2022
Вестник на УНСС 
25 декември 2022 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Заедно се справяме отлично
News Maker
20 декември 2022 г.
Проф. д-р Димитър Димитров получи висока оценка за дейността си като ректор
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров представи годишния си доклад пред Общото събрание на Университета за национално и световно стопанство, който беше приет единодушно. Той приветства делегатите на Общото събрание и отбеляза, че цели три години не е имало такова присъствено Общо събрание. Припомни също така, че на 18 декември 2019 г. се е провел избор за ректор на УНСС и до деня на това Общо събрание се навършват точно 3 години и един ден от неговия ректорски мандат. Догодина предстои Отчетно-изборно събрание и проф. Димитър Димитров съобщи намерението си да се кандидатира за втори мандат.
В своето слово проф. д-р Димитър Димитров направи няколко важни акцента, които да покажат промяната, като започна символно с успешно завършилия строеж на най-новия корпус на УНСС, заради очакването, че това е можело да доведе университета до фалит. Като втори важен акцент проф. Димитров показа увеличаването на доходите не само на преподавателите, но и на служителите. В разглеждания период от 10 години, единствените съществени увеличения са реализирани в неговия мандатен период – 35-40% увеличение до края на 2022 г. За мандата общо 4 пъти са вдигани заплатите на преподаватели и служители. Повишено е и допълнителното материално стимулиране. Проф. Димитров говори за учебната дейност и припомни усилените мерки, предприети след намаляването на държавната поръчка с 40% през 2020 г. за запазването на студентите на нивата от 2018-2019 г., както и за успешно реализираните проекти, които всъщност са външното финансиране на УНСС. Той не пропусна и темата „Студентски политики“ и доброто взаимодействие със Студентския съвет, подобрените материално битови условия и усилената работа за издигане авторитета на УНСС.
За финал на словото си ректорът проф. Димитров очерта два приоритета, които УНСС трябва да развива. Единият е изследователската и публикационната дейност, а другият е интернационализацията – в изследванията, в обучението и в привличането на чуждестранни студенти и преподаватели.
Вестник „ 24 часа“
15 декември 2022 г.
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС е трамплин за таланти
News Maker
14 декември 2022 г.
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров повиши сигурността на студентите
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров отново демонстрира грижа към студентите си и най-вече за тяхната сигурност и безопасност. Той е сред първите ректори, който решава да инвестира във видеонаблюдение и в момента има близо 140 камери в университета на всички стратегически места. Благодарение на тези камери са разкрити няколко инцидента с изчезнали вещи. Има и охрана, която помага за сигурността. Наблюдението сега е 24 часа. По този начин всички се чувстват защитени, както студенти, така и преподаватели. Това е едно от най-добрите висши училища в България и на ден влизат над 10 000 души. Благодарение на проф. Димитров УНСС вече е дигитален университет. Иновативната мрежа е част от IT инфраструктурата на университета. Има възможности за надграждане, новите системи не са само за наблюдение на движение. Може да се следи и присъствие в занятията, макар че все още това не се проследява с видеокамери.
Проф. Димитър Димитров е и сред най-добрите специалисти у нас по киберсигурност и затова знае колко важна е сигурността. Общежитията на университета също са оборудвани с камери. Само в блок 53 има поставени 300 камери, които предават и записват в реално време. Така се създава по-лесен достъп на студентите до своите общежития и по-голяма сигурност. Разполагат и с денонощен автопатрул, който при сигнал идва на място. Това обаче далеч не е всичко. Ректорът на УНСС проф. Димитров има идеи и за изследователски проекти, като използва Центъра за видеонаблюдение, включване на изкуствен интелект, лицево разпознаване. Киберсигурността също ще бъде бъдеща инвестиция, както и подобряване на мрежата. Всичко това обаче изисква едно голямо финансиране и ще отнеме известно време.
13 декември 2022 г.
Проф. д-р Димитър Димитров: Чрез видеонаблюдение повишаваме сигурността в общежитията и университета
За въведеното видеонаблюдение в студентските общежития, за разработването на IT мрежата и новите дигитални услуги на нашия университет, ректорът проф. д-р Димитър Димитров разговаря със Симона Бабалийска, студент „Медии и журналистика“. Още за темата за общежитията можете да прочетете в новия брой на Вестника на УНСС, който ще излезе през януари 2023 година.
Проф. Димитров, каква е причината да се въведе видеонаблюдение?
Със сигурност искаме да повишим сигурността в университета и в общежитията, отношението към персонала, който работи и студентите ни. Ние сме голям университет, на ден влизат над 10 хиляди души и все нещо може да се случи. Създали сме канал за комуникация за такива ситуации, защото това нещо е важно. Обучението при нас е от рано сутрин до 21.00 ч., така че се изисква едно непрекъснато внимание. Точно и затова се нуждаем от мерки за сигурност. Не е важно какъв ресурс сме избрали, а как осъществяваме контрола. Като един иновативен университет заставаме на страната на по-модерните средства. Вече имаме и Център за видеонаблюдение и пропускателният режим става по-добър. Имаме и записи от терен, които отговарят на закона за личните данни. Намаляват се разходите, но се увеличава сигурността. Всичко се осъществява и с помощта на охранителна фирма.
Как се промениха условията за сигурност под Ваше управление ?
В началото ситуацията беше 21 камери в университета, а сега са близо 140 на всички стратегически места. Благодарение на тези камери сме и проследили няколко инцидента с изчезнали вещи. Има и охрана, която помага за сигурността. Наблюдението сега е 24 часа. Ние вече сме дигитален университет. Иновативната мрежа е част от IT инфраструктурата на университета. Има възможности за надграждане, новите системи не са само за наблюдение на движение. Може да се следи и присъствие в занятията, макар че все още това не се проследява с видеокамери.
Това обща тенденция ли е в университетите?
Повечето български университети не разчитат на този вид средства за наблюдение, но аз като специалист по сигурност, знам, че е важно да се осигурят такива мерки. Имаме и идеи за изследователски проекти, като използваме Центъра за видеонаблюдение, включване на изкуствен интелект, лицево разпознаване. Киберсигурността също ще бъде бъдеща инвестиция, както и подобряване на мрежата. Всичко това обаче изисква едно голямо финансиране.
Колко струва такава иновация?
Може сами да си направите сметката. При 12 общежития и около 40 – 50 портиери с техните заплати и слаба ефективност. Видеокамерите силно поевтиниха тази дейност. Мрежата беше изградена със средства, отпуснати от Министерски съвет, така че има значителен размер на месечна икономия от порядъка на 10 хиляди лева. Това е хубаво, защото тези пари се пренасочват за ремонт на общежитията.
