2020
Агенция „Фокус“ 
26 декември 2020 г.
Проф. Димитър Димитров, УНСС: Оценката на студентите ни за онлайн обучението е 5,53 по седембалната система
Ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС)проф. Димитър Димитров в интервю за Агенция „Фокус“ за предизвикателствата пред висшето учебно заведение през 2020 г.
Фокус: Проф. Димитров, знаем, че 2020 беше година, в която почти всичкисектори бяха изправени пред предизвикателства. Изключение не прави ивисшето образование. Смятате ли, че УНСС беше подготвен за преминаванекъм онлайн обучение и доколко ефективно беше то?
Димитър Димитров: Беше трудна година. На 16 декември имахме Общосъбрание на УНСС. На него беше отчетено, че сме се справили добре. Това не е само моя оценка. Правихме две проучвания сред студентите през миналия семестър. Като имаме предвид отзивите от колегите и студентите, оценката е, че сме се справили добре с този начин на обучение, който беше предизвикан от кризата. Оказа се, че ние сме готови за подобен тип действия и обучение, тъй като в УНСС е инвестирано много в електронизацията. В тази ситуация това е
най-доброто, което може да се направи, защото здравето и животът на хората са най-важни.
Фокус: По какъв начин проведохте двете проучвания сред студентите, за да получите обратна връзка за нивото на онлайн обучението?
Димитър Димитров: Ние като ръководство възложихме на колеги от Катедра „Социология“ да го проведат в края на месец юни, началото на юли. Общо около 2 800 студента участваха в това проучване. Сега проучването се прави
много по-лесно. Всички те имат единни имейли на нашия университет, включени са много добре в системата. Общата оценка на студентите беше 5,53 по седембалната система, което е много добра оценка. Оказа се, че имаме добра инфраструктура. Тя издържа. Особено след края на миналия семестър усилваме инфраструктурата с по-бърз интернет, с по-голям капацитет на обслужващите сървъри. Колегите и студентите повишиха своята квалификация и умение да работят със системата. Максимално се стремим да използваме възможностите, които се появиха принудително.
Фокус: Да, но в някакъв смисъл можем да кажем, че е имало положително отражение от COVID-19. Вие разработихте и онлайн система за провеждане на кандидатстудентски изпити, като изтъкнахте, че тя е била направена по начин, по който да се избегне преписването. По какъв начин беше предотвратена тази възможност и как протече кампанията?
Димитър Димитров: Зависи от начина, по който се провежда самият изпит. Колегите много се вълнуват от тази платформа, която използваме. Много зависи от това как се провежда самият изпит. Може да е по традиционния начин със задаване на въпроси. В този случай студентите трябва да мислят 2 часа. Друг вариант е с голям тест от 40 въпроса. В такъв случай се дават едва 3 часа. Могат да се използват такива неща. При 20 000 студенти и няколко стотин изпита по време на сесията това малко трудно може да се контролира, ако се действа по традиционния начин. Но има и по-иновативни начини така, че студентът да не преписва и да не възпроизвежда зазубрени знания, ами да представи своята самостоятелна работа. Там няма как да се преписва, а и не е в това смисълът. Има вариант да се даде много кратко време за теста – това е т.нар. open-book тест. Студентът може да използва всякакви материали, но ако не се е запознал предварително с тях, няма да може да се ориентира откъде да намери тази информация. Това е по традиционния начин – начинът, който използваме за обучението с Microsoft Teams. За кандидатстудентския изпит, тъй като кандидатите все още не са студенти в нашия университет и нямат имейл адреси на университета, приложихме много иновативна система с лицево разпознаване и с връзка с базата данни на МВР така, че да имаме гаранция, че това е човекът, който се явява на изпит: с неговото лице, неговата лична карта и данни. Беше намалено времетраенето на изпита. Отделно от това, преди самия изпит, понеже такава система използвахме, трябва да се направи преглед на стаята, в която кандидат-студентът се намира. В нея не трябва да има други хора, да няма включен компютър, да се направи 360-градусов оглед на стаята. След това системата, която използва изкуствен интелект, анализира шумовете около всеки кандидат: дали се щрака на клавиатура, дали се отварят или
затварят врати или някой шепне. Сами разбирате, че проблемът с преписването е вечен, но това дава доста висока гаранция и е сравнимо със световни системи за предотвратяване на такива неща.
Фокус: Колко ви струваше тази система и чия разработка е тя?
Димитър Димитров: Тя е разработка на нашия университет и е много по-евтина от други системи. Заплатихме отделно на хората, които я направиха. Те са специалисти от нашата Дирекция „Информационни технологии“. Мислим и да я патентоваме.
Фокус: Имате ли информация за това кои са най-желаните специалности и смятате ли, че кадрите, които УНСС подготвя, успяват да отговарят на нуждите на трудовия пазар?
