---

Агенция „Фокус“
24 септември 2020 г.

 

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за обзора на деня на радио „Фокус“ – „Това е България“

Водещ: На срещата с ръководство на Съвета на директорите с министър-председателя и членове на кабинета стана ясно, че с новия бюджет за догодина ще бъдат осигурени 50 млн. лева за увеличаване на заплатите на преподавателите в университети. Увеличението е заради изменението на Закона за висшето образование, изменение, направено през февруари, съгласно което правителството ще определя минималната заплата за академичната длъжност „асистент“. Това ще се отрази върху възнагражденията и за останалите академични длъжности. Достатъчни ли са средствата и дали в академичните среди са удовлетворени? Наш гост е ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, от 2017 година насам кабинетът 4 пъти увеличи заплатите на учителите в средното образование, но за първи път сега централизирано се съобщава за вдигане на възнагражденията в университетите. Постигаме ли качествена реформа във висшето образование?

Проф. Димитър Димитров: Аз бих казал, че тази реформа стартира доста по-рано и всъщност университетите минаха през тази реформа. Днес при срещата на Ръководството на Съвета на ректорите с премиера Борисов, с вицепремиера Дончев и министъра на образованието ние изрично подчертахме, че университети всъщност извършиха тази реформа, приемайки намалението на държавната поръчка почти двойно в национален мащаб – от 70 и няколко хиляди до близо 40 хиляди в момента по много причини – икономически и демографски, въвеждането на Рейтинговата агенция и използването на резултатите от рейтинговата система във висшето образование. Промените в Закона за висше образование и Стратегията за висшето образование, която предстои да бъде приета, предвиждат по-активен, аз бих го нарекъл диалог между държавата и университети, които досега под егидата, че са автономни, че са самоуправляващи се, малко бяха оставяни встрани от тези процеси. На някои университети това им помагаше, други университети обаче не бяха в такава ситуация. Именно този засилен диалог, който е много добър между университетите, Съвета на ректорите и министъра на образованието г-н Вълчев  позволи да се стигне до това споразумение или това разбиране за целево увеличаване на заплатите на преподавателите в университетите. Близо 50 млн. лева е това увеличение.

Водещ: Осезаемо ли ще усетите увеличението върху заплатите и то удовлетворява ли ви?

Проф. Димитър Димитров: Ние го разбираме като първа стъпка. Все пак никога парите не са достатъчни. Надеждите за 100% увеличение няма да се сбъднат. Но това е стъпка в добро направление. От друга страна, пак казвам, поради промените в Закона за висше образование, това позволи въвеждането на държавни политики за висшите училища, след това сключват се специални договори между министъра на образованието и ректорите за управление на университетите, и там трябва да се постигат тези цели, които са заложени в държавните политики, които са насочени към нормални неща, между другото, взаимодействие с други университети, с чужди партньори, научно-изследователска дейност, качество на обучението. По този начин се постига, аз не бих го нарекъл контрол, а по-добро взаимодействие между държавата и университетите, които са ползватели на тези ресурси. Така че лека-полека и в рамките на автономията има възможности за увеличаване на възнагражденията. Бяха коментирани и други теми, като нови програми за научно-изследователска дейност, което всъщност е голям ресурс, който би трябвало да бъде използван от университетите. В края на разговора даже споменахме, и то беше като общо мнение, че може би ще трябват още 10-15 млн. лева не за заплати, а за стимулиране на реформата за тези висши училища, които имат по-добро качество на обучението. Това е залегнало в начините на финансиране на висшите училища. Така че може би и там ще се намери решение още малко да се добавят средства от държавния бюджет.

Водещ: А по какви критерии ще се градират университетите в зависимост от качеството на образованието?

Проф. Димитър Димитров: Това е залегнало в използването на резултатите от рейтинговата система. Когато имате по-добри резултати в научно-изследователската дейност, в качеството на учебния процес, това ви носи определени проценти или по-добър коефициент за финансиране, тоест, има такива моменти за стимулиране. Така че тази система работи от няколко години, между другото, и е част от тази реформа, която провежда Министерството на образованието. Но някак си това остава встрани от вниманието и на обществеността, и мисля, че тези аргументи, които бяха изтъкнати за реформата и за успешното участие на български университети – 5 български университета спечелиха проекти за участие в европейски мрежи, показва, че нивото на образованието не е съвсем изостанало или встрани от Европа. Ние сме на прилично европейско равнище и на образованието, и на изследванията.

