Домашна работа за студентите „Журналисти“ от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“
Отново време за домашна работа. И ето новата задача:
Напишете есе на тема „Мълчанието на хората“. Стъпките в подготовката на есето са следните:
1. Прочетете два нови текста:
- откъс от „Спирала на мълчанието„. Ще го намерите на http://www.assa-m.com/marketing11.php (Можете да пропуснете само частта: „Проверка с инструментариума на демоскопията“).
- откъс от „Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество“ на Херберт Маркузе. Ще го намерите в „Текстове 2″
2. Вече можете да правите мисловни карти. Ако този метод на работа, улеснява работата ви, използвайте го. направете мисловни карти на новите текстове и сравнете картите – новите и тази върху текст от Ерих Фром. Вероятно е да намерите пресечни точки и точки на конфликт между тях. Формулирайте собствената си теза и се захванете с есето си.
3. Ако методът „Мисловни карти“ не е вашият, работете с текстовете, „с многото информация“, както на вас ви е удобно. Всеки от нас рано или късно намира собствения начин за живеене и справяне в информационно общество.
Наблюдаваме, обаче, две противоположни комуникационни явления в информационното общество. От една страна хората все повече мълчат, предпочитат да не изказват своето мнение, затъват в спиралата на мълчанието. От друга, същите тези хора, все повече говорят – предпочитат и изказват своето мнение, позиции чрез социалните медии и благодарение на информационните и комуникационни технологии. Помислете за това. Защо хората имат толкова голяма потребност от комуникационните технологии и средства? Дали не попадаме в ситуацията „свързани, но самотни„?
4. Внимавайте – има нещо ново в условията за изпълнение на тази домашна задача. Донесете есето си на следващото упражнение. Бъдете подготвени да представите работата си, да дискутирате. За да се получи дискусия, всеки от нас трябва да знае основни неща за останалите автори, които ще представят работите си. Затова, след като напишете есето си, резюмирайте основната идея и публикувайте тук, като коментар на тази публикация, резюметата на вашата работа. Резюметата, трябва да са публикувани 24 часа преди упражнението да започне – за да можем всички да ги прочетем.
Успех,
Катя Михайлова
Йоанна Цветанова says:
Тишината на новото свръх модерно индустриално общество продължава да задълбава и да облъчва все по-голям брой от световното население. Интернет обществото обхваща цял свят и неговите потребители са от малки деца до възрастни хора. Целият този световен феномен на свързаност, но самотност е част от нашата същност като високо технологично общество. За толкова малко години обществото е променило навиците си и същността си. Всички сме свързани. Заедно сме на някакво място, но всъщност не сме заедно, защото малките устройства взимат цялото ни внимание. Дистанцията, която спазваме е проблем при истинската комуникация с друг човек. Но контактувайки с други хора ние опознаваме и себе си. А щом липсва разговора, липсва и себеанализа, себеопознаването и себеоценката. Новото общество моделира своя собствен живот според общата картина. Спиралата на мълчанието завлича обикновения човек и го слива с цялостния портрет на света. Заличава индивидуалността му и го уеднаквява. Сега всички пишем имейли, смс-и, водим чатове. И го правим постоянно и навсякъде. Ние сме едно свързано общество и контролираме ежедневието си чрез устройства, които могат да насочват вниманието ни към различни неща, без значение къде сме и с кого сме. Модерния човек моделира комуникацията си сам. Той решава какво ще представи пред псевдо събеседника си. Той може да редактира думите си и външността си когато е онлайн, но на живо няма тази възможност да се направи идеален. Именно това е големият плюс, който предоставя този вид комуникация. А мълчанието ще остане белега на нашето време и когато навлезе друга епоха, в историята ще пише за нас с големи букви “ Свързаното самотно общество“.
Йоанна Цветанова
Медии и журналистика 505 / 5014
Фак. № 13150022
Христина Харалампиева says:
Мълчанието на хората
Защо сме свикнали да приемаме всяко нещо с безразличие,премълчавайки си? Без да се опълчим,без да възразим,без да изкажем мнение,при положение,че имаме това право. Оставаме се да бъдем мачкани и разигравани, да бъдем съдени несправедливо,да накърняват достойнството ни и да се подиграват с нас,сякаш сме пионки. И всеки мълчи…страхува се…избягва проблема,за да не се превърне той в по-сериозен. Притеснени сме да се намесваме,когато е необходимо,а не премисляме думите си,когато всъщност може и да ги спестим. Така сме свикнали- да мълчим в моментите,в които трябва да говорим и да говорим тогава,когато не е нужно да хабим думи.
Уж сме свободни и демократични…но свободни за какво,свободни да мълчим?
Липсва и нормалното общуване между хората в последно време,и там мълчание…накъдето и да сe обърнеш,всички мълчат. А къде отидоха думите ни? Защо мълчанието ни стана ежедневие,че взе и да ни харесва?
Не бих могла да си представя как бихме живели ако „само си мълчим“. Явно не оценяваме тази възможност,която имаме,и която за някои е просто мечта,навярно неосъществима…
„Медии и журналистика“
поток 505, група 5015
Александър Григоров says:
Мълчанието на хората
Резюме
Резюмето по тази тема мога да започна така: “По подобен начин интелектуалната свобода би означавала възстановяване на индивидуалната мисъл, която е днес погълната от масовата комуникация и индоктринация, от унищожаването на “общественото мнение” заедно с неговите създатели.”
Може би не е тайна, че индивидуалната мисъл на всеки човек в малка или голяма степен се влияе от “мнението” което масмедиите бълват по всяка една важна тема ( тема която трябва да подчертая се определя пак от същите тези медии ). И това се случа сега . В тази една ера, в този един момент докато четем това есе. Замисляли ли сте се кога за последно една новина ви беше представена по напълно безпристрастен начин ? Със сигурност е и малък броя на хора които осъзнават този факт и още по-малък е броя на хората, които се съпротивляват на това явление. Защо може би ще попитате и ако зададете този въпрос ще бъдете на прав път. Отговора на въпроса е нещо лесно за разбиране всъщност : “ Когато вълците вият в хор”.
Цветина Дилкинска says:
Мълчанието на хората
Резюме
Живеейки в едно комуникационно и свободно общество се предполага, че имаме правото да изразяваме своето мнение и да отстояваме своите позиции, но дали реално го правим и какви са причините да изпадаме в мълчание и да се крием в черупките си?
Сред хората е наложено едно неписано правило, което гласи, че, когато мислиш по начин, различен от общественото мнение, ти си отцепник, самотен и неразбран. Този феномен може да бъде обяснен със зависимостта ни от масата и страха да бъдем себе си.
Но нужно ли е всичко това, когато съвсем спокойно може да търсим и намираме правилните хора, с които да се чувстваме добре, сигурни и независими, които да ни подкрепят, независимо от това какво мислим, правим, казваме или как изглеждаме.
Цветина Дилкинска
Специалност: „Медии и журналистика“
Поток:505
Група: 5015
Фак. № : 13150043
Ралица says:
Ето и моето резюме.
Живеем във времена , в които пътуваме онлайн , учим онлайн , общуваме онлайн или накратко съществуваме онлайн.Защо се страхуваме да спорим,говорим,обичаме тук и сега , очи в очи?
Аз съм дете на това време.На времето,в което не чуваш „добро утро“ , влизайки в класната стая.Не ,че утрото не е добро,просто вече са те поздравили във фейсбук.Твоя грешка,че не си разбрал.Времето,в което погледът на отсрещния те смущава, и затова навеждаш глава,натискайки „рефреш“.Времето ,в което няма случайни срещи, а при сблъскването с някого не чуваш „извинявай“.Не чуваш , защото в ушите ти звучи най – новото модно парче.Не чуваш,защото той не е казал нищо.А защо той не е казал нищо?
