Welcome to UNWE Blogs. Това е моят блог. Тук можете да намерите информация за научноизследователската и преподавателската ми дейност.
0 thoughts on “Добре дошли в моя блог”
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Welcome to UNWE Blogs. Това е моят блог. Тук можете да намерите информация за научноизследователската и преподавателската ми дейност.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
bdurankev says:
Национализацията – лудост или необходимост?
Одържавяването е изход при криза, но при корумпиран управленски апарат има обратен ефект
16. Февруари 2013, брой 39
Проф. д-р Боян Дуранкев
Когато в България се спомене думата „национализация“, в съзнанието на доста „демократи“ се получават незабавни асоциации или с концлагери, или с присвояването на малки обущарници и кафенета. Въпросът обаче не е чисто юридически или пък строго „европейски“, а преди всичко икономически.
Пазарната икономика, базирана върху частна собственост, се развива след 1450 г. Въпреки над петстотингодишната си история пазарната икономика оставя стоки – материални блага и услуги, които или са „забранени“ за притежание, или оставени изключително като „общонародна“ или „държавна“ собственост. Например колкото и да е богат един частник, той не може да си напазарува роби (в това отношение „капиталистическият пазар“ е по-свит в сравнение с пазара при робовладелското общество) или пък атомни бомби (някой полудял частник може да ги задейства, затова са били винаги и остават „държавна“ собственост).
Икономическата интерпретация
на различията на „частно“, „държавно“ и „обществено“ обаче открива огромни разлики. Например, ако планината Пирин е оставена на пазара и е единствено „частна собственост“, то тя ще е покрита с малки и средни владения, които ще бъдат достъпни само за техните собственици, но не и за повечето граждани на България. Затова тя не е „оставена на пазара“. Обратно, ако е изключително „държавна собственост“, то държавата оставя части от нея на концесионери, други части – за държавни резиденции (в които да отмарят „слугите на народа“) и трети части – за свободен достъп на граждани. В този смисъл „държавната собственост“ се оказва по-прогресивна от частната. Накрая, ако Пирин е „обществена собственост“, то референдум ще реши например, че 5% от планината могат да бъдат застроени с хотели и писти, но останалите 95% ще останат за свободен достъп за „всички“. Очевидно е, че в тези случаи „обществената собственост“ е по-прогресивна от държавната и носи повече ползи.
Макар че е силно идеологизирана и героизирана, частната собственост защитава ограничения интерес, насочен към Нейно величество „печалбицата“ – сега и веднага! Именно така изглеждат например протестите на собствениците бансканлии за още повече „разчистване“ на Пирин в ползу „общината“ и „“местните“, независимо от авторитетната подкрепа на мъдри и „проевропейски“ стратези като Цачева, Цветанов или Добрев. Същото впрочем се отнася и за застрояването на плажовете в и около Несебър във времената на тройната коалиция и сега. Или за какъвто и да било друг аналог.
С други думи равновесието между частно, държавно и обществено се мени през столетията в полза на последното. Джеферсън е можел да си купува роби, но Бил Гейтс или Гриша Ганчев – не.
България не е и не може да е изключение в това отношение, даже нещо повече. Във времената на „прехода“ доминиращата идеология, изповядвана от „пазарниците“, твърдеше: „приватизирайте всичко, ако искате да имате конкуренция, а на нейна база – благоденствие за всички“! Оказа се, че това е крупна схема на
обществена криминална измама
от която се обогатиха единици – 1%, както е популярно да се казва. Ако преди държавата е осигурявала и производството, и разпределението, и транспортирането, и доставката до дома на гражданина, например на електроенергия, калкулирайки си накрая 10% печалба за инвестиции в бъдеще време, днес времената са други. Един доставя, калкулира си печалба, друг му доставя суровините и техниката, калкулира си печалба, трети разпределя, калкулира си печалба, четвърти доставя, калкулира си печалба, пети осъществява счетоводството, калкулира си печалба, шести разрешава, калкулира си, хм, пак нещо като скрита „печалба“ и т.н. А плаща печалбите по веригата само един – крайният потребител! Затова и сметките му набъбват ежемесечно, за да растат печалбите. Впрочем повечето печалби се изнасят в чужбина към фирмите-майки, а не остават за инвестиции, както преди в България. И не само в енергетиката въпросът стои по този начин.
Именно по тази причина преходът от частна собственост към държавна и от държавна към обществена трябва да се тълкува като облекчаващ битието на местното население, а също и като възможност за местни инвестиции и натрупвания, разбира се, ако ги няма частниците по трасето. Може да се каже, че този процес е „ренационализация чрез обратно изкупуване“, а не първична „национализация“, както желаят да го представят. Че ще струва обществени средства, ще струва, при това много. Грешките винаги се заплащат много скъпо. Но си заслужава.
А това, че не ставали „национализации“ в ЕС и по света, просто не е вярно. Какво се случи на практика в САЩ в началото на кризата? Какво се случи в Испания с банките Банкия, Каталуня Банк, Нова Галиция Банк и Банко де Валенсия – национализираха ги в обществен и в европейски (!) интерес.
Естествен процес
И още една бележка. Одържавяване при корумпиран държавен апарат (сред страните от ЕС България е с най-висок индекс на корупция) би означавал печалбите да потекат по друг начин и други канали „към когото трябва“, а не към обществения интерес. Сметките ще останат високи и даже ще „набъбват“.
Затова е нужна цяла смяна на икономическата и политическата система и тотален обществен контрол върху държавния апарат. В смисъл на преход от частна и държавна към обществена собственост, полза и интерес. А това е „радикална промяна“.
bdurankev says:
Здравейте! Моля, при нужда, пишете на [email protected], понеже през сесията консултационните часове не важат! БД