Водещ: В какво ще се изрази по-активният диалог между академичната общност и правителството?

Проф. Димитър Димитров: Именно по тези проблеми, чието решение на срещата търсихме. Не само заплатите – те не са най-същественият проблем, знаете, че понякога учените не работят точно за заплати, а за удовлетворение и за някакви по-общи цели, които си поставят. Но всъщност, за нормалната изследователска работа са нужни апаратури и ново оборудване, и общежитие за студентите, и финансиране на научните изследвания, което не може да стане през субсидията за обучение на един студент. Науката е такава дейност, че изисква непрекъснато поддържане. Загубването на потенциал в една или друга посока после трудно се възстановява. Днес беше даден пример и със Софийския университет. Там, в един от факултетите „Физика“ няма как да бъдат закривани специалности или факултети, защото ще остави страната без физици. Тоест, има нужда от такъв диалог, понякога от по-високо или отстрани не се виждат тези проблеми, но аз мисля, че Съветът на ректорите или ректорите могат да поставят добре тези проблеми. А когато има и чуваемост, нещата се случват.

Водещ: Проф. Димитров, вие свързвате ли хода на премиера с актуалната политическа ситуация в страната? Дали ходът на правителството има отношението и към антиправителствените протести, тоест, към протестите срещу него? Известно е, че преди повече от месец преподаватели в Софийския университет подкрепиха протестите, обявиха се за оставка на правителството. Смятате ли, че това е някакъв жест да бъдете купени?

Проф. Димитър Димитров: Не, не. Нито бих искал да се политизира този процес. Разговорите се водят от близо 2 месеца по този въпрос по този начин как да бъдат вдигнати заплатите на преподавателите. А пък промяната, която всъщност е инициатор на това, е в закона, вие го казахте във вашето представяне на темата в началото, промяната в закона е от февруари 2020 година. А самият закон е внесен преди повече от година и половина за разглеждане. Така че те нещата се случват по някакъв начин. Сигурно може да се търси и такава връзка, но не това е главното.

Водещ: Казахте, че процесите и реформата във висшето образование остават някак на заден план от общественото внимание – защо? Защо малко се говори за тях, малко знаем? Ето, готвейки това интервю, аз почти нищо не намерих в интернет.

Проф. Димитър Димитров: Може би въпросите на самата информационна политика на самите университети, понякога вглъбени в своите проблеми, не искат те да стават достояние на обществото, понякога се търсят негативни новини кой университет е щял да фалира, или къде не можали да си платят заплатите или нещо друго. Така че може би вината е и в нас, сигурно малко и в медиите. Но на са такива новините, че сме открили ваксина срещу Ковид-19 или нещо от този род, но има достатъчно добри постижения, които могат да бъдат представени и сред преподавателите, особено сред студентите. Например, аз съжалявам, да не би да удължавам…

Водещ: Не, напротив, изпреварвате ми въпроса, точно това щях да ви попитам – кои са добрите новини от УНСС?

Проф. Димитър Димитров: Преди няколко месеца нашият университетски отбор не по баскетбол, а по финанси, спечели регионално състезание за доста широк регион европейски, включително с някои страни от Близкия Изток. Това не знам дали се отрази някъде, ние го отразихме на нашия сайт на университета, но не предизвика някакъв голям интерес. Наша докторантка спечели много сериозен приз в Австрия, докторантка по право. Има и доста такива събития, които не знам, може би в спорта, ако си на 10-15-то място някъде в някой турнир, това е важно, но това, че някой е спечелил медали на Олимпиада, пак казвам не в спорта, а по финанси или счетоводство, или в представянето на тези фирми за студентски инициативи, може да не предизвика такъв интерес, а да се смята за нещо нормално като част тяхното професионално развитие.

Водещ: В какво се състои реформата в УНСС? В какво се изразява, как се материализира? Как я усещат студентите, как я усещат вашите колеги?