Димитър Димитров: Смятаме, че нашите кадри са добре подготвени и отговарят на нуждите на пазара. Вече за втора поредна година получаваме наградата на в. „24 часа“ и представянето на Рейтинговата система за най- престижен университет сред работодателите, което е много висока оценка за нас. В направление „Икономика“ и „Администрация и управление“ ние обучаваме около 15 000 студенти, които си намират работа. Безработицата сред тях е около процент и нещо. За последните пет години осигурителният им доход е над 1 800 лв. Това е по официални данни на НОИ и Рейтинговата система. Обучаваме по много специалности, 40 и няколко, някои по-големи, други по-малки, но всички кадри са търсени от бизнеса. Моите срещи с
представители на бизнеса показват, че кадрите на УНСС са ценени. Скоро получихме наградата на Българската търговско-промишлена палата в подобна връзка. Що се отнася до най-желаните специалности, там има известна мода. Традиционно това са „Маркетинг“, „Дигитален маркетинг“, „Финанси“, „Банково дело“, „Счетоводство“. Това са по-големите. Иначе има търсене и в по-малките,но те са за по-ограничени ниши.
Фокус: Имате ли очаквания кога ще се възстанови присъствената форма наобучение и намирате ли, че тя все пак е по-ефективна от електроннотообразование, въпреки че разбрахме, че сте се справили успешно спредизвикателството?
Димитър Димитров: Ние взехме решение за онлайн сесия, което ще продължидо януари месец. Тоест няма да събираме студентите тук. Не е добре да сесравнява сега в момента в ситуацията с епидемията присъственото и онлайнобучението. Да говорим за сравнение между запазване на живота и здравето настудентите, служителите и преподавателите и начина, по който ги обучаваме.Мисля, че по-добро в момента от този начин на обучение, който прилагаме сдоста добър успях, няма. Иначе можем да спорим много. Лятото имаше такиваразговори между колеги в нашите социални мрежи и групи. Преподавателитеспореха кое е по-добро, как трябва да се води, как трябва да се използват тезивъзможности, носталгия към присъственото обучение, социални контакти. Свсички тези неща аз като ректор и ръководството сме съгласни, но в тазиситуация няма как да съберем 15 000 души в университета с 1 000 душиперсонал и преподаватели. Рискът е прекалено огромен.
Фокус: Какво ще пожелаете на възпитаниците на УНСС, а и на всички студентиза 2021 г.?
Димитър Димитров: На първо място им пожелавам да са здрави и да симечтаят, че ще дойдат хубавите дни. Пожелавам им да са по-големи оптимисти.Животът е пред тях, имат много години пред себе си да учат. Няма такаваопасност, че годината сега е лоша, няма да изучат лекция или нещо от тозирод. Животът е пред тях и нека гледат по-ведро и бодро. Нека преди всичко дабъдат здрави, защото това е най-голямата ценност.
Bloomberg TV Bulgaria 
09 декември 2020 г.
Ректорът на УНСС: Държавата полага усилия за запазване на младите хора в България
Проблемът с „изтичането на мозъци“ е стар и трудно може да се намери универсално решение веднага. Така в предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова, проф. Димитър Димитров, ректор на Университет за национално и световно стопанство (УНСС), коментира проекта на наредба, която е предложена за обществено обсъждане. От нея става ясно, че държавата ще плаща изцяло или частично обучението на студенти, ако след като завършат, останат да работят поне 5 години в България.
„Смисълът на тази промяна в закона от началото на 2020 г. е държавата да поеме таксата за обучение на студенти в някои специалности, не във всички. Тук става въпрос за подпомагане от държавата, а не за общо тотално решение на проблема“.
Голямата цел по думите на проф. Димитров е запазването на хората в България, както и това да се отчитат и регионалните въздействия на икономиката.
„Държава може да помага на работодатели в съответни региони, така че студентите да останат в даден регион и при определен работодател поне за период от 5 години. Договорите ще се сключват напълно доброволно и със студентите, и с работодателите, и с държавата. Това е добра възможност да се засили връзката не само между бизнеса и студентите, но и тяхната връзка с други сектори, като администрацията, културата и образователните институции“, заяви ректорът на УНСС.
Той коментира, че в други европейски държави политиката за образование е много различна. Даде пример с Австрия, Германия и Холандия, където по думите му образованието е доста достъпно.
„Някои такси в тези държави, които плаща семейството на студент, са по-ниски от някои такси, които плащат студентите в България. Но тези държави, за които говорим, заделят доста повече за висше образование като цяло. Нашият процент за образование е един от най-ниските в Европа, а това е нещо, в което трябва да се инвестира непрекъснато“.
Проф. Димитров говори и по темата за дистанционното образование, като заяви, че УНСС ще проведе изцяло онлайн изпитна сесия.
Целият разговор вижте във видеото.
