2020-12-09 - 13:21

Банкеръ Daily                                                                                                                                                                           
09 декември 2020 г.                                                                                                                                                              

Проф. д-р Димитър Димитров: Когато министър се нагърби с ролята на експерт, започват импровизациите

Проблемът с противодействието на вируса е, че започнаха импровизации. Всъщност той е общ и доста стар. Няма последователност в използване на експертизата. Имаме различни видове структури – КСНС при президента, Съвет за сигурност към МС, но те са политически, а не експертни съвети. Едното ведомство не знае какво става в другото и като се съберат, не са ефективни. Когато министър се нагърби с ролята на експерт номер 1 в отбраната или вътрешните работи, тогава започват импровизациите.

Това каза в интервю за „Студио Банкеръ“ експертът по национална сигурност проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.

В интервюто проф. Димитър Димитров каза още:

Ако няма добра организация, колкото и пари да има, те потъват. Всичко трябваше да се случва по-навреме. И по възможност без противоречията относно лекарства, режими, носене на маски. Всичко това издава проблеми на по-дълбоко ниво. И рикошира в националната сигурност – без да пукне пушка, без тероризъм или външна агресия се дават много жертви.

Хората си представят корупцията на дребно – апартаменти, коли, командировки. А ако този модел продължи, ние ще загубим милиарди. Например от Зелената сделка. Или от това, което трябва да направим в областта на отбраната и националната сигурност. Или в здравеопазването, където се говори за бездънната каца на обществените поръчки. Обществото или няма рецептори, или се е примирило.

Кризите си приличат. Има нужда от по-добра координация между институциите и експертен център, който да мисли стратегически и решенията да не се взимат от днес за утре. Големият проблем е комуникационен и след това организационен.

Завършващите УНСС имат доста добра перспектива, следим тяхното развитие и не виждаме масови процеси на миграция, както при лекарите и програмистите, например. Нашите студенти са обучавани за развитие тук и си намират добра работа.

Вижте цялото интервю с проф. Димитър Димитров тук.

Posted in Интервюта
2020-12-08 - 11:12

БТВ
08 декември 2020 г.

 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред БТВ: Студентите искат да учат и да идват в университета

Добре успяхме да организираме онлайн обучението, учебният процес страда съвсем малко, твърди проф. Димитър Димитров

Интересно е, че студентите казаха, че искат да учат и да идват в университета. Това каза в интервю за предаването „Тази сутрин“ ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров по повод ограниченията за присъствено обучение заради пандемията.

По думите му университетът е успял добре да се подготви за онлайн обучението и учебният процес страда съвсем малко.

„За нас беше предизвикателство да отбележим онлайн нашата 100-годишнина. Предизвикателство е и това как да се справим с кризата с коронавируса, защото нещата не са отминали. Половината от работния ми ден минава в това кой е болен, кой карантинираме, какво да се случва, ако някой отсъства по-дълго. Организационно не е лесно и ситуацията не е за подценяване“, коментира ректорът.

Той с усмивка сподели, че получава дори имейли от студенти в специалност „Право“ за неточности в заповедите, а един даже тръгнал да съди учебното заведение. Той така на практика тренира, каза проф. Димитров.

Вижте цялото интервю във видеото!

Posted in Интервюта
2020-12-04 - 12:35

Агенция „Фокус“
26 ноември 2020 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Увеличаването на преподавателските заплати в университетите е полезен и дългоочакван ход

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Съветът на ректорите и синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ подписаха споразумение с Министерство на образованието и науката, според което държавата осигурява 66 млн. лева допълнително за висше образование през следващата година за увеличаване на заплатите на преподавателите в университетите до 50-60%. Срещу въпросните допълнителни 66 млн. лева университетите поемат ангажимент за повишаване изискванията към студентите и съответно към качеството на работата и на преподавателите. Как това ще се осъществи в един университет? Избрахме Университета за национално и световно стопанство (УНСС), а наш гост е неговият ректор проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, какво ще предприемете в УНСС срещу отпуснатите допълнително средства?

Проф. Димитър Димитров: Основният акцент е върху увеличаването на заплатите. И наистина това е полезен и дългоочакван ход, въпреки че картината в различните университети е различна. Знаете, че аз съм и главен секретар на Съвета на ректорите, и тези преговори се водят доста отдавна. Но инициацията на целия този процес беше в Закона за висшето образование, където има заложени изисквания за минимална заплата за асистентите. И всъщност, ако разглеждаме комплексно нещата, се тръгна оттам: има проект за постановление, което мисля, че днес Министерският съвет го прие за минимална заплата от 1 300 лева за асистент. Без да сравняваме с други сектори и без да правим други сравнения, това предизвиква тласък в системата и изисква съобразяване и известна пропорция и в заплатите и на останалите академични длъжности, както и на администрацията, разбира се. Тези средства, които Министерският съвет обсъди, ние, ръководството на Съвета на ректорите преди няколко месеца имахме среща с премиера, с министъра няколко срещи, искахме да се постигне справедливо увеличение на заплатите на преподавателите и администрацията в университетите. Така че това е основният акцент и може би това е основната новина. Но заедно с това има още няколко неща, които трябва да бъдат подчертани. На първо място това е доброто съгласие или израз на добра воля между всички страни. Виждате, че тук участват и синдикатите, което е много важно, КНСБ и „Подкрепа“, Съветът на ректорите също подкрепя тази реформа във висшето образование. Признава се и реформата, която висшите училища направиха през последните няколко години със свиване на специалности, приемаме без много ропот така да се каже на свиването на бройките за държавна поръчка за някои университети и за някои направления, например в Икономика и администрация, които са едни от нашите основни направления, нашите бройки за държавна поръчка бяха съкратени с около 40%. Ние с различни средства и различни форми на оптимизация на учебни планове, на свиване на състав в известна степен успяваме да се справим със ситуацията. В това споразумение, което в сряда  се подписа, бе подчертано изискването за оптимизация на състава, за премахване на дублиращи се програми, в различна степен, разбира се, за различните ВУЗ-ове това е различно, но все пак показва посоката, към която всички ще вървим.

