Здравейте,
това е страницата на проф.д-р Камен Петров, активната ми професионална дейност е посветена на работа по проблемите на регионалното развитие, регионалната демография, геоикономиката, териториалното устройство и особеностите на регионалната икономика в макро, мезо и микро план. Вярвам, че регионалното битие трябва да бъде национален приоритет за всяка съвременна държава и то олицетворява нейния модерен начин на живот.
kpetrov says:
Обща характеристика на регионализацията е нейното широко разнообразие, което варира от парламенти със законодателни функции до институции, упражняващи само консултативна роля.
Постепенно се налага разбирането за необходимостта от подреждането на регионите по определени признаци и на тази база постепенно въвеждане на определени правомощия на различните типове региони, на първо място и най-напред за регионите със законодателна власт. Този тип региони постепенно бяха въвлечени в ефективно участие при формиране на политиката на европейско ниво. Дълго време изработването на обща класификация, а следователно и на общо законодателство за регионите е отхвърляно с аргумента, че съществуват значителен брой модели и форми на регионално самоуправление, съществуващи в различни правни системи при специфични за всяка държава социално-икономически, културни и географски обстоятелства. Постепенно обаче разбирането, че е възможно да се изработи комплекс от основни понятия и принципи, които са общи за всички модели за регионално самоуправление започна да надделява.
Комитетът на регионите разделя страните-членки на 4 типа с уточнението, че има страни, чиято конституционна уредба позволява по определени показатели да бъдат отнесени към повече от една категория:
• Федерални държави;
• Регионализирани унитарни държави;
• Децентрализирани унитарни държави;
• Централизирани унитарни държави.
В страните от ЦИЕ няма нито една федерална държава. Единствено Полша от всички страни от Източна Европа вече е налице същинска регионализация. В ЕС има 5 федерални държави със значителни специфики /федерализъм в Германия и Австрия, асиметричен федерализъм в Испания, разделение на 2 общности в Белгия, федерална ориентация в италианската административна реформа/ и 7 регионализирани унитарни държави.
kpetrov says:
ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ПОЛИТИКИТЕ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ГЕОГРАФСКАТА НАУКА.
От теоретична гладна точка е прието, че географската наука изследва закономерностите, които се формират на земната повърхност в резултат от все по-усложняващото се взаимодействие между човека и природата. Още повече, че географската наука разкрива закономерностите на сложното взаимодействие между природата и обществото на глобално (за света), регионално (континент, страна) и локално (район, град) равнище. Можем да продължим още да разкриваме теоретичния фундамент на географската наука, но в днешни времена географските знания имат все повече интердисциплинарни вариации. Това ни дава основание да се развият геоикономическите знания, а от там и да дефирираме проблемите на регионалното развитие. Така съчетанието между географските знания и оценката на процесите на регионално развитие задават нов инструментариум за извеждането на потребностите на отделните териториални общности и търсене на тяхното развитие.
