Ректорът на Университета за национално у световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Проф. Димитров, от понеделник се допуска присъственият учебен процес във висшите учебни заведения, но при определени условия. Едно от тях е 50% от студентите да се обучават присъствено и 50% онлайн. Но постижимо ли е това, предвид че за разлика от училищата, в университетите се обучават десетки хиляди студенти? Как ще бъде направено разпределението?
Проф. Димитър Димитров: Това от понеделник е една възможност, която ние все още не сме решили дали да използваме. Обмисляме варианти за различни форми на присъствено обучение след 7 март, като спазваме, разбира се, заповедта и се грижим за здравето и живота на хората. Следим броя на заболелите, броя на заболелите в нашия университет. Но това все пак е възможност, която досега няколко месеца ни беше отказвана. С цялото разбиране за пандемията и за тези неща, но при 100% зелен сертификат за всички няма как да има присъствен учебен процес под каквато и да е форма. Досега беше така. Сега ни се дават възможности, така че ние да преценим как да процедираме по-нататък. По принцип е възможно – отговарям на вашия въпрос, тъй като ние на практика година и половина работихме по подобен начин, с редуване на потоци, намаляване на броя на потоците, хибридно обучение, излъчване в онлайн среда за тези, които не присъстват. Така че има и технологични варианти, за да се справим с това нещо.
Водещ: Да, това е възможност, но пък в рамките на почти две години неминуемо се създаде добра организация за обучение в онлайн среда. И няма ли методът „50:50“ да внесе хаос и тепърва да се налага отново адаптация на студенти и преподаватели?
Проф. Димитър Димитров: Ами, как да кажа, не искам да сравнявам присъственото и онлайн обучението. Те си имат предимства и недостатъци. Аз мисля, че техните предимства могат да бъдат съчетани в един такъв вид. Нашите колеги и нашите студенти се научиха да използват онлайн средата по-добре, със споделяне на материали, с нов вид презентации. Но живият контакт има значение, работата в екип, дискусията на място – нещо, което сегашните съвременни технологии, информационни технологии не го позволяват в пълна степен. Така че имаме и студенти, особено от първи и втори курс, които са си виждали преподавателите много рядко. Да не говоря и за други слабости, които има и при онлайн обучението. Така че ще се постараем да намерим необходимия баланс, който позволява високо качество на учебния процес и в същото време запазване здравето и живота на хората.
Водещ: По какъв начин и при какви условия според вас трябва да продължи учебният процес в университетите – до края на академичната година?
Проф. Димитър Димитров: В последните няколко месеца посоката беше само една – изцяло онлайн обучение. Сега ми се струва, че трябва да тръгнем и малко в другата посока – да засилим присъственото обучение. Някъде, където то е наложително – при упражнения, при хора, които все още нямат достатъчно опит в академичната среда, така че да намерим баланса някъде по средата, което всъщност и позволява тази нова заповед. Ние имахме такива разговори и в Съвета на ректорите, аз и проф. Герджиков се срещахме с министъра на здравеопазването проф. Сербезова и договорката беше в тази посока – да има леко разхлабване на мерките.
Водещ: Добре, и за да приключим с обучението в условията на пандемия – какви са вашите наблюдения, успяха ли за две години студентите да се адаптират към дистанционното обучение, така че да няма пропуски?
Проф. Димитър Димитров: Да, аз мисля, че успяха, но пак казвам, онлайн обучението има и някои недостатъци, свързани с това дали човек наистина активно участва в този процес. То същото може да се каже и за присъственото обучение. Много зависи от личната мотивация. Дали човек седи в залата, или просто си е пуснал звука на монитора вкъщи и се занимава с нещо друго, няма голямо значение. Но това, което ние трябваше да направим като университет и като преподаване, и като изискване към студентите, мисля, че го направихме. А и колегите бяха доволни от това – всички, че се запознават с нов начин и на преподаване, и на споделяне на знания и нови възможности, които тогава не бяха възможни – от стотици километри разстояние да слушате лекциите и да участвате активно в процеса и на преподаване, и на усвояване на знанията. Така че по-скоро оценката е положителна.
Водещ: Така е, това може да е и по-скоро приоритет за по-напред, когато има възможност, да се провеждат по този начин лекции.
Проф. Димитър Димитров: Ние се възползваме от тези възможности. С промени в нашия правилник дадохме възможност на магистрите, които работят повечето от тях, 30% от лекциите да бъдат онлайн, разрешаваме, когато това се налага, също да има и други лекции онлайн, при необходимост или при провеждане на такива събития и публични лекции, където не можем да ги съберем в една аудитория. Всичките ни конференции тук, кръгли маси и събития се провеждат хибридно и малко присъствено, и с излъчване онлайн. Така че това дава наистина много възможности, но все пак има значение и присъственото вземане на лекциите, упражненията, и присъствието на място, и живата дискусия.
Водещ: Така е. Да поговорим за образователната система и в частност за университетите. Кои са най-големите предизвикателства, пред които са изправени висшите учебни заведения днес?
Проф. Димитър Димитров: Ами, ако така ги подреждаме – пандемията сега е най-голямото предизвикателство, с което все още не сме се справили. Надявам се да отминат нещата. Другите предизвикателства са, че ние навлизаме в една нова ера на дигитализация, на нови информационни технологии, на нов начин на усвояване на знанията, на глобализация. Донякъде – отговаряйки на предните ви въпроси – онлайн обучението помага и за тези неща. По-високи изискания пред научно-изследователската дейност на университетите, които ако забелязвате в наименованието им, се наричат „висши училища“, а не „изследователски университети“ или „изследователски организации“, т.е. акцентът беше по-скоро върху преподаването, върху обучението. Това са предизвикателствата. А конкретно за България и за българските университети – това е по-широкото участие в международни проекти, в научно-изследователски проекти с други университети. Европейските фондове и средства дават такава възможност.
