Социално-класови неравенства и цивилизационно-мигрантски несъвместимости

Социално-класови НЕравенства и цивилизационно-мигрантски НЕсъвместимости: обратен ЗАВОЙ от модернизация към примитивизиране

проф. д.с.н. Михаил МирчевКолеги,

След 5 месеца потъване в политиката отново имам възможност да се върна към сериозната наука. Не само мозъкът ми да заработи нормално, но и психиката ми да намери уют.

Предстои юбилейна конференция на „Икономическа социология“, 19 ноември 2015. Моят доклад е по горната тема, от 16.00 часа. Структурирал съм го в няколко основни панела.

Първо, неравенствата се интерпретират, но с редуциране на смисъла и проблемните полета. Преди всичко като имуществени и финансови неравенства в материалния потребителски стандарт. Но не и като капиталово стратифициране. Още по-рядко и крайно срамежливо като основно класово отношение в съвременното общество, което генерира основните неравни имуществени слоеве и дистанциите между тях.  Пропуска се базовата стратификация и се предъвкват само надстроечни прояви и феномени. Отговаря се на въпроса КОЛКО и КАК сме неравни, пропускайки да се тръгне от въпроса или да се стигне до въпроса ЗАЩО сме така неравни?

Втората ключова дума е „класово-съсловни“. Днес крещящите неравенства, поляризираните неравенства, поляризирани до социална несъвместимост неравенства не се разглеждат през категориите „класи“, „класово разслояване“, „класов антагонизъм“.

Тук предлагам стратификационен профил отделно на „елитите“, на разслоената „средна класа“, на многосъставната съвременна „работническа класа“, както и на вече удвоената структура на гето-общностите. Всички тези разслоявания имат и своите директни класови измерения, проекции, идеологически конструкти.

Третата ключова дума е „цивилизационна НЕсъвместимост“, не просто неравенство. Още през 2009 г., анализирайки социалната структура на българското общество чрез модела на Тофлър за трите вълни, аргументирах отделянето на четвърти компонент – пред-държавен и в този смисъл пред-цивилизационен. Той в България се олицетворява от над 300 хил. гето-цигани.

През 2015 г. обществената ситуация многократно се усложни под напора на ислямското нашествие в Европа и България, което в огромната си част, от цивилизационна гледна точка, е внасяне в обществото на масиран и компактен примитивен пред-държавен и пред-цивилизационен компонент. Става дума за нови маси население на нивото на племенна култура от VII век. Преди години бе създаден съответния термин „ТрайбалИзъм“ като практическа алтернатива на западно-центрираната Глобализация. Специално се спирам на риска за България да бъдем изтласкани, първо, към цивилизационна периферия на Европа и после, като по-крайна перспектива, към цивилизационно примитивизиране.

Накрая, анализирам вариант, ако България оцелее от това мигрантско преселение на примитивни народи с несъвместима с нашата културна традиция, как обществото ще се справи с типичното за началото на XXI век неравенство и несъвместимост между трудово-производителната част на населението и консумативно-паразитната част на населението. Това структурно противоречие вече е достигнало до критична маса. Общо в сегашния европейски цивилизационен стадий, в западната християнска цивилизация.

Виждате, че проблематиката е изключително предизвикателна. Ще дам чрез доклада си своето лично предизвикателство пред научната ни общност, за да не изоставаме от парещите проблеми на съвременното ни общество, в тези „турболентни години“…

 

 

Обществената трансформация: динамична и драстична преди и след 2012

.     Тази тематика е повече от актуална, тя е съдбоносна – както за развитието на обществото, така и за адекватността на социологията и другите обществени науки спрямо реалностите,  и още за не изоставането на нашата професионална колегия.

  • Хоризонтът е България, Европа и Европейския съюз, Светът и цивилизацията като цяло.
  • Поводът – годишнини от началото на преподаване по „Социология“ и създаване на катедра „Икономическа социология“ в УНСС .
  • Събитието – научна конференция, проведена на 16-17 ноември 2012 в УНСС. С една пленарна и шест тематични сесии, с 4 младежки-студентски сесии.
  • Целта – съвместно колегиално усилие и ползотворен научен диалог с използване на интердисциплинарен подход.  

.      Уважаеми колеги,

..      Имам удоволствието да ви представя сборника с доклади и съответни статии, които успяхме да издадем. С помощта на НИД на УНСС, Фондация „Фридрих Еберт“, агенция АССА-М и Издателски комплекс на УНСС. На всички тях сърдечно благодаря – от името на катедра „Икономическа социология“, на над 40 изявени колеги от много български университети и институти, както и от името на над 60 участвали млади колеги – студенти и докторанти.  Освен книжната публикация, започваме да публикуване отделните авторски текстове на страницата на катедра „Икономическа социология“ и на страницата на агенция „АССА-М“.  

.     Тук е мястото, в качеството си на съставител на сборника, да благодаря на всички колеги, които успяха да доработят и доразвият своите презентации и доклади, представени на конференцията, за да имаме възможност тук да четем едни много по-стройни и задълбочени научни текстове с по-ясно експлициран авторски принос, с коректно представен научен апарат.

.      В сборника е представен и моя пленарен доклад като въвеждаща студия. Пиша за икономическата социология, и нейните дилеми на развитие в логиката на Глобализацията и аустерити лекарството на Кризата след 2008 или на Алтер-Глобализацията и търсене на алтернативен на неолибералния модел за икономическо, политическо и социално развитие на съвременното общество. Правя една синтезирана разходка в историята на икономическата социология и нейното дефиниране от академичните центрове на САЩ, с тяхната претенция за световна доминация. Експлицирам на пръв поглед странните изпадания от списъка на големите академични имена на автори като Карл Маркс, след това на автори като Толкът Парсънз, Карл Полани и много други. На пръв поглед странно неглижиране, но всъщност съвсем логично при условие, че американската икономическа социология е толкова идеологизирана. Пледирам, че е дошло време икономическата социология да се еманципира от своите американски стожери, от тяхната догматика и методологически страхове. Време е икономическата социология да се деидеологизира и да се върне към сериозната научност, която е немислима без системен подход, без макро-моделиране и съответна методология, без синхрон между трите равнища на анализ и изследвания – от макро до микро и обратно.  Защитавам тезата, че тази еманципация на икономическата социология не би могла да се реализира, ако науката не се освободи от догматиката на неолибералните идеологеми: анти държавата, анти нацията, анти протекционизма, анти устойчивостта. Накратко проблематизирам различните методологически перспективи, когато назоваваме катедра и учебни дисциплини като „Икономическа социология“ или „Социология на икономиката“. Накрая предлагам една своя версия за съответна нова учебна програма и/или нов учебник, с обособени 12 основни теми, всяка от които е детайлизирана чрез серия от конкретни акценти . Прилагам и актуална библиография, която в своята съвкупност демонстрира предизвикателствата пред следващата фаза в развитието на икономическата социология и творческите усилия в тази посока на български и задгранични автори. Самият сборник съдържа публикации на още български автори, които заслужават специално внимание. 

.      проф. Михаил Мирчев