4 ноември 2022 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Минаваме през съществена трансформация, която е плод на много усилия и екипен дух

Ректорът на УНСС за проведения наскоро Академичен съвет в базата на университета в Равда, за кандидатстудентската кампания, за новите специалности, научноизследователската дейност и управлението по време на криза.

Господин ректор, за първи път след 3-годишно прекъсване Академичният съвет на УНСС се събра присъствено в Учебно-оздравителната база – Равда, кои от обсъдените теми бихте откроили като приоритетни?

Беше много ценно след толкова дълго прекъсване да се съберем в присъствен формат. Минаваме през съществена трансформация, за която положихме много усилия и която тепърва ще изисква още много работа от гледна точка на регламентиране на нормативната база и концептуално осмисляне.

Само няколко примера – преминахме на онлайн обучение, кандидатстването е онлайн, провеждаме заседания, съвети и журита онлайн. Зад това стоят усилията на страшно много хора. Те трябва да изработят промените и документално, да са нормативно издържани, за да може Академичният съвет да ги одобри.

От друга страна вече минават три години от мандата ми като ректор и могат да бъдат направени някои изводи, както за провеждането на кандидатстудентската кампания, така и за научно-изследователската дейност. Мисля, че на всички колеги им беше много приятно да участват в едно такова обсъждане.

Кои от обсъдените теми ще са във фокуса на вниманието през следващите години?

Има няколко важни направления, по които трябва да работим. Обсъдихме учебната дейност и резултатите от приемането на новите учебни планове. Направените анализите сочат, че катедрите нямат проблеми с натоварването при намаляването на часовете от 400 на 360. Това е едно от моите обещания при избирането ми за ректор. Уверих се, че има разбиране за реформата в учебните планове. Повиши се избираемостта на дисциплините, върнаха се голяма част от упражненията, а това беше и основна критика от предишни промени в учебните планове.

Имам за цел да не загубим нито една специалност, нито един преподавател да не остане без натоварване.

Богатото портфолио от икономически специалности е наш основен капитал. Но за всяка една ще трябва индивидуален подход, за да бъде представена по атрактивен за кандидат-студентите начин.

Учебната дейност е винаги водеща и е приоритет. Имахме едно много добра кампания тази година, но сме на предела да поддържаме същия прием със старите средства. За да запазим нивото трябва да сме иновативни.

Предвиждаме разработването на мобилно статистическо приложение, което да помага на всички ръководители на катедри да получават информация в реално време за приема на бакалаври и магистри – какви са кандидат-студентите, от къде идват, какъв успех имат. И всичко това ще е лесно достъпно през телефон.

Бяха направени много полезни предложения в тази насока. Съвсем скоро ще създадем и Консултативен съвет по кандидатстудентската кампания, който да подпомага приема спрямо очакванията на новите кандидат-студенти.

На съвета бе избран нов заместник-ректор по учебната дейност. Какво наложи тази смяна и какви са вашите очаквания към новия заместник-ректор?

Нашата работа като ръководство е екипна. Налага се всички заедно да взаимодействаме помежду си. Не е тайна, че имаше проблеми с класирането след втори курс. Те бяха преодолени, но имаше и други въпроси, които от мениджърска гледна точка трябваше да бъдат решавани по различен начин. Затова се наложи смяната на зам.-ректора по учебната дейност. Въпреки различията оценявам високо усилията на проф. д-р Мирослава Раковска и благодаря за съвместната работа.

Това, което се очаква от заместник-ректора по учебната дейност, а и от цялото ръководство, е да се решават проблемите, да се търсят нови начини за облекчаване на работата на преподавателите, на администрацията и особено на студентите. Трябва да бъдем по-активни в кандидатстудентската кампания. Да търсим по-добри резултати. За това се наложиха тези управленски промени.

Излезе оценката Ви за изпълнение на заложените от МОН политики, която за малко не достига максималната, заради публикационната активност. Ще има ли новини и по линия на научноизследователската дейност?

Трябва да подчертаем, че общата оценка е отлична, въпреки балната скала на Министерство на образованието. Оценка 3,95 е отлична оценка при максимална 4.0. Това не е оценка на ректора, тя е за всички, защото всички имат принос в нейното постигане. Критериите са подредени по студентски политики, учебна дейност, взаимодействие с други организации и др.

Нашият университет стои стабилно и много добре се вписва и в национален, и в международен план и то в години, които са турбулентни за целия свят. Това става с много работа и екипност. Създадохме клъстери с други университети за участието ни в проекта ENGAGE.EU, активно кандидатстваме по проекти и печелим европейско финансиране, разработваме съвместни програми с други университети, стимулираме предприемачеството  и още много други. Това са дейности, които са заложени в политиката ми на управление и ние успешно ги изпълняваме. Стремим се към крайни цели за още две години, които са заложени в програмата и  според оценката на МОН вървим по правилния път.

Колкото до научноизследователската дейност – традиционно акцентът винаги е бил върху учебната дейност. За това беше и част от дискусията в Радва – че ние първо сме преподаватели, после изследователи. Има известно разделение на БАН и институции. Искам да подчертая и друго – оценките там се взимат за период от три-четири години назад, така че трудно можем да се пренастроим към новите изисквания и резултатите да са видими веднага.

Тези нови изисквания съществуват и последните 2-3 г. Като ръководство ние предприехме доста инициативи, които целят подобряването на научноизследователската дейност и главно публикационната дейност, защото тя се мери много сериозно, а оттам зависи бюджета на университета, както и това дали сме изследователски университет.

