БНР новиниПроф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Искаме УНСС да стане културен център в Студентски град
27 март 2023 г.

 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Искаме УНСС да стане културен център в Студентски град
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Искаме УНСС да стане културен център в Студентски град

Ректорското ръководство и преподавателите от Университета за национално и световно стопанство посрещат днес ученици от няколко столични училища, които ще имат възможност да разберат от първо лице какво предлага най-големият бизнес университет в България, да получат отговори по интересуващите ги въпроси и да разгледат академичната сграда. Учениците ще са част и от откриването в рамките на първия ден от университетската седмица на книгата. Те ще могат да посетят щандовете с книги, както и да присъстват на някои от представянията им.

Пред БНР ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посочи, че няколко пъти годишно правят дни на отворените врати в университета. Миналата година университетът е посетен дори от група второкласници.

„Това е част от възпитанието към една по-различна култура, която те не винаги виждат в училище“, посочи той в предаването „ Преди всички“.
„ Искаме университетът да показва култура, да излъчва култура. Ковид-ът малко ни попречи в тази посока. Имахме театрални постановки, филмови постановки.  Идеята ни е университетът да стане културен център в Студентски град. Там липсват подобни неща. Има поредица от събития в нашия университет. Искаме и целият Студентски град да бъде един такъв културен център, а не само да бъде известен с дискотеките“, коментира ректорът.

Проф. Димитров посочи, че Седмицата на книгата се провежда за трети път. По думите му към събитието има голям интерес. Предоставяме щандовете безплатно, каза той и добави, че са предвидени много представяния на книги. „Ще се представят не само академични издания, но и художествена литература“, отбеляза проф. Димитров и добави, че това са нови книги. Ректорът изтъкна също, че кандидат-студентската кампания върви нормално. По думите му имат добро взаимодействие със средните училища: „Връзката средно образование – университет – завършване – бизнес мисля, че върви добре“.

Проф. Димитров коментира и войната в Украйна. Според него страната ни трябва да има предпазлива позиция по отношение на даването на оръжие на Украйна и надеждите за превъоръжаване. Освен това трябва да има и редовно правителство за тези въпроси, посочи той. По думите му заплахата с ядрено оръжие е „някаква супер червена граница“. По думите му това се превърна в дългопродължаващ конфликт. „Една от стратегиите за неприемането на Украйна в НАТО е да има жив конфлит някъде, което блокира всякакви разширения и в ЕС, и към НАТО. Може би това е сегашната стратегия“, коментира проф. Димитър Димитров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

 


News MakerРекторът проф. д-р Димитър Димитров: „УНСС е марката, която бизнесът търси“
09 март 2023 г. 


Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: „УНСС е марката, която бизнесът търси“

Мечтая УНСС се да превърне в изследователски университет на световно ниво
Университетът за Национално и Световно Стопанство /УНСС/ е сред най-модерните и търсени университети, доказали се и в чужбина. Все повече чуждестранни студенти избират да следват във висшето учебно заведение, големи и утвърдени компании търсят служители, които са завършили там, предлагат се 6 бакалавърски програми, които са изцяло на английски език, а някои от завършилите могат да се дипломират и с две дипломи – например една от УНСС и една от американския университет Northern Illinois University (NIU). УНСС е на път да се превърне и в изследователски университет на европейско ниво.

Потърсихме ректорът проф. Димитър Димитров, който е главен секретар на Съвета на ректорите и експерт по национална сигурност, който ще ни разкаже за бъдещата визия на университета, за целите, които си е поставил и през какви трудности са преминали.

 

– Проф. Димитров, каква е визията Ви за бъдещето на УНСС?

– Представям си УНСС като един европейски университет. Университет, в който има много специалности, много сериозно международно сътрудничество и в образованието и в обучението и в международните изследователски проекти. Знаете за нашият консорциум от водещи европейски бизнес университети – ENGAGE.EU, където наистина това се случва. ENGAGE.EU в един истински университет на бъдещето с обмен на преподаватели, обмен на студенти, с размяна на ресурси, дигитален и виртуален кампус, с обща информационна система – това е бъдещето и за наша радост сме част от него. Нашият университет е един от малкото, които участват в такава европейска мрежа. Сега сме подали нова апликация за удължаването на този проект за още четири години, заедно с останалите девет партньора. Тези партньори наистина са впечатляващи и са водещи европейски бизнес университети. Сега имаме планове да се разширим с още един швейцарски университет. Европеизацията е в ход.

– Вие поехте ръководството на университета в едни много тежки времена на криза и пандемия, пред какви предизвикателства се изправихте?

– Не искам да звучи като оплакване, по скоро е удовлетворение, че успяхме да се справим с предизвикателствата. Скоро ще станат три години откакто беше обявена пандемията и се затвори университета. Много бързо трябваше да решаваме как да преминем към начин на обучение, който да гарантира здравето на нашите студенти и преподаватели и едновременно високо качество на обучение. За наша радост ние много бързо успяхме да преминем към изцяло онлайн обучение, буквално за два дни. Ние сме и един от много малкото университети, които също без никаква пауза в обучението преминахме от реалните класни стаи във виртуалните. Беше голяма трансформация. Събота и неделя, когато беше този преход, социалните медии и вътрешните ни чатове буквално вряха и кипяха как се включва, какви пароли се използват, какви технически средства са необходими. За наша радост този процес стана много бързо и се възприе от нашите близо 18 000 студента и 1000 преподаватели, които преминаха в режим на онлайн обучение. След това имахме едни други предизвикателства, кога сме онлайн, кога минаваме присъствено. Мерки за запазване на здравето на студентите и преподавателите, система за реакция, ако някой е болен или карантиниран – това всичко изискваше непрекъснато внимание, за да се мине през този период.

