ТВ 7, Бодилник, 01.03.2012 г. 
Защо продължават убийствата
на млади хора в Студентски град
Проф. Стати Статев – ректор на УНСС
Димитър Дилчев – кмет на район „Студентски”
Водещ: Започва „Гореща точка” с мен Николай Бареков в центъра на София. Честита Баба Марта, днес е 1 март. Мисля, че дължа един коментар на зрителите на ТВ7 след вчерашния ден, започнал с потресаващото разкритие на екип журналисти на нашата телевизия за цените на пазара на лекарствата в съседната държава Косово и това, което се случи часове по-късно в държавата. Първо имаше изявление на премиера Борисов, направено пред камерите на всички телевизии, че който от чиновниците не си върне бонуса до края на работната седмица – петък, в понеделник не трябва да идва на работа. По-късно вечерта в свои ръце взе нещата премиерът Борисов и с проблемите с пазара на лекарства в България, като даде лично обещание, че до 2 седмици ще направи всичко възможно да поскъпнат 4 хил. лекарства в България, нещо, което не е правено през последните години, просто защото във всяка една година лекарствата на българския пазар, включително и тези на български производители са вървели непрекъснато нагоре, за да се стигне до абсурда да коментираме в ТВ7 в Косово и Турция българи да си купуват по-евтино лекарства, произведени в България. Това е първа страница на вестник „Стандарт”. Показва я не заради друго, а заради тази емблематична снимка на Борисов, Жоро Налбантов сутринта ми я показа, с прочутия му поглед, който много прилича на погледа на любимите му кучета, които той отглежда, т.нар. каракачанки. Не знам дали се вижда този поглед из под вежди, както е свикнал да го нарича народът. Хубавото в тази ситуация е, че в тази държава така устроена, заради нашия манталитет, единственият вариант да се случат нещата в позитивен смисъл, е някой като Борисов да ги вземе в ръцете си. Не бих казал, че тройната коалиция са си раздавали по-малки бонуси, отколкото чиновниците на ГЕРБ. Най-вероятно сега, по времето на ГЕРБ, има още по-фрапиращи случаи, направо смехотворни, като с бонуса на тази нелепа чиновничка, която обикаляше по телевизиите, за да обяснява как е работила по 20 часа изключително много и е заслужавала 73-те хил. лв., които е прибрала за една година. Не бих казал, че скандалите, свързани с качеството и с кадровия потенциал на това управление са по-малко, отколкото е било в предишни години. Разликата е обаче в това, че за първи път на политическата сцена има премиер и партиен лидер, който има реактивност към това, което се случва в обществото и в медиите. Така се случи и с разследването на ТВ7 за фармацевтичния пазар в страната. То беше подето от хората в интернет, от гражданското общество, стигна до ушите и погледа на този, който взима решенията в България, и нещата накрая се озоваха в неговите ръце. Това, което ние ще направим като телевизия, е да следим стриктно и отблизо какво ще се случи на фармацевтичния пазар в България, както и с бонусите на чиновниците в следващите дни и седмици, и да реагираме, ако нещата не се случват по обещания начин. Вярваме на Борисов и на неговото добро желание да си запази доброто име, което е и факт, той си го признава. За това ще се опитаме да помогнем в случая с това, което ние можем да направим като медия, а именно да направим нашето разследване и нашето разкритие. Оттам нататък не сме ние хората, които могат да намаляват лекарства или да наказват чиновници за бонуси. Тогава държавата и премиерът е на ход. А ние ще следим тази ситуация отблизо. Толкова по темата. Сега отиваме към една друга тема, която, за жалост, се повтаря циклично, непрекъснато през годините – 2008 г. загина студентът Стоян Балтов пред дискотека в Студентски град, а преди 24 часа загина млад мъж, 19-годишен Марио Данчев, разбира се, в пиянски скандал, прераснал в пиянско меле с участието на ножове. Това е картина, която по никакъв начин не ни учудва, след като се случва в Студентски град, което си е тук, почти в центъра на София. При мен е Димитър Дилчев. Той е кмет на Студентски град. Ще участват много хора в тази дискусия тази сутрин. Добро утро. Отново се връщаме към тази тема. Вече сме говорили с вас не един път. Защо нищо не се промени в манталитета на студентите и в уредбата на Студентски град така, че поне тези хора да не могат така безпрепятствено да се напиват и да вадят ножове?
