Рецензия за дисертация „Управление на кризи и конфликти във финансовата сфера чрез комуникационно моделиране“

Автор на дисертационния труд:  Стоян Петров Инджев

Основание за представяне на рецензията: Участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 554 / 05.10.2018 на Ректора на УниБИТ.

Научният анализ се различава от други видове анализи именно по  разработената си методическа платформа и нейното последователно и логично изпълнение.

Същата бележка съм отправяла и към други дисертации, разработени в рамките на докторантура на самостоятелна подготовка. Адмирирам желанието на колегите докторанти на самостоятелна подготовка да свържат полето на своята практическа дейност с науката. От тази връзка печелят еднакво и науката, и бизнеса. И бих искала да обърна внимание, че влизането в науката става по определени правила, че правенето на наука изисква една по-строга методическа и методологична дисциплина. Ако ние, занимаващите се с наука се опитаме да влезнем в територията на бизнеса, дали бизнеса и особено финансово-банковия, няма да постави пред нас своите железни правила и претенции?

1. Информация за дисертанта

Стоян Петров Инджев е докторант на самостоятелна подготовка в докторска програма „Бизнес и административно обществени комуникации и технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технолигии. Представеният дисертационен труд е в професонилано направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“.

Извън академичното поле Стоян Инджев е защитил професионалната си позиция и статус като банков мениджър от висок клас. Според представената автобиография, след 2008 г. до сега докторантът заема високи мениджърски позиции във водещи банки в България. Този професионален опит му позволява да наблюдава отвътре кризисните процеси, които изследва в дисертацията си. Дори повече – дава му възможност собствено да преживее и осмисли трите български банкови кризи, върху които е фокусиран дисертационния труд и на тази база да предложи модели за тяхното комуникационно овладяване.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Докторант Стоян Инджев представя дисертационен труд на тема „Управление на кризи и конфликти във финансовата сфера чрез комуникационно моделиране“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.н. Николай Палашев и доц. д-р Христина Богова. То е в общ обем от 155 стандартни страници. Няма приложения. Включва списък на цитираната и използвана литература.

Дисертационното изследване е структурирано в стандартна за жанра композиционна и логическа структура. Разгърнати са три глави, увод и заключение.

Научните изследвания най-често чрез увода въвеждат читателя в методиката на изследването. Тук би следвало да бъде дефинирана методическата инфраструктура на изследването чрез определяне на обект, предмет, цел, задачи, методи и хипотези. Подходът, който използва Стоян Инджев при изграждане на увода е по-различен. Той предпочита да въведе читателя в двете сфери, в които разполага изследването си – банковата и комуникационната. Авторът e използвал правото си на свое творческо решение, въпреки че, по принцип научните жанрове имат строги изисквания.

В този ред искам да отбележа още два факта. Първо – докторантът е изложил методическата канава на изследването си в автореферата (стр. 4-6). Второ – в увода на дисертацията е дефинирал изследователската си цел (стр. 12), където пише: „като цел на дисертацията бива дефинирана следната хипотеза“. Тук се замислих какво означава това? Че целта на изследването е да се дефинира хипотеза? Обикновено с хипотеза се започва, а не се завършва една разработка. След това четем, че „задачата на работата е оценка на хипотезата, като в допълнение ще бъде изследван и потенциала на комуникационното моделиране за управление на финансови кризи“.

Изложението на дисертационния труд – първа, втора и трета глава, някак се разминава с изследване на „потенциала на комуникационното моделиране за управление на финансови кризи“, т.е. това, което предварително е заявено от автора. Предложен е анализ на четири големи финансови и банкови кризи – три в България и една в Турция, предложен е също и модел за организация на комуникациите по време на криза. Представеното има своите достойнства, но е доста по-различно от заявеното в заглавието.

Първа глава представя теоретичната постановка на автора за криза и кризисна ситуация. Развита е върху трудове на други автори като акцент е поставен върху изследванията и моделите на криза, предложени от проф. д.н. Николай Палашев. Това е очаквано решение – все пак докторантът разработва изследването си под ръководството и в научната школа на проф. д.н. Николай Палашев. Приетите модел и систематизация на криза са приложени при анализа на четирите избрани от автора  финансово-банкови кризи. Резултатите от приложението не само показват потенциала за практическо приложение на теоретичния модел, но и дават поводи за интересни размисли.

Втората глава представя системен анализ на финансовите кризи на Прехода в България. Обърнато е и внимание на финансовата криза в Турция от 2000-2001 г. В тази част от дисертацията, авторът разгръща максимума на своя изследователски потенциал, облягайки се на образованието си – Стоян Инджев е магистър по банкиране и финанси, на познатата му теоретична литература предимно англоезична и на професионалния си опит. Заслужава специално внимание тезата му, че първата финансово-банкова криза от 1996-1997 представлява „ситуация на нереализираното действие“, при която субектът не е готов да приеме предизвикателствата на новото време (стр. 68-69). Втората анализирана криза след 2008 е определена като „криза на обърнатия образ“ (стр. 94-95) и третата „Случаят КТБ“ от 2014 – като „криза в резултат от предварителен сценарий“ (стр. 104). Гледани в динамиката на времето и през призмата на символиката на словоформите, с които са определени, трите кризи разказват много за историята и философията на българския Преход.