Водещ: Проф. Димитров, срещу тези средства, които вие ще получите, какво ще дадете, с какво ще отговорите, какви реформи ще направите специално в УНСС, пък и в другите ВУЗ-ове?

Проф. Димитър Димитров: Да, някои от тези неща не са релевантни за някои университети, защото не трябва да се слага общ аршин за всички. Тези средства ще бъдат в помощ на 33 държавни университета. Някои от тях имат доста по-високи начални заплати от сега предложените. В споразумението е залагане такъв темп на нарастване от 1 300, 1 400, и 1 500, и 1 600 в зависимост от длъжността. Някои от университетите, включително и УНСС, и в момента имат по-високи заплати за някои длъжности. Някои други имат доста по-високи заплати, и те може би няма да получат от тези средства за увеличение. Въпросът е обаче да има общ поток и общо желание за развитие, като университетите, включително и нашият, предприемат мерки за оптимизация и на академичния състав, и свиване на администрацията. Сега, дали заради COVID-19, дали заради промени в ръководството, нашият университет извърши такива промени още тази година и в администрацията, и в обслужващия персонал, и спиране на назначенията, то не е толкова лесен и бърз този процес – с години се случват нещата. Нашите изисквания към преподавателите за тяхната заетост и натовареност всъщност са по-високи от тези, които в момента са залегнали в споразумението, така че ние сме извървели тези крачки. Общо взето, това са мерките. Те не са нещо драстично, радикално, което да предизвика някакви сериозни трусове, напротив, много добре са обмислени и неслучайно имаше няколко срещи и с министъра, и в различен формат. Но идеята е тук да се подскаже, че има перспектива за младите колеги, които тепърва ще се занимават с преподавателска и научна дейност, и тази начална заплата от 1 300 лева е някакъв сигнал за тях, че има перспектива да се занимават с наука и образование.

Водещ: А какъв ще бъде контролът, за да се разчита на адекватна норма на принадена стойност от самите преподаватели и студенти?

Проф. Димитър Димитров: Те не са измислени сега нещата, има системи за контрол на качеството. Тази година знаете, че започна подписване на договори с ректорите на висшите училища, този процес приключи някъде юли, където също има залегнали такива показатели, които ректорът приемайки да бъде ректор и подписвайки този договор за държавна политика във висшите училища, приема да изпълнява. И там има включени такива показатели за учебна дейност, и за научно-изследователска дейност. Така че този контрол се осъществява от страна на Министерство на образованието. Аз съм икономист и както казват икономистите, контролът е  чрез портфейла, контролът чрез бюджета всъщност е доста ефективен контрол. Когато вие прекалите със заплати, или с излишни разходи, или с назначаване на повече персонал, просто няма да ви стигне бюджетът. И когато се оглеждат от всички страни тези разходи или тези назначения, които правите, тогава се вижда много ясно, че няма да се справите – ето го контролът. Но пак казвам, ние сме открити, доста от нашите неща, които имаме като щатове и като бюджети, и като натоварване, защото един преподавател не трябва да се измерва неговата заетост само с часовете, които има – сега в момента в УНСС са 360 часа, при споразумението са 300 часа, но освен това има извънаудиторна заетост, консултации със студенти, прегледи на курсови работи, дипломни работи, участия в журита, научно-изследователска дейност, доста други неща, които трябва да се изпълняват. И така, ние сме направили един разчет, от много години е това, наистина за пълен 8-часов работен ден. Така че тези показатели следват всяка година когато се заплаща заплатата на преподавателите. Всъщност, ние нямаме преподаватели, които нямат натовареност, пък получават заплата. Това също е част от контрола. Това, разбира се, се следи от самата академична общност, която няма да допусне това нещо, в колективния трудов договор е залегнало това нещо. Така че има достатъчно контрол на механизми за проверка на това, което правим като дейност.

Водещ: А ще предизвика ли напрежение изискването за 5% таван в броя на преподавателите над 65 години?

Проф. Димитър Димитров: Специално в нашия университет не, защото ние сме и сега в тези граници. Това е нормален процес. Преподавателите са на възраст от 25 до 68 години, ако говорим, така че винаги има някаква такава пропорция. Разбира се, има уважение към хората, които сега преминават от основен трудов договор след 65 години до 68 те имат право на 3 години удължаване. Зависи от казуса. Някои катедри доста активно използват тези преподаватели. Много от тях са много известни имена в своята област и ценен актив.

Водещ: И много качествени.

Проф. Димитър Димитров: Така че не може да се подхожда механично към това нещо. А и тези 5% те са препоръка към университетите все пак, и то не може да стане механично още от утре или от другата година. Много внимателно трябва да работим. Студентите, между другото, се влияят много от подобни имена – когато разберат, че светило в тази област води и магистратура или курс, това е техният избор и водещ мотив понякога при избора на специалност. Така че трябва много балансиран и разумен подход и към младите, и към по-опитните колеги.