Димитър Дилчев: Добро утро. Първо искам да изкажа съболезнования за този трагичен инцидент и да се върна на вашия въпрос – защо нищо не се промени в манталитета на студентите. Това е въпрос, на който аз няма как да дам отговор. Що се отнася до промените в Студентски град, това, което трябва да се случи …
Водещ: Аз понеже съм от хората, които хич не вярват в студентския манталитет, нито в академичния живот, защото такъв няма в България. Факт е, че тези две момчета не са се сбили за някаква математическа задача, която са решавали, дори не са се сбили за жена, дори не са се сбили за книга от Народната библиотека, както вчера цял ден вървеше виц за двамата биячи Банята и Дъмпела. Те са се сбили пияни до козирката в Студентски град. Понеже не вярвам в манталитета, ви питам защо не се промениха правилата на живот в Студентски град.
Димитър Дилчев: Правилата, г-н Бареков, няма как с правило да промениш манталитета. Тук не говорим за сбиване за математическа задача или за жена, тук говорим за сбиване между хора, които са живели заедно с месеци. Те са учили в един ВУЗ. Какво ги е накарало тези хора, които са делели, една стая с месеци, да посегнат един на друг – това е в случая, което търсим.
Водещ: Още вчера стана ясно, че ги е накарало алкохолът, те са били пияни всички, участващи в това меле.
Димитър Дилчев: Оттам нататък аз имам притеснение, че отново, както в случая със Стоян Балтов, всичко се тласка в една посока. Моето мнение в тези 4 години е, че се тласка умишлено в тази посока, за да не се промени нищо в Студентския град и нещата да останат така.
Водещ: Къде е грешната посока, в която се тласка целият дебат?
Димитър Дилчев: Проблемът със строителството, с реституцията – това очевидно е проблем. Той не е само проблем на Студентски град, той е проблем на много квартали на София, той е проблем на много градове в държавата и на курорти. И това е нещо, по което мерки се взеха отдавна. Резултатът е налице. Това, което стана с много обсъждания и трябва да кажа, че работата по този план беше започнала година преди инцидента с Балтов, беше не застроената територия около общежитията такава, каквато в момента е останала, да бъде отвоювана и предадена за стопанисване на ВУЗ-овете като кампуси. Този план е факт от август месец 2010 г.
Водещ: А защо не се случва?
Димитър Дилчев: За съжаление, този план е в съда. Частните интереси срещу този план на огромни и в съда има над 60 жалби, които и до момента спират плана.
Водещ: Те не се ли съгласиха да ги обезщетите с някакви други имоти или там е по-интересно?
Димитър Дилчев: Тези хора не са се съгласили имотите им да бъдат отчуждени и те търсят своите права така, както повелява законът.
Водещ: Само да ви върна тогава към 2008 г., след ситуацията, която се случи, след общественото движение, което се създаде, накрая властите сринаха тази дискотека „Амнезия”, защото се оказа и незаконна на всичкото отгоре.
Димитър Дилчев: Не само „Амнезия”, направи се цялостна проверка на търговските обекти – „Амнезия”, павилиони и редица пристройки бяха премахнати. Оттам нататък обаче това, което не се промени по никакъв начин, беше редът в общежитията. Нещо, за което 4 години не се говори.
Водещ: Кой отговаря за реда?
Димитър Дилчев: В момента също нещата се плъзгат в друга посока. За 4 години аз съм провел редица срещи, имаме
т.нар. Местна комисия за обществен ред и сигурност, която се събира при мен регулярно – полиция, пожарна, представители на студенти и на ректори. Темата, която засягам всеки път, е вътрешният ред в общежитията – какъв трябва да бъде той, как да се стопанисват.
Водещ: И кой отговаря? Защото чета сега, че в това общежитие, в което е станал този нелеп инцидент, това нелепо убийство 3 ВУЗ-а са отговаряли за обществени ред, т.е. никой не е отговарял.
Димитър Дилчев: Точно така. В момента има блок, в който един вход е на един ВУЗ, втори вход на друг, някъде и по един етаж.