Вечно бързащи,задъхани и вторачени в сивия екран,хората сякаш оставят живота „да им се случи“, вместо да живеят пълноценно.Всички тези постове,статуси,снимки и състояния , които споделяме – не показват ли те изконното желание на човек да не бъде сам,да бъде ценен,оригинален,разбран?Ако единственият начин да бъдеш свободен е сътворявайки нещо (Ерих Фром) , не ни ли дава социалната мрежа възможността да се чувстваме точно по този начин?В нея аз мога да споделя мнението си , мога да нахуля някого и насърча другиго.Мога да съм Ралица,а мога и да не съм.Имам свободата да бъда каквото пожелая.Тук обаче възниква друг въпрос.Защо нямам тази свобода сред приятелите си , на улицата , в университета , на работа?Аз няма да бъда свободна,защото ще се съобразявам с това,което ми налага общественото мнение.
Мълчанието е не просто липсата на реч,а начин на действие или по – скоро на бездействие,на безучастност,начин на живот.Ние всички мълчим.Мълчим,когато трябва да повишим глас,когато трябва да защитим мнението си , когато трябва да сме различни , когато ще бъдем посочени с пръст.Често попадаме в т.нар „спирала на мълчанието“,защото се страхуваме да не бъдем изолирани,да не бъдем сами.Ставаме склонни да се съгласим с чуждото мнение,да кажем на черното бяло,да загубим индивидуалността си,но да не бъдем отритнати от обществото.Мълчим,защото ,макар и да твърдим ,че сме свободни ,ние робуваме на традиции и догми,на мнение , което е „всеобщо“, на желанието да бъдем одобрявани.(Тук разказвам за един социален експеримент,свързан с две млади момчета,които разиграват сценка на насилие в университета,и се проследява реакцията на студентите .Вадя изводи от случката)
Не знам кой е казал,че мълчанието е злато,но аз твърдо заставам зад мнението на българския писател и афорист Венцеслав Константинов ,който заявява : „Мълчанието е злато само за глухонемите“.
Ралица Мишева
Любослава Ценова says:
Страхуваме се! Факт е, че хората се страхуваме от това да опитаме да бъдем различни, да изкажем собственото си мнение, или просто да бъдем себе си. Когато се налага да взимаме решения, предпочитаме до последния момент да търсим варианти за изход от ситуацията, отколкото да помислим. Стига ни да се появи един по-уверен в себе си човек, в образа на лидер, готов да се бори за принципите си и да налага мнението си върху обществото, и ние автоматично решаваме, че това е нашият вариант за спасение. Да, по-лесно е някой друг да мисли вместо нас, а ние да бъдем пионки с право само на глас „Да“. Без да се налага да мислим: защо, какво и как?
Ежедневието на всеки един от нас е претрупано и забързано и по навик, когато пред нас се изпречи проблем или въпрос, на който някога, някъде, някой е измислил решение и ни го предлага на готово, ние сме готови да кажем „да“, без да се замисляме за последствията. В едно не съм сигурна… дали това е мързел, безразличие, небрежност, или всичко това в едно. Жалкото в ситуацията е, че „мълчанието“ не е толкова мълчание, колкото олицетворение на незаинтересоваността, мързела, идиотщината и подобните толкова „ценни“качества на човешката природа. Животът ни е изпълнен с ежедневни избори… от това дали да изядем пица или дюнер за вечеря… до това кой и как да ни управлява. Лошото е, че не се интересуваме от другите варианти, когато виждаме, че пицата и дюнера са навсякъде и всички ги ядът. Знаем вкусът им, знаем, че са гадни и ще ни е тежко от тях, но пак не търсим друг вариант да се нахраним.
В действителност живеем в един демократичен свят. Имаме възможност да избираме. И имаме голям избор. Проблемът е, че не го правим. Може би просто все още не сме осъзнали в какъв прекрасен свят съществуваме. Да, точно така, съществуваме! Защото да живееш, означава да бъдеш себе си, да не те е страх да изразиш собственото си мнение и твоите желания и амбиции, колкото и различни да са те. А в днешно време всички са еднакви….
Snejanka Petrova says:
Ние сме съвременни хора, част от съвременния свят, включваме се в съвременното общество. Какво е то обаче? Една изкривена версия на истината, такава, каквато ни я представят. То уж ни дава свобода, но тази свобода бива контролирана, взимана ни, а после връщана. Мислим си, че се развиваме, а стоим на едно място. Уж сме демократични и свободни, а сме зависими и оковани. Държани изкъсо, със заслепени очи. Не сме задължени да гласуваме, за да изберем, но избора ни понякога е подтикнат от случващото се с другите членове на обществото. Някой гласува за друг, казва ти и ти си мислиш: „може би е прав”. Правиш нещо, защото обществото прави така. Ти си част от тази група. И ако твоето мнение е различно, въпреки че ти си горд, безстрашен и умен, изведнъж се променя, само защото обществото не е съгласно с теб. Собственото ти мислене е замъглено от обществената оценка, от мисленето на другите и ето, че се появява едноизмерното мислене, повърхностното, единственото. Тя се подкрепя от тези, които правят политиката и техните доставчици на масова информация. Виждаш и чуваш нещо по телевизията, по радиото, казва ти го приятел, значи е истина. Довеждат ни до нови промени, които може би нужни или не, променят изцяло живота ни. Появяват се все повече нови машини, които изместват физическия труд.
Snejanka Petrova says:
Ние сме съвременни хора, част от съвременния свят, включваме се в съвременното общество. Какво е то обаче? Една изкривена версия на истината, такава, каквато ни я представят. То уж ни дава свобода, но тази свобода бива контролирана, взимана ни, а после връщана. Мислим си, че се развиваме, а стоим на едно място. Уж сме демократични и свободни, а сме зависими и оковани. Държани изкъсо, със заслепени очи.
Никол Георгиева says:
Мълчанието на хората
Ние хората на двадесет и първи век живеем в един огромен лабиринт със спираловидна форма. Лабиринт, в който мълчаливо бягаме всеки ден с надеждата да намерим своя изход, но този изход така и не се появява. Но този изход какво олицетворява? Свободата или бягството от нея?
В този лабиринт-спирала вече не живее какво да е общество. Тук съществува едно мълчаливо едноизмерно общество, в което всеки от нас притежава дадени нагони. Но въпросът е тези нагони реални ли са или са натрапени ? А всъщност кой ни изманипулира така добре – медиите или управляващите, или може би двете власти взети заедно?
За да се превърне в един Нов човек, еднозимерният индивид трябва напълно да опознае себе си, да се откаже от нелепата си мания „да има“, за да постигне целта „да бъде“; трябва да престане да бяга от свободата, а да открие истинския й смисъл; трябва да задава повече въпроси, за да получава търсените отговори.
Виктория Бояджиева says:
Мълчанието на хората
Елизабет Ноел-Ноймън нарича общественото мнение чудовище с пипала, което приема различни въплащения, за да докопа повече хора.”Спиралата на мълчанието” е една от тях, а Ерих Фром нарича това “бягство от свободата”.Двете явления са естествен резултат от социалната природа на човека.Стремежът към уеднаквяване с другите е просто подсъзнателно отчаяно действие, целящо избягване за изолация.Последната спомената е най-големия ужас на “социалното животно”.Човекът е наречен “масов, едноизмерен” от Маркузе.Неговите потребности започват от зачитане на присъствието му в обществото и стигат до признанието му от обществото.Йозеф Гленвил говори за “климат на мнение”, който обхваща индивида изцяло и отвън и въздейства върху състоянието му.”Спиралата” е реакция на промените , които настъпват в климата на мнение.В случая изолацията може да се нарече болест, която те чака, ако не се климатизираш.Бягството от нея е мълчанието или подръжанието.Жан-Жак Русо разделя човека на 2 същества-едното подчинено на природните си потребности, а другото подчинено на потребностите формирани под игото на мнението.Общественото мнение през призмата на човека е компромис между двете същества.Автоматична е препрадката към съвременната теория на Маркузе за “изкуствените потребности”.Обществеността налага човек да открива душата си в притежанието-изкуствена потребност.Второто същество се контролира от медиите.Спред Уолтър Липман те са вторият източник на обществено мнение след “личните наблюдения”Хората или мълчат или повтарят медийните тези.Открива се двойна връзка- добре, ще те зачитат, но ще подчиниш индивидуалността си на тях- ще избягаш от свободата си , ще потънеш в спирата.