В условия на развитие при систематизирането и анализа на националните държави ключово значение започва да играе регионалната политика. Чрез нея могат да се изведат и съответно онагледят процесите на отварянето на националното географско пространство в социален, икономически, инфраструктурен и културен аспект и неговото функционално, от друга страна в частност за България свързването ни с европейските структури. Пространственият опит за анализ изисква съответния подход „отвън на вътре” или от общоевропейските регионални и транснационални мащаби на пространствено развитие към националните и съответно базов анализ на жизнеността на регионалните системи. Концепцията – в логиката – идея, която отразява генерализирана форма на обекти и явления от действителността и значителна връзка между тях чрез териториалния план трябва да се извежда, чрез определяне на общи и специфични характеристики. Като източник на знание за регионалните концепции е извеждането на състоянието на територията в съответния порядък. Хетерогенността на територията ни създава различни основания и институционални подходи за анализа на нейната жизненост и възможности за развитие. Ограниченията по отношенията на територията може да се дефинират основно в нейния обхват и подход за анализ. Така територията на регионалните знания може да се разглежда в глобален, наднационален, национален и локален аспект. Основната цел на регионалния анализ независимо от обхвата е решаването на противоречията между необходимостта от средства за възпроизводство и възможността за тяхното удовлетворяване в пространствено отношение, което характеризира нивото на производство, от една страна, и зрялостта на пазарните отношения от друга страна в териториален аспект. На пръв поглед, връзката на предлагането и търсенето създават предпоставки за развитието на отношенията между отделните играчи, но в действителност тези отношения са под влияние на големите пропорции за интегрирано развитие на икономиката и адекватни геодемографски механизми, които в новите условия на жизнено развитие на човечеството може да му гарантират определен стандарт на живот или поне да създадат условияя за разрешаване на противоречията между пазарните отношения и социални интереси. Така, в териториален аспект от глобално към национално и локално ниво водеща се оказва икономическата взаимозависимост, защото тя трябва да генерира устойчивостта в развитието и макроикономическите процеси в развитите пазар в отделните региони в противен случаи отделната териториална единица е изправена пред демографски срив и упадък. В новите условия важна задача на регионалната наука е да покаже значението на пространственото развитие на човечеството като противовес от прекомерната урбанизация на едни територии за сметка на други, в резултат на което се създават условия за нови социални конфликти и неустойчивост на националните икономики. Фактически в новите условия ключово значение има икономиката на региона от гледна точка на процеса на възпроизвеждане като цяло. Затова при кризисни ситуации политическите решения трябва да имат общо звучене но ефективна приложимост в най-малката териториална единица за да може да се осигури икономически ефективно лечение и предотвратяването на емигрантските процеси от една територия в друга. Така икономиката на региона свързана с управленските решения в центъра. Основното противоречие – противоречието между нуждите на обществото, както и предпоставки за тяхното изпълнение е често противовес между център и периферия. Същността на това противоречие и същността на други регионални конфликти възпроизвеждани днес – в условията на пазарни отношения, които са пренасяни от периферията в центъра. Така в макроикономически план регионалната политика има нова задача да покаже икономическите, политическите инструменти, чрез които в териториален аспект да показват жалоните на социалното развитие и възможните принципи на поведение на човечеството спрямо природата.
Регионалната политика включва пет основни компонента на пространственото развитие от икономическа гледна точка: икономика на един регион, икономическите връзки между регионите, регионалната система (включително и на националната икономика като система на взаимодействие между региони), разполагането на продуктивни сили (в процес на физическо или умишлено разпространение на територията на обекти и явления) и регионалните аспекти на икономическия живот (производство, заетост, качество на живот, финанси и т.н.). Една важна част от концептуален апарат на регионалната наука в локален контекст са характеристиките и формата на структурирането на икономическо пространство, което се третира като район, съдържащи множество обекти и връзки между тях. Всеки регион има своя собствено вътрешно пространство и комуникации с външното пространство. Най-важните характеристики на пространството са: плътност (население, брутния регионален продукт, природните ресурси, дълготрайни активи и др за единица площ), настаняване (проценти еднообразието, диференциация, концентрацията, разпределение на населението и икономическите дейности), свързаност (интензивността на икономическото). При анализа е важно да се разграничават отношенията между частите и пространството, в условията на мобилността на стоки, услуги, капитали и хора, движени от развитието на комуникационни мрежи. Място на регионалната наука в съвременната наука се разглежда в две измерения. От една страна, на регионалната икономика е част от науката за регионите. От друга страна, на регионалистиката е система на мезо и макроикономиката. Понятийната система в регионалната област се формира от три ключови термина: територия, район(регион) и пространство и съответните им прилагателни-териториално, регионално и пространствено В повечето случай те се използват като синоним с едно и също съдържание. Например понятието регионално се приема като привнесен чужд термин, който отговаря на българския термин „район”. Всъщност се наблюдава се наблюдава еволюция от териториално към регионално, а в по-ново време и към пространствено развитие.
