Социалният капитал през ХХІ век …

Print pagePDF pageEmail page

Въведение

„Живеем в метаморфозираш свят” пише теоретикът на рисковото общество Улрих Бек в своята последна книга The Metamorphosis of The World, посмъртно издадена през 2016 г. Той твърди, че светът е изправен не просто пред рискове, трансформации, революции, а е изправен пред метаморфози – пълно видоизменение на форми, структури и характер на социалния статус на човечеството, т.е. пред качествена промяна. Като че ли „краят” на света, който човечеството сътворява от началото на своя генезис, наистина предстои. Започва съществуването на нов, непознат и, както обикновено се случва, плашещ в редица свои параметри свят. Бек счита, че е настъпилата нова епоха, в която светът няма да се върти около нациите, а нациите ще се въртят около двете нови „звезди” – светът и човечеството. Разбира се, в основата на тези метаморфози освен промените в естествената среда на човечеството стои и новото глобално пространство – виртуалното, което съгражда човечеството като комуникационна единица чрез простото предлагане на взаимодействие буквално на всеки с всеки един от света. В историята на човечеството, смята Клаус Шваб (Шваб, 2016) досега не е имало епоха, която да носи толкова голямо обещание за просперитет или за потенциална опасност. Промените са толкова фундаментални, че действително стои въпросът за метаморфоза на човечеството. Измененията ще доведат по всяка вероятност до ново качествено състояние и вероятно, ако светът оцелее, ще трябва да се говори вече не за човечество, а нещо ново и хибридно, съвършено непознато досега.

Както още пише Клаус Шваб, измежду цялата лавина различни и завладяващи въображението предизвикателства, пред които сме изправени днес, най-важното и най-належащото е да разберем същността на новата технологична революция, чийто резултат ще бъде именно преобразяване на самото човечество. (Шваб, 2016) Глобализиращият ефект на съвременните информационни технологии създава възможности да се преодолеят познатите граници на общността и нейното разбиране като локализация в пространството. Така се преодоляват и границите на локалната култура, установените норми на общуване и ценностни образци на поведение. Кардиналните промени, които стават в света не просто сменят стила на живот, а сменят характеристиките на социалните отношения и институции. Те вероятно ще доведат и до смяна на самите социални механизми, регулиращи обществото от самото му създаване. (Ракаджийска, 2011) ) Светът все повече става и ще става комуникационна единица, но това съвсем не означава, че се превръща в общностна единица . Проследяването на очертаващите се тенденции, оформяни от взаимодействието между дигитализираната информация, генериращите се нови бизнес модели в епохата на индустрия 4.0 и трансформиращия се социален капитал, може да бъде успешно, ако се тръгне от конкретната им специфика като социални, а не просто като технически или икономически феномени. Този въпрос се поставя както от технологичните лидери, които си дават сметка, че в скоро бъдеще може би повече от 40% от населението ще бъде жертва на технологична безработица, така и от икономисти и социални учени. (Виж Chase, 2017) Според А. Хиршман „да излязат” (exit) или „да изразят своя глас” са двете основни възможности, с които хората разполагат в обществата, които пренебрегват техните основни човешки права (Хиршман, 1999: 292 и сл.). Според Б. Бадура, обаче, съществува и трета възможност – бягство в саморазрушително поведение и обусловени от стреса заболявания. Има, разбира се, и още една възможност, която пък е свързана и с активирането на персоналните мрежи и преекспонирането на социалния капитал. В условията на недостиг на ресурси, социалният капитал става особено ценен. Той лесно се конвертира в икономически, не само защото съкращава транзакционните разходи. Социалният капитал прави възможно транзитирането на индивидуалните усилия през урегулираните дейности на различните формализирани (институционализира- ни) и неформални общности и така съкращава времето за конверсия. Един изключително ценен ресурс в днешната динамична и сложна постмодерна епоха, когато приложението на информационните технологии във всекидневния живот не просто променя представата за пространство, но и създава възможност за преминаване на познатите от Модерността пространствени (в това число и общностни) граници. …………………………………………………………………………………………………………………………………………………

https://polhorizons.files.wordpress.com/2016/07/d0bfd0bed0bbd0b8d182d0b8d187d0b5d181d0bad0b8-d185d0bed180d0b8d0b7d0bed0bdd182d0b8_full.pdf

Към нови културални нагласи на бизнес субектите у нас

Print pagePDF pageEmail page


проф. д-р Благой Колев
доц. д-р Теменуга Ракаджийска
УНСС, катедра „Икономическа социология”

Статията е част от резултатите по изследователски проект – университетска поръчка № НИД 21.03-10/2005 г. – на тема „Трансформацията и адаптацията на българския бизнес в процеса на интеграция на българското общество към ЕС”, финансиран от фонд „НИД” към УНСС. Проектът е разработен от авторски колектив в състав: доц. д-р Т. Ракаджийска (научен ръководител), проф. д-р Б. Колев, доц. д-р Мария Стоянова, доц. д-р Саша Тодорова. В рамките на изследователския проект е проведено емпирично социологическо изследване на терен през 2006 г. и през 2007 г. Статията представя анализа на част от резултатите.

http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br33/02.pdf

ВИРТУАЛНА ЕКИПНОСТ И/ИЛИ/ ВИРТУАЛНИ СУПЕРЗВЕЗДИ

Print pagePDF pageEmail page

Да  се говори за прелом в епохата на „хипермодерните времена” (Жил Липовецки) е невъзможно без да се говори за
виртуалността.  Обикновено се поставя въпросът: „Доколко виртуалната реалност е реалност?” и „Доколко и как съответства на обективирания свят?”. Когато в своята „Постмодерна етика” Зигмунд Бауман дефинира социалното пространство, той говори за три негови измерения, макар и припокриващи се – познавателно, естетическо и морално. Дали виртуалното е негово ново измерение или е само нова среда на видоизменящото се човечество? Дали новата технологична среда дава възможност за развитие на нови форми на екипност или само преповтаря това, което ни е познато от реалния свят? А може би отрича изцяло екипността и дава поле на изява на новия виртуален човек без идентификация, без телесност,
номадстващ през неограничено количество виртуални роли и топоси без да е необходимо да преодолява институционални бариери и изяваващ се като виртуална суперзвезда. Това са въпросите, на които в тази статия ще се постарая не толкова да дам пределни отговори, а по-скоро да очертая рамките, в които според мен би трябвало да се търсят отговорите.

Целият текст може да бъде прочетен тук: Virtual teams and virtual super stars