2026
Информационна агенция „Фокус“
24 май 2026 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Нашата мисия е да даваме на младото поколение знания и умения,
необходими през следващите 50 и дори 100 години
Университетът за национално и световно стопанство преминава през мащабна трансформация, насочена към ускорена дигитализация, международно признание и интеграция на изкуствения интелект в учебния процес. Това каза ректорът на висшето училище проф. д-р Димитър Димитров в предаването „Метроном“ на Радио ФОКУС по повод 106-ата годишнина от основаването на университета и днешния 24 май.
„Винаги гледаме напред в бъдещето и се стремим да бъдем сред първите. Нашата мисия като университет е да даваме на младото поколение знания и умения, които ще са му необходими през следващите 50 и дори 100 години“, подчерта гостът в интервю пред Цоня Събчева.
Като ключов приоритет в новата мисия на УНСС проф. Димитров изтъкна каузата за осигуряване на равни права за кандидатстване и достъп до висше образование за всички български деца, живеещи зад граница. Инициативата вече е срещнала официална подкрепа от страна на министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
„Непрекъснато се сблъскваме с бюрократични пречки пред децата, които завършват в чужбина. Създават се излишни формалности с признаването на дипломи и матури, поради което не можем да ги задържим в България. Още по-сериозен е проблемът с българската диаспора в Република Северна Македония, Сърбия, Украйна и Молдова. Тези младежи се декларират като българи, но са ограничени от специфични квоти и тромави процедури за класиране, в резултат на което държавно финансираните бройки често остават незапълнени. Моят призив е да премахнем тези наследени с години бариери и да отворим вратите за близо 200 000 български деца по света“, заяви ректорът на висшето учебно заведение.
Проф. Димитров очерта и амбициозните планове за по-нататъшна дигитализация на учебния процес чрез легитимно внедряване на изкуствения интелект. „Искаме да вкараме изкуствения интелект в учебните зали по нормален и полезен начин, така че да бъде реален помощник както на преподавателите, така че и на студентите, а не да го разглеждаме единствено като инструмент за преписване или да го забраняваме. Това изисква сериозна материално-техническа подкрепа, модерна свързаност и специфично обучение за академичния състав“, обясни ректорът.
ОНСС остава флагман и по отношение на обвързаността на образованието с пазара на труда и бизнеса. Официалните статистически данни сочат, че 98% от възпитаниците на университета се реализират успешно веднага след завършването си. Към момента висшето училище има сключени над 300 споразумения за партньорство с бизнес организации, работодатели и държавни институции.
„Връзката ни с бизнеса не е просто формална – по всяко споразумение има конкретни отговорници и ясни планове за действие. Организираме бизнес академии, стажове, майсторски класове и стартъп състезания. Между 20 и 30 процента от студентите, които участват в тези инициативи, започват постоянна работа в съответните компании. Бизнесът инвестира своето време и средства в нашите споделени пространства и учебни зали, защото вижда насреща умни, способни и мотивирани млади хора“, допълни проф. Димитров.
Относно модела на финансиране на висшите училища в България и принципа „парите следват студента“, ректорът призова за балансиран подход и по-нататъшни реформи. Той изрази оптимизъм, че настоящият екип на Министерството на образованието и науката, в който влизат доказани академични авторитети, ще подкрепи нужните структурни промени в сектора.
„Гледам с надежда към висшето образование в България. То е част от цялата ни обществена система, но същевременно е двигател, който води страната напред, защото именно от академичните среди идват добрите идеи и иновациите“, заключи проф. Димитър Димитров.
Цялото интервю можете да чуете ТУК.
БТА
18 май 2025
Предразсъдъците по отношение на жените във властта за България отдавна са преодолени,
смята ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров при откриването на форума „Между символика и реалност: жените като субекти на властта“
Предразсъдъците, които съществуват по отношение на жените във властта, мисля, че за България и за университета отдавна са преодолени, заяви ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров при откриването на форум „Между символика и реалност: жените като субекти на властта“, чийто домакин е висшето учебно заведение.
