---

в. „Стандарт“
02 ноември 2023 г.

 

 

Проф. Димитър Димитров влезе в отбора на отличниците със стотици инициативи, които се случиха за първи път в образованието 

Проф. д-р Димитър Димитров е XIX-ят ректор на Университета за национално и световно стопанство. На финала на неговия първи мандат и на прага на неговата 60-годишнина не случайно го определят като стратегът-визионер. Човекът, който смело зададе дигитална посока на столетния университет. Поведе го по пътя на новите технологии, зелената енергия, модерното учебно съдържание и международно сътрудничество. В подкрепа на това и МОН даде на проф. Димитров най-високата оценка за изпълнение на мандатната му програма.

Когато през декември 2019-та година е избран за ректор на най-големия бизнес университет, той знае, че получава спорно наследство. От една страна академична традиция, но и порочни практики в управлението. А за капак – недовършена сграда на нов корпус, под угрозата за фалит на университета заради неизпълнение на европейски договор.

Със сигурност обаче, не е подозирал събитията, което сполетяха света. Месеци след като проф. Димитров пое университета, светът изпадна в локдаун. И тогава беше първият качествен скок на УНСС. Само за три дни университетът, обучаващ близо 20 000 студенти, минава на онлайн обучение.

Първи в облака влизат имейлите на студентите. После са имплементирани линковете за онлайн сесиите в електронното разписание на лекциите. След това дигиталният екип обезпечава оценяването и дава възможност оценките да се виждат онлайн и въвежда цифров подпис за преподавателите. За кратко време е обезпечено записването и плащането на общежитие, семестриална такса и записване за следващ семестър онлайн. За по-малко от година са въведени 21 онлайн услуги, съпътстващи учебния процес.

Проф. д-р Димитър Димитров ще остане в историята на университета с първата дигитална кандидат-студентска кампания. За кратко време е изградена уникална система за лицево разпознаване, обвързана с големи бази данни и изкуствен интелект. Беше реализирано лицево разпознаване по телефон, обвързано със системата на МВР и ЕСГРАОН. Освен изпитване, УНСС реализира онлайн обявяване на класирането и онлайн записване. Дори дните на отворени врати бяха проведени онлайн чрез лайф стрийминг.

Няма друг университет постигнал толкова много в процеса на дигитализацията. Освен дигитална студентска книжка, УНСС има и първия заместник-ректор по киберсигурност, „защото идентифицирахме, че това ще е бъдещият потенциален риск пред дигиталните ресурси, които създаваме“ казва проф. Димитров. Обезпечена е киберсигурността и общите изисквания към информационните технологии. В момента университетът реализира голям проект за обновление на вътрешната си компютърна мрежа, за да има по-бърз интернет и да прилага нови технологии в обучението.

Заедно с министъра на електронното управление Георги Тодоров (2022-2023 г.) издадоха първото електронно уверение в държавата.

УНСС има и първия заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики. Защото част от управленската концепция на проф. Димитров е създаването на работещи връзки с бизнеса в помощ бъдещата реализация на студентите. Бизнесът активно сътрудничи както по време на учебния процес, така и при реализацията на стажове. Затова и студентите на УНСС имат почти 100% реализация още преди да са завършили.

Ректорът на УНСС може да се похвали и с първият студентски стратъп хъб, създаден да подкрепя иновативните идеи на студентите. Има менторска програма, която обучава новаторите на бизнес управление, а благодарение на договор с Фонда на фондовете, най-добрите идеи могат да получат финансиране до 50 000 евро.

В международен план успехите също са видими. Усилието за обмен на студенти с Китай вече дава резултат и скоро се очаква да започнат обучение първите 100 китайски студенти. Но най голямата гордост на УНСС е участието в европейския проект ENGAGE.EU.

Проф. Димитров: „Включени сме в един истински европейски университет с обмен на преподаватели, обмен на студенти, с размяна на ресурси, дигитален и виртуален кампус, с обща информационна система – това е бъдещето и за наша радост вървим по този път. Нашият университет е един от малкото, които участват в такава европейска мрежа“.

Голямата мечта на проф. Димитров е да види УНСС като изследоватески университет. Преподавателите участват в престижни научни конференции. Списанието на УНСС Economic alternatives също е повод за научна гордост на университета.

Революционни промени бяха направени и в учебната дейност. Проф. Димитров беше инициаторът приемът да се извършва по специалности.

Тази година УНСС предприе кандидатстудентска кампания, която да ориентира зрелостниците как да се развиват по-нататък, и броят на кандидат-студентите нарасна с около 20%, което е своеобразен връх за последните години. Освен онлайн кандидатстване и онлайн записване, бяха проведени за първи път пробни матури в УНСС и изнесени в различни градове. Отличната съвместна работа с Асоциацията на икономическите училища беше надградена със създаването на Асоциация на езиковите гимназии.

Въвеждането на онлайн услугите намалява необходимостта от многократно придвижване на десетки хиляди хора. „Намаляването на хартиените процеси до минимум спасява дървета.

Направихме усилия да бъдем зелен университет и вече откриваме фотоволтаичен парк, един от най-големите в сферата на образованието изобщо“, не скрива гордостта си проф. Димитров. Ръководството на учебното заведение се надява така да покрива 50% от нуждите за електроенергия.

Създават се няколко университетски кампуса. Вече 70% от жилищния фонд на университета е реновиран. По-добрата естетическа среда за живот и учене, се забелязва от всички и привлича вниманието на бъдещите студенти.

Скоро ще завърши и ремонтът на университетска библиотека. „Искаме университетът да показва култура, да излъчва култура. Представяме театрални постановки, филми, инициирахме Университетска седмица на книгата“, казва проф. Димитров.

Идеята му е университетът да стане културен център в Студентски град. Постиженията проф. Димитров коментира скромно: „Когато се работи на пълни обороти, хората виждат и оценяват това“.

---

в. „24 часа“
02 ноември 2023 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, кани за юбилей с условие – вместо подаръци, дарения за деца с церебрална парализа

Ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров ще събере семейството, приятели и колеги днес за 60-годишнина. Но поканата му за коктейла в УНСС към над 150-те гости е с условие – да не носят подаръци. Вместо това да дарят предвидената сума, а рожденикът ще преведе средствата на Специализираната болница за рехабилитация на деца с церебрална парализа “Света София”. В наверечието на юбилея си проф. Димитров казва, че не прави равносметки, но е горд какво е постигнал за университета заедно с колегите си.

„24 часа” му пожелава здраве и още вдъхновяващи успехи!

 

---

в. Труд
25 октомври 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Борим се за 40 млн. лв. в новия бюджет за по-високи заплати

 

Проф. Димитър Димитров е начело на УНСС от 2019 г. и през декември му предстои нов избор за втори мандат като ректор – малко след като ще е навършил 60 години. Разговаряме с него за реформите във висшето образование, където на дневен ред е намирането на механизъм, по който да има обвързване на преподавателските заплати с минималната работна заплата, както е при учителските възнаграждения, например. Питаме проф. Димитров, който е и главен секретар на Съвета на ректорите, дали няма отново на парче да се дават суми от бюджета, с които всеки вуз поотделно да се мъчи да добута до заложената минимална асистентска заплата. Така стигаме и до сметките, които университетите имат да покриват и как УНСС смята да намали режийните си чрез фотоволтаичен парк, част от цялостната визия за зелен университет.