Банкеръ Daily 
09 декември 2020 г.
Проф. д-р Димитър Димитров: Когато министър се нагърби с ролята на експерт, започват импровизациите
Проблемът с противодействието на вируса е, че започнаха импровизации. Всъщност той е общ и доста стар. Няма последователност в използване на експертизата. Имаме различни видове структури – КСНС при президента, Съвет за сигурност към МС, но те са политически, а не експертни съвети. Едното ведомство не знае какво става в другото и като се съберат, не са ефективни. Когато министър се нагърби с ролята на експерт номер 1 в отбраната или вътрешните работи, тогава започват импровизациите.
Това каза в интервю за „Студио Банкеръ“ експертът по национална сигурност проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.
В интервюто проф. Димитър Димитров каза още:
Ако няма добра организация, колкото и пари да има, те потъват. Всичко трябваше да се случва по-навреме. И по възможност без противоречията относно лекарства, режими, носене на маски. Всичко това издава проблеми на по-дълбоко ниво. И рикошира в националната сигурност – без да пукне пушка, без тероризъм или външна агресия се дават много жертви.
Хората си представят корупцията на дребно – апартаменти, коли, командировки. А ако този модел продължи, ние ще загубим милиарди. Например от Зелената сделка. Или от това, което трябва да направим в областта на отбраната и националната сигурност. Или в здравеопазването, където се говори за бездънната каца на обществените поръчки. Обществото или няма рецептори, или се е примирило.
Кризите си приличат. Има нужда от по-добра координация между институциите и експертен център, който да мисли стратегически и решенията да не се взимат от днес за утре. Големият проблем е комуникационен и след това организационен.
Завършващите УНСС имат доста добра перспектива, следим тяхното развитие и не виждаме масови процеси на миграция, както при лекарите и програмистите, например. Нашите студенти са обучавани за развитие тук и си намират добра работа.
Вижте цялото интервю с проф. Димитър Димитров тук.
БТВ
08 декември 2020 г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред БТВ: Студентите искат да учат и да идват в университета
Добре успяхме да организираме онлайн обучението, учебният процес страда съвсем малко, твърди проф. Димитър Димитров
Интересно е, че студентите казаха, че искат да учат и да идват в университета. Това каза в интервю за предаването „Тази сутрин“ ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров по повод ограниченията за присъствено обучение заради пандемията.
По думите му университетът е успял добре да се подготви за онлайн обучението и учебният процес страда съвсем малко.
„За нас беше предизвикателство да отбележим онлайн нашата 100-годишнина. Предизвикателство е и това как да се справим с кризата с коронавируса, защото нещата не са отминали. Половината от работния ми ден минава в това кой е болен, кой карантинираме, какво да се случва, ако някой отсъства по-дълго. Организационно не е лесно и ситуацията не е за подценяване“, коментира ректорът.
Той с усмивка сподели, че получава дори имейли от студенти в специалност „Право“ за неточности в заповедите, а един даже тръгнал да съди учебното заведение. Той така на практика тренира, каза проф. Димитров.
Вижте цялото интервю във видеото!
Агенция „Фокус“
26 ноември 2020 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Увеличаването на преподавателските заплати в университетите е полезен и дългоочакван ход
Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Водещ: Съветът на ректорите и синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ подписаха споразумение с Министерство на образованието и науката, според което държавата осигурява 66 млн. лева допълнително за висше образование през следващата година за увеличаване на заплатите на преподавателите в университетите до 50-60%. Срещу въпросните допълнителни 66 млн. лева университетите поемат ангажимент за повишаване изискванията към студентите и съответно към качеството на работата и на преподавателите. Как това ще се осъществи в един университет? Избрахме Университета за национално и световно стопанство (УНСС), а наш гост е неговият ректор проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, какво ще предприемете в УНСС срещу отпуснатите допълнително средства?