Ерих Фром предлага лечение от самотата чрез “позитивна свобода”- творчество.Маркузе го определя като лъжица за устите на много малък кръг от хора- ценителите на високата култура.
Губи се способността да се мисли.Според Маркузе високата култура бива размита в ниска, за да е масова.Уеднаквяване.” По-добре да греша, отколкото да противореча на тълпата”.Това е масовата нагласа, доказана от Токвил.Глупак си, ако не виждаш, каквото всички виждат. В интерес на истината “ти” се оглеждаш.Това е принципът на подражанието, за който говори Габриел Тард.Чуваш-помниш- повтаряш или с една дума-заучаваш.Гари Шулман твърди същото- губи се способност за арумрнтиране, от една стана , защото няма кой да им опинира (всички мислят еднакво).
Другата гледна точка на подчинението на общественото мнение е стремежа да си с победителя , за облаги, а не заради страх от изолация.Не само “слабите” стават жертва на общественото мнение, но и владетелите.Всички са подчинени.Дейвид Юм прокарва старата идея на Макиавели, че “управлението се основава на мнението”.Това е в тясна връзка с демократичните общества.Легитимацията на властта лежи на доверието на електората- обществено мнение.Алексис де Токвил ненавижда тъмната сила, която добива този принцип.Нарича общественото мнение тирания, казвайки: “Хората не са открили средство за незавизим живот, а нова форма на робство”Той анализира демикрацията в САЩ.
Общественото мнение е “господстващо мнение” над мълчанието.То налага правила с цел “опазване на морала”.Джон Лок го поставя на мястото на 3ти закон след Божия и гражданския.При това доказва, че се изпълнява по-стрикно от другите два, именно поради страха от изолация и тежките упреци на хората.Той действа на принципа награда -наказание.При нарушение на Божия закон чакаш опрощение, при нарушение на гражданския- надяваш се, че няма да се разбере, но от “закона за мнението” не може да се избяга.Спасението е в мълчанието. Русо говори за същото, а Едуард Рос възкиква относно този закон “много евтино”, а ефективно.
Общественото мнение е съвкупност от мнения, които човек може да изрази без страх от изолация.Хората знаят, че могат да говорят за нещо, ако медиите говорят за него.Според Липмън те взимат медийните тези и ги представят за свои или мълчат-артикулационна функция на медиите.За пръв път Жан-Жак Русо говори за функции на “цензор”-човек, който пази нравите или иначе казано контролира общественото мнение.Съвременниците на цензора са медиите-вторият източник на обществено мнение.Техият начин на въздействие е повторението и формирането на дневен ред.Безсилието на човека е поради едностранния, индиректен, публичен характер на масовите комуникации.
В края на краищата, тези хора не осъзнават посредствеността си.Ерих Фром говори за разликата между съзнание и подсъзнание.Повечето хора трудно признават пред себе си участието си в процеса “спирала на мълчанието”.Целият процес става подсъзнателно, на базата на инстинкти, а не на дълго обмисляни действия.Ноймън сравнява този конфромизъм с атмосферното налягане – човек живее под неговия натиск, но без да си дава сметка.Осъждаме завизимостта си, но Габриел Тард осъжда нас, казваки, че не сме прави, защото характера на човека от съвремието ( от информационното общество) не е по-слаб, но бурята на общественото мнение е в пъти по-силна.
Виктория Бояджиева
Поток 505
Група 5014
Калина Петкова says:
Защо хората предпочитат да замълчат? Нима са неми? Или пък глухи? Или просто им е безразлично и няма какво да кажат? Е, отговорът не е само един. Отговорите са много и различни, също както и причините за хорското затишие. А дали не е затишие преди буря и от толкова много мълчене обществото скоро ще избухне? Е, за този въпрос вече нямам отговор….
Всеки има собствена теза за това кое ,всъщност, пречи на комуникацията между хората, но всички сме единодушни в това, че както мобилните устройства ни помагат да се свържем с близки хора на далечни разстояния, така точно тези устройства превръщат физически близките до нас хора в далечни. Такава теза намирам и в откъс от „Едноизмерния човек” на Маркузе, представен ни от Михаил Мирчев. Маркузе тарича това явление „травматична празнота” .
Аспекти на мълчанието са ни представени и в книгата „Спиралата на мълчанието” от Елизабет Ноел-Нойман. Чрез социален експеримент ни е показано как човек се преобщава към общото мнение и се изолира заради страха да не сгреши.
При провеждането на проучването изниква проблемът с отстояване на личностното мнение. Дали е по-добре да изкажем своето мнение, макар и да не бъдем разбрани или да си премълчим, но да намерим oдобрение от останалата общност.
От друга страна с някои хора мълчанието е комфортно. Не се чувстваш длъжен да запълваш тишината с гласа си, не чувстваш длъжен да кажеш или направиш нещо, за да избегнеш неловкият момент, в който всичко е заглъхнало. Просто си стоиш, заслушан в себе си и света наоколо, усещайки присъствието на човека до теб.
Бих добавила, че човекът е същество, което често пренебрегва себе си, основавайки се на страха си. Въпреки всичко ние сами избираме дали да сме в изолация, да гледаме Света през „розовите очила”, да се заблуждаваме, че всичко е наред и да мълчим , или пък гласно да изразяваме себе си и вижданията си. Втората гледна точка предполага смели действия, защото за да се качиш на „въртележката”, на която всеки отстоява своята гледна точка се изисква смелост. И нека не забравяме, че понякога качеството да знаеш кога да замълчиш не ни прави безразлични и страхливи хора, а напротив- това е качество, което само мъдрите хора владеят!
„Медия икономика“;група 5017
Росана Манева says:
Възможностите на съвременното общество както интелектуални, така и материални са неизмеримо по-големи от когато и да е било по-рано. Живеем в свят, в който да имаш или да бъдеш е ежедневна дилема, а да кажеш или да замълчиш предопределя собствената ни действителност. Затрупани от информация и пристрастени към всякакъв тип технологии подценяваме силата на истинското общуване „очи в очи“ и свикваме с мисълта, че милионите удари по компютърните клавиши ни превръщат в социални и независими личности. Личности със собствено мнение, което бива смело изразявано под формата на коментари към различни публикации във виртуалното пространство. На фона на всичко това обаче се заражда интересно комуникационно явление. От една страна хората все повече мълчат, предпочитат да не изказват публично своите позиции, а от друга същите тези хора говорят все повече, избирайки комфортната среда на социалните медии, информационните и комуникационните технологии. Къде е пресечната точка между говоренето, мълчанието и едноизмерността и не ставаме ли самите ние, макар и неволно жертви на собственото си мълчание ?
Росана Манева
специалност: Медии и журналистика
поток: 505
група: 5015
Весела Маврова says:
Всеки един човек има представа за това как трябва да изглежда заобикалящият го свят. Често хората гласно изразяват позицията и мненията си по различни теми, засягащи техния живот. Но има и немалко други, които мълчаливо търпят несгодите и несправедливостите, с които се сблъскват. Защо ли? Страх? Несигурност? А може би неудобство…Много пъти „мълчаливите” остават в сянката на „опърничавите” и „гръмогласните”, било то, за да се впишат в масата от хора или просто, защото искат да останат незабелязани.
