2024-03-11 - 18:03

в. „Стандарт“ Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Бъдещето на университетите е в общите проекти
8 март 2024 г. 


Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Бъдещето на университетите е в общите проекти

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Бъдещето на университетите е в общите проекти

 

– Проф. Димитров, кандидатирате се за председател на Съвета на ректорите. Каква е визията Ви за институцията?

– За мен това е кауза! Смятам, че имам опит като член вече два мандата на Управителния съвет на Съвета на ректорите и като главен секретар на Съвета на ректорите. На висшето образование доста повлияха промените в политическата среда, честите смени и избори, забавените бюджети. Вярвам, че висшето образование трябва да бъде приоритет и да се развива с още по-големи темпове. За това трябва да допринасят както университетите, които да се реформират консервативно и умерено, така и правителството и бюджетът, подкрепяйки тези реформи.

– В последните години, особено след Ковид- кризата, държавата оказа огромна подкрепа на различни сектори – хотелиери и ресторантьори, лекари, учители, чиновници. Висшето образование обаче сякаш остана на заден план. Защо?

– Започнахме да правим сравнение, макар то да не е добро, със средното образование, където заплати и материална база бяха значително подобрени. Имах възможността да видя доста училища по време на кандидат-студентската кампания – наистина изглеждат чудесно. Докато за университетите, под маската на автономията, бюджетите спадат. Субсидиите преди повече от десетина години бяха намалени с 1/3 и това продължава вече 12-а, 13-а година.
В същото време едно училище, което постоянно има ученици, се финансира на база тези ученици. Но на нас ни намаляват бройките държавна поръчка, липсват програми за дигитализация и интернационализация на висшето образование.
По времето на Ковид-кризата Академичният съвет имахме среща с министър Красимир Вълчев. Казах чу, че ние имаме 12 хотела и три ресторанта. Той малко се изненада. Но наистина ние имаме 12 входа с 5000 студенти на общежитие и три студентски стола, които трябва да поддържаме. А по време на Ковид-кризата трябваше да ги затваряме. Общежитията имаха проблеми. Липсват програми за енергийна ефективност. Университетите изпълняваха през тези години социална политика за своя собствена сметка, вместо да получат помощ от държавата.

– Може би който е по-креслив, настоятелен, протестиращ – като хотелиери и ресторантьори, той получава?

– Възможно е. Но ние в Съвета на ректорите и академичната общност винаги сме търсили по-интелигентни и по-разумни решения. И се надяваме, че така ще се решават въпросите. Лошото обаче е, че в абсолютна стойност, разходите за образование започнаха да спадат, включително като процент от брутния вътрешен продукт.
Често ни питат кога български университет ще влезе в първите 100. Или защо само Софийският университет е в първите 1000. При това финансиране няма как да стане. Няма пари за заплати. Има несигурност. И трябва да се запитаме държавата стимулира ли това българските университети да бъдат водещи, дава ли достатъчно пари за наука? Сега не се изпълнява дори законът за висшето образование, където е записано, че трябва да има 10% за наука в бюджета от присъщата ви дейност. Сега всеки университет има около 1-2%. Изискването не се изпълнява вече 10 години. А науката е тази, която ще направи видими българските университети и ще позволи те да се появяват в класациите и така да привличат и чуждестранни студенти. Много държави, с които искаме да имаме отношения или от които искаме да привличаме студенти, казват: Ние работим само с първите 1000.
Знаете, че УНСС сме в алианс с 9 европейски бизнес университета. Подобен университет като нашия в Германия има около 6 пъти по-голям бюджет. А броят на студентите е същият.

– С рязкото вдигане на парите на учителите те сякаш се доближиха до асистентските заплати.

– Да. В средното образование бе разработен механизъм, който позволи автоматично увеличаване на заплатите спрямо средната за страната, а при нас не се обновяват бюджетите и не може да има промяна. Нашият бюджет за тази година е същият като миналата година, който изобщо не беше щедър и бе приет през август. Въпрос на отношение е. Но темата има и друга страна – материалната база. Ние се фокусираме върху заплатите, но студентите казват „искаме да учим в хубави условия – модерна техника, лаборатории“. Няма как университетът, който е доста притеснен да си върже бюджета и да удовлетвори някои краткосрочни искания, да го направи със собствени средства. Висшето образование иска постоянни усилия и внимание.

– От една страна всички казват, че моделът „парите следват студента“ е пагубен и средствата трябва да се дават за качество на образованието. От друга страна бюджетите на университетите се намаляват и държавата на практика тласка вузовете да следват модела. Как този порочен кръг може да бъде разбит?

– Трябва да разделим нещата краткосрочни и дългосрочни мерки. От две години Съветът на ректорите предложихме да има нов финансов модел. Лошото е, че той няма да може да бъде направен до септември, когато ще започне да се приема държавният бюджет. Той вече се прави в министерството на финансите. Такава е процедурата.
Затова първите краткосрочни мерки, които са необходими, са увеличаване на коефициентите на най-ниско финансираните направления. За да се затвори ножицата с тези, които имат много голямо финансиране.
Има базова субсидия и спрямо нея всяко направление получа сума, умножена по някакъв коефициент. Има университети, на които базовата субсидия се умножава по 7, по 8, и други, при които коефициентът е 1,2. Ножицата е голяма. Това трябва да се промени. Това ще внесе успокоение в краткосрочен план.
Има още едно предложение за краткосрочна мярка и то е за обвързването на работните заплати в академичния сектор със средната работна заплата.

– Дългосрочните мерки кои са?

– Те са именно за промяна на сегашния модел, за засилване на ролята на качеството на обучението. Тази година няма пари за стимулиране на качеството в обучението. А то вече може да се измерва – чрез реализацията на студентите.

– И тук стигаме до най-болния напоследък въпрос, който породи напрежение между МОН и университетите – предложението студенти и докторанти държавна поръчка да бъдат освободени от такси. Каква е позицията Ви?

– Не бива въпросите да се решават на парче. А това е точно такова предложение.
На пръв поглед премахването на таксите е добра мярка, социална, позволява достъпност. Но това е само една от мерките. Ако ние не подобрим заплащането на преподавателите, служителите и техническия персонал, ако не подобрим материалната база, няма да достигнем това качество, което търсим.

– Правителството представи идеята и като мярка срещу демографската криза. Ще има ли наистина демографски ефект?