 

Какво се случва след като от МОН най-сетне обявиха, че ще бъдат изплатени допълнителните пари за заплати и вузовете следваше да направят нужните разчети и да вдигнат възнагражденията на преподавателите, професор Димитров?

Специално при нас в УНСС мисля, че са положителни настроенията, защото ние вдигнахме заплатите още даже преди да получим сумата от Министерството на образованието и науката, като разчитахме, че така или иначе ще има такава сума за подпомагане. Искам да отбележа, че тя е само за увеличение на заплатите на преподавателите. Ние от 1 август вдигнахме на всички заплатите, преподаватели и служители, горе-долу с около 15 процента. Тези 16 милиона лева, които бяха предвидени за увеличение на заплатите на преподавателите, не стигат, разпределени между всички университети, особено ако се постави като начален праг 1810 лева. Това означава, че те ще изпреварят в някои университети заплатите на главни асистенти и доценти. За това имаше близо 2 месеца нещо, което академичната общност, даже не го знае – но през 2-3 дни Съветът на ректорите, министърът и синдикатите се събриха в различни формати, за да намерят по-справедливо решение на това – така да се нарече. Дали това последното е най-справедливото, ще видим – не по равно, а справедливо. Някои смятат, че можело повече да получат, други – по-малко. Някои смятат, че са ощетени, но когато се малко средствата, винаги е така. При зададени условия, че заплатата на асистент трябва да стане 1810 лева, ние се справихме, защото имаме добра кандидатстудентска кампания, прием, собствени средства, икономии, разходи за енергия и консервативна кадрова политика да не се назначават много хора. Справихме се и сме увеличили заплатите, но не е така за други университети. Някои от тях не бяха достигнали предишната минимална заплата за асистент, която беше 1500 лева, а сега това увеличение до 1810 лева всъщност означава, че вие трябва да имате фонд работна заплата около 400 лева, защото той включва и осигуровки, и данъци. Така че тези 16 милиона лева не стигат.

Това не трупа ли още напрежение в академичните среди, все пак трябва да имаме предвид и че въпросната сума е и само до края на годината?

Ние имаме известен ресурс, но той не е безкраен. За края на годината мисля, че нещата вече са ясни – няма да има промяна и тя няма откъде да дойде. Но ние от Съвета на ректорите имахме среща във вторник с министъра на образованието, и преди седмица се срещнахме, за новия бюджет във висшето образование. На последния ни разговор се разбрахме, че ние се борим за допълнителни около 40-50 милиона и имаме подкрепата и на МОН, които да гарантират известен ръст на преподавателските заплати. По същата схема, по която досега даваха 20 милиона, 16 милиона – 34 милиона са предвидени, за да се запази този ръст от тази година и още 42 милиона, за да има още малко ръст следващата година. Това се разбрахме с министъра. Няма някакви драстични изменения в бюджета за 2024-а или големи възможности за промени. Коментирахме темата за това преподавателските заплати да бъдат обвързани със средната работна заплата, но това трябва да е осигурено през държавния бюджет. Непрекъснато се обсъжда този въпрос, но той опира до сметки. Повечето колеги бяха предпазливо настроени, защото ако вдигнем сега заплатите, както в УНСС и други университети, не се знае дали догодина ще могат да бъдат платени тези заплати, така че да не изпаднем в някаква ситуация – ние сме ги обещали и няма как да намаляваме заплати. Добре е както при други професии да има в бюджета заложен ръст на заплатите на преподаватели или обща издръжка. Търсим такъв механизъм, а не всяка година да има – дайте едни 16 милиона лева. Миналата година бяха 20 милиона, които се разпределяха 6 месеца, което създава проблеми и между самите университети – как да се разпределят тези пари справедливо или по равно, или честно. Внася известна несигурност в системата това.

В момента има проект за промени в Закона за висшето образование, внесени в Народното събрание, с който да бъде въведен подобен механизъм – може ли да стане ли реалност от догодина?

Проектът е за това определен процент да стане работната заплата за преподавателите от средната такава, но това трябва да бъде гарантирано със средства, а не просто да се каже – то вече има закон, плащайте ги. Защото се увеличават и разходите за минималната работна заплата, там трябва да има компенсация, нашите капиталови разходи по принцип са доста ниски, които идват от бюджета. Някои от университетите са доста големи и цялото това нещо иска поддръжка. Това се сериозни въпроси и се надявам в разумен диалог и с министър Цоков, и с министър Асен Василев да бъде намерено решение скоро.

Има ли вероятност в бюджета за 2024 г., който в момента се изготвя от екипа на Асен Василев, да няма достатъчно средства за висшето образование, относно перата, които изброихте?

Винаги има такава вероятност – в икономиките учим, че това е разпределяне на ограничени ресурси с неограчени потребности. Така че винаги ще има недоволни, но сравнявайки се с други професии в България, сходни на нашата, трябва да бъде намерен такъв баланс. Ние обучаваме тези хора за педагози например, и като завършат, взимат повече пари от преподавателите си. Трябва да се търси решение и за студентските общежития, учебно-материалната база, въпросът не е само за една черна дъска – има дигитализация, има компютри, има информационни системи, всичко това иска разходи, ако искаме да сме на ниво.

Споменахте разходи – открихте фотоволтаичен парк в университета, с капацитет да покрие 50 процента от енергийните ви нужди, накъде може да бъде награден той?

Той е проектиран да задоволява около 50-60 процента от нашите нужди и е с около 1 мегават мощност. Ние сме инсталирали в фоайето табло, което показва част от системата умен дом, с която регулираме осветление, отопление, не изцяло, не сме направили всичко, но част от тази система е факт. И навън може да се види какво произвежда фотоволтаичният парк, колко пари струва това нещо. Всъщност е голямо облекчение, когато има слънце, надявам се да продължи хубавото време. Това е пътят, но освен това има и такива показатели – няколкостотин тона въглеродни емисии спестени, няколко хиляди дръвчета спасени, няколкостотин тона въглища, които няма да бъдат използвани за енергия. Има и възможности за продажба на излишния ток, за съхранение, ще го развиваме по-нататък. Искаме това да покажем като пример на нашите студенти, че е възможно и даже без бюджетно финансиране. Искаме да направим зелен университет.

Къде на друго място у нас университети имат слънчеви панели?

Има във Военна академия, във Великотърновския университет скоро направиха, но са по-малки. При нас 1/3 от парка е на паркинга, а горе по покривите са другите 2/3. Те официално ще влязат в действие на 1 ноември. Още малко остава да бъдат свързани. Това е голям проект, всъщност – и с изграждането, и със свързването, и с договорите за електричество и с начините на финансиране, така че беше предизвикателство за нас.

Възможно ли е да се издържате само от фотоволтаична енергия?

