. Уважаеми колеги,
. Редно е лично да Ви информирам, че преди два дни (10 ноември 2012) се проведе ХІІІ конгрес на Българска социологическа асоциация (БСА). Нашата професионална колегия ме номинира и избра за Председател на БСА (2012-2015). Не мога да скрия удовлетворението си от този факт. Доколкото това е не само признание за моето лично творчество и утвърдено професионално име сред колегията, но е и своеобразна реабилитация на моя баща, чл. кор. проф. Стоян Михайлов, който през последните двадесет и пет години бе обект на постоянни усилия да бъдат подценени и маргинализирани или направо отречени неговите заслуги за изключителното развитие на българската социология – в периода от 1956 до 1990, и след това. Доколкото това е признание и повишаване на рейтинга на катедра „Икономическа социология“ в УНСС и специалностите „Социология“ и „Икономическа социология“ при нас. Доколкото това е форма за утвърждаване наистина на лидерска позиция на УНСС не само в България, но и на Балканите, с висок авторитет в Европа като цяло.
. Разбира се, избирането ми за Председател на БСА е и огромна отговорност и личен ангажимент. Особено в момент когато социологията е притисната в ъгъла от злостни медийни атаки, от изкривено обществено мнение за нея, както и от съседни обществени науки, които в момента се развиват и проявяват апетити към част от предметната област на социологията, искат да си присвоят специфични и типични за нея научни понятия и категории, методики и емпиричен инструментариум, ролята й в оркестъра на обществените науки. Особено в ситуация, при която БСА има критично намалено членство (едва 70 индивидуални и колективни члена) и не малка част от старото поколение се отдръпна от нея; голяма част от студентите, докторантите и младите в нашата наука странят от нея; когато има нездравословно разделение между „теоретици“ и „практици“, между академичните институции и емпиричните агенции; когато общественото мнение все по-натрапчиво редуцира представата си за социологията като цяло до текущите емпирични изследвания, до изборни изследвания и рейтинги, до телевизионното преескпониране само на 4-5 от колегите.
. Българската социологическа асоциация на практика трябва да бъде възроздена, да се върнат в нея преобладаващата част от префисионалните социолози, да се възроди колегиалното единство между теоретико-методологическото и емпирико-приложното крило сред нашата общност, да се активизира международното присъствие и видимо участие на българската социология – но не само като индивидуални изяви и инициативност, както е в момента, а като колегиална общност, естествено представлявана от БСА. Добро начало в тази посока беше двудневният Балкански социологически форум, който се проведе в София преди Конгреса.
. Вече две нощи мозъкът ми работи интензивно какво и как следва да се направи, как да се мотивираме взаимно, как отново да възстановим общностното си чувство. Очевидно задачата е много сложна. Ето с това се ангажирах и все повече осъзнавам не само отговорността, но и рисковете. Радва ме обстоятелството, че в новия Управителен съвет на БСА бяха избрани осем колеги, всеки от които има своя висок личен авторитет, професионални връзки, мотивация нашата асоциация отново да се развие и да се възроди силата й, разчитам на всички тях заедно да се справим.
. С уважение към всички Вас и приятна седмица, която започва толкова слънчево.
. проф. д.с.н. Михаил Мирчев