– Имахме няколко обсъждания. Пак казвам – на пръв поглед идеята е добра и тогава Съветът на ректорите я подкрепихме. Но дискутирайки след това, възникнаха много въпроси – остават ли защитените специалности, ще има ли възможност за стипендии за тези студенти, които са отличници, които са в приоритетни специалности – това изчезва. Много тежко се засягат интересите на частните университети. Защото ножицата на такси и без такси става много голяма. Имаше и доста отрицателни становища. В името на разбирателството, като че ли е по-добре това предложение да се оттегли за момента. Начинът, по който идеята бе представена, също не бе добър. Излезе, че едва ли не влиза в сила веднага, а тя в момента е на обществено обсъждане, трябва да влезе в парламента на две четения.

– Още едно предложение на премиера вече в оставка Николай Денков поражда напрежение. И то е свързано с броя на университетите. Стара негова идея е сливането на вузове, които по мнението му са много. 

– Дали университетите са 50 или 20 няма никакво значение. Важно е те да произвеждат кадри за бизнеса и обществото, които да са добре подготвени и да си вършат работата. Важно тези университети – 50 или 20, да бъдат разпознаваеми и на високо качество. Да имат научна продукция. Ние гледаме резултата. Ако механично от 30 направим университетите 15, да не забравяме, че има 14 частни, какво ще се промени? Ако идеята е да се съкращават разходи или да закрием някой университет, също не е добре. За мен административното сливане е кошмар. Представям си всички промени в правилници, имена, брандове, реклами, ръководства, съкращения, уволнения – няма как да се случи това. Но има разумен изход. В Съвета на ректорите няколко пъти сме говорили, че трябва да се стимулира сътрудничеството между университетите – съвместни програми, съвместни изследователски проекти, мрежи от български университети, които да работят. Вече е изискване на живота – да има интердисциплинарност. Един университет може да е силен в информационните технологии, но те трябва да бъдат приложени в компютърните игри или в сигурността. Затова трябва да имате няколко специалности, да ги обедините и те да произведат общ продукт, който да служи на всички. Нужни са хора и от Художествената академия, и от Академията на МВР, и от УНСС, които направят анализите и от Техническия университет, които се занимават с киберсигурност. Трябва да обедините тези усилия. А това може да прави държавата. Тази синергия работи на европейско ниво и доказателството е алиансът ENGAGE.EU, част от който е УНСС.

– Да, УНСС е част от европейската мрежа на бизнес университетите. Защо тя не се случва у нас – липса на опит, на желание от университетите. Кой трябва да направи тази синергия?

– Липса на проектно мислене. Ние в рамките на алианса ENGAGE.EU за 4 години имаме общо целия алианс около 14 милиона евро. Което, като го разделите на 9 университета за 4 години, е нищо. Но ефектът е огромен. Съвсем скоро приключи проект за модернизация на висшето образование. Този модел вече се използва. Бяхме 5 университета, имаше 250 мобилности, дигитални материали, техника, обмен на студенти, курсове, всичко това за 3 години общо за 5 млн. лв. Така че парите в даден момент не са решаващи.
Трябва да се стимулират общности от университети по различни проекти, които произвеждат резултат за икономиката и за обществото. И за научни изследвания, и за образователни проекти, които ще ги вдигнат на по-високо равнище.

– Споменахте частните университети. Те от каква подкрепа имат нужда?

– Трябва да се мисли в посока да се изравнят правата за стипендии и общежития на студентите в частните университети с тези в държавните. Те в момента са встрани от тези процеси. Само държавните имат подобни привилегии. Но при тази демографска криза  трябва да се грижим за всеки студент – частен или държавен, той трябва да получи адекватна подготовка и добри условия за нея.

– Изключително стряскащи са цифрите колко професии и работни места ще изчезнат от пазара на труда с все по-бързото развитие на технологиите и изкуствения интелект. Адекватно ли е като качество висшето образование в България на тези нови реалности?

– Всички ректори казват „нашите студенти работят още от 2-3 курс“. В момента гладът на пазара за кадри е огромен. Студентите даже малко се поразглезиха в последните години, защото много лесно си намират работа. В същото време и университетите станаха доста иновативни. Преди ден открихме бизнес академия с Кока-Кола, другата седмица имаме с Кауфланд. Те искат стажове, предлагат работа, обучават студентите допълнително. Проблемът не е при нас, проблемът е по-скоро демографски и на това, че разчитаме на контингент от завършващите тази година. Не обхващаме ученето през целия живот, хора, които могат да имат втора квалификация и да бъдат подготвени за новите условия. Има нужда от промяна на мисленето, от насърчаване на  администрацията периодично да минава обучения.

– Логично стигаме до въпроса за връзката наука – бизнес. Добра ли е синергията, бизнесът търси ли университетите?

– Бизнесът търси университетите за кадри, но за наука по-малко. Но тази връзка може и трябва да се засили през програмите на Министерството на иновациите и растежа, през облекчения за бизнеса, затова че инвестира в наука и ще получи продукт. Ако нещо е важно за държавата – зелена енергия, водородна икономика, на проектен принцип бизнесът плюс университетите трябва да работят заедно. Университетите са ценни с това, че са стабилни и устойчиви в продължение на много години, имат управление на знанията и голяма отговорност към това, което ще се получи като продукт.
Идеята за висшето образование е интеграция, дигитализация, интернационализация, която също трябва да бъде насърчавана. Защото, за да дойде сега един чуждестранен студент, той трябва да мине през иглени уши – визи, легализация, и накрая той отива да учи в Англия.

Posted in Интервюта
2024-03-01 - 17:03

Сайт на УНСС
 29 февруари 2024 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров:
Съветът на ректорите мисли за цялостен подход, в НС работят по законопроект за висшето образование

 

Интервю на Валерия Николова с ректора на УНСС в предаването „Хоризонт до обед“ на БНР

Posted in Интервюта
2024-02-28 - 13:37

в. „Стандарт“ Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров : Ключова роля в борбата с кибертормоза е образованието
28 февруари 2024 г. 

 

 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров :
Ключова роля в борбата с кибертормоза е образованието

 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров : Ключова роля в борбата с кибертормоза е образованието

 

В борбата с кибертормоза, ключова роля играе образованието. Трябва да има обучение, свързано с предотврaтяването на тази лоша практика. Това заяви ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров по време на втория международен форум „Заедно в борбата срещу кибертормоза над деца”, организиран от Българска академия за сигурност и медия „Стандарт”.

Дискусията е под патронажа на вицепремиера и външен министър Мария Габриел.

