---

Bloomberg
14 февруари 2023 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: България също трябва да се подготви за нова, по-висока вълна на мигрантски натиск

 

Европа е изправена пред нова мигрантска вълна, но и България също трябва да се подготви за по-висока вълна на мигрантски натиск. Известна част от мигрантите ще бъдат спрени от нашите власти. Отново ще се изправим пред въпроса къде да бъдат настанени, как да бъдат разпитвани, как да бъдат идентифицирани. България трябва да си отговаря и на въпроси за интеграцията на тези хора. На някои от тях може да се предложи да останат. Не трябва да се разглеждаме само като транзитна държава. Това каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
В края на миналата седмица по време на специална среща на върха на Европейския съвет бе взето решение за незабавното мобилизиране на значителни средства от ЕС за инфраструктурата за управление на границите. По данни на агенцията за управление на границите Frontex през изминалата година 330 хил. души са влезли в ЕС незаконно, често през Средиземноморието и Западните Балкани. Анализът показва, че броят на незаконно преминалите външната граница на Европейския съюз напоследък е по-висок от 2016 година, годината на бежанската криза.
Европа е изправена пред нова мигрантска вълна, потвърди гостът. „Виждате решенията на върха, но и събитията които се случиха със земетресенията в Турция и Сирия. Там има милиони бежанци, които са потенциални емигранти. Така че наистина бързо трябва да се реагира“.
Диалогът за миграционната система започна отдавна. Той се водеше и във връзка с приемането на България в Шенген. Целият този дебат вървеше близо година в сравнително спокойни условия. Но сега, след земетресението, има милиони хора, които остават без покрив. Турската държава трудно ще се справи с това и ще отнеме доста време, допълни събеседникът.
„По различни данни в този регион има около 4 до 8 млн. бежанци от съседни държави, които са в Турция. За тях ЕС беше сключило споразумение с Турция, за да се задържа там мигрантския поток. В същото време земетресението засегна и Сирия, където също има много бежанци от войната. Така че тези хора, ако бъдат оставени без перспектива, без надежда какво ще се случи, можем да очакваме доста по-сериозна мигрантска вълна. Не просто традиционната, която е за търсене на работа и свързана с икономическа миграция“.
„За засилени мерки за опазване на външната граница на ЕС се говори от много време. Спомняте си австрийският канцлер, когато дойде в България, каза, че ще съдейства и ще настоява да бъдат отпуснати 2 млрд. евро за изграждане на друг тип гранични заграждения на българската граница. Така че България също много активно трябва да се задейства за изграждането на гранично заграждение от по-друг тип, който да спира мигрантите да не минават през огради и бодлива тел“, подчерта проф. Димитров. „Отделно България трябва да настоява и за по-засилена хуманитарна помощ и за Турция и Сирия. Да има изнасяне на помощта, не само на границата, но и във вътрешността. Така че тези хора да получат шанс за нормално развитие“.
Относно необходимите реформи гостът заяви, че е нужно засилване на сътрудничеството с ЕС. „Това не е само български проблем – нужно е подобряване на инфраструктурата, свързана с опазването на границата, но и мерки, които да бъдат насочени към работата в потенциалните страни, източници на тези мигранти. Така че да бъдат задържани там, което Турция в момента прави“.
„Другото е, в по-дългосрочен план, което да е насочено все пак към селекция, управление на този поток. Той не може да бъде задържан до безкрайност. Много хора няма да се зарадват на тази вест, но когато имате един милиард гладни хора някъде и виждат богатия Запад, рано или късно системата се пропуква. Така че е добре процесът да бъде управляван. Факт е, че Европа има нужда от работна ръка. Това не е тайна, но тези хора трябва да бъдат селектирани. Да бъдат вкарани в една система. Иначе има опасност от влизане на криминални престъпници, потенциални терористи, радикални ислямисти. По-добре е да се управлява процесът, отколкото, като сега, да е неуправляем“.
На срещата на върха не бе одобрено изграждането на нова ограда, а да бъдат взети други мерки – видео наблюдение, хеликоптери, дронове, но това „очевидно е недостатъчно“, защото трябва да се знае, че цялата отговорност да спре целия мигрантски поток отново се прехвърля върху България, коментира Димитров. „България трябва да каже – ние сме европейци, част от Европейския съюз и търсим общо решение на тези въпроси, заедно с вас.“

Цялото интервю можете да гледате ТУК.

