2026
Категория: Интервюта
БНР
24 септември 2026г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
В новия Съвет на ректорите – всички да са равнопоставени
Неслучайно създаването на нов Съвет на ректорите, има история. През юли т. г. се събрахме в НСА над 30 университета и декларираха готовност за създаване на този съвет и възобновяването по чл. 23 от Закона за висшето образование, каза в интервю пред БНР проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и председател на новия Съвет на ректорите.
А за обединения със стария Съвет той коментира:
„Диалогът беше възможен след 11 юни, когато проф. Темелкова можеше да даде изявление по тези въпроси, да поиска доверие, да подаде оставка, пак да се кандидатира. На практика тези 28 университета и 10 чакат да видят накъде ще задуха вятърът, те нямат представителство и не участват в това сдружение.“
Проф. Димитров коментира и качеството на висшето образование в България и посочи, че СУ „Св. Климент Охридски“ е сред първите 1000 в света:
„Университетите имат автономност, но има Национална агенция по оценяване и акредитация и университетите са класирани по качество – публикационната ни активност, докторанти, проекти, има коефициенти за качество, които получаваме всяка година – 200 показателя са в рейтинговата система. Има доста неща които се правят и ние бихме искали да се ускори този процес. Необходимо е да се спазват общи стандарти, които да гарантират това качество, има система от 15 години, която сериозно оценява университетите. Правил съм изследване и първите 10 университета в света имат няколко милиарда долара бюджет, на СУ е около 100 млн. евро, а нашият около 50 млн. евро.“
„В новия Съвет на ректорите идеята е всички да са равнопоставени, няма членски внос, няма УС да филтрира мненията. Идеята на този орган е да предоставя на съответните институции, които вземат решенията и разполагат с ресурсите, всички възможни мнения на университетите, може той да е и най-малкия. А когато УС започва да решава и да пише писма от името на УС до Радев, че еди кой си бил такъв – разбирате, че има граница и предел.“, обясни проф. Димитров, който е ректор на УНСС.
Цялото интервю с проф. Димитър Димитров чуйте от звуковия файл.
Информационна агенция „Фокус“
24 септември 2026 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Бъдещето на висшето образование зависи от общата ни позиция – трябва да бъде чут гласът на всеки университет
Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за ФОКУС.
Проф. Димитров, бяхте избран за председател на Съвета на ректорите. Как се стигна до този избор и какво е значението му за висшите училища?
Започнахме да търсим вариант как по-добре да функционира представителството на университетите и техните ректори в сферата на висшето образование.
През юли се събрахме 26 университета. Още няколко бяха подписали, но не можаха да присъстват. Тогава бях избран и помолен да бъда координатор на този Съвет на ректорите, който е предвиден в чл. 23 от Закона за висшето образование.
След това свикахме общо събрание. Всички бяха поканени. Присъстваха представители на 24 университета, а няколко се включиха онлайн или по телефона.
И на предишната, и на тази среща имаше много добра дискусия. Ректорите искат равнопоставеност и възможност да изразяват общите интереси, а не техните виждания и становища да бъдат филтрирани през управителен съвет или председател на досегашното сдружение.
Какво трябва да знаят ректорите и обществото за този Съвет?
В Закона за висшето образование има текст – чл. 23, който казва, че има такъв Съвет на ректорите, без да поставя допълнителни изисквания за регистрация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Когато говорим за Съвета на ректорите по чл. 23, е важно да се чува гласът на всеки – независимо дали университетът е държавен или частен, малък или голям.
Тези различни становища трябва да стигат до институциите, които вземат решения, разпределят ресурси и формират политики. Всички сме в една и съща рамка. Дори частните университети са част от тази система.
Как ще работи Съветът на ректорите?
Не става дума за разпределяне на власт или за някакви властови амбиции. Събрахме се заради бъдещето на висшето образование, защото представляваме интересите на стотици хиляди студенти и десетки хиляди работещи във висшето образование.
Съветът избира само председател – без други органи, които да филтрират или да затрудняват комуникацията.
Ние искаме по-чиста структура, която да следва закона и да дава по-голяма възможност всеки ректор да представя позицията на своя университет.
Това е обединение на българските университети, а не противопоставяне или създаване на паралелна структура.