С какво друго можем да се похвалим?
Имаме над 15 уеб услуги, които университета и П„ССО“ предоставят на студентите. Бяха извършени голям обем интеграции на нашите системи, което е изцяло в помощ на студентите. Всичко, благодарение на ръководството на университета и Студентски съвет, който подсказва, какво да подобрим. Традиционно ковид допринесе за тези онлайн услуги, но университетът беше готов за дигитализиране. Преходът изискваше усилията на всички колеги от IT департамента и ръководството, защото имаше и риск за провал.
Център за видеонаблюдение в блок 53Б на УНСС
УНСС представи Центърът за видеонаблюдение, изграден със собствени средства и дарения от фирми, партньор на УНСС, и разположен в блок 53, вх. Б. Той разполага с над 300 камери, които постоянно предават на живо.
 |
 |
Пламен Пенев, изпълнителен директор на П„ССО“: „До преди няколко месеца наши охранители осъществяваха контрол и пропускателен режим в общежитията. В момента тази функция се изпълнява от дежурния в блок 53Б, който следи видеонаблюдението на екраните. Във всички семейни блокове имаме 100% покритие на общите части, а така също и в блокове 36-ти, 38-ми и 9-ти. На този етап техниката във видеоцентъра се състои от два големи екрана и 4 малки, както и 3 компютъра. Наблюдават се „горещите“ точки в общежитията – входовете, асансьорните и стълбищните клетки. Създадохме улеснен достъп за студентите до общежитията с по-висок контрол от наша страна. Разполагаме с денонощен автопатрул на разположение, който при сигнал от нашите колеги идва на място“.
 |
„Всичко това се осъществи по проект, който стартирахме с проф. Цветана Стоянова, зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики. Крайната ни цел е да няма точка от общите части във всичките ни дванадесет блока, която да не е обхваната с камера – коридори, стълбищни клетки, асансьори, околоблокови пространства. Над 60% от тези части вече сме покрили с камери, а до края на учебната година се надяваме да достигнем 100%“, каза доц. д-р Драгомир Стефанов, главен секретар по социално-битови въпроси на учащите и чуждестранни студенти. „Имаме нужда от още техника и в момента търсим варианти да я осигурим“, допълни доц. Стефанов.
 |
Дежурният домакин демонстрира как работи системата за пропускателен режим. Ако отиде човек на входа на блока и няма чип, той ще звънне и ще се свърже по домофона. Дежурният ще запише имената му и първите шест цифри от ЕГН-то, след което ще му отвори вратата.
 |
Огнян Димитров, началник отдел „Столове” отговарящ за видеонаблюдението показа как могат да се сменят екраните, да се връща записът и как работи самата система.
 |
 |
На събитието присъстваха изпълнителният директор на П„ССО“ Пламен Пенев, главният секретар по социално-битови въпроси на учащите и чуждестранни студенти доц. д-р Драгомир Стефанов, Ангел Стойков, председател на Студентския съвет, Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС), Илиян Чабуклийски, председател на КСБВУ при УНСС, началникът на отдел „Столове” Огнян Димитров, отговарящ за видеонаблюдението.
Информационна агенция „Фокус“
24 ноември 2022 г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Взаимодействие с ЕС и дипломатически усилия с Турция са част от решенията на проблема с мигрантския натиск
Ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и експерт по национална сигурност проф. Димитър Димитров в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Обръщаме поглед към така наболялата тема за мигрантския натиск. ситуацията като че ли излиза извън контрол, започвайки да даваме жертви. Къде е пробойната и какви мерки трябва да бъдат предприети? На пряката ни телефонна линия е проф. Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство и експерт по национална сигурност. Проф. Димитров, за два дни станахме свидетели на три случая на преследване на мигранти от страна на органите на реда, един от които завърши с фатални последствия – полицай е с опасност за живота. Зачестяват случаите, рискуваме животи – какво се случва?
Ами явно зачестяват тези случаи на нелегално, незаконно преминаване на границата, увеличава се броят на мигрантите и това вероятно е върхът на айсберга. Ние виждаме само това, което се е случвало с полицията, а вероятно има и други бусове и автобуси, които не са заловени от полицията или не са идентифицирани.
Именно.
Появява се проблем и затова статистиката, която всички органи, ангажирани с това, водят, трябва да покаже, че броят на мигрантите се увеличава непрекъснато. Но това не е единственият проблем, който съществува. Трябва да погледнем малко по-широко над това. Взаимодействието с Турция, взаимодействието с Европейския съюз, не да бъдат всички наши проблеми насочени, а така да си подредим нещата, че да си насочим усилията в тази посока, към решаването на този проблем. Ние продължаваме да търсим решение на мигрантския проблем с досегашните си инструменти – малко мигранти преминават, някои залавяме, други минават. Явно сме се изправили пред качествено нов проблем, който трябва да намери решение чрез качествено нови механизми, а те са търсене на помощ от Европейския съюз, концентрация на всички възможно ресурси около границата, дипломатически усилия с Турция, дипломатически усилия с партньорите ни от Европейския съюз. Просто това иска висок приоритет на усилията, така че да се справим с тази заплаха.
Вие казахте, че всъщност се появява нов проблем, а ние продължаваме да търсим решение с досегашни инструменти. И в тази връзка, понеже вие сте експерт по национална сигурност, какви мерки трябва да предприеме държавата с оглед на последните събития? Или е точно това, което казахте – да потърсим взаимодействие?
То има няколко такива случая в историята с миграцията. Традиционно през годините, да кажем почвайки от 2010 г. – следим тия неща, минават известен брой мигранти, кои заловени, кои незаловени, има някакъв такъв поток. Но 2013-2015 г. имаше голямо увеличение на мигрантската вълна, което предизвика проблеми в България, но предизвика и търсене на други решения. Създадоха се лагерите или центровете за настаняване на мигранти, построи се границата, тръгна се към взаимодействие с Европейския съюз. После тази мигрантска вълна отслабна. Сега пак се появява, и то вече в мащаби, които надхвърлят предишните мащаби. И затова трябва да търсим и такива решения. Аз вече споменах някои от тях, но да не се опитваме там с двама полицаи или малко хора от Специалните сили, или командировани от други райони да търсим цялостно, мащабно решение на този въпрос. А то е, пак казвам, взаимодействието с Европейския съюз и дипломатически усилия с Турция. Но има и технически възможности, така че да се контролира този поток от мигранти. Тук говорим за дронове, съвременни системи за наблюдение и камери, но както се разбираше от предишни изявления и изказвания, ние нямаме пари или средства да сложим батерии на камерите да работят. Това няма как да се оправдае, след като казваме, че това е голям проблем. Непрекъснато гледам репортажи по телевизиите с хора от Южна България, които са изложени на тоя мигрантски натиск всеки ден – ами те са притеснени, хората. Това е проблем на всички граждани всъщност. Виждаме, че той стига и до София, не е само там, край граничните села, които стоят забравени някъде.