Другото голямо предизвикателство беше именно дигитализацията и дали нашата инфраструктура ще издържи, но за наша радост ние сме инвестирали последните десет години в тези неща и нивото и на преподаватели и на студенти се оказа достатъчно високо, така че успяхме да се справим с това нещо много бързо и на студентите и на преподавателите започна да им харесва онлайн обучението. Дигитализирахме дори кандидат-студентската кампания. И успяхме да стигнем до средношколците, които също бяха затворени вкъщи и нямаше откъде да получат информация за специалностите.

Предизвикателствата бяха свързани и с довършването на новият учебен корпус, където имаше доста проблеми със строителства, с финансиране, но и там приключиха нещата за година и нещо от началото на мандата.

Другите предизвикателства са ясни на всички български граждани – две години нямаме правителство, 5 пъти избори, сменят се министри, нямаме приет бюджет, но това важи за всички, не само за нас.

– Осигурихте безопасността на студентите, като поставихте видеонаблюдение и направихте детска стая. Как се роди идеята и във всяко ваше общежитие ли смятате да има тези иновации?

– Въпросът за видеонаблюдението отдавна беше обсъждан на нашите ректорски съвети, как да подобрим сигурността. Знаете, че аз съм и от такава катедра, свързана със сигурността и отбраната. Сигурността може да бъде осигурена не само чрез портиер, който е възрастен пенсионер на входа и не участва много в проверката. Тя може да бъде осигурена и с модерни технически средства. По повод различни ремонти, които правихме, с наши собствени средства, помощ от Министерство на образованието и науката, имаше възможност да се внедри модерна система за видеонаблюдение и модерна пропусквателна система с карти и чипове, така че студентите, които си живеят там да могат да си влизат спокойно и ако има нужда, може да се отваря вратата дистанционно. Промени се системата на охраната и вече има патрули за реакция вместо портиери във всеки вход и това спести не само разходи, а подобри и цялостната система за сигурност. Цялото това нещо изисква поддръжка. Ръководството на нашето поделение Студентски общежития и столове е доста инициативно. Проф. д-р Цветана Стоянова- заместник-ректор, който отговаря и за общежитията, също има принос за тези неща. Така се роди и идеята за детската стая, която е нещо като детска площадка, само че на закрито. Не е детска градина. Беше посрещната с голям интерес, защото едно е детенцето да си играе в малка стая с две три легла, друго е да има известно по-голямо пространство, оборудвано според възрастта. Тези помещения някога са били предназначени за библиотека, но поради различни причини им е сменено предназначението. Скоро смятаме да открием втора детска стая. Интереса наистина беше голям и дори имаше колеги, които искаха и в самата сграда на университета да открием такова нещо, но подходът е различен. Ако имаме възможност, на всякъде ще направим такива детски стаи, защото трябва да насърчаваме и помагаме на нашите студенти, които имат деца и семейства с деца. Това е част от цялостната програма за организация на общежитията. Направихме ремонт на три входа. Министерски съвет ни отпусна близо 10 милиона и общежитията изглеждат напълно нови, вървят и други ремонти, така че студентите да живеят в една модерна и привлекателна среда заедно с децата си.

– Сключихте множество меморандуми за сътрудничество с общини и фирми, с какво са в полза те на студентите?

– Това е част от моята философия и част от моята мандатна програма като ректор, защото образованието и обучението на студентите трябва да може да бъде много пряко свързано с бизнеса и с държавните институции. Ние всъщност обучаваме точно такива хора, като държим на връзката с практиката. Това позволява много по-бърз контакт, много по-бързи реакции, ако ни трябват експерти, участие в кръгли маси, конференции, стажове за студенти, стипендии за студенти, което започва да набира сила и доста компании и институции узряват за тази идея, защото им трябват хора. При мен непрекъснато идват представители на бизнеса, които казват „дайте ни качествени студенти“. Но тези студенти трябва да се отглеждат от първи-втори курс, защото качествените студенти не са чак толкова много и се иска внимание към това нещо. Отделно някои от тях са наши добри партньори и спонсори за различни неща като мебели, обзавеждане и други помощи, които ни оказват предвид бюджетните ограничения, които имаме. Така например „Кауфланд“ направиха ремонт за 260 хил. лева на една учебна зала, изцяло реновирана, „Лидъл“ ни направиха дарение за аудио и визуална система в едни от залите, сега с „Фи Банк“ имаме такова сътрудничество, с „ДСК“ и с още много други. Тук трябва да се отбележи, че винаги даваме възможност за кариерно развитие благодарение на тези меморандуми, участие в дни на кариерата, участие в публични лекции и представяне на тези кампании, така че нашите студенти да могат да се ориентират още докато са тук.

Патентоваме сега нашата Бизнес академия „УНСС-…“ с различни компании. Вече имаме 6-7 такива бизнес академии с големи компании, където обучават селектирано около 50-60 студента всяка година, които след това ги взимат всички на работа. Това е една много добра форма, която е много по-ефективна от публичните лекции. Сега на 8 март откриваме Бизнес академия „УНСС – Кауфланд“ и има сериозен интерес, така че ползата е наистина за всички.

– Поставили сте си амбицията УНСС да се превърне и в изследователски университет, какво се прави в тази насока?

– Първо малко беше изненадващо как се случват тези неща за изследователските университети. Има разлика, която не е отчетена при различните университети. Има традиция в някои природни науки, като медицина, инженерни науки например, където публикациите достигат по-лесно този праг от 1000 точки. Докато хуманитарните, занимавайки се с фолклора в Южна България или с проблемите на бежанците на южната ни граница, трудно ще реализират публикации индексирани в „Скопус“. Искам да кажа, че има особености и те не са преодолени. В момента всички ни измерват с един и същи аршин. Ние вдигнахме с около 30% броя на публикациите, които се изискват, което не е малко, но трябват още усилия, стига да не се вдигне горната граница. Въпросът с изследователските университети ще обсъждаме и сега на Съвета на ректорите на 16 март. Какво става с университетите, които не получиха финансиране като изследователски? Финансиране и то доста добро, получиха университети с преобладаващи направления от природните науки. Не е добре университетите да вървят на две различни скорости, защото ще се получи разделяне.

