2023-02-13 - 12:12

Агенция „Фокус“

10 февруари 2023 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и експерт по национална сигурност: Фалшивите сигнали за бомби могат да доведат до случай на реална опасност, при който да не се реагира

 

На пряката ни телефонна линия вече експертът по национална сигурност и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров.

Проф. Димитров, аз и преди малко анонсирах, че ще си говорим за поредния фалшив сигнал за бомба във вчерашния ден, при който бяха евакуирани пътниците от Летище „София“, а пък помним, че за миналия месец имаше два такива сигнала, само че в столичен мол, отново бяха евакуирани хора. Какво се случва? Какви биха могли да бъдат мотивите на тези, които подават сигналите?

Мотивите могат да бъдат най-различни, но съвсем не е така безобидно това, което се случва с тези фалшиви сигнали, защото се прекъсват или се отлагат полети, нарушава се работата на критична инфраструктура, като летището, налага се евакуация на клиентите в мола. При нас, в университетите и в училищата, също има подобни ситуации, когато има изпити, когато има нещо, свързано с живота на университета, да се обаждат с подобни сигнали, което създава изключително много неприятности за всички. Мотивите могат да бъдат и конкурентни разправии. Когато има нещо, свързано с магазини, с търговски обекти или нещо друго. Може да бъде тествана система за сигурност, която се използва при евакуация на пътници или как реагират службите, което пак казвам, хич не е безопасно, защото може да подсказва за следващия опит или за атентат. Има и хора с психически отклонения или някакви такива комплекси, които си мислят, че това са забавления или се обаждат по такъв повод. И пак казвам, не се безобидни тези неща, и при тях службите, особено при разкриването на подалите тези сигнали, трябва да се отнасят много сериозно.

Както казахте и вие, не са безобидни изобщо даже, и че мотивите могат да бъдат и конкурентни, някакви вътрешни…

Спорове.

Спорове, да. И аз да кажем имам приятели, които са управители на заведение в съответния мол, и всъщност когато евакуират хората, те стават веднага и не си плащат сметката при пълно заведение да кажем, което наистина не е добре.

Щетите са наистина сериозни, защото няма време да се събират сметки, хората наистина бързо трябва да напуснат, защото тогава никой не знае дали сигналът е фалшив или не е фалшив. Трудно се поема отговорност да се каже: „Няма бомба“ или там каквото е, като сигнала за пожар, и да останат и след това да се случи нещо. Лошото е, че когато мине сигналът и се разбере, че той е фалшив, тогава вече някак си спада ентусиазма да бъдат разкрити тези хора, които са подали този сигнал, и си казваме: „Какво толкова е станало? Има по-сериозни неща“ и други работи.

Важното е, че няма бомба.

Когато ми се обадихте вчера, аз погледнах наказанията за това нещо. Те варират от 200 до 1000 лева, там ако беше нещо по-сериозно, мисля че 2000, 5000. Максималното наказание беше 20 000 лева, но не съм чул да има такъв случай досега – някой такъв, както ги наричат, телефонен терорист, да бъде наказан по този начин. А пак казвам, щетите са много големи, напрежението, психическите последици или това, което се случва с хората в обществени сгради, търговски обекти също е много сериозно. Така че трябва и да се засилят и наказанията, но да бъдат прилагани тези наказания спрямо хората. В съвременния дигитален свят няма как някой да скрие, да подаде анонимен сигнал за подобни неща. Наскоро в университета имахме сесия, тя свърши миналата седмица, и там едни студенти се „забавляваха“ да активират противопожарната аларма с електронна цигара, понеже имат изпит в съседната зала, някакви такива неща. Но благодарение на камерите там и другите мерки за сигурност това беше установено. Така че такава е ситуацията.

Вие казахте за наказанията, които поне по мое мнение не са никак големи на фона на щетите, които се причиняват. А има ли начин за превенция, някак си да не го правят, да не се стига дотам, предварителна проверка или подобно? Затова питам експертите.