Имаме остра нужда от защита. В УНСС освен, че сме изградили такава, предлагаме и обучение в бакалавърска и магистърска степен, съобщи проф. Димитров.

Като предпазна мярка освен защита, трябва да има етика и морал в отношенията. Технологиите дават възможност за тормоз по множество канали и трябва да предпазим нашите ученици и студенти. В тази връзка трябва комуникация с учениците и студентите, защото в противен случай може да доведе до сериозни последици, смята ректорът на УНСС.

Posted in Интервюта
2024-02-27 - 16:04

Darik news За и против безплатното висше образование у нас
 27 февруари 2024г. 

За и против безплатното висше образование у нас

За и против безплатното висше образование у нас

Идеята за отпадане на таксите на студентите държавна поръчка беше обявена на брифинг в МС в края на януари и предизвика широка обществена дискусия. Наред с очакваната подкрепа, различни организации изразиха позиции, че отпадането на таксите няма да постигне целите си, а именно – да направи висшето образование по-достъпно, по-качествено и да задържи студентите в България. Идеята не е била обсъдена нито с работодателите и синдикатите, нито с академичната общност, не е била заложена и в стратегията за развитие на висшето образование. Така че на какво се дължи внезапната й поява, може само да се гадае. Остават неизвестните и около това какви ще бъдат последиците, ако предложението се приеме. Дали действително ще отпаднат таксите предстои да разберем. Предложението е включено в проект за промени в Закона за висшето образование и е качено за обществено обсъждане на платформата Strategy.bg, което продължава до 28 февруари.

„Висшето образование трябва да е безплатно само за тези студенти, които се реализират в България. И сега има такъв механизъм: при сключване на договор с предприятие, където студентът ще работи след като завърши и ако учи в приоритетните професионални направления с недостиг на пазара на труда. Тази възможност може да се генерализира за всички студенти“, смята председателят на АИКБ Васил Велев.

„Всички, които възнамеряват да останат и да работят в страната за някакъв срок, не цял живот, и сключат такива договори – за тях да е безплатно, без оглед на специалността и професионалното направление. Но, след като той с конкретно предприятие има договор очевидно би следвало да има нужда от такъв специалист и да не се получава ситуацията, в която се намираме в момента – над 40% от завършилите, като завършат работят на позиции, които изобщо не изискват висше образование“, смята Велев.

Има три мотива за отпадането на таксите, но според Васил Велев и трите могат да бъдат оборени. Единият е, че висшето образование ще стане по-достъпно за студентите от по-бедни семействата.

„Таксата, която е от порядъка на 1000 лева годишно е малка част от издръжката на този студент. По този начин ти не му помагаш да стане по-достъпно, ако има материални затруднения семейството. Т.е. за дефицитни специалности, особено търсени на пазара на труда, трябва да има не само поемане на таксата от бюджета, но и допълнително стипендии, а не подкрепа за всички, включително и за тези, които нямат нужда от нея“, каза Велев. И обобщи: „Безплатно за всички е най-неефективният начин да се провежда социална политика“.

Другият аргумент – че с отпадането на таксите ще задържим студентите да учат в България също е несъстоятелен, смята той.

Според него и няма как да се постигне по-добро качество на образованието при условие, че се запазва принципът парите следват студента. Той нарече този принцип „несъстоятелен“ и „порочен“ и посочи, че ако университетите изключат студент поради нисък успех, ще се лишат от финансови постъпления.

Нещо повече, качеството му ще се влоши, ако предложението за отпадане на таксите не се модифицира, така, че да съответства на потребностите на икономиката, категоричен е Васил Велев. Срещу отпадането на таксите са обяви и Академичния съвет на СУ.

Според ректора му проф. Георги Вълчев то няма да доведе до желания ефект, има много други мерки, които биха могли да подпомогнат достъпа до висше образование и да доведат до повишаване на качеството му.

„Вземете само това, че стипендиите, които взимат студентите за отличен успех, въпреки че бяха индексирани през последните години, са безкрайно ниски, т.е. мерки, които не диференцират студентите, които трябва да бъдат подпомагани, не са удачни за нас“, каза проф. Вълчев.

По думите му в момента има дисбаланс във финансирането на различните професионални направления, при някои коефициентът е неоправдано висок за сметка на други, при които има постоянен недостиг.

„Такъв тип мерки показват, че средства за промяна на финансовия модел има. Тези 150 млн. , които бяха изтъкнати като субсидия, която ще получим, вместо таксите на студентите са непланирани в настоящия бюджет, т.е. явно има буфери, от които могат да се намерят резерви, които да оправят цялата система на финансиране“, каза още ректорът на СУ. Той добави и, че са били изоставени политиките, които стимулираха университетите с доказано високо качество и са по-напред в рейтинговата система.

„Т.е. освен да се финансират нормално различните направелния, да се стимулират и тези университети, които са доказали през тази независима система на оценяване и високото качество, което са постигнали чрез своето обучение във всички специалности“, коментира проф. Вълчев. Той изтъкна, че като ректор, заедно с цялата колегия на СУ, пледират за „яснота, прорачност и добронамерен диалог“.

Според ректора на УНСС проф. Димитър Димитров, зам.-председател на Съвета на ректорите, идеята за отпадане на таксите трябва да се разглежда в контекста на едно по-общо решение за финансиране на висшето образование.

„Това, че студентите ще плащат таксите или бюджета ще плаща таксите, като че ли няма особено значение за финансовото състояние на университета, но в дългосрочен план това поставя много други въпроси и за мотивацията на студентите. Не ми се навлиза даже в темата за алтернативната употреба на тия 150 млн. лв.“, каза проф. Димитров. И подчерта, че и позицията на Съвета на ректорите е да се търси общо решение за финансовото осигуряване на висшето образование.

Необходимо е коригиране на т.нар. коефициенти спрямо базовата субсидия, която получават университетите, каза още проф. Димитров. Той напомни, че сега има университети с по-големи и такива с доста по-малки коефициенти. „Идеята е да се затвори ножицата между тези разлики и да се види как тези университети, които сега не са дофинансирани, да си получават финансирането по нормален начин на брой студенти чрез тази субсидия, която те получават – това е едното. Второто е проектен принцип при капиталовите вложения, проектен принцип при евентуални обединяване на усилията на университетите във важни за страната проблеми. И последното е, може би, наистина повишаване на заплатите с някакъв устойчив, предвидим темп за всички категории, работещи във висшето образование“, каза проф. Димитров.