Водещ: И кой отговаря за реда?
Димитър Дилчев: Съответното висше учебно заведение и неговото поделение, което стопанисва общежитието.
Водещ: А то сложило ли си е там някакъв управител, уредник, портиер?
Димитър Дилчев: Предполагам, навсякъде това нещо го имат. Имат си охрана и т.н., но виждате, че резултатът не е този, който всички очакваме.
Водещ: Понеже вие сте го разследва този случай и не зависи от вас, но има ли някъде вътрешен правилник, по който да се забранява внасянето на алкохол?
Димитър Дилчев: Да, в момента има такава наредба, тя е действаща и забранява употребата, внасянето на алкохол и всякакви упойващи вещества.
Водещ: Ама те си внасят.
Димитър Дилчев: Това в момента е в сила и то не от вчера или от онзи ден. За съжаление, обаче купоните и инцидентите вътре в самите общежития не спират.
Водещ: Нека сега да се прехвърлим към Студентски град, за да видим още един път мястото на инцидента. Там е Асен Иванов. Той от вчера работи много стриктно и много усърдно по този случай. Асен беше заедно с мен навремето в бТВ, когато беше другият актуален случай – Стоян Балтов, убитият студент. Не си спомням, дали се чуха присъди по този случай, но помня, че делото се гледа в съда. Асене, около теб има доста хор, какво се случва 24 часа след пиянския инцидент, довел до загубата на един младежки, момчешки живот на 19-годишния Марио?
Репортер: Добро утро. Виждате, че зад мен тече дискусия. Тя е подобна на тази, която си говорите в студиото, това, че големият проблем, който остана след убийството на Стоян Балтов, това е, че в Студентски град има много заведения, ресторанти, които няма как да бъдат премахнати. Държавата е безсилна реално. Както и това, че режимите в самите общежития трябва да бъдат подобрени. Ще говорим за това след малко г-н Кисимов, който е зам.-ректор на УНСС. Но преди това искам да задам няколко въпроса на Христо. Едно момче, което живее под фаталната 323 стая. Ицо, много бързо ми кажи какво се чу онзи нощ?
Христо: Около 15.00 ч. аз и моят съквартирант се събудихме от силен шум, все едно някой нарочно подскачаше със сила. Това беше около 4-5 минути постоянно. След това се пусна за около 1-2 минути музика, обаче после веднага се спря и се чу нещо – не, не – и всичко спря.
Репортер: Вече са повдигнати обвинения на Илко. Ти го познаваш момчето. Вчера ми каза, че той ти е споделил, че има проблеми с братята Данчеви.
Христо: Не съм казал такова нещо. Аз не съм говорил с него по тази тема.
Репортер: А какво момче е?
Христо: Добро е. Аз тази година се запознах с него.
Репортер: Чисто човешки как си представяш случката, защо се стигна до такъв инцидент?
Христо: Според мен, ако е направил нещо, най-вероятно се е опитал да се защити. Освен, че единият брат е бил агресивен, извикал е и подкрепление. Но все пак и аз не зная какво е станало.
Репортер: Добре, благодаря ти. Да се върнем на темата – какво трябва да се направи в Студентски град, за да бъде всичко наред и да няма такива инциденти. Г-жа Ани Петрова – началникът на 7-мо РПУ, който отговаря за този район, е тук при нас, както и Калоян Димитров от Студентския съвет към УНСС, както и момчетата, които са участвали в голямата инициатива покрай случая Стоян Балтов. Г-жо Петрова, вашето мнение какво е, ясно е, че в този случай е нямало как да се намесите превантивно. Ясно е, изяснен е извършителят, но как да постъпим, за да не се стига до такива случаи?
Ани Петрова: Ако бъде засилен контролът, пропускателният режим в тези общежития, ако бъде въведен някакъв вечерен час не само в общежитието, но и специално за тези заведения, които работят до 04.00-05.00 ч. сутринта и обикновено инцидентите стават след 01.00-02.00 ч., когато алкохолът дойде малко в повече. Просто да бъдат едни такива мерки, които обаче не зависят от МВР. Работното време на заведенията, било на дискотеките, било на ресторантите е само с уведомителен режим както за нас, така и за общината. Ние не можем да повлияем върху това работна време.
