БНТ Денят започва – Сутрешен блок, 21.03.2012 г. 
Ще остане ли въпросът със статута
на студентски град да виси във въздуха
Проф. Стати Статев, ректор на УНСС,
проф. Марин Христов, ректор на Техническия университет,
Румен Захариев, Съюз на младите и студентите
и Кирил Апостолов, студент в Химико-технологичния университет
Водещ: Ще поговорим за съдбата на Студентски град, както и за последния доклад на Световната банка, който ни препоръчва да сливаме университети. Добро сега казвам на проф. Стати Статев, който е ректор на УНСС, на проф. Марин Христов, който е ректор на Техническия университет, и на двама студенти – това са Румен Захариев, Съюз на младите и студентите, и Кирил Апостолов, който е студент в Химико-технологичния университет. Добро утро и на четирима ви. Радвам се да ви видя. Със Студентски град да почнем, защото лично аз не обичам да оставяме тема, по която сме говорили, така да виси в нищото. Студентски град е илюзия, каза вчера образователният министър Сергей Игнатов. Така ли е, Румене, илюзия ли е Студентски град?
Румен Захариев: Не мисля, че му прилича на министъра да говори такива неща, след като това е министър на образованието и би трябвало да се грижи за образователния характер на Студентски град. Значи ако аз ставам министър и казвам, че това е илюзия, значи това е все едно да се отказвам да защитавам служебните си задължения, това, което трябва да правя по призвание.
Водещ: Той казва така: реституцията там е толкова сериозна, че абсолютно са се смесили частните сгради със студентските общежития, заведенията. Това му дава основание да каже, че Студентски град е илюзия.
Румен Захариев: Нека кажем истината. За да стане Студентски град така, в момента доста политици получават доста пари. Доста политици на управляващи позиции.
Водещ: И в момента?
Румен Захариев: Да и в момента, и в близкото минало. Просто има интереси икономически и заради няколко кръчми най-вече, дори министърът е склонен да се откаже от поетите си решения, това е абсурдно. Ние така ли ще преодоляваме кризата, така ли ще гоним ЕС? Ще го хванем точно никога с такова поведение.
Водещ: Кириле, илюзия ли е Студентски град?
Кирил Апостолов: Много сложен въпрос. Не знам. След като така е коментирал, аз не зная какво мога да кажа. Но ако погледнем реално на нещата, да, има много проблеми, да, реституциите са много, да, много помещения са отдадени под наем, прекалено много. Под наем за питейни заведения. Да, факт е, че има само една библиотека в Студентски град. Има още много неща, които се говорят последните четири седмици. Това е една тема, която не знам дали друга тема се задържа в ефир толкова дълго време.
Водещ: Пак казвам, не искам да оставяме темата с отворен финал.
Кирил Апостолов: Да, но ние по принцип от Националното представителство на студентските съвети сме против централизирането на управлението на студентските общежития.
Водещ: Всъщност той министърът се отказа, каза, че няма да минават под неговата шапка.
Кирил Апостолов: И ние се допитахме до колегите, когато той го предложи, и всъщност стигнахме дотам, че това не е решение на въпроса и може би моето мнение се доближава до мнението на министъра, но не го подкрепям напълно.
Водещ: Господа ректори, добро утро и на вас. Проф. Статев, какво задължително вие искате да се промени в Студентски град след убийството на това младо момче Марио.
Стати Статев: На мен много ми харесва начина, по който поставяте въпроса, защото всеки път когато има трагичен инцидент, се възбужда разговор и от него няма никакъв резултат.
Водещ: Така. Много бих искала да има някакъв резултат от нашето говорене, включително от това тук.
Стати Статев: Каква е нашата позиция? Като казвам нашата позиция, имам предвид позицията засега на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България, а на 5 април предполагам, че тя ще стане и позиция на целия Съвет на ректорите, където са всички 52-ма ректори. Ние считаме, че е необходимо кардинално решение. Прави са всички, които казват и повтарят рефрена или че Студентски град е станал Лас Вегас, или че такъв няма. И двете неща са верни, но тръгнахме в грешна посока. Вдигна се шум, че ако централизираме общежитията, ние ще решим проблема. Няма да го решим.
Водещ: Какво ще реши проблемите?