Всички наши сгради имат подходящо плоски покриви. Имаме и база в Равда. Може да станат и повече от тези 50-60 процента. Може да се прехвърля електричество. Така са уредени нещата, че базата в Равда може да захранва базата на УНСС, например, или обратното.

Получихте отлична оценка от министъра на образованието – „Отличен“ (4), какво се промени в УНСС за последните четири години, в които вие сте начело на университета и какво още искате да свършите, ако бъдете избран за втори мандат като ректор?

Тази критериална система за оценка е за всички университети и там са зададени определени индикатори, количествени за учебни дейност, за научноизследователска дейност, за студенти, за материална база – стандартни неща, които са изпълними. Те не са нещо свръх, но са част от диалога между министерството и университетите, да не стане – ректорът обещава едни неща, изберат го и после забрави какво е обещал. По новия закон сега ректорът трябва да подпише програма за управление на университета, която се подписва и от министъра, това се следи и оттам зависи и добавката заплата. Това е така, за да се избегнат случаи, когато се гласуват по-високи заплати или някакви извънредни бонуси – има и такова финансово ограничение. Ние няколко години бяхме близо до тази оценка – отличен, но вече всичко сме изпълнили и имаме нова програма, в която са завишени още тези индикатори. Надявам се и нея да изпълним. Имам право на втори мандат, мисля, че има още какво да се направи. И мисля, че мога да покажа какво сме постигнали дотук с целия екип, с целия университет.

Какви други предизвикателства стоят пред УНСС?

Имаме казус с един от учебните корпуси, който започна да сляга, заради подпочвени води и проблеми още при самото строителство. Това се оказа, че изисква доста сериозен и скъп ремонт и ще бъде едно от предизвикателствата. Там сме спрели учебния процес, за да избегнем рискове, но претоварихме другите зали и започнаха да учат до 9 ч вечерта и сутрин от 7 ч. Но ако кажем, че това е нещо, което се решава, чакаме решение от Министерски съвет за финансови средства, с които да стартираме ремонта по препоръки на УАСГ. Другите ни основни предизвикателства са свързани с научноизследователската дейност, проекти, публикации, интернационализацията, съвместни програми, чуждестранни студенти. Има интерес към нашия университет от няколко университета в Китай, Виетнам, с които правим съвместни програми.

Разкажете малко повече за тях – какво представляват?

Те са главно в областта на икономиката, но да кажем, че ги привлича нивото на нашия университет – университет от ЕС, част от международен консорциуми от 9 водещи бизнес университета ENGAGE.EU. Работещите програми, които стартираха, са с два китайски университета. Сега ще дойдат първите китайци, които вече учат 3 години, а сега четвърта година ще са в България. С Косово сега стартира такъв проект, с Италия имаме традиционно дуална магистърска програма. Имаме планове с други китайски университети, даже по-мащабни. Има държави, които имат голям интерес към нас и за Африка сме говорили. Аз мисля, че ние можем да предложим това, което те търсят, защото и образованието, както и бизнесът, вече става глобални.

Отказа ли се окончателно МОН от идеята за сливането на университети, професор Димитров, темата наистина предизвика сериозни трусове в академичните среди? Очаква се да има ротация на министри и начело на МОН да застане отново акад. Денков – а идеята за сливанията дойде на дневен ред, когато той беше начело на министерството?

Знам, че тази идея стои сигурно и ще се разглежда по-нататък. Въпросът е, че сливането или несливането са само инструменти за повишаване на качеството на учебния процес и изследователската дейност. Тоест те не се хубави или лоши. Трябва да се види крайният резултат от това – ако вървим към механично сливане, запазвайки същите неща в даден университети, то няма да се случи, защото трябва да минат десетки години и нещо да се стане. А в същото време някъде има добри примери – в изследователски консорциуми, нашият проект ENGAGE.EU също е такъв пример, но той ще започне 5-ата си година. Запазвайки автономията си, университетите извършват много съвместни дейности. Тоест не непременно да ги направим като едно юридическо лице и по-големият да глътне малките или нещо подобно. Скоро с колеги разговаряхме за сливанията в бизнеса – имаше световни марки в областта на автомобилостроенето, които се сливаха, и не бяха успешни.

Когато давате интервю за „Труд news“, обстановката в международен план винаги е напрегната, а вие сте специалист в областта на сигурност­ та. Този път няма да ви питам за Украйна, а ще ви помоля за прогнозата ви за развитието на конфликта между Израел и „Хамас“?

Не се вижда близко решение. Цивилното население страда страшно много. Аз винаги съм казвал – при конфликти, при такива военни действия, по-важна е превенцията, предварителните усилия, меката сила, как да бъде уреден този конфликт политически, икономически и социално. Започнат ли вече да стрелят и да има много жертви, това е острата фаза, която с течение на времето много бавно отминава. При нея обикновено има радикализация на двете страни, защото чисто политически и човешки те няма как веднага да постигнат примирие. Моите надежди са в усилията на международната общност. Но засега приемливо решение не се вижда. Сухопътната операция на Израел ще бъде съпроводена с още повече жертви от двете страни и още по-голяма радикализация, ще има още повече ескалация на конфликта, ако това започне.

Виждате ли риск за България?

Рискът за България е традиционно от радикализация, бежанци, иначе пряко – цената на горивата също е такъв риск, който би могъл да се появи.

 

---

БНР новини
24 октомври 2023 г. 

 

Министърът на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков
и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров откриха фотоволтаичния парк на УНСС

 

Министърът на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков и ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров откриха фотоволтаичния парк на УНСС. В тържественото прерязване на лентата участва и проф. д-р Генка Петрова, заместник-министър на образованието и науката и председателя на Съвета на ректорите акад. проф. дмн Лъчезар Трайков.

„УНСС е първият умен университет в България! И нещо още по-важно, това е университетът, който изпреварва университетската общност по отношение на инфраструктурата, зелените енергии, устойчивото развитие. Ще спомена само един факт – 630 тона въглеродни емисии ще бъдат спестени на годишна база от това, което днес откриваме като фотоволтаични системи. Ако всички български университети и училища въведат такива системи, представете си какъв голям ресурс е това за намаляване на въглеродните емисии на България“, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков като поздрави ректора и ръководството на Университета, че те първи са поели тази инициатива, с която 50 % от електроенергията ще се произвежда от фотоволтаичната инсталация и ще могат да освободят ресурси за подобряване на качеството на обучението на студентите.

„Фотоволтаичният парк на УНСС e част от програмата на университета за енергийна ефективност и политиката ни за устойчиво развитие. Новото съоръжение е естествено продължение на усилията ни в посока енергийна независимост и зелена икономика, което дава добавена стойност както за нашия университет, така и за околната среда и обществото. Годишно няколкостотин дървета ще бъдат спестени от тази фотоволтаична инсталация, няколкостотин тона въглища няма да бъдат изгорени в атмосферата“, каза при откриването ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и подчерта: „Благодарим и за помощта и подкрепата на Министерството на образованието и науката, което стартира част от нашите действия с програмата „Умен дом“, която включва не само фотоволтаици, включва управление на осветлението и на отоплението и климатизация“.