Водещ: И още един таван въвежда споразумението:  на численост на администрацията на университетите – до 5% от броя на студентите. Допускам, че в УНСС не сте си позволили разкоша за широка администрация.

Проф. Димитър Димитров: Тук е малко сложен въпросът как се изчислява това нещо. Ние имахме много дискусии в Съвета на ректорите и при разговорите с министъра. Има университети, където има доста персонал, който ние наричаме общо „администрация“, той е всъщност персонал, който обслужва учебния процес: лаборатории, технически оборудвания и други неща. В медицината има също такива хора: лаборанти или които поддържат това оборудване. Но по-скоро се уточнихме, че става въпрос за общата администрация, хората, които наистина работят там: счетоводство, човешки ресурси и други. Но при нас пак това не е проблем, тъй като ние имаме много студенти, за добро или за зло. Но ние имаме много студенти, така че като разделим броя на администрацията, пак се вместваме в тези проценти. Наистина за всеки университет има специфика и вече всеки ректор ще прецени, как действа по-нататък с това споразумение.

Водещ: Добре е, че споразумението дава гъвкавост.

Проф. Димитър Димитров: Да, това беше идеята. То няма и как да бъде, защото не може да се подхожда с различен аршин към технически ВУЗ-ове, към медицински, към икономически, държавни разбира се, по различен начин се е стигнало до някаква ситуация, по-бавно се случват някои процеси, така че е нормално това нещо. Но адмирирам разбирането и на Министерството на образованието, и на синдикатите към тези процеси във висшите училища.

Водещ: И вън от това споразумение, ако позволите да ви задам няколко въпроса други, по други теми.

Проф. Димитър Димитров: Разбира се.

Водещ: В четвъртък в УНСС ще избирате Студент на годината. Участва ли ректорът в тази церемония?

Проф. Димитър Димитров: Участва да, и аз ще взема  пряко участие при спазване на всички мерки в аула „Максима“, която събира 500 човека, но сега ще има сигурно 20. Защото искаме да уважим труда на студентите и това, което те са направили през тази година, да не го отлагаме до безкрайност това нещо, защото нашите студенти и нашите номинирани кандидати за това звание заслужават подобно признание за трудна си през изминалата година. Така че това ще се състои при спазване на всички мерки. Разбира се, излъчваме онлайн за тези, които няма да могат да присъстват на това събитие

Водещ: А по какви критерии ще се избере Студентът на годината на УНСС?

Проф. Димитър Димитров: Различни критерии са: едните са в учебната дейност – там има отличници, има постижения в научно-изследователската дейност, има и за спортната дейност. Те са и различни категории за тези студенти. Но малко извън темата трябва да ви кажа, че скоро връчвахме дипломата на една пълна отличничка от 4-те години, което е много рядък случай в историята просто и не се постига това нещо лесно. Така че тези хора, които са номинирани за Студент на годината, също имат значителни постижения, печелили са конкурси за есета, за участие в различни състезания по икономика или в други направления. Така че има с какво да се похвалим и да отбележим приноса на тези студенти. Друга година това беше доста по-пищно, трябва да ви кажа.

Водещ: Не ви ли е тъжно, че няма да имате такава пищна церемония, да бъде съчетана тя в известна степен и с прословутия студентски купон?

Проф. Димитър Димитров: Такава е обстановката, да. Ние свикнахме. Тази година беше юбилейна – 100-годишнана, ние почти през цялото време се опитахме онлайн да поддържаме духа и да отбележим по подходящ начин това, което сме направили. Така че няма как да избягаме от това нещо.

Водещ: А какви са бонусите, които ще получат лауреатите на тази награда Студент на годината?

Проф. Димитър Димитров: Нека да има известна изненада и за тях. Дамата грамота и признанието, че са Студент на годината, това остава завинаги, така че не е малко и това.

Водещ: И още нещо искам да ви попитам, проф. Димитров, ползвам възможността, че вие преподавате икономически анализ в отбраната и сигурността. В момента се гледа и в този час на нашето интервю продължава гледането на бюджета на Републиката за догодина. Една от най-сериозните критики, която се отправя основно от опозицията, а пък и от известни икономисти, финансисти, че в разходите за отбрана за догодина са предвидени близо 2 млрд. лева или 1.69% от БВП. Ваши колеги – икономисти, финансисти предлагат тези разходи да се пренасочат към здравеопазване, образование, бизнес. Разумни ли са тези разходи в тежката ситуация на пандемия?

Проф. Димитър Димитров: Трябва да има пропорционалност в развитието и на държавата, и на бюджетното финансиране. Имаше години когато, аз наблюдавам тези процеси сигурно от 30 години, имаше години, когато бюджетът за отбрана специално, пък и на вътрешните работи, беше съкратен драстично от 1.7-1.8 примерно до 1% от БВП. Това се отразява за години напред, след това се поддържа подобна база и след това се казва: „Ние нямаме самолети, нямаме хеликоптери, нямаме брегова охрана, нямаме радари, нямаме кандидати за войници, защото заплатите стоят“. Така че трябва да има известна пропорционалност в това отношение. Това е политическо решение, разбира се, защото има международни ангажименти…

Водещ: Да, към НАТО, основният ангажимент е към НАТО за 2% от БВП.