– С какво надграждате кандидатстудентската кампания?

– Ние искаме да дадем възможност на кандидатстудентите по всякакъв начин да достигнат до нашия университет. Първо ние имаме традиционни приемни изпити, които са по наш формат. Новото тази година е предварителен изпит на УНСС с формата на матура в сътрудничество с някои школи за подготовка на матури и училища. Това е новото и през април месец ще имаме няколко дати (8,23 и 30 април), където кандидатсстудентите ще могат да се тестват предварително за държавен зрелостен изпит по български език и това го признаваме за предварителен изпит. Другият начин е кандидатстването с матура, то си е останало и масово сега може да се кандидатства по този начин, като важи по-високата оценка дали от предварителния изпит, дали от матурата.

Платеното обучение се посреща добре и човек, ако си избере платено обучение, може да си гарантира, че ще учи точно тази специалност, която си е избрал. Засилихме сътрудничеството с училищата и школите за обучение, рекламна кампания, която показва кои сме ние и как може да се кандидатства. Тя не е само за кандидатстване, а чрез нея показваме кои сме ние, за кариерна ориентация и да разберат какво ще учат в УНСС и да разберат, че има разлика училище – университет.

– Защо според Вас това е важно един университет да е изцяло дигитализиран и с какво помага на студентите?

– Дигитализацията е съвременно явление, което дава много повече възможности в сравнение със старите методи, където пишехме на дъската или изнасяме само презентации. Сега знаете, има изкуствен интелект, обработка на големи данни, много бърза реакция, ако имаме нова криза или пък ограничено обучение, дистанционното обучение е базирано изцяло на онлайн обучение. Самата наша система на дигитализация на работни процеси в университета ни помага много, като започнете от деловодство, електронни дневници, електронни главни книги, сайтове, информационни системи и много неща, които преди отнемаха дни да намерим един доклад или лекции, а сега това става с два три „клика“.

– УНСС получи Академичен оскар за най-престижно висше училище в професионално направление „Икономика“ според работодателите и преподавателите във висшите училища. Разкажете ни малко повече за това отличие?

– За нас това е голямо признание. Получаваме го вече пета година поред. Там са интервюирани хора от преподаватели и работодатели, които много категорично посочват УНСС, че е на първо място. Моите впечатления с работодатели са точно такива – те казват, че УНСС е марката, която бизнеса търси и тези меморандуми, за които стана въпрос и впечатления и нашите студенти трябва да са спокойни, че са брандирани с марката УНСС.

– Какви са бъдещите Ви цели, какво още искате да постигнете?
– По-добра учебна база. Продължаване на дигитализацията в ускорени темпове. Последните години Министерство на образованието и науката инвестира повече в средното образование отколкото във висшите училища. Това трябва да се балансира. Ние сами правим тези инвестиции в дигитализация, киберсигурност, по-модерни информационни системи, електронни системи, виртуални класни стаи, но трудно се справяме и ще работим и за институционална подкрепа.
Имаме голям потенциал за развитие в областта на изследователските проекти, което ще бъде акцент за следващия мандат. Привличането на чуждестранни студенти също ще бъде важен приоритет. Имаме добри примери с Китайски университети и съвместни програми, сега предстои подписването с косовски университет, откриват се възможности и в Мароко.
Искам също така да постигна по-добро заплащане на колегите, така че те да да бъдат по-спокойни от тази гледна точка, че има устойчивост и работа за всички. Аз съм много благодарен и доволен от това, което правят всички колеги, понеже ректорът може да си приказва едно или да мечтае, но усилията на всички дават тези резултати и смятам, че сме намерили добрия баланс.

 


Агенция „Фокус“Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Опасното е, че мрежата от каналджии става все по-организирана
20 февруари 2023 г. 

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Опасното е, че мрежата от каналджии става все по-организирана

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Опасното е, че мрежата от каналджии става все по-организирана

Проф. д-р Димитър Димитров – експерт по национална сигурност и ректор на УНСС, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ 