Често хората с различни мнения биват отхвърляни и изолирани от обществото. А човекът е социално същество, чиято цел и нужда винаги са били да се впише в него. Именно заради това свое желание, той често пренебрегва своята позиция, ако тя се различава от доминиращата. Причина за това е неговият страх от изолация и желанието му да бъде уважаван и обичан.
Весела Маврова
Специалност: Медии и журналистика
Поток: 505
Група: 5015
Анелия Казакова says:
УНСС, Медии и журналистика
П505; Г5015
Анелия Казакова says:
„Мълчанието на хората“
Мълчание. Какво ви изниква в съзнанието, когато чуете думата? Статичност? Или възмущение? Ще помоля да отговорите след като прочетете текста.
За да сме по-ясни в отговора си, трябва да се покаже и за какви видове мълчание става въпрос. Дали в 21-ви век хората и заобикалящите ги общества смятат все още, че „мирна глава сабя не я сече“?
Наблюдава се едно явление при голяма част от човечеството, наречено конформизъм. Нека за пример послужи група от хора, връстници, с обща цел – образование. Ситуацията: при тази група се появяват бариери, пречещи на образователният процес, на развитието им. Бариерите не си ги създават те сами, резултат са на нечия несвършена работа. Чия? Веднага идва полемиката: дали тази група ще тръгне да си отстоява правото на пълноценно образование, или ще си замълчи и ще остави нещата така, ако има 2,5% хладнокръвни индивиди, на които им е безразлично какво ще стане? А ако има 30% желаещи да мързелуват? Дали останалите ще използват своето право на свобода или ще избяга от нея? Ще проявят ли индивидуализъм или ще се слеят с масата?
А ти, ти как мислиш?
Михаела Огнянова says:
Двадесет и първи век- век на всичко и век на нищо? Така ли е? Живеем животи непонятни дори за самите нас. Живеем в свят, който ни дели на класи, на хора и „не-хора”, на бедни и богати и на всичко останало. И най-жалкото е, че ние позволяваме това да се случва. Жалкия сценарий наречен „живот” се разиграва всеки ден пред лицата ни, а ние какво? Ние мълчим…. Нима чрез мълчание ще постигнем желаното от нас, нима с мълчание ще оправим ситуацията, в която сме попаднали…. Жалко, много жалко. Сякаш гласа ни е заглъхнал, предпочитаме да се съгласяваме с мнението на другите, отколкото да изразим нашето собствено. За съжаление си мислим, че когато се приобщим към общото мнение, именно това е вярното и правилно, а въпроса е: „Къде остава нашето лично мнение…?” Оставяме се да бъдем манипулирани и разигравани като кучета от „горе” и предпочитаме да бягаме срещу бурята, отколкото да се изправим срещу нея. Но как да се борим, като ние сме куклите и спектакъла не се ръководи от нас. ДА, главните герои сме, но режисьора се оказва властта. Имаме свобода, а сякаш живеем в изолация…
Специалност: Медии и журналистика
Поток: 505
Група: 5015
Емилия Иванова says:
Мълчанието на хората
Обществото предпочита да замълчи, отколкото да заеме губеща позиция. Хората се страхуват да бъдат различни, да имат друго мнение от общоприетото и за това избират да останат в сянка, пред това да изпъкнат и да покажат личното си мнение и позиция по даден проблем. „Спиралата на мълчанието“ показва точно това. Тези, които дават гласност на позициите си, са доминиращата група, докато тези, които избират да замълчат се изгубват от обществената сцена.
В страха си да не бъде изолиран човек започва да изучава другите, на които иска да подръжава. За да запазят собствената си същност те отказват да признаят страха си от изолация. Имат съзнание за свобода, откровеност, индивидуализъм, но предпочитат да не ги изявяват, за да избегнат конфликти.
специалност: Медии и журналистика
поток: 505
група: 5015
Ф.ном: 13150038
Андрей Деновски says:
Добър вечер, гл. ас. д-р. Михайлова! Извинявам се за късният час, това е резюмето ми към поставената от вас тема за реферативно есе „Мълчанието на хората“:
21-ви век, времето в което всички сме зависими от медиите, и най-вече електронните, се опира на проблема с представянето на най-много две гледни точки по даден въпрос. С това масмедиите пренебрегват останалите гледни точки. Оттук следва и пораждането на страх у хората – страха от социална изолация, заради него хората предпочитат да запазят своята гледна точка за себе си, особено когато смятат, че тя е различна от масовата и приемат себе си като малцинство. Медиите възпират хората да изразят гледната си точка и по този начин те запазват мълчание. Това става в един процес на разгръщаща се спирала, спирала която Елизабет Нойман нарича „Спирала на мълчанието“. Тя е описана като процес на разгръщаща се спирала, докато едната гледна точка овладее общественото пространство, а другата изчезне от общественото внимание, тъй като нейните поддръжници са останали безгласни. В серия от изследвания Нойман намира връзка между предаваните по медиите гледни точки и мнения, които изследваните лица изразяват. Затова тя обръща внимание върху факта, че самото присъствие на масмедиите в обществото поражда социологически проблем – на практика се застрашат основните ценности на демокрацията чрез структурната еднообразност на новините, унификацията на образите и способността за манипулиране на обществеността.
Андрей Деновски, фак №: 13150007, п. 505, гр. 5014, сп. „Медии и журналистика“.
Теодора Цекова says:
Добър вечер д-р Михайлова, това е резюмето върху идеята ми за мълчанието на хората.
Мълчанието на хората е продиктувано от страха от социална изолация. Хората се страхуват повече от това да не бъдат отхвърлени като кажат нещо, което не съвпада с общественото мнение, отколкото да кажат нещо грешно. Именно това ги подтиква да запазят собственото си мнение мълчаливо и само за себе си и по този начин ги въвлича в „спиралата на мълчанието”. Човек е готов да се откаже от индивидуалността си само за да не бъде отхвърлен и изоставен. Мълчанието му е бягство, както от свободата, така и от самотата. Макар и да е част от информационното общество, което е тясно обвързано с технологиите, човек доста често се чувства „свързан”, но самотен. С мълчанието си хората сами избират да кажат „НЕ” на свободата си, като често за това допринасят и медиите като основна форма на комуникация. Както става ясно от „Спиралата на мълчанието” хората се страхуват от казаното от медиите и не смеят да им се противопоствят. Те на свой ред изграждат „едноизмерната” представа у човека и го превръщат в конформист.
С уважение: Теодора Цекова
Група: 5014
Поток: 505
Христиана Петкова says:
“Мълчи народа!”, възмущава се Ботев. Мълчал е едно време, продължава да мълчи и сега, когато е негов дълг да проговори. Мълчанието на хората еволюира и ако по времето на Ботев е мълчал от страх, сега мълчи по-скоро от безразличие и пасивност. Не всички, които говорят обаче казват нещо и това, че останалите ги слушат не означава непременно, че се съгласяват. Да си обществено ангажиран сякаш се изразява в ораторство, или поне така изглежда, защото рядко въпросните “лидери на мнение” привеждат приказките си в дела. Следователно мълчанието не винаги е знак за апатия, понякога то е временно примиряване – знак, че нещо е в зародиш и подобно на черешово топче през Април скоро ще даде начало на революция.