Проф. Димитър Димитров: Да, това е до 2024 година, но няма как той изведнъж да бъде постигнат от 2024 година, така че лека-полека с бавни стъпки или поддържайки подобно темпо това трябва да се прави. Иначе рискуваме сериозно задръстване или блокаж на системата, защото изведнъж ще излязат основни системи от строя или хората няма да имат желание да стават войници или моряци, или полицаи, и пак ще възникнат други проблеми, които трябва да ги разрешаваме на пожар в някакъв момент. А има и още нещо, което може чак сега да бъде отбелязано. Много често разходите за отбрана се използват за буфер за други разходи, и в края на годината, когато те не могат да бъдат изразходвани, изведнъж се прехвърлят в други пера на бюджета. това се е случвало също през годините. Така че може да има и такива мисли в това направление. Но по принцип аз съм против резки промени в който и да е бюджет, ако се налага да се увеличава – да, в здравеопазване, особено сега в момента, но не пък и резки съкращения някъде, защото това ще предизвика срив или блокаж в системата.

Posted in Интервюта
2020-10-23 - 12:41

Министерство на отбраната                                           

Информационен  център

23 октомври 2020 г.

Сблъсъкът Атина–Анкара е за енергийна сигурност, проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС

Напрежението между Гърция и Турция съществува не от вчера, но риториката между тях и на официално ниво вече достигна висоти, ненаблюдавани от години. Включително със заплахи и от двете страни, с изявления на съюзнически държави от НАТО и ЕС в подкрепа или неподкрепа на Анкара или Атина. Но като че светът е ангажиран с пандемията и някои други локални конфликти. И обтегнатите отношения  между Атина и Анкара остават малко встрани от вниманието му. Но те не бива да се подценяват, а и има доста важен фактор, който влияе върху тях.

От доста време Турция извършва някакъв преход: със събитията след опита за преврат през 2016 г., с намесата й в Сирия и в Либия, със стремежа й за регионално лидерство, за еманципиране и голяма степен на автономия в решенията й, с известно сближаване с Русия и закупуването на системите за противовъздушна отбрана С-400. Доста действия, които не се вписват в рамката на лоялен съюзник като член на НАТО.

Преходът обаче има и други обяснения освен амбицията за регионално лидерство и заявяването на исторически претенции за влияние в рамките на старото османско присъствие в миналото. С голяма интензивност в това се намесват и енергийните интереси на Анкара за разпределение на такива ресурси в региона. То дава допълнителна енергия на действията на управлението на президента Ердоган.

Повод за това дават енергийните проекти, свързани и с Турция, и с Гърция. Турция строи няколко атомни централи, една от които с помощта на Русия.

Но актуална стана и темата за големите залежи от природен газ в Средиземноморието, а отскоро Анкара заявява, че има и други големи залежи в Черно море. В него има разпределение на акваторията и икономическите пространства, но в Средиземноморието това е проблем. И неслучайно Турция се намеси в конфликта в Либия като път да се подпише с едната от воюващите страни споразумение за разпределение на икономическите зони и създаване на обща икономическа зона между двете страни. С което не са съгласни нито Кипър, нито Гърция. Сложни са и отношенията с Израел, който също разработва газови находища в Средиземно море. И зоната е такава, че традиционната устойчивост е невъзможна: Няма пространство за икономическите претенции на всички държави. И всеки се бута с лакти, за да заеме по-добра позиция.

Имаше и заплахи към турски кораби или други изследователски кораби на една или друга страна, че ще бъдат атакувани от заинтересованите други в региона. Така напрежението може да ескалира, само една искра е необходима, за да се взриви голям конфликт.
Да не забравяме съдбата на Турски поток заради важната роля на Турция в разпределението на енергийните ресурси, главно на газ. През нейна територия минава транзита на азербайджански газ за Европа, има и иранско-турска газопроводна връзка.

Гърция също има своя роля в тези процеси. Тя разчита на втечнения газ през терминали. Така че въпросът за доставчиците на енергия за целия регион и диверсификацията на енергия особено за България и Балканите става доста сериозен. Затова като държава трябва да следим тези процеси. Включително и заради заплахата от евентуален военен конфликт Атина–Анкара.

Важно е да се напомни икономическото състояние на Турция в момента. Турската лира загуби от стойността си, страната има проблем с икономическото си развитие и във връзка с бежанците, които навлязоха от Сирия. Забавят се и намаляват чуждестранните инвестиции. Но Турция има много голям потенциал.

Тя има много добра демографска структура с над 80 млн. и с младо население на географски и стратегически кръстопът. Има и доста голяма диаспора, която подкрепя ставащото в Турция по много причини – гордост и съпричастност, а Анкара поддържа и много тесни отношения с нея. Големи общности има в Германия, Франция, в скандинавските страни, с които не са скъсвали, независимо от това, че напусналите я са с чужди паспорти и са вече граждани на други държави.

Културните особености им позволяват и извън родината си да се държат като едно семейство.  Неслучайно е самочувствието за регионално лидерство и еманципацията на Анкара. Освен това Турция не забравя амбицията си за лидерство в мюсюлманския свят. И наистина тя отдавна има такава водеща роля и дълги години беше посочвана като пример за светска република с мюсюлманско вероизповедание.

