БТВ Тази сутрин, 01.03.2012 г. 
Студентски ли е „Студентски град”
проф. Стати Статев, ректор на УНСС;
Христо Монов, психолог
Водеща: 80 сгради, 60 кръчми.
Водещ: От 22.00 до 08.00 часа забрана по света да се чува шум или говор извън територията на стаята.
Водеща: На фона на това, че купони в стаи в „Студентски град” били нещо нормално. За какво говорим ние – за някакъв манталитет, за отношение към живота, за себеуважение, изобщо за отношение към нормалността, за какво говорим?
Водещ: Аз мисля, че е за липса на правила и контрол. Здравейте.
Стати Статиев: Здравейте.
Христо Монов: Здравейте.
Стати Статиев: Каквото и да си говорим, истината е една, отиде си поредният млад човешки живот. Отиде си един студент на 19 години, който днес трябваше да получи мартеници от своите приятели, а получава съболезнования, които аз изразявам и от мое име, и от името на цялата академична общност.
Водещ: Защо, проф. Статев няма правила и механизъм да има ефективни санкции толкова рано, че да няма натрупване, което накрая да стигне до убийство?
Водеща: Разбирате ли, едни момчета, които влизат в сграда на „Студентски град”, нещо което можем да наречем сграда, където хората учат, през нощта почиват. Щом може да влезе с пияния си приятел без никой да го спре, макар че той не живее там, щом може да започне в 03.00 часа да се рита вратата, очевидно това е нещо нормално. Вчера студентите, които са се събудили от тези крясъци, тези викове и удари го приемаха за нещо нормално. Единия си казва „аз мисля да се обадя, но то често се чуват такива неща, така че добре, че не слязох долу да видя какво става”.
Водещ: Защо няма правила?
Стати Статиев: Много са големи проблемите на така
наречения „Студентски град”, който е една емблема. Той не е „Студентски град”.
Вие видяхте, че това не е „Студентски град”.
Водещ: Това е бардак.
Стати Статиев: Както искате го наричайте. Най-различни наименования има. И проблемите са много. Те не започват от сега. Аз мога да ви върна 1975 година, когато бяха разстреляни осем студенти в едно общежитие. Убийства, убийства.
Водещ: Психопати и изключения има. Въпросът е, че тук имаме система на липсата на система за санкции и контрол.
Стати Статиев: Ние трябва да решим. Но не става въпрос нито за УНСС, нито за ректорите, които са там.
Водеща: Не. Не говорим за университети и за вас. Говорим за манталитета на образованието ни.
Стати Статиев: Обществото трябва да реши има ли нужда от „Студентски град” и от кампус. И да го създаде. Ако е възможно да върне лентата назад и да направи от това, което наричаме „Студентски град”, наистина „Студентски град”, но без денонощните заведения, без това, което видяхме сега, наистина „Студентски град” с правила.
Водещ: Защо няма изгонени от едно такова общежитие, които вдигат шум и нарушават елементарни битови правила, за които се вика политици и дори в жилищен квартал полицай идва и ти съставя протокол? Защо там нормата е сбъркана съвсем?
Водеща: Тези момчета никой не ги е завел насила в кръчмата, макар че е безумно да има толкова кръчми в „Студентски град”
Стати Статиев: Именно. Има, такива санкции се налагат. Не е в това проблемът. Аз не искам да влизам в детайли. Казвам ви, че проблемът е глобален. Това не е „Студентски град”. Не искам да влизам дори в конкретните проблеми на университета.
Водещ: Детайлите са да се пресича всяко безобразие навреме.
Стати Статиев: Но ние отговаряме на всички условия, формално. Имаме видео наблюдение, имаме охрана. Но няма как да сложим камера във всеки коридор и във всяка стая, защото това са пълнолетно хора.
Водеща: Не. Разбирате ли, че когато някой вдига шум, го гоните от „Студентски град”.
Стати Статиев: Не е имало такива оплаквания. Вие видяхте и нашето проучване, и медийните проучвания показаха, че това са нормални студенти.
Водещ: Нормата е такава, че са спрели с това.
Стати Статиев: Специално тези две момчета са били нормални студенти, които са си взели всички изпити и то успешно. Много добри студенти. Няма оплаквания от тях. Колегите казват, че са били добри момчета. Съседите им казват, че са били добри момчета.
Водеща: Майката на Илко, който в момента е обвинен за убийства казва „да, знам, че имаха проблем, но не предполагах, че ще се стигне до там и той нямаше на кой да се оплаче”. На кой да се оплачеш, когато искаш да спиш през нощта?