Проф. Димитър Димитров: Моят мандат започна декември месец миналата година, и с 2-3 основни направления за работа. Едното от тях беше засилването на нашите действия по посока на научни изследвания и участие в различни проекти. И бих казал, че това е вече факт в няколко направления, спечелени проекти по „Еразъм“, с други проекти по „Интеррег“, което е за регионално сътрудничество между България и Гърция. Сега готвим няколко големи проекта за по няколко милиона по една оперативна програма. Има активна комуникация с общините по техни проблеми, които те имат и да развиват. Изобщо, въпрос на стимулиране на тази дейност. Ръководството и в мое лице, и с подкрепата на колегите увеличихме капацитета на нашия Център за научни изследователски и образователни проекти, така че да имаме възможност да се развиваме в това направление. И най-големият ни успех всъщност е класирането на нашия университет заедно със 7-8 други европейски университета с много високо качество: Виена, Тилбург, Манхайн и други в т. нар. „мрежи от европейски университети“. Проектът  EUENGAGE ще стартира от следващата година и е с бюджет над 5 млн. евро. Това е едното направление. Другото направление е привличането на чуждестранни студенти и работата с много такива студенти, разкриването на такива програми, които ще позволят студенти от чужбина да дойдат. Имаме споразумение с Китай, с китайски студенти, имаме други подготвени споразумения в тази посока, някои от които са подготвени от предишни години, не всички са направени сега. И третото направление е връзката с бизнеса. Полагаме сериозни усилия в тази посока. Бизнесът много добре се отнася към нашите студенти и търси студенти. Битува също едно схващане, че има прекалено много икономисти, но тук при всичките ми срещи ежедневни и ежечасни буквално с хора от бизнеса, те казват, че им трябва и на тях качествени хора, и мисля, че нашият университет осигурява такива хора.

Водещ: Това мога да го потвърдя, защото и ние имаме ваши студенти сред нашите колеги.

Проф. Димитър Димитров: Радвам се за това. Ние ги намираме навсякъде тези студенти на различни позиции в различни бизнеси, в правителството, и в международни организации. Така че миналата учебна година февруари месец получихме Наградата на работодателите за най-престижен университет сред работодателите, което е много е много високо признание, и организирано от Рейтинговата агенция и вестник „24 часа“. Така че в тази посока вървим и искаме да поддържаме високо качество на обучението.

Водещ: Бих ви предложила по-нататъшна среща с вас пак в ефира, за да поговорим за съвместните ваши проекти за решаване на различни проблеми, за които ви търсят от Националното сдружение на общините или от бизнеси съответно, или от правителството. Това е повод да видим как университети могат пряко да въздействат върху работата на различните власти в България.

Проф. Димитър Димитров: Ако мога още две неща да кажа.

Водещ: Да, слушаме ви.

Проф. Димитър Димитров: Създадохме Консултативен съвет по икономика заедно с Министерството на икономиката, и там се набелязаха редица проекти, които да се правят съвместно между Министерство на икономиката и нашия университет. И другото ни голямо постижение е всъщност, когато преминахме онлайн миналия семестър, изцяло проведохме обучението онлайн с онлайн изпити, и кандидатстудентски изпити, и  държавни изпити, което също показа някакъв потенциал и на студентите, и на преподавателите, на нашата IT структура и персонал, които се справиха с това предизвикателство. Така че това са нещата.

---

Агенция „Кросс“
23 септември 2020 г.

 

Интервю с проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и главен секретар на Съвета на ректорите

Агенция КРОСС: Проф Димитров, вие участвахте днес на срещата на премиера Борисов с ръководството на Съвета на ректорите. На нея той ви обеща 50 милиона , с които догодина ще се увеличат заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения. Как бихте коментирали този акт на правителството и не е ли той стъпка към париране на недоволството в академичните среди към кабинета?

Проф. Димитър Димитров: Днес ръководството на Съвета на ректорите в лицето на проф. Герджиков, председател, аз като главен секретар и проф. Белоев като зам.-председател на съвета, проведохме такава среща с премиера, вицепремиера Дончев и министъра на образованието господин Вълчев. Директно на вашия въпрос, този процес неформално за тези 50 милиона стартира може би преди около два месеца, защото се подготвя новият бюджет, така че не е много пряка връзката с протестите примерно. Но това, което ние също го коментирахме, да не се изтълкува по този начин – това е заложено още в стратегията за висше образование и в Закона за висше образование, който е приет февруари месец тази година, където се уточнява, че ще има минимална единна заплата за асистентите, които постъпват във висшите училища. И всъщност разговорът тръгна точно от това, че на някои места минималната заплата или стартовата, основната заплата на асистент, е доста ниска. Не давам примери, но да кажем малко над минималната работна заплата или ей такива неща.