А що се отнася до по-близките й отношения с Русия, това не пречи на Турция да изразява лична позиция за Крим, за отношенията с Украйна, сега – за конфликта между Армения и Азербайджан, където се говори, че има и турска подкрепа за едната страна. Така че Анкара води сериозна самостоятелна политика. В чиято основа е и разбирането, че колкото е по-развита и енергетиката й, толкова по-голяма е националната сигурност на огромната и по население, и по територия държава. Връзката е много пряка, защото са ясни стратегическата важност на енергийната сигурност или сигурността на енергийните доставки.
Естествено, възниква въпросът: „Къде сме ние?”. България има няколко въпроса, които трябва да реши в близко бъдеще – по отношение на Зелената сделка, намаляването на емисиите, свързани с централите от Маришкия басейн, със съдбата на АЕЦ „Козлодуй” след 10-ина години, с това, дали ще изграждаме най-после АЕЦ „Белене”. Заговори се за нов, 7-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”, по друга технология и друг тип малки модулни реактори с други доставчици. Говори се и за диверсификация и на горивото, и на доставките на газ – с втечнен газ или с други доставчици. Така че сме изправени пред проблеми, които обаче сами трябва да си решим. И да ги решаваме в бъдеще, като се направи енергиен баланс, което важи и за възобновяемите енергийни източници и доколко и как те ще се развиват. Въпросът е сложен, но ние не разполагаме с източници на газ и нефт или на супер много инсталирана мощност от ВЕИ, така че да си кажем, че сме се обезпечили енергийно.

Добрата новина при бъдещото затваряне на въглищните централи е европейското финансиране за преструктурирането в енергийния сектор. Но всичко това трябва да е добре пресметнато, за да не се окажат затворени въглищните централи, които осигуряват около 40% от енергийната ни мощност, без да се подсигурим с нови работни места и сигурност и устойчивост за системата. А именно – кога могат да влязат в нея нови енергийни мощности, които да заместят въглищните, за да избегнем енергийна зависимост.
Всички тези процеси, включително напрежението между Гърция и Турция по повод на новите газови находища, се вписват на фона на очакването на резултатите от президентския вот в САЩ. И това очакване вече само по себе си се отразява на процесите в света. Дори само затова, че поне половин година преди такива избори във Вашингтон започват да се занимават с тях, както практиката показва, и малко се отдръпват от процесите извън страната. И може би неслучайно започна конфликтът Азербайджан–Армения, развиват се или тлеят и други конфликти в света. Но при победа на когото и да било от претендентите за стола в Белия дом – на Тръмп или на Байдън, това ще се отрази на световните процеси и международните отношения, защото и двамата имат своите виждания и за бъдещето на НАТО, и за евроатлантическите партньорства. Тръмп например приема всеки да си заплаща за своята сигурност и за осигуряване на сигурност, главно гарантирана от САЩ. Изтеглят се американски военни от Афганистан и Европа, но има и по-гъвкави форми на дислокация по източния фланг на Алианса, където сме и ние като член.

Но сигурността ни, вкл. и енергийната, е в наши ръце. Решенията трябва да са наши, управляеми и реализируеми от нас, които да работят в този сложен век. Като страна от ЕС и НАТО и решението на българските проблеми е за по-голяма европеизация. Т.е. активно ангажиране с инициативите на ЕС, особено в сигурността, в отбраната и вътрешния ред. България трябва да се стреми към европеизация на усилията ни в отбраната и сигурността и привличане на партньори от ЕС. Още повече че все пак имаме отбранителна индустрия с потенциал.

Posted in Интервюта
2020-10-21 - 10:10

БНТ 1
21 октомври 2020 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Студентите в УНСС ще учат онлайн, започна дезинфекция на университета

От днес Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) преминава на онлайн обучение за седмица. Заповедта на ректора на университета проф. д-р Димитър Димитров е във връзка с ръста на заболелите.

„Това са превантивни мерки, няма нещо извънредно. Сега в нашия университет има трима заразени служители и преподаватели и 5-6 студенти. Досега сме действали избирателно – отделни потоци минават онлайн, за да могат да бъдат изолирани. Но понеже сме голям университет и тези случаи започнаха да се повтарят, затова взехме това решение“, обясни в „Денят започва“ ректорът проф. д-р Димитър Димитров във връзка с ръста на заболелите.

Вече е започнала и дезинфекция на сградата на университета. „Ние сме много голям университет. На ден през този вход минават между 8000 и 10 000 души. Затова искахме да вземем малко почивка от епидемията“, поясни ректорът.

Проф. д-р Димитров е категоричен, че това няма да повлияе на обучението. „Ние имаме голям опит от миналия семестър. За нас беше притеснение студентите от първи курс как ще свикнат, но вече сме шеста седмица на семестъра“, призна ректорът.

„Студентите реагират добре, въпреки че те искат да се обучават присъствено, защото няма как социалната среда, която се създава в университета и контактът с преподавателя да бъде заменен от каквато и да е онлайн платформа. Подкрепяме решението, тъй като желанието е да се пазим здрави“, потвърди и Ангел Стойков, председател на Студентския съвет в УНСС.

Учебният процес не спира, увери ректорът. Той уточни още, че предвидените за октомври и ноември защити на дипломни работи могат да се проведат и присъствено при спазване на всички необходими мерки. „Но и миналата година ги проведохме онлайн, даже някой се чувстват по-комфортно така“, призна проф. д-р Димитров.