Съветът е отворен към всички, които искат да се присъединят. Няма членски внос, няма процедури за приемане и изключване.
Това е принципът на работа и той позволява много по-гъвкаво да се случват нещата. Ако има проблем, можем много бързо да се съберем, да формираме мнение и да поставим въпроса пред съответните институции.
Кои са най-важните въпроси и реформи, които стоят пред системата на висшето образование?
Висшето образование вече е доста реформирана система, въпреки че понякога се създава впечатление, че тепърва трябва да се правят много реформи.
Има много неща, които могат да бъдат подобрени. Въпрос са и средствата за образование и наука, броят на студентите и приемът.
Как университетите могат да се синхронизират по-добре с пазара на труда?
Всеки университет има собствен потенциал и възможности за развитие. Не го крием – има по-силни и по-слаби университети, някои са по-напред в международните класации.
Но следенето на тенденциите ще даде възможност както на университетите, така и на кандидат-студентите да вземат по-информирани решения.
Не винаги професорите знаят как ще се развият нещата след няколко години. Затова пазарният сигнал отвън е важен – той показва накъде се движи светът.
Всеки кандидат-студент взема решение къде и какво да учи въз основа на много фактори. Университетите също трябва да се развиват, ако искат да постигат високо качество.
Изкуственият интелект все повече навлиза във висшето образование. Как университетите се подготвят за това?
Студентите вече го използват много активно – понякога с полезни цели, но понякога и за да преписват или да използват готови разработки. Преподавателите също трябва да се адаптират.
При нас подготвяме специална нормативна база, която да определя къде и как може да се използва изкуственият интелект.
Постепенно изкуственият интелект навлиза и в образователния процес. Той позволява по-интересни лекции и много по-бърз достъп до необходимата информация. Необходима е трансформация и не трябва да подценяваме този процес.
Хартиените лекции и традиционните презентации постепенно отмират, но ролята на преподавателя става още по-важна в ерата на изкуствения интелект.
Какво трябва да се промени, за да бъдат българските университети по-конкурентоспособни в международен план?
Този въпрос отдавна се поставя. Често ме питат кога ще има български университет сред първите 100 или първите 10.
Икономическият отговор е сравнително прост – когато вложите повече ресурси в дадена област, би трябвало да получите и по-добър резултат.
Ако сравним ресурсите, които получават водещите университети по света, виждаме огромна разлика. Някои от тях разполагат с бюджети от милиарди долари. Ние трябва да бъдем по-реалистични и по-скромни в очакванията си, макар че имаме успехи.
Няколко български университета вече присъстват в международни класации, свързани с екология, устойчиво развитие и дигитализация.
Ако погледнем една година напред, какво ще бъде различно в работата на Съвета на ректорите?
Ще има повече прозрачност, по-голяма отчетност и яснота – кои въпроси са поставени, кои са решени и кои не са решени, и то от гледна точка на всички университети, които са ги поставили.
Бъдещето на висшето образование зависи от нашата обща позиция и трябва да бъде чут гласът на всеки университет.
Какво е вашето послание към ректорите, които все още не са се присъединили?
Посланието е едно – обединение.
Сигурен съм, че има университети, които изчакват, за да видят как ще се развие ситуацията. Има и такива, които все още не са напълно ориентирани в процеса или при които съществуват други обстоятелства.
Но Съветът на ректорите по чл. 23 дава възможност на всеки да участва – без специални процедури, без прием, без членски внос и без изключване, за разлика от други сдружения, които съществуват. Вратата е отворена.
Вестник „24 часа“
24 септември 2026 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Висшето образование трябва да се развива в синхрон с бизнеса и технологиите
– Проф. Димитров, бяхте избрани за председател на Съвета на ректорите, как ще работи новата структура?
– Новата структура ще работи съгласно чл. 23 на Закона за висшето образование. Ще се обърнем към министъра, за да заявим какво сме направили, ако са необходими някакви законодателни промени. Председателят няма да има управителен съвет и всякакви други структури, които усложняват нещата. Председателят събира мненията на колегите и ги предоставя на съответните институции. Всички по право участват в Съвета на ректорите – без членски внос, без правила за включване или изключване.