На пряката ни телефонна линия е проф. Димитър Димитров – експерт по национална сигурност и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Добро утро.   
Добро утро.
Проф. Димитров, поканих Ви, за да коментираме шокиращия случай от преди няколко дни, където бяха намерени телата на 18 мигранти. Как ще коментирате трагичния случай, защо се случват такива жестокости? Т.е. алчността ли е най-големият провокатор или?   
Алчността е единият от факторите, които явно са повлияли. Аз гледах репортажа и слушах подробности за това – вместо да качат примерно 20 човека, те са качили 50 човека. Но другият фактор е, че вече мрежата от каналджии, мрежата за трафик на такива нелегални мигранти става все по-организирана. Виждате в репортажите какви клетки се изграждат, за да се избегнат термокамерите, как това се прави в различни места на страната, как се монтира на камиони. Изобщо това стана една доста организирана дейност. Това е по-опасното.
Ето, и вие казвате, че това, че става толкова организирано е по-опасно. Какви мерки в тази връзка трябва да бъдат предприети по отношение именно на тези каналджии, изобщо като за начало на този случай?   
Вижте, ние в момента като държава, като структури, които реагират, ние реагираме на последствията. Пожарът вече гори, а ние тръгваме да го гасим по някакъв начин – дали имаме средства, дали нямаме средства за това. Въпросът е това да се разглежда като един цялостен процес. Тези хора биват заловени там. Ужасният инцидент се случва в София, границата нали знаете къде се намира, на няколкостотин километра. Това изисква системен подход към това нещо и не просто когато се случи това, тогава да реагираме с 30 полицейски коли, с болници, със служби най-различни. Но тези хора са преминали през границата. Преди това някой е организирал целия този канал, водела се е комуникация, водили са се преговори, водили са търговски преговори с другите посредници от другата страна на границата. Ето тези процеси трябва да хванат доста по-рано и акцентът за мен трябва да бъде положен. За наказанието не ми се говори, защото вече е малко по-друга темата – силно трябва да бъдат увеличени, но акцентът трябва да бъде положен върху охраната на границата и недопускането те да влязат на територията на Република България. Защото после вече ние гоним последствията, гасим пожарите, а по-добре по-рано да се случва това нещо.
Разбира се. Ето, вие казвате правилният начин е превенция, а не когато вече се случи, тогава да се опитваме да го поправим, защото наистина по-важното е изобщо да не се случва. Какви са действията и начините именно на превенцията, за спирането на нелегалната миграция и на това, което се случва.   
Вижте, ние досега реагираме по един стандартен начин, който предполага ниско ниво, аз говоря от годините 2012-2013 година, когато започна мигрантската криза, и после имаше пикове и известно успокояване. Но първо, на нашата позиция винаги е била такава, това или ще отмине следващия месец, или зимата ще бъде по-студена, те няма да минават. Разположението на силите е горе-долу стандартно – има някои мигранти, те минават, ние някои хващаме, някои заминават за Европа, горе-долу един по-такъв спокоен подход. Което обаче се вижда, че в последните 1-2 години е грешен подход, защото това започва да става като криза, и ние го виждаме като криза. Аз си спомням няколко случая в Европа с толкова много загинали мигранти от такава ситуация. И обикновено това са заловените случаи, случаите, които са разкрити по някаква причина. Това е клиширания израз „върха на айсберга“, а под него има доста хора, които са минали границите и са заминали нанякъде, които службите или съответните институции не са успели да ги заловят. Така че ние трябва да преминем и към по-особени кризисни мерки за справяне с тази ситуация, а не временни, а не такива палиативни мерки. Като пак казвам, акцентът трябва да бъде насочен към опазването на границата. Там преди известно време, преди месец и половина идва австрийският канцлер, който каза: „Европа трябва да ви даде 2 милиарда евро“, и той обеща да съдейства за това нещо, и ние трябва да си търсим тези пари – 2  милиарда евро за укрепване на границата. Защото то не е само там съоръжението от бодлива тел и метални съоръжения, а още много други неща могат да бъдат добавени към това нещо. И сега когато виждаме репортажите, когато гледаме ежедневните случаи, които се случват всеки ден, ми се струва, че трябва да се подходи в такъв случай, когато има криза, да се създаде специално звено или щаб, който да се занимава само с охраната на границата, който да има по-специални правомощия за това нещо. Защото наистина ситуацията става кризисна. Много репортажи съм видял по телевизията и в пресата излизат такива неща, хората от пограничните села казват: „Ами те всяка вечер минават, всяка вечер минават пътеките, всяка вечер някой се опитва там, иска хляб или вода“, и за радост засега се държат миролюбиво. Затова се изискват специални мерки за това нещо. Виждате, че когато стане инцидент като този, обикновено отговаря вътрешният министър, където е „Гранична полиция“, обаче то има още други служби, структури, които се занимават с това нещо. Къде са военните, къде обаче е и Европейският съюз, който обещава тези 2 милиарда, или пък „Фронтекс“, или сили от Европейския съюз, които би трябвало и трябва да помагат, тъй като ние сме външната граница на Европейския съюз. Ето затова трябва да се създаде специално по-скоро политическо звено, което да управлява и границите, и да управлява и отношенията, или поне да инициира такива инициативи, които да носят подпомагане от Европейския съюз и да са насочени към закупуване на техника, и към бюджетиране, и да управлява отношенията между различните ведомство, в които са и кметът, областният управител, Министерство на отбраната, различните служби в МВР, или някой специален зам.-министър от МВР да оглави този щаб, който да се занимава в това нещо. В кризисна ситуация така се прави.
Взаимодействие между институции, служби и структури. Искам да ви попитам като за финал как ще отрази на приемането ни в Шенген поредният такъв случай? Всъщност, ние отложихме това приемане и какво ще се случи сега, ще има ли още едно отлагане?   
Негативно ще се отрази. Не ние го отложихме, а другите страни, които трябва да ни приемат в „Шенген“. А като си представите новините, които чете там средният бюргер в Европа: загинали мигранти, проблеми с границата, разни други неща, които се случват в България, свързани с това нещо, чисто политически той не оказва подкрепа. Техните управляващи се съобразяват с тези настроения. Така че това е ситуацията. Но се изискват и по-кризисни мерки, пак да се върнем на предишните си думи: щаб, който разполага с бюджет, с ресурси, за да купи и коли, за да купи и дронове, за да осигури командированите полицаи и военни по границата по-добри условия, да купи батерии за термовизионните камери, да поддържа добри дипломатически отношения с Турция. Горе-долу това са нещата, които трябва да направим, и то спешно. И да знаем името на този човек, който ще отговоря точно за охраната на границата. Сега са областни управления, областни, МВР, тази служба, онази служба, и нали разбирате, не се случват нещата.
Да, т.е. определено е важно да знаем кои са отговорните неща, за да знаем към кого да се обръщаме.   
Точно така. Така се прави в криза.
И техника, както казахте и вие, което също е много важно, на което е важно да обърнем внимание, че тя също е от съществено значение.  
Ами аз си представям следната ситуация: няма гориво за колите, или има ремонт някъде, или няма къде да спят полицаите, или трябва да се купят батерии за прословутите камери, с които може да се извършва тази превенция и да се види кога идват групите откъм Турция. Но се поставете на мястото на един началник на по-ниско ниво – дали той има този бюджет, дали той ще стигне до съответните управления в МВР, кога ще стане това нещо. Да не говорим за дипломатически усилия и неща, свързани с по-големи активности. Те угасват още в началото, докато тръгнат. Събирането на информация също е важно и в България, и работата с полицейските структури в Турция. Така че това не може да се прави на ниско ниво, само там нисшите полицаи, които охраняват границата.
Да, и които всъщност не са обучени точно за такъв тип взимане на решения. Наистина трябва да бъде едно отговорно лице, което да ги взима, и което да се разпорежда с тези действия.  
Междуведомствен щаб, да.
Много ви благодаря за отделеното време.  