„Дали студентите ще се върнат след седмица отново в учебните зали ще зависи от развитието на обстановката и решенията на националните власти. Ще вземам решение стъпка по стъпка“, каза ректорът на университета проф. д-р Димитър Димитров.

Гледайте целия разговор във видеото.

Posted in Интервюта
2020-10-21 - 09:10

Bulgaria ON AIR
21 октомври 2020 г.

Ректорът на УНСС: Онлайн обучение, за да запазим студентите и преподавателите

„Идват противоречиви сигнали от медицински лица за ролята на маските“, посочи проф. д-р Димитър Димитров.

Малко повече от месец след началото на академичната година, ръководството на УНСС забрани достъпа до сградата и обяви, че за седмица се преминава на дистанционно обучение.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров обяви пред Bulgaria ON AIR, че мярката е превантивна, тъй като има няколко случая на заболели студенти и преподаватели.

„Ограничаваме доста всички събития, които не са свързани пряко с учебния процес, но не изцяло. Повечето от събитията се провеждат хибридно“, отбеляза той и уточни, че заповедта му се отнася и за филиала на УНСС в Хасково.

„Разчитаме на взаимодействието със здравните власти. Започнахме и по-рано учебната година, това също е част от превантивните мерки. Сега сме в шестата седмица от семестъра. Нашата цел е да не спираме учебния процес и да пазим здравето на студентите и преподавателите“, заяви проф. д-р Димитров в „България сутрин“.

От четвъртък носенето на маски става задължително и на открити пространства в страната. Ректорът на УНСС посочи, че една от предходните му заповеди е била за носене на маски в общите помещения, а в залите за учебни занятия се спазва дистанция от метър и половина. Където това е невъзможно – трябва да се носят маски.

„Общо взето се спазва това изискване. Лошото е, че идват много противоречиви сигнали от медицински лица за ролята на маските. Никой не контролира дали си мият ръцете, примерно. Когато има струпване на повече хора, ние с разбиране подканваме да се сложат маските”, сподели проф. д-р Димитров.

„Някои университети доста по-широко предприеха онлайн обучението. Университетите имат по-голяма свобода. Вероятно ще има следващо съвещание за мерките, които да бъдат предприети. Не съм се консултирал с големите университети в София“, каза още той в качеството му на главен секретар на Съвета на ректорите.

Гледайте целия разговор във видеото.

Posted in Интервюта
2020-10-19 - 10:03

Вестник „24 часа“
19 октомври 2020 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пред в. „24 часа“: Студентите се обучават във фирми с преподавателите си – накрая оценка дава и бизнесът

  • Университетите не трябва да се делят на изследователски и преподавателски – всички и образоват, и правят наука, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров
  • Държавата търси експертното ни мнение

– Проф. Димитров, как ще се отрази на университетите и конкретно на вашия увеличението на бюджета за висше образование за догодина с 50 млн. лв.?

– Сумата е сериозна, което е една добра стъпка. Не е ясен още принципът, по който ще става разпределението. Ще имаме заседание на Съвета на ректорите. В някои университети заплатите наистина са ниски – 700 лв. за асистент, малко над 900 лв. за професор. При нас са малко по-високи, а има и университети с още по-високи. Картината е различна. Вероятно ще има компенсиращ механизъм за тези, които са под основната стартова заплата за асистент от 1300 лв. Ние ще получим известно увеличение, но няма да е двойно. С 30-40% ще е увеличението в университети с ниски стартови заплати. В момента основната заплата на асистент при нас е 1100 лв. След като стане 1300 лв., ще има увеличение и за главните асистенти, доцентите и професорите, така че да може да се отговори пропорционално на увеличението. Не бива да се изравняват асистентските и професорските заплати. Това вероятно ще отвори и други разговори – например за заплатите на администрацията. Ще ги решаваме. Надявам се, че ще срещнем разбиране и в министерството на образованието, и в министерството на финансите.

– Как ще протече 100-ата академична година на УНСС?

– Цялата година е юбилейна. Тържествата започнахме още през март. Тази учебна година започна в по-голяма степен присъствено, но има доста занятия, които се провеждат онлайн. Присъствено са около 55-60%, останалите – онлайн. Разделихме потоците на две. Студентите с четните номера присъстват една седмица, нечетните слушат лекциите онлайн. През следващата седмица се сменят. Разбира се, това зависи от големината на потока и от спецификата на дисциплината. Упражненията са присъствени. И при студентите, и сред колегията има емоция от социалния контакт, затова предпочитат присъственото обучение. Спазваме, разбира се, мерките за противодействие на епидемията.

– Ще има ли още тържества за юбилея?

– До края на годината ще има няколко големи конференции, посветени на 100-годишнината. Преди дни студентският съвет организира юбилеен концерт. Около Деня на будителите предвиждаме връчване на различни знаци на внимание към колегията и към ветераните. За 8 декември ще има интересна културна програма. Кулминацията обаче беше на 21 май. Имахме идеи за по-масово събиране с гости, но преценихме, че настоящата обстановка не позволява. Отложихме го за догодина.

– Какво мислите за идеята университетите да се разделят на изследователски и преподавателски?

