Уважаеми колеги,
Верен на своя стил, а и на романтичната си демократичност, дължа навреме да Ви информирам за поредната въртележка.
В катедра „Политология“, след достойно оттегляне на проф. Янков, бе обявен конкурс за Ръководител на катедрата. Аз, воден от добра воля и някои илюзии, си позволих смелостта да се кандидатирам.
Какви са моите академични основания?
По дипломи, съгласно стария Закон и предишния механизъм на ВАК, аз съм „социолог“. По същество и реално – вече 36 години научна и академична кариера – работя в полето на политиката, политическия маркетинг, експертното обслужване на политици, медийни политически анализи. Аз съм един от шестимата български изследователи, които в ерата на демокрацията провеждат собствени електорални предизборни изследвания, правят прогнози и си скубят косите след изборите.
Всичко това съм се постарал конкретно и ясно да подредя в Автобиографична справка и Списък на научните ми публикации, академична активност и авторски емпирични изследвания. Тук, по-долу, можете да се запознаете с тях.
И така, процедурата тече. Разбирам, че вчера, 18 март, Комисия по разглеждане на документите и допускане до конкурс е взела решение, че аз няма да бъда допуснат. Конкурсът остава с един кандидат.
Решението е единодушно. Гласували са уважаемите ни колеги: доц. Светла Бонева, доц. Христина Дончева, доц. Симеон Асенов.
Аргументът е формален. Удобен… Някакъв забравен от предишни варианти текст в Правилник на УНСС.
Решението е в разрез с няколко подобни „формални“ казуса, при избор на ръководители на катедри в УНСС през последните две-три години. Тези прецеденти не са обсъждани… Неудобни са.
Животът продължава, може да бъде дори прекрасен, особено когато е ясно кой кой е и за какво се бори…
За себе си зная, че обичам работата си на преподавател… В случая ме стъписва единствено играта на бюрократичност.