След прочитането на втората глава от дисертацията изниква въпросът дали „комуникационния мениджмънт“ или „комуникационното моделиране“, както авторът предпочита, са в състояние да овладеят подобна макрообществена ситуация. Може би да, но ако разглеждаме комуникационния мениджмънт в модела за обществена комуникация, предложен от проф. д.н. Николай Палашев. Ако го разглеждаме ситуативно, в микро- или мезо-измерение, би свършил работа само в рамките на изграждане и утвърждаване на имиджа на отделната банкова институция. Отговори на тези въпроси търсих в трета глава, където авторът представя комуникационен модел за превантивност и преодоляване на банкови и финансови кризи.

Предложеният комуникационен модел е разгърнат на микрониво – обслужва една банкова институция. Авторът предлага създаване на комуникационен екип или още кризисен екип, който да разработи план за действие при криза и да е отговорен за неговото ефективно изпълнение. В екипа влизат банкови мениджъри от най-висок ранг и специалист по комуникации. Предвидено е и участие на „трети лица“ – авторитетни граждани или представители на небанкови институции. Планът за действие включва няколко етапа – преди, по време на и след кризата, и няколко вида конкретни действия като анализ, предварително изследване на рисковете, ранно предупреждаване (early warning), прогноза на развитието, връзки със стейкхолдъри, изработване на адекватни за всеки етап от развитието на кризата послания, поддържане на обратна връзка и др. Предложен е и графичен модел на комуникацията и последователността на действията по време на криза (стр. 126).

Тук възникват няколко въпроса, на които бих помолила докторантът да даде отговор, най-малкото защото е извел като принос на изследването си именно разработването на комуникационния модел (виж принос 1.3, стр. 6 от Автореферат)

1. Кое е новото, приносното в предложения модел? Какви са разпространените днес модели за банкова комуникация, вкл. за кризисна комуникация и какво ново добавя предложения модел към онова, което настоящият банков мениджмънт прави и до сега?
2. Задача на дисертационното изследване, както е дефинирана от изследователя, е да се измери потенциала на комуникационното моделиране. В този ред, моля автора да посочи основни индикатори за изследване на потенциала на предложения от него комуникационен модел.
3. Третият ми въпрос е: какви са основанията на автора да предложи именно този комуникационен модел?
4. Последният въпрос е свързан с функцията на комуникациите във всяка организация. Днес е широко разпространено виждането, че всички бизнес, банкови, политически, властови и др. беди и победи се дължат на комуникационни гафове или на добре планирана и реализирана комуникационна стратегия. Каква е Вашата теза по въпроса? Комуникацията или банковият мениджмънт е ключът към управлението на кризи?

Отговорите на поставените въпроси имат потенциал да уплътнят предложения в дисертацията комуникационен модел за управление на финансови и банкови кризи и да утвърдят основния принос на дисертационното изследване. В известна степен отговори са предложени в заключението на дисертационния труд. Но си позволявам да питам въпреки това, защото в заключението авторът твърди, че формулираната в увода хипотеза се потвърждава (стр. 138). Представената дисертация, обаче, не показва по ясен начин конкретни резултати от изследване на влиянието на комуникационния процес и неговото контролиране върху управлението на кризи във финансовия и банков сектор. Като рецензент виждам в нея други достойнства и приноси, близки до заявените от автора. И тъй като приемам публичната защита като етап от образователния път, своеобразен изпит, затова поставям и горните въпроси като възможност за автора да погледне още веднъж работата си и да доразвие, да доизясни плодовете на собствения си интелектуален труд.

В подготовката за защитата горещо препоръчвам на автора да погледне трудовете на проф. Тодор Петев, проф. Минка Златева, проф. Чавдар Христов, проф. Руси Маринов, д-р Валерия Пачева, д-р Маргарита Чутуркова по комуникационен мениджмънт и особено изследванията им върху бизнескомуникация по време на криза. Позволявам си тук да отбележа, че имената на проф. Петев и д-р Пачева фигурират в списъка с използвана литература (стр. 150), но препоръчвам на автора да погледне освен „Теории за масовата комуникация“ на Петев и една статия на Пачева, и по-задълбочените им работи по комуникации в криза.

Във връзка с предложената от автора „Библиография“ (стр. 147-155) искам да отбележа следните две неща. Първо – библиография означава изчерпателен списък на литературата по въпроса. Да се изготви библиография или библиографска справка е специална научна задача, предполагаща самостоятелно библиографско изследване. Поради тази причина в дисертациите е реалистично да посочваме „Списък на цитираната и използвана литература“, който очертава реалната теоретичната широта на изследването. Второ – прави впечатление ограниченост на списъка с цитирана и използвана литература в настоящата дисертация. Ако вземем предвид само предложения списък, то бихме останали с впечатлението, че авторът е използвал предимно статии, повечето от тях популярни, а не научни, които са достъпни в интернет пространството. Същевременно замисълът и текстът на дисертацията, особено втора глава, не биха могли да бъдат реализирани във вида, в който са представени, ако авторът не е изучил много по-широко научно-теоретично наследство.