Той не вижда връзка между предложението за отпадане на таксите и идеята за сливане на университети, но ако те не получат достатъчно финансиране извън тези такси, както е в последните няколко години, ще се заговори и за това. Но според проф. Димитров идеята за сливане не е, за да се спестят финансови ресурси и би било груба грешка, ако се мисли само в тази посока. Ако има сливания, те трябва да бъдат на доброволен принцип.

„Трябва да се търси общ, по-голям ефект от сливания, не чисто административни, а на проектна основа, в посока, в която университетите обединяват усилията си“, допълни той. И добави, че в момента липсва диалог заради политическата криза и непрекъснати промени.

Синдикат ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА – КНСБ не покрепя предложените промени, с аргумента, че те не бива да се въвеждат без анализ и съобразяване с актуалната законова рамка и еднолично, без проведен диалог с държавните висши училища, бизнеса и представителите на законодателната власт в България. На обратната позиция е Даниел Парушев, бивш председател на НПСС в мандата 2020 – 2024.

„Да се даде достъп на много млади хора, на много кандидат-студенти да запишат специалност, за която преди това ги е спирала финансова невъзможност“, каза Парушев. Той обясни, че тази възможност „не е лоша“, а той самият е на принципа, че новото е стряскащо, но трябва да се види дали ще сработи.

Новото ръководство на НПСС също подкрепя отпадането на таксите, заяви новият председател на организация Ангел Стойков. Тяхно анкетно проучване сред 11 хиляди студенти показва, логично, че голямата част от тях – 92% одобряват идеята за отпадането на таксите, 6 на сто са против, а два процента не могат да преценят.

Дали действително ще отпаднат таксите предстои да разберем.

Чуйте подробния репортаж в прикачения звуков файл.

Posted in Интервюта
2024-02-22 - 15:35

Сайт на УНСС
21 февруари 2024 г.

 

 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров пред най-влиятелния икономически вестник в Китай – Economic Daily

Главният кореспондент на вестник Economic Daily г-н ЦАЙ Чун взе специално интервю от ректора на нашия университет, за да разкаже за съвместните програми с китайски университети.

Основан през 1983 г., Economic Daily се счита за най-влиятелния икономически вестник в Китай с дневен тираж от 1,16 милиона. До края на 2021 г. средното дневно покритие на различните му медийни продукти е над 100 милиона души.

Приветстваме повече китайски студенти да дойдат в България за по-нататъшно обучение

Интервю на нашия кореспондент в София – ЦАЙ Чун с проф. д-р Димитър Димитров, ректор на българския Университет за национално и световно стопанство

На снимката е проф. д-р Димитър Димитров, ректор на българския Университет за национално и световно стопанство

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на българския Университет за национално и световно стопанство, каза наскоро в интервю за репортер на вестник Economic Daily, че през последните години Университетът активно насърчава международното сътрудничество и китайските университети са негови незаменими партньори.

Разбираемо е, че УНСС отдавна поддържа тясно сътрудничество с много висши учебни заведения в Китай. Например, то си сътрудничи с Университета за международни изследвания в Тиендзин, с който стартира четиригодишна съвместна програма за обучение на бакалаври по икономика. Капацитетът за записване по този проект е 100 студенти, като някои от тях ще учат в България една година и след като завършат обучението си ще получат сертификати за бакалавърска степен, издадени съответно от университета в Китай и университета в България. През есента на 2023 г. първите китайски студенти вече получиха визи.

„Техният ентусиазъм за учене и предприемчив дух дълбоко впечатлиха българските преподаватели.“ Проф. Димитров каза, че за да се адаптира към изискванията за приемане на учебните постижения на китайските институции, УНСС е направил специални корекции в учебната програма и разпределението на преподавателите.

Според проф. Димитров задълбочаването на сътрудничеството с китайските университети е неизбежен избор. Нарастващата икономическа и технологична мощ на Китай вдъхновява желанието на българския народ да разбере китайското общество и култура. Китай е създал разнообразие от продукти с висока точност, обхващащи области като мобилни телефони, атомни електроцентрали и нови енергийни превозни средства. В същото време, от завършването на международни поръчки, въвеждането на технологии до непрекъснатото постигане на технологични пробиви, Китай успешно оформи своя собствена марка. Тази трансформация не е случайна. В този процес добрата образователна система и непрекъснатите инвестиции в научни изследвания са от решаващо значение. Успешният опит на Китай е ценна референция за други страни. Икономическото и социалното развитие на България също трябва да премине през подобен процес. Затова се очаква китайските експерти и учени да предадат повече опит на България.

Като най-голямото, най-старото и най-авторитетното бизнес училище в България и дори в цяла Югоизточна Европа, Университетът за национално и световно стопанство е спечелил признание във всички сфери на живота за отличните си постижения в преподаването, научните изследвания и обучението. В края на януари съответните ведомства на българското правителство обявиха резултатите от оценяването на българските университети, според които сред всички висши училища в страната УНСС е с най-високо качество на преподаване.

Проф. Димитров каза пред нашия репортер, че УНСС е член на европейската академична мрежа ENGAGE.EU. Организацията се състои от девет водещи бизнес училища от Норвегия, Холандия, Франция и други страни. Тя цели да разшири международните хоризонти на студентите и да подобри тяхната цялостна конкурентоспособност чрез споделяне на бази от знания и съвместно провеждане на изследователски дейности. В същото време Университетът отбелязва положителен напредък в изграждането на Център за големи бази данни и ще се ангажира да изучава практически пътища за насърчаване на цифровизацията в българското земеделие и транспорт. В момента българският Университет за национално и световно стопанство води преговори с други две китайски висши учебни заведения, като се надява през 2025 г. да започне ново сътрудничество и проекти за обмен.

Проф. Димитров каза, че Университетът се ангажира да създаде нов модел на сътрудничество между Китай и България и също така очаква с нетърпение повече китайски студенти да дойдат в страната за по-нататъшно обучение, за да напишат нова глава за приятелските отношения между двете държави и задълбочаването на сътрудничеството между двата народа и културния обмен.

 

Posted in Интервюта
2024-02-14 - 07:46

в. „24 часа“ Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Изберете умно университет и специалност и ще успеете – BG дипломата тежи
13 февруари 2024 г. 

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров:
Изберете умно университет и специалност и ще успеете – BG дипломата тежи
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Изберете умно университет и специалност и ще успеете – BG дипломата тежи

Но за да влязат висшите училища в „шампионска лига“, трябват много инвестиции и добро заплащане, казва ректорът на УНСС и главен секретар на Съвета на ректорите:

– Проф. Димитров, ако таксите за следване в държавна поръчка отпаднат, ще бъдат ли по-мотивирани кандидат-студентите?