За част от мерките и успешните резултати колегите знаят. Нашето списание Economic Alternatives вече е индексирано в Scopus. Даде се възможност за финансиране на сборници в Scopus и Web of Science. Въведоха се нови правила за провеждане на научноизследователските проекти, като се набляга повече на публикациите, не толкова на формалната дейност. Увеличи се финансирането на тези проекти. Всички разходи за публикации, включително индивидуални, могат да бъдат поети от университета. Кандидатстваме за финансиране към фонд „Научни изследвания“ с 12 проекта, които подготвихме през последните месеци, нещо, което не се е случвало през последните години.

Последната инициатива, която беше приета на Академичния съвет е, че се увеличиха над 20 пъти средствата за стимулиране на научноизследователска и публикационна дейност – от 15 000 на 300 000 лв. Дадохме възможност на факултетите също да стимулират своя състав. Искаме всички да разберат, че това е важно за целия университет. По това ни оценяват и се надявам, че съвсем скоро ще има видими резултати.

Обявихте нови специалности – разкажете повече за тях, как беше взето решението за разкриването им?

Стъпваме в няколко нови направления. Става дума за проект, по който работим две години докато намерим добрата формула как да се реализира. Проведохме разговори с учители, директори, с бизнеса, с държавни институции, министерства, кметове, които изразиха безрезервна подкрепа.

Създадохме две нови катедри, които да задвижат механизма по създаването на тези специалности. Първата специалност е „Педагогика на обучението по икономика и информатика“. Другите две специалности са в областта на информатиката – „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“. Четвъртата нова специалност дойде от факултет Икономика и политика – „Приложна лингвистика“.

Подготовката на документите за акредитация беше извършена в много кратък срок и с много голям ентусиазъм от всички, които участваха. Поздравявам колегите, които направиха учебните планове, които приехме сега в Равда. Те подготвиха няколко стотин страници за оценките и доклада за акредитация.

Наложи Ви се да управлявате университета в серия от кризи – ковид, война, политическа криза, енергийна, инфлация…Като специалист по сигурност и управление на кризи, успяхте ли да осигурите сигурност за университета?

Трудно се управлява в криза. Още с встъпването ми в мандата МОН намали държавната поръчка с 40%. И това ако не е криза! Въведохме такива мерки, че интересът към УНСС да остане непроменен и успяхме да увеличим в пъти платения прием. Нито един служител и нито един преподавател не остана на улицата.

Веднага трябваше да се заема и с недостроения най-нов корпус, защото имаше реална опасност университетът да връща към финансиращия орган 5 млн. лева от бюджета си заради забавяния.

Знаете, че при кризата с Ковид за два дни успяхме да преминем към онлайн обучение и не направихме пауза в учебния процес. По време на пандемията се наложи така да работим, че хем да спазваме разпоредбите, хем да сме новатори в това отношение. Направихме и промени в приема по специалности в първи курс, в новите учебни планове, в кандидатстването – вече може да се извършва изцяло онлайн и записването на студентите също става онлайн. Това е голямо улеснение за всички.

Променихме и продължаваме да променяме философията на кандидатстудентската кампания. Всичко, което беше на хартиен носител и срещи на живо, трябваше да намери адекватна реализация онлайн. Успяхме не само да не загубим студенти, но и увеличихме приема.

Имаше доста мерки по отношение на бюджета, свиване на разходите, много мерки за енергийна ефективност.

Допълнителните познания и фокусът върху управлението на кризи, определено ми бяха от полза. Трябваше да се обръща внимание на всеки малък детайл, за да не се разрасне кризата още повече.

Днес, поглеждайки назад, съм удовлетворен от резултата – няма нито един освободен преподавател, на няколко пъти увеличихме заплатите и успяхме да догоним инфлационния индекс. Както ми каза една дългогодишна служителка: „За първи път някой ректор за 2 години вдига над 4 пъти заплатата“.

Освен това намалихме заетостта на преподавателите без от това да пострада заплащането им.

Подобрихме чувствително условията за живот в общежития. Благодарение на добрата колаборация със Студентския съвет и Националното представителство на студентските свети, получихме 10 милиона лева държавна помощ за ремонт на общежития. Не само получихме, но и успяхме да ги усвоим. В условията на гигантски скок на цените имаме един напълно ремонтиран блок и два в процес на довършване.

Накрая искам да подчертая – за всички тези работи ректорът има принос, но най–важното е, че всички си обединихме усилия да извършим голямата трансформация!

Благодаря Ви за екипния дух, колеги!

Вестник „24 часа“
2 ноември 2022 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Ще открием 4 нови специалности: педагогика, обработка на данни, киберсигурност и приложна лингвистика

– Проф. Димитров, излезе оценката на Министерството на образованието и науката за вашата работа – 3,95 от 4, какво означава резултатът?

– Шегувахме се с колегите, че щеше да е добре скалата да е шестобална, а не сега да обясняваме, че 4 е най-високата оценка. Мисля, че такава програма за управление и начинът, който е заложен, стимулират измерването на резултатите. Още когато се изготвяха управленските програми и се залагаха показателите в тях, беше важно да се види посоката – накъде вървим и какво трябва да направим. Това стимулира развитието на всеки университет. За да нямаме 4,00, има какво още да направим при научните публикации.

– Мина 3/4 от мандата ви, кое отчитате като свое най-голямо постижение?