Стати Статев: Това е една структурна промяна. Значи, ние имаме много категорична позиция, че преди въобще да говорим за централизация или децентрализация на студентските общежития, които са 50 блока, наред с другите 33 жилищни сгради на тази територия, първо трябва да се обособи Студентски град като самостоятелна териториална единици, район с кмет. Второ, РПУ да има, което да отговаря само за него. Аз го казвам много простичко – Студентски град трябва да има кмет и шериф. След това трябва да се изработи специален статут за този Студентски град. Заедно и в диалог с нашите млади колеги. Вдигна се много шум около драконовски мерки в Студентски град, вечерен час и т.н. Нищо подобно, просто коментирахме с колегите студенти, специално ние в нашия университет с нашия студентски съвет, няма ли да бъде по-добре примерно между 23 вечерта и 6 часа сутринта в блока да влизат и да излизат само живущите, т.е. да е затворен за гости.
Водещ: Ще има ли такъв вечерен час в крайна сметка?
Стати Статев: Не, не сме го решили. Това можем да го решим само ако колегите студенти преценят, че това е по-добре за тях, както и редица други мерки. Но пак се връщам на големия проблем – докато Студентски град не се обособи в този му формат като самостоятелен район с кмет, със самостоятелно звено за сигурност РПУ и не се приеме от изпълнителната власт специален правилник за вътрешния ред, за работа на дискотеки, ами нека да има дискотеки, ама да работят примерно до 11 часа, както е режимът. Нека да има заведения, но да работят и те до 10, магазините за алкохол да работят до 8. Т.е. да има някакъв режим на вътрешен ред, на който ние по-нататък да продължим. Защото, повярвайте, каквито и чудеса да направят ректорите със студентите съвместно, понеже ние работим съвместно вътре в блоковите, докато, излизайки от блоковете, той влиза в дискотеката, няма да решим въпроса. Днес следобед отиваме с колегата Христов в парламентарната комисия по образование със списъци какви са ни обектите. Има сега инициатива дайте да затворим питейните заведения, които са към университетите. Добре, ще ги затворим. Към нашия университет има една дискотека, има и един кафе клуб. Ще ги затворим, но какво ще направим, като ги затворим? Просто студентите ще прекрачат улицата и ще отидат в другата дискотека. Просто ще им увеличим клиентелата. Ние можем да ги затворим, но нека държавата ни възстанови, защото тя държавата ни ги е дала тези заведения да ги отдаваме под наем.
Водещ: Какво искате да ви възстанови държавата?
Стати Статев: За да можем с тези пари, които получаваме, да поддържаме блоковете. Ако ни увеличат бюджета с пропуснатия наем, който ще имаме от тези обекти, ние ще ги затворим. Ние не искаме да бъдем ресторантьори.
Водещ: А защо трябва да имате, тъкмо това щях да ви попитам, кръчми и ресторанти, насадете едно поле с цветя и от него печелете, или със зелки, или с домати. Това също носи печалба.
Стати Статев: Това време отдавна мина.
Водещ: Мина ли?
Стати Статев: И ректорите сме категорични, че ние не трябва да имаме, първо, да бъдем наемодатели и второ, да бъдем хотелиери и ресторантьори. Това беше рефрена още на първата среща с министъра, в деня след трагичния инцидент, когато се събрахме в два часа.
Водещ: Студентите ми се смеят.
Стати Статев: Работата на университетите е да правят наука и да преподават наука, а не да бъдат рентиери на държавата.
Водещ: Тук съм съгласна. Проф. Христов ще ви подкрепи, или пък ще има различно мнение от вашето.
Марин Христов: Да, да, аз ще подкрепя това мнение. Общо смятам, че трябва две неща да се направят. Първо, подходяща на сега наречената така териториална единица Студентски град. В момента това е далеч от Студентски град, но трябва да стане Студентски град.
Водещ: Как, как да стане?
Марин Христов: Първо, организация на това, което беше казано, на общия живот там. Всички заведения, така, така, да имат статут. И второ, тука имам малко…
Водещ: Прощавайте, как така заведението може да има статут?
Марин Христов: Ами щом е статут, това, което беше казано, работно време – не отваря в 1 часа дискотеката до 6, а отваря в някакво време 10-11 примерно до 1-2 часа.
Водещ: Е, това да не са детски дискотеки за осмокласници, там хората са големи, които живеят.
Марин Христов: Хората са големи, но ако погледнем студентските кампоси в цял свят, те са нещо съвсем различно. В тях няма такива дискотеки, където излезеш от вратата на общежитието и на 20 метра влизаш в дискотеки.
Водещ: Но ето проф. Статев казва нещо друго. От това университетите ще загубят пари, които са им необходими.