– Последните дни това се превърна в голяма тема. Видя се, че има едни пари, с които правителството разполага, и всички започнаха да мислят как по-добре биха могли да бъдат използвани. Ректорите са в особена ситуация – нито да кажат да, нито – не. От една страна, не бива да се накърняват интересите на студентите. От друга, ако това е политика на правителството, която води до масовизация на висшето образование, също няма нищо лошо. Би могло да има много ефекти, затова нашето предложение беше не да кажем: не, това не става, или пък да подкрепяме 100%, а да кажем: да, това може би е мярка за насърчаване на по-улеснения вход за университета за социално слаби студенти, но да се мисли за добавка към тези 120-150 милиона, които правителството така или иначе смята да отдели – и за наука, и за капиталови разходи, и за дигитализация на университетите, и за заплатите на непреподавателския състав, които особено изостават. Да се мисли за комплексно решение, а не просто да падат таксите. Може да се добавят и общежитията. Варианти винаги има. Икономиката винаги предлага алтернативно мислене. Затова има обсъждане от един месец, след това ще отиде в парламента и ще се види дали решението ще влезе в сила.

Когато човек знае, че има осигурен вход във висшето образование и не се налага да плаща, би трябвало да мотивира кандидат-студентите. Това ще засили битката за държавна поръчка, защото само там ще е освободено от таксите.

– Последното издание на рейтинговата система на висшите училища отчете, че студентите се реализират все по-добре, привличаме и чужди, а безработицата е ниска. Успешно ли се конкурира българското висше образование с европейското и световното?

– Говорейки общо за висшето образование, ми е малко трудно да направя такава оценка. Ако говоря за УНСС, ние сме в европейското образователно пространство – и с европейския консорциум на водещи бизнес университети ENGAGE.EU, с проектите, които имаме по Еразъм, с чуждестранните студенти, които ни посещават. В Европа сме. Показва го и рейтинговата система.

Преди дни се върнах от Узбекистан. Там се отдава голям приоритет на образованието. Създават се нови университети и специалности. Много активно се търсят връзки с други университети, и то не само с бившите съветски републики и Русия, а и с Япония, Китай, Индия, Великобритания и други държави. Може много да направим в областта на по-нататъшната интернационализация на нашето висше образование. Трябва да има системен подход към него и то наистина да бъде приоритет. Пак ако направя паралел с Узбекистан, там това става с редица решения на правителството и на президента на страната и с отделяне на ресурси за тези университети и за контактите, които те искат да създават. Не е само въпрос на лозунги и на добро желание, а на влагане на ресурси и на търсене на решения. Нашите учени и изследователи могат да се чувстват наистина европейски учени, когато имат средства да отидат на конференция, на която да изнесат доклада си, да си платят таксата за участие и за това да не се разчита само на европейски пари или от европейски проекти, а да бъде национална политика. Този процес на интернационализация и на обединението на усилията на нашите с европейски университети трябва да се стимулира от държавата и чрез бюджета.

– Конвертируема ли е българската диплома?

– Да. Самият факт, че много хора отидоха да работят в ЕС и в други държави и се реализират в международни компании, означава, че е конвертируема. За тези, които са показали добър успех, владеят чужди езици, имат дигитални езици, е конвертируема. Да не говорим за медицината. Конвертируемостта е 100-процентова. И пак повтарям, не трябва да се поставя цялата тежест върху университетите. Вярно, те имат автономия, но тя трябва да бъде подкрепяна с финанси и за научни изследвания, и за развитие на материалната база.

– На церемонията на академичните оскари през януари 23-ма ректори изказаха увереност, че ще има BG университет в топ 100 на света, как го виждате във времето?

– Бях един от тези 23-ма ректори и се изказах малко иронично тогава. Първите 10 имат бюджети, които започват от няколко милиарда долара. Няма как някой слабо финансиран футболен отбор от малко градче да играе в Шампионската лига. Искат се много инвестиции и добро заплащане. Със сегашното ниво на нашите заплати ние не може да привлечем хора от чужбина, които биха дали и друг опит, и други знания, за да има взаимен обмен на подобни практики. Пак се връщам към Узбекистан, но в единия университет в Самарканд, университета на Пътя на коприната, създаден от техния президент, единият заместник-ректор е американец, а другият – китаец. Те са привлечени да работят там, но ние с нашите заплати трудно може да привличаме чужденци, освен ако няма някаква специална програма за това. Според мен трябва да има много добра, устойчива връзка между университетите, било то частни или държавни, и Министерството на образованието и науката. Какво ние искаме в близките няколко години? Тази връзка трябва да бъде подкрепена финансово.

– Добра ли е връзката университет, бизнес, трябва ли предоговаряне на тези контакти?

– Бих казал, че е добра. Нашите университети са специализирани. Не са класически с по 20 факултета. Дори и малките като брой студенти имат добри контакти с бизнеса. Това се вижда по честванията, по стажовете на студенти, отношението на предприятия, които работят с тях. Нашият университет сключва споразумения за сътрудничество, прави бизнес академии. Връзката с бизнеса може да бъде подобрена още повече, като се стимулира да инвестира в оборудване чрез приспадане на разходи и чрез съвместни научни проекти.

Голям потенциал за развитие има за научните изследвания. С резултатите в тях университетите могат да повишават своите доходи. Националният фонд за научни изследвания има бюджет 20-30 млн. лв. Университетите имат много малки бюджети за научни изследвания. Трудно може да се подобри връзката с бизнеса или пък мотивацията на колегите да участват в сериозни научни изследвания. А науката би могла да бъде един от моторите за развитие на висшето образование. Тогава ще станем съвсем сравними с европейските ни партньори.

– Какъв съвет бихте дали на абитуриенти, които се колебаят дали да продължат да учат?

– Моят съвет е да продължат да учат. Хората, които са успешни и се развиват, имат висше образование. По-квалифицирани са, имат повече контакти и много повече възможности. Това го показва и рейтинговата система, топ 100 на Форбс и изобщо на различни класации на богатите. Минаха тези мутренски години, когато можеше да се стане успешен и по някакъв друг път. Сега се иска образование. Инвестицията в образованието е уникална и никой не може да ви го отнеме. Нека кандидатстват в нашите университети, това ще им помогне по пътя за успешна реализация.