Проф. Димитър Димитров: Основният акцент е върху увеличаването на заплатите. И наистина това е полезен и дългоочакван ход, въпреки че картината в различните университети е различна. Знаете, че аз съм и главен секретар на Съвета на ректорите, и тези преговори се водят доста отдавна. Но инициацията на целия този процес беше в Закона за висшето образование, където има заложени изисквания за минимална заплата за асистентите. И всъщност, ако разглеждаме комплексно нещата, се тръгна оттам: има проект за постановление, което мисля, че днес Министерският съвет го прие за минимална заплата от 1 300 лева за асистент. Без да сравняваме с други сектори и без да правим други сравнения, това предизвиква тласък в системата и изисква съобразяване и известна пропорция и в заплатите и на останалите академични длъжности, както и на администрацията, разбира се. Тези средства, които Министерският съвет обсъди, ние, ръководството на Съвета на ректорите преди няколко месеца имахме среща с премиера, с министъра няколко срещи, искахме да се постигне справедливо увеличение на заплатите на преподавателите и администрацията в университетите. Така че това е основният акцент и може би това е основната новина. Но заедно с това има още няколко неща, които трябва да бъдат подчертани. На първо място това е доброто съгласие или израз на добра воля между всички страни. Виждате, че тук участват и синдикатите, което е много важно, КНСБ и „Подкрепа“, Съветът на ректорите също подкрепя тази реформа във висшето образование. Признава се и реформата, която висшите училища направиха през последните няколко години със свиване на специалности, приемаме без много ропот така да се каже на свиването на бройките за държавна поръчка за някои университети и за някои направления, например в Икономика и администрация, които са едни от нашите основни направления, нашите бройки за държавна поръчка бяха съкратени с около 40%. Ние с различни средства и различни форми на оптимизация на учебни планове, на свиване на състав в известна степен успяваме да се справим със ситуацията. В това споразумение, което в сряда се подписа, бе подчертано изискването за оптимизация на състава, за премахване на дублиращи се програми, в различна степен, разбира се, за различните ВУЗ-ове това е различно, но все пак показва посоката, към която всички ще вървим.
Водещ: Проф. Димитров, срещу тези средства, които вие ще получите, какво ще дадете, с какво ще отговорите, какви реформи ще направите специално в УНСС, пък и в другите ВУЗ-ове?
Проф. Димитър Димитров: Да, някои от тези неща не са релевантни за някои университети, защото не трябва да се слага общ аршин за всички. Тези средства ще бъдат в помощ на 33 държавни университета. Някои от тях имат доста по-високи начални заплати от сега предложените. В споразумението е залагане такъв темп на нарастване от 1 300, 1 400, и 1 500, и 1 600 в зависимост от длъжността. Някои от университетите, включително и УНСС, и в момента имат по-високи заплати за някои длъжности. Някои други имат доста по-високи заплати, и те може би няма да получат от тези средства за увеличение. Въпросът е обаче да има общ поток и общо желание за развитие, като университетите, включително и нашият, предприемат мерки за оптимизация и на академичния състав, и свиване на администрацията. Сега, дали заради COVID-19, дали заради промени в ръководството, нашият университет извърши такива промени още тази година и в администрацията, и в обслужващия персонал, и спиране на назначенията, то не е толкова лесен и бърз този процес – с години се случват нещата. Нашите изисквания към преподавателите за тяхната заетост и натовареност всъщност са по-високи от тези, които в момента са залегнали в споразумението, така че ние сме извървели тези крачки. Общо взето, това са мерките. Те не са нещо драстично, радикално, което да предизвика някакви сериозни трусове, напротив, много добре са обмислени и неслучайно имаше няколко срещи и с министъра, и в различен формат. Но идеята е тук да се подскаже, че има перспектива за младите колеги, които тепърва ще се занимават с преподавателска и научна дейност, и тази начална заплата от 1 300 лева е някакъв сигнал за тях, че има перспектива да се занимават с наука и образование.
Водещ: А какъв ще бъде контролът, за да се разчита на адекватна норма на принадена стойност от самите преподаватели и студенти?
Проф. Димитър Димитров: Те не са измислени сега нещата, има системи за контрол на качеството. Тази година знаете, че започна подписване на договори с ректорите на висшите училища, този процес приключи някъде юли, където също има залегнали такива показатели, които ректорът приемайки да бъде ректор и подписвайки този договор за държавна политика във висшите училища, приема да изпълнява. И там има включени такива показатели за учебна дейност, и за научно-изследователска дейност. Така че този контрол се осъществява от страна на Министерство на образованието. Аз съм икономист и както казват икономистите, контролът е чрез портфейла, контролът чрез бюджета всъщност е доста ефективен контрол. Когато вие прекалите със заплати, или с излишни разходи, или с назначаване на повече персонал, просто няма да ви стигне бюджетът. И когато се оглеждат от всички страни тези разходи или тези назначения, които правите, тогава се вижда много ясно, че няма да се справите – ето го контролът. Но пак казвам, ние сме открити, доста от нашите неща, които имаме като щатове и като бюджети, и като натоварване, защото един преподавател не трябва да се измерва неговата заетост само с часовете, които има – сега в момента в УНСС са 360 часа, при споразумението са 300 часа, но освен това има извънаудиторна заетост, консултации със студенти, прегледи на курсови работи, дипломни работи, участия в журита, научно-изследователска дейност, доста други неща, които трябва да се изпълняват. И така, ние сме направили един разчет, от много години е това, наистина за пълен 8-часов работен ден. Така че тези показатели следват всяка година когато се заплаща заплатата на преподавателите. Всъщност, ние нямаме преподаватели, които нямат натовареност, пък получават заплата. Това също е част от контрола. Това, разбира се, се следи от самата академична общност, която няма да допусне това нещо, в колективния трудов договор е залегнало това нещо. Така че има достатъчно контрол на механизми за проверка на това, което правим като дейност.