Глория Николова says:
Защо мълчат хората? Ако зададем този въпрос съвсем случайно на човек, той би се замислил, но едва ли би отговорил честно какво го притеснява самия него, за да мълчи. Говоренето в днешно време стана чуждо за всеки човек. Хората днес „предпочитат да пишат“, предпочитат да изграждат фалшиво мнение за себе си, но такова, че да им донесе положителната нагласа на обществото, хората днес свикнаха да споделят, да „шерват“, но не и да говорят един с друг, да общуват. Обществото се ръководи от модата, не от индивидуализмът, а уж сме демократи. Човекът предпочита да бъде одобрен от тълпата, а не изолиран. Избира да бъде уж обичан, уж уважаван, а не „саднат“ и самотен. Хората избират комформизма, вместо изразяване на личното мнение и попадане в една неугодна никому ситуация на изолираност. Обществото бива манипулирано от власт, медии, технологично развитие, на него му се дава първично щастие и съответно изолираност от съществената идея на съществуването, за истински важните неща, за демократизма и индивидуализма. Защо мълчат хората тогава ли? Защото така е сигурно, защото не носиш отговорност, защото така „участваш“ в общото… защото е по-лесно. Какво се случва с човека ли? Той става вещ. Той попада под социален контрол. Това е цената на мълчанието.
Специалност: Медии и журналистика
Поток: 505
Група: 5014
Златан Янев says:
Мълчанието на хората
Това е идеологията на едно пост-индустриално общество. Технологията, която казваме, че ни развива е всъщност част от човешкия упадък. Човекът не е батерия. Ефективното производство на консуматорски идеи кара уникалността на индивида да избледнява.
Всеки „А“ индивид има нужда да комуникира с „Б“ такъв. Днес комуникацията е бърза, лесна и достъпна. Джобните устройства ни местят навсякъде из света на информация. Този тип прекалена свързаност разваля връзката между комуникатор и реципиент. Изкуството на разговор лице в лице го няма. Така се подават грешни индикации, водещи до въпроси като: „Къде е моето място?, Защо никой не ме разбра?“. Ако аз не изразявам мнението си и не давам гласа си аз ще бъда властнически манипулиран. Човек трябва да казва, това което мисли и да изразява себе си. Така се намира покой и баланс. Всеки нормален е луд в компанията на откачалки. От там идват и убежденията, че човек не може да се застъпва за себе си и да поиска това, от което има нужда.
Всеки от нас е получил два безценни дара: ум и време. От нас зависи как ще ги оползотворим. Имаме сила да определим съдбата си с всяка дума, която изричаме. Само ние имаме властта да творим. Изборът е наш.
Поток: 506
Група: 5016
Магдалена Ковачева says:
Колко пъти сте искали да кажете нещо на някого, а не сте го направили? Колко пъти сте приемали чужди принципи, без дори да си обяснявате защо? Това са само част от десетките въпроси свързани с общественото мнение или с човека като самостоятелна единица.
Съвременният човек не е интелектуално и душевно свободен. Всъщност ние подтискаме изначалното си право на мнение и избор. Една от основните характеристики на съвременното общество е липсата на каквато и да е вътрешна свобода. Индивидът дотолкова зависи от взаимодействията си с околните, че понякога не може да намери време за своите собствени мисли и чувства. С напредването на технологиите и с покачването на жизнения стандарт, обществото се превръща в една добре смазана машина, която се управлява от малък слой хора. Потъваме в спиралата на мълчанието без дори да усетим.
Специалност: Медии и журналистика
Поток: 505
Група: 5014
Ралица Николакова says:
През годините и различните епохи хората са били свободни и несвободни, изразявали са себе си и са се страхували от мнението си. Всичко това е зависело от времето, в което са живели, от управлението, под което са били. Но как можем да обясним това, че живеем в привидно свободен и демократичен свят и пак не сме напълно свободни, пак се подчиняваме на някой или нещо.
Страхът от несигурност или отхвърляне от обществото ни кара доброволно да се съгласяваме с общото мнение, дори и да е различно от нашето. В днешно време предпочитаме да сме на страната на масата, защото това е печелившата страна, не си ли съгласен с общественото мнение биваш гледан с различни очи.Това е и причината много от несигурните и неуверени хора да са склонни да премълчат собственото си мнение и да го заменят с „по-правилното“. Ставаме част от масовото общество, с еднакви разбирания, и идентични цели и се чувстваме добре… докато в един момент не осъзнаем, че причислявайки се към общото губим идентичността си. Сами избираме пътя на безличието, отказваме се от уникалността си и всичко, което ни прави различни и запомнящи се, за да избягаме от страха от изолация и пренебрегване. И тук идва важният въпрос, на който всеки трябва да си отговори сам за себе си, дали предпочита да е просто някой в голямата тълпа от еднакви индивиди или да е този, който ще се опълчи на всички и ще изкаже собствените си виждания. Кое е по-важното в случая – да си защитен от отхвърляне, или да изпъкнеш сред останалите?
Специалност: Медии и журналистика
Поток: 505
Група: 5014
Десислава says:
Десислава Камен Павлова Фак. № 13150134, Група 5017, поток 506, специалност „Медия икономика“
Хората са трудна и необятна материя за изучаване. Всеки човек има своите идеи, цели и мечти. Всеки човек вярва в нещо, живее свободно, мисли и действа по собствен начин. Хора много и различни, но обединени по един общ признак, назован с простичка дума, а именно – мълчание.
Във времето на информационни технологии и комуникации, в което живеем днес, никой не би си и помислил, че хората мълчат повече, отколкото говорят свободно. На никого дори не би му хрумнало, че години преди нас са се сетили да разкрият мълчанието като феномен, актуален и сега. В потока от думи, които получаваме чрез интернет, медиите и онлайн комуникациите, не си даваме сметка, че навлизаме в сфера на обществеността, която далеч не е толкова свободна, за каквато я мислим. Индивидуалистите от демократичното и свободно общество изведнъж изчезват под натиска на т.нар обществено мнение. Тогава мълчанието, присъщо на хората, навлиза рязко в живота на изразяващия убежденията и мислите си човек.
Александър Русимов says:
Често човек изпада в състояние в което не може или не иска да изкаже своето мнение.Това е породено от страх,срам или лицемерие.Страх да изкажем своята позиция или мнение по определен проблем.Това се дължи на чувството да не останем криво разбрани, да не се харесаме на групата или мнението ни да се различава от останалите.Страхуваме се да останем сами да не изгубим групата и да бъдем отхвърлени заради различното мислене.Често в живота ни се налагат мнения или правила и ние мълчим.Дали мълчанието не е средство за самосъхранение или човек прекалено много се бои от отхвърляне и самота?Мълчанието може да се дължи и на ниската ни самооценка.Човек се гордее и разказва за постиженията си,трупайки самочувствие. Следователно понякога мълчанието се дължи на ниско самочувствие, недоволство от постигнатото и срам от постъпките ни.Мълчанието може да се разгледа и като средство за постигане на лична изгода.Човек си мълчи и премълчава, за да избегне конфликт в който може да се посрами и изложи.Мълчанието и липсата на мнение те остава без точна позиция.Ти се оказваш безгласна буква в море от думи,но за човек тогава идва най-лесния момент, а именно да приеме позицията на другите.Мълча си, защото искам да сам добре, искам да се придържам към останалите така няма да съм отхвърлен и самотен.След дълго време мълчание човек е свикнал на готово и да върви след стадото,тогава идва страхът от изказване на лично мнение и момента в който ще трябва сам да мислиш и действаш.Хора говорете повече и изказвайте лично мнение дори това да не се хареса от общото или групата.Мълчанието има саморазрушителна сила.