БНТ1Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров за недовършените ремонти на студентските общежития
16 февруари 2023 г. 

УНСС провежда изпитите си и го прави с цел да привлича качествени студенти, това заяви в „Денят започва“ ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Той коментира, че в момента университетите масово приемат студенти с резултата от зрелостните им изпити.

„Масовият изпит там е българският, който е задължителен. Повечето кандидатстващи използват оценката от матурата си. Това е възможен вход за университета. В същото време ние имаме и изпити, така че да улесним или да насърчим кандидат-студентите да могат да покажат повече качества. Тези изпити в УНСС се наричат единен приемен изпит. Третият начин е съвместните изпити под формата на близки до това, което ще се случи на матурата. Затова работим с школи и ползваме експертизата им за изготвянето на формата на въпросите, оценяването, но УНСС си провежда изпитите самостоятелно. Нямаме финансови отношения с школите“, допълни още ректорът на УНСС и заяви, че кандидат-студентите, посещавали школите не се ползват с никакви предимства.

Вижте целия разговор във видеото.


BloombergПроф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: България също трябва да се подготви за нова, по-висока вълна на мигрантски натиск
14 февруари 2023 г. 


Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: България също трябва да се подготви за нова, по-висока вълна на мигрантски натиск

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: България също трябва да се подготви за нова, по-висока вълна на мигрантски натиск

 

Европа е изправена пред нова мигрантска вълна, но и България също трябва да се подготви за по-висока вълна на мигрантски натиск. Известна част от мигрантите ще бъдат спрени от нашите власти. Отново ще се изправим пред въпроса къде да бъдат настанени, как да бъдат разпитвани, как да бъдат идентифицирани. България трябва да си отговаря и на въпроси за интеграцията на тези хора. На някои от тях може да се предложи да останат. Не трябва да се разглеждаме само като транзитна държава. Това каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
В края на миналата седмица по време на специална среща на върха на Европейския съвет бе взето решение за незабавното мобилизиране на значителни средства от ЕС за инфраструктурата за управление на границите. По данни на агенцията за управление на границите Frontex през изминалата година 330 хил. души са влезли в ЕС незаконно, често през Средиземноморието и Западните Балкани. Анализът показва, че броят на незаконно преминалите външната граница на Европейския съюз напоследък е по-висок от 2016 година, годината на бежанската криза.
Европа е изправена пред нова мигрантска вълна, потвърди гостът. „Виждате решенията на върха, но и събитията които се случиха със земетресенията в Турция и Сирия. Там има милиони бежанци, които са потенциални емигранти. Така че наистина бързо трябва да се реагира“.
Диалогът за миграционната система започна отдавна. Той се водеше и във връзка с приемането на България в Шенген. Целият този дебат вървеше близо година в сравнително спокойни условия. Но сега, след земетресението, има милиони хора, които остават без покрив. Турската държава трудно ще се справи с това и ще отнеме доста време, допълни събеседникът.
„По различни данни в този регион има около 4 до 8 млн. бежанци от съседни държави, които са в Турция. За тях ЕС беше сключило споразумение с Турция, за да се задържа там мигрантския поток. В същото време земетресението засегна и Сирия, където също има много бежанци от войната. Така че тези хора, ако бъдат оставени без перспектива, без надежда какво ще се случи, можем да очакваме доста по-сериозна мигрантска вълна. Не просто традиционната, която е за търсене на работа и свързана с икономическа миграция“.
„За засилени мерки за опазване на външната граница на ЕС се говори от много време. Спомняте си австрийският канцлер, когато дойде в България, каза, че ще съдейства и ще настоява да бъдат отпуснати 2 млрд. евро за изграждане на друг тип гранични заграждения на българската граница. Така че България също много активно трябва да се задейства за изграждането на гранично заграждение от по-друг тип, който да спира мигрантите да не минават през огради и бодлива тел“, подчерта проф. Димитров. „Отделно България трябва да настоява и за по-засилена хуманитарна помощ и за Турция и Сирия. Да има изнасяне на помощта, не само на границата, но и във вътрешността. Така че тези хора да получат шанс за нормално развитие“.
Относно необходимите реформи гостът заяви, че е нужно засилване на сътрудничеството с ЕС. „Това не е само български проблем – нужно е подобряване на инфраструктурата, свързана с опазването на границата, но и мерки, които да бъдат насочени към работата в потенциалните страни, източници на тези мигранти. Така че да бъдат задържани там, което Турция в момента прави“.
„Другото е, в по-дългосрочен план, което да е насочено все пак към селекция, управление на този поток. Той не може да бъде задържан до безкрайност. Много хора няма да се зарадват на тази вест, но когато имате един милиард гладни хора някъде и виждат богатия Запад, рано или късно системата се пропуква. Така че е добре процесът да бъде управляван. Факт е, че Европа има нужда от работна ръка. Това не е тайна, но тези хора трябва да бъдат селектирани. Да бъдат вкарани в една система. Иначе има опасност от влизане на криминални престъпници, потенциални терористи, радикални ислямисти. По-добре е да се управлява процесът, отколкото, като сега, да е неуправляем“.
На срещата на върха не бе одобрено изграждането на нова ограда, а да бъдат взети други мерки – видео наблюдение, хеликоптери, дронове, но това „очевидно е недостатъчно“, защото трябва да се знае, че цялата отговорност да спре целия мигрантски поток отново се прехвърля върху България, коментира Димитров. „България трябва да каже – ние сме европейци, част от Европейския съюз и търсим общо решение на тези въпроси, заедно с вас.“

Цялото интервю можете да гледате ТУК.