Марин Христов: Вижте, основната част от парите, които университетите имат от отдаване на обекти под наем. Това не са обекти, които са да кажем дискотеки, това не са обекти кръчми. Това са изключения дискотека или нещо друго. Основната част от отдадените под наем обекти. Да кажем перални и някакви други там кафенета или нещо друго, които могат да работят до някакво нормално време, както аз го разбирам, нормално време – един-два часа. И второто нещо, това е организацията вътре в общежитията, която не може да бъде наложена отвън, само от административните или от ръководствата на университетите. Там активно трябва да участват живущите вътре, които да съдействат и да си направят живота по-спокоен.
Водещ: Тук спор няма.
Стати Статев: Може ли една реплика само, за да уточним нещата. Университетите не правят дискотеки. 1997 г., когато общежитията бяха децентрализирани и разпределени по вузовете, всеки един обект си дойде с предназначение. И който университет получи дискотека, магазин, пералня, той си го получи с предназначение от държавата. Това е публично-държавна собственост.
Водещ: Вие сте имали късмет да получите дискотека, проф. Статев.
Стати Статев: Да, ние сме имали късмет да получим т.нар. „Стол 33”, дискотета 33.
Водещ: Румене.
Румен Захариев: Искам да ви кажа нещо. Тъй като аз все пак уча и бизнес администрация, което е управление на фирми, и публична администрация, което е управление на публичната инфраструктура. Ще ви кажа, че има едно такова нещо, всеки бюрократ държи на собствената си полезност. Ако имаме 10 бюрократи, всеки бюрократ ще държи на собствената си полезност и ще държи той да контролира, той да управлява, той да се разпорежда, той да се разписва най-вече. Защо е полезно общежитията и цялата инфраструктура на Студентски град да премине към едно поделение. Първо, за да има отговорност, второ, за да има ефективност, за да се управлява ефективно. И трето, естествено, за да управляваш такова дружество, трябва да бъде назначен някой качествен човек, не корумпиран. Защо е по-ефективен. Защото, естествено, там има обществени поръчки, има редица свързани дейности, които, когато се извършват от едно място, излиза много по-евтино и много по-ефективно. Стига, разбира се, да няма отечки по системата. За което трябва да се грижи собственикът, т.е. държавата.
Водещ: Ти така наукообразно го разказа, че аз не разбрах одобряваш ли това, което казва проф. Статев и проф. Христов като мерки?
Румен Захариев: Одобрявам това, че наистина трябва да има генерално решение за Студентски град и то е със специален статут.
Водещ: Трябва да има кмет и шериф, както казва ректорът на УНСС.
Румен Захариев: Аз не мисля, че точно трябва да има кмет и шериф, по-скоро трябва да има кампосна охрана и когато вече има тежки случаи, тогава да се обръщат към полицията. Кампосната охрана е просто охрана, която се грижи единствено и само за общежитията и само за студентите.
Водещ: Вътрешният министър каза непосредствено след убийството на Марио, че той не може да постави полицай на всеки вход на общежитието.
Румен Захариев: Естествено, че не може, защото това те е ефективно. Цялата среда трябва да бъде безопасна. Не може да си допуснал такова безобразие и след това да се чудиш защо стават убийства, защо стават непрекъснато изстъпления, защо стават непрекъснато побои. А наистина побоите в Студентски град са всяка вечер, но не всички влизат в сводките на МВР.
Водещ: И в новините.
Румен Захариев: И в новините. Само когато стане убийство. А колко убийства трябва да станат в Студентски град, колко убийства трябва да станат в България, изобщо може ли примерно наемът на една дискотека да бъде оправдание за един отнет живот на един колега на 20 години? Може ли? Не може. В никакъв случай не може да бъде оправдание наемът на една дискотека или наемът на каквото и да било. Не може да се сравнява с живота на студентите.
Водещ: Само че, Кириле, прощавай, но само връщам топката към това, което каза преди малко проф. Статев. Вие казвате, ако поискат от нас да затворим дискотеките, ще ги затворим. Обаче чакайте малко, тук става дума вероятно за договорни отношения с тези питейни заведения, кафенета и ли каквито и да било. Как ще бъдат прекратени тези договори?
Стати Статев: Това е по-дребен въпрос.
Водещ: Е, как по-дребен въпрос? Ако договорът е до 2013 г. и вие ако днес решите да го прекратите, това очевидно ще носи загуби.
Стати Статев: Е, предполагам, че за да се стигне към това, ще има съответно решение на изпълнителната власт, с което ние трябва да се съобразим и ще постигнем някаква договореност и разбиране. Не мога да кажа, това е правен проблем. Но проблемът е много по-голям. Не бива да се изнася центърът на тежестта и изкарва, че университетите са тези, които имат дискотеките и които създават условията. Това не е така.
Водещ: Разбрах.