Ами трудно е. Има държави, например Турция или някои други държави, където във всеки обект буквално минавате на проверка за оръжия или взривни материали и ви проверяват багажа, както е сигурността на летищата. Има университети, където това го правят и съм го виждал по света, но то зависи от нивото на опасност, която съществува в конкретната държава или конкретното ниво на заплаха, което го има. За България това не е типично, не е такъв рискът, няма атентати, няма тероризъм. Така че да се въвеждат такива много строги мерки за проверки на всеки клиент, на всеки пътник още преди да влезе в летището, малко е сложно. Превенцията е в това да се заловят извършителите на тези фалшиви  телефонни сигнали и да бъдат наказани доста сериозно, за да разберат другите, че наказание има, и то не е малко. Разбира се, могат да се проверява хора, които са се обаждали повече пъти, да се разговаря с тях, този проблем да се обяснява. Но срещу подобни заплахи няма 100-процентова гаранция, че няма да се случат.

Както казахте и вие, начинът е после да се стремят съответните органи на реда да заловят човека, който е подал този сигнал. Защото помним, че  при първия такъв в столичния мол имахме информация, но след това при втория, при вчерашния на летището вече нямаше информация кой е подал сигнала, и по този начин се дава гласност на това, че е имало такъв сигнал, но не и кой го прави.

Да, и в крайна сметка общественото порицание или разбирането, че службите си вършат работата и са го заловили навреме, че е наказан или ще бъде наказан с цялата строгост на закона, ето ви превантивното действие, което се извършва преди извършването на тези неща, така че другите да имат респект от това, което се случва, за да знаят, че няма как да бъдат анонимни. Особено пак казвам, в съвременния дигитален свят има много следи кой се обажда и откъде се обажда.

Дали може да се стигне до момент, в който сигналът е истински, но хората да не повярват? Или те така или иначе при всеки един случай са длъжни да ги евакуират?

По принцип са длъжни да ги евакуират. Има правила, че 24 часа сградата трябва да бъде празна, обезопасена. Пак казвам, ние сме имали такъв опит, за съжаление горчив, през минали години, когато един ден никой не влиза в университет. Трудно се поема такава отговорност. А лошото е, че ако зачестят тези сигнали и не им се обръща внимание, наистина може да стигне до случай там, както лъжливото овчарче, да има реален сигнал, а всъщност да не се реагира на това нещо.

Продължаваме разговора в една по-различна посока – за петте нови специалности в университета. Разкажете ни малко повече за тях и по-специално за киберсигурността, тъй като сме в седмицата на Международния ден на безопасния интернет.

Да, в някаква степен тези нови специалности са свързани с предишната тема, която имахме. Една от тези съвместни специалности, които осъществяваме съвместно с Тракийския университет, е киберсигурност и електронно управление, защото виждаме какво се случва около нас и специално в България почти всяка седмица има голям инцидент с голяма структура. Частният бизнес обикновено не обявява публично какво се случва при тях, но от информация, която имаме от ГДБОП или публични презентации, там също има доста случаи когато те биват атакувани от хакери ако щете, от фалшиви писма или по някакви други начини, така че да бъдат увредени техните активи или тяхната дейност. Много актуална и навременна специалност. Благодаря за подкрепата на Министерството на електронното управление. Ние и затова добавихме думичката „електронно“ управление, защото много от нещата вече в България, които се случват, пък и разбира се и по света, са свързани именно с електронното управление. Но за да работи това нещо добре, то трябва да бъде и сигурно, и защитено. И затова има нужда от страшно много хора, които се занимават с киберсигурност. А то не е само предпазване от хакери, ами поддържане на системите, така че да работят, и всъщност, ако се върнем пак към предишната тема, да не допускат такива фалшиви сигнали, да не прониква някой във вашите регистри, така че види личните данни, или да ви блокира информацията, която имате, или да ви блокира целия бизнес. От моите срещи, които имам тук всеки ден с представители на бизнеса и институциите, те винаги казват: „Дайте ни хора, трябват ни хора в това направление“. И сега, парадоксалното беше, че трудно се открива такава нова специалност в областта на управлението на киберсигурността поради ограничение в картата за висшето образование, и аз ще го поставя този въпрос по-нататък и на министъра, който има разбиране за това, и пред Министерски съвет, защото картата е приета от Министерски съвет в крайна сметка, по някои актуални суперприоритетни специалности би трябвало да има друго решение, а не административно. Но тук да не влизам в подробности как действа картата и необходимостта от акредитация. Другите ни специалности са свързани с обучение в направление педагогика. И там, където ние сме силни, заедно с Тракийския университет, пак в Стара Загора, педагогика с преподаване на информатика и икономика. Искаме да открием и приложна лингвистика, която е свързана с нашите специалности, тъй като един съвременен бизнесмен се нуждае от езици, от право и от икономика, и от обществени отношения. Приложната лингвистика е близо до тези неща. И една също много нова специалност, която е в областта на информатиката, за обработка на големи данни. В момента ние сме залети или можем да бъдем залети, и те съществуват тези големи данни около нас, въпросът е някой да може да ги събере, да ги обработи по подходящ начин, и да ги покаже по подходящ начин на тези, които вземат решения или управляват своите бизнеси. Долу-горе това са нещата. И в областта на администрация и управление последната специалност, която пак правим съвместно с Тракийския университет.