Днес тя е свързана по-скоро с налагането на собствената политическа воля и виждане за бъдещето, с установяване и поддържане на желаната типология на световните стопански връзки, с достигането на стратегическите предели, определящи се от регионалната конкуренция и, накрая, от възможността за укрепване или ерозия на една или друга система от социално-икономически ориентации при изграждането на демократична и ефективно действаща държавна система. В регионален план държавата трябва да притежава широки възможности за управление на процеса на интеграция в глобалната икономика, да укрепва социалния и икономическия потенциал и да осигурява закрила на населението. В рамките на новата глобална (но не и универсална) икономика все по-ясно се очертават контурите на нейните „специализирани сегменти“ – така наречените „големи икономически пространства“, обединени от общите си културно-исторически традиции, общ тип стопанска практика, общи социално-икономически интереси и стратегически цели. Тези пространства нерядко излизат извън географските рамки, в резултат от което светът се намира в период на преструктуриране на съществували до скоро „двуполюсен свят“, като се очертава един свят с повече от два регионални полюса на един „нов регионализъм“, който вероятно ще оформи териториалния скелет на света през Третото хилядолетие. В основата на „големите икономически пространства“ ще бъде органичното взаимодействие между новите регионални силови центрове и влизащите в съответното „голямо пространство“ национални държави. Голямата въпросителна в глобален порядък кой от тези центрове, ще запълни със съдържание”постигането на устойчиво развитие”. Стремежът да се придаде на глобализацията справедлив характер трябва да се опира на взаимно зависими и взаимно подкрепящи се стълбове на икономическото и социалното развитие и защитата на околната среда на местно, национално, регионално и глобално равнище. Фактически този център, който първи постигне равновесие, ще бъде доминиращ спрямо останалите икономически супер сили. В тази посока в политиките за регионалното развитие се поставя един методологически въпрос свързан с употребата на понятието регион. Сравнително ново за нашата практика като цяло освен „регион”, са понятията е и „регионалното развитие”. Разглеждайки различните подходи около неговото дефиниране може да се допусне, че то не е модефикация от територия и териториално, както изглежда на пръв поглед. Неговият произход е от латинския region-regionalis. Според значителна част от литературните източници, т се отъждествява с област, край, местност, сфера, слой, пласт, зона и т.н. оттук и „регионален” означава областен, местен, районен, или казано с други думи йерархична система от обособени части на територията. Затова според нас под термина териториално развитие трябва да се разбира преди всичко местно развитие, местна политика или планиране свързана със самата територия. От друга страна понятието регион е многоаспектно и при неговото дефиниране е възможно да се поставя акцент върху някои негови характеристики-като териториална(административна), икономическа, политическа и т.н. Многообразието в употребата на понятието регион се определя не само от комплексния му характер, но и в смисъла на употребата му по пред значението на термина. Трудността на дефинирането на понятието регион се дължи и на неговата относителност и съпостави мост например с понятието “район”, “ареал”, “териториален” и т.н. Според отделните концепции понятието “регион” може да бъде разглеждано в три основни измерения пространствено, икономическо и политически. В тази връзка необходимо да очертаем и пространственото равнище на понятието “регион” като поставим акцент върху ограничеността на дадена територия спрямо останалите територии. Пространствените измерения на понятието регион са изключително широки- те варират от община (дори и по-малки територии) до цели континенти. В икономическото и политическо измерение на понятието “регион” могат да бъдат откроени три равнища, едното е чисто функционално, второто е институционално и третото е синтез между първите две. Функционалното равнище може да се определи като по-ниското равнище на обособеност на региона, ако приемем, че то се свежда само до икономически и социални взаимодействия на дадена територия. Институциоалното равнище на понятието “регион” включва предходните две нива, но ги допълва с фокусиране върху институционалната структура, която се е оформила на съответната територия. Фактически на институционално равнище регионът може да бъде разглеждан като обект на икономическа политика, а в основата на държавното управление или децентрализацията на властта и като субект на икономическа политика. Третото равнище олицетворява пространственото равнище на региона като териториална система под въздействието на управленските (политическите) решения и отражението им върху икономическото развитие на териториалната единица.
