Агенция „Фокус“ 
4 октомври 2023 г.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Системен проблем у нас е институциите да не работят с академичната общност

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
Все още не съвсем приключилите протести, съпътствани от коментари и анализи по тях, поставят важен въпрос: застрашават ли проблемите в енергетиката националната сигурност на страната? Наш гост е ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и експерт по национална сигурност проф. Димитър Димитров. Добре дошъл в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, проф. Димитров.
Благодаря за поканата.
Преди да преминем към темата позволете ми да ви поздравя с максимално високата оценка, която вие персонално получихте от министъра на образованието и науката Галин Цоков за изпълнение на договора му за управление, съгласно заложените от МОН политики, вероятно и критерии. Какво стои зад това признание?
Ами това признание е за всички, които работят в УНСС, и помагат, за всички наши приятели, и за нашите студенти, така че това е обща оценка. Но стоят доста усилия и това е похвално. Политиката на Министерство на образованието и науката въвежда критерии, въвежда и количествени показатели, които трябва да се изпълнят, и по този начин следваме определена политика. Тя е обвързана и с финансов бонус, ако имате максимална оценка, ако имате по-ниска оценка – по-малък. Така че това са добре подредени неща.
А какви политики на министъра на образованието изпълнихте?
Те са стандартни за всички университети и са в областта на учебната работа, научно-изследователската дейност, студентски политики и интернационализация. И всъщност там има показатели: дали има определен брой упражнения въведени, дали има нови учебни програми и обновяване на програмите, изследователски проекти и привлечени средства, обновление на сграден фонд, студентски общежития, мобилности. Така че долу-горе стандартната дейност, която ние си извършваме, вкарана в рамка. Не е идеалната рамка, нали, така да си признаем, но все пак е стъпка в правилната посока.
Взели сте си в УНСС мотото девиз на летците: „Само напред и нагоре“?
Ами нашият девиз е „Духът прави силата“. Даже опитах да намеря, кой го е казал или кой не го е казал, но май е наш девиз. И наистина духа прави силата. Когато хората са ентусиазирани, когато имат желание, когато виждат положителна перспектива пред себе си, нещата се случват. Не може да се оплакваме много, важното е да вървим в тая посока. Пък и ние като икономисти и мениджъри наистина трябва да показваме и на студентите, че можем да го направим, въпреки политическите кризи и хаос, въпреки липсващите или намалените бюджети.
Вие сте им референтния показател за техните бъдещи успехи?
Ами да, стремежът винаги е бил такъв. Аз и друг път съм го казвал, имали сме предишни години, преди 20-30 години, лоша материална база, липсващи елементи на учебен процес или нещо от този род. Няма как да обучавате елитни мениджъри ако вие самият не сте на това ниво. И мисля, че сега като университет, като база, като възможности, ние стартираме фотоволтаичен парк за собствени нужди.
За това ще ви питам по-нататък.
Започваме и ремонт на библиотеката, която ще изглежда съвсем модерна, правим много голямо преустройство на външната среда, колонки за електрозареждане, все такива неща. Въведохме много малки такива подобрения, които да подобрят буквално бита на студентите: и видеонаблюдение, и споделени пространства да седнат някъде в коридора – преди това го нямаше, зарядни станции за телефони.
Увеличихте и заплатите.
Ами да, това е също резултат на тези общи усилия, но то се дължи и на увеличения прием, и на платеното обучение, на икономии, които направихме в резултат на много енергийни мерки. Изобщо показваме на студентите, че мисията е възможна.
Кои са най-големите ви постижения? Може да изброите няколко, сигурно са голяма поредица, но най-силните?