Александър Русимов
Група:5016
Маргарита Илиева says:
„Мълчнието на хората“
В днешно време повечето хора са свикнали да премълчават и да не изказват своето мнение,своите харесвания,интереси и т.н Това може би е така,защото голяма част от обществото е „подтисната” и манипулирана спрямо други екземпляри.Не можем да се замислим обаче,че цял живот не трябва да бъдем зависими от някого и да следваме неговите указания,наредби и т.н, а трябва ние сами,като отделни индивиди да организираме своя живот. Обществото е склонно да приема дори и неприемливи неща,стига тези неща да са поднесени постепенно. Да,но кой не иска да живее свободно?!Човек трябва да се научи да прави нещата,така както само и единствено той смята за добре и най-вече да се чувства свободен. Хората прекалено много са свикнали да бъдат манипулирани,дори и неосъзнавайки,че този акт се извършва върху тях.
Маргарита Илиева
група:5017
Петя Кантарева says:
Мълчанието на хората
В днешно време човекът е едно демократично същество, което може свободно да прави избор, да мисли, да говори. Дали обаче се възползва от дадената му свобода, или се опитва да избяга от нея?
Структурата на характера на съвременния човек съвсем не прилича на тази, която ни е изграждала преди милиони години. Днес човекът иска свобода, живее в свобода, но дали е готов за нея? В основата на смисъла на свободата стои индивидуалността на личността. Това, че той наистина не зависи от нищо или някого, го прави най-свободното същество на земята. Всички обаче имаме потребности.Потребности, които можем да задоволим, както си поискаме. Изборът е наш! Оттук идват и двете опции – или да изграждаме собствено мнение и да действаме без разрешението на някого, или да избягаме от свободата си, като се прибирим с мнението на медиите и да си затворим устите, колкото и различно да мислим. Естествено, правилният изход е явен, но все повече хора, под влиянието на страха, несъзнателно бягат от него, за да не попаднат в изолация. Пазят се от самотата и в същото време нарушават ценностите си. Предпочитат да живеят неудовлетворени, отколкото да останат сами, без нищо. По този начин хората слагат еднаквите маски и вървят чернобели по улицата. Те губят себе си и свободата си. Представят се за други, а всъщност цветната палитра се крие в тях и й е забранено да допира повърхността.
поток 505
група 5015
сп. Медии и журналистика
Кристиян Петков says:
Мълчанието на хората
Страхът да се чуе гласът ни, нашето собствено мнение, нашите мисли и чувства, страхът да разкрием себе си, да покажем опозицията си и най- вече страхът от изолация са движещата роля в днешния свят или по- точно обратното, кара хората да стоят на едно място в монотонността на сивото ежедневие, докато то просто си тече. Слабостта и притесненията на днешния човек да даде глас на мислите си за да не бъде отхвърлен и да се озове сам пред тълпата от хора го карат просто да замълчи, просто да скрие себе си в самоизолация, в очакване на времето, в което неговите импулси ще съвпадат с тези на общата маса, за да се покаже на яве през оставеното малко прозорче на зазиданите от него стени.
Но до каква степен това е вярно за свободно мислещия човек през 21 век ?
Група 5017
Цветелина Танкинска says:
Докато човекът мечтае за свобода, живее в не-свобода. Той смята, че мисълта му е независима, волята му автономна, че е запазил способността си за критично мислене, но всъщност е заслепен от измамни свободи, осигурили му удобен живот. Желанието за качествена промяна и премахване на статуквото се изпарява и на негово място се насажда мълчанието, породено от едноизмерното мислене.
Когато вижданията на един човек, за случващото се около него, се различават от тези на колектива, то това го кара механично да приеме, че бърка някъде и мнението на останалите е абсолютна истина. Страхът от изолация идва когато нямаш аргументи, с които да защитиш разбиранията си и осъзнаваш, че да си с „преклонена главица“ и да мълчиш с другите е много по-удобно от това да доказваш правотата си сам. Хората са тези, които решават съдбата си и отношението към самите тях. Мълчанието не е злато, когато само говорейки можеш да промениш живота си.
Велина Стоянова says:
Ако един човек е добре възприет от околните или е изолиран ни дава представа за това, дали той умее да се приспособява и дали притежава определени качества. В днешно време е важно за всеки от нас да бъде приет от общността положително. Ако не сме приети започваме да си задаваме въпроси като защо останалите се различават от мен? Накрая стигнем до главният въпрос: защо аз се различавам от останалите? От тук ние започваме да се съмняваме в своята преценка и мнение. Понякога се случва да се съгласим с останалите, защото щом те са повече „вероятно” са прави. Често обаче се случва това да премълчим своето мнение, защото за нас то е правилното. Премълчаването се получава от страха, които изпитваме, когато някои не ни приеме и ни отхвърли. Нека си признаем на никои не му е приятно да е изолиран и отхвърлен. Затова когато мнението ни се различава, често избираме лесния вариант да премълчим или да се присъединим към останалите. Това което правим същевременно- ние бягаме от свободата си.
За да нямаме „едноизмерни” хора и общества, ние трябва да мислим със собствената си глава. Не трябва да не изказваме своето мнение, да премълчаваме и да лъжем. Именно по своята способност да мисли- човекът се различава от останалите живи организми. Хората трябва да се възползват от възможността си на собствено мнение, защото рискуват да останат затворници, да бъдат все така изолирани и самотни в едно лъжливо общество.
Велина Стоянова
Група: 5017
Victoria Micheva says:
Мълчанието може да бъде особен вид поезия, но при условие, че не се измерва в злато. Защото ако мълчанието е злато, то златото е смъртоносно оръжие. Оръжие на системата на конформизма, която ежедневно убива индивиди на разума, за да ги превърне в частичка от обществото на „Новият прекрасен свят“. Обезсилени от своята незначителност, чувството за страх витае в това болезнено оковано общество, страхът да бъдеш пришълец в света на феите.
Налага ни се да преминем през море от думи, за да кажем, че две и две е четири. Все по-трудно е да отворим вторите страници на вестниците, където има текстове, които приличат на разстреляни чершафи, а авторите им чупят кокалчетата на пръстите си, докато ни обясняват с хиляди уговорки и оправдания това, което са имали предвид. Всичко, което остава след тях, са едни полезни уроци по съобразителност. Липсва онази творческа нужда да се каже онова, което чисто човешки авторът иска да каже, защото му се налага да се съобрази с едноизмерните си редактори, аудитория, политическа среда.
Велик Хазнатарлиев says:
С раждането си, човек е обкръжен от общество с вече приети закони, норми, догми и мнения. Той (човекът) ги приема безапелативно, понеже мозъкът му е все още млад и с незапълнен капацитет, тоест като стане на по-зряла възраст, той притежава „мисленето“ на обществото в което е отраснал и получава една мисловна „тапа“ още с раждането си и също така, чрез обществото в което се развива той изгражда своето отношение към хората. Но при развитието си, човек извършва мисловна дейност с която изгражда мнение за непознатото. Когато в обществото, мнението за това непознато е отрицателно, тоест и човекът трябва да мисли, че е така иначе ще бъде наказан по някакъв начин от обикалящите го. Но ако пък приеме, че обществото не мисли правилно и отстоява положителното си мнение, той ще бъде социално дискриминиран от обществото в което е отраснал и така човекът ще бъде не само физически, но и психически самотен. Няма да има кой да сподели мнението му и така може дори и сам да се откаже от него (мнението) поради факта, че само той приема, че е правилно.
Самото свикване с обкръжаващите хора кара човек да приема мнението на обществото. И така се завърта спиралата на мълчанието, където човек започва да приема всичко което го заобикаля независимо дали е достоверно или не. Нарича се така поради факта, че колкото повече приемаш общественото мнение за абсолютно достоверно, толкова повече ще затъпяваш собственото си мислене и така ще помагаш още повече за развитието на тази напаст. Бъди себе си!