Водещ: А ще предизвика ли напрежение изискването за 5% таван в броя на преподавателите над 65 години?
Проф. Димитър Димитров: Специално в нашия университет не, защото ние сме и сега в тези граници. Това е нормален процес. Преподавателите са на възраст от 25 до 68 години, ако говорим, така че винаги има някаква такава пропорция. Разбира се, има уважение към хората, които сега преминават от основен трудов договор след 65 години до 68 те имат право на 3 години удължаване. Зависи от казуса. Някои катедри доста активно използват тези преподаватели. Много от тях са много известни имена в своята област и ценен актив.
Водещ: И много качествени.
Проф. Димитър Димитров: Така че не може да се подхожда механично към това нещо. А и тези 5% те са препоръка към университетите все пак, и то не може да стане механично още от утре или от другата година. Много внимателно трябва да работим. Студентите, между другото, се влияят много от подобни имена – когато разберат, че светило в тази област води и магистратура или курс, това е техният избор и водещ мотив понякога при избора на специалност. Така че трябва много балансиран и разумен подход и към младите, и към по-опитните колеги.
Водещ: И още един таван въвежда споразумението: на численост на администрацията на университетите – до 5% от броя на студентите. Допускам, че в УНСС не сте си позволили разкоша за широка администрация.
Проф. Димитър Димитров: Тук е малко сложен въпросът как се изчислява това нещо. Ние имахме много дискусии в Съвета на ректорите и при разговорите с министъра. Има университети, където има доста персонал, който ние наричаме общо „администрация“, той е всъщност персонал, който обслужва учебния процес: лаборатории, технически оборудвания и други неща. В медицината има също такива хора: лаборанти или които поддържат това оборудване. Но по-скоро се уточнихме, че става въпрос за общата администрация, хората, които наистина работят там: счетоводство, човешки ресурси и други. Но при нас пак това не е проблем, тъй като ние имаме много студенти, за добро или за зло. Но ние имаме много студенти, така че като разделим броя на администрацията, пак се вместваме в тези проценти. Наистина за всеки университет има специфика и вече всеки ректор ще прецени, как действа по-нататък с това споразумение.
Водещ: Добре е, че споразумението дава гъвкавост.
Проф. Димитър Димитров: Да, това беше идеята. То няма и как да бъде, защото не може да се подхожда с различен аршин към технически ВУЗ-ове, към медицински, към икономически, държавни разбира се, по различен начин се е стигнало до някаква ситуация, по-бавно се случват някои процеси, така че е нормално това нещо. Но адмирирам разбирането и на Министерството на образованието, и на синдикатите към тези процеси във висшите училища.
Водещ: И вън от това споразумение, ако позволите да ви задам няколко въпроса други, по други теми.
Проф. Димитър Димитров: Разбира се.
Водещ: В четвъртък в УНСС ще избирате Студент на годината. Участва ли ректорът в тази церемония?
Проф. Димитър Димитров: Участва да, и аз ще взема пряко участие при спазване на всички мерки в аула „Максима“, която събира 500 човека, но сега ще има сигурно 20. Защото искаме да уважим труда на студентите и това, което те са направили през тази година, да не го отлагаме до безкрайност това нещо, защото нашите студенти и нашите номинирани кандидати за това звание заслужават подобно признание за трудна си през изминалата година. Така че това ще се състои при спазване на всички мерки. Разбира се, излъчваме онлайн за тези, които няма да могат да присъстват на това събитие
Водещ: А по какви критерии ще се избере Студентът на годината на УНСС?
Проф. Димитър Димитров: Различни критерии са: едните са в учебната дейност – там има отличници, има постижения в научно-изследователската дейност, има и за спортната дейност. Те са и различни категории за тези студенти. Но малко извън темата трябва да ви кажа, че скоро връчвахме дипломата на една пълна отличничка от 4-те години, което е много рядък случай в историята просто и не се постига това нещо лесно. Така че тези хора, които са номинирани за Студент на годината, също имат значителни постижения, печелили са конкурси за есета, за участие в различни състезания по икономика или в други направления. Така че има с какво да се похвалим и да отбележим приноса на тези студенти. Друга година това беше доста по-пищно, трябва да ви кажа.
Водещ: Не ви ли е тъжно, че няма да имате такава пищна церемония, да бъде съчетана тя в известна степен и с прословутия студентски купон?
Проф. Димитър Димитров: Такава е обстановката, да. Ние свикнахме. Тази година беше юбилейна – 100-годишнана, ние почти през цялото време се опитахме онлайн да поддържаме духа и да отбележим по подходящ начин това, което сме направили. Така че няма как да избягаме от това нещо.
Водещ: А какви са бонусите, които ще получат лауреатите на тази награда Студент на годината?