Агенция КРОСС: Около 650 лв. доколкото съм запозната.

Проф. Димитър Димитров: Да. Имаше такава необходимост – в някои от университетите заплатата на професори е под 1000 лева и като сравнявате с други професии, с най-различни категории, се вижда, че има необходимост от един такъв поглед и стимулиране на висшето образование. Което през последните години претърпя доста реформи между другото, а и показа възможности с онлайн обучението миналия семестър. Те не могат нещата да бъдат винаги на едно и също ниво, има професии, които се развиват, но по-високата заплата, коментира се числото 1300 лева за стартова заплата на асистент, беше в основата на тези преговори. И на тази база бяха преизчислени – цифрата 50 милиона не е просто измислена, бяха преизчислени заплатите съобразно персонала във ВУЗ-овете. Все пак известна стъпка за главни асистенти, доценти и професори, преподаватели, които се нехабилитирани, така че горе-долу около това се завъртяха нещата.

Агенция КРОСС: По ваше мнение тези 50 млн. лева, които са заложени в бюджета за догодина, ще бъдат ли достатъчни, за да запушат пробойните в сектора, така да се каже?

Проф. Димитър Димитров: Със сигурност не, защото знаете, винаги има нужда от повече финансови средства, аз съм икономист и знам, че нуждите са винаги безкрайни, но ресурсите са ограничени. Но все пак това е една добра стъпка в добро направление. Бяха коментирани и други възможности за различни програми за научни изследвания, те също може да доведат до увеличение на доходите на преподавателите и следователите. Но все пак това е и някакъв сигнал към хората, които са заети във висшето образование и към самото висше образование. Защото на много специалности бяха намалени държавните поръчки, ВУЗ-овете се съгласиха да няма увеличение на броя на висшите училища, при акредитация да се брои само един преподавател – мина някаква реформа, която засегна интересите на университетите. Държавната поръчка беше свита последните няколко години и ние подкрепяме това, разбира се – от седемдесет и няколко хиляди, на тридесет и седем или осем, не мога да се сетя в момента, държавна поръчка.

Агенция КРОСС: Значи ли това, че се свиха нуждите от специалисти в България?

Проф. Димитър Димитров: Ами главно демографски проблеми има. Някъде може би има известен дисбаланс, но общо взето това е направлението – когато са били планирани тези държавни поръчки, броя на децата, които са можели да кандидатстват е бил 100 хиляди, сега е около 50 хиляди максимум. Така че има логика и в подобни проценти.

Агенция КРОСС: Исках да ви питам, как заложените промени в Закона за висшето образование, които влизат в сила догодина доколкото си спомням, как това ще промени работата ви? Защото по презумция всяка промяна би следвало да води до по-добра регулация в сферата.

Проф. Димитър Димитров: Вероятно имате предвид това, което е с договорите за ректорите и политиката за развитие.

Агенция КРОСС: Да.

Проф. Димитър Димитров: Ами това го виждам като стъпка в правилната посока. Все пак вижда се, че има поглед върху, то не може всичко да се изчерпи и всичко да се планира и всичко да бъде точно до последния детайл уточнено. Но все пак университетите във взаимодействие с Министерство на образованието, получиха политиките си за развитие, така че те бяха утвърдени от министъра, сега предстои подписването на договори с ректорите, които се ангажират да изпълняват тези политики. И между другото от това пък зависи заплатата на ректорите. Което е все пак стъпка в правилната посока – там се насърчава взаимодействието между университетите, международното сътрудничество, публикации – такива неща, с които се занимават университетите така или иначе.

Агенция КРОСС: Считате ли, че трябва да има някакъв таван в заплащането на ректорите, защото последните седмици и месеци излязоха едни цифри, които бяха меко казано, неприемливи, на фона на общото икономическо състояние на страната и на фона на масовата бедност в България? Излязоха петцифрени и нагоре числа на ректорски заплати…

Проф. Димитър Димитров: Да, да, аз следя тази дискусия и това беше няколко пъти обсъждано и на Съвет на ректорите и на съвещание с министъра на образованието. Но миналата седмица излезе наредбата за формирането заплатите на ректорите, което също поставя някаква рамка за тези неща. Наистина има университети, където ректорите взимат по-малко, другаде повече – по този начин чрез тази наредба, базирана пак на закона приет от февруари месец, се въвежда някакъв ред. Като между другото заплатата на ректора главно е обвързана с минималната заплата стартова, тоест основната заплата на асистент – асистент е най-ниската преподавателска длъжност и разбира се, резултатите от изпълнението на тази програма за развитие.