---

Вестник „Учителско дело“ 
13 февруари 2023 г.

 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС е ключов фактор за икономиката на страната ни
Ценим високо усилията на СБУ образованието да се превърне в стратегически национален приоритет

 

 

Проф. Димитров, УНСС получи отличието „Академичен Оскар“ като най-престижното висше училище в професионално направление „Икономика“ според работодателите и преподавателите във висшите училища и с най-висока институционална акредитация според Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за 2022 г. Разкажете повече за това постижение. Какви цели си поставяте и какви стъпки ще предприемете, за да запазите водещата позиция на университета?

Да, не е случайно, че УНСС получава точно това отличие за поредна година. Критерият за качеството на един университет е неговият продукт – кадрите. Приемаме наградата като израз на удовлетворението на работодателските организации от практически ориентираното мултидисциплинарно обучение и изграждането у студентите на умения, знания и компетентности, съответстващи на променящата се, динамична бизнес среда.

Ние сме голям университет със 100-годишна история и богато портфолио от специалности. Моето разбиране като ректор е, че трябва да го съхраним. Има университети, които са избрали само една-две по-модерни специалности, но ние разчитаме на всичките – и теоретични, и приложни, и интердисциплинарни. Ясно сме заявили, че няма да закриваме специалности. Може за някои да е по-малък броят на студентите, но няма кой друг да обучи такива специалисти в България. УНСС е ключов фактор за икономиката на страната ни. По данни на рейтинговата класация, която излезе скоро, в УНСС се обучават над 50% от хората, които учат икономика.

Светът невероятно бързо се променя. Изчезват традиционните професии, раждат се нови. Имаме амбицията да сме поне крачка напред. Непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме иновативни специалности, търсени от бизнеса.

Виждам бъдещето, стъпило на няколко стълба: да бъдем активна част в алианса на деветте най-престижни икономически университета в Европа – ЕNGAGE.EU; още по-активно участие в европейски проекти; засилване на научните изследвания; интернационализация на обучението и за преподаватели, и за студенти; увеличаване на мобилностите и видимост пред света.

УНСС е лидер в дигитализацията и ще продължи да работи активно в тази насока. Дигитализирани са всички процеси в университета. Студентската книжка вече е в мобилния телефон. Издаването на електронното уверение е първата услуга на УНСС, която стана част от държавния регистър на електронните услуги на Министерството на електронното управление.

УНСС е водещ университет в множество проекти, насочени към модернизацията на българското висше образование и изграждане на мрежи от висши училища, които имат възможност да споделят общи ресурси и да създават интердисциплинарни, хибридни програми между университети с различен профил, така че да се използват силните страни на всеки един от тях в това направление. Такъв проект е „Икономическо образование в България 2030“. В рамките на проекта в УНСС са изградени и работят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории.

Какво е необходимо да бъде направено, за да може системата на висшето образование да функционира спокойно през настоящата година и да взаимодейства успешно със средното образование?

Днес повече от всякога България се нуждае от своите университети. Те са пресечната точка между образованието, научните изследвания и иновациите. Това е значима позиция по отношение на изграждането на устойчива икономика и постигането на екологична и цифровизирана среда. Нашият университет стои стабилно и много добре се вписва и в национален, и в международен план, и то в години, които са турбулентни за целия свят. Това става с много работа и екипност. Създадохме клъстери с други университети за участието ни в проекта ENGAGE. EU, активно кандидатстваме по проекти и печелим европейско финансиране, разработваме съвместни университетски програми, стимулираме предприемачеството. Това е пътят.

Продължаваме работата по създаването на нови дигитални учебни програми и интерактивни ресурси. В съвременните условия системата на висшето образование трябва да е ориентирана в посока – учене през целия живот. И тук успешното взаимодействие между средното и висшето образование е фактор за повишаване на качеството на образованието. Трябва да има мост между преподавателите в средното и висшето образование, така ще се създаде синергия помежду им с цел професионално развитие на преподавателския състав, както и ранно професионално ориентиране и подготовка на учениците. УНСС успешно работи в това направление със СБУ и Асоциацията на икономическите училища в България (АИУБ).

УНСС се стреми да е в крак с потребностите на съвременния пазар на труда, вкл. и като се ангажира да възроди педагогическото обучение. Какви са амбициите Ви в тази посока?

