ОТЗИВ
за дисертационното изследване „Социално предприемачество при самоуправление на болестта в условията на икономическа криза (по резултати от емпирични изследвания на хронично болни от диабет тип 2 в България)“, представена за вътрешна защита пред КС на катедра „Икономическа социология“ от докторант Велина Балканска на 17 декември 2014
Безсъмнено разработената тема е актуална. Интерпретацията на грижата за собственото здраве като социално предприемачество е оригинална. Представен е и модел , алгоритъм за планиране, организиране и управление на този вид социално предприемачество.
Но… уводът и заключението.
Уводът на всяко дисертационно изследване представлява методическо въведение, създава усещане за вътрешна гладкост на дисертацията. За да се постигне това усещане в разглежданата дисертация, всички инфраструктурни елементи на изследването следва да бъдат обмислени поотделно и във връзка един с друг още веднъж.
В увода са посочени 2 изследователски обекта – на стр. 4 „механизмите на самоуправление на болестта“ ; на стр. 3 – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Двата посочени обекта са взаимно допълващи се.
Посочени са 2 цели – на стр. 5 в първи абзац контекстуално разбираме, че целта е „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“; по-долу ясно е казано, че „целта е да са установи динамиката и значението на самоуправлението на болестта за интеграцията на болните от диабет тип 2“. Коя е целта? Следва да бъде ясно и еднозначно формулирана.
Изследователските задачи, така както са формулирани по-ясно се свързват с първата посочена цел.
Като предмет на изследването е посочен: „оценка на готовността на болните за осъзнаят и развият самоуправлението на болестта си“.
Изложени са теза и подтеза, но липсват изследователски хипотези.
Липсва обособена методическа рамка на изследването. В синопсиса на съдържанието е казано, че в отделни глави е представен вторичен анализ на данни, съпоставителен анализ на резултати от различни типове изследвания, „тематичен анализ на биографични интервюта“, съобщава се, че е правено емпирично изследване, но тези методически бележки не са дадени обособено и ясно.
Заключението представя изводи от направеното изследване, но наред с тях и авторови самооценки за актуалността на темата, приносния характер на работата.
Няколко идеи предвид изложението, представено в дисертацията:
- Като обект може да бъде приет втория посочен – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Необходимо е обаче той да бъде ясно дефиниран – всички болни или само избрани сегменти от тях, например.
- Като предмет може да бъде приет първия обект – „механизмите на самоуправление на болестта“ от обекта като форма на социално предприемачество.
- Целта със сигурност е първата посочена – „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“, а втората може да бъде нейна задача.
- Посоченият предмет на изследването е по-скоро цел или изследователска задача.
- Използваните изследователски методики следва да бъдат събрани и паспортно представени на едно, тяхното си, място в увода.
- Посочените теза и подтеза са по-скоро хипотези, още повече, че в заключението ясно е казано „потвърждава тезата, че“ (стр. 128).
- За постигане на усещане за структурираност, би било добре инфраструктурните елементи да бъдат подредени както следва: обект, предмет, цел, задачи, хипотези, методическа рамка.
- Заключението да бъде освободено от авторовите самооценки и изрази като: „е лично дело на докторанта“, което се самоподразбира от факта на авторството, и да се редактира, за да бъдат по-отчетливо изведени изследователските изводи, верификация на изследователските хипотези, адекватност и поле на приложимост на избраната изследователска методика и др. подобни.
- Самооценката на приносите се прави в автореферата, а не след края на дисертацията.
И накрая…
В дисертацията е изложена „Библиография“, съдържаща 125 заглавия и 8 интернет страници. Това ли е всичката литература по темата? Ако не е, то би било „Библиография“ да се замени с „Цитирана и използвана литература“. В списъка са посочени само 6 заглавия на български автори на кирилица и 2 заглавия с участие на български автори на латиница. Това вероятно се дължи на новостта на проблематиката. Все пак, ако все още няма български разработки в областта на социалното предприемачество, то има в такива върху предприемачество, от където биха могли да бъдат взети обяснителни модели. Липсва Божидар Ивков, който от десетилетия разработва в България социология на болката и инвалидността, самопомощ при инвалидност и хронични заболявания и други теми, които имат отношение към дисертацията. Липсват и класическите социологически есета на Сюзан Зонтаг в „Болестта като метафора“. Въпрос на авторово решение е избора на използваната литература.
Предвид цялостното дисертационно изложение, вярвам, че отбелязаното тук е въпрос по-скоро от редакционно, отколкото от методическо естество. Позравявам докторанта и научния ръководител за постигнатото и пожелавам успех.
17.12.2014
Гл. ас. д-р Катя Михайлова