В тази посока регионалното развитие няма да засяга пряко територията като обект, а обобщени части от нея като целеви функционални пространства(системи, райони) или териториални общности(интегрирани териториални единици) на регионално равнище било в над национален, национален или местен мащаб, в някои частни случай и трансгранични и транснационални райони. Фактически регионалното развитие се изразява в общия ефект или резултатите от взаимодействието между различните обекти на човешката дейност и обществените взаимоотношения, произтичащи от териториалното им разположение. В тази връзка регионалното развитие се различава от секторното развитие, защото то се оценява и анализира спрямо въздействието върху усвояването на пространството от страна на частните и специализираните структури, формиращи регионалните системи. В този смисъл регионалното развитие има за предмет проблеми, които са частни, специални(секторни) и общи(интегрални). Така можем да обобщим, че регионалното развитие е непрекъснат процес, чрез който открояваме жизнеността, функционирането, предвиждане и оптимизиране на състоянието на регионалните системи и пропорции. В тази връзка в общо икономически порядък в пространственото развитие на територията се забелязват големи регионални несъответствия и неравенства, при които трябва да се провежда регионалната политика. Тези неравенства са важен проблем за регионалното развитие и в обхвата на регионалните системи очертават водещите структурни процеси, с които може да се определя поведението на регионалното развитие. Чрез тях се развързва възела от частни и специални проблеми в съотношенията, които диктуват общото проблемно състояние на териториалните единици. Регионалистиката има за задача да откритият закономерностите на формирането и функционирането (включително управление), социално-икономическата система на региона, като се отчитат историческите, демографските, национални, религиозни, екологични, политически, правни, естествено ресурс характеристики, мястото и ролята на националните и международни разделение на труда. Произходът на регионализъм може да се търси също в историята на човечеството. Той може да бъде свързан с появата и развитието на физическите и географските условия, както и етническите групи, държавни, асоциация на етническите групи, появата и формирането на религиозни вероизповедания, война, икономическата експанзия, както и много други причини. В резултат на дългата история населението то се оказва в различни условия на съществуване, като фактически световната цивилизация в различните части на света има различен интензитет и ниво на човешко развитие. Придаването на понятието регионализъм и характер на икономическото развитие на отделните народи задава допълнително неговата актуалност в съвременния свята. Защото в процеса на глобализация в повечето страни имаме смесване на култури и народи като все по-малко страни в света Включват само един народ, една етническа група. Повечето държави са мултинационални и дори мултирелигиозни. Такива страни са Русия, Украйна, САЩ, Германия, Китай, Франция и други.
За субект на регионалната политика в рамките на регионалната теория се разглежда съюза или държавата без оглед на областните различия. С оглед на това при определяне на регионалната икономическа структура подставените регионални единици (напр. области, общини) остават на заден план. Политиката на Европейския съюз, свързана с транснационалното и трансгранично сътрудничество, която е официално приета за пространствена. Обекти на регионалната икономика разглеждани от регионалната политика на ЕС са икономически субекти, които са агрегирани върху определена територия, част на съюза. Тези регионални агрегати се различават по между си по нивото на тяхното икономическо и социално развитие. Разпределението на правомощията върху регионално политическите инструменти и инвестициите отговаря на регионалната йерархия на съюза(съюз, страна, област): при това териториите не са просто обекти (както ги разглежда теорията за регионалната политика) върху които са насочени целите и инструментите на една регионална политика, а са също и субекти, които от своя страна агитират, за да могат при високата конкуренция да привлекат максимален размер средства към себе си, за да могат да ги вложат според собствени преференции. В тази връзка с членството в ЕС регионалната политика на България става една най-важните политики за пространствено развитие на страната. Фактически регионалната политика става важен елемент от външната, отбранителната и други политики на държавата, които все повече придобиват характера на пространствени решения за развитието на националните държави през ХХІ век. Със своята острота и целенасоченост регионалното развитие през ХХІ век придобива същностно значение на правенето на политика. В тази връзка е важно да изведем определението за политика в речника за чуждите думи в българския език, където е казано следното „изкуството да се управлява държавата”. Във времето на глобализация управлението на държавата минава рекрутирането на такъв елит, който да може да използва рационално пространствени фактори, които оказват съществено значение върху реализацията на управленските решения