Проф. Димитър Димитров: Нека да има известна изненада и за тях. Дамата грамота и признанието, че са Студент на годината, това остава завинаги, така че не е малко и това.
Водещ: И още нещо искам да ви попитам, проф. Димитров, ползвам възможността, че вие преподавате икономически анализ в отбраната и сигурността. В момента се гледа и в този час на нашето интервю продължава гледането на бюджета на Републиката за догодина. Една от най-сериозните критики, която се отправя основно от опозицията, а пък и от известни икономисти, финансисти, че в разходите за отбрана за догодина са предвидени близо 2 млрд. лева или 1.69% от БВП. Ваши колеги – икономисти, финансисти предлагат тези разходи да се пренасочат към здравеопазване, образование, бизнес. Разумни ли са тези разходи в тежката ситуация на пандемия?
Проф. Димитър Димитров: Трябва да има пропорционалност в развитието и на държавата, и на бюджетното финансиране. Имаше години когато, аз наблюдавам тези процеси сигурно от 30 години, имаше години, когато бюджетът за отбрана специално, пък и на вътрешните работи, беше съкратен драстично от 1.7-1.8 примерно до 1% от БВП. Това се отразява за години напред, след това се поддържа подобна база и след това се казва: „Ние нямаме самолети, нямаме хеликоптери, нямаме брегова охрана, нямаме радари, нямаме кандидати за войници, защото заплатите стоят“. Така че трябва да има известна пропорционалност в това отношение. Това е политическо решение, разбира се, защото има международни ангажименти…
Водещ: Да, към НАТО, основният ангажимент е към НАТО за 2% от БВП.
Проф. Димитър Димитров: Да, това е до 2024 година, но няма как той изведнъж да бъде постигнат от 2024 година, така че лека-полека с бавни стъпки или поддържайки подобно темпо това трябва да се прави. Иначе рискуваме сериозно задръстване или блокаж на системата, защото изведнъж ще излязат основни системи от строя или хората няма да имат желание да стават войници или моряци, или полицаи, и пак ще възникнат други проблеми, които трябва да ги разрешаваме на пожар в някакъв момент. А има и още нещо, което може чак сега да бъде отбелязано. Много често разходите за отбрана се използват за буфер за други разходи, и в края на годината, когато те не могат да бъдат изразходвани, изведнъж се прехвърлят в други пера на бюджета. това се е случвало също през годините. Така че може да има и такива мисли в това направление. Но по принцип аз съм против резки промени в който и да е бюджет, ако се налага да се увеличава – да, в здравеопазване, особено сега в момента, но не пък и резки съкращения някъде, защото това ще предизвика срив или блокаж в системата.
Министерство на отбраната 
Информационен център
23 октомври 2020 г.
Сблъсъкът Атина–Анкара е за енергийна сигурност, проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС
Напрежението между Гърция и Турция съществува не от вчера, но риториката между тях и на официално ниво вече достигна висоти, ненаблюдавани от години. Включително със заплахи и от двете страни, с изявления на съюзнически държави от НАТО и ЕС в подкрепа или неподкрепа на Анкара или Атина. Но като че светът е ангажиран с пандемията и някои други локални конфликти. И обтегнатите отношения между Атина и Анкара остават малко встрани от вниманието му. Но те не бива да се подценяват, а и има доста важен фактор, който влияе върху тях.
От доста време Турция извършва някакъв преход: със събитията след опита за преврат през 2016 г., с намесата й в Сирия и в Либия, със стремежа й за регионално лидерство, за еманципиране и голяма степен на автономия в решенията й, с известно сближаване с Русия и закупуването на системите за противовъздушна отбрана С-400. Доста действия, които не се вписват в рамката на лоялен съюзник като член на НАТО.
Преходът обаче има и други обяснения освен амбицията за регионално лидерство и заявяването на исторически претенции за влияние в рамките на старото османско присъствие в миналото. С голяма интензивност в това се намесват и енергийните интереси на Анкара за разпределение на такива ресурси в региона. То дава допълнителна енергия на действията на управлението на президента Ердоган.
Повод за това дават енергийните проекти, свързани и с Турция, и с Гърция. Турция строи няколко атомни централи, една от които с помощта на Русия.
Но актуална стана и темата за големите залежи от природен газ в Средиземноморието, а отскоро Анкара заявява, че има и други големи залежи в Черно море. В него има разпределение на акваторията и икономическите пространства, но в Средиземноморието това е проблем. И неслучайно Турция се намеси в конфликта в Либия като път да се подпише с едната от воюващите страни споразумение за разпределение на икономическите зони и създаване на обща икономическа зона между двете страни. С което не са съгласни нито Кипър, нито Гърция. Сложни са и отношенията с Израел, който също разработва газови находища в Средиземно море. И зоната е такава, че традиционната устойчивост е невъзможна: Няма пространство за икономическите претенции на всички държави. И всеки се бута с лакти, за да заеме по-добра позиция.
