Вестник „24 часа“
21 май 2020 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор: В УНСС може би обучаваме в момента бъдещ премиер
· Дигитализираме кандидатстудентската кампания
· Експертният ни потенциал търси работещите мерки срещу кризата
Проф. Димитър Димитров е завършил икономика и управление на промишлеността във ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г. Професор е от 2012 г. От 12 години е ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност”. Декан на факултет “Икономика на инфраструктурата”, ръководител на единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, създадена със съдействието на Международната агенция по атомна енергия.
Избран е за ректор на 18 декември м. г. С него разговаря Ярослава Прохазкова:
– Как ще отбележи Университетът за национално и световно стопанство 100-годишнината си в ситуация на епидемия?
– Стогодишният юбилей е забележително събитие, това си е цял век. Ние искаме да го отбележим по подходящ начин независимо от пандемията и от трудностите, които изпитваме в момента. Това е празник на духа, повод да осмислим наследството от предишните години и да погледнем към бъдещето. Ще спомена, че още от основаването си в началото на ХХ в. нашият университет е свързан с преодоляването на кризи – икономическата разруха в страната след войните и епидемията от инфлуенца.
Когато преди около два месеца ни стана ясно в каква обстановка ще посрещаме стогодишнината на УНСС, ние избрахме стратегия за честване онлайн със сериозно използване на социалните медии, с много снимки – съвременни и архивни, с много аудио-визуални материали на нашия университетски сайт и на профила ни във фейсбук. Така, макар и онлайн, празникът наистина се получи и бе почувстван от всички наши колеги. Даже си мисля, че юбилеят пълноценно достигна до много повече хора, включително до бившите ни възпитаници в страната и в чужбина. Има силен ентусиазъм в социалните медии, много от нашите възпитаници споделят съобщенията във фейсбук, получаваме видеопоздравления и честитки, така че празникът си е съвсем истински. Особено скъпи са ни спомените, а в някои случаи и снимките от младежките години на някои от нашите възпитаници – имаме възпитаници от Гърция, от Германия, от много африкански и азиатски държави, които с голяма любов и умиление си спомнят за нашия университет и за студентските си години в България.
Разбира се, онлайн протича и официалната част – чисто формално сме спазили протокола с връчването на поздравления, имаме празничен юбилеен сайт за 100-годишнината, паметни знаци, плакети, сувенири, други такива атрибути. Още от миналата година са планирани няколко юбилейни издания – Алманах за 100-годишнината на Университета за национално и световно стопанство, История на УНСС и енциклопедичен сборник за най-видните представители на нашия университет през тези 100 години.
Бих искал да отбележа също, че почти всичко, свързано с нашия юбилей, е създадено с доброволен труд от преподавателите и от студентите на УНСС, както и с дарения и спонсорства от наши бивши възпитаници. Така че въпреки необичайните условия празникът ни обедини и през тези дни всички сме усмихнати и с висок дух.
– Кои са петте най-големи постижения на университета, който се е утвърдил като едно от най-търсените висши училища не само у нас, но и сред чужденците?
– Може би е трудно да изброя точно пет или да ги степенувам по важност, но все пак ще опитам. Ако трябва да посоча най-ярките примери за публично признание на наши възпитаници – видните представители на Университета за национално и световно стопанство са едно от най-големите ни постижения. Ще посоча деветимата министър-председатели на България – Стоян Данев, Андрей Ляпчев, Добри Божилов, Любен Беров, Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Марин Райков, Пламен Орешарски. Може би ние сме университетът с най-много министър-председатели, които са завършили или преподавали тук – като започнем от Свободния университет, минем през ДВУФАН и ВИИ “Карл Маркс”. Кой знае, може и в момента да обучаваме някой бъдещ премиер на страната…
Икономическите знания винаги са били важни и в отново придобилите популярност мемоари на изтъкнатия банкер и политик Атанас Буров, който често споменава с уважение за инициативите и дейността на Свободния университет, предшественика на УНСС. Разбира се, след видните ни възпитаници трябва да споменем и госпожа
Кристалина Георгиева, директора на МВФ, която е завършила нашия университет и е наш колега. Както често сме говорили с колеги от чужбина, има много университети с нобелови лауреати по икономика, но на пръсти се броят тези, които са обучавали председатели на МВФ и на Световната банка.
Друго постижение на УНСС е, че за нас дигитализацията и електронизацията на учебния процес отдавна са станали всекидневна практика, която непрекъснато усъвършенстваме. Ние успяхме да преминем към електронно дистанционно обучение поради епидемията буквално за няколко дни, защото бяхме подготвени. Това показва нашата готовност да се справим с подобни предизвикателства въпреки рисковете, които съществуват. УНСС стана първият български университет, който веднага след обявяването на извънредното положение премина изцяло към онлайн обучение на своите 20 хиляди студенти в електронната платформа Microsoft Teams. Благодарение на това учебният процес протича нормално и се провежда по график.
Сред постиженията ни мога да посоча и това, че нашият университет, за разлика от много други, разполага с чудесен интегриран кампус – със съществуващите сгради за обучение, с лаборатории, с модерен спортен комплекс, с общежития, с библиотека, студентски стол и места за хранене и почивка – и всичко това на една ръка разстояние. Отначало студентите се объркват, затова могат със специално приложение да разберат къде е залата за лекции и как да стигнат до нея от мястото, където се намират. Нашата грижа е да развиваме базата за обучение още повече, да я поддържаме и да я модернизираме, особено с възможностите, които сега ни дава дигитализацията.