Ами може би трябва да започнем с дигитализацията. Да, аз бях ректор на три месеца, когато заради КОВИД трябваше да затворим, но всъщност ние за два дни успяхме да минем по единна програма, с единен софтуер, с 20 000 класни стаи едновременно. И всички се справиха с това нещо. Издържа инфраструктурата. Ние там полагаме много усилия и в подобряването, сега имаме проект за модернизация на информационната инфраструктура, за да увеличим скоростта и възможностите това да се случва. Така че дано не ни затворят пак, но ние сме готови. Киберсигурността бих отбелязал също, където всеки университет и всяка организация трябва да полага усилия в тая посока, мисля че и там сме направили доста неща. За съжаление те не са толкова видими, колкото модернизираният паркинг примерно, където е фотоволтаичният парк или ремонтираната библиотека, но имат голямо отражение върху живота на всички буквално, защото ние сме много електронни с електронни дневници и книги, много процеси дигитализирахме. То те са дребни на практика, но когато чака един студент един час да си вземе уверение или да се запише, за него не са дребни тези неща. Сега това се дигитализира изцяло, и изчезнаха опашките, и студентите могат да се записват, да кандидатстват, да си плащат таксите онлайн, да кандидатстват за общежитие онлайн. Така че това е може би второто нещо – подобрените бизнес процеси и дигитализацията. Изследователските проекти – така ние сме горди с участието ни в проекта ENGAGE.EU – обединеният алианс на 9 водещи бизнес университета в Европа. Ние сега стартираме втория етап, ще имаме голямо събиране в Рим в края на месеца с всички ректори на тези университети, крайната цел е Единен общ университет, европейски бизнес университет. Там колегите често се шегуват на тая тема, че ние ще ставаме нещо като Европейския Харвард, въпреки конотациите в България за тези неща, но натам вървят нещата, да – към запазване на автономията, но обединяване на усилията ни с електронни ресурси, мобилности и преподаватели. И лека-полека това се случва. Европейската комисия финансира втория етап на проекта с около 14 милиона евро за тези усилия.
А вие как ще се водите тогава като университет към този общоевропейски бизнес университет?
Не сме го намерили още решението…
Като формула?
Да, и това е интересното на този европейски подход, аз и преди разговарях и с министър Денков тогава, като беше министър на образованието, и със сегашния министър, и пак с министър-председателя сегашния, че зависи от подхода как да се случат тези неща. Този подход не е такъв: предварително да знаем какво ще се случи. Университетите всички са около 20-30 хиляди студента, представете си колко хиляди студенти и преподаватели има зад тях. Не са лесни решенията, но се заложени работни пакети, цели и задачи, които лека-полека са изпълняват, и в един момент се избистря концепцията какво да правим по-нататък. Така че такъв е и подходът и в науката – предварително никой не знае как ще се случат нещата. Да, така че това е голям проект. Имаме и други неща: „Еразмус“, Центъра ни за големи данни, проекта ни за суперкомпютър с БАН и със Софийския университет, много споразумения с различни институции и организации за съвместна дейност, бизнес академия и с бизнеса и с нашите студенти. Непрекъснато са усилия в тази посока, така че те надграждат класическия учебен процес за това нещо и искаме това студентите да го видят. Не е достатъчно само да отидеш на лекция и да си там, да си попълниш тест.
Това е явно нов подход към висшето образование, който вие въвеждате.
Ами той е, бих казал, стандартният световен или европейски подход, защото навсякъде студентите имат много състоятелна работа, ние искаме да им предоставим много възможности и със стартъпи – имаме такъв офис и споразумение за сътрудничество, и с тези бизнес академии, публични лекции, среща с хора от практиката, разни мобилности. Студентите също трябва да го разберат, че не са на училище, а са в университет, който дава други общи познания.
На няколко пъти в хода на разговора досега споменахте за фотоволтаичния парк, който сте открили. Това ли са централите на бъдещето?
Това са част от централите да бъдещето. Последвахме пътя на неволята, защото енергийните ресурси се увеличиха. Имахме трудна година 2020-2021-а, когато все още нямаше компенсации, мога да бъркам с някой месец, но цените нараснаха, ние не можем да вдигаме таксите на студентите, субсидията остава същата. И всъщност каквито и икономии да бяхме направили се прибираха за ток и за парно. Но тази идея стои. И наистина България е слънчева страна, има много слънчеви дни – над 300 сигурно, има много площи и възможности това да се направи. Аз не казвам, че цялата енергия трябва да идва от фотоволтаици.
Или от ВЕИ-та.