Стати Статиев: Когато става настаняването в общежития, винаги се търси, ако има двама или трима приятели или приятелки искат да са заедно, те се събират заедно.
Водеща: Съобразявате се с това нещо.
Стати Статиев: Ако някъде се получи несъвместимост, има си ред, по който човекът казва…
Водещ: На кого се оплакваш, ако някой те тормози и ти пуска в 03.00 часа лампата?
Стати Статиев: Пускаш съответна молба или до председателя на Управителния съвет, или до изпълнителния директор на ПССО.
Водеща: В 03.00 часа на кого се оплаква, кажете?
Стати Статиев: Ние в случая нямаме такова оплакване от Илко, подадено. Нямаме такова документирано оплакване.
Водеща: Кажете ни в 03.00 часа, когато започнат да блъскат с ритници по вратата и довеждат и помощ да те пребият се предполага или нещо, да те накажат, защото не им харесваш, на кого се оплакваш в 03.00 часа?
Стати Статиев: Име дежурна охрана.
Водещ: Това е един човечец… Кажете вашия анализ какъв е, ако можем да говорим за анализ, всичко е казано сякаш?
Водеща: Христо Монов каза „убийствено и пагубно е битовият алкохолизъм на тази възраст да се превръща в норма”.
Христо Монов: Първо, и аз искам да изкажа съболезнования на родителите на загиналото момче, тъй като съм преживял това нещо. Знам как се чувстват. И за това не бих искал да се плъзгаме по фактологията на конкретни случаи. Съгласен съм с професора, че”Студентски град” е една емблема на онова, което се случва в държавата ни. На липсата на правила. Не може някой да си раздава бонуси. След това да му казваш „да ги върнеш до петък, защото ще те уволня”. Трябва да си знаел, че някой нарушава някакви правила. Не след това да взимаш мерки. Но аз искам да обърна внимание като човек, преживял това нещо, пак казвам, че има две неща, които се случват, и които довеждат до това да имаме такова отношение към правилата. Първо, от 20-тина години в България има една либерализация на наказателната политика, която не води до генералната превенция.
Водещ: /…/ санкции и страх от тях.
Христо Монов: И страх от тях. За да има тази генерална превенция, трябва да има бърза и справедлива санкция. Вижте какво се случи вчера. В това студио много сме говорили за така нареченото бързо производство. В това студио родители на убити деца пред вас дадоха на премиера преди година и девет месеца едно писмо да отпадне тази възможност за тежки престъпления. Вчера от това нещо се възползва убиецът на дете в Катуница.
Водеща: Цветан Цветанов не ви ли обеща, че ще отпадне това споразумение?
Христо Монов: Да, ще отпадне. Развеждаха ни като мечки из Народното събрание. Снимаха се с нас. Правеха си ПР акциите. И не отпадна. Проф. Корнезов написа подобно нещо.
Водеща: Не. Не беше ли скоро тази среща?
Христо Монов: Не беше скоро. Преди година и девет месеца.
Водеща: Аз мисля, че става въпрос за тази среща преди две седмици, на която обеща това споразумение да няма?
Христо Монов: Тази среща беше друга – за катастрофите.
Водещ: За катастрофите.
Водеща: Но така или иначе тя ще засегне и другите казуси.
Христо Монов: Вижте какво стана вчера. Убиецът от Катуница се възползва от това. Този човек не просто е убиец на дете. Този човек е заплаха за националната сигурност. Този човек беше докарал България до етническа война, която по една случайност не пламна. И какво ще стане сега? Той си призна. Ще получи под минимума. Ще му го намалят с 1/3. И какво става.
Водещ: Това е едната посока – липсата на санкция.
Водеща: Само позволете, обещахме да кажем какво пишат студентите, а те пишат много в сайта ни. Преди 22 минути е изпратено това нещо. Много е дълго. Той е описал една обосновка от преди един час в „Студентски град”. „Здравейте. Станах преди малко, защото съм на лекции от 08.00 часа до 18.00 с по 15 минути почивка. Едва ли на някой ще му се ходи на дискотека, ако изкара от първата до последната минута по програма. Излязох да си взема нещо за закуска и какво да видят очите ми”. Това е студент, който живее в „Студентски град”.
Христо Монов: Сигурно пият бира рано сутринта.