Определено са много важни, особено и тези, които са свързани наистина с информационните технологии, и както казахте и вие, с киберсигурността. Изброихте някои проблеми, които се случват, свързани с киберсигурността,  а за още колко не знаем със сигурност, и за обработката на големи данни, особено в дигиталния свят, в който живеем и във връзка с това, че всичко се случва наистина в онлайн пространство и чрез компютър.

Ами много бързо се развиват процесите. В областта на образованието аз съм имал и други разговори, понякога искаме да обучаваме институции съвместно техните служители да разберат как се развиват нещата, но понякога се получава съвсем такива формални отговори: „Ама ние имаме дипломи за магистри от преди 20-30 години“. Преди 20-30 години нямаше компютри.

Разбира се.

Нашият университет, разбира се в сътрудничество с други университети, се стараем да работим заедно с бизнеса. Използваме и много хора от практиката между другото за нашите обучителни програми и образователни, така че да сме винаги на гребена на вълната, както се казва, каквото се случва. Но винаги тези лоши хора, престъпници или които имат някакви намерения, те винаги леко водят, но поне е добре масовите, стандартните неща да ги ограничим, така че да не се случват масово. А пък вече по-специализираните неща, си има и министерства, има си ДАНС и ГДБОП, така че те ще се борят по-успешно с тях.

Важно е да сме в крак с времето, особено университетите, за да излязат от тях наистина подготвени кадри, които могат да се справят с това, което се случва сега и в съвременния свят. Пожелаваме успехи! Наистина предполагам, че ще има доста засилен интерес към тези нови специалност. Аз ви благодаря за отделеното време и за интервюто.

Posted in Интервюта
2023-01-30 - 09:08

Bестник „Капитал“Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС със стратегия за европейски университет

27 януари 2023 г. 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС със стратегия за европейски университет

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС със стратегия за европейски университет

Каква е визията ви за бъдещето на университетите? Каква е стратегията на УНСС да се справя с предизвикателствата на скоростно променящия се свят?

-Представям си един европейски университет. Много години ние във висшето образование все мислим локално, все се сравняваме помежду си, а е време да излезем от националната рамка. Затова и се пошегувах на церемонията по удостояване с академичните оскари, че следващия път трябва да ни разглеждат като част от европейския консорциум, в който участваме – ENGAGE.EU. Европейската интеграция, за която толкова много говорим, трябва да се случва и в образованието – чрез мрежите и интернационализацията. Това е важен инструмент, с който разполагаме вече няколко български университета. В това е бъдещето, но всеки университет трябва да си намери своя път.Специално в УНСС ние разчитаме на няколко неща: да бъде активна част в алианса на деветте най-престижни икономически университета в Европа – ЕNGAGE.EU, участие в европейски проекти, засилване на научните изследвания, интернационализация на обучението и за преподаватели, и за студенти, увеличаване на мобилностите и видимост пред света.Ние сме голям университет с богато портфолио от специалности. Моето разбиране като ректор и на нашата академична общност е, че трябва да запазим това портфолио. Има университети, които са избрали само една-две по-модерни специалности, но ние разчитаме на всичките – и теоретични, и приложни, и интердисциплинарни. Ясно сме заявили, че няма да закриваме специалности. Може за някои да е по-малък броят на студентите, но няма кой друг да обучи такива специалисти в България. А това има и социален ефект за нашите колеги, които насърчаваме още повече да се развиват в дадените специалности и направления.

