Методически и методологически стъпки при писането на дисертация
Докторантски семинар, 14 декември 2015
Светът и тази година дочака своето голямо life-style събитие – календарът на „Пирели“ (Pirelly Calendar). Но вижте моделите за 2016. Сравнете януари 2015 с януари 2016. Различни са, много различни са образите на жената. Вместо куклата „90-60-90“ пред обектива е застанала жената, каквато е, жената от живота на днешния ден, тази която прилича по нещо на всяка от нас.
Другото голямо събитие предстои – очакваме всеки момент премиерата на Епизод VII от „Междузвездни войни“. Открих тази междугалактическа сага през 1999, когато излезе Епизод I „Невидима заплаха“. Преди нея светът вече беше гледал IV, V, VI, моите съученици отдавна се бяха запленили по джедаите, които вече се бяха завърнали…
След Епизод I изгледах внимателно всички епизоди. Беше ми интересно, вълнувах се като зрител. И един въпрос все стоеше пред мен: как е направен този филм, какъв код е вложен в него, че цяло поколение, а и част от предишното, а и следващото очакват поредния епизод с нетърпение, живеят с героите, разиграват сюжети. Може би, защото героите приличат на всеки един от зрителите, може би защото попадат в житейски ситуации, твърде подобни на тези от екрана, може би защото страхът ни е изправил на кръстопът и ние като Анакин Скайуокър, бъдещият Дарт Вейдър, се чудим към светлата или към тъмната страна на силата да тръгнем, за да победим страха.
Отвъд развитието на героя и идентификацията на зрителя с героя има и нещо друго. Една макрообществена перспектива, която Лукас разгръща със завладяващ маниер. Изгледайте сагата в поредност от първи до шести епизод (в седми не знам какво се случва) и ще видите забележителен код за обществено развитие. Според Джордж Лукас човешкото общество започва от демокрация, за да стигне до империя. Неслучайно той именува Епизод I „Невидима заплаха“. Какво ни заплашва? Всеки от нас поотделно в индивидуалното житейско развитие, всички нас заедно като организирано човешко общество? Дали вече не ни е ясно, щом стигнахме до „Империята отвръща на удара“ – Епизод V и „Силата се пробужда“ – Епизод VII?
Гледайте епизодите в хронологията, в която са направени. Първите три епизода – IV, V, VI, излизат през 1977-1983 в Америка, от другия край на „Желязната завеса“, където хората живеят добре, равноправни са, свободно избират своите лидери, свободно изразяват мнението си. Лукас, обаче, верен на фантастичния жанр, разказва за империя, в която хората не живеят точно по същия мирен, съвместен начин. Коя е тази империя? Може би това е представата на тогавашните западни хора за обществата и живота от източната страна на Завесата? А може би, Лукас е намерил художествен начин да предупреди своето демократично общество за опасността да се изроди в империя, може би с присъщия си творчески талант е видял посятите вече зрънца на бъдещата империя?
Втората тройка епизоди – хронологичното начало на сагата, I, II, III епизод, се появяват през 1999-2005. Разказват за демокрация, която започва да се развива към империя. Виждаме как са устроени обществените организации на мезо- и макро равнище, виждаме как функционират институциите, ясно разбираме как и защо правим прехода от демокрация към империя, уж, без да го искаме. Това може би е предупреждение към новите демокрации от източната страна на разрушената вече Стена? Може би е художествен метод, който Лукас използва, за да направи анализ на своето западно общество? Какъвто и да е „кръговратът на живота“, както се казваше в един друг любим филм „Цар Лъв“ I, е перфектно очертан – перспективата е ясна, прогнозата също. От демокрация достигаме до империя, но от империя можем ли да се върнем към демокрация? И в сърцето на това – един съсипващ човешки страх…
Казват, че красотата ще спаси света. След като гледах „Междузвездни войни“ съм сигурна, че страхът е това, което ще го погуби.
И докато очаквам поредния епизод, стоя пред компютъра и подготвям семинар по методика на дисертационното изследване. Може ли да си представим дисертацията като „Междузвездни войни“? Да, е моят отговор.
Да, защото „Междузвездни войни“ са това, което са, поради доведената до съвършенство систематичност на подхода. Същият систематичен подход към избрания от докторанта научен проблем е първото, което отличава добрата дисертация от дисертацията. Ето вижте го проблема – развитието на човешкото общество. Изведена е макроперспективата, в нея са вплетени социалните взаимоотношения на мезониво и всичко това е огледано в микросвета на героите. Страхът като основна причина за израждането на демокрациите започва от индивидуалния, човешки страх на най-добрия, на призвания да продължи да направлява хода на историята Анакин Скайуокър да не загуби своята любима при раждането на тяхното първо дете. Неговият сблъсък с институциите и ценностите, неговият личен избор, който предопределя съдбата, но не само личната му…
Забележете – във филм може да се разглежда проблем, всекидневен, не толкова всекидневен. Научното изследване, дисертацията се прави, за да се изследва научен проблем, което е различно от всекидневен проблем. Научният проблем е там, където познанието за избрания обект, предмет свършва, там където се раждат изследователските хипотези.
