Информационна агенция Фокус, 15.05.2012 г. 
Проф. Стати Статев:
в условия на криза правим всичко възможно
да работим с намален ресурс на максимална мощност
Веселина Йорданова
Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС и
заместник-председател на Съвета на ректорите
„Фокус”: Проф. Статев, кои са предизвикателствата, с които се сблъскахте като ректор на УНСС?
Стати Статев: УНСС е предизвикателство за мен още от времето, когато станах студент. След хабилитирането ми през 1990 г. винаги съм бил на ръководна длъжност – преминах през цялата управленска йерархия, през последните осем години бях първи заместник на проф. Борислав Борисов, който сега е почетен ректор. Цялата ми кариера е свързана с университета, той е моя професионална и житейска кауза.
Основното предизвикателство след избирането ми за ректор е да продължа възходящото развитие на УНСС като най-добрия университет в България и най-доброто висше бизнес училище в нашия регион.
„Фокус”: Как работи висшето образование, в частност – УНСС в условия на криза?
Стати Статев: Правим всичко възможно да работим с намален ресурс на максимална мощност. От началото на кризата държавната субсидия бе намалена с една трета. Базовият държавен норматив за издръжка на един студент в основното ни направление “Икономика” падна от 963 лв. на 693 лв. Не се оплаквам, само регистрирам факта, че това е санитарният минимум, под който не бива да се пада, ако искаме да имаме висше образование (това е и становището на Съвета на ректорите). Дори в тези условия повишаваме качеството на обучението, увеличаваме международните контакти и престиж на УНСС като част от престижа на България там, където това става по европейски проекти и с европейски пари. Проблемът е, че не достигат средства за наука и от финансова гледна точка сме много назад от западните ни партньори, на които иначе не отстъпваме в научно отношение.
„Фокус”: УНСС запази миналогодишния размер на таксите за кандидатстване и за обучение. Защо?
Стати Статев: Въпросът е много сериозен, защото освен намалената с една трета субсидия за един студент, от 30% до две трети от държавната издръжка може се увеличи семестриалната такса. Елементарната сметка показва, че тя може да скочи от 289 лв. на 462 лв. годишно. Въпросът не е в това дали студентите може да си позволят да заплащат с по около 90 лв. повече на семестър или че на УНСС не му трябват тези пари. А в начина, по който бе направено – без диалог с академичните ръководства и студентите. Това беше опит един проблем между държавата и студентите да бъде превърнат в проблем между ръководството на висшето училище и неговите студенти. Затова предложих на Академичния съвет и той взе решение през новата учебна година да не увеличаваме таксите.
Другото измерение на този проблем е, че следващата стъпка е студентът да плаща толкова, колкото и държавата. А това вече няма да е държавно висше образование, а публично-частно партньорство.
„Фокус”: Какво показват резултатите от предварителните изпити за новата кандидатстудентска кампания?
Стати Статев: Всеки месец в УНСС (от октомври м.г.) се провеждат електронни кандидатстудентски изпити в единствения в страната университетски тестови център с 200 компютъра. През март и април имаше и две предварителни кандидатстудентски изпитни сесии на хартиен носител. Досега са се явили около 10 000 кандидати за около 3 600 места или средно по трима кандидати за едно място. Но предстоят още две електронни изпитни сесии (май и юни), както и редовната през юли. Очаквам в тях да се състезават средно по петима кандидати за място. В най-търсените направления и поднаправления – „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, „Медии и журналистика“, „Икономика с преподаване на английски език“, конкуренцията е още по-голяма.
Тези резултати ме обнадеждават, че дори в условия на финансова, икономическа и демографска криза, при нарастваща конкуренция от страна на чуждестранни университети, УНСС ще запълни, както всяка година, местата за прием.
„Фокус”: Какво е мястото на продължаващото обучение в днешни условия?
Стати Статев: Продължаващото обучение е един от основните приоритети за нашия университет, защото знанията остаряват много по-бързо, отколкото продължителността на активния трудов живот на човека. Имаме главен секретар по продължаващото обучение. Разполагаме с единствения в страната Институт за следдипломна квалификация с повече от 40-годишна история, традиции и опит. Създаден е далеч преди времето, когато в Европа се формулира тази теза. В него се предлагат специализирани курсове и програми с различна продължителност и обхват. Институтът участва в много европейски и национални проекти по продължаващо обучение.
От тази година започваме дистанционно обучение и в София (досега имахме само в нашия Център по дистанционно обучение в Хасково), предназначено за хората, които искат едновременно да учат и да работят, за майки с малки деца, за тези, които живеят извън София, а искат да учат в УНСС. Започваме с 300 студенти. Ако има интерес, от по-следващата учебна година ще увеличим приема.