Вече наистина се разпространява този проблем и виждаме уплахата на гражданите.
Иска се концентрация на усилията за решаването на този проблем. Нова ограда ли ще се строи, много интензивни дипломатическия усилия със съседните държави на ниво Европейския съюз. България е граница на Европейския съюз и много ясно трябва да постави тези условия за решаване на този проблем.
След катастрофата във вторник оставки подадоха главният секретар на МВР и неговият заместник. Смятате ли, че тези оставки ще променят ситуацията с оглед на това, че казахте, че то трябва да се търси мащабно решение?
Ами по-скоро не, защото имаше доста промени в МВР в последните няколко години, и в „Гранична полиция“, и в други структури, които се занимават с това нещо. Политическата нестабилност или тези промени, които непрекъснато се случват след всяко ново правителство, изобщо не влияят добре на системата за национална сигурност, защото новият началник, докато свикне, докато му имат доверие, дали е компетентен, идва нов и нещата така си вървят. А тези неща, както виждате, някои от тях изискват постоянни усилия и постоянни стратегически приоритети за това нещо, искат известно време това да се случи. Кога да се стартира проект за техническо оборудване на границата или да се построи нещо на уязвимите места, друг тип ограда или нещо друго, като началника го сменят през четири месеца? Така че по-скоро оставките няма да повлияят върху това нещо и не знам дали ще бъдат приети даже.
Понеже заговорихме за политическата нестабилност, искам да ви попитам как повлиява липсата на редовно правителство и ефективни решения като причина за застрашената ни национална сигурност?
Ами повлияват. Когато няма ясно управление, без да омаловажавам усилията на служебното правителство, президента и останалите, но когато я няма стратегическата перспектива, нещата се извършват рутинно, ден за ден. Никой не знае дали ще бъде ръководител след няколко месеца, за да постави началото на нещо ново. Така че това влияе определено и то е свързано именно с тези неща. Ако обърнете даже нещата от гледна точка на нашите партньори от Европейския съюз и НАТО, те също изчакват да видят какво ще стане, кога ще има избори, ще има ли правителство, кой ще бъде министър, какви са му вижданията по тези въпроси и това забавя много неща, които… Ние просто седим на едно място, даже и вървим назад до известна степен поради политическата нестабилност.
Видяхме много закани, че ще има промени, ще започват да се търсят решения от страна на управляващите. Защо трябва да стигаме до фатални последствия, за да се обърне по-голямо внимание на проблема с мигрантския натиск?
Ами пак стигаме до това, че когато няма стабилност, не може да се върви добре напред или да има нормално развитие в тая посока. Констатират се само тези проблеми, обществото ги забравя обаче за няколко дни. След това идват новите началници и пак продължаваме. Т.е. не управляваме процеса, а го наблюдаваме по-скоро.
Как според вас може да бъде гарантирана безопасността на служителите на реда? Т.е. по какъв начин могат да бъдат обезпечени така, че да вършат работата си без рискът за живота им да е огромен, както видяхме с последните събития?
То е комплекс от мерки. Когато вие имате добро наблюдение на границата, когато имате по-добър тип граница или ако трябва още една такава ограда, която е от друг тип, но по-бързо да бъде построена, когато ги разположите на такива места, че да не са в пряк досег с мигрантите, когато имате техническо наблюдение с камери и дронове и което вижда групите откъде минават и можете да концентрирате усилия, когато им дадете радиостанции, така че те да могат да комуникират, тогава ще бъдат по-защитени. Не е въпросът дали имат пистолети или автомати „Калашников“, а цялостна система, комплекс от мерки, които да ги защитават.
Смятате ли, че предложението на МВР за завишаване на наказанията във връзка с нелегалния трафик ще спомогнат за решаване на проблема?
Определено, да. Вчера един от експертите – Тихомир Безлов, също говори на тая тема, какво се случва с един мигрант, който преминава нелегално, незаконно. Той може да извърши поредица от нарушения, за които няма някаква особена санкция за това нещо – и границата, и напускането на лагерите. Така че това определено ще внесе някаква дисциплина. Но то е пак част от пъзела, част от общата картина, която трябва да бъде решавана. Ние и да ги увеличим сега наказанията, като няма парламент, няма кой да ги приеме тия неща и то ще минат две години сигурно. Тази дисциплинираща мярка, докато се разчуе сред мигрантите… Нали разбирате, пак опираме до политическата нестабилност.
Както казахте и вие, трябва в крайна сметка да има кой да я приеме, за да влезе в действие. Как оценявате риска за националната ни сигурност? Колко сме защитени?
Това е много широк въпрос. Чак такива глобални рискове няма за нашата национална сигурност. Ето ги такива фактори – мигранти, войната в Украйна, енергийната сигурност. Но нашата котва, нашето предпазно средство е членството в НАТО и в Европейския съюз, така че това ни държи над водата.
И за да завършим този разговор, искам да ви попитам: кой е виновен за случващото се, къде е пробойната? Или това е комплекс от проблеми, които трябва да започнат да се решават?
Обикновено нещата са свързани с управлението. Тези, които управляват, трябва да управляват добре – това е проблемът. Иначе може да има индивидуални грешки, но когато се случи нещо, особено по-мащабно – катастрофа, дали е авария или нещо друго, аз и друг път съм го казвал, преди това има 20-30 други по-дребни неща, които са дребни, но те са повлияли това нещо да се случи. Вижте и катастрофите. Дали са имали план за действие там полицията, дали са имали тези прословути шипове, които да ги хвърлят, пък дали е трябвало да ги хвърлят, пък къде да отклонят. Дали са комуникирали достатъчно, пък с какви автомобили са ги гонили там, или каквото се случва – т.е. пак отиваме до системна грешка и системен въпрос, който трябва да бъде решаван по друг начин. Не че единият полицай е действал по един начин или другият се е объркал нещо при осъществяването на гонката примерно – пак отиваме към липсата на системен подход, поредица от мерки, които да гарантират решаването на тоя въпрос.
Това са малки детайли и проблеми, на които може би, ако се обърне внимание, ще се задейства решаването на проблемите и може би няма да се стига дотук.