Амбициите ни са именно такива – да отговорим на очакванията на бизнеса да получава добре подготвени кадри с подходящо образование. Затова стъпваме в няколко нови професионални направления. Създадохме специалността „Педагогика на обучението по икономика и информатика“, за което срещаме безрезервна подкрепа на педагогическата общност, защото системата изпитва остра нужда от кадри в тази област.

Тече активен процес по сключването на споразумения с училища и гимназии. В преговори сме и за определянето на базови училища. Другите ни нови специалности са „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“, както и „Приложна лингвистика“, търсени и от младите хора, и от бизнеса.

В края на 2022 г. бяхте удостоен с Юбилеен златен медал на СБУ по повод градивното социално партниране, което УНСС споделя със Синдиката. Как оценявате политиките и постиженията на СБУ за постигане на качествено и модерно образование, за повишаване на статуса и престижа на педагогическата професия и за ефективно сътрудничество между висшето и средното образование?

Ценим високо усилията на СБУ образованието да се превърне в стратегически национален приоритет. Българските учители са стожер на националната ни просвета и култура. Виждам огромен потенциал в изграждането на взаимосвързаност между средното и висшето образование и се радвам, че срещам съмишленик в лицето на д.ик.н. Янка Такева. От една страна, университетите могат да окажат съществена подкрепа при създаването на педагогически кадри за обучение в новите дигитални професии. От друга страна, училището може да подпомогне плавния преход от ученическата към студентската скамейка. Това усилие си заслужава. Неслучайно нашата кандидатстудентска кампания тази година е изградена на много срещи и разговори на живо в училищата в цялата страна и срещаме тяхната безрезервна подкрепа. Провеждаме дни на отворените врати, кариерни дни и консултации по професионално ориентиране. Реализираме съвместни проекти с няколко училища в страната. Тук искам да подчертая и активната работа от страна на СБУ за професионалното израстване на педагогическите кадри. Ние имаме работещ меморандум, благодарение на който стотици учители се възползваха от съвместните обучителни програми в Учебно-оздравителната база на УНСС в с. Равда.

---

Агенция „Фокус“

10 февруари 2023 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и експерт по национална сигурност: Фалшивите сигнали за бомби могат да доведат до случай на реална опасност, при който да не се реагира

 

На пряката ни телефонна линия вече експертът по национална сигурност и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров.

Проф. Димитров, аз и преди малко анонсирах, че ще си говорим за поредния фалшив сигнал за бомба във вчерашния ден, при който бяха евакуирани пътниците от Летище „София“, а пък помним, че за миналия месец имаше два такива сигнала, само че в столичен мол, отново бяха евакуирани хора. Какво се случва? Какви биха могли да бъдат мотивите на тези, които подават сигналите?

Мотивите могат да бъдат най-различни, но съвсем не е така безобидно това, което се случва с тези фалшиви сигнали, защото се прекъсват или се отлагат полети, нарушава се работата на критична инфраструктура, като летището, налага се евакуация на клиентите в мола. При нас, в университетите и в училищата, също има подобни ситуации, когато има изпити, когато има нещо, свързано с живота на университета, да се обаждат с подобни сигнали, което създава изключително много неприятности за всички. Мотивите могат да бъдат и конкурентни разправии. Когато има нещо, свързано с магазини, с търговски обекти или нещо друго. Може да бъде тествана система за сигурност, която се използва при евакуация на пътници или как реагират службите, което пак казвам, хич не е безопасно, защото може да подсказва за следващия опит или за атентат. Има и хора с психически отклонения или някакви такива комплекси, които си мислят, че това са забавления или се обаждат по такъв повод. И пак казвам, не се безобидни тези неща, и при тях службите, особено при разкриването на подалите тези сигнали, трябва да се отнасят много сериозно.

Както казахте и вие, не са безобидни изобщо даже, и че мотивите могат да бъдат и конкурентни, някакви вътрешни…

Спорове.

Спорове, да. И аз да кажем имам приятели, които са управители на заведение в съответния мол, и всъщност когато евакуират хората, те стават веднага и не си плащат сметката при пълно заведение да кажем, което наистина не е добре.

