В. Банкер, 16.03.2012 г. 
Високият рейтинг не ни носи повече пари
Ректорът на УНСС проф. Стати Статев пред в. Банкер
– Професор Статев, има ли отлив на кандидат-студенти от висшите училища?
– През последните години броят на утвърждавания от правителството прием на студенти е по-голям от броя на завършващите средно образование, което на практика означава всеобщо висше образование. Сега условие да станеш висшист е да имаш диплома за средно, а университетите масово приемат без изпити. Това неминуемо води до спад в качеството на обучението. Така не се създава държавен елит. Затова и през тази година УНСС запазва входящия бал от 8 единици от дипломата и кандидатстудентските изпити, за разлика от почти всички други университети. „Тройкаджии“ не приемаме. УНСС е част от европейското образователно пространство и много наши студенти по линия на мобилността учат по един или два семестъра в чужбина, а чуждестранните им колеги -при нас.
– Премиерът Бойко Борисов иска университетите ни да привличат повече чуждестранни студенти. Предприемате ли някакви мерки в тази насока?
– Действаме активно. От пет години в УНСС има бакалавърски специалности – Economics, International Economic Relations, Finance and Accountancy и Business Informatics, които се изучават изцяло на английски език. След няколко месеца ще се дипломира вторият випуск. От новата учебна година започва обучението и по специалността Marketing and Strategic Planning, а от следващата по Intellectual Property и International Tourism. Имаме и две магистратури на английски език, едната от които – European Business and Finance – е съвместна с „Нотингам Тренд Юни-върсити“. В тях се обучават и чужденци. Това е начинът да се привличат чуждестранни студенти. В противен случай се налага те да загубят една година, за да учат български език, и пак нямат достатъчно добра езикова подготовка за университетско обучение.
– Има ли нещо ново в кандидатстудентската ви кампания за учебната 2012-2013-а?
– Кандидатстудентската кампания в УНСС традиционно върви добре. Вече имаме над 5000 заявки за участие в предварителните изпити. Въпреки намаляващия брой на кандидат-студентите в страната запазихме, както казах, всички условия на .входа“, защото държим да обучаваме най-умните деца на България. Убедени сме, че както винаги досега ще запълним всички места. За пръв път ще приемем и студенти бакалаври за дистанционна форма на обучение в София в професионалните направления „Икономика и бизнес“, „финанси и контрол“, ^Администрация и управление“.
– Сътрудничите ли си с бизнеса, за да не „произвеждате“ безработни висшисти?
– У нас няма добре развит едър и среден бизнес. Преобладаващият брой фирми (над 95%) са мик-ро или малки и не могат да поддържат функционална структура. Оттук идва трудността да осигуряват стаж на студентите по време на обучението им, за да могат да трупат практически опит. Бизнесът пък твърди, че университетското образование е далеч от практиката, а висшистите, които взимат на работа, не отговарят на изискванията. Истината е някъде по средата.
Ние имаме най-стария и добре работещ Междууниверситетски център за развитие на кариерата, чрез който компаниите правят презентации пред нашите студенти за възможностите за наемане на работа или стаж. Тази формула работи добре. Обикновено част от желаещите, които отговарят на условията на фирмите, започват стажа си, след което са назначавани за половин година на изпитателен срок и впоследствие започват постоянна работа. В това отношение УНСС няма проблем. Почти всички наши възпитаници работят по специалността си, а бизнесът в различни класации винаги поставя завършилите при нас на първо място. Една от сегашните ни задачи е да задълбочим отношенията си с бизнеса.
– Достатъчни ли са парите, които университетът получава от държавата?
– Средствата, които получаваме, са крайно недостатъчни. Базовият годишен държавен норматив на един студент преди кризата беше 963 лв., а сега е намален на 693 лева. Смятам, че това е „санитарният минимум“. При тези условия бюджетът ни бе намален с една трета. Бяха „орязани“ почти всички възможности за международно сътрудничество, за наука, за развитие на университета. Пари има само за заплати и за текущи ремонти. Налага се със средства от платените магистратури да дотираме държавната поръчка, което не е редно. Необходимо е през следващите години плавно да се вдигне базовият норматив, за да достигне и надмине предишната си стойност. Трябва да променим и съотношението във финансирането между различните професионални направления.
– Много университети вдигнаха таксите си, вие ще го направите ли?