Какви са вашите анализи – намалява или се засилва интересът към специалностите, които предлага УНСС?

– Интересът към УНСС бележи лек ръст, но това не е от гледна точка на абсолютните стойности. Ние успяваме да задържим ръст на приетите студенти въпреки статистически по-малкия брой завършващи ученици и намалената държавна поръчка за нашия университет, който е водещ. По данни на рейтинговата класация, която излезе скоро, в УНСС се обучават над 50% от хората, които учат икономика. Нямаме проблем както с реализацията, така и с успешното кариерно развитие на нашите студенти, но въпреки това преди две години държавната поръчка за нашия университет беше намалена с 40%. Моята прогноза е, че интересът към тези специалности ще нараства.
Съвременните проблеми, пред които е изправен светът, са икономически, социално-икономически, правни, а ние точно за това подготвяме нашите студенти. Студентите не гонят формален интерес, те търсят качество на обучението. Въпреки намаляващия набор завършващи и широкото предлагане на икономика от 21 университета в страната ние задържаме това високо ниво. Имаме повече кандидат-студенти, отколкото приемаме, и те влизат с по-висок успех. Това е важен показател за интереса.

Какви са подходите ви към привличането на младите хора?

– В момента разработваме цялостна стратегия за привличане на младите хора, със засилена връзка с училищата и местния бизнес, показване образа на нашия университет, предимствата и перспективите на образованието в УНСС. Тук стои и въпросът да намерим правилните канали. Дълги години сме използвали традиционни методи – справочници, брошури, сайтове. Днешните кандидат-студенти гледат „Тик-ток“ и търсят информация основно през социални мрежи. Стараем се да се адаптираме и мислим, че досега сме успешни.

Какви са новостите при магистърските програми?

-Университетът предлага богат спектър от 88 магистърски специалности, търсени от бизнеса, и модерно икономическо образование, стъпило на съвременните методи за преподаване.
Приемът за магистри за летен семестър 2022/2023 ще бъде удължен. За януарския прием кандидат-магистрите могат да избират от 33 специалности и една в дистанционна форма на обучение в РЦДО – Хасково.
За да отговорим на предизвикателствата на времето, ние непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме съвременни, иновативни специалности, съобразени с променящата се бизнес среда.
Такава е първата по рода си в България двойна магистърска програма по бизнес администрация (Double Executive MBA Programme) между УНСС и Illinois University (NIU) – USA.
Другата нова специалност е на катедра „Медии и обществени комуникации“ – „Мултимедийна журналистика“, където кандидатите могат да разчитат да получат актуални знания и практически умения в областта на медиите, медийния пазар и развиване на задълбочени професионални знания в областта на качествената журналистика. Водещи журналисти ще бъдат лектори в програмата.
Дуалните програми на УНСС с международни университети са в специалностите „Mеждународен бизнес с преподаване на английски език“, която е магистърска програма с Университета по международни науки в Рим, и „Международен бизнес и управление с преподаване на английски език“ – с Шанхайския университет „Джао Тонг“.
За летния семестър на тази учебна година може да се кандидатства и за съвместните ни програми с други университети, такива специалности са „Бизнес иновации и мениджмънт“, „Екологично предприемачество“, „Стандартизация и финансово-счетоводен анализ в публичния сектор“, „Стратегически маркетинг“, „Управление на продажбите в търговията“ и „Спортен бизнес“. Те са резултат от партньорството на университета по проект „Икономическото образование в България 2030“ със Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов, и Националната спортна академия „Васил Левски“. Благодарение на това коопериране студентите ще се обучават по актуални учебни програми, основани на дигитализация. В рамките на проекта в УНСС са изградени и работят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории. Това дава възможност да се използва в максимална степен споделянето на ресурси, включително и на ноу-хау, между партньорските университети и/или между студентите и техните университетски преподаватели и ментори.