Ами да, защото те пак са свързани. Дали имате подготовка, дали имате необходимото техническо оборудване, дали имате необходимото въоръжение, дали имате комуникация с останалите структури така, че примерно да бъдат задържани тези хора или да бъдат локализирани още на границата – виждате, че пак говорим за поредица от неща и система за национална сигурност.
Надяваме се да се взимат навременни мерки и да се обръща внимание на тези неща, които са свързани, за да може да не се стига до събитията, на които станахме свидетели.
Bulgaria ON AIR
21 ноември 2022 г.
Peктopът нa УHCC проф. д-р Димитър Димитров: Бизнecът изпитвa глaд зa кaдpи. Eтo oт кoи cпeциaлнocти
Вече има данни от новата Рейтингова система на висшите училища, какво показва тя и има ли нещо различно от миналата година?
Както се казва, в Рейтинговата система всичко е спокойно, няма изненади. Резултатите са същите спрямо миналата година, но има някои неща, които трябва да си ги кажем. УНСС е най-големият икономически университет с близо 15 000 студенти, няколкостотин се обучават по икономика и ние сме на трето място в Рейтинговата система в професионално направление „Икономика“, а има университети, които са по-напред от нас, макар и с малко. В същото време ние обучаваме в 40 бакалавърски програми с почти 100% реализация на завършилите и се сравняваме с университети, които приемат годишно 10 студенти в 1 бакалавърска програма. Няколко пъти поред получаваме наградата за най-престижен университет сред работодателите. Очевидно е, че има проблеми със самата Рейтингова система. Говорили сме няколко пъти с хората, които я провеждат да се изчистят именно тези несъответствия. Включени са прекалено много показатели, които може би не са толкова съществени за рейтинга. Например колко пъти даден студент е заемал книга от библиотеката, ние сме малко по-назад в класацията, начело е един от военните университети.
Защо се случва това?
Много е сложна системата. Аз съм за, да има система, която да измерва резултатите, защото ако не измерваме няма как да подобряваме качеството. Но виждаме, че измерването има други мащаби, прекалено много показатели, понякога се използват средни показатели, което ако разделим на 10 студенти е едно, а на 12 000 – друго. Друг път се използват абсолютни показатели. С една дума има проблеми, които трябва да бъдат коригирани в Рейтинговата система. Иначе УНСС стои стабилно на позициите, които имаме в системата.
Има ли глад за специалисти у нас, какво показват последните наблюдения?
Това е момент, който трябва да бъде включен в Рейтинговата система. Нека да не забравяме, че има и друга система за оценка на университетите, която е на Националната агенция за оценяване и акредитация, в която сме с най-високата оценка от всички университети и близо да максимума. Почти всеки ден подписвам споразумения за сътрудничество с представители на бизнеса и с институции и всички казват – искаме кадри, имаме нужда от икономисти, администратори, социолози. От няколко години се счита, че има прекалено много икономисти в България и държавата намали държавната поръчка, включително и за УНСС. През 2020 г. тя беше намалена с около 40%, което е сериозен шок. Успяхме да преодолеем това с допълнителен платен прием и нов начин на прием. Но самият подход е грешен, защото бизнесът ни търси и започва да се ориентира към намиране на студенти още от първи и втори курс. Рейтинговата система трябва да отчита и подобни показатели – реализацията на студентите, колко кандидат-студенти има за едно място, дали се запълва държавната поръчка, интересът на бизнеса.
От кого зависи всичко това да се случи и Рейтинговата система да бъде модернизирана и адекватна на времето?
Зависи от изпълнителите. Има методологически проблеми, разчита се на точна обективна информация, но понякога тя липсва. Трябва да има целенасочена специализирана дискусия с Института „Отворено общество“ и „Сирма Солюшънс“, изпълнители на проучването.
Новата година тече с пълна сила. Какви са наблюденията спрямо предишната – при кои специалности има отлив, къде има повече студенти?
Има няколко специалности, които се ползват с постоянен интерес. Избягвам да цитирам кои са най-добрите. Ние ги измерваме по няколко показателя – първо, дали запълват държавната поръчка, нещо което всички специалности успяват да постигнат, второ, по броя на студентите, които са заявили това на първо желание или от първо до трето желание или до десето желание. И тук можем да посочим няколко специалности, които се позиционират добре – маркетинг, финанси, счетоводство, бизнес икономика, право, разбира се и останалите специалности. Нашата философия е да поддържаме всички тези направления и специалности, защото имаме национална отговорност като университет.
УНСС си партнира с много престижни европейски университети, един от тях е Виенският икономически университет. Разкажете ни повече за това партньорство.
Това партньорство е част от инициативата на ЕК за създаване на европейски мрежи от университети. Ние сме създали една от 48-те такива мрежи, заедно с още 8 топ бизнес университета. Партньорството върви на много равноправна основа, сега подготвяме следващото ни предложение пред ЕК за продължаване на този проект, който всички считаме за много успешен, което включва създаване на виртуален студентски кампус и единен европейски бизнес университет. Това включва мобилност на студентите, обмен на преподаватели, споделяне на ресурси. Даже и сега наши студенти слушат лекции във Виенския икономически университет, както и техни студенти слушат наши лекции. Може да се издават дипломи от няколко университета. Вървим към „меко“ обединяване на тези университети, като си запазваме самостоятелността.
Да поговорим и за дигитализацията. Как я съчетавате вече с присъственото обучение?
Дигитализацията изигра много голяма роля ние да не загубим учебния процес – буквално за два дни минахме на единна платформа за преподаване, споделяне на ресурси и то не само за обучение, а също и за конференции и международни проекти. Искаме да използваме информационните технологии и в други направления. Разглеждаме дигитализацията като част от общите усилия за повишаване на качеството на обучението.
Да обърнем внимание и на връзката с бизнеса. В много от европейските университети тази връзка е много силно изявена – хора от бизнеса изнасят лекции или студенти участват в проекти. Случва ли се на достатъчно добро ниво и в УНСС?
При нас има 450 щатни преподаватели и 500 хонорувани, които са специалисти точно от бизнеса или държавната администрация. Създадохме нов начин на обучение – Бизнес академии с отделни компании, в които селектирани студенти в поредица от лекции се срещат с висшия мениджмънт. Правим и Дни на кариерата. Създаваме съвместна двойна Executive Master of Business Administration (EMBA) програма с Northern Illinois University (NIU) – USA. Искаме да продължим да засилваме тази връзка с бизнеса.
Студентите достатъчно ли са заинтересовани, говорейки за тази колаборация с бизнеса? Бизнесът ли повече търси студентите или обратно?