Финансирането на проекта е по ЕСКО договор с „Прострийм груп“ и е за близо 3 милиона лева. При този тип договор Университетът не плаща сумата за изпълнение на обществената поръчка, а разходите се изплащат през цената на електроенергията. Двата фотоволтаични парка в УНСС са изградени върху покрива на Университета и новоизградения модерен закрит паркинг.

Производителността на съоръжението на паркинга е 293 MW/h на година, а на покривното пространство 657 MW/h на година или общата производителност на двете централи е 950 MW/h на година. Инвестицията се изплаща от икономията на ел. енергия, която осигуряват централите. Двете централи спестяват на годишна база 630 т въглеродни емисии.

Сред официалните гости беше цялото ректорско ръководство на УНСС, вкл. помощник-ректорът проф. д.ик.н. Кирил Стойчев, който има най-голяма заслуга за реализирането на проекта, изпълнителни директори на енергийни дружества, представители на изпълнителите на проекта, както и академичния състав на Университета за национално и световно стопанство.

 

---

Кариери
24 октомври 2023 г. 

 

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: 98% от възпитаниците ни се реализират веднага

 

Проф. д-р Димитър Димитров е ректор е на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) от декември 2019 г.

Завършва УНСС, тогава ВИИ “Карл Маркс”, през 1988 г., със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Придобива научната степен „доктор“ през 2004 г. Специализира в Университета в Грьонинген, Нидерландия, в Университета в Бон, Германия, и в Калифорния, САЩ.

Научните интереси на проф. Димитър Димитров са в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност. Има издадени над 104 публикации.

„Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в отдел „Контрол на външните възлагания“, главна дирекция „Верификация“

 

Ръководител е на множество проекти за модернизация на висшето образование, сред които проект „Икономическото образование в България 2030“. Председател е на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие SDSN Bulgaria и ръководител на Европейския университет ENGAGE.EU за България. Работи по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател е на международната магистърска програма „Ядрена сигурност“ към катедрата, която ръководи в УНСС – „Национална и регионална сигурност“.

Как оценявате настоящите учебни програми във висшето образование – до каква степен отговарят на нуждите на реалния бизнес и как ги адаптирате?

Изграждането на фундаментални и меки умения за реализация в живота и работата е основната задача, която стои пред съвременното образование. Непрекъснатото надграждане на знания, усвояването на нови умения и ученето през целия живот ще станат част от лайфстайла на съвременния човек.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати отворено писмо до МОН, в което се настоява предложеният проект за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научни организации през тази година да не бъде приет, защото според тях модерните и неизискващи толкова усилия и учене специалности надвишават броя на тези, които могат да осигурят качествена и устойчива заетост.

Смятам, че не е добре да има противопоставяне на специалности, тъй като търсенето на специалисти в дадени области е различно по обем, но това не трябва да се подценява. Дали това е дигитален маркетинг или планиране и стратегическо управление – винаги някъде има нужда от специалисти в по-голям обем, а на други места – в по-малък.

При нас, в УНСС, въпросът с устойчивата заетост не стои, защото според официални данни от НОИ, реализацията на нашите възпитаници е над 98%, и то на позиции с доста добри заплати. Студентите, освен добро и качествено образование, получават и директен контакт с хора от бизнеса и с най-големите работодатели, защото създаваме много възможности за стажове, организираме бизнес академии и учебно-тренировъчни фирми.

Разкрихте ли нови специалности в отговор на Индустрия 4.0 и какъв интерес регистрирате?

Ние сме най-големия бизнес университет в България и предлагаме богат избор от специалности, търсени от бизнеса, и модерно образование, стъпило на съвременните методи за преподаване.

За да отговорим на очакванията на работодателите и предизвикателствата на времето и в контекста на „Индустрия 4.0“, разкрихме нови бакалавърски специалности в направление „Информатика“, като „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“ и „Педагогика на обучението по икономика и информатика“.

В това направление ние имаме капацитет, защото сме един от водещите дигитални университети с над 21 онлайн услуги.

Имаме и подкрепата на Министерството на електронно управление. Имаме подкрепа и на 50 софтуерни фирми от ИТ сектора, които споделиха с нас, че имат нужда от квалифицирани кадри не само в областта на киберсигурността и обработката на данни, но и в областта на икономика – търсят мениджъри и специалисти по човешки ресурси, финансисти и маркетолози.

Тази година три дни след началото на кандидат-студентската кампания имахме над 100 кандидата за „Киберсигурност и електронно управление“, и то в платена форма на обучение.

До каква степен разчитате на възпитаници с успешна професионална реализация да подкрепят своята алма матер? 

Най-важното доказателство за постиженията на един университет са успешно реализиралите се негови възпитаници и това те да търсят контакт със своята Алма матер и след завършване.

От създаването си преди 103 години досега преподаватели и възпитаници на УНСС са видни представители в държавното управление, стопанския и неправителствения сектор, в престижни международни организации и финансови институции. Само през последните години министър-председатели на България са били 10 негови випускници, в това число и първата жена-премиер. Сред възпитаниците на УНСС са и 4-ма председатели на Народното събрание, 100 министри и 10 управители на БНБ. Техните имена са изписани на Стената на славата „Преподаватели и възпитаници на УНСС в държавния елит на България“ в сградата на Университета.

Международноп ризнат лидер и визионер в развитието на световната икономика като управляващия директор на Международния валутен фонд – Кристалина Георгиева също е възпитаник и е била преподавател в нашия университет. 90% от ръководния състав на банките са завършили УНСС.

През 2020 г. УНСС учреди и своя Алумни клуб, който приобщава бивши и настоящи възпитаници на Университета чрез професионални, научни, културни, спортни и други инициативи.

Ние се гордеем с нашите именити възпитаници и се радваме и хубавото е, че имаме тяхната подкрепа. Много от събитията, които организираме за студентите, като стажове, бизнес академии, открити лекции и други инициативи са именно благодарение на нашите випускници, които са част от големи международни компании.

Oт каква подкрепа се нуждаете от страна на реалния бизнес, за да отгoворят академичните ви цели на изискванията на тенденциите в бъдещето на работата?

УНСС има традиция в отношенията си с бизнеса и развива дългосрочни партньорства с водещи компании, финансови институции и национално представените работодателски организации.

Хората от бизнеса участват процеса на обучение и практическа подготовка, защото има глад за кадри – в икономиката и управлението. Така се създадоха магистърски програми между катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ и EVN България, между катедра „Финанси“ и Булбанк, между катедра „Икономика на търговията“ и Централния кооперативен съюз, между НСОРБ и катедрите в професионално направление „Администрация и управление“ и др.

Кандидатстудентската кампания тази година премина под мотото „Пътят на успеха минава през УНСС”. Проведохме редица срещи и консултации със средношколци, представители на местните власти и бизнеса в страната. Оказа се, че основното предизвикателство пред българските общини е обезлюдяването и липсата на квалифицирани кадри за местния бизнес. Затова УНСС започна инициатива, насочена към мотивиране на младите хора да се завръщат след завършване на висше образование като специалисти по родните си места. В тази връзка, подкрепата от страна на бизнеса и работодателските организации може да бъде под формата на стипендиантски програми за студентите.