3. Оценка на научните и научно-приложни приноси

Стоян Инджев формулира 2 типа приноси на своето изследване – научно-теоретични и научно-приложни. Приносите са представени в Автореферата (стр. 6-7). Не мога да не отбележа и логическата структура, в която авторът разполага формулировката на приносите на изследването. Авторефератът представя най-напред актуалността на изследването, целта и задачите му. Веднага след това изследователските методи и научните приноси. Това решение ми дава основание да смятам, че докторантът пределно добре е осъзнал връзката между цел, метод, принос и най-вече аксиомата, че научен принос се реализира  само  като следствие на добре разработена и коректно приложена изследователска методика.

Формулирани са 3 научно-теоретични приноса. От тях приемам само принос 1.3, но се надявам, че докторантът в рамките на публичната защита ще даде конкретни отговори на поставените по-горе въпроси.

Първите два приноса в групата ми е трудно да приема, че са „научно-теоретични“. Принос 1.1. – авторът прилага вече съществуващи модели. Това може да бъде формулирано само като апробация на съществуващи теоретични модели. Възможно е тъкмо това да се има предвид.

Принос 1.2. Очевидно е, че докторантът усеща анализа във втората глава на дисертацията си като приносен. Подобно усещане има своите основания. Моля, докторантът да обмисли още веднъж изложението на втора глава от дисертацията и да преформулира приноса си. Фактът, че са изследвани финансовите кризи сам по себе си не е принос. Приносът се корени във въпроса с какво изследването обогатява съществуващото познание? Предложеният анализ на финансови и банкови кризи е категорично приносен. Но… моля, опитайте да формулирате приноса си.

Предложени са 3 научно-приложни приноса. От тях приемам принос 1.2. и 1.3. Принос 1.1., а именно направена връзка между две „взаимно отхвърлящи се сфери на обществения живот“ ми е трудно да приема поради основанието, че тази връзка между „наглед взаимно отхвърлящи се сфери на обществения живот“ е направена от българската социология още през 1965 г., въз основа на множество изследвания на функционирането и развитието на българското общество. Моля, погледнете така нар. макромодел на обществото като социологическа система, разработен от чл. кор. проф. д.с.н. Стоян Михайлов. Съвременните изследвания доказват, че този модел работи и в условията на днешното общество.

4. Оценка на публикациите по дисертацията

Дисертантът представя 3 научни публикации в отговор на количественото изискване за допускане до защита по този критерий. Публикациите представят изследвания по отделни научни проблеми в тематичната рамка на дисертационното изследване.

По жанр първите две от представените публикации са доклади от научни форуми, в които дисертанът е участвал в периода на обучението си в образователна и научна степен „Доктор“. Участието в научни мероприятия показва добра вграденост на изследователя в академичното, университетско, научно поле.  Третата публикация е статия, публикувана в интернет издание.

5. Оценка на автореферата

Авторефератът е разработен в класическа структура. Представя методическа инфраструктура на дисертационното изследане, авторовия подход при структуриране на дисертацията както и резюме на основни съдържателни моменти.

Докторантът е предложил формулировка на научните приноси на изследването. Посочен е списък с научните публикации по темата на дисертацията.

Така представен авторефератът отразява вярно дисертационното изследване.

6. Критични бележки, препоръки и въпроси

Представената дисертация представлява първи изследователски опит на докторанта. Водена от тази констатация и с желание за повишаване на научно-изследователското ниво в бъдещата дейност на докторанта горещо препоръчвам на автора да прецизира методико-методологическите аспекти на работата си. Научният анализ се различава от други видове анализи именно по  разработената си методическа платформа и нейното последователно и логично изпълнение.

Същата бележка съм отправяла и към други дисертации, разработени в рамките на докторантура на самостоятелна подготовка. Адмирирам желанието на колегите докторанти на самостоятелна подготовка да свържат полето на своята практическа дейност с науката. От тази връзка печелят еднакво и науката, и бизнеса. И бих искала да обърна внимание, че влизането в науката става по определени правила, че правенето на наука изисква една по-строга методическа и методологична дисциплина. Ако ние, занимаващите се с наука се опитаме да влезнем в територията на бизнеса, дали бизнеса и особено финансово-банковия, няма да постави пред нас своите железни правила и претенции?

Моля, Стоян Инджев да обърне внимание на поставените по-горе въпроси и очаквам неговите отговори в рамките на публичната защита на дисертационния труд.

7. Заключение

В заключение, изразявам добрите си впечатления от представения дисертационен труд. Въпреки формулираните критични бележки и не малкото ми въпроси, смятам, че дисертацията има редица свои достойнства.

Предлагам на уважаемите членове на научното жури да подкрепят научно-изследователските усилия на докторант Стоян Инджев и след успешната публична защита да гласуват за присъждане на ОНС „Доктор” на докторанта.

10 ноември 2018