Имаше и заплахи към турски кораби или други изследователски кораби на една или друга страна, че ще бъдат атакувани от заинтересованите други в региона. Така напрежението може да ескалира, само една искра е необходима, за да се взриви голям конфликт.
Да не забравяме съдбата на Турски поток заради важната роля на Турция в разпределението на енергийните ресурси, главно на газ. През нейна територия минава транзита на азербайджански газ за Европа, има и иранско-турска газопроводна връзка.
Гърция също има своя роля в тези процеси. Тя разчита на втечнения газ през терминали. Така че въпросът за доставчиците на енергия за целия регион и диверсификацията на енергия особено за България и Балканите става доста сериозен. Затова като държава трябва да следим тези процеси. Включително и заради заплахата от евентуален военен конфликт Атина–Анкара.
Важно е да се напомни икономическото състояние на Турция в момента. Турската лира загуби от стойността си, страната има проблем с икономическото си развитие и във връзка с бежанците, които навлязоха от Сирия. Забавят се и намаляват чуждестранните инвестиции. Но Турция има много голям потенциал.
Тя има много добра демографска структура с над 80 млн. и с младо население на географски и стратегически кръстопът. Има и доста голяма диаспора, която подкрепя ставащото в Турция по много причини – гордост и съпричастност, а Анкара поддържа и много тесни отношения с нея. Големи общности има в Германия, Франция, в скандинавските страни, с които не са скъсвали, независимо от това, че напусналите я са с чужди паспорти и са вече граждани на други държави.
Културните особености им позволяват и извън родината си да се държат като едно семейство. Неслучайно е самочувствието за регионално лидерство и еманципацията на Анкара. Освен това Турция не забравя амбицията си за лидерство в мюсюлманския свят. И наистина тя отдавна има такава водеща роля и дълги години беше посочвана като пример за светска република с мюсюлманско вероизповедание.
А що се отнася до по-близките й отношения с Русия, това не пречи на Турция да изразява лична позиция за Крим, за отношенията с Украйна, сега – за конфликта между Армения и Азербайджан, където се говори, че има и турска подкрепа за едната страна. Така че Анкара води сериозна самостоятелна политика. В чиято основа е и разбирането, че колкото е по-развита и енергетиката й, толкова по-голяма е националната сигурност на огромната и по население, и по територия държава. Връзката е много пряка, защото са ясни стратегическата важност на енергийната сигурност или сигурността на енергийните доставки.
Естествено, възниква въпросът: „Къде сме ние?”. България има няколко въпроса, които трябва да реши в близко бъдеще – по отношение на Зелената сделка, намаляването на емисиите, свързани с централите от Маришкия басейн, със съдбата на АЕЦ „Козлодуй” след 10-ина години, с това, дали ще изграждаме най-после АЕЦ „Белене”. Заговори се за нов, 7-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”, по друга технология и друг тип малки модулни реактори с други доставчици. Говори се и за диверсификация и на горивото, и на доставките на газ – с втечнен газ или с други доставчици. Така че сме изправени пред проблеми, които обаче сами трябва да си решим. И да ги решаваме в бъдеще, като се направи енергиен баланс, което важи и за възобновяемите енергийни източници и доколко и как те ще се развиват. Въпросът е сложен, но ние не разполагаме с източници на газ и нефт или на супер много инсталирана мощност от ВЕИ, така че да си кажем, че сме се обезпечили енергийно.
Добрата новина при бъдещото затваряне на въглищните централи е европейското финансиране за преструктурирането в енергийния сектор. Но всичко това трябва да е добре пресметнато, за да не се окажат затворени въглищните централи, които осигуряват около 40% от енергийната ни мощност, без да се подсигурим с нови работни места и сигурност и устойчивост за системата. А именно – кога могат да влязат в нея нови енергийни мощности, които да заместят въглищните, за да избегнем енергийна зависимост.
Всички тези процеси, включително напрежението между Гърция и Турция по повод на новите газови находища, се вписват на фона на очакването на резултатите от президентския вот в САЩ. И това очакване вече само по себе си се отразява на процесите в света. Дори само затова, че поне половин година преди такива избори във Вашингтон започват да се занимават с тях, както практиката показва, и малко се отдръпват от процесите извън страната. И може би неслучайно започна конфликтът Азербайджан–Армения, развиват се или тлеят и други конфликти в света. Но при победа на когото и да било от претендентите за стола в Белия дом – на Тръмп или на Байдън, това ще се отрази на световните процеси и международните отношения, защото и двамата имат своите виждания и за бъдещето на НАТО, и за евроатлантическите партньорства. Тръмп например приема всеки да си заплаща за своята сигурност и за осигуряване на сигурност, главно гарантирана от САЩ. Изтеглят се американски военни от Афганистан и Европа, но има и по-гъвкави форми на дислокация по източния фланг на Алианса, където сме и ние като член.