Агенция КРОСС: Как се отрази коронакризата на УНСС? И при какви условия и с какви ограничения започна учебната година за вас?

Проф. Димитър Димитров: Ами ние много бързо се адаптирахме миналия семестър, където изцяло минахме онлайн. Сега като направихме преоценка на това, което се случи миналия семестър, техническите възможности, качеството на обучението и мерките, които трябва да се взимат, сега минахме към така нареченото хибридно обучение.

Агенция КРОСС: Тоест?

Проф. Димитър Димитров: Пак запазваме готовност за изцяло онлайн обучение…Хибридното е половината учат онлайн, половината учат присъствено и се редуват всяка седмица. Долу-горе е такъв принципа. Като това изискваше доста усилия да въведем високоскоростен интернет в залите. Продължаваме да се развиваме в тази посока и искаме да използваме възможностите на онлайн обучението, като съчетаваме присъствено и онлайн обучение. Редуцираме броя на студентите в една зала, така че да можем да спазваме мерките. Тук сме въвели доста мерки по входовете – термокамери, дезинфекция, което ни натоварва, но няма начин просто да се върнем към ситуацията от февруари месец или от миналата година.

Агенция КРОСС: Имали ли сте ситуация, която налага карантиниране на някаква част от екипа?

Проф. Димитър Димитров: Поне до момента не. Ние имаме такава процедура и вътрешни правила за действие и разчитаме на указанията на здравните власти, ако се появи такова нещо и на доброто взаимодействие с тях. Но за момента нямаме такава ситуация.

Агенция КРОСС: Дай Боже и да не се появи. Благодаря ви, проф. Димитров за отделеното време.

---

Клуб Z
12 август 2020 г.

 

И без да пукне пушка, националната сигурност може да бъде сериозно застрашена.
Пандемията от COVID-19 е най-големият проблем в момента, казва в интервю за „Клуб Z“ проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС

Проф. д-р Димитър Димитров е икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността, ректор на УНСС.

Проф. Димитров, 2020 г. събра нови рискове и заплахи в глобален и регионален план. Как вие виждате голямата шахматна дъска?

Това е годината на петте „П“ – петрол, потоци, пандемия, политика (във всички й аспекти, включително изборите), а накрая и Пекин. Тези всички „П“-та оказват влияние върху всички нас в глобален мащаб.

И ако се върнем малко по-назад, спомнете си какво стана с петрола. Имаше отрицателни котировки на петрол и петролна война. След това се появи пандемията. Модерната дума тези дни е „потоци“ – „Северен поток“, „Северен поток 2“, който е с опасност от американски санкции, „Турски поток“, който замести „Южен поток“ – за него също се говори, че ще бъде спрян. Има една газово-петролна война между големите сили.

Отделно заради голямото търсене на нефтопродукти тези газопроводи и петролопроводи не бяха запълнени. Това задълбочи този конфликт, спомнете си – шистов газ, втечнен газ.

Пандемията, разбира се, наруши икономическата активност, свали търсенето на петрол, засегна авиационната индустрия и транспорта, които бяха много тежко ударени.

Политиката. Тази есен в Съединените щати има избори. Обикновено те се фокусират върху техните си проблеми и малко забравят какво става извън тях. Особено сега, когато не е много ясен изходът от президентската надпревара. Президентът Тръмп имаше доста добри позиции и възможности, пандемията обаче ги влоши.

Какво се случва с петото „П“?

Един от проблемите на Вашингтон е именно Пекин. Още в началото на мандата си президентът Тръмп започна едни действия, които са насочени към ограничаването на икономическата и търговската активност на Китай. Това изглежда емоционално, но никак не е.

Имаше няколко изследвания, а и се видя по време на пандемията, които показаха, че за много неща ние зависим от Китай. И за маските, и за респираторните апарати, и за лекарствата. Там се разгоря една война кой по-бързо ще купи от Китай маски, как ще се вкарат в резерв или, че фармацевтичните заводи са вече там.

Но имаше интересни доклади на Пентагона, че американската армия зависи за някои дефицитни материали и метали в голяма степен от Китай. Това беше едно ребалансиране на усилията на САЩ, за да запази своята икономическа политическа и национална сигурност, за да си гарантира една такава устойчивост.