Водеща: Виж какво са видели. „Една девойка стои до стълбите на блока, студентския, където живея и повръща. Едвам стои на краката. До нея още две-три момичета в същото състояние. Питат я дали е добре. На връщане, качвайки се по стълбите, срещнах някакви момчета, които изглеждаха малко по-добре, но очевидно и те пияни, крещяха”… Няма тук думата. Не иска момичето да каже или момчето. Но това се случва в един от луксозните блокове на „Студентски град”. „Техническият университет, ремонтиран, с нови мебели. Сложиха камери, влизаме с карти. Трябва гостите да се записват. Че това спира половината живеещи да мятат от прозореца портмонета, където си държат картите, за да влезе компанията, с която ще запиват”. Така правят. С картата през прозореца. И купон до сутринта. Няма нужда да си представям. Виждала съм какво е, когато се е налагало да ходя при колеги, за да готвим някое заседание на университета. Навсякъде едно и също. Пияни студенти. Силна музика. Не само чалга. Не си мислете, че само това се дъни от донесените колони. Чалга, метал, хаус и какво ли още не. Дупки по вратите. Нещата са прости. Трябва да има сурови закони. Неприлично поведение на обществено място, след употреба на алкохол и така нататък.
Водещ: Говорим си го после.
Стати Статиев: Трябва да има създадени условия да се спазват тези закони. Тези деца, които сега са на 20 години, вече 20 години живеят в една обстановка, в която има пренебрежение към законите. Колко мъдро говореше това момче, Румен Захариев, че икономическите интереси на една малка група хора, които обикновено са свързани с тези, които са на власт, диктуват наднационалните интереси. Това е бъдещето на България.
Водещ: Какво може да се промени? Всеки път правим тази констатация.
Водеща: Вижте какво пише един студент – „всичко е в семейството, започва в средното училище, където учениците свикват с безнаказаността, защото ги смятат за дечица”. Сигналите на учителите към родителите са многократни, защото децата се държат зле, но нищо не се променя в семейството. Той след това отива във ВУЗ. Там става дума, за което сме свидетели за пореден път.
Христо Монов:Ще ви дам един пример за отношението на бъдещото на България към нормите. Сега, когато беше снежно времето и водех голямата си дъщеря на училище, пред едно софийско добро училище, може би в първата петица на софийските училища, тъй като на тротоара имаше много сняг, защото никой не рие пред училищата, които са на главни улици, се събираха по-големите. Нейната смяна беше с тези от 5 до 8 клас. Не можеше да се влезе пред малката врата на двора на училището, защото те се бяха скупчили отпред и пушиха. Минаваха покрай тях родители, учители. Попитах „момчета и момичета, защо пушите тук?”. Те знаете ли какво ми отговориха? „Защото в двора на училището е забранено”. Разбирате ли, това е метафората на тяхното отношение към …
Водещ: Искрен отговор. Не е било…
Христо Монов: Абсолютно искрен отговор. Когато никой не им прави забележка за това…
Водеща: Кажете вие какво ще предложите вие като ректор на едно от най-елитните училища висши в България?
Стати Статиев: Ако се върнем на големия проблем искам да ви кажа, че вчера много експресно, много бързо министър Игнатов събра всички ректори. Отидохме около 20 колеги в министерството. Имаме университети и общежития в „Студентски град”. Стана ясно едно. Не е работа или поне ние сме убедени в това, не искам да кажа колегите, които го подкрепиха, но пръв започна професор Илчев от Софийския университет. Не е работа на университетите да се занимават с хотелиерство и ресторантьорство. Работата на университета е да преподава наука и да прави наука. И в този смисъл всички ние дадохме карт бланш на изпълнителната власт в лицето на нашия министър да предприеме всички възможни мерки, за да можем да имаме един кампус.
Водещ: Сух режим и вечерен час възможни ли са и приложими ли са?
Водеща: Нали разбирате, че кампус няма как да бъде направен.
Стати Статиев: Това няма как ние да го коментираме. Това е работа на изпълнителната власт.
Водещ: Зам. Възможно ли е, „за” ли сте?
Христо Монов: Сух режим и знаем какъв е резултатът от всеки сух режим е поява на мафия.
Водеща: Какво означава сух режим?
Водещ: Защото има такова предложение – да не се продава алкохол. Нали виждате, че едните са в кръчмата през седмицата, другото спи в стаята си и не пие.