– А ако ви кажат, че много висшисти се реализират като продавачи?

– Това би могло да се случи само ако са избрали неподходяща специалност или неподходящ университет. Друга причина може да е, ако не са вложили достатъчно усилия в обучението си. Бизнесът иска висококвалифицирани хора. Университетите дават гаранция, че обучават хора, подходящи за бизнеса. Ако човек просто реши да изкара 3-4 г. добре в Студентски град, а сега ако паднат и таксите, едва ли ще се реализира добре по-нататък в живота.

Posted in Интервюта
2024-02-09 - 08:50

в. „Труд“ Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Изкуствено раздутият капацитет на университетите е проблем, а не таксите
9 февруари 2024 г. 

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Изкуствено раздутият капацитет на университетите е проблем, а не таксите

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Изкуствено раздутият капацитет на университетите е проблем, а не таксите

Защо отпадането на таксите за студентите държавна поръчка не е достатъчна крачка в посока промени и къде всъщност бе натикана цялостната реформа, от която има нужда висшето образование – питаме ректора на УНСС проф. Димитър Димитров, който от доста време работи върху нова методика за оценяване, както и върху начин как гъвкаво да може да бъде извита вече недотам добре работещата бариера, която картата на висшето образование налага пред разкриването на нови специалности. Какво иска бизнесът, какво ни диктува изкуственият интелект и къде делегацията на ОИСР писа доклада си за образованието в България – разговаряме с проф. Димитров.

– Какъв ще е ефектът от премахването на таксите за студентите държавна поръчка, професор Димитров?
– Могат да се търсят няколко ефекта. Първо за университетите ще има финансов ефект, ако правителството въведе допълнително измерители на качеството или по този начин търси повишаване на качеството, тогава може да търси такъв ефект. Но дали университетите ще получават таксите от студентите или от бюджета, няма голяма разлика. От друга страна, главният ефект, така е написано и в мотивите към законопроекта, е за студентите, така че да се улесни достъпът до висше образование. Но има въпроси, които все още не са изяснени за ректорите и за нашата общност – дали това ще бъде устойчива политика през годините, как ще се връщат тези средства на университетите, които вече са платени, ще могат ли да се променят тези такси през годините. Защото те сега в известна степен компенсират промени в разходите, все пак са собствени приходи на университетите – свързани с общия бюджет. Тези въпроси трябва да бъдат изяснени. Много важен въпрос възникна относно студентите, които изучават втора специалност и там се плаща допълнителна такса. Но дали това ще бъде като платено обучение или същата такса, тя ще се връща ли, особено за така наречените училища по изкуствата, а и при нас има подобни неща, предстои това да се изяснява. Не е толкова лесен този процес и сега е даден в едно изречение, а горе-долу 3 страници са промените, които трябва да се направят в закона. В момента извършваме задълбочен анализ на това какъв ще бъде крайният ефект на това нещо и да не би да се изненадаме някъде.

– В рамките на общественото обсъждане на предложението за промяна в Закона за висшето образование, което тече, ли ще завършите този анализ? Разбра се по думите на просветния министър, че таксите, които студентите плащат сега, ще бъдат върнати след около два месеца, когато минат процедурите и текстовете бъдат приети.
– Да, общественото обсъждане на промените е в рамките на месец, и ние, и Съветът на ректорите имаме своето становище по темата. След това имаме процес на приемане или отхвърляне на тези бележки, следва гледането на текстовете в парламентарните комисии, така че е дълъг процес и затова не сме спрели плащането на таксите на студентите. Това си продължава, тъй като нямаме нормативен документ за спирането. След като възстановят средствата, ще върнем парите на студентите.

– Но защо се налагаше това предложение да дойде в средата на годината, когато вече се събират таксите за втория семестър?
– Изненадващо беше, да. Нашата позиция в Съвета на ректорите, които се събрахме на управителен съвет, бяха се включили и колеги от частните университети, и от художествените висши училища, малко по-разширен състав бяхме, е да не се гледа само тази мярка, а това да бъде част от по-голяма система за финансирането на висшето образование. Защото таксите са добро предложение, но важни са и промените в заплатите на преподавателите, също важен момент е оценяването на качеството, заплатите на непреподавателския състав, начинът на финансиране на ремонти и капиталови вложения. Този комплекс трябва да се разглежда цялостно.

– Но не бяха ли всички тези въпроси обсъждани в работна група в МОН, която е сформирана именно, за да предложи промени в закона. В дневния u ред обаче нито един път не е било обсъждано отпадането на таксите – а сега се предлага само те да влязат в измененията. Какво се случи с останалите приоритети за системата, защо ги няма в законопроекта?
– Работната група продължава да работи, но явно за таксите има някакъв висок приоритет, който им се дава, и така са подготвени нещата. Иначе предложенията на работната група стоят и те се доработват.

– А вие ще подкрепите ли протеста, който синдикатите подготвят заради липсата на пари за заплати в бюджета?
– Знам, че тече такъв процес. Това е политика и на синдикатите. Ние много често с тях сме съюзници за тези неща – за заплати, за условия на труд и за повишаване на качеството на обучението. Тази система трябва да работи, защото, може би не се знае в обществото, но се говори, че парите следват студента, а всъщност на практика 40 процента от парите следват студента, а останалите 60 идват от системата за качество. Ако вие сте по-нагоре в класациите на Рейтинговата система и на системата на качеството, това означава, че получавате повече пари, тоест не е еднакво на всеки студент. По-добрите получават повече заради качеството. И ректорите са съгласни с тази система.

– Преди темата за таксите да се превърне в централна, имахме повод да говорим за това какво трябва да се промени в Националната карта на висшето образование, която всяка година Министерски съвет приема. Защо смятате, че тя не работи адекватно?
– При нас бяха на опознавателна мисия екип на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, защото България се очаква да бъде приета там. Те огледаха нещата, направиха предварителен доклад за образованието в България и стана дума и за картата. Моето становище пред тях беше, че тя изигра и още играе своята роля за задържане на откриването на всевъзможни специалности, филиали, факултети във всяко градче и паланка. Това беше станало епидемия по едно време. Моят апел, като аз съм разговарял с председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) проф. Елиза Стефанова, и в срещите с премиера Николай Денков, и в Съвета на ректорите, и в различни документи, беше да има известна гъвкавост в прилагането на тези строги критерии на картата.