По отношение на изкуствения интелект искам да отбележа, че той навлиза в доста области на работата и живота ни. Преди две години, когато беше пандемията от Ковид-19, в УНСС проведохме кандидатстудентски изпити с помощта на изкуствен интелект.

Работим и по няколко проекта за дигитализация и модернизация на българското висше образование, имаме Център за големи данни и два робота. В икономиката също се използват роботи, единият е софтуерен чатбот робот, който използваме в кандидатстудентската си кампания. Той може да отговаря, да дава информация, да се обажда, ако сте записани, да ви честити приемането в университета. Другият робот е от типа на андроидните роботи. Той може да говори, да танцува, да дава информация за университета и свързан е с Центъра за големи данни. Така, че като университет, който е лидер в дигитализацията, работим активно и в тази посока.

Откроявате ли предизвикателства пред образователните системи?

Тенденцията е в интернационализацията, но не в сливането на университети, а в изграждането на мрежи от университети.

Специално в УНСС ние разчитаме на няколко неща: да бъде активна част в алианса на деветте най-престижни икономически университета в Европа – ЕNGAGE.EU, от който сме част, в партньорство с осем водещи европейски университета в икономиката и социалните науки, участие в европейски проекти, засилване на научните изследвания, интернационализация на обучението и за преподаватели, и за студенти, увеличаване на мобилностите и видимост пред света.

Трябва да се работи в посока за развиване и усвояване на цифрови умения, за да бъде дигиталната трансформация възможно най-всеобхватна и приобщаваща.

Ние сме голям университет с богато портфолио от 53 бакалавърски и 90 магистърски специалности.

Моето разбиране като ректор и на нашата академична общност, е че трябва да запазим това портфолио. Има университети, които са избрали само една-две по-модерни специалности, но ние разчитаме на всичките – и теоретични, и приложни, и интердисциплинарни. Ясно сме заявили, че няма да закриваме специалности. Може за някои да е по-малък броя на студентите, но няма кой друг да обучи такива специалисти в България.

---

CRJ online
23 октомври 2023 г. 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Съвсем наскоро завършихме изграждането на фотоволтаичен парк, построен с фотоволтаични панели от Китай

 

В изявление на форум, посветен на юбилейната годишнина на инициативата „Един пояс, един път“, проведен в София, ректорът на най-големия бизнес университет в България проф. Димитър Димитров се спря на дългогодишното добро сътрудничество между български и китайски университета. Той подчерта, че зад това сътрудничество стои дълга история и дългогодишно добро взаимодействие с различни университети от Китай. Освен партньорството с университети от Китай, УНСС работи и по редица изследователски проекти, както и обмен на студенти.

---

БТА 
16 октомври 2023 г.

Ректорът на УНСС и министърът на образованието откриха изцяло реновирания блок 55В на студентските общежития

 

През тази година, благодарение и на Комисията по образованието и науката в Народното събрание, и на нейния председател Красимир Вълчев, се прие нова програма за ремонт, реконструкция и обзавеждане на студентски общежития в размер на 100 млн. лв., която ще обхване периода 2024-2026 г. От 9 октомври може да се кандидатства по тази програма и се надявам, че в нейните рамки между десет и 20 общежития ще получат нов облик, и ще могат да се превърнат в модерна среда за самоподготовка на студентите в различни университети. Това каза министърът на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков на откриването днес на изцяло реновирания блок 55В в студентските общежития на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), на ул. „Проф. архитект Храбър Попов“ в София.

Съвременното висше образование и то качественото висше образование, има различни измерения – от дигитализацията, през връзка на обучението с научните изследвания и постиженията, през създаване на подходяща среда за почивка, за самоподготовка и креативност на студентите, каза министър Цоков. След днешния ден нашето висше образование ще се доближи с още една малка крачка към световните тенденции, а УНСС ще получи още една възможност да се равнява с най-добрите университети в Европа, защото ще разшири това ново, обновено и модерно пространство за студенти, където те могат да споделят, да почиват, да се подготвят за изпити и да пишат първите си публикации, добави той.

Министър Галин Цоков отбеляза, че това нямаше да стане без програмата, която започна преди близо три години, за която основна заслуга има и Красимир Вълчев, като министър на образованието и науката тогава, както и Министерският съвет, който тогава я одобри. С близо 100 млн. лв. 22 общежития получиха финансиране, като блок 55В получи финасиране в рамките на 4 178 000 лв. На студентите, които ще обитават този обновен блок, пожелавам здраве, успехи на изпитите и креативност, и творчество в професионалното им израстване, каза в словото си образователният министър.

През 2020 г. получихме финансиране за три входа и сега откриваме третия ремонтиран вход, а общият проект е на стойност близо 10,5 млн. лв., каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров на откриването на изцяло реновирания блок 55В. Интересът към новите блокове е голям от страна на студентите, да си пожелаем още блокове да бъдат обновени, защото има нова програма за 100 млн. лв. за ремонт на общежитията, включена в бюджета и одобрена от Народното събрание, и от Министерския съвет, отбеляза ректорът на УНСС. Той подчерта, че условията, при които ще живеят студентите на УНСС, в обновените общежития, са много добри.

Председателят на Комисията по образованието и науката в парламента Красимир Вълчев поздрави ректора и ръководството на УНСС, защото са успели да реализират успешно проекта и уточни, че е имало трудности при някои висши училища при изпълнението на ремонтите на общежитията заради инфлацията. Вълчев поздрави и председателя на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) Даниел Парушев, защото е бил най-активен в искането на средства за студентските общежития.

Другата добра новина е, че през тази година успяхме да заложим в бюджета 100 млн. лв. за следващите три години за ремонти на студентските общежития, защото добрите социално-битови условия се отразяват и върху ученето на студентите, заяви Красимир Вълчев. Той изрази увереност, че ще се реализира и проектът за кампусите в Студентския град. Проф. Димитров беше най-активният ректор в искането на средства за студентските общежития, отбеляза председателят на парламентарната образователна комисия.

Безкрайно съм щастлив, че 300 студенти от УНСС ще живеят в обновения блок 55В, каза председателят на НПСС Даниел Парушев и поздрави ръководството на университета, че се е справило успешно с проекта. „Ремонтните дейности и новата база изграждат студентите, защото това е инвестиция в бъдещето, в образованието и в младите хора. Спокойно можем да кажем, че вече сме съизмерими с университети в Западна Европа, в Северна Америка, защото те имат много добри условия за живот, както и тук, в УНСС“, коментира Парушев.

Той благодари на образователния министър и на председателя на образователната комисия, защото с новата програма голяма част от студентските общежития в България вече ще могат да предложат много добри условия за живот на студентите.

На откриването на обновения блок на УНСС присъстваха също заместник-ректори на висшето училище, представители на „Студентски столове и общежития“, председателят на Студентския съвет на УНСС Илиян Чабуклийски, преподаватели и студенти.

