Радио Фокус, Новини, Добро утро, България, 20.03.2012 г. 
Има ли съществен вакуум
в отношенията между бизнеса и университетите
Стати Статев – ректор на УНСС
Водещ: Не от вчера бизнесът поставя въпроса за липса на достатъчно квалифицирана работна ръка. Парадоксът се изразява в немалкото свободни работни места и също така немалко хора, търсещи работа. Сблъскваме се с един и същи вакуум в отношенията между бизнеса и университетите – това каза президентът Росен Плевнелиев при откриването на инициативата „Мениджър за един ден” 2012. отговарят ли учебните програми на изискванията на пазара? Коментарът ще търсим в следващите минути в разговор с проф. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Добро утро, професоре.
Стати Статев: Добро утро и честита пролет.
Водещ: Благодаря. Да ви попитам най-напред дали сте съгласен с тезата на президента Плевнелиев, че има вакуум между бизнеса и университетите.
Стати Статев: Въпросът е многопластов. Аз не бих говорил за вакуум, но тук нещата трябва да се разглеждат комплексно що се отнася до, примерно, УНСС, ние традиционно се оценяваме от бизнеса като номер едно в тази връзка. Нашите кадри са предпочитани. И тук може би трябва да спомена, че една от най-дълбоките връзки идва от това, че една голяма част от преподавателите и академичния състав на УНСС е в практиката. Ние в почти всяка катедра имаме хора, които или са на висши държавни позиции в държавната администрация или в бизнеса, било то пряко или като консултанти. Така че това е първата връзка. Втората връзка, с която осъществяваме такава връзка, е уникалния ни междууниверситетски център за развитие на кариерата, през който всички фирми, които желаят, правят презентации на свободните си работни места с организирани студенти не само от нашия университет, а и от други университети, които желаят. И така тези, които бъдат подбрани, участват в стажове, практики, след това се повтарят и една част от тях, естествено, остават на работа в съответните фирми.
Водещ: Всъщност ние ви поканихме за този разговор като добрия пример. В никакъв случай онова, което каза президентът Плевнелиев, не може да бъде поставено под общ знаменател за всички учебни заведения. Но безспорно факт е, че мнозинството студенти, както каза Росен Плевнелиев, напускат университетите без да имат нито един час практика, без какъвто и да е досег с реалния сектор. Това, обаче, което прави вашият университет, очевидно, че е контрапунктът на тези схващания на повечето университети, които имат по-малка грижа за практическото обучение на своите студенти. И точно в този контекст аз искам да ви попитам как вашият университет преценява какви нови специалности да бъдат разкрити и кои, съответно, да бъдат закрити.
Стати Статев: Има още какво много да се направи по връзките с бизнеса и с държавната администрация от гледна точка на усъвършенстване на учебните програми. и то не толкова в образователно-квалификационна степен „бакалавър”, колкото в „магистър”. Примерно аз ще ви кажа, че за наше голямо учудване от 2001 година беше премахнат един член в Закона за висшето образование, който позволяваше поръчано обучение от юридически лица. И на практика ние сега нямаме тази връзка с бизнеса, когато една голяма компания да може да дойде и да си поръча магистърска степен по нейно желание с подреден от нея учебен план. Искам да кажа, че добрата новина е, че имаме в разговори договорено с министър Игнатов, че тази възможност отново може да бъде върната в закона. Друго направление, в което работим е университетските проекти, които разработваме по линия на научно-изследователската дейност – има такова решение вече на съответните институции и на Академичния съвет, да бъдат по възможност във всеки един случай свързани с практиката. Т.е. ние примерно даваме 20-30 хил. лв. за тази /…/ и искаме тя да има отсреща за партньор в бизнеса една, две, няколко бизнес организации, които също да участват в този проект, което да гарантира неговия смисъл и неговата ефективност за бизнеса. Така че има още много, много какво да се направи в тези връзки. А що се отнася до масовото стажуване на студентите, това в съвременните условия е въпрос, който няма как да бъде решен само от университета. Това може да се реши, ако бизнесът чрез своите браншови организации, организации на национално ниво, подаде ръка на университетите и наистина планово се възстановят от преди години тези масови стажове, които имахме ние, а не това да бъде оставено на отговорността на самия студент – където той си намери възможност или работа да стажува.
Водещ: Ако трябва да градираме отговорността при поемането на инициативата, как трябва да подредим трите основни звена – университети, бизнес, държава, чия трябва да бъде водещата роля?