– Как виждате системата на българските университети в момента – какви са постиженията и проблемите, проф. Димитров?
– Българското висше образование разполага със сериозен научен потенциал, университетска традиция, международни партньорства и добри позиции в редица области. Наред с това обаче има проблеми, които трябва да бъдат решени, ако искаме системата да отговори на промените в пазара на труда и на бързото развитие на технологиите.
Днес вече не е достатъчно да питаме дали университетите изпълняват добре функциите си. Трябва да си зададем по-големия въпрос: подготвяме ли младите хора за света, в който те ще работят след 5, 10 или 20 години?
Технологичната революция, изкуственият интелект, демографските промени и трансформацията на пазара на труда поставят пред университетите задачи, които не са съществували в този мащаб преди десетилетие. Затова следващият етап трябва да бъде свързан с адаптиране на висшето образование към тези промени – по-гъвкави образователни модели, нови форми на обучение и по-тясна връзка между знанията, уменията и реалните потребности на обществото и икономиката.
Университетът на бъдещето няма да бъде просто място, в което студентът получава диплома. Той трябва да бъде среда, в която човек придобива знания, умения, критично мислене и способност да се адаптира към професии, които днес дори не съществуват.
– Какви промени според вас трябва да има в сферата на висшето образование и в системата на българските висши училища, за да се повиши добавената образователна стойност, която получават студентите?
– Трябва да продължим да развиваме образователен модел, който съчетава солидната академична подготовка с уменията, необходими за успешната реализация на студентите.
Това означава по-гъвкави учебни програми, повече интердисциплинарност, реални практически проекти, работа с бизнеса и публичния сектор и много по-сериозно използване на дигиталните технологии. Студентите трябва да могат да свързват знания и умения от различни области и да ги прилагат в нови професионални и технологични среди. Границите между професиите постепенно се променят, а някои от професиите на бъдещето ще възникнат именно там, където днес се срещат различни научни области. Затова университетът трябва да даде на младите хора не само конкретна професионална подготовка, а способност да се ориентират в свят, в който знанията от различни области се свързват по нов начин. Нашата задача е не просто да подготвяме кадри за съществуващия пазар на труда, а да създаваме хората, които ще участват в изграждането на пазара на труда на бъдещето.
Има и още нещо много важно – да подготвяме хора, готови да учат през целия си живот. Дипломата вече не е финалната спирка на образованието. Тя е основата, върху която човек трябва да може постоянно да надгражда знанията и уменията си. Ученето през целия живот вече не е допълнение към образованието, а необходимост в свят, в който професиите, технологиите и изискванията към тях се променят непрекъснато.
– Какви съвети бихте дали за държавната политика в сектора на висшето образование? Кои са най-важните и необходими неща, които трябва да се реформират?
– Необходима е дългосрочна национална визия. Висшето образование не може да се управлява само в рамките на един мандат или една бюджетна година.
България трябва да има ясна стратегия какви кадри ще са й необходими след 10-15 години и как университетите ще бъдат подкрепени, за да ги подготвят. Финансирането също трябва да бъде свързано с ясни цели и резултати, като насърчава качеството на обучението, научната дейност, реализацията на студентите и международната активност. Необходимо е да се създадат условия университетите да реагират по-бързо на промените. Не може да искаме от университетите да подготвят хора за икономика на XXI в., ако самата система не им позволява достатъчно бързо да се адаптират. Най-важното е да създадем предвидима среда, в която университетите могат да планират развитието си в дългосрочен план, да инвестират в хора и научна инфраструктура и да реагират по-бързо на промените в обществото и икономиката.
– Възможно ли е и как по-добро синхронизиране на университетите с бизнеса и пазара на труда?
– Не само е възможно, то е задължително.
Но не трябва да разбираме връзката университет – бизнес само като стажове или участие на представители на компании в отделни събития. Необходимо е партньорството да започва още при създаването и актуализирането на учебните програми.
Работодателите трябва да могат да кажат от какви компетентности имат нужда, а университетите да имат възможност бързо да реагират. Това трябва да бъде двустранен процес – университетът и бизнесът да вървят ръка за ръка, да обменят знания и опит и заедно да търсят решения за подготовката на кадрите, от които икономиката и обществото се нуждаят.