и са ключ към устойчивото функциониране на националната държава и съответния политически модел. Пак от общото тълкуване трябва да обърнем внимание на двете основни страни на политиката, независимо до коя област се отнася тя е съвкупност от действия за управление и ръководство, съответно почива на ръководни начала, на които почива дейността или действията. Така връщайки се върху правенето на регионална политика има държавен, така и обществен характер, защото чрез политиките за регионално развитие може да се намери баланс в развитието на националната територия и така на практика да се защитават националните интереси с отчитане на интересите и на териториалните общности на различните нива. В транс национален аспект регионалната политика предопределя над националното и значение в контекста на интересите на пограничните райони или на свързани със специфични интереси за обща пространствена политика между съседни държави, която в общоевропейски мащаб се изразява в изграждане на мрежа за контакти, обща инфраструктура и разумно използване на природното и културно наследство между отделните държави, в резултат от наслоените исторически събития. Този тип регионална политика е търсене на връзка и взаимодействие между отделните общности с цел да се отговори на техните нужди за устойчиво развитие, неприкосновеност, самостоятелно развитие и наличието на специфични социални ценности и норми, че формата им поведение. Често в регионалната проблематика се акцентира върху определен аспект на нейното прилагане вместо да се търси нейния целенасочен аспект. Най-малкото, защото проблемите на регионалното развитие в териториалните системи и общности имат интегрален и функционално-структурен разрез. Приемайки, че интегралните проблеми определят характера на процесорното поведение на териториалните системи, това означава, че първата изходна позиция е да определени признаците на проблемите на съответните териториални равнища Регионално, субрегионално и локално. Въз основа на типологичната класификация обхващаща едновременно всичко териториални системи, се очертават типове системи по сходен признак и качества. Чрез очертаване на преобладаващия тип процеси могат да се установят и характерните общи проблеми. Определените интегрално проблеми могат да се разложат по функционално-структурен разрез. Класификация – система съподчинени концепции (класове, предмети, събития) в клона на знания или човешка дейност. Затова регионалната наука въз основа на общите черти на природни обекти и връзки търси общото и различното между тях. Така се създават условията да се направи снимка, чрез която да се решават четири основни групи проблеми в териториалните системи и общности в икономически, в социален, демографски и екологичен план. Тези предварително очертани от теоретико-методологичен аспект проблеми на регионалното развитие намират своите конкретни примери в страната и се свързват с по-широка рамка на европейското пространствено развитие. Наличието на знания позволява на изследователите в областта на регионалните икономики да не губите време и пари за търсене на първична информация, и ще се гради върху вече са постигнати, се интерпретират от икономическите и географските характеристики. През ХХІ век фактически провеждането на политиката за регионално развитие освен равновесно развитие на националната територия има своето социално измерения. Фактически този социален процес се разполага във времето като социално явление. В пространствени аспект политиката и икономиката тук трябва да се разбират в широко, не технически смисъл.разликата се състои в това, че политическите процеси се дължат на човешката намеса, докато икономическите процеси протичат естествено.политиката се извършва в институциите, икономиката на пазара.това не изключва незапланувани политически конфликти, нито съзнателни решения за подпомагане на икономическото развитие. В действителност остроумието на разграничението се състои в това политиката и икономиката да намерят пресечената си точка в политиките за регионално развитие като се определи тяхното взаимоотношение. Фактически все пак става дума за две форми на социални процеси, а също така и за два погледа върху обществото. От пространствена гледна точка природата на социални процес е илюстрацията на свързването на икономиката с гражданския статус, още повече че политиките за регионално развитие в стратегически план имат видимо измерение, нещо повече действат като свързващо звено между граждански права и едно нарастващо предлагане. В тази последователност програмите за развитието на общините във вътрешните части на градовете и на други места попадат често в пресечената точка между права на хората и техните икономически потребности. Фактически философията на политиката за регионално развитие трябва да даде отговор на нуждата на съвременното общество от пространствено развитие, което да има съответната устойчива рамка и да генерира сигурност в урбанизираните територии. То трябва да налага такива пространствени стереотипи, които да създават нова модерна култура сред хората, създаваща там където липсва и укрепваща там където го има гражданско общество с цел затваряне на триъгълника общество-природа-пространство.