Толкова жени в политиката и във властта не съм виждал от известно време, затова това е една чудесна инициатива в нашия университет, заяви той пред участниците в дискусията. Проф. Димитров започна изказването си шеговито с „Добро утро и бангаранга на всички“ след победата на България на 70-ото издание на „Евровизия“ с песента на Дара Bangaranga.
Навсякъде трябва да се насърчава включването на жените, посочи ректорът на УНСС. В нашия университет винаги е имало повече жени, така даже направихме и приемът на кандидат-студенти, отбеляза той. Имахме периоди, в които от осем декани на университета седем бяха жени, каза проф. Димитров. Досега има 18 ректори, само мъже обаче, аз съм 19-ият, може 20-ият да бъде жена, нека натам да вървят нещата, добави той.
Ректорът на УНСС отбеляза, че в България имаме много примери на жени във властта, с които да се гордеем и да насърчаваме. Сред тях той посочи жените председатели на Народното събрание, ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, изпълнителния директор на Международния валутен фонд за втори мандат Кристалина Георгиева, която е възпитаник на УНСС.
Цялото видео може да видите ТУК
БНР
19 март 2026г.
Ректорът на УНСС проф. д.р Димитър Димитров:
Защо се получават диспропорции при изследователските университети?
Сериозни са разликите между изследователските университети по отношение на показателите им за научна дейност. Това показват данни на Министерството на образованието и науката, поискани по Закона за достъп до обществената информация. През 2025 година бе променено постановлението за критериите за оценка на университетите, като минималният брой точки се увеличи от 1000 на поне 8000, а показателите за оценка на университетите са актуализирани.
Те вече се оценяват по четири показателя – научни публикации в издание, реферирани в международна база данни, научни монографии, видими в тези бази данни, независими цитирания в тях и продукти на интелектуалната собственост.
Защо се стигна до пропаст между изследователските университети според тези критерии на образователното министерство за финансиране на научната дейност?
„Ние не бяхме одобрени за изследователския статут, но ние подадохме документи и информация по старата методика“. Това обсяни пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров:
„По новата методика резултатите са различни. Изминаха четири години от въвеждането на първата методика. Някои бяха по-подготвени с други публикации и изяви в научната област, които успяха да се класират като изследователски университети. Ние почти удвоихме нашата научна продукция“.
За ректора на УНСС големият въпрос е дали ще има допълнително финансиране на изследователските университети:
„Когато беше въведена тази методика през 2021 година изследователските университети получиха 240 милиона по Плана за възстановяване и устойчивост. С това си обяснявам голямата разлика сега и това, че някои не могат да се класират“, допълни в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ по програма „Хоризонт“ проф. Димитър Димитров.
Цялото интервю на Валерия Николова с проф. Димитър Димитров можете да чуете от звуковия файл.
БТА
10 февруари 2026 г.
УНСС може да има принос към изкуствения интелект, каза ректорът на УНСС
проф. д-р Димитър Димитров
на кръгла маса „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“
Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) може да има принос към изкуственият интелект и неговото използване. Това каза ректорът на университета проф. Димитър Димитров на днешната кръгла маса в УНСС на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“.
В кръглата маса участват генералните директори на БТА Кирил Вълчев, на БНР Милен Митев, на БНТ Емил Кошлуков, издатели, представители на академичната общност, медийни професионалисти, регулаторни и браншови организации, както и професионални съюзи.
„Въпросът за изкуствения интелект в медиите е много интересен и ще продължава, защото не всичко може да бъде обсъдено на днешната кръгла маса, тук, в УНСС“, каза още проф. Димитров.
Той отбеляза, че „УНСС, както винаги, е удобна платформа за една такава дискусия каквато е днешната – академична дискусия, спокойно, без политически пристрастия, без някакви ведомствени пристрастия, както сме го правили през годините, когато са обсъждали и други теми, и то в подобен формат, с участието на толкова сериозни медии и толкова хора, които са ангажирани с изкуствения интелект“.
„Някои могат да питат защо в УНСС се обсъжда темата за медиите. Ние в УНСС имаме много сериозна катедра под егидата на ЮНЕСКО, която се занимава с медии – две специалности, които са в областта на медии, икономика и журналистика. Отделно от това, комуникацията, медийната грамотност, финансовата грамотност, всичко това изисква участието на медии и участието на хора, които разбират и от медии, разбират, че темата за изкуствения интелект е нещо, което трябва, по някакъв начин, да се обсъди с обществото“, обясни проф. Димитров.