Стати Статев: Аз мисля, че тук няма как да има водещи. Всеки един е пръв сред равни, защото интересът е общ и това е публичният интерес ние да произведем професионалист, висшист, който да е адекватен на социалната практика и заедно с това да познава и съвременните достижения на науката. Така че не бих правил никакъв рейтинг. И държавата, и бизнесът, и университетът са еднопорядкови. Просто трябва да си подадем ръце и съвместно да намерим възможно най-добите решения на проблема. А те са неизчерпаеми.
Водещ: Казахте, че вървят преговори по възстановяване на една
законодателна възможност за поръчка от страна на бизнеса на производство на
определени кадри, най-грубо казано.
Стати Статев: Това е много важно, според нас.
Водещ: И все пак да ви попитам, въпреки че няма такава законодателна възможност, търси ли ви бизнесът?
Стати Статев: Разбира се, че ни търси. Аз вече споменах, ние непрекъснато имаме заявки. Ето, предстои тук до две седмици ние да проведем Деня на кариерата в УНСС, който вече се подготвя, където са поканени над 100 компании – както държавни институции, така и бизнес компании, които ще дойдат в нашия университет, на свои щандове ще представят своята същност и своята дейност. По-големите от тях ще имат и презентации по 20-30 минути. Т.е. това ще е наистина един празник на кариерата, както казваме ние – кариерният ден на УНСС.
Водещ: Забелязвате ли една инерция в студентите – важното е да завърша висше образование, каквото и да е, пък после ще работя каквото и да е? Има ли я все още тази нагласа сред студентите, която беше валидна преди десетина години?
Стати Статев: Не бих казал. Специално сред нашите студенти не бих казал. Нашите студенти са много активни и те, със завършването още на бакалавърската степен, когато след втори курс от професионално направление вече се профилират в съответна специалност, когато вече започнат да мислят каква ще е реализацията им, каква магистратура евентуално ще завършат. Те много активно се интересуват от това каква ще е бъдещата им възможност за работа и доказателство за това е изключително активното ежедневно функциониране на нашия междууниверситетски център за развитие на кариерата.
Водещ: Практика ли е университетите да следят за реализацията на своите кадри или това е доста трудоемка дейност?
Стати Статев: Разбира се, че ние следим за реализацията на нашите кадри, защото това е един от показателите, по който ние сме оценявани от Националната агенция за оценяване и акредитация най-малкото, но за нас е изключително важно и каква е реализацията на нашите кадри. И трябва да кажа, че като цяло за университета, тъй като ние сме най-големият бизнес университет, ние имаме изключително добра реализация и, без да отнемам думата на бизнеса, но тъй като разбирам, че съм сам в разговора, искам да ви кажа, че когато бизнесът бива поканен да дава такива оценки, било то в рейтинги или било то когато се правят срещите за акредитацията, той дава доста добри оценки за нашите възпитаници.
Водещ: И на финала, проф. Статев, да ви попитам, към кои специалности на вашия университет към момента има най-голям интерес и дали са това и специалностите, които в момента търси бизнесът?
Стати Статев: Ами вижте, трудно е да се каже за такъв рейтинг, защото всяка една специалност си има свой облик. Но тъй като няма как да има фирма без финансист и без счетоводител, то естественото търсене и най-голямо търсене винаги е към специалност „Финанси”, „Счетоводство”, „Финансов контрол” – в това направление. След това бих отишъл в маркетинг, търговия, макроикономика за държавното управление. Т.е. всяка една специалност, тя си има сегмент, където се реализира. Иначе се обезсмисля нейното съществуване по принцип.
Водещ: И наистина на финала, налага ли се в последните години, предвиждате ли такава възможност, да закриете определени специалности заради липса на интерес от страна на студентите?
Стати Статев: Ами практиката се развива много динамично и ние следим процеса, така че имаме и такъв опит. Примерно една много силна специалност, която имахме традиционна и преди 1990 година и след това като „Икономика на кооперациите”, поради липса на търсене беше закрита, а разкрихме много други. Примерно разкрихме „Икономика на недвижимата собственост” – пък един бранш, който в целия свят и в нашата страна след промените започна да се развива. Така че това е един перманентен процес на отпадане на специалности, които вече не са толкова актуални за социалната практика, и на възникване на нови, които придобиват по-голяма значимост.
Водещ: Добре, така да завършим нашия разговор. Благодаря ви, професоре, за участието в нашата програма. Желая ви хубав ден.
Стати Статев: Благодаря ви и аз. Успех и на вашето радио.
Водещ: Благодаря. Проф. Стати Статев, ректор на УНСС.