РЕЦЕНЗИЯ за ръкописа на д-р Катя Михайлова „Телевизия за деца”
Рецензент: д-р Стела Константинова
24 март 2011
Тематиката е провокативна. Крие потенциал за изследване.
Темата на изследването – „Телевизия за деца”, предизвиква научен и обществен интерес поради подценяването на детските нужди и несъобразяване с тях от страна на медиите (телевизията в конкретния случай). Съвсем резонно авторката насочва изследователските си усилия към телевизията, тъй като, според изследванията, тя все още е медиата с най-голям аудиторен дял. Децата, като част от този дял, са лесно уязвима публика – факт, който медиите пренебрегват при подредбата на програмната схема. Именно тези две причини са основание да определя темата като изключително актуална.
Авторката разглежда с научна прецизност причините за „натикването” на детските интереси в ъгъла на обществения интерес, за което голям дял имат и медиите, и по-специално телевизията. Съвсем закономерно, предвид заглавието на труда и поставените цели, търси приложими начини за реална закрила на тази уязвима аудитория. Представя и базисни препоръки, според които телевизията да влезе пълноценно в ролята на “трети родител” и да изпълни качествено основните си социални функции – да възпитава, социализира и интегрира, вместо да продължава да “абдикира” от своята обществена отговорност.
Научните търсения на д-р Катя Михайлова са съсредоточени върху намирането на ефективни начини за позитивно взаимодействие между телевизията и детската публика на възраст между 6 и 10 години, изследвани в първата част на книгата. Тази възрастова рамка е привлекателна за анализ, тъй като децата започват да гледат редовно телевизия на 3-годишна възраст, когато телевизорът за тях е говореща книжка с картинки, а времето за гледане на предавания се увеличава с порастването. Това са годините, в които децата са отворени към света и новите познания и приемат медийните послания на доверие.
Данните показват, че едва около 3 % от общото програмно време на българските телевизии са отделени за детски предавания. При този нисък часови дял е любопитно да се отбележи, че някои от тях могат да причинят непреднамерени вреди на малките зрители. Авторката е аргументирала тази своя теза с конкретни примери. Отношението на програматорите към малките зрители е видно от повторението на едни и същи анимационни филми до втръсване. Поради малкия обем програми с детска насоченост, тази публика често се насочва към предавания с апели към възрастните. Въпреки заявеното мнение на ръководители на детски предавания на трите национални ефирни телевизионни оператори и няколко радиостанции, в телефонно интервю, проведено от К. Михайлова, че основен ориентир при програмирането е върховенството на детския интерес. Изводът, до който тя достига в проучването, е, че съществува дефицит на знания за характерните особености на малолетните и непълнолетни зрители.
Поради това намирам за особено полезна от практическа гледна точка втора част на книгата “Организация на телевизионното производство за деца”. Именно тук се вижда огромният потенциал на труда и неговата социална и научна значимост.
Третата част “Защита на децата пред телевизионния екран: социална необходимост или цензура” е внимателен анализ на медийното законодателство, на регулаторни норми и конвенции. Достойнството на тази последна част от книгата е в предложения модел за изграждане на здравословна медийна среда чрез средствата на медийното ограмотяване по пътя към защита на децата.
В заключение: тематиката на труда е провокативна и крие в себе си още потенциал за изследване.
Имаме налице самостоятелна авторска книга с обективен поглед върху възможностите за влияние на телевизията върху детската аудитория. Освен за студенти, това съчинение би представяло интерес и за по-широк кръг от специалисти. Смятам, че ще намери своята аудитория и затова препоръчвам ръкописът „Телевизия за деца” да бъде одобрен и приет за печат от катедра „МОК” на УНСС.