Университетът обаче има и по-дългосрочна задача – да даде на студентите фундаментални знания и умения, които им позволяват да се развиват в различни професионални среди. Затова е важно да съчетаем практическата ориентация на обучението с фундаменталната подготовка, която дава на младите хора възможност да се адаптират към промените на пазара на труда.
– Как българските университети могат да станат по-видими в международен план?
– Международната видимост не се постига само чрез участие в международни форуми или изпращане на студенти и преподаватели в чужбина. Тя се изгражда, когато университетът има какво да предложи на международната академична общност и е разпознаваем със своето образование, научни резултати и експертиза.
За да бъдат по-видими, българските университети трябва активно да развиват международни партньорства, съвместни образователни и научни програми, международни изследователски проекти и участие в европейски университетски мрежи. Важно е също да създаваме условия чуждестранни студенти, преподаватели и изследователи да избират България като място за обучение, научна работа и професионално развитие. Това изисква не само високо качество на образованието и науката, но и по-активно представяне на постиженията на българските университети пред международната академична общност. Имаме възможности, но трябва да бъдем по-видими, по-отворени и по-активни в международното академично пространство.
Вече има добри примери за такава международна разпознаваемост. Софийският университет например попада сред водещите висши училища в света според престижната Академична класация на световните университети (ARWU). УНСС също последователно разширява международните си партньорства. Успешното ни сътрудничество с Hebei University of Economics and Business в Китай тази година доведе до приемането на близо 230 китайски студенти в две нови съвместни четиригодишни бакалавърски програми – „Финанси и счетоводство“ и „Търговия и продажби“. Университетът развива и двойни магистърски програми с Abertay University в Шотландия, Шанхайския университет „Дзяо Тонг“ в Китай и Университета за международни науки в Рим.
Добър пример за международната интеграция на българското висше образование е и участието на близо 13 български университета в европейски университетски алианси. Българските висши училища активно се включват и в програмата „Еразъм+“, която създава възможности за обучение, преподаване и научна работа в международна среда.
Тези примери показват, че имаме силни основи, върху които можем да надграждаме. Днес университетите се конкурират не само за студенти, а и за научни идеи, партньорства и инвестиции. Затова международната отвореност трябва да бъде част от дългосрочната стратегия за развитие на всеки университет.
– Изкуственият интелект променя университетското образование и пазара на труда. Как трябва да реагират университетите? Ще се променят ли специалностите и начинът на прием?
– Изкуственият интелект не е временна тенденция. Той вече променя начина, по който създаваме знания, работим и вземаме решения. Затова университетите трябва да подготвят студентите не само да използват ефективно тези технологии, но и да мислят критично и да могат да оценяват резултатите, които те генерират.
Изкуственият интелект не трябва да бъде възприеман само като инструмент, който заменя определени дейности. Той трябва да бъде част от новата образователна среда. Това изисква и от преподавателите да развиват нови подходи към преподаването и оценяването на знанията.
Не е достатъчно студентът да възпроизведе информация. Все по-важно е да покаже, че може да анализира, да поставя правилните въпроси, да проверява информацията и да използва технологията за решаване на реални проблеми.
Това ще изисква промени и в специалностите. Ще виждаме все повече пресечни точки между различни научни области и технологиите.
Не мисля, че трябва да заменяме човешкото мислене с изкуствен интелект. Трябва да подготвим поколение, което умее да работи с него, но и знае кога да му се довери и кога да постави под въпрос получения резултат.
– Как според вас трябва да се промени структурата на Съвета на ректорите, така че да представлява всички висши училища – независимо от техния мащаб и профил, и да отговаря на изискванията на Закона за висшето образование?
– На първо място трябва да възстановим представителността като основен принцип. Съветът на ректорите, регламентиран в Закона за висшето образование, трябва да бъде мястото, където всяко висше училище има възможност да изрази позицията си и да бъде чуто.
В България има различни по профил и мащаб висши училища – държавни и частни, медицински, технически, икономически, хуманитарни, регионални. Техните конкретни проблеми невинаги са еднакви, но това не означава, че не могат да бъдат представени в една обща структура.