И може би най-голямото ни постижение са нашите завършили студенти, не говоря само за онези, които стават министри или депутати. На практика нашият университет е създавал икономическия и бизнес елит на България през всички тези години, над 150 000 студенти и докторанти са се дипломирали тук. Много от тях са станали публично известни, други – не толкова, но всички те са хора с огромен принос за развитието на българската икономика и на държавното ни управление. Не бива да забравяме също, че в нашия университет са се дипломирали и доста чуждестранни студенти, които сега са на ключови позиции в своите държави, и освен това са завинаги свързани с България.
И накрая, УНСС обучава по единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, финансирана от Международната агенция по атомна енергия. Студентите са от Азия и Африка, преподавателите са от над 10 университета от България и от чужбина.
– Как приемате в момента кандидат-студенти?
– С колегите доста детайлно обсъдихме как да организираме кандидат-студентската кампания тази година, предвид предизвикателствата, свързани с мерките за ограничаване на пандемията от COVID – 19. Накрая решихме, че е най-правилно да вървим към новото – към дигиталните решения. Кризата, така да се каже, ни подбутна да преосмислим доста от административните и бизнес процеси, които съществуват в момента в нашия университет. Мисля, че в голяма степен успяваме да дигитализираме и да “виртуализираме” целия процес на кандидатстудентската кампания. Както знаете, понякога рутината следва много години, но сега за нас се отвориха възможностите, свързани с онлайн кандидатстването, с цифровите подписи, с подаването на документи онлайн, с онлайн комуникацията с кандидат-студентите, изобщо за много по-широко всекидневно използване на съвременните информационни технологии. Оказа се, че сме били напълно подготвени за тях.
Опитът, който натрупахме с онлайн обучението на редовните студенти ни даде кураж да преминем и към подобен начин на онлайн кандидатстване и онлайн изпитване на кандидат-студентите. Разбира се, в тази криза ние се съобразяваме със ситуацията на кандидат-студентите, с известни неясноти за сроковете и начините за изпитване, следим подходите на различните университети. Стремим се да дадем пълния спектър от възможности, които завършващите средно образование могат да имат за кандидатстване в УНСС. Наложи се да правим доста промени в правилниците за прием на бакалаври и магистри, така че хем да спазваме съществуващата нормативна уредба, хем и да отговорим на новите предизвикателства и мисля, че сме намерили необходимия баланс. Благодаря на колегите от академичния съвет и на цялата академична колегия, които подкрепиха тези усилия в сегашната кризисна обстановка.
Това, което в крайна сметка постигнахме, е, че кандидат-студентът в момента може да подаде своите документи онлайн, след това, ако желае да се яви на предварителен изпит, също да го направи онлайн. Признаваме и държавните зрелостни изпити с едно малко изключение при специалност право. Студентът може да избере с коя оценка и с какъв набор от изпити да кандидатства в нашия университет.
– Какво прави най-големият университет в ситуация на намаляване на приема в професионалните направления “Икономика” и “Администрация и управление”?
– Наистина тази година е намален държавният прием, особено по направленията “Икономика” и “Администрация и управление”. Затова ние разчитаме основно на по-сериозна и целенасочена кампания към кандидат-студентите, като пак използваме социалните медии и показваме предимствата на нашия университет, дигитализацията и онлайн обучението. На второ място разчитаме на засиления интерес към платеното обучение. Всъщност, ако кандидат-студентът избере специалност, която е платено обучение и има подходящ успех, той ще бъде класиран директно за тази специалност още от първи курс, а не както досега да учи през първите две години в поднаправление с последващо преразпределение във втори курс по специалности. Така всъщност още от първата година избралият платено обучение ще следва по специалността, която го интересува.
Традиционно ние имаме голям брой кандидат-студенти и нашите очаквания са тази година, поради кризата и променената икономическа обстановка, както и заради обстоятелствата около Брекзит, техният брой да се увеличи още повече. Нещо повече – спокойно мога да твърдя, че качеството на нашето обучение, включително на специалностите с английски език и на дистанционното обучение, превъзхожда това на доста от чуждестранните бизнес училища, които агресивно се рекламират у нас. Затова имаме желание тези възможности да станат известни на кандидат-студентите. И, разбира се, в чисто административен план, продължаваме разговорите с Министерството на образованието и за бройките и за балансирането на бюджета на университета в резултат от намаляването на държавната поръчка.
– Как ще коментирате икономическото положение в страната?
– Не само в страната, икономическото положение в целия свят е сложно. Дано по-бързо да отмине кризата, предизвикана от пандемията. Виждаме, че няма ясни решения нито в световен мащаб, нито в рамките на ЕС.
В тази ситуация наш дълг като водещ икономически университет е да дадем своя принос – и научен, и практически, с анализи и експертиза по цял комплекс от проблеми, важни за страната и обществото в този момент. През миналата седмица проведохме разговори с Министерството на икономиката и се уточнихме да създадем съвместен икономически консултативен съвет, за да се чува и гласът на експертите при вземането на политически решения. Необходим е сериозен анализ по сектори, за да се оцени какви са реалните щети за бизнеса и да се предложат работещите мерки, които да бъдат използвани по-нататък за възстановяване както на отделни сектори и браншове, така и на икономиката като цяло.
Очакванията, както знаете, са за значителен спад на брутния вътрешен продукт и на бюджетните приходи. Въпреки това мисля, че засега положението не е чак толкова драматично, особено след предприетото напоследък разхлабване на ограничителните мерки и намеренията то да продължи през следващите месеци. Мисля, че дотук страната ни се справи с най-важното – запазването на живота и здравето на хората и осигуряването на нормално функциониране на системата за здравеопазване. Всичко друго може да се реши с финансови инструменти и разбира се, с цената на известни лишения през тази и следващата година. Най-важни са хората – те са и винаги ще бъдат “основният капитал”, производители и потребители, движещата сила на промените в икономиката.
