тя да с него да подготви /…/

Водещ: Изглежда разумно.

Яна Вангелова: Аз всъщност не…

Водещ: Изглежда разумно. Така ли е?

Яна Вангелова: Не знам за такива примери. Много малко са компаниите в България, които предлагат целеви стипендии. И тези целеви стипендии са именно това – финансират образованието ти. Дават ти стипендия при определени условия, т.е. задължен си да имаш определен успех, и да – накрая ти трябва да работиш минимум пет години в съответната фирма. Но процентът е много малък и основно са компании, които не са с български корени, за съжаление. Т.е. практиката я внасяме от чужбина. Друг момент, понеже сме го коментирали много пъти – това, че ти наистина си член и на Европейския съюз. В коя от държавите в Европейския съюз има такава практика? Аз единствената, която знам, е Унгария.

Васил Велев: В коя от държавите от Европейския съюз има обява, рекламен плакат на държавен колеж „Незабавна реализация на всички завършващи в чужбина“? Това е плаката, с който държавният колеж, на който ние му плащаме издръжката с данъци, набира студенти, понеже парите следват студента, и той си прави така бюджета – „С незабавна реализация на всички в чужбина“.

Водещ: Само да кажем, че…

Васил Велев: Няма такава друга държава в Европейския съюз.

Водещ: … поканихме представители на Министерство на образованието. Няма, между другото, най-вероятно такава. Поканихме представители на Министерството на образованието, но от там не уважиха поканата ни. Ще продължим този казус, а вие ще може би ще го официализирате. Благодарим за дискусията.

---

БНР, „Хоризонт до обед”, 29.09.2016 г.

 

За модерните начини за привличане на студенти и нужните промени във висшето образование

Проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство

 

Водещ: УНСС със спешни мерки заради липса на студенти. Мащабна кампания в социалните мрежи с видоеклипове. Тези заглавия отпреди ден провокираха първия разговор в „Хоризонт до обед“ с ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев. Оказва се, че липса на студенти там няма, но говорихме за модерните начини за привличане на студенти, както и за нужните промени във висшето образование, за които вчера просветният министър Меглена Кунева съобщи, че ще търси мнението на академичната общност. Проф. Стати Статев e и зам.-председател на Съвета на ректорите и има рецепта как държавата да задържи завършващите студенти, а не да ги подарява като готови кадри навън.

Репортер: Проф. Статев, анонсирахте рекламна кампания за набиране на студенти в социалните мрежи. Защо, УНСС, доколкото знам, не страда от липсата на студенти?

Проф. Стати Статев: Проблемът не е дали страдаме или не от липса на студенти, защото данните сочат, че вече повече от 10 години ние като че ли останахме единственият университет, който си запълва бройките, както стана и тази година. Не зная обаче дали това е за добро или за зло, гледано в макромащаб. Миналата година записахме около една осма от кандидат-студентите, а тази година вероятно ще запишем около една седма, дори една шеста от всички кандидат-студенти в България.

Още преди четири-пет години осъзнахме, че за младите хора трябва да има активна кампания. Това ни беше подсказано и от инвазията на различни филиали на чуждестранни университети в България, от самата специфика, по която младите хора сега получават информация. Нашите анкетни проучвания сочат, че все по-голяма част от тях получават своята информация дигитално, през социалните мрежи. Затова от четири-пет години постепенно усъвършенстваме и търсим такива форми, за да достигнем по-близо до младите хора. Знаем кои са нашите таргет групи, знаем къде са точките на концентрация върху картата на България, училищата, от които идват основните ни попълнения от студенти.

Допреди две години имахме само кампания за прием на студенти в бакалавърска степен. Оказа се, че трябва да работим по същия начин, и то още по-активно, за магистърска степен, за да привличаме студенти. А там е още по-трудно, защото това са студенти от други университети, които също имат магистърски програми.

Трябва да имаме непрекъснато присъствие в социалните мрежи като Фейсбук, Туитър, по всичките разклонения на Гугъл. Няма как да се справим със собствен ресурс и затова решихме една сериозна част от тази перманентна дейност по активната кандидатстудентска дигитална кампания за всичките образователно-квалификационни степени да я аутсорсваме. Това включва и изработването на рекламни материали, на съвременни рекламни клипове, които да вървят в мрежите.

Репортер: И все пак доста университети се оплакаха от недостиг на студенти през тази година, защо се получава това, знак за какво е то? Питам ви вече като зам.-председател на Съвета на ректорите, вие имате поглед върху цялото висше образование у нас. Защото университетите са много, а студентите малко, или?

Проф. Стати Статев: Не става дума дали университетите са много. Това е теза, която беше издигната преди пет-шест години от представители на Световната банка. Аз лично ги попитах как са стигнали до този извод, но не получих отговор. И тогава им казах нещо много просто – в европейското образователно пространство, грубо казано, на 450 милиона жители има 4 хиляди университета. Пропорционално погледнато спрямо днешното население на България, ние трябва да имаме около 65 университета. Ние имаме 52. Така че проблемът не е в бройката на университетите.