Но всички тези неща действат заедно. Китай малко по-рано се измъкна от кризата от COVID-19, доста по-бързо реагира и за много други неща. Да не забравяме връзката с потоците. Пекин упорито иска да изгради път към Европа, наречен „Път на коприната“ – през Русия и някои други държави. Всичко това има отражение върху световната политика. Има някакво клокочене.

Днес говорим за няколко основни проблема, но преди това си спомнете какво беше – тероризъм, напрежението, което е и сега в Либия, Сирия, Ирак и много държави от Близкия изток. Или медийно не се отразява добре, или има затишие заради новите процеси.

Още един фактор, който влияе ситуацията да не бъде спокойна – производството и износът на оръжие се увеличава. Разходите за отбрана изобщо се увеличават в целия свят, сочат доклади. В една неспокойна обстановка всеки се опитва сам да решава проблемите си. Тук не ми се иска да стигаме до Русия, Украйна, Беларус…

И в този глобален контекст някъде там е и България – член на НАТО, на Европейския съюз и със своите вътрешни проблеми, които доста време се задълбочават.

Как това глобално клокочене се отразява на клокоченето тук, в България, и каква е ролята на потоците? САЩ предупредиха, че ще наложат санкции на фирми, изграждащи „Балкански поток“, както го нарича премиерът Борисов.

Не е ясно накъде ще тръгнат нещата… Да не забравяме, че в САЩ има избори и те ще се фокусират там. Имаше един анализ на Валентин Вацев, в който се казваше, че премиерът сега е изправен пред такъв избор – кого да послуша: Русия или Съединените щати за потока. Това е голям геостратегически проект.

Но в тази обстановка сега – искания за оставка, вероятно предсрочни избори или скорошни избори, ще има голямо изчакване. Все пак полусъединителят на САЩ стои за санкциите. Като че ли България е в момент на изчакване, защото много от това, което би могло да се прави – и реформи, и мерки в областта на националната сигурност, много зависи от стабилността на правителството, действията му и хоризонта, който то би имало пред себе си.

Доколко обаче е обвързано бъдещето на енергийните проекти в България – газовият поток, АЕЦ „Белене“ с бъдещето на правителството? Какъв сигнал изпраща САЩ със заявката да санкционира „Турски поток“ и неговото продължение – „Балкански поток“.

Това е труден въпрос и за мен не е решен. Той ще продължава да стои, защото тук има интереси и на САЩ, и на Русия, и на Европейския съюз. И в момента не виждаме ясно решение в тази посока. Обикновено в реалната политика големите сили в някакъв етап се договарят. И невинаги е свързано пряко с нас.

Компромисът може да е някъде другаде – в Далечния изток, Арктика или Венецуела. Има много подобни примери. Но отново казвам – в тази обстановка на избори в Съединените щати има неяснота кой ще спечели изборите, как ще се развият нещата, договорката между големите като че ли е далеч.

Какво ще се случи с големите проекти за превъоръжаване на армията?

Много е вероятно да бъдат отложени. Големите проекти за бронираните машини, корабите искат също стабилно правителство с ясен хоризонт пред себе си. А и финансови средства. Тук винаги финансите стават политически въпрос – дали да се дадат за оръжие или за лекарства. И това няма да се посрещне добре в това време. Но отбраната, както и науката изискват постоянно поливане, постоянни грижи. А не да се изсипят наведнъж едни пари.

Превръщат ли се България, а и Балканите в нов граничен пост на американските интереси, а и на НАТО след разрива в отношенията между САЩ и Турция?

Има такава тенденция. Намаляването на американските войски в Европа от Германия бе последвано от дислоциране на половината от тях към Източна Европа. Засега все още това не е направено в България, но го наблюдаваме в Румъния, Полша… Но е вероятно да се усили в България координационният център на НАТО във Варна, да има повече учения. Турция вече стана малко по-различен партньор, въпреки че е в НАТО.

Кои са големите предизвикателства пред националната сигурност на България в близък план?

Пандемията е най-големият проблем в момента. Той може много бързо да се развие и да се отрази на икономическата сигурност, както се видя през тези месеци, че и на енергийната сигурност. При голяма зараза се засягат и обслужващите дейности, инфраструктура. И ако трябва да се готвим да посрещаме някакво предизвикателство, то трябва да се готвим там. Защото другите рискове и заплахи имат далеч по-бавно въздействие. Ние не сме застрашени пряко от военен конфликт или от терористични заплахи директно. Но в областта на епидемията би могло да имаме сериозни проблеми и за хората, и за медицинския персонал.