– Къде са главните проблеми?
– Първо има обобщаване на това колко студенти учат в дадено професионално направление. Да дадем пример с педагогиката – вие вкарвате физическо, рисуване, математика, физика, химия и пр., и всички това се брои за педагогика. Но всъщност държавата има нужда не от учители по други предмети. Ние например искаме да обучаваме учители по информатика и икономика, нещо, което другаде, където има чисти педагогики, не се преподава, защото общата педагогика, която се изучава в цяла България, броят в това професионално направление, е по-малък от 60 процента за цялата страна, спрямо капацитета, който е определен от НАОА. По обратен ред – има капацитет, който е определен от националната агенция във всяко направление, като например вие можете да обучавате 1000 студенти. Но реалният ви прием е 100 студенти, тоест вие имате запълняемост 10 процента. За да може някой друг университет да открие подобна специалност, запълняемостта трябва да бъде 60 процента. Най-големият проблем е изкуствено раздутият капацитет на всички университети, а те го искат просто заради някакъв резерв. Но ако си надвишите този капацитет, НАОА ви санкционира. Затова ни трябва повече гъвкавост, както и в определянето на капацитета. Ние работим с НАОА за методика, която по-ефективно да определя този капацитет – не само на базата на потенциала на университета, а на реалния прием и на търсенето на дадени специалности.

– Докъде са тези ваши разговори, ще предложите ли новите критерии на Министерски съвет?
– Да, ние проведохме две срещи, други заседания относно новия начин за акредитиране също вървят. Ние можем да предложим такава статистическа методика, която да казва, че ако тази година не си запълвате капацитета до даден процент, той ще ви бъде намален автоматично. Сега процесът е самият университет да поиска да му бъде намален капацитетът, но той няма за какво да го прави.

– Съответно искате този механизъм да влезе в картата на висшето образование?
– По този начин картата ще отразява по-обективно и много по-точно реалната запълняемост на местата във висшето образование. Сега чисто имиджово това не стои добре за висшето образование, когато казваме, че има 400 000 места за студенти съобразно този капацитет, а от тях са заети 200 000. Този капацитет не е реален – той се определя по броя сгради, възможности, някъде има и дублиране на капацитет. По-добре е да се каже какъв е реалният капацитет и на база приема, и на базата на държавната поръчка, която също е обективен критерий за това. Иначе излиза, че има огромен капацитет и се плащат просто едни пари, за да се поддържа потенциалът, а това не е така.

– Няма ли сега, след като падат таксите, именно този незапълнен капацитет да бъде оползотворен от бъдещите студенти, които няма да плащат, за да учат?
– Нашият апел на ректорите е да се търси цялостно, системно решение, защото сегашният начин за определяне на държавната поръчка си остава същият. И да отпаднат таксите, ние пак ще приемаме същия брой държавна поръчка, просто едни категории студенти ще могат да влязат вместо други категории студенти. Например, ако някой социално слаб не е могъл да влезе заради таксата. Така че този модел остава – но ако държавната поръчка бъде увеличена, тогава ще се увеличи и броят на студентите общо.

– Ако бъде приета вашата идея за по-гъвкав механизъм, кога УНСС би могъл да обучава кадрите по педагогика, за които казвате, че и бизнесът ви търси?
– Ние предложихме в общественото обсъждане на картата, което беше през декември 2023 г., да има много кратък текст, че нови професионални направления могат да се разкриват по аргументирано предложение на съответното ресорно министерство или ако няма такова, от МОН. Нашият казус е такъв, ние имаме много контакти със средните училища, бизнесът ни казва също давайте ни хора. Ако има такава реална потребност, Министерството на електронното управление или министерството на образованието внася доклад в Министерски съвет, който казва, че въпреки че местата са запълнени 55 процента, УНСС може да открие такава специалност, защото държавата се нуждае от такива специалисти. А тя наистина се нуждае от специалисти в киберсигурността и педагогически кадри за училищата. Картата в някои случаи спира създаването и развитието на нови специалности, които ги няма изобщо. Например, ако сложите нещо като изкуствен интелект в образованието, не можете да откриете тази специалност, ако сте добри в тази област, защото местата в педагогика не са запълнени на национално ниво. Картата поставя една бариера и никой не може да мине.

– Повод взимам от споменаването на изкуствения интелект, тъй като в момента в МОН пишат насоки как той да се прилага в образованието ни. Основна част от това засяга именно висшето образование. По какъв начин изкуственият интелект трябва да се регулира?
– Необходимо е известна регулация, за това всички са съгласни, но как и докъде – за това има различни мнения, защото е съвършено нов инструмент. Сравнявам го с появата на мобилните телефони, дори по-скоро може да се сравни с появата на интернет като революция. Но в образованието трябва чисто игрово да се види как работи изкуственият интелект, как може да се развие. Последиците, които настъпиха, са в писането на курсови работи, дипломни и самостоятелни също. Там въпросът с плагиатството не е ясно как се решава, но за този преходен период ние, преподавателите, трябва да преосмислим отношението към учебния процес изобщо и към изпитването и проверката на знанията от гледна точка вече на съществуването на изкуствения интелект. Преди години имаше такъв дебат дали калкулатори да се използват в училище или децата да знаят всичко наизуст. Сега сме в някаква подобна ситуация, защото когато имаш подобен мощен инструмент, който може да извади 50 страници добре структурирани по даден проблем, а има и платени версии, които са още по-добри, ти трябва да се възползваш от това, а не да настояваш, че трябва да се прочетат 1000 учебника по 1000 страници. Изкуственият интелект работи с милиони копия книги и информация. Това е огромен проблем, няма универсална рецепта, но трябва да сме отворени за промени и за трансформацията, която трябва да се извърши в много отношения.

Нашият гост
Проф. д-р Димитър Панайотов Димитров е български учен-икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Завършва ВИИ “К. Маркс” – София (1983-1988) г. със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Ректор на Университета за национално и световно стопанство от декември 2019 г. Проф. Димитров е бил декан на факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС в периода ноември 2015-ноември 2019 г. Ръководител е на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. В края на 2023-та бе преизбран за втори мандат начело на УНСС.
Има множество научни специализации сред които в CESS, Грьонинген, Холандия, BICC, Бон, Германия, MIIS – CNS, Монтерей, САЩ, Мюнхен, Брюксел, Женева, Антверпен, Стокхолм, Никозия, Сиатъл, Букурещ, Виена и др.
Има издадени над 104 публикации в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност.
Ръководител е на множество проекти за модернизация на висшето образование, сред които проект “Икономическото образование в България 2030”. Председател е на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие SDSN Bulgaria и ръководител за България на Европейския университет ENGAGE.EU. Работи активно по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност”, към катедрата, която ръководи “Национална и регионална сигурност”.