Репортер: А в какво?

Проф. Стати Статев: Проблемът е в държавната политика спрямо държавните университети и спрямо приема на студенти. Какво трябва да финансира държавата – трябва ли да финансира скъпоплатени специалисти, по-голямата част от които след завършването веднага заминават на работа в чужбина? Или държавата трябва да намери механизъм, какъвто добре познаваме от близкото минало, при който да ти поеме цялото финансиране – не ти да доплащаш, а тя да ти поеме издръжката, и то достатъчно голяма, но срещу ангажимента ти след това да останеш пет години да работиш за нея. И това ще остави много млади хора в България, защото ще им даде сигурност за работа. Защото младите хора напускат страната, по коментари на колегите ректори, не защото нашето висше образование не е достатъчно добро, а защото не виждат перспектива за своето развитие.

Започнахме много сериозен диалог в Съвета на ректорите с нашето министерство, който вече започва да дава своите първи плодове. Тоест, държавата да премира тези професионални направления, тези специалности, които са й необходими. И дай Боже, да отиде още една крачка по-напред – да финансира най-добрите завършващи специалисти и те след това да останат да работят за нея. Ние се оправдаваме с демографската криза, но последните 10 години, ако погледнете числата в постановленията на Министерския съвет, ще видите, че винаги това, което държавата дава като субсидиран планов прием, е по-голям от завършващите средно образование. Така че на практика нямаме задължително средно образование, но направиха висшето образование задължително. За да станеш студент, ти е необходимо да имаш диплома за средно образование, нищо повече. А това не е правилно. Така не се създава елит на нацията, така няма конкуренция.

Репортер: Между другото, преди ден просветният министър Меглена Кунева каза, че за подобряване на управлението на висшите училища заедно със Съвета на ректорите ще говорите дали не се налагат промени в Закона за висшето образование. Налагат ли се?

Проф. Стати Статев: Съвсем наскоро бяха приети такива промени, и то много съдържателни. Например даването на възможност на университетите да извършват стопанска дейност, търгувайки, разбира се, с научния си продукт, е много силно постижение. И ние планираме създаването на УНСС консулт и да можем да централизираме и да предложим на бизнеса не както досега, на парче чрез отделни преподаватели, а като институция своите консултантски услуги и консултантски възможности, анализаторски, при разработването на бизнес планове и стратегии.

Но това, което остана непроменено и което сега чувстваме, че започва да ни пречи, когато намалява броят на студентите, се оказва изискването минималният брой на членове в катедрата да бъде 7 хабилитирани преподаватели. Защо? Или минималният брой, което примерно пречи и на моя университет, във факултет да бъдат 40 хонорувани преподаватели. Това не дава възможност, примерно в нашия университет, професионалното направление да бъде факултет. Например професионално направление „Администрация и управление“, за да може да направи факултет, в него сме сложили Катедрата по маркетинг, която е в направление „Икономика“. Или за да може направлението „Политически науки“, в което са „Политология“, „Международни отношения“ и „Европеистика“, да направи факултет, там сме сложили и „Международни икономически отношения“, която е елитна икономическа специалност. Ако падне това ограничение, структурата ще стане много по-добра.

Но това предложение за промяна не беше направено. Не мина и много важното предложение един академичен преподавател да се брои при акредитацията само за един университет. Остана да се брои в два университета. Ако беше станало в два, щеше да се получи много по-нормална картина и синтезиране на университетите, да имат тези специалности, които традиционно поддържат.

Репортер: Връщате се от Виена, където представихте магистърската програма „Ядрена сигурност“. Знам, че тя е само на английски. Какъв е интересът към нея?

Проф. Стати Статев: Доста голям. Тя е с кратка история. Стартира много силно. Започнахме с 12 студенти миналата година, 7 от които чужденци. Тази година до момента са 22 – 19 от други страни и трима българи. Във Виена получих уверение от представителя на Судан, че ще изпрати още един човек, когато я представяхме, защитавахме и рекламирахме на 60-годишнината на МАГАТЕ – огромно събитие под егидата на ООН. Убеден съм, че тази програма има много добро бъдеще, защото на втората година от създаването на програма вече събрахме 22 кандидати, може би ще станат 25. Лекторите освен от УНСС са и от Техническия университет, от няколко института на БАН, от Нов български университет, от Софийския университет. Тоест, ние сме центърът, създателите, но програмата не е затворена, феодална. Дори мислим пилотно да започнем (това е изискване на МАГАТЕ) и краткосрочни курсове от седмица-две, които са много необходими в системата на ядрената сигурност, или на отделни курсове, за да може човек отделно, като ги събира след това, не за цяла година, а за семестър или за два месеца, да завърши и да си получи магистърска диплома. Стартът ни беше много силен, продължението през тази учебна година се очертава да бъде изключително добро за тази магистратура.