Вземат ли се достатъчно адекватни мерки за ограничаване на ефектите от коронавируса?

Наблюдаваме някаква синусоида. В началото тежки мерки, след това – доста свободното им прилагане. Дано през есента не се влоши ситуацията. Но има поле за прилагане на още по адекватни мерки – много бързо се появяват подобни проблеми, болници затварят, защото няма лекари или няма отделение. Забравихме ли за апаратурата, не стои ли повече този въпрос? Лятото е друг сезон, но есента? За мен това е проблем с потенциал да се развие най-бързо.

И когато говорим за национална сигурност, ами една такава епидемия може да засегне и МВР, и Българската армия. Тогава и без да пукне пушка, националната сигурност във военен аспект може да бъде сериозно застрашена. За другите рискове и заплахи България все пак е членка на НАТО, на ЕС и има достатъчно механизми за защита и реакция.

---

 

unwe.bg
28 юли 2020 г.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: Горди с миналото си и отговорни към бъдещето, заедно ще преодолеем трудностите и ще се справим с предизвикателствата   Уважаеми колеги, В годината на славния юбилей на УНСС на сериозно изпитание бяха поставени възможностите на академичната ни институция, наследник на 100-годишни традиции, успешно да се справя със сериозни предизвикателства, да бъде единна и решителна в условията на извънредна обстановка. Този автентичен тест в реални условия доказа силата на нашия потенциал и способността ни да решаваме проблеми, с които се сблъскваме за първи път. Трудните решения, които ръководството взе в трудното време на пандемията, бяха продиктувани главно от грижата за опазването на здравето на членовете на академичната общност, служителите и студентите. Наложи се да действаме бързо и смело, за да не позволим да бъде нарушено нормалното функциониране на УНСС, да не допуснем компрометиране на летния семестър, за осигурим организацията и реализацията на кандидатстудентската кампания, на научноизследователската дейност и академичното израстване, на работата на университета, на администрацията и пр. В условията на пандемия заедно организирахме и отбелязахме нашия 100-годишен юбилей. Благодаря Ви, че при решаването на всички тези въпроси, срещнахме разбиране и получихме подкрепа от всички вас. В резултат на предприетите действия семестърът и изпитите се проведоха по график. Благодарение на мобилизацията буквално за броени дни успяхме да преминем към онлайн обучение по всички дисциплини и във всички степени. Онлайн се проведоха редовните, поправителните, годишните поправителни и условни изпити, държавните изпити за ОКС „бакалавър“ и защитите на дипломни работи за ОКС „магистър“. Нормално функционираха и колективните органи за управление на УНСС. Платформата Microsoft Teams се превърна в нашата виртуална академична зала. Там се проведоха заседанията на Академичния съвет, Ректорско-деканския съвет и Ректорския съвет, на факултетните и катедрените съвети. Виртуално се проведоха университетски, факултетни и катедрени конференции, кръгли маси, дискусии и други форуми, събития на Студентския съвет. Във виртуалния ни дом заедно направихме промени в Правилника за приемане на студенти в ОКС „бакалавър“, Правилника за прием на магистри, Правилата за одобряване, наблюдаване и обновяване на учебната документация за ОКС „бакалавър“, ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“, Правилата за определяне на общата заетост на преподавателите в УНСС от учебната 2020/2021 г. Допълнихме и изменихме Правилника за НИД. Приехме Стратегия за интернационализация на УНСС. Не беше спрян и процесът на академично израстване. Използвам случая да поздравя всички колеги, които защитиха през този период. Независимо от епидемиологичната обстановка беше създаден Съвместен консултативен съвет на УНСС и Министерството на икономиката, а наши преподаватели бяха поканени да се включат в Експертния съвет към главния прокурор. Виртуално отбелязахме и нашия юбилей. Получихме множество поздравителни адреси и видеоприветствия от представители на държавната и местната власт, от наши български и чуждестранни партньори, от студенти, възпитаници и приятели на УНСС. Въпреки обявеното извънредно положение в страната, екипът, отговорен за организацията на юбилея, не спря своята работа и заедно станахме свидетели на последните секунди от 99-тата година и първите секунди на 100-ата година, отброявани от юбилейния часовник – в полунощ на 20 срещу 21 май, както и на целодневната видеопрограма на 