Или от ВЕИ-та. Да, но което може да се направи, нека да се направи. Ние имаме много плоски покриви. Едната част, едната трета от този парк е върху нашият автомобилен паркинг със сто и колко автомобила. Сега ние го покрихме с хубав покрив, няма да вали, няма да пада сняг, няма да напича колите лятото, и отгоре има фотоволтаици, които произвеждат електричество. Това дава възможност за климатизация на сградите, а не да разчитаме на отделни климатици или на парно, и оттам се спестяват средства. И търсим комплексен системен подход към енергийната ефективност. Близо две години и половина разработваме тоя проект. Университетите, не знам дали и другите публични структури, не получават лесно субсидии или пък ние пробвахме доста възможности, но не искахме да взимаме банков заем.
Справихте се на мускули?
Справихме се на мускули с т.нар. ЕСКО договор, който е инвестиция. Инвеститорът всъщност прави тази инвестиция и си получава парите чрез нашата икономия на електричеството. Лека-полека ще стигнем до продажби на ток от фотоволтаичната централа. За няколко години би трябвало да се изплати това нещо.
През изминалата седмица, проф. Димитров, на протестите за пореден път се постави на дневен ред съдбата на въглищните централи. Темата не е нова, търкаля се от години без решение. Но ако въглищната енергетика не участва в енергийния баланс, ще останем без ток. Май така изглежда.
Това е базова мощност, да. Да, да, защото вечер след 18.00 часа фотоволтаиците не произвеждат, а ВЕИ-тата са зависими от вятъра. Какво ще се случи, когато почнат да затварят въглищните централи? Какво ще се случи – ще се изпитва недостиг на електричество и на чисто пазарни принципи трябва да се внася от някъде. Проблемът на България е, че ние сме износители в момента, а съседните държави имат също нужда и те внасят от нас. Едва ли те ще се развият толкова бързо и с други технологии, така че ние да внасяме от тях. Така че е сериозен проблем. И наистина този енергиен преход или Зелен преход трябва да бъде справедлив, плавен преход…
Разумен.
… разумен, при който всички участници в него да видят ползите от това нещо – и ние като обикновени граждани, и работещите във въглищните мини, и всички европейци, които си намаляват емисиите и другите неща, така че да няма такъв остър социален конфликт. А то това се получи всъщност, когато тръгваме в момента, виждате затваряне на централи и опасности от стачки, някакво напрежение.
Вероятност от режим на тока?
Ами да, защото ако спрат централите или в бъдеще ако стане това нещо, на мен и като мениджър, и специалист долу-горе в тия неща, ми изглеждат лесни нещата, нали, да имаме такава енергийна сметка и да кажем: ето, това са мощностите. През деня са толкова, през нощта са толкова, през тези месеци толкова – не е чак толкова сложен проблемът и с емисиите, и с това, което трябва да се направи наистина да бъде плавен преходът. Ако утре или след две-три години ги затворим, няма да бъде плавен преходът.
Това ще бъде може би един от рисковете пред националната сигурност, за който напоследък много се говори. Така ли?
Ами така е, да, така е, защото без това нещо, без електричеството, без енергия много неща спират. И наистина трябва разумен подход и аз може би, използвайки тук трибуната на „Фокус“, да се обърна към министъра на енергетиката г-н Румен Радев, че научната общност може и да бъде използвана за тези неща, в частност и УНСС.
Как?
Ами, ние да участваме – то по-рано, за съжаление, трябваше да се случи това нещо – да участваме в разработването на тази Енергийна стратегия, визия или там както искате го наречете, то има злоупотреба с тия понятия. Но идеята е: как ще се развива цялата енергийна система на България и от там ще излязат и колко трябва да са фотоволтаиците, дали пазарът ще се намесва, кога ще се либерализира. Има рискове за затварянето и на ядрените централи, защото там горивото, Русия – ей такива въпроси, които са. В същото време трябва да отчитаме, че може да има и нови технологии, които ще се появят след 10 години – и батериите, и използването на електричеството, многото електроавтомобили, умни домове, умни градове, които биха могли те да съхраняват енергията и да я отдават по някое време. Има доста хора, които разбират от тези неща, и е добре да бъдат използвани. Но когато преговаряте на платното на магистралата, трудно се води такъв експертен диалог.
По-сериозното е, че когато са се подготвяли тези планове за плавен преход или за някаква енергийна стабилност, или енергийна справедливост, никой не се е обърнал към вас. Към вас, където е ноу-хауто.
Да, в голяма степен е така. Институциите не работят много с научната общност или академичната общност.