 

---

Euro news Bulgaria
15 октомври 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Какво представлява „Gap year“ и полезна ли е „празната година“ за учениците?

 

---

Агенция „Фокус“
4 октомври 2023 г.

 

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Системен проблем у нас е институциите да не работят с академичната общност

 

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“

Все още не съвсем приключилите протести, съпътствани от коментари и анализи по тях, поставят важен въпрос: застрашават ли проблемите в енергетиката националната сигурност на страната? Наш гост е ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и експерт по национална сигурност проф. Димитър Димитров. Добре дошъл в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, проф. Димитров.

Благодаря за поканата.

Преди да преминем към темата позволете ми да ви поздравя с максимално високата оценка, която вие персонално получихте от министъра на образованието и науката Галин Цоков за изпълнение на договора му за управление, съгласно заложените от МОН политики, вероятно и критерии. Какво стои зад това признание?

Ами това признание е за всички, които работят в УНСС, и помагат, за всички наши приятели, и за нашите студенти, така че това е обща оценка. Но стоят доста усилия и това е похвално. Политиката на Министерство на образованието и науката въвежда критерии, въвежда и количествени показатели, които трябва да се изпълнят, и по този начин следваме определена политика. Тя е обвързана и с финансов бонус, ако имате максимална оценка, ако имате по-ниска оценка – по-малък. Така че това са добре подредени неща.

А какви политики на министъра на образованието изпълнихте?
Те са стандартни за всички университети и са в областта на учебната работа, научно-изследователската дейност, студентски политики и интернационализация. И всъщност там има показатели: дали има определен брой упражнения въведени, дали има нови учебни програми и обновяване на програмите, изследователски проекти и привлечени средства, обновление на сграден фонд, студентски общежития, мобилности. Така че долу-горе стандартната дейност, която ние си извършваме, вкарана в рамка. Не е идеалната рамка, нали, така да си признаем, но все пак е стъпка в правилната посока.

Взели сте си в УНСС мотото девиз на летците: „Само напред и нагоре“?
Ами нашият девиз е „Духът прави силата“. Даже опитах да намеря, кой го е казал или кой не го е казал, но май е наш девиз. И наистина духа прави силата. Когато хората са ентусиазирани, когато имат желание, когато виждат положителна перспектива пред себе си, нещата се случват. Не може да се оплакваме много, важното е да вървим в тая посока. Пък и ние като икономисти и мениджъри наистина трябва да показваме и на студентите, че можем да го направим, въпреки политическите кризи и хаос, въпреки липсващите или намалените бюджети.

Вие сте им референтния показател за техните бъдещи успехи?
Ами да, стремежът винаги е бил такъв. Аз и друг път съм го казвал, имали сме предишни години, преди 20-30 години, лоша материална база, липсващи елементи на учебен процес или нещо от този род. Няма как да обучавате елитни мениджъри ако вие самият не сте на това ниво. И мисля, че сега като университет, като база, като възможности, ние стартираме фотоволтаичен парк за собствени нужди.

За това ще ви питам по-нататък.
Започваме и ремонт на библиотеката, която ще изглежда съвсем модерна, правим много голямо преустройство на външната среда, колонки за електрозареждане, все такива неща. Въведохме много малки такива подобрения, които да подобрят буквално бита на студентите: и видеонаблюдение, и споделени пространства да седнат някъде в коридора – преди това го нямаше, зарядни станции за телефони.

Увеличихте и заплатите.
Ами да, това е също резултат на тези общи усилия, но то се дължи и на увеличения прием, и на платеното обучение, на икономии, които направихме в резултат на много енергийни мерки. Изобщо показваме на студентите, че мисията е възможна.

Кои са най-големите ви постижения? Може да изброите няколко, сигурно са голяма поредица, но най-силните?

Ами може би трябва да започнем с дигитализацията. Да, аз бях ректор на три месеца, когато заради КОВИД трябваше да затворим, но всъщност ние за два дни успяхме да минем по единна програма, с единен софтуер, с 20 000 класни стаи едновременно. И всички се справиха с това нещо. Издържа инфраструктурата. Ние там полагаме много усилия и в подобряването, сега имаме проект за модернизация на информационната инфраструктура, за да увеличим скоростта и възможностите това да се случва. Така че дано не ни затворят пак, но ние сме готови. Киберсигурността бих отбелязал също, където всеки университет и всяка организация трябва да полага усилия в тая посока, мисля че и там сме направили доста неща. За съжаление те не са толкова видими, колкото модернизираният паркинг примерно, където е фотоволтаичният парк или ремонтираната библиотека, но имат голямо отражение върху живота на всички буквално, защото ние сме много електронни с електронни дневници и книги, много процеси дигитализирахме. То те са дребни на практика, но когато чака един студент един час да си вземе уверение или да се запише, за него не са дребни тези неща. Сега това се дигитализира изцяло, и изчезнаха опашките, и студентите могат да се записват, да кандидатстват, да си плащат таксите онлайн, да кандидатстват за общежитие онлайн. Така че това е може би второто нещо – подобрените бизнес процеси и дигитализацията. Изследователските проекти – така ние сме горди с участието ни в проекта ENGAGE.EU – обединеният алианс на 9 водещи бизнес университета в Европа. Ние сега стартираме втория етап, ще имаме голямо събиране в Рим в края на месеца с всички ректори на тези университети, крайната цел е Единен общ университет, европейски бизнес университет. Там колегите често се шегуват на тая тема, че ние ще ставаме нещо като Европейския Харвард, въпреки конотациите в България за тези неща, но натам вървят нещата, да – към запазване на автономията, но обединяване на усилията ни с електронни ресурси, мобилности и преподаватели. И лека-полека това се случва. Европейската комисия финансира втория етап на проекта с около 14 милиона евро за тези усилия.

А вие как ще се водите тогава като университет към този общоевропейски бизнес университет?

Не сме го намерили още решението…

Като формула?

Да, и това е интересното на този европейски подход, аз и преди разговарях и с министър Денков тогава, като беше министър на образованието, и със сегашния министър, и пак с министър-председателя сегашния, че зависи от подхода как да се случат тези неща. Този подход не е такъв: предварително да знаем какво ще се случи. Университетите всички са около 20-30 хиляди студента, представете си колко хиляди студенти и преподаватели има зад тях. Не са лесни решенията, но се заложени работни пакети, цели и задачи, които лека-полека са изпълняват, и в един момент се избистря концепцията какво да правим по-нататък. Така че такъв е и подходът и в науката – предварително никой не знае как ще се случат нещата. Да, така че това е голям проект. Имаме и други неща: „Еразмус“, Центъра ни за големи данни, проекта ни за суперкомпютър с БАН и със Софийския университет, много споразумения с различни институции и организации за съвместна дейност, бизнес академия и с бизнеса и с нашите студенти. Непрекъснато са усилия в тази посока, така че те надграждат класическия учебен процес за това нещо и искаме това студентите да го видят. Не е достатъчно само да отидеш на лекция и да си там, да си попълниш тест.