Репортер: Вързани ли са институциите, които отговарят за сигурността в Студентски град?
Ани Петрова: Може би да, защото и малко повече камери, видеонаблюдение също би помогнало, но всичко е свързано с повече финансови средства.
Водещ: Да чуем сега какво ще каже кметът, защото той преди малко говореше същите неща, за които говорят и от МВР – за вечерен час, за отговорност, за ей такива работи, съвсем елементарни. Може ли това да се случи?
Димитър Дилчев: Това, за което не се заговори в последните 4 години, е именно редът и начина на стопанисване на общежитията. Заведенията безспорно са проблем.
Водещ: Добре, вечерен час, според вас, може ли да се въведе, представяте ли си го това нещо?
Димитър Дилчев: Вечерен час на пълнолетен човек няма как да въведем, все пак сме европейска държава.
Водещ: Да и само на територията на една част на София, защото той ще отиде и ще се напие и в друг квартал.
Димитър Дилчев: И само на територията на един квартал – да. Няма как да забраниш и продажба на алкохол на пълнолетни хора. Все пак живеем в 21 век, не сме в онези години.
Водещ: Да, позволено е на всеки да се напива като свиня.
Димитър Дилчев: Но какво може? Може общежитията да минат на по-специален режим, може да имат вечерен час. Студентът кандидатства, за да бъде в тези общежития, той подава молба.
Водещ: Т.е. ако не се прибере до 22.00 ч. трезвен, няма да го пуснат?
Димитър Дилчев: 22.00-23-00-00-00 ч. нека този час точно да се прецизира, да се прецени от самата академична общност. Ако на студента това не му харесва, квартири се дават под наем, може да излезе на свободен наем и да се прибира, когато иска.
Водещ: Вие казахте, като разказа момчето, че в 03.00 ч. са тропали и се били, че всяка вечер е така.
Димитър Дилчев: Това става навсякъде. МВР по сигнали през ден там и в същото време този режим продължава да е такъв. Аз мога да ви уверя, че когато този режим се затегне и стане такъв, самите заведения ще затварят в 22.00-23.00 ч., защото просто няма да има кой да влезе в тях след това.
Водещ: Т.е. ако се затворят общежитията с режим, това ще реши проблема.
Димитър Дилчев: Едва ли това ще реши проблема с убийствата. Но не трябва да тълкуваме, какво трябва да се случи, за да не се случи това в Студентски град. Това не трябва да се случва никъде. Не може да сме толерантни, ако се случи в „Младост” или в „Люлин”, а ако се случи в Студентски град, да гледаме по различен начин.
Водещ: Аз да ви кажа, какво ми казват студентите. Понеже познавам много млади хора, понеже живея и в близост до квартала, и във фитнес, и къде ли не се срещам с млади хора. Те казват – при нас е голям купон, тук са най-евтините жени, най-лесните жени. Не знам, аз не искам да обиждам никой, говорят хората. Тук са най-евтини, казват те, алкохола, напиваме се, всяка вечер, напиваме се, той е менте. И тук, казват те, е най-евтината дрога. Тук човек може да влезе да се напуши, да се освини като свиня и ще му струва жълти стотинки. Не ни харесва, казват ми го също тези млади хора, това, но нямаме пари, за да си позволим повече. И кръгът се затваря.
Димитър Дилчев: Това все пак са пълнолетни хора и малко е наивно да ги оправдаваме по този начин.
Водещ: Ама такава е средата, колкото и свестни хора да живеят там, а те живеят много свестни хора, аз не казвам, че студент, който се напива или напушва с трева, не е свестен, но разбирате ли, че когато тази среда се смеси …
Димитър Дилчев: Много свести хора живеят и не всички живеят по този начин.
Водещ: Добре, Асене, прехвърляме се към теб, тук това, което кметът казва, готовото решение, което той дава, според мен абсолютно утопично, кметът пише утопия тук в студиото, е да се въведяло режим на общежитията и това щяло да реши проблема.
Димитър Дилчев: Г-н Бареков, това ще се случи по един или друг начин.