Щетите са наистина сериозни, защото няма време да се събират сметки, хората наистина бързо трябва да напуснат, защото тогава никой не знае дали сигналът е фалшив или не е фалшив. Трудно се поема отговорност да се каже: „Няма бомба“ или там каквото е, като сигнала за пожар, и да останат и след това да се случи нещо. Лошото е, че когато мине сигналът и се разбере, че той е фалшив, тогава вече някак си спада ентусиазма да бъдат разкрити тези хора, които са подали този сигнал, и си казваме: „Какво толкова е станало? Има по-сериозни неща“ и други работи.

Важното е, че няма бомба.

Когато ми се обадихте вчера, аз погледнах наказанията за това нещо. Те варират от 200 до 1000 лева, там ако беше нещо по-сериозно, мисля че 2000, 5000. Максималното наказание беше 20 000 лева, но не съм чул да има такъв случай досега – някой такъв, както ги наричат, телефонен терорист, да бъде наказан по този начин. А пак казвам, щетите са много големи, напрежението, психическите последици или това, което се случва с хората в обществени сгради, търговски обекти също е много сериозно. Така че трябва и да се засилят и наказанията, но да бъдат прилагани тези наказания спрямо хората. В съвременния дигитален свят няма как някой да скрие, да подаде анонимен сигнал за подобни неща. Наскоро в университета имахме сесия, тя свърши миналата седмица, и там едни студенти се „забавляваха“ да активират противопожарната аларма с електронна цигара, понеже имат изпит в съседната зала, някакви такива неща. Но благодарение на камерите там и другите мерки за сигурност това беше установено. Така че такава е ситуацията.

Вие казахте за наказанията, които поне по мое мнение не са никак големи на фона на щетите, които се причиняват. А има ли начин за превенция, някак си да не го правят, да не се стига дотам, предварителна проверка или подобно? Затова питам експертите.

Ами трудно е. Има държави, например Турция или някои други държави, където във всеки обект буквално минавате на проверка за оръжия или взривни материали и ви проверяват багажа, както е сигурността на летищата. Има университети, където това го правят и съм го виждал по света, но то зависи от нивото на опасност, която съществува в конкретната държава или конкретното ниво на заплаха, което го има. За България това не е типично, не е такъв рискът, няма атентати, няма тероризъм. Така че да се въвеждат такива много строги мерки за проверки на всеки клиент, на всеки пътник още преди да влезе в летището, малко е сложно. Превенцията е в това да се заловят извършителите на тези фалшиви  телефонни сигнали и да бъдат наказани доста сериозно, за да разберат другите, че наказание има, и то не е малко. Разбира се, могат да се проверява хора, които са се обаждали повече пъти, да се разговаря с тях, този проблем да се обяснява. Но срещу подобни заплахи няма 100-процентова гаранция, че няма да се случат.

Както казахте и вие, начинът е после да се стремят съответните органи на реда да заловят човека, който е подал този сигнал. Защото помним, че  при първия такъв в столичния мол имахме информация, но след това при втория, при вчерашния на летището вече нямаше информация кой е подал сигнала, и по този начин се дава гласност на това, че е имало такъв сигнал, но не и кой го прави.

Да, и в крайна сметка общественото порицание или разбирането, че службите си вършат работата и са го заловили навреме, че е наказан или ще бъде наказан с цялата строгост на закона, ето ви превантивното действие, което се извършва преди извършването на тези неща, така че другите да имат респект от това, което се случва, за да знаят, че няма как да бъдат анонимни. Особено пак казвам, в съвременния дигитален свят има много следи кой се обажда и откъде се обажда.

Дали може да се стигне до момент, в който сигналът е истински, но хората да не повярват? Или те така или иначе при всеки един случай са длъжни да ги евакуират?

По принцип са длъжни да ги евакуират. Има правила, че 24 часа сградата трябва да бъде празна, обезопасена. Пак казвам, ние сме имали такъв опит, за съжаление горчив, през минали години, когато един ден никой не влиза в университет. Трудно се поема такава отговорност. А лошото е, че ако зачестят тези сигнали и не им се обръща внимание, наистина може да стигне до случай там, както лъжливото овчарче, да има реален сигнал, а всъщност да не се реагира на това нещо.

Продължаваме разговора в една по-различна посока – за петте нови специалности в университета. Разкажете ни малко повече за тях и по-специално за киберсигурността, тъй като сме в седмицата на Международния ден на безопасния интернет.