– Паралелно с намаляването на държавната издръжка от 963 на 693 лв. бе повишена част, която студентът доплаща -първоначално тя бе една трета, след това стана 50 на сто. Сега вече е две трети, което означава, че студентът би трябвало да внася допълнително по около 50 лв. на семестър. Дори и това да стане, резултатът е свиване на бюджета на УНСС с една трета спрямо 2009-а. Но ние няма да повишим таксите за следващата година не защото тези пари не са ни нужни, а защото съм против подобна постановка на проблема. Не е редно един въпрос между държавата и университетите да се превръща в проблем между университетските ръководства и студентите. Ако градацията на студентските такси продължи в същата посока, следващата стъпка е студентът да плаща колкото държавата. Но това вече няма да е държавно образование, а публично-частно партньорство.
– Удачно ли е парите в образованието да следват студента, или е необходимо университетите да се финансират по друга схема?
– Парите няма как да не следват студента. Въпросът е, че трябва да има диференциация между университетите в зависимост от рейтинга им. Сега и УНСС, който има най-високата акредитационна оценка сред всички български висши училища, и най-ниско оцененият университет получават еднакви пари за един студент. Плаща се „на калпак“. Къде тогава е стимулът университетите да се развиват, да прилагат нови форми на обучение, да повишават качеството? Редно е по-доброто висше училище да получава повече пари. Колкото до идеята на образователния министър Сергей Игнатов университетите да бъдат финансирани на проектен принцип, смятам, че тя е положителна. Само че е по-добре да се прави за пет вместо за три години.
– Коя от действащите рейтингови системи за оценка според вас е най-точна?
– Има една институционално легитимна оценка – тази на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Това е държавният орган, който оценява университетите. Системата на агенцията е най-обхватна и комплексна, в този смисъл и най-обективна. Всички други рейтингови системи може да служат само за ориентир и допълнение, защото са едностранчиви. Преобладаващата част от финансирането на университетите трябва да става според оценките на националната агенция, а всички други да имат спомагателен характер. За да бъде приета за база друга рейтингова система, дори за частично финансиране, е необходимо тя да бъде одобрена от Съвета на ректорите в България. В противен случай се стига до абсурди. Например в една „рейтингова система“ се посочва, че УНСС обучава най-добрите юристи у нас, а СУ „Св. Кл. Охридски“ – най-добрите икономисти.
– „За“ или „против“ сте държавата да регулира административно броя на висшите училища?
– Тезата, че университетите в страната са много, се лансира без аргументи. В европейското образователно* пространство на около 450 млн. души население има около 4 хил. висши училища. Ако подходим пропорционално, в България те трябва да са около 60, а те са дори по-малко. Проблемът не е в броя, а в отсъствието на държавна политика в областта на висшето образование. Необходимо е тя час по-скоро да бъде разработена с участието на представители на академичните среди и приета с консенсус. Не бива централизирано да се регулира висшето образование. Автономията на университетите следва да се засили, а държавата с косвени лостове да им влияе за постигане на своята политика.
– След трагичния инцидент неотдавна в Студентския град не смятате ли, че статутът му трябва да се промени? Възможно ли е районът да се обособи като един гигантски кампус?
– За съжаление отново безсмислено си отиде един млад живот и за пореден път възстановихме дискусията за Студентския град. Основният проблем не е дали общежитията ще бъдат към университетите, или „под шапката“ на образователното министерство. Преди това трябва да се решат три важни въпроса. Първо, Студентският град да се обособи като самостоятелна териториална единица – район или кметство. Второ, там да има РПУ, което да отговаря само за него, защото населението му е повече от среден български град. Трето, изпълнителната власт да приеме специален статут на града – с работно време на дискотеките, ресторантите и другите заведения, на магазините за продажба на алкохол, за вътрешния ред. Едва след решаването на тези въпроси има смисъл да се анализира кое е по-ефективно за държавата -дали общежитията да са централизирани, или не. Собствеността им винаги е била и трябва да остане публична държавна. Очаквам предложения от отговорните лица, най-вече от студентите, как да се подобрят организацията и контролът в общежитията. Но каквото и да направим в блоковете, ако не се промени статутът на Студентския град, резултати едва ли ще има.
***
Проф. д.ик.н. Стати Статев бе избран за ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) на 19 декември 2011 година. Житейската и професионалната му съдба вече четвърто десетилетие е свързана с това висше учебно заведение. За него университетът е кауза. Два мандата е бил първи заместник-ректор и три мандата декан. Преподавал е също в Бостънския университет – курс „Източноевропейски икономически реформи“ и в Пирейския университет в Гърция -„Как да правим бизнес в България“. Автор е на близо 200 научни публикации у нас и в чужбина. Статев е заместник-председател на Съвета на ректорите и член на УС на Българската народна банка за втори мандат.