Предвиждате ли откриването на нови специалности?

– За да отговорим на изискванията на работодателите и на бизнеса, предвиждаме да разкрием четири нови специалности. Първата е „Педагогика на обучението по икономика и информатика“. Другите две специалности са в областта на информатиката – „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“. Четвъртата нова специалност е „Приложна лингвистика“. Процесът по акредитация на новите специалности вече започна.
Основен приоритет на УНСС е да предоставя на своите студенти богато учебно съдържание, съобразено с най-добрите европейски и световни образователни стандарти, ценна експертност и възможности за практика в големи национални и международни компании, банки и финансови институции. Младите хора искат още в университета да се почувстват професионално подготвени и уверени, затова практическото обучение заема водещо място в нашите програми.
Хората от бизнеса идват при нас с предложения и искат да участват в процеса на обучение и практическа подготовка, защото има глад за кадри – в икономиката и управлението. Така се създадоха магистърски програми между катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ и „EVN България“, между катедра „Финанси“ и Булбанк, между катедра „Икономика на търговията“ и Централния кооперативен съюз, между НСОРБ и катедрите в професионално направление „Администрация и управление“ и др.
За да стимулира студентското предприемачество, УНСС е първият университет, който изгради „Стартъп хъб“. Той подпомага младите хора да започнат бизнес. В него те могат да се информират за възможностите за финансиране на стартъпи, да се обучат как да изготвят бизнес планове и как да представят идеите си пред инвеститори, ще получават правна и юридическа информация.
Университетът в партньорство със Стопанския факултет на университета „Аристотел“ в Солун, „Александрийската иновативна зона“ АД – Солун, и Националната компания „Индустриални зони“ АД реализира и проект „Насърчаване на предприемачеството чрез подкрепа на перспективни иновативни идеи чрез създаване на механизми за предварително инкубиране“ (CO WORKING), финансиран по програма „ИНТЕРРЕГ Гърция – България 2014 – 2020 г.“. Проектът има за цел да насърчи студентите да повишат своя предприемачески потенциал.

Какво представлява сътрудничеството с Университета в Илинойс и какви предимства предлага съвместната ви програма за професионалисти?

– Плод на сътрудничеството между УНСС и Illinois University (NIU) – USA, е двойната магистърска програма по бизнес администрация (Double Executive MBA Programme).
Двойната магистърска програма по бизнес администрация има няколко основни предимства – таксите за обучение са три пъти по-ниски в България. Обучението се провежда в часови интервал, който осигурява възможност за баланс между служебната заетост на студентите и провежданото иновативно обучение. Студентите усвояват лидерски и управленски качества, за да бъдат релевантни в една нова, дигитална, бързо променяща се бизнес действителност.
Двойната ЕMBA програма в България е идентична с EMBA програмата, предлагана от NIU College of Business в САЩ – същите часове, същата учебна програма. Програмата е с продължителност една година (12 месеца). Всеки месец ще се провежда един курс. Всички студенти ще имат пълен достъп до студентските системи на двата университета.
Освен за студенти програмата предлага уникалната възможност на работодателите да подобрят знанията на своите служители и да ги подготвят за бъдещето. Тя ще им даде възможност да развият потенциалните лидери в организацията си. Двойната ЕMBA програма е изключително подходяща и за професионалисти, които желаят да повишат своите квалификация и мениджърски умения. Програмата обхваща дисциплини като лидерство, дигитална трансформация, предприемачество, екологично и социално управление (ESG), устойчивост, финансов анализ и управление на разходите, глобално управление на доставките и други. Курсовете предоставят всичко необходимо, за да надградите знанията си по актуални теми и да станете конкурентоспособни на местни, регионални и глобални пазари.