„Ние от няколко години активно работим в областта на изкуствения интелект, въпреки че не сме технически университет, но изкуственият интелект има много аспекти. Имаме няколко магистърски програми, които активно използват и думичката, и съдържането на изкуствения интелект и в образованието, и в социологията, и в икономиката, и в информационните технологии. Във всички останали бакалавърски програми, които са около 40 и няколко на брой, изкуственият интелект навлиза все по-сериозно. Най-сериозно навлиза при студентите, които го използват да си решават тестовете с телефоните“, допълни ректорът на УНСС.
В обобщение той посочи, че УНСС е в процес на трансформация, „така че хем да бъде етично, хем да не се преписва и да се използва този много мощен, много могъщ инструмент, какъвто е изкуственият интелект, защото в началото имаше гласове да го ограничим, да да го забраним, да не го използваме, а в същото време огромният потенциал, който има, особено в областта на икономиката, трябва да бъде използван. Миналата година, с решение на Министерски съвет, към нашия университет беше открит институт, научен институт за изкуствен интелект в областта на икономиката. Имаме много добра основа за това нещо, център за големи данни и много катедри, които се занимават с това. Така че изследванията в областта на изкуствения интелект ще продължат и разбира се, етичните въпроси са част от нещата, които трябва да гледаме“.
Събитието е организирано от Катедра „Медии и обществени комуникации“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в партньорство с Българското национално радио (БНР). Дискусията обхваща три панела, като първият поставя акцент върху технологичната трансформация и ролята на изкуствения интелект в медиите, вторият разглежда етиката и професионалните стандарти при използването на генеративен изкуствен интелект, а третият обсъжда алгоритмите като фактор в информационната среда и предизвикателствата пред устойчивостта на обществото към манипулации.
Гледайте цялото видео ТУК.
Информационна агенция „Фокус“
3 февруари 2026г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, за Съвета на мира:
По-добре да участваме, отколкото да стоим отстрани
Banker Special
10 януари 2026 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Университетът е активен участник в глобалното академично пространство
В най-новия брой на Banker Special (бр. 82) ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров разказва пред главния редактор на списанието Силвия Джагарова и пред Калоян Атанасов как висшето учебно заведение развива съвместни образователни инициативи и с партньорски университети от Китай. Публикуваме разговора без съкращения.
Професор Димитров, международната перспектива е част от вашата концепция. Какви са постиженията на УНСС по програми за обмен на студенти и преподаватели? Как виждате ролята на УНСС в глобалния академичен пазар?
– Международното сътрудничество и глобалната видимост остават водещ приоритет за УНСС, който заема 80-а позиция в QS Eastern Europe 2025 г., от 101‑во място през 2024 г., и е единствения икономически университет в класацията. Наблюдава се и ръст за Европа, като УНСС заема 506-о място. При съществуващи 5000 университета в Европа, това е много добро позициониране.
Отбелязваме ръст от 26.3% в подписаните международни споразумения, а интересът на чуждестранните студенти продължава да нараства. През отчетния период са приети 200 чуждестранни студенти в ОКС „бакалавър“ и в ОКС „магистър“. По този начин броят на записаните чуждестранни студенти за учебната 2025/2026 г. е 420. През последните години разширихме значително участието си в програмата „Еразъм+“.
Положихме усилия да увеличим броя на двустранните споразумения с университети от Европа, Азия и Северна Америка и към момента университетът си партнира с 237 академични институции. Стотици наши студенти и преподаватели участват в академична мобилност, а УНСС приема чуждестранни студенти и гост-преподаватели от над 30 държави.
Бяха реализирани общо 235 изходящи мобилности в програмни държави по проект по КД 131, от които 91 студентски мобилности с цел обучение. Други 145 студентски мобилности бяха реализирани с цел практика.
С 220 финансирани мобилности и 235 реализирани – УНСС бележи над 100% реализация, което представлява ръст от над 29% спрямо предходния отчетен период.