Водещ: Но няма да реши проблема. Асене, какво казват младите хора около теб, ще се реши ли проблемът, ако въведат комендантски час?
Репортер: Започваме с Калоян. Ще се реши ли проблема в студентски град, как по-точно – видеонаблюдение и т.н.?
Калоян: Предложения винаги има, въпросът е години по-късно какви са резултатите. Ние сме спазили изисквания, наложени ни тогава от министерство, имаме видео наблюдение, вкарали сме индивидуални пропуски, т.е. не живущ в този блок не може да влезе, има контролиран достъп. Външна охрана, която охранява общежитието. Но очевидно това не е достатъчно, ще засилим контрола. Има правилник за вътрешния ред, който не позволява вдигането на шум след 22.00 ч.
Репортер: Да, обаче в 03.00 ч., наистина, както каза Ники, влиза пиян човек, който не е от този блок, Владимир Борисов, третото момче, не е от този блок, как то влиза с пияния си приятел?
Калоян: В момента тече вътрешна проверка по случая, но всички хора, които са били участници в този инцидент, те са живеещи в блока и се прибират правомерно в стаята си, в която живеят и в един момент се разраства битов скандал.
Репортер: Вие нещо не сте съгласен с него?
Студент: Знаете, преди 3 години какви предложения направихме към държавата и тогава държавата ни послуша. Имаше решения на Народното събрание специално с предписание към всяка една държавна институция към Министерски съвет, към министрите отделно, към областния управител, към ректорските ръководство, имаше предписания какво да се направи. Минаха три години и не се направи нищо. Обектите станаха два пъти повече. Продължиха да се отдават под наем, продължиха да се правят все повече и повече заведения.
Репортер: Добре, това са възрастни хора, които са над 18 години, не може ли те да понесат отговорността си един за друг и да не се стига до този момент.
Студент: Аз мисля, че не могат. В тази зловредна среда, каквато е Студентски град в момента, дори и най-свестните хора могат да пропаднат. Под влиянието на алкохол и наркотици могат да стана променени до неузнаваемост. Когато един човек се напие, знаете, и лудият бяга от пияния. Какво очаквате? Нали не очаквате пред всяко общежитие да има полицай, който с дрегер да мери, дали някой е пил или не. Това е въпрос, който по някакъв начин трябва да се реши на държавно ниво. И самият министър го предупредихме още в края на 2009 г. и му изпратихме всякаква документация, до министър Игнатов, и му казахме – какво ще направите? И засега нищо не се е случило, нищо не е направено.
Водещ: Предложение тук от кмета. Той предлага да направим разследване, но той е готов да ни каже предварително какъв е резултатът от разследването – кой е бил най-големият наемодател на тези кръчми, които носят основния генератор на разгула в Студентски град, който води до смъртта на млади хора.
Репортер: Като знае, защо не каже?
Водещ: Ето, сега ще каже.
Димитър Дилчев: Нека да довършим темата, която започнахме, защото вечерният час и редът в общежитията е едната част на проблема. Второто решение, което аз винаги съм твърдял и заставам зад него, е в тези територии, предвидени за кампуси в подробния устройствен план да няма никаква търговска дейност. Това е моето мнение и то винаги е било такова. Търговските, увеселителните заведения, питейните заведения да се извадят от сградите, които са държавна собственост. В частните няма как да ги ликвидираме там.
Водещ: Има ли общинска собственост, в която има кръчми и дискотеки?
Димитър Дилчев: Няма. Имаме един пазар, който е в капитала на едно дружество и по придвижването на новия устройствен план и този пазар предвижда да бъде ликвидиран.
Водещ: Кой дава терените тогава, за да се строят дискотеките в Студентски град?
Димитър Дилчев: Те или са частни, или се дават под наем от ВУЗ-овете.
Водещ: Тоест ВУЗ-овете дават терени, за да се строят дискотеки? Това е скандално.
Димитър Дилчев: Такава е била финансовата нужда и това не от вчера или от днес. В интерес на истината, повечето от ректорите, с които съм работил, активно действат в посока това нещо да се прекрати. Има такива вече чудесни примери, вече постепенно, поетапно от дискотеки и кръчми се превръщат в библиотеки – и СУ, и УНСС, и другите учебни заведения. Този процес трябва да стане много по-бърз и по-интензивен.