Защо?
По много причини – няма време, смятат, че те са по-компетентни или това е само от тях, да не се занимават с БАН или с някой университет. Има едно такова отношение – то е системен проблем, не казвам, че е само за енергетиката или за някой друг, но аз го знам и от отношенията с много други министерства. Особено пък такива области, където въпросите са за след 2028, 2038 г. – има едно такова леко пренебрежение към тези неща, какво ще стане тогава. Няколко пъти опитвахме с Министерството на икономиката да направим Консултативен съвет – „Министерство на икономиката – УНСС“ и да се събираме на два месеца. Те имат проблеми, имат задачи за решаване. Но сменят ли поредния министър, усилията започват наново и може би новият не е съгласен с това. Аз участвам в Консултативния съвет за Зелената сделка. Значи близо две години не е имало заседание. По много причини – правителства няма, докато се сформира самият съвет, той е доста голям, и се губят всъщност ето тези моменти, когато се разработват отделни планове, териториални планове или какво трябва да се направи в тях. Две години почти никой не знае какво става. И след това получавате поканата два или три дни преди това и трябва да сте готов експерт по всичките тези неща, а самото министерство казва: „То има решение, директиви, меморандуми подписани преди три години, преди две – срокът изтича, изтекъл е, не може да се преговаря“. Голям, системен проблем е това на България, искрено го казвам.
И голям системен хаос?
Ами, то така се получава, защото трудно се следи цялата тази информация и е въпрос и на административен капацитет. Днес имахме едни дълги разговори в Министерството на образованието за специалности, бройки и субсидии и ставаше въпрос много ли са, малко ли са икономистите и специалистите за администрация и управление. Ами, сигурно има дефицити и там, не само инженери – хора, които разбират от тези неща, разбират от тези процеси и могат да ги водят така, че да има време за преговори с Европейската комисия, да се знае какво да се прави. Системен управленски проблем е. Заговори се сега и за създаване на Енергийна стратегия, т.е. за актуализиране, пренаписване. Какво трябва да включва? Ние бихме участвали в това нещо, стига г-н Радев да ни покани за това и да има такъв разговор. И стига да остане още министър.
Заговори се сега и за създаване на Енергийна стратегия, т.е. за актуализиране, пренаписване. Какво трябва да включва?
Ние бихме участвали в това нещо, стига г-н Радев да ни покани за това и да има такъв разговор.
И стига да остане още министър.
Да, политическата конюнктура е особена. Това за големите неща не би трябвало да е така, но за съжаление така се получава. Там трябва да се видят тези неща с участието на държавата – как си представяме енергетиката след 10, 15, 20 години, защото някои проекти наистина изискват голям хоризонт; какви промени ще настъпват. И когато те бъдат показани добре, аргументирани добре, подкрепени добре със съответните доказателства, те стават разбираеми, а не само така, понякога се стига до идеологизация – говори се за зелен преход, чиста планета или нещо от този род. ОК, тия неща са добре, но когато това бъде аргументирано добре и подкрепено с много факти и убедителни доказателства, всички хора ще го разберат това нещо. И аз мисля, че разумът винаги надделява в подобни процеси. Но когато липсва информация, когато стратегията или там визията, или какъвто и да е стратегически документ – това също ни е голям системен проблем, че не правим добри стратегически документи или правим толкова много, че не ги четем – когато тя бъде направена по такъв начин, че ясно да показва какво ще се случи с това, то ще се реагира и на пазарен принцип, държавата ще може да заделя или субсидии, или социални помощи, или да кани инвеститори в тези райони. Просто ще имаме много ясен план за действие. Ето това трябва да бъде Енергийната стратегия.
А не както сега се случи – след като бе подписано снощи в Народното събрание след 7 часа разговори споразумение, днес енергийният министър в парламента казва, че неговите 7 точки реално не са изпълними. И пред онемялата зала той уточнява: „Защо се правите, че не виждате, че има слон в залата?“. Значи, ако мислим навреме, няма да има слонове в нашите зали, нали?
За съжаление, когато се прави по този начин – краткосрочни мерки, не се правят някои неща три години, пет години по-рано, се получават такива ситуации, когато вече нищо не може да промениш. Не съм го чул това за слона, но сигурно има нещо такова.