Това е явно нов подход към висшето образование, който вие въвеждате.

Ами той е, бих казал, стандартният световен или европейски подход, защото навсякъде студентите имат много състоятелна работа, ние искаме да им предоставим много възможности и със стартъпи – имаме такъв офис и споразумение за сътрудничество, и с тези бизнес академии, публични лекции, среща с хора от практиката, разни мобилности. Студентите също трябва да го разберат, че не са на училище, а са в университет, който дава други общи познания.

На няколко пъти в хода на разговора досега споменахте за фотоволтаичния парк, който сте открили. Това ли са централите на бъдещето?

Това са част от централите да бъдещето. Последвахме пътя на неволята, защото енергийните ресурси се увеличиха. Имахме трудна година 2020-2021-а, когато все още нямаше компенсации, мога да бъркам с някой месец, но цените нараснаха, ние не можем да вдигаме таксите на студентите, субсидията остава същата. И всъщност каквито и икономии да бяхме направили се прибираха за ток и за парно. Но тази идея стои. И наистина България е слънчева страна, има много слънчеви дни – над 300 сигурно, има много площи и възможности това да се направи. Аз не казвам, че цялата енергия трябва да идва от фотоволтаици.

Или от ВЕИ-та.

Или от ВЕИ-та. Да, но което може да се направи, нека да се направи. Ние имаме много плоски покриви. Едната част, едната трета от този парк е върху нашият автомобилен паркинг със сто и колко автомобила. Сега ние го покрихме с хубав покрив, няма да вали, няма да пада сняг, няма да напича колите лятото, и отгоре има фотоволтаици, които произвеждат електричество. Това дава възможност за климатизация на сградите, а не да разчитаме на отделни климатици или на парно, и оттам се спестяват средства. И търсим комплексен системен подход към енергийната ефективност. Близо две години и половина разработваме тоя проект. Университетите, не знам дали и другите публични структури, не получават лесно субсидии или пък ние пробвахме доста възможности, но не искахме да взимаме банков заем.

Справихте се на мускули?

Справихме се на мускули с т.нар. ЕСКО договор, който е инвестиция. Инвеститорът всъщност прави тази инвестиция и си получава парите чрез нашата икономия на електричеството. Лека-полека ще стигнем до продажби на ток от фотоволтаичната централа. За няколко години би трябвало да се изплати това нещо.

През изминалата седмица, проф. Димитров, на протестите за пореден път се постави на дневен ред съдбата на въглищните централи. Темата не е нова, търкаля се от години без решение. Но ако въглищната енергетика не участва в енергийния баланс, ще останем без ток. Май така изглежда.

Това е базова мощност, да. Да, да, защото вечер след 18.00 часа фотоволтаиците не произвеждат, а ВЕИ-тата са зависими от вятъра. Какво ще се случи, когато почнат да затварят въглищните централи? Какво ще се случи – ще се изпитва недостиг на електричество и на чисто пазарни принципи трябва да се внася от някъде. Проблемът на България е, че ние сме износители в момента, а съседните държави имат също нужда и те внасят от нас. Едва ли те ще се развият толкова бързо и с други технологии, така че ние да внасяме от тях. Така че е сериозен проблем. И наистина този енергиен преход или Зелен преход трябва да бъде справедлив, плавен преход…

Разумен.

… разумен, при който всички участници в него да видят ползите от това нещо – и ние като обикновени граждани, и работещите във въглищните мини, и всички европейци, които си намаляват емисиите и другите неща, така че да няма такъв остър социален конфликт. А то това се получи всъщност, когато тръгваме в момента, виждате затваряне на централи и опасности от стачки, някакво напрежение.

Вероятност от режим на тока?

Ами да, защото ако спрат централите или в бъдеще ако стане това нещо, на мен и като мениджър, и специалист долу-горе в тия неща, ми изглеждат лесни нещата, нали, да имаме такава енергийна сметка и да кажем: ето, това са мощностите. През деня са толкова, през нощта са толкова, през тези месеци толкова – не е чак толкова сложен проблемът и с емисиите, и с това, което трябва да се направи наистина да бъде плавен преходът. Ако утре или след две-три години ги затворим, няма да бъде плавен преходът.

Това ще бъде може би един от рисковете пред националната сигурност, за който напоследък много се говори. Така ли?

Ами така е, да, така е, защото без това нещо, без електричеството, без енергия много неща спират. И наистина трябва разумен подход и аз може би, използвайки тук трибуната на „Фокус“, да се обърна към министъра на енергетиката г-н Румен Радев, че научната общност може и да бъде използвана за тези неща, в частност и УНСС.

Как?

Ами, ние да участваме – то по-рано, за съжаление, трябваше да се случи това нещо – да участваме в разработването на тази Енергийна стратегия, визия или там както искате го наречете, то има злоупотреба с тия понятия. Но идеята е: как ще се развива цялата енергийна система на България и от там ще излязат и колко трябва да са фотоволтаиците, дали пазарът ще се намесва, кога ще се либерализира. Има рискове за затварянето и на ядрените централи, защото там горивото, Русия – ей такива въпроси, които са. В същото време трябва да отчитаме, че може да има и нови технологии, които ще се появят след 10 години – и батериите, и използването на електричеството, многото електроавтомобили, умни домове, умни градове, които биха могли те да съхраняват енергията и да я отдават по някое време. Има доста хора, които разбират от тези неща, и е добре да бъдат използвани. Но когато преговаряте на платното на магистралата, трудно се води такъв експертен диалог.

По-сериозното е, че когато са се подготвяли тези планове за плавен преход или за някаква енергийна стабилност, или енергийна справедливост, никой не се е обърнал към вас. Към вас, където е ноу-хауто.

Да, в голяма степен е така. Институциите не работят много с научната общност или академичната общност.

Защо?

По много причини – няма време, смятат, че те са по-компетентни или това е само от тях, да не се занимават с БАН или с някой университет. Има едно такова отношение – то е системен проблем, не казвам, че е само за енергетиката или за някой друг, но аз го знам и от отношенията с много други министерства. Особено пък такива области, където въпросите са за след 2028, 2038 г. – има едно такова леко пренебрежение към тези неща, какво ще стане тогава. Няколко пъти опитвахме с Министерството на икономиката да направим Консултативен съвет – „Министерство на икономиката – УНСС“ и да се събираме на два месеца. Те имат проблеми, имат задачи за решаване. Но сменят ли поредния министър, усилията започват наново и може би новият не е съгласен с това. Аз участвам в Консултативния съвет за Зелената сделка. Значи близо две години не е имало заседание. По много причини – правителства няма, докато се сформира самият съвет, той е доста голям, и се губят всъщност ето тези моменти, когато се разработват отделни планове, териториални планове или какво трябва да се направи в тях. Две години почти никой не знае какво става. И след това получавате поканата два или три дни преди това и трябва да сте готов експерт по всичките тези неща, а самото министерство казва: „То има решение, директиви, меморандуми подписани преди три години, преди две – срокът изтича, изтекъл е, не може да се преговаря“. Голям, системен проблем е това на България, искрено го казвам.