21 май, излъчена в социалните мрежи и video.unwe.bg. Бих искал да обърна внимание на нещо особено съществено, което трудно се забелязва отвън: всичко, което се случи не беше действие ad hoc с подръчни средства, нито произволен избор от днес за утре. Онлайн миграцията на университета премина от първата до последната стъпка в рамките на нашия домейн unwe.bg. Не допуснахме разпиляване между десетки различни приложения и места в интернет – всичко протичаше през единния кампус на нашия университет. Успяхме да се справим и защото години наред инвестирахме в електронизацията. Изградихме модерна дигитална инфраструктура, въведохме електронни протоколи, електронни подписи, електронни главни книги, електронни семестриални, държавни и кандидатстудентски изпити, електронни студентски книжки. Благодарение на това днес имаме два добре свързани пълноценни дома – физически и виртуален. Оттук нататък са нужни идеи, ентусиазъм и добри насоки за нейното по-нататъшно развитие. Това беше мащабна крачка в дигитализацията на УНСС и своеобразно доказателство, че кризата е нова възможност. Особено окуражаваща и радостна е оценката на студентите от ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ от всички професионални направления за нашия първи онлайн семестър – 5,89 по скала от 1 до 7. Това показаха резултатите от второто социологическо изследване, проведено от наши преподаватели по решение на Ректорския съвет. Добри са отзивите и за онлайн проведените над 102 000 семестриални и държавни човекоизпита по близо 1500 учебни дисциплини (общо за ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“). Фактът, че оценките от тях са съпоставими с тези от традиционните семестриални изпити, показва, че онлайн обучението е било успешно. Второто голямо предизвикателство в извънредната обстановка беше организирането и провеждането на кандидатстудентската кампания за ОКС „бакалавър“. Наложи се и тук да предприемем бързи действия. След като отложихме провеждането на двете предварителни изпитни сесии на хартиен носител, взехме решение да бъде създадена система за онлайн кандидатстване, онлайн предварителни приемни изпити (в края на юни на тях се явиха 1300 кандидат-студенти), онлайн записване и онлайн потвърждаване на класираните студенти. В същото време запазихме и възможността кандидат-студентите на място да си подадат документите, да се явят на редовни изпити и да се запишат или потвърдят. Като добавим този успех към онлайн обучението през семестъра, уверено можем да кажем: 360-градусовият дигитален пръстен на УНСС за онлайн административна и преподавателска работа вече е факт. Тази висока степен на дигитализация ще ни позволи да бъдем равностоен академичен партньор на шест престижни университета в проекта ENGAGE.EU, с които вече сме в европейска университетска мрежа. Сега, заедно с тях, работим за създаването на общ каталог от курсове или дисциплини, който ще бъде достъпен за всички студенти от седемте университета. От него те ще могат да избират съответната дисциплина, която е включена в учебния план, да избират университет и курс, който да посетят, да се явяват на изпити. Това е само първата стъпка към създаването на виртуалния кампус, защото след това ще преминем към създаването на съвместни нови курсове и специалности, както и към внедряване на образователни иновации. Този проект ще бъде изключително полезен за нашите студенти, защото им отваря широко вратата към обучението и традициите на едни от най-авторитетните европейски университети. След успешно проведеното онлайн обучение основателно се задава въпросът: а сега накъде? Моето, както и убеждението на много колеги е, че то трябва да се развива и усъвършенства, но без да измества академичната традиция за личен контакт между преподавател и студенти. Сега е нужно на основата на задълбочен анализ, на предложенията, препоръките, дискусиите, поуките, детайлно да обмислим посоките и мярата. Уважаеми колеги, Благодаря Ви, че през тези трудни и за университета, и за страната месеци Вие не спряхте да вярвате, че ще се справим. Благодаря Ви за разбирането и подкрепата. Благодаря Ви, че във Ваше лице имаме съмишленици, с които заедно ще положим максимални усилия за доброто на нашия университет. Убеден съм, че горди с миналото си и отговорни към бъдещето, заедно ще преодолеем трудностите и ще дадем достойни отговори на предизвикателствата. Вярвам, че можем! От сърце Ви желая здрави и спокойни почивни дни! Проф. д-р Димитър Димитров ректор на УНСС