ПОЖЕЛАЙТЕ ми успех!

Преди години, през 2008 г. получих одобрение да разработя първия си, колективен научно-изследователски проект. Благодаря на Програмния съвет по Научно-изследователска дейност в УНСС за доверието и оказаната ми чест!

        Проектът е част от международната изследователска мрежа COST IS0801 „Cyberbullying: coping with negative and enhancing positive uses of new technologies in relationships in educational settings“, в чийто Управителен съвет бях национален делегат и представител на УНСС.  Работата на мрежата приключи преди няколко месеца, а работата по проекта „Апрбиране и допълване на методика за изследване на същността и разпространението на кибертормоз сред деца“ приключи тчно преди година.  Днес ще представя проекта на Годишната научна сесия на УНСС. Пожелайте ми успех!

* * *

Апробация и допълнение на методика за изследване на кибернасилието сред деца

№. НИД 21.03 ДФП-1/2009 г.

 Резюме на основни резултати

 гл. ас. д-р Катя Михайлова, ръководител

         Екип: моите студенти. Консултанти: изследователи и хабилитирани преподаватели. Рецензенти: проф. д.пс.н. Толя Стоицова, проф. д.с.н. Михаил Мирчев, проф. д-р Таня Парушева, доц. д-р Веселина Вълканова.

         Цел е да се апробира и допълни методика за изследване на същността и разпро-странението на кибертормоза сред деца. Обект: деца 12 г. и 15 г., обучавани в частно и общинско училище. Предмет: детското възприятие за същността и разпространението на кибертормоза. Основни методи: изследването е качествено, първичната информа-ция се набира чрез фокус група и тест. Методиката е разработена от международен изследователски колектив под ръководството на проф. Ерсилия Минесини и допълнена с оглед на апробацията й в българска среда.

       Етапи: подготвителен (до ХІІ 2009) – изготвяне на теоретичната база на изследването – литературен анализ и провеждане на международна научна конферен-ция; същински (до ХІІ 2010) – апробиране и допълнение на методика за изследване на кибертормоза сред деца – емпирично изследване, част от европейско сравнително изследване; заключителен (до ХІ 2011) – анализ и представяне на резултатите.

       Основни резултати:

1. Припокриване на дефиницията (Питър Смит, 2006) с проявленията на изследваното явление.
2. Пренос от познатото явление – традиционен тормоз към новото – кибертормоз. Разграничение между тях чрез физическото съпри-косновение между извършителя и жертвата.
3. Степента на сериозност за жертвата зависи от: реакцията на жертвата и честотата на извършване на действието.
4. На всеки 10 души се регистрират 1-2 случая на кибертормоз – 10 до 20% от изследваната съвкупност. По-често момичетата – жертви, момчетата – извършители.
5. Най-широко разпространено средство за кибертормоз е интернет (Скайп, Фейсбук и сайтовете за видеосподеляне). Мобилният телефон е припознат по-скоро от децата в частно учи-лище. Според децата по-сериозната форма на кибертормоз е визуалната над вербалната.
6. Рзпространението на кибертормоз се дължи и на ниската степен на медийна грамотност на детето, на семейството му и в двата типа групи.
7. Несподеляне на кибертормоза. С нарастването на възрастта, нараства и несподелянето.
8. Естественият пренос, който децата правят от традициония към кибертормоза показва адекватността на методологическия пренос от традиционен към кибертормоз сред деца при дефинирането и съответно при изследването, измерването на новото явление.
9. Използваната методика дава възможност за изследване на представата на децата за кибертормоз както по всеки отделен дефинитивен критерий – неговата позиция и тежест, така и на всички тях във възможните им комбинации.
10. Методиката е приложима и при изследване на представата за същността и разпространанието на кибернасилието сред деца в България. Тя е предназначена за провеждане на изследване в училище или център за работа с деца.
11. Изследователите и обекта на изследване не използват една и съща терминология, с която да обозначават поведенията, включени в понятието кибертормоз. Това понятийно разминаване е методически проблем.

        Разпространение на резултатите от проекта

Използвани са четири форми за разпространение в научната общност:

• Периодично публикуване на резултати в научната периодика;
• Представяне на резултати на научни форуми;
• Организиране и провеждане на международна научна конференция “Социални медии за деца: кибернасилие и медийна грамотност” в УНСС, 22 октомври 2009, в която 90% от делегатите са чужденци;
• Включване на тематиката и резултатите от проекта в учебни програми по специализирани дисциплини.