Водещ: Понеже при теб, до колкото разбирам, е зам.-ректорът на УНСС проф. Валентин Кисимов.
Репортер: Да, той е при мен.
Водещ: Кметът твърди, че ВУЗ-овете дават най-много терени за кръчми в Студентски град.
Репортер: Кметът на Студентски град каза, че основният наемодател на имотите са ВУЗ-овете, не може ли да се промени тази политика на отдаване на имоти за заведения? Да се направят примерно фитнес зали, спортни зали, мислите ли в тази посока?
Валентин Кисимов: Мислим в тази посока, но мисленето трябва да бъде не, дайте да промени една зала, а дайте да променим целия Студентски град. Хайде да се съберем всички на едно място и да промени Студентски град.
Репортер: Нали имаше събиране преди 3 години, защо нищо не се промени?
Валентин Кисимов: Не мога да ви кажа преди три години какво е било, аз не съм в ръководството на университета преди 3 години. Но едното нещо е – дайте да видим какво да направим, да се съберем всички на масата. Второто нещо е – как да създадем нови ценности на тези млади хора. Новите ценности не идват, когато ние показваме само лоши неща. Извинявайте, че се обръщам към телевизията, но телевизията е средство, с което може да се действа.
Репортер: Тези хора идват тук на 18 години и би трябвало вече да имат някакви изградени ценности, не би трябвало ли ние по-възрастните, и преподавателите, и университетите да им даваме пример за това какво трябва да правят и какво трябва да се случва в Студентски град?
Валентин Кисимов: Точно така. Но кажете ми, колко предавания вие знаете, в които се казва – еди кой си студент завърши с отличие, направи еди какви си неща и вижте какъв голям човек е станал. Посочете ми такова предаване?
Репортер: Има ли такива студенти, защото повечето знаем, че не стават.
Валентин Кисимов: Нищо подобно. Ако не виждате у нас, аз ще ви покажа наши студенти, вижте по света. Защо не покажем студенти след 10 години, че получават 10 хил. долара заплата. Защо не покажем, че след 10 години най-добрите вървят напред, че тези хора са създали нещо. И да си зададем – ей това е ценност.
Репортер: Г-н Кисимов, нека да извървим пътя, по който са влезли момчетата, за да обясним какъв е режимът в студентското общежитие. Има камера, гледам, каква е системата за сигурност.
Валентин Кисимов: Има камера и има пропусна система с карта.
Репортер: Когато две или три момчета не се разбират помежду си, има ли възможност те да не живеят заедно?
Валентин Кисимов: Ако се оплачат и помолят за разместване и при положение, че има възможност за разместване, това винаги управата на нашия комплекс го прави с удоволствие.
Репортер: В дадения случай има ли такава жалба или просто това си е останало на нивото на младежите в стаята?
Валентин Кисимов: Младежите са дискутирали. До колкото знам, единият от младежите, който не е бил братът, е имал желание да се премести. Управата на общежитието го е преместила в друга стая. След което самото момче е казало – не, не, върнете ме отново при близнаците. И са го върнали обратно. Така знам. Имаме комисия, която ще разгледа точно нещата.
Водещ: Голяма дискусия е паднало, пияни до козирката и накрая са се надискутирали с един нож на гърба на единия, който е умрял на място. Тук при нас е проф. Стати Статев – ректор на УНСС. Добро утро.
Кметът предложи революционна идея тук – да се въведе вечерен час във всички общежития и да се затварят кръчмите в студентски град по регламент, примерно след 22.00 ч. да не работят.
Стати Статев: Аз не мисля, че е революционна идеята на кмета.
Водещ: Тя три години седи вече и никой не я е осъществил.
Стати Статев: Не от три години, тя стои 20 години. Ние 20 години бием камбаната, че това, което се нарича Студентски град е само един етикет. То не е Студентски град и това е при всеки случай, който възниква.
Водещ: Аз пак ще го кажа – там може да си купиш най-евтината дрога в София, можеш да пиеш най-евтиния алкохол, макар и менте, това го казват студентите, цяла София го знае.