Необходимо е съветът да бъде по-представителен, по-оперативен и по-ефективен. Когато всички ректори имат общ проблем – независимо дали става дума за финансиране, качество, акредитация, академична автономия или отношенията с държавните институции – трябва да могат да формират обща позиция и тя да бъде представена ясно. Въпросът не е кой представлява университетите, а как са представени университетите.
Силата на един представителен орган не се измерва само с това как е структуриран, а с това колко в него са представени различните гледни точки и доколко гласът му се чува при вземането на решения. Не трябва да създаваме структура, която разделя университетите, а такава, която ги обединява около общите им интереси.
– Какво всъщност обединява малките и големите университети?
– Това, което ни обединява като висши училища, е много повече от това, което ни различава. Имаме различия в мащаба и профила, но споделяме обща мисия и общи отговорности. Разбира се, един голям университет и един регионален или по-малък университет имат различни мащаби, различна структура и различни специфични проблеми. Но всички ние работим в една и съща система и зависим от едни и същи основни политики. Затова не бих поставял въпроса като „малките или големите“ или „държавните или частните“. Това е грешна перспектива. По-важният въпрос е как да направим така, че всяко висше училище да има място на масата, когато се обсъждат решенията за бъдещето на висшето образование. И тук според мен е голямата възможност пред новия модел – да създаде култура на диалог, при която различията между университетите не са слабост, а ресурс.
Българското висше образование има нужда от представителност, диалог и способност да формулира общи позиции. Когато университетите обединят различията си около обща цел, те могат да бъдат много по-силен партньор при формирането на политиките за развитието на висшето образование.
– Трябва ли частните университети да бъдат в отделна структура?
– Според мен по-важният въпрос е не дали университетът е държавен, или частен, а какво качество предлага, какви резултати постига и каква стойност създава за студентите и обществото.
Държавните и частните висши училища имат различни модели на финансиране и управление, но академичните стандарти и изискванията за качество трябва да бъдат високи за всички. В крайна сметка студентът не избира между „държавен“ и „частен“ университет само като юридически статут. Той избира среда, в която иска да се развива. Затова бих насочил разговора към общи стандарти, прозрачни критерии и реални резултати, а не към институционално разделение.
България има нужда от силна университетска система, която да може да се конкурира не само вътре в страната, а и в Европа и света.
Ако искаме България да има силна и конкурентоспособна икономика, трябва да имаме силно и конкурентоспособно висше образование. Затова реформата не може повече да бъде отлагана или провеждана на части. Нужно е последователно, дългосрочно и смело решение за развитието на българските университети. Това е инвестиция не просто в образованието, а в бъдещето на страната.
Вестник „24 часа“
23 септември 2026 г.
Ректори с нов съвет, оглавен от ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров
Той е с мандат от 1 година, 27 университета го подкрепиха
Съвет на ректорите по смисъла на чл. 23 от закона за висшето образование бе учреден вчера. За негов председател бе избран ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров с мандат 1 година.
“Ще се обърнем към министър проф. Георги Вълчев, за да го уведомим, че има такъв съвет по смисъла на чл. 23 от Закона за висшето образование. Съветът ще се представлява само от председателя, без наличието на други управителни органи”, обясни проф. Димитров.
Ръководствата на 27 университета са участвали в учредяването на съвета. Няколко висши училища са се включили онлайн заради откриване на академичната година. Всички университети имат право да участват в сдружението.
Според закона Съветът на ректорите е орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи. Съветът дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката, изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката, изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.
В заседанието са участвали представители и на частни университети – Университета по застраховане и финанси, Международното висше бизнес училище, някои медицински университети, Варненския свободен университет и др.
Сегашното сдружение се съобразява с разпоредбите на Закона за юридическите лица и нестопански сдружения, има седалище и има право да се възползва от членски внос.
На 11 юни 15 ректори напуснаха заседанието на ръководения от проф. Миглена Темелкова Съвет на ректорите. Месец по-късно те се събраха извънредно и подписаха декларация с искане за преучредяване на този съвет, тъй като той не съответства на закона. Търсеше се вариант за сдружение, което отговаря на Закона за висшето образование и защитава интересите на всички.