Но сигурността ни, вкл. и енергийната, е в наши ръце. Решенията трябва да са наши, управляеми и реализируеми от нас, които да работят в този сложен век. Като страна от ЕС и НАТО и решението на българските проблеми е за по-голяма европеизация. Т.е. активно ангажиране с инициативите на ЕС, особено в сигурността, в отбраната и вътрешния ред. България трябва да се стреми към европеизация на усилията ни в отбраната и сигурността и привличане на партньори от ЕС. Още повече че все пак имаме отбранителна индустрия с потенциал.
БНТ 1
21 октомври 2020 г.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Студентите в УНСС ще учат онлайн, започна дезинфекция на университета
От днес Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) преминава на онлайн обучение за седмица. Заповедта на ректора на университета проф. д-р Димитър Димитров е във връзка с ръста на заболелите.
„Това са превантивни мерки, няма нещо извънредно. Сега в нашия университет има трима заразени служители и преподаватели и 5-6 студенти. Досега сме действали избирателно – отделни потоци минават онлайн, за да могат да бъдат изолирани. Но понеже сме голям университет и тези случаи започнаха да се повтарят, затова взехме това решение“, обясни в „Денят започва“ ректорът проф. д-р Димитър Димитров във връзка с ръста на заболелите.
Вече е започнала и дезинфекция на сградата на университета. „Ние сме много голям университет. На ден през този вход минават между 8000 и 10 000 души. Затова искахме да вземем малко почивка от епидемията“, поясни ректорът.
Проф. д-р Димитров е категоричен, че това няма да повлияе на обучението. „Ние имаме голям опит от миналия семестър. За нас беше притеснение студентите от първи курс как ще свикнат, но вече сме шеста седмица на семестъра“, призна ректорът.
„Студентите реагират добре, въпреки че те искат да се обучават присъствено, защото няма как социалната среда, която се създава в университета и контактът с преподавателя да бъде заменен от каквато и да е онлайн платформа. Подкрепяме решението, тъй като желанието е да се пазим здрави“, потвърди и Ангел Стойков, председател на Студентския съвет в УНСС.
Учебният процес не спира, увери ректорът. Той уточни още, че предвидените за октомври и ноември защити на дипломни работи могат да се проведат и присъствено при спазване на всички необходими мерки. „Но и миналата година ги проведохме онлайн, даже някой се чувстват по-комфортно така“, призна проф. д-р Димитров.
„Дали студентите ще се върнат след седмица отново в учебните зали ще зависи от развитието на обстановката и решенията на националните власти. Ще вземам решение стъпка по стъпка“, каза ректорът на университета проф. д-р Димитър Димитров.
Гледайте целия разговор във видеото.
Bulgaria ON AIR 
21 октомври 2020 г.
Ректорът на УНСС: Онлайн обучение, за да запазим студентите и преподавателите
„Идват противоречиви сигнали от медицински лица за ролята на маските“, посочи проф. д-р Димитър Димитров.
Малко повече от месец след началото на академичната година, ръководството на УНСС забрани достъпа до сградата и обяви, че за седмица се преминава на дистанционно обучение.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров обяви пред Bulgaria ON AIR, че мярката е превантивна, тъй като има няколко случая на заболели студенти и преподаватели.
„Ограничаваме доста всички събития, които не са свързани пряко с учебния процес, но не изцяло. Повечето от събитията се провеждат хибридно“, отбеляза той и уточни, че заповедта му се отнася и за филиала на УНСС в Хасково.
„Разчитаме на взаимодействието със здравните власти. Започнахме и по-рано учебната година, това също е част от превантивните мерки. Сега сме в шестата седмица от семестъра. Нашата цел е да не спираме учебния процес и да пазим здравето на студентите и преподавателите“, заяви проф. д-р Димитров в „България сутрин“.
От четвъртък носенето на маски става задължително и на открити пространства в страната. Ректорът на УНСС посочи, че една от предходните му заповеди е била за носене на маски в общите помещения, а в залите за учебни занятия се спазва дистанция от метър и половина. Където това е невъзможно – трябва да се носят маски.
„Общо взето се спазва това изискване. Лошото е, че идват много противоречиви сигнали от медицински лица за ролята на маските. Никой не контролира дали си мият ръцете, примерно. Когато има струпване на повече хора, ние с разбиране подканваме да се сложат маските”, сподели проф. д-р Димитров.
„Някои университети доста по-широко предприеха онлайн обучението. Университетите имат по-голяма свобода. Вероятно ще има следващо съвещание за мерките, които да бъдат предприети. Не съм се консултирал с големите университети в София“, каза още той в качеството му на главен секретар на Съвета на ректорите.
Гледайте целия разговор във видеото.