И голям системен хаос?

Ами, то така се получава, защото трудно се следи цялата тази информация и е въпрос и на административен капацитет. Днес имахме едни дълги разговори в Министерството на образованието за специалности, бройки и субсидии и ставаше въпрос много ли са, малко ли са икономистите и специалистите за администрация и управление. Ами, сигурно има дефицити и там, не само инженери – хора, които разбират от тези неща, разбират от тези процеси и могат да ги водят така, че да има време за преговори с Европейската комисия, да се знае какво да се прави. Системен управленски проблем е. Заговори се сега и за създаване на Енергийна стратегия, т.е. за актуализиране, пренаписване. Какво трябва да включва? Ние бихме участвали в това нещо, стига г-н Радев да ни покани за това и да има такъв разговор. И стига да остане още министър.

Заговори се сега и за създаване на Енергийна стратегия, т.е. за актуализиране, пренаписване. Какво трябва да включва?

Ние бихме участвали в това нещо, стига г-н Радев да ни покани за това и да има такъв разговор.

И стига да остане още министър.

Да, политическата конюнктура е особена. Това за големите неща не би трябвало да е така, но за съжаление така се получава. Там трябва да се видят тези неща с участието на държавата – как си представяме енергетиката след 10, 15, 20 години, защото някои проекти наистина изискват голям хоризонт; какви промени ще настъпват. И когато те бъдат показани добре, аргументирани добре, подкрепени добре със съответните доказателства, те стават разбираеми, а не само така, понякога се стига до идеологизация – говори се за зелен преход, чиста планета или нещо от този род. ОК, тия неща са добре, но когато това бъде аргументирано добре и подкрепено с много факти и убедителни доказателства, всички хора ще го разберат това нещо. И аз мисля, че разумът винаги надделява в подобни процеси. Но когато липсва информация, когато стратегията или там визията, или какъвто и да е стратегически документ – това също ни е голям системен проблем, че не правим добри стратегически документи или правим толкова много, че не ги четем – когато тя бъде направена по такъв начин, че ясно да показва какво ще се случи с това, то ще се реагира и на пазарен принцип, държавата ще може да заделя или субсидии, или социални помощи, или да кани инвеститори в тези райони. Просто ще имаме много ясен план за действие. Ето това трябва да бъде Енергийната стратегия.

А не както сега се случи – след като бе подписано снощи в Народното събрание след 7 часа разговори споразумение, днес енергийният министър в парламента казва, че неговите 7 точки реално не са изпълними. И пред онемялата зала той уточнява: „Защо се правите, че не виждате, че има слон в залата?“. Значи, ако мислим навреме, няма да има слонове в нашите зали, нали?

За съжаление, когато се прави по този начин – краткосрочни мерки, не се правят някои неща три години, пет години по-рано, се получават такива ситуации, когато вече нищо не може да промениш. Не съм го чул това за слона, но сигурно има нещо такова.

Да, това се случи малко преди да започне нашият разговор. Аз като журналист съм длъжна да следя информационния поток.

Да, да.

Ползвам възможността, че сте и в качеството на експерт по национална сигурност – не е ли време да се актуализира и Стратегията за национална сигурност? Защото последната й актуализация е от 2018 г., преди войната на Русия в Украйна, и сега геостратегическите позиции и пластове са доста по-различни и изискват нови отношения.

Така е, права сте. Доста държави, с които сме съюзници и в НАТО, и в Европейския съюз, имат такава процедура на няколко години за такъв преглед, стратегически преглед, актуализация на съответния стратегически документ, защото наистина много неща са се променили за пет години. Но при тая политическа обстановка – то това също иска време. Ако това се стартира днес, то сигурно трябва една година да се направи това нещо и с обсъждане, и с проучвания, и с достъп до информация. Когато интересът е краткосрочен – за другата седмица да дадем нещо, няма да се получи добър документ. Изобщо се иска систематична работа в това отношение.

А мандатът на ротацията е още 12-13 месеца, не повече.

Е, ще остане същото правителство, така че би трябвало идеите там и вижданията да са същите. Но трябва да стартира и такъв процес. Аз мисля, че е започнал даже преглед или има такава идея за преглед.

Има идея, но… Идея.

Да. Пак призивът ми е да участват по-широк кръг хора. Между другото, ние участваме като университет заедно с още 10 военни университета и други, където има национална сигурност, в научната програма „Отбрана и сигурност“. Това също е сериозен проект, той стартира миналата година, където също имаме предвидени такива неща – и обсъждания, и развитие, и може би пък и ние да стимулираме подобни процеси, като кажем, че трябва да се направят.

Какво трябва да включва една актуализирана Стратегия за националната сигурност на България?

Всички промени в средата, които са се случили. И също това, което структурите, които гарантират, осигуряват тази сигурност, какво ще се случва с тях. Иначе става много импровизационно. Виждате…

Законите за службите?

Законите за службите, различни идеи как да стане…

Промени в Конституцията?

Промени в Конституцията, да. Всички тези неща политиците могат да ги правят, в тяхната компетентност е, няма проблем. Но пак, ако стъпят върху такава основа, че има нова стратегия, нов документ, който подсказва какви биха могли да бъдат бъдещите решения, тогава няма проблеми. Иначе има голяма опасност да се сбърка. Аз вчера имах възможност да говоря в една друга медия за сливането на разузнавателните служби и изразих категорично становище, че съм против такава идея, имайки предвид всичките тези въпроси, за които досега говорихме.

Защо?

Трябва да се пишат нови правилници, нови начини на работа, нови процедури, хора да се сменят.

Те са съвсем различни тези служби, работят с различен инструментариум – не зная как ще се слеят.

Когато ги слеете, сигурно трябва някаква синхронизация на тези неща. Чисто по български или балкански обичай, ще започнат промени от директора до чистачката. Така че аз съм скептичен за това нещо и опитът от сливане на служби или разделяне и сливане на министерства е негативен за България. Ако си спомняте, Министерство на инвестиционното развитие ли – имаше нещо такова преди години, което така и не заработи. Докато се уточнят там устройствените правилници и структури, как ще работи, то падна правителството. Така че службите аз се притеснявам да не бъдат блокирани за една-две години напред.

И понеже говорим за енергетика и за национална сигурност, в една такава актуализирана стратегия къде ще е мястото на енергетиката? Особено както се очертава, че сегашните ангажименти май дори по това споразумение трудно ще се изпълнят заради Европейската комисия. От там настояват за редукцията на емисиите и не изглеждат склонни за пазарлъци.

Енергийната сигурност е част от националната сигурност. Тя и сега е в Стратегията за национална сигурност. И когато говорим за сигурност, винаги има рискове, има настоящи ресурси, с които произвеждате тази сигурност, продуцирате тая сигурност, ако така може да се каже. И на 100% не можем да бъдем сигурни, но така трябва да направим нещата, че да намалим рисковете. Това става със сценарии, с различни обсъждания, мозъчни атаки, изчисления, които се правят, така, че да се каже, ако спре газта, ако затворим централите тия години, други години, какво ще се случи.