– Лично аз съм против. Сигурно има критерии за публикации и проекти. Според мен обаче един университет има и образователна, и научна, и културна функция. Университетът трябва да образова студентите и да ги научи как да правят научни изследвания. Да им даде широта на погледа и да ги образова в най-широкия смисъл – с международни контакти, срещи с бизнеса и много други неща. Страхувам се, че ако се специализираме едни само да обучават, а други – да извършват изследователска дейност, ще се изгуби връзката със студентите. Те трябва да бъдат научени да мислят и да им се показват най-новите неща от изследванията. Когато направим научни изследвания за контрабандата на цигари, за отбранителната промишленост или нещо друго от моята област и го споделя на лекции, интересът се засилва. Това все още не е написано в никой учебник.

– 3 или 4 години трябва да се учи за бакалавър?

– Тук пак има голяма специфика. Идеята трябва да се обмисли внимателно, а не механично да се реши от 4 години да стане 3 години или пък за тези специалности да е 3 години, а за другите – 4 години. Добре е да се сравни и с европейския опит, както и с базата от средното образование. Против механичния подход съм. Необходима е сериозна дискусия. Ако зад идеята обучението от 4- да стане 3-годишно, за да се спестят 25% от субсидията, подходът не е добър.

– Много ли са 51 университета за България?

– Има различни изследвания. Някои показват, че са много. Има и други, които пък твърдят, че сравнено с други държави, сме наравно с тях като ниво. Въпросът е какво разбираме под университет. Има по-специализирани като нашия, който е бизнес ориентиран. Има технологично ориентирани, по изкуствата. Университетът в Белград например има 31 факултета и 100 000 студенти. Ако всички тези факултети по някакъв начин са придобили самостоятелност, то в Белград сигурно ще има 15 университета. Зависи какво разбираме под университет. Смисълът не е механично да ги броим или на колко население колко университета се падат. Смисълът е да видим какви потребности задоволяват университетите. Подписахме споразумение с Камарата на професионалните оценители, в която членуват много сериозни компании в тази област. Те казаха, че им трябват качествени икономисти, които разбират от счетоводни оценки и счетоводни анализи. Зависи какви потребности се удовлетворяват от университета. Това за мен е отговорът.

–  УНСС традиционно има добра връзка с бизнеса, какво още правите в тази посока?

–  Искаме да става все по-добра. Заради пандемията в момента има малко изоставане. По-малко са публичните лекции и дискусии. Ние имаме над 500 хонорувани преподаватели, като повечето от тях идват от практиката. Искаме да се засилят и стажовете с работодателите, и съвместното обучение на студенти в компаниите заедно с наши преподаватели. Не става въпрос просто за стаж някъде, а студентите да влизат във фирми заедно с преподавателите си и с ментори от самата компания. По време на практиката студентът работи там и накрая го изпитват преподавателят и представители на бизнеса. Това е идея, която развиваме от близо година. Бизнесът също иска да засили тази връзка, за да може да си подбира по-добре кадрите. Тази идея среща много разбиране. Почти всяка седмица подписваме меморандуми за сътрудничество с някоя организация.

– Какъв процент от студентите ви бизнесът поглъща?

– По данни на рейтинговата система за последните 5 години реализацията на нашите студенти е близо 99%. Средната заплата по данни на НОИ е около 1800 лв. Нямаме проблеми с реализацията на нашите студенти. Получихме и наградата на работодателите за най-престижен университет на ежегодната церемония, организирана от вестник “24 часа”. Това е още едно признание.

– В какви мрежи участва УНСС?

– Ако гледаме по катедри и преподаватели, броят им сигурно е няколко стотин. Има много специализирани мрежи, в които участват или отделни преподаватели, или отделни катедри. Като университет участваме в над 100 мрежи и партньорства. Най-престижното, което е от средата на тази година, е участието ни в Европейската мрежа от университети заедно с още 6 бизнес университета от Европа. Това е европейски проект по “Еразъм”.

– Успявате ли да привлечете студенти от чужбина в условията на пандемия?

 – В тези условия не. Нямаше възможност да се пътува. Не се знаеше как ще започне годината. Но това е една от стратегическите ни цели – да привличаме студенти от чужбина. По тази тема има обаче и други въпроси, които не зависят само от нас – бързината на признаване на дипломи, визи, общежития и други тежки административни въпроси. Имаме обаче чуждестранни студенти. И с Китай имаме споразумение. Техни студенти ще започнат да учат там първите 3 години, а последната ще дойдат при нас. Това е подходящата форма за такова сътрудничество.

– Какви ще са икономическите ефекти от пандемията?

– За България прогнозата е 7-8% спад на брутния вътрешен продукт. Не знам доколко е вярна, защото се базира на първите месеци. Лятото е странен сезон – има или няма туристи, има отпуски. Тук е ролята на икономическата наука – да направи по-добри анализи.

– Търсят ли институциите вашето експертно мнение?

– Да. Съвместно с министерството на икономиката създадохме консултативен съвет по икономика. Набелязахме 9 теми, едната от които е за влиянието на COVID-19 върху българската икономика и върху някои сектори на икономиката. Това всъщност беше по инициатива на министерството от нея. Така че институциите ни търсят и интересът им към подобни съвместни дейности се увеличава.

Posted in Интервюта
2020-10-14 - 17:08

Агенция „Фокус“
14 октомври 2020 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Европа и светът вървят към мрежово сътрудничество и коопериране на университетите

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? - проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред в. „Стандарт“

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на радио „Фокус“.

Водещ: Меморандум за сътрудничество за създаване на клъстер в областта на финансите и счетоводството сключват УНСС, Икономическия университет във Варна и Стопанската академия в Свищов.