Водещ: Нуждаят ли се университетите от повишаване качеството на предлаганото образование и как може да бъде постигнато?
Проф. Димитър Димитров: Нас ни оценяват сигурно по 10 различни линии и от Националната агенция за оценяване и акредитация, Министерството използва няколко системи за оценка. Бюджетът ни зависи вече 30-40% от качеството, което е свързано с научно-изследователската дейност. Обществото ни оценява по престиж и различни анкети, които оценяват университетите. Но една от най-точните оценки дават нашите кандидат-студенти и студенти, а и завършилите студенти. Така че сигурно всеки университет сам може да си прецени доколко трябва да повишава качеството на обучението и изследователската дейност. Но тези неща, като ги съберете заедно, дават оценката на един университет – дали той има студенти, дали има изследователски проекти, дали се ползва с уважение в обществото, дали работодателите използват неговите студенти и какви са заплатите на неговите студенти, така че това е отговорът на този въпрос. Разбира се, още много може да се желае. Има и други възможности за огромен потенциал, особено в научно-изследователската дейност и за нови проекти, и за насърчаване на студентите към собствен бизнес, стартъпи, участие на студентите в научно-изследователската дейност. Така че нещата не са свързани само с провеждането на лекции, на упражнения. Има широк кръг от неща, пред които университетите са изправени.
Водещ: Да, предполагам, че ако регулярно се работи в тази посока, целта ще бъде отчасти постигната, още повече това за насърчаването на студентите за започване на собствен бизнес, което всъщност е и най-важното след приключване на обучението.
Проф. Димитър Димитров: Напълно съм съгласен, да.
Водещ: Според вас какви механизми и реформи трябва да бъдат предложени за оптимизация на обучение във висшите учебни заведения?
Проф. Димитър Димитров: За оптимизация на обучение – ами, съчетаването на тези форми, по-широко използване на дигитализацията, новите неща, които възникнаха при онлайн обучението. Сега светът става все по-глобален и материалите, т.е. достъпът до знание става все по-лесен и по-открит. Така че това са пътищата за оптимизация. Ако вашият въпрос е свързан тук с идеи за реформи, които бяха анонсирани преди две-три седмици за сливане на университети – има и други форми за повишаване на качеството и оптимизиране работата на университетите. Това са мрежи, алианси, съвместни програми – бакалавърски, магистърски, между университетите, т.е. да бъдат използвани силните страни на различните университети – изследователски университети или университети, които не са чак толкова големи, или са специализирани само в едно-две направления. Това за мен е пътят за оптимизацията на висшето образование.
Водещ: УНСС подписа меморандум за сътрудничество със Санктпетербургския държавен икономически университет. В какво ще се изразява взаимодействието между двете учебни заведения и какво означава това партньорство за нашия университет?
Проф. Димитър Димитров: Това е поредното споразумение за сътрудничество. Миналата година аз бях на посещение в Москва и след това в Новосибирск, където проведохме няколко разговора с руски университети, и разбрахме, че има интерес към подобно сътрудничество, особено към съвместни магистърски програми. Но разбира се, не се изключва и обмен на преподаватели, съвместни конференции, съвместни изследователски проекти. Но всичко това трябва да бъде управлявано по подходящ начин и с подходящото темпо. Трябва да ви кажа, че ние имаме още няколко споразумения с още четири руски университета. Има интерес към България и към нашия университет, бих искал да подчертая, специално към подобно сътрудничество и ние сме намерили подходяща форма за съвместни магистърски програми, които в момента развиваме, и даже очакваме първата група от руски студенти есента на тази година, а догодина да се засили и това сътрудничество. По подобен начин ще се развие и сътрудничеството с Петербургския икономически университет. Всички тези университети са много престижни, с много богата история. Скоро предстои подписването на подобно споразумение с Икономическия факултет на Московския държавен университет, който има 39 факултета, 11 нобелови лауреати. Така че има интерес, но ние отговаряме и на този интерес.
Водещ: И като за финал, все пак вие сте експерт по национална сигурност и няма как да не ви попитам за ситуацията около Украйна, която така или иначе е водеща тема в последните седмици. Има ли опасност от военен конфликт и как ще коментирате позицията на България по отношение сагата Русия-НАТО-Украйна?
Проф. Димитър Димитров: Ами, датата 16 февруари беше спрягана като дата за нахлуване в Украйна. Сега аз да не говоря след тази дата, но и преди това давах доста интервюта, където казах, че няма да има военен конфликт, а всъщност се води хибридна война с такива способи, и психологически, и информационни, и пропагандни, и икономически, и демонстрация на военна сила, но без използването на военна сила, и киберзаплахи или кибератаки. Така че както и преди казвах, доста по-категорично – военен конфликт няма да има, но ще има други последствия. И те са видими – да кажем за икономиката на Украйна, заплахата за България да спре газа или да се прекратят различни споразумения, с Русия особено, защото ние сме зависими от вноса на суровини, енергийни суровини от там. Видяха се и нашите слабости, как реагираме, как бихме могли да реагираме. Така че за мен е преминат пикът на тази криза, но трябва ние да си направим изводите като държава. И скорошният Консултативен съвет от вторник показа реалната картина в момента. Но сега на ход са и политиците, и Народното събрание по отношение на отбраната и сигурността.
Водещ: Така е. Да се надяваме да видим и действия от тяхна страна и дано последствията да бъдат възможно най-малко вредни за всички ни. Аз много ви благодаря за отделеното време и за интервюто.
Проф. Димитър Димитров: И аз ви благодаря.