Да, това се случи малко преди да започне нашият разговор. Аз като журналист съм длъжна да следя информационния поток.
Да, да.
Ползвам възможността, че сте и в качеството на експерт по национална сигурност – не е ли време да се актуализира и Стратегията за национална сигурност? Защото последната й актуализация е от 2018 г., преди войната на Русия в Украйна, и сега геостратегическите позиции и пластове са доста по-различни и изискват нови отношения.
Така е, права сте. Доста държави, с които сме съюзници и в НАТО, и в Европейския съюз, имат такава процедура на няколко години за такъв преглед, стратегически преглед, актуализация на съответния стратегически документ, защото наистина много неща са се променили за пет години. Но при тая политическа обстановка – то това също иска време. Ако това се стартира днес, то сигурно трябва една година да се направи това нещо и с обсъждане, и с проучвания, и с достъп до информация. Когато интересът е краткосрочен – за другата седмица да дадем нещо, няма да се получи добър документ. Изобщо се иска систематична работа в това отношение.
А мандатът на ротацията е още 12-13 месеца, не повече.
Е, ще остане същото правителство, така че би трябвало идеите там и вижданията да са същите. Но трябва да стартира и такъв процес. Аз мисля, че е започнал даже преглед или има такава идея за преглед.
Има идея, но… Идея.
Да. Пак призивът ми е да участват по-широк кръг хора. Между другото, ние участваме като университет заедно с още 10 военни университета и други, където има национална сигурност, в научната програма „Отбрана и сигурност“. Това също е сериозен проект, той стартира миналата година, където също имаме предвидени такива неща – и обсъждания, и развитие, и може би пък и ние да стимулираме подобни процеси, като кажем, че трябва да се направят.
Какво трябва да включва една актуализирана Стратегия за националната сигурност на България?
Всички промени в средата, които са се случили. И също това, което структурите, които гарантират, осигуряват тази сигурност, какво ще се случва с тях. Иначе става много импровизационно. Виждате…
Законите за службите?
Законите за службите, различни идеи как да стане…
Промени в Конституцията?
Промени в Конституцията, да. Всички тези неща политиците могат да ги правят, в тяхната компетентност е, няма проблем. Но пак, ако стъпят върху такава основа, че има нова стратегия, нов документ, който подсказва какви биха могли да бъдат бъдещите решения, тогава няма проблеми. Иначе има голяма опасност да се сбърка. Аз вчера имах възможност да говоря в една друга медия за сливането на разузнавателните служби и изразих категорично становище, че съм против такава идея, имайки предвид всичките тези въпроси, за които досега говорихме.
Защо?
Трябва да се пишат нови правилници, нови начини на работа, нови процедури, хора да се сменят.
Те са съвсем различни тези служби, работят с различен инструментариум – не зная как ще се слеят.
Когато ги слеете, сигурно трябва някаква синхронизация на тези неща. Чисто по български или балкански обичай, ще започнат промени от директора до чистачката. Така че аз съм скептичен за това нещо и опитът от сливане на служби или разделяне и сливане на министерства е негативен за България. Ако си спомняте, Министерство на инвестиционното развитие ли – имаше нещо такова преди години, което така и не заработи. Докато се уточнят там устройствените правилници и структури, как ще работи, то падна правителството. Така че службите аз се притеснявам да не бъдат блокирани за една-две години напред.
И понеже говорим за енергетика и за национална сигурност, в една такава актуализирана стратегия къде ще е мястото на енергетиката? Особено както се очертава, че сегашните ангажименти май дори по това споразумение трудно ще се изпълнят заради Европейската комисия. От там настояват за редукцията на емисиите и не изглеждат склонни за пазарлъци.
Енергийната сигурност е част от националната сигурност. Тя и сега е в Стратегията за национална сигурност. И когато говорим за сигурност, винаги има рискове, има настоящи ресурси, с които произвеждате тази сигурност, продуцирате тая сигурност, ако така може да се каже. И на 100% не можем да бъдем сигурни, но така трябва да направим нещата, че да намалим рисковете. Това става със сценарии, с различни обсъждания, мозъчни атаки, изчисления, които се правят, така, че да се каже, ако спре газта, ако затворим централите тия години, други години, какво ще се случи.