ГРУПА 5017
Велик Хазнатарлиев says:
С раждането си, човек е обкръжен от общество с вече приети закони, норми, догми и мнения. Той (човекът) ги приема безапелативно, понеже мозъкът му е все още млад и с незапълнен капацитет, тоест като стане на по-зряла възраст, той притежава „мисленето“ на обществото в което е отраснал и получава една мисловна „тапа“ още с раждането си и също така, чрез обществото в което се развива той изгражда своето отношение към хората. Но при развитието си, човек извършва мисловна дейност с която изгражда мнение за непознатото. Когато в обществото, мнението за това непознато е отрицателно, тоест и човекът трябва да мисли, че е така иначе ще бъде наказан по някакъв начин от обикалящите го. Но ако пък приеме, че обществото не мисли правилно и отстоява положителното си мнение, той ще бъде социално дискриминиран от обществото в което е отраснал и така човекът ще бъде не само физически, но и психически самотен. Няма да има кой да сподели мнението му и така може дори и сам да се откаже от него (мнението) поради факта, че само той приема, че е правилно.
Самото свикване с обкръжаващите хора кара човек да приема мнението на обществото. И така се завърта спиралата на мълчанието, където човек започва да приема всичко което го заобикаля независимо дали е достоверно или не. Нарича се така поради факта, че колкото повече приемаш общественото мнение за абсолютно достоверно, толкова повече ще затъпяваш собственото си мислене и така ще помагаш още повече за развитието на тази напаст. Бъди себе си!
Силвия Найденова says:
Мълчание и страх, две думи, нямащи нищо общо по смисъл, нито по звуков състав, но спокойно можем да кажем, че играят ролята на синоними. Или на взаимосвързани неща? Защо се страхуваме да изразим позициите си и да защитим мнението си? Нужно ли е толкова да се страхуваме от това как ще ни разбере обществото и дали ще ни разберат? Лично аз смятам, че ако все повече хора започнат да изразяват свободно себе си, този масов страх ще изчезне и хората ще се чувстват много по-добре физически и психически, най-малкото, защото са удовлетворени от себе си. Не бива да се страхуваме от самотата. Може би трябва да приемем факта, че мислим по различен начин от останалите, че не бива да ограничаваме желанията и мислите си с тези на другите. А дали изобщо сме се замисляли, че е възможно да не сме единствените, които мислят различно? Може би това са голям процент, но, когато всички се страхуват от гласност, няма как да разберем. И това трябва да се промени по някакъв начин, нека да забравим думите мълчание и страх и в живота ни да преобладават и да властват думите свобода и мнение, гласност и изразяване на позиции.
Денислава Добрева says:
Стои си една двойка в неделната вечер пред телевизора, гледа към екрана и кротко си мълчи. Да, щастливи са! Мълчанието е приятно и ги сплотява. Свикнали са заедно и дори без думи се обичат. Докато от малкия екран им се дава информация, изгражда се мнението им без те да осъзнават.
….. Какво ни кара другите да мълчим. За тях разбрахме (двойката – мъжът и жената). Всеки един от нас е имал случаи, в които просто си е замълчал и си е запазил мнението за себе си. Но защо? На пръв поглед всеки ще избухне : „защо да мълчим, защо го правят, страхливци и разни други такива критики. Но хайде този същият човек да си признае кога за последно си е замълчал. Сигурна съм, че ако отговори искрено в последната седмица е имал такава случка.
Оттук може би следва вредата от мълчанието. Ако не си мълчим ще сме това ли което сме или нещо повече, или по-малко?! Относително! Всеки сам решава дали да говори, да бъде активен, да контролира света около него или да замълчи, всичко да отттихне, да остане пасивен дали от страх от изолация или друга причина. Но все пак взема решение дали да мълчи или да говори и прави преценка за цената, която ще плати с това си свое дейсвие.
Иванела says:
На този свят живеят милиарди души. Малцина са обаче тези, които имат ясна позиция и я отстояват, които преследват мечтите си, които имат силата да кажат „аз мога и ще го постигна”. Повечето са страхуват от това да бъдат различни и нямат куража да се противопоставят на общественото мнение. Но животът е изключително кратък и няма място за страхове. Пазейки се от самотата, нарушаваме собствените си ценности. Мълчанието не винаги ни предпазва от нея. Напротив. Крайната безучастност също ни праща в тази яма. Трябва да намерим границата на мълчанието.. До къде е приемлива пасивността ни. Тези, които успяват да ги съчетаят, са на върха. Те са тези, които знаят кога е добре да се замълчи, но все пак отстояват правата си. Тези, които гордо се изправят и искрено казват, че са щастливи.. А дали са го постигнали с мълчание, или не, не е от значение.. Всички се борим за това щастие. Всеки сам решава как да се добере до него. Щом е на лице, нищо друго не е от значение.
Стефани Борисова says:
Защо хората мълчат ? Защо се чувстваме така неудобно в кожата си, всеки път, когато собственото ни мнение се различава от това на останалите? Въпросите са много, а отговорът е един – страхът. Всеки от нас, без значение дали го осъзнава или не, се страхува от това да изкаже мнението си, когато то се различава от това на тълпата, тъй като тогава има голяма вероятност хората да го изолират, да го отблъснат, а няма нищо по-лошо от това човек да се чувства самотен, „изритан“ от обществото.
Именно за това говори и Елизабет Ноел – Нойман, която развива своята теория за общественото мнение в „Спиралата на мълчанието“ . В нея тя разкрива, че общественото мнение всъщност се гради върху неосъзнатия стемеж на всеки човек, който живее в обществото, да постига съгласие и единомислие с останалите хора. Съгласието с общото мнение в обществото се награждава, а обратното – несъгласието с общата оценка се наказва. Ето затова отделният човек по някакъв начин усеща натиска върху себе си – да бъде като другите, да мисли като тях.
Естествено съществуват и хора, които не се притесняват да изказват мнението си гласно, но не намират никакъв смисъл в това, защото според тях нищо няма да се промени. За тях не е от толкова голямо значение, случващото се в държавата или в политиката, важно е само състоянието на човек в съвременното индустриално общество. До една степен те се интересуват от това, което е близко до тях, но от едно ниво на горе, изпитват чувство на безпомощност, като мислят, че не могат да направят нищо и затова е по-добре да се откажат. Знаят, че в едното ниво са някой, че са личност, но прекрачи ли се границата стават никой.
Всеки човек е различен и всеки има правото да мисли и изказва мнението си свободно. Не е необходимо да има едно непрестанно съобразяване с останалите хора и техните оценки. Не е необходимо да се чувстваме длъжни да мислим като всички. Не е необходимо да сме като стадо овце, от което и най-малкото кривване в страни, означава тотална изолация. Все пак ние сме хора – изглеждаме различно, мислим различно, дори и обичаме различно, и именно в това се крие нашият чар. Когато едни хора не ни оценяват такива, каквито сме, идват следващите, които ще го направят и то не заради човекът, в който се опитваме да се превърнем, а заради човекът, който всъщност сме. Затова не е случайна и поговорката – „За всеки влак си има пътници!“
Стефани Борисова
Специалност: „Медия икономика“
Поток: 506, Група: 5016, Ф.н: 13150109
Мария Киримова says:
За да се чувстваш добре, за да бъдеш пълноценна и функционираща част от съвременното общество, трябва да се възприемаш като част от колектива. Самотата не е приветствана от никого, изолацията се явява като най-големия кошмар на индивида. Обществото се гради на основите на общи мнения, на общи идеи и схващания. Самите те се формират от лидери на мнение – най-често в лицето на медии и политици. Изразявайки мнение, различно от това на масата, човекът веднага бива белязан като ответник, бива отхвърлян. Ужасът от това да остане сам го кара да преглъща собствените идеи и убеждения и постепенно да се присъединява към общите, дори и да е несъгласен с тях. Изгражда се общество от безлични личности, хора които вече не си позволяват лукса на собствено мнение, а автоматично приемат общото – наблюдава се явлението спирала на мълчанието.