Стати Статев: И ако ние затворим нашите обекти, просто ще увеличим клиентелата на другите. По данни, които бяха изнесени, в Студентски град има над 80 заведения. Ние днес в комисията ще видим колко от тях са на университетите, но при всички случаи няма да бъдат повече от десетина. Така че огромната част заведения са частни, те не са а университетите. И затова ние няма да решим проблема по този начин, затваряйки нашите заведения. Просто, както казах, той ще премине улицата и ще премине в другото заведение. Прав е колегата да иска обща охрана. Но ако ние не решим проблема на целия град, нека не създаваме илюзия, ние имаме 50 блока, несъбрани в едно каре и срещу тях частна собственост. Ние имаме 50 блока, пръснати в този район, и между тях е частната собственост. Така че ние и сега имаме охрана, можем да я обединим под единна шапка, но няма как да осигурим охраната извън предния трагичен случай, беше пред дискотека. Там каквато и кампос охрана интегрирана да направим, тя няма да работи. Затова аз казвам
Водещ: Румене, думата „илюзия” е предпочитана…
Румен Захариев: Като говорим за частната собствен на Студентски град, всички знаем, че частната собствен в Студентски град в огромния си процент е открадната от държавата. Кога държавата ще си я възстанови? И когато една собствен бъде открадната, примерно когато ти откраднат колата, ти продължаваш да имаш претенции, когато си я намериш, искаш да си я върнеш. А в Студентски град има открадната земя и държавата не държи да си я върне. И в момента казва, че тя е била частна собственост по много странни схеми. И тези всички неща бяха проверени от предната комисия в Народното събрание. Трябва ли сега да има пак комисия, ами не е необходимо. Тези неща вече са прегледани, те са изчетени, вече е въпрос на решение, на управленско решение. И ако имаше мъжки управници, да тропнат по масата и да решат проблема, може би сега нямаше да си говорим за тия неща. Но ако решенията са непрекъснато, взимаме едно решение, после се отказваме, взимаме друго, после се отказваме, е, докога така? Искаме някой управник да вземе най-накрая едно качествено решение.
Водещ: Проф. Христов, прав ли е Румен, казвайки това?
Марин Христов: Той е дотолкова прав, доколкото наистина тази смесица от общежития и частна собственост, и то частна собственост, аз ще го подкрепя тука, която не е ясно по какъв начин е дадена и в кампоса на нашия университет между учебните корпуси има земя, която не е наша. Значи, той е прав за това, че този въпрос трябва кардинално да се реши. И още един път искам да се върна на въпроса. Тука се създаде впечатление, че едва ли не университетите имат заведения, които работят цяла нощ. Това не е така. Техническият университет имаме десет блока, от десетте блока имаме само две заведения, това са ресторанти, които работят до 1 часа с разрешение, така както е направен договорът. Всички останали работят до 10 часа. Значи, не са университетите тези, които това правят. Но пак ще кажа, Румен е прав. Трябва да се вземе общо решение за целия кампос, който е там.
Водещ: Въпрос към Румен и Кирил. Вчера образователният министър предложи наказание тези, които не спазват реда в общежитията, да бъдат лишени за един семестър от студентски права, при повторно нарушение студентите да бъдат изхвърляни от общежитията.
Кирил Апостолов: Има някаква логика, но нека не хващаме първо студентите и да обвиним студентите, че те са виновни за това, което става в Студентски град и за неспазването изобщо на всякакви норми и правила. Естествено, че в тази среда и най-добрият, най-дисциплиниран, най-успешен млад човек …
Водещ: …пощурява.
Румен Захариев: Може да пощурее в буквалния смисъл. Защото Студентски град в момента е абсолютен Лас Вегас, абсолютен „Слънчев бряг”. Това е място, в което половин България, поне да кажем тук в Западна България идва събота и неделя да се весели. Мога да ви кажа, че идват от Благоевград, идват от Монтана, откъде ли не, не само от София. Все пак, ако трябва в София да има един Лас Вегас, нека го направят, няма лошо, нека да има място за забавление, и то не само за студентите, ами за всички хора. Но да го направят извън територията на студентския кампос.
Водещ: Кириле.