Posted in Интервюта
2023-01-30 - 09:07

Bulgaria ON AIRРекторът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров пред Bulgaria ON AIR
25 януари 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров пред Bulgaria ON AIR

 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров пред Bulgaria ON AIR

Сливането „насила“ на университети у нас няма да бъде успешно и вместо това трябва да се насърчава свободното взаимодействие между вузовете. Това заяви в студиото на Money.bg ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

„Това е много тежка административна, юридическа и икономическа реформа, буквално кошмар за нашите условия, в които различни университети с различна култура, активи и специалности трябва да се слеят“, подчерта той. По думите му всеки опит в тази посока „ще блокира много неща в образованието“.

Проф. Димитров призова да се насърчава взаимодействието между висшите училища. Той отбеляза, че именно така УНСС е част от консорциум с водещи европейски бизнес университети: „Вървим към един общ европейски университет след време, но никой не ни притиска да се сливаме нормативно“.

Според него не е важно колко са университетите, а дали са намерили своето призвание и реализация: „Имаше периоди, когато всеки откриваше (специалности като) „Икономика“, „Военно дело“, „Национална сигурност“, „Публична администрация“. Това създаде разминаване, има специализирани вузове и такива, които не са се занимавали с това нещо – все едно ние да открием „Медицина“, няма как да стане, въпреки че са високи таксите и има интерес от чуждестранни студенти“.

Затова и в УНСС са доволни от близо 100-процентовата реализация на студентите си, а новите специалности и направления са насочени към киберсигурността, обработката и анализа на големите данни, изкуствения интелект и икономическата педагогика.

Проф. Димитров посочи, че „през годините чрез различни лобита, политики и усилия на университетите, държавната поръчка в някои години беше по-голяма от броя на потенциално завършващите средно образование“, но освен това се обяви и срещу откриването на филиали – след като УНСС закри шестте свои: „Потенциалът за добро и качествено образование е в един истински университет с няколко хиляди студенти, където има други факултети и могат да общуват с много преподаватели, където има връзка с практиката“.

За УНСС приоритет през тази година ще бъде интернационализацията. По думите на ректора привличането на вниманието на кандидат-студенти от Азия и Африка е възможно, но за целта е необходимо и държавата да подпомогне усилията на вузовете, тъй като за тях не е лесно да се рекламират зад граница.

Проф. Димитров, който е експерт по национална сигурност, заяви, че докато близо до България се води война и докато нелегални мигранти от Азия и Африка влизат у нас, за страната ни, както и за цяла Европа, има заплаха за националната сигурност.

Засилващият се кибертероризъм също е сериозен проблем и не случайно УНСС залага на специалности за борба с него.
Цялото интервю можете да гледате ТУК.

Posted in Интервюта
2022-12-21 - 13:30

News MakerРекторът проф. д-р Димитър Димитров повиши сигурността на студентите
20 декември 2022 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров получи висока оценка за дейността си като ректор

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров представи годишния си доклад пред Общото събрание на Университета за национално и световно стопанство, който беше приет единодушно. Той приветства делегатите на Общото събрание и отбеляза, че цели три години не е имало такова присъствено Общо събрание. Припомни също така, че на 18 декември 2019 г. се е провел избор за ректор на УНСС и до деня на това Общо събрание се навършват точно 3 години и един ден от неговия ректорски мандат. Догодина предстои Отчетно-изборно събрание и проф. Димитър Димитров съобщи намерението си да се кандидатира за втори мандат.
В своето слово проф. д-р Димитър Димитров направи няколко важни акцента, които да покажат промяната, като започна символно с успешно завършилия строеж на най-новия корпус на УНСС, заради очакването, че това е можело да доведе университета до фалит. Като втори важен акцент проф. Димитров показа увеличаването на доходите не само на преподавателите, но и на служителите. В разглеждания период от 10 години, единствените съществени увеличения са реализирани в неговия мандатен период – 35-40% увеличение до края на 2022 г. За мандата общо 4 пъти са вдигани заплатите на преподаватели и служители. Повишено е и допълнителното материално стимулиране. Проф. Димитров говори за учебната дейност и припомни усилените мерки, предприети след намаляването на държавната поръчка с 40% през 2020 г. за запазването на студентите на нивата от 2018-2019 г., както и за успешно реализираните проекти, които всъщност са външното финансиране на УНСС. Той не пропусна и темата „Студентски политики“ и доброто взаимодействие със Студентския съвет, подобрените материално битови условия и усилената работа за издигане авторитета на УНСС.
За финал на словото си ректорът проф. Димитров очерта два приоритета, които УНСС трябва да развива. Единият е изследователската и публикационната дейност, а другият е интернационализацията – в изследванията, в обучението и в привличането на чуждестранни студенти и преподаватели.