Добра възможност за продължаващо обучение са и повече от 70-те дистанционни магистърски програми.
„Фокус”: Има ли решение въпросът с контрола и реда в общежитията и от кого зависи решаването на проблемите, трупани с години?
Стати Статев: Не мисля, че проблемите на Студентския град са свързани основно с контрола и реда в общежитията. Разбира се, и там има какво още да се желае и вече предприехме мерки в тази насока. Основният обаче е обкръжаващата среда – в Студентския град има близо 200 питейни заведения и дискотеки, две трети от които са частни. УНСС вече предприе стъпки към промяна на предназначението на малкото заведения, които дава под наем. Но дори всички университети и министерства да закрият дискотеките и питейните си заведения, това ще доведе на първо време до увеличение с 50% на клиентелата на другите заведения, а след време – до откриването на нови.
Въпросите са много и комплексни. Затова тяхното решаване изисква усилията на всички заинтересовани страни – студентските организации, университетските власти, държавните и общинските институции, обществените организации, обществото като цяло. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре, защото в Студентския град живее, учи и се възпитава бъдещият елит на нацията.
„Фокус”: Има ли спад на интереса към някои специалности и евентуално – кои? Към кои се засилва интересът? Кои фактори определят появата или отпадането на специалности? Налице ли е такъв процес конкретно в УНСС?
Стати Статев: Внимателно следим динамиката и потребностите на образователния пазар. Стремежът ни е от една страна, да запазим всички ценни традиции във вече стогодишната история на университета, а от друга – да предлагаме модерно обучение. Например през последните 20 години се засили интересът към специалност „Финанси“, но заедно с това и „Счетоводство“ вече не й отстъпва като престиж. Много търсени от кандидат-студентите са и „Право“, „Медии и журналистика“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“, „Бизнес икономика“.
Пазарът диктува не само появата на нови специалности, но и отпадането на стари. Много търсена беше специалност „Икономика на кооперациите“. В нея освен български се обучаваха и много студенти и докторанти от развиващите се страни, които считаха България за пример в кооперативното движение. След 1989 г. ролята на кооперациите в икономическото развитие на страната намаля и тази специалност бе закрита. На нейно място разкрихме „Икономика на недвижимата собственост“, която бързо се утвърди.
„Фокус”: Известно е, че УНСС отдавна работи по електронизацията на своята учебна, научно-изследователска и административна дейност. Какво предстои в тази област?
Стати Статев: Академичното ръководство обсъди следващите стъпки в електронизацията. Предвиждаме въвеждането на цифрови главни книги и електронни протоколи от семестриалните изпити с цифров подпис. Разработваме сертифицираща система, чрез която всички преподаватели ще правят цифрово подписване на учебните документи. Първият от тях е електронният протокол със семестриални оценки по съответната дисциплина. След като преподавателят с еднократно натискане на определен бутон цифрово подпише изпитните оценки, те ще отиват автоматично в компютърната система „Студент“ и в цифровите главни книги.
УНСС ще бъде първият университет, който ще използва електронния подпис за нуждите на учебния процес и управлението на университета. Ще заработи уникална компютърна система, която ще позволи едновременно опериране с две различни мрежи (Интернет и GSМ).
За първи път у нас УНСС ще известява своите студенти чрез SMS за получените от тях изпитни оценки. (Досега това се правеше само за кандидат-студентите.) Те и сега могат да правят справка за успеха си в университетския уебсайт, но чрез SMS ще получават оценките в реално време.
Разработваме уебсайт на всяка от 32-те катедри като част от университетския уебсайт. Целта е осигуряване на електронна форма на комуникация между студентите от една специалност и катедрата, която я води.
Освен това всеки преподавател ще има свой блог. В него освен стандартната част за мнения и становища, ще бъдат представени научните и приложните публикации и разработки на съответния преподавател, както и учебната му заетост по зали, часове и дисциплини. Целта е да се осигури непрекъсната комуникация между студенти и преподаватели.
„Фокус”: От работата Ви като ректор – имате ли предложения за законодателни промени в сферата на образованието?
Стати Статев: В Съвета на ректорите, на който съм заместник-председател, разработихме предложения за законодателни промени. Ще посоча най-важните от тях. Искаме да се възстанови възможността фирми и институции да си поръчват образователни услуги. Да се актуализира остарялата и неадекватна на съвременните реалности система на финансиране на университетите чрез коефициенти за различните професионални направления. Преди повече от половин век някой е решил, че обучението например на един юрист или политолог струва 1.6 пъти повече от това на един икономист, администратор или управленец, което не е така. Съветът на ректорите настоява също така в рамките на академичната автономия всеки университет сам да определя структурата и формата на своето управление.