Стати Статев: Защо не е Студентски град? По много причини. За да имаме студентски град или кампос, както го наричаме, това трябва да е място, където живеят студенти и те там трябва да учат и да се подготвят за университета. Това трябва да е.
Водещ: Добре, вие сте собственици на имотите там, защо ги отдавате за кръчми, кметът казва – университетите си дават имотите за кръчми и търговски обекти.
Стати Статев: Ние не сме собственици на имотите. Това е държавна собственост и ние не ги отдаваме за кръчми. Кръчмите са в страни. За това казвам, че Студентския град не е студентски град. В него има 51-52 блока общежития, има 33 жилищни блока, в които живеят съвсем други хора. Има над 60 кръчми, казина. Това го чувам като информация. Има денонощни магазини. Значи той не е студентски град. Студентският град трябва да представлява място, където живеят студентите, където има библиотеки, детски градини, зелени площи, където да тичат децата им и те да четат по тях. И ако има заведение, да работи до 22.00 ч. примерно. Това е режим, който трябва съответната власт да наложи, но той да бъде студентски град. Защото кметът Дилчев се води кмет на община „Студентска”, но това също е един етикет. Той не е кмет на община Студентска. Той отговаря и за Манастирски ливади, и за поляни …
Водещ: Да де, но сега като го гледат родителите в провинцията, те как ще си пуснат децата след тази картина, която описахме – казина, кръчми?
Димитър Дилчев: Аз за това смятам, че всичко започва от обществото и възпитанието на тези деца. Защото когато започнем това да променяме, аз мога да ви кажа, че не е утопия и кръчмите сами ще затворят, защото тези кръчми не са построени на други места в София.
Водещ: И тези деца са били добри, преди да се напият и да заживеят в Студентски град и да се стигне до този инцидент.
Димитър Дилчев: Пак ще се повторя, но малко наивно се опитваме да ги оправдаем, все пак това са пълнолетни хора и то не какви да е, а тези, които ще бъдат бъдещето на нацията. Не е етично спрямо тях по толкова елементарен начин да ги оправдаваме с изкушения или т.н. Трябва да се разделят нещата. Мястото на кръчмите определено не е там, но дори да предположим хипотетично, че за една нощ махнем всички кръчми, вие вярвате ли, че студентите ще престанат да търсят забавления и няма да ги намерят в съседния квартал.
Водещ: Ами до голяма степен ще им ограничите възможностите. Ако стои тук алкохолът на половин метър от тях и те могат да си го позволят и да отидат да си го купят, ще пият, разбира се. Ако нямат пари за алкохол, защото ще е по-скъп алкохолът и ще се продава на 1 км от Студентски град – няма да пият.
Димитър Дилчев: За това предложението на г-н Игнатов е добро. И моето мнение е, че на терени, които са предвидени за кампуси, търговски обекти не трябва да има. Вариантите и начините за регулиране на всички останали частни заведения е въпрос на едно по-сериозно вглеждане в нормативната уредба, защото вече там говорим за частна собственост.
Водещ: С една дума, ако държавата не се намеси, няма да се оправят нещата.
Стати Статев: Да, това не е работа на ректорите. Защо? Защото университетът е място, където се преподава наука и се прави наука, а сега са му вменени функции на ресторантьорство, хотелиерство …
Водещ: Ама вие трябва да се грижите за реда в общежитията, вие, ректорите, не искате ли?
Стати Статев: Това изглежда безкрайно ненормално и ние въпроса го поставяме непрекъснато. Би могло да има някаква съотговорност, но в ситуацията, в която сме сега. Не знам дали да влизам в детайли. 1997 г. са разпределени общежитията и примерно УНСС има 12 блока. В тези 12 блока имаме над 5 хил. места. Но тези 12 блока са разпределени, пръснати из целия град. Те не са заедно.
Водещ: Тоест вие не можете да контролирате ситуацията?
Стати Статев: Не можем, дори и около блоковите пространства.
Водещ: Да, завършваме така. Наистина темата е много сериозна и няма да решим проблема. Има поредни идеи, както очаквах аз, за решаване на този проблем, за въвеждане на някакъв казармен ред, аз бих искал да го нарека академичен ред в Студентски град, но отдавна академичният дух е напуснал тази страна и академичния живот в страната.