Posted in Интервюта
2022-12-19 - 13:50

News MakerРекторът проф. д-р Димитър Димитров повиши сигурността на студентите
14 декември 2022 г.

 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров повиши сигурността на студентите
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров повиши сигурността на студентите

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров отново демонстрира грижа към студентите си и най-вече за тяхната сигурност и безопасност. Той е сред първите ректори, който решава да инвестира във видеонаблюдение и в момента има близо 140 камери в университета на всички стратегически места. Благодарение на тези камери са разкрити няколко инцидента с изчезнали вещи. Има и охрана, която помага за сигурността. Наблюдението сега е 24 часа. По този начин всички се чувстват защитени, както студенти, така и преподаватели. Това е едно от най-добрите висши училища в България и на ден влизат над 10 000 души. Благодарение на проф. Димитров УНСС вече е дигитален университет. Иновативната мрежа е част от IT инфраструктурата на университета. Има възможности за надграждане, новите системи не са само за наблюдение на движение. Може да се следи и присъствие в занятията, макар че все още това не се проследява с видеокамери.

Проф. Димитър Димитров е и сред най-добрите специалисти у нас по киберсигурност и затова знае колко важна е сигурността. Общежитията на университета също са оборудвани с камери. Само в блок 53 има поставени 300 камери, които предават и записват в реално време. Така се създава по-лесен достъп на студентите до своите общежития и по-голяма сигурност. Разполагат и с денонощен автопатрул, който при сигнал идва на място. Това обаче далеч не е всичко. Ректорът на УНСС проф. Димитров има идеи и за изследователски проекти, като използва Центъра за видеонаблюдение, включване на изкуствен интелект, лицево разпознаване. Киберсигурността също ще бъде бъдеща инвестиция, както и подобряване на мрежата. Всичко това обаче изисква едно голямо финансиране и ще отнеме известно време.

Posted in Интервюта
2022-12-13 - 13:21

13 декември 2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров: Чрез видеонаблюдение повишаваме сигурността в общежитията и университета

За въведеното видеонаблюдение в студентските общежития, за разработването на IT мрежата и новите дигитални услуги на нашия университет, ректорът проф. д-р Димитър Димитров разговаря със Симона Бабалийска, студент „Медии и журналистика“. Още за темата за общежитията можете да прочетете в новия брой на Вестника на УНСС, който ще излезе през януари 2023 година.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров повиши сигурността на студентите

Проф. Димитров, каква е причината да се въведе видеонаблюдение?

Със сигурност искаме да повишим сигурността в университета и в общежитията, отношението към персонала, който работи и студентите ни. Ние сме голям университет, на ден влизат над 10 хиляди души и все нещо може да се случи. Създали сме канал за комуникация за такива ситуации, защото това нещо е важно. Обучението при нас е от рано сутрин до 21.00 ч., така че се изисква едно непрекъснато внимание. Точно и затова се нуждаем от мерки за сигурност. Не е важно какъв ресурс сме избрали, а как осъществяваме контрола. Като един иновативен университет заставаме на страната на по-модерните средства. Вече имаме и Център за видеонаблюдение и  пропускателният режим става по-добър. Имаме и записи от терен, които отговарят на закона за личните данни. Намаляват се разходите, но се увеличава сигурността. Всичко се осъществява и с помощта на охранителна фирма.

Как се промениха условията за сигурност под Ваше управление ?

В началото ситуацията беше 21 камери в университета, а сега са близо 140 на всички стратегически места. Благодарение на тези камери сме и проследили няколко инцидента с изчезнали вещи. Има и охрана, която помага за сигурността. Наблюдението сега е 24 часа. Ние вече сме дигитален университет. Иновативната мрежа е част от IT инфраструктурата на университета. Има възможности за надграждане, новите системи не са само за наблюдение на движение. Може да се следи и присъствие в занятията, макар че все още това не се проследява с видеокамери.