Кирил Апостолов: Ами вижте, всичките неща, които изговорихме до момента, ние всъщност ги разискваме в националното представителство от доста време и много сме мислили, повярвайте, много и всъщност решихме да дадем промени в наредбата за ползване на студентските общежития. Това е първото нещо, което можем да направим, и относно санкциите, да въведем по-строги санкции, но не само на студентите, а и на тези хора, които не си изпълняват задълженията в студентски общежития – било то домакини, било то домови съвет, те пак са студенти, но те са се хванали да вършат тази работа, да контролират своите колеги. Т.е. и за тях трябва да има наказания. Искаме връщането на един медицински пункт денонощен. Защото ние нямаме денонощен медицински пункт в Студентски град в момент, нито имаме полицейско управление. Полицейското управление се премести в академията. Така че има много неща, които може да се подобрят. Въпрос е, че не трябва според мен, според мен лично, да гледаме кой е виновен, кой има дискотека, кой няма дискотека и т.н., а примерно да вършим ясни неща.
Водещ: Така. Проф. Статев, моля ви като човек с опит да направите своеобразно обобщение на казаното дотук, какво наистина трябва задължително да се промени в Студентски град, за да не преливаме от пусто в празно. Защото аз съм съгласен с Румен, че това се случва за съжаление през годините.
Стати Статев: Ако трябва да обобщя с една дума, аз съм изключително удовлетворен, че и тук в този разговор, ние нямаме никакви разминавания с нашите млади колеги. Ние искаме кардинално решение. Но това кардинално решение няма как да бъде взето от нас, ректорските ръководства и студентските представителства и организации. Това решение, както се разбра по всички параметри трябва да бъде прерогатив на изпълнителната власт. Чуха се и други думи „не, не можем да го направим, защото има частна собственост, дайте да ги продадем тези блокове кардинално и някъде другаде да направим студентски кампус”. Всякакви идеи и представи има, но както и колегата завърши, ние трябва да имаме реални стъпки на това, което правим. Иначе всички други дребни неща ще ги направим. Вероятно и медицински пункт може да бъде открит. Ние вече сме се засилили. Ние и досега имаме правилници за вътрешния ред. Ние и досега отстраняваме студенти и то направо за цяла година или изобщо без право да ползва общежитие, когато той не се държи добре. Така че не откриваме топлата вода. Не започваме от сега. Но тук говорим, още веднъж бие камбаната за кардинално решение – ще имаме ли „Студентски град”, който си отговаря на името, ако щете кампус го наричайте, който да е място за почивка и учене на студентите.
Водещ: Господа ректори, моля ви на финала, защото за съжаление говорихме повече за „Студентски град”, кратък коментар на препоръките на доклада на Световната банка, който излезе онзи ден. Световната банка ни препоръча сливане на университети, проф. Статев.
Стати Статев: Тя препоръча преди сливането на университетите, нещо много хубаво – разходите за висше образование да стигнат 1% от БВП. Дайте това да видим. За мен това е новината. Айде това да изпълни правителството и министър Дянков.
Водещ: И тогава вие сте готови да сливате университети.
Стати Статев: Вижте, сливането на университети, връщам се на нашия въпрос тук е пак въпросът за сливане или децентрализиране на общежития. Какво ще ни даде сливането на университетите? Ще се съберем три-четири-пет университета под една шапка. Проблемът не е там. Две неща искам да кажа по този повод за сливането. Първо, кой, кога и как доказа, че в България има много университети? Аз ще ви кажа – в европейското образователно пространство, давам точни данни, има приблизително 450 млн. жители. И в него има около 4000 университета. Ако направите една проста сметка, която никой досега не е направил, пропорционално на нашето население, ни се падат около 60 университета. Ние имаме 52. Кой и как реши, че са много. Не е там проблемът. Може да се вземе решение. Нека да не са 52, да останат 12. Но какво ще се промени, ако държавата продължава същата политика, която следва вече пета-шеста година. Броят на местата в университетите за прием да са повече от завършващите средно образование. Нищо няма да се промени.
Водещ: Проф. Христов, доколкото разбирам в този доклад пример за подобна консолидация е посочен сливането именно на Техническия университет с по-малките – Химични технологии, Металургия, Горско стопанство, Минно дело, Геология. Това ли е пътят?
Марин Христов: Моето лично мнение малко се различава от това на проф. Статев. Убеден съм, това, което става в Европа и в света, че държавата постепенно ще се отдръпва. И при нас от увеличаване финансирането на университетите. За мен е нереално постоянно да казваме – дайте повече финанси, повече пари, ние ще се оправим. И за мен единствен изход от това нещо е именно намирането на начин, средства университетите постепенно да се укропняват. Ако човек познава различни университети и направи един преглед на университетите ще се види, че разликите са много големи. Не казвам, че има добри и лоши университети. Но това е един от пътищата.
Водещ: Благодаря ви много и на четирима ви за това, че бяхте тук. И за това, че направихме една смислена дискусия според мен. Успех ви пожелавам. Ще се видим още веднъж, защото предполагам, че ще има за какво да говорим.