Студентите в момента имат много повече възможности. Нашият сайт на Междууниверситетски център за развитие на кариерата е запълнен със стажове, възможности за стипендии и за работа. Създадохме дейности със Стартъп-и, имаме споразумения с „Бизнес ангели“, които да ги подпомагат, менторски програми, обучения от бизнеса. Интересът на студентите е траен и устойчив. Процесът е двустранен.
Можете ли да споменете някои от по-интересните имена на представители от сферите на „Администрацията“, „Политиката“ и „Бизнеса“, които участват при Вас като лектори?
Преди да дойда в студиото беше г-н Иван Костов, бившият министър-председател, преди две седмици беше президентът Георги Първанов. Нашият Студентски съвет направи Младежки икономически форум, на който дойдоха министърът на образованието проф. Сашо Пенов, вицепремиерът Атанас Пеканов, вицепремиерът Лазар Лазаров. Има много интересни неща, които искаме да представим на студентите.
Има ли нови специалности за тази година и подготвят ли се такива през следващата година?
Ние сме в усилен период на подготовка за четири нови специалности в професионални направления извън икономиката. Две в областта на информатиката – „Киберсигурност и електронно управление“ и „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“. В тези области, наистина има глад. В областта на педагогиката – „Педагогика на обучението по икономика и информатика“, защото учителите и директорите на училища казват, че нямат нужните специалисти. „Приложна лингвистика“ също е една от новите специалности. Това са четирите нови специалности, които се надявам да стартират от септември следващата година.
При специалността „Киберсигурност“ ли очаквате най-голям интерес?
Ние и сега имаме „Киберсигурност“, която се нарича „Управление на киберсигурността“ и тя е доста търсена. Аз съм ръководител на катедрата, в която се преподава. Нашият университет е силен в управлението, меките умения, спазването на стандартите и политиките и ние наблягаме на това в обучението. Хората, които обучаваме не са непременно софтуерни или мрежови специалисти, а мениджъри, които искат да доразвият своите умения.
Финансирането на университета как върви? Как ще изкарате предстоящата зима?
Не бих казал, че се тревожим за това и че има такъв проблем. Ние предприехме доста мерки за енергийна ефективност, така че се надяваме всичко да е наред.Финансирането на университетите по принцип е проблем. Аз съм главен секретар на Съвета на ректорите в България и няколко пъти обсъждахме този въпрос. Има известно изоставяне на заплатите в университетите сравнено с други сектори. Капиталовите разходи и разходите, свързани с киберсигурността, са доста големи и се изискват сериозни инвестиции, защото ако бъде нарушена сигурността – ще спре учебният процес за дълго време. Това е болна тема. Ние усещаме подкрепа от министъра на образованието, но са нужни малко по-големи усилия в тази посока.
Цялото интервю можете да гледате ТУК.
Вестник „Труд“
15 ноември 2022 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Труд“: Слагаме висока бариера за влизане в специалност „Педагогика“ в УНСС
УНСС е в топ 3 на университетите у нас с най-много студенти. Разговаряме с ректора проф. Димитър Димитров за това дали трябва да се промени начинът на прием и какви специалности се търсят, след като за поредна година направление „Икономика“ е най-масовото у нас.
На този фон, оказва се, че бизнесът вече търси своите кадри сред първокурсниците, защото дипломираните висшисти отдавна са се влели в пазара на труда. Има ли глад за студенти и глад за кадри, отговаря проф. Димитър Димитров.
Отново най-масовото направление сред студентите у нас е „Икономика“, проф. Димитров. Предвиждате ли промяна в приема за УНСС?
Създаде ни доста проблеми, когато ни намалиха държавната поръчка. То някак си беше подстригване на всички по един и същи начин, защото ние имаме висока реализация, престижен университет, търсен е. Имаме два пъти и половина повече студенти, а всъщност на намалиха бройките, както във всички икономически университети в България. Всъщност имаме около 20 университета, които предлагат икономика. Ние се справихме със ситуацията, но все пак с доста повече усилия – пренастроихме приема по специалности, доста активна рекламна кампания при това в не толкова благоприятна среда. Намаляват студентите, намалява качеството на кандидат-студентите. В същото време България като брой студенти съотнесено към броя на населението е на едно от последните места в Европа. Онзи ден имаше среща на ректорите с КНСБ и някои от ректорите казаха да се спре с орязването на бройките. Засега удържаме положението. Тази година имаме още малко. Тази година имаме още малко ръст, но при свиването на общия обем кандидат-студенти и при трудната ситуация, сме почти на предела на това, което можем да направим.
Споменахте, че качеството на кандидат-студентите пада, а в същото време скоро се похвалихте с пълни отличници сред бакалаврите. Какви са резултатите всъщност?
Не бих казал, че имаме много отличници. Зависи от категорията – на випуск, от специалността има по един пълен отличник да речем. Това е при бакалаврите, а при магистрите такова нещо е като че ли сме видели падаща звезда. Но тези студенти с пълна шестици заслужават много голямо уважение. Дори по времето на пандемията проведохме церемония с тоги, на която наградихме няколко момичета бакалаври с пълно отличие. Не е масово явление обаче, въпреки че се говори, че има много отличници – не става лесно. Хора, които не са минали през университет, не знаят това нещо.
Какво ще кажете – дали е време вече и при нас да стане лесен приемът, след това обаче ситото да е много сериозно и да завършват най-добрите, както е в много университети извън България, узрели ли сме за това?
-Натам вървят нещата. Сменяме модела. Преди беше трудно да влезеш, имали сме години с 15 000 кандидат-студенти, от които влизат 3000 да речем. Сега може би се променя ситуацията, но може би трябва да има пазарни, регулаторни механизми, които така да насочват студентите и университетите, така че да е общ интересът. Иначе ако лесно се влиза и лесно се завършва, никой няма полза от това нещо. Ако вие поддържате едно ниво с много усилия, с тежки изпити, а другите пускат така просто – няма смисъл. Но пазарът оценява нашите усилия в УНСС, защото има висока реализация. Много сме търсени от бизнеса. Идват и казват – дайте хора, но те трябва да ги търсят от втори курс, защото другите вече са си намерили работа.
Тогава означава ли, че връзката с бизнеса става по-добра вече?
-Бизнесът беше свикнал, че много кандидати се борят за едно място и чакат на опашка. Те също се опитват да се пренастроят към тази ситуация. Мисленето беше – вие ги обучавате, после те идват при нас. Сега има глад за кадри навсякъде и на всички нива. И на тези, които току-що завършват и за висш мениджмънт, защото той изисква квалификация, нови умения и знания да се добиват.
А склонен ли е бизнесът да търси бъдещи кадри още от първи-втори курс?