Това обща тенденция ли е в университетите?

Повечето български университети не разчитат на този вид средства за наблюдение, но аз като специалист по сигурност, знам, че е важно да се осигурят такива мерки. Имаме и идеи за изследователски проекти, като използваме Центъра за видеонаблюдение, включване на изкуствен интелект, лицево разпознаване. Киберсигурността също ще бъде бъдеща инвестиция, както и подобряване на мрежата. Всичко това обаче изисква едно голямо финансиране.

Колко струва такава иновация?

Може сами да си направите сметката. При 12 общежития и около 40 – 50 портиери с техните заплати и слаба ефективност. Видеокамерите силно поевтиниха тази дейност. Мрежата беше изградена със средства, отпуснати от Министерски съвет, така че има значителен размер на месечна икономия от  порядъка на 10 хиляди лева. Това е хубаво, защото тези пари се пренасочват за ремонт на общежитията.

С какво друго можем да се похвалим?

Имаме над 15 уеб услуги, които университета и П„ССО“ предоставят на студентите. Бяха извършени голям обем интеграции на нашите системи, което е изцяло в помощ на студентите. Всичко, благодарение на ръководството на университета и Студентски съвет, който подсказва, какво да подобрим. Традиционно ковид допринесе за тези онлайн услуги, но университетът беше готов за дигитализиране. Преходът изискваше усилията на всички колеги от IT департамента и ръководството, защото имаше и риск за провал.

Център за видеонаблюдение в блок 53Б на УНСС 

УНСС представи Центърът за видеонаблюдение, изграден със собствени средства и дарения от фирми, партньор на УНСС, и разположен в блок 53, вх. Б. Той разполага с над 300 камери, които постоянно предават на живо.

Пламен Пенев, изпълнителен директор на П„ССО“: „До преди няколко месеца наши охранители осъществяваха контрол и пропускателен режим в общежитията. В момента тази функция се изпълнява от дежурния в блок 53Б, който следи видеонаблюдението на екраните. Във всички семейни блокове имаме 100% покритие на общите части, а така също и в блокове 36-ти, 38-ми и 9-ти. На този етап техниката във видеоцентъра се състои от два големи екрана и 4 малки, както и 3 компютъра. Наблюдават се „горещите“ точки в общежитията – входовете, асансьорните и стълбищните клетки. Създадохме улеснен достъп за студентите до общежитията с по-висок контрол от наша страна. Разполагаме с денонощен автопатрул на разположение, който при сигнал от нашите колеги идва на място“.

„Всичко това се осъществи по проект, който стартирахме с проф. Цветана Стоянова, зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики. Крайната ни цел е да няма точка от общите части във всичките ни дванадесет блока, която да не е обхваната с камера – коридори, стълбищни клетки, асансьори, околоблокови пространства. Над 60% от тези части вече сме покрили с камери, а до края на учебната година се надяваме да достигнем 100%“, каза доц. д-р Драгомир Стефанов, главен секретар по социално-битови въпроси на учащите и чуждестранни студенти. „Имаме нужда от още техника и в момента търсим варианти да я осигурим“, допълни доц. Стефанов.

Дежурният домакин демонстрира как работи системата за пропускателен режим. Ако отиде човек на входа на блока и няма чип, той ще звънне и ще се свърже по домофона. Дежурният ще запише имената му и първите шест цифри от ЕГН-то, след което ще му отвори вратата.

Огнян Димитров, началник отдел „Столове” отговарящ за видеонаблюдението показа как могат да се сменят екраните, да се връща записът и как работи самата система.

На събитието присъстваха изпълнителният директор на П„ССО“ Пламен Пенев, главният секретар по социално-битови въпроси на учащите и чуждестранни студенти доц. д-р Драгомир Стефанов, Ангел Стойков, председател на Студентския съвет, Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС), Илиян Чабуклийски, председател на КСБВУ при УНСС, началникът на отдел „Столове” Огнян Димитров, отговарящ за видеонаблюдението.