Използвана литература
1. Димов, Н.(2000) “Географското пространство и регионалното развитие на България:новите измерения през ХХI век. Доклади от научна конференция Китен.2000
2. Гешев, Г.(1999) Проблеми на регионалното развитие и регионалната политика в република България, Географски институт, БАН, Югозападен университет Неофит Рилски.
3. Джилджов, Ал., В. Маринов.(1998) “Политиката на регионално развитие в процеса на присъединяване към ЕС. Сравнителен преглед. IEWS, ФРМС, София, 1998 г.
4. Карастоянов , С (1994) Промените в Европа и света и отражението им върху съвременното геополитическо положение на България и страните от балканския полуостров-един завет №4 1994 г.
5. Крастоянов Ст. П. Петров (1995) Съвременна структура на географската наука-год. СУ.ГГФ, 87, 02 – География 1995
6. Каракашев Хр. (1993) Икономически и социални тенденции в обединяваща се Европа обучение по география кн.1 1993
7. Маринов, В(2000) Особености на районите за планиране- В ролята на районите за планиране в процеса на регионално развитие и избор на приоритети инфраструктурни обекти и регионализация. С 2000 г.
8. Панушев, А. (1991) Особености на ре¬ги¬онал¬на¬та по¬ли¬ти¬ка-Икономическа ми¬съл С.БАН .бр.1
9. Ростоу, У. (1993) Стадии на ико¬но¬ми¬чес¬кия рас¬теж (не ко¬му¬нис¬ти¬чес¬ки манифест), София
10. Русев , М. (1994) Анатомия на гло¬бал¬но¬то ге¬опо¬ли¬ти¬чес¬ко противостоене. – во-енен жур¬нал №2 София
11. Славейков, П.(2000) Район или регион.Същност на понятията и тяхното приложение.Сборник от доклади.Международна научна сесия, географски институт- БАН
Резюме:
Настоящият докла е посветен изцяло на структурирането на регионалната проблематика от теортечна гледна точка. При разкриването на същността на регионалното развитие и особеностите на регионалната политика се използват постулати на геоографските знания. Очертани са проблеми на формиране на регионалната политика от гледна точка на използването на географския инструментариум и развитието на знанията за пространството и територията. В доклада се правят съответните изводи и препоръки за дефинирането на обекта и задачите на регионалната политика и взаимодействието между общество-природа-пространство.
Ключови думи: регионална политика, география, знания, умения, развитие, наука, теория;
kpetrov says:
Бъдещето на регионалното развитие е в интернационалните проекти и магистрали
Автомагистралата „Дунав-Егея“, която ще свърже Дунав мост с „Маказа“, ще „стопи“ разстоянието между тях до 2 ч и 50 минути с лека кола и до 3 ч 55 мин с товарна. Целта е да се преведе транзитният трафик в направление север – юг от Северна, Централна, Източна Европа и България към Гърция, Турция и Близкия изток, да се отвори нова търговска врата към Източното Средиземноморие и за стоките от Суецкия канал през Гърция. Този нов проект може да има дължината на скоростното трасе, предвидено по мегапроекта, е 367, 285 км, от които 327, 865 са на българска територия. Магистралата е предвидено да започва от Дунав мост при Русе и да завършва при бъдещето пристанище на Мароня. Ще има 38 пътни възли, 33 тунела, 56,6 км мостове и виадукти и т.н. Проектантите обясниха, че е заложена реконструкция на ГКПП „Дунав мост“ и изграждане на две нови ГКПП на „Маказа“ от българска и гръцка страна. Този проект АМ „Дунав – Егея“ може да се изгражда чрез публично-частно партньорство. Моделът е концесия срещу строителство, без да се разходват средства от бюджета. Инвестицията, която ще направи концесионерът, ще се изплаща с приходи от бъдещите тол-такси. Първата стъпка е да има решение на двете правителства – българското и гръцкото, за изграждане на АМ „Дунав – Егея“. Плановете на проектантите са това да се случи през пролетта на 2020 г, а до края на 2021 г. обектът да е с издадено разрешително за строеж. Прогнозният срок за строителството е 3 г. Началото на експлоатацията е 2025 г., краят на концесията – 2067 г.