Да, защото имахме няколко споразумения с компании, които осигуряват стипендии за учене. Нещо, което дълго време го нямаше, защото предпочитаха да ги вземат готови на изхода на университета. Но когато кажат, че търсят студент отличник, с два езика и още нещо, няма как, защото този студент вече си е намерил работа. Особено, ако е завършил при нас. Ние предлагаме различни форми, академии, в които селектирани студенти да участват и да има хора от практиката, които да показват компанията. Искаме да подобрим комуникацията с бизнеса и имаме няколко успешни такива примера.
А студентите интересуват ли се?
Да, в някои от академиите участват по 50-60 студенти. Това са поредица от лекции, не една лекция, една среща. Половината от тях ги взимат на работа. Това е начин да се харесат двете страни. С Националната телевизия има една много интересна форма за телевизионна академия, в която участват студенти от различни специалности. Студент прави проект в съответната организация или институция, заедно с преподавател и ментор от приемащата организация, и накрая го изпитват съвместно. Ето ви най-добрата връзка с бизнеса и реално показва какво става. Тя съществува вече по някаква форма, защото 5 или 6 университета подписаха с БНТ. Можем да го направим и с вестник “Труд”.
Имате четири нови специалности, които ще разкриете, но мислите ли за още такива, които все още в УНСС няма?
Сега сме в усилена подготовка по откриването на новите специалности, които са извън направлението икономика и администрация. Две от тях са в направление информатика. Едната и „Киберсигурност и електронно управление”, а другата – „Обработка на данни”. Откриваме и „Педагогика”, която е търсена, при това с преподаване по икономика и информатика. А последната е „Приложна лингвистика”, която смесица между езици, право, икономика и администрация. Надяваме се септември да тръгнат. Това ни е липсвало, имали сме го в предишни години, но по някаква причина не е получило живот. Сега всички са много ентусиазирани за подготовка на тези програми, приети са учебните програми. Готвим докладите за акредитация.
Ще приемате ли по тях с висок бал?
Като гледам интереса към информатика, особено в други университети, педагогиката – вероятно ще има висока бариера за влизане в тези специалности.
Кандидатствате за финансиране към фонд „Научни изследвания“ с 12 проекта, които сте подготвили през последните месеци – разчитате ли това да вдигне публикационната дейност?
Когато няма стимули, когато няма изисквания да правите публикации и да участвате в проекти, тогава всеки си казва защо да го правя. Но когато започнат да ви оценяват по друг начин, когато се променя средата, трябва и ти да се променяш. От друга страна, ръководството на университета създава условия за това нещо. Ние развихме капацитета на специален център, който да подпомага кандидатстването и затова имаме тези 12 проекта. В други години има по 1-2 проекта, а сега има голяма разлика. Тази година вдигнахме стимулите страшно много, или 20 пъти, или стимули от 15 000 на 300 000 за публикация. С това се надяваме да раздвижим, сигурно по-натам ще има и други изисквания за преподавателите. Но лека-полека вдигаме публикациите. Взели сме мерки да се компенсират публикации в Scopus и Web of Science също. Който иска да публикува, има пълни условия за това нещо.
Как ще посрещнете разходите си за зимата – някои висши училища се опасяват от фалити?
Ние сме постигнали някакъв баланс, но ако започнем да изреждаме какво ни трябва, ще излезе, че са доста. На първо място са заплатите, въпреки че ректорите бягат от тази тема, казвам го като главен секретар на Съвета на ректорите, но все пак сравнено с учителските възнаграждения, при нас има изоставане. Ние гледаме преподавателите, но администрацията, хората с висше образование от администрацията са с много ниски възнаграждения спрямо други сектори. Започна да се наблюдава текучество там, трудно се намират хора. В много от университетите има технически специалности, които обслужват лаборатории, компютри и пр. Те не са преподаватели и техните заплати не се вдигат като преподавателските. Този въпрос трябва да се решава, както и този с капиталовите разходи за ремонти и пр. Образователният министър проф. Сашо Пенов и Красимир Вълчев като председател на ресорната комисия в парламента казаха, че ще развият различни програми, по които да не получават всички еднаква сума. А когато имате нужда от определена сума, кандидатствате и това показва нужди. В училищата се наливат доста пари за STEM кабинети, а университетите стоят встрани и това трябва да се реши като въ прос. Киберсигурността – има софтуерни, технически решения за нашия университети и ако се приложат нещата, ни трябват милион и половина лева за цялостното решение.
Как стои въпросът със студентските общежития?
Това стои на дневен ред и имаме напредък там. Ремонтираме три входа, а ние имаме 12 входа. Не навсякъде има добри условия, студентите са по 3 в стая. Не трябва да се прави подобрение на 10 години веднъж.
Като главен секретар на Съвета на ректорите кажете докъде стигнахте с правилата за финансиране, които искате да предложите като алтернатива на вдигнатите асистентски заплати в края на управлението на редовния кабинет – имаше искане вашите предложения да влязат в сила от 2023 г.?
След срещата с министъра в средата на септември предложихме едно по-просто решение за момента и то е да се вдигне базовият норматив, който не е пипан от 10 години. Беше променен миналата година със седем лева – от 693 на 700, а ние предложихме да стане 850 лв., което да компенсира инфлацията. И така да има пари за заплати на преподаватели, администрация и за инструктурни разходи, но доколкото виждам няма някак си голямо разбиране, а това е много ясен механизъм за финансиране и за справяне с натрупаната инфлация в последните години. Но от разговорите в МОН и Министерство на финансите, може би леко ще има увеличение на този норматив. Но иначе имаме идея за по-сложен механизъм, но искахме да решим въпроса за тази бюджетна година, която идва.
Догодина изтича мандатът ви начело на УНСС, мислите ли за втори?
Мисля, да. За мен това е кауза, аз не съм се влияел от това дали ще бъда преизбран, дали ще бъда ректор, по-скоро УНСС да върви напред. Направихме много реформи, без да се съобразявам, че предстоят избори догодина, защото имаше съвети да отложим промените в учебните планове, да отложим прием, изисквания и пр., за да не дразним колегията или да не предизвикаме излишни смущения. Но пак казвам, за мен това няма голямо значение. Може да има известна съпротива и неразбиране в началото, но мисля, че колегията възприема добре тези неща, които направихме. И всъщност поддържайки нивото и на прием, и на престиж, мисля, че това е добра предпоставка да се кандидатирам догодина пак.
Вие сте експерт по сигурност, какъв е вашият коментар за инцидента на границата с Турция, при който загина полицай?