Другият възможен изход е пренасочването към социалните мрежи и модерните технологии – мястото, където се борим със самотата, изграждайки собствено общество. Там насочваме вниманието си към нещата, които ни вълнуват, знаем че винаги ще бъдем чути и никога не ще сме сами. Ала дигиталната връзка води до реална изолация Така се създава порочният конформистки кръг на бягството от самотата.
Джесика Крушкова says:
Най-лошото и негативно мълчание е онова мълчание,породено от страх .Страхът да покажеш себе си,да изкажеш мнението си,да заявиш позицията си – страхът да говориш. Във връзка с общественото мнение,страхът от изолация и мълчанието ,Елизабет Ноел Нойман развива своята теория в „Спирала на мълчанието”. Според нея общественото мнение се гради върху неосъзнат стремеж на хората,които живеят в едно общество да постигат съгласие.Съгласието с общото мнение се награждава в обществото,а несъгласието се наказва. Този страх от отхвърляне и наказание е натиск да бъдеш като другите и успешно да „се впишеш” към тях . Когато мнението на някои човек съвпада с общественото мнение ,той се чувства по-силен,което позволяваме смелото публично говорене. А този,който вижда,че мнението му е различно постепенно изпада в мълчание.Според теорията за спиралата на мълчанието за индивида е по-важно да не се изолира от общността си ,от колкото да има собствено мнение.
Човек успява да се адаптира или пригоди както към едно мнение,така и към човек,заради облагите,които би могъл да получи. Чувства ме сила и увереност,когато усетим успешна адаптация към по-налагащото се.
И преди да решим дали да замълчим или да говорим октрито, нека не забравяме,че …. „Мълчанието е добродетелта на глупаците” – Френсис Бейкън
Джесика Крушкова
Специалност: „Медия икономика“
Поток:506, група: 5016 фак.номер:13150123
Лучия Радомирова says:
Страха от социална изолация ,налага на хората да запазят гледната си точка мълчаливо.Човек се държи социално желателно, за да не бъде отхвърлен,заради потребността от одобрение.Надделява мнението на тези,които говорят открито,това ги кара да се чувстват по-силни,отколкото в действителност са.А тези,които се страхуват,чувстват се несигурни и не смеят да изкажат мнението си изглеждат по-слаби,отколкото са всъщност.
Това е форма на социален контрол на общественото мнение.
Този проблем съществува и при медиите,без тяхна помощ не може да се даде гласност на някакво противоположно мнение.Важна социална функция на медиите,според Нойман,е да предлагат информационни ключове за културата на обществото.
Голямата е ролята на медиите в процеса на смесване на типовете култури-висока и ниска.Изобщо не можем да твърдим,че в наши дни, висшата култура се превръща в масова, дори наблюдаваме тенденцията- тази култура да бъде отхвърлена.Изкуството,политиката,философията,литературата,изобщо формите на култура се превръщат в стокови форми.И това се дължи именно на медиите.
В общество,в което политическата и интелектуална свобода е невъзможна,изборът е принизен до една елементарна свобода-да се избира в многообразието от непотребни стоки.
Днес не можем да направим разлика между вътрешна свобода или интимна сфера и външната свобода.Чрез системата от потребности това лично пространство е разрушено от техническата действителност.
Правата и свободите са били изключително важни фактори при зараждането на индустриалната цивилизация.Днес те отстъпват пред една примамлива демократична НЕсвобода и губят функцията и съдържанието си .
Специалност: „Медия икономика“
Поток: 506 Група: 5016 Факултетен номер:13150101
Владислав Славков says:
„Който знае много е мълчалив, а който говори много – нищо не знае.“ , това е сентенция от древнокитайският философ Лао Дзъ, с която аз се съгласявам напълно. В днешно време хората искат да изпъкват навсякъде, искат да бъдат забелязвани и интересни, за да привличат повече внимание.
Има хора, които дори цял ден да говорят непрестанно, не казват нищо, но има и такива, които се обаждат само за момент, но казват много повече от тези, които са говорили с часове преди това. По-добре е да се говори малко, но на място, а думите да “тежат” със смисъла си, отколкото да се бъбрят неуморно несъществени неща.
Владислав Славков
Специалност: „Медия икономика“
Поток: 506
Група: 5016
Даяна Кацарска says:
Мълчанието на хората
В съвремието на 21 век живеем в един демократичен свят, в който сами можем да избираме какво да правим, говорим и мислим. Но дали реално е така и можем ли пълноценно да се възползваме от тези си свободи?
Нашето комуникационно общество е част от един странен феномен, в чийто основи се корени проблемът за „мълчанието“ на хората. Помежду си всички ние сме свързани по всевъзможни начини, но често сме твърде самотни и неразбрани. Страхът от самота и изолация е основа на социално-психологическото явление „спирала на мълчанието“.
Склонността да нагаждаш мнението си към доминиращата група, да изразяваш убежденията си на всеослушание и да се присъединяваш към множеството, без да мислиш като него, е обществен порок, практикуван с цел получаване на одобрение и сливане с общественото мнение.
Когато не си в унисон с мнението, играещо ролята на закон, ти си отхвърлен, отречен и обявен за отцепник. Последното важи с еднаква сила както за колективното патриархално общество, така и за съвременното демократично общество на крайни индивидуалисти.
Мислещите различно от масата често потъват в мълчание, считано за слабост и безхарактерност, и пораждат неодобрение. Тук е моментът да зададем въпроса кой ни манипулира, кой създава чувството ни за безпомощност и кой поражда нуждата от сливане с цялото. Главната роля в създаването на обществено мнение имат политиците и медиите, които чрез способите на властта си обитават върховете на социалната пирамида и ни засипват с информация, налагат мнения, пораждат зависимости и ни подчиняват, а ние, хората, като подвластни реципиенти стоим в дъното и като примерни граждани приемаме цялата информация и неосъзнато се давим в морето от пропаганда.
Всеки има правото да направи своя рационален избор, да има позиции, да не бъде това, което другите искат да бъде. Уважаващият себе си човек няма нужда да бъде интересен, сговорчив или забавен. Не бива да забавя крачка, да снишава глас или да крие чувствата си. Няма нужда да бъде общителен, спонтанен или социализиран. Няма нужда да е красив, втален или атрактивен по чиято и да е дефиниция. Не е нужно да бъде нищо друго освен това, което е негова истинска същност и не бива да губи времето и енергията си, за да убеждава хората, че си струва да бъде около тях. Точните хора сами ще разберат всичко това. Те ще го уважават и приемат, без да го карат да прави компромиси с това, което е.
Животът е твърде къс, за да оставиш място в него за който и да е, който се отнася с теб другояче.
Даяна Кацарска
Специалност: „Медия икономика“
Поток: 506
Група: 5016
Mihaela Konqrska says:
Какво всъщност се корени в мълчанието на хората? Опитвайки се да проникна в главите на тези индивиди аз стигнах до извода, че те таят в себе си много страх – страх от това да не бъдат изолирани от заобикалящото ги общество , страх от това да покажат истинската си същност и да изкажат собственото си мнение. Това са хора подвластни на чуждото мнение, неспособни да понесат отговорността от собствените си постъпки и именно за това предпочитат да мълчaт или да се приобщят към всеобщото мнение (въпреки че не го споделят). Защо го правят ли? Защото така се чувстват по-сигурни, по-силни, по-уверени, позволява им да говорят много по-открито. Нека обобщим ситуацията – това е по-лесният път, защото се изисква много усилие и е много по-трудно да се изправиш срещу всички- роднини, приятели, познати, само за да останеш верен на своите принципи и възгледи, но въпреки това има такива хора – готови да се изправят срещу всички, вместо да потъпчат себе си и собственото си мнение, само за да не бъдат изолирани, за да не станат обект на присмех и неприязън.