Предсрочните избори са представени като „очакване на новата висша фаза“ в изследванията на българското гражданско общество от началото на 90-те, пише Александър Фол (Фол, А., 2011). Любопитно е дали 30 години по-късно социологическите изследвания, политологични анализи и медийни публикации продължават да виждат надежда за преход към по-висша фаза на обществен живот, политическо съзнание и гражданска култура в предсрочните избори и предхождащите ги предсрочни предизборни кампании или потвърждават Дантевото „Надежда всяка оставете тука“?
90-те са време на предсрочни предизборни кампании. След 2013 те отново зачестяват. Имаше масово очакване и подготовка за предсрочни парламентарни избори през протестното лято на 2020. Дойдоха през 2021, в годината рекордьор в категорията „Предсрочни предизборни кампании“. Ако преди и по време на редовната парламентарна кампания през март се усещаше обществено очакване за ритмичен парламентарен цикъл, което трудно възприемаше идеята за скорошни предсрочни избори, то днес всички рационални, демократични основания и за вторите предсрочни парламентарни избори до края на годината са факт. Въпрос на политическо време е да бъдат произведени. Политическото време не се измерва с точни часове както физическото, а с политически действия, който е необходимо да бъдат извършени. Има едно усещане за разтягане на политическия часовник днес. Той все повече прилича на часовниците на Дали от „Постоянството на паметта“ (1931).
Статията е публикувана на: http://www.bta.bg/bg/c/IF/id/2477662