Виждаме, че не е сигурна границата. Гледаме резултатите. Виждаме, че автобуси с мигранти се разкарват. Има проблем и той трябва да бъде адресиран. В конкретния случай има много и неясни моменти, но когато стане инцидент има 10-15 малки неща – нарушения или пропуски, които са се случили преди това и в един момент са се сработили. Така и тук. Това изисква комплексни мерки и оградата е приоритет, и подготовката на хората, и назначаването на нови кадри, и дипломатическите отношения и разговори с Турция. Ние сме външна граница на Европейския съюз и какъв по-добър повод да искаме помощ от нашите съюзници, приятели за това нещо, а не със собствени сили и бюджет да се опитваме да пазим Германия и Франция. Напротив, ето това е случай да кажем, че имаме нужда от техника и пр., и това да бъде обосновано, за да решим този въпрос, който е общ въпрос.
Какъв ход беше решението да предоставим военна помощ на Украйна? Рискуваме ли с него?
За мен е нещо като политическа декларация, заявяване на позиция. България и досега под някаква форма, изнасяйки оръжие за Полша, всъщност изнася за Украйна. Политическа подкрепа има някаква, но прякото ангажиране досега не се виждаше, а сега, дали заради новия парламент, това е заявяване на позиция, че ние подкрепяме Украйна. Аз не виждам какво може да се промени от това, защото чисто технически има много неща – дали може да ремонтираме, дали ще дадем тази или онази техника. Това е политическо решение, рамково, но след това дали ще си пратим там системата за противовъздушна отбрана или няколкото самолета, това е вече е обект на друго решение.
Информационна агениция „Фокус“
10 ноември 2022 г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Европейските и натовските партньори не търсят дългосрочно стратегическо сътрудничество с България, защото не знаят, кой ще бъде следващият премиер
Войната на Русия в Украйна и преливането й към господство в Черноморския регион, мигрантски наплив по южната ни граница, довел до убийство на полицай, постоянни напрежения в Западните Балкани, повратлива политика на Турция – все процеси, които ни предизвикват да поставим въпроса: променят ли се рисковете пред националната сигурност? Наш гост е един от експертите по тези въпроси, ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и главен секретар на Съвета на ректорите проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, преди да преминем по същество по темата бихте ли обобщили резултатите от срещата, която имахте в Нидерландия с други 8 водещи икономически университети, членуващи в европейската мрежа ENGAGE.EU?
Да, ENGAGE.EU, ние го наричаме Европейски университет ENGAGE.EU, като крайната цел е създаването на такова формирование по-нататък, което наистина да бъде Европейски университет, който да бъде базиран в 9 европейски държави. Целта беше двояка – от една страна да видим докъде сме стигнали в изпълнението на този проект, който приключва в края на 2023 година, и в същото време да се подготвим за кандидатстването на продължаването на този проект с още 4 + 2 години. Има вече обявления от Европейската комисия. Така че главно върху това бяха посветени нашите разговори – как да затвърдим това, което сме направили, и как да продължим това сътрудничество между тези водещи бизнес университети в Европа. Трябва да ви кажа, че впечатлението на всички беше много, много добро, има ентусиазъм за такава работа. Още не сме намерили формулата за единен европейски университет, но лека-полека се изграждат елементите и наистина се усеща европейски дух.
А каква е полезността за УНСС, за включването в такъв единен европейски университет?
Да, като сложим престижа и известно финансиране, възможността за УНСС е съвместно кандидатстване по проекта. Вече има няколко такива съвместни проекта, защото много по-лесно се работи с познати партньори от тези университети, с които си партнираме. Но голямата полезност е за нашите студенти, които ще могат да учат в няколко водещи европейски университета, както и за останалите студенти от Европа. Обмисля се създаването на обща платформа, виртуален кампус, и сега има съвместни лекции, можете да слушате лекции във Виена онлайн или присъствено през Програма „Еразъм“, преподавателски обмен. Така че големите ползи ще бъдат за студентите. И всъщност, това повишава много и качеството на самото образование, защото ние можем да се учим всички взаимно от най-добрите.
Допускам, че вашите студенти имат огромни желания за обучението в различни университети от въпросните 8, но какви студенти ще може пък да привлече УНСС? Има ли такъв интерес към вас тук да се обучават?
Има, да, има такъв интерес. Ние и сега имаме курсове и бакалавърски програми на английски, където идват студенти по Програма „Еразъм“. Така че има и такъв интерес в момента. Трябва да знаят английски, трябва да умеят да са адаптират в такава многокултурна среда, трябва да имат жажда за знание и интерес за това нещо. Ние пък трябва да създадем нормални административни условия това да се случва лесно без много тежки административни пречки и бариери, така че наистина да има един бърз обмен между различните университети на образователни програми. Говорим и за споделени ресурси, за учебни материали, за библиотеки, за информационни ресурси. Така че това и сега го има, идват студенти от Европа, които се интересуват от проблемите на Балканите или в България, или за страните в преход, или нещо специфично, което го няма в техните учебни планове, тогава избират наши учебни програми.
И сега, ако позволите да ви задам въпросите като ръководител на Катедра „Национална и регионална сигурност“ във вашия университет. Защо след 33-годишен преход България за пореден път е изправена пред политическа нестабилност, проф. Димитров? От 2 години насам се люшкаме между служебни правителства, безплодни парламенти и невъзможност да стабилизираме държавното си управление? Защо?
Знаете ли, когато днес погледнах, всички медии припомнят, че е 10 ноември и вече вървим през 33 години преход, просто не можах да повярвам, въпреки че знам, че са тези години. Наистина е много дълъг този преход и той трябва да е свършил вече и да сме минали в етап на по-добро общество, по-добра икономика, по-щастливи граждани и сънародници. За съжаление обаче не е така, и това показва, че или капацитетът ни е такъв, или темата за управление не е добра, която управлява всички тези процеси. Има различно обяснение в системата за избори, и в наследството, и в културата, много дълъг е такъв разговор. Но основният факт е налице, че ние все още говорим за преход и той все не свършва.
А променя ли се динамиката на рисковете пред националната сигурност на България?
В последните две години се променя. Да, защото виждате, с колко кризи се сблъскваме, и то едновременно. Войната в Украйна е една от тях, но с много сериозно отражение, бежанците: от 10-на години е този проблем, който е с миграцията и бежанците, енергийната криза, която върви от 2 години, даже преди войната започна, икономическата криза. Това, което винаги става около нас, и в Турция, и аз чух вашия анонс, и на Западните Балкани. Така че има динамика, и тя не е положителна.
До каква степен сме заплашени от хакерски атаки от Русия, и успяваме ли да им противодействаме?