Вестник „Учителско дело“  Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС е ключов фактор за икономиката на страната ни
13 февруари 2023 г.

 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС е ключов фактор за икономиката на страната ни
Ценим високо усилията на СБУ образованието да се превърне в стратегически национален приоритет

 

 

Проф. Димитров, УНСС получи отличието „Академичен Оскар“ като най-престижното висше училище в професионално направление „Икономика“ според работодателите и преподавателите във висшите училища и с най-висока институционална акредитация според Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за 2022 г. Разкажете повече за това постижение. Какви цели си поставяте и какви стъпки ще предприемете, за да запазите водещата позиция на университета?

Да, не е случайно, че УНСС получава точно това отличие за поредна година. Критерият за качеството на един университет е неговият продукт – кадрите. Приемаме наградата като израз на удовлетворението на работодателските организации от практически ориентираното мултидисциплинарно обучение и изграждането у студентите на умения, знания и компетентности, съответстващи на променящата се, динамична бизнес среда.

Ние сме голям университет със 100-годишна история и богато портфолио от специалности. Моето разбиране като ректор е, че трябва да го съхраним. Има университети, които са избрали само една-две по-модерни специалности, но ние разчитаме на всичките – и теоретични, и приложни, и интердисциплинарни. Ясно сме заявили, че няма да закриваме специалности. Може за някои да е по-малък броят на студентите, но няма кой друг да обучи такива специалисти в България. УНСС е ключов фактор за икономиката на страната ни. По данни на рейтинговата класация, която излезе скоро, в УНСС се обучават над 50% от хората, които учат икономика.

Светът невероятно бързо се променя. Изчезват традиционните професии, раждат се нови. Имаме амбицията да сме поне крачка напред. Непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме иновативни специалности, търсени от бизнеса.

Виждам бъдещето, стъпило на няколко стълба: да бъдем активна част в алианса на деветте най-престижни икономически университета в Европа – ЕNGAGE.EU; още по-активно участие в европейски проекти; засилване на научните изследвания; интернационализация на обучението и за преподаватели, и за студенти; увеличаване на мобилностите и видимост пред света.

УНСС е лидер в дигитализацията и ще продължи да работи активно в тази насока. Дигитализирани са всички процеси в университета. Студентската книжка вече е в мобилния телефон. Издаването на електронното уверение е първата услуга на УНСС, която стана част от държавния регистър на електронните услуги на Министерството на електронното управление.

УНСС е водещ университет в множество проекти, насочени към модернизацията на българското висше образование и изграждане на мрежи от висши училища, които имат възможност да споделят общи ресурси и да създават интердисциплинарни, хибридни програми между университети с различен профил, така че да се използват силните страни на всеки един от тях в това направление. Такъв проект е „Икономическо образование в България 2030“. В рамките на проекта в УНСС са изградени и работят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории.

Какво е необходимо да бъде направено, за да може системата на висшето образование да функционира спокойно през настоящата година и да взаимодейства успешно със средното образование?

Днес повече от всякога България се нуждае от своите университети. Те са пресечната точка между образованието, научните изследвания и иновациите. Това е значима позиция по отношение на изграждането на устойчива икономика и постигането на екологична и цифровизирана среда. Нашият университет стои стабилно и много добре се вписва и в национален, и в международен план, и то в години, които са турбулентни за целия свят. Това става с много работа и екипност. Създадохме клъстери с други университети за участието ни в проекта ENGAGE. EU, активно кандидатстваме по проекти и печелим европейско финансиране, разработваме съвместни университетски програми, стимулираме предприемачеството. Това е пътят.

Продължаваме работата по създаването на нови дигитални учебни програми и интерактивни ресурси. В съвременните условия системата на висшето образование трябва да е ориентирана в посока – учене през целия живот. И тук успешното взаимодействие между средното и висшето образование е фактор за повишаване на качеството на образованието. Трябва да има мост между преподавателите в средното и висшето образование, така ще се създаде синергия помежду им с цел професионално развитие на преподавателския състав, както и ранно професионално ориентиране и подготовка на учениците. УНСС успешно работи в това направление със СБУ и Асоциацията на икономическите училища в България (АИУБ).

УНСС се стреми да е в крак с потребностите на съвременния пазар на труда, вкл. и като се ангажира да възроди педагогическото обучение. Какви са амбициите Ви в тази посока?

Амбициите ни са именно такива – да отговорим на очакванията на бизнеса да получава добре подготвени кадри с подходящо образование. Затова стъпваме в няколко нови професионални направления. Създадохме специалността „Педагогика на обучението по икономика и информатика“, за което срещаме безрезервна подкрепа на педагогическата общност, защото системата изпитва остра нужда от кадри в тази област.

Тече активен процес по сключването на споразумения с училища и гимназии. В преговори сме и за определянето на базови училища. Другите ни нови специалности са „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“, както и „Приложна лингвистика“, търсени и от младите хора, и от бизнеса.

В края на 2022 г. бяхте удостоен с Юбилеен златен медал на СБУ по повод градивното социално партниране, което УНСС споделя със Синдиката. Как оценявате политиките и постиженията на СБУ за постигане на качествено и модерно образование, за повишаване на статуса и престижа на педагогическата професия и за ефективно сътрудничество между висшето и средното образование?

