Икономическото сътрудничество в региона на Югоизточна Европа е област, която не е изучена, изследвана и разработена достатъчно до момента. Същевременно се наблюдава тенденция в близките години значимостта й във външноикономическата политика на България да расте в практически план. Причината е, че през последните години в българските политически среди и документи често се споменава необходимостта от политика на България в региона, от „балканска политика“ или засилване на регионалното сътрудничество, и по възможност – на ролята на България в него. Въпреки това, реалните действия в тази посока не са осезаеми и последователни, което е резултат и от липсата на ясна и конкретна стратегия как да се интензифицират външните (вкл. външноикономическите) отношения между нашата и съседните страни.

Съществуващите научни изследвания в тази сфера обхващат в най-голяма степен проявите на политическо сътрудничество между държавите от ЮИЕ, но не и икономическите му аспекти и анализ на възможните положителни ефекти от неговото задълбочаване. Липсват и анализи за икономическите ефекти от присъединяването на страната ни към Европейския съюз върху стопанските връзки със съседните ни страни и дали има потенциал за тяхното интензифициране. Забелязва се следният парадокс – от една страна е налице засилен интерес към външната политика на България и отношенията й с няколко конкретни съседни държави, който предизвиква множество дискусии в общественото пространство, а от друга – воденият дебат е повърхностен, политизиран и оставя извън фокуса икономическата страна на тази външна политика и икономическото сътрудничество, които са по същество ядрото на външните отношения и следва да бъдат тяхна основна цел.

Силно вътрешно убеждение на автора е, че е необходимо да се влагат усилия в изследвания на Балканския регион, в който се намираме и на мястото ни в него. Най-важният въпрос, на който настоящата разработка цели да отговори, е дали наистина няма възможности за задълбочаване на икономическото сътрудничество между балканските страни (както смята част от научното съсловие) или обратно – икономическите връзки между България и съседните страни могат и трябва да бъдат подсилени с различни средства, тъй като е налице потенциал за извличане на взаимни и стратегически ползи от развитието на регионалното икономическо сътрудничество.

От друга страна, важен фактор в изследването е поетият път на интеграция на страните от ЮИЕ към Европейския съюз – факт за България и по-близка или по-далечна перспектива за останалите изследвани страни. Ето защо анализът е пречупен през призмата на европейската им интеграция и въздействието на Съюза върху регионалното сътрудничество като цяло.

Обект на настоящото изследване е мястото и ролята на България в икономическото сътрудничество в региона, като за целите на разработката в Югоизточна Европа се включват шестте страни от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Македония, Сърбия и Черна Гора. Целта е да се анализира до каква степен на развитие и интеграция са достигнали икономическите отношения между България и съседните й Балкански страни и има ли потенциал за тяхното задълбочаване.

Предмет на изследването е регионалното икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа, което включва различните форми на международни икономически отношения между страните от Западните Балкани, а така също между тях и България. Страните от Западните Балкани са наречени за краткост „ЮИЕ-6“.

Целта на настоящото изследване е с научни средства и подходяща методология, да бъде направен анализ на състоянието и възможностите за развитие на сътрудничеството в икономическата сфера между България и останалите страни от Югоизточна Европа (външна търговия, инвестиции, съвместна производствена и търговска дейност, развитие на партньорството между съседните страни под различни форми в области с общ икономически интерес и др.), както и да бъдат формулирани препоръки за неговото задълбочаване по посока на реализиране на икономически и социални ползи за страните в региона, вкл. и за България. За постигането на тази цел са изпълнени следните основни задачи:

• Анализирано е настоящото равнище на развитие на икономическото сътрудничество между България и страните ЮИЕ-6, като е представено състоянието на икономическите отношения между изследваните страни в различни области (търговия, инвестиции и туристопотоци) и са идентифицирани възможностите, проблемите и бариерите пред по-нататъшното му развитие;
• Направена е оценка на настоящата нормативна рамка на външноикономическите отношения на страните от ЮИЕ-6 в рамките на ЦЕФТА, а за България – преди и след присъединяването й към ЕС;
• Представени са ефектите върху икономическото сътрудничество от членството на България и интеграционния процес на страните от ЮИЕ-6 в ЕС;
• Изследвана е възможността, чрез различни инструменти и подходи, заинтересованите страни (бизнесът и местните и регионални власти) да работят за засилване на икономическото сътрудничество на България с ЮИЕ-6, от което да се реализират допълнителни ползи;
• Изследвани са и представени добри практики и форми на трансгранично сътрудничество в други субрегиони в ЕС;
• Формулирани са изводи и препоръки за по-нататъшното развитие на икономическото сътрудничество в региона на ЮИЕ.

В хода на изследването се анализират следните работни хипотези:

• Изследваните държави имат много общи характеристики – история, религия, културни ценности, обичаи и нрави, сходни икономически структури и модели, еднакви проблеми в икономическото, социалното и демографско развитие през последните няколко десетилетия и др., които са предпоставка за засилване не само на политическите, но и на икономическите връзки в региона;
• Задълбочаването на сътрудничеството между държавите в региона в икономическата област е възможно в следните сфери: търговия, инвестиции, туризъм, съвместно производство и излизане на трети пазари и др. Възможни са и кооперационни връзки с цел реализиране на иновации в производствената или друга стопанска сфера, например чрез формиране на регионални клъстери. Очакваните ползи от засиленото сътрудничество са свързани с генерирането на добавена стойност от по-големия обем търговия, създаването на заетост, по-привлекателен имидж за страните от региона (включително чрез доизграждане на обща инфраструктура в региона), възможен ефект от отрасловата специализация, по-доброто сътрудничество с цел по-адекватно усвояване на европейски средства по програмите за добросъседство, сътрудничество с цел намиране на общи решения на някои от общите проблеми (напр. чрез съвместни дейности по екологични проблеми в граничните региони) и др.;
• Присъединяването на България към ЕС е оказало въздействие върху икономическите й отношения със страните от ЮИЕ-6;
• Запознаването с добрите практики и тяхното критично осмисляне позволява да се анализира възможността модели и практики от други субрегиони в ЕС да бъдат реализирани и в ЮИЕ, респективно да доведат до позитивни ефекти и икономическо развитие.

Приложеният подход в разработката е интердисциплинарен и освен традиционните изследователски методи включва и няколко полеви проучвания: посещение и среща с ръководството на Македоно-българската стопанска камара в гр. Скопие, Република Македония; интервю с представител на еврорегион „EUREGIO”, проведено по електронен път; интервю с кмета на Община Кюстендил г-н Петър Паунов в гр. Кюстендил; интервю с представител на Български мебелен клъстер в гр. София; анкетно проучване на смесените българо-македонски фирми в България; осъществяване на контакти с представители на Българска търговско-промишлена палата в гр. София и др.

Авторът благодари на участниците в извършените проучвания за съдействието и отзивчивостта. Осъществяването на тези контакти безспорно е ценно за проекта, тъй като дава възможност за по-добро разбиране на принципите, възможностите и бариерите пред регионалното сътрудничество между разглежданите страни.

Изготвеното изследване е с научно-приложен характер и би могло да бъде полезно за българските институции и фирми, които участват във формулирането и изпълнението на външноикономическата политика и дейност на България, както и да даде идеи за нови форми на партньорства в стопанската сфера.