Въпреки сериозния научен подход, текста е поднесен четивно

РЕЦЕНЗИЯ на монографичен труд „Телевизията за деца”, представен от гл.ас. д-р Катя Михайлова

Рецензент: доц. д-р Биляна Томова

24 март 2011

Средата на анализа е обществото в призмата на социологическа система.

През последните две десетилетия медийното пространство отправя объркващи послания относно формирането на аудиторията. Липсата на цялостна философия за изграждане на детската аудитория се забелязва особено ярко. В този контекст представеният от д-р Катя Михайлова монографичен труд е посветен на тема с нарастваща актуалност и сериозен теоретичен и практико-приложен потенциал.

Разработката е в обем 320 страници, а без приложенията 277. Приложенията съдържат списък на фигурите (12 бр.), списък с използвана литература, която се състои от 71 източника, архив на важни регулаторни решения (почти 20 годишен), предметен показалец.

Предложената структура е рационално последователна – включва девет глави балансирани в три части, като всяка глава завършва с основни акценти.

Във въведението авторката поставя целта – „изграждане на модел за благотворно общуване” между децата и телевизията. Поставени са и задачите, който са градирани – от факта на взаимодействието между децата и телевизията, през стимулирането на средата създаваща специализирани предавания за тази най-важна за бъдещето ни аудитория до анализа на конкретни мерки за защита от възможни вредни въздействия, т.е авторът предлага цялостна визия, единен подход за разглежданата проблематика, като се предлага модел – позициониран в социологическата система на обществото.

Анализът в трите части отразява тази логическа последователност и тя е защитена на теоретично ниво в първата част,  във втората се анализира ТВ продукт за деца в няколко аспекта – аудиторията като социален продукт, детското предаване – като сложна, не еднородна и противоречива сплав на културна индустрия, изкуство и икономика. Тук авторката предлага множество мерки за „увеличаване функционалността на ТВ спрямо децата”. В третата част се предлага модел съставен от няколко институционални системи (медии, държава, семейство, гражданско общество) за защита на децата пред ТВ екран, като средата на анализа е отново обществото през призмата си на социологическа система. Подчертана е и анализирана институционалната обвързаност и взаимозависимост на посочените институционални субекти.

Монографията е финализирана със Заключение представено като Проект „Телевизия за деца”, като визията „Проект” е поднесена в аспекта на социален медиен инженеринг.

Достойнствата на представената разработка могат да бъдат обобщени в няколко насоки:

1. Предложен е цялостен модел на разглежданата проблематика, позициониран в социологическата система на обществото.
2. Предложена е силна емпирична аргументация,(включително и авторско проучване), чрез която е намерено потвърждение на теоретичната база.
3. Въпреки сериозния научен подход на авторката текста е поднесен четивно, изпълнен с множество реални казуси.
4. Анализираните примери са поставени не само в националната правна регулационна рамка, но и върху позовавания на регулативни подходи на ЕС.
5. Отлична литературна осведоменост – цитирани са изследвания от различни времеви периоди и страни , които са поднесени с изследователска коректност.
6. Преобладаващата част от графиките са авторски.
7. Техническото оформление на работата и езика на изследването са на високо ниво.

 По монографията мога да бъдат направени и следните препоръки и бележки:

1. Във въведението би било добре да се добави ползвания изследователски инструментариум, като се подчертае важната роля на ЕСИ.
2. Когато се говори за медийните филтри, а и по-късно при формиране на детската аудитория добре е да се разгледа теорията за рационалното пристрастяване, както и да се добави аспект за неикономическите фактори формиращи модела на потребление в медиите.
3. Когато авторката се базира на няколко ЕСИ едновременно –с.68, коректността изисква да се спомене предварително методологията им (например обхват), за да се прецени силата на направения последващ сравнителен анализ.
4. В глава пета , където се коментира колективното потребление на ТВ продукт и неговите икономически аспекти добре е да се добави, че като обществена стока , той е под влияния на теорията за публичния избор, което автоматично предопределя причините за неговата институционална регулация, както и техните национални специфики.
5. Да се изведат ползваните казуси в отделно приложение в съдържанието.
6. Да се добавят страници към съдържанието на текста.

В заключение, като подчертавам положително си отношение към разглежданата тема, препоръчвам на уважаемите членове на катедрения съвет на катедра „Медии и обществени комуникации” монографията “Телевизия за деца” с автор гл.ас. д-р Катя Михайлова да бъде публикувана.