Ценим високо усилията на СБУ образованието да се превърне в стратегически национален приоритет. Българските учители са стожер на националната ни просвета и култура. Виждам огромен потенциал в изграждането на взаимосвързаност между средното и висшето образование и се радвам, че срещам съмишленик в лицето на д.ик.н. Янка Такева. От една страна, университетите могат да окажат съществена подкрепа при създаването на педагогически кадри за обучение в новите дигитални професии. От друга страна, училището може да подпомогне плавния преход от ученическата към студентската скамейка. Това усилие си заслужава. Неслучайно нашата кандидатстудентска кампания тази година е изградена на много срещи и разговори на живо в училищата в цялата страна и срещаме тяхната безрезервна подкрепа. Провеждаме дни на отворените врати, кариерни дни и консултации по професионално ориентиране. Реализираме съвместни проекти с няколко училища в страната. Тук искам да подчертая и активната работа от страна на СБУ за професионалното израстване на педагогическите кадри. Ние имаме работещ меморандум, благодарение на който стотици учители се възползваха от съвместните обучителни програми в Учебно-оздравителната база на УНСС в с. Равда.


Агенция „Фокус“

10 февруари 2023 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и експерт по национална сигурност: Фалшивите сигнали за бомби могат да доведат до случай на реална опасност, при който да не се реагира

 

На пряката ни телефонна линия вече експертът по национална сигурност и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров.

Проф. Димитров, аз и преди малко анонсирах, че ще си говорим за поредния фалшив сигнал за бомба във вчерашния ден, при който бяха евакуирани пътниците от Летище „София“, а пък помним, че за миналия месец имаше два такива сигнала, само че в столичен мол, отново бяха евакуирани хора. Какво се случва? Какви биха могли да бъдат мотивите на тези, които подават сигналите?

Мотивите могат да бъдат най-различни, но съвсем не е така безобидно това, което се случва с тези фалшиви сигнали, защото се прекъсват или се отлагат полети, нарушава се работата на критична инфраструктура, като летището, налага се евакуация на клиентите в мола. При нас, в университетите и в училищата, също има подобни ситуации, когато има изпити, когато има нещо, свързано с живота на университета, да се обаждат с подобни сигнали, което създава изключително много неприятности за всички. Мотивите могат да бъдат и конкурентни разправии. Когато има нещо, свързано с магазини, с търговски обекти или нещо друго. Може да бъде тествана система за сигурност, която се използва при евакуация на пътници или как реагират службите, което пак казвам, хич не е безопасно, защото може да подсказва за следващия опит или за атентат. Има и хора с психически отклонения или някакви такива комплекси, които си мислят, че това са забавления или се обаждат по такъв повод. И пак казвам, не се безобидни тези неща, и при тях службите, особено при разкриването на подалите тези сигнали, трябва да се отнасят много сериозно.

Както казахте и вие, не са безобидни изобщо даже, и че мотивите могат да бъдат и конкурентни, някакви вътрешни…

Спорове.

Спорове, да. И аз да кажем имам приятели, които са управители на заведение в съответния мол, и всъщност когато евакуират хората, те стават веднага и не си плащат сметката при пълно заведение да кажем, което наистина не е добре.

Щетите са наистина сериозни, защото няма време да се събират сметки, хората наистина бързо трябва да напуснат, защото тогава никой не знае дали сигналът е фалшив или не е фалшив. Трудно се поема отговорност да се каже: „Няма бомба“ или там каквото е, като сигнала за пожар, и да останат и след това да се случи нещо. Лошото е, че когато мине сигналът и се разбере, че той е фалшив, тогава вече някак си спада ентусиазма да бъдат разкрити тези хора, които са подали този сигнал, и си казваме: „Какво толкова е станало? Има по-сериозни неща“ и други работи.

Важното е, че няма бомба.

Когато ми се обадихте вчера, аз погледнах наказанията за това нещо. Те варират от 200 до 1000 лева, там ако беше нещо по-сериозно, мисля че 2000, 5000. Максималното наказание беше 20 000 лева, но не съм чул да има такъв случай досега – някой такъв, както ги наричат, телефонен терорист, да бъде наказан по този начин. А пак казвам, щетите са много големи, напрежението, психическите последици или това, което се случва с хората в обществени сгради, търговски обекти също е много сериозно. Така че трябва и да се засилят и наказанията, но да бъдат прилагани тези наказания спрямо хората. В съвременния дигитален свят няма как някой да скрие, да подаде анонимен сигнал за подобни неща. Наскоро в университета имахме сесия, тя свърши миналата седмица, и там едни студенти се „забавляваха“ да активират противопожарната аларма с електронна цигара, понеже имат изпит в съседната зала, някакви такива неща. Но благодарение на камерите там и другите мерки за сигурност това беше установено. Така че такава е ситуацията.

Вие казахте за наказанията, които поне по мое мнение не са никак големи на фона на щетите, които се причиняват. А има ли начин за превенция, някак си да не го правят, да не се стига дотам, предварителна проверка или подобно? Затова питам експертите.

Ами трудно е. Има държави, например Турция или някои други държави, където във всеки обект буквално минавате на проверка за оръжия или взривни материали и ви проверяват багажа, както е сигурността на летищата. Има университети, където това го правят и съм го виждал по света, но то зависи от нивото на опасност, която съществува в конкретната държава или конкретното ниво на заплаха, което го има. За България това не е типично, не е такъв рискът, няма атентати, няма тероризъм. Така че да се въвеждат такива много строги мерки за проверки на всеки клиент, на всеки пътник още преди да влезе в летището, малко е сложно. Превенцията е в това да се заловят извършителите на тези фалшиви  телефонни сигнали и да бъдат наказани доста сериозно, за да разберат другите, че наказание има, и то не е малко. Разбира се, могат да се проверява хора, които са се обаждали повече пъти, да се разговаря с тях, този проблем да се обяснява. Но срещу подобни заплахи няма 100-процентова гаранция, че няма да се случат.