Тук в момента никой не е сигурен за това нещо, както виждате. Въпросът е в това, доколкото е в състояние да се предпазите от това нещо. Съвременните хакери са доста добри, но ако държавните институции работят единно, инвестират в киберсигурността и в защитата на информационните ресурси, може да се постигне достатъчно добро ниво на защита. Освен това, по-сериозните системи е добре да бъдат изключени от интернет и да няма достъп до външни мрежи – това е един от начините. Пък и има доста други средства да се направи това нещо – и филтриране на заявки за различни обработки, и специални защитни стени, които има и софтуерни, и хардуерни. Така че има начини, стига да има разбиране, политическа воля, малко пари за това нещо. Така че в голяма степен не виждам някакъв такъв проблем в това отношение. Пък и България не е сериозен риск или заплаха за Русия, че да бъдем чак с такъв висок приоритет за руските хакери.
А възможно ли е повторение на атаката като при пощите? И ако такава се осъществи, към кои институции ще бъде насочена?
Ами възможно към тези институции, които не са взели мерки, имат остарял софтуер, не са го обновявали много години, не обръщат внимание на съвременните средства за защита, възможно е. Но все се надявам, че сме си научили уроците и сме взели поука за това нещо. Естествено, електронното управление работи доста активно в тази посока, те са водещи в киберсигурността, така че се надявам да няма проблеми. По едно време се шегувахме, че колкото са по-стари софтуерът и хардуерът, няма как хакерите да ги разбият, тъй като те не познават тази техника, тя е от доста време. Но сега има някаква такава съвместимост. Има доста механизми, които са създадени, за да не бъдем само черногледи, но това е ежедневна дейност. И мисля, че има такива мерки. Очаква се нова европейска регулация в областта на мрежовата сигурност, която всички трябва да изпълняват.
Проф. Димитров, откъде могат да дойдат заплахите към страната ни: от изток, от юг, от запад?
По принцип отвсякъде могат да дойдат, но заплахата, която виждаме в момента, ако разделим така неща на военни и невоенни заплахи, виждате голямата заплаха в момента са мигрантите, и то незаконните мигранти. Този натиск да се преминава границата, виждате, че от доста време продължава, от няколко месеца вече. Местните жители, които са на южната граница, говорят всяка нощ, че има някой, който минава. Така че засега оттам са тези неща. Виждате, че ако нарасне бройката на мигрантите, както беше 2015-2016 година, когато имаше също големи вълни, и когато не бяхме наистина подготвени, тогава нямаше и ограда, това може да създаде проблеми за всички, просто поради големия брой мигранти. Сега не е така и изисква цялостна система от мерки, които да се прилагат, и висок приоритет на това нещо – да се поправи оградата, да се укрепи колкото може, хора да се изпратят, да се купят батерии за камерите, така че те да работят, ако това е проблема, за термокамерите, да се обучат хората, които пазят границата, да има дипломатическо въздействие и военно-политическо взаимодействие с Турция, така че да бъде гарантирано спокойствието от тази страна. Защото оттам може да има и трафик и на хора, и на наркотици, и на терористи, които да използват тези канали. Така че това си е реална опасност. А пък иначе другите неща: енергийна криза, икономическа криза, те винаги са стояли на дневен ред. Но това поставя въпроса за това ние да имаме работещ парламент и редовно избрано правителство, които да поемат отговорност за управлението на държавата, за да не се чувстваме сега без капитан на кораба.
Покрай трагедията с убийството на граничния полицай бе изслушан служебният вътрешен министър в Народното събрание. Но ние научихме и шокиращи данни за условията, при които се охранява границата. Те излязоха вече като публикации, като свидетелства. Казвате, че трябва да се предприемат мерки за противодействие срещу мигрантския натиск. Какви?
Ами освен когато има инцидент и цялото обществено внимание се насочва към това нещо, всички смятаме, че това е нещо голямо, и то на истина е нещо голямо, но то се предшества от поредица от дребни нарушения или пропуски, или немарливост преди това, които са се случвали. Те може би се случват всеки ден и в някакъв момент се събират така обстоятелствата и някой загива, или става катастрофа, или нещо лошо се случва. А мерките са в тази посока – още хора да се изпратят, тъй като имаме и армия, имаме и полиция, взаимодействие с Турция, оградата да се оправи, ако трябва още да се вдига, да искаме европейска помощ от нашите партньори и приятели. Това са стандартните мерки, които трябва да се приложат, и то бързо, спешно, сега в момента.
Какъв е залогът пред националната сигурност и кой е неговият гарант?
България е член на Европейския съюз и НАТО, и трябва да използва много активно тези инструменти, защото те са много сериозни инструменти. Така че ако имаме проблеми, с които не можем да се справим, дали „Еър полисинг“, или мигранти, или превъоръжаваме, или нещо друго, ние имаме 20 и няколко съюзници в различен формат, които могат да ни помогнат, и самият Европейски съюз като структура, която се занимава с това нещо, ние пазим външната граница на Европейския съюз и имаме отговорности и по сухопътната граница, и по черноморската граница. Така че това са механизмите, а и реалната европейска интеграция и европеизация ще се случва по този начин. Няма как да се опитваме всичко сами да решаваме без да търсим помощ от нашите партньори. Аз мисля, че и тя ще ни бъде оказана много бързо, ако я поискаме.
И на финала не мога да не ви попитам: казвате, че е изключително важно страната ни да има правителство, но тя е в политическа криза и все по-ясно се вижда, че такова трудно ще се постигне. Какво губим от липсата на редовно правителство? И в чужбина задават ли въпроси, питат ли ви за политическата стабилност у нас?
Обикновено има сравнения с Италия, с някои други държави, Израел, където има избори през няколко месеца като у нас. Но виждате, че пак ако се върнем към Европа, с ректорите в интерес на истината не коментираме такива въпроси. Но ако гледате малко по-широко, няма как европейските партньори и натовските партньори да търсят дългосрочно стратегическо сътрудничество с България, защото не знаят кой ще бъде следващият министър и премиер след няколко месеца, и изчакват да видят дали ще има такова правителство. Това виждате, че дава отражение на Плана за възстановяване и устойчивост, различни програми, които имат с Европейския съюз, планове за модернизация – трудно се взимат такива решения и трудно се изпълняват такива решения в областта на отбраната и сигурността. Просто липсва стратегическият поглед, стратегическата визия когато няма редовно правителство, нормалните 4 години мандат липсват, тъй като никой не поема отговорност и се извършват ежедневни неща. Даже някой да каже или да тръгне да прави нещо стратегическо, след 2 месеца това може да бъде променено като приоритет от друго правителство, което не ги вижда така нещата. А лошото е, че избирателите или гражданите не ги виждат по този начин нещата, и това задълбочава кризата.