Да, защото Лукас е използвал и друг метод за разработване на дисертации, покриващи изискванията за научност, а не просто за завършване на трета степен на висшето образование. Стъпил е на раменете на гиганти. Самият Лукас твърди, че е развил сценария на сагата върху идеите и в голяма степен теориите на Джоузеф Камбъл за странстването на героя. Камбъл пише: „Докато гледах тези филми, осъзнах, че Лукас системно използва архетиповете, за които е научил от моите книги – той сам го признава. Например в „Империята отвръща на удара“ Люк Скайуокър се сблъсква с онова, което според него е Дарт Вейдър – фигурата на бащата-сянка. Той убива фигурата и тогава вижда, че лицето на този човек-машина всъщност е неговото собствено лице.“ Вероятно на прилагането на този архетипен модел се дължи факта, че всички помним и години наред повтаряме култовата фраза: „I’m your father“. Какво всъщност е направил Лукас? Открил е теоретичен модел за развитието на героя и го е приложил в разработката си. След Лукас и благодарение на него, този теоретичен модел ще стане основа на новия холивудски подход в сценарното и драматургично изграждане, кодирал успех на множество продукции. Тук се сещам за Айнщайн, който казва, че няма нищо по-практично от добре разработената теория.
Да, защото всеки епизод от сагата живее сам за себе си и отразява останалите. Тъкмо това е основна характеристика на носещата структура на дисертацията – всяка глава изглежда самостоятелна, казва нещо ново и едновременно с това се вписва на своето специфично място в общата структура на дисертацията. И заедно всички отразяват и разгръщат авторовата идея.
Да, защото „Междузвездни войни“ са изработени с изключително творческо въображение, без което всяка нова дисертация би приличала на преразказана стара. И още с нещо – чувство на отговорност към публиката. Научната отговорност на изследователя е нещо, което не би трябвало да поставяме под въпрос, когато си мислим за истинска дисертация. И накрая – оказва се така, че Лукас дава живот на творческите идеи на Камбъл. Та за какво ни е новата дисертация, ако тя не възбуди, не съживи научния дух в общността си, ако остане сама за себе си и не вдъхнови последователи?
Разбира се, това до тук е само уводът към Докторантския семинар „Методически и методологически стъпки при писането на дисертация„, който направихме заедно с Лаборатория за социологически изследвания към катедра „Икономическа социология“ , УНСС и още над 20 докторанти, кандидат-докторанти и магистри, чудещи се дали да поемат пътя на научното изследване. Не мога да пресъздам нито своето експозе, нито дискусията след това. Далеч не съм толкова талантлива, за да превърна в думи преживяното. Но мога да кажа и казвам благодаря на всички, с които заедно направихме този семинар. За мен беше удоволствие да осмисля още веднъж с вас що е то научно изследване, що е то дисертация. Иска ми се да вярвам, че семинарът е бил и приятен, и полезен за всички нас.
Постарах се да отразя основните моменти от подготовката на дисертационното изследване в структурата от девет слайда. Един начален и един финален, и седем по същество. Всеки от седемте слайда представя поредна стъпка в подготовката на дисертация. Стъпките носят като свое мото заглавието на поредните епизоди от „Междузвездни войни“ от седми към първи. Спомних си работата и психическите преживявания по своята собствена дисертация. Сравних ги с трудностите и успехите, които споделят с мен докторантите от НАТФИЗ, пред които вече седма година водя курс по „Методология на научното изследване“ и осъзнах, че първото, което докторантът прави е да събуди силата в себе си, а след това неговият джедай се завръща…
Подходяща художествена метафора, чрез която според мен може да се предаде емоционално-психческото преживяване на доктораната във всяка от седемте стъпки са картините на Ивайло Петров. Специално ги подбрах и илюстрирах с тях всеки слайд. Знаете ли, науката е изкуство, заниманията с наука са много близки до заниманията с изкуство. Аз така усещам, а някои дори казват, че науката е осмото изкуство. Насладете се на живописта на Ивайло Петров и съм сигурна, че ще напишете дисертациите си с много повече удоволствие.
Тъй като вече получих няколко запитвания за литература по методика и методология на научното изследване, позволявам си да посоча тук 10 от източниците, с които е добре да се започне.
Михайлова, Катя. Млада наука за изкуствата: от текста към статията или раждането на автора. В: Михайлова, К. Млада наука за изкуствата. Т. II. С., изд. „М-8-М“, 2012, с. 9-33.- Лулански, Пано. Атлас по методика на икономическите изследвания. С., Издателски комплекс УНСС, 2013.
- Лулански, Пано. Дейностно системиране на докторантския труд. В: Научни трудове УНСС. Том I/2015.
- Лулански, Пано. Предварителни предпоставки на научноизследователския процес. В: Научни трудове УНСС. Том II/2006.
- Лулански, Пано. Работната хипотеза – концептуална сърцевина на научното изследване. В: Икономически алтернативи, 2/2005.
- Лулански, Пано. Конституиращи елементи в научноизследователския процес. В: Икономически алтернативи, 6/2005.
- Цветкова, Милена. Наука със стил. С., изд. „Ентусиаст“, 2013.
- Мавродиева, Иванка и Йовка Тишева. Академично писане за докторанти и постсдокторанти. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2014.
- Томов, Владимир и Любен Владимиров. Методически насоки за дефиниране на научни приноси в изследвания на риска. В: Научни трудове на Русенския университет. 2009.
- Фотев, Георги. Как се пише дисертация. В: Тилкиджиев, Н и С. Колева (съст.) Докторантурата по социология. Нови образователни практики. С., 2002.
Оставам на ваше разположение. Ако мислите, че мога да ви помогна, потърсете ме.
Катя Михайлова ([email protected])