Христо Монов: Според сега действащото законодателство, казвам го като бивш заместник-председател на Държавната агенция „Закрила на детето”, до 200 метра от училище не може да се продава алкохол и цигари. Да се разходим по софийските улици. И да видим, че до всяко училище има денонощно магазинче, в което се продава алкохол и цигари. Отдавна бяхме направили предложение, специално за децата всички тези денонощни магазини, в които се продават алкохол и цигари, да бъдат с видео наблюдение. То и за тях ще е добре, защото така ще се охраняват.
Водеща: Смятате ли, че това би довело до нещо?
Христо Монов: И всеки, който наруши това нещо, да му се отнема лицензът.
Стати Статиев: Нещата са много прости. Видехме кадрите с лионския кампус.
Водеща: Да. Средно статистически държавен…
Стати Статиев: Но дайте да си направим „Студентския град” да бъде студентски. Да бъде отделен териториално. Наистина община „Студентска” да бъде община „Студентска”, а не плюс „Мусагеница”, ливади и други села.
Водещ: Частните заведения и места какво да ги направим?
Водеща: Какво ще стане с тези кръчми, казина, бардаци?
Стати Статиев: Явно нещата са изпуснати. Това е проблем на изпълнителната власт. Но, ако искаме да имаме кампус, той трябва да бъде такъв. По него да тичат дечицата на студентите. Да има детски градини. И да има студенти, които четат и се готвят…
Водещ: Който пие и повръща какво?
Стати Статиев: Така както имаше… В една столица има достатъчно други места. Това са пълнолетни хора, които искат да отидат и да се веселят, ако искат денонощно и непрестанно. Но не в „Студентски град”. И това е проблемът, който беше поставен вчера. И ние сме дали своето съгласие на изпълнителната власт да се заема с решаването на този проблем. Той не е проблем на университетите. То е проблем на бъдещето на България.
Водеща: То е проблем на България. На нашия манталитет.
Водещ: Цялостен. На всички.
Водеща: В този случай на всичко.
Стати Статиев: Но ние бихме го подкрепили. Дадохме своето пълно съгласие в каквато и да е насока.
Водещ: За нов „Студентски град” ли говорим? За нов кампус ли? За нов, на друго място?
Стати Статиев: Въпрос на изпълнителна власт. Ако не може този да се изчисти от проблемите, които има, които са създадени, защото там освен 52 блока, общежития, има 33 други жилищни сгради, в които живеят други хора. Чухме, че има над 60 заведения, магазини, които са частни терени.
Водеща: Само да ви попитам нещо. Изграждане на кампус, защото това не е кампус и изобщо някаква реорганизация на живота в „Студентски град” е в много далечно бъдеще. В кратки срокове ще се променят ли правилата, така може би отново от Министерството на образованието те трябва да бъдат наложени, така че когато някой вдига шум след 22.00 часа да бъде гонен от евтината квартира? Щом има пари да пие по цяла нощ в кръчмите, ще си наеме квартира в София.
Стати Статиев: Ние сме съгласни с това нещо. Ние го подкрепяме.
Водеща: Но защо никой не е изгонен за лошо поведение?
Стати Статиев: Но не може ректорът да го въдворява в ред.
Водеща: Всички студенти, и тези казват „денонощно там се вдига шум”, аз не съм чула да има някой изгонен.
Стати Статиев: И шефът на РПУ-то казва и вярвам, че е така, че има два сигнала в последните месеци.
Водеща: Защото никой не подава сигнали.
Стати Статиев: Защото всеки приема, че това е нормално. Това е страшното.
Водеща: За това говорим.
Водещ: Ненормалното е станало нормално.
Стати Статиев: Ненормалното сме го приели за нормално. Нарушаването на нормите. Тези хора са в най-прекрасната възраст, в която… Това им казвам на моите студенти. Пет години имате да инвестирате в себе си. Физиологично и психически сте на такова ниво, че сега е моментът. Трудете се аз това, за да може след пет години, реализирайки себе си, тогава има време и да ходите на заведения и на други. Но какво да правим като това е моделът.
Водеща: Има свободни места в българските университети. Христо, ти знаеш има свободни места, което означава, че цедката аз студент е нулева. Нали разбирате, че за уча висшо. Няма, защото аз уча това, искам да направя това и това. Аз уча висшо. И мама и тати в еди кой си град се хвалят, че детето им учи висшо. Докато това е нивото на висшето образование.
Стати Статиев: Това е лоша държавна политика. Последните пет-шест години броя на местата в университети са повече от завършващите средно образование.
Водеща: Което е пълен абсурд.
Водещ: Тема с продължение. Благодарим ви.