Факти
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Над 30 университета искат нов Съвет на ректорите
В българското висше образование се очертава ново разделение около представителството на ректорите. Над 30 университета заявяват желание за нова организация, която да бъде по-широко представителна и да осигурява по-ясен комуникационен канал с държавните институции. Според тях досегашният модел на Съвета на ректорите се е изчерпал като функции и представителност, а натрупаните проблеми са свързани не само с процедурите, но и с начина, по който се чуват различните позиции на висшите училища. Защо се стигна до идеята за алтернативен Съвет на ректорите… Пред ФАКТИ говори проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.
– Професор Димитров, в момента се създава впечатление, че в българското висше образование има два лагера на ректори. Какъв всъщност е спорът? Става дума за два различни Съвета на ректорите или за вътрешен конфликт в една и съща организация?
– Така поставен въпросът има малко променена перспектива. Съветът на ректорите по член 23 от Закона за висшето образование (ЗВО) не следва да бъде определян като алтернативен, тъй като неговото съществуване, статут и функции са изрично регламентирани със закон. По-коректно е да се използва формулировката „законово регламентираният Съвет на ректорите по чл. 23 от ЗВО“. В момента имаме сдружение, което е неправителствена организация, Съвет на ректорите в Р България, което действа и сега. Организацията е регистрирана по Закона за юридическите лица, което дълго време бе представяно като гласа на всички висши училища. Освен това има още няколко сдружения, които с различен успех и по различен начин функционират. Има сдружение на частните висши училища, има сдружение на медицинските, които са регистрирани по същия този закон.
От миналата година, някъде около това време, се създаде сдружение на държавните висши училища, което също си има различни интереси. Но конкретният повод за търсенето на представителство на всички висши училища в един такъв съвет беше началото на тази година, когато явно се оказа, че сегашното сдружение някак се изчерпа като функции и представителност и спря да отговаря и да защитава интересите на висшите училища.
– И така се стигна до създаването на новия алтернативен Съвет на ректорите. Така ли да разбираме?
– Пак казвам, този съвет не е алтернативен. Говоря за Съвета на ректорите, който е по член 23 от Закона за висшите училища, който представлява висшите училища. Да, може би се е изчерпал досегашният модел на сдружаване, защото имаше критики и коментари, които вървят в последно време. Имаше критики, че не се чува гласът на всички висши училища. Понякога на тези съвети се обсъждат въпроси, които засягат или държавните, или частните висши училища, или нещо друго.
Може би има и субективни елементи в тази работа, но през май месеци юни всъщност се видя, че имаме позиции и въпроси в този Съвет на ректорите, които не намират своята развръзка. Имаше персонални нападки, имаше опити да се излезе с позиция от Съвета на ректорите и когато се поиска обяснение на Общото събрание, такова не бе дадено.
Един от действащите ректори зададе ясни въпроси за определени неща, които се изказваха от името на Съвета на ректорите, без да са съгласувани. И когато се поиска обяснение на Общото събрание, такова не беше дадено, а се използваха процедурни хватки, за да бъде отложен този въпрос. Въпросът не бил включен в дневния ред, сега ли трябвало да се разисква и т.н. Така ректорите на няколко висши училища просто станаха и напуснаха.
– Да, говорите за сбирката на 11 юни, когато 15 ректори напуснаха Общото събрание?
– Ами, когато не виждате смисъл от съществуването на една структура, която уж е създадена да представлява интересите, защото всички са колеги и са равни помежду си, сигурно се търси и такова решение. Така че това беше и поводът тогава. Но причините са малко по-дълбоки, стоят доста по-назад във времето. Става въпрос за това, че различни интереси на различни висши учебни заведения не са добре комуникирани, така да кажа, и доведени до съответните държавни институции. Така няколко университета решиха да стартират нещо ново. То още не е създадено, това е юридически въпрос, за да се върнем към по-чистата форма на Съвета на ректорите по член 23, както е известно.
В новата организация няма да има хиляди органи, управителни съвети, контролни комисии, етични комисии и други неща, с които да се натоварва организацията. Няма да има членски внос, заради който да ви изключат или да не ви изключат, защото това определено е проблем на сегашното сдружение, в което има 3 или 4 университета, които на практика не участват в работата на Съвета на ректорите. Има някои, които не си плащат членски внос или не посещават самите общи събрания поради различни причини.