Както казахте и вие, начинът е после да се стремят съответните органи на реда да заловят човека, който е подал този сигнал. Защото помним, че  при първия такъв в столичния мол имахме информация, но след това при втория, при вчерашния на летището вече нямаше информация кой е подал сигнала, и по този начин се дава гласност на това, че е имало такъв сигнал, но не и кой го прави.

Да, и в крайна сметка общественото порицание или разбирането, че службите си вършат работата и са го заловили навреме, че е наказан или ще бъде наказан с цялата строгост на закона, ето ви превантивното действие, което се извършва преди извършването на тези неща, така че другите да имат респект от това, което се случва, за да знаят, че няма как да бъдат анонимни. Особено пак казвам, в съвременния дигитален свят има много следи кой се обажда и откъде се обажда.

Дали може да се стигне до момент, в който сигналът е истински, но хората да не повярват? Или те така или иначе при всеки един случай са длъжни да ги евакуират?

По принцип са длъжни да ги евакуират. Има правила, че 24 часа сградата трябва да бъде празна, обезопасена. Пак казвам, ние сме имали такъв опит, за съжаление горчив, през минали години, когато един ден никой не влиза в университет. Трудно се поема такава отговорност. А лошото е, че ако зачестят тези сигнали и не им се обръща внимание, наистина може да стигне до случай там, както лъжливото овчарче, да има реален сигнал, а всъщност да не се реагира на това нещо.

Продължаваме разговора в една по-различна посока – за петте нови специалности в университета. Разкажете ни малко повече за тях и по-специално за киберсигурността, тъй като сме в седмицата на Международния ден на безопасния интернет.

Да, в някаква степен тези нови специалности са свързани с предишната тема, която имахме. Една от тези съвместни специалности, които осъществяваме съвместно с Тракийския университет, е киберсигурност и електронно управление, защото виждаме какво се случва около нас и специално в България почти всяка седмица има голям инцидент с голяма структура. Частният бизнес обикновено не обявява публично какво се случва при тях, но от информация, която имаме от ГДБОП или публични презентации, там също има доста случаи когато те биват атакувани от хакери ако щете, от фалшиви писма или по някакви други начини, така че да бъдат увредени техните активи или тяхната дейност. Много актуална и навременна специалност. Благодаря за подкрепата на Министерството на електронното управление. Ние и затова добавихме думичката „електронно“ управление, защото много от нещата вече в България, които се случват, пък и разбира се и по света, са свързани именно с електронното управление. Но за да работи това нещо добре, то трябва да бъде и сигурно, и защитено. И затова има нужда от страшно много хора, които се занимават с киберсигурност. А то не е само предпазване от хакери, ами поддържане на системите, така че да работят, и всъщност, ако се върнем пак към предишната тема, да не допускат такива фалшиви сигнали, да не прониква някой във вашите регистри, така че види личните данни, или да ви блокира информацията, която имате, или да ви блокира целия бизнес. От моите срещи, които имам тук всеки ден с представители на бизнеса и институциите, те винаги казват: „Дайте ни хора, трябват ни хора в това направление“. И сега, парадоксалното беше, че трудно се открива такава нова специалност в областта на управлението на киберсигурността поради ограничение в картата за висшето образование, и аз ще го поставя този въпрос по-нататък и на министъра, който има разбиране за това, и пред Министерски съвет, защото картата е приета от Министерски съвет в крайна сметка, по някои актуални суперприоритетни специалности би трябвало да има друго решение, а не административно. Но тук да не влизам в подробности как действа картата и необходимостта от акредитация. Другите ни специалности са свързани с обучение в направление педагогика. И там, където ние сме силни, заедно с Тракийския университет, пак в Стара Загора, педагогика с преподаване на информатика и икономика. Искаме да открием и приложна лингвистика, която е свързана с нашите специалности, тъй като един съвременен бизнесмен се нуждае от езици, от право и от икономика, и от обществени отношения. Приложната лингвистика е близо до тези неща. И една също много нова специалност, която е в областта на информатиката, за обработка на големи данни. В момента ние сме залети или можем да бъдем залети, и те съществуват тези големи данни около нас, въпросът е някой да може да ги събере, да ги обработи по подходящ начин, и да ги покаже по подходящ начин на тези, които вземат решения или управляват своите бизнеси. Долу-горе това са нещата. И в областта на администрация и управление последната специалност, която пак правим съвместно с Тракийския университет.

Определено са много важни, особено и тези, които са свързани наистина с информационните технологии, и както казахте и вие, с киберсигурността. Изброихте някои проблеми, които се случват, свързани с киберсигурността,  а за още колко не знаем със сигурност, и за обработката на големи данни, особено в дигиталния свят, в който живеем и във връзка с това, че всичко се случва наистина в онлайн пространство и чрез компютър.

Ами много бързо се развиват процесите. В областта на образованието аз съм имал и други разговори, понякога искаме да обучаваме институции съвместно техните служители да разберат как се развиват нещата, но понякога се получава съвсем такива формални отговори: „Ама ние имаме дипломи за магистри от преди 20-30 години“. Преди 20-30 години нямаше компютри.

Разбира се.

Нашият университет, разбира се в сътрудничество с други университети, се стараем да работим заедно с бизнеса. Използваме и много хора от практиката между другото за нашите обучителни програми и образователни, така че да сме винаги на гребена на вълната, както се казва, каквото се случва. Но винаги тези лоши хора, престъпници или които имат някакви намерения, те винаги леко водят, но поне е добре масовите, стандартните неща да ги ограничим, така че да не се случват масово. А пък вече по-специализираните неща, си има и министерства, има си ДАНС и ГДБОП, така че те ще се борят по-успешно с тях.

Важно е да сме в крак с времето, особено университетите, за да излязат от тях наистина подготвени кадри, които могат да се справят с това, което се случва сега и в съвременния свят. Пожелаваме успехи! Наистина предполагам, че ще има доста засилен интерес към тези нови специалност. Аз ви благодаря за отделеното време и за интервюто.