Проф. Димитров, каква е същността на тази идея?

Проф. Димитър Димитров: Това е част от държавната политика за развитие на университетите и част от бъдещата стратегия за развитие на висшето образование. Министерството на образованието и науката стимулира подобно сътрудничество между университетите в определени области, като това е първа стъпка за насърчаване на това сътрудничество. Нашите три университета са с определено икономически и бизнес профил, а и са специализирани в тези науки и знания.

Искам да отбележа, че миналия месец – в средата на септември, подписахме друго подобно споразумение пак между трите университета в областта на маркетинга и предприемачеството, координатор там е Икономическият университет – Варна. Сега координатор по клъстера в областта на финансите и счетоводството е нашият университет. Предстои подписването на трети клъстер с домакинството и любезното съдействие на Стопанската академия – Свищов. Имаше много коментари и неразбиране как това ще се отрази на учебни планове, програми, катедри, но идеята е да има сътрудничество между университетите, да има работа в мрежа, а не уеднаквяване и хармонизиране на учебните програми. Всеки от нас има своите силни и слаби страни, своите студенти, аудитория, учебници, преподаватели, но въпросът е, че понякога, когато погледнем партньорите какво правят и какво ние правим, можем да си сътрудничим по-успешно и да има синергитичен ефект от това сътрудничество.

Водещ: Предвиждате ли своеобразен обмен и на образователни, и на информационни ресурси между отделните университети?

Проф. Димитър Димитров: В известна степен да. Когато по тези клъстери вече има координатори от наша страна и от страна на партньорите, университети ще извършват такъв обмен. Ние всички вървим към дигитализация, към споделени ресурси, разбира се, в рамките на това, което е възможно, и което позволява нормативната база, авторското право, и развитието в тази посока.

Водещ: Възможно ли е към клъстера да бъдат привлечени и международни експерти в областта на финансите и счетоводството?

Проф. Димитър Димитров:  Възможно е, защото следващата стъпка, която е по тези клъстери, които са три вида, ще разработим планове за действие, които ще бъдат по-конкретни за такова развитие. Между другото това е идеята и на европейските мрежи от университети – сътрудничество между различни университети, профилирани приблизително в едни и същи сфери. Така че ние не измисляме нещо ново, не налагаме някакъв нов модел – цяла Европа, целият свят върви към мрежово сътрудничество и коопериране по тези посоки.

Водещ: Този клъстер ще бъде предимно за преподаватели, не толкова за студенти, правилно ли е да се каже по този начин?

Проф. Димитър Димитров: Не, не, нямаме предварителни ограничения. Възможно е и мобилност, и обмен на студенти. Зависи от използването на конкретните  програми –  къде клъстерът може да участва по-ефективно в бъдещи проекти. Така че не изключвам нищо предварително.

Водещ: Вратите са отворени.

Проф. Димитър Димитров:  Вратите са отворени, разбира се.

Водещ: Тази година университетът празнува 100-годишнина от създаването си. Това е най-старото висше икономическо училище у нас. Един век знание, хиляди съдби по цял свят, закърмени с духа на вашия университет. Утре като част от проявите, свързани с вековния юбилей, предстои да представите сборник. Какво е неговото съдържание, каква част от историята съдържа този сборник?

Проф. Димитър Димитров: Това са няколко публикации, които са посветени на 100-годишнината, академични публикации на нашия университет. Едно от тях е Енциклопедията на видните личности, които са свързани с нашия университет през неговата 100-годишна история. Вътре в тази енциклопедия или енциклопедичен сборник има 134 имена мисля, горе-долу в този порядък, включени са министър-председатели, министри, председатели на парламентарни комисии от 1920 година до днешния ден буквално. Даже ние самите се изненадахме колко хора и съдби на държавници са свързани с нашия университет.

Водещ: Всички те са получили част от своето образование в УНСС?

Проф. Димитър Димитров: Някои от тях са били преподаватели, други са завършили докторантура или магистратура в по-новите времена. Така че всички те са свързали съдбата си с УНСС и са допринесли за това той да бъде на 100 г., да бъде уважаван университет и предпочитан в много дейности.

Водещ: И отговорност, и гордост е когато си част от една такава дълга история. В този смисъл основните приоритети пред университета днес как ги определяте?

Проф. Димитър Димитров: Високо качество на обучението. Мисля, че ние го доказваме с интереса към обучение в университета и след това с реализацията на нашите студенти в бизнеса и държавната администрация. След това високо качество и развитие на научните изследвания, където също имаме редица постижения и възможности в международни проекти, в публикации.  Това привлича чуждестранните студенти, привлича партньорства, създава връзки с бизнеса.  Това са основно четири-пет направления, по които работим. През цялото време разбира се, през всичките 100 г., нашият университет е имал такъв профил и сме поддържали точно такива линии на поведение, защото това е типично за един университет.

Водещ: Как започнахте учебната година, предвид пандемията от Ковид, смесено или само присъствено?

Проф. Димитър Димитров: Ние изтеглихме началото на учебната година малко по-рано, за да избегнем именно тази вълна. Имаме пълна готовност да минем на онлайн изцяло, но сега сме на така наречената хибридно или смесено учение с долу-горе приблизително едно и също отношение на присъствено и дистанционно обучение. Така че, мисля че сме намерили баланса. Вече сме пета седмица от семестъра и вече даже да се случи нещо, мисля че ще можем да реагираме адекватно.

Posted in Интервюта