Posted in Интервюта
2024-02-05 - 10:59

Economic.bg Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Необходим е комплексен поглед върху финансирането на висшето образование
3 февруари 2024 г. 

 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Необходим е комплексен поглед върху финансирането на висшето образование
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Необходим е комплексен поглед върху финансирането на висшето образование

Миналата седмица парламентът гласува на първо четене университетските преподаватели да взимат 170% от средната брутна работна заплата за страната, а за асистентите и за докторантските стипендии този процент е 125%. Освен това в предложението се определя заделянето на 10 млн. лв. всяка година до 2030 г. за подкрепа на научната дейност. На този фон в понеделник дойде и новината за премахване на таксите за студенти и докторанти в държавните университети. Но въпреки опитите на кабинета „Денков“ да реформира висшето образование, остава усещането, че парите в този сектор сякаш не достигат, а проблемите се решават на парче.

„Предстои обществено обсъждане на предложението за премахване на студентските такси, а след около месец и половина – два, то ще бъде прието като промяна в Закона за висшето образование (ЗВО). Освен безплатното висше образование обаче, трябва да мислим и за допълнителен пакет – и за заплатите на преподавателите, и за програмата за капиталовите разходи – а не нещата да се решават на парче”, заяви пред Economic.bg проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

“Идеята на увеличението е да се компенсира високата инфлацията и дори леко да се изпревари, така че преподавателите да усетят, че има растеж и той е устойчив“, каза още проф. Димитров.

По думите му премиерът акад. Николай Денков е посочил няколко основни направления, по които трябва да се работи – стипендии на приоритетни направления, привличане на чуждестранни студенти, национално съфинансиране.

Пак стигаме до идеята, че трябва да има цялостен, комплексен поглед върху финансирането на висшето образование. Всеки би подкрепил подобно фиксиране на университетските заплати в закона. Но ако тръгнем да се сравняваме със заплатите на европейските преподаватели, ние сме далеч по-назад. Там възнагражденията са по няколко хиляди евро. Виждаме, че при учителите нещата се получават, има гарантирани заплати по това направление. Миналата година ректорите имахме притеснението, че средствата ще се гласуват в закона, но в бюджета – няма”, допълни той.

Ректорът на УНСС подчерта обаче, че няма как заплатите на всички в университета да се увеличават, а непреподавателският персонал,  които също са хора с висше образование, да е на минимална заплата, защото по този начин нивото на обслужване не би било качествено.

“Синдикатите, подкрепени от нас, ректорите, предлагаме заплатите на административния персонал също да се определят спрямо средната работна заплата за страната. И това да бъде гласувано в ЗВО. Досега в годините сме компенсирали заплатите на непреподавателския персонал със собствени средства, включително от студентски такси и други приходи”, каза проф. Димитров.

Той твърди, че има голяма специфика при управлението на университетите, защото някои от тях функционират като „предприятия“ – с огромни халета, със скъпа апаратура, университетски болници, спортни имоти, зали по изкуства, производствени и технологични зали – които трябва да се поддържат, а бюджетът не го отчита. Освен от държавата, университетите могат да получават допълнително финансиране само от платеното обучение или от работата по различни проекти.

Освен това навсякъде стои проблемът с дигитализацията, масовото въвеждане на информационните технологии и STEM кабинетите. Затова се надяваме на гъвкавост и диалог между университетите и МОН”, допълни той.

Според него трябва да се гледа комплексно и на въпроса за средствата за наука, които са на миналогодишното си равнище, а по закон те трябва да бъдат 10% от присъщата дейност на университетите, а сега са малко над 1%. Т.е. един университет като УНСС, трябва да получава още 2-3 млн. допълнително за научна дейност, което в момента не се случва.

“И на този въпрос трябва да се гледа комплексно – и през Фонда за научни изследвания да се финансират проекти, и в изследователските университети, които миналата година получиха значителни суми, и чрез средствата за научни изследвания. Чрез проектите за наука по-добрите преподаватели могат да получават по-високи възнаграждения. В УНСС стимулираме преподавателите да пишат статии в индексирани бази данни – Scopus и Web of science – което им носи бонуси от над 10 хил. лв. По-добрите трябва да се стремят да получават повече, това е принципът на пазарните отношения”, каза проф. Димитров.

Той обясни и че проектите по първата процедура от Програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития на стойност 100 млн. лв. почти е приключила. Сега са предложени още 200 млн. лв. по същото перо, които предстои да бъдат разпределени посредством големината на блока, потребностите на конкретния проект и т.н., а не спрямо броя студенти.

Високата оценка и новите специалности

Междувременно УНСС получи най-висока институционална акредитация – 9.80. Институционалната акредитация, заедно с рейтинга на висшите училища, е най-важният атестат за качеството на образование в съответното висше училище.

Стремим се към повишаването на качеството, това винаги ни води. Изграждаме добри взаимоотношения с бизнеса, залагаме на качествено преподаване, научни изследвания и множество публикации. Оценката е комплексна, състои се от 7 – 8 критерия. Минава почти година, в която докато се оцени университета, идват експертни групи, провеждат срещи със студенти, с преподаватели и т.н.”, обясни проф. Димитър Димитров.

По думите му днешни студенти имат много голям потенциал, който трябва да бъде развит посредством насочване в кариерата по подходящ начин – чрез практики, стажове, Дни на кариерата, бизнес академии и др.

“Миналият месец получихме и специална награда за най-престижно висше училище по оценка на работодателите, което за нас е голямо признание”, заяви ректорът.

Той обясни, че от година и половина в УНСС се водят преговори за откриване на специалности педагогика, информатика и киберсигурност. Университетите обаче могат да откриват нова специалност, ако като цяло за страната са пълни 60% от бройките. Това е записано в актуализираната Национална карта на висшето образование.

“За съжаление обаче, не можем да открием тези специалности, тъй като процентът на запълване на общият капацитет на тези професионални направления в България, не е запълнен до 60%. Стартирал съм разговори по различните канали, надявам се да имаме успех, защото ние сме може би най-дигитализираният университет и парадоксално не можем да открием специалност информатика. Все пак сме икономически университет, трябва да развиваме информационните технологии, изкуствения интелект и да предаваме знания за тях на бъдещите учители, а сега сеякаш се пречи на този процес”, заключи проф. Димитров.

Posted in Интервюта