Да, в някаква степен тези нови специалности са свързани с предишната тема, която имахме. Една от тези съвместни специалности, които осъществяваме съвместно с Тракийския университет, е киберсигурност и електронно управление, защото виждаме какво се случва около нас и специално в България почти всяка седмица има голям инцидент с голяма структура. Частният бизнес обикновено не обявява публично какво се случва при тях, но от информация, която имаме от ГДБОП или публични презентации, там също има доста случаи когато те биват атакувани от хакери ако щете, от фалшиви писма или по някакви други начини, така че да бъдат увредени техните активи или тяхната дейност. Много актуална и навременна специалност. Благодаря за подкрепата на Министерството на електронното управление. Ние и затова добавихме думичката „електронно“ управление, защото много от нещата вече в България, които се случват, пък и разбира се и по света, са свързани именно с електронното управление. Но за да работи това нещо добре, то трябва да бъде и сигурно, и защитено. И затова има нужда от страшно много хора, които се занимават с киберсигурност. А то не е само предпазване от хакери, ами поддържане на системите, така че да работят, и всъщност, ако се върнем пак към предишната тема, да не допускат такива фалшиви сигнали, да не прониква някой във вашите регистри, така че види личните данни, или да ви блокира информацията, която имате, или да ви блокира целия бизнес. От моите срещи, които имам тук всеки ден с представители на бизнеса и институциите, те винаги казват: „Дайте ни хора, трябват ни хора в това направление“. И сега, парадоксалното беше, че трудно се открива такава нова специалност в областта на управлението на киберсигурността поради ограничение в картата за висшето образование, и аз ще го поставя този въпрос по-нататък и на министъра, който има разбиране за това, и пред Министерски съвет, защото картата е приета от Министерски съвет в крайна сметка, по някои актуални суперприоритетни специалности би трябвало да има друго решение, а не административно. Но тук да не влизам в подробности как действа картата и необходимостта от акредитация. Другите ни специалности са свързани с обучение в направление педагогика. И там, където ние сме силни, заедно с Тракийския университет, пак в Стара Загора, педагогика с преподаване на информатика и икономика. Искаме да открием и приложна лингвистика, която е свързана с нашите специалности, тъй като един съвременен бизнесмен се нуждае от езици, от право и от икономика, и от обществени отношения. Приложната лингвистика е близо до тези неща. И една също много нова специалност, която е в областта на информатиката, за обработка на големи данни. В момента ние сме залети или можем да бъдем залети, и те съществуват тези големи данни около нас, въпросът е някой да може да ги събере, да ги обработи по подходящ начин, и да ги покаже по подходящ начин на тези, които вземат решения или управляват своите бизнеси. Долу-горе това са нещата. И в областта на администрация и управление последната специалност, която пак правим съвместно с Тракийския университет.

Определено са много важни, особено и тези, които са свързани наистина с информационните технологии, и както казахте и вие, с киберсигурността. Изброихте някои проблеми, които се случват, свързани с киберсигурността,  а за още колко не знаем със сигурност, и за обработката на големи данни, особено в дигиталния свят, в който живеем и във връзка с това, че всичко се случва наистина в онлайн пространство и чрез компютър.

Ами много бързо се развиват процесите. В областта на образованието аз съм имал и други разговори, понякога искаме да обучаваме институции съвместно техните служители да разберат как се развиват нещата, но понякога се получава съвсем такива формални отговори: „Ама ние имаме дипломи за магистри от преди 20-30 години“. Преди 20-30 години нямаше компютри.

Разбира се.

Нашият университет, разбира се в сътрудничество с други университети, се стараем да работим заедно с бизнеса. Използваме и много хора от практиката между другото за нашите обучителни програми и образователни, така че да сме винаги на гребена на вълната, както се казва, каквото се случва. Но винаги тези лоши хора, престъпници или които имат някакви намерения, те винаги леко водят, но поне е добре масовите, стандартните неща да ги ограничим, така че да не се случват масово. А пък вече по-специализираните неща, си има и министерства, има си ДАНС и ГДБОП, така че те ще се борят по-успешно с тях.

Важно е да сме в крак с времето, особено университетите, за да излязат от тях наистина подготвени кадри, които могат да се справят с това, което се случва сега и в съвременния свят. Пожелаваме успехи! Наистина предполагам, че ще има доста засилен интерес към тези нови специалност. Аз ви благодаря за отделеното време и за интервюто.