– Това ли е причината да искате нова организация – да има един по-ясен и наистина достъпен глас на Съвета на ректорите до съответните институции?
– Да. С колегите имахме такава среща в началото на юли месец, малко преди отпуските, и проведохме много откровен разговор. Там имаше представители на държавни университети, на частни университети, на медицински, на малки, на големи и т.н. Те изразиха много ясно и искрено своята позиция – да няма скандали, да няма разправии. Напротив, да се чува общият глас на българското висше образование, което, за съжаление, не се е получавало през последните няколко години.
Колегите повдигнаха въпроси от всякакво естество, дори такива технически, но важни. Например за акредитациите на висшите училища – частни и държавни, въпроси, свързани с финансирането, свързани със стипендиите на студентите. Когато структурата стане много сложна, става и тромава, а така се губи гласът на висшите учебни заведения – диалогът с държавата се нарушава, някак се губи, а образованието е важна функция.
– Значи това е идеята за този нов Съвет на ректорите, въпреки че юридически въпросът още не е уточнен. Така ли виждате изхода от тази ситуация, или просто може да се намери все пак някаква допирна точка, така че да останете обединени в досега съществуващата организация?
– Ако погледнем общо, представителите на повечето университети в България – говоря за над 30 университета, искат нова организация. Сега е време на отпуски. Към момента бях избран, не точно избран, а поех ролята на координатор на новата организация. На практика не сме приемали нищо, за да структурираме посока и начин на развитие, но целта е да имаме организация, която да представя различните позиции пред институциите.
Пак казвам, че имаше сбъркан комуникационен канал с държавата, защото се получаваше едно селектиране на теми и мнения. Напротив, и най-малките университети, и частните имат своя глас и могат да изразяват своите становища и да стигат до съответните държавни институции.
Но когато, и пак се връщам към тази ситуация, юни месец, когато много университети поискаха обяснение от председателя на Съвета на ректорите по някакъв въпрос, а им се каза: „Ама то не е включено в дневния ред, няма сега да го разглеждаме…“ Това какво е?
– Имало е прилагане на „технически и административни“ хватки, така да разбирам?
– Нещо такова. Това поставя и въпроси вече за морално-етичната страна, за самите отношения вътре в досегашния Съвет на ректорите.
– Значи в самия Съвет на ректорите е имало и някакъв вид разделение?
– Имаше такъв процес, а сегашните действия са неизбежни. Когато виждате, че 16 или 20 университета искат нещо и са много категорични в това, защото говорим за Софийския университет, УНСС, Техническия университет, Медицински университети, инженерни и т.н., виждате, че това не е просто нещо маргинално – 2-3 университета искат нещо си. Когато много университети искат нещо, те трябва да бъдат чути и защитени от този нов Съвет на ректорите. Когато това не се случва, се търсят нови законови форми.
– ВАС окончателно реши, че студентите и в платена форма на обучение имат право на стипендии. Това обаче поставя университетите пред сериозен финансов въпрос. Как виждате нещата да се развият?
– Държавата постави този въпрос миналата година, когато беше това решено през декември месец, а за целта бе отделен и ресурс, който е ограничен в крайна сметка. Мисля, че решението на ВАС е свързано с това, че то не е оформено в закон, а е подзаконов акт, който урежда изплащането на стипендии.
Парите за стипендии поначало не са много и не би трябвало да е проблем за държавния бюджет да ги изплаща. Става въпрос за недостиг от около 14 млн. евро. Независимо дали всички отлични студенти трябва да получат, или известна част от тях, защото в това има логика.
Ако сте в редовна форма на обучение, живеете в София или във Велико Търново и сте на квартира, стипендията помага. Ако сте обаче в дистанционна или задочна форма на обучение, разходите някак са по-малки. Тук ще се намери решение, но това за мен не е някакъв голям проблем и не е проблем, който разделя Съвета на ректорите. Доколкото знам, вече се обсъжда темата в комисия в парламента – такава законова промяна, която да регламентира кои имат право да получават стипендии. Очаквам скоро да има развитие.
Вестник „Труд“
24 юли 2026г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
98 на сто завършващи УНСС се реализират по специалността
вестник „Труд“
15 юли 2026 г.