УНСС е не само активен участник в глобалния проект на европейските икономически университети ENGAGE.EU. От следващата година нашият университет поема председателството на университетския алианс.
Усилията за задълбочаване на сътрудничеството между университетите партньорите в алианса доведоха до разработването и подаването на ново проектно предложение по HORIZON-WIDERA-2025-01-ACCESS-01. УНСС е водещ координатор и ключов участник в разработването на проектното предложение.
УНСС е един от университетите, които най-активно си партнират с университети от Китай, в какво се изразява това сътрудничество?
– В края на октомври 2025 г. делегация от УНСС посети китайските партньорски университети, с които имаме съвместни програми – Университета по икономика и бизнес в Хъбей, Университета за чуждестранни изследвания в Тиендзин и Шанхайския университет „Джао Тонг“.
Проведохме работни срещи за разширяване на съществуващите съвместни образователни инициативи и задълбочаване на академичното сътрудничество. От септември 2025 г. стартираха две нови дуални бакалавърски програми „Финанси и счетоводство“ и „Търговия и продажби“ между УНСС и HUEB, в които са приети 226 студенти.
Между ректорите бяха обсъдени и стратегически и организационни въпроси, свързани със съвместното обучение и участието на преподаватели от двата университета.
С TFSU коментирахме развитието на вече утвърдената дуална програма по икономика, обмена на студенти и преподаватели, и повишаването на международната мобилност. Както и предстоящия старт на магистърската програма „Business Management and Economics Taught in English“.
В SJTU бяха обсъдени възможности за разширяване на партньорството, привличане на повече студенти в съвместни обучения, и развитие на общи академични и научни инициативи, включително допълнително финансиране за мобилности.
Срещите очертаха устойчива рамка за дългосрочно сътрудничество с китайските ни партньори и утвърждават УНСС като активен участник в глобалното академично пространство.
УНСС подписа и меморандум за сътрудничество с германското подразделение на технологичния гигант ZGC и с Пекинския институт за индустриален дизайн и изследвания (BIDR), който предвижда създаване на академични възможности за технологична концентрация в конкретни индустрии, и развитие на приложни иновации с висока добавена стойност. Партньорството разширява потенциала на УНСС в сферата на технологичния трансфер и индустриалното сътрудничество.
В каква степен виждате сътрудничеството с Китай като фактор за интернационализацията на УНСС и за привличането на чуждестранни студенти и преподаватели?
– Китай е стратегически партньор на УНСС в процеса на интернационализация. Сътрудничеството с водещи китайски университети повишава международната видимост на университета и създава условия за академична мобилност, съвместни програми и привличане на чуждестранни студенти и преподаватели.
Изграждаме устойчива мрежа от глобални академични връзки, обогатяваща образователната и научната среда. Привличането на студенти от страни извън ЕС обаче остава предизвикателство поради административни пречки като легализация на дипломи, визови процедури и забавяния.
Особено сериозен е проблемът с кандидатстването на българи от диаспората, които, макар и българи по произход, са чужди граждани и се сблъскват с ограничението да кандидатстват само в до 3 специалности.
Това води до незапълване на държавно осигурените места и до демотивация на потенциалните студенти. Необходима е промяна в правилата и реална подкрепа от държавата, която да улесни достъпа на тези млади хора до българското висше образование.
Проф. Димитров, Вашата концепция за управление на УНСС за мандата 2023 – 2027 е под мотото „Устойчивост, разумна промяна, интернационализация“. Какво означават тези три ключови думи в практиката на УНСС?
– Това са три взаимосвързани посоки за развитие. Устойчивостта означава да стъпвам върху силните страни на УНСС – традициите, академичния авторитет, качеството на преподаване. Университетът има над век история и това е капитал, който трябва да пазим. Разумната промяна е внимателно планиран процес.
Променяме това, което е необходимо – дигитализацията, учебните програми, управленските модели, контактите с бизнеса. Но го правим така, че да не разрушаваме работещото, а да надграждаме.
Интернационализацията е стратегическа за бъдещето ни. Работим активно за разширяване на международните партньорства, за участие в глобални мрежи и за привличане на повече чуждестранни студенти и преподаватели.
2025