– Не е лесно да си ректор. Вчера се шегувахме с други колеги на конференцията “Ученик на бъдещето”, че трябва да има и ректор на бъдещето. Нашият университет е един от най-големите с близо 16 000 студенти, 1000 преподаватели, администрация. 5000 студенти са на общежития. Всички въпроси минават през ректора. За мен най-голямото постижение беше, че запазихме здравето и живота на хората и успяхме да минем през COVID. Още в началото на мандата през март 2020 г. започна пандемията. Имахме много предизвикателства. Преминаването към изцяло онлайн обучение за 2 дни е едно от добрите постижения. Имаме няколко големи проекта, които спечелихме и се развиват успешно – и ENGAGE.EU, в който 9 водещи бизнес университета от Европа засилват своето сътрудничество, и проекта за модернизация на висшето образование по Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Завършихме новия корпус. Когато поех мандата, той беше на груб строеж. Имаше проблеми с финансирането, със строителя. Тези неща се дължат на усилията на доста хора в университета. Без екипа и без усилията буквално на всички това няма как да се получи. Ние може да направим много неща, но ако студентът види счупеното си легло в общежитието, цялата хубава картина отива на кино. Затова полагаме усилия за подобряване на материалната база. Няколко пъти вдигнахме заплатите на служителите и преподавателите, колкото и да беше трудно – и заради инфлацията, и заради енергийната криза. Минахме през подобряване на дигитализацията. Послужи много на студентите и при кандидатстването. Успяхме да запазим състава на преподавателите и служителите, както и броя на студентите, въпреки че държавната поръчка ни беше намалена с около 40% в началото на 2020 г. С платеното обучение и с активна кандидатстудентска кампания ние преодоляхме и тази криза.

– Ще откривате ли нови бакалавърски специалности?

– Подготвяме се да открием 4 нови специалности. Първата е педагогика с преподаване по икономика и информатика. Нашите анализи и разговори с учители показаха, че има търсене към тази дисциплина. А ние и без това сме близо до тази област, а и сме имали преди време катедра по педагогика. Имаме намерение още да открием киберсигурност и електронно управление, но пак в областите на управлението, стандартите, политиките, където УНСС е силен. Другата специалност е data science в направление “Информатика”. Става въпрос за обработка на големи данни и изкуствен интелект. Последната специалност е приложна лингвистика в направление “Филология”. Тя е хибридна. Там се учи икономика, право, езици. Насочена е към студенти, които се подготвят за работа в международна среда. Искаме да разширим спектъра от специалности паралелно с усъвършенстване на действащите учебни планове и програми. Подготвяме документите, надявам се, че Националната агенция за оценка и акредитация бързо ще оцени предварителния доклад за стартиране на програмите. Надявам се от септември да имаме такъв прием.

– Отпадна ли от дневния ред на ректорите идеята за сливане на университети?

– Засега не е на дневен ред. По-спокойно трябва да се отнасяме към това. Като че ли няма нужда от такава бърза радикална реформа. Не са назрели условията. Университетите са в добра кондиция. Ако има някой много слаб или с 300 студенти, нека там да бъдат концентрирани усилията. Насила да правим изкуствени реформи, не е добре за никого и ще отнеме много обществена енергия. Както всъщност и отне, затова нещата спряха дотук.

– Днес празнувате рожден ден, какво пожелавате на себе си и на университета?

– На себе си пожелавам здраве, спокойствие, верни приятели, семейно щастие. Пожелавам си и почивка от време на време. Графикът понякога е доста тежък, но всеки си избира. На мен ми харесва това, което правя. На университета пожелавам да е все по-нагоре. Тръгнали сме по този път и в международен, и в национален план. Полагаме много усилия да засилим научната дейност. Нашия университет са завършили 10 премиери, около 150 министри до момента. За бизнесмените да не говорим. Голяма част от най-богатите българи също са завършили Университета за национално и световно стопанство.

Сайт на УНСС
31 октомври 2022 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров отново с отличен резултат по изпълнение на заложените от МОН политики

За втора поредна година ректорът на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите в Република България проф. д-р Димитър Димитров е сред отличниците на МОН. Министерството на образованието, в лицето на министъра проф. Сашо Пенов,  оцени годишното изпълнение на договора му за управление, съгласно заложените от МОН политики, с 3.95, при максимална възможна оценка 4.00. С това успеваемостта на изпълнение на залегналите в договора управленски цели, задачи и целеви стойности е оценена на 99,84%.

Отчетът за изпълнение на политиката за развитие на УНСС в периода 1.10.2021 – 30.09.2022 г. беше оценен с максималната оценка 4.00 по 5 от шестте, утвърдени от министъра на образованието и науката, политики: 1. Актуалност, съответствие, интегралност на придобиваните знания и умения; 2. Повишаване на качеството на програмите за обучение чрез използване на образователни форми, методи и технологии, съобразени с особеностите на обучаваното поколение студенти; 3. Свързаност и партньорство; 5. Привличане и задържане на млади преподаватели; 6. Обществени ангажименти с национална значимост.

С по-малко от максимално допустимата оценка университетът е оценен по показател 4 – Развитие на научната дейност. В този раздел с 4.00 е оценено развиването на проектната дейност, в това число участието, както по проекти, финансирани от национали програми, така и в проекти, финансирани от международни програми. Оценявайки максимално създаването на механизъм за обвързване на научната дейност със системата на заплащане, средният брой публикации на човек от академичния състав на УНСС е оценен на 3,67.

„Предприехме редица мерки за повишаването на качеството на публикационната активност, в т.ч. нова грантова схема, нови правила за материално стимулиране, актуализирани правила за Университетски конкурс за научни проекти 2023 г. Въведената система за стимулиране на научната дейност и публикационната активност, вече дава резултати, но това е процес, който ще отнеме време, за да стане още по-видим научния потенциал на нашия университет“, отбеляза проф. Димитров и допълни, че всеки втори кандидат-студент по икономика в България оценява УНСС с избора си, „а това е огромно признание за нас като преподаватели и учени“.

„Отправям благодарност към преподавателите, младите учени, студентите, служителите и нашите партньори от бизнеса“, изрази признателността си проф. Димитров.

NOVA TV
11 октомври 2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Прякото ни замесване в конфликта в Украйна е нереалистично

Bulgaria ON AIR
11 октомври 2022 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Отдавна трябваше да сме се определили и по-категорично да помагаме на Украйна?

Интензивният ракетен обстрел срещу Украйна е вътрешна реакция на очакванията в Русия как ще се реагира след атаката на Кримския мост. На това мнение е ректорът на УНСС и експерт по национална сигурност проф. Димитър Димитров.

„Има нов командващ на войските, който също трябва да покаже нещо. Войната може да продължи по различен начин, възможна е още по-голяма ескалация. Не са ясни целите на Русия и какво иска – дали само Донбас, дали сваляне на правителството“, заяви той в студиото на „България сутрин“.
Камионът, участвал във взрива на Кримския мост, е тръгнал от България. Това беше докладвано на Владимир Путин от председателя на следствения комитет.

„Този камион не е излизал от България. Търговските отношения с Русия почти ги няма. Бързо трябва да се каже какво се е случило. Този камион няма откъде другаде да мине, България е подходяща за пропагандна история: „Ето, НАТО участва“. Русия няма да нападне страна от НАТО, защото това означава война с 30 държави с огромна мощ“, коментира проф. Димитров пред Bulgaria ON AIR.
Не му се струва много вероятно Русия сама да е взривила Кримския мост. Проф. Димитров не очаква и Русия да използва ядрено оръжие, защото това би означавало Трета световна война. Президентът Румен Радев отказа да подпише декларацията за присъединяване на Украйна към НАТО. Той има собствени съображения за това и едно от тях е, че би могло НАТО да бъде включено във военните действия. България все пак е по-близо до войната. Радев има докладите на службите и знае повече. Отдавна трябваше да сме се определили и по-категорично да помагаме на Украйна. Говори се, че през проксита пак изнасяме оръжие за Украйна. Снишаването и неутралитетът не работят в тази ситуация, защото светът се определи“, каза още ректорът на УНСС.

Според него санкциите имат дългосрочен характер и се разчита да бъде сломена икономическата мощ на дадената държава.

„Военните действия са много странни, има търговия между страните – газопроводи от Украйна изнасят газ за Европа, има търговия на нефт между Русия и САЩ“, отбеляза проф. Димитров.

Гледайте целия разговор във видеото. 

БНР
10 октомври 2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Има мнения за руска следа при взривяването на Кримския мост

Вчера Русия обяви, че днес ще се проведе заседание на Съвета по сигурността с участието на президента Путин. Не е ясно дали ще се обсъжда взривяването на Кримския мост. Според Кремъл, камионът –бомба, който го взриви, е тръгнал от България.

Следите за организирането на взрива водят към Украйна, обясни пред БНР проф. д-р Димитър Димитров, който е ректор на УНСС и експерт по сигурността.

„Едва ли някой ще си признае директно, тъй като това би компрометирало начина, по който е проведена тази операция. Камионът може да е тръгнал от всякъде. Минал е през няколко държави. Може да е бил пренатоварен, да е сменен контейнера му и  т.н. Вероятно има и някаква пропаганда, че е тръгнал от  страна, която е член на НАТО“.

Има достатъчно експерти по взривове, които могат да кажат от къде  е дошъл, поясни проф. Димитров.

„Има мнения и че взривът не  е бил в камиона, а някъде отстрани. Четох дори и за руска следа във взривяването на моста. Има напрежение. Украинската контраофанзива се случи много бързо. Русия очакваше бързо напредване  и присъединяването на нови територии, а това не се случва. Има и смени в ръководството на въоръжените сили, които провеждат тази операция. Украйна показа висок боен дух и получи сериозна военна помощ от Западните държави и НАТО. Тя получи също сериозно предимство в информационно – комуникационното осигуряване – разузнавателни данни и насочване на високоточните оръжия. Изведнъж Русия се изправи пред един противник, който не беше очаквала“.

Ядреното оръжие се оказва по- скоро средство за сдържане, обясни експертът.

Цялото интервю на Веселина Миланова с  проф. Димитър Димитров може да чуете в звуковия файл.

Агенция „Фокус“                               
21 септември 2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: 10 министър-председатели и изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева са завършили УНСС

С приветствие на министър-председателя Гълъб Донев – бивш възпитаник на университета, започна академичната учебна година в УНСС. Студентският химн Gaudeamus igitur прозвуча на церемонията за първи път от две години насам, присъствено и без ограничения. Какво означава през тази академична година най-старото и най-голямо висше бизнес училище в България и Югоизточна Европа да продължи да бъде лидер и какво очаква този лидер? Наш гост е проф. Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). „Настоящата година ще бъде година на надеждата“ – това ви пожела служебният министър-председател Гълъб Донев в словото си при откриването.

Водещ: За какво мечтае УНСС и накъде насочва надеждите си, проф. Димитров?
Ами, винаги нагоре, надеждите са да се развиваме по-добре, да получаваме по-добри доходи, студентите да получават по-добри знания, преподавателите да се квалифицират още по-нагоре, да имаме добри публикации, престиж в чужбина – все такива хубави неща, които обаче изискват доста усилия, за да бъдат направени. Сега вие започнахте с това, че в залата за първи път всички там присъстват. КОВИД наистина ни попречи на някои неща, но надяваме се да преминат тези трудни моменти, специално със здравето.

Водещ: С какво може да се похвали УНСС на старта на новата академична година?

Те са много такива малки стъпки, не бих казал, че има нещо драматично, но когато се съберат заедно, се вижда разликата. На първо място това е дигитализацията. Ние бяхме и всички всъщност бяха принудени от КОВИД пандемията да използват по-модерни форми и на комуникация, и на обучение, и на начин на работа, но това на нас ни помогна и в организацията на учебния процес, и в организацията на много административни процеси. Така че положихме там доста усилия. Това не се вижда на пръв поглед, но когато имате добър интернет в залите, безжичен интернет, когато имате по-добра компютърна техника, когато имате надеждна онлайн система за обучение и тя не дава проблеми. Когато имате или вече нямате опашки пред многото там административни служби – за общежития, за записване, за кандидат-студенти и разни такива неща, тогава разликата се усеща, но за това трябва да се работи години наред, за да се случи. Ние преминахме много успешно към онлайн обучение, вече това не представлява проблем. Вървим към виртуални класни стаи. Имаме един проект по Оперативна програма „Интелигентен растеж“ за „Модернизация на висшето образование“ и там има възможности за още по-голямо надграждане на това, което сме постигнали, с ново съдържание, с по-добро презентиране на това, което се случва, не само PowerPoint презентации и мултимедии, но за много по-интересно представяне на съдържанието пред студентите. Много уеб услуги за нашите студенти сме направили. Преди се редяха на едни опашки за уверения, за записване, за кандидатстване. Тук лятно време целият университет биваше опасван от някакви опашки от чакащи, сега това изчезва, защото ние минахме онлайн за много неща. Много процеси административни се подобриха, така че дигитализацията повиши нивото в нашата работа. Това, което искаме да развиваме и което има потенциал всъщност накъде да вървим нагоре, това са научните изследвания. Там развиваме център за развитие на такива проекти, стимулираме колегите да кандидатстват, стимулираме научно-изследователската дейност. Знам, че малко розово звучи и много оптимистично, но това са все такива стъпки, които са направени, премерени са в нормативната уредба, която създаваме, така че да стимулират такова развитие. Мисля, че сме намерили механизъм за стимулиране на публикации, за стимулиране на участие във висококачествени конференции и научни изяви, но това се случва лека-полека. Учебната база беше много обновена. Аз мога да говоря много тук, защото със собствени сили успяхме да реновираме доста зали, да ги ремонтираме. Имаме идеи за енергийна ефективност, за фотоволтаична централа, за да започнем с това нещо. И може би на последно място, но не по важност, това е привличането на чуждестранни студенти. Това са горе-долу направленията, в които бихме искали да работим, освен условията за труд.

Водещ: Колко студенти учат в УНСС и колко преподаватели им предават знанията си, проф. Димитров?

В момента са около 16 000 студента в бакалавърска степен и магистърска степен. Те са горе-долу в съотношение 4:1 бакалавър и магистър. Имаме около 500 щатни преподаватели на пълен договор и около 500 хонорувани преподаватели. Администрацията е около 500 човека. Това, сравнено и с други университети в България и с чужди университети, е сравнимо като съотношение, въпреки че понеже ние участваме в една голяма мрежа от европейски университети, там също правят подобни сравнения – там броят на преподавателите и на администрацията е по-голям, сравнен с нашия брой, спрямо един и същи брой студенти. Така че ние сме икономизирали и минимизирали и тези процеси при нас, но тя, неволята учи. Тук бяхме минали към много големи потоци – около 200 човека. Предишното ръководство беше премахнало упражненията, за което бяхме критикувани, и сега ние променихме учебните планове така, че да върнем по-голяма част от упражненията. За нас големият актив са първо преподавателите на основен трудов договор, които получават много възможности и по този проект за модернизация на висшето образование, за мобилност, за изследователска мобилност, но нашият голям потенциал са хоноруваните преподаватели, защото много голяма част от тях са хора от практиката и хора, които наистина се занимават с бизнес и администрация и са заемали или заемат високи държавни и други позиции. Така че те поддържат и жива връзката с бизнеса. Освен това доста хора от основния състав на основен трудов договор имат и собствена консултантска дейност или работят допълнително към престижни компании. Така че има преливане от теорията към практиката и те го дават на нашите студенти.

Водещ: Споменахте, че УНСС е в мрежа с престижни европейски заведения, висши учебни заведения. Какво обаче, съпоставено с тях, е нивото на ръководения от вас университет?

Бих казал, че няма особена разлика. Ние сме малко по-непознати, защото така се е случило. То не е само последните 10, 15, 20 години, но когато обсъждаме съвместно изпълнение на дейности по проекта – той се казва ENGAGE.EU European universities, и ние концептуално вървим към един европейски университет, базиран в девет града: София, Рим, Виена, Берген, Манхайм, Тилбург, Барселона, Хелзинки. Така че няма особена разлика. Нивото на познания и на възможности и потенциал е долу-горе едно и също. Разбира се, пак сравнявайки се не само по брой на персона. Те имат по-големи бюджети от нас, сравнено по брой на студентите, но естествено, там и заплащането е по-добро. Но те тия разлики постепенно ще се преодоляват. На нас ни липсва международното сътрудничество и съвместните дейности с тези университети, но това е нещо, което искаме да засилваме, и сме предприели мерки в тая посока. Но там има повече възможности за научно-изследователска дейност, която се финансира и от големи корпорации, и от държавата. Така че при нас тия средства са по-ограничени и това е естествено.

Водещ: И тук ме подсещате от розовата тоналност да премина към по-тъмната. Все още ли проблемите във висшето образование са в качеството, количеството и парите?

Те винаги са в тази рамка или в тези плоскости, защото няма как да имате добър университет без добро качество на неговото преподаване, на неговите изследвания, на връзките специално при нас с бизнеса. Но това няма как да стане без добро финансиране и устойчиво финансиране, бих казал. Аз бях миналата седмица на двуседмично посещение в САЩ по ядрена сигурност – аз се занимавам и с подобни неща в нашата катедра, и там бяхме на посещение в лабораторията „Лос Аламос“, където всъщност е сглобена атомната бомба, първата бомба. Бюджетът на лабораторията с около 15 000 служители беше 4 милиарда долара – неща, които малко трудно си ги представяме като мащаб при нас.

Водещ: Всеки университет има своите елитни специалности. Вашите кои са?

Традиционно са „Финанси“, „Счетоводство“, „Маркетинг“, „Индустриален бизнес“, „Логистика“, „Търговия“. Ние имаме 40 и няколко специалности, не бих могъл да ги изброя всичките. Има водещи и то си личи по брой студенти, които кандидатстват, по първо желание, от първо до трето – ние правим такива статистики. Но нашата философия, която неведнъж е поддържал и Академичният съвет, е ние да поддържаме тази голяма палитра или спектър от специалности, защото понякога има нужда от специализирано обучение в една или друга посока, където няма нужда от хиляди такива специалисти или стотици специалисти на година, но все пак и другата специалност трябва да бъде поддържана. И мисля, че сме намерили тоя баланс. Където има по-голям интерес, има и по-големи катедри. Където има по-малък интерес, катедрите са по-малки, но колегите си помагат, помагаме си, така че има и академичен дух в цялата тая работа.

Водещ: Правили ли сте някаква груба сметка, нека така да го кажа, макар че звучи наистина грубо, какъв процент от кандидат-студентите се насочват към УНСС?

Тя, сметката, е много лесна. Годишният набор от деца или младежи, които завършват средно образование, е някъде около 40-45 хиляди души. Преди двайсетина години беше 100 000 души, сега са толкова – 40 и няколко хиляди, двойно по-малко. После около 5 до 10 хиляди от тях отиват да учат на запад или в чужбина, т.е. отиваме на 30 и няколко хиляди. От тези 30 и няколко хиляди доста голяма част, виждам сега – 5-10% са изкарали двойки на матурите и не могат да кандидатстват. Т.е. остават около 30 000. 5000 от тях кандидатстват в УНСС. Но ние имаме долна граница – под 3,50 за бакалаври не може да се кандидатства. Така че имаме известна селекция в това отношение.

Водещ: 1/6 от 30 000 не е малко.

Да, долу-горе. Ние приемаме около 4000 кандидат-студента бакалаври. Но този процес се стимулира с дейности, които показват в добра светлина университета – има олимпиади, добре работим с Асоциацията на икономическите училища, организират се такива състезания с тях. Има широка дейност по рекламиране на университета, защото всъщност ние трябва да си покажем постиженията, няма какво да се притесняваме. Скоро идва един американски декан за една съвместна програма с техния университет от Илинойс и там той почна да обяснява кой къде работи, в „Кока-Кола“ или някъде другаде, известни компании, но аз му казах, че ние имаме 10 министър-председатели и изпълнителният директор на Международния валутен фонд също е завършил при нас – Кристалина Георгиева, и той беше доста впечатлен от тия неща. Мисля, че няма подобни институции, не само в България.

Водещ: По-рано във вторник, проф. Димитров, открихте Осмата международна научна конференция по икономически и парични проблеми. Обяснимо е, че пандемията и войната в Украйна фокусират върху предизвикателствата работата на двудневния форум. Но какви монетарни политики и финансови въпроси влизат в дневния ред на конференцията?

Тя е традиционна конференция, която изследва тези проблеми по принцип, така че тя всяка година се провежда. Основен двигател за тази конференция е един от нашите центрове, изследователски центрове на университета. И после, там е и проф. Неновски, който е в Управителния съвет на Българска народна банка и професор във Франция, и професор при нас. Участва доста широк кръг експерти от различни държави, не е само българска конференция. Една от темите беше еврото, разбира се. Аз не можах да проследя всички дискусии докрая. Една от темите традиционно беше дали България ще се присъедини към Еврозоната, после съществуващата инфлация, мерките на централните банки, как могат да се справят, и на Европейската централна банка – все такива въпроси, които са някак по-технически специфични, по-интересни точно за специалистите, но с много голям отзвук за всички нас, които живеем в тази обстановка.

Водещ: Вие сте експерт по национална и регионална сигурност и ако позволите, ползвам възможността, че сте наш гост, да ви задам и въпроси по тази тема. Промени ли се войната в Украйна и какъв изход можем да очакваме от нея? Какво се случва на бойните полета там и как това, което се случва, ще рикошира тук, на Балканите?

Виждаме затягане на ситуацията в Украйна. В началото някак си по-бързо се развиваха нещата, имаше големи очаквания тя да приключи бързо. След това настъпи някакво затишие, забавяне – дали поради тактика, дали поради неспособност това да се направи от едната или другата страна. Сега виждаме, че има силно противодействие от страна на Украйна, контранастъпление с известни успехи. Изобщо, оформя се позиционна, тежка война, в която вече почват да действат и други фактори, не само военната сила, а и икономически фактори, дали ще може да замените техниката, която е унищожена, хората, които са загинали или ранени. Започват и психологически и специфични настроения и политически в съответните държави и техните съюзници. Изобщо – война, война, както всяка друга война. Не се вижда краят лесно. Той би могъл да бъде намерен, ако има политическо решение, но с военни сили доста усилия трябва да бъдат положени и най-лошото е, че много жертви ще бъдат направени и от двете страни в тая посока. Така че аз очаквам продължително действие на бойните действия в Украйна, това, което се случва. А за България и за Балканите ние също трябва да се готвим за такъв тежък сценарий. Нали виждаме – прекъсват се газови доставки, петрол, доставки на стомана, изделия за строителната индустрия. И с Русия, и с Украйна България имаше добри търговски отношения, туризма. Спрямо това ние трябва да се готвим да диверсифицираме първо нашата енергийна сигурност – нещо, което като че ли всички се опитват да правят, но още не го виждаме успешно, и да трупаме известни резерви, защото превантивната дейност е по-важна от това да не се изненадваме после.

БНР
19 септември 2022 г.

УНСС открива учебната година, гост е служебният премиер – интервю с ректора на УНСС
проф. д-р Димитър Димитров

Университетът за национално и световно стопанство ще открие днес новата академична учебна година. На церемонията ще присъстват служебният премиер Гълъб Донев, както и министрите на електронното управление и на икономиката Георги Тодоров и Никола Стоянов.

Официалната церемония по откриването на новата академична 2022-2023 година ще започне в 10.00 часа в аула „Максима“. Церемонията ще се предава на сайта и на Фейсбук страницата на университета. В 11 ч. ще бъдат поднесени венци на паметника на проф. Стефан Бобчев – основател и първи ректор на Университета за национално и световно стопанство. В 12.00 ч. ще започнат срещите на първокурсниците с ръководствата на факултетите и кадрите. За 16.00 часа е обявено началото на тържествената церемония за връчване на свидетелствата за академичните длъжности професор и доцент в аула „Максима“.

Пак там от 19.00 ч. ще има прожекция на новия български игрален филм „Сърцето на машината“ на режисьора Мартин Макариев.

С церемония ще бъде открита новата учебна година днес и във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна, на която ще присъства служебният министър на образованието Сашо Пенов. А служебният министър на спорта Весела Лечева ще се включи в тържеството във Великотърновския университет.

Вестник „24 часа“
16 септември 2022 г.                                                

Ректорът на УНСС:
Два и половина пъти повече студенти за едно място в УНСС

Университетът създава предприемачи, способни да се борят с кризи, казва ректорът преди старта на новата академична година

– Проф. Димитров, откривате академичната година на 19 септември, какво е новото, с което тя се отличава?

– Икономика 4.0 чука на вратата ни, образованието трябва да я догонва и да предлага адекватни решения и кадри. Ние непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме съвременни, иновативни специалности, съобразени с променящата се бизнес среда.

Тази година разкрихме нови и конкурентни специалности като “Мениджмънт на социалните иновации”, “Икономика и право”, “Интелектуална собственост и творчески индустрии” и “Интелигентна цифрова енергетика”.

Портфолиото от специалности, които УНСС предлага, е голямо, затова, както споменах, усъвършенстваме учебните планове с цел да подпомогнем развитието и осъвременяването на учебните програми и специалности.

Ще посрещнем студентите и в нашия изцяло изграден дигитален университет – разработихме модерна платформа, създадохме електронни ресурси за обучение, изградихме онлайн инфраструктура на целия процес от студентския живот, направихме решителна стъпка към един нов дигитален свят.

В рамките на проект “Икономическото образование в България 2030” в УНСС са изградени и от новата учебна година ще заработят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории.

– УНСС е най-големият бизнес университет в Югоизточна Европа и като такъв е и голям работодател. Как се справяте с кризите, които ни връхлитат, инфлацията вече достигна 17%?

– Големите успехи се постигат в криза. Лесно е да управляваш кораб в спокойни води. Аз съм благодарен, че в този сложен период на кризи от всякакъв характер имам до себе си професионален екип, с който за почти трите години от моя мандат успяхме не само да компенсираме загубите, но и да оптимизираме харчовете си така, че със собствени средства да вдигнем заплатите на преподавателите и администрацията.

За да компенсираме растящата инфлация, увеличихме основната заплата на всички преподаватели и служители със сто лева. Увеличението за преподавателите се реализира благодарение на отпуснатите от правителството допълнителни 20 млн. лева за възнагражденията на академичния състав в държавните университети. Увеличението за служителите обаче е изцяло със собствени средства на УНСС. Това е второто увеличение за тази година на заплатите и така то общо достига 17%, колкото е инфлационният индекс.

– Студентите ви ще знаят ли и те как да управляват кризи?

– На това учим и нашите студенти – да са предприемчиви. Наред със стабилната теоретична подготовка практическото обучение заема водещо място в нашите програми. Университетът развива дългосрочни партньорства с водещи компании и банки и договаря престижни стажантски програми.

Открихме университетски Startup Hub. В него младите хора ще могат да се информират за възможностите за финансиране на стартъпи, да се обучат как да изготвят бизнес планове и как да представят идеите си пред инвеститори, ще получават правна и юридическа информация.

Студентите ни могат да станат част от елитната университетска мрежа ENGAGE.EU и да реализират мобилност в осем водещи бизнес университета в Европа, които са партньори на УНСС в консорциума.

Партньорите ни от бизнеса и институциите са активни и участват в нашите инициативи. Тясната връзка между образование и бизнес е причината за много добрата реализация на възпитаниците на УНСС. Над 97% от тях се реализират на пазара на труда до първата година от завършването си.

– Доволен ли сте от кандидат-студентската кампания?

– Най-хубавото от всичко е, че можем да се похвалим с една успешно проведена кандидат-студентска кампания и ръст на новоприетите студенти. Всички бройки в държавния план-прием за бакалаври в 42 специалности и специалност “Право” за образователно-квалификационна степен “магистър” след средно образование са запълнени. Броят на кандидат-студентите спрямо държавната поръчка беше около два пъти и половина по-висок.

Филтър
03 септември 2022 г.

Ректорът на УНСС: Застигна ни буря от кризи

Кои са най-сериозните опасности за България днес, ще успеем ли бързо да излезем от енергийната и икономическата криза, как войната в Украйна ще промени Европа, коментира ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, който е сред най-авторитетните наши специалисти по управление на кризи и киберсигурност.

Професор Димитров, заради войната в Украйна какви са най-големите опасности пред България в следващите месеци и кои са полезните ходове в тази ситуация?

Очевидно най-големите опасности са свързани с енергийната и продоволствената сигурност, с инфлацията. Затруднена е и доставката на материали, които досега традиционно се внасят от Русия или от Украйна – дървен материал, стомана, различни изделия за строителната промишленост. Можем да добавим и кризата с бежанците, в момента у нас има около 100 000 души от Украйна, някои все още не са регистрирали статута си. Ковидът не е приключил. Имаме съчетание на няколко кризи, които образуват нещо като „перфектната буря“. Много е важна превенцията преди кризата – създават се запаси, осигуряват се допълнителни договори, търсят се още възможности. Когато се случи съответната криза, трябва да се реагира по подходящ начин. Тогава се изисква и по-специална организация на хората, които могат да се справят със ситуацията. Полезните ходове са концентрация, прекратяване на всякакви разтакавания от рода на това кой да бъде шеф на съответната комисия, изобщо обръщане към проблемите, които хората и държавата имат.

Но вижте какво се случва, отново отиваме към предсрочни избори.

Сякаш няма война в Украйна, сякаш всичко е наред с енергийните доставки, сякаш няма проблем с инфлацията и понижаването на доходите. Дори видяхме странни предложения като това да се спре топлата вода в София през лятото, за да се нагнети газ в хранилището в Чирен. Изобщо на фона на всички кризи, които се наслагват една върху друга, политиците се занимават с някакъв свой дневен ред, затворили са очите си все едно нищо не се случва около България. Странно е защо се получава така.

Кой е по-добрият вариант: да се откъснем от руската енергийна зависимост, като понесем цената за това, или да възстановим контактите?

Когато нещо се случи, не можем да го върнем в същото състояние. Но няма значение дали котката е бяла или черна, тя трябва да лови мишки. Сега въпросът е да се намерят алтернативни доставки на газ, защото изобщо не се знае какво ще стане през зимата. Индустриите също за много зависими от тези доставки. Не казвам, че непременно с Русия трябва да се възобновят преговорите, там дори ми се струва, че нещата са вече безнадеждни. Но знае ли човек, може да има друго политическо уреждане на конфликта, така че ЕС, САЩ и Русия да намерят някакво решение. А ние трябва спешно да търсим собствени решения – преговори с Азербайджан, Турция, Катар или където се сетим, да не се отлага за зимата, когато потреблението ще скочи и всичко ще бъде блокирано. Нямам впечатлението, че е осигурен газ за следващите месеци при някаква приемлива цена.

ЕК удължи санкциите срещу Русия, но ето какво написа The Guardian: Русия печели икономическата война и Путин не е по-близо до изтеглянето на войските. Защо се получи така?

Според мен Русия вече не обръща внимание на санкциите, те понесоха доста загуби и явно са решили по друг начин да изглеждат отношенията им с останалия свят и конкретно с Европа и САЩ. Явно Русия вече е решила, че проекти в Европа няма да има. Виждате, все още има енергийни доставки, но с големи колебания, продължава играта на нерви с газа. Така че санкциите вече не изпълняват ролята си.

Вероятно руснаците се ориентират към Китай, Индия и т.н.

Оказва се, че има подобни пътища и за туризма им, и за финансовата система, компоненти за различни индустрии могат да бъдат поръчвани през Индия, Турция, Иран или други държави. Малко по-скъпо става, но има начин да се заобиколят санкциите, така че да не прекъсва веригата на доставки.

Дали Путин успя да се преориентира за последните месеци, или подготовката е започнала по-рано? И ако е така, защо Европа го проспа?

Русия от много време увеличава златните си запаси, повишените цени на горивата от година-две много им помогнаха да натрупат и валутни резерви, а и в момента продължават да получават сериозни приходи. Русия е достатъчно голяма държава, за да си е самодостатъчна. А и срещу нея няма санкции от Китай, Индия, Турция, Иран, от други големи страни в Латинска Америка. Просто ще сменят едните партньори с други.

И друго – много е лесно да налагате санкции, когато се намирате в Португалия или в Испания например. В по-западната част на континента могат да разчитат на енергийни доставки от Великобритания, Нидерландия, САЩ е по-близо за втечнения газ. Няма толкова конфликти наблизо, там и морето, и океанът ги пазят. А ние сме съседи на конфликта.

Имате ли прогноза кога ще завърши войната и как?

Русия очакваше доста по-бързо да приключи войната. Виждаме, че това не е така. Има очаквания през есента да се види краят на военните действия, но това зависи и от другите големи играчи. Важно е също какво ще реши ръководството на Украйна и хората там. Но Русия не се спира, тя преследва своите цели. През септември се очакват референдуми в зоните, превзети от руските войски, и двете републики да се присъединят към Федерацията или да обявят независимост. Така че единият сценарий е разкрояване на Украйна. Другият е да се намери политическо решение и нещата да се върнат в изходна позиция, което обаче е по-малко вероятно.

Има ли засилване на хакерските атаки напоследък и достатъчно защитени ли сме у нас?

От няколко години в УНСС има магистърска програма по управление на киберсигурност, към която е много голям интересът и вече дори получихме награда за най-добър образователен проект. През последните две-три години кибератаките са се увеличили от 3 до 5 пъти, ставаме по-уязвими. Тук няма граници, хакерът може да ви атакува от хиляди километри, нападенията им се превръщат в бизнес. Например блокират данните ви и искат откуп, има различни видове тормоз. А в България сме и на различни етапи от развитието на дигитализацията, вижте какво стана в „Български пощи“. Бизнесът по-добре осъзнава опасностите, защото всичко измерва през печалбите и загубите си, но администрацията понякога е твърде далеч. Като прибавите липсата на достатъчно квалификация, на техника, на софтуер… Изобщо доста скъпо е да имате добра защита, тя трябва да е изградена грамотно. В България има специалисти, които могат да направят това, но как да ги накараме да работят в държавната администрация за 1000 лева, примерно